Линфорд Бийчи - Отец и Синът (ТЕКСТ)

Smyrna Video Productions
          Smyrna Gospel Ministries представя
                     поредицата за изучаване на Библията...

Добре дошли, приятели, на презентацията на Smyrna Gospel Ministries от поредицата за изучаване на Библията


















                                        „Благата вест за Бога“.

---

Говорители в поредицата са пастор Алън Стамп от Smyrna Gospel Ministries, брат Линфорд Бийчи, също от Smyrna Gospel Ministries, и специалният гост-говорител пастор Дейвид Клейтън от Restoration Ministries – Ямайка, Карибски регион.

Следва водещият нa поредицата – пастор Алън Стамп.

Здравейте. Аз съм Алън Стамп от Smyrna Gospel Ministries. Добре дошли на тази презентация от поредицата за изучаване на Библията „Благата вест за Бога“. Излъчваме тази поредица с цел да изложим наяве най-измамливите заблуди, които Сатана се е постарал да популяризира, и направим ясна чудната истина по отношение на Съществото, Което Библията нарича „Бог“. Вярваме, че подобно на своя Спасител се намираме в този свят, за да извършваме служба за Бога. Тук сме с цел да се уподобим на Бога по характер и чрез живот на служене да Го разкрием на света. Но, братя и сестри, за да бъдем съработници с Бога, за да се уподобим на Него и да разкрием Неговия характер, ние трябва да имаме правилно разбиране за Него. Трябва да познаваме Бога така, както Той разкрива Себе Си. Виждате ли, единствено познаването на Бога може да ни уподоби по характер на Него. Това познаване е основната подготовка както за този живот, така и за бъдещия.

Във второто си послание апостол Петър, в 1 гл. и там 3 ст., казва, че

„Неговата божествена сила ни е подарила всичко, което е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този...“

А нашият Господ и Спасител Исус Христос, Единородният Божий Син, заяви:

„А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил“ (Йоан 17:3).

Приятели, това е познанието, което Бог приканва вас да приемете и освен което всичко останало е суета. Нека Бог ви благослови докато изучавате внимателно следната презентация:

                            „Отец и Синът“

Когато изговарям думата „Бог“, за какво ви кара тя да се замислите? Почти у всеки човек тази дума извиква в съзнанието представи за свръхестествено Същество, за Същество, Което е достойно за поклонение и уважение. Човекът беше създаден, за да отдава поклонение. Човечеството притежава вътрешно присъщ копнеж да отдава поклонение. Можете да отидете едва ли не навсякъде по света, дори при най-отдалеченото племе в Африка, и ще откриете, че те се покланят. Има нещо във връзка с вярването, че съществува Бог, което запълва празнота в живота на един човек. Някои, в копнежа си да се покланят, са си направили богове от дърво или камък. Други измислят мистични богове в собственото си въображение. Всяка религия се основава на някаква представа за Бога. За съжаление, много религии се основават на представи за фалшиви богове, а някои се основават даже върху фалшиви представи за истинния Бог. Едно е сигурно: за онези, които изберат да се поклонят, целият им живот бива оформен от вида личност, като която възприемат своя бог. Хора, които се покланят на суров и жесток бог, обикновено стават сами сурови и жестоки. Така че представата на един човек за Бога оказва драстично въздействие върху това дали този човек е добър или не е; и в крайна сметка ще определи дали този човек ще живее вечно или ще бъде унищожен в огненото езеро.

Най-голямата и най-важна разлика между християните и всичките езически религии на света, е Богът, на Когото се покланяме. За да бъде някой християнин, той трябва да започне първо чрез придобиване на разбиране за Бога. Знаете, че има много хора, които мислят, че всички християни имат едни и същи представи за Бога. И при все това е удивително, че в рамките на християнството съществуват множество различни представи за Бога. И тези различни представи за Бога се различават драстично една от друга. Но как да узнаете коя от тези представи е правилна? Приятели, можем да бъдем много благодарни за това, че Бог не ни е оставил да правим догадки по тема, толкова важна като тази. Той ни е дал Словото Си, за да го изучаваме и да научим що е истина. Така че днес ще вземем Библиите си и ще видим самостоятелно какво разкрива Бог за Себе Си.

В Йоан 4 гл. четем доклад за това как Исус разговаря с една жена, с една самарянка при Якововия кладенец. В разговора им Исус направи изявление, което е необходимо наистина да вземем под внимание. Той каза на тази жена:

„Вие се покланяте на онова, което не знаете“ (това се намира в Йоан 4:22).

„Вие се покланяте на онова, което не знаете.“

Можете само да си представите колко шокирана е била жената да чуе тези думи. Виждате ли, самаряните не бяха езичници. Те твърдяха, че се покланят на същия Бог, на Когото се покланяха юдеите. Но Исус каза на тази жена, че не знае на какво се покланя. Знаете ли, апостол Павел даде подобно свидетелство на мъжете в Ареопага, когато каза:

„Защото, като минавах и разглеждах предметите, на които се кланяте, намерих и един жертвеник, на който беше написано: На непознатия Бог. Този, на Когото се кланяте, без да Го знаете, Него ви проповядвам“ (можете да прочетете това за себе си в Деяния 17:23).

Дали Павел поздравяваше мъжете в Ареопага задето се покланят на непознат Бог? Правеше ли Исус комплимент на жената на кладенеца задето се покланяше на нещо, което не познаваше? Със сигурност не. Такова поклонение е безполезно за поклонника и е неугодно на Бога.

В Еремия 9:23, 24 Бог каза на Еремия:

„Така казва Господ: Мъдрият да не се хвали с мъдростта си, силният да не се хвали със силата си и богатият да не се хвали с богатството си; а който се хвали, нека се хвали с това, че разбира и познава Мен, че съм Господ, Който извършвам милост, правосъдие и правда на земята; понеже в това благоволя, казва Господ.“

Бог копнее да Го обичаме и да Му се покланяме понеже знаем какъв е. Той желае да разберем кой е и какъв е характерът Му, така че когато Му се покланяме да знаем на Кого се покланяме. Когато се покланяме на нещо, което не познаваме или разбираме, в действителност ние не се покланяме на Бога. Знаете ли, мъжете, които издигнаха олтар на непознатия Бог, съвсем не се покланяха на Бога. Поклонението им стигаше някъде, но определено не стигаше при небесния Бог. Библията ни казва, че когато се покланяме на фалшиви богове, или идоли, в действителност ние се покланяме на Сатана. В 1 Коринтяни 10:20 Павел написа:

„Но казвам, че онова, което жертвуват езичниците, жертвуват го на бесовете, а не на Бога; но аз не желая вие да имате общение с бесовете.“

Във Второзаконие 32:16, 17 четем:

„С чужди богове Го раздразниха до ревност, с мерзости Го разгневиха. Пожертваха на демони, а не на Бога, на богове, които не познаваха, на нови богове, въведени наскоро, от които бащите ви не се бояха.“

Следователно, тук научаваме, че ако се покланяме на идоли или на богове, които не познаваме, в действителност ние се покланяме на демони.

Приятели, това е сериозно! По-добре да се уверим, че знаем на кого се покланяме, защото ако сме в грешка по този въпрос ние се покланяме на Сатана. Сатана се е заловил за работа в този свят, за да измами човечеството да се поклони на фалшив бог. Той се стреми да скрие от погледа ни една истинска картина на небесния Бог. Духът на пророчеството ни уведомява:

„Сатана, който първо изкуши Ева в Едем и чрез нея причини падането на Адам в грях, продължава изкушенията си като се стреми чрез всякаква сила да задържи хората в непокорство. В действие е вкаран всякакъв лъжлив похват, за да представи погрешно Отец и да оспори властта на Неговия Единороден Син. Сатана хвърля адска сянка пред света, за да скрие от погледа Бога и Изкупителя на света, така че ако изобщо бъдат видени това да бъде през тъмите и мъглите на суеверието, традицията и заблудата, а не на истината“ (това се намира в „Знамения на времето“, 28 март 1895 г.).

Не е нужно да има видимо изображение на фалшив бог, за да се покланяме на Сатана. Фалшивият бог би могъл да се намира не на друго място, а в собственото ни въображение. В Езекиил 14:4 Бог каза на Езекиил:

„На всекиго от Израилевия дом, който прегърне идолите си в сърцето си, и тури беззаконието си като препънка пред лицето си, и дойде при пророка, Аз Господ ще му отговоря както подобава според многото му идоли...“

Ако се покланяме на бог, когото не познаваме, дори ако няма видим идол, който да гледат очите ни, ние можем също толкова действително да се покланяме на Сатана, колкото служителите на Ваал.

В „Знамения на времето“ Елън Уайт написа:

„Може да няма видими никакви светилища, може да няма никакъв образ, върху който да се спре погледът, въпреки това ние може да практикуваме идолопоклонство. Толкова лесно е да се направи идол от някаква любима идея или цел, колкото да се изваят богове от дърво и камък. Хиляди имат измамна представа за Бога и Неговите качества. Те наистина служат на един фалшив бог, както служеха слугите на Ваал. Дали се покланяме на истинския Бог, както е разкрит в Словото, в Христос, в природата, или обожаваме някакъв философски идол, поставен на Негово място? Бог е Бог на истината. Справедливостта и милостта са качествата на Неговия престол. Той е Бог на любов, на милост и нежно състрадание. Така е представен в Своя Син, нашия Спасител. Той е Бог на търпение и дълготърпение. Ако такова е Съществото, Което обожаваме и чийто характер се стремим да усвоим, ние сме поклонници на истинския Бог“ (изявлението е взето от „Знамения на времето“, 8 февруари 1883 г.; намира се също и в „Свидетелства към църквата“, том 5, стр. 173, 174).

Нека сега се върнем на разговора на Христос с жената на кладенеца. Исус каза:

„Вие се покланяте на онова, което не знаете...“

Тогава Той каза:

„...ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите. Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят“ (това се намира в Йоан 4:22-24).

Следователно, тук Исус спомена хора, които нарече „истинските поклонници“. Не знам за вас, но аз искам да бъда истински поклонник. Исус каза, че истинските поклонници се покланят на Отец. За да бъдем истински поклонници или да се покланяме правилно, ние трябва първо да се покланяме на Отец. При това трябва да Му се покланяме по определен начин – с дух и истина. Възможно ли е да се покланяме на Отец с дух и истина, ако не познаваме наистина Отец? Със сигурност не. Възможно е да се покланяме, но определено не бихме могли да се покланяме с истина. Така че ние искаме именно истината. Искаме поклонението и връзката ни с Бога да се основават на истина и на нищо друго освен истината. Исус каза, че Словото на Неговия Отец е истина – това се намира в Йоан 17:17. Следователно, за да научим истината за Бога ние трябва да се обърнем към Неговото слово. Не можем да приемем църковни вероучения, църковни съвети или възгледа на мнозинството, защото тези неща често са ни разочаровали. Мнозинс-твото рядко е право по религиозни въпроси. Трябва да се обърнем към Божието слово, за да научим що е истина.

Като навлизаме в това изследване нека помним неговото предназначе-ние: искаме да отворим Библията и да научим какво разкрива тя за Бога, за да можем да Му се покланяме правилно и да Го обикнем поради това какъв е Той, защото Го познаваме, защото знаем какъв е Неговият характер. Не искаме да се покланяме на някакъв непознат бог. Докато не познаем Бога, няма начин да Го обикнем истински. Затова нека навлезем в това изследване с копнеж наистина да познаем Бога и това какъв е Той.

Исус ни каза, че най-важният дълг за един християнин е да обича Бога с цялото си сърце. В Марк 12:29, 30 Исус каза:

„Първата [от всички заповеди] е: „Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ; и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила“. [Тази е първата заповед.]“

Следователно, кого се изисква да обичаме с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум? Ако се изисква да обичаме Господа, своя Бог, с цялото си сърце, тогава ще трябва да разберем кой е Той. Много трудно е да обичаме някого, ако не го познаваме; и е невъзможно да го обичаме с цялото си сърце. Ако искаме да обикнем Бога с цялото си сърце, трябва първо да се научим да Го познаваме и да оценяваме Неговия характер. А това може да бъде направено само като се приеме онова, което казва Библията по темата. Заръчано ни е да следваме Исус като пример за нас. Йоан написа:

„Който казва, че пребъдва в Него, сам е длъжен да ходи, както е ходил (Христос)“ (това се намира в 1 Йоаново 2:6).

Ако Исус е пример за нас, не мислите ли, че е необходимо да Го следваме като пример за нас в първата и най-голяма заповед? И така, кого обичаше Христос с цялото си сърце и на кого се покланяше? Знаете отговора, приятели – Той обичаше и се покланяше на Своя Отец. Отново, нека погледнем какво каза Исус на жената на кладенеца. Той каза:

„Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите. Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му“ (Йоан 4:22, 23).

Исус не каза:

„Юдеите знаят на какво се покланят,“ а включи Себе Си, когато каза: „...ние се покланяме на онова, което знаем...“

Исус каза, че се покланя на Отец. Това звучи малко странно, защото знаем, че Исус е Божият Син. Защо Божият Син би се покланял на Своя Отец? След като бе възкресен от мъртвите от Своя Отец, Христос каза на Мария:

„Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и кажи им: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог“ (можете да прочетете това в Йоан 20:17).

Следователно, Исус твърдеше, че Неговият Отец е не само Негов Отец, но и Негов Бог. Сега можем да разберем защо се покланяше на Своя Отец – защото Неговият Отец е също така и Негов Бог.

„Почакай малко,“ може би ще каже някой. „Когато Исус каза, че се покланя на Отец, Той говореше само за човешкото Си естество и сега, след като е прославен, Той вече не се покланя на Своя Отец.“

Това щеше да бъде добър аргумент, ако Библията ни беше дала примери само за това как Христос нарича Своя Отец Свой Бог докато беше Човек. Стихът, който прочетохме току-що, показва, че Христос наричаше Своя Отец Свой Бог след като беше възкресен от мъртвите. Като говореше на църквата във Филаделфия, Исус каза:

„Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог; отгдето няма вече да излезе вън; и ще напиша на него името на Моя Бог, и името на града на Моя Бог, новия Ерусалим, който слиза от небето от Моя Бог; ще напиша и Моето ново име“ (това се намира в Откровение 3:12).

Отново имаме същото свидетелство от самия Исус, Който нарича Своя Отец „Моя Бог“.

А Павел се помоли:

„...дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и на откровение, за да Го познаете...“ (Ефесяни 1:17).

Следователно, тук отново Павел пише много след като Христос беше прославен и нарича Отец „Бог на нашия Господ Исус Христос“. Можем да видим, че всичко това е вярно, защото го е казал Бог. Но защо Исус може да се чувства удобно като нарича Своя Отец Свой Бог? В 1 гл. от книгата Евреи, от 1 ст. нататък четем:

„Бог Който при разни частични съобщения, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, в края на тия дни говори нам чрез Сина, Когото постави наследник на всичко, чрез Когото и направи световете...“ (Евреи 1:1, 2).

Нека спрем там за момент. Бог Отец определи Сина Си за наследник на всичко. Какво означава да бъде някой „наследник“? Според гръцкия речник на Тайър, наследник е „някой, който получава отреденото си притежание по право на синовност.“ Следователно, Христос наистина е Божият Син. Бог Отец отреди (или определи) Неговият Син да получи всичко, понеже е Негов Син. Очаквате ли Бог да е отредил Неговият Син да бъде наследник на всичко понеже бил роден от Дева Мария във Витлеем? Съмнявам се в това. Положението на Христос като Божий Син е много по-възвишено от това. Четем също и че чрез Христос (или посредством Христос) Бог създал световете. Затова е очевидно, че съществуването на Христос предшестваше създанието на световете.

Нека сега продължим с четенето. В Евреи 1:3 четем:

„...Който, бидейки сияние на Неговата слава, и отпечатък на Неговото същество, и държейки всичко чрез Своето могъщо слово, след като извърши [чрез Себе Си] очищение на греховете, седна отдясно на Величието на високо...“

Следователно, тук се казва, че Христос е отпечатък [англ.: изразен образ] на съществото на Отец. Какво представлява един образ? Един отпечатък е подобие на оригинала. Какво виждате, когато погледнете в огледало? Гледате образ на самите себе си. Това не сте вие, а е просто ваш образ. Образът е подобие на оригинала, но никога самия оригинал. Според гръцкия речник на Тайър, гръцката дума, преведена тук като „изразен образ“, означава „прецизно възпроизвеждане във всяко отношение“. Следователно, Христос е единственото точно възпроиз-веждане на Своя Отец.

Четем същата истина изразена в Колосяни 1:15, където Павел казва, че Христос е „образ на невидимия Бог“. Следователно, всички тези изявления ни помагат да разберем, че Христос наистина е Божият Син.

Добре, нека продължим да четем нататък в Евреи 1 гл. В 4 ст. за Христос се казва, че Той

„стана толкова по-горен от ангелите, колкото името, което е наследил, е по-горно от тяхното“.

Следователно, тук научаваме, че Христос беше направен много по-горен от ангелите. Той е на едно много по-висше ниво на съществуване от ангелите и поради това, понеже е Единородният Син на Бога, Той е наследил едно име, по-горно от това на ангелите. Току-що ни беше дадено безпогрешно доказателство, че Исус е Божият Син. Тогава авторът на Евреи съпоставя Сина с ангелите. В 5 ст. четем:

„Защото, на кого от ангелите Бог е казал някога: „Ти Си Мой Син, Аз днес Те родих“; и пак: „Аз ще Му бъда Отец и Той ще Ми бъде Син“? И когато отново въвежда Първородния във вселената, казва: „Да Му се поклонят всички Божии ангели.“ И за ангелите казва: „Който прави ангелите Си ветрове [или: духове] и служителите Си - огнен пламък.“ А за Сина казва: „Твоят престол, Боже...““

Нека се намеся за момент. Забележете кой говори – Отец; и Той говори на Сина Си. Забележете, че Той нарича Сина Си „Бог“. Малко по-нататък в това изследване ще видим, че това не е единственият път, когато Божият Син е наречен „Бог“. Нека сега продължим в Евреи 1 гл.:

„А за Сина казва: „Твоят престол, Боже, е до вечни векове и скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота. Възлюбил си правда и си намразил беззаконие; затова, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя““ (Евреи 1:5-9).

Забележете, че Отец говори на Сина Си и нарича Себе Си Бог на Своя Син. Цялата първа глава на Евреи е предназначена да покаже извисеното естество на Божия Син в сравнение с ангелите. Авторът на тази книга полага огромни усилия да обясни защо Христос е толкова по-горен от ангелите. В обяснението си той изяснява, че Христос е по-горен от ангелите Си не защото е Всевишният Бог, а защото е Синът на Величието във висините, Наследникът на всичко, Този, Който бе роден от Бога като отпечатък на съществото на Отец, Този, чрез Когото Бог създаде световете, Този, Който наследи име, по-горно от това на ангелите, Този, Когото Неговият Бог помаза повече от Неговите събратя. Това са някои от аргументите, които употреби авторът на Евреи, за да докаже, че Христос е толкова по-горен от ангелите.

В „Знамения на времето“ четем:

„Направена е пълна жертва; защото „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син“ - не син по сътворение, каквито бяха ангелите, нито син по осиновление, какъвто е простеният грешник, а Син, роден като отпечатък на съществото на Отец“ (това се намира в „Знамения на времето“, 30 май 1895 г.).

Бих желал да забележите нещо по отношение на това изявление. Елън Уайт описваше какъв Син отдаде Бог. Тя обясняваше какво правеше Христос Божий Син. След като посочва някои начини, по които са синове други, тя изяснява, че Христос е Божият Син понеже е роден като отпечатък на съществото на Отец. Когато каза, че Христос е роден като отпечатък на съществото на Отец, не беше възможно тя да говори за рождението на Христос на земята, защото по онова време Христос не беше роден като отпечатък на съществото на Отец, а беше роден в човешки образ, в плът, подобна на греховната. Следователно, тя трябва да е говорела за време, в което Христос бил роден като отпечатък на съществото на Отец, много преди създанието на този свят. И това може да бъде потвърдено от факта, че тя наричаше Христос „Единороден Син“ в небето, много преди да бъде сътворен този свят.

В „Ривю енд Хералд“ четем:

„Вечният Отец, Непроменимият, даде Своя Единороден Син, откъсна от лоното Си Този, Който бе направен отпечатък на Неговото същество и го изпрати на земята, за да разкрие колко много обича човечеството. Той желае да направи повече, „повече, отколкото можем да поискаме или да помислим“. Един боговдъхновен писател задава въпрос, който трябва да попие дълбоко във всяко сърце: „Онзи, Който не пожали Своя Син, а Го предаде за всички ни, как няма да ни подари заедно с Него и всичко?““ (това беше взето от „Ривю енд Хералд“, 9 юли 1895 г.).

Ще забележите нещо в първата глава на Евреи – че въпреки че целта на автора на Евреи беше да покаже колко възвишен и издигнат е Божият Син той никога не заявява, че Христос е по-висш от Бог Отец или даже равен на Него по власт и сила, а вместо това показва, че Христос е втори по власт и сила след Отец.

На стр. 9 от „Духът на пророчеството“, том 2 Елън Уайт написа:

„Божият Син бе втори по власт след великия Законодател.“

Павел продължава – в 13 ст. четем:

„А на кого от ангелите е казал някога: „Седни отдясно Ми, докато положа враговете Ти за твое подножие“?“

Ще забележите, че винаги Отец е Този, Който притежава окончателна власт. И нека обърнем внимание на няколко стиха, които изясняват това много добре. В 1 Йоаново 4:14 четем:

„И ние видяхме и свидетелстваме, че Отец прати Своя Син да бъде Спасител на света.“

В Йоан 17:2 Исус, като говореше за Себе Си, каза на Своя Отец:

„...както си Му дал власт над всяко създание да даде вечен живот на всички, които си Му дал.“

А в 4 ст. от същата глава Исус каза на Своя Отец:

„Аз Те прославих на земята, свърших делото, що Ми бе дал да изпълня.“

А в Йоан 12:49 Исус каза:

„Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, какво да кажа и що да говоря.“

А в Йоан 5:22 Исус каза:

„Защото, нито Отец не съди никого, но е дал на Сина да съди всички...“

А в стихове 26 и 27 Исус каза:

„Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си; и Му е дал власт да извършва съд, защото е Човешкият Син.“

В Йоан 3:34, 35 Йоан каза:

„Защото Този, когото Бог е пратил, говори Божиите думи; защото Бог не дава Духа с мярка. Отец люби Сина и е предал всичко в Неговата ръка.“

В Матей 28:18 Исус каза:

„Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.“

А във Филипяни 2:9 Павел написа за Христос следното:

„Затова и Бог го превъзвиши, и Му подари името, което е над всяко друго име...“

А в 1 Коринтяни 15:28 по отношение на новото небе и новата земя Павел написа:

„...тогава и Сам Синът ще се подчини на Оногова, Който Му бе всичко подчинил, за да бъде Бог всичко у всички.“

А в 1 Коринтяни 11:3 Павел заяви:

„Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог.“

Всички тези стихове, които прочетохме току-що, ни казват нещо по отношение на родствената връзка между Отец и Сина: Отец винаги е Този, Който притежава окончателна власт –

1) Именно Той изпрати Сина Си;
2) именно Той даде на Сина Си дело, което да върши;
3) именно Той заповяда на Сина Си какво да каже и какво да говори;
4) именно Той даде на Сина Си власт над всяко създание;
5) именно Той даде на Сина Си пълномощие;
6) именно Той каза на Сина Си да седне отдясно на Себе Си;
7) именно Той помаза Сина Си;
8) именно Той даде на Сина Си Своя Дух;
9) именно Той даде на Сина Си да има живот в Себе Си;
10) именно Той даде на Сина Си всяка власт на небето и на земята;
11) именно Той превъзвиши Сина Си;
12) именно Той даде на Сина Си име, което е над всяко друго име;
13) именно Той предаде всичко в ръката на Сина Си;
14) именно Той даде на Сина Си да съди всички;
15) именно на Него ще бъде подчинен Неговият Син за цялата вечност; 16) именно Той е глава на Христос;
17) именно Той е Бог на нашия Господ, Исус Христос.

Списъкът продължава още и още, приятели. Ще забележите едно: че в никой от случаите не откриваме да е вярно обратното. Синът никога не даде на Своя Отец власт или сила, или заповед. Синът никога не възвиши Своя Отец, нито Му даде дело, което да върши, нито Го изпрати, нито даде на Него да съди. Знаете ли, ако е имало някое място в Библията, в което да можем да намерим най-ясната и най-възвишена картина на Христос, то това би било в първата глава на Евреи. И все пак ще забележите, че тук Христос ясно е изобразен като Божия Син, Който е подчинен на Своя Отец. Знаете ли защо е така? Точно след като цитира Евреи 1:1-5, Елън Уайт написа:

„Бог е Бащата на Христос; Христос е Синът на Бога. На Христос е дадено възвишено положение. Той е направен равен на Отец. Всички Божии съвети са отворени за Неговия Син“ (това се намира в „Свидетелства към църквата“, том 8, стр. 268).

Сигурен съм, че сте запознати с термина „Всевишния Бог“. За кого помисляте, когато чуете този термин? Нека ви кажа, че демоните знаят доста добре кой е Всевишният Бог. Един ден човек, който беше обладан, дойде при Исус

„и изкрещя със силен глас: Какво общо имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, недей ме мъчи“ (това се намира в Марк 5:7).

Само за да се уверим, че този демон не ни е лъжел за Божия Син, нека видим какво имаше да каже ангел Гавриил. В Лука 1:32 четем:

„Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид.“

Следователно, както можем да видим, Бащата на Исус Христос е известен като Всевишния Бог. Известен е също и като Всевишния. Нека ви задам въпрос: Колко Всевишни може да има? Може ли да има двама или трима? Ако ви кажа, че върхът Еверест е най-високият връх в света, в случай, че имаше друг връх с точно същата височина, можеше ли твърдението ми да бъде вярно? Определено не. Щеше да се наложи да кажа, че върхът Еверест е един от най-високите върхове, но нямаше да мога да твърдя, че е най-високият връх. Отец е Единственият, Който е Всевишният Бог. Йоан получи видение за новата земя и възкликна:

„И храм не видях в него, защото неговият храм е Господ Бог Всемогъщият и Агнето“ (Откровение 21:22).

Следователно, на новата земя виждаме две божествени Същества и именно Бог Отец е Владетел над всички. Отец е над всички, включител-но и над Своя Единороден Син.

Павел заяви, че има

„...един е Бог и Отец на всички, Който е над всички, и чрез всички, и във всички нас“ (Ефесяни 4:6).

Следователно, Бог Отец е над всички. Исус каза:

„Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват. И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат и никой няма да ги грабне от ръката Ми. Отец Ми, Който Ми ги даде, е по-велик от всички; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца“ (това се намира в Йоан 10:27-29).

Това е насърчително, приятели – Отец е над всички. Исус Христос призна, че именно Неговият Отец е по-велик от всички, включително и от самия Него.

Нека сега отворим на Даниил 7 гл. В 13 ст. Даниил написа:

„Гледах в нощните видения, и ето, един като човешки син идеше с небесните облаци и стигна до Стария по дни; и доведоха го пред Него.“

Във „Великата борба“, стр. 479 Елън Уайт написа:

„Старият по дни е Бог Отец. Псалмопевецът казва: „Преди да се родят планините и да си дал съществуване на земята и вселената, от века до века Ти си Бог“ (Пс. 90:2). Той,“ казва Елън Уайт, „Който е първопричината на всяко същество и източникът на всички закони, ще председателства съдебното заседание.“

И така, Даниил 7 гл. е единствената глава в цялата Библия, в която е употребен терминът „Старият по дни“. И това очевидно се отнася за Отец и само за Отец.

Нека отворим на Йоан 17 гл. Тук Исус се моли на Своя Отец. От 1 ст. нататък четем:

„Като каза това Исус, вдигна очите Си към небето и каза: Отче, настана часът; прослави Сина Си, за да Те прослави и Синът Ти, както си Му дал власт над всяко създание да даде вечен живот на всички, които си Му поверил. А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил“ (Йоан 17:1-3).

Точно след като цитира тези стихове, Елън Уайт написа:

„В този библейски текст за Бога и Христос се говори поотделно. Те са две отделни личности...“ (това се намира в „Писма до Батъл Крийк“, стр. 127).

В Йоан 17:3 Исус нарече Своя Отец „единствения истинен Бог“, а според гръцкия речник на Тайър гръцката дума „Монос“, преведена в този стих като „единствения“, означава „сам (без другар)“. Следователно, кой е единственият истинен Бог? Исус ни каза, че единственият истинен Бог е Отец.

Някои може би ще кажат:

„Ако Христос е Бог, а Отец е единственият истинен Бог, то тогава трябва да казваш, че Христос е фалшив бог.“

Това съвсем не е вярно. Според гръцкия речник на Тайър, гръцката дума „Алетинос“, преведена като „истинен“, означава „действителен, истински, оригинален“, „тя съпоставя действителности спрямо техните подобия“. Следователно, Христос е подобие на единствения истинен Бог. Можем да научим повече за гръцката дума, преведена като „истинен“, като видим как е употребена тя на други места в Библията. За Христос Библията казва, че Той е

„Служител на светилището и на истинската скиния, която Господ е издигнал, а не човек“ (това се намираше в Евреи 8:2).

Беше ли скинията на земята, скинията, която беше заповядано на Мойсей да построи, фалшива скиния? Със сигурност не. Тя не беше оригиналът, но беше подобие на оригинала. Така е и при Христос – Той не е „оригиналът“, или истинният Бог, но е образът (или подобието) на истинния Бог.

Добре, нека сега отворим на 1 Тимотей 2 гл., откъдето ще прочетем стихове 4 и 5. Тук се казва, че Бог

„иска да се спасят всичките хора и да дойдат до познаването на истината. Защото има само един Бог [а не двама, не трима]...“

„...има само един Бог и един Посредник между Бога и хората - Човекът Христос Иисус.“

И така, нека сега ви попитам кой е единият Бог в този стих. Очевидно това трябва да е Отец. Исус каза (добре знаем стиха):

„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (това се намира в Йоан 3:16).

Отново, кой е Богът в стиха? Можем да бъдем сигурни, че това трябва да е Отец.

Вероятно едно от най-ясните обяснения за това кой е Бог ни беше дадено от апостол Павел в първото му писмо до коринтяните. В 1 Коринтяни 8:4-7 четем:

„Прочее, относно яденето от идоложертвеното, знаем, че никакъв бог, изобразен от идол, няма на света, и че няма друг Бог освен един. Защото, ако и да има така наричани богове, било на небето или на земята, (както има много богове, и господари много), но за нас има само един Бог, Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него. Но това знание го няма у всички...“

Следователно, кой е единият Бог, от Когото получи произхода си всичко? Отново, не може да има никакво съмнение, това трябва да е Отец. Единствено на Отец принадлежи признанието ни като Всевишния Бог, като Всевишния, като Бог и Отец на всички, като Стария по дни, като единствения Владетел и като единствения истинен Бог. Това са някои от названията, които се отнасят само за Бог Отец като Го разграничават от всекиго другиго във вселената.

Какво да кажем за Йоан 1:1? Не се ли говори тук за Христос като за единия Бог? Нека го разгледаме – в него се казва:

„В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога“ (Йоан 1:1, 2).

Има нещо по отношение на тези стихове, което не се осъзнава от повечето хора. В оригиналния гръцки език има няколко думи, които не са преведени в английския текст. Нека погледнем стиха в оригиналния гръцки език. Буквален превод на стиховете би бил:

„В начало бе Словото; и Словото бе у БогЪТ [с определителен член The]; и Бог бе Словото [или: Словото бе Бог]. То в начало бе у БогЪТ [с определителен член The].”

Забележете разграничението, което се прави, когато се внася думата The на подходящите места. Определителният член The се намира в оригиналния гръцки, но е пропуснат в повечето английски преводи.

Сега можем да осмислим тези стихове. Очевидно е, че Словото не можеше да бъде Бога, с Когото беше. Тук Христос е наречен „Бог“, но не и „Богът“, или „единственият истинен Бог“. Нека тук поясня нещо: Както видяхме по-рано в изследването, Христос е наречен „Бог“ - дори от собствения Си Отец. И при все това Христос направи да стане ясно, че Неговият Отец е единственият истинен Бог. Как би могъл Отец да бъде единственият истинен Бог и при все това Исус също да бъде наречен Бог? Има 46 стиха в Библията, които наричат Христос „Божия Син“.

Аз съм човек и имам син. Синът ми е човек. Никога не съм очаквал синът ми да бъде нещо друго. Той е човек понеже баща му е човек. Всъщност той не би могъл да бъде нищо друго, не би могъл да бъде нищо друго освен човек.

Знаем, че Исус е Божият Син. Можеше ли Той да бъде нещо по-малко или по-различно от божествен? Със сигурност не. По самото Си естество, по наследство Исус е Бог и не можеше да бъде нищо друго. На Него по наследство са дадени божествена сила, божествена власт, божествено естество и име, по-горно от всяко друго име. Следователно, Христос определено е Бог, но не е единственият истинен Бог, не е единият Бог на Библията, не е Всевишният Бог. Терминът „един Бог“ е употребен седем пъти в Библията. Когато проучите контекста на всеки от стиховете ще откриете, че всеки път той трябва да се отнася за Отец и само за Отец. Разбирането, че Христос е по наследство Бог по никакъв начин не подкопава истината, че има само един истинен Бог, или Бог Първоизточник.

Нека погледнем някои от качествата, които принадлежат единствено на Бог Отец.

В Яков 1:13 четем:

„Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се не изкушава [англ.: не може да бъде изкушен] от зло, и Той никого не изкушава.“

Следователно, кой е Богът, Който не може да бъде изкушен? Богът, Който не би могъл да бъде изкушен, не е възможно да се отнася за Божия Син, защото Библията казва, че „е бил във всичко изкушен като нас“ – това се намира в Евреи 4:15. Виждал ли е някой човек Бога? Йоан каза:

„Никой никога не е видял Бога. Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви“ (Йоан 1:18).

В 1 Тимотей 6:14-16 Павел написа:

„...да пазиш заповедта чисто и безукорно до явяването на нашия Господ Иисус Христос, което в определеното време ще покаже блажения и единствен Владетел, Цар на царете и Господар на господарите, който единствен притежава безсмъртие, обитавайки в непристъпна светлина, когото никой човек не е видял, нито може да види, на когото да бъде чест и вечна власт. Амин.“

Вече знаем, за кого се отнася „когото никой човек не е видял, нито може да види“. Това трябва да е Отец. И не допускайте термина „Цар на царете и Господар на господарите“ тук да ви обърка. Вярно е, че когато дойде Христос, това име ще бъде написано върху бедрото Му, но това име очевидно Му е дадено по наследство от Неговия Отец. Отец е върховният Цар на царете и Господар на господарите, защото Той е Богът на нашия Господ, Исус Христос.

Павел написа, че Отец е единственият, Който притежава безсмъртие. Отново, думата „единствен“ тук, според гръцкия речник на Тайър, означава „сам (без другар)“. Ако приемехме думата „безсмъртие“ в общ смисъл, това изявление нямаше да бъде вярно, защото Библията казва, че Енох, Илия и Мойсей са живи сега в небето; и ни казва също, че ние ще се облечем с безсмъртие. Знаем и че съществуват много ангели, които са безсмъртни. Има ли нещо по-различно по отношение на нашето безсмъртие и Божието безсмъртие? Бог притежава абсолютно безсмъртие и никога не може да умре, при никакви обстоятелства. Човечеството и даже ангелите притежават „условно“ безсмъртие, но Бог Отец е единственият, според Библията, Който не може да умре при каквито и да е обстоятелства. Защото Той е Източникът и Този, Който поддържа всеки живот. Ако Той умреше, всичко щеше да престане да съществува. Това качество, разбира се, не можеше да се прилага за Божия Син, защото самият Исус каза, че бил мъртъв. Исус заяви:

„...и живият; бях мъртъв, и ето, жив съм вовеки веков, амин; и имам ключовете на ада и смъртта“ (това се намира в Откровение 1:18).

Четем за „...Бог на мира, Който... е въздигнал от мъртвите... нашия Господ Исус“ (Евреи 13:10).

Всичко това е доста ясно – Исус определено бил мъртъв. Но как можел Той да отдаде живота си? Исус каза:

„...както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си...“ (Йоан 5:26).

Следователно, ето го отговорът: животът Му бе даден от Неговия Отец и затова Той можеше да го отдаде и да понесе смърт. Това не можеше да бъде сторено от Отец, защото Той притежава абсолютно безсмъртие. По отношение на Христос Павел написа, че Той е „образ на невидимия Бог, първороден преди всяко създание“ (това се намира в Колосяни 1:15). Дори теолози, които на други места отричат Христос да е наистина Божият Син, признават, че думата „първороден“ говори за това, че Христос е роден от Своя Отец преди създанието на света. Според „Новозаветни бележки“ на Барнс, „думата „първороден“ („Прототокос“) означава сама по себе си първородно дете на баща или майка“. Коментарът на Джеймисън, Фосет и Браун пък я превежда като „роден преди всяко създание“. Гръцкият речник на Тайър пък има да каже следното за гръцката дума „Прототокос“, преведена като „първоро-ден“ - там се казва:

„Христос е наречен „първороден преди всяко създание“, влязъл в съществуване благодарение на Бога преди да влезе в съществуване цялата вселена от сътворени същества.“

Библията изяснява отново и отново, че Христос е буквалният Син на Бога, роден от Своя Отец много преди създанието на този свят.

В Матей 2:4-6 четем доклад за това как Ирод искаше да узнае къде щеше да се роди Месия. Свещениците и книжниците му казаха, че Месия ще се роди във Витлеем и след това цитираха като доказателство Михей 5:2. Нека погледнем този стих и видим какво ни казва той за Христос. Михей пророкува:

„А ти, Витлеем Ефратов, макар и да си малък за да бъдеш между Юдовите родове, от тебе ще излезе за Мене Един, Който ще бъде владетел в Израиля, Чийто произход е от начало, от вечността.“

Ако имате в Библията си бележки в полето, ще забележите, че за думата „вечността“ бележката в полето гласи:

„Еврейски: дните на вечността.“

В Ревизирания стандартен превод стихът гласи:

„...Чийто произход е от старо време, от древни дни.“

Еврейската дума „Мотсауа“, преведена като Goings Forth в превода на крал Яков, означава буквално Origin [англ.: „произход“], както беше преведена правилно в Ревизирания стандартен превод. Речникът на Гесений на еврейския и халдейския език се съгласява с този превод. Следователно, в този стих се говори за Божия Син, Чийто произход бил много преди да бъде поставено началото на този свят и на времето каквото го познаваме. Отново и отново Писанията потвърждават чудесната истина, че Христос в действителност е Божият Син, роден от Своя Отец преди създанието на света.

В първия стих от Притчи 8 гл. се казва, че Мъдростта говори. Как е възможно мъдрост да говори? Кой е Мъдростта? В 8 ст. ни се казва, че този някой има уста.

Павел написа:

„...но за самите призвани - и юдеи, и гърци - Христос, Божия сила и Божия мъдрост“ (1 Коринтяни 1:24).

Като слезем на 30 ст., четем:

„А от Него сте вие в Христос Исус, Който стана за нас мъдрост от Бога и правда, и освещение, и изкупление...“

На 34 стр. от книгата „Патриарси и пророци“ Елън Уайт написа:

„Божият Син заявява по отношение на Себе Си...“, след което цитира Притчи 8:22-30.

Следователно, Елън Уайт разбираше, че Притчи 8 гл. се отнася за Христос.

Коментарът на Матю Хенри и коментарът на Джон Гил, заедно с почти всички коментатори на Библията, са съгласни, че Притчи 8 гл. е говорене на Христос за самия Себе Си. Следователно, Христос е Мъдростта и в Притчи 8 гл. Той говори за Себе Си.

Нека сега започнем от 24 ст. и видим какво може да разкрие тази глава по отношение на Божия Син. Той казва:

„Родих се, когато ги нямаше бездните, когато нямаше извори, изобилстващи с вода. Преди да бъдат разположени планините, преди хълмовете се родих...“ (Притчи 8:24, 25).

Нека погледнем този стих и в „Библия на елементарен английски“ от 1965 г. Там се казва:

„Когато нямаше бездна бях родена, когато нямаше извори, по които да тече вода. Преди да бъдат поставени на местата си планините, преди хълмовете беше рождението ми.“

Еврейската дума „Куул“, преведена в тези стихове като „се родих“, е глагол и беше употребена 62 пъти в Стария завет. Както знаете, глаголите са думи, обозначаващи действие. В английския език е възможно да съществуват много форми на един и същи глагол. Подобно на английския език, в еврейския съществуват множество различни форми на глаголи. Въпреки това, тези различни форми на глаголите имат различни значения. В зависимост от формата си, същият глагол може да има множество различни значения. А някои от тези значения са толкова различни едно от друго, че изглежда сякаш това е напълно различна дума. Еврейската дума „Куул“ е един от глаголите, които имат голямо разнообразие от значения в зависимост от това в каква форма се оказва. Този конкретен глагол се намира във всяка от шест различни глаголни форми, наречени „Кал“, „Полал“, „Пулал“, „Хофал“, „Хитполел“ и „Хитпалпел“. Винаги, когато се намира в глаголната форма „Кал“, тази дума означава:

„Танцувам, изкривявам, превивам, въртя се, кръжа“ (можете да прочетете тази дефиниция в Речника на еврейския и халдейския език на Браун, Драйвър, Бригс). Следователно, за да узнаем със сигурност какво означава еврейската дума „Куул“ в Притчи 8:24, 25, е необходимо да узнаем коя глаголна форма е употребена в тези стихове. Един начин, по който можете да откриете тази информация, е като употребите еврейски речник, като например Речника на еврейския и халдейския език на Гесений, който употребява числата от конкорданса на Стронг. Тази конкретна дума има число по Стронг 2342. Гесений изреди различните глаголни форми заедно с дефинициите им, след което представи списък с библейските стихове, употребяващи всяка от тези форми. Ще видите, че Притчи 8:24, 25 са поставени под формата „Пулал“. В този случай Гесений представи списък с всички места в Библията, в които се намира еврейската дума „Куул“ във формата „Пулал“. Това са Йов 15:7, Притчи 8:24, 25 и Псалм 51:5. Гесений дефинира тази еврейска дума във формата „Пулал“ като означаваща „бивам роден“ (Речник на еврейс-кия и халдейския език на Гесений).

Нека погледнем другите места в Библията, в които е употребена тази еврейска дума във формата „Пулал“. Нека отворим на Йов 15:7. Тук се казва:

„Ти ли си първият роден човек? Или си създаден [„Куул“; англ.: нап-равен] преди хълмовете?“

В този стих еврейската дума „Куул“ във формата „Пулал“ беше преведена като „направен“, което би могло да се преведе буквално като „роден“. Можем ясно да видим от контекста, че думата означава точно това. Нека погледнем другото място, на което се употребява тази дума. Отворете с мен на Псалм 51:5. Тук се казва:

„Ето, родих се [„Куул“; англ.: бях оформен] в нечестие и в грях ме зачена майка ми.“

Тук еврейската дума „Куул“ във формата „Пулал“ беше преведена като „оформен“. Отново, от контекста става ясно, че думата означава буквално „роден“. Както можете да видите ясно, терминът Brought Forth в Притчи 8:24, 25 не може да означава нищо друго освен „роден“. Вярно е, че говори Мъдростта и е очевидно, че това е Божият Син. Ако в тези стихове се говореше просто за една интелектуална мъдрост, тогава трябва да кажете, че в някакъв момент Бог придобил мъдрост и че преди това време Той не притежавал мъдрост. Стиховете не биха могли да говорят за това, а вместо това говорят за произхода на Божия Син. Докато четем останалата част от главата, става ясно, че това се отнася за Божия Син. От 30 ст. нататък четем:

„...тогава аз бях майсторски работник при Него, бях Негова наслада ден след ден, веселях се винаги пред Него, веселях се на земния Му кръг и насладата ми беше с човешките синове.”

Като слезем на 35 ст., там се казва:

„Защото, който ме е намерил, намерил е живот; и ще получи благодат от Господа; а който съгрешава против мене, нанася вреда на душата си: всички, които мене мразят, смърт обичат“ (Притчи 8:30-36).

Това ни обрисува една красива картина на любовта и общението, които споделят Отец и Синът. Термините „Отец“ и „Син“ по дефиниция посочват съществуването на единия преди другия. В книгата Притчи четем:

„Кой е възлязъл на небето и слязъл? Кой е събрал вятъра в шепите си? Кой е вързал водите в дрехата си? Кой е утвърдил всичките земни краища? Как е името му, и как е името на сина му? Кажи, ако го знаеш!“ (Притчи 30:4).

Следователно, даже и в Стария завет Бог ни засвидетелства ясно факта, че има Син, роден по собствения Му образ. Новият завет пък отново и отново заявява, че Христос бил роден от Своя Отец преди създанието на света. В Йоан 16:27, 28 Исус каза:

„...защото сам Отец ви обича, понеже вие възлюбихте Мен и повярвахте, че Аз от Отца излязох. Излязох от Отца и дойдох на света; и пак напускам света и отивам при Отца.“

Многословен ли беше тук Исус, когато каза „излязох от Отца и дойдох на света“? Говореше ли Той за едно и също събитие или за две отделни събития? За да открием отговора ще ни бъде от полза да узнаем значението да гръцките думи, преведени като „излязох“ и „дойдох“. Те не бяха преведени от една и съща гръцка дума. „Излязох“ беше преведена от гръцката дума „Екзерхомеи“. Според гръцкия речник на Тайер, една от дефинициите на думата е:

„Излизам физически от, възниквам от, бивам роден от...“

Тази дефиниция подхожда на контекста, защото точно след като каза „излязох от Отца“, Исус каза, че е „дошъл“ на света. Гръцката дума „Еркомеи“, преведена в този стих като „дойдох“, може да означава „идвам от едно място на друго“. Следователно, Исус е излязъл от Отец и тогава, в много по-късен момент, е дошъл на света. Когато каза „излязох от Отца и дойдох на света“, На друго място Исус каза на фарисеите:

„Ако Бог беше вашият Отец, то вие щяхте да Ме обичате, защото Аз съм излязъл и дошъл от Бога; понеже Аз не съм дошъл от Себе Си, а Той Ме прати“ (Йоан 8:42).

Отново, Исус говореше за две различни събития. Гръцката дума „Екзерхомеи“, която беше преведена като „излязъл“, показва, че Той бил роден от Своя Отец, а гръцката дума „Хеко“ беше преведена „дошъл“, за да посочи, че Той дошъл на света. Две различни събития, разделени от неизмеримо количество време. Исус се помоли на Своя Отец:

„Сега познаха, че всичко, което си Ми дал, е от Теб; защото думите, които Ми даде Ти, Аз ги предадох на тях и те ги приеха и наистина познаха, че излязох от Теб, и повярваха, че Ти си Ме пратил“ (Йоан 17:7, 8).

Тук отново беше употребена гръцката дума „Екзерхомеи“ и беше преведена като „излязох“. Исус говореше за две отделни събития. Той „излезе“ от Своя Отец и тогава, много по-късно, Неговият Отец Го изпрати на света. В Йоан 18:37 Пилат попита Исус:

„Тогава, Ти цар ли си? Исус отговори: Ти право казваш, защото Аз съм цар. Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствувам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас.“

Отново, Исус говори явно за две отделни събития.

Нека отворим на Деяния 4:30. Тук се казва:

„...и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свят Син Исус.“

Следователно, Исус Христос е буквалният Син на Бога. Той не беше наречен „Божий Син“ просто защото беше роден във Витлеем. Исус каза на учениците Си:

„...Отец е по-велик от Мен.“ (това се намира в Йоан 14:28).

Гръцката дума „Майдзон“, преведена в този стих като „по-велик“, беше преведена „по-голям“ в Римляни 9:12.

По отношение на Яков и Исав Павел написа:

„...каза ѝ се: „По-големият ще слугува на по-малкия“...“

А според гръцкия речник на Стронг тази гръцка дума, „Майдзон“, озна-чава в действителност „по-голям (буквално или преносно, особено по възраст)“. Следователно, тук разполагаме с ясно доказателство за това, че Отец е по-възрастен от Своя Син. Не е нужно някой да бъде мъдрец, за да разбере нещо, което е толкова просто, че може да бъде разбрано от дете. Попитайте детето си:

„Кой е по-възрастен – ти или аз?“

Сигурен съм, че ще ви даде правилния отговор. Библията прави ясно разграничение между върховното Същество във вселената и Неговия Единороден Син.

Бих желал да ви задам важен въпрос: Колко Бога има? Някои казват, че има един, някои – че има трима; кой е прав? Според мен можем да се доверим на апостол Павел да ни предостави правилния отговор. Павел заяви:

„...за нас...“

„...за нас [християните] има само един Бог, Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него” (1 Коринтяни 8:6).

В броя от 7 юли 1898 г. на „Младежки наставник“ Елън Уайт написа:

„Единствено Отец и Синът трябва да бъдат въздигани.“

В броя от 14 октомври 1897 г. на „Знамения на времето“ Елън Уайт написа:

„За да няма човешкото семейство никакво оправдание поради изкушение, Христос стана едно с тях. Единственото същество, което бе едно с Бога, живя закона в човешко естество.“

Изявлението се намира и на 363 стр. от книгата „Да Го позная“.

Както може би сте разбрали досега, свидетелството за Бога от Писани-ята опровергава напълно доктрината за Триединството. Тази доктрина, според както бива заявявана от повечето църкви, поучава, че съществуват три личности, всички от които са съравни (т.е. те са равни във всяко отношение), съвечни (т.е. те са на една и съща възраст); всезнаещи (т.е. те знаят всичко); всемогъщи (т.е. те са всесилни). И се твърди, че тези три личности съставят не трима Богове, а само един Бог. Не е нужно някой да бъде гений, за да осъзнае, че в тази представа няма абсолютно никакъв смисъл. Затова разпространителите на тази доктрина прикрепват към нея думата „тайна“ като заявяват, че никога няма да можем да я разберем. По този начин Сатана е подвел много хора да повярват в тази лъжа без дори да я проверят сами за себе си. Знаете, че трябва да бъдем като благородните беряни, за които писа Павел в Деяния 17:11. Той написа:

„И беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък, и всеки ден изследваха писанията да видят дали това е вярно.“

За юдеите една от най-ценените части от Писанието е Второзаконие 6:4. Там се казва:

„Слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един...“

За юдеина това е толкова важно, че го рецитира два пъти дневно. Знаете ли, Исус също придаваше голяма стойност на този пасаж, защото го включи в онова, което нарече „първа и най-голяма заповед“. Нека я прочетем в Марк 12:28-34. Там се казва:

„А един от книжниците, който дойде и ги чу, когато се препираха, като видя, че им отговори добре, пита Го: Коя заповед е първа от всички? Исус отговори: Първата [от всички заповеди] е: „Слушай, Израилю; Господ нашият Бог е един Господ; и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила“. [Тази е първата заповед.] А ето втората [подобна на нея] заповед: „Да възлюбиш ближния си като себе си“. Друга заповед по-голяма от тия няма. И книжникът Му рече: Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него; и да Го люби човек от все сърце, с всичкия си разум, и с всичката си сила, и да люби ближния си като себе Си, това е много повече от всичките всеизгаряния и жертви. Исус, като видя, че отговори разумно, рече му: Не си далеч от Божието царство.“

За кого предполагате, че говореше книжникът, когато каза, че „Бог е един; и няма друг освен Него“? Исус ни дава отговора в Йоан 8:54. Той каза на фарисеите:

„Ако Аз славя Себе Си, славата Ми е нищо; Моят Отец е, Който Ме слави, за Когото вие казвате, че е ваш Бог...“

Следователно, Исус много добре разбираше кой според разбирането на юдеите беше техният Бог. Той знаеше, че този книжник говореше за Неговия Отец, когато каза:

„Бог е един; и няма друг освен Него...“

Това би било съвършената възможност Исус да ги поправи, ако имаха неправилно разбиране във връзка с това. Той можеше да ги уведоми, че Бог всъщност е Триединство, съставено от три личности. Но знаете ли какво, очевидно Исус беше много доволен от отговора на този човек, защото каза:

„Не си далеч от Божието царство.“

Този отговор се различаваше много от онова, което каза на жената при кладенеца. Колко вероятно е било този човек да е вярвал в Триединство? Няма никакъв начин! Този човек, бидейки юдеин, не можеше да вярва в Триединство. Всъщност ако бъдете заварен да употребявате думата „Триединство“ в юдейска синагога незабавно ще бъдете замолен да напуснете. В Библията Исус е наречен четиридесет и шест пъти „Божия Син“, два пъти е наречен Божий „свят Отрок“ и четири пъти Негов „Първороден“. Отец е наречен тринадесет пъти „Бог Отец“, единадесет пъти „Всевишния Бог“, шест пъти „Всевишния“ и веднъж „единствен Владетел“, наречен е веднъж и „единствения истинен Бог“. Светият Дух е наречен двадесет и шест пъти „Духът на Бога“ [англ.: букв. превод; King James Version], наречен е девет пъти „Божият Дух“; четири пъти „Духа Ти“ и веднъж „Светия Божий Дух“. А няма никакво място в Библията, на което Исус да е наречен „Бог Син“. Няма никакво място в Библията, в което Светият Дух да е наречен „Бог Свети Дух“. Няма никакво място в Библията, на което Бог да е наречен „Триединство“. Ако това беше така, не мислите ли, че Бог или Исус щяха да ни кажат?

В Йоан 14:2 Исус каза:

„В дома на Моя Отец има много жилища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа...“

Ако Исус не беше всъщност единородният, първороден Божий Син, Той щеше да ни каже. Ако Бог не беше Негов действителен Баща, Той щеше да ни каже. Ако Светият Дух беше трето, отделно същество, различно от Отец и Неговия Син, Той щеше да ни каже. Но не направи това. Удадоха Му се много възможности да извести, че Бог всъщност е Триединство, но не направи това. Нито пък го направиха апостолите Му. Всъщност Исус и апостолите Му направиха много изявления, които, при условие, че докт-рината за Триединството беше вярна, щяха да послужат за объркване на въпроса вместо за изясняването му. Например Исус каза на фарисеите:

„Вие съдите по плът; Аз не съдя никого. И дори и да съдя, Моят съд е истинен, защото не съм сам, а Аз и Отец, който Ме е пратил. А и във вашия закон е писано, че свидетелството на двама човека е истинно. Аз съм, който свидетелствам за Себе Си, и Отец, който Ме е пратил, свидетелства за Мен“ (Йоан 8:15-18).

Ако Исус се опитваше да изрази, че има три личности в триединен бог, Той определено се е справил зле с представянето на това тук. В Йоан 8:38-40 Исус каза на фарисеите:

„Аз говоря това, което съм видял при Моя Отец... А сега искате да убиете Мен, Човека, който ви казах истината, която чух от Бога. Това Авраам не е направил.“

Исус употребяваше термините „Моя Отец“ и „Бога“ взаимозаменяемо, което доказва, че Той разбираше, че Бог е Негов Отец. Юдеите по времето на Христос далеч не изявяваха Божия характер в живота си. Авраам беше много по-праведен от тях. Авраам притежаваше много реално разбиране за Божията любов поради онова, което преживя, когато беше поискано от него да принесе сина си в жертва. Бог поиска от Авраам да принесе сина си, което беше нагледен урок, показващ ни една картина на великата любов на Бог Отец към нас. Помислете за преживяването, през което преминаха Авраам и Исак докато размишляваха дали да принесат жертвата. Трябва да е било тежка борба за Авраам да принесе възлюбения си син. Исак също трябва да се е борил с идеята да отдаде собствения си живот. Кой преживя най-голямата борба в тази история – Авраам или синът му Исак? Вярно е, че Исак преживя голяма борба, но центърът, в който се съсредоточава историята, е борбата на Авраам да отдаде сина си. Тъй като самият аз съм баща, съм сигурен, че най-голяма борба преживя Авраам, защото е по-трудно за един човек, който обича сина си, да гледа как собственият му син страда и умира, отколкото самият той да умре. Така че Бог Отец ни обича истински. В Йоан 16:27 Исус каза:

„...защото сам Отец ви обича...“

От началото на бунта на Сатана в небето до сега, въпросът винаги е бил характерът на Бог Отец. Целта на Сатана не е толкова да изопачи характера на Христос, колкото да изопачи характера на Бог Отец. Той би желал да повярваме, че Отец не се интересува от спасението ни. Знаете ли, приятели, печалното е, че мнозина са повярвали на лъжите на Сатана за Бог Отец. Мнозина мислят, че Отец е злобно страшилище, което само чака да ги унищожи. Те мислят, че Исус е дошъл да ни спаси от Бог Отец. Това е печално, печално нещо, приятели. Една от най-големите причини поради които измамите на Сатана по отношение на Бог Отец са пожънали успех, е защото Сатана разполага с фалшив бог, известен като Триединство, който поставя Отец на заден план докато се казва, че Христос и Светият Дух са тези, които вършат всичко тук, долу.

Приятели, необходимо е да се върнем на Библиите си и да не допускаме Сатана да ни мами по отношение на Бога. Библията ясно разкрива характера и много от качествата на Бог Отец и Неговия Син, Исус Христос, и каквото и да се разкрива в Писанията, сме свободни... и не само свободни, но и се изисква от нас да го проучим. Павел написа:

„Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него - вечната Му сила и божественост - се вижда ясно, разбираемо от творенията, така че те са без извинение“ (Римляни 1:20).

Следователно, ние нямаме извинение, приятели, ако пренебрегваме такива ясни учения от Божието слово. Нека не ставаме едни от онези, които отхвърлят знание, защото Писанията заявяват ясно, че ако правим това Бог ще отхвърли нас. Бог каза:

„Народът Ми загина от липса на знание; понеже ти отхвърли знанието, то и Аз отхвърлих теб...“ (това се намира в Осия 4:6).

С представата за трима богове в едно спасителният план бива объркван с множество ненужни противоречия. Фактът, че Бог ни е възлюбил толкова, че е отдал Своя Единороден Син, е скрит от тази тринитарна доктрина. Нека чуем какво имат да кажат някои тринитарни автори относно Божия Син. В Коментара на Джеймисън, Фосет и Браун относно Римляни 1:4 се казва:

„Христовата синовност не е в никакъв смисъл сама по себе си родствена връзка спрямо Отец, както я възприемат някои иначе благонадеждни богослови. Чрез Неговото раждане в плът онази синовност, която била по естество и несътворена, просто разцъфтяла в осезаема изява.“

През 1996 г. Гордън Дженсън, президент на колежа „Спайсър Мемориъл“ в Пюн, Индия, написа:

„За да изкорени греха и бунта от вселената и да възстанови хармонията и мира, едно от божествените Същества прие и влезе в ролята на Отец, друго – в ролята на Сина. Оставащото божествено Същество, Светият Дух... Като приеха ролите, предполагащи се от плана, божествените Същества не изгубиха никоя от силите на божествеността... Божествените Същества навлязоха в ролите, по отношение на които се бяха съгласили преди да бъдат положени основите на света“ (това е взето от броя на „Адвентист Ривю“, свързан с Молитвената седмица, от 31 октомври 1996 г.).

При тази представа Бог Отец никога не е рискувал каквото и да било като е отдал Сина Си, защото те твърдят, че не било възможно Христос да съгреши, тъй като това би причинило разделянето на обичното им Триединство. Затова нищо не било заложено на карта, тъй като нямало какво да се губи. Също така понеже Бог не може да умре Христос никога нямало да може, при каквито и да е обстоятелства, да умре. Нека прочетем някои изявления от видни тринитарни автори по отношение на Христовата смърт. Джон Гил написа:

„Нека се забележи, че Христос бе „умъртвен по плът“, както изразява това апостолът (1 Петрово 3:18), т.е. в тялото – само то понесе смърт, не и душата Му, тя не умря, а беше предадена в ръцете на Неговия божествен Отец; нито божествеността Му, или божественото Му естество, която бе неподлежаща и неспособна да понесе смърт; и при все това Христовото тяло понесе смърт, в единство с Неговата божествена личност“ (това е взето от труда на Джон Гил, „Сборник по доктринално богословие“, книга 5, глава 4).

Отново, по отношение на Христос Гил написа:

„Възкръсна само човекът, който умря и бе погребан (Джон Гил, „Тълкувател“ по отношение на Псалм 68, стих 1).

Следователно, онова, което казват тук, е че Бог Син слязъл на земята и пребивавал в човешко тяло в продължение на 33 години, и в края на тези години човешкото тяло умряло докато божественото Същество, Което слязло от небето, останало живо. Тази теория подкопава изкупле-нието, защото трябваше Божият Син да умре, за да ни изкупи и върне при Своя Отец. Една човешка жертва никога не би свършила работа. А имате точно това, ако божественото Същество, Което е слязло от небето, не е умряло. Една човешка жертва никога не би могла да спаси когото и да било, дори и ако този човек не беше извършил нито един грях в живота си. Нищо по-малко от смъртта на божествения Син на Бога не можеше някога да изкупи нарушаването на Божиите заповеди. Без смъртта на Божия Син греховете ни не могат да бъдат простени. Божественият, прославен Исус каза:

„...и живият; бях мъртъв...“ (Откровение 1:18).

Исус Христос, божественият Син на Бога, беше мъртъв. Ако Христос не е умрял, казва Библията, напразна е нашата вяра.

В 1 Коринтяни 15:17 Павел написа:

„...ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра, вие сте още в греховете си.“

Христос със сигурност не би могъл да бъде възкресен от мъртвите, ако по начало не е бил мъртъв. И Павел каза: ако нещата стоят така, тогава вярата ни е напразна. За по-подробна презентация по темата, моля, постарайте се да поискате следващата презентация в поредицата, озаглавена „Христовата смърт“. Едно нещо, което отрих през годините, през които представях тази вест за любовта на Бога в отдаването на Своя истински, Единороден Син да умре, наистина да умре за греховете ни, е че онези тринитаристи, които се борят против това, никога не са предоставили логична причина тринитарният възглед за Бога да превъзхожда библейския възглед. С това имам предвид, че мога да обясня много ясно защо библейският възглед за Бога превъзхожда тринитарния възглед – защото той въздига значително много нашето възприятие за Божия любящ характер и подобрява връзката ни с Бога по удивителен начин като ни придава по-голяма любов към Него.

В 1 Йоаново 4:16, 17 Библията казва, че нашата любов към Бога бива усъвършенствана от това да познаем, да повярваме и тогава да пребъдваме в Божията любов към нас. Единственият начин, по който любовта ни към Бога може да бъде усъвършенствана, е като първо познаем Неговата любов към нас. Най-голямата любов, изявена от тринитарния бог, не е любовта на Отец в отдаването на Сина Си, а любовта на Христос в отдаването на живота Си за нас. Ще видите това от тринитарни писатели отново и отново. Но знаете ли какво, Библията винаги ни посочва любовта на Отец. В 1 Йоаново 3:1 Йоан написа:

„Вижте каква любов е дал нам Отец...“

Според Библията именно Отец „толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син“, именно любовта на Отец беше изявена в по-голяма степен отколкото тази на Сина, защото е по-трудно да допуснете синът ви да умре, отколкото да умрете самите вие.

Виждате ли, концепцията за Триединството изопачава Божията любов и спъва израстването на един християнин, понеже всеки път, когато чуе за голямата Божия любов към него в отдаването на Сина Си, на заден план в ума му винаги има нещо, което му казва, че Исус не е бил в действи-телност Божият Син. И тогава, когато му се каже, че Христос е умрял за греховете му, на заден план в ума му винаги има нещо, което му казва, че Христос не е умрял в действителност, а бил в съзнание по време на смъртта. По тази начин християнската му опитност бива спъвана и не е възможно той да победи напълно греха. Това няма да се случи никога, обърнете внимание на думите ми.

Енох и Илия, и двамата от които бяха преселени на небето поради съвършения си характер, не вярваха в тринитарен бог. А ако бяха вярвали, нямаше да бъде възможно да станат съвършени. Сто четиридесет и четирите хиляди, които ще станат съвършени, няма да станат такива докато се придържат към един тринитарен бог.

Както казвах по-рано, през всичките тези години никога не съм срещнал и един тринитарист, който да може да предостави логична причина тринитарният възглед за Бога да превъзхожда библейския възглед. Знаете ли защо е така? Защото такъв аргумент не съществува. Никой не би могъл да измисли логична причина, във връзка с въпроса за Божия характер, тринитарният възглед за Бога да подобрява опитността на един християнин повече от този на хората, поддържащи библейския възглед за Бога. В Писанията има много неща, които са трудни за разби-ране, но бъдете сигурни, че Бог никога не изисква от нас да вярваме в невъзможни неща. Онези, които поддържат доктрината за Триединство-то, се покланят на друг бог толкова истински, колкото някога служители-те на Ваал. Като правят това, те (вероятно в незнание) нарушават първата от Божиите заповеди. Бог ни обича много и изяви тази любов по най-удивителния начин – като отдаде Своя Единороден Син. Неговият Син беше най-скъпоценното притежание, което притежаваше в цялата вселена; и при все това Той Го отдаде доброволно за нас. Приятели, това е удивителна любов!

В Римляни 8:32 Павел написа:

„Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко?“

Бог даде най-големия дар, който някой някога можеше да даде, когато отдаде Своя Единороден Син да умре за греховете ни. Той не отдаде приятел, така че да стане Негов Син, за да действа сякаш е умрял, а наистина даде Своя Единороден Син, Който наистина умря, умря напълно за греховете ни. Бог желае да Го обичаме с цялото си сърце. Знаете ли, ние обичаме Бога пропорционално на това как възприемаме Неговата любов към нас. В 1 Йоаново 4:19 Йоан написа:

„Ние обичаме Него, защото първо Той възлюби нас.“

Божията любов беше изявена по това, че Той отдаде нещо. Той отдаде Своя Единороден Син. И това как ще възприемем Божията любов зависи от стойността на дара, който Той отдаде за нас. Ако Бог беше отдал за нашето спасение просто едно животно, ние бихме гледали на Бога като на любящ и мил, но само по един много ограничен начин, тъй като Той бил готов да отдаде за нас само животно. Колкото по-скъпоценен е дарът, отдаден от Бога за нас, толкова повече ще оценяваме ние Божията любов към нас и толкова повече ще обичаме Бога ответно. Ако Бог беше отдал каквото и да е нещо, което да е по-малко от Неговия Единороден Син, нашето разбиране за Божията любов щеше да бъде ограничено и следователно щеше да бъде ограничена и нашата любов към Бога.

В том 2 от „Свидетелства към църквата“ четем:

„За да осъзнаем напълно стойността на спасението, е необходимо да разберем какво е струвало то. В следствие от ограничени представи за Христовите страдания мнозина оценяват малко великото дело на изкуплението. Славният план за спасението на човека бе осъществен благодарение на безкрайната любов на Бог Отец. В този божествен план се вижда най-чудната проява на Божията любов към падналата раса. Такава една любов, изявена чрез даряването на Божия възлюбен Син, удиви дори светите ангели“ (това се намира в „Свидетелства към църквата“, том 2, стр. 200).

Всякога от Едемската градина насам Сатана се е стремял да убеди хората, че Бог не е толкова любящ и мил, колкото твърди, че е. Сатана знае, че ако може да убеди хората, че Бог не е отдал в действителност Своя Единороден Син, хората няма да обичат Бога ответно както се изисква от тях. Ще ви се хареса ли, ако някой дойде при вас и каже: „Обичам те,“ въпреки че той даже не знае каквото и да е нещо за вас и е даже объркан по отношение на това колко сте на брой?

Сатана е избрал да убеди хората, че Исус Христос в действителност не е Единородният Божий Син като така ги убеждава, че Бог не е отдал в действителност Своя Единороден Син. Сатана знае, че ако съумее да убеди хората по отношение на тази доктрина ще запази някакъв контрол над живота им. Йоан заяви:

„И кой побеждава света, ако не е този, който вярва, че Исус е Божият Син?“ (1 Йоаново 5:5).

Приятели, има нещо по отношение на това да вярваме, че Исус е Божият Син, което ни прави способни да победим света. И Сатана е добре запознат с този факт. Той употребява всичките си измами, за да предотв-рати това вие да повярвате в тази истина.

Братя мои, нека внимателно разгледаме библейските изявления относно Божия Син и нека откажем да приемаме учения, които не се основават на Писанието.

Павел се боеше, че християните биха били измамени да приемат друг Исус – такъв, който не е Божият Син. Във 2 Коринтяни 11:3, 4 Павел написа:

„Но боя се да не би, както змията измами Ева с хитростта си, да се разврати умът ви и отпадне от простотата и чистотата, която дължите на Христа. Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно го търпите.“

Павел ни увеща да не приемаме друг Исус или друго благовестие, защото знаеше, че щеше да има мъже, които да дойдат и да се опитат да ни убедят да приемем друг Исус, различен от Този, Който е разкрит в Писанията. Приятели мои, безпокойствата на Павел са се изпълнили посредством учението на доктрината за Триединството. При това учение се твърди, че Божият Син не е в действителност Син на Бога, а просто изпълнявал роля или действал сякаш е Син. Тази представа отхвърля родствената връзка Отец-Син, която е толкова жизненоважна за християнската ни опитност.

Един ден Исус попита учениците Си:

„Според както казват хората, Човешкият Син Кой е?“ „А те рекоха: Едни казват, че е Иоан Кръстител; други пък - Илия; а други - Еремия, или един от пророците. Казва им: Но според както вие казвате, Кой съм Аз? Симон Петър в отговор рече: Ти си Христос, Син на живия Бог. Исус в отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Ионов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата. Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да й надделеят“ (Матей 16:13-18). Можете да прочетете този разговор за себе си в Матей 16:13-18.

Забележете, че предметът на този разговор беше кой е Исус. Когато Исус каза „на тая канара ще съградя Моята църква“, Той не говореше за Петър като за канара, а за истината, че Исус е Божият Син. На основата на тази истина, каза Исус, ще съградя Моята църква, и портите на ада няма да й надделеят. Това очевидно е една много важна истина – истината, на основата на която е съградена Божията църква. Знаете, че в този свят съществува друга църква и нея Библията нарича „Вавилон“. Знаете ли на каква канара са съградени те? Те твърдят, че централната доктрина, на която се основават всички останали техни доктрини, е тяхната представа, че Исус не е наистина Божият Син.

В книгата „Настолно ръководство за съвременния католик“, стр. 16 четем:

„Тайната на Троицата е централната доктрина на католическата вяра. На нея са основани всички останали учения на Църквата... Църквата изучаваше тази тайна с голямо внимание и след четири века изясняване реши да изложи доктрината по следния начин: в единството на Божеството има три Лица – Отец, Сина и Светия Дух.“

Това изявление само по себе си би трябвало да бъде достатъчно, приятели, за да ни накара да изследваме внимателно тази тема, за да видим дали е вярно.

Йоан написа:

„Кой е лъжец, освен оня, който отрича, че Исус е Христос? той е антихрист, който се отрича от Отца и от Сина. Никой, който се отрича от Сина, няма нито Отца; а който изповядва Сина, има и Отца“ (това се намира в 1 Йоаново 2:22, 23).

Приятели, антихристът отрича Отец и Сина. Той няма да излезе дръзко и да го каже така, но ще се опита да ви накара да вярвате, че Отец не е наистина Отец и че Синът не е наистина Син. Той иска да повярвате, че думите „Отец“ и „Син“ са просто названия или роли. Знаете ли, никога не е имало по-голяма изява на Божията любов отколкото когато Той отдаде Своя Единороден Син за един свят от изгубени грешници.

В 1 Йоаново 4:9, 10 четем:

„В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя единороден Син, за да живеем чрез Него. В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни.“

Слава на Бога за такава чудесна любов!

Моля се Бог да ви благослови с по-ясно виждане за Божията любов до-като изучавате тези неща самостоятелно. Насърчавам ви да последвате съвета на Павел, когато в 1 Солунци 5:21 той написа:

„Всичко изпитвайте; дръжте доброто.“

Текста на проповедта може да изтеглите ОТТУК!