Пьотр Половинко - Как да разбереш, с теб ли е Бог?

           Как да разбереш, с теб ли е Бог?
                                 Пьотр Половинко


В духовните ни изследвания днес ще се опитаме да отговорим на един основен злободневен въпрос. Мисля, че за всеки искрено вярващ християнин това е въпросът: „Как да разбереш, с теб ли е Бог?“. С теб ли е Бог в живота ти, с теб ли е Бог в работата ти, в думите, в мислите? Как да разбереш, с теб ли е Бог? И веднага искам да кажа, че Бог, разбира се, не оставя човека до смъртта му, защото, ако ни остави, бихме загинали без диханието на Неговия живот.

---

Но има библейско разбиране за „С теб ли е Бог?“, не в смисъл, поддържа ли живота ти или не. Той поддържа и нечестивите, и Луцифер живее, благодарение на живот от Бога. Но има понятие като „Благоволи ли Бог в делата ти?“. Благоволи ли Бог в мислите ти, т. е. съгласен ли е Бог с твоя начин на живот и действията ти, Той ли е този, Който ти помага в делата, които вършиш? В този смисъл с теб ли е, с любов. Всеки искрено вярващ човек, живеейки на тази земя, попада в различни обстоятелства на живота. И докато у човека всичко е наред, - по негово мнение, има благословения, живее добре, - естествено е у него да не възникнат мисли и даже не се съмнява, че Бог е с него, че Бог го благославя. Или не е така? Винаги казва: „Слава на Бога!“, „Добре, всичко е чудесно!“, даже не възниква никакво съмнение. Но попадайки в трудни обстоятелства в живота, претърпявайки неудачи, вярващият човек все по-често и по-често започва да се тестира с въпроси. „С мен ли е Бог? Не ме ли е оставил“? Това са много важни въпроси за искрените вярващи хора, защото положителният отговор на въпроса: „С мен ли е Бог?“, окриля, вдъхновява, дава духовни и физически сили, дава сигурност и надежда да гледаме към нашето спасение. Или не? Ако Бог е с мен, няма от какво да се страхувам. Определено ще бъда спасен, защото Господ ще ме заведе до спасение. Такъв човек смело върви в живота. А ако отговорът е отрицателен, ако отговаряйки на въпроса човек каже: „Не, Бог не е с мен!“, естествено този отговор потиска духа, потиска волята, замира вярата и най-тъжното е, че настъпва или апатия – Бог ме е остави, нищо не ми трябва, - или даже настъпва ожесточение. Щом е така, значи аз ще живея така и така. Много примери в Писанието говорят за хора, с кои и кога Бог е бил. Вижте един от примерите, в който ясно се говори за това в Писанието:

„И Давид напредваше, и се въздигаше, и Господ Бог Саваот беше с него“ (2 Цар. 5:10).

И Господ Бог Саваот беше с него. В Писанието има много примери, описващи хора, в делата на които Бог отсъства или в делата на хора, които Бог оставил. Т. е. Той бил с тях, но ги оставил. Погледнете пример:

„Но дойде при него човек Божи и каза: Царю, нека не ходи с тебе израилската войска, защото Господ не е с израилтяните, не е с никого от ефремовите синове“ (2 Лет. 25:7).

Помните, когато юдейският цар искаше да отиде на война в Едом и при него дойдоха израилтяните, и той даже им плати с пари, но дойде пророк и каза: „Не отивай с тях! Бог не е с тях, Бог не е с никой от ефремовите синове“. Оказва се, че Бог може да не е даже с цял народ. Или пример от личния частен живот на Самсон. Знаете, Самсон беше с Господ, но в определен момент Писанието казва, че Господ отстъпи от него, остави го.

„Тя каза: Филистимците идват върху ти, Самсоне! Той се събуди от съня си и каза: Ще отида, както и по-преди, и ще се освободя. Ала не знаеше, че Господ отстъпи от него“ (Съд. 16:20).

Въпреки че Библията е пълна с примери, отговарящи на този важен, злободневен въпрос в делото на нашето спасение „С теб ли е Господ или не?“, повечето вярващи хора, отговаряйки на този въпрос, не се позовават на Божието слово. Не на Божието слово, а на собствените си лични възгледи, разсъждения и изводи. Т. е. много често отговор на този въпрос хората вземат не от Писанието, а вътре в себе си, от своя дух. И започвайки от собствения си дух, определят според познатите им критерии с тях ли е Бог, с други ли е Бог, с кого може да е, а с кого не може да бъде. Вглежда се човек вътре в себе си и започва да търси отговор на въпроса.

Скъпи мои приятели, до колко безнадеждно поразен от грях и егоизъм е духът на човека от една страна, а от друга страна - от униние и несигурност, в обективния отговор на въпроса „С теб ли е Бог?“. Или не е така? Или може би духът на човека е много обективен? От една страна човекът е поразен от греха, от друга страна – несигурност и униние. Може даже да не е грях, а човекът просто да не е сигурен, да е унил. Може ли в този момент да се позовем на такъв източник за информация като твоя дух, твоите разсъждения в отговор на този важен въпрос? Отговор на този въпрос има в Свещеното писание, което ни дава толкова много примери, когато хората са твърде необективни в отговора си, с тях ли е Бог. Ние не сме единствените такива. И хората, живели преди нас, и ние, и след нас, хората са такива, когато отговарят на въпроса необективно. Но преди да разгледаме тези примери, позволете ми да ви задам въпрос: Кажете, имало ли е в живота ви случаи, когато под натиска на различни обстоятелства, ви се е струвало, че Бог ви е оставил? Не присъства в делата, в живота ви, но по-късно Бог намира начин да ви вдигне и убеди, че не ви е оставил. И това, което се е случило с вас, е било допуснато от Него и по Негов план за очистване на човека от греха. Да, трудностите от страданията не радват никого. Писанието ни казва, че те са Божие средство за очистването ни от греховете и в тези трудности Бог не ни оставя да страдаме, а обратното, в страданията Бог духовно чува грешника. Погледнете стиховете от Писанието в Еремия 30:11-17.

„Защото Аз съм с тебе, казва Господ, за да те избавям“.

Ясно, че в тези думи няма даже и намек, че Бог го е оставил. „Аз съм с тебе, за да те спасявам“. Вижте какво казва по-нататък:

„Аз ще те наказвам (Аз съм с теб, но ще те наказвам.), Аз ще те наказвам с мярка, но ненаказан не ще те оставя. Защото тъй казва Господ: Раната ти е неизлечима, язвата ти е жестока“.

Т. е. има проблем в народа, в човека – рана, някакъв грях. И казва: „Аз ще те наказвам, но няма да те оставя“. По-нататък пише:

„Защото те ударих с неприятелски удари, с жестоки наказания за многото твои беззакония, понеже твоите грехове се умножиха. (…) За многото твои беззакония ти сторих това, понеже твоите грехове се умножиха“.

Вижте, следващите думи ни казват защо Господ прави всичко това.

„Ще те обложа с пластир и ще изцеря твоите рани, казва Господ…“ (Ерем. 30:11-17).

Сигурен съм, че много вярващи не веднъж са имали такова чувство от ударите на съдбата, че Бог ги е оставил, но после минава време, обстоятелствата се променят и човек променя мнението си, разбирайки, че в корена си не е било вярно. Но в полза на справедливостта трябва да си припомним и други наши опити. В отговор на този въпрос трябва да подходим балансирано в нашия живот. Има и други опити. В какво се състоят те? Често ние, вярващите хора, справяйки се с нещо, сме твърде сигурни, че Бог ще бъде с нас и ще ни поддържа. Твърде сигурни! Не може да бъде, делото е добро, благо и Бог ще го благослови, и осъществи. Но минава време и Бог ни дава ясното разбиране, че Той не е бил с нас в тези дела, и те са били наша инициатива. Били са усилия на човешкия дух, човешката воля, а не влияние на Божия Дух. Не си мислете, че сме уникални. Подобно е ставало не само с нас, но и преди нас има подобни случаи описани в Писанието. Ето ви прост пример.

„Горко на непокорните синове, казва Господ…“.

Да помним, че тези думи са адресирани до вярващи хора, до Божия народ.

„Горко на непокорните синове, казва Господ, които правят съвещания, но без Мене и сключват съюзи, но не по Моя Дух, за да прибавят грях към грях; без да попитат устата Ми, отиват в Египет, за да се подкрепят със силата на фараона и да се укрият под сянката на Египет“ (Исая 30:1, 2).

Погледнете внимателно, за какво става дума? Божият народ прави съвещания, взема някакво решение, за да избегне външните врагове и, за да не загине от външния враг, отива и сключва съюз с Египет, с фараона, за да го укрие и защити под сянката си. Но Господ казва, че всичко е било направено по човешко мнение, „не по моя Дух, без да попитат устата Ми“. Какво се случва? По него време постъпките на хората се оказали единствено верни. Не мислите ли така? И на нас ни е добре да разсъждаваме и да кажем: „О, как са отишли в Египет“? А наоколо били обградени с врагове, животът им бил в опасност, къде да отидат? Къде? Помолил се веднъж, помолил се дваж и тъй като видимо веднага няма никакъв резултат, започват да назряват мисли: Трябва да отида и да намеря спортиста Вася с напомпаните мускули, за да ме защити, условно казано. Разбирате за какво говоря. Трябва да отидем и да поискаме помощ от Египет. Но по-късно Бог дава откровение чрез пророк Еремия, че решенията, приети от вярващите хора, не били от Бога, без Божия Дух. Бог не бил доволен от тях. А сведенията като че ли били правилни. Единствен изход от текущата ситуация изглежда бил: Защо да не помолим за помощ Египет, ако той има тези мишци, които са способни да ни защитят? Какво лошо има? Ние не отиваме да се покланяме на техните богове, просто ги каним за помощ срещу пари. Какво лошо има? Така изглежда за човека. Но Господ ни предупреждава:

„Всички пътища са прави (Къде?) пред очите му; всички пътища са прави пред очите му; но Господ претегля сърцата“ (Притчи 21:2)

Притчи 14:12. „Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта“.

Да опитаме да си отговорим вярно в светлината на Писанието на най-важния въпрос за нашето спасение: С кого е Бог? Как да разбера, с теб ли е Бог или не? В твоите дела и живот ли е или не? Най-добре, разбира се, е да отговорим на този въпрос за себе си, а не за някой друг. За себе си, за своя живот, защото днес мнозина започват да отговарят с кого е Бог и с кого не е, а за себе си още не са разбрали.

„И словото Самуилово бе обърнато към цял Израил. И излязоха на война израилтяните против филистимците. (…) И филистимците се наредиха за бой против израилтяните; завърза се битка и филистимците разбиха израилтяните и разбиха от тях на бойното поле до четири хиляди души. Тогава дойде народът в стана и старейшините израилеви казаха: Защо Господ ни порази днес пред филистимците? Да си вземем от Силом ковчега на завета Господен и той ще върви пред нас, и ще ни спаси от ръката на враговете ни. И народът изпрати в Силом да донесат оттам ковчега на завета на Господа Саваота, Който седи на херувими; (…) и когато пристигна в стана ковчегът на завета Господен, цял Израил дигна такъв силен вик, че земята ехтеше. И филистимците чуха радостните викове, и рекоха: Поради какво ли са тия радостни викове в стана на евреите? И узнаха, че в стана пристигнал ковчегът Господен. (…) Филистимците се удариха и израилтяните бидоха разбити, и всеки побягна в шатъра си; поражението беше твърде голямо; от израилтяните паднаха трийсет хиляди пешаци. (по-горе бяха четири хиляди, а с ковчега - трийсет хиляди) И ковчегът Божий беше взет, и двамата Илиеви синове, Офни и Финеес, загинаха“ (1 Цар. 4:1-11, превод на П. Р. Славейков).

За съжаление, поради невярното разделяне на главите, първото изречение от тази глава не се оказва на мястото си. „И словото Самуилово бе обърнато към цял Израил“. Не си е на мястото, поради което изопачава цялата картина за разбиране на дадения пасаж. Създава се впечатление, че Израил отива на война с филистимците по слово от Господ, дадено на пророк Самуил. Не е ли така? „И словото Самуилово бе обърнато към цял Израил. И излязоха на война израилтяните против филистимците…“. Какво можем да разберем? Че отишли да воюват по Божия воля? Но това далеч не е така. Разделянето на главите не е направено правилно. Изречението „И словото Самуилово бе обърнато към цял Израил“ е край на последния стих от предната глава. Там трябваше да си остане, не да попадне в следващата глава. Вижте как би изглеждало, ако си останеше там – всичко е логично и правилно.

„И цял Израил от Дан до Вирсавия узна, че Самуил се е удостоил да бъде пророк Господен. И Господ продължаваше да се явява в Силом, след като се бе открил на Самуила в Силом чрез слово Господне“ (1 Цар. 3:20, 21).

С това главата свършва. И изречението продължава. Но не! Тук трябва да следва: „И словото Самуилово бе обърнато към цял Израил“. Тук трябва да бъде. Но, ако премахнем тези думи от 4 гл., ще разберем, че израилтяните встъпиха в бран с филистимците не по Господното слово. Господ избра Самуил да бъде пророк на цял Израил от Дан до Вирсавия. Това беше Божият канал за връзка с Неговия народ и за негово вразумяване. И когато след поражението от филистимците изгубиха ковчега, те си спомниха, че има Бог, има и канал, чрез който могат да общуват с Бога. Отидоха при канала, т. е. отидоха при Божия пророк и се обърнаха към Бог чрез този канал, и имаха успех. Погледнете внимателно!

„Когато филистимците чуха, че синовете израилеви се събрали в Масфа, филистимските владелци излязоха против Израиля. Израилтяните, като чуха това…“.

Забележете, в първия случай, когато воюваха, те взеха ковчега и не се страхуваха, а тук се страхуват. Може би е добре, когато се страхуваме при трудности и изпитания? Когато не се страхуваме, започваме да черпим (Каква сила?) своя сила.

„… уплашиха се от филистимците. Тогава израилевите синове рекоха на Самуила: Не преставай да викаш към Господа, нашия Бог, за нас, та да ни спаси от филистимските ръце“.

Каква поразителна промяна, нали? Там смело - хайде, взехме го. Тръгнаха. Веднъж поражение, дваж поражение. Смели момчета. А тук, в случая, се страхуваха и когато се страхуваха, какво? А може би е добре Бог да ни държи в някакво състояние на страх, за да не бъдем самоуверени?

„Не преставай да викаш. (…) И Самуил взе едно агне сукалче и го принесе всесъжение Господу; викна Самуил към Господа за Израиля и Господ го чу. А когато Самуил принасяше всесъжение, филистимци дойдоха да се бият с Израиля. Но тоя ден Господ загърмя със силен гърмеж над филистимците и напрати върху тях ужас, те бидоха поразени пред Израиля“ (1 Цар. 7:7-10).

Ясно, когато Самуил и Бог чрез Самуил бяха с Израил, имаше успех. А в онзи случай виждаме, че нямаше успех, защото Господ не беше там. Затова онова първо изречение не е на мястото си. В Писанието ясно се казва, че ако искаме Бог да е с нас, да ни подари успех, не трябва да се позоваваме на свои разсъждения, както се осланяше Израил. „Да отидем на война! Да вземем и ковчега, да опитаме; пък може и да се получи“. Не трябва да се осланяме на свои разсъждения. А какво трябва да направим? Да попитаме Господ, да видим какво казва Божието слово, дадено ни чрез пророците. В Писанието се казва:

„Вярвайте на Господа, вашия Бог и бъдете твърди; вярвайте на пророците Му и ще имате успех“.

Само тогава ще имате успех! 2 Лет. 20:20. В прочетения откъс за поражението на Израил и пленяването на ковчега от филистимците наблюдаваме следната картина: Божият народ, вярващите хора, извършват някакви действия с пълната сигурност, че Бог е (Къде?) с тях. С пълна сигурност те отиват на война, че Бог е с тях. И тази сигурност не произтича от Божието слово, а от много, бих казал, твърде много свят предмет – Божия ковчег. От това произтичаше тяхната сигурност, че Бог е с тях. Дяволът е приготвил интересен капан за вярващите: С теб ли е Бог или не? А сега бъдете особено внимателни. Този капан на Сатана е много изкусно заложен. Това е най-естествената хитрост, такава тайна на беззаконието, когато се взема доброто и от него се опитват да извадят зло. Хванати в капан. Както се опита да хване Христос при второто изкушение с помощта на Божието слово и да попадне в капан. Писанието: „Скочи! Аз ще те пазя“. И какво прави Сатана? Същността на този капан е, че не по Божие слово човек определя, с него ли е Бог и благоволи в него или в народа, не само в човека. Не със свои действия да определяш, а с помощта на някакъв предмет. Може даже с най-светия предмет, някакъв свят знак, който е в твоята среда или у теб. Сега ще поясня за какво става дума. Светият предмет беше с тях. Ковчегът. А Бог? Бог не беше с тях. Светият предмет беше, а Бог не беше. Затова и претърпяха съкрушително поражение. Това не е единственият случай, когато вярващи попадат в капана на лукавия. В дните на Еремия чрез словото Си Бог предупреди евреите, че ще ги остави и ще отидат в плен. Но те смятаха, че това никога няма да се случи. Не може да стане! А защо смятаха, че никога не може да стане и няма да се случи? Вижте Еремия 7:3, 4.

„Тъй казва Господ Саваот, Бог израилев: Изправете вашите пътища и вашите дела, и Аз ще ви оставя да живеете на това място. Не се уповавайте на лъжливите думи (Какви?): Тук е храмът Господен, храмът Господен, храмът Господен“ (Ерем. 7:3, 4).

Правите ли някакъв паралел с ковчега? Там имаше ковчег и те викаха, та земята ехтеше: „Бог е с нас!“, тук – „Храмът Господен. Филистимците няма да ни превземат, тук е свято място, светият предмет е с нас“. Приятели мои, те предполагаха, че Бог е с тях, защото имаха храма, в който Бог обеща да обитава. Храмът беше Божи, ковчегът беше Божи, но тяхното наличие сред вярващите, колкото и да е парадоксално да звучи, не свидетелства за това, че който има храма и ковчега, с него обезателно е Бог. Не свидетелства! Абсолютно! Защо? Защото, даже да имаше светите предмети, Божият народ не живя по Божието слово. Спомнете си видението на Езекиил, в което Бог (Какво прави?) напусна храма Си. Помните ли? Славата Господна излезе от храма, напусна храма. Но това е Божи храм, свято място, Той обеща да обитава там. Значи нещо може да изгони Господа, ако мога да кажа така, от Неговото обиталище, от светото място, където обеща да бъде? Няма да бъде там Господ. Спомнете си храмовата завеса, която беше съдрана при смъртта на Христос. За какво говори това? Че Бог (Какво направи с това място?) остави това място, напусна го. Но дълго време… и досега евреите смятат, че Бог е там. Дълго време те принасяха жертви, които се превърнаха в насмешка, защото Бог вече беше оставил това място. Т. е. светият предмет или знак може да остане сред Божия народ, но при това сред този народ Бог може и да го няма. Макар че народът може с цялата си душа искрено да вярва в светия предмет или светия знак, даден му от Бога, - значи „Бог е с нас!“, - но Писанието казва, че тази искрена вяра е нищо друго, освен самоизмама, самоувереност. Това не е вяра, а самоувереност.

В светлината на Писанието тези размисли ме навеждат на мисълта за светата Господна събота. Ще поясня какво искам да кажа. Този отличителен знак, даден от Бог на Неговия народ е своего рода пъпна връв, която свързва Божия народ с Твореца. Този знак така ревностно се пази сред Божия народ в неговите среди, предполагайки, че този знак му гарантира спасение. Ковчегът гарантираше спасението, храмът гарантираше спасение, съботата гарантира спасение. Можете ли да направите паралели? Не виждате ли нещо общо? Та това е същият капан, приятели мои.

Самата събота и нейното съблюдаване, – не се изненадвайте с този извод, – да погледнем истината в очите. За мнозина съботата стана обичаен начин на живот. Или не е? Привикнахте ли? Това е обичаен начин на живот! Ден за почивка! Това е ден за почивка, днес не е само ден за освещение. Най-тесните отношения с нашия Творец са в деня на покой. Обичаен установен ред. Всеки сам себе си добре познава. В съблюдаването на съботата и отношението към нея като свят знак, даден от Господ на вярващите хора, Сатана устрои същия капан, в който не веднъж попадаха евреите. Моля ви, разберете ме правилно. Божият ковчег е нужен, Божият храм е нужен и Божията събота е нужна, но какво е всичко това, без послушание на Бог, и Неговото слово? Без преобразуването ни по Божи образ, всички тези, дадени ни от Бог отличителни от другите народи знаци, нямат никакъв смисъл. И не просто нямат никакъв смисъл, но те не са и гарант за този човек или Божи народ. Не са гарант за неговото спасение. Тези знаци не са гарант за спасение и пребиваване на Бог в тази среда! Това не са мои изводи. Не вярвате ли, че на Бог не е нужно съблюдаването на събота, без послушание на Неговото слово… без промяна в живота? Не вярвате ли, че на Бог не Му е нужна съботата и съблюдаването й от нас? Да се обърнем към Писанието. Исая 1:10-20.

„Чуйте словото Господне, князе содомски; слушайте поуката на нашия Бог, люде гоморски. Защо Ми е множеството на жертвите ви, казва Господ; сит съм от всеизгаряне на овни и от тлъстина на угоени; и не Ми е угодна кръв от юнци или от агнета, или от едри козли. Когато дохождате да се явявате пред Мене, кой е поискал от вас това, да тъпчете дворовете Ми? Не принасяйте вече суетни приноси; тамянът е мерзост за Мене, тоже и новолунията, и съботите, и свикването на събранията; не мога да търпя (Това го казва Бог.) беззаконието заедно с тържественото събрание“.

Има събота и нейното съблюдаване в разбирането на човека си остава. Но при това няма послушание към Божието слово, няма промяна в живота.

„… беззаконието заедно с тържественото събрание. Душата ми мрази новолунията ви и празниците ви; досада са за Мене; дотегна ми да ги търпя. И когато простирате ръцете си, ще крия очите Си от вас; даже, когато принасяте много молитви, не ща да ви слушам; ръцете ви са пълни с кръв. Измийте се, очистете се…“.

Погледнете, от кое най-напред е заинтересован Господ. Нито от новолуния, нито от жертви, нито от празници, нито от събрания, а от какво се интересува Господ? От очистването на човека от греха.

„Измийте се, очистете се, отмахнете от очите Ми злото на делата си, престанете да вършите зло. Научете се да струвате добро, настоявайте за правосъдие, поправяйте угнетителя, отсъждайте право на сирачето, застъпвайте се за вдовицата. (Само тогава можете да дойдете при Мен в Моите дворове.) Дойдете сега, та да разискваме, казва Господ; ако са греховете ви като мораво, ще станат бели като сняг; ако са румени като червено, ще станат като бяла вълна. Ако слушате драговолно, ще ядете благото на земята“.

Става дума за спасение.

„Но, ако откажете и се възбунтувате, ще бъдете изпоядени от нож, защото устата Господни изговориха това“ (Исая 1:10-20).

Забележете, че на това място заедно със съботата, Бог изброява и други много важни отличителни знаци, които Бог даде на Божия народ в негово време за негово благо, за спасение. И по-точно празници, жертвоприношения – това важно ли е или не за спасението? Разбира се, това е Божие нареждане, отличителни знаци за народа от загиващото езичество, които им даде. Но от Писанието следва, че те не са нужни на Бога, даже са Му противни, ако няма послушание на Божието слово и промяна в живота на вярващите хора. Ако не са намразили злото и не са го оставили. Ако не са обикнали доброто, Бог казва: „Не са ми нужни вашите празници, не са Ми нужни вашите съботи, не са ми нужни вашите новолуния“. Повече от това, по-нататък Той казва: „И даровете ви не са Ми нужни, и жертвите ви не са Ми нужни, и десятъците ви не са Ми нужни. Нищо от вас не Ми е нужно, ако няма (Какво?) промяна в човека по светия образ и Божие подобие с оставяне на греха и ненавист към него. Нито дарове, нито жертви“! По-нататък, повече от това, Бог казва: „Не са Ми нужни даже молитвите ви“! Погледнете какво казва след това, за хората, които не искат да оставят греха и злото, и да възлюбят истина и добро, а живеят в грях, и това им харесва, Той казва: „Ще затворя очите Си за тези молитви. Аз не виждам и не ги чувам“. Ясно е, че това е образен език. Той всичко знае и всичко чува, но не реагира на молитвите така, както би реагирал на молитвите на искрено вярващи хора. Аз не чувам! Всичко това ни говори, че даже всички знаци, дадени от Бог на вярващите хора, вярващите, които правят жертвоприношения, дават десятъци, дарения, спазват новолуния, празници, съботи, събрания и всичко останало, ако даже съберем всичко това заедно в Божия народ, но няма послушание, и промяна на живота, това свидетелства, че Бог не е с този народ. Бог не е с този народ! Нито един знак, нито един знак не говори, че Бог е с теб, само послушанието на Божието слово. Вижте как е казано това в Писанието.

„Самуил отговори: Нима всесъженията и жертвите са толкова приятни, колкото и послушанието на гласа Господен“?

Нима мислим, че Бог се нуждае от дарове, че даренията са по-добро, че правя грях и се откупувам с дарения. Да си го кажем направо! Правя грях и принасям всесъжение. Това какво е, откупуваме се пред Бога ли? Не, Господ не се нуждае от това. Той казва: „Нима си мислите, че се нуждая от това? Обратното, дадох ви го, за да няма беззакония във вашите среди, да ви помогна да се избавите от греха, за да не се узакони грехът“. И Той продължава:
„Послушанието е по-добро от жертва и покорството – по-добро от овнешка тлъстина“.

Какво е по-доброто? Свят живот или (Чуйте ме внимателно!) постоянна молитва и покаяние на грях. Кое е по-добро? - Светият живот. Несъмнено това е по-добро.

„Послушанието е по-добро от жертва и покорството – по-добро от овнешка тлъстина, защото непокорството (Забележете, това не е минутно падение или съгрешаване, това е живеене в непокорство.) е такъв грях, какъвто е магьосничеството и упорството е също като идолопоклонството. Задето ти отхвърли думата на Господа, то и Той те отхвърли…“, каза Самуил на цар Саул. Вие знаете как свърши неговият живот. 1 Цар. 15:22, 23. Бъдете внимателни, непокорността на вярващия човек на Божието слово води вярващия на територията на Сатана. А в дадения случай тази територия е обозначена като магьосничество и идолопоклонство. Магьосничество и идолопоклонство. Приятели мои, Бог не е в поклонението на идолопоклонническия идол. Бог не е там. Соломон се опита да оспори тази истина и издигна капища, мислейки, че чрез тях езичниците ще могат някак да разберат живия Бог. Не, приятели мои. Не! Бог го няма в идолите! Зад идолите стои дяволът. Това ясно е написано в Писанието. Зад идолите стоят бесове.

И така, Бог не е в идолопоклонството. Когато в дните на Еремия Израил падна в идолопоклонство Бог ясно каза: „Не се надявайте на храма, в който обещах да обитавам“. Защо? Защото, ако хората живеят беззаконен живот и са паднали в идолопоклонство, с това самия Бог (Какво са направили?) са избутали. И Той няма да остане на това място и в този храм само, защото е обещал да бъде там. Това не е безусловно пребиваване на Бога, а условно. Ако бъдете… и Аз ще бъда с вас. „Ако бъдете верни на Мен и Аз ще бъда с вас“. Вижте какво казва Господ, защо да не разчитате на храма?

„Аз оставих Моя дом; напуснах наследието Си; най-обичното на душата Ми отдадох в ръцете на враговете му“. Отдадох го в ръцете на враговете му. Ерем. 12:7.

„Аз оставих това място“, казва Господ. Ако няма послушание на Бога и Неговото слово, Бог напуска мястото, в което живее. Ако няма послушание на Бог и Неговото слово, Бог напуска човека, в когото живее. Ако няма послушание на Бог и Неговото слово, Бог напуска даже цял народ. Бог не е с Ефрем, Бог не е с всички колена. Бог напуска цял народ, защото Бог не благоволи в греха, идолопоклонството, магьосничеството. Както Бог не е в магьосничеството, така Бог не е в идолопоклонството и точно така Бог не е с тези, които отхвърлят Неговото слово за послушание Нему, защото Писанието изравнява тези неща помежду им. Писанието казва: „Магьосничеството е равно на идолопоклонство. равно на непослушание на Божия глас“. Това е едно и също.

Прочитайки Библията от кора до кора ще се убедите в един неприложим извод, в който не можете да се съмнявате нито на йота. Бог е с тези, които проявяват послушание на Неговото слово. Бог е с тези, които проявяват послушание на Неговото слово. Чуйте внимателно тези стихове:

„И тъй, знай, че Господ, Бог твой, е Бог, Бог верен, който пази до хиляди поколения Своя завет и милост към тия, които Го обичат и пазят заповедите Му (…) И ако слушате тези закони и ги пазите и изпълнявате, Господ, Бог твой, ще пази завет и милост към тебе (…) ще те обикне, ще те благослови…“ (Втор. 7:9-13).

Бог е верен, но в замяна иска да получи също (Какво?) вярност. Аз съм верен на завета Си, но трябва и вие да бъдете верни! Аз ще бъда с вас, ако пазите моите наредби, закони и повеления. Вслушайте се в тези думи, които Христос каза за Себе Си:

„Тоя, Който Ме е пратил, е с Мене“.

Тоя, Който Ме е пратил, т. е. Бог-Отец, е с Мене. И в този стих е даден отговорът, защо беше с Него. Защо Бог беше с Христос? Той казва:

„… понеже Аз върша винаги онова, което е Нему угодно“ (Йоан 8:29).

Понеже. „Понеже“ е все едно „защото“? Защото. Получихте ли отговор на въпроса, защо Бог беше с Христос и с кого Бог живее? Винаги е с Мене, защото Аз винаги правя това, което Му е угодно. Забележете, каква е тук мисълта. А, ако не винаги правя, както Му е угодно? - Тогава и Бог не винаги ще е с мен. Защото тогава няма никаква разлика - единият е послушен винаги, друг не винаги. И в този, и в другия случай Бог е винаги и с едните, и с другите. Писанието ни дава точен извод. Бог не в делата на хора, които се противят на Неговото слово. Даже, ако дотогава е бил с тях, с този или онзи човек, с този или онзи народ. „Тя каза…“, отново ще повторя случая със Самсон.

„Тя каза: Филистимците идват върху ти, Самсоне! Той се събуди от съня си и каза: Ще отида, както и по-преди, и ще се освободя“.

Той имаше сила. Бог беше с него. Той удържа такива победи, но какво стана по-нататък?

„Ала не знаеше, че Господ отстъпи от него“ (Съд. 16:20).

Той не знаеше. Той мислеше, че както преди Бог беше с него. Това се отнася за един човек, а сега вижте какво се казва за цял народ. Това беше в Съдии 16:20, а сега Втор. 31:16-18.

„И каза Господ на Моисея: Ето, ти ще се прибереш при отците си, а тоя народ ще започне да върви блудно подир чуждите богове на тая земя, в която отива; ще Ме остави…“.

И така, грях и идолопоклонство значат (Какво?), значат да оставят Бога.

„… ще Ме остави и ще наруши завета Ми, който съм сключил с него; и ще се запали гневът Ми против него (Сега бъдете внимателни!), и Аз ще ги оставя, и ще скрия лицето Си от тях, (…) и ще го сполетят много злини и скърби, и ще каже в оня ден: Дали затова ме сполетяха тия злини, задето Бог мой не е среди мене? И Аз ще скрия лицето Си от него в оня ден за всичките му беззакония, които той ще направи…“ (Втор. 31:16-18).

И така, истината, с кого е Бог, е ясна. Той е с онези, които постоянно проявяват послушание Нему и на Неговото слово, а Бог оставя тези, които се противят на Неговата воля. Проста истина или не? Трудно ли е да я разберат децата, възрастните? Мисля, че изобщо не е трудно. Пренесете това в нашите земни отношения. Практически са точно същите. Добри отношения с децата, когато децата са послушни и лоши отношения, когато не са послушни. Следват наказания, може би даже се прекъсват отношения. Така става и в семействата между мъж и жена, и т.н. Всичко е съвсем същото. Когато има послушание на Бог и Неговото слово, тогава има единство; когато нещо се нарушава, веднага настъпват разделение и дискомфорт. Но въпреки очевидността на дадения неприложен извод от Свещеното писание, в живота на всички вярващи хора преизобилстват примери, как вярващите хора не изпълняваха това най-важно условие на послушание, за да бъде Бог с тях, но при това, както виждаме от Писанието и от живота на днешните вярващи, те продължават грешно да смятат, че Бог е (Къде?) с тях. Изводът е прост, ясен е, с кого е Бог. Но, нарушавайки го, днес хората живеят и казват: „Все едно, Бог е с мен. Той ми каза: Аз слушам. Той ме води, ръководи ме“.

Да потърсим отговор във вярното пророческо слово. Защо в дните на Самуил евреите отидоха на война с филистимците, при това вземайки със себе си Божия ковчег? Защо направиха това? Колкото и парадоксално да звучи, с тези си действия искаха да проявят послушание на Бога. Отидоха на война с филистимците, защото искаха да проявят послушание към Бога. Правилно чухте, те наистина искаха с тези си действия да покажат послушанието си към Божието слово, но претърпяха поражение. Ще кажете: Удивително, но има противоречие. Как хората искат да бъдат послушни на Божието слово, а търпят поражение, защото Бог не е с тях? Кое тук не е така? Тук няма противоречие, а само повърхностни разсъждения. Бог заповяда на Израил да изтреби греха на идолопоклонството в Ханаан и всички, които не оставят греха идолопоклонство, да бъдат унищожени. Това е истина. И по времето на Самуил евреите решиха да проявят послушание на тази Божия заповед и да унищожат езичниците, да унищожат греха. Да, това беше казано от Бог и те решиха да послушат Божието слово. Имаха прекрасни примери на победа. В тези свещени войни в дните на Исус Навин, когато Бог беше с людете в битките, решиха, че ако направят нещо, което са правили техните предшественици, в които Бог благослови предшествениците им, значи, благодарение на това подражание, Бог ще бъде и с тях в битките, както беше някога, и с техните предшественици. И решиха, ако повторим нещо (Какво направиха?), Бог ще бъде и с нас, както беше с тях.

Приятели, нима опитността от миналото не е дадена за наставление на бъдещите поколения за подражание? Дадена е. А какво е неправилно? Кое тук не е така? Приятели мои, неизменната истина се състои в това, че, за да бъде опитът от миналото изявен в настоящето, - в миналото има опит и той е описан в Писанието, и ние искаме да се появи в нашия живот днес, - за да се случи това, трябва опитът да се повтори в самата неговата същност, в самия му принцип. В самия му дух да го повторим изцяло. А не някаква видима негова част или желана за изпълнение част, при това отхвърляйки главното, което не те устройва. И сега ще поясня, какво искам да кажа с това. Силата на айсберга не е в надводната видима част, силата на айсберга е в подводната му невидима част. Така надводната, видима за всички окръжаващи част, бяха победите на Божия народ в дните на Исус Навин над външните врагове. Това е надводната видима част – всички виждат, че побеждават и побеждават, и побеждават. Забележително! И аз искам да побеждавам, ще отида на война. И също ще побеждавам. Е, аз видях победи, какво като искам и аз да имам победи.

Приятели мои, а основната подводна част, представяща главно тези победи, беше духовното състояние на Божия народ, печелещ победи. Техните отношения с Бога, пълното им послушание на Божието слово. Не е ли така? Нека да разгледаме онези опитности? Защо Исус Навин превзе Ерихон, а не превзе от първия път много по-слабия град Гай? Защо? Поради каква причина? Армията беше една и съща, ръководителят – един и същи, народът беше един и същи, но различни бяха отношенията им (С кого?) с Бога. За Гай тръгнаха самоуверено, за Гай тръгнаха, имайки в стана грях, обречено беше взето, нямаше разкаяние, нищо… и в резултат – поражение. Ерихон беше превзет благодарение послушание на Божието слово, а Гай не беше превзет заради непослушание на Божието слово. И докато не премахнаха отсред себе си непослушанието, силната армия на Исус Навин не можа да победи даже значително по-малкия и по-слаб от Ерихон малък град Гай. Кажете, за да повторим опита, всичко ли трябва да повторим или нещо можем да повторим, а нещо да не повторим? Нали им беше показано: Ако нямате добри отношения с Бога, вие също ще имате поражения, както с опита в миналото, но кой знае защо те не забелязаха това. Видяха само победите.

Защо след съда над Ахан Исус Навин имаше само победи? Забелязахте ли това? След като това се случи, те се покаяха и последваха само победи. И те завоюваха, завоюваха и завоюваха все нови и нови градове, и нови народи. Защото след покаянието, очистване от греха и привеждане на отношенията си с Бога в ред, чрез послушанието си на Бог, Божият народ вече не отстъпи от покорността си на Бог. И когато това се случи, къде е Бог? - Той е със Своя народ. Той е със Своя народ! Вижте колко точно е записано това от Исус Навин. Ис. Нав. 10:41, 42.

„Порази ги Исус Навин от Кадес-варни до Газа и цялата земя Гошен, дори до Гаваон; и всички тия царе, и земите им, Исус превзе наведнъж…“.

Това вече е победа, а малкия Гай не можаха да превземат. Помнете това винаги! Всички, които сте тук. А това е същата армия, същият Исус Навин, който изгуби в Гай. И пише защо.

„… превзе наведнъж, понеже Господ, Бог израилев, се сражаваше за Израиля“ (Ис. Нав. 10:41, 42).

Господ, Бог израилев, се сражаваше за Израиля. Къде беше Бог? Със Своя народ. Беше със Своя народ! Беше в техните сърца, беше с ръцете им, беше в мислите им, при техните действия. Те воюваха като хора, но Той ги ръководеше. Бог беше с техния ум, с техните сърца. Защо спечелиха видими победи над враговете си? Защото Бог беше с тях. И просто е невъзможно да не зададем и втори въпрос. А защо Бог беше с тях? Защото спечелиха победи. Какви победи? Над какво? Защото Му бяха послушни. Защото се бяха покаяли от греховете си и искаха да имат добри отношения с Господ. А в дните на Самуил евреите искаха частично, не цялостно, да повторят победата си над филистимците от опита на миналото. Частично, защото искаха победите на Исус Навин, но не приведоха, не искаха да приведат отношенията си с Бог на онова духовно ниво, на каквото беше армията на Исус Навин, на Божия народ в дните на Исус Навин.

Приятели мои, опитвайки се да повторим частично опитността от миналото, опитността на героите на вярата, при това избирайки удобното от тази опитност за себе си и отхвърляйки неудобното, – разбирате ли, – неудобното, при това най-важното, ние сме обречени на поражение. Искаме да бъдем несъкрушими като Авраам, искаме да бъдем като Ной, Авел. За героите на вярата говорим добро, каква вяра имаха. Аз също. Но, приятели мои, това е само видимата част от онова, което направиха, видимата за нас част. А какво беше невидимото, най-главното в айсберга? Какво? - Техните отношения с Бога. Моисей беше такъв, защото, виждайки невидимото, беше твърд във всичките си дела. Ето кое им придаваше сила, ето защо имаха победи. И това е най-важното. Днес много вярващи говорят, колко смели били апостолите, първите християни в проповедите, казват, че са готови да ходят да благовестват и даже ходят. Но няма обръщане по 3-5 хиляди на ден, както беше при апостолите. Дори най-малки резултати днес няма. Защо? Защото днешните вярващи нямат онези отношения с Бога, каквито имаха първите християни и апостолите, не онези отношения. Уверявам ви, изобщо не са същите. Ние сме много слаби - слаби, крехки християни. Основна причина защо опитът на миналото не става наша опитност днес е, защото нямаме такива отношения с Бога, каквито имаха те.

Приятели мои, докато отхвърляме главната причина и се държим за второстепенното, за следствието на причината, а не за самата причина, ние постоянно ще търпим поражение в духовните си битки. И както ще губим битки с греха, така и на мисионерското поприще. Ако учител ви е показал химически опит, който довел до някакъв резултат, ако искате да стигнете до същия резултат, трябва точно да повторите опита на учителя. Говоря ви като човек, преподавал и учил химия. Ако не вземете същите неща, ще получите ли резултата, който имал учителят? А ако не са същите пропорции, а ако използвате не същата температура, никога няма да стигнете до същия резултат, какъвто имал учителят, ако искате да нарушите някъде нещо. Защото има такива неизменими закони, Божии закони от живота.

Сега да се преместим в духовния свят. Ако искаме да повторим опитността от миналото, трябва всички компоненти – говоря на такъв език – точно да отговарят. Но, ако махнем нещо, защото не ни харесва, няма да получим опитността от миналото. Аз никога няма да направя онова, което направи Авраам на планината Мория, ако нямам същата опитност с Бога и не съм толкова близо до Него. Или не е така? Никога! Свещеното писание казва, че Бог никога не се променя, не се настройва към слабия, грешен и непостоянен човек. Не! Неговата цел е отново да направи слабия човек силен; непостоянния човек да направи постоянен, здрав, стабилен, твърд като камък, а не обратното. Затова в Писанието е казано ясно: „Бог не е човек, та да лъже, нито син човешки, та да се отмята“ (Числа 23:19).

Защото, „Аз съм Господ и не се изменям, казва Господ“ (Мал. 3:6).

Ако искаме да имаме успех в духовния си живот, ако искаме да се спасим, ние трябва да се променим по Божия воля, а не Бог да се изменя според нашата слабост и да казва: „Ясно, такова е поколението. Ще снижим летвата. Ще снижим отношенията малко по-долу, принципите малко по-долу, малко днешните възгледи за добро и зло“. Това не може да бъде. Евреите имат забележително разбиране, какво е истинско чудо и истинска опитност с Бога. Но ние сме далеч от техните разбирания. Ще ви кажа, че нашето разбиране е абсолютно невярно. Днес интерпретираме чудото и опитността с Бога по следния начин: Човекът иска нещо от Бога, Бог чува, дава това, което иска човекът и ние казваме: „Чудо! Опитност с Бога“. А благочестивите евреите казват: „Не, приятели, истинско чудо и истинска опитност с Бога е, когато Бог моли за нещо човека, и човекът проявява послушание“. Забелязахте ли разликата? Не, когато човек моли и Бог проявява послушание е чудо, а когато Бог моли и човек проявява послушание. Това е чудо! Истинска опитност с Бога! Как мислите, сред спасените основно какви хора ще има? Аз мисля, че всичките 100% ще бъдат тези, които Бог е помолил да направят нещо и те са проявили послушание. Или онези, които молили и Той им отговарял? Как мислите? Замислете се над този въпрос.

Защо в дните на Самуил евреите, претърпели поражение от филистимците и изгубили ковчега, до тази битка смятаха, че Бог е с тях в делото им. Защо смятаха, че е с тях. Отиваме на война с ковчега напред и сега ще имаме победа. Защо смятаха така? Те си спомниха, - както разбрахме, - не изцяло, а частично, прекрасния опит от миналото. Те вярваха, че в техния живот може да се повтори нещо подобно.

Приятели мои, те вярваха това. Когато тръгнаха на война и взеха ковчега, както беше в дните на Исус Навин – ковчегът вървеше в Господната битката. Те вярваха, че с тях ще се случи същото. Как мислите, те вярващи или невярващи хора бяха? Вярващи, те вярваха. Вярваха или се оказва, че имаха свои победи? Интересно, нали? Вярата е силата на народа! Те вярваха, но забележете, тяхната вяра не беше онази вяра, за която ни говори Свещеното писание като за истинска вяра, която произтича от Божието слово, от послушание Нему. Тяхната вяра беше самоувереност, произтичаща от техните амбициозни желания. Аз вярвам, защото искам! И Бог трябва да се подпише под моето „искам“. Аз искам победи! Имаше амбициозност и затова тази вяра всъщност не беше вяра. Тя е самоувереност и затова самоувереността претърпя поражение, защото вярата не търпи поражение. Самоувереността търпи поражение. И те претърпяха поражение, защото не стояха на Божието слово и послушание, а на нещо друго, грешно, човешко. Вижте на какво се основаваше тяхната вяра.

„Тогава народът дойде в стана; и старейшините израилеви казаха: Защо Господ ни порази днес пред филистимците“?

Те даже не си отговориха на въпроса, защо Господ ги порази. А защо ги порази? Какво се казва в Писанието? Кога ще бъдеш поразен? Когато (Какво правиш?), когато отстъпиш от Господ и не се вслушаш в гласа на Господа, Бога. „Един ще гони хиляда“, казва Господ. А те питат: „Защо ни порази“? И тук възниква гениална идея: „Оооо, ковчегът не е с нас, както беше в дните на Исус Навин! Не трябва да се променяме, а да вземем някакъв свят предмет. И с този предмет ще преодолеем врага“.

„Да си вземем от Силом ковчега на завета Господен и той ще върви посред нас, и ще ни спаси от ръката на враговете ни“.

Не ни е нужен Бог, само ковчега ни трябва. В него е магическата сила.

„И народът прати в Силом, та донесоха оттам ковчега на завета на Господа Саваота, Който седи на херувими; а при ковчега на завета Божий бяха и двамата синове на Илий – Офни и Финеес“.

Как мислите, защо с ковчега се споменават и тези двама души? Само защото бяха до него? Въпросът е: Защо ни порази? Какво тук у нас не е правилно? Дайте ковчега! А тук е показано, че даже до святото място има… грях. Има грях в Божия стан!

„И когато пристигна в стана ковчегът Господен, цял Израил дигна такъв силен вик, че земята ехтеше“ (1 Цар. 4:3-5).

Сигурен съм, че виждате, че тяхната вяра, тяхната вяра се основаваше на религиозен фанатизъм. Тяхната вяра се основаваше на религиозен фанатизъм и самоувереност, с които искаха да поставят Бога в тяхна служба, на желанията си. Земята ехтеше от виковете им. Задайте си въпрос: Викове бяха по адрес на кого или по-точно на какво? По адрес на какво бяха тези викове? По адрес на Бога? Приятели мои, не! По адрес на ковчега, защото е трудно да повярваме, че не знаеха, че Бог присъства винаги и навсякъде, не само до ковчега, в момент на неговото пребиваване. Дотогава, при първата битка, когато изгубиха четири хиляди, защо не викаха „Слава на Господ!“, та земята да проехти? Не беше ли Бог в този момент там, ковчегът ли го нямаше. Не! Какво общо има тук Бог? Светият предмет, ето какво ще ни осигури победа.

Ако за човека най-висшето религиозно преживяване не е Бог и послушание Нему, какво би предизвикало тези възвишени чувства и преживявания? Бъдете внимателни! Дали ковчегът, дали храмът, съботата - всичко това, както отбелязахме по-горе, е идолопоклонство и религиозен фанатизъм. Ще повторя още веднъж: Ако сам Бог, ако сам Бог не е за човека най-висшето религиозно послушание, най-висшето религиозно преживяване, ако не е в смисъла на послушание Богу, а в придържането към някакви свети предмети или възвеличаване на някакви отличителни знаци, приятели мои, всички тези религиозни знаци като ковчег, като храм, като събота, ще бъдат нищо друго, освен идолопоклонство. Идолопоклонство на религиозни фанатици. Какви бяха евреите, разпънали Христос? – Религиозни фанатици. Разпънаха Го, защото държаха за съботата така, както я разбираха. Или не? Да, разпънаха Го фанатици. Да си припомним Савел – убиваше и гонеше вярващите! Защо? Защото кой беше той, той свидетелства сам за себе си. Беше религиозен фанатик, който държеше на отеческите предания. Т. е. той държеше за второстепенното, а най-важното - Бог, - не познаваше.

„Слушали сте за някогашното мое поведение в юдейството, че аз прекомерно гонех Божията църква и я разорявах, и преуспявах в юдейството повече от мнозина мои връстници в рода ми, понеже бях голям ревнител за (За какво? За Бога?) отеческите ми предания“ (Гал. 1:13, 14).

Отеческите ми предания. Храмът за нас е много свят, съботата за нас е много свята, ковчегът за нас е много свят и ще убием всеки, който каже нещо по техен адрес, но при това отношения с Бога тези хора нямат. Казано е, че в края на времето ще убиват? Защо? Защото ще мислят, че служат на Бога. А на дело ще постъпват така, защото не познават ни Отца, нито Сина. Нито единия, нито другия.

„Благодаря на Христа Исуса, нашият Господ, Който ми даде сила, задето ме призна за верен, като отреди на служба мене, който по-рано бях хулител, гонител и оскърбител, но бидох помилуван, защото, без да зная, вършех това в неверие; а с вяра и любов в Христа Исуса се преумножи благодатта на нашия Господ. Верни и за всяко приемане достойни с думите, че Христос Исус дойде в света да спаси грешниците, от които пръв съм аз“, казва апостол Павел. 1 Тим. 1:12-15.

Забележете, той описва живота си в религиозния фанатизъм. Сега говорим за Савел, за Павел. Описвайки живота си в религиозния фанатизъм, че се придържал във второстепенното, придържал се към някакви форми, но отхвърлял главното, да се уподоби на Бога, да стане по Божи образ, да стане послушен на Неговото слово, отхвърляйки главното, в това състояние Павел се нарича (Какъв? Какъв казва, че бил?) „грешник“. Аз бях грешник, придържайки се към тези религиозни обичаи, обреди и форми. Аз бях грешник. Има ли над какво да се замислим или не? Оказва се, че можем да държим някакви свети предмети, някакви форми, някакви знаци да съблюдаваме, но ако не се промениш по Божи образ, ти си оставаш същия грешник. При това ставаш още по-ужасна експлозивна смес, под название „религиозен фанатик“.

Преди битката евреите пренесоха ковчега, предполагайки, че тяхната вяра в ковчега, техните религиозни чувства, свързани с него, обезателно ще задължат Бог да застане на тяхна страна и да им даде победа. Но как иначе? Днес много вярващи не определят ли така, че Бог е с тях? Забележете, евреите мислеха, че тяхната вяра, тяхната вяра в ковчега и техните религиозни чувства, които при това изпитваха и викаха до прегракване, ще задължат Бог да бъде на тяхна страна. Не се ли изненадвате? Днес огромно множество вярващи са точно като евреите на тяхното време. Точно с такива отношения. Точно така днес предполагат, че Бог ще бъде с тях, само въз основа на това, че имат такава вяра. Вярват в това! Вярват и до прегракване го отстояват. Ако днес хората вярват в нещо свято и при това изпитват най-силни религиозни чувства, те казват: „Това несъмнено свидетелства, че Бог е с мен. Той ме подбуди за това. Това е свидетелството“. Не Божието слово, разбирате ли, не животът на Христос, а моята вярва в нещо, при това изпитанието на моите възвишени религиозни чувства, на нещо особено. Но това е самоизмама, трябва да вярваме само в спасение чрез Христос и неразривно единство с Него. И най-възвишените религиозни чувства у нас трябва да бъдат само от това, че имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос. В Него и чрез Него. И само от това у нас трябва да настъпват по-висши религиозни чувства. Писанието казва:

„И тъй, бидейки оправдани с вяра, имаме мир с Бога чрез Господа нашего Исуса Христа“ (Римл. 5:1).

Да имаме Христос, да познаем Христос, да проявяваме покорност на Христос, да подражаваме на Христос, да се преобразяваме чрез Христа, това е пътят на истинската вяра. Ето откъде трябва да черпим радост. Че си приет в Христос, че се променяш в Христос, че ставаш свят в Христос и ще останеш такъв постоянно. Ето откъде трябва да произтича радост. А всичко останало е самоизмама, религиозен фанатизъм, който, отхвърляйки главната причина, се държи за второстепенното, за следствието и мисли: „Ако аз се държа за този знак – за храма, за ковчега, за съботата, ще бъда спасен. Как иначе? Бог е длъжен да ме спаси, аз държа в ръката си толкова отличителни знаци. Никой няма такива знаци“.

Знаем с какво завърши войната с враговете, в която воюваха не Божии деца, послушни на Бога, каквито бяха в дните на Исус Навин, а самоуверени религиозни фанатици в дните на Самуил. Забележете, Израил и Израил – едно и също название. Но в дните на Исус Навин бяха послушни Божии деца, а в дните на Самуил – религиозни фанатици, които просто със своята гордост и наглост искаха да задължат Бога да бъде на тяхна страна. Опитът на миналите победи за тях се оказа недостъпен. Претърпяха съкрушително поражение.

„Филистимците се удариха и израилтяните бидоха разбити, и всеки побягна в шатрата си; поражението беше твърде голямо; от израилтяните паднаха трийсет хиляди пешаци. Ковчегът Божий биде взет…“ (1 Цар. 4:10, 11).

Те повториха опита на поражение на Исус Навин. А кога беше поражението на Исус Навин? Когато отидоха да превземат Гай. Когато бяха горди, самоуверени, с грях в стана. И повториха в живота си същия опит. Бог отне от евреите идолите. А какво в дадения случай беше идол за тях? – Ковчегът. Ковчегът! Бог отне от тях идолите, защото без послушание на Бог Божият ковчег става идол. А ефодът? Какво става ефодът без послушание на Бога, ако си спомним дните на Гедеон? Какво стана ефодът? Идол, започнаха да му се покланят. Кажете, а медната змия, която Бог даде, за да поглеждат към нея с вяра, в какво се превърна в дните на Езекия? Нехущан, в идол. Забележете, ефодът стана идол, ковчегът стана идол, медната змия стана идол. Защо това, което дава Бог, става идол? Защото няма послушание на Бога, няма я самата същност, няма я онази подводна част на айсберга, няма го главното – правилните отношения с Бога. Тогава всичко, дадено от Бог, става идол.

Приятели мои, всичко, дадено ни от Бога, без Бог, става идол. Молитвеният дом без Бога става идол; съботата без Бога става идол; семейство, мъж, жена, деца без Бога стават идол. Даже ще ви кажа, че дори самият ни живот без Бога става идол, на който човек се покланя, заради който живее. Не се изненадвайте на евреите от онова време, ние всички не сме по-добри от тях, ако говорим за духа. В дните на Исус Навин, след покаянието, бяха верни и послушни на Божието слово, а в дните на пророк Самуил, отстъпили от Бога, не проявявайки послушание на Неговото слово, ослепяха. Не виждаха, че не са онзи народ, който бяха преди. Не виждаха. Името се запази, местоживеенето също, а отношенията бяха съвършено други. С течение на времето Божият народ се промени и деградира.

А какво можем да кажем за днешния Божи народ? Името е същото, живеем на същото място, но какво стана с течение на времето? Те не виждаха, че не се намират там в отношенията си с Бога и се опитаха да компенсират недостига на неверните си отношения с Бога с религиозен фанатизъм и обилни, до прегракване, религиозни чувства. Винаги хората, които нямат истински отношения с Бога, опитват да компенсират с фалшификация. С фалшификация! И тогава на смяна идва религиозен фанатизъм, човек ревностно казва: „Това ям, а това не ям, това правя, а онова не правя, това съблюдавам, а другото не съблюдавам“. И той смята, че Бог е с него, защото е толкова прав пред себе си. И хората се опитват да заменят отношенията си с Бога с религиозни чувства. „Оххх, просто не можете да си представите, какво съм изпитал, как ме осени“.

Мнозина днес малко по малко оставят истината, открита от Бог в Писанието на апостолите, на пионерите в адвентизма. Техният живот в Христос изобщо не прилича на живота на апостолите и на живота на пионерите на адвентизма, но при това тези вярващи продължават да се смятат за Божи народ. Продължават да се смятат за Божи народ! Отстъпвайки от Божието слово, хората ослепяват, изпитват възторжени чувства, необикновени новости, казват: „Ето, научих това, което никой никога не е знаел, не е съблюдавал и не е разбирал. Сега аз имам този ключ от Божието царство. Мислят си, че Бог е с тях само въз основа на това, че са повярвали в това учение и учението им носи някакво възторжено умиление, каквото преди не са изпитвали. И това става знак и доказателство, че с тях и с това учение е Бог.

Приятели мои, каква фатална измама, самоизмама! След приемането на фалшивите учения, тези хора стават религиозни фанатици и до прегракване започват да насаждат у хората не свят живот в Христос. Не! Започват да налагат особеностите на своето учение и казват, че именно тази особеност, тази своеобразна прелест е пропуск за Божието царство. Ето какво ще те отведе в Божието царство. Всички не го правят, но ти като го правиш, както и да живееш, ако го правиш, все едно, ще стигнеш в Божието царство. Защото това е пропускът за Божието царство.

Приятели мои, а кое е пропуск за Божието царство? Даже ще ви задам въпроса по-иначе, за да ви подскажа: Кой е пропуск за Божието царство? Как изглежда тази стълба? Като някакъв особен, изключителен знак, който никой няма или изглежда като Христоподобен живот. Кажете, как изглежда тази стълба, що за стълба е? Разбираме, че това е живот в Христос. Спасява единството с Христос, главното е Христовият характер. Това е причината и всичко останало е следствие, а не обратното.

Приятели мои, ковчегът ли даваше победи в дните на Исус Навин? Ковчегът ли даде победи? Сложете честно ръка на сърцето си. Не! Писано е:

„И победиха, защото с тях беше (Кой?) Господ Бог“.

А ковчегът е нещо второстепенно, знак на Неговото присъствие, просто потвърждение, че Бог е с тях. Но това е следствие, не причина и не значи, че ако аз довлача ковчега, това ще задължи Бог да дойде тук. Разбирате ли? Не, ако Бог е тук, с Него върви и ковчегът. Ако тук е Бог, ще дойдат и ковчегът, и послушанието на Божиите заповеди. Ако Бог е тук! Сам по себе си ковчегът беше просто обкован със злато сандък, в който пазеха плочите, нищо повече. Събота, без почивка в Бога чрез Христос, не е печат за спасение на вярващите. Не е печат, а само седми ден от седмицата и нищо повече. С нищо не се отличава от другите дни и от неделята също. Ще ви кажа, че духовните хора ще разберат за какво говоря, а който не разбере, ще ме осъди, защото религиозният фанатизъм отхвърля главната причина и се държи за второстепенната, казвайки: „Как така? Как съботата не е печат и няма да ме спаси, ако я съблюдавам“? Трябва да я съблюдаваме, трябва! Но спасение само със събота, без промяна на живота в Христос, е нищо, обикновен ден. Нищо няма да ви даде. Даже ще ви кажа повече: Божията вестителка писа, че хората, които съблюдават неделята и не знаят за съботата, но живеят Хростоподобен живот, ще бъдат спасени. Ще бъдат спасени! А съблюдаващите събота, но не живеещи с Христос, няма да бъдат спасени, защото Бог не гледа на лице.

И така, не частичното повторение на опита от миналото, не най-голямата религиозна промяна, не фанатичните религиозни чувства са потвърждение, че Бог е с даден човек или с даден народ. Не са потвърждение! А какво тогава? – Послушание. Послушание на Бога и Неговото слово в Христос, в силата на Христос и вяра в Христос. Вижте как е описан Божият народ, който ще посрещне Пришествието на Христос. С какво се различава от всички други народи?

Откр. 14:12. „Тук е издържането на светиите, на тия, които пазят Божиите заповеди (Това е въпрос на послушание и вижте как ги съблюдават.) и вярата на Исуса“.

А това е Христоподобен живот, защото Той е един-единствен, Който е казал:

„Винаги правя това, което е угодно на Отца Ми и Той е в Мен“.

И тези, които вървят по Неговите стъпки, отиват, накъдето да ги поведе – така пише, - „следват Агнето, където и да отиде“. С тези хора пребивава Бог (По каква причина?), защото едно от имената на Христос е (Какво?) Емануил. Бог с нас! А които са с Емануил (Кой пребивава в тях?), в тях пребивава Бог. Не с някакъв знак. Никой не прекарва събота с такъв Бог, никой не е в храма, никой няма ковчега. Разбирате ли, а които пребивават с Емануил, с тях е Бог. Да, това е много тесен път.

Да изживееш живота си на земята в послушание на Бог с вяра в Христос е много тесен път. Тежък, труден, трънлив. За грешника много тежък път! Но, приятели мои, няма друг път. Няма, няма да намерите. Всички други пътища са път на самоизмама. Просто ще се подлъжете и последното разочарование е може би най-ужасно, когато не влезете в Божието царство. Това е самоизмама. Христос каза:

„Влезте през тясната порта; защото широка е портата и пространен е пътя, който води в погибел…“.

Колко хора? Как каза? Кой върви по този път? Мно-зи-на.

„… и мнозина са ония, които минуват през тях. Понеже тясна е портата и тесен е пътя, който води в живот (И коя дума е използвана тук?), и малцина (мал-ци-на) са ония, които ги намират“ (Матей 7:13, 14).

И тази тясна порта, този тесен път, Христос отбеляза в Йоан 14:6 с думите:

„Аз съм Пътя и Истината, и Живота; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене“.

Само чрез Мене! Но за този път даже тези, които са послушни на Бог и които могат да съгрешат на Бога, могат да паднат, какво казва Писанието? Падайки, какво трябва да направят? Да станат, да се надигнат, да се покаят и да възстановят разрушените от греха отношения с Бога, за да бъде Бог отново с тях. Когато Давид съгреши, каза: „Господи, да не отнемеш от мене Светия Си Дух. Повърни ми радостта на спасението Си“ (Псалм 51: 11, 12). Какво се случи в неговите отношения, с отношенията на човека, на мъжа по Божието сърце? Какво се случи с отношенията? – Разрив. И той каза: „Аз трябва да се примиря с Бога чрез покаяние и да възстановя отношенията, за да бъде Бог отново с мен. Неговият Дух да ръководи живота ми и да възстановя отношенията си“. При това особено важно е да разберем, че не си струва да се съблазняваме от положителните опитности на миналото, мислейки: „Ако преди бях верен на Бог и имах опитности, днес, както и да живея, все едно Бог ще остане с мен, защото в миналото беше с мен“. Ако някой се съблазнява така, искам да ви напомня примера на Самсон. Какво се казва? Самсон каза: „Ще изляза както друг път и ще се отърся. Но той не знаеше (Преди Бог беше с него, а сега?), че Господ беше се оттеглил от него“ (Съдии 16:20). Затова не се осланяйте на старите опитности. Бог изисква постоянно послушание не само, както в началото. И така, в Писанието е описан пример за Израил, който също мислил, че Бог винаги ще бъде с него, защото преди Той беше с тях.

„Моисей рече: Защо престъпвате заповедта Господна? Няма да успеете; не ходете (Бъдете внимателни!), защото Господ не е между вас, та да не ви поразят враговете ви; (…) ще паднете под нож, понеже отстъпихте от Господа и Господ няма да бъде с вас…“.

Той ясно им посочи, че са съгрешили, беше им нужно покаяние, нужно им беше послушание на Божието слово. Бог каза: „Върнете се и идете в пустинята. Вие сте виновни и сега трябва да изтърпите това наказание“. Но те отвърнаха: „Не, ще се върнем и ще отидем на война“. Той им рече: „Не отивайте, Бог не е с вас, вие съгрешихте“. Но те не послушаха.

„Но те дръзнаха да се изкачат навръх планината. (…) Амаличаните и ханаанците, които живееха на оная планина, слязоха, разбиха ги и ги гониха до Хорма“ (Числа 14:41-45).

Как в Библията всичко е точно и ясно? Не превзеха Гай, защото отстъпиха. Тук – защото постъпиха неправилно. Ковчега изгубиха, защото отстъпиха. И обратното, идва победа, когато отношенията с Господ са добри. Въпреки тяхната самоувереност, която те грешно смятаха за вяра, хората, които отидоха да воюват, Бог ги остави. Т. е. човек може да бъде самоуверен, може да вярва: „Все едно, Бог е с мен, няма да ме остави!“. Той може да чувства някакъв прилив на енергия, чувствен порив, но Писанието свидетелства: Това не е доказателство, че Бог е с теб. Ще претърпиш съкрушително поражение във времето си. Не днес, утре. Не утре, в други ден. Все едно ще имаш поражение. И Бог ги остави.

„… според броя на четирийсетте дни, през които огледвахте земята, вие ще теглите за греховете си четирийсет години, година за ден, та да познаете, какво значи, да бъдете оставени от Мене“ (Числа 14:34).

Какво значи, да бъдете оставени от Мене! Т. е. за греха Господ изисква, наказва, за да осъзнае човек, колко лошо е без Бога. Колко лошо е без Бог!

Числа 14:34. И Бог беше с тях само дотолкова, колкото отбеляза в словото Си. Той изобщо не ги остави. Не! Но вижте в какво Бог беше с тях. В словото Си е отбелязал: „Аз съм с грешника само в сферата му на покаяние“. Не във всичките дела на грешника, а само в сферата на покаяние. Защо? Защото, докато не дойдат покаяние и възстановяване на отношенията, Бог не може да вземе под управление юздите на твоя ум, сърце и да те води. Грехът разделя човека от Бога. Докато не бъде отстранена причината, Бог не може да бъде с теб в твоите дела. Грехът ще бъде с теб в делата ти, докато не си го оставил. Затова Бог казва: „Аз съм с теб в делата на покаяние“. Божието слово еднозначно ни говори, че за грешащия човек, за грешащия Божи народ, Бог има една воля – покаяние и оставяне на греха. Съответно само по този въпрос според Божието слово Бог пребивава в съгрешилия. Ако грешникът се покае, можете смело да сте сигурни, че с него пребивава (Кой?) Бог. С него пребивава Бог! Защото, без Бог сам грешникът не може да се покае. В Римл. 2:4 се казва:

„… Божията благост те води към покаяние“.

Божията благост води към покаяние. Днес страданията и неуспехите на вярващите, техните духовни поражения от това, че Бог, в лицето на Своя Син дойде при нас, но хората, - както казва последната книга от Библията, - хората оставиха Бога в лицето на Неговия Син зад вратата на своите сърца. И Той търпеливо (Какво прави?) стои и чука. Моли да влезе в сърцето.

„Които Аз обичам, тях изобличавам и наказвам. И тъй, бъди ревностен и се покай. Ето, стоя на врата и хлопам; ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него, ще вечерям с него, и той с Мене“ (Откр. 3:19, 20).

Забележете много важна истина: Да го пуснем, можем само с покаяние. Само чрез покаяние може да влезе в сърцето на лаодикиеца, чрез оставяне на всичко, което не е угодно на Бог и привеждане на живота си в пълно послушание на Бог чрез Христос в Христос, и по примера на Христос. Няма друг път! Само в покаяние днес Бог пребивава с гордите лаодикийци. Само в покаяние! В другите дела, пропити с гордост, Бог го няма, защото Бог казва: „Аз съм против гордостта, Аз съм ти гордост“. При всяко съгрешаване и отделяне от примера на живота на Христос, трябва незабавно да се покаем, трябва незабавно да паднем на колене и да оставим греха, защото той отвращава. Грехът отвръща лицето на Бог от нас. В Свещеното писание се казва:

„Ето, ръката на Господ не се е скъсила, та да не може да спасява и ухото Му не е натегнало, та да не може да слуша“.

Бог е готов винаги да е до нас, да слуша, да вижда и да помага.

„Но (Какво „но“?), но беззаконията ви произведоха (Какво?) раздяла (раздяла) между вас и вашия Бог и греховете ви отвращават лицето Му от вас, за да не слуша“ (Исая 59:1, 2).

Много важно е още да отбележим: Ако проявявате послушание към Бога, ако се стремите да живеете Христоподобен живот, никога, даже в мислите си, - умолявам ви заради Христос, - никога, даже в мислите си, не се гордейте с това. Даже, ако искате да живеете като Христос и живеете като Христос. Даже, ако се получава и имате много победи, никога не се гордейте с това! Защото гордостта е страшната болест на лаодикийците, фаталната зараза на целия лаодикийски век. Само малко да се възгордеем; само малко нещо да е по-добро; едно нещо, което само аз да имам… и всичко останало не е така. Приятели мои, това е страшна болест и тя отделя Бога от сърцата ни. В Свещеното писание пише:

„… облечете се в смиреномъдрие, (в смиреномъдрие) защото „Бог (Какво?) се противи на горделивите“

Бог се противи на горделивите. И на кого дава благодат?

„… а на смирените дава благодат“.

Ние под благодат ли сме? – Под благодат. Но оказва се, че благодатта не е дадена на гордите. Тя е дадена на смирените.

„… а на смирените дава благодат“ (1 Петр. 5:5).

Христос каза:

„Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя“.

Ако човек казва, че е дошъл при Христос и живее Христоподобен живот, по-нататък Христос казва:

„… и се научете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си“.

Кротък и смирен по сърце. Матей 11:28, 29. Той е кротък, Той е смирен и затова ни призовава да се научим от Него. Божиите деца, истинските Божии деца, следващи стъпките на Христос, никога няма да се смятат по-добри от другите. Никога! Ако те споходи мисълта, че си по-добър от другите, ти ставаш по-лош от другите. Божията вестителка пише: „Никога истинския християнин не мисли, че вече е станал свят“. Никога! Ако у нас възникне такава мисъл, какво трябва да правим? Ако възникне грешната мисъл, че вече си силен, много си постигнал, много си получил, което другите нямат, какво трябва да правим?

2 Кор. 10:5. „… и всяко превъзнасяне, що въстава срещу познанието Божие (Какво правим?), и пленяваме всеки разум, за да бъде покорен на Христос“.

Господи, не искам! Това не е правилният път, това е от лукавия, това е изкушение и аз искам да го победя тук. Те ще молят Бога в молитва да ги избави от гордостта.

И така, Бог пребивава с тези, които като Христос проявяват послушание във всичко. Нека текстът, който сега ще ви прочета, завинаги да остане в паметта ни. Не е трудно да запомним, с кого винаги пребивава Бог в Христос. Отговорът на този въпрос е:

„Тоя, Който Ме е пратил, е с Мене; (…) защото Аз винаги върша онова, което е Нему угодно“ (Йоан 8:29).

Ето отговора на въпроса с кого е Бог. Бог беше с Христос. Защо? Защото Той винаги вършеше онова, което Нему беше угодно. Съответно, ако ти си с Христос, с Емануил - Бог с нас, - тогава Бог е с теб. Тези хора се стремят в съвършенството на Христос, но падайки, Бог пребивава с тях в покаяние. Те се покайват, оставят греха и смирено следват Христос, където и да ги води. Те подражават на Христос и никога не се гордеят с това, защото няма с какво да се гордеят. Всичко е в Христос и от Христос. С които е Емануил, с тях е Бог! Всички останали, каквото и да изпитват, каквото и да мечтаят за себе си, нито в светлината на Писанието, нито в практическото благочестие в живота, изобщо нямат правото да предполагат, че Бог е с тях. Разбира се, такива вярващи могат да се излъжат. Занимавайки се със самоизмама, те си мислят, че Бог е с тях, защото си мислят, че са изпитали някакви възвишени религиозни чувства, защото до прегракване доказват на всички, че Бог е с тях. Моля, колкото ви е угодно! Но това е самоизмама и ще ви кажа, че такива самоизмамени има достатъчно много в Писанието. Повече от това, Свещеното писание ни дава стих, - това е последният ни днешен стих, - който казва, как фатално ще свърши живота на тези, които са живели със самоизмамата, мислейки, че Бог е с тях. Колко печално ще свърши живота на тези хора! Погледнете стиха в светлината на тези думи. Мисля, че добре го знаете, но вижте думите в светлината на това, какво очаква самоизмамените, самоизлъгалите се хора. Вижте:

„Тогава ще им кажа открито: Никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие“ (Матей 7:23).

Контекста знаете. Тези хора ще кажат: „Как, ние правихме това и това; мислехме, че Ти си с нас и ние с Тебе“, но Той ще каже: „Никога не съм ви познавал, махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие“. Както разбирате, тези думи ще бъдат присъда за всички онези, попаднали в мрежата на самоизмамата, защото тези хора си мислели, че Бог е (Къде?) с тях. А Той казва: „Никога не съм ви познавал, вие вършихте беззаконие, не проявихте послушание към Бога във всичко, както правеше Христос“.

Да ни опази Бог от тази самоизмама! Амин!

Резюме: „Тогава ще им кажа открито: Никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие“ (Матей 7:23).

Текстът на проповедта можете да свалите ОТТУК!