“Светлина, която свети в тъмно място”
ОТКРОВЕНИЕ 14:12
Представя
“ПРОПОВЕД С ЧЕРВЕН ТЕКСТ”
Надер Мансур
Уелингтън, Нова Зеландия, април 2017 г.
Тази сутрин искам да разискваме конкретен аспект в Писанието, който е също така от наистина практично естество. Важно е не само да разбираме какво казва Библията, но да го прилагаме по един личен начин към живота си. И заглавието… Трябваше да ви дам заглавието на разговора за тази сутрин. То е “Проповед с червен текст”. И някои от вас може би носят днес Библия, в която думите на Христос са оцветени в червено. Аз имам една такава. Вие имате ли такава? Доста популярни са. И бях любопитен за историята, стояща зад това - как се е случило или кога е започнало.
ОТКРОВЕНИЕ 14:12
Представя
“ПРОПОВЕД С ЧЕРВЕН ТЕКСТ”
Надер Мансур
Уелингтън, Нова Зеландия, април 2017 г.
Тази сутрин искам да разискваме конкретен аспект в Писанието, който е също така от наистина практично естество. Важно е не само да разбираме какво казва Библията, но да го прилагаме по един личен начин към живота си. И заглавието… Трябваше да ви дам заглавието на разговора за тази сутрин. То е “Проповед с червен текст”. И някои от вас може би носят днес Библия, в която думите на Христос са оцветени в червено. Аз имам една такава. Вие имате ли такава? Доста популярни са. И бях любопитен за историята, стояща зад това - как се е случило или кога е започнало.
Всъщност около началото на миналия век била издадена първата пълна Библия с червен текст. И тя незабавно станала хит. И е популярна оттогава насам. Преди над сто години на някого му дошла идеята думите на Христос да се отпечатат в червено. И, разбира се, целта и подбудата, стоящи зад това, били да се направи така, че думите да изпъкнат. И е доста полезно, нали? Понякога, когато търсите стих и знаете, че е нещо, казано от Исус, всичко, което трябва да направите, е да погледнете. “О, знам, че е в червено.” И искам да помним този момент, защото има нещо по отношение на тези червени букви, или на думите на Христос, които Той изговори и които са записани за нас. И очевидно преводачите и главно издателите са тези, които определят кои Христови думи трябва да бъдат отпечатани в червено. В по-голямата си част преценките са точни. Понякога може да има малко разлика дали те би трябвало да са червени или не, но в по-голямата си част преценката е точна. Ако съберете всички думи, изговорени от Христос, всички тези думи с червен текст, ако ги съберете заедно в Библията, всъщност ще откриете, че те не са толкова много. Малко са, в сравнение с останалата част от…? Библията. Особено когато вземем предвид факта, че имаме четири евангелия, които съобщават казаното от Исус, и понякога изглежда сякаш има голямо припокриване или две послания съобщават едно и също нещо.
Така че ако наистина искате да вземем Христовите думи, ще откриете, че те всъщност са крайно малко, особено когато започнете да сравнявате Христовите думи с тези на други важни фигури в историята, за които знаем, за други дори религиозни фигури и какво е казала конкретната религиозна фигура. Ще откриете, че Христовите думи са малко, много малко. И искам да помислим за малко относно това. Съгласни ли сте? Пред вас е Христос, самият Божий Син, Който идва да живее на земята като Човек. Най-важното събитие. Той живя на земята в продължение на 33 години. Така ли е? А имаме доста малък сбор от изговорените от Него думи. Така ли е? Бихте помислили, че би трябвало да има още, нали? Добре, би трябвало да има цяла книга за това. Така е. Това е само мисъл.
Значимостта… Знаем колко значими са Христовите думи. Той каза това в пустинята:
“Не само с [какво?] хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божията уста"” (Матей 4:4).
Думите са важни. Това е особено вярно... Всяка дума, която излиза от устата на Бога е важна, но това се отнася особено за думите на Христос. Знаем това, защото това ни се казва в Йоан 12 гл. Да отворим Библията си. И това е стих с червен текст. Йоан 12:49. Тук виждаме точно по каква причина са толкова важни тези думи. Йоан 12:49. Говори Исус и казва:
“Защото Аз не говорих от Себе Си; но Отец, Който Ме изпрати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да говоря.”
Думите, които изговори Исус, бяха… чии думи? Думите на Отец. Пряко. Повече, отколкото всеки друг. Така че човекът живее чрез всяко слово, което излиза от Божията уста. Но особено думите, които изговори Исус, бяха пряко думите на Отец. Ето защо те са толкова по-важни. Ето защо те са отпечатани в червено. И все пак те са толкова малко, броят им е толкова малък. Мислили ли сте някога за това? Чудили ли сте се някога за това – защо са толкова малко? Дори за други библейски фигури знаем повече и за това, което са казали и направили, понякога дори повече, отколкото за самия Христос.
На ум идва историята на Давид, нали? Има много информация за Давид, какво се е случило, къде е отишъл, какво е направил и различни подробности. Голямо количество. И когато сравните това с Христос, откривате, че няма толкова много, нали? Защо толкова малко от това какво Христос е казал, какво Христос е направил, къде Христос е отишъл и какво е било постигнато? Някой може би ще каже: “Не. Имаме достатъчно.” Библията всъщност казва, че имаме малко.
В Йоан 21 гл., да отворим там. Йоан 21 гл. Тук апостолът прави заключение на евангелието си. Йоан 21 гл. И той ни казва, че не са ни казали много. Йоан 21 гл. и там последния, двадесет и пети стих. Той казва:
“Има още и много други дела, които извърши Исус; но ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свят нямаше да побере написаните книги. [Амин.]”
Интересен стих, нали? Почти сякаш ни подразва. Като че казва:
“Знаете ли какво? Не сме ви казали нищо. Просто има още толкова много, което можехме да кажем за нещата, които Исус направи (а очевидно това би включвало и нещата, които Исус каза). Просто има още толкова много, което можехме да напишем, че щяха да бъдат необходими книги и книги. Мисля, че светът нямаше да бъде достатъчен за всички написани книги.”
Така че ако наистина искате да вземем Христовите думи, ще откриете, че те всъщност са крайно малко, особено когато започнете да сравнявате Христовите думи с тези на други важни фигури в историята, за които знаем, за други дори религиозни фигури и какво е казала конкретната религиозна фигура. Ще откриете, че Христовите думи са малко, много малко. И искам да помислим за малко относно това. Съгласни ли сте? Пред вас е Христос, самият Божий Син, Който идва да живее на земята като Човек. Най-важното събитие. Той живя на земята в продължение на 33 години. Така ли е? А имаме доста малък сбор от изговорените от Него думи. Така ли е? Бихте помислили, че би трябвало да има още, нали? Добре, би трябвало да има цяла книга за това. Така е. Това е само мисъл.
Значимостта… Знаем колко значими са Христовите думи. Той каза това в пустинята:
“Не само с [какво?] хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божията уста"” (Матей 4:4).
Думите са важни. Това е особено вярно... Всяка дума, която излиза от устата на Бога е важна, но това се отнася особено за думите на Христос. Знаем това, защото това ни се казва в Йоан 12 гл. Да отворим Библията си. И това е стих с червен текст. Йоан 12:49. Тук виждаме точно по каква причина са толкова важни тези думи. Йоан 12:49. Говори Исус и казва:
“Защото Аз не говорих от Себе Си; но Отец, Който Ме изпрати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да говоря.”
Думите, които изговори Исус, бяха… чии думи? Думите на Отец. Пряко. Повече, отколкото всеки друг. Така че човекът живее чрез всяко слово, което излиза от Божията уста. Но особено думите, които изговори Исус, бяха пряко думите на Отец. Ето защо те са толкова по-важни. Ето защо те са отпечатани в червено. И все пак те са толкова малко, броят им е толкова малък. Мислили ли сте някога за това? Чудили ли сте се някога за това – защо са толкова малко? Дори за други библейски фигури знаем повече и за това, което са казали и направили, понякога дори повече, отколкото за самия Христос.
На ум идва историята на Давид, нали? Има много информация за Давид, какво се е случило, къде е отишъл, какво е направил и различни подробности. Голямо количество. И когато сравните това с Христос, откривате, че няма толкова много, нали? Защо толкова малко от това какво Христос е казал, какво Христос е направил, къде Христос е отишъл и какво е било постигнато? Някой може би ще каже: “Не. Имаме достатъчно.” Библията всъщност казва, че имаме малко.
В Йоан 21 гл., да отворим там. Йоан 21 гл. Тук апостолът прави заключение на евангелието си. Йоан 21 гл. И той ни казва, че не са ни казали много. Йоан 21 гл. и там последния, двадесет и пети стих. Той казва:
“Има още и много други дела, които извърши Исус; но ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свят нямаше да побере написаните книги. [Амин.]”
Интересен стих, нали? Почти сякаш ни подразва. Като че казва:
“Знаете ли какво? Не сме ви казали нищо. Просто има още толкова много, което можехме да кажем за нещата, които Исус направи (а очевидно това би включвало и нещата, които Исус каза). Просто има още толкова много, което можехме да напишем, че щяха да бъдат необходими книги и книги. Мисля, че светът нямаше да бъде достатъчен за всички написани книги.”
Просто ви предавам усещането, че когато четете Евангелието на Йоан, в основни линии той ни дава само главните моменти на някои от случилите се с Божия Син неща.
И знаете ли, понякога мисля, че ми се иска да си бяха отделили времето да напишат още някои книги. Така ли е? За още някои неща, които Исус е направил или казал, или места, където е отишъл, или неща, които е постигнал.
Както казах, някой може би ще каже:
“Виж, братко, ние наистина имаме достатъчно информация, за да разберем спасителния план и какво се е случило, и това е достатъчно.”
И съм съгласен с това. Вярно е. Но мисля, че всички хора, които казват това, не биха имали нищо против, ако имаше още, нали? Съгласни ли сте? И това е само едно мнение. Това е почти като подразване на апетита ни, че има още толкова много, че това, което имаме, е много оскъден, кратък доклад. И има цел за това. Искам само да помисля заедно с вас за някои примери, за някои други примери за повече информация, която би могла да бъде на разположение. Например, при кръщението на Христос, ако някой от вас е чел книгата “Копнежът на вековете” [Запознати ли сте с тази книга? Добре.], ако прочетете тази глава, ще откриете, че там ни се казва, че при кръщението на Христос Христос е отправил молитва. И тогава ни се дава интересно описание. Казва се:
“Никога преди това ангелите не бяха чували такава молитва.”
Ето. В продължение на 4 000 години на земната история, на историята на човечеството, ето Го Христос като Човек. И при кръщението Си Той се моли на Своя Отец. И ангелите, които са присъствали през цялото това време като са общували с хората, като са ги защитавали, напътствали и т.н. И за първи път те чуват молитва, нещо подобно на която не са чували никога преди. Къде се намира тази молитва? Много бих се радвал да я прочета, а вие? Така ли е?
Начинът, по който Христос взаимодействаше със Своя Отец и общуваше със Своя Отец в молитва. И не само тази, но и други молитви на Христос към Неговия Отец. Библията ни казва, че понякога Исус се молел… колко време? Цяла нощ се молел. От залез, и Той продължавал да се моли докато слънцето изгреело на следващия ден. Искам да помислим за минута и за това. Какво е да се молим цяла нощ? Ако ви попитах кога последно сте се молили цяла нощ, може би бихте почесали глава в опит да си припомните. Това не е нещо, което се случва често, или не се среща често. Какво е да се моли някой цяла нощ? Какво би казал Той, за да запълни една молитва, която би продължила цяла нощ?
Ако сме откровени, понякога, когато се молим, след около пет, може би до десет минути нещата, които да кажем, свършват. Така ли е? Ако се молите през нощта, понякога можете дори да заспите докато се молите. Така ли е? Просто сме откровени. И тогава си мислите:
“Как можете да се молите цяла нощ? Какво бихте казали?” Изреждате благодарностите си – всички неща, за които сте признателни, молбите си, може би още няколко частични споменавания, и лесно можете да вместите всичко това в рамките на десет минути. Някои от нас са наистина добри. Дори не достигаме до отбелязване на петата минута. Просто сме… “Готово.”
Така ли е?
Какво е да се молим в продължение на час, до цяла нощ в молитва? Не би ли било от полза, ако имахме запис на молитва, продължила цяла нощ? Какво каза Исус на Своя Отец? Какъв вид взаимодействие, общуване, би заел цяла нощ? И така, интересно е, че някои от нас не се затрудняват между срещите по време на лагера да говорят с хората и с приятелите си. И можем да седим и да говорим. Понякога закъсняваме за срещата или просто сме мислено ангажирани с това. Стоим будни до късно като говорим, непринудено, и научаваме за състоянието на нещата, и т.н. Такава би трябвало да изглежда една молитва, нали? Това е общуване с приятел. Но понякога тя не е такава. Затова искам да отправя малко предизвикателство към вас, и да отправя такова към себе си: В какво състояние е молитвеният ти живот? Как стоят нещата при нас по отношение на тази връзка, по отношение на това общение с Бога, с Отец? Благодарен съм, че действително имаме запис на дълга молитва, която отправи Христос. Тя е записана в Йоан 17 гл. Няма да я четем, но можете да я прочетете в личното си време. Но ще откриете, че цялата 17 гл. на Йоан е в червено, или в червен текст, с червено мастило. Там Исус се моли от началото до края. И това е една красива молитва. Получавате някои красиви проникновения за това как Христос е общувал със Своя Отец. Но са ви необходими едва няколко минути, за да прочетете тази молитва. Така че би било хубаво да имаме запис.
Молитвите на Христос в действителност се различаваха от обичайните молитви, които дори учениците чуваха или с които бяха свикнали. Защото (ако си спомняте), когато учениците чуха Исус да се моли, знаете, че те отидоха при Него и казаха:
“Господи, научи ни да се молим.”
Защо според вас казаха те това? Молитвите, които отправяха те, в сравнение с онова, което изказваше Исус в молитва, изглеждаха толкова различни, че те се почувстваха като че не знаят как да се молят. Не е ли така? Каквото и да им беше казано в синагогата – така да се молите, това да казвате, така започвате, - в сравнение с онова, което те чуха Христос да изказва в молитвата Си и начина, по който Той общуваше със Своя Отец, те се почувстваха като че не знаят как да се молят. Затова те дойдоха при Исус и казаха:
“Господи, научи ни да се молим. Нашите молитви не са такива.”
Това е впечатлението, което получавате. Така ли е?
“Начинът, по който се молим ние, съвсем не прилича на този. Молим Те, научи ни.”
И това е нещо, за което ние също наистина можем да се молим днес. Ако вашият молитвен живот достига отбелязването от 5-10 минути и някак не се намира там, където усещате, че би трябвало да бъде, това е добра молба, която да отправите.
“Господи, научи ме да се моля.”
И докато четем молитвата на Христос и търсим тази по-задълбочена връзка, наистина искам да отправя предизвикателство към вас с това. Защото молитвата е един от главните показатели, братя и сестри, за нашата връзка с…? С Бога. В какво състояние е вашият молитвен живот? В какво състояние е моят молитвен живот? И това не се отнася до просто продължителна молитва, а се отнася до качеството и взаимодействието, и какво означава това и как то въздейства върху нас.
Други подробности, други неща. Какво да кажем за времето, в което Исус е израствал?
Винаги съм се чудил и съм мислил, че би било хубаво да знаем за някои от случаите и събитията по времето, когато Христос е израствал като дете, като младеж. Знаете, нали? Нямаме никакъв такъв доклад. Чудили ли сте се и за това? Докладът за по-младите години на Христос е с дължина от около един стих.
“А [Детето] напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците” (Лука 2:52).
И тогава следващото е на 12-годишна възраст, когато Той отива в храма. И тогава следващото нещо… Казва се, че Той също така отивал и помагал на майка Си и баща Си и т.н. Следващото нещо е…? Неговата публична служба. Това са много години, за които имаме…? Мълчание. Не е записано много, нямаме много информация.
Ето още един стих. Да погледнем него. Йоан 7 гл. Йоан 7 гл. Само... Изглежда докладът в Библията ни казва, че има още, което той не ни казва. Йоан 7 гл. Това е само пример за някои от нещата, за които понякога се чудим. Йоан 7:45. Йоан 7:45. Тук виждаме следното:
“Тогава служителите дойдоха при главните свещеници и фарисеите; и те им казаха: Защо не Го доведохте? Служителите отговориха: Никой не е говорил така, както Този Човек.”
Помните историята, нали? Фарисеите изпратиха служители да арестуват Исус и служителите отидоха и забравиха за мисията си. Те чуха думите на Христос, върнаха се с празни ръце. И реакцията беше:
“Къде е Той? Защо не Го доведохте, не Го хванахте, не Го арестувахте?” А те казаха: “Никога човек не е говорил като Този Човек.”
И знаете ли, понякога мисля, че ми се иска да си бяха отделили времето да напишат още някои книги. Така ли е? За още някои неща, които Исус е направил или казал, или места, където е отишъл, или неща, които е постигнал.
Както казах, някой може би ще каже:
“Виж, братко, ние наистина имаме достатъчно информация, за да разберем спасителния план и какво се е случило, и това е достатъчно.”
И съм съгласен с това. Вярно е. Но мисля, че всички хора, които казват това, не биха имали нищо против, ако имаше още, нали? Съгласни ли сте? И това е само едно мнение. Това е почти като подразване на апетита ни, че има още толкова много, че това, което имаме, е много оскъден, кратък доклад. И има цел за това. Искам само да помисля заедно с вас за някои примери, за някои други примери за повече информация, която би могла да бъде на разположение. Например, при кръщението на Христос, ако някой от вас е чел книгата “Копнежът на вековете” [Запознати ли сте с тази книга? Добре.], ако прочетете тази глава, ще откриете, че там ни се казва, че при кръщението на Христос Христос е отправил молитва. И тогава ни се дава интересно описание. Казва се:
“Никога преди това ангелите не бяха чували такава молитва.”
Ето. В продължение на 4 000 години на земната история, на историята на човечеството, ето Го Христос като Човек. И при кръщението Си Той се моли на Своя Отец. И ангелите, които са присъствали през цялото това време като са общували с хората, като са ги защитавали, напътствали и т.н. И за първи път те чуват молитва, нещо подобно на която не са чували никога преди. Къде се намира тази молитва? Много бих се радвал да я прочета, а вие? Така ли е?
Начинът, по който Христос взаимодействаше със Своя Отец и общуваше със Своя Отец в молитва. И не само тази, но и други молитви на Христос към Неговия Отец. Библията ни казва, че понякога Исус се молел… колко време? Цяла нощ се молел. От залез, и Той продължавал да се моли докато слънцето изгреело на следващия ден. Искам да помислим за минута и за това. Какво е да се молим цяла нощ? Ако ви попитах кога последно сте се молили цяла нощ, може би бихте почесали глава в опит да си припомните. Това не е нещо, което се случва често, или не се среща често. Какво е да се моли някой цяла нощ? Какво би казал Той, за да запълни една молитва, която би продължила цяла нощ?
Ако сме откровени, понякога, когато се молим, след около пет, може би до десет минути нещата, които да кажем, свършват. Така ли е? Ако се молите през нощта, понякога можете дори да заспите докато се молите. Така ли е? Просто сме откровени. И тогава си мислите:
“Как можете да се молите цяла нощ? Какво бихте казали?” Изреждате благодарностите си – всички неща, за които сте признателни, молбите си, може би още няколко частични споменавания, и лесно можете да вместите всичко това в рамките на десет минути. Някои от нас са наистина добри. Дори не достигаме до отбелязване на петата минута. Просто сме… “Готово.”
Така ли е?
Какво е да се молим в продължение на час, до цяла нощ в молитва? Не би ли било от полза, ако имахме запис на молитва, продължила цяла нощ? Какво каза Исус на Своя Отец? Какъв вид взаимодействие, общуване, би заел цяла нощ? И така, интересно е, че някои от нас не се затрудняват между срещите по време на лагера да говорят с хората и с приятелите си. И можем да седим и да говорим. Понякога закъсняваме за срещата или просто сме мислено ангажирани с това. Стоим будни до късно като говорим, непринудено, и научаваме за състоянието на нещата, и т.н. Такава би трябвало да изглежда една молитва, нали? Това е общуване с приятел. Но понякога тя не е такава. Затова искам да отправя малко предизвикателство към вас, и да отправя такова към себе си: В какво състояние е молитвеният ти живот? Как стоят нещата при нас по отношение на тази връзка, по отношение на това общение с Бога, с Отец? Благодарен съм, че действително имаме запис на дълга молитва, която отправи Христос. Тя е записана в Йоан 17 гл. Няма да я четем, но можете да я прочетете в личното си време. Но ще откриете, че цялата 17 гл. на Йоан е в червено, или в червен текст, с червено мастило. Там Исус се моли от началото до края. И това е една красива молитва. Получавате някои красиви проникновения за това как Христос е общувал със Своя Отец. Но са ви необходими едва няколко минути, за да прочетете тази молитва. Така че би било хубаво да имаме запис.
Молитвите на Христос в действителност се различаваха от обичайните молитви, които дори учениците чуваха или с които бяха свикнали. Защото (ако си спомняте), когато учениците чуха Исус да се моли, знаете, че те отидоха при Него и казаха:
“Господи, научи ни да се молим.”
Защо според вас казаха те това? Молитвите, които отправяха те, в сравнение с онова, което изказваше Исус в молитва, изглеждаха толкова различни, че те се почувстваха като че не знаят как да се молят. Не е ли така? Каквото и да им беше казано в синагогата – така да се молите, това да казвате, така започвате, - в сравнение с онова, което те чуха Христос да изказва в молитвата Си и начина, по който Той общуваше със Своя Отец, те се почувстваха като че не знаят как да се молят. Затова те дойдоха при Исус и казаха:
“Господи, научи ни да се молим. Нашите молитви не са такива.”
Това е впечатлението, което получавате. Така ли е?
“Начинът, по който се молим ние, съвсем не прилича на този. Молим Те, научи ни.”
И това е нещо, за което ние също наистина можем да се молим днес. Ако вашият молитвен живот достига отбелязването от 5-10 минути и някак не се намира там, където усещате, че би трябвало да бъде, това е добра молба, която да отправите.
“Господи, научи ме да се моля.”
И докато четем молитвата на Христос и търсим тази по-задълбочена връзка, наистина искам да отправя предизвикателство към вас с това. Защото молитвата е един от главните показатели, братя и сестри, за нашата връзка с…? С Бога. В какво състояние е вашият молитвен живот? В какво състояние е моят молитвен живот? И това не се отнася до просто продължителна молитва, а се отнася до качеството и взаимодействието, и какво означава това и как то въздейства върху нас.
Други подробности, други неща. Какво да кажем за времето, в което Исус е израствал?
Винаги съм се чудил и съм мислил, че би било хубаво да знаем за някои от случаите и събитията по времето, когато Христос е израствал като дете, като младеж. Знаете, нали? Нямаме никакъв такъв доклад. Чудили ли сте се и за това? Докладът за по-младите години на Христос е с дължина от около един стих.
“А [Детето] напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците” (Лука 2:52).
И тогава следващото е на 12-годишна възраст, когато Той отива в храма. И тогава следващото нещо… Казва се, че Той също така отивал и помагал на майка Си и баща Си и т.н. Следващото нещо е…? Неговата публична служба. Това са много години, за които имаме…? Мълчание. Не е записано много, нямаме много информация.
Ето още един стих. Да погледнем него. Йоан 7 гл. Йоан 7 гл. Само... Изглежда докладът в Библията ни казва, че има още, което той не ни казва. Йоан 7 гл. Това е само пример за някои от нещата, за които понякога се чудим. Йоан 7:45. Йоан 7:45. Тук виждаме следното:
“Тогава служителите дойдоха при главните свещеници и фарисеите; и те им казаха: Защо не Го доведохте? Служителите отговориха: Никой не е говорил така, както Този Човек.”
Помните историята, нали? Фарисеите изпратиха служители да арестуват Исус и служителите отидоха и забравиха за мисията си. Те чуха думите на Христос, върнаха се с празни ръце. И реакцията беше:
“Къде е Той? Защо не Го доведохте, не Го хванахте, не Го арестувахте?” А те казаха: “Никога човек не е говорил като Този Човек.”
Много бил се радвал да прочета какво е казал Той. Какво каза Той, което беше толкова очароващо, в смисъл на това, че войниците просто спряха. И мисля понякога за това по следния начин: да кажем, че провеждаме среща и знаем, че в последните дни ще има преследване. И си представям как преследващите власти изпращат някои войници, за да дойдат, да ни съберат и да ни арестуват. И те идват до вратата и ни слушат. Не е задължително да говоря аз. Както и да е. Един от нас говори, споделя, и те стоят там и слушат, и се връщат с празни ръце, какво мислите?
Това се случи. Това се случи с Христос. Те дойдоха на мисия. Какво чуха те? Какво беше толкова впечатляващо, че тук тези закоравели от битките войници се върнаха и казаха, “никога досега не сме чували нещо такова; никога не сме чули някого да говори така”?
Доста невероятно, нали? Доста впечатляващо.
Друго нещо е времето, прекарано от Исус след Неговото възкресение (по-рано говорихме за това). След като Исус беше възкресен, колко време прекара Той с учениците Си? Четиридесет дни, нали? Библията казва:
“[Христос] им говореше за Божието царство” (Деяния 1:3).
И това е всичко, което се казва. Четиридесет дни. За какво говориха те? Тук се намира един много важен период, защото учениците бяха преодолели разочарованието си, вероятно някои от неверните им очаквания не бяха осъществени тогава, затова имаше малка корекция в ума им. И те прекараха с Исус четиридесет дни, с възкресения Христос. И Той разговаряше с тях, разкриваше им неща, вероятно им казваше за неща в по-големи подробности, каквото и да беше. Къде можем да прочетем за това? Няма го. Знаете за какво говоря, нали? Иска ли ви се да разполагахте с това? Добре. Това е хубаво. Защото това е становището, което представя Йоан в този стих, който отправяше към нас. Той каза:
“Слушайте, просто има още толкова много, че можехме да напишем книги и книги, и книги, и книги. Не написахме тези книги, но ви дадохме достатъчно, за да повярвате, че Исус Христос наистина е...”? “...Божият Син.”
Това е становището му.
И ние наистина вярваме в това и имаме докладвани достатъчно доказателства за това. Но просто го има този елемент на опит да се подразни апетитът ни. Че просто има още толкова много. И наистина това е същността, която се опитвам да предам. Има един конкретен аспект от характера на Христос… Това е един много личен аспект. Това е нещо, което Исус разкри. И онова, което Исус разкри, очевидно е отражение на това какъв е Бог Отец. Но става дума за това, че някои от най-обичаните поучения и някои от най-добрите неща, които Исус каза, Той всъщност разкри в лична среща с аудитория от един. Искам да помислите и за това.
Например, познавате историята на Никодим, нали? Той дойде при Исус нощем. Историята е записана за нас в Йоан 3 гл. Знаете ли, че това е единственото място във всички евангелия, в което Исус е говорил някога за новорождението? Ако искате да научите за новорождението от Христовите устни, няма да го намерите никъде другаде. Той разкри… А това е важна истина, нали? Това е скъпоценна истина – новорождението.
“Ако не се роди някой отново, не може да види...”? “...Божието царство” (Йоан 3:3).
Една много важна, скъпоценна истина като тази. И Исус я разкри на… колко човека? На един човек. На аудитория от един. На аудитория от един. Една много скъпоценна истина, която ви дава проникновение за вида връзка, от който се интересува Исус. Знаете ли, ако бяхме запитани, бихме помислили, че това е важна истина. Би трябвало Исус да събере всички хора, вероятно в Планинската проповед – това би било добра възможност да им каже за новорождението. Но Той го разкри на…? Един човек.
Друг пример е историята с жената на кладенеца, нали? Тук стои една грешница. И Той й дава някои красиви бисери на истина, които обичаме да цитираме. Знаете този стих, в който се казва, че се покланяме на Бога в Дух и…? И в истина. Знаете ли, че Той каза това на един човек – жената на кладенеца? Една грешница.
И много други аспекти.
Знаете ли, също така веднъж Исус беше с Петър като вървяха по плажа. И Той му каза:
“Петре, обичаш ли Ме?”
Петър тогава отговори:
“Да.”
И тогава какво каза Исус?
“Паси овцете Ми.”
Красиво наставление за онези, които са в положение на пастир, старейшина и т.н. Той го даде на…? Един човек – Петър. Това е записано за нас. Този личен аспект на Христос е нещо, което Бог иска да ни разкрие. Има лична – не събирателна, не колективна – връзка, която Бог иска да има с нас. Първо и преди всичко лична.
И, разбира се, друг много добър пример е един от разгледаните вчера. Това е на Господната вечеря, когато Исус беше с учениците Си. Тогава Той беше с дванадесетте. Тогава Юда си тръгна и Той остана с единадесетте. И при единадесетимата Той разкри някои от най-красивите истини, при което откривате този дял на Библията – Йоан 13 гл; до края на 17 гл. ѝ… В по-голямата си част е червен текст. Тук нещата са преобърнати. Черните текстове тук са само частични вмъквания. Повечето от текста е червен – когато Христос разговаря и разкрива някои красиви истини за Утешителя, за Светия Дух, и не откривате това в никое друго евангелие. А тук Христос разкрива тези скъпоценни истини на…? Малка аудитория. Неговите ученици. Очевидно, както казах, това е отражение на това какъв е Бог. Бог всъщност е източникът на това, и именно такъв е Божият характер. Което означава, че Той дава отличителни, невероятни откровения в лична среща на четири очи с хората. Отново и отново.
Например:
Енох, нали? Той ходеше с Бога. Как изглеждаше това? Питали ли сте се някога? И отгоре на всичко това се казва, че той ходеше с Бога и не се намери вече. Колко време ходеше той с Бога? Около 300 години. Толкова живя той на земята. И тогава той… какво? Не се намери вече. Много лични взаимоотношение и връзка.
Какво да кажем за Авраам? Авраам беше наречен “Божий приятел”. Веднъж в историята на Авраам имаме момент, в който Бог му каза да вземе сина си Исак (нали?) и да го принесе на…? На планината, като жертва. Ето ги Авраам и Исак. Те отиват до подножието на планината. И Авраам не казва за това на много хора, нали? Дори на слугите той казва да...? Да чакат там. И така, той отива сам. Той и Исак се качват в планината. И мисля, че бихте се съгласили, че в тази история се съдържа една от най-забележителните илюстрации на онова, през което щеше да премине Бог при отдаването на собствения Си Син. Така ли е? Тук Бог общува с Авраам. Той казва:
“Аврааме, нека ти дам малък урок, малко проникновение за този спасителен план. Вземи сина си Исак, изкачи се на планината и го принеси като жертва.”
И така, ето ги Авраам и Исак сами в планината. И предстои те да преживеят едно от най-отличителните откровения за Бог Отец, Който един ден щеше да даде Своя Син. Тук аудиторията е от… колко човека? Двама човека – Авраам и Исак.
Знаете ли, ако ставаше дума за мен, аз щях да събера всички хора да дойдат и да им кажа:
"Елате. Елате в планината. Наблюдавайте това. Важно е да научите това."
Така ли е? Това е важно откровение. Ние мислим така. Като хора ние мислим, че ако имате да кажете нещо важно, е необходимо повече хора да дойдат и да го чуят. Дори говоря с някои хора тук, на лагера, и някои казват:
“Знаеш ли, би било прекрасно, ако на лагера присъстваха повече хора.”
Защото някои от нещата, които разискваме, са красиви бисери от Библията. И някои хора всъщност съдят за успеха на един лагер въз основа на…? Това колко човека са присъствали. Например, прибирате се у дома и казвате на хората:
“Присъствах на лагера.”
“О, наистина? Колко човека отидоха?”
“Може би около четиридесет човека.”
“О, добре. Да.”
Тогава в ума си те си казват:
“Може би не е бил толкова важен.”
Но ако им кажете, “присъстваха 4 000 човека,” те биха реагирали: “О, какво!? Къде, повтори, беше този лагер? Защо не ми каза?”
Незабавно начинът на мислене става:
“О, това трябва да е било важно. Пропуснах нещо важно.”
Така ли е? По този начин мислим.
И така, тук Бог разкрива нещо много важно за спасителния план, което Той не беше разкрил по този начин никога преди. По много графичен начин. Авраам преминава през емоции. Предстои той да принесе сина си като жертва. А Бог не кани хора, не извиква голяма публика, не прави публично съобщение. Само двамата. Какво казва това? То казва нещо за Божия характер, нали? Бог не е ограничен. Когато иска да разкрие нещо важно, Той не се води от числа. Той не е ограничен. Той не си казва:
“Няма достатъчно хора. Нужно е да дойдат още хора, за да разкрием някои важни детайли.”
Не. Той разкрива някои от най-забележителните неща на аудитория от един (или на много малка аудитория). Мисля, че знаем историята. Авраам преминава през това и Бог... ангел го спира в принасянето на Исак, и има овен, заплетен в храстите. И тогава Исус, когато беше тук, на земята, говори за това събитие и казва:
“Авраам видя Моя ден и се зарадва” (виж Йоан 8:56).
Кога видя Авраам Христовия ден? Той го видя на онази планина, когато придоби прозрение, че един ден Бог щеше да отдаде Своя Син. Но нямаше да има ангел, който да спре принасянето на жертвата. Синът действително щеше да…? Умре. Той ни дава малко прозрение, братя и сестри, за това какъв вид връзка иска Бог да има – не само с Авраам, но и с…? С вас. С мен.
Има още много други примери. Яков, борещ се с ангела, когато бягаше. Дори преди да стигне до ангела, по-рано в живота му Бог му даде съня за стълбата и слизащите по нея ангели. Харесваме този сън. Това е нещо, което споменаваме, нещо, което цитираме. Бог разкри това на един човек. И тогава, когато Яков се бореше с ангела и ангелът го благослови, защото Яков постоянстваше, какво каза той?
“Няма да те пусна, докато не ме...”? “...благословиш” (Битие 32:26).
Познавате тази история. Само я споменавам.
Няма да отварям на всяка история и да я чета. Просто ви давам препратки, за да ви покажа, че съществуват тези лични взаимоотношения, взаимоотношения на четири очи. Това е откровение за Божия характер. И това е нещо, което да ни внуши, че точно това иска Бог за нас. Точно това Бог иска да има с нас.
Можем да помислим за още много примери, но многократно се появява тази черта на характера. Бог работи също и в голям мащаб, с групи хора. Бог, знаете, не се интересува това да бъде на четири очи. Той извърши много прекрасни чудеса, знамения и чудеса, с Израил като народ. И така. Той прави това. Той определено има способност да го прави. Той не се отдръпва от това. Но не можем да пренебрегваме личния компонент, личния аспект - че Бог всъщност се интересува от отделни хора. Той е личен Бог и това е разкрито в Библията, разкрито е в живота на Христос отново и отново. И предполагам, че отчасти поради тази причина Бог не ни е дал подробна биография на живота и думите на Своя Син. Защото не това е предназначено да бъде Евангелието.
Знаете ли, когато пътувате (докато чакам за самолета, обичам да поглеждам това), отивате да посетите книжарницата, нали? И да видите какво е актуално, от какво се интересуват хората, какво има на пазара. И там има раздел с всички биографии – житейските истории на известни хора. Хора, които са разказали своята житейска история и мислят, че хората се заинтересуват да я прочетат, и те печелят известни пари от разказването на историята си. И тези биографии понякога са много подробни. Ясно е, нали? Имаме склонност да гледаме на Христос като на важна фигура и да гледаме на евангелския доклад като на биография на Христовия живот. Не така стоят нещата. Бог никога не е възнамерил да бъде така. И мисля, че докладът е оскъден и кратък, защото Бог всъщност иска да копнеем за…? Още. Не е пълен – да има край на разказа и дотук, да знаете всичко за Христос, ако прочетете биографията Му. Така се чувствате понякога, когато прочетете нечия биография. Не това иска Бог за нас. Всъщност има повече, много повече. Защото онова, което се интересува Бог да ни разкрие, не е информация. Не са подробности. Има нещо, което е живо. Днес имаме много експерти върху живота на Христос. Всъщност разполагаме с неща като компилации от евангелията. Така ли е? Те преминават през евангелията че това събитие предшества другото събитие, и всички подробности. Също и този град, който Исус посети – той всъщност се намира на еди-колко си мили разстояние от тук, и е издигнат на такава височина над морското равнище, и там се намираше това. Всички тези подробности, които хората се опитват да докажат. И това е много интересно и много хубаво. Но проблемът е следният: не това възнамеряваше Бог. Знаете ли това? Всичко това биха могли да бъдат интересни, добри подробности и информация, но те не могат да ни бъдат от полза с нищо по отношение на вечния живот. Осъзнавате това, нали? Бог не желае да бъдем експерти в това да знаем всичко за Сина Му. Бог желае всъщност да познаваме Неговия Син. Има голяма разлика. Можете да прочетете нечия биография и да чувствате, че познавате човека. Онова, което действително знаете е, че знаете за него. Не сте се срещнали с човека лично. Има голяма разлика, нали? И това е ключовият елемент, който Бог иска да ни предаде – да познаваме Неговия Син, а не просто да знаем за Неговия Син. И Бог копнее да ни разкрие още толкова много на лично ниво. Това е ключовият момент.
Да отворим на Йоан 16 гл. Йоан 16 гл. Тук Исус разкрива нещо. Йоан 16 гл. И преди да прочетем написаните тук думи искам само да направя следния коментар: Матей, Марк, Лука и Йоан (евангелията) не са краят на докладите за думите, изговорени на Исус. Ясно е, нали? Знаем това поради следния стих, който предстои да прочетем - 12 ст. Йоан 16:12:
“Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега.”
Това се случи. Това се случи с Христос. Те дойдоха на мисия. Какво чуха те? Какво беше толкова впечатляващо, че тук тези закоравели от битките войници се върнаха и казаха, “никога досега не сме чували нещо такова; никога не сме чули някого да говори така”?
Доста невероятно, нали? Доста впечатляващо.
Друго нещо е времето, прекарано от Исус след Неговото възкресение (по-рано говорихме за това). След като Исус беше възкресен, колко време прекара Той с учениците Си? Четиридесет дни, нали? Библията казва:
“[Христос] им говореше за Божието царство” (Деяния 1:3).
И това е всичко, което се казва. Четиридесет дни. За какво говориха те? Тук се намира един много важен период, защото учениците бяха преодолели разочарованието си, вероятно някои от неверните им очаквания не бяха осъществени тогава, затова имаше малка корекция в ума им. И те прекараха с Исус четиридесет дни, с възкресения Христос. И Той разговаряше с тях, разкриваше им неща, вероятно им казваше за неща в по-големи подробности, каквото и да беше. Къде можем да прочетем за това? Няма го. Знаете за какво говоря, нали? Иска ли ви се да разполагахте с това? Добре. Това е хубаво. Защото това е становището, което представя Йоан в този стих, който отправяше към нас. Той каза:
“Слушайте, просто има още толкова много, че можехме да напишем книги и книги, и книги, и книги. Не написахме тези книги, но ви дадохме достатъчно, за да повярвате, че Исус Христос наистина е...”? “...Божият Син.”
Това е становището му.
И ние наистина вярваме в това и имаме докладвани достатъчно доказателства за това. Но просто го има този елемент на опит да се подразни апетитът ни. Че просто има още толкова много. И наистина това е същността, която се опитвам да предам. Има един конкретен аспект от характера на Христос… Това е един много личен аспект. Това е нещо, което Исус разкри. И онова, което Исус разкри, очевидно е отражение на това какъв е Бог Отец. Но става дума за това, че някои от най-обичаните поучения и някои от най-добрите неща, които Исус каза, Той всъщност разкри в лична среща с аудитория от един. Искам да помислите и за това.
Например, познавате историята на Никодим, нали? Той дойде при Исус нощем. Историята е записана за нас в Йоан 3 гл. Знаете ли, че това е единственото място във всички евангелия, в което Исус е говорил някога за новорождението? Ако искате да научите за новорождението от Христовите устни, няма да го намерите никъде другаде. Той разкри… А това е важна истина, нали? Това е скъпоценна истина – новорождението.
“Ако не се роди някой отново, не може да види...”? “...Божието царство” (Йоан 3:3).
Една много важна, скъпоценна истина като тази. И Исус я разкри на… колко човека? На един човек. На аудитория от един. На аудитория от един. Една много скъпоценна истина, която ви дава проникновение за вида връзка, от който се интересува Исус. Знаете ли, ако бяхме запитани, бихме помислили, че това е важна истина. Би трябвало Исус да събере всички хора, вероятно в Планинската проповед – това би било добра възможност да им каже за новорождението. Но Той го разкри на…? Един човек.
Друг пример е историята с жената на кладенеца, нали? Тук стои една грешница. И Той й дава някои красиви бисери на истина, които обичаме да цитираме. Знаете този стих, в който се казва, че се покланяме на Бога в Дух и…? И в истина. Знаете ли, че Той каза това на един човек – жената на кладенеца? Една грешница.
И много други аспекти.
Знаете ли, също така веднъж Исус беше с Петър като вървяха по плажа. И Той му каза:
“Петре, обичаш ли Ме?”
Петър тогава отговори:
“Да.”
И тогава какво каза Исус?
“Паси овцете Ми.”
Красиво наставление за онези, които са в положение на пастир, старейшина и т.н. Той го даде на…? Един човек – Петър. Това е записано за нас. Този личен аспект на Христос е нещо, което Бог иска да ни разкрие. Има лична – не събирателна, не колективна – връзка, която Бог иска да има с нас. Първо и преди всичко лична.
И, разбира се, друг много добър пример е един от разгледаните вчера. Това е на Господната вечеря, когато Исус беше с учениците Си. Тогава Той беше с дванадесетте. Тогава Юда си тръгна и Той остана с единадесетте. И при единадесетимата Той разкри някои от най-красивите истини, при което откривате този дял на Библията – Йоан 13 гл; до края на 17 гл. ѝ… В по-голямата си част е червен текст. Тук нещата са преобърнати. Черните текстове тук са само частични вмъквания. Повечето от текста е червен – когато Христос разговаря и разкрива някои красиви истини за Утешителя, за Светия Дух, и не откривате това в никое друго евангелие. А тук Христос разкрива тези скъпоценни истини на…? Малка аудитория. Неговите ученици. Очевидно, както казах, това е отражение на това какъв е Бог. Бог всъщност е източникът на това, и именно такъв е Божият характер. Което означава, че Той дава отличителни, невероятни откровения в лична среща на четири очи с хората. Отново и отново.
Например:
Енох, нали? Той ходеше с Бога. Как изглеждаше това? Питали ли сте се някога? И отгоре на всичко това се казва, че той ходеше с Бога и не се намери вече. Колко време ходеше той с Бога? Около 300 години. Толкова живя той на земята. И тогава той… какво? Не се намери вече. Много лични взаимоотношение и връзка.
Какво да кажем за Авраам? Авраам беше наречен “Божий приятел”. Веднъж в историята на Авраам имаме момент, в който Бог му каза да вземе сина си Исак (нали?) и да го принесе на…? На планината, като жертва. Ето ги Авраам и Исак. Те отиват до подножието на планината. И Авраам не казва за това на много хора, нали? Дори на слугите той казва да...? Да чакат там. И така, той отива сам. Той и Исак се качват в планината. И мисля, че бихте се съгласили, че в тази история се съдържа една от най-забележителните илюстрации на онова, през което щеше да премине Бог при отдаването на собствения Си Син. Така ли е? Тук Бог общува с Авраам. Той казва:
“Аврааме, нека ти дам малък урок, малко проникновение за този спасителен план. Вземи сина си Исак, изкачи се на планината и го принеси като жертва.”
И така, ето ги Авраам и Исак сами в планината. И предстои те да преживеят едно от най-отличителните откровения за Бог Отец, Който един ден щеше да даде Своя Син. Тук аудиторията е от… колко човека? Двама човека – Авраам и Исак.
Знаете ли, ако ставаше дума за мен, аз щях да събера всички хора да дойдат и да им кажа:
"Елате. Елате в планината. Наблюдавайте това. Важно е да научите това."
Така ли е? Това е важно откровение. Ние мислим така. Като хора ние мислим, че ако имате да кажете нещо важно, е необходимо повече хора да дойдат и да го чуят. Дори говоря с някои хора тук, на лагера, и някои казват:
“Знаеш ли, би било прекрасно, ако на лагера присъстваха повече хора.”
Защото някои от нещата, които разискваме, са красиви бисери от Библията. И някои хора всъщност съдят за успеха на един лагер въз основа на…? Това колко човека са присъствали. Например, прибирате се у дома и казвате на хората:
“Присъствах на лагера.”
“О, наистина? Колко човека отидоха?”
“Може би около четиридесет човека.”
“О, добре. Да.”
Тогава в ума си те си казват:
“Може би не е бил толкова важен.”
Но ако им кажете, “присъстваха 4 000 човека,” те биха реагирали: “О, какво!? Къде, повтори, беше този лагер? Защо не ми каза?”
Незабавно начинът на мислене става:
“О, това трябва да е било важно. Пропуснах нещо важно.”
Така ли е? По този начин мислим.
И така, тук Бог разкрива нещо много важно за спасителния план, което Той не беше разкрил по този начин никога преди. По много графичен начин. Авраам преминава през емоции. Предстои той да принесе сина си като жертва. А Бог не кани хора, не извиква голяма публика, не прави публично съобщение. Само двамата. Какво казва това? То казва нещо за Божия характер, нали? Бог не е ограничен. Когато иска да разкрие нещо важно, Той не се води от числа. Той не е ограничен. Той не си казва:
“Няма достатъчно хора. Нужно е да дойдат още хора, за да разкрием някои важни детайли.”
Не. Той разкрива някои от най-забележителните неща на аудитория от един (или на много малка аудитория). Мисля, че знаем историята. Авраам преминава през това и Бог... ангел го спира в принасянето на Исак, и има овен, заплетен в храстите. И тогава Исус, когато беше тук, на земята, говори за това събитие и казва:
“Авраам видя Моя ден и се зарадва” (виж Йоан 8:56).
Кога видя Авраам Христовия ден? Той го видя на онази планина, когато придоби прозрение, че един ден Бог щеше да отдаде Своя Син. Но нямаше да има ангел, който да спре принасянето на жертвата. Синът действително щеше да…? Умре. Той ни дава малко прозрение, братя и сестри, за това какъв вид връзка иска Бог да има – не само с Авраам, но и с…? С вас. С мен.
Има още много други примери. Яков, борещ се с ангела, когато бягаше. Дори преди да стигне до ангела, по-рано в живота му Бог му даде съня за стълбата и слизащите по нея ангели. Харесваме този сън. Това е нещо, което споменаваме, нещо, което цитираме. Бог разкри това на един човек. И тогава, когато Яков се бореше с ангела и ангелът го благослови, защото Яков постоянстваше, какво каза той?
“Няма да те пусна, докато не ме...”? “...благословиш” (Битие 32:26).
Познавате тази история. Само я споменавам.
Няма да отварям на всяка история и да я чета. Просто ви давам препратки, за да ви покажа, че съществуват тези лични взаимоотношения, взаимоотношения на четири очи. Това е откровение за Божия характер. И това е нещо, което да ни внуши, че точно това иска Бог за нас. Точно това Бог иска да има с нас.
Можем да помислим за още много примери, но многократно се появява тази черта на характера. Бог работи също и в голям мащаб, с групи хора. Бог, знаете, не се интересува това да бъде на четири очи. Той извърши много прекрасни чудеса, знамения и чудеса, с Израил като народ. И така. Той прави това. Той определено има способност да го прави. Той не се отдръпва от това. Но не можем да пренебрегваме личния компонент, личния аспект - че Бог всъщност се интересува от отделни хора. Той е личен Бог и това е разкрито в Библията, разкрито е в живота на Христос отново и отново. И предполагам, че отчасти поради тази причина Бог не ни е дал подробна биография на живота и думите на Своя Син. Защото не това е предназначено да бъде Евангелието.
Знаете ли, когато пътувате (докато чакам за самолета, обичам да поглеждам това), отивате да посетите книжарницата, нали? И да видите какво е актуално, от какво се интересуват хората, какво има на пазара. И там има раздел с всички биографии – житейските истории на известни хора. Хора, които са разказали своята житейска история и мислят, че хората се заинтересуват да я прочетат, и те печелят известни пари от разказването на историята си. И тези биографии понякога са много подробни. Ясно е, нали? Имаме склонност да гледаме на Христос като на важна фигура и да гледаме на евангелския доклад като на биография на Христовия живот. Не така стоят нещата. Бог никога не е възнамерил да бъде така. И мисля, че докладът е оскъден и кратък, защото Бог всъщност иска да копнеем за…? Още. Не е пълен – да има край на разказа и дотук, да знаете всичко за Христос, ако прочетете биографията Му. Така се чувствате понякога, когато прочетете нечия биография. Не това иска Бог за нас. Всъщност има повече, много повече. Защото онова, което се интересува Бог да ни разкрие, не е информация. Не са подробности. Има нещо, което е живо. Днес имаме много експерти върху живота на Христос. Всъщност разполагаме с неща като компилации от евангелията. Така ли е? Те преминават през евангелията че това събитие предшества другото събитие, и всички подробности. Също и този град, който Исус посети – той всъщност се намира на еди-колко си мили разстояние от тук, и е издигнат на такава височина над морското равнище, и там се намираше това. Всички тези подробности, които хората се опитват да докажат. И това е много интересно и много хубаво. Но проблемът е следният: не това възнамеряваше Бог. Знаете ли това? Всичко това биха могли да бъдат интересни, добри подробности и информация, но те не могат да ни бъдат от полза с нищо по отношение на вечния живот. Осъзнавате това, нали? Бог не желае да бъдем експерти в това да знаем всичко за Сина Му. Бог желае всъщност да познаваме Неговия Син. Има голяма разлика. Можете да прочетете нечия биография и да чувствате, че познавате човека. Онова, което действително знаете е, че знаете за него. Не сте се срещнали с човека лично. Има голяма разлика, нали? И това е ключовият елемент, който Бог иска да ни предаде – да познаваме Неговия Син, а не просто да знаем за Неговия Син. И Бог копнее да ни разкрие още толкова много на лично ниво. Това е ключовият момент.
Да отворим на Йоан 16 гл. Йоан 16 гл. Тук Исус разкрива нещо. Йоан 16 гл. И преди да прочетем написаните тук думи искам само да направя следния коментар: Матей, Марк, Лука и Йоан (евангелията) не са краят на докладите за думите, изговорени на Исус. Ясно е, нали? Знаем това поради следния стих, който предстои да прочетем - 12 ст. Йоан 16:12:
“Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега.”
Кой каза това? Исус. Би трябвало да бъде с червено мастило, нали? Ако при вас е в червено. В моята Библия то е в червено. Какво означава това? Исус има да каже още толкова много на Своите последователи, на Своите ученици, на Своите вярващи, което не е записано в книга, което не е записано в Библията. Не е ли това, което казва Той? Така че Той не е престанал да говори. Червените текстове, които са в Библията, не са пълната история.
Знаете ли, мисля си, че ако бях там… бих искал да мисля, че вероятно бих отговорил… Когато чуех Исус да чуе това, вероятно бих отговорил:
“Господи, направи така че да понесем тези неща и ни ги кажи. Какви други неща искаш да кажеш?”
Учениците не направиха никакъв коментар. Той им казваше:
“Погледнете, имам да ви кажа още толкова много неща, но вие не сте готови да ги приемете, не сте готови да ги чуете.”
Бих казал:
“Добре, приготви ни. От какво се нуждаем, за да бъдем готови? И искаме да чуем тези допълнителни неща.”
Но Той им каза, че това ще стане, когато дойде Светият Дух –
“Toй ще ви води на всяка истина” (Йоан 16:3).
Говорихме и за това вчера. Видяхме, че това е Христос, Който продължава да говори.
Виждате ли, братя и сестри, тези обещания, при които Исус казва:
“имам да ви кажа много неща”, “Духът ще ви води на всяка истина”, “Той ще ви научи, Той ще ви извести за идещите неща” -
те вече не говорят за Библията. Осъзнавате ли това? С тях се говори за други неща, за още неща, които Исус иска да каже и които не са записани в книга. Те не са отпечатани в червено. Следите ли? Че Христос все още живее. Той все още поучава. Той все още напътства. Той все още говори. И Той жадува, копнее да говори на…? На вас и мен поотделно. Това е становището, което предава Той.
Много пъти нашата връзка с Бога всъщност е връзка с една книга. Следите ли? Третираме Христос като историческа фигура, дошла на земята и заминала си. И Той ни е оставил книга. И нашето общуване, нашата връзка с Бога и с Христос като личност в действителност не е нищо повече от една връзка с книга. Не ме разбирайте погрешно. Книгата е много важна. Без тази книга не бихме знаели нещата, които знаем за вечния живот, за Спасителя и т.н. Но Божието намерение за нас е да имаме връзка, която всъщност надхвърля книгата. Това е нещото, за което говоря, братя и сестри. Взаимодействаме с Библията, с книгата. Ние я научаваме, запаметяваме наизуст. Прекарваме много време с нея като си мислим, че за това се отнася една връзка с Бога. Имам новина за вас. Не за това се отнася. Някой ще каже:
“Почакай малко. Да не би да се опитваш да омаловажиш Библията тук?”
Не, не се опитвам. Опитвам се да възвелича Автора на Библията. Исус не умря за да ни остави книга, за да научим какво е било, когато е бил жив. Ясно е, нали? Той все още живее. И с тази цел Бог е разкрил някои неща и ни е казал, че всъщност има още неща. Забележете какво казва Исус за думите Си. Йоан 6 гл. Че Бог все още говори. Йоан 6 гл. А как говори Той? Йоан 6:63. Стих 63. Йоан 6 гл. и там 63 ст. Тук говори отново Исус и казва:
“Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които съм ви говорил, са дух и...”? “...живот.”
Думите, които говори Исус, са дух и живот. Искам да помислите и за това. Думите, които са записани във вашата Библия, дух ли са? Живот ли са? Искам да помислите. Добре. Да? Живот ли са? Добре. Споделям с вас мнението, че думите, записани във вашата Библия, не са нищо повече от мастило върху хартия. Ясно ли е? Те са мастило върху хартия. С други думи, можете да четете тази книга през целия си живот – от началото до края му, и все още да не успеете да придобиете вечен живот. Вярно ли е? Защо? Онова, за което говореше Исус, не е мастило върху хартия. Той ви казва:
“Думите, които ви говоря, имат една характеристика: те са от различен вид. Те всъщност са дух. Те са живот. Те дават живот. Те са живи.”
Библията, братя и сестри, е писмена форма на думите, които изговори Исус, когато беше тук, на земята. Но те сами по себе си, ако ги анализирате, са мастило върху хартия – независимо дали това е черно или червено мастило. Вярно ли е? Много пъти се отнасяме към книгата по начини, по които Бог е предназначил да се отнасяме към личност. Исус Христос не е Библията. Библията ни казва за личността. Следите ли? Ще изследваме това в малко повече подробности, защото много пъти, както казах, ние се отнасяме към Библията и взаимодействаме с Библията сякаш Библията е Бог. И докладът, който е записан тук, ние наричаме “Божието слово”, и той е такова, но той е негова писмена форма - че ако имате това, то е всичко. Вие сте достигнали и постигнали всичко. Затова четем това нещо много, изучаваме много Библията, дори запаметяваме Библията наизуст, и като правим това ние вярваме, че сме…? В една много по-напреднала връзка с…? Бога. Не ме разбирайте погрешно. Всички тези неща са добри. Онова, което казвам е, че има още едно ниво. Има нещо отвъд. Има нещо повече.
Исус говореше за това, когато каза:
“Имам още много да ви кажа. Думите, които ви говоря, са дух и живот.”
Това, за което говори Той, братя и сестри, са думите, които Той ви говори днес, даващи ви духовен живот. За това говори Той. Това може да дойде само чрез връзка и взаимоотношение с личност, а не само с книга. Ще се върна на това, защото не искам да бъда разбран неправилно. Но искам да отправя към нас предизвикателство да отидем по-нататък, да се задълбочим повече. Така че това е въпросът: Дали живият Син ви говори днес? Той каза:
“Имам да ви кажа много неща.”
Дали Той ви говори? Дали Духът на Христос живее и говори в душата ви? Това са въпросите, които искам да задам. Или вашата връзка с Бога е само чрез една книга? Виждате ли, Бог все още говори. Той не е престана да говори. Христос все още говори. Той не само иска да ви говори, но Той иска да говори във вас, или чрез вас, на други хора. Точно както текстовете в червено мастило, отпечатани тук – червеният шрифт е предназначено да направи така, че думите на Христос да изпъкнат. Предизвикателството на изследването ми или на мислите, които искам да споделя с вас тази сутрин, е:
Дали вашият живот и вашата връзка с Христос са нещо, което прави така, че Христос да изпъкне пред другите? С други думи, дали вашият живот е проповед с червен текст, или Библия с червен текст? Така ли е? При което думите на Христос все още живеят, те все още биват говорени и все още биват разкривани на други.
Чували сте да се казва (и това е добро мнение), че много пъти за някои хора вие сте единствената Библия, които те някога ще прочетат. Запознати ли сте с това? Затова как стоят нещата при вас? Как стоят нещата при мен? Дали вашият живот, дали моят живот, е проповед с червен текст, при която живият Христос все още говори – не само на вас, но и чрез вас на други? С това се говори за жива връзка, братя и сестри. И е вярно. Има някои хора, които никога няма да прочетат тази книга. Защото Божият спасителен план обхваща не само информирането ни за него чрез книга, но преобразяването на съществото ни чрез личност. Следите ли? Има голяма разлика. И за жалост много пъти като християни всичко, което имаме по отношение на една връзка с Бога, както казах, е едно взаимодействие с книга. Книгата е отлична. Книгата е прекрасна. Без книгата не бихме знаели за личността. Но е необходимо да дойдете при…? При личността.
Някой може би ще каже:
“За какво говориш, братко? Какво означава това? Как работи това? Бог ни говори и чуваме глас ли?”
Никога не съм чувал глас и не стоя тук в опит да загатна, че чувам гласове или че Бог ми говори. Някой ще каже:
“Как тогава?”
Не знам как.
Защото Бог ще има лично взаимодействие, подходящо за вас и Него. Така че няма формула. Обичаме това, така ли е? Като хора обичаме да дефинираме всичко.
“Как работи това? Дай ми стъпките едно-две-три, за да мога да ида и да го направя.”
Не знам какви са стъпките едно-две-три за вас и вашата връзка между вас и Бог. Но действително знам, че това е реално и съществува и Бог иска да го разкрие на вас, а също и на мен. Следите ли? Нека ви покажа пример за това.
Еремия 33 гл. Това по-скоро не е пример, а обещание, което можете да изискате, ако искате да узнаете за какво говори този брат, как работи това. Еремия 33 гл. Благодаря. Еремия 33:3 е текстът, който искам да погледнем. И тук се съдържа обещание, което можете да изискате вие, което мога да изискам аз, и което Бог може да изпълни, защото Той обеща това. В 3 ст. се казва:
“Извикай към Мен и ще ти отговоря, и ще ти покажа велики и тайни неща, които не знаеш.”
Това казва Бог, нали? Това, което ни се казва е, че Бог е приготвил неща, за които нямаме и представа, които Той иска да ни разкрие. Той казва:
“Извикай към Мен. Попитай Ме. Потърси Ме. Аз ще ти покажа неща, за които нямаш и представа – велики и тайни неща, за които нямаш и понятие.”
Ето това иска Бог за вашата връзка с Него, за моята връзка с Него. Вашата връзка с Него няма да бъде дефинирана чрез моята опитност или чрез опитността на брат ви, или чрез опитността на сестра ви. Бог иска да има лична, уникална за вас и Него връзка. Осъзнавате ли това? Ето защо тя не е обяснена така:
“Ето всички нейни подробности.”
Но е необходимо да я търсите. Без да я търсите, вие не можете да я…? Намерите. И това е красиво обещание, което можете да изискате. И така, очевидно има повече за Бога от онова, което е записано в…? В Библията. Така ли е? Търсим ли това “повече”? Имаме ли тази опитност? Дали сме живо послание, написано не с мастило, а с Духа на живия Бог? Това са термините. За това говори Евангелието. За жалост много хора не знаят за какво се отнася това, не знаят как изглежда това. Писаното Слово не е живото Слово. Има разлика. И ще стигнем до тази разлика след минута. И ето това според мен, братя и сестри, е един от най-големите ни проблеми днес – че онова, което имаме, е само писменото Слово. И ние ставаме експерти по писменото Слово. Ставаме толкова добри в писаното Слово, че можем да водим дебати с някой друг за писаното Слово. И се увличаме във всички тези неща, братя и сестри. И има опасност в увличането в тези неща да пропуснем жизненоважните неща, живото Слово. Не сме далеч…
Да отворим на Еремия 23 гл. Тогава ще погледна малко по-отблизо това живо и това писано Слово. Еремия 23:29. Еремия 23:29. Тук отново, чрез пророка, Бог разкрива нещо. Той казва:
“Не е ли словото Ми като огън? - казва Господ. И като чук, който разбива скалата?”
Какъв е смисълът, който предава Бог тук? В основни линии Той казва, че Неговото слово не се ограничава просто до онова, което може да се напише върху хартия. Той казва, че Неговото слово е като огън. Какво прави огънят? Той поглъща, гори. Така ли е? Той привлича вниманието ви. Мойсей вървеше в пустинята. Той видя храст, който гореше. Обърна се, за да види тази голяма гледка. Храстът привлече вниманието му, той изпъкваше. Той казва също и че това е като… какво? Като чук, който разбива скалата. Това е въздействащо, нали? То раздробява, оказва въздействие. Ако някой къртеше асфалта надолу по пътя или удряше по скали с чук, всички бихме узнали за това. Бихме могли да го чуем, нали? Такова е Божието слово. Това е въпросът:
Дали вашият живот оказва такова въздействие? Дали вашият живот има в себе си живото Слово, което оказва такова въздействие? Или вашият и моят живот са просто сбор от звуци, които издаваме ние, защото сме експерти по писаното Слово?
Виждате ли разликата?
Много пъти вдигаме много шум и голяма част от религията днес се отнася до спорове и дебати над писаното Слово.
И така, наистина има правилен и погрешен начин за разбиране на писаното Слово. Няма съмнение в това. Но не това е обобщението на това за какво трябва да се отнася религиозната опитност. Тя трябва да се отнася за връзка с някого, при която можем да влезем в допир с живото Слово.
Знаете ли, мисля за това и по следния начин: върху малкото, което имаме за живота и думите на Христос, ние спорим толкова много. Можете ли да си представите какво би било, ако имаше още? Ако за малкото, което Бог разкри, ние казваме,
“не, не, това означава това, и ако ти кажеш, че това означава нещо различно, не искаме да имаме нищо общо с теб, излез от тази църква”.
Или:
“Повече не идвай тук. Вече не говорим с теб.”
Знаете ли, мисля си, че ако бях там… бих искал да мисля, че вероятно бих отговорил… Когато чуех Исус да чуе това, вероятно бих отговорил:
“Господи, направи така че да понесем тези неща и ни ги кажи. Какви други неща искаш да кажеш?”
Учениците не направиха никакъв коментар. Той им казваше:
“Погледнете, имам да ви кажа още толкова много неща, но вие не сте готови да ги приемете, не сте готови да ги чуете.”
Бих казал:
“Добре, приготви ни. От какво се нуждаем, за да бъдем готови? И искаме да чуем тези допълнителни неща.”
Но Той им каза, че това ще стане, когато дойде Светият Дух –
“Toй ще ви води на всяка истина” (Йоан 16:3).
Говорихме и за това вчера. Видяхме, че това е Христос, Който продължава да говори.
Виждате ли, братя и сестри, тези обещания, при които Исус казва:
“имам да ви кажа много неща”, “Духът ще ви води на всяка истина”, “Той ще ви научи, Той ще ви извести за идещите неща” -
те вече не говорят за Библията. Осъзнавате ли това? С тях се говори за други неща, за още неща, които Исус иска да каже и които не са записани в книга. Те не са отпечатани в червено. Следите ли? Че Христос все още живее. Той все още поучава. Той все още напътства. Той все още говори. И Той жадува, копнее да говори на…? На вас и мен поотделно. Това е становището, което предава Той.
Много пъти нашата връзка с Бога всъщност е връзка с една книга. Следите ли? Третираме Христос като историческа фигура, дошла на земята и заминала си. И Той ни е оставил книга. И нашето общуване, нашата връзка с Бога и с Христос като личност в действителност не е нищо повече от една връзка с книга. Не ме разбирайте погрешно. Книгата е много важна. Без тази книга не бихме знаели нещата, които знаем за вечния живот, за Спасителя и т.н. Но Божието намерение за нас е да имаме връзка, която всъщност надхвърля книгата. Това е нещото, за което говоря, братя и сестри. Взаимодействаме с Библията, с книгата. Ние я научаваме, запаметяваме наизуст. Прекарваме много време с нея като си мислим, че за това се отнася една връзка с Бога. Имам новина за вас. Не за това се отнася. Някой ще каже:
“Почакай малко. Да не би да се опитваш да омаловажиш Библията тук?”
Не, не се опитвам. Опитвам се да възвелича Автора на Библията. Исус не умря за да ни остави книга, за да научим какво е било, когато е бил жив. Ясно е, нали? Той все още живее. И с тази цел Бог е разкрил някои неща и ни е казал, че всъщност има още неща. Забележете какво казва Исус за думите Си. Йоан 6 гл. Че Бог все още говори. Йоан 6 гл. А как говори Той? Йоан 6:63. Стих 63. Йоан 6 гл. и там 63 ст. Тук говори отново Исус и казва:
“Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които съм ви говорил, са дух и...”? “...живот.”
Думите, които говори Исус, са дух и живот. Искам да помислите и за това. Думите, които са записани във вашата Библия, дух ли са? Живот ли са? Искам да помислите. Добре. Да? Живот ли са? Добре. Споделям с вас мнението, че думите, записани във вашата Библия, не са нищо повече от мастило върху хартия. Ясно ли е? Те са мастило върху хартия. С други думи, можете да четете тази книга през целия си живот – от началото до края му, и все още да не успеете да придобиете вечен живот. Вярно ли е? Защо? Онова, за което говореше Исус, не е мастило върху хартия. Той ви казва:
“Думите, които ви говоря, имат една характеристика: те са от различен вид. Те всъщност са дух. Те са живот. Те дават живот. Те са живи.”
Библията, братя и сестри, е писмена форма на думите, които изговори Исус, когато беше тук, на земята. Но те сами по себе си, ако ги анализирате, са мастило върху хартия – независимо дали това е черно или червено мастило. Вярно ли е? Много пъти се отнасяме към книгата по начини, по които Бог е предназначил да се отнасяме към личност. Исус Христос не е Библията. Библията ни казва за личността. Следите ли? Ще изследваме това в малко повече подробности, защото много пъти, както казах, ние се отнасяме към Библията и взаимодействаме с Библията сякаш Библията е Бог. И докладът, който е записан тук, ние наричаме “Божието слово”, и той е такова, но той е негова писмена форма - че ако имате това, то е всичко. Вие сте достигнали и постигнали всичко. Затова четем това нещо много, изучаваме много Библията, дори запаметяваме Библията наизуст, и като правим това ние вярваме, че сме…? В една много по-напреднала връзка с…? Бога. Не ме разбирайте погрешно. Всички тези неща са добри. Онова, което казвам е, че има още едно ниво. Има нещо отвъд. Има нещо повече.
Исус говореше за това, когато каза:
“Имам още много да ви кажа. Думите, които ви говоря, са дух и живот.”
Това, за което говори Той, братя и сестри, са думите, които Той ви говори днес, даващи ви духовен живот. За това говори Той. Това може да дойде само чрез връзка и взаимоотношение с личност, а не само с книга. Ще се върна на това, защото не искам да бъда разбран неправилно. Но искам да отправя към нас предизвикателство да отидем по-нататък, да се задълбочим повече. Така че това е въпросът: Дали живият Син ви говори днес? Той каза:
“Имам да ви кажа много неща.”
Дали Той ви говори? Дали Духът на Христос живее и говори в душата ви? Това са въпросите, които искам да задам. Или вашата връзка с Бога е само чрез една книга? Виждате ли, Бог все още говори. Той не е престана да говори. Христос все още говори. Той не само иска да ви говори, но Той иска да говори във вас, или чрез вас, на други хора. Точно както текстовете в червено мастило, отпечатани тук – червеният шрифт е предназначено да направи така, че думите на Христос да изпъкнат. Предизвикателството на изследването ми или на мислите, които искам да споделя с вас тази сутрин, е:
Дали вашият живот и вашата връзка с Христос са нещо, което прави така, че Христос да изпъкне пред другите? С други думи, дали вашият живот е проповед с червен текст, или Библия с червен текст? Така ли е? При което думите на Христос все още живеят, те все още биват говорени и все още биват разкривани на други.
Чували сте да се казва (и това е добро мнение), че много пъти за някои хора вие сте единствената Библия, които те някога ще прочетат. Запознати ли сте с това? Затова как стоят нещата при вас? Как стоят нещата при мен? Дали вашият живот, дали моят живот, е проповед с червен текст, при която живият Христос все още говори – не само на вас, но и чрез вас на други? С това се говори за жива връзка, братя и сестри. И е вярно. Има някои хора, които никога няма да прочетат тази книга. Защото Божият спасителен план обхваща не само информирането ни за него чрез книга, но преобразяването на съществото ни чрез личност. Следите ли? Има голяма разлика. И за жалост много пъти като християни всичко, което имаме по отношение на една връзка с Бога, както казах, е едно взаимодействие с книга. Книгата е отлична. Книгата е прекрасна. Без книгата не бихме знаели за личността. Но е необходимо да дойдете при…? При личността.
Някой може би ще каже:
“За какво говориш, братко? Какво означава това? Как работи това? Бог ни говори и чуваме глас ли?”
Никога не съм чувал глас и не стоя тук в опит да загатна, че чувам гласове или че Бог ми говори. Някой ще каже:
“Как тогава?”
Не знам как.
Защото Бог ще има лично взаимодействие, подходящо за вас и Него. Така че няма формула. Обичаме това, така ли е? Като хора обичаме да дефинираме всичко.
“Как работи това? Дай ми стъпките едно-две-три, за да мога да ида и да го направя.”
Не знам какви са стъпките едно-две-три за вас и вашата връзка между вас и Бог. Но действително знам, че това е реално и съществува и Бог иска да го разкрие на вас, а също и на мен. Следите ли? Нека ви покажа пример за това.
Еремия 33 гл. Това по-скоро не е пример, а обещание, което можете да изискате, ако искате да узнаете за какво говори този брат, как работи това. Еремия 33 гл. Благодаря. Еремия 33:3 е текстът, който искам да погледнем. И тук се съдържа обещание, което можете да изискате вие, което мога да изискам аз, и което Бог може да изпълни, защото Той обеща това. В 3 ст. се казва:
“Извикай към Мен и ще ти отговоря, и ще ти покажа велики и тайни неща, които не знаеш.”
Това казва Бог, нали? Това, което ни се казва е, че Бог е приготвил неща, за които нямаме и представа, които Той иска да ни разкрие. Той казва:
“Извикай към Мен. Попитай Ме. Потърси Ме. Аз ще ти покажа неща, за които нямаш и представа – велики и тайни неща, за които нямаш и понятие.”
Ето това иска Бог за вашата връзка с Него, за моята връзка с Него. Вашата връзка с Него няма да бъде дефинирана чрез моята опитност или чрез опитността на брат ви, или чрез опитността на сестра ви. Бог иска да има лична, уникална за вас и Него връзка. Осъзнавате ли това? Ето защо тя не е обяснена така:
“Ето всички нейни подробности.”
Но е необходимо да я търсите. Без да я търсите, вие не можете да я…? Намерите. И това е красиво обещание, което можете да изискате. И така, очевидно има повече за Бога от онова, което е записано в…? В Библията. Така ли е? Търсим ли това “повече”? Имаме ли тази опитност? Дали сме живо послание, написано не с мастило, а с Духа на живия Бог? Това са термините. За това говори Евангелието. За жалост много хора не знаят за какво се отнася това, не знаят как изглежда това. Писаното Слово не е живото Слово. Има разлика. И ще стигнем до тази разлика след минута. И ето това според мен, братя и сестри, е един от най-големите ни проблеми днес – че онова, което имаме, е само писменото Слово. И ние ставаме експерти по писменото Слово. Ставаме толкова добри в писаното Слово, че можем да водим дебати с някой друг за писаното Слово. И се увличаме във всички тези неща, братя и сестри. И има опасност в увличането в тези неща да пропуснем жизненоважните неща, живото Слово. Не сме далеч…
Да отворим на Еремия 23 гл. Тогава ще погледна малко по-отблизо това живо и това писано Слово. Еремия 23:29. Еремия 23:29. Тук отново, чрез пророка, Бог разкрива нещо. Той казва:
“Не е ли словото Ми като огън? - казва Господ. И като чук, който разбива скалата?”
Какъв е смисълът, който предава Бог тук? В основни линии Той казва, че Неговото слово не се ограничава просто до онова, което може да се напише върху хартия. Той казва, че Неговото слово е като огън. Какво прави огънят? Той поглъща, гори. Така ли е? Той привлича вниманието ви. Мойсей вървеше в пустинята. Той видя храст, който гореше. Обърна се, за да види тази голяма гледка. Храстът привлече вниманието му, той изпъкваше. Той казва също и че това е като… какво? Като чук, който разбива скалата. Това е въздействащо, нали? То раздробява, оказва въздействие. Ако някой къртеше асфалта надолу по пътя или удряше по скали с чук, всички бихме узнали за това. Бихме могли да го чуем, нали? Такова е Божието слово. Това е въпросът:
Дали вашият живот оказва такова въздействие? Дали вашият живот има в себе си живото Слово, което оказва такова въздействие? Или вашият и моят живот са просто сбор от звуци, които издаваме ние, защото сме експерти по писаното Слово?
Виждате ли разликата?
Много пъти вдигаме много шум и голяма част от религията днес се отнася до спорове и дебати над писаното Слово.
И така, наистина има правилен и погрешен начин за разбиране на писаното Слово. Няма съмнение в това. Но не това е обобщението на това за какво трябва да се отнася религиозната опитност. Тя трябва да се отнася за връзка с някого, при която можем да влезем в допир с живото Слово.
Знаете ли, мисля за това и по следния начин: върху малкото, което имаме за живота и думите на Христос, ние спорим толкова много. Можете ли да си представите какво би било, ако имаше още? Ако за малкото, което Бог разкри, ние казваме,
“не, не, това означава това, и ако ти кажеш, че това означава нещо различно, не искаме да имаме нищо общо с теб, излез от тази църква”.
Или:
“Повече не идвай тук. Вече не говорим с теб.”
И всичко това. И спорове, и ужасен дух, който се изявява в споренето на хора върху подробностите, дадени от Бога. Представете си какво щеше да бъде, ако имаше още написани книги. Щеше да има дори още повече…? Спорове. Затова вероятно е милост това, че Бог казва:
“Чуйте. Ще пропуснете същността, ако ви претоваря с информация. Искам да ви кажа за нещо, което се нарича “живото Слово”. Тук ще ви дам достатъчно, за да можете да научите за Мен и да дойдете при Мен. И тогава ще имам връзка с вас, при която не навлизате във всички тези отклоняващи вниманието неща.”
И знаете ли, за жалост, понеже хората чувстват, че са експерти в писаното Слово, те чувстват, че са наистина добри християни. Защото знаят толкова много информация и толкова много подробности, и могат да обяснят Библията, и могат да отговорят на някого, и могат да опровергаят някого, и могат да докажат, че този брат греши и тази църква греши, и тази сестра греши. И съществува тази склонност да започнем да мислим:
“Аз съм един доста добър християнин.”
Знаете за какво говоря, нали? А за някои хора за жалост всъщност е вярно обратното. Някои хора чувстват, че не са добри християни, защото не могат да цитират Библията с готовност, не могат наистина да проповядват, не могат да идат и да спечелят спор с някого. И те чувстват, че са по-нисши християни. Знаете ли за какво говоря? Не това е мярката за християнство. Това е мярката за…? Това колко информация знаете. Информацията не е християнство. Информацията трябва да ни доведе до личност.
Но това е начинът, по който мислим като хора. Така ли е?
Някои хора казват:
“Не мога да изнеса библейски курс на някого. Ами ако той ми зададе въпрос, на който не мога да отговоря? Но погледни онзи брат там. Само ако бях като него. Той познава Библията толкова добре. Колко голям светия! Само ако бях като него.”
Съгласни ли сте? Много пъти мислим така. И това, братя и сестри, е една печална измама. Бог не иска вашата връзка с Него да бъде копие на този брат, на тази сестра или на този човек, към когото гледате с възхищение. Бог иска тя да бъде лично за вас и за Него. Затова казвам, че Библията е писмената форма на Божието слово, но живата форма е дух, тя е живот. Това е връзката, която Бог желае да има с вас.
Нека погледнем с вас още един пример. Йоан 17 гл. Йоан 17 гл. Всички знаем този стих, но искам да го прочетем. Йоан 17:17. Ако започна стиха, ще можете да го довършите. Знам това. Йоан 17:17. И това се намира в молитвата на Христос. Затова то е с червен текст и спада към категорията на молитвите. Исус, молейки се на Своя Отец, казва:
“Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина.”
Така ли е? Знаем стиха. За какво говори Исус тук?
“Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина.”
Знаете ли, чувал съм този стих да се цитира толкова много и ето как се прилага той в общ план (аз дори вярвах в това)…
[Звучи аларма. Надявам се, че това не означава, че ще идват пожарни. Добре. Спря.]
И така, какво има предвид Той? Какво има предвид Той, когато казва,
“освети ги чрез истината; Твоето слово е истина”?
Ето как разбират това повечето хора:
“Знаете ли, когато чета Библията повече и я изследвам, ще бъда осветен. Ако провеждам сутрешно богослужение и изследвам Библията и я чета.”
И хората ще кажат:
“Знаеш ли, братко, ето: “Освети ги чрез истината.” А какво е истината” “Твоето слово е истина.” Това е Божието слово. Необходимо е да четеш Божието слово и да станеш експерт в Божието слово, и да се запознаеш с Божието слово. И знаеш ли какво? Ако дори запаметяваш Божието слово наизуст, уау, наистина постигаш напредък в своето пътуване в освещението.”
Запознати ли сте с това разсъждение или с това мислене? Може би вие мислите така. Не ми казвайте. Не ми казвайте, ако мислите така. Съгласни ли сте? Но това се среща често. Преди аз мислех така. Вече не го правя. Мислех така.
За какво говори Исус, когато казва
“освети ги чрез истината; Твоето слово е истина”?
Той говори, братя и сестри, за живото Слово, за Духа, Който дава живот, Който освещава. Четенето на думи и на мастило върху хартия никога не е осветило или не освещава никого. Знаете ли това? Никога не може. Доктрините не освещават никого. Библейските тълкувания не освещават никого. Исус не говореше за това. Нека ви покажа за какво говореше Той и тогава ще ви покажа примери за какво говорех.
Знаете ли… Но не ме разбирайте погрешно. Всички тези неща са добри. Не ги отхвърлям. Четенето на Библията, изследването на Библията, сутрешното богослужение, запаметяването на Библията – всички тези неща са добри. Но ето въпроса: те не са обобщението на това как изглежда една връзка с Бога. Можете да имате всички тези неща и все пак да не успявате да имате връзка с Бога. Това е смисълът, който предавам. Следите ли?
Какво е освещението, за което говори Исус тук?
1 Коринтяни 1:30 ни казва това. 1 Коринтяни 1:30. Когато казва
“освети ги чрез истината; Твоето слово е истина”,
за какво говори Той?
1 Коринтяни 1:30. Тук апостол Павел казва:
“А от Него сте вие в Христос Исус, Който стана за нас мъдрост от Бога и правда, и освещение, и изкупление.”
Добре. Прекъснете и помислете: Кой стана за нас освещение, според този стих? Казва се:
“А от него [от Отец] сте вие в Христос Исус, Който стана за нас… от Бога”
всички тези неща. Освещението е едно от тях. Бог е направил Христос наше…? Освещение. Така биваме осветени. Чрез личност. Чрез един осветен живот. Чрез Дух, Който освещава. Всичко това е Христос. Това е много по-различно, отколкото да мислим, че биваме осветени чрез…? Мастило върху хартия. Сега това е личност. За това говореше Христос, когато казваше
“освети ги чрез истината; Твоето слово е истина”.
Кой е Божието слово? Знаем това. Словото е…? Христос. И Библията ни казва, че Божието слово е…?
Живо и действено, и по-остро от всеки двуостър меч (Евреи 4:12).
Какво е това живо Слово? Това е Христос. То е личност. Казва се:
“Освети ги чрез...”? “...истината.” Така ли е? “Твоето слово е истина.”
Искам да помислим и за това, защото много пъти сме склонни да мислим, че истината се състои в представи, тълкувания, становища, доктринални учения. И много пъти, когато кажем “истина”, говорим за това и казваме:
“Дали този брат вярва в истината?”
А имаме предвид:
“Дали той вярва в нещата, в които вярваме ние - за състоянието на мъртвите, за съботата и т.н.?”
Така ли е? Така говорим за истината.
Според Исус, Той каза, че истината всъщност не е само това. Той каза:
“Аз съм пътят, истината и животът” (Йоан 14:6).
Следователно, според Исус какво представлява истината? Самият Той. Истината е личност. Не говорим за истината така, нали? Истината е личност. Това е Той, Христос. Така че когато имате истината, това е да имате Христос. Така че когато казва
“освети ги чрез истината; Твоето слово е истина”,
Той говори за една жива опитност, за една връзка, която ви преобразява чрез тази личност. Той не говори за мастило върху хартия. Мастилото върху хартията ви казва за Него, за да можете да…? Дойдете при Него. Ако пренебрегнете да направите това, Словото ще ви ползва с…? Нищо.
Нека ви покажа пример за това, за което говоря. Йоан 5 гл. Йоан 5 гл. Йоан 5:39. Чета от превода на Библията на крал Яков, от превода на крал Яков, но в началото на този стих липсва една дума, затова ще я добавя. Ако имате друг превод, тя ще бъде налична. Но това е стих, който често се разбира погрешно. Йоан 5:39. В превода на крал Яков стихът започва като казва:
“Изпитвайте...”
Така ли е? Но има липсваща дума от гръцки, от оригинала. Всъщност би трябвало там да се намира думата “вие”. Така четем Йоан 5:39:
“ВИЕ изследвате Писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот и те са, които свидетелстват за Мен, и въпреки това не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.”
“Чуйте. Ще пропуснете същността, ако ви претоваря с информация. Искам да ви кажа за нещо, което се нарича “живото Слово”. Тук ще ви дам достатъчно, за да можете да научите за Мен и да дойдете при Мен. И тогава ще имам връзка с вас, при която не навлизате във всички тези отклоняващи вниманието неща.”
И знаете ли, за жалост, понеже хората чувстват, че са експерти в писаното Слово, те чувстват, че са наистина добри християни. Защото знаят толкова много информация и толкова много подробности, и могат да обяснят Библията, и могат да отговорят на някого, и могат да опровергаят някого, и могат да докажат, че този брат греши и тази църква греши, и тази сестра греши. И съществува тази склонност да започнем да мислим:
“Аз съм един доста добър християнин.”
Знаете за какво говоря, нали? А за някои хора за жалост всъщност е вярно обратното. Някои хора чувстват, че не са добри християни, защото не могат да цитират Библията с готовност, не могат наистина да проповядват, не могат да идат и да спечелят спор с някого. И те чувстват, че са по-нисши християни. Знаете ли за какво говоря? Не това е мярката за християнство. Това е мярката за…? Това колко информация знаете. Информацията не е християнство. Информацията трябва да ни доведе до личност.
Но това е начинът, по който мислим като хора. Така ли е?
Някои хора казват:
“Не мога да изнеса библейски курс на някого. Ами ако той ми зададе въпрос, на който не мога да отговоря? Но погледни онзи брат там. Само ако бях като него. Той познава Библията толкова добре. Колко голям светия! Само ако бях като него.”
Съгласни ли сте? Много пъти мислим така. И това, братя и сестри, е една печална измама. Бог не иска вашата връзка с Него да бъде копие на този брат, на тази сестра или на този човек, към когото гледате с възхищение. Бог иска тя да бъде лично за вас и за Него. Затова казвам, че Библията е писмената форма на Божието слово, но живата форма е дух, тя е живот. Това е връзката, която Бог желае да има с вас.
Нека погледнем с вас още един пример. Йоан 17 гл. Йоан 17 гл. Всички знаем този стих, но искам да го прочетем. Йоан 17:17. Ако започна стиха, ще можете да го довършите. Знам това. Йоан 17:17. И това се намира в молитвата на Христос. Затова то е с червен текст и спада към категорията на молитвите. Исус, молейки се на Своя Отец, казва:
“Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина.”
Така ли е? Знаем стиха. За какво говори Исус тук?
“Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина.”
Знаете ли, чувал съм този стих да се цитира толкова много и ето как се прилага той в общ план (аз дори вярвах в това)…
[Звучи аларма. Надявам се, че това не означава, че ще идват пожарни. Добре. Спря.]
И така, какво има предвид Той? Какво има предвид Той, когато казва,
“освети ги чрез истината; Твоето слово е истина”?
Ето как разбират това повечето хора:
“Знаете ли, когато чета Библията повече и я изследвам, ще бъда осветен. Ако провеждам сутрешно богослужение и изследвам Библията и я чета.”
И хората ще кажат:
“Знаеш ли, братко, ето: “Освети ги чрез истината.” А какво е истината” “Твоето слово е истина.” Това е Божието слово. Необходимо е да четеш Божието слово и да станеш експерт в Божието слово, и да се запознаеш с Божието слово. И знаеш ли какво? Ако дори запаметяваш Божието слово наизуст, уау, наистина постигаш напредък в своето пътуване в освещението.”
Запознати ли сте с това разсъждение или с това мислене? Може би вие мислите така. Не ми казвайте. Не ми казвайте, ако мислите така. Съгласни ли сте? Но това се среща често. Преди аз мислех така. Вече не го правя. Мислех така.
За какво говори Исус, когато казва
“освети ги чрез истината; Твоето слово е истина”?
Той говори, братя и сестри, за живото Слово, за Духа, Който дава живот, Който освещава. Четенето на думи и на мастило върху хартия никога не е осветило или не освещава никого. Знаете ли това? Никога не може. Доктрините не освещават никого. Библейските тълкувания не освещават никого. Исус не говореше за това. Нека ви покажа за какво говореше Той и тогава ще ви покажа примери за какво говорех.
Знаете ли… Но не ме разбирайте погрешно. Всички тези неща са добри. Не ги отхвърлям. Четенето на Библията, изследването на Библията, сутрешното богослужение, запаметяването на Библията – всички тези неща са добри. Но ето въпроса: те не са обобщението на това как изглежда една връзка с Бога. Можете да имате всички тези неща и все пак да не успявате да имате връзка с Бога. Това е смисълът, който предавам. Следите ли?
Какво е освещението, за което говори Исус тук?
1 Коринтяни 1:30 ни казва това. 1 Коринтяни 1:30. Когато казва
“освети ги чрез истината; Твоето слово е истина”,
за какво говори Той?
1 Коринтяни 1:30. Тук апостол Павел казва:
“А от Него сте вие в Христос Исус, Който стана за нас мъдрост от Бога и правда, и освещение, и изкупление.”
Добре. Прекъснете и помислете: Кой стана за нас освещение, според този стих? Казва се:
“А от него [от Отец] сте вие в Христос Исус, Който стана за нас… от Бога”
всички тези неща. Освещението е едно от тях. Бог е направил Христос наше…? Освещение. Така биваме осветени. Чрез личност. Чрез един осветен живот. Чрез Дух, Който освещава. Всичко това е Христос. Това е много по-различно, отколкото да мислим, че биваме осветени чрез…? Мастило върху хартия. Сега това е личност. За това говореше Христос, когато казваше
“освети ги чрез истината; Твоето слово е истина”.
Кой е Божието слово? Знаем това. Словото е…? Христос. И Библията ни казва, че Божието слово е…?
Живо и действено, и по-остро от всеки двуостър меч (Евреи 4:12).
Какво е това живо Слово? Това е Христос. То е личност. Казва се:
“Освети ги чрез...”? “...истината.” Така ли е? “Твоето слово е истина.”
Искам да помислим и за това, защото много пъти сме склонни да мислим, че истината се състои в представи, тълкувания, становища, доктринални учения. И много пъти, когато кажем “истина”, говорим за това и казваме:
“Дали този брат вярва в истината?”
А имаме предвид:
“Дали той вярва в нещата, в които вярваме ние - за състоянието на мъртвите, за съботата и т.н.?”
Така ли е? Така говорим за истината.
Според Исус, Той каза, че истината всъщност не е само това. Той каза:
“Аз съм пътят, истината и животът” (Йоан 14:6).
Следователно, според Исус какво представлява истината? Самият Той. Истината е личност. Не говорим за истината така, нали? Истината е личност. Това е Той, Христос. Така че когато имате истината, това е да имате Христос. Така че когато казва
“освети ги чрез истината; Твоето слово е истина”,
Той говори за една жива опитност, за една връзка, която ви преобразява чрез тази личност. Той не говори за мастило върху хартия. Мастилото върху хартията ви казва за Него, за да можете да…? Дойдете при Него. Ако пренебрегнете да направите това, Словото ще ви ползва с…? Нищо.
Нека ви покажа пример за това, за което говоря. Йоан 5 гл. Йоан 5 гл. Йоан 5:39. Чета от превода на Библията на крал Яков, от превода на крал Яков, но в началото на този стих липсва една дума, затова ще я добавя. Ако имате друг превод, тя ще бъде налична. Но това е стих, който често се разбира погрешно. Йоан 5:39. В превода на крал Яков стихът започва като казва:
“Изпитвайте...”
Така ли е? Но има липсваща дума от гръцки, от оригинала. Всъщност би трябвало там да се намира думата “вие”. Така четем Йоан 5:39:
“ВИЕ изследвате Писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот и те са, които свидетелстват за Мен, и въпреки това не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.”
Виждате ли, много пъти четем 39 ст. като мислим, че Исус дава указание или заповед:
“Изследвайте Писанията.”
Исус не издава заповед. Той коментира поведението на фарисеите. Той казва:
“Слушайте: вие изследвате Писанията и мислите, че в тях имате вечен живот, но те свидетелстват за Мен, а вие не желаете да дойдете при Мен.”
Какво прави Исус тук? Той съпоставя Словото, писаното Слово, с…? Живото Слово, със самия Себе Си. И Той казва:
“Можете да имате едното и все пак да пропуснете да имате...”? “...другото.”
Ето какво се случва много пъти днес, братя и сестри, когато станем експерти в писаното Слово, а не знаем нищо за живото Слово. Ние всъщност сме…? Фарисеи. Имахте цял народ, който беше експерт по тогавашната Библия. И той я изследваше денем и нощем. Той имаше цели училища за дебати, училище на този равин и на този учител, и на този тук, и те спореха денем и нощем за всички подробности в Библията.
А Исус каза:
“Слушайте: вие изследвате Писанието [а те бяха добри в това] и мислите, че в тях имате вечен живот.”
И е вярно. Писанията ни казват за вечния живот. Но Той в основни линии им казваше:
“Вечният живот не се намира в тази книга.”
Така ли е?
“Вие мислите, че имате вечен живот като изследвате Писанията. Но вие пренебрегвате да дойдете при Мен.”
Вечният живот може да се намери, когато отидете при Христос. Писанията ви казват за Христос. Ако спрете тук, няма да намерите вечен живот. Затова казвам, че мастило върху хартия не дава живот на никого. Не може. А много пъти разбираме това погрешно и се отнасяме към Библията по начин, по който трябва да се отнасяме към Христос. Но държим Христос на разстояние, може би като историческа фигура, и се увличаме толкова много в информацията. И това е предизвикателството и призивът ми към вас днес, братя и сестри. Само Христос е нашето освещение. Само Христос, живият Христос, е Този, Който може всъщност да ни даде вечен живот.
Така че ако сте честни, ако сте честни със себе си, ако аз съм честен със себе си, имаме проблем, нали? Имаме сериозен проблем. Склонни сме към това фарисейско заболяване – т.е. да станем експерти по Словото и да станем толкова учени по него, че в крайна сметка да убием живото Слово.
Забелязвате ли какво се случи? Експертите по Библията убиха Христос. Вашето експертно познание по Божието слово може всъщност да се превърне в препятствието между вас и Христос. Осъзнавате ли това? Теорията на истината може да ви държи настрана от личността Истина. Защо? Защото спирате там. Можете да мислите:
“Знам тази истина. Слава на Бога. Това е прекрасно. Всичко е наред”
и т.н.
И мислите, че истината се състои просто в това да имате всичките тези представи и всички тези правилни тълкувания на Писанието.
Братя и сестри, ако тези неща не успяват да ви доведат до Христос, до жива връзка, тогава имате…? Измама. Вие не сте по-добър от…? Фарисеите. Това е много графична илюстрация. Фарисеите буквално убиха Христос. Експертите по Библията убиха Христос. Същото може да се случи с нас, в нашата опитност – да Го държим на разстояние, при което сме…? Незапознати с Него. Чужди към Него. И има група хора (по-рано погледнахме това), които в последните дни ще отидат при Христос и ще кажат:
“Господи, Господи! Не направихме ли всичко това?” А Христос казва: “Никога не съм ви познавал.”
Те трябва да са имали връзка с…? Само с книга. Така ли е? И те правиха също така много неща. Но я нямаше връзката с Христос. И така, с това искам да отправя предизвикателство към вас, братя и сестри.
Ето някои факти.
Какво каза? На…? На Автора на Словото – вярно е, за това се отнася всичко, за Автора на Словото. Така че... Да, можем да пренебрегнем да стигнем до Автора на Словото. Увличаме се само в Словото. Словото трябва да ни доведе при Автора. Не е като Авторът да е умрял и ни е оставил книга, и да ни е казал: “Ето.” Не. Той живее и книгата трябва да ни насочва към Него. И това е смисълът, който предавам днес. Искам да споделя два факта.
Енох ходи с Бога, нали? Коя Библия притежаваше Енох? Той имаше живото Слово. Така ли е? Той нямаше Библия като нас. Той ходеше с Бога.
Авраам беше Божий приятел. Коя Библия четеше той? Той нямаше книга, записана върху свитък в някоя пещера. Той имаше жива връзка с Бога.
За това става дума, братя и сестри.
Понякога Библията е разбирана толкова неправилно, че тя застава между нас и Бога (което е доста удивително). Ако не ми вярвате, прочетете онова, което тъкмо прочетохме. Имахме цял народ, при който Библията в крайна сметка се оказа препятствието между него и Христос. Дотолкова, че когато народът видя живия Христос, той Го уби като използваше писаното Слово. Той каза:
“Според нашия закон Той е виновен.”
Те го тълкуваха погрешно.
И така, не искам да оставям погрешното впечатление, че не ви е нужна Библията, просто да я затворите и да я оставите на рафта.
“Имам живото Слово. Това е всичко. Готов съм.”
Бог няма да ви води чрез Духа Си в противовес на Своето писано Слово. Ясно ли е? Не искам да пропускаме това. Защото то се случва понякога. Споделям някои неща с хора, особено с хора с петдесятническо убеждение или от тези среди, и те са много навътре във въпроса за Духа. Те казват:
“Духът ми казва това. Духът ми казва онова” и т.н.
И да кажем, например, че споделите с тях нещо като истината за съботата, от Библията. А те казват:
“Да, но знаеш ли, Духът ми каза, че това не е за мен.”
Чували ли сте това? Случва се.
“Това е за вас, но не и за мен. Аз съм воден от Духа християнин и това не е за мен.”
Бог няма да ви води чрез Духа Си в противовес на Словото Си. Това е измама. Не допускайте грешка. Затова не се опитвам да насърчавам идеята:
“Затворете Библията и просто тръгнете и каквито и ветрове да дойдат до ума ви, всички те са от Бога и във всичко сте готови.”
Това е една опасна измама. Но страхът ни да бъдем такива понякога ни ограничава в това просто да се придържаме в рамките на Библията и да не отиваме по-далеч. И никога не чуваме слово от Бога. И това е въпросът, с който искам да отправя предизвикателство към вас днес. Следите ли? И така, това е ключовият момент.
Бог желае тази връзка с вас и с мен, братя и сестри. А понякога това е доста печално. Понякога поглеждам към нас и говорим с някои хора на лагера. И има всякакви представи, всякакви доктрини, които се носят из въздуха. Така ли е? И групи, които се разделят, и хора спорят, и хора водят дебати, и като че много пъти ние сме куп препиращи се саможиви хора. Така ли е? И наистина е печално. Обезсърчително е. И съм убеден, че до голяма степен това съществува поради липсата на живото Слово. Опитваме се да запълним празнотата с нещо. Казваме си:
“Но има нещо, което липсва. Има нещо повече. Може би... Може би това са празниците. Да! Може би това са празниците. Просто трябва да пазим празниците и всичко ще бъде наред.”
Или каквото и да е. Може би това са лунарните съботи. Може би това са еврейските имена. Може би е разпятието в сряда. Може би е: “Бог не убива.”
Каквото и да е, този глад, това търсене, е показател, че има нещо липсващо. Ясно е, нали? Има празнота и ние се опитваме да запълним празнотата с нещо. Така че какво търсим? Някое друго тълкувание, някоя друга доктрина, някое друго учение, някоя друга идея. Не това е отговорът, братя и сестри. И тогава един човек възприема една идея, а друг – не. И седим и спорим за това. И казваме:
“Не, аз съм по-близо до Бога. Не, не, не. Сега сме в истината. По-близо сме до 144-те хиляди. Горко на вас.”
Така ли е? Това е начин на мислене, който съществува. Това е напаст сред нас. Споделям с вас мнението, че причината за това е, че има оскъдица за живото Слово. Защото всичко, върху което се съсредоточаваме, е писаното Слово. И спорим, водим дебати, тичаме насам, тичаме натам. А много от тези идеи са пълни безсмислици. Те дори не са библейски. Ясно е, нали? А толкова много хора се увличат по тях, откровено, защото е налице това усещане, че има още нещо, от което се нуждаем. Онова “повече”, от което се нуждаем, братя и сестри, не са повече доктрини, не е по-добро тълкувание, а е да дойдем при живото Слово, при Божия Син. Когато познаваме Божия Син, Неговото обещание е, че Духът ще ни води и направлява във всяка истина. Така биваме осветени. Не е:
“О, открихме това тълкувание. Открихме това, което липсваше. И, о…”
А за жалост това придава усещане за духовна гордост. И ние също сме склонни към него, знаете. Вярваме в истината за Бога, а ги има всички тези хора, които вярват в Триединството. Така ли е? Те ни надминават по брой, при това многократно. И понякога можем да бъдем изкушени да изпитваме определено усещане на духовна гордост.
“Аз съм в истината, а те не са.”
И това е опасно. Защото истината не се състои само в идеите. Идеите няма да ви спасят. Бог няма да разполага със списък с отметки при небесната порта, с всички правилни доктрини, и да ви проверява:
“Брат Мъри, дали вярваше в това? И сестра [еди-коя си], ти вярваше ли в онова? Вярваше ли в това? О, не вярваше ли? Съжалявам. Насам!”
Не така работи това. Не така работи това. Но много пъти точно по този начин то работи в нашия ум. Така ли е? И съдим другите въз основа на това. И ставаме много осъдителни, много фарисейски християни, като мислим, че сме християни. Затова тази сутрин искам да ви кажа за Исус. И това е едно предизвикателство, което искам да отправя към вас. Не можем да запълним празнотата с нищо друго, освен…? Христос, живия Христос. Искам да завърша с цитат, за който се надявам, че ще бъде насърчение за вас. Той е много голямо насърчение за мен И ще оставя изследването дотук. Цитатът е от “Притчи Христови”, стр. 129. Забележете какво се казва там:
“Нашият живот трябва да се свърже с Христовия. Ние трябва постоянно да черпим от Него, за да се храним от Него, живият хляб, който слезе от небето; да черпим винаги от чистия извор, който раздава непрекъснато изобилните си богатства. Ако по всяко време поставяме Господ пред себе си, като позволяваме на сърцата си да изливат хваление и благодарност пред Него, ще имаме едно постоянно обновление в религиозния си живот. Молитвите ни ще приемат формата на разговор с Бога като с приятел. Той ще изрече лично за нас своите тайни. Често ще ни спохожда сладостно, радостно чувство от присъствието на Исус. Неведнъж сърцата ни ще горят така, сякаш Той се е приближил, за да общува с нас както с Енох. Когато това е действителното преживяване на един християнин, в неговия живот се вижда простота, кротост, мекота и смиреност на сърцето, което показва на всички с кого е свързан и изявява, че е бил с Исус и се е учил от Него.”
Не е ли силно? Това не ви ли вдъхновява? Няма да ви питам дали това е вашата опитност, но мога да бъда сигурен, че ако ви попитам, “искате ли тази опитност да бъде ваша”, всеки ще каже: “Да.”
Така че това е предизвикателството, братя и сестри. Това е въпросът. Живее ли Христос във вас? Чувате ли някога слово от Него? И дали вашият живот е проповед с червен текст? Проповедта с червен текст не е онова, което ви казах днес. Проповедта с червен текст е предназначена да бъде…? Вашият живот, където Христос продължава да говори. Той е живият Христос и Той привлича други към Себе Си.
Ще оставя изследването дотук. Ще ви приканя да коленичите с мен и ще завършим с молитва.
На Бога да бъде славата!
“Даром сте приели, даром давайте!”
Предоставя се разрешение за копиране и разпространение.
Revelation1412.org.
“Изследвайте Писанията.”
Исус не издава заповед. Той коментира поведението на фарисеите. Той казва:
“Слушайте: вие изследвате Писанията и мислите, че в тях имате вечен живот, но те свидетелстват за Мен, а вие не желаете да дойдете при Мен.”
Какво прави Исус тук? Той съпоставя Словото, писаното Слово, с…? Живото Слово, със самия Себе Си. И Той казва:
“Можете да имате едното и все пак да пропуснете да имате...”? “...другото.”
Ето какво се случва много пъти днес, братя и сестри, когато станем експерти в писаното Слово, а не знаем нищо за живото Слово. Ние всъщност сме…? Фарисеи. Имахте цял народ, който беше експерт по тогавашната Библия. И той я изследваше денем и нощем. Той имаше цели училища за дебати, училище на този равин и на този учител, и на този тук, и те спореха денем и нощем за всички подробности в Библията.
А Исус каза:
“Слушайте: вие изследвате Писанието [а те бяха добри в това] и мислите, че в тях имате вечен живот.”
И е вярно. Писанията ни казват за вечния живот. Но Той в основни линии им казваше:
“Вечният живот не се намира в тази книга.”
Така ли е?
“Вие мислите, че имате вечен живот като изследвате Писанията. Но вие пренебрегвате да дойдете при Мен.”
Вечният живот може да се намери, когато отидете при Христос. Писанията ви казват за Христос. Ако спрете тук, няма да намерите вечен живот. Затова казвам, че мастило върху хартия не дава живот на никого. Не може. А много пъти разбираме това погрешно и се отнасяме към Библията по начин, по който трябва да се отнасяме към Христос. Но държим Христос на разстояние, може би като историческа фигура, и се увличаме толкова много в информацията. И това е предизвикателството и призивът ми към вас днес, братя и сестри. Само Христос е нашето освещение. Само Христос, живият Христос, е Този, Който може всъщност да ни даде вечен живот.
Така че ако сте честни, ако сте честни със себе си, ако аз съм честен със себе си, имаме проблем, нали? Имаме сериозен проблем. Склонни сме към това фарисейско заболяване – т.е. да станем експерти по Словото и да станем толкова учени по него, че в крайна сметка да убием живото Слово.
Забелязвате ли какво се случи? Експертите по Библията убиха Христос. Вашето експертно познание по Божието слово може всъщност да се превърне в препятствието между вас и Христос. Осъзнавате ли това? Теорията на истината може да ви държи настрана от личността Истина. Защо? Защото спирате там. Можете да мислите:
“Знам тази истина. Слава на Бога. Това е прекрасно. Всичко е наред”
и т.н.
И мислите, че истината се състои просто в това да имате всичките тези представи и всички тези правилни тълкувания на Писанието.
Братя и сестри, ако тези неща не успяват да ви доведат до Христос, до жива връзка, тогава имате…? Измама. Вие не сте по-добър от…? Фарисеите. Това е много графична илюстрация. Фарисеите буквално убиха Христос. Експертите по Библията убиха Христос. Същото може да се случи с нас, в нашата опитност – да Го държим на разстояние, при което сме…? Незапознати с Него. Чужди към Него. И има група хора (по-рано погледнахме това), които в последните дни ще отидат при Христос и ще кажат:
“Господи, Господи! Не направихме ли всичко това?” А Христос казва: “Никога не съм ви познавал.”
Те трябва да са имали връзка с…? Само с книга. Така ли е? И те правиха също така много неща. Но я нямаше връзката с Христос. И така, с това искам да отправя предизвикателство към вас, братя и сестри.
Ето някои факти.
Какво каза? На…? На Автора на Словото – вярно е, за това се отнася всичко, за Автора на Словото. Така че... Да, можем да пренебрегнем да стигнем до Автора на Словото. Увличаме се само в Словото. Словото трябва да ни доведе при Автора. Не е като Авторът да е умрял и ни е оставил книга, и да ни е казал: “Ето.” Не. Той живее и книгата трябва да ни насочва към Него. И това е смисълът, който предавам днес. Искам да споделя два факта.
Енох ходи с Бога, нали? Коя Библия притежаваше Енох? Той имаше живото Слово. Така ли е? Той нямаше Библия като нас. Той ходеше с Бога.
Авраам беше Божий приятел. Коя Библия четеше той? Той нямаше книга, записана върху свитък в някоя пещера. Той имаше жива връзка с Бога.
За това става дума, братя и сестри.
Понякога Библията е разбирана толкова неправилно, че тя застава между нас и Бога (което е доста удивително). Ако не ми вярвате, прочетете онова, което тъкмо прочетохме. Имахме цял народ, при който Библията в крайна сметка се оказа препятствието между него и Христос. Дотолкова, че когато народът видя живия Христос, той Го уби като използваше писаното Слово. Той каза:
“Според нашия закон Той е виновен.”
Те го тълкуваха погрешно.
И така, не искам да оставям погрешното впечатление, че не ви е нужна Библията, просто да я затворите и да я оставите на рафта.
“Имам живото Слово. Това е всичко. Готов съм.”
Бог няма да ви води чрез Духа Си в противовес на Своето писано Слово. Ясно ли е? Не искам да пропускаме това. Защото то се случва понякога. Споделям някои неща с хора, особено с хора с петдесятническо убеждение или от тези среди, и те са много навътре във въпроса за Духа. Те казват:
“Духът ми казва това. Духът ми казва онова” и т.н.
И да кажем, например, че споделите с тях нещо като истината за съботата, от Библията. А те казват:
“Да, но знаеш ли, Духът ми каза, че това не е за мен.”
Чували ли сте това? Случва се.
“Това е за вас, но не и за мен. Аз съм воден от Духа християнин и това не е за мен.”
Бог няма да ви води чрез Духа Си в противовес на Словото Си. Това е измама. Не допускайте грешка. Затова не се опитвам да насърчавам идеята:
“Затворете Библията и просто тръгнете и каквито и ветрове да дойдат до ума ви, всички те са от Бога и във всичко сте готови.”
Това е една опасна измама. Но страхът ни да бъдем такива понякога ни ограничава в това просто да се придържаме в рамките на Библията и да не отиваме по-далеч. И никога не чуваме слово от Бога. И това е въпросът, с който искам да отправя предизвикателство към вас днес. Следите ли? И така, това е ключовият момент.
Бог желае тази връзка с вас и с мен, братя и сестри. А понякога това е доста печално. Понякога поглеждам към нас и говорим с някои хора на лагера. И има всякакви представи, всякакви доктрини, които се носят из въздуха. Така ли е? И групи, които се разделят, и хора спорят, и хора водят дебати, и като че много пъти ние сме куп препиращи се саможиви хора. Така ли е? И наистина е печално. Обезсърчително е. И съм убеден, че до голяма степен това съществува поради липсата на живото Слово. Опитваме се да запълним празнотата с нещо. Казваме си:
“Но има нещо, което липсва. Има нещо повече. Може би... Може би това са празниците. Да! Може би това са празниците. Просто трябва да пазим празниците и всичко ще бъде наред.”
Или каквото и да е. Може би това са лунарните съботи. Може би това са еврейските имена. Може би е разпятието в сряда. Може би е: “Бог не убива.”
Каквото и да е, този глад, това търсене, е показател, че има нещо липсващо. Ясно е, нали? Има празнота и ние се опитваме да запълним празнотата с нещо. Така че какво търсим? Някое друго тълкувание, някоя друга доктрина, някое друго учение, някоя друга идея. Не това е отговорът, братя и сестри. И тогава един човек възприема една идея, а друг – не. И седим и спорим за това. И казваме:
“Не, аз съм по-близо до Бога. Не, не, не. Сега сме в истината. По-близо сме до 144-те хиляди. Горко на вас.”
Така ли е? Това е начин на мислене, който съществува. Това е напаст сред нас. Споделям с вас мнението, че причината за това е, че има оскъдица за живото Слово. Защото всичко, върху което се съсредоточаваме, е писаното Слово. И спорим, водим дебати, тичаме насам, тичаме натам. А много от тези идеи са пълни безсмислици. Те дори не са библейски. Ясно е, нали? А толкова много хора се увличат по тях, откровено, защото е налице това усещане, че има още нещо, от което се нуждаем. Онова “повече”, от което се нуждаем, братя и сестри, не са повече доктрини, не е по-добро тълкувание, а е да дойдем при живото Слово, при Божия Син. Когато познаваме Божия Син, Неговото обещание е, че Духът ще ни води и направлява във всяка истина. Така биваме осветени. Не е:
“О, открихме това тълкувание. Открихме това, което липсваше. И, о…”
А за жалост това придава усещане за духовна гордост. И ние също сме склонни към него, знаете. Вярваме в истината за Бога, а ги има всички тези хора, които вярват в Триединството. Така ли е? Те ни надминават по брой, при това многократно. И понякога можем да бъдем изкушени да изпитваме определено усещане на духовна гордост.
“Аз съм в истината, а те не са.”
И това е опасно. Защото истината не се състои само в идеите. Идеите няма да ви спасят. Бог няма да разполага със списък с отметки при небесната порта, с всички правилни доктрини, и да ви проверява:
“Брат Мъри, дали вярваше в това? И сестра [еди-коя си], ти вярваше ли в онова? Вярваше ли в това? О, не вярваше ли? Съжалявам. Насам!”
Не така работи това. Не така работи това. Но много пъти точно по този начин то работи в нашия ум. Така ли е? И съдим другите въз основа на това. И ставаме много осъдителни, много фарисейски християни, като мислим, че сме християни. Затова тази сутрин искам да ви кажа за Исус. И това е едно предизвикателство, което искам да отправя към вас. Не можем да запълним празнотата с нищо друго, освен…? Христос, живия Христос. Искам да завърша с цитат, за който се надявам, че ще бъде насърчение за вас. Той е много голямо насърчение за мен И ще оставя изследването дотук. Цитатът е от “Притчи Христови”, стр. 129. Забележете какво се казва там:
“Нашият живот трябва да се свърже с Христовия. Ние трябва постоянно да черпим от Него, за да се храним от Него, живият хляб, който слезе от небето; да черпим винаги от чистия извор, който раздава непрекъснато изобилните си богатства. Ако по всяко време поставяме Господ пред себе си, като позволяваме на сърцата си да изливат хваление и благодарност пред Него, ще имаме едно постоянно обновление в религиозния си живот. Молитвите ни ще приемат формата на разговор с Бога като с приятел. Той ще изрече лично за нас своите тайни. Често ще ни спохожда сладостно, радостно чувство от присъствието на Исус. Неведнъж сърцата ни ще горят така, сякаш Той се е приближил, за да общува с нас както с Енох. Когато това е действителното преживяване на един християнин, в неговия живот се вижда простота, кротост, мекота и смиреност на сърцето, което показва на всички с кого е свързан и изявява, че е бил с Исус и се е учил от Него.”
Не е ли силно? Това не ви ли вдъхновява? Няма да ви питам дали това е вашата опитност, но мога да бъда сигурен, че ако ви попитам, “искате ли тази опитност да бъде ваша”, всеки ще каже: “Да.”
Така че това е предизвикателството, братя и сестри. Това е въпросът. Живее ли Христос във вас? Чувате ли някога слово от Него? И дали вашият живот е проповед с червен текст? Проповедта с червен текст не е онова, което ви казах днес. Проповедта с червен текст е предназначена да бъде…? Вашият живот, където Христос продължава да говори. Той е живият Христос и Той привлича други към Себе Си.
Ще оставя изследването дотук. Ще ви приканя да коленичите с мен и ще завършим с молитва.
На Бога да бъде славата!
“Даром сте приели, даром давайте!”
Предоставя се разрешение за копиране и разпространение.
Revelation1412.org.
Текстът може да бъде изтеглен оттук!
RSS Feed
