Пьотр Половинко - Божията църква не е истината, а стълб и опора на истини (ТЕКСТ)

Все по-често и по-често моите нови приятели в Интернет започнаха да ми задават един и същи въпрос: Към коя църква принадлежа? Гледат проповеди и задават такъв въпрос. Отговорът ми е: „Аз принадлежа на Христос – глава на църквата и се старая от цялото си сърце да Му бъда послушен във всичко, защото така разбирам, четейки Библията, че в светлината на Библията тези, които принадлежат на Христос и са Му послушни, които искат да придобият Христовия характер, Неговата святост, те са Божията църква на земята“. Такива хора са Божията църква на земята. Но най-интересното е, че когато отговоря така, при такъв отговор ми се налага да слушам. Казват ми: „Не си прав. Заблуждаваш се. Да не принадлежиш към църковна организация е път за никъде, път в погибел“. Хората смятат, че е невъзможно да принадлежиш на главата от тялото, т. е. на Христос и чрез това да бъдеш част от Христовото тяло, част от църква. Те смятат обратното – отначало трябва да принадлежиш към някаква църковна организация и само това ще ти позволи да се приобщиш към главата, към Христос, към тялото. Разбирате ли? Отначало тяло, а после тялото вече ще си търси главата. Интересно! И когато отговорих така, даже ме попитаха, чел ли съм изобщо Библията. Чета ли Библия. Според моя отговор, че принадлежа на Христос, а не на църковна организация, те си направиха извод, че така може да разсъждава само човек, който не чете Библия.

---

Днес с вас ще изследваме много важна тема, от разбирането на която у всеки вярващ ще се появи правилен възглед за Божията църква. Правилен възглед. А също, какви трябва да бъдат нашите отношения, отношенията на вярващия човек с църквата, с тези, които са поставени да носят бремето на служене в църквата. Всеки вярващ може да формира правилното си отношение към църквата само в случай, когато възприеме правилно библейско определение за църквата. Когато разбираш, какво е църква, какво е определението й, тогава ще можеш да установиш правилни отношения с нея. Темата на днешната ни проповед звучи така: „Божията църква не е истина, а стълб и опора на истини“. Разбира се, някой ще каже: А това не е ли едно и също? - Не, не е едно и също. Далеч не е едно и също. Съществена разлика има да бъде истина или да бъде само това, което тази истина поддържа и възвестява в света. Това са съвършено различни неща. Твърде много християни кой знае защо бъркат тези понятия. Поради това, вместо да градят тяло Христово, те изграждат образ на звяра, бъркайки понятията. Стълб и опора на истини! Съвършено различни неща. Затова темата е много интересна. Бъдете внимателни и Бог ще ви подари духовно откритие. На времето известният древногръцки философ Сократ казал думите: „Истината е по-скъпа от авторитета“. Истината е по-скъпа от авторитета! А Аристотел – ученик на Платон и Сократ се изказал по адрес на Платон така: „Платон ми е приятел, но истината е по-скъпа“. Т. е., забележете, даже езичници, мислещи за смисъла на живота, – а аз мисля, не само те, но и ние – трябва да разберем, че има нещо, което те и ние наричаме „истина“, и тя трябва да бъде по-скъпа от всичко. В тяхното разбиране, а аз мисля и в нашето, истината трябва да се цени по-високо от всичко. По-високо от роднински и приятелски връзки, по-високо от покорството на земните власти, по-високо от самия живот на човека. Истината трябва да се цени по-високо от всичко. Кажете, приятели, съгласни ли сте с това или не? Може би за вярващия човек нещо или някой да е по-скъп от истината? - Не. Всички са съгласни, че истината трябва да бъде най-скъпа от всичко на света. Но уместен е и втори въпрос, който ще си зададем и това е въпросът, който някога Пилат зададе на Христос. Йоан 18:38.

„Пилат Му рече: Що е истина…?“.

Истината трябва да бъде по-скъпа от всичко, но какво тогава е истина? Добре е да се стремиш към истината. Добре е да страдаш за истината и даже може да умреш за нея. При това не по-малко важно е да си сигурен, че наистина знаеш истината, страдаш за истината и отдаваш целия си живот за истината. Или не е? Навярно е глупаво да отдадеш живота си за лъжа, която никога няма да стане истина, но вие си мислите, че сте го отдали за истината. Просто е глупаво, нелепо. Такива измамени има, колкото щете, които умирали непонятно за кого и в името на какво.

От историята знаете, че през 1054 г. станал най-силният разкол в държавното християнство и вярващите условно се разделили на католици и православни. Всеки ръководител от тези две направления публично заявил, че истината е у него, а не в неговия опонент и власт, която уж му е дадена от Бога. Римският папа – лидер на католиците, отлъчил патриарха – лидер на православните от уж Божията църква за ерес. По същото време, патриархът направил обратното, отлъчил римския папа уж от Божията църква, също за ерес. Всеки от тях бил дълбоко убеден и сигурен, че той и неговата църковна организация е истинската, а противниковата – лъжа и ерес. Но тъй като имам, - разсъждава човекът, патриарха или да допуснем римския папа – правата, имащи истина и власт, дадени ми от Бога, аз имам правото да отлъча другия от Бога и да го лиша от Божия дар за спасение, тъй като аз имам истината. Потомците на тази и другата деноминация и до днес смятат, че всеки има истината, а опонентите му са еретици. И досега католици и православни не са се помирили, и свято отстояват правата си, при което не винаги с помощта на Библията и нейните думи, а понякога даже с прилагане на физическа сила. Можете да видите видеа в Интернет. В проповедта ще отговорим на въпроса: Що е истина? А понеже въпросът за размисъл е много кратък и ние ще минем през него набързо, кажете, нима истината е дадена на вярващите, за да я налагат на други? Със сила? Или, за да приложим сила към тези, които по наше мнение, нямат истина. Затова ли е дадена истината на вярващия човек? И това образец на Христос ли е? Така ли прилагаше истината Христос? С вас може да опитваме да потърсим определението за истина в речник, но мисля, че вече всички сте се убедили, че на тази земя има само един най-верен източник на информация. Един-единствен. И това е Свещеното писание, Божието слово. В Евангелието от Йоан 17 гл. Христос се помоли на Бог-Отец с думите… Йоан 17:17.

„Освети ги чрез Твоята истина (правда, вярност, истинност, правдивост, искреност); освети ги чрез Твоята истина; Твоето слово е истина (правда, вярност, истинност, правдивост, искреност)“ (Йоан 17:17).

Тук намираме определението за истина. Божието слово е, – забележете, – истина. И това Божие слово, което е истина, ни дава по-пълно разяснение относно истината, разширявайки познанията ни за истината. Да прочетем няколко стиха от Писанието.

Ерем. 10:10. „А Господ Бог е истина; Той е жив Бог и вечен Цар…“.

Йоан 14:6. „Каза му Исус: Аз съм (…) истината“.

1 Йоан 5:6. „… Духът е истина“.

Псалм 118:142. „… Твоят закон е истина“.

Мисля, че ви е ясно, че във вселената няма пет истини. Истината е една. И това е Бог-Отец, като първопричина за всички и всичко, защото се казва (Какво?) „от Когото е всичко и ние сме у Него“ (1 Кор. 8:6), Той е първопричината, Той е изначалната истина. А по-нататък светият Бог-Отец, Истината, се открива във всичките 100% в Своя свят Син Исус Христос; открива се в Своето свято слово; открива се в Своя свят закон, който е откровение на Божия характер. Да прочетем Откр. 4:8 и още няколко стиха за да видим, че наистина светият Бог се открива в това, което е наречено библейска истина.

„… свят, свят, свят Господ Бог Вседържител“ (Откр. 4:8).

Деян. 4:27. „Защото, наистина се събраха в тоя град против светия Твой Син (свят, свят, свят Господ Бог Вседържител), против светия Твой Син Исуса, Когото Ти Си помазал, Ирод и Понтий Пилат с езичниците, и с народа израилски“.

Псалм 104:142. „Защото Той (Бог) Си спомни Своето свето слово (светото слово)“.

Псалм 50:13. „Не ме отхвърляй от лицето Си и Светия Твой Дух не отнемай от мене“.

Римл. 7:12. „Тъй че законът е свят…“.

Т. е. в светлината на Божието слово получаваме пълно разбиране за истината. Истината е вечният свят Бог, първопричина за всичко, защото всичко е чрез Него и от Него; Той се разкрива не частично, а в цялата Своя пълнота. Забележете внимателно, в цялата Си пълнота в Своя единороден Син Исус Христос, Който също е свят; Той се разкрива в цялата Си пълнота в Своето слово, което също е свято, както и сам Бог; Той се разкрива в цялата Си пълнота в светия Божи закон, защото той е откровение на Божия характер; Той разкрива Себе Си също и чрез Своя Дух. И така, във всички случаи пълно откровение на Бог за Себе Си, а Бог е Истина, всичко, което разкрива Бога на 100%, в Писанието също е наречено истина. Не са пет истини, а една истина. Бог, откриващ се чрез Сина Си, чрез закона Си, чрез Духа Си, чрез светото Си слово.

И така, (1) Бог е истина, (2) Божият Дух е истина, (3) Божието слово е истина, (4) Христос е истина и (5) Божият закон е истина.

Оказва се, че въпреки еднозначното определение на истината в Божието слово, на земята има още някой, който претендира за определението за истина. И този различен род е църковна организация, която днес се нарича Божия църква. Не е важно за кое вероизповедание се отнася – то католици, то православни, то протестанти от различен род смятат, че Божията църква – под това всеки разбира себе си, своето направление – казват, че Божията църква на земята Е истина. Но така ли е? Учи ли Божието слово, което е истина, че Божията църква на земята е истина? Или Божието слово не учи това, макар че на някои им се иска да бъде така. Ако църквата е истина, изводът е с далеч стигащи последствия. Ако е така, ако църквата е истина, тогава наистина е нужно просто да се приобщите към някоя църковна организация, да се приобщите към истината и това ще означава, че вие принадлежите на Христос, Който е истина. И тогава всички членове на организацията са спасени в истината хора. Църквата Е истина, те са В истината, в църквата – това са спасени в истината хора.

Когато служех като пастор на голямата ЦАСД, там нееднократно слушах на евангелските програми, на пасторски срещи, на заседания на съвети на различни нива твърдение, което се представяше като неоспоримо, а именно: Божията църква на земята е истината. И това се говореше толкова авторитетно, и от много авторитетни хора, че особено за нас, младите служители, дошли от света, ни беше трудно да не го повярваме. И което е интересно, това изявление се потвърждаваше не винаги, много рядко, от само един стих от Свещеното писание. Един-единствен. Цитираха думите на апостол Павел, писани до младия служител на Божията църква Тимотей.

1 Тим. 3:15. „В случай, че се позабавя, да знаеш, как трябва да постъпваш в Божия дом, който е църква на живия Бог, стълб (стълб, подпора, колона) и крепило (опора) на истината“.
За да ви бъде по-лесно да направите сравнителен анализ с библейските стихове, говорещи за истината, ще комбинирам всички тези стихове, които прочетохме за истината, в това число и последния. Ще ги комбинирам. Онези, които ни гледат в ефир, ще видят стиховете на слайда, а за тези, които са в залата, ще прочета стиховете. Вижте внимателно!

„… Господ Бог Е истина“, Господ Бог Е истина (Ерем. 10:10).

„Каза му Исус: Аз съм (…) истината“ (Йоан 14:6).

„… Духът Е истина“ (1 Йоан. 5:6)

„… Твоят закон Е истина“ (Псалм 118:142).

„… Твоето слово Е истина“ (Йоан 17:17).

„… църква на живия Бог, СТЪЛБ (стълб, подпора, колона) и крепило (ОПОРА) на истината“ (1 Тим. 3:15).

Нищо ли не забелязахте? Когато става дума за Бог, за Неговия Дух, за Неговия Син, за Неговото слово и за Неговия закон, винаги се говори в утвърдителна форма. Това Е истина. А, когато става дума за Божията църква, няма такова твърдение. Говорейки за Божията църква апостол Павел не казва: „Божията църква Е истина“. Не казва това. Не учи, че Божията църква е истина, но учи, че Божията църква е само стълб, подпора или колона, опора за истината, а като цяло това не е едно и също – да бъде истина, и да бъде подпора за истината.

Хората, които ползват очила знаят, че оптическите лещи на очилата се държат на рамка. Но рамката не е лещите, нужни за виждане. Ако имате просто леща без рамка, можете да държите лещата в ръка и все пак ще постигнете целта си, и ще видите, което ви е необходимо без рамката. Но ако имате само рамка, а нямате леща, каквото и да опитвате да направите, както и да ги намествате на носа, ще е безполезно. Без лещите рамката е безполезна и безсмислена. Рамката е нужда за закрепване на лещите на нужните им места, на нужното разстояние, за удобство при ползване на лещите, но нищо повече. Самата рамка не е лещи и не може да ги замени. Без лещи рамката е безсмислена. Лещи без рамка могат да изпълнят предназначението си, но рамка без лещи – не.

Божията истина може да съществува без църквата. Имало е Бог, когато нямаше църква, но църква без истина не може да съществува. По никакъв начин. Защото предназначението на рамките било замислено, за да поддържа лещите за удобство при тяхното ползване, но не и за замяна с лещите.

Виждате какво ни учи Писанието относно Божията църква. Божията църква, като рамките на очила трябва да поддържа и изявява истината в този свят, за да бъде лесно на хората да разберат тази истина, да я приемат и да се ползват от нея. Ето защо е църквата в този свят. Идете и разкажете, научете! Ето какво трябва да направи църквата, за да бъде удобна за ползване тази истина. И нищо повече. Но самата църква не е истина. Защо? Отговорът за това от Библията не е сложен. Едни от най-важните съставни на истината са нейната неизменност и постоянство. Това са неизменни съставляващи на истината.

„Защото Аз съм Господ, Аз се не изменявам…“ (Мал. 3:6). Господ Бог е истина.

„Исус Христос е същият вчера и днес, и вовеки“ (Евреи 13:8). Също неизменяем. Исус е истина.

„Делата на ръцете Му са истина и съд; всички Негови заповеди са верни, твърди от века до века, основани върху истина и правота“ (Псалм 110:7, 8). Твоят закон е истина.

„Като възродени не от тленно семе, а от нетленно, чрез словото на живия Бог, Който пребъдва во веки“ (1 Петр. 1:23). Твоето слово е истина.

А като същество човекът е противоположен на Бога, противоположен на Божия Син, на Неговото слово, на Неговия закон. Човекът е твърде променлив и греховен.

В Числа 23:19 Бог казва: „Бог не е човек, та да лъже, нито е син човешки, та да се отмята…“.

Съответно, какво е присъщо на човешкия син? И да лъже, и да се отмята. Можете ли сега да кажете, че Бог е истина – неизменен, не лъже, не се променя, свят и човек, който не е Бог – лъже, променя се, също е истина? Едно и също ли е? Божията църква се състои от променливи хора, при което са не просто хора, а грешни хора, които могат да се променят не само от страна на праведността, но и от страната на греха. Даже вярващи хора. Или не е така? Какво четем? – Димас, Юда, Анания, Сапфира. Това е списък на имена, които станаха вярващи, дойдоха да познаят истината, а после се промениха (На коя страна?) на страната на греха. На най-лошата страна. Повече от това, даже промяната от страна на праведността също не става изведнъж в добрите хора, които остават в църква и вършат Божии дела и ще бъдат спасени. Това става под въздействие на Божията благодат през целия им живот. Спомнете си апостол Петър, който обеща, кле се, а после се отрече. Спомнете си апостолите, които спореха, кой от тях е по-голям. И какво, изведнъж всичките станаха свети, добри и праведни? Не. Говорейки за вярващите хора, ето как се отзовава Библията:

„… Исус им казва: Здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние“ (Марк 2:17).

От кого се състои църквата? Кой идва до покаяние? Грешници. Грешниците! Праведните не идват до покаяние, те са приели Христос, - условно казано – тези, които мислят, че са праведни. Библията казва:

„Ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим и истината не е в нас“ (1 Йоан. 1:8).

„Защото ние всички много грешим…“ (Яков 3:2).

„Казвам ти, - казва Павел, - не защото вече достигнах или че се усъвършенствам…“.

Апостол Павел, верният на Бога човек, но също признава несъвършенството си. Не съм достигнал, не съм се усъвършенствал.

„… но се стремя, дано постигна това, за което бях застигнат от Христа Исуса. Братя, аз не мисля за себе си, че съм постигнал това, но едно само правя, като забравям, що е зад мене и като се силно стремя към това, що е пред мене, тичам към целта, към наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса“ (Фил. 3:12-14).

Исус е истина, а Павел (Какво?) казва (Какво?) силно се стремя. Аз нямам знак за равенство.

И така, приятели, тези стихове са напълно достатъчни, за да разберем, какво представлява Божията църква. За разлика от Бог и Неговия Син, Божието слово и Божия закон, които са свети и постоянни, Божията църква е общество от грешни, несъвършени хора, обединени от една обща цел – усъвършенстване на собствения характер в Христос чрез Божия благодат и това се постига (За колко?) цял живот. Цял живот! Т. е. имаме общество грешни хора, стремящи се към святост и праведност през целия си живот. Даже добри хора, дори тези, които в края на краищата са определени като спасени за вечността, през живота си са вършили дела далеч от Божията святост. Или не е така? Какво казва Писанието? Аврам, Божият приятел, лъга нееднократно и си взе Агар за съжителство; Давид също лъга и прелюбодейства; апостол Петър се отрече от Христос и изказа пред Бога фалшива клетва и т. н. Можете да намерите твърде много недостатъци даже у добри хора, които по принцип обичат Бога. Писанието ни учи, че не само ще има такива християни, които ще отстъпят от истината и ще изоставят църквата – били с нас, но не бяха наши, - Писанието говори, че ще има и такива, които ще заемат ръководни постове в църквата, ще заемат ръководни постове в църквата, при това ще вършат работа на Сатана вътре в църквата, отвръщайки вярващи от Божията истина и при това не напускайки църквата. Преди да бъде екзекутиран апостол Павел събра презвитерите на църквите в Ефес, т. е. ръководителите на църквата и им каза пророчески думи, които засягаха бъдещето на Божията църква във връзка с отстъплението на нейното ръководство.

Деян. 20:30. „Па и от вас самите…“.

За кого говори той? – За презвитерите. А кои бяха тe в онзи момент? В онзи момент бяха тези, които заемаха най-висши длъжности в църквата – презвитери, ръководители. И той казва: „Вие, ръководителите, трябва да помните, от вас самите ще се издигнат мъже, които ще говорят изопачено, за да увличат учениците след себе си“.

Павел не казва, че ръководителите ще си отидат от църквата - били с нас, а не са наши, - а ще остават в църквата. Ще станат като люти вълци, които (Какво ще правят?) ще отклоняват хората от пътя на истината, оставайки в ръководството на църквата. На самият апостол Павел не му се наложи дълго да чака предсказаните от него думи. След тази беседа той се отправи в Иерусалим, където пострада от превратните действия на презвитерите на църквата, ръководители на тогавашната църква. В това число и от Яков, който принуди апостол Павел да се отбие от пътя на евангелието, последствието от което костваше живота на апостол Павел. Да прочетем Деян. 21:18-24.

„На другия ден Павел влезе с нас при Якова, дойдоха и всички презвитери. (Ето го цялото ръководство.) И като ги поздрави (повече от това, центърът беше в Иерусалим, своего рода ГК) Павел, им разказа едно по едно всичко, що Бог бе сторил между езичниците чрез неговата служба. А те, като чуха, славеха Бога (естествено, бяха вярващи); и рекоха му: Виждаш, брате, колко десетки хиляди са повярвалите юдеи, и те всички са ревнители на закона. А за теб много им е говорено, че учиш всички юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисея, като казваш, да не обрязват чадата си, нито да постъпват по обичаите“.
Колко народ беше повярвал? Десетки хиляди? И повярваха хора с какви мехове? – Със стари. С какъв квас? – Стар. И не оставиха всичко зад вратата на църквата, но го пренесоха в църквата. И сега възникна конфликт – богословието на Павел и богословието на тези хора. Една и съща църква, а съвършено различно разбиране за истината.

„И тъй, какво да се прави? Без друго ще се стече много народ, защото ще чуят, че си дошъл. Направи, прочее, що ти казваме…“.

Какво единство! Виждате ли, цялото ръководство срещу Павел.

„Направи, прочее, що ти казваме: У нас има четирима мъже, които са си дали оброк. Вземи ги, очисти се с тях и тегли им разноските да си острижат главата…“.

Не е ли крачка назад… в евангелската вяра? Жертви вече не бяха нужни.

„… очисти се с тях и иждиви за тях, за да обръснат главите си, и всички да узнаят, че каквото са чули за тебе, не е нищо, но че и ти сам следваш да пазиш закона“ (Деян. 21:18-24).

Приятели мои, какво наблюдаваме в тази история? Първо, за апостол Павел и неговата вяра това беше стъпка назад. Защото той сам учеше навсякъде, даже тези евреи, че жертви вече не бяха нужни, че Христос принесе Себе Си в жертва и тази жертва беше достатъчна. Четем от Писанието:

„Но Христос, като дойде Първосвещеник на бъдещите блага, с по-голяма и по-съвършена скиния, неръкотворна, сиреч, не от обикновена направа, нито с козя или телешка кръв, но със Своята кръв влезе веднъж завинаги в светилището и придоби вечно изкупление. Защото, ако кръвта от юнци и козли, и пепелта от телци чрез поръсване осветява осквернените, за да се очистя плътта, колко повече кръвта на Христа, Който чрез Духа Светаго пренесе Себе Си непорочен Богу, що очисти съвестта ни от мъртви дела, за да служим на живия и истинския Бог!“ (Евреи 9:11-14).

Проповядва ли Павел за уникалността на съвършената Христова жертва? Или не? Достатъчна е едната жертва на Христос, за да очисти порочната ни съвест. Но сега разговорът не е за апостол Павел. По-късно, виждайки какво е направил, той осъзна, покая се за неправилната си постъпка, че се е повел по ума на ръководството на църквата и ще бъде спасен. Въпросът е: Какво се случи с ръководството на ранната християнска църква в Иерусалим и под чие влияние попадна? Ето в какво се състои въпросът. Божието слово докладва, че на първото събрание в Иерусалим, когато станало въпрос, трябва ли каквото правят езичниците, да не го правят, повярвали вече в Христос, тогава се казва, че мнозина от фарисейската ерес въстанали срещу истината. На първия събор в Иерусалим. И още тогава започнаха да опитват да отвеждат учениците в заблуда. На първия събор. Четем Деян. 15:5, 6.

„Тогава станаха някои от фарисейската ерес, които бяха повярвали (станали членове на християнската църква) и казаха, че те – езичниците, трябва да се обрязват, и да им се заповяда да пазят закона Моисеев. Апостолите и презвитерите се събраха, за да разгледат тоя въпрос“ (Деян. 15:5, 6).

Виждате, че църквата се състои от тези, които са повярвали, но продължават да се придържат към ереста. И тези хора се опитват да окажат влияние на цялата църква. Те не просто вярват за себе си. Вярваш ли? - Вярвам. Но какво правят? „Трябва да правите така, както ние казваме“. Започват да оказват влияние на курса на църквата, на разбирането на църквата за истината. Добре, че по това време били живи почти всички апостоли – Петър, Павел, Варнава, Яков – тогава беше още друг. И с помощта на Божието слово дадоха отпор на ереста, макар че от стиха се вижда, че битката за истината вече не беше проста. Защото пише, че на събора имало дълги разсъждения. А църквата току-що започваше да живее. Току-що започваше да живее, тя току-що беше създадена от Христос. Да прочетем тези стихове:

„След дълго съвместно разискване…“.

Какво виждате? Така просто ли приеха всички истината на събора?

„След дълго съвместно разискване стана Петър и им рече: Мъже братя, вие знаете, че Бог от първите дни избра измежду вас мен, та от моите уста да чуят езичниците евангелското слово и да повярват; и Сърцеведецът Бог им засвидетелства, като им даде Дух Светий, както и нам; и не направи никаква разлика межди нас и тях, като очисти с вярата сърцата им. (…) Ала ние вярваме, че с благодатта на Господа Исуса Христа ще се спасим, както и те. Тогава цялото събрание млъкнаха и слушаха Варнава и Павла, които разказваха, какви личби и чудеса стори Бог чрез тях между езичниците. А след като млъкнаха те, заговори Яков и рече: „Мъже братя, чуйте ме: Симон изясни, как Бог изпърво посети езичниците, да си избере от тях народ за Свое име; и с това са съгласни всичките пророци (Вижте какво прави. Цитира Писанието.), както е писано: „След това ще се обърна и ще възстановя падналата Давидова скиния и каквото е разрушено в нея, ще възстановя и ще я изправя, за да подирят Господа останалите човеци и всички народи, които са назовани с Моето име, казва Господ, Който върши всичко това“. Познати са Богу от века всичките Му дела. Затова аз съм и на мнение, да се не правят мъчнотии на ония от езичниците, които се обръщат към Бога, но да им се пише, да се въздържат от осквернени идоложертвени храни, от блудство, удавнина и кръв, и да не правят на другиго онова, което не е тям угодно. (…) Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си Юда, наречен още Варсава, и Сила – предни мъже измежду братята, и да ги пратят в Антиохия заедно с Павла и Варнава, като по тях им написаха следното: От апостолите, презвитерите и братята поздрав до братята от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия. Понеже чухме, че някои излезли от нас, са ви смутили с речите си и размирили душите ви, като говорели да се обрязвате и пазите закона (церемониалният закон), каквото не сме им поръчали…“ (Деян. 15:7-24).

Вижте какво се случва тук. Не без труд, посветени на Бога хора, отстояваха истината в Божията църква, защото се базираха (На какво? На какво?) на Божието слово. На Божието слово, на Свещеното писание, а също на Божието провидение, на опитността с Бога. Петър каза: „Аз бях във видение и ме изпратиха при езичниците. Светият Дух слезе на тях, както и на нас. Бог не прави разлика“. Т. е. те се базираха на Писанието, на Божието провидение и опитността си с Бога, и правейки това, в този миг станаха опора, стълб (За какво?) за утвърждаване Божията истина на земята. Но както прочетохме по-рано, не се измина много време и фарисейската ерес (Какво направи?) вече взе властта в ръцете си, и под тяхната воля попадна и Яков, който в началото разсъждаваше толкова добре относно Божието слово. И с приетото решение за Павел започнаха да противоречат на това, което беше прието с помощта на Писанието и Божието провидение на Първия вселенски събор в Иерусалим. Не го бъркайте с католическите събори. Говоря за оня събор, който беше в Иерусалим. Ако на Първия събор желанието на вярващите беше да угодят на Бога, вече във втория случай, когато Павел дойде при ръководството в Иерусалимската църква действията бяха продиктувани от желанието да угодят на човек. Не на Бог, а на човек. Това е много важно и сега ще видите, защо църквата не трябва да се нарича „истина“. Да сравним два стиха. Бъдете внимателни! Първият стих е относно това, което стана на събора, а вторият – какво се случи, когато Павел дойде в Иерусалим при ръководството на църквата. Петър се изказа, ще избера няколко откъса от събора.

„Сега, прочее, защо изкушавате Бога, - каза апостолът, - като възлагате на врата на учениците иго, което нито нашите бащи, нито ние можахме да понесем“?

Второ изказване: „Познати са Богу во века всичките Му дела“.

Помните, на събора се цитираше Писанието.

„Защото, угодно бе на Светаго Духа и нам, да не ви налагаме вече никакво бреме, освен тия нужни неща…“ (Деян. 15:10, 18, 28).

Какво виждате? На кого имаха желание да угодят на този събор? – На Бог. И цитираха Свещеното писание. А сега ще ви прочета за втория случай, който стана с Павел.

Деян. 21:20-24. „А те (презвитерите, ръководителите на църквата), като чуха, славеха Бога; и рекоха му (на Павел): Виждаш брате, колко десетки хиляди са повярвалите юдеи, и те всички са ревнители на закона. А за теб много им е говорено…“.

На Бог ли се заостря вниманието? На кого? На кого се опитват да обърнат внимание в дадения момент? – На хората. Вижте внимателно!

„… че учиш всички юдеи, които са между езичниците, да отстъпят от Моисея, като казваш, да не обрязват чадата си, нито да постъпват по обичаите. И тъй, какво да се прави? Без друго ще се стече много народ…“.

На кого се заостря вниманието?

„… защото ще чуят, че си дошъл“.

Чувате ли поне дума за Бога или желание да угодят на Бога? Какво виждате? Тук е положена основа на желанието да угодят на човек тук, на земята. На организацията, да.

„Направи, прочее, що ти казваме: У нас има четирима мъже, които са си дали оброк. Вземи ги, очисти се с тях и иждиви за тях да обръснат главите си, и всички да узнаят (Отново ли се говори за Бог?), и всички да узнаят, че каквото са чули за тебе, не е нищо…“.

Няма нито един библейски стих. Никакви желания да угодят на Бога. Тук Бог даже не участва, името Му се е споменато никъде.

„… но че и ти сам следваш да пазиш закона“ (Деян. 21:20-24).

И така, заострете вниманието си на това, как се измества акцентът в ръководството на църквата от желанието му да угоди на Бога и да живее по Неговото слово, с насоката да води Божия народ и желание му да пригоди на човек. Даже, ако това противоречи на Божието слово. Вслушайте се в думите:

„Виждаш брате, колко десетки хиляди са повярвалите юдеи, и те всички са ревнители на закона“.

Мислят за Бога ли или за организацията? – За организацията. Тук се има предвид церемониалният закон. Нима толкова много време измина от възнесението на Христос и основаването на християнската църква, че в ръководството на църквата вече беше изместен акцентът? Църквата вече не вървеше по този път, по който трябваше да върви. А беше се минало малко време. Колко трябва да мине, за да се покварят днес човек и общество? Съвсем малко. И ето, сбъднаха се Божиите пророчества, дадени чрез апостол Павел. Той каза:

„… от вас самите ще се издигнат мъже, които ще говорят изопачено (от презвитерите, от ръководството), за да увличат учениците след себе си“ (Деян. 20:20).

Във 2 Сол. 2:3-7 Павел също предупреждава с пророчески поглед.

„Никой да не ви прелъсти по никой начин, защото оня ден не ще настъпи, докле първом не дойде отстъплението…“.

Отстъплението! Той не говори за езичеството. Там отстъплението е навлязло отдавна. Той говори за християнството.

„… и не се открие човекът на греха, синът на погибелта, който се противи и се превъзнася над всичко, що се нарича Бог или светиня, за да седне като Бог в Божия храм…“.

Когато разглеждахме тези теми помните, че не ставаше дума за църквата като сграда. Божият храм е църквата, събранието от хора, това е общество. Така че в обществото на вярващите, в Божията църква, той седи като Бог, представяйки решенията си за божествени.

„… показвайки себе си, че е Бог. Не помните ли, че още, когато бях при вас, ви говорих това?(…) Тайната на беззаконието вече действа“ (2 Сол. 2:3-7).

Тогава папството още го нямаше. Или го имаше? – Нямаше го. Нямаше го, а тайна на беззаконието вече имаше. Беше вече в действие. И така, апостол Павел видя, че още тогава, по негово време, в църквата започна да навлиза тайната на беззаконието. Още в негови дни вярващите, ръководителите на църквите, вместо служби на Бога и съблюдаване на Неговата воля започнаха да заменят Божията воля с човешка воля, и при това, продължавайки да смятат, че човешката воля е (Чия воля?) Божия воля.

Забележете, ако на Първия събор ръководителите на църквите цитираха Писанието, защото вярващите искаха да угодят на Бога, съблюдавайки Неговата воля, вярващите искаха да бъдат стълб, опора за истината, във втория случай не беше приведен нито един стих от Писанието, а само човешки авторитет и натиск. Власт. Човешка власт. Никакъв авторитет на Божието слово. И всичко заради угаждането на човек. Защо? Защото имаше желание да се угоди не на Бога, а на хората. А това не е Божия истина, опората, която по Божи замисъл трябваше да бъде Неговата църква. Ако църквата угажда на човек, а не на Бога, тя не е опора за истината. Защото в Ерем. 17:5, 7 Господ каза:

„Тъй казва Господ: Проклет оня човек, който се надява на човек и (Какво пише?) плът прави своя опора…“.

В дадения момент Бог не поддържа тези решения, в този момент църквата не е опора за истината.

„… и чието сърце страни от Господа. (…) Благословен човек, който се надява на Господа и комуто надеждата е Господ“ (Ерем. 17:5, 7).

Обърнете внимание също на разбирането, че Исус - нашата съвършена жертва, принесена веднъж завинаги за нашите грехове, е неприкосновена и основополагаща доктрина на ранната християнска църква. Или не е така? Това беше основополагаща доктрина – Христос, съвършената жертва за всички наши грехове. Аз вярвам, че и сега за настоящите верни християни също е неприкосновена доктрина, а церемониалният закон, даден на юдеите в старозаветно време, сочещ на Христос, вече е отменен от Христос. Мисля че като доктрина това го разбираше и ранната църква. Разбираме го и ние.

„Защото Христос влезе в неръкотворно светилище, което е само образ на истинското, но в самото небе, за да се яви сега пред Божието лице за нас, и не за да принася Себе Си много пъти в жертва, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв; инак, Той трябваше много пъти да пострада от създание мира; а сега веднъж завинаги, в края на вековете се яви, за да премахне греха, като се принесе Сам в жертва“ (Евреи 9:24-26).
Каква е Неговата жертва? – Съвършена, за унищожаване на греха и не трябва да се принасят многократно каквито и да било жертви. Неговата жертва е съвършена. Това доктрина ли е? – Доктрина.

„… ако се обрязвате, - пише апостол Павел в Гал. 5:2 - Христос нищо няма да ви ползува“ (Гал. 5:2).

Нищо няма да ви ползва. И така, ранната християнска църква имаше своята доктрина, разбирането, че Христос е съвършената жертва и повече жертвоприношения вече не беше нужно да се принасят. Но какво виждаме, че стана в Иерусалим? С действията си относно апостол Павел ръководството на ранната християнска църква в угода на хиляди вярващи, в угода на организацията, в човешка угода, а не Божия, стигна до нарушение на неприкосновена доктрина. В този момент те промениха доктрината. Или не?

Разбира се, беше променена доктрина. Така че църквата истина ли е? С какво се бори тя? – С истината. А другата организация, за която пише Даниил, „тръшна на земята истината, стори по волята си и успя“ (Дан. 8:12). Не намирате ли нещо общо? Това, че вече не бяха нужни жертвоприношения и съвършената жертвата на Христос бе достатъчна за спасение, беше доктрина. Но те я нарушиха. Т. е. ръководството на църквата въстана против Божията истина. Представете си сега, макар и за минута, че вярващите са приели своето учение – такова, измислено от папството, по-точно от Сатана, който влияе чрез папството – приели са такава доктрина: Божията църква е истина. Представяте ли си и за секунда, да се появи такава доктрина у вярващите хора. И тази доктрина става за вярващите толкова неприкосновена, колкото доктрината за Бога. Бог е истина, Синът е истина, Божието слово е истина, Божият закон е истина и… църквата е истина. Неприкосновена истина! Какво съответно получаваме, приемайки доктрината, че църквата е истина? Ако църквата е истина, трябва безусловно да се вслушаме в истината. Или не? Бог ли трябва да слушаме? А да съблюдаваме закона? Ами Божието слово? А църквата, ако е истина? Какво става тогава? Тогава трябва да се вслушаме в тази истина. А как тогава ще бъде с тези изказвания? Да прочетем няколко изказвания от католически издания.

„Отец Енрайт заявява: „Библията казва: „Помни съботния ден, за да го освещаваш“.

Католическата църква казва: „Не, с моята божествена власт аз отменям съботния ден и ви заповядвам да освещавате първият ден от седмицата - неделята. И ето, целият цивилизован свят се прекланя в благоговение, да се подчини на заповедта на светата Католическата църква“ („Канон и традиция“, стр. 263).

Как намирате тези заповеди? Какво прави „църквата истина“ в кавички с настоящата истина? Потъпква я и я подменя.

Архиепископът на Реджио произнесе реч, в която ясно заяви (това е от католическо издание), че традицията стои над Библията. (…) Църквата е променила съботата на неделя не по заповед на Христос, но чрез собствения си авторитет“.

Църквата е истина! И сега измисля свои доктрини. Но те кой знае защо започват (Какво да правят?) да противоречат на настоящата истина, вечната.

„Официален документ на Католическата църква от 1 септември 1923 г. казва: „Неделята е знак на нашата власт. (…) Църквата стои над Библията…“.

Библията - Божието слово е истина. А сега тази истина започва (Какво да прави?), започва да потиска настоящата истина и да се извисява над нея. И тук, на земята, бог става вече папата, и потиска всички, които винаги са били за истината. Какво дава на човек юздите на управление? – Портфейл в ръцете, нали?

„Църквата стои над Библията и този преход от събота на неделя е доказателство за дадения факт“ (Catholic Record/1 септември 1923).

Виждате ли, какво се случва, когато църквата, състояща се от грешни хора, нуждаещи се от истината, започнат да се смятат за истина? Какво се случва? Започват промени в Божията истина, смяна на истината с лъжа. А това е нищо друго, освен образ на звяра. Това е образът на звяра! Не е Божията църква, не е Христовото тяло. И същата грешка направиха евреите. Поставиха собствената си праведност над Божията праведност и извисиха човешкото над Божието. Защо промениха заповедта „Почитай баща си и майка си“? Защото, кое поставиха по-високо? – Човешките предания. И с това отмениха (Какво?) Божиите заповеди. Виждате ли, винаги действа един и същи принцип – човекът започва да се възвисява над Божието. Именно аз съм истината.

Аналогична беда стана и в ЦАСД, която отхвърли авторитета на Католическата църква в правото й да промени съботата на неделя, но при това с лекота прие централната догма на католицизма – доктрината за Троица, която пряко е свързана със съблюдаването на неделята. И какво става сега? Опиянени от виното на Вавилон, в слепотата си католиците налагат на всички неделя вместо събота, а адвентистите, опиянени от същото вино на Вавилон, налагат на всички небиблейското папско учение за Троица. А всички несъгласни изключват от своите редици. Послушайте внимателно някои изказвания на католици. Може да ви помогнат да видите какво става, когато църква, състояща се от грешници, нуждаещи се от истина, заявяват за себе си, че са истината.

„Тайната на Троица е централна доктрина на католическата вяра. На нея са основани всички останали учения на Католическата църква“ (Handbook for today’s catholic”, p. 16).

„Нашите опоненти, – пише Римокатолическата църква, - понякога казват, че никое вероучение не трябва да е залегнало догматично, ако на това не учи ясно Свещеното писание. (…) Въпреки това, протестантските църкви приеха такива догми, като например, Троица, която не се поддържа ясно от авторитета на евангелието“ (Life magazine, 30 Oct., 1950, p. 51).

Чий авторитет беше приет? На истината Бог, на Божието слово или човешки авторитет се извиси над Божия? Още едно изказване от „Ривю & Нералд“. Нашите пионери прекрасно виждали това и са разбирали.

На 4 април 1854 г. излязъл брой на „Ривю & Хералд“ и там било написано: „Една от фундаменталните причини за съблюдаване на неделята в католицизма е (и те цитират католиците): „Тъй като този ден е посветен за слава на светата Троица“.

Те разбирали откъде произлиза. Виждаме неделя, виждаме и Троица, а те са тясно свързани помежду си. Днес виждаме адвентизмът да казва: „Не приемаме неделята, но приемаме Троица“. А това е нищо друго, освен преходна камера, защото неделята и Троицата са свързани помежду си. И така адвентистите пионери разбирали всичко това прекрасно, и затова противопоставили Божието слово при внедряването лъжите за Троица в своите редици.

„Тайната на беззаконието започнала да действа в църквата още по времето на апостол Павел…“

За което току-що говорихме. Павел казва: Беззаконието е вече в църквата.

„В крайна сметка, изтласквайки евангелската простота и изопачавайки учението на Христос, тя отвела църквата в пустинята“.

Цитирам Джеймс Уайт, „Ривю & Хералд“.

„Мартин Лутер и други реформатори въстанаха в силата на Бога със слово и дух, и извършиха мощен скок в реформата. Но най-голямата грешка беше, че реформаторите спряха в реформата. Ако бяха продължили реформите и по-нататък, докато не оставеха след себе си и последните следи от папството, а именно: естественото безсмъртие на душата…“.

Това Божие учение ли е или католическо, човешко? – На папството.

„… попръскването, Троица и почитането на неделята, днес църквата би била свободна от небиблейски заблуди“.

Т. е. тя би била стълб за опора на истината, но тъй като не направили това, значи тя не е стълб за опора на истината. И всеки, който се придържа към поне една от тези заблуди, не е стълб за опора на истината. Чета още от Джеймс Уайт, „Ривю & Хералд“, 12 септември 1854 г.
„Наред с фундаменталните грешки, такива, като фалшификация на съботата, ние разкрихме и други заблуди…“.

Какво направили пионерите? – Изследвали словото.

„… ние открихме и други заблуди, които протестантите са наследили от Католическата църква: (Какви?) кръщение чрез попръскване, Троица, състоянието на мъртвите и вечните мъки“.

Ние разкрихме това и (Какво?) и се избавихме, и затова ранната Адвентна църква, времето на пионерите, беше Филаделфийския период, за който Бог казва: „Ето, поставих за теб отворена врата; (…) дръж здраво това, което имаш, за да ти не отнеме някой венеца “ (Откр. 3:8, 11). Още една извадка от „Ривю & Хералд“, Дж. Уайт.

„Необяснимата доктрина за Троица, която прави Божеството три в едно и едно в три, е крайно пагубна…“.

И още един от „Ривю & Хералд“, също от Дж. Уайт.

„От въпроса за Троица и единството няма никаква полза, а ние обръщаме внимание на това, за да запазим народа от тази ужасна ерес…“.

Ето как разбирали пионерите на адвентизма. А какво наблюдавате днес? – Ужасната ерес стана доктрина и тя (Какво прави днес?) се налага от човешки авторитети, а не Божието слово. По-рано с вас отбелязахме, че истината е неизменна, но в приведените за нас в Деяния на апостолите случаи, а също в действията на съвременното християнство и адвентизма виждаме, че се вземат решения, противоречащи на истината, т. е. на Божието слово, на живота и учението на Христос, което и стана. Измени ли се истината? Или, както днес учат твърде много пастори и богослови: Истината не си стои на мястото, тя прогресира. Чели ли сте това? Аз съм чел такива изявления. Тя прогресира. И аз задавам въпрос: Прогресира дотолкова, щото обяснението за следващото откровение започва на предното, а предното се обяснява от по-предното откровение. Толкова прогресира. А как да си обясним тогава с неизменния постулат за истината, че новата светлина не трябва да противоречи на светлината, открита по-рано и че истината не може да противоречи сама на себе си? Как да си обясним това? Нима всички отстъпления на Божия народ, описани в Библията, не са станали по същия сценарий, когато новата светлина започнала да противоречи на старата светлина? Кажете, не са ли станали по този сценарий всички отстъпления? Да видим историята на древния Израил. В Израил нямаше теле, служеха на живия Бог и изведнъж се появи нова светлина, ново богословие – теле. Това нова светлина ли беше? Преди я нямаше. Противоречи ли на старата? – Противоречи – ново богословие. И това беше видимият бог, който изведе Божия народ от Египет. А по-късно в Израил се появиха две телета. И после намислиха да не избират свещеници от левитите. Това ново богословие ли беше? – Ново. Нова светлина? Противоречи ли на старата светлина? – Противоречи. А после се появиха и нови празници… които не е назначавал Господ. Нова светлина ли бяха? – Ново богословие. И какво виждаме с вас? Новото богословие се появява не според Божието слово, противоречи на старата светлина и виждаме колко леко се преживява от Божия народ новото богословие под название „нова светлина“, което противоречи на старата светлина.

Приятели мои, тази тъй наречена „нова светлина“ Бог не нарича по друг начин, освен „отстъпление“. Хората богослови, пастори, могат да я нарекат нова светлина, но ако тя противоречи на старата светлина, това е отстъпление. Не е нова светлина и никой не трябва да се лъже. Това е отстъпление от истината. Бог призовава да оставим тази ерес и да се върнем на древните пътища, а не да живеем според новата светлина.

Ерем. 6:16. „Тъй казва Господ: Спрете се във вашите пътища…“.

Може смело да добавим: на новата ви светлина, която днес сте си избрали. Спрете се!

„… разгледайте и разпитайте за стародавните пътища…“.

За неизменната и вечна истина, която никога не се е променяла.

„… де е добрият път, вървете по него, и ще намерите покой за душите си. Но те рекоха: Няма да вървим“.

От този стих виждате какво прави новото богословие, тъй наречената нова светлина, с Божия народ. Новата светлина толкова ослепява Божия народ, че Божият народ казва на Бог: „Няма да отида на древния път, няма да вървя по пътя на истината. Ще вървя по новия път и не е важно, че той противоречи на Божията истина. За мен това не е важно. Аз съм както са всички“. А не се ли случва това днес с Божия народ? Не е ли ослепял днес Божия народ толкова, че не иска да се върне в пътя на Божията истина, открита на пионерите на адвентизма, както са живели апостолите? Ако смятате, че Божият народ не е ослепял, ако смятате, че днес не е ослепял, тогава Христос бърка, когато каза за Божия народ на последното време:

„Защото казваш: Богат съм, разбогатях и от нищо не се нуждая, а не знаеш, че ти си злочест и клет, сиромах, сляп (и сляп) и гол“ (Откр. 3:17).

Тогава Христос греши, като казва: „ти си сляп“. Приемайки доктрината, че Божията църква е истина, с този постулат приемаме и това, че грешните хора, съставящи тази църква и ръководството на тази църква, също са истина. И съответно, приетите от тях решения също са истина. Тогава това, което подтикна презвитерите на ранната християнска църква да направят на апостол Павел, също е истина. Да? Или отстъпление? Отстъпление от истината! Това, което днес се налага от ръководството на ГК, заявяваща за себе си, че ГК е глас Божи, също ли е истина? – Не. Не! Още в нейно време Божията вестителка писа – бъдете внимателни.

„Генералната конференция сама по себе си - това се случило в нейните дни, замислете се, - Генералната Конференция сама по себе си става покварена, с грешни мнения, принципи. (…) Мъже се облагодетелстват нечестиво за сметка на тези, за които смятат, че са поставени под тяхна власт. Те бяха решени да отличат с нещо особено времето на тяхното ръководство, но те или ръководят или рушат“.

Добър центъра за управление! Глас Божи!

„Тази своеволна сила, която се е увеличавала, като прави от хората богове…“.

Гласът на ГК беше гласът на Бога.

„… като прави хората богове, ме плаши и би трябвало да причинява страх. Това е проклятие, което може да бъде извършено от всеки един“ („Събития на последните дни“, 4 гл., бълг. изд. стр. 35).

Там или в „Публикувани ръкописи“, т. 17 можете също да прочетете:

„Гласът от Батъл Крийк (Където на времето беше създадена ГК), който се смятал за авторитета, даващ съвети за напредъка на делото, вече не е Божия глас“ („Събития на последните дни“, бълг. изд. стр. 36).

Още един откъс също от „Публикувани ръкописи“, т. 17, стр. 216, 1898 г.

„Преди няколко години аз смятах ГК за Божи глас“ (пак там).

Какво ви говори глаголът „смятах“? Че тя престанала да смята. И още един цитат от „Бюлетин на ГК“ от 3 април 1901 г.

„Че тези мъже ще застанат на свято място, за да бъдат Божия глас за Неговия народ, това ние вярвахме за Генералната конференция. Уви, това време отмина!“ (пак там, бълг. изд. стр. 37).

И какво се получава? Ако през живота на Божията вестителка подобно отстъпление имало своето място, още повече ще има място днес. Тя каза, че веднага след нейната смърт в адвентизма ще започне голямото отстъпление Омега, край на което ще сложи само (Какво?) Второто пришествие на Христос. Четем „Специални свидетелства“, сер. Б, стр. 16, 50, 53 и 57.

„Отстъплението Омега ще има възможно най-потресаващ характер. (…) Аз знаех, че Омега ще последва след кратко време…“.

След кратко време, а на нас днес ни казват: „Църквата не е отстъпила“, „църквата не е паднала“. Но тя казва, че ще последва веднага след смъртта й.

„… и аз треперех за нашия народ. (…) Това ще бъде последвано от Омега, която ще приемат онези, които не желаят да обърнат внимание на предупрежденията, дадени от Бога“.

Какво можем да кажем за тези, които казват: „Църквата е непогрешима и не отстъпва“.

„Няма съмнение, че това скоро ще се осъществи – голямо отстъпление, което се развива и усилва, все повече се разширява и ще продължи, докато Господ не слезе от небето с възклицание. Ние трябва…“.

И тя казва какво трябва да направим, за да не попаднем в отстъпление.

„Ние трябва твърдо да държим първоначалните принципи на нашето вероизповедание и да вървим напред по пътя на укрепналата вяра“.

Защо Божията вестителка нито веднъж не говори за Бог, за Христос, за Божия закон, за Неговото слово с такива думи? Преди ние се доверявахме на Бог, на Христос, на Божието слово и на Неговия закон, но сега всичко това е в миналото. Сега това не е истина. Защо не казва такова нещо, а за ГК казва такова нещо. Можем ли днес да поставим знак за равенство между църквата и истината? – Не! Не можем да кажем: „Това беше в миналото. Бог беше истина, а сега Той не е истина“. В дадения случай тя казва: „Този глас беше Божи глас, а сега повече не смятам така“. Защото истината е вечна, неизменна. Когато грешен човек е на власт, това е твърде променливо понятие. И Христос предупреди Своя народ. Спомнете си притчата на Исус Христос за слугата, когото господарят му поставил да управлява и раздава храна при отсъствието му. Той предупреди за това, какво стана със слугата?

„Ако пък лошият оня слуга каже в сърцето си: Няма да си дойде скоро господарят ми, па започне да бие другарите си и да яде, и да пие с пияниците…“.

Духовното значение е да пие от виното на Вавилон. Матей 24:48, 49. Вижте внимателно, как се промени слугата от времето, когато господарят му му повери управлението, какъв стана. Това бяха различни хора. Ако в началото беше такъв, никой не би му поверил управлението. Но му го поверил и … той казва: „Господарят го няма (И какво сега?) и сега ще правя, както аз смятам за нужно“. Той се промени. Тъй като човек е променлив и греховен, той не може да бъде истината. И група хора също не могат да бъдат истината. И цялата църква не може да бъде истината, защото истината е неизменна, а църквата се състои от променливи греховни хора. Църквата може само да възвести истината, опирайки се на Божието слово, не повече. Ако възвестяваш истината, ти си опора за истината. Не възвестяваш – не си опора за истината. Но да бъдат истината, грешният човек и организацията не могат.

Божието слово е истина, а не църквата, не богословите, не апостолите са истина. Даже ангелите не са истина. Изненадани ли сте? А аз - не. И знаете ли защо? Защото в Писанието пише:

„Жителите на Берия бяха по-благородни от солунчани; (Вижте внимателно!) те приеха словото с голямо усърдие и всекидневно изпитваха Писанията, дали това е тъй“ (Деян. 17:11).

Кого проверяваха те с Божието слово? – Самия апостол Павел. Т. е., на кого се даваше приоритет между Павел и Божието слово? – Не Павел беше истината, а словото. И със словото проверяваха (Кого?) Павел. Да видим по-нататък. В Гал. 1:8 Павел казва:

„Но, ако дори ние или ангел от небето ви благовестваше нещо по-друго от това, що ние ви благовествахме, анатема да бъде“.

И ангелът не е авторитет. И ангела, и неговата вест трябва да проверяваме (С какво?) с Божието слово, което е истина. Забележете, знаейки, че Бог е истина, не намирате в Бога дело, противоречащо на истината на Божието слово. Не противоречи ли Бог с делата Си на Своето слово? – Не.

А в Христос намирате ли дело, противоречащо на Божието слово? Той каза:

„… в книжния свитък е писано за Мене; желая да изпълня волята Ти; (…) Твоят закон е дълбоко в сърцето Ми“ (Псалм 39:8).

Т. е. Христос и Неговият живот по никакъв начин не противоречаха на Божия закон и Божието слово. Днес ние не проверяваме действията на Бог и Христос с Божието слово. Или ги проверявате? Защо? Защо не правите това? Защото всичко изброено по-горе е неотменима истина, която сама не си противоречи. Можем смело да изучаваме живота на Христос и при това да бъдем 100% сигурни, че Неговият живот не противоречи нито на Божието слово, нито на Божия закон, нито на откровението на характера (На кого?) на самия Бог-Отец. Сигурни ли сте? – Да. Аз съм сигурен. Това е абсолютната истина. Но в случая с църквата не винаги е така. Хората не са Бог, не са Божи Син, не са Божието слово пребиваващо до века, не са вечният и неизменен Божи закон. Хората са променливи, с променливи възгледи и ако днес започнем да твърдим доктринално, че църквата е истината, истини трябва да бъдат и всички приети от нея решения. А какъв в тази светлина, според вас, е ропотът на евреите в пустинята? Църквата е истината, истината роптае срещу истината. Как виждате в тази светлина направата на златното теле, не без участието на първосвещеника Аарон? Истината опровергава истината. Какво виждате, ако казваме, че църквата е истината и ръководството на църквата е истината? Как тогава намирате желанието на цялото общество да убие Халев и Исус Навин с камъни?

„И цялото събрание рече: Да ги избием с камъни“ (Числа 14:10).

Цялото общество. То ли е истината? И въстана против Божията истина, защото Халев и Исус Навин в дадения момент бяха представители на Божията истина – стълб и опора на истината. Добре, а как намирате такива промени в Божия народ, че да ги разберете. Ако днес се прилепите за църквата, за организацията, за Божия народ, за думите „църквата е истината“, вижте до къде ще стигнете.

„Народът служи Господу през всичките дни на Исуса и през всичките дни на старейшините, чийто живот се продължи след Исуса и които бяха видели всички велики дела на Господа, каквито Той стори на Израиля. Но, когато умря Исус (Той умря, но организацията остана, народът остана.) син Навинов, раб Господен (…) и когато целият оня народ се прибра при отците си, и настана след тях друг народ…“.

И какво име имаше той? – Израил. Това беше същият Божи народ, всичко беше същото. И вижте какво става. Божият народ има истината, умира едното поколение, идва второ, названието си остава същото, разбирането на истината същото, но какво става сега?

„… и настана народ, който не знаеше Господа и делата Му, каквито бе правил на Израил, тогава израилевите синове (вярващите, Божият народ) почнаха да правят зло пред Господа и да служат на Вааловци; оставиха Господа, Бога на отците си, Който ги бе извел из египетската земя, и се обърнаха към други богове, към боговете на околните тем народи, (с желанието да угодят на човек) и почнаха да им се покланят, и разгневиха Господа; оставиха Господа и почнаха да служат на Ваала и на разни Астарти“ (Съдии 2:7-13).

Приятели, забелязахте ли промяна в Божия народ? А каква беше истината? – Неизменна. Ако наречем тази промяна истина, значи поклонението на Ваал е истина, защото го прави Божият народ, който е истина. Четейки тези стихове и по-нататък ли ще продължите да твърдите, че Божията църква е истината? За какво ни говори цялата Библия? Не ни говори ли за постоянното отстъпление сред Божия народ от Бог и Неговата истина? Какво практически прави постоянно народът в Библията? – Оставя Господа, оставя истината, престава да бъде поддръжка, опора на тази истина. Да прочетем няколко стиха от Писанието:

„Защото две злини извърши Моят народ: Мене, източника на жива вода оставиха и си издълбаха пукнати водоеми, които не могат да държат вода“ (Ерем. 2:13).

„А Моят народ Ме остави, те кадят на суетните, препънаха се в пътищата си, и оставиха древните пътища (дадената им истина), за да ходят по пътеки, по непрокаран път“ (Ерем. 18:15).

А ето ви и ръководителите на народа.

„Когато царството на Ровоам се утвърди и той стана силен, остави закона Господен, а заедно с него и цял Израил“ (2 Лет. 12:1).

Църквата ли е истината? Народът ли е истината? Какво правят? Какво правят начело с ръководителите? Оставят Господ и Неговия закон. Цялата история на отстъплението на Божия народ, постоянното отстъпление от Бога са обобщени прекрасно от първия християнски мъченик Стефан. Той слага под общ знаменател всички отстъпления и казва:

„Твърдоглавци и необрязани по сърце и уши! Вие всякога (забележете: „винаги“) се противите на Светия Дух (на Божия Дух), както бащите ви, тъй и вие“.

Какво прави под общ знаменател? За какво говори историята на израилския народ, на древния Израил? Че винаги бил истината?

„Кого от пророците не гониха бащите ви? Те убиха ония, които предизвестиха идването на праведника, чийто предатели и убийци станахте сега вие“ (Деян. 7:51, 52).

Забелязахте ли общия знаменател под всички тези отстъпления? Божият народ ли е истина? – Не, не. Кое постоянно водеше евреите към този печален резултат на отстъпление от Бог и Неговата истина? Задавали ли сте си такъв въпрос? Защо им беше поверена истината и те трябваше да я поддържат, да бъдат стълб на истината, но не направиха това? Защо? Какво ги доведе до това? Апостол Павел дава изчерпателен отговор на този въпрос. Бъдете внимателни, защото гледаме в самия корен, дълбаем в самия проблем, не просто някаква външна замазка, която покрива. Корена трябва да видим.

„Братя, желанието на моето сърце и молитвата ми към Бога за израилтяните е, да бъдат спасени. Свидетелствам им, че те имат ревност за Бога, ала не по разум. Защото, без да разбират Божията правда (справедливост, законност, истина, оправдание), без да разбират Божията правда и търсейки да изтъкнат своята правда (собствена справедливост, собствена законност, собствена истина, собствено оправдание, както те разбираха), те се не покориха на Божията правда“ (Римл. 10:1-3).

Ето корена на всички проблеми, приятели мои. Вместо праведност, справедливост, законност, истина и Божие оправдание, за основа сред Божия народ бяха взети човешки праведност, справедливост, законност и оправдание. Човешки! Вместо Бог, желаещ да управлява Своя народ чрез Своя Син Исус Христос, властта на управление сред Божия народ премина в ръцете на грешния човек. В човека, несъвършения човек, който сам се нуждае от Божията праведност. И апостолите, просветени от Христос, въстанаха против синедриона, в оня момент против ГК на старозаветното време. Така ли е? Те се противопоставиха на ГК на старозаветния Божи народ. И какво казаха? Трябва да се вслушваме повече (В кого?) в Бога, а не в човек. Защото решенията, които синедрионът приемаше или за оня момент ГК, противоречаха (На какво?) на Божията воля, на истинното Божие слово. Разбира се, днес мнозина ще започнат да възразяват и ще кажат: „Но това беше с древния Израил. Той падна, а новозаветната църква никога повече няма да падне“. Чували ли сте това? Организацията никога няма да падне. И при това под думата „църква“ вярващите, разбира се, разбират своята организация, структурата, организирана под управлението на приятели, на свои хора. Приятели мои, не четете ли Писанието? Писанието казва: „Няма нищо ново под слънцето; каквото е станало, това е, което ще стане; и каквото е било извършено, това е, което ще се извърши“ (Екл. 1:9). Току-що видяхте, че главният проблем за отстъплението на Божия народ от Бога беше (Какъв беше проблемът? Главният, коренът.) в издигането на човешкото над Божието. Поставянето на човешкото пред Божието, възвисяването на човешкото над Божието. Искате да кажете, че това не е проблем и на съвременната църква? Приятели мои, нека в тази светлина да прочетем думи от Писанието. Христос се обръща към последната църковна организация.

„Зная твоите дела: Ти не си ни студен, ни горещ. О, да беше студен или горещ! Така, понеже си хладък и нито горещ, нито студен, ще те избълвам из устата Си. Защото казваш…“.

Ти казваш. А в каква светлина разглеждаме днес издигането на човешкото над Божието. Човешката праведност се извисява на (Коя праведност?) над Божията.

„Защото (ти) казваш: Богат съм, разбогатях и от нищо не се нуждая…“.

Аз съм праведен… в моите собствени очи.

„… а не знаеш, че ти си злочест и клет, сиромах, сляп и гол…“.

В чии очи? - В Божиите очи, в Неговата праведност.

„… съветвам те, да си купиш от Мене злато, през огън пречистено, за да се обогатиш; и бяло облекло, за да се облечеш, и да се не виждат срамотиите на твоята голота, и с очна маз намажи очите си, за да виждаш“ (Откр. 3:15-18).

Виждате ли в тези думи поставяне на човешката праведност над Божията праведност? Аз виждам. Или не виждате, че в тази организация Христос, Този, Който Бог постави Глава на църквата, да бъде Спасител на тялото и Път към Бога, е оставен зад вратата? И сега задавам въпрос: Ако главата на ръководителите на организацията е зад вратата, кой тогава ще управлява тази организация в този момент? Кой? Ако главата е зад врата. Тази организация се управлява от човек. Управлява я човек, не Христос. Той е зад вратата. Тази организация, както и древният Израил, заради собствената си праведност остави Бога. И сега, намирайки се в такова положение, без да го скрива, заявява: „Ние сме лаодикийци“. Стана някак си гордост, дадената организация да казва: „Аз съм истината, а гласът на ГК – глас Божи“. Откъде чува това? От външната страна на вратата ли? Разбира се, че не. Защото истината няма в какво да се покае. Трябва ли истината да се покае? – Не! Някъде да намирате, че истината се е покаяла? Не! Истината няма в какво да се кае, тя е безгрешна и свята. А тази организация Бог призовава:

„И тъй, бъди ревностен и се покай“ (Откр. 3:19).

Истината е като едно цяло. Христос е едно във всичко с Бог-Отец, Отец и Синът са единни със закона и Божието слово, а в обръщението към тази организация четем нещо различно. Бъдете внимателни!

„Ето, стоя пред вратата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми (Бъдете внимателни!) и отвори врата, ще вляза при него, и ще вечерям с него, и той с Мене. На оногова, който побеждава, (Заострям вниманието ви на тези думи.) ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих, и седнах с Отца Си на Неговия престол“ (Откр. 3:20, 21).

Виждаме, че в началото Божият Син се обръща към църковната организация, а после се обръща направо към личностите в тази организация. Не към цялата организация, обръща се директно към личностите, казвайки: „Кой ще чуе гласа Ми? Кой ще Ми отвори? И при него лично (Какво ще направя?) „ще вляза при него, и ще вечерям с него“.

Т. е., ако днес мислите по критериите на организацията, в която Христос е зад врата, у вас Христос е зад врата, при нея Христос е зад врата. При нея - зад вратата, при вас – зад врата. Всички имат самоправедност – т. е. повишена самооценка и казвате: „Ние сме истинската църква; никога няма да паднем; не можем да грешим; така казаха нашите ръководители; така казва нашата организация“. И вие мислите също така. Но тогава никога няма да чуете гласа на Христос и няма да Му отворите вратата. Защото той казва: „Който чуе, няма да мисли за критериите на организацията, а ще има свой ум“. Който ще чуе. Който поиска да направи това, защото в организацията Христос така и ще си остане зад вратата на самата организация. Ако не беше така, Христос би извикал цялата организация и не би казал: „Който от тази организация Ме чуе“. Защо призовава отделни хора? Защото разбира, че организацията, като цяло, няма да се спаси. Този, който чуе гласа Ми, ще вляза при него; който се смири; който разбере, че не е изключителен пред другите; който се покае; за този, който удържи най-важната победа в живота си, Той казва: „Който победи, ще седне на Моя престол“.

Така беше и с Израил в дните на Първото идване на Христос. Забележете, от целия синедрион, от цялата ГК на оня момент в старозаветния Израил, само Никодим и Йосиф от Ариматея приеха Христос. Двама от седемдесет. Двама души. Не казваме, че там няма посветени хора, но колко са? Твърде малко. Много малко. А целият останал синедрион, цялата ГК какво решение прие за Христос? – Да Го разпънат. Свързаха се със светската власт, със светските интереси и предадоха Христос на разпятие. Днес ще се повтори всичко със 100%-на точност.

Прегледайте, моля, последната тема в „Стоп на греха“ на брат Сидоренко. Заснел и показва, как се осъществило съвместно икуменическо движение в Киев, и как антитринитаристите са раздавали литература, и „Великата борба“, как адвентисти настроили властта към адвентистите антитринитаристи. Не го направили католици, направили го свои. Всичко ще се повтори със 100%-на точност. За съжаление, много вярващи така и още не са научили да мерят духовното с духовно. Не са се научили да различават с Божието слово духа на ставащите събития, защото даденият дух вече се е проявявал в миналото, още можем да разберем накъде вървим и какво се случва.

Когато книжниците, фарисеите и целият синедрион убедиха народа, че Христос е достоен за смърт, народът ги поддържаше. Но след известно време, виждайки до край красотата на Божия характер, изявен в Божия Син на кръста, народът скърбеше за направеното от него. В Евангелието от Лука 23:34 и 46-48 четем:

„А Исус говореше: Отче, прости им, понеже не знаят, що правят…“ (Лука 23:34).

Това бяха хора, които не разбираха какво правят. Просто ги бяха излъгали.

„Исус, като извика с висок глас, рече: Отче, в Твоите ръце предавам Духа Си. И като каза това, издъхна. А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: Наистина, Тоя Човек е бил праведник. И целият народ, който се бе събрал на това зрелище, като видя станалото, връщаше се, удряйки се в гърдите“ (Лука 23:46-48).

Приятели мои, какво виждаме? Появиха се хора, които започнаха постепенно да разбират нещата. Прозряха. Излязоха изпод контрола на организацията на ГК в оня момент, от синедриона. След това Бог даде милост на този народ и свещениците се покаяха и обърнаха. Разбира се, не всички. Който чу Божия глас, го направи и беше спасен.

„И тъй, нека наздраво знае целият дом израилев, че Тогова Исуса, Когото вие разпнахте…“.

Това е проповедта на Петър на Петдесятница.

„Като чуха това, на сърце им стана умилно и казаха на Петра и на другите апостоли: Какво да направим, мъже братя? А Петър им рече: Покайте се и всеки от вас да се кръсти в името на Исуса Христа за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа“.

„И тъй, които приеха на драго сърце думите му, кръстиха се; и се присъединиха в оня ден около три хиляди души…“.

Помните ли какво още казваха апостолите на вярващите? – Спасете се от този развратен род. И това беше сред Божия народ.

„А всички вярващи бяха заедно и всичко им беше общо; продаваха имоти и стока, и разпределяха ги помежду си, всекиму според нуждата, (…) и преломявайки по къщите хляб, хранеха се с весело и чисто сърце, като хвалеха Бога, и като бяха обични на целия народ. А Господ всекидневно прибавяше към църквата такива, които се спасяваха“ (Деян. 2:36-38; 41-47).

Не към синедриона, не към ГК на онова време, а към тялото на Христос. И още един стих:

„И тъй, словото Божие растеше, и броят на учениците се уголемяваше твърде много в Иерусалим; и голямо множество свещеници се покоряваха на вярата“ (Деян. 6:7).

Който разкъса връзките на църковната организация, става част от Христовото тяло и започва да живее съвсем друг живот – живота на Исус Христос. Живот за Бога и за ближните си. Четохме, как живяха те – един за друг. И това предизвика гнева на организацията, на която до скоро бяха роби и престанаха да бъдат. Така ли е? От къде изскочиха всички тези хора? Излязоха от организацията, вляха се в Христовото тяло. И организацията просто се успокои? Като искате, вървете! Не, приятели мои. Наблюдаваме съвсем друго. Организацията се разгневи, защото бяха нейни роби, а сега станаха слуги на Бога.

„В ония дни се дигна голямо гонение на църквата в Иерусалим; и всички, освен апостолите, се разпръснаха по страните юдейски и самарийски“ (Деян. 8:1).

Спомнете си, как преследваха апостол Павел тези, за които преди работеше. Кой най-много го преследваше? - Тези, за които той работеше. Заклеха се, да го убият. Така е и днес, всички, желаещи да живеят благочестиво в Христос, виждайки човешката праведност в организацията, вместо Божията праведност, са гонени от църковната организация, и оклеветени от нея. И клеветени от нея. Но, колкото повече гонят верния остатък, толкова повече (Какво пише, че стана?) църквата се разсея и благовества. Колкото повече гонят антитринитаристите, угнетяват ги, толкова повече ще стават; още по-силно ще зазвучи истината за единия Бог-Отец и Неговия Син Исус Христос; толкова по-силно ще звучи Тройната ангелска вест; и славата на другия ангел все повече и повече ще се открива на всички, живеещи на тази земя. Пробвайте, вземете Библията, отворете у дома си книгата Деяния на апостолите и прочетете тази книга в светлината на противопоставянето, и изживяното време в църковната организация. В тази светлина я прочетете, преживявайки времето си в църковната организация и продължете да мислите, че тя е Божия, и за гоненията, които тя организира за истинското Христово тяло. Прочетете я в тази светлина и всичко ще ви стане ясно. Много ясно ще ви стане, какво се случва в наши дни и кой кой е. Помнете също винаги за паралелизма.

Организацията винаги се е противила и ще се съпротивлява на истинското Христово тяло. Така е било винаги, така и ще бъде. Организацията е водила борба с остатъка от Божия народ и така ще води борба религиозната организация с остатъка на Божия народ. Вижте внимателно, кое повече от всичко пречеше на проповедите и евангелието в оня момент, когато се появи Христовото тяло, когато се появи Божията църква.

„Но юдеите, като видяха множеството, изпълниха се със завист и противоречаха на това, що говореше Павел, като възразяваха и хулеха“ (Деян. 13:45).

Вижте по-нататък.

„А невярващите юдеи…“.

Невярващи в Христос, не в смисъл, че въобще не вярваха. Те бяха вярващи от оная организация.

„А невярващите юдеи възбудиха и озлобиха сърцата на езичниците против братята“ (Деян. 14:2).

Кой беше главният подстрекател против Христовото тяло?

Деян. 14:19. „Дойдоха от Антиохия и Икония юдеи и, когато апостолите разискваха дръзновено, те убедиха народа да ги напусне, думайки: Не говорите нищо истинно, а за всичко лъжете…“.

Ето, как наклеветиха апостолите в тяхното време. И кой правеше това? – Църковната организация.

„… като надумаха народа, набиха Павла с камъни и го извлякоха вън от града, мислейки го за мъртъв“ (Деан. 14:19).

Кой беше главен гонител на тялото Христово? Старозаветната църковна организация начело с Генералната конференция, начело със синедриона. Но знаем, с какво завърши всичко. Истината победи и през 70-та година юдеите бяха разсеяни по лицето на цялата земя, и във войната бяха убити повече от един милион души. Писанието ни учи, че Бог откри пълнотата на светлината на Своя верен остатък от Филаделфийския период на църквата. Бог я откри в цялата й красота, включително истината за единия Бог-Отец и Неговия Син Исус Христос. Верният на Бога остатък винаги е учил, че Троица е спиритическо учение, еретично, вредно, пагубно за Божия народ. Винаги така е учил - то е дете на папството, то е виното на Вавилон. И днес Божият остатък е прогонен от църковната организация на ЦАСД, като остатъка, който по времето на Филаделфийския период беше остатъкът в света, беше остатък. Но какво стана с него? Каквото стана с църквата в Иерусалим след Първия събор, докато казаха на Павел да изхвърли доктрината, че Христос е съвършената жертва. „Ще слушаш, каквото ти казваме ние“. Какво стана? - Деградация. Деградация! Човешкото мнение се извиси над Божието. И в резултат днес гонят остатъка, гонят го тези, които се смятат за истинската църква. Но не беше ли така и в Деяния на апостолите? Старозаветната църковна организация гонеше Христовото тяло.

Между другото, истинските и верни на Бога юдеи никога не са вярвали в Троица. Истинските и верни на Бог юдеи никога не са вярвали на Троица. И остатъкът днес е гонен от тези, които се смятат за Божи народ, смятат се юдеи. Но Бог не смята така. Христос ободрява остатъка Си с думите:

„Тъй казва Светият, Истинният, Оня, Който има ключа Давидов, Който отваря и никой не ще затвори; затваря и никой не ще отвори; зная твоите дела; ето, дадох ти врата отворени (пред верния остатък), дадох ти врата отворени и никой не може да ги затвори…“.

Истината никога няма да бъде изкоренена, истината за Отец и Сина. Тази истина никога няма да бъде изкоренена, запомнете го. Вратата беше отворена, бяха възстановени всички онези истини, които бяха открити на апостолите, които католицизмът отмени в неговото време. Но вратата е отворена и никой не може да я затвори! Тук не става дума само за светилището, а за истината.

„… ти имаш малка сила и запази словото Ми, и се не отрече от името Ми. Ето, ще дам от сатанинското сборище ония, които казват за себе си, че са юдеи, а не са, но лъжат; ето, ще ги направя да дойдат и да се поклонят пред нозете ти, и да познаят, че Аз те обикнах. Понеже ти запази словото на търпението Ми и Аз ще те запазя от часа на изкушението, който има да дойде върху цялата вселена, за да изкуси живеещите на земята“.

А следващите думи трябва да станат наш девиз, лозунг – както искате.

„Ето, ида скоро; дръж, що имаш (За съжаление, голямата организация не запази тази истина), дръж, що имаш, за да не вземе някой венеца ти. Оногова, който побеждава, ще направя стълб…“.

Защото още тук той беше (Какво?), още тук той беше стълб за подпора на истината. И какъвто беше тук, такъв ще отиде и на небето.

„… ще направя стълб в храма на Моя Бог и той вече няма да излезе вън; и ще напиша върху него името на Моя Бог, и името на града на Моя Бог, на новия Иерусалим, който слиза от небето от Моя Бог, и Моето ново име“ (Откр. 3:7-12).

Все едно, истината ще победи. Но тъжен ще бъде краят за онези, които са се държали не за Христос, а за човешка организация. За тези хора краят ще бъде тъжен. Ще ви прочета откъс от „Великата борба“. Вижте внимателно, какво ще стане с този, който вместо да принадлежи на Главата Христос, е принадлежал на организацията.

„Проповедникът пожертвал истината, за да спечели благоволението на хората (Видяхме, какво се опитваше да направи Яков.), благоволението на хората, сега разбира характера и влиянието на поученията си. Става ясно, че едно всепроникващо Око го е следвало на амвона, по улиците, при срещите му с хората в различните обстоятелства на живота. Всяко вълнение, всеки написан ред, всяка изречена дума, всяка постъпка, давали фалшива сигурност, са били разпръснати семена и сега в лицето на нещастните души той вижда жетвата. Господ казва: „И повърхностно лекуваха раната на дъщерята на людете Ми, като казваха: „Мир! Мир! (Истина! Истина! Вие сте в истинската църква, няма никакъв проблем. Никой не ви лъже!) А пък няма мир“. (…) „Защото с лъжите си оскърбихте сърцето на праведника, когото Аз не оскърбих…“.

Когато гонеха праведника от църквата, прогониха остатъка, обявяваха ги за еретици и смутители, насъсквайки срещу тях властта на своите си.

„… с лъжите си оскърбихте сърцето на праведника, когото Аз не оскърбих и укрепихте ръцете на злодееца (гонейки братя и сестри), за да не се върне от нечестивия си път, та да се спаси живота му“ (Ерем. 8:11, Езек. 13:22).

„Горко на пасторите, които погубват и разпръсват овцете на паството Ми! (…) Ето, Аз ще ви накажа за злите ви дела…“. „Ридайте, пастори, и стенете, и вие, началници на стадото, валяйте се в пръстта, защото вече настана времето, за да бъдете заклани и разпръснати (…) и пасторите не ще имат начин да избягат, нито водачите на стадото – място за избавление“ (Ерем. 23:1, 2; 25:34, 35).

Проповедници и народ виждат, че не са поддържали правилни отношения с Бога. (…) Тази е гледката сега пред отхвърлилите истината и избрали да поддържат заблудата. Невъзможно е да се изрази копнежът на непокорните и неверните към онова, което са изгубили завинаги – вечния живот. Те, на които светът се е покланял заради талантите и красноречието им (богослови със стаж и име), сега виждат всичко в истинската му светлина. Съзнават какво са предизвикали чрез своето престъпление, хвърлят се в краката на презрените и подиграваните заради верността им, и признават, че Бог ги е обичал“.

Забележете, тя говори за Пришествието на Христос, а цитира (Кой период от църквата?) Филаделфийския период, в който „казват за себе си, че са юдеи, а не са… (И какво ще направят?) и ще се поклонят пред нозете ти“. Кой народ ще посрещне Христос? По дух ще бъдат Лаодикия или Филаделфия? – Филаделфия.

„Хората виждат, че са излъгани. Започват да се обвиняват взаимно за това, че са били подмамени към гибел. Но всички се обединяват, за да осъдят жестоко проповедниците. (…) Сега, в отчаянието си, тези учители признават пред света измамното си дело. Множествата се изпълват с ярост. „Ние сме изгубени – викат те – и вие сте причината за нашата гибел“. И се нахвърлят върху им“.

Църквата е истината! Организацията не може да сгреши! Нали?

„Това са точно хората, които някога са им се възхищавали най-много. Същите ръце, увенчали ги преди с лаври, сега се вдигат срещу им. Мечовете, които е трябвало да погубят Божия народ, сега погубват неприятелите му. Навсякъде има борби и кръвопролития“ („Великата борба“, бълг. изд. стр. 406).

Братя и сестри, Господ да избави всички, търсещи и жадуващи за Божията правда от подобен край. Но, за да не попаднем в числото на тези хора, трябва веднъж завинаги да запомним, че църквата не е истината. Църквата не е истината! Това са хора. А истината ни е открита (В кого?) в Исус Христос.

„Щом наистина сте чули за Него и в Него сте се научили (не в организацията, а в Христос), в Него сте се научили – както е истината в Исуса – да отхвърлите от себе си вехтия, според предишното ви живеене човек, който изтлява в прелъстителни похоти; да се обновите в духа на своя ум и да се облечете в новия човек, създаден по Бога в правда и святост на истината“ (Ефес. 4:21:24).

Дръжте се за Христос… и само за Христос! Той е Глава на всички вярващи, а не човек. Изненадвам се днес от такива изявления, че трябва да принадлежиш към организация и това ще ти помогне да се хванеш за Главата. Трябва да се държиш за Главата, а който се държи за Главата, той е от Неговото тяло, а не обратното. Не чрез грешен посредник влизаме пред Светия Бог. Ние нямаме друг посредник, освен Христос. Дръжте се за Христос, не за човек, не за църковна организация като главата, а за Христос. Той е нашият Спасител! И ако казваме, че Христос е Спасител, как днес кощунствено могат да звучат заявления като: Извън църквата няма спасение. Кой тогава е спасител? – Църквата. А как тогава Христос е Спасител, двама спасители ли се появиха? Това е удивително! Той е нашият път към небето, а не църковната организация, която заявява, че без нейното учение, без нейните богослови, човек не може правилно да разбира Писанието. Христос е Пътят към небето, но се оказва, че богословите са път към небето.

Спасение чрез организация е католическо учение. Това е католическо учение, учение на звяра, а не библейско учение. Погледнете стиха:

„Той (Христос) е камъкът, Който, пренебрегнат от вас, зидарите, стана глава на ъгъла; и в никого другиго няма спасение (в това число и в организацията), и в никого другиго няма спасение (само в Него); защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим“ (Деян. 4:11, 12).

А преследването на тези, които желаят да живеят в Христос Исус благочестиво, при това с прилагане на светска власт, е нищо друго, освен формиране на образа на звяра. Това не е Христово тяло, а образ на звяра. И днес нагледно виждате, че тази организация, която беше замислена от Бог като тяло Христово, позволявайки в човешката си праведност да се извиси над Божията праведност, повтаря същата грешка, която беше направена преди 2000 години, когато върховната религиозна власт, ГК на онова време, осъди с мнозинство от 68 против двама, осъди Христос на разпятие, като отиде при светска власт. Днес виждаме същото, когато адвентисти гонят своите братя адвентисти, провъзгласяващи Тройната ангелска вест с помощта на светска власт.

Днес може да носим името „Божия църква“, но при това да формираме образа на звяра, защото не името определя кой какъв е (А кое?), а духът, твоето съдържание. Твоето съдържание! Знаете ли защо и след какво Ирод и Пилат станаха приятели, макар че дотогава бяха във вражда?

„Пилат, като чу за Галилея, попита: Нима Човекът (Христос) е галилеец? И като узна, че Той е подвластен на Ирод, изпрати Го при Ирода, който през тия дни беше тъй също в Иерусалим. (…) Но Ирод с войниците си, като Го унизи и подигра, облече Го в светла дреха, и Го изпрати назад при Пилата. И него ден Пилат и Ирод станаха приятели помежду си, понеже по-рано враждуваха един против друг“ (Лука 23:6:12).

Какво ги обедини според Лука 23:12? Кое ги обедини? - Общото отхвърляне на Христос обедини Ирод и Пилат. Те заедно Му се подиграха - този Го би, другият Го унижи. Грешното състояние, човешката слава ги обедини. Те не пожелаха Божията слава, пожелаха човешка слава. И днес всички в икуменическото движение – било то членове на движението, било наблюдатели, обединява ги това, че всички търсят човешкото благоволение, човешка слава. И около какво основно се обединяват? Спомнете си, когато се срещнаха патриарх Кирил и римският папа, какво казаха: „Всички християни трябва да се обединят, защото всички вярват в Троица, а това е главният пример за всички нас за обединението в икуменизма.“ Затова там днес било то наблюдатели адвентисти, било участници - всички ги обединява Троица. И веднага щом се появи антитринитарист, всички като кучета се нахвърлят върху него, като добавят и земна власт. Разбирате ли, какво ги обединява?

Избирайки за свой образец не Христос, те остават в грешното си състояние и се утешават с човешката слава, че могат да постигнат твърде много чрез човешка власт на земята. И това ще ги направи приятели, това днес ги прави приятели. Така ще бъде създаден образът на звяра и ще започнат гонения на верния на Бог остатък, - както в оня ден Пилат и Ирод станаха приятели, - от ненавист към Божия остатък, от ненавист към Христос. Всички тези движения ги обединява едно – начело на тях стоят хора, човеци. Тук – патриарх, там – папа, оттатък – президент на ГК. Не Христос, а човеци. А грешните човеци един с друг обезателно някак ще намерят общ език и ще се договорят. За съжаление, това ще стане. А членовете на Божия остатък никога няма се хванат на това. И знаете ли защо? Защото знаят какво е общото между Христос и Велиар, какво е общото между нашата Глава и онези решения, които се приемат там? Какво е общото? Затова трябва (Какво да направят?) да излязат изсред тях. И тогава Господ ще каже: „И Аз ще бъда техен Отец, и те ще бъдат Мои синове и дъщери“.

Вижте характеристиката на спасените хора. Кой ще бъде спасен? Как се характеризира остатъкът?

„След това видях: Ето, Агнецът стои на планината Сион и с Него сто четиридесет и четири хиляди, които имаха на челата си написано името на Неговия Отец. И чух глас от небето, като шум от много води и като звук от силен гръм; чух глас на гуслари, които свирят на гуслите си; и пеят като че ли нова песен пред престола и пред четирите животни и старците; и никой не можеше да научи тая песен, освен ония сто четиридесет и четири хиляди, които бяха изкупени от земята“.

Характеристиката е на „Тия (…), които не са се осквернили от жени (всичките тези учения), защото са девствени; тия са, които вървят след (Генералната конференция?), тия са, които вървят след Агнеца, където и да отиде. Тия са изкупени измежду човеците, начатъци на Бога и на Агнеца; и в устата им лъст не се намери; те са непорочни пред престола Божий“ (Откр. 14:1-5).

Искате ли да бъдете сред тях? Аз много искам да съм там. Много искам да съм сред тях. И вие да бъдете там, и всички да бъдат там. При Бог има място за всички. Но, за да бъдем там, какво трябва да направим? – Да следваме не човек, а Христос. Където и да ни заведе, това е пътят за спасение. Христос – Главата на църквата, а вярващите – послушни Нему, като на Глава. На Него, директно, без посредници. Послушни Нему, като на Глава. Това е Божията църква, няма друг път за спасение, няма друга църква на Бога на земята. Тези, които слушат Главата, са Неговото тяло, те са църквата на Бога на земята. Защото така е заповядал на всички ни Бог-Отец и Неговият възлюбен единороден Син. Искам да завърша с два стиха от Писанието. Ето какво е Божия църква. Вижте внимателно!

„… и чу се из облака глас, който казваше: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте“ (Матей 17:5).

Него слушайте, а всички вие сте братя.

„А вие недейте се нарича учители; защото един е вашият учител – Христос, а всички вие сте братя; (…) и наставници недейте се нарича, защото един е вашият Наставник - Христос“ (Матей 23:8-10).

Това е Христовото тяло, Неговата църква. Амин!

Резюме: „Защото две злини извърши Моят народ: Мене, източника на жива вода оставиха и си издълбаха пукнати водоеми, които не могат да държат вода“ (Ерем. 2:13).

Текстът на проповедта можете да изтеглите ОТТУК!