Както знаем, колкото повече светлина притежавате като християнин, толкова по-голяма отговорност имате. И точно по това бивате съден. Бог не гледа на неверието ни, но щом при вас дойде светлина, Бог започва да ви държи отговорни и точно тогава се намесва Божията справедливост.
А знаем, че една душа е толкова скъпоценна за Христос. Затова призивът ми към вас е непрестанно да следвате истината, защото това е единственият начин да бъдете откъм правилната страна на справедливостта.
А знаем, че една душа е толкова скъпоценна за Христос. Затова призивът ми към вас е непрестанно да следвате истината, защото това е единственият начин да бъдете откъм правилната страна на справедливостта.
Earthen Vessels
[„Пръстени съдове“]
2 Коринтяни 4:7
„ВАРАВА И АДВЕНТНОТО РЪКОВОДСТВО“
Въпреки че тази беседа според мен сега е по-актуална отколкото е била някога, първият ни слайд е увещание... или заявление от Бог. Това е боговдъхновено писание и в него се казва:
„Загубата на една само душа е нещастие, безкрайно надминаващо печалбите и съкровищата на света...“ („Великата борба“, стр. 20, пар. 3).
С тази мисъл предвид искам да споделя днешната презентация – да имаме поне слабо разбиране за стойността, с която Бог оценява една жива душа. А знаем, че Бог и Неговият Син желаят всички да бъдат спасени и осигуриха това на безкрайна цена – живота на Божия Син. Не желая да подценявам по какъвто и да е начин стойността на една душа. Когато казвам нещо, което може би изглежда грубо или трудно за приемане, бих желал да разбирате, че има една страна на Бога, която мнозина не искат да признаят или да вземат предвид, и това е Неговата справедливост.
Приятно ни е да говорим за любовта на Бога, за милостта Му, за благодатта Му, за прощението, което ни дава, за прекрасните неща, и ние ги ценим. И все пак не мисля, че разбираме дори тези неща толкова задълбочено, колкото би трябвало.
Но съществува и Божията справедливост – точно затова са налице законът и евангелието. Те вървят ръка за ръка. И що се отнася до закона, по който биваме съдени, точно там се намесва справедливостта. Не може да бъдем спасени просто поради Божията любов и само поради любовта Му, защото тогава грехът просто щеше да се появи втори път, тъй като не знаем как да я оценяваме. Но ако Бог може да ни се довери в небето понеже знае, че повече няма да съгрешим, тогава ние сме признали Божията справедливост и Той ще ни даде вечен живот. Ще ви напомня за това малко по-нататък, защото ще бъде важно в хода на беседата.
„Пророчеството на Спасителя за наказанията, очакващи Ерусалим, има и друго изпълнение, на което онова страшно опустошение е само слаба сянка...“
Можем да проведем цяла беседа върху случилото се при разрушаването на Ерусалим. Било наистина ужасно премеждие и голям брой хора понесли ужасни страдания без причина. Нямало нужда тези хора да погинат, но това наистина се случило. Но тук ни се казва, че това било само слаба сянка в сравнение с онова, което ще се случи в края. Там се казва:
„Мрачни са докладите за човешката окаяност, на която земята е била свидетел през дългите векове на престъпления. Сърцето се свива и духът отпада, когато се размишлява върху тези неща. Ужасни са резултатите от отхвърлянето на небесния авторитет.“
Но виждате ли какво се казва тук?
„Но в бъдещето ни е разкрита още по-мрачна сцена... Тогава светът ще види, както никога преди това, резултатите от управлението на Сатана“ („Великата борба“, стр. 36, пар. 2).
„Гледайки към последното поколение, Исус видя света, въвлечен в измама, подобна на причинилата разрушаването на Ерусалим“ („Великата борба“, стр. 22, пар. 2).
Нужно е да знаем каква е тази измама, каква е приликата, какво е причинило разрушението на Ерусалим. Щом получим правилно разбиране на това, ще разберем за какво говори изявлението.
„Големият грях на евреите бе отхвърлянето на Христос. Големият грях на християнския свят ще бъде отхвърлянето на Божия закон, основата на Неговото управление на Небето и на земята“ („Великата борба“, стр. 22, пар. 2).
Сега виждате, че когато стигнем до края на времето, при прогласяването на Високия вик, борбата ще се води относно Божия закон и откликът на хората към това ще определи вечната им съдба. Стойността на една жива душа се основава на Божия закон и като се върнем на първия цитат, не можем да омаловажим нейната ценност – на всяка душа, приемаща вестта. Молим се това да доведе до положителен резултат.
„Исус обяви на слушащите ученици наказанията, които щяха да се изсипят над отстъпилия Израил, и специално [виждате ли?] отплатата, която той щеше да получи заради отхвърлянето и разпъването на Месия“ („Великата борба“, стр. 25, пар. 4).
Забелязвате ли, че е налице отплата? Отплатата принадлежи на Бога – в нея се състои Божията справедливост. Ако разбираме, че злосторниците ще бъдат посетени от наказание, онези, които не искат да живеят според Божиите заповеди и Божия Дух, те ще понесат тежки последици, както бяхме предупредени в първите два слайда.
„Непогрешими знамения щяха да предшестват страшния край... Когато идолопоклонническите знамена на римляните се издигнеха над святата земя, простираща се на няколкостотин метра вън от градските стени, последователите на Христос трябваше да се спасяват с бягство“ („Великата борба“, стр. 25, пар. 4).
Следователно, дадено им било предупреждението, знакът кога да избягат. И какво станало? Кой се вслушал и кой не се вслушал? Вслушалите се могли да бъдат спасени, а невслушалите се не могли. Но интересното е, че били нужни почти 40 години – 40 години от 31 г. сл. Хр.
„Почти четиридесет години, след като участта на Ерусалим бе обявена от самия Христос, Господ отлагаше Своите присъди над града и народа. Чудно бе Божието дълготърпение към тези, които отхвърлиха евангелието Му и убиха Неговия Син“ („Великата борба“, стр. 27, пар. 3).
Приятели, ако поискаме да се върнем назад с 41 години, от днешната дата, ще се върнем до 1980 г. – събитието, върху което ще разискваме. Ще ви покажа от боговдъхновените писания, че същото осъждение, изречено над Ерусалим и юдеите, било изречено над организацията на Църквата на адвентистите от седмия ден през 1980 г. Причината да споменавам това сега е, че вече изминаха 41 години – сега сме 2021 г. Изминаха 41 години от 1980 г. насам. Милостта и дълготърпението на Бога вече са надхвърлили тези към Ерусалим.
И ако онова, което споделям, е паралелно на случилото се тогава, трябва да сме много близко. Трябва да сме, защото Той даде на юдеите 40 години. А си припомнете, че това беше първият Му избран народ. Единствената група след него, на която бе дадено същото увещание – да занесе евангелието на света – беше организацията на адвентистите от седмия ден.
„Нито един християнин не загина при разрушаването на Ерусалим. Христос бе предупредил учениците Си и всички, които вярваха на Неговите думи, бдяха за обещания знак...“ („Великата борба“, стр. 30, пар. 2).
Душите, които наистина вярваха на Христос, действително избягаха – в безопасност в град Пела, и спасиха душите си за вечността. Загиналите при разрушението на Ерусалим представят изгубените в края на времето. Точно в това се състои паралелът между разрушението на Ерусалим и събитията от последните дни.
„Евреите бяха отхвърлили призива на Божия Син и сега увещанията и молбите ги правеха само още по-упорити - до сетни сили, в съпротивата им“ (ВБ, стр. 32, пар. 3).
Виждате ли, опасността при противенето на Божия Дух и убеждението в истината е, че се поставяте в ситуация, в която вземате твърдо решение да изминете целия път, по който сте започнали, въпреки че е погрешен. И въпреки че всичко около вас ви говори, вие въпреки това упорствате по пътя, по който сте поели – и всичко това е понеже не се смирявате за истината, която Бог ви е дал. Хората, които се вслушаха в Христовите думи и видяха случващото се, разбраха знака. Те вярваха на Христос и Му се покориха и така се спасиха. В края на времето ще бъде точно същото.
„И днес светът не е по-готов да повярва на вестта за сегашното време, отколкото евреите бяха готови да приемат предупреждението на Спасителя за Ерусалим. Когато и да дойде Денят на Бога, за безбожните той ще бъде ненадеен... така внезапно ще връхлети гибелта над безгрижните и невярващите [и виждате ли какво се казва в края?] „и никак няма да избегнат““ („Великата борба“, стр. 38, пар. 1).
Тук бива въздадена Божията справедливост. Не можете да я избегнете. Няма полза да казвате:
„Бог е добър, милостив и благ и ще се смили над мен.“
Бог изисква от вас покорство сега, днес. В това покорство се включва начинът, по който реагирате на последната вест, какво становище заемате вие, между вас и вашия Бог. И не бива да допускате църква, проповедник, пастор, група или приятел, никой, нито брачен партньор, не бива да допускате никой да застане между вас и Бога. Затова и докато споделям тази тема относно организацията на адвентистите от седмия ден ситуацията в света днес, в която всички деноминационни религии (а не само адвентистите от седмия ден) е, че те следват и вярват онова, което им казва пасторът. Те следват и вярват на онова, което учи църквата им, възприемат верската система според конкретната деноминация. И онова, което казвам, е: не правете това. Изследвайте истината и тогава последвайте тази истина. Така вие следвате Христос, а Той е единственият, Който може да ви спаси, защото ако следвате заблуда вие няма да избегнете осъждението.
„Сериозните слова, които отправям към църквата са, че нито един на двадесет души, записани в църковните регистри, не е готов да приключи земната си история и ще остане без Бога и надежда в света като най-обикновен грешник“ („Християнско служене“ (1893), стр. 41).
И така, душите, вписани в църковния регистър и неизпълняващи това, са в правилно и добро положение, имат добра репутация пред църквата. Тук пророкът ни казва, през 1893 г. (след малко ще поговорим за тази дата), че те не са готови да посрещнат своя Бог. Това, че нито един от двадесет не е готов, означава повече от 95 процента. Така че това е огромното мнозинство от организацията. Не говорим за един или двама души. Не говорим за изключения. Говорим за огромното мнозинство. Всички ли разбирате какво представлява 1893 г.? Важно е, защото през тази година се състояла сесия на Генералната конференция, пет години след 1888 г. През тази година беше кулминацията в прогласяването на вестта за праведност чрез вяра, която Бог изпрати в милостта Си, за да спаси души. Така че в самата кулминация на вестта имаме църква, в която повече от 95 процента от хората, вписани в църковните регистри, не са готови да посрещнат своя Бог, в кулминацията на вестта, която щеше да ги спаси! Не във време на мрак, а във времето на най-голямата светлина, давана някога от небето! И намирам за удивително, че в този момент, когато би трябвало хората да бъдат в добро положение пред Господа, ни се казва, че повече от 95 процента от тях не са. Не знам за вас, приятели, но аз съм склонен да мисля, че докато грехът продължава да се развива и деградираме все повече, ние се отделяме все повече и повече от Бога.
Мисля, че църквата днес е в далеч по-лошо състояние отколкото през 1893 г., защото през 1893 г. вестта беше нова, едва на пет години, и се стигна до момент, в който хора наистина биваха обръщани от нея. И дори тогава повече от 95 процента не бяха готови да посрещнат своя Бог!
Еремия 17:5 е увещание, което е нужно всички да приемем. Споделяли сме го и преди, но си струва да се повтори. Забележете, че се казва:
„Така казва Господ...“
Тези думи пише Еремия, но кой говори тук? Самият Господ. Говори Йехова, Бог.
„Проклет да бъде онзи човек, който уповава на човека и прави плътта своя мишца, и чието сърце се отдалечава от Господа.“
Но...
„Благословен да бъде онзи човек, който уповава на Господа и чието упование е Господ“ (Еремия 17:7).
Тук няма нищо, което би загатнало или би ви подтикнало да мислите, че деноминация, проповедник или определена верска система ще ви спасят. Упованието ви трябва да е в Исус Христос и в никой друг, и не бива никой да застава между вас и вашия Господ. В Тимотей четем:
„...в случай че закъснея, за да знаеш как трябва да се държат хората в Божия дом, който е църква на живия Бог, стълб и опора на истината“ (1 Тимотей 3:15).
Това е един от най-ясните отличителни признаци на Божията църква – както в края на времето, така и през поколенията. Тя винаги е стълб и опора на истината. Ако съумея да ви покажа, че много неща, които се поучават в дадена деноминация, са заблуда, можете ли да кажете, че тази деноминация е стълб и опора на истината? Разбира се, че не. Това е противоречие. Тогава тази деноминация не може да бъде църквата на живия Бог. Виждате ли това? Църквата на живия Бог е стълб и опора на истината. Така че ако искате да узнаете дали сте в правилната църква, проверете доктрините й, проверете какво поучава. Знам, че духът и характерът са свързани с това, но доктрините ще ви покажат дали деноминацията е в истината или не е.
„Но ако и самите ние...“
Говори Павел:
„Но ако и самите ние [Павел и учениците] или ангел от небето ви проповядват друго благовестие, освен онова, което ви проповядвахме, нека бъдат проклети . Както по-горе сега казахме, така пак го казвам...“
„...така пак го казвам: Ако някой ви проповядва друго благовестие, освен онова, което приехте, нека бъде проклет“ (Галатяни 1:8, 9).
Проклинането им означава унищожение, окаянство, отделяне от верните. Павел повтаря точно онова, което ще извърши Божията справедливост. Когато бъдат съдени, хората в края на времето (в последния съд, посред който се намираме сега), ще бъдат или проклети, или благословени. Павел каза:
„...за нас [за него и братята му] има само един Бог...“
Там той ви казва особено ясно. Надявам се, че всеки, който не е съгласен с мен по тази точка, ще погледне много внимателно този стих. Павел казва, че този „един Бог“ е Отец. Разполагаме с цели изследвания, които доказват кой е единият Бог на Библията, и това винаги е Отец, винаги. Няма нито един стих в Библията, в който да се казва, че този един Бог е някой друг, нито дори самият Исус. Но разбираме, че Исус е Бог – Той е божествен и е всичко, което Бог е, но не е единият Бог на Библията – това искам да посоча. Павел казва, че единият Бог на Библията е:
„Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко...“ (1 Коринтяни 8:6).
Всичко е било създадено от Бога чрез Исус Христос – единствените двама Създатели, споменати в Библията. Това учение е много просто и лесно за разбиране и не е трудно да се приеме. Самият Исус казва:
„А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог [Павел ни каза кой е единственият истинен Бог – великият Йехова, Отец], и [също така да познаваме] Исус Христос, Когото си изпратил“ (Йоан 17:3) – Единородният Божий Син.
Тогава в продължение Йоан ни казва:
„...Кой е лъжец, освен онзи, който отрича, че Исус е Христос? Този е антихрист, който се отрича от Отца и от Сина“ (1 Йоаново 2:22).
Тук много ясно се говори за родствена връзка между тези две Същества – Отец и Сина. Намирам за много интересно, че днес не само адвентистите от седмия ден, но и много деноминации, полагат всякакви усилия, за да ви покажат, че родствената връзка на Отец и Сина е всичко друго, но не и буквална родствена връзка. Искам да споделя нещо с вас и се надявам, че има смисъл в това. За всяко човешко същество, живяло някога, от Адам чак до края на времето, в човечеството баща и син за хората винаги са означавали само едно. А Библията е написана за хора. Така че когато Библията казва „Отец и Сина“, нямате право да мислите за това по какъвто и да е друг начин, освен начина, по който разбирате баща и син в човечеството, защото Той ни говори според нашите разбиране и знание. Ако Отец и Синът не бяха Отец и Син, ако не бяха такива, тази терминология щеше да бъде погрешна и объркваща. Но Бог не се отнася към нас така. Той прави да стане абсолютно ясно – Отец и Син. Така разбираме тези думи, така ги и приемаме, дори ако целият свят отрича това (което всъщност се случва сега).
В последните думи, които Исус сподели с учениците Си в Гетсиманската градина, от Йоан 14 гл. до Йоан 16 гл., преди последната Си публична молитва, преди да бъде отведен, там е съобщен цял диалог. Можете да го четете многократно и никога няма да можете да го разберете напълно. Но Исус поучаваше категорично кой е Светият Дух, кой е Утешителят. И когато стигнем до края на Йоан 16 гл., в самия край, последното нещо, което посочва Исус на учениците Си, е откъде е дошъл, откъде е дошъл самият Исус – от миналото на вечността. Вижте какво казва Той – Той се обръща към учениците Си с думите:
„...защото сам Отец ви обича, понеже вие възлюбихте Мен и повярвахте, че Аз от Отца излязох“ (Йоан 16:27, 28).
Исус казва на учениците Си, че е излязъл от Бога, излязъл е от Отец. Това „излизане“ от Бога е „Екзеркомай“ и означава „изтичам“ или „излизам от“.
Той повтаря това в последната Си публична молитва, след като учениците са приели истината и са потвърдили, че я разбират. Понеже ако погледнете няколко стиха по-нататък, след 28 ст., ще чуете как учениците казват:
„Сега... никаква притча не казваш“ (Йоан 16:29).
Никаква притча, никаква пословица.
„Не говориш със символи. Сега говориш истината и наистина знаем, че си излязъл от Отца.“
Това Му казаха учениците. Те знаеха това със сигурност и не беше притча, не беше пословица. Исус се помоли на Своя Отец и какво каза Той в началото на молитвата Си?
„...защото думите, които Ми даде Ти, Аз ги предадох на тях и те ги приеха; и наистина знаят, че излязох от Теб...“ (Йоан 17:8).
Като казва „от Теб“, Той се обръща към Своя Отец и говори за Своя Отец. Казва им:
„Отче, те наистина знаят, че Аз от Теб излязох. Точно думите, които Ти ми каза да им съобщя, те разбраха и наистина знаят, проумяха ги.“
Това е последното нещо, което посочва Той преди да бъде отведен. Това е от критична важност приятели. Това се случва в края на 16 гл., а в 17 гл. Той отправя молитвата на потвърждение. Припомнете си, че Неговото дело на земята като свидетелство, до кръста... кръстът все още предстоеше, но що се отнася до служението Му преди кръста, то беше завършено. Това бе всичко. Предстоеше Той да бъде вързан и отведен. Колко служба можеше да извърши Той? Въпреки че наистина спаси разбойника на кръста и направи други неща (да, разбирам), говоря за Неговото публично служение. Това е последната публична молитва, отправена от Христос. Разполагаме с множество изследвания и книги относно доктрината за Отец и Сина. Тук споделям само две, защото не това е целта на беседата ни. Но просто искам да видите колко ясна е тази доктрина. Затова ги споделям с вас. В Юда четем:
„Възлюбени, като показвах всяко усърдие да ви пиша за нашето общо спасение, счетох за нужно да ви пиша и да ви увещая да се подвизавате за вярата, която веднъж за винаги бе предадена на светиите“ (Юда 1:3).
За съжаление се налага да правим именно това, когато се появят лъжеучения като това. Понеже разбираме стойността, с която Бог оценява една душа, и разбираме докъде ще стигне тази душа, ако продължи в тези заблуди и ереси, и какво правим ние? Подвизаваме се за вярата.
„Защото са се вмъкнали тайно някои хора, които отдавна са били посочени, че подлежат на това осъждане, безбожници, които обръщат благодатта на нашия Бог в похотливост и отричат единствения Владетел, Бог...“
Това се отнася за Отец - „единствения Владетел, Бог“. Отричат се от Него и от...?
„...и нашия Господ Иисус Христос“ (Юда 1:4).
Така че Христос не е оставен извън картината. Приятели, искам да споделя с вас един цитат, който всеки може да проучи сам за себе си. Тези нечестиви човеци, които били „посочени“, били (според значението на думата) подготвени за това дело, започнали преди нашите предци – пионерите – и сестра Уайт да починат. Но те не можеха да получат своето. И те знаеха това. Има даже изявление от тях, в което се казва, че трябвало да изчакат докато старите умрат, защото знаели каква съпротива щяла да се окаже, когато се опитат да внесат тези гибелни ереси – похотливост и изопачаване на истината. Затова трябвало да изчакат докато пионерите умрат и да, наистина внесли това. И все пак били нужни 50 години, от 1930 до 1980 г. Все пак били нужни 50 години, но те наистина били готови да чакат. Съпротивата вече не била такава, каквато била докато предците им били живи. След малко ще ви покажа това. Но Павел ни казва:
„Защото, ако и да има така наричани богове, било на небето или на земята, (както има много богове, и господари много), но за нас има само един Бог, Отец...“
Така че всеки път, когато видите да се проповядват няколко бога, това не е единият истинен Бог, единственият Бог на Библията. Ако си спомняте, това беше също „Шема Израел“ - Второзаконие 6:4. Тогава ще узнаете, че това учение се отклонява от истината.
„Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно го търпите“ (2 Коринтяни 11:4).
Защо хората толкова лесно приемат или попиват заблуда, но когато чуят истината е много трудно да я приемат? Казано ни е, че истината винаги е била непопулярна, винаги! И споделящите истината също са непопулярни. Защо човекът е толкова склонен да приема заблудата? Изглежда необяснимо, особено, когато доведете това до християнската сфера, тъй като бихте помислили, че всеки християнин желае истина, а не заблуда. Но нещата не стоят така, не и в действителност.
„По това време римските власти бяха задържали един затворник на име Варава, който бе осъден на смърт. Този човек претендираше, че е Месия.“
Виждате ли заблуждението на Варава? Той всъщност вярвал, че е Месия.
„Той твърдеше, че има власт да установи нов, съвсем различен порядък на нещата, за да постави ред в света. Изпаднал под влиянието и заблудата на Сатана, твърдеше, че всичко, което може да придобие чрез кражба и грабеж, е негово собствено“ („Копнежът на вековете“, стр. 733, пар. 1).
„Няма да притежавате нищо и ще бъдете щастливи!“ („Няма проблем, защото ще ни го дадете всичкото. Ние ще сме щастливи.“)
Виждаме подобно мнение да се изразява днес:
Действа същият дух. Това всъщност е същият дух. Но името „Варава“ (за да имат всички яснота) означава: Вар- (т.е. син, на гръцки) и -авва (т.е. баща). Според стари ръкописи това име може да бъде преведено и като „Исус Варава“. Няколко ръкописи обаче назовават терориста „Исус Варава“ и цитират Пилат да пита:
„Кого искате да ви пусна – Исус, син на баща си, или Исус, Син на Баща Си?“
Точно същото, като говори за Варава и Исус, с точно същото название. Друг превод е:
„Кого искате да ви пусна – Исус Варава или Исус, наречен „Месия“?“
Причината да посочвам това е, че когато дойде фалшивият Исус, не само името му ще бъде същото, но и всичко във връзка с него ще изглежда по същия начин. Това ще бъде невероятна измама, защото това не е точен паралел, тъй като в ситуацията тук, през 31 г. сл. Хр., външният вид на Варава и поведението му издавали, че е престъпник. Той изглеждал като престъпник. Всичко, свързано с него, било страховито, ужасно. Описанията му просто карат човека да се чуди как хората биха пожелали да го изберат пред Исус. Докато поведението на Исус винаги било чистота, благост, вежливост, смирение. По лицето Му всъщност можело да се види, че това е добър Човек. Всеки път, когато минехте край Него, бихте чувствали това. Как изобщо бихте могли да изберете такъв престъпник пред Исус, когато това били два различни характера, а не само начина, по който изглеждали. Това ви кара да се чудите, но ще видите защо е станало така. Въз основа на тези споделени сред юдейските писатели гръцки термини от 1-ви век, виждането ни за Варава е за убиец, разбойник и измамник. Това, че е наречен просто „разбойник“ [сега ще прочетем стиха] в английските ни Библии, е занижен израз.“
Виждате ли това? Понякога Библията описва някои неща по лек начин и когато проучите въпроса, откривате още, откривате по-дълбоката страна. Но тук говори Пилат, като казва:
„ А у вас има обичай да ви пущам по един на пасхата...“
„...да ви пущам по един...“
„...желаете ли, прочее, да ви пусна юдейския цар [т.е. Исус]? Тогава те пак закрещяха, казвайки: Не Тоя, но Варава.“
Вижте какво се казва в стиха:
„А Варава беше разбойник“ (Йоан 18:39, 40).
Текстът не представя достатъчно силно какъв бил този човек в действителност. Би трябвало да бъде много по-зле, но ни е дадено така. Но ето описанието от пророка на случилото се през онзи ден:
„Отговорът на тълпата долетя като рев от диви зверове: „Пусни ни Варава!“ По-силно и по-силно се разрастваше викът: „Варава, Варава!“ Мислейки, че не са разбрали въпроса му, Пилат запита отново: „Искате ли да ви пусна юдейския цар?” Но те пак извикаха: „Махни този и пусни ни Варава!“ „Тогава какво да правя с Исус, наречен Христос?“ - запита Пилат. Бушуващото множество изрева отново, сякаш ревяха демони.“
Вижте какво казва тя:
„Всъщност в тълпата присъстваха истински демони в човешки образ...“
Действителни демони!
„...така че какво друго би могло да се очаква, освен отговорът: „Да бъде разпнат!“ [по отношение на Христос]“ („Копнежът на вековете“, стр. 733, пар. 2).
Представете си! Каква печална ситуация! Какъв печален момент! Хората бяха избрали фалшивия Месия, самият дявол (тъй като този човек бе посланик на Сатана) и разпнаха Божия Син.
Обръщайки се към адвентистите от седмия ден, сестра Уайт прави изявление, на което когато го чуете за първи път и сте обикновен адвентист от седмия ден, няма да повярвате и ще го счетете за невъзможно. Ще ви каза, приятели, че през времето, което прекарах там, аз научих, че ще бъдем способни на неща, каквито никога не бихте си представили сега, при отсъствието на Божия Дух. Всъщност в края на времето ако бъдете намерени на погрешната страна на спасението, Божият Дух ще бъде оттеглен от вас и вие ще вършите неща, каквито не сте вярвали, че можете. Това е едно от тях.
„Но какво би било, ако милият Исус, нашият образец, се яви между тях и между назоваващите се за религиозни изобщо, както при първото си идване?“
Припомнете си, че тя говори за адвентисти от седмия ден.
„Тези християни по име биха се засрамили от кроткия и смирен Спасител, Който носеше проста дреха без шев и нямаше къде да подслони главата Си. Неговият непорочен, себеотрицателен живот би ги осъдил; Неговото свято достойнство би било болезнен упрек за тяхното лекомислие и суетен смях; Неговият откровен говор би направил да замлъкнат техните светски и похотливи разговори...“
Вижте какво казва тя след това, в същия цитат:
„...заявяваната от Него неподправена, остра истина би разкрила истинския им характер...“
Виждате ли, това са фалшиви християни – изповядват, че са някакви, но не са истински.
„...и те биха пожелали по възможност по-скоро да премахнат кроткия Образец, милия Исус.“
Те изповядват, че са християни и обичат Господа, а какво искат да направят? Искат да го махнат от пътя си.
„Те първи биха потърсили да Го хванат в думите Му и биха завикали: „Разпни Го! Разпни Го!““ („Ранни писания“, стр. 108, пар. 3).
Сигурен съм, че всеки адвентист от седмия ден, който слуша това изявление сега, ще каже:
„Никога не бих направил това!“
Самият аз бих могъл да ви кажа:
„Никога не бих направил това!“
Ще ви кажа следното, приятели: ако изгубя Христовия Дух, в онзи момент аз ще го направя, наистина! Както ще направи и всеки друг адвентист на земята, в интерес на истината. Именно по тази причина ви умолявам да разберете каква е истината и да вървите в нея. Не бъдете подведени! Не се впускайте в коловоза на заблудата, който можете да избегнете днес.
„Пилат се чудеше на безропотното търпение на Спасителя. Той бе сигурен, че когато евреите видят този Човек до Варава, ще се смилят над Него. Но той нямаше и представа за фанатичната омраза на свещениците към Този, Който като светлина на света бе направил да се покаже тяхната тъмнина и заблуда.“
Следователно, откъде идваше омразата? Това е важно изявление. Откъде идваше тя? От фанатични юдейски ръководители – свещениците. От ръководителите, ръководите на деноминацията – ето откъде дойде тя. Те не желаеха този Човек и съдействаха на хората да придобият същото мнение. Виждате ли? Ще стане дори още по-ясно.
„Те бяха накарали тълпата да изпадне в луда ярост, така че отново и свещеници, и управници, и народ нададоха страшния вик: „Разпни Го! Разпни Го!“ Най-сетне, като загуби всякакво търпение поради неразумната им жестокост, Пилат извика отчаяно: „Вземете Го вие и разпнете Го, защото аз не намирам вина у Него!““ („Копнежът на вековете“, стр. 736, пар. 1).
Слабоволевият Пилат, който трябваше да постъпи по друг начин и за съжаление ще заплати за грешката и провинението си, позволи на хората да получат своето, докато той имаше по-добро познание. И той носи отговорност за това.
„А те [тълпата] извикаха: Махни Го! махни! разпни Го! Пилат им казва: Вашия цар ли да разпна? Главните свещеници отговориха: Нямаме друг цар освен Кесаря“ (Йоан 19:15). „Така чрез избирането на един езически владетел еврейската нация се отказа от теокрацията.“
Що е теокрация? Теокрация означава, че сте под Божието владичество, юрисдикция и управление. Виждате ли? Не сте поданик на земен цар, а подлежите на Божието владичество. И така, теокрацията беше оттеглена.
„Евреите отхвърлиха Бога като свой цар. Отсега нататък те нямаше да имат избавител. Нямаха друг цар освен Цезар – кесаря. Ето, дотам доведоха народа свещениците и учителите. За това състояние с всичките страшни резултати, които последваха, бяха отговорни те.“
Вижте какво казва тя в края:
„Грехът и гибелта на една нация се дължаха на религиозните водачи“ („Копнежът на вековете“, стр. 737, пар. 6).
Ако все още следите какво говоря и сте адвентист, слава на Бога! Защото вижте какво се казва там: това се дължи на религиозните водачи. А какво ви казах многократно? Не следвайте водачите. Не правете това! За ваше собствено добро. Не го казвам понеже така мисля или защото ще ме ползва по някакъв начин. За мен няма разлика. Моят ум е установен твърдо. Моля вас: не следвайте тези религиозни водачи, защото такава бе участта на този народ – 1,1 милиона души. След разрушаването на Ерусалим, Йосиф [Флавий], най-добрият тогавашен историк, казва, че при разрушението загинали 1,1 милиона души! 1,1 милиона, приятели! Изумително!
„„Онзи, който Ме предаде на тебе - каза Исус, - има по-голям грях.““
Виждате, че именно от Рим, от ръцете на римската власт беше убит Исус. Но кой имаше по-голям грях? Римляните са отговорни за толкова много, но по-големият грях принадлежеше на онези, оито Го предадоха на тях – юдейските водачи.
„Христос имаше предвид Каяфа, който като първосвещеник представляваше еврейската нация. Евреите познаваха принципите, ръководещи римските власти. Те имаха и светлината на пророчествата, които свидетелстваха за Христос, имаха също и светлината от Неговите собствени учения и чудеса. Еврейските съдии бяха получили непогрешимо доказателство за Божествеността на Този, Когото те осъждаха на смърт. Така че щяха да бъдат съдени според светлината, която притежаваха“ („Копнежът на вековете“, стр. 733, пар. 2).
Както знаем, колкото повече светлина притежавате като християнин, толкова по-голяма отговорност имате. И точно по това бивате съден. Бог не гледа на неверието ни, но щом при вас дойде светлина, Бог започва да ви държи отговорни и точно тогава се намесва Божията справедливост. А знаем, че една душа е толкова скъпоценна за Христос. Затова призивът ми към вас е непрестанно да следвате истината, защото това е единственият начин да бъдете откъм правилната страна на справедливостта. Ако вършите истината, ако вършите правото, Бог няма да ви осъди, няма да бъдете осъдени. Но ако не следвате това, е ясно какъв ще бъде резултатът.
„Най-голямата вина и най-тежката отговорност падаше върху заемащите най-високите постове в нацията - пазителите на святите истини, предавани сега по най-долен начин.“
Ирод и Пилат взеха участие в инсценираните съдебни процеси на Исус, но най-големият грях и най-голямата отговорност бяха преди всичко на Каяфа и на чичо му Анна, който беше много по-възрастен и притежаваше по-голям опит. Възможно е Каяфа да не е имал смелостта да стори това сам, защото Каяфа знаеше, че Исус е Божият Син, знаеше това! Той знаеше, че Исус е Божият Син и въпреки това беше употребен за умъртвяването Му. Изумително е като се помисли за това! Имате работа с Божествено Същество! И само защото Исус не желаеше да даде възмездие и да употреби силата Си за самозащита (тъй като част от завета, който Той беше сключил със Своя Отец, беше да не използва собствената Си сила), те мислеха, че това може да им се размине. Казваха:
„Ще се отървем от този Човек, ще Го отстраним от пътя си и ще можем да продължим напред спокойни, да упражняваме контрол над народа, над парите, да притежаваме властта.“
„Пилат, Ирод и римските войници сравнително малко познаваха Исус. Подлагайки Го на изтезание, искаха да угодят на свещениците и управниците. Не притежаваха светлината, която евреите бяха получили в такова голямо изобилие. Ако същата тази светлина бе дадена на войниците, те нямаше да третират Христос така жестоко, както направиха“ („Копнежът на вековете“, стр. 733, пар. 2).
В края на времето религиозните водачи ще имат най-голям дял в участта на християнските души. Светът всъщност не се намесва в този спор, тъй като светът не следва Христос. Той не желае да следва Христос, не се интересува. Затова участта му е запечатана, за съжаление. Иска ни се да беше по-различно, но за света нещата стоят така. Ако искате да следвате света, ще се озовете именно в това положение. Но християните би трябвало да имат по-добро познание. Лично за мен това е наистина печално, защото си помислям: когато бях предизвикан да проуча тази истина, това отне няколко седмици на денонощни молитви и изучаване, и видях истината ясно като бял ден. Молех се просто:
„Господи, не искам да бъда измамен. Което и да е, ще го приема. Ако ми покажеш истината, ще се обявя в нейна подкрепа.“
Беше толкова лесно! И си помислям: ако аз мога да направя това... Аз не съм образован. Ако аз мога да направя това, всеки може да го направи. Всеки може! Не е нужно да заемате определено положение, за да разберете това. Мога да ви дам стиховете и вие можете да ги проучите и да видите какво мислите, да решите самостоятелно. Така че няма нужда души да погиват. Проблемът тук е, че понеже искам да следвам ръководителите, пазителите на най-светите истини, сега те предават тези истини по най-долен начин. Тези ръководители предават именно истината, която е най-спасителната доктрина в цялата Библия, най-спасителната доктрина. Няма нищо по-важно от това! И понякога, когато споделяме с тези фалшиви ръководители, те казват:
„Защо придавате толкова голямо значение на това?“
Казват ни:
„Какво е толкова важно? Не се безпокойте, това е без значение.“
Това е най-спасителната доктрина в Библията! Исус каза, че точно това познание ще ви даде вечен живот! А вие ми казвате, че не е важно. Това ми показва точно какъв е начинът ви на мислене като ръководител и не мога да изслушам дори думичка повече от това, което казвате. Не мога. Вие дори не осъзнавате значимостта на най-важната доктрина в Библията!
„Израилевият народ бе направил своя избор. Посочвайки Исус, евреите бяха казали: „Не този човек, но Варава.“ Варава, разбойникът и убиецът, бе представителят на Сатана.“
Виждате ли? Представител на самия Сатана – ето кого избраха те. Следващите лъжехриста в края на времето, когато Сатана се представи за Христос, ще вземат същото решение.
„Христос беше представителят на Бога. Христос бе отхвърлен, Варава бе избран. Тогава те щяха да имат Варава.“
Погледнете какво казва тя сега:
„С този свой избор те приеха онзи, който още отначало бе лъжец и убиец. Сатана бе техният водач.“
В света днес има две влияния – добро и лошо, Бог и Сатана. Това е всичко, няма средно положение. Няма нищо преди или след това. Така че ваш водач е или Бог, или Сатана. Няма нищо друго.
„Като нация те щяха да действат под неговия диктат. Неговите дела щяха да вършат. Неговото управление трябваше да понасят. Този народ, който избра Варава на мястото на Христос, трябваше да изпитва жестокостта на Варава до края на човешката история“ („Копнежът на вековете“, стр. 738, пар. 5).
Така че това ще продължи до края на времето, като поколенията щяха да следват по същия този път, до ден днешен.
„Когато Христос на кръста извика: „Свърши се!“ (Йоан 19:30), и завесата на храма се раздра на две, святият Наблюдател заяви, че еврейският народ е отхвърлил Него, Който е същината и изпълнението на всички техни символи, същността на всички техни сянкови служби. Израил се бе разделил с Бога!“
Необходимо е да разберем правилно думата „разделил“, за да разберем въздействието тук. Разбираме какво означава тя при брак – тя прекратява брака, което е много подобно. Но забележете, че в речника на Уебстър се казва:
„...разделяне чрез разтрогване на брачния договор.“
Казва се: „Отделени, откъснати“ като синонимът на „разтрогване“ е (погледнете) „прекратяване, завършване, приключване“. В тези термини няма и намек за завръщане. Забелязвате ли? Приключило е, свършило е, разтурено е. Няма връщане. Така че когато хората кажат:
„Хубаво, църквата наистина е навлязла в отстъпление и може би наистина е сгрешила, но днес църквата е готова да помага, днес е по-различно, днес църквата е добре. Покаяли са се.“
Или:
„Те все пак вършат добра работа.“
Приятели, когато това стигне до края си, Библията и Духът на пророчеството ви казват, че то е свършило, приключило е. Край! Когато те избраха кесаря пред Бога, когато избраха Варава пред Исус, това бе всичко! Нямаше връщане назад. По тази причина казвам, че след това няма реформация. След малко ще разгледаме това.
„Те извикаха Христос да бъде разпнат и, като представители на еврейския народ, се поставиха под римска юрисдикция, която презираха, като казаха: „Нямаме друг цар освен кесаря.““
Погледнете:
„Казвайки това, те се лишиха от статута на църква“ („Ръкописи“, том 12, стр. 388, пар. 1).
Виждате ли това? Те не бяха повече Божията църква. Там е посочено толкова ясно, колкото може да бъде на английски език:
„Те се лишиха от статута на църква.“
Тук не е нужен превод. Те се лишиха от статута на църква – вече не бяха Божията църква. Тази църква съществува и днес. Те твърдят, че са такива, но боговдъхновените писания ни казват, че не са. Свободни сте да вярвате в каквото пожелаете. Сега беседата ще поеме в друга посока, защото ще ви покажа... Видяхме следствията за юдеите – за еврейския народ и хората. Всичко това беше докарано от ръководителите, всичко!
Искам да видите как това е паралелно на адвентизма през 1980 г. Този човек, Алберто Ривера, бивш йезуитски свещеник, който е обърнат... Много хора ще побързат да дискредитират този човек понеже той извърши много неортодоксални неща, но ще ви кажа следното: независимо като какъв искате да изкарате характера му, онова, което предсказа той и което каза, всъщност се изпълни. Лично за мен това е много силно доказателство в полза на факта, че този човек казвал истината. Вижте какво казва тук:
„...на йезуитите по целия свят трябваше да бъде даден таен знак, когато икуменическото движение е заличило успешно протестантизма...“
Става дума за протестантизма като цяло.
„...в подготовка за подписването на конкордат между Ватикана и Съединените щати.“
Това са двата звяра от библейските пророчества.
„Знакът трябваше да бъде когато президент на Съединените щати даде клетва за встъпване в длъжност с лице към обелиск“ (Алберто Ривера, „Църковните отци“, част 3, стр. 26).
Виждате ли, до 1981 г. ... Ето снимка. До 20 януари 1981 г. (това е една от снимките на церемонията по встъпване в длъжност на Роналд Рейгън) всеки американски президент полагаше клетва от източната страна, на източната веранда. Това е Кепитъл Хил, нали? Кепитъл Хил ли е? Кепитъл Хил ли е? Поправете ме, ако греша, но това не е от значение, защото онова, което искам да посоча, не е мястото, а фактът, че това се случи. Церемонията по встъпване в длъжност беше преместена от източната до западната страна. Това се случи за първи път в историята, за първи път! Там е оттогава (от 1981 г.) насам. Ето снимка на обелиска – фалически символ, който, след всички ужасни неща, които представя, в края на всички тях е и неделно поклонение, поклонение към слънцето, ако го проследите в миналото до езическия му произход. Ясно е, нали? И така, американският президент, президентът на тази мощна протестантска нация, следва поклонение към слънцето. И интересното е, че същият фалически символ е разположен пред Ватикана, пред катедралата „Свети Петър“ в Рим. Двата фалически символа са разположени практически паралелно, на същия меридиан, на същата географска ширина. Паралелни са, на същия меридиан, с едно и също направление. Ако бяха в права линия, те щяха да са изправени точно един срещу друг. Имате два обелиска, имате Кепитъл Хил и Ватикана, като между тях е поклонението към слънцето. Именно то ги обединява. Всъщност това е образ – едното [САЩ] е образ на другото [Ватикана].
„...на йезуитите по целия свят трябваше да бъде даден таен знак, когато икуменическото движение е заличило успешно протестантизма...“
Ще покажем доказателство, че това всъщност се е случило, защото въпреки че церемонията по встъпване в длъжност се състоя както Алберто Ривера предсказа, въпреки че това стана, хората може би ще кажат:
„Какво от това? Това нищо не значи. Нищо не значи.“
Едва за първи път в историята на сесията на Генералната конференция, проведена в Далас (през април 1980 г., девет месеца преди полагането на клетва на новия американски президент), едва за първи път Генералната конференция на Църквата на адвентистите от седмия ден официално прие чрез гласуване доктрината за Триединството. Виждате ли това? Да приемете чрез гласуване доктрината за Триединството означава, че вашият бог е триединният бог. Това означава. Църквата сега следва триединния бог. Това означава. Независимо какво становище е заемала в миналото, сега тя следва триединния бог. И начинът, по който тя популяризира или обявява това, е (според Основните учения) – вижте какво се казва:
„Има един Бог: Отец, Син и Свети Дух – единство от три съвечни личности.“
Много бих желал някой адвентист, без значение кой сте, бих желал някой адвентист да ми покаже това от боговдъхновените писания, понеже аз ще ви покажа обратното, и ще ви го покажа от боговдъхновените писания. Там видяхме двама. Павел казва, че единият Бог е Отец. Казва го категорично, при това многократно. Имаме цяло изследване само по тази точка. Да, Исус Христос е Бог, никак не отричаме това, нито пък отричаме Неговата божественост. Тринитаристът отрича божествеността Му, а не вярващите в Божеството [т.е. вярващите в единствения истинен Бог и Неговия Син – бел. Ред.]. Но за това „единство от три съвечни личности“, отправям предизвикателство към всички да ми покажат това от Библията, защото аз мога да ви покажа кой е Духът, и той не е член на трима триединни богове. Не е!
Но същността е, че това се случи през април 1980 г., девет месеца преди церемонията по встъпване в длъжност. Погледнете какво се случва точно след сесията на ГК, два месеца след нея, след април.
„Съвместната комисия относно церемонията по встъпване в длъжност обяви решението си да премести церемонията от източната страна на Капитолия през юни 1980 г., повече от месец преди републиканците да номинират Рейгън.“
И така, през април те се събират – Църквата на адвентистите от седмия ден се събира с всички останали протестантски деноминации. Протестантизмът бива отместен от пътя. Всички са в хармония с този триединен бог. Това се случва през април 1980 г. Два месеца след това церемонията бива преместена. Защо? Понеже седем месеца след това президентът ще положи клетва от западната страна на Капитолия. А точно това каза Алберто Ривера. Той каза точно това. Не ме интересува как ще го дискредитирате. Казаното от него е вярно и ето доказателството за него. Можете да проверите сами, разбира се.
„Така чрез избирането на един езически владетел еврейската нация се отказа от теокрацията.“
Когато изберете езически владетел, вие не можете да бъдете част от Божията теокрация – не можете. За да бъдете Божията църква, трябва да се покланяте на този Бог, преди да можете да твърдите, че това е църквата на живия Бог. Трябва да се покланяте на истинския Бог, ако сте Негова църква. Ако се покланяте на друг бог, не можете да бъдете църквата на живия Бог. Църква сте на бога, на когото се покланяте. Сега Църквата на адвентистите от седмия ден е църква на...? Триединния бог – езически, фалшив бог, представител на Сатана. Тя е точно такава, ако се каже истината.
„Евреите отхвърлиха Бога като свой цар. Отсега нататък те нямаше да имат избавител. Нямаха друг цар освен Цезар – кесаря. Ето, дотам доведоха народа свещениците и учителите. За това състояние с всичките страшни резултати, които последваха, бяха отговорни те.“
Тогава просто ще повторим:
„Грехът и гибелта на една нация се дължаха на религиозните водачи“ („Копнежът на вековете“, стр. 737, пар. 6).
Още ли искате да следвате ръководителите? Изборът е ваш. Не мога да ви принудя. Мога да ви увещая да не дръзвате да правите това понеже знам, че е погрешно. Знам докъде води това – до гибелта на нацията. Това ви казват боговдъхновените писания – следва гибелта на нацията.
„...Израил като народ се бе отделил от Бога. Естествените клончета на маслината се счупиха... Божието присъствие щеше да се оттегли завинаги от храма, съграден за Негова прослава. Оттогава насам храмовите церемонии щяха да бъдат безсмислени, а службите в него – подигравка“ („Копнежът на вековете“, стр. 620, пар. 4).
Сега можете да продължите с църквата, можете да си играете на църква колкото поискате. За Бога това не означава нищо. Бог прониква с погледа Си във всичко. Бог вижда сърцето на човека. Той познава онези, които наистина искат да Му служат, и онези, които не искат.
„Господ Исус винаги ще има избран народ, който да Му служи.“
Погледнете, приятели – важно е:
„Когато юдеите отхвърлиха Христос, Княза на живота, Той отне от тях Божието царство и го даде на езичниците.“
Виждате ли това? Не е ли иронично? Тези много благочестиви юдеи, които знаят всичко и гледат с високомерие на езичниците като на кучета (така ги наричали, „кучета“), Бог даде на езичниците словата на истината, защото евреите бяха отхвърлили Божия Син. Не е ли удивително?
„Според същия принцип Бог ще ръководи всеки клон от делото Си“ („Събития на последните дни“, стр. 59, пар. 1).
Бог не се променя, знаем това. Той е същият днес, както е същият завинаги. И също както стори с юдеите през 31 г. сл. Хр., така направи и през 1980 г. - точно същия паралел.
„Когато една църква се окаже невярна на Господното слово, каквото и да е положението на тези хора...“
Няма значение, че Бог ви е издигнал като адвентно движение през 1844 г., като истинския Божий остатък (защото съм съгласен с това, знам, че е вярно). Разглеждал съм историята. Знам, че е правилно. Но това няма значение. Независимо какво положение заемате, независимо от всичко...
„...колкото и високо и свещено да е призванието им, Господ не може повече да работи с тях.“
Виждате ли? Това е Божията справедливост.
„Тогава биват избрани други, които да носят важни отговорности...“ („Ръкописи“, том 14 (1903), стр. 102).
Бог винаги е работил така и винаги ще работи така. Ако сме неверни, Бог ще ни подмине.
„Народът, който Бог бе призовал да бъде стълб и основа на истината, стана представител на Сатана... Бог вече нищо не можеше да стори за хората чрез тях.“
Вижте какво казва тя:
„Цялата система трябваше да бъде отстранена“ („Копнежът на вековете“, стр. 36, пар. 2).
Това е окончателното заключение на деноминациите – когато излязат от правия път и се отклонят – цялата система трябва да бъде отстранена.
„Когато Христос на кръста извика: „Свърши се!“ (Йоан 19:30), и завесата на храма се раздра на две, святият Наблюдател заяви, че еврейският народ е отхвърлил Него...“
Виждате ли? Исус заяви това.
„...Който е същината и изпълнението на всички техни символи, същността на всички техни сянкови служби. Израил се бе разделил с Бога!“ („Копнежът на вековете“, стр. 709, пар. 4).
Не можете да се измъкнете от това, приятели. Ясно е.
„Неприятелят на душите се е стремил да въведе предупреждението, че една голяма реформация трябва да настъпи сред адвентистите от седмия ден и че ще се състои в отричане на доктрините, които стоят като стълбове на нашата вяра, и участие в процес на реорганизация. Настъпи ли такава реформация, какви ли биха били резултатите?“
А стана точно това.
„Принципите на истината, които Бог в Своята мъдрост е дал на църквата на остатъка, ще бъдат отхвърлени. Нашата религия ще бъде променена. Основните принципи, които са поддържали делото в продължение на последните петдесет години, ще бъдат отчетени като грешка. Ще бъде установена нова организация. Ще бъдат написани нов род книги. Ще бъде въведена система на интелектуална философия. Основателите на тази система ще отиват в градовете и ще извършат удивително дело. На съботата, разбира се, ще се гледа леко, а също и на Бога, Който я е създал. Няма да се допусне нищо да застане на пътя на това ново движение.“
Това напомня ли ви за нещо днес? Нищо няма да застане на пътя на това ново движение, на този нов световен ред. Нищо няма да застане на пътя му и то ще се осъществи изцяло. И ни се казва, че то наистина ще се осъществи изцяло.
„Лидерите ще поучават, че добродетелта е по-добра от порока, но тъй като са отстранили Бога те ще се поставят в зависимост от човешка сила, която, без Бог, не струва нищо. Основата им ще бъде изградена върху пясък и бурята и ветровете ще отнесат постройката“ („Специални свидетелства“, серия Б, номер 02, стр. 54, пар. 3).
За съжаление, дори преди да настъпи окончателният завършек, можете да видите отстъплението в църквата и докъде води то. То само се влошава, защото църквата се движи по спирала, насочена надолу. Хората могат да се върнат само ако проследят стъпките си и се върнат към мястото, където са се отклонили, и тогава да тръгнат по тясната пътека и продължат по нея. Докато вървите нататък по погрешния път, не можете пак да тръгнете по правилния. Трябва се върнете назад, трябва! Трябва да проследите стъпките си и да се върнете. Едно доказателство за това (при това голямо доказателство) е, че първият път, когато чух адвентни ръководители да поощряват медикамент за адвентистите днес, да го поощряват и да се съгласяват с казаното от правителството и световните здравни власти (от тези покварени мъже, които са се вмъкнали тайно и са определени за това осъждение), да следват по техните стъпки, когато чух това, си помислих... Знаете, че на адвентистите е дарена здравна вест. Известно ви е.
Ако се върнем към края на 19 и началото на 20 в., никой не достигнал адвентизма по отношение на здравната му вест, никой! Дори когато Келог се отклонявал от пътя, той все още бил вероятно най-добрият лекар на земята. Високопоставени хора отвсякъде в света го посещавали за лечение. Били сме лидерите в сферата на здравето, лидерите в здравната реформа, защото Бог ни е дал тази вест и сме я следвали. И това беше хубава вест, каквато е до ден днешен. Но днес ръководителите ви казват да приемете медикамента от Откровение 18:23. Колко ниско можете да паднете? Причината за всичко е, че вървите по погрешния път. И най-великите мъже, най-великите проповедници поощряват това, като поучават хората да приемат медикамента. Не знам, поразява ме! И особено сега, след началото на цялата тази сага. От първия ден сме казвали на хората да стоят настрана от това, от първия ден!
Виждахме накъде ще тръгне цялото нещо. И едва през последните няколко седмици научихме... Често разговаряме за това и сега разполагаме с доказателството, от южноамерикански лекари, които са провели изследвания и могат да докажат категорично какво убива хората днес. Приятели, това не е вирус. Сега това е категорично и доказуемо. Документите са преведени на английски и са проверени няколко пъти, за да се гарантира, че преводът е правилен. И всички проверяващи, всички преводачи, казаха, че е правилен. Достъпни са на английски за всеки, който иска да ги проучи. Не съм чел документите (това не ме безпокои), но съм слушал коментаторите, които са ги чели, и това е достатъчно понеже преди тях аз вече знаех, знаех, че е правилно Не ми бяха известни подробностите, не знаех какво е точно, но сега знам. Но знаех кое не е наред – това знаех. И това не е естествен вирус, както правителствата биха желали да вярвате и както църквата огласява.
„Апостолите говориха ясно за големия грях на евреите, отхвърлили и предали на смърт Княза на живота, ала внимаваха да не обезсърчат слушателите си...“
Това е много важен момент понеже аз не съм талантлив говорител и понякога... мразя мисълта да отблъсна някого от Бога, да причиня погубването му. Мразя мисълта за това. Но разбирам, че истината трябва да бъде казана. За начина на представянето й се нуждаете от Божия Дух и от Неговата мъдрост. Но, приятели, нямам за цел да отблъсквам хората. Едва първият цитат, който споделих с вас днес, е стойността, с която Бог оценява една жива душа. Искам да разберете, че говоря точно затова. Бих желал всеки адвентист да бъде спасен. Бих желал всички в света да бъдат спасени. Но знам, че това няма да стане. Библията ми казва, че е пространен пътят, който води към погибел, а е тесен пътят, който води към спасение (Матей 7:13, 14). Знам това: независимо от различия, които може би съм имал с някого през целия си живот, ако отида на небето, ако се случи да отида на небето и там присъства някой друг, дори пастор, мога да ви кажа следното: ние вече няма да сме неприятели. В небето няма да има неприятели. Всички ще сме приятели. Всички ние! Затова очаквам с желание всички да бъдат в небето. Понеже, знаете ли, бих предпочел да имам приятели, а не врагове. Не знам кой здравомислещ човек би предпочел враг пред приятел. Приятел е някой, който ще ви помогне, ще ви насърчи и ще ви привдигне. Много бих предпочел този човек да е до мен, отколкото неприятел, който се старае да ми навреди. В небето всички ще сме приятели. Очаквам това с нетърпение. Сигурен съм, че всички ще бъдат такива. Виждате ли как тук Петър казва:
„...като поискахте да ви се пусне един убиец, убихте Началника на живота. Но Бог го възкреси от мъртвите, за което ние сме свидетели...“ („Деяния на апостолите“, стр. 59, пар. 2)?
Петър казва това с голяма загриженост. Преди да се отрече от Христос той изглежда е бил прибързан, но е преживял невероятно обръщане и промяна в живота си. Колкото е бил силен и ревностен за делото на истината, за Христовото дело, той внимава да не отблъсне хората. Но той не може да се въздържи да каже истината. Моля се ние да можем да правим същото. Ще завърша с един цитат, разположен на два слайда. Ще го разгледаме внимателно. Там се казва:
„Но еврейските водачи не се промениха от събитията, на които бяха свидетели. Омразата им към Исус не бе угаснала. Мракът, който обгърна земята при разпятието, не бе по-гъст от този, който обвиваше умовете на свещениците и управниците.“
Припомнете си, че това ще бъде умножено в края на времето. Случилото се тогава ще видим отново в по-голям мащаб. Казва ни се следното:
„При раждането на Исус звездата бе познала Христос...“
Звезда, нали така? Звезда. От каквото и да е съставена тя, където и да се намира, звезда бе познала Христос.
„...и бе завела мъдреците при яслата, в която лежеше Той. Небесните множества Го бяха познали и Му бяха пели хвалебни песни над равнините на Витлеем. Езерото бе познало гласа Му и се бе покорило на Неговата заповед. Болестта и смъртта бяха признали силата Му и Му бяха върнали своята плячка. Слънцето Го бе познало и при гледката на Неговата смъртна агония бе скрило светлото си лице.“
Когато Христос умираше на кръста, в цялата земя настана мрак. Слънцето призна случващото се.
„ Неодушевената природа бе познала Христос и бе свидетелствала за Неговата Божественост.“
Знаете ли как завършва този цитат? Ако това не ви говори нещо, то не мога да кажа нещо повече.
„Но свещениците и водачите на Израил не познаха Божия Син“ („Копнежът на вековете“, стр. 770, пар. 4).
Избраните, благочестиви и най-образовани мъже на земята за времето си не познаха Божия Син. А искате да ми кажете, че адвентните ръководители не могат да получат погрешно разбиране за това? Понеже съм го чувал. Когато проследявах тази доктрина в църквата, ми беше казвано точно това, в редица случаи.
„Искаш да ми кажеш, че цялата църква греши, а ти си прав? Ти, Том, слаби човече, твърдиш това за цялата деноминация?“
И аз казах:
„Да, точно в това вярвам.“
Точно в това вярвам и мога да го докажа. Какво становище заемате е въпрос между вас и Бог, но се моля да вземете правилното решение. Нека коленичим за молитва.
Скъпи, любящи небесни Татко, молим се в името на Исус и искаме да Ти благодарим, че си ни дал свободна воля и свобода на избора, Господи, и всеки от нас може да вземе решение самостоятелно. Доказателствата са ясни и всички, които са ги приели, ще заявят същото – че няма никакво съмнение, че Исус е Твоят Син, че Той е излязъл от Теб в миналото на вечността и е наследил всяко божествено качество, което Ти притежаваш. Благодарим Ти за тази прекрасна истина, защото тя ни казва, че Исус притежава всяка сила да спасява. Моля се всеки, който чуе тази вест, да признае и приеме тази истина и неговото преживяване с Теб, познанието му за Теб да се промени, да се увеличи, и той да бъде благословен от всеки аспект на тази доктрина – най-прекрасната и най-мощна доктрина, която сме научавали някога. Благодарим Ти за нея и отправяме тази молитва в скъпоценното име на Исус. Амин.
Earthen Vessels
[„Пръстени съдове“]
2 Коринтяни 4:7
[„Пръстени съдове“]
2 Коринтяни 4:7
„ВАРАВА И АДВЕНТНОТО РЪКОВОДСТВО“
Въпреки че тази беседа според мен сега е по-актуална отколкото е била някога, първият ни слайд е увещание... или заявление от Бог. Това е боговдъхновено писание и в него се казва:
„Загубата на една само душа е нещастие, безкрайно надминаващо печалбите и съкровищата на света...“ („Великата борба“, стр. 20, пар. 3).
С тази мисъл предвид искам да споделя днешната презентация – да имаме поне слабо разбиране за стойността, с която Бог оценява една жива душа. А знаем, че Бог и Неговият Син желаят всички да бъдат спасени и осигуриха това на безкрайна цена – живота на Божия Син. Не желая да подценявам по какъвто и да е начин стойността на една душа. Когато казвам нещо, което може би изглежда грубо или трудно за приемане, бих желал да разбирате, че има една страна на Бога, която мнозина не искат да признаят или да вземат предвид, и това е Неговата справедливост.
Приятно ни е да говорим за любовта на Бога, за милостта Му, за благодатта Му, за прощението, което ни дава, за прекрасните неща, и ние ги ценим. И все пак не мисля, че разбираме дори тези неща толкова задълбочено, колкото би трябвало.
Но съществува и Божията справедливост – точно затова са налице законът и евангелието. Те вървят ръка за ръка. И що се отнася до закона, по който биваме съдени, точно там се намесва справедливостта. Не може да бъдем спасени просто поради Божията любов и само поради любовта Му, защото тогава грехът просто щеше да се появи втори път, тъй като не знаем как да я оценяваме. Но ако Бог може да ни се довери в небето понеже знае, че повече няма да съгрешим, тогава ние сме признали Божията справедливост и Той ще ни даде вечен живот. Ще ви напомня за това малко по-нататък, защото ще бъде важно в хода на беседата.
„Пророчеството на Спасителя за наказанията, очакващи Ерусалим, има и друго изпълнение, на което онова страшно опустошение е само слаба сянка...“
Можем да проведем цяла беседа върху случилото се при разрушаването на Ерусалим. Било наистина ужасно премеждие и голям брой хора понесли ужасни страдания без причина. Нямало нужда тези хора да погинат, но това наистина се случило. Но тук ни се казва, че това било само слаба сянка в сравнение с онова, което ще се случи в края. Там се казва:
„Мрачни са докладите за човешката окаяност, на която земята е била свидетел през дългите векове на престъпления. Сърцето се свива и духът отпада, когато се размишлява върху тези неща. Ужасни са резултатите от отхвърлянето на небесния авторитет.“
Но виждате ли какво се казва тук?
„Но в бъдещето ни е разкрита още по-мрачна сцена... Тогава светът ще види, както никога преди това, резултатите от управлението на Сатана“ („Великата борба“, стр. 36, пар. 2).
„Гледайки към последното поколение, Исус видя света, въвлечен в измама, подобна на причинилата разрушаването на Ерусалим“ („Великата борба“, стр. 22, пар. 2).
Нужно е да знаем каква е тази измама, каква е приликата, какво е причинило разрушението на Ерусалим. Щом получим правилно разбиране на това, ще разберем за какво говори изявлението.
„Големият грях на евреите бе отхвърлянето на Христос. Големият грях на християнския свят ще бъде отхвърлянето на Божия закон, основата на Неговото управление на Небето и на земята“ („Великата борба“, стр. 22, пар. 2).
Сега виждате, че когато стигнем до края на времето, при прогласяването на Високия вик, борбата ще се води относно Божия закон и откликът на хората към това ще определи вечната им съдба. Стойността на една жива душа се основава на Божия закон и като се върнем на първия цитат, не можем да омаловажим нейната ценност – на всяка душа, приемаща вестта. Молим се това да доведе до положителен резултат.
„Исус обяви на слушащите ученици наказанията, които щяха да се изсипят над отстъпилия Израил, и специално [виждате ли?] отплатата, която той щеше да получи заради отхвърлянето и разпъването на Месия“ („Великата борба“, стр. 25, пар. 4).
Забелязвате ли, че е налице отплата? Отплатата принадлежи на Бога – в нея се състои Божията справедливост. Ако разбираме, че злосторниците ще бъдат посетени от наказание, онези, които не искат да живеят според Божиите заповеди и Божия Дух, те ще понесат тежки последици, както бяхме предупредени в първите два слайда.
„Непогрешими знамения щяха да предшестват страшния край... Когато идолопоклонническите знамена на римляните се издигнеха над святата земя, простираща се на няколкостотин метра вън от градските стени, последователите на Христос трябваше да се спасяват с бягство“ („Великата борба“, стр. 25, пар. 4).
Следователно, дадено им било предупреждението, знакът кога да избягат. И какво станало? Кой се вслушал и кой не се вслушал? Вслушалите се могли да бъдат спасени, а невслушалите се не могли. Но интересното е, че били нужни почти 40 години – 40 години от 31 г. сл. Хр.
„Почти четиридесет години, след като участта на Ерусалим бе обявена от самия Христос, Господ отлагаше Своите присъди над града и народа. Чудно бе Божието дълготърпение към тези, които отхвърлиха евангелието Му и убиха Неговия Син“ („Великата борба“, стр. 27, пар. 3).
Приятели, ако поискаме да се върнем назад с 41 години, от днешната дата, ще се върнем до 1980 г. – събитието, върху което ще разискваме. Ще ви покажа от боговдъхновените писания, че същото осъждение, изречено над Ерусалим и юдеите, било изречено над организацията на Църквата на адвентистите от седмия ден през 1980 г. Причината да споменавам това сега е, че вече изминаха 41 години – сега сме 2021 г. Изминаха 41 години от 1980 г. насам. Милостта и дълготърпението на Бога вече са надхвърлили тези към Ерусалим.
И ако онова, което споделям, е паралелно на случилото се тогава, трябва да сме много близко. Трябва да сме, защото Той даде на юдеите 40 години. А си припомнете, че това беше първият Му избран народ. Единствената група след него, на която бе дадено същото увещание – да занесе евангелието на света – беше организацията на адвентистите от седмия ден.
„Нито един християнин не загина при разрушаването на Ерусалим. Христос бе предупредил учениците Си и всички, които вярваха на Неговите думи, бдяха за обещания знак...“ („Великата борба“, стр. 30, пар. 2).
Душите, които наистина вярваха на Христос, действително избягаха – в безопасност в град Пела, и спасиха душите си за вечността. Загиналите при разрушението на Ерусалим представят изгубените в края на времето. Точно в това се състои паралелът между разрушението на Ерусалим и събитията от последните дни.
„Евреите бяха отхвърлили призива на Божия Син и сега увещанията и молбите ги правеха само още по-упорити - до сетни сили, в съпротивата им“ (ВБ, стр. 32, пар. 3).
Виждате ли, опасността при противенето на Божия Дух и убеждението в истината е, че се поставяте в ситуация, в която вземате твърдо решение да изминете целия път, по който сте започнали, въпреки че е погрешен. И въпреки че всичко около вас ви говори, вие въпреки това упорствате по пътя, по който сте поели – и всичко това е понеже не се смирявате за истината, която Бог ви е дал. Хората, които се вслушаха в Христовите думи и видяха случващото се, разбраха знака. Те вярваха на Христос и Му се покориха и така се спасиха. В края на времето ще бъде точно същото.
„И днес светът не е по-готов да повярва на вестта за сегашното време, отколкото евреите бяха готови да приемат предупреждението на Спасителя за Ерусалим. Когато и да дойде Денят на Бога, за безбожните той ще бъде ненадеен... така внезапно ще връхлети гибелта над безгрижните и невярващите [и виждате ли какво се казва в края?] „и никак няма да избегнат““ („Великата борба“, стр. 38, пар. 1).
Тук бива въздадена Божията справедливост. Не можете да я избегнете. Няма полза да казвате:
„Бог е добър, милостив и благ и ще се смили над мен.“
Бог изисква от вас покорство сега, днес. В това покорство се включва начинът, по който реагирате на последната вест, какво становище заемате вие, между вас и вашия Бог. И не бива да допускате църква, проповедник, пастор, група или приятел, никой, нито брачен партньор, не бива да допускате никой да застане между вас и Бога. Затова и докато споделям тази тема относно организацията на адвентистите от седмия ден ситуацията в света днес, в която всички деноминационни религии (а не само адвентистите от седмия ден) е, че те следват и вярват онова, което им казва пасторът. Те следват и вярват на онова, което учи църквата им, възприемат верската система според конкретната деноминация. И онова, което казвам, е: не правете това. Изследвайте истината и тогава последвайте тази истина. Така вие следвате Христос, а Той е единственият, Който може да ви спаси, защото ако следвате заблуда вие няма да избегнете осъждението.
„Сериозните слова, които отправям към църквата са, че нито един на двадесет души, записани в църковните регистри, не е готов да приключи земната си история и ще остане без Бога и надежда в света като най-обикновен грешник“ („Християнско служене“ (1893), стр. 41).
И така, душите, вписани в църковния регистър и неизпълняващи това, са в правилно и добро положение, имат добра репутация пред църквата. Тук пророкът ни казва, през 1893 г. (след малко ще поговорим за тази дата), че те не са готови да посрещнат своя Бог. Това, че нито един от двадесет не е готов, означава повече от 95 процента. Така че това е огромното мнозинство от организацията. Не говорим за един или двама души. Не говорим за изключения. Говорим за огромното мнозинство. Всички ли разбирате какво представлява 1893 г.? Важно е, защото през тази година се състояла сесия на Генералната конференция, пет години след 1888 г. През тази година беше кулминацията в прогласяването на вестта за праведност чрез вяра, която Бог изпрати в милостта Си, за да спаси души. Така че в самата кулминация на вестта имаме църква, в която повече от 95 процента от хората, вписани в църковните регистри, не са готови да посрещнат своя Бог, в кулминацията на вестта, която щеше да ги спаси! Не във време на мрак, а във времето на най-голямата светлина, давана някога от небето! И намирам за удивително, че в този момент, когато би трябвало хората да бъдат в добро положение пред Господа, ни се казва, че повече от 95 процента от тях не са. Не знам за вас, приятели, но аз съм склонен да мисля, че докато грехът продължава да се развива и деградираме все повече, ние се отделяме все повече и повече от Бога.
Мисля, че църквата днес е в далеч по-лошо състояние отколкото през 1893 г., защото през 1893 г. вестта беше нова, едва на пет години, и се стигна до момент, в който хора наистина биваха обръщани от нея. И дори тогава повече от 95 процента не бяха готови да посрещнат своя Бог!
Еремия 17:5 е увещание, което е нужно всички да приемем. Споделяли сме го и преди, но си струва да се повтори. Забележете, че се казва:
„Така казва Господ...“
Тези думи пише Еремия, но кой говори тук? Самият Господ. Говори Йехова, Бог.
„Проклет да бъде онзи човек, който уповава на човека и прави плътта своя мишца, и чието сърце се отдалечава от Господа.“
Но...
„Благословен да бъде онзи човек, който уповава на Господа и чието упование е Господ“ (Еремия 17:7).
Тук няма нищо, което би загатнало или би ви подтикнало да мислите, че деноминация, проповедник или определена верска система ще ви спасят. Упованието ви трябва да е в Исус Христос и в никой друг, и не бива никой да застава между вас и вашия Господ. В Тимотей четем:
„...в случай че закъснея, за да знаеш как трябва да се държат хората в Божия дом, който е църква на живия Бог, стълб и опора на истината“ (1 Тимотей 3:15).
Това е един от най-ясните отличителни признаци на Божията църква – както в края на времето, така и през поколенията. Тя винаги е стълб и опора на истината. Ако съумея да ви покажа, че много неща, които се поучават в дадена деноминация, са заблуда, можете ли да кажете, че тази деноминация е стълб и опора на истината? Разбира се, че не. Това е противоречие. Тогава тази деноминация не може да бъде църквата на живия Бог. Виждате ли това? Църквата на живия Бог е стълб и опора на истината. Така че ако искате да узнаете дали сте в правилната църква, проверете доктрините й, проверете какво поучава. Знам, че духът и характерът са свързани с това, но доктрините ще ви покажат дали деноминацията е в истината или не е.
„Но ако и самите ние...“
Говори Павел:
„Но ако и самите ние [Павел и учениците] или ангел от небето ви проповядват друго благовестие, освен онова, което ви проповядвахме, нека бъдат проклети . Както по-горе сега казахме, така пак го казвам...“
„...така пак го казвам: Ако някой ви проповядва друго благовестие, освен онова, което приехте, нека бъде проклет“ (Галатяни 1:8, 9).
Проклинането им означава унищожение, окаянство, отделяне от верните. Павел повтаря точно онова, което ще извърши Божията справедливост. Когато бъдат съдени, хората в края на времето (в последния съд, посред който се намираме сега), ще бъдат или проклети, или благословени. Павел каза:
„...за нас [за него и братята му] има само един Бог...“
Там той ви казва особено ясно. Надявам се, че всеки, който не е съгласен с мен по тази точка, ще погледне много внимателно този стих. Павел казва, че този „един Бог“ е Отец. Разполагаме с цели изследвания, които доказват кой е единият Бог на Библията, и това винаги е Отец, винаги. Няма нито един стих в Библията, в който да се казва, че този един Бог е някой друг, нито дори самият Исус. Но разбираме, че Исус е Бог – Той е божествен и е всичко, което Бог е, но не е единият Бог на Библията – това искам да посоча. Павел казва, че единият Бог на Библията е:
„Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко...“ (1 Коринтяни 8:6).
Всичко е било създадено от Бога чрез Исус Христос – единствените двама Създатели, споменати в Библията. Това учение е много просто и лесно за разбиране и не е трудно да се приеме. Самият Исус казва:
„А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог [Павел ни каза кой е единственият истинен Бог – великият Йехова, Отец], и [също така да познаваме] Исус Христос, Когото си изпратил“ (Йоан 17:3) – Единородният Божий Син.
Тогава в продължение Йоан ни казва:
„...Кой е лъжец, освен онзи, който отрича, че Исус е Христос? Този е антихрист, който се отрича от Отца и от Сина“ (1 Йоаново 2:22).
Тук много ясно се говори за родствена връзка между тези две Същества – Отец и Сина. Намирам за много интересно, че днес не само адвентистите от седмия ден, но и много деноминации, полагат всякакви усилия, за да ви покажат, че родствената връзка на Отец и Сина е всичко друго, но не и буквална родствена връзка. Искам да споделя нещо с вас и се надявам, че има смисъл в това. За всяко човешко същество, живяло някога, от Адам чак до края на времето, в човечеството баща и син за хората винаги са означавали само едно. А Библията е написана за хора. Така че когато Библията казва „Отец и Сина“, нямате право да мислите за това по какъвто и да е друг начин, освен начина, по който разбирате баща и син в човечеството, защото Той ни говори според нашите разбиране и знание. Ако Отец и Синът не бяха Отец и Син, ако не бяха такива, тази терминология щеше да бъде погрешна и объркваща. Но Бог не се отнася към нас така. Той прави да стане абсолютно ясно – Отец и Син. Така разбираме тези думи, така ги и приемаме, дори ако целият свят отрича това (което всъщност се случва сега).
В последните думи, които Исус сподели с учениците Си в Гетсиманската градина, от Йоан 14 гл. до Йоан 16 гл., преди последната Си публична молитва, преди да бъде отведен, там е съобщен цял диалог. Можете да го четете многократно и никога няма да можете да го разберете напълно. Но Исус поучаваше категорично кой е Светият Дух, кой е Утешителят. И когато стигнем до края на Йоан 16 гл., в самия край, последното нещо, което посочва Исус на учениците Си, е откъде е дошъл, откъде е дошъл самият Исус – от миналото на вечността. Вижте какво казва Той – Той се обръща към учениците Си с думите:
„...защото сам Отец ви обича, понеже вие възлюбихте Мен и повярвахте, че Аз от Отца излязох“ (Йоан 16:27, 28).
Исус казва на учениците Си, че е излязъл от Бога, излязъл е от Отец. Това „излизане“ от Бога е „Екзеркомай“ и означава „изтичам“ или „излизам от“.
Той повтаря това в последната Си публична молитва, след като учениците са приели истината и са потвърдили, че я разбират. Понеже ако погледнете няколко стиха по-нататък, след 28 ст., ще чуете как учениците казват:
„Сега... никаква притча не казваш“ (Йоан 16:29).
Никаква притча, никаква пословица.
„Не говориш със символи. Сега говориш истината и наистина знаем, че си излязъл от Отца.“
Това Му казаха учениците. Те знаеха това със сигурност и не беше притча, не беше пословица. Исус се помоли на Своя Отец и какво каза Той в началото на молитвата Си?
„...защото думите, които Ми даде Ти, Аз ги предадох на тях и те ги приеха; и наистина знаят, че излязох от Теб...“ (Йоан 17:8).
Като казва „от Теб“, Той се обръща към Своя Отец и говори за Своя Отец. Казва им:
„Отче, те наистина знаят, че Аз от Теб излязох. Точно думите, които Ти ми каза да им съобщя, те разбраха и наистина знаят, проумяха ги.“
Това е последното нещо, което посочва Той преди да бъде отведен. Това е от критична важност приятели. Това се случва в края на 16 гл., а в 17 гл. Той отправя молитвата на потвърждение. Припомнете си, че Неговото дело на земята като свидетелство, до кръста... кръстът все още предстоеше, но що се отнася до служението Му преди кръста, то беше завършено. Това бе всичко. Предстоеше Той да бъде вързан и отведен. Колко служба можеше да извърши Той? Въпреки че наистина спаси разбойника на кръста и направи други неща (да, разбирам), говоря за Неговото публично служение. Това е последната публична молитва, отправена от Христос. Разполагаме с множество изследвания и книги относно доктрината за Отец и Сина. Тук споделям само две, защото не това е целта на беседата ни. Но просто искам да видите колко ясна е тази доктрина. Затова ги споделям с вас. В Юда четем:
„Възлюбени, като показвах всяко усърдие да ви пиша за нашето общо спасение, счетох за нужно да ви пиша и да ви увещая да се подвизавате за вярата, която веднъж за винаги бе предадена на светиите“ (Юда 1:3).
За съжаление се налага да правим именно това, когато се появят лъжеучения като това. Понеже разбираме стойността, с която Бог оценява една душа, и разбираме докъде ще стигне тази душа, ако продължи в тези заблуди и ереси, и какво правим ние? Подвизаваме се за вярата.
„Защото са се вмъкнали тайно някои хора, които отдавна са били посочени, че подлежат на това осъждане, безбожници, които обръщат благодатта на нашия Бог в похотливост и отричат единствения Владетел, Бог...“
Това се отнася за Отец - „единствения Владетел, Бог“. Отричат се от Него и от...?
„...и нашия Господ Иисус Христос“ (Юда 1:4).
Така че Христос не е оставен извън картината. Приятели, искам да споделя с вас един цитат, който всеки може да проучи сам за себе си. Тези нечестиви човеци, които били „посочени“, били (според значението на думата) подготвени за това дело, започнали преди нашите предци – пионерите – и сестра Уайт да починат. Но те не можеха да получат своето. И те знаеха това. Има даже изявление от тях, в което се казва, че трябвало да изчакат докато старите умрат, защото знаели каква съпротива щяла да се окаже, когато се опитат да внесат тези гибелни ереси – похотливост и изопачаване на истината. Затова трябвало да изчакат докато пионерите умрат и да, наистина внесли това. И все пак били нужни 50 години, от 1930 до 1980 г. Все пак били нужни 50 години, но те наистина били готови да чакат. Съпротивата вече не била такава, каквато била докато предците им били живи. След малко ще ви покажа това. Но Павел ни казва:
„Защото, ако и да има така наричани богове, било на небето или на земята, (както има много богове, и господари много), но за нас има само един Бог, Отец...“
Така че всеки път, когато видите да се проповядват няколко бога, това не е единият истинен Бог, единственият Бог на Библията. Ако си спомняте, това беше също „Шема Израел“ - Второзаконие 6:4. Тогава ще узнаете, че това учение се отклонява от истината.
„Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно го търпите“ (2 Коринтяни 11:4).
Защо хората толкова лесно приемат или попиват заблуда, но когато чуят истината е много трудно да я приемат? Казано ни е, че истината винаги е била непопулярна, винаги! И споделящите истината също са непопулярни. Защо човекът е толкова склонен да приема заблудата? Изглежда необяснимо, особено, когато доведете това до християнската сфера, тъй като бихте помислили, че всеки християнин желае истина, а не заблуда. Но нещата не стоят така, не и в действителност.
„По това време римските власти бяха задържали един затворник на име Варава, който бе осъден на смърт. Този човек претендираше, че е Месия.“
Виждате ли заблуждението на Варава? Той всъщност вярвал, че е Месия.
„Той твърдеше, че има власт да установи нов, съвсем различен порядък на нещата, за да постави ред в света. Изпаднал под влиянието и заблудата на Сатана, твърдеше, че всичко, което може да придобие чрез кражба и грабеж, е негово собствено“ („Копнежът на вековете“, стр. 733, пар. 1).
„Няма да притежавате нищо и ще бъдете щастливи!“ („Няма проблем, защото ще ни го дадете всичкото. Ние ще сме щастливи.“)
Виждаме подобно мнение да се изразява днес:
Действа същият дух. Това всъщност е същият дух. Но името „Варава“ (за да имат всички яснота) означава: Вар- (т.е. син, на гръцки) и -авва (т.е. баща). Според стари ръкописи това име може да бъде преведено и като „Исус Варава“. Няколко ръкописи обаче назовават терориста „Исус Варава“ и цитират Пилат да пита:
„Кого искате да ви пусна – Исус, син на баща си, или Исус, Син на Баща Си?“
Точно същото, като говори за Варава и Исус, с точно същото название. Друг превод е:
„Кого искате да ви пусна – Исус Варава или Исус, наречен „Месия“?“
Причината да посочвам това е, че когато дойде фалшивият Исус, не само името му ще бъде същото, но и всичко във връзка с него ще изглежда по същия начин. Това ще бъде невероятна измама, защото това не е точен паралел, тъй като в ситуацията тук, през 31 г. сл. Хр., външният вид на Варава и поведението му издавали, че е престъпник. Той изглеждал като престъпник. Всичко, свързано с него, било страховито, ужасно. Описанията му просто карат човека да се чуди как хората биха пожелали да го изберат пред Исус. Докато поведението на Исус винаги било чистота, благост, вежливост, смирение. По лицето Му всъщност можело да се види, че това е добър Човек. Всеки път, когато минехте край Него, бихте чувствали това. Как изобщо бихте могли да изберете такъв престъпник пред Исус, когато това били два различни характера, а не само начина, по който изглеждали. Това ви кара да се чудите, но ще видите защо е станало така. Въз основа на тези споделени сред юдейските писатели гръцки термини от 1-ви век, виждането ни за Варава е за убиец, разбойник и измамник. Това, че е наречен просто „разбойник“ [сега ще прочетем стиха] в английските ни Библии, е занижен израз.“
Виждате ли това? Понякога Библията описва някои неща по лек начин и когато проучите въпроса, откривате още, откривате по-дълбоката страна. Но тук говори Пилат, като казва:
„ А у вас има обичай да ви пущам по един на пасхата...“
„...да ви пущам по един...“
„...желаете ли, прочее, да ви пусна юдейския цар [т.е. Исус]? Тогава те пак закрещяха, казвайки: Не Тоя, но Варава.“
Вижте какво се казва в стиха:
„А Варава беше разбойник“ (Йоан 18:39, 40).
Текстът не представя достатъчно силно какъв бил този човек в действителност. Би трябвало да бъде много по-зле, но ни е дадено така. Но ето описанието от пророка на случилото се през онзи ден:
„Отговорът на тълпата долетя като рев от диви зверове: „Пусни ни Варава!“ По-силно и по-силно се разрастваше викът: „Варава, Варава!“ Мислейки, че не са разбрали въпроса му, Пилат запита отново: „Искате ли да ви пусна юдейския цар?” Но те пак извикаха: „Махни този и пусни ни Варава!“ „Тогава какво да правя с Исус, наречен Христос?“ - запита Пилат. Бушуващото множество изрева отново, сякаш ревяха демони.“
Вижте какво казва тя:
„Всъщност в тълпата присъстваха истински демони в човешки образ...“
Действителни демони!
„...така че какво друго би могло да се очаква, освен отговорът: „Да бъде разпнат!“ [по отношение на Христос]“ („Копнежът на вековете“, стр. 733, пар. 2).
Представете си! Каква печална ситуация! Какъв печален момент! Хората бяха избрали фалшивия Месия, самият дявол (тъй като този човек бе посланик на Сатана) и разпнаха Божия Син.
Обръщайки се към адвентистите от седмия ден, сестра Уайт прави изявление, на което когато го чуете за първи път и сте обикновен адвентист от седмия ден, няма да повярвате и ще го счетете за невъзможно. Ще ви каза, приятели, че през времето, което прекарах там, аз научих, че ще бъдем способни на неща, каквито никога не бихте си представили сега, при отсъствието на Божия Дух. Всъщност в края на времето ако бъдете намерени на погрешната страна на спасението, Божият Дух ще бъде оттеглен от вас и вие ще вършите неща, каквито не сте вярвали, че можете. Това е едно от тях.
„Но какво би било, ако милият Исус, нашият образец, се яви между тях и между назоваващите се за религиозни изобщо, както при първото си идване?“
Припомнете си, че тя говори за адвентисти от седмия ден.
„Тези християни по име биха се засрамили от кроткия и смирен Спасител, Който носеше проста дреха без шев и нямаше къде да подслони главата Си. Неговият непорочен, себеотрицателен живот би ги осъдил; Неговото свято достойнство би било болезнен упрек за тяхното лекомислие и суетен смях; Неговият откровен говор би направил да замлъкнат техните светски и похотливи разговори...“
Вижте какво казва тя след това, в същия цитат:
„...заявяваната от Него неподправена, остра истина би разкрила истинския им характер...“
Виждате ли, това са фалшиви християни – изповядват, че са някакви, но не са истински.
„...и те биха пожелали по възможност по-скоро да премахнат кроткия Образец, милия Исус.“
Те изповядват, че са християни и обичат Господа, а какво искат да направят? Искат да го махнат от пътя си.
„Те първи биха потърсили да Го хванат в думите Му и биха завикали: „Разпни Го! Разпни Го!““ („Ранни писания“, стр. 108, пар. 3).
Сигурен съм, че всеки адвентист от седмия ден, който слуша това изявление сега, ще каже:
„Никога не бих направил това!“
Самият аз бих могъл да ви кажа:
„Никога не бих направил това!“
Ще ви кажа следното, приятели: ако изгубя Христовия Дух, в онзи момент аз ще го направя, наистина! Както ще направи и всеки друг адвентист на земята, в интерес на истината. Именно по тази причина ви умолявам да разберете каква е истината и да вървите в нея. Не бъдете подведени! Не се впускайте в коловоза на заблудата, който можете да избегнете днес.
„Пилат се чудеше на безропотното търпение на Спасителя. Той бе сигурен, че когато евреите видят този Човек до Варава, ще се смилят над Него. Но той нямаше и представа за фанатичната омраза на свещениците към Този, Който като светлина на света бе направил да се покаже тяхната тъмнина и заблуда.“
Следователно, откъде идваше омразата? Това е важно изявление. Откъде идваше тя? От фанатични юдейски ръководители – свещениците. От ръководителите, ръководите на деноминацията – ето откъде дойде тя. Те не желаеха този Човек и съдействаха на хората да придобият същото мнение. Виждате ли? Ще стане дори още по-ясно.
„Те бяха накарали тълпата да изпадне в луда ярост, така че отново и свещеници, и управници, и народ нададоха страшния вик: „Разпни Го! Разпни Го!“ Най-сетне, като загуби всякакво търпение поради неразумната им жестокост, Пилат извика отчаяно: „Вземете Го вие и разпнете Го, защото аз не намирам вина у Него!““ („Копнежът на вековете“, стр. 736, пар. 1).
Слабоволевият Пилат, който трябваше да постъпи по друг начин и за съжаление ще заплати за грешката и провинението си, позволи на хората да получат своето, докато той имаше по-добро познание. И той носи отговорност за това.
„А те [тълпата] извикаха: Махни Го! махни! разпни Го! Пилат им казва: Вашия цар ли да разпна? Главните свещеници отговориха: Нямаме друг цар освен Кесаря“ (Йоан 19:15). „Така чрез избирането на един езически владетел еврейската нация се отказа от теокрацията.“
Що е теокрация? Теокрация означава, че сте под Божието владичество, юрисдикция и управление. Виждате ли? Не сте поданик на земен цар, а подлежите на Божието владичество. И така, теокрацията беше оттеглена.
„Евреите отхвърлиха Бога като свой цар. Отсега нататък те нямаше да имат избавител. Нямаха друг цар освен Цезар – кесаря. Ето, дотам доведоха народа свещениците и учителите. За това състояние с всичките страшни резултати, които последваха, бяха отговорни те.“
Вижте какво казва тя в края:
„Грехът и гибелта на една нация се дължаха на религиозните водачи“ („Копнежът на вековете“, стр. 737, пар. 6).
Ако все още следите какво говоря и сте адвентист, слава на Бога! Защото вижте какво се казва там: това се дължи на религиозните водачи. А какво ви казах многократно? Не следвайте водачите. Не правете това! За ваше собствено добро. Не го казвам понеже така мисля или защото ще ме ползва по някакъв начин. За мен няма разлика. Моят ум е установен твърдо. Моля вас: не следвайте тези религиозни водачи, защото такава бе участта на този народ – 1,1 милиона души. След разрушаването на Ерусалим, Йосиф [Флавий], най-добрият тогавашен историк, казва, че при разрушението загинали 1,1 милиона души! 1,1 милиона, приятели! Изумително!
„„Онзи, който Ме предаде на тебе - каза Исус, - има по-голям грях.““
Виждате, че именно от Рим, от ръцете на римската власт беше убит Исус. Но кой имаше по-голям грях? Римляните са отговорни за толкова много, но по-големият грях принадлежеше на онези, оито Го предадоха на тях – юдейските водачи.
„Христос имаше предвид Каяфа, който като първосвещеник представляваше еврейската нация. Евреите познаваха принципите, ръководещи римските власти. Те имаха и светлината на пророчествата, които свидетелстваха за Христос, имаха също и светлината от Неговите собствени учения и чудеса. Еврейските съдии бяха получили непогрешимо доказателство за Божествеността на Този, Когото те осъждаха на смърт. Така че щяха да бъдат съдени според светлината, която притежаваха“ („Копнежът на вековете“, стр. 733, пар. 2).
Както знаем, колкото повече светлина притежавате като християнин, толкова по-голяма отговорност имате. И точно по това бивате съден. Бог не гледа на неверието ни, но щом при вас дойде светлина, Бог започва да ви държи отговорни и точно тогава се намесва Божията справедливост. А знаем, че една душа е толкова скъпоценна за Христос. Затова призивът ми към вас е непрестанно да следвате истината, защото това е единственият начин да бъдете откъм правилната страна на справедливостта. Ако вършите истината, ако вършите правото, Бог няма да ви осъди, няма да бъдете осъдени. Но ако не следвате това, е ясно какъв ще бъде резултатът.
„Най-голямата вина и най-тежката отговорност падаше върху заемащите най-високите постове в нацията - пазителите на святите истини, предавани сега по най-долен начин.“
Ирод и Пилат взеха участие в инсценираните съдебни процеси на Исус, но най-големият грях и най-голямата отговорност бяха преди всичко на Каяфа и на чичо му Анна, който беше много по-възрастен и притежаваше по-голям опит. Възможно е Каяфа да не е имал смелостта да стори това сам, защото Каяфа знаеше, че Исус е Божият Син, знаеше това! Той знаеше, че Исус е Божият Син и въпреки това беше употребен за умъртвяването Му. Изумително е като се помисли за това! Имате работа с Божествено Същество! И само защото Исус не желаеше да даде възмездие и да употреби силата Си за самозащита (тъй като част от завета, който Той беше сключил със Своя Отец, беше да не използва собствената Си сила), те мислеха, че това може да им се размине. Казваха:
„Ще се отървем от този Човек, ще Го отстраним от пътя си и ще можем да продължим напред спокойни, да упражняваме контрол над народа, над парите, да притежаваме властта.“
„Пилат, Ирод и римските войници сравнително малко познаваха Исус. Подлагайки Го на изтезание, искаха да угодят на свещениците и управниците. Не притежаваха светлината, която евреите бяха получили в такова голямо изобилие. Ако същата тази светлина бе дадена на войниците, те нямаше да третират Христос така жестоко, както направиха“ („Копнежът на вековете“, стр. 733, пар. 2).
В края на времето религиозните водачи ще имат най-голям дял в участта на християнските души. Светът всъщност не се намесва в този спор, тъй като светът не следва Христос. Той не желае да следва Христос, не се интересува. Затова участта му е запечатана, за съжаление. Иска ни се да беше по-различно, но за света нещата стоят така. Ако искате да следвате света, ще се озовете именно в това положение. Но християните би трябвало да имат по-добро познание. Лично за мен това е наистина печално, защото си помислям: когато бях предизвикан да проуча тази истина, това отне няколко седмици на денонощни молитви и изучаване, и видях истината ясно като бял ден. Молех се просто:
„Господи, не искам да бъда измамен. Което и да е, ще го приема. Ако ми покажеш истината, ще се обявя в нейна подкрепа.“
Беше толкова лесно! И си помислям: ако аз мога да направя това... Аз не съм образован. Ако аз мога да направя това, всеки може да го направи. Всеки може! Не е нужно да заемате определено положение, за да разберете това. Мога да ви дам стиховете и вие можете да ги проучите и да видите какво мислите, да решите самостоятелно. Така че няма нужда души да погиват. Проблемът тук е, че понеже искам да следвам ръководителите, пазителите на най-светите истини, сега те предават тези истини по най-долен начин. Тези ръководители предават именно истината, която е най-спасителната доктрина в цялата Библия, най-спасителната доктрина. Няма нищо по-важно от това! И понякога, когато споделяме с тези фалшиви ръководители, те казват:
„Защо придавате толкова голямо значение на това?“
Казват ни:
„Какво е толкова важно? Не се безпокойте, това е без значение.“
Това е най-спасителната доктрина в Библията! Исус каза, че точно това познание ще ви даде вечен живот! А вие ми казвате, че не е важно. Това ми показва точно какъв е начинът ви на мислене като ръководител и не мога да изслушам дори думичка повече от това, което казвате. Не мога. Вие дори не осъзнавате значимостта на най-важната доктрина в Библията!
„Израилевият народ бе направил своя избор. Посочвайки Исус, евреите бяха казали: „Не този човек, но Варава.“ Варава, разбойникът и убиецът, бе представителят на Сатана.“
Виждате ли? Представител на самия Сатана – ето кого избраха те. Следващите лъжехриста в края на времето, когато Сатана се представи за Христос, ще вземат същото решение.
„Христос беше представителят на Бога. Христос бе отхвърлен, Варава бе избран. Тогава те щяха да имат Варава.“
Погледнете какво казва тя сега:
„С този свой избор те приеха онзи, който още отначало бе лъжец и убиец. Сатана бе техният водач.“
В света днес има две влияния – добро и лошо, Бог и Сатана. Това е всичко, няма средно положение. Няма нищо преди или след това. Така че ваш водач е или Бог, или Сатана. Няма нищо друго.
„Като нация те щяха да действат под неговия диктат. Неговите дела щяха да вършат. Неговото управление трябваше да понасят. Този народ, който избра Варава на мястото на Христос, трябваше да изпитва жестокостта на Варава до края на човешката история“ („Копнежът на вековете“, стр. 738, пар. 5).
Така че това ще продължи до края на времето, като поколенията щяха да следват по същия този път, до ден днешен.
„Когато Христос на кръста извика: „Свърши се!“ (Йоан 19:30), и завесата на храма се раздра на две, святият Наблюдател заяви, че еврейският народ е отхвърлил Него, Който е същината и изпълнението на всички техни символи, същността на всички техни сянкови служби. Израил се бе разделил с Бога!“
Необходимо е да разберем правилно думата „разделил“, за да разберем въздействието тук. Разбираме какво означава тя при брак – тя прекратява брака, което е много подобно. Но забележете, че в речника на Уебстър се казва:
„...разделяне чрез разтрогване на брачния договор.“
Казва се: „Отделени, откъснати“ като синонимът на „разтрогване“ е (погледнете) „прекратяване, завършване, приключване“. В тези термини няма и намек за завръщане. Забелязвате ли? Приключило е, свършило е, разтурено е. Няма връщане. Така че когато хората кажат:
„Хубаво, църквата наистина е навлязла в отстъпление и може би наистина е сгрешила, но днес църквата е готова да помага, днес е по-различно, днес църквата е добре. Покаяли са се.“
Или:
„Те все пак вършат добра работа.“
Приятели, когато това стигне до края си, Библията и Духът на пророчеството ви казват, че то е свършило, приключило е. Край! Когато те избраха кесаря пред Бога, когато избраха Варава пред Исус, това бе всичко! Нямаше връщане назад. По тази причина казвам, че след това няма реформация. След малко ще разгледаме това.
„Те извикаха Христос да бъде разпнат и, като представители на еврейския народ, се поставиха под римска юрисдикция, която презираха, като казаха: „Нямаме друг цар освен кесаря.““
Погледнете:
„Казвайки това, те се лишиха от статута на църква“ („Ръкописи“, том 12, стр. 388, пар. 1).
Виждате ли това? Те не бяха повече Божията църква. Там е посочено толкова ясно, колкото може да бъде на английски език:
„Те се лишиха от статута на църква.“
Тук не е нужен превод. Те се лишиха от статута на църква – вече не бяха Божията църква. Тази църква съществува и днес. Те твърдят, че са такива, но боговдъхновените писания ни казват, че не са. Свободни сте да вярвате в каквото пожелаете. Сега беседата ще поеме в друга посока, защото ще ви покажа... Видяхме следствията за юдеите – за еврейския народ и хората. Всичко това беше докарано от ръководителите, всичко!
Искам да видите как това е паралелно на адвентизма през 1980 г. Този човек, Алберто Ривера, бивш йезуитски свещеник, който е обърнат... Много хора ще побързат да дискредитират този човек понеже той извърши много неортодоксални неща, но ще ви кажа следното: независимо като какъв искате да изкарате характера му, онова, което предсказа той и което каза, всъщност се изпълни. Лично за мен това е много силно доказателство в полза на факта, че този човек казвал истината. Вижте какво казва тук:
„...на йезуитите по целия свят трябваше да бъде даден таен знак, когато икуменическото движение е заличило успешно протестантизма...“
Става дума за протестантизма като цяло.
„...в подготовка за подписването на конкордат между Ватикана и Съединените щати.“
Това са двата звяра от библейските пророчества.
„Знакът трябваше да бъде когато президент на Съединените щати даде клетва за встъпване в длъжност с лице към обелиск“ (Алберто Ривера, „Църковните отци“, част 3, стр. 26).
Виждате ли, до 1981 г. ... Ето снимка. До 20 януари 1981 г. (това е една от снимките на церемонията по встъпване в длъжност на Роналд Рейгън) всеки американски президент полагаше клетва от източната страна, на източната веранда. Това е Кепитъл Хил, нали? Кепитъл Хил ли е? Кепитъл Хил ли е? Поправете ме, ако греша, но това не е от значение, защото онова, което искам да посоча, не е мястото, а фактът, че това се случи. Церемонията по встъпване в длъжност беше преместена от източната до западната страна. Това се случи за първи път в историята, за първи път! Там е оттогава (от 1981 г.) насам. Ето снимка на обелиска – фалически символ, който, след всички ужасни неща, които представя, в края на всички тях е и неделно поклонение, поклонение към слънцето, ако го проследите в миналото до езическия му произход. Ясно е, нали? И така, американският президент, президентът на тази мощна протестантска нация, следва поклонение към слънцето. И интересното е, че същият фалически символ е разположен пред Ватикана, пред катедралата „Свети Петър“ в Рим. Двата фалически символа са разположени практически паралелно, на същия меридиан, на същата географска ширина. Паралелни са, на същия меридиан, с едно и също направление. Ако бяха в права линия, те щяха да са изправени точно един срещу друг. Имате два обелиска, имате Кепитъл Хил и Ватикана, като между тях е поклонението към слънцето. Именно то ги обединява. Всъщност това е образ – едното [САЩ] е образ на другото [Ватикана].
„...на йезуитите по целия свят трябваше да бъде даден таен знак, когато икуменическото движение е заличило успешно протестантизма...“
Ще покажем доказателство, че това всъщност се е случило, защото въпреки че церемонията по встъпване в длъжност се състоя както Алберто Ривера предсказа, въпреки че това стана, хората може би ще кажат:
„Какво от това? Това нищо не значи. Нищо не значи.“
Едва за първи път в историята на сесията на Генералната конференция, проведена в Далас (през април 1980 г., девет месеца преди полагането на клетва на новия американски президент), едва за първи път Генералната конференция на Църквата на адвентистите от седмия ден официално прие чрез гласуване доктрината за Триединството. Виждате ли това? Да приемете чрез гласуване доктрината за Триединството означава, че вашият бог е триединният бог. Това означава. Църквата сега следва триединния бог. Това означава. Независимо какво становище е заемала в миналото, сега тя следва триединния бог. И начинът, по който тя популяризира или обявява това, е (според Основните учения) – вижте какво се казва:
„Има един Бог: Отец, Син и Свети Дух – единство от три съвечни личности.“
Много бих желал някой адвентист, без значение кой сте, бих желал някой адвентист да ми покаже това от боговдъхновените писания, понеже аз ще ви покажа обратното, и ще ви го покажа от боговдъхновените писания. Там видяхме двама. Павел казва, че единият Бог е Отец. Казва го категорично, при това многократно. Имаме цяло изследване само по тази точка. Да, Исус Христос е Бог, никак не отричаме това, нито пък отричаме Неговата божественост. Тринитаристът отрича божествеността Му, а не вярващите в Божеството [т.е. вярващите в единствения истинен Бог и Неговия Син – бел. Ред.]. Но за това „единство от три съвечни личности“, отправям предизвикателство към всички да ми покажат това от Библията, защото аз мога да ви покажа кой е Духът, и той не е член на трима триединни богове. Не е!
Но същността е, че това се случи през април 1980 г., девет месеца преди церемонията по встъпване в длъжност. Погледнете какво се случва точно след сесията на ГК, два месеца след нея, след април.
„Съвместната комисия относно церемонията по встъпване в длъжност обяви решението си да премести церемонията от източната страна на Капитолия през юни 1980 г., повече от месец преди републиканците да номинират Рейгън.“
И така, през април те се събират – Църквата на адвентистите от седмия ден се събира с всички останали протестантски деноминации. Протестантизмът бива отместен от пътя. Всички са в хармония с този триединен бог. Това се случва през април 1980 г. Два месеца след това церемонията бива преместена. Защо? Понеже седем месеца след това президентът ще положи клетва от западната страна на Капитолия. А точно това каза Алберто Ривера. Той каза точно това. Не ме интересува как ще го дискредитирате. Казаното от него е вярно и ето доказателството за него. Можете да проверите сами, разбира се.
„Така чрез избирането на един езически владетел еврейската нация се отказа от теокрацията.“
Когато изберете езически владетел, вие не можете да бъдете част от Божията теокрация – не можете. За да бъдете Божията църква, трябва да се покланяте на този Бог, преди да можете да твърдите, че това е църквата на живия Бог. Трябва да се покланяте на истинския Бог, ако сте Негова църква. Ако се покланяте на друг бог, не можете да бъдете църквата на живия Бог. Църква сте на бога, на когото се покланяте. Сега Църквата на адвентистите от седмия ден е църква на...? Триединния бог – езически, фалшив бог, представител на Сатана. Тя е точно такава, ако се каже истината.
„Евреите отхвърлиха Бога като свой цар. Отсега нататък те нямаше да имат избавител. Нямаха друг цар освен Цезар – кесаря. Ето, дотам доведоха народа свещениците и учителите. За това състояние с всичките страшни резултати, които последваха, бяха отговорни те.“
Тогава просто ще повторим:
„Грехът и гибелта на една нация се дължаха на религиозните водачи“ („Копнежът на вековете“, стр. 737, пар. 6).
Още ли искате да следвате ръководителите? Изборът е ваш. Не мога да ви принудя. Мога да ви увещая да не дръзвате да правите това понеже знам, че е погрешно. Знам докъде води това – до гибелта на нацията. Това ви казват боговдъхновените писания – следва гибелта на нацията.
„...Израил като народ се бе отделил от Бога. Естествените клончета на маслината се счупиха... Божието присъствие щеше да се оттегли завинаги от храма, съграден за Негова прослава. Оттогава насам храмовите церемонии щяха да бъдат безсмислени, а службите в него – подигравка“ („Копнежът на вековете“, стр. 620, пар. 4).
Сега можете да продължите с църквата, можете да си играете на църква колкото поискате. За Бога това не означава нищо. Бог прониква с погледа Си във всичко. Бог вижда сърцето на човека. Той познава онези, които наистина искат да Му служат, и онези, които не искат.
„Господ Исус винаги ще има избран народ, който да Му служи.“
Погледнете, приятели – важно е:
„Когато юдеите отхвърлиха Христос, Княза на живота, Той отне от тях Божието царство и го даде на езичниците.“
Виждате ли това? Не е ли иронично? Тези много благочестиви юдеи, които знаят всичко и гледат с високомерие на езичниците като на кучета (така ги наричали, „кучета“), Бог даде на езичниците словата на истината, защото евреите бяха отхвърлили Божия Син. Не е ли удивително?
„Според същия принцип Бог ще ръководи всеки клон от делото Си“ („Събития на последните дни“, стр. 59, пар. 1).
Бог не се променя, знаем това. Той е същият днес, както е същият завинаги. И също както стори с юдеите през 31 г. сл. Хр., така направи и през 1980 г. - точно същия паралел.
„Когато една църква се окаже невярна на Господното слово, каквото и да е положението на тези хора...“
Няма значение, че Бог ви е издигнал като адвентно движение през 1844 г., като истинския Божий остатък (защото съм съгласен с това, знам, че е вярно). Разглеждал съм историята. Знам, че е правилно. Но това няма значение. Независимо какво положение заемате, независимо от всичко...
„...колкото и високо и свещено да е призванието им, Господ не може повече да работи с тях.“
Виждате ли? Това е Божията справедливост.
„Тогава биват избрани други, които да носят важни отговорности...“ („Ръкописи“, том 14 (1903), стр. 102).
Бог винаги е работил така и винаги ще работи така. Ако сме неверни, Бог ще ни подмине.
„Народът, който Бог бе призовал да бъде стълб и основа на истината, стана представител на Сатана... Бог вече нищо не можеше да стори за хората чрез тях.“
Вижте какво казва тя:
„Цялата система трябваше да бъде отстранена“ („Копнежът на вековете“, стр. 36, пар. 2).
Това е окончателното заключение на деноминациите – когато излязат от правия път и се отклонят – цялата система трябва да бъде отстранена.
„Когато Христос на кръста извика: „Свърши се!“ (Йоан 19:30), и завесата на храма се раздра на две, святият Наблюдател заяви, че еврейският народ е отхвърлил Него...“
Виждате ли? Исус заяви това.
„...Който е същината и изпълнението на всички техни символи, същността на всички техни сянкови служби. Израил се бе разделил с Бога!“ („Копнежът на вековете“, стр. 709, пар. 4).
Не можете да се измъкнете от това, приятели. Ясно е.
„Неприятелят на душите се е стремил да въведе предупреждението, че една голяма реформация трябва да настъпи сред адвентистите от седмия ден и че ще се състои в отричане на доктрините, които стоят като стълбове на нашата вяра, и участие в процес на реорганизация. Настъпи ли такава реформация, какви ли биха били резултатите?“
А стана точно това.
„Принципите на истината, които Бог в Своята мъдрост е дал на църквата на остатъка, ще бъдат отхвърлени. Нашата религия ще бъде променена. Основните принципи, които са поддържали делото в продължение на последните петдесет години, ще бъдат отчетени като грешка. Ще бъде установена нова организация. Ще бъдат написани нов род книги. Ще бъде въведена система на интелектуална философия. Основателите на тази система ще отиват в градовете и ще извършат удивително дело. На съботата, разбира се, ще се гледа леко, а също и на Бога, Който я е създал. Няма да се допусне нищо да застане на пътя на това ново движение.“
Това напомня ли ви за нещо днес? Нищо няма да застане на пътя на това ново движение, на този нов световен ред. Нищо няма да застане на пътя му и то ще се осъществи изцяло. И ни се казва, че то наистина ще се осъществи изцяло.
„Лидерите ще поучават, че добродетелта е по-добра от порока, но тъй като са отстранили Бога те ще се поставят в зависимост от човешка сила, която, без Бог, не струва нищо. Основата им ще бъде изградена върху пясък и бурята и ветровете ще отнесат постройката“ („Специални свидетелства“, серия Б, номер 02, стр. 54, пар. 3).
За съжаление, дори преди да настъпи окончателният завършек, можете да видите отстъплението в църквата и докъде води то. То само се влошава, защото църквата се движи по спирала, насочена надолу. Хората могат да се върнат само ако проследят стъпките си и се върнат към мястото, където са се отклонили, и тогава да тръгнат по тясната пътека и продължат по нея. Докато вървите нататък по погрешния път, не можете пак да тръгнете по правилния. Трябва се върнете назад, трябва! Трябва да проследите стъпките си и да се върнете. Едно доказателство за това (при това голямо доказателство) е, че първият път, когато чух адвентни ръководители да поощряват медикамент за адвентистите днес, да го поощряват и да се съгласяват с казаното от правителството и световните здравни власти (от тези покварени мъже, които са се вмъкнали тайно и са определени за това осъждение), да следват по техните стъпки, когато чух това, си помислих... Знаете, че на адвентистите е дарена здравна вест. Известно ви е.
Ако се върнем към края на 19 и началото на 20 в., никой не достигнал адвентизма по отношение на здравната му вест, никой! Дори когато Келог се отклонявал от пътя, той все още бил вероятно най-добрият лекар на земята. Високопоставени хора отвсякъде в света го посещавали за лечение. Били сме лидерите в сферата на здравето, лидерите в здравната реформа, защото Бог ни е дал тази вест и сме я следвали. И това беше хубава вест, каквато е до ден днешен. Но днес ръководителите ви казват да приемете медикамента от Откровение 18:23. Колко ниско можете да паднете? Причината за всичко е, че вървите по погрешния път. И най-великите мъже, най-великите проповедници поощряват това, като поучават хората да приемат медикамента. Не знам, поразява ме! И особено сега, след началото на цялата тази сага. От първия ден сме казвали на хората да стоят настрана от това, от първия ден!
Виждахме накъде ще тръгне цялото нещо. И едва през последните няколко седмици научихме... Често разговаряме за това и сега разполагаме с доказателството, от южноамерикански лекари, които са провели изследвания и могат да докажат категорично какво убива хората днес. Приятели, това не е вирус. Сега това е категорично и доказуемо. Документите са преведени на английски и са проверени няколко пъти, за да се гарантира, че преводът е правилен. И всички проверяващи, всички преводачи, казаха, че е правилен. Достъпни са на английски за всеки, който иска да ги проучи. Не съм чел документите (това не ме безпокои), но съм слушал коментаторите, които са ги чели, и това е достатъчно понеже преди тях аз вече знаех, знаех, че е правилно Не ми бяха известни подробностите, не знаех какво е точно, но сега знам. Но знаех кое не е наред – това знаех. И това не е естествен вирус, както правителствата биха желали да вярвате и както църквата огласява.
„Апостолите говориха ясно за големия грях на евреите, отхвърлили и предали на смърт Княза на живота, ала внимаваха да не обезсърчат слушателите си...“
Това е много важен момент понеже аз не съм талантлив говорител и понякога... мразя мисълта да отблъсна някого от Бога, да причиня погубването му. Мразя мисълта за това. Но разбирам, че истината трябва да бъде казана. За начина на представянето й се нуждаете от Божия Дух и от Неговата мъдрост. Но, приятели, нямам за цел да отблъсквам хората. Едва първият цитат, който споделих с вас днес, е стойността, с която Бог оценява една жива душа. Искам да разберете, че говоря точно затова. Бих желал всеки адвентист да бъде спасен. Бих желал всички в света да бъдат спасени. Но знам, че това няма да стане. Библията ми казва, че е пространен пътят, който води към погибел, а е тесен пътят, който води към спасение (Матей 7:13, 14). Знам това: независимо от различия, които може би съм имал с някого през целия си живот, ако отида на небето, ако се случи да отида на небето и там присъства някой друг, дори пастор, мога да ви кажа следното: ние вече няма да сме неприятели. В небето няма да има неприятели. Всички ще сме приятели. Всички ние! Затова очаквам с желание всички да бъдат в небето. Понеже, знаете ли, бих предпочел да имам приятели, а не врагове. Не знам кой здравомислещ човек би предпочел враг пред приятел. Приятел е някой, който ще ви помогне, ще ви насърчи и ще ви привдигне. Много бих предпочел този човек да е до мен, отколкото неприятел, който се старае да ми навреди. В небето всички ще сме приятели. Очаквам това с нетърпение. Сигурен съм, че всички ще бъдат такива. Виждате ли как тук Петър казва:
„...като поискахте да ви се пусне един убиец, убихте Началника на живота. Но Бог го възкреси от мъртвите, за което ние сме свидетели...“ („Деяния на апостолите“, стр. 59, пар. 2)?
Петър казва това с голяма загриженост. Преди да се отрече от Христос той изглежда е бил прибързан, но е преживял невероятно обръщане и промяна в живота си. Колкото е бил силен и ревностен за делото на истината, за Христовото дело, той внимава да не отблъсне хората. Но той не може да се въздържи да каже истината. Моля се ние да можем да правим същото. Ще завърша с един цитат, разположен на два слайда. Ще го разгледаме внимателно. Там се казва:
„Но еврейските водачи не се промениха от събитията, на които бяха свидетели. Омразата им към Исус не бе угаснала. Мракът, който обгърна земята при разпятието, не бе по-гъст от този, който обвиваше умовете на свещениците и управниците.“
Припомнете си, че това ще бъде умножено в края на времето. Случилото се тогава ще видим отново в по-голям мащаб. Казва ни се следното:
„При раждането на Исус звездата бе познала Христос...“
Звезда, нали така? Звезда. От каквото и да е съставена тя, където и да се намира, звезда бе познала Христос.
„...и бе завела мъдреците при яслата, в която лежеше Той. Небесните множества Го бяха познали и Му бяха пели хвалебни песни над равнините на Витлеем. Езерото бе познало гласа Му и се бе покорило на Неговата заповед. Болестта и смъртта бяха признали силата Му и Му бяха върнали своята плячка. Слънцето Го бе познало и при гледката на Неговата смъртна агония бе скрило светлото си лице.“
Когато Христос умираше на кръста, в цялата земя настана мрак. Слънцето призна случващото се.
„ Неодушевената природа бе познала Христос и бе свидетелствала за Неговата Божественост.“
Знаете ли как завършва този цитат? Ако това не ви говори нещо, то не мога да кажа нещо повече.
„Но свещениците и водачите на Израил не познаха Божия Син“ („Копнежът на вековете“, стр. 770, пар. 4).
Избраните, благочестиви и най-образовани мъже на земята за времето си не познаха Божия Син. А искате да ми кажете, че адвентните ръководители не могат да получат погрешно разбиране за това? Понеже съм го чувал. Когато проследявах тази доктрина в църквата, ми беше казвано точно това, в редица случаи.
„Искаш да ми кажеш, че цялата църква греши, а ти си прав? Ти, Том, слаби човече, твърдиш това за цялата деноминация?“
И аз казах:
„Да, точно в това вярвам.“
Точно в това вярвам и мога да го докажа. Какво становище заемате е въпрос между вас и Бог, но се моля да вземете правилното решение. Нека коленичим за молитва.
Скъпи, любящи небесни Татко, молим се в името на Исус и искаме да Ти благодарим, че си ни дал свободна воля и свобода на избора, Господи, и всеки от нас може да вземе решение самостоятелно. Доказателствата са ясни и всички, които са ги приели, ще заявят същото – че няма никакво съмнение, че Исус е Твоят Син, че Той е излязъл от Теб в миналото на вечността и е наследил всяко божествено качество, което Ти притежаваш. Благодарим Ти за тази прекрасна истина, защото тя ни казва, че Исус притежава всяка сила да спасява. Моля се всеки, който чуе тази вест, да признае и приеме тази истина и неговото преживяване с Теб, познанието му за Теб да се промени, да се увеличи, и той да бъде благословен от всеки аспект на тази доктрина – най-прекрасната и най-мощна доктрина, която сме научавали някога. Благодарим Ти за нея и отправяме тази молитва в скъпоценното име на Исус. Амин.
Earthen Vessels
[„Пръстени съдове“]
2 Коринтяни 4:7
Текста на проповедта може да изтеглите ОТТУК!
RSS Feed
