
„...когато дойде Човешкият Син ще намери ли вяра на земята?” (Лука 18:8).
„заповед след заповед, правило след правило... тук малко, там малко“ (Исая 28:10).
Във 2 Коринтяни 13:1 Библията казва:
„От устата на двама или трима свидетели ще се потвърди всяка работа.“
Затова нека позволим на Библията да ни каже според собствените си слова каква е истинската форма на земята. Както при всяка въпросна тема, трябва винаги да се започва в началото. Затова нека отворим на Битие 1 гл. и започнем там. Но е необходимо първо да кажем някои неща открито. Всички ние имаме някакви предварителни представи относно формата на земята. Почти всички очакваме да чуем нещо, което да подкрепя образа, в който вече вярваме. Проблемът, пред който сме изправени поради години индоктринация се състои в това, че изкривяваме, деформираме и изопачаваме Божиите слова, за да паснат на модела, който вече имаме в главата си. Ако ще изучаваме тази тема, трябва да отстраним всякакви предубеждения, които може би имаме при встъпването в нея. Би трябвало да бъде отправена молитва тихо в сърцето:
„Господи, покажи ми истината, която се съдържа в Словото Ти. И ако има нужда ми помогни да я приема докато се уча и израствам в Теб.“
Помислете за това: мнозина, които след като са чули предупреждението от Божиите вестители, на които светлината на Писанията не е представена по ясен начин, ще трябва да отправят тази молитва в сърцето си. И не е лесен процес да научите, че начин на живот, който сте водили, или вярване, или идеология, са в конфликт с Божието слово и с Неговия план за живота ви. Независимо дали става дума за наркотици или за употреба на тютюн, сексуален или нравствен грях, е нужно да дойдете при Бога с открито, съкрушено и разкаяно сърце и готовност да чуете и да последвате словото от Господа, за да осъзнаете истината и убеждението. Дори за приемането на съботната истина след цял живот поклонение в неделя ще се изисква същият подход. Така че знайте, че независимо колко трудна за преглъщане може да бъде истината, мнозина пият от водата на живота заедно с вас. Искам да направите едно от две неща щом започна да чета Битие 1:1-19. Искам или да вземете молив и хартия и да рисувате онова, което чета, докато се случва в текста (предлагам молив, защото е възможно да се наложи да направите някои промени с напредването на Сътворението) или просто да затворите очи и да си представите мислено случващото се докато чета. Вече съм правил това и бях изненадан какво съставих само като нарисувах онова, което четях. И така, ето... Битие 1:1-19 (в превода на крал Яков):
„В начало Бог сътвори небето и земята. А земята беше безформена и празна; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата. И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина. И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината. И Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи. И Бог каза: Да бъде свод сред водите, който да раздели вода от вода. И Бог направи свода; и раздели водата, която беше под свода, от водата, която беше над свода; и стана така. И Бог нарече свода Небе. И стана вечер, и стана утро, ден втори. И Бог каза: Да се събере на едно място водата, която е под небето, за да се яви сушата; и стана така. И Бог нарече сушата Земя, а събраната вода нарече Морета; и Бог видя, че беше добро. И Бог каза: Да произрасти земята крехка трева, трева семеносна и плодоносно дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе да е в него на земята; и стана така. Земята произрасти крехка трева – трева, която да дава семе, според вида си, и дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе е в него; и Бог видя, че беше добро. И стана вечер, и стана утро, ден трети. И Бог каза: Да има светила на небесния свод, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване времената, дните и годините; и да бъдат за светила на небесния свод, за да осветляват земята; и стана така. Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, а по-малкото светило, за да владее нощта; създаде и звездите. И Бог ги постави на небесния свод, за да осветляват земята, да владеят деня и нощта и да разделят светлината от тъмнината; и Бог видя, че беше добро. И стана вечер, и стана утро, ден четвърти.“
Добре. И така, какво измислихте? Ако вашите рисунки приличат на моята, тогава вие също вероятно сте били в училище голям фантазьор. Но нека видим дали Библията може да направи така, че нещата да станат малко по-ясни. В този момент всички идваме от различни, съвсем разнородни сфери, и е хубаво да видим разлика (ако има някаква) между прочетеното и онова, на което сме били учени. Мога да си спомня как като малко момче четях историята за Сътворението и се чудех:
„Хм! Какво представлява сводът?“
Вярвах, че земята е кълбо, но не можех съвсем да разположа в пространството и да си обясня какво точно представлява сводът. Затова просто го „отписах“ като представляващ атмосферата. Може би някои от вас също са направили това. Затова през следващите двадесет и пет години от живота си аз не се бях усъмнявал толкова в тази мисъл. Не мисля, че който и да било всъщност се замисля особено какво представлява сводът. Но дълбоко в себе си аз никога не бях съвсем удовлетворен от този отговор. Подобно на това как като дете винаги се чудех как върху земното кълбо няма място, в което да се чувствате сякаш сте надолу с главата. Почти сигурен съм, че всеки човек в някакъв момент се е замислял и за това. Но кой иска да бъде детето, задаващо този въпрос в час и претърпяващо намаляване в училищните си оценки? И в случай че се чудите, това дете бях аз. Но прибрах това в онази папка в ума си, която носеше заглавие „Неразрешени библейски въпроси“, точно до въпроса: как всяко око ще види Исус, когато се завърне? А също и: какво представлява „стъкленото море“? Но се отклонявам.
Какво казва Библията за свода? Нека погледнем Псалм 19:1:
„Небесата разказват Божията слава и небесният свод възвестява делото на ръцете Му.“
Много пъти съм чел този текст и винаги съм чувствал, че има нещо специално по отношение на свода, което просто не съм схващал.
„Небесата разказват за славата Божия“ - това го схващам. Слънцето, луната, звездите и т.н. Но „небесният свод възвестява делото на ръцете Му“ - това го прави специален. Това означава, че най-изкусната част при сътворяването на всички гореспоменати не е небесните тела, а това нещо, което е наречено „свод“.
Ето един удивителен факт: Вернер Ван Браун – нацист, станал ракетен специалист в НАСА, по името на когото е назован центърът „Ван Браун“ в Хънтсвил, Алабама, беше поискал Псалм 19:1 да бъде гравиран върху надгробната му плоча. Хм! Ще се върнем на това. Нека погледнем Йов 37:1.
Може би сме попаднали на нещо с този свод. Бог се обръща към Йов като му задава риторични въпроси за света. Там се казва:
„...можеш ли като Него да разпростреш небето, което като лято огледало е здраво?“ (Йов 37:1).
Следователно, Бог току-що описа небето като здрава субстанция със свойствата на прозрачно стъкло [бълг.: огледало]. Стъклото е твърд предмет, но само за да се уверим, нека видим няколко други текста, които говорят за консистенцията на стъклото. Нека погледнем Откровение 21:18. Йоан говори за Новия Ерусалим:
„Стената му беше изградена от яспис, а самият град - от чисто злато, подобно на чисто стъкло“ (Йоан 21:18).
А в 21 ст. [се казва]:
„И дванадесетте порти бяха дванадесет бисера; всяка порта беше от един бисер; и улицата на града беше от чисто злато, прозрачно като стъкло“ (Откровение 21:21).
Следователно, Бог има дизайнерски подпис, при който прави солидно здрави предмети прозрачни. Йоан ни казва, че улиците и стените на Новия Ерусалим са прозрачни като стъкло. И Бог казва, че небето е здраво и прозрачно като стъкло. Онова, което ми идва на ум, е пластмасовото бронирано стъкло, което виждате в някои супермаркети и газстанции – то е много дебело и здраво, и прозрачно, но не е стъкло.
Да видим дали нещо се прояснява малко в Битие 1 гл. Да погледнем стихове 6 и 7:
„И Бог каза: Да бъде свод сред водите, който да раздели вода от вода. И Бог направи свода; и раздели водата, която беше под свода, от водата, която беше над свода; и стана така.“
Следователно, имаме конструкция, наречена „свод“, намираща се под вода, която е твърда и прозрачна като стъкло. Тя разделя води над себе си и води под себе си. Тогава Бог нарича свода „небе“.
„И Бог каза: Да се събере на едно място водата, която е под небето, за да се яви сушата; и стана така.“
И в 10 ст.:
„И Бог нарече сушата Земя, а събраната вода нарече Морета; и Бог видя, че беше добро“ (Битие 1:9, 10).
Следователно, цялата вода, намираща се под свода, се събира в долната част като образува пространство. Появява се суха земя и сега имаме нещо, което прилича на изглед на сушата от въздуха. На следващия ден Бог прибави дървета и трева, за да направи така, че мястото да изглежда дори още по-хубаво. Нека слезем на 14 ст.:
„И Бог каза: Да има светила на небесния свод, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване времената, дните и годините; и да бъдат за светила на небесния свод, за да осветляват земята; и стана така. Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, а по-малкото светило, за да владее нощта; създаде и звездите. И Бог ги постави на небесния свод, за да осветляват земята...“ (Битие 1:14-17).
Искам да повторя (и се надявам, че четете заедно с мен):
„И Бог ги постави на небесния свод, за да осветляват земята...“
Това означава, че твърдата стъклоподобна субстанция, за която научихме в Йов, има заградени по долната си страна слънцето, луната и звездите, а по външната си, горна страна, има водите, намиращи се отгоре, които биват задържани.
Нека открием втори свидетел, който да подкрепи това. Отворете на Псалм 148. Припомнете си, че Бог нарича свода също и „небе“. Видяхме това още в Битие 1:8. Забележете как Давид отправя прослава във възходящ ред, започвайки от 3 ст. нататък. В Псалм 148:1-5 се казва:
„Алилуя! Хвалете Господа от небесата; хвалете Го във височините. Хвалете Го, всички Негови ангели; хвалете Го, всички Негови войнства. Хвалете Го, слънце и луна; хвалете Го, всички светли звезди. Хвалете Го, вие, висши небеса и води, които сте над небесата. Нека хвалят името на Господа; защото Той заповяда и те бяха създадени...“
Те определено са имали разбиране за света, което ние не сме имали или поне отдавна сме забравили. Сега, след като имаме работно разбиране за свода, нека видим какво има да каже Библията за самата земя. Нека отворим на Исая 40:22:
„Онзи, Който седи над кръга на земята, пред Когото жителите й са като скакалци, Който простира небето като завеса и го разпъва като шатър за живеене...“
Някои хора се въодушевяват, когато четат този текст, при споменаването на фразата „кръг на земята“. Но е налице забележимо разграничение между кръг и сфера. Ние познаваме разликата и Исая също я познаваше. В Исая 22:18 Исая, като говори за Господа, казва:
„...ще те навие и ще те метне като топка в широка земя; там ще умреш и там, вместо славните ти колесници, ще има срам на дома на господаря ти.“
Така че Исая можеше да каже:
„Онзи, Който седи над топката на земята,“
но това просто нямаше да бъде правилно. Той действително казва в продължение обаче, в 22 ст. от 40 гл., че Бог
„простира небето като завеса и го разпъва като шатър за живеене“,
което описва адекватно свода, бих могъл да добавя.
В Йов 38:4-6 Бог казва на Йов:
„Къде беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен: Кой определи мерките й? (Ако знаеш.) Или кой опъва връв за мерене по нея? На какво се закрепиха основите й? Или кой положи крайъгълния й камък...“
Бог употребява много строителска терминология при описване на направата на земята. Крайъгълните камъни били поставяни под ъгъл от 90 градуса върху постройки с квадратна форма. Виждате ги обикновено на повечето църкви и сгради. Обикновено те имат върху себе си нещо гравирано. Така че знаем, че имаме поне един ъгъл. Да видим дали можем да намерим още свидетели по темата. Нека погледнем Исая 11:12 и Откровение 7:1. Исая казва:
„И ще издигне знаме за народите и ще събере изгонените на Израел, и ще събере в едно разпръснатите на Юдея от четирите краища на земята“ (Исая 11:12).
В Откровение 7:1 Йоан казва:
„След това видях четири ангела, стоящи на четирите ъгъла на земята и държащи четирите земни ветрове, за да не духа никакъв вятър по земята, нито по морето, нито върху някое дърво.“
Следователно, имаме земя с основи, четири ъгъла и крайъгълен камък. Така че онова, което би трябвало да виждаме, е нещо, което изглежда подобно на това. Искам да се върна съвсем набързо на Йоан 38:6. Не искам да подминаваме нещо. В 38 гл. и там 6 ст. Бог казва на Йов:
„На какво се закрепиха основите й?“
Сега знаем, че земята се намира всред бездната (или водите). Има стъклоподобно покривало, наречено „свод“ или „небе“, под което се намират земните маси и моретата, в кръгова формация, която почива върху четириъгълна основа с крайъгълен камък. Но при цялата тази вода, която я обкръжава, земята вероятно би се движила из водите. Нека видим как Бог разрешава това. Да отворим на 1 Царе 2:8 – там се казва:
„Въздига бедния от праха и издига сиромаха от бунището, за да ги сложи да седят с благородните; славен престол им дава в наследство. Защото стълбовете на земята са на Господа и Той е поставил на тях света.“
В Йов 9:6 се казва, като се говори за Бога:
„Той поклаща земята от мястото й, така че стълбовете й треперят.“
Колко здрави са тези стълбове? - питате вие. В 1 Летописи 16:30 се казва:
„Треперете пред Него, цяла земя! И светът стои здраво, няма да се поклати.“
Следователно, дотук имаме ясна картина. Тя би трябвало да изглежда по начин, подобен на този. Нека намерим трети свидетел, който да потвърди онова, което ни казаха Самуил и Йов. Да погледнем Исая 66:1 – там се казва:
„Така казва Господ: Небето Ми е престол и земята е Мое подножие [букв.: столче за крака]...“
По онова време имаше столчета за крака и все още ги имаме сега. Нека отделим един миг, за да попием всичко това. Така че вероятно се чудите:
„Как действа слънцето? Ако не се въртим около слънцето или не се движим около оста си, как се движи то?“
Да видим какво казва Библията. В Изход 17:12 Библията ни казва:
„А като натегнаха ръцете му, взеха камък и подложиха на Моисея, и той седна на него; а Аарон и Ор, единият от едната страна и другият от другата, подпираха ръцете му, така щото ръцете му се подкрепяха до захождането на слънцето.“
Добре. Следователно, в този стих се казваше, че Аарон и Ор държали ръцете на Мойсей вдигнати до захождането на слънцето. Знам, че това изглежда някак слабо. Някои вероятно казват:
„Това е само игра на думи. Слънцето не се движи в действител-ност.“
Нека намерим още няколко свидетели, които могат да хвърлят светлина по въпроса. Първо, нека погледнем Исус Навиев 10:12, 13 – текстът гласи:
„Тогава говори Исус Господу, в деня когато Господ предаде аморейците на израилтяните, като рече пред очите на Израиля: Застани, слънце, над Гаваон, И ти, луно, над долината Еалон. И слънцето застана и луната се спря, догдето мъздовъздадоха людете на неприятелите си. Това не е ли записано в Книгата на Праведния? Слънцето застана всред небето, и не побърза да дойде почти цял ден. Такъв ден не е имало ни по-напред ни после, щото така да послуша Господ човешки глас; защото Господ воюваше за Израиля...“ (Исус Навиев 10:12-14).
Следователно, тук виждаме как Бог спира както слънцето, така и луната в продължение на около един ден. Библията е много буквална в значенията и обясненията си. Бог буквално раздели Червено море. Лотовата жена буквално се превърна в стълб от сол. Йона буквално беше погълнат от риба и Исус буквално възкръсна на третия ден и предстои буквално да се върне скоро. В множество светски религиозни училища и дори в църкви са се вмъкнали много измамливи учения, които преподават, че много от тези библейски събития и дори някои от чудесата на Христос не са се случили в действителност и че това са истории, разказани с цел да ни предадат нравствен урок. Усъмняването в ученията и историите на Библията е една от първите стъпки, водещи към отстъпление. А ние не притежаваме правото да подбираме кои части от Библията са приложими и кои – не са; или кои части са боговдъхновени. Във 2 Тимотей 3:16, 17 се казва:
„Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата; за да бъде Божият човек усъвършенствуван, съвършено приготвен за всяко добро дело.“
В продължение нека погледнем още един свидетел относно движението на слънцето. В Исая 38 гл. се говори за историята на цар Езекия, който бил смъртно болен и след посещението на Исая се помолил на Бога и Господ чул молитвата му и прибавил петнадесет години към живота му. В 8 ст. се говори за знамението, което Бог дал на Езекия, за да го уведоми, че го е чул. Стихът гласи:
„...ето, ще върна сянката десет стъпала назад, които е изминала върху слънчевия часовник на Ахаз. И така, слънцето се върна назад десет стъпала, които преди това беше изминало“ (Исая 38:8).
Така че тук, в Исая 38:8, имаме всъщност движение на слънцето всъщност назад по небето, в Исус Навиев 10:12, 13 стоене на слънцето на едно място, а в Изход 17:12 движение на слънцето напред. В Матей 18:16 се казва:
„Но ако не те послуша, вземи със себе си още един или двама и от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума.“
Това пътуване на слънцето и луната е описано и от Давид в Псалм 19:4-6 – там се казва:
„Вестта им е излязла по цялата земя и думите им - до краищата на вселената. В тях е поставил шатър за слънцето; то като младоженец излиза от стаята си, като силен мъж се радва да тича във пътя. Излиза от края на небесата и обикаля до краищата им, и от топлината му нищо не се скрива.“
Искам да се върна на свода, но е необходимо да разгледам някои неща по отношение на луната. В Битие 1:14 Бог казва:
„Да има светила на небесния свод, за да разделят деня от нощта...“
Той казва:
„...нека служат за знаци и за показване времената, дните и годините.“
В 15 ст. Той казва:
...да осветляват земята...“
В 16 ст. пък се казва:
„Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, а по-малкото светило, за да владее нощта; създаде и звездите.“
Библията казва, че Бог създал слънцето, луната и звездите. Бог ги нарича „светила“. Той не каза „планети“, „черни дупки“, „астероиди“ или „метеори“. Дори не беше употребена лексика, която да предполага създаването на такива предмети, както беше употребена, когато Бог създаде морските твари „според видовете им“ или плодните дървета „според видовете им“, или водните твари „според видовете им“, или земните зверове „според видовете им“ и всичко, което пълзи по земята „според видовете им“. Слънцето е независим източник на светлина. Луната е независим източник на светлина. Звездите са независими източници на светлина, което означава, че не разчитат една на друга за произвеждането на светлина. Всяка от тях дава собствена мярка светлина и всички те следват ход в свода, даден им от Бога. В „Деяния на апостолите“, стр. 586 се казва:
„Небесните звезди са под Негов контрол. Той ги изпълва със светлина, води и направлява движението им. Ако не прави това, ще станат падащи звезди“ („Деяния на апостолите“, стр. 586, пар. 3).
Онова, което хората наричат днес „планети“, са просто звезди, които следват уникален път, за разлика от главните, фиксирани съзвездия, които виждаме обикновено. Нашите звезди, слънце и луна съществуват в рамките на нашия свят. Знаем, че съществуват други, непаднали светове, но те биха съществували на друго разположение в рамките на голямата бездна, със собствени слънце, луна, звезди, съзвездия и т.н., ако Бог е избрал да ги създаде с такива. Подобно на цветя в поле, всяко от които е различно от другото, възможностите за това как всеки свят може да се различава от друг, са безкрайни. Това е Божията вселена.
Знаем, че за всяко нещо, което Бог прави, Сатана разполага с фалшифи-кат. Бог каза:
„Да бъде светлина“ (Битие 1:3).
Сатана казва, че се състоял „Голям взрив“.
Бог каза:
„Да бъде свод сред водите...“ (Битие 1:6).
Сатана казва, че съществува безкраен вакуум на пространството.
Бог казва, че създал слънцето и луната.
Сатана казва, че слънцето е просто още една звезда, а луната е скала, която отразява светлината на тази звезда.
Бог каза, че поставил слънцето, луната и звездите в свода.
Сатана казва, че всички те са разположени на светлинни години разстояние от нас и има други галактики и слънца.
Бог каза, че създал животните според вида им.
Сатана казва, че животните еволюирали до настоящото си състояние.
Бог каза, че създал човека от пръстта.
Сатана казва, че човекът пропълзял от водата.
Бог каза, че човекът бил създаден по Неговия образ.
Сатана казва, че човекът еволюирал от маймуни.
Бог, че бракът е между мъж и жена.
Сатана казва, че бракът може да бъде с когото и да било.
Бог постанови седмия ден, събота.
Сатана въведе поклонението в неделя.
Бог каза, че „душата, която е съгрешила, тя ще умре“ (Езекил 18:4).
Сатана казва, че човекът притежава безсмъртна душа.
Нека не подценяваме дължините и дълбочините, до които е отишъл и е готов да отиде Сатана, за да измами света по отношение на това кой е Бог и какво е сътворил Той. Ако Библията казва, че
„небесата разказват Божията слава и небесният свод възвестява делото на ръцете Му“ (Псалм 19:1),
знайте със сигурност, че Сатана вече е нападнал този въпрос и е установил фалшификат, отпреди да се родим. Нека отделим един миг, за да се върнем на свода и обсъдим друга негова важна черта. В тази илюстрация на света ще забележите, че в простора има конструкции, наподобяващи порти, които Библията нарича „небесни прозорци“. Както с всичко до този момент, нека погледнем някои свидетели, които им предоставят потвърждение и функционалност. В Битие 7 гл., от 11 ст. нататък, Библията казва:
„В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в същия ден всички извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните водопади се спуснаха. И дъждът валя на земята четиридесет дни и четиридесет нощи“ (Битие 7:11, 12).
Тук Библията говори за разпукване на изворите на бездната и отваряне на небесните прозорци. Ако си спомняте, при Сътворението имаше води над свода (или над небето) и води под земята. Така че ако Бог е решил, че ще унищожи света с потоп, трябвало просто да отвори небесните прозорци и изворите на голямата бездна, и щяла да рукне вода като от скъсан язовир.
Нека се обърнем към Духа на пророчеството и видим какво казва сестра Уайт по отношение на Потопа. Това е от „Патриарси и пророци“, гл. 7 - „Потопът“:
„Тогава „всичките извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните отвори се разкриха“.
Водите се сипеха от облаците като мощни водопади. Реки излизаха от очертанията си и наводняваха равнините. Води бликаха от земята с неописуема сила, изхвърляйки на стотици метри във въздуха големи скали, които, падайки, се зариваха дълбоко в почвата.“
Тук сестра Уайт описва страхотната сила на изворите на бездната, запращащи скали на стотици метри във въздуха, и небесните прозорци, изпращащи вода не както дъжда, който вече валял, но думата, която употреби тя, беше „водопади“, „каскади“, „бързеи“ или „разпенена вода“.
В Малахия 3:10 – текст, който се декламира почти всяка събота в църкви по целия свят, чуваме обещанието на Бога да ни благослови, ако Му даваме с вярност десятъци и приноси. И за да ни уведоми за величина-та, в която възнамерява да ни благослови, Той оприличава това на отваряне на небесните прозорци и спускане на благословения както се спускаха водите по време на Потопа.
„...Бог не е Бог на безредие,“ според 1 Коринтяни 14:33.
Той не се шегува, нито се майтапи, нито прави неверни твърдения. Ако е казал, че е поставил свод в небето, той е там. И независимо какво могат да казват човеци или учени, точно обратното, никога няма да навлезете в грешка с Господното слово. В Римляни 3:4 се казва:
„Да не бъде! Но Бог нека бъде признат за верен, а всеки човек лъжлив, според както е писано...“
Сестра Уайт има да каже следното в „Съвети към родители, учители и ученици“, раздел 11, под заглавието „Христовите учения“:
„Онова, което съм видяла от вечните неща, и онова, което съм видяла от слабостта на човечеството, са направили дълбоко впечатление на ума ми и са повлияли на делото на живота ми. Не виждам нищо, в което да трябва да бъде възхваляван или славен човек. Не виждам никаква причина, поради която на мненията на светски мъдри мъже и т.нар. велики мъже би трябвало да се разчита и поради която да се въздигат. Как могат онези, които са лишени от божествено просветление, да имат правилни представи за Божиите планове и пътища? Те или Го отричат като цяло и пренебрегват съществуването Му, или ограничават мощта Му чрез собствените си ограничени концепции. Нека избираме да бъдем учени от Този, Който създаде небето и земята, от Този, Който постави звездите в реда им в свода и определи слънцето и луната да вършат делото си“ („Съвети към родители, учители и ученици“, стр. 387, пар. 1, 2).
Сестра Уайт споменава в „Ранни писания“ - „Разклащането на небесните сили“, че точно преди Христос да се завърне ще има отворено пространство в Пояса на Орион, през което ще се чуе да идва Божият глас и че това е същото отворено пространство, през което ще слезе светият град.“
Тъй като звездите са фиксирани в свода, отвореното пространство, за което се говори тук, е прозорец в свода. Тя споменава също така, че слънцето, луната и звездите ще бъдат преместени от местата си. Определено бих ви препоръчал да прочетете тази глава. Размислете върху следното: когато погледнем сега света, според както е описан от Библията, когато прочетем как при завръщането на Христос планини ще бъдат премахнати и небесни тела ще бъдат разклатени и отдръпнати от местата си, не е нужно голямо въображение, за да се види как „ще Го види всяко око“ (Откровение 1:7), буквално, по едно и също време, а не някаква теория за завъртане в продължение на 24 часа, сякаш някой би могъл да получи телефонно обаждане, в което да се казва, че Исус се е завърнал, часове преди Той да е пристигнал над неговата част от земното кълбо (в което всъщност няма никакъв смисъл).
Във „Великата борба“ се казва, че нечестивите ще видят как светиите стоят в светия град. Всички тези изявления, които сме чували докато сме израствали, сега поемат по-действително и осезаемо значение.
За да обобщим нещата, всички сме били под въздействието на измама откакто сме започнали за първи път училищното си образование. Преподавани са ни лъжи и неистини, пряко противоречащи на онова, което учи Библията. Преподавано ни е земно кълбо, преподавано ни е, че динозаври обхождали земята преди милиони години, преподавано ни е за еволюция. Някои от тези неистини разпознаваме бързо като погрешни, като например еволюцията, но някои са малко по-коварни. Знаем, че земята приближава да достигне 6000-ната си годишнина, но постоянно ни се натяква, че земята е на милиарди години. Някои може би ще кажат:
„Ами, какво вредно има в това?“
Вредата се състои в това, че ако осъзнаеха и имаха истинско знание, че изкупителният план има времеви лимит и че последните хиляда години ще бъдат прекарани в небето, в завършване на хилядолетието на съботна почивка, мнозина биха се събудили и биха потърсили Господа, осъзнавайки, че ни остават само още няколко години тук, на тази земя. А това са само още няколко години до завръщането на Христос. Революция или икономически срив, или нещо, което би могло просто да сложи край на рутинния ни всекидневен живот би могло да се намира едва на месеци разстояние. Щом благодатното време приключи, за изгубените няма значение дали Христос ще се завърне след седмици или след месеци. Също както нямаше значение щом Бог затвори вратата на ковчега колко дни изминаха, за оставените отвън. Тяхната участ беше фиксирана. Някои може би ще кажат:
„Няма значение каква е формата на земята. Тя не е от спасително значение. И много светии отидоха в гроба вярвайки, че земята е кълбо.“
Много истински християни отидоха в гроба и пазейки неделята и ще бъдат възкресени при първото възкресение. Но когато върху всеки човек на тази земя дойде изпитът с неделния закон, неговото решение ще определи вечната му участ. Но размислете върху следното: Божият печат е съботата от Четвъртата заповед. Този печат признава Бога като Създателя на небето и земята. Как можем наистина да се изправим и да прогласим тази истина, когато дори нямаме подобаващо библейско разбиране какво в действителност беше създадено в небето и земята? Как можем да очакваме да бъдем готови да умрем за вярване, за чиито детайли и конкретни подробности считаме, че не са от спасително значение? Как можем да очакваме да устоим всред осмиване, подиграване и клеветене докато прогласяваме Тройната ангелска вест, когато дори не желаем хората да знаят, че даже водим това разискване, а какво остава да го споделим, в случай, че бъдем убедени в истините му? Братя и сестри, Господ ми е внушил, че това е изпит, пораждащ пресяване, преди неделния закон, който ще разкрие пред цялото небе кой е подготвен да се придвижи напред към голямата криза, която предстои. Това не само е изпит, но е и условна мярка, която ще спомогне за бъдем подготвени да устоим само и единствено с едно „Така казва Господ!“. Ако вярвате в истината, която открихме тук, и я споделите, ще бъдете осмивани, ще бъдете оскърбявани, ще изгубите приятели и връзки. Възможно е да бъдете изолирани от сподвижниците си или от членовете на църквата. Възможно е репутацията и ръководният ви пост да бъдат отнети, семейни връзки да бъдат разкъсани. Ако сте пастор или ръководител, е възможно църковни членове да напуснат църквата ви. Възможно е да изглежда сякаш служението ви ще пропадне, но оттук нататък знайте, че Бог освобождава място за онези, които ще съставляват триумфиращата църква. И тези хора ще се покланят на Бога с дух и истина. Те няма да се срамуват да наричат греха с истинското му име, няма да се боят да посочват „човека на греха“ и няма да се смущават от стари, отдавна забравени истини. Ето защо тази вест е от толкова голяма важност. В Матей 5:11, 12 Исус казва:
„Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо всякакво зло заради Мен; радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.“
В Своята милост Бог допуска да преживеем тези изпитания, за да изградим издръжливост за по-големите изпитания, също както бегачи тренират за маратони. В Еремия 12:5 се казва:
„Ако тичаш с пешаците и те те изморят, тогава как ще се надбягваш с конете? И макар че в мирна страна си в безопасност, но какво би направил при прииждането на Йордан?“
Размислете върху това. Преди израилтяните да влязат в Обещаната земя, преди битките, скитането, изпитанията и проверките в пустинята, преди прекосяването на Червено море или отпътуването от Египет и язвите, Бог допусна израилтяните да претърпят допълнителни страдания и двойни трудове, дори след като Мойсей пристигна и заяви на фараона да пусне Божия народ. В „Патриарси и пророци“, гл. 23, стр. 260 се казва:
„Евреите очакваха да получат свободата си без някакви особено тежки изпитания на вярата, без каквото и да е истинско страдание или трудност. Но още не бяха приготвени за освобождение“ („Патриарси и пророци“, стр. 260, пар. 2).
Късният дъжд ще бъде излят в края и ще укрепи Божия народ да устои в онзи велик час и да прогласи Високия вик. Но мнозина от нас сега не притежават издръжливостта да устоят през това време. Страданието от липса на работа, пари или прости предмети от първа необходимост за живота не е ново за Божия народ. Но през 2017 г. страданието и загубата на такива неща поради прогласяването на истината от Библията е такова. Как можем да очакваме честно да кажем на някого, че спасението на душата му зависи от покорството към ден, който беше направен в паметник на Сътворението, въз основа на Писанието, когато самите ние не можем да повярваме в едно „Така казва Господ!“ по отношение на онова, което е сътворил? Не можем. Двете неща вървят ръка за ръка. Боя се, че пренебрежение и отхвърляне на тази истина ще доведе в крайна сметка до пренебрежение и отхвърляне на съботата, а в крайна сметка и до приемане на белега на звяра, когато настъпи преследване. Вярно е, че истинският въпрос се състои в развиване на връзка с Христос и удържане на победата над греха, така че Христос да може да завърши делото Си в светилището. Но ако Бог не може да ни събуди от съня ни, то ние вече сме изгубени. Точно това е предназначена да направи тази истина тук. И ако адвентистите от седмия ден не желаят да я прогласят, Той ще намери светски знаменитости, които ще го направят. И е възможно те да запълнят седалките, заемани някога от нас. Възможно е да сме изпуснали топката, що се отнася до това да живеем и прогласяваме здравната вест, но според благодатта Си Бог е събудил неколцина, които поставят павилиони и установяват центрове за здраве, в които хора да могат да потърсят помощ и водителство по време на тази криза. Когато папата прокара фалшивата си програма относно глобално затопляне, за да замаскира Божиите съдби и каже на хората, че именно поради една малка група адвентисти светът е в хаос, към какви истини ще насочим хората? Вярването в извънземни същества и в посещения и отвличания от извънземни намира силата си в погрешния възглед за космоса при земното кълбо. Когато сатанинските изяви започнат да се състоят по целия свят и демони възприемат образи и се представят като мъртви любими хора, извънземни посетители и други такива, мнозина ще бъдат измамени понеже не разполагат с ясно разбиране за библейските истини или за света, в който живеем, така че не можем да подминем това като несъществено. В Йоан 8:31, 32 Библията казва:
„Тогава Исус каза на повярвалите в Него юдеи: Ако останете в Моето учение, наистина сте Мои ученици. И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.“
Не подценявайте силата на истината, съдържаща се в Божието слово. Това са същите слово и сила, които посочват на човеците светилището, в което Исус желае да отстрани греховете им, което беше стара и забравена истина. Не ми вярвате ли? Върнете се на Йоан 8 гл., от 34 ст. нататък:
„Исус им отговори: Истина, истина ви казвам: Всеки, който върши грях, слуга е на греха. А слугата не остава вечно в дома; синът остава вечно. И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни“ (Йоан 8:34-36).
„Свободни от какво?“ - казвате вие. От греха.
Братя и сестри, Бог желае да отстрани всяка заблуда и неистина от ума ни.
1) Земята не е кълбо и
2) вие можете да удържите победа над греха –
хората ще ви кажат, че и двете неща са фалшиви, но именно тогава се облягате на Писанията. Някои от вас, които може би гледате това, вероятно ръководите служения, в които Бог ви е призовал. Възможно е Той да е отворил врати и да е осигурил възможност делото Му да се придвижва напред безброй пъти, така че вие да знаете със сигурност, че Неговата ръка ви води. Но ако си спомняте, в историята на Мойсей след като Бог му даде поръчение при горящия храст и той, съпругата и децата му предприеха пътуване до Египет, Господ стана недоволен от Мойсей и изпрати ангел да прегради пътя със застрашително предупреждение. Не беше дадено никакво обяснение, но Мойсей си спомни, че не беше зачел едно от изискванията на Бога. Поддавайки се на убеждението на съпругата си, Мойсей пропусна да обреже най-малкия си син. Бог нямаше да му позволи да се придвижи напред в мисията си, защото това щеше да намали въздействието на божествените предписания върху народа. Така че клетата му съпруга, боейки се, че Бог ще порази Мойсей, взе момчето и го обряза там, на същото място.
Във 2 Тимотей 3:16 Библията казва:
„Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата...“
Така че ако при виждането и чуването на тези истини по отношение на земята вие учите хората, че това е без последици или в него няма истина, и макар че е възможно да мислите дори, че не е от спасително значение, духът на отхвърляне ще ви постави извън волята и защитната грижа на Бога.
В „Патриарси и пророци“, стр. 256 сестра Уайт казва:
„По времето на скръбта точно преди Христовото пришествие праведните ще бъдат опазени чрез службата на небесни ангели. Но престъпниците на Божия закон няма да са в безопасност. Ангелите не могат да закрилят онези, които са пренебрегнали едно от Божествените предписания“ („Патриарси и пророци“, стр. 256, пар. 1).
В Яков 4:17 се казва:
„И така, ако някой знае да прави добро и не го прави, за него това е грях.“
Това предписание може да бъде изказано и така:
„Ако учителят знае истината и не я преподава, за него това е грях.“
Вслушайте в онова, което казва сестра Уайт в „Избрани вести“, кн. 1, пар. 40:
„Видях състоянието на някои, които стояха на настоящата истина, но не зачитаха виденията – начина, който Бог бе избрал да поучава в някои случаи, в които хората се отклоняваха от библейската истина. Видях, че нападайки виденията те не нападаха червея – слабия инструмент, чрез когото Бог е говорил, – а Светия Дух. Видях, че е малко нещо да се говори против инструмента, но е опасно да се приемат леко Божиите думи. Видях, че ако бяха в заблуда и Бог избереше да им покаже заблудите им чрез видения и проявяха незачитане към Божиите учения чрез видения, те щяха да бъдат оставени да поемат по собствения си път и да се втурнат по пътя на заблудата, и да мислят, че са прави докато открият, че е станало твърде късно. Тогава, във времето на скръбта, ги чух да викат към Бога в агония: „Защо не ни показа грешката ни, за да сме се поправили и да сме били готови за това време?“ Тогава един ангел посочи към тях и каза: „Моят Отец поучаваше, но вие не желаехте да се поучите. Той говореше чрез видения, но вие не зачитахте гласа Му и Той ви предаде на собствените ви пътища, за да бъдете изпълнени със собствените си дела“ (Броудсайд, „Към получаващите печата на живия Бог“, 31 януари, 1849 г.)“ („Избрани вести“, кн. 1, стр. 40, пар. 1).
Братя и сестри, това не са мои думи, представи или мнения. Това казва Библията. Тези думи бяха вдъхнати на Мойсей, Давид, Исая, Самуил и т.н. Бог трябва да има народ, който да Му се покланя с дух и истина. Всичко ще бъде открито. Всяка измама на папството, всяка лъжа, всяка фалшива доктрина и всяко лъжеучение ще си проправят път до светлината. В „Адвентен библейски коментар“, том 1, стр. 1109 сестра Уайт казва:
„Скъпоценният запис на закона беше поставен в Ковчега на завета и все още е там, безопасно скрит от човешкото семейство. Но в определеното от Бога време Той ще извади тези каменни плочи, за да бъдат свидетелство пред целия свят против незачитането на Неговите заповеди и против идолослужението на една фалшива събота“ (Ръкопис 122, 1901 г.)“ (Адвентен библейски коментар“, том 1, стр. 1109).
Следователно, ще бъде разкрит дори Ковчегът и съдържанието му ще бъде показано наяве, за да узнае целият свят истината за Божия закон.
В Третата ангелска вест, в Откровение 14:9, 10, се казва:
„Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще и да пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му...“
Повечето от нас мислят, че обхватът на вестта, която ще прогласяваме, е този. В 1 Коринтяни 14:40 се казва:
„Всичко да става с приличие и ред.“
Не можем да прогласяваме трета ангелска вест, ако не сме прогласили преди това първа и втора. И, братя и сестри, това е Първата ангелска вест. Нека видим какво се казва в Първата ангелска вест, в Откровение 14:6, 7:
„И видях друг ангел да лети сред небето, който имаше вечното евангелие, за да го благовести на земните жители и на всяка нация и племе, и език, и народ. И каза със силен глас: Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото часът на Неговия съд настана; и поклонете се на Този, който е направил небето и земята, и морето, и водните извори!“
Братя и сестри, казва се:
„...поклонете се на Този, който е направил небето и земята, и морето, и водните извори!“
Не можем да се покланяме на онова, което не разбираме. Не можем да се покланяме на онова, което осмиваме, и не можем да се покланяме на Бога с дух и истина, ако отхвърляме истината. Вестта за плоската земя идва точно навреме, защото предстои скоро да ни сполети неделният закон. Затова трябва да прогласим тази вест. И ако можем да намерим основание да не прогласим Първата ангелска вест, няма да бъдем способни да прогласим втората или третата. Всяка вест бива съпътствана от изпит. Ако не издържим който и да е от изпитите, сме изгубени. Първата вест и първият изпит са да се поклоним на Създателя на небето и земята. Ще повярват ли хората на Божието слово, що се отнася до делата, сътворени от Него? Това събужда съвестта за неистини и подготвя човека за втората вест и втория изпит, които са да излезе от Вавилон понеже е паднал. Сега един човек има познание за Създателя, за сътворените от Него дела и съботата. Напуснал е Вавилон (или фалшивите църкви) и сега е екипиран с вяра, за да устои по време на последния изпит и да избегне приемането на белега на звяра. Но доловете следното: ако този човек не е издържал на първия изпит – да вярва в Създателя, – той няма да е повярвал на предупреждението да излезе от Вавилон. Следователно, той няма да се е намирал в подходящо положение, в което да откаже да приеме белега на звяра. Духът на пророчеството казва, че отхвърлилите свидетелс-твото на Йоан Кръстител не можели да се ползват от ученията на Исус. Исус каза:
„И когато Аз бъда издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си“ (Йоан 12:32).
Хора гладуват и жадуват за чистото Слово на истината. А истината започва да се процежда през процепите. Много обикновени хора и знаменитости знаят, че нещо не е наред със света, но нямат никого, който да им покаже и да ги научи на истините на Библията и на това как да си набавят отговорите на въпроса защо се чувстват така. Ние предпочитаме да се върнем да спим и да продължим да играем футбол и да се забавляваме. Аз казвам: Не! Кажете на хората! Ако изгубите неколцина членове, така да бъде! Мнозинството от хората, които че съставляват тържествуващата Божия църква, още не са повикани от Вавилон. Бог се опитва да отърси, което някои от нас се опитват да се задържат вътре. Ако желаете мегацърква, идете във Вавилон. Те разполагат и с броеве, и с пари. Ако искате телевизионен, интернет и радио успех, идете във Вавилон. Те ще ви покажат по телевизията и ще ви предоставят фенове. Бивш пастор или проповедник, адвентист от седмия ден, е водещ в избора на Вавилон. Кой би смесил истината със заблуда по-добре от някой, който всъщност познава истината? В завършек: братя и сестри, ако приемате тази вест причината е, че Бог желае да ви въведе в по-тясна връзка със Себе Си и желае да ви подготви – както духовно, така и емоционално и физически, – за изпитанията, които предстои да бъдат пуснати над този свят. Нека тази истина бъде трамплинът за подхранване на по-близко ходене с вашия небесен Баща. Размишлявайте върху красотите на Неговото творение, върху славата, величието, които Той вкара в съществуване. Ние сме зеницата на окото Му. Ние не сме някаква точица в обширния космос, носеща се наоколо в незначимост. Ние сме в центъра на вниманието на всички сътворени от Бога светове и всички погледи са отправени към нас.