Дейвид Клейтън - Корените на триединството (ТЕКСТ)

Smyrna Video Productions

Smyrna Gospel Ministries представя поредицата за изучаване на Библията...

Добре дошли, приятели, на презентацията на Smyrna Gospel Ministries от поредицата за изучаване на Библията „Благата вест за Бога“. Говорители в поредицата са пастор Алън Стамп от Smyrna Gospel Ministries, брат Линфорд Бийчи, също от Smyrna Gospel Ministries, и специалният гост-говорител пастор Дейвид Клейтън от Restoration Ministries – Ямайка, Карибски регион. Следва водещият нa поредицата – пастор Алън Стамп.

---

Здравейте. Аз съм Алън Стамп от Smyrna Gospel Ministries. Добре дошли на тази презентация от поредицата за изучаване на Библията „Благата вест за Бога“. Излъчваме тази поредица с цел да изложим наяве най-измамливите заблуди, които Сатана се е постарал да популяризира, и направим ясна чудната истина по отношение на Съществото, Което Библията нарича „Бог“. Вярваме, че подобно на своя Спасител се намираме в този свят, за да извършваме служба за Бога. Тук сме с цел да се уподобим на Бога по характер и чрез живот на служене да Го разкрием на света. Но, братя и сестри, за да бъдем съработници с Бога, за да се уподобим на Него и да разкрием Неговия характер, ние трябва да имаме правилно разбиране за Него. Трябва да познаваме Бога така, както Той разкрива Себе Си. Виждате ли, единствено познаването на Бога може да ни уподоби по характер на Него. Това познаване е основната подготовка както за този живот, така и за бъдещия. Във второто си послание апостол Петър, в 1 гл. и там 3 ст., казва, че

„Неговата божествена сила ни е подарила всичко, което е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този...“

А нашият Господ и Спасител Исус Христос, Единородният Божий Син, заяви:

„А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил“ (Йоан 17:3).

Приятели, това е познанието, което Бог приканва вас да приемете и освен което всичко останало е суета. Нека Бог ви благослови докато изучавате внимателно следната презентация:

                                           „Корените на Триединството“


Добър ден, братя и сестри. Наистина е привилегия да мога днес отново да споделям с вас. Искам да се върна на темата за Триединството, отново. Причината за това не е, че ми харесва да се съсредоточавам върху един и същи въпрос. Но има толкова много различни пътища към тази тема и изглежда сякаш всеки ден чувате за някое ново възражение, за някакъв нов ъгъл, който някой желае да внесе. И е налице необходимост от разглеждане на тези въпроси и от изясняването им. Всъщност днес искам да поговоря за корените, или произхода, на Триединството. И според мен това е наистина необходимо, защото съществуват... Чел съм редица статии, в които авторите са твърдели, че доктрината за Триединството в действителност е произлязла от старозаветните писатели. И искам да проучим това днес, да го погледнем отблизо и да видим дали тази представа наистина се оказва основателна при внимателно изследване или не. Чувствам се малко свит, стоейки зад този амвон, но заради видеото ще дам най-доброто от себе си да не се движа твърде много. Надявам се, че това ще бъде представено така, както бих желал да бъде представено.

Бих желал да започна като прочета писмо, написано от англикански духовник. Това писмо всъщност се появи в ямайския вестник The Observer и беше написано от този англикански духовник, Ърнли Гордън, в отговор на някакво писмо, написано от адвентист. Очевидно той беше написал писмо, в което обвиняваше адвентистите, че са култ или нещо от това естество. Той беше написал някакво писмо, което беше разстроило този адвентен господин и затова той откликна с друго писмо и в следствие на това сега, този месец, Ърнли Гордън написа това писмо, от което ще цитирам. Той каза:

„Адвентните ми приятели са разбрали погрешно статията, която се появи в The Observer на 15 август, отнасяща се до култовете. Цитирах от конкретен източник, защото през 1970-те години определени редактори умишлено премахнаха части от изречения, като така дадоха погрешното тълкувание. Никога не съм казвал, че Адвентната църква в Ямайка е култ. Аз заявих:

(1) че адвентистите в Ямайка се държат като църква и има основания за това;

(2) те са считани за култ в много латиноамерикански страни поради антикатолическото си становище;

(3) самоубийственият култ на Дейвид [Кореш] излезе от Адвентната църква в Съединените щати.

Докато адвентистите вярват в Триединството, доктрината за възкресението, доктрината за Светия Дух, превъзходството на апостолската вяра/Библията и приемат доктрините, изяснени от историческите икуменически събори, те не могат да бъдат описани като култ.“

Намерих това писмо за много интересно. Ако погледнете отблизо онова, което казва то, ще разберете защо. Защото този човек казва, че има определени необходими условия, изпълнявани от адвентистите, които изключват това те да бъдат култ. Едно от тя е, че те вярват в доктрината за Триединството и вярват в доктрините, изяснени от историческите икуменически съвети (ще обсъдим това малко по-нататък), и понеже вярват в превъзходството на апостолската вяра/Библията. Всеки в протестантската традиция на християнството ще погледне с подозрение на този термин - „апостолската вяра/Библията“. Какво означава това? Протестантите вярват, че Библията и само Библията е достатъчен водач, достатъчно правило на вярата. Но тук този господин внася още нещо - „превъзходството“ на онова, което нарича „апостолска вяра“ и доктрините, изяснени от историческите икуменически съвети.

Ако сте римокатолик (или, предполагам, англикан), да вярвате в това е напълно естествено за вас. Съвършено естествено за вас е да стоите на тази основа. Но не и ако сте адвентист от седмия ден или какъвто и да е друг протестант. И мисля, че точно от самото начало можем да видим, че има нещо много подозрително по отношение на произхода и корените на тринитарната доктрина. Бих желал да ви прочета какво се казва в енциклопедия „Енкарта“, или начина, по който енциклопедия „Енкарта“ дефинира Триединството. Там се казва:

„...в християнската теология то е доктрината, че Бог съществува като три лица – Отец, Син и Свети Дух, които са обединени в една субстанция, или същество. Доктрината не е поучавана открито в Новия завет, където думата „Бог“ почти неизменно се отнася за Отец.“

Знам, че обсъдихме тази дефиниция малко по-разширено в някоя от другите касети, но искам просто да помислите внимателно за това. Тази доктрина не била заявена открито в Новия завет. Там „думата „Бог“ почти неизменно се отнася за Отец“. Това е интересно. Кога тогава, ако не в Новия завет, кога думата „Триединство“... или кога думата „Бог“ започна да означава повече от една личност?

Същата статия продължава:

„Терминът „Тринитас“ бил употребен за първи път през втори век от латинския теолог Тертулиан, но концепцията била развита в хода на дебатите относно естеството на Христос. През 4 век доктрината била формулирана окончателно“ (енциклопедия „Енкарта“).

Това е нещо, което трябва да ни накара да се замислим, братя и сестри – доктрина, формулирала 400 години след Христос, доктрина, която не произлиза от Новия завет, защото... забележете какво се казва ясно – че в Новия завет думата „Бог“ се отнася почти неизменно за Отец. Следователно, доктрината за Триединството не може да е дошла при нас от Новия завет. Както се казва в тази енциклопедия, тя се е развила постепенно през тези първи четири века след Христовото време. И енциклопедия „Британика“ е съгласна с това. В статията относно Триединството се казва:

„Доктрината се развила постепенно в продължение на няколко столетия и чрез много спорове.“

„Постепенно.“ Тя не била нещо, поучавано конкретно от Бог, от Исус или от който и да било от апостолите. Тя била разработена постепенно, дълго след завършването на Библията. Ето защо римокатолиците заявили, на повече от едно място... Всъщност в Life Magazine те заявили:

„Опонентите ни понякога твърдят, че не би трябвало да бъде поддържано догматично никое вярване, което не е заявено открито в Писанието... Но самите протестантски църкви са приели догми като Триединството, за които няма такава изрична заповед в евангелията“ (това е взето от Life Magazine, 30 октомври 1950 г.).

Така че виждате, че Католическата църква твърди, че няма конкретна заповед за Триединството, за доктрината за Триединството, в Писанието, но то почива на авторитета на Католическата църква. Католиците знаят откъде е произлязла тази доктрина. Толкова жалко е, че мнозина, които твърдят, че са протестанти, са или доброволно, или неохотно невежи.

Нека прочета и от друга статия от католически писател. Тя е озаглавена:

„21 причини да се отхвърли „Сола Скриптура“.“ Или: Да се отхвърли „Само Писанието“.

Статията е взета от девета глава на книга, написана от Джоуел Питърс. Искам само да помислите за това заглавие:

„21 причини да се отхвърли „Само Библията“.

Видимо можете да разберете, че това е католик, защитаващ католичес-кото становище. Католиците вярват, че „само Библията“ не е достатъчно добра. Те вярват на църковната традиция, историческата традиция, гласа на папата, събора на католическата йерархия. Всички тези неща притежават авторитет. Протестантът казва:

„Не, само Писанието!“

А тук този католически писател казва:

„Ето 21 причини, поради които би трябвало да отхвърлите концепцията за „Само Писанието“.“

Всъщност разглеждаме една от тези причини. Нека цитирам – той казва:

„Ако погледнете историята на ранната Църква, ще видите, че тя се борила непрестанно против ересите и онези, които ги популя-ризирали. Виждаме също как Църквата откликва на тези заплахи отново и отново като свиква събори и се обръща към Рим, за да решава диспути по доктринални въпроси... Например, папа Клeмент се намесил в една полемика в коринтската църква в края на I век и сложил край на един разкол там. През втори век папа Виктор заплашил да отлъчи голяма част от Църквата в Изтока поради диспут за това кога би трябвало да се празнува Великден. В началото на трети век папа Калист обявил осъждането на савелската ерес. В случая с тези ереси и/или конфликти в дисциплината, които биха се породили, въвлечените хора защитавали погрешните си вярвания чрез съответните си тълкувания на Писанието, отделно от Свещената традиция и авторитета на Църквата да постановява учения. Добра илюстрация на този въпрос е случаят с Арий, свещеникът от четвърти век, който заявил, че Божият Син е творение и не е съравен с Отец. Арий и последователите му цитирали стихове от Библията, за да „докажат“ твърденията си. Диспутите и полемиките, които се породили по отношение на неговите учения, станали толкова големи, че бил свикан Първият икуменически съвет през 325 г. сл. Хр., за да ги разреши. Съборът, под властта на папата, обявил ученията на Арий за еретични и направил някои решителни изявления относно личността на Христос, като направил това въз основа на онова, което имала да каже Свещената традиция относно въпросните стихове от Писанието. Тук виждаме употреба на властта на Църквата да поучава като последната дума по един крайно важен доктринален въпрос. Ако нямало авторитет в поучаването, към който да се обърнат, заблудата на Арий можела да обземе цялата църква. В създалата се ситуация мнозинството от епископите по онова време се поддали на арианската ерес. Въпреки че Арий основавал аргументите си на Библията и вероятно „сравнявал стих със стих“, фактът е, че той достигнал до еретично заключение. Именно властта на Църквата да поучава – йерархично учредена – се намесила и обявила, че той греши. Приложението е очевидно. Ако попитате един протестант дали Арий бил прав във вярването си, че Синът е сътворен или не, той, разбира се, ще отговори отрицателно. Изтъкнете, тогава, че макар Арий предполагаемо да е „сравнявал стих със стих“, той въпреки това е достигнал до погрешно заключение. Ако това беше вярно за Арий, каква гаранция има протестантът, че не е вярно и за неговото тълкувание на даден библейски пасаж? Самият факт, че протестантът знае, че тълкуванията на Арий са били еретични, предполага, че съществува едно обективно вярно, или „правилно“, тълкувание на библейските пасажи, които употребявал. Разглежданият проблем, тогава, се превръща във въпрос за това как можем да узнаем какво е това вярно тълкувание. Единственият възможен отговор е, че трябва да има, по необходимост, непогрешим авторитет, който да ни каже. Този непогрешим авторитет, Католическата църква, обявил Арий за еретичен. Ако Католическата църква не била както непогрешима, така и авторитетна в заявлението си, вярващите нямало да имат каквато и да е причина да отхвърлят ученията на Арий и може би целият християнски свят днес щял да бъде съставен от съвременни ариани. Очевидно е, тогава, че употребата само на Библията не е гаранция за достигане до доктринална истина. Гореописаният резултат е това, което се случва, когато погрешната доктрина за „Сола Скриптура“ се употребява като ръководен принцип, и историята на църквата и многобройните ереси, които е трябвало да разгледа, са неопровержимо доказателство за този факт“ (Джоел Питърс, „21 причини да се отхвърли „Сола Скриптура“).

Това е краят на цитата. Този цитат едва ли се нуждае от някакъв коментар, но ще подчертая само набързо едно или две неща. Този човек заема становището, че концепцията „Само Библията“ е глупост, че „Само Библията“ никога не може да ни помогне да достигнем напълно до истина. Онова, от което имаме нужда, казва той, е един авторитет в поучението, който е непогрешим. И той казва, че този авторитет е Църквата. Разбира се, той има предвид Католическата църква. И той употребява случая с арианската полемика през 325 г. сл. Хр., която беше фокусната точка за разработването на тринитарната концепция. И той казва: Именно това доказва властта на Църквата да постановява учения. Той казва, че протестантът знае, че арианството било погрешно. Как узнава протестантът? Предполагам, че причината за това е, че то е достигнало до нас през вековете. Хора го споменават, теолозите го споменават като една от вечните истини, едно от нещата, които просто не оспорвате, които са несъмнени. Но защо хората не оспорват, защо не се усъмняват в доктрината за Триединството? Защото съборът още през 325 г. обяви становище относно естеството на Христос и относно естеството на Бога и християните днес просто не оспорват това. Но този човек казва, че причината, поради която не оспорвате това, е че вие признавате, че Католическата църква притежава авторитета да се изказва по този въпрос. Той казва:

„Арий изучавал Библията си; и Арий употребявал Писанието,“ но Църквата беше по-голяма от Писанието.

В това ли вярвате вие, като протестант?

И все пак точно това е основата на доктрината за Триединството. Преди да се придвижа нататък искам само да дефинирам внимателно какво имаме предвид, когато говорим за Триединството. Защото мисля, че е възможно някой, който гледа тази видеокасета, да не е достатъчно сигурен какво точно представлява тринитарното учение. И според мен това е важно, защото съм срещал много хора, които вярват, че всичко, което казва Триединството, е че съществува Бог, съществува Син и съществува Свети Дух. А не мисля, че който и да е християнин, четящ Библията, може да отрече, че съществува Бог Отец, че съществува Божият Син и че съществува Свети Дух. И някои хора вярват, че това е всичко, което се поучава от Триединството. Но е необходимо да поясня това, защото Триединството има много специфична дефиниция. И въпреки че са налице няколко вариации на тази доктрина, всички те в общи линии имат една основна представа и е много важно да я разбираме. Преди всичко, съществува това, което бих нарекъл „ортодоксална“ представа. Причината, поради която наричам това „ортодоксална“ представа, е защото това е представа, разработена от онази среща в събора в Никея през 325 г. сл. Хр., развила се в следствие от нея. И именно тази „ортодоксална“ концепция спомена енциклопедия „Енкарта“, когато каза, че Бог е едно Същество, една субстанция с три лица. Това е концепция, за която ни се казва, че не съществува никъде в природата, не съществува никъде в човешкия опит. Казва ни се, че Бог е една тайнствена същност, надминаваща и надхвърляща всичко, което сме преживели някога. Той е една субстанция, едно Същество. Но някак в рамките на това същество има три лица, или (да употребя теологичния термин) три ипостаса. А за думата „ипостаси“ ни се казва, че означава „лица“, но „лица“ в смисъл, който не разбираме. Това не са „лица“ така, както ги разбираме ние – като отделни същества, нямащи връзка с друго лице, а са три лица, които стават едно същество (това е най-добрият начин, по който мога да се изразя). И не мисля, че който и да е теолог може да даде по-добра дефиниция, защото никой не разбира тази концепция. И неравенствата й, и тайните й са сведени до... са покрити от думата „тайна“. Казва ни се, че Триединството е тайна и че независимо дали го разбирате или не то е вярно. Но то е тайна. И тази статия, съдържаща всичките въпроси, е „ортодоксалната“ концепция за Триединството. Всичките три части (или лица) съставляват едно велико същество. Това същество притежава притежава всяка власт, всяко знание, и е съществувало вечно със своите три части (или лица).

Тогава има още една концепция за Триединството, която някои наричат „модализъм“. Вярвам, че в теологичен план тя се нарича „савелианство“, защото човекът, съчинил тази представа за първи път, се казвал Савелий. В тази концепция Бог е само едно лице, но се разкрива по различни начини в различно време. Например, в Стария завет Той бил Отец. Тогава Той, същото лице, поел ролята на Сина, когато Христос дошъл на земята, и в последствие станал Светия Дух. Това вярване се нарича обикновено доктрина „Само Исус“.

Тогава съществува онова, което бих нарекъл „тритеистична“ концепция. Разбира се, знаете, че думата „тритеист“ означава просто някой, който вярва в трима богове. Тритеизмът е вярването в трима богове. И предполагам, че даже и тринитаристи, които вярват в трима богове, ще отрекат, че вярват в трима богове. Но когато погледнете дефиницията на думата, ще видите, че ако е налице някаква честност и прямота, онова, за което говорим, е трима богове и не може да има логично отричане на този факт. В тази концепция съществува вярването, че има три всемогъщи същества (или лица), всички от които имат напълно еднакъв авторитет, еднаква власт и всички от които са живели заедно в продължение на цяла вечност. За всичките трима се казва, че са богове, абсолютно и изцяло божествени в най-пълния възможен смисъл. Но понеже са в съгласие във всичко, което правят, за тях се казва, че са един бог. Веднага можете да разберете, че онова, което правим тук, е да дефинираме наново думата „Бог“. Употребяваме думата „Бог“, за да говорим за съглашение между трима богове. Според това вярване, тези три същества са богове, които много, много отдавна са решили да действат в три различни роли. Едното решило да действа като Отец, едно – да действа като Син, а едно – да работи като Свети Дух. Триединството е считано за толкова свещено, толкова неприкосновено, че според мен е интересно, когато погледнем как се е зародило то и откъде е произлязло. Затова бих желал да преминем на темата

                                    „Корените на Триединството“.

Повечето хора казват... Не бих казал „повечето хора“... повечето християни казват, че Триединството има своето начало в Библията. Историци ни казват, че неговото начало е триста години след завършването на Библията. Но нека задълбаем малко повече и видим къде наистина се зародила тази доктрина за Триединството. И тук ще представя някои доказателства, с които не знам как може да се справи един тринитарист, но които е необходимо да бъдат проучени. Ще започна като ще почета от книгата „Двата Вавилона“, написана от Александър Хислоп. Повечето от нас са запознати с тази книга. Мисля, че мнозина от нас са запознати с книгата. Книгата „Двата Вавилона“ на Александър Хислоп е била справочник за много протестанти в проучване на развитието на отстъплението в древността. На 17 стр. той казва (цитатът преминава на 18 стр.):

„Папството има в някои от църквите си, като например в манастира на т.нар. тринитаристи от Мадрид, изображение на триединния Бог с три глави върху едно тяло. Вавилонците имаха нещо от същия род. Г-н Лейард, в последната си творба, е дал образец за такова едно триединно божество, на което се отдавало поклонение в древна Асирия. Съпровождащият култ към едно такова божество, на което се отдавало поклонение сред езичниците на Сибир, е взето от медал в имперския кабинет на Санкт Петербург, и показано в „Яфет“ на Парсън... В Индия, върховното божество, подобно на това, в един от най-древните пещерни храмове, е представено с три глави върху едно тяло, под названието „Еко Дева Тримурти“ - един бог, три образа. В Япония, будистите се покланят на своето велико божество, Буда, с три глави, в точно същия образ, под названието „Сан Пао Фу“. Всички тези са съществували от древни времена. Докато било покрито с идолопоклонничество, признанието на Триединството било всеобщо във всички древни народи на света“ (Александър Хислоп, „Двата Вавилона“, стр. 17, 18).

Искам да помислите за това, братя и сестри. Само помислете за миг. Този човек казва, че, да, папството имало в църквите си изображения, представящи Триединството, но казва, че произходът на тези изображения можел да се проследи още от Вавилон, още от Индия, още от Япония. Той изброи няколко страни, в които стотици години преди да е имало християнска църква хората са се покланяли на бог в тринитарна форма. И все пак много хора казват, че Триединството в действителност произлиза от Стария завет и някои даже са предполагали, че тези езичници, тези езически религии са приели концепцията за Триединството от юдеите. Нека проучим това за момент. Преди всичко искам да прочета от два източника, в които хора са изказали това предположение. Чета от тези два източника не защото са само два, а защото са от видни писатели, които са добре познати. Чета от книгата „Триумфиращата истина“, написана от Бенджамин Уилкинсън. Чета от стр. 120. Ето какво казва Бенджамин Уилкинсън. Той казва:

„Откровенията на Стария завет бяха разкрили Триединството. „В загрозено и грубо подобие“, Зороастър обяви свой вид триединство“ (Уилкинсън, „Триумфиращата истина“, стр. 120).

Нека направя пауза, само за да коментирам. Зороастър е основателят на персийската религия, наречена „митраизъм“. И тук той казва, че Зороастър оформил своя вариант на Триединството въз основа на нещо, което получил от Стария завет. Той казва, че Старият завет бил разкрил Триединството. Интересно е, че Бенджамин Уилкинсън не ни казва къде разкрива Старият завет това Триединство. Ще бъде много интересно да открием къде точно в Стария завет намира той разкрито това Триединс-тво, защото хората, които написаха Стария завет, юдеите, днес са убедени и винаги са били убедени, от самото начало на съществуването си като народ, че има само един Бог, една Личност, едно Същество. Мойсей написа първите пет книги на Библията. Мойсей никога не повярва... няма даже и намек, че Мойсей е вярвал в бог, който е повече от една личност. И все пак Уилкинсън казва тук, че зороастрийците (персийците) разработили своята концепция за Триединството въз основа на Стария завет. Това е интересно. Той продължава като казва:

„Той [Зороастър] поставяше като глава на своята небесна йерархия Ормазд (или Ахура-Мазда), великия мъдър дух, и Ариман, върховния зъл дух, който беше съвременник и съперничещ бог на тъмнината, живеещ в бездънната яма на нощта. С тях той свързваше по отчетлив начин Митра, бога на светлината, който представляваше слънцето и беше въплъщение на поклонението към слънцето. Както слънцето не беше нито на небето, нито на земята, а се носеше напред-назад в междинно положение между небето и земята, така и Митра беше великият ходатай. Когато митраизмът се беше разпространил по цялата Римска империя, за Митра се казваше, че е застъпник за грешниците, спътник след смъртта и водач на душата, за да стигне до небето на небесата“ (Бенджамин Уилкинсън, „Триумфиращата истина“, стр. 120).

Искам да запомните тази дефиниция, съчинена от Зороастър, тази дефиниция за Бога. Всъщност ще поговорим за това малко по-нататък, но запомнете тази дефиниция, защото Бенджамин Уилкинсън казва, че той я взел от Стария завет.

Александър Хислоп казва същото в „Двата Вавилона“. На стр. 18 той казва:

„Докато било покрито с идолопоклонничество, признанието на Триединството било всеобщо във всички древни народи на света, доказвайки колко дълбоко вкоренена в човешката раса била прастарата доктрина по тази тема, която се изразява толкова отчетливо в Битие... триединната емблема на асирийското божество показва ясно каква е била първичната патриархална вяра.“

Това е удивително! Александър Хислоп казва, че асирийците поддържали своя концепция за триединен бог и това показва, че ранните евреи поддържали тази концепция. Но странното, братя и сестри, е че докато асирийците, зороастрийците и всички тези хора поддържаха тринитарна концепция, евреите никога не приеха такава. Изгубиха ли я те в мрака на Египет? Бог ги изведе от Египет, даде им законите Си, даде им представа за Себе Си, далеч надминаваща всичко, което бяха виждали някога, което беше видяно някога в езичеството. И все пак Бог никога не разкри, че е Триединство. Даже и днес, както и във всяко столетие, юдеите са вярвали, че Бог е едно единствено същество, а не Триединство. Има нещо много погрешно. Коментатори днес... мнозина от тях (тринитаристи) твърдят, че думата „Елохим“, еврейската дума „Елохим“ разкрива представата за Триединство. Както видяхме, Александър Хислоп казва, че тринитарната концепция за Бога „се изразява толкова ясно в Битие“. Отново, както и Бенджамин Уилкинсън, той не предлага никакви доказателства в подкрепа на думите си. Защото можете да прочетете Битие от първата до последната дума в последната глава, и няма да намерите тринитарен бог. За думата „Елохим“, за тази еврейска дума се казва, че обозначава множественост на личностите в рамките на Божеството, тъй като е форма в множествено число на думата „Ел“, означаваща „Бог“. Но онова, което е от голямо значение, е фактът, че макар това да е еврейска дума самите евреи, които най-добре разбират собствения си език, никога не са вярвали и все още не вярват в множество богове. Имам предвид, възможно ли е някой да изучава нечий език и да разбере значения в този език, значения на думи, формулирани от самия народ, които самият народ никога не е знаел, никога не е виждал?

Има толкова много неща, които са нелогични и неоснователни в този ред на аргументация, че е чудно, че толкова много хора са го „погълнали“, са го приели - до крайност. Удивително е! В това просто няма смисъл, когато го изследвате отблизо. „Шема“, главният принцип на юдейската вяра, е:

„Слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един“ (Второзаконие 6:4).

И в това се съдържа точно думата „Елохим“. И все пак това е непоклатимата основа, на която опират юдеите своята концепция за един единствен Бог, Който е едно велико Същество. Думата „Елохим“ всъщност... и мисля, че разгледахме това в една от другите си видеокасети, но само ще направя накратко преглед на малко от това. Думата „Елохим“ в действителност носи значението на божественото величие, тя е т.нар. множествено число на божественост. За да се изрази концепцията за царствеността и величието на Бога, вместо да се прибави прилагателно име, това, което се случва тук, в еврейския език, е че думата „Елохим“ е изразена в множествено число. По този начин е изявена концепцията за Бога като едно велико Същество, като едно божествено Същество, като едно величествено Същество. Това е мнението на много библейски учени. И когато погледнете начина, по който е употребена думата, трябва да заключите, че наистина изглежда, че истинското значение на думата „Елохим“ в много случаи... думата много пъти е употребявана по отношение на Йехова, истинския Бог. Това приемаме. Но ако „Елохим“ означава наистина „богове“, тогава значението е, че юдеите не са се покланяли на един Бог, тъй като „Елохим“ буквално означавал „богове“. И все пак Бог каза, че има само един Бог. Той каза, че има само един „Елохим“. Има ли само един „богове“? Има ли смисъл в това?

В Изход 7:1 виждаме същата употреба на думата, когато Бог казва на Мойсей:

„...поставих те бог [„елохим“] на фараона...“

„Поставих те „елохим“ на фараона.“

Очевидно Той нямаше предвид, че превръща Мойсей в Триединство, или в каквото и да е множествено число богове.

В Съдии 16:23:

„Филистимските началници се събраха, за да принесат голяма жертва на бога си Дагон [на своя „елохим“].“

Отново, Дагон беше единичен идол. Дагон беше един от идолите, на които се покланяха филистимците, имащ тяло на риба. Той беше едно отделно същество, а не множествено число богове, но е употребена думата „елохим“.

„...защото си казаха: Нашият бог [нашият „елохим“] предаде в ръцете ни неприятеля ни Самсон“ (Съдии 16:23б).

Същото се случи и в Съдии 16:24:

„Когато народът видя Самсон, всички хвалеха бога си [своя „елохим“]: Нашият бог [нашият „елохим“] предаде в ръцете ни неприятеля ни...“

В 3 Царе 18:27, когато Илия се срещна с поклонниците на Ваал на планината Кармил, в 27 ст. се казва:

„А около обяд Илия им се присмиваше: Викайте по-силно, защото е бог [„елохим“]! Той или размишлява, или има някаква работа, или е на път, или - може би - спи и трябва да се събуди.“

Тези стихове показват ясно, братя и сестри, че „елохим“ не означава непременно множествено число богове. И в случая с истинския Бог думата никак не означава това. И както видяхме, както казахме, главното вярване на юдаизма е, че има само един Бог – това е основоположното им вярване. Юдеите, които имаха най-пълните откровения и най-висшите разбирания за Бога, нямаха концепция за тринитарен Бог, а настояваха силно точно на обратното. И всеки от нас, който може да мисли, трябва да разсъди, че тези хора, които Бог избра и на които се разкри най-пълно, нямаха концепция за Триединство докато езичниците навсякъде около тях притежаваха тази концепция. Дали тези езичници имаха по-добро разбиране за естеството на Бога отколкото юдеите? Когато погледнете тринитарните концепции на езичниците, се появява нещо интересно, нещо интересно и дори плашещо. Ще ви помоля само да ме потърпите докато прочета няколко цитата от някои достоверни източници, за да изразя становището си.

Нека погледнем концепцията за Триединството, един аспект (или една концепция) на египетското Триединство. В енциклопедия „Британика“, в статията, озаглавена „Хор“, се казва:

„Хор и бог Сет били вечни антагонисти, които били помирявани в хармонията на Горен и Долен Египет. В мита за Озирис... Хор бил синът на Озирис. Той бил също така опонент на Сет, който убил Озирис и се борел за наследството на Хор, царския престол на Египет.“

И така, нека само повторя това. Казва се, че Озирис бил баща на Хор, но имало общ за двамата неприятел и този неприятел се казвал Сет. Според египетските митове, този бог, Сет, убил Озирис и се борел с Хор, борел се за наследството на Хор – царския престол на Египет. В същата книга (или в същия източник), енциклопедия „Британика“, в статията за Сет се казва:

„Сет бил представян като сложно-съставен образ с кучешко тяло, полегати очи, уши с квадратни върхове, разцепена опашка и дълга, извита, заострена муцуна.“

Това е интересно. Той бил бог, на когото се отдавало поклонение от египтяните, имащ някои много странни особености. Когато слушате описанието е възможно да се сетите за нещо, не знам. Аз действително се сещам за нещо. Казва се:

„Първоначално Сет бил бог на небето, господар на пустинята, повелител на бурите, безредието и войните като цяло, [в общ план] измамник. Сет въплъщавал необходимия и творчески елемент на насилието и безредието в рамките на подредения свят.“

При персийския вариант на Триединството отново се обръщаме към енциклопедия „Британика“, в статията със заглавие „Ахура-Мазда“. Там се казва:

„Според Зороастър, Ахура-Мазда създал вселената и космическия ред, който поддържа. Той създал духовете-близнаци Митра и Ариман – първият [Митра] благодателен, избиращ истината, светлината и живота, а вторият унищожителен, избиращ измамата, тъмнината и смъртта. Борбата на духовете един срещу друг съставлява историята на света. В зороастризма, според както е отразен в „Авеста“, Ахура-Мазда е идентифициран с благодетелния дух и пряко противопоставен на унищожителния. Той е всемъдър, щедър, немамещ и създател на всичко добро. Благодетелните и злите духове са възприемани като взаимно ограничаващи се, съвечни същества, едното горе, а другото – долу, като светът помежду им е тяхното бойно поле.“

Ако сте слушали много внимателно тези коментари относно тези Триединства, ще забележите, че в много отношения те изглежда съответстват на християнската представа за Бога (в някои отношения). Съществува добър баща, съществува и син. Въпреки това, изглежда има отклоняване от концепцията за Триединството в това, че третото лице обикновено е зло и унищожително, неприятел на добрия баща и добрия син. А всъщност в мисленето на християнина единствената личност, на която изглежда би съответствало това, би била самият Сатана. Това е много интересно. Нека прочетем отново от енциклопедия „Британика“, в статията със заглавие „Ариман“. Казва се:

„Ариман („Унищожителен дух“): злият дух в дуалистичната доктрина на зороастризма. Присъщото му естество е изразено в главния му прякор - „Друдж“, [което означава] „Лъжата“. Лъжата се изразява в ненаситност, гняв и завист. За да му помогне да нападне светлината – доброто творение на Ахура-Мазда, Мъдрия господар, Ариман създал орда демони, въплъщаващи завист и други подобни качества. Въпреки хаоса и страданието, причинени в света от неговото нападение, вярващите очакват Ариман да бъде победен в края на времето от Ахура-Мазда. неговите демони ще се погълнат един друг и собственото му съществуване ще бъде угасено... Произходът на злото в системата на Зороастър се проследява до упражняване на свободна воля в началото на сътворението, когато двамата синове близнаци на Ахура-Мазда навлезли в едно вечно съперничество. Единият, Спента Майню [Митра] („Щедър дух“), избрал доброто като така придобил качествата на истината, справедливостта и живота. Другият – Ангра Майню [Ариман] („Унищожителен дух“), избрал злото и придружаващите го сили на унищожението, несправедливостта и смъртта.“

Необходимо е да коментираме това, но преди да го направя искам да прочета за още едно Триединство – Триединството, намиращо се в Индия. Чета от книга със заглавие „Символиката на хиндуистките богове и ритуали“, издадена от А. Партасарати от Мумбай (надявам се, че произнасям името правилно). Там се казва:

„Шива е един от боговете на Триединството. За него се казва, че е богът на унищожението. Другите двама богове са Брахма, богът на сътворението, и Вишну, богът на поддържането... За да се посочи, че тези три процеса са един и същи, тримата богове са съчетани в един образ.“

Там определено виждате Триединство, но странното е, че тук виждаме двама добри богове и един зъл бог.

В енциклопедия „Британика“, в статия със заглавие „Хиндуизмът“, се казва:

„Вишну често е считан за специална проява на опазващия аспект на Върховния, а Шива – като този на унищожителната функция. Друго божество, Брахма, създателят, остава на заден план като демиург [т.е. създател]. Тези три велики фигури (Брахма, Вишну и Шива) съставляват т.нар. хиндуистко Триединство (Тримурти, „Единият (или Цялото) с три образа“). Тази концепция прави опит да осъществи синтез и да съвмести убеждението, че върховната Власт е единична с множеството богове във всекидневното религиозно поклонение.“

В книгата „Триумфиращата истина“, на стр. 126 Бенджамин Уилкинсън казва... И искам да обърнете особено внимание на този коментар, защото тук Бенджамин Уилкинсън ни казва, че това Триединство, хиндуисткото Триединство, се е развило през 500 г. пр. Хр. (петстотин години преди Христа). Нека прочета – там се казва:

„Историци показват, че по това време (500 г. пр. Хр.) хиндуистките свещеници променили ученията си и възприели очарователната концепция за един любящ небесен Отец. Появила се нова литература и били написани неизброими трактати, за да се поставят Брахма (създателят), Вишну (съхранителят) и Шива (унищожителят), хиндуисткото триединство, на едно равнище с Йехова. Тези по-абстрактни и по-малко материалистични концепции за религията били вярванията на брахмистите и образованите класи, но оставяли множествата със своето грубо идолопок-лонничество“ („Триумфиращата истина“, стр. 126).

Това беше още едно четене, но трябваше да прочета този цитат, защото чета от източници, считани за надеждни, авторитетни, и трябваше да прочета, защото не исках да употребявам само собствени думи или представи. Искам да разберете, че говоря за хора, които знаят какво казват (трябва да добавя: до известна степен). Трябва да кажа „до известна степен“, защото поне двама от тези хора предполагат, че тази концепция за Триединството, тази езическа концепция за Триединството, била заета от евреите, била заета от Стария завет. Същите тези хора не са предоставили и една частица доказателства, за да ви покажат подобна концепция в рамките на еврейската концепция за Бога. Тук откривате едно ясно дефинирано Триединство, ясно различими лица – в хиндуизма, в зороастризма, в египетската религия, ясно различими образи. Съществува добър баща, Създател. Съществува добър син. Съществува и зло същество, враг на бащата и неговия син, чието описание наподобява забележително на концепцията за Сатана, която мнозина поддържат днес. Казва ни се, че те заели тази концепция за Триединството от юдеите. Има ли смисъл в това? Ами, мнозина, които са много образовани, поддържат това вярване, но нека видим истината, от която произлязло това езическо Триединство. На какво ни учи Старият завет, което по някакъв начин да съответства, даже и малко, на езическата концепция за Триединството? Когато погледнете Стария завет, откривате, че те наистина са взели нещо от Стария завет. Езичниците заеха нещо от юдеите, но (което е страшно) това, което са заели те, не е Триединство. На какво ни учи Старият завет, което да съответства на тези езически концепции? Преди всичко, Старият завет наистина учи, че има Бог Отец, Йехова – върховния Владетел на вселената, Един, Който е абсолютно и напълно добър. Езичниците видимо взели това от юдеите. Налице беше Брахма в хиндуизма, налице беше Ахура-Мазда в зороастризма, налице беше и Озирис в египетската религия. Откриваме също, че Старият завет учи категорично и ясно, че този Бог, Йехова, добил Син. В Даниил 10:13 и Даниил 12:1, както и на още две други места, този Божий Син е наречен „Михаил“, Предводителят. В Псалм 110:1 Той е наречен „Господ“. Казва ни се:

„Рече Господ [Йехова] на моя Господ: Седи отдясно Ми.“

В Притчи 8:22-31 Той е обявен за Божий Син, а също и в Притчи 30:4. И Старият завет казва ясно, че този Божий Син бил абсолютно и напълно добър. Въпреки това, откриваме ли в Стария завет личност, която да съответства на бога, наречен в египетската религия „Сет“, наречен в хиндуистката религия „Шива“, наречен в религията на зороастризма „Ариман“? Определено. И тази личност не е някой, наречен „Свети Дух“. Онова, което откриваме, е че съществува неприятел на Бога и на Неговия Син, представен ясно в Стария завет. Този неприятел е Сатана – обвинителят и унищожителят (според Йов 1:6 и Йов 2:7). В Битие 3:14, 15 той е наречен „змия“. В Исая 14:12-15 той е наречен „паднал ангел“. В Езекиил 28:12-19 той е този, който се разбунтува против и воюва против Бога и Неговия Син – този, който ходеше сред огнените камъни, който беше съвършен докато в него се намери беззаконие. Братя и сестри, ако сме честни и вярваме в Писанията, със сигурност това е единствената концепция, от която е възможно тези езичници да са взели своята представа за Триединство. Няма друго Триединство в Стария завет. Няма друга концепция, от която биха могли да бъдат заети представите за тези езически Триединства, освен тази представа за Бога и Неговия Син, и неприятеля, дявола. А това е нещо, което би трябвало да накара всеки мислещ човек да се замисли задълбочено за онова, в което вярва, да ревизира онова, в което вярва, и особено ако вярва в Триединство. Имаше един, който поведе война против истинния Бог и Неговия Син, един, който е неприятел на всяка правда. Това същество пожела силно да бъде част от Триединство. Размисляли ли сте някога върху това? Размисляли ли сте се някога за това, че имаше една личност, която наистина, наистина искаше на нея да се отдава поклонение като на бог? Исая 14 гл. изяснява много добре какви бяха амбициите на това същество, Луцифер. Съобщава ни се, че той казал: “Ще се издигна над звездите...“

„Ще възляза над висотата на облаците, ще бъда подобен на Всевишния“ (Исая 14:14).

Имаше същество, което искаше да бъде бог, което се превърна в неприятел на Бога и Неговия Син понеже амбициите му не бяха реализирани. Казва ни се, че това същество било в небето, преди да се разбунтува. Една писателка казва:

„Луцифер в небето, преди разбунтуването си, беше възвишен и издигнат ангел, втори по почит след скъпия Божий Син“ („История на изкуплението“, стр. 13).

В Откровение 12:7, 8 ни се казва къде амбициите на Луцифер довели него и ангелите му, и цялото небесно множество, а също и вселената. Там се казва:

„И стана война на небесата: излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея [тук откриваме Исус Христос, борещ се против Сатана]; и змеят воюва заедно със своите ангели; обаче те не надвиха и нямаше вече място за тях на небето“ (Откровение 12:7, 8).

Езическите народи наистина научиха нещо от евреите, братя и сестри, но това не беше доктрината за тринитарен бог. Как биха могли? Евреите не вярваха в Триединство. Онова, което наистина научиха те, беше истината за космически конфликт между Бога, Неговия Син и едно могъщо небесно същество на име Луцифер, което пожела божественост. Сатана, чрез своите езически поклонници, лесно изопачи фактите, така че той се явяваше като член на Божеството – даже брат на Божия Син – и следователно като достоен да получава поклонение. Онова, което не успя да постигне в небето, Сатана придобил на земята – получаване на поклонение като член на Божеството. Това е истината за третото лице на Триединството. Каква ужасна трагедия е, че тази езическа концепция проникнала така цялостно в християнския свят, че сега Триединството е първото, основоположно вярване на почти всяка християнска деноминация. Същият този Сатана се появява явно в езическото Триединство като третото същество в Божеството. Онова, което не можа да постигне в небето, той постигна на земята. Както казах, сега на него се отдава поклонение като на трето лице в едно тринитарно божество. Днес християнският свят се покланя на един трети бог. Всъщност този бог, ако помислите за това, в действителност получава най-голямото внимание от всичките членове на т.нар. Триединство. Той бива наричан „Свети Дух“.

Но ако сте видели някога начина, по който се отдава поклонение на него, ако сте видели някога как се проявява той в своите поклонници, ще познаете, че той не е свят. Наскоро говорих с един служител, който беше бивш петдесятнически епископ, и той ми каза, че е виждал отново и отново, в своята църква, как жени, намиращи се под влиянието на този „Свети Дух“, се събличат чисто голи и започват да вървят нагоре-надолу по пътеките чисто голи, без даже ивица облекло по себе си. И когато съпрузи или братя се обезпокояват, други хора се опитват да ги покрият, да ги обвият с някакви дрехи. Било им казвано да не се докосват до тези жени, да не се набъркват в делото на Светия Дух. Това същество не е свято. То води християните до най-грубите изяви и най- неподобаващите и даже неблагоприлични поведения. И все пак на него се отдава поклонение като на Господ и Дарител на живот.

Кой е този трети член на Триединството? Това е същата личност, на която хиндуистите се покланят като на Шива, бога на смъртта унищожението, на която персийците се покланят като на Ариман, злия брат на бога Митра. Това е същият бог, на когото езичниците се покланяха като на Сет, злия полубрат на бога Хор. С други думи, това е самият Сатана. Братя и сестри, имаше време в живота ми, през което аз вярвах в Триединството. Но днес съм благодарен за онова, което научих, защото се плаша, когато размислям върху наученото от мен. Трудно е да се каже това, трудно е да се говори по този начин, защото има толкова много добри християни, толкова много посветени християни, които вярват в Триединство и които даже се покланят на Триединство. И все пак искам да ви кажа, че докато Бог не държи сметка за невежеството ни, Бог желае да нямаме никаква опора в живота си, чрез която Сатана да може да си проправи път и да влезе. Ето защо Той се опитва да се отърве... или иска ние да се отървем от всяка погрешна концепция. И искам да кажа, че особено докато краят наближава със светкавична скорост трябва да отхвърлим всяка погрешна концепция, защото няма безопасност в една лъжа, а има голяма опасност. Нека тогава задам въпроса:

Как навлезе в християнството това Триединство, тази тринитарна концепция?

Мисля, че сме видели ясно, че е погрешно да се вярва, че е дошло от Стария завет. Как навлезе Триединството в християнството? Както вече видяхме, доктрината за Триединството не беше преподавана в Новия завет. Тя не беше преподавана нито от Исус, нито от учениците Му. Свидетелството на историците е, че концепцията се е развила постепенно през първите четири века от християнската ера. Католичес-ката църква е съгласна с това. Доктрината за триединен бог беше широко разпространена сред езичниците по онова време. И тази доктрина, вместо да бъде пряко учение на Библията, беше разработена през годините на голямото отстъпление, именно от тази сила, която беше отговорна за обединяване на езичеството с християнството. Искам да почета от няколко източника. Повечето от нас са запознати с Едуард Гибънс. Той е един от известните историци. Вярвам, че това е същият Гибънс, който написа книгата „Упадъкът и падането на Римската империя“ - едно от класическите произведения относно упадъка на Римската империя. Едуард Гибънс, в „История на християнството“, казва:

„Ако езичеството е било победено от християнството, еднакво вярно е, че християнството е било покварено от езичеството. Чистият деизъм на първите християни... бил променен от Римската църква в неразбираемата догма за триединството. Много от езическите принципи, съчинени от египтяните и идеализирани от Платон, били запазени като достойни да се вярва в тях.“

Намирам за много интересно, че Едуард Гибънс, един светски историк, твърди, че Триединството, което се намира понастоящем в християнс-твото, в християнския свят, било прието от египетската религия. Много интересно е. Докато хора като Бенджамин Уилкинсън и Александър Хислоп, хора, които имат религиозно предубеждение, твърдят, че в действителност езичниците са го възприели от евреите, тук обаче светски историк казва вярно, че християнската църква е заела тази концепция от езичниците.

Отново, в книга от Зигфрид Моренц, озаглавена „Египетската религия“, се казва:

„Триединството беше голямо занимание за египетските теолози... Трима богове са съчетани и третирани като единично същество, към което се отправя обръщение в единствено число. По този начин духовната сила на египетската религия показва пряка връзка с християнската теология.“

Удивително е, защото точно това представлява ортодоксалната концепция за Триединството – трима богове, свързани като един, към които се отправя обръщение като към единично същество. Защото ни се казва, че когато говорим за Бога... Знаете, християните наричат Бога „Той“ и „Него“, но казват, че в действителност говорим за трима. Казва ни се, че в египетската религия се случвало именно това – точно същото нещо както християнското... „християнското“ Триединство.

Енциклопедия „Британика“, в статия със заглавие „Арианството“, ни представя обстановката на начина, по който тази доктрина е навлязла в християнската църква. В нея се казва, че се повдигнал спор относно ученията на свещеник на име Арий, и се продължава (тук цитирам):

„В него се потвърждавало, че Христос не е истински божествен, а сътворено същество. Основната предпоставка на Арий била уникалността на Бога, Който единствен е самосъществуващ и неизменим; Синът, Който не е самосъществуващ, не може да бъде Бог. Поради това, че божественото естество е уникално, то не може да бъде споделяно или предадено, така че Синът не може да бъде Бог... Според опонентите му, особено според епископ Атанасий, учението на Арий свеждало Сина до полубог, наново въведено многобожие (тъй като поклонението към Сина не било изоставено) и подкопавало християнската концепция за изкуплението тъй като само някой, който бил наистина Бог, можел да се счита за примирил човечеството с Божеството. Спорът изглежда е прекратен от Никейския събор (325 г. сл. Хр.), който осъдил Арий и учението му и постановил вероучение, което да защитава ортодоксалното християнско вярване. Това вероучение заявява, че Синът е „от една субстанция с Отец“ като така Го обявява за всичко, което е Отец: Той е напълно божествен. Фактически обаче това било само началото на един дълго проточен диспут“ (енциклопедия „Британика“, статия „Арианството“).

И така, братя и сестри, онова, което ни се казва тук, в енциклопедия „Британика“, е че този свещеник, Арий, бил обезпокоен относно факта, че Библията учи, че Бог е само един, и той бил толкова обезпокоен за това и не можел да разбере как така, ако Бог е един Исус също би могъл да бъде Бог, и затова той започнал да поучава, че Исус всъщност бил сътворено същество. Ето защо това изострило ситуацията дотам, че било необходимо да се вземе решение в Никея през 325 г. сл. Хр. Окончателното вероучение, формулирано и прието там, било, че Исус е от една субстанция с Отец, и това е важното по отношение на тринитарното вярване, важна идея. Една субстанция. Ако сте част от същата субстанция като друго същество, в действителност не съществува разлика между идентичностите ви. Ето защо терминът „лице“ в тринитарната концепция за Бога е един така необичаен термин и така неопределим термин. Как може едно същество, една субстанция, да бъде съставено от две различни лица? Това е частта, обявена за тайна. И все пак трябвало да бъде направено всичко това, защото те се опитвали да помирят двете концепции: че Исус е Бог и че Отец е Бог, и че Те са две различни лица и при все това са една субстанция, един и същи Бог. Така че виждате как две невъзможни представи се събраха и решението, което измислиха тези хора, беше едно невъзможно решение, което се обяснява единствено от думата „тайна“.

Но имаше фактори, различни от Писанието, на този Никейски събор. И това е видимо обявено за вярно, отново, от независими светски коментатори. В Новия универсален речник (който всъщност е френско издание, не мисля, че мога да произнеса френското название, но това всъщност е Нов универсален речник) се казва:

„Платоновото триединство, само по себе си...“

Нека прочета това отново, с малко по-голямо наблягане.

„Платоновото триединство, само по себе си...“

Забележете тук, че се споменава Платон. Ще открием, че има още няколко други източника, които говорят за Платон и за влиянието, което оказал той върху мисленето на много християни по онова време – Платон, който бил езически философ, и начинът, по който неговото мислене и неговата представа за Триединство в действителност повлияли върху начина, по който мислели тези хора, когато се събрали в Никея, и всъщност оказали въздействие върху заключението, до което достигнали. В този речник се казва:

„Платоновото триединство, само по себе си просто пренареждане на по-стари триединства, датиращи още от по-раншните народи, се явява едно рационалното, философско триединство от качества, което довело до раждането на трите ипостаса, или божествени личности, преподавани от християнските църкви... Концепцията на този гръцки философ за божественото триединство... може да бъде намерена във всички древни [езически] религии“ (Nouveau Dictionnaire Universel).

В Новата енциклопедия на Шаф-Херцог на религиозното познание се казва:

„Доктрините за Логос и Триединството получили облика си от гръцки Отци, върху които... до голяма степен оказала влияние, пряко или непряко, платоновата философия... Това, че заблуди и изопачения се вмъкнали в Църквата от този източник не може да бъде отречено“ (Нова енциклопедия на Шаф-Херцог на религиозното познание).

И отново, в публикация със заглавие „Църквата на първите три века“, четем:

„Доктрината за Триединството имала постепенно и относително късно формиране... тя произлязла от източник, напълно чужд на юдейските и християнски Писания... тя израснала и била присадена върху християнството чрез ръцете на платонизиращите Отци.“

Тук отново откриваме независим свидетел, който заявява точно онова, което казвам аз – че тази доктрина произлязла изцяло извън еврейските и юдейски Писания. И няма никой непредубеден изследовател, който изучава Писанията, който ще намери за трудно да се съгласи с онова, което заяви този човек.

Енциклопедия „Британика“ (източник, така уважаван като „Британика“) заявява следното в статията относно християнството:

„Основната грижа на Арий била и останала оспорването на същността на Сина и Светия Дух с Бог Отец, с цел да запази единичността на Бога. Така Синът се превърнал във „втори Бог, под Бог Отец“ - т.е. Той е Бог само в метафоричен смисъл, защото принадлежи към творенията, дори и да се намира на върха им. Тук Арий се присъединил към по-стара традиция на христологията, която вече била изиграла роля в Рим в началото на втори век – а именно т.нар. ангел-христология. Слизането на Сина на земята се разбирало като слизане на земята на най-висшия княз на ангелите, който станал човек в лицето на Исус Христос. До известна степен Той е отъждествяван с ангела княз Михаил. В старата ангел-христология тази загриженост вече е изразена, с цел опазване на единичността на Бога, ненакърнимия отличителен белег на юдейското и християнското вероизповедание спрямо всяко езичество. Самият Син не е Бог, но като най-висше от сътворените духовни същества Той е придвижен възможно най-близо до Бога. Арий се присъединил към тази традиция със същата цел, а именно: защитаване на идеята за единичността на християнската концепция за Бога, пряко всички укори, че християнството въвежда нова, по-възвишена форма на многобожие. Главният говорител в полза на църковната ортодоксалност бил Атанасий Александрийски, според който точката на отдалечаване не била философско-спекулативен принцип, а вместо това реалността на изкуплението, сигурността на спасението. Тогава изкуплението на човечеството от греха и смъртта е гарантирано само ако Христос е напълно Бог и напълно човешко същество... Окончателното формулиране на тринитарната доктрина в т.нар. Атанасиево верую (500 г. сл. Хр.), Una Substantia – Tres Personae („Една субстанция – три лица“) можело да се проследи до формулировката на Тертулиан. Практически тя означавала компромис в това, че се придържала здраво и към двете основни представи на християнското откровение – единичността на Бога и божественото себеоткровение в образите на Отца, Сина и Светия Дух – без да се рационализира самата тайна“ (енциклопедия „Британика“, статия „Християнството“).

Този цитат от енциклопедия „Британика“ наистина ни представя сбито основните концепции и трудности, които се срещнали в Никея. Арий, от една страна, искал да запази представата, че Бог е една единствена личност. Той не можел да види как е възможно Бог да бъде един и в същото време да съществуват две лица, или даже три, в рамките на Бога. Привържениците на Атанасий, от друга страна, били силно решени да съвместят и двете представи – че Бог е един и при все това има две лица, три лица, които са Бог. И те събрали тези две представи... Енциклопедия „Британика“ казва, че в края те направили компромис и този компромис се състоял в изговаряне на представата без тя да бъде обяснена. Един Бог, три лица. Без обяснение, а само с изговаряне.

Може би ще попитате:

„Защо? Защо трябваше да се постави под въпрос дали Исус бил творение или Бог?“

Имам предвид, защо не било прието ясното библейско „средно положение“? Той не бил творение, Библията никъде не казва, че Исус е творение. Но Библията не учи също и че Исус е самият Бог. Съществува „средно положение“. Онова, което учи Библията, е че Той е Божестве-ният Син на Бога. Защо не приеха и двете страни ясното, библейско „средно положение“? Отново откриваме отговор в енциклопедия „Британика“. Там се казва:

„От самото начало спорът между двете страни се водел на общата основа на неоплатоничната концепция за субстанция...“

Там отново откривате в картината да се намесва Платон. Концепциите на Платон били толкова внедрени в умовете на тези мъже, че на този събор те не можели да избегнат влиянието им. В енциклопедия „Британика“ се казва, че спорът се състоял „на общата основа на неоплатоничната концепция за субстанция, която била чужда на самия Нов завет. Нищо чудно, че продължението на диспута на основата на метафизиката на субстанцията също довело до концепции, които нямат основа в Новия завет – като въпроса за еднаквостта на същността (Homoousia) или подобието на същността (Homoiousia) на божествените личности“ (енциклопедия „Британика“, статия „Християнството“). В случай, че не сте запознати с целия дебат, едната група казвала, че Исус бил от същата субстанция, а арианите казвали, че Той е от подобна, но не същата субстанция. Тринитаристите обаче казвали, че Той е от същата субстанция. И дебатът се въртял около една малка думичка... две малки думички – Homoousia или Homoiousia, като едно единствено i в средата на едната дума било основната разлика между това някой да бъде от „еднаква“ или от „подобна“ субстанция. Прочетох на някое място, че точно от този спор се развил изразът:

„Няма значение даже и на йота.“

Поради това малко i по средата на думата било предметът на спора им. Но, разбира се, това не било просто йота, а било важен, важен въпрос – дали Исус е самият Бог или е същество, различно от Бога. Спорът се основавал на философски концепции, за които енциклопедия „Британика“ казва, че не се намирали в Божието слово. Моля, забележете, че макар този съвет да обявил формално това, че Исус бил роден, а не сътворен, ако прочетете онова, което се нарича „Апостолско верую“... ще видите, че в него се казва, че Той бил роден, а не сътворен, но изявлението, че Той бил едно същество с Отец, една субстанция, се подиграва с термина „роден“. Тъй като Той е от същата субстанция, същото същество, тогава не е възможно Той да бил Божият Син в какъвто и да е разбираем смисъл. Наистина мисля, че Арий се намирал по-близо като казал, че Отец и Синът били в от подобна, но не една и съща субстанция. Един баща и един син винаги са от един и същи вид субстанция. Моят син е от плът, човешка плът, носи моята кръвна група, моите гени са идентични на неговите, или носи в тялото си елементи на моите гени, тъй като ми е син. Но той не може да бъде от същата субстанция, иначе би бил самият мен. Това, тогава, е коренът на тринитарното вярване – тази история, която проследихме из Стария завет и сега в следновозаветни времена. Това е коренът на тринитарното вярване. Това е начинът, по който то навлезе в ученията на християнството. От това начало доктрината за Триединството се промъквала стабилно и неумолимо във вярванията на почти целия християнски свят, така че днес едва ли има християнска група, която да не е заразена с нейната коварна отрова, по един или друг начин. Учени теолози я наричат една от „вечните истини“ на християнската вяра. Това е един от любимите термини на Лерой Фрум в книгата „Движение на съдбата“. Той употребява думата отново и отново, и особено на стр. 35 и 36. Той дефинира тези „вечни истини“ и казва, че в действителност терминът говори за Триединството и други сродни доктрини. Толкова силно проникнала тази доктрина в човешкото мислене, че неуспехът да се приеме тя ще доведе до това една група незабавно да бъде наречена „култ“.

Когато проучите историята на Триединството и погледнете мястото му днес в мисленето на християнина, помисляте, че е лесно да се повярва, че е лесно да се повярва в това, че е изпълнено библейското учение, в което се казва:

„...ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение“ (2 Тимотей 4:3),

когато, свидетелства Библията, ще дойде време, когато

„тъмнина ще покрие земята, и мрак - народите“ (Исая 60:2).

Не е трудно да се разбере, че е настъпило това време, когато видите, че това основно учение на християнската вяра, учението относно Бога, е толкова извратено и изопачено, и при все това извращението е прието и издигано като велик стандарт, без който не можете да бъдете приет като християнин. Нещата наистина са обърнати наопаки, в Божието царство.

Но знаете ли какво: това е тъмната страна. По-ярката страна, братя и сестри, е че Бог никога няма да завърши делото Си докато нещата не бъдат оправени.

В Откровение 14 гл. ни се показва народ, който излиза и прогласява... под символиката на ангел виждаме хора, които излизат и прогласяват:

„Бойте се от Бога, и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди...“

Както видяхме в друга тема, в Откровение 7 гл. хората, които са окончателно изкупени, нямат колебание, спор или съмнение за това кой е Бог, те знаят кой е Бог. Затова днес искам да ви кажа: Всеки път, когато се опитваме да представим една тема, има грешки. Според мен няма никой, който да може да изнесе библейски курс, да изнесе проповед без да допусне много грешки. Човешки същества сме. Сигурен съм, че ако някой вземе тази тема и се опитва да й направи дисекция и да я раздели на парчета, ще открие, че изреченията не са добре формулирани, ще откриете, че има грешки, вероятно даже малки части неправилно цитирани текстове. Вероятно. Надявам се, че няма такива, но е възможно. Казвам това, защото имам приятел, на който му харесва да взема статиите ми, проповедите ми и да намира несъвършенства. Но знаете ли какво прави той? Когато намери тези несъвършенства, той не предлага алтернативи. Лесно е да раздробите каквото и да е нещо на парчета, защото никой не е съвършен. Но искам да ви замоля да бъдете честни. Погледнете основните учения на тази тема, погледнете представените доказателства и си задайте въпроса:

Има ли смисъл в това? Дали Триединството наистина е достигнало до нас от евреите? Дали е достигнало до нас от Новия завет? Дали е достигнало до нас от достоверен източник, в 4 в. сл. Хр.? Откъде е произлязло в действителност? Вярвам, че представените тук доказа-телства са достатъчно ясни. И ако наистина желаем да служим на Бога и само на Него, и да слушаме Бога и само Него, и да не следваме хора и техните традиции и системи, тогава сега е времето да направим нещо, в случай, че сме приели тази погрешна представа за Триединството.

Бог да ви благослови, братя и сестри! Оценявам това, че сте си отделили време да изгледате тази видеокасета, и се надявам да сте научили нещо, което ще ви помогне да служите по-вярно на Бога.

Молитвата ми е Неговият Свети Дух да продължи да ви води и напътства в търсенето на истина! Бог да ви благослови!