Лагерно събрание на Западна Вирджиния за 2020 г.
Тази вечер презентацията ни носи заглавието
„Божията благодат, която да ни направи силни“.
Мислех да я озаглавя „Божията придаваща сила благодат“, но исках тя да бъде просто малко по-лична и затова я озаглавих „Божията благодат, която да ни направи силни“, „която да ни направи силни“. Мисля, че много малко от нас биха поставили под съмнение това, че наистина живеем в смутни времена. Както написа апостол Павел във 2 Тимотей 3:1, 2 Тимотей 3:1:
Тази вечер презентацията ни носи заглавието
„Божията благодат, която да ни направи силни“.
Мислех да я озаглавя „Божията придаваща сила благодат“, но исках тя да бъде просто малко по-лична и затова я озаглавих „Божията благодат, която да ни направи силни“, „която да ни направи силни“. Мисля, че много малко от нас биха поставили под съмнение това, че наистина живеем в смутни времена. Както написа апостол Павел във 2 Тимотей 3:1, 2 Тимотей 3:1:
„А това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена.“
Той не казва, че могат да настанат усилни времена. Казва, че „ще настанат“. Това е много утвърдително изявление – че в последните дни времената ще бъдат „усилни“, като „усилни“ означава „опасни“, ситуация, в която във всеки миг има вероятност да изгубите живота си. Днес живеем... Всъщност само през последните три месеца започнахме да живеем в нов свят на заразна болест и в свят на безредие, през последните три седмици, запазило ниво, невиждано никога преди това. Можем да кажем, че този „всемир“ [англ.: свят] навлиза в нов световен ред. Що се отнася до Божия народ на остатъка, възможно е ние все още да не сме прекият обект на нападение, но знаем, според библейските пророчества, че всичко това ще кулминира в нападение против специалния Божий народ на остатъка. И докато вълната на насилие и беззаконие се увеличава, докато дори самата природа ще изглежда обърната наопаки, пръстът на вината накрая ще бъде поставен върху Божия народ като към хората, докарващи Божието недоволство над света. И светът ще бъде подтикнат от Сатана да се „справи“ с истинския Божий народ.
Също и Павел, пишейки до Тимотей във 2 Тимотей 3:12, 2 Тимотей 3:12, казва:
„Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христос Исус, ще бъдат гонени.“
Павел очевидно не заявява, че всички ще живеят благочестиво в Христос Исус, не всички ще станат обект на преследване. Но именно онези, които живеят благочестиво, ще станат обект на преследване. И като свържем това с книгата Откровение, в Откровение 12:17, като го свържем с народа на остатъка, Библията казва:
„И разлюти се змеят против жената...“
Знаем, че змеят, онзи голям змей, е змията, Сатана, а жената е остатъкът, последната част от Божията църква [жена представлява църква], и се казва:
„И разлюти се змеят против жената и отиде да води война с останалите от семето й, които пазят Божиите заповеди и имат свидетелството на Иисуса Христа.“
Чували ли сте някога за нещо, което носи названието „фалшива новина“? Вероятно не сте чували никакви новини през последните няколко години, ако не сте чували нещо което се нарича „фалшива новина“. Има много новини и конспиративни теории. Те се простират в няколко направления от медиите и от пиарите [бълг.: занимаващите се с връзки с обществеността], и това предоставя на Сатана възможност да повлияе на светските хора да вземат под внимание и приемат неговата страна на въпроса. В „Ръкописи“, том 10, стр. 239, пар. 2 ни се казва следното:
„Сатана поставя свое тълкувание върху събитията и те [намиращите се под контрола на Сатана] мислят, както той би желал да мислят, че бедствията, които изпълват страната, са резултат от нарушаването на неделята. С намерението да умилостивят Божия гняв, тези влиятелни мъже създават закони, налагащи съблюдаването на неделята. Те мислят, че като въздигат този фалшив ден за почивка по-високо и още по-високо, принудително налагайки покорство към неделния закон, фалшивата събота, принасят служба на Бога. На почитащите Бога чрез съблюдаване на истинската събота се гледа като на неверни спрямо Бога, когато в действителност именно онези, които ги считат за такива, са неверни, защото тъпчат под нозете си съботата, която има своя произход в Едем“ („Ръкописи“, том 10, стр. 239, пар. 2).
От това виждаме, че Сатана взема новините, взема всички тези събития, които се случват, и ще ги извърти, като че ли, за да манипулира умовете на намиращите се под негов контрол хора да изпълнят тези негови проекти, за да осъществят този неделен закон, въздигащ една фалшива, погрешна събота. Това ми напомня, ако обичате, за случилото се в книгата Естир. Ако преминем на следващия слайд, брат Майк, в „Свидетелства към църквата“, том 5, стр. 450, пар. 1 (разделил съм цитата на два слайда, за да можем да видим всичко без да бъде направен шрифтът твърде дребен) – тук се казва:
„Указът, който ще бъде издаден против Божия народ, ще бъде много подобен на онзи, който Асуир във времето на Естир издаде против юдеите. Персийският едикт бе предизвикан от злобата на Аман към Мардохей. Не че Мардохей му беше навредил, а защото беше отказал да му окаже почитание, принадлежащо само на Бога. Решението на царя против юдеите бе осигурено с фалшиви претексти чрез неправилно представяне на онзи особен народ. Сатана внуши плана, за да отърве земята от онези, които съхраняваха познанието за истинския Бог. Но неговите кроежи бяха осуетени от една противяща му се сила, владееща сред човешките чеда.“
Забележете, приятели, че в дните на Мардохей и в дните на Естир Сатана искаше да отърве света от хората, които се покланяха на истинския Бог. И в края на времето Сатана ще се опита да отърве земята от хора, които се покланят на истинския Бог и Му се покланят в истинския Му ден. Продължавам в същия абзац:
„На превъзходни по сила ангели беше заръчано да закрилят Божия народ и кроежите на техния противник паднаха върху собствената му глава. Протестантският свят днес вижда в лицето на малката група пазители на съботата един Мардохей при портата. Неговите характер и поведение, които изразяват страхопочитание спрямо Божи закон, представляват постоянен упрек за хората, изоставили страха Господен и тъпчещи с нозете си Неговата събота. Нежеланият нарушител трябва по някакъв начин да бъде премахнат от пътя“ („Свидетелства към църквата“, том 5, стр. 450, пар. 1).
На Божия народ, потомството на жената (в Откровение 12:17), ще се гледа от света... Светът ще бъде като едно голямо множество амановци, а хората, които пазят Божиите заповеди, ще бъдат като Мардохей при портата, които просто няма да им отдават почитание, онзи вид уважение, който желаят, и ще бъде взето решение да бъдат унищожени. Но, възлюбени, Бог не предаде доверието на еврейския народ в дните на Естир. Той не го изостави тогава и никога не е изоставял истински Своя народ, и няма да изостави Своя народ на остатъка. В хода на вековете Бог е бил здрава кула [Притчи 18:10] за Своя народ и е обещавал да бди над и да пази онези, които полагат упованието си в Него. Темата на лагера е взета от Псалм 91:1:
„Който живее под покрива на Всевишния, той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия.“
Боговдъхновените писания не ни казват кой е написал Псалм 91, но той е точно след Псалм 90, който е ясно надписан като имащ за свой автор Мойсей. Част от лексиката е много подобна. Юдейската традиция (традицията на юдеите) поддържа становището, че Псалм 91 също бил написан от Мойсей и в него наистина има някои прилики. Затова нека просто прочетем набързо Псалм 91. Няма да имам време да направя екзегетичен анализ на целия псалм, няма да се опитвам да направя това. Тази седмица ще дойдат говорители, които ще споделят тези концепции и стихове и вероятно ще направят много повече отколкото бих могъл дори да започна да правя тази вечер. Така че определено не искам да отнемам цялото влияние на онова, което имат да кажат. Но нека погледнем този псалм набързо и го прочетем – първо Псалм 91, стихове 1-4:
„Който живее под покрива на Всевишния, той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия. Ще казвам за Господа: Той е мое прибежище и крепост моя, Бог мой, на Когото уповавам. Защото Той ще те избавя от примката на ловеца и от гибелен мор. С перата Си ще те покрива; и под крилата Му ще се скриеш; Неговата вярност е щит и закрила.“
Стихове 5-9:
„Няма да се боиш от нощен страх, от стрелата, която лети денем, от мор, който идва в тъмнина, от погибел, която опустошава сред пладне. Хиляда души ще падат от страната ти и десет хиляди - до десницата ти, но при теб няма да се приближи. Само с очите си ще гледаш и ще видиш възмездието на нечестивите. Понеже ти си казал: Господ е мое прибежище, и си направил Всевишния обиталището си...“
Тогава стихове 10-13:
„...затова няма да те сполети никакво зло, нито ще се приближи язва до шатъра ти. Защото ще заповяда на ангелите Си за теб да те пазят във всичките ти пътища, На ръце ще те вдигат, да не би да удариш в камък крака си. Ще настъпиш лъв и аспид; ще стъпчеш млад лъв и змия.“
Сега преминаваме на стихове 14-16 и псалмът се променя. Променя се драстично в смисъла на това, че преди е говорил авторът, а сега, в стихове 14-16, говори самият Бог. Така че онова, което четем сега, са думите на Бога – не просто онова, което Бог каза на пророка, но и онова, което самият Бог казва направо на всички нас. Той казва:
„Понеже той е положил в Мен любовта си, казва Господ, затова ще го избавя; ще го поставя в безопасност, защото е познал името Ми. Той ще Ме призове и Аз ще го послушам; с него ще съм, когато е в бедствие; ще го избавя и ще го прославя. Ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението, което върша.“
Възлюбени, това са превъзходно големи и скъпоценни обещания, за каквито говори апостол Петър, и особено с оглед на днешните събития и на събитията, които предстои да настъпят скоро. Но тези обещания, възлюбени, са условни обещания. Те не са просто обещания за всички, не са обещания, които ще получат отказващите да служат на Бога или отказващите да Му служат изцяло. Казва се, че тези обещания ще бъдат за живеещите под покрива на Всевишния, които пребъдват под сянката на Всемогъщия. Ще бъдат за направилите Господа Свое прибежище и обиталище. Ще бъдат за положилите любовта си в Бога.
В „Свидетелства към църквата“, том 8, стр. 120, пар. 3 се казва:
„Пазещият заповедите Божий народ стои под широкия щит на Всемогъществото.“
Ние, ако сме пазещият заповедите Божий народ, стоим, приятели, под широкия щит, пространния щит, щит, който може съвършено и изобилно да покрие всекиго от нас под силата на Всемогъщия Бог. Казвано е (вероятно като клише, но все пак е вярно), че Божията воля никога няма да ви отведе там, където Божията благодат да не може да ви пази. Божията воля никога няма да ви отведе там, където Божията благодат да не може да ви пази. И се сещам, във връзка с тази сентенция, за написаното от Павел в 1 Коринтяни 10:13. Тук Павел казва:
„Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, а заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите“ (1 Коринтяни 10:13).
Това е великолепен стих, възлюбени. И според мен колкото повече разсъждаваме върху това и колкото повече размишляваме върху онова, което всъщност се казва в него, толкова по-голямо благословение ще получим от него и толкова по-голямо насърчение ще можем да извлечем от него. По същество в него се казва, че всъщност преди което и да е изкушение да достигне някога до мен и да се допре до мен, преди на Сатана да се позволи да ми внуши каквото и да е или да постави каквото и да е нещо пред нозете ми, Бог вече е измерил и претеглил това изкушение, знае къде се намирам, знае, че се намирам на положение A, B, C, D или от Алфа до Омега в духовната си опитност. И Той не ми дава изкушението Омега... не допуска изкушението Омега да се изпречи на пътя ми, ако все още се намирам на Алфа, Бета, Гама или Делта, приятели. Той претегля изкушението и допуска само онова, в което можем да постигнем, с Неговата благодат, успех и победа. И ако все още не сме стигнали до там, ако се придвижваме нататък, Той ще прибави допълнително, ще направи всичко необходимо, за да ни помогне, и ако още не сме стигнали до там, изкушението не идва – Той не допуска това изкушение да дойде в този момент. И така, отново ви казвам, че Божията воля никога няма да ви отведе там, където Божията благодат да не може да ви пази. Но е вярно и също, че собствената ни воля, собствената ни воля може да ни заведе на много места, на които Божията благодат да не може да ни пази. Собствената ни воля. И това е една от причините, поради които е необходимо всекидневно да се молим:
„Да бъде Твоята воля.“
Не само в светските дела, но и във всяко действие, всяка мисъл, всяко сфера на живота ми. Възлюбени, трябва да бъдем много внимателни да пазим входовете на душата и да стъпваме само на места, на които Господ може да ни благославя и пази.
В първите два стиха в Псалм 91 („Който живее под покрива на Всевишния, той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия. Ще казвам за Господа: Той е мое прибежище и крепост моя, Бог мой, на Когото уповавам.“) авторът изразява най-силната си увереност във факта, че който се уповава на Всевишния, винаги ще намери безопасност и защита. Тук са представени названията на Бога – Той е наречен „Всевишния“, наречен е „Всемогъщия“. Тези думи са от значение, защото наблягат на силата на Бога като на Върховния Владетел на света. Той е Всемогъщият, „Ел Шадай“, и понеже е всемогъщ Той може да запази Своя народ през което и да е изкушение.
Има (поне в първите стихове, които разглеждаме накратко) два образа на защита – образът на прибежище и образа на сянка. И двата обрисуват живо една божествена защита. Еврейската дума, която превеждаме като „покрив“... „Покрив“ произлиза от еврейската дума „Сейтер“, „Сейтер“, и означава „покривало“, „скривалище“ или „тайно място“, като се подразбира „заслон“). Бих желал да ви покажа две места, на които тази дума е използвана и другаде в Библията. В Псалм 18:11:
„Положи за Свое скривалище тъмнината, за покров около Си - тъмните води, гъстите въздушни облаци.“
Изразът, който превеждаме тук като „скривалище“, е „Сейтер“, от същата еврейска дума.
И тогава в Псалм 27:5:
„Защото в зъл ден ще ме скрие под покрова Си, ще ме покрие в скривалището на шатъра Си, ще ме издигне на канара.“
Думата „покров“, „ще ме скрие под покрова Си“, е отново „Сейтер“, „Сейтер“. Образът на „сянка“ също обозначава заслон и защита, както и утеха. Бог е също така заслонът на вярващия от опасност. Тези стихове, тези първи два стиха в Псалм 91, изразяват факта, че има явно безопасност в Господа. Ако трябваше да представим този псалм схематично, щеше да бъде възможно да представим тези първи два стиха като един вид въведение към него. Но тогава в стихове 3-13 имаме записано избавление от страна на ангелите. Тогава в стихове 14-16 са представени Божиите предписания за защитаване на Неговия народ. И, както казах по-рано, се надявам всички говорители, които предстои да изнесат теми, да споделят поне нещичко от този псалм, а може би и много неща от него, и ще правят изложения върху него. И, както казах, в това основно встъпление аз само ще разгледам два главни момента. Не разполагаме с времето да направим много друго. Но все пак искам да споделя една представа как всичко това се вмества в Божия план за остатъка, вероятно по уникален начин, който може би няма да бъде разгледан иначе. Освен представата, че народът на остатъка ще бъде защитен, закрилян, покриван със сянка като че е скрит под скала, остатъкът ще изявява Божия характер по един особен начин. Ще изявява Божия характер по един особен начин.
Ако има една личност на това лагерно събрание, с чието присъствие не можем да разполагаме тази година, вероятно мислите, че ще кажа, че това е баба Ан. Баба Ан ни липсва ужасно и тя обичаше да присъства на лагерните събрания. Миналата година се наложи тя да гледа лагерното събрание от дома си, защото нямаше достатъчно сила да излезе на събрание и тогава положението през есента не се разви добре за нея, нали? Бих желал баба Ан да присъства тук, но има някой, който бих желал да присъства тук дори повече отколкото баба Ан. Разбира се, не говоря за Исус. Вярваме, че Исус е дошъл, че Той е дошъл да присъства между нас и Неговите ангели са дошли, за да бъдат с нас. Но мисля за някого на име Елън Уайт. Иска ми се Елън Уайт да беше тук. Ако Елън Уайт беше тук, бих желал да знам какво щеше да ни каже.
Имам идея. Намерих нещо, написано от Елън Уайт по отношение на този псалм, което според мен пасва много добре на онова, което разглеждаме тази вечер, и бих желал да завърша изследването си тази вечер с няколко абзаца (малко са дълги, но са наистина хубави и няма да отнемат твърде много време). Това се намира в „Писма и ръкописи“, том 16, в ръкопис 251, написан през 1901 г., и ще започнем от десети абзац – там се казва:
„В деветдесет и първия псалм се съдържа едно пречудно описание на идването на Господа да сложи край на нечестието на нечестивите и да даде на онези, които са Го избрали за свой Изкупител, уверението в Своята любов и защитна грижа.“
Тогава тя цитира първите петнадесет стиха от Псалм 91 и продължава (в пар. 12 от ръкописа) като заявява следното:
„Праведните разбират Божието управление и ще тържествуват със свята радост във вечните защита и спасение, които Христос, чрез заслугите Си, е осигурил за тях.“
Нека само прекъсна за момент. Тя можеше да каже, че остатъкът разбира Божия спасителен план, че остатъкът разбира Божият характер (и според мен Бог желае остатъкът да разбира тези неща), но забележете, че тук се казва, че Божият остатък разбира управлението на Бога, начина, по който действа Бог. И, разбира се, част от Неговото управление се намира в Исая 9:6:
„...и управлението ще бъде на рамото Му [което се отнася за Христос. Христос трябва да е Божият Син]“
и остатъкът, приятели, ще разбира, че Исус е Синът на Бога. Те ще разбират въпроса за великата борба, какво се разиграва и участието, което Бог е възложил на тях в нея. Тя продължава:
„Нека всички помнят това и не забравят, че нечестивите, които не приемат Христос като свой личен Спасител, не разбират Неговото провидение. Те не са избрали пътя на правдата и не познават Бога. Въпреки всички преимущества, които Той толкова милостиво им е дарил, те са злоупотребили с милостта Му като са пренебрегнали да признаят Неговите благост и милост в показване на тези благости към тях“ („Писма и ръкописи“, том 16, ръкопис 251, пар. 12).
Продължавам с тринадесети абзац, който е дълъг и съм го разпределил в два отделни слайда:
„Във всеки миг Бог може да оттегли от непокайващите се видимите знаци на Своите чудни милост и любов. О, да можеха човеците да размислят върху това какъв ще бъде сигурният резултат от неблагодарността им към Него и от незачитането им към безграничния дар Христос, даден на нашия свят! Ако продължават да обичат престъплението повече от покорството, настоящите благословения и голямата милост на Бога, на които сега се наслаждават, но които не оценяват, най-накрая ще станат повод за вечната им гибел. Те могат да изберат за известно време да участват в светски забавления и греховни удоволствия вместо да прекъснат ходенето си в греха и да живеят за Бога и за чест на Величието на небето, но когато стане твърде късно да видят и разберат онова, което са отхвърляли с пренебрежение като нещо безполезно, те ще узнаят какво означават да бъдат без Бога, без надежда. Тогава те ще усетят какво са изгубили като са избрали да бъдат неверни на Бога и да застанат в бунт против Неговите заповеди. В миналото те са се противили на Неговата сила и са отхвърляли Неговите милостиви призиви; накрая Неговите съдби ще се излеят над тях. Тогава те ще осъзнаят, че са изгубили щастието – живот, вечен живот в небесните дворове. Те наистина ще кажат: „Животът ни беше изпълнен с бяс против Бога и сега сме изгубени!““ („Писма и ръкописи“, том 16, ръкопис 251, пар. 13).
„По времето, когато Божиите съдби се изливат без милост, о, колко завидно ще бъде за нечестивите положението на онези, които пребъдват „под покрива на Всевишния“ [ст. 1] – покрова, в който Господ скрива всички онези, които са Го обичали и са се покорявали на заповедите Му! Делът на праведния наистина е завиден във време като това за онези, които страдат заради греховете си. Но вратата на милостта е затворена за нечестивите, вече не се отправят молитви за тях, след като благодатното време приключи“ (Пак там, пар. 14).
„Но това време още не е дошло [времето на приключване на благодатното време]. Благият глас на милостта все още ще се чува. Господ призовава сега грешниците да дойдат при Него...“ („Писма и ръкописи“, том 16, ръкопис 251, пар. 15).
И така, приятели, това време е точно сега. Бог желае да употреби тези времена, за да отправи Неговият народ последния призив към грешниците да дойдат и да се покаят. Той желае да употребим това последно време, за да вкарат хората живота си в ред спрямо един праведен Бог, защото когато един праведен Бог се върне на тази земя грешният човек повече няма да може да устоява. Затова искам да отправя призив към вас да се присъедините към нас през тази седмица, да бъдете тук за следващата среща, която ще започне след около петнадесет минути, с пастор Мартин Барлоу. И не пропускайте никоя от срещите, ако имате възможност да бъдете тук. Знам, че това ще бъде голямо благословение за вас. Знам, че Господ ще ви помогне по този начин и искам да ви насърча да предадете живота си на Него, да Му дадете всичко, което имате, защото Той ви е дал всичко, което е имал, в лицето на Своя Син, Исус Христос. И нека Бог ви благослови много, много, много. Бих желал да отправя заключителна молитва и тогава, след заключителната молитва, ще се върна на компютъра за едва няколко минути. Имам само няколко минути за време за споделяне, след което трябва да имаме малка почивка и ще започне срещата на брат Мартин Барлоу, точно в 19:00 часа, ако е Господната воля. И така, нека се помолим.
Небесни Татко, благодарим Ти толкова много за това, че чрез Исус можем да имаме тази прекрасна надежда за вечен живот, за това, че можем не просто да преживеем някак престоя си на тази земя, но и че можем да се уповаваме на Твоя голям, всемогъщ щит и можем да се уповаваме на Теб и да бъдем в мир с Теб и че знаем, че независимо колко силно духат ветровете на борби и преследване из тази страна Ти ще бъдеш с нас, че независимо дали сме вкарани в тъмница, в затвор, независимо дали имаме хляб, вода или каквото и да е нещо, Ти ще бъдеш с нас. Отче, ако имаме Теб, ние имаме всичко, от което се нуждаем. Помогни ни да помним, Отче, че Твоята воля никога няма да ни отведе там, където Твоята благодат няма да ни дава сила. За това тази вечер знаем само, че Твоята благодат е достатъчна за нас и във всичко, което предстои да се изправим занапред, че Ти ще утешаваш Своя народ, че може би ще поставяш предизвикателства пред Своя народ, че ще им помагаш във времето на скръбта, което предстои да настъпи скоро и в което вече навлизаме, и че ще ни помогнеш и ще ни напътстваш чак докато стигнем в Царството. Благодаря Ти в името на Исус, амин.
Благодарим ви, че гледахте с намерение това видео.
Smyrna Gospel Ministries
Той не казва, че могат да настанат усилни времена. Казва, че „ще настанат“. Това е много утвърдително изявление – че в последните дни времената ще бъдат „усилни“, като „усилни“ означава „опасни“, ситуация, в която във всеки миг има вероятност да изгубите живота си. Днес живеем... Всъщност само през последните три месеца започнахме да живеем в нов свят на заразна болест и в свят на безредие, през последните три седмици, запазило ниво, невиждано никога преди това. Можем да кажем, че този „всемир“ [англ.: свят] навлиза в нов световен ред. Що се отнася до Божия народ на остатъка, възможно е ние все още да не сме прекият обект на нападение, но знаем, според библейските пророчества, че всичко това ще кулминира в нападение против специалния Божий народ на остатъка. И докато вълната на насилие и беззаконие се увеличава, докато дори самата природа ще изглежда обърната наопаки, пръстът на вината накрая ще бъде поставен върху Божия народ като към хората, докарващи Божието недоволство над света. И светът ще бъде подтикнат от Сатана да се „справи“ с истинския Божий народ.
Също и Павел, пишейки до Тимотей във 2 Тимотей 3:12, 2 Тимотей 3:12, казва:
„Но и всички, които искат да живеят благочестиво в Христос Исус, ще бъдат гонени.“
Павел очевидно не заявява, че всички ще живеят благочестиво в Христос Исус, не всички ще станат обект на преследване. Но именно онези, които живеят благочестиво, ще станат обект на преследване. И като свържем това с книгата Откровение, в Откровение 12:17, като го свържем с народа на остатъка, Библията казва:
„И разлюти се змеят против жената...“
Знаем, че змеят, онзи голям змей, е змията, Сатана, а жената е остатъкът, последната част от Божията църква [жена представлява църква], и се казва:
„И разлюти се змеят против жената и отиде да води война с останалите от семето й, които пазят Божиите заповеди и имат свидетелството на Иисуса Христа.“
Чували ли сте някога за нещо, което носи названието „фалшива новина“? Вероятно не сте чували никакви новини през последните няколко години, ако не сте чували нещо което се нарича „фалшива новина“. Има много новини и конспиративни теории. Те се простират в няколко направления от медиите и от пиарите [бълг.: занимаващите се с връзки с обществеността], и това предоставя на Сатана възможност да повлияе на светските хора да вземат под внимание и приемат неговата страна на въпроса. В „Ръкописи“, том 10, стр. 239, пар. 2 ни се казва следното:
„Сатана поставя свое тълкувание върху събитията и те [намиращите се под контрола на Сатана] мислят, както той би желал да мислят, че бедствията, които изпълват страната, са резултат от нарушаването на неделята. С намерението да умилостивят Божия гняв, тези влиятелни мъже създават закони, налагащи съблюдаването на неделята. Те мислят, че като въздигат този фалшив ден за почивка по-високо и още по-високо, принудително налагайки покорство към неделния закон, фалшивата събота, принасят служба на Бога. На почитащите Бога чрез съблюдаване на истинската събота се гледа като на неверни спрямо Бога, когато в действителност именно онези, които ги считат за такива, са неверни, защото тъпчат под нозете си съботата, която има своя произход в Едем“ („Ръкописи“, том 10, стр. 239, пар. 2).
От това виждаме, че Сатана взема новините, взема всички тези събития, които се случват, и ще ги извърти, като че ли, за да манипулира умовете на намиращите се под негов контрол хора да изпълнят тези негови проекти, за да осъществят този неделен закон, въздигащ една фалшива, погрешна събота. Това ми напомня, ако обичате, за случилото се в книгата Естир. Ако преминем на следващия слайд, брат Майк, в „Свидетелства към църквата“, том 5, стр. 450, пар. 1 (разделил съм цитата на два слайда, за да можем да видим всичко без да бъде направен шрифтът твърде дребен) – тук се казва:
„Указът, който ще бъде издаден против Божия народ, ще бъде много подобен на онзи, който Асуир във времето на Естир издаде против юдеите. Персийският едикт бе предизвикан от злобата на Аман към Мардохей. Не че Мардохей му беше навредил, а защото беше отказал да му окаже почитание, принадлежащо само на Бога. Решението на царя против юдеите бе осигурено с фалшиви претексти чрез неправилно представяне на онзи особен народ. Сатана внуши плана, за да отърве земята от онези, които съхраняваха познанието за истинския Бог. Но неговите кроежи бяха осуетени от една противяща му се сила, владееща сред човешките чеда.“
Забележете, приятели, че в дните на Мардохей и в дните на Естир Сатана искаше да отърве света от хората, които се покланяха на истинския Бог. И в края на времето Сатана ще се опита да отърве земята от хора, които се покланят на истинския Бог и Му се покланят в истинския Му ден. Продължавам в същия абзац:
„На превъзходни по сила ангели беше заръчано да закрилят Божия народ и кроежите на техния противник паднаха върху собствената му глава. Протестантският свят днес вижда в лицето на малката група пазители на съботата един Мардохей при портата. Неговите характер и поведение, които изразяват страхопочитание спрямо Божи закон, представляват постоянен упрек за хората, изоставили страха Господен и тъпчещи с нозете си Неговата събота. Нежеланият нарушител трябва по някакъв начин да бъде премахнат от пътя“ („Свидетелства към църквата“, том 5, стр. 450, пар. 1).
На Божия народ, потомството на жената (в Откровение 12:17), ще се гледа от света... Светът ще бъде като едно голямо множество амановци, а хората, които пазят Божиите заповеди, ще бъдат като Мардохей при портата, които просто няма да им отдават почитание, онзи вид уважение, който желаят, и ще бъде взето решение да бъдат унищожени. Но, възлюбени, Бог не предаде доверието на еврейския народ в дните на Естир. Той не го изостави тогава и никога не е изоставял истински Своя народ, и няма да изостави Своя народ на остатъка. В хода на вековете Бог е бил здрава кула [Притчи 18:10] за Своя народ и е обещавал да бди над и да пази онези, които полагат упованието си в Него. Темата на лагера е взета от Псалм 91:1:
„Който живее под покрива на Всевишния, той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия.“
Боговдъхновените писания не ни казват кой е написал Псалм 91, но той е точно след Псалм 90, който е ясно надписан като имащ за свой автор Мойсей. Част от лексиката е много подобна. Юдейската традиция (традицията на юдеите) поддържа становището, че Псалм 91 също бил написан от Мойсей и в него наистина има някои прилики. Затова нека просто прочетем набързо Псалм 91. Няма да имам време да направя екзегетичен анализ на целия псалм, няма да се опитвам да направя това. Тази седмица ще дойдат говорители, които ще споделят тези концепции и стихове и вероятно ще направят много повече отколкото бих могъл дори да започна да правя тази вечер. Така че определено не искам да отнемам цялото влияние на онова, което имат да кажат. Но нека погледнем този псалм набързо и го прочетем – първо Псалм 91, стихове 1-4:
„Който живее под покрива на Всевишния, той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия. Ще казвам за Господа: Той е мое прибежище и крепост моя, Бог мой, на Когото уповавам. Защото Той ще те избавя от примката на ловеца и от гибелен мор. С перата Си ще те покрива; и под крилата Му ще се скриеш; Неговата вярност е щит и закрила.“
Стихове 5-9:
„Няма да се боиш от нощен страх, от стрелата, която лети денем, от мор, който идва в тъмнина, от погибел, която опустошава сред пладне. Хиляда души ще падат от страната ти и десет хиляди - до десницата ти, но при теб няма да се приближи. Само с очите си ще гледаш и ще видиш възмездието на нечестивите. Понеже ти си казал: Господ е мое прибежище, и си направил Всевишния обиталището си...“
Тогава стихове 10-13:
„...затова няма да те сполети никакво зло, нито ще се приближи язва до шатъра ти. Защото ще заповяда на ангелите Си за теб да те пазят във всичките ти пътища, На ръце ще те вдигат, да не би да удариш в камък крака си. Ще настъпиш лъв и аспид; ще стъпчеш млад лъв и змия.“
Сега преминаваме на стихове 14-16 и псалмът се променя. Променя се драстично в смисъла на това, че преди е говорил авторът, а сега, в стихове 14-16, говори самият Бог. Така че онова, което четем сега, са думите на Бога – не просто онова, което Бог каза на пророка, но и онова, което самият Бог казва направо на всички нас. Той казва:
„Понеже той е положил в Мен любовта си, казва Господ, затова ще го избавя; ще го поставя в безопасност, защото е познал името Ми. Той ще Ме призове и Аз ще го послушам; с него ще съм, когато е в бедствие; ще го избавя и ще го прославя. Ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението, което върша.“
Възлюбени, това са превъзходно големи и скъпоценни обещания, за каквито говори апостол Петър, и особено с оглед на днешните събития и на събитията, които предстои да настъпят скоро. Но тези обещания, възлюбени, са условни обещания. Те не са просто обещания за всички, не са обещания, които ще получат отказващите да служат на Бога или отказващите да Му служат изцяло. Казва се, че тези обещания ще бъдат за живеещите под покрива на Всевишния, които пребъдват под сянката на Всемогъщия. Ще бъдат за направилите Господа Свое прибежище и обиталище. Ще бъдат за положилите любовта си в Бога.
В „Свидетелства към църквата“, том 8, стр. 120, пар. 3 се казва:
„Пазещият заповедите Божий народ стои под широкия щит на Всемогъществото.“
Ние, ако сме пазещият заповедите Божий народ, стоим, приятели, под широкия щит, пространния щит, щит, който може съвършено и изобилно да покрие всекиго от нас под силата на Всемогъщия Бог. Казвано е (вероятно като клише, но все пак е вярно), че Божията воля никога няма да ви отведе там, където Божията благодат да не може да ви пази. Божията воля никога няма да ви отведе там, където Божията благодат да не може да ви пази. И се сещам, във връзка с тази сентенция, за написаното от Павел в 1 Коринтяни 10:13. Тук Павел казва:
„Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, а заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите“ (1 Коринтяни 10:13).
Това е великолепен стих, възлюбени. И според мен колкото повече разсъждаваме върху това и колкото повече размишляваме върху онова, което всъщност се казва в него, толкова по-голямо благословение ще получим от него и толкова по-голямо насърчение ще можем да извлечем от него. По същество в него се казва, че всъщност преди което и да е изкушение да достигне някога до мен и да се допре до мен, преди на Сатана да се позволи да ми внуши каквото и да е или да постави каквото и да е нещо пред нозете ми, Бог вече е измерил и претеглил това изкушение, знае къде се намирам, знае, че се намирам на положение A, B, C, D или от Алфа до Омега в духовната си опитност. И Той не ми дава изкушението Омега... не допуска изкушението Омега да се изпречи на пътя ми, ако все още се намирам на Алфа, Бета, Гама или Делта, приятели. Той претегля изкушението и допуска само онова, в което можем да постигнем, с Неговата благодат, успех и победа. И ако все още не сме стигнали до там, ако се придвижваме нататък, Той ще прибави допълнително, ще направи всичко необходимо, за да ни помогне, и ако още не сме стигнали до там, изкушението не идва – Той не допуска това изкушение да дойде в този момент. И така, отново ви казвам, че Божията воля никога няма да ви отведе там, където Божията благодат да не може да ви пази. Но е вярно и също, че собствената ни воля, собствената ни воля може да ни заведе на много места, на които Божията благодат да не може да ни пази. Собствената ни воля. И това е една от причините, поради които е необходимо всекидневно да се молим:
„Да бъде Твоята воля.“
Не само в светските дела, но и във всяко действие, всяка мисъл, всяко сфера на живота ми. Възлюбени, трябва да бъдем много внимателни да пазим входовете на душата и да стъпваме само на места, на които Господ може да ни благославя и пази.
В първите два стиха в Псалм 91 („Който живее под покрива на Всевишния, той ще пребъдва под сянката на Всемогъщия. Ще казвам за Господа: Той е мое прибежище и крепост моя, Бог мой, на Когото уповавам.“) авторът изразява най-силната си увереност във факта, че който се уповава на Всевишния, винаги ще намери безопасност и защита. Тук са представени названията на Бога – Той е наречен „Всевишния“, наречен е „Всемогъщия“. Тези думи са от значение, защото наблягат на силата на Бога като на Върховния Владетел на света. Той е Всемогъщият, „Ел Шадай“, и понеже е всемогъщ Той може да запази Своя народ през което и да е изкушение.
Има (поне в първите стихове, които разглеждаме накратко) два образа на защита – образът на прибежище и образа на сянка. И двата обрисуват живо една божествена защита. Еврейската дума, която превеждаме като „покрив“... „Покрив“ произлиза от еврейската дума „Сейтер“, „Сейтер“, и означава „покривало“, „скривалище“ или „тайно място“, като се подразбира „заслон“). Бих желал да ви покажа две места, на които тази дума е използвана и другаде в Библията. В Псалм 18:11:
„Положи за Свое скривалище тъмнината, за покров около Си - тъмните води, гъстите въздушни облаци.“
Изразът, който превеждаме тук като „скривалище“, е „Сейтер“, от същата еврейска дума.
И тогава в Псалм 27:5:
„Защото в зъл ден ще ме скрие под покрова Си, ще ме покрие в скривалището на шатъра Си, ще ме издигне на канара.“
Думата „покров“, „ще ме скрие под покрова Си“, е отново „Сейтер“, „Сейтер“. Образът на „сянка“ също обозначава заслон и защита, както и утеха. Бог е също така заслонът на вярващия от опасност. Тези стихове, тези първи два стиха в Псалм 91, изразяват факта, че има явно безопасност в Господа. Ако трябваше да представим този псалм схематично, щеше да бъде възможно да представим тези първи два стиха като един вид въведение към него. Но тогава в стихове 3-13 имаме записано избавление от страна на ангелите. Тогава в стихове 14-16 са представени Божиите предписания за защитаване на Неговия народ. И, както казах по-рано, се надявам всички говорители, които предстои да изнесат теми, да споделят поне нещичко от този псалм, а може би и много неща от него, и ще правят изложения върху него. И, както казах, в това основно встъпление аз само ще разгледам два главни момента. Не разполагаме с времето да направим много друго. Но все пак искам да споделя една представа как всичко това се вмества в Божия план за остатъка, вероятно по уникален начин, който може би няма да бъде разгледан иначе. Освен представата, че народът на остатъка ще бъде защитен, закрилян, покриван със сянка като че е скрит под скала, остатъкът ще изявява Божия характер по един особен начин. Ще изявява Божия характер по един особен начин.
Ако има една личност на това лагерно събрание, с чието присъствие не можем да разполагаме тази година, вероятно мислите, че ще кажа, че това е баба Ан. Баба Ан ни липсва ужасно и тя обичаше да присъства на лагерните събрания. Миналата година се наложи тя да гледа лагерното събрание от дома си, защото нямаше достатъчно сила да излезе на събрание и тогава положението през есента не се разви добре за нея, нали? Бих желал баба Ан да присъства тук, но има някой, който бих желал да присъства тук дори повече отколкото баба Ан. Разбира се, не говоря за Исус. Вярваме, че Исус е дошъл, че Той е дошъл да присъства между нас и Неговите ангели са дошли, за да бъдат с нас. Но мисля за някого на име Елън Уайт. Иска ми се Елън Уайт да беше тук. Ако Елън Уайт беше тук, бих желал да знам какво щеше да ни каже.
Имам идея. Намерих нещо, написано от Елън Уайт по отношение на този псалм, което според мен пасва много добре на онова, което разглеждаме тази вечер, и бих желал да завърша изследването си тази вечер с няколко абзаца (малко са дълги, но са наистина хубави и няма да отнемат твърде много време). Това се намира в „Писма и ръкописи“, том 16, в ръкопис 251, написан през 1901 г., и ще започнем от десети абзац – там се казва:
„В деветдесет и първия псалм се съдържа едно пречудно описание на идването на Господа да сложи край на нечестието на нечестивите и да даде на онези, които са Го избрали за свой Изкупител, уверението в Своята любов и защитна грижа.“
Тогава тя цитира първите петнадесет стиха от Псалм 91 и продължава (в пар. 12 от ръкописа) като заявява следното:
„Праведните разбират Божието управление и ще тържествуват със свята радост във вечните защита и спасение, които Христос, чрез заслугите Си, е осигурил за тях.“
Нека само прекъсна за момент. Тя можеше да каже, че остатъкът разбира Божия спасителен план, че остатъкът разбира Божият характер (и според мен Бог желае остатъкът да разбира тези неща), но забележете, че тук се казва, че Божият остатък разбира управлението на Бога, начина, по който действа Бог. И, разбира се, част от Неговото управление се намира в Исая 9:6:
„...и управлението ще бъде на рамото Му [което се отнася за Христос. Христос трябва да е Божият Син]“
и остатъкът, приятели, ще разбира, че Исус е Синът на Бога. Те ще разбират въпроса за великата борба, какво се разиграва и участието, което Бог е възложил на тях в нея. Тя продължава:
„Нека всички помнят това и не забравят, че нечестивите, които не приемат Христос като свой личен Спасител, не разбират Неговото провидение. Те не са избрали пътя на правдата и не познават Бога. Въпреки всички преимущества, които Той толкова милостиво им е дарил, те са злоупотребили с милостта Му като са пренебрегнали да признаят Неговите благост и милост в показване на тези благости към тях“ („Писма и ръкописи“, том 16, ръкопис 251, пар. 12).
Продължавам с тринадесети абзац, който е дълъг и съм го разпределил в два отделни слайда:
„Във всеки миг Бог може да оттегли от непокайващите се видимите знаци на Своите чудни милост и любов. О, да можеха човеците да размислят върху това какъв ще бъде сигурният резултат от неблагодарността им към Него и от незачитането им към безграничния дар Христос, даден на нашия свят! Ако продължават да обичат престъплението повече от покорството, настоящите благословения и голямата милост на Бога, на които сега се наслаждават, но които не оценяват, най-накрая ще станат повод за вечната им гибел. Те могат да изберат за известно време да участват в светски забавления и греховни удоволствия вместо да прекъснат ходенето си в греха и да живеят за Бога и за чест на Величието на небето, но когато стане твърде късно да видят и разберат онова, което са отхвърляли с пренебрежение като нещо безполезно, те ще узнаят какво означават да бъдат без Бога, без надежда. Тогава те ще усетят какво са изгубили като са избрали да бъдат неверни на Бога и да застанат в бунт против Неговите заповеди. В миналото те са се противили на Неговата сила и са отхвърляли Неговите милостиви призиви; накрая Неговите съдби ще се излеят над тях. Тогава те ще осъзнаят, че са изгубили щастието – живот, вечен живот в небесните дворове. Те наистина ще кажат: „Животът ни беше изпълнен с бяс против Бога и сега сме изгубени!““ („Писма и ръкописи“, том 16, ръкопис 251, пар. 13).
„По времето, когато Божиите съдби се изливат без милост, о, колко завидно ще бъде за нечестивите положението на онези, които пребъдват „под покрива на Всевишния“ [ст. 1] – покрова, в който Господ скрива всички онези, които са Го обичали и са се покорявали на заповедите Му! Делът на праведния наистина е завиден във време като това за онези, които страдат заради греховете си. Но вратата на милостта е затворена за нечестивите, вече не се отправят молитви за тях, след като благодатното време приключи“ (Пак там, пар. 14).
„Но това време още не е дошло [времето на приключване на благодатното време]. Благият глас на милостта все още ще се чува. Господ призовава сега грешниците да дойдат при Него...“ („Писма и ръкописи“, том 16, ръкопис 251, пар. 15).
И така, приятели, това време е точно сега. Бог желае да употреби тези времена, за да отправи Неговият народ последния призив към грешниците да дойдат и да се покаят. Той желае да употребим това последно време, за да вкарат хората живота си в ред спрямо един праведен Бог, защото когато един праведен Бог се върне на тази земя грешният човек повече няма да може да устоява. Затова искам да отправя призив към вас да се присъедините към нас през тази седмица, да бъдете тук за следващата среща, която ще започне след около петнадесет минути, с пастор Мартин Барлоу. И не пропускайте никоя от срещите, ако имате възможност да бъдете тук. Знам, че това ще бъде голямо благословение за вас. Знам, че Господ ще ви помогне по този начин и искам да ви насърча да предадете живота си на Него, да Му дадете всичко, което имате, защото Той ви е дал всичко, което е имал, в лицето на Своя Син, Исус Христос. И нека Бог ви благослови много, много, много. Бих желал да отправя заключителна молитва и тогава, след заключителната молитва, ще се върна на компютъра за едва няколко минути. Имам само няколко минути за време за споделяне, след което трябва да имаме малка почивка и ще започне срещата на брат Мартин Барлоу, точно в 19:00 часа, ако е Господната воля. И така, нека се помолим.
Небесни Татко, благодарим Ти толкова много за това, че чрез Исус можем да имаме тази прекрасна надежда за вечен живот, за това, че можем не просто да преживеем някак престоя си на тази земя, но и че можем да се уповаваме на Твоя голям, всемогъщ щит и можем да се уповаваме на Теб и да бъдем в мир с Теб и че знаем, че независимо колко силно духат ветровете на борби и преследване из тази страна Ти ще бъдеш с нас, че независимо дали сме вкарани в тъмница, в затвор, независимо дали имаме хляб, вода или каквото и да е нещо, Ти ще бъдеш с нас. Отче, ако имаме Теб, ние имаме всичко, от което се нуждаем. Помогни ни да помним, Отче, че Твоята воля никога няма да ни отведе там, където Твоята благодат няма да ни дава сила. За това тази вечер знаем само, че Твоята благодат е достатъчна за нас и във всичко, което предстои да се изправим занапред, че Ти ще утешаваш Своя народ, че може би ще поставяш предизвикателства пред Своя народ, че ще им помагаш във времето на скръбта, което предстои да настъпи скоро и в което вече навлизаме, и че ще ни помогнеш и ще ни напътстваш чак докато стигнем в Царството. Благодаря Ти в името на Исус, амин.
Благодарим ви, че гледахте с намерение това видео.
Smyrna Gospel Ministries
RSS Feed
