„Стоящи върху платформата на истината“
„Пионерни здраве и мисии“
Библейски доказателства -
Ноевият ковчег
Томас Ейкънс
Ще продължим своето разглеждане на поредицата „Библейски доказателства“ като ще разглеждаме конкретно някои от по-известните истории, разказани в Библията и особено в книгата Битие. Днес ще разглеждаме история, тясно свързана с Потопа, и това е историята за Ноевия ковчег. Ще се опитаме да го разгледаме от научна гледна точка. Също както един учен би се стремял да разбере света и неговите физически закони, чрез научния метод, до известна степен ние ще употребим това. Ще разгледаме изявленията, които са ни дадени в Божието слово, и ще направим предвиждания въз основа на тези изявления, по отношение на това какво би трябвало да намерим, ако това е вярно.
„Пионерни здраве и мисии“
Библейски доказателства -
Ноевият ковчег
Томас Ейкънс
Ще продължим своето разглеждане на поредицата „Библейски доказателства“ като ще разглеждаме конкретно някои от по-известните истории, разказани в Библията и особено в книгата Битие. Днес ще разглеждаме история, тясно свързана с Потопа, и това е историята за Ноевия ковчег. Ще се опитаме да го разгледаме от научна гледна точка. Също както един учен би се стремял да разбере света и неговите физически закони, чрез научния метод, до известна степен ние ще употребим това. Ще разгледаме изявленията, които са ни дадени в Божието слово, и ще направим предвиждания въз основа на тези изявления, по отношение на това какво би трябвало да намерим, ако това е вярно.
И така, без повече предисловия нека погледнем някои от изявленията, направени в Библията, по отношение на Ноевия ковчег и направим някои предвиждания. Първото ни изявление се намира в книгата Битие, 8 гл. и там 4 ст. Един от най-важните факти относно Ной и неговия ковчег, който често се пренебрегва, даже и от съвременни учени, ни се дава в 4 ст. Там се казва:
„А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.“
И ще забележите, че съм подчертал „планини“. Повечето съвременни учени мислят, че става дума за Араратската планина, в единствено число. Но Библията конкретизира „планини“ - т.е. планинската верига, от която Арарат е част – един планински район. Така че не се конкретизира, че ковчегът заседнал върху планината Арарат, онази голяма планина, която познаваме с това име, а върху „планини“, в множествено число – т.е. в група планини, вероятно една от „сестринските“ планини, намиращи се недалеч от Арарат.
Второ, след повече от 4 000 години (някои преценяват приблизително 4 500 години) бихме очаквали останките му до голяма степен да са се вкаменили. Обикновено се случва именно това, когато нещо е изложено на външни влияния – до каквато и да е степен. Бихме очаквали да го открием в някаква вкаменена форма – вкаменени дървесина и метал.
Трето, 1) той би имал правилната форма (което означава, че би изглеждал като лодка) и 2) би имал правилната големина, според размерите, дадени от Бога, които се намират в Битие 6:15.
Четвърто, той би бил построен според както е описано в доклада. Онова, което би трябвало да намерим, би било според спецификациите, дадени от Бога, а именно – 1) би бил измазан отвътре и отвън със смола, също както Бог посочи конкретно в Битие 6:14. 2) Би съдържал „стаи“, според същия стих.
И последно, би съдържал разнородни метали.
В Битие 4:22 ни се казва, че преди Потопа един от потомците на Каин, известен като Тувал-Каин, бил ковач на сечива от желязо и мед. Медта е сплав, което ни казва (ако това наистина е вярно), че знанието за обработване на метали и за работа със сплави било известно преди Потопа. Следователно, бихме очаквали да открием метали, до известна степен, в един кораб и особено с такъв размер. Така че бихме очаквали да открием някаква следа, доказателство за метали.
Има и други описания, които бихме могли да изредим тук, но това са основните, които искам да разгледаме днес. И нека видим какви доказателства откриваме. Затова ще започна с вероятно най-важното – местоположението. Нека разгледаме местоположението. Ето едно изявление, което вече прочетохме:
„А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини [множествено число].“
Думата „Араратски“ е от значение, защото е употребена още веднъж в Библията и този още един път ни дава указание за района, в който трябва да бъде намерен Арарат. Еремия 51:27, 48 отговарят на това – там се казва:
„Издигнете знаме в земята, затръбете между народите! Отделете против нея [т.е. против Вавилон] народи, свикайте против нея царствата Арарат, Мини и Асханаз!“
И тогава в 48 ст. като се говори за тези народи ни се казва:
„...от север ще дойдат против него опустошителите, заявява Господ.“
Следователно, където и да се намира Арарат, като царство... забележете, че е наречена „царство Арарат“ - не планината, царството Арарат, заедно с Мини и Асханаз то се намирало на север от Вавилон. Следователно, би трябвало да очакваме да ги намерим някъде на север. Когато Библията говори за Арарат, тя говори за царство, за страна, за територия. И ще забележите, че на югоизточната им граница е царството Мини, на североизток е това на Асханаз, на югоизток – царството на мидяните, Асирия и Вавилон са в далечния юг, а хетите на запад. Така че ето къде би трябвало да очакваме да намерим ковчега. Бог казва, че се намирал в планините (или в планинския регион) на Арарат (за което разбираме, че е царство Арарат, или араратският народ).
В съчетание с това имаме свидетелството на древен историк на име Йосиф Флавий. Той пише по отношение на този ковчег допълнителни подробности за местоположението. Той казва:
„Арменците наричат това място [мястото, където е заседнал ковчегът] „Апобатирион“, „Място на спускане“; тъй като ковчегът е запазен на това място неговите останки биват показвани от жителите до ден днешен.“
Следователно, той не бил скрит, както вярват някои, на планината Арарат, не било трудно да се намери. Жителите на този район са знаели къде е той и са показвали на хората къде е. В продължение той казва:
„Всички писатели от варварската история споменават... този ковчег; сред които е Берос Халдейски...
Като описва обстоятелствата на Потопа той продължава така:
„Казва се, че все още има някаква част от този кораб в Армения, на планината на кордиените“ (Юдейски антики, книга 1, гл. 3, стр. 38).
Той казва, че ковчегът се намирал в арменския район.
Нека видим дали Армения съответства на Урарту. Ако погледнете древното царство Армения, тя съответства почти напълно на древното царство Урарту. Следователно, бихме очаквали да намерим ковчега някъде в планинските райони, в близост до планината на кордиените. Кои били кордиените? Древната дума „кордиен“ достига до нас от латинския/гръцкия език. Асирийците ги познаваха като „карду“, а днес ние ги познаваме като „кюрди“. На тази карта можете да видите къде е мястото, на което живеят те. Тази карта е от времето около 1986 г. В горната лява част областта с червен оттенък (можете да я видите) обхваща онова, което по онова време беше Русия, Сирия, Турция, Ирак и Иран. Тук живееха кюрдите и където са живели в продължение на векове – в същия този район. И можете да видите, че тя съответства с почти пълна точност на царството Армения и с царството Урарту.
Ето изображение на самата Турция – източната част на Турция, тук живеят кюрдите. Колкото по-тъмно е червеното, толкова по-гъсто е населението. И можете да видите, че областта съвпада напълно с древното царство Урарту. Голямото езеро отдясно (големият водоем там) е езерото Ван. И така, при цялата тази информация бихме очаквали Ноевият ковчег да бъде намерен някъде в този планински район, в източна Турция, вероятно в западна Армения, в близост до планината на „кордиените“ (или кюрдите), и тази планина е не друга, а планина Арарат. Така че където и да се намира ковчегът, той трябва да бъде в близост до планината Арарат – не непременно върху нея, но в близост до нея.
Това е статия, която ще споделя с вас, взета от Life Magazine, 1960 г. В тази статия журналистът пише следния доклад – той казва:
„Докато изследвал рутинно снимки на страната си от въздуха, един капитан от турската армия внезапно се взрял в снимката, показана по-горе.“
Можете да я видите в горната дясна част на екрана.
„Там, на планина, разположена на 20 мили от връх Арарат... имало образ с формата на лодка, дълъг около 500 фута... Бързо двудневно проучване...“
Говори се за група, отишла да проучи мястото през 1960 г. Там се казва:
„Бързо двудневно проучване не открило никакъв знак, че предме-тът бил направен от хора [според тази първа експедиция].“
Авторът продължава:
„И все пак учен в групата казва, че нищо в природата не би могло да създаде такава симетрична форма. Щателни разкопки може да бъдат проведени през друга година за разрешаване на мистерията.“
И когато тази снимка била показана на един от най-известните фотограметристи по онова време, господин на име Дж. Брандербургер, неговият отговор на снимката бил следният – той казва:
„Нямам никакво съмнение, че този предмет е кораб. В цялата си кариера никога не съм виждал предмет като този на стерео снимка.“
Следователно, един от водещите учени в тази сфера каза, че нямал съмнение, че това е кораб.
Но въпросът е: Дали това бил корабът на Ной?
Ето снимка, оригиналната снимка, увеличена, така че да можете да я видите в малко по-големи подробности. В центъра на екрана можете да видите онзи предмет с форма на лодка, в нещо, което изглежда като някакво кално свлачище или стичане на лава.
В следващата снимка имам съответстващо изображение (взето този път от Google Earth) на почти точно същото местоположение, от точно същата гледна точка. Така че можете да видите колко добре съответства това на снимката от 1960 г.
Това е от 2019 г. на точно същото местоположение, въпреки че някои неща са се променили. Това също е взето от Google Earth – това е поглед към мястото от югозапад. И можете да видите мястото, на което се намира предполагаемият ковчег (или кораб), вляво, и хълма Арарат вдясно – на около 20 мили разстояние. Доста интересно е, че долината между двете планини е известна като „Долината на осемте“, на езика на живеещите там хора.
На северозапад от тази долина се намирал град (вярвам, че е Козан), известен като „Град на осемте“. Никой от жителите на града днес не знае как е получил това име, той просто е наречен така, доколкото знам. Това са „Долината на осемте“ и „Градът на осемте“. Господин на име Рон Уайът (знам, че някои от вас са запознати с него)... Всичко, което ще споделя с вас днес, беше открито от този господин. Така че не предявя-вам заслуги за каквото и да е нещо, което споделям с вас днес. Всичко, което ще ви казвам, беше открито от този господин – още в края на 1970-те години и началото на 1980-те години. И в първата си експедиция там, 17 години след оригиналната снимка от 1960 г., която видяхте, той отиде там, за да направи самостоятелно проучване. И през 1977 г. той попадна на тези камъни. За онези от вас, които са запознати с древните мореплавателски практики, тези неща са известни като котви (или котвени камъни) и били провесвани отстрани на корабите, обикновено откъм кърмата на кораба, за да спомогне за стабилизирането на кораба в бурно време и да спомогне за направляването му към насрещни вълни, за да го предпази от преобръщане. Това е вярно край цялото Средиземно море и вътре в Средиземно море. Единствената разлика между тези камъни, които виждаме тук, и камъните, намирани в този район, е големината. Повечето от котвите (или котвените камъни), които откривате в Средиземно море, са с височина от около 2 до 2,5 фута [60 до 76 см], с тежина от 200 до най-много 400 паунда [90,1 до 181 кг], но тези камъни тежат тонове и са с височина 11 фута [3,4 метра], като при някои от тях почти 4 фута [1,2 метра], са в земята – само около 8 фута [2,4 метра] от тях се подават над земята. Има редица такива. Някои от тях все още се намират в изправено положение, други са паднали.
Това са две снимки, взети от Рон Уайът по време на първата му експедиция там през 1977 г. Не можете да видите ясно на тази снимка, но има кръстове, гравирани върху тези камъни – конкретно осем такива. Тези камъни се намират в Долината на осемте. И ще покажа един кратък, малък клип – това е заснето от дрон видео на действителното място, на което била намерена тази конструкция с форма на лодка. Виждате, че конструкцията в центъра е този предмет с форма на лодка, който бил открит.
Следователно, местоположението му пасва – намира се в Араратските планини (множествено число), разположен е в близост до планината Арарат, притежава всички указани характеристики, що се отнася до местоположението.
И така, нека разгледаме формата и размера му. Между другото, формата му е очевидна, нали? Прилича на лодка. Но какво да кажем за размера му? Първият факт, който искам да отбележим, е че в Битие 6 гл. Бог дава на Ной размери за тази лодка. Той каза, че [ковчегът] трябва да има
„...дължината на ковчега - триста лакти; ширината му - петдесет лакти, а височината му - трийсет лакти“ (Битие 6:15).
Това бяха размерите му. Повечето хора са предполагали, че това бил еврейският лакът, защото Мойсей бил евреин. Но Библията ни казва ясно, че съществувал по-древен лакът. . Във 2 Летописи 3:3 ни се казва, че имало
„лакти, според старата [или: оригинална] мярка“.
Имало по-ранен от употребявания по времето на Соломон лакът. Той е наречен „старата мярка“. Какъв е този лакът? Получаваме още малко доказателства в Деяния 17:22. Там Лука ни казва:
„И Мойсей беше научен на цялата египетска мъдрост...“
Египтяните имаха лакът, който се наричаше „кралският лакът“. Това трябва да е бил лакътят, с който бил запознат Мойсей. Това било всъщност универсалният лакът, употребяван по света. Ако вземете дължината, дадена от Бога на Ной в Битие 6 гл., и измерите това с този лакът, който е около 1,7 фута [52 см], тя се равнява на 515,25 фута [157 метра]. Ширината, която трябва да е била 50 фута, би имала размера на приблизително 85,87 фута [26,2 метра].
Дали това е от значение? Какви са размерите на формата, която виждаме? Дължината била измерена от Рон, когато отишъл там през 1977 г., и той открил, че тя е точно 515 фута; и това е документирано отново и отново. Следователно, дължината пасва. По форма това наподобява лодка, има точния размер, който Бог указа конкретно, че ще бъде – от носа до кърмата.
През хиляда деветстотин... вярвам, че е било в края на 1980-те години или в началото на 1990-те години, Рон се сдоби с апаратура, която по негово време беше най-развитата в технологичен план – това беше апаратура на подземен радар, употребявана за намиране на разположението на кораби, изгубени по море. И той искаше да получи представа за това как изглежда този предмет под земята. Затова той събра апаратурата си и я пренесе и измери кораба. След като беше събрана от Рон, информацията беше върната и връчена на вицепре-зидента на компанията, направила това устройство, и го попита какво мисли за това. Думите му са цитирани както следва – той каза:
„Това не е естествен предмет. Отраженията се появяват твърде периодично, за да бъде това интерфейс от естествен тип.“
„Никога не бихте видели нещо такова в естествената геология... Някой човек е направил тази конструкция, каквато и да е тя“ (Джоузеф В. Розета, вицепрезидент на Geophysical Survey Systems).
Когато Рон отнесе тези доказателства заедно със снимките на водещия археолог в Турция по онова време (на име Екрем Аркуграл) и попита за неговото мнение по отношение на всичко това, той каза следното:
„Това при всички случаи е кораб.“
Следователно, неговото мнение за това било, че е кораб. И по-нататък в интервюто той беше попитан дали вярва, че това е Ноевият ковчег. Той каза, че наистина вярва в това. Интервюиращият го попита защо вярва. Простият му отговор беше:
„...защото няма друго обяснение.“
Следователно, според него доказателствата казвали, че не може да има никакво друго обяснение на това – намира се на правилното място, има правилната форма, правилния размер – не може да бъде нищо друго. Този човек не беше вярващ в Бога. Той беше светски археолог и това беше честната му преценка по въпроса. Той беше честен, каза:
„Честно казано не виждам как би могло да бъде каквото и да е друго нещо. Това трябва да бъде нещото, което Рон Уайът твърди, че е.“
Години по-късно... всъщност мисля, че това беше едва наскоро (или през тази година или всъщност миналата или по-предишната година), на мястото беше направено измерване с още подземни радари и това е зрително представяне на това как изглежда тази конструкция под земята. Когато я погледнете можете да видите част от скалното оголване наоколо, но можете да видите също и характерна форма на лодка под земята. Следователно, що се отнася до размер, измерения и форма, [корабът] пасва. Но какво да кажем за дизайна и материята му? Дали те съответстват на описаните от Мойсей в книгата Битие подробности? Да видим.
През 1978 г. в района станало земетресение и това земетресение разбило голяма част от почвата отстрани на този предмет и позволило той да стане видим. И когато почвата била разбита, Рон се върнал (вярвам, че това е било през 1979 г.) и извършил по-внимателни разкопки на страните с изострена лопата, за да раздроби част от недобре закрепения материал. Така че можете да видите цветовата разлика между онова, което му изглеждало като ребрата на кораба (или онова, което познаваме като прегради). И на тази снимка можете да видите изображението, заснето от него, когато той остъргал част от материала. И наистина можете да видите цветовата разлика между тях. Това е много бледо, но Рон забеляза също и онова, което изглеждаше като белези на килсон. Следователно, тези доказателства изглежда потвърждаваха, че това наистина било кораб.
И през 1991 г. докато Рон Уайът провеждаше сканирането с подземен радар, там, на мястото, присъстваха някои турски длъжностни лица. И докато той сканираше на машината се показа нещо, което изглеждаше като предмет, като малък предмет, с височина от приблизително 1,5 фута [45 см] и дълбочина от 6 или 8 инча [15 или 20 см]. И Рон предположи, че е възможно това да е някаква вкаменена дървесина. Веднага турското длъжностно лице каза:
„Копай там“.
И заповяда на един от войниците да отиде да разкопае, и онова, което изкопаха, беше ето това. И можете да видите, че му е направен напречен разрез. Този предмет беше изследван за съдържание на въглерод и се оказа парче вкаменена дървесина. Изглежда сякаш нещо капе от тази дървесина и можете да видите, че при напречното сечение има забележителни слоеве на тази дървесина – три такива. Има горен слой, междинен слой и долен слой. Следователно, каквато и да е тази дървесина, тя наподобява онова, което имаме днес при шперплата, по някакъв начин то беше подредено на пластове. Но как? Какво казва Библията? Бог каза:
„Направи си ковчег от гоферово дърво... и да го измажеш отвътре и отвън със смола“ (Битие 6:14).
Да го измаже отвътре и отвън; това наричат „ламиниране“ – когато подредите дървесина на пластове с някакво лепило или слепващо вещество. И резултатът е, че имате по-здрава дървесина, конструкцията е по-здрава отколкото самата дървесина, без да е подредена на пластове. И това, което имаме тук, изглежда е някаква палубна греда от кораб, която е подредена на пластове, също както указа Библията, и измазана отвътре и отвън със смола. И това слепващо вещество по края най-вероятно е смолата, която осъществила слепване, когато дървесината била ламинирана.
Доста интересно е, че думата „гоферово“... Мнозина са изказвали пред-положения за думата „гоферово“, що се отнася до дървесината. Какво означава тя? Думата произлиза от еврейския глагол „Кофар“, който означава „покривам“. Гръцкият еквивалент в Септуагинтата е „Асфал-то“. „Асфалт“ на древен език означава „катран“, така го наричаме днес. Това употребяват, когато правят асфалт – смесват скални парчета и други неща с катран. В известен смисъл те го „ламинират“ в едно цяло, също както правим ние при шперплата. И това е думата, от която произлиза „гоферово“. Следователно, това би посочвало, че гоферовото дърво е не друго, а дървесина, слепена в едно цяло – отвътре и отвън, или „ламинирана“. Точно това откриваме в тази проба, намерена от Рон Уайът и турските длъжностни лица.
Но нещо повече – няколко години по-рано, когато Рон беше там с друг екип, той попадна на ето този предмет. Предметът не приличаше на обикновена скала и когато го взе и даде за изследване Рон предположи, че това било вероятно древен нит, употребен за занитване на кораба. Можете някак си да видите върху това външната форма на нещо като шайба (или глава). И той каза, че това по всичко прилича на древен нит, всъщност на голям нит. Той го взе и даде част от него за изследване на съдържанието. Резултатите бяха върнати от Galbraith Laboratories, които всъщност се намират в Ноксвил, Тенеси (недалеч от тук), където беше тествано. Това беше анализирано и анализът се оказа следният... За всеки от вас, който е запознат с металургията, това са съставните елементи на сплав, метална сплав. А алуминият, според учените, в тази форма (в която е намерен) не се среща в природата. Трябва той да е бил дело на хора. А алуминият е сплав, с която до 19 в. хората не знаеха как да боравят. Но имаме доказателства, че [в ковчега] имало алуминий. И не само това, но и титан. Титанът също не бил известен и хората не можели да боравят с него до неотдавна. Но имаме доказателства, че на този кораб е имало метал, направен от титан и алуминий. Бих казал, че доказателствата говорят:
„Това наистина трябва да е не друго, а Ноевият ковчег.“
Какви други доказателства бихме могли да искаме? Ами, през 1986 г., вярвам, или 1985 г. Рон Уайът получи позволение да пробие дупка и да вземе проба от сондаж на онова, което изглеждало като кораб. Тогава той изпрати резултатите за тестване, но преди да направи това, докато изваждаха пробите, те забелязаха нещо като влакна, наподобяващи косми. Те изпратиха тези влакна, наподобяващи на косми, за анализиране от учени. Беше върнат резултатът, че това наистина са косми на някакъв бозайник. Учените конкретизираха дори още повече – че те имали ивичеста окраска, което означавало, че има различни количества пигмент в различни точки от влакнестата структура, и казаха, че това било характерно за семейство Котки [Felidae или Felid] и беше изказано предположението, че това вероятно е козина на котка, намираща се вътре в кораба, заедно с други влакна, някои от които бяха от други животни, а някои влакна бяха направени от хора – влакна от растителен тип, вероятно от памук или лен, не знаем. Учените не знаеха, не можеха да кажат. Те не разпознаха от кое растение бяха влакната. Вероятно това било растение, изчезнало преди Потопа, всъщност не знаем. И не само това, но там имаше и скали – нещо, изглеждащо като скали, и те бяха взети и анализирани. За тези скали се оказа, че са вкаменените останки от животински изпражнения. Така че това беше лодка с правил-ните размери, с правилната форма, в нея се съдържаха животински косми и животински изпражнения – нещо, което бихме очаквали да открием, ако това е Ноевият ковчег.
Имам предвид: какво повече бихте могли да поискате? Може би табела, на която да се казва „Ноевият ковчег насам“ ли? Ами, ето я. Това е „Голямата лодка на Ной“, изписано на турски. И забелязвате, че табелата посочва посока, обратна на Арарат.
През 1986 г. доказателствата бяха толкова убедителни, че турското правителство направи този паметен знак на Ноевия ковчег. Този паметен знак беше открит тържествено през 1987 г. и Рон Уайът беше там, за да види откриването. Така че доказателствата бяха толкова убедителни даже за светското правителство на Турция, че това беше признато за Ноевия ковчег. И до ден днешен ако искате да откриете Ноевия ковчег можете просто да го напишете в Google Maps. Te ще ви отведат точно там, не е нужно да ходите да го търсите.
Въпросът е: Дали ние ще повярваме? Винаги ще има причини и място за съмнение, но дали ние ще повярваме? Дали ние ще приемем доказателствата, които са ни показани? Според мен те са основателни. А съм ви показал само няколко. Има още. Но заради времето ви показах само някои от основните области, в които всичко пасва – също както беше указано в Божието слово. И в това се съдържа урок, с който искам да се разделим. Този урок се намира в Евреи 11 гл. и там 7 ст. Като се говори за Ной тук авторът (вярвам, че е апостол Павел), пишейки под божествено вдъхновение, ни дава Ной за пример, за да ни помогне да разберем причината за Потопа, причината, която стои зад Потопа и зад изграждането на тази грандиозна конструкция, наречена „ковчегът“. Той казва:
„С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, и движен от страхопочитание, направи ковчег за спасение на своя дом. Чрез тази вяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е от вяра“ (Евреи 11:7).
Виждате ли, Ной беше много повече от корабостроител. Ной беше пророк. Ной говореше от името на Бога. Според доклада в Битие, в продължение на 120 години той проповядвал на предпотопните хора по отношение на онова, за което Бог ги беше предупредил предварително, и за идещата погибел. И каква беше разликата между Ной и семейството му и останалата част от света? Ной повярва, беше подбуден от страхопочитание. Той знаеше, че Бог наистина имаше предвид онова, което казваше, и в страхопочитание построи ковчега, който Бог му заповяда да построи – със същите размери и със същата форма, в които Бог му каза да го направи, по точния начин, по който Бог му каза да го направи. И той приканваше хората в продължение на 120 години, докато строеше кораба, да повярват и в уреченото време да дойдат и да намерят убежище в този кораб. Така Ной ни е представен като пример за праведност.
Какво представлява праведността? Да вярваме на Бога – и не само да вярваме интелектуално, а и да предприемаме действия в съответствие с това. Когато Бог предупреждава, да предприемаме действия в съответс-твие с това, когато Бог увещава и поправя, да предприемаме действия в съответствие с това, с покаяние и вяра. И Ной ни е представен като пример, а също и на целия свят, за това, че Бог наистина има предвид онова, което казва.
Виждате ли, също както светът бил „сплотен от водата и всред водата“ (виж 2 Петрово 3:5), както ни казва апостол Петър, и унищожен от водите на Потопа, така и той казва, че светът какъвто е днес е „пазен за огън“ (2 Петрово 3:7). Виждате ли, водите на Потоп няма да унищожат повече този свят. Бог ни даде това обещание в дъгата, за да гарантира, че това няма да се случи никога повече, но тя ще бъде унищожена от друг потоп – огнен, известен в Библията като „огненото езеро“. Исус говореше за него като за „Геена“, „пъкъл“. Това е действително нещо, действително събитие. И понеже Бог ни обича и „не иска да погинат някои, а всички да дойдат до покаяние“ (2 Петрово 3:9), Той ни е предупредил векове преди това, така че да подготвим сърцето си както Ной подготви своето и да влезем в убежищния кораб, който е не друг, а Исус Христос, защото тази голяма лодка представяше Божия Син, Който за нас е безопасният кораб, който единствен ще ни позволи да пребиваваме при пояждащия огън. Защото „Кой от нас може да обитава при огън пояждащ? Кой от нас може да обитава при вечни пожари?“ (Исая 33:14).
Само онези, които имат в себе си Христос, само онези, които са се покаяли от греховете си и са приели Исус в сърцето си, единствено те ще се носят в безопасност над това огнено езеро, също както древните юдеи, които бяха насред огнената пещ и не бяха повредени – на тях не бе преминала даже миризма на изгоряла плът или коса, огънят не можеше да се допре до тях, те стояха при пояждащ огън, но Христос беше с тях; и Той обещава да бъде с нас днес.
Няма ли да Го приемеш в сърцето си? Няма ли да Му позволиш да влезе? И няма ли да влезеш в този безопасен кораб днес?
Да коленичим ли в молитва?
Отче наш, Който си на небесата, Ти си ни възлюбил и предупредил, призовал си ни към покаяние и си предоставил средството за спасението ни. Ти действително изпрати Своя Единороден Син в този свят, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот. Отче, моля се да обърнеш ума ни към Него с вяра. Нека Го приемем в сърцето си, за да влезем в този безопасен кораб в Твоя Син. Облажаваме Те и Ти благодарим затова, че си ни дал Словото Си и се молим, Отче, да се придържаме вярно към него, да го обикнем и пазим скъпо. Молим се да изработиш у нас онова, което Ти е угодно, и да ни помогнеш, така че както древния Ной и ние да бъдем пример за вяра и праведност на всички гледащи. Молим за всичко това в скъпоценното име на Твоя Син, Исус. Амин.
„Стоящи върху платформата на истината“
„Пионерни здраве и мисии“
За да подкрепите „Пионерни здраве и мисии“, посетете PHM.org.
„А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.“
И ще забележите, че съм подчертал „планини“. Повечето съвременни учени мислят, че става дума за Араратската планина, в единствено число. Но Библията конкретизира „планини“ - т.е. планинската верига, от която Арарат е част – един планински район. Така че не се конкретизира, че ковчегът заседнал върху планината Арарат, онази голяма планина, която познаваме с това име, а върху „планини“, в множествено число – т.е. в група планини, вероятно една от „сестринските“ планини, намиращи се недалеч от Арарат.
Второ, след повече от 4 000 години (някои преценяват приблизително 4 500 години) бихме очаквали останките му до голяма степен да са се вкаменили. Обикновено се случва именно това, когато нещо е изложено на външни влияния – до каквато и да е степен. Бихме очаквали да го открием в някаква вкаменена форма – вкаменени дървесина и метал.
Трето, 1) той би имал правилната форма (което означава, че би изглеждал като лодка) и 2) би имал правилната големина, според размерите, дадени от Бога, които се намират в Битие 6:15.
Четвърто, той би бил построен според както е описано в доклада. Онова, което би трябвало да намерим, би било според спецификациите, дадени от Бога, а именно – 1) би бил измазан отвътре и отвън със смола, също както Бог посочи конкретно в Битие 6:14. 2) Би съдържал „стаи“, според същия стих.
И последно, би съдържал разнородни метали.
В Битие 4:22 ни се казва, че преди Потопа един от потомците на Каин, известен като Тувал-Каин, бил ковач на сечива от желязо и мед. Медта е сплав, което ни казва (ако това наистина е вярно), че знанието за обработване на метали и за работа със сплави било известно преди Потопа. Следователно, бихме очаквали да открием метали, до известна степен, в един кораб и особено с такъв размер. Така че бихме очаквали да открием някаква следа, доказателство за метали.
Има и други описания, които бихме могли да изредим тук, но това са основните, които искам да разгледаме днес. И нека видим какви доказателства откриваме. Затова ще започна с вероятно най-важното – местоположението. Нека разгледаме местоположението. Ето едно изявление, което вече прочетохме:
„А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини [множествено число].“
Думата „Араратски“ е от значение, защото е употребена още веднъж в Библията и този още един път ни дава указание за района, в който трябва да бъде намерен Арарат. Еремия 51:27, 48 отговарят на това – там се казва:
„Издигнете знаме в земята, затръбете между народите! Отделете против нея [т.е. против Вавилон] народи, свикайте против нея царствата Арарат, Мини и Асханаз!“
И тогава в 48 ст. като се говори за тези народи ни се казва:
„...от север ще дойдат против него опустошителите, заявява Господ.“
Следователно, където и да се намира Арарат, като царство... забележете, че е наречена „царство Арарат“ - не планината, царството Арарат, заедно с Мини и Асханаз то се намирало на север от Вавилон. Следователно, би трябвало да очакваме да ги намерим някъде на север. Когато Библията говори за Арарат, тя говори за царство, за страна, за територия. И ще забележите, че на югоизточната им граница е царството Мини, на североизток е това на Асханаз, на югоизток – царството на мидяните, Асирия и Вавилон са в далечния юг, а хетите на запад. Така че ето къде би трябвало да очакваме да намерим ковчега. Бог казва, че се намирал в планините (или в планинския регион) на Арарат (за което разбираме, че е царство Арарат, или араратският народ).
В съчетание с това имаме свидетелството на древен историк на име Йосиф Флавий. Той пише по отношение на този ковчег допълнителни подробности за местоположението. Той казва:
„Арменците наричат това място [мястото, където е заседнал ковчегът] „Апобатирион“, „Място на спускане“; тъй като ковчегът е запазен на това място неговите останки биват показвани от жителите до ден днешен.“
Следователно, той не бил скрит, както вярват някои, на планината Арарат, не било трудно да се намери. Жителите на този район са знаели къде е той и са показвали на хората къде е. В продължение той казва:
„Всички писатели от варварската история споменават... този ковчег; сред които е Берос Халдейски...
Като описва обстоятелствата на Потопа той продължава така:
„Казва се, че все още има някаква част от този кораб в Армения, на планината на кордиените“ (Юдейски антики, книга 1, гл. 3, стр. 38).
Той казва, че ковчегът се намирал в арменския район.
Нека видим дали Армения съответства на Урарту. Ако погледнете древното царство Армения, тя съответства почти напълно на древното царство Урарту. Следователно, бихме очаквали да намерим ковчега някъде в планинските райони, в близост до планината на кордиените. Кои били кордиените? Древната дума „кордиен“ достига до нас от латинския/гръцкия език. Асирийците ги познаваха като „карду“, а днес ние ги познаваме като „кюрди“. На тази карта можете да видите къде е мястото, на което живеят те. Тази карта е от времето около 1986 г. В горната лява част областта с червен оттенък (можете да я видите) обхваща онова, което по онова време беше Русия, Сирия, Турция, Ирак и Иран. Тук живееха кюрдите и където са живели в продължение на векове – в същия този район. И можете да видите, че тя съответства с почти пълна точност на царството Армения и с царството Урарту.
Ето изображение на самата Турция – източната част на Турция, тук живеят кюрдите. Колкото по-тъмно е червеното, толкова по-гъсто е населението. И можете да видите, че областта съвпада напълно с древното царство Урарту. Голямото езеро отдясно (големият водоем там) е езерото Ван. И така, при цялата тази информация бихме очаквали Ноевият ковчег да бъде намерен някъде в този планински район, в източна Турция, вероятно в западна Армения, в близост до планината на „кордиените“ (или кюрдите), и тази планина е не друга, а планина Арарат. Така че където и да се намира ковчегът, той трябва да бъде в близост до планината Арарат – не непременно върху нея, но в близост до нея.
Това е статия, която ще споделя с вас, взета от Life Magazine, 1960 г. В тази статия журналистът пише следния доклад – той казва:
„Докато изследвал рутинно снимки на страната си от въздуха, един капитан от турската армия внезапно се взрял в снимката, показана по-горе.“
Можете да я видите в горната дясна част на екрана.
„Там, на планина, разположена на 20 мили от връх Арарат... имало образ с формата на лодка, дълъг около 500 фута... Бързо двудневно проучване...“
Говори се за група, отишла да проучи мястото през 1960 г. Там се казва:
„Бързо двудневно проучване не открило никакъв знак, че предме-тът бил направен от хора [според тази първа експедиция].“
Авторът продължава:
„И все пак учен в групата казва, че нищо в природата не би могло да създаде такава симетрична форма. Щателни разкопки може да бъдат проведени през друга година за разрешаване на мистерията.“
И когато тази снимка била показана на един от най-известните фотограметристи по онова време, господин на име Дж. Брандербургер, неговият отговор на снимката бил следният – той казва:
„Нямам никакво съмнение, че този предмет е кораб. В цялата си кариера никога не съм виждал предмет като този на стерео снимка.“
Следователно, един от водещите учени в тази сфера каза, че нямал съмнение, че това е кораб.
Но въпросът е: Дали това бил корабът на Ной?
Ето снимка, оригиналната снимка, увеличена, така че да можете да я видите в малко по-големи подробности. В центъра на екрана можете да видите онзи предмет с форма на лодка, в нещо, което изглежда като някакво кално свлачище или стичане на лава.
В следващата снимка имам съответстващо изображение (взето този път от Google Earth) на почти точно същото местоположение, от точно същата гледна точка. Така че можете да видите колко добре съответства това на снимката от 1960 г.
Това е от 2019 г. на точно същото местоположение, въпреки че някои неща са се променили. Това също е взето от Google Earth – това е поглед към мястото от югозапад. И можете да видите мястото, на което се намира предполагаемият ковчег (или кораб), вляво, и хълма Арарат вдясно – на около 20 мили разстояние. Доста интересно е, че долината между двете планини е известна като „Долината на осемте“, на езика на живеещите там хора.
На северозапад от тази долина се намирал град (вярвам, че е Козан), известен като „Град на осемте“. Никой от жителите на града днес не знае как е получил това име, той просто е наречен така, доколкото знам. Това са „Долината на осемте“ и „Градът на осемте“. Господин на име Рон Уайът (знам, че някои от вас са запознати с него)... Всичко, което ще споделя с вас днес, беше открито от този господин. Така че не предявя-вам заслуги за каквото и да е нещо, което споделям с вас днес. Всичко, което ще ви казвам, беше открито от този господин – още в края на 1970-те години и началото на 1980-те години. И в първата си експедиция там, 17 години след оригиналната снимка от 1960 г., която видяхте, той отиде там, за да направи самостоятелно проучване. И през 1977 г. той попадна на тези камъни. За онези от вас, които са запознати с древните мореплавателски практики, тези неща са известни като котви (или котвени камъни) и били провесвани отстрани на корабите, обикновено откъм кърмата на кораба, за да спомогне за стабилизирането на кораба в бурно време и да спомогне за направляването му към насрещни вълни, за да го предпази от преобръщане. Това е вярно край цялото Средиземно море и вътре в Средиземно море. Единствената разлика между тези камъни, които виждаме тук, и камъните, намирани в този район, е големината. Повечето от котвите (или котвените камъни), които откривате в Средиземно море, са с височина от около 2 до 2,5 фута [60 до 76 см], с тежина от 200 до най-много 400 паунда [90,1 до 181 кг], но тези камъни тежат тонове и са с височина 11 фута [3,4 метра], като при някои от тях почти 4 фута [1,2 метра], са в земята – само около 8 фута [2,4 метра] от тях се подават над земята. Има редица такива. Някои от тях все още се намират в изправено положение, други са паднали.
Това са две снимки, взети от Рон Уайът по време на първата му експедиция там през 1977 г. Не можете да видите ясно на тази снимка, но има кръстове, гравирани върху тези камъни – конкретно осем такива. Тези камъни се намират в Долината на осемте. И ще покажа един кратък, малък клип – това е заснето от дрон видео на действителното място, на което била намерена тази конструкция с форма на лодка. Виждате, че конструкцията в центъра е този предмет с форма на лодка, който бил открит.
Следователно, местоположението му пасва – намира се в Араратските планини (множествено число), разположен е в близост до планината Арарат, притежава всички указани характеристики, що се отнася до местоположението.
И така, нека разгледаме формата и размера му. Между другото, формата му е очевидна, нали? Прилича на лодка. Но какво да кажем за размера му? Първият факт, който искам да отбележим, е че в Битие 6 гл. Бог дава на Ной размери за тази лодка. Той каза, че [ковчегът] трябва да има
„...дължината на ковчега - триста лакти; ширината му - петдесет лакти, а височината му - трийсет лакти“ (Битие 6:15).
Това бяха размерите му. Повечето хора са предполагали, че това бил еврейският лакът, защото Мойсей бил евреин. Но Библията ни казва ясно, че съществувал по-древен лакът. . Във 2 Летописи 3:3 ни се казва, че имало
„лакти, според старата [или: оригинална] мярка“.
Имало по-ранен от употребявания по времето на Соломон лакът. Той е наречен „старата мярка“. Какъв е този лакът? Получаваме още малко доказателства в Деяния 17:22. Там Лука ни казва:
„И Мойсей беше научен на цялата египетска мъдрост...“
Египтяните имаха лакът, който се наричаше „кралският лакът“. Това трябва да е бил лакътят, с който бил запознат Мойсей. Това било всъщност универсалният лакът, употребяван по света. Ако вземете дължината, дадена от Бога на Ной в Битие 6 гл., и измерите това с този лакът, който е около 1,7 фута [52 см], тя се равнява на 515,25 фута [157 метра]. Ширината, която трябва да е била 50 фута, би имала размера на приблизително 85,87 фута [26,2 метра].
Дали това е от значение? Какви са размерите на формата, която виждаме? Дължината била измерена от Рон, когато отишъл там през 1977 г., и той открил, че тя е точно 515 фута; и това е документирано отново и отново. Следователно, дължината пасва. По форма това наподобява лодка, има точния размер, който Бог указа конкретно, че ще бъде – от носа до кърмата.
През хиляда деветстотин... вярвам, че е било в края на 1980-те години или в началото на 1990-те години, Рон се сдоби с апаратура, която по негово време беше най-развитата в технологичен план – това беше апаратура на подземен радар, употребявана за намиране на разположението на кораби, изгубени по море. И той искаше да получи представа за това как изглежда този предмет под земята. Затова той събра апаратурата си и я пренесе и измери кораба. След като беше събрана от Рон, информацията беше върната и връчена на вицепре-зидента на компанията, направила това устройство, и го попита какво мисли за това. Думите му са цитирани както следва – той каза:
„Това не е естествен предмет. Отраженията се появяват твърде периодично, за да бъде това интерфейс от естествен тип.“
„Никога не бихте видели нещо такова в естествената геология... Някой човек е направил тази конструкция, каквато и да е тя“ (Джоузеф В. Розета, вицепрезидент на Geophysical Survey Systems).
Когато Рон отнесе тези доказателства заедно със снимките на водещия археолог в Турция по онова време (на име Екрем Аркуграл) и попита за неговото мнение по отношение на всичко това, той каза следното:
„Това при всички случаи е кораб.“
Следователно, неговото мнение за това било, че е кораб. И по-нататък в интервюто той беше попитан дали вярва, че това е Ноевият ковчег. Той каза, че наистина вярва в това. Интервюиращият го попита защо вярва. Простият му отговор беше:
„...защото няма друго обяснение.“
Следователно, според него доказателствата казвали, че не може да има никакво друго обяснение на това – намира се на правилното място, има правилната форма, правилния размер – не може да бъде нищо друго. Този човек не беше вярващ в Бога. Той беше светски археолог и това беше честната му преценка по въпроса. Той беше честен, каза:
„Честно казано не виждам как би могло да бъде каквото и да е друго нещо. Това трябва да бъде нещото, което Рон Уайът твърди, че е.“
Години по-късно... всъщност мисля, че това беше едва наскоро (или през тази година или всъщност миналата или по-предишната година), на мястото беше направено измерване с още подземни радари и това е зрително представяне на това как изглежда тази конструкция под земята. Когато я погледнете можете да видите част от скалното оголване наоколо, но можете да видите също и характерна форма на лодка под земята. Следователно, що се отнася до размер, измерения и форма, [корабът] пасва. Но какво да кажем за дизайна и материята му? Дали те съответстват на описаните от Мойсей в книгата Битие подробности? Да видим.
През 1978 г. в района станало земетресение и това земетресение разбило голяма част от почвата отстрани на този предмет и позволило той да стане видим. И когато почвата била разбита, Рон се върнал (вярвам, че това е било през 1979 г.) и извършил по-внимателни разкопки на страните с изострена лопата, за да раздроби част от недобре закрепения материал. Така че можете да видите цветовата разлика между онова, което му изглеждало като ребрата на кораба (или онова, което познаваме като прегради). И на тази снимка можете да видите изображението, заснето от него, когато той остъргал част от материала. И наистина можете да видите цветовата разлика между тях. Това е много бледо, но Рон забеляза също и онова, което изглеждаше като белези на килсон. Следователно, тези доказателства изглежда потвърждаваха, че това наистина било кораб.
И през 1991 г. докато Рон Уайът провеждаше сканирането с подземен радар, там, на мястото, присъстваха някои турски длъжностни лица. И докато той сканираше на машината се показа нещо, което изглеждаше като предмет, като малък предмет, с височина от приблизително 1,5 фута [45 см] и дълбочина от 6 или 8 инча [15 или 20 см]. И Рон предположи, че е възможно това да е някаква вкаменена дървесина. Веднага турското длъжностно лице каза:
„Копай там“.
И заповяда на един от войниците да отиде да разкопае, и онова, което изкопаха, беше ето това. И можете да видите, че му е направен напречен разрез. Този предмет беше изследван за съдържание на въглерод и се оказа парче вкаменена дървесина. Изглежда сякаш нещо капе от тази дървесина и можете да видите, че при напречното сечение има забележителни слоеве на тази дървесина – три такива. Има горен слой, междинен слой и долен слой. Следователно, каквато и да е тази дървесина, тя наподобява онова, което имаме днес при шперплата, по някакъв начин то беше подредено на пластове. Но как? Какво казва Библията? Бог каза:
„Направи си ковчег от гоферово дърво... и да го измажеш отвътре и отвън със смола“ (Битие 6:14).
Да го измаже отвътре и отвън; това наричат „ламиниране“ – когато подредите дървесина на пластове с някакво лепило или слепващо вещество. И резултатът е, че имате по-здрава дървесина, конструкцията е по-здрава отколкото самата дървесина, без да е подредена на пластове. И това, което имаме тук, изглежда е някаква палубна греда от кораб, която е подредена на пластове, също както указа Библията, и измазана отвътре и отвън със смола. И това слепващо вещество по края най-вероятно е смолата, която осъществила слепване, когато дървесината била ламинирана.
Доста интересно е, че думата „гоферово“... Мнозина са изказвали пред-положения за думата „гоферово“, що се отнася до дървесината. Какво означава тя? Думата произлиза от еврейския глагол „Кофар“, който означава „покривам“. Гръцкият еквивалент в Септуагинтата е „Асфал-то“. „Асфалт“ на древен език означава „катран“, така го наричаме днес. Това употребяват, когато правят асфалт – смесват скални парчета и други неща с катран. В известен смисъл те го „ламинират“ в едно цяло, също както правим ние при шперплата. И това е думата, от която произлиза „гоферово“. Следователно, това би посочвало, че гоферовото дърво е не друго, а дървесина, слепена в едно цяло – отвътре и отвън, или „ламинирана“. Точно това откриваме в тази проба, намерена от Рон Уайът и турските длъжностни лица.
Но нещо повече – няколко години по-рано, когато Рон беше там с друг екип, той попадна на ето този предмет. Предметът не приличаше на обикновена скала и когато го взе и даде за изследване Рон предположи, че това било вероятно древен нит, употребен за занитване на кораба. Можете някак си да видите върху това външната форма на нещо като шайба (или глава). И той каза, че това по всичко прилича на древен нит, всъщност на голям нит. Той го взе и даде част от него за изследване на съдържанието. Резултатите бяха върнати от Galbraith Laboratories, които всъщност се намират в Ноксвил, Тенеси (недалеч от тук), където беше тествано. Това беше анализирано и анализът се оказа следният... За всеки от вас, който е запознат с металургията, това са съставните елементи на сплав, метална сплав. А алуминият, според учените, в тази форма (в която е намерен) не се среща в природата. Трябва той да е бил дело на хора. А алуминият е сплав, с която до 19 в. хората не знаеха как да боравят. Но имаме доказателства, че [в ковчега] имало алуминий. И не само това, но и титан. Титанът също не бил известен и хората не можели да боравят с него до неотдавна. Но имаме доказателства, че на този кораб е имало метал, направен от титан и алуминий. Бих казал, че доказателствата говорят:
„Това наистина трябва да е не друго, а Ноевият ковчег.“
Какви други доказателства бихме могли да искаме? Ами, през 1986 г., вярвам, или 1985 г. Рон Уайът получи позволение да пробие дупка и да вземе проба от сондаж на онова, което изглеждало като кораб. Тогава той изпрати резултатите за тестване, но преди да направи това, докато изваждаха пробите, те забелязаха нещо като влакна, наподобяващи косми. Те изпратиха тези влакна, наподобяващи на косми, за анализиране от учени. Беше върнат резултатът, че това наистина са косми на някакъв бозайник. Учените конкретизираха дори още повече – че те имали ивичеста окраска, което означавало, че има различни количества пигмент в различни точки от влакнестата структура, и казаха, че това било характерно за семейство Котки [Felidae или Felid] и беше изказано предположението, че това вероятно е козина на котка, намираща се вътре в кораба, заедно с други влакна, някои от които бяха от други животни, а някои влакна бяха направени от хора – влакна от растителен тип, вероятно от памук или лен, не знаем. Учените не знаеха, не можеха да кажат. Те не разпознаха от кое растение бяха влакната. Вероятно това било растение, изчезнало преди Потопа, всъщност не знаем. И не само това, но там имаше и скали – нещо, изглеждащо като скали, и те бяха взети и анализирани. За тези скали се оказа, че са вкаменените останки от животински изпражнения. Така че това беше лодка с правил-ните размери, с правилната форма, в нея се съдържаха животински косми и животински изпражнения – нещо, което бихме очаквали да открием, ако това е Ноевият ковчег.
Имам предвид: какво повече бихте могли да поискате? Може би табела, на която да се казва „Ноевият ковчег насам“ ли? Ами, ето я. Това е „Голямата лодка на Ной“, изписано на турски. И забелязвате, че табелата посочва посока, обратна на Арарат.
През 1986 г. доказателствата бяха толкова убедителни, че турското правителство направи този паметен знак на Ноевия ковчег. Този паметен знак беше открит тържествено през 1987 г. и Рон Уайът беше там, за да види откриването. Така че доказателствата бяха толкова убедителни даже за светското правителство на Турция, че това беше признато за Ноевия ковчег. И до ден днешен ако искате да откриете Ноевия ковчег можете просто да го напишете в Google Maps. Te ще ви отведат точно там, не е нужно да ходите да го търсите.
Въпросът е: Дали ние ще повярваме? Винаги ще има причини и място за съмнение, но дали ние ще повярваме? Дали ние ще приемем доказателствата, които са ни показани? Според мен те са основателни. А съм ви показал само няколко. Има още. Но заради времето ви показах само някои от основните области, в които всичко пасва – също както беше указано в Божието слово. И в това се съдържа урок, с който искам да се разделим. Този урок се намира в Евреи 11 гл. и там 7 ст. Като се говори за Ной тук авторът (вярвам, че е апостол Павел), пишейки под божествено вдъхновение, ни дава Ной за пример, за да ни помогне да разберем причината за Потопа, причината, която стои зад Потопа и зад изграждането на тази грандиозна конструкция, наречена „ковчегът“. Той казва:
„С вяра Ной, предупреден от Бога за неща, които още не се виждаха, и движен от страхопочитание, направи ковчег за спасение на своя дом. Чрез тази вяра той осъди света и стана наследник на правдата, която е от вяра“ (Евреи 11:7).
Виждате ли, Ной беше много повече от корабостроител. Ной беше пророк. Ной говореше от името на Бога. Според доклада в Битие, в продължение на 120 години той проповядвал на предпотопните хора по отношение на онова, за което Бог ги беше предупредил предварително, и за идещата погибел. И каква беше разликата между Ной и семейството му и останалата част от света? Ной повярва, беше подбуден от страхопочитание. Той знаеше, че Бог наистина имаше предвид онова, което казваше, и в страхопочитание построи ковчега, който Бог му заповяда да построи – със същите размери и със същата форма, в които Бог му каза да го направи, по точния начин, по който Бог му каза да го направи. И той приканваше хората в продължение на 120 години, докато строеше кораба, да повярват и в уреченото време да дойдат и да намерят убежище в този кораб. Така Ной ни е представен като пример за праведност.
Какво представлява праведността? Да вярваме на Бога – и не само да вярваме интелектуално, а и да предприемаме действия в съответствие с това. Когато Бог предупреждава, да предприемаме действия в съответс-твие с това, когато Бог увещава и поправя, да предприемаме действия в съответствие с това, с покаяние и вяра. И Ной ни е представен като пример, а също и на целия свят, за това, че Бог наистина има предвид онова, което казва.
Виждате ли, също както светът бил „сплотен от водата и всред водата“ (виж 2 Петрово 3:5), както ни казва апостол Петър, и унищожен от водите на Потопа, така и той казва, че светът какъвто е днес е „пазен за огън“ (2 Петрово 3:7). Виждате ли, водите на Потоп няма да унищожат повече този свят. Бог ни даде това обещание в дъгата, за да гарантира, че това няма да се случи никога повече, но тя ще бъде унищожена от друг потоп – огнен, известен в Библията като „огненото езеро“. Исус говореше за него като за „Геена“, „пъкъл“. Това е действително нещо, действително събитие. И понеже Бог ни обича и „не иска да погинат някои, а всички да дойдат до покаяние“ (2 Петрово 3:9), Той ни е предупредил векове преди това, така че да подготвим сърцето си както Ной подготви своето и да влезем в убежищния кораб, който е не друг, а Исус Христос, защото тази голяма лодка представяше Божия Син, Който за нас е безопасният кораб, който единствен ще ни позволи да пребиваваме при пояждащия огън. Защото „Кой от нас може да обитава при огън пояждащ? Кой от нас може да обитава при вечни пожари?“ (Исая 33:14).
Само онези, които имат в себе си Христос, само онези, които са се покаяли от греховете си и са приели Исус в сърцето си, единствено те ще се носят в безопасност над това огнено езеро, също както древните юдеи, които бяха насред огнената пещ и не бяха повредени – на тях не бе преминала даже миризма на изгоряла плът или коса, огънят не можеше да се допре до тях, те стояха при пояждащ огън, но Христос беше с тях; и Той обещава да бъде с нас днес.
Няма ли да Го приемеш в сърцето си? Няма ли да Му позволиш да влезе? И няма ли да влезеш в този безопасен кораб днес?
Да коленичим ли в молитва?
Отче наш, Който си на небесата, Ти си ни възлюбил и предупредил, призовал си ни към покаяние и си предоставил средството за спасението ни. Ти действително изпрати Своя Единороден Син в този свят, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот. Отче, моля се да обърнеш ума ни към Него с вяра. Нека Го приемем в сърцето си, за да влезем в този безопасен кораб в Твоя Син. Облажаваме Те и Ти благодарим затова, че си ни дал Словото Си и се молим, Отче, да се придържаме вярно към него, да го обикнем и пазим скъпо. Молим се да изработиш у нас онова, което Ти е угодно, и да ни помогнеш, така че както древния Ной и ние да бъдем пример за вяра и праведност на всички гледащи. Молим за всичко това в скъпоценното име на Твоя Син, Исус. Амин.
„Стоящи върху платформата на истината“
„Пионерни здраве и мисии“
За да подкрепите „Пионерни здраве и мисии“, посетете PHM.org.
RSS Feed
