„Съветът на пророчеството“
Демарио Картър
Слушате „Съветът на пророчеството“ - там, където справедливостта и милостта се хващат ръка за ръка.
Библията разкрива, че краят на всичко е наближил и че би трябвало всички да се вслушат в пророческите съвети на Бога. Предназначението на тази програма е да ви подготви да устоите през последните събития от земната история и да се възрадвате при Второто пришествие на Исус Христос.
Демарио Картър
Слушате „Съветът на пророчеството“ - там, където справедливостта и милостта се хващат ръка за ръка.
Библията разкрива, че краят на всичко е наближил и че би трябвало всички да се вслушат в пророческите съвети на Бога. Предназначението на тази програма е да ви подготви да устоите през последните събития от земната история и да се възрадвате при Второто пришествие на Исус Христос.
„Съветът на пророчеството“
Приветствия към вас, мои братя, братя и сестри. Радвам се, че имате възможността да се присъедините докато отваряме заедно Словото на Бога, за да изучаваме Неговото слово, за да станем съвършено подготвени за всяко добро дело, да бъдем екипирани по-добре за делото, което Той е възнамерил за нас. Затова преди да се обърнем към Божието слово, бих ви замолил да склоните глави заедно с мен за молитва.
Татко наш небесни, благодарим ти за още една възможност, която имаме, да изследваме Твоето слово. Молим за просвещението на Светия Ти Дух докато размишляваме върху написаното в него. Отвори очите ни, за да гледаме чудесните неща в Твоя закон. Благодарим Ти, Отче, за Твоите закон и благовестие, в името на Исус. Амин.
Ако някой се приближи към вас и посредством власт изиска от вас да направите нещо, как ще откликнете вие на това искаме? Как ще откликнете на тази власт, която се упражнява над вас? Знаете ли, често, когато от нас се изисква да направим нещо, откликът от наша страна често е в отрицателен смисъл.
„Кой си ти, че да изискваш от мен да правя каквото и да е? Кой си ти, че да искаш от мен да направя това и това, поради властта - положение, с които може би разполагаш?“
Често (не винаги, но често), когато от нас се изиска да направим нещо, ние се засягаме. Всъщност да изисквате означава да поискате посредством власт от някого да направи нещо, което вие считате за необходимо или полезно. Следователно, аз изисквам посредством власт вие да направите това или онова.
Но, братя и сестри, ако желаем да постигнем успех в Божието дело или дори в която и да е област, в която е възможно да вземате участие, като фермер, като лекар, като учител – ако желаете да успеете в това, има нещо, което се изисква от вас. От вас се изисква да направите нещо, ако желаете да успеете в която и да е област, в която полагате усилия. Какво се изисква от вас? Това ни се казва в книгата „Възпитание“, стр. 262:
„Успехът в която и да било област изисква определена цел. Този, който желае да постигне истински успех в живота, трябва да държи твърдо пред погледа си целта, достойна за неговите усилия.“
Следователно, тук ни се казва, че ако желаем да постигнем успех в която и да е област – независимо дали сте домакиня, механик, готвач, пастор, – ако желаете да успеете в това, трябва да имате определена цел и трябва да държите твърдо пред погледа си тази определена цел, достойна за усилията ви. Тогава като Божие дете, като християнин, има ли нещо, към което се изисква от нас да се стремим? Каква би трябвало да бъде целта на всяко Божие дете? Забележете какво откривате... Нека се обърнем към Библията. Лука 6 гл. - забележете какво откриваме от думите на самия Исус. Лука 6:40.
Отче, отново Ти благодарим за Словото Ти и Те молим да ни благословиш докато го четем. В името на Исус, амин.
В Лука 6:40 се казва:
„Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенства, ще бъде като учителя си.“
Следователно, тук ни се казва, че всеки, който е усъвършенстван, всеки, който ще бъде усъвършенстван, ще бъде като учителя си. И това, приятели, е целта на всяко Божие дете – усъвършенстването, това да бъдете като Учителя: в начина, по който мислите, в начина, по който говорите, в начина, по който живеете. Съвършенство като това на Учителя.
„Този ден с Бога“, стр. 32:
„Бог изисква нравствено съвършенство във всички. Онези, на които са дадени светлина и възможности, би трябвало, като Божии настойници, да се стремят към съвършенство и никога, никога да не понижават стандарта на праведността, за да примирят унаследени и придобити наклонности към неправда.“
Следователно, тук имаме своята цел пред себе си: всеки усъвършенстван ще бъде като Исус. Това вашият копнеж ли е? Това вашата цел ли е? Или сте понижили стандартите на правдата, за да примирите унаследени или придобити наклонности към зло, наклонности към неправда? Това е целта на всеки един християнин – съвършенството. Когато се стараем да разберем съвършенството, трябва да осъзнаем какво не представлява съвършенството.
Когато помислим за думата „съвършенство“ - какво означава да бъдем съвършени, да бъдем като Учителя, трябва да размислим какво не представлява съвършенството.
Преди всичко, съвършенството не е съвършено тяло. 2 Коринтяни 2 гл. (ако желаете, можете да отворите там заедно с мен). 2 Коринтяни 2 гл. Тук откриваме, че апостол Павел споменава нещо, което представя факта, че тялото му не беше съвършено. 2 Коринтяни 12 гл. 2 Коринтяни 12 гл. Забележете какво четем тук, от 7 ст. нататък. 2 Коринтяни 12:7:
„А за да не се превъзнасям поради твърде многото откровения, даде ми се трън в плътта, пратеник от Сатана, да ме мъчи, за да не се превъзнасям.“
Припомнете си, че Бог е дал на всеки човек дял на вярата (Римляни 12:3). Павел казва:
„За да не се превъзнасям над тази мярка, ми беше даден трън в плътта.“
8 ст.:
„Затова три пъти се молих на Господа да се отмахне от мен; и Той ми каза: Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И така, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила.“
Следователно, тук Павел казва, че имал трън в плътта си, че имал физическа немощ. И тази физическа немощ възпрепятстваше въздигането му в собствения му ум, както се въздигна Луцифер, неговото превъзнасяне, превъзнасяне над това, което Бог е определил за него. Но той нямаше съвършено тяло. Всъщност забележете какво четем във Филипяни 3 гл. Нека отворим там. Филипяни 3 гл., забележете какво казва тук апостол Павел. Галатяни, Ефесяни, Филипяни... и там 3 гл. Филипяни 3:21. Там се казва:
„...Който ще преобрази [говори се за Христос, когато Той се завърне]...”
„...Който ще преобрази нашето унизено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло, според действието на силата Си да покори и всичко на Себе Си.“
Следователно, тук ни се казва, че имаме унизено тяло, което ще бъде преобразено в славното тяло на Исус Христос. Имаме това естествено тяло, но скоро ще получим духовно тяло. И между другото това духовно тяло все още ще бъде осезаемо, все още ще бъде нещо, до което ще можете да се допрете и да видите. Но то ще бъде славно и вечно, съвършено. Тялото, което имаме сега, не е съвършено. Нито пък съвършенството е освобождаване от изкушение. Следователно, съвършенството не означава съвършено тяло, нито означава освобождаване от изкушение. 1 Коринтяни 10 гл. 1 Коринтяни 10 гл. Апостол Павел прави пред нас следното проникновено, боговдъхновено изявление – 1 Коринтяни 10 гл. и там ще прочетем 13 ст. (това ви е добре познато):
„Никакво изкушение не ви е постигнало, освен това, което е човешко; но Бог е верен, който няма да допусне да бъдете изкушени повече, отколкото ви е силата, но заедно с изкушението ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите.“
Следователно, тук ни се казва: не ви е постигнало никакво изкушение освен това, което е делът на човека от началото, освен това, което е човешко. Но Бог няма да допусне да бъдете изкушени повече, отколкото ви е силата, а при всяко изкушение, пред което се изправите, ще даде и изходен път. Но това не означава, че няма да бъдете изкушавани. Ще бъдете изкушавани, но да бъде някой изкушаван не е същото като той да съгрешава. Вие не сте грешник понеже сте изкушавани. Дяволът изкушаваше Исус. Исус беше изкушаван. Съвършенството не е освобождение. Все още ще трябва да се борите с изкушения – както отвътре, така и отвън. Но апостол Яков казва:
„Блажен онзи човек, който устоява на изкушение; защото като бъде одобрен,“ казва той, „ще приеме за корона живота, който Господ е обещал на онези, които Го обичат“ (Яков 1:12).
Блажени са онези, които устояват на тези изкушения. С други думи, онези, които устояват на натиска. Именно това желае Бог от всяко Свое дете – да устоява. Въпреки натиска, въпреки изпитването, въпреки изкушенията, пред които се изправяте, да устоявате и да се възпротивявате на дявола. Блажен е човекът, който прави това.
Следователно, съвършенството не е съвършено тяло и не е освобождение от изкушение. Тук откриваме, че големият основател на Методистката църква, един от съоснователите – Джон Уесли, направи следното изявление (той казва):
„Мислите относно злото не винаги са зли мисли; че между мисъл относно греха и греховна мисъл има голяма разлика“ („Проповеди на различни събития“, стр. 330).
Следователно, мислите относно греха се различават значително от греховните мисли. Дали Исус имаше някакви мисли относно греха? Да, имаше. Когато доведоха жената, хваната в прелюбодейство, при Исус, хората споменаха пред Исус, за да Го изпитат, факта, че тя беше хваната в прелюбодейство, в самото деяние. И съм сигурен, че е възможно те да са дали още описания на начина, по който се случило това и какво ги заварили да правят. Исус трябваше да помисли за това, защото те Му съобщаваха такива мисли. С други думи, Той имаше мисли относно този грях и всички грехове наоколо Си. Но самият Той никога не се отдаде на греховна мисъл. Неговият мисловен процес винаги беше праведен. Неговият мисловен процес беше винаги чист, беше винаги истинен. И ни се казва, че усъвършенстваният ще бъде като своя учител.
Съвършенството също така не е съвършено познание. Не бива да мислите, че трябва да научите всичко преди да можете да постигнете съвършенство или праведност, преди да можете да бъдете приети от Бога. Никога няма да узнаете всичко. Всъщност през безкрайните векове на вечността (ако Бог ви дари тази привилегия да имате вечен живот), през безкрайните векове на вечността ще продължавате да учите. Казано ни е, че способността ни да узнаваме и обичаме ще се увеличава вечно. Следователно, съвършенството не представлява съвършено познание. Казва ни се, че Божиите съдби са непостижими и пътищата Му – неизследими. Възможно е Бог да разкрива неща или е възможно Бог да постановява определени съдби, които да не разбираме напълно. Мнозина днес задават въпроса:
„Защо? Защо се случи това? Защо възникна това?“
Те не разбират Божиите съдби. Те нямат съвършено познание.
„Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими Неговите пътища!“ (Римляни 11:33).
Но Бог разкрива онова, което можем да узнаем. Казва ни се, че
„Скритото принадлежи на Господа, нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на синовете ни до века, за да изпълняваме всички думи на този [Божия] закон“ (Второзаконие 29:29).
Но Неговите пътища са неизследими. Но онова, което имаме записано, е нещото, в което можем да бъдем уверени. И това, което Бог е разкрил, е в което трябва да ходим. Но, отново, съвършенството не представлява съвършено познание. Тогава какво е съвършенството? Ако трябва да се стремим към това съвършенство, трябва да разбираме какво си поставяме за цел и да държим твърдо тази цел пред погледа си – тази цел, достойна за нашите усилия. И така, какво представлява съвършенството? Нека сравним няколко стиха – преди всичко във Второзаконие 32 гл. Ако желаете, отворете с мен на книгата Второзаконие и там 32 гл. докато сравняваме няколко стиха, за да разберем малко повече за това какво представлява съвършенството. Второзаконие 32 гл., забележете какво четем в 4 ст. Библията казва:
„Той е Канарата, делото му е съвършено, защото всичките Му пътища са прави. Бог на истина и у Него няма неправда; праведен и прав е Той.“
Следователно, тук откриваме, че Мойсей казва, че Той е Канарата (говори за Христос) и делото Му е съвършено. В продължение той представя и други описания:
„...праведен и прав е Той.“
Сравнете това с 2 Царе 22 гл. 2 Царе 22 гл. и забележете какво откриваме тук по отношение на това какво още е съвършено. 2 Царе 22 гл., ще прочетем 31 ст. Във 2 Царе 22:31 се казва:
„Колкото до Бога, Неговият път е съвършен.“
И така, във Второзаконие научихме, че делото Му е съвършено, а тук във 2 Царе, откриваме, че пътят Му е съвършен. Онова, което върши Бог, е съвършено; начинът, по който го върши, е съвършен. Както делото, така и пътят Му. Но има още нещо. Псалм 19. Псалм 19:7. Псалм 19:7. Забележете какво още откриваме в Библията за това какво представлява съвършенството и кое нещо е съвършено. Псалм 19, ще прочетем 7 ст., от самия Давид – Давидов псалм. В 7 ст. се казва:
„Законът Господен е съвършен, възвръща душата; изявлението Господне е вярно, дава мъдрост на простия...“
И така, тук се казва, че Господният закон, Божият закон, е съвършен. Следователно, не само делото Му е съвършено, не само пътят Му е съвършен, но и законът Му е съвършен. Знаем също така, че делото Му е също и праведно. Знаем, че пътят Му е също и праведен. И законът Му е праведен. Следователно, ако делото Му е съвършено и праведно, ако пътят Му е съвършен и праведен, ако законът Му е съвършен и праведен, тогава можем да разберем действителността, че съвършенството е просто Христовата праведност. Съвършенството е Неговият път, Неговото дело, Неговият закон – стандартът, праведността на Христос. Именно това представлява съвършенството. Неговата праведност, а не собствената ни. Христовата праведност е съвършенство. Следователно, ако придобием тази праведност, в следствие на това ние придобиваме съвършенство. Ако имаме Неговата праведност – както вменена, така и придадена, – тогава имаме Неговото съвършенство. И в очите Му ние сме един съвършен народ, ние сме като Учителя.
Посредством какво можем да придобием тази праведност? Когато придобием тази праведност, ние придобиваме съвършенство – тези неща са синоними. Тогава посредством какво можем да придобием праведност? С други думи, посредством какво можем да придобием съвършенство? Забележете какво четем в книгата Римляни. Римляни 3 гл. Римляни 3:21. Там се казва:
„А сега и без закона се яви правдата Божия за която свидетелстват законът и пророците, сиреч, правдата Божия чрез вярата в Исуса [англ.: на Исуса]...“ (Римляни 3:21, 22).
Следователно, тук ни се казва, че Божията правда не е чрез закона, чрез делата на закона, а вместо това Божията правда е чрез вярата на Исус. Помнете това, защото това „на Исус“ е от критично значение.
В света съществуват много вери: вярата на исляма, вярата на будизма, вярата на шинтоизма, вярата на магьосничеството и Уика, и много други вери по света, дори и вярата в Мария. Но съществува само една вяра, чрез която можете да придобиете Божията праведност и това е вярата на Исус Христос. Исусовата вяра. Погледнете също във Филипяни, Филипяни 3 гл. Забележете какво четем във Филипяни 3:9. Там се казва:
„...и да се найда в него, без да имам своя си от закона правда, но правдата която е от вярата Христова, то ест, правдата която е от Бога чрез вярата...“ (Филипяни 3:9 – ЦП).
Следователно, тук научаваме в действителност, че тази праведност, чрез която... че тази праведност, която трябва да придобием, може да се придобие само чрез вяра. Но не просто с коя да е вяра, а чрез вярата на Исус. Вярата на Исус. С други думи, това е вярата на Исус, която Той ви дава. Вярата е Неговата. А как беше изявена Исусовата вяра в живота на Исус? Как беше тази вяра изявена в Неговия живот? И какво водеше тази вяра Исус да върши докато беше на тази земя? Следващото място, на което ще отворим, е Евреи 4 гл. Евреи 4 гл., докато разглеждаме вярата на Исус. Защото ни се казва, че във времената на края Божият народ на последните дни не само ще пази Божиите заповеди, но ще има също така вярата на Исус (Откровение 14:12). Евреи 4 гл. и там 15 ст. Там се казва:
„Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите слабости, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак е без грях.“
Следователно, тук, в Евреи, откриваме, че Исус, макар да беше изкушен във всичко като нас – похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота, при все това живя един живот без грях. Ето това Исусовата вяра направи способен Исус да извърши. Нека сега сравним това с 2 Коринтяни. 2 Коринтяни. Ще погледнем това по следния начин –
както го записва тук апостол Павел, във 2 Коринтяни и там ще погледнем 5 гл. 2 Коринтяни 5:21. Тук се казва:
„Защото Оногова, Който не знаеше грях, Той за нас Го грях направи, та да станем чрез Него праведни пред Бога.“
Следователно, тук отново ни се казва, че Исус не знаеше грях. Това незнаене на грях не означава, че Той нямаше знание за него. Припомнете си: между мисли относно греха и една греховна мисъл има голяма разлика. Но когато се казва, че Исус не знаеше грях, това навежда ума ни на случилото се в Едемската градина, когато Адам... Всъщност към този момент те вече бяха изгонени от градината. Това беше след грехопадението, но се казва, че Адам познал Ева. Това е свързано с лична връзка, това е свързано с лична интимност – този вид знание. Следователно, когато Библията казва, че Исус не знаеше грях, това означава, че Той никога не навлезе в лична интимност, лични взаимоотношения с греха. Мнозина от вас, които сте тук сега, имат лична връзка, лична интимност с греха, защото все още ходите с него, все още се държите за него, все още общувате с него. Все още имате интимност с греха докато Бог се опитва да ви освободи от това и да ви отдели от греха, така че самият Той да може да има лична интимност с вас – така че Той да познае вас и вие да познаете Него. Исус не знаеше грях.
Още един текст – 1 Петрово. 1 Петрово, както изразява това апостол Петър... Погледнахме как изразява това Павел, нека сега погледнем как го изразява Петър. 1 Петрово 2:21. В 1 Петрово 2:21 Библията казва:
„Защото и за това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас и ви остави пример...“
Помнете това: Той ни остави пример на страдание. В продължение се развива малко повече примерът, оставен ни от Христос, в който ние също трябва да ходим, ако желаем да бъдем като Учителя.
„...и ви остави пример да вървите по Неговите стъпки; Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавство в устата Му...“ (1 Петрово 2:21, 22).
Следователно, тук отново откриваме, че Исус не знаеше грях, нито говореше измамно, нито говореше лъжи, защото беше пълен с благодат и истина. Ето това направи Исусовата вяра способен Исус да извърши. Имате ли вие същата вяра? Това е вярата, която Бог желае да даде на Своя народ в тези времена – вяра, която побеждава, вяра, която живее, която не познава грях. Това е Исусовата вяра. По какъв начин беше способен Исус да запази тази вяра, да живее този безгрешен живот? Погледнете следващия стих – 1 Петрово 2:23. Там се казва:
„...Който, когато Го хулеха, с хула не отвръщаше; когато страдаше, не заплашваше; а...“ Ето го ключовият момент: „...а предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо...“
Макар Христос да беше осмиван, макар Той да беше презиран и отхвърлян от човеците, макар Той да беше хулен, преследван, се казва, че във всичко това Той се предавал в ръцете на
„Този, Който съди справедливо“.
Той се предаваше в ръката на Своя Отец и знаеше, че въздаянието щеше да бъде на Бога. Той знаеше, че пътят на Бога, делото Му и законът Му щяха да останат праведни. Той уповаваше на Своя Бог. Всъщност четем това в Евреи 2 гл. Евреи 2 гл. Той се предаваше в ръцете на Своя Отец. И, братя и сестри, точно това трябва да се научим да правим всекидневно, миг след миг. Независимо с какво имате работа, независимо какво страдание понасяте, независимо какво преживявате в живота, независимо от каквото и да е несгода, каквито и да е изпитания, които е възможно да имате... И слава на Бога за изпитанието, слава на Бога за несгодата – това е начинът, по който ви говори Бог. Трябва да се научите да предавате душата си на Неговата грижа, трябва да се научите да полагате упованието си безусловно и напълно в Спасителя.
Забележете какво четем в Евреи. Евреи 2 гл. Петър казва, че Той се предаваше в ръцете на
„Този, Който съди справедливо“.
Евреи 2 гл. Евреи 2:13. Ще прочетем само първата част от стиха, там се казва...
„...и пак [тук говори Христос, пророчески]...” Той казва: „..."Аз на Него ще уповавам"; и пак: "Ето, Аз и децата, които Ми е дал Бог."“
Следователно, тук Исус казва
„Аз на Него ще уповавам“ (като говори за Своя Отец). Исус се уповаваше безусловно на Своя Отец, така че когато изглеждаше като че поражението стоеше точно пред Него, всъщност, когато изглеждаше, че смъртта беше точно пред Него, Той знаеше какво беше обещал Неговият Отец и понеже остана верен на Бога Той знаеше, че ще има и вечен живот. Той знаеше, че за Него това щеше да бъде живот отвъд гроба, отвъд гробницата. Той се уповаваше безусловно на Своя Отец. И ние трябва да се научим да правим същото. Трябва да се научим да казваме, както каза Йов:
„Той ако и да ме убива, аз на него се надея“ (Йов 13:15 - ЦП).
Това е дълбоко упование. Това е една непоклатима надежда, както беше в живота на Авраам. Уповаваше се непреклонно и напълно в онова, което Бог беше казал. Независимо какво преживявате, независимо от начина, по който се държат другите, независимо от обстановката ви, независимо от състоянието ви, независимо от средата си, останете верни и дръжте твърдо пред погледа си целта, достойна за вашите усилия. За това се изисква определена цел. За това се изисква определена цел. Самият Исус каза:
„Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божията уста“ (Матей 4:4).
Именно чрез Божието слово трябва да живеем. Това е водачът ни, това е светлината, която свети върху нашата помрачена пътека. Когато други ни казват „този е пътят, ходете по него“ или когато други казват „ето Го Христос – тръгнете насам“, ние виждаме, че Божието слово ни води по-конкретна пътека. Въпреки че е възможно другите да ни се присмиват и да ни се подиграват затова, че се запътваме по тази пътека, при все това ние полагаме упованието си в Бога. Въпреки че тя може да изглежда тъмна, въпреки че тя може да изглежда видимо неуспешна, ние знаем, че Бог е говорил и е необходимо да повярваме.
Големият А. Т. Джоунс веднъж заяви:
„Вярата зависи единствено от Божието слово и се осланя единствено на това слово, за да върши онова, което казва Словото“ („Ривю енд Хералд“, 17 януари, 1899 г.).
Вярата зависи единствено от Божието слово и се осланя единствено на това Слово, за да върши онова, което казва Словото. Прочетете в тази връзка Исая 55:10, 11 и ще получите разбиране за това, което казва той. Вярата зависи единствено от Божието слово, зависи от написаното в тази Книга и се осланя само на Неговото слово, за да върши онова, което казва Словото. Имате ли вие този вид вяра? Защото това е вярата на Исус. Това се представя от „Копнежът на вековете“:
„Както Божият Син живееше чрез вяра в Отца, така и ние трябва да живеем чрез вяра в Христос. Исус бе така цялостно отдаден на Божията воля, че сам Отец се откриваше в Неговия живот. Макар да бе изкушаван като нас, на земята Той остана неопетнен от злото, което Го заобикаляше. И ние трябва да побеждаваме така, както Христос победи“ („Копнежът на вековете“, стр. 389).
Той уповаваше и живееше чрез вяра в Своя Отец. И ни се казва, че ние също трябва да живеем чрез вяра в Христос. Така цялостно беше предаден Той на волята на Своя Бог.
Как стоят нещата при вас днес? Вие напълно предадени ли сте, напълно предадени през всеки един миг на Божията воля? Когато разглеждаме Христовото съвършенство, трябва да вземем под внимание човешкото естество на Христос. Какво беше Неговото човешко естество? Римляни 3 гл., ще започнем там. Римляни 3 гл. След малко ще се върнем на Евреи, но в Римляни 3 гл. Павел, като се стреми да ни насърчи, прави следното изявление: Римляни... Извинете ме, намира се в Римляни 8 гл. Римляни 8:3. Там се казва:
„Понеже това, което беше невъзможно за закона, поради това, че беше слаб чрез плътта, Бог го извърши, като изпрати Своя Син в плът, подобна на греховната плът, и в жертва за грях, и осъди греха в плътта...“
Следователно, тук се казва, че Бог изпратил Своя Син в плът, подобна на греховната. С други думи, Христос дойде с греховно естество. Също както Той дойде в човешки образ и това означава, че Той дойде като Човек. Следователно, идването в плът, подобна на греховната, означава, че Той дойде с греховна плът. Той наследи естеството на Адам след грехопадението, а не преди грехопадението. Той наследи греховно естество. Нека сравним това с казаното от Павел в Евреи. Евреи 2 гл. Евреи 2:16, 17. Всъщност ще започна с 14 ст. Там се казва:
„И така, понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той [Христос] подобно взе участие в същите неща...“
Същите... какво? Същата плът, същата кръв. Същата плът, същата кръв. Как стоят нещата с вашата плът? Как стоят нещата с вашата кръв?
И самият Исус взе участие в същата плът и същата кръв. 16 ст.:
„Защото, наистина, не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема...“
Той дойде като Потомък на Авраам, като Авраамов потомък.
„Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен Първосвещеник по отношение на Бога, за да извърши умилостивение за греховете на народа“ (Евреи 2:17).
Следователно, тук откриваме, че Христос дошъл с греховно естество. В Боговдъхновените писания се казва следното – в „Адвентен библейски коментар“, том 5:
„Като поемаше на Себе Си естеството на човека в неговото паднало състояние Христос ни най-малко не взе участие в неговия грях.“
Когато се казва „неговия грях“, кое е това „него“, за което се говори? То предшества израза, говори се за падналото естество, за падналото състояние, за естеството на човека – то беше греховно. И при все това Христос никога не се взе участие в това греховно естество, Той никога не го задоволи, Той никога не му се поддаде, нито беше поробен от него. Макар че законът на злото работеше в Него, самият Той никога не стана подвластен на закона на злото. Защото самият Той никога не се привлече от него, самият Той никога не избра злото.
Дали това е нещо значимо? Всички ние сме вкусили от дървото за познаване на доброто и злото, но Христос никога не вкуси от злото. Той никога не избра злото. Той винаги избираше доброто. Ето защо Той каза:
„Аз върша винаги онова, което Му е угодно [на Бога]“ (Йоан 8:29).
„Той подлежеше на немощите и слабостите, от които е обкръжен човекът, „за да се сбъдне изреченото чрез пророк Исая, който казва: "Той взе на Себе Си нашите немощи и болестите ни понесе." [Матей 8:17.] Той състрадаваше с нас в нашите немощи и беше във всичко изкушен като нас. И при все това Той „не знаеше грях“... Не трябва да имаме никакви опасения относно съвършената безгрешност на човешкото естество на Христос.“
С други думи, не трябва не трябва да имаме никакво опасение за факта, че като Човек Христос никога не взе участие в грях. Въпреки че естеството Му беше греховно, при все това в същото време то беше безгрешно. Греховно по наследство, но безгрешно по избор.
„Нашата вяра трябва да бъде една разумна вяра като гледаме на Исус със съвършена увереност, в пълна и цялостна вяра в изкупителната жертва“ („Адвентен библейски коментар“, том 5, стр. 1131).
Следователно, Исус нямаше преимущество спрямо нас. Той имаше същото естество, каквото имаме ние. Ето защо ние сме способни и сме насърчени да побеждаваме, както побеждаваше Той. Ние също можем да живеем един живот на непознаване на никакъв грях. Но това може да се направи само чрез вярата на Исус. Какво тогава е способен да направи Исус? Какво е способен да направи Христос? Отново Евреи, 2 гл. и там 18 ст. Там се казва – 18 ст.:
„Понеже в това, дето и сам Той пострада като изкушен, може и на изкушаваните да помага.“
Следователно, понеже Исус устоя на изкушаването и никога не се поддаде на изкушението, Той знае какво означава някой да има работа и да се бори с изкушения. Той знае какво е да води битка със злото и да не отстъпва пред него, да не му се поддава, а да го подчинява. Той знае какво представлява това и затова е способен да ви даде помощта, от която се нуждаете, така че в собствения си живот чрез Неговата вяра вие също да можете да подчините злите наклонности. Можете да подчините греховните мисли чрез Неговата вяра, чрез Неговия живот, чрез Неговата служба в небесното светилище, в Светая Светих, като изпраща Своята сила, като изпраща Своята благодат, като изпраща Своя Дух. Седма глава на Евреи. Седма глава, отново – онова, което е способен да извърши Христос. В 7 гл. и там 25 ст. се казва:
„Затова и може съвършено да спасява...“
Това означава „напълно да спасява“, „докрай да спасява“, „изцяло да спасява“. „...съвършено да спасява...“ - не половин спасение, не спасение от едно нещо, но не и от друго. Не, това е пълно спасение, окончателно спасение в най-висша степен.
„...[Той] може да спасява съвършено,“ се казва там, „тези, които идват при Бога чрез Него, понеже винаги живее, за да ходатайства за тях.“
Може ли Той? Той може и е повече от способен да изпълни нужното по отношение на вас днес. Точно това може да направи Той. Но има тайна, приятели. За да постигнете успех в придобиването на тази праведност чрез вяра, това съвършенство чрез вяра, има тайна на този успех. Каква е тайната, макар и проста, каква е тайната за успех във вашето търсене на съвършенство? Каква е тази тайна за успех в твоето търсене на съвършенство, в твоето търсене и в твоето търсене? Каква е тази тайна? Йоан 15 гл. Йоан 15 гл. ни казва каква е тази тайна. Ако желаем да постигнем това, ако желаем да постигнем успех в осъществяването на тази определена цел, в придобиването на тази Христова праведност, на това Христово съвършенство чрез вярата на Христос, ето я тайната – Йоан 15:4, 5. Говори Исус и ето думите Му – Той казва:
„Пребъдвайте в Мен и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мен. Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мен и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да направите нищо.“
Следователно, тук ни се казва да пребъдваме в Христос и да позволим на Христос да пребъдва в нас. Без този пребъдващ Христос, без Христовия Дух вътре във вас и без това вие да пребъдвате в Христос чрез пребъдване в Словата Му, в Христовите слова, като позволявате на Христовия Дух да работи над ума ви и да ви преобрази, и да ви укрепи – без това пребъдване в Лозата, няма да успеете. Вие „не можете да направите нищо“, заслугата е на Христос. Така че това е тайната. В „Колпортьорско служене“ четем следното:
„Тайната на успеха е обединяването на Божествената сила и човешкото усилие.“
Да, Бог има да изпълни Свой дял, Той дава силата Си, Той дава благодатта Си, Той дава словото Си, Той ни е дал пророци, Той ни е дал дарби. Но ние също имаме да изпълним дял. Ето защо Павел казва:
„...изработвайте спасението си със страх и трепет“ (Филипяни 2:12).
Именно сливането на Божествената сила с човешко усилие ще донесе успех. Цитатът продължава:
„Най-великите резултати получават онези, които се уповават преди всичко на Всемогъщата Ръка“ („Колпортьорско служене“, стр. 106).
„Вести към младите“:
„Християнският живот е война... В тази борба на правдата срещу неправдата ние можем да имаме успех само с Божествена помощ. Нашата ограничена воля трябва да бъде подчинена на волята на Безпределния; човешката воля трябва да се слее с Божествената. Тогава Светият Дух ще ни дойде на помощ“ („Вести към младите“, стр. 55).
Божествената помощ, помощта на Светия Дух, ще дойде, когато волята ви е слята с Божията воля. Когато сте предадени и подчинени на Неговия път, на Неговото Слово, на Неговото дело, на Неговия закон, тогава ще имате Неговата помощ, тогава ще имате Неговата сила, тогава ще имате вярата на Исус – това е тайната. „Вяра и дела“ – там се казва:
„Христос прие човешко естество, така че да застане тук, в нашия свят, за да покаже, че Сатана беше излъгал. Той взе на Себе Си човешко естество, за да изяви, че със съчетани Божествено естество и човешко естество човекът би могъл да пази закона на Йехова. Отделете човешкото естество от Божественото и можете да се опитвате да изработвате своя собствена правда отсега докато дойде Христос, и това няма да бъде нищо друго освен неуспех“ („Вяра и дела“, стр. 71).
Като се стремите да направите това, ще изгубите душата си. С отделянето на вашата воля от Божествената воля, вървенето по съветите на собственото ви сърце и разпалването на свои собствени искри ще се окажете неуспешни в постигане на целта, в достигане на прицелната точка. Отново, каква е християнската цел? В ключовия ни текст от Лука 6:40 се казва, че
„ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенства, ще бъде като учителя си“.
Всеки, когато се усъвършенства, ще бъде като своя Учител. Това е прицелната точка, това е целта, която трябва да държите категорично пред погледа си. А. Т. Джоунс направи следното изявление:
„Съвършенството, съвършенството на характера, е християнската цел – съвършенство, придобито в човешка плът в този свят. Христос го придоби в човешка плът в този свят и така проправи и освети път, чрез който, в Него [в Лозата, припомнете си това], всеки вярващ може да го придобие... Съвършенството е целта на християнина; и първосвещеническата служба и служене на Христос в истинското светилище [т.е. небесното светилище] са единственият начин, по който всяка душа може да постигне тази истинска цел в този свят. „Боже, Твоят път е в святост [англ.: в светилището]“ (Псалм 77:13)“ (А. Т. Джоунс, „Осветеният път към християнско съвършенство“, стр. 45).
Това е целта. Вие стремите ли се към нея?
Само чрез първосвещеническата служба и служенето на Христос в горното светилище, в истинската скиния, може да бъде постигната тази цел днес. Стремите ли се към нея? Чрез какво можем да я постигнем? Отново, чрез какво можем да придобием съвършенство, можем да придобием праведност (които са синоними)? Това става само чрез вярата на Исус. Само чрез Исусовата вяра можем да постигнем тази цел. И докато Исус извършва служба за нас като наш Първосвещеник в горното светилище, за нас е отворен пътят, по който да получим Божествената помощ, от която се нуждаем, като я получаваме чрез вярата на Исус. „Избрани вести“, том 3:
„„Исусовата вяра.“ За нея се говори, но тя не се разбира. В какво се състои Исусовата вяра, принадлежаща към третата ангелска вест? Исус да стане нашият Носител на греха, така че да стане наш опрощаващ греха Спасител. Той беше третиран така, както заслужавахме да бъдем третирани ние. Той дойде на нашия свят и пое нашите грехове, за да можем да приемем ние Неговата праведност. И вярата в способността на Христос да ни спаси изобилно и цялостно, и напълно, е Исусовата вяра“ („Избрани вести“, том 3, стр. 172).
Прочетохме това в Евреи 7:25. Исусовата вяра, приятели, е съвършенство, е пълно спасение, е праведност. Придобивате всички тези неща – съвършенство, пълно спасение и праведност, – придобивате ги чрез тази Исусова вяра. Вяра в Неговата способност да направи това, а не в собствената ви. Не в собствената ви сила, не в собствената ви власт, не в собствената ви способност, а в тази на Исус Христос. Той вече е проправил пътя пред нас и сега желае ние да вървим по пътя, който Той е избрал, да вървим по пътя, който Той вече е проправил със собствената Си кръв – да вървим по пътя на себеотрицание и дори страдание чрез тази Исусова вяра. Отново А. Т. Джоунс – той каза:
„Защото така е изявено до самата пълнота на съвършенството, че няма човек по обширния свят, за когото да няма надежда в Бога. Никой не е толкова изгубен, че да не може да бъде спасен като се уповава на Бога с тази Исусова вяра... Тази е Исусовата вяра, дадена на човеците. Тази е Исусовата вяра, която трябва да бъде приета от човеците, за да бъдат те спасени“ („Осветеният път към християнско съвършенство“, стр. 28).
Отново,
„ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенства [всеки усъвършенстван], ще бъде като учителя си“.
Дали това е вашият копнеж? Дали това е вашата прицелна точка? Дали това е вашата цел? Дали това е центърът на вниманието в живота ви? Дали е да бъдете като Христос? Дали е да вървите в Неговото съвършенство? Дали е да вървите в Неговата праведност? Приятелю, живеем в края на времето – твърде близо до края, и сега както никога преди Бог желае народ, който притежава вярата на Исус, който не само говори за закона, който не само говори за заповедите, а който има вярата на Исус, която ще го направи способен да съблюдава закона, който изповядва, която ще го направи способен навлезе в хармония със закона, който преподава. Ако нямате вярата на Исус, тогава Божият закон не ви ползва. Двете неща вървят ръка за ръка – както законът, така и благовестието. Те вървят заедно. Желаете ли тази Исусова вяра днес? Ако желаете и копнеете за това, склонете глава заедно с мен.
Небесни Татко, благодарим Ти за вярата на Исус, благодарим Ти за Твоята милост, благодарим Ти за Твоя Свят Дух и се молим нашата воля да може да бъде слята с Твоята и в хармония с Твоята, така че Твоят път, Твоята воля да се извършва в нашия живот. Отче, умоляваме Те за благодатта Ти, умоляваме Те за милостта Ти, умоляваме Те за Светия Ти Дух, умоляваме Те, отново, за вярата на Исус, Твоя Единороден Син. Именно чрез Него получаваме всички тези благословения. Отче, благодарим Ти също за Словото Ти, което ни разкрива Твоя характер, Твоето намерение и Твоя план за вас. Нека ходим в светлината на Твоето Слово чрез вяра, Исусовата вяра, днес.
Молим се в името на Исус, амин.
Благодарим ви, че изслушахте програмата ни.
Пощенският ни адрес е The Counsel of Prophecy Ministries. 221 Южен Бродуей, офис 523, Уичита, Канзас (67202).
Приветствия към вас, мои братя, братя и сестри. Радвам се, че имате възможността да се присъедините докато отваряме заедно Словото на Бога, за да изучаваме Неговото слово, за да станем съвършено подготвени за всяко добро дело, да бъдем екипирани по-добре за делото, което Той е възнамерил за нас. Затова преди да се обърнем към Божието слово, бих ви замолил да склоните глави заедно с мен за молитва.
Татко наш небесни, благодарим ти за още една възможност, която имаме, да изследваме Твоето слово. Молим за просвещението на Светия Ти Дух докато размишляваме върху написаното в него. Отвори очите ни, за да гледаме чудесните неща в Твоя закон. Благодарим Ти, Отче, за Твоите закон и благовестие, в името на Исус. Амин.
Ако някой се приближи към вас и посредством власт изиска от вас да направите нещо, как ще откликнете вие на това искаме? Как ще откликнете на тази власт, която се упражнява над вас? Знаете ли, често, когато от нас се изисква да направим нещо, откликът от наша страна често е в отрицателен смисъл.
„Кой си ти, че да изискваш от мен да правя каквото и да е? Кой си ти, че да искаш от мен да направя това и това, поради властта - положение, с които може би разполагаш?“
Често (не винаги, но често), когато от нас се изиска да направим нещо, ние се засягаме. Всъщност да изисквате означава да поискате посредством власт от някого да направи нещо, което вие считате за необходимо или полезно. Следователно, аз изисквам посредством власт вие да направите това или онова.
Но, братя и сестри, ако желаем да постигнем успех в Божието дело или дори в която и да е област, в която е възможно да вземате участие, като фермер, като лекар, като учител – ако желаете да успеете в това, има нещо, което се изисква от вас. От вас се изисква да направите нещо, ако желаете да успеете в която и да е област, в която полагате усилия. Какво се изисква от вас? Това ни се казва в книгата „Възпитание“, стр. 262:
„Успехът в която и да било област изисква определена цел. Този, който желае да постигне истински успех в живота, трябва да държи твърдо пред погледа си целта, достойна за неговите усилия.“
Следователно, тук ни се казва, че ако желаем да постигнем успех в която и да е област – независимо дали сте домакиня, механик, готвач, пастор, – ако желаете да успеете в това, трябва да имате определена цел и трябва да държите твърдо пред погледа си тази определена цел, достойна за усилията ви. Тогава като Божие дете, като християнин, има ли нещо, към което се изисква от нас да се стремим? Каква би трябвало да бъде целта на всяко Божие дете? Забележете какво откривате... Нека се обърнем към Библията. Лука 6 гл. - забележете какво откриваме от думите на самия Исус. Лука 6:40.
Отче, отново Ти благодарим за Словото Ти и Те молим да ни благословиш докато го четем. В името на Исус, амин.
В Лука 6:40 се казва:
„Ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенства, ще бъде като учителя си.“
Следователно, тук ни се казва, че всеки, който е усъвършенстван, всеки, който ще бъде усъвършенстван, ще бъде като учителя си. И това, приятели, е целта на всяко Божие дете – усъвършенстването, това да бъдете като Учителя: в начина, по който мислите, в начина, по който говорите, в начина, по който живеете. Съвършенство като това на Учителя.
„Този ден с Бога“, стр. 32:
„Бог изисква нравствено съвършенство във всички. Онези, на които са дадени светлина и възможности, би трябвало, като Божии настойници, да се стремят към съвършенство и никога, никога да не понижават стандарта на праведността, за да примирят унаследени и придобити наклонности към неправда.“
Следователно, тук имаме своята цел пред себе си: всеки усъвършенстван ще бъде като Исус. Това вашият копнеж ли е? Това вашата цел ли е? Или сте понижили стандартите на правдата, за да примирите унаследени или придобити наклонности към зло, наклонности към неправда? Това е целта на всеки един християнин – съвършенството. Когато се стараем да разберем съвършенството, трябва да осъзнаем какво не представлява съвършенството.
Когато помислим за думата „съвършенство“ - какво означава да бъдем съвършени, да бъдем като Учителя, трябва да размислим какво не представлява съвършенството.
Преди всичко, съвършенството не е съвършено тяло. 2 Коринтяни 2 гл. (ако желаете, можете да отворите там заедно с мен). 2 Коринтяни 2 гл. Тук откриваме, че апостол Павел споменава нещо, което представя факта, че тялото му не беше съвършено. 2 Коринтяни 12 гл. 2 Коринтяни 12 гл. Забележете какво четем тук, от 7 ст. нататък. 2 Коринтяни 12:7:
„А за да не се превъзнасям поради твърде многото откровения, даде ми се трън в плътта, пратеник от Сатана, да ме мъчи, за да не се превъзнасям.“
Припомнете си, че Бог е дал на всеки човек дял на вярата (Римляни 12:3). Павел казва:
„За да не се превъзнасям над тази мярка, ми беше даден трън в плътта.“
8 ст.:
„Затова три пъти се молих на Господа да се отмахне от мен; и Той ми каза: Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И така, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила.“
Следователно, тук Павел казва, че имал трън в плътта си, че имал физическа немощ. И тази физическа немощ възпрепятстваше въздигането му в собствения му ум, както се въздигна Луцифер, неговото превъзнасяне, превъзнасяне над това, което Бог е определил за него. Но той нямаше съвършено тяло. Всъщност забележете какво четем във Филипяни 3 гл. Нека отворим там. Филипяни 3 гл., забележете какво казва тук апостол Павел. Галатяни, Ефесяни, Филипяни... и там 3 гл. Филипяни 3:21. Там се казва:
„...Който ще преобрази [говори се за Христос, когато Той се завърне]...”
„...Който ще преобрази нашето унизено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло, според действието на силата Си да покори и всичко на Себе Си.“
Следователно, тук ни се казва, че имаме унизено тяло, което ще бъде преобразено в славното тяло на Исус Христос. Имаме това естествено тяло, но скоро ще получим духовно тяло. И между другото това духовно тяло все още ще бъде осезаемо, все още ще бъде нещо, до което ще можете да се допрете и да видите. Но то ще бъде славно и вечно, съвършено. Тялото, което имаме сега, не е съвършено. Нито пък съвършенството е освобождаване от изкушение. Следователно, съвършенството не означава съвършено тяло, нито означава освобождаване от изкушение. 1 Коринтяни 10 гл. 1 Коринтяни 10 гл. Апостол Павел прави пред нас следното проникновено, боговдъхновено изявление – 1 Коринтяни 10 гл. и там ще прочетем 13 ст. (това ви е добре познато):
„Никакво изкушение не ви е постигнало, освен това, което е човешко; но Бог е верен, който няма да допусне да бъдете изкушени повече, отколкото ви е силата, но заедно с изкушението ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите.“
Следователно, тук ни се казва: не ви е постигнало никакво изкушение освен това, което е делът на човека от началото, освен това, което е човешко. Но Бог няма да допусне да бъдете изкушени повече, отколкото ви е силата, а при всяко изкушение, пред което се изправите, ще даде и изходен път. Но това не означава, че няма да бъдете изкушавани. Ще бъдете изкушавани, но да бъде някой изкушаван не е същото като той да съгрешава. Вие не сте грешник понеже сте изкушавани. Дяволът изкушаваше Исус. Исус беше изкушаван. Съвършенството не е освобождение. Все още ще трябва да се борите с изкушения – както отвътре, така и отвън. Но апостол Яков казва:
„Блажен онзи човек, който устоява на изкушение; защото като бъде одобрен,“ казва той, „ще приеме за корона живота, който Господ е обещал на онези, които Го обичат“ (Яков 1:12).
Блажени са онези, които устояват на тези изкушения. С други думи, онези, които устояват на натиска. Именно това желае Бог от всяко Свое дете – да устоява. Въпреки натиска, въпреки изпитването, въпреки изкушенията, пред които се изправяте, да устоявате и да се възпротивявате на дявола. Блажен е човекът, който прави това.
Следователно, съвършенството не е съвършено тяло и не е освобождение от изкушение. Тук откриваме, че големият основател на Методистката църква, един от съоснователите – Джон Уесли, направи следното изявление (той казва):
„Мислите относно злото не винаги са зли мисли; че между мисъл относно греха и греховна мисъл има голяма разлика“ („Проповеди на различни събития“, стр. 330).
Следователно, мислите относно греха се различават значително от греховните мисли. Дали Исус имаше някакви мисли относно греха? Да, имаше. Когато доведоха жената, хваната в прелюбодейство, при Исус, хората споменаха пред Исус, за да Го изпитат, факта, че тя беше хваната в прелюбодейство, в самото деяние. И съм сигурен, че е възможно те да са дали още описания на начина, по който се случило това и какво ги заварили да правят. Исус трябваше да помисли за това, защото те Му съобщаваха такива мисли. С други думи, Той имаше мисли относно този грях и всички грехове наоколо Си. Но самият Той никога не се отдаде на греховна мисъл. Неговият мисловен процес винаги беше праведен. Неговият мисловен процес беше винаги чист, беше винаги истинен. И ни се казва, че усъвършенстваният ще бъде като своя учител.
Съвършенството също така не е съвършено познание. Не бива да мислите, че трябва да научите всичко преди да можете да постигнете съвършенство или праведност, преди да можете да бъдете приети от Бога. Никога няма да узнаете всичко. Всъщност през безкрайните векове на вечността (ако Бог ви дари тази привилегия да имате вечен живот), през безкрайните векове на вечността ще продължавате да учите. Казано ни е, че способността ни да узнаваме и обичаме ще се увеличава вечно. Следователно, съвършенството не представлява съвършено познание. Казва ни се, че Божиите съдби са непостижими и пътищата Му – неизследими. Възможно е Бог да разкрива неща или е възможно Бог да постановява определени съдби, които да не разбираме напълно. Мнозина днес задават въпроса:
„Защо? Защо се случи това? Защо възникна това?“
Те не разбират Божиите съдби. Те нямат съвършено познание.
„Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими Неговите пътища!“ (Римляни 11:33).
Но Бог разкрива онова, което можем да узнаем. Казва ни се, че
„Скритото принадлежи на Господа, нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на синовете ни до века, за да изпълняваме всички думи на този [Божия] закон“ (Второзаконие 29:29).
Но Неговите пътища са неизследими. Но онова, което имаме записано, е нещото, в което можем да бъдем уверени. И това, което Бог е разкрил, е в което трябва да ходим. Но, отново, съвършенството не представлява съвършено познание. Тогава какво е съвършенството? Ако трябва да се стремим към това съвършенство, трябва да разбираме какво си поставяме за цел и да държим твърдо тази цел пред погледа си – тази цел, достойна за нашите усилия. И така, какво представлява съвършенството? Нека сравним няколко стиха – преди всичко във Второзаконие 32 гл. Ако желаете, отворете с мен на книгата Второзаконие и там 32 гл. докато сравняваме няколко стиха, за да разберем малко повече за това какво представлява съвършенството. Второзаконие 32 гл., забележете какво четем в 4 ст. Библията казва:
„Той е Канарата, делото му е съвършено, защото всичките Му пътища са прави. Бог на истина и у Него няма неправда; праведен и прав е Той.“
Следователно, тук откриваме, че Мойсей казва, че Той е Канарата (говори за Христос) и делото Му е съвършено. В продължение той представя и други описания:
„...праведен и прав е Той.“
Сравнете това с 2 Царе 22 гл. 2 Царе 22 гл. и забележете какво откриваме тук по отношение на това какво още е съвършено. 2 Царе 22 гл., ще прочетем 31 ст. Във 2 Царе 22:31 се казва:
„Колкото до Бога, Неговият път е съвършен.“
И така, във Второзаконие научихме, че делото Му е съвършено, а тук във 2 Царе, откриваме, че пътят Му е съвършен. Онова, което върши Бог, е съвършено; начинът, по който го върши, е съвършен. Както делото, така и пътят Му. Но има още нещо. Псалм 19. Псалм 19:7. Псалм 19:7. Забележете какво още откриваме в Библията за това какво представлява съвършенството и кое нещо е съвършено. Псалм 19, ще прочетем 7 ст., от самия Давид – Давидов псалм. В 7 ст. се казва:
„Законът Господен е съвършен, възвръща душата; изявлението Господне е вярно, дава мъдрост на простия...“
И така, тук се казва, че Господният закон, Божият закон, е съвършен. Следователно, не само делото Му е съвършено, не само пътят Му е съвършен, но и законът Му е съвършен. Знаем също така, че делото Му е също и праведно. Знаем, че пътят Му е също и праведен. И законът Му е праведен. Следователно, ако делото Му е съвършено и праведно, ако пътят Му е съвършен и праведен, ако законът Му е съвършен и праведен, тогава можем да разберем действителността, че съвършенството е просто Христовата праведност. Съвършенството е Неговият път, Неговото дело, Неговият закон – стандартът, праведността на Христос. Именно това представлява съвършенството. Неговата праведност, а не собствената ни. Христовата праведност е съвършенство. Следователно, ако придобием тази праведност, в следствие на това ние придобиваме съвършенство. Ако имаме Неговата праведност – както вменена, така и придадена, – тогава имаме Неговото съвършенство. И в очите Му ние сме един съвършен народ, ние сме като Учителя.
Посредством какво можем да придобием тази праведност? Когато придобием тази праведност, ние придобиваме съвършенство – тези неща са синоними. Тогава посредством какво можем да придобием праведност? С други думи, посредством какво можем да придобием съвършенство? Забележете какво четем в книгата Римляни. Римляни 3 гл. Римляни 3:21. Там се казва:
„А сега и без закона се яви правдата Божия за която свидетелстват законът и пророците, сиреч, правдата Божия чрез вярата в Исуса [англ.: на Исуса]...“ (Римляни 3:21, 22).
Следователно, тук ни се казва, че Божията правда не е чрез закона, чрез делата на закона, а вместо това Божията правда е чрез вярата на Исус. Помнете това, защото това „на Исус“ е от критично значение.
В света съществуват много вери: вярата на исляма, вярата на будизма, вярата на шинтоизма, вярата на магьосничеството и Уика, и много други вери по света, дори и вярата в Мария. Но съществува само една вяра, чрез която можете да придобиете Божията праведност и това е вярата на Исус Христос. Исусовата вяра. Погледнете също във Филипяни, Филипяни 3 гл. Забележете какво четем във Филипяни 3:9. Там се казва:
„...и да се найда в него, без да имам своя си от закона правда, но правдата която е от вярата Христова, то ест, правдата която е от Бога чрез вярата...“ (Филипяни 3:9 – ЦП).
Следователно, тук научаваме в действителност, че тази праведност, чрез която... че тази праведност, която трябва да придобием, може да се придобие само чрез вяра. Но не просто с коя да е вяра, а чрез вярата на Исус. Вярата на Исус. С други думи, това е вярата на Исус, която Той ви дава. Вярата е Неговата. А как беше изявена Исусовата вяра в живота на Исус? Как беше тази вяра изявена в Неговия живот? И какво водеше тази вяра Исус да върши докато беше на тази земя? Следващото място, на което ще отворим, е Евреи 4 гл. Евреи 4 гл., докато разглеждаме вярата на Исус. Защото ни се казва, че във времената на края Божият народ на последните дни не само ще пази Божиите заповеди, но ще има също така вярата на Исус (Откровение 14:12). Евреи 4 гл. и там 15 ст. Там се казва:
„Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите слабости, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак е без грях.“
Следователно, тук, в Евреи, откриваме, че Исус, макар да беше изкушен във всичко като нас – похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота, при все това живя един живот без грях. Ето това Исусовата вяра направи способен Исус да извърши. Нека сега сравним това с 2 Коринтяни. 2 Коринтяни. Ще погледнем това по следния начин –
както го записва тук апостол Павел, във 2 Коринтяни и там ще погледнем 5 гл. 2 Коринтяни 5:21. Тук се казва:
„Защото Оногова, Който не знаеше грях, Той за нас Го грях направи, та да станем чрез Него праведни пред Бога.“
Следователно, тук отново ни се казва, че Исус не знаеше грях. Това незнаене на грях не означава, че Той нямаше знание за него. Припомнете си: между мисли относно греха и една греховна мисъл има голяма разлика. Но когато се казва, че Исус не знаеше грях, това навежда ума ни на случилото се в Едемската градина, когато Адам... Всъщност към този момент те вече бяха изгонени от градината. Това беше след грехопадението, но се казва, че Адам познал Ева. Това е свързано с лична връзка, това е свързано с лична интимност – този вид знание. Следователно, когато Библията казва, че Исус не знаеше грях, това означава, че Той никога не навлезе в лична интимност, лични взаимоотношения с греха. Мнозина от вас, които сте тук сега, имат лична връзка, лична интимност с греха, защото все още ходите с него, все още се държите за него, все още общувате с него. Все още имате интимност с греха докато Бог се опитва да ви освободи от това и да ви отдели от греха, така че самият Той да може да има лична интимност с вас – така че Той да познае вас и вие да познаете Него. Исус не знаеше грях.
Още един текст – 1 Петрово. 1 Петрово, както изразява това апостол Петър... Погледнахме как изразява това Павел, нека сега погледнем как го изразява Петър. 1 Петрово 2:21. В 1 Петрово 2:21 Библията казва:
„Защото и за това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас и ви остави пример...“
Помнете това: Той ни остави пример на страдание. В продължение се развива малко повече примерът, оставен ни от Христос, в който ние също трябва да ходим, ако желаем да бъдем като Учителя.
„...и ви остави пример да вървите по Неговите стъпки; Който грях не е сторил, нито се е намерило лукавство в устата Му...“ (1 Петрово 2:21, 22).
Следователно, тук отново откриваме, че Исус не знаеше грях, нито говореше измамно, нито говореше лъжи, защото беше пълен с благодат и истина. Ето това направи Исусовата вяра способен Исус да извърши. Имате ли вие същата вяра? Това е вярата, която Бог желае да даде на Своя народ в тези времена – вяра, която побеждава, вяра, която живее, която не познава грях. Това е Исусовата вяра. По какъв начин беше способен Исус да запази тази вяра, да живее този безгрешен живот? Погледнете следващия стих – 1 Петрово 2:23. Там се казва:
„...Който, когато Го хулеха, с хула не отвръщаше; когато страдаше, не заплашваше; а...“ Ето го ключовият момент: „...а предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо...“
Макар Христос да беше осмиван, макар Той да беше презиран и отхвърлян от човеците, макар Той да беше хулен, преследван, се казва, че във всичко това Той се предавал в ръцете на
„Този, Който съди справедливо“.
Той се предаваше в ръката на Своя Отец и знаеше, че въздаянието щеше да бъде на Бога. Той знаеше, че пътят на Бога, делото Му и законът Му щяха да останат праведни. Той уповаваше на Своя Бог. Всъщност четем това в Евреи 2 гл. Евреи 2 гл. Той се предаваше в ръцете на Своя Отец. И, братя и сестри, точно това трябва да се научим да правим всекидневно, миг след миг. Независимо с какво имате работа, независимо какво страдание понасяте, независимо какво преживявате в живота, независимо от каквото и да е несгода, каквито и да е изпитания, които е възможно да имате... И слава на Бога за изпитанието, слава на Бога за несгодата – това е начинът, по който ви говори Бог. Трябва да се научите да предавате душата си на Неговата грижа, трябва да се научите да полагате упованието си безусловно и напълно в Спасителя.
Забележете какво четем в Евреи. Евреи 2 гл. Петър казва, че Той се предаваше в ръцете на
„Този, Който съди справедливо“.
Евреи 2 гл. Евреи 2:13. Ще прочетем само първата част от стиха, там се казва...
„...и пак [тук говори Христос, пророчески]...” Той казва: „..."Аз на Него ще уповавам"; и пак: "Ето, Аз и децата, които Ми е дал Бог."“
Следователно, тук Исус казва
„Аз на Него ще уповавам“ (като говори за Своя Отец). Исус се уповаваше безусловно на Своя Отец, така че когато изглеждаше като че поражението стоеше точно пред Него, всъщност, когато изглеждаше, че смъртта беше точно пред Него, Той знаеше какво беше обещал Неговият Отец и понеже остана верен на Бога Той знаеше, че ще има и вечен живот. Той знаеше, че за Него това щеше да бъде живот отвъд гроба, отвъд гробницата. Той се уповаваше безусловно на Своя Отец. И ние трябва да се научим да правим същото. Трябва да се научим да казваме, както каза Йов:
„Той ако и да ме убива, аз на него се надея“ (Йов 13:15 - ЦП).
Това е дълбоко упование. Това е една непоклатима надежда, както беше в живота на Авраам. Уповаваше се непреклонно и напълно в онова, което Бог беше казал. Независимо какво преживявате, независимо от начина, по който се държат другите, независимо от обстановката ви, независимо от състоянието ви, независимо от средата си, останете верни и дръжте твърдо пред погледа си целта, достойна за вашите усилия. За това се изисква определена цел. За това се изисква определена цел. Самият Исус каза:
„Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божията уста“ (Матей 4:4).
Именно чрез Божието слово трябва да живеем. Това е водачът ни, това е светлината, която свети върху нашата помрачена пътека. Когато други ни казват „този е пътят, ходете по него“ или когато други казват „ето Го Христос – тръгнете насам“, ние виждаме, че Божието слово ни води по-конкретна пътека. Въпреки че е възможно другите да ни се присмиват и да ни се подиграват затова, че се запътваме по тази пътека, при все това ние полагаме упованието си в Бога. Въпреки че тя може да изглежда тъмна, въпреки че тя може да изглежда видимо неуспешна, ние знаем, че Бог е говорил и е необходимо да повярваме.
Големият А. Т. Джоунс веднъж заяви:
„Вярата зависи единствено от Божието слово и се осланя единствено на това слово, за да върши онова, което казва Словото“ („Ривю енд Хералд“, 17 януари, 1899 г.).
Вярата зависи единствено от Божието слово и се осланя единствено на това Слово, за да върши онова, което казва Словото. Прочетете в тази връзка Исая 55:10, 11 и ще получите разбиране за това, което казва той. Вярата зависи единствено от Божието слово, зависи от написаното в тази Книга и се осланя само на Неговото слово, за да върши онова, което казва Словото. Имате ли вие този вид вяра? Защото това е вярата на Исус. Това се представя от „Копнежът на вековете“:
„Както Божият Син живееше чрез вяра в Отца, така и ние трябва да живеем чрез вяра в Христос. Исус бе така цялостно отдаден на Божията воля, че сам Отец се откриваше в Неговия живот. Макар да бе изкушаван като нас, на земята Той остана неопетнен от злото, което Го заобикаляше. И ние трябва да побеждаваме така, както Христос победи“ („Копнежът на вековете“, стр. 389).
Той уповаваше и живееше чрез вяра в Своя Отец. И ни се казва, че ние също трябва да живеем чрез вяра в Христос. Така цялостно беше предаден Той на волята на Своя Бог.
Как стоят нещата при вас днес? Вие напълно предадени ли сте, напълно предадени през всеки един миг на Божията воля? Когато разглеждаме Христовото съвършенство, трябва да вземем под внимание човешкото естество на Христос. Какво беше Неговото човешко естество? Римляни 3 гл., ще започнем там. Римляни 3 гл. След малко ще се върнем на Евреи, но в Римляни 3 гл. Павел, като се стреми да ни насърчи, прави следното изявление: Римляни... Извинете ме, намира се в Римляни 8 гл. Римляни 8:3. Там се казва:
„Понеже това, което беше невъзможно за закона, поради това, че беше слаб чрез плътта, Бог го извърши, като изпрати Своя Син в плът, подобна на греховната плът, и в жертва за грях, и осъди греха в плътта...“
Следователно, тук се казва, че Бог изпратил Своя Син в плът, подобна на греховната. С други думи, Христос дойде с греховно естество. Също както Той дойде в човешки образ и това означава, че Той дойде като Човек. Следователно, идването в плът, подобна на греховната, означава, че Той дойде с греховна плът. Той наследи естеството на Адам след грехопадението, а не преди грехопадението. Той наследи греховно естество. Нека сравним това с казаното от Павел в Евреи. Евреи 2 гл. Евреи 2:16, 17. Всъщност ще започна с 14 ст. Там се казва:
„И така, понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той [Христос] подобно взе участие в същите неща...“
Същите... какво? Същата плът, същата кръв. Същата плът, същата кръв. Как стоят нещата с вашата плът? Как стоят нещата с вашата кръв?
И самият Исус взе участие в същата плът и същата кръв. 16 ст.:
„Защото, наистина, не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема...“
Той дойде като Потомък на Авраам, като Авраамов потомък.
„Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си, за да бъде милостив и верен Първосвещеник по отношение на Бога, за да извърши умилостивение за греховете на народа“ (Евреи 2:17).
Следователно, тук откриваме, че Христос дошъл с греховно естество. В Боговдъхновените писания се казва следното – в „Адвентен библейски коментар“, том 5:
„Като поемаше на Себе Си естеството на човека в неговото паднало състояние Христос ни най-малко не взе участие в неговия грях.“
Когато се казва „неговия грях“, кое е това „него“, за което се говори? То предшества израза, говори се за падналото естество, за падналото състояние, за естеството на човека – то беше греховно. И при все това Христос никога не се взе участие в това греховно естество, Той никога не го задоволи, Той никога не му се поддаде, нито беше поробен от него. Макар че законът на злото работеше в Него, самият Той никога не стана подвластен на закона на злото. Защото самият Той никога не се привлече от него, самият Той никога не избра злото.
Дали това е нещо значимо? Всички ние сме вкусили от дървото за познаване на доброто и злото, но Христос никога не вкуси от злото. Той никога не избра злото. Той винаги избираше доброто. Ето защо Той каза:
„Аз върша винаги онова, което Му е угодно [на Бога]“ (Йоан 8:29).
„Той подлежеше на немощите и слабостите, от които е обкръжен човекът, „за да се сбъдне изреченото чрез пророк Исая, който казва: "Той взе на Себе Си нашите немощи и болестите ни понесе." [Матей 8:17.] Той състрадаваше с нас в нашите немощи и беше във всичко изкушен като нас. И при все това Той „не знаеше грях“... Не трябва да имаме никакви опасения относно съвършената безгрешност на човешкото естество на Христос.“
С други думи, не трябва не трябва да имаме никакво опасение за факта, че като Човек Христос никога не взе участие в грях. Въпреки че естеството Му беше греховно, при все това в същото време то беше безгрешно. Греховно по наследство, но безгрешно по избор.
„Нашата вяра трябва да бъде една разумна вяра като гледаме на Исус със съвършена увереност, в пълна и цялостна вяра в изкупителната жертва“ („Адвентен библейски коментар“, том 5, стр. 1131).
Следователно, Исус нямаше преимущество спрямо нас. Той имаше същото естество, каквото имаме ние. Ето защо ние сме способни и сме насърчени да побеждаваме, както побеждаваше Той. Ние също можем да живеем един живот на непознаване на никакъв грях. Но това може да се направи само чрез вярата на Исус. Какво тогава е способен да направи Исус? Какво е способен да направи Христос? Отново Евреи, 2 гл. и там 18 ст. Там се казва – 18 ст.:
„Понеже в това, дето и сам Той пострада като изкушен, може и на изкушаваните да помага.“
Следователно, понеже Исус устоя на изкушаването и никога не се поддаде на изкушението, Той знае какво означава някой да има работа и да се бори с изкушения. Той знае какво е да води битка със злото и да не отстъпва пред него, да не му се поддава, а да го подчинява. Той знае какво представлява това и затова е способен да ви даде помощта, от която се нуждаете, така че в собствения си живот чрез Неговата вяра вие също да можете да подчините злите наклонности. Можете да подчините греховните мисли чрез Неговата вяра, чрез Неговия живот, чрез Неговата служба в небесното светилище, в Светая Светих, като изпраща Своята сила, като изпраща Своята благодат, като изпраща Своя Дух. Седма глава на Евреи. Седма глава, отново – онова, което е способен да извърши Христос. В 7 гл. и там 25 ст. се казва:
„Затова и може съвършено да спасява...“
Това означава „напълно да спасява“, „докрай да спасява“, „изцяло да спасява“. „...съвършено да спасява...“ - не половин спасение, не спасение от едно нещо, но не и от друго. Не, това е пълно спасение, окончателно спасение в най-висша степен.
„...[Той] може да спасява съвършено,“ се казва там, „тези, които идват при Бога чрез Него, понеже винаги живее, за да ходатайства за тях.“
Може ли Той? Той може и е повече от способен да изпълни нужното по отношение на вас днес. Точно това може да направи Той. Но има тайна, приятели. За да постигнете успех в придобиването на тази праведност чрез вяра, това съвършенство чрез вяра, има тайна на този успех. Каква е тайната, макар и проста, каква е тайната за успех във вашето търсене на съвършенство? Каква е тази тайна за успех в твоето търсене на съвършенство, в твоето търсене и в твоето търсене? Каква е тази тайна? Йоан 15 гл. Йоан 15 гл. ни казва каква е тази тайна. Ако желаем да постигнем това, ако желаем да постигнем успех в осъществяването на тази определена цел, в придобиването на тази Христова праведност, на това Христово съвършенство чрез вярата на Христос, ето я тайната – Йоан 15:4, 5. Говори Исус и ето думите Му – Той казва:
„Пребъдвайте в Мен и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мен. Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мен и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да направите нищо.“
Следователно, тук ни се казва да пребъдваме в Христос и да позволим на Христос да пребъдва в нас. Без този пребъдващ Христос, без Христовия Дух вътре във вас и без това вие да пребъдвате в Христос чрез пребъдване в Словата Му, в Христовите слова, като позволявате на Христовия Дух да работи над ума ви и да ви преобрази, и да ви укрепи – без това пребъдване в Лозата, няма да успеете. Вие „не можете да направите нищо“, заслугата е на Христос. Така че това е тайната. В „Колпортьорско служене“ четем следното:
„Тайната на успеха е обединяването на Божествената сила и човешкото усилие.“
Да, Бог има да изпълни Свой дял, Той дава силата Си, Той дава благодатта Си, Той дава словото Си, Той ни е дал пророци, Той ни е дал дарби. Но ние също имаме да изпълним дял. Ето защо Павел казва:
„...изработвайте спасението си със страх и трепет“ (Филипяни 2:12).
Именно сливането на Божествената сила с човешко усилие ще донесе успех. Цитатът продължава:
„Най-великите резултати получават онези, които се уповават преди всичко на Всемогъщата Ръка“ („Колпортьорско служене“, стр. 106).
„Вести към младите“:
„Християнският живот е война... В тази борба на правдата срещу неправдата ние можем да имаме успех само с Божествена помощ. Нашата ограничена воля трябва да бъде подчинена на волята на Безпределния; човешката воля трябва да се слее с Божествената. Тогава Светият Дух ще ни дойде на помощ“ („Вести към младите“, стр. 55).
Божествената помощ, помощта на Светия Дух, ще дойде, когато волята ви е слята с Божията воля. Когато сте предадени и подчинени на Неговия път, на Неговото Слово, на Неговото дело, на Неговия закон, тогава ще имате Неговата помощ, тогава ще имате Неговата сила, тогава ще имате вярата на Исус – това е тайната. „Вяра и дела“ – там се казва:
„Христос прие човешко естество, така че да застане тук, в нашия свят, за да покаже, че Сатана беше излъгал. Той взе на Себе Си човешко естество, за да изяви, че със съчетани Божествено естество и човешко естество човекът би могъл да пази закона на Йехова. Отделете човешкото естество от Божественото и можете да се опитвате да изработвате своя собствена правда отсега докато дойде Христос, и това няма да бъде нищо друго освен неуспех“ („Вяра и дела“, стр. 71).
Като се стремите да направите това, ще изгубите душата си. С отделянето на вашата воля от Божествената воля, вървенето по съветите на собственото ви сърце и разпалването на свои собствени искри ще се окажете неуспешни в постигане на целта, в достигане на прицелната точка. Отново, каква е християнската цел? В ключовия ни текст от Лука 6:40 се казва, че
„ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенства, ще бъде като учителя си“.
Всеки, когато се усъвършенства, ще бъде като своя Учител. Това е прицелната точка, това е целта, която трябва да държите категорично пред погледа си. А. Т. Джоунс направи следното изявление:
„Съвършенството, съвършенството на характера, е християнската цел – съвършенство, придобито в човешка плът в този свят. Христос го придоби в човешка плът в този свят и така проправи и освети път, чрез който, в Него [в Лозата, припомнете си това], всеки вярващ може да го придобие... Съвършенството е целта на християнина; и първосвещеническата служба и служене на Христос в истинското светилище [т.е. небесното светилище] са единственият начин, по който всяка душа може да постигне тази истинска цел в този свят. „Боже, Твоят път е в святост [англ.: в светилището]“ (Псалм 77:13)“ (А. Т. Джоунс, „Осветеният път към християнско съвършенство“, стр. 45).
Това е целта. Вие стремите ли се към нея?
Само чрез първосвещеническата служба и служенето на Христос в горното светилище, в истинската скиния, може да бъде постигната тази цел днес. Стремите ли се към нея? Чрез какво можем да я постигнем? Отново, чрез какво можем да придобием съвършенство, можем да придобием праведност (които са синоними)? Това става само чрез вярата на Исус. Само чрез Исусовата вяра можем да постигнем тази цел. И докато Исус извършва служба за нас като наш Първосвещеник в горното светилище, за нас е отворен пътят, по който да получим Божествената помощ, от която се нуждаем, като я получаваме чрез вярата на Исус. „Избрани вести“, том 3:
„„Исусовата вяра.“ За нея се говори, но тя не се разбира. В какво се състои Исусовата вяра, принадлежаща към третата ангелска вест? Исус да стане нашият Носител на греха, така че да стане наш опрощаващ греха Спасител. Той беше третиран така, както заслужавахме да бъдем третирани ние. Той дойде на нашия свят и пое нашите грехове, за да можем да приемем ние Неговата праведност. И вярата в способността на Христос да ни спаси изобилно и цялостно, и напълно, е Исусовата вяра“ („Избрани вести“, том 3, стр. 172).
Прочетохме това в Евреи 7:25. Исусовата вяра, приятели, е съвършенство, е пълно спасение, е праведност. Придобивате всички тези неща – съвършенство, пълно спасение и праведност, – придобивате ги чрез тази Исусова вяра. Вяра в Неговата способност да направи това, а не в собствената ви. Не в собствената ви сила, не в собствената ви власт, не в собствената ви способност, а в тази на Исус Христос. Той вече е проправил пътя пред нас и сега желае ние да вървим по пътя, който Той е избрал, да вървим по пътя, който Той вече е проправил със собствената Си кръв – да вървим по пътя на себеотрицание и дори страдание чрез тази Исусова вяра. Отново А. Т. Джоунс – той каза:
„Защото така е изявено до самата пълнота на съвършенството, че няма човек по обширния свят, за когото да няма надежда в Бога. Никой не е толкова изгубен, че да не може да бъде спасен като се уповава на Бога с тази Исусова вяра... Тази е Исусовата вяра, дадена на човеците. Тази е Исусовата вяра, която трябва да бъде приета от човеците, за да бъдат те спасени“ („Осветеният път към християнско съвършенство“, стр. 28).
Отново,
„ученикът не е по-горен от учителя си; а всеки ученик, когато се усъвършенства [всеки усъвършенстван], ще бъде като учителя си“.
Дали това е вашият копнеж? Дали това е вашата прицелна точка? Дали това е вашата цел? Дали това е центърът на вниманието в живота ви? Дали е да бъдете като Христос? Дали е да вървите в Неговото съвършенство? Дали е да вървите в Неговата праведност? Приятелю, живеем в края на времето – твърде близо до края, и сега както никога преди Бог желае народ, който притежава вярата на Исус, който не само говори за закона, който не само говори за заповедите, а който има вярата на Исус, която ще го направи способен да съблюдава закона, който изповядва, която ще го направи способен навлезе в хармония със закона, който преподава. Ако нямате вярата на Исус, тогава Божият закон не ви ползва. Двете неща вървят ръка за ръка – както законът, така и благовестието. Те вървят заедно. Желаете ли тази Исусова вяра днес? Ако желаете и копнеете за това, склонете глава заедно с мен.
Небесни Татко, благодарим Ти за вярата на Исус, благодарим Ти за Твоята милост, благодарим Ти за Твоя Свят Дух и се молим нашата воля да може да бъде слята с Твоята и в хармония с Твоята, така че Твоят път, Твоята воля да се извършва в нашия живот. Отче, умоляваме Те за благодатта Ти, умоляваме Те за милостта Ти, умоляваме Те за Светия Ти Дух, умоляваме Те, отново, за вярата на Исус, Твоя Единороден Син. Именно чрез Него получаваме всички тези благословения. Отче, благодарим Ти също за Словото Ти, което ни разкрива Твоя характер, Твоето намерение и Твоя план за вас. Нека ходим в светлината на Твоето Слово чрез вяра, Исусовата вяра, днес.
Молим се в името на Исус, амин.
Благодарим ви, че изслушахте програмата ни.
Пощенският ни адрес е The Counsel of Prophecy Ministries. 221 Южен Бродуей, офис 523, Уичита, Канзас (67202).
RSS Feed
