Добре дошли на лагерното събрание в Западна Вирджиния за 2016 г., което представя:
брат Анди Уайтхърст
„Пред един свят Бог“
Чухме и видяхме някои много силни теми и презентации оттук, нали? Амин. Надявам се и се моля, когато всеки си отиде у дома той да не си отиде у дома като същия човек като който е дошъл. Моля се всеки да вземе онова, което е научил, и като си отиде у дома да го приложи в живота си. С това бих желал да започна с молитва и бих желал да помоля всеки един от нас не само да се моли за проповедта и презентацията, но да се молите и за мен и за себе си. И така, нека склоним глава или коленичим, където е възможно.
брат Анди Уайтхърст
„Пред един свят Бог“
Чухме и видяхме някои много силни теми и презентации оттук, нали? Амин. Надявам се и се моля, когато всеки си отиде у дома той да не си отиде у дома като същия човек като който е дошъл. Моля се всеки да вземе онова, което е научил, и като си отиде у дома да го приложи в живота си. С това бих желал да започна с молитва и бих желал да помоля всеки един от нас не само да се моли за проповедта и презентацията, но да се молите и за мен и за себе си. И така, нека склоним глава или коленичим, където е възможно.
Небесни Татко, идваме пред Теб на този свещен ден като искаме, молим Ти да бъдеш с нас. Отче, моля се Ти да говориш чрез мен, да помажеш устните ми с въглен от олтара Си, да ме скриеш зад Христос и да говоря Твоите слова, и да представя Твоя език на тялото и Твоя тон на гласа. Отче, моля се да помажеш очите и ушите на онези, които гледат и слушат, за да чуят Твоята вест и това да не бъде просто интелектуално познание, а да докосне сърцата. За това моля в името на Исус, амин.
Разглеждаме последното умилостивение. Разглеждахме важността на това да се разбира последното умилостивение. Искам да започна с разглеждане на Евреи 11 гл., от 33 ст. нататък. Евреи 11 гл., от 33 ст. нататък. Като какво е известна тази глава, Евреи 11 гл.? Главата на вярата. Следователно, тук се говори за силни древни мъже като Авраам, нали? Хора като Мойсей. И всъщност ни се казва какво представлява праведността чрез вяра, когато се говори за Мойсей. Няма да започваме разглеждане на това, но то е много интересно. Започваме от 33 ст. Току-що е завършено говоренето за тези силни, доблестни мъже, за тези силни мъже на вярата. И в 33 ст. се казва:
„...които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получава-ха обещания, затваряха устата на лъвове, угасваха силата на огъня, избягваха острото на ножа, оздравяваха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски“ (Евреи 11:33, 34).
35 ст.:
„Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени. Други пък изпитваха присмех и бичувания, а още и окови, и тъмници; с камъни биваха убити, с трион разрязани, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания; те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята“ (35-38 ст.).
Това звучи ли подобно на последните пророчески събития за нас?
39 ст.:
„Но всички тези, ако и да бяха засвидетелствани чрез вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанието...“
Следователно, тези древни мъже, тези мъже на вярата извършиха всички тези мощни дела, но не получиха изпълнението на обещанието.
40 ст.:
„...да не би да се усъвършенстват без нас; защото за нас Бог промисли нещо по-добро.“
Има ли разлика между времето, в което живя Авраам, и времето, в което живеем ние? Само малко. Ние живеем в последното умилостивение. Дали Авраам живееше в последното умилостивение? Не. Но ние живеем. Ние сме призовани към един по-висок стандарт. Авраам беше призован към стандарта, но сега Бог ще ни предостави възможността да го достигнем. Амин?
Откровение 22 гл., стихове 11 и 12. Мнозина от вас вероятно могат да цитират 11 ст. с готовност, и се надявам, че е така. Това е един много важен стих в разбирането на Пришествието, в нашето разбиране за последното умилостивение. В Откровение 22:11 се казва:
„Който върши неправда, нека върши и занапред неправда; и който е нечист, нека бъде и занапред нечист; и праведният нека върши и занапред правда; и святият нека бъде и занапред свят.“
12 ст.:
„Ето, ида скоро; и у Мене е наградата, която давам, да отплатя на всекиго, според каквито са делата му.“
И така, имам въпрос: В хронологичната времева линия на събитията дали 11 ст. идва преди 12 ст. или след него? Преди. Следователно, налице е това изявление за състояние на святост, идва време, в което ще трябва да застанем пред Бога без застъпник. Но, знаете ли, мнозина поглеждат тази теология и се опитват да я разкъсат, опитват се да я разбият на парчета и да я изхвърлят, и казват:
„Исус каза, че никога няма да ме остави, нито да ме забрави.“
Но знаете ли какво? Те са прави. Исус наистина никога няма да ви остави, нито да ви забрави. Но знаете ли какво? Ако Исус върши работата Си... A мислите ли, че Той върши работата Си? Той ще укрепи един народ, който ще може да стои пред Бога без този застъпника. Така че нека погледнем това от тази гледна точка: Да изкараме Исус извън работа, помислете за това. Вече да нямаме нужда Той да бъде застъпник, да можем да стоим пред Бога без застъпника, без лукавщина в устата си. Това е същността на 144-те хиляди. Беше ли Авраам част от 144-те хиляди? Не. Но ние можем да бъдем, защото предстои да застанем пред един свят Бог. Откровение 21 гл., стихове 1 до 8. Това ни представя писмен изглед, обрисува пред нас картина на небето. Откровение 21 гл.:
„1 И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха и море няма вече. И видях и светия град, новия Ерусалим, да слиза от небето от Бога, приготвен като невяста, украсена за мъжа си. И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с хората и Той ще обитава с тях...“
Искам да запомните тази фраза, Той ще обитава с нас.
„...Той ще обитава с тях; и те ще бъдат Негов народ и Сам Бог ще бъде с тях - техен Бог. Той ще избърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече, няма да има вече нито жалеене, нито писък, нито болка; първото премина. И Седящият на престола каза: Ето, правя всичко ново. И ми каза: Запиши, защото тези думи са верни и истинни. И ми каза: Сбъдна се! Аз съм Алфа и Омега, Началото и Краят. На жадния ще дам даром от извора на водата на живота.“
Вие искате ли да пиете даром от тази жива вода? Току-що видяхме една писмена картина, една рисунка на небето. И това не е нещо, което можем да схванем истински, но наистина съществува и е действително.
И така, въпросът е: Кой ще бъде отвътре портите?
7 ст.:
„Който победи, ще наследи всичко това и Аз ще му бъда Бог, и той ще Ми бъде син.“
Следователно, кой е отвътре портите? Онези, които побеждават, нали? В 8 ст. сега ни се казва кой ще бъде отвън портите:
„А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудниците, чародейците, идолопоклонниците и всичките лъжци [не само на онези, които изговарят „бели“ лъжи, а на всички лъжци; не само на големите лъжци, а на всички лъжци], тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт.“
Нека сега погледнем набързо Откровение 22:14. И така, видяхме две групи – групата отвътре портите и групата отвън портите. Нека погледнем в по-големи подробности групата, която е отвътре портите. Откровение 22:14:
„Блажени са, които изпълняват заповедите Му...“
Които... какво правят?
„...които изпълняват заповедите Му, за да имат право да ядат от дървото на живота и да влязат в града през портите.“
Следователно, намиращите се отвътре портите са онези, които изпълняват заповедите, онези, които пазят заповедите. Има ли смисъл в това? Виждате ли го ясно? Следователно, това означава, че намиращите се отвън портите са онези, които не изпълняват заповедите, онези, които не пазят заповедите, или които нарушават заповедите. Има ли това смисъл – ясен, логичен смисъл? Затова искам да се погледнем и да се анализираме – дали ние ще бъдем отвън онези порти? А картината, която ще бъде обрисувана, не е хубава. И така, намиращите се отвън портите очевидно са хора, нарушаващи заповедите. Човек, нарушаващ заповедите, е...? Закононарушител. Има ли смисъл в това? Какво представлява човек, нарушаващ заповедите, или закона? 1 Йоаново 3:4:
„...грехът е беззаконие [англ.: престъпване на закона].“
„Престъпване“ означава буквално „прекрачване“, „нарушаване“ на закона. Следователно, ако кажем „грехът е нарушаването на закона“, какво тогава представлява нарушаването на закона? Грях, нали така? Следователно, намиращите се отвън портите са онези, които са нарушили закона, намиращите се отвън портите са грешници. Можете ли да видите това ясно? Римляни 3:20:
„...чрез закона се познава грехът.“
Следователно, законът ни дава разбиране за това какво представлява грехът. С други думи, законът ни предоставя дефиниция на греха. Римляни 4:15:
„...където няма закон, там няма престъпление.“
Няма нарушаване на закона, ако няма закон. Следователно, намиращите се отвън портите са нарушилите закона. Римляни 7:7:
„Но, напротив, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: „Не пожелавай.““
Осъзнавам, че за повечето от нас това е елементарно разбиране, това е елементарен библейски курс. Повечето от нас познават тези стихове и те са на преден план в ума им. Но се надявам и се моля, че в крайна сметка ще имате нова светлина, в която да погледнете греха. Следователно, явно е, че намиращите се отвън портите са грешници. Видяхте ли това дотук?
Следващият въпрос е: Дали аз съм грешник? Защото аз не искам да бъда отвън онази порта. Дали аз съм грешник?
Римляни 3:10:
„Както е писано: Няма праведен нито един...“
Римляни 3:23:
„...защото всички [с изключение на мен] съгрешиха и са лишени от Божията слава...“
Това ли се казва? „...всички съгрешиха...“ Това включва и мен, това е изявление, което включва всички. Картината става доста мрачна, нали? Аз не искам да бъда там, навън. Искам да бъде отвътре портите. Но онова, което видях дотук, е че съм отвън портите. Какъв е резултатът от греха? Смърт. Римляни 6:23:
„...заплатата на греха е...“[„..смърт...“]
Сигурна ли си, че не е вечни мъки?
„...заплатата на греха е смърт...“
Тя е да престанем да съществуваме. Езекиил 18:20:
„Душата, която греши, тя ще...“? „...умре.“
И само за да ни бъде това кристално ясно, Изход 32:33:
„Но Господ каза на Мойсей: Който е съгрешил против Мен, него ще залича от книгата Си.“
Коя е тази книга? Книгата на живота. Следователно, стиховете, които прочетохме току-що, не говорят за земна смърт. Говорят за вечна смърт, за смърт, от която няма възкресение.
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син...“ (Йоан 3:16).
Защо не мога да отида на небето като съм грешник? Защото дотук видяхме, че всички искаме да бъдем отвътре портите, но всичко дотук ни казва ясно, че сме отвън портите. Така че защо не мога да отида на небето като съм грешник? И пастор Алън донякъде спомена това бегло.
„Ето, ръката на Господа не се е скъсила, да не може да спасява, и ухото Му не е натегнало, да не може да чува.“
Отново, искам да спра там. Картината, която сме видели дотук, е доста мрачна. Необходимо е да вземем този стих и да се прилепим здраво за него, защото ръката на Господа не се е скъсила, та да не може да спаси и ухото Му не е затъпяло, та да не може да чува. Той наистина чува молбите ни и наистина може да спасява. Затова е необходимо да вземем този стих и да се прилепим здраво за него, с всеки грам вяра, който имаме.
2 ст.:
„Но вашите беззакония ви отделиха от вашия Бог и вашите грехове скриха лицето Му от вас, да не чува.“
Какво ни е отделило от Бога? Нашите беззакония, нали? Те са ни отделили.
3 ст.:
„Защото ръцете ви са омърсени с кръв и пръстите ви - с беззаконие; устните ви говорят лъжа [даже дребни, незначителни, „бели“ лъжи; дори една е достатъчна, за да ни отдели], езикът ви отронва неправда“ (Исая 59:1-3).
В това последно изявление, „отронва неправда“, се съдържа много. Мога да прекарам цял час само в говорене за това. Толкова е лесно без да мислим за това да отроним някаква неправда, но даже и само това нещо ни отделя от Бога. И така, защо, защо грехът ни отделя от Бога? Знаехте ли, че Той е направил това в наша полза, това, че грехът отделя? Защото Той е благ Бог, ето защо Той е отделен от нас поради греха ни. Второзаконие 4:24:
„...защото Господ твоят Бог е огън пояждащ, Бог ревнив.“
Той е огън пояждащ. Знаете ли, всички ние ще горим – по един или друг начин. Всички ние ще горим – или за Бога или пред Него. Ние или ще горим за Бога сега, или ще стоим пред Него отвън портите, горейки. По един или друг начин, защото Бог е огън пояждащ. Ако ще дойдем в Неговото присъствие и ще оцелеем в него, трябва преди това всичко у нас да е изгоряло. Трябва вече да горим, когато влезем в Неговото присъствие. Виждате ли, Бог е казал, че ще сложи край на греха. И Той, в милостта Си, ни е предупредил, че грехът ще бъде унищожен. И наша работа, братя и сестри, е да предупредим всички останали, че грехът наистина ще бъде унищожен. И, виждате ли, ако ние стискаме този грях, ако се държим за този грях, Бог ни е предупредил, че ще бъдем унищожени заедно с този грях. Необходимо е да изоставим този грях и да отворим ръцете си, и да кажем:
„Господи Исусе, вземи го. Не го искам. Наистина го искам, но не го искам.“
Подобно на пиратка. Вземете пиратка с хубав размер и я стиснете в ръце. И колкото по-силно стискате, толкова по-голяма вреда ще нанесе, когато фитилът бъде запален. Нали така? Следователно, докато стискате все по-силно и по-силно, и по-силно, в толкова по-голяма степен тя ще ви откъсне пръстите, когато изгърми. Даже малка пиратка може да откъсне пръсти, когато я стиснете достатъчно силно. Но ако вземете същата тази пиратка и изпънете ръка, когато пиратката изгърми тя наистина ще причини болка, но няма да вземе със себе си и пръстите ви. Така че е необходимо да направим същото и с греха. Вместо да... Ако стиснем този грях, колкото по-силно го стискаме, толкова по-голяма вреда ще нанесе той; и ние ще бъдем унищожени заедно с него. Но ако вземем този грях и го държим на известно разстояние от себе си (защото последното умилостивение е запалило фитила), е необходимо бързо... времето свършва и е необходимо бързо да отворим ръцете си и да го пуснем. И когато той изгърми, това ще боли, но ние ще бъдем избавени.
Колко от вас мислят, че изоставянето на греха не боли? Наистина боли, нали? Не е най-лесното за правене нещо. Понякога когато пуснете... Понякога някои хора са благословени, когато пуснат греха, и в това няма болка. Но това е само по Божия благодат, защото естественият резултат ще бъде болка, даже и когато го пуснете. Но, знаете ли, като цяло аз съм Абсолютно. Аз имах едно поведение на оправдание.
„Господи, като цяло аз съм добър човек.“
Това беше моето оправдание. Когато бях в стоманолеярния завод поглеждах хората наоколо. Като бригадир и главен оперативен директор аз наблюдавах тези хора и казвах:
„Знаеш ли, аз не вземам толкова много наркотици, колкото те.“ „Аз не пия толкова много, колкото те. Аз си вземам само по едно или две питиета, а тези хора... о, момче! те си отиват у дома и изпиват по стек от 24 за една нощ. Уау! На следващия ден нямаше да мога даже да си стоя на краката, ако направех това. Знаеш ли, аз не съм чак толкова лош колкото са те. Аз не ругая чак толкова, колкото те. Знаеш ли, като цяло аз съм добър човек. Знаеш ли, Бог познава сърцето ми.“
Той наистина познава сърцето ни, нали?
В Еремия 17 гл. се казва това:
„Сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно; кой може да го познае?“ (Еремия 17:9).
Братя и сестри, ако не внимаваме ние ще позволим на сърцето ни да ни подведе да мислим, че е добро, когато не е. То е „измамливо повече от всичко и е страшно болно“.
Имам въпрос: Бихте ли казали, че Мойсей като цяло е бил доста добър човек? Да. Знаете ли какво? Чета книгата Изход, чета тези примери и лицето ми се изчервява и си казвам:
„Как искам да удуша тези коравовратни хора! Не знам как Мойсей е понасял това.“
Този човек не беше просто в общ план добър човек, в моето виждане той беше едва ли не светия. Аз никога не бих могъл да се справя с това. Но знаете ли какво? Искам само да направя малко вметване. Виждам същото нещо в Адвентното движение. Ние сме един коравовратен народ. Ние наистина сме един коравовратен народ. Ние наистина сме Лаодикия. Но Мойсей... Знаете ли, чета тези примери за Мойсей и... Хората идваха при него и казваха:
„Ти стори това! Ти стори онова! Ти ни доведе в тази пустиня, за да умрем!“
Наистина ли? Той следваше облака! Как можеха да обвиняват за това него? Те оправдаваха това, нали? Доста трудно е да се обвини Бога, но е доста лесно да се обвини Мойсей. Лесно е да се оправдае. Сърцето е измамливо и е страшно болно. Но знаете ли какво? Чета тези примери с Мойсей и си мисля:
„Уау! Това беше един човек на търпението, човек на кротостта!“
Знаете ли, че Мойсей само удари онази скала вместо да й проговори. От всичко онова, с което се примири, всичко онова, онзи коравовратен народ, който непрестанно идваше при него и го сочеше с пръст и той никога не се разгневи. О, аз бих се разгневил още в самото начало.
„Мен ли обвинявате? Аз просто следвам облака! Не можете да обвинявате мен!“
Но Мойсей допусна грешка. Спрете се и помислете за това. А това е някак си една проста, малка грешка. Той просто удари скалата вместо да й проговори. Но това го задържа вън от Ханаан – това едничко дребно нещо. Искам да помислите за още нещо. Днес се оглеждаме наоколо и виждаме скръб, виждаме страдание, виждаме болка, виждаме смърт. Мнозина от нас са изгубили любими хора или приятели поради автомобилни катастрофи или рак. Мнозина от нас са се борили с рак, мнозина от нас са се борили с тези неща. Знаете ли какво е поставило начало на всичко това? Помислете за това. Адам само изяде един ПЛОД! Адам не изяде свиня, Адам не изяде крава. Адам не яде даже и поничка. Адам яде плод, един суров, вегански, намиращ се в естественото си състояние плод. И на какво постави това началото? На греха. Какво имаме наоколо? Грях, смърт, скръб. А всичко това започна с изяждането на един суров, вегански плод. Намираме се в планинската провинция. Или както би трябвало да изразя това така че да е политически коректно, в областта на Апалачите в Америка, на Апалачите. И така, да кажем, че някой влезе през вратата и носи чувал... хартиен... не хартиен, а груб конопен чувал. Мешка, добре. Благодаря. Носи мешка и в нея очевидно се намира нещо. Той влиза и точно по средата на стаята сграбчва долната част на тази мешка и я обръща наопаки, отпуска края й и побягва към онази врата в опит да излезе от нея, за да спаси живота си. А отвътре излиза 2,4 метрова ивичеста гърмяща змия. Какво би направил всеки от присъстващите? Би побягнал, нали? Би настанал масов хаос. Всъщност бих се осмелил да предположа, че повече хора биха се наранили в паниката да стигнат до вратата отколкото от змията. И за онези от вас, които сте тук, съжалявам, но ще се наложи просто да се покатерите по стените, защото змията се намира между вас и вратата. Ако помислите за това, ние бихме побегнали от тази змия като че от това зависи животът ни, нали? Но знаете ли какво? Грехът е по-опасен. Един мъничък грях е безкрайно по-опасен от онази отровна змия. Защото онази отровна змия може да ни ухапе и да умрем от това. Ние определено ще пострадаме и е възможно да умрем поради ухапването, но това ще бъде само земна смърт. Но впръскването на отровния грях ще ни убие за вечността, ще ни унищожи, при което няма да има връщане назад.
Знаете ли, помисляме за тази змия и... Но когато помислим за греха ни се приисква да се доближим до него и да го погалим, и ни се приисква да му се полюбуваме, и ни се иска да го подържим в ръка, и ни се приисква да кажем:
„О, не искаш ли, приятелю? И ти можеш да го погалиш. Обещавам, че няма да ти навреди. Няма да те ухапе. Пък и да те ухапе, той няма да те убие. Така че няма проблем. Искаш ли да го погалиш?“
Точно това правим ние! Точно така се отнасяме ние с греха. Ние тичаме от змията, но ни се приисква да си поиграем с греха. Намираме се в последното умилостивение. Няма време да си играем с греха. Евреи 9:26:
„...се яви... да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва.“
В 1 Петрово 2:24 се казва:
„...Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото...“
Искам да ви дам визуален пример. Брат Демарио, къде си? Би ли довел Шемая? Всички сме виждали Шемая да се разхожда наоколо в своята невинност. Той взема играчката си, идва при теб и я вдига нагоре с голяма усмивка на лицето си, нали? Да видим дали ще мога да дам примера без да бъда обзет от емоции, защото умът ми, тялото ми, духът ми се свиват от тази мисъл. Добре. Добре е да гледаш съпругата ми. Да кажем за Шемая в невинността си.. твоя работа е да го пазиш, нали? Главно твоя. Ако някой се опита да го нарани, ще се наложи да мине през теб, нали? Да кажем, че грехът на някого... Искам да помислите за това. Колко от вас... Ще видя дали сте будни. Колко от вас са деца на някого? Вдигнете ръце. Добре. Всички са будни. Колко от вас имат деца (или дете)? Добре. Искам да помислите сериозно за този въпрос. Даже и ако нямате деца вие все пак можете да го разберете. Помислете за този въпрос. Демарио, ако нечий грях... Не говоря за твой грях или... Говоря за греха на някой друг. Да кажем мой грях, да кажем, че аз съм съгрешил – само една дребна, малка „бяла“ лъжа и тя е взела Шемая и го е бичувала с бич с девет края, и е сложила трънен венец върху главата му, и тогава го е приковала на кръста, на тази възраст, в неговата невинност. Би ли могъл да дойдеш при мен и да кажеш:
„Знаеш ли, братко, всичко е наред, просто продължавай да гре-шиш“?
Би ли могъл да направиш това? Не. Не. Няма и една дума в английския език, която да би могла да изрази омразата ти, отвращението ти от греха, нали? Не, това е думата, която ми идва на ум – бих се отвратил... Бих се отвратил силно, даже и нещо повече. Всъщност това ме кара да се замисля за онези, които изгубват децата си поради рак, например. Те започват кампании против рака. Според мен би се стигнало до такава крайност. Амин. Благодаря. Искам всеки един от вас да помисли за това. Какво бихте помислили вие за греха, ако той причинеше това на детето ви? На вашето дете, в невинността му, моят грях, просто един съвсем мъничък грях... Може би съм изял един суров, вегански плод, който ми е било казано да не ям. И този прост, малък грях е взел вашето дете в неговата невинност и го е бичувал с бич с девет края, сложил е върху главата му трънен венец и го е поставил на онзи кръст. Бихте имали едно напълно ново разбиране за греха, нали? Бихте намразили греха, бихте се отвратили от греха. Няма дума в английския език, която би могла да започне да описва колко го мразите. Братя и сестри, онези хора, които казват, „всичко е наред, просто продължавай да грешиш,“ не са видели греха в светлината на кръста. Не са го видели. Ако видите онзи кръст, ако наистина преживеете онзи кръст, вие никога, ама никога няма да можете да кажете това. Никога. Ние никога няма да получим правилно виждане за греха докато не го видим в светлината на кръста. Амин?
„Почакай малко обаче. Ти съвършенство ли проповядваш?“
Амин, абсолютно. И се гордея с това. Аз наистина проповядвам съвършенство, проповядвам го. Ще бъда ли някога съвършен на тази земя? Какво каза? Трябва да бъдем. Искам да задам въпрос: Този хълм тук, тази планина.. Намирам се в Юга. Вие „хълм“ ли го наричате или „планина“? „Хълм“, добре. Да се престорим, че това е планина, съгласни ли сте? И нека кажем, че Бог ви е казал да излезете навън, да сложите рамото си под планината, да напрегнете сили и да я преместите. Можете ли да го направите? Чувам и „да“, и „не“. А отговорът е, че и двете групи сте прави. Аз не мога да го направя. Но кой може?
[Бог.]
Така че ако Той ми е казал да го направя, възможно ли е? Възможно е. И така...
Но... но... но... но... но!
Точно това правят козите, нали?
Но... но... но!
Знаете ли, точно това ни се иска да направим. Иска ни се да кажем:
„Но... но, Боже, аз не мога да направя това! Няма начин! Не мога да го направя!“
Или ни се иска да кажем:
„О, но, Боже, аз не мога да го направя. Видях как Авраам се опита и не успя, а той беше човек на вярата, той се озова в Евреи 11 гл., главата на вярата. Той не можа да го направи. Знам, че аз не мога да го направя.“
Точно това сме склонни да правим, нали? Или отиваме при тази планина и...
„О, извинявай, няма да стане.“
Не е ли това нещото, което правим? Така че казвам ето това на хората, когато попитат „мога ли да бъда съвършен на земята“, аз казвам:
Не е твоя работа да решиш. Ако трябва да отида при тази планина и Бог ми е казал да ида там, да поставя рамото си и да започна да бутам и тя ще бъде хвърлена в морето, и аз отида там и поставя рамото си и започна да бутам с все сили, и тя бъде вдигната и хвърлена в морето, мога ли да се върна и да направя ето така?
„Вижте ме! Вижте какво направих!“
Разбира се, че не. Това би било пълно невежество. Няма никой, който ще каже някога:
„Аз го направих!“
Ще трябва всеки да го припише на... кого? На Бога. Трябва да направим същото и с греха. Той ни е казал:
„Бъдете съвършени и вие както е съвършен Моят небесен Отец“ (виж Матей 5:48).
Казано ни е да ходим както Исус ходеше. Означава ли това, че трябва да отида в Ерусалим и да... о, ето стъпка! О, ето още една стъпка! – това ли е значението? Не. Означава ли това, че трябва да разбера какъв вървеж е имал? Може би е имал обърнати навътре крака, в лека степен, затова е необходимо да ходя така? Означава ли това, че може би е имал конкретна походка и е необходимо да ходя така? Не. Съвсем не означа-ва това. Казва ни се да ходим така, както ходеше Той.
„О... но Той беше божествен! Не можеш да употребиш това за мен, аз не съм!“
Но знаете ли какво? Той е обещал да ни даде този побеждаващ живот, нали? И така, ако отида при тази планина и я тласна с все сила и тя се премести, аз не мога да претендирам, че тази победа е моя, защото е невъзможно за мен да направя това. Също както и при греха. Невъзможно е за мен да победя този грях. И така, мога ли да бъда съвършен на тази земя? Отговорът е: Не, но Бог ми каза да го направя. Така че ако сложа рамо... Не „ако“... „Ако“ ли казах? Когато. Когато сложа рамо и започна да бутам с цялата си сила, и планината се премести, това се случва – Бог го е направил. Не е за нас да се безпокоим дали можем да бъдем съвършени или не. Защото така или иначе аз не мога да го направя. Не е за мен да се безпокоя за това. За мен е да сложа рамо при тази планина от грях и да започна да бутам, и да не задавам въпроси, просто да го направя. Изход 24:15-17. Изход 24 гл., от 15 ст. нататък:
„Тогава Моисей се изкачи на планината; и облакът покриваше планината. И Господната слава застана на Синайската планина, и облакът я покриваше шест дена, а на седмия ден Господ извика към Моисея всред облака. И видът на Господната слава по върха на планината се виждаше на израилтяните като...“ какъв огън? „...огън пояждащ.“
Чухме брат Алън да ни казва за това как Мойсей отишъл на първото ниво със 70-те старейшини и тогава отишъл на второто ниво с Исус Навин. Какво правеше той там, на онова второ ниво, в продължение на шест дни? Той осъществяваше подготовка. И предлагам на вниманието ви мнението, че единственият начин да влезем в Божието присъствие, е да последваме този пример – че трябва да влезем в Неговото присъствие... Преди да можем да влезем в Неговото присъствие физически, трябва първо да влезем в Неговото присъствие духовно. Трябва да съзерцаваме славата, чистотата и милостта Му докато стане възможно да се приближим при Него. Ето това е отговорът на проблема с греха, който имам в живота си. Виждате ли, колкото повече се приближавам към Него, толкова по-труден става този огън. И докато се приближавам все повече и повече, все по-голямо и по-голямо количество от греха бива изгаряно. Той е огън пояждащ и аз трябва да дойда в Неговото присъствие и този грях да бъде изгорен. И по Неговата благодат, когато светът навлезе в този свят ние бяхме отделени, за да не бъдем унищожени незабавно. Но е необходимо да се върнем в Неговото присъствие, стъпка по стъпка, като шлаката на греха бива изгаряна. Защото в Наум 1:9 ни се казва:
„Той ще изличи напълно, бедствието няма да се надигне два пъти.“
И единственият начин, по който може да стане това, е ако ние дойдем в Неговото присъствие, стъпка по стъпка, и започнем да горим сега, преди да сме започнали да горим вън от портите. Трябва да се възпламеним. И ще помоля брат Брус, ако желае, да изпее една песен, на стр. 51 от сборника с химн, „Предавам всичко“. Онова, което бих желал, е всеки един да пее на глас, но някак си приглушено, полека. Искам докато пеете това и да го изказвате в молитва, „Предавам всичко“ (51 стр.).
Искам да разкажа кратко свидетелство. Отидох в „Амейзинг Фактс“ на евангелизация преди няколко години и преди това време, в предишния си живот... приведох пример за предишния си живот, а той не беше красив, имах проблем с тютюна. Бях в Afcoe [мисионско училище], стаята беше горе-долу с размера на тази. Вътре имаше 32-ма души. Тъкмо бяхме разпуснати и бях от едната страна на стаята, бях някак в ъгъла в дъното. Тъкмо бяхме разпуснати и всички се бяха изправили. Знаете как е, когато доста хора стоят прави и тъкмо са разпуснати, има много разговори и много силен шум. Ако някой ме познава, той знае, че когато стане въпрос за много фонов шум аз не мога да чувам нищо. Ако сте ме виждали в шума и наоколо има много шум, сте забелязвали, че наблюдавам устните ви. Причината е, че не мога да различа какво казвате сред тълпата. Но стана така, че всички се бяха изправили и всички разговаряха, и изведнъж изпитах порив за тютюн какъвто не бях изпитвал през целия си живот. Този порив беше толкова силен, че ако имаше консервна кутия на масата, нямаше да ме интересува кой какво мисли, само да можех да я сграбча и да я употребя. Ето колко силен беше поривът. И тутакси узнах, че това е свръхестествено. И просто се помолих тихо като казах:
„Господи, трябва да ми помогнеш!“
И преди да можех даже да завърша молитвата, през тълпата на отсрещната страна на стаята чух някой да пее, с притаен глас:
„Предавам всичко.“
С много нисък тон, „предавам всичко“, просто така. В една претъпкана стая аз го чух ясно като бял ден. И веднага погледнах и можех да видя как той пее ето там. Знаех, че не си въобразявам. Можех да видя през тълпата как той пееше. И можех да чуя това сякаш се намирахме в тиха стая и той стоеше до мен. Взех тази песен и започнах да я пея. Неза-бавно онова силно желание изчезна. Просто ей така.
Знаете ли, ако дойдем при тази планина от грях и сложим рамо на нея и чрез вяра започнем да бутаме, тя наистина ще се вдигне и ще се хвърли в морето. Така че имам въпрос към вас:
Ще сложите ли вие чрез вяра рамото си на планината на греха и ще започнете ли да бутате? Вдигнете ръце. Кой желае да направи това – да сложи рамо на тази планина от грях и да започне да бута? И оставете резултатите на Бога. Не се безпокойте дали тя ще се помръдне. Вие не можете да я накарате да се помръдне, Бог може. Не се безпокойте за това, просто бутайте. Нека вземем това решение. И нека дойдем при Господа в молитва, защото Той е Този, Който ще я накара да се премести.
Небесни Татко, сега заставаме смирено пред Теб, по време на Твоя велик съботен ден, Отче, като се молим Ти да отмахнеш от нас този грях. Отче, всеки един от нас има нещо, за което мисли даже в този момент, за което знае, нещо в живота си, от което е необходимо да се освободи. Отче, научихме, че не можем да се освободим от него сами. Но Ти ни каза да се освободим от него. Затова, Отче, чрез вяра ние сме взели твърдо решение да сложим рамо на този грях и да започнем да бутаме, и очакваме... не поискваме, а очакваме Ти наистина да накараш тази планина от грях да се премести, защото Ти си казал, че ще го направиш. Затова, Отче, чрез вяра ние бутаме, и чрез вяра ние знаем, че Ти ще я отстраниш и че ние ще бъдем победители, защото всичко е възможно чрез Христос, Който ни укрепява. Затова сега заставаме пред Теб с това решение. И, Отче, моля да изпратиш превъзходни по сила ангели да бдят над всеки един от нас, защото това решение не се харесва на дявола. Той не иска да победим и ще удвои усилията си над всекиго от нас. Затова, Отче, изпрати ангелите Си да го отблъснат и да ни укрепят, и ни дай този побеждаващ Христов живот. За това моля в името на Исус, амин.
Благодарим ви, че гледахте това видео с цел.
За други видеота за изучаване на Библията и изграждане
на характера, моля, погледнете нашия YouTube канал
в http://www.youtube.com/user/swiftkayak
Smyrna Gospel Ministries
Разглеждаме последното умилостивение. Разглеждахме важността на това да се разбира последното умилостивение. Искам да започна с разглеждане на Евреи 11 гл., от 33 ст. нататък. Евреи 11 гл., от 33 ст. нататък. Като какво е известна тази глава, Евреи 11 гл.? Главата на вярата. Следователно, тук се говори за силни древни мъже като Авраам, нали? Хора като Мойсей. И всъщност ни се казва какво представлява праведността чрез вяра, когато се говори за Мойсей. Няма да започваме разглеждане на това, но то е много интересно. Започваме от 33 ст. Току-що е завършено говоренето за тези силни, доблестни мъже, за тези силни мъже на вярата. И в 33 ст. се казва:
„...които с вяра побеждаваха царства, раздаваха правда, получава-ха обещания, затваряха устата на лъвове, угасваха силата на огъня, избягваха острото на ножа, оздравяваха от болести, ставаха силни във война, обръщаха в бяг чужди войски“ (Евреи 11:33, 34).
35 ст.:
„Жени приемаха мъртвите си възкресени; а други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени. Други пък изпитваха присмех и бичувания, а още и окови, и тъмници; с камъни биваха убити, с трион разрязани, с мъки мъчени; умираха заклани с нож, скитаха се в овчи и кози кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания; те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята“ (35-38 ст.).
Това звучи ли подобно на последните пророчески събития за нас?
39 ст.:
„Но всички тези, ако и да бяха засвидетелствани чрез вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанието...“
Следователно, тези древни мъже, тези мъже на вярата извършиха всички тези мощни дела, но не получиха изпълнението на обещанието.
40 ст.:
„...да не би да се усъвършенстват без нас; защото за нас Бог промисли нещо по-добро.“
Има ли разлика между времето, в което живя Авраам, и времето, в което живеем ние? Само малко. Ние живеем в последното умилостивение. Дали Авраам живееше в последното умилостивение? Не. Но ние живеем. Ние сме призовани към един по-висок стандарт. Авраам беше призован към стандарта, но сега Бог ще ни предостави възможността да го достигнем. Амин?
Откровение 22 гл., стихове 11 и 12. Мнозина от вас вероятно могат да цитират 11 ст. с готовност, и се надявам, че е така. Това е един много важен стих в разбирането на Пришествието, в нашето разбиране за последното умилостивение. В Откровение 22:11 се казва:
„Който върши неправда, нека върши и занапред неправда; и който е нечист, нека бъде и занапред нечист; и праведният нека върши и занапред правда; и святият нека бъде и занапред свят.“
12 ст.:
„Ето, ида скоро; и у Мене е наградата, която давам, да отплатя на всекиго, според каквито са делата му.“
И така, имам въпрос: В хронологичната времева линия на събитията дали 11 ст. идва преди 12 ст. или след него? Преди. Следователно, налице е това изявление за състояние на святост, идва време, в което ще трябва да застанем пред Бога без застъпник. Но, знаете ли, мнозина поглеждат тази теология и се опитват да я разкъсат, опитват се да я разбият на парчета и да я изхвърлят, и казват:
„Исус каза, че никога няма да ме остави, нито да ме забрави.“
Но знаете ли какво? Те са прави. Исус наистина никога няма да ви остави, нито да ви забрави. Но знаете ли какво? Ако Исус върши работата Си... A мислите ли, че Той върши работата Си? Той ще укрепи един народ, който ще може да стои пред Бога без този застъпника. Така че нека погледнем това от тази гледна точка: Да изкараме Исус извън работа, помислете за това. Вече да нямаме нужда Той да бъде застъпник, да можем да стоим пред Бога без застъпника, без лукавщина в устата си. Това е същността на 144-те хиляди. Беше ли Авраам част от 144-те хиляди? Не. Но ние можем да бъдем, защото предстои да застанем пред един свят Бог. Откровение 21 гл., стихове 1 до 8. Това ни представя писмен изглед, обрисува пред нас картина на небето. Откровение 21 гл.:
„1 И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха и море няма вече. И видях и светия град, новия Ерусалим, да слиза от небето от Бога, приготвен като невяста, украсена за мъжа си. И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, скинията на Бога е с хората и Той ще обитава с тях...“
Искам да запомните тази фраза, Той ще обитава с нас.
„...Той ще обитава с тях; и те ще бъдат Негов народ и Сам Бог ще бъде с тях - техен Бог. Той ще избърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече, няма да има вече нито жалеене, нито писък, нито болка; първото премина. И Седящият на престола каза: Ето, правя всичко ново. И ми каза: Запиши, защото тези думи са верни и истинни. И ми каза: Сбъдна се! Аз съм Алфа и Омега, Началото и Краят. На жадния ще дам даром от извора на водата на живота.“
Вие искате ли да пиете даром от тази жива вода? Току-що видяхме една писмена картина, една рисунка на небето. И това не е нещо, което можем да схванем истински, но наистина съществува и е действително.
И така, въпросът е: Кой ще бъде отвътре портите?
7 ст.:
„Който победи, ще наследи всичко това и Аз ще му бъда Бог, и той ще Ми бъде син.“
Следователно, кой е отвътре портите? Онези, които побеждават, нали? В 8 ст. сега ни се казва кой ще бъде отвън портите:
„А колкото за страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудниците, чародейците, идолопоклонниците и всичките лъжци [не само на онези, които изговарят „бели“ лъжи, а на всички лъжци; не само на големите лъжци, а на всички лъжци], тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел. Това е втората смърт.“
Нека сега погледнем набързо Откровение 22:14. И така, видяхме две групи – групата отвътре портите и групата отвън портите. Нека погледнем в по-големи подробности групата, която е отвътре портите. Откровение 22:14:
„Блажени са, които изпълняват заповедите Му...“
Които... какво правят?
„...които изпълняват заповедите Му, за да имат право да ядат от дървото на живота и да влязат в града през портите.“
Следователно, намиращите се отвътре портите са онези, които изпълняват заповедите, онези, които пазят заповедите. Има ли смисъл в това? Виждате ли го ясно? Следователно, това означава, че намиращите се отвън портите са онези, които не изпълняват заповедите, онези, които не пазят заповедите, или които нарушават заповедите. Има ли това смисъл – ясен, логичен смисъл? Затова искам да се погледнем и да се анализираме – дали ние ще бъдем отвън онези порти? А картината, която ще бъде обрисувана, не е хубава. И така, намиращите се отвън портите очевидно са хора, нарушаващи заповедите. Човек, нарушаващ заповедите, е...? Закононарушител. Има ли смисъл в това? Какво представлява човек, нарушаващ заповедите, или закона? 1 Йоаново 3:4:
„...грехът е беззаконие [англ.: престъпване на закона].“
„Престъпване“ означава буквално „прекрачване“, „нарушаване“ на закона. Следователно, ако кажем „грехът е нарушаването на закона“, какво тогава представлява нарушаването на закона? Грях, нали така? Следователно, намиращите се отвън портите са онези, които са нарушили закона, намиращите се отвън портите са грешници. Можете ли да видите това ясно? Римляни 3:20:
„...чрез закона се познава грехът.“
Следователно, законът ни дава разбиране за това какво представлява грехът. С други думи, законът ни предоставя дефиниция на греха. Римляни 4:15:
„...където няма закон, там няма престъпление.“
Няма нарушаване на закона, ако няма закон. Следователно, намиращите се отвън портите са нарушилите закона. Римляни 7:7:
„Но, напротив, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието е грях, ако законът не беше казвал: „Не пожелавай.““
Осъзнавам, че за повечето от нас това е елементарно разбиране, това е елементарен библейски курс. Повечето от нас познават тези стихове и те са на преден план в ума им. Но се надявам и се моля, че в крайна сметка ще имате нова светлина, в която да погледнете греха. Следователно, явно е, че намиращите се отвън портите са грешници. Видяхте ли това дотук?
Следващият въпрос е: Дали аз съм грешник? Защото аз не искам да бъда отвън онази порта. Дали аз съм грешник?
Римляни 3:10:
„Както е писано: Няма праведен нито един...“
Римляни 3:23:
„...защото всички [с изключение на мен] съгрешиха и са лишени от Божията слава...“
Това ли се казва? „...всички съгрешиха...“ Това включва и мен, това е изявление, което включва всички. Картината става доста мрачна, нали? Аз не искам да бъда там, навън. Искам да бъде отвътре портите. Но онова, което видях дотук, е че съм отвън портите. Какъв е резултатът от греха? Смърт. Римляни 6:23:
„...заплатата на греха е...“[„..смърт...“]
Сигурна ли си, че не е вечни мъки?
„...заплатата на греха е смърт...“
Тя е да престанем да съществуваме. Езекиил 18:20:
„Душата, която греши, тя ще...“? „...умре.“
И само за да ни бъде това кристално ясно, Изход 32:33:
„Но Господ каза на Мойсей: Който е съгрешил против Мен, него ще залича от книгата Си.“
Коя е тази книга? Книгата на живота. Следователно, стиховете, които прочетохме току-що, не говорят за земна смърт. Говорят за вечна смърт, за смърт, от която няма възкресение.
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син...“ (Йоан 3:16).
Защо не мога да отида на небето като съм грешник? Защото дотук видяхме, че всички искаме да бъдем отвътре портите, но всичко дотук ни казва ясно, че сме отвън портите. Така че защо не мога да отида на небето като съм грешник? И пастор Алън донякъде спомена това бегло.
„Ето, ръката на Господа не се е скъсила, да не може да спасява, и ухото Му не е натегнало, да не може да чува.“
Отново, искам да спра там. Картината, която сме видели дотук, е доста мрачна. Необходимо е да вземем този стих и да се прилепим здраво за него, защото ръката на Господа не се е скъсила, та да не може да спаси и ухото Му не е затъпяло, та да не може да чува. Той наистина чува молбите ни и наистина може да спасява. Затова е необходимо да вземем този стих и да се прилепим здраво за него, с всеки грам вяра, който имаме.
2 ст.:
„Но вашите беззакония ви отделиха от вашия Бог и вашите грехове скриха лицето Му от вас, да не чува.“
Какво ни е отделило от Бога? Нашите беззакония, нали? Те са ни отделили.
3 ст.:
„Защото ръцете ви са омърсени с кръв и пръстите ви - с беззаконие; устните ви говорят лъжа [даже дребни, незначителни, „бели“ лъжи; дори една е достатъчна, за да ни отдели], езикът ви отронва неправда“ (Исая 59:1-3).
В това последно изявление, „отронва неправда“, се съдържа много. Мога да прекарам цял час само в говорене за това. Толкова е лесно без да мислим за това да отроним някаква неправда, но даже и само това нещо ни отделя от Бога. И така, защо, защо грехът ни отделя от Бога? Знаехте ли, че Той е направил това в наша полза, това, че грехът отделя? Защото Той е благ Бог, ето защо Той е отделен от нас поради греха ни. Второзаконие 4:24:
„...защото Господ твоят Бог е огън пояждащ, Бог ревнив.“
Той е огън пояждащ. Знаете ли, всички ние ще горим – по един или друг начин. Всички ние ще горим – или за Бога или пред Него. Ние или ще горим за Бога сега, или ще стоим пред Него отвън портите, горейки. По един или друг начин, защото Бог е огън пояждащ. Ако ще дойдем в Неговото присъствие и ще оцелеем в него, трябва преди това всичко у нас да е изгоряло. Трябва вече да горим, когато влезем в Неговото присъствие. Виждате ли, Бог е казал, че ще сложи край на греха. И Той, в милостта Си, ни е предупредил, че грехът ще бъде унищожен. И наша работа, братя и сестри, е да предупредим всички останали, че грехът наистина ще бъде унищожен. И, виждате ли, ако ние стискаме този грях, ако се държим за този грях, Бог ни е предупредил, че ще бъдем унищожени заедно с този грях. Необходимо е да изоставим този грях и да отворим ръцете си, и да кажем:
„Господи Исусе, вземи го. Не го искам. Наистина го искам, но не го искам.“
Подобно на пиратка. Вземете пиратка с хубав размер и я стиснете в ръце. И колкото по-силно стискате, толкова по-голяма вреда ще нанесе, когато фитилът бъде запален. Нали така? Следователно, докато стискате все по-силно и по-силно, и по-силно, в толкова по-голяма степен тя ще ви откъсне пръстите, когато изгърми. Даже малка пиратка може да откъсне пръсти, когато я стиснете достатъчно силно. Но ако вземете същата тази пиратка и изпънете ръка, когато пиратката изгърми тя наистина ще причини болка, но няма да вземе със себе си и пръстите ви. Така че е необходимо да направим същото и с греха. Вместо да... Ако стиснем този грях, колкото по-силно го стискаме, толкова по-голяма вреда ще нанесе той; и ние ще бъдем унищожени заедно с него. Но ако вземем този грях и го държим на известно разстояние от себе си (защото последното умилостивение е запалило фитила), е необходимо бързо... времето свършва и е необходимо бързо да отворим ръцете си и да го пуснем. И когато той изгърми, това ще боли, но ние ще бъдем избавени.
Колко от вас мислят, че изоставянето на греха не боли? Наистина боли, нали? Не е най-лесното за правене нещо. Понякога когато пуснете... Понякога някои хора са благословени, когато пуснат греха, и в това няма болка. Но това е само по Божия благодат, защото естественият резултат ще бъде болка, даже и когато го пуснете. Но, знаете ли, като цяло аз съм Абсолютно. Аз имах едно поведение на оправдание.
„Господи, като цяло аз съм добър човек.“
Това беше моето оправдание. Когато бях в стоманолеярния завод поглеждах хората наоколо. Като бригадир и главен оперативен директор аз наблюдавах тези хора и казвах:
„Знаеш ли, аз не вземам толкова много наркотици, колкото те.“ „Аз не пия толкова много, колкото те. Аз си вземам само по едно или две питиета, а тези хора... о, момче! те си отиват у дома и изпиват по стек от 24 за една нощ. Уау! На следващия ден нямаше да мога даже да си стоя на краката, ако направех това. Знаеш ли, аз не съм чак толкова лош колкото са те. Аз не ругая чак толкова, колкото те. Знаеш ли, като цяло аз съм добър човек. Знаеш ли, Бог познава сърцето ми.“
Той наистина познава сърцето ни, нали?
В Еремия 17 гл. се казва това:
„Сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно; кой може да го познае?“ (Еремия 17:9).
Братя и сестри, ако не внимаваме ние ще позволим на сърцето ни да ни подведе да мислим, че е добро, когато не е. То е „измамливо повече от всичко и е страшно болно“.
Имам въпрос: Бихте ли казали, че Мойсей като цяло е бил доста добър човек? Да. Знаете ли какво? Чета книгата Изход, чета тези примери и лицето ми се изчервява и си казвам:
„Как искам да удуша тези коравовратни хора! Не знам как Мойсей е понасял това.“
Този човек не беше просто в общ план добър човек, в моето виждане той беше едва ли не светия. Аз никога не бих могъл да се справя с това. Но знаете ли какво? Искам само да направя малко вметване. Виждам същото нещо в Адвентното движение. Ние сме един коравовратен народ. Ние наистина сме един коравовратен народ. Ние наистина сме Лаодикия. Но Мойсей... Знаете ли, чета тези примери за Мойсей и... Хората идваха при него и казваха:
„Ти стори това! Ти стори онова! Ти ни доведе в тази пустиня, за да умрем!“
Наистина ли? Той следваше облака! Как можеха да обвиняват за това него? Те оправдаваха това, нали? Доста трудно е да се обвини Бога, но е доста лесно да се обвини Мойсей. Лесно е да се оправдае. Сърцето е измамливо и е страшно болно. Но знаете ли какво? Чета тези примери с Мойсей и си мисля:
„Уау! Това беше един човек на търпението, човек на кротостта!“
Знаете ли, че Мойсей само удари онази скала вместо да й проговори. От всичко онова, с което се примири, всичко онова, онзи коравовратен народ, който непрестанно идваше при него и го сочеше с пръст и той никога не се разгневи. О, аз бих се разгневил още в самото начало.
„Мен ли обвинявате? Аз просто следвам облака! Не можете да обвинявате мен!“
Но Мойсей допусна грешка. Спрете се и помислете за това. А това е някак си една проста, малка грешка. Той просто удари скалата вместо да й проговори. Но това го задържа вън от Ханаан – това едничко дребно нещо. Искам да помислите за още нещо. Днес се оглеждаме наоколо и виждаме скръб, виждаме страдание, виждаме болка, виждаме смърт. Мнозина от нас са изгубили любими хора или приятели поради автомобилни катастрофи или рак. Мнозина от нас са се борили с рак, мнозина от нас са се борили с тези неща. Знаете ли какво е поставило начало на всичко това? Помислете за това. Адам само изяде един ПЛОД! Адам не изяде свиня, Адам не изяде крава. Адам не яде даже и поничка. Адам яде плод, един суров, вегански, намиращ се в естественото си състояние плод. И на какво постави това началото? На греха. Какво имаме наоколо? Грях, смърт, скръб. А всичко това започна с изяждането на един суров, вегански плод. Намираме се в планинската провинция. Или както би трябвало да изразя това така че да е политически коректно, в областта на Апалачите в Америка, на Апалачите. И така, да кажем, че някой влезе през вратата и носи чувал... хартиен... не хартиен, а груб конопен чувал. Мешка, добре. Благодаря. Носи мешка и в нея очевидно се намира нещо. Той влиза и точно по средата на стаята сграбчва долната част на тази мешка и я обръща наопаки, отпуска края й и побягва към онази врата в опит да излезе от нея, за да спаси живота си. А отвътре излиза 2,4 метрова ивичеста гърмяща змия. Какво би направил всеки от присъстващите? Би побягнал, нали? Би настанал масов хаос. Всъщност бих се осмелил да предположа, че повече хора биха се наранили в паниката да стигнат до вратата отколкото от змията. И за онези от вас, които сте тук, съжалявам, но ще се наложи просто да се покатерите по стените, защото змията се намира между вас и вратата. Ако помислите за това, ние бихме побегнали от тази змия като че от това зависи животът ни, нали? Но знаете ли какво? Грехът е по-опасен. Един мъничък грях е безкрайно по-опасен от онази отровна змия. Защото онази отровна змия може да ни ухапе и да умрем от това. Ние определено ще пострадаме и е възможно да умрем поради ухапването, но това ще бъде само земна смърт. Но впръскването на отровния грях ще ни убие за вечността, ще ни унищожи, при което няма да има връщане назад.
Знаете ли, помисляме за тази змия и... Но когато помислим за греха ни се приисква да се доближим до него и да го погалим, и ни се приисква да му се полюбуваме, и ни се иска да го подържим в ръка, и ни се приисква да кажем:
„О, не искаш ли, приятелю? И ти можеш да го погалиш. Обещавам, че няма да ти навреди. Няма да те ухапе. Пък и да те ухапе, той няма да те убие. Така че няма проблем. Искаш ли да го погалиш?“
Точно това правим ние! Точно така се отнасяме ние с греха. Ние тичаме от змията, но ни се приисква да си поиграем с греха. Намираме се в последното умилостивение. Няма време да си играем с греха. Евреи 9:26:
„...се яви... да отмахне греха, като принесе Себе Си в жертва.“
В 1 Петрово 2:24 се казва:
„...Който сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото...“
Искам да ви дам визуален пример. Брат Демарио, къде си? Би ли довел Шемая? Всички сме виждали Шемая да се разхожда наоколо в своята невинност. Той взема играчката си, идва при теб и я вдига нагоре с голяма усмивка на лицето си, нали? Да видим дали ще мога да дам примера без да бъда обзет от емоции, защото умът ми, тялото ми, духът ми се свиват от тази мисъл. Добре. Добре е да гледаш съпругата ми. Да кажем за Шемая в невинността си.. твоя работа е да го пазиш, нали? Главно твоя. Ако някой се опита да го нарани, ще се наложи да мине през теб, нали? Да кажем, че грехът на някого... Искам да помислите за това. Колко от вас... Ще видя дали сте будни. Колко от вас са деца на някого? Вдигнете ръце. Добре. Всички са будни. Колко от вас имат деца (или дете)? Добре. Искам да помислите сериозно за този въпрос. Даже и ако нямате деца вие все пак можете да го разберете. Помислете за този въпрос. Демарио, ако нечий грях... Не говоря за твой грях или... Говоря за греха на някой друг. Да кажем мой грях, да кажем, че аз съм съгрешил – само една дребна, малка „бяла“ лъжа и тя е взела Шемая и го е бичувала с бич с девет края, и е сложила трънен венец върху главата му, и тогава го е приковала на кръста, на тази възраст, в неговата невинност. Би ли могъл да дойдеш при мен и да кажеш:
„Знаеш ли, братко, всичко е наред, просто продължавай да гре-шиш“?
Би ли могъл да направиш това? Не. Не. Няма и една дума в английския език, която да би могла да изрази омразата ти, отвращението ти от греха, нали? Не, това е думата, която ми идва на ум – бих се отвратил... Бих се отвратил силно, даже и нещо повече. Всъщност това ме кара да се замисля за онези, които изгубват децата си поради рак, например. Те започват кампании против рака. Според мен би се стигнало до такава крайност. Амин. Благодаря. Искам всеки един от вас да помисли за това. Какво бихте помислили вие за греха, ако той причинеше това на детето ви? На вашето дете, в невинността му, моят грях, просто един съвсем мъничък грях... Може би съм изял един суров, вегански плод, който ми е било казано да не ям. И този прост, малък грях е взел вашето дете в неговата невинност и го е бичувал с бич с девет края, сложил е върху главата му трънен венец и го е поставил на онзи кръст. Бихте имали едно напълно ново разбиране за греха, нали? Бихте намразили греха, бихте се отвратили от греха. Няма дума в английския език, която би могла да започне да описва колко го мразите. Братя и сестри, онези хора, които казват, „всичко е наред, просто продължавай да грешиш,“ не са видели греха в светлината на кръста. Не са го видели. Ако видите онзи кръст, ако наистина преживеете онзи кръст, вие никога, ама никога няма да можете да кажете това. Никога. Ние никога няма да получим правилно виждане за греха докато не го видим в светлината на кръста. Амин?
„Почакай малко обаче. Ти съвършенство ли проповядваш?“
Амин, абсолютно. И се гордея с това. Аз наистина проповядвам съвършенство, проповядвам го. Ще бъда ли някога съвършен на тази земя? Какво каза? Трябва да бъдем. Искам да задам въпрос: Този хълм тук, тази планина.. Намирам се в Юга. Вие „хълм“ ли го наричате или „планина“? „Хълм“, добре. Да се престорим, че това е планина, съгласни ли сте? И нека кажем, че Бог ви е казал да излезете навън, да сложите рамото си под планината, да напрегнете сили и да я преместите. Можете ли да го направите? Чувам и „да“, и „не“. А отговорът е, че и двете групи сте прави. Аз не мога да го направя. Но кой може?
[Бог.]
Така че ако Той ми е казал да го направя, възможно ли е? Възможно е. И така...
Но... но... но... но... но!
Точно това правят козите, нали?
Но... но... но!
Знаете ли, точно това ни се иска да направим. Иска ни се да кажем:
„Но... но, Боже, аз не мога да направя това! Няма начин! Не мога да го направя!“
Или ни се иска да кажем:
„О, но, Боже, аз не мога да го направя. Видях как Авраам се опита и не успя, а той беше човек на вярата, той се озова в Евреи 11 гл., главата на вярата. Той не можа да го направи. Знам, че аз не мога да го направя.“
Точно това сме склонни да правим, нали? Или отиваме при тази планина и...
„О, извинявай, няма да стане.“
Не е ли това нещото, което правим? Така че казвам ето това на хората, когато попитат „мога ли да бъда съвършен на земята“, аз казвам:
Не е твоя работа да решиш. Ако трябва да отида при тази планина и Бог ми е казал да ида там, да поставя рамото си и да започна да бутам и тя ще бъде хвърлена в морето, и аз отида там и поставя рамото си и започна да бутам с все сили, и тя бъде вдигната и хвърлена в морето, мога ли да се върна и да направя ето така?
„Вижте ме! Вижте какво направих!“
Разбира се, че не. Това би било пълно невежество. Няма никой, който ще каже някога:
„Аз го направих!“
Ще трябва всеки да го припише на... кого? На Бога. Трябва да направим същото и с греха. Той ни е казал:
„Бъдете съвършени и вие както е съвършен Моят небесен Отец“ (виж Матей 5:48).
Казано ни е да ходим както Исус ходеше. Означава ли това, че трябва да отида в Ерусалим и да... о, ето стъпка! О, ето още една стъпка! – това ли е значението? Не. Означава ли това, че трябва да разбера какъв вървеж е имал? Може би е имал обърнати навътре крака, в лека степен, затова е необходимо да ходя така? Означава ли това, че може би е имал конкретна походка и е необходимо да ходя така? Не. Съвсем не означа-ва това. Казва ни се да ходим така, както ходеше Той.
„О... но Той беше божествен! Не можеш да употребиш това за мен, аз не съм!“
Но знаете ли какво? Той е обещал да ни даде този побеждаващ живот, нали? И така, ако отида при тази планина и я тласна с все сила и тя се премести, аз не мога да претендирам, че тази победа е моя, защото е невъзможно за мен да направя това. Също както и при греха. Невъзможно е за мен да победя този грях. И така, мога ли да бъда съвършен на тази земя? Отговорът е: Не, но Бог ми каза да го направя. Така че ако сложа рамо... Не „ако“... „Ако“ ли казах? Когато. Когато сложа рамо и започна да бутам с цялата си сила, и планината се премести, това се случва – Бог го е направил. Не е за нас да се безпокоим дали можем да бъдем съвършени или не. Защото така или иначе аз не мога да го направя. Не е за мен да се безпокоя за това. За мен е да сложа рамо при тази планина от грях и да започна да бутам, и да не задавам въпроси, просто да го направя. Изход 24:15-17. Изход 24 гл., от 15 ст. нататък:
„Тогава Моисей се изкачи на планината; и облакът покриваше планината. И Господната слава застана на Синайската планина, и облакът я покриваше шест дена, а на седмия ден Господ извика към Моисея всред облака. И видът на Господната слава по върха на планината се виждаше на израилтяните като...“ какъв огън? „...огън пояждащ.“
Чухме брат Алън да ни казва за това как Мойсей отишъл на първото ниво със 70-те старейшини и тогава отишъл на второто ниво с Исус Навин. Какво правеше той там, на онова второ ниво, в продължение на шест дни? Той осъществяваше подготовка. И предлагам на вниманието ви мнението, че единственият начин да влезем в Божието присъствие, е да последваме този пример – че трябва да влезем в Неговото присъствие... Преди да можем да влезем в Неговото присъствие физически, трябва първо да влезем в Неговото присъствие духовно. Трябва да съзерцаваме славата, чистотата и милостта Му докато стане възможно да се приближим при Него. Ето това е отговорът на проблема с греха, който имам в живота си. Виждате ли, колкото повече се приближавам към Него, толкова по-труден става този огън. И докато се приближавам все повече и повече, все по-голямо и по-голямо количество от греха бива изгаряно. Той е огън пояждащ и аз трябва да дойда в Неговото присъствие и този грях да бъде изгорен. И по Неговата благодат, когато светът навлезе в този свят ние бяхме отделени, за да не бъдем унищожени незабавно. Но е необходимо да се върнем в Неговото присъствие, стъпка по стъпка, като шлаката на греха бива изгаряна. Защото в Наум 1:9 ни се казва:
„Той ще изличи напълно, бедствието няма да се надигне два пъти.“
И единственият начин, по който може да стане това, е ако ние дойдем в Неговото присъствие, стъпка по стъпка, и започнем да горим сега, преди да сме започнали да горим вън от портите. Трябва да се възпламеним. И ще помоля брат Брус, ако желае, да изпее една песен, на стр. 51 от сборника с химн, „Предавам всичко“. Онова, което бих желал, е всеки един да пее на глас, но някак си приглушено, полека. Искам докато пеете това и да го изказвате в молитва, „Предавам всичко“ (51 стр.).
Искам да разкажа кратко свидетелство. Отидох в „Амейзинг Фактс“ на евангелизация преди няколко години и преди това време, в предишния си живот... приведох пример за предишния си живот, а той не беше красив, имах проблем с тютюна. Бях в Afcoe [мисионско училище], стаята беше горе-долу с размера на тази. Вътре имаше 32-ма души. Тъкмо бяхме разпуснати и бях от едната страна на стаята, бях някак в ъгъла в дъното. Тъкмо бяхме разпуснати и всички се бяха изправили. Знаете как е, когато доста хора стоят прави и тъкмо са разпуснати, има много разговори и много силен шум. Ако някой ме познава, той знае, че когато стане въпрос за много фонов шум аз не мога да чувам нищо. Ако сте ме виждали в шума и наоколо има много шум, сте забелязвали, че наблюдавам устните ви. Причината е, че не мога да различа какво казвате сред тълпата. Но стана така, че всички се бяха изправили и всички разговаряха, и изведнъж изпитах порив за тютюн какъвто не бях изпитвал през целия си живот. Този порив беше толкова силен, че ако имаше консервна кутия на масата, нямаше да ме интересува кой какво мисли, само да можех да я сграбча и да я употребя. Ето колко силен беше поривът. И тутакси узнах, че това е свръхестествено. И просто се помолих тихо като казах:
„Господи, трябва да ми помогнеш!“
И преди да можех даже да завърша молитвата, през тълпата на отсрещната страна на стаята чух някой да пее, с притаен глас:
„Предавам всичко.“
С много нисък тон, „предавам всичко“, просто така. В една претъпкана стая аз го чух ясно като бял ден. И веднага погледнах и можех да видя как той пее ето там. Знаех, че не си въобразявам. Можех да видя през тълпата как той пееше. И можех да чуя това сякаш се намирахме в тиха стая и той стоеше до мен. Взех тази песен и започнах да я пея. Неза-бавно онова силно желание изчезна. Просто ей така.
Знаете ли, ако дойдем при тази планина от грях и сложим рамо на нея и чрез вяра започнем да бутаме, тя наистина ще се вдигне и ще се хвърли в морето. Така че имам въпрос към вас:
Ще сложите ли вие чрез вяра рамото си на планината на греха и ще започнете ли да бутате? Вдигнете ръце. Кой желае да направи това – да сложи рамо на тази планина от грях и да започне да бута? И оставете резултатите на Бога. Не се безпокойте дали тя ще се помръдне. Вие не можете да я накарате да се помръдне, Бог може. Не се безпокойте за това, просто бутайте. Нека вземем това решение. И нека дойдем при Господа в молитва, защото Той е Този, Който ще я накара да се премести.
Небесни Татко, сега заставаме смирено пред Теб, по време на Твоя велик съботен ден, Отче, като се молим Ти да отмахнеш от нас този грях. Отче, всеки един от нас има нещо, за което мисли даже в този момент, за което знае, нещо в живота си, от което е необходимо да се освободи. Отче, научихме, че не можем да се освободим от него сами. Но Ти ни каза да се освободим от него. Затова, Отче, чрез вяра ние сме взели твърдо решение да сложим рамо на този грях и да започнем да бутаме, и очакваме... не поискваме, а очакваме Ти наистина да накараш тази планина от грях да се премести, защото Ти си казал, че ще го направиш. Затова, Отче, чрез вяра ние бутаме, и чрез вяра ние знаем, че Ти ще я отстраниш и че ние ще бъдем победители, защото всичко е възможно чрез Христос, Който ни укрепява. Затова сега заставаме пред Теб с това решение. И, Отче, моля да изпратиш превъзходни по сила ангели да бдят над всеки един от нас, защото това решение не се харесва на дявола. Той не иска да победим и ще удвои усилията си над всекиго от нас. Затова, Отче, изпрати ангелите Си да го отблъснат и да ни укрепят, и ни дай този побеждаващ Христов живот. За това моля в името на Исус, амин.
Благодарим ви, че гледахте това видео с цел.
За други видеота за изучаване на Библията и изграждане
на характера, моля, погледнете нашия YouTube канал
в http://www.youtube.com/user/swiftkayak
Smyrna Gospel Ministries
RSS Feed
