„Светлина, която свети в тъмнина“
Revelation1412.org
Представя
Надежда в отчаянието
Надер Мансур
Чудесно е да можем да се съберем в събота, за да общуваме, да се покланяме заедно, да споделяме опитности и има нещо по отношение това, начина, по който то въздейства на нашето духовно благосъстояние – това да се събираме с вярващи и да общуваме заедно.
Revelation1412.org
Представя
Надежда в отчаянието
Надер Мансур
Чудесно е да можем да се съберем в събота, за да общуваме, да се покланяме заедно, да споделяме опитности и има нещо по отношение това, начина, по който то въздейства на нашето духовно благосъстояние – това да се събираме с вярващи и да общуваме заедно.
Искам да поговоря за нещо, което е пряко свързано с това. Какво е названието на тази версия на „Пътят към Христос“? „Мир над бурята“, нали? Да, това е хубаво заглавие за днешната вест, вероятно можем да го направим заглавие. Ще споделя с вас за какво се отнася темата с няколко истории. По време на световната война... имаше две световни войни, знаете, но по време на световните войни лекарите измислиха име за състояние, което наблюдаваха в затворнически лагери. Това беше болест, която наричаха „болест на бодливата тел“. Чували ли сте за това? Ограничеността на затворниците в затвори или затворнически лагери, които обикновено бяха с ограда с бодлива тел, причиняваше това. Един от симптомите беше невероятно усещане за безперспективност и безсмисленост у затворниците. Нищо, което би могъл да направи затворническият лагер, не би изгонило чувството за крайна безнадеждност у тези затворници. Те винаги осъзнаваха това ограждане с бодлива тел и изглежда тя смазваше всяка надежда за живот. Те понасяха силни чувства на самота, крайна безнадеждност, депресия и изолация. И това е разбираемо – не е приятно да се намира някой в такова нещо. Като че те губеха всякаква надежда и това беше толкова трудно, че много пъти тези затворници (това е наистина печално) слагаха край на живота си като се затичваха към бодливата тел, защото изгледът, перспективата за тях беше:
„По-добре да завърша живота си!“
Малко тъжно е, нямам намерение да депресирам когото и да е днес, но става дума за тази потискаща несигурност. Това е нещо действително – нещо действително, което се преживява не само от затворници.
Друго интересно събитие се случи, когато... спомням си, че преди няколко години популярният певец Майкъл Джексън умря, нали така? Спомняте ли си това? Не знам дали сте запознати... не дали сте фенове или нещо такова, не знам дали сте запознати, че по света бяха преброени 12-ма души, извършили самоубийство, когато чули новината, че той умрял. Очевидно те били фенове. Ние мислим, че това е напълно безумно, но помислете за това: 12-ма човека... може би млади хора, не знам подробностите, но те счели, че не си струва да се живее. Те били толкова победени от отчаяние, обезсърчение, каквото и да означавал той за тях, те помислили, че е по-добре да сложат край на живота си. Можете ли да си представите това? Това просто е невъзможно да бъде схванато. Какво би отвело някого до такова място? Въпросът се състои в това, че всеки се депресира или чувства отчаяние, в един или друг момент. И е интересно (и вие виждате това), че хората отговарят по различни начини на едно и също обстоятелство. Едно обстоятелство може да засегне някого, който ще се почувства депресиран и в отчаяние, и същото това обстоятелство може да не окаже същото въздействие върху някой друг. Така че биваме повлияни по различни начини. И това може да стане толкова непреодолимо, че понякога хората да чувстват, че единственото, което им остава да направят, е да сложат край на живота си. Това е доста шокиращо заключение, до което да се достигне. Въпросът се състои в това, че когато даден човек е депресиран или в отчаяние и е обезсърчен, това всъщност изкривява възгледа му за действителността. Искам да помним това. Когато изпитваме това крайно безпокойство поради каквато и да е травма или негативно преживяване, пред което сме изправени, то изменя нашето възприятие за действителността и в крайна сметка ние вземаме решения... някои от нас, които сме тук, поклащат глава сякаш си казват:
„Как е възможно някой да се самоубие заради смъртта на Майкъл Джексън? Това изглежда толкова нелепо.“
И наистина е нелепо, но действителността на тези клети, клети хора по някакъв начин била толкова засегната от това обстоятелство, че възприятието им за действителността било изменено, изгубили от поглед общата картина и взели решение. Това е нещо, за което всъщност говори Библията. Днес ще говорим и за Библията, а не само за тези неща, но в Библията имаме разказ за някого, който всъщност имал такова преживяване и се чувствал така, че просто му се искало да сложи край на живота си, намирал се в толкова голямо отчаяние и толкова голямо обезсърчение. Ще разгледаме историята и ще разгледаме факторите, допринесли за нея, а също така и факторите, които могат да помогнат на някого да излезе от него. В основни линии това е общ преглед на онова, което искам да разгледаме.
Няма да искам от вас да вдигнете ръка, ако сте се чувствали някога така или ако сте преминавали някога през такова преживяване, това е част от живота, гарантирана част от живота. И историята... Дори няма да питам дали можете да отгатнете, но може би мислите за коя история, за кой библейски герой говорим. Намира се в 3 Царе 19 гл. Нека погледнем този библейски доклад за някого, който почувствал толкова големи отчаяние и безнадеждност, че всъщност пожелал да сложи край на живота си. 3 Царе 19 гл. и там ще прочетем от първия стих нататък, стихове 1 до 4. Това е историята на Илия и тук ни се казва:
„И Ахаав съобщи на Езавел всичко, що бе сторил Илия, и как бе избил с меч всичките пророци. Тогава Езавел прати човек до Илия да каже: Така да ми направят боговете, да! и повече да притурят, ако утре, около тоя час, не направя твоя живот както живота на един от тях. А като видя това, Илия стана и отиде за живота си, и като дойде във Вирсавее Юдово, остави слугата си там. А сам той отиде на еднодневен път в пустинята, и дойде та седна под една смрика; и поиска за себе си да умре, казвайки: Доволно е, сега, Господи, вземи душата ми, защото не съм по-добър от бащите си.“
Това не е ли интересно? Не мислим обикновено за Илия като за човек, имал самоубийствени мисли, нали? Но ето гo там. Илия преживявал това изпитание и се почувствал сякаш му стига. Бил в толкова големи отчаяние и обезсърчение, че всъщност казал на Бога:
„Искам само да умра. Отнеми живота ми. Искам да си отида.“
Така ли е? Мисля, че е безопасно да кажем, че ако преживяваме каквото и да е обезсърчение или отчаяние, ние можем да разберем онова, което казва тук Илия – че просто ни стига. Онова, което изразява тук, е:
„Това е прекалено, за да се справя с него! Стига ми, Господи, искам само да си отида. Бих предпочел животът ми да приключи, отколкото да преживея това.“
Това е Божий пророк, който беше активен в Божието дело. Той постигна големи неща, пророкува, че няма да има дъжд и нямаше дъжд, помоли се и дъждът дойде, защити вдовица по време на глада, всъщност възкреси малко момче от смъртта, имаше тази невероятна опитност на планината Кармил с премерване на силите и огън от небето, и се намираше точно там – казваше неща и Бог изпълняваше думата му. А тук откриваме, че този мъж е поразен от отчаяние. Това преживяване някак си го накара да пожелае да сложи край на живота си. Доста сериозно, нали? Имащо доста голямо значение. И както казах, това е нещо, което ние можем да разберем, когато преживяваме изпитание, което ни кара да се отчаем. Вие чувствали ли сте се някога така? Не сте сами, Илия се почувства. Библията казва, че Илия бил човек със същото естество като нас, имал такова преживяване. Въпросът се състои в това, че ние се чувстваме така и тогава се разстройваме още повече от себе си задето се чувстваме така, защото знаем, че не би трябвало да се чувстваме така. Знаете ли за какво говорим? И това се превръща в порочен кръг, който всъщност ни избутва още по-надалеч. Възгледът на Илия за действителността беше толкова изопачен, че той изпадна в обезсърчение и отчаяние и имаше самоубийствени мисли. Въпросът се състои в следното: не е хубаво да се мисли така, но е реалистично признание да знаем, че ние преминаваме през преживявания, които ни карат да се чувстваме така. Защото понякога се чувстваме така и мислим, че е неправилно да се чувстваме така и затова се опитваме да потиснем чувството, а това всъщност ни докарва още повече неприятности.
И така, като се чувстваше сам, без подкрепа, той побягна и просто искаше да умре. Какви фактори допринесоха за това Илия да се почувства така? Ще разгледаме четири фактора, след което ще разгледаме противоотровата за тези фактори, защото тези неща засягат и нас – те са много реални, много практични и засягат и нас. Тези фактори са например, преди всичко, че той беше физически и умствено изтощен. Виждаме тук да се споменава за него, че вървял цял ден в пустинята, бягал за живота си, не бил ял и искал да умре, помолил се за смърт и ни се казва, че веднага заспал. Това е докладът. Той бил напълно изнемощял, вероятно напрегнат до крайност от преживяването на планината Кармил, от заплахата на царицата. Това умствено напрежение, както и физическата липса на храна бяха фактор, който допринесе Илия да се почувства така. Важно е това да се отбележи, защото ще разгледаме и този компонент. Когато сме уморени телесно и умствено, претоварени с работа и неотпочинали, можем да получим изкривен възглед за фактите и изкривен възглед за действителността. Не съм сигурна дали някога сте мислили за това или дали можете да го разберете, но когато сме уморени и претоварени с работа ние сме може би малко по-раздразнителни, малко по-склонни да реагираме, виждаме нещата преувеличени в сравнение с това, което са в действителност, и това е един много реален компонент. Физическото или умствено напрежение и умора са фактор, който е необходимо да вземем под внимание, когато разглеждаме този въпрос. Това е много сериозен фактор, допринесъл за това. И в следствие на това можем понякога дори да се обезсърчим – много пъти именно това е начинът, по който реагираме. Можем да се обезсърчим, можем да изпаднем в отчаяние. Така че нека разгледаме какво може да се направи по отношение на това.
Другото... друг фактор по отношение на ситуацията на Илия е, че той беше съвсем сам. Не знам дали забелязахте това в пасажа – дори слугата си той остави и отиде сам, съвсем сам. Той вероятно чувстваше, че няма помощ, че няма подкрепа; и това усещане за самота влоши нещата толкова повече, че в разговора си с Бога по-късно той всъщност каза:
„Само аз останах.“
Това чувство, че е съвсем сам. Няма комуникация, няма общуване, няма подкрепа, няма никой, който да разбира, той прави това сам-самичък, допринесе за това той да почувства...? Отчаяние и обезсърчение, и да пожелае да сложи край на живота си. Това също е интересен фактор, защото когато се чувствате сякаш никой не ви разбира или никого не го е грижа, когато се чувствате сам, изоставен или дори самотен, това всъщност също допринася за тези чувства на обезсърчение и...? Отчаяние. Няма да ви попитам дали това е правилно или погрешно – всички знаем, че нещата стоят така. Днес няма да искам да се вдигат ръце, затова не се безпокойте. Това са просто разсъждения, които да породят размисъл, защото вярата и изповеданието на вярата ни трябва да бъдат реални и практични, а това е нещо, което всички ние преживяваме от време на време в своята опитност – време на изпитание, време на обезсърчение, време на отчаяние, и това са фактори, които, ако погледнем назад към това преживяване, в случай, че се намираме в такова преживяване сега, можем да вземем под внимание, че това са фактори, които много пъти спомагат за влошаване на това преживяване и за задържането ни в тази ситуация. Това е особено вярно, защото Илия вероятно чувствал, че е предан на Бога и върши Божието дело, и при все това е съвсем сам – няма никой, който да му помогне, никой, който да го подкрепи. Спомняте ли си на планината, когато той зададе въпроса: Кой е Бог, дали Йехова е Бог или Ваал, на кого ще служите? И Библията ни казва, че никой от народа не му отговорил и дума. Той беше самотен воин и това стана малко трудно и му дойде много – така се чувстваше той. Той не беше съвсем сам, Бог го уведоми. Знаем останалата част от историята, но именно такова беше усещането за него. И именно това, че той се чувстваше така, направи положението толкова по-трудно и толкова по-лошо. Следователно, когато вие се чувствате така, когато аз се чувствам така, това може да ни доведе до отчаяние. Противоотровата в това е общуване с други – това се погрижва за този конкретен фактор и ще видим как се случи това и при Илия.
Трети фактор: Илия трябва да се е чувствал разочарован от Бога – че по някакъв начин Бог го е разочаровал, защото може би чувствал, че би трябвало Бог да е сторил нещо значително, за да спре Езавел или да спре заплахата на Езавел, или да се намеси в негова полза. Защо Бог просто допусна това да се случи така и той е заплашен и не вижда или чувства нещо по-различно, че ако се покаже на открито ще бъде убит на следващия ден и затова решава да избяга и да помоли да умре така или иначе. Така се чувстваше той, такова беше неговото възприятие за действителността, което го доведе до отчаяние. Ние също можем да се чувстваме така. Можем понякога да бъдем разочаровани от Бога.
„Защо Бог допусна да се случи [дадено обстоятелство]? Защо Бог допусна да преживея това? Защо Бог не го спря? Не знае ли Бог какво въздействие оказва това върху мен?“
И този вид мислене и разсъждение, и съображение ни водят до обезсърчение и...? Обезсърчение. А може би дори ни подтикват да мислим, както Илия,
„Господи, стига ми, искам да си тръгна. Бих предпочел да умра отколкото да продължа в това обстоятелство.“
И това, което представлява този вид мислене всъщност не е друго, а становище за мястото, на което се намираме. Всичко, което виждаме, са всички тези обстоятелства, които чувстваме, и нашите чувства и възприятия „оцветяват“ толкова много възприятието ни, че губим от поглед по-общата картина. Точно това се случи с Илия. Точно това се случва, когато сме...? В отчаяние, така че това е допринасящ фактор. Тези въпроси се намираха в ума на Илия, „защо ми се случва това?“, и понякога те са и в нашия ум.
Четвъртото нещо... вече споменахме накратко и това. Четвъртият фактор е, че Илия трябва да се е почувствал и разочарован вътре в себе си, разочарован от себе си, защото тук той е съвсем сам, след това голямо постижение на планината, той бил сякаш героя на шоуто, на планината той бил „звездата на шоуто“, и сега е съвсем сам, в пустинята, желаещ да умре, като знае и чувства, че преминаването от тази висота до тази дълбина би го накарало да се почувства дори още по-зле по отношение на себе си. Той бил разочарован от себе си.
„Виж къде бях, бях на планината, а сега съм тук и искам да умра. Господи, позволи ми да умра,“
и той заспива. И това разочарование от себе си вероятно станало причина отчаянието и обезсърчението му да нараснат. И често ситуацията при нас е същата, както казах и преди. Понякога това е един вид порочен кръг. Обезсърчаваме се и се разочароваме от себе си, защото се чувстваме обезсърчени, и тогава сме още по-разочаровани от себе си и тогава това води до отрицателно мислене. Знаете за какво говоря, нали?
„Не ми трябвало да мисля така, защото вярвам в това, но действително се чувствам по този начин, така че това е наистина лошо!“
И това е просто порочен кръг. И когато преживяваме това нашата слабост ни разочарова. И така, има ли смисъл дотук, дали това са неща, които можем да разберем? Няма да искам от вас да вдигате ръце, не се безпокойте. Нали така?
И така, Илия беше изтощен, самотен, разочарован, всичко му стигаше и каза на Бога, че му стига и в основни линии пожела да умре. Понякога ние преценяваме себе си като безполезни. Чувстваме се може би безстойностни поради каквито и да е обстоятелства, които се случват около нас, и може би се чувстваме в известен смисъл както Илия – иска ни се да се скрием, иска ни се да бъдем сами, не искаме да се виждаме с никого, не искаме да разговаряме с него. Въпрос на факт е, че ако имахме възможност да го направим и да се разминем без последици, щяхме дори да се откажем от живота. Онова, което много пъти възпира хората да направят това е, че те знаят, че е неправилно и вероятно не би трябвало да го правят, като християни, като вярващи (знаете за какво говоря, нали?). Това е истинска борба за мнозина, не говоря просто за някакви хора в света, които вършат разни неща, като например феновете на Майкъл Джексън и затворници зад решетките. Дори сред вярващи понякога можем да навлезем в толкова големи отчаяние и мъка, че да ни се прииска животът да приключи – толкова сериозно е. Това всъщност е един от най-успешните инструменти, употребявани от Сатана за елиминиране на християни. Това засяга особено връзката ни с Бога и разбирането за Него, и начина, по който се отнасяме към Него. Онова, което чувстваме за действително в такава конкретна ситуация, най-често е непропорционално на онова, което наистина е действително и каквато е общата картина – това изменено възприятие за действителността. Именно това е необходимо да помним.
Точно така се чувстваше Илия и точно така се чувстваме и ние. Но интересното нещо е, че случилото се в останалата част от историята ни предоставя някои напомняния за противоотровите срещу това. Как се отнесе Бог към Своя обезсърчен, отчаян, имащ самоубийствени мисли пророк? Какво каза Той?
„Илия, излез от това състояние“ ли? Знаете ли какво означаваше да се чувства той така? Как се отнесе Бог към него? Илия се почувства изоставен, почувства се съвсем сам. И това е интересно, защото същият Бог може да разбере и действително ни разбира, когато ние преминаваме през подобно обстоятелство. Да видим какво се случи. Преди всичко нека се върнем на пасажа. Ще продължим да четем – стихове 5-8 от 3 Царе 19 гл.:
„Тогава легна и заспа под смриката; после, ето, ангел се допря до него и му рече: Стани, яж. И погледна, и ето при главата му пита печена на жаравата и стомна с вода. И яде и пи, и пак легна. А ангелът Господен дойде втори път та се допря до него, и рече: Стани, яж, защото пътят е много дълъг за тебе. И той стана та яде и пи, и със силата от онова ястие пътува четиридесет дена и четиридесет нощи до Божията планина Хорив.“
Първото нещо, което прави Бог, е че храни своя отчаян, обезсърчен, имащ самоубийствени мисли пророк (нали така?), който вероятно е няма много за поддържане на съществуването си, намира се в пустинята и няма храна, и се намира под това физическо напрежение и лишение, и първото нещо, което прави Бог, е да сложи малко храна в този отчаян пророк.
„Нека му дам малко противоотрова против тази беда.“
Той го храни два пъти, нали така? Интересно. Възможно е да не дойде ангел да ви даде храна днес, но схващаме същността. Същността, че това физическо и умствено напрежение, което допринася за отчаянието и обезсърчението ни, може да бъде намалено. Сложете малко добра храна в тялото си – не само физически, от гледна точка на физическо благосъстояние, но че също така и на...? В духовен план. Откриваме, че духовната храна (знаете, че духовната храна е храненето със Словото) и физическата храна всъщност са свързани. Когато вложите в тялото си добра храна, вие получавате добро телесно здраве и това всъщност оказва въздействие върху вашите умствени и духовни възприятия. Те са свързани, не са просто две отделни неща. Подобно на онова, за което говорим – хора гледат видео или DVD, или някаква информация за физическото благосъстояние, и им се приисква да я приложат. Онова, което влагате в тялото си, всъщност оказва огромно въздействие върху вас. И така, това е напомняне, което е известно на всички ни, но когато преживяваме трудно време понякога го пренебрегваме. Всъщност когато преживявате трудно време не ви се яде, нали? Пропускате хранения („забрави, не мога да си правя труда да ям“), и това допринася за проблема. Затова е интересно, че Бог нахранва Своя пророк (нали така?), дава на Илия храна. Той подхрани тялото му, защото знаеше, че го чакаше голямо пътуване. Същото е и при нас: Бог познава физическите и земните ни нужди и промисля за нас. Бог промисля за нас да живеем в страна, която не е пустиня... въпреки че усещането донякъде е такова, защото е малко суха и бушува този пожар, но имаме храна на разположение, която ни е осигурена – добра, подхранваща, питателна храна, която можем да си набавим (повечето хора могат в общ план лесно да си набавят добра храна).
И не само това, но Бог промисли и духовна храна. Исус е Хлябът на живота. Може би нямате желание, но нахранете душата си с духовен хляб от Божието слово по времето на обезсърчение. Това всъщност ще...? Намали факторите, които влошават нещата. Исус е не само нашият „хляб на живота“, но е също така и „водата на живота“. Нали така? Познаваме историята с жената на кладенеца – Той дава вода на живот. И така, една недохранена душа е обезсърчена душа. Как се справя вашата душа? Дали тя гладува за храна или е добре подхранена – физически (тялото) и духовно (душа)? Така че нахранете душата си и можете да отблъснете отчаянието – това беше първото. Второто, следващо нещо, което се случи, беше, че Илия се чувстваше съвсем сам (погледнахме това), но Бог не го остави, нито забрави. Той не само укрепи Илия с храна, но Бог всъщност общуваше с Илия. Нека погледнем 3 Царе 19:9 (това е второто нещо), 3 Царе 19:9, и видим какво се случи:
„Там влезе в една пещера, където се засели. Тогава Господнето слово дойде към него и [англ.: и той] му каза: Какво правиш тук, Илия?“
Това не беше осъждащ въпрос, а въпрос, изпитващ душата, но намирам лексиката в този стих за наистина интересна, защото тук се казва, че Господното слово дошло към него и „той“ му казал... Някога мислили ли сте за това? За какво се отнася, за какво говори това? „Господнето слово“ тук не се отнася за думи сами по себе си, а се отнася за някого, нали? Знаете ли за какво говоря или не? В стиха се казва, че Господното слово дошло на Илия и тогава се казва „и той му каза“. Следователно, кой му е казал следното?
„Господнето слово.“
Разбира се, Христос е наричан Божие Слово, но е интересно как е описано това в този пасаж. Така че когато се намирате насред изпитание помнете, че същият Бог Който не изостави Своя обезсърчен пророк, Който всъщност го нахрани, приближи се до него, поговори с него, е същият Бог, Който не изоставя нас в нашето изпитание, в нашето обезсърчение. Той всъщност обеща, Спасителят обеща, че никога няма да ни остави, нито ще ни забрави. И това е много ясно в историята на Илия. Ако помислите за това, Илия всъщност имаше самоубийствени мисли. Нямаме особено висока оценка за хора, които имат самоубийствени мисли, що се отнася до духовното им благосъстояние, нали така? Те страдат. И сме склонни да мислим... и особено лицето, преминаващо през това преживяване, че е съвсем само и дори Бог го е забравил. Именно за това ни напомня историята на Илия, но нещата не стоят така. Йоан 6:37 – нека погледнем този пасаж в Новия завет, това е обещание към нас. Божието Слово идва и при вас и мен, за да ни напомни, че ние също не сме сами, също както Илия. Отваряме на Йоан 6:37. Йоан 6:37. Тук говори Исус и казва:
„Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мен, и който дойде при Мен, никак няма да го изпъдя...“
Този стих е хубава противоотрова за моментите, в които се чувстваме така, както се чувстваше Илия. Въпросът се състои в това, че докато преживяваме тези моменти ние забравяме тези неща, но това е обещанието на Христос. И понеже преживяваме това и усещаме всички тези емоции и чувства, отчаяние и обезсърчение и знаем, че е неправилно да се чувстваме така, че Бог не е особено радостен от това, че ние се чувстваме така, и затова ние се чувстваме далеч от Бога, докато Бог не е далеч от нас, това е наше възприятие.
Така че това е обещанието на Исус. Когато преминаваме през това преживяване искам... нещо, за което ми харесва да мисля и което си струва също така да се помни – помнете как ще изглежда гледката в ретроспекция. Преживяването, през което преминавате, ще отмине, вие ще излезете от другата страна и ще ви се удаде възможността да погледнете назад към тази опитност. Помнете това, гледайте напред към него и гледката в ретроспекция.
Интересно е онова, което каза Алън – да гледаме напред към нещата, които Бог ще направи, ще изпълни. Амин, точно така е. Помнете как ще изглежда гледката в ретроспекция. Това отблъсква онзи фактор. Именно това направи всъщност Бог – Той се приближи до Илия, напомни му, че не е изоставен, че не е забравен. Така че когато изглежда сякаш сте изгубили всичко – независимо дали става дума за приятели, за семейство, за финанси, за материални неща, каквото и да е нещо, което ви смущава, като лежите в леглото и това е всичко, за което мислите, и това е просто един порочен кръг на обезсърчение и отчаяние, чувство на самота, забравеност, като изглежда сякаш дори Бог е далеч, помнете Божиите обещания, помнете да нахраните душата си, помнете, че не сте сами. Исус даде това обещание и то е вярно. Важно е да съсредоточим погледа си върху истинската и обща картина на нещата, а не само върху...? Нещата, за които чувстваме, че заемат полезрението ни, защото когато сме повлиявани от чувствата си докато сме в лошо настроение и ги превръщаме в единственото решение... или в единствената информация, която осведомява решението ни, ние наистина ще затрудним нещата.
Псалм 34:18 е още едно красиво обещание, което е много актуално тук. Псалм 34:18 – там се казва (това също е обещание):
„Господ е близо при ония, които са със съкрушено сърце, и спасява ония, които са с разкаян дух.“
Бог специализира в тези случаи. При съкрушено сърце и разкаян дух Бог е близо. Защо псалмистът беше вдъхновен да включи това в Писанията? Защото това е една много практична, актуална нужда, нали? Бог е близо при онези, които са обезсърчени и със съкрушено сърце, с разкаян дух, сломени, отчаяни, виждаме това в историята на Илия. И както Илия (това е важен фактор, който да вземем под внимание и да помним) е необходимо да говорим на Бога за начина, по който се чувстваме. Също както и при всяко взаимоотношение, което имаме един с друг тук, на земята, с други хора, общуването и изразяването на нашите мисли и чувства е важна част от едно взаимоотношение. Нашата връзка с Бога също е взаимоотношение. Илия каза на Бога как се чувстваше. Всъщност е важно да изразяваме пред Бога как се чувстваме. Чувстваме, че е неправилно да правим това, защото не се очаква от нас да се чувстваме така, затова ние се молим... ако се молим (ако ни се иска да се молим) и в молитвата си казваме онова, за което чувстваме, че е необходимо да се каже, но не и онова, което е наистина нужно да се каже. Чувстваме се:
„Ще кажа просто онова, което е обичайно и което трябва да се казва в молитва и т.н.,“
защото чувстваме, че вероятно не е правилно да изразяваме разочарованието или гнева си спрямо Бога пред Бога. Следите ли? Но е важно нещо да кажете на Бога в молитва, истински и честно, как се чувствате, да кажете:
„Господи, ето как се чувствам!“
„Иска ми се да умра,“ това каза Илия.
„Чувствам, че Ти не направи нищо за мен,“ или по какъвто и начин да се чувствате. Ще откриете, че когато в молитва изразите истинските си, откровени чувства към Бога, понеже това е взаимоотношение, въпреки че е възможно те да не са много приятни, когато понякога се разочаровате от Бога, понякога хора се ядосват на Бога, както ни казваше Джъстин. И е възможно да кажем на други и това да окаже въздействие върху решенията ни, но понякога не казваме това на Бога. Има нещо много освобождаващо във връзка с изразяването на нашите истински чувства и емоции към Бога в молитва. Осъзнавате ли това? Ние всъщност разтоварваме душата си. Това го има и при вас – когато говорите на хора и има някакво неправилно разбиране, някакъв проблем или някой каже нещо, вие казвате:
„Виж, ти наистина ме ядоса,“ „Наистина ме разстрои,“ или „Наистина ме нарани“.
Определено усещане за свобода и мир идва просто от изразяването на това пред някого, и можете да стигнете до някъде. Това може да се случи и спрямо Бога. Не мислим за това така. Мислим, че Бог е Бог и... Но Бог желае да чуе как се чувстваме. Това всъщност помага значително в онова, което преживяваме. Така че това също е интересен момент, който виждаме в историята на Илия. Така че бъдете честни: кажете на Бога как се чувствате. По-добре е да го изразите и да се придвижите напред, отколкото да го потиснете и да имате двулично взаимоотношение... или да имате взаимоотношение с Бога, за което мислите, че то би трябвало да бъде така и затова се молите по този начин, но това не е истинско отражение на начина, по който се чувствате в действителност (ако има смисъл в това). Бог желае да Му говорим, дори когато сме ядосани, разстроени и разочаровани. Осъзнавате ли това? И Бог е достатъчно голям, за да овладее нещата. Съгласни ли сте? Той няма да изгуби самоконтрол, ако Му кажете, че сте Му ядосани или сте разочаровани от Него. Бог е достатъчно голям, за да овладее нещата и да ви изслуша и да разреши въпроса с вас, и може би да ви даде някакъв отговор или обяснение, или да насочи ума ви към някое място, но Му говорете за това – това ще окаже огромна разлика. Бог не желае да бъдем заклещени в този порочен кръг от негативни чувства и емоции и отчаяние, които може би изпитваме, затова бъдете честни с Бога в молитва (това е още един важен фактор).
Трето, Бог насърчи Илия не само като го нахрани, не само като поговори с него, но останалата част от историята, ако си спомняте, беше, че Бог даде на Илия мисия. Той всъщност му каза да се върне и да помаже определени хора в Израил – един човек, за да бъде цар, и да помаже Елисей за пророк. Бог поговори с Илия, даде му храна, но Бог му даде и мисия, както казах, каза му да отиде да помаже определени хора. Той го насърчи като му показа, че има и други, че той в действителност не е сам. И това дойде в следствие от общуването от страна на Илия и поддържането на този канал на комуникация отворен. Бог му запълни малко картината, Бог намести неговото възприятие за действителността, което беше малко изкривено, и всъщност му каза:
„Докато се чувстваш сам, сякаш няма никой друг, и искаш да умреш, погледни: ето ти малко храна. Илия, близо съм до теб. Какво правиш тук? Да поговорим. Илия, имам работа за теб, имам мисия за теб, искам да направиш нещо за мен. И знаеш ли какво, Илия, ти не си сам. Всъщност има още 7 000, които също са на наша страна.“
Бог се приближи до Илия. Много интересно! Това между другото е част от вестта на Илия, част от историята на Илия, за която не говорим обикновено, когато говорим за вестта на Илия. Обикновено говорим за вестта на Илия като за „огън и сяра“... не непременно сяра, но... знаете, огнена ревност в отстояването на истината и укорява-не на лъжата и събитието на планината Кармил, и не вземаме под внимание другия компонент – че след онзи момент на изкачване Илия имаше и слизане, и как в низината Бог беше със Своя служител е нещо, което също е необходимо да помним, защото и ние имаме преживявания на изкачване и слизания. Така че Той му даде мисия. Ключовият момент за нас тук е следният: Също както Илия се покори, е необходимо ние да бъдем покорни на онова, за което знаем, че е изискването на Бога към нас, дори когато се чувстваме отчаяни. Бъдете покорни, направете онова, за което знаете, че е правилното нещо, което да се направи, въпреки че е възможно да не ви се иска. Бъдете покорни, бъдете бдителни, знайте, че Бог е с вас, че Бог ви укрепява. Хранете душата си с живото Слово и помнете обещанието на Исус, Той не ви е изоставил. Излезте напред и направете нещо, което знаете, че Бог ни заръчва да направим. Бъдете покорни, не оставяйте тези неща неразрешени, не позволявай-те тези неща да останат далеч от вниманието ви, защото това влошава нещата. Продължавайте да бъдете верни, да бъдете покорни.
Въпрос на факт е, че Бог даде на Илия и помощник, защото един от хората, които му каза да отиде да помаже беше следващият пророк, който да заеме мястото му, пророк Елисей. И те прекараха известно време заедно, припокривайки се, така че Бог го насърчи и също така го свърза с някого.
И накрая ще завърша със следното – друг фактор, който да вземем под внимание, който може да помогне за облекчаване на тази трудност, се намира в Псалм 43:5. Псалм 43:5. Бог даде на Илия много причини да се насърчи и окуражи като го укрепи, поговори с Него, и ето как изразява това Давид в Псалм 43:5 – той казва:
„Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го словословя; Той е помощ на лицето ми и Бог мой.“
Друг жизненоважен, значим фактор е да продължаваме да славословим Бога. Това звучи много трудно и особено когато сте в отчаяние и обезсърчение, и на нас определено не ни се иска да го правим. Но това върши чудеса. Знаете ли, веднъж преживявах нещо и бях много, много... карах колата и бях много обезсърчен и много разстроен, виждаше ми се много мрачно. Всъщност не си спомням преживяването, но си спомням обстоятелствата, които искам сега да споделя с вас. И на ум ми дойде мисълта, че трябва да пея. Казах си:
„Не ми се пее – в колата, сам...“
Затова някак си се накарах да пея. Започнах да пея и ви казвам, че сърцето ми не участваше в това. Някак си изразявах гласно думите, но все още бях разстроен, и пеех... и знаете ли какво, тогава започнах да се вживявам в това и сега пеех с малко повече сърдечно участие, докато продължавах, и не след дълго, докато продължавах пътуването си, възприятието ми за ситуацията се беше променило. Ситуацията, между другото, не беше се променила, случващото се не беше се променило. Но моето възприятие и чувството ми бяха изменени просто поради славословенето на Бога и пеенето – нещо, което не ми се искаше и вероятно не е звучало много приятно на Бога, не само гласът, но и сърцето ми не участваше в него. Но в крайна сметка се случи нещо.
Намираме се в духовна борба, когато се борим с отчаяние и обезсърчение – необходимо е да помним това. Едно от оръжията, които можем да употребим, е славословие и благодарност, дори когато не ни се иска да го правим. Това всъщност може да преобърне ситуацията.
И Илия действително беше насърчен. Не виждаме Илия в историята да пее, но виждаме тук Давид да говори за това. Но Илия беше насърчен, защото се върна и изпълни Божията мисия. Той не сложи край на живота си, не умря. Разбираме всъщност, че не много след това Илия в крайна сметка беше...? Преселен на небето. Каква интересна изненада! Той има самоубийствени мисли и иска да умре, Бог се приближава до Илия, насърчава го, дава му тази мисия и не много след това Той всъщност взема този депресиран човек, мислещ за самоубийство... или по-скоро в миналото депресиран и в миналото мислещ за самоубийство пророк, взема го на небето. Какво насърчение за нас, нали така? Затова не се отказвайте от себе си, не се отчайвайте, не се чувствайте сякаш за вас всичко е приключило и вие наистина сте огорчили Бога, защото сте се почувствали така и Бог е разочарован от вас, и да влошавате нещата за себе си. Помнете как Бог се отнесе към пророк Илия. Така че това са само някои фактори, за да разгледаме някои неща в практичен план за себе си, когато преживяваме изпитание, когато преживяваме трудност – помнете, че Илиевият Бог е все още жив и днес.
Спасителят даде тези обещания и за нас. Ако приложим тези фактори, тези противоотрови, ние наистина ще отнемем жилото и шипа от това оръжие на Сатана, и можем да бъдем повече от победители. Амин? Има ли смисъл в това? Добре. Това е историята, нека завършим с молитва.
Отче в небето, толкова благодарни сме затова, че Ти си милостив и състрадателен Бог. Благодарим Ти, че знаеш и разбираш всичко, което преживяваме, и чувствата, емоциите и обстоятелствата, които ни се случват – благодарим Ти, че не се отказваш от нас, че обещанието Ти е, че никога да не ни оставиш, нито да ни забравиш. Благодарим Ти за насърчителната история на Илия, благодарим Ти за това, че той е в небето сега и може би дори слуша как говорим за него. Нека неговата опитност бъде такава, която да ни насърчи. Каквото и да преживяваме – каквото и да е изпитание, каквато и да е трудност, помогни ни да помним, че Ти виждаш общата картина и че можем да се доверим на Теб и да знаем, че онова, което преживяваме, не е краят на историята. Благодарим Ти толкова много за това време, което прекарахме заедно. Благодарим Ти, че насърчи сърцата ни чрез Словото. Моля, продължи да бъдеш с нас през останалата част от деня. Молим Те за това и Ти благодарим в името на Исус. Амин.
Моля се да сте били благословени от това видео.
Постарайте се да се абонирате за канала ни. Харесайте, включете известията и, което е най-важно, споделете това видео с други.
Нека Бог Отец ви благослови богато в Исус.
Revelation1412.org
„По-добре да завърша живота си!“
Малко тъжно е, нямам намерение да депресирам когото и да е днес, но става дума за тази потискаща несигурност. Това е нещо действително – нещо действително, което се преживява не само от затворници.
Друго интересно събитие се случи, когато... спомням си, че преди няколко години популярният певец Майкъл Джексън умря, нали така? Спомняте ли си това? Не знам дали сте запознати... не дали сте фенове или нещо такова, не знам дали сте запознати, че по света бяха преброени 12-ма души, извършили самоубийство, когато чули новината, че той умрял. Очевидно те били фенове. Ние мислим, че това е напълно безумно, но помислете за това: 12-ма човека... може би млади хора, не знам подробностите, но те счели, че не си струва да се живее. Те били толкова победени от отчаяние, обезсърчение, каквото и да означавал той за тях, те помислили, че е по-добре да сложат край на живота си. Можете ли да си представите това? Това просто е невъзможно да бъде схванато. Какво би отвело някого до такова място? Въпросът се състои в това, че всеки се депресира или чувства отчаяние, в един или друг момент. И е интересно (и вие виждате това), че хората отговарят по различни начини на едно и също обстоятелство. Едно обстоятелство може да засегне някого, който ще се почувства депресиран и в отчаяние, и същото това обстоятелство може да не окаже същото въздействие върху някой друг. Така че биваме повлияни по различни начини. И това може да стане толкова непреодолимо, че понякога хората да чувстват, че единственото, което им остава да направят, е да сложат край на живота си. Това е доста шокиращо заключение, до което да се достигне. Въпросът се състои в това, че когато даден човек е депресиран или в отчаяние и е обезсърчен, това всъщност изкривява възгледа му за действителността. Искам да помним това. Когато изпитваме това крайно безпокойство поради каквато и да е травма или негативно преживяване, пред което сме изправени, то изменя нашето възприятие за действителността и в крайна сметка ние вземаме решения... някои от нас, които сме тук, поклащат глава сякаш си казват:
„Как е възможно някой да се самоубие заради смъртта на Майкъл Джексън? Това изглежда толкова нелепо.“
И наистина е нелепо, но действителността на тези клети, клети хора по някакъв начин била толкова засегната от това обстоятелство, че възприятието им за действителността било изменено, изгубили от поглед общата картина и взели решение. Това е нещо, за което всъщност говори Библията. Днес ще говорим и за Библията, а не само за тези неща, но в Библията имаме разказ за някого, който всъщност имал такова преживяване и се чувствал така, че просто му се искало да сложи край на живота си, намирал се в толкова голямо отчаяние и толкова голямо обезсърчение. Ще разгледаме историята и ще разгледаме факторите, допринесли за нея, а също така и факторите, които могат да помогнат на някого да излезе от него. В основни линии това е общ преглед на онова, което искам да разгледаме.
Няма да искам от вас да вдигнете ръка, ако сте се чувствали някога така или ако сте преминавали някога през такова преживяване, това е част от живота, гарантирана част от живота. И историята... Дори няма да питам дали можете да отгатнете, но може би мислите за коя история, за кой библейски герой говорим. Намира се в 3 Царе 19 гл. Нека погледнем този библейски доклад за някого, който почувствал толкова големи отчаяние и безнадеждност, че всъщност пожелал да сложи край на живота си. 3 Царе 19 гл. и там ще прочетем от първия стих нататък, стихове 1 до 4. Това е историята на Илия и тук ни се казва:
„И Ахаав съобщи на Езавел всичко, що бе сторил Илия, и как бе избил с меч всичките пророци. Тогава Езавел прати човек до Илия да каже: Така да ми направят боговете, да! и повече да притурят, ако утре, около тоя час, не направя твоя живот както живота на един от тях. А като видя това, Илия стана и отиде за живота си, и като дойде във Вирсавее Юдово, остави слугата си там. А сам той отиде на еднодневен път в пустинята, и дойде та седна под една смрика; и поиска за себе си да умре, казвайки: Доволно е, сега, Господи, вземи душата ми, защото не съм по-добър от бащите си.“
Това не е ли интересно? Не мислим обикновено за Илия като за човек, имал самоубийствени мисли, нали? Но ето гo там. Илия преживявал това изпитание и се почувствал сякаш му стига. Бил в толкова големи отчаяние и обезсърчение, че всъщност казал на Бога:
„Искам само да умра. Отнеми живота ми. Искам да си отида.“
Така ли е? Мисля, че е безопасно да кажем, че ако преживяваме каквото и да е обезсърчение или отчаяние, ние можем да разберем онова, което казва тук Илия – че просто ни стига. Онова, което изразява тук, е:
„Това е прекалено, за да се справя с него! Стига ми, Господи, искам само да си отида. Бих предпочел животът ми да приключи, отколкото да преживея това.“
Това е Божий пророк, който беше активен в Божието дело. Той постигна големи неща, пророкува, че няма да има дъжд и нямаше дъжд, помоли се и дъждът дойде, защити вдовица по време на глада, всъщност възкреси малко момче от смъртта, имаше тази невероятна опитност на планината Кармил с премерване на силите и огън от небето, и се намираше точно там – казваше неща и Бог изпълняваше думата му. А тук откриваме, че този мъж е поразен от отчаяние. Това преживяване някак си го накара да пожелае да сложи край на живота си. Доста сериозно, нали? Имащо доста голямо значение. И както казах, това е нещо, което ние можем да разберем, когато преживяваме изпитание, което ни кара да се отчаем. Вие чувствали ли сте се някога така? Не сте сами, Илия се почувства. Библията казва, че Илия бил човек със същото естество като нас, имал такова преживяване. Въпросът се състои в това, че ние се чувстваме така и тогава се разстройваме още повече от себе си задето се чувстваме така, защото знаем, че не би трябвало да се чувстваме така. Знаете ли за какво говорим? И това се превръща в порочен кръг, който всъщност ни избутва още по-надалеч. Възгледът на Илия за действителността беше толкова изопачен, че той изпадна в обезсърчение и отчаяние и имаше самоубийствени мисли. Въпросът се състои в следното: не е хубаво да се мисли така, но е реалистично признание да знаем, че ние преминаваме през преживявания, които ни карат да се чувстваме така. Защото понякога се чувстваме така и мислим, че е неправилно да се чувстваме така и затова се опитваме да потиснем чувството, а това всъщност ни докарва още повече неприятности.
И така, като се чувстваше сам, без подкрепа, той побягна и просто искаше да умре. Какви фактори допринесоха за това Илия да се почувства така? Ще разгледаме четири фактора, след което ще разгледаме противоотровата за тези фактори, защото тези неща засягат и нас – те са много реални, много практични и засягат и нас. Тези фактори са например, преди всичко, че той беше физически и умствено изтощен. Виждаме тук да се споменава за него, че вървял цял ден в пустинята, бягал за живота си, не бил ял и искал да умре, помолил се за смърт и ни се казва, че веднага заспал. Това е докладът. Той бил напълно изнемощял, вероятно напрегнат до крайност от преживяването на планината Кармил, от заплахата на царицата. Това умствено напрежение, както и физическата липса на храна бяха фактор, който допринесе Илия да се почувства така. Важно е това да се отбележи, защото ще разгледаме и този компонент. Когато сме уморени телесно и умствено, претоварени с работа и неотпочинали, можем да получим изкривен възглед за фактите и изкривен възглед за действителността. Не съм сигурна дали някога сте мислили за това или дали можете да го разберете, но когато сме уморени и претоварени с работа ние сме може би малко по-раздразнителни, малко по-склонни да реагираме, виждаме нещата преувеличени в сравнение с това, което са в действителност, и това е един много реален компонент. Физическото или умствено напрежение и умора са фактор, който е необходимо да вземем под внимание, когато разглеждаме този въпрос. Това е много сериозен фактор, допринесъл за това. И в следствие на това можем понякога дори да се обезсърчим – много пъти именно това е начинът, по който реагираме. Можем да се обезсърчим, можем да изпаднем в отчаяние. Така че нека разгледаме какво може да се направи по отношение на това.
Другото... друг фактор по отношение на ситуацията на Илия е, че той беше съвсем сам. Не знам дали забелязахте това в пасажа – дори слугата си той остави и отиде сам, съвсем сам. Той вероятно чувстваше, че няма помощ, че няма подкрепа; и това усещане за самота влоши нещата толкова повече, че в разговора си с Бога по-късно той всъщност каза:
„Само аз останах.“
Това чувство, че е съвсем сам. Няма комуникация, няма общуване, няма подкрепа, няма никой, който да разбира, той прави това сам-самичък, допринесе за това той да почувства...? Отчаяние и обезсърчение, и да пожелае да сложи край на живота си. Това също е интересен фактор, защото когато се чувствате сякаш никой не ви разбира или никого не го е грижа, когато се чувствате сам, изоставен или дори самотен, това всъщност също допринася за тези чувства на обезсърчение и...? Отчаяние. Няма да ви попитам дали това е правилно или погрешно – всички знаем, че нещата стоят така. Днес няма да искам да се вдигат ръце, затова не се безпокойте. Това са просто разсъждения, които да породят размисъл, защото вярата и изповеданието на вярата ни трябва да бъдат реални и практични, а това е нещо, което всички ние преживяваме от време на време в своята опитност – време на изпитание, време на обезсърчение, време на отчаяние, и това са фактори, които, ако погледнем назад към това преживяване, в случай, че се намираме в такова преживяване сега, можем да вземем под внимание, че това са фактори, които много пъти спомагат за влошаване на това преживяване и за задържането ни в тази ситуация. Това е особено вярно, защото Илия вероятно чувствал, че е предан на Бога и върши Божието дело, и при все това е съвсем сам – няма никой, който да му помогне, никой, който да го подкрепи. Спомняте ли си на планината, когато той зададе въпроса: Кой е Бог, дали Йехова е Бог или Ваал, на кого ще служите? И Библията ни казва, че никой от народа не му отговорил и дума. Той беше самотен воин и това стана малко трудно и му дойде много – така се чувстваше той. Той не беше съвсем сам, Бог го уведоми. Знаем останалата част от историята, но именно такова беше усещането за него. И именно това, че той се чувстваше така, направи положението толкова по-трудно и толкова по-лошо. Следователно, когато вие се чувствате така, когато аз се чувствам така, това може да ни доведе до отчаяние. Противоотровата в това е общуване с други – това се погрижва за този конкретен фактор и ще видим как се случи това и при Илия.
Трети фактор: Илия трябва да се е чувствал разочарован от Бога – че по някакъв начин Бог го е разочаровал, защото може би чувствал, че би трябвало Бог да е сторил нещо значително, за да спре Езавел или да спре заплахата на Езавел, или да се намеси в негова полза. Защо Бог просто допусна това да се случи така и той е заплашен и не вижда или чувства нещо по-различно, че ако се покаже на открито ще бъде убит на следващия ден и затова решава да избяга и да помоли да умре така или иначе. Така се чувстваше той, такова беше неговото възприятие за действителността, което го доведе до отчаяние. Ние също можем да се чувстваме така. Можем понякога да бъдем разочаровани от Бога.
„Защо Бог допусна да се случи [дадено обстоятелство]? Защо Бог допусна да преживея това? Защо Бог не го спря? Не знае ли Бог какво въздействие оказва това върху мен?“
И този вид мислене и разсъждение, и съображение ни водят до обезсърчение и...? Обезсърчение. А може би дори ни подтикват да мислим, както Илия,
„Господи, стига ми, искам да си тръгна. Бих предпочел да умра отколкото да продължа в това обстоятелство.“
И това, което представлява този вид мислене всъщност не е друго, а становище за мястото, на което се намираме. Всичко, което виждаме, са всички тези обстоятелства, които чувстваме, и нашите чувства и възприятия „оцветяват“ толкова много възприятието ни, че губим от поглед по-общата картина. Точно това се случи с Илия. Точно това се случва, когато сме...? В отчаяние, така че това е допринасящ фактор. Тези въпроси се намираха в ума на Илия, „защо ми се случва това?“, и понякога те са и в нашия ум.
Четвъртото нещо... вече споменахме накратко и това. Четвъртият фактор е, че Илия трябва да се е почувствал и разочарован вътре в себе си, разочарован от себе си, защото тук той е съвсем сам, след това голямо постижение на планината, той бил сякаш героя на шоуто, на планината той бил „звездата на шоуто“, и сега е съвсем сам, в пустинята, желаещ да умре, като знае и чувства, че преминаването от тази висота до тази дълбина би го накарало да се почувства дори още по-зле по отношение на себе си. Той бил разочарован от себе си.
„Виж къде бях, бях на планината, а сега съм тук и искам да умра. Господи, позволи ми да умра,“
и той заспива. И това разочарование от себе си вероятно станало причина отчаянието и обезсърчението му да нараснат. И често ситуацията при нас е същата, както казах и преди. Понякога това е един вид порочен кръг. Обезсърчаваме се и се разочароваме от себе си, защото се чувстваме обезсърчени, и тогава сме още по-разочаровани от себе си и тогава това води до отрицателно мислене. Знаете за какво говоря, нали?
„Не ми трябвало да мисля така, защото вярвам в това, но действително се чувствам по този начин, така че това е наистина лошо!“
И това е просто порочен кръг. И когато преживяваме това нашата слабост ни разочарова. И така, има ли смисъл дотук, дали това са неща, които можем да разберем? Няма да искам от вас да вдигате ръце, не се безпокойте. Нали така?
И така, Илия беше изтощен, самотен, разочарован, всичко му стигаше и каза на Бога, че му стига и в основни линии пожела да умре. Понякога ние преценяваме себе си като безполезни. Чувстваме се може би безстойностни поради каквито и да е обстоятелства, които се случват около нас, и може би се чувстваме в известен смисъл както Илия – иска ни се да се скрием, иска ни се да бъдем сами, не искаме да се виждаме с никого, не искаме да разговаряме с него. Въпрос на факт е, че ако имахме възможност да го направим и да се разминем без последици, щяхме дори да се откажем от живота. Онова, което много пъти възпира хората да направят това е, че те знаят, че е неправилно и вероятно не би трябвало да го правят, като християни, като вярващи (знаете за какво говоря, нали?). Това е истинска борба за мнозина, не говоря просто за някакви хора в света, които вършат разни неща, като например феновете на Майкъл Джексън и затворници зад решетките. Дори сред вярващи понякога можем да навлезем в толкова големи отчаяние и мъка, че да ни се прииска животът да приключи – толкова сериозно е. Това всъщност е един от най-успешните инструменти, употребявани от Сатана за елиминиране на християни. Това засяга особено връзката ни с Бога и разбирането за Него, и начина, по който се отнасяме към Него. Онова, което чувстваме за действително в такава конкретна ситуация, най-често е непропорционално на онова, което наистина е действително и каквато е общата картина – това изменено възприятие за действителността. Именно това е необходимо да помним.
Точно така се чувстваше Илия и точно така се чувстваме и ние. Но интересното нещо е, че случилото се в останалата част от историята ни предоставя някои напомняния за противоотровите срещу това. Как се отнесе Бог към Своя обезсърчен, отчаян, имащ самоубийствени мисли пророк? Какво каза Той?
„Илия, излез от това състояние“ ли? Знаете ли какво означаваше да се чувства той така? Как се отнесе Бог към него? Илия се почувства изоставен, почувства се съвсем сам. И това е интересно, защото същият Бог може да разбере и действително ни разбира, когато ние преминаваме през подобно обстоятелство. Да видим какво се случи. Преди всичко нека се върнем на пасажа. Ще продължим да четем – стихове 5-8 от 3 Царе 19 гл.:
„Тогава легна и заспа под смриката; после, ето, ангел се допря до него и му рече: Стани, яж. И погледна, и ето при главата му пита печена на жаравата и стомна с вода. И яде и пи, и пак легна. А ангелът Господен дойде втори път та се допря до него, и рече: Стани, яж, защото пътят е много дълъг за тебе. И той стана та яде и пи, и със силата от онова ястие пътува четиридесет дена и четиридесет нощи до Божията планина Хорив.“
Първото нещо, което прави Бог, е че храни своя отчаян, обезсърчен, имащ самоубийствени мисли пророк (нали така?), който вероятно е няма много за поддържане на съществуването си, намира се в пустинята и няма храна, и се намира под това физическо напрежение и лишение, и първото нещо, което прави Бог, е да сложи малко храна в този отчаян пророк.
„Нека му дам малко противоотрова против тази беда.“
Той го храни два пъти, нали така? Интересно. Възможно е да не дойде ангел да ви даде храна днес, но схващаме същността. Същността, че това физическо и умствено напрежение, което допринася за отчаянието и обезсърчението ни, може да бъде намалено. Сложете малко добра храна в тялото си – не само физически, от гледна точка на физическо благосъстояние, но че също така и на...? В духовен план. Откриваме, че духовната храна (знаете, че духовната храна е храненето със Словото) и физическата храна всъщност са свързани. Когато вложите в тялото си добра храна, вие получавате добро телесно здраве и това всъщност оказва въздействие върху вашите умствени и духовни възприятия. Те са свързани, не са просто две отделни неща. Подобно на онова, за което говорим – хора гледат видео или DVD, или някаква информация за физическото благосъстояние, и им се приисква да я приложат. Онова, което влагате в тялото си, всъщност оказва огромно въздействие върху вас. И така, това е напомняне, което е известно на всички ни, но когато преживяваме трудно време понякога го пренебрегваме. Всъщност когато преживявате трудно време не ви се яде, нали? Пропускате хранения („забрави, не мога да си правя труда да ям“), и това допринася за проблема. Затова е интересно, че Бог нахранва Своя пророк (нали така?), дава на Илия храна. Той подхрани тялото му, защото знаеше, че го чакаше голямо пътуване. Същото е и при нас: Бог познава физическите и земните ни нужди и промисля за нас. Бог промисля за нас да живеем в страна, която не е пустиня... въпреки че усещането донякъде е такова, защото е малко суха и бушува този пожар, но имаме храна на разположение, която ни е осигурена – добра, подхранваща, питателна храна, която можем да си набавим (повечето хора могат в общ план лесно да си набавят добра храна).
И не само това, но Бог промисли и духовна храна. Исус е Хлябът на живота. Може би нямате желание, но нахранете душата си с духовен хляб от Божието слово по времето на обезсърчение. Това всъщност ще...? Намали факторите, които влошават нещата. Исус е не само нашият „хляб на живота“, но е също така и „водата на живота“. Нали така? Познаваме историята с жената на кладенеца – Той дава вода на живот. И така, една недохранена душа е обезсърчена душа. Как се справя вашата душа? Дали тя гладува за храна или е добре подхранена – физически (тялото) и духовно (душа)? Така че нахранете душата си и можете да отблъснете отчаянието – това беше първото. Второто, следващо нещо, което се случи, беше, че Илия се чувстваше съвсем сам (погледнахме това), но Бог не го остави, нито забрави. Той не само укрепи Илия с храна, но Бог всъщност общуваше с Илия. Нека погледнем 3 Царе 19:9 (това е второто нещо), 3 Царе 19:9, и видим какво се случи:
„Там влезе в една пещера, където се засели. Тогава Господнето слово дойде към него и [англ.: и той] му каза: Какво правиш тук, Илия?“
Това не беше осъждащ въпрос, а въпрос, изпитващ душата, но намирам лексиката в този стих за наистина интересна, защото тук се казва, че Господното слово дошло към него и „той“ му казал... Някога мислили ли сте за това? За какво се отнася, за какво говори това? „Господнето слово“ тук не се отнася за думи сами по себе си, а се отнася за някого, нали? Знаете ли за какво говоря или не? В стиха се казва, че Господното слово дошло на Илия и тогава се казва „и той му каза“. Следователно, кой му е казал следното?
„Господнето слово.“
Разбира се, Христос е наричан Божие Слово, но е интересно как е описано това в този пасаж. Така че когато се намирате насред изпитание помнете, че същият Бог Който не изостави Своя обезсърчен пророк, Който всъщност го нахрани, приближи се до него, поговори с него, е същият Бог, Който не изоставя нас в нашето изпитание, в нашето обезсърчение. Той всъщност обеща, Спасителят обеща, че никога няма да ни остави, нито ще ни забрави. И това е много ясно в историята на Илия. Ако помислите за това, Илия всъщност имаше самоубийствени мисли. Нямаме особено висока оценка за хора, които имат самоубийствени мисли, що се отнася до духовното им благосъстояние, нали така? Те страдат. И сме склонни да мислим... и особено лицето, преминаващо през това преживяване, че е съвсем само и дори Бог го е забравил. Именно за това ни напомня историята на Илия, но нещата не стоят така. Йоан 6:37 – нека погледнем този пасаж в Новия завет, това е обещание към нас. Божието Слово идва и при вас и мен, за да ни напомни, че ние също не сме сами, също както Илия. Отваряме на Йоан 6:37. Йоан 6:37. Тук говори Исус и казва:
„Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мен, и който дойде при Мен, никак няма да го изпъдя...“
Този стих е хубава противоотрова за моментите, в които се чувстваме така, както се чувстваше Илия. Въпросът се състои в това, че докато преживяваме тези моменти ние забравяме тези неща, но това е обещанието на Христос. И понеже преживяваме това и усещаме всички тези емоции и чувства, отчаяние и обезсърчение и знаем, че е неправилно да се чувстваме така, че Бог не е особено радостен от това, че ние се чувстваме така, и затова ние се чувстваме далеч от Бога, докато Бог не е далеч от нас, това е наше възприятие.
Така че това е обещанието на Исус. Когато преминаваме през това преживяване искам... нещо, за което ми харесва да мисля и което си струва също така да се помни – помнете как ще изглежда гледката в ретроспекция. Преживяването, през което преминавате, ще отмине, вие ще излезете от другата страна и ще ви се удаде възможността да погледнете назад към тази опитност. Помнете това, гледайте напред към него и гледката в ретроспекция.
Интересно е онова, което каза Алън – да гледаме напред към нещата, които Бог ще направи, ще изпълни. Амин, точно така е. Помнете как ще изглежда гледката в ретроспекция. Това отблъсква онзи фактор. Именно това направи всъщност Бог – Той се приближи до Илия, напомни му, че не е изоставен, че не е забравен. Така че когато изглежда сякаш сте изгубили всичко – независимо дали става дума за приятели, за семейство, за финанси, за материални неща, каквото и да е нещо, което ви смущава, като лежите в леглото и това е всичко, за което мислите, и това е просто един порочен кръг на обезсърчение и отчаяние, чувство на самота, забравеност, като изглежда сякаш дори Бог е далеч, помнете Божиите обещания, помнете да нахраните душата си, помнете, че не сте сами. Исус даде това обещание и то е вярно. Важно е да съсредоточим погледа си върху истинската и обща картина на нещата, а не само върху...? Нещата, за които чувстваме, че заемат полезрението ни, защото когато сме повлиявани от чувствата си докато сме в лошо настроение и ги превръщаме в единственото решение... или в единствената информация, която осведомява решението ни, ние наистина ще затрудним нещата.
Псалм 34:18 е още едно красиво обещание, което е много актуално тук. Псалм 34:18 – там се казва (това също е обещание):
„Господ е близо при ония, които са със съкрушено сърце, и спасява ония, които са с разкаян дух.“
Бог специализира в тези случаи. При съкрушено сърце и разкаян дух Бог е близо. Защо псалмистът беше вдъхновен да включи това в Писанията? Защото това е една много практична, актуална нужда, нали? Бог е близо при онези, които са обезсърчени и със съкрушено сърце, с разкаян дух, сломени, отчаяни, виждаме това в историята на Илия. И както Илия (това е важен фактор, който да вземем под внимание и да помним) е необходимо да говорим на Бога за начина, по който се чувстваме. Също както и при всяко взаимоотношение, което имаме един с друг тук, на земята, с други хора, общуването и изразяването на нашите мисли и чувства е важна част от едно взаимоотношение. Нашата връзка с Бога също е взаимоотношение. Илия каза на Бога как се чувстваше. Всъщност е важно да изразяваме пред Бога как се чувстваме. Чувстваме, че е неправилно да правим това, защото не се очаква от нас да се чувстваме така, затова ние се молим... ако се молим (ако ни се иска да се молим) и в молитвата си казваме онова, за което чувстваме, че е необходимо да се каже, но не и онова, което е наистина нужно да се каже. Чувстваме се:
„Ще кажа просто онова, което е обичайно и което трябва да се казва в молитва и т.н.,“
защото чувстваме, че вероятно не е правилно да изразяваме разочарованието или гнева си спрямо Бога пред Бога. Следите ли? Но е важно нещо да кажете на Бога в молитва, истински и честно, как се чувствате, да кажете:
„Господи, ето как се чувствам!“
„Иска ми се да умра,“ това каза Илия.
„Чувствам, че Ти не направи нищо за мен,“ или по какъвто и начин да се чувствате. Ще откриете, че когато в молитва изразите истинските си, откровени чувства към Бога, понеже това е взаимоотношение, въпреки че е възможно те да не са много приятни, когато понякога се разочаровате от Бога, понякога хора се ядосват на Бога, както ни казваше Джъстин. И е възможно да кажем на други и това да окаже въздействие върху решенията ни, но понякога не казваме това на Бога. Има нещо много освобождаващо във връзка с изразяването на нашите истински чувства и емоции към Бога в молитва. Осъзнавате ли това? Ние всъщност разтоварваме душата си. Това го има и при вас – когато говорите на хора и има някакво неправилно разбиране, някакъв проблем или някой каже нещо, вие казвате:
„Виж, ти наистина ме ядоса,“ „Наистина ме разстрои,“ или „Наистина ме нарани“.
Определено усещане за свобода и мир идва просто от изразяването на това пред някого, и можете да стигнете до някъде. Това може да се случи и спрямо Бога. Не мислим за това така. Мислим, че Бог е Бог и... Но Бог желае да чуе как се чувстваме. Това всъщност помага значително в онова, което преживяваме. Така че това също е интересен момент, който виждаме в историята на Илия. Така че бъдете честни: кажете на Бога как се чувствате. По-добре е да го изразите и да се придвижите напред, отколкото да го потиснете и да имате двулично взаимоотношение... или да имате взаимоотношение с Бога, за което мислите, че то би трябвало да бъде така и затова се молите по този начин, но това не е истинско отражение на начина, по който се чувствате в действителност (ако има смисъл в това). Бог желае да Му говорим, дори когато сме ядосани, разстроени и разочаровани. Осъзнавате ли това? И Бог е достатъчно голям, за да овладее нещата. Съгласни ли сте? Той няма да изгуби самоконтрол, ако Му кажете, че сте Му ядосани или сте разочаровани от Него. Бог е достатъчно голям, за да овладее нещата и да ви изслуша и да разреши въпроса с вас, и може би да ви даде някакъв отговор или обяснение, или да насочи ума ви към някое място, но Му говорете за това – това ще окаже огромна разлика. Бог не желае да бъдем заклещени в този порочен кръг от негативни чувства и емоции и отчаяние, които може би изпитваме, затова бъдете честни с Бога в молитва (това е още един важен фактор).
Трето, Бог насърчи Илия не само като го нахрани, не само като поговори с него, но останалата част от историята, ако си спомняте, беше, че Бог даде на Илия мисия. Той всъщност му каза да се върне и да помаже определени хора в Израил – един човек, за да бъде цар, и да помаже Елисей за пророк. Бог поговори с Илия, даде му храна, но Бог му даде и мисия, както казах, каза му да отиде да помаже определени хора. Той го насърчи като му показа, че има и други, че той в действителност не е сам. И това дойде в следствие от общуването от страна на Илия и поддържането на този канал на комуникация отворен. Бог му запълни малко картината, Бог намести неговото възприятие за действителността, което беше малко изкривено, и всъщност му каза:
„Докато се чувстваш сам, сякаш няма никой друг, и искаш да умреш, погледни: ето ти малко храна. Илия, близо съм до теб. Какво правиш тук? Да поговорим. Илия, имам работа за теб, имам мисия за теб, искам да направиш нещо за мен. И знаеш ли какво, Илия, ти не си сам. Всъщност има още 7 000, които също са на наша страна.“
Бог се приближи до Илия. Много интересно! Това между другото е част от вестта на Илия, част от историята на Илия, за която не говорим обикновено, когато говорим за вестта на Илия. Обикновено говорим за вестта на Илия като за „огън и сяра“... не непременно сяра, но... знаете, огнена ревност в отстояването на истината и укорява-не на лъжата и събитието на планината Кармил, и не вземаме под внимание другия компонент – че след онзи момент на изкачване Илия имаше и слизане, и как в низината Бог беше със Своя служител е нещо, което също е необходимо да помним, защото и ние имаме преживявания на изкачване и слизания. Така че Той му даде мисия. Ключовият момент за нас тук е следният: Също както Илия се покори, е необходимо ние да бъдем покорни на онова, за което знаем, че е изискването на Бога към нас, дори когато се чувстваме отчаяни. Бъдете покорни, направете онова, за което знаете, че е правилното нещо, което да се направи, въпреки че е възможно да не ви се иска. Бъдете покорни, бъдете бдителни, знайте, че Бог е с вас, че Бог ви укрепява. Хранете душата си с живото Слово и помнете обещанието на Исус, Той не ви е изоставил. Излезте напред и направете нещо, което знаете, че Бог ни заръчва да направим. Бъдете покорни, не оставяйте тези неща неразрешени, не позволявай-те тези неща да останат далеч от вниманието ви, защото това влошава нещата. Продължавайте да бъдете верни, да бъдете покорни.
Въпрос на факт е, че Бог даде на Илия и помощник, защото един от хората, които му каза да отиде да помаже беше следващият пророк, който да заеме мястото му, пророк Елисей. И те прекараха известно време заедно, припокривайки се, така че Бог го насърчи и също така го свърза с някого.
И накрая ще завърша със следното – друг фактор, който да вземем под внимание, който може да помогне за облекчаване на тази трудност, се намира в Псалм 43:5. Псалм 43:5. Бог даде на Илия много причини да се насърчи и окуражи като го укрепи, поговори с Него, и ето как изразява това Давид в Псалм 43:5 – той казва:
„Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го словословя; Той е помощ на лицето ми и Бог мой.“
Друг жизненоважен, значим фактор е да продължаваме да славословим Бога. Това звучи много трудно и особено когато сте в отчаяние и обезсърчение, и на нас определено не ни се иска да го правим. Но това върши чудеса. Знаете ли, веднъж преживявах нещо и бях много, много... карах колата и бях много обезсърчен и много разстроен, виждаше ми се много мрачно. Всъщност не си спомням преживяването, но си спомням обстоятелствата, които искам сега да споделя с вас. И на ум ми дойде мисълта, че трябва да пея. Казах си:
„Не ми се пее – в колата, сам...“
Затова някак си се накарах да пея. Започнах да пея и ви казвам, че сърцето ми не участваше в това. Някак си изразявах гласно думите, но все още бях разстроен, и пеех... и знаете ли какво, тогава започнах да се вживявам в това и сега пеех с малко повече сърдечно участие, докато продължавах, и не след дълго, докато продължавах пътуването си, възприятието ми за ситуацията се беше променило. Ситуацията, между другото, не беше се променила, случващото се не беше се променило. Но моето възприятие и чувството ми бяха изменени просто поради славословенето на Бога и пеенето – нещо, което не ми се искаше и вероятно не е звучало много приятно на Бога, не само гласът, но и сърцето ми не участваше в него. Но в крайна сметка се случи нещо.
Намираме се в духовна борба, когато се борим с отчаяние и обезсърчение – необходимо е да помним това. Едно от оръжията, които можем да употребим, е славословие и благодарност, дори когато не ни се иска да го правим. Това всъщност може да преобърне ситуацията.
И Илия действително беше насърчен. Не виждаме Илия в историята да пее, но виждаме тук Давид да говори за това. Но Илия беше насърчен, защото се върна и изпълни Божията мисия. Той не сложи край на живота си, не умря. Разбираме всъщност, че не много след това Илия в крайна сметка беше...? Преселен на небето. Каква интересна изненада! Той има самоубийствени мисли и иска да умре, Бог се приближава до Илия, насърчава го, дава му тази мисия и не много след това Той всъщност взема този депресиран човек, мислещ за самоубийство... или по-скоро в миналото депресиран и в миналото мислещ за самоубийство пророк, взема го на небето. Какво насърчение за нас, нали така? Затова не се отказвайте от себе си, не се отчайвайте, не се чувствайте сякаш за вас всичко е приключило и вие наистина сте огорчили Бога, защото сте се почувствали така и Бог е разочарован от вас, и да влошавате нещата за себе си. Помнете как Бог се отнесе към пророк Илия. Така че това са само някои фактори, за да разгледаме някои неща в практичен план за себе си, когато преживяваме изпитание, когато преживяваме трудност – помнете, че Илиевият Бог е все още жив и днес.
Спасителят даде тези обещания и за нас. Ако приложим тези фактори, тези противоотрови, ние наистина ще отнемем жилото и шипа от това оръжие на Сатана, и можем да бъдем повече от победители. Амин? Има ли смисъл в това? Добре. Това е историята, нека завършим с молитва.
Отче в небето, толкова благодарни сме затова, че Ти си милостив и състрадателен Бог. Благодарим Ти, че знаеш и разбираш всичко, което преживяваме, и чувствата, емоциите и обстоятелствата, които ни се случват – благодарим Ти, че не се отказваш от нас, че обещанието Ти е, че никога да не ни оставиш, нито да ни забравиш. Благодарим Ти за насърчителната история на Илия, благодарим Ти за това, че той е в небето сега и може би дори слуша как говорим за него. Нека неговата опитност бъде такава, която да ни насърчи. Каквото и да преживяваме – каквото и да е изпитание, каквато и да е трудност, помогни ни да помним, че Ти виждаш общата картина и че можем да се доверим на Теб и да знаем, че онова, което преживяваме, не е краят на историята. Благодарим Ти толкова много за това време, което прекарахме заедно. Благодарим Ти, че насърчи сърцата ни чрез Словото. Моля, продължи да бъдеш с нас през останалата част от деня. Молим Те за това и Ти благодарим в името на Исус. Амин.
Моля се да сте били благословени от това видео.
Постарайте се да се абонирате за канала ни. Харесайте, включете известията и, което е най-важно, споделете това видео с други.
Нека Бог Отец ви благослови богато в Исус.
Revelation1412.org
RSS Feed
