
В момента същото се случва в Църквата на остатъка. Прелюбодейци, алкохолици, хомосексуалисти, нарушители на съботата, пушачи и престъпващи която и да е заповед от Божия закон обикновено не са засегнати от дисциплинарни мерки, защото "Църквата е болница" и в нея трябва "да се лекуваме". Но когато някой член на ЦАСД си позволи да изрази несъгласие с отстъплението и с поведението на ръководството, по чудо оцелява през ситото на Наръчника! Защото този правилник постоянно се променя и нагласява така, че никой да няма право да изрази протест срещу нередностите и ако има смелостта и убеждението да го направи, веднага бива повдигнато обвинение за бунт. Парадоксалното е, че ръководството често се вживява едновременно в ролите на прокурор и съдия, като осъжда несъгласните с отстъплението, базирайки се на... Наръчника! Защо го ползва? Защото колкото и да се мъчи, няма как да намери текст в Библията, според който да "се справи" с верните. Няма как да го стори и чрез Духа на пророчеството. Затова, "изобретявайки" един процесуален кодекс под името "Църковен наръчник", то постъпва по същия начин с несъгласните с отстъпничеството, както постъпваха в древността и в Средновековието с истинските служители на Бога.
Дали Адвентната църква имаше нужда от Църковен наръчник? Нека чуем какво казва Духът на пророчеството... нищо, че Елън Уайт е пратена в забвение, защото "е била интересна за своето време":
"Докъде сте стигнали, братя ръководители?"
Галатяни 6:7 Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне.
8 Защото, който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот.
Николай Георгиев