Глава 20
Съгледвачите и техния отчет
(Числа 13; 14 гл.)
Бог заповяда на Мойсей да изпрати дванадесет човека да огледат ханаанската земя, в която Той възнамеряваше да засели синовете израилеви. За това беше необходимо да изберат по един представител от ръководителите на всяко коляно. Избраните се отправиха и след четиридесет дни се върнаха; представиха се пред Мойсей, Аарон и цялото общество израилтяни, и им показаха от плодовете на тази земя. Всички се удивиха от разкошните плодове, донесени като доказателство, съгласно което земята беше добра. Сред плодовете, расли там в изобилие, се перчеха нарове и смокини, а двама души носеха на върлина огромна чепка грозде.
Върналите се, освен двама, разказвайки за богатството и плодородието на ханаанската земя, започнаха с тревога да твърдят, че израилевият народ няма да може да я завладее. Те говореха, че хората, живеещи там, са много силни, че градовете им са обграден с дебели и високи стени; но най-страшното беше, че сред тях бяха исполините, „енаковите синове, от исполинския род”. Описвайки къде, какъв народ живееше в ханаанската земя, в заключение те заявиха, че израилтяните никога няма да могат да я завладеят.
Съгледвачите и техния отчет
(Числа 13; 14 гл.)
Бог заповяда на Мойсей да изпрати дванадесет човека да огледат ханаанската земя, в която Той възнамеряваше да засели синовете израилеви. За това беше необходимо да изберат по един представител от ръководителите на всяко коляно. Избраните се отправиха и след четиридесет дни се върнаха; представиха се пред Мойсей, Аарон и цялото общество израилтяни, и им показаха от плодовете на тази земя. Всички се удивиха от разкошните плодове, донесени като доказателство, съгласно което земята беше добра. Сред плодовете, расли там в изобилие, се перчеха нарове и смокини, а двама души носеха на върлина огромна чепка грозде.
Върналите се, освен двама, разказвайки за богатството и плодородието на ханаанската земя, започнаха с тревога да твърдят, че израилевият народ няма да може да я завладее. Те говореха, че хората, живеещи там, са много силни, че градовете им са обграден с дебели и високи стени; но най-страшното беше, че сред тях бяха исполините, „енаковите синове, от исполинския род”. Описвайки къде, какъв народ живееше в ханаанската земя, в заключение те заявиха, че израилтяните никога няма да могат да я завладеят.
Изслушвайки докладите, евреите дадоха воля на разочарованието, плача и горчивите си упреци срещу Мойсей. О, непреклонна вяра! Разбира се, че Господ, довел ги до това място, щеше и да им даде в наследство тази земя. Нямаше място за съмнение, но те веднага изпаднаха в отчаяние; имайки ограничена представа за силата на Светия Бог, не се довериха на Този, Който през цялото време ги беше водил в пустинята. Хората упрекваха Мойсей и в отчаянието си говореха един на друг: „Да бяхме измрели в египетската земя или в пустинята да бяхме измрели!”
А Халев и Исус Навин се опитваха да ги вразумят, но хората бяха така възбудени, че не можеха - по-лошо, не искаха да се вслушат в гласа на тези мъже. Когато шумът поутихна, Халев се одързости и отново се обърна към тях. Той каза: „Да вървим напред и незабавно да я завладеем, защото можем да я превземем”. Но тези, които заедно с тях ходиха и разгледаха земята, станаха и говориха: „Не можем да излезем против ония люде, защото са по-силни от нас”. Те продължиха да разпространяват лошата мълва и обявиха пред народа, че всичките хора в тази земя са „пре-високи мъже. „Там видяхме исполините, Енаковите синове – говореха те – от исполинския род; и пред тях нам се виждаше, че сме като скакалци; таквиз се виждахме и на тях”.
И отново Израел роптае
„Тогава цялото общество извика с висок глас и людете плакаха през оная нощ. И всичките израилтяни роптаеха против Мойсея и Аарона; и цялото общество им рече: „Да бяхме измрели в египетската земя или в пустинята да бяхме измрели! (...) жените и децата ни да бъдат разграбени. Не щеше ли да ни е по-добре да се върнем в Египет? И рекоха си един на друг: Да си поставим началник и да се върнем в Египет. Тогава Мойсей и Аарон паднаха на лицата си пред цялото множество на обществото израилтяни”.
Израилтяните не само дадоха воля на жалбите си срещу Мойсей, но и обвиняваха самия Бог, че ги е излъгал, понеже не бяха в сила да завладеят обещаната земя, която им беше дал. Техният бунтарски дух дотолкова се разпростря, щото, забравяйки за несъкрушимата сила на Всемогъщия, извел целия народ от египетската земя и показвайки им толкова чудеса в продължение на цялото им пътуване, те решиха да си изберат нов водач, за да се върнат обратно в Египет, където бяха роби и търпяха немислими лишения. В края на краищата си избраха нов началник, лишавайки Мойсей – вечно търпеливия лидер – от пълномощия и злобно роптаеха против Бога. Мойсей и Аарон паднаха по лицата си пред Господ в присъствието на цялото израилево общество, умолявайки Бога за милост към разбунтувалия се народ. Тяхното отчаяние и скръб бяха толкова големи, че те не можеха да продължат и безмълвно лежаха ничком. Тогава Халев и Исус Навин, в знак на най-голяма скръб, „раздраха дрехите си и говориха на цялото общество израилтяни, казвайки: Земята, през която минахме, за да я съгледаме, е много добра земя. Ако бъде благоволението на Господа към нас, тогава Той ще ни заведе в тая земя. Само недейте въстава против Господа, нито се бойте от людете на земята, защото те са ястие за нас; защитата им се оттегли от тях; а Господ е с нас; не бойте се от тях”.
„Защитата им се оттегли от тях” – т. е. ханаанците бяха напълнили мярката на беззаконията и Божествената защита се беше оттеглила от тях, но те, както и преди, се чувстваха в пълна безопасност, и никак не бяха готови за война. Затова, съгласно завета, който Бог беше сключил с Авраам, тази земя се предоставяше на Израил. Но призивът на Халев и Навин не подейства по подобаващ начин на разбунената тълпа, израелтяните продължиха да се бунтуват. Нещо повече, от техните думи целият народ изпадна в ярост, и започна злобно да крещи, приканвайки да убият Халев и Исус Навин с камъни, което те щяха да направят, ако не се беше намесил Господ по най-осезаем начин, показвайки застрашителната Си слава в шатъра за срещане пред всичките синове израилеви.
Чутата Мойсеева молба
Мойсей влезе в скинията за разговор с Бога. „И Господ рече на Мойсея: Докога ще Ме презират тия люде? И докога няма да Ме вярват, въпреки всичките знамения, които Съм извършил посред тях? Ще ги поразя с мор и ще ги изтребя; а тебе ще направя народ по-голям и по-силен от тях. Но Мойсей рече на Господа: Тогава египтяните ще чуят; защото Ти, със силата Си, Си извел тия люде изсред тях; и ще кажат това на жителите на тая земя, които са чули, (…) че Ти, Господи, се явяваш лице с лице, и че облакът Ти стои над тях, и че Ти вървиш пред тях деня в облачен стълб, а нощя в огнен стълб. И ако изтребиш тия люде като един човек, тогава народите, които са чули за Тебе, ще говорят, казвайки: Понеже не можа Йехова да въведе тия люде в земята, за която им се кле, затова ги погуби в пустинята”.
Мойсей отново не желаеше гибелта на Израил и се отказа Бог да произведе от него по-могъщ народ, отколкото този. Верният Божий слуга прояви своята самоотвержена любов към израилевия народ, защитавайки славата на своя Създател и честта на своя народ: „Как си прощавал на този народ от Египет досега“? До това време Бог беше дълготърпелив и милостив към Своя неблагодарен народ. Колкото и да бяха нечестиви, Неговата милост не се беше променила. Мойсей умоляваше Бог: „Няма ли да се смилиш и този път, и няма ли да покажеш още един пример на Твоето Божествено търпение към множеството милости, които показваше преди“?
„И рече Господ: Прощавам им, според както си казал; но наистина, заклевам се в живота Си, че ще се изпълни целият свят с Господната слава. Понеже от всички тия мъже, които са виждали славата Ми и знаменията, които извърших в Египет, и в пустинята, и са Ме раздразвали досега десет пъти, и не послушаха гласа Ми; наистина, ни един от тях няма да види земята, за която се клех на бащите им, нито ще я види един от ония, които Ме презряха. Но понеже слугата Ми Халев има в себе си друг дух, и той напълно Ме последва, затова него ще въведа в земята, в която влезе, и потомството му ще я наследява”.
Обратно в пустинята
Господ заповяда на евреите да се върнат обратно в пустинята към Червеното море. Те стояха на границата на прекрасната обещана земя, но заради злонамереното си съпротивление се лишиха от Божествената охрана и защита. Ако, получавайки известията, донесени от Халев и Исус Навин, израилтяните на часа се отправеха по-нататък, Бог би им дал ханаанската земя. Но те не повярваха на своя Творец и проявиха такава дързост, че си навлякоха Неговата присъда, гласяща, че никога никой от тях няма да влезе в обещаната земя. Това, че Бог върна израилтяните обратно към Червено море, беше проява на Неговите състрадание и милост, тъй като, докато те се бавеха и роптаеха, амаличаните и ханаанците се бяха приготвили за война с израилевия народ.
„Господ говори още на Мойсея и Аарона: Докога ще търпя това нечестиво общество, което роптае против Мен? Чу роптанията на израйлтяните, с които роптаеха против Мене”. Бог заповяда на Мойсей и Аарон да кажат на народа, че както те бяха казали, така и Той щеше да направи. „Да бяхме измрели в египетската земя или в пустинята да бяхме измрели” – казваха те. И Господ ги изобличи с думите им. Той заповяда да им съобщят, че всички, от двадесет и пет години и нагоре, щяха да умрат в пустинята, както пороптаха на Господа и както се бунтуваха против Него. Изключение бяха само Халев и Исус Навин; беше им съобщено, че те щяха да влязат в ханаанската земя. „Но децата ви, за които рекохте, че ще бъдат разграбени, тях ще въведа; и те ще познаят земята, която вие презряхте”.
Господ съобщи, че израилевите синове щяха да странстват в пустинята четиридесет години, считано от деня, когато излязоха от Египет - като наказание за непослушанието и неверието на своите родители, докато всички бащи и майки не измрат в пустинята. По този начин, четиридесет години щяха да носят в страдание последствията на своето безчестие, според числото на дните, в които съгледвачите оглеждаха земята – ден за година. „Да можехте да знаете, какво значи да Ме оставите“! Предстоеше им напълно да осъзнаят, че заради наказанието за тяхното идолопоклонство и бунтарски ропот, Бог беше принуден да промени Своето намерение по отношение на тях. Беше обещана награда на Халев и Исус Навин, отличили се от цялото израилево войнство, което се лиши от Божиите благословения и защита.
А Халев и Исус Навин се опитваха да ги вразумят, но хората бяха така възбудени, че не можеха - по-лошо, не искаха да се вслушат в гласа на тези мъже. Когато шумът поутихна, Халев се одързости и отново се обърна към тях. Той каза: „Да вървим напред и незабавно да я завладеем, защото можем да я превземем”. Но тези, които заедно с тях ходиха и разгледаха земята, станаха и говориха: „Не можем да излезем против ония люде, защото са по-силни от нас”. Те продължиха да разпространяват лошата мълва и обявиха пред народа, че всичките хора в тази земя са „пре-високи мъже. „Там видяхме исполините, Енаковите синове – говореха те – от исполинския род; и пред тях нам се виждаше, че сме като скакалци; таквиз се виждахме и на тях”.
И отново Израел роптае
„Тогава цялото общество извика с висок глас и людете плакаха през оная нощ. И всичките израилтяни роптаеха против Мойсея и Аарона; и цялото общество им рече: „Да бяхме измрели в египетската земя или в пустинята да бяхме измрели! (...) жените и децата ни да бъдат разграбени. Не щеше ли да ни е по-добре да се върнем в Египет? И рекоха си един на друг: Да си поставим началник и да се върнем в Египет. Тогава Мойсей и Аарон паднаха на лицата си пред цялото множество на обществото израилтяни”.
Израилтяните не само дадоха воля на жалбите си срещу Мойсей, но и обвиняваха самия Бог, че ги е излъгал, понеже не бяха в сила да завладеят обещаната земя, която им беше дал. Техният бунтарски дух дотолкова се разпростря, щото, забравяйки за несъкрушимата сила на Всемогъщия, извел целия народ от египетската земя и показвайки им толкова чудеса в продължение на цялото им пътуване, те решиха да си изберат нов водач, за да се върнат обратно в Египет, където бяха роби и търпяха немислими лишения. В края на краищата си избраха нов началник, лишавайки Мойсей – вечно търпеливия лидер – от пълномощия и злобно роптаеха против Бога. Мойсей и Аарон паднаха по лицата си пред Господ в присъствието на цялото израилево общество, умолявайки Бога за милост към разбунтувалия се народ. Тяхното отчаяние и скръб бяха толкова големи, че те не можеха да продължат и безмълвно лежаха ничком. Тогава Халев и Исус Навин, в знак на най-голяма скръб, „раздраха дрехите си и говориха на цялото общество израилтяни, казвайки: Земята, през която минахме, за да я съгледаме, е много добра земя. Ако бъде благоволението на Господа към нас, тогава Той ще ни заведе в тая земя. Само недейте въстава против Господа, нито се бойте от людете на земята, защото те са ястие за нас; защитата им се оттегли от тях; а Господ е с нас; не бойте се от тях”.
„Защитата им се оттегли от тях” – т. е. ханаанците бяха напълнили мярката на беззаконията и Божествената защита се беше оттеглила от тях, но те, както и преди, се чувстваха в пълна безопасност, и никак не бяха готови за война. Затова, съгласно завета, който Бог беше сключил с Авраам, тази земя се предоставяше на Израил. Но призивът на Халев и Навин не подейства по подобаващ начин на разбунената тълпа, израелтяните продължиха да се бунтуват. Нещо повече, от техните думи целият народ изпадна в ярост, и започна злобно да крещи, приканвайки да убият Халев и Исус Навин с камъни, което те щяха да направят, ако не се беше намесил Господ по най-осезаем начин, показвайки застрашителната Си слава в шатъра за срещане пред всичките синове израилеви.
Чутата Мойсеева молба
Мойсей влезе в скинията за разговор с Бога. „И Господ рече на Мойсея: Докога ще Ме презират тия люде? И докога няма да Ме вярват, въпреки всичките знамения, които Съм извършил посред тях? Ще ги поразя с мор и ще ги изтребя; а тебе ще направя народ по-голям и по-силен от тях. Но Мойсей рече на Господа: Тогава египтяните ще чуят; защото Ти, със силата Си, Си извел тия люде изсред тях; и ще кажат това на жителите на тая земя, които са чули, (…) че Ти, Господи, се явяваш лице с лице, и че облакът Ти стои над тях, и че Ти вървиш пред тях деня в облачен стълб, а нощя в огнен стълб. И ако изтребиш тия люде като един човек, тогава народите, които са чули за Тебе, ще говорят, казвайки: Понеже не можа Йехова да въведе тия люде в земята, за която им се кле, затова ги погуби в пустинята”.
Мойсей отново не желаеше гибелта на Израил и се отказа Бог да произведе от него по-могъщ народ, отколкото този. Верният Божий слуга прояви своята самоотвержена любов към израилевия народ, защитавайки славата на своя Създател и честта на своя народ: „Как си прощавал на този народ от Египет досега“? До това време Бог беше дълготърпелив и милостив към Своя неблагодарен народ. Колкото и да бяха нечестиви, Неговата милост не се беше променила. Мойсей умоляваше Бог: „Няма ли да се смилиш и този път, и няма ли да покажеш още един пример на Твоето Божествено търпение към множеството милости, които показваше преди“?
„И рече Господ: Прощавам им, според както си казал; но наистина, заклевам се в живота Си, че ще се изпълни целият свят с Господната слава. Понеже от всички тия мъже, които са виждали славата Ми и знаменията, които извърших в Египет, и в пустинята, и са Ме раздразвали досега десет пъти, и не послушаха гласа Ми; наистина, ни един от тях няма да види земята, за която се клех на бащите им, нито ще я види един от ония, които Ме презряха. Но понеже слугата Ми Халев има в себе си друг дух, и той напълно Ме последва, затова него ще въведа в земята, в която влезе, и потомството му ще я наследява”.
Обратно в пустинята
Господ заповяда на евреите да се върнат обратно в пустинята към Червеното море. Те стояха на границата на прекрасната обещана земя, но заради злонамереното си съпротивление се лишиха от Божествената охрана и защита. Ако, получавайки известията, донесени от Халев и Исус Навин, израилтяните на часа се отправеха по-нататък, Бог би им дал ханаанската земя. Но те не повярваха на своя Творец и проявиха такава дързост, че си навлякоха Неговата присъда, гласяща, че никога никой от тях няма да влезе в обещаната земя. Това, че Бог върна израилтяните обратно към Червено море, беше проява на Неговите състрадание и милост, тъй като, докато те се бавеха и роптаеха, амаличаните и ханаанците се бяха приготвили за война с израилевия народ.
„Господ говори още на Мойсея и Аарона: Докога ще търпя това нечестиво общество, което роптае против Мен? Чу роптанията на израйлтяните, с които роптаеха против Мене”. Бог заповяда на Мойсей и Аарон да кажат на народа, че както те бяха казали, така и Той щеше да направи. „Да бяхме измрели в египетската земя или в пустинята да бяхме измрели” – казваха те. И Господ ги изобличи с думите им. Той заповяда да им съобщят, че всички, от двадесет и пет години и нагоре, щяха да умрат в пустинята, както пороптаха на Господа и както се бунтуваха против Него. Изключение бяха само Халев и Исус Навин; беше им съобщено, че те щяха да влязат в ханаанската земя. „Но децата ви, за които рекохте, че ще бъдат разграбени, тях ще въведа; и те ще познаят земята, която вие презряхте”.
Господ съобщи, че израилевите синове щяха да странстват в пустинята четиридесет години, считано от деня, когато излязоха от Египет - като наказание за непослушанието и неверието на своите родители, докато всички бащи и майки не измрат в пустинята. По този начин, четиридесет години щяха да носят в страдание последствията на своето безчестие, според числото на дните, в които съгледвачите оглеждаха земята – ден за година. „Да можехте да знаете, какво значи да Ме оставите“! Предстоеше им напълно да осъзнаят, че заради наказанието за тяхното идолопоклонство и бунтарски ропот, Бог беше принуден да промени Своето намерение по отношение на тях. Беше обещана награда на Халев и Исус Навин, отличили се от цялото израилево войнство, което се лиши от Божиите благословения и защита.
RSS Feed
