Първата основна грешка на "нова теология" произтича от старaта Aвгустинска доктрина за първородния грях. Чрез приписването на наследения грях на всички потомци на Адам било направено предположение, че всяко бебе се ражда не само с натрупаната вина, но с толкова крайно извратен характер, така че никога не може да спре да греши и да влезе в Рая. Така била положена основата, рационализираща престъпването на закона като проблем на безотговорни гени и хормони. Първи удар срещу Божия закон!
Това първоначално отклонение направило необходимост да се въведе друго изкривяване на истината. Ако всички потомци на Адам наследили вината му, тогава Исус също станал виновен, веднага след като е бил роден. Разбира се това не би могло да стане. В такъв случай, Той не може да спаси никого. Самият Той би бил грешник. Католическата църква спретнато се погрижила за проблема с изобретяването на доктрината за непорочното зачатие, което изключва Дева Мария от участие в наследената вина на Адам. "Новите теолозите" просто приели древната протестантска версия на католическата позиция и заявили, че Исус всъщност е роден с непадналата природата на Адам, вместо с тази на Авраам, Давид или падналото естество на Мария. Не само, че това противоречи на много конкретни изявления на Библията, но така също оставило всяко едно от децата на Адам без никаква надежда за преодоляване на греховете им. Това оставило човешката раса без един окуражаващ пример за съвършено покорство. Тази доктрина наляла още масло в разпаления сатанински огън от лъжи, че така или иначе Божиите закони са твърде трудни за подчинение. Втори удар срещу Божия закона!
Това първоначално отклонение направило необходимост да се въведе друго изкривяване на истината. Ако всички потомци на Адам наследили вината му, тогава Исус също станал виновен, веднага след като е бил роден. Разбира се това не би могло да стане. В такъв случай, Той не може да спаси никого. Самият Той би бил грешник. Католическата църква спретнато се погрижила за проблема с изобретяването на доктрината за непорочното зачатие, което изключва Дева Мария от участие в наследената вина на Адам. "Новите теолозите" просто приели древната протестантска версия на католическата позиция и заявили, че Исус всъщност е роден с непадналата природата на Адам, вместо с тази на Авраам, Давид или падналото естество на Мария. Не само, че това противоречи на много конкретни изявления на Библията, но така също оставило всяко едно от децата на Адам без никаква надежда за преодоляване на греховете им. Това оставило човешката раса без един окуражаващ пример за съвършено покорство. Тази доктрина наляла още масло в разпаления сатанински огън от лъжи, че така или иначе Божиите закони са твърде трудни за подчинение. Втори удар срещу Божия закона!
Как тези две извращения се свързали с по нататъшните атаки на "новата теология" срещу закона? Колкото и странно да изглежда, въпреки че те изобразили Исус в природа далеч от нуждаещото се човечество, тези професори на нова светлина твърдят, че Христос е бил в състояние ДА ВМЕНИ на грешниците всички заслуги на светия Си живот, включително и послушание, чрез Неговата изкупителна смърт на кръста. Това звучи като добра теология, но погледнете по-внимателно.
Те наричат това вменяване на Христовите заслуги "оправдание чрез вяра", НО ОСВЕЩЕНИЕТО е специално и УМИШЛЕНО изключено от този пакет от благодат. Поддържа се това, че послушанието е изцяло отделено от изискванията на спасението, а приемането само на вменените заслуги са единствените „дела”, които са необходими за влизане в Божието царство. По този начин на подчинението на Божия закон се възлага незадължителна роля в преживяването на спасението. Удар трети против закона!
С фокус върху наследената праведност, изкупителната смърт на Исус на кръста, започнала да се разглежда като завършеното дело на изкуплението: Той направи всичко за нас, включително съвършено послушание и всичко се приписва на нас, когато ние Го приемам чрез вяра. Смъртта на Христос поставили край на изкупителното дело за престъпника? Не, това не е така. Тя осигури перфектна жертва. Жертвата на неопетненото Агне приключи завинаги, но окончателното умилостивение не приключва, докато кръвта не е поръсена в най-святото място и записа на греховете изличен. Книгата на Евреи доказва извън всякакво съмнение, че Исус се върна в небесното светилище, за да служи със собствената Си кръв в изпълнение на службата извършвана в двете отделения на земния храм. Тази служба се извършва днес. Какво включва тази служба? Защо е необходима? Как превъзхожда службата, която се вършеше в земното светилище? Най-вече в това отношение; службите в земното светилище биха могли да предоставят само прощение на греховете, но НИКОГА СИЛАТА да спрем да грешим. Жертвените агнета и кози не можели да направят съвършен нито един. „Защото законът, като съдържа в себе си само сянката на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то свещениците, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с тях да направят съвършени в чистота онези, които пристъпват да жертват.” – Евреи 10:1
От друга страна, Павел заяви, че истинският Първосвещеник в небесното светилище ЩЕ ПРЕМАХНЕ греховете и ЩЕ НАПРАВИ хората перфектни. „Защото с един принос Той е усъвършенствал завинаги онези, които се освещават.” – Евреи 10:14
Тук се разкрива голямата необходимост от първосвещеническата служба на Исус в небето. Тя е необходима, за да се очистят греховете от ЗАПИСИТЕ и от ЖИВОТА на поклонниците. „Новата теология”, твърди, че умилостивението е завършено на кръста и няма настоящо приложение на годишната „светая светих”, служба на небесения Първосвещеник. Това по същество отрича както необходимостта от всякакво освещение на светиите, и значението на освещение или съвършенство. Отхвърляйки Христовата служба в двете отделения за нас, „новата теология” отвръща вниманието от възвишено място, където законът пребивава под престола на милостта на ковчега на завета. Нищо чудно тогава, че няма нужда от освещение в опита за оправдание чрез вяра. Законът е сведен до минимум (да не казвам, че е погребан) в голямия план на спасението. Удар четвърти против закона!
А какво да кажем за съвършенството, което се предоставя на поклонници от небесното светилище? Повечето „нови теолози” и така наричащите се поклонници на Бог отричат учението на пълна победа над греха в плътта. За тях грях е синоним на роден. Това е проникнало във всяка паднала плът и ум. С оглед на това е лесно да се види защо освещението е омаловажено. Ако е невъзможно да се преодолеят всички грехове, тогава очевидно Бог ще приеме онази част от греха, която не е възможно човек да победи. Но колко и коя част е в тази категория? Оставено ли е на всеки човек да реши кои грехове той не може да преодолее чрез силата на Христос? Как би могъл човек да бъде сигурен, че той не толерира един грях, който може да бъде напълно отстранен с малко повече вяра и усилия от негова страна?
Факт е, че няма един намек в Библията, че някой трябва да спре само някои грехове, или да намали размера на други грехове, които върши. Исус каза на жената хваната в прелюбодейство, „Отиди си и НЕ СЪГРЕШАВАЙ повече.” – Йоан 8:11. Той не и каза да намали размера на прелюбодеянието, което вършеше. Ако аз вярвам, че някои грехове са невъзможни за преодоляване със сигурност няма да губя време да се опитвам да ги изкарам от живота си. Не виждаме ли колко е опасно да се заключи, че ВСЕКИ ГРЯХ не може да бъдат преодолян чрез силата на Господ? Толерирах един грях и се заблудих, че Бог също ще го приеме. И колко лесно ще бъде за моя бедна човешката природа да избере който и да е грях, от който не иска да се откаже, като един от тези, които не могат да бъдат преодолени.
Лоогично ли е да мислим, че Бог може и ще ни даде победа над някои грехове може би онези, които не са твърде дълбоко вкоренени, но Той НЕ МОЖЕ или не желае да ни избави от другите? Цялата концепция е чужда на Божието Слово. Единственото нещо, което трябва да се направи с греха е да се спре да се върши, за да се отстрани, за да ни се даде пълна победа над греха. Крещящото становище, че Божиите деца трябва да съгрешават, докато Исус дойде е не само отричане на Словото, а положителен вот за древната лъжа на Сатана.
“Който крие престъпленията си, няма да успее, а който ги изповяда и оставя, ще намери милост” Пр. 28:13. Ако онези, които крият и извиняват грешките си биха могли да видят как Сатана ликува над тях, как с техния живот се хули Христос и светите ангели, веднага биха изповядали греховете си и биха ги оставили. Той действа чрез различните дефекти в характера, за да завладее ума им и знае, че ще успее, ако тези дефекти се подхранват. Затова постоянно се стреми да мами Христовите последователи с гибелната си заблуда, че е невъзможно да ги победят. Но Исус ходатайства за Своите чада чрез наранените Си ръце, чрез разкървавеното Си тяло и заявява на всички, които биха искали да Го следват: “Доволно ти е Моята благодат” 2 Кор.12:9. “Вземете Моето иго върху си и научете се от Мене, защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко” Мат. 11:29, 30. Тогава нека никой не гледа на своите грешки като на непоправими. Бог ще даде вяра и благодат, за да бъдат победени. – Христос в Своето светилище – Елън Уайт
За делата на човешките деца се води точен доклад. Нищо не може да бъде скрито от окото на Възвишения и Святия. Някои поемат в посока, напълно противоположна на Божия закон, и изповядват, че са осветени от Бога, за да прикрият греховното си поведение. Но светостта, за която претендират, липсва във всекидневния им живот. Тя не издига умовете им и не ги води към "въздържане от всякакво зло" (1 Сол. 5:22). Ние сме изложени пред света - пред хора и пред ангели. НАШАТА ВЯРА СЕ ХУЛИ ПОРАДИ лошото поведение на християни с плътски ум. Те изповядват част от истината, която им е повлияла, но всъщност не са съединени с онези, които са преобразени от нея. Какво е било влиянието на старейшината К.? Какви са били плодовете на неговата работа? Колко души са били изведени от света и утвърдени в истината за това време?... – "Съкровищница от свидетелства" Том 1, Фалшиви идеи за освещение – Елън Уайт
Те наричат това вменяване на Христовите заслуги "оправдание чрез вяра", НО ОСВЕЩЕНИЕТО е специално и УМИШЛЕНО изключено от този пакет от благодат. Поддържа се това, че послушанието е изцяло отделено от изискванията на спасението, а приемането само на вменените заслуги са единствените „дела”, които са необходими за влизане в Божието царство. По този начин на подчинението на Божия закон се възлага незадължителна роля в преживяването на спасението. Удар трети против закона!
С фокус върху наследената праведност, изкупителната смърт на Исус на кръста, започнала да се разглежда като завършеното дело на изкуплението: Той направи всичко за нас, включително съвършено послушание и всичко се приписва на нас, когато ние Го приемам чрез вяра. Смъртта на Христос поставили край на изкупителното дело за престъпника? Не, това не е така. Тя осигури перфектна жертва. Жертвата на неопетненото Агне приключи завинаги, но окончателното умилостивение не приключва, докато кръвта не е поръсена в най-святото място и записа на греховете изличен. Книгата на Евреи доказва извън всякакво съмнение, че Исус се върна в небесното светилище, за да служи със собствената Си кръв в изпълнение на службата извършвана в двете отделения на земния храм. Тази служба се извършва днес. Какво включва тази служба? Защо е необходима? Как превъзхожда службата, която се вършеше в земното светилище? Най-вече в това отношение; службите в земното светилище биха могли да предоставят само прощение на греховете, но НИКОГА СИЛАТА да спрем да грешим. Жертвените агнета и кози не можели да направят съвършен нито един. „Защото законът, като съдържа в себе си само сянката на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то свещениците, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с тях да направят съвършени в чистота онези, които пристъпват да жертват.” – Евреи 10:1
От друга страна, Павел заяви, че истинският Първосвещеник в небесното светилище ЩЕ ПРЕМАХНЕ греховете и ЩЕ НАПРАВИ хората перфектни. „Защото с един принос Той е усъвършенствал завинаги онези, които се освещават.” – Евреи 10:14
Тук се разкрива голямата необходимост от първосвещеническата служба на Исус в небето. Тя е необходима, за да се очистят греховете от ЗАПИСИТЕ и от ЖИВОТА на поклонниците. „Новата теология”, твърди, че умилостивението е завършено на кръста и няма настоящо приложение на годишната „светая светих”, служба на небесения Първосвещеник. Това по същество отрича както необходимостта от всякакво освещение на светиите, и значението на освещение или съвършенство. Отхвърляйки Христовата служба в двете отделения за нас, „новата теология” отвръща вниманието от възвишено място, където законът пребивава под престола на милостта на ковчега на завета. Нищо чудно тогава, че няма нужда от освещение в опита за оправдание чрез вяра. Законът е сведен до минимум (да не казвам, че е погребан) в голямия план на спасението. Удар четвърти против закона!
А какво да кажем за съвършенството, което се предоставя на поклонници от небесното светилище? Повечето „нови теолози” и така наричащите се поклонници на Бог отричат учението на пълна победа над греха в плътта. За тях грях е синоним на роден. Това е проникнало във всяка паднала плът и ум. С оглед на това е лесно да се види защо освещението е омаловажено. Ако е невъзможно да се преодолеят всички грехове, тогава очевидно Бог ще приеме онази част от греха, която не е възможно човек да победи. Но колко и коя част е в тази категория? Оставено ли е на всеки човек да реши кои грехове той не може да преодолее чрез силата на Христос? Как би могъл човек да бъде сигурен, че той не толерира един грях, който може да бъде напълно отстранен с малко повече вяра и усилия от негова страна?
Факт е, че няма един намек в Библията, че някой трябва да спре само някои грехове, или да намали размера на други грехове, които върши. Исус каза на жената хваната в прелюбодейство, „Отиди си и НЕ СЪГРЕШАВАЙ повече.” – Йоан 8:11. Той не и каза да намали размера на прелюбодеянието, което вършеше. Ако аз вярвам, че някои грехове са невъзможни за преодоляване със сигурност няма да губя време да се опитвам да ги изкарам от живота си. Не виждаме ли колко е опасно да се заключи, че ВСЕКИ ГРЯХ не може да бъдат преодолян чрез силата на Господ? Толерирах един грях и се заблудих, че Бог също ще го приеме. И колко лесно ще бъде за моя бедна човешката природа да избере който и да е грях, от който не иска да се откаже, като един от тези, които не могат да бъдат преодолени.
Лоогично ли е да мислим, че Бог може и ще ни даде победа над някои грехове може би онези, които не са твърде дълбоко вкоренени, но Той НЕ МОЖЕ или не желае да ни избави от другите? Цялата концепция е чужда на Божието Слово. Единственото нещо, което трябва да се направи с греха е да се спре да се върши, за да се отстрани, за да ни се даде пълна победа над греха. Крещящото становище, че Божиите деца трябва да съгрешават, докато Исус дойде е не само отричане на Словото, а положителен вот за древната лъжа на Сатана.
“Който крие престъпленията си, няма да успее, а който ги изповяда и оставя, ще намери милост” Пр. 28:13. Ако онези, които крият и извиняват грешките си биха могли да видят как Сатана ликува над тях, как с техния живот се хули Христос и светите ангели, веднага биха изповядали греховете си и биха ги оставили. Той действа чрез различните дефекти в характера, за да завладее ума им и знае, че ще успее, ако тези дефекти се подхранват. Затова постоянно се стреми да мами Христовите последователи с гибелната си заблуда, че е невъзможно да ги победят. Но Исус ходатайства за Своите чада чрез наранените Си ръце, чрез разкървавеното Си тяло и заявява на всички, които биха искали да Го следват: “Доволно ти е Моята благодат” 2 Кор.12:9. “Вземете Моето иго върху си и научете се от Мене, защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко” Мат. 11:29, 30. Тогава нека никой не гледа на своите грешки като на непоправими. Бог ще даде вяра и благодат, за да бъдат победени. – Христос в Своето светилище – Елън Уайт
За делата на човешките деца се води точен доклад. Нищо не може да бъде скрито от окото на Възвишения и Святия. Някои поемат в посока, напълно противоположна на Божия закон, и изповядват, че са осветени от Бога, за да прикрият греховното си поведение. Но светостта, за която претендират, липсва във всекидневния им живот. Тя не издига умовете им и не ги води към "въздържане от всякакво зло" (1 Сол. 5:22). Ние сме изложени пред света - пред хора и пред ангели. НАШАТА ВЯРА СЕ ХУЛИ ПОРАДИ лошото поведение на християни с плътски ум. Те изповядват част от истината, която им е повлияла, но всъщност не са съединени с онези, които са преобразени от нея. Какво е било влиянието на старейшината К.? Какви са били плодовете на неговата работа? Колко души са били изведени от света и утвърдени в истината за това време?... – "Съкровищница от свидетелства" Том 1, Фалшиви идеи за освещение – Елън Уайт
RSS Feed