„Богът на Исус“
Докато разглеждаме тази тема, това е въпрос, който вероятно ви се задава много, особено ако вярвате в истината за Бога. И въпросът е свързан с положението на Христос. И въпросът, на разглеждане на който искам да отделим малко време, е ето този въпрос:
Исус Бог ли е?
Докато разглеждаме тази тема, това е въпрос, който вероятно ви се задава много, особено ако вярвате в истината за Бога. И въпросът е свързан с положението на Христос. И въпросът, на разглеждане на който искам да отделим малко време, е ето този въпрос:
Исус Бог ли е?
Не знам колко пъти ми е задаван този въпрос. На вас задаван ли е този въпрос? Много пъти и особено ако започнете да говорите за Христос като Божия Син. Неизбежно се поражда въпросът:
„Почакай малко, братко/сестро. Исус Бог ли е?“
И обикновено отговорът, който очаква човекът, е отговор от типа „да“ или „не“. Нали така?
И те искат да чуят...?
„Да.“
И ако чуят каквото и да е друго нещо, различно от този отговор, като че всичко е дотук и това е краят на разговора. Знаете за какво говоря, нали? Отговорът на този въпрос не е толкова прост, колкото едно „да“ или „не“. Но с цел да има яснота искам да разгледаме различните значения, които имат хората в ума си, когато задават този въпрос, и какво може би очакват те, тъй като е важно да разберем това. И тогава става лесно да се отговори на въпроса.
Преди всичко, какво е значението на въпроса? И това е нещо добро, което да се направи: Когато хората зададат този въпрос, да кажем:
„Какво всъщност имаш предвид? Какво се опитваш да попиташ?“
Защото различните хора имат предвид различни неща – дали те питат
„Исус Бог ли е?“
в смисъл на това дали Той е Богът на Библията; дали те питат
„Исус Бог ли е?“
в смисъл на това дали Той е Божествено същество;
„Исус Бог ли е?“
в смисъл на това дали Той е като Отец;
„Исус Бог ли е?“
в смисъл на това дали Той е част от единия Бог;
„Исус Бог ли е?“
в смисъл на това дали Той е член на Божеството?
Не е наистина ясно кое конкретно значение се възнамерява с този въпрос. И при все това всички тези значения са включени в умовете на хората, когато те задават въпроса, и зависи от конкретния човек кое от тях е на преден план в ума им. Нали така? И така, необходимо е да разберем значението.
Най-често представата, която се изразява с този въпрос, е едно запитване за положението и естеството на Христос, т..е. дали Той е Божествено Същество, дали Той притежава статута на Бог. Тази е най-често срещаната. С други думи, за да бъде Той разграничен от това да бъде сътворено същество или творение. И отговорът на този въпрос е едно най-категорично...?
„Да.“
Така че Исус Бог ли е?
Да. По-добре да вярвате в това, ако вярвате на Библията. Няма съмнение в това. Искам да обясня малко какво означава това и да видим как се вмества това, тъй като има още една част към въпроса, на която отговорът всъщност е...?
„Не.“
Ще погледнем и това.
Най-често срещаният стих, за който вероятно се замислят хората в светлината на този въпрос, е Йоан 1:1. Там се казва:
„В начало беше Словото; и Словото беше с Бога; и Словото беше Бог.“
Поставих там в скоби една дума, която се намира в гръцкия текст, тъй като тя се намира в гръцкия. Когато се казва
„и Словото беше с Бога“,
всъщност там има определителен член the [букв.: “Богът“], за да се идентифицира с кого беше Словото. То беше с „Богът“. И това доста просто ни представя положението на Христос.
Ето един въпрос в светлината на този стих:
Колко Богове са споменати в стиха?
Наистина зависи от това как разбирате стиха. Защото се казва, че
Словото беше с „Богът“ и Словото беше...? Бог.
И не се прави разграничение между двамата. И е необходимо да можете да разберете какво се възнамерява. На два Бога ли се покланяме? Разбира се, че не. Понякога хора, които вярват в Триединството, казват:
„Ние имаме трима, вие имате двама. Все още се намираме в същия проблем.“
Чували ли сте с това? Като при това:
„Ние имаме трима Богове...“
Защото това е становище, което изразяваме понякога:
„Бог Отец, Бог Син, Бог Свети Дух – това прави трима богове. Независимо колко обединени вероятно настоявате, че са, те са три Божествени същества, като всичките са независими един от друг, всичките са върховни източници, нито един от тях не е произлязъл от другите. Това са трима.“
Затова хората казват:
„Добре. Ами вие имате двама.“
Понякога е трудно и беше нещо, което аз трябваше да разреша дори в собствения си ум, за да разбера как разбираме това в библейски план, що се отнася до разкритото от Писанието. Затова това е въпросът:
Колко Богове са споменати там?
Всъщност има само един – Този, Който е споменат като „Богът“. И Исус е описан като Бог в това, че Той притежава същото естество като „Богът“. Той притежава Божественото естество на Отец.
Добро обяснение... или добър начин да се обясни този стих, който чух веднъж е да се погледнат Адам и Ева. Искам да прочета това перифразиране на стиха като се добавят различни подлози, и да видим дали има смисъл. Тук се казва:
„В началото беше жената и жената беше с човека, и жената беше...“? „...човек.“
Това вярно твърдение ли е или невярно? Това е вярно изявление. То описва какво естество притежаваше жената – същото естество като човека. Колко индивида съществуваха? Двама. Само единият от тях беше Адам – главата. Той беше източникът на жената и поради това жената притежаваше същото естество като Адам. В другия стих, Йоан 1:1... това е добро онагледяване на стиха.
В началото беше Отец... Извинете ме. В началото беше Словото, Христос, и Той притежаваше самото естество на Своя Отец, защото Той е от Отец. Затова единственият начин да Го опишем е да кажем, че Той е Бог – за да опишем естеството Му. Той принадлежи към Божествената категория. Той е едно напълно Божествено същество. Това не означава, че Той е Бог Отец. Нали така? И предстои да видим как Писанието всъщност много ясно утвърждава това. Следващият стих ни дава малко допълнителна представа. Там се казва (в Йоан 1:2):
„То в начало беше с Бога.“
Не е ли интересно, че Отец (тук се говори за Бог Отец) винаги е референтната точка? Като че Отец е ориентирът. Христос беше с Бога. Той беше Бог. Той „в начало беше с Бога“. Винаги това е във връзка с Бога. Защо е така? Защото Бог Отец, братя и сестри, е единият Бог на Библията. И всичко, което представлява Христос, е във връзка с Отец и се дължи на Отец. Затова дори Божественото естество на Христос, фактът, че Той е наречен „Бог“, се дължи на това, че Той е Синът на Бога (както предстои да видим). Затова не искам никой да има каквото и да е съмнение за становището ни и вярването ни в пълната и цялостна Божественост на Божия Син. Затова ако някой ви зададе въпроса
„Исус Бог ли е?“,
би трябвало да нямате никакво колебание и да кажете:
„Да.“
И ако е нужно да изясните своето „да“, няма проблем в това. Защото някои хора всъщност имат склонността да желаят да отговорят на въпроса отрицателно, защото за някои от нас, когато чуем
„Исус Бог ли е?“,
ние може би чуваме:
„Исус единият Бог на Библията ли е?“
И искаме да кажем:
„Не, Той е Синът на Бога.“
Нали така? Затова отговорът е „не“. Ето защо е добре да изясняваме какво се има предвид, какво имате предвид вие.
Така че отговорите от типа „да“ или „не“ не винаги са достатъчни. Понякога въпросите и отговорите от типа „да“ или „не“ имат за цел да определят в коя „кутия“ се намирате вие. Те обикновено са подвеждащи въпроси.
Помните ли, фарисеите дойдоха при Исус?
„Да отдаваме ли дължимото на Кесаря? Да или не?“
Ако кажеше „да“, Той щеше да бъде вън, ако кажеше „не“, щеше да бъде вън. Затова Исус обясни нещата по начин, който те не очакваха.
Какво е предназначението на Евангелието на Йоан, що се отнася до положението на Христос?
Той всъщност ни казва това - в края на евангелието си. Йоан 20:30, 31:
„А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са описани в тази книга. А това бе написано, за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.“
Цялото предназначение на това Йоан да напише евангелието си е за да можем ние да стигнем до заключението и вярването, че Исус е...? Месия, Божият Син. Тази истина тук не е в противоречие с начина, по който той започна евангелието си. Затова когато Йоан казва
„в начало беше Словото; и Словото беше с [Богът]; и Словото беше Бог,“
това означава, че той желае ние да повярваме, че Исус Христос е наистина...? Синът на Бога. Доказателството за положението Му е фактът, че Той беше точно там, заедно с Бога, от началото, че Той притежаваше самото естество на Отец. Доказателството за Неговата Божественост е начинът, по който Той е свързан с Отец – Неговата родствена връзка с Бога като Негов Син.
Кое е най-голямото доказателство, че вие сте човешко същество? Че изглеждате като такова и постъпвате като такова ли? Че се държите като такова ли? Че родителите ви бяха...? Хора. Не беше нужно да чакате, за да разберете в каква категория същества се намирахте. Родителите ви бяха хора и толкова.
Принципът, че подобно ражда подобно е онова, което Бог постанови в Едем, и този принцип е постановен, за да можем да разберем нещо за истината относно Отец и Неговия Син. Затова Синът е като Своя Отец в това, че подобно ражда подобно. Затова най-голямото доказателство в Евангелието на Йоан за Божествеността на Христос не са нещата, които Той извърши, не са действията, които Той изпълни, а е фактът, че Той е...? Синът на живия Бог.
И свързвате заключението с началото и започвате да разбирате и да виждате картината. Не можете да вярвате в едното в предпочитание пред другото. Защото понякога хората казват:
„О, ние вярваме, че Исус е Бог.“
И те се опитват да омаловажат Неговата синовност. Нали така? И ние идваме и казваме:
„Почакай малко.“
Ние искаме да подкрепим Неговата синовност и сме склонни да желаем да омаловажим Неговата...? Божественост, или Божествено естество, и да наблегнем на синовността. Двете неща вървят ръка за ръка. Неговата Божественост е основана на Неговата синовност. Не можете да отречете едното в полза на другото.
И в самата сърцевина на евангелието си Йоан всъщност изразява това. Така че това, че Той е Божият Син означава, че Той притежава естеството на Отец, че Той е напълно Божествен. Амин?
Амин?
Добре. Амин. Необходимо е хората да знаят това, защото едно от най-често срещаните обвинения, което получаваме е, че ние вярваме, че Христос е сътворен (което е пълна безсмислица) и че ние отхвърляме Христовата Божественост. Пълна безсмислица. И без значение колко пъти биват повтаряни тези обвинения, при това категорично, те при все това не са верни. Вижте, ако ние вярвахме в това, щяхме да го кажем. Не е като да ни е срам от това, в което вярваме. Ние просто не вярваме в това, защото Писанието не го разкрива.
И така, в началото беше Божият Син и Синът беше с Отец, и Синът беше напълно Божествен, защото беше Синът на Отец. С това има работа Йоан 1:1.
Йоан 5:18 ни представя тези положение и статут на Христос:
„Затова юдеите искаха още повече да Го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец и така правеше Себе Си...“? „...равен на Бога.“
Исус не каза, че е равен на Бога, Той каза, че Бог е Негов Отец. Затова заключението, направено правилно, беше, че това Го правеше равен на Бога. И виждате много ясно тук, че Неговото равенство се основава на Неговата синовност. Това е една Божествена синовност, това е едно Божествено равенство, Той притежава Божественото естество на Своя Отец. Именно това прави Христос Божествено Същество. Затова Исус Бог ли е? Да.
Той равен на Бога ли е? Да.
И Бог е стандартът, който употребяваме, за да измерим положението на Христос. Следите ли? Понякога хората пропускат това. Той притежава естеството на Отец. И така, Исус Бог ли е, по начина, по който хората задават въпроса като имащ предвид:
„Исус Богът на Библията ли е?“
И отговорът тук е...? Не. И ще видим това. И веднага щом кажете това, някои хора казват:
„А-а-а, знаех си, че някъде там ти имаше едно „не“! Знаех си, че ще отречеш нещо по отношение на Христос!“
И това е възможността им да ви обърнат гръб. Преди вие да обърнете гръб, само чуйте какво казва Писанието. Нека погледнем какво изрази Христос, що се отнася до този въпрос. Защото когато хората попитат „Исус Бог ли е?“ като имат предвид дали Той е част от каквото и да е нещо, което според тяхното разбиране съставлява Бога на Библията (това е още едно често срещано разбиране, стоящо зад този въпрос), отговорът, според Исус, е „не“ (а не според нас). Ето защо вярваме в това.
В Йоан 4 гл. Исус говореше на жената на кладенеца И в разговора Си с нея Той разкри нещо по точно този въпрос. 21 ст.:
„Исус й каза: Жено, вярвай Ми, че идва час, когато нито на този хълм, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отца. Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите“ (Йоан 4:21, 22).
Интересен разговор водеше Исус тук, с тази жена. Той е свързан с поклонението, с поклонението към Бога. И тук Той идентифицира, че говори за Отец. Тогава Той каза на жената:
„Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем.“
Дали това „ние“ включва също и Исус? Отговорът е: „Да.“ Затова дали Исус се покланяше на Отец? Според Исус, отговорът е: „Да.“ Защо? Защото Отец е единият истинен Бог на Библията, на вселената, на Сътворението. С други думи, дори самият Исус, Който е напълно Божествен и притежава Божественото естество (както видяхме), дори Исус има...? Бог, на Когото се покланяше. И между другото това действа само в едната посока. Това не е двупосочна улица (както ще видим). Исус се покланяше на Отец и това е причината, поради която в този любим наш пасаж, който обичаме да цитираме често, се намира изява на дело на поклонение.
Какво правеше Исус в този стих? Молеше се. На кого? На Своя Отец и Бог. И в тази молитва Той каза:
„А това е...“
Йоан 17:3:
„А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил.“
Следователно, според Христос Отец е единственият истинен Бог. И в признание на това Исус се покланя на Отец, Отец е Негов Бог. Някой може би ще каже:
„Това беше само на земята, братко. Това не се прилага другаде. Само защото Исус беше на земята като Човек, знаеш, и беше пример, Той извършваше това, което се очакваше, така да се каже, онова, което ние трябва да правим.“ Нали така?
Чували сте това, нали? Аз определено съм го чувал. Исус не правеше нещо погрешно само защото беше Човек. Статутът на Исус не беше понижен поради това, че Той пое човешко естество. Той все още беше Божественият Син на Бога. И искам да видим как се изразява това. Ето няколко стиха. Марк 15:34 – Исус на кръста:
„И на деветия час Исус извика със силен глас:
Елои, Елои, лама савахтани?, което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“
Дали Исус има Бог? Да, това е Неговият Отец. Той е Източникът на всичко, включително и на Сина и на Божествеността на Сина. Затова и Той е наречен „Синът на Бога“. Йоан 20:17:
„Исус й каза [при възкресението]: Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и им кажи: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и...? „...вашия Бог.“
Това е възкресеният Христос, нали?
Той все още е Човек, но е възкресен. И при възкресението Си Той казва на Мария:
„Моят Бог ще бъде ваш Бог. Моят Отец е ваш Отец; и иди напомни на братята Ми за този факт.“
Спасителният план, братя и сестри, е нещо чудесно. Той прави така, че Богът и Отец на Исус Христос да стане наш Бог и наш Отец. Това е истина, върху която си заслужава да размишляваме. И ще се върнем на нея в хода на изследването. Така че определено Исус има Бог. Важно е да се отбележи, че това не действа в обратната посока (ще повторя това). Бог Отец няма Бог. Вярно ли е? Той е Богът (с определителен член). Той е единият Бог и Отец на всички, Който е над всички. Няма никой, пред когото Той да отговаря. Няма никой, към когото Той да се моли. Няма никой, на когото Той да се покланя. Няма никой, който да може да бъде наречен „Негов Бог“. Той е Източникът на всичко.
Христос, Божият Син, притежателят на пълното Божествено естество на Отец, признава, че Неговият Отец е Богът (с определителен член) и казва дори:
„Той е Мой Бог.“
Той се моли на Своя Отец. Затова казвам, че Исус има Бог.
Апостолите също осъзнаваха това – 2 Коринтяни 11:31:
„Бог и Отец на Господ Исус Христос, Който е благословен до века, знае, че не лъжа.“
Той е Богът и...? Отец на нашия Господ, Исус Христос. Тези две описания вървят ръка за ръка. Затова вярваме, че Христовата синовност (фактът, че Той е Божият Син) е най-голямото доказателство за Неговата Божественост. И когато отхвърлите това доказателство за Неговата Божественост, вие трябва да намерите някакво друго средство, за да утвърдите Божествеността Му. Затова казвате:
„Погледнете нещата, които върши. Погледнете Божествените дела. Погледнете как Той създава. Погледнете всички тези неща, които трябва да доказват Неговата Божественост.“
Това са второстепенни неща. Христос е Божествен въпреки че беше възможно да не е създал или извършил което и да е от тези дела. Неговата Божественост не се основава на онова, което върши. Основава се на това чий Син е Той.
Вашето човешко естество не се основава на начина, по който се държите, на поведението ви и на говоренето ви, на това, че изглеждате и действате като човек. Вашето човешко естество се основава на факта, че вие сте от човешки родители. Не е ли така? Това е най-голямото доказателство. Всички останали частици са второстепенни.
И така, Христос е Божият Син. Отец е както Бог, така и Отец на нашия Господ, Исус Христос. Ето един стих от книгата Откровение, при който Исус не се намира на земята. Откровение 3:12. Там се казва:
„Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог откъдето няма вече да излезе вън; и ще напиша на него името на Моя Бог, и името на града на моя Бог, новия Йерусалим, който слиза от небето от Моя Бог; ще напиша и Моето ново име.“
Това е прославеният, възкресен Христос. Вярно ли е? Той вече не е на земята, на небето е. И колко пъти споменава Той Отец като Свой Бог? Забележете. Четири пъти, нали? Това трябва да е важно. Исус не иска да пропуснем същността. Отец е Неговият Бог. Исус Христос има Бог. И дори самият Отец съзнаваше и изрази това. Евреи 1:8, 9. Там се казва:
„А за Сина казва: "Твоят престол, о, Боже, е до вечни векове; и скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота.“
Отец се обръща към... кого? Към Сина. И Той се обръща към Него като към...? Към Бог. Отец признава Божествените естество и статут на Сина Си и казва:
„Твоят престол, о, Боже...“
9 ст.:
„Възлюбил си правда и си намразил беззаконие, затова, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя."“
Виждате ли какво се случи там? Отец се обръща към Сина Си като към Бог и казва:
„Затова Бог (т.е. Аз), Който е Твой Бог, Аз съм Те помазал с миро на радост.“
Затова двама Богове ли имаме или един? Имаме един Бог, Отец, и Неговият Син притежава Божественото естество на Отец. Имаме две Божествени Същества, няма съмнение в това. Напълно Божествени. Едното от тях е източникът на другото. Едното от тях е Бащата на другото, и именно това Го прави единият Бог, единият Отец и единият Източник на всичко.
И когато признаваме синовността на Христос и Божествеността на Христос, ние не признаваме друг Бог или различен Бог. Признаваме факта, че всичко, което представлява Синът, се дължи на единия Бог, Отец. Не е ли така? Ето защо Библията е ясна и ние утвърждаваме вярата си във факта, че действително има един Бог и няма друг освен Него, според Христовите думи.
В този момент някой ще каже:
„Братко, това звучи добре, но ти изобщо не говори за Духа. Какво да кажем за Духа?“
Помислете за това по следния начин... Това е просто за вършене нещо. Когато говорим на хора за истината за Бога, понякога е лесно хората да осъзнаят... Знам, че това е относително, но понякога те могат да съзрат Христовата синовност. Но тогава да се опитате да докажете целия въпрос със Светия Дух е още едно премеждие. Ако приемете Христовата синовност, тя автоматично се погрижва за положението на Духа. Защото... помислете за това по следния начин: Колко сина имаше Бог? Само един роден Син, Който наследи Неговото Божествено естество. Именно това Го прави Божествено Същество. Той нямаше други синове, нали? Няма други Божествени същества. Духът не може да бъде Божествено същество. Каквото и да представлява Духът, той не може да бъде Божествено същество, да бъде Бог, както Отец и Синът, защото има само един Син. Виждате какво имам предвид, нали?
Христовата синовност подготвя сцената... или ви поставя на място, на което можете автоматично да приемете и други истини, ако помислите логически за начина, по който те са свързани помежду си. Затова Духът не е друго Божествено същество, иначе щеше да бъде друг източник. Ако той не е свързан с Отец, тогава действително имате множество Богове. И това е един от проблемите по въпроса с Триединството. Затова Духът, по определение... Няма да полагам големи старания да доказвам това, но Духът е самият живот и самото присъствие на Бога. Също както вие имате дух. Вие бяхте създадени по Божия образ, нали? Вашият дух не е личност, различна от вас. Божият Дух не е личност, различна от Бога, това е начинът, по който Бог действа на духовно и невидимо ниво. Йоан 8:36:
„И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.“
Кой може да даде свобода както Синът? Никой, нали? Свободата, за която се говори тук, свободата, която Исус дава, може да даде само Исус – истинска свобода. Няма никой друг, който да може да даде свобода. Затова в Божия спасителен план единствената личност, която можеше да бъде изпратена, за да ни спаси, беше Божият Син. И ако Синът ни прави свободни, ние сме наистина свободни. Свободни от... какво? От нашия най-голям проблем. Какво е названието на нашия най-голям проблем?
„Грях.“
Грехът е проблемът на човечеството. Нали така? И мога да допълня: Той не е проблем на една възрастова група от човечеството. Той е проблем на цялото човечество. Само Синът може да ни освободи.
Нека сега погледнем 2 Коринтяни 3:17 и сравним тези два стиха в светлината на Духа. Там се казва:
„А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода.“
Или...? Освобождение..
Исус Христос, Той е Господ, Той е този Дух, Който единствен дава свобода. Затова Духът не е различна същност или не личност, различна от Сина, Който единствен може да ни направи свободни. Следите ли? Духът, Светият Дух, не е личност или идентичност, различна от Божия Син. Само Синът може да ни направи свободни. Само Духът ни дава тази свобода. Ако имате който и да е друг, тогава имате някаква друга свобода, която е непълна. И това е свързано с един много важен компонент, който искам да изследваме малко в този конкретен контекст.
Когато говорим за „Дух“, какво означава думата „дух“? По определение духът е... Нека изразя това по следния начин: никъде в Писанието не откривате, че духът на някого е личност, различна от притежателя на този дух. Нито един пример. Единственото място, единственото изключение, което хората употребяват е, когато стане въпрос за Божия Дух, без каквото и да е доказателство за това. Това се основава единствено на...? Традиция. Традицията е тази, която казва, че Божият Дух трябва да бъде личност, различна от Бога, Който го притежава.
Какво е значението на думата „дух“? Ако я потърсите в речника, ще откриете, че „дух“ се изразява като „вятър“ или „дихание“, или „ум“, или „мисли“, като всички те са неосезаеми, нематериални неща. И при все това те са не по-малко верни. Не е ли така? Само защото нещо не е осезаемо, това не означава, че то не е действително.
Тук имаме телефонен сигнал (може би не толкова, колкото би ни се искало). Имаме безжичен Интернет (който не функционира според очакванията ни). Осезаем ли е той? Можете ли да го хванете, да го уловите? Това е сигнал, но не е по-малко действителен. Вярно ли е? Духът... Само защото нещата са в духовната сфера, само защото не можем да ги почувстваме и да ги усетим със сетивата си по осезаем начин, това не означава, че те са въображаеми или че не са действителни, или че не съществуват. Това не означава, че те са само представи. Те са действителни, също колкото е действителен и физическият свят, в който се намираме. Много важно е да разбираме това. Затова когато говорим за Божия Дух, това не е просто термин, с който да се опише някаква представа, а е действителност. Действителността е, че той е самото присъствие, а всъщност и самият живот на Бога. Забележете какво казва Писанието – 1 Йоаново 5:12:
„Който има Сина, има този...“? „...живот; който няма Божия Син, няма този живот.“
Какво представлява този живот? Представлява Духът. Исус каза това:
„Духът е, който всъщност дава живот“ (виж Йоан 6:63).
Затова когато имате Сина, вие имате живот, имате точно този Дух, и единствено това е нещото, което ви дава...? Свобода. Вярно ли е? Точно за това говорим. Свобода. Как ви освобождава Синът? Като ви дава Своя...? Живот, или Своя Дух.
Свободата от греха означава също свобода от...? Смъртта. Проблемът на човечеството е грехът, а грехът докара смъртта. Нашият проблем е проблем на смърт. Нуждаем се от свобода от греха, нуждаем се от свобода от смъртта. Онова, от което се нуждаем, е живот. Този живот е Духът. Исус Христос е този живот. Затова за да имате този живот вие трябва да имате...? Сина. И ако имате Сина, вие имате живот. Това представлява Духът. Това представлява Светият Дух. И това е практическият компонент на истината за Бога – притежанието и имането на Сина.
„Дух“ означава „живот“ - думите са взаимозаменяеми. Ако вашият дух ви напусне, какво ще се случи с вас? Вие преставате да съществувате. Тялото без духа е...? Мъртво, физически мъртво. Този Христов Дух е това, което ни дава...? Духовен живот, а също и физически живот. „Дух“ представлява „живот“.
Кой е източникът на този живот?
За нас това е Христос. Кой е върховният източник на този живот? Отец. Добре. Тук като че проповядвам на хора, които вече са запознати. Но Писанието ни казва това, нали? Йоан 5:26:
„Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има...“ какво? „...живот в Себе Си.“
Синът притежава собствения живот на Отец. Какъв живот е този? Божествен живот, вечен живот. Някой може би ще каже дори:
„Изначален, незает, недобит живот.“
Чий е той? На Отец, даден е на Сина. Затова когато имате Сина, вие ще имате живот. И това, за което говорим тук, е Дух. Този Дух е живот. Обърнете внимание и сравнете тези два стиха. Йоан 3:34:
„Защото Тоя, Когото Бог е пратил, говори Божиите думи; понеже Той не Му дава Духа с мярка.“
За кого се говори с това? За Христос. Бог не е дал Духа Си с мярка на Сина. С други думи, той е безмерен, Синът притежава пълната мярка на Духа, Той притежава самия живот на Бога. „Дух“ представлява „живот“. Точно това представлява Светият Дух, братя и сестри. Той е Христос във вас, което е точно този живот, от който се нуждаете, за да ви даде свобода, истинска свобода. Затова стихът каза:
„Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода.“
Ето за това се отнася спасението. За да бъдете вие спасени, всичко, от което се нуждаете, всичко, от което се нуждаете, е спасителният живот на Божия Син. Ако имате това, Царството за вас е сигурно. Ако нямате това, няма значение колко теология или колко от учението разбирате, вие не сте спасени. Нали така? Това е практическият компонент на истината за Бога. Това не е просто нашият възглед за Бога и да спорим с онези, които не са съгласни с нас, и всичко да е теология и всичко да е теория.
Братя и сестри, истината за Бога е нещо практическо. Да вярвате в истината за Бога означава да имате този Дух, означава да имате Сина като свой живот. Ако нямате това, вие не вярвате в истината за Бога. Осъзнавате ли това?
Предстои да видим какво означава това в действителност.
Ако имате когото и да е, различен от Сина, имате ли проблем? Ето защо представата за Триединството е проблематична в онова, което поучава – че този, който имате, не е Синът, а е различна личност, някой, наречен...? „Бог Свети Дух.“ И употребяваме това название понеже никой не знае в действителност как се казва той. Въпрос на факт е, че няма нищо в Писанието, което да ни казва за името на Бог Свети Дух. А „Бог Свети Дух“ не е име, това е название. „Светият Дух“ не е име, а е описание на това какъв е Духът. Също както имате нечист дух. Затова това е добър въпрос за размишление, който можете да зададете на хората, вежливо. Съгласни ли сте? Какво е името на Светия Дух? Няма име. Знаете ли защо? Защото там няма никого. Името на Духа е „Исус“. Защото хората търсят различно име, нали?
„Господ е Духът.“
Това е животът ни. И така, ако имате когото и да е, различен от Христос, вие имате проблем. И всяко учение, което казва, че имате някой друг, различен от Христос, е проблемно, по един практически начин. Следите ли? Защото това, в което вярвате, е това, което в крайна сметка преживявате в християнското си пътуване. И ако имате каквото и да е нещо, което да е по-малко от Христос, това е също толкова проблемно. Не е ли така? Ако имате каквото и да е нещо, различно от Божия Син, от самото присъствие и живота на Божия Син, вие имате проблем.
Искам да изследвам малко и това. Защото ако имате когото и да е, различен от Сина, ако имате каквото и да е, по-малко от Сина, вие не вярвате в истината за Бога. Това е същността на Евангелието.
Искам да посоча една опасност и само да изследвам малко онова, за което говорим тук. Защото не всеки, който отхвърля доктрината за Триединството и признава истината за Бога, е истински вярващ в истината за Бога. Осъзнавате ли това? Не всеки, който отхвърля Триединството и разбира, че Отец е единственият истинен Бог и Христос е Неговият Син, е истински вярващ. Какво означава да бъде човек истински вярващ в Отец и Сина? Нека погледнем първо някои неистински вярващи. Яков 2:19:
„Ти вярваш, че има само един Бог...“
Вие вярвате ли?
„...добре правиш; и бесовете вярват и треперят.“
Сатана и ангелите му вярват в истината за Бога – да или не? Те знаят кой е единият Бог. Кой е Той? Бог Отец. Сатана знае това, беше в небето. Той знае истината от първа ръка. Той дори не я научи от Библията, нали? Той беше там. Затова вие вярвате на истината... Нека изразя това по следния начин:
Дяволът не вярва в Триединството. Триединството е толкова погрешно, че дори и Сатана не вярва в него. То е една толкова очевидна заблуда, че дяволът и всичките му ангели не вярват в него. Но той го измисли с цел да измами хората за това кой е Бог в действителност. Така че дяволът знае, че има един Бог. Затова знаенето не е достатъчно. Дяволът не само познава единия Бог, забележете какво още ни се казва – Лука 8:28:
„Той, като видя Исус [това е лудият, който имаше демони]...“
„Той, като видя Исус, извика, падна пред Него и каза със силен глас: Какво общо имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се, недей ме мъчи.“
Следователно, тези демони знаеха, че Исус е...? Божият Син. Ето ви – дяволът и неговите ангели знаят истината за Бога: Че има един Бог, Отец, и че Исус Христос е Синът на Всевишния Бог. Затова дали ние сме в същата група като Сатана и ангелите му? Точно в това биха желали някои да ни накарат да вярваме, нали? Това казват хората. Те казват:
„Ако отхвърлите Триединството, вие вярвате на Сатана.“
Сатана не вярва в Триединството. Затова ето го въпросът, върху който искам да размислите, братя и сестри:
Каква е разликата между Сатана и ангелите му и вас като вярващ в единия Бог? Дори и Сатана и ангелите му вярват, че има един Бог и Негов Единороден Син. Дали това е спасителна за тях истина? Не. Те разбират истината, те признават истината. Тя е толкова неопровержима, че те трябва да се съгласят с факта, че, да, има един Бог и Исус е Неговият Син.
Затова не всеки, който вярва в истината за Бога, вярва непременно в истината за Бога. Възможно е да вярвате в истината за Бога както вярват Сатана и ангелите му. И това няма да ви ползва повече, отколкото ползва тях. Осъзнавате ли това? Затова какво пораждаше разликата? Какво поражда разликата?
Нека ви задам още един въпрос. Искам да помислите. Знам, че ще има разнородни отговори. Само искам да помислите за някои неща. Виждате ли, практическият компонент на истината за Бога, който видяхме едва преди малко, се отнася изцяло за това да имаме... какво? Живота на Сина, който е Духът. Точно това прави някого истински вярващ.
Дали Сатана има живота на Сина – Духа? Не. Затова казвам, че признаването на фактите от Библията, що се отнася до Отец и Сина, не е достатъчно. Сатана върши същото. Тази истина е истина само ако получите нейния практически компонент, при което Синът може да ви освободи и Неговият Дух живее във вас. И ако става дума за нещо по-малко от самия живот и самото присъствие на Христос, тогава това е измама. Ето го въпросът: Някои хора биха желали да ви накарат да повярвате, че Христос във вас представлява просто да имате словата на Библията. Чували ли сте това? Че Христос във вас не е нещо действително, при което една личност може да влезе вътре в нас.
„Няма смисъл в това. Това ни изглежда странно. Не може да бъде. Словата, които се намират в Библията, когато ги имаме, по този начин Христос е в нас.“
Вярно ли е това? Нека ви задам въпрос:
Дали Сатана...
Нека ви задам няколко въпроса:
Дали Сатана има Библията?
Дали Сатана познава Библията?
Дали Сатана вярва на Библията?
Дали Сатана е наизустил Библията?
Затова каква е разликата? Следите ли?
Това да имаме словата не е да имаме личността Христос.
Да знаем словата, да наизустяваме словата, да вярваме в словата в смисъл на съгласие с истината, която прогласяват, не е достатъчно. Вярно ли е? Трябва да имате още нещо. Какво е това „още“? Това е самият живот на Сина. Вие получавате нещо. Виждате ли, да вярвате в словата на Библията и да мислите, че това е Христос във вас, това в действителност не е нищо друго освен да отдавате заслуга на собствените си усилия и на собствените си решения. Вярно ли е? Защото представата е следната:
Четете Библията, виждате словата на Библията и вземате решение да съобразите живота си със заявеното в Библията, и получавате подпомагане като получавате сила от Бога – че това означава да имате Христос в себе си. Решаващият фактор тук се отнася изцяло за вашето решение и за онова, което сте направили вие със словата на Библията.
Не за това говори Новият завет. Онова, или онзи, който получава заслугата, е Христос. Състои се чудо, братя и сестри. И това е особено важно. Затова възможно ли е да вярвате в истината за Бога и в действителност да не вярвате в нея? Да.
Някой друг може би ще каже:
„Знаеш ли, възможно е Сатана да познава Словото и да вярва на Словото, но той не му се покорява. Покорството е това, което поражда разликата.“
Вашето покорство ли осъществява разликата? Наистина ли? Така ли мислите – че вашето усилие поражда разликата? В това вярват хората, това мислят хората. Те казват:
„Подчинявам се и приемам, и искам да променя живота си така, че да съответства на онова, което казва Словото, и да, ето това означава стихът, че Христос е във вас.“
Братя и сестри, съществува по-голяма действителност, отколкото мнозина от нас осъзнават. Притежаването на живота на Сина. Това е нещо действително, не е нещо престорено. И така, важно е да отбележим разликата. И както казахме, положението на Христос е положение на равенство с Отец, положение, което Го прави заслужаващ да получава почестта и поклонението, които получава Отец, в признание на факта, че Той е Този, Който единствен може да ни освободи, и на Неговия статут. Забележете какво се казва в Йоан 5:23:
„За да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, Който Го е пратил.“
Дали се покланяме на Сина в по-малка степен, отколкото на Отец? Не. Защо не? Защото Той притежава самото естество на Бога. Въпрос на факт е, че Той е пълното въплъщение на това какъв е наистина Бог. И като се покланяме на Него и почитаме Него, ние почитаме Неговия Отец. Част от поклонението към истинския Бог е да почитаме Сина Му равностойно и не по-малко. Виждате ли, това понякога представлява опасност и някои хора се объркват във връзка с него. Те мислят:
„В поклонението и молитвата си е необходимо да се уверя, че това става 50/50.“
Отец и Син, нали така? Да се уверим, че те са уравновесени, че запазваме нещата справедливи и разделени поравно. Когато почитате Сина, вие се покланяте на 100 процента. Кого почитате? Неговия Отец. Вие признавате, че Той е Неговият Син. Не се покланяме на Христос в каквато и да е по-малка степен, братя и сестри. Почитаме Христос по същия начин. Понякога някои хора, които критикуват онова, което имаме да кажем, го критикуват по отношение на поклонението към Сина. Те казват:
„О, знаете ли, те не се покланят на Сина.“
Или:
„Те се отнасят към Сина като по-нисш Бог или като някое по-долно същество.“
Не така стоят нещата. Това казва Писанието. И ние трябва да почитаме Сина. И ако не го правим, би трябвало да го правим. Ако го правим, ние Го почитаме по същия начин, по който почитаме Отец. Поклонението към Сина, братя и сестри, не е идолопоклонничество. Не е като да се покланяме на друг Бог. Не е като да оттегляме от Отец. Всъщност най-добрият начин да почитаме Отец е да признаваме Сина Му. И ако искате да оскърбите Отец, можете да отречете Сина Му или можете да намалите до минимум поклонението си към Сина и да Го почитате по-малко - така вие обезславяте Отец. Така че всичко това се отнася до това да имаме Исус. И това е част от почитането на Сина. Осъзнавате ли това? Получаването на Сина е почитане на Сина. Позволяването на живота на Сина да стане ваш живот почита Сина и е част от поклонението към Отец. Осъзнавате ли това?
Дали Сатана се покланя на Отец? Дали неговите ангели се покланят на Сина и Го признават, и Му отдават почит? Макар че признават Неговото превъзходство, че те признават положението Му. Да вярвате истински в истината за Бога означава да бъдете поклонник на Отец чрез Сина Му и да почитате Сина Му не по-малко. Единственият начин, по който можете да бъдете истински поклонник, е ако имате Сина вътре в себе си.
Не каза ли Исус, че онези, които се покланят на Бога, трябва да Му се покланят... как? С дух и истина. Кой е истината? Христос. Вашето поклонение към Бога е приемливо пред Бога само ако имате Истината. И не говоря за теология или теория. Следите ли? Ако имате Сина. Вие почитате Сина като Му позволите да бъде ваш Господ и Спасител. Вие Го приемате в живота си. Той живее във вас. Това е единственият начин, по който можете да бъдете истински поклонник на Бога. Точно за това говореше Петър. Деяния 2:38:
„А Петър им каза: Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името на Исус Христос за прощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Светия Дух.“
Ще станете членове на Христовото тяло. Нали така? Ще станете поклонници на истинния Бог. Ще бъдете спасени. Когато получите дара на Светия Дух, когато Христос е вътре във вас, вие имате свобода. Точно за това се отнася кръщението. Ето защо кръщението в книгата Деяния е изцяло в името на...? На Исус. Ето за това се отнася истината. В следствие на проповядването на Петър в онзи ден, колко обърнати имаше? Три хиляди. Това би било хубаво за посещаване лагерно събрание, нали?
Кога беше последният път, когато се намирахте на лагерно събрание с три хиляди човека? Това са много хора. Ако мислите, че този лагер е препълнен и нямате време да поговорите с всички, представете си ако бяхме три хиляди. Ето това се случи в онзи ден, братя и сестри.
И искам да ви кажа нещо: Онова, което се случи с тях, когато бяха кръстени, не беше, че с тях започна да се провежда библейски курс и те започнаха да научават словата на Библията. Те получиха чудо. Те получиха дара на Светия Дух, направо от... кого? От Христос. Самият Христос дойде и заживя в сърцата им. Следите ли? И това беше повторено отново и отново в ранната църква. Виждате ли, удивен съм... Водил съм разговори с хора по тази конкретна тема, с хора сред нас - хора, които вярват в истината за Бога, които отричат, че Исус Христос в действителност живее във вас. И съм удивен. Защото те казват:
„Не, не, не! Не можете да казвате, че е Христос. Това са просто словата.“
Опитайте се да кажете това на трите хиляди човека. Въпрос на факт е, че цялата апостолска църква и хората по онова време... Наистина осъзнавате, че когато апостолите отидоха и проповядваха на езичниците, те не притежаваха Библия, не притежаваха Нов завет. Така ли е? Те им казаха за Исус. И тези езичници не седнаха и не започнаха да четат книга и да научават словата, и тогава по този начин да беше дошъл Исус. Какво се случи? Христос влезе в сърцата им. Случи се чудо.
Помните ли историята на Корнилий? Библията казва, че докато Петър проповядваше Библията Светият Дух слязъл на тях. Откъде слезе той? Направо от...? Небето. Самите живот и присъствие на Христос влязоха в тези хора. Дотолкова, че дори учениците казаха:
„Уау! По-добре да кръстим тези хора. Те получиха същия дар, който получихме ние! Това чудо, което преживяхме ние в деня на Петдесетница, току-що станахме очевидци на това как то се случи. Исус е в тях. Донесете водата. Нека ги кръстим.“
Нали така? Когато казвам „донесете водата“, тя не е предназначена за попръскване. Ясно е, нали?
„Нека отидем при водата.“
Кръщение чрез потапяне, нали така? Това е друга тема, но само за да бъда ясен. Само в случай че някои се зачудят дали ще започнем да попръскваме новородени. Каква пълна безсмислица, нали? Кръщението е показател, че целият човек е потопен и преобразен в един човек, в който сега живее Христос, напълно.
Братя и сестри, живеенето на Христос в душата е повече от просто слова, които научавате или с които се запознавате. То е повече от просто представи и концепции, които избирате да приемете. То е Божествено чудо. Искам да ви кажа нещо: Наистина вярвам, че причината, поради която толкова много хора се противопоставят на тази истина, причината, поради която толкова много хора я отхвърлят и се борят против нея, е че те не познават нищо от нея. Те се отнасят към истината просто като теория, която приемате и с която се съгласявате. И знаете ли какво? Тя не ви прави по-добри от Сатана и неговите ангели. Знаете за какво говоря, нали?
Братя и сестри, съществува чудо, което се случва в следствие на вярването в истината за Бога, което е необходимо да преживеете, за да бъдете наистина вярващ в истината за Бога. Иначе вие не сте по-добри от това все още да... Можете също така да останете тринитарист. Нали така? Защото при Триединството вярвате, че в живота ви идва някой друг, а не Христос. И тогава идвате при истината за Бога и все още вярвате, че това не е Христос, а е нещо по-малко от Христос. Това е самият живот на Сина. Само когато имате това, Неговият Отец става ваш Отец и Неговият Бог става ваш Бог. Това е практическата истина за Отец и Сина.
И така, сега изведнъж осъзнавате:
„Почакай малко, не всеки, който вярва, непременно вярва напълно.“
Има разлика. Римляни 8:15:
„Защото не сте приели дух на робство, за да се страхувате отново, а сте приели Дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва, Отче!“
Можете ли да създадете този Дух? Не. Можете ли да произведете този Дух? Можете ли да се внесете сами в осиновление чрез четене и разбиране на Библията? Не. Бог извършва осиновяването. И Той прави това като ви дава нещо, което не притежавате и което не можете да придобиете чрез собствено усилие. Той ви дава самия живот на Сина Си. Точно това ни се казва в Галатяни. Галатяни 4:6:
„И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!“
Това е Духът на...? Осиновението. Вие ставате Божие дете. Вие ставате Божий поклонник. Вие ставате истински вярващ. Онова, което ви разграничава от всички останали, е онова, което получавате направо от...? Бога. Някои хора казват:
„Почакай малко. Можете да го получите чрез Словото.“
Дали Божието слово ви дава каквото и да е? Божието слово ви посочва мястото, където можете да получите нещо. То ви посочва Исус. Божието слово, братя и сестри, е писмената форма на живото Божие Слово. Някои хора разбират това погрешно. Дали Библията в ръката ви е живото Слово? Библията в ръката ви е писмена форма на живото Божие слово. Нека изразя това по следния начин:
Като четете достатъчно Библията и я приемате вътрешно достатъчно, дали получавате живот? Помните ли, че Исус каза на фарисеите:
„Вие изследвате Писанията, защото мислите, че в тях имате вечен живот“? „...и те са, които свидетелстват за Мен“ (Йоан 5:39).
Къде се намира вечният живот? В Христос, а не в Писанието. Нали така? Според Исус. Писанията ви казват за източника на живот. Необходимо е вие да предприемете тази стъпка и да дойдете при Този, Когото ви посочват Писанията. Той ви дава живот. Той става вашият живот. Това е живото Слово. Знаете ли, много пъти бъркаме писаното Слово с живото Слово. И поставяме Библията на мястото на Исус. Нали така? И мислим, че една връзка с Библията е връзка с Исус.
Познайте какво: Дяволът има по-добра връзка с Библията, отколкото вие. Той познава Библията по-добре, отколкото я познаваме всички ние в тази зала – да или не? Не е нужно той да отваря и чете от Библията. Може да я цитира с готовност.
Колко хора в тази зала могат да направят това? Ако ви дам произволен текст, колко хора могат да ми го кажат? Аз не мога да го направя. Затова една връзка с Библията не е това, за което се отнася християнството. То се отнася за връзка с Автора на Библията. Това е по-голямата действителност, която ви посочва Писанието. Не се опитвам да омаловажа Писанието.
[Тук избързвам.]
Не се опитвам да омаловажа Писанието. Опитвам се да възвелича Автора на Писанието, братя и сестри. Точно за това се отнася то. Много пъти сме превръщали християнската опитност в една суха формалност, която е безжизнена, защото се отнася изцяло за книги, цитати, заръки, правила и закони, и ако не се съобразявате внимавайте, следим ви! Не това е християнството. Не това е истината за Бога.
Когато говоря за истината за Бога, някои хора питат дали на този лагер ще говорим за истината за Бога. Сега не разглеждаме основните начала. Надграждаме върху основите, които сме разглеждали многократно преди това. Нали така? Искаме практическото, действително нещо.
Честно, вярвате ли, че просто вярването в истината за Бога поражда цялата разлика и сега сте спасени? Тогава какво поражда разликата? Действителната опитност. Има нещо, което Бог желае за Своя народ като цяло, до което все още предстои да достигнем. Ключовият елемент е притежаването на... чий дух? На Христовия Дух. Това е практическото приложение. Когато притежавате Христовия Дух, вие не можете да бъдете фарисей. Когато всичко, което имате, са само слова и заръки, теология и теория, дори библейска теория, и не притежавате живия Христов Дух, вие можете да бъдете единствено фарисей.
Виждате ли, фарисеите бяха толкова ангажирани с греха и религията им се отнасяше изцяло за греха и за дефинирането на греха, и за отбягването на греха, и за уверяването, че те се отдръпват настрана от греха навсякъде, където се появи, като мислят, че като вършат това те стават праведни (нали така?), в крайна сметка те убиха Исус. Те употребиха писаното Слово, за да убият живото Слово. Това е опасност за нас днес.
Така че това означава, че е възможно да изповядвате, че вярвате в истината за Бога и в крайна сметка да убиете живия Божий Син от своята опитност и от своя живот. Възможно ли е това? Да. Затова и съществува измама. Затова и дяволът казва:
„Добре. Ти вярваш в истината за Бога, ти разбра, че Триединството е погрешно. Добре. Ето следващото: Ето една измама за онези, които вярват в истината за Бога.“
Необходимо е да внимаваме. Ето защо Новият завет, братя и сестри, Новият завет всъщност не е толкова ангажиран с греха, колкото е ангажиран с праведността. Центърът на вниманието на вашата опитност като християнин трябва да бъде да търсите, да гладувате и да жадувате за... какво? За праведността, за решението на проблема. Говоренето за проблема и ангажирането с проблема не разрешава проблема. Говоренето за решението, за Христос, за живота, за праведността, ето къде се намира истинската свобода. Има голяма разлика в това върху какво се съсредоточавате в своята опитност, това, което завладява вниманието ви, това, което е темата на вестта ви.
Затова ако откриете нещо в този лагер, ще откриете, че темата на вестта изглежда се върти около...? Христос, вярата в Него и приемането на Него. Защото искаме да говорим за решението. Всички знаем проблема. До гуша ни е дошло от проблема. Какъв е смисълът да проведем лагерна среща, за да говорим отново за проблема? Сега, след като сме го разбрали, след като, да, знаем какъв е, нека погледнем решението. Нека обърнем вниманието си към решението, нека вниманието ни бъде завладяно от решението, за да можем да имаме истинска свобода, за да може с този Дух дори и спрямо онези, които вероятно не са съгласни с нас, да не се налага да ги осъждаме, да не се налага да ги анатемосваме, да не се налага да ги нападаме, а да можем да ги обичаме и да се молим за тях, за да могат и те да получат истинска свобода. Знаете за какво говоря, нали?
Понастоящем съществуват толкова много спорни въпроси сред нас, както беше и при апостолската църква, и фракции и страни, и такива, които са Кифови, и такива, които са Аполосови, и такива, които принадлежат към това служение, и такива, които принадлежат към онова служение. Нали така? Сред нас съществува проблем. И проблемът е старанието на дявола да ни откъсне от тези Дух и живот на Сина, така че всичко, с което да се окажем в крайна сметка, да бъдат само някакви думи, за които да можем да спорим един с друг. Не се хващайте на този капан.
Онова, което се случва сред нас, и всички тези спорни въпроси и казване на някои неща от дадени хора, и вражди, и някои хора не знаят за това и сте дошли на този лагер и като че ненадейно сте навлезли в дълбокото. А някои от вас знаят за това, защото сте дошли на лагера докато ви е било казано да не идвате. И сред нас се случват всякакви неща. И много хора мислят, че това е време на изпит. И то наистина е такова. Но нека ви кажа нещо: То не е изпит за това в коя доктрина вярвате или за това коя дефиниция употребявате, за да определите някои неща. То е изпит на духа. То е изпит на отношението.
Изпитът е: Кой дух притежавате?
Мнозина от нас присъстват и седят тук днес понеже сме изхвърлени от църквата поради целия този въпрос с Триединството. Нали така? Вдигнете ръце, ако сте изгонени от църквата си, ако вече не посещавате Адвентната църква поради състоялото се отношение. Добре, това са доста от вас. Ако попитах дали познавате някой такъв, може би всички ръце щяха да се вдигнат. И колко от вас бяха доста изненадани от този дух, който беше изявен? Дух на нетърпимост, нали? Те ви прекараха през духовна травма, за да ви изкарат оттам. Знаете ли какво? Същият този дух навлиза сред нас. Различна тема, различни названия, същият дух. Това е нападението на дявола, при която:
„Не става отвън, нека опитам отвътре.“
Затова казвам, че това действително е изпит, това, което се случва сред нас, е изпит, и знаете ли какво? Щастлив съм, защото когато хората наистина познават Пастира, те ще разпознаят истинските въпроси, с които имат работа. Изпитите разграничават какво се намира наистина в сърцето. Ето защо съм щастлив. Един изпит разкрива нещата. Той помага на мен да открия на себе си какво се намира в сърцето ми, а също и на вас. Затова е необходимо очите ни да бъдат отворени, братя и сестри, и да разпознаваме какво се случва в действителност. Не свеждайте истината до теория, за която да се спори. Не се качвайте на духовен подиум, при което да осъждате другите, които не са съгласни с вас, и да започвате да издавате укази:
„Не ходи там. Не посещавай това място. Не подкрепяй това служение. Не слушай тази тема.“
Знаете ли, аз не изпитвам никакъв страх за цялото това нещо, което се случва сред нас. Знаете ли защо? Защото знам, че Исус държи нещата под контрол. И не се справяте с тези въпроси като се борите чрез употребата на същите оръжия. Единственото оръжие при нашето воюване е Исус – проповядването на Исус и разказването на хората за Исус, и получаването на Исус. Ако имате това, ще разрешите проблема. И както казва апостолът,
„знам в кого съм повярвал“ (2 Тимотей 1:12).
А вие?
Тогава сте в безопасност. И точно това е, което има значение. А не:
„Знам в какво вярвам аз.“
Нали така?
Сега познавате разликата. И така, искам да завърша със следния цитат, що се отнася до обстоятелствата, които съществуват сред нас по отношение на целия въпрос за спасението. Тъй като не искам да се съсредоточавам върху проблема, а искам да се съсредоточа върху решението.
Христос копнее да ни даде свобода от греха и смъртта. И тази свобода, братя и сестри, говорим за тази християнска опитност, за победата над греха, за пътуването на спасението – за много хора това е една трудна, уморителна задача. Защото те се опитват да направят това чрез собствени усилия. И понякога, когато представите на хората факта, че когато Исус дойде в нас се случва чудо и изведнъж всички тези хватки, с които може би са държали живота ви грехът и пристрастеността, биват разбити от Неговата мощ, че това е действително, хората казват:
„Почакай малко. Твърде лесно е. Не може да бъде твърде лесно. Трябва да бъде трудно.“
Ако вие предпочитате трудния начин, тръгвайте.
Исус казва:
„Моето иго е благо и Моето бреме е леко“ (Матей 11:30).
Ваш е изборът дали да повярвате или не. Забележете какво... И знам, че това е трудно за много хора, искам тук да бъда реалистичен. Действително е затрудняващо, християнската опитност е трудност за много хора. Знаете ли защо? Защото това е неверие и неполучаване наистина на онова, което Христос желае. Трудността е, че вашето усилие се разширява. Вие не разчитате на Христос. Вие не позволявате на Христос да направи това.
Ще ви прочета следния цитат, това е последният ни слайд:
„Защо е толкова трудно да водите един себеотрицателен, смирен живот? Защото изповядващите се за християни не са мъртви за света. Лесно е да живеем след като сме умрели“ („Свидетелства“, том 1, стр. 131, пар. 2).
Това се намира в Духа на пророчеството, нали?
Защо хората не привеждат този цитат толкова, колкото другите цитати? Лесно е да живеете след като сте умрели. Следователно, трудността се състои в това, че вие не сте умрели и се опитвате да бъдете свободни докато не сте умрели. Когато се говори за себеотрицателен, смирен живот, това е победа над греха, нали? Това не е просто да бъдете смирени.
Когато се отречете от аз-а, истински, и заживеете Христовия живот, ни се казва, че това всъщност е да се живее лесно. Трудната част е вашият отказ да се покорите, вашият отказ да изоставите, вашият отказ да оставите настрана, вашият отказ да позволите напълно Христовият живот да влезе. Вие все още искате да изявите претенция за някаква заслуга, искате да поставите своето усилие, искате да кажете:
„Ще употребя словата на Библията и ще положа усилие, ще получа дори известна Божествена помощ,“ но някъде в реда на нещата аз все още се опитвам да направя нещо, за да угодя на Бога.
Това е трудно живеене. Лесно е понеже Исус се е погрижил за трудната част. Затова моето предизвикателство към вас въз основа на това изследване е въпрос: Наистина ли вярвате във вестта за Отец и Сина?
Сега знаете какво имам предвид, нали? Тя се отнася изцяло за това да имаме този живот, пълния живот на Сина, и нищо по-малко от този живот.
Нека се помолим заедно.
За слава на Отец и Сина!
„Даром сте приели, даром давайте!“
Предоставя се разрешение за копиране и разпространение.
Revelation1412.org
„Почакай малко, братко/сестро. Исус Бог ли е?“
И обикновено отговорът, който очаква човекът, е отговор от типа „да“ или „не“. Нали така?
И те искат да чуят...?
„Да.“
И ако чуят каквото и да е друго нещо, различно от този отговор, като че всичко е дотук и това е краят на разговора. Знаете за какво говоря, нали? Отговорът на този въпрос не е толкова прост, колкото едно „да“ или „не“. Но с цел да има яснота искам да разгледаме различните значения, които имат хората в ума си, когато задават този въпрос, и какво може би очакват те, тъй като е важно да разберем това. И тогава става лесно да се отговори на въпроса.
Преди всичко, какво е значението на въпроса? И това е нещо добро, което да се направи: Когато хората зададат този въпрос, да кажем:
„Какво всъщност имаш предвид? Какво се опитваш да попиташ?“
Защото различните хора имат предвид различни неща – дали те питат
„Исус Бог ли е?“
в смисъл на това дали Той е Богът на Библията; дали те питат
„Исус Бог ли е?“
в смисъл на това дали Той е Божествено същество;
„Исус Бог ли е?“
в смисъл на това дали Той е като Отец;
„Исус Бог ли е?“
в смисъл на това дали Той е част от единия Бог;
„Исус Бог ли е?“
в смисъл на това дали Той е член на Божеството?
Не е наистина ясно кое конкретно значение се възнамерява с този въпрос. И при все това всички тези значения са включени в умовете на хората, когато те задават въпроса, и зависи от конкретния човек кое от тях е на преден план в ума им. Нали така? И така, необходимо е да разберем значението.
Най-често представата, която се изразява с този въпрос, е едно запитване за положението и естеството на Христос, т..е. дали Той е Божествено Същество, дали Той притежава статута на Бог. Тази е най-често срещаната. С други думи, за да бъде Той разграничен от това да бъде сътворено същество или творение. И отговорът на този въпрос е едно най-категорично...?
„Да.“
Така че Исус Бог ли е?
Да. По-добре да вярвате в това, ако вярвате на Библията. Няма съмнение в това. Искам да обясня малко какво означава това и да видим как се вмества това, тъй като има още една част към въпроса, на която отговорът всъщност е...?
„Не.“
Ще погледнем и това.
Най-често срещаният стих, за който вероятно се замислят хората в светлината на този въпрос, е Йоан 1:1. Там се казва:
„В начало беше Словото; и Словото беше с Бога; и Словото беше Бог.“
Поставих там в скоби една дума, която се намира в гръцкия текст, тъй като тя се намира в гръцкия. Когато се казва
„и Словото беше с Бога“,
всъщност там има определителен член the [букв.: “Богът“], за да се идентифицира с кого беше Словото. То беше с „Богът“. И това доста просто ни представя положението на Христос.
Ето един въпрос в светлината на този стих:
Колко Богове са споменати в стиха?
Наистина зависи от това как разбирате стиха. Защото се казва, че
Словото беше с „Богът“ и Словото беше...? Бог.
И не се прави разграничение между двамата. И е необходимо да можете да разберете какво се възнамерява. На два Бога ли се покланяме? Разбира се, че не. Понякога хора, които вярват в Триединството, казват:
„Ние имаме трима, вие имате двама. Все още се намираме в същия проблем.“
Чували ли сте с това? Като при това:
„Ние имаме трима Богове...“
Защото това е становище, което изразяваме понякога:
„Бог Отец, Бог Син, Бог Свети Дух – това прави трима богове. Независимо колко обединени вероятно настоявате, че са, те са три Божествени същества, като всичките са независими един от друг, всичките са върховни източници, нито един от тях не е произлязъл от другите. Това са трима.“
Затова хората казват:
„Добре. Ами вие имате двама.“
Понякога е трудно и беше нещо, което аз трябваше да разреша дори в собствения си ум, за да разбера как разбираме това в библейски план, що се отнася до разкритото от Писанието. Затова това е въпросът:
Колко Богове са споменати там?
Всъщност има само един – Този, Който е споменат като „Богът“. И Исус е описан като Бог в това, че Той притежава същото естество като „Богът“. Той притежава Божественото естество на Отец.
Добро обяснение... или добър начин да се обясни този стих, който чух веднъж е да се погледнат Адам и Ева. Искам да прочета това перифразиране на стиха като се добавят различни подлози, и да видим дали има смисъл. Тук се казва:
„В началото беше жената и жената беше с човека, и жената беше...“? „...човек.“
Това вярно твърдение ли е или невярно? Това е вярно изявление. То описва какво естество притежаваше жената – същото естество като човека. Колко индивида съществуваха? Двама. Само единият от тях беше Адам – главата. Той беше източникът на жената и поради това жената притежаваше същото естество като Адам. В другия стих, Йоан 1:1... това е добро онагледяване на стиха.
В началото беше Отец... Извинете ме. В началото беше Словото, Христос, и Той притежаваше самото естество на Своя Отец, защото Той е от Отец. Затова единственият начин да Го опишем е да кажем, че Той е Бог – за да опишем естеството Му. Той принадлежи към Божествената категория. Той е едно напълно Божествено същество. Това не означава, че Той е Бог Отец. Нали така? И предстои да видим как Писанието всъщност много ясно утвърждава това. Следващият стих ни дава малко допълнителна представа. Там се казва (в Йоан 1:2):
„То в начало беше с Бога.“
Не е ли интересно, че Отец (тук се говори за Бог Отец) винаги е референтната точка? Като че Отец е ориентирът. Христос беше с Бога. Той беше Бог. Той „в начало беше с Бога“. Винаги това е във връзка с Бога. Защо е така? Защото Бог Отец, братя и сестри, е единият Бог на Библията. И всичко, което представлява Христос, е във връзка с Отец и се дължи на Отец. Затова дори Божественото естество на Христос, фактът, че Той е наречен „Бог“, се дължи на това, че Той е Синът на Бога (както предстои да видим). Затова не искам никой да има каквото и да е съмнение за становището ни и вярването ни в пълната и цялостна Божественост на Божия Син. Затова ако някой ви зададе въпроса
„Исус Бог ли е?“,
би трябвало да нямате никакво колебание и да кажете:
„Да.“
И ако е нужно да изясните своето „да“, няма проблем в това. Защото някои хора всъщност имат склонността да желаят да отговорят на въпроса отрицателно, защото за някои от нас, когато чуем
„Исус Бог ли е?“,
ние може би чуваме:
„Исус единият Бог на Библията ли е?“
И искаме да кажем:
„Не, Той е Синът на Бога.“
Нали така? Затова отговорът е „не“. Ето защо е добре да изясняваме какво се има предвид, какво имате предвид вие.
Така че отговорите от типа „да“ или „не“ не винаги са достатъчни. Понякога въпросите и отговорите от типа „да“ или „не“ имат за цел да определят в коя „кутия“ се намирате вие. Те обикновено са подвеждащи въпроси.
Помните ли, фарисеите дойдоха при Исус?
„Да отдаваме ли дължимото на Кесаря? Да или не?“
Ако кажеше „да“, Той щеше да бъде вън, ако кажеше „не“, щеше да бъде вън. Затова Исус обясни нещата по начин, който те не очакваха.
Какво е предназначението на Евангелието на Йоан, що се отнася до положението на Христос?
Той всъщност ни казва това - в края на евангелието си. Йоан 20:30, 31:
„А Исус извърши пред учениците още много други знамения, които не са описани в тази книга. А това бе написано, за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.“
Цялото предназначение на това Йоан да напише евангелието си е за да можем ние да стигнем до заключението и вярването, че Исус е...? Месия, Божият Син. Тази истина тук не е в противоречие с начина, по който той започна евангелието си. Затова когато Йоан казва
„в начало беше Словото; и Словото беше с [Богът]; и Словото беше Бог,“
това означава, че той желае ние да повярваме, че Исус Христос е наистина...? Синът на Бога. Доказателството за положението Му е фактът, че Той беше точно там, заедно с Бога, от началото, че Той притежаваше самото естество на Отец. Доказателството за Неговата Божественост е начинът, по който Той е свързан с Отец – Неговата родствена връзка с Бога като Негов Син.
Кое е най-голямото доказателство, че вие сте човешко същество? Че изглеждате като такова и постъпвате като такова ли? Че се държите като такова ли? Че родителите ви бяха...? Хора. Не беше нужно да чакате, за да разберете в каква категория същества се намирахте. Родителите ви бяха хора и толкова.
Принципът, че подобно ражда подобно е онова, което Бог постанови в Едем, и този принцип е постановен, за да можем да разберем нещо за истината относно Отец и Неговия Син. Затова Синът е като Своя Отец в това, че подобно ражда подобно. Затова най-голямото доказателство в Евангелието на Йоан за Божествеността на Христос не са нещата, които Той извърши, не са действията, които Той изпълни, а е фактът, че Той е...? Синът на живия Бог.
И свързвате заключението с началото и започвате да разбирате и да виждате картината. Не можете да вярвате в едното в предпочитание пред другото. Защото понякога хората казват:
„О, ние вярваме, че Исус е Бог.“
И те се опитват да омаловажат Неговата синовност. Нали така? И ние идваме и казваме:
„Почакай малко.“
Ние искаме да подкрепим Неговата синовност и сме склонни да желаем да омаловажим Неговата...? Божественост, или Божествено естество, и да наблегнем на синовността. Двете неща вървят ръка за ръка. Неговата Божественост е основана на Неговата синовност. Не можете да отречете едното в полза на другото.
И в самата сърцевина на евангелието си Йоан всъщност изразява това. Така че това, че Той е Божият Син означава, че Той притежава естеството на Отец, че Той е напълно Божествен. Амин?
Амин?
Добре. Амин. Необходимо е хората да знаят това, защото едно от най-често срещаните обвинения, което получаваме е, че ние вярваме, че Христос е сътворен (което е пълна безсмислица) и че ние отхвърляме Христовата Божественост. Пълна безсмислица. И без значение колко пъти биват повтаряни тези обвинения, при това категорично, те при все това не са верни. Вижте, ако ние вярвахме в това, щяхме да го кажем. Не е като да ни е срам от това, в което вярваме. Ние просто не вярваме в това, защото Писанието не го разкрива.
И така, в началото беше Божият Син и Синът беше с Отец, и Синът беше напълно Божествен, защото беше Синът на Отец. С това има работа Йоан 1:1.
Йоан 5:18 ни представя тези положение и статут на Христос:
„Затова юдеите искаха още повече да Го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец и така правеше Себе Си...“? „...равен на Бога.“
Исус не каза, че е равен на Бога, Той каза, че Бог е Негов Отец. Затова заключението, направено правилно, беше, че това Го правеше равен на Бога. И виждате много ясно тук, че Неговото равенство се основава на Неговата синовност. Това е една Божествена синовност, това е едно Божествено равенство, Той притежава Божественото естество на Своя Отец. Именно това прави Христос Божествено Същество. Затова Исус Бог ли е? Да.
Той равен на Бога ли е? Да.
И Бог е стандартът, който употребяваме, за да измерим положението на Христос. Следите ли? Понякога хората пропускат това. Той притежава естеството на Отец. И така, Исус Бог ли е, по начина, по който хората задават въпроса като имащ предвид:
„Исус Богът на Библията ли е?“
И отговорът тук е...? Не. И ще видим това. И веднага щом кажете това, някои хора казват:
„А-а-а, знаех си, че някъде там ти имаше едно „не“! Знаех си, че ще отречеш нещо по отношение на Христос!“
И това е възможността им да ви обърнат гръб. Преди вие да обърнете гръб, само чуйте какво казва Писанието. Нека погледнем какво изрази Христос, що се отнася до този въпрос. Защото когато хората попитат „Исус Бог ли е?“ като имат предвид дали Той е част от каквото и да е нещо, което според тяхното разбиране съставлява Бога на Библията (това е още едно често срещано разбиране, стоящо зад този въпрос), отговорът, според Исус, е „не“ (а не според нас). Ето защо вярваме в това.
В Йоан 4 гл. Исус говореше на жената на кладенеца И в разговора Си с нея Той разкри нещо по точно този въпрос. 21 ст.:
„Исус й каза: Жено, вярвай Ми, че идва час, когато нито на този хълм, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отца. Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите“ (Йоан 4:21, 22).
Интересен разговор водеше Исус тук, с тази жена. Той е свързан с поклонението, с поклонението към Бога. И тук Той идентифицира, че говори за Отец. Тогава Той каза на жената:
„Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем.“
Дали това „ние“ включва също и Исус? Отговорът е: „Да.“ Затова дали Исус се покланяше на Отец? Според Исус, отговорът е: „Да.“ Защо? Защото Отец е единият истинен Бог на Библията, на вселената, на Сътворението. С други думи, дори самият Исус, Който е напълно Божествен и притежава Божественото естество (както видяхме), дори Исус има...? Бог, на Когото се покланяше. И между другото това действа само в едната посока. Това не е двупосочна улица (както ще видим). Исус се покланяше на Отец и това е причината, поради която в този любим наш пасаж, който обичаме да цитираме често, се намира изява на дело на поклонение.
Какво правеше Исус в този стих? Молеше се. На кого? На Своя Отец и Бог. И в тази молитва Той каза:
„А това е...“
Йоан 17:3:
„А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил.“
Следователно, според Христос Отец е единственият истинен Бог. И в признание на това Исус се покланя на Отец, Отец е Негов Бог. Някой може би ще каже:
„Това беше само на земята, братко. Това не се прилага другаде. Само защото Исус беше на земята като Човек, знаеш, и беше пример, Той извършваше това, което се очакваше, така да се каже, онова, което ние трябва да правим.“ Нали така?
Чували сте това, нали? Аз определено съм го чувал. Исус не правеше нещо погрешно само защото беше Човек. Статутът на Исус не беше понижен поради това, че Той пое човешко естество. Той все още беше Божественият Син на Бога. И искам да видим как се изразява това. Ето няколко стиха. Марк 15:34 – Исус на кръста:
„И на деветия час Исус извика със силен глас:
Елои, Елои, лама савахтани?, което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“
Дали Исус има Бог? Да, това е Неговият Отец. Той е Източникът на всичко, включително и на Сина и на Божествеността на Сина. Затова и Той е наречен „Синът на Бога“. Йоан 20:17:
„Исус й каза [при възкресението]: Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и им кажи: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и...? „...вашия Бог.“
Това е възкресеният Христос, нали?
Той все още е Човек, но е възкресен. И при възкресението Си Той казва на Мария:
„Моят Бог ще бъде ваш Бог. Моят Отец е ваш Отец; и иди напомни на братята Ми за този факт.“
Спасителният план, братя и сестри, е нещо чудесно. Той прави така, че Богът и Отец на Исус Христос да стане наш Бог и наш Отец. Това е истина, върху която си заслужава да размишляваме. И ще се върнем на нея в хода на изследването. Така че определено Исус има Бог. Важно е да се отбележи, че това не действа в обратната посока (ще повторя това). Бог Отец няма Бог. Вярно ли е? Той е Богът (с определителен член). Той е единият Бог и Отец на всички, Който е над всички. Няма никой, пред когото Той да отговаря. Няма никой, към когото Той да се моли. Няма никой, на когото Той да се покланя. Няма никой, който да може да бъде наречен „Негов Бог“. Той е Източникът на всичко.
Христос, Божият Син, притежателят на пълното Божествено естество на Отец, признава, че Неговият Отец е Богът (с определителен член) и казва дори:
„Той е Мой Бог.“
Той се моли на Своя Отец. Затова казвам, че Исус има Бог.
Апостолите също осъзнаваха това – 2 Коринтяни 11:31:
„Бог и Отец на Господ Исус Христос, Който е благословен до века, знае, че не лъжа.“
Той е Богът и...? Отец на нашия Господ, Исус Христос. Тези две описания вървят ръка за ръка. Затова вярваме, че Христовата синовност (фактът, че Той е Божият Син) е най-голямото доказателство за Неговата Божественост. И когато отхвърлите това доказателство за Неговата Божественост, вие трябва да намерите някакво друго средство, за да утвърдите Божествеността Му. Затова казвате:
„Погледнете нещата, които върши. Погледнете Божествените дела. Погледнете как Той създава. Погледнете всички тези неща, които трябва да доказват Неговата Божественост.“
Това са второстепенни неща. Христос е Божествен въпреки че беше възможно да не е създал или извършил което и да е от тези дела. Неговата Божественост не се основава на онова, което върши. Основава се на това чий Син е Той.
Вашето човешко естество не се основава на начина, по който се държите, на поведението ви и на говоренето ви, на това, че изглеждате и действате като човек. Вашето човешко естество се основава на факта, че вие сте от човешки родители. Не е ли така? Това е най-голямото доказателство. Всички останали частици са второстепенни.
И така, Христос е Божият Син. Отец е както Бог, така и Отец на нашия Господ, Исус Христос. Ето един стих от книгата Откровение, при който Исус не се намира на земята. Откровение 3:12. Там се казва:
„Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог откъдето няма вече да излезе вън; и ще напиша на него името на Моя Бог, и името на града на моя Бог, новия Йерусалим, който слиза от небето от Моя Бог; ще напиша и Моето ново име.“
Това е прославеният, възкресен Христос. Вярно ли е? Той вече не е на земята, на небето е. И колко пъти споменава Той Отец като Свой Бог? Забележете. Четири пъти, нали? Това трябва да е важно. Исус не иска да пропуснем същността. Отец е Неговият Бог. Исус Христос има Бог. И дори самият Отец съзнаваше и изрази това. Евреи 1:8, 9. Там се казва:
„А за Сина казва: "Твоят престол, о, Боже, е до вечни векове; и скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота.“
Отец се обръща към... кого? Към Сина. И Той се обръща към Него като към...? Към Бог. Отец признава Божествените естество и статут на Сина Си и казва:
„Твоят престол, о, Боже...“
9 ст.:
„Възлюбил си правда и си намразил беззаконие, затова, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя."“
Виждате ли какво се случи там? Отец се обръща към Сина Си като към Бог и казва:
„Затова Бог (т.е. Аз), Който е Твой Бог, Аз съм Те помазал с миро на радост.“
Затова двама Богове ли имаме или един? Имаме един Бог, Отец, и Неговият Син притежава Божественото естество на Отец. Имаме две Божествени Същества, няма съмнение в това. Напълно Божествени. Едното от тях е източникът на другото. Едното от тях е Бащата на другото, и именно това Го прави единият Бог, единият Отец и единият Източник на всичко.
И когато признаваме синовността на Христос и Божествеността на Христос, ние не признаваме друг Бог или различен Бог. Признаваме факта, че всичко, което представлява Синът, се дължи на единия Бог, Отец. Не е ли така? Ето защо Библията е ясна и ние утвърждаваме вярата си във факта, че действително има един Бог и няма друг освен Него, според Христовите думи.
В този момент някой ще каже:
„Братко, това звучи добре, но ти изобщо не говори за Духа. Какво да кажем за Духа?“
Помислете за това по следния начин... Това е просто за вършене нещо. Когато говорим на хора за истината за Бога, понякога е лесно хората да осъзнаят... Знам, че това е относително, но понякога те могат да съзрат Христовата синовност. Но тогава да се опитате да докажете целия въпрос със Светия Дух е още едно премеждие. Ако приемете Христовата синовност, тя автоматично се погрижва за положението на Духа. Защото... помислете за това по следния начин: Колко сина имаше Бог? Само един роден Син, Който наследи Неговото Божествено естество. Именно това Го прави Божествено Същество. Той нямаше други синове, нали? Няма други Божествени същества. Духът не може да бъде Божествено същество. Каквото и да представлява Духът, той не може да бъде Божествено същество, да бъде Бог, както Отец и Синът, защото има само един Син. Виждате какво имам предвид, нали?
Христовата синовност подготвя сцената... или ви поставя на място, на което можете автоматично да приемете и други истини, ако помислите логически за начина, по който те са свързани помежду си. Затова Духът не е друго Божествено същество, иначе щеше да бъде друг източник. Ако той не е свързан с Отец, тогава действително имате множество Богове. И това е един от проблемите по въпроса с Триединството. Затова Духът, по определение... Няма да полагам големи старания да доказвам това, но Духът е самият живот и самото присъствие на Бога. Също както вие имате дух. Вие бяхте създадени по Божия образ, нали? Вашият дух не е личност, различна от вас. Божият Дух не е личност, различна от Бога, това е начинът, по който Бог действа на духовно и невидимо ниво. Йоан 8:36:
„И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.“
Кой може да даде свобода както Синът? Никой, нали? Свободата, за която се говори тук, свободата, която Исус дава, може да даде само Исус – истинска свобода. Няма никой друг, който да може да даде свобода. Затова в Божия спасителен план единствената личност, която можеше да бъде изпратена, за да ни спаси, беше Божият Син. И ако Синът ни прави свободни, ние сме наистина свободни. Свободни от... какво? От нашия най-голям проблем. Какво е названието на нашия най-голям проблем?
„Грях.“
Грехът е проблемът на човечеството. Нали така? И мога да допълня: Той не е проблем на една възрастова група от човечеството. Той е проблем на цялото човечество. Само Синът може да ни освободи.
Нека сега погледнем 2 Коринтяни 3:17 и сравним тези два стиха в светлината на Духа. Там се казва:
„А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода.“
Или...? Освобождение..
Исус Христос, Той е Господ, Той е този Дух, Който единствен дава свобода. Затова Духът не е различна същност или не личност, различна от Сина, Който единствен може да ни направи свободни. Следите ли? Духът, Светият Дух, не е личност или идентичност, различна от Божия Син. Само Синът може да ни направи свободни. Само Духът ни дава тази свобода. Ако имате който и да е друг, тогава имате някаква друга свобода, която е непълна. И това е свързано с един много важен компонент, който искам да изследваме малко в този конкретен контекст.
Когато говорим за „Дух“, какво означава думата „дух“? По определение духът е... Нека изразя това по следния начин: никъде в Писанието не откривате, че духът на някого е личност, различна от притежателя на този дух. Нито един пример. Единственото място, единственото изключение, което хората употребяват е, когато стане въпрос за Божия Дух, без каквото и да е доказателство за това. Това се основава единствено на...? Традиция. Традицията е тази, която казва, че Божият Дух трябва да бъде личност, различна от Бога, Който го притежава.
Какво е значението на думата „дух“? Ако я потърсите в речника, ще откриете, че „дух“ се изразява като „вятър“ или „дихание“, или „ум“, или „мисли“, като всички те са неосезаеми, нематериални неща. И при все това те са не по-малко верни. Не е ли така? Само защото нещо не е осезаемо, това не означава, че то не е действително.
Тук имаме телефонен сигнал (може би не толкова, колкото би ни се искало). Имаме безжичен Интернет (който не функционира според очакванията ни). Осезаем ли е той? Можете ли да го хванете, да го уловите? Това е сигнал, но не е по-малко действителен. Вярно ли е? Духът... Само защото нещата са в духовната сфера, само защото не можем да ги почувстваме и да ги усетим със сетивата си по осезаем начин, това не означава, че те са въображаеми или че не са действителни, или че не съществуват. Това не означава, че те са само представи. Те са действителни, също колкото е действителен и физическият свят, в който се намираме. Много важно е да разбираме това. Затова когато говорим за Божия Дух, това не е просто термин, с който да се опише някаква представа, а е действителност. Действителността е, че той е самото присъствие, а всъщност и самият живот на Бога. Забележете какво казва Писанието – 1 Йоаново 5:12:
„Който има Сина, има този...“? „...живот; който няма Божия Син, няма този живот.“
Какво представлява този живот? Представлява Духът. Исус каза това:
„Духът е, който всъщност дава живот“ (виж Йоан 6:63).
Затова когато имате Сина, вие имате живот, имате точно този Дух, и единствено това е нещото, което ви дава...? Свобода. Вярно ли е? Точно за това говорим. Свобода. Как ви освобождава Синът? Като ви дава Своя...? Живот, или Своя Дух.
Свободата от греха означава също свобода от...? Смъртта. Проблемът на човечеството е грехът, а грехът докара смъртта. Нашият проблем е проблем на смърт. Нуждаем се от свобода от греха, нуждаем се от свобода от смъртта. Онова, от което се нуждаем, е живот. Този живот е Духът. Исус Христос е този живот. Затова за да имате този живот вие трябва да имате...? Сина. И ако имате Сина, вие имате живот. Това представлява Духът. Това представлява Светият Дух. И това е практическият компонент на истината за Бога – притежанието и имането на Сина.
„Дух“ означава „живот“ - думите са взаимозаменяеми. Ако вашият дух ви напусне, какво ще се случи с вас? Вие преставате да съществувате. Тялото без духа е...? Мъртво, физически мъртво. Този Христов Дух е това, което ни дава...? Духовен живот, а също и физически живот. „Дух“ представлява „живот“.
Кой е източникът на този живот?
За нас това е Христос. Кой е върховният източник на този живот? Отец. Добре. Тук като че проповядвам на хора, които вече са запознати. Но Писанието ни казва това, нали? Йоан 5:26:
„Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има...“ какво? „...живот в Себе Си.“
Синът притежава собствения живот на Отец. Какъв живот е този? Божествен живот, вечен живот. Някой може би ще каже дори:
„Изначален, незает, недобит живот.“
Чий е той? На Отец, даден е на Сина. Затова когато имате Сина, вие ще имате живот. И това, за което говорим тук, е Дух. Този Дух е живот. Обърнете внимание и сравнете тези два стиха. Йоан 3:34:
„Защото Тоя, Когото Бог е пратил, говори Божиите думи; понеже Той не Му дава Духа с мярка.“
За кого се говори с това? За Христос. Бог не е дал Духа Си с мярка на Сина. С други думи, той е безмерен, Синът притежава пълната мярка на Духа, Той притежава самия живот на Бога. „Дух“ представлява „живот“. Точно това представлява Светият Дух, братя и сестри. Той е Христос във вас, което е точно този живот, от който се нуждаете, за да ви даде свобода, истинска свобода. Затова стихът каза:
„Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода.“
Ето за това се отнася спасението. За да бъдете вие спасени, всичко, от което се нуждаете, всичко, от което се нуждаете, е спасителният живот на Божия Син. Ако имате това, Царството за вас е сигурно. Ако нямате това, няма значение колко теология или колко от учението разбирате, вие не сте спасени. Нали така? Това е практическият компонент на истината за Бога. Това не е просто нашият възглед за Бога и да спорим с онези, които не са съгласни с нас, и всичко да е теология и всичко да е теория.
Братя и сестри, истината за Бога е нещо практическо. Да вярвате в истината за Бога означава да имате този Дух, означава да имате Сина като свой живот. Ако нямате това, вие не вярвате в истината за Бога. Осъзнавате ли това?
Предстои да видим какво означава това в действителност.
Ако имате когото и да е, различен от Сина, имате ли проблем? Ето защо представата за Триединството е проблематична в онова, което поучава – че този, който имате, не е Синът, а е различна личност, някой, наречен...? „Бог Свети Дух.“ И употребяваме това название понеже никой не знае в действителност как се казва той. Въпрос на факт е, че няма нищо в Писанието, което да ни казва за името на Бог Свети Дух. А „Бог Свети Дух“ не е име, това е название. „Светият Дух“ не е име, а е описание на това какъв е Духът. Също както имате нечист дух. Затова това е добър въпрос за размишление, който можете да зададете на хората, вежливо. Съгласни ли сте? Какво е името на Светия Дух? Няма име. Знаете ли защо? Защото там няма никого. Името на Духа е „Исус“. Защото хората търсят различно име, нали?
„Господ е Духът.“
Това е животът ни. И така, ако имате когото и да е, различен от Христос, вие имате проблем. И всяко учение, което казва, че имате някой друг, различен от Христос, е проблемно, по един практически начин. Следите ли? Защото това, в което вярвате, е това, което в крайна сметка преживявате в християнското си пътуване. И ако имате каквото и да е нещо, което да е по-малко от Христос, това е също толкова проблемно. Не е ли така? Ако имате каквото и да е нещо, различно от Божия Син, от самото присъствие и живота на Божия Син, вие имате проблем.
Искам да изследвам малко и това. Защото ако имате когото и да е, различен от Сина, ако имате каквото и да е, по-малко от Сина, вие не вярвате в истината за Бога. Това е същността на Евангелието.
Искам да посоча една опасност и само да изследвам малко онова, за което говорим тук. Защото не всеки, който отхвърля доктрината за Триединството и признава истината за Бога, е истински вярващ в истината за Бога. Осъзнавате ли това? Не всеки, който отхвърля Триединството и разбира, че Отец е единственият истинен Бог и Христос е Неговият Син, е истински вярващ. Какво означава да бъде човек истински вярващ в Отец и Сина? Нека погледнем първо някои неистински вярващи. Яков 2:19:
„Ти вярваш, че има само един Бог...“
Вие вярвате ли?
„...добре правиш; и бесовете вярват и треперят.“
Сатана и ангелите му вярват в истината за Бога – да или не? Те знаят кой е единият Бог. Кой е Той? Бог Отец. Сатана знае това, беше в небето. Той знае истината от първа ръка. Той дори не я научи от Библията, нали? Той беше там. Затова вие вярвате на истината... Нека изразя това по следния начин:
Дяволът не вярва в Триединството. Триединството е толкова погрешно, че дори и Сатана не вярва в него. То е една толкова очевидна заблуда, че дяволът и всичките му ангели не вярват в него. Но той го измисли с цел да измами хората за това кой е Бог в действителност. Така че дяволът знае, че има един Бог. Затова знаенето не е достатъчно. Дяволът не само познава единия Бог, забележете какво още ни се казва – Лука 8:28:
„Той, като видя Исус [това е лудият, който имаше демони]...“
„Той, като видя Исус, извика, падна пред Него и каза със силен глас: Какво общо имаш Ти с мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Моля Ти се, недей ме мъчи.“
Следователно, тези демони знаеха, че Исус е...? Божият Син. Ето ви – дяволът и неговите ангели знаят истината за Бога: Че има един Бог, Отец, и че Исус Христос е Синът на Всевишния Бог. Затова дали ние сме в същата група като Сатана и ангелите му? Точно в това биха желали някои да ни накарат да вярваме, нали? Това казват хората. Те казват:
„Ако отхвърлите Триединството, вие вярвате на Сатана.“
Сатана не вярва в Триединството. Затова ето го въпросът, върху който искам да размислите, братя и сестри:
Каква е разликата между Сатана и ангелите му и вас като вярващ в единия Бог? Дори и Сатана и ангелите му вярват, че има един Бог и Негов Единороден Син. Дали това е спасителна за тях истина? Не. Те разбират истината, те признават истината. Тя е толкова неопровержима, че те трябва да се съгласят с факта, че, да, има един Бог и Исус е Неговият Син.
Затова не всеки, който вярва в истината за Бога, вярва непременно в истината за Бога. Възможно е да вярвате в истината за Бога както вярват Сатана и ангелите му. И това няма да ви ползва повече, отколкото ползва тях. Осъзнавате ли това? Затова какво пораждаше разликата? Какво поражда разликата?
Нека ви задам още един въпрос. Искам да помислите. Знам, че ще има разнородни отговори. Само искам да помислите за някои неща. Виждате ли, практическият компонент на истината за Бога, който видяхме едва преди малко, се отнася изцяло за това да имаме... какво? Живота на Сина, който е Духът. Точно това прави някого истински вярващ.
Дали Сатана има живота на Сина – Духа? Не. Затова казвам, че признаването на фактите от Библията, що се отнася до Отец и Сина, не е достатъчно. Сатана върши същото. Тази истина е истина само ако получите нейния практически компонент, при което Синът може да ви освободи и Неговият Дух живее във вас. И ако става дума за нещо по-малко от самия живот и самото присъствие на Христос, тогава това е измама. Ето го въпросът: Някои хора биха желали да ви накарат да повярвате, че Христос във вас представлява просто да имате словата на Библията. Чували ли сте това? Че Христос във вас не е нещо действително, при което една личност може да влезе вътре в нас.
„Няма смисъл в това. Това ни изглежда странно. Не може да бъде. Словата, които се намират в Библията, когато ги имаме, по този начин Христос е в нас.“
Вярно ли е това? Нека ви задам въпрос:
Дали Сатана...
Нека ви задам няколко въпроса:
Дали Сатана има Библията?
Дали Сатана познава Библията?
Дали Сатана вярва на Библията?
Дали Сатана е наизустил Библията?
Затова каква е разликата? Следите ли?
Това да имаме словата не е да имаме личността Христос.
Да знаем словата, да наизустяваме словата, да вярваме в словата в смисъл на съгласие с истината, която прогласяват, не е достатъчно. Вярно ли е? Трябва да имате още нещо. Какво е това „още“? Това е самият живот на Сина. Вие получавате нещо. Виждате ли, да вярвате в словата на Библията и да мислите, че това е Христос във вас, това в действителност не е нищо друго освен да отдавате заслуга на собствените си усилия и на собствените си решения. Вярно ли е? Защото представата е следната:
Четете Библията, виждате словата на Библията и вземате решение да съобразите живота си със заявеното в Библията, и получавате подпомагане като получавате сила от Бога – че това означава да имате Христос в себе си. Решаващият фактор тук се отнася изцяло за вашето решение и за онова, което сте направили вие със словата на Библията.
Не за това говори Новият завет. Онова, или онзи, който получава заслугата, е Христос. Състои се чудо, братя и сестри. И това е особено важно. Затова възможно ли е да вярвате в истината за Бога и в действителност да не вярвате в нея? Да.
Някой друг може би ще каже:
„Знаеш ли, възможно е Сатана да познава Словото и да вярва на Словото, но той не му се покорява. Покорството е това, което поражда разликата.“
Вашето покорство ли осъществява разликата? Наистина ли? Така ли мислите – че вашето усилие поражда разликата? В това вярват хората, това мислят хората. Те казват:
„Подчинявам се и приемам, и искам да променя живота си така, че да съответства на онова, което казва Словото, и да, ето това означава стихът, че Христос е във вас.“
Братя и сестри, съществува по-голяма действителност, отколкото мнозина от нас осъзнават. Притежаването на живота на Сина. Това е нещо действително, не е нещо престорено. И така, важно е да отбележим разликата. И както казахме, положението на Христос е положение на равенство с Отец, положение, което Го прави заслужаващ да получава почестта и поклонението, които получава Отец, в признание на факта, че Той е Този, Който единствен може да ни освободи, и на Неговия статут. Забележете какво се казва в Йоан 5:23:
„За да почитат всички Сина, както почитат Отца. Който не почита Сина, не почита Отца, Който Го е пратил.“
Дали се покланяме на Сина в по-малка степен, отколкото на Отец? Не. Защо не? Защото Той притежава самото естество на Бога. Въпрос на факт е, че Той е пълното въплъщение на това какъв е наистина Бог. И като се покланяме на Него и почитаме Него, ние почитаме Неговия Отец. Част от поклонението към истинския Бог е да почитаме Сина Му равностойно и не по-малко. Виждате ли, това понякога представлява опасност и някои хора се объркват във връзка с него. Те мислят:
„В поклонението и молитвата си е необходимо да се уверя, че това става 50/50.“
Отец и Син, нали така? Да се уверим, че те са уравновесени, че запазваме нещата справедливи и разделени поравно. Когато почитате Сина, вие се покланяте на 100 процента. Кого почитате? Неговия Отец. Вие признавате, че Той е Неговият Син. Не се покланяме на Христос в каквато и да е по-малка степен, братя и сестри. Почитаме Христос по същия начин. Понякога някои хора, които критикуват онова, което имаме да кажем, го критикуват по отношение на поклонението към Сина. Те казват:
„О, знаете ли, те не се покланят на Сина.“
Или:
„Те се отнасят към Сина като по-нисш Бог или като някое по-долно същество.“
Не така стоят нещата. Това казва Писанието. И ние трябва да почитаме Сина. И ако не го правим, би трябвало да го правим. Ако го правим, ние Го почитаме по същия начин, по който почитаме Отец. Поклонението към Сина, братя и сестри, не е идолопоклонничество. Не е като да се покланяме на друг Бог. Не е като да оттегляме от Отец. Всъщност най-добрият начин да почитаме Отец е да признаваме Сина Му. И ако искате да оскърбите Отец, можете да отречете Сина Му или можете да намалите до минимум поклонението си към Сина и да Го почитате по-малко - така вие обезславяте Отец. Така че всичко това се отнася до това да имаме Исус. И това е част от почитането на Сина. Осъзнавате ли това? Получаването на Сина е почитане на Сина. Позволяването на живота на Сина да стане ваш живот почита Сина и е част от поклонението към Отец. Осъзнавате ли това?
Дали Сатана се покланя на Отец? Дали неговите ангели се покланят на Сина и Го признават, и Му отдават почит? Макар че признават Неговото превъзходство, че те признават положението Му. Да вярвате истински в истината за Бога означава да бъдете поклонник на Отец чрез Сина Му и да почитате Сина Му не по-малко. Единственият начин, по който можете да бъдете истински поклонник, е ако имате Сина вътре в себе си.
Не каза ли Исус, че онези, които се покланят на Бога, трябва да Му се покланят... как? С дух и истина. Кой е истината? Христос. Вашето поклонение към Бога е приемливо пред Бога само ако имате Истината. И не говоря за теология или теория. Следите ли? Ако имате Сина. Вие почитате Сина като Му позволите да бъде ваш Господ и Спасител. Вие Го приемате в живота си. Той живее във вас. Това е единственият начин, по който можете да бъдете истински поклонник на Бога. Точно за това говореше Петър. Деяния 2:38:
„А Петър им каза: Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името на Исус Христос за прощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Светия Дух.“
Ще станете членове на Христовото тяло. Нали така? Ще станете поклонници на истинния Бог. Ще бъдете спасени. Когато получите дара на Светия Дух, когато Христос е вътре във вас, вие имате свобода. Точно за това се отнася кръщението. Ето защо кръщението в книгата Деяния е изцяло в името на...? На Исус. Ето за това се отнася истината. В следствие на проповядването на Петър в онзи ден, колко обърнати имаше? Три хиляди. Това би било хубаво за посещаване лагерно събрание, нали?
Кога беше последният път, когато се намирахте на лагерно събрание с три хиляди човека? Това са много хора. Ако мислите, че този лагер е препълнен и нямате време да поговорите с всички, представете си ако бяхме три хиляди. Ето това се случи в онзи ден, братя и сестри.
И искам да ви кажа нещо: Онова, което се случи с тях, когато бяха кръстени, не беше, че с тях започна да се провежда библейски курс и те започнаха да научават словата на Библията. Те получиха чудо. Те получиха дара на Светия Дух, направо от... кого? От Христос. Самият Христос дойде и заживя в сърцата им. Следите ли? И това беше повторено отново и отново в ранната църква. Виждате ли, удивен съм... Водил съм разговори с хора по тази конкретна тема, с хора сред нас - хора, които вярват в истината за Бога, които отричат, че Исус Христос в действителност живее във вас. И съм удивен. Защото те казват:
„Не, не, не! Не можете да казвате, че е Христос. Това са просто словата.“
Опитайте се да кажете това на трите хиляди човека. Въпрос на факт е, че цялата апостолска църква и хората по онова време... Наистина осъзнавате, че когато апостолите отидоха и проповядваха на езичниците, те не притежаваха Библия, не притежаваха Нов завет. Така ли е? Те им казаха за Исус. И тези езичници не седнаха и не започнаха да четат книга и да научават словата, и тогава по този начин да беше дошъл Исус. Какво се случи? Христос влезе в сърцата им. Случи се чудо.
Помните ли историята на Корнилий? Библията казва, че докато Петър проповядваше Библията Светият Дух слязъл на тях. Откъде слезе той? Направо от...? Небето. Самите живот и присъствие на Христос влязоха в тези хора. Дотолкова, че дори учениците казаха:
„Уау! По-добре да кръстим тези хора. Те получиха същия дар, който получихме ние! Това чудо, което преживяхме ние в деня на Петдесетница, току-що станахме очевидци на това как то се случи. Исус е в тях. Донесете водата. Нека ги кръстим.“
Нали така? Когато казвам „донесете водата“, тя не е предназначена за попръскване. Ясно е, нали?
„Нека отидем при водата.“
Кръщение чрез потапяне, нали така? Това е друга тема, но само за да бъда ясен. Само в случай че някои се зачудят дали ще започнем да попръскваме новородени. Каква пълна безсмислица, нали? Кръщението е показател, че целият човек е потопен и преобразен в един човек, в който сега живее Христос, напълно.
Братя и сестри, живеенето на Христос в душата е повече от просто слова, които научавате или с които се запознавате. То е повече от просто представи и концепции, които избирате да приемете. То е Божествено чудо. Искам да ви кажа нещо: Наистина вярвам, че причината, поради която толкова много хора се противопоставят на тази истина, причината, поради която толкова много хора я отхвърлят и се борят против нея, е че те не познават нищо от нея. Те се отнасят към истината просто като теория, която приемате и с която се съгласявате. И знаете ли какво? Тя не ви прави по-добри от Сатана и неговите ангели. Знаете за какво говоря, нали?
Братя и сестри, съществува чудо, което се случва в следствие на вярването в истината за Бога, което е необходимо да преживеете, за да бъдете наистина вярващ в истината за Бога. Иначе вие не сте по-добри от това все още да... Можете също така да останете тринитарист. Нали така? Защото при Триединството вярвате, че в живота ви идва някой друг, а не Христос. И тогава идвате при истината за Бога и все още вярвате, че това не е Христос, а е нещо по-малко от Христос. Това е самият живот на Сина. Само когато имате това, Неговият Отец става ваш Отец и Неговият Бог става ваш Бог. Това е практическата истина за Отец и Сина.
И така, сега изведнъж осъзнавате:
„Почакай малко, не всеки, който вярва, непременно вярва напълно.“
Има разлика. Римляни 8:15:
„Защото не сте приели дух на робство, за да се страхувате отново, а сте приели Дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва, Отче!“
Можете ли да създадете този Дух? Не. Можете ли да произведете този Дух? Можете ли да се внесете сами в осиновление чрез четене и разбиране на Библията? Не. Бог извършва осиновяването. И Той прави това като ви дава нещо, което не притежавате и което не можете да придобиете чрез собствено усилие. Той ви дава самия живот на Сина Си. Точно това ни се казва в Галатяни. Галатяни 4:6:
„И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче!“
Това е Духът на...? Осиновението. Вие ставате Божие дете. Вие ставате Божий поклонник. Вие ставате истински вярващ. Онова, което ви разграничава от всички останали, е онова, което получавате направо от...? Бога. Някои хора казват:
„Почакай малко. Можете да го получите чрез Словото.“
Дали Божието слово ви дава каквото и да е? Божието слово ви посочва мястото, където можете да получите нещо. То ви посочва Исус. Божието слово, братя и сестри, е писмената форма на живото Божие Слово. Някои хора разбират това погрешно. Дали Библията в ръката ви е живото Слово? Библията в ръката ви е писмена форма на живото Божие слово. Нека изразя това по следния начин:
Като четете достатъчно Библията и я приемате вътрешно достатъчно, дали получавате живот? Помните ли, че Исус каза на фарисеите:
„Вие изследвате Писанията, защото мислите, че в тях имате вечен живот“? „...и те са, които свидетелстват за Мен“ (Йоан 5:39).
Къде се намира вечният живот? В Христос, а не в Писанието. Нали така? Според Исус. Писанията ви казват за източника на живот. Необходимо е вие да предприемете тази стъпка и да дойдете при Този, Когото ви посочват Писанията. Той ви дава живот. Той става вашият живот. Това е живото Слово. Знаете ли, много пъти бъркаме писаното Слово с живото Слово. И поставяме Библията на мястото на Исус. Нали така? И мислим, че една връзка с Библията е връзка с Исус.
Познайте какво: Дяволът има по-добра връзка с Библията, отколкото вие. Той познава Библията по-добре, отколкото я познаваме всички ние в тази зала – да или не? Не е нужно той да отваря и чете от Библията. Може да я цитира с готовност.
Колко хора в тази зала могат да направят това? Ако ви дам произволен текст, колко хора могат да ми го кажат? Аз не мога да го направя. Затова една връзка с Библията не е това, за което се отнася християнството. То се отнася за връзка с Автора на Библията. Това е по-голямата действителност, която ви посочва Писанието. Не се опитвам да омаловажа Писанието.
[Тук избързвам.]
Не се опитвам да омаловажа Писанието. Опитвам се да възвелича Автора на Писанието, братя и сестри. Точно за това се отнася то. Много пъти сме превръщали християнската опитност в една суха формалност, която е безжизнена, защото се отнася изцяло за книги, цитати, заръки, правила и закони, и ако не се съобразявате внимавайте, следим ви! Не това е християнството. Не това е истината за Бога.
Когато говоря за истината за Бога, някои хора питат дали на този лагер ще говорим за истината за Бога. Сега не разглеждаме основните начала. Надграждаме върху основите, които сме разглеждали многократно преди това. Нали така? Искаме практическото, действително нещо.
Честно, вярвате ли, че просто вярването в истината за Бога поражда цялата разлика и сега сте спасени? Тогава какво поражда разликата? Действителната опитност. Има нещо, което Бог желае за Своя народ като цяло, до което все още предстои да достигнем. Ключовият елемент е притежаването на... чий дух? На Христовия Дух. Това е практическото приложение. Когато притежавате Христовия Дух, вие не можете да бъдете фарисей. Когато всичко, което имате, са само слова и заръки, теология и теория, дори библейска теория, и не притежавате живия Христов Дух, вие можете да бъдете единствено фарисей.
Виждате ли, фарисеите бяха толкова ангажирани с греха и религията им се отнасяше изцяло за греха и за дефинирането на греха, и за отбягването на греха, и за уверяването, че те се отдръпват настрана от греха навсякъде, където се появи, като мислят, че като вършат това те стават праведни (нали така?), в крайна сметка те убиха Исус. Те употребиха писаното Слово, за да убият живото Слово. Това е опасност за нас днес.
Така че това означава, че е възможно да изповядвате, че вярвате в истината за Бога и в крайна сметка да убиете живия Божий Син от своята опитност и от своя живот. Възможно ли е това? Да. Затова и съществува измама. Затова и дяволът казва:
„Добре. Ти вярваш в истината за Бога, ти разбра, че Триединството е погрешно. Добре. Ето следващото: Ето една измама за онези, които вярват в истината за Бога.“
Необходимо е да внимаваме. Ето защо Новият завет, братя и сестри, Новият завет всъщност не е толкова ангажиран с греха, колкото е ангажиран с праведността. Центърът на вниманието на вашата опитност като християнин трябва да бъде да търсите, да гладувате и да жадувате за... какво? За праведността, за решението на проблема. Говоренето за проблема и ангажирането с проблема не разрешава проблема. Говоренето за решението, за Христос, за живота, за праведността, ето къде се намира истинската свобода. Има голяма разлика в това върху какво се съсредоточавате в своята опитност, това, което завладява вниманието ви, това, което е темата на вестта ви.
Затова ако откриете нещо в този лагер, ще откриете, че темата на вестта изглежда се върти около...? Христос, вярата в Него и приемането на Него. Защото искаме да говорим за решението. Всички знаем проблема. До гуша ни е дошло от проблема. Какъв е смисълът да проведем лагерна среща, за да говорим отново за проблема? Сега, след като сме го разбрали, след като, да, знаем какъв е, нека погледнем решението. Нека обърнем вниманието си към решението, нека вниманието ни бъде завладяно от решението, за да можем да имаме истинска свобода, за да може с този Дух дори и спрямо онези, които вероятно не са съгласни с нас, да не се налага да ги осъждаме, да не се налага да ги анатемосваме, да не се налага да ги нападаме, а да можем да ги обичаме и да се молим за тях, за да могат и те да получат истинска свобода. Знаете за какво говоря, нали?
Понастоящем съществуват толкова много спорни въпроси сред нас, както беше и при апостолската църква, и фракции и страни, и такива, които са Кифови, и такива, които са Аполосови, и такива, които принадлежат към това служение, и такива, които принадлежат към онова служение. Нали така? Сред нас съществува проблем. И проблемът е старанието на дявола да ни откъсне от тези Дух и живот на Сина, така че всичко, с което да се окажем в крайна сметка, да бъдат само някакви думи, за които да можем да спорим един с друг. Не се хващайте на този капан.
Онова, което се случва сред нас, и всички тези спорни въпроси и казване на някои неща от дадени хора, и вражди, и някои хора не знаят за това и сте дошли на този лагер и като че ненадейно сте навлезли в дълбокото. А някои от вас знаят за това, защото сте дошли на лагера докато ви е било казано да не идвате. И сред нас се случват всякакви неща. И много хора мислят, че това е време на изпит. И то наистина е такова. Но нека ви кажа нещо: То не е изпит за това в коя доктрина вярвате или за това коя дефиниция употребявате, за да определите някои неща. То е изпит на духа. То е изпит на отношението.
Изпитът е: Кой дух притежавате?
Мнозина от нас присъстват и седят тук днес понеже сме изхвърлени от църквата поради целия този въпрос с Триединството. Нали така? Вдигнете ръце, ако сте изгонени от църквата си, ако вече не посещавате Адвентната църква поради състоялото се отношение. Добре, това са доста от вас. Ако попитах дали познавате някой такъв, може би всички ръце щяха да се вдигнат. И колко от вас бяха доста изненадани от този дух, който беше изявен? Дух на нетърпимост, нали? Те ви прекараха през духовна травма, за да ви изкарат оттам. Знаете ли какво? Същият този дух навлиза сред нас. Различна тема, различни названия, същият дух. Това е нападението на дявола, при която:
„Не става отвън, нека опитам отвътре.“
Затова казвам, че това действително е изпит, това, което се случва сред нас, е изпит, и знаете ли какво? Щастлив съм, защото когато хората наистина познават Пастира, те ще разпознаят истинските въпроси, с които имат работа. Изпитите разграничават какво се намира наистина в сърцето. Ето защо съм щастлив. Един изпит разкрива нещата. Той помага на мен да открия на себе си какво се намира в сърцето ми, а също и на вас. Затова е необходимо очите ни да бъдат отворени, братя и сестри, и да разпознаваме какво се случва в действителност. Не свеждайте истината до теория, за която да се спори. Не се качвайте на духовен подиум, при което да осъждате другите, които не са съгласни с вас, и да започвате да издавате укази:
„Не ходи там. Не посещавай това място. Не подкрепяй това служение. Не слушай тази тема.“
Знаете ли, аз не изпитвам никакъв страх за цялото това нещо, което се случва сред нас. Знаете ли защо? Защото знам, че Исус държи нещата под контрол. И не се справяте с тези въпроси като се борите чрез употребата на същите оръжия. Единственото оръжие при нашето воюване е Исус – проповядването на Исус и разказването на хората за Исус, и получаването на Исус. Ако имате това, ще разрешите проблема. И както казва апостолът,
„знам в кого съм повярвал“ (2 Тимотей 1:12).
А вие?
Тогава сте в безопасност. И точно това е, което има значение. А не:
„Знам в какво вярвам аз.“
Нали така?
Сега познавате разликата. И така, искам да завърша със следния цитат, що се отнася до обстоятелствата, които съществуват сред нас по отношение на целия въпрос за спасението. Тъй като не искам да се съсредоточавам върху проблема, а искам да се съсредоточа върху решението.
Христос копнее да ни даде свобода от греха и смъртта. И тази свобода, братя и сестри, говорим за тази християнска опитност, за победата над греха, за пътуването на спасението – за много хора това е една трудна, уморителна задача. Защото те се опитват да направят това чрез собствени усилия. И понякога, когато представите на хората факта, че когато Исус дойде в нас се случва чудо и изведнъж всички тези хватки, с които може би са държали живота ви грехът и пристрастеността, биват разбити от Неговата мощ, че това е действително, хората казват:
„Почакай малко. Твърде лесно е. Не може да бъде твърде лесно. Трябва да бъде трудно.“
Ако вие предпочитате трудния начин, тръгвайте.
Исус казва:
„Моето иго е благо и Моето бреме е леко“ (Матей 11:30).
Ваш е изборът дали да повярвате или не. Забележете какво... И знам, че това е трудно за много хора, искам тук да бъда реалистичен. Действително е затрудняващо, християнската опитност е трудност за много хора. Знаете ли защо? Защото това е неверие и неполучаване наистина на онова, което Христос желае. Трудността е, че вашето усилие се разширява. Вие не разчитате на Христос. Вие не позволявате на Христос да направи това.
Ще ви прочета следния цитат, това е последният ни слайд:
„Защо е толкова трудно да водите един себеотрицателен, смирен живот? Защото изповядващите се за християни не са мъртви за света. Лесно е да живеем след като сме умрели“ („Свидетелства“, том 1, стр. 131, пар. 2).
Това се намира в Духа на пророчеството, нали?
Защо хората не привеждат този цитат толкова, колкото другите цитати? Лесно е да живеете след като сте умрели. Следователно, трудността се състои в това, че вие не сте умрели и се опитвате да бъдете свободни докато не сте умрели. Когато се говори за себеотрицателен, смирен живот, това е победа над греха, нали? Това не е просто да бъдете смирени.
Когато се отречете от аз-а, истински, и заживеете Христовия живот, ни се казва, че това всъщност е да се живее лесно. Трудната част е вашият отказ да се покорите, вашият отказ да изоставите, вашият отказ да оставите настрана, вашият отказ да позволите напълно Христовият живот да влезе. Вие все още искате да изявите претенция за някаква заслуга, искате да поставите своето усилие, искате да кажете:
„Ще употребя словата на Библията и ще положа усилие, ще получа дори известна Божествена помощ,“ но някъде в реда на нещата аз все още се опитвам да направя нещо, за да угодя на Бога.
Това е трудно живеене. Лесно е понеже Исус се е погрижил за трудната част. Затова моето предизвикателство към вас въз основа на това изследване е въпрос: Наистина ли вярвате във вестта за Отец и Сина?
Сега знаете какво имам предвид, нали? Тя се отнася изцяло за това да имаме този живот, пълния живот на Сина, и нищо по-малко от този живот.
Нека се помолим заедно.
За слава на Отец и Сина!
„Даром сте приели, даром давайте!“
Предоставя се разрешение за копиране и разпространение.
Revelation1412.org
Текстът на проповедта можете да изтеглите ОТТУК!
RSS Feed