Мнозинството от адвентистите днес вярват, че Елън Уайт станала тринитаристка, въз основа на броящи се на пръсти цитати, свързани със Светия Дух. Те погрешно вярват, че тези цитати казват, че Светият Дух е трето същество, когато фактически тя проповядваше, че Светият Дух е Духът на Бога, идващ при нас чрез Неговия Син. В хилядите страници, написани от Елън Уайт, тя нарече Светия Дух „третото лице“ в четири цитата и нарече Светия Дух „личност“ два пъти. За съжаление това накара мнозина да заключат неправилно, че тя била тринитаристка.
Елън Уайт поучаваше, че Светият Дух е Христовият Дух и затова всъщност именно Христовия Дух беше нарекла „личност“. Не се обърквайте от следващото изявление. Елън Уайт разкриваше три лица, но само две същества. Може би сте объркани, но няма нужда да бъдете такива. Не съществува объркване щом научите какво още написа и поучаваше Елън Уайт по отношение на Светия Дух. Трябва да отбележим следва-щия крайно важен момент:
Елън Уайт изяви разграничение между думите „личност“ и „същество“. Докато говори за три „личности“, или „персоналности“, и „сили“ в Божеството, тя неизменно идентифицира само две същества – Отец и Неговия Син. Следователно, думите „личност“ и „същество“ за Елън Уайт притежават различни значения. Ако пропуснете това, е възможно в крайна сметка да помислите, че Светият Дух е друго същество, както беше съчинено от Католическата църква повече от 250 години след написването на Библията, и което учение, оттук следва, по никакъв начин не би могло да произлиза от Библията. След като Светият Дух е третата личност, тогава за когото и да казва Елън Уайт, че е Светият Дух, той трябва да бъде третата личност. И така, коя е тази трета личност, според Елън Уайт? За кого каза тя, че е Светият Дух?
„Светият Дух е Духът на Христос; той е Негов представител“ („Ръкописи“, том 13 (1895), стр. 313, пар. 3).
„Христос е оставил Своя Свят Дух да бъде Негов представител в света“ (Писмо 84 – 22 октомври 1895 г.).
„Светият Дух е Духът на Христос, изпратен на всичките човеци, за да им придаде достатъчност“ („Ръкописи“, том 14, стр. 84, пар. 3).
„Ние искаме Светия Дух, който е Исус Христос“ (Писмо 66, 10 април 1894 г.).
„...но това е квасът на Духа на Исус Христос, който е изпратен от небето, наречен „Светия Дух““ (Ръкопис 36 – 1893 г.).
Както можете да видите, третата личност не е трето същество, а Христовият Дух. А оттук следва, че Христовият Дух е третата личност, според терминологията на Елън Уайт.
Забележете, че доктрината за Триединството преподава трима Богове, както следва:
1) Отец;
2) Сина; и
3) Светия Дух.
Но тъй като Елън Уайт заявява, че Светият Дух е Христовият Дух, тя преподаваше:
1) Отец;
2) Сина; и
3) Светия Христов Дух.
Ако можете да броите до три, тогава не би трябвало да изпитате затруднение да потвърдите коя е третата личност.
Едно + едно + едно = „Христовия Дух“.
„Те имат един Бог и един Спасител; и един Дух – Духът на Христос – трябва да донесе единство в техните редици“ („Свидетелства“, том 9 (1909), стр. 189, пар. 3).
Но защо Елън Уайт наричаше често Светия Дух „Христовия Дух“, когато Светият Дух бива наричан също и „Божия Дух“ или „Духа на Отец“?
Защото Светият Дух е умът, силата и личното присъствие на самия Божий живот, който Отец изпраща на нас чрез Своя Син. Това не е отделна личност на Божеството, която бива изпращана. Това е самият живот на Бога, който идва при нас чрез Неговия възлюбен Син. Но, отново, как е възможно това? В Ефесяни 4:4 се казва:
„Има... един Дух...“
И при все това Библията говори за Божий Дух и за Христов Дух, в което се включват две Божествени същества. Ако Отец притежава Свят Дух, Синът също трябва да притежава такъв. Как тогава съществува само един Дух? Павел обяснява това в Римляни 8:9, където употребява „Божия Дух“ и „Христовия Дух“ взаимозаменяемо.
Тъй като са индоктринирани с лъжа, повечето хора пропускат това и още. Обърнете внимание, че Елън Уайт прие следните творби на Уагонър; тук се цитира и Римляни 8:9:
„И накрая, узнаваме за Божественото единство между Отец и Сина от факта, че и двамата имат един и същи Дух. Павел, след като каза, че плътските не могат да угодят на Бога, продължава: „Вие обаче не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов“ (Римляни 8:9) („Христос и Неговата правда“ (1890), стр. 23).
Тук откриваме, че Светият Дух е както Божий Дух, така и Дух на Христос“ (Е. Дж. Уагонър, „Христос и Неговата правда“ 1890, стр. 23), Йоан също обяснява, че именно чрез Своя Свети Дух както Отец, така и Синът правят Свое обиталище у нас: „Ако Ме обича някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби и Ние ще дойдем при него, и ще направим обиталище у него“ (Йоан 14:23).
Елън Уайт потвърждава това като придава допълнителна яснота на Йоан 14:23:
„Чрез Духа, Отец и Синът ще дойдат и ще направят Свое обиталище у вас“ („Библейско ехо“, 15 януари 1893 г.).
И така, как може Светият Дух да бъде както Божий Дух, така и Христов Дух?
Понеже Христос наследи всичко от Своя Отец, включително и живота Си.
„Защото както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си“ (Йоан 5:26).
Както каза Елън Уайт,
„Христос получи всичко от Бога, но Той прие, за да даде“ („Копнежът на вековете“, стр. 21).
Следователно, Бог даде не само Своя самосъществуващ живот, но също и Духа Си, тъй като Отец даде всичко на Своя Син.
„Отец даде Светия Дух без мярка на Сина Си“ („Ривю енд Хералд“, 5 ноември 1908).
Следователно, Отец и Синът са едно по Дух и споделят един и същи Дух.
„Те бяха двама и все пак почти идентични; двама по индивидуалност и все пак едно по дух, сърце и характер“ („Инструктор на мла-дежта“, 16 декември 1897 г.).
Следователно, Светият Дух не е друго същество, а присъствието на самия Бог, идващо при нас чрез Неговия Син.
„Като ни дава Своя Дух, Бог ни дава Себе Си“ („Свидетелства“, том 7 (1902 г.), стр. 273).
Елън Уайт показва ясно, че Божият Дух идва при нас чрез Неговия Единороден Син. Ето защо Светият Дух може с право да бъде наречен „Христов Дух“.
„Светият Дух, който изхожда от единородния Божий Син...“ („Ривю енд Хералд“, 5 април 1906 г.).
И тъй като Светият Дух е Божият Дух, идващ при нас чрез Неговия Син, това означава, че Утешителят също е Христос, чрез Неговия Дух, както Елън Уайт заявява многократно. По-долу се намира един от многото примери, доказващи това:
„Това се отнася за всеприсъствието на Христовия Дух, наречен „Утешителят““ („Ръкописи“, том 14, стр. 179, пар. 2).
Като говореше за Утешителя, Исус каза:
„Няма да ви оставя сираци [англ.: безутешни]; ще дойда при вас“ (Йоан 14:18).
„Светият Дух [на Христос] е Утешителят, в Христовото име. Той персонифицира Христос и при все това е отделна персоналност“ („Ръкописи“, том 20, стр. 324, пар. 2).
Следователно, собственият Свети Дух на Христос персонифицира самия Него и така би могъл да бъде оприличен на личност, притежаваща персоналност. Но това не е буквална личност и оттук следва, че не е същество, каквито Елън Уайт наричаше само Отец и Сина. Така собственият Дух на Христос персонифицира самия Него и при все това притежава отделна персоналност.
Кое нещо притежава персоналност? Една личност. Дали Светият Христов Дух е буквална личност? Разбира се, че не. Такава е лексика на Елън Уайт, която обърква само онези, които имат предразсъдъци или не поглеждат на други места в написаното от нея. Не забравяйте следващия много важен момент, който също потвърждава истината:
Елън Уайт нарича Христос чрез Неговия Дух „личност“.
„Когато изпитания засенчват душата, си спомнете Христовите думи, спомнете си, че Той е невидимо присъствие в лицето на Светия Дух“ („Божии дъщери“ (1897), стр. 185, пар. 2).
„Издигнете Христос в Неговата сила в лицето на Светия Дух. Той чака те да отворят вратата и Го допуснат“ (Писмо 59 – 29 март 1899 г.).
Някои правят погрешното заключение, че Светият Дух е друго същество, защото Елън Уайт написа, че Светият Дух представлява Христос и затова предполагат, че това трябва да бъде някой друг. Но не е така. Елън Уайт заявява, че Светият Дух е Духът на Христос и че собственият Му Дух представлява самия Него в света. Следователно, във втория цитат също се казва, че Светият Дух е Духът на Христос, който тя нарича „личност“. Тя казва, че понеже Неговият Дух може да представлява Него, Той идва при нас лично чрез Духа Си. Очевидно, Христовият Дух не е буквална личност и определено не е трето същество, както твърди доктрината за Триединството.
„Христос е оставил Своя Свят Дух да бъде Негов представител в света“ (Писмо 84 – 22 октомври 1895 г.).
„Исус присъства в лицето на Своя представител, Светия Дух, като съживява сърцата на смирените и каещите се“ („Ръкописи“ (1898), том 12, стр. 145, пар. 2).
От тези два цитата откриваме друга причина, поради която Елън Уайт наричаше Христовия Дух „личност“ - понеже Христовият Дух може да функционира независимо от Него. Не пропускайте това; собственият Дух на Христос представлява самия Него. Следователно, знаем, че думата „личност“ в този контекст има различно значение за нея.
Като говорим за „друг“, в Йоан 14:16-23 ни се казва пет пъти кой е Утешителят. Но в мига, в който Христос казва „друг Утешител“, повечето хора ослепяват за факта, че Той говори за самия Себе Си, въпреки следващите Му ясни думи. Гръцката дума за „друг“ е „Алос“, което означава „друг от същия вид“ и оттук означава „друг от същия вид като Христос“. Исус присъстваше при учениците Си във физическа форма, но след възнесението Си Той се връща в друга форма, а именно: чрез Духа Си. Оттук следва, че този „друг“ е Неговият Дух. Тъй като Христовият Дух може да функционира независимо от самия Него, изглежда като че Неговият Дух е „друг“. И понеже това е Неговият Дух, той е „друг от същия вид“. Ако Утешителят беше някой друг, различен, тогава Йоан щеше да употреби думата „Хетеро“, която означава „друг“ или „различен вид“. Лесно е да се разбере, щом узнаете.
Повечето пропускат да забележат, че Исус често говори за Себе Си в трето лице, както направи в следващия пасаж.
„Като изрече това, Исус вдигна очите Си към небето и каза: Отче, настана часът; прослави Сина Си, за да Те прослави и Синът Ти, както си Му дал власт над всяко създание да даде вечен живот на всички, които си Му дал. А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил“ (Йоан 17:1-3).
Също така когато говореше за Своето Второ пришествие, Той никога не употреби думата „Аз“.
„Защото Човешкият Син ще дойде в славата на Своя Отец със Своите ангели; и тогава ще въздаде на всеки според делата му“ (Матей 16:27).
Интересно е, че в най-значимото събитие от земната история не е спо-менат Светият Дух. Христос
„ще дойде в славата на Своя Отец със Своите ангели“ (Матей 16:27).
Ако съществуваше трето същество, то със сигурност щеше да бъде споменато, освен ако ще остане само в небето.
Друг пример е пътят към Емаус.
„И докато разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях; но силата на очите им бе отслабена, за да не Го познаят“ (Лука 24:15, 16).
Ако Светият Дух наистина беше трето същество, тогава Светият Дух щеше да бъде третото по възвишеност същество в небето, според доктрината за Триединството.
И ако Елън Уайт поучаваше, че Светият Дух е третото същество, тогава тя щеше да каже, че Светият Дух е третото по възвишеност същество в небето. Но не е така. Тя каза, че преди грехопадението на човека това били Отец, Синът и Сатана.
„Сатана, следващ след Христос, беше... най-висш по сила и слава“ („Знамения на времето“, 23 юли 1902 г.).
След грехопадението,
„това бе Гавриил - ангелът, втори по чин след Божия Син“ („Копнежът на вековете“, стр. 234).
Ето още един цитат за дори още по-голяма светлина относно този раз-криващ истината момент:
„Сатана, който някога бе красив ангел в небесните дворове, стана паднал ангел понеже не пожела да заема второ място, а да бъде следващ по чин след Бога. Той пожела Господ Исус да стане втори по чин след него, защото собствената му слава беше много скъпа в очите му. Той завидя на Христос, Спасителя. Изучавайте Божието слово и вижте до какво доведе в крайна сметка тази завист. Няма нищо, което да се печели чрез завиждания. Въпреки че в началото Сатана беше възвишен ангел с голяма слава в небесните дворове, тази слава беше угасена чрез жадуването му да бъде най-висшия по ранг след Бога“ (Ръкопис 74 – 20 март 1910 г.).
Следователно, от това виждаме, че Елън Уайт не поучаваше тук, нито поучаваше по принцип, че Светият Дух е трето същество, като Отец и Сина. Откриваме, че Елън Уайт разкрива по множество начини, че онова, което наричаше „третото лице“, е Христовият Дух, и с това нямаше предвид трето същество. Например, пребройте, за да видите кой според думите на Елън Уайт е третата личност. Толкова просто и толкова ясно.
„Те имат един Бог и един Спасител; и един Дух – Духът на Христос – трябва да донесе единство в техните редици“ („Свидетелства“, том 9 (1909), стр. 189, пар. 3).
„Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една на-дежда на званието ви“ (Ефесяни 4:4).
Истината може да се намери също и като се сравнят следните два цитата. Кой е Христовият представител, който е също така Светият Дух и третата личност на Божеството? Оттук следва, че подчертаните текстове се отнасят за една и съща същност: Христовият представител, Светият Дух, който е третото лице на Божеството, е Христовият Дух. Това е Неговият Дух, а не друго същество, както толкова много хора заключават днес погрешно, поради погрешен начин на мислене поради години вярване в лъжа, произлязла от ранната Католическа църква.
„Христос даде Своя представител, третата личност на Божеството, Светия Дух“ („Триумфиращият Христос“, стр. 301, пар. 4).
„Светият Дух е Духът на Христос; той е Негов представител“ („Ръкописи“, том 13 (1895), стр. 313, пар. 3).
И за допълнително доказателство Елън Уайт каза, че грехът може да бъде отблъснат само чрез третото лице.
„Грехът можеше да бъде отблъснат и победен само чрез мощното посредничество на третото лице на Божеството“ („Копнежът на веко-вете“, стр. 671, пар. 2).
Тъй като Елън Уайт казва, че Светият Дух е Духът на Христос, тогава Духът на Христос трябва да бъде третото лице, според нейната терминология. И оттук следва, че тя трябва да разкрива също, че третото лице, за което тя каза, че е единственото, което може да победи греха във вас, е Христос. Дали тя направи това? Всичко, което трябва да направите, е да погледнете какво още написа тя, за да потвърдите онова, което би трябвало да бъде очевидно.
„Няма сила във вас вън от Христос, но е ваша привилегия да имате Христос, пребъдващ в сърцето ви чрез вяра, и Той може да победи греха във вас, когато сътрудничите на Неговите усилия“ („Нашето високо призвание“, стр. 76, пар. 5).
„Със Своя Дух Христос изпраща помиряващо влияние и сила, която отнема греха“ („Ривю енд Хералд“, 19 май 1904 г.).
Следователно, Елън Уайт каза, че само третото лице може да победи греха във вас. Така че, в съответствие на всичко останало, написано от нея, тя разкрива, че онова, което наричаше „третото лице“, е Христовият Дух. Защо бихме помислили, че това е някой друг, различен от Този, Който победи греха на кръста?
Ето дори още повече доказателства. Кой е третото лице? Кой единствен може да обуздае силата на злото и да ни спаси от греха?
„Князът на силата на злото може да бъде обуздаван само чрез Божията сила в третото лице на Божеството, Светия Дух“ („Специал-ни свидетелства“, серия А (1897), номер 10, стр. 37).
„Само Исус притежава силата да спасява от греха, да освобождава от силата на злото; и да се съмняваме в Онзи, Който е положил живота Си за нас, е да оскърбяваме и обиждаме Отец“ („Ривю енд Хералд“, 10 февруари 1891 г.).
„Единствената защита срещу злото е Христос да се всели в сърцето чрез вяра в Неговата правда“ („Копнежът на вековете“, стр. 324, пар. 1).
Отново и отново тя разкриваше, че Светият Дух е Духът на Христос. И докато именно Христос чрез Неговия Дух тя наричаше „личност“, тя никога нямаше предвид буквална личност, както вече видяхме многократно. Следователно, тя никога не нарече Светия Дух „същество“, както наричаше само Отец и Сина.
Нека получим дори още повече доказателства, които не могат да бъдат отречени.
Ако Елън Уайт поучавала, че Светият Дух е трето същество (или буквална личност, ако предпочитате), тогава всички от следните цитати биха разкривали три същества. Но ако Светият Дух е личността на Христовия Дух, според употребявания от нея израз, объркал толкова много хора, тогава тя би разкривала само две същества, всеки път, без пропуск. Обърнете внимание на следните цитати, в които тя написа „единствено“ и „само“ .
„Единствено Отец и Синът трябва да бъдат въздигани“ („Инструктор на младежта“, 7 юли 1898 г.).
Само две същества. Каза ли тя, че трябва да бъдат въздигани единствено Отец, Синът и Светият Дух? Не, не каза това.
„Единствено Бог и Христос знаят какво са стрували човешките души“ („Знамения на времето“, 13 януари 1909 г.).
„Бог уведоми Сатана, че единствено на Своя Син щеше да разкрива тайните Си намерения и изиска от цялото небесно семейство, дори от Сатана, да Му отдава абсолютно, неоспоримо покорство“ („Знамения на времето“, 9 януари 1879 г.).
„Може ли някой да отчете Божието снизхождение в приготовлението на евангелското празненство и неговата голяма цена, и да се отнесе към поканата с пренебрежение? Никой човек, нито дори най-висшият ангел, не може да пресметне голямата цена; тя е известна единствено на Отец и Сина“ („Библейско ехо“, 28 октомври 1895 г.).
Само две същества. Ако Светият Дух беше трето, съравно същество, тогава той също щеше да знае. Но тъй като той е Духът на Христос, нещата не стоят така.
„Единственото същество, което беше едно с Бога, живя закона в човешко естество, снижи се до скромния живот на обикновен работник и се трудеше на дърводелската пейка със Своя земен родител” („Знамения на времето”, 14 октомври 1897 г., пар. 3).
„Христос, Словото, единородният Божи Син бе едно с вечния Баща - едно по естество, по характер и намерение, единственото същество в цялата вселена, напълно посветено в плановете и намеренията на Бога. Чрез Христос действаше Отец при сътворението на небесните същества“ („Великата борба“, стр. 493).
Само две същества. Тринитарист не може да направи което и да е от изявленията, които прочетохме току-що. Не може да има съмнение, че Елън Уайт заявява, че има само две същества като третата същност не е трето същество, а Христовият Дух. Всички тези изявления са само малък пример за онова, което би могло да се даде. Елън Уайт не само заяви стотици пъти по различни начини, че Светият Дух е Духът на Христос (а оттук следва, че не е трето същество), но също така потвърждава, че има само две същества.
А колко същества има според думите на Библията?
„Но за нас има само един Бог – Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ - Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него“ (1 Коринтяни 8:6).
Само две същества.
Тринитаристите и дори президентът на Църквата на адвентистите от седмия ден твърдят, че в Сътворението участвали три същества и че Битие 1:26 се отнася за три същества.
Елън Уайт цитира Битие 1:26 и заявява с яснота точно кой говори и на кого говори той.
„Ние“ [англ.: let us] в стиха се отнася за Отец и Сина, също както заявява Писанието – само две същества.
„Отец и Синът се заеха с чудното, могъщо дело, върху което бяха размишлявали, по създаването на света. След като бяха създадени земята и животните по нея, Отец и Синът изпълниха намерението Си, което беше съставено преди грехопадението на Сатана – да създадат човека по Своя собствен образ. Те бяха работили заедно при сътворяването на земята и всичко живо по нея. И сега Бог каза на Своя Син: „Да създадем човека по Нашия образ““ („Духът на пророчеството“, том 1, стр. 24, 25).
При вече дадените масивни доказателства, не би трябвало да се изиск-ват повече доказателства.
Но нека все пак дадем още. Ако Светият Дух е Духът на Христос, тогава Елън Уайт ще пише и поучава, че Утешителят е Христовият Дух и оттук следва, че Светият Дух не е и не може да бъде трето същество.
„Това се отнася за всеприсъствието на Христовия Дух, наречен „Утешителят““ („Ръкописи“, том 14, стр. 179, пар. 2).
„Нека изучават седемнадесета глава на Йоан и научат как да се молят и как да живеят молитвата на Христос. Той е Утешителят. Той ще пребъдва в сърцата им, правейки радостта им пълна“ („Ривю енд Хералд“, 27 януари 1903 г.).
„Когато чрез вяра гледаме към Исус, нашата вяра пронизва сянката и ние благоговеем пред Бога за Неговата чудна любов в даването на Исус, Утешителя“ („Ръкописи“, том 19, стр. 297, пар. 3).
„Христос трябва да бъде познат с блаженото име Утешител. „Утешителят,“ каза Христос на учениците Си, „Святият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви казал““ (цитира се Йоан 14:26)“ (Ръкопис 7 – 1902 г., пар. 10).
„Спасителят е нашият Утешител. Уверила съм се, че е такъв“ („Ръкописи“, том 8, стр. 49, пар. 3).
И ако Светият Дух е Духът на Христос, тогава Елън Уайт, ще пише и поучава, че Духът на истината е Христовият Дух, а оттук следва, че Светият Дух не е и не може да бъде трето същество.
„Исус идва при вас като Духа на истината. Изучавайте ума на Духа, съветвайте се със своя Господ, следвайте по Неговия път“ („Ръко-писи“, том 2, стр. 337, пар. 1).
„На напътствието на този Утешител могат да се уповават безуслов-но всички, които вярват в Христос. Той е Духът на истината, но тази истина светът не може нито да разпознае, нито да приеме“ („Ръкописи“, том 12, стр. 260, пар. 1).
„Ние не можем да бъдем с Христос лично, както бяха Неговите първи ученици, но Той е изпратил Своя Свят Дух, за да ни води във всяка истина и чрез тази сила ние също можем да свидетелстваме за Спасителя [цитира се Йоан 16:13]“ (Ръкопис 30, 18 юни 1900 г.).
Чий дух изпрати Христос, за да ни води във всяка истина? Това беше Неговият Дух, а не друго същество. И ако Светият Дух е Духът на Христос, тогава Елън Уайт ще пише и поучава, че Светият Дух, който Христос вдъхна на учениците Си, беше собственият Му Дух, а оттук следва, че Светият Дух не е и не може да бъде трето същество.
„„И като рече това, духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух!“
Преди да можеха да изпълнят своите официални задължения във връзка с църквата, Христос им вдъхна Своя Дух“ („Копнежът на вековете“, стр. 805).
„Исус чака да духне върху всички Свои ученици и да им даде Божественото вдъхновение на Своя освещаващ Дух, и да влее жизненото влияние от Себе Си на Своя народ“ („Знамения на времето“, 3 октомври 1892 г.).
„Исус се старае да ги наведе на мисълта, че като дава Своя Свят Дух, Той им дава славата, която Отец е дал на Него, така че Той и Неговият народ да бъдат едно в Бога“ („Знамения на времето“, 3 октомври 1892 г.).
И ако Светият Дух е Духът на Христос, тогава Елън Уайт ще пише и поучава, че Светият Дух, даден на Петдесетница, бил Христовият Дух, а оттук следва, че Светият Дух не е и не може да бъде трето същество.
„„И като рече това, духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух! На когото простите греховете, простени им са; и на когото задържите - задържани са."
Светият Дух не бе още напълно изявен, защото Христос не бе още прославен. По-пълното изливане на Светия Дух стана едва след Христовото възнесение. Без да Го получат, учениците нямаше да могат да изпълнят поръчката за проповядване на евангелието по целия свят. Но Духът беше даден със специална цел. Преди да можеха да изпълнят своите официални задължения във връзка с църквата, Христос им вдъхна Своя Дух“ („Копнежът на вековете“, стр. 805).
„Когато Светият Дух беше излян върху ранната църква, „множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа“. Христовият Дух ги направи едно. Това е плодът на пребъдването в Христос“ (Ежедне-вен болетин на Генералната конференция, 6 февруари 1893 г.).
„Обещанието за Светия Дух не е ограничено за никоя епоха или националност. Христос заяви, че Божественото влияние на Неговия Дух ще бъде с последователите Му до края. От деня на Петдесетница до наши дни Утешителят е бил изпращан на предавалите се напълно на Господа и на Неговата служба“ („Деяния на апостолите“, стр. 49, пар. 2).
И ако Светият Дух е Духът на Христос, тогава онова, което Елън Уайт наричаше „третата сила“, ще бъде Христовият Дух и тя ще пише и поучава, че Неговият Дух е Божествена сила, а оттук следва, че Светият Дух не е трето същество.
„Христос е дал Своя Дух като Божествена сила“ („Ривю енд Хералд“, 19 ноември 1908 г.).
И ако Светият Дух е Духът на Христос, тогава Елън Уайт ще пише и поучава, че Светият Дух, изпращан от Христос да Го представлява, е собственият Му Дух, а оттук следва, че Светият Дух не е и не може да бъде трето същество.
„Христос е оставил Своя Свят Дух да бъде Негов представител в света, за да дава небесна помощ на всяка гладуваща, жадуваща душа“ (Писмо 84 – 22 октомври 1895 г.).
„Светият Дух е Духът на Христос; Той е Негов представител. Тук се намира Божественото средство, което носи убеждение на сърцата. Когато силата на Неговия Дух бива разкривана чрез Божиите служители, ние виждаме Божественото естество да проблясва през човешкото естество“ („Ръкописи“, том 13 (1895), стр. 313, пар. 3).
„Христос дойде в нашия свят, но светът не можа да издържи Неговата чистота. Той е отишъл при Своя Отец, но е изпратил Своя Свят Дух, който да Го представлява в света докато дойде отново“ (Ръкопис 1, 11 януари 1897 г.).
„Натоварен с човешко естество, Христос не можеше да бъде на всяко място лично; затова беше като цяло в тяхно преимущество Той да ги остави, да отиде при Своя Отец и да изпрати Светия Дух, за да бъде Негов приемник на земята. Светият Дух е самият Той [Христос], съблечен от персоналността на човешкото естество и независим от нея. Той щеше да представлява Себе Си като присъстващ на всяко място чрез Своя Свят Дух, като Вездесъщия“ (Писмо 119, 18 февруари 1895 г.).
С пълна последователност, отговорът винаги е един и същи. Тежината на доказателствата е неоспорима. Следователно, когато Елън Уайт заявява следното, тя има предвид точно онова, което казва. И тъй като тя наричаше Светия Дух „третото лице“, тогава „третото лице“ трябва да бъде която и да е личност, за която тя заявява, че е Светият Дух. А именно това разкри тя. Всичко разгледано и още разкриват, че тя наричаше третата личност „Христовия Дух“. И ако тя не беше заявила следното, нейните писания щяха да се намират в сериозно противоре-чие, а нещата не стоят така. Следователно, във всяко едно отношение тя е неизменна – че това е Христовият Дух, а не друго същество.
„Светият Дух е Духът на Христос“ („Ръкописи“, том 13 (1895), стр. 313, пар. 3).
„Ние искаме Светия Дух, който е Исус Христос“ (Писмо 66, 10 април 1894 г.).
Някои може би ще предположат, че Светият Дух е буквално същество, защото, както те твърдят, Библията винаги нарича Светия Дух „той“ или „него“. Но това е неправилно, тъй като фактически има два стиха, които наричат Светия Дух направо „то“. И при все това вие никога не бихте нарекли Отец или Сина „то“. Затова как е възможно Светият Дух да бъде отделно, съравно същество, каквито са Отец и Синът? Съвременни преводи, произлизащи от католическите източници Кодекс Ватиканус, са променили целенасочено тези стихове от „то“ на „него“, за да скрият този факт, в опит да направят така, че Духът да изглежда като друго същество. Това е не само нечестно, но е и променяне на Божието слово, което носи със себе си тежки наказания.
Нека погледнем два стиха от превода на крал Яков, които са преведени правилно.
„Така Самият [англ.: itself] Дух свидетелства с нашия дух, че сме Божии деца.“ (Римляни 8:16).
„Така също и Духът ни помага в нашата слабост. Защото не знаем за какво да се молим както трябва; но Самият англ.: itself] Дух се застъпва за нас в неизговорими стенания“ (Римляни 8:26).
Докато има стихове, които наричат Светия Дух „то“, фактически няма нито един стих, който да нарича Светия Дух направо „той“ или „него“, което, ако имаше такива, щеше да бъде противоречие с Писанието. Но има пет пасажа в Йоан, които косвено наричат Духа „той“ или „него“, в три последователни глави. Тъй като Светият Дух не може да бъде наречен едновременно и „то“, и „той“/„него“, тогава трябва да има нещо друго по отношение на тези стихове и това за кого/какво се отнасят те. Отговорът става много ясен щом узнаете кой е Утешителят, защото всеки един от тези стихове се отнася за Утешителя и за Духа на истина-та, който е съвсем същата личност. Следователно, кой е Утешителят (наречен също и „Духът на истината“), който ни води във всяка истина? Това фактически е Христос, чрез Своя Свят Дух, както видяхте току-що. Ето защо са употребени личните местоимения „той“ и „него“, тъй като Йоан говореше конкретно за Христос, дори ако това беше чрез Неговия Дух.
Други са поучавани, че Светият Дух притежава ум, воля и емоции, и следователно трябва да бъде буквална личност. Често чувате:
„Как можете да наскърбите Светия Дух, ако той не е действителна личност?“
Когато наскърбяваме Светия Дух, чий Дух наскърбяваме?
„О, как наскърбяваме чистия, Свят Дух на Христос с оскверняващите си грехове! Ние не сме подготвени да оценим святото общение с Христос и един с друг, ако не сме очистени чрез Неговото благотворно действие“ („Ривю енд Хералд“, 5 юли 1898 г.).
Духът на всяко живо същество притежава персоналност, защото нашият дух е нашата персоналност. Така и Светият Дух притежава персонал-ност, защото Бог и Неговият Син притежават персоналност.
„Като ни дава Своя Дух, Бог ни дава Себе Си“ („Свидетелства към църквата“, том 7 (1902), стр. 273, пар. 1).
Това не е друго същество или някаква безлична сила. Това е присъствието и силата на самия Бог. Това е собственият Дух на Бога, притежаващ собствената персоналност на Бога. Ако можех да ви дам своя дух, чия персоналност щяхте да имате? Моята. Следователно, Божият Дух притежава Божията персоналност. И тъй като вашият дух е вашите ум, воля и емоции, откриваме, че гръцката и еврейската дума за „дух“ означават също и ум, както бихте очаквали.
В речника на Стронг се казва:
„Дихание; метафорично: живот, дух, ум“.
Както каза Павел, никой не познава Божиите помисли освен Божия Дух (1 Коринтяни 2:11). Защо? Защото това е Божият Дух, Неговият Дух.
Елън Уайт имаше много основания да нарича Христовия Дух „личност“, както видяхме.
Идеята за Светия Дух като друго същество е втората и последна част от доктрината за Триединството, която е доктрина, съставена от хора, идваща от Католическата църква – доктрина, вдъхновена от Сатана, за да може той да получи поклонението, което желае. Това е лъжа, с която биват индоктринирани повечето хора. Затова те се затрудняват, когато най-сетне чуят действителната истина, тъй като тя им изглежда чужда, въпреки че е истина. Действителната трета личност не е буквална личност, а е Христовият Дух. Елън Уайт разкриваше това ясно отново и отново. Следният цитат е много ясен във връзка с това кого наричаше тя „третата личност“. И това очевидно не е буквална личност и не е трето същество. Ако можете да броите до три, би трябвало да нямате никакво затруднение спрямо този цитат.
Едно + едно + едно = Христовия Дух.
„Те имат един Бог и един Спасител; и един Дух – Духът на Христос – трябва да донесе единство в техните редици“ („Свидетелства“, том 9 (1909), стр. 189, пар. 3).
Забележете за кого/какво казва Елън Уайт, че е единият Дух. Тя казва, че това е Духът на Христос.
Някой може би ще попита:
Защо нещо, наречено „дух“, е друго същество?
Дали нашият дух е друго същество? Разбира се, че не. Тогава защо мнозина заключават, че Божият Дух е друго същество? Библията нарича Светия Дух „Божия Дух“, „Духа на Отец“ и „Христовия Дух“. Всички тези заявяват, че това е Дух, принадлежащ на това същество. Ако Светият Дух беше друг бог, тогава той щеше да бъде наричан в Писанието „Бог Дух“. И при все това Библията никога не употребява тази фраза. Защо? Защото тя е неправилна в библейски план. Тази фраза произлезе от същата антихристка сила, съчинила фалшивата доктрина за Триединството. Удивително е как всекидневно все повече и повече хора употребяват тази небиблейска фраза, чийто произход идва от антихриста.
И така, откриваме също, че Библията никога не казва буквално, че Светият Дух е друго същество. Т.нар. доказателства винаги са някаква представа, която се предполага поради това, че човекът е индоктрини-ран с погрешни представи, които не са правилни в библейски план. Тринитаристите винаги наблягат на въпроса за Светия Дух като трето същество, сякаш не е възможно това да бъде погрешно и сякаш е заявено непогрешимо в Писанието. Ако Светият Дух наистина беше трето същество, противно на това, което всъщност представлява един дух, тогава това със сигурност би било заявено с несъмнени думи някъде в Писанието. И при все това Библията фактически никъде не казва каквото и да е такова нещо. И защо би казала? Това не е нищо повече от човешка представа, съчинена от антихристката сила, с която мнозина са индоктринирани от небиблейски предположения и погрешни представи.
Забележете също, че във въведението към всичките си писма към вярващите в различните църкви апостол Павел отправя пожелание за благо-дат само от Отец и Сина. Той никога не включва Светия Дух. Подобава да размислим защо не. Трябва да е имало много добра причина за изключването на Светия Дух от тези въведения. Трябва да помним също, че Павел пишеше под прякото вдъхновение на Светия Дух. Трябва да си припомняме молитвата, която Исус отправи към Своя Отец. В тази молитва Той каза:
„А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил“ (Йоан 17:3).
Ако, както твърдят някои, Светият Дух е личност каквито са Отец и Синът, тогава защо Исус не спомена, че вечният живот представлява опознаването и на него? С други думи, защо отново да изключва Светия Дух? Имаше ли Исус добро основание да направи това? Очевидно Той трябва да е имал някакво основание. Елън Уайт е последователна на сто процента във всичко, което е написала, и доказателствата са неопровержими. Само онзи, който има предразсъдъци, няма да види очевидната истина, вместо лъжата, с която са индоктринирани толкова много хора. Тя написа:
Светият Дух е Духът на Христос; третата личност е Духът на Христос; третата велика сила е Духът на Христос; третата високопоставена личност е Духът на Христос; Духът на истината е Духът на Христос; Утешителят е Духът на Христос; Духът, който Исус вдъхна на учениците Си, беше Неговият Дух; Светият Дух, който Христос изпрати да представлява самия Него, беше собственият Му Дух; Светият Дух, даден на Петдесетница, беше собственият Му Дух; и когато наскърбяваме Светия Дух, ние наскърбяваме Духа на Христос.
И видяхме, че Елън Уайт разкрива отново и отново, че имаше само две същества в Божеството.
Всичко, което трябва да направите, е да пожелаете истината и да престанете да четете някои от неясните цитати от нея с мисленето на тринитарист. Ранните пионери нямаха проблем с тези няколко цитата, защото знаеха кой е Светият Дух и никога нямаше да ги прочетат по погрешен начин. Но ако вашето убеждение е, че Светият Дух е друго същество, тогава ще видите именно това, когато ги четете. И ако вярвате в това, тогава вие неволно ще отдавате обожанието си на едно творение на Сатана, или дори още по-лошо – поклонението си.
Затова сега имате две възможности за избор: да признаете истината, която сме представили чрез Духа на пророчеството и Библията и да приемете тази най-прекрасна истина, че Светият Дух е присъствието на Христос във вас, да признаете, че това е вашият Господ и Спасител, Който умря на кръста за вас и че именно Неговият Свят Дух ни утешава и води във всяка истина. Исус е истината (Йоан 14:6) и именно чрез Своя Дух Той е с вас през всичките дни до свършека на света (Матей 28:20), като наш Утешител и Водач. Само Христос е живял човешкия живот така, както нас, и никой не е по-способен от Него да бъде наш Утешител. И тъй като именно Христос победи греха на кръста, само Той може да победи греха в нас.
Този Свети Дух е средство, чрез което Бог Отец и Неговият Син живеят в и чрез нас. Затова имаме общение чрез Отец и Сина чрез Техния Дух. Техният Дух е проводникът за комуникация, чрез който общуваме с тях. Общението не може да бъде възможно, когато се извършва чрез посредник, чрез междинно лице, каквото създаде Католическата църква в някаква измислена представа за трето същество. Както каза Йоан,
„нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос“.
„Това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас; а пък нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос“ (1 Йоаново 1:3).
Действителната истина е толкова скъпоценна и красива, че ме кара да се чудя защо който и да било човек в здравия си разсъдък би я отхвърлил. И как можете да имате праведност чрез вяра в Христос? Ако Светият Дух не е Христос във вас, не можете да имате. Има само един Посредник между Бога и човека и това е Исус Христос.
„Защото има само един Бог и един Посредник между Бога и хората - Човекът Христос Иисус“ (1 Тимотей 2:5).
„Макар че е Първосвещеник и Посредник в небесното светилище, представен е като вървящ насам-натам сред Своите църкви по земята“ („Деяния на апостолите“, стр. 586, пар. 1).
Ако вашата преданост е отправена към хора, към църквата ви, тогава можете да продължите да отричате стотиците ясни цитати от Духа на пророчеството и Библията и да продължите да поддържате лъжата, с която сте индоктринирани, дошла от антихристката сила чрез Сатана, за да може той да се сдобие с поклонението ви. Представата за Светия Дух като друго същество създава също така втори посредник, което, разбира се, противоречи на Писанието. Няма красота или истина в лъжата. Тя е фалшификация от Сатана.
„„И съвет на мир ще бъде между двамата”.
Любовта на Отца, не по-малкa от тази на Сина, е източник на спасение за изгубеното човечество.
Преди да си замине, Исус каза на учениците Си:
„Не ви казвам, че Аз ще поискам от Отца за вас; защото сам Отец ви люби...“ (Йоан 16:26-27).
„Сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си...“ (2 Кор. 5:19).
И в службата в небесното светилище има съвет на мир между двамата.
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16)“ („Великата борба“ (1888), стр. 416, пар. 4).
„...и ще бъде свещеник на престола си; и съвет на мир ще бъде между двамата“ (Захария 6:13).
Дали вашият съвет на мир е между Отец и Неговия Син, както учат Библията и Духът на пророчеството, или вашият съвет е между членове-те на фалшивата доктрина за Триединството?
Елън Уайт изяви разграничение между думите „личност“ и „същество“. Докато говори за три „личности“, или „персоналности“, и „сили“ в Божеството, тя неизменно идентифицира само две същества – Отец и Неговия Син. Следователно, думите „личност“ и „същество“ за Елън Уайт притежават различни значения. Ако пропуснете това, е възможно в крайна сметка да помислите, че Светият Дух е друго същество, както беше съчинено от Католическата църква повече от 250 години след написването на Библията, и което учение, оттук следва, по никакъв начин не би могло да произлиза от Библията. След като Светият Дух е третата личност, тогава за когото и да казва Елън Уайт, че е Светият Дух, той трябва да бъде третата личност. И така, коя е тази трета личност, според Елън Уайт? За кого каза тя, че е Светият Дух?
„Светият Дух е Духът на Христос; той е Негов представител“ („Ръкописи“, том 13 (1895), стр. 313, пар. 3).
„Христос е оставил Своя Свят Дух да бъде Негов представител в света“ (Писмо 84 – 22 октомври 1895 г.).
„Светият Дух е Духът на Христос, изпратен на всичките човеци, за да им придаде достатъчност“ („Ръкописи“, том 14, стр. 84, пар. 3).
„Ние искаме Светия Дух, който е Исус Христос“ (Писмо 66, 10 април 1894 г.).
„...но това е квасът на Духа на Исус Христос, който е изпратен от небето, наречен „Светия Дух““ (Ръкопис 36 – 1893 г.).
Както можете да видите, третата личност не е трето същество, а Христовият Дух. А оттук следва, че Христовият Дух е третата личност, според терминологията на Елън Уайт.
Забележете, че доктрината за Триединството преподава трима Богове, както следва:
1) Отец;
2) Сина; и
3) Светия Дух.
Но тъй като Елън Уайт заявява, че Светият Дух е Христовият Дух, тя преподаваше:
1) Отец;
2) Сина; и
3) Светия Христов Дух.
Ако можете да броите до три, тогава не би трябвало да изпитате затруднение да потвърдите коя е третата личност.
Едно + едно + едно = „Христовия Дух“.
„Те имат един Бог и един Спасител; и един Дух – Духът на Христос – трябва да донесе единство в техните редици“ („Свидетелства“, том 9 (1909), стр. 189, пар. 3).
Но защо Елън Уайт наричаше често Светия Дух „Христовия Дух“, когато Светият Дух бива наричан също и „Божия Дух“ или „Духа на Отец“?
Защото Светият Дух е умът, силата и личното присъствие на самия Божий живот, който Отец изпраща на нас чрез Своя Син. Това не е отделна личност на Божеството, която бива изпращана. Това е самият живот на Бога, който идва при нас чрез Неговия възлюбен Син. Но, отново, как е възможно това? В Ефесяни 4:4 се казва:
„Има... един Дух...“
И при все това Библията говори за Божий Дух и за Христов Дух, в което се включват две Божествени същества. Ако Отец притежава Свят Дух, Синът също трябва да притежава такъв. Как тогава съществува само един Дух? Павел обяснява това в Римляни 8:9, където употребява „Божия Дух“ и „Христовия Дух“ взаимозаменяемо.
Тъй като са индоктринирани с лъжа, повечето хора пропускат това и още. Обърнете внимание, че Елън Уайт прие следните творби на Уагонър; тук се цитира и Римляни 8:9:
„И накрая, узнаваме за Божественото единство между Отец и Сина от факта, че и двамата имат един и същи Дух. Павел, след като каза, че плътските не могат да угодят на Бога, продължава: „Вие обаче не сте плътски, а духовни, ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов“ (Римляни 8:9) („Христос и Неговата правда“ (1890), стр. 23).
Тук откриваме, че Светият Дух е както Божий Дух, така и Дух на Христос“ (Е. Дж. Уагонър, „Христос и Неговата правда“ 1890, стр. 23), Йоан също обяснява, че именно чрез Своя Свети Дух както Отец, така и Синът правят Свое обиталище у нас: „Ако Ме обича някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби и Ние ще дойдем при него, и ще направим обиталище у него“ (Йоан 14:23).
Елън Уайт потвърждава това като придава допълнителна яснота на Йоан 14:23:
„Чрез Духа, Отец и Синът ще дойдат и ще направят Свое обиталище у вас“ („Библейско ехо“, 15 януари 1893 г.).
И така, как може Светият Дух да бъде както Божий Дух, така и Христов Дух?
Понеже Христос наследи всичко от Своя Отец, включително и живота Си.
„Защото както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си“ (Йоан 5:26).
Както каза Елън Уайт,
„Христос получи всичко от Бога, но Той прие, за да даде“ („Копнежът на вековете“, стр. 21).
Следователно, Бог даде не само Своя самосъществуващ живот, но също и Духа Си, тъй като Отец даде всичко на Своя Син.
„Отец даде Светия Дух без мярка на Сина Си“ („Ривю енд Хералд“, 5 ноември 1908).
Следователно, Отец и Синът са едно по Дух и споделят един и същи Дух.
„Те бяха двама и все пак почти идентични; двама по индивидуалност и все пак едно по дух, сърце и характер“ („Инструктор на мла-дежта“, 16 декември 1897 г.).
Следователно, Светият Дух не е друго същество, а присъствието на самия Бог, идващо при нас чрез Неговия Син.
„Като ни дава Своя Дух, Бог ни дава Себе Си“ („Свидетелства“, том 7 (1902 г.), стр. 273).
Елън Уайт показва ясно, че Божият Дух идва при нас чрез Неговия Единороден Син. Ето защо Светият Дух може с право да бъде наречен „Христов Дух“.
„Светият Дух, който изхожда от единородния Божий Син...“ („Ривю енд Хералд“, 5 април 1906 г.).
И тъй като Светият Дух е Божият Дух, идващ при нас чрез Неговия Син, това означава, че Утешителят също е Христос, чрез Неговия Дух, както Елън Уайт заявява многократно. По-долу се намира един от многото примери, доказващи това:
„Това се отнася за всеприсъствието на Христовия Дух, наречен „Утешителят““ („Ръкописи“, том 14, стр. 179, пар. 2).
Като говореше за Утешителя, Исус каза:
„Няма да ви оставя сираци [англ.: безутешни]; ще дойда при вас“ (Йоан 14:18).
„Светият Дух [на Христос] е Утешителят, в Христовото име. Той персонифицира Христос и при все това е отделна персоналност“ („Ръкописи“, том 20, стр. 324, пар. 2).
Следователно, собственият Свети Дух на Христос персонифицира самия Него и така би могъл да бъде оприличен на личност, притежаваща персоналност. Но това не е буквална личност и оттук следва, че не е същество, каквито Елън Уайт наричаше само Отец и Сина. Така собственият Дух на Христос персонифицира самия Него и при все това притежава отделна персоналност.
Кое нещо притежава персоналност? Една личност. Дали Светият Христов Дух е буквална личност? Разбира се, че не. Такава е лексика на Елън Уайт, която обърква само онези, които имат предразсъдъци или не поглеждат на други места в написаното от нея. Не забравяйте следващия много важен момент, който също потвърждава истината:
Елън Уайт нарича Христос чрез Неговия Дух „личност“.
„Когато изпитания засенчват душата, си спомнете Христовите думи, спомнете си, че Той е невидимо присъствие в лицето на Светия Дух“ („Божии дъщери“ (1897), стр. 185, пар. 2).
„Издигнете Христос в Неговата сила в лицето на Светия Дух. Той чака те да отворят вратата и Го допуснат“ (Писмо 59 – 29 март 1899 г.).
Някои правят погрешното заключение, че Светият Дух е друго същество, защото Елън Уайт написа, че Светият Дух представлява Христос и затова предполагат, че това трябва да бъде някой друг. Но не е така. Елън Уайт заявява, че Светият Дух е Духът на Христос и че собственият Му Дух представлява самия Него в света. Следователно, във втория цитат също се казва, че Светият Дух е Духът на Христос, който тя нарича „личност“. Тя казва, че понеже Неговият Дух може да представлява Него, Той идва при нас лично чрез Духа Си. Очевидно, Христовият Дух не е буквална личност и определено не е трето същество, както твърди доктрината за Триединството.
„Христос е оставил Своя Свят Дух да бъде Негов представител в света“ (Писмо 84 – 22 октомври 1895 г.).
„Исус присъства в лицето на Своя представител, Светия Дух, като съживява сърцата на смирените и каещите се“ („Ръкописи“ (1898), том 12, стр. 145, пар. 2).
От тези два цитата откриваме друга причина, поради която Елън Уайт наричаше Христовия Дух „личност“ - понеже Христовият Дух може да функционира независимо от Него. Не пропускайте това; собственият Дух на Христос представлява самия Него. Следователно, знаем, че думата „личност“ в този контекст има различно значение за нея.
Като говорим за „друг“, в Йоан 14:16-23 ни се казва пет пъти кой е Утешителят. Но в мига, в който Христос казва „друг Утешител“, повечето хора ослепяват за факта, че Той говори за самия Себе Си, въпреки следващите Му ясни думи. Гръцката дума за „друг“ е „Алос“, което означава „друг от същия вид“ и оттук означава „друг от същия вид като Христос“. Исус присъстваше при учениците Си във физическа форма, но след възнесението Си Той се връща в друга форма, а именно: чрез Духа Си. Оттук следва, че този „друг“ е Неговият Дух. Тъй като Христовият Дух може да функционира независимо от самия Него, изглежда като че Неговият Дух е „друг“. И понеже това е Неговият Дух, той е „друг от същия вид“. Ако Утешителят беше някой друг, различен, тогава Йоан щеше да употреби думата „Хетеро“, която означава „друг“ или „различен вид“. Лесно е да се разбере, щом узнаете.
Повечето пропускат да забележат, че Исус често говори за Себе Си в трето лице, както направи в следващия пасаж.
„Като изрече това, Исус вдигна очите Си към небето и каза: Отче, настана часът; прослави Сина Си, за да Те прослави и Синът Ти, както си Му дал власт над всяко създание да даде вечен живот на всички, които си Му дал. А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил“ (Йоан 17:1-3).
Също така когато говореше за Своето Второ пришествие, Той никога не употреби думата „Аз“.
„Защото Човешкият Син ще дойде в славата на Своя Отец със Своите ангели; и тогава ще въздаде на всеки според делата му“ (Матей 16:27).
Интересно е, че в най-значимото събитие от земната история не е спо-менат Светият Дух. Христос
„ще дойде в славата на Своя Отец със Своите ангели“ (Матей 16:27).
Ако съществуваше трето същество, то със сигурност щеше да бъде споменато, освен ако ще остане само в небето.
Друг пример е пътят към Емаус.
„И докато разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях; но силата на очите им бе отслабена, за да не Го познаят“ (Лука 24:15, 16).
Ако Светият Дух наистина беше трето същество, тогава Светият Дух щеше да бъде третото по възвишеност същество в небето, според доктрината за Триединството.
И ако Елън Уайт поучаваше, че Светият Дух е третото същество, тогава тя щеше да каже, че Светият Дух е третото по възвишеност същество в небето. Но не е така. Тя каза, че преди грехопадението на човека това били Отец, Синът и Сатана.
„Сатана, следващ след Христос, беше... най-висш по сила и слава“ („Знамения на времето“, 23 юли 1902 г.).
След грехопадението,
„това бе Гавриил - ангелът, втори по чин след Божия Син“ („Копнежът на вековете“, стр. 234).
Ето още един цитат за дори още по-голяма светлина относно този раз-криващ истината момент:
„Сатана, който някога бе красив ангел в небесните дворове, стана паднал ангел понеже не пожела да заема второ място, а да бъде следващ по чин след Бога. Той пожела Господ Исус да стане втори по чин след него, защото собствената му слава беше много скъпа в очите му. Той завидя на Христос, Спасителя. Изучавайте Божието слово и вижте до какво доведе в крайна сметка тази завист. Няма нищо, което да се печели чрез завиждания. Въпреки че в началото Сатана беше възвишен ангел с голяма слава в небесните дворове, тази слава беше угасена чрез жадуването му да бъде най-висшия по ранг след Бога“ (Ръкопис 74 – 20 март 1910 г.).
Следователно, от това виждаме, че Елън Уайт не поучаваше тук, нито поучаваше по принцип, че Светият Дух е трето същество, като Отец и Сина. Откриваме, че Елън Уайт разкрива по множество начини, че онова, което наричаше „третото лице“, е Христовият Дух, и с това нямаше предвид трето същество. Например, пребройте, за да видите кой според думите на Елън Уайт е третата личност. Толкова просто и толкова ясно.
„Те имат един Бог и един Спасител; и един Дух – Духът на Христос – трябва да донесе единство в техните редици“ („Свидетелства“, том 9 (1909), стр. 189, пар. 3).
„Има едно тяло и един Дух, както и бяхте призовани към една на-дежда на званието ви“ (Ефесяни 4:4).
Истината може да се намери също и като се сравнят следните два цитата. Кой е Христовият представител, който е също така Светият Дух и третата личност на Божеството? Оттук следва, че подчертаните текстове се отнасят за една и съща същност: Христовият представител, Светият Дух, който е третото лице на Божеството, е Христовият Дух. Това е Неговият Дух, а не друго същество, както толкова много хора заключават днес погрешно, поради погрешен начин на мислене поради години вярване в лъжа, произлязла от ранната Католическа църква.
„Христос даде Своя представител, третата личност на Божеството, Светия Дух“ („Триумфиращият Христос“, стр. 301, пар. 4).
„Светият Дух е Духът на Христос; той е Негов представител“ („Ръкописи“, том 13 (1895), стр. 313, пар. 3).
И за допълнително доказателство Елън Уайт каза, че грехът може да бъде отблъснат само чрез третото лице.
„Грехът можеше да бъде отблъснат и победен само чрез мощното посредничество на третото лице на Божеството“ („Копнежът на веко-вете“, стр. 671, пар. 2).
Тъй като Елън Уайт казва, че Светият Дух е Духът на Христос, тогава Духът на Христос трябва да бъде третото лице, според нейната терминология. И оттук следва, че тя трябва да разкрива също, че третото лице, за което тя каза, че е единственото, което може да победи греха във вас, е Христос. Дали тя направи това? Всичко, което трябва да направите, е да погледнете какво още написа тя, за да потвърдите онова, което би трябвало да бъде очевидно.
„Няма сила във вас вън от Христос, но е ваша привилегия да имате Христос, пребъдващ в сърцето ви чрез вяра, и Той може да победи греха във вас, когато сътрудничите на Неговите усилия“ („Нашето високо призвание“, стр. 76, пар. 5).
„Със Своя Дух Христос изпраща помиряващо влияние и сила, която отнема греха“ („Ривю енд Хералд“, 19 май 1904 г.).
Следователно, Елън Уайт каза, че само третото лице може да победи греха във вас. Така че, в съответствие на всичко останало, написано от нея, тя разкрива, че онова, което наричаше „третото лице“, е Христовият Дух. Защо бихме помислили, че това е някой друг, различен от Този, Който победи греха на кръста?
Ето дори още повече доказателства. Кой е третото лице? Кой единствен може да обуздае силата на злото и да ни спаси от греха?
„Князът на силата на злото може да бъде обуздаван само чрез Божията сила в третото лице на Божеството, Светия Дух“ („Специал-ни свидетелства“, серия А (1897), номер 10, стр. 37).
„Само Исус притежава силата да спасява от греха, да освобождава от силата на злото; и да се съмняваме в Онзи, Който е положил живота Си за нас, е да оскърбяваме и обиждаме Отец“ („Ривю енд Хералд“, 10 февруари 1891 г.).
„Единствената защита срещу злото е Христос да се всели в сърцето чрез вяра в Неговата правда“ („Копнежът на вековете“, стр. 324, пар. 1).
Отново и отново тя разкриваше, че Светият Дух е Духът на Христос. И докато именно Христос чрез Неговия Дух тя наричаше „личност“, тя никога нямаше предвид буквална личност, както вече видяхме многократно. Следователно, тя никога не нарече Светия Дух „същество“, както наричаше само Отец и Сина.
Нека получим дори още повече доказателства, които не могат да бъдат отречени.
Ако Елън Уайт поучавала, че Светият Дух е трето същество (или буквална личност, ако предпочитате), тогава всички от следните цитати биха разкривали три същества. Но ако Светият Дух е личността на Христовия Дух, според употребявания от нея израз, объркал толкова много хора, тогава тя би разкривала само две същества, всеки път, без пропуск. Обърнете внимание на следните цитати, в които тя написа „единствено“ и „само“ .
„Единствено Отец и Синът трябва да бъдат въздигани“ („Инструктор на младежта“, 7 юли 1898 г.).
Само две същества. Каза ли тя, че трябва да бъдат въздигани единствено Отец, Синът и Светият Дух? Не, не каза това.
„Единствено Бог и Христос знаят какво са стрували човешките души“ („Знамения на времето“, 13 януари 1909 г.).
„Бог уведоми Сатана, че единствено на Своя Син щеше да разкрива тайните Си намерения и изиска от цялото небесно семейство, дори от Сатана, да Му отдава абсолютно, неоспоримо покорство“ („Знамения на времето“, 9 януари 1879 г.).
„Може ли някой да отчете Божието снизхождение в приготовлението на евангелското празненство и неговата голяма цена, и да се отнесе към поканата с пренебрежение? Никой човек, нито дори най-висшият ангел, не може да пресметне голямата цена; тя е известна единствено на Отец и Сина“ („Библейско ехо“, 28 октомври 1895 г.).
Само две същества. Ако Светият Дух беше трето, съравно същество, тогава той също щеше да знае. Но тъй като той е Духът на Христос, нещата не стоят така.
„Единственото същество, което беше едно с Бога, живя закона в човешко естество, снижи се до скромния живот на обикновен работник и се трудеше на дърводелската пейка със Своя земен родител” („Знамения на времето”, 14 октомври 1897 г., пар. 3).
„Христос, Словото, единородният Божи Син бе едно с вечния Баща - едно по естество, по характер и намерение, единственото същество в цялата вселена, напълно посветено в плановете и намеренията на Бога. Чрез Христос действаше Отец при сътворението на небесните същества“ („Великата борба“, стр. 493).
Само две същества. Тринитарист не може да направи което и да е от изявленията, които прочетохме току-що. Не може да има съмнение, че Елън Уайт заявява, че има само две същества като третата същност не е трето същество, а Христовият Дух. Всички тези изявления са само малък пример за онова, което би могло да се даде. Елън Уайт не само заяви стотици пъти по различни начини, че Светият Дух е Духът на Христос (а оттук следва, че не е трето същество), но също така потвърждава, че има само две същества.
А колко същества има според думите на Библията?
„Но за нас има само един Бог – Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ - Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него“ (1 Коринтяни 8:6).
Само две същества.
Тринитаристите и дори президентът на Църквата на адвентистите от седмия ден твърдят, че в Сътворението участвали три същества и че Битие 1:26 се отнася за три същества.
Елън Уайт цитира Битие 1:26 и заявява с яснота точно кой говори и на кого говори той.
„Ние“ [англ.: let us] в стиха се отнася за Отец и Сина, също както заявява Писанието – само две същества.
„Отец и Синът се заеха с чудното, могъщо дело, върху което бяха размишлявали, по създаването на света. След като бяха създадени земята и животните по нея, Отец и Синът изпълниха намерението Си, което беше съставено преди грехопадението на Сатана – да създадат човека по Своя собствен образ. Те бяха работили заедно при сътворяването на земята и всичко живо по нея. И сега Бог каза на Своя Син: „Да създадем човека по Нашия образ““ („Духът на пророчеството“, том 1, стр. 24, 25).
При вече дадените масивни доказателства, не би трябвало да се изиск-ват повече доказателства.
Но нека все пак дадем още. Ако Светият Дух е Духът на Христос, тогава Елън Уайт ще пише и поучава, че Утешителят е Христовият Дух и оттук следва, че Светият Дух не е и не може да бъде трето същество.
„Това се отнася за всеприсъствието на Христовия Дух, наречен „Утешителят““ („Ръкописи“, том 14, стр. 179, пар. 2).
„Нека изучават седемнадесета глава на Йоан и научат как да се молят и как да живеят молитвата на Христос. Той е Утешителят. Той ще пребъдва в сърцата им, правейки радостта им пълна“ („Ривю енд Хералд“, 27 януари 1903 г.).
„Когато чрез вяра гледаме към Исус, нашата вяра пронизва сянката и ние благоговеем пред Бога за Неговата чудна любов в даването на Исус, Утешителя“ („Ръкописи“, том 19, стр. 297, пар. 3).
„Христос трябва да бъде познат с блаженото име Утешител. „Утешителят,“ каза Христос на учениците Си, „Святият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви казал““ (цитира се Йоан 14:26)“ (Ръкопис 7 – 1902 г., пар. 10).
„Спасителят е нашият Утешител. Уверила съм се, че е такъв“ („Ръкописи“, том 8, стр. 49, пар. 3).
И ако Светият Дух е Духът на Христос, тогава Елън Уайт, ще пише и поучава, че Духът на истината е Христовият Дух, а оттук следва, че Светият Дух не е и не може да бъде трето същество.
„Исус идва при вас като Духа на истината. Изучавайте ума на Духа, съветвайте се със своя Господ, следвайте по Неговия път“ („Ръко-писи“, том 2, стр. 337, пар. 1).
„На напътствието на този Утешител могат да се уповават безуслов-но всички, които вярват в Христос. Той е Духът на истината, но тази истина светът не може нито да разпознае, нито да приеме“ („Ръкописи“, том 12, стр. 260, пар. 1).
„Ние не можем да бъдем с Христос лично, както бяха Неговите първи ученици, но Той е изпратил Своя Свят Дух, за да ни води във всяка истина и чрез тази сила ние също можем да свидетелстваме за Спасителя [цитира се Йоан 16:13]“ (Ръкопис 30, 18 юни 1900 г.).
Чий дух изпрати Христос, за да ни води във всяка истина? Това беше Неговият Дух, а не друго същество. И ако Светият Дух е Духът на Христос, тогава Елън Уайт ще пише и поучава, че Светият Дух, който Христос вдъхна на учениците Си, беше собственият Му Дух, а оттук следва, че Светият Дух не е и не може да бъде трето същество.
„„И като рече това, духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух!“
Преди да можеха да изпълнят своите официални задължения във връзка с църквата, Христос им вдъхна Своя Дух“ („Копнежът на вековете“, стр. 805).
„Исус чака да духне върху всички Свои ученици и да им даде Божественото вдъхновение на Своя освещаващ Дух, и да влее жизненото влияние от Себе Си на Своя народ“ („Знамения на времето“, 3 октомври 1892 г.).
„Исус се старае да ги наведе на мисълта, че като дава Своя Свят Дух, Той им дава славата, която Отец е дал на Него, така че Той и Неговият народ да бъдат едно в Бога“ („Знамения на времето“, 3 октомври 1892 г.).
И ако Светият Дух е Духът на Христос, тогава Елън Уайт ще пише и поучава, че Светият Дух, даден на Петдесетница, бил Христовият Дух, а оттук следва, че Светият Дух не е и не може да бъде трето същество.
„„И като рече това, духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух! На когото простите греховете, простени им са; и на когото задържите - задържани са."
Светият Дух не бе още напълно изявен, защото Христос не бе още прославен. По-пълното изливане на Светия Дух стана едва след Христовото възнесение. Без да Го получат, учениците нямаше да могат да изпълнят поръчката за проповядване на евангелието по целия свят. Но Духът беше даден със специална цел. Преди да можеха да изпълнят своите официални задължения във връзка с църквата, Христос им вдъхна Своя Дух“ („Копнежът на вековете“, стр. 805).
„Когато Светият Дух беше излян върху ранната църква, „множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа“. Христовият Дух ги направи едно. Това е плодът на пребъдването в Христос“ (Ежедне-вен болетин на Генералната конференция, 6 февруари 1893 г.).
„Обещанието за Светия Дух не е ограничено за никоя епоха или националност. Христос заяви, че Божественото влияние на Неговия Дух ще бъде с последователите Му до края. От деня на Петдесетница до наши дни Утешителят е бил изпращан на предавалите се напълно на Господа и на Неговата служба“ („Деяния на апостолите“, стр. 49, пар. 2).
И ако Светият Дух е Духът на Христос, тогава онова, което Елън Уайт наричаше „третата сила“, ще бъде Христовият Дух и тя ще пише и поучава, че Неговият Дух е Божествена сила, а оттук следва, че Светият Дух не е трето същество.
„Христос е дал Своя Дух като Божествена сила“ („Ривю енд Хералд“, 19 ноември 1908 г.).
И ако Светият Дух е Духът на Христос, тогава Елън Уайт ще пише и поучава, че Светият Дух, изпращан от Христос да Го представлява, е собственият Му Дух, а оттук следва, че Светият Дух не е и не може да бъде трето същество.
„Христос е оставил Своя Свят Дух да бъде Негов представител в света, за да дава небесна помощ на всяка гладуваща, жадуваща душа“ (Писмо 84 – 22 октомври 1895 г.).
„Светият Дух е Духът на Христос; Той е Негов представител. Тук се намира Божественото средство, което носи убеждение на сърцата. Когато силата на Неговия Дух бива разкривана чрез Божиите служители, ние виждаме Божественото естество да проблясва през човешкото естество“ („Ръкописи“, том 13 (1895), стр. 313, пар. 3).
„Христос дойде в нашия свят, но светът не можа да издържи Неговата чистота. Той е отишъл при Своя Отец, но е изпратил Своя Свят Дух, който да Го представлява в света докато дойде отново“ (Ръкопис 1, 11 януари 1897 г.).
„Натоварен с човешко естество, Христос не можеше да бъде на всяко място лично; затова беше като цяло в тяхно преимущество Той да ги остави, да отиде при Своя Отец и да изпрати Светия Дух, за да бъде Негов приемник на земята. Светият Дух е самият Той [Христос], съблечен от персоналността на човешкото естество и независим от нея. Той щеше да представлява Себе Си като присъстващ на всяко място чрез Своя Свят Дух, като Вездесъщия“ (Писмо 119, 18 февруари 1895 г.).
С пълна последователност, отговорът винаги е един и същи. Тежината на доказателствата е неоспорима. Следователно, когато Елън Уайт заявява следното, тя има предвид точно онова, което казва. И тъй като тя наричаше Светия Дух „третото лице“, тогава „третото лице“ трябва да бъде която и да е личност, за която тя заявява, че е Светият Дух. А именно това разкри тя. Всичко разгледано и още разкриват, че тя наричаше третата личност „Христовия Дух“. И ако тя не беше заявила следното, нейните писания щяха да се намират в сериозно противоре-чие, а нещата не стоят така. Следователно, във всяко едно отношение тя е неизменна – че това е Христовият Дух, а не друго същество.
„Светият Дух е Духът на Христос“ („Ръкописи“, том 13 (1895), стр. 313, пар. 3).
„Ние искаме Светия Дух, който е Исус Христос“ (Писмо 66, 10 април 1894 г.).
Някои може би ще предположат, че Светият Дух е буквално същество, защото, както те твърдят, Библията винаги нарича Светия Дух „той“ или „него“. Но това е неправилно, тъй като фактически има два стиха, които наричат Светия Дух направо „то“. И при все това вие никога не бихте нарекли Отец или Сина „то“. Затова как е възможно Светият Дух да бъде отделно, съравно същество, каквито са Отец и Синът? Съвременни преводи, произлизащи от католическите източници Кодекс Ватиканус, са променили целенасочено тези стихове от „то“ на „него“, за да скрият този факт, в опит да направят така, че Духът да изглежда като друго същество. Това е не само нечестно, но е и променяне на Божието слово, което носи със себе си тежки наказания.
Нека погледнем два стиха от превода на крал Яков, които са преведени правилно.
„Така Самият [англ.: itself] Дух свидетелства с нашия дух, че сме Божии деца.“ (Римляни 8:16).
„Така също и Духът ни помага в нашата слабост. Защото не знаем за какво да се молим както трябва; но Самият англ.: itself] Дух се застъпва за нас в неизговорими стенания“ (Римляни 8:26).
Докато има стихове, които наричат Светия Дух „то“, фактически няма нито един стих, който да нарича Светия Дух направо „той“ или „него“, което, ако имаше такива, щеше да бъде противоречие с Писанието. Но има пет пасажа в Йоан, които косвено наричат Духа „той“ или „него“, в три последователни глави. Тъй като Светият Дух не може да бъде наречен едновременно и „то“, и „той“/„него“, тогава трябва да има нещо друго по отношение на тези стихове и това за кого/какво се отнасят те. Отговорът става много ясен щом узнаете кой е Утешителят, защото всеки един от тези стихове се отнася за Утешителя и за Духа на истина-та, който е съвсем същата личност. Следователно, кой е Утешителят (наречен също и „Духът на истината“), който ни води във всяка истина? Това фактически е Христос, чрез Своя Свят Дух, както видяхте току-що. Ето защо са употребени личните местоимения „той“ и „него“, тъй като Йоан говореше конкретно за Христос, дори ако това беше чрез Неговия Дух.
Други са поучавани, че Светият Дух притежава ум, воля и емоции, и следователно трябва да бъде буквална личност. Често чувате:
„Как можете да наскърбите Светия Дух, ако той не е действителна личност?“
Когато наскърбяваме Светия Дух, чий Дух наскърбяваме?
„О, как наскърбяваме чистия, Свят Дух на Христос с оскверняващите си грехове! Ние не сме подготвени да оценим святото общение с Христос и един с друг, ако не сме очистени чрез Неговото благотворно действие“ („Ривю енд Хералд“, 5 юли 1898 г.).
Духът на всяко живо същество притежава персоналност, защото нашият дух е нашата персоналност. Така и Светият Дух притежава персонал-ност, защото Бог и Неговият Син притежават персоналност.
„Като ни дава Своя Дух, Бог ни дава Себе Си“ („Свидетелства към църквата“, том 7 (1902), стр. 273, пар. 1).
Това не е друго същество или някаква безлична сила. Това е присъствието и силата на самия Бог. Това е собственият Дух на Бога, притежаващ собствената персоналност на Бога. Ако можех да ви дам своя дух, чия персоналност щяхте да имате? Моята. Следователно, Божият Дух притежава Божията персоналност. И тъй като вашият дух е вашите ум, воля и емоции, откриваме, че гръцката и еврейската дума за „дух“ означават също и ум, както бихте очаквали.
В речника на Стронг се казва:
„Дихание; метафорично: живот, дух, ум“.
Както каза Павел, никой не познава Божиите помисли освен Божия Дух (1 Коринтяни 2:11). Защо? Защото това е Божият Дух, Неговият Дух.
Елън Уайт имаше много основания да нарича Христовия Дух „личност“, както видяхме.
Идеята за Светия Дух като друго същество е втората и последна част от доктрината за Триединството, която е доктрина, съставена от хора, идваща от Католическата църква – доктрина, вдъхновена от Сатана, за да може той да получи поклонението, което желае. Това е лъжа, с която биват индоктринирани повечето хора. Затова те се затрудняват, когато най-сетне чуят действителната истина, тъй като тя им изглежда чужда, въпреки че е истина. Действителната трета личност не е буквална личност, а е Христовият Дух. Елън Уайт разкриваше това ясно отново и отново. Следният цитат е много ясен във връзка с това кого наричаше тя „третата личност“. И това очевидно не е буквална личност и не е трето същество. Ако можете да броите до три, би трябвало да нямате никакво затруднение спрямо този цитат.
Едно + едно + едно = Христовия Дух.
„Те имат един Бог и един Спасител; и един Дух – Духът на Христос – трябва да донесе единство в техните редици“ („Свидетелства“, том 9 (1909), стр. 189, пар. 3).
Забележете за кого/какво казва Елън Уайт, че е единият Дух. Тя казва, че това е Духът на Христос.
Някой може би ще попита:
Защо нещо, наречено „дух“, е друго същество?
Дали нашият дух е друго същество? Разбира се, че не. Тогава защо мнозина заключават, че Божият Дух е друго същество? Библията нарича Светия Дух „Божия Дух“, „Духа на Отец“ и „Христовия Дух“. Всички тези заявяват, че това е Дух, принадлежащ на това същество. Ако Светият Дух беше друг бог, тогава той щеше да бъде наричан в Писанието „Бог Дух“. И при все това Библията никога не употребява тази фраза. Защо? Защото тя е неправилна в библейски план. Тази фраза произлезе от същата антихристка сила, съчинила фалшивата доктрина за Триединството. Удивително е как всекидневно все повече и повече хора употребяват тази небиблейска фраза, чийто произход идва от антихриста.
И така, откриваме също, че Библията никога не казва буквално, че Светият Дух е друго същество. Т.нар. доказателства винаги са някаква представа, която се предполага поради това, че човекът е индоктрини-ран с погрешни представи, които не са правилни в библейски план. Тринитаристите винаги наблягат на въпроса за Светия Дух като трето същество, сякаш не е възможно това да бъде погрешно и сякаш е заявено непогрешимо в Писанието. Ако Светият Дух наистина беше трето същество, противно на това, което всъщност представлява един дух, тогава това със сигурност би било заявено с несъмнени думи някъде в Писанието. И при все това Библията фактически никъде не казва каквото и да е такова нещо. И защо би казала? Това не е нищо повече от човешка представа, съчинена от антихристката сила, с която мнозина са индоктринирани от небиблейски предположения и погрешни представи.
Забележете също, че във въведението към всичките си писма към вярващите в различните църкви апостол Павел отправя пожелание за благо-дат само от Отец и Сина. Той никога не включва Светия Дух. Подобава да размислим защо не. Трябва да е имало много добра причина за изключването на Светия Дух от тези въведения. Трябва да помним също, че Павел пишеше под прякото вдъхновение на Светия Дух. Трябва да си припомняме молитвата, която Исус отправи към Своя Отец. В тази молитва Той каза:
„А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил“ (Йоан 17:3).
Ако, както твърдят някои, Светият Дух е личност каквито са Отец и Синът, тогава защо Исус не спомена, че вечният живот представлява опознаването и на него? С други думи, защо отново да изключва Светия Дух? Имаше ли Исус добро основание да направи това? Очевидно Той трябва да е имал някакво основание. Елън Уайт е последователна на сто процента във всичко, което е написала, и доказателствата са неопровержими. Само онзи, който има предразсъдъци, няма да види очевидната истина, вместо лъжата, с която са индоктринирани толкова много хора. Тя написа:
Светият Дух е Духът на Христос; третата личност е Духът на Христос; третата велика сила е Духът на Христос; третата високопоставена личност е Духът на Христос; Духът на истината е Духът на Христос; Утешителят е Духът на Христос; Духът, който Исус вдъхна на учениците Си, беше Неговият Дух; Светият Дух, който Христос изпрати да представлява самия Него, беше собственият Му Дух; Светият Дух, даден на Петдесетница, беше собственият Му Дух; и когато наскърбяваме Светия Дух, ние наскърбяваме Духа на Христос.
И видяхме, че Елън Уайт разкрива отново и отново, че имаше само две същества в Божеството.
Всичко, което трябва да направите, е да пожелаете истината и да престанете да четете някои от неясните цитати от нея с мисленето на тринитарист. Ранните пионери нямаха проблем с тези няколко цитата, защото знаеха кой е Светият Дух и никога нямаше да ги прочетат по погрешен начин. Но ако вашето убеждение е, че Светият Дух е друго същество, тогава ще видите именно това, когато ги четете. И ако вярвате в това, тогава вие неволно ще отдавате обожанието си на едно творение на Сатана, или дори още по-лошо – поклонението си.
Затова сега имате две възможности за избор: да признаете истината, която сме представили чрез Духа на пророчеството и Библията и да приемете тази най-прекрасна истина, че Светият Дух е присъствието на Христос във вас, да признаете, че това е вашият Господ и Спасител, Който умря на кръста за вас и че именно Неговият Свят Дух ни утешава и води във всяка истина. Исус е истината (Йоан 14:6) и именно чрез Своя Дух Той е с вас през всичките дни до свършека на света (Матей 28:20), като наш Утешител и Водач. Само Христос е живял човешкия живот така, както нас, и никой не е по-способен от Него да бъде наш Утешител. И тъй като именно Христос победи греха на кръста, само Той може да победи греха в нас.
Този Свети Дух е средство, чрез което Бог Отец и Неговият Син живеят в и чрез нас. Затова имаме общение чрез Отец и Сина чрез Техния Дух. Техният Дух е проводникът за комуникация, чрез който общуваме с тях. Общението не може да бъде възможно, когато се извършва чрез посредник, чрез междинно лице, каквото създаде Католическата църква в някаква измислена представа за трето същество. Както каза Йоан,
„нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос“.
„Това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас; а пък нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос“ (1 Йоаново 1:3).
Действителната истина е толкова скъпоценна и красива, че ме кара да се чудя защо който и да било човек в здравия си разсъдък би я отхвърлил. И как можете да имате праведност чрез вяра в Христос? Ако Светият Дух не е Христос във вас, не можете да имате. Има само един Посредник между Бога и човека и това е Исус Христос.
„Защото има само един Бог и един Посредник между Бога и хората - Човекът Христос Иисус“ (1 Тимотей 2:5).
„Макар че е Първосвещеник и Посредник в небесното светилище, представен е като вървящ насам-натам сред Своите църкви по земята“ („Деяния на апостолите“, стр. 586, пар. 1).
Ако вашата преданост е отправена към хора, към църквата ви, тогава можете да продължите да отричате стотиците ясни цитати от Духа на пророчеството и Библията и да продължите да поддържате лъжата, с която сте индоктринирани, дошла от антихристката сила чрез Сатана, за да може той да се сдобие с поклонението ви. Представата за Светия Дух като друго същество създава също така втори посредник, което, разбира се, противоречи на Писанието. Няма красота или истина в лъжата. Тя е фалшификация от Сатана.
„„И съвет на мир ще бъде между двамата”.
Любовта на Отца, не по-малкa от тази на Сина, е източник на спасение за изгубеното човечество.
Преди да си замине, Исус каза на учениците Си:
„Не ви казвам, че Аз ще поискам от Отца за вас; защото сам Отец ви люби...“ (Йоан 16:26-27).
„Сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си...“ (2 Кор. 5:19).
И в службата в небесното светилище има съвет на мир между двамата.
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16)“ („Великата борба“ (1888), стр. 416, пар. 4).
„...и ще бъде свещеник на престола си; и съвет на мир ще бъде между двамата“ (Захария 6:13).
Дали вашият съвет на мир е между Отец и Неговия Син, както учат Библията и Духът на пророчеството, или вашият съвет е между членове-те на фалшивата доктрина за Триединството?
RSS Feed
