
Много пъти съм чувал адвентисти с добри подбуди да се опитват да докажат, че трябва да се принудим да се покоряваме, дори и ако не искаме, като цитират Елън Уайт, където тя казва, че трябва да „вършим правото, защото то е право” („Пророци и царе, стр. 489 в оригинал). Това ме смути и предизвика доста голямо безпокойство, защото докато съм виждал множество доказателства против това, фразата все пак изглежда подкрепяше тяхното вярване.
„Този, който се опитва да спазва Божиите заповеди просто от чувство за дълг – защото се изисква от него да прави така – никога няма да навлезе в радостта на покорството. Той не се покорява. Когато изискванията на Бог са смятани за бреме поради това, че се пресичат с човешката склонност, можем да знаем, че животът не е християнски живот. Истинското покорство е проявяване на вътрешния принцип. То извира от любовта към правдата, любовта към закона на Бог. Същността на цялата правда е верността към нашия Изкупител. Това ще ни доведе до правото, защото е право – защото вършенето на правото радва Бог. (Елън Уайт, „Притчи Христови”, стр. 97 в оригинал)
Забележете: човекът, който се покорява просто защото се изисква от него да прави това, не се покорява. Той не се покорява! И така нашето покорство в действителност не е покорство, ако мотивацията ни за посоченото покорство е просто чувство на задължение. Уау! Не само това, но ако усещаме Божиите заповеди като товар, ако те противоречат на необърнатата ни склонност, не живеем християнски живот, защото един християнин е човек, чието сърце е било обърнато – променено така, че да има ума на Христос [Филипяни 2:5].
Какви са подбудите ни – причината защо – да се покоряваме? Този цитат също красиво заявява това. Трябва да се покоряваме, защото обичаме правдата – да бъдем верни на Бог – и защото обичаме закона Му.
Какъв ще бъде резултатът? Поради това, че сърцата ни са били променени да обичат изискванията на Бог и поради това, че сега ние обичаме да се покоряваме на Бог – и покорството на Неговия закон няма да се усеща като товар, – ще изберем да вършим правото, защото е право и вършенето на правото е просто това, което обичаме да вършим. Не е ли прекрасно?
И така, как човек получава това ново сърце – новият набор от желания и ненависти? Божият вестител предоставя и този отговор:
„Подновяващата енергия трябва да дойде от Бога. Промяната може да бъде направена само от Светия Дух. Всички жадуващи спасението, низши и висши, богати и бедни, трябва да се подчинят на действието на тази сила.” (Елън Уайт, „Притчи Христови, стр. 96 в оригинал)
Силата, която променя влеченията на сърцето – която променя човека – може да дойде единствено от делото на Светия Дух. И как става това? Когато просто Му дадем разрешение да прави всичко необходимо и се запознаем с Него.
„Всяко истинско послушание идва от сърцето. Христос работеше от сърце. Ако сме съгласни, Той ще се уеднакви с нашите мисли и цели и така ще съчетае сърцата и умовете ни и ще ги слее в послушание спрямо Неговата воля, че когато Го слушаме и Му се покоряваме, ние просто ще изпълняваме собствените си подбуди. Волята, облагородена и осветена, ще намира най-голяма наслада, като извършва Неговата служба. Когато познаваме Бога така, както имаме радостта да Го познаваме, животът ни ще бъде живот на постоянно послушание. Оценяването на Христовия характер и близостта ни с Бога ще ни накарат да намразим греха.” (Елън Уайт, „Копнежът на вековете”, стр. 668 в оригинал)
Но не можем ли просто да реформираме навиците и постъпките си? Няма ли това да ни направи по-подобни на Христос? Обмислете този абзац:
„Както квасът, който смесен с брашното работи отвътре навън, така и Божията милост работи при подготовката на сърцето, за да преобрази живота. Не е достатъчна само външна промяна, за да бъдем доведени до хармония с Бога. Има мнозина, които се опитват да се обновят, поправяйки някой лош навик като по този начин се надяват да станат християни. Но те са започнали не с това, с което трябва. Първо трябва да работим със сърцето. (Елън Уайт, „Притчи Христови”, стр. 97 в оригинал)
Бог не търси просто външна промяна. Той копнее за службата и послушанието, родени от любов към Него и Неговия закон. Религия, която се покорява поради всякаква друга причина, е фалшива.
Ако бяхте женени/омъжени – или за онези от вас, които са женени/омъжени, как би ви накарало да се почувствате, ако брачният ви партньор се е задължил да не прави секс с никого другиго, просто защото е трябвало да остане верен на вас, но през цялото време отчаяно е желаел да бъде с множество други хора?
И все пак, работи ли това в истинския живот? Някои могат да спорят, като твърдят, че има някои неща, които просто не желаем да правим и би трябвало просто да „избутаме” и да направим каквото и да е, независимо дали е от сърце или не. На такива бих предложим следния пример:
Поради множество предизвикателни обстоятелства в живота ни, брат ми и аз не винаги сме имали най-добрите взаимоотношения. Преди време Бог посочи това голямо сляпо петно в живота ми. Той работеше чрез мен по мощни начини, но осъзнах, че съм бил доста груб и нехристоподобен към него. Почувствах силна нужда да достигна до него и да поправя нещата като работя за възстановяване на взаимоотношенията. Почувствах, че е мой дълг да му се обадя и да подобря нещата. Въпреки това, всичко в мен се надигаше при представата за това. Борех се с всяка нишка на съществото си.
В този момент имах избор. Можех или да се опитам да се принудя – против желанието ми – да му се обадя, или да търся нови желания от Христос и да се доверя, че Той ще промени сърцето ми към радостно покорство. За съжаление първият начин е този, за който мнозина вярват, че е правилната и единствена стратегия. Такива бих запитал: Намирате ли истинска радост в закона на Йехова или правилата Му са товар?
В този момент в ума ми дойде обещанието от „Копнежът на вековете”, което гласи „Всяко истинско послушание идва от сърцето” (Уайт, стр. 668). Изисках това обещание и избрах да отложа обаждането на брат си.
Следващият ден, когато се събудих и проверявах телефона си, едно поразително осъзнаване на грубостта ми към брат ми ме обхвана. Заболя ме при мисълтаа за изобилната любов, която Бог има за мен и как не съм разгърнал тази любов към своя брат. В този момент имах силното желание в сърцето си да се свържа с брат си и да уредя нещата. И така, написах му текстово съобщение. Оттогава комуникираме повече и наистина се наслаждавам на това.
Какво щеше да стане, ако се бях насилил да му се обадя, когато не желаех да го направя? Би било ясно и за двама ни, че не искам да правя това. И освен това нямаше да имам повече желание да говоря с него.
Защо бихме се стремили да се принудим да вършим това, което мразим, когато Бог е обещал да промени сърцата ни да обичаме това, което преди сме мразили? Защо бихме продължили в тежък робски труд, когато Бог е обещал да ни даде мир и свобода? Просто е. По-скоро бихме зависели от себе си, отколкото да разчитаме в просто доверие и смирение на Христос, Когото не познаваме. Къде се намираш ти, скъпи приятелю?
Ще завърша с този „бисер”: „Никой не е толкова долен, толкова ниско паднал, за да остане извън действията на тази сила. Във всички, които се подчинят на Светия Дух, ще се всели един нов жизнен принцип; в човешката природа трябва да бъде възстановен изгубеният образ на Бога.” (Елън Уайт, „Притчи Христови”, стр. 96 в оригинал).
Молитвата ми е да дадете съгласието си за мощните дела на Святия Дух в сърцето ви.
Марк Пейдън, 24.01.2015