Глава 19
Светилището
(Изход 25-40 гл.)
Скинията беше изградена съгласно Божието повеление. За изпълнението на тази изкусна работа Господ избра специални хора, снабдил ги с необикновени способности. Нито Мойсей, нито тези работници трябваше да разсъждават каква щеше да бъде формата и техниката, използвани за това съоръжение. Сам Бог начерта плана за построяването на светилището и го връчи на Мойсей, давайки му точни указания относно размерите на светилището и формата, а също и използваните за тази цел материали, и описание на всичките предмети, които трябваше да се намират вътре в скинията. Той показа на Мойсей миниатюрен модел на небесното светилище и му заповяда да направи всичко, съгласно образеца, показан му горе, на планината.
После Господ заповяда на целия народ да принесе своите доброволни приношения, за да изгради Своето светилище, за да можеше Той да обитава сред тях. „Тогава цялото общество на израилтяните си отиде от Моисеевото присъствие. И пак дойдоха, всеки човек, когото сърцето подбуждаше, и всеки, когото духа разполагаше, и донесоха принос Господу за направата на шатъра за срещане, и за всяка негова служба, и за светите одежди. Дойдоха, мъже и жени, колцината имаха сърдечно разположение, и принесоха гривни, обеци, пръстени, мъниста, и всякакви златни неща – както и всички, които принесоха какъв да бил златен принос Господу” (Изход 35:20-22).
Светилището
(Изход 25-40 гл.)
Скинията беше изградена съгласно Божието повеление. За изпълнението на тази изкусна работа Господ избра специални хора, снабдил ги с необикновени способности. Нито Мойсей, нито тези работници трябваше да разсъждават каква щеше да бъде формата и техниката, използвани за това съоръжение. Сам Бог начерта плана за построяването на светилището и го връчи на Мойсей, давайки му точни указания относно размерите на светилището и формата, а също и използваните за тази цел материали, и описание на всичките предмети, които трябваше да се намират вътре в скинията. Той показа на Мойсей миниатюрен модел на небесното светилище и му заповяда да направи всичко, съгласно образеца, показан му горе, на планината.
После Господ заповяда на целия народ да принесе своите доброволни приношения, за да изгради Своето светилище, за да можеше Той да обитава сред тях. „Тогава цялото общество на израилтяните си отиде от Моисеевото присъствие. И пак дойдоха, всеки човек, когото сърцето подбуждаше, и всеки, когото духа разполагаше, и донесоха принос Господу за направата на шатъра за срещане, и за всяка негова служба, и за светите одежди. Дойдоха, мъже и жени, колцината имаха сърдечно разположение, и принесоха гривни, обеци, пръстени, мъниста, и всякакви златни неща – както и всички, които принесоха какъв да бил златен принос Господу” (Изход 35:20-22).
Изискваха се големи и скъпо струващи приготовления, редки и скъпоценни материали, но Господ приемаше само доброволните пожертвувания. Посвещение на Божието дело и пожертвувателен дух – ето кое беше необходимо преди всичко в делото за приготовление на мястото, където щеше да обитава Бог. Във времето, докато постройката напредваше, целият народ продължи да носи доброволните си приношения на Мойсей, които той предаваше на работниците; а изпълнени с мъдрост хора в делото, изчислиха всичките принесени дарове и решиха, че вече им са им достатъчно. „Затова Мойсей заповяда, та прогласиха в стана, като казаха: Никой мъж или жена да не работи вече за принос за светилището. И тия люде се въздържаха, та не принасяха вече”.
Записано за бъдещите поколения
Непрекъснатият ропот на израилевия народ и постигналите го Божиите съдби, заради отстъпване от закона, са записани в свещената история за наставление на Божия народ през следващите векове, и особено за предпазване на тези, които щяха да живеят в последното време от човешката история. Посвещението на израилтяните, тяхната преданост, усърдие и щедрост, с които те донесоха на Мойсей своите доброволни приношения, също са записани в наставленията към Божия народ. Тяхното усърдие в приготовлението на всичко необходимо за изграждането на скинията беше ярък пример за всички, които действително обичат да идват на поклонение пред своя Бог. Тези, които ценят благословението от святото Божие присъствие, приготвяйки си място за среща с Него, трябва да проявят повече заинтересованост и усърдие, съобразени с това, доколко повече ценят небесните благословения пред земните удобства. Необходимо е да осъзнаят, че подготвят дом за самия Бог. Затова е важно мястото, специално приготвено за среща на Бога с Неговите деца, да бъде благоустроено грижливо. Самото здание трябва да бъде удобно, спретнато и уютно, тъй като е посветено на Бог и Го представлява. Всеки път трябва да Го молят да пребивава в този дом и да го освещава с присъствието Си. Средствата, необходими за Божията работа, следва да се дават доброволно, за да могат работниците да кажат: „Не носете повече приношения”.
Съгласно образеца
Когато изграждането на скинията беше завършено, Мойсей детайлно я огледа, сравнявайки я с оригинала и указанията, които беше получил от Бог, и видя, че тя и до най-малките подробности съответстваше на образеца; тогава Мойсей благослови народа. Бог даде на Мойсей образец на ковчега и специални указания, как да го изготвят. Ковчегът беше необходим за съхранение на каменните плочи, на които Бог със Собствения Си пръст беше написал Десетте заповеди. Той имаше формата на сандък и беше покрит със злато отвътре и отвън, а наоколо го окръжаваше златен венец. Капакът на този свещен ковчег от чисто злато, беше престол на благодатта. На всеки край на капака беше разположен херувим, излят също от чисто злато. Лицата им бяха обърнати един към друг, а очите им благоговейно гледаха на престола на милостта; те символизираха всички небесни ангели, взиращи се в Божия закон с интерес и благоговение и пазен в ковчега на небесното светилище. Херувимите имаха крила. Едното крило на всеки херувим беше простряно нагоре, докато с другото се закриваше сам. Ковчегът, намиращ се в земното светилище, беше подобен на небесния ковчег. Само че там от двете страни, извън него, стояха живи ангели; едното крило на всеки от тях, засенчващ престола на милосърдието, беше простряно нагоре, а другото крило отпуснато надолу; в знак на благоговение и смирение ангелите се покриваха.
Бог заповяда на Мойсей да съхранява каменните плочи в ковчега. Те се наричаха „скрижали на завета”, а сам ковчегът беше наречен „ковчег на завета”, защото в него се намираше откровението на Божията воля, изразено в Десетте заповеди.
Двете отделения на светилището
Скинията се състоеше от две отделения, разделени помежду си със завеса. Цялата вътрешна украса и принадлежности, намиращи се вътре в скинията, бяха направени или от чисто злато, или покрити със злато. Завесите на скинията бяха изтъкани от необикновено красиво преплетени разноцветни нишки; и на всяко платно бяха изкусно втъкани херувими от златни и сребърни нишки. Те олицетворяваха небесното ангелско войнство, извършващи службите в небесното светилище и охраняващи Божиите деца на земята.
Зад втората богато украсена завеса се намираше свещеният ковчег на завета. Тази завеса не допираше тавана на скинията. Откритата Божия слава над престола на милосърдието можеше да се види, както в това, така и в другото отделение на светилището.
Точно пред ковчега се намираше кадилният жертвеник, отделен от него със завеса. Сам Господ беше запалил огъня на този жертвеник, поддържан в святост и благоговение, с горящ пред Господа свещен тамян в благовонен облак, който ден и нощ изпълваше светилището. Неговият аромат се разпространяваше на много километри около скинията. Извършвайки горене пред Бога, свещеникът обръщаше поглед към престола на благодатта и макар че не можеше да Го види, знаеше, че Той се намира там. Когато благовонният тамян се издигаше, подобно на облак, славата Божия, почиваща на престола изпускаше благодат и изпълваше Светая Светих. Този облак можеше да се види от първото отделение на скинията, наричано Светая и често се случваше така, че славата Божия дотолкова изпълваше двете части на светилището, щото свещеникът не беше в състояние да продължи служенето, и се принуждаваше да остане до входа на скинията.
Свещеникът, намиращ се в Светая и с вярност отправящ молитвите си към престола на благодатта, който той не можеше да види, символизираше Божия народ, обърнал се с молитви към Исус Христос, Който предстоеше пред престола на благодатта на небесното светилище. Ние не можем да видим нашия Посредник, но с погледа на вярата се взираме в нашия Ходатай, стоящ пред престола на милосърдието, и отправяме към Него нашите молитви, бидейки уверени в резултатите на Неговата посредническа служба.
И в двете отделения на скинията нямаше прозорци, през които да влиза светлина. Скинията се осветяваше от светилника, направен от чисто злато, огънят на който се поддържаше ден и нощ, осветявайки двете отделения на светилището. Светлината от кандилата на светилника се отразяваше в златната облицовка на стените и светите предмети в скинията, и завесата в прекрасни разцветки, където в златните и сребърни нишки бяха втъкани херувими. Благодарение на това, светилището напомняше неописуема слава и величие. Ни един език не беше в състояние да опише красотата, великолепието и святата слава, които онагледяваха двете отделения на светилището. Златото, намиращо се в светилището, отразяваше разноцветните завеси и това напомняше дъгата.
Само веднъж в годината първосвещеникът можеше да влезе в Светая Светих, извършвайки най-напред щателни и тържествени приготовления. Ни един от смъртните – само той, виждаше свещеното величие на това отделение на светилището, тъй като това беше специално място, където обитаваше Божията слава. Първосвещеникът винаги с трепет влизаше в Светая Светих, а в това време народът очакваше неговото завръщане в тревожно мълчание. Сърцата им бяха обърнати към Бог и единственото им желание в този момент беше, да получат благословението на Всевишния. Пред капака на ковчега Бог общуваше с първосвещеника. Ако той се намираше в Светая Светих повече от обикновеното, хората често изпадаха в ужас, опасявайки се, че заради техните или заради собствени грахове на първосвещеника, славата Божия щеше да го убие. Но когато отново се чуваше звънтенето на камбанките на първосвещеническите одежди, те изпитваха огромно облекчение. После първосвещеникът излизаше от скинията и благославяше народа.
След свършването на цялата работа по изграждането на скинията, „облак покри шатъра за срещане и Господната слава изпълни скинията. Мойсей не можеше да влезе в шатъра за срещане, защото облакът стоеше над него и Господната слава пълнеше скинията. (…) Защото Господният облак беше над скинията деня, а огън беше над нея нощя, пред очите на целия израелев дом, през всичките им пътувания”.
Скинията беше построена по такъв начин, че евреите можеха да я разглобяват на части и да я пренасят през цялото си странстване.
Облакът отпред
По целия път през пустинята Бог водеше израилевия народ. Понякога, за доброто на народа и за Божия слава, Той им заповядваше да поставят на определени места шатрите си и да остават там за определен период от време. Хората разпознаваха Божията воля, гледайки облачния стълб, извисен точно над скинията. Този стълб стоеше дотогава, докато Господ не заповядаше на евреите отново да се вдигнат за път. Ако облакът на славата се издигнеше високо над скинията, те отново се отправяха на път. В продължение на това дълго странстване, евреите спазваха пълен ред. Всяко коляно носеше знамето си, на което беше начертан знака на дома на родоначалника, и на всяко коляно беше заповядано: „всеки при знамето си, със знаковете на бащиния си дом” (Числа 2:2). Когато те вървяха през пустинята, всички колена се предвижваха в определен ред, едно след друго. Когато се установяваха, отново издигаха скинията, а после всяко коляно поставяше шатрите си в съответния ред, точно така, както им беше заповядал Бог – около скинията, на определено разстояние от нея. По време на предвижване в пустинята, ковчегът на завета вървеше пред всички. „И Господният облак беше над тях деня, когато тръгваха от стана. И когато ковчегът се вдигнеше на път, Мойсей казваше: Стани, Господи, и да се разпръснат враговете Ти, и да побягнат отпред Тебе ония, които Те мразят. А когато се спираше, той казваше: Върни се, Господи, при десетките хиляди на израилевите хиляди” (Числа 10:34-36).
Записано за бъдещите поколения
Непрекъснатият ропот на израилевия народ и постигналите го Божиите съдби, заради отстъпване от закона, са записани в свещената история за наставление на Божия народ през следващите векове, и особено за предпазване на тези, които щяха да живеят в последното време от човешката история. Посвещението на израилтяните, тяхната преданост, усърдие и щедрост, с които те донесоха на Мойсей своите доброволни приношения, също са записани в наставленията към Божия народ. Тяхното усърдие в приготовлението на всичко необходимо за изграждането на скинията беше ярък пример за всички, които действително обичат да идват на поклонение пред своя Бог. Тези, които ценят благословението от святото Божие присъствие, приготвяйки си място за среща с Него, трябва да проявят повече заинтересованост и усърдие, съобразени с това, доколко повече ценят небесните благословения пред земните удобства. Необходимо е да осъзнаят, че подготвят дом за самия Бог. Затова е важно мястото, специално приготвено за среща на Бога с Неговите деца, да бъде благоустроено грижливо. Самото здание трябва да бъде удобно, спретнато и уютно, тъй като е посветено на Бог и Го представлява. Всеки път трябва да Го молят да пребивава в този дом и да го освещава с присъствието Си. Средствата, необходими за Божията работа, следва да се дават доброволно, за да могат работниците да кажат: „Не носете повече приношения”.
Съгласно образеца
Когато изграждането на скинията беше завършено, Мойсей детайлно я огледа, сравнявайки я с оригинала и указанията, които беше получил от Бог, и видя, че тя и до най-малките подробности съответстваше на образеца; тогава Мойсей благослови народа. Бог даде на Мойсей образец на ковчега и специални указания, как да го изготвят. Ковчегът беше необходим за съхранение на каменните плочи, на които Бог със Собствения Си пръст беше написал Десетте заповеди. Той имаше формата на сандък и беше покрит със злато отвътре и отвън, а наоколо го окръжаваше златен венец. Капакът на този свещен ковчег от чисто злато, беше престол на благодатта. На всеки край на капака беше разположен херувим, излят също от чисто злато. Лицата им бяха обърнати един към друг, а очите им благоговейно гледаха на престола на милостта; те символизираха всички небесни ангели, взиращи се в Божия закон с интерес и благоговение и пазен в ковчега на небесното светилище. Херувимите имаха крила. Едното крило на всеки херувим беше простряно нагоре, докато с другото се закриваше сам. Ковчегът, намиращ се в земното светилище, беше подобен на небесния ковчег. Само че там от двете страни, извън него, стояха живи ангели; едното крило на всеки от тях, засенчващ престола на милосърдието, беше простряно нагоре, а другото крило отпуснато надолу; в знак на благоговение и смирение ангелите се покриваха.
Бог заповяда на Мойсей да съхранява каменните плочи в ковчега. Те се наричаха „скрижали на завета”, а сам ковчегът беше наречен „ковчег на завета”, защото в него се намираше откровението на Божията воля, изразено в Десетте заповеди.
Двете отделения на светилището
Скинията се състоеше от две отделения, разделени помежду си със завеса. Цялата вътрешна украса и принадлежности, намиращи се вътре в скинията, бяха направени или от чисто злато, или покрити със злато. Завесите на скинията бяха изтъкани от необикновено красиво преплетени разноцветни нишки; и на всяко платно бяха изкусно втъкани херувими от златни и сребърни нишки. Те олицетворяваха небесното ангелско войнство, извършващи службите в небесното светилище и охраняващи Божиите деца на земята.
Зад втората богато украсена завеса се намираше свещеният ковчег на завета. Тази завеса не допираше тавана на скинията. Откритата Божия слава над престола на милосърдието можеше да се види, както в това, така и в другото отделение на светилището.
Точно пред ковчега се намираше кадилният жертвеник, отделен от него със завеса. Сам Господ беше запалил огъня на този жертвеник, поддържан в святост и благоговение, с горящ пред Господа свещен тамян в благовонен облак, който ден и нощ изпълваше светилището. Неговият аромат се разпространяваше на много километри около скинията. Извършвайки горене пред Бога, свещеникът обръщаше поглед към престола на благодатта и макар че не можеше да Го види, знаеше, че Той се намира там. Когато благовонният тамян се издигаше, подобно на облак, славата Божия, почиваща на престола изпускаше благодат и изпълваше Светая Светих. Този облак можеше да се види от първото отделение на скинията, наричано Светая и често се случваше така, че славата Божия дотолкова изпълваше двете части на светилището, щото свещеникът не беше в състояние да продължи служенето, и се принуждаваше да остане до входа на скинията.
Свещеникът, намиращ се в Светая и с вярност отправящ молитвите си към престола на благодатта, който той не можеше да види, символизираше Божия народ, обърнал се с молитви към Исус Христос, Който предстоеше пред престола на благодатта на небесното светилище. Ние не можем да видим нашия Посредник, но с погледа на вярата се взираме в нашия Ходатай, стоящ пред престола на милосърдието, и отправяме към Него нашите молитви, бидейки уверени в резултатите на Неговата посредническа служба.
И в двете отделения на скинията нямаше прозорци, през които да влиза светлина. Скинията се осветяваше от светилника, направен от чисто злато, огънят на който се поддържаше ден и нощ, осветявайки двете отделения на светилището. Светлината от кандилата на светилника се отразяваше в златната облицовка на стените и светите предмети в скинията, и завесата в прекрасни разцветки, където в златните и сребърни нишки бяха втъкани херувими. Благодарение на това, светилището напомняше неописуема слава и величие. Ни един език не беше в състояние да опише красотата, великолепието и святата слава, които онагледяваха двете отделения на светилището. Златото, намиращо се в светилището, отразяваше разноцветните завеси и това напомняше дъгата.
Само веднъж в годината първосвещеникът можеше да влезе в Светая Светих, извършвайки най-напред щателни и тържествени приготовления. Ни един от смъртните – само той, виждаше свещеното величие на това отделение на светилището, тъй като това беше специално място, където обитаваше Божията слава. Първосвещеникът винаги с трепет влизаше в Светая Светих, а в това време народът очакваше неговото завръщане в тревожно мълчание. Сърцата им бяха обърнати към Бог и единственото им желание в този момент беше, да получат благословението на Всевишния. Пред капака на ковчега Бог общуваше с първосвещеника. Ако той се намираше в Светая Светих повече от обикновеното, хората често изпадаха в ужас, опасявайки се, че заради техните или заради собствени грахове на първосвещеника, славата Божия щеше да го убие. Но когато отново се чуваше звънтенето на камбанките на първосвещеническите одежди, те изпитваха огромно облекчение. После първосвещеникът излизаше от скинията и благославяше народа.
След свършването на цялата работа по изграждането на скинията, „облак покри шатъра за срещане и Господната слава изпълни скинията. Мойсей не можеше да влезе в шатъра за срещане, защото облакът стоеше над него и Господната слава пълнеше скинията. (…) Защото Господният облак беше над скинията деня, а огън беше над нея нощя, пред очите на целия израелев дом, през всичките им пътувания”.
Скинията беше построена по такъв начин, че евреите можеха да я разглобяват на части и да я пренасят през цялото си странстване.
Облакът отпред
По целия път през пустинята Бог водеше израилевия народ. Понякога, за доброто на народа и за Божия слава, Той им заповядваше да поставят на определени места шатрите си и да остават там за определен период от време. Хората разпознаваха Божията воля, гледайки облачния стълб, извисен точно над скинията. Този стълб стоеше дотогава, докато Господ не заповядаше на евреите отново да се вдигнат за път. Ако облакът на славата се издигнеше високо над скинията, те отново се отправяха на път. В продължение на това дълго странстване, евреите спазваха пълен ред. Всяко коляно носеше знамето си, на което беше начертан знака на дома на родоначалника, и на всяко коляно беше заповядано: „всеки при знамето си, със знаковете на бащиния си дом” (Числа 2:2). Когато те вървяха през пустинята, всички колена се предвижваха в определен ред, едно след друго. Когато се установяваха, отново издигаха скинията, а после всяко коляно поставяше шатрите си в съответния ред, точно така, както им беше заповядал Бог – около скинията, на определено разстояние от нея. По време на предвижване в пустинята, ковчегът на завета вървеше пред всички. „И Господният облак беше над тях деня, когато тръгваха от стана. И когато ковчегът се вдигнеше на път, Мойсей казваше: Стани, Господи, и да се разпръснат враговете Ти, и да побягнат отпред Тебе ония, които Те мразят. А когато се спираше, той казваше: Върни се, Господи, при десетките хиляди на израилевите хиляди” (Числа 10:34-36).
RSS Feed
