„Светлина, която свети в тъмно място“
Откровение 14:12
Представя
ПЕЧАТЪТ И БЕЛЕГЪТ
Надер Мансур
Лагерна среща в Уеначи, Вашингтон.
Септември 2014 г.
Откровение 14:12
Представя
ПЕЧАТЪТ И БЕЛЕГЪТ
Надер Мансур
Лагерна среща в Уеначи, Вашингтон.
Септември 2014 г.
Като говорим по темата за печата и белега, съм сигурен, че незабавно в ума се пораждат някои мисли:
„Аз знам тази тема, отнася се за този и онзи предмет.”
Разбира се, като споменем печата, някои хора направо си помислят за събота и неделя като за печата и белега. Затова, ще изследваме темата, защото настоящото мислене по тази тема е такова, че произведе много опасно състояние сред нас, като народ. И това състояние е състояние на чувство за сигурност и защитеност, защото знаем какво ще се случи. Въпрос на факт е, че може би имаме своя схема, своя любима схема, с всички различни събития от края на времето, и ги слагаме тук и там, като по това време ще се сложи печатът, а по онова време – белегът.
Като адвентисти, ние знаем, че пророчествата и събитията от края на времето са важни и отдаваме голяма значимост на тези неща. И понякога почти се чувстваме като че ли сме експерти по тези теми за събитията от края на времето. Ние имаме Библията, Духа на пророчеството и знаем какво идва, и всичко е поставено в схема: ще бъде така и така, и белегът, и звярът, и...
В по-голямата си част, ние сме доста сигурни, че ще получим печата и ще избегнем белега, защото знаем за какво се отнася.
Затова, днес искам да предизвикам това конкретно мислене, по някакъв начин, вероятно, и да изследваме повторно тази тема, която мислим, че познаваме толкова добре, защото вярвам, че има доста фалшива сигурност, прикрепена към знанието ни за това какво точно предстои, как точно ще бъде.
Защото, братя и сестри, ако има малка разлика с това, което очакваме, това ще завари много хора изненадани. Особено когато сте убедени, че сте експерти по темата. Като народ, говоря за нас като адвентисти, говоря за всеки род адвентисти, независимо дали в църквата, извън църквата, до църквата, разклонения, издънки отгоре, отдолу..., зависими, независими, съвместно зависими, всеки род на адвентизма. Слушате ли ме? Добре.
Всеки, който предявява каквато и да е изповед към адвентната вяра, ние имаме тази психика, че знаем всичко за белега и за Божия печат, за белега на звяра и за Божия печат, че сме готови и подготвени.
Горките пазещи неделята хора навън - не знаят какво ще ги сполети. Знаете за какво говоря, нали?
Ние наистина искаме да проверим това, защото има сериозна опасност за нас. Това е фон на това, за което ще говорим, като ще проверим и въпроса между печата и белега. Мисля, че всички ние знаем, че въпросът на съревнованието между печата и белега е въпросът за поклонението. И въпросът за поклонението, братя и сестри, не е само за това в кой ден се покланяте. Има много повече от простото поклонение. Но за повечето хора това е целият въпрос за белега и печата, до това се свежда целият въпрос - в кой ден се покланяте.
Затова ще изследваме малко днес, когато разгледаме печата. Божият печат се споменава в Откровение 7 гл. Преминавам през малка част позната почва, но не искам да я гледате небрежно само защото е позната, тъй като след малко тя може да стане много непозната. Добре ли е? И така, можете да чуете нещо ново. Просто искам да следите внимателно.
В Откровение 7:2, 3 се казва:
„И видях друг ангел да се издига от изток, у когото беше печата на живия Бог; и той извика с висок глас към четирите ангела, на които бе дадено да повредят земята и морето и каза:
(3) Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог.”
И така, това е запечатването... Извинете ме. Да, прочетох го преди това - това е пълният стих. И така, печатът принадлежи на Някого. Той принадлежи на живия Бог. Искам да погледнете това. Това е печатът на живия Бог. Въпросът е: Кой е този жив Бог? Кой е Собственикът на печата?
Много често, този конкретен момент се подминава, когато говорим за печата. Причината е: предполага се, че всеки знае това, затова нека преминем към важните части. Кой е Собственикът на печата и кой е този жив Бог, на Когото този печат принадлежи? Нека погледнем библейския отговор. Матей 16:16 е пример за отговор. Исус задава въпроса:
„Кой, казвате, съм Аз?”
Симон Петър отговаря:
„Христос, Синът на (?) живия Бог.”
Следователно, това ни дава идентичността на живия Бог, кой е Той - Той е Собственикът на печата. Това е печатът на живия Бог. Това е Отец (Баща) на Христос. Това е Бог Отец.
Нека видим друг стих. 1 Солунци 1:9, 10:
„Защото самите те разказват за нас - какъв достъп сме имали при вас и как сте се обърнали към Бога от идолите, за да служите на живия и истинен Бог и да очаквате Неговия Син от небесата, когото Той възкреси от мъртвите - Иисус, който ни избавя от идещия гняв.“
И така, живият и истинен Бог има Син, Който се нарича Исус. Това е много ясно - живият Бог не е друг, освен Бог Отец. Искам да разберете този момент, тъй като печатът не принадлежи на сдружение, не принадлежи на група. Той принадлежи само на една отделна Личност - Бог Отец. Това е много важно, защото това е печатът на живия Бог. Това е Неговият печат. Не искам да ставам досаден в подчертаването на това, понеже е много просто, но за жалост това идва всъщност като новина за много хора. Това е област от Божия печат, която не сме изследвали наистина.
Причината, поради която е нужно да изследваме това в детайли и да погледнем принципните основи на това какво представлява печатът е, че това ще ни помогне да разберем белега, защото белегът на звяра е инверсия на това, което откриваме за Божия печат. Слушате ли ме?
Затова трябва първо да разберем принципите и това, върху което е основан този печат, и какво е значението му, след което разбираме белега. Ако получим погрешно разбиране за нещо относно печата, тогава ние автоматично ще разберем погрешно нещо относно белега.
И така, печатът на Бог Отец... Откровение 14:1 ни казва:
„След това видях: ето, Агнецът стои на планина Сион, и с Него сто четиридесет и четири хиляди, които имаха на челата си написано името на Неговия Отец.”
Това е ПЕЧАТЪТ на живия Бог: НЕГОВОТО ИМЕ – името на ОТЕЦ - написано на челата на 144 000.
Те са тези, които са получили печата; те са тези, които са запечатани с печата на живия Бог. Това е притежаването на името на Отец в ума. Когато погледнем…
Само ще внеса това в илюстрацията. Следователно, печатът, според книгата Откровение, е „ИМЕТО на ОТЕЦ”. Това е Той, какъвто е, Неговата идентичност. С други думи, Той обитава в ума на Своя народ, а умът е мястото, на което се състои поклонението. Не е ли вярно? Това е въпрос на поклонение. Единственият начин, по който се случва това, разбира се, е чрез Сина. Причината да поставя Сина там е, защото Исус каза:
„Никой не идва при Отца освен (какво?) чрез Мен.”
И Библията ни казва, че името на Неговия Отец е в Неговия (?) Син. Следователно, когато притежавате Сина и живота на Сина, вие имате името на Отец, написано на челото ви. Това е много важен момент и ще стигна и до него. Ето защо Исус веднъж каза, Матей 22:37:
„А Той му каза: "Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си (?) ум.”
Какво означава тук „умът”?
„Разбиране”, нали? Именно тук е разбирането, следователно тук е и поклонението. С други думи, поклонението на Бог, това да Го обичаме, включва всеки аспект на съществото ни, включва разбирането ни. И печатът на живия Бог се получава на челото, или в ума. Същото като това, за което говорим - в ума извършваме поклонението. Христос подчерта това на жената на кладенеца, като ѝ каза, че истинските поклонници ще се покланят на някого. Йоан 4:23:
„Но идва часът, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на (?) Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.”
Следователно, в последните дни истинските поклонници, за които знаем, че ще бъдат онази група, която ще бъде запечатана, защото се боят от Бога и Му отдават слава, и Му се покланят, на кого ще се покланят те? На ОТЕЦ. И на тази основа, те ще бъдат подпечатани с печата на живия Бог, който (печат) е ИМЕТО на ОТЕЦ върху (?) челата им, т.е. в ума им.
Някой ще каже:
„Звучи много добре, но какво става със съботата? Той дори още не е споменал съботата. Къде е съботата във всичко това?”
Нека погледнем, защото съботата също е важна. Съботата е свързана с печата. Но тя не е всичко, свързано с печата. За съжаление, ето в това сме повярвали, по-голямата част от нас. В Езекиил, мисля, че всички знаем този стих, Езекиил 20:12:
„Дадох им и съботите Си да бъдат знак между Мене и тях, за да познаят, че Аз Господ ги освещавам.”
Съботата тук е определена да бъде... какво? Знак. Знак за какво? Съгласно стиха, тя е знак за това, че Господ освещава. Кой тук е споменаваният Господ? Това е ГОСПОД с главни букви – на английски Йехова, а на еврейски – Яхуа. Това е ИМЕТО на ОТЕЦ. С други думи, съботата е знак, че Бог Отец обитава в Своя народ, и Неговото присъствие е това, което ги прави свети, или ги освещава. Знакът, който обозначава това, е съботата. Затова, трябва да имаме предвид, че това е знакът на Бога, на живия Бог, Който живее в Своя народ.
Очевидно, това се прави чрез Сина; и именно това освещава Неговия народ. Не знакът е местоназначението.
Когато отивате някъде, например ако отивате в Сиатъл (не знам в коя посока е)… В коя посока е? Нататък? И така, отивате в Сиатъл и докато се движите по магистралата виждате знак, на който пише “Сиатъл”. Когато спрете до знака, вие не сте пристигнали в Сиатъл, въпреки, че на знака пише “Сиатъл”. Нали така? Знакът не е местоназначението. Знакът ви казва къде е местоназначението. Съботата е определена за знак на живия Бог. Затова, ако стигнете до съботата и спрете, вие не сте пристигнали на местоназначението, ако нямате живия Бог. Следите ли ме?
Това е много важен момент, който да имате предвид - че Бог е Този, Който освещава Своя народ; и съботата показва това. Затова, искам да ви задам въпрос:
„Ако имате съботата, но нямате живия Бог, можете ли да получите печата?”
(Гласове от залата: Не.)
Сигурни ли сте в това?
(Да.)
Хубаво. Това е добро.
Виждате ли, има пример за това в Стария завет. Когато Бог даде на Авраам завета, се казва, че Той му дал знак за този завет. Помните ли какъв беше знакът? Обрязването, нали? Това трябваше да служи като печат на завета. Но само защото сте обрязан, като израилтянин, това не означава непременно, че вие вярвате в завета. Заветът беше праведност чрез вяра. Следите ли ме?
Да имате знака, физическия знак, не означава, че имате действителния обект, към който сочи. Трябва да означава това, но не винаги е така.
По същия начин трябва да имаме това предвид по отношение на съботата.
Не можете да разделите двете неща – ето този момент се опитваме да подчертаем. Не можете наистина да разделите двете неща.
И все пак в умовете на повечето хора днес темата за тази част от печата почти не съществува. Не е ли така? Когато говорите… Ако попитате който и да е адвентист за Божия печат, какъв отговор ще получите?
„Съботата.”
Това е всичко.
И ние, като резултат от това, имаме определено чувство за сигурност и защита, що се отнася до последните дни, защото ние всички сме пазители на съботата. Слава на Бога! Затова сме защитени. Знаете за какво говоря.
Това е една от най-лошите измами, братя и сестри - да навлезем във време на скръб в този конфликт, като си мислим, че всичко ще бъде наред, а в края да се окажем на погрешната страна. Като мисля, че знам всичко за печата, съм сигурен, че ще получа печата, а се оказвам с белега. Или да съм сигурен, че никога няма да получа белега, защото знам какъв е печатът, но все пак да се озова с белега. Това е много, много сериозно нещо.
Както казахме, става дума за въпрос на поклонение. И когато говорим за поклонението, говорим за четвъртата заповед. Това е заповедта, която ни казва за съботата. Казва ни кога да се покланяме и защо да се покланяме. Но четвъртата заповед идва след други три. И всички те се отнасят до поклонението, не само четвъртата заповед!
Първата заповед ни казва на кого да се покланяме.
Втората заповед ни казва на какво да се покланяме.
Третата заповед ни казва как да се покланяме.
А четвъртата заповед ни е известна [кога и защо].
Изолирали сме четвъртата заповед и сме редуцирали всичко до това, що се отнася до поклонението (въпроса с поклонението в последните дни), и сме пренебрегнали всичките три.
Какво ни казват първите три заповеди?
Първата заповед ни казва:
„Аз съм Господ, твоят Бог, който те изведох от египетската земя... Да нямаш други богове освен Мен!”
Така ли е? Чия идентичност е тази?
Също и че Той е “Бог ревнив” и т.н.?
Втората заповед забранява направата на изображения. Тя ни казва какво е Бог: Той не е изображение, не е предмет,. Той дори не е ефир или концепция. Бог е живо Същество, Което не може да бъде представено чрез неща.
Третата заповед ни казва за благоговението – как да се покланяме:
”Да не изговаряш напразно Името на Господа, своя Бог..."
И разбира се, четвъртата заповед.
Всички те, братя и сестри, са въвлечени в последния конфликт (през последните дни). Осъзнавате ли това? Всичките четири. Много опростено и повърхностно е целият въпрос да се смалява само до това. И въпреки всичко именно това сме правили, нали? А си мислим, че сме защитени и всичко е наред. И така, това трябва да послужи като призив за събуждане.
Искам да погледнем един ярък пример за друга група хора, които вършеха същото. Йоан 8:42. Казва се:
„Исус им рече [отнася се за евреите]: Ако беше Бог вашият Отец, то вие щяхте да Ме любите, защото Аз от Бога съм излязъл и дошъл; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, но Той Ме прати.”
Евреите претендираха, че се покланят на Бога, нали? Но те отхвърлиха Неговия Син. Те не Го обикнаха. В действителност те не вярваха конкретно, че Той е Синът на (?) Бога. Имаха много сериозен проблем с това, че Той е Божият Син.
По-нататък, в Йоан 12:44, четем думите на Исус:
„А Исус извика и рече: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Този, Който Ме е (?) пратил.”
Евреите отхвърлиха Христос (Спасителя). Отхвърляйки Христос, кого отхвърляха те? ОТЕЦ. И докато през цялото време вярваха, че имат Отец, и като доказателство за това бяха превъзходни пазители на съботата (нали?)… Те имаха съботата. Те пазеха закона. И пазенето на закона им даваше усещане за сигурност и защитеност, че имат Божието одобрение. А те бяха отхвърлили Господа на съботата.
Какво правеше за тях пазенето на съботата? Абсолютно нищо. Ерусалим беше разрушен, докато те бяха в него и пазеха съботата. Не е ли така?
Този пример ни дава паралел с друга група хора в последното време, които също ще пазят съботата. Не е ли така? Ще проверим и това. Исус каза в Йоан 5:23:
„За да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, Който Го е пратил.”
Ето това бяха направили евреите. Бяха Го отхвърлили като Сина на Бога. И ние трябва да Го почитаме като Сина на Бога. Като не успяваме да Го почитаме като Сина, заради това, което е, по този начин ние обезславяме Отец, Който Го е пратил. И така, те имаха това фалшиво доверие.
Аз вярвам, че днес съществува проблем, много подобен на този, сред нас като народ. Този проблем е, че ние сме превърнали съботата в идол и сме увеличили като с лупа своето пазене на съботата, до степента, че сме го превърнали в свой спасител. Доверието и увереността ни са поради това, че пазим съботата. Знаете за какво говоря, нали? Ние, адвентистите, имаме чувство на гордост заради това, че сме пазители на съботата. И горките останали християни, които не знаят и посещават църква в неделя. Имаме я.
И не искам да мислите, че говоря за хората, които не са тук, за всички останали, говоря дори за нас, в това помещение. Това е нещо, което наистина трябва да изследваме, братя и сестри. Това е последната битка. Това е въпросът с белега на звяра. Ако получите погрешно схващане тук, играта за вас е свършила. Нямате друг шанс. Това е много сериозно! Затова не можем просто да предполагаме разни неща, не можем да бъдем повърхностни, а е нужно наистина да разбираме за какво се отнася целият въпрос. А има толкова много хора, толкова много от нас, които мислят, че са толкова готови за това време. Но, Господи, помогни ни; ние сме напълно неподготвени. Надявам се, че ще стане ясно в процеса на изследване.
И знаете, че евреите осъдиха Христос в нарушаване на съботата. Предполагаемо нарушаване на съботата, нали? Опитваха се да защитят съботата и отхвърлиха Божия Син, за да защитят съботата.
„Аз знам тази тема, отнася се за този и онзи предмет.”
Разбира се, като споменем печата, някои хора направо си помислят за събота и неделя като за печата и белега. Затова, ще изследваме темата, защото настоящото мислене по тази тема е такова, че произведе много опасно състояние сред нас, като народ. И това състояние е състояние на чувство за сигурност и защитеност, защото знаем какво ще се случи. Въпрос на факт е, че може би имаме своя схема, своя любима схема, с всички различни събития от края на времето, и ги слагаме тук и там, като по това време ще се сложи печатът, а по онова време – белегът.
Като адвентисти, ние знаем, че пророчествата и събитията от края на времето са важни и отдаваме голяма значимост на тези неща. И понякога почти се чувстваме като че ли сме експерти по тези теми за събитията от края на времето. Ние имаме Библията, Духа на пророчеството и знаем какво идва, и всичко е поставено в схема: ще бъде така и така, и белегът, и звярът, и...
В по-голямата си част, ние сме доста сигурни, че ще получим печата и ще избегнем белега, защото знаем за какво се отнася.
Затова, днес искам да предизвикам това конкретно мислене, по някакъв начин, вероятно, и да изследваме повторно тази тема, която мислим, че познаваме толкова добре, защото вярвам, че има доста фалшива сигурност, прикрепена към знанието ни за това какво точно предстои, как точно ще бъде.
Защото, братя и сестри, ако има малка разлика с това, което очакваме, това ще завари много хора изненадани. Особено когато сте убедени, че сте експерти по темата. Като народ, говоря за нас като адвентисти, говоря за всеки род адвентисти, независимо дали в църквата, извън църквата, до църквата, разклонения, издънки отгоре, отдолу..., зависими, независими, съвместно зависими, всеки род на адвентизма. Слушате ли ме? Добре.
Всеки, който предявява каквато и да е изповед към адвентната вяра, ние имаме тази психика, че знаем всичко за белега и за Божия печат, за белега на звяра и за Божия печат, че сме готови и подготвени.
Горките пазещи неделята хора навън - не знаят какво ще ги сполети. Знаете за какво говоря, нали?
Ние наистина искаме да проверим това, защото има сериозна опасност за нас. Това е фон на това, за което ще говорим, като ще проверим и въпроса между печата и белега. Мисля, че всички ние знаем, че въпросът на съревнованието между печата и белега е въпросът за поклонението. И въпросът за поклонението, братя и сестри, не е само за това в кой ден се покланяте. Има много повече от простото поклонение. Но за повечето хора това е целият въпрос за белега и печата, до това се свежда целият въпрос - в кой ден се покланяте.
Затова ще изследваме малко днес, когато разгледаме печата. Божият печат се споменава в Откровение 7 гл. Преминавам през малка част позната почва, но не искам да я гледате небрежно само защото е позната, тъй като след малко тя може да стане много непозната. Добре ли е? И така, можете да чуете нещо ново. Просто искам да следите внимателно.
В Откровение 7:2, 3 се казва:
„И видях друг ангел да се издига от изток, у когото беше печата на живия Бог; и той извика с висок глас към четирите ангела, на които бе дадено да повредят земята и морето и каза:
(3) Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог.”
И така, това е запечатването... Извинете ме. Да, прочетох го преди това - това е пълният стих. И така, печатът принадлежи на Някого. Той принадлежи на живия Бог. Искам да погледнете това. Това е печатът на живия Бог. Въпросът е: Кой е този жив Бог? Кой е Собственикът на печата?
Много често, този конкретен момент се подминава, когато говорим за печата. Причината е: предполага се, че всеки знае това, затова нека преминем към важните части. Кой е Собственикът на печата и кой е този жив Бог, на Когото този печат принадлежи? Нека погледнем библейския отговор. Матей 16:16 е пример за отговор. Исус задава въпроса:
„Кой, казвате, съм Аз?”
Симон Петър отговаря:
„Христос, Синът на (?) живия Бог.”
Следователно, това ни дава идентичността на живия Бог, кой е Той - Той е Собственикът на печата. Това е печатът на живия Бог. Това е Отец (Баща) на Христос. Това е Бог Отец.
Нека видим друг стих. 1 Солунци 1:9, 10:
„Защото самите те разказват за нас - какъв достъп сме имали при вас и как сте се обърнали към Бога от идолите, за да служите на живия и истинен Бог и да очаквате Неговия Син от небесата, когото Той възкреси от мъртвите - Иисус, който ни избавя от идещия гняв.“
И така, живият и истинен Бог има Син, Който се нарича Исус. Това е много ясно - живият Бог не е друг, освен Бог Отец. Искам да разберете този момент, тъй като печатът не принадлежи на сдружение, не принадлежи на група. Той принадлежи само на една отделна Личност - Бог Отец. Това е много важно, защото това е печатът на живия Бог. Това е Неговият печат. Не искам да ставам досаден в подчертаването на това, понеже е много просто, но за жалост това идва всъщност като новина за много хора. Това е област от Божия печат, която не сме изследвали наистина.
Причината, поради която е нужно да изследваме това в детайли и да погледнем принципните основи на това какво представлява печатът е, че това ще ни помогне да разберем белега, защото белегът на звяра е инверсия на това, което откриваме за Божия печат. Слушате ли ме?
Затова трябва първо да разберем принципите и това, върху което е основан този печат, и какво е значението му, след което разбираме белега. Ако получим погрешно разбиране за нещо относно печата, тогава ние автоматично ще разберем погрешно нещо относно белега.
И така, печатът на Бог Отец... Откровение 14:1 ни казва:
„След това видях: ето, Агнецът стои на планина Сион, и с Него сто четиридесет и четири хиляди, които имаха на челата си написано името на Неговия Отец.”
Това е ПЕЧАТЪТ на живия Бог: НЕГОВОТО ИМЕ – името на ОТЕЦ - написано на челата на 144 000.
Те са тези, които са получили печата; те са тези, които са запечатани с печата на живия Бог. Това е притежаването на името на Отец в ума. Когато погледнем…
Само ще внеса това в илюстрацията. Следователно, печатът, според книгата Откровение, е „ИМЕТО на ОТЕЦ”. Това е Той, какъвто е, Неговата идентичност. С други думи, Той обитава в ума на Своя народ, а умът е мястото, на което се състои поклонението. Не е ли вярно? Това е въпрос на поклонение. Единственият начин, по който се случва това, разбира се, е чрез Сина. Причината да поставя Сина там е, защото Исус каза:
„Никой не идва при Отца освен (какво?) чрез Мен.”
И Библията ни казва, че името на Неговия Отец е в Неговия (?) Син. Следователно, когато притежавате Сина и живота на Сина, вие имате името на Отец, написано на челото ви. Това е много важен момент и ще стигна и до него. Ето защо Исус веднъж каза, Матей 22:37:
„А Той му каза: "Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си (?) ум.”
Какво означава тук „умът”?
„Разбиране”, нали? Именно тук е разбирането, следователно тук е и поклонението. С други думи, поклонението на Бог, това да Го обичаме, включва всеки аспект на съществото ни, включва разбирането ни. И печатът на живия Бог се получава на челото, или в ума. Същото като това, за което говорим - в ума извършваме поклонението. Христос подчерта това на жената на кладенеца, като ѝ каза, че истинските поклонници ще се покланят на някого. Йоан 4:23:
„Но идва часът, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на (?) Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.”
Следователно, в последните дни истинските поклонници, за които знаем, че ще бъдат онази група, която ще бъде запечатана, защото се боят от Бога и Му отдават слава, и Му се покланят, на кого ще се покланят те? На ОТЕЦ. И на тази основа, те ще бъдат подпечатани с печата на живия Бог, който (печат) е ИМЕТО на ОТЕЦ върху (?) челата им, т.е. в ума им.
Някой ще каже:
„Звучи много добре, но какво става със съботата? Той дори още не е споменал съботата. Къде е съботата във всичко това?”
Нека погледнем, защото съботата също е важна. Съботата е свързана с печата. Но тя не е всичко, свързано с печата. За съжаление, ето в това сме повярвали, по-голямата част от нас. В Езекиил, мисля, че всички знаем този стих, Езекиил 20:12:
„Дадох им и съботите Си да бъдат знак между Мене и тях, за да познаят, че Аз Господ ги освещавам.”
Съботата тук е определена да бъде... какво? Знак. Знак за какво? Съгласно стиха, тя е знак за това, че Господ освещава. Кой тук е споменаваният Господ? Това е ГОСПОД с главни букви – на английски Йехова, а на еврейски – Яхуа. Това е ИМЕТО на ОТЕЦ. С други думи, съботата е знак, че Бог Отец обитава в Своя народ, и Неговото присъствие е това, което ги прави свети, или ги освещава. Знакът, който обозначава това, е съботата. Затова, трябва да имаме предвид, че това е знакът на Бога, на живия Бог, Който живее в Своя народ.
Очевидно, това се прави чрез Сина; и именно това освещава Неговия народ. Не знакът е местоназначението.
Когато отивате някъде, например ако отивате в Сиатъл (не знам в коя посока е)… В коя посока е? Нататък? И така, отивате в Сиатъл и докато се движите по магистралата виждате знак, на който пише “Сиатъл”. Когато спрете до знака, вие не сте пристигнали в Сиатъл, въпреки, че на знака пише “Сиатъл”. Нали така? Знакът не е местоназначението. Знакът ви казва къде е местоназначението. Съботата е определена за знак на живия Бог. Затова, ако стигнете до съботата и спрете, вие не сте пристигнали на местоназначението, ако нямате живия Бог. Следите ли ме?
Това е много важен момент, който да имате предвид - че Бог е Този, Който освещава Своя народ; и съботата показва това. Затова, искам да ви задам въпрос:
„Ако имате съботата, но нямате живия Бог, можете ли да получите печата?”
(Гласове от залата: Не.)
Сигурни ли сте в това?
(Да.)
Хубаво. Това е добро.
Виждате ли, има пример за това в Стария завет. Когато Бог даде на Авраам завета, се казва, че Той му дал знак за този завет. Помните ли какъв беше знакът? Обрязването, нали? Това трябваше да служи като печат на завета. Но само защото сте обрязан, като израилтянин, това не означава непременно, че вие вярвате в завета. Заветът беше праведност чрез вяра. Следите ли ме?
Да имате знака, физическия знак, не означава, че имате действителния обект, към който сочи. Трябва да означава това, но не винаги е така.
По същия начин трябва да имаме това предвид по отношение на съботата.
Не можете да разделите двете неща – ето този момент се опитваме да подчертаем. Не можете наистина да разделите двете неща.
И все пак в умовете на повечето хора днес темата за тази част от печата почти не съществува. Не е ли така? Когато говорите… Ако попитате който и да е адвентист за Божия печат, какъв отговор ще получите?
„Съботата.”
Това е всичко.
И ние, като резултат от това, имаме определено чувство за сигурност и защита, що се отнася до последните дни, защото ние всички сме пазители на съботата. Слава на Бога! Затова сме защитени. Знаете за какво говоря.
Това е една от най-лошите измами, братя и сестри - да навлезем във време на скръб в този конфликт, като си мислим, че всичко ще бъде наред, а в края да се окажем на погрешната страна. Като мисля, че знам всичко за печата, съм сигурен, че ще получа печата, а се оказвам с белега. Или да съм сигурен, че никога няма да получа белега, защото знам какъв е печатът, но все пак да се озова с белега. Това е много, много сериозно нещо.
Както казахме, става дума за въпрос на поклонение. И когато говорим за поклонението, говорим за четвъртата заповед. Това е заповедта, която ни казва за съботата. Казва ни кога да се покланяме и защо да се покланяме. Но четвъртата заповед идва след други три. И всички те се отнасят до поклонението, не само четвъртата заповед!
Първата заповед ни казва на кого да се покланяме.
Втората заповед ни казва на какво да се покланяме.
Третата заповед ни казва как да се покланяме.
А четвъртата заповед ни е известна [кога и защо].
Изолирали сме четвъртата заповед и сме редуцирали всичко до това, що се отнася до поклонението (въпроса с поклонението в последните дни), и сме пренебрегнали всичките три.
Какво ни казват първите три заповеди?
Първата заповед ни казва:
„Аз съм Господ, твоят Бог, който те изведох от египетската земя... Да нямаш други богове освен Мен!”
Така ли е? Чия идентичност е тази?
Също и че Той е “Бог ревнив” и т.н.?
Втората заповед забранява направата на изображения. Тя ни казва какво е Бог: Той не е изображение, не е предмет,. Той дори не е ефир или концепция. Бог е живо Същество, Което не може да бъде представено чрез неща.
Третата заповед ни казва за благоговението – как да се покланяме:
”Да не изговаряш напразно Името на Господа, своя Бог..."
И разбира се, четвъртата заповед.
Всички те, братя и сестри, са въвлечени в последния конфликт (през последните дни). Осъзнавате ли това? Всичките четири. Много опростено и повърхностно е целият въпрос да се смалява само до това. И въпреки всичко именно това сме правили, нали? А си мислим, че сме защитени и всичко е наред. И така, това трябва да послужи като призив за събуждане.
Искам да погледнем един ярък пример за друга група хора, които вършеха същото. Йоан 8:42. Казва се:
„Исус им рече [отнася се за евреите]: Ако беше Бог вашият Отец, то вие щяхте да Ме любите, защото Аз от Бога съм излязъл и дошъл; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, но Той Ме прати.”
Евреите претендираха, че се покланят на Бога, нали? Но те отхвърлиха Неговия Син. Те не Го обикнаха. В действителност те не вярваха конкретно, че Той е Синът на (?) Бога. Имаха много сериозен проблем с това, че Той е Божият Син.
По-нататък, в Йоан 12:44, четем думите на Исус:
„А Исус извика и рече: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Този, Който Ме е (?) пратил.”
Евреите отхвърлиха Христос (Спасителя). Отхвърляйки Христос, кого отхвърляха те? ОТЕЦ. И докато през цялото време вярваха, че имат Отец, и като доказателство за това бяха превъзходни пазители на съботата (нали?)… Те имаха съботата. Те пазеха закона. И пазенето на закона им даваше усещане за сигурност и защитеност, че имат Божието одобрение. А те бяха отхвърлили Господа на съботата.
Какво правеше за тях пазенето на съботата? Абсолютно нищо. Ерусалим беше разрушен, докато те бяха в него и пазеха съботата. Не е ли така?
Този пример ни дава паралел с друга група хора в последното време, които също ще пазят съботата. Не е ли така? Ще проверим и това. Исус каза в Йоан 5:23:
„За да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, Който Го е пратил.”
Ето това бяха направили евреите. Бяха Го отхвърлили като Сина на Бога. И ние трябва да Го почитаме като Сина на Бога. Като не успяваме да Го почитаме като Сина, заради това, което е, по този начин ние обезславяме Отец, Който Го е пратил. И така, те имаха това фалшиво доверие.
Аз вярвам, че днес съществува проблем, много подобен на този, сред нас като народ. Този проблем е, че ние сме превърнали съботата в идол и сме увеличили като с лупа своето пазене на съботата, до степента, че сме го превърнали в свой спасител. Доверието и увереността ни са поради това, че пазим съботата. Знаете за какво говоря, нали? Ние, адвентистите, имаме чувство на гордост заради това, че сме пазители на съботата. И горките останали християни, които не знаят и посещават църква в неделя. Имаме я.
И не искам да мислите, че говоря за хората, които не са тук, за всички останали, говоря дори за нас, в това помещение. Това е нещо, което наистина трябва да изследваме, братя и сестри. Това е последната битка. Това е въпросът с белега на звяра. Ако получите погрешно схващане тук, играта за вас е свършила. Нямате друг шанс. Това е много сериозно! Затова не можем просто да предполагаме разни неща, не можем да бъдем повърхностни, а е нужно наистина да разбираме за какво се отнася целият въпрос. А има толкова много хора, толкова много от нас, които мислят, че са толкова готови за това време. Но, Господи, помогни ни; ние сме напълно неподготвени. Надявам се, че ще стане ясно в процеса на изследване.
И знаете, че евреите осъдиха Христос в нарушаване на съботата. Предполагаемо нарушаване на съботата, нали? Опитваха се да защитят съботата и отхвърлиха Божия Син, за да защитят съботата.
Същото се случва и днес. Опитваме се да увеличим като с лупа и наблегнем на Божия Син [вероятно се има предвид съботата]. Хората казват:
“Знаеш ли какво? Това не е въпрос в последните дни. Всичко се отнася до (?) съботата.”
И имаме същата умствена нагласа за защитаване на съботата. Тя е въпросът [в последните дни] в умовете на повечето хора. Нужно е да се събудим, защото евреите бяха картинно изобразяване на нас. Онова, което се случи на тях, е нещо, което доста вероятно ще се случи и на нас – изповядващите се за Божий народ в тези последни дни. Нека ви прочета следното изявление. В основни линии, то ще ни изясни темата. “Ръкописи”, том 17, стр. 13, пар. 1:
„Сатана работи така че историята на еврейския народ да се повтори в опитността на онези, които твърдят, че вярват в настоящата истина. Евреите имаха Старозаветните писания и предполагаха, че са запознати с тях. Но те допускаха печална грешка. Пророчествата, които се отнасят до славното второ явление на Христос в небесните облаци, те считаха за отнасящи се до Неговото първо идване. Поради това, че Той не дойде според техните очаквания, те се отвърнаха от Него. Сатана знаеше точно как да улови тези мъже в мрежата си и да ги измами и унищожи.”
И така, Сатана работи, за да повтори същата тази опитност при изповядващите се за Божий народ в тези последни дни. Те вярваха, че разбират правилно Писанията и имаха определено очакване за това, което предстоеше да се случи. Когато се случи нещо различно от това, те не го приеха. Оказаха се изгубени. Ние имаме своите схеми, мисли, картини, имаме определено очакване за това, което ще се случи, що се отнася до белега и печата. И опасността е, че ако има малка разлика или ако сме пропуснали нещо, или сме разтълкували погрешно някой стих, и случващото се в действителност бъде различно от очакването ни, това ще бъде много, много сериозен и закъснял призив за събуждане за мнозина. Това е много сериозна опасност.
Някои казват:
„Почакай за момент, почакай за момент! Елън Уайт казва, че печатът е съботата. Този човек вдига твърде много шум за нищо."
И тези хора имат няколко изявления.
"Защо този човек разклаща лодката ни?”
Понеже, братя и сестри, вижте, лесно е да се мисли:
„Посещавам църква. Ходя на църква всяка събота.”
Това е всичко. Това е лесна подготовка за последните дни.
“Но почакай, нима има нещо повече? Не, не, не искам да знам, че има повече.”
Приближава битка, братя и сестри; и тя е много сериозна. Нека погледнем някои цитати, защото хора казват, че няма цитати. Ето един.
„Онези, които ще имат Божия печат върху челата си, трябва да пазят съботата от четвъртата заповед” (“Адвентен библейски коментар”, том 7, стр. 970).
В случай, че прочетем “съботата” и кажем, “виждате ли, ето я”, тук се говори също и за Божия (?) печат. Като се има Божият печат, трябва да се пази съботата. Съботата е знакът, според това. Двете вървят ръка за ръка - знакът на истинния Бог. Съботата е знакът на истинния Бог.
Ето друго изявление:
„Пазенето на съботата е знакът за преданост (?) към Бога” (АБК, том 7, стр. 981).
Следователно, ако имаш знака, но нямаш правилния Бог, какво ще направи това? Ще те държи в състояние на измама, самоизмама. Ако някой дойде и ви каже:
„Братко…. Не, не. Сестра Елън Уайт каза само, че съботата и безсмъртието на душата са въпросите в последните дни. Говориш за ненужни неща. Не искам да слушам за това.”
Знаете за какво говоря, нали?
Много тъжно е, братя и сестри. Има хора, чието спасение ще бъде или спечелено, или изгубено, въз основа на това как откликнат на настоящата истина. А в момента сме в самия край.
Ето още едно изявление. Познато е на всички ни, така мисля. То ни казва, че печатът е утвърждаване в истината. Нека прочетем:
„Веднага щом Божиите чеда получат Божия печат на челата си - това не е някакъв знак или белег, който може да се види, но едно утвърждаване в истината, интелектуално и духовно, така че да не могат да бъдат разколебани - веднага щом Божиите чеда бъдат запечатани и подготвени за пресяването, то ще дойде. Вярно е, че то вече е започнало.”
И така, подпечатването е установяване в... какво? В истината. Въпрос:
Коя е първата истина, за която се сещате, когато говорим за печата? Обикновено бихме казали:
“Божият печат.”
Обикновено… Добре, чий печат, така е. Обикновено бихме казали:
“Съботата.”
Но Собственикът на печата би трябвало да бъде съвсем първата истина, която имате предвид: печатът на живия Бог.
И така, истината за живия Бог и утвърждаването в истината за живия Бог са част от печата. Следите ли ме? Печатът не е утвърждаване в заблуда.
Особено когато тази заблуда се отнася до живия Бог. Следите ли ме? Знаете ли, наистина искам това да попие в ума ни, понеже ако е наистина така, това е много обезпокоително, като се има предвид. Наистина обезпокоително е. Както и да е; ще стигнем и до това.
Истината, утвърждаването в истината… Какво да кажем за истината за Божия Син, важна ли е? Дали това е основна истина? Исус каза:
“Ако не Ме почитате, ако не Ме тук присъстващ приемате, вие губите Духа на ОТЕЦ.”
И точно това са въпросите…
Не е ли изненадващо, че точно тези въпроси предизвикват вълнение днес, сред изповядащите се за Божий народ, които вярват, че от всички хора на земята те са най- подготвени за приближаващата битка? Така ли е?
И имаме всичките тези дебати и въпроси, предизвикващи вълнение относно Божеството, Троицата, дали Божият Син е Син или не е, също и за Светия Дух. Сега разбирате какво се случва.
Дяволът много активно работи за премахване на нещо зад кулисите. И докато се доверяваме, че сме разбрали всичко, че сме го осмислили, приближава много сериозна изненада, братя и сестри. Много сериозна! Искам да имате предвид нещо, което ще подчертая. Някои от вас, тук присъстващите, може би се чувстват така:
„Добре, нека го направим. Аз знам истината за Бога и следователно съм на правилната страна.”
Искам да ви кажа нещо. Познаването на истината за Бога не означава непременно, че познавате Отец и Сина. Така ли е? Затова искам малко да разклатя лодката ви, не желая да се чувствате толкова сигурни. Знаете ли какво имам предвид? Знание за истината не е утвърждаване в истината, както интелектуално, така и духовно. Нужни са и двете. Затова, само защото знаем истината за Бога, това не означава непременно, че дейно познаваме и имаме връзка с Отец и Сина. Ето това в действителност означава да Го познаваме. Разбира се, ако знаете истината за Бога, това значително ще подпомогне и подобри тази връзка. Но ако не го направи, не се чувствайте сигурни, като си казвате:
„О, аз знам истината.”
Виждате ли, печатът не се отнася до знанието, а до тази жива връзка, това взаимоотношение с Бога. На каква категория хора се дава печатът? Казва се:
“...да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог.”
Божиите слуги. В Йоан 12:26 Исус каза:
„Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и дето съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мене, него ще почете Отец Ми.”
Ето това правят Божиите слуги. Не е само нещо в главата, а е нещо, което засяга живота и опитността. И така, искам да подчертая този аспект, понеже човешката склонност е да мислим, че всичко е наред, ако имаме правилната информация. Това е човешката склонност. Необходимо е да внимаваме на това. Не служите на Бога само като имате правилни представи. Не служите на Бога като имате правилни тълкувания, като имате точни доктрини, като имате всички тези схеми и ги отбелязвате с различни цветове, не това е служене на Бога. Ето какво се казва тук:
Божиите слуги са тези, върху чиито чела се поставя печатът. Тук не става дума за доверие в знанието и тълкуването, и доктрината. Всички тези неща са важни и имат своето място. Печатът не идва поради тези неща. И така, Божиите слуги са тези, които наистина са предали живота си, тъй като Бог живее в тях като Този, Който ги освещава. Те имат живота на Сина. Те пазят съботата като знак, че Той ги освещава.
Като преглеждаме всичко това, що се отнася до печата, е лесно да разберем белега на звяра. Защото когато говорим за белега на звяра, разбира се, първото нещо, за което се сещате, ако ви попитам за белега на звяра, какво ще кажете?
(Неделята.)
Неделята, разбира се. Нека я поставим тук. Неделята. Но неделята сама по себе си не е въпросът. Не може да бъде, защото [печатът и белегът] са паралелни. Затова ще я сложим там, така че да можем да виждаме паралелите. Неделята също трябва да бъде знак. Така ли е? Особено когато говорим за принудителното неделно поклонение – когато дойде неделният закон и т.н… Въпросът, братя и сестри, е въпрос на поклонение между Бога на съботата и бога на неделята. Ето до това се отнася целият въпрос. Свеждането на всичко до това в кой ден се покланяте е много опростено и повърхностно.
Знаете ли, когато говорим за това с други хора, безопасността и подготовката за последните дни на мнозина от тях по същество се свежда до силата на волята им. Казвате:
“Братко…”
Давам ви пример:
„Братко, ако поставят пистолет върху главата ми, аз никога няма да се поклоня в неделя, ще пазя съботата.”
Чували ли сте подобни неща? Силата на човешката им воля да се държат за съботата - те вярват, че това е тяхната сигурност. Ето как те ще прекосят с лодката си това време, непоклатени. Правилно ли е това или е грешно? Много хора вярват в това. Вие може би вярвате в това. В един момент аз вярвах в това. Много обезпокоително е, братя и сестри! И така, белегът на звяра и Божият печат - това е съревнование за поклонението.
Мога ли да ви задам въпрос, лесен въпрос? Кое е по-важно: кога се покланяте или на кого се покланяте?
[Глас от залата: На кого се покланяме!]
Очевидно Бог поставя това на първо място. Така ли е?
Но изглежда за нас днес номер едно е: ако имате правилния ден, сте наред.
Познавам хора, които се срещат с някого в автобуса, в самолета, някъде, и искат да му предадат своята “дестилирана” мъдрост, върховния съвет за безопасност в последните дни. Имам приятели, които правят това. И знаете, те може би имат няколко минути и казват:
“Вижте, в последните дни, когато дойде неделният закон, не пазете неделята. Съботата е тази, която трябва да пазите.”
Знаете за какво говоря, нали?
И се развива така:
“Може би не разбирате сега, но когато се случи, си спомнете този разговор и пазете съботата.”
Това илюстрира нашия манталитет, нашето мислене. Целият въпрос може да бъде сведен до това:
„Ако пазиш правилния ден, ще бъдеш спасен, братко. Ако пазиш погрешния ден, горко ти!”
Хайде. Хайде. Нима наистина е толкова опростено? Това е знакът на Този, Който освещава. Погледнете. Точно както ви показах, има повече към знака и към белега от това, което мислим – че съботата е знакът. Има също и много повече за белега, отколкото си мислим.
Нека прочетем един стих, само за да предизвикам малко мисленето ни. Откровение 13:16-17:
“И принуждаваше всички - малки и големи, богати и бедни, свободни и роби - да им се сложи белег на дясната ръка или на челата им, за да не може никой да купува или да продава освен онзи, който носи белега, името на звяра или числото на неговото име.”
Това е едно от първите споменавания на белега на звяра, но тук ни се казва, че има три неща. Така ли е? Казва ни се, че има белег, ИЛИ име, ИЛИ числото на неговото име. И ако имате някое от тях, попадате в същата категория - белега на звяра. Няма да говорим за белега на звяра, защото знаем кой е той. Споменахме го тук, ще стигнем до това.
Знаем числото. Кое е числото? Числото на неговото име е 666.
Какво ще кажете за името на звяра? Защото ако го имате, вие сте в същата група като онези, които имат белега. И тук се казва, че можете да имате това или това, или това, всяко едно от тях. Няма значение кое имате, вие сте на погрешната страна. Така ли е?
И така, какво е името му? Характер, авторитет... Добре. По-добре да знаем и да бъдем сигурни, братя и сестри. Ако не знаем, ако не сме сигурни, се намираме в сериозна опасност. Не говорим за тези неща. Не е ли така?
Добре, нека да погледнем същата глава. Не искам да ви изпитвам твърде много. Така, Откровение 13:1:
„След това застанах на морския пясък и видях да излиза от морето звяр със седем глави и десет рога; на роговете му имаше десет корони, а на главите му - [какви имена?] богохулни имена.”
И така, казва ни се какво е името му – богохулно име. Добре, какво е значението на „богохулство”? Какво е „богохулство”? Нещо невярно за Бога. Това е да превръщате в Бог това, което не е, или да предявявате прерогативите на Бога, които не принадлежат на вас. Помните ли думите на Исус…
"За добри дела…" Да, "за добри дела ли"…
Той попита:
„Защо искате да Ме убиете с камъни?”
Те Му казаха:
„Не за добро дело искаме да Те убием с камъни, а защото Ти Си човек, а правиш Себе Си Бог.”
И те Му казаха:
„Богохулстваш!”
Разбира се, Христос беше Божият Син, това беше погрешно схващане от тяхна страна. Но претендирането, че човек е Бог, а също и претендирането за Божиите прерогативи - способността да прощава, способността да твори, всичко това (с което сме запознати), е част от богохулството. Това е да се носи богохулното име. Богохулното име е еквивалентно на белега на звяра, според стиха, който прочетохме. Вярно ли е? Искам за момент да помислите върху това, защото богохулното име, носено от звяра, е богохулство срещу Бога. Понеже името е това, което служи за идентификация.
Виждате ли, Божият народ е именуван по Него. Те имат ИМЕТО на ОТЕЦ. На Него се покланят.
Звярът има богохулно име. Неговите хора са идентифицирани чрез бога, на когото се покланят. А този бог е фалшив бог. Ето защо името е наречено "богохулно име". Защото това е въпрос на поклонение: на кого ще се покланяш и кога ще се покланяш. Така че звярът носи това богохулно име, което има връзка с бога, на когото тези хора се покланят.
Искам да ви кажа нещо. Знам, че всички го знаем.
Знаете, че проведохме евангелизационни срещи, поредица, и стигнахме до темата за печата и белега, за белега на звяра, и представихме цитати от Рим, които говорят за неделята като белега на звяра. Знаете ли това? Не мисля, че е нужно да ги включвам, защото всички ги знаем.
"Неделята е белегът на нашия авторитет..."
Тя е белегът на звяра.
И използвахме това, знаете, за да се придвижим към прицелната точка:
“Ето, от самата уста на звяра.”
Рим всъщност ни казва, че има доктрина (убеждение), която е по-важна от неделята. Знаете това. Кое е това убеждение? Богът, на когото… Добре, всеки тук знае това, проповядвам на “хоровия състав”. Учението е богът, на когото се покланят. Би трябвало да използваме и тези цитати. Ето пример: това е от Катехизиса.
”234. Тайната на Пресветата Троица е централна тайна на вярата в християнския живот. Това е тайна на Бога в самия Себе си. Тя е източник на всички други тайни на вярата, светлина, която ги осветлява. Тя е най-основното и съществено учение в “йерархията на истините на вярата”.
Те знаят, че това на кого се покланяте е по-важно от това кога се покланяте. Също и този цитат. Мисля, че всички го знаем:
„Тайната на Троицата е централната доктрина на Католическата вяра. На нея са основани всички други учения на Църквата” (“Наръчник на съвременния католик”, стр. 16).
И така, неделята е основана на Троицата. Въпрос на факт е, че според думите на Рим това е причината, поради която те пазят неделята.
“Католически причини за пазене на неделята: Поради това, че “тя е ден, посвещаван от апостолите на почитането на Пресветата Троица”” (“Адвентен преглед и съботен вестител”, 4 април, 1854 г.).
Мога да ви уверя, че апостолите не вършели нищо такова. Нали?
Но Рим казва:
Причината, поради която се покланяме в неделя, е (?) Троицата. Това всъщност беше отпечатано в “Адвентен преглед и съботен вестител” през 1854 г. Вече не виждате тези цитати в “Ривю енд Хералд”. Тези дни отдавна отминаха (1854 г.).
С други думи, Божият народ, в определен момент във времето, знаел и разбирал, и отпечатал някои от тези неща. Но някак това знание изглежда било изгубено. И опасността като резултат от това е… Не мога да наблегна на нея достатъчно; не е за вярване. Това е богът, на когото се покланят, и това е богохулното име, което носят. Те богохулстват против Бога, като поставят ДРУГИГО на Негово място и се покланят на този ДРУГ като на Бог. Ето така тройният бог замества истинския Бог в тяхното мислене. Проблемът не съществува само за тях, а също и за всичките им дъщери (нали така?). Знаете това. Това са всички други църкви. Нека просто сложим това. Това е богът, на когото се покланят. Богът, на когото се покланят те, е Троицата. Може да бъде символизирана така. Тази Троица е начинът, по който неделята... Неделята е знакът на този бог, на когото се покланят в тази система на звяра. Неделята е знакът на преданост и вярност към бога на зверовата система, а именно - Троицата, или богът-слънце.
Проведохме изследване върху това, наречено “Вавилонските богове”. Не знам дали е тук. Няма да се впускам в подробности, за да показвам произхода на това. Ако не го знаете, погледнете; ако го знаете, прекрасно, можете да кажете на онези, които не знаят. Добре ли е така?
Но това е богът, на когото се отдава поклонение в Рим. Те очевидно не се покланят на истинския Бог (нали?). Покланят се на фалшивия бог на Вавилон. Ето откъде произлиза богът-слънце. Те имат друг бог, имат друго свещеничество, всички истини на Писанието са изопачени. Така ли е? Знаем всичко това. Откровение 17:3:
“И тъй, той ме заведе духом в една пустиня, гдето видях жена, седяща на червен звяр, пълен с богохулни имена, който имаше седем глави и (?) десет рога.”
Запомнете: ако носите това богохулно име, сте в същата група, в която са и приелите белега на звяра. Ето защо на челото на тази жена малко по-нататък в същата глава пише:
“Тайна; великий Вавилон, майка на (?) блудниците.”
Всичките ѝ дъщери имат същото име. Това са всички църкви, нали? Те са инфектирани и се покланят на същия бог.
“Майка на блудниците и на гнусотиите [мерзостите] на земята.”
Припомнете си, в Езекиил 8 и 9 глава има списък с мерзости. Тези мерзости съществуват сред изповядващите се за Божий народ. Какви мерзости са изброени там? Всички тези мерзости се отнасят до това НА КОГО се отдава поклонение, и те достигат окончателна кулминация в 8 гл. (към края на главата) с поклонение на слънцето. Поклонение на бога-слънце. Изследвахме на това място, мисля, че беше миналата година,
“Библейският 11 септември”.
Ако не сте виждали изследването, препоръчвам ви да го погледнете.
Проучват се Езекиил 8 и 9 гл. И така, богът-слънце на Рим е това богохулно име, чрез което те богохулстват срещу истинния Бог, истинния и жив Бог срещу истинния и жив Бог. Ето как се извършва богохулство срещу Него. Някой може да каже:
„О, този проповедник… О, хора, вие просто продължавате с тези неща за Божеството, и искате да подмушквате това отвсякъде, и ще изкарате, че целият въпрос се отнася до Божеството, и напълно сте се пренесли в приказките, що се отнася до това. Вие току-що унищожихте цялата тема.”
Някой може да каже това. Понеже то може би е много поразително и някои може би няма да се съгласят с него. Наистина ли сме се пренесли в приказките с това, за което разговаряме? Видяхме принципите в Писанието за това, но нека ви покажа някои цитати от Духа на пророчеството, тъй като, знаете, неизбежно, когато показвате това на хора, някой ще каже,
“почакай, г-жа Уайт казва…”,
и ще извади цитат, след което и друг цитат. Но нека погледнем някои други цитати, които не се изваждат толкова често, и да видим какво казва тя по темата. Ето цитат от “Свидетелства към църквата”, том 6:
“Светлината, която получихме за вестта на третия ангел, е истинската светлина. Белегът на звяра е точно това, което е прогласявано, че е [Какво е то? Принудително наложената неделя.]. Не всичко във връзка с този въпрос е обаче разбрано, нито ще бъде разбрано до разгъването на свитъка, но трябва да се постигне най-сериозно дело в нашия свят.”
Искам да помислете за това за минута.
Казва се, че белегът на звяра е това, което казахме, че е, но има още. Затова, следва въпросът: Какво е това “още”? Казва се, че няма да се разбере докато се развие свитъкът. Изминаха около сто години откакто тя написа това. Следователно, има допълнително разгъване на свитъка – изминаването на времето е разкрило някои неща. Какво е “още” към белега на звяра? Наблюдаваме пример как изглежда това “още”, какви са по-задълбочените въпроси, включени в белега на звяра.
Господната слугиня казва, че има повече от принудителното неделно поклонение. Затова, ако спрете на неделята, вие сте в опасност, що се отнася до белега на звяра. И така, има ПОВЕЧЕ към разказа, не е просто това. Не отричам, че неделята е част от белега на звяра. Но дали казвам, че Троицата има нещо общо с белега на звяра? Да, казвам го. Искам да го изясня, така че никой да не ме разбере погрешно.
[Троицата] не замества неделята; тя е коренът на проблема.
Именно поради покланянето на погрешния бог се оказвате покланящи се в погрешния ден. Следите ли ме?
Въпросът е въпрос на поклонение – на кого ще се поклоните в последните дни. Очевидно, ако се покланяте на погрешния бог, разбира се, това ще има общо с белега на звяра.
Затова искаме да предупредим хората.
И така, [белегът] не се отнася само до неделята. Проблемът днес, измамата днес, е толкова обширен, братя и сестри, че когато посочите истината за живия Бог, тя се посреща с присмех и отхвърляне. Това ви показва колко виртуозен е дяволът. Много, много жалко е, понеже, знаете ли, когато помисля за това (искам то наистина да попие в умовете ни), колко адвентисти, колко от нас има по света – около 17 милиона? Осемнадесет? Нека кажем 20 милиона (съгласни ли сте?). Привеждат числото 25, защото броят всички деца. Колкото и да са, това са много милиони. Така ли е? Знаете ли колко жалко е за нас, за всички тези хора, това, че ние знаем, че просто сме схванали всичко, че сме готови за времето на скръбта, също и за белега, за звяра, а всъщност не сме готови? Това е една от най-лошите измами.
Знаете ли, ако това наистина попие в умовете ви, то е просто непреодолимо, далеч над преодолимото. Това е много, много опасно нещо.
Евреите погинаха, докато пазеха съботата.
Възможно ли е други днес също да погинат, докато пазят съботата?
Съвсем възможно е.
“Знаеш ли какво? Това не е въпрос в последните дни. Всичко се отнася до (?) съботата.”
И имаме същата умствена нагласа за защитаване на съботата. Тя е въпросът [в последните дни] в умовете на повечето хора. Нужно е да се събудим, защото евреите бяха картинно изобразяване на нас. Онова, което се случи на тях, е нещо, което доста вероятно ще се случи и на нас – изповядващите се за Божий народ в тези последни дни. Нека ви прочета следното изявление. В основни линии, то ще ни изясни темата. “Ръкописи”, том 17, стр. 13, пар. 1:
„Сатана работи така че историята на еврейския народ да се повтори в опитността на онези, които твърдят, че вярват в настоящата истина. Евреите имаха Старозаветните писания и предполагаха, че са запознати с тях. Но те допускаха печална грешка. Пророчествата, които се отнасят до славното второ явление на Христос в небесните облаци, те считаха за отнасящи се до Неговото първо идване. Поради това, че Той не дойде според техните очаквания, те се отвърнаха от Него. Сатана знаеше точно как да улови тези мъже в мрежата си и да ги измами и унищожи.”
И така, Сатана работи, за да повтори същата тази опитност при изповядващите се за Божий народ в тези последни дни. Те вярваха, че разбират правилно Писанията и имаха определено очакване за това, което предстоеше да се случи. Когато се случи нещо различно от това, те не го приеха. Оказаха се изгубени. Ние имаме своите схеми, мисли, картини, имаме определено очакване за това, което ще се случи, що се отнася до белега и печата. И опасността е, че ако има малка разлика или ако сме пропуснали нещо, или сме разтълкували погрешно някой стих, и случващото се в действителност бъде различно от очакването ни, това ще бъде много, много сериозен и закъснял призив за събуждане за мнозина. Това е много сериозна опасност.
Някои казват:
„Почакай за момент, почакай за момент! Елън Уайт казва, че печатът е съботата. Този човек вдига твърде много шум за нищо."
И тези хора имат няколко изявления.
"Защо този човек разклаща лодката ни?”
Понеже, братя и сестри, вижте, лесно е да се мисли:
„Посещавам църква. Ходя на църква всяка събота.”
Това е всичко. Това е лесна подготовка за последните дни.
“Но почакай, нима има нещо повече? Не, не, не искам да знам, че има повече.”
Приближава битка, братя и сестри; и тя е много сериозна. Нека погледнем някои цитати, защото хора казват, че няма цитати. Ето един.
„Онези, които ще имат Божия печат върху челата си, трябва да пазят съботата от четвъртата заповед” (“Адвентен библейски коментар”, том 7, стр. 970).
В случай, че прочетем “съботата” и кажем, “виждате ли, ето я”, тук се говори също и за Божия (?) печат. Като се има Божият печат, трябва да се пази съботата. Съботата е знакът, според това. Двете вървят ръка за ръка - знакът на истинния Бог. Съботата е знакът на истинния Бог.
Ето друго изявление:
„Пазенето на съботата е знакът за преданост (?) към Бога” (АБК, том 7, стр. 981).
Следователно, ако имаш знака, но нямаш правилния Бог, какво ще направи това? Ще те държи в състояние на измама, самоизмама. Ако някой дойде и ви каже:
„Братко…. Не, не. Сестра Елън Уайт каза само, че съботата и безсмъртието на душата са въпросите в последните дни. Говориш за ненужни неща. Не искам да слушам за това.”
Знаете за какво говоря, нали?
Много тъжно е, братя и сестри. Има хора, чието спасение ще бъде или спечелено, или изгубено, въз основа на това как откликнат на настоящата истина. А в момента сме в самия край.
Ето още едно изявление. Познато е на всички ни, така мисля. То ни казва, че печатът е утвърждаване в истината. Нека прочетем:
„Веднага щом Божиите чеда получат Божия печат на челата си - това не е някакъв знак или белег, който може да се види, но едно утвърждаване в истината, интелектуално и духовно, така че да не могат да бъдат разколебани - веднага щом Божиите чеда бъдат запечатани и подготвени за пресяването, то ще дойде. Вярно е, че то вече е започнало.”
И така, подпечатването е установяване в... какво? В истината. Въпрос:
Коя е първата истина, за която се сещате, когато говорим за печата? Обикновено бихме казали:
“Божият печат.”
Обикновено… Добре, чий печат, така е. Обикновено бихме казали:
“Съботата.”
Но Собственикът на печата би трябвало да бъде съвсем първата истина, която имате предвид: печатът на живия Бог.
И така, истината за живия Бог и утвърждаването в истината за живия Бог са част от печата. Следите ли ме? Печатът не е утвърждаване в заблуда.
Особено когато тази заблуда се отнася до живия Бог. Следите ли ме? Знаете ли, наистина искам това да попие в ума ни, понеже ако е наистина така, това е много обезпокоително, като се има предвид. Наистина обезпокоително е. Както и да е; ще стигнем и до това.
Истината, утвърждаването в истината… Какво да кажем за истината за Божия Син, важна ли е? Дали това е основна истина? Исус каза:
“Ако не Ме почитате, ако не Ме тук присъстващ приемате, вие губите Духа на ОТЕЦ.”
И точно това са въпросите…
Не е ли изненадващо, че точно тези въпроси предизвикват вълнение днес, сред изповядащите се за Божий народ, които вярват, че от всички хора на земята те са най- подготвени за приближаващата битка? Така ли е?
И имаме всичките тези дебати и въпроси, предизвикващи вълнение относно Божеството, Троицата, дали Божият Син е Син или не е, също и за Светия Дух. Сега разбирате какво се случва.
Дяволът много активно работи за премахване на нещо зад кулисите. И докато се доверяваме, че сме разбрали всичко, че сме го осмислили, приближава много сериозна изненада, братя и сестри. Много сериозна! Искам да имате предвид нещо, което ще подчертая. Някои от вас, тук присъстващите, може би се чувстват така:
„Добре, нека го направим. Аз знам истината за Бога и следователно съм на правилната страна.”
Искам да ви кажа нещо. Познаването на истината за Бога не означава непременно, че познавате Отец и Сина. Така ли е? Затова искам малко да разклатя лодката ви, не желая да се чувствате толкова сигурни. Знаете ли какво имам предвид? Знание за истината не е утвърждаване в истината, както интелектуално, така и духовно. Нужни са и двете. Затова, само защото знаем истината за Бога, това не означава непременно, че дейно познаваме и имаме връзка с Отец и Сина. Ето това в действителност означава да Го познаваме. Разбира се, ако знаете истината за Бога, това значително ще подпомогне и подобри тази връзка. Но ако не го направи, не се чувствайте сигурни, като си казвате:
„О, аз знам истината.”
Виждате ли, печатът не се отнася до знанието, а до тази жива връзка, това взаимоотношение с Бога. На каква категория хора се дава печатът? Казва се:
“...да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог.”
Божиите слуги. В Йоан 12:26 Исус каза:
„Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и дето съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мене, него ще почете Отец Ми.”
Ето това правят Божиите слуги. Не е само нещо в главата, а е нещо, което засяга живота и опитността. И така, искам да подчертая този аспект, понеже човешката склонност е да мислим, че всичко е наред, ако имаме правилната информация. Това е човешката склонност. Необходимо е да внимаваме на това. Не служите на Бога само като имате правилни представи. Не служите на Бога като имате правилни тълкувания, като имате точни доктрини, като имате всички тези схеми и ги отбелязвате с различни цветове, не това е служене на Бога. Ето какво се казва тук:
Божиите слуги са тези, върху чиито чела се поставя печатът. Тук не става дума за доверие в знанието и тълкуването, и доктрината. Всички тези неща са важни и имат своето място. Печатът не идва поради тези неща. И така, Божиите слуги са тези, които наистина са предали живота си, тъй като Бог живее в тях като Този, Който ги освещава. Те имат живота на Сина. Те пазят съботата като знак, че Той ги освещава.
Като преглеждаме всичко това, що се отнася до печата, е лесно да разберем белега на звяра. Защото когато говорим за белега на звяра, разбира се, първото нещо, за което се сещате, ако ви попитам за белега на звяра, какво ще кажете?
(Неделята.)
Неделята, разбира се. Нека я поставим тук. Неделята. Но неделята сама по себе си не е въпросът. Не може да бъде, защото [печатът и белегът] са паралелни. Затова ще я сложим там, така че да можем да виждаме паралелите. Неделята също трябва да бъде знак. Така ли е? Особено когато говорим за принудителното неделно поклонение – когато дойде неделният закон и т.н… Въпросът, братя и сестри, е въпрос на поклонение между Бога на съботата и бога на неделята. Ето до това се отнася целият въпрос. Свеждането на всичко до това в кой ден се покланяте е много опростено и повърхностно.
Знаете ли, когато говорим за това с други хора, безопасността и подготовката за последните дни на мнозина от тях по същество се свежда до силата на волята им. Казвате:
“Братко…”
Давам ви пример:
„Братко, ако поставят пистолет върху главата ми, аз никога няма да се поклоня в неделя, ще пазя съботата.”
Чували ли сте подобни неща? Силата на човешката им воля да се държат за съботата - те вярват, че това е тяхната сигурност. Ето как те ще прекосят с лодката си това време, непоклатени. Правилно ли е това или е грешно? Много хора вярват в това. Вие може би вярвате в това. В един момент аз вярвах в това. Много обезпокоително е, братя и сестри! И така, белегът на звяра и Божият печат - това е съревнование за поклонението.
Мога ли да ви задам въпрос, лесен въпрос? Кое е по-важно: кога се покланяте или на кого се покланяте?
[Глас от залата: На кого се покланяме!]
Очевидно Бог поставя това на първо място. Така ли е?
Но изглежда за нас днес номер едно е: ако имате правилния ден, сте наред.
Познавам хора, които се срещат с някого в автобуса, в самолета, някъде, и искат да му предадат своята “дестилирана” мъдрост, върховния съвет за безопасност в последните дни. Имам приятели, които правят това. И знаете, те може би имат няколко минути и казват:
“Вижте, в последните дни, когато дойде неделният закон, не пазете неделята. Съботата е тази, която трябва да пазите.”
Знаете за какво говоря, нали?
И се развива така:
“Може би не разбирате сега, но когато се случи, си спомнете този разговор и пазете съботата.”
Това илюстрира нашия манталитет, нашето мислене. Целият въпрос може да бъде сведен до това:
„Ако пазиш правилния ден, ще бъдеш спасен, братко. Ако пазиш погрешния ден, горко ти!”
Хайде. Хайде. Нима наистина е толкова опростено? Това е знакът на Този, Който освещава. Погледнете. Точно както ви показах, има повече към знака и към белега от това, което мислим – че съботата е знакът. Има също и много повече за белега, отколкото си мислим.
Нека прочетем един стих, само за да предизвикам малко мисленето ни. Откровение 13:16-17:
“И принуждаваше всички - малки и големи, богати и бедни, свободни и роби - да им се сложи белег на дясната ръка или на челата им, за да не може никой да купува или да продава освен онзи, който носи белега, името на звяра или числото на неговото име.”
Това е едно от първите споменавания на белега на звяра, но тук ни се казва, че има три неща. Така ли е? Казва ни се, че има белег, ИЛИ име, ИЛИ числото на неговото име. И ако имате някое от тях, попадате в същата категория - белега на звяра. Няма да говорим за белега на звяра, защото знаем кой е той. Споменахме го тук, ще стигнем до това.
Знаем числото. Кое е числото? Числото на неговото име е 666.
Какво ще кажете за името на звяра? Защото ако го имате, вие сте в същата група като онези, които имат белега. И тук се казва, че можете да имате това или това, или това, всяко едно от тях. Няма значение кое имате, вие сте на погрешната страна. Така ли е?
И така, какво е името му? Характер, авторитет... Добре. По-добре да знаем и да бъдем сигурни, братя и сестри. Ако не знаем, ако не сме сигурни, се намираме в сериозна опасност. Не говорим за тези неща. Не е ли така?
Добре, нека да погледнем същата глава. Не искам да ви изпитвам твърде много. Така, Откровение 13:1:
„След това застанах на морския пясък и видях да излиза от морето звяр със седем глави и десет рога; на роговете му имаше десет корони, а на главите му - [какви имена?] богохулни имена.”
И така, казва ни се какво е името му – богохулно име. Добре, какво е значението на „богохулство”? Какво е „богохулство”? Нещо невярно за Бога. Това е да превръщате в Бог това, което не е, или да предявявате прерогативите на Бога, които не принадлежат на вас. Помните ли думите на Исус…
"За добри дела…" Да, "за добри дела ли"…
Той попита:
„Защо искате да Ме убиете с камъни?”
Те Му казаха:
„Не за добро дело искаме да Те убием с камъни, а защото Ти Си човек, а правиш Себе Си Бог.”
И те Му казаха:
„Богохулстваш!”
Разбира се, Христос беше Божият Син, това беше погрешно схващане от тяхна страна. Но претендирането, че човек е Бог, а също и претендирането за Божиите прерогативи - способността да прощава, способността да твори, всичко това (с което сме запознати), е част от богохулството. Това е да се носи богохулното име. Богохулното име е еквивалентно на белега на звяра, според стиха, който прочетохме. Вярно ли е? Искам за момент да помислите върху това, защото богохулното име, носено от звяра, е богохулство срещу Бога. Понеже името е това, което служи за идентификация.
Виждате ли, Божият народ е именуван по Него. Те имат ИМЕТО на ОТЕЦ. На Него се покланят.
Звярът има богохулно име. Неговите хора са идентифицирани чрез бога, на когото се покланят. А този бог е фалшив бог. Ето защо името е наречено "богохулно име". Защото това е въпрос на поклонение: на кого ще се покланяш и кога ще се покланяш. Така че звярът носи това богохулно име, което има връзка с бога, на когото тези хора се покланят.
Искам да ви кажа нещо. Знам, че всички го знаем.
Знаете, че проведохме евангелизационни срещи, поредица, и стигнахме до темата за печата и белега, за белега на звяра, и представихме цитати от Рим, които говорят за неделята като белега на звяра. Знаете ли това? Не мисля, че е нужно да ги включвам, защото всички ги знаем.
"Неделята е белегът на нашия авторитет..."
Тя е белегът на звяра.
И използвахме това, знаете, за да се придвижим към прицелната точка:
“Ето, от самата уста на звяра.”
Рим всъщност ни казва, че има доктрина (убеждение), която е по-важна от неделята. Знаете това. Кое е това убеждение? Богът, на когото… Добре, всеки тук знае това, проповядвам на “хоровия състав”. Учението е богът, на когото се покланят. Би трябвало да използваме и тези цитати. Ето пример: това е от Катехизиса.
”234. Тайната на Пресветата Троица е централна тайна на вярата в християнския живот. Това е тайна на Бога в самия Себе си. Тя е източник на всички други тайни на вярата, светлина, която ги осветлява. Тя е най-основното и съществено учение в “йерархията на истините на вярата”.
Те знаят, че това на кого се покланяте е по-важно от това кога се покланяте. Също и този цитат. Мисля, че всички го знаем:
„Тайната на Троицата е централната доктрина на Католическата вяра. На нея са основани всички други учения на Църквата” (“Наръчник на съвременния католик”, стр. 16).
И така, неделята е основана на Троицата. Въпрос на факт е, че според думите на Рим това е причината, поради която те пазят неделята.
“Католически причини за пазене на неделята: Поради това, че “тя е ден, посвещаван от апостолите на почитането на Пресветата Троица”” (“Адвентен преглед и съботен вестител”, 4 април, 1854 г.).
Мога да ви уверя, че апостолите не вършели нищо такова. Нали?
Но Рим казва:
Причината, поради която се покланяме в неделя, е (?) Троицата. Това всъщност беше отпечатано в “Адвентен преглед и съботен вестител” през 1854 г. Вече не виждате тези цитати в “Ривю енд Хералд”. Тези дни отдавна отминаха (1854 г.).
С други думи, Божият народ, в определен момент във времето, знаел и разбирал, и отпечатал някои от тези неща. Но някак това знание изглежда било изгубено. И опасността като резултат от това е… Не мога да наблегна на нея достатъчно; не е за вярване. Това е богът, на когото се покланят, и това е богохулното име, което носят. Те богохулстват против Бога, като поставят ДРУГИГО на Негово място и се покланят на този ДРУГ като на Бог. Ето така тройният бог замества истинския Бог в тяхното мислене. Проблемът не съществува само за тях, а също и за всичките им дъщери (нали така?). Знаете това. Това са всички други църкви. Нека просто сложим това. Това е богът, на когото се покланят. Богът, на когото се покланят те, е Троицата. Може да бъде символизирана така. Тази Троица е начинът, по който неделята... Неделята е знакът на този бог, на когото се покланят в тази система на звяра. Неделята е знакът на преданост и вярност към бога на зверовата система, а именно - Троицата, или богът-слънце.
Проведохме изследване върху това, наречено “Вавилонските богове”. Не знам дали е тук. Няма да се впускам в подробности, за да показвам произхода на това. Ако не го знаете, погледнете; ако го знаете, прекрасно, можете да кажете на онези, които не знаят. Добре ли е така?
Но това е богът, на когото се отдава поклонение в Рим. Те очевидно не се покланят на истинския Бог (нали?). Покланят се на фалшивия бог на Вавилон. Ето откъде произлиза богът-слънце. Те имат друг бог, имат друго свещеничество, всички истини на Писанието са изопачени. Така ли е? Знаем всичко това. Откровение 17:3:
“И тъй, той ме заведе духом в една пустиня, гдето видях жена, седяща на червен звяр, пълен с богохулни имена, който имаше седем глави и (?) десет рога.”
Запомнете: ако носите това богохулно име, сте в същата група, в която са и приелите белега на звяра. Ето защо на челото на тази жена малко по-нататък в същата глава пише:
“Тайна; великий Вавилон, майка на (?) блудниците.”
Всичките ѝ дъщери имат същото име. Това са всички църкви, нали? Те са инфектирани и се покланят на същия бог.
“Майка на блудниците и на гнусотиите [мерзостите] на земята.”
Припомнете си, в Езекиил 8 и 9 глава има списък с мерзости. Тези мерзости съществуват сред изповядващите се за Божий народ. Какви мерзости са изброени там? Всички тези мерзости се отнасят до това НА КОГО се отдава поклонение, и те достигат окончателна кулминация в 8 гл. (към края на главата) с поклонение на слънцето. Поклонение на бога-слънце. Изследвахме на това място, мисля, че беше миналата година,
“Библейският 11 септември”.
Ако не сте виждали изследването, препоръчвам ви да го погледнете.
Проучват се Езекиил 8 и 9 гл. И така, богът-слънце на Рим е това богохулно име, чрез което те богохулстват срещу истинния Бог, истинния и жив Бог срещу истинния и жив Бог. Ето как се извършва богохулство срещу Него. Някой може да каже:
„О, този проповедник… О, хора, вие просто продължавате с тези неща за Божеството, и искате да подмушквате това отвсякъде, и ще изкарате, че целият въпрос се отнася до Божеството, и напълно сте се пренесли в приказките, що се отнася до това. Вие току-що унищожихте цялата тема.”
Някой може да каже това. Понеже то може би е много поразително и някои може би няма да се съгласят с него. Наистина ли сме се пренесли в приказките с това, за което разговаряме? Видяхме принципите в Писанието за това, но нека ви покажа някои цитати от Духа на пророчеството, тъй като, знаете, неизбежно, когато показвате това на хора, някой ще каже,
“почакай, г-жа Уайт казва…”,
и ще извади цитат, след което и друг цитат. Но нека погледнем някои други цитати, които не се изваждат толкова често, и да видим какво казва тя по темата. Ето цитат от “Свидетелства към църквата”, том 6:
“Светлината, която получихме за вестта на третия ангел, е истинската светлина. Белегът на звяра е точно това, което е прогласявано, че е [Какво е то? Принудително наложената неделя.]. Не всичко във връзка с този въпрос е обаче разбрано, нито ще бъде разбрано до разгъването на свитъка, но трябва да се постигне най-сериозно дело в нашия свят.”
Искам да помислете за това за минута.
Казва се, че белегът на звяра е това, което казахме, че е, но има още. Затова, следва въпросът: Какво е това “още”? Казва се, че няма да се разбере докато се развие свитъкът. Изминаха около сто години откакто тя написа това. Следователно, има допълнително разгъване на свитъка – изминаването на времето е разкрило някои неща. Какво е “още” към белега на звяра? Наблюдаваме пример как изглежда това “още”, какви са по-задълбочените въпроси, включени в белега на звяра.
Господната слугиня казва, че има повече от принудителното неделно поклонение. Затова, ако спрете на неделята, вие сте в опасност, що се отнася до белега на звяра. И така, има ПОВЕЧЕ към разказа, не е просто това. Не отричам, че неделята е част от белега на звяра. Но дали казвам, че Троицата има нещо общо с белега на звяра? Да, казвам го. Искам да го изясня, така че никой да не ме разбере погрешно.
[Троицата] не замества неделята; тя е коренът на проблема.
Именно поради покланянето на погрешния бог се оказвате покланящи се в погрешния ден. Следите ли ме?
Въпросът е въпрос на поклонение – на кого ще се поклоните в последните дни. Очевидно, ако се покланяте на погрешния бог, разбира се, това ще има общо с белега на звяра.
Затова искаме да предупредим хората.
И така, [белегът] не се отнася само до неделята. Проблемът днес, измамата днес, е толкова обширен, братя и сестри, че когато посочите истината за живия Бог, тя се посреща с присмех и отхвърляне. Това ви показва колко виртуозен е дяволът. Много, много жалко е, понеже, знаете ли, когато помисля за това (искам то наистина да попие в умовете ни), колко адвентисти, колко от нас има по света – около 17 милиона? Осемнадесет? Нека кажем 20 милиона (съгласни ли сте?). Привеждат числото 25, защото броят всички деца. Колкото и да са, това са много милиони. Така ли е? Знаете ли колко жалко е за нас, за всички тези хора, това, че ние знаем, че просто сме схванали всичко, че сме готови за времето на скръбта, също и за белега, за звяра, а всъщност не сме готови? Това е една от най-лошите измами.
Знаете ли, ако това наистина попие в умовете ви, то е просто непреодолимо, далеч над преодолимото. Това е много, много опасно нещо.
Евреите погинаха, докато пазеха съботата.
Възможно ли е други днес също да погинат, докато пазят съботата?
Съвсем възможно е.
Искам да ви представя, да ви покажа пример за това какво имам предвид, когато казвам, че в адвентната психика общо взето до това се свежда целият въпрос. Нека пусна този клип, Надявам се, че е с достатъчно силен звук, за да се чува.
- И така, старейшина Уилсън, чували сме за звяра и неговия образ, какво мислите за този белег? Какво представлява този белег?
Тед Уилсън: „...той е споменат, разбира се, в 9 ст., а също и в 11 ст., и той винаги е свързан, и на двете места, с поклонението на звяра и на неговия образ. Следователно, има нещо относно белега и поклонението, и всъщност това до голяма степен представлява авторитета на звяра и образа. А какво дава тази власт, този авторитет? Както разбираме това от библейското становище, това произлиза от опит да се променят времена и закони, основан на разбиране, че [този авторитет] произлиза от Рим, и опит да се променят в действителност Десетте Божии заповеди, така че денят на поклонение става ден, различен от седмия ден, събота. И всъщност белегът на звяра би бил покланяне на Бога във всеки друг ден, освен този конкретен ден, понеже това е знак на Божия авторитет. Всъщност, нека съпоставим белега на звяра и Божия печат, защото Божият печат, за Божия народ в последните дни, ще бъде тяхното придържане, тяхната любов към Него и спазването от тях на деня, който Той е постановил и осветил - седмия ден, събота. Следователно, вие бивате запечатани чрез специална връзка с Него, когато пазите този ден. Всеки, който пази ден, различен от този, в крайна сметка ще пази знака (или белега) на авторитета на звяра, променил деня за поклонение на друг ден.”
Не знам дали сте виждали това преди, но мисля, че то може да бъде взето за ясно представяне на адвентните психика и разбиране на това какво представлява белегът на звяра. Целият проблем приключи: Кой ден? Ако пазите правилния ден, прекрасно; ако пазите който и да е друг ден (той дори не спомена неделята, но) ако пазите който и да е друг ден, сте в грешка. Няма да се занимаваме с това, но, братя и сестри, има много повече към въпроса.
Хубаво, ти спомена “любящ Бог”. Хубаво. По-добре е да имате истинския
и жив Бог в съзнанието си, иначе няма значение колко съботи сте пазили, това се равнява на нищо.
Виждате, тук илюстрирам, че днес съществува много сериозен проблем, братя и сестри. Много сериозен и много тъжен!
В дните на пионерите и Елън Уайт разказът беше различен. В онези дни, те имаха истината и имаха истинния, жив Бог, а също и съботата - заедно.
Днес ситуацията е малко променена.
Нека ви задам въпрос. Нека поставя някои сценарии в изображението, за да ви накарам наистина да разсъждавате.
Възможно ли е човек, който се покланя в неделя, да се покланя на истинния и жив Бог?
(Гласове от залата: Да.)
Възможно ли е?
(Да.)
Точно в този момент… Добре. В крайна сметка, те очевидно служат на истинния и жив Бог, Божият Дух в крайна сметка ще ги доведе при (?) истинския знак. Но това е възможен сценарий, нали?
(Така е.)
Така, какво ще кажете за другия сценарий? Възможно ли е пазещ съботата човек да се покланя на бога на Рим? Докато гледаме всички тези възможни сценарии, които вероятно съществуват, какво би получил човек по този начин и по другия начин? Ще получат ли те печата, или белега? Искам да помислите за това. Всичко това са трудни въпроси за последните дни.
"Съботата като знак, като печат, това е всичко. Също и неделята като белег. Защо този брат усложнява въпроса?"
Това са действително съществуващи сценарии. Знаете това. Ако имате правилния ден, но имате погрешния бог, ще получите ли печата на живия Бог? Няма начин! Как можете да получите печата на този Бог, когато имате друг бог? За какво считате Бога? Това е собственият Му печат. Това е много сериозно! Вижте.
Нека да ви разработя това.
Познавам някои хора, които се обръщат наопаки, когато чуят това, и казват:
„О, не, не! Това е тотална ерес!”
Нека ви прочета друго изявление.
“Адвентен библейски коментар”, том 7, стр. 979:
“Третата ангелска вест е изпратена до света, предупреждавайки хората да не приемат белега на звяра или на неговия образ на челата си или на ръцете си. Да се приеме този белег означава да се достигне до същото решение, което взе звярът, и да се защитават същите представи, в пряко противопоставяне на Божието слово.”
Помислете върху това за минута.
Да приемеш белега е да достигнеш до същото решение, което взел звярът, и да защитаваш същите небиблейски представи. Звярът ни казва каква е най-важната им представа. Ето това защитават те. То не е библейско, според Духа на пророчеството, и е въпрос на поклонение. Казва се, че да се приеме белегът е да се дойде до същото заключение и да се защитава същото нещо, особено що се отнася до поклонението.
Виждали ли сте това изявление преди?
Не цитираме тези изявления, когато говорим за печата и белега, нали? С други думи, белегът на звяра не е ограничен само до неделното поклонение. Има повече за белега, особено тъй като това е въпрос, свързан с поклонението. Не мога да наблегна достатъчно на това. На кого се покланяме?
Въпрос: Ако защитаваме същия бог, който защитава и Рим, какво насърчаваме (според това)?
(Белега на звяра.)
Насърчаваме белега на звяра. Не го казах аз, казва се тук. Вярно ли е? Понеже не искам да карам хората да казват:
“О, този брат каза това, онзи брат каза онова...”
Четете го сами за себе си. Да се защитава богът на звяра, в каквато и версия или разновидност, или в каквато и усукана форма да е, се равнява на същото нещо, докато е в пряко противопоставяне на Божието слово. Това е стандартът ви. Това е вашият изпит. Ако сте вън от Словото, сте на срещуположната страна. Много сериозно е, защото, знаете ли, не говорим за това, когато стане дума за белега на звяра. Защото това изведнъж кара много хора да се чувстват неудобно. Наистина се моля това действително да попие в ума ни, защото е наистина… Знаете ли, когато това...
“Не ми го причинявай, наистина не искам да го приема. Не, не. Идва ми твърде много.”
Божият народ, църквата, която Бог обича с цялото Си сърце, моята църква, нашата църква, собствените ни братя и сестри... Знам, че всички вие имате приятели, имате семейство, братя и сестри, които може би не вярват и не разбират това, в което вие вярвате и което разбирате. Има измама, извършена върху нас, братя и сестри – ужасна, демонична измама, която ще повали хиляди. И тя е надвиснала над нас. Тя не се отнася до спорове, теология и доктрини. Слушайте!
Това приближава и е надвиснало върху нас. И ако не сте подготвени, ако имате погрешния бог, вие сте на погрешната страна. Мисля, че пуснахме това видео завчера, но нека го пусна отново, в светлината на това, за което говорим.
„Нека също отбележа, че Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух, всички Те участваха в буквалното сътворяване на този свят. Те са Божеството. ТРИМА в Едно. И Те са съществували от вечността, и ще съществуват през вечността. Те са всемогъщи, всезнаещи, всеприсъстващи и вечносъществуващи. ТРИ ОТДЕЛНИ, вечни Личности - ЕДИН БОГ, нашият Всевишен Бог.”
Ето бога и знака. Кой още се покланя на същия бог? Кой се покланя на този бог “3 в 1” и “1 в 3”? Току-що прочетохме. Рим. Това отново е представителен пример за адвентизма.
Това е много сериозно нещо, братя и сестри. Да се достигнат същите заключения като тези на звяра и да се насърчават същите представи, противоречащи на Божието слово, е равносилно на приемането на белега на звяра. Казвам нещо крайно опасно, осъзнавам това. Но не мога да мълча. Много, много опасно е!
Знаете ли, когато Елън Уайт говореше за Божия печат и белега на звяра, в основни линии онова, което току-що видяхме, илюстрира един от тези сценарии. Така ли е? Когато имаме този ден [съботата] и този бог [Троицата, бога-слънце]. И вие можете да решите какво се случва тогава. Не мисля, че е нужна гениалност, за да се схване това. Много сериозно е!
Когато говорим за църквата днес, когато говорим за Елън Уайт и цитатите, само искам да довърша този пример, защото мисля, че той наистина дава добра илюстрация на въпроса.
Днес църквата вярва в ТРОИЦАТА и казва:
„Онова, което имахме там, беше погрешно, в историята ни (така ли е?) и сме се придвижили напред, напреднали сме, постигнали сме прогрес (както искате го наречете, но точно тук…), нова светлина…“
Тук се намираме сега.
Църквата по времето на Елън Уайт и пионерите се покланяше на истинния Бог, на живия Бог – на единия истинен Бог – Отец, и на единствения наистина роден Син. и вярваха, че Духът е Тяхното лично присъствие. Говорихме за това завчера и вчера, По времето на Елън Уайт има много интересен случай за когото тя казва, че бил подпечатан. Спомняте ли си кой беше това? Сестра Хейстингс. Нека прочетем.
Уайт писа на съпруга ѝ. Сестра Хейстингс току-що беше починала и това е писмо към съпруга ѝ, за да се утеши и насърчи. Тя му каза:
„Видях, че тя [г-жа Хейстингс] беше запечатана и ще се изправи при Божия глас и ще застане на земята, и ще бъде със 144-те хиляди. Видях, че не е нужно да скърбим за нея; тя ще си почива във времето на скръбта и всичко, за което бихме могли да скърбим, беше нашата загуба в лишаването от нейната компания. Видях, че смъртта ѝ ще доведе до добро” [“Писмо 10, 1850 г., “Избрани вести”, том 2, стр. 263”].
През коя година беше написано това? През 1850 г.
Въпрос:
В кой Бог вярваше и на кого се покланяше госпожа Хейстингс? В същия Бог, в Когото цялата им църква вярваше и на Когото се покланяше, за Когото се признава днес от тринитаристи, че не е Троицата. Вярно ли е? И тя беше запечатана с печата на живия Бог (според това изявление). Тя пазела също и съботата, очевидно.
И така, как ние днес, като признаваме, че имаме различен Бог, очакваме да получим същия печат? Виждате ли, когато говорим за цитатите от г-жа Уайт, е необходимо да вземаме предвид историческия контекст на случващото се на заден план.
В 144-те хиляди няма да има някаква група, която е запечатана и вярва в това, и друга група, която е запечатана и вярва в онова, една група тук, която се покланя на това, и друга група, която осъществила напредък и се покланя на нещо друго. Това е безсмислица.
Няма приятен начин да се изрази това. Това е пълна безсмислица. Нелепо е! Всички запечатани се покланят на истинния и жив Бог. Не се покланят на никого другиго. Не можете да очаквате, че ще бъдете подпечатани, ако признавате, че имате днес различен бог. Невъзможно е!
Виждате ли, че съществува това противоречие и хората не са наясно с него? И да навлезем във времето на скръбта напълно неосъзнаващи и неподготвени, това е много сериозен проблем, братя и сестри.
Това [г-жа Хейстингс] е някой, за когото знаем, че беше запечатан. И така, не всички, които изповядват, че пазят съботата, ще бъдат запечатани. И също така не всички, които изповядват, че знаят истината за Бога, ще бъдат запечатани. Не искам да забравяте това. Нали? Истината трябва да бъде практическа действителност в живота ни. Ако не сте утвърдени в истината, интелектуално и духовно, също няма да бъдете запечатани. Затова не си тръгвайте оттук с усещането за безопасност и спокойствие, жалко за онези там, става ли? Това е предупреждение за всички нас. И е много сериозно.
И така, надявам се, че това ни информира малко за по-задълбочените въпроси, що се отнася до печата, що се отнася до белега, що се отнася до въпроса на кого се покланяме. И нека отделим на дявола още малко внимание, отколкото в момента – че той ще извърти малко нещата, знаете. Понеже, помислете. Мислите си:
“Осъзнахме всичко по отношение на това. Осъзнали сме този план, схванахме.”
Просто му отделете малко повече внимание. Той ще се опита да измами точно онези хора, които считат, че знаят всичко. Така ли е? Така е. До голяма степен успя. Чухте това със собствените си уши. Толкова... Надявам се и се моля Духът наистина да доведе това до прицелната точка.
Имаме много сериозна отговорност – да предупредим братята си за това, което предстои! То приближава и ще връхлети като буря. Можете ли да осъзнаете, когато хора се събудят твърде късно, за да осъзнаят,
“почакай, покланяли сме се на погрешния бог”?
Затова се моля вашата опитност да бъде такава, която ще отразява действителността, че Господ живее във вас, Той е Този, Който ви освещава, и точно това посочва пазенето на съботата във вашата опитност. И не само това, но да изпълните отговорността да предупредите нашите братя и сестри. И моля ви, не ги удряйте по главата с тези цитати, а го правете с любов, за да ги спечелите. Знаете, че има голяма враждебност към истината. Знаете го.
Знаете ли, че когато говорите за Божия Син, вие наистина раздразнявате духа на змея? Дяволът мрази Божия Син. Цялата враждебност, изявявана от хора, е в действителност изява на духа на змея, който мрази родения Син. Наши братя са жертви на ужасна измама. Те не са змеят, те са жертви. И ние имаме отговорност да бъдем пазачи на братята си.
Моля се да вземете тези неща присърце. Нека се помолим заедно. На БОГА да бъде славата!
“Даром сте получили, даром давайте.”
Предоставя се разрешение за копиране и разпространение.
Revelation1412.org
- И така, старейшина Уилсън, чували сме за звяра и неговия образ, какво мислите за този белег? Какво представлява този белег?
Тед Уилсън: „...той е споменат, разбира се, в 9 ст., а също и в 11 ст., и той винаги е свързан, и на двете места, с поклонението на звяра и на неговия образ. Следователно, има нещо относно белега и поклонението, и всъщност това до голяма степен представлява авторитета на звяра и образа. А какво дава тази власт, този авторитет? Както разбираме това от библейското становище, това произлиза от опит да се променят времена и закони, основан на разбиране, че [този авторитет] произлиза от Рим, и опит да се променят в действителност Десетте Божии заповеди, така че денят на поклонение става ден, различен от седмия ден, събота. И всъщност белегът на звяра би бил покланяне на Бога във всеки друг ден, освен този конкретен ден, понеже това е знак на Божия авторитет. Всъщност, нека съпоставим белега на звяра и Божия печат, защото Божият печат, за Божия народ в последните дни, ще бъде тяхното придържане, тяхната любов към Него и спазването от тях на деня, който Той е постановил и осветил - седмия ден, събота. Следователно, вие бивате запечатани чрез специална връзка с Него, когато пазите този ден. Всеки, който пази ден, различен от този, в крайна сметка ще пази знака (или белега) на авторитета на звяра, променил деня за поклонение на друг ден.”
Не знам дали сте виждали това преди, но мисля, че то може да бъде взето за ясно представяне на адвентните психика и разбиране на това какво представлява белегът на звяра. Целият проблем приключи: Кой ден? Ако пазите правилния ден, прекрасно; ако пазите който и да е друг ден (той дори не спомена неделята, но) ако пазите който и да е друг ден, сте в грешка. Няма да се занимаваме с това, но, братя и сестри, има много повече към въпроса.
Хубаво, ти спомена “любящ Бог”. Хубаво. По-добре е да имате истинския
и жив Бог в съзнанието си, иначе няма значение колко съботи сте пазили, това се равнява на нищо.
Виждате, тук илюстрирам, че днес съществува много сериозен проблем, братя и сестри. Много сериозен и много тъжен!
В дните на пионерите и Елън Уайт разказът беше различен. В онези дни, те имаха истината и имаха истинния, жив Бог, а също и съботата - заедно.
Днес ситуацията е малко променена.
Нека ви задам въпрос. Нека поставя някои сценарии в изображението, за да ви накарам наистина да разсъждавате.
Възможно ли е човек, който се покланя в неделя, да се покланя на истинния и жив Бог?
(Гласове от залата: Да.)
Възможно ли е?
(Да.)
Точно в този момент… Добре. В крайна сметка, те очевидно служат на истинния и жив Бог, Божият Дух в крайна сметка ще ги доведе при (?) истинския знак. Но това е възможен сценарий, нали?
(Така е.)
Така, какво ще кажете за другия сценарий? Възможно ли е пазещ съботата човек да се покланя на бога на Рим? Докато гледаме всички тези възможни сценарии, които вероятно съществуват, какво би получил човек по този начин и по другия начин? Ще получат ли те печата, или белега? Искам да помислите за това. Всичко това са трудни въпроси за последните дни.
"Съботата като знак, като печат, това е всичко. Също и неделята като белег. Защо този брат усложнява въпроса?"
Това са действително съществуващи сценарии. Знаете това. Ако имате правилния ден, но имате погрешния бог, ще получите ли печата на живия Бог? Няма начин! Как можете да получите печата на този Бог, когато имате друг бог? За какво считате Бога? Това е собственият Му печат. Това е много сериозно! Вижте.
Нека да ви разработя това.
Познавам някои хора, които се обръщат наопаки, когато чуят това, и казват:
„О, не, не! Това е тотална ерес!”
Нека ви прочета друго изявление.
“Адвентен библейски коментар”, том 7, стр. 979:
“Третата ангелска вест е изпратена до света, предупреждавайки хората да не приемат белега на звяра или на неговия образ на челата си или на ръцете си. Да се приеме този белег означава да се достигне до същото решение, което взе звярът, и да се защитават същите представи, в пряко противопоставяне на Божието слово.”
Помислете върху това за минута.
Да приемеш белега е да достигнеш до същото решение, което взел звярът, и да защитаваш същите небиблейски представи. Звярът ни казва каква е най-важната им представа. Ето това защитават те. То не е библейско, според Духа на пророчеството, и е въпрос на поклонение. Казва се, че да се приеме белегът е да се дойде до същото заключение и да се защитава същото нещо, особено що се отнася до поклонението.
Виждали ли сте това изявление преди?
Не цитираме тези изявления, когато говорим за печата и белега, нали? С други думи, белегът на звяра не е ограничен само до неделното поклонение. Има повече за белега, особено тъй като това е въпрос, свързан с поклонението. Не мога да наблегна достатъчно на това. На кого се покланяме?
Въпрос: Ако защитаваме същия бог, който защитава и Рим, какво насърчаваме (според това)?
(Белега на звяра.)
Насърчаваме белега на звяра. Не го казах аз, казва се тук. Вярно ли е? Понеже не искам да карам хората да казват:
“О, този брат каза това, онзи брат каза онова...”
Четете го сами за себе си. Да се защитава богът на звяра, в каквато и версия или разновидност, или в каквато и усукана форма да е, се равнява на същото нещо, докато е в пряко противопоставяне на Божието слово. Това е стандартът ви. Това е вашият изпит. Ако сте вън от Словото, сте на срещуположната страна. Много сериозно е, защото, знаете ли, не говорим за това, когато стане дума за белега на звяра. Защото това изведнъж кара много хора да се чувстват неудобно. Наистина се моля това действително да попие в ума ни, защото е наистина… Знаете ли, когато това...
“Не ми го причинявай, наистина не искам да го приема. Не, не. Идва ми твърде много.”
Божият народ, църквата, която Бог обича с цялото Си сърце, моята църква, нашата църква, собствените ни братя и сестри... Знам, че всички вие имате приятели, имате семейство, братя и сестри, които може би не вярват и не разбират това, в което вие вярвате и което разбирате. Има измама, извършена върху нас, братя и сестри – ужасна, демонична измама, която ще повали хиляди. И тя е надвиснала над нас. Тя не се отнася до спорове, теология и доктрини. Слушайте!
Това приближава и е надвиснало върху нас. И ако не сте подготвени, ако имате погрешния бог, вие сте на погрешната страна. Мисля, че пуснахме това видео завчера, но нека го пусна отново, в светлината на това, за което говорим.
„Нека също отбележа, че Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух, всички Те участваха в буквалното сътворяване на този свят. Те са Божеството. ТРИМА в Едно. И Те са съществували от вечността, и ще съществуват през вечността. Те са всемогъщи, всезнаещи, всеприсъстващи и вечносъществуващи. ТРИ ОТДЕЛНИ, вечни Личности - ЕДИН БОГ, нашият Всевишен Бог.”
Ето бога и знака. Кой още се покланя на същия бог? Кой се покланя на този бог “3 в 1” и “1 в 3”? Току-що прочетохме. Рим. Това отново е представителен пример за адвентизма.
Това е много сериозно нещо, братя и сестри. Да се достигнат същите заключения като тези на звяра и да се насърчават същите представи, противоречащи на Божието слово, е равносилно на приемането на белега на звяра. Казвам нещо крайно опасно, осъзнавам това. Но не мога да мълча. Много, много опасно е!
Знаете ли, когато Елън Уайт говореше за Божия печат и белега на звяра, в основни линии онова, което току-що видяхме, илюстрира един от тези сценарии. Така ли е? Когато имаме този ден [съботата] и този бог [Троицата, бога-слънце]. И вие можете да решите какво се случва тогава. Не мисля, че е нужна гениалност, за да се схване това. Много сериозно е!
Когато говорим за църквата днес, когато говорим за Елън Уайт и цитатите, само искам да довърша този пример, защото мисля, че той наистина дава добра илюстрация на въпроса.
Днес църквата вярва в ТРОИЦАТА и казва:
„Онова, което имахме там, беше погрешно, в историята ни (така ли е?) и сме се придвижили напред, напреднали сме, постигнали сме прогрес (както искате го наречете, но точно тук…), нова светлина…“
Тук се намираме сега.
Църквата по времето на Елън Уайт и пионерите се покланяше на истинния Бог, на живия Бог – на единия истинен Бог – Отец, и на единствения наистина роден Син. и вярваха, че Духът е Тяхното лично присъствие. Говорихме за това завчера и вчера, По времето на Елън Уайт има много интересен случай за когото тя казва, че бил подпечатан. Спомняте ли си кой беше това? Сестра Хейстингс. Нека прочетем.
Уайт писа на съпруга ѝ. Сестра Хейстингс току-що беше починала и това е писмо към съпруга ѝ, за да се утеши и насърчи. Тя му каза:
„Видях, че тя [г-жа Хейстингс] беше запечатана и ще се изправи при Божия глас и ще застане на земята, и ще бъде със 144-те хиляди. Видях, че не е нужно да скърбим за нея; тя ще си почива във времето на скръбта и всичко, за което бихме могли да скърбим, беше нашата загуба в лишаването от нейната компания. Видях, че смъртта ѝ ще доведе до добро” [“Писмо 10, 1850 г., “Избрани вести”, том 2, стр. 263”].
През коя година беше написано това? През 1850 г.
Въпрос:
В кой Бог вярваше и на кого се покланяше госпожа Хейстингс? В същия Бог, в Когото цялата им църква вярваше и на Когото се покланяше, за Когото се признава днес от тринитаристи, че не е Троицата. Вярно ли е? И тя беше запечатана с печата на живия Бог (според това изявление). Тя пазела също и съботата, очевидно.
И така, как ние днес, като признаваме, че имаме различен Бог, очакваме да получим същия печат? Виждате ли, когато говорим за цитатите от г-жа Уайт, е необходимо да вземаме предвид историческия контекст на случващото се на заден план.
В 144-те хиляди няма да има някаква група, която е запечатана и вярва в това, и друга група, която е запечатана и вярва в онова, една група тук, която се покланя на това, и друга група, която осъществила напредък и се покланя на нещо друго. Това е безсмислица.
Няма приятен начин да се изрази това. Това е пълна безсмислица. Нелепо е! Всички запечатани се покланят на истинния и жив Бог. Не се покланят на никого другиго. Не можете да очаквате, че ще бъдете подпечатани, ако признавате, че имате днес различен бог. Невъзможно е!
Виждате ли, че съществува това противоречие и хората не са наясно с него? И да навлезем във времето на скръбта напълно неосъзнаващи и неподготвени, това е много сериозен проблем, братя и сестри.
Това [г-жа Хейстингс] е някой, за когото знаем, че беше запечатан. И така, не всички, които изповядват, че пазят съботата, ще бъдат запечатани. И също така не всички, които изповядват, че знаят истината за Бога, ще бъдат запечатани. Не искам да забравяте това. Нали? Истината трябва да бъде практическа действителност в живота ни. Ако не сте утвърдени в истината, интелектуално и духовно, също няма да бъдете запечатани. Затова не си тръгвайте оттук с усещането за безопасност и спокойствие, жалко за онези там, става ли? Това е предупреждение за всички нас. И е много сериозно.
И така, надявам се, че това ни информира малко за по-задълбочените въпроси, що се отнася до печата, що се отнася до белега, що се отнася до въпроса на кого се покланяме. И нека отделим на дявола още малко внимание, отколкото в момента – че той ще извърти малко нещата, знаете. Понеже, помислете. Мислите си:
“Осъзнахме всичко по отношение на това. Осъзнали сме този план, схванахме.”
Просто му отделете малко повече внимание. Той ще се опита да измами точно онези хора, които считат, че знаят всичко. Така ли е? Така е. До голяма степен успя. Чухте това със собствените си уши. Толкова... Надявам се и се моля Духът наистина да доведе това до прицелната точка.
Имаме много сериозна отговорност – да предупредим братята си за това, което предстои! То приближава и ще връхлети като буря. Можете ли да осъзнаете, когато хора се събудят твърде късно, за да осъзнаят,
“почакай, покланяли сме се на погрешния бог”?
Затова се моля вашата опитност да бъде такава, която ще отразява действителността, че Господ живее във вас, Той е Този, Който ви освещава, и точно това посочва пазенето на съботата във вашата опитност. И не само това, но да изпълните отговорността да предупредите нашите братя и сестри. И моля ви, не ги удряйте по главата с тези цитати, а го правете с любов, за да ги спечелите. Знаете, че има голяма враждебност към истината. Знаете го.
Знаете ли, че когато говорите за Божия Син, вие наистина раздразнявате духа на змея? Дяволът мрази Божия Син. Цялата враждебност, изявявана от хора, е в действителност изява на духа на змея, който мрази родения Син. Наши братя са жертви на ужасна измама. Те не са змеят, те са жертви. И ние имаме отговорност да бъдем пазачи на братята си.
Моля се да вземете тези неща присърце. Нека се помолим заедно. На БОГА да бъде славата!
“Даром сте получили, даром давайте.”
Предоставя се разрешение за копиране и разпространение.
Revelation1412.org
Текстът на тази проповед можете да изтеглите ОТТУК!
RSS Feed
