Снимка: wordpress.com Ако някога е имало време, когато сме се нуждаели от вяра и духовно просветление, това е сега. Онези, които бдят с молитва и изследват Писанията ежедневно с усърдно желание да узнаят и извършат волята на Бог, няма да бъдат отклонени от никоя от измамите на Сатана...
Господ ще помогне на онези, които застават в защита на Неговата истина. Мнозина, които виждат светлината, няма да я приемат, страхувайки се да се доверят на Господ. Исус казва: „Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото? Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях? И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си? И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят, нито предат; но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях.” [Матей 6:25-29]
Господ ще помогне на онези, които застават в защита на Неговата истина. Мнозина, които виждат светлината, няма да я приемат, страхувайки се да се доверят на Господ. Исус казва: „Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото? Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират: и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях? И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си? И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят, нито предат; но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях.” [Матей 6:25-29]
Великият Майстор художник се е погрижил за красивите неща в природата... Той е дал деликатната окраска на цветята и ако е направил толкова много за едно просто цвете, „което днес го има, а утре го хвърлят в пещ, не ще ли много повече да облича вас маловерци”? „Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.” (Матей 6:30, 33)
Божията грижа за нас
Бог толкова възлюби света, че отдаде единородния Си Син (на смърт), за да изкупи човека от силата на Сатана; и няма ли Той да се грижи за човек, оформен по Негов образ?... Нашият небесен Отец няма да остави децата си, които са положили доверието си в Него и залагат на обещанията Му... Той разбира всяко обстоятелство в живота ни. Вижда и знае в какво сме поставени. Запознат е с всичките ни скърби и мъки. Познава всеки от нас по име и е развълнуван от немощите ни, защото Той е бил изкушен по всички точки както сме ние и знае как да подкрепи онези, които са изкушавани. Исус е нашият Помощник и Той ще се погрижи за всички, които Му се доверяват.
Изграждане на увереност в Него
Бог ни е поверил лично таланти, които трябва да бъдат увеличавани чрез употреба. Предоставен ни е разум, с който да прославяме Бог. Във всичко трябва да показваме верността си към Него. Силите не са ни дадени просто, за да бъдат използвани за нас. Те трябва да бъдат използвани, за да постигнат определени цели, да обичаме Бог изцяло и ближния си както себе си [Лука 10:27]. Християнските принципи трябва да бъдат вплетени в живота и опита ни. Животът, който сега живеем, трябва да бъде чрез вяра в Божия Син. Трябва да живеем за удовлетворение на Христос; живеейки така, вярата и увереността ни в Него ще се усилват ден след ден. Ще схванем какво Той е направил за нас и какво желае да направи за нас, и ще придобием бодрост, както и горещо желание да направим нещо, за да изразим любовта си към Исус. Така правенето на това ще се превърне в навик. Няма да се съмняваме в това дали ще се покорим, но ще следваме светлината и ще работим делото на Христос. Няма да се грижим за удобството, нито ще оспорваме това дали временните ни интереси ще бъдат задоволени, ако се покорим. Онези, които обичат Христос, ще обичат да се покоряват към всички Негови заповеди. Те ще изследват Библията отблизо, за да узнаят учението. Нищо освен истината няма да ги удовлетворява, защото те са Христовите представители на земята.
Да стоим твърдo
Христос заяви: „Аз Съм пътят, истината и животът” [Йоан 14:6]. Неговите последователи трябва да бъдат възможно най-подобни на Него. Не можем да говорим, както е говорил Той и все пак трябва да подражаваме на Него, защото Той е нашият образец. Не трябва да издигаме фалшиви светлини, нито да представяме ереси за истина. Трябва да знаем, че всяка позиция, която заемаме, може да бъде подкрепена от Божието слово.
Искаме истината по всеки въпрос. Искаме я неподправена с грешка и незамърсена от максимите, обичаите и мненията на света. Искаме истината с цялото ѝ неудобство. Приемането на истината винаги включва кръст. Но Исус отдаде живота Си в жертва за нас и не трябва ли да Му дадем най-добрите си чувства, най-светите си стремежи, най-пълната си служба? Трябва да носим игото на Христос, трябва да вдигнем бремето на Христос; но Величието на небето заявява, че Неговото иго е благо и бремето Му – леко [Матей 11:29, 30]. Трябва ли да избягваме себеотрицателната част от религията? Трябва ли да избягваме саможертвата и да се колебаем да се откажем от света с всичките му атракции? Трябва ли ние, за които Христос е направил толкова много, да бъдем слушатели, но е и извършители на Неговите думи? Трябва ли ние чрез равнодушния си, бездеен живот да отричаме вярата си и да засрамваме Христос да ни нарича Свои братя?...
Победоносното бъдеще
Никой няма да влезе в Светия град, Божия рай, ако не е победител – онези, които са се отделили от света и са застанали в защита на вярата, предадена някога на светиите, и са се борили в добрата битка на вярата, гледайки постоянно към „Исус начинателя и усъвършителя на вярата ни, Който, заради предстоящата Му радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол” [Евреи 12:2]. Тогава нека ние, както Христос, работим неегоистично, за да доведем душите до познание на истината. Цялото ни сърце, тяло, душа и сила са необходими в това дело и ако работим с преданост, без отношение към одобрението или цензурата на света, ще чуем “хубаво” [„Хубаво, добри и верни слуго! в малкото си бил верен, над многото ще те поставя, влез в радостта на господаря си” - Матей 25:31] от Величието на небето и ще получим короната, палмовата клонка на победа и белия лен, който е праведността на светиите.
Откъс от статия на Елън Уайт от сп. „The Advent Review and Sabbath Herald” от 25.08.1885, препечатана в сп. „Адвентен свят” (Adventist World) през 2008 год.
[скобите са добавени]
Божията грижа за нас
Бог толкова възлюби света, че отдаде единородния Си Син (на смърт), за да изкупи човека от силата на Сатана; и няма ли Той да се грижи за човек, оформен по Негов образ?... Нашият небесен Отец няма да остави децата си, които са положили доверието си в Него и залагат на обещанията Му... Той разбира всяко обстоятелство в живота ни. Вижда и знае в какво сме поставени. Запознат е с всичките ни скърби и мъки. Познава всеки от нас по име и е развълнуван от немощите ни, защото Той е бил изкушен по всички точки както сме ние и знае как да подкрепи онези, които са изкушавани. Исус е нашият Помощник и Той ще се погрижи за всички, които Му се доверяват.
Изграждане на увереност в Него
Бог ни е поверил лично таланти, които трябва да бъдат увеличавани чрез употреба. Предоставен ни е разум, с който да прославяме Бог. Във всичко трябва да показваме верността си към Него. Силите не са ни дадени просто, за да бъдат използвани за нас. Те трябва да бъдат използвани, за да постигнат определени цели, да обичаме Бог изцяло и ближния си както себе си [Лука 10:27]. Християнските принципи трябва да бъдат вплетени в живота и опита ни. Животът, който сега живеем, трябва да бъде чрез вяра в Божия Син. Трябва да живеем за удовлетворение на Христос; живеейки така, вярата и увереността ни в Него ще се усилват ден след ден. Ще схванем какво Той е направил за нас и какво желае да направи за нас, и ще придобием бодрост, както и горещо желание да направим нещо, за да изразим любовта си към Исус. Така правенето на това ще се превърне в навик. Няма да се съмняваме в това дали ще се покорим, но ще следваме светлината и ще работим делото на Христос. Няма да се грижим за удобството, нито ще оспорваме това дали временните ни интереси ще бъдат задоволени, ако се покорим. Онези, които обичат Христос, ще обичат да се покоряват към всички Негови заповеди. Те ще изследват Библията отблизо, за да узнаят учението. Нищо освен истината няма да ги удовлетворява, защото те са Христовите представители на земята.
Да стоим твърдo
Христос заяви: „Аз Съм пътят, истината и животът” [Йоан 14:6]. Неговите последователи трябва да бъдат възможно най-подобни на Него. Не можем да говорим, както е говорил Той и все пак трябва да подражаваме на Него, защото Той е нашият образец. Не трябва да издигаме фалшиви светлини, нито да представяме ереси за истина. Трябва да знаем, че всяка позиция, която заемаме, може да бъде подкрепена от Божието слово.
Искаме истината по всеки въпрос. Искаме я неподправена с грешка и незамърсена от максимите, обичаите и мненията на света. Искаме истината с цялото ѝ неудобство. Приемането на истината винаги включва кръст. Но Исус отдаде живота Си в жертва за нас и не трябва ли да Му дадем най-добрите си чувства, най-светите си стремежи, най-пълната си служба? Трябва да носим игото на Христос, трябва да вдигнем бремето на Христос; но Величието на небето заявява, че Неговото иго е благо и бремето Му – леко [Матей 11:29, 30]. Трябва ли да избягваме себеотрицателната част от религията? Трябва ли да избягваме саможертвата и да се колебаем да се откажем от света с всичките му атракции? Трябва ли ние, за които Христос е направил толкова много, да бъдем слушатели, но е и извършители на Неговите думи? Трябва ли ние чрез равнодушния си, бездеен живот да отричаме вярата си и да засрамваме Христос да ни нарича Свои братя?...
Победоносното бъдеще
Никой няма да влезе в Светия град, Божия рай, ако не е победител – онези, които са се отделили от света и са застанали в защита на вярата, предадена някога на светиите, и са се борили в добрата битка на вярата, гледайки постоянно към „Исус начинателя и усъвършителя на вярата ни, Който, заради предстоящата Му радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол” [Евреи 12:2]. Тогава нека ние, както Христос, работим неегоистично, за да доведем душите до познание на истината. Цялото ни сърце, тяло, душа и сила са необходими в това дело и ако работим с преданост, без отношение към одобрението или цензурата на света, ще чуем “хубаво” [„Хубаво, добри и верни слуго! в малкото си бил верен, над многото ще те поставя, влез в радостта на господаря си” - Матей 25:31] от Величието на небето и ще получим короната, палмовата клонка на победа и белия лен, който е праведността на светиите.
Откъс от статия на Елън Уайт от сп. „The Advent Review and Sabbath Herald” от 25.08.1885, препечатана в сп. „Адвентен свят” (Adventist World) през 2008 год.
[скобите са добавени]
RSS Feed
