"Светлина, която свети в тъмно място"
ОТКРОВЕНИЕ 14:12
Представя
"ОПРАВДАНИЕ ЧРЕЗ ВЯРА СРЕЩУ ТРИЕДИНСТВОТО" -
Надер Мансур
(Уеначи, юни 2015 г.)
Темата, за която ще говорим днес, ще бъде заключителна и се надявам, че ще обобщи изследваното дотук. Искам да видим някои практически следствия от това, което сме разгледали до сега. Искам да говорим за Оправдание чрез вяра и Триединството. По-конкретно “Оправдание чрез вяра срещу Триединството”, в това, че е важно да имаме правилното разбирането за Бог: кой е Той и особено, когато разберем, че Христос е единородният Син.
ОТКРОВЕНИЕ 14:12
Представя
"ОПРАВДАНИЕ ЧРЕЗ ВЯРА СРЕЩУ ТРИЕДИНСТВОТО" -
Надер Мансур
(Уеначи, юни 2015 г.)
Темата, за която ще говорим днес, ще бъде заключителна и се надявам, че ще обобщи изследваното дотук. Искам да видим някои практически следствия от това, което сме разгледали до сега. Искам да говорим за Оправдание чрез вяра и Триединството. По-конкретно “Оправдание чрез вяра срещу Триединството”, в това, че е важно да имаме правилното разбирането за Бог: кой е Той и особено, когато разберем, че Христос е единородният Син.
Ние се нуждаем да разберем значението на това на практическо ниво, когато говорим за Евангелието, когато говорим за оправдание чрез вяра, как ние сме направени праведни пред Бога, как можем да придобием праведност, всички тези чудесни обещания на Библията. Представата ни, разбирането ни за Бога ще окаже директно въздействие, директно влияние върху всички тези неща, защото тези неща са свързани.
Нека да преминем на следващото ниво и да видим как се случват тези неща на практика. Това ще бъде един истински тест за това, което изповядваме, че вярваме, независимо за какво става дума.
Когато мислим за Оправдание чрез вяра искам да погледнем обещанието, което Исус даде на учениците Си преди да се възнесе. За това четем в Йоан 16:7. Там се казва:
„Обаче Аз ви казвам истината, за вас е по-добре да отида Аз, защото, ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас; но ако отида, ще ви го изпратя.“
Тук Исус повдига много важен въпрос. За да може Утешителят (за когото ние знаем, че е Светият Дух), за да може Светият Дух да дойде, Христос трябваше да…? Да си отиде. Трябваше да се възнесе. Исус всъщност им каза:
„За вас е по-добре да си отида.“
Не знам дали вие сте мислили върху този стих, но каква е причината, поради която Христос трябваше да си отиде, преди да може Утешителят да дойде? Според това, което Христос казва тук, докато Той беше на земята с учениците Си, този Утешител нямаше да дойде.
Учениците сигурно били тъжни, когато чули това, защото те били щастливи от Христовото присъствие. Но Исус им казва:
„Чуйте, за вас е по-добре. Необходимо е. За ваше добро всъщност е Аз да си отида. Защото когато Аз си отида, само тогава мога да изпратя Утешителя. Но ако Аз не Си отида, няма да мога да ви изпратя този Утешител.“
Въпросът ми към вас е: Защо това е така? Да, тук има един коментар. Защото Той е трябвало да умре на кръста заради греховете ни. Да, това е вярно. Но това не е единствената причина. Предстои да видим причината точно както Библията ни я представя. Но това е вярно и частично е причина. Но тук се изяснява нещо, което е много важно, и то се вижда точно от този стих (Йоан 16:7) - че Утешителят, или Светият Дух, не може да бъде никой друг освен Христос. Защото самият Христос трябваше да си отиде. Ако това е бил някой друг, Христос много лесно щеше да му каже: „Ела, слез“ или „Иди“. Но нещо трябваше да се случи със самия Христос. Той трябваше да си отиде и с Неговото напускане ставаше връзка за изпращането на Утешителя. Така че докато оставаше на земята, нямаше да бъде способен да изпрати този Утешител.
Искам да изследваме каква е връзката между Христовото напускане и изпращането на Духа, или Утешителя.
Ще задам и друг въпрос, основан на този стих. Това, което правим, е просто да видим какво точно ни казва стихът (нали?), като си задаваме въпроси и се надяваме да намерим отговори - или в самия стих, или някъде извън него.
Когато Христос каза тези думи, беше ли Утешителят с учениците по това време? Да или не? Някои казват „Да“, други - „Не“. Прекрасно. Обичам тези отговори, защото това означава, че ние имаме различни идеи и различен начин на мислене. Това е добро. Означава, че всички мислим.
Исус каза:
„Докато не си отида, Утешителят няма да..."? "...дойде на вас.“
Това означава, че Утешителят не бил все още там. Ще видим след минутка за какво говори Исус. Ще изследваме това заедно. Това, за което говореше тук Исус, е нещо, което предстоеше да се случи, то беше събитие в бъдещето, все още не беше налице. И за да може това да се случи, да може Утешителят да дойде, самият Христос трябваше да си отиде.
Искам да запомним тази връзка и да видим защо това е така. Библията ни казва защо. В Йоан 7 гл. ни се дава отговорът. Йоан 7:38, 39. Това са много красиви и силни стихове. Четем думите на Исус:
„Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му.”
39 ст.:
“А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото [Светият] Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил.”
Следователно, тук намираме отговора. Тук апостолът пише и записва това интересно събитие. Исус се изправя в края на празника, в последния, голям ден на празника, и отправя това обещание. Той казва:
“Ако вярвате в Мене, реки от жива вода ще потекат от вас.”
Тогава той обяснява, че това, за което говори Исус тук, се отнася за Духа. И между другото този Дух, за когато Исус говореше, още не беше даден при изговарянето на тези думи. Защото Исус все още не беше…? Прославен. Причината, поради която Духът не беше все още даден, е защото Исус още не беше…? Прославен. С други думи, когато Исус каза на учениците, „докато не си отида...“, Той говореше за Своето…? Прославяне. Следователно,
„само когато си отида и бъда прославен,”
казва Исус,
“тогава мога да ви изпратя..."? "...Утешителя. Но ако Аз не си отида, той не може да...”? “...дойде, или не може да слезе.“
Следвате ли мисълта ми? Следователно, възнасянето на Христос не беше просто за да си тръгне и да бъде прославен.
Предстои да разберем какво означава това и защо то е свързано с идването, или изпращането, на Утешителя. Но преди да продължим, искам да изясним нещо, тъй като задавам въпрос:
„Утешителят бил ли е там по това време?”
Знаем, че “Утешителят” се отнася за Духа и някои хора казаха “да”. Вероятно това е, защото мислят, че Духът винаги е присъствал в Старозаветните времена. И това е вярно, няма съмнение. Давид е пример за това. Четохме преди този стих - Псалм 51:11. Казва се:
„Да не ме отхвърлиш от присъствието Си, нито да отнемеш от мене Светия Си Дух.“
Виждаме, че Светият Дух е работил в дните на Давид. Давид не искал да Го загуби. Въпрос на факт е, че виждаме присъствието на Духа едва в първата глава на Битие, където се казва, че Божият Дух се носеше над водата. Знаете, че Бог изяви Духа Си по редица начини, с десетки примери в Стария завет.
За какво ни говори тогава Исус, когато казва,
„Аз ще ви изпратя Утешителя, но Той не може да дойде, докато не си отида и не бъда прославен“?
За какво ни говори Той, ако Духът вече бил там през цялото време? За какво говори Йоан, когато казва,
„този Дух не беше още даден, защото Исус не беше все още прославен“?
Разбирате ли за какво става дума тук? Изглежда като че ли има противоречие тук, нали? Но тук няма противоречие. Това, което предстоеше, беше нещо различно от това, което е било. Това е нещо, което е свързано с Духа и то ще установи една промяна. Това ще бъде толкова различно, че в сравнение с това, което е било дотогава, ще изглежда като нещо, което изобщо не е давано. Затова, отново, искам да видим какво означава това.
По време на патриархалната епоха, през старозаветното време, през целия този период преди кръста, влиянието на Духа често се разкриваше
и изявяваше по забележителен начин, но никога в пълнота. Разбрахте ли това? Не искам да пропуснем този факт. Никога в пълнота.
Христос говореше за изпращането на Духа (сега наречен “Утешителят”, което е пълната мярка). Това, по-пълната мярка, е наречено “Утешителят”, и за Него се казва, че предстои и ще бъде получен по-цялостно - нещо, което досега никога не се е проявявало.
"Но за да може Утешителят да дойде при вас," - казва Исус, "Аз самият трябва да Си отида и да бъда прославен".
Нещо трябваше да се случи с личността на самия Христос преди да може да се даде това по-пълно изливане на Духа. С това директно ни се заявява, че Духът е пряко свързан с личността на Христос. Затова не може Утешителят да е някой друг или друго лице извън или освен Христос. Следвате ли ме? Добре. Хубаво.
Не е нужно да се съгласявате с мен, просто искам да бъда сигурен, че разбирате за какво говорим. Това е главната ми цел и затова искам да се уверя, че е така.
И така, Христос трябваше да Си отиде и да бъде прославен. Ще получим помощ в разбирането на това какво имаше предвид Исус, когато разберем някои от дефинициите и значенията в Библията за “дух”. В Йоан 6:63 откриваме една важна дефиниция за "дух". Исус каза:
„Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които съм ви говорил, дух са и..."? "...живот са.“
Много важен стих. Според Исус, каква е дефиницията на “дух” тук ? “Дух” означава…? Живот. Той казва:
„Моите думи са дух, Моите думи са живот.“
Така че “дух” и “живот” са еквивалентни. Тези думи означават едно и също. Това представляват Исусовите думи. Иначе казано, думите на Исус не са просто буквално слово, написано на хартия с мастило. Дори когато са написани с червено в Библиите ни. Това е писмената форма на казаното от Исус. Но Исус казва на тях и на нас:
“Чуйте: Моите думи са на напълно различно ниво. Моите думи всъщност са живи. Те са дух, те са живот.”
Живото Христово слово. Библията е просто писменият вид на словото на Исус. Следите ли мисълта ми? Съществува друго ниво. Тук говорим за един духовен елемент, който всъщност оживотворява, който придава живот на Христовите думи. Следователно, “дух” означава “живот”. Бих желал да помним и това. И понеже Духът е живот, Той дава живот.
Да прочетем другия стих, в 1 Коринтяни 15:45:
„Така е и писано: Първият човек Адам "стана жива душа", а последният Адам стана животворящ дух.“
Кой е последният Адам? Христос. Тук се казва, че Той е направен животворящ Дух. Какво означава „животворящ“?
“Даващ живот.”
Това е староанглийска дума, която означава „даващ живот“.
Нека да преминем на следващото ниво и да видим как се случват тези неща на практика. Това ще бъде един истински тест за това, което изповядваме, че вярваме, независимо за какво става дума.
Когато мислим за Оправдание чрез вяра искам да погледнем обещанието, което Исус даде на учениците Си преди да се възнесе. За това четем в Йоан 16:7. Там се казва:
„Обаче Аз ви казвам истината, за вас е по-добре да отида Аз, защото, ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас; но ако отида, ще ви го изпратя.“
Тук Исус повдига много важен въпрос. За да може Утешителят (за когото ние знаем, че е Светият Дух), за да може Светият Дух да дойде, Христос трябваше да…? Да си отиде. Трябваше да се възнесе. Исус всъщност им каза:
„За вас е по-добре да си отида.“
Не знам дали вие сте мислили върху този стих, но каква е причината, поради която Христос трябваше да си отиде, преди да може Утешителят да дойде? Според това, което Христос казва тук, докато Той беше на земята с учениците Си, този Утешител нямаше да дойде.
Учениците сигурно били тъжни, когато чули това, защото те били щастливи от Христовото присъствие. Но Исус им казва:
„Чуйте, за вас е по-добре. Необходимо е. За ваше добро всъщност е Аз да си отида. Защото когато Аз си отида, само тогава мога да изпратя Утешителя. Но ако Аз не Си отида, няма да мога да ви изпратя този Утешител.“
Въпросът ми към вас е: Защо това е така? Да, тук има един коментар. Защото Той е трябвало да умре на кръста заради греховете ни. Да, това е вярно. Но това не е единствената причина. Предстои да видим причината точно както Библията ни я представя. Но това е вярно и частично е причина. Но тук се изяснява нещо, което е много важно, и то се вижда точно от този стих (Йоан 16:7) - че Утешителят, или Светият Дух, не може да бъде никой друг освен Христос. Защото самият Христос трябваше да си отиде. Ако това е бил някой друг, Христос много лесно щеше да му каже: „Ела, слез“ или „Иди“. Но нещо трябваше да се случи със самия Христос. Той трябваше да си отиде и с Неговото напускане ставаше връзка за изпращането на Утешителя. Така че докато оставаше на земята, нямаше да бъде способен да изпрати този Утешител.
Искам да изследваме каква е връзката между Христовото напускане и изпращането на Духа, или Утешителя.
Ще задам и друг въпрос, основан на този стих. Това, което правим, е просто да видим какво точно ни казва стихът (нали?), като си задаваме въпроси и се надяваме да намерим отговори - или в самия стих, или някъде извън него.
Когато Христос каза тези думи, беше ли Утешителят с учениците по това време? Да или не? Някои казват „Да“, други - „Не“. Прекрасно. Обичам тези отговори, защото това означава, че ние имаме различни идеи и различен начин на мислене. Това е добро. Означава, че всички мислим.
Исус каза:
„Докато не си отида, Утешителят няма да..."? "...дойде на вас.“
Това означава, че Утешителят не бил все още там. Ще видим след минутка за какво говори Исус. Ще изследваме това заедно. Това, за което говореше тук Исус, е нещо, което предстоеше да се случи, то беше събитие в бъдещето, все още не беше налице. И за да може това да се случи, да може Утешителят да дойде, самият Христос трябваше да си отиде.
Искам да запомним тази връзка и да видим защо това е така. Библията ни казва защо. В Йоан 7 гл. ни се дава отговорът. Йоан 7:38, 39. Това са много красиви и силни стихове. Четем думите на Исус:
„Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му.”
39 ст.:
“А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото [Светият] Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил.”
Следователно, тук намираме отговора. Тук апостолът пише и записва това интересно събитие. Исус се изправя в края на празника, в последния, голям ден на празника, и отправя това обещание. Той казва:
“Ако вярвате в Мене, реки от жива вода ще потекат от вас.”
Тогава той обяснява, че това, за което говори Исус тук, се отнася за Духа. И между другото този Дух, за когато Исус говореше, още не беше даден при изговарянето на тези думи. Защото Исус все още не беше…? Прославен. Причината, поради която Духът не беше все още даден, е защото Исус още не беше…? Прославен. С други думи, когато Исус каза на учениците, „докато не си отида...“, Той говореше за Своето…? Прославяне. Следователно,
„само когато си отида и бъда прославен,”
казва Исус,
“тогава мога да ви изпратя..."? "...Утешителя. Но ако Аз не си отида, той не може да...”? “...дойде, или не може да слезе.“
Следвате ли мисълта ми? Следователно, възнасянето на Христос не беше просто за да си тръгне и да бъде прославен.
Предстои да разберем какво означава това и защо то е свързано с идването, или изпращането, на Утешителя. Но преди да продължим, искам да изясним нещо, тъй като задавам въпрос:
„Утешителят бил ли е там по това време?”
Знаем, че “Утешителят” се отнася за Духа и някои хора казаха “да”. Вероятно това е, защото мислят, че Духът винаги е присъствал в Старозаветните времена. И това е вярно, няма съмнение. Давид е пример за това. Четохме преди този стих - Псалм 51:11. Казва се:
„Да не ме отхвърлиш от присъствието Си, нито да отнемеш от мене Светия Си Дух.“
Виждаме, че Светият Дух е работил в дните на Давид. Давид не искал да Го загуби. Въпрос на факт е, че виждаме присъствието на Духа едва в първата глава на Битие, където се казва, че Божият Дух се носеше над водата. Знаете, че Бог изяви Духа Си по редица начини, с десетки примери в Стария завет.
За какво ни говори тогава Исус, когато казва,
„Аз ще ви изпратя Утешителя, но Той не може да дойде, докато не си отида и не бъда прославен“?
За какво ни говори Той, ако Духът вече бил там през цялото време? За какво говори Йоан, когато казва,
„този Дух не беше още даден, защото Исус не беше все още прославен“?
Разбирате ли за какво става дума тук? Изглежда като че ли има противоречие тук, нали? Но тук няма противоречие. Това, което предстоеше, беше нещо различно от това, което е било. Това е нещо, което е свързано с Духа и то ще установи една промяна. Това ще бъде толкова различно, че в сравнение с това, което е било дотогава, ще изглежда като нещо, което изобщо не е давано. Затова, отново, искам да видим какво означава това.
По време на патриархалната епоха, през старозаветното време, през целия този период преди кръста, влиянието на Духа често се разкриваше
и изявяваше по забележителен начин, но никога в пълнота. Разбрахте ли това? Не искам да пропуснем този факт. Никога в пълнота.
Христос говореше за изпращането на Духа (сега наречен “Утешителят”, което е пълната мярка). Това, по-пълната мярка, е наречено “Утешителят”, и за Него се казва, че предстои и ще бъде получен по-цялостно - нещо, което досега никога не се е проявявало.
"Но за да може Утешителят да дойде при вас," - казва Исус, "Аз самият трябва да Си отида и да бъда прославен".
Нещо трябваше да се случи с личността на самия Христос преди да може да се даде това по-пълно изливане на Духа. С това директно ни се заявява, че Духът е пряко свързан с личността на Христос. Затова не може Утешителят да е някой друг или друго лице извън или освен Христос. Следвате ли ме? Добре. Хубаво.
Не е нужно да се съгласявате с мен, просто искам да бъда сигурен, че разбирате за какво говорим. Това е главната ми цел и затова искам да се уверя, че е така.
И така, Христос трябваше да Си отиде и да бъде прославен. Ще получим помощ в разбирането на това какво имаше предвид Исус, когато разберем някои от дефинициите и значенията в Библията за “дух”. В Йоан 6:63 откриваме една важна дефиниция за "дух". Исус каза:
„Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползва; думите, които съм ви говорил, дух са и..."? "...живот са.“
Много важен стих. Според Исус, каква е дефиницията на “дух” тук ? “Дух” означава…? Живот. Той казва:
„Моите думи са дух, Моите думи са живот.“
Така че “дух” и “живот” са еквивалентни. Тези думи означават едно и също. Това представляват Исусовите думи. Иначе казано, думите на Исус не са просто буквално слово, написано на хартия с мастило. Дори когато са написани с червено в Библиите ни. Това е писмената форма на казаното от Исус. Но Исус казва на тях и на нас:
“Чуйте: Моите думи са на напълно различно ниво. Моите думи всъщност са живи. Те са дух, те са живот.”
Живото Христово слово. Библията е просто писменият вид на словото на Исус. Следите ли мисълта ми? Съществува друго ниво. Тук говорим за един духовен елемент, който всъщност оживотворява, който придава живот на Христовите думи. Следователно, “дух” означава “живот”. Бих желал да помним и това. И понеже Духът е живот, Той дава живот.
Да прочетем другия стих, в 1 Коринтяни 15:45:
„Така е и писано: Първият човек Адам "стана жива душа", а последният Адам стана животворящ дух.“
Кой е последният Адам? Христос. Тук се казва, че Той е направен животворящ Дух. Какво означава „животворящ“?
“Даващ живот.”
Това е староанглийска дума, която означава „даващ живот“.
Библията казва, че Бог ще съди “живите” и мъртвите. Запознати ли сте с този стих? Става дума за тези, които живеят, и мъртвите. Староанглийската дума за “жив” не се отнася, каквото е сегашното ѝ значение, за някой който е бърз, тича бързо, а в стиха е за живите и мъртвите. Това просто е староанглийски начин на изразяване.
И така, тук Христос, последният Адам, е направен Дух, който дава…? Живот. Животворящ Дух. А Исус ни казва, че Неговите думи са дух, че Неговите думи са живот. Помнете това, защото когато Исус ни говореше за изпращане на Духа, с други думи Той всъщност говореше за изпращане на… какво? На живота. Това е такъв живот, който може да ни бъде изпратен (наречен “Утешителят”)… Този живот може да ни бъде изпратен единствено ако самият Исус се възнесеше и беше…? Прославен. Следите ли мисълта ми? Виждате ли тук връзката? Изпращането на Духа не се отнася задължително до изпращане на друго лице, на друга личност, а до изпращане на живот – едно по-пълно и цялостно изливане на живот. И това изпращане, разбира се, е свързано със самия Исус – нещо, за което се говори като за ”Утешителя”.
Същото нещо четем и в Римляни 8:10:
„Обаче, ако Христос е във вас, то при все, че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради...”? “…правдата.“
Тук ни се казва: когато… кой е в нас? Когато Христос е в нас, това има същото значение като Духът на живота да е в нас. Следователно, когато Исус говори за Духа, че Неговите думи са дух и живот, когато Исус говори за изпращането на Утешителя, Който е живот, за чий живот говорим тук? Това е животът на самия Христос. Ето защо самият Той трябваше да отиде и самият Той трябваше да бъде прославен преди да може да се даде това по-пълното и по- голямо изливане на този живот върху учениците. Следвате ли мисълта ми? И в Йоан 7 гл., Йоан казваше, че изливането на Духа, за което говореше Исус, тази пълнота на изливането на Духа, е като реки от жива вода. Сравнението не е с поточе или езеро, всъщност дори не с една река, а с реки. Това е изображение, чрез който Исус ни представя едно преизобилно, мощно изливане. Онова, за което Исус говори там, е този Дух, или този живот. А този живот не можеше още да бъде даден, защото самият Исус не беше още прославен. Животът, който Христос имаше, Той трябваше да отиде в небето и да бъде прославен преди да може да ни придаде този по-изобилен живот.
Бях ви споменал също, че ще изследваме практическите следствия от това. Това беше в ума на Христос, когато заминаваше, по време на молитвата Му към Неговия Отец в Йоан 17:5:
„И сега, прослави Ме, Отче, при Себе Си със славата, която имах при Теб, преди…? “...да беше светът [или: създанието на света]“.
За какво се молеше тук Христос? Да бъде прославен. Понеже Той знаеше, че когато бъде прославен, ще достигне до възможността да даде този Утешител, или да изпрати този Утешител. Без да беше прославен, Той не можеше да го изпрати. Така че желанието за прославяне не се съсредоточаваше върху самия Него, това не беше егоистично искане. Молбата Му беше изцяло свързана с учениците, защото само след Своето прославяне Той можеше да изпрати Утешителя, а не преди него. Можем да видим това във факта, че Исус очаква отговора на Своя Отец. В Йоан 17:22 Той казва:
„Славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях, за да бъдат едно, както ние сме едно.“
Следователно прославянето, което получи беше, за да може да го сподели. Това, което сподели, беше Утешителят, споменат тук като Неговата слава. Той сподели тази слава, сподели това благословение, получено от Отец. Така че това беше първостепенната цел в ума на Исус. Ето защо когато Христос напускаше учениците Си, им заяви:
„Чуйте Ме, Аз трябва да Си отида. Това е частта от Спасителния план, при която е нужно да Си отида, защото ако това не стане, вие не можете да получите следващия етап, следващата част. Тук говоря за Утешителя. Нужно е да Си отида и да бъда прославен.“
Учениците бяха много тъжни, когато чуха това,
„Това, което предстои, е точно това, което искам да ви изпратя, и то е по-велико от онова, което ви давам сега."
"Ето защо за вас е по-добре," казва Исус, "необходимо е, за ваша полза, за ваше добро е всъщност да ви оставя и да отида.“
Ето толкова важен е този въпрос. Причината, поради която подчертавам това, е защото, както виждате, това е основна тема, особено в заключителните дни, в заключителния период от Христовата служба – това беше грижата в сърцето на Христос - да изпрати Утешителя. Затова Той се молеше за Него. За това и молеше, когато отправяше молитва към Своя Отец.
И така, всичко, което трябва да направим, е да видим тези паралели между обещанието за Духа и прославянето на Христос. В момента, в който Христос бъдеше прославен, незабавно Той щеше да изпрати…? Утешителя. Двете събития – прославянето на Христос и изпращането на Утешителя - са пряко свързани. Или изпращането на Духа. Ние видяхме, че Духът всъщност не е някой друг, а животът, и то животът на…? Христос. Нека ви припомня някои неща, понеже когато Христос дойде да живее на земята, това беше първият път в историята на вселената, когато напълно Божествено същество става също и напълно човешко същество. Не е ли така? Това не беше се случвало дотогава. Всички хора, които дотогава живееха на земята, бяха само...? Човешки същества. За първи път Божият Син слезе от небето, като Божествено същество, видяхме, че беше роден от Отец преди всяко създание, Той наследи Божественото естество на Баща Си. Сега Той идваше, за да бъде роден като Човек и Той обедини със Своето Божествено естество естеството на…? Човека. Това се случваше за първи път в историята. И като човек Той водеше живот, който никога преди това не беше живян на тази земя. Той живя живот, в който побеждаваше всеки един грях, който Сатана хвърляше върху Него. Той победи греха и Сатана.
Библията всъщност казва, че Той осъди греха в плътта. Дали някой беше правил това преди? Не. Следователно, този съвсем нов живот, тази съвсем нова опитност... Ден след ден Христос се изправяше пред изкушения. Христос не беше изкушаван само в пустинята, но всеки един ден от земния Си живот. Той побеждаваше, придобиваше победа след победа. Той придобиваше тези победи, тази удивителна опитност и всичко това… в полза на кого? На нас, нали? Беше дошло времето, в края на живота Му, когато предстоеше Христос да нанесе поражение над Сатана за последен и окончателен път на кръста, когато Той трябваше да умре, Христос беше живял този победоносен живот без нито един грях и сега казваше на учениците Си:
„Аз трябва да си отида. Нещо трябва да се случи с Мен. Нещо трябва да се случи с живота, който Аз живях за вас, за да мога да ви дам този живот, който е обогатен с всичко, което придобих за вас. Аз трябва да отида и да бъда прославен. Необходимо е Моят Отец да приеме и потвърди това, което съм направил. И след това Аз ще ви дам този живот, или този Утешител.“
Давайки ни този живот, Утешителя, Исус ни дава живот не както беше даван в Стария завет, защото тогава работеше Светият Дух на Отец, силата на Бога. Но сега Духът идва при нас обогатен с човешката опитност, придобита от Христос на земята. Следите ли мисълта ми? Точно за това говореше Христос. И така, Той придоби тази опитност като човек на земята и после умря и възкръсна, но Той имаше нужда да занесе този Свой живот на небето и да бъде прославен от Отец, след което Той щеше да сподели с нас този Негов живот. Така че сега този живот, или този Дух, наречен Утешителят, е Божественият човешки живот на...? Сина. Виждате ли разликата?
Всичко това, както самият Той каза, нямаше да може да се случи, ако не беше отишъл и не беше прославен. По същество това беше като един напълно нов човек. Когато Христос дойде като човек, това беше напълно нов човек. Това беше един Божествено-човешки живот, който живя. Братя и сестри, виждате ли, това е източникът на силата на Евангелието.
Точно тук се случва това, което знаем като “оправдание чрез вяра”, победа над греха, начинът, по който биваме възстановени в Божия образ. Ние можем да имаме тези неща само ако имаме в себе си живота, в който Христос придоби всичко това. Христос е единственият, който живя напълно праведен живот. Има само един живот във вселената (по отношение на греха на земята)… Ще изразя това по следния начин: Има само един живот, който е приемлив в Божиите очи. Знаете ли чий е този живот? Това е животът на Сина. И така, Христос се възнесе и каза на учениците Си:
“Сега Аз трябва да Си отида, защото сега Аз придобих всичко това за вас, постигнах това за вас, и когато отида, ще ви го дам. Това се нарича “Утешителят”.”
Затова идеята, че Светият Дух е личност извън Христос напълно разрушава и разкъсва красивата картина, изобразявана тук от Христос. Христос копнееше да отиде при Отца Си. За това говореше Той след възкресението Си в Йоан 20:17. Мария беше на гроба и Го търсеше, затова Той се появи пред нея и я утеши, и след това се казва:
„Казва й Исус: Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и кажи им: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог.“
Този стих създава известни проблеми на някои хора. Но си припомнете кога във времето се случи този стих. Това беше утрото на Възкресението, нали? Описаното събитие се случи в неделя сутринта. Христос се яви тогава на Мария и каза
„Не се допирай до Мене.“
Хората си мислят, че тя не могла тогава да се допре до Него. Той не говореше за просто такова допиране. Нямаше нищо нередно да бъде допрян Христос. От други преводи става по-ясно какво е значението. Може би имате това в Библията си. Казва се:
“Не се вкопчвай в Мен.”
Или:
„Не Ме задържай.“
С други думи, Исус ѝ каза
„Мария, след като ти се явих и те утеших, че съм жив и здрав, не Ме задържай, не Ме забавяй, защото Аз съм тръгнал за някъде. Аз трябва да отида при Отца Си.“
Понеже когато Той отиде… Разбира се, когато Той се върна, другите ученици се допряха до Него. Докладите в другите евангелия показват, че до Исус са се допирали. Няма нищо нередно, никакво табу в докосването до Христос. Някои хора си мислят, че в стиха се говори просто за забрана за допир до Исус, но не за това се говори. Той сериозно бързаше за някъде. Той бързаше да отиде при Своя Отец, защото тъкмо беше възкресен с този живот, при който победи греха и Сатана напълно. Той притежаваше напълно праведен човешки живот, който, понеже Христос е също и Божествено същество, беше и Божествен живот. За първи път в историята на човечеството съществуваше напълно праведен човешки живот. Затова Исус беше наречен “Последният Адам”.
Ние не можем да пропуснем този елемент. Сега Христос занасяше Своя праведен живот на небето, за да получи окончателното одобрение на Бог Отец. Ако това покриваше стандарта на Божията правда, тогава Христос щеше да бъде способен да извърши най-фантастичното с този Негов живот. Отец щеше да потвърди това чрез прославянето на Сина Си като човек; и след това Христос щеше да бъде способен да изпрати Утешителя, т.е. Духа, което щеше да бъде една пълна, мощна изява и изливане на Духа, невиждана никога преди това.
И така, Христос действително отиде при Своя Отец в онзи ден, точно както заяви на Мария, и след това се завърна на земята. Когато се завърна на земята, откриваме следния доклад, в Йоан 20 гл., стихове 19-21:
“А вечерта на същия ден...”
Кой е този ден? Първият ден на седмицата, денят на Възкресението. Сутринта Исус беше провел разговора с Мария.
“А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на стаята, гдето бяха учениците, беше заключена поради страха от юдеите, Исус дойде, застана посред, и каза им: Мир вам! И като рече това, показа им ръцете и ребрата Си. И зарадваха се учениците като видяха Господа. И Исус пак им рече: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам...? "...вас.”
И така, в промеждутъка между сутринта и вечерта Христос се възнесе при…? Своя Отец, и се върна, точно в същата вечер. Тогава се казва:
“Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам...”? “...вас.”
След което Христос направи нещо много интересно. 22 ст.:
”И като каза това, Христос духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух.”
Виждате ли какво се случва тук? Онова, което правеше тук Христос беше, че Той им даваше това обещание. Но тук не се осъществяваше пълното изпълнение на това обещание. Всъщност това беше само показване на това, което скоро предстоеше да се случи, защото на този етап, макар че Христос беше отишъл при Отец и се беше върнал на същия ден, Той все още не беше прославен. Това ще разгледаме след малко. Но тук Христос им даваше пример за предстоящото.
Т.е. това, братя и сестри, е една паралелна картина на това, което Христос направи някога в Едемската градина с Адам. Когато Христос създаде Адам, Той вдъхна в ноздрите му жизненото дихание. Това беше Духът на живота. Поради греха Адам изгуби този живот. Сега Христос дойде като втория Адам, Който осъществява победа над греха и Сатана. Сега Христос предстоеше да вдъхне нов живот в човешката раса. На това е символ на прочетеното в Йоан 20:22. Този нов живот носи името
“Свети…”? “...Дух.”
Това беше собственият Му...? Живот. Затова дойде Той - да ни го даде. Но, както казах, Христос не беше още прославен, защото това не беше пълното изливане на Духа, а само пример за това, което ще дойде. Това беше представяне на онова, което предстоеше. Ние знаем това, защото в Лука 24:49 се казва следното:
„И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим] докато се облечете със сила от горе.“
Ако прочетете стиха в контекста, ще откриете, че когато Христос беше с учениците в горницата в първия ден на седмицата, Той прекара там известно време. Колко време беше Той с учениците? След Възкресението Си Той прекара на земята…? Четиридесет дни. Вярно ли е?
И така, в Лука се докладва за това какво се е случило в ден четиридесети. И така, Христос е прекарал четиридесет дни с учениците, дал им е наставления за Божието царство т.н. и се кани да се възнесе. В този момент, при възнесението, Той им казва:
“Нужно е да изчакате в Ерусалим, защото предстои скоро да ви изпратя обещанието от Отца Ми.”
Обещанието от Отца Му е изливането на Духа, за което Той говореше. Т.е. Той беше на път за небето, за да бъде официално прославен, за да може да изпрати това обещанието от Отец.
Затова учениците трябваше да чакат в Ерусалим.
Лука записва същото. Извинете ме.
Да продължим с четенето, за да можем да открием времето, в контекста на което се случва това.
Лука 24:50: „Заведе ги срещу Витания и вдигна ръцете Си и ги благослови; и като ги благославяше отдели Се от тях и Се възнесе на…? “...небето.”
Това се случва в ден четиридесети от утринта на Възкресението. Тогава Той е отведен в небето. В Деяния четем паралелен доклад, който ни дава допълнителна информация.
Деяния 1:3: “На които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дни и им говореше за Божието царство.”
Стихове 4 и 5: “И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, каза Той, чухте от Мене. Защото Йоан е кръщавал с вода; а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни.”
Тук ни се представя обещанието от Отец, което е кръщение със…? Светия Дух. Кръщението със Светия Дух не можеше да се осъществи докато Христос не Се беше възнесъл и не беше прославен, докато животът, който Той живя в човешкото естество не беше занесен на небето и приет от Бащата - един напълно праведен човешки живот, животът на Сина. Когато това беше прието и потвърдено от Отец, Духът щеше да бъде изпратен. И Христос им казваше:
„Не правете нищо, не ходете никъде, само чакайте в Ерусалим. Аз ще ви изпратя нещо, което ще ви направи способни да проповядвате Евангелието със сила. Не се опитвайте да правите нещо, докато Аз се възнеса и ви изпратя обещанието. То е на път да дойде. Чакайте го. Ще дойде след…”? “...няколко дни.“
Затова в текста се казва:
“Не след много дни.”
Те щяха да получат кръщението със Светия Дух. Т.е., щяха да встъпят в съюз с Христос, който не беше изпитван преди това. Ето за това се отнася за обещанието за Духа.
Братя и сестри, ако ние разберем правилно какво имаше предвид тук Христос, това трябва да предизвика у нас пълна промяна. Ако ние наистина осъзнаем какво смяташе да даде Христос на учениците и на нас, защото, както ще видим, обещанието не беше само за тях. Това е самият живот на Сина, прославеният, възкресен, победоносен живот на Божия Син. Това е живот, който Сатана не можа да победи с никое свое изкушение. Този Свой победоносен живот Христос ще даде на учениците и на нас. И Той вече го е дал, както ще видим, защото Отец е приел Христовия живот. И откриваме, че прославянето на Христос всъщност е докладвано в Евреи 1 гл. Обърнете специално внимание на тези текстове, тъй като ще ги анализираме. Евреи 1:8, 9. Бог говори за Сина Си:
“А за Сина казва: "Твоят престол, о Боже, е до вечни векове; и скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота. Възлюбил си правда, и намразил си беззаконие; за това, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя".”
Тук е представено интересно събитие. Случва се забележително събитие на небето, където Отец помазва Своя Син с миро на радост. Какво значение има това? Какво символизира обикновено мирото в Библията? Това е символ на Духа.
Често в Стария завет царете биват помазвани с миро преди да могат да встъпят в длъжност. Мирото е символ за започване на тяхната царска власт.
Пророк е напътстван да отиде и да помаже дадения човек за цар. Това означава, че Бог ще направлява и води този конкретен цар в управлението му. Или поне това обозначаваше символът. Разбира се, не всеки цар вършеше това. Но виждаме тук, че Христос е помазан с това миро на радост от Отец. По каква причина Христос е помазан с това миро на радост? В стиха намираме отговора. Каква е причината? Защото Той обикна правдата и намрази беззаконието.
Тук възниква друг въпрос:
Кога Христос показа любов към правдата и омраза към беззаконието? Това стана, когато Той живя живота Си като човек, когато ден след ден Христос се срещаше с изкушенията, греха и беззаконието. Случай след случай Той демонстрираше Своя избор и любовта Си към правдата и омразата Си към...? Беззаконието. Не е ли така? Христос беше ли изкушаван преди да стане човек? Не, не беше. Библията казва, че Бог не може да бъде изкушен. А Христос беше изявеният образ (отпечатък) на Бога. За да можеше Христос да бъде изкушаван, Той трябваше да приеме човешки образ. Затова Той трябваше да стане човек. Защото именно човекът беше победен от дявола. А за да може сега да бъде победен дяволът, Христос трябваше да бъде човек, за се бори с него. Затова Христос дойде като човек, на наше място, като Последния Адам. И в нашето съществуване, на нашето място, Той се срещна със Сатана, с греха, с изкушението и ги победи, възлюби правдата и намрази беззаконието, ден след ден, до смъртта Си. Той умря и занесе Своя живот, този славен. красив живот, в който Той удържа победа над греха и Сатана, занесе го на небето. А на небето Неговият Отец Му каза:
„Сине Мой, понеже Ти осъществи този живот, понеже постигна това като обикна правдата и намрази беззаконието, сега Аз Те помазвам с това миро на радост.“
Разбирате ли сега за какво става въпрос тук? Тук се осъществява прославянето на Христос. Това е, когато бил прославен като Човек. Неговият живот бил приет от Отца. Христовото преживяване на земята било прието и потвърдено от Отец като валидно и праведно. Първото нещо, което Христос направи след като беше прославен, беше да изпълни обещанието, дадено на учениците. Спомнете си, че прославянето на Христос и изпращането на Духа са тясно свързани. Той каза, че веднага след като бъде прославен, веднага ще изпрати този Дух, наречен...? Утешителя. И така, веднага след като на небето беше осъществено прославянето, на земята се случи нещо удивително и чудно. Ние знаем това като Деня на...? Петдесетница.
Обърнете внимание на записаното в Деяния 2 гл. Проповядва Петър и в 32 ст. казва:
„Този Исус Бог възкреси, на което ние всички сме свидетели. И като се възвиси до Божията десница и взе от Отца обещания Свети Дух, Той изля това, което виждате и чувате.“
И така, тук Христос, последният Адам, е направен Дух, който дава…? Живот. Животворящ Дух. А Исус ни казва, че Неговите думи са дух, че Неговите думи са живот. Помнете това, защото когато Исус ни говореше за изпращане на Духа, с други думи Той всъщност говореше за изпращане на… какво? На живота. Това е такъв живот, който може да ни бъде изпратен (наречен “Утешителят”)… Този живот може да ни бъде изпратен единствено ако самият Исус се възнесеше и беше…? Прославен. Следите ли мисълта ми? Виждате ли тук връзката? Изпращането на Духа не се отнася задължително до изпращане на друго лице, на друга личност, а до изпращане на живот – едно по-пълно и цялостно изливане на живот. И това изпращане, разбира се, е свързано със самия Исус – нещо, за което се говори като за ”Утешителя”.
Същото нещо четем и в Римляни 8:10:
„Обаче, ако Христос е във вас, то при все, че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради...”? “…правдата.“
Тук ни се казва: когато… кой е в нас? Когато Христос е в нас, това има същото значение като Духът на живота да е в нас. Следователно, когато Исус говори за Духа, че Неговите думи са дух и живот, когато Исус говори за изпращането на Утешителя, Който е живот, за чий живот говорим тук? Това е животът на самия Христос. Ето защо самият Той трябваше да отиде и самият Той трябваше да бъде прославен преди да може да се даде това по-пълното и по- голямо изливане на този живот върху учениците. Следвате ли мисълта ми? И в Йоан 7 гл., Йоан казваше, че изливането на Духа, за което говореше Исус, тази пълнота на изливането на Духа, е като реки от жива вода. Сравнението не е с поточе или езеро, всъщност дори не с една река, а с реки. Това е изображение, чрез който Исус ни представя едно преизобилно, мощно изливане. Онова, за което Исус говори там, е този Дух, или този живот. А този живот не можеше още да бъде даден, защото самият Исус не беше още прославен. Животът, който Христос имаше, Той трябваше да отиде в небето и да бъде прославен преди да може да ни придаде този по-изобилен живот.
Бях ви споменал също, че ще изследваме практическите следствия от това. Това беше в ума на Христос, когато заминаваше, по време на молитвата Му към Неговия Отец в Йоан 17:5:
„И сега, прослави Ме, Отче, при Себе Си със славата, която имах при Теб, преди…? “...да беше светът [или: създанието на света]“.
За какво се молеше тук Христос? Да бъде прославен. Понеже Той знаеше, че когато бъде прославен, ще достигне до възможността да даде този Утешител, или да изпрати този Утешител. Без да беше прославен, Той не можеше да го изпрати. Така че желанието за прославяне не се съсредоточаваше върху самия Него, това не беше егоистично искане. Молбата Му беше изцяло свързана с учениците, защото само след Своето прославяне Той можеше да изпрати Утешителя, а не преди него. Можем да видим това във факта, че Исус очаква отговора на Своя Отец. В Йоан 17:22 Той казва:
„Славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях, за да бъдат едно, както ние сме едно.“
Следователно прославянето, което получи беше, за да може да го сподели. Това, което сподели, беше Утешителят, споменат тук като Неговата слава. Той сподели тази слава, сподели това благословение, получено от Отец. Така че това беше първостепенната цел в ума на Исус. Ето защо когато Христос напускаше учениците Си, им заяви:
„Чуйте Ме, Аз трябва да Си отида. Това е частта от Спасителния план, при която е нужно да Си отида, защото ако това не стане, вие не можете да получите следващия етап, следващата част. Тук говоря за Утешителя. Нужно е да Си отида и да бъда прославен.“
Учениците бяха много тъжни, когато чуха това,
„Това, което предстои, е точно това, което искам да ви изпратя, и то е по-велико от онова, което ви давам сега."
"Ето защо за вас е по-добре," казва Исус, "необходимо е, за ваша полза, за ваше добро е всъщност да ви оставя и да отида.“
Ето толкова важен е този въпрос. Причината, поради която подчертавам това, е защото, както виждате, това е основна тема, особено в заключителните дни, в заключителния период от Христовата служба – това беше грижата в сърцето на Христос - да изпрати Утешителя. Затова Той се молеше за Него. За това и молеше, когато отправяше молитва към Своя Отец.
И така, всичко, което трябва да направим, е да видим тези паралели между обещанието за Духа и прославянето на Христос. В момента, в който Христос бъдеше прославен, незабавно Той щеше да изпрати…? Утешителя. Двете събития – прославянето на Христос и изпращането на Утешителя - са пряко свързани. Или изпращането на Духа. Ние видяхме, че Духът всъщност не е някой друг, а животът, и то животът на…? Христос. Нека ви припомня някои неща, понеже когато Христос дойде да живее на земята, това беше първият път в историята на вселената, когато напълно Божествено същество става също и напълно човешко същество. Не е ли така? Това не беше се случвало дотогава. Всички хора, които дотогава живееха на земята, бяха само...? Човешки същества. За първи път Божият Син слезе от небето, като Божествено същество, видяхме, че беше роден от Отец преди всяко създание, Той наследи Божественото естество на Баща Си. Сега Той идваше, за да бъде роден като Човек и Той обедини със Своето Божествено естество естеството на…? Човека. Това се случваше за първи път в историята. И като човек Той водеше живот, който никога преди това не беше живян на тази земя. Той живя живот, в който побеждаваше всеки един грях, който Сатана хвърляше върху Него. Той победи греха и Сатана.
Библията всъщност казва, че Той осъди греха в плътта. Дали някой беше правил това преди? Не. Следователно, този съвсем нов живот, тази съвсем нова опитност... Ден след ден Христос се изправяше пред изкушения. Христос не беше изкушаван само в пустинята, но всеки един ден от земния Си живот. Той побеждаваше, придобиваше победа след победа. Той придобиваше тези победи, тази удивителна опитност и всичко това… в полза на кого? На нас, нали? Беше дошло времето, в края на живота Му, когато предстоеше Христос да нанесе поражение над Сатана за последен и окончателен път на кръста, когато Той трябваше да умре, Христос беше живял този победоносен живот без нито един грях и сега казваше на учениците Си:
„Аз трябва да си отида. Нещо трябва да се случи с Мен. Нещо трябва да се случи с живота, който Аз живях за вас, за да мога да ви дам този живот, който е обогатен с всичко, което придобих за вас. Аз трябва да отида и да бъда прославен. Необходимо е Моят Отец да приеме и потвърди това, което съм направил. И след това Аз ще ви дам този живот, или този Утешител.“
Давайки ни този живот, Утешителя, Исус ни дава живот не както беше даван в Стария завет, защото тогава работеше Светият Дух на Отец, силата на Бога. Но сега Духът идва при нас обогатен с човешката опитност, придобита от Христос на земята. Следите ли мисълта ми? Точно за това говореше Христос. И така, Той придоби тази опитност като човек на земята и после умря и възкръсна, но Той имаше нужда да занесе този Свой живот на небето и да бъде прославен от Отец, след което Той щеше да сподели с нас този Негов живот. Така че сега този живот, или този Дух, наречен Утешителят, е Божественият човешки живот на...? Сина. Виждате ли разликата?
Всичко това, както самият Той каза, нямаше да може да се случи, ако не беше отишъл и не беше прославен. По същество това беше като един напълно нов човек. Когато Христос дойде като човек, това беше напълно нов човек. Това беше един Божествено-човешки живот, който живя. Братя и сестри, виждате ли, това е източникът на силата на Евангелието.
Точно тук се случва това, което знаем като “оправдание чрез вяра”, победа над греха, начинът, по който биваме възстановени в Божия образ. Ние можем да имаме тези неща само ако имаме в себе си живота, в който Христос придоби всичко това. Христос е единственият, който живя напълно праведен живот. Има само един живот във вселената (по отношение на греха на земята)… Ще изразя това по следния начин: Има само един живот, който е приемлив в Божиите очи. Знаете ли чий е този живот? Това е животът на Сина. И така, Христос се възнесе и каза на учениците Си:
“Сега Аз трябва да Си отида, защото сега Аз придобих всичко това за вас, постигнах това за вас, и когато отида, ще ви го дам. Това се нарича “Утешителят”.”
Затова идеята, че Светият Дух е личност извън Христос напълно разрушава и разкъсва красивата картина, изобразявана тук от Христос. Христос копнееше да отиде при Отца Си. За това говореше Той след възкресението Си в Йоан 20:17. Мария беше на гроба и Го търсеше, затова Той се появи пред нея и я утеши, и след това се казва:
„Казва й Исус: Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и кажи им: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог.“
Този стих създава известни проблеми на някои хора. Но си припомнете кога във времето се случи този стих. Това беше утрото на Възкресението, нали? Описаното събитие се случи в неделя сутринта. Христос се яви тогава на Мария и каза
„Не се допирай до Мене.“
Хората си мислят, че тя не могла тогава да се допре до Него. Той не говореше за просто такова допиране. Нямаше нищо нередно да бъде допрян Христос. От други преводи става по-ясно какво е значението. Може би имате това в Библията си. Казва се:
“Не се вкопчвай в Мен.”
Или:
„Не Ме задържай.“
С други думи, Исус ѝ каза
„Мария, след като ти се явих и те утеших, че съм жив и здрав, не Ме задържай, не Ме забавяй, защото Аз съм тръгнал за някъде. Аз трябва да отида при Отца Си.“
Понеже когато Той отиде… Разбира се, когато Той се върна, другите ученици се допряха до Него. Докладите в другите евангелия показват, че до Исус са се допирали. Няма нищо нередно, никакво табу в докосването до Христос. Някои хора си мислят, че в стиха се говори просто за забрана за допир до Исус, но не за това се говори. Той сериозно бързаше за някъде. Той бързаше да отиде при Своя Отец, защото тъкмо беше възкресен с този живот, при който победи греха и Сатана напълно. Той притежаваше напълно праведен човешки живот, който, понеже Христос е също и Божествено същество, беше и Божествен живот. За първи път в историята на човечеството съществуваше напълно праведен човешки живот. Затова Исус беше наречен “Последният Адам”.
Ние не можем да пропуснем този елемент. Сега Христос занасяше Своя праведен живот на небето, за да получи окончателното одобрение на Бог Отец. Ако това покриваше стандарта на Божията правда, тогава Христос щеше да бъде способен да извърши най-фантастичното с този Негов живот. Отец щеше да потвърди това чрез прославянето на Сина Си като човек; и след това Христос щеше да бъде способен да изпрати Утешителя, т.е. Духа, което щеше да бъде една пълна, мощна изява и изливане на Духа, невиждана никога преди това.
И така, Христос действително отиде при Своя Отец в онзи ден, точно както заяви на Мария, и след това се завърна на земята. Когато се завърна на земята, откриваме следния доклад, в Йоан 20 гл., стихове 19-21:
“А вечерта на същия ден...”
Кой е този ден? Първият ден на седмицата, денят на Възкресението. Сутринта Исус беше провел разговора с Мария.
“А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на стаята, гдето бяха учениците, беше заключена поради страха от юдеите, Исус дойде, застана посред, и каза им: Мир вам! И като рече това, показа им ръцете и ребрата Си. И зарадваха се учениците като видяха Господа. И Исус пак им рече: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам...? "...вас.”
И така, в промеждутъка между сутринта и вечерта Христос се възнесе при…? Своя Отец, и се върна, точно в същата вечер. Тогава се казва:
“Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам...”? “...вас.”
След което Христос направи нещо много интересно. 22 ст.:
”И като каза това, Христос духна върху тях и им каза: Приемете Светия Дух.”
Виждате ли какво се случва тук? Онова, което правеше тук Христос беше, че Той им даваше това обещание. Но тук не се осъществяваше пълното изпълнение на това обещание. Всъщност това беше само показване на това, което скоро предстоеше да се случи, защото на този етап, макар че Христос беше отишъл при Отец и се беше върнал на същия ден, Той все още не беше прославен. Това ще разгледаме след малко. Но тук Христос им даваше пример за предстоящото.
Т.е. това, братя и сестри, е една паралелна картина на това, което Христос направи някога в Едемската градина с Адам. Когато Христос създаде Адам, Той вдъхна в ноздрите му жизненото дихание. Това беше Духът на живота. Поради греха Адам изгуби този живот. Сега Христос дойде като втория Адам, Който осъществява победа над греха и Сатана. Сега Христос предстоеше да вдъхне нов живот в човешката раса. На това е символ на прочетеното в Йоан 20:22. Този нов живот носи името
“Свети…”? “...Дух.”
Това беше собственият Му...? Живот. Затова дойде Той - да ни го даде. Но, както казах, Христос не беше още прославен, защото това не беше пълното изливане на Духа, а само пример за това, което ще дойде. Това беше представяне на онова, което предстоеше. Ние знаем това, защото в Лука 24:49 се казва следното:
„И, ето, Аз изпращам върху вас обещанието на Отца Ми; а вие стойте в града [Ерусалим] докато се облечете със сила от горе.“
Ако прочетете стиха в контекста, ще откриете, че когато Христос беше с учениците в горницата в първия ден на седмицата, Той прекара там известно време. Колко време беше Той с учениците? След Възкресението Си Той прекара на земята…? Четиридесет дни. Вярно ли е?
И така, в Лука се докладва за това какво се е случило в ден четиридесети. И така, Христос е прекарал четиридесет дни с учениците, дал им е наставления за Божието царство т.н. и се кани да се възнесе. В този момент, при възнесението, Той им казва:
“Нужно е да изчакате в Ерусалим, защото предстои скоро да ви изпратя обещанието от Отца Ми.”
Обещанието от Отца Му е изливането на Духа, за което Той говореше. Т.е. Той беше на път за небето, за да бъде официално прославен, за да може да изпрати това обещанието от Отец.
Затова учениците трябваше да чакат в Ерусалим.
Лука записва същото. Извинете ме.
Да продължим с четенето, за да можем да открием времето, в контекста на което се случва това.
Лука 24:50: „Заведе ги срещу Витания и вдигна ръцете Си и ги благослови; и като ги благославяше отдели Се от тях и Се възнесе на…? “...небето.”
Това се случва в ден четиридесети от утринта на Възкресението. Тогава Той е отведен в небето. В Деяния четем паралелен доклад, който ни дава допълнителна информация.
Деяния 1:3: “На които и представи Себе Си жив след страданието Си с много верни доказателства, като им се явяваше през четиридесет дни и им говореше за Божието царство.”
Стихове 4 и 5: “И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, каза Той, чухте от Мене. Защото Йоан е кръщавал с вода; а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни.”
Тук ни се представя обещанието от Отец, което е кръщение със…? Светия Дух. Кръщението със Светия Дух не можеше да се осъществи докато Христос не Се беше възнесъл и не беше прославен, докато животът, който Той живя в човешкото естество не беше занесен на небето и приет от Бащата - един напълно праведен човешки живот, животът на Сина. Когато това беше прието и потвърдено от Отец, Духът щеше да бъде изпратен. И Христос им казваше:
„Не правете нищо, не ходете никъде, само чакайте в Ерусалим. Аз ще ви изпратя нещо, което ще ви направи способни да проповядвате Евангелието със сила. Не се опитвайте да правите нещо, докато Аз се възнеса и ви изпратя обещанието. То е на път да дойде. Чакайте го. Ще дойде след…”? “...няколко дни.“
Затова в текста се казва:
“Не след много дни.”
Те щяха да получат кръщението със Светия Дух. Т.е., щяха да встъпят в съюз с Христос, който не беше изпитван преди това. Ето за това се отнася за обещанието за Духа.
Братя и сестри, ако ние разберем правилно какво имаше предвид тук Христос, това трябва да предизвика у нас пълна промяна. Ако ние наистина осъзнаем какво смяташе да даде Христос на учениците и на нас, защото, както ще видим, обещанието не беше само за тях. Това е самият живот на Сина, прославеният, възкресен, победоносен живот на Божия Син. Това е живот, който Сатана не можа да победи с никое свое изкушение. Този Свой победоносен живот Христос ще даде на учениците и на нас. И Той вече го е дал, както ще видим, защото Отец е приел Христовия живот. И откриваме, че прославянето на Христос всъщност е докладвано в Евреи 1 гл. Обърнете специално внимание на тези текстове, тъй като ще ги анализираме. Евреи 1:8, 9. Бог говори за Сина Си:
“А за Сина казва: "Твоят престол, о Боже, е до вечни векове; и скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота. Възлюбил си правда, и намразил си беззаконие; за това, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя".”
Тук е представено интересно събитие. Случва се забележително събитие на небето, където Отец помазва Своя Син с миро на радост. Какво значение има това? Какво символизира обикновено мирото в Библията? Това е символ на Духа.
Често в Стария завет царете биват помазвани с миро преди да могат да встъпят в длъжност. Мирото е символ за започване на тяхната царска власт.
Пророк е напътстван да отиде и да помаже дадения човек за цар. Това означава, че Бог ще направлява и води този конкретен цар в управлението му. Или поне това обозначаваше символът. Разбира се, не всеки цар вършеше това. Но виждаме тук, че Христос е помазан с това миро на радост от Отец. По каква причина Христос е помазан с това миро на радост? В стиха намираме отговора. Каква е причината? Защото Той обикна правдата и намрази беззаконието.
Тук възниква друг въпрос:
Кога Христос показа любов към правдата и омраза към беззаконието? Това стана, когато Той живя живота Си като човек, когато ден след ден Христос се срещаше с изкушенията, греха и беззаконието. Случай след случай Той демонстрираше Своя избор и любовта Си към правдата и омразата Си към...? Беззаконието. Не е ли така? Христос беше ли изкушаван преди да стане човек? Не, не беше. Библията казва, че Бог не може да бъде изкушен. А Христос беше изявеният образ (отпечатък) на Бога. За да можеше Христос да бъде изкушаван, Той трябваше да приеме човешки образ. Затова Той трябваше да стане човек. Защото именно човекът беше победен от дявола. А за да може сега да бъде победен дяволът, Христос трябваше да бъде човек, за се бори с него. Затова Христос дойде като човек, на наше място, като Последния Адам. И в нашето съществуване, на нашето място, Той се срещна със Сатана, с греха, с изкушението и ги победи, възлюби правдата и намрази беззаконието, ден след ден, до смъртта Си. Той умря и занесе Своя живот, този славен. красив живот, в който Той удържа победа над греха и Сатана, занесе го на небето. А на небето Неговият Отец Му каза:
„Сине Мой, понеже Ти осъществи този живот, понеже постигна това като обикна правдата и намрази беззаконието, сега Аз Те помазвам с това миро на радост.“
Разбирате ли сега за какво става въпрос тук? Тук се осъществява прославянето на Христос. Това е, когато бил прославен като Човек. Неговият живот бил приет от Отца. Христовото преживяване на земята било прието и потвърдено от Отец като валидно и праведно. Първото нещо, което Христос направи след като беше прославен, беше да изпълни обещанието, дадено на учениците. Спомнете си, че прославянето на Христос и изпращането на Духа са тясно свързани. Той каза, че веднага след като бъде прославен, веднага ще изпрати този Дух, наречен...? Утешителя. И така, веднага след като на небето беше осъществено прославянето, на земята се случи нещо удивително и чудно. Ние знаем това като Деня на...? Петдесетница.
Обърнете внимание на записаното в Деяния 2 гл. Проповядва Петър и в 32 ст. казва:
„Този Исус Бог възкреси, на което ние всички сме свидетели. И като се възвиси до Божията десница и взе от Отца обещания Свети Дух, Той изля това, което виждате и чувате.“
Следователно, денят на Петдесетница представя това, което се е случило на земята. Но докато на земята се случваше това, онова, което тъкмо се беше случило на небето, беше, че Христос беше...? Прославен от Неговия Отец. Христос получи обещания Дух, когато Отец Го помаза с миро на радост. Когато получи обещания Дух, Христос незабавно изля този Дух на учениците Си на земята. Този Дух беше Христовият живот в една по-пълна, по-богата мярка, която никога преди това не е наблюдавана, защото сега Христос беше възнесен, отведен в небето и прославен.
Учениците разбраха и осъзнаха какво се случваше малко по-късно. Забележете какво се казва в Деяния 3:13:
„Бог Авраамов, Исааков и Яковов, Бог на бащите ни прослави Сина Си Исус, Когото вие предадохте, от Когото се отрекохте пред Пилата, когато той беше решил да Го пусне.“
Христос изявяваше това, което се случи в деня на Петдесетница. Това беше Неговото дело. Той просто раздаваше това, което се случваше, и причината беше, че Той тъкмо беше прославен на небето.
Съществува много тясна връзка между двете събития. Виждате ли, сякаш... Има прилика с примера и важността на случващите се събития. В Стария завет царете бяха помазвани. Но не само те. Бог каза на Мойсей да помаже брат си Аарон като...? Първосвещеник. Спомняте ли си това? Това се правеше, за да може Аарон да упражнява дейността си в светилището, в земното светилище. Когато Христос отиде на небето, като Човек, и Той беше помазан с миро на радост, тогава беше Неговото прославяне. Но това помазване беше и специалната церемония по узаконяване като Първосвещеник за Неговия народ в небесното светилище. Това беше смисълът на символното земно светилище.
Аарон не можеше да бъде свещеник в светилището докато не беше помазан от Мойсей с мирото, което Бог му беше определил. Това беше един пример и прототип. Христос започна Своята първосвещеническа служба, Своето първосвещеническо дело, след като отиде като Човек на небето и беше помазан и прославен от Бога. Първото нещо, който Христос направи като Първосвещеник на Своя народ, беше да послужи, или да излее Своя живот, който Той живя на земята, върху учениците. Така че излятият Свети Дух не е просто сила от Бога, но е обогатен от прибавения победоносен Христов живот, който Той придоби на земята. Това е същността и на службата на Христос в небесното светилище днес. За тази служба ни се казва, че е всичко за нас като народ, и в книгата Евреи това ни се представя по-разширено. За това... за това се говори в нея. Същото нещо четем и във Филипяни 2:8, 9.
„Като Се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже до смърт на кръст. Затова Бог Го превъзвиши и Му подари името, което е над всяко друго име."
Христос сега е издигнат като Човек, прославен е като Човек. Той е помазан като Човек. Той е Последният Адам. Сега ние можем да получим нещо, защото Христос е един от нас. Затова Библията казва Духа, за който Христос говореше, не беше още даден - защото Христос не беше все още прославен. Сега Той е прославен и издигнат. И това е изпълнение на Неговото обещание, че
„славата, която Ти, Отче, Ми даде, Аз я..."? "...давам на тях.“
Искам да разгледаме нещо друго в Библията: когато Бог помазваше Свой служител... когато Бог каза на Мойсей да помаже Аарон, се казва, че той помаза Аарон и мирото се стичаше по брадата му и слизаше по дрехите му до долу. Това можем да прочетем в Псалм 133. Това също е още един показател, още един символ. Мирото се изливаше в изобилна мярка. Мойсей не сложи само няколко капки и толкова. Фактът, че мирото се е стичало показва, че се е използвало много миро. Може би цяла чаша миро била излята върху главата на Аарон и се стекла по дрехите му чак до долу. Каква е причината? Това също е символ.
Когато Христос беше помазан с мирото на радост, Той беше Главата на църквата. Църквата е Неговото тяло. Веднага след като беше помазан на небето, Неговият живот, или това миро, този Дух, се изля от Христос върху Неговото тяло на земята. Останалата част от Неговото тяло беше на земята - чакащите Негови ученици. С други думи, Христос и Неговите последователи споделят един и същи живот. Животът на Сина се влива във вярващите в Него. Следите ли мисълта ми? Това е, което Библията нарича "Свети Дух" или "Утешител". Този живот може да ни утеши, или може да ни помогне в битката срещу греха и Сатана. Ние не трябва да се борим с греха и Сатана сами. Ние притежаваме сега живот, който вече е победил греха и Сатана. Това е напълно различен подход за справянето ни с неприятеля. Това е пътят, по който можем да получим праведност, защото ние получаваме праведния живот на Сина. И начинът, по който получаваме този живот, разбира се, е чрез вяра. Забележете какво се казва в Йоан 1:12:
"А на ония, които Го приеха [говори се за Христос] даде право да станат Божии чада, т.е. тия, които вярват в Неговото име."
Да приемем Христос означава да приемем Него в живота си. Това е начинът да станем Божии синове - като вярваме в Неговото име. Затова се казва, че спасението е чрез вяра. Като истински вярваме и напълно се доверяваме на това, което Той придоби за нас и като приемем това за своя лична придобивка, така ние получаваме живота на Сина, така биваме осиновени от Божието семейство. За какво друго Бог ще ни нарича Свои синове и дъщери? Не за нещо друго, а защото имаме живота на Сина Му. Затова Той се отнася към нас така както се отнася към Своя...? Син. Това се случва единствено чрез дадения Христов живот в нас. В Галатяни 4:6 четем:
„Понеже сте синове на Бога, Бог изпрати в сърцата ви духа на Сина Си, който вика: „Авва, Отче!“
Бог Отец сега може законно да продължи живота на Своя Син във всички, които вярват в Него. Животът на Сина е наречен "Духа на Сина". Така биваме осиновени. Бащата на Христос става наш Баща. Това е същността на делото на последния Адам, братя и сестри. Ето защо в Библията, в пророчеството на Исая 9:6, Христос е наречен
"Отец на вечността".
Познат ли ви е този стих?
"Ще се нарече – се казва там – Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Княз на мира, Отец на вечността“.
Този стих дава повод на много хора да казват:
„Виждате ли, Христос се нарича „Отец“ и това сигурно има връзка с Триединството.“
Това няма нищо общо с Триединството. Това е пророчество за делото на Месия като Човек. Той е Последният Адам и като такъв, като Последния Адам, Той е баща на една нова раса човеци. Това са човеци, които притежават Неговия Божествен човешки живот. Животът на първия Адам е живот на смърт. Получаваме това при раждането си за първи път. Когато се раждаме отново, ние получаваме нов живот - живота на Последният Адам. Това е Духът. Затова Той става наш "Отец на вечността". За това се говори в Исая. Говори се за Исус като за Последния Адам.
В 1 Коринтяни 6:17 четем:
„Който се съединява с Господа е един дух с Него.“
Коя е друга дума за "дух"? Това е живот. Когато се съединим с Христос, братя и сестри, ние ставаме част от Неговия живот. Това не е суха теория или клише. Ние в действителност приемаме живота, който Той живя на земята. Ние получаваме Неговите победи, получаваме Неговата правда, която Той придоби. Това се нарича "праведност чрез вяра". Защото ние не получаваме това като пазим заповедите или с правенето на каквото и да било друго. Ние получаваме тази праведност само ако наистина приемем Него и вярваме в Него. Това става чрез вяра. Затова се нарича "праведност чрез вяра". Бог приема само Неговия праведен живот. Това е много въздействащ стих. Това е същността на вечния живот. Това представлява Светият Дух. Затова неправилното разбиране... Точно затова Сатана поражда объркване, особено за идентичността на Светия Дух. Защото когато вие приемете, че Духът е някаква различна личност от Отец и Сина, това е една теория, която е абсолютно безсмислена. Абсолютно безсмислена.
Братя и сестри, виждате, че Христос живя на земята като Човек, нали? Живя в продължение на 33 години. Той преживя една богата и победоносна опитност от наше име. И след всичко, което Той извърши, много хора вярват, че Той Се възнася на Небето и изпраща някой друг да ни помогне да победим греха тук на земята. Някого, който никога не е бил изкушаван, никога не е поемал човешко естество, никога не е победил Сатана. Осъзнавате ли дълбочината на проблема? Това прави цялата мисия на Христос напълно безстойностна. Самата опитност...
Живота, който аз искам да имам, е животът, който Христос живя. И Христос се възнася и ми изпраща някой друг... Защо би направил това? Защо Той не е изпратил този друг от самото начало? Идеята да отделяме Духа от Христос и да го превръщаме в някой друг напълно разрушава и изопачава учението, отнасящо се до Оправдание чрез вяра. Това ни обрича да бъдем оставени сами. Христос ни е изоставил, като ни е предал на някой друг.
Хората казват:
„Христос казва на Духа какво да предаде на нас и това е начинът, по който Христос ни помага.“
Не. Това не е, което Библията ни учи обаче, братя и сестри. Само Синът може да ви направи свободен. Този, който има Сина, има...? Живот. Това е единственият начин да имаме живот. Не се казва, че се изпраща някакъв представител на Христос или помощник. Единствено Христос е Този, Който е квалифициран да ни даде Своя живот. Той е единственият, Който може да ни направи праведни. Той не ни прави праведни, като ни казва:
„Опитай се да Ми се подчиниш и Аз ще ти помогна.“
Не, това е напълно неприемливо.
"Нужно е вие да умрете и Моят живот във вас е единственото нещо, което е приемливо за Бога."
Този живот е животът на Сина. Затова се казва, че когато ние се съединим с Господа, с Исус, ние в действителност ставаме един дух с Него. Ние споделяме Неговия живот. Затова ние сме членове на Неговото тяло. Използваме тези термини, но тезата, че Христос е Главата, а ние сме Неговото тяло, не е клише. Това е буквално истината. Неговият живот става... Ние ставаме продължение на Неговото съществувание. Неговият живот сега живее в нас. Във вас. В мен. Затова ние ставаме братя и сестри - защото ако всички ние сме обединени в Христос, всички ставаме един дух. Ние споделяме един и същи живот – вечен живот. Следвате ли ме?
Идеята за Триединството напълно открадва това от Божия народ. Дава ни някакъв друг Утешител, наречен "Бог Свети Дух". Това не е животът на Сина, а е някой друг. Невъзможно е да победим греха и Сатана чрез някой друг. Това е причината ние да имаме губеща опитност като вярващи. Ние опитваме да победим греха и пропадаме. Пак опитваме и пак съгрешаваме. Или се отказваме, или просто продължаваме да опитваме и да падаме. Така ставаме тези тъжни, свъсени християни, които имат добро теоретично познание за победата над греха, но на практика това е чуждо нещо за нас.
Имам добра новина за вас, братя и сестри. Христос не очаква от нас да отидем и отново да победим Сатана, да удържаме нови победи над него. Задачата е изпълнена. Той вече е направил това. Всичко, което Христос иска е да приемем Неговата победа, с която Той вече победи Сатана, да приемем Неговата побеждаваща опитност. Това е същността на Неговия живот.
2 Коринтяни 3:17: "Господ е Духът; и гдето е Господният дух, там е свобода."
Искате ли да имате истинска свобода или само да изглеждате като вярващи? Само Христос, Господ, може да ви осигури тази свобода. Господ Исус Христос е този Дух, в сърцата ни, обитаващ в сърцата ни. Той живее в нас този победоносен живот и това е, което дава свободата.
Исус ни казва:
„Ако Синът ви освободи, наистина ще бъдете..." какво? "...свободни“.
Учениците разбраха и осъзнаха какво се случваше малко по-късно. Забележете какво се казва в Деяния 3:13:
„Бог Авраамов, Исааков и Яковов, Бог на бащите ни прослави Сина Си Исус, Когото вие предадохте, от Когото се отрекохте пред Пилата, когато той беше решил да Го пусне.“
Христос изявяваше това, което се случи в деня на Петдесетница. Това беше Неговото дело. Той просто раздаваше това, което се случваше, и причината беше, че Той тъкмо беше прославен на небето.
Съществува много тясна връзка между двете събития. Виждате ли, сякаш... Има прилика с примера и важността на случващите се събития. В Стария завет царете бяха помазвани. Но не само те. Бог каза на Мойсей да помаже брат си Аарон като...? Първосвещеник. Спомняте ли си това? Това се правеше, за да може Аарон да упражнява дейността си в светилището, в земното светилище. Когато Христос отиде на небето, като Човек, и Той беше помазан с миро на радост, тогава беше Неговото прославяне. Но това помазване беше и специалната церемония по узаконяване като Първосвещеник за Неговия народ в небесното светилище. Това беше смисълът на символното земно светилище.
Аарон не можеше да бъде свещеник в светилището докато не беше помазан от Мойсей с мирото, което Бог му беше определил. Това беше един пример и прототип. Христос започна Своята първосвещеническа служба, Своето първосвещеническо дело, след като отиде като Човек на небето и беше помазан и прославен от Бога. Първото нещо, който Христос направи като Първосвещеник на Своя народ, беше да послужи, или да излее Своя живот, който Той живя на земята, върху учениците. Така че излятият Свети Дух не е просто сила от Бога, но е обогатен от прибавения победоносен Христов живот, който Той придоби на земята. Това е същността и на службата на Христос в небесното светилище днес. За тази служба ни се казва, че е всичко за нас като народ, и в книгата Евреи това ни се представя по-разширено. За това... за това се говори в нея. Същото нещо четем и във Филипяни 2:8, 9.
„Като Се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже до смърт на кръст. Затова Бог Го превъзвиши и Му подари името, което е над всяко друго име."
Христос сега е издигнат като Човек, прославен е като Човек. Той е помазан като Човек. Той е Последният Адам. Сега ние можем да получим нещо, защото Христос е един от нас. Затова Библията казва Духа, за който Христос говореше, не беше още даден - защото Христос не беше все още прославен. Сега Той е прославен и издигнат. И това е изпълнение на Неговото обещание, че
„славата, която Ти, Отче, Ми даде, Аз я..."? "...давам на тях.“
Искам да разгледаме нещо друго в Библията: когато Бог помазваше Свой служител... когато Бог каза на Мойсей да помаже Аарон, се казва, че той помаза Аарон и мирото се стичаше по брадата му и слизаше по дрехите му до долу. Това можем да прочетем в Псалм 133. Това също е още един показател, още един символ. Мирото се изливаше в изобилна мярка. Мойсей не сложи само няколко капки и толкова. Фактът, че мирото се е стичало показва, че се е използвало много миро. Може би цяла чаша миро била излята върху главата на Аарон и се стекла по дрехите му чак до долу. Каква е причината? Това също е символ.
Когато Христос беше помазан с мирото на радост, Той беше Главата на църквата. Църквата е Неговото тяло. Веднага след като беше помазан на небето, Неговият живот, или това миро, този Дух, се изля от Христос върху Неговото тяло на земята. Останалата част от Неговото тяло беше на земята - чакащите Негови ученици. С други думи, Христос и Неговите последователи споделят един и същи живот. Животът на Сина се влива във вярващите в Него. Следите ли мисълта ми? Това е, което Библията нарича "Свети Дух" или "Утешител". Този живот може да ни утеши, или може да ни помогне в битката срещу греха и Сатана. Ние не трябва да се борим с греха и Сатана сами. Ние притежаваме сега живот, който вече е победил греха и Сатана. Това е напълно различен подход за справянето ни с неприятеля. Това е пътят, по който можем да получим праведност, защото ние получаваме праведния живот на Сина. И начинът, по който получаваме този живот, разбира се, е чрез вяра. Забележете какво се казва в Йоан 1:12:
"А на ония, които Го приеха [говори се за Христос] даде право да станат Божии чада, т.е. тия, които вярват в Неговото име."
Да приемем Христос означава да приемем Него в живота си. Това е начинът да станем Божии синове - като вярваме в Неговото име. Затова се казва, че спасението е чрез вяра. Като истински вярваме и напълно се доверяваме на това, което Той придоби за нас и като приемем това за своя лична придобивка, така ние получаваме живота на Сина, така биваме осиновени от Божието семейство. За какво друго Бог ще ни нарича Свои синове и дъщери? Не за нещо друго, а защото имаме живота на Сина Му. Затова Той се отнася към нас така както се отнася към Своя...? Син. Това се случва единствено чрез дадения Христов живот в нас. В Галатяни 4:6 четем:
„Понеже сте синове на Бога, Бог изпрати в сърцата ви духа на Сина Си, който вика: „Авва, Отче!“
Бог Отец сега може законно да продължи живота на Своя Син във всички, които вярват в Него. Животът на Сина е наречен "Духа на Сина". Така биваме осиновени. Бащата на Христос става наш Баща. Това е същността на делото на последния Адам, братя и сестри. Ето защо в Библията, в пророчеството на Исая 9:6, Христос е наречен
"Отец на вечността".
Познат ли ви е този стих?
"Ще се нарече – се казва там – Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Княз на мира, Отец на вечността“.
Този стих дава повод на много хора да казват:
„Виждате ли, Христос се нарича „Отец“ и това сигурно има връзка с Триединството.“
Това няма нищо общо с Триединството. Това е пророчество за делото на Месия като Човек. Той е Последният Адам и като такъв, като Последния Адам, Той е баща на една нова раса човеци. Това са човеци, които притежават Неговия Божествен човешки живот. Животът на първия Адам е живот на смърт. Получаваме това при раждането си за първи път. Когато се раждаме отново, ние получаваме нов живот - живота на Последният Адам. Това е Духът. Затова Той става наш "Отец на вечността". За това се говори в Исая. Говори се за Исус като за Последния Адам.
В 1 Коринтяни 6:17 четем:
„Който се съединява с Господа е един дух с Него.“
Коя е друга дума за "дух"? Това е живот. Когато се съединим с Христос, братя и сестри, ние ставаме част от Неговия живот. Това не е суха теория или клише. Ние в действителност приемаме живота, който Той живя на земята. Ние получаваме Неговите победи, получаваме Неговата правда, която Той придоби. Това се нарича "праведност чрез вяра". Защото ние не получаваме това като пазим заповедите или с правенето на каквото и да било друго. Ние получаваме тази праведност само ако наистина приемем Него и вярваме в Него. Това става чрез вяра. Затова се нарича "праведност чрез вяра". Бог приема само Неговия праведен живот. Това е много въздействащ стих. Това е същността на вечния живот. Това представлява Светият Дух. Затова неправилното разбиране... Точно затова Сатана поражда объркване, особено за идентичността на Светия Дух. Защото когато вие приемете, че Духът е някаква различна личност от Отец и Сина, това е една теория, която е абсолютно безсмислена. Абсолютно безсмислена.
Братя и сестри, виждате, че Христос живя на земята като Човек, нали? Живя в продължение на 33 години. Той преживя една богата и победоносна опитност от наше име. И след всичко, което Той извърши, много хора вярват, че Той Се възнася на Небето и изпраща някой друг да ни помогне да победим греха тук на земята. Някого, който никога не е бил изкушаван, никога не е поемал човешко естество, никога не е победил Сатана. Осъзнавате ли дълбочината на проблема? Това прави цялата мисия на Христос напълно безстойностна. Самата опитност...
Живота, който аз искам да имам, е животът, който Христос живя. И Христос се възнася и ми изпраща някой друг... Защо би направил това? Защо Той не е изпратил този друг от самото начало? Идеята да отделяме Духа от Христос и да го превръщаме в някой друг напълно разрушава и изопачава учението, отнасящо се до Оправдание чрез вяра. Това ни обрича да бъдем оставени сами. Христос ни е изоставил, като ни е предал на някой друг.
Хората казват:
„Христос казва на Духа какво да предаде на нас и това е начинът, по който Христос ни помага.“
Не. Това не е, което Библията ни учи обаче, братя и сестри. Само Синът може да ви направи свободен. Този, който има Сина, има...? Живот. Това е единственият начин да имаме живот. Не се казва, че се изпраща някакъв представител на Христос или помощник. Единствено Христос е Този, Който е квалифициран да ни даде Своя живот. Той е единственият, Който може да ни направи праведни. Той не ни прави праведни, като ни казва:
„Опитай се да Ми се подчиниш и Аз ще ти помогна.“
Не, това е напълно неприемливо.
"Нужно е вие да умрете и Моят живот във вас е единственото нещо, което е приемливо за Бога."
Този живот е животът на Сина. Затова се казва, че когато ние се съединим с Господа, с Исус, ние в действителност ставаме един дух с Него. Ние споделяме Неговия живот. Затова ние сме членове на Неговото тяло. Използваме тези термини, но тезата, че Христос е Главата, а ние сме Неговото тяло, не е клише. Това е буквално истината. Неговият живот става... Ние ставаме продължение на Неговото съществувание. Неговият живот сега живее в нас. Във вас. В мен. Затова ние ставаме братя и сестри - защото ако всички ние сме обединени в Христос, всички ставаме един дух. Ние споделяме един и същи живот – вечен живот. Следвате ли ме?
Идеята за Триединството напълно открадва това от Божия народ. Дава ни някакъв друг Утешител, наречен "Бог Свети Дух". Това не е животът на Сина, а е някой друг. Невъзможно е да победим греха и Сатана чрез някой друг. Това е причината ние да имаме губеща опитност като вярващи. Ние опитваме да победим греха и пропадаме. Пак опитваме и пак съгрешаваме. Или се отказваме, или просто продължаваме да опитваме и да падаме. Така ставаме тези тъжни, свъсени християни, които имат добро теоретично познание за победата над греха, но на практика това е чуждо нещо за нас.
Имам добра новина за вас, братя и сестри. Христос не очаква от нас да отидем и отново да победим Сатана, да удържаме нови победи над него. Задачата е изпълнена. Той вече е направил това. Всичко, което Христос иска е да приемем Неговата победа, с която Той вече победи Сатана, да приемем Неговата побеждаваща опитност. Това е същността на Неговия живот.
2 Коринтяни 3:17: "Господ е Духът; и гдето е Господният дух, там е свобода."
Искате ли да имате истинска свобода или само да изглеждате като вярващи? Само Христос, Господ, може да ви осигури тази свобода. Господ Исус Христос е този Дух, в сърцата ни, обитаващ в сърцата ни. Той живее в нас този победоносен живот и това е, което дава свободата.
Исус ни казва:
„Ако Синът ви освободи, наистина ще бъдете..." какво? "...свободни“.
Ако никой друг ви освобождава, вие можете да мислите, че сте свободни, но вие всъщност не сте. Това е проблемът, който имаме днес. Много хора...
Триединната доктрина казва:
„Христос се възнесе при Отец и ни остави на земята, и изпрати някой друг, който да ни помага до края на нашето пътуване, докато стигнем до Божието царство.“
Това е трагична идея. Единствено Христос дойде на земята, за да може лично да ни заведе в царството и да ни помага на всяка крачка по пътя. Той е този Дух. Тъжно е, че всичката слава и заслуга, които се полагат на Христос, защото Той е единственият, Който може да ни направи способни в нашата битка, се отдава на някой друг, който се нарича "Бог Свети Дух". Защото Сатана е отделил Духа от Бог и Христос и го представя като някой друг.
Има правилно разбиране за Духа и...? Неправилно разбиране.
При правилното разбиране има смисъл и в практически план истината вдъхва сила, когато я разберем такава, каквато е - че Христос всъщност живее в нас. Той е обещаният Дух. А където е Господният Дух, там е свобода. Това е единственият начин ние да станем годни за небето, когато Христос дойде. В Колосяни 3:4 четем:
"Когато Христос нашият живот се яви, тогава и вие ще се явите с Него в...? "...слава."
Когато Христос, Който е... какво? Нашият живот. Христос нашият живот ли е днес? Христос твоят живот ли е? Христос моят живот ли е днес? Как Христос става наш живот? Той ни изпраща Своя собствен живот. Сега ние сме живи благодарение на Него. Не сме живи поради живота, получен от първия Адам. Това е смъртен живот. Ние сега притежаваме живота на...? Последния Адам. Това е вечен живот. Това е единственият начин да бъдем подготвени, когато Той се появи в облаците. След това ние ще се преобразим в...? Слава. Ние ще вземем участие в пълната Му слава. И ще бъдем прославени физически, ако сега притежаваме Духа Му, т.е. живота Му, обитаващ в нас. Така ще се явим с Него в слава.
Исках да споделя всичко това с вас, братя и сестри, защото ние трябва практически да изследваме много от сега обсъжданите неща. Ученията на Библията не са просто теория, която просто подхвърляме насам-натам. Хората казват:
„Вие имате една гледна точка за Бога, ние имаме друга гледна точка. Вие вярвате по един начин, ние по друг. Когато отидем на небето, ще разберем кое е вярното.“
Доста хора казват това.
Но е необходимо да разберем, че тези представи, тези концепции, братя и сестри, не са просто теория. Това има практическо значение за нашето духовно ходене с Господа. Споделям с вас практическите страни на едно правилно разбиране за Духа, Сина и Отец. Това възнамерява Бог за нас. Той иска да ни даде самия живот на Своя Син. Това не е просто теория, не са просто думи. Той иска да промени нашето съществувание. Той иска да осъществи едно духовно чудо, наречено "новорождение", при което Той ни дава живота на Сина Си. Това е всъщност Светият Дух - животът на Исус Христос, прославеният, възкресен и победоносен живот на Сина. Това е единственият начин, по който вие и аз можем да бъдем направени праведни. Ето защо ако сте приели когото и да е друг, вие не можете да придобиете праведност. Мога да ви пожелая само много, много късмет, ако се опитвате да постигнете праведност без да притежавате живота на Сина. Пожелавам ви всичко най-хубаво, но вие никога няма да го постигнете.
Затова казвам, че идеята, че Бог е в три лица, е напълно неприложима на практическо ниво, ако използваме логиката и проследим разумно убеждението си до неговото естествено заключение - идеята е напълно несъвместима с представата за Оправдание чрез вяра, която е същността на Евангелието. Само животът на Сина може да постигне това. Сатана знае колко голяма е силата на Христовия живот. Затова той изобрети тази объркваща представа за Бога - за да открадне тази истина от Божия народ. Защото ако Божият народ наистина осъзнае значението на това и се хване с вяра за тази истина, това ще създаде много главоболия за Сатана. Сатана е победен, знае това и сега е в активна кампания за пропаганда, в която да ни убеждава, че все още трябва да бъде победен отново. Повечето християни са се подвели. Но, братя и сестри, само Христовият живот е победа над греха и Сатана.
Това представлява Светият Дух. Затова се моля това да е добило смисъл. Разбирате за какво говорихме дотук, нали? Надявам се, че не съм изисквал от вас твърде много след обеда. Добре. Хубаво. Моля се тези неща да не са само разбиране, братя и сестри. Целта не е те да стават повод за спор и да си казваме:
„Тази представа е по-добра от Триединството.“
Това е същността на Евангелието. Триединството всъщност ни открадва същината и практицизма на Евангелието. Моля се ако сте разбрали тези неща, да ги вземете присърце, за да може наистина чрез вяра да получите живота на Сина и Той да обитава в нас. Христос не е далеч, а много по-близо, отколкото някога сме си мислили. Той копнее да живее във вашето и моето сърце.
Да завършим с молитва.
На Бога да бъде славата!
"Даром сте приели, даром давайте"
Предоставя се разрешение за копиране и разпространение.
Revelation1412.org
Триединната доктрина казва:
„Христос се възнесе при Отец и ни остави на земята, и изпрати някой друг, който да ни помага до края на нашето пътуване, докато стигнем до Божието царство.“
Това е трагична идея. Единствено Христос дойде на земята, за да може лично да ни заведе в царството и да ни помага на всяка крачка по пътя. Той е този Дух. Тъжно е, че всичката слава и заслуга, които се полагат на Христос, защото Той е единственият, Който може да ни направи способни в нашата битка, се отдава на някой друг, който се нарича "Бог Свети Дух". Защото Сатана е отделил Духа от Бог и Христос и го представя като някой друг.
Има правилно разбиране за Духа и...? Неправилно разбиране.
При правилното разбиране има смисъл и в практически план истината вдъхва сила, когато я разберем такава, каквато е - че Христос всъщност живее в нас. Той е обещаният Дух. А където е Господният Дух, там е свобода. Това е единственият начин ние да станем годни за небето, когато Христос дойде. В Колосяни 3:4 четем:
"Когато Христос нашият живот се яви, тогава и вие ще се явите с Него в...? "...слава."
Когато Христос, Който е... какво? Нашият живот. Христос нашият живот ли е днес? Христос твоят живот ли е? Христос моят живот ли е днес? Как Христос става наш живот? Той ни изпраща Своя собствен живот. Сега ние сме живи благодарение на Него. Не сме живи поради живота, получен от първия Адам. Това е смъртен живот. Ние сега притежаваме живота на...? Последния Адам. Това е вечен живот. Това е единственият начин да бъдем подготвени, когато Той се появи в облаците. След това ние ще се преобразим в...? Слава. Ние ще вземем участие в пълната Му слава. И ще бъдем прославени физически, ако сега притежаваме Духа Му, т.е. живота Му, обитаващ в нас. Така ще се явим с Него в слава.
Исках да споделя всичко това с вас, братя и сестри, защото ние трябва практически да изследваме много от сега обсъжданите неща. Ученията на Библията не са просто теория, която просто подхвърляме насам-натам. Хората казват:
„Вие имате една гледна точка за Бога, ние имаме друга гледна точка. Вие вярвате по един начин, ние по друг. Когато отидем на небето, ще разберем кое е вярното.“
Доста хора казват това.
Но е необходимо да разберем, че тези представи, тези концепции, братя и сестри, не са просто теория. Това има практическо значение за нашето духовно ходене с Господа. Споделям с вас практическите страни на едно правилно разбиране за Духа, Сина и Отец. Това възнамерява Бог за нас. Той иска да ни даде самия живот на Своя Син. Това не е просто теория, не са просто думи. Той иска да промени нашето съществувание. Той иска да осъществи едно духовно чудо, наречено "новорождение", при което Той ни дава живота на Сина Си. Това е всъщност Светият Дух - животът на Исус Христос, прославеният, възкресен и победоносен живот на Сина. Това е единственият начин, по който вие и аз можем да бъдем направени праведни. Ето защо ако сте приели когото и да е друг, вие не можете да придобиете праведност. Мога да ви пожелая само много, много късмет, ако се опитвате да постигнете праведност без да притежавате живота на Сина. Пожелавам ви всичко най-хубаво, но вие никога няма да го постигнете.
Затова казвам, че идеята, че Бог е в три лица, е напълно неприложима на практическо ниво, ако използваме логиката и проследим разумно убеждението си до неговото естествено заключение - идеята е напълно несъвместима с представата за Оправдание чрез вяра, която е същността на Евангелието. Само животът на Сина може да постигне това. Сатана знае колко голяма е силата на Христовия живот. Затова той изобрети тази объркваща представа за Бога - за да открадне тази истина от Божия народ. Защото ако Божият народ наистина осъзнае значението на това и се хване с вяра за тази истина, това ще създаде много главоболия за Сатана. Сатана е победен, знае това и сега е в активна кампания за пропаганда, в която да ни убеждава, че все още трябва да бъде победен отново. Повечето християни са се подвели. Но, братя и сестри, само Христовият живот е победа над греха и Сатана.
Това представлява Светият Дух. Затова се моля това да е добило смисъл. Разбирате за какво говорихме дотук, нали? Надявам се, че не съм изисквал от вас твърде много след обеда. Добре. Хубаво. Моля се тези неща да не са само разбиране, братя и сестри. Целта не е те да стават повод за спор и да си казваме:
„Тази представа е по-добра от Триединството.“
Това е същността на Евангелието. Триединството всъщност ни открадва същината и практицизма на Евангелието. Моля се ако сте разбрали тези неща, да ги вземете присърце, за да може наистина чрез вяра да получите живота на Сина и Той да обитава в нас. Христос не е далеч, а много по-близо, отколкото някога сме си мислили. Той копнее да живее във вашето и моето сърце.
Да завършим с молитва.
На Бога да бъде славата!
"Даром сте приели, даром давайте"
Предоставя се разрешение за копиране и разпространение.
Revelation1412.org
Текстът на проповедта можете да изтеглите ОТТУК!
RSS Feed
