Статия от AdVindicate.com:
Много пъти съм чувал адвентисти с добри подбуди да се опитват да докажат, че трябва да се принудим да се покоряваме, дори и ако не искаме, като цитират Елън Уайт, където тя казва, че трябва да „вършим правото, защото то е право” („Пророци и царе, стр. 489 в оригинал). Това ме смути и предизвика доста голямо безпокойство, защото докато съм виждал множество доказателства против това, фразата все пак изглежда подкрепяше тяхното вярване.
Много пъти съм чувал адвентисти с добри подбуди да се опитват да докажат, че трябва да се принудим да се покоряваме, дори и ако не искаме, като цитират Елън Уайт, където тя казва, че трябва да „вършим правото, защото то е право” („Пророци и царе, стр. 489 в оригинал). Това ме смути и предизвика доста голямо безпокойство, защото докато съм виждал множество доказателства против това, фразата все пак изглежда подкрепяше тяхното вярване.
Но тогава аз преоткрих „бисера” в този цитат:
„Този, който се опитва да спазва Божиите заповеди просто от чувство за дълг – защото се изисква от него да прави така – никога няма да навлезе в радостта на покорството. Той не се покорява. Когато изискванията на Бог са смятани за бреме поради това, че се пресичат с човешката склонност, можем да знаем, че животът не е християнски живот. Истинското покорство е проявяване на вътрешния принцип. То извира от любовта към правдата, любовта към закона на Бог. Същността на цялата правда е верността към нашия Изкупител. Това ще ни доведе до правото, защото е право – защото вършенето на правото радва Бог. (Елън Уайт, „Притчи Христови”, стр. 97 в оригинал)
Забележете: човекът, който се покорява просто защото се изисква от него да прави това, не се покорява. Той не се покорява! И така нашето покорство в действителност не е покорство, ако мотивацията ни за посоченото покорство е просто чувство на задължение. Уау! Не само това, но ако усещаме Божиите заповеди като товар, ако те противоречат на необърнатата ни склонност, не живеем християнски живот, защото един християнин е човек, чието сърце е било обърнато – променено така, че да има ума на Христос [Филипяни 2:5].
Какви са подбудите ни – причината защо – да се покоряваме? Този цитат също красиво заявява това. Трябва да се покоряваме, защото обичаме правдата – да бъдем верни на Бог – и защото обичаме закона Му.
Какъв ще бъде резултатът? Поради това, че сърцата ни са били променени да обичат изискванията на Бог и поради това, че сега ние обичаме да се покоряваме на Бог – и покорството на Неговия закон няма да се усеща като товар, – ще изберем да вършим правото, защото е право и вършенето на правото е просто това, което обичаме да вършим. Не е ли прекрасно?
И така, как човек получава това ново сърце – новият набор от желания и ненависти? Божият вестител предоставя и този отговор:
„Подновяващата енергия трябва да дойде от Бога. Промяната може да бъде направена само от Светия Дух. Всички жадуващи спасението, низши и висши, богати и бедни, трябва да се подчинят на действието на тази сила.” (Елън Уайт, „Притчи Христови, стр. 96 в оригинал)
Силата, която променя влеченията на сърцето – която променя човека – може да дойде единствено от делото на Светия Дух. И как става това? Когато просто Му дадем разрешение да прави всичко необходимо и се запознаем с Него.
„Всяко истинско послушание идва от сърцето. Христос работеше от сърце. Ако сме съгласни, Той ще се уеднакви с нашите мисли и цели и така ще съчетае сърцата и умовете ни и ще ги слее в послушание спрямо Неговата воля, че когато Го слушаме и Му се покоряваме, ние просто ще изпълняваме собствените си подбуди. Волята, облагородена и осветена, ще намира най-голяма наслада, като извършва Неговата служба. Когато познаваме Бога така, както имаме радостта да Го познаваме, животът ни ще бъде живот на постоянно послушание. Оценяването на Христовия характер и близостта ни с Бога ще ни накарат да намразим греха.” (Елън Уайт, „Копнежът на вековете”, стр. 668 в оригинал)
Но не можем ли просто да реформираме навиците и постъпките си? Няма ли това да ни направи по-подобни на Христос? Обмислете този абзац:
„Както квасът, който смесен с брашното работи отвътре навън, така и Божията милост работи при подготовката на сърцето, за да преобрази живота. Не е достатъчна само външна промяна, за да бъдем доведени до хармония с Бога. Има мнозина, които се опитват да се обновят, поправяйки някой лош навик като по този начин се надяват да станат християни. Но те са започнали не с това, с което трябва. Първо трябва да работим със сърцето. (Елън Уайт, „Притчи Христови”, стр. 97 в оригинал)
Бог не търси просто външна промяна. Той копнее за службата и послушанието, родени от любов към Него и Неговия закон. Религия, която се покорява поради всякаква друга причина, е фалшива.
Ако бяхте женени/омъжени – или за онези от вас, които са женени/омъжени, как би ви накарало да се почувствате, ако брачният ви партньор се е задължил да не прави секс с никого другиго, просто защото е трябвало да остане верен на вас, но през цялото време отчаяно е желаел да бъде с множество други хора?
И все пак, работи ли това в истинския живот? Някои могат да спорят, като твърдят, че има някои неща, които просто не желаем да правим и би трябвало просто да „избутаме” и да направим каквото и да е, независимо дали е от сърце или не. На такива бих предложим следния пример:
Поради множество предизвикателни обстоятелства в живота ни, брат ми и аз не винаги сме имали най-добрите взаимоотношения. Преди време Бог посочи това голямо сляпо петно в живота ми. Той работеше чрез мен по мощни начини, но осъзнах, че съм бил доста груб и нехристоподобен към него. Почувствах силна нужда да достигна до него и да поправя нещата като работя за възстановяване на взаимоотношенията. Почувствах, че е мой дълг да му се обадя и да подобря нещата. Въпреки това, всичко в мен се надигаше при представата за това. Борех се с всяка нишка на съществото си.
В този момент имах избор. Можех или да се опитам да се принудя – против желанието ми – да му се обадя, или да търся нови желания от Христос и да се доверя, че Той ще промени сърцето ми към радостно покорство. За съжаление първият начин е този, за който мнозина вярват, че е правилната и единствена стратегия. Такива бих запитал: Намирате ли истинска радост в закона на Йехова или правилата Му са товар?
В този момент в ума ми дойде обещанието от „Копнежът на вековете”, което гласи „Всяко истинско послушание идва от сърцето” (Уайт, стр. 668). Изисках това обещание и избрах да отложа обаждането на брат си.
Следващият ден, когато се събудих и проверявах телефона си, едно поразително осъзнаване на грубостта ми към брат ми ме обхвана. Заболя ме при мисълтаа за изобилната любов, която Бог има за мен и как не съм разгърнал тази любов към своя брат. В този момент имах силното желание в сърцето си да се свържа с брат си и да уредя нещата. И така, написах му текстово съобщение. Оттогава комуникираме повече и наистина се наслаждавам на това.
Какво щеше да стане, ако се бях насилил да му се обадя, когато не желаех да го направя? Би било ясно и за двама ни, че не искам да правя това. И освен това нямаше да имам повече желание да говоря с него.
Защо бихме се стремили да се принудим да вършим това, което мразим, когато Бог е обещал да промени сърцата ни да обичаме това, което преди сме мразили? Защо бихме продължили в тежък робски труд, когато Бог е обещал да ни даде мир и свобода? Просто е. По-скоро бихме зависели от себе си, отколкото да разчитаме в просто доверие и смирение на Христос, Когото не познаваме. Къде се намираш ти, скъпи приятелю?
Ще завърша с този „бисер”: „Никой не е толкова долен, толкова ниско паднал, за да остане извън действията на тази сила. Във всички, които се подчинят на Светия Дух, ще се всели един нов жизнен принцип; в човешката природа трябва да бъде възстановен изгубеният образ на Бога.” (Елън Уайт, „Притчи Христови”, стр. 96 в оригинал).
Молитвата ми е да дадете съгласието си за мощните дела на Святия Дух в сърцето ви.
Марк Пейдън, 24.01.2015
„Този, който се опитва да спазва Божиите заповеди просто от чувство за дълг – защото се изисква от него да прави така – никога няма да навлезе в радостта на покорството. Той не се покорява. Когато изискванията на Бог са смятани за бреме поради това, че се пресичат с човешката склонност, можем да знаем, че животът не е християнски живот. Истинското покорство е проявяване на вътрешния принцип. То извира от любовта към правдата, любовта към закона на Бог. Същността на цялата правда е верността към нашия Изкупител. Това ще ни доведе до правото, защото е право – защото вършенето на правото радва Бог. (Елън Уайт, „Притчи Христови”, стр. 97 в оригинал)
Забележете: човекът, който се покорява просто защото се изисква от него да прави това, не се покорява. Той не се покорява! И така нашето покорство в действителност не е покорство, ако мотивацията ни за посоченото покорство е просто чувство на задължение. Уау! Не само това, но ако усещаме Божиите заповеди като товар, ако те противоречат на необърнатата ни склонност, не живеем християнски живот, защото един християнин е човек, чието сърце е било обърнато – променено така, че да има ума на Христос [Филипяни 2:5].
Какви са подбудите ни – причината защо – да се покоряваме? Този цитат също красиво заявява това. Трябва да се покоряваме, защото обичаме правдата – да бъдем верни на Бог – и защото обичаме закона Му.
Какъв ще бъде резултатът? Поради това, че сърцата ни са били променени да обичат изискванията на Бог и поради това, че сега ние обичаме да се покоряваме на Бог – и покорството на Неговия закон няма да се усеща като товар, – ще изберем да вършим правото, защото е право и вършенето на правото е просто това, което обичаме да вършим. Не е ли прекрасно?
И така, как човек получава това ново сърце – новият набор от желания и ненависти? Божият вестител предоставя и този отговор:
„Подновяващата енергия трябва да дойде от Бога. Промяната може да бъде направена само от Светия Дух. Всички жадуващи спасението, низши и висши, богати и бедни, трябва да се подчинят на действието на тази сила.” (Елън Уайт, „Притчи Христови, стр. 96 в оригинал)
Силата, която променя влеченията на сърцето – която променя човека – може да дойде единствено от делото на Светия Дух. И как става това? Когато просто Му дадем разрешение да прави всичко необходимо и се запознаем с Него.
„Всяко истинско послушание идва от сърцето. Христос работеше от сърце. Ако сме съгласни, Той ще се уеднакви с нашите мисли и цели и така ще съчетае сърцата и умовете ни и ще ги слее в послушание спрямо Неговата воля, че когато Го слушаме и Му се покоряваме, ние просто ще изпълняваме собствените си подбуди. Волята, облагородена и осветена, ще намира най-голяма наслада, като извършва Неговата служба. Когато познаваме Бога така, както имаме радостта да Го познаваме, животът ни ще бъде живот на постоянно послушание. Оценяването на Христовия характер и близостта ни с Бога ще ни накарат да намразим греха.” (Елън Уайт, „Копнежът на вековете”, стр. 668 в оригинал)
Но не можем ли просто да реформираме навиците и постъпките си? Няма ли това да ни направи по-подобни на Христос? Обмислете този абзац:
„Както квасът, който смесен с брашното работи отвътре навън, така и Божията милост работи при подготовката на сърцето, за да преобрази живота. Не е достатъчна само външна промяна, за да бъдем доведени до хармония с Бога. Има мнозина, които се опитват да се обновят, поправяйки някой лош навик като по този начин се надяват да станат християни. Но те са започнали не с това, с което трябва. Първо трябва да работим със сърцето. (Елън Уайт, „Притчи Христови”, стр. 97 в оригинал)
Бог не търси просто външна промяна. Той копнее за службата и послушанието, родени от любов към Него и Неговия закон. Религия, която се покорява поради всякаква друга причина, е фалшива.
Ако бяхте женени/омъжени – или за онези от вас, които са женени/омъжени, как би ви накарало да се почувствате, ако брачният ви партньор се е задължил да не прави секс с никого другиго, просто защото е трябвало да остане верен на вас, но през цялото време отчаяно е желаел да бъде с множество други хора?
И все пак, работи ли това в истинския живот? Някои могат да спорят, като твърдят, че има някои неща, които просто не желаем да правим и би трябвало просто да „избутаме” и да направим каквото и да е, независимо дали е от сърце или не. На такива бих предложим следния пример:
Поради множество предизвикателни обстоятелства в живота ни, брат ми и аз не винаги сме имали най-добрите взаимоотношения. Преди време Бог посочи това голямо сляпо петно в живота ми. Той работеше чрез мен по мощни начини, но осъзнах, че съм бил доста груб и нехристоподобен към него. Почувствах силна нужда да достигна до него и да поправя нещата като работя за възстановяване на взаимоотношенията. Почувствах, че е мой дълг да му се обадя и да подобря нещата. Въпреки това, всичко в мен се надигаше при представата за това. Борех се с всяка нишка на съществото си.
В този момент имах избор. Можех или да се опитам да се принудя – против желанието ми – да му се обадя, или да търся нови желания от Христос и да се доверя, че Той ще промени сърцето ми към радостно покорство. За съжаление първият начин е този, за който мнозина вярват, че е правилната и единствена стратегия. Такива бих запитал: Намирате ли истинска радост в закона на Йехова или правилата Му са товар?
В този момент в ума ми дойде обещанието от „Копнежът на вековете”, което гласи „Всяко истинско послушание идва от сърцето” (Уайт, стр. 668). Изисках това обещание и избрах да отложа обаждането на брат си.
Следващият ден, когато се събудих и проверявах телефона си, едно поразително осъзнаване на грубостта ми към брат ми ме обхвана. Заболя ме при мисълтаа за изобилната любов, която Бог има за мен и как не съм разгърнал тази любов към своя брат. В този момент имах силното желание в сърцето си да се свържа с брат си и да уредя нещата. И така, написах му текстово съобщение. Оттогава комуникираме повече и наистина се наслаждавам на това.
Какво щеше да стане, ако се бях насилил да му се обадя, когато не желаех да го направя? Би било ясно и за двама ни, че не искам да правя това. И освен това нямаше да имам повече желание да говоря с него.
Защо бихме се стремили да се принудим да вършим това, което мразим, когато Бог е обещал да промени сърцата ни да обичаме това, което преди сме мразили? Защо бихме продължили в тежък робски труд, когато Бог е обещал да ни даде мир и свобода? Просто е. По-скоро бихме зависели от себе си, отколкото да разчитаме в просто доверие и смирение на Христос, Когото не познаваме. Къде се намираш ти, скъпи приятелю?
Ще завърша с този „бисер”: „Никой не е толкова долен, толкова ниско паднал, за да остане извън действията на тази сила. Във всички, които се подчинят на Светия Дух, ще се всели един нов жизнен принцип; в човешката природа трябва да бъде възстановен изгубеният образ на Бога.” (Елън Уайт, „Притчи Христови”, стр. 96 в оригинал).
Молитвата ми е да дадете съгласието си за мощните дела на Святия Дух в сърцето ви.
Марк Пейдън, 24.01.2015
RSS Feed
