„Светлина, която свети в тъмно място“
ОТКРОВЕНИЕ 14:12
Представя
„КАК СЕ ПОКЛАНЯШ?“
Надер Мансур
Бих желал да отворите с мен Библията си на Евангелието на Лука и там 18 гл. Лука 18 гл. и ще погледнем една малка притча, разказана от нашия Господ и Спасител. В Лука 18 гл. ще започнем да четем от 9 ст. нататък. Заглавието на изследването ни тази сутрин е
ОТКРОВЕНИЕ 14:12
Представя
„КАК СЕ ПОКЛАНЯШ?“
Надер Мансур
Бих желал да отворите с мен Библията си на Евангелието на Лука и там 18 гл. Лука 18 гл. и ще погледнем една малка притча, разказана от нашия Господ и Спасител. В Лука 18 гл. ще започнем да четем от 9 ст. нататък. Заглавието на изследването ни тази сутрин е
„Как се покланяш?“
Прост въпрос, но ще се изиска малко търсене, за да се открие отговорът. „Как се покланяш?“ Лука 18 гл., четем от 9 ст. нататък. Тук Спасителят казва следното:
„И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тази притча: Двама души се изкачиха в храма да се помолят, единият - фарисей, а другият – бирник. Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци - грабители, неправедници, прелюбодейци, и особено не като този бирник. [Аз] постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобия. А бирникът, като стоеше надалеч, не смееше дори очите си да повдигне към небето, но се удряше в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене, грешника. Казвам ви, че този си отиде у дома оправдан, а не онзи; защото всеки, който въздига себе си, ще се снижи, а който смирява себе си, ще бъде въздигнат.“
Това е един доста прост разказ, който е толкова явен и очевиден, че всички ние просто можем да кажем „амин“ и да кимнем с глава като кажем:
„Правилно.“
Слава на Господа! Това е разказ, който наистина не се нуждае от много коментиране, нали? А точно в тези разкази, които ние считаме за толкова прости и проникновени, и че всичките уроци са просто толкова очевидни, че е необходимо да отделим малко повече време в проучване на това, за да видим какво всъщност можем да научим, ако разказът е от значение за нас днес. Защото това е една от онези притчи, изговорени от Исус, които съдържаха в себе си толкова много, в толкова малко думи. Това беше една от притчите, които навлякоха на Исус много неприятности. Затова искам да видим какво е очевидното послание на тази проста история, която почти не се нуждае от коментар.
Наблюдението, което искам да помним и което си струва да се отбележи, е че всичките Христови поучения са неограничени във времето. Тази притча не беше изговорена само за хората, намиращи се там по онова време, а се прилага и за нас днес, точно в този момент, тази сутрин. Защото същият проблем, който имаха хората тогава, е проблемът, който хората имат сега – това са същият вид хора, не сме се променили действително. И същата ситуация, съществувала тогава, съществува и сега. Всички ние сме един и същи вид хора. И в тази притча се представя факта, че има две групи поклонници, които ходят на църква, за да се поклонят на Бога. Две групи, две категории. Тези групи се намират също и тук днес. Вие сте или едната, или...? Другата. Ще бъде хубаво, ако докато влизахте някой можеше да застане на вратата и да разпознава в коя категория се намирате, но не това се случва. Идентификацията трябва да бъде извършена от вас.
И онова, което искам да направим днес, е да погледнем бирника и да погледнем фарисея, и да извършим известно издирване на сърцето и изследване на сърцето, и да видим: кой вид поклонник съм аз? Не ближният ми, не моите брат или сестра, а кой вид поклонник съм аз, в коя група се намирам аз. И трябва да решим сами за себе си. Затова ще отделим известно време на разглеждане на образа на фарисея, като ще разглеждаме отношението му, ще разглеждаме поведението му. И докато разглеждаме този образ, искам да го погледнете и да видите дали той наподобява вас. Тогава ще разгледаме образа на бирника и ще видим неговото отношение, неговото поведение, и докато разглеждате този образ искам да проучите себе си и да видите дали той наподобява вас. Тогава отново ще погледнем фарисея и ще погледнем отново и бирника, и ще продължим да правим това докато се уверим, че разбираме кой образ наподобява нас, наподобява на вас и мен днес. Това искам да направим. Защото съществува сериозен проблем, който Исус представяше в тази притча. Това е проблемът, наречен „фарисейщина“.
Някои от нас може би ще си помислят:
„Всичко това е отминала епоха.“
Дали фарисейщината все още е жива днес? Със сигурност. Тя не само е жива, но благоуспява и се справя много добре, и в редиците си има повече хора днес, отколкото имаше всъщност в дните на Исус. Фарисейщината е доста голям проблем. Това всъщност е напаст сред изповядващите се за Божий народ днес. Опасното по отношение на тази напаст е, че тя е толкова заразителна, тя се предава толкова лесно. Прихващате я наистина бързо. И е толкова трудно да бъде изгубена. Това е проблемът, идентифициран от Спасителя тук. Опасността в този проблем на фарисейщината е, че тя толкова много наподобява християнството, че е почти невъзможно да се направи разлика. Ето защо вие сами трябва да извършите днес изследването на сърцето и да видите кой поклонник сте вие. Опасността е, че е толкова трудно този проблем да бъде диагностициран. Следващата стъпка след това е, че щом веднъж бъде диагностициран, е почти невъзможно той да бъде излекуван. Изисква се много сериозно чудо, за да се излекува проблемът на фарисейщината. Тук имаме работа с един много сериозен проблем. И така, в тази история, в тази притча, ще погледнем някои противопоставяния, които ни представя Библията, и ще изследваме малко тези противопоставяния. Първото противопоставяне, разбира се, е при двамата мъже. Единият от тях беше фарисей, а другият беше бирник.
Кои бяха фарисеите (ако си спомняте)? Добро нещо ли е „фарисей“ или е лошо? Обикновено днес „фарисей“ е нещо, което притежава негативна конотация, нали? Не е добре да бъде някой фарисей, всички знаем това. Но по Христово време всъщност беше много добре да бъде някой фарисей. „Фарисей“ беше нещо изключително в общността, в религиозната общност. Думата „фарисеи“ всъщност означава „отделените“. Виждате ли, фарисеите представляваха група хора, които се бяха отделили, за да посветят живота си на следване на Божиите заръки и Божиите закони до последната буква, във всеки един аспект. Да бъде някой фарисей беше много голяма отговорност. Това, разбира се, беше чест, но беше също така и голяма отговорност. Това беше едно най-щателно дело с голяма ревност в покоряване на всичките правила, на всичките указания от типа „прави“ и „не прави“. В допълнение към това бяха всичките тълкувания на книжниците, старейшините и предците. „Фарисей“ беше някой, отдал и посветил живота си с цел да живее така, че да угоди на Бога като следва всички съществуващи правила и регулации. Имаше толкова много правила и регулации, че беше нужно фарисеят да работи на пълен работен ден, от сутрин до вечер, само за да спазва всички тези правила и регулации. Затова фарисеят беше човек, много добре запознат с религиозните изисквания на Бога. И докато разглеждаме този образ не искам просто да мислим за това като за информация. Искам да видите дали този образ наподобява вас или не, защото това е наистина предназначението на тази притча, на това изследване.
Този фарисей беше много уважаван за онова, което вършеше. Не беше малко нещо да се принадлежи към религиозното подразделение на фарисеите – беше много голяма чест. Всички чувстваха, че религията беше в безопасност в ръцете на...? Фарисеите. Те бяха защитниците и пазителите на вярата. Те я живееха, дишаха я, хранеха се с нея, спяха с нея, вършеха всичко по отношение на заръките в Писанието. И тази група беше особено ексклузивна – не всеки можеше да принадлежи към групата, към подразделението на фарисеите. Това беше една много ексклузивна група. В следствие от тази ексклузивност беше налице огромен проблем в това, че тя правеше фарисеите доста горделиви и малко самомнителни, в собствените им очи. Те всъщност започнаха да гледат на другите с презрение, в следствие на участието в този вид група. И така, такъв беше един фарисей в онези дни.
Това трябва да ни обрисува картина, обстановка, докато продължаваме да изследваме тези двама човека, тези две личности. То ще ни помогне да разберем как ние се вместваме в картината.
Какво да кажем за бирника? Дали „бирник“ беше нещо добро? „Бирник“ не беше нещо добро. Защо? В какво се състоеше работата му? Бирникът беше човек, предал своя народ, за да работи за неприятеля, казано просто. Той беше човек, нает от римския император, от римския народ, който владееше Ерусалим по онова време. Много пъти това беше евреин, който беше продал предаността си към собствения си народ, за да помогне на неприятеля за себична печалба – за да спечели бързи пари. Това беше работата на бирника. Той беше събирач на данъци – събирач на данъци за Рим. И, разбира се, ако разберем малко за начина, по който действаше по онова време събирането на данъци, може би това ще ни даде малко прозрение за причината, поради която на тази длъжност се гледаше толкова неблагоприятно. Виждате ли, Рим разделяше териториите си на различни дялове, различни области и различни територии. Разбира се, тази област трябваше да набави конкретна квота данъци за конкретната година. И работата на един събирач на данъци беше да гарантира, че тя ще бъде изпълнена. Всичко, събрано над това, отиваше в джоба на бирника. Затова можете само да си представите, че бирникът беше такъв вид човек, който наистина поставяше народа под натиск, защото желаеше да изкара от пътя си изисканото и тогава го чакаше печалба като по масло. Той не беше слаб или неспособен да постигне успех човек, а много пъти беше много амбициозен човек, много заможен човек, всъщност беше твърд и в малка степен изнудвач. Той не би се поколебал да ограби собствения си народ, за да изкара препитанието си. Той наистина беше всичко, което фарисеите казваха за него. Точно така. Такъв беше бирникът.
И народът, можете да си представите, не изпитваше никакво уважение към такъв човек. В действителност те мразеха бирниците. И не само това, но те вярваха и многократно казваха на бирниците, че са грешници, които не можеха да бъдат спасени, защото бяха извършили непростимия грях като бяха предали собствения си народ и се бяха обърнали към неприятеля. Затова те бяха отритнати от обществото.
Интересно е, че докато разглеждаме тези герои, единият е добър, а другият е лош. И удивителното в тази притча е, че Исус представя един аспект, който е толкова противен на мисленето ни, че в действителност е предизвикателно за нас. Точно с това искам да отправя предизвикателство към вас днес. Виждате ли, докато разглеждаме действията си, виждаме, че фарисеят беше човек, който посещаваше църква. Има ли нещо нередно в посещаването на църква? Нищо нередно. Така ли е? Всички сме тук днес. Фарисеят беше човек, който се молеше. Има ли нещо нередно в моленето? Не, това е нещо добро. Това е нещо похвално. Трябва всякога да се молим, казва Библията. Фарисеят беше човек, който постеше. Той вероятно постеше повече, отколкото повечето от нас, които сме тук. Дали това е нещо добро? Да, нещо много добро. И не само това, но той също така плащаше десятъка си. Има ли нещо нередно в това? Не. Външно в този човек не можеше да се намери недостатък. Всичко за него вървеше добре. Този човек беше фанатичен в службата си към Бога. И като такъв той упражняваше влияние върху обществото около него. Какво влияние беше упражнявано от фарисея? Добро или лошо беше то, според вас? Малко подвеждащ въпрос, нали? Фарисеите упражняваха едно много добро влияние, защото въздигаха стандарта. Фарисеите бяха пример за това как би трябвало да изглежда един вярващ. Той ходи на църква, моли се, пости, дава десятък и прави всичко по силите си, за да угоди на Бога. И това беше възприятието - когато хората поглеждаха това, те виждаха някой, който упражняваше много добро влияние. И при все това този човек не беше приет от Бога. Не е ли интересно?
Виждате ли, той имаше още един проблем. Библията ни казва, че този човек си отишъл без да бъде оправдан. Той не бил оправдан. Виждате ли, под всички тези неща, под всички тези добри и чудесни неща, които той вършеше като Божий човек, се намираше един много дълбок проблем, един много сериозен проблем. Под тези неща имаше погрешен дух. Това беше дух, който съвсем не наподобява християнството. То прилича на него отвън, на повърхността, има неговия външен вид, но отвътре това представлява проблем с отношението. Имаше нещо нередно в духа му. И причината този човек да посещава църква е, защото той върши всички тези правилни неща. Това е причината той да идва – защото всички тези външни дела са правилни. Но отдолу се намират един погрешен дух и един много дълбоко залегнал проблем. Виждате ли, погрешните действия са очевидни и се разпознават, но не е толкова лесно, когато е погрешно отношението. То е малко по-недоловимо и това е становището, което представя тук Христос. Един погрешен и критичен дух много пъти остава неконтролиран и неидентифициран. И това е проблемът, който имаше този човек. Външно той беше добре, но вътрешно всичко в него беше погрешно.
Дали това е проблем, който имаме днес? Какво мислите? Когато всичко отвън изглежда хубаво и добре докато отвътре не е.
Искам наистина да изследваме сърцата си докато разглеждаме двата различни образа на тези мъже. Това всъщност е един много епидемичен проблем сред Божия народ днес, при което всичко изглежда добре отвън, но отвътре в действителност не е добре. Това всъщност е един широко разпространен сред нас грях. Знаем това, защото го казва самият Верен Свидетел. Проблемът сред Божия народ е идентифициран в книгата Откровение при църквата, носеща названието...? Лаодикия. Това е проблем конкретно на Лаодикия.
Ако погледнете началото на притчата, която прочетохме, в 9 ст., забележете за каква група хора се говори тук, в 9 ст. Лука 18:9. Тук се казва:
„Също и на онези, които разчитаха на себе си, че са...“ какво? „...праведни, и презираха другите, каза и тази притча...“
Това е разглежданият проблем. Несъзнателно те се уповават на себе си, така че мислят, че са праведни, до степента, в която всъщност държат Спасителя настрана. Това е много сериозен проблем сред нас днес. Това е проблемът на Лаодикия. Проблемът на Лаодикия е уповаването в самите тях до такава степен, че да изтласкат вън Спасителя. Следователно, къде се намира Той? Отвън, като се опитва да...? Влезе. И при все това те мислят, че няма...? Проблем. Точно това е проблемът на фарисея. Всичко изглежда наред, всичко изглежда добре, но Спасителят е изчезнал, Той е избутан вън. И е налице това упование в аз-а и в извършеното от аз-а, и във всичко постигнато. Дали вие си задавате въпроса на кого приличате? Точно това наистина желая да направите. Нека не забравяме целта.
Но тук, от друга страна, имаме бирника. Бирникът беше човек изнудвач, разбойник, грешник, лъжец, човек, който не се колебаеше да направи всичко във властта си, за да се възползва от хората. Той беше грешник във всеки смисъл на думата. Не ни се казва той да е постил, нали? Не ни се казва той дори да е плащал своя...? Десятък. И при все това ни се казва, че този човек отишъл у дома си оправдан. Какъв вид влияние упражняваше бирникът върху обществото? Дали това беше добро влияние или лошо? Много лошо влияние. Хората просто се разгневяваха щом го видеха. Те знаеха какво вършеше. Те, разбира се, не знаеха колко богати бяха бирниците, защото те всъщност никога не казваха на хората колко се изискваше от римското управителство. Това беше нещо, известно само на тях и на управителството. Затова хората плащаха данъци без действително да знаят кое къде отива. Той беше човек, упражняващ много отрицателно влияние. И при все това този човек е представен в Христовата притча като такъв, който си отишъл приет от Бога, за разлика от фарисея.
Въпросът е като кого от тях сме ние днес. Предстои да видим защо той беше приет. Но преди да продължим, искам да отбележим няколко прилики между тези двама мъже. Налице са някои разлики, налице са противоположности, но са налице също и някои прилики. Защото, както казахме, тези двама мъже представят две групи хора, които имат много прилики помежду си. И двамата вярваха в Бога. Вярно ли е? И двамата имаха посвещение на Бога, което не беше половинчато. И това се доказва от факта, че те отидоха на „църква“. Знаете ли, много хора, когато ги попитате днес
„Вярвате ли в Бога?“,
казват:
„О, да. Разбира се.“
Щом ги попитате:
„Посещавате ли църква?“,
те някак си казват:
„О, ами...“
И измислят някакъв отговор от типа на
„Не съвсем.“
И... Не е налице истинско посвещение.
Но тук виждаме, че тези двама мъже не само вярваха в Бога, но продължаваха това с посвещение. Всъщност и двамата отидоха на синагогата, отидоха на „църква“. И двамата вярваха в молитвата. Така че това са мъже, които
1) вярват в Бога, които
2) посещават църква и които
3) се молят.
И двамата се намират в тази ситуация. И не само това, но и двамата желаеха молитвите им да бъдат ефикасни. Те очакваха нещо от молитвите си. И точно на тази категория хора Христос пише... или разказва тази притча. Притчата е насочена към онези, които вярват в Бога, посещават църква и се молят. Това е видът хора, за които говори Христос. По тази причина разглеждаме това днес.
Нека погледнем само накратко молитвите им. Нека отворим на стих... все още се намираме в Лука 18 гл., стихове 11 и 12, и нека видим молитвата, която беше отправена. И докато четем това, искам само да погледнем отново този образ и да видим кой от тях в действителност наподобява вас. 11 ст.:
„Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че [аз] не съм като другите човеци - грабители, неправедници, прелюбодейци, и особено не като този бирник. [Аз] постя два пъти в седмицата, [аз] давам десятък от всичко, което придобия.“
Кое е нещото, което се повтаря много често в молитвата на този фарисей? „Аз“, нали? Аз-ът е значителен фактор в религията на този фарисей. Всичко се отнася за самия него. Всъщност неговата религия се отнася за онова, което той върши и не върши. Това е група поклонници, съществуващи днес. Възможно е да се намират тук. Възможно е това да сте вие. Този човек притежава много голяма увереност в себе си и точно в това се състои проблемът му. Той притежава голяма увереност и едно добро и високо мнение за себе си. Дотолкова, че представя себе си пред Бога в молитва, която всъщност не моли за каквото и да е. Не е ли интересно? Той не помолва за нищо в тази молитва, нали? Не и дори за едно нещо. Знаете ли какво означава това? Той не изпитваше никаква...? Нужда от каквото и да е. Защо да моли? Всичко при него е наред и е разбрано, положението, в което се намира, е доста добро. Този човек нямаше каквато и да е нужда и поради тази причина нямаше молба. Той (този човек) в действителност не се нуждаеше от никакъв спасител. Той нямаше усещане за това, не даваше израз на това, беше напълно доволен от онова, което вършеше. И той чувстваше и беше много убеден, че онова, което вършеше, беше напълно приемливо в очите на Бога. И той напомни на Бога да се увери, че може да види контраста между самия него и другия поклонник, намиращ се в дъното на църквата, онзи клет, окаян грешник. Фарисеят напомняше на Бога като Му казваше:
„Само помни, Господи, благодаря Ти, че не съм като него. Той е ето там, аз съм ето тук и контрастът за мен е толкова очевиден. Толкова съм признателен, Господи. Сигурен съм, че Ти също виждаш това.“
Това беше отношението му. Човекът беше зает да изследва другите и да сравнява другите със себе си и себе си с другите. Той не помоли за нищо за себе си и не се помоли за никой друг. Знаете ли, щеше да бъде интересно, ако фарисеят се беше помолил за бирника. Той дори не си прави труда да се помоли за него. Тази мисъл дори не се появява в ума му – да каже:
„Господи, помогни на този клет грешник. Той не е добре.“
Той дори не се помолва за този клет грешник. Толкова погълнат от това какъв е той и е толкова благодарен, че не е като онзи; и не отправя никаква молба. Напълно самодоволен.
И в следствие на тази самодоволност тя го правеше човек, презиращ другите.
Това тук е една много сериозна ситуация. Самодоволството се изявява в презирането на другите. Искам да погледнете сърцето си във връзка с това. Как стоят нещата между вас и другите? Неизпитването на нужда – в това се състоеше проблемът му. Това е проблемът на Лаодикия, нали? Христос казва:
„Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от...“? „...нищо,“ а в действителност „ти си окаян, нещастен, сиромах, сляп и гол...“ (Откровение 3:16).
Това е проблемът на фарисея. Дали това е вашият проблем днес? Знаете ли, можем да изразим нужда, която не изпитваме в действителност с устните си и така да измамим себе си. Можем, както фарисеите, да кажем:
„Аз пазя съботата.“
Доста добре е. Но фарисеят също пазеше съботата. Той не беше приет от Бога.
Може би ще кажете:
„Аз знам истината и я разбирам много добре.“
Това е много похвално. Знаеше я и фарисеят и не беше приет от Бога.
Може би ще кажете:
„Аз плащам десятъка си, при това вярно.“
И би трябвало, но така правеше и фарисеят и не беше приет от Бога. Виждате ли проблем тук? Понякога гледаме на тези неща и се уповаваме на тези неща, и в хода на това ние всъщност избутваме Спасителя и относно заслугата на Спасителя казваме:
„Благодаря, предпочитам да имам собствена. В крайна сметка, аз върша всички тези неща.“
И в хода на това оставяме Спасителя вън. Това е проблемът, който имаше този фарисей. Това е проблемът, който имаме ние днес. Затова Спасителят, когато дойде при Лаодикия, не се намира отвътре, а се намира... къде? Отвън, като чука и желае да влезе. Ако това е начинът, по който мислите вие, искам да обърнете внимание, да бъдете много внимателни. Нека отворим на Марк 2 гл. (отваряме на втория си текст), Марк 2 гл. Днес няма особено много пасажи, просто отделяме известно време в извършване на издирване на сърцето. Марк 2 гл. и там ще погледнем 17 ст., където Исус казва нещо със същия смисъл, което показва кой в действителност може да се възползва от делото Му. Марк 2:17. Тук Библията казва:
„А Исус, като чу това, им каза: Здравите нямат нужда от лекар, а...“? „...болните; не съм дошъл да призова праведните, а грешниците към покаяние.“
Ако чувствате, че сте здрави, нямате нужда от лекар. Точно така се чувстваше фарисеят. И причината той да чувстваше, че е здрав беше, че той вършеше всички тези неща правилно. Той вършеше всички тези неща добре и ги изпълняваше до последната буква. Беше много трудно, ако живеехте в онези дни, да намерите недостатък у фарисей. Много, много трудно. А точно това се осмели да направи Христос в тази притча. Той се осмели да намери недостатък у фарисей. Голям проблем.
Знаете ли, точно поради разказването на такива истории Исус изгуби живота Си. Това разгневяваше някои. И не искам да разгневявам вас днес, но наистина искам да погледнете сърцето си. Искам аз също да погледна в своето сърце. Това е един много сериозен проблем, за който ни предупреждава Исус – когато нямаме нужда, когато не изпитваме нужда, ние не можем да получим помощта, която Спасителят желае да имаме. Искам да помним нещо, защото много пъти сме склонни да мислим, че щом не вършим някакъв ужасен, скандален грях, ситуацията при нас е добре, че не сме толкова лоши, колкото стоящия до нас, и че славата ни е в кърпа вързана, защото аз не върша това ужасно дело.
„Аз не съм прелюбодеец. Той е.“
Или:
„Тя е, аз не съм такъв.“
Искам да внимавате за това. Защото фарисеят нямаше никакви скандални грехове. Той имаше един малък проблем на отношението – неговият мисловен процес и начинът, по който се чувстваше по отношение на себе си и другите, бяха малко проблемни. Но този малък проблемен въпрос беше достатъчен, за да направи така, че той да не бъде приет от Бога. Не е нужно да имаме скандален грях, за да осъзнаем нуждата си.
Тогава, въпросът е следният:
Има ли фарисеи тук, днес?
Това е въпросът.
И може би мислите... Този проблем е толкова недоловим, че може би мислим:
„Не разбира се, че не. Знам, че тази сестра наистина би имала полза от този въпрос. Или този брат – той наистина трябва да слуша внимателно.“
И имаме това отношение на отразяване, при което когато дойде нещо, си казваме:
„Да, за този човек/за онзи човек.“
Искам да забравите за брат Х и сестра У и да помислите за себе си. Това е проблем на аз-а. Много, много лесно е да започнем да се уповаваме на собствената си праведност, когато вършим нещата правилно – много лесно и естествено е за нас. Разказваме за всичките добрини, които вършим, и всичките злини, които не вършим. И знаете ли какво? Когато правим това, ние изпитваме в малка степен едно усещане за добро по отношение на себе си, нали?
„Не съм чак толкова лош.“
Ако наистина изследвате списъка с отметки, ще откриете:
„Всъщност имам много положителни неща за себе си.“
Правим това толкова често. И тогава, за да потвърдим този факт, казваме:
„Защото ако погледнете еди-кой си брат и погледнете неговия списък, той в действителност няма толкова положителни неща за себе си, колкото имам аз за себе си. Затова съм много благодарен, че аз не съм такъв.“
Това е фарисеят, нали? Така че това е въпросът, който задавам:
Има ли фарисеи тук, днес?
Защото този фарисей няма да отиде на небето, нали? Какво мислите? Няма да отиде – не е приет от Бога, казва Библията. Той не беше приет. Дали ние сравняваме себе си с другите и дали измерваме себе си спрямо другите? Това е много ясен показател кой от двамата сме в действителност. Нека отворим на книгата Левит и видим защо фарисеят се чувстваше по този начин, дали имаше някакво оправдание той да се чувства така. Левит 6 гл. Това е още един проблем, който се задълбочава малко повече, отново. Левит 6 гл., и тук ще видим заръката, с която този фарисей беше много добре запознат и вероятно беше наизустил, и вероятно повтаряше докато подминаваше г-н бирник на данъчното бюро и му напомняше (както правеха и много други) за тази заръка, дадена от Бога в Левит 6 гл. Ще я прочетем от 2 до 5 ст. Левит 6 гл. Там се казва:
„Ако някой съгреши и постъпи невярно към Господа, като излъже ближния си за нещо, което му е поверено, или за залог, или чрез грабеж, или като онеправдае ближния си, или намери изгубено нещо и излъже за него; и се закълне лъжливо за каквото и да било от всички неща, които човек може да направи и с тях да съгреши, тогава, ако е съгрешил и е виновен, да върне това, което е взел с грабеж, или това, което е придобил с неправда, или това, което му е било поверено, или изгубеното, което е намерил....“
5 ст.:
„...или каквото и да било нещо, за което се е заклел лъжливо. Да го върне; да върне главното и да му прибави една пета. В деня, когато се принася жертвата му за вина, да го даде на онзи, на когото принадлежи.“
Това беше пасаж, разглеждащ всичките различни грехове, и разбира се, точно там, в средата, несъмнено това описание подхождаше на всеки бирник в Израилевата земя. И фарисеят знаеше това – то беше нещо, казано от Бога, и фарисеят имаше всяко основание, според Библията, да вярва в онова, в което вярваше по отношение на...? Фарисея. Той беше оправдан в собствения си ум да мисли така за себе си. Искам да отправя предизвикателство към вас със следната мисъл:
Дали вие казвате „Зная, че съм прав“
и разполагате с всичките стихове, за да докажете, че становището ви е правилно, и това ви кара да презирате другите, които може би не възприемат това в същата светлина? Точно това е проблемът, който имаше този човек. Не можехте да обвините човека. Той каза:
„Погледнете, Библията казва: „Не вземайте пари с лихва“.“
Библията наистина казва това, но проблемът беше следният: фарисеят употреби това, за да презира и гледа с надменност този бирник. И той употребяваше това, за да се чувства по-добре по отношение на себе си.
„Знам, че аз съм...“? „...прав.“
И той напомни за този факт на Бога – просто в случай, че Бог беше забравил. Това е себеправедност и себеоправдание. Внимавайте дали вие мислите, че сте прави и понеже мислите, че сте прави презирате другите, тъй като те не са точно на същото мнение. Възможно е вие да сте точно този фарисей, за когото говореше Христос в тази притча. Това е предупреждението.
Какво да кажем за бирника? Как реагира бирникът? Дори не е нужно да се връщаме на притчата – историята е толкова проста, че трябва да я прочетете само веднъж и всичките подробности вече се съдържат в главата ви. Казва ни се, че бирникът стоеше надалеч. Той стоеше далеч от поклонниците и не смееше дори да повдигне очите си към небето, и молитвата му беше много кратка и целенасочена. Какво каза той?
„Боже, бъди милостив към мене, грешника.“
Библията казва, че той се удрял в гърдите. Първото нещо, което виждаме е, че този човек чувстваше, че не е толкова добър, колкото би трябвало да бъде. Той стоеше настрана от другите. Причината той да стои настрана от другите, за разлика от фарисея, беше, че той се чувстваше недостоен. Фарисеят застава настрана от другите, защото е по-добър. A това е сериозен проблем. Молитвата на бирника беше само между него и Бога. В молитвата си той остави настрана всички останали. Той не се занимаваше с греховете на другите хора и с проблемите на другите хора, нали? Неговият най-голям проблем беше собственият му...? Грях. И той виждаше това, когато се сравняваше със своя Бог. Бяха само той и Бог. И неговият копнеж беше за мир и опрощение – това беше копнежът на бирника. Той беше дълбоко обезпокоен за собствената си нужда, беше дълбоко обезпокоен за собствения си провал – дотолкова, че се удряше в гърди и не смееше дори да повдигне очите си към небето. Това е човек, който усещаше нужда – една много дълбока и отчаяна нужда. В молитвата си той дори не спомена фарисея. Не спомена фарисея. Той дойде с нужда и дойде в търсене на нещо конкретно. Той дойде, търсейки Спасител, Който да му помогне в нуждата му. Ето защо той отиде на църква. И Библията казва, че когато си тръгнал от църквата, той бил приет от Бога.
Така че как идваме ние и как се покланяме ние? Как се покланяте вие днес – като фарисея или като бирника? Виждате ли, това беше изпълнение на обещанието, дадено от Исус в Матей:
„Блажени бедните по дух...“ Защо? „...защото е тяхно небесното царство“ (Матей 5:3).
Този човек беше беден по дух. Беше ли фарисеят човек, беден по дух?
„Не, господине. Той не беше беден по дух. Беше много високомерен по дух.“
Имаше много високо отношение и много високо мнение за себе си. Виждате ли, фарисеят идва на църква с гордо вдигната глава и се оглежда наоколо към всички останали, дошли на църква през този ден. И той преглежда критично къде се намира всеки един. Казва:
„Този брат тук – о, да, знам какво върши той.“
„И тази сестра...“ „О, здравей, сестро.“
„Благодаря Ти, Господи!“
И поглежда всички останали. И в молитвата си при откриването той вероятно скланя глава и казва:
„Господи, толкова съм благодарен, че не съм толкова лош, колкото този брат. Толкова благодарен съм, че нямам този проблем както сестрата. Господи, благодаря Ти, че не съм толкова лош.“
Това е молитвата на фарисея. Той измерва себе си чрез други хора. Знаете ли, склонни сме да правим това. Няма да искам от вас да вдигнете ръка, ако сте направили това, защото всички ние правим това, защото то е част от естеството ни, защото това е начинът, по който ние можем да имаме добро чувство за себе си, и гледаме другите и сравняваме себе си с другите. Има усещане за превъзходство, което идва, когато сме ужасени от греховете на други хора.
„О, не! Стореното от този брат е шокиращо!“
И изпитваме този ужас. И този ужас ни помага също така да се почувстваме малко добре за самите себе си. Колко пъти самите ние се оказваме вършещи това в тихите кътчета на ума си? Когато имаме осъдителен дух в събота и идваме... И знаете ли, печалното е, че понеже това е така естествено за нас ние ставаме толкова добри във вършенето му, че всъщност в крайна сметка измамваме самите себе си. И когато това бъде предизвикано, помисляме:
„Не, не става дума аз мен. При мен нещата са наред.“
В това се състои проблемът – когато се съдим едни други и се гледаме едни други какво вършим и не вършим, и какво носим какви дрехи носим и какви не носим... Отбелязваме мислено; и считаме, че вършим добро, но в действителност се сравняваме един с друг. А като правим това ние всъщност отместваме погледа си от Спасителя. Понеже когато се сравнявате с други вие винаги ще намерите някой по-лош от вас, и това ще ви накара да се чувствате добре по отношение на себе си. Гарантирано. Винаги ще се намерите. И в това се състои проблемът, който имаме. Понякога коментираме и чуваме неща, които се случват – ужасяващи грехове, и помисляме:
„Момче, аз никога не бих се оказал вършещ това! Никога през живота си не бих бил уловен да върша нещо такова (или да казвам нещо такова). Благодаря Ти, Господи, че аз не съм такъв. Слава на Бога, че аз не върша онова, което върши тази сестра.“
Ние идваме на църква като едно тяло, за да потърсим Спасителя. И това е становището, което Христос представяше в притчата. Тези двама мъже дойдоха на църва, те се бояха от Бога, вярваха в Бога, те се молеха и посещаваха богослужението, но поради две много различаващи се причини. Точно затова искам днес да отправя предизвикателство към вас за това как се покланяте вие. Не идваме тук, за да се видим един с друг, а е необходимо да се събираме тук, за да търсим Бога. И всеки път, когато поглеждаме себе си и сравняваме себе си с Бога, ще се чувстваме така, както се почувства бирникът. Всеки път, когато поглеждаме другите и сравняваме себе си с другите, ние ще се чувстваме така, както се почувства фарисеят. Затова въпросът е:
Как се чувствате вие?
Не е нужно да ми казвате, но искам да помислите. Виждате ли, бирникът се срамуваше много. Бирникът нямаше нищо, извършено от него, на което можеше да уповава. Всичко, което вършеше той, беше една голяма бъркотия. Това е очевидно, всички го знаем, дори фарисеят го знаеше. Но той нямаше нищо, в което да положи упованието си, освен Бога. Той разчиташе напълно на Бога. Другите хора бяха по-добри в очите му, отколкото самият той. Точно това казва Библията, нали? Трябва да считаме другите за по-добри от себе си. Бирникът се чувстваше така. Той каза:
„Господи, имам проблем. Аз съм грешник.“
Той не се сравни с други. Всъщност той се отдели от групата. И молитвата, и отношението му отразяват факта, че той не се чувстваше достоен, че оценяваше другите като много по-добри от себе си.
Фарисеят, от друга страна, уповаваше на онова, което вършеше. Въпросът, който искам да ви задам днес, е:
Вие уповавате ли на онова, което вършите, за приемане от Бога?
Дали седим и мислим и понякога напомняме на Господа за всичките си добрини, само в случай, че забрави, и казваме
„Господи, върша всички тези неща“?
Знаете ли, има група хора, за които ни предупреди Христос в Матей 7 гл., които отразяват това отношение на фарисея. Те получават един доста суров шок в края на времето. Матей 7 гл., ще погледнем стихове 22 и 23. Матей 7 гл., стихове 22 и 23. Това е добър пример за онези, които уповават на онова, което вършат, и при все това те чуват следното – в 22 ст. Той казва (говори Исус):
„В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не в Твое ли име пророкувахме, не в Твое ли име бесове изгонвахме и не в Твое ли име извършихме много чудеса?“
23 ст.:
„Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие.“
Каква шокираща, шокираща ситуация! Ако Бог беше отговорил на молитвата на фарисея, точно това вероятно щеше да каже Бог на фарисея.
„Не те познавам. Махни се от Мен.“
По същество точно това каза Христос: този човек отиде у дома си без да бъде оправдан. Това е проблем, за който е необходимо да бдим. Както казахме, това беше една от притчите, чрез които Христос си спечели силната омраза и враждебност на фарисеите. Виждате ли, в крайна сметка именно фарисеите бяха тези, които постоянно подкопаваха и възпрепятстваха Христовото дело. Това никога не бяха бирниците. Той винаги имаше проблеми с фарисеите – религиозните зилоти, фанатичните мъже, които служеха на Бога толкова щателно, че Той винаги имаше неприятности с тях. Той никога нямаше неприятности с бирниците. Виждате ли, тази притча разкриваше нещо за фарисеите, което наистина ги разстрои. Христос ги предизвика. Той говореше за онова, което наистина боли. Той им каза, че на Бог не е удовлетворен от религията на външните неща. Бог изобщо не е удовлетворен от една външна, повърхностна религия. Нека отворим на Лука 16 гл. и видим как това се представя отново. Лука 16 гл. И аз все още искам да продължите да мислите докато гледаме тези две картини, да изследвате и видите коя наподобява вас и коя не наподобява вас. Защото въпросът е, че не е нужно да оставаме като фарисея. Лука 16 гл. и там 15 ст. Лука 16:15. Забележете какво казва Христос тук:
„Исус им каза: Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви; защото онова, което се цени високо между човеците, е мерзост пред Бога.“
Представете си как се почувствали фарисеите докато слушали това. Христос им казва:
„Вие сте онези, които оправдават себе си пред човеците. Но помнете: Бог познава сърцето си.“
Братко и сестро мои, искам да ви кажа нещо: Възможно е да изглеждате добре отвън, възможно е да вършите всичко правилно; Бог познава сърцето ви. Бог може да види какъв дух и какво отношение имате към братята си, какъв дух таите и Бог познава сърцето ви. И Той казва:
„Онова, което се цени високо сред човеците, е мерзост пред Бога.“
Уау! Представете си един фарисей да чуе това! Фарисей да бъде наречен...?
„Мерзост.“
О, момче, нищо чудно, че убиха Христос. „Мерзост“ е доста лоша дума, нали? Запазваме тази дума за онези висши престъпления, които са наистина лоши. Тук Христос казваше, че най-уважаваните мъже, най-почитаните мъже са отхвърлени от Бога. Това е доста голям урок за нас, нали? Тези хора, които гледаха с възхищение на фарисеите, чувстваха, че фарисеят стоеше непосредствено до небесната порта. А Христос им каза:
„Онова, което се цени високо сред човеците, е мерзост пред Бога.“
И не само това, но в продължение Христос ги поучи, че най-презираните хора, които те мразеха и към които гледаха с пренебрежение, точно тези хора всъщност бяха приети от...? Бога. Това наистина е доста уведомително за нещата. Този клет брат или тази клета сестра, които не са толкова добри, колкото сте вие, може да бъде онзи, който Бог приема докато отхвърля вас. Виждате ли, ние не знаем какво се случва в умовете на хората. Не знаем през какво преминават хората. Не сме в положението да бъдем съдии на други хора. Само навреждаме на собствената си душа, когато правим това, защото то само подхранва нашата себеправедност. И така, Христос отправи наистина силно предизвикателство към тях и те мразеха това. Днес аз отправям предизвикателство към вас и е възможно да мразите това, но въпреки всичко ви предизвиквам, защото знаем, че краят е почти настъпил, но все още не е настъпил. Нужно е внимателно да разгледаме сърцето си.
Какво да кажем за съзнаването на греха? Виждате ли, този фарисей, този човек имаше едно много остро усещане, едно много проницателно възприятие и способност да разпознава греха в другите, нали? Беше наистина добър в това. Беше способен да вижда греховете на другите мъже и не само това, но мислеше за тях, разсъждаваше върху тях, защото ги имаше в готов списък в ума си. Той е толкова зает да гледа всичките недостатъци и несполуки на другите, че наистина няма твърде много време, което да прекарва в разглеждане на собствените си...? Несполуки и неуспехи. Искам наистина да помислите за това. Искам точно сега да погледнете в сърцето си и ще ви задам въпрос:
Кои грехове сте най-способни да видите точно сега? Дали това са вашите грехове или тези на някой друг? И това наистина ще ви покаже къде може би се намирате. Това ще ви помогне, когато идвате на църква, да узнаете кой от двамата сте в действителност. Виждате ли, някои хора мислят, че са наистина изобилно надарени с възприятие, защото могат да посочат всичките проблеми в братята. И, когато дойдете, те казват:
„О, този брат... знам, че има този проблем, онзи проблем и другия проблем.“
И те притежават дълъг списък с всичките въпроси.
„Тази сестра... О, да, тази сестра. Тя има този проблем, онзи проблем и другия проблем.“
И те мислят, че това е доста добро, защото са наясно, ръката им усеща пулса на благоденствието на Божия народ. Такива хора са много, много опасни, трябва да ви кажа. Невероятно опасни хора. Те мислят, че притежават това висше ниво на проницателност и острота на погледа, но това всъщност е във вреда на собствената им душа. Искам да ви задам въпрос:
Дали вие се безпокоите повече от греховете на другите хора или от собствените си грехове? Това е въпрос, който наистина е необходимо да си зададем. Точно с това имаше проблем фарисеят, нали? Всичките грехове на онзи мъж! Самият той нямаше никакви. Кой проблем заема мислите ни в най-голяма степен, когато идваме да се покланяме на Бога заедно с братята? Дали това са проблемите, които виждаме или които може би съзнаваме у другите, или собствените ни? Виждате ли, тази себеправедност, това себеоправдание, е доста недоловим грях. Но това е грехът, който ще задържи хората вън от Царството. Библията ни казва, че сърцето е измамно, нали? Повече от всичко и страшно болно.
Знаете ли, удивително е, че бихме могли да седим тук и да беседваме, и е възможно да гледате към себе си и да казвате:
„Аз не съм фарисей.“
От всички тези въпроси и размисли:
„Това не съм аз. Аз не съм себеправеден.“
И ако нещата наистина стоят така, славя Господа за това. Но помнете: този грях е толкова недоловим, че може да измами дори и вас. Фарисеят наистина вярваше, че е добър. Наистина вярваше. Той беше толкова убеден, че не бихте могли да го убедите в друго. Той беше толкова убеден, че те всъщност убиха Спасителя, Който им каза обратното. И в това се състои проблемът. Казва ни се, че всеки, който уповава на себе си, че е праведен, ще презре другите – това е добър изпит. Това е въпрос, който задавам на вас. Дали вие презирате другите? Дали вие чувствате, че другите не са толкова добри, колкото сте вие? И особено, когато виждате, че те не живеят спрямо стандарта, който поддържате. Много пъти имаме... може би не днес, но отиваме да се храним навън. Много хора наблюдават какво ядат другите и въз основа на това какво ядат или какво не ядат, и дори колко ядат, си вземат една много малка мислена бележка за този човек. И понякога бележката е препоръка за самите тях.
„О, аз не си взех никое от тези неща. Клетият брат! Той все ще не е стигнал там, където съм аз.“
Може би те се канят... или може би вие се каните да отправите молитва за брата. Това не е обичайно и не се среща често. Рядък човек сте, ако правите това. Но това е проблемът, който имаме всички ние. Ако това е нещото, което изпитвате към другите, или ако сте правили това някога, вие мислите като фарисей, нали? Наистина сте такъв, няма вежлив начин да се каже това. Вие просто сте или единият, или другият, и е необходимо да внимаваме. Не се оглеждайте, за да видите кой е в по-лошо положение, защото този осъдителен дух всъщност ще навреди на собствената си душа. Дали гледате с пренебрежение на другите, които не се намират там, където сте вие? Ако се погледнем един друг, трябва, но ако погледнем Спасителя, не трябва. Това е въпросът: накъде гледаме – към другите или към себе си? В мига, в който почувствате, че сте по-добри от някого или в момента, в който подхраните мисъл, че не сте толкова лош, колкото тази личност – този брат или тази сестра, – вие принадлежите към групата на...? Фарисеите. Ето защо задавам този въпрос – защото това е начин да разберем. Всеки трябва да изследва самия себе си – дали гледаме на другите с пренебрежение или не.
Виждате ли, проблемът, който имаме, и въпросът, никога не се отнасят за нас и другите, и за нашите грехове и греховете на другите хора - въпросът съвсем не се състои в това. Отклоняваме се от целта, когато мислим така. Въпросът се отнася за нас и...? Бога. Отнася се са вашите грехове и Бога. Греховете на другите не са в действителност фактор във вашия случай, освен ако има нещо погрешно в мисленето ви. Ето защо в края на тази притча Христос каза:
„..защото всеки, който въздига себе си, ще се...“? „...снижи, а който смирява себе си, ще бъде въздигнат.“
Това е ключът – смирението, действителното, истинско смирение в сърцето и ума, изявено в отношението си към нашите братя и сестри. Дали сме фарисей или сме бирник?
Какво да кажем за влиянието? Говорихме малко за влиянието. Интересно и удивително (искам да помислите малко за това) е, че фарисеят винаги се оказва в положение на голямо влияние. Почти винаги фарисеите се намират в положение на голямо влияние, при което на тях се гледа с възхищение от другите. Ето защо това е толкова по-опасно. Защото хората обикновено се доверяват на фарисея. Израилевият народ се доверяваше на това, че религията им беше в безопасност в ръцете на фарисеите. И фарисеите притежаваха голямо влияние върху народа. Фарисеят придобива увереност сред хората, защото е с толкова остра преценка и така проницателен в разпознаване на всичките грехове, недостатъци и проблеми, съществуващи в другите. Хората мислят:
„Този човек знае кое е право и кое е погрешно. Този човек трябва да бъде уважаван. Този човек знае за какво говори, нека го последваме.“
Но това е една опасна ситуация, една особено опасна ситуация. Фарисеите често са много талантливи, много способни и много критични към другите, а това е опасна ситуация. Бирникът също съзнаваше греха, нали? Но неговото съзнание за греха беше за онзи грях, който беше...? В него, собствения му грях – там се съсредоточаваше неговото съзнание за греха. Той не търсеше всичките грехове и проблеми в другите хора. Той не се сравняваше с другите, а се сравняваше със своя Бог. Точно това казахме преди. Когато вие се сравнявате с Христос, ще бъдете доведени до това да изповядате греховете си. Ще видите стандарта на правдата такъв, какъвто е в действителност. Когато се сравнявате с другите, ще бъдете доведени до това да се чувствате добре по отношение на себе си. Винаги се случва. Затова ви моля днес да помислите именно за това. Смирението дойде в следствие на това, че този човек се сравни с Бога, а не с другите.
И така, това е изпитът: Чии грехове изповядвате ние? Всички ние би трябвало да изповядвате собствените си, но чии грехове заявявате вие? Фарисеят... И когато казвам „изповядвате“, нямам предвид да казвате, че съжалявате за тях. Но чии грехове наистина изпъкват в ума ви като заемат ума и вниманието ви и запълват времето и заемат енергията ви? Виждате ли, отношението, което имаше фарисеят, на разказване на греховете на другите, е нещо, което днес се случва толкова недоловимо.
Никой днес не става и не се моли като фарисей. Ако беше толкова просто, нещата щяха да бъдат много по-лесни. Никой не прави това. Ние сме развили един много щателен, изтънчен и силно усложнен метод да се молим като фарисея, но не със същите думи. Правим това като в нас живеят и постоянно се намират този дух и това отношение. Трябва да осъзнаем, че онези, хора, които са по-зле от нас според нашата преценка, стоят на точно същата платформа, на която стоим ние. Ние не сме по-високо и те не са по-ниско. И както някой изрази това уместно, е нужно да поглеждаме хората и да признаваме, че ако не беше Божията благодат точно там щяхме да се намираме ние. Поглеждаме тежки, ужасни грешници – хора, които извършват зверски престъпления – и изпитваме едно усещане за поздравяване на аз-а за това, че не сме чак толкова лоши.
Искам да ви кажа нещо: Ние сме чак толкова лоши. Всички ние сме направени от един и същи материал, нали? И това е нещо, което трябва да признаваме, това е нещо, което трябва да помним. И така, спасението се състои в смирението, в изповядването на собствените ни грехове вместо греховете на другите. Виждате ли, хора, които уповават на себе си, хора, които имат увереност в своя аз, хора, които са себеправедни, хора, които оправдават аз-а, несъзнателно убиха Спасителя. И това би могло да сте вие, които се намирате тук, днес. Вие сте убили Спасителя от своята опитност, защото оправдавате себе си. Това е същата трагедия. И най-тежката трагедия, най-тежкото нещо по отношение на този проблем е, че той е почти неизлечим, защото фарисеят не изпитва усещане за нужда, той не чувства, че има нужда от каквото и да било. Ето защо противовесът между Исус и фарисеите се открояваше толкова ясно.
Имаше две много различаващи се религии – тази на Христос и тази на фарисеите. Външно те бяха еднакви, но вътрешно бяха напълно различни. Исус възприемаше грешниците като хора, които имаха нужда да бъдат обичани и достигани. Фарисеят възприемаше грешниците като хора, които трябваше да бъдат презирани и мразени. Христос търсеше и печелеше на всяка цена грешниците. Но фарисеят възприемаше грешника като някой, който да бъде избягван и като някой, който да бъде отбягван, някой, непосредствено до когото дори да не се молим в църквата. Колко пъти идваме на църква и подбираме местата си стратегически въз основа на това кой може би седи в района? Това случвало ли се е някога?
„О, не искам да седя там. Просто ще седна ето тук.“
Знаете ли, има толкова много начини, по които се държим като фарисеите. Фарисеите бяха стеснили Божията любов толкова много, че чувстваха, че са изключителни любимци на Бога, с изключение на всички останали. Христос дойде и направи точно обратното. Той разшири Божията любов така, че да включи всекиго – както грешник, така и светец, защото Бог не гледа на лице. Братя и сестри, това е видът любов, от който се нуждаем отчаяно днес. Тя идва само от Спасителя, идва от гледане на Спасителя. Нуждаехме се от това отчаяно сред нас, защото според Верния и истинен Свидетел нашият най-голям проблем е проблемът на фарисея. Библията казва, че един верен свидетел няма да излъже. Отчаяно се нуждаем от това днес. Вместо да посочвате греховете на другите и на грешките и несполуките на другите, и да задържате вниманието си върху тях и да разказвате на другите за тях и да ги правите обект на размишление и съзерцание до степента, в която ставате експерт в греховете на другите, защо не се протегнете към тях, не ги обгърнете с ръце и не се помолите с тях, да кажете:
„Братко/сестро, искам да ти помогна, нека се помолим заедно“?
Защо не сторим правилното нещо? Защото се намираме в борба, която скоро ще приключи, а печалната действителност е, че мнозина от нас не са готови. Това правеше Исус и на това ни учеше Исус. И само се моля Бог наистина да ни даде, на всеки един от нас тук, любов като тази, така че да си тръгнем от това място като бирника, приети от Бога, а не като фарисея. Това е възможно само ако го потърсим, защото осъзнаваме необходимост и по потърсим от Господа, Който може да го осигури.
И така, ако при това изследване, като разглеждате тези образи, сте видели, че е възможно да наподобявате малко фарисея, а не чак толкова наподобяващи бирника, докато се молим сега искам да се помолите в сърцето си не като фарисея, а да се помолите като бирника. Ако се нуждаете, ако изпитвате нуждата от това. И се молете за тази любов, за която Исус ни каза, че е белегът за това, че сме Негови...? Ученици. Нека тази любов бъде наша. Нека приключим с молитва, ако бихте желали да се присъедините към мен, за тези от нас, които имат възможност, докато коленичим.
Небесни Татко, толкова сме благодарни за това, че Исус е Спасител, Който може да чете сърцата ни. Господи, молим се в името на Исус да направиш всеки един от нас, които сме тук, като бирника, Господи, за да осъзнаем истинското си състояние, така че да можем да си тръгнем от това място оправдани, така че молитвите ни, Господи, да бъдат чути. Моля Те, прости ни, Господи, за моментите, в които сме били и сме като фарисея. Това е толкова естествено за нас, Господи, но знаем, че Христос разбира и Христос предлага прощение на всички онези, които биха Го потърсили. Затова, Господи, само се моля да ни дадеш повече от Исус и все по-малко и по-малко от аз-а, така че Той да расте, а ние да се смаляваме и да заприличваме повече на Него. Това е молитвата ни сега заради Исус и в името на Исус. Амин.
На Бога да бъде славата!
„Даром сте приели, даром давайте.“
Предоставя се разрешение за копиране и разпространение.
Revelation1412.org
Прост въпрос, но ще се изиска малко търсене, за да се открие отговорът. „Как се покланяш?“ Лука 18 гл., четем от 9 ст. нататък. Тук Спасителят казва следното:
„И на някои, които уповаваха на себе си, че са праведни, и презираха другите, каза и тази притча: Двама души се изкачиха в храма да се помолят, единият - фарисей, а другият – бирник. Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци - грабители, неправедници, прелюбодейци, и особено не като този бирник. [Аз] постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобия. А бирникът, като стоеше надалеч, не смееше дори очите си да повдигне към небето, но се удряше в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене, грешника. Казвам ви, че този си отиде у дома оправдан, а не онзи; защото всеки, който въздига себе си, ще се снижи, а който смирява себе си, ще бъде въздигнат.“
Това е един доста прост разказ, който е толкова явен и очевиден, че всички ние просто можем да кажем „амин“ и да кимнем с глава като кажем:
„Правилно.“
Слава на Господа! Това е разказ, който наистина не се нуждае от много коментиране, нали? А точно в тези разкази, които ние считаме за толкова прости и проникновени, и че всичките уроци са просто толкова очевидни, че е необходимо да отделим малко повече време в проучване на това, за да видим какво всъщност можем да научим, ако разказът е от значение за нас днес. Защото това е една от онези притчи, изговорени от Исус, които съдържаха в себе си толкова много, в толкова малко думи. Това беше една от притчите, които навлякоха на Исус много неприятности. Затова искам да видим какво е очевидното послание на тази проста история, която почти не се нуждае от коментар.
Наблюдението, което искам да помним и което си струва да се отбележи, е че всичките Христови поучения са неограничени във времето. Тази притча не беше изговорена само за хората, намиращи се там по онова време, а се прилага и за нас днес, точно в този момент, тази сутрин. Защото същият проблем, който имаха хората тогава, е проблемът, който хората имат сега – това са същият вид хора, не сме се променили действително. И същата ситуация, съществувала тогава, съществува и сега. Всички ние сме един и същи вид хора. И в тази притча се представя факта, че има две групи поклонници, които ходят на църква, за да се поклонят на Бога. Две групи, две категории. Тези групи се намират също и тук днес. Вие сте или едната, или...? Другата. Ще бъде хубаво, ако докато влизахте някой можеше да застане на вратата и да разпознава в коя категория се намирате, но не това се случва. Идентификацията трябва да бъде извършена от вас.
И онова, което искам да направим днес, е да погледнем бирника и да погледнем фарисея, и да извършим известно издирване на сърцето и изследване на сърцето, и да видим: кой вид поклонник съм аз? Не ближният ми, не моите брат или сестра, а кой вид поклонник съм аз, в коя група се намирам аз. И трябва да решим сами за себе си. Затова ще отделим известно време на разглеждане на образа на фарисея, като ще разглеждаме отношението му, ще разглеждаме поведението му. И докато разглеждаме този образ, искам да го погледнете и да видите дали той наподобява вас. Тогава ще разгледаме образа на бирника и ще видим неговото отношение, неговото поведение, и докато разглеждате този образ искам да проучите себе си и да видите дали той наподобява вас. Тогава отново ще погледнем фарисея и ще погледнем отново и бирника, и ще продължим да правим това докато се уверим, че разбираме кой образ наподобява нас, наподобява на вас и мен днес. Това искам да направим. Защото съществува сериозен проблем, който Исус представяше в тази притча. Това е проблемът, наречен „фарисейщина“.
Някои от нас може би ще си помислят:
„Всичко това е отминала епоха.“
Дали фарисейщината все още е жива днес? Със сигурност. Тя не само е жива, но благоуспява и се справя много добре, и в редиците си има повече хора днес, отколкото имаше всъщност в дните на Исус. Фарисейщината е доста голям проблем. Това всъщност е напаст сред изповядващите се за Божий народ днес. Опасното по отношение на тази напаст е, че тя е толкова заразителна, тя се предава толкова лесно. Прихващате я наистина бързо. И е толкова трудно да бъде изгубена. Това е проблемът, идентифициран от Спасителя тук. Опасността в този проблем на фарисейщината е, че тя толкова много наподобява християнството, че е почти невъзможно да се направи разлика. Ето защо вие сами трябва да извършите днес изследването на сърцето и да видите кой поклонник сте вие. Опасността е, че е толкова трудно този проблем да бъде диагностициран. Следващата стъпка след това е, че щом веднъж бъде диагностициран, е почти невъзможно той да бъде излекуван. Изисква се много сериозно чудо, за да се излекува проблемът на фарисейщината. Тук имаме работа с един много сериозен проблем. И така, в тази история, в тази притча, ще погледнем някои противопоставяния, които ни представя Библията, и ще изследваме малко тези противопоставяния. Първото противопоставяне, разбира се, е при двамата мъже. Единият от тях беше фарисей, а другият беше бирник.
Кои бяха фарисеите (ако си спомняте)? Добро нещо ли е „фарисей“ или е лошо? Обикновено днес „фарисей“ е нещо, което притежава негативна конотация, нали? Не е добре да бъде някой фарисей, всички знаем това. Но по Христово време всъщност беше много добре да бъде някой фарисей. „Фарисей“ беше нещо изключително в общността, в религиозната общност. Думата „фарисеи“ всъщност означава „отделените“. Виждате ли, фарисеите представляваха група хора, които се бяха отделили, за да посветят живота си на следване на Божиите заръки и Божиите закони до последната буква, във всеки един аспект. Да бъде някой фарисей беше много голяма отговорност. Това, разбира се, беше чест, но беше също така и голяма отговорност. Това беше едно най-щателно дело с голяма ревност в покоряване на всичките правила, на всичките указания от типа „прави“ и „не прави“. В допълнение към това бяха всичките тълкувания на книжниците, старейшините и предците. „Фарисей“ беше някой, отдал и посветил живота си с цел да живее така, че да угоди на Бога като следва всички съществуващи правила и регулации. Имаше толкова много правила и регулации, че беше нужно фарисеят да работи на пълен работен ден, от сутрин до вечер, само за да спазва всички тези правила и регулации. Затова фарисеят беше човек, много добре запознат с религиозните изисквания на Бога. И докато разглеждаме този образ не искам просто да мислим за това като за информация. Искам да видите дали този образ наподобява вас или не, защото това е наистина предназначението на тази притча, на това изследване.
Този фарисей беше много уважаван за онова, което вършеше. Не беше малко нещо да се принадлежи към религиозното подразделение на фарисеите – беше много голяма чест. Всички чувстваха, че религията беше в безопасност в ръцете на...? Фарисеите. Те бяха защитниците и пазителите на вярата. Те я живееха, дишаха я, хранеха се с нея, спяха с нея, вършеха всичко по отношение на заръките в Писанието. И тази група беше особено ексклузивна – не всеки можеше да принадлежи към групата, към подразделението на фарисеите. Това беше една много ексклузивна група. В следствие от тази ексклузивност беше налице огромен проблем в това, че тя правеше фарисеите доста горделиви и малко самомнителни, в собствените им очи. Те всъщност започнаха да гледат на другите с презрение, в следствие на участието в този вид група. И така, такъв беше един фарисей в онези дни.
Това трябва да ни обрисува картина, обстановка, докато продължаваме да изследваме тези двама човека, тези две личности. То ще ни помогне да разберем как ние се вместваме в картината.
Какво да кажем за бирника? Дали „бирник“ беше нещо добро? „Бирник“ не беше нещо добро. Защо? В какво се състоеше работата му? Бирникът беше човек, предал своя народ, за да работи за неприятеля, казано просто. Той беше човек, нает от римския император, от римския народ, който владееше Ерусалим по онова време. Много пъти това беше евреин, който беше продал предаността си към собствения си народ, за да помогне на неприятеля за себична печалба – за да спечели бързи пари. Това беше работата на бирника. Той беше събирач на данъци – събирач на данъци за Рим. И, разбира се, ако разберем малко за начина, по който действаше по онова време събирането на данъци, може би това ще ни даде малко прозрение за причината, поради която на тази длъжност се гледаше толкова неблагоприятно. Виждате ли, Рим разделяше териториите си на различни дялове, различни области и различни територии. Разбира се, тази област трябваше да набави конкретна квота данъци за конкретната година. И работата на един събирач на данъци беше да гарантира, че тя ще бъде изпълнена. Всичко, събрано над това, отиваше в джоба на бирника. Затова можете само да си представите, че бирникът беше такъв вид човек, който наистина поставяше народа под натиск, защото желаеше да изкара от пътя си изисканото и тогава го чакаше печалба като по масло. Той не беше слаб или неспособен да постигне успех човек, а много пъти беше много амбициозен човек, много заможен човек, всъщност беше твърд и в малка степен изнудвач. Той не би се поколебал да ограби собствения си народ, за да изкара препитанието си. Той наистина беше всичко, което фарисеите казваха за него. Точно така. Такъв беше бирникът.
И народът, можете да си представите, не изпитваше никакво уважение към такъв човек. В действителност те мразеха бирниците. И не само това, но те вярваха и многократно казваха на бирниците, че са грешници, които не можеха да бъдат спасени, защото бяха извършили непростимия грях като бяха предали собствения си народ и се бяха обърнали към неприятеля. Затова те бяха отритнати от обществото.
Интересно е, че докато разглеждаме тези герои, единият е добър, а другият е лош. И удивителното в тази притча е, че Исус представя един аспект, който е толкова противен на мисленето ни, че в действителност е предизвикателно за нас. Точно с това искам да отправя предизвикателство към вас днес. Виждате ли, докато разглеждаме действията си, виждаме, че фарисеят беше човек, който посещаваше църква. Има ли нещо нередно в посещаването на църква? Нищо нередно. Така ли е? Всички сме тук днес. Фарисеят беше човек, който се молеше. Има ли нещо нередно в моленето? Не, това е нещо добро. Това е нещо похвално. Трябва всякога да се молим, казва Библията. Фарисеят беше човек, който постеше. Той вероятно постеше повече, отколкото повечето от нас, които сме тук. Дали това е нещо добро? Да, нещо много добро. И не само това, но той също така плащаше десятъка си. Има ли нещо нередно в това? Не. Външно в този човек не можеше да се намери недостатък. Всичко за него вървеше добре. Този човек беше фанатичен в службата си към Бога. И като такъв той упражняваше влияние върху обществото около него. Какво влияние беше упражнявано от фарисея? Добро или лошо беше то, според вас? Малко подвеждащ въпрос, нали? Фарисеите упражняваха едно много добро влияние, защото въздигаха стандарта. Фарисеите бяха пример за това как би трябвало да изглежда един вярващ. Той ходи на църква, моли се, пости, дава десятък и прави всичко по силите си, за да угоди на Бога. И това беше възприятието - когато хората поглеждаха това, те виждаха някой, който упражняваше много добро влияние. И при все това този човек не беше приет от Бога. Не е ли интересно?
Виждате ли, той имаше още един проблем. Библията ни казва, че този човек си отишъл без да бъде оправдан. Той не бил оправдан. Виждате ли, под всички тези неща, под всички тези добри и чудесни неща, които той вършеше като Божий човек, се намираше един много дълбок проблем, един много сериозен проблем. Под тези неща имаше погрешен дух. Това беше дух, който съвсем не наподобява християнството. То прилича на него отвън, на повърхността, има неговия външен вид, но отвътре това представлява проблем с отношението. Имаше нещо нередно в духа му. И причината този човек да посещава църква е, защото той върши всички тези правилни неща. Това е причината той да идва – защото всички тези външни дела са правилни. Но отдолу се намират един погрешен дух и един много дълбоко залегнал проблем. Виждате ли, погрешните действия са очевидни и се разпознават, но не е толкова лесно, когато е погрешно отношението. То е малко по-недоловимо и това е становището, което представя тук Христос. Един погрешен и критичен дух много пъти остава неконтролиран и неидентифициран. И това е проблемът, който имаше този човек. Външно той беше добре, но вътрешно всичко в него беше погрешно.
Дали това е проблем, който имаме днес? Какво мислите? Когато всичко отвън изглежда хубаво и добре докато отвътре не е.
Искам наистина да изследваме сърцата си докато разглеждаме двата различни образа на тези мъже. Това всъщност е един много епидемичен проблем сред Божия народ днес, при което всичко изглежда добре отвън, но отвътре в действителност не е добре. Това всъщност е един широко разпространен сред нас грях. Знаем това, защото го казва самият Верен Свидетел. Проблемът сред Божия народ е идентифициран в книгата Откровение при църквата, носеща названието...? Лаодикия. Това е проблем конкретно на Лаодикия.
Ако погледнете началото на притчата, която прочетохме, в 9 ст., забележете за каква група хора се говори тук, в 9 ст. Лука 18:9. Тук се казва:
„Също и на онези, които разчитаха на себе си, че са...“ какво? „...праведни, и презираха другите, каза и тази притча...“
Това е разглежданият проблем. Несъзнателно те се уповават на себе си, така че мислят, че са праведни, до степента, в която всъщност държат Спасителя настрана. Това е много сериозен проблем сред нас днес. Това е проблемът на Лаодикия. Проблемът на Лаодикия е уповаването в самите тях до такава степен, че да изтласкат вън Спасителя. Следователно, къде се намира Той? Отвън, като се опитва да...? Влезе. И при все това те мислят, че няма...? Проблем. Точно това е проблемът на фарисея. Всичко изглежда наред, всичко изглежда добре, но Спасителят е изчезнал, Той е избутан вън. И е налице това упование в аз-а и в извършеното от аз-а, и във всичко постигнато. Дали вие си задавате въпроса на кого приличате? Точно това наистина желая да направите. Нека не забравяме целта.
Но тук, от друга страна, имаме бирника. Бирникът беше човек изнудвач, разбойник, грешник, лъжец, човек, който не се колебаеше да направи всичко във властта си, за да се възползва от хората. Той беше грешник във всеки смисъл на думата. Не ни се казва той да е постил, нали? Не ни се казва той дори да е плащал своя...? Десятък. И при все това ни се казва, че този човек отишъл у дома си оправдан. Какъв вид влияние упражняваше бирникът върху обществото? Дали това беше добро влияние или лошо? Много лошо влияние. Хората просто се разгневяваха щом го видеха. Те знаеха какво вършеше. Те, разбира се, не знаеха колко богати бяха бирниците, защото те всъщност никога не казваха на хората колко се изискваше от римското управителство. Това беше нещо, известно само на тях и на управителството. Затова хората плащаха данъци без действително да знаят кое къде отива. Той беше човек, упражняващ много отрицателно влияние. И при все това този човек е представен в Христовата притча като такъв, който си отишъл приет от Бога, за разлика от фарисея.
Въпросът е като кого от тях сме ние днес. Предстои да видим защо той беше приет. Но преди да продължим, искам да отбележим няколко прилики между тези двама мъже. Налице са някои разлики, налице са противоположности, но са налице също и някои прилики. Защото, както казахме, тези двама мъже представят две групи хора, които имат много прилики помежду си. И двамата вярваха в Бога. Вярно ли е? И двамата имаха посвещение на Бога, което не беше половинчато. И това се доказва от факта, че те отидоха на „църква“. Знаете ли, много хора, когато ги попитате днес
„Вярвате ли в Бога?“,
казват:
„О, да. Разбира се.“
Щом ги попитате:
„Посещавате ли църква?“,
те някак си казват:
„О, ами...“
И измислят някакъв отговор от типа на
„Не съвсем.“
И... Не е налице истинско посвещение.
Но тук виждаме, че тези двама мъже не само вярваха в Бога, но продължаваха това с посвещение. Всъщност и двамата отидоха на синагогата, отидоха на „църква“. И двамата вярваха в молитвата. Така че това са мъже, които
1) вярват в Бога, които
2) посещават църква и които
3) се молят.
И двамата се намират в тази ситуация. И не само това, но и двамата желаеха молитвите им да бъдат ефикасни. Те очакваха нещо от молитвите си. И точно на тази категория хора Христос пише... или разказва тази притча. Притчата е насочена към онези, които вярват в Бога, посещават църква и се молят. Това е видът хора, за които говори Христос. По тази причина разглеждаме това днес.
Нека погледнем само накратко молитвите им. Нека отворим на стих... все още се намираме в Лука 18 гл., стихове 11 и 12, и нека видим молитвата, която беше отправена. И докато четем това, искам само да погледнем отново този образ и да видим кой от тях в действителност наподобява вас. 11 ст.:
„Фарисеят, като се изправи, молеше се в себе си така: Боже, благодаря Ти, че [аз] не съм като другите човеци - грабители, неправедници, прелюбодейци, и особено не като този бирник. [Аз] постя два пъти в седмицата, [аз] давам десятък от всичко, което придобия.“
Кое е нещото, което се повтаря много често в молитвата на този фарисей? „Аз“, нали? Аз-ът е значителен фактор в религията на този фарисей. Всичко се отнася за самия него. Всъщност неговата религия се отнася за онова, което той върши и не върши. Това е група поклонници, съществуващи днес. Възможно е да се намират тук. Възможно е това да сте вие. Този човек притежава много голяма увереност в себе си и точно в това се състои проблемът му. Той притежава голяма увереност и едно добро и високо мнение за себе си. Дотолкова, че представя себе си пред Бога в молитва, която всъщност не моли за каквото и да е. Не е ли интересно? Той не помолва за нищо в тази молитва, нали? Не и дори за едно нещо. Знаете ли какво означава това? Той не изпитваше никаква...? Нужда от каквото и да е. Защо да моли? Всичко при него е наред и е разбрано, положението, в което се намира, е доста добро. Този човек нямаше каквато и да е нужда и поради тази причина нямаше молба. Той (този човек) в действителност не се нуждаеше от никакъв спасител. Той нямаше усещане за това, не даваше израз на това, беше напълно доволен от онова, което вършеше. И той чувстваше и беше много убеден, че онова, което вършеше, беше напълно приемливо в очите на Бога. И той напомни на Бога да се увери, че може да види контраста между самия него и другия поклонник, намиращ се в дъното на църквата, онзи клет, окаян грешник. Фарисеят напомняше на Бога като Му казваше:
„Само помни, Господи, благодаря Ти, че не съм като него. Той е ето там, аз съм ето тук и контрастът за мен е толкова очевиден. Толкова съм признателен, Господи. Сигурен съм, че Ти също виждаш това.“
Това беше отношението му. Човекът беше зает да изследва другите и да сравнява другите със себе си и себе си с другите. Той не помоли за нищо за себе си и не се помоли за никой друг. Знаете ли, щеше да бъде интересно, ако фарисеят се беше помолил за бирника. Той дори не си прави труда да се помоли за него. Тази мисъл дори не се появява в ума му – да каже:
„Господи, помогни на този клет грешник. Той не е добре.“
Той дори не се помолва за този клет грешник. Толкова погълнат от това какъв е той и е толкова благодарен, че не е като онзи; и не отправя никаква молба. Напълно самодоволен.
И в следствие на тази самодоволност тя го правеше човек, презиращ другите.
Това тук е една много сериозна ситуация. Самодоволството се изявява в презирането на другите. Искам да погледнете сърцето си във връзка с това. Как стоят нещата между вас и другите? Неизпитването на нужда – в това се състоеше проблемът му. Това е проблемът на Лаодикия, нали? Христос казва:
„Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от...“? „...нищо,“ а в действителност „ти си окаян, нещастен, сиромах, сляп и гол...“ (Откровение 3:16).
Това е проблемът на фарисея. Дали това е вашият проблем днес? Знаете ли, можем да изразим нужда, която не изпитваме в действителност с устните си и така да измамим себе си. Можем, както фарисеите, да кажем:
„Аз пазя съботата.“
Доста добре е. Но фарисеят също пазеше съботата. Той не беше приет от Бога.
Може би ще кажете:
„Аз знам истината и я разбирам много добре.“
Това е много похвално. Знаеше я и фарисеят и не беше приет от Бога.
Може би ще кажете:
„Аз плащам десятъка си, при това вярно.“
И би трябвало, но така правеше и фарисеят и не беше приет от Бога. Виждате ли проблем тук? Понякога гледаме на тези неща и се уповаваме на тези неща, и в хода на това ние всъщност избутваме Спасителя и относно заслугата на Спасителя казваме:
„Благодаря, предпочитам да имам собствена. В крайна сметка, аз върша всички тези неща.“
И в хода на това оставяме Спасителя вън. Това е проблемът, който имаше този фарисей. Това е проблемът, който имаме ние днес. Затова Спасителят, когато дойде при Лаодикия, не се намира отвътре, а се намира... къде? Отвън, като чука и желае да влезе. Ако това е начинът, по който мислите вие, искам да обърнете внимание, да бъдете много внимателни. Нека отворим на Марк 2 гл. (отваряме на втория си текст), Марк 2 гл. Днес няма особено много пасажи, просто отделяме известно време в извършване на издирване на сърцето. Марк 2 гл. и там ще погледнем 17 ст., където Исус казва нещо със същия смисъл, което показва кой в действителност може да се възползва от делото Му. Марк 2:17. Тук Библията казва:
„А Исус, като чу това, им каза: Здравите нямат нужда от лекар, а...“? „...болните; не съм дошъл да призова праведните, а грешниците към покаяние.“
Ако чувствате, че сте здрави, нямате нужда от лекар. Точно така се чувстваше фарисеят. И причината той да чувстваше, че е здрав беше, че той вършеше всички тези неща правилно. Той вършеше всички тези неща добре и ги изпълняваше до последната буква. Беше много трудно, ако живеехте в онези дни, да намерите недостатък у фарисей. Много, много трудно. А точно това се осмели да направи Христос в тази притча. Той се осмели да намери недостатък у фарисей. Голям проблем.
Знаете ли, точно поради разказването на такива истории Исус изгуби живота Си. Това разгневяваше някои. И не искам да разгневявам вас днес, но наистина искам да погледнете сърцето си. Искам аз също да погледна в своето сърце. Това е един много сериозен проблем, за който ни предупреждава Исус – когато нямаме нужда, когато не изпитваме нужда, ние не можем да получим помощта, която Спасителят желае да имаме. Искам да помним нещо, защото много пъти сме склонни да мислим, че щом не вършим някакъв ужасен, скандален грях, ситуацията при нас е добре, че не сме толкова лоши, колкото стоящия до нас, и че славата ни е в кърпа вързана, защото аз не върша това ужасно дело.
„Аз не съм прелюбодеец. Той е.“
Или:
„Тя е, аз не съм такъв.“
Искам да внимавате за това. Защото фарисеят нямаше никакви скандални грехове. Той имаше един малък проблем на отношението – неговият мисловен процес и начинът, по който се чувстваше по отношение на себе си и другите, бяха малко проблемни. Но този малък проблемен въпрос беше достатъчен, за да направи така, че той да не бъде приет от Бога. Не е нужно да имаме скандален грях, за да осъзнаем нуждата си.
Тогава, въпросът е следният:
Има ли фарисеи тук, днес?
Това е въпросът.
И може би мислите... Този проблем е толкова недоловим, че може би мислим:
„Не разбира се, че не. Знам, че тази сестра наистина би имала полза от този въпрос. Или този брат – той наистина трябва да слуша внимателно.“
И имаме това отношение на отразяване, при което когато дойде нещо, си казваме:
„Да, за този човек/за онзи човек.“
Искам да забравите за брат Х и сестра У и да помислите за себе си. Това е проблем на аз-а. Много, много лесно е да започнем да се уповаваме на собствената си праведност, когато вършим нещата правилно – много лесно и естествено е за нас. Разказваме за всичките добрини, които вършим, и всичките злини, които не вършим. И знаете ли какво? Когато правим това, ние изпитваме в малка степен едно усещане за добро по отношение на себе си, нали?
„Не съм чак толкова лош.“
Ако наистина изследвате списъка с отметки, ще откриете:
„Всъщност имам много положителни неща за себе си.“
Правим това толкова често. И тогава, за да потвърдим този факт, казваме:
„Защото ако погледнете еди-кой си брат и погледнете неговия списък, той в действителност няма толкова положителни неща за себе си, колкото имам аз за себе си. Затова съм много благодарен, че аз не съм такъв.“
Това е фарисеят, нали? Така че това е въпросът, който задавам:
Има ли фарисеи тук, днес?
Защото този фарисей няма да отиде на небето, нали? Какво мислите? Няма да отиде – не е приет от Бога, казва Библията. Той не беше приет. Дали ние сравняваме себе си с другите и дали измерваме себе си спрямо другите? Това е много ясен показател кой от двамата сме в действителност. Нека отворим на книгата Левит и видим защо фарисеят се чувстваше по този начин, дали имаше някакво оправдание той да се чувства така. Левит 6 гл. Това е още един проблем, който се задълбочава малко повече, отново. Левит 6 гл., и тук ще видим заръката, с която този фарисей беше много добре запознат и вероятно беше наизустил, и вероятно повтаряше докато подминаваше г-н бирник на данъчното бюро и му напомняше (както правеха и много други) за тази заръка, дадена от Бога в Левит 6 гл. Ще я прочетем от 2 до 5 ст. Левит 6 гл. Там се казва:
„Ако някой съгреши и постъпи невярно към Господа, като излъже ближния си за нещо, което му е поверено, или за залог, или чрез грабеж, или като онеправдае ближния си, или намери изгубено нещо и излъже за него; и се закълне лъжливо за каквото и да било от всички неща, които човек може да направи и с тях да съгреши, тогава, ако е съгрешил и е виновен, да върне това, което е взел с грабеж, или това, което е придобил с неправда, или това, което му е било поверено, или изгубеното, което е намерил....“
5 ст.:
„...или каквото и да било нещо, за което се е заклел лъжливо. Да го върне; да върне главното и да му прибави една пета. В деня, когато се принася жертвата му за вина, да го даде на онзи, на когото принадлежи.“
Това беше пасаж, разглеждащ всичките различни грехове, и разбира се, точно там, в средата, несъмнено това описание подхождаше на всеки бирник в Израилевата земя. И фарисеят знаеше това – то беше нещо, казано от Бога, и фарисеят имаше всяко основание, според Библията, да вярва в онова, в което вярваше по отношение на...? Фарисея. Той беше оправдан в собствения си ум да мисли така за себе си. Искам да отправя предизвикателство към вас със следната мисъл:
Дали вие казвате „Зная, че съм прав“
и разполагате с всичките стихове, за да докажете, че становището ви е правилно, и това ви кара да презирате другите, които може би не възприемат това в същата светлина? Точно това е проблемът, който имаше този човек. Не можехте да обвините човека. Той каза:
„Погледнете, Библията казва: „Не вземайте пари с лихва“.“
Библията наистина казва това, но проблемът беше следният: фарисеят употреби това, за да презира и гледа с надменност този бирник. И той употребяваше това, за да се чувства по-добре по отношение на себе си.
„Знам, че аз съм...“? „...прав.“
И той напомни за този факт на Бога – просто в случай, че Бог беше забравил. Това е себеправедност и себеоправдание. Внимавайте дали вие мислите, че сте прави и понеже мислите, че сте прави презирате другите, тъй като те не са точно на същото мнение. Възможно е вие да сте точно този фарисей, за когото говореше Христос в тази притча. Това е предупреждението.
Какво да кажем за бирника? Как реагира бирникът? Дори не е нужно да се връщаме на притчата – историята е толкова проста, че трябва да я прочетете само веднъж и всичките подробности вече се съдържат в главата ви. Казва ни се, че бирникът стоеше надалеч. Той стоеше далеч от поклонниците и не смееше дори да повдигне очите си към небето, и молитвата му беше много кратка и целенасочена. Какво каза той?
„Боже, бъди милостив към мене, грешника.“
Библията казва, че той се удрял в гърдите. Първото нещо, което виждаме е, че този човек чувстваше, че не е толкова добър, колкото би трябвало да бъде. Той стоеше настрана от другите. Причината той да стои настрана от другите, за разлика от фарисея, беше, че той се чувстваше недостоен. Фарисеят застава настрана от другите, защото е по-добър. A това е сериозен проблем. Молитвата на бирника беше само между него и Бога. В молитвата си той остави настрана всички останали. Той не се занимаваше с греховете на другите хора и с проблемите на другите хора, нали? Неговият най-голям проблем беше собственият му...? Грях. И той виждаше това, когато се сравняваше със своя Бог. Бяха само той и Бог. И неговият копнеж беше за мир и опрощение – това беше копнежът на бирника. Той беше дълбоко обезпокоен за собствената си нужда, беше дълбоко обезпокоен за собствения си провал – дотолкова, че се удряше в гърди и не смееше дори да повдигне очите си към небето. Това е човек, който усещаше нужда – една много дълбока и отчаяна нужда. В молитвата си той дори не спомена фарисея. Не спомена фарисея. Той дойде с нужда и дойде в търсене на нещо конкретно. Той дойде, търсейки Спасител, Който да му помогне в нуждата му. Ето защо той отиде на църква. И Библията казва, че когато си тръгнал от църквата, той бил приет от Бога.
Така че как идваме ние и как се покланяме ние? Как се покланяте вие днес – като фарисея или като бирника? Виждате ли, това беше изпълнение на обещанието, дадено от Исус в Матей:
„Блажени бедните по дух...“ Защо? „...защото е тяхно небесното царство“ (Матей 5:3).
Този човек беше беден по дух. Беше ли фарисеят човек, беден по дух?
„Не, господине. Той не беше беден по дух. Беше много високомерен по дух.“
Имаше много високо отношение и много високо мнение за себе си. Виждате ли, фарисеят идва на църква с гордо вдигната глава и се оглежда наоколо към всички останали, дошли на църква през този ден. И той преглежда критично къде се намира всеки един. Казва:
„Този брат тук – о, да, знам какво върши той.“
„И тази сестра...“ „О, здравей, сестро.“
„Благодаря Ти, Господи!“
И поглежда всички останали. И в молитвата си при откриването той вероятно скланя глава и казва:
„Господи, толкова съм благодарен, че не съм толкова лош, колкото този брат. Толкова благодарен съм, че нямам този проблем както сестрата. Господи, благодаря Ти, че не съм толкова лош.“
Това е молитвата на фарисея. Той измерва себе си чрез други хора. Знаете ли, склонни сме да правим това. Няма да искам от вас да вдигнете ръка, ако сте направили това, защото всички ние правим това, защото то е част от естеството ни, защото това е начинът, по който ние можем да имаме добро чувство за себе си, и гледаме другите и сравняваме себе си с другите. Има усещане за превъзходство, което идва, когато сме ужасени от греховете на други хора.
„О, не! Стореното от този брат е шокиращо!“
И изпитваме този ужас. И този ужас ни помага също така да се почувстваме малко добре за самите себе си. Колко пъти самите ние се оказваме вършещи това в тихите кътчета на ума си? Когато имаме осъдителен дух в събота и идваме... И знаете ли, печалното е, че понеже това е така естествено за нас ние ставаме толкова добри във вършенето му, че всъщност в крайна сметка измамваме самите себе си. И когато това бъде предизвикано, помисляме:
„Не, не става дума аз мен. При мен нещата са наред.“
В това се състои проблемът – когато се съдим едни други и се гледаме едни други какво вършим и не вършим, и какво носим какви дрехи носим и какви не носим... Отбелязваме мислено; и считаме, че вършим добро, но в действителност се сравняваме един с друг. А като правим това ние всъщност отместваме погледа си от Спасителя. Понеже когато се сравнявате с други вие винаги ще намерите някой по-лош от вас, и това ще ви накара да се чувствате добре по отношение на себе си. Гарантирано. Винаги ще се намерите. И в това се състои проблемът, който имаме. Понякога коментираме и чуваме неща, които се случват – ужасяващи грехове, и помисляме:
„Момче, аз никога не бих се оказал вършещ това! Никога през живота си не бих бил уловен да върша нещо такова (или да казвам нещо такова). Благодаря Ти, Господи, че аз не съм такъв. Слава на Бога, че аз не върша онова, което върши тази сестра.“
Ние идваме на църква като едно тяло, за да потърсим Спасителя. И това е становището, което Христос представяше в притчата. Тези двама мъже дойдоха на църва, те се бояха от Бога, вярваха в Бога, те се молеха и посещаваха богослужението, но поради две много различаващи се причини. Точно затова искам днес да отправя предизвикателство към вас за това как се покланяте вие. Не идваме тук, за да се видим един с друг, а е необходимо да се събираме тук, за да търсим Бога. И всеки път, когато поглеждаме себе си и сравняваме себе си с Бога, ще се чувстваме така, както се почувства бирникът. Всеки път, когато поглеждаме другите и сравняваме себе си с другите, ние ще се чувстваме така, както се почувства фарисеят. Затова въпросът е:
Как се чувствате вие?
Не е нужно да ми казвате, но искам да помислите. Виждате ли, бирникът се срамуваше много. Бирникът нямаше нищо, извършено от него, на което можеше да уповава. Всичко, което вършеше той, беше една голяма бъркотия. Това е очевидно, всички го знаем, дори фарисеят го знаеше. Но той нямаше нищо, в което да положи упованието си, освен Бога. Той разчиташе напълно на Бога. Другите хора бяха по-добри в очите му, отколкото самият той. Точно това казва Библията, нали? Трябва да считаме другите за по-добри от себе си. Бирникът се чувстваше така. Той каза:
„Господи, имам проблем. Аз съм грешник.“
Той не се сравни с други. Всъщност той се отдели от групата. И молитвата, и отношението му отразяват факта, че той не се чувстваше достоен, че оценяваше другите като много по-добри от себе си.
Фарисеят, от друга страна, уповаваше на онова, което вършеше. Въпросът, който искам да ви задам днес, е:
Вие уповавате ли на онова, което вършите, за приемане от Бога?
Дали седим и мислим и понякога напомняме на Господа за всичките си добрини, само в случай, че забрави, и казваме
„Господи, върша всички тези неща“?
Знаете ли, има група хора, за които ни предупреди Христос в Матей 7 гл., които отразяват това отношение на фарисея. Те получават един доста суров шок в края на времето. Матей 7 гл., ще погледнем стихове 22 и 23. Матей 7 гл., стихове 22 и 23. Това е добър пример за онези, които уповават на онова, което вършат, и при все това те чуват следното – в 22 ст. Той казва (говори Исус):
„В онзи ден мнозина ще Ми кажат: Господи! Господи! Не в Твое ли име пророкувахме, не в Твое ли име бесове изгонвахме и не в Твое ли име извършихме много чудеса?“
23 ст.:
„Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие.“
Каква шокираща, шокираща ситуация! Ако Бог беше отговорил на молитвата на фарисея, точно това вероятно щеше да каже Бог на фарисея.
„Не те познавам. Махни се от Мен.“
По същество точно това каза Христос: този човек отиде у дома си без да бъде оправдан. Това е проблем, за който е необходимо да бдим. Както казахме, това беше една от притчите, чрез които Христос си спечели силната омраза и враждебност на фарисеите. Виждате ли, в крайна сметка именно фарисеите бяха тези, които постоянно подкопаваха и възпрепятстваха Христовото дело. Това никога не бяха бирниците. Той винаги имаше проблеми с фарисеите – религиозните зилоти, фанатичните мъже, които служеха на Бога толкова щателно, че Той винаги имаше неприятности с тях. Той никога нямаше неприятности с бирниците. Виждате ли, тази притча разкриваше нещо за фарисеите, което наистина ги разстрои. Христос ги предизвика. Той говореше за онова, което наистина боли. Той им каза, че на Бог не е удовлетворен от религията на външните неща. Бог изобщо не е удовлетворен от една външна, повърхностна религия. Нека отворим на Лука 16 гл. и видим как това се представя отново. Лука 16 гл. И аз все още искам да продължите да мислите докато гледаме тези две картини, да изследвате и видите коя наподобява вас и коя не наподобява вас. Защото въпросът е, че не е нужно да оставаме като фарисея. Лука 16 гл. и там 15 ст. Лука 16:15. Забележете какво казва Христос тук:
„Исус им каза: Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви; защото онова, което се цени високо между човеците, е мерзост пред Бога.“
Представете си как се почувствали фарисеите докато слушали това. Христос им казва:
„Вие сте онези, които оправдават себе си пред човеците. Но помнете: Бог познава сърцето си.“
Братко и сестро мои, искам да ви кажа нещо: Възможно е да изглеждате добре отвън, възможно е да вършите всичко правилно; Бог познава сърцето ви. Бог може да види какъв дух и какво отношение имате към братята си, какъв дух таите и Бог познава сърцето ви. И Той казва:
„Онова, което се цени високо сред човеците, е мерзост пред Бога.“
Уау! Представете си един фарисей да чуе това! Фарисей да бъде наречен...?
„Мерзост.“
О, момче, нищо чудно, че убиха Христос. „Мерзост“ е доста лоша дума, нали? Запазваме тази дума за онези висши престъпления, които са наистина лоши. Тук Христос казваше, че най-уважаваните мъже, най-почитаните мъже са отхвърлени от Бога. Това е доста голям урок за нас, нали? Тези хора, които гледаха с възхищение на фарисеите, чувстваха, че фарисеят стоеше непосредствено до небесната порта. А Христос им каза:
„Онова, което се цени високо сред човеците, е мерзост пред Бога.“
И не само това, но в продължение Христос ги поучи, че най-презираните хора, които те мразеха и към които гледаха с пренебрежение, точно тези хора всъщност бяха приети от...? Бога. Това наистина е доста уведомително за нещата. Този клет брат или тази клета сестра, които не са толкова добри, колкото сте вие, може да бъде онзи, който Бог приема докато отхвърля вас. Виждате ли, ние не знаем какво се случва в умовете на хората. Не знаем през какво преминават хората. Не сме в положението да бъдем съдии на други хора. Само навреждаме на собствената си душа, когато правим това, защото то само подхранва нашата себеправедност. И така, Христос отправи наистина силно предизвикателство към тях и те мразеха това. Днес аз отправям предизвикателство към вас и е възможно да мразите това, но въпреки всичко ви предизвиквам, защото знаем, че краят е почти настъпил, но все още не е настъпил. Нужно е внимателно да разгледаме сърцето си.
Какво да кажем за съзнаването на греха? Виждате ли, този фарисей, този човек имаше едно много остро усещане, едно много проницателно възприятие и способност да разпознава греха в другите, нали? Беше наистина добър в това. Беше способен да вижда греховете на другите мъже и не само това, но мислеше за тях, разсъждаваше върху тях, защото ги имаше в готов списък в ума си. Той е толкова зает да гледа всичките недостатъци и несполуки на другите, че наистина няма твърде много време, което да прекарва в разглеждане на собствените си...? Несполуки и неуспехи. Искам наистина да помислите за това. Искам точно сега да погледнете в сърцето си и ще ви задам въпрос:
Кои грехове сте най-способни да видите точно сега? Дали това са вашите грехове или тези на някой друг? И това наистина ще ви покаже къде може би се намирате. Това ще ви помогне, когато идвате на църква, да узнаете кой от двамата сте в действителност. Виждате ли, някои хора мислят, че са наистина изобилно надарени с възприятие, защото могат да посочат всичките проблеми в братята. И, когато дойдете, те казват:
„О, този брат... знам, че има този проблем, онзи проблем и другия проблем.“
И те притежават дълъг списък с всичките въпроси.
„Тази сестра... О, да, тази сестра. Тя има този проблем, онзи проблем и другия проблем.“
И те мислят, че това е доста добро, защото са наясно, ръката им усеща пулса на благоденствието на Божия народ. Такива хора са много, много опасни, трябва да ви кажа. Невероятно опасни хора. Те мислят, че притежават това висше ниво на проницателност и острота на погледа, но това всъщност е във вреда на собствената им душа. Искам да ви задам въпрос:
Дали вие се безпокоите повече от греховете на другите хора или от собствените си грехове? Това е въпрос, който наистина е необходимо да си зададем. Точно с това имаше проблем фарисеят, нали? Всичките грехове на онзи мъж! Самият той нямаше никакви. Кой проблем заема мислите ни в най-голяма степен, когато идваме да се покланяме на Бога заедно с братята? Дали това са проблемите, които виждаме или които може би съзнаваме у другите, или собствените ни? Виждате ли, тази себеправедност, това себеоправдание, е доста недоловим грях. Но това е грехът, който ще задържи хората вън от Царството. Библията ни казва, че сърцето е измамно, нали? Повече от всичко и страшно болно.
Знаете ли, удивително е, че бихме могли да седим тук и да беседваме, и е възможно да гледате към себе си и да казвате:
„Аз не съм фарисей.“
От всички тези въпроси и размисли:
„Това не съм аз. Аз не съм себеправеден.“
И ако нещата наистина стоят така, славя Господа за това. Но помнете: този грях е толкова недоловим, че може да измами дори и вас. Фарисеят наистина вярваше, че е добър. Наистина вярваше. Той беше толкова убеден, че не бихте могли да го убедите в друго. Той беше толкова убеден, че те всъщност убиха Спасителя, Който им каза обратното. И в това се състои проблемът. Казва ни се, че всеки, който уповава на себе си, че е праведен, ще презре другите – това е добър изпит. Това е въпрос, който задавам на вас. Дали вие презирате другите? Дали вие чувствате, че другите не са толкова добри, колкото сте вие? И особено, когато виждате, че те не живеят спрямо стандарта, който поддържате. Много пъти имаме... може би не днес, но отиваме да се храним навън. Много хора наблюдават какво ядат другите и въз основа на това какво ядат или какво не ядат, и дори колко ядат, си вземат една много малка мислена бележка за този човек. И понякога бележката е препоръка за самите тях.
„О, аз не си взех никое от тези неща. Клетият брат! Той все ще не е стигнал там, където съм аз.“
Може би те се канят... или може би вие се каните да отправите молитва за брата. Това не е обичайно и не се среща често. Рядък човек сте, ако правите това. Но това е проблемът, който имаме всички ние. Ако това е нещото, което изпитвате към другите, или ако сте правили това някога, вие мислите като фарисей, нали? Наистина сте такъв, няма вежлив начин да се каже това. Вие просто сте или единият, или другият, и е необходимо да внимаваме. Не се оглеждайте, за да видите кой е в по-лошо положение, защото този осъдителен дух всъщност ще навреди на собствената си душа. Дали гледате с пренебрежение на другите, които не се намират там, където сте вие? Ако се погледнем един друг, трябва, но ако погледнем Спасителя, не трябва. Това е въпросът: накъде гледаме – към другите или към себе си? В мига, в който почувствате, че сте по-добри от някого или в момента, в който подхраните мисъл, че не сте толкова лош, колкото тази личност – този брат или тази сестра, – вие принадлежите към групата на...? Фарисеите. Ето защо задавам този въпрос – защото това е начин да разберем. Всеки трябва да изследва самия себе си – дали гледаме на другите с пренебрежение или не.
Виждате ли, проблемът, който имаме, и въпросът, никога не се отнасят за нас и другите, и за нашите грехове и греховете на другите хора - въпросът съвсем не се състои в това. Отклоняваме се от целта, когато мислим така. Въпросът се отнася за нас и...? Бога. Отнася се са вашите грехове и Бога. Греховете на другите не са в действителност фактор във вашия случай, освен ако има нещо погрешно в мисленето ви. Ето защо в края на тази притча Христос каза:
„..защото всеки, който въздига себе си, ще се...“? „...снижи, а който смирява себе си, ще бъде въздигнат.“
Това е ключът – смирението, действителното, истинско смирение в сърцето и ума, изявено в отношението си към нашите братя и сестри. Дали сме фарисей или сме бирник?
Какво да кажем за влиянието? Говорихме малко за влиянието. Интересно и удивително (искам да помислите малко за това) е, че фарисеят винаги се оказва в положение на голямо влияние. Почти винаги фарисеите се намират в положение на голямо влияние, при което на тях се гледа с възхищение от другите. Ето защо това е толкова по-опасно. Защото хората обикновено се доверяват на фарисея. Израилевият народ се доверяваше на това, че религията им беше в безопасност в ръцете на фарисеите. И фарисеите притежаваха голямо влияние върху народа. Фарисеят придобива увереност сред хората, защото е с толкова остра преценка и така проницателен в разпознаване на всичките грехове, недостатъци и проблеми, съществуващи в другите. Хората мислят:
„Този човек знае кое е право и кое е погрешно. Този човек трябва да бъде уважаван. Този човек знае за какво говори, нека го последваме.“
Но това е една опасна ситуация, една особено опасна ситуация. Фарисеите често са много талантливи, много способни и много критични към другите, а това е опасна ситуация. Бирникът също съзнаваше греха, нали? Но неговото съзнание за греха беше за онзи грях, който беше...? В него, собствения му грях – там се съсредоточаваше неговото съзнание за греха. Той не търсеше всичките грехове и проблеми в другите хора. Той не се сравняваше с другите, а се сравняваше със своя Бог. Точно това казахме преди. Когато вие се сравнявате с Христос, ще бъдете доведени до това да изповядате греховете си. Ще видите стандарта на правдата такъв, какъвто е в действителност. Когато се сравнявате с другите, ще бъдете доведени до това да се чувствате добре по отношение на себе си. Винаги се случва. Затова ви моля днес да помислите именно за това. Смирението дойде в следствие на това, че този човек се сравни с Бога, а не с другите.
И така, това е изпитът: Чии грехове изповядвате ние? Всички ние би трябвало да изповядвате собствените си, но чии грехове заявявате вие? Фарисеят... И когато казвам „изповядвате“, нямам предвид да казвате, че съжалявате за тях. Но чии грехове наистина изпъкват в ума ви като заемат ума и вниманието ви и запълват времето и заемат енергията ви? Виждате ли, отношението, което имаше фарисеят, на разказване на греховете на другите, е нещо, което днес се случва толкова недоловимо.
Никой днес не става и не се моли като фарисей. Ако беше толкова просто, нещата щяха да бъдат много по-лесни. Никой не прави това. Ние сме развили един много щателен, изтънчен и силно усложнен метод да се молим като фарисея, но не със същите думи. Правим това като в нас живеят и постоянно се намират този дух и това отношение. Трябва да осъзнаем, че онези, хора, които са по-зле от нас според нашата преценка, стоят на точно същата платформа, на която стоим ние. Ние не сме по-високо и те не са по-ниско. И както някой изрази това уместно, е нужно да поглеждаме хората и да признаваме, че ако не беше Божията благодат точно там щяхме да се намираме ние. Поглеждаме тежки, ужасни грешници – хора, които извършват зверски престъпления – и изпитваме едно усещане за поздравяване на аз-а за това, че не сме чак толкова лоши.
Искам да ви кажа нещо: Ние сме чак толкова лоши. Всички ние сме направени от един и същи материал, нали? И това е нещо, което трябва да признаваме, това е нещо, което трябва да помним. И така, спасението се състои в смирението, в изповядването на собствените ни грехове вместо греховете на другите. Виждате ли, хора, които уповават на себе си, хора, които имат увереност в своя аз, хора, които са себеправедни, хора, които оправдават аз-а, несъзнателно убиха Спасителя. И това би могло да сте вие, които се намирате тук, днес. Вие сте убили Спасителя от своята опитност, защото оправдавате себе си. Това е същата трагедия. И най-тежката трагедия, най-тежкото нещо по отношение на този проблем е, че той е почти неизлечим, защото фарисеят не изпитва усещане за нужда, той не чувства, че има нужда от каквото и да било. Ето защо противовесът между Исус и фарисеите се открояваше толкова ясно.
Имаше две много различаващи се религии – тази на Христос и тази на фарисеите. Външно те бяха еднакви, но вътрешно бяха напълно различни. Исус възприемаше грешниците като хора, които имаха нужда да бъдат обичани и достигани. Фарисеят възприемаше грешниците като хора, които трябваше да бъдат презирани и мразени. Христос търсеше и печелеше на всяка цена грешниците. Но фарисеят възприемаше грешника като някой, който да бъде избягван и като някой, който да бъде отбягван, някой, непосредствено до когото дори да не се молим в църквата. Колко пъти идваме на църква и подбираме местата си стратегически въз основа на това кой може би седи в района? Това случвало ли се е някога?
„О, не искам да седя там. Просто ще седна ето тук.“
Знаете ли, има толкова много начини, по които се държим като фарисеите. Фарисеите бяха стеснили Божията любов толкова много, че чувстваха, че са изключителни любимци на Бога, с изключение на всички останали. Христос дойде и направи точно обратното. Той разшири Божията любов така, че да включи всекиго – както грешник, така и светец, защото Бог не гледа на лице. Братя и сестри, това е видът любов, от който се нуждаем отчаяно днес. Тя идва само от Спасителя, идва от гледане на Спасителя. Нуждаехме се от това отчаяно сред нас, защото според Верния и истинен Свидетел нашият най-голям проблем е проблемът на фарисея. Библията казва, че един верен свидетел няма да излъже. Отчаяно се нуждаем от това днес. Вместо да посочвате греховете на другите и на грешките и несполуките на другите, и да задържате вниманието си върху тях и да разказвате на другите за тях и да ги правите обект на размишление и съзерцание до степента, в която ставате експерт в греховете на другите, защо не се протегнете към тях, не ги обгърнете с ръце и не се помолите с тях, да кажете:
„Братко/сестро, искам да ти помогна, нека се помолим заедно“?
Защо не сторим правилното нещо? Защото се намираме в борба, която скоро ще приключи, а печалната действителност е, че мнозина от нас не са готови. Това правеше Исус и на това ни учеше Исус. И само се моля Бог наистина да ни даде, на всеки един от нас тук, любов като тази, така че да си тръгнем от това място като бирника, приети от Бога, а не като фарисея. Това е възможно само ако го потърсим, защото осъзнаваме необходимост и по потърсим от Господа, Който може да го осигури.
И така, ако при това изследване, като разглеждате тези образи, сте видели, че е възможно да наподобявате малко фарисея, а не чак толкова наподобяващи бирника, докато се молим сега искам да се помолите в сърцето си не като фарисея, а да се помолите като бирника. Ако се нуждаете, ако изпитвате нуждата от това. И се молете за тази любов, за която Исус ни каза, че е белегът за това, че сме Негови...? Ученици. Нека тази любов бъде наша. Нека приключим с молитва, ако бихте желали да се присъедините към мен, за тези от нас, които имат възможност, докато коленичим.
Небесни Татко, толкова сме благодарни за това, че Исус е Спасител, Който може да чете сърцата ни. Господи, молим се в името на Исус да направиш всеки един от нас, които сме тук, като бирника, Господи, за да осъзнаем истинското си състояние, така че да можем да си тръгнем от това място оправдани, така че молитвите ни, Господи, да бъдат чути. Моля Те, прости ни, Господи, за моментите, в които сме били и сме като фарисея. Това е толкова естествено за нас, Господи, но знаем, че Христос разбира и Христос предлага прощение на всички онези, които биха Го потърсили. Затова, Господи, само се моля да ни дадеш повече от Исус и все по-малко и по-малко от аз-а, така че Той да расте, а ние да се смаляваме и да заприличваме повече на Него. Това е молитвата ни сега заради Исус и в името на Исус. Амин.
На Бога да бъде славата!
„Даром сте приели, даром давайте.“
Предоставя се разрешение за копиране и разпространение.
Revelation1412.org
Текстът на проповедта можете да свалите ОТТУК!
RSS Feed
