Заглавието на изследването ни е „Неговото учение в миналата ни история“. И, бидейки деца на Царя... Брат Хауърд разгледа накратко някои важни аспекти на това какво означава да бъде някой дете (или син), но друго важно нещо (другата страна на монетата, така да се каже) е, че едно дете на царя трябва да знае кой е неговият баща. Трябва да знаем чии деца сме. Затова е важно да разбираме неща, разкрити за Бога, и по-конкретно идентичността Му, защото познаването на Него и Неговата идентичност всъщност оказва пряко въздействие върху нашата идентичност, тъй като тя е свързана с това. Така че днес ще отделим известно време на разглеждане на някои исторически аспекти по отношение на различни концепции за това кой е Бог в действителност и на изследването им.
Разглеждали сме библейската основа на това в други изследвания – някои от тях се намират на масата под формата на DVD дискове, от различни гледни точки. Затова днес няма да провеждаме в такава степен Библейско изследване, а ще проведем историческо изследване. И това историческо изследване ще проследи историята на разкритото от Бога след Писанието (то е основата) и нататък във времето, чак до нашия век днес и дори по-нататък. Така че това по същество е кратко схематично изложение на онова, което ще разглеждаме днес. Имаме да обхванем доста информация, затова направо ще навляза в нея и ще заговоря за първия аспект. Тази дефиниция за Бога... ако прочетем дефиницията там, тя ни казва:
“...[има] един Бог в Триединството и Триединството в единство, без да бъркаме лицата или разделяме субстанцията; защото лицето Отец е едно, лицето Син е друго, лицето Свети Дух – друго. Но Божеството на Отец, Сина и Светия Дух е едно, славата им е вечна, величието им – съвечно.”
Това е дефиниция на Триединството, за която, ако попитате когото и да е днес в която и да е църква, който вярва в Триединството, той ще ви каже:
„Това до голяма степен е точно описание на онова, в което вярвам по отношение на Бога.“
И няма значение дали човекът е в протестантска или непротестантска църква.
Но интересното е, че тази дефиниция всъщност идва от Атанасиевото верую. Тя е основоположното разбиране на римокатолическата система. Има нещо във връзка с това... Причината да покажа това първо е, че е важно да разберем каква е дефиницията, а също и хората, които поддържат тази дефиниция. Ето още една, обобщена форма на точно същата дефиниция – ето я:
„Триединство: има един Бог: Отец, Син и Свети Дух, единство на три съвечни Личности...“
Това е същото нещо. Ако попитаме хората и днес – колко хора ще се съгласят с това, всички онези, които вярват в Триединството, ще вдигнат ръка. Интересно е, че тази дефиниция всъщност идва от тази книга, носеща заглавие „27 основни учения“, която е адвентно издание. Така че мнозина от нас са запознати с това. И ако забелязвате, наистина няма голяма разлика между двете дефиниции. Рим всъщност признава това, защото това е мнението на един епископ и ето какво казва той:
„Адвентистите от седмия ден са съгласни с много католически доктрини, включително Триединството.“
Това е нещо... Ако не сте мислили за този аспект преди, това е нещо, което би трябвало да предизвика известно безпокойство. Как така Рим с неговата дефиниция за Бога и Църквата на адвентистите от седмия ден с нашата дефиниция за Бога сме едни и същи? Не винаги сме били еднакви. Затова днес ще изследваме малко от разликите, само за да можем да разберем как сме се озовали в това положение и дали в действителност съществува правилен път (различна представа). Разбира се, тази прилика се вижда и при илюстрациите – ето как Рим онагледява своята концепция за Триединството, това е от католическа книга. Цветната илюстрация пък е от книга на адвентистите от седмия ден. Не мисля, че е нужно да ви питам дали можете да видите някаква разлика, с изключение на цвета или може би дизайна. Това по същество е едно и също нещо, една и съща концепция, с която имаме работа.
И както казах, нещата не винаги са стояли така и точно затова сме увещани да направим нещо. Това е предупреждение, дадено ни в Духа на пророчеството:
„Ние нямаме от какво да се страхуваме за бъдещето, освен ако забавим начина, по който Господ ни е водил и Неговото учение в миналата ни история“ (Ежедневен бюлетин на Генералната конференция, 29 януари 1893 г., пар. 5).
Оттук идва заглавието на изследването -
„Неговото учение в миналата ни история“.
Какво беше Божието учение в миналата ни история? Разбира се, снимката е образ, който получаваме от книгата Откровение – жената, чистата жена, която има за корона тези дванадесет звезди, стояща на луната и облечена със слънцето. Разбира се, това е изображение на жената в Откровение... коя глава? Помни ли някой? Дванадесета глава, добре. Разбира се, това представлява истинската Божия църква, истинския Божий народ. Харесва ми да задавам много въпроси и очаквам отговори. Това ми показва, че хората мислят и са будни, така че само да ви уведомя какво ми харесва да правя. И, разбира се, това е образ на истинската Божия църква през всички векове. И в Откровение 12 гл. се говори за истинската Божия църква в момент, в който навлязла в период на неизвестност. Наричаме това време
„църквата в...“? „...пустинята.“
Интересното е, че църквата в пустинята в действителност е свързващото звено между апостолската църква, основана на Писанията, и начина, по който беше поставено началото на ранната църква, и Божия народ на остатъка в последните дни. Осъзнавате това, нали? Това е важно звено. Имаше една последователна верига на истината през цялото време. И, разбира се, колко повече трябва да бъде последователна тази верига на истината, освен когато стане въпрос за това кой е Богът, на Когото се отдава поклонение? Затова ще проведем кратко изследване и ще видим тази последователна връзка. Както казах, връзката от Библията вече е установена в други изследвания и предстои да започнем от църквата в пустинята – от този ранен период от християнската история, както се нарича той, и да видим какво можем да научим по отношение на този конкретен аспект. Тази книга, „Триумфиращата истина“, някой от присъстващите чел ли я е? Просто съм любопитен. Добре. Неколцина, не много. „Триумфиращата истина“ е книгата, разказваща историята на църквата в пустинята. Ето за какво се говори в следния цитат по този въпрос – там се казва:
„Изгарящият въпрос на десетилетията след Никейския събор беше как да се заявят връзките на Трите Лица на Божеството: Отец, Син и Свети Дух...“
„Тогава,“ се казва в продължение, „папската страна [след това] предприе да нарича онези, които не се съгласяваха с тези учения, „ариани“, докато те приеха за себе си названието „тринитаристи““ (Б. Г. Уилкинсън, „Триумфиращата истина“, стр. 85).
Това е исторически факт. Никейският събор през 325 г. сл. Хр. проведе тези съвещания и всичките църкви се събраха и едно от най-големите разисквания и дебати по онова време беше въпросът:
„Как ще дефинираме своето разбиране за Бога – Отец, Син и Дух?“
Затова католическата (или папската) страна дефинира Бога по начина, който прочетохме едва преди малко, и нарече това „тринитарно“. И всеки несъгласен с това и неподдържащ тяхната дефиниция те наричаха...? „Арианин.“ Престои да направим малко изследване на това, защото днес все още чувате този термин. От време на време чувам термина „арианин“. Просто искам да погледнем откъде произлиза той и защо се употребява. Но ето още едно изявление от същата книга – забележете какво се казва тук:
„В по-раншна глава беше отбелязано как папството заклеймявало като ариани онези, които не били съгласни с него в общ план и по-конкретно как то опозорявало като юдействащи онези, които били убедени, че „съботата“ от четвъртата заповед е седмият ден“ (Б. Г. Уилкинсън, „Триумфиращата истина“, стр. 318).
Интересен момент тук е следният: думата „арианин“ беше употребявана от Рим като заклеймяване. Точно това се казва. Не е ли така? И това е заклеймяване, прилагало се за всеки несъгласен с Рим. Това беше нещо като теологично очерняне – название с негативна конотация.
„О, това са ариани! Те не се съгласяват с Църквата-майка.“
И това нещо се разрасна по-конкретно по въпроса за Триединството, защото ученията на Арий се различаваха от онова, в което вярваше Рим. Ще погледнем и това след минута, но оттук произлиза терминът – той се отнася до действителна личност по онова време. В книгата Даниил имаме пророчество, което е познато на всички нас. Това е само бегъл преглед – с много неща сме запознати, но само за да направим няколко връзки. В Даниил 7:8 се говори за малкия рог, които излиза. Знаем кой е този рог, нали? Това е папската система. Там се казва... едно ясно описание на този рог е, че когато излязъл той,
„три от първите рогове се изкорениха“.
С други думи, този малък рог изкоренява три от...? Колко рогове имало първоначално? Десет? Когато излиза този малък рог, той изкоренява три от тези рогове. Разбира се, знаем и разгледаме различните племена, съставляващи Западна Европа по онова време и откриваме, че наистина имало три конкретни племена (или три рога), които били изкоренени, или изтребени. Те вече не съществуват. Това са херулите, вандалите и остготите. Ако погледнете историята и погледнете какъв бил общият знаменател между тези три племена, за да причини изкореняването им, ще откриете, че за тези племена се казва, че били...? Ариански. С други думи, те не били съгласни с Рим и по-конкретно по въпроса за...? Триединството; и те били наричани „ариански“.
Разбира се, главно Рим е този, който отстоява това название, и това название им се поставяло с цел да посочи, че те били...? Еретици и те, разбира се, си заслужавали полученото. Това бил начинът, по който Рим третирал онези, които не били съгласни и не приемали ученията на Църквата-майка – просто да ги заличи. Интересно е, че тези три племена били заличени напълно. Нямаме доклади за каквото и да е нещо по отношение на цивилизацията им, културата им, изкуството им, писанията им, литературата им – нямаме нищо. Онова, което имаме, е казваното от Рим за тях, с изключение на едва няколко оскъдни споменавания тук-там в историята. Но по-голямата част от информацията, която имаме за тях, е онова, което ни казват враговете им. Разбира се, в очите на неприятелите си те били...? Еретици. Важно е да помним това, защото то ни помага да разберем нещата.
Но нека продължим малко по-нататък и видим какво още ни се казва в тази книга за този конкретен аспект. По отношение на хората, наричани „ариани“, се казва следното:
„Съмнително е дали мнозина вярвали, че Христос е сътворено същество [това било разпространяваното обвинение]. В общ план онези евангелски групи, които се противопоставяли на папството и които били опозорявани като „ариани“, изповядвали както божествеността на Христос, така и това, че Той бил роден, а не сътворен, от Отец. Те се отвращавали от други крайни изводи и спекулации относно Божеството“ („Триумфиращата истина“, стр. 85).
Това е много показателна информация, нали? Те били обвинявани в това, че вярват, че Христос е...? Сътворен. Но дори историците са достатъчно честни, за да изкажат признанието, че наистина е съмнително, че те вярвали в това. Най-вероятно те вярвали всъщност, че Той бил...? Роден; и те изповядвали божествеността на...? Христос. Знаете ли, интересно е, че нищо не се е променило. Чувате същите обвинения до ден днешен. Не е ли така? Ако не сте съгласни с концепцията за Триединството, в умовете на някои хора веднага изниква представата, че вие не вярвате в божествеността на Христос и вярвате, че Христос е...? Сътворен. Рим беше този, който постави началото на този конкретен ред на мисли (или ред на обвинения). Ето какво се казва за Арий (и това също е интересен аспект) – казва се:
„Дали ученията на Арий били такива, като каквито ни били представяни обикновено, кой може да каже? Филипус Лимборх се съмнява, че самият Арий поддържал някога убеждението, че Христос бил сътворен вместо да бъде роден“ („Триумфиращата истина“, стр. 134).
Споделям с вас тази информация не в защита на онова, в което вярвал Арий или за да разберем в какво вярвал той, но това само ви дава представа, че не всичко, което чуваме от Рим по отношение на него, е точно. Рим обичал да заклеймява несъгласните с него и да отправя против тях лъжливи обвинения. И някои историци тук са достатъчно честни, за да признаят това. И така, виждаме, че в ранен етап от християнската история... от историята на християнската църква имало объркване, имало дебат, имало спор по отношение на това кой е Бог в действителност. И фактът е, че когато църквата отишла в пустинята и в продължение на 1260 години църквата била принудена от тази папска система да се оттегли в пустинята, откриваме, че църквата в пустинята запазила истината, установена от Бога в Словото. С други думи, те не били съгласни с Рим по отношение на това кой е Бог. Те не приемали представата на Рим за Бога като дефиниран посредством Триединство. И, както казах, в тази книга ни се дава доклад за историята на църквата в пустинята. В тази книга откривам и следното интересно изявление, което ни предоставя хубаво обобщение на всички тези църкви, за които се счита, че били в пустинята. Там се казва:
„Нищо чудно, че келтските, готическите, валденските, арменските църкви и голямата Източна църква, както и други групи, се различавали дълбоко от папството в неговите метафизични концепции за Триединството и в последствие в значимостта на Десетте заповеди“ („Триумфиращата истина“, стр. 87, 88).
Думата „метафизична концепция“ там означава просто „философска“. Следователно, представата на Рим за Бога беше философска концепция, наречена „Триединство“, за която откриваме, че всички тези различни групи вярващи не били съгласни с нея – не малко, но тук се казва „дълбоко“. Възможно е някои от тях да са ни малко неизвестни, но според мен сме добре запознати с валденсите. Не е ли така? Защото те са споменати в книгата „Великата борба“. Интересно е, че те не приемали учението на Рим за философското Триединство. И те поддържали това убеждение до времето, в което Бог докарал Реформация. Разбира се, през 1260-те години, до 1798 г., църквата се намирала в пустинята. И тогава се случили редица неща. Реформацията, разбира се, се състояла малко преди това, но Бог започнал да действа мощно не много след този времеви период.
И така, ние просто проследяваме набързо историята. Запознати сме с Милъровото движение – то се състояло тук, в Америка. И не само тук, но се простряло и до други части на света. Проповядването на 22-ри октомври 1844 г. било определящият елемент на Милъровото движение – близо към края на периода, близо до момента, в който почти беше настъпила тази конкретна дата. И, разбира се, в това движение Бог издигнал един много специален вестител. Знаете ли какво е (или било) името на вестителя? Добре, Елън Уайт. Обикновено тя е първата, за която се сещаме. Но преди Елън Уайт имало друг вестител, що се отнася до пророческата служба. Уилям Милър бил ученик на Библията, проповедник на Библията и Бог го употребил. Но Бог имал хора, с които общувал чрез видения и сънища направо от Него. Те били като Негови вестители. Елън Уайт, очевидно, била една от тях, но тя не била първата. Всъщност едва първият човек бил мъж на име...? Уилям Фой.
Разбира се, Уилям Фой днес е доста неизвестен. Мнозина не знаят за Уилям Фой. Той бил чернокож проповедник, баптистки проповедник, на когото Бог откри видения и сънища за неща, състояли се в небето. Въпрос на факт е, че той и Елън Уайт се срещнали и ето какво има да каже г-жа Уайт за него – тя казва:
„Тогава още веднъж, това беше Фой, който беше получил видения. Той имаше четири видения… Те бяха записани и издадени и е странно, че не мога да ги намеря в която и да е от книгите си. Но сме се пренасяли толкова много пъти. Той имаше четири” („Ръкописи”, том 17, стр. 95, пар. 4).
Следователно, според Господната служителка тук, тя ни казва, че този човек имал легитимни видения – не веднъж, а...? Четири видения. И те всъщност били записани и...? Издадени. Ето един въпрос: някой чел ли е виденията на Уилям Фой? Така си помислих. Аз също не ги бях чел докато не разглеждах някои неща, но Уилям Фой... това в общ план е представата, която имаме и разбираме като адвентисти: ние разбираме, че преди Елън Уайт имало други двама вестители и двамата отхвърлили службата, затова Бог се обърнал към Елън Уайт. Не е ли така? Това били Хейзън Фос, роднина на Елън Уайт, и Уилям Фой. Разбира се, знаете, че те не били верни и се наложило Бог да употреби Елън Уайт. Но това не е съвсем точно. Вярно е по отношение на Хейзън Фос, но Уилям Фой всъщност бил верен. Той получил видението, записал го, отпечатал го. Елън Уайт разполагала с екземпляр от него и те всъщност се срещнали. И начинът на срещата им бил много интересен, защото един ден Елън Уайт стояла и споделяла някои от показаните ѝ от Бога неща и изведнъж този човек в събранието започнал да скача нагоре-надолу и да казва:
„Точно това показа Господ на мен!“
И се оказало, че това е Уилям Фой. Разбира се, той получил тези четири видения и не получил повече. Елън Уайт, както казах, се срещнала с него и потвърдила това. И така, интересно е, че Уилям Фой имал да каже нещо, що се отнася до познаването на това кой е Бог. Бихте ли желали да чуете какво имал да каже той? Да, всички казват „да“. Добре, нека само погледнем набързо. Ето какво казал Уилям Фой, това е едно от издадените му видения – той го записал в книгата „Християнската опитност на Уилям Фой“, там се съдържат тези негови видения... Това всъщност е много интересно четиво и можете доста лесно да го намерите в Интернет. Но както и да е, нека видим какво казва тук. Това е видение, получено от него по отношение на небето. Ясно е, нали? Той отива на небето и ето какво вижда:
„Отдясно на планината се появи могъщ ангел с дреха като блестящо злато, краката му бяха като стълбове пламтящ огън, лицето му беше като светкавица и короната му осветяваше това безгранично място, и онези, които не бяха преминали през смърт, не можеха да гледат лицето му. Тогава видях от едната страна на планината букви като от чисто злато, които гласяха:
„ОТЕЦ И СИНЪТ.”
Точно под тези букви стоеше могъщият ангел, чиято корона осветяваше мястото, и цялото небесно множество се поклони в нозете му, наобиколило планината” („Християнската опитност на Уилям Фой“, стр. 12, 13).
Не е ли интересно? Той вижда богослужебна сцена и казва, че отстрани вижда планина и вижда ангел. Кой според вас е ангелът, описван от него тук? Това е Христос. Ясно е, нали? Божият Син. Той получава поклонение, следователно е водач, а не е сътворен ангел (знаете какво означава това), Той е Вестителят на завета. И тази планина е същата, на която Луцифер искал да постави своя престол. Той казва:
„...ще седна на планината на събранието в крайния север... ще бъда подобен на...“? „...Всевишния!“ (Исая 14:13, 14)
– да получава поклонение.
Следователно, това е планината, на която е разположен Божият престол и на която се отдава поклонение на Бога. И точно там, написано, в писмена форма, ни се казва на кого се отдава поклонение на тази планина. Какво се казва там?
„Отец и...“? „..Синът.“
Определено не на...? Триединство. Не е ли така? Намирам това за много интересно. Както и да е, това е само нещо странично. Разбира се, Елън Уайт е вестителят, с когото сме по-добре запознати, и през декември 1844 г. тя получила първото си видение за пътуванията на адвентното движение. Намирам за интересно, че Бог предоставил двама вестители и че тяхното свидетелство по отношение на това кой е Той е в унисон. Не един, а двама – за последните дни. И, както казах, възможно е някои от нас да не са твърде добре запознати с другия, но това е само примерна извадка.
Елън Уайт, преди да се присъедини към Милъровото движение и преди дори да стане адвентистка, била отгледана всъщност като...? Методистка. И като методистка, ето каква е методистката вяра, що се отнася до това кой е Бог. Ще прочета само подчертаните части, за да спестя време. Говори се за следното:
„В единството на това Божество има три личности с една субстанция, сила и вечност; Отец, Сина и Светия Дух“ (Първа статия на методистката религия, стр. 8).
Следователно, методистката вяра по отношение на Бога е идентична с тази на Рим и се основава на Атанасиевото верую – тя е концепцията на Триединството. И Елън Уайт била възпитана с това разбиране. На това била вероятно учена от родителите си. Баща ѝ бил стълб в Методистката църква по онова време. Така че е важно да помним това – че тя имала определено разбиране. Но когато станала адвентистка и когато Бог започнал да ѝ разкрива някои неща, тя изоставила това разбиране (както ще видим). Защото е интересно, че мнозина желаят да ни убедят да повярваме днес, че Елън Уайт всъщност преподавала концепцията за...? Триединството. Възможно е тя да не е непременно идентична с тази на Рим, може би ще кажат те, но тя преподавала Триединство. Важно е да помним, че това била средата ѝ, защото докато изследваме това твърдение ще видим, че в действителност то не се оказва обосновано. Но нека видим какво действително казва тя за прогресията на истината и за прогресивната истина. Защото аз чувам следното много често и съм сигурен че и вие го чувате – хората казват:
„Знаеш ли, Елън Уайт започнала да пише някои неща, но осъществила напредък и по-нататък, към края на живота си, имаме някои от тези изявления, според които тя се развила до тази концепция за Триединството [или за Триединнния Бог, или за каквото и да е название, с което на хората им харесва да говорят за него]“.
А това е просто една вариация на католическата концепция (до това се свежда в действителност). Дали нещата наистина стоят така? Дали това е естеството на прогресивната истина? По отношение на това ни се казва друго – че прогресивната истина в действителност е последователна. Забележете какво се казва:
„Не желая да пренебрегвам или пропускам и една брънка във веригата от доказателства, която беше образувана докато след отминаването на времето през 1844 г. … Доказателствата, дадени в ранната ни опитност, притежават същата сила, която притежаваха тогава. Истината е същата, каквато е била винаги, и нито карфица, нито стълб могат да бъдат поклатени от зданието на истината. Онова, което изследвахме от Словото през 1844, 1845 и 1846 г., остава истина във всяка подробност” („Ръкописи”, том 1., стр. 52 – 1906 г.).
Следователно, тук тя идентифицира определени години по отношение на това кога изследвали те тези основоположни, значими истини. И нито карфица, нито стълб от тях трябва да бъдат премахнати. Разбира се, когато споделяме това хората казват:
„Да, възможно е това да е вярно, но Божеството и това кой е Бог в действителност не бяха част от това изследване – това дойде по-нататък.“
Чували ли сте това?
Искам да видим какво има да каже тя. Дали това е нещо, което Бог открил по-нататък, дали адвентният народ не бил готов за това тогава или разполагаме с различна информация? По отношение на онова време всъщност ни се казва следното – тук се казва:
„Мнозина от нашия народ не осъзнават колко здраво е положена основата на нашата вяра. Моят съпруг, старейшина Джоузеф Бейтс, татко Пиърс, старейшина [Хайръм] Едсън и други, които бяха ревностни, благородни и верни, бяха сред онези, които след отминаването на времето през 1844 г. търсеха истината като скрито съкровище…”
Следователно, тук говорим за същия времеви период. Забележете какво търсеха те и какво се случваше – тя казва:
„Бях отвеждана във видение и ми беше давано ясно обяснение на пасажите, които изучавахме, със заръка как да се трудим и поучаваме ефикасно. Така беше дадена светлина, която ни помогна да разберем Писанието по отношение на Христос, Неговата мисия и Неговото свещеничество” („Избрани вести”, книга 1, стр. 206, 207 – 1904 г.).
Три неща. Искам само за минута да помислим върху това. Тук тя говори за основата на нашата вяра и казва, че част от основата на нашата вяра...:
„Когато изследвахме Библията и стигахме до момент в Писанието, в което имахме разногласие или не разбирахме, бях отвеждана във видение и беше давано ясно разбиране на стиха и на начина, по който трябва да преподаваме. И по този начин започнахме да разбираме правилно [три неща]: Христос, Неговата мисия и Неговото...?“ „...свещеничество.“
Следователно, пионерите на Адвентната църква разбираха правилното библейско учение за това кой е Христос. Виждате ли, това е необходимо, за да разберете Неговата мисия и Неговото...? Свещеничество. Не можете да оцените или разберете мисията и свещеничеството Му правилно, ако не разберете кой е Той в действителност. Виждате ли това? И това е наречено тук основоположна точка на вярата. А по-рано прочетохме, че тези основоположни точки, които били издирени от Словото през онези години, не могат да бъдат...? Поместени. Това само по себе си е аргумент, който би трябвало да разреши всеки спор по този въпрос, що се отнася до познаването на Сина и на Отец и всички останали свързани с това аспекти. Но просто е интересно да помним това докато се придвижваме напред. И хората, когато говорим за Божеството, казват:
„Знаете ли, Богът не е всъщност основоложна доктрина, не е стълб на вярата, не е едно от онези...“
Споменавате Бога и, както казах, хората казват:
„Това е нещо, развило се по-късно.“
Но е интересно, че откриваме от Духа на пророчеството, тя ни казва, че разбирането и познаването на това кой е Бог и Неговата персоналност всъщност е основоположна, гранична истина. Точно това ни се казва тук – обърнете внимание:
„Онези, които се стремят да премахнат старите гранични камъни, не се държат здраво; те не помнят какво са приели и чули. Онези, които се опитват да внесат теории, които биха премахнали стълбовете на нашата вяра по отношение на светилището или по отношение на персоналността на Бога или на Христос, работят като слепци” („Ръкописи”, номер 760, стр. 9, пар. 5 – 1905 г.).
Следователно, персоналността на Бога и на Христос е гранична истина, която е не по-малко важна от...? Светилището. Има смисъл в това. Какъв е смисълът да познавате и разбирате светилището, ако не знаете за кого се отнася светилището, кой свещенодейства в светилището и за какво се отнася всичко това? Сградата ли е по-важна или този, който е в сградата? Очевидно това е от голямо значение – кой е в сградата. Няма смисъл да познаваме светилището без да познаваме Христос, Неговата служба... И, разбира се, Неговата служба там включва Отец. И така, църквата разбираше правилно персоналността на Бога и на...? Христос.
Ето и няколко примера за това. Това, разбира се, е Джеймс Уайт. Ето какво имаше да каже той относно тези конкретни аспекти. Тук той казва:
„Тук можем да споменем Триединството, което премахва персоналността на Бога и на Неговия Син, Исус Христос” (Дж. С. Уайт, „Ривю енд Хералд”, 11 декември 1855 г.).
Това беше казано през 1855 г. Това беше резултат от тяхното съвместно изучаване. Следователно, църквата [а тук той говори от името на църквата, той е един от основателите ѝ], църквата разбираше, че концепцията за Триединството унищожава персоналността на Бога и на...? Христос. Надявам се, че ще видим по какъв начин става така. Някои хора казват:
„Това е малко крайно твърдение. Не знам дали Джеймс Уайт бил прав за това.“
И тези хора имат някои въпроси. Ето какво казва г-жа Уайт за съпруга си – тя казва:
„Бог е позволил скъпоценната светлина на истината да освети Неговото слово и озари ума на моя съпруг. Той може да отразява лъчите светлина от присъствието на Исус върху други чрез своето проповядване и писане” („Свидетелства към църквата”, том 3, стр. 502, пар. 2).
Това е доста висока препоръка. Не мислите ли така? Това не означава, че всичко, което казва той, е правилно, но когато стане въпрос за важни, основоположни библейски истини, Бог благославял ума му докато той писал и проповядвал – точно това ни се казва. Затова трябва да придаваме известна тежест на това – не бива да го приемаме твърде лековато. И отново, ето какво ни се казва тук:
„Онова, което изследвахме от Словото през 1844, 1845 и 1846 г., остава истина във всяка подробност” („Ръкописи”, том 1., стр. 52 – 1906 г.).
Подчертах 1846 г. с причина: защото през същата онази година – 1846 г. – имаме следното изявление от Джеймс Уайт. Същата година, за която говореше г-жа Уайт. Ето какво казва той:
„Начинът, по който онези, които придават духовно значение на нещата, са се отървали или отрекли от единствения Господ Бог и нашия Господ Исус Христос, е като първо са употребили старото, небиблейско тринитарно верую...“
Сега предстои той да ни обясни как Триединството унищожава персоналността на Бога и на Христос – той казва: ...че Христос...
„...че Исус Христос е вечният Бог, макар те да не разполагат дори с един пасаж, за да подкрепят това, докато ние разполагаме в изобилие с ясното свидетелство на Писанието, че Той е Синът на вечния Бог” (Дж. С. Уайт, The Day Star, 24 януари, 1846 г.).
Може би ще кажете:
„Какво означава това?“
Означава просто: че концепцията за Триединството не допуска Христос да бъде наистина Син. Тя поучава, че всичките трима (както прочетохме по-рано) са съравни, съвечни лица, които винаги са съществували и всичките трима съставляват един Бог. Правейки това, те всъщност отричат, че Христос е Синът. Представата поучава, че Христос е вечният Бог, Духът е вечният Бог и Отец е вечният Бог – че всичките трима са вечният Бог. Това всъщност унищожава персоналността на всеки от тях. Унищожава тази връзка между всеки от тях. Точно това казва Джеймс Уайт в основни линии.
Това учение, според г-жа Уайт, от 1846 г. чак до момента, в който тя написа това изявление през 1906 г., трябва да остане...? Непроменено. Това каза тя.
Това не е единственото изявление – ето още едно от Джон Матисън – още един от пионерите. Той казва:
„Христос е единственият буквален Син на Бога. „Единородният от Отца” (Йоан 1:14). Той е Бог понеже е Божият Син; а не поради възкресението Си” (Дж. Г. Матисън, „Ривю енд Хералд”, 12 октомври, 1869 г., стр. 123).
Интересно е, че когато те разбирали, че Писанията учат, че Христос е Божият Син, точно това Го правело божествен. Виждате ли какво казва там? Той е Бог, защото е...? Божият Син. С други думи, Неговата божественост се основава на...? Неговата синовност. С други думи, това е най-голямото свидетелство и доказателство за божествеността на Христос – това, че Той е Синът на божествения Отец (както беседвахме по-рано). Той получава живота на...? Бога, това е божественият живот. И не само живота – всичко, което представлява Бог, Христос притежава по наследство.
И така, важно е да бъде разбрано естеството на прогресивната истина. Прогресивната истина не противоречи на старата истина – именно това ни се казва:
„Нямаме съмнение, нито сме имали съмнение в продължение на години, че доктрините, които поддържаме днес, са настоящата истина и че се приближаваме към съда” („Свидетелства”, том 2, стр. 355, 1870 г.).
Това беше написано през 1870 година.
Интересно е, че две години по-нататък имаме изложение на ученията, написано от църквата. Тя каза:
„...доктрините, които поддържаме днес, са настоящата истина...“ -
каза това през 1872 г. и погледнахме кои основоположни доктрини съществували и особено във връзка с познаването на Христос и на персоналността на Бога и на Христос. И в това изложение на ученията на църквата през 1872 г. се казва следното:
„Следните предложения могат да бъдат приети като обобщение на главните отличителни черти на тяхната религиозна вяра [адвентната], върху които, доколкото е известно, има пълно единодушие сред цялото тяло...“
С други думи, всички сме съгласни за тези обобщителни точки.
Първа точка: „Че има един Бог – персонално, духовно Същество, Създател на всичко, всемогъщ, всезнаещ и вечен; безкраен в мъдрост, святост, справедливост, доброта, истина и милост; непроменим и присъстващ навсякъде чрез Своя представител, Светия Дух (Псалм 139:7).“
Интересно е, че Светият Дух е включен в точно същия член, в който се говори за...? Отец. Разбира се, тук се говори за Отец.
Във втория член се казва: „Че има един Господ, Исус Христос, Синът на вечния Отец...“ [Годишник, 1889 г.].
Третият член е свързан с Библията: това, че нашата основа на вярата е Свещеното писание, и т.н.
Интересно е, че те не разполагали с отделен член за Светия Дух. Знаете ли защо? Те не разбирали от Библията, че Светият Дух е същество както Отец и Сина. Духът бил просто присъствието на Отец и Сина. Точно това имат предвид те, когато казват, че той е Божият представител. Самият Бог присъства навсякъде чрез Своя...? Представител, Светия Дух. И псалмът, цитиран от тях там, е Давидовият псалм, в който се казва:
„Къде да отида от Духа Ти? Или къде да избягам от присъствието Ти?“ (Псалми 139:7).
Очевидно църквата не била основана върху тринитарното разбиране.
Ето още едно изявление от Джеймс Уайт (и много хора намират това изявление за трудносмилаемо) – там се казва:
„Отец беше по-голям от Сина по това, че беше първи. Синът беше равен с Отец по това, че беше получил всичко от Отец” (Дж. С. Уайт, “Ривю енд Хералд”, 4 януари 1881 г.).
Много хора казват, че това изявление просто не е вярно, не е точно. Но това беше разбирането на църквата. Това изявление беше направено през 1881 г. – това е годината, през която Джеймс Уайт починал. Той починал няколко месеца след това. Следователно, до самата година на смъртта си Джеймс Уайт поддържал едно последователно библейско разбиране и той изразява това по редица начини и чрез различни средства – това не била концепцията за Триединството. Това било библейското разбиране, че Бог е Източникът на всичко, Бог Отец е великият Източник на всичко и че Неговият Син получил всичко от Отец.
Както казах, добре е, че Духът на пророчеството потвърждава някои от нещата. Защото когато споделяте това с някои хора, те започват да твърдят:
„Знаеш ли, Той не беше прав по тази точка“ и т.н.
Но обърнете внимание какво се казва тук:
„Бог е Бащата на Христос; Христос е Синът на Бога. На Христос е дадено възвишено положение. Той е направен равен на Отец. Всички Божии съвети са отворени за Неговия Син” („Свидетелства към църквата”, том 8, стр. 268, пар. 3).
Няма тринитарист, който да може да се съгласи с това изявление.
Знаете ли, веднъж провеждахме среща и споделих това изявление. В стаята имаше един брат, който очевидно беше тринитарист. Тогава той видя това изявление и според мен то наистина го накарало внезапно да осъзнае. Той каза:
„Казвала ли е Елън Уайт това?“
Аз казах:
„Да, братко. Това е „Свидетелства“, том 8. На всички ни се казва да четем „Свидетелствата“.“
Той просто намери за много трудно да повярва, че Елън Уайт написала това.
Виждате ли, за някои от тези изявления не се говори, когато стане въпрос за Бога. Защо? Важността на някои изявления не е по-голяма от тази на други. Всичките са важни. И това е също толкова важно, колкото и всяко друго изявление. Тук се казва, че на Христос е дадено възвишено положение. Размислете върху това за известно време. Той е направен равен на Отец. Причината за това, разбира се, е много проста – казва се точно там: понеже Бог е Бащата на Христос и Христос е Синът на Бога. Намирам това повторение сякаш като загатващо, че Бог иска да схванем това. Много просто е. Той казва:
„Добре, слушайте: Бог е Бащата на Христос; Христос е Синът на Бога – да не би да се объркате.“
И именно въз основа на този факт на Христос е дадено възвишено положение. С други думи, Той притежава това положение по наследство, поради Своята синовност. Именно това Го прави равен на Бога и затова Синът е напълно посветен във всички Божии намерения.
Следва Джон Лъфбъроу, който възразява против представата за Триединството... Давам ви само няколко примера. Има някои материали на масата, в които можете да намерите повече подробности, но това е само примерна извадка, за да видите как тази истина беше запазена и особено в движението, издигнато от Бога за възстановяване на изгубените истини, които бяха почти заличени през времето в пустинята. Почти, но не напълно. Но сега Бог приготвя народ за последното развитие на земната история. Следователно, Той възстановява основоположните истини – по тази причина разглеждаме това в подробности. Тук той споменава някои възражения против Триединството и казва:
„1. То противоречи на здравия разум;
2. То противоречи на Писанието;
3. Произходът му е езически и митологичен.
1. Не е много съответстващо на [или съгласувано със] здравия разум да говорите за това, че трима са един и един е трима. Или както го изразяват някои, като наричат Бога „троичния Бог”, или „триединния Бог”. Ако Отец, Синът и Светият Дух са поотделно Бог, това биха били трима Богове, защото три събрани единици не правят едно, а три” (Дж. Н. Лъфбъроу, „Ривю енд Хералд”, 5 ноември, 1861 г.).
В това действително се състои проблемът. Той идентифицира много добър момент: ако всичките трима са Бог сами по себе си, тогава всъщност имате трима Богове. И имате много голям проблем, когато стане въпрос за Първата заповед. Виждате ли, като адвентисти ние сме склонни да мислим за Десетте заповеди като за Четвъртата заповед, в общ план. Знаете, съботата. Има още девет. И първата е поставена горе, на първо място. В нея се казва:
„Да нямаш други богове освен Мене“ [а не „Нас“].
Следователно, концепцията за три същества, всичките от които са Бог, е противоречие с Първата заповед, в която се говори само за един. Нека само погледнем това за минута. Това е разбирането (както прочетохме преди малко): че има Бог Отец, има Бог Син и има Бог Свети Дух. Това е обичайното разбиране днес. И както казахме, ако само съберете това, Бог, Бог и Бог означават...? Трима Богове. И това е начинът, по който се онагледява това. А това в действителност се дефинира... теологичният термин за него е „тритеизъм“. „Три“ означава числото три, а „теизъм“ означава „Бог“ - следователно „трима Богове“. Всеки един от тях е Бог. И те казват:
„Всичките трима съставляват този един триединен Бог.“
Или някои хора казват:
„Те съставляват едно Божество.“
Но както каза Лъфбъроу току-що, ако всичките трима са Бог, тогава имате...? Трима Богове, няма начин да го заобиколите. Бог плюс Бог плюс Бог е равно на...? Трима Богове. Ето защо е важно да се види, че илюстрациите, придавани от хората на концепцията за Бога, имат странно езически произход.
Има още едно изследване (мисля, че го има върху масата), „Боговете на Вавилон“. Някои от тези илюстрации, които употребяваме, за да опишем Бога, на Когото се покланяме, всъщност произлизат от езичеството. Не само илюстрацията, но всъщност и концепцията, съдържаща се в илюстрацията. Каквото и название да ѝ поставите, в действителност тя е все същата. Това е причината в Писанието никога да не намирате употребен този термин по отношение на „Бог Син“. Знаете, че го няма там. Библията всъщност говори за Сина на...? Бога. В Писанието не намерите и термина „Бог Свети Дух“. Всъщност намирате, че Библията говори за Духа на...? На Бога. Ето защо е много ясно, че не виждаме учение за трима Богове в Писанието. Интересно е, отново, че виждаме Сина на Бога, Духа на Бога – всичко е на Бога. Той е Източникът на всичко. Ето защо Писанието е последователно. Виждате ли какво казваме? Има само един Бог, Отец – великият Източник на всичко. И както казва Павел в 1 Коринтяни 8 гл., Той е Този, от Когото е...? Всичко. Дори Синът е Син на Бога. Дори Духът е Дух на Бога. Виждате ли, когато отхвърляме този факт ние всъщност нападаме положението на Отец. Ние отричаме, че Той е Източникът на всичко. Казваме, че има някои неща или някои личности, които не са Негови (а това е опасен аспект).
Какво да кажем за 1888 г.? Запознати сме с 1888 г. Това, разбира се, са Джоунс и Уагонър. Дали Джоунс и Уагонър имаха да кажат нещо за това? Със сигурност – има много доказателства за това. Ще погледнем само малка извадка. Ето какво има да каже Уагонър в книгата си „Христос и Неговата правда“ по отношение на Христос – той казва:
„Имало е момент, в който Христос е излязъл и дошъл от Бога, от лоното на Отец (Йоан 8:42; 1:18), но този момент бил толкова далеч в дните на вечността, че за ограниченото разбиране това практически е без начало” (Е. Дж. Уагонър, „Христос и Неговата правда”, стр. 19-24 - 1890 г.).
Така че той казва, че е вярно, че Христос излязъл и дошъл от Бога. Там той цитира Йоан 8:42, както и други пасажи – Йоан 1:18 – и другите библейски стихове, в които се говори за Христос като за Единородния. Следователно, той казва:
„Христос произлезе и излезе от Бога, Той беше роден от Бога, но това беше толкова назад в дните на вечността, че за нас това практически е без начало. Не можем да определим датата му.“
Но е важно да помним, че не можем да отречем факта само заради това, че не можем да определим датата му. Само защото е минало толкова време, не можем да кажем:
„Това никога не се е случило.“
Определено се е случило.
Следва интересно изявление, казано от него през 1890 г. Следователно, това е две години след 1888 г., когато била публикувана тази книга, и ето какво има да каже той:
„Ангелите са Божии синове, какъвто беше Адам... по сътворение, християните са Божии синове по осиновление (Римляни 8:14, 15), но Христос е Божият Син по рождение… и затова Христос е “отпечатък” на съществото на Отец” (Е. Дж. Уагонър, „Христос и Неговата правда”, стр. 12, 1890 г.).
Така че той прави разграничение. Споменава три категории: по сътворение, по осиновление, но Христос не спада към никоя от тези – Той всъщност е роден (или: Той е Син по рождение). И точно това Го прави отпечатък на съществото на Своя Отец. В крайна сметка Бог постанови този закон: че всичко, което виждаме около себе си на земята, се възпроизвежда според вида си. Не е ли така? Еволюцията би желала да ви накара да вярвате в друго, но Бог е постановил закон: всичко се възпроизвежда според вида си.
Доста интересно е, че пет години по-късно, през 1895 г., откриваме следното изявление от Духа на пророчеството – това е от Елън Уайт, и то удивително наподобява първото по своята последователност. Забележете какво се казва:
„„Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син” - не син по сътворение, каквито бяха ангелите, нито син по осиновление, какъвто е простеният грешник, а Син, роден като отпечатък на съществото на Отец...” (Е. Г. Уайт, “Знамения на времето”, 30 май 1895 г.).
Оцветил съм това, за да улесня проследяването му. Това е точно същата мисъл. Знаете ли, Елън Уайт беше запозната с онова, което имаше да каже Уагонър. И Елън Уайт беше съгласна с онова, което имаше да каже Уагонър, що се отнася до този въпрос. И според мен това е един много ясен аспект. Днес отриваме, че в църквата... Това е „Ривю енд Хералд“, а книгата е една от важните препратки, когато стане въпрос за Триединството. Някой чел ли е тази книга? Добре. Съжалявам за вас. Тя е трудна за четене и има много неочаквани обрати. Но както е да е. Трябваше да я прегледам малко и след известно време се отказах, но прочетох достатъчно, за да видя какво има да каже тя. Тази книга (и съм чувал някои от авторите да изнасят презентации и т.н.), тази книга в основни линии е в защита на Триединството. Затова тя трябва да измисля някакво обяснение на това защо всички тези пионери грешали и че Елън Уайт по някакъв начин се променила. Прочетохме някои много ясни изявления. Те излизат и казват това много ясно – ето какво се казва, те го наричат „смяна на парадигмата“... На 126 стр. от книгата се казва следното:
„Въпреки всичко, издаването на „Копнежът на вековете” на Елън Уайт през 1898 г. се превърна във вододелна линия за адвентното разбиране на...“? „...Триединството.”
„Вододелна линия“ - с други думи, „Копнежът на вековете“ е онова, което преобърнало всичко. Точно това се казва там. Не е ли така? И те казват: толкова удивителна и толкова поразителна е тази смяна, че се нарича „смяна на парадигмата“. Следователно, „смяна на парадигмата“ означава, че ако вървите в една посока да направите смяна на парадигмата представлява да се обърнете насам и сега да вървите в тази посока. Ясно е, нали? И те казват: повратната точка е тази книга, носеща заглавие „Копнежът на вековете“. Ясно е, нали? Само тълкувам онова, което казват. Следите ли? Това в основни линии е цялата предпоставка на тази книга. Тя се свежда до посочване на повратната точка и опит това да се защити. Интересно е, че в това признание ни се казва, че църквата действително вървяла първоначално в една посока. Въпросът е: дали това обръщане представлява напредък в истината или регресия към заблуда? На вас остава да решите. Така че аз само ще споделя доказателствата, а вие можете да решите. Но според мен някои от изявленията от Духа на пророчеството, които прочетохме, са много ясни: че истината трябва да бъде последователна.
И така, искам набързо да изследваме само две изявления от книгата „Копнежът на вековете“. Това е едно от най-популярните изявления – в него се казва:
„В Христос е животът, изначалният, незает от никого и не произтичащ от никого” („Копнежът на вековете“, стр. 530). Запознати ли сте с това изявление?
Някои го цитират в защита на Триединството. Не съм сигурен, че виждам връзката, но това е едно от най-основоположните изявления, употребявани от тази книга в защита на представата, че тази книга „променила света“, що се отнася до църквата, във връзка с тази тема. И ако погледнем това изявление в контекста му (затова казвам, че не успявам да видя връзката), ето какво се казва в неговия контекст – като се говори за Христос се казва:
„„Аз от Себе Си го давам” (Йоан 10:18), каза Той. В Него [в Христос] беше животът, изначалният, незает от никого, не произтичащ от никого.“
Но тогава в продължение се казва:
„Този живот не е вътрешно присъщ на човека. Той може да го притежава само чрез Христос. Той не може да го спечели; дава му се като безвъзмезден дар, ако той повярва в Христос като Свой личен Спасител” („Избрани вести”, книга 1, стр. 296, 297).
Само ще прекъсна за минута. Слава на Бога, ако разбираме какво означава това, що се отнася за практическото му приложение днес, настрана от това по кой въпрос... Хауърд тъкмо говореше за това – че ние притежаваме собствения Му живот. Същия живот, който имаше Той, можем да имаме и ние, ако вярваме. Но забележете, че тук в основни линии се казва, че този изначален, незает от никого, недобит от никого живот може да бъде...? Даден. Не е ли така? Точно това се казва там – този живот може да бъде...? Даден. И на самия Христос беше даден този изначален, незает от никого, не произтичащ от никого живот и Той го споделя с всички онези, които вярват. Слава на Бога! Това е добра новина!
Но това е моментът, който изглежда по странен начин се пропуска: че този живот може да бъде даден. И той действително беше даден на Христос. В същата книга се казва... И предстои да разгледаме тази книга, защото тя много ясно доказва истината по отношение на Бога. Ако всичко, което имахме, беше „Копнежът на вековете“, лесно бихте могли да проповядвате и показвате истината за Бога само от тази книга. Цял раздел разглежда това. Няма да се впускам във всичко това. Тук се казва:
„Христос получи всичко от Бога, но Той прие, за да даде” („Копнежът на вековете“, стр. 21).
Това е в началото на книгата – 1 гл., 21 стр.
„Христос получи всичко от Бога...“
Ето и един въпрос: това включва ли и живота? Дали Христос получи живот от Бога? Тринитаристът ще каже:
„Не. Христос притежава живот в Себе Си – изначален, незает от никого, не произтичащ от никого.“
Но ние тъкмо видяхме, че този живот може да бъде даван. Въпрос на факт е, че това изявление продължава и в него се казва:
„Така в небесните дворове в Неговата служба за всички сътворени същества чрез възлюбения Син животът от Отца се влива във...“? „...всички“ („Копнежът на вековете“, стр. 21).
Чий живот се влива във всички? Животът на Отец се влива чрез Сина. Какъв живот има Отец? Изначален, незает от никого, непроизтичащ от никого. Така че ако именно този живот се влива чрез Сина и Синът го притежава, нищо чудно, че г-жа Уайт казва, че „в Христос е животът, изначалният, незает от никого и не произтичащ от никого“ - това е животът на Отец. Въпрос на факт е, че вие можете да притежавате този живот. И когато вие притежавате този живот, това не ви прави безначални, нали? Защото това е представата. Хората казват:
„Христос има живот в Себе Си, следователно Той никога не е получил живот от никого, следователно Той нямал начало, в действителност никога не бил роден, не наследил живот от Отец.“
Това е внасяне на твърде голямо външно значение в това изявление и пренебрегване на неговия контекст. Това е гностицизъм; да, това е един начин на разглеждане, вярно е.
Ето още едно изявление от същата книга:
„Посвещението на първородните има своя произход в най-ранни времена. Бог бе обещал да даде Първородния на Небето, за да спаси грешника” („Копнежът на вековете“, стр. 51).
Кой е Първородният на Небето? Обещаният. Той е Първородният на...? Небето. Виждате ли, сега разбираме защо Бог беше дал тази заръка дори в патриархалната епоха – че първородният на всяко семейство притежаваше специална роля. Всяко едно беше символ на Първородния на...? Небето. Дори за Израил Бог казва:
„Първородният принадлежи на Мен.“
„Когато имате първородно дори от творенията, вие го откупвате. Идвате в храма и извършвате този ритуал, и донасяте в принос това, и онова, защото първородният принадлежи на Мен.“
Защо? Бог се опитва да научи Своя народ за това, че:
„Аз, небесният Бог, обещах да ви дам Своя Първороден, за да ви спася. Следователно, всяко първородно във вашите семейства притежава специален статут като напомняне за това, че Аз ви давам Своя Първороден.“
Не е ли красиво? Изглежда сме забравили това. Но то е написано там, в същата тази книга. Ето предупреждението от Духа на пророчеството, с което разполагаме (тази книга е пример за предупреждението, което ни отправя тя)... тя казва:
„Ще има такива, които, някога обединени с нас във вярата, ще търсят нови, странни учения, нещо причудливо и сензационно, което да представят на народа. Те ще внесат всякакви възможни заблуди и ще ги представят като идващи от г-жа Уайт, за да измамят души” („Избрани вести”, книга 1, стр. 41).
Както казах, тази книга е пример за това. Те казват:
„Г-жа Уайт е отговорна за тази промяна и тази промяна се съдържа в книгата „Копнежът на вековете“.“
Няма такова нещо. И каквото и изявление да съществува (не разглеждаме всяко едно изявление), то е в хармония с всичко останало, написано от нея. Не е толкова трудно за разбиране. Защото когато разберете естеството на прогресивната истина вие знаете, че тя не си противоречи. Не е като по-нататъшните откровения да са по-важни от по-раншните или като по-нататъшните откровения да изместват по-старите. Това е убеждение на някои други религиозни групи. Но както и да е.
Ето още няколко изявления (само ще премина набързо през тях), изговорени от г-жа Уайт, които очевидно не могат да бъдат тринитарни. Тези изявления не се разглеждат обикновено, когато стане въпрос за Триединството. Има едва броящи се на пръсти изявления, за които на хората им харесва да се държат и да засядат (ако знаете какво имам предвид). Един брат ми каза:
„Братко, знаеш ли, аз съм само там, където се намира „Евангелизъм“. Няма да помръдна оттам.“
Аз казах:
„Знаеш ли, г-жа Уайт каза по този въпрос повече от намиращото се в „Евангелизъм“.“
Той каза:
„Не.“
Те засядат. На тях им харесва да засядат там, защото им харесва онова, което се казва. На тях не им харесва какво се казва в някои от другите изявления. Затова аз ще цитирам изявленията, които не се харесват на хората, защото тя каза същото нещо. Тя написа и двете групи. Трябва да разглеждаме и двете, трябва да бъдем честни. Ето какво се казва в следния цитат:
„Христос, Словото, единородният Божи Син бе едно с вечния Баща - едно по естество, по характер и намерение, единственото същество в цялата вселена, напълно посветено в плановете и намеренията на Бога” („Великата борба”, стр. 493, пар. 1).
Просто. Няма никое друго същество в цялата вселена, което да е напълно посветено в Божиите планове, освен Христос. Така че ако кажете, че има друго същество, вие сте създали някого, който не съществува, като сте изопачили библейското разбиране за Духа, за да създадете някой друг. Ще разгледаме това в малко по-големи подробности утре.
Ето още един цитат:
„Единствено Отец и Синът трябва да бъдат въздигани” („Инструктор на младежта”, 7 юли 1898 г., пар. 2).
Това е голям проблем за Триединството, защото Триединството въздига... колко лица? Три. Тук се казва, че трябва да бъдат въздигани само Отец и Синът.
Ето още едно (това наистина ми харесва, а почти не го виждам):
„Единственото същество, което беше едно с Бога, живя закона в човешко естество, снижи се до скромния живот на обикновен работник и се трудеше на дърводелската пейка със Своя земен родител” („Знамения на времето”, 14 октомври 1897 г., пар. 3).
За кого става дума? Това е...? Христос. Той е единственото същество, което беше едно с Бога. Няма никой друг освен Христос, който да е едно с Бога. Знаете ли защо? Бог имаше само един...? Син, Той нямаше повече. Това Го прави единственото същество, което е едно с Бога.
Ето още един интересен аспект (почти приключихме, затова... да, почти сме свършили), що се отнася до различните положения в небето:
„Като говори за Сатана, нашият Господ казва: „Той не устоя в истината.” Някога той беше засеняващият херувим, славен по красота и святост. Той беше непосредствено след Христос по възвишеност и характер” („Ривю енд Хералд”, 22 октомври 1895 г., пар. 1).
Следователно, според това изявление кое беше третото по високопоставеност същество в небето? Създаденият ангел Луцифер – непосредствено след Христос по възвишеност и...? Характер. Той е творение, сътворено същество. И ако онагледим това, само за да могат хората да го видят в действителност, що се отнася до божествените същества има Отец, Той е великият Източник на всичко, има Неговия Единороден Син, напълно божествен, защото наследил всичко от Своя Отец, и тогава имате...? На следващо място е Луцифер.
Във връзка с такива изявления намирам за интересно, че обикновено тринитаристите не ги цитират, защото те са неопровержими. И съм виждал някои творчески опити в старанието да се обяснят някои от тези изявления, но това е твърде ясно за мен. Не е ли така? Третото по високопоставеност същество в небето, преди грехопадението, преди създаването на човека, беше творение, беше ангел. Това е от голямо значение.
Какво да кажем за времето след грехопадението? Ето какво се казва в „Копнежът на вековете“ (което е доста интересно):
„Това бе Гавриил – ангелът, втори по чин след Божия Син, дойде при Даниил с Божествената вест“ („Копнежът на вековете“, стр. 234).
Така че след грехопадението имаме същото нещо, само че различен ангел заема това положение, защото Луцифер падна в грях.
И така, какво правите с тези изявления?
Виждате ли, Бог утвърди църквата на основата на истината и запази истината. И това се намира в книгата, която се обвинява и за която се казва, че станала причина за „смяната на парадигмата“ на цялата църква. Не е ли така? Преди малко го прочетохме. В тази книга ви се казва, че третият пост, след Христос, се заема от ангел Гавриил. Това не звучи като смяна на парадигмата. Предстои да разгледаме това в малко по-голяма степен утре, що се отнася до ангел Гавриил.
Ето една заръка в Писанието и тази заръка поставих тук, защото е важна за всички нас и особено ако сме родители – във Второзаконие 6:7 се казва:
„И на тях да учиш...“
Това е Божия заръка:
„И на тях да учиш прилежно децата си и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.”
И като родител... Между другото, колко родители присъстват тук? Ако имате деца? Добре, повечето тук са родители. Това е една много сериозна заръка и висока отговорност. Ние трябва да учим прилежно децата си на Божиите неща – на това, което Бог ни е заръчал, което ние разбираме като истина. Ние трябва да ги учим прилежно. И няма да поискам от вас да вдигнете ръка, ако го правите. Моля се всички да правим това. Това се съпътства от предизвикателства, няма съмнение. Но онова, което искам да кажа, е следното: дали според вас Господният пророк се вслушвал в тази заръка? Дали според вас Елън Уайт се вслушвала в тази заръка? Според мен очевидният отговор е...? Да. На какво учела тя прилежно децата си, що се отнася до това кой е Бог и кой е Неговият Син, и до този въпрос? Защото хората казват:
„Елън Уайт се промени през по-късните си години“ и т.н.
Но (което е доста странно) тя никога не казала на някого за тази промяна. Само теолозите днес знаят за тази промяна. Никой в църквата по нейно време не знае за тази промяна. И за да установим в действителност дали тя се е променила или не, всичко, което трябва да направим, е да видим на какво учила тя децата си. Според мен това е един много прост и хубав въпрос. Ето го Джеймс Едсън Уайт, едно от децата на Елън Уайт – той казва следното:
„Следователно, ангелите са сътворени същества, които неизбежно са от по-долен ранг спрямо техния Създател. Христос е единственото същество, родено от Отец” (Дж. Е. Уайт, „Минало, настояще и бъдеще”, стр. 52 – 1909 г.).
През коя година? 1909 г. Това е след като „Копнежът на вековете“ беше...? Написана. Това научи той. Виждате ли, точно на това беше учен той като малко момче на богослуженията докато израстваше в дома на семейство Уайт. Точно това научи той за Бога.
Виждате ли, ако приписваме на Елън Уайт промяна, тогава тя е пропуснала да научи и уведоми децата си за тази промяна и ги е оставила да потънат в мрак. Можете да вярвате в това, ако желаете, но то наистина е странно за вярване. По-скоро бих повярвал, че тя не се променила, както самата тя каза, и че тя учила децата си. Доказателството е в разбирането на нейните деца. Ето още едно [същият човек – Джеймс Едсън]:
„Само едно същество във вселената освен Отец носи името на Бога, и това е Неговият Син, Исус Христос” (Дж. Е. Уайт, „Идещият Цар”, стр. 33).
Това е в съответствие с казаното от майка му – че Христос е единственото същество, което било едно с...? С Бога. Ето само едно потвърждение от Духа на пророчеството, за да видим това. Цитатът е интересен (отново рядък цитат), който не виждам да се цитира от тринитаристи. Ето какво се казва в него за войната в небето:
„Ангели бяха изгонени от небето поради това, че не желаеха да работят в хармония с Бога. Те паднаха от своето възвишено положение, защото желаеха да бъдат въздигнати. Те бяха започнали да въздигат себе си и забравиха, че красотата на техните личност и характер идваше от Господ Исус. Този факт [падналите] ангели желаеха да прикрият – че Христос беше единородният Син на Бога, и те започнаха да считат, че не трябва да се съветват с Христос” (Елън Уайт, „Този ден с Бога”, стр. 128).
Падналите ангели искаха да прикрият нещо. Това означава да го потулят, да го заличат, да го отстранят от пътя. Те искаха да прикрият факта... а не титлата, не ролята, не което и да е от тези неща по отношение на Христос. Това е факт – не е пророчество, не е само титла, която носи, не е роля, която изпълнява, а е факт. Това беше факт във войната в небето. То не беше нещо, което Той щеше да стане по-късно на земята, а вече беше факт в небето и ангелите го знаеха, и Сатана ги ръководеше в опита да прикрият този факт. Знаете ли какво? Той не е престанал да се опитва до ден днешен. И фактът, че Христос е Единородният Божий Син е малко известен сред народа, който Бог издигна, за да завърши делото на земята. Така че това е сатанинска доктрина, която се стреми да отрече и прикрие факта, че Христос е Роденият Божий Син. Точно това се казва. Не е ли така? Така че точно с това имаме работа тук, с един много сериозен аспект.
Ето го Уили Уайт, друг син на Елън Уайт. Това са единствените двама, които доживели до зряла възраст. Ето какво казва той:
„Изявленията и аргументите на някои от нашите служители в усилието им да докажат, че Светият Дух е отделно същество, каквито са Отец и Синът, вечният Син, са ме озадачавали, а понякога са ме и опечалявали. Един популярен учител каза: „Можем да Го считаме за Приятеля, който е тук долу и движи нещата” (Писмо на У. К. Уайт до Х. У. Кар, 30 април 1935 г.).
Това е интересно. Уили Уайт бил опечален и озадачен от опита на хора да докажат, че Светият Дух е отделно същество, също както Отец и...? Сина. Коя е годината? 1935. Дали това е след „Копнежът на вековете“? След него е. На какво учеше Елън Уайт сина си? Според мен доказателствата са много ясни. Знаете ли, някои от тези служители... днес те не са малцина. Мнозинството от служителите днес, що се отнася до този въпрос, се стремят да докажат, че Светият Дух е отделно лице, също както Христос и...? Отец. Това е доктрината за Триединството. Именно това правят хората, когато защитават доктрината за Триединството. Хората казват:
„Може би Уили Уайт допускал малка грешка. Може би това... Може би онова...“
Ето какво ни се казва [ще прочета само подчертаните части] – Елън Уайт каза... Ето какво каза Господ на Елън Уайт:
„...Господ ще положи върху него [върху Уили] дух на мъдрост и на здрав разум... и че той няма да бъде заблуден, защото ще разпознава водителството и напътствието на Светия Дух” („Избрани вести”, книга 1, стр. 54, 55).
Така че не можем просто да проявим небрежно незачитане към онова, което имаше да каже той. Лично за мен това е неопровержимо доказателство, що се отнася до истината за Бога.
Ето още един сатанински аспект на онова, което Сатана се опитва да направи с тези учения. Ще прочета само подчертаните части – казва се:
Сатана е отслабил църквите като
„се е постарал да скрие Исус от погледа им като...“? „...Утешителя” (“Ривю енд Хералд”, 26 август, 1890 г., пар. 10).
А точно в това вярват хората днес. Ако ги попитате кой е Утешителят, те казват, че това е Светият Дух. Кой е той?
„Ами това е едно същество... Тук е Отец и тук – Синът, но го има и този Бог Свети Дух. Той е Утешителят.“
Виждате ли, ето това се опитва да направи Сатана. Не Исус е нашият Утешител, според концепцията за Триединството, а е някой друг, наречен „Бог Свети Дух“. Няма значение кой е той, няма значение какъв библейски термин може му приписвате, ако това е някой, различен от Христос, вие сте се хванали на измамата на Сатана. Ако вашият утешител не е самият Исус Христос, това е сатанинска измама. Това се казва там, не го казвам аз. Важно е да помним това.
Опасно нещо е, когато започнем да приписваме на Духа на пророчеството неща, които Уайт не е казала. И накрая нека просто... Тя казва, че не сме се променили, нямаме време за това. Нека просто погледнем набързо следното: какво да кажем за положението в небето? Дали същата тази истина е последователна чак до небето? Ето какво се казва (наистина харесвам този цитат от „Детско водителство“) - там се казва:
„Годините ще преминават с радост. Над тая сцена утринните звезди ще пеят заедно и Божиите синове ще възклицават от радост, докато Бог и Христос се обединят във възвестяването: „Няма да има вече грях, нито смърт”” („Детско водителство”, стр. 568).
Не искате ли да бъдете там? Всички, които ще бъдат там, братя и сестри, ще чуят това със собствените си уши. И те ще чуят това възвестено от Отец и...? Сина, и никой друг. Защото на тази планина, на която ще застанем и ще се поклоним, е написано точно в този момент (то е представено писмено в небето):
„Отец и...“? „...Синът.“
Ето на кого се отдава поклонение. Така че Бог даде на Своя народ една стабилна основа на истината, що се отнася до това кой е Той. Той желаеше да знаем кой е Царят. Знаем това...
Само ще завърша изявлението, с което започнахме. Там се казва:
„След отминаването на времето през 1844 г. ние търсехме истината като скрито съкровище… Така беше дадена светлина, която ни помогна да разберем Писанието по отношение на Христос, Неговата мисия и Неговото свещеничество. Линия на истината, простираща се от онова време до времето, когато ще влезем в Божия град, ми беше представена ясно, и аз предадох на други заръката, която Господ ми беше дал” („Ривю енд Хералд”, 25 май 1905 г., пар. 24).
Следователно, тук ни се казва, че тази линия на истината от 1844 г. се простира чак до...? Града, и това е свързано с разбирането на това кой е Христос, Неговата мисия и Неговото...? Свещеничество. Видяхме някои от подробностите на начина, по който се разбираше това в църквата. С други думи, ако трябва да онагледим тази линия в нейния най-цялостен смисъл (това е последният ни слайд, така че до голяма степен сме завършили), тази линия, разбира се, започва с Библията. Първият писател на Библията е Мойсей, като тя беше потвърдена от Христос, от апостолите, от Павел и апостолската църква. Всички те поучаваха основоположната истина. Мойсей никога не преподаваше Триединство. Исус никога не преподаваше Триединство. Павел никога не правеше това, апостолската църква никога не го правеше. Няма да го намерите там. И както казах, там се намират материали, които се впускат в библейската основа на това. И тази последователна истина беше пренесена през целия ход на историята и открихме, че в църквата в пустинята отхвърляха римската концепция (която всъщност идва от Вавилон) за Триединството. И в последните си дни както Уилям Фой, така и Елън Уайт дадоха едно и също свидетелство, в хармония с всички останали.
Виждате ли, за да притежаваме истина, ние трябва да показваме, че тя е последователна сред всичките Божии откровения и сред верния Божий народ през вековете. И, разбира се, остатъкът в последните дни ще вярва в същото нещо. И в същото нещо се вярва всъщност в небето и точно това ще преживее и види в небето остатъкът. И именно това ще ни отведе в небето – тази последователна верига на истината (във всичките ѝ аспекти, а не само този конкретен въпрос).
И така, важно е да виждаме как историята застава като утвърдителен свидетел спрямо основата в Писанието. Невъзможно е концепцията за Триединството да притежава тази последователна линия. Налице е всякакво жонглиране в опит да се направи така, че то да пасне, както казахме.
Елън Уайт е обвинявана за осъществяването на промяна и всичко това. Но такава няма.
Виждате ли, братя и сестри, за да повярвате в Триединството от вас се изисква да се откажете от голямо количество от здравия разум, който Бог е вложил в главата ви.
За да повярвате в Триединството, трябва да повярвате, че едно не е равно на едно.
Трябва да повярвате, че три е равно на едно.
За да повярвате в Триединството, трябва да повярвате, че „Синът“ не означава „Синът“, че „Отец“ не означава в действителност „Отец“, че „роден“ не означава в действителност „роден“ и цял куп други противоречия, които противоречат на здравия ви разум.
Разбира се, когато стане твърде много, идва моментът, в който хората започват да казват:
„Ами, братко, това е тайна, защото няма смисъл за нас.“
Бог не е тайна. Тайнственият бог е богът на Рим.
И така, просто споделих малко от доказателствата. Надявам се, че сте разбрали това и сте го видели. Имаше доста четене, извинявам се, но само исках да проследим тази линия. И същността е просто следната: Бог е утвърдил Своя народ, остатъка (ние сме там, горе, последната точка преди небето, тук се намираме днес), Бог е дал на остатъка една стабилна основа на истината, що се отнася до познаването на това кой е Той. Искам да разберем това, защото то ще ни помогне да оценим и разберем какво означава да бъдем деца на...? Царя. Знаем кой е Царят. Нека коленичим заедно за молитва.
На Бога да бъде славата!
„Даром сте приели, даром давайте.“
Предоставя се разрешение за копиране и разпространение.
Revelation1412.org
“...[има] един Бог в Триединството и Триединството в единство, без да бъркаме лицата или разделяме субстанцията; защото лицето Отец е едно, лицето Син е друго, лицето Свети Дух – друго. Но Божеството на Отец, Сина и Светия Дух е едно, славата им е вечна, величието им – съвечно.”
Това е дефиниция на Триединството, за която, ако попитате когото и да е днес в която и да е църква, който вярва в Триединството, той ще ви каже:
„Това до голяма степен е точно описание на онова, в което вярвам по отношение на Бога.“
И няма значение дали човекът е в протестантска или непротестантска църква.
Но интересното е, че тази дефиниция всъщност идва от Атанасиевото верую. Тя е основоположното разбиране на римокатолическата система. Има нещо във връзка с това... Причината да покажа това първо е, че е важно да разберем каква е дефиницията, а също и хората, които поддържат тази дефиниция. Ето още една, обобщена форма на точно същата дефиниция – ето я:
„Триединство: има един Бог: Отец, Син и Свети Дух, единство на три съвечни Личности...“
Това е същото нещо. Ако попитаме хората и днес – колко хора ще се съгласят с това, всички онези, които вярват в Триединството, ще вдигнат ръка. Интересно е, че тази дефиниция всъщност идва от тази книга, носеща заглавие „27 основни учения“, която е адвентно издание. Така че мнозина от нас са запознати с това. И ако забелязвате, наистина няма голяма разлика между двете дефиниции. Рим всъщност признава това, защото това е мнението на един епископ и ето какво казва той:
„Адвентистите от седмия ден са съгласни с много католически доктрини, включително Триединството.“
Това е нещо... Ако не сте мислили за този аспект преди, това е нещо, което би трябвало да предизвика известно безпокойство. Как така Рим с неговата дефиниция за Бога и Църквата на адвентистите от седмия ден с нашата дефиниция за Бога сме едни и същи? Не винаги сме били еднакви. Затова днес ще изследваме малко от разликите, само за да можем да разберем как сме се озовали в това положение и дали в действителност съществува правилен път (различна представа). Разбира се, тази прилика се вижда и при илюстрациите – ето как Рим онагледява своята концепция за Триединството, това е от католическа книга. Цветната илюстрация пък е от книга на адвентистите от седмия ден. Не мисля, че е нужно да ви питам дали можете да видите някаква разлика, с изключение на цвета или може би дизайна. Това по същество е едно и също нещо, една и съща концепция, с която имаме работа.
И както казах, нещата не винаги са стояли така и точно затова сме увещани да направим нещо. Това е предупреждение, дадено ни в Духа на пророчеството:
„Ние нямаме от какво да се страхуваме за бъдещето, освен ако забавим начина, по който Господ ни е водил и Неговото учение в миналата ни история“ (Ежедневен бюлетин на Генералната конференция, 29 януари 1893 г., пар. 5).
Оттук идва заглавието на изследването -
„Неговото учение в миналата ни история“.
Какво беше Божието учение в миналата ни история? Разбира се, снимката е образ, който получаваме от книгата Откровение – жената, чистата жена, която има за корона тези дванадесет звезди, стояща на луната и облечена със слънцето. Разбира се, това е изображение на жената в Откровение... коя глава? Помни ли някой? Дванадесета глава, добре. Разбира се, това представлява истинската Божия църква, истинския Божий народ. Харесва ми да задавам много въпроси и очаквам отговори. Това ми показва, че хората мислят и са будни, така че само да ви уведомя какво ми харесва да правя. И, разбира се, това е образ на истинската Божия църква през всички векове. И в Откровение 12 гл. се говори за истинската Божия църква в момент, в който навлязла в период на неизвестност. Наричаме това време
„църквата в...“? „...пустинята.“
Интересното е, че църквата в пустинята в действителност е свързващото звено между апостолската църква, основана на Писанията, и начина, по който беше поставено началото на ранната църква, и Божия народ на остатъка в последните дни. Осъзнавате това, нали? Това е важно звено. Имаше една последователна верига на истината през цялото време. И, разбира се, колко повече трябва да бъде последователна тази верига на истината, освен когато стане въпрос за това кой е Богът, на Когото се отдава поклонение? Затова ще проведем кратко изследване и ще видим тази последователна връзка. Както казах, връзката от Библията вече е установена в други изследвания и предстои да започнем от църквата в пустинята – от този ранен период от християнската история, както се нарича той, и да видим какво можем да научим по отношение на този конкретен аспект. Тази книга, „Триумфиращата истина“, някой от присъстващите чел ли я е? Просто съм любопитен. Добре. Неколцина, не много. „Триумфиращата истина“ е книгата, разказваща историята на църквата в пустинята. Ето за какво се говори в следния цитат по този въпрос – там се казва:
„Изгарящият въпрос на десетилетията след Никейския събор беше как да се заявят връзките на Трите Лица на Божеството: Отец, Син и Свети Дух...“
„Тогава,“ се казва в продължение, „папската страна [след това] предприе да нарича онези, които не се съгласяваха с тези учения, „ариани“, докато те приеха за себе си названието „тринитаристи““ (Б. Г. Уилкинсън, „Триумфиращата истина“, стр. 85).
Това е исторически факт. Никейският събор през 325 г. сл. Хр. проведе тези съвещания и всичките църкви се събраха и едно от най-големите разисквания и дебати по онова време беше въпросът:
„Как ще дефинираме своето разбиране за Бога – Отец, Син и Дух?“
Затова католическата (или папската) страна дефинира Бога по начина, който прочетохме едва преди малко, и нарече това „тринитарно“. И всеки несъгласен с това и неподдържащ тяхната дефиниция те наричаха...? „Арианин.“ Престои да направим малко изследване на това, защото днес все още чувате този термин. От време на време чувам термина „арианин“. Просто искам да погледнем откъде произлиза той и защо се употребява. Но ето още едно изявление от същата книга – забележете какво се казва тук:
„В по-раншна глава беше отбелязано как папството заклеймявало като ариани онези, които не били съгласни с него в общ план и по-конкретно как то опозорявало като юдействащи онези, които били убедени, че „съботата“ от четвъртата заповед е седмият ден“ (Б. Г. Уилкинсън, „Триумфиращата истина“, стр. 318).
Интересен момент тук е следният: думата „арианин“ беше употребявана от Рим като заклеймяване. Точно това се казва. Не е ли така? И това е заклеймяване, прилагало се за всеки несъгласен с Рим. Това беше нещо като теологично очерняне – название с негативна конотация.
„О, това са ариани! Те не се съгласяват с Църквата-майка.“
И това нещо се разрасна по-конкретно по въпроса за Триединството, защото ученията на Арий се различаваха от онова, в което вярваше Рим. Ще погледнем и това след минута, но оттук произлиза терминът – той се отнася до действителна личност по онова време. В книгата Даниил имаме пророчество, което е познато на всички нас. Това е само бегъл преглед – с много неща сме запознати, но само за да направим няколко връзки. В Даниил 7:8 се говори за малкия рог, които излиза. Знаем кой е този рог, нали? Това е папската система. Там се казва... едно ясно описание на този рог е, че когато излязъл той,
„три от първите рогове се изкорениха“.
С други думи, този малък рог изкоренява три от...? Колко рогове имало първоначално? Десет? Когато излиза този малък рог, той изкоренява три от тези рогове. Разбира се, знаем и разгледаме различните племена, съставляващи Западна Европа по онова време и откриваме, че наистина имало три конкретни племена (или три рога), които били изкоренени, или изтребени. Те вече не съществуват. Това са херулите, вандалите и остготите. Ако погледнете историята и погледнете какъв бил общият знаменател между тези три племена, за да причини изкореняването им, ще откриете, че за тези племена се казва, че били...? Ариански. С други думи, те не били съгласни с Рим и по-конкретно по въпроса за...? Триединството; и те били наричани „ариански“.
Разбира се, главно Рим е този, който отстоява това название, и това название им се поставяло с цел да посочи, че те били...? Еретици и те, разбира се, си заслужавали полученото. Това бил начинът, по който Рим третирал онези, които не били съгласни и не приемали ученията на Църквата-майка – просто да ги заличи. Интересно е, че тези три племена били заличени напълно. Нямаме доклади за каквото и да е нещо по отношение на цивилизацията им, културата им, изкуството им, писанията им, литературата им – нямаме нищо. Онова, което имаме, е казваното от Рим за тях, с изключение на едва няколко оскъдни споменавания тук-там в историята. Но по-голямата част от информацията, която имаме за тях, е онова, което ни казват враговете им. Разбира се, в очите на неприятелите си те били...? Еретици. Важно е да помним това, защото то ни помага да разберем нещата.
Но нека продължим малко по-нататък и видим какво още ни се казва в тази книга за този конкретен аспект. По отношение на хората, наричани „ариани“, се казва следното:
„Съмнително е дали мнозина вярвали, че Христос е сътворено същество [това било разпространяваното обвинение]. В общ план онези евангелски групи, които се противопоставяли на папството и които били опозорявани като „ариани“, изповядвали както божествеността на Христос, така и това, че Той бил роден, а не сътворен, от Отец. Те се отвращавали от други крайни изводи и спекулации относно Божеството“ („Триумфиращата истина“, стр. 85).
Това е много показателна информация, нали? Те били обвинявани в това, че вярват, че Христос е...? Сътворен. Но дори историците са достатъчно честни, за да изкажат признанието, че наистина е съмнително, че те вярвали в това. Най-вероятно те вярвали всъщност, че Той бил...? Роден; и те изповядвали божествеността на...? Христос. Знаете ли, интересно е, че нищо не се е променило. Чувате същите обвинения до ден днешен. Не е ли така? Ако не сте съгласни с концепцията за Триединството, в умовете на някои хора веднага изниква представата, че вие не вярвате в божествеността на Христос и вярвате, че Христос е...? Сътворен. Рим беше този, който постави началото на този конкретен ред на мисли (или ред на обвинения). Ето какво се казва за Арий (и това също е интересен аспект) – казва се:
„Дали ученията на Арий били такива, като каквито ни били представяни обикновено, кой може да каже? Филипус Лимборх се съмнява, че самият Арий поддържал някога убеждението, че Христос бил сътворен вместо да бъде роден“ („Триумфиращата истина“, стр. 134).
Споделям с вас тази информация не в защита на онова, в което вярвал Арий или за да разберем в какво вярвал той, но това само ви дава представа, че не всичко, което чуваме от Рим по отношение на него, е точно. Рим обичал да заклеймява несъгласните с него и да отправя против тях лъжливи обвинения. И някои историци тук са достатъчно честни, за да признаят това. И така, виждаме, че в ранен етап от християнската история... от историята на християнската църква имало объркване, имало дебат, имало спор по отношение на това кой е Бог в действителност. И фактът е, че когато църквата отишла в пустинята и в продължение на 1260 години църквата била принудена от тази папска система да се оттегли в пустинята, откриваме, че църквата в пустинята запазила истината, установена от Бога в Словото. С други думи, те не били съгласни с Рим по отношение на това кой е Бог. Те не приемали представата на Рим за Бога като дефиниран посредством Триединство. И, както казах, в тази книга ни се дава доклад за историята на църквата в пустинята. В тази книга откривам и следното интересно изявление, което ни предоставя хубаво обобщение на всички тези църкви, за които се счита, че били в пустинята. Там се казва:
„Нищо чудно, че келтските, готическите, валденските, арменските църкви и голямата Източна църква, както и други групи, се различавали дълбоко от папството в неговите метафизични концепции за Триединството и в последствие в значимостта на Десетте заповеди“ („Триумфиращата истина“, стр. 87, 88).
Думата „метафизична концепция“ там означава просто „философска“. Следователно, представата на Рим за Бога беше философска концепция, наречена „Триединство“, за която откриваме, че всички тези различни групи вярващи не били съгласни с нея – не малко, но тук се казва „дълбоко“. Възможно е някои от тях да са ни малко неизвестни, но според мен сме добре запознати с валденсите. Не е ли така? Защото те са споменати в книгата „Великата борба“. Интересно е, че те не приемали учението на Рим за философското Триединство. И те поддържали това убеждение до времето, в което Бог докарал Реформация. Разбира се, през 1260-те години, до 1798 г., църквата се намирала в пустинята. И тогава се случили редица неща. Реформацията, разбира се, се състояла малко преди това, но Бог започнал да действа мощно не много след този времеви период.
И така, ние просто проследяваме набързо историята. Запознати сме с Милъровото движение – то се състояло тук, в Америка. И не само тук, но се простряло и до други части на света. Проповядването на 22-ри октомври 1844 г. било определящият елемент на Милъровото движение – близо към края на периода, близо до момента, в който почти беше настъпила тази конкретна дата. И, разбира се, в това движение Бог издигнал един много специален вестител. Знаете ли какво е (или било) името на вестителя? Добре, Елън Уайт. Обикновено тя е първата, за която се сещаме. Но преди Елън Уайт имало друг вестител, що се отнася до пророческата служба. Уилям Милър бил ученик на Библията, проповедник на Библията и Бог го употребил. Но Бог имал хора, с които общувал чрез видения и сънища направо от Него. Те били като Негови вестители. Елън Уайт, очевидно, била една от тях, но тя не била първата. Всъщност едва първият човек бил мъж на име...? Уилям Фой.
Разбира се, Уилям Фой днес е доста неизвестен. Мнозина не знаят за Уилям Фой. Той бил чернокож проповедник, баптистки проповедник, на когото Бог откри видения и сънища за неща, състояли се в небето. Въпрос на факт е, че той и Елън Уайт се срещнали и ето какво има да каже г-жа Уайт за него – тя казва:
„Тогава още веднъж, това беше Фой, който беше получил видения. Той имаше четири видения… Те бяха записани и издадени и е странно, че не мога да ги намеря в която и да е от книгите си. Но сме се пренасяли толкова много пъти. Той имаше четири” („Ръкописи”, том 17, стр. 95, пар. 4).
Следователно, според Господната служителка тук, тя ни казва, че този човек имал легитимни видения – не веднъж, а...? Четири видения. И те всъщност били записани и...? Издадени. Ето един въпрос: някой чел ли е виденията на Уилям Фой? Така си помислих. Аз също не ги бях чел докато не разглеждах някои неща, но Уилям Фой... това в общ план е представата, която имаме и разбираме като адвентисти: ние разбираме, че преди Елън Уайт имало други двама вестители и двамата отхвърлили службата, затова Бог се обърнал към Елън Уайт. Не е ли така? Това били Хейзън Фос, роднина на Елън Уайт, и Уилям Фой. Разбира се, знаете, че те не били верни и се наложило Бог да употреби Елън Уайт. Но това не е съвсем точно. Вярно е по отношение на Хейзън Фос, но Уилям Фой всъщност бил верен. Той получил видението, записал го, отпечатал го. Елън Уайт разполагала с екземпляр от него и те всъщност се срещнали. И начинът на срещата им бил много интересен, защото един ден Елън Уайт стояла и споделяла някои от показаните ѝ от Бога неща и изведнъж този човек в събранието започнал да скача нагоре-надолу и да казва:
„Точно това показа Господ на мен!“
И се оказало, че това е Уилям Фой. Разбира се, той получил тези четири видения и не получил повече. Елън Уайт, както казах, се срещнала с него и потвърдила това. И така, интересно е, че Уилям Фой имал да каже нещо, що се отнася до познаването на това кой е Бог. Бихте ли желали да чуете какво имал да каже той? Да, всички казват „да“. Добре, нека само погледнем набързо. Ето какво казал Уилям Фой, това е едно от издадените му видения – той го записал в книгата „Християнската опитност на Уилям Фой“, там се съдържат тези негови видения... Това всъщност е много интересно четиво и можете доста лесно да го намерите в Интернет. Но както и да е, нека видим какво казва тук. Това е видение, получено от него по отношение на небето. Ясно е, нали? Той отива на небето и ето какво вижда:
„Отдясно на планината се появи могъщ ангел с дреха като блестящо злато, краката му бяха като стълбове пламтящ огън, лицето му беше като светкавица и короната му осветяваше това безгранично място, и онези, които не бяха преминали през смърт, не можеха да гледат лицето му. Тогава видях от едната страна на планината букви като от чисто злато, които гласяха:
„ОТЕЦ И СИНЪТ.”
Точно под тези букви стоеше могъщият ангел, чиято корона осветяваше мястото, и цялото небесно множество се поклони в нозете му, наобиколило планината” („Християнската опитност на Уилям Фой“, стр. 12, 13).
Не е ли интересно? Той вижда богослужебна сцена и казва, че отстрани вижда планина и вижда ангел. Кой според вас е ангелът, описван от него тук? Това е Христос. Ясно е, нали? Божият Син. Той получава поклонение, следователно е водач, а не е сътворен ангел (знаете какво означава това), Той е Вестителят на завета. И тази планина е същата, на която Луцифер искал да постави своя престол. Той казва:
„...ще седна на планината на събранието в крайния север... ще бъда подобен на...“? „...Всевишния!“ (Исая 14:13, 14)
– да получава поклонение.
Следователно, това е планината, на която е разположен Божият престол и на която се отдава поклонение на Бога. И точно там, написано, в писмена форма, ни се казва на кого се отдава поклонение на тази планина. Какво се казва там?
„Отец и...“? „..Синът.“
Определено не на...? Триединство. Не е ли така? Намирам това за много интересно. Както и да е, това е само нещо странично. Разбира се, Елън Уайт е вестителят, с когото сме по-добре запознати, и през декември 1844 г. тя получила първото си видение за пътуванията на адвентното движение. Намирам за интересно, че Бог предоставил двама вестители и че тяхното свидетелство по отношение на това кой е Той е в унисон. Не един, а двама – за последните дни. И, както казах, възможно е някои от нас да не са твърде добре запознати с другия, но това е само примерна извадка.
Елън Уайт, преди да се присъедини към Милъровото движение и преди дори да стане адвентистка, била отгледана всъщност като...? Методистка. И като методистка, ето каква е методистката вяра, що се отнася до това кой е Бог. Ще прочета само подчертаните части, за да спестя време. Говори се за следното:
„В единството на това Божество има три личности с една субстанция, сила и вечност; Отец, Сина и Светия Дух“ (Първа статия на методистката религия, стр. 8).
Следователно, методистката вяра по отношение на Бога е идентична с тази на Рим и се основава на Атанасиевото верую – тя е концепцията на Триединството. И Елън Уайт била възпитана с това разбиране. На това била вероятно учена от родителите си. Баща ѝ бил стълб в Методистката църква по онова време. Така че е важно да помним това – че тя имала определено разбиране. Но когато станала адвентистка и когато Бог започнал да ѝ разкрива някои неща, тя изоставила това разбиране (както ще видим). Защото е интересно, че мнозина желаят да ни убедят да повярваме днес, че Елън Уайт всъщност преподавала концепцията за...? Триединството. Възможно е тя да не е непременно идентична с тази на Рим, може би ще кажат те, но тя преподавала Триединство. Важно е да помним, че това била средата ѝ, защото докато изследваме това твърдение ще видим, че в действителност то не се оказва обосновано. Но нека видим какво действително казва тя за прогресията на истината и за прогресивната истина. Защото аз чувам следното много често и съм сигурен че и вие го чувате – хората казват:
„Знаеш ли, Елън Уайт започнала да пише някои неща, но осъществила напредък и по-нататък, към края на живота си, имаме някои от тези изявления, според които тя се развила до тази концепция за Триединството [или за Триединнния Бог, или за каквото и да е название, с което на хората им харесва да говорят за него]“.
А това е просто една вариация на католическата концепция (до това се свежда в действителност). Дали нещата наистина стоят така? Дали това е естеството на прогресивната истина? По отношение на това ни се казва друго – че прогресивната истина в действителност е последователна. Забележете какво се казва:
„Не желая да пренебрегвам или пропускам и една брънка във веригата от доказателства, която беше образувана докато след отминаването на времето през 1844 г. … Доказателствата, дадени в ранната ни опитност, притежават същата сила, която притежаваха тогава. Истината е същата, каквато е била винаги, и нито карфица, нито стълб могат да бъдат поклатени от зданието на истината. Онова, което изследвахме от Словото през 1844, 1845 и 1846 г., остава истина във всяка подробност” („Ръкописи”, том 1., стр. 52 – 1906 г.).
Следователно, тук тя идентифицира определени години по отношение на това кога изследвали те тези основоположни, значими истини. И нито карфица, нито стълб от тях трябва да бъдат премахнати. Разбира се, когато споделяме това хората казват:
„Да, възможно е това да е вярно, но Божеството и това кой е Бог в действителност не бяха част от това изследване – това дойде по-нататък.“
Чували ли сте това?
Искам да видим какво има да каже тя. Дали това е нещо, което Бог открил по-нататък, дали адвентният народ не бил готов за това тогава или разполагаме с различна информация? По отношение на онова време всъщност ни се казва следното – тук се казва:
„Мнозина от нашия народ не осъзнават колко здраво е положена основата на нашата вяра. Моят съпруг, старейшина Джоузеф Бейтс, татко Пиърс, старейшина [Хайръм] Едсън и други, които бяха ревностни, благородни и верни, бяха сред онези, които след отминаването на времето през 1844 г. търсеха истината като скрито съкровище…”
Следователно, тук говорим за същия времеви период. Забележете какво търсеха те и какво се случваше – тя казва:
„Бях отвеждана във видение и ми беше давано ясно обяснение на пасажите, които изучавахме, със заръка как да се трудим и поучаваме ефикасно. Така беше дадена светлина, която ни помогна да разберем Писанието по отношение на Христос, Неговата мисия и Неговото свещеничество” („Избрани вести”, книга 1, стр. 206, 207 – 1904 г.).
Три неща. Искам само за минута да помислим върху това. Тук тя говори за основата на нашата вяра и казва, че част от основата на нашата вяра...:
„Когато изследвахме Библията и стигахме до момент в Писанието, в което имахме разногласие или не разбирахме, бях отвеждана във видение и беше давано ясно разбиране на стиха и на начина, по който трябва да преподаваме. И по този начин започнахме да разбираме правилно [три неща]: Христос, Неговата мисия и Неговото...?“ „...свещеничество.“
Следователно, пионерите на Адвентната църква разбираха правилното библейско учение за това кой е Христос. Виждате ли, това е необходимо, за да разберете Неговата мисия и Неговото...? Свещеничество. Не можете да оцените или разберете мисията и свещеничеството Му правилно, ако не разберете кой е Той в действителност. Виждате ли това? И това е наречено тук основоположна точка на вярата. А по-рано прочетохме, че тези основоположни точки, които били издирени от Словото през онези години, не могат да бъдат...? Поместени. Това само по себе си е аргумент, който би трябвало да разреши всеки спор по този въпрос, що се отнася до познаването на Сина и на Отец и всички останали свързани с това аспекти. Но просто е интересно да помним това докато се придвижваме напред. И хората, когато говорим за Божеството, казват:
„Знаете ли, Богът не е всъщност основоложна доктрина, не е стълб на вярата, не е едно от онези...“
Споменавате Бога и, както казах, хората казват:
„Това е нещо, развило се по-късно.“
Но е интересно, че откриваме от Духа на пророчеството, тя ни казва, че разбирането и познаването на това кой е Бог и Неговата персоналност всъщност е основоположна, гранична истина. Точно това ни се казва тук – обърнете внимание:
„Онези, които се стремят да премахнат старите гранични камъни, не се държат здраво; те не помнят какво са приели и чули. Онези, които се опитват да внесат теории, които биха премахнали стълбовете на нашата вяра по отношение на светилището или по отношение на персоналността на Бога или на Христос, работят като слепци” („Ръкописи”, номер 760, стр. 9, пар. 5 – 1905 г.).
Следователно, персоналността на Бога и на Христос е гранична истина, която е не по-малко важна от...? Светилището. Има смисъл в това. Какъв е смисълът да познавате и разбирате светилището, ако не знаете за кого се отнася светилището, кой свещенодейства в светилището и за какво се отнася всичко това? Сградата ли е по-важна или този, който е в сградата? Очевидно това е от голямо значение – кой е в сградата. Няма смисъл да познаваме светилището без да познаваме Христос, Неговата служба... И, разбира се, Неговата служба там включва Отец. И така, църквата разбираше правилно персоналността на Бога и на...? Христос.
Ето и няколко примера за това. Това, разбира се, е Джеймс Уайт. Ето какво имаше да каже той относно тези конкретни аспекти. Тук той казва:
„Тук можем да споменем Триединството, което премахва персоналността на Бога и на Неговия Син, Исус Христос” (Дж. С. Уайт, „Ривю енд Хералд”, 11 декември 1855 г.).
Това беше казано през 1855 г. Това беше резултат от тяхното съвместно изучаване. Следователно, църквата [а тук той говори от името на църквата, той е един от основателите ѝ], църквата разбираше, че концепцията за Триединството унищожава персоналността на Бога и на...? Христос. Надявам се, че ще видим по какъв начин става така. Някои хора казват:
„Това е малко крайно твърдение. Не знам дали Джеймс Уайт бил прав за това.“
И тези хора имат някои въпроси. Ето какво казва г-жа Уайт за съпруга си – тя казва:
„Бог е позволил скъпоценната светлина на истината да освети Неговото слово и озари ума на моя съпруг. Той може да отразява лъчите светлина от присъствието на Исус върху други чрез своето проповядване и писане” („Свидетелства към църквата”, том 3, стр. 502, пар. 2).
Това е доста висока препоръка. Не мислите ли така? Това не означава, че всичко, което казва той, е правилно, но когато стане въпрос за важни, основоположни библейски истини, Бог благославял ума му докато той писал и проповядвал – точно това ни се казва. Затова трябва да придаваме известна тежест на това – не бива да го приемаме твърде лековато. И отново, ето какво ни се казва тук:
„Онова, което изследвахме от Словото през 1844, 1845 и 1846 г., остава истина във всяка подробност” („Ръкописи”, том 1., стр. 52 – 1906 г.).
Подчертах 1846 г. с причина: защото през същата онази година – 1846 г. – имаме следното изявление от Джеймс Уайт. Същата година, за която говореше г-жа Уайт. Ето какво казва той:
„Начинът, по който онези, които придават духовно значение на нещата, са се отървали или отрекли от единствения Господ Бог и нашия Господ Исус Христос, е като първо са употребили старото, небиблейско тринитарно верую...“
Сега предстои той да ни обясни как Триединството унищожава персоналността на Бога и на Христос – той казва: ...че Христос...
„...че Исус Христос е вечният Бог, макар те да не разполагат дори с един пасаж, за да подкрепят това, докато ние разполагаме в изобилие с ясното свидетелство на Писанието, че Той е Синът на вечния Бог” (Дж. С. Уайт, The Day Star, 24 януари, 1846 г.).
Може би ще кажете:
„Какво означава това?“
Означава просто: че концепцията за Триединството не допуска Христос да бъде наистина Син. Тя поучава, че всичките трима (както прочетохме по-рано) са съравни, съвечни лица, които винаги са съществували и всичките трима съставляват един Бог. Правейки това, те всъщност отричат, че Христос е Синът. Представата поучава, че Христос е вечният Бог, Духът е вечният Бог и Отец е вечният Бог – че всичките трима са вечният Бог. Това всъщност унищожава персоналността на всеки от тях. Унищожава тази връзка между всеки от тях. Точно това казва Джеймс Уайт в основни линии.
Това учение, според г-жа Уайт, от 1846 г. чак до момента, в който тя написа това изявление през 1906 г., трябва да остане...? Непроменено. Това каза тя.
Това не е единственото изявление – ето още едно от Джон Матисън – още един от пионерите. Той казва:
„Христос е единственият буквален Син на Бога. „Единородният от Отца” (Йоан 1:14). Той е Бог понеже е Божият Син; а не поради възкресението Си” (Дж. Г. Матисън, „Ривю енд Хералд”, 12 октомври, 1869 г., стр. 123).
Интересно е, че когато те разбирали, че Писанията учат, че Христос е Божият Син, точно това Го правело божествен. Виждате ли какво казва там? Той е Бог, защото е...? Божият Син. С други думи, Неговата божественост се основава на...? Неговата синовност. С други думи, това е най-голямото свидетелство и доказателство за божествеността на Христос – това, че Той е Синът на божествения Отец (както беседвахме по-рано). Той получава живота на...? Бога, това е божественият живот. И не само живота – всичко, което представлява Бог, Христос притежава по наследство.
И така, важно е да бъде разбрано естеството на прогресивната истина. Прогресивната истина не противоречи на старата истина – именно това ни се казва:
„Нямаме съмнение, нито сме имали съмнение в продължение на години, че доктрините, които поддържаме днес, са настоящата истина и че се приближаваме към съда” („Свидетелства”, том 2, стр. 355, 1870 г.).
Това беше написано през 1870 година.
Интересно е, че две години по-нататък имаме изложение на ученията, написано от църквата. Тя каза:
„...доктрините, които поддържаме днес, са настоящата истина...“ -
каза това през 1872 г. и погледнахме кои основоположни доктрини съществували и особено във връзка с познаването на Христос и на персоналността на Бога и на Христос. И в това изложение на ученията на църквата през 1872 г. се казва следното:
„Следните предложения могат да бъдат приети като обобщение на главните отличителни черти на тяхната религиозна вяра [адвентната], върху които, доколкото е известно, има пълно единодушие сред цялото тяло...“
С други думи, всички сме съгласни за тези обобщителни точки.
Първа точка: „Че има един Бог – персонално, духовно Същество, Създател на всичко, всемогъщ, всезнаещ и вечен; безкраен в мъдрост, святост, справедливост, доброта, истина и милост; непроменим и присъстващ навсякъде чрез Своя представител, Светия Дух (Псалм 139:7).“
Интересно е, че Светият Дух е включен в точно същия член, в който се говори за...? Отец. Разбира се, тук се говори за Отец.
Във втория член се казва: „Че има един Господ, Исус Христос, Синът на вечния Отец...“ [Годишник, 1889 г.].
Третият член е свързан с Библията: това, че нашата основа на вярата е Свещеното писание, и т.н.
Интересно е, че те не разполагали с отделен член за Светия Дух. Знаете ли защо? Те не разбирали от Библията, че Светият Дух е същество както Отец и Сина. Духът бил просто присъствието на Отец и Сина. Точно това имат предвид те, когато казват, че той е Божият представител. Самият Бог присъства навсякъде чрез Своя...? Представител, Светия Дух. И псалмът, цитиран от тях там, е Давидовият псалм, в който се казва:
„Къде да отида от Духа Ти? Или къде да избягам от присъствието Ти?“ (Псалми 139:7).
Очевидно църквата не била основана върху тринитарното разбиране.
Ето още едно изявление от Джеймс Уайт (и много хора намират това изявление за трудносмилаемо) – там се казва:
„Отец беше по-голям от Сина по това, че беше първи. Синът беше равен с Отец по това, че беше получил всичко от Отец” (Дж. С. Уайт, “Ривю енд Хералд”, 4 януари 1881 г.).
Много хора казват, че това изявление просто не е вярно, не е точно. Но това беше разбирането на църквата. Това изявление беше направено през 1881 г. – това е годината, през която Джеймс Уайт починал. Той починал няколко месеца след това. Следователно, до самата година на смъртта си Джеймс Уайт поддържал едно последователно библейско разбиране и той изразява това по редица начини и чрез различни средства – това не била концепцията за Триединството. Това било библейското разбиране, че Бог е Източникът на всичко, Бог Отец е великият Източник на всичко и че Неговият Син получил всичко от Отец.
Както казах, добре е, че Духът на пророчеството потвърждава някои от нещата. Защото когато споделяте това с някои хора, те започват да твърдят:
„Знаеш ли, Той не беше прав по тази точка“ и т.н.
Но обърнете внимание какво се казва тук:
„Бог е Бащата на Христос; Христос е Синът на Бога. На Христос е дадено възвишено положение. Той е направен равен на Отец. Всички Божии съвети са отворени за Неговия Син” („Свидетелства към църквата”, том 8, стр. 268, пар. 3).
Няма тринитарист, който да може да се съгласи с това изявление.
Знаете ли, веднъж провеждахме среща и споделих това изявление. В стаята имаше един брат, който очевидно беше тринитарист. Тогава той видя това изявление и според мен то наистина го накарало внезапно да осъзнае. Той каза:
„Казвала ли е Елън Уайт това?“
Аз казах:
„Да, братко. Това е „Свидетелства“, том 8. На всички ни се казва да четем „Свидетелствата“.“
Той просто намери за много трудно да повярва, че Елън Уайт написала това.
Виждате ли, за някои от тези изявления не се говори, когато стане въпрос за Бога. Защо? Важността на някои изявления не е по-голяма от тази на други. Всичките са важни. И това е също толкова важно, колкото и всяко друго изявление. Тук се казва, че на Христос е дадено възвишено положение. Размислете върху това за известно време. Той е направен равен на Отец. Причината за това, разбира се, е много проста – казва се точно там: понеже Бог е Бащата на Христос и Христос е Синът на Бога. Намирам това повторение сякаш като загатващо, че Бог иска да схванем това. Много просто е. Той казва:
„Добре, слушайте: Бог е Бащата на Христос; Христос е Синът на Бога – да не би да се объркате.“
И именно въз основа на този факт на Христос е дадено възвишено положение. С други думи, Той притежава това положение по наследство, поради Своята синовност. Именно това Го прави равен на Бога и затова Синът е напълно посветен във всички Божии намерения.
Следва Джон Лъфбъроу, който възразява против представата за Триединството... Давам ви само няколко примера. Има някои материали на масата, в които можете да намерите повече подробности, но това е само примерна извадка, за да видите как тази истина беше запазена и особено в движението, издигнато от Бога за възстановяване на изгубените истини, които бяха почти заличени през времето в пустинята. Почти, но не напълно. Но сега Бог приготвя народ за последното развитие на земната история. Следователно, Той възстановява основоположните истини – по тази причина разглеждаме това в подробности. Тук той споменава някои възражения против Триединството и казва:
„1. То противоречи на здравия разум;
2. То противоречи на Писанието;
3. Произходът му е езически и митологичен.
1. Не е много съответстващо на [или съгласувано със] здравия разум да говорите за това, че трима са един и един е трима. Или както го изразяват някои, като наричат Бога „троичния Бог”, или „триединния Бог”. Ако Отец, Синът и Светият Дух са поотделно Бог, това биха били трима Богове, защото три събрани единици не правят едно, а три” (Дж. Н. Лъфбъроу, „Ривю енд Хералд”, 5 ноември, 1861 г.).
В това действително се състои проблемът. Той идентифицира много добър момент: ако всичките трима са Бог сами по себе си, тогава всъщност имате трима Богове. И имате много голям проблем, когато стане въпрос за Първата заповед. Виждате ли, като адвентисти ние сме склонни да мислим за Десетте заповеди като за Четвъртата заповед, в общ план. Знаете, съботата. Има още девет. И първата е поставена горе, на първо място. В нея се казва:
„Да нямаш други богове освен Мене“ [а не „Нас“].
Следователно, концепцията за три същества, всичките от които са Бог, е противоречие с Първата заповед, в която се говори само за един. Нека само погледнем това за минута. Това е разбирането (както прочетохме преди малко): че има Бог Отец, има Бог Син и има Бог Свети Дух. Това е обичайното разбиране днес. И както казахме, ако само съберете това, Бог, Бог и Бог означават...? Трима Богове. И това е начинът, по който се онагледява това. А това в действителност се дефинира... теологичният термин за него е „тритеизъм“. „Три“ означава числото три, а „теизъм“ означава „Бог“ - следователно „трима Богове“. Всеки един от тях е Бог. И те казват:
„Всичките трима съставляват този един триединен Бог.“
Или някои хора казват:
„Те съставляват едно Божество.“
Но както каза Лъфбъроу току-що, ако всичките трима са Бог, тогава имате...? Трима Богове, няма начин да го заобиколите. Бог плюс Бог плюс Бог е равно на...? Трима Богове. Ето защо е важно да се види, че илюстрациите, придавани от хората на концепцията за Бога, имат странно езически произход.
Има още едно изследване (мисля, че го има върху масата), „Боговете на Вавилон“. Някои от тези илюстрации, които употребяваме, за да опишем Бога, на Когото се покланяме, всъщност произлизат от езичеството. Не само илюстрацията, но всъщност и концепцията, съдържаща се в илюстрацията. Каквото и название да ѝ поставите, в действителност тя е все същата. Това е причината в Писанието никога да не намирате употребен този термин по отношение на „Бог Син“. Знаете, че го няма там. Библията всъщност говори за Сина на...? Бога. В Писанието не намерите и термина „Бог Свети Дух“. Всъщност намирате, че Библията говори за Духа на...? На Бога. Ето защо е много ясно, че не виждаме учение за трима Богове в Писанието. Интересно е, отново, че виждаме Сина на Бога, Духа на Бога – всичко е на Бога. Той е Източникът на всичко. Ето защо Писанието е последователно. Виждате ли какво казваме? Има само един Бог, Отец – великият Източник на всичко. И както казва Павел в 1 Коринтяни 8 гл., Той е Този, от Когото е...? Всичко. Дори Синът е Син на Бога. Дори Духът е Дух на Бога. Виждате ли, когато отхвърляме този факт ние всъщност нападаме положението на Отец. Ние отричаме, че Той е Източникът на всичко. Казваме, че има някои неща или някои личности, които не са Негови (а това е опасен аспект).
Какво да кажем за 1888 г.? Запознати сме с 1888 г. Това, разбира се, са Джоунс и Уагонър. Дали Джоунс и Уагонър имаха да кажат нещо за това? Със сигурност – има много доказателства за това. Ще погледнем само малка извадка. Ето какво има да каже Уагонър в книгата си „Христос и Неговата правда“ по отношение на Христос – той казва:
„Имало е момент, в който Христос е излязъл и дошъл от Бога, от лоното на Отец (Йоан 8:42; 1:18), но този момент бил толкова далеч в дните на вечността, че за ограниченото разбиране това практически е без начало” (Е. Дж. Уагонър, „Христос и Неговата правда”, стр. 19-24 - 1890 г.).
Така че той казва, че е вярно, че Христос излязъл и дошъл от Бога. Там той цитира Йоан 8:42, както и други пасажи – Йоан 1:18 – и другите библейски стихове, в които се говори за Христос като за Единородния. Следователно, той казва:
„Христос произлезе и излезе от Бога, Той беше роден от Бога, но това беше толкова назад в дните на вечността, че за нас това практически е без начало. Не можем да определим датата му.“
Но е важно да помним, че не можем да отречем факта само заради това, че не можем да определим датата му. Само защото е минало толкова време, не можем да кажем:
„Това никога не се е случило.“
Определено се е случило.
Следва интересно изявление, казано от него през 1890 г. Следователно, това е две години след 1888 г., когато била публикувана тази книга, и ето какво има да каже той:
„Ангелите са Божии синове, какъвто беше Адам... по сътворение, християните са Божии синове по осиновление (Римляни 8:14, 15), но Христос е Божият Син по рождение… и затова Христос е “отпечатък” на съществото на Отец” (Е. Дж. Уагонър, „Христос и Неговата правда”, стр. 12, 1890 г.).
Така че той прави разграничение. Споменава три категории: по сътворение, по осиновление, но Христос не спада към никоя от тези – Той всъщност е роден (или: Той е Син по рождение). И точно това Го прави отпечатък на съществото на Своя Отец. В крайна сметка Бог постанови този закон: че всичко, което виждаме около себе си на земята, се възпроизвежда според вида си. Не е ли така? Еволюцията би желала да ви накара да вярвате в друго, но Бог е постановил закон: всичко се възпроизвежда според вида си.
Доста интересно е, че пет години по-късно, през 1895 г., откриваме следното изявление от Духа на пророчеството – това е от Елън Уайт, и то удивително наподобява първото по своята последователност. Забележете какво се казва:
„„Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син” - не син по сътворение, каквито бяха ангелите, нито син по осиновление, какъвто е простеният грешник, а Син, роден като отпечатък на съществото на Отец...” (Е. Г. Уайт, “Знамения на времето”, 30 май 1895 г.).
Оцветил съм това, за да улесня проследяването му. Това е точно същата мисъл. Знаете ли, Елън Уайт беше запозната с онова, което имаше да каже Уагонър. И Елън Уайт беше съгласна с онова, което имаше да каже Уагонър, що се отнася до този въпрос. И според мен това е един много ясен аспект. Днес отриваме, че в църквата... Това е „Ривю енд Хералд“, а книгата е една от важните препратки, когато стане въпрос за Триединството. Някой чел ли е тази книга? Добре. Съжалявам за вас. Тя е трудна за четене и има много неочаквани обрати. Но както е да е. Трябваше да я прегледам малко и след известно време се отказах, но прочетох достатъчно, за да видя какво има да каже тя. Тази книга (и съм чувал някои от авторите да изнасят презентации и т.н.), тази книга в основни линии е в защита на Триединството. Затова тя трябва да измисля някакво обяснение на това защо всички тези пионери грешали и че Елън Уайт по някакъв начин се променила. Прочетохме някои много ясни изявления. Те излизат и казват това много ясно – ето какво се казва, те го наричат „смяна на парадигмата“... На 126 стр. от книгата се казва следното:
„Въпреки всичко, издаването на „Копнежът на вековете” на Елън Уайт през 1898 г. се превърна във вододелна линия за адвентното разбиране на...“? „...Триединството.”
„Вододелна линия“ - с други думи, „Копнежът на вековете“ е онова, което преобърнало всичко. Точно това се казва там. Не е ли така? И те казват: толкова удивителна и толкова поразителна е тази смяна, че се нарича „смяна на парадигмата“. Следователно, „смяна на парадигмата“ означава, че ако вървите в една посока да направите смяна на парадигмата представлява да се обърнете насам и сега да вървите в тази посока. Ясно е, нали? И те казват: повратната точка е тази книга, носеща заглавие „Копнежът на вековете“. Ясно е, нали? Само тълкувам онова, което казват. Следите ли? Това в основни линии е цялата предпоставка на тази книга. Тя се свежда до посочване на повратната точка и опит това да се защити. Интересно е, че в това признание ни се казва, че църквата действително вървяла първоначално в една посока. Въпросът е: дали това обръщане представлява напредък в истината или регресия към заблуда? На вас остава да решите. Така че аз само ще споделя доказателствата, а вие можете да решите. Но според мен някои от изявленията от Духа на пророчеството, които прочетохме, са много ясни: че истината трябва да бъде последователна.
И така, искам набързо да изследваме само две изявления от книгата „Копнежът на вековете“. Това е едно от най-популярните изявления – в него се казва:
„В Христос е животът, изначалният, незает от никого и не произтичащ от никого” („Копнежът на вековете“, стр. 530). Запознати ли сте с това изявление?
Някои го цитират в защита на Триединството. Не съм сигурен, че виждам връзката, но това е едно от най-основоположните изявления, употребявани от тази книга в защита на представата, че тази книга „променила света“, що се отнася до църквата, във връзка с тази тема. И ако погледнем това изявление в контекста му (затова казвам, че не успявам да видя връзката), ето какво се казва в неговия контекст – като се говори за Христос се казва:
„„Аз от Себе Си го давам” (Йоан 10:18), каза Той. В Него [в Христос] беше животът, изначалният, незает от никого, не произтичащ от никого.“
Но тогава в продължение се казва:
„Този живот не е вътрешно присъщ на човека. Той може да го притежава само чрез Христос. Той не може да го спечели; дава му се като безвъзмезден дар, ако той повярва в Христос като Свой личен Спасител” („Избрани вести”, книга 1, стр. 296, 297).
Само ще прекъсна за минута. Слава на Бога, ако разбираме какво означава това, що се отнася за практическото му приложение днес, настрана от това по кой въпрос... Хауърд тъкмо говореше за това – че ние притежаваме собствения Му живот. Същия живот, който имаше Той, можем да имаме и ние, ако вярваме. Но забележете, че тук в основни линии се казва, че този изначален, незает от никого, недобит от никого живот може да бъде...? Даден. Не е ли така? Точно това се казва там – този живот може да бъде...? Даден. И на самия Христос беше даден този изначален, незает от никого, не произтичащ от никого живот и Той го споделя с всички онези, които вярват. Слава на Бога! Това е добра новина!
Но това е моментът, който изглежда по странен начин се пропуска: че този живот може да бъде даден. И той действително беше даден на Христос. В същата книга се казва... И предстои да разгледаме тази книга, защото тя много ясно доказва истината по отношение на Бога. Ако всичко, което имахме, беше „Копнежът на вековете“, лесно бихте могли да проповядвате и показвате истината за Бога само от тази книга. Цял раздел разглежда това. Няма да се впускам във всичко това. Тук се казва:
„Христос получи всичко от Бога, но Той прие, за да даде” („Копнежът на вековете“, стр. 21).
Това е в началото на книгата – 1 гл., 21 стр.
„Христос получи всичко от Бога...“
Ето и един въпрос: това включва ли и живота? Дали Христос получи живот от Бога? Тринитаристът ще каже:
„Не. Христос притежава живот в Себе Си – изначален, незает от никого, не произтичащ от никого.“
Но ние тъкмо видяхме, че този живот може да бъде даван. Въпрос на факт е, че това изявление продължава и в него се казва:
„Така в небесните дворове в Неговата служба за всички сътворени същества чрез възлюбения Син животът от Отца се влива във...“? „...всички“ („Копнежът на вековете“, стр. 21).
Чий живот се влива във всички? Животът на Отец се влива чрез Сина. Какъв живот има Отец? Изначален, незает от никого, непроизтичащ от никого. Така че ако именно този живот се влива чрез Сина и Синът го притежава, нищо чудно, че г-жа Уайт казва, че „в Христос е животът, изначалният, незает от никого и не произтичащ от никого“ - това е животът на Отец. Въпрос на факт е, че вие можете да притежавате този живот. И когато вие притежавате този живот, това не ви прави безначални, нали? Защото това е представата. Хората казват:
„Христос има живот в Себе Си, следователно Той никога не е получил живот от никого, следователно Той нямал начало, в действителност никога не бил роден, не наследил живот от Отец.“
Това е внасяне на твърде голямо външно значение в това изявление и пренебрегване на неговия контекст. Това е гностицизъм; да, това е един начин на разглеждане, вярно е.
Ето още едно изявление от същата книга:
„Посвещението на първородните има своя произход в най-ранни времена. Бог бе обещал да даде Първородния на Небето, за да спаси грешника” („Копнежът на вековете“, стр. 51).
Кой е Първородният на Небето? Обещаният. Той е Първородният на...? Небето. Виждате ли, сега разбираме защо Бог беше дал тази заръка дори в патриархалната епоха – че първородният на всяко семейство притежаваше специална роля. Всяко едно беше символ на Първородния на...? Небето. Дори за Израил Бог казва:
„Първородният принадлежи на Мен.“
„Когато имате първородно дори от творенията, вие го откупвате. Идвате в храма и извършвате този ритуал, и донасяте в принос това, и онова, защото първородният принадлежи на Мен.“
Защо? Бог се опитва да научи Своя народ за това, че:
„Аз, небесният Бог, обещах да ви дам Своя Първороден, за да ви спася. Следователно, всяко първородно във вашите семейства притежава специален статут като напомняне за това, че Аз ви давам Своя Първороден.“
Не е ли красиво? Изглежда сме забравили това. Но то е написано там, в същата тази книга. Ето предупреждението от Духа на пророчеството, с което разполагаме (тази книга е пример за предупреждението, което ни отправя тя)... тя казва:
„Ще има такива, които, някога обединени с нас във вярата, ще търсят нови, странни учения, нещо причудливо и сензационно, което да представят на народа. Те ще внесат всякакви възможни заблуди и ще ги представят като идващи от г-жа Уайт, за да измамят души” („Избрани вести”, книга 1, стр. 41).
Както казах, тази книга е пример за това. Те казват:
„Г-жа Уайт е отговорна за тази промяна и тази промяна се съдържа в книгата „Копнежът на вековете“.“
Няма такова нещо. И каквото и изявление да съществува (не разглеждаме всяко едно изявление), то е в хармония с всичко останало, написано от нея. Не е толкова трудно за разбиране. Защото когато разберете естеството на прогресивната истина вие знаете, че тя не си противоречи. Не е като по-нататъшните откровения да са по-важни от по-раншните или като по-нататъшните откровения да изместват по-старите. Това е убеждение на някои други религиозни групи. Но както и да е.
Ето още няколко изявления (само ще премина набързо през тях), изговорени от г-жа Уайт, които очевидно не могат да бъдат тринитарни. Тези изявления не се разглеждат обикновено, когато стане въпрос за Триединството. Има едва броящи се на пръсти изявления, за които на хората им харесва да се държат и да засядат (ако знаете какво имам предвид). Един брат ми каза:
„Братко, знаеш ли, аз съм само там, където се намира „Евангелизъм“. Няма да помръдна оттам.“
Аз казах:
„Знаеш ли, г-жа Уайт каза по този въпрос повече от намиращото се в „Евангелизъм“.“
Той каза:
„Не.“
Те засядат. На тях им харесва да засядат там, защото им харесва онова, което се казва. На тях не им харесва какво се казва в някои от другите изявления. Затова аз ще цитирам изявленията, които не се харесват на хората, защото тя каза същото нещо. Тя написа и двете групи. Трябва да разглеждаме и двете, трябва да бъдем честни. Ето какво се казва в следния цитат:
„Христос, Словото, единородният Божи Син бе едно с вечния Баща - едно по естество, по характер и намерение, единственото същество в цялата вселена, напълно посветено в плановете и намеренията на Бога” („Великата борба”, стр. 493, пар. 1).
Просто. Няма никое друго същество в цялата вселена, което да е напълно посветено в Божиите планове, освен Христос. Така че ако кажете, че има друго същество, вие сте създали някого, който не съществува, като сте изопачили библейското разбиране за Духа, за да създадете някой друг. Ще разгледаме това в малко по-големи подробности утре.
Ето още един цитат:
„Единствено Отец и Синът трябва да бъдат въздигани” („Инструктор на младежта”, 7 юли 1898 г., пар. 2).
Това е голям проблем за Триединството, защото Триединството въздига... колко лица? Три. Тук се казва, че трябва да бъдат въздигани само Отец и Синът.
Ето още едно (това наистина ми харесва, а почти не го виждам):
„Единственото същество, което беше едно с Бога, живя закона в човешко естество, снижи се до скромния живот на обикновен работник и се трудеше на дърводелската пейка със Своя земен родител” („Знамения на времето”, 14 октомври 1897 г., пар. 3).
За кого става дума? Това е...? Христос. Той е единственото същество, което беше едно с Бога. Няма никой друг освен Христос, който да е едно с Бога. Знаете ли защо? Бог имаше само един...? Син, Той нямаше повече. Това Го прави единственото същество, което е едно с Бога.
Ето още един интересен аспект (почти приключихме, затова... да, почти сме свършили), що се отнася до различните положения в небето:
„Като говори за Сатана, нашият Господ казва: „Той не устоя в истината.” Някога той беше засеняващият херувим, славен по красота и святост. Той беше непосредствено след Христос по възвишеност и характер” („Ривю енд Хералд”, 22 октомври 1895 г., пар. 1).
Следователно, според това изявление кое беше третото по високопоставеност същество в небето? Създаденият ангел Луцифер – непосредствено след Христос по възвишеност и...? Характер. Той е творение, сътворено същество. И ако онагледим това, само за да могат хората да го видят в действителност, що се отнася до божествените същества има Отец, Той е великият Източник на всичко, има Неговия Единороден Син, напълно божествен, защото наследил всичко от Своя Отец, и тогава имате...? На следващо място е Луцифер.
Във връзка с такива изявления намирам за интересно, че обикновено тринитаристите не ги цитират, защото те са неопровержими. И съм виждал някои творчески опити в старанието да се обяснят някои от тези изявления, но това е твърде ясно за мен. Не е ли така? Третото по високопоставеност същество в небето, преди грехопадението, преди създаването на човека, беше творение, беше ангел. Това е от голямо значение.
Какво да кажем за времето след грехопадението? Ето какво се казва в „Копнежът на вековете“ (което е доста интересно):
„Това бе Гавриил – ангелът, втори по чин след Божия Син, дойде при Даниил с Божествената вест“ („Копнежът на вековете“, стр. 234).
Така че след грехопадението имаме същото нещо, само че различен ангел заема това положение, защото Луцифер падна в грях.
И така, какво правите с тези изявления?
Виждате ли, Бог утвърди църквата на основата на истината и запази истината. И това се намира в книгата, която се обвинява и за която се казва, че станала причина за „смяната на парадигмата“ на цялата църква. Не е ли така? Преди малко го прочетохме. В тази книга ви се казва, че третият пост, след Христос, се заема от ангел Гавриил. Това не звучи като смяна на парадигмата. Предстои да разгледаме това в малко по-голяма степен утре, що се отнася до ангел Гавриил.
Ето една заръка в Писанието и тази заръка поставих тук, защото е важна за всички нас и особено ако сме родители – във Второзаконие 6:7 се казва:
„И на тях да учиш...“
Това е Божия заръка:
„И на тях да учиш прилежно децата си и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.”
И като родител... Между другото, колко родители присъстват тук? Ако имате деца? Добре, повечето тук са родители. Това е една много сериозна заръка и висока отговорност. Ние трябва да учим прилежно децата си на Божиите неща – на това, което Бог ни е заръчал, което ние разбираме като истина. Ние трябва да ги учим прилежно. И няма да поискам от вас да вдигнете ръка, ако го правите. Моля се всички да правим това. Това се съпътства от предизвикателства, няма съмнение. Но онова, което искам да кажа, е следното: дали според вас Господният пророк се вслушвал в тази заръка? Дали според вас Елън Уайт се вслушвала в тази заръка? Според мен очевидният отговор е...? Да. На какво учела тя прилежно децата си, що се отнася до това кой е Бог и кой е Неговият Син, и до този въпрос? Защото хората казват:
„Елън Уайт се промени през по-късните си години“ и т.н.
Но (което е доста странно) тя никога не казала на някого за тази промяна. Само теолозите днес знаят за тази промяна. Никой в църквата по нейно време не знае за тази промяна. И за да установим в действителност дали тя се е променила или не, всичко, което трябва да направим, е да видим на какво учила тя децата си. Според мен това е един много прост и хубав въпрос. Ето го Джеймс Едсън Уайт, едно от децата на Елън Уайт – той казва следното:
„Следователно, ангелите са сътворени същества, които неизбежно са от по-долен ранг спрямо техния Създател. Христос е единственото същество, родено от Отец” (Дж. Е. Уайт, „Минало, настояще и бъдеще”, стр. 52 – 1909 г.).
През коя година? 1909 г. Това е след като „Копнежът на вековете“ беше...? Написана. Това научи той. Виждате ли, точно на това беше учен той като малко момче на богослуженията докато израстваше в дома на семейство Уайт. Точно това научи той за Бога.
Виждате ли, ако приписваме на Елън Уайт промяна, тогава тя е пропуснала да научи и уведоми децата си за тази промяна и ги е оставила да потънат в мрак. Можете да вярвате в това, ако желаете, но то наистина е странно за вярване. По-скоро бих повярвал, че тя не се променила, както самата тя каза, и че тя учила децата си. Доказателството е в разбирането на нейните деца. Ето още едно [същият човек – Джеймс Едсън]:
„Само едно същество във вселената освен Отец носи името на Бога, и това е Неговият Син, Исус Христос” (Дж. Е. Уайт, „Идещият Цар”, стр. 33).
Това е в съответствие с казаното от майка му – че Христос е единственото същество, което било едно с...? С Бога. Ето само едно потвърждение от Духа на пророчеството, за да видим това. Цитатът е интересен (отново рядък цитат), който не виждам да се цитира от тринитаристи. Ето какво се казва в него за войната в небето:
„Ангели бяха изгонени от небето поради това, че не желаеха да работят в хармония с Бога. Те паднаха от своето възвишено положение, защото желаеха да бъдат въздигнати. Те бяха започнали да въздигат себе си и забравиха, че красотата на техните личност и характер идваше от Господ Исус. Този факт [падналите] ангели желаеха да прикрият – че Христос беше единородният Син на Бога, и те започнаха да считат, че не трябва да се съветват с Христос” (Елън Уайт, „Този ден с Бога”, стр. 128).
Падналите ангели искаха да прикрият нещо. Това означава да го потулят, да го заличат, да го отстранят от пътя. Те искаха да прикрият факта... а не титлата, не ролята, не което и да е от тези неща по отношение на Христос. Това е факт – не е пророчество, не е само титла, която носи, не е роля, която изпълнява, а е факт. Това беше факт във войната в небето. То не беше нещо, което Той щеше да стане по-късно на земята, а вече беше факт в небето и ангелите го знаеха, и Сатана ги ръководеше в опита да прикрият този факт. Знаете ли какво? Той не е престанал да се опитва до ден днешен. И фактът, че Христос е Единородният Божий Син е малко известен сред народа, който Бог издигна, за да завърши делото на земята. Така че това е сатанинска доктрина, която се стреми да отрече и прикрие факта, че Христос е Роденият Божий Син. Точно това се казва. Не е ли така? Така че точно с това имаме работа тук, с един много сериозен аспект.
Ето го Уили Уайт, друг син на Елън Уайт. Това са единствените двама, които доживели до зряла възраст. Ето какво казва той:
„Изявленията и аргументите на някои от нашите служители в усилието им да докажат, че Светият Дух е отделно същество, каквито са Отец и Синът, вечният Син, са ме озадачавали, а понякога са ме и опечалявали. Един популярен учител каза: „Можем да Го считаме за Приятеля, който е тук долу и движи нещата” (Писмо на У. К. Уайт до Х. У. Кар, 30 април 1935 г.).
Това е интересно. Уили Уайт бил опечален и озадачен от опита на хора да докажат, че Светият Дух е отделно същество, също както Отец и...? Сина. Коя е годината? 1935. Дали това е след „Копнежът на вековете“? След него е. На какво учеше Елън Уайт сина си? Според мен доказателствата са много ясни. Знаете ли, някои от тези служители... днес те не са малцина. Мнозинството от служителите днес, що се отнася до този въпрос, се стремят да докажат, че Светият Дух е отделно лице, също както Христос и...? Отец. Това е доктрината за Триединството. Именно това правят хората, когато защитават доктрината за Триединството. Хората казват:
„Може би Уили Уайт допускал малка грешка. Може би това... Може би онова...“
Ето какво ни се казва [ще прочета само подчертаните части] – Елън Уайт каза... Ето какво каза Господ на Елън Уайт:
„...Господ ще положи върху него [върху Уили] дух на мъдрост и на здрав разум... и че той няма да бъде заблуден, защото ще разпознава водителството и напътствието на Светия Дух” („Избрани вести”, книга 1, стр. 54, 55).
Така че не можем просто да проявим небрежно незачитане към онова, което имаше да каже той. Лично за мен това е неопровержимо доказателство, що се отнася до истината за Бога.
Ето още един сатанински аспект на онова, което Сатана се опитва да направи с тези учения. Ще прочета само подчертаните части – казва се:
Сатана е отслабил църквите като
„се е постарал да скрие Исус от погледа им като...“? „...Утешителя” (“Ривю енд Хералд”, 26 август, 1890 г., пар. 10).
А точно в това вярват хората днес. Ако ги попитате кой е Утешителят, те казват, че това е Светият Дух. Кой е той?
„Ами това е едно същество... Тук е Отец и тук – Синът, но го има и този Бог Свети Дух. Той е Утешителят.“
Виждате ли, ето това се опитва да направи Сатана. Не Исус е нашият Утешител, според концепцията за Триединството, а е някой друг, наречен „Бог Свети Дух“. Няма значение кой е той, няма значение какъв библейски термин може му приписвате, ако това е някой, различен от Христос, вие сте се хванали на измамата на Сатана. Ако вашият утешител не е самият Исус Христос, това е сатанинска измама. Това се казва там, не го казвам аз. Важно е да помним това.
Опасно нещо е, когато започнем да приписваме на Духа на пророчеството неща, които Уайт не е казала. И накрая нека просто... Тя казва, че не сме се променили, нямаме време за това. Нека просто погледнем набързо следното: какво да кажем за положението в небето? Дали същата тази истина е последователна чак до небето? Ето какво се казва (наистина харесвам този цитат от „Детско водителство“) - там се казва:
„Годините ще преминават с радост. Над тая сцена утринните звезди ще пеят заедно и Божиите синове ще възклицават от радост, докато Бог и Христос се обединят във възвестяването: „Няма да има вече грях, нито смърт”” („Детско водителство”, стр. 568).
Не искате ли да бъдете там? Всички, които ще бъдат там, братя и сестри, ще чуят това със собствените си уши. И те ще чуят това възвестено от Отец и...? Сина, и никой друг. Защото на тази планина, на която ще застанем и ще се поклоним, е написано точно в този момент (то е представено писмено в небето):
„Отец и...“? „...Синът.“
Ето на кого се отдава поклонение. Така че Бог даде на Своя народ една стабилна основа на истината, що се отнася до това кой е Той. Той желаеше да знаем кой е Царят. Знаем това...
Само ще завърша изявлението, с което започнахме. Там се казва:
„След отминаването на времето през 1844 г. ние търсехме истината като скрито съкровище… Така беше дадена светлина, която ни помогна да разберем Писанието по отношение на Христос, Неговата мисия и Неговото свещеничество. Линия на истината, простираща се от онова време до времето, когато ще влезем в Божия град, ми беше представена ясно, и аз предадох на други заръката, която Господ ми беше дал” („Ривю енд Хералд”, 25 май 1905 г., пар. 24).
Следователно, тук ни се казва, че тази линия на истината от 1844 г. се простира чак до...? Града, и това е свързано с разбирането на това кой е Христос, Неговата мисия и Неговото...? Свещеничество. Видяхме някои от подробностите на начина, по който се разбираше това в църквата. С други думи, ако трябва да онагледим тази линия в нейния най-цялостен смисъл (това е последният ни слайд, така че до голяма степен сме завършили), тази линия, разбира се, започва с Библията. Първият писател на Библията е Мойсей, като тя беше потвърдена от Христос, от апостолите, от Павел и апостолската църква. Всички те поучаваха основоположната истина. Мойсей никога не преподаваше Триединство. Исус никога не преподаваше Триединство. Павел никога не правеше това, апостолската църква никога не го правеше. Няма да го намерите там. И както казах, там се намират материали, които се впускат в библейската основа на това. И тази последователна истина беше пренесена през целия ход на историята и открихме, че в църквата в пустинята отхвърляха римската концепция (която всъщност идва от Вавилон) за Триединството. И в последните си дни както Уилям Фой, така и Елън Уайт дадоха едно и също свидетелство, в хармония с всички останали.
Виждате ли, за да притежаваме истина, ние трябва да показваме, че тя е последователна сред всичките Божии откровения и сред верния Божий народ през вековете. И, разбира се, остатъкът в последните дни ще вярва в същото нещо. И в същото нещо се вярва всъщност в небето и точно това ще преживее и види в небето остатъкът. И именно това ще ни отведе в небето – тази последователна верига на истината (във всичките ѝ аспекти, а не само този конкретен въпрос).
И така, важно е да виждаме как историята застава като утвърдителен свидетел спрямо основата в Писанието. Невъзможно е концепцията за Триединството да притежава тази последователна линия. Налице е всякакво жонглиране в опит да се направи така, че то да пасне, както казахме.
Елън Уайт е обвинявана за осъществяването на промяна и всичко това. Но такава няма.
Виждате ли, братя и сестри, за да повярвате в Триединството от вас се изисква да се откажете от голямо количество от здравия разум, който Бог е вложил в главата ви.
За да повярвате в Триединството, трябва да повярвате, че едно не е равно на едно.
Трябва да повярвате, че три е равно на едно.
За да повярвате в Триединството, трябва да повярвате, че „Синът“ не означава „Синът“, че „Отец“ не означава в действителност „Отец“, че „роден“ не означава в действителност „роден“ и цял куп други противоречия, които противоречат на здравия ви разум.
Разбира се, когато стане твърде много, идва моментът, в който хората започват да казват:
„Ами, братко, това е тайна, защото няма смисъл за нас.“
Бог не е тайна. Тайнственият бог е богът на Рим.
И така, просто споделих малко от доказателствата. Надявам се, че сте разбрали това и сте го видели. Имаше доста четене, извинявам се, но само исках да проследим тази линия. И същността е просто следната: Бог е утвърдил Своя народ, остатъка (ние сме там, горе, последната точка преди небето, тук се намираме днес), Бог е дал на остатъка една стабилна основа на истината, що се отнася до познаването на това кой е Той. Искам да разберем това, защото то ще ни помогне да оценим и разберем какво означава да бъдем деца на...? Царя. Знаем кой е Царят. Нека коленичим заедно за молитва.
На Бога да бъде славата!
„Даром сте приели, даром давайте.“
Предоставя се разрешение за копиране и разпространение.
Revelation1412.org
Текстът на проповедта можете да изтеглите ОТТУК!
RSS Feed
