„Светлина, която свети в тъмнина“
Revelation1412.org
Представя
Изследването (или темата) ни тази сутрин носи заглавието „Християнски бегачи“.
„Християнски бегачи.“
Надер Мансур
Не говорим за състезание, не говорим за Олимпийски игри или за християни, които участват в това, а разглеждаме „Християнски бегачи“ - една история в Библията, която всъщност има много актуални за нас днес детайли, история, в която се съдържат много паралели. Това всъщност е много кратка история в Писанията и въпреки краткостта си тя е невероятно популярна и също така не само поради добри основания, но и понеже много скептици и невярващи употребяват тази история като една от ключовите точки, чрез които да дискредитират на Библията. За кратката история, за която говоря, се казва, че е по-скоро легенда и мит, вместо действително събитие, което се е състояло. Някой иска ли да се осмели да изкаже предположение? Това е популярна при малките история. Това е историята на Йона.
Revelation1412.org
Представя
Изследването (или темата) ни тази сутрин носи заглавието „Християнски бегачи“.
„Християнски бегачи.“
Надер Мансур
Не говорим за състезание, не говорим за Олимпийски игри или за християни, които участват в това, а разглеждаме „Християнски бегачи“ - една история в Библията, която всъщност има много актуални за нас днес детайли, история, в която се съдържат много паралели. Това всъщност е много кратка история в Писанията и въпреки краткостта си тя е невероятно популярна и също така не само поради добри основания, но и понеже много скептици и невярващи употребяват тази история като една от ключовите точки, чрез които да дискредитират на Библията. За кратката история, за която говоря, се казва, че е по-скоро легенда и мит, вместо действително събитие, което се е състояло. Някой иска ли да се осмели да изкаже предположение? Това е популярна при малките история. Това е историята на Йона.
Историята на Йона се съдържа в четири глави в Библията и е много кратка, и при все това е много популярна. Ще я намерите в почти всяка детска книжка, защото в нея се съдържат някои забележителни детайли. Знаете, една голяма риба поглъща човек, паднал зад борда, и го изплюва. Удивителни детайли, които не се случват във всяка история. И именно поради тези детайли много скептици всъщност не възлагат доверие на историята на Йона и я считат за чиста фантастика. Те всъщност казват, че науката твърди, че никой човек не може да оцелее във вътрешността на кит. Така че това очевидно е някаква приказка от библейски мащаб. Това е интересно, защото трябва да помним, че науката казва и че е невъзможно едно човешко същество да бъде създадено от нечие ребро (нали така?), както Бог направи с Адам и Ева (и по-конкретно с Ева).
И така, историята на Йона не се отнася просто за физически обстоятелства, които са се състояли, а в нея участваше чудо; и да се опитаме да се обясни научно или да се заяви как се случват или не могат да се случат някои неща и така да се дискредитира, никак не е нейното предназначение. Случилото се там всъщност беше невъзможно в природата и беше чудо, и в него се съдържат уроци, които искам да разгледаме и да видим какво можем да научим заедно докато изследваме тази история. Както казах, това е една доста кратка история – четири глави, но е пълна с уроци (а може би и с уроци, за които не се сещаме непременно), виждате. Практическите уроци в тази история се съсредоточават върху (или зависят от) два ключови фактора, два ключови фактора в историята на Йона. Двата ключови фактора са
1) Божият характер и
2) какво става, когато вярващите се отвърнат от Бога.
Това са двата ключови фактора. Всички останали детайли в историята са като фон или рамка, в която е поставена историята. Понякога се увличаме по детайлите. Именно това е популярно в детските истории, които чета на момичетата си. Историята на Йона е илюстрирана и основната сцена е това как Йона бива хвърлян зад борда и рибата го поглъща. Нали така? Не за това се отнасяше историята. Това беше просто инцидентен детайл в историята, а не нейната същност. Доста интересно е, че в хода на историята, с течение на времето (не знам дали сте запознати с това или не) е имало истории на хора, които са поглъщани от кит и са оцелявали. Тези истории не ни доказват, че историята на Йона се е случила, защото понякога е съмнително дали те всъщност са се случили или не, но такива действително съществуват и понякога хора ги употребяват като доказателство, с което да докажат:
„Ето! Човек може да оцелее в корема на кит, така че историята на Йона била вярна.“
Същността на историята на Йона беше, че тя беше свръхестествена, че не е просто естествено появяващ се феномен. Така че дали тези истории са верни или не са няма в действителност голямо значение за доказването или опровергаването на случилото се в историята на Йона. Така че искам да разгледам някои от тези уроци, които са актуални и практически за нас днес. Искам да подчертая ключовите детайли от историята: Бог дава на Йона заръка да отиде и да проповядва на Ниневия; Йона избягва, намира кораб, пътуващ към Тарсис, и се качва на кораба. Разразява се голяма буря докато Йона е заспал в кораба. Всички моряци се страхуват за живота си и събуждат Йона след като, разбира се, хвърлят жребий. Те откриват, че Йона е там. Йона казва:
„Всичко това става заради мен, изхвърлете ме зад борда,“
така че те правят това и голяма риба, най-вероятно кит... това е детайл. Някои хора наистина се увличат по този детайл и заявяват, че се казва се „голяма риба“, а не кит – това не е в действителност същността на историята. Йона бива погълнат и след три дни той се помолва на Бога в корема на кита и Бог заповядва на рибата (или кита) да го изплюе на брега. Той отива в Ниневия, проповядва, и... о, ето! град Ниневия се покайва, не бива погубен. Йона сяда извън града като чака да се състои унищожението. То не се състои, той е недоволен, слънцето пече и израства малко растение, след което идва червей и изяжда тиквата и Бог провежда разискване с Йона, при което Бог се опитва да научи Йона на нещо по отношение на Себе Си. Това в действителност са детайлите – обобщих историята, за да спестя времето, необходимо за четенето ѝ, но можете да я прочетете в личното си време, за да опресните детайлите в последствие, ако желаете.
Но има някои много практични, актуални за нас днес уроци, защото най-удивителното нещо, с което се срещаме в историята на Йона... първото, което се случи, е че той беше Божий пророк и получи много ясна божествена директива, мисия. Той се обърна и избяга в пълен бунт, което изглежда крайно абсурдно, нали?
„Йона, какво не е наред при теб? Бог ти каза да идеш и да направиш това.“
Той се обръща в обратната посока и не желае да отиде и да го направи. А това е Божий пророк! Нека прочетем това – ето как започва историята. Началото е доста рязко, но ще подберем някои основни моменти в историята, които да споменем. Йона 1 гл. Така че ако носите Библиите си, ще отворим на Йона 1 гл. Ще прочетем няколко стиха и ще направим коментар като ще видим какво можем да научим. Йоан 1 гл., от 1 ст. нататък (ще прочетем първите три стиха):
„Господнето слово дойде към Йона, Аматиевия син, и каза: Стани, иди в големия град Ниневия и викай против него; защото нечестието му излезе пред Мен. Но Йона стана да побегне в Тарсис от Господнето присъствие; и като слезе в Йопия, намери кораб, който отиваше в Тарсис, плати за превоза си и се качи на него, за да отиде с тях в Тарсис, бягайки от Господнето присъствие.“
Много рязко начало, нали? Дори не се дава обяснение защо Йона прави това, което прави. Той получава много ясна заръка и тръгва в обратната посока, в пълен бунт, непокорство и незачитане, бягайки от Божия призив. Ако сте се чудили някога какво е влязло в ума на Йона, че да направи това, не сте единственият. Аз съм се чудил за това и съм сигурен, че и вие вероятно сте се чудили, в един или друг момент. И намирам за удивително, че тук не се дава никакво обяснение за причината... или какво облада Йона, какво влезе в главата му, че да стори това. Но първият урок от това, който искам да разгледаме, е: бягането от Божията воля и напътствие винаги е стъпка надолу. Интересно е колко слизания надолу са записани тук. Йона слиза в Йопия, намира кораб и слиза в кораба, след което по-нататък слиза в корема на кита. Бягането от Бога винаги е стъпка в...? Посока надолу – води до спускане все по-надолу и по-надолу, и по-надолу. Йона слезе в морето, слезе в корема на кита и именно тогава той най-сетне осъзна нещо. И така, отвръщането от Божията воля и призвание ви сваля надолу, а не ви изкачва нагоре – това е първият урок. Доста очевидно е, но искам да отправя предизвикателство към всеки един от вас, които сте тук, днес, със следния въпрос: Били ли сте някога като Йона – да знаете правилното нещо, което да направите, правилното място, на което да се намирате, и да направите точно обратното? Точно обратното, на 180 градуса – ако погледнете картата, Тарсис е на 180 градуса, в точно обратната спрямо Ниневия посока. Ниневия е насам, а той отива нататък. Колко пъти сте били като Йона? Каквато и причина да имате вероятно за оправдаване на такова нещо, когато то се случва вие винаги се придвижвате надолу – когато се отдръпвате от Божията заръка, от Божието напътствие и от Божието призвание.
По-нататък ще научим защо Йона избяга (доста скоро ще стигнем и до това), но това е първият урок – бягането от Бога представлява слизане надолу. И не само това, но следващият урок, който е тясно свързан с този и който виждаме с разгръщането на историята и на детайлите е, че когато обърнем гръб на Бога ние не само слизаме надолу, но и оказваме въздействие върху други хора около нас, при това им въздействаме отрицателно. Тези моряци, тези клети моряци, които се случи да вземат Йона, се оказаха в голяма бъркотия поради стореното от Йона. Те не бяха сторили нищо, нали? Бяха радостни докато пътуваха и търгуваха или вършеха делова работа, каквото и да е, но поради решението си Йона не само слезе надолу, но и завлече и други надолу заедно със себе си – причини утеснението им, причини застрашаването на живота им, оказа отрицателно въздействие върху намиращите се наоколо, върху свързаните с него хора. Те бяха ужасени за живота си, нали така? Въпрос на факт е, че когато слязоха и го намериха заспал те бяха шокирани. Казаха:
„Събуди се и се моли на Бога си! Не осъзнаваш ли, че ще умрем?“
И така, наложителността да го събудят също беше интересен детайл, защото бягането не само ни сваля надолу, не само оказва отрицателно въздействие върху намиращите се около нас, но и става причина да бъдем в унес. Йона спеше посред една бушуваща буря, която застраша-ваше живота им. И всички бяха наясно с това с изключение на...? Йона. Не е ли интересно? Ние не само слизаме надолу и оказваме отрицателно въздействие върху другите, но и също така нашето усещане за осъзнаване на случващото се е толкова понижено, че Йона спеше посред бурята. Трябваше всъщност да бъде събуден от присъстващите.
Понякога приятел или член на семейството може да види случващото се с нас и да се опита да ни събуди от дрямката ни или от нашия път на непокорство или на бунт, при който да сме се отдалечили толкова много, че да не осъзнаваме знаците по пътя, с които Бог се опитва да ни събуди. Заспиваме и ги отминаваме, просто минаваме набързо през тях без да ги разпознаваме и е възможно те да окажат отрицателно въздействие върху намиращите се около нас, при което те да се опитват да ни събудят – именно това се случи в историята на Йона и затова го събудиха.
И така, въпросът към вас, отново, е следният: Какво правите вие? Виждате, поведението на Йона не съответстваше на обкръжаващите го обстоятелства. Имаше опасна буря, а той беше дълбоко...? Заспал. Онова, което стана причина той да се намира в тази ситуация, беше бунтът му в противопоставяне на онова, което Бог му беше казал да направи. И така, как стоят нещата при вас днес, какво правите вие? Дали наистина сте будни за ситуацията наоколо си и поведението ви съответства на обстоятелствата или сте като Йона, дълбоко заспали, в корема на кит... този път в корема на рибата... извинете ме, в дълбината на кораба (той още не е излязъл от кораба, той е дълбоко заспал в долната част на кораба), като не осъзнавате случващото се? Осъзнавате ли, когато други, любими за вас хора, такива, които се намират в сферата на влиянието ви, идват да ви събудят, за да осъзнаете какво се случва в действителност? Осъзнавате ли това или го проспивате като отлагате да им обърнете внимание?
Аз отложих алармата си тази сутрин. Бях дълбоко заспал, алармата ми ме събуди за действителността на обстоятелствата – че времето минава, и в полубудно състояние аз я отложих и час по-късно се събудих с малък шок:
„О, вече е станало толкова късно!?“
Малък пример, но това може да бъде много по-страховито и сериозно в житейска ситуация, в която не осъзнавате какво се случва в действител-ност. Наистина ли сте будни, осъзнавате ли знаците за събуждане, които Бог изпраща по пътя ви? Възможно е това да бъде чрез приятели, чрез любими хора, възможно е да бъде дори чрез проповед като тази, която имаме сутринта. Никога не знаете в действителност. Как стоят нещата при вас? Как стоят при мен?
Но историята не е приключила. Следващ урок, който искам да разгледа-ме, е красивото разкриване на Божия характер. Бог не забрави, нито изостави Йона, въпреки възмутителното му, бунтовно деяние. Бог всъщност разкри нещо относно Своя характер. Има нещо в тази история по отношение на Божия характер, което може да бъде разбрано погрешно или дори подложено на злоупотреба. И красивото е следното: дори да се окажем в положение като това на Йона – непокорни и поели по път, противен на Божията воля, Бог не се отказва от нас. Обстоятелс-твата около Йона бяха предназначени да го събудят и да го предупредят за сериозността на ситуацията, в която се намираше. Бог не каза:
„Добре, Йона, дотук! Ще се видим по-късно.“
Той всъщност не изостави Йона. Интересно е, че Йона имаше някакво усещане за осъзнаване, че случващото се беше поради стореното от него. Не е ли така? Той им каза:
„Слушайте: случващото се тук и цялата тази буря са заради мен.“
И при все това полубудното му възприятие за случващото се не го подтикна да стори правилното нещо. Той всъщност беше тласнат в отчаяние понеже искаше да го изхвърлят вън от кораба с намерението да...? Умре. Какво би се случило на някого, ако бъде изхвърлен вън от кораба в голяма буря? Според цялото човешко виждане и възприятие, това е категорична и сигурна...? Смърт. Той си казваше:
„Може би ще облекча тези моряци, може би бурята ще спре, ако просто умра. Ако съм мъртъв, Бог ще бъде доволен. И просто ме оставете намира, хвърлете ме вън от кораба, момчета, и всичко ще бъде наред.“
Това беше начинът на мислене на Йона. Така че когато се събуди за осъзнаване на ситуацията, но не стори правилното нещо той всъщност се впусна в още по-дълбоко отчаяние и имаше този самоубийствен начин на мислене.
„Ако умра, всичко ще бъде наред.“
Възможно е някога да имаме такива моменти. Възможно е да осъзнава-ме или разбираме нараняването и болката, които нашето поведение причинява на останалите хора около нас, възможно е да зърнем това, когато бъдем събудени, но опасността се състои в това, че се опитваме да го поправим по погрешния начин, също както Йона. Опитваме се да избягаме още по-далеч и се стремим да се скрием още повече. Точно това мислеше Йона:
„Просто ще се скрия вдън море. Ако корабът не е достатъчен, просто ще се скрия в смъртта. Забравете. Нека умра!“
Идеята, предложена от Йона, беше доста смущаваща за моряците, защото те не казаха:
„Прекрасна идея,“
и веднага да я изпълнят. Казаха:
„Не!“
и започнаха да разтоварват кораба от всичкия багаж, от излишните тежести и каквито и да е стоки, с които търгуваха, и това не подейства. Накрая, след като вече не знаеха какво да направят, те решиха да кажат:
„Добре, хубаво. Може би ще се наложи да направим онова, което Йона каза.“
Това е опасността и за нас. Виждате ли, Йона мислеше, че вярата му ще бъде по-добра, ако се удави в морето, отколкото ако се помоли и обърне към Бога. Не е ли интересно? Той можеше да се помоли в кораба. Той не помисли да се помоли в кораба, а помисли:
„Предпочитам да умра.“
Как стоят нещата при вас? Как стоят при мен? Когато се отвърнем от Бога, когато се държим според обстоятелства или приятели или на някаква ситуация, което се случва, дали всъщност се гмуркаме още по-дълбоко и избягваме още по-далеч, и още избягваме да сторим правилното нещо или разпознаваме и осъзнаваме случващото се? Красивото във връзка с това е, че независимо къде се намирате в своето пътуване в противопоставяне на казаното от Бога, Бог не ви изоставя. Той не изостави Йона и случващото се там беше всъщност Божий план. Виждате, Бог изненада Йона с неуморното проследяване от Своя страна. Йона не очакваше, че ще има нещо като голяма риба, което да го погълне, когато бъдеше хвърлен във водата. Това беше напълно неочаквано, напълно извън сценария, що се отнася до неговото разбиране. Моряците не го очакваха, абсолютно никой не го очакваше. Така че това е нещо по отношение на Божия характер. Бог ще употреби неочаквани начини и средства, за да ви достигне, когато бягате. Удивителни, неочаквани, необичайни начини и средства могат да се развият и случат в опит от страна на Бога да ви събуди и да ви избави от по-нататъшно погубление. Това е Божият характер, разкрит в тази история. Въпросът е: Ще разпознаете ли това, когато се случи?
Виждате ли, в един момент Йона най-сетне разпозна и осъзна, и всъщност се помоли и поиска от Бога да му помогне, и осъзна, че Бог е с него. Но той направи това след като беше заклещен в корема на кита в продължение на три дни. Искам набързо да кажа нещо, защото споменавам „голяма риба“ и „корема на кит“ взаимозаменяемо. Единственият вид голяма риба, с който сме запознати в тези дни и в тази епоха, са т.нар. ...? Китове. Ясно е, нали? Знам какво казва текстът, знам какво казва пасажът, защото знам, че някои хора са много... разисквал съм с хора и някои са много педантични по отношение на текста:
„Не, не се казва „кит“, а се казва „голяма риба“.“
Ясно е, нали? Затова когато кажа „кит“, аз говоря за голямата риба, спомената там. Това е детайл, не е същността на историята. Каквото и да беше това, то беше голямо създание, по-голямо от Йона, което плува в морето. Китовете в основни линии са най-вероятният вид. Ясно е, нали? Това е всичко по този въпрос. Роди, искаш да кажеш нещо ли?
[В Матей 12:40 се казва, че Йона бил в корема на кит.]
Да, това също е вярно, в зависимост от това какъв е оригиналът и какъв е преводът, но става дума точно за това – голямо създание, нещо, което бихме разбрали като кит. И така, възможно е както Йона Бог да ви доведе до ситуация, в която да сте заклещени, за да достигне до вас и да ви събуди напълно за онова, от което се нуждаете. Виждате ли, Йона нямаше къде другаде да отиде, след като беше заклещен в корема на кита. Толкова! Нямаше повече хвърляне зад борда, той беше буквално заклещен. Не беше мъртъв, но беше като мъртъв, нали така? Така че той осъзна, че единственият изходен път за него сега беше...? Да се помоли и да потърси Бога, и да направи онова, което Бог желаеше да направи. И така, вие разпознавате ли ситуациите? Налага ли се да изчакате докато Бог ви постави в ситуация, в която сте напълно заклещени, без никакъв изходен път, докато се събудите и осъзнаете какво е необходимо да направите, или можете да разпознаете това по-скоро? Какви сме ние? Дали сме като Йона? В историята на Йона има много уроци.
Следващият е още един красив урок, който е тясно свързан с това, че Бог не се отказа от Йона: Това е, че Бог даде на Йона втори шанс. Нали така? Бог е Богът на втория шанс, но, за което благодаря, не е Бог само на втория шанс, а също и на третия, четвъртия и много други шансове. Това е част от Божия характер – Той не се отказва лесно. Можем да прочетем това, защото в Йона 3 гл. (намирам това за много интересно и почти за повторение на записа на случилото се в 1 гл.) Йона 3 гл., забележете как е записано това за нас, Йона 3:3. Също ще прочетем първите три стиха. Йона 3 гл. и там... извинете ме... от 1 до 3 ст., прощавайте:
„Господнето слово дойде втори път към Йона...“
Следователно, ето го вторият шанс, нали?
„...втори път към Йона и каза: Стани, иди в големия град Ниневия и му възгласи проповедта, която ти казвам. И така, Йона стана и отиде в Ниневия според Господнето слово. А Ниневия беше твърде голям град. Нужни бяха три дни, за да бъде обходен.“
Намирам това за наистина удивително. Бог не променя вестта, нито каквото и да е нещо. Той казва на Йона:
„Добре, Йона, след като сега направихме този обиколен обход, сега си готов. Иди проповядвай онова, което вече ти бях казал. Спомняш ли си, когато избяга и не искаше да го направиш? Иди и го направи отново – същото нещо.“
И Йона всъщност отиде. Така че Бог даде на Йона втори шанс.
Възможно е да бягате, възможно е да се криете от Бога, възможно е да се намирате в конкретна част от пътуването си, която не е в хармония с Божията воля и копнеж, но знаете ли, че Бог не се отказва от вас? Бог е Богът на втория шанс. Виждаме това много ясно в началото на историята на човечеството. Когато Адам и Ева паднаха в грях, Бог даде на човечеството...? Втори шанс. Той не каза:
„Вие проявихте непокорство и толкова! Край!“
Бог не се отказва лесно от нас. Възможно е други да се откажат от вас. Възможно е дори самите вие да се откажете от себе си. Възможно е самите вие да мислите, че сте отишли твърде далеч, но Бог не се отказва лесно. Възможно е да мислите, че сте толкова далеч, че единствената възможност, която ви остава, е да умрете. Както помисли Йона:
„Просто ме хвърлете извън лодката, навън в морето и всичко ще бъде наред. Ще умра и всичко ще бъде наред“.
Не се отказвайте, Бог не се отказва от вас – това е ключовият момент тук. Бог е Богът на втория, третия и четвъртия шанс. И така, това е характерът на Бога.
Знаете ли, Бог все пак употреби Йона, за да извърши волята Му. Бог не каза на Йона:
„Добре, Йона, научи урока. Ще намеря друг пророк, който да стори това, защото очевидно ти не си добър в тази работа и не искам да рискувам ти отново да объркаш нещата.“
Бог не направи това. Той всъщност избра Йона, който се разбунтува, който прояви непокорство първия път, и му даде точно същата мисия, която да отиде и изпълни отново. Божието прощение, когато объркате нещата, е пълно. Неговите приемане и възвръщане са пълни – ето това научаваме от тази история. Бог не се отказва и копнее да прости и да ви употреби, за да извършите волята Му и да изпълните намерението Му. Намирам за интересно и че след цялото това бягане и всичките опити, и цялото това приключение в морето и с кита, в крайна сметка Йона все пак извърши в края Божията воля. Въпреки непокорството си, подробния си план за бягство и всички тези неща, в крайна сметка Йона все пак извърши и изпълни Божията воля. Той просто го направи като предприе много дълъг и уморителен обиколен обход. Нали така?
Знаете ли, когато момиченцата... Имам две момичета, така че понякога имаме ситуации, в които те не искат да направят нещо, и понякога им задавам въпроса, който ви е добре познат:
„Можем да направим това по лесния начин или по трудния начин; изборът е ваш, но това трябва да бъде свършено.“
И лесният начин е ако се покорят доброволно и бързо, и свършат даденото нещо, или трудният начин е, че те ще получат някакви последици и някои уроци, които да научат в хода на нещата, и при все това в крайна сметка ще извършат онова, което е поискано от тях да извършат. Това е урок по отношение на покорството, който да научат. Точно това се случваше в историята на Йона. Йона се зае с...? Трудния начин, и в крайна сметка извърши и изпълни Божията воля.
И така, въпросът към вас и мен във връзка с тази част от историята е: Как изпълнявате вие Божията воля – по лесния начин или по трудния начин? Защото ако се впуснете в трудния начин ще има някои очуквания, блъскания и уроци за научаване, които не са най-приятни за преживява-не. Уверявам ви!
Йона не преживя приятно, щастливо време, когато бягаше от Бога – като беше хвърлен в морето, като се боеше за живота си, като очакваше да умре, като не знаеше какво изобщо се е случило, когато нещо го погълна и изведнъж се намираше някъде, като дори не знаеше къде е и какво се случва, - това не бяха щастливи, радостни приключения за Йона, беше труден начин. Как стоят нещата при вас? Как стоят при мен? В процеса по бягане от Бога ние откриваме трудния начин. Въпреки че Бог ни дава втори шанс и ни приема, е възможно да навредим на себе си и на другите около нас като изберем да подходим по бунтовния, непокорен начин и в края все пак да дойдем и да изпълним Божията воля и Божия план. Но това е много, много различно. И така, ако поискам от вас да извадите духовния си GPS и да проверите духовния си напредък, в коя точка от пътуването си сте днес? Дали сте в обиколния обход, трудния начин, или вършите нещата по Божия начин? Историята на Йона ни учи на това много, много ясно. И разпознавате ли тези шанс след шанс, които Бог употребява, за да ви призове не просто да изпълните волята Му, но и да имате радостта и благословението, които го съпътстват?
Виждате ли, Йона пропусна до голяма степен радостта и благословени-ето, които са резултат от изпълняването на Божията воля. Той все пак изпълни Божията воля, но радостта и благословението до голяма степен не бяха преживяни от него, както предстои да видим. И ще видим защо. Виждате ли, ако се налага Бог да ви заключи или да ви сложи в някой ъгъл, за да ви събуди, трябва да осъзнаем, че Бог ще направи това, Той няма да ви изостави, ще прави това при всяка възможност и всеки път, когато може, ако именно това ще бъде нужно, за да ви събуди. Но рискът и опасността се състоят в следното, братя и сестри: животът е много несигурен. Животът е много несигурен. Само тази седмица... знаете ли, говори се толкова много за този нов коронавирус и за заразяването на хора, и хора... какво? Умират. Тогава хората обезумяват, защото не искат и те да умрат - несигурността на живота. Тази седмица стана земетресение (мисля, че беше в Турция) и хора без каквото и да е очакване или каквато и да е подготовка... умряха просто ей така, погубени в земетресение. Имаше дори известен баскетболист, който загина тази седмица, не знам дали сте чули историята. Хеликоптер се разби и той умря заедно с момичето си, което беше на 13-годишна възраст. Когато се качи на хеликоптера, той не знаеше, че ще се случи това. Животът е несигурен. Дали поемате ненужен риск, дали се хващате за някаква възможност като чакате и си казвате:
„Бог няма да се откаже от мен, ще получа някак си друг шанс, в хода на нещата, и в крайна сметка ще се обърна“?
Помнете: Животът е несигурен. Не казвам това, за да ви уплаша, а го казвам, за да ви...? Събудя. Това е действителност и Бог е Бог на любовта, милостта и прощението. И така, ако поемете по обиколния маршрут, е налице огромен и сериозен риск.
Следващият урок в тази история, който също искам да разгледаме, е че Йона познаваше по-добра възможност от това да избяга. Това не е добра идея, всички можем да се съгласим. Всеки, който прочете историята, ще каже, че стореното от Йона било нещо много глупаво, не било умно. Въпреки че е възможно да участваме в подобни неща, може би не толкова открито, не толкова възмутително или крещящо, но когато бягаше от Бога Йона все пак считаше себе си за Божий поклонник. Нека погледнем това в Йона 1 гл. Това е много интересен детайл и ни довежда до друга точка на конфликт. Йона 1:9, 10. Докато Йона бягаше, докато вървеше в непокорство и бунт, забележете как нарече себе си, когато моряците поискаха от него да им разкаже историята си. Девети стих от 1 гл.:
„А той им отговори: Аз съм евреин и се боя от Господа, небесния Бог, Който създаде морето и сушата. Тогава хората много се уплашиха и му казаха: Защо си направил това? (Защото те знаеха, че бягаше от Господнето присъствие, понеже им беше казал.)“
Забелязвате ли тук противоречие? Йона им казва:
„Аз се покланям на небесния Бог. Избягах от Бога, на Когото се покланям.“
Виждате ли конфликт? Много сериозен конфликт. Той казва:
„Аз съм поклонник на истинския Бог. Да, избягах от Него единствено при тази заръка, но все пак съм вярващ и поклонник на истинския Бог.“
Дали вие сте като Йона? Виждате ли какво казвам, що се отнася до този конкретен момент? Виждате, само за това искане Йона не беше съгласен с Бога. Той имаше други планове, но все още считаше, че е добър вярващ, добър поклонник на Бога. Дали понякога ние правим това? Ние вярваме и се покоряваме на Бога в повечето неща, но в едно или две неща вършим своето, като мислим, че все пак сме добри християни. Нали така? Това научаваме от този конкретен момент. Може би в една сфера бягаме от Бога, продължаваме да се отдалечаваме и в крайна сметка мамим себе си и в нашата опитност се поражда този конфликт, това противоречие, при което действията ни и нашата изповед на вярата не съответстват. И това не означава, че сте в пълен, открит бунт във всичко. Възможно е както Йона бунтът да е само в едно нещо.
Виждате, Йона беше поклонник на Бога във всяко друго отношение, нали така? Той вярваше в Бога, разбираше истината и всичко това, просто за тази конкретна мисия Йона помисли:
„Господи, не искам да извърша тази. Но всички останали върша, Господи, затова аз все още съм поклонник на истинския Бог.“
Дали държите Бога вън от една сфера от живота си? Дали вършите собствената си воля, изпълнявате собствените си копнежи и желания в една сфера от живота си, докато вършите всички останали неща? Идвате на църква, пеете химни, обличате се за събота, вярвате в истината, общувате с останалите, също носите храна на обяда, това са все прекрасни, хубави неща. Знаете, нали? Вие сте вярващ, християнин. Само в тази едничка сфера – може би финансите ви, може би работата ви, може би взаимоотношенията ви, каквото и да е, вие просто управлявате нещата по своя си начин. Внимавайте за тази измама.
Йона направи точно това. При бягството си в кораба той все още твърдеше, че е поклонник на Бога, човек, който се бои и се покланя на Бога. Интересно, нали? Бягане от Бога, държане на Бога на разстояние в каквато и да е сфера от живота ви – правите това или не? Виждате, възможно е да сме християни, възможно е да идваме на църква, възможно е да вършим всички тези неща и при все това сърцето ни да е много отдалечено, ако сме честни. Това е много, много възможно, много действително нещо. Помнете: също както Бог видя Йона надалеч, в кораба, изгубен някъде в крайните места, може би на голямо разстояние от сушата и от което и да е място, Бог вижда всичко, Той знае точно какво правите, знае точно къде е сърцето ви. И Той не ви се гневи и няма да ви нападне внезапно. Той дава най-доброто от Себе Си, за да достигне до вас и да ви върне, за да можете да бъдете напълно радостни в Неговата воля и в Неговото присъствие, тъй като пътят на непокорство и бунт е труден, дори ако е само в една сфера от живота ви.
Точно това виждаме в историята на Йона. Йона беше Божий пророк – не просто обикновен човек, [църковен] член или каквото и да е, той беше Божий пророк и се озова, по свой избор и поради свои действия, в тази ситуация – много отдалечен от мястото, на което Бог желаеше да бъде.
И така, Бог знае къде сте, Бог знае в какво е съсредоточено сърцето ви и удивителното е, че е възможно да мамите другите хора наоколо, възможно е дори да станете толкова добър, че да измамите себе си да помислите, че всичко е наред, но не можете да измамите Бога. Той вижда къде сте и всъщност ви обича, и Неговият копнеж е да се покаете и да приемете Неговото прощение. Божието сърдечно разположение към Йона е разкрито по същия начин, по който беше разкрито сърдечното Му разположение към ниневийците. Интересното е, че в книгата на Йона, където се съдържа историята за обръщането на град Ниневия и покаянието му, това всъщност не е прицелната точка и основната същност на историята на Йона – осъзнавате ли това? Това се оказва част от фона и контекста, в който се случваше това. Случващото се в Ниневия в голям мащаб, при което жителите ѝ се бунтуваха против Бога и Бог искаше да достигне до тях, да ги върне при Себе Си, беше всъщност случващото се и в сърцето на Йона в индивидуален мащаб. Осъзнавате ли това? И точно на това ни учи тази история. И така, сърдечното разположение на Бога към Йона не беше да го изостави, въпреки че Йона избяга и въпреки че Йона прояви непокорство – само в една сфера, само в една заповед.
Искам да разгледам причината Йона да направи това, защото това ни помага да разберем малко по-добре ситуацията и случващото се в сърцето му. Защо Йона всъщност избяга от тази ясна, пряка мисия? Има възможност, ако Бог ви е казал да направите нещо и вие сте познали много ясно, че е Бог и сте били поклонник на Бога, има възможност да не се покорите толкова крещящо (или поне човек би се надявал на това, нали така?), но Йона го направи. Защо? Въпросът, върху който искам да се поспрем и да помислим, е: Защо Йона направи това? Защо Йона избяга? Това е свързано с Божия характер. Виждате, истинският проблем в историята не е, че Йона избяга. Побягването на Йона беше симптом на по-дълбок проблем. Какъв е този по-дълбок проблем, който се прояви в побягването му? Каква беше причината, какво го наведе на мисълта да избяга? Всъщност това е доста удивително, защото не е записано в началото на книгата, както казах. Изглежда неоснователно, изглежда абсурдно на един Божий пророк да се даде мисия и той толкова крещящо и нагло да влезе в противоречие с Божията воля. Изглежда възмутително. Обяснение се дава не в началото на книгата, както казах, а в края ѝ. Нека отворим на Йона 4 гл. и прочетем пасажа като видим какви бяха мисленето и сърцето на Йона, за да ни помогне да разберем причината той да побегне. Йона 4 гл. и там отново ще прочетем първите три стиха. Обърнете особено внимание, защото това е доста показател-но. Йона проповядва на града и в 3 гл. жителите му се покайват, нали така? Затова Йона 4 гл. започва със следното в 1 ст.:
„А поради това на Йона му стана много мъчно и той възнегодува.“
За какво възнегодува той? За случилото се едва в предишната глава, което е покаянието на жителите на град Ниневия. Той негодува силно за това. Учудващо! Сега забележете какво се случва (и това ни дава прозрение за началото на историята) – 2 ст.:
„И се помоли на Господа: О, Господи, не беше ли това, което казах, още когато бях в отечеството си? Това беше причината, заради която избързах да избягам в Тарсис, защото знаех, че си Бог жалостив и милосърден, дълготърпелив и многомилостив, Който се разкайваш за злото. Затова, моля Ти се, Господи, вземи още сега живота ми; защото ми е по-добре да умра, отколкото да живея“ (Йона 4:1-3).
Виждате ли какво се случва тук? Йона негодуваше, защото нещата не се развиха по начина, по който искаше. Ето я същността: тук Йона посочва, че имало някакъв словесен обмен, състоял се в началото на историята, и казва на Бога:
„Виждаш ли? Виждаш ли какво се случи? Знаех си, че ще стане така! Точно това Ти казах, когато си бях у дома. Ето защо отидох в Тарсис!“
Ето я причината Йона да избяга (не знам дали я забелязахте или не): причината той да не иска да отиде, е че Йона мразеше езическите, зли ниневийци и чувстваше, че са толкова зли, че заслужават да умрат. И той знаеше, че ако те се покаеха Бог беше любящ, милостив и състра-дателен, че Той просто щеше да им прости. А Йона не искаше това да се случи, тъй като не беше според онова, за което той чувстваше, че е справедливо и правилно, и заслужено от тези хора. Виждате ли това в стиха? В основни линии той казва на Бога:
„Знаех си, че ще им простиш! Казах Ти, че ще направиш това! Виждаш ли, нека сега умра. Виждаш ли, те се покаяха и Ти им прости, и не бяха унищожени. Казах Ти! Ето защо отидох в Тарсис!“
Точно това казва той, нали така? Това ни звучи доста възмутително, нали така? Но чуйте: Йона чувстваше, че това е справедливото нещо. Това бяха езически, зли идолопоклонници, които не знаеха нищо за Бога и не се покланяха на Бога, и те справедливо заслужаваха...? Смърт.
Така че тук виждаме, че усещането на Йона за справедливост не съответстваше... или нека го изразя така: Божият характер и Неговата доброжелателна милост не бяха в съгласие с усещането на Йона за справедливост и той каза:
„Не! Не искам да им се случи това. Бих предпочел да отида в Тарсис и сам да умра.“
Затова когато се покаяха при неговото проповядване... И е интересно, когато погледнем сега един друг компонент на покаянието им: когато се покаяха той се разгневи и каза на Бога:
„Казах Ти! Знаех си, че ще стане така! Познавам Те – Ти си милостив, любящ и нежен. Познавам Те! Знаех си, че ще им простиш! Ти ми каза за Ниневия и жителите ѝ бяха в ума Ти, че те са зли, това означава, че планираш да им простиш, познавам Те!“
Това казва той в стиха. Казва:
„Позволи ми сега да умра. Това е твърде голямо унижение за мен.“
Йона беше също така обезпокоен, че сега неговата вест за унищожение към град Ниневия, която не се изпълни, щеше да означава, че той е лъже-...? Пророк, което влошаваше ситуацията дори още повече. Той не само е недоволен, че им се удава възможност да живеят, но сега самият той изглежда като глупак, защото им е казал, че ще бъдат унищожени, а се оказва, че няма да бъдат. Затова той казва на Бога:
„Просто ми позволи да умра. Ето защо побягнах! Ето защо не исках да правя това!“
Усещането на Йона за правилно и погрешно, усещането на Йона за справедливост не беше Божието усещане за справедливост – това е ключовият момент. И това в действителност е същността на тази история. Йона щеше да бъде щастлив да види как тези хора биват изтрити от лицето на земята, вместо да им бъде простено и да получат живот. Затова когато те се покаяха той се депресира и възнегодува. Съживление в града и един Божий пророк, който в следствие на това е депресиран и има самоубийствени мисли. Много показателен компонент, защото това е нещо, в което и ние можем да видим себе си. Какво е нашето сърдечно разположение към онези, които Бог обича, но които не пасват на нашата представа за заслужаващи спасение? Какво изпитваме ние по отношение на онези, които може би са толкова по-лоши от нас, що се отнася до Божиите прощение, любов и приемане на тях? Точно с това се бореше Йона. В крайна сметка Йона беше израилтянин, Божий пророк, поклонник на истинския Бог. Те притежаваха истината. Тези ниневийци не заслужаваха никакво добро. И при все това в тази история виждаме, че Йона се държеше и действаше също както ниневийците и Бог се опитваше да покаже на Йона какво всъщност имаше в сърцето му.
Дали вие негодувате против Божията благодат към онези, за които чувстват, че не я заслужават? Точно такъв беше Йона – този, който не мислеше, че тези хора заслужават да живот, прощение или благодат, и когато Бог им даде благодат, милост и прощение, Йона възнегодува и каза на Бога:
„Знаех си, че ще направиш това!“
Въпросът тогава (и точно това искам да разгледаме накратко) е: Ако погледнете вестта, която Бог възложи на Йона да проповядва на ниневийците, беше да отиде и да завика против тях, или да ги предупреди за унищожение. Фактически, ако погледнете проповядването му, той им каза, че след четиридесет дни ще бъдат...? Унищожени – градът и всички негови жители ще бъдат унищожени. Ако погледнете (и не е нужно да гледате внимателно), ако прочетете тази история ще откриете, че никъде в проповядването си Йона не казва всъщност на хората да се покаят и да променят каквото и да е. В основни линии той изявява емоция пред тях и им проповядва, че ще бъдат унищожени. Виждате ли, естеството на Божиите предупреждения не е да изпрати предупреждение за унищожение, без каквато и да е друга възможност за избор. Това е принцип, който въпреки че не е посочен конкретно в историята на Йона, беше все пак осъзнаван и разбиран от него. Този принцип е записан години по-късно от Еремия. Искам да го прочета от Еремия 18 гл. и искам да имаме предвид този момент, защото той също ще ни помогне да разберем нещо. Еремия 18 гл. Както казах, това не е записано така подробно в историята на Йона, но е записано тук, в Еремия. Еремия 18 гл., от 7 ст. нататък; просто ще прочетем няколко стиха и веднага ще видите каква е актуалността на този стих. Йона... извинете ме, Еремия 18:7. Говори Бог и казва:
„Когато бих рекъл за някой народ или за някое царство да го изкореня, съсипя или погубя, ако онзи народ, за който съм говорил, се отвърне от злото си, Аз ще се разкая за злото, което съм намислил да му направя. А когато бих казал за някой народ или за някое царство да го съградя и насадя, ако извърши това, което е зло пред Мен, като не слуша гласа Ми, тогава ще се разкая за доброто, с което съм решил да го облагоде-телствам“ (Еремия 18:7-10). Виждате ли принципа тук? Божиите предупреждения и Божиите благословения зависят от резултат. Бог не обещава унищожение просто ей така – независимо от всичко ще бъдете унищожени. Казва се:
„Ако се обърнат, ще ги приема. А ако обещая благословение и те проявят непокорство, това не означава, че те въпреки всичко ще получат благословението.“
Йона разбираше този принцип и беше ужасен, че е възможно Бог да направи точно това с Ниневия. Той се безпокоеше, че е възможно те да се вслушат във вестта за унищожение и да се покаят.
„Да не дава Бог да се покаят и тогава Бог да им прости и да имат живот! Не!“
Той не желаеше това да стане, би предпочел да умре. И знаете ли какво, той побягна към Тарсис и каза на хората:
„Хвърлете ме вън от кораба, бих предпочел да умра, отколкото това да се случи.“
Това е истинският въпрос и проблем в книгата Йона – отношението на Йона към онези, за които не чувстваше, че заслужават. Човешкото естество и нашето усещане за справедливост твърде често не са нищо друго освен...? Отмъщение, въздаяние, въпреки че не е заради неправда, извършена спрямо нас. Ние някак си чувстваме това, когато чуем за тези възмутителни, отвратителни престъпления, които някои извършват. Не искам да разказвам детайлите им, но в тези дни и в тази епоха се извършват някои отвратителни, възмутителни престъпления, че понякога чувстваме дори, че смъртна присъда сама по себе си не е достатъчно справедлива като наказание за този човек. Знаете за какво говоря, нали? Сякаш те не просто заслужават да умрат, а заслужат може би да умрат бавно, може би е нужно да страдат преди да умрат, в следствие на онова, което са причинили на някоя клета душа. Знаете за какво говоря, нали? Не искам да се впускам в кървавите детайли на това какви могат да бъдат нещата, причиняващи това. Но това според нас задоволява усещането ни за...? Справедливост. Много пъти това е въздаяние, отмъщение, въпреки че не става дума за неправда, извърше-на към нас. Следите ли? И нашето усещане за справедливост, за правилно, в действителност не винаги съответства с точност на Божието усещане за правилно и справедливост; и виждаме това много ясно в историята на Йона. Йона не искаше справедливост за ниневийците, искаше те да умрат, и сега той се обезпокои, че те бяха в ума на Бога, и си каза:
„О, о! Познавам Бога! Той е състрадателен, милостив, Той ще прости на тези ниневийци и да употреби мен, за да го направи!? Няма начин! Няма начин!“
Затова той всъщност отива в Ниневия и ако погледнете проповядването, което извърши в Ниневия, той проповядваше унищожение на града с такива пламенност и ревност, че това всъщност ги събуди за покаяние. Нито веднъж в проповядването на Йона не откривате записано той да е казал на някого да се покае или да промени пътя си. Той всъщност отиде там и се разправи с тях:
„Хора, всички ще умрете – вие, окаяни езичници! Четиридесет дни и всички сте мъртви! Горете!“
Това вероятно проповядваше той. Ако прочете историята, именно това правеше той. В продължение на три дни той отиде и им проповядваше това. И тези пламенност и ревност, които произлизаха от начина, по който се чувстваше относно ситуацията им (нали така?), в крайна сметка причиниха съживление в града. Вестта беше толкова остра и събужда-ща, че царят и всички благородници казаха:
„Слушайте, трябва да се покаем, предстои погубление, това е всичко! По-добре да се покаем и може би, само може би, Бог ще ни прости.“
Затова те наистина се покайват и Бог им прощава. Фактически осъзнава-те, че Йона очакваше да има фойерверки... т.е. очакваше да дойде огън и да унищожи града, защото свърши проповядването си и каза:
„Добре, Боже, работата е изпълнена.“
Той се качи на върха на хълма, извън града, и седна да гледа унищоже-нието им. Нали така? Точно това се случи. И тогава, когато унищожение не се състоя, той се разгневи на Бога. Затова той каза:
„Боже, казах Ти! Знаех си, че ще стане така! Позволи ми да умра. Ти ме засрами! Изпрати ме на мисия и сега те ще живеят и аз се явявам лъжепророк. Бих предпочел да умра, Боже. Не Ти ли казах именно това, когато си бях у дома, и трябваше по тази причина да побягна към Тарсис?“
Това е отношението на Йона.
Знаете ли, че това много пъти е нашето сърдечно разположение към онези, за които чувстваме, че не са толкова заслужаващи, колкото ние може би чувстваме, че сме, защото Йона определено не се чувстваше сякаш е на мястото на ниневийците. Той заслужаваше Божието одобре-ние, милост, благодат и всички тези неща, въпреки че тук-там проявява непокорство и избягва нанякъде в кораб. Съществуват толкова много паралели за нас. Виждате ли, нашите възгледи и идеи за спасение и за това кои го заслужават и за как би трябвало да стоят нещата много пъти ние просто ги налагаме и очакваме за тях да бъдат начините, по които Бог действа и се държи. И когато не са такива, ние всъщност се разстройваме и разочароваме, защото Бог не ръководи нещата по начина, по който се харесва на нас или по който очакваме.
Как гледате на другите, които не са съгласни с вашето усещане за това кой заслужава? Виждате ли, самите ние не заслужаваме Божията благодат. Самите вие не я заслужавате. Йона не я заслужаваше. Ние не сме привилегировани повече от когото и да било друг, всички се намираме заедно в една и съща ситуация. А тези окаяни, ужасни грешници, за които мислим, Бог обича и гледа на нас и на тях по един и същи начин, защото всички ние сме от едно и също семейство – това е ключовият момент тук.
Йона се поддаде на националната и юдейска гордост и на усещането, че е от привилегированите от Бога, при което се изключват всички остана-ли. Именно така се чувстваше той:
„Ние сме Божий народ. Тези ниневийци не заслужават Божията благост както ние.“
Затова когато дойде тази мисия, с цел да разкрие на Йона сърцето му, мисленето му и да му предаде този урок, Йона изяви онова, което се намираше в сърцето му. Как стоят нещата при вас? Как стоят при мен? Историята не се отнася толкова много за любовта на Бога към Ниневия, която е ясна, колкото за любовта на Бога към Йона, Неговото своенрав-но дете. Виждате ли, Бог обича езичника, окаяния грешник, виждаме това в любовта Му към Ниневия. Но Бог също така обича и работи със Своето своенравно, непокорно, бунтовно дете, което има по-добри познания и при все това действа противно на Божията воля – ето за какво се отнася историята. Дали вие сте като Йона? Или: Дали аз съм като Йона? Бог вижда точно къде се намираме и не се отказа от Йона (за което съм благодарен) и направи така, че тази история да бъде записана за нас, така че да можем да се научим от нея. Той го приближи до Себе Си, разискваше с него, желаеше да му предаде урок за самия Себе Си, за собственото Си сърце (и виждаме това в края на историята). Бог се вглежда в сърцето ви и все още ви обича, въпреки онова, което може би се намира там.
Въпросът е: Ще позволите ли то да бъде отстранено или ще продължите да го държите, в противовес на онова, което Бог желае? Не се отказ-вайте от себе си, не мислете, че всичко е приключило, не се поддавайте на представата:
„Може и аз да умра и да се откажа, с оглед на това, че вече обърках нещата.“
Йона беше изкушен с всичко това и все пак Бог остана верен и го наблю-даваше до края. В крайна сметка Йона постъпи точно както ниневий-ците, които презираше (осъзнавате ли това в историята?), по точно същия начин.
Другият урок, който искам да разгледаме (почти приключихме), е че въпреки че Бог даде на Йона втори шанс откриваме, че покорството на Йона беше едно неохотно покорство. Осъзнавате ли това? Вторият път, когато Йона дойде... знаете, че първият път той побягна. Той се помоли в корема на кита и тогава излезе, при което Бог каза:
„Добре, Йона,“
и затова той отиде и им каза. И представата, която получавате, е:
„Добре, сега Йона с любов и радост, вече научил урока си, тръгва да извърши Божията воля, урокът е научен. Не! Йона направи това, защото по същество ръцете му бяха вързани, направи това неохотно тъй като нямаше друг избор. Виждаме това поради развилите се по-късно в историята обстоятелства. Той все още беше недоволен. Така че ето я същността: съобразяването с Божиите воля и план с отношение на „хубаво, ще го направя“ може да бъде много пъти начинът, по който ние действаме и се държим. Не е ли така? Ние следваме Божият план, Божията воля и Божието желание, защото знаем, че това е правилното нещо, което да извършим и би трябвало да го извършим, но честно казано не влагаме сърцето си в това. Правим го по необходимост, по изискване, по задължение, но в действителност не влагаме сърцето си в това. Чувствали ли сте се някога така? Това случвало ли ви се е някога? Ето го точно там Йона. И, постъпвайки така, Йона пропусна включващите се в това радост и благословение. Той пропусна да види... беше толкова заслепен от състоянието на сърцето си, че не видя ползата, благослове-нието и радостта на това цял град езичници да се покае и да дойде при истинския Бог. Той не видя в това никаква радост. Това е опасно нещо. И можем да видим, че той стори това неохотно, защото, както казах, начинът, по който той проповядваше в този град, и поведението му в последствие ни показват, че той наистина очакваше унищожение и само унищожение да постигне тези ниневийци.
И така, как стоят нещата с твоето покорство днес? Може би ще кажете:
„Аз не съм като Йона. Аз се покорявам. Не се бунтувам, а се съоб-разявам, следвам.“
Но дали следвате както Йона, все още неохотно, или наистина влагате сърцето си в това? Къде е вашето сърце? Как стоят нещата при вашето покорство? Как намирате мястото си в Божията воля – само поради задължение, необходимост и страх от репресивни мерки, последици или каквото и да е случи, понеже ръцете ви са вързани и не можете да направите нищо друго, и е възможно все пак да го сторите – може би защото ви виждат други хора, може би заради родители, каквито и да са обстоятелствата, които се намирате, и извършвате Божията воля външно, но вътрешно вие сте далеч от Божията воля. Не бъдете като Йона. Така че в какво състояние е вашето покорство днес? - това е следващият урок.
И накрая (искам да започна тук със следната точка), тази точка действи-телно е свързана с историята на самите нинеийци (не разгледахме много Ниневия), но красивото нещо по отношение на Бога, на Когото служим, братя и сестри, е че Бог приема и прощава на онези, които се обърнат към Него, независимо колко лоши са били. Целият град Ниневия онагледява това. Както казах, Йона наподобяваше на Ниневия, с изключение на това, че те получиха благословението, което той не получи, нали така? Те се покаяха, не претърпяха унищожение, бяха щастливи, радваха се на живота. Виждате ли, когато Бог видя онова, което направиха (а Библията ни казва, че е се отвърнали от лошите си пътища), Той им прости и ги прие – това е ключовият момент. Когато наистина се покаем, нашите пътища се променят. Виждаме това в историята на покаянието на Ниневия. Преживели ли сте вие истинско и автентично покаяние или се каете и все още вършите нещата по същия, стар начин, както сте ги вършили винаги? Когато ниневийците се покаяха, положението претърпя драстична промяна. Виждате ли, ако сте християнин и никога не сте се извършвали покаянието, при което животът ви всъщност бива преобразен и променен – видимо и забележи-телно, – вероятно не сте преживели наистина автентичното, истинско покаяние, което Бог желае за вас. А Бог желае това да се случи. Това не е вест, предназначена да осъди хората, а вест, предназначена да покани хората да дойдат на това място.
Виждате ли, Бог желае да има връзка, близост с нас, също както имаше с Йона, при което можеше да разисква с Йона, дори когато Йона не беше в състояние да оцени и разбере, но Бог не се отказа от него, Бог искаше да го въведе в една по-дълбока опитност – ето това желае Бог за нас. И така, ако не сте разпознали и осъществили истинската, автентична промяна, която се осъществява поради истинско покаяние, искам да ви приканя и за това днес. Защото Йона твърдеше, че познава Бога, но негодуваше против Бога. Той не се наслаждаваше на благословението на Божието дълготърпение към него. А жителите на Ниневия се покаяха и промениха пътищата си, и Бог ги прие. Така че Божият пророк беше по-зле от ниневийците. И така, ето къде се намираме ние днес. Каква е вашата опитност? Дали сте като Йона или сте като Ниневия? Като кого ще бъдете вие? Дали се обиждате от Божията благодат към онези, за които чувствате, че не я заслужават, или осъзнавате, че вашето сърце и вашето състояние не са по-добри от всички онези, които са от едно и също семейство – семейството на Адам?
И така, въпросът, предизвикателството на това изследване днес в действителност е следното: Къде сте по отношение на Бога сега, в своята опитност? Погледнете историята на Йона и вижте уроците и паралелите, вижте дали наподобявате по какъвто и да е начин на Йона, или вижте дали притежавате този искрен копнеж да се покаете напълно и цялостно, както Ниневия. Защото Бог ще ви приеме, Бог желае да се радвате да вършите волята Му. Бог не е доволен, когато изпълнявате волята Му с неохота и просто защото трябва. Бог не изпитва радост от това.
„Просто направи каквото искам,“ знаете. Понякога това се случва с децата, но Бог не е такъв.
„Просто направи каквото казвам. Просто го направи.“
Понякога те го правят с неохота и се радват, че е свършило, и ние казва-ме:
„Добре, хубаво. Исках това да стане.“
Бог толкова много превъзхожда това, което сме ние. Библията всъщност ни казва това. И така, как живеете сега, къде се намирате? Бог вижда сърцето ви, вижда живота ви – Той знае какво се случва. Ако сте изправени пред предизвикателство, трудност, изпитание, каквото и да е, Бог се стреми да ви възвърне напълно при Себе Си. Не се отказвайте от себе си, дори ако други се откажат от вас, каквато и да е ситуацията, в която се намирате. Йона беше възвърнат и Бог не се отказа от него. И така, Бог ни призовава на това дълбоко покаяние – това е поканата, която искам да отправя към вас днес. Ще се вслушате ли в нея или ще продължите да бягате в кораба (или в каквото и да е нещо, в което бягате)? Амин?
Моля се да сте били благословени от това видео. Постарайте се да се абонирате за канала ни. Харесайте, включете известията и, което е най-важно, споделете това видео с други. Нека Бог Отец ви благослови богато в Исус.
Revelation1412.org
И така, историята на Йона не се отнася просто за физически обстоятелства, които са се състояли, а в нея участваше чудо; и да се опитаме да се обясни научно или да се заяви как се случват или не могат да се случат някои неща и така да се дискредитира, никак не е нейното предназначение. Случилото се там всъщност беше невъзможно в природата и беше чудо, и в него се съдържат уроци, които искам да разгледаме и да видим какво можем да научим заедно докато изследваме тази история. Както казах, това е една доста кратка история – четири глави, но е пълна с уроци (а може би и с уроци, за които не се сещаме непременно), виждате. Практическите уроци в тази история се съсредоточават върху (или зависят от) два ключови фактора, два ключови фактора в историята на Йона. Двата ключови фактора са
1) Божият характер и
2) какво става, когато вярващите се отвърнат от Бога.
Това са двата ключови фактора. Всички останали детайли в историята са като фон или рамка, в която е поставена историята. Понякога се увличаме по детайлите. Именно това е популярно в детските истории, които чета на момичетата си. Историята на Йона е илюстрирана и основната сцена е това как Йона бива хвърлян зад борда и рибата го поглъща. Нали така? Не за това се отнасяше историята. Това беше просто инцидентен детайл в историята, а не нейната същност. Доста интересно е, че в хода на историята, с течение на времето (не знам дали сте запознати с това или не) е имало истории на хора, които са поглъщани от кит и са оцелявали. Тези истории не ни доказват, че историята на Йона се е случила, защото понякога е съмнително дали те всъщност са се случили или не, но такива действително съществуват и понякога хора ги употребяват като доказателство, с което да докажат:
„Ето! Човек може да оцелее в корема на кит, така че историята на Йона била вярна.“
Същността на историята на Йона беше, че тя беше свръхестествена, че не е просто естествено появяващ се феномен. Така че дали тези истории са верни или не са няма в действителност голямо значение за доказването или опровергаването на случилото се в историята на Йона. Така че искам да разгледам някои от тези уроци, които са актуални и практически за нас днес. Искам да подчертая ключовите детайли от историята: Бог дава на Йона заръка да отиде и да проповядва на Ниневия; Йона избягва, намира кораб, пътуващ към Тарсис, и се качва на кораба. Разразява се голяма буря докато Йона е заспал в кораба. Всички моряци се страхуват за живота си и събуждат Йона след като, разбира се, хвърлят жребий. Те откриват, че Йона е там. Йона казва:
„Всичко това става заради мен, изхвърлете ме зад борда,“
така че те правят това и голяма риба, най-вероятно кит... това е детайл. Някои хора наистина се увличат по този детайл и заявяват, че се казва се „голяма риба“, а не кит – това не е в действителност същността на историята. Йона бива погълнат и след три дни той се помолва на Бога в корема на кита и Бог заповядва на рибата (или кита) да го изплюе на брега. Той отива в Ниневия, проповядва, и... о, ето! град Ниневия се покайва, не бива погубен. Йона сяда извън града като чака да се състои унищожението. То не се състои, той е недоволен, слънцето пече и израства малко растение, след което идва червей и изяжда тиквата и Бог провежда разискване с Йона, при което Бог се опитва да научи Йона на нещо по отношение на Себе Си. Това в действителност са детайлите – обобщих историята, за да спестя времето, необходимо за четенето ѝ, но можете да я прочетете в личното си време, за да опресните детайлите в последствие, ако желаете.
Но има някои много практични, актуални за нас днес уроци, защото най-удивителното нещо, с което се срещаме в историята на Йона... първото, което се случи, е че той беше Божий пророк и получи много ясна божествена директива, мисия. Той се обърна и избяга в пълен бунт, което изглежда крайно абсурдно, нали?
„Йона, какво не е наред при теб? Бог ти каза да идеш и да направиш това.“
Той се обръща в обратната посока и не желае да отиде и да го направи. А това е Божий пророк! Нека прочетем това – ето как започва историята. Началото е доста рязко, но ще подберем някои основни моменти в историята, които да споменем. Йона 1 гл. Така че ако носите Библиите си, ще отворим на Йона 1 гл. Ще прочетем няколко стиха и ще направим коментар като ще видим какво можем да научим. Йоан 1 гл., от 1 ст. нататък (ще прочетем първите три стиха):
„Господнето слово дойде към Йона, Аматиевия син, и каза: Стани, иди в големия град Ниневия и викай против него; защото нечестието му излезе пред Мен. Но Йона стана да побегне в Тарсис от Господнето присъствие; и като слезе в Йопия, намери кораб, който отиваше в Тарсис, плати за превоза си и се качи на него, за да отиде с тях в Тарсис, бягайки от Господнето присъствие.“
Много рязко начало, нали? Дори не се дава обяснение защо Йона прави това, което прави. Той получава много ясна заръка и тръгва в обратната посока, в пълен бунт, непокорство и незачитане, бягайки от Божия призив. Ако сте се чудили някога какво е влязло в ума на Йона, че да направи това, не сте единственият. Аз съм се чудил за това и съм сигурен, че и вие вероятно сте се чудили, в един или друг момент. И намирам за удивително, че тук не се дава никакво обяснение за причината... или какво облада Йона, какво влезе в главата му, че да стори това. Но първият урок от това, който искам да разгледаме, е: бягането от Божията воля и напътствие винаги е стъпка надолу. Интересно е колко слизания надолу са записани тук. Йона слиза в Йопия, намира кораб и слиза в кораба, след което по-нататък слиза в корема на кита. Бягането от Бога винаги е стъпка в...? Посока надолу – води до спускане все по-надолу и по-надолу, и по-надолу. Йона слезе в морето, слезе в корема на кита и именно тогава той най-сетне осъзна нещо. И така, отвръщането от Божията воля и призвание ви сваля надолу, а не ви изкачва нагоре – това е първият урок. Доста очевидно е, но искам да отправя предизвикателство към всеки един от вас, които сте тук, днес, със следния въпрос: Били ли сте някога като Йона – да знаете правилното нещо, което да направите, правилното място, на което да се намирате, и да направите точно обратното? Точно обратното, на 180 градуса – ако погледнете картата, Тарсис е на 180 градуса, в точно обратната спрямо Ниневия посока. Ниневия е насам, а той отива нататък. Колко пъти сте били като Йона? Каквато и причина да имате вероятно за оправдаване на такова нещо, когато то се случва вие винаги се придвижвате надолу – когато се отдръпвате от Божията заръка, от Божието напътствие и от Божието призвание.
По-нататък ще научим защо Йона избяга (доста скоро ще стигнем и до това), но това е първият урок – бягането от Бога представлява слизане надолу. И не само това, но следващият урок, който е тясно свързан с този и който виждаме с разгръщането на историята и на детайлите е, че когато обърнем гръб на Бога ние не само слизаме надолу, но и оказваме въздействие върху други хора около нас, при това им въздействаме отрицателно. Тези моряци, тези клети моряци, които се случи да вземат Йона, се оказаха в голяма бъркотия поради стореното от Йона. Те не бяха сторили нищо, нали? Бяха радостни докато пътуваха и търгуваха или вършеха делова работа, каквото и да е, но поради решението си Йона не само слезе надолу, но и завлече и други надолу заедно със себе си – причини утеснението им, причини застрашаването на живота им, оказа отрицателно въздействие върху намиращите се наоколо, върху свързаните с него хора. Те бяха ужасени за живота си, нали така? Въпрос на факт е, че когато слязоха и го намериха заспал те бяха шокирани. Казаха:
„Събуди се и се моли на Бога си! Не осъзнаваш ли, че ще умрем?“
И така, наложителността да го събудят също беше интересен детайл, защото бягането не само ни сваля надолу, не само оказва отрицателно въздействие върху намиращите се около нас, но и става причина да бъдем в унес. Йона спеше посред една бушуваща буря, която застраша-ваше живота им. И всички бяха наясно с това с изключение на...? Йона. Не е ли интересно? Ние не само слизаме надолу и оказваме отрицателно въздействие върху другите, но и също така нашето усещане за осъзнаване на случващото се е толкова понижено, че Йона спеше посред бурята. Трябваше всъщност да бъде събуден от присъстващите.
Понякога приятел или член на семейството може да види случващото се с нас и да се опита да ни събуди от дрямката ни или от нашия път на непокорство или на бунт, при който да сме се отдалечили толкова много, че да не осъзнаваме знаците по пътя, с които Бог се опитва да ни събуди. Заспиваме и ги отминаваме, просто минаваме набързо през тях без да ги разпознаваме и е възможно те да окажат отрицателно въздействие върху намиращите се около нас, при което те да се опитват да ни събудят – именно това се случи в историята на Йона и затова го събудиха.
И така, въпросът към вас, отново, е следният: Какво правите вие? Виждате, поведението на Йона не съответстваше на обкръжаващите го обстоятелства. Имаше опасна буря, а той беше дълбоко...? Заспал. Онова, което стана причина той да се намира в тази ситуация, беше бунтът му в противопоставяне на онова, което Бог му беше казал да направи. И така, как стоят нещата при вас днес, какво правите вие? Дали наистина сте будни за ситуацията наоколо си и поведението ви съответства на обстоятелствата или сте като Йона, дълбоко заспали, в корема на кит... този път в корема на рибата... извинете ме, в дълбината на кораба (той още не е излязъл от кораба, той е дълбоко заспал в долната част на кораба), като не осъзнавате случващото се? Осъзнавате ли, когато други, любими за вас хора, такива, които се намират в сферата на влиянието ви, идват да ви събудят, за да осъзнаете какво се случва в действителност? Осъзнавате ли това или го проспивате като отлагате да им обърнете внимание?
Аз отложих алармата си тази сутрин. Бях дълбоко заспал, алармата ми ме събуди за действителността на обстоятелствата – че времето минава, и в полубудно състояние аз я отложих и час по-късно се събудих с малък шок:
„О, вече е станало толкова късно!?“
Малък пример, но това може да бъде много по-страховито и сериозно в житейска ситуация, в която не осъзнавате какво се случва в действител-ност. Наистина ли сте будни, осъзнавате ли знаците за събуждане, които Бог изпраща по пътя ви? Възможно е това да бъде чрез приятели, чрез любими хора, възможно е да бъде дори чрез проповед като тази, която имаме сутринта. Никога не знаете в действителност. Как стоят нещата при вас? Как стоят при мен?
Но историята не е приключила. Следващ урок, който искам да разгледа-ме, е красивото разкриване на Божия характер. Бог не забрави, нито изостави Йона, въпреки възмутителното му, бунтовно деяние. Бог всъщност разкри нещо относно Своя характер. Има нещо в тази история по отношение на Божия характер, което може да бъде разбрано погрешно или дори подложено на злоупотреба. И красивото е следното: дори да се окажем в положение като това на Йона – непокорни и поели по път, противен на Божията воля, Бог не се отказва от нас. Обстоятелс-твата около Йона бяха предназначени да го събудят и да го предупредят за сериозността на ситуацията, в която се намираше. Бог не каза:
„Добре, Йона, дотук! Ще се видим по-късно.“
Той всъщност не изостави Йона. Интересно е, че Йона имаше някакво усещане за осъзнаване, че случващото се беше поради стореното от него. Не е ли така? Той им каза:
„Слушайте: случващото се тук и цялата тази буря са заради мен.“
И при все това полубудното му възприятие за случващото се не го подтикна да стори правилното нещо. Той всъщност беше тласнат в отчаяние понеже искаше да го изхвърлят вън от кораба с намерението да...? Умре. Какво би се случило на някого, ако бъде изхвърлен вън от кораба в голяма буря? Според цялото човешко виждане и възприятие, това е категорична и сигурна...? Смърт. Той си казваше:
„Може би ще облекча тези моряци, може би бурята ще спре, ако просто умра. Ако съм мъртъв, Бог ще бъде доволен. И просто ме оставете намира, хвърлете ме вън от кораба, момчета, и всичко ще бъде наред.“
Това беше начинът на мислене на Йона. Така че когато се събуди за осъзнаване на ситуацията, но не стори правилното нещо той всъщност се впусна в още по-дълбоко отчаяние и имаше този самоубийствен начин на мислене.
„Ако умра, всичко ще бъде наред.“
Възможно е някога да имаме такива моменти. Възможно е да осъзнава-ме или разбираме нараняването и болката, които нашето поведение причинява на останалите хора около нас, възможно е да зърнем това, когато бъдем събудени, но опасността се състои в това, че се опитваме да го поправим по погрешния начин, също както Йона. Опитваме се да избягаме още по-далеч и се стремим да се скрием още повече. Точно това мислеше Йона:
„Просто ще се скрия вдън море. Ако корабът не е достатъчен, просто ще се скрия в смъртта. Забравете. Нека умра!“
Идеята, предложена от Йона, беше доста смущаваща за моряците, защото те не казаха:
„Прекрасна идея,“
и веднага да я изпълнят. Казаха:
„Не!“
и започнаха да разтоварват кораба от всичкия багаж, от излишните тежести и каквито и да е стоки, с които търгуваха, и това не подейства. Накрая, след като вече не знаеха какво да направят, те решиха да кажат:
„Добре, хубаво. Може би ще се наложи да направим онова, което Йона каза.“
Това е опасността и за нас. Виждате ли, Йона мислеше, че вярата му ще бъде по-добра, ако се удави в морето, отколкото ако се помоли и обърне към Бога. Не е ли интересно? Той можеше да се помоли в кораба. Той не помисли да се помоли в кораба, а помисли:
„Предпочитам да умра.“
Как стоят нещата при вас? Как стоят при мен? Когато се отвърнем от Бога, когато се държим според обстоятелства или приятели или на някаква ситуация, което се случва, дали всъщност се гмуркаме още по-дълбоко и избягваме още по-далеч, и още избягваме да сторим правилното нещо или разпознаваме и осъзнаваме случващото се? Красивото във връзка с това е, че независимо къде се намирате в своето пътуване в противопоставяне на казаното от Бога, Бог не ви изоставя. Той не изостави Йона и случващото се там беше всъщност Божий план. Виждате, Бог изненада Йона с неуморното проследяване от Своя страна. Йона не очакваше, че ще има нещо като голяма риба, което да го погълне, когато бъдеше хвърлен във водата. Това беше напълно неочаквано, напълно извън сценария, що се отнася до неговото разбиране. Моряците не го очакваха, абсолютно никой не го очакваше. Така че това е нещо по отношение на Божия характер. Бог ще употреби неочаквани начини и средства, за да ви достигне, когато бягате. Удивителни, неочаквани, необичайни начини и средства могат да се развият и случат в опит от страна на Бога да ви събуди и да ви избави от по-нататъшно погубление. Това е Божият характер, разкрит в тази история. Въпросът е: Ще разпознаете ли това, когато се случи?
Виждате ли, в един момент Йона най-сетне разпозна и осъзна, и всъщност се помоли и поиска от Бога да му помогне, и осъзна, че Бог е с него. Но той направи това след като беше заклещен в корема на кита в продължение на три дни. Искам набързо да кажа нещо, защото споменавам „голяма риба“ и „корема на кит“ взаимозаменяемо. Единственият вид голяма риба, с който сме запознати в тези дни и в тази епоха, са т.нар. ...? Китове. Ясно е, нали? Знам какво казва текстът, знам какво казва пасажът, защото знам, че някои хора са много... разисквал съм с хора и някои са много педантични по отношение на текста:
„Не, не се казва „кит“, а се казва „голяма риба“.“
Ясно е, нали? Затова когато кажа „кит“, аз говоря за голямата риба, спомената там. Това е детайл, не е същността на историята. Каквото и да беше това, то беше голямо създание, по-голямо от Йона, което плува в морето. Китовете в основни линии са най-вероятният вид. Ясно е, нали? Това е всичко по този въпрос. Роди, искаш да кажеш нещо ли?
[В Матей 12:40 се казва, че Йона бил в корема на кит.]
Да, това също е вярно, в зависимост от това какъв е оригиналът и какъв е преводът, но става дума точно за това – голямо създание, нещо, което бихме разбрали като кит. И така, възможно е както Йона Бог да ви доведе до ситуация, в която да сте заклещени, за да достигне до вас и да ви събуди напълно за онова, от което се нуждаете. Виждате ли, Йона нямаше къде другаде да отиде, след като беше заклещен в корема на кита. Толкова! Нямаше повече хвърляне зад борда, той беше буквално заклещен. Не беше мъртъв, но беше като мъртъв, нали така? Така че той осъзна, че единственият изходен път за него сега беше...? Да се помоли и да потърси Бога, и да направи онова, което Бог желаеше да направи. И така, вие разпознавате ли ситуациите? Налага ли се да изчакате докато Бог ви постави в ситуация, в която сте напълно заклещени, без никакъв изходен път, докато се събудите и осъзнаете какво е необходимо да направите, или можете да разпознаете това по-скоро? Какви сме ние? Дали сме като Йона? В историята на Йона има много уроци.
Следващият е още един красив урок, който е тясно свързан с това, че Бог не се отказа от Йона: Това е, че Бог даде на Йона втори шанс. Нали така? Бог е Богът на втория шанс, но, за което благодаря, не е Бог само на втория шанс, а също и на третия, четвъртия и много други шансове. Това е част от Божия характер – Той не се отказва лесно. Можем да прочетем това, защото в Йона 3 гл. (намирам това за много интересно и почти за повторение на записа на случилото се в 1 гл.) Йона 3 гл., забележете как е записано това за нас, Йона 3:3. Също ще прочетем първите три стиха. Йона 3 гл. и там... извинете ме... от 1 до 3 ст., прощавайте:
„Господнето слово дойде втори път към Йона...“
Следователно, ето го вторият шанс, нали?
„...втори път към Йона и каза: Стани, иди в големия град Ниневия и му възгласи проповедта, която ти казвам. И така, Йона стана и отиде в Ниневия според Господнето слово. А Ниневия беше твърде голям град. Нужни бяха три дни, за да бъде обходен.“
Намирам това за наистина удивително. Бог не променя вестта, нито каквото и да е нещо. Той казва на Йона:
„Добре, Йона, след като сега направихме този обиколен обход, сега си готов. Иди проповядвай онова, което вече ти бях казал. Спомняш ли си, когато избяга и не искаше да го направиш? Иди и го направи отново – същото нещо.“
И Йона всъщност отиде. Така че Бог даде на Йона втори шанс.
Възможно е да бягате, възможно е да се криете от Бога, възможно е да се намирате в конкретна част от пътуването си, която не е в хармония с Божията воля и копнеж, но знаете ли, че Бог не се отказва от вас? Бог е Богът на втория шанс. Виждаме това много ясно в началото на историята на човечеството. Когато Адам и Ева паднаха в грях, Бог даде на човечеството...? Втори шанс. Той не каза:
„Вие проявихте непокорство и толкова! Край!“
Бог не се отказва лесно от нас. Възможно е други да се откажат от вас. Възможно е дори самите вие да се откажете от себе си. Възможно е самите вие да мислите, че сте отишли твърде далеч, но Бог не се отказва лесно. Възможно е да мислите, че сте толкова далеч, че единствената възможност, която ви остава, е да умрете. Както помисли Йона:
„Просто ме хвърлете извън лодката, навън в морето и всичко ще бъде наред. Ще умра и всичко ще бъде наред“.
Не се отказвайте, Бог не се отказва от вас – това е ключовият момент тук. Бог е Богът на втория, третия и четвъртия шанс. И така, това е характерът на Бога.
Знаете ли, Бог все пак употреби Йона, за да извърши волята Му. Бог не каза на Йона:
„Добре, Йона, научи урока. Ще намеря друг пророк, който да стори това, защото очевидно ти не си добър в тази работа и не искам да рискувам ти отново да объркаш нещата.“
Бог не направи това. Той всъщност избра Йона, който се разбунтува, който прояви непокорство първия път, и му даде точно същата мисия, която да отиде и изпълни отново. Божието прощение, когато объркате нещата, е пълно. Неговите приемане и възвръщане са пълни – ето това научаваме от тази история. Бог не се отказва и копнее да прости и да ви употреби, за да извършите волята Му и да изпълните намерението Му. Намирам за интересно и че след цялото това бягане и всичките опити, и цялото това приключение в морето и с кита, в крайна сметка Йона все пак извърши в края Божията воля. Въпреки непокорството си, подробния си план за бягство и всички тези неща, в крайна сметка Йона все пак извърши и изпълни Божията воля. Той просто го направи като предприе много дълъг и уморителен обиколен обход. Нали така?
Знаете ли, когато момиченцата... Имам две момичета, така че понякога имаме ситуации, в които те не искат да направят нещо, и понякога им задавам въпроса, който ви е добре познат:
„Можем да направим това по лесния начин или по трудния начин; изборът е ваш, но това трябва да бъде свършено.“
И лесният начин е ако се покорят доброволно и бързо, и свършат даденото нещо, или трудният начин е, че те ще получат някакви последици и някои уроци, които да научат в хода на нещата, и при все това в крайна сметка ще извършат онова, което е поискано от тях да извършат. Това е урок по отношение на покорството, който да научат. Точно това се случваше в историята на Йона. Йона се зае с...? Трудния начин, и в крайна сметка извърши и изпълни Божията воля.
И така, въпросът към вас и мен във връзка с тази част от историята е: Как изпълнявате вие Божията воля – по лесния начин или по трудния начин? Защото ако се впуснете в трудния начин ще има някои очуквания, блъскания и уроци за научаване, които не са най-приятни за преживява-не. Уверявам ви!
Йона не преживя приятно, щастливо време, когато бягаше от Бога – като беше хвърлен в морето, като се боеше за живота си, като очакваше да умре, като не знаеше какво изобщо се е случило, когато нещо го погълна и изведнъж се намираше някъде, като дори не знаеше къде е и какво се случва, - това не бяха щастливи, радостни приключения за Йона, беше труден начин. Как стоят нещата при вас? Как стоят при мен? В процеса по бягане от Бога ние откриваме трудния начин. Въпреки че Бог ни дава втори шанс и ни приема, е възможно да навредим на себе си и на другите около нас като изберем да подходим по бунтовния, непокорен начин и в края все пак да дойдем и да изпълним Божията воля и Божия план. Но това е много, много различно. И така, ако поискам от вас да извадите духовния си GPS и да проверите духовния си напредък, в коя точка от пътуването си сте днес? Дали сте в обиколния обход, трудния начин, или вършите нещата по Божия начин? Историята на Йона ни учи на това много, много ясно. И разпознавате ли тези шанс след шанс, които Бог употребява, за да ви призове не просто да изпълните волята Му, но и да имате радостта и благословението, които го съпътстват?
Виждате ли, Йона пропусна до голяма степен радостта и благословени-ето, които са резултат от изпълняването на Божията воля. Той все пак изпълни Божията воля, но радостта и благословението до голяма степен не бяха преживяни от него, както предстои да видим. И ще видим защо. Виждате ли, ако се налага Бог да ви заключи или да ви сложи в някой ъгъл, за да ви събуди, трябва да осъзнаем, че Бог ще направи това, Той няма да ви изостави, ще прави това при всяка възможност и всеки път, когато може, ако именно това ще бъде нужно, за да ви събуди. Но рискът и опасността се състоят в следното, братя и сестри: животът е много несигурен. Животът е много несигурен. Само тази седмица... знаете ли, говори се толкова много за този нов коронавирус и за заразяването на хора, и хора... какво? Умират. Тогава хората обезумяват, защото не искат и те да умрат - несигурността на живота. Тази седмица стана земетресение (мисля, че беше в Турция) и хора без каквото и да е очакване или каквато и да е подготовка... умряха просто ей така, погубени в земетресение. Имаше дори известен баскетболист, който загина тази седмица, не знам дали сте чули историята. Хеликоптер се разби и той умря заедно с момичето си, което беше на 13-годишна възраст. Когато се качи на хеликоптера, той не знаеше, че ще се случи това. Животът е несигурен. Дали поемате ненужен риск, дали се хващате за някаква възможност като чакате и си казвате:
„Бог няма да се откаже от мен, ще получа някак си друг шанс, в хода на нещата, и в крайна сметка ще се обърна“?
Помнете: Животът е несигурен. Не казвам това, за да ви уплаша, а го казвам, за да ви...? Събудя. Това е действителност и Бог е Бог на любовта, милостта и прощението. И така, ако поемете по обиколния маршрут, е налице огромен и сериозен риск.
Следващият урок в тази история, който също искам да разгледаме, е че Йона познаваше по-добра възможност от това да избяга. Това не е добра идея, всички можем да се съгласим. Всеки, който прочете историята, ще каже, че стореното от Йона било нещо много глупаво, не било умно. Въпреки че е възможно да участваме в подобни неща, може би не толкова открито, не толкова възмутително или крещящо, но когато бягаше от Бога Йона все пак считаше себе си за Божий поклонник. Нека погледнем това в Йона 1 гл. Това е много интересен детайл и ни довежда до друга точка на конфликт. Йона 1:9, 10. Докато Йона бягаше, докато вървеше в непокорство и бунт, забележете как нарече себе си, когато моряците поискаха от него да им разкаже историята си. Девети стих от 1 гл.:
„А той им отговори: Аз съм евреин и се боя от Господа, небесния Бог, Който създаде морето и сушата. Тогава хората много се уплашиха и му казаха: Защо си направил това? (Защото те знаеха, че бягаше от Господнето присъствие, понеже им беше казал.)“
Забелязвате ли тук противоречие? Йона им казва:
„Аз се покланям на небесния Бог. Избягах от Бога, на Когото се покланям.“
Виждате ли конфликт? Много сериозен конфликт. Той казва:
„Аз съм поклонник на истинския Бог. Да, избягах от Него единствено при тази заръка, но все пак съм вярващ и поклонник на истинския Бог.“
Дали вие сте като Йона? Виждате ли какво казвам, що се отнася до този конкретен момент? Виждате, само за това искане Йона не беше съгласен с Бога. Той имаше други планове, но все още считаше, че е добър вярващ, добър поклонник на Бога. Дали понякога ние правим това? Ние вярваме и се покоряваме на Бога в повечето неща, но в едно или две неща вършим своето, като мислим, че все пак сме добри християни. Нали така? Това научаваме от този конкретен момент. Може би в една сфера бягаме от Бога, продължаваме да се отдалечаваме и в крайна сметка мамим себе си и в нашата опитност се поражда този конфликт, това противоречие, при което действията ни и нашата изповед на вярата не съответстват. И това не означава, че сте в пълен, открит бунт във всичко. Възможно е както Йона бунтът да е само в едно нещо.
Виждате, Йона беше поклонник на Бога във всяко друго отношение, нали така? Той вярваше в Бога, разбираше истината и всичко това, просто за тази конкретна мисия Йона помисли:
„Господи, не искам да извърша тази. Но всички останали върша, Господи, затова аз все още съм поклонник на истинския Бог.“
Дали държите Бога вън от една сфера от живота си? Дали вършите собствената си воля, изпълнявате собствените си копнежи и желания в една сфера от живота си, докато вършите всички останали неща? Идвате на църква, пеете химни, обличате се за събота, вярвате в истината, общувате с останалите, също носите храна на обяда, това са все прекрасни, хубави неща. Знаете, нали? Вие сте вярващ, християнин. Само в тази едничка сфера – може би финансите ви, може би работата ви, може би взаимоотношенията ви, каквото и да е, вие просто управлявате нещата по своя си начин. Внимавайте за тази измама.
Йона направи точно това. При бягството си в кораба той все още твърдеше, че е поклонник на Бога, човек, който се бои и се покланя на Бога. Интересно, нали? Бягане от Бога, държане на Бога на разстояние в каквато и да е сфера от живота ви – правите това или не? Виждате, възможно е да сме християни, възможно е да идваме на църква, възможно е да вършим всички тези неща и при все това сърцето ни да е много отдалечено, ако сме честни. Това е много, много възможно, много действително нещо. Помнете: също както Бог видя Йона надалеч, в кораба, изгубен някъде в крайните места, може би на голямо разстояние от сушата и от което и да е място, Бог вижда всичко, Той знае точно какво правите, знае точно къде е сърцето ви. И Той не ви се гневи и няма да ви нападне внезапно. Той дава най-доброто от Себе Си, за да достигне до вас и да ви върне, за да можете да бъдете напълно радостни в Неговата воля и в Неговото присъствие, тъй като пътят на непокорство и бунт е труден, дори ако е само в една сфера от живота ви.
Точно това виждаме в историята на Йона. Йона беше Божий пророк – не просто обикновен човек, [църковен] член или каквото и да е, той беше Божий пророк и се озова, по свой избор и поради свои действия, в тази ситуация – много отдалечен от мястото, на което Бог желаеше да бъде.
И така, Бог знае къде сте, Бог знае в какво е съсредоточено сърцето ви и удивителното е, че е възможно да мамите другите хора наоколо, възможно е дори да станете толкова добър, че да измамите себе си да помислите, че всичко е наред, но не можете да измамите Бога. Той вижда къде сте и всъщност ви обича, и Неговият копнеж е да се покаете и да приемете Неговото прощение. Божието сърдечно разположение към Йона е разкрито по същия начин, по който беше разкрито сърдечното Му разположение към ниневийците. Интересното е, че в книгата на Йона, където се съдържа историята за обръщането на град Ниневия и покаянието му, това всъщност не е прицелната точка и основната същност на историята на Йона – осъзнавате ли това? Това се оказва част от фона и контекста, в който се случваше това. Случващото се в Ниневия в голям мащаб, при което жителите ѝ се бунтуваха против Бога и Бог искаше да достигне до тях, да ги върне при Себе Си, беше всъщност случващото се и в сърцето на Йона в индивидуален мащаб. Осъзнавате ли това? И точно на това ни учи тази история. И така, сърдечното разположение на Бога към Йона не беше да го изостави, въпреки че Йона избяга и въпреки че Йона прояви непокорство – само в една сфера, само в една заповед.
Искам да разгледам причината Йона да направи това, защото това ни помага да разберем малко по-добре ситуацията и случващото се в сърцето му. Защо Йона всъщност избяга от тази ясна, пряка мисия? Има възможност, ако Бог ви е казал да направите нещо и вие сте познали много ясно, че е Бог и сте били поклонник на Бога, има възможност да не се покорите толкова крещящо (или поне човек би се надявал на това, нали така?), но Йона го направи. Защо? Въпросът, върху който искам да се поспрем и да помислим, е: Защо Йона направи това? Защо Йона избяга? Това е свързано с Божия характер. Виждате, истинският проблем в историята не е, че Йона избяга. Побягването на Йона беше симптом на по-дълбок проблем. Какъв е този по-дълбок проблем, който се прояви в побягването му? Каква беше причината, какво го наведе на мисълта да избяга? Всъщност това е доста удивително, защото не е записано в началото на книгата, както казах. Изглежда неоснователно, изглежда абсурдно на един Божий пророк да се даде мисия и той толкова крещящо и нагло да влезе в противоречие с Божията воля. Изглежда възмутително. Обяснение се дава не в началото на книгата, както казах, а в края ѝ. Нека отворим на Йона 4 гл. и прочетем пасажа като видим какви бяха мисленето и сърцето на Йона, за да ни помогне да разберем причината той да побегне. Йона 4 гл. и там отново ще прочетем първите три стиха. Обърнете особено внимание, защото това е доста показател-но. Йона проповядва на града и в 3 гл. жителите му се покайват, нали така? Затова Йона 4 гл. започва със следното в 1 ст.:
„А поради това на Йона му стана много мъчно и той възнегодува.“
За какво възнегодува той? За случилото се едва в предишната глава, което е покаянието на жителите на град Ниневия. Той негодува силно за това. Учудващо! Сега забележете какво се случва (и това ни дава прозрение за началото на историята) – 2 ст.:
„И се помоли на Господа: О, Господи, не беше ли това, което казах, още когато бях в отечеството си? Това беше причината, заради която избързах да избягам в Тарсис, защото знаех, че си Бог жалостив и милосърден, дълготърпелив и многомилостив, Който се разкайваш за злото. Затова, моля Ти се, Господи, вземи още сега живота ми; защото ми е по-добре да умра, отколкото да живея“ (Йона 4:1-3).
Виждате ли какво се случва тук? Йона негодуваше, защото нещата не се развиха по начина, по който искаше. Ето я същността: тук Йона посочва, че имало някакъв словесен обмен, състоял се в началото на историята, и казва на Бога:
„Виждаш ли? Виждаш ли какво се случи? Знаех си, че ще стане така! Точно това Ти казах, когато си бях у дома. Ето защо отидох в Тарсис!“
Ето я причината Йона да избяга (не знам дали я забелязахте или не): причината той да не иска да отиде, е че Йона мразеше езическите, зли ниневийци и чувстваше, че са толкова зли, че заслужават да умрат. И той знаеше, че ако те се покаеха Бог беше любящ, милостив и състра-дателен, че Той просто щеше да им прости. А Йона не искаше това да се случи, тъй като не беше според онова, за което той чувстваше, че е справедливо и правилно, и заслужено от тези хора. Виждате ли това в стиха? В основни линии той казва на Бога:
„Знаех си, че ще им простиш! Казах Ти, че ще направиш това! Виждаш ли, нека сега умра. Виждаш ли, те се покаяха и Ти им прости, и не бяха унищожени. Казах Ти! Ето защо отидох в Тарсис!“
Точно това казва той, нали така? Това ни звучи доста възмутително, нали така? Но чуйте: Йона чувстваше, че това е справедливото нещо. Това бяха езически, зли идолопоклонници, които не знаеха нищо за Бога и не се покланяха на Бога, и те справедливо заслужаваха...? Смърт.
Така че тук виждаме, че усещането на Йона за справедливост не съответстваше... или нека го изразя така: Божият характер и Неговата доброжелателна милост не бяха в съгласие с усещането на Йона за справедливост и той каза:
„Не! Не искам да им се случи това. Бих предпочел да отида в Тарсис и сам да умра.“
Затова когато се покаяха при неговото проповядване... И е интересно, когато погледнем сега един друг компонент на покаянието им: когато се покаяха той се разгневи и каза на Бога:
„Казах Ти! Знаех си, че ще стане така! Познавам Те – Ти си милостив, любящ и нежен. Познавам Те! Знаех си, че ще им простиш! Ти ми каза за Ниневия и жителите ѝ бяха в ума Ти, че те са зли, това означава, че планираш да им простиш, познавам Те!“
Това казва той в стиха. Казва:
„Позволи ми сега да умра. Това е твърде голямо унижение за мен.“
Йона беше също така обезпокоен, че сега неговата вест за унищожение към град Ниневия, която не се изпълни, щеше да означава, че той е лъже-...? Пророк, което влошаваше ситуацията дори още повече. Той не само е недоволен, че им се удава възможност да живеят, но сега самият той изглежда като глупак, защото им е казал, че ще бъдат унищожени, а се оказва, че няма да бъдат. Затова той казва на Бога:
„Просто ми позволи да умра. Ето защо побягнах! Ето защо не исках да правя това!“
Усещането на Йона за правилно и погрешно, усещането на Йона за справедливост не беше Божието усещане за справедливост – това е ключовият момент. И това в действителност е същността на тази история. Йона щеше да бъде щастлив да види как тези хора биват изтрити от лицето на земята, вместо да им бъде простено и да получат живот. Затова когато те се покаяха той се депресира и възнегодува. Съживление в града и един Божий пророк, който в следствие на това е депресиран и има самоубийствени мисли. Много показателен компонент, защото това е нещо, в което и ние можем да видим себе си. Какво е нашето сърдечно разположение към онези, които Бог обича, но които не пасват на нашата представа за заслужаващи спасение? Какво изпитваме ние по отношение на онези, които може би са толкова по-лоши от нас, що се отнася до Божиите прощение, любов и приемане на тях? Точно с това се бореше Йона. В крайна сметка Йона беше израилтянин, Божий пророк, поклонник на истинския Бог. Те притежаваха истината. Тези ниневийци не заслужаваха никакво добро. И при все това в тази история виждаме, че Йона се държеше и действаше също както ниневийците и Бог се опитваше да покаже на Йона какво всъщност имаше в сърцето му.
Дали вие негодувате против Божията благодат към онези, за които чувстват, че не я заслужават? Точно такъв беше Йона – този, който не мислеше, че тези хора заслужават да живот, прощение или благодат, и когато Бог им даде благодат, милост и прощение, Йона възнегодува и каза на Бога:
„Знаех си, че ще направиш това!“
Въпросът тогава (и точно това искам да разгледаме накратко) е: Ако погледнете вестта, която Бог възложи на Йона да проповядва на ниневийците, беше да отиде и да завика против тях, или да ги предупреди за унищожение. Фактически, ако погледнете проповядването му, той им каза, че след четиридесет дни ще бъдат...? Унищожени – градът и всички негови жители ще бъдат унищожени. Ако погледнете (и не е нужно да гледате внимателно), ако прочетете тази история ще откриете, че никъде в проповядването си Йона не казва всъщност на хората да се покаят и да променят каквото и да е. В основни линии той изявява емоция пред тях и им проповядва, че ще бъдат унищожени. Виждате ли, естеството на Божиите предупреждения не е да изпрати предупреждение за унищожение, без каквато и да е друга възможност за избор. Това е принцип, който въпреки че не е посочен конкретно в историята на Йона, беше все пак осъзнаван и разбиран от него. Този принцип е записан години по-късно от Еремия. Искам да го прочета от Еремия 18 гл. и искам да имаме предвид този момент, защото той също ще ни помогне да разберем нещо. Еремия 18 гл. Както казах, това не е записано така подробно в историята на Йона, но е записано тук, в Еремия. Еремия 18 гл., от 7 ст. нататък; просто ще прочетем няколко стиха и веднага ще видите каква е актуалността на този стих. Йона... извинете ме, Еремия 18:7. Говори Бог и казва:
„Когато бих рекъл за някой народ или за някое царство да го изкореня, съсипя или погубя, ако онзи народ, за който съм говорил, се отвърне от злото си, Аз ще се разкая за злото, което съм намислил да му направя. А когато бих казал за някой народ или за някое царство да го съградя и насадя, ако извърши това, което е зло пред Мен, като не слуша гласа Ми, тогава ще се разкая за доброто, с което съм решил да го облагоде-телствам“ (Еремия 18:7-10). Виждате ли принципа тук? Божиите предупреждения и Божиите благословения зависят от резултат. Бог не обещава унищожение просто ей така – независимо от всичко ще бъдете унищожени. Казва се:
„Ако се обърнат, ще ги приема. А ако обещая благословение и те проявят непокорство, това не означава, че те въпреки всичко ще получат благословението.“
Йона разбираше този принцип и беше ужасен, че е възможно Бог да направи точно това с Ниневия. Той се безпокоеше, че е възможно те да се вслушат във вестта за унищожение и да се покаят.
„Да не дава Бог да се покаят и тогава Бог да им прости и да имат живот! Не!“
Той не желаеше това да стане, би предпочел да умре. И знаете ли какво, той побягна към Тарсис и каза на хората:
„Хвърлете ме вън от кораба, бих предпочел да умра, отколкото това да се случи.“
Това е истинският въпрос и проблем в книгата Йона – отношението на Йона към онези, за които не чувстваше, че заслужават. Човешкото естество и нашето усещане за справедливост твърде често не са нищо друго освен...? Отмъщение, въздаяние, въпреки че не е заради неправда, извършена спрямо нас. Ние някак си чувстваме това, когато чуем за тези възмутителни, отвратителни престъпления, които някои извършват. Не искам да разказвам детайлите им, но в тези дни и в тази епоха се извършват някои отвратителни, възмутителни престъпления, че понякога чувстваме дори, че смъртна присъда сама по себе си не е достатъчно справедлива като наказание за този човек. Знаете за какво говоря, нали? Сякаш те не просто заслужават да умрат, а заслужат може би да умрат бавно, може би е нужно да страдат преди да умрат, в следствие на онова, което са причинили на някоя клета душа. Знаете за какво говоря, нали? Не искам да се впускам в кървавите детайли на това какви могат да бъдат нещата, причиняващи това. Но това според нас задоволява усещането ни за...? Справедливост. Много пъти това е въздаяние, отмъщение, въпреки че не става дума за неправда, извърше-на към нас. Следите ли? И нашето усещане за справедливост, за правилно, в действителност не винаги съответства с точност на Божието усещане за правилно и справедливост; и виждаме това много ясно в историята на Йона. Йона не искаше справедливост за ниневийците, искаше те да умрат, и сега той се обезпокои, че те бяха в ума на Бога, и си каза:
„О, о! Познавам Бога! Той е състрадателен, милостив, Той ще прости на тези ниневийци и да употреби мен, за да го направи!? Няма начин! Няма начин!“
Затова той всъщност отива в Ниневия и ако погледнете проповядването, което извърши в Ниневия, той проповядваше унищожение на града с такива пламенност и ревност, че това всъщност ги събуди за покаяние. Нито веднъж в проповядването на Йона не откривате записано той да е казал на някого да се покае или да промени пътя си. Той всъщност отиде там и се разправи с тях:
„Хора, всички ще умрете – вие, окаяни езичници! Четиридесет дни и всички сте мъртви! Горете!“
Това вероятно проповядваше той. Ако прочете историята, именно това правеше той. В продължение на три дни той отиде и им проповядваше това. И тези пламенност и ревност, които произлизаха от начина, по който се чувстваше относно ситуацията им (нали така?), в крайна сметка причиниха съживление в града. Вестта беше толкова остра и събужда-ща, че царят и всички благородници казаха:
„Слушайте, трябва да се покаем, предстои погубление, това е всичко! По-добре да се покаем и може би, само може би, Бог ще ни прости.“
Затова те наистина се покайват и Бог им прощава. Фактически осъзнава-те, че Йона очакваше да има фойерверки... т.е. очакваше да дойде огън и да унищожи града, защото свърши проповядването си и каза:
„Добре, Боже, работата е изпълнена.“
Той се качи на върха на хълма, извън града, и седна да гледа унищоже-нието им. Нали така? Точно това се случи. И тогава, когато унищожение не се състоя, той се разгневи на Бога. Затова той каза:
„Боже, казах Ти! Знаех си, че ще стане така! Позволи ми да умра. Ти ме засрами! Изпрати ме на мисия и сега те ще живеят и аз се явявам лъжепророк. Бих предпочел да умра, Боже. Не Ти ли казах именно това, когато си бях у дома, и трябваше по тази причина да побягна към Тарсис?“
Това е отношението на Йона.
Знаете ли, че това много пъти е нашето сърдечно разположение към онези, за които чувстваме, че не са толкова заслужаващи, колкото ние може би чувстваме, че сме, защото Йона определено не се чувстваше сякаш е на мястото на ниневийците. Той заслужаваше Божието одобре-ние, милост, благодат и всички тези неща, въпреки че тук-там проявява непокорство и избягва нанякъде в кораб. Съществуват толкова много паралели за нас. Виждате ли, нашите възгледи и идеи за спасение и за това кои го заслужават и за как би трябвало да стоят нещата много пъти ние просто ги налагаме и очакваме за тях да бъдат начините, по които Бог действа и се държи. И когато не са такива, ние всъщност се разстройваме и разочароваме, защото Бог не ръководи нещата по начина, по който се харесва на нас или по който очакваме.
Как гледате на другите, които не са съгласни с вашето усещане за това кой заслужава? Виждате ли, самите ние не заслужаваме Божията благодат. Самите вие не я заслужавате. Йона не я заслужаваше. Ние не сме привилегировани повече от когото и да било друг, всички се намираме заедно в една и съща ситуация. А тези окаяни, ужасни грешници, за които мислим, Бог обича и гледа на нас и на тях по един и същи начин, защото всички ние сме от едно и също семейство – това е ключовият момент тук.
Йона се поддаде на националната и юдейска гордост и на усещането, че е от привилегированите от Бога, при което се изключват всички остана-ли. Именно така се чувстваше той:
„Ние сме Божий народ. Тези ниневийци не заслужават Божията благост както ние.“
Затова когато дойде тази мисия, с цел да разкрие на Йона сърцето му, мисленето му и да му предаде този урок, Йона изяви онова, което се намираше в сърцето му. Как стоят нещата при вас? Как стоят при мен? Историята не се отнася толкова много за любовта на Бога към Ниневия, която е ясна, колкото за любовта на Бога към Йона, Неговото своенрав-но дете. Виждате ли, Бог обича езичника, окаяния грешник, виждаме това в любовта Му към Ниневия. Но Бог също така обича и работи със Своето своенравно, непокорно, бунтовно дете, което има по-добри познания и при все това действа противно на Божията воля – ето за какво се отнася историята. Дали вие сте като Йона? Или: Дали аз съм като Йона? Бог вижда точно къде се намираме и не се отказа от Йона (за което съм благодарен) и направи така, че тази история да бъде записана за нас, така че да можем да се научим от нея. Той го приближи до Себе Си, разискваше с него, желаеше да му предаде урок за самия Себе Си, за собственото Си сърце (и виждаме това в края на историята). Бог се вглежда в сърцето ви и все още ви обича, въпреки онова, което може би се намира там.
Въпросът е: Ще позволите ли то да бъде отстранено или ще продължите да го държите, в противовес на онова, което Бог желае? Не се отказ-вайте от себе си, не мислете, че всичко е приключило, не се поддавайте на представата:
„Може и аз да умра и да се откажа, с оглед на това, че вече обърках нещата.“
Йона беше изкушен с всичко това и все пак Бог остана верен и го наблю-даваше до края. В крайна сметка Йона постъпи точно както ниневий-ците, които презираше (осъзнавате ли това в историята?), по точно същия начин.
Другият урок, който искам да разгледаме (почти приключихме), е че въпреки че Бог даде на Йона втори шанс откриваме, че покорството на Йона беше едно неохотно покорство. Осъзнавате ли това? Вторият път, когато Йона дойде... знаете, че първият път той побягна. Той се помоли в корема на кита и тогава излезе, при което Бог каза:
„Добре, Йона,“
и затова той отиде и им каза. И представата, която получавате, е:
„Добре, сега Йона с любов и радост, вече научил урока си, тръгва да извърши Божията воля, урокът е научен. Не! Йона направи това, защото по същество ръцете му бяха вързани, направи това неохотно тъй като нямаше друг избор. Виждаме това поради развилите се по-късно в историята обстоятелства. Той все още беше недоволен. Така че ето я същността: съобразяването с Божиите воля и план с отношение на „хубаво, ще го направя“ може да бъде много пъти начинът, по който ние действаме и се държим. Не е ли така? Ние следваме Божият план, Божията воля и Божието желание, защото знаем, че това е правилното нещо, което да извършим и би трябвало да го извършим, но честно казано не влагаме сърцето си в това. Правим го по необходимост, по изискване, по задължение, но в действителност не влагаме сърцето си в това. Чувствали ли сте се някога така? Това случвало ли ви се е някога? Ето го точно там Йона. И, постъпвайки така, Йона пропусна включващите се в това радост и благословение. Той пропусна да види... беше толкова заслепен от състоянието на сърцето си, че не видя ползата, благослове-нието и радостта на това цял град езичници да се покае и да дойде при истинския Бог. Той не видя в това никаква радост. Това е опасно нещо. И можем да видим, че той стори това неохотно, защото, както казах, начинът, по който той проповядваше в този град, и поведението му в последствие ни показват, че той наистина очакваше унищожение и само унищожение да постигне тези ниневийци.
И така, как стоят нещата с твоето покорство днес? Може би ще кажете:
„Аз не съм като Йона. Аз се покорявам. Не се бунтувам, а се съоб-разявам, следвам.“
Но дали следвате както Йона, все още неохотно, или наистина влагате сърцето си в това? Къде е вашето сърце? Как стоят нещата при вашето покорство? Как намирате мястото си в Божията воля – само поради задължение, необходимост и страх от репресивни мерки, последици или каквото и да е случи, понеже ръцете ви са вързани и не можете да направите нищо друго, и е възможно все пак да го сторите – може би защото ви виждат други хора, може би заради родители, каквито и да са обстоятелствата, които се намирате, и извършвате Божията воля външно, но вътрешно вие сте далеч от Божията воля. Не бъдете като Йона. Така че в какво състояние е вашето покорство днес? - това е следващият урок.
И накрая (искам да започна тук със следната точка), тази точка действи-телно е свързана с историята на самите нинеийци (не разгледахме много Ниневия), но красивото нещо по отношение на Бога, на Когото служим, братя и сестри, е че Бог приема и прощава на онези, които се обърнат към Него, независимо колко лоши са били. Целият град Ниневия онагледява това. Както казах, Йона наподобяваше на Ниневия, с изключение на това, че те получиха благословението, което той не получи, нали така? Те се покаяха, не претърпяха унищожение, бяха щастливи, радваха се на живота. Виждате ли, когато Бог видя онова, което направиха (а Библията ни казва, че е се отвърнали от лошите си пътища), Той им прости и ги прие – това е ключовият момент. Когато наистина се покаем, нашите пътища се променят. Виждаме това в историята на покаянието на Ниневия. Преживели ли сте вие истинско и автентично покаяние или се каете и все още вършите нещата по същия, стар начин, както сте ги вършили винаги? Когато ниневийците се покаяха, положението претърпя драстична промяна. Виждате ли, ако сте християнин и никога не сте се извършвали покаянието, при което животът ви всъщност бива преобразен и променен – видимо и забележи-телно, – вероятно не сте преживели наистина автентичното, истинско покаяние, което Бог желае за вас. А Бог желае това да се случи. Това не е вест, предназначена да осъди хората, а вест, предназначена да покани хората да дойдат на това място.
Виждате ли, Бог желае да има връзка, близост с нас, също както имаше с Йона, при което можеше да разисква с Йона, дори когато Йона не беше в състояние да оцени и разбере, но Бог не се отказа от него, Бог искаше да го въведе в една по-дълбока опитност – ето това желае Бог за нас. И така, ако не сте разпознали и осъществили истинската, автентична промяна, която се осъществява поради истинско покаяние, искам да ви приканя и за това днес. Защото Йона твърдеше, че познава Бога, но негодуваше против Бога. Той не се наслаждаваше на благословението на Божието дълготърпение към него. А жителите на Ниневия се покаяха и промениха пътищата си, и Бог ги прие. Така че Божият пророк беше по-зле от ниневийците. И така, ето къде се намираме ние днес. Каква е вашата опитност? Дали сте като Йона или сте като Ниневия? Като кого ще бъдете вие? Дали се обиждате от Божията благодат към онези, за които чувствате, че не я заслужават, или осъзнавате, че вашето сърце и вашето състояние не са по-добри от всички онези, които са от едно и също семейство – семейството на Адам?
И така, въпросът, предизвикателството на това изследване днес в действителност е следното: Къде сте по отношение на Бога сега, в своята опитност? Погледнете историята на Йона и вижте уроците и паралелите, вижте дали наподобявате по какъвто и да е начин на Йона, или вижте дали притежавате този искрен копнеж да се покаете напълно и цялостно, както Ниневия. Защото Бог ще ви приеме, Бог желае да се радвате да вършите волята Му. Бог не е доволен, когато изпълнявате волята Му с неохота и просто защото трябва. Бог не изпитва радост от това.
„Просто направи каквото искам,“ знаете. Понякога това се случва с децата, но Бог не е такъв.
„Просто направи каквото казвам. Просто го направи.“
Понякога те го правят с неохота и се радват, че е свършило, и ние казва-ме:
„Добре, хубаво. Исках това да стане.“
Бог толкова много превъзхожда това, което сме ние. Библията всъщност ни казва това. И така, как живеете сега, къде се намирате? Бог вижда сърцето ви, вижда живота ви – Той знае какво се случва. Ако сте изправени пред предизвикателство, трудност, изпитание, каквото и да е, Бог се стреми да ви възвърне напълно при Себе Си. Не се отказвайте от себе си, дори ако други се откажат от вас, каквато и да е ситуацията, в която се намирате. Йона беше възвърнат и Бог не се отказа от него. И така, Бог ни призовава на това дълбоко покаяние – това е поканата, която искам да отправя към вас днес. Ще се вслушате ли в нея или ще продължите да бягате в кораба (или в каквото и да е нещо, в което бягате)? Амин?
Моля се да сте били благословени от това видео. Постарайте се да се абонирате за канала ни. Харесайте, включете известията и, което е най-важно, споделете това видео с други. Нека Бог Отец ви благослови богато в Исус.
Revelation1412.org
RSS Feed
