ПРЕДСЕДАТЕЛСТВОТО Артър Стеле, председател на Комитета за изследване на теологията на ръкополагането, обръщайки се на заседание на групата в Балтимор, Мериленд, на 23 юли, 2013 г. Снимка: Ансел Оливър adventistreview.org информира:
Президентът Уилсън и председателят на „TOSC”, Стийл,
молят също и за молитви за ръководството на Святия Дух
Тед Уилсън, президент на Църквата на адвентистите от седмия ден, призова църковните членове по света да четат усърдно това, което Библията казва за женското ръкополагане, и да се молят той и другите църковни водачи да следват смирено ръководството на Святия Дух по въпроса.
Църковните членове, които желаят да разберат какво поучава Библията относно женското ръкополагане, нямат причина да се тревожат откъде да започнат, казва Артър А. Стийл, който разгледа безпрецедентното двугодишно изследване върху женското ръкополагане, като председател на упълномощения от църквата Комитет за изучаване на теологията на ръкополагането.
Стийл, който отрази призива на Уилсън църковните членове да четат Библията и да се молят по въпроса, препоръча да бъдат прочетени трите кратки „плана за бъдещи действия” на изследването, които цитират библейски текстове и съоснователката на Адвентната църква, Елън Г. Уайт, в подкрепа на всяка от трите позиции за женското ръкополагане, които са се появили по време да проучването от комитета.
Резултатите от изучаването ще бъдат обсъдени през октомври на Годишния съвет, една главна бизнес среща на църковните лидери. Годишният съвет ще реши дали да помоли почти 2,600-те делегата от световната църква да отправят окончателен призив за женското ръкополагане в гласуване на сесията на Генералната конференция през следващия юли.
В интервю Уилсън подтикна всеки от 18-те милиона членове на църквата да чете с молитва материалите за изучаване, достъпни на уебсайта на църковния Офис за архиви, статистики и проучвания.
„Погледнете, за да видите как докладите и презентациите бяха основани на едно разбиране на ясен прочит на Писанието”, каза Уилсън в своя офис в центъра на Генералната конференция в Силвър Спринг, Мериленд.
„Духът на пророчеството ни казва, че трябва да приемаме Библията точно както се чете”, каза той. „И насърчавам всеки църковен член, и със сигурност всеки представител на Годишния съвет и онези, които ще бъдат делегати на сесията на Генералната конференция, да прегледат с молитва тези презентации и след това да помолят Святия Дух да им помогне да узнаят Божията воля.”
„Духът на пророчеството” се отнася до писанията на Уайт, която, сред твърденията си за това как да четем Библията, написа във „Великата борба” (стр. 598 в английското издание): „Езикът на Библията трябва да бъде обясняван според очевидното му значение, освен ако не е използван символ или образ.”
„Не притежаваме лукса на Урим и Тумим”, каза Уилсън в намек за камъните, които израилевият първосвещеник използваше в старозаветни времена, за да научи Божията воля. „Нито пък имаме жив пророк със себе си. Затова трябва да разчитаме на ръководството на Святия Дух в собственото си изучаване на Библията, докато преглеждаме явните учения на Писанието.”
Той каза, че ръководството на световната църква е посветено на един „много открит, безпристрастен и внимателен процес” по въпроса за женското ръкополагане.
Уилсън добави, че критичният въпрос, пред който се изправя църквата, не е дали жените би трябвало да бъдат ръкополагани, а дали църковните членове, които проявят несъгласие към окончателното решение за ръкополагането, каквото и да е то, биха били готови да оставят настрана своите различия и да се концентрират върху 151-годишната мисия на църквата: прогласяване на Откровение 14-та глава и Тройната ангелска вест, че Исус идва скоро.
Резултатите от изучаването ще бъдат обсъдени през октомври на Годишния съвет, една главна бизнес среща на църковните лидери. Годишният съвет ще реши дали да помоли почти 2,600-те делегата от световната църква да отправят окончателен призив за женското ръкополагане в гласуване на сесията на Генералната конференция през следващия юли.
В интервю Уилсън подтикна всеки от 18-те милиона членове на църквата да чете с молитва материалите за изучаване, достъпни на уебсайта на църковния Офис за архиви, статистики и проучвания.
„Погледнете, за да видите как докладите и презентациите бяха основани на едно разбиране на ясен прочит на Писанието”, каза Уилсън в своя офис в центъра на Генералната конференция в Силвър Спринг, Мериленд.
„Духът на пророчеството ни казва, че трябва да приемаме Библията точно както се чете”, каза той. „И насърчавам всеки църковен член, и със сигурност всеки представител на Годишния съвет и онези, които ще бъдат делегати на сесията на Генералната конференция, да прегледат с молитва тези презентации и след това да помолят Святия Дух да им помогне да узнаят Божията воля.”
„Духът на пророчеството” се отнася до писанията на Уайт, която, сред твърденията си за това как да четем Библията, написа във „Великата борба” (стр. 598 в английското издание): „Езикът на Библията трябва да бъде обясняван според очевидното му значение, освен ако не е използван символ или образ.”
„Не притежаваме лукса на Урим и Тумим”, каза Уилсън в намек за камъните, които израилевият първосвещеник използваше в старозаветни времена, за да научи Божията воля. „Нито пък имаме жив пророк със себе си. Затова трябва да разчитаме на ръководството на Святия Дух в собственото си изучаване на Библията, докато преглеждаме явните учения на Писанието.”
Той каза, че ръководството на световната църква е посветено на един „много открит, безпристрастен и внимателен процес” по въпроса за женското ръкополагане.
Уилсън добави, че критичният въпрос, пред който се изправя църквата, не е дали жените би трябвало да бъдат ръкополагани, а дали църковните членове, които проявят несъгласие към окончателното решение за ръкополагането, каквото и да е то, биха били готови да оставят настрана своите различия и да се концентрират върху 151-годишната мисия на църквата: прогласяване на Откровение 14-та глава и Тройната ангелска вест, че Исус идва скоро.
Снимка: Adventist News Първа среща: Членовете на Комитета за изследване на теологията на ръкополагането, слушат подготвените документи върху различни аспекти на ръкополагането на първото си заседание през януари 2013 година.
Три възгледа за женското ръкополагане
В усилие да се разбере по-добре учението на Библията за ръкополагането, църквата основа Комитет за изучаване на теологията на ръкополагането – група от 106-ма членове, която обикновено е наричана от църковните лидери „TOSC”. Той не беше организиран като пропорционално представителен за световната църква, а просто за да проведе двугодишното изследване. Спедиални комитети за библейско изучаване във всяка от 13-те световни дивизии на църквата допринесоха за процеса на изучаване и бяха представени в „TOSC”.
Главната цел на „TOSC”, който приключи работата си през юни, беше да определи дали би могъл да намери съгласие относно женското ръкополагане, което той не успя да направи. Членовете се разделиха на три лагера, познати като Позиция № 1, 2 и 3.
Позиция №1 подчертава библейските квалификации (характеристики) за ръкополагане, каквито откриваме в 1 Тимотей 3 гл. и Тит 1 гл., и факта, че никога в Библията жени не са ръкополагани за свещеници, апостоли или старейшини. Затова, заявява тази позиция, Адвентната църква няма библейско основание да ръкополага жени.
Позиция №2 подчертава лидерските роли в Стария и Новия Завет на жени като Девора, Олда и Юния и библейски пасажи в Битие 1 и 2 гл. и Галатяни 3:28-28, които поставят ударение върху това, че всички хора са равни в Божиите очи. Затова, според тази позиция, библейският принцип на равенство изисква Адвентната църква да ръкополага жени на позиции на църковно лидерство навсякъде, където това е възможно.
Позиция №3 подкрепя позиция №1 в признаването на библейски модел за мъжко лидерство в Израил и ранната християнска църква. Но тя също подчертава и това, че Бог е правил изключения, каквото е отстъпването пред желанието на Израил да има цар. Позицията гласи, че женското ръкополагане е въпрос на църковна политика, а не морален императив и затова Адвентната църква трябва да позволи на всяка област да реши дали да ръкополага жени или не.
Уилсън подкани църковните членове на изследват всичките три позиции, които са представени в окончателния доклад на „TOSC”.
„Уверете се, че сте погледнали всички представяния и че сте разбрали как Бог ви говори от Словото и всекидневното ви ходене с Него”, каза той.
Въпреки че „TOSC” не достигна консенсус относно женското ръкополагане, членовете му наистина одобриха едно твърдение на съгласие върху теологията на ръкополагането и потвърдиха в отделно твърдение, че остават „посветени на вестта и мисията на Адвентната църква, както са изразени чрез 28-те основни учения”.
Уилсън каза, че се надява всички църковни членове да изразят подобна готовност.
„Ако не бъдем внимателни, дяволът ще ни отклони в спор, който ще създаде отдалечаване от това, което Бог възнамерява Неговата църква на остатъка от последното време да постигне, а то е да провъзгласи Тройната ангелска вест и с радост да споделя за скорошното идване на Христос”, каза той. „По-големият въпрос е как ще се свържем с настоящата мисия на църквата.”
В усилие да се разбере по-добре учението на Библията за ръкополагането, църквата основа Комитет за изучаване на теологията на ръкополагането – група от 106-ма членове, която обикновено е наричана от църковните лидери „TOSC”. Той не беше организиран като пропорционално представителен за световната църква, а просто за да проведе двугодишното изследване. Спедиални комитети за библейско изучаване във всяка от 13-те световни дивизии на църквата допринесоха за процеса на изучаване и бяха представени в „TOSC”.
Главната цел на „TOSC”, който приключи работата си през юни, беше да определи дали би могъл да намери съгласие относно женското ръкополагане, което той не успя да направи. Членовете се разделиха на три лагера, познати като Позиция № 1, 2 и 3.
Позиция №1 подчертава библейските квалификации (характеристики) за ръкополагане, каквито откриваме в 1 Тимотей 3 гл. и Тит 1 гл., и факта, че никога в Библията жени не са ръкополагани за свещеници, апостоли или старейшини. Затова, заявява тази позиция, Адвентната църква няма библейско основание да ръкополага жени.
Позиция №2 подчертава лидерските роли в Стария и Новия Завет на жени като Девора, Олда и Юния и библейски пасажи в Битие 1 и 2 гл. и Галатяни 3:28-28, които поставят ударение върху това, че всички хора са равни в Божиите очи. Затова, според тази позиция, библейският принцип на равенство изисква Адвентната църква да ръкополага жени на позиции на църковно лидерство навсякъде, където това е възможно.
Позиция №3 подкрепя позиция №1 в признаването на библейски модел за мъжко лидерство в Израил и ранната християнска църква. Но тя също подчертава и това, че Бог е правил изключения, каквото е отстъпването пред желанието на Израил да има цар. Позицията гласи, че женското ръкополагане е въпрос на църковна политика, а не морален императив и затова Адвентната църква трябва да позволи на всяка област да реши дали да ръкополага жени или не.
Уилсън подкани църковните членове на изследват всичките три позиции, които са представени в окончателния доклад на „TOSC”.
„Уверете се, че сте погледнали всички представяния и че сте разбрали как Бог ви говори от Словото и всекидневното ви ходене с Него”, каза той.
Въпреки че „TOSC” не достигна консенсус относно женското ръкополагане, членовете му наистина одобриха едно твърдение на съгласие върху теологията на ръкополагането и потвърдиха в отделно твърдение, че остават „посветени на вестта и мисията на Адвентната църква, както са изразени чрез 28-те основни учения”.
Уилсън каза, че се надява всички църковни членове да изразят подобна готовност.
„Ако не бъдем внимателни, дяволът ще ни отклони в спор, който ще създаде отдалечаване от това, което Бог възнамерява Неговата църква на остатъка от последното време да постигне, а то е да провъзгласи Тройната ангелска вест и с радост да споделя за скорошното идване на Христос”, каза той. „По-големият въпрос е как ще се свържем с настоящата мисия на църквата.”
Снимка: Adventist News Комитетът: Комитетът за изследване на теологията на ръкополагането, съставен от 106 члена, не е организиран, за да бъде пропорционално представителство на световната църква, а просто за да извърши изследване за две години. Препоръки за това какво би трябвало църковните членове да прочетат
Стийл, председател на „TOSC” и директор на църковния Институт за библейски изследвания, каза, че ако църковните членове не погледнат нищо друго, те би трябвало да прочетат кратките „планове за бъдещи действия” на комитета.
„Ако хората искат много кратко представяне, могат да се обърнат към ‘плановете за бъдещи действия’ ”, каза той в интервю. „Тогава, когато се заинтересуват, могат да се обърнат към ‘Резюмета на позициите’ ”.
По-дългите резюмета са част от окончателния доклад, съдържащ 127 страници, който включва също и одобреното от „TOSC” определение на теологията на ръкополагането, поместено на една страница, историята на „TOSC” и списък от множеството учебни документи, използвани за изучаването.
Изучаването беше започнато по искане на делегат при последната сесия на Генералната конференция през 2010 год. и необходимостта му е била подчертана от увеличаващ се хор от гласове на някои регионални църковни лидери за женското ръкополагане. Усложнявайки нещата, три от 124-те съюза на църквата – два в Съединените щати и един в Германия – упълномощиха женско ръкополагане през 2012 год., въпреки призив от администрацията на църквата да изчакат резултатите от проучването и възможното гласуване на сесията на Генералната конференция през следващата година. Световната църква не признава решенията на трите съюза.
Стийл призова църковните членове да не се оставят да бъдат повлияни от гледните точки на други хора относно женското ръкополагане, а да достигнат до собствени заключения чрез изучаване на Библията с молитва.
„Тези твърдения на позициите наистина биха могли да помогнат, защото всички от ключовите пасажи тук се интерпретират от различни страни”, каза той, докато държеше в ръката си копие от доклада на „TOSC”.
Стийл каза, че църковните членове биха могли да окажат влияние на обсъждането на женското ръкополагане по няколко начина, включително чрез разговори с делегатите, които ще ги представляват на следващата сесия на Генералната конференция, която ще бъде проведена в Сан Антонио, Тексас.
Уилсън каза по същия начин, че църковните членове биха могли да споделят убежденията си със своите пастори и президенти на конференциите, но помоли всички разговори или писма да бъдат уважителни и христоподобни.
„Но най-важно”, каза той, „желаем молитвите ви за това да се смирим като лидери и да послушаме прекия глас на Святия Дух в Неговата намеса и Божията воля, както е разкрита в Писанията.”
Стийл се съгласи, като каза: „Мисля, че по-значимия начин за участие би бил, ако всеки църковен член се моли. Молете се за процеса и за сесията, така че да не възтържествува човешката мъдрост, а Божията воля”.
Стийл, председател на „TOSC” и директор на църковния Институт за библейски изследвания, каза, че ако църковните членове не погледнат нищо друго, те би трябвало да прочетат кратките „планове за бъдещи действия” на комитета.
„Ако хората искат много кратко представяне, могат да се обърнат към ‘плановете за бъдещи действия’ ”, каза той в интервю. „Тогава, когато се заинтересуват, могат да се обърнат към ‘Резюмета на позициите’ ”.
По-дългите резюмета са част от окончателния доклад, съдържащ 127 страници, който включва също и одобреното от „TOSC” определение на теологията на ръкополагането, поместено на една страница, историята на „TOSC” и списък от множеството учебни документи, използвани за изучаването.
Изучаването беше започнато по искане на делегат при последната сесия на Генералната конференция през 2010 год. и необходимостта му е била подчертана от увеличаващ се хор от гласове на някои регионални църковни лидери за женското ръкополагане. Усложнявайки нещата, три от 124-те съюза на църквата – два в Съединените щати и един в Германия – упълномощиха женско ръкополагане през 2012 год., въпреки призив от администрацията на църквата да изчакат резултатите от проучването и възможното гласуване на сесията на Генералната конференция през следващата година. Световната църква не признава решенията на трите съюза.
Стийл призова църковните членове да не се оставят да бъдат повлияни от гледните точки на други хора относно женското ръкополагане, а да достигнат до собствени заключения чрез изучаване на Библията с молитва.
„Тези твърдения на позициите наистина биха могли да помогнат, защото всички от ключовите пасажи тук се интерпретират от различни страни”, каза той, докато държеше в ръката си копие от доклада на „TOSC”.
Стийл каза, че църковните членове биха могли да окажат влияние на обсъждането на женското ръкополагане по няколко начина, включително чрез разговори с делегатите, които ще ги представляват на следващата сесия на Генералната конференция, която ще бъде проведена в Сан Антонио, Тексас.
Уилсън каза по същия начин, че църковните членове биха могли да споделят убежденията си със своите пастори и президенти на конференциите, но помоли всички разговори или писма да бъдат уважителни и христоподобни.
„Но най-важно”, каза той, „желаем молитвите ви за това да се смирим като лидери и да послушаме прекия глас на Святия Дух в Неговата намеса и Божията воля, както е разкрита в Писанията.”
Стийл се съгласи, като каза: „Мисля, че по-значимия начин за участие би бил, ако всеки църковен член се моли. Молете се за процеса и за сесията, така че да не възтържествува човешката мъдрост, а Божията воля”.
Коментар на Последните дни
Това, което се случва напоследък, е повече от тревожно. Трудно е за възприемане, но не изглежда странно като начин за разбиване на църквата. В богослуженията се допусна светска музика, леко отношение към съботата, небрежно отношение към присъствието на Светия Дух, празнуване рождени дни и светски празници, носене мъжки дрехи от жените или пък отворени деколтета и къси рокли. А се чуват дори твърдения, че ще грешим до Второто пришествие, че летвата била много висока, затова трябва да я свалим.
Неведнъж са ми казвали, че пиша неща, които излагат църквата. Бих запитал всеки, който твърди нещо подобно: Стават ли тези неща? Не само стават, но по-лошото е, че вместо да се замислим и да признаем, че постоянно оскърбяваме Бога и имаме нужда от покаяние, си вирим носовете, правейки се на многознайковци!
За това какво е състоянието ни, говори и настоящият материал.
Църквата е извикана в съществуване за да подготви света за Второто пришествие. Тя трябва да се води само и единствено от Божието слово и Духа на пророчеството. Предупредени сме, че ще има големи измами и не случайно Елън Уайт пише, че трепери от последното отстъпление, наречено от нея Омега. С всички сили сме се запътили да докажем, че е била права. Какво, ако не компромис (или отстъпление - както предпочитате!), означават някои цитати от горния материал, като:
Уилсън добави, че критичният въпрос, пред който се изправя църквата, не е дали жените би трябвало да бъдат ръкополагани, а дали църковните членове, които проявят несъгласие към окончателното решение за ръкополагането, каквото и да е то, биха били готови да оставят настрана своите различия и да се концентрират върху 151-годишната мисия на църквата: прогласяване на Откровение 14-та глава и Тройната ангелска вест, че Исус идва скоро.
„Ако не бъдем внимателни, дяволът ще ни отклони в спор, който ще създаде отдалечаване от това, което Бог възнамерява Неговата църква на остатъка от последното време да постигне, а то е да провъзгласи Тройната ангелска вест и с радост да споделя за скорошното идване на Христос”, каза той. „По-големият въпрос е как ще се свържем с настоящата мисия на църквата.”
Излиза, че не е важно дали сме послушни на Бога, но е от значение да разнесем Тройната ангелска вест! Спокойно може да заменим ръкополагането с който и да е грях и да кажем: "Няма значение дали ще лъжем, крадем, прелюбодействаме, на кого ще се покланяме, кой ден ще освещаваме - важното е да разнесем Тройната ангелска вест!" Дали изобщо се замисляме какво излиза от думите ни??? До голяма степен горните цитати и призивите за съгласие след решението (каквото и да е то!) приличат на стореното от Саул. На всички е добре известна историята, която се случи с първия цар на Израил. Той беше на същата позиция - реши, че не е от значение дали ще слуша Бога. Затова, вместо да унищожи амаличаните и всичко, което имаха, той реши да запази от овцете и говедата, за да ги пожертва на Бога. Сякаш Бог не знаеше какво иска, та Саул реши да Му отвори очите... Пророк Самуил ясно определи постъпката и резултата от това своеволничене:
1 Царе 15:22 И рече Самуил: Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй Господу, както слушането Господния глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността - от тлъстината на овни.
23. Защото непокорността е като греха на чародейството, и упорството като нечестието и идолопоклонството. Понеже ти отхвърли словото на Господа, то и Той отхвърли тебе да не си цар.
Какво, ако не непокорство, означава желанието за ръкополагане на жени? Или Бог не е в час и има нужда от поучаване и поправяне? Сатана ще прави всичко възможно да съсипе църквата и ще въвежда в нея гибелни ереси (както пише Елън Уайт). Ако ние започнем да правим компромиси, като посочения по-горе (важно е да сме едно, а доктрините ще уточняваме на небето), с нищо няма да се различаваме от казаното от Тони Палмър пред харизматиците! Това ли искаме?
Галатяни 6:7 Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне.
Това, което се случва напоследък, е повече от тревожно. Трудно е за възприемане, но не изглежда странно като начин за разбиване на църквата. В богослуженията се допусна светска музика, леко отношение към съботата, небрежно отношение към присъствието на Светия Дух, празнуване рождени дни и светски празници, носене мъжки дрехи от жените или пък отворени деколтета и къси рокли. А се чуват дори твърдения, че ще грешим до Второто пришествие, че летвата била много висока, затова трябва да я свалим.
Неведнъж са ми казвали, че пиша неща, които излагат църквата. Бих запитал всеки, който твърди нещо подобно: Стават ли тези неща? Не само стават, но по-лошото е, че вместо да се замислим и да признаем, че постоянно оскърбяваме Бога и имаме нужда от покаяние, си вирим носовете, правейки се на многознайковци!
За това какво е състоянието ни, говори и настоящият материал.
Църквата е извикана в съществуване за да подготви света за Второто пришествие. Тя трябва да се води само и единствено от Божието слово и Духа на пророчеството. Предупредени сме, че ще има големи измами и не случайно Елън Уайт пише, че трепери от последното отстъпление, наречено от нея Омега. С всички сили сме се запътили да докажем, че е била права. Какво, ако не компромис (или отстъпление - както предпочитате!), означават някои цитати от горния материал, като:
Уилсън добави, че критичният въпрос, пред който се изправя църквата, не е дали жените би трябвало да бъдат ръкополагани, а дали църковните членове, които проявят несъгласие към окончателното решение за ръкополагането, каквото и да е то, биха били готови да оставят настрана своите различия и да се концентрират върху 151-годишната мисия на църквата: прогласяване на Откровение 14-та глава и Тройната ангелска вест, че Исус идва скоро.
„Ако не бъдем внимателни, дяволът ще ни отклони в спор, който ще създаде отдалечаване от това, което Бог възнамерява Неговата църква на остатъка от последното време да постигне, а то е да провъзгласи Тройната ангелска вест и с радост да споделя за скорошното идване на Христос”, каза той. „По-големият въпрос е как ще се свържем с настоящата мисия на църквата.”
Излиза, че не е важно дали сме послушни на Бога, но е от значение да разнесем Тройната ангелска вест! Спокойно може да заменим ръкополагането с който и да е грях и да кажем: "Няма значение дали ще лъжем, крадем, прелюбодействаме, на кого ще се покланяме, кой ден ще освещаваме - важното е да разнесем Тройната ангелска вест!" Дали изобщо се замисляме какво излиза от думите ни??? До голяма степен горните цитати и призивите за съгласие след решението (каквото и да е то!) приличат на стореното от Саул. На всички е добре известна историята, която се случи с първия цар на Израил. Той беше на същата позиция - реши, че не е от значение дали ще слуша Бога. Затова, вместо да унищожи амаличаните и всичко, което имаха, той реши да запази от овцете и говедата, за да ги пожертва на Бога. Сякаш Бог не знаеше какво иска, та Саул реши да Му отвори очите... Пророк Самуил ясно определи постъпката и резултата от това своеволничене:
1 Царе 15:22 И рече Самуил: Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй Господу, както слушането Господния глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността - от тлъстината на овни.
23. Защото непокорността е като греха на чародейството, и упорството като нечестието и идолопоклонството. Понеже ти отхвърли словото на Господа, то и Той отхвърли тебе да не си цар.
Какво, ако не непокорство, означава желанието за ръкополагане на жени? Или Бог не е в час и има нужда от поучаване и поправяне? Сатана ще прави всичко възможно да съсипе църквата и ще въвежда в нея гибелни ереси (както пише Елън Уайт). Ако ние започнем да правим компромиси, като посочения по-горе (важно е да сме едно, а доктрините ще уточняваме на небето), с нищо няма да се различаваме от казаното от Тони Палмър пред харизматиците! Това ли искаме?
Галатяни 6:7 Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне.
RSS Feed