Последните дни
  • Начало
  • Библия
  • Новини
  • Мнението ми
  • Статии
  • Теологични измами
  • Истински Адвентизъм

История на изкуплението - Двадесета глава

5/2/2019

Comments

 
Picture
                                                 Глава 20
                             Съгледвачите и техния отчет

                                             (Числа 13; 14 гл.)

Бог заповяда на Мойсей да изпрати дванадесет човека да огледат ханаанската земя, в която Той възнамеряваше да засели синовете израилеви. За това беше необходимо да изберат по един представител от ръководителите на всяко коляно. Избраните се отправиха и след четиридесет дни се върнаха; представиха се пред Мойсей, Аарон и цялото общество израилтяни, и им показаха от плодовете на тази земя. Всички се удивиха от разкошните плодове, донесени като доказателство, съгласно което земята беше добра. Сред плодовете, расли там в изобилие, се перчеха нарове и смокини, а двама души носеха на върлина огромна чепка грозде.

Върналите се, освен двама, разказвайки за богатството и плодородието на ханаанската земя, започнаха с тревога да твърдят, че израилевият народ няма да може да я завладее. Те говореха, че хората, живеещи там, са много силни, че градовете им са обграден с дебели и високи стени; но най-страшното беше, че сред тях бяха исполините, „енаковите синове, от исполинския род”. Описвайки къде, какъв народ живееше в ханаанската земя, в заключение те заявиха, че израилтяните никога няма да могат да я завладеят.

Изслушвайки докладите, евреите дадоха воля на разочарованието, плача и горчивите си упреци срещу Мойсей. О, непреклонна вяра! Разбира се, че Господ, довел ги до това място, щеше и да им даде в наследство тази земя. Нямаше място за съмнение, но те веднага изпаднаха в отчаяние; имайки ограничена представа за силата на Светия Бог, не се довериха на Този, Който през цялото време ги беше водил в пустинята. Хората упрекваха Мойсей и в отчаянието си говореха един на друг: „Да бяхме измрели в египетската земя или в пустинята да бяхме измрели!”

А Халев и Исус Навин се опитваха да ги вразумят, но хората бяха така възбудени, че не можеха - по-лошо, не искаха да се вслушат в гласа на тези мъже. Когато шумът поутихна, Халев се одързости и отново се обърна към тях. Той каза: „Да вървим напред и незабавно да я завладеем, защото можем да я превземем”. Но тези, които заедно с тях ходиха и разгледаха земята, станаха и говориха: „Не можем да излезем против ония люде, защото са по-силни от нас”. Те продължиха да разпространяват лошата мълва и обявиха пред народа, че всичките хора в тази земя са „пре-високи мъже. „Там видяхме исполините, Енаковите синове – говореха те – от исполинския род; и пред тях нам се виждаше, че сме като скакалци; таквиз се виждахме и на тях”.

                                                          И отново Израел роптае

„Тогава цялото общество извика с висок глас и людете плакаха през оная нощ. И всичките израилтяни роптаеха против Мойсея и Аарона; и цялото общество им рече: „Да бяхме измрели в египетската земя или в пустинята да бяхме измрели! (...) жените и децата ни да бъдат разграбени. Не щеше ли да ни е по-добре да се върнем в Египет? И рекоха си един на друг: Да си поставим началник и да се върнем в Египет. Тогава Мойсей и Аарон паднаха на лицата си пред цялото множество на обществото израилтяни”.

Израилтяните не само дадоха воля на жалбите си срещу Мойсей, но и обвиняваха самия Бог, че ги е излъгал, понеже не бяха в сила да завладеят обещаната земя, която им беше дал. Техният бунтарски дух дотолкова се разпростря, щото, забравяйки за несъкрушимата сила на Всемогъщия, извел целия народ от египетската земя и показвайки им толкова чудеса в продължение на цялото им пътуване, те решиха да си изберат нов водач, за да се върнат обратно в Египет, където бяха роби и търпяха немислими лишения. В края на краищата си избраха нов началник, лишавайки Мойсей – вечно търпеливия лидер – от пълномощия и злобно роптаеха против Бога. Мойсей и Аарон паднаха по лицата си пред Господ в присъствието на цялото израилево общество, умолявайки Бога за милост към разбунтувалия се народ. Тяхното отчаяние и скръб бяха толкова големи, че те не можеха да продължат и безмълвно лежаха ничком. Тогава Халев и Исус Навин, в знак на най-голяма скръб, „раздраха дрехите си и говориха на цялото общество израилтяни, казвайки: Земята, през която минахме, за да я съгледаме, е много добра земя. Ако бъде благоволението на Господа към нас, тогава Той ще ни заведе в тая земя. Само недейте въстава против Господа, нито се бойте от людете на земята, защото те са ястие за нас; защитата им се оттегли от тях; а Господ е с нас; не бойте се от тях”.

„Защитата им се оттегли от тях” – т. е. ханаанците бяха напълнили мярката на беззаконията и Божествената защита се беше оттеглила от тях, но те, както и преди, се чувстваха в пълна безопасност, и никак не бяха готови за война. Затова, съгласно завета, който Бог беше сключил с Авраам, тази земя се предоставяше на Израил. Но призивът на Халев и Навин не подейства по подобаващ начин на разбунената тълпа, израелтяните продължиха да се бунтуват. Нещо повече, от техните думи целият народ изпадна в ярост, и започна злобно да крещи, приканвайки да убият Халев и Исус Навин с камъни, което те щяха да направят, ако не се беше намесил Господ по най-осезаем начин, показвайки застрашителната Си слава в шатъра за срещане пред всичките синове израилеви.

                                                    Чутата Мойсеева молба

Мойсей влезе в скинията за разговор с Бога. „И Господ рече на Мойсея: Докога ще Ме презират тия люде? И докога няма да Ме вярват, въпреки всичките знамения, които Съм извършил посред тях? Ще ги поразя с мор и ще ги изтребя; а тебе ще направя народ по-голям и по-силен от тях. Но Мойсей рече на Господа: Тогава египтяните ще чуят; защото Ти, със силата Си, Си извел тия люде изсред тях; и ще кажат това на жителите на тая земя, които са чули, (…) че Ти, Господи, се явяваш лице с лице, и че облакът Ти стои над тях, и че Ти вървиш пред тях деня в облачен стълб, а нощя в огнен стълб. И ако изтребиш тия люде като един човек, тогава народите, които са чули за Тебе, ще говорят, казвайки: Понеже не можа Йехова да въведе тия люде в земята, за която им се кле, затова ги погуби в пустинята”.

Мойсей отново не желаеше гибелта на Израил и се отказа Бог да произведе от него по-могъщ народ, отколкото този. Верният Божий слуга прояви своята самоотвержена любов към израилевия народ, защитавайки славата на своя Създател и честта на своя народ: „Как си прощавал на този народ от Египет досега“? До това време Бог беше дълготърпелив и милостив към Своя неблагодарен народ. Колкото и да бяха нечестиви, Неговата милост не се беше променила. Мойсей умоляваше Бог: „Няма ли да се смилиш и този път, и няма ли да покажеш още един пример на Твоето Божествено търпение към множеството милости, които показваше преди“?
„И рече Господ: Прощавам им, според както си казал; но наистина, заклевам се в живота Си, че ще се изпълни целият свят с Господната слава. Понеже от всички тия мъже, които са виждали славата Ми и знаменията, които извърших в Египет, и в пустинята, и са Ме раздразвали досега десет пъти, и не послушаха гласа Ми; наистина, ни един от тях няма да види земята, за която се клех на бащите им, нито ще я види един от ония, които Ме презряха. Но понеже слугата Ми Халев има в себе си друг дух, и той напълно Ме последва, затова него ще въведа в земята, в която влезе, и потомството му ще я наследява”.

                                                        Обратно в пустинята

Господ заповяда на евреите да се върнат обратно в пустинята към Червеното море. Те стояха на границата на прекрасната обещана земя, но заради злонамереното си съпротивление се лишиха от Божествената охрана и защита. Ако, получавайки известията, донесени от Халев и Исус Навин, израилтяните на часа се отправеха по-нататък, Бог би им дал ханаанската земя. Но те не повярваха на своя Творец и проявиха такава дързост, че си навлякоха Неговата присъда, гласяща, че никога никой от тях няма да влезе в обещаната земя. Това, че Бог върна израилтяните обратно към Червено море, беше проява на Неговите състрадание и милост, тъй като, докато те се бавеха и роптаеха, амаличаните и ханаанците се бяха приготвили за война с израилевия народ.

„Господ говори още на Мойсея и Аарона: Докога ще търпя това нечестиво общество, което роптае против Мен? Чу роптанията на израйлтяните, с които роптаеха против Мене”. Бог заповяда на Мойсей и Аарон да кажат на народа, че както те бяха казали, така и Той щеше да направи. „Да бяхме измрели в египетската земя или в пустинята да бяхме измрели” – казваха те. И Господ ги изобличи с думите им. Той заповяда да им съобщят, че всички, от двадесет и пет години и нагоре, щяха да умрат в пустинята, както пороптаха на Господа и както се бунтуваха против Него. Изключение бяха само Халев и Исус Навин; беше им съобщено, че те щяха да влязат в ханаанската земя. „Но децата ви, за които рекохте, че ще бъдат разграбени, тях ще въведа; и те ще познаят земята, която вие презряхте”.
Господ съобщи, че израилевите синове щяха да странстват в пустинята четиридесет години, считано от деня, когато излязоха от Египет - като наказание за непослушанието и неверието на своите родители, докато всички бащи и майки не измрат в пустинята. По този начин, четиридесет години щяха да носят в страдание последствията на своето безчестие, според числото на дните, в които съгледвачите оглеждаха земята – ден за година. „Да можехте да знаете, какво значи да Ме оставите“! Предстоеше им напълно да осъзнаят, че заради наказанието за тяхното идолопоклонство и бунтарски ропот, Бог беше принуден да промени Своето намерение по отношение на тях. Беше обещана награда на Халев и Исус Навин, отличили се от цялото израилево войнство, което се лиши от Божиите благословения и защита.

Comments
    DMCA.com

    Автор

    В светлината на Библията

    Архив

    November 2022
    October 2022
    September 2022
    August 2022
    July 2022
    June 2022
    May 2022
    April 2022
    March 2022
    February 2022
    January 2022
    December 2021
    November 2021
    October 2021
    September 2021
    August 2021
    July 2021
    June 2021
    May 2021
    April 2021
    March 2021
    February 2021
    January 2021
    December 2020
    November 2020
    October 2020
    September 2020
    August 2020
    July 2020
    June 2020
    May 2020
    April 2020
    March 2020
    February 2020
    January 2020
    December 2019
    November 2019
    October 2019
    September 2019
    August 2019
    July 2019
    June 2019
    May 2019
    April 2019
    March 2019
    February 2019
    January 2019
    December 2018
    November 2018
    October 2018
    September 2018
    August 2018
    July 2018
    June 2018
    May 2018
    April 2018
    March 2018
    February 2018
    January 2018
    December 2017
    November 2017
    August 2017
    July 2017
    June 2017
    May 2017
    February 2017
    December 2016
    July 2016
    May 2016
    March 2016
    February 2016
    August 2015
    June 2015
    May 2015
    March 2015
    February 2015
    January 2015
    December 2014
    November 2014
    October 2014
    September 2014
    August 2014
    July 2014
    June 2014
    March 2014
    January 2014
    December 2013
    November 2013
    October 2013
    September 2013
    August 2013
    July 2013
    June 2013

    RSS Feed

Powered by Create your own unique website with customizable templates.