Личността на Свeтия Дух
Томас Акенс
Томас Акенс
Срещнал ли си Бога, на Когото се покланяме?
„Господ, нашият Бог, е един Господ“ (Втор. 6:4).
„Но за нас има само един Бог-Отец, от Когото е всичко“ (1 Кор. 8:6).
и един Господ Исус Христос, чрез Когото е всичко“ (1 Кор. 8:6).
„Бойте се от Бога и въздайте Нему слава“ (Откр. 14:7).
Това, за което ще говоря днес и ще споделя, е отговор на една вест, представена преди около месец от д-р Франк Хейзъл, относно личностната природа на Светия Дух. Представяйки това, бих искал да ви покажа моя отговор, наречен „Личността на Светия Дух”. Въпросът, който беше повдигнат в тая връзка е, че се приема, че ние не вярваме в личността на Светия Дух, т. е. не вярваме, че Светият Дух е личност и има личностна проява. Всъщност казва се, ние вярваме, че Светият Дух е една безлична сила или влияние. Днес искам да поправя не само неправилното представяне, но и нещо, което за мен е още по-фундаментално. И то е, че когато представяме неправилно истината за Бога и Неговия Дух, ние представяме неправилно Него. Нещо повече, бях нарекъл тази вест „Лъжата за Светия Дух”. Когато си мисля за неправилното представяне на всяка вест, която даваме, – знаем, че това ще дойде, знаем, че думите ни ще бъдат изопачавани и неправилно представяни, - но което най-много ме притеснява е, как това засяга Бога.
Как е видян в очите на Неговия народ? Как погрешно Той е представен от оставените ни на разположение днес неща? И това, което искам да споделя днес е, да се надявам, че ще изтрия някои от изкривяванията, които са направени специално по отношение на Светия Дух. Тъй като ще го направя, искам първо да изложа някои принципи, така че да имате идея за причината за онова, което споделям. Ще положа тези принципи, за да може, когато говоря, да разбирате накъде отивам и методите, които използвам, представяйки нещата.
Първият принцип се намира в 1 Петр. 3:15. Бог казва: „Господа Бога светете в сърцата си; бъдете всякога готови с кротост и боязън да отговаряте всекиму, който иска от вас сметка за вашата надежда“.
Това е, което бих искал да направя днес. Искам да дам отговор за надеждата, която е в моето сърце, надежда, която зная, лежи в сърцата на всеки от вас. Искам да дам отговор днес не заради себе си, но заради Господа.
Второ: Искам да разберем, че принципът в представянето на тази тема е, че „духът на пророците или духовете на пророците, се подчиняват на пророците”. Това, което имам предвид тук е, че пророчеството трябва да се разбира чрез пророчество. Аз не съм тълкувател на пророчеството, нямам лично тълкуване. Библията тълкува сама себе си. Онова, което казват пророците, трябва да се разбира или да съответства на това, което е било преди. Затова духовете на пророците трябва да са подчинени на тези пророци. Това е един от принципите, които искам да положа. Това, което искам да споделя днес е, да проследим „правило след правило“, за да видим какво казват Библията и Духът на пророчеството относно това поставяне на „правило след правило, заповед след заповед“.
И трето: Това е взето от „Свидетелства за църквата” т. 5, стр. 698. Тук се казва: „И сега на всички, които имат копнеж за истината, бих казала: Не вярвайте на неавтентични доклади относно това, което сестра Уайт е направила, казала или написала. Ако искате да знаете, какво Бог е открил чрез нея, четете нейните публикации”.
Тази е една от основните причини, да сме в беда днес – хората не са се обърнали към нейните публикации, за да разберат. Виждате ли, има разлика между лично писмо, което съм написал или проповед, която към изнесъл. Когато съм тук пред вас и говоря, понякога не съм така добре обоснован, както би трябвало да бъда; понякога мога да кажа твърде много или пък да не изясня достатъчно. И ако запишете ръкописно тази проповед, може да не разберете за какво говоря. Например пиша ви лично писмо и се изразявам с термини, които вие разбирате, но друг читател, като вземе писмото и прочете, може и да не разбере, защото то е между две личности. Разбира се, когато трети човек го прочете, може да не го разбере. За да разбираме писмата и ръкописите, и което сестра Уайт казва в тях, трябва да помним следния принцип: За да разберем, какво е имала предвид, трябва да отидем при нейните публикации, защото знаем, че са публикувани - официално публикувани. В официално публикуваните, като например „Ривю & Херълд” и „Знамения на времето”, вие внимавате и обмисляте онова, което тя казва. Изяснявате точките си и се уверявате, че сте разбрали ясно. Това е важен принцип, с който - според мен - твърде често се злоупотребява.
Така че това са принципите, които искам да положа и това ще бъдат правилата на моето поведение:
1)Отговорите трябва да са с езика и на Библията, и Духа на пророчеството. Езика, който ще ви дам, няма да е моят, но на Библията и Духа на пророчеството. Искам да ги оставя да говорят сами за себе си.
2) Вдъхновението трябва само да се тълкува. Няма да ви казвам какво означава, искам вие да разберете какво означава, като го прочетете сами.
3) Заключенията трябва да са в хармония с вдъхновението. Всяко заключение, което извличаме от кой да е пасаж или текст на Библията, или Духа на пророчеството, трябва да е в хармония с всичко, казано преди това. „Духовете на пророците трябва да се подчиняват на пророците”. Трябва да оставим Библията да тълкува сама себе си. И като постъпим така, бих искал да поясня, че:
а) Изразите, намерени както в писмата, така и в ръкописите, ще се интерпретират според насоките на авторката. Това означава, че ще разгледаме публикуваните от нея творби, за да разберем какво е срещала за тези неща.
б) И второ: Уникалните изрази, тук имам предвид изрази, които се срещат само веднъж и не са публикувани никъде другаде - може би в писмо, лично писмо, - тези изрази, които не се намират никъде другаде в нейните писания, ще бъдат разбирани така, както по-горе бе посочено, т. е. според горния принцип. Ще търсим в нейните публикации, за да ги разберем.
Казвайки това, искам да споделя следната мисъл: Причината да се страхуваме е изявлението, направено през 1893 г. То е повторено и към края на живота й през 1915 г. Четем:
„Няма от какво да се страхуваме за бъдещето, освен ако забравим пътя, по който Господ ни е водил и Неговите уроци в нашата минала история” (Ежедневен бюлетин на ГК, 29 януари 1893, стр. 24.5).
Възлюбени, когато гледам състоянието на църквата днес и невежеството на Божия народ по отношение на тези две точки, аз се страхувам. Има причина да се страхуваме. Не само за бъдещето, но и за настоящето. Имаме сериозна причина да се страхуваме. В Марк 12:24 се казва: „Исус им отговори и рече: Не от това ли се заблуждавате, задето не знаете Писанията, нито силата Божия“?
Виждате, че те бяха невежи. Не познаваха Писанията. Или… те можеха да ги казват наизуст, да ги цитират, но Исус каза, че не ги познават. Така е и днес с мнозина. Ние знаем Писанията, можем да ги казваме наизуст, но дали наистина ги познаваме? Заблуждаваме ли се, защото не ги познаваме, нито Божията сила?
Възлюбени, какво представлява Божията сила? 1 Кор. 1:24.
Христос – Божия сила. Като не познаваме Писанията за Кого сме невежи? „Защото те свидетелстват за Мене”, казва Той. Ако не познаваме Писанията, това води до невежество относно Бога. Защото, ако не познаваме Исус, ние не познаваме Бог.
2 Петр. 3:1. Днес искам да раздвижа умовете ви, за да запомните. Точно това казва Петър: „Това е вече второ послание, що ви пиша, възлюбени; в тия две послания с напомняне пробуждам вашия чист разум“.
Бог иска да ни напомни старите неща, отново да ги представи пред ума ни. Защо? - Поради тази причина, че има някои, които са своеволно невежи. Знаете ли, има невежество, което Бог може да приеме, когато не знаем и не сме имали възможност да научим. Но има и своеволно невежество, когато знаем и все пак си затворим очите за истината. Когато й обърнем гръб и отвърнем сърцето и ума си от нея. Такова своеволно невежество Бог не може да приеме. Има време, когато Бог изчаква, но сега е деня, когато Бог призовава всички хора да се покаят за своето невежество. Защото знанието е налице, Бог ни го е дал и Бог иска да го разбираме.
Разисквайки въпроса за Светия Дух д-р Франк Хейзъл постави основата на своята аргументация върху определени текстове от Духа на пророчеството. В крайна сметка, когато се повдигне въпроса за Светия Дух, повечето АСД основават своите вярвания върху изявленията в Духа на пророчеството. Това е основата.
И така, днес искам да положа основата, да разгледаме тези твърдения и да видим как Духът на пророчеството тълкува само себе си, защото то го прави. Искам да видим как пропускът да се следват правилата на поведение, които ви споделих днес, ни е довел до ситуацията, в която сме. Как са направени погрешни представяния, как те са започнали от хора като Келог и продължават днес. Искам завинаги да залича тези погрешни представи и да дам ясното разбиране, как Духът на пророчеството може да бъде разбран чрез себе си. Точно както изследваме Библията, Бог иска да изследваме и Писанията на Елън Уайт.
Първото твърдение, което прави д-р Хейзъл, съм нарекъл „даряването“, защото е по отношение на дара, който Христос даде. Твърдението е следното: „Христос, великият Учител имаше безкрайно разнообразие от теми, от които да избира. Но тази, върху която Той най-обширно се спираше, беше темата за даряването на Светия Дух” (Ръкопис 20, 28 декември 1891, § 36; „Избрани вести” т. 1, стр. 156.3; „Издигни Го” стр. 191.2).
Тя излага това като любим предмет на Христос. Един, за който най-много обичал да говори, върху който най-обширно се е спирал - бил даряването на Светия Дух. Но въпроса е: Кой или какво е Светият Дух? Не би ли трябвало да зададем този въпрос? Има ли яснота в това твърдение? Това твърдение самодоказващо се ли е? Не! Обърнете внимание, то е взето от лично писмо. Това е всъщност записка в дневник. Когато пишете до себе си, не знаете ли какво имате предвид? Разбира се, че знаете, но дали другите знаят? – Не! И това е първичен, съвършен пример, нещо, което е казала. Вярвала ли го е? - Абсолютно. Но въпроса е, какво имала предвид. Отговорът се намира в „Ривю & Хeрълд” – официална публикация, където това същото твърдение почти дословно е повторено. Забележете как тя го изяснява:
„Христос имаше безкрайно многообразие от теми, от които да избира в Своите поучения, но тази, върху която Той се спираше най-обширно, беше даряването на Неговия Свят Дух...”.
Виждате ли поясняването? Тя знаела, че това ще е официално твърдение и пояснила, какво има предвид. Погледнете, когато понякога вземем твърдение от лично писмо, имаме тази опасност. И аз разбирам много от вас. Самият аз съм виновен в извършване на същото в миналото, но то води до неправилно разбиране. И Бог иска да го поправи в нас.
Но това не е всичко. Обърнете внимание, че в „Копнежът на вековете” същият принцип отново е разгледан, дори по-обширно. Намира се на стр. 827, § 3 (ориг). Там тя казва следното: „Христос им дава диханието на Своя собствен Дух, живот от Своя собствен живот. Светият Дух задвижва своята (на англ. ср. род) най-висша енергия, за да работи в сърца и умове”.
Какво е това даряване? Какъв е дара, който Той даде? Диханието от Своя собствен Дъх, живот от Своя собствен живот. След което тя говори за това по странен начин, ако имате мисленето на тринитаристите. Тя казва: „Духът задвижва своята (ср. род)…”. Проблематичен тук е този среден род. Понеже знаете, че ако говорим за едно същество, което е Бог, лично същество, отделно същество, което е Бог, познато като Бог-Свети Дух, би ли било правилно да се отнасяме към тази личност в среден род? Не! И това създава объркване в ума. Но аз искам да видим как това объркване е изяснено в Писанията на сестра Уайт. Понякога тя говори за Светия Дух в мъжки род, понякога в среден род. Какво се подразбира, какво се има предвид?
„Свидетелства за църквата”, т. 7, стр. 273, § 1 – същият въпрос. Казва се: „Като Божествено даряване (Тук имаме повече яснота – „Божествено даряване“, тя го дефинира.) силата на Светия Дух (И така, какво е Божественото даряване? - Това е силата на Светия Дух.) бе дадена на учениците така, както ще бъде дадена днес на всички, които търсят искрено. Тази сила единствено е способна да ни направи мъдри за спасение и годни за горните дворове. (...) Давайки ни Своя Дух, Бог ни дава Себе Си, правейки Себе Си извор на Божествени влияния, даващи здраве и живот на света”.
Виждате ли поясняването? И ние откриваме това навсякъде в нейните публикации. Затова тя казва: „Ако искате да знаете в какво вярва сестра Уайт, четете нейните публикации”. Защото там тя го изяснява.
„Свидетелства за църквата” т. 4, стр. 320, § 4. „Даряването на Светия Дух е изключително съществено за успеха във вашата велика работа. Христос казва: „Без Мене вие не можете да сторите нищо”. Но чрез Христос, Който ви дава сила, вие може да направите всичко”.
Имаме пояснение. Виждате ли, възлюбени, няма причина да сме невежи. Аз избрах само няколко цитата. Има много, които изясняват този въпрос, на който се натъкваме в различните спорни пасажи. Достатъчно ясно е! Не са само един или два, има много поясняващи твърдения. Нямаме извинение да сме невежи по този въпрос, възлюбени.
Следващият дискутиран пасаж, един от най-известните, обикновено е цитиран от „Копнежът на вековете”, но д-р Хейзъл цитира, както виждате, от Писмо 8, 6 февруари 1896, § 2, 4, 11. И така, какво е значението му? Нека прочетем изявлението и тогава ще видите. „Злото се е натрупвало в продължение на векове и може да бъде ограничено, и да му се противостои, единствено чрез могъщата сила на Светия Дух...”. Познато ли ви звучи? Би трябвало, защото по-късно отново е публикувано. Тя продължава: „... третото лице на Божеството, което ще дойде не с намалена енергия, но в пълнотата на Божествената сила...”.
Тук е първия случай, в който имаме тази фраза, намерена в това писмо. Виждате ли тук някакво поясняване? Аз прегледах писмото и не намерих, няма определено поясняване за това „трето лице“, докато не стигнах до някои параграфи. Обърнете внимание на § 4 от същото писмо: „Ако хората просто биха предали своя непокорен дух на Светия Дух (За какво става въпрос тук? - За непокорния дух, за противопоставяне на Светия Дух.) духът, който дълго е заквасвал тяхната религиозна опитност (Духът на противопоставяне.), самият (ср. род) Божи Дух ще потърси техните сърца”. Виждате ли пояснението? „Той (ср. род) ще ги убеди за грях. Каква работа е това! - казва тя. (...) Ще бъде ли различéн гласът на Божия Дух от заблуждаващия глас на неприятеля“? Добър въпрос. Виждате ли някои разяснения в този параграф на писмото? - Виждаме. Да!
В § 11 намираме дори по-нататъшно пояснение. Тя казва: „Божият Дух разкрива своето (ср. род) действие върху човешкото сърце. Когато Светият Дух оперира с ума, когато Светият Дух оперира с ума, човекът ще разбере казаното от Христос: „Той ще приема от Мене и ще разкрива на вас” (Йоан 16:14). Покоряване на Божието слово означава възстановяване на човека. Оставете Христос да работи чрез Неговия Свят Дух...”.
Пояснение. И е тъжно, че само първият параграф, т. е. § 2 е цитиран. Ако авторът беше внимателен и беше прочел малко по-нататък, за да схване контекста, отговорът би бил ясен. Тя е пояснила. Но не само в това писмо.
Това изявление било публикувано отново, мисля, около две години по-късно, в официална книга , наречена „Копнежът на вековете”. Обърнете внимание - на стр. 671 имаме същия параграф с малки промени. Тя казва:
„Грехът може да бъде отблъснат и победен чрез мощното посредничество на третото Лице на Божеството, Което (мъжки род) идва не с умерена сила, а в пълнотата на Божията мощ”.
Сега обърнете внимание на последното изречение на този параграф. Тук намираме пояснението. Тя казва: „Христос е дал Дух Си като Божествена сила за побеждаване на унаследените и придобити склонности към зло, както и на отпечатване на Неговия характер върху църквата Му“.
Пояснение. Виждате ли погрешното представяне? Ние може да лъжем не само преднамерено, но понякога чрез пропускане; друг път може да пропуснем важни факти, контекст. Това може да е също толкова лошо, както и погрешното представяне. Бог иска да предотврати това. Бог иска да изследваме, да се представим като одобрени от Него работници, които няма от какво да се срамуват. И аз не искам да засрамвам д-р Хейзъл. Мисля, че той е искрен християнин, защото Бог не иска да бъдем посрамени. Когато не следваме ясните принципи, в края ще бъдем посрамени. Накрая нашата основа ще бъде подкопана и сградата, която сме построили върху тази основа, ще потъне в пясъците. Бог не иска това за нас, възлюбени. Той иска да сме работници, които няма за какво да бъдат посрамени, правилно разграничаващи словото на истината.
В „Ривю & Херълд” от 29 ноември 1892, три години преди да е направено първоначалното изявление за „третото лице“, четем следното в § 3: „Светият Дух е Утешителят като личното присъствие на Христос в душата”.
Когато говорим за личността на Светия Дух, говорим за онова, което се отнася до личност. Това означава думата „личност“. Моята личност е това, което принадлежи на мене. Тя е различна, индивидуална, защото е моя. И в това отношение тя е личност. Светият Дух е личност, има личност, защото донася на вас и на мен личното присъствие на Христос. Той (ср. род) довежда Него в храма на душата, така че това дело, за което д-р Алън Дейвис говори днес, това могъщо дело на Светия Дух, на Христос във вас, да може да бъде извършено. Когато го разберем, тайната зад тия неща вече няма да бъде тайна. Това ще е откровение.
В „Ривю & Херълд” от 27 януари 1903, пет години след издаването на „Копнежа на вековете”, в § 13 четем: „...научете се как да се молите и как да живеете според молитвата на Христос. Той е Утешителят, Той ще пребъдва в техните сърца, правейки ги радостни”.
Забелязваме, всички тези цитати са от официални издания. Ако искаме да разберем значението, всичко, което трябва да направим е, да потърсим. Не ми отне много време. Не мисля, че и на вас ще отнеме много време. Бог ни е дал такава технология, че можем да намерим тези неща много лесно, незабавно. Имаме много по-малко причини за извинение, отколкото дори нашите пионери. На тях им е отнело години. Те е трябвало да претърсват томове, страници. А сега ние пишем фразата и ето го, там е. Много малко работа. Но понякога има такъв мързел. Бог да ни е на помощ.
Следващият много известен пасаж, свързан с това, че Светият Дух е отделна личност, се намира в Ръкопис 93, 1893, § 8: „Светият Дух е Утешителят в Христовото име. Той (мъжки род) персонифицира/има индивидуалността на Христос и все пак е отделна личност. Може да имаме Светия Дух, ако молим за Него (ср. род)...”.
Виждате ли, привидно противоречие, трудност. Когато д-р Хейзъл прочете това изявление, той наблегна на „Той“ (мъжки род), което мога да разбера поради неговата гледна точка. Но, когато до него стигна среден род, той сякаш го подмина, без да го удостои с каквото и да е внимание. Тук имаме трудност. Как да отговорим на това? Как е възможно Божият Дух, Светият Дух да бъде „Той“ (мъжки род) и „То“ (среден род)? Може ли да се примирим с тези факти? Вярвате ли на това изявление? Аз вярвам. И искам да го примиря и хармонизирам. Искам да го разбера, както вдъхновението го представя. И благодаря на Бога, че го има.
„Ривю & Херълд” (отново ще забележите официалната публикация), 29 ноември 1892, § 3 - нещо, което цитирахме преди това: „... Светият Дух е Утешителят като личното присъствие на Христос за душата”.
Различен ли е? – Да, така е!
И ще видим още повече разясняване относно неговото разграничение. Знаем, че Утешителят е Духът на Христос, но Той носи различна личност. Отец има личност, Синът има личност, но сестра Уайт казва, че Светият Дух има различна личност. Различна от кого? - От Отец и Сина. И затова това изявление е изтеглено от тринитаристите, за да могат да кажат: „Виждате ли, Духът трябва да е отделен индивид, защото има различна личност”. Но вдъхновението изяснява този въпрос. Обърнете внимание на „Копнежът на вековете” – това е само няколко страници преди цитираното известно изявление за третото лице – стр. 669, § 2 - в първата част от § 3. Тя казва: „Светият Дух е Христов представител, но е лишен от личността на човешкото естество и независим от него. Обременен от човешкото естество Христос не можеше да бъде на всяко място лично. (...) Чрез Духа Спасителят ще бъде достъпен за всички”.
Тук виждаме, че този Свят Дух е Утешителят, представителят на Христос, средството, чрез което Той лично присъства при всички нас. Но искам да обърна внимание на една определена дума: „лишен“ („съблечен“). Мислили ли сте за това? Знаете ли какво означава лишен (съблечен)? От английски буквално означава да „съблека дреха“, което аз бих могъл да направя точно сега с моето сако. Означава „да съблека дрехата си“. Но нека ви запитам: Можете ли да съблечете нещо, с което преди това не сте били облечени? – Не! За да мога да съблека това сако, аз първо трябва да го облека. Тя казва, че Светият Дух е представител на Христос, съблечен от личността на човешкото естество. Как е бил съблечен (лишен) от личността на човешката природа? На какъв човек е била облечена тя? На Христос, човека Исус Христос. Светият Дух е Неговия Дух, съблечен от личността на човешката природа. Това е различна личност от това човешко естество. „Той (среден род) е съблечен (лишен) от нея, независим от нея”, казва тя. Той (среден род) е отделен. И става дори още по-различна личност, когато разгледаме следващата част. Обърнете внимание на този параграф, първата част на § 3. Казва се: „Той ги утешава (С какво?) със Своето собствено присъствие”.
Писмо 124 от 7 март 1827, § 4. Ще четем и от § 10. „Не забравяйте, че имате Утешител, Светия Дух, Който Христос е отредил. Вие никога не сте сами. Ако искате да слушате гласа, който сега говори...”. Да слушате какво? - Гласа, който сега говори. И какъв беше този глас? Светият Дух или Утешителят. Тя казва: „... ако искате да слушате гласа, който сега говори на вас, ако отговорите без забавяне на хлопането на вратата на вашето сърце: „Влез, Господи Исусе, за да мога да вечерям с Тебе и Ти с мене”, небесният Гост ще влезе”.
Кой е този глас, който хлопа на вратата? Утешителят, Светият Дух, наречен Господ Исус, но „съблечен“ от човешкото естество и независим от него.
Обърнете внимание на § 10. „Какво казва нашият Спасител? (Отново имаме разяснения в същото писмо.) Няма да ви оставя безутешни. Аз ще дойда при вас...”. Когато изпитания хвърлят сянка върху душата, спомнете си думите на Христос, спомнете си, че Той невидимо присъства в лицето на Светия Дух и че Той ще бъде мира и утехата, които ще ви бъдат дадени, разкриващи ви, че Той е с вас, Синът на правдата, прогонващ мрака ви.
„Ако някой Ме обича, казва Христос, той ще пази словото Ми и Отец Ми ще го възлюби и Ние ще дойдем при него и ще направим Наше обиталище в него”. И така, тук виждаме, че Светият Дух е не само Утешителя, присъствието на Христос, но също така и присъствието на Отец. Накратко ще разгледаме как става това. Вече се докоснахме до някои от тези неща, но ще се задълбочим по-детайлно, за да видим как става. Ще се спра на един добре известен цитат - цитат, който често ми е бил повтарян. Намира се в книгата „Евангелизъм”. Обикновено се цитира от там. „Евангелизъм” стр. 616, § 5. Това е най-разпространения източник. Тази книга ме натъжава, защото особено в частта за Бог, Христос и Светия Дух може да намерите много цитати, сами по себе си добри цитати, но често са извадени от контекста или контекстът, който би изяснил дадено изявление, е пропуснат.
Обърнете внимание, казва се: „Трябва да осъзнаем, че Светият Дух, Който (мъжки род) е толкова личност, колкото Бог е личност, върви през тези земи”.
ТОЧКА! Обърнете внимание на поставената точка тук. Какво ви говори това? Тук няма какво повече да се разбере. Продължавай. Продължавай! Няма нищо повече. Казва ви, че мисълта е завършена. Но точката е прибавена допълнително. НЯМА Я в оригинала. Цитатът продължава. Той е взет от оригинален Ръкопис 66, 17 април 1899, § 11. Обърнете внимание какво следва непосредствено без всякаква точка или пауза: „...върви през тези земи, невидим за човешките очи, така че Господ Бог е нашия Пазител и Помощник. Той чува всяка дума, която промълвяваме и знае всяка мисъл на ума”.
Кой върви невидим в нашето присъствие и сред нас? - Господ Бог, нашият Пазител и Помощник. Виждате ли, това е пропуснато. Тук е поставена точката, давайки на мен и на вас неправилна представа, която може да доведе до неправилно разбиране, което пък може да доведе до заблуда. То оставя погрешно впечатление върху ума, когато приключим изречението там и не дадем необходимото пояснение.
Обърнете внимание на това официално твърдение: „Библейско ехо”, 15 януари 1893, § 8. „Той ще изпрати Своя представител, Светия Дух...”. Кой „Той“? - Христос. „Той ще изпрати Своя представител, Светия Дух; защото Той казва (цитат): „Аз не ще ви оставя безутешни, ще дойда при вас. Чрез Духа Отец и Синът ще дойдат и ще направят Свое обиталище във вас“.
И така, как Господ Бог е наш Пазител и Помощник? - Чрез Духа, Който ходи невидим сред нас. Обърнете внимание на следния израз: „Той е също толкова личност, колкото Бог е личност и Той ходи сред нас”. Той ходи сред нас. Защо имаме личното местоимение „Той“. Ще забележите тенденцията в Писанията на сестра Уайт. И това е нещо, което забелязах през годините относно личното местоимение „Той“, съответно „Него“ или „Негов“ и неличното местоимение „То“ на английски (среден род). Защо понякога тя използва „Той“, а понякога „То“. Забележете, че когато тя говори за Светия Дух или за Утешителя, като свързан с личното присъствие на Христос или личната работа на Христос, тя използва Той. Но когато говори за някакво влияние или някаква нелична работа, или някаква функция на Светия Дух, почти неизменно се използва „То“ (среден род). Има разграничение, разяснение. Когато лично присъствие, лично отношение или лична работа са представени, се използва личното местоимение „Той“. Защо мислите, Исус говори за Утешителя като „Той“? Кой е този, който прави? - Той. „Той“ се отнася към това по личен начин - това е нещото, което Аз върша във вас. Той иска да е лично там. Това е и което д-р Алън Дейвис сподели. Това е лично дело. И Бог говори за него с личното местоимение „Той“. Това за нас не трябва да е непознат език, не трябва да е трудно. Ако искам да направя нещо лично за вас, аз ще използвам личното местоимение. Но, ако говоря за някаква функция, някакъв безличностен аспект, тогава ще използвам местоимението в среден род.
Обърнете внимание на следния цитат от „Знамения на времето” от 23 ноември 1891, § 1: „Няма да ви оставя безутешни, ще дойда при вас”. Отново тема за Утешителя. „Божият Дух, Когото Световният Изкупител обеща да изпрати, е присъствието и силата на Бог”.
Когато сестра Уайт използва думата „Бог“, като неуточнена от библейските писатели, тя има предвид една личност. „Чуй, Израилю, Господ, нашият Бог, е един Господ”. Това е Богът, за Който се говори. Има ясно разграничение. Когато думата „Бог“ се използва неуточнена във всички изрази, неизменно тя се отнася за Отец, освен ако няма някакви пояснения или квалификации относно този израз, както например в Йоан 1:1. „В начало бе Словото и Словото беше у Бога и Бог беше Словото”. Явно „Той“ не е същият, с Когото е бил. Имаме разясняване. Когато се използва такъв израз, винаги ще намерите разясняване. Бог не е безгрижен. Той е внимателен и иска и ние да сме такива. Продължаваме цитата:
„Той няма да остави Неговия народ в света, лишен от Неговата благодат, притесняван от врага на Бога и тормозен от гнета на света. Той ще дойде при тях. Светът не може да види Истината”. Не може да види (Какво?) истината. „Те не познават нито Отец, нито Сина”. Кой е „истината“ според това изречение? - Отец и Синът. „... но това е така, само защото не желаят да познават (своеволно невежество) Бог, те не искат да погледнат към Исус (Те искат някой друг.), за да видят Неговата доброта, Неговата любов, Неговата небесна привлекателност”.
Стигнахме до последната – вероятно най-важната тема и най-важния предмет или цитат, - познат като „небесното трио“, и съм сигурен, че почти всеки от вас го е чувал поне веднъж, ако не и повече. Чудили ли сте се преди относно този цитат? Ще го намерите цитиран най-често от книгата, която споменах преди малко – „Евангелизъм” стр. 615, § 1. „Има три живи личности в небесното трио; в името на тези три велики сили – Отец, Сина и Светия Дух, тези, които приемат Христос чрез жива вяра, биват кръстени...” [декларативно].
Бих искал да знаете нещо за този цитат. Обърнете внимание на наклонението, в което е записан. Изказан е декларативно, като твърдение на факт. Забелязахте ли това? „Има…”. Когато казвам това, аз говоря за нещо, което е факт. „Има три живи личности в небесното трио...”. Това е заявено просто като факт. Но искам да обърнете внимание, как е намерено в оригиналния ръкопис. Искам да го споделя с вас, защото това писмо, написано собственоръчно, разяснява какво се има предвид, дава пояснение. В оригинала е ясно. Обърнете внимание на цитата. Той е от собствения й ръкопис. Забележете разликата в наклонението, тук тя казва:
„Ето ги трите живи личности на небесното трио...” [демонстративно]. Забелязвате ли различното наклонение? Когато казваме: „Ето ги...”, това е демонстративно. Аз мога просто да изкажа някакъв факт, например: „Бог е с нас”! И тогава казвам: „Ето утехата”. С други думи, аз се връщам незабавно към това, което току-що съм казал. Но това ударение е изгубено в цитата, който намираме публикуван в „Евангелизъм”. Смисълът му го няма там. Той е изказан просто като декларация. Но както е написан в оригинала, той е демонстративен, посочва към нещо, което преди това току-що е казано и което за съжаление е пропуснато от цитата. Ще разгледаме това, защото историята зад този цитат сама по себе си говори много. Знаете ли, ако тези, които използват този цитат в подкрепа на триединството, наистина разбираха, за какво става въпрос и защо е бил даден, те никога не биха го използвали. И това е факт. Ако те наистина знаеха каква е причината зад това изречение, биха го избягвали като чума, като проказа. И ще видите защо.
В Ръкопис 21 от ноември 1905, § 8-11, където този цитат се намира, откриваме сестра Уайт да се обръща към едно учение, което тя чува, че идва от Батъл Крийг, от хора като д-р Келог, негови колеги-лекари и някои водещи служители. Относно Бог тя чула изявления, идващи оттам и пише писмо в отговор на тези изявления. Обърнете внимание на нейния език. Този цитат може да бъде намерен също в „Специални свидетелства” серия Б7, стр. 62.3 – 63.2. Тя казва: „Инструктирана съм да кажа, че на гледищата на тези, които търсят напредничави научни идеи...”. Обърнете внимание, тя нарича това, което следва „напредничави научни идеи”. Това е наука, казва тя. Продължава: „… не може да се има доверие. Направени са такива изявления като следното...”. Следва изявлението. Няма да го чета, защото не ми харесва. Сестра Уайт е записала точно тези мисли, идващи от Батъл Крийг. Тя ги цитира.
Обърнете внимание и ще видите, че Отец е оприличен на светлина. Отец, Синът и Светият Дух са оприличени на светлината; Отец, Синът и Светият Дух са оприличени на роса; Отец, Синът и Светият Дух са оприличени на мъгла, пара или вода. И в тези цитати имаме нещо, което в същността си е комбинация между модализъм и партиализъм (частичност). Не зная дали сте запознати с модализма и партиализъм. Това са клонове на тринитаризма. Дошли са от там. Ортодоксалните католици ще ви кажат, че модализмът и партиализмът са ерес. И те са такива според официалната тринитарна доктрина. Но тук, в този език, намираме модализъм и партиализъм. Обърнете внимание, какво следва. „Всички тези спиритически изложения са (Какво?) просто едно нищо. Те са непълни, неверни. Те снижават и смаляват Величието, с което не може да се сравни никакво земно подобие”. Сега забележете, че на Величието се акцентира. Тя му дава титла. Това е собствено име. Кое е „То“. Казва: „Бог не може да бъде сравняван с нещата, които Неговите ръце са сътворили. (Кой Бог? Имаме пояснение.) Отец не може да бъде характеризиран чрез земните неща”.
Виждате ли как говори тя? Това писмо е написано до тези в Батъл Крийг. Тя знаела, че то ще попадне в ръцете на Келог. И сестра Уайт била внимателна. Тя специално подбирала думите си, когато обяснявала нещата. Защото не искала да има никакво погрешно представяне.
Обърнете внимание на пасажа в зелено (цитата с идеите от Батъл Крийг), тъй като той е взет от книгата на автор, който се казва Уилям Е. Бордман. Той бил много известен евангелски проповедник, започвайки през около 1850-те години с книгата „По-висшият християнски живот”. Станал много популярен благодарение на книгата си и обикалял по света, провеждайки служби за пробуждане заедно с Д. Л. Муди и други. Може да се каже, че поради неговата работа са се появили на бял свят петдесетничеството и движението, свързано със Светия Дух. Най-вече поради работата на този човек - Уилям Бордман. В книгата му „По-висшият християнски живот” - започвам да цитирам от стр. 99 - намираме това изявление. Тук, във втората половина на първа глава от неговата книга, се говори за триединството. Говори за триединството. Той говори за „съществените взаимоотношения на личностите в триединство”. Описвайки тези взаимоотношения, той казва: „Отец е като невидима светлина, Синът е като въплътена светлина, Духът е като разпръсната наоколо светлина”. „Отец е като роса, невидима пара; Синът е като роса, събрана в прекрасна форма; Духът е като роса, паднала над подножието на живота”. „Отец е като невидима пара, Синът е като оловно сив облак и падащ дъжд; Духът е дъжд, падащ и действащ с освежаваща сила”. Познато ли ви изглежда? Това е цитатът дума по дума, който сестра Уайт цитира от неговата книга и който разглежда „съществените отношения (На кого?) на личностите в триединството”. Онова, на което сестра Уайт всъщност се противопоставя, е тази доктрина. Онова, което тя коригира, е неправилното представяне в тази доктрина и тя се обявява срещу нея с категоричен, ясен и обмислен език. Било й казано: „Обори това! Противопостави се! Справи се твърдо“! И тя го направила. Колко е тъжно, че нейните собствени думи, използвани, за да се справи, да се противопостави на тази заблуда, са използвани, за да я докажат!
Обърнете внимание, след горното изявление той обяснява това „съществено взаимоотношение”. „Отец Е цялата пълнота на Божеството, НЕВИДИМА”. Звучи ли ви познато? Невидим. „Синът Е цялата пълнота на Божеството, ПРОЯВЕНА”. Звучи ли ви познато? Обърнете внимание на третото изявление: „Духът Е цялата пълнота на Божеството, РАЗКРИТА”. Разбирате ли, какво имате тук? Имате трима богове! Трима, които са напълно божествени. Това, възлюбени, е тринитаризъм. Фундаментален тринитаризъм. Обърнете внимание, какво казва. С това изречение той пояснява всичко, за което говори: „Личностите не са просто длъжности [партиализъм] или форми на проявление [модализъм]”. Сега той се връща малко, за да се погрижи за изявленията, които е направил и изяснява, казвайки: „Не, не, не, това не е модализъм или партиализъм“, казва той. „...или форми на проявление, но живи личности на живия Бог”. Схванахте ли това? „Живи личности (мн. число) на живия Бог (ед. число)“. Това, възлюбени, е чист видоизменен, подправен тринитаризъм. Но тези, които не са съгласни, които вярват в тринитарната доктрина, казват: „Ние не проповядваме това. Ние не го вярваме”. Чувал съм мнозина да казват: „Аз не вярвам в това.” Така да е. Може би не вярвате. Има мнозина, които интелектуално приемат триединството, но в действителност не го вярват. Нека им признаем, че не го вярват. Може би вие наистина не вярвате в това, но какви са официалните изявления?
Ето изявлението на Католическата църква. Това е официалното Атанасиево верую на Католическата църква от V-VII век сл. Хр., мой превод от латински. В него се казва: „Ето какво учи католическата вяра: Ние се покланяме на един Бог в Триединство и на Триединство в единство. Без да смесваме личностите (мн. число), нито да разделяме същността/субстанцията (ед. число). Защото едната личност е на Отец, другата - на Сина, а третата - на Светия Дух. Но Отец, Синът и Светият Дух е (ед. число) едно (ед. число) божество, равно по слава и съвечно във величие”.
Това е официалното становище на Католическата църква по отношение на триединството. Това е, което тя учи. Има три личности, които образуват един бог. Някои ще кажат: „Думата „личност“ там просто означава проява или форма, но поясняват това, защото, - обърнете внимание, - взето е от Аугсбургската изповед на вярата през 1530 г., когато великите управници на Германия се събрали, за да направят изповед на вярата пред събора във Вормс, да направят изповед на вярата пред император Карл, за да покажат, че не е еретическа. Това становище е направено и обяснява използването на думата „личност“ в статия относно Бог. Обърнете внимание тук: Аугсбургска изповед на вярата, 1530 г. сл. Хр. „Думата „личност” те [протестантските църкви] използват така, както са я използвали отците, за да обозначат не част (партиализъм) или качество (модализъм), но това, което съществува само по себе си”. И така, католици и протестанти използват думата „личност“, като имат предвид индивид, личност, която съществува сама по себе си, а не просто проява. Три личности, съществуващи сами по себе си – това е, което се има предвид. И Аугсбургската изповед на вярата пояснява това. Там те казват: „Когато използваме думата „личност“, ние я използваме така, както отците са я използвали. Кои отци? - Католическите отци, които са създали католическата доктрина. Те казват: „Ние я използваме в съответствие с Католическата църква”.
Ето едно друго официално становище. Намира се в 28-те основни учения. Това е издание от 2015 година. Да видим, дали звучи познато: „Има един Бог: Отец, Син и Свети Дух (трима – един бог), единство на три съвечни личности...”.
И така, може би вие не го вярвате, но, възлюбени, църквата го учи. Това е официално становище. Това е триединство! И е точно същото, което сестра Уайт оборва. Тя казва, че това почти я убило.
Продължаваме. Бих искал да забележим, как тя разяснява тази доктрина. Ръкопис 21, ноември 1905, § 8-11 („Специални свидетелства”, Б7, стр. 62.3–63.2). Тук тя започва да разяснява, как ние вярваме. Сега обяснява нашите основни учения. Тя казва това, което ние вярваме: „Отец е цялата пълнота на Божеството (Как?) телесно”. Защо казва това? Защото често тези, които вярват в идеята за триединството, когато говорят за Бога, говорят не непременно за „Кой“, а за „какво“, за тази „субстанция“, която се среща в трите личности, тази същност, която ги изпълва, защото има един бог в три личности. Така че те говорят за общност - не за Кой, а за какво. Сестра Уайт казва, че „Отец е цялата пълнота на Божеството телесно”. Той е единия истинен Бог. Той е това Божество. Ето защо тя казва „телесно“. Не казва, че Той е невидим. Тя пояснява това. Обърнете внимание: „... и е невидим (как?) за смъртното, земно зрение”. Можем ли да Го видим? – Не! Не, в Неговата собствена личност, а в личността на Друг. Както тя пояснява тук: „Синът е цялата пълнота на Божеството, изявена”. Ето как личността на Отец е изявена на света и в действителност, бих казал, на вселената. Бог е наредил това да е така. Бог е избрал единствено Неговият Син да Го представя, да Го изявява на вселената. Обърнете внимание, тя пояснява как е изявен Той. Тя дефинира това по следния начин: „Божието Слово заявява, че Той е „отпечатък - изразен образ на личността на Своя Отец“. И така, когато имаме тези скоби в оригиналния ръкопис, тя изяснява какво има предвид с това, за да няма недоразумения. Той е „отпечатък - изразен образ на личността на Своя Отец“, сега знаем, какво се има предвид под това. Знаем ли как е в оригиналния гръцки език, който е използван за отпечатък/изразен образ на личността? Аз зная, че много от тези учени – теолози, които говориха по въпроса преди месец, знаят и е срамно, че не го казаха. Изразът е преведен по следния начин, тук са само няколко от преводите:
„точно представяне на Неговото същество” - NIV (Нова международна версия);
„самият печат / отпечатък на Неговото естество” – RSV (Ревизирана стандартна версия);
„точният отпечатък на Неговата природа” - ESV;
„самият образ на Неговата същност” - ASV;
„истинският образ на Неговата същност” - BBE;
Лутер (1545) „Ebenbild seines Wesens” - буквално: „точно или ясно изображение на Неговото същество или природа”.
А тук го имаме на испански:
“La misma imagen de su sustancia” – буквално „точният образ на Неговото (Какво?) същност” - Reina Valera (1901)
А това е взето от гръцките думи, които буквално означават „фигура на Неговата субстанция”. И сега, какво е „фигура“? – Думата „фигура” е гръцката дума – „характер” и буквално означава „точно или ясно възпроизвеждане на оригинала” - VUL (гръцки);
Ние отпечатваме неща. Машинописното копие е възпроизвеждане на оригинала. Това означава думата „фигура“, а фигурата представя антитипа / оригинала. Тя нарича Исус, според боговдъхновението, „отпечатък“, „прецизно възпроизвеждане“ на Божественото естество. Така го е записал Павел в Евреи 1:3. Обърнете внимание, как тя пояснява. Как Той е точно възпроизвеждане на Неговото естество? Обърнете внимание на езика, който го обяснява: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син”. По какъв начин Исус е точно възпроизвеждане? Понеже Той е Синът, Неговият единороден Син. Той е точният, изявен образ на Божественото естество. Той е произлязъл от Него. Той е от Него. Виждате ли пояснението? Тук тя коригира идеята за триединството. Не! Ние не вярваме в съобщност на еднакви по ранг и важност, ние вярваме, че Бог даде Своя реален Син. И тук тя пояснява нещата.
Сега стигнахме и до Духа. Тя казва: „[Духът]…“. Скобите отново са в оригинала, затова ги поставих за пояснение. „[Духът] Утешителят, Когото Христос обеща да изпрати, след като се възнесé на небето, е Духа в цялата пълнота на Божеството, разкриващ силата на Божествената благодат на всички, които приемат и вярват в Христос като личен Спасител. (Как? – Като личен.) ЕТО ГИ (посочвайки това, което вече е казала), ЕТО [ги] трите живи [личности] на небесното трио”. Ето ги - така, както Библията ги дефинира, както боговдъхновението ги дефинира. „Ето ги и тях” казва тя. Разбирате ли сега значението на твърдението?
Обърнете внимание на следната фраза от Ръкопис 21, ноември 1905, § 8-11, („Специални свидетелства”, Б7, стр. 62.3-63.2). „... разкриващ силата на Божествената благодат”. Как, - би трябвало да бъде въпроса, - как се получава така, че тази сила на Божествената благодат или дар е разкрита в нас? Тава е въпроса. Отговорът ни посочва идентичността на небесното трио. И отговорът се намира в едно писмо. Знаехте ли това? Но то не е цитирано в книгата „Евангелизъм”. Ето го. Намира се в § 18 на същото писмо. Тя казва: „Бог ще работи чрез Своите ангели, както работи в деня на Петдесетница (...) при слизането на Светия Дух.” Как Бог ще разкрие силата на Божествената благодат? - Чрез Своите ангели. Започвате ли да разбирате особената природа, особената личност на Светия Дух по различен начин? Мисля, че става ясно.
В книгата „Копнежът на вековете” стр. 670, § 1 четем: „Чрез Духа Той [Христос] каза, че ще изяви Себе Си на тях”. И така, Христос изявява Себе Си (Как?) чрез Духа. Разбирате ли, Бог е определил Неговият Син да изявява Него. Исус каза: „Аз също, като Господ на силите, като Капитан на Божиите множества, определих: Моите ангели да Ме представят“. Това е било отредено от началото.
Ще видим същото дори още по-ясно в „Младежки инструктор” от 5 юли 1894, § 5. Отново обърнете внимание – това са официални публикации. Сестра Уайт има за цел да разясни. Тя казва: „Чрез службата (На кого?) на ангелите Светият Дух има (Какво?) възможност...”. Мислили ли сте върху това? Необходимо ли е да се даде възможност на Светия Дух? Вдъхновението казва, че е необходимо. Така е отредено. Светият Дух е способен чрез службата на ангелите и се казва: „... да работи върху ума и сърцето на човека, и да го привлича към Христос”.
Това е разкриване на силата на Божията благодат. Христос е отредил да е така. И, възлюбени, аз мисля, че нараняваме нашите ангели. Тези, които се трудят неуморно за нашето спасение, свързани с Исус и Отец. Ние почти напълно сме ги пренебрегнали. Те са тук днес. Те са до вас, впечатляват сърцата ви с Божествената истина, шепнейки ви скъпоценните обещания на Исус! Те ви обичат! А колко често ние не мислим за тях като за наши приятели, които са с нас, които вървят с нас, които правят действена силата на Божията благодат в нашия живот. Христос ги е определил да вършат тази работа и те я вършат от любов към вас.
Небесното трио. „Ривю & Херълд”, 19 юли 1887, § 5. Обърнете внимание на това: „Има (...) невидими Божии представители. Сред нас има небесни вестители, които слушат всеки разговор. И не само слушателите преминават през инспекцията на тези ангели, които поддържат комуникацията между небето и земята...”.
Обърнете внимание, тя ги нарича „невидими Божии представители”. Божии представители, които са невидими, чрез които всички неща, които вършим, всички неща, които казваме, преминават през тяхната проверка. Те са очите. Какво правите с очите си? Проверявате, преглеждате, нали?
„Знамения на времето”, 10 февруари, 1890, § 4. „... Отец, Синът и светите ангели ще присъстват сред вас. (...) Така ще имате изливането на Божия Свят Дух...”. Виждате ли небесното трио?
„Знамения на времето” от 30 януари 1879, § 19. Обърнете внимание на изявлението, което брат Даниел Меса цитира в петък вечер от Духа на пророчеството. Тук е от „Знамения на времето” с малка редакция – една дума, много интересна, важна дума. Казва се: „На Адам, в неговата невинност, му бе подарено общение – директно, свободно и щастливо, - с неговия Създател. След престъплението му Бог щеше да общува (Какво?) да общува с човека единствено чрез Христос и ангелите”.
Кои са определените средства за общуване между Отец и падналото човечество? Христос и ангелите. Тук „единствено“ е важна дума. Няма други. Бог не е определил никакъв друг начин. Ние идваме при Бога чрез Христос. Ние идваме при Христос чрез работата на ангелите.
Сега искам да разгледам това от Писанието. Искам да видим, че не е просто една доктрина от Духа на пророчеството, но че нещата, които ви споделих, се основават на Божието Слово. Там те се намират много ясно. Бих искал да ги споделя с вас съвсем накратко. Фундаменталната истина, която бих искал да разберем е, че има един Дух. Понякога ние се объркваме. Четем изрази като „Духът на Отец“ или „Духът на Сина“ и някак си мислим, че има два Духа. Но Библията е категорична, обърнете внимание на Ефес. 4:4. „Има едно тяло и (Какво? – Един. Числено един!) има един Дух...”.
1 Кор. 12:13. „Защото чрез един Дух всички ние се кръстихме в едно тяло (...) и бяхме напоени от един Дух”.
Колко Духа имаме тук? - Един.
Какво учи Библията относно Духа, относно този един Дух? Това е Духът на Бог, на Отец, наречен „Свят Дух“.
Йоан 4:24. „Бог е Дух; и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят в дух и истина”.
Какво има предвид Исус като казва: „Бог е Дух”? Някои хора са объркани относно това. Но е така, просто защото те не четат по-нататък. Той разяснява смисъла на това, което говори, като казва: „... и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят (Как?) в дух”. Бог е Дух и поклонението пред Него е в дух. Как се покланяме на Бога? - В нашите умове и сърца, чрез нашите думи, изрази. Бог е Дух! Това е, което е Той и ето, как ние трябва да Му се покланяме.
Евреи 9:14. „... Христос, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бог...”. Тук се говори за Отец (Как?) като за вечния Дух. И така, има един Дух. Неговото име е Отец или Свети Дух. И ни се казва, че Той обитава (Къде?) – В нас.
Как? - Чрез Неговия Свети Дух.
Чрез Кого? - Чрез Емануил, Бог с нас.
Йоан 20:21, 22. Забележете какво казва Исус. Искам да мислите за това в този смисъл. Исус каза: „... както Моят Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас”. Знайте, че това, което Той казва, е начина, по който Моят Отец Ме е пратил; е начина, по който Аз ще ви изпратя. И тогава какво направи Той. „Той духна върху тях”. Това, което Исус казва, е: „Моят Отец Ме изпрати със Своя Дух”. Отец вдъхна Своя Дух в Своя Син, даде Му Своя Дух и Му каза да отиде в света. И Исус каза: „Както Моят Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас”. И Той духна върху тях и те получиха (Какво?) Светия Дух. Кой Дух получиха? - Духа на Христос, Който е (...) Той.
2 Кор. 5:19. „... да разкрие, че Бог беше В Христос, примирявайки света (С кого?) със Себе Си”. Кой беше в Христос? - Отец. Как? - Чрез Духа Си.
Йоан 17:21, 23 - същността на Христовата молитва. „За да бъдат всички едно, както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе , така и те също да са едно в Нас”. „Аз в тях и Ти в Мене”.
Виждате ли връзката?
Фил. 2:5. „Имайте в себе си същия Дух, Който беше и В Христа Исуса”.
Какво беше в Христа Исуса? - Духът на Неговия Отец. Павел казва: „Искам вие да имате този Дух в себе си”.
Кол. 2:9. „Защото В Него (Исус) обитава телесно цялата пълнота на Божеството”.
Започвате ли да схващате какво означава, когато казва, че Той е в Него? Всичката пълнота на Божеството беше в Христа.
В Псалм 33:6 намираме този израз: „Чрез словото на Господа (Благодаря на брат Джейсън, че го сподели веднага.), чрез словото на Господа станаха небесата“.
Чрез Кого? Кой е „Словото“?- „Чрез словото на Господа станаха небесата (...) чрез дишането на устата Му”. Кой твореше? Христос беше администратора, но Отец беше Този, Който твореше чрез Него. „Чрез словото на Господа станаха небесата”.
Ефес. 3:16, 17. „[Отец] да ви даде (...) да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек; чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца”.
Сега следва може би най-загадъчната част. Как става така, че Христос да е в нас? Как става така, че Отец е в нас, вършейки тази велика работа? Аз вярвам, че е чрез службата на ангелите. Вярвам, че Библията ни посочва ясно това. Първото място, което ще разгледам, е Захария 4:1-6. Тук Захария получава видение – две маслинени дървета, техните клони и златни тръби, които отвеждат златното масло в седемте светила. И той моли ангела да му обясни видението: „Какво е това, господине мой“? Ангелът му казва: „Това е словото на Господа към Зоровавеля, което казва: Не с войнство и не със сила, а с Моя Дух, казва Господ Саваот”. Така тези две маслинови дървета, захранващи светилата, представляват (Какво?) Духа на Господа, Духа на Господа Саваота. И в стихове 10-14 Захария е заинтригуван от тези две маслинени дървета. Той пита: „Що значат двата маслинени клона, които през две златни тръбички, изливат от себе си злато“? А ангелът го пита: „Не знаеш ли“? Той отговаря: „Не, Господарю мой.” Ангелът казва: „Тези са двамата помазани с елей, които предстоят пред Господа на цялата земя”. Въпросът е: Кои са тези двама помазани?
В „Ривю & Херълд” от 20 юли 1897, § 6, 7 Вдъхновението казва: „Помазаните, които стоят при Господаря на цялата земя, заемат поста, даден някога на Сатана като засеняващ херувим. Чрез светите същества, заобикалящи Неговия трон, Господ поддържа постоянно общуване с жителите на земята. Златното масло представлява благодатта, с която Бог поддържа заредени лампите на вярващите, така че да не мъждукат и изгаснат. Ако това свято масло не се изливаше от небето във вестите на Божия Дух, представителите на злото биха имали пълен контрол върху хората”.
Кои са помазаните? Кой захранва лампата - църквата? Тези, които са заели мястото на Сатана. Те са двама. Две свети същества. Знаем, как се казва единият от тях. - Гавраил. Не знаем името на другия. Те са наречени помазаните. Буквално от еврейски те са синове на маслото, новородени. Синове на маслото! Синове на Духа. Обърнете внимание на Йоан 1:51. „И рече му: Истина, истина ви казвам, отсега ще видите небето отворено и Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син”.
Исус се изразява с езика на Захария, използвайки видението, съня, който Бог даде на Яков, за да ни помогне да разберем, как Бог служи на човечеството чрез Него. И как беше това? Чрез светите ангели, които възлизат и слизат над Него – над Този, Който направи мост над пропастта между небето и земята, държащ с една ръка ръката на Всемогъщия, а с другата Си ръка държащ нашата ръка, защото Той е Човешкия Син. Над Него ангелите възлизат и слизат.
Да разгледаме Евреи 1:7, 14. „За ангелите е казано: Ти правиш ангелите Си (Какво?) ветрове и служителите Си огнен пламък“. Затова те са наречени „служещи духове“, изпратени да служат.
Откр. 3:1 - същите същества. „Това казва Оня [Христос], Който има (Какво?) седемте Божии духове и седемте звезди”. Кои са седемте Божии духове и седемте звезди? Библията е ясна, възлюбени.
Откр. 1:20. „...седемте звезди са ангелите на седемте църкви”.
И отново Откр. 4:5. „... пред престола горяха седем огнени светила (Отново друг символ.), които са (Какво?) седемте Божии Духове”.
Откр. 5:6. „И видях (...) че стоеше Агне като заклано, което имаше седем рога и седем очи, които са седемте Божии Духове, разпратени по цялата земя”.
Схванахте ли това? Агне заклано, имащо седем рога и седем очи. Казва се, че те са седемте Божии Духове, разпратени по цялата земя. Те са продължение на Неговата мощ, те са Неговите очи на земята, те са небесните наблюдатели. Небесното трио.
1 Тим. 5:21. Тук според Павел имаме небесното трио. „Заръчвам ти пред Бог, пред Христа Исуса и пред небесните ангели...”.
Отново в Откр. 1:1, 4, 5 Йоан разкрива същата връзка – небесното семейство. Той казва: „Откровение на Исус Христос, което Бог Му даде, (...) а Христос прати, та го изяви чрез ангела Си на Своя слуга Йоан...”. И отново имаме друг поздрав от Йоан в стих 4 и стих 5. „Йоан, до седемте църкви (...) от Онзи [Отец], Който е и Който е бил, и Който иде (Това е Отец.), и от седемте Духове, които са пред Неговия престол, и от Исуса Христа...”, поздрав от небесното трио.
Възлюбени, сред всички тия неща има нещо, което не бих искал да забравите; нещо, което Сатана иска да скрие от умовете на целия Божи народ през вековете, започвайки от Едемската градина. Обърнете внимание – „Ривю & Херълд” от 26 август 1890, § 10. Последното нещо, което искам да споделя с вас, но може би най-важното: „Причината, църквите да са слаби и болнави и на път да погинат е...”. Виждате ли това днес? Виждате ли липсата на духовност в църквите, липсата на любов един към друг, липсата на любов към Христос и Бог? Това е отдалечаване. Защо сме толкова слаби и болнави? Ето я причината: „... че врагът (Кой е той? – Сатана.), че врагът (Дяволът.) е внесъл влияния с обезкуражително естество, които треперещите души понасят...”. Той е търсил начин да ги отстрани, да ги обезкуражи. Тези, които не са сигурни; тези, които не са застанали твърдо върху истината; тези, които треперят и губят равновесие – врагът се опитва да ги обезкуражи и повали; тези, които не са здраво вкоренени, основани и запечатани в истината. Сатана работи върху тия души, за да направи какво? Да прочетем: „Той е търсил начин да измести Исус от погледа им като Утешител, като Един, Който ги укорява, предупреждава и увещава, казвайки: „Това е пътя, вървете по него”. Христос има цялата сила на небето и на земята, и Той може да укрепи колебливите, да разкрие истината на заблудилите се. Той може да вдъхне увереност и надежда в Бога, а увереността в Бог винаги има за резултат създаване на доверие един в друг”.
Защо нашите църкви са толкова слаби и умиращи? Защото врагът е бил много успешен, да скрие тази велика истина, която е надеждата на славата, възлюбени. Това е надеждата за вечен живот - Христос във вас. Врагът е търсил празнина, начин, за да постави себе си между Христос и вашата душа. Да постави перде пред очите ви, за да не можете да виждате и да знаете за сигурността, за надеждата за вашето спасение, което е единствено в Исус Христос. „Защото няма друго име, дадено под небето, чрез което трябва да се спасим”, освен това на Исус Христос.
Вие треперите ли, губите ли равновесие, нямате ли сигурност? Ако е така, възлюбени, защо не коленичите с мене в молитва и не молите небесния Търговец да ви даде този небесен колурий, та да отвори очите ви, за да можете да виждате, да гледате към Него и да живеете. Защото единствено Исус Христос е нашия живот, възлюбени. И днес Той иска да дойде във вашия живот лично, иска да Го познавате лично. Не чрез друг. Той иска да дойде във вашето сърце и Божиите ангели днес стоят тук, за да ви дадат този Хляб. Те са Негови служители, чакащи да ви послужат днес с този Хляб, за да можете да вземете този Хляб, да го изядете и да приемете Христос във вашия живот, за да може Той да стане част от вашето естество и да ви преобрази по Свое подобие. Той иска да направи от вас човек, образ на пълнотата на Исус Христос. Искате ли да Му позволите да направи това днес? Ако това е вашето желание, бих искал да коленичите с мен и да потърсим Бога в заключителна молитва.
Милостиви Татко в небето! Татко, сърцето ми не може да изрази любовта и благодарността, които чувствам сега. И аз зная, че има много сърца със същото чувство. Татко, Ти си ни възлюбил с безкрайна любов. Ние сме видели в дара на Твоя Син дар, по-скъпоценен от всеки земен дар; дар, който се равнява на цялата вселена и отвъд безкрайността; дар, който не може да бъде измерен и оценен, но все пак е оценен в нашия живот, оценен в живота на Божия Син.
Помогни ни да разберем, колко голяма стойност има той за нас, колко много си дал, за да изкупиш нашия живот и колко много нашият скъп Спасител ни обича. Колко много ангелите ни обичат и желаят да ни дадат този скъпоценен Дух, така че Христос да може да дойде в нашите сърца. Татко, ние искаме да Го поканим сега та нашите треперещи колена, обезкуражени и закоравели сърца, слепи очи и глухи уши да бъдат отворени и нашите сърца да бъдат докоснати с познанието за Твоята любов, която да преобрази нашия живот и да го възпламени, за да можем да напредваме като Твои вестители, и да можем да достигнем тези, които умират в този свят на грях; да можем да бъдем служители на мира, сеейки семена на мир, казвайки на света за любовта на нашия небесен Баща, изпратил Своя единороден Син! О, аз се моля, Татко, тази любов да изпълни нашите сърца, това желание да е всепоглъщащото желание в нашия живот от днес и занапред. Това е моята молитва в благословеното име на Твоя Син Исус. Амин!
Здраве и мисия на пионерите
Вест за единия истинен Бог
Pioneer Health and Missions
Message of the One True God
www.PHM.org
„Господ, нашият Бог, е един Господ“ (Втор. 6:4).
„Но за нас има само един Бог-Отец, от Когото е всичко“ (1 Кор. 8:6).
и един Господ Исус Христос, чрез Когото е всичко“ (1 Кор. 8:6).
„Бойте се от Бога и въздайте Нему слава“ (Откр. 14:7).
Това, за което ще говоря днес и ще споделя, е отговор на една вест, представена преди около месец от д-р Франк Хейзъл, относно личностната природа на Светия Дух. Представяйки това, бих искал да ви покажа моя отговор, наречен „Личността на Светия Дух”. Въпросът, който беше повдигнат в тая връзка е, че се приема, че ние не вярваме в личността на Светия Дух, т. е. не вярваме, че Светият Дух е личност и има личностна проява. Всъщност казва се, ние вярваме, че Светият Дух е една безлична сила или влияние. Днес искам да поправя не само неправилното представяне, но и нещо, което за мен е още по-фундаментално. И то е, че когато представяме неправилно истината за Бога и Неговия Дух, ние представяме неправилно Него. Нещо повече, бях нарекъл тази вест „Лъжата за Светия Дух”. Когато си мисля за неправилното представяне на всяка вест, която даваме, – знаем, че това ще дойде, знаем, че думите ни ще бъдат изопачавани и неправилно представяни, - но което най-много ме притеснява е, как това засяга Бога.
Как е видян в очите на Неговия народ? Как погрешно Той е представен от оставените ни на разположение днес неща? И това, което искам да споделя днес е, да се надявам, че ще изтрия някои от изкривяванията, които са направени специално по отношение на Светия Дух. Тъй като ще го направя, искам първо да изложа някои принципи, така че да имате идея за причината за онова, което споделям. Ще положа тези принципи, за да може, когато говоря, да разбирате накъде отивам и методите, които използвам, представяйки нещата.
Първият принцип се намира в 1 Петр. 3:15. Бог казва: „Господа Бога светете в сърцата си; бъдете всякога готови с кротост и боязън да отговаряте всекиму, който иска от вас сметка за вашата надежда“.
Това е, което бих искал да направя днес. Искам да дам отговор за надеждата, която е в моето сърце, надежда, която зная, лежи в сърцата на всеки от вас. Искам да дам отговор днес не заради себе си, но заради Господа.
Второ: Искам да разберем, че принципът в представянето на тази тема е, че „духът на пророците или духовете на пророците, се подчиняват на пророците”. Това, което имам предвид тук е, че пророчеството трябва да се разбира чрез пророчество. Аз не съм тълкувател на пророчеството, нямам лично тълкуване. Библията тълкува сама себе си. Онова, което казват пророците, трябва да се разбира или да съответства на това, което е било преди. Затова духовете на пророците трябва да са подчинени на тези пророци. Това е един от принципите, които искам да положа. Това, което искам да споделя днес е, да проследим „правило след правило“, за да видим какво казват Библията и Духът на пророчеството относно това поставяне на „правило след правило, заповед след заповед“.
И трето: Това е взето от „Свидетелства за църквата” т. 5, стр. 698. Тук се казва: „И сега на всички, които имат копнеж за истината, бих казала: Не вярвайте на неавтентични доклади относно това, което сестра Уайт е направила, казала или написала. Ако искате да знаете, какво Бог е открил чрез нея, четете нейните публикации”.
Тази е една от основните причини, да сме в беда днес – хората не са се обърнали към нейните публикации, за да разберат. Виждате ли, има разлика между лично писмо, което съм написал или проповед, която към изнесъл. Когато съм тук пред вас и говоря, понякога не съм така добре обоснован, както би трябвало да бъда; понякога мога да кажа твърде много или пък да не изясня достатъчно. И ако запишете ръкописно тази проповед, може да не разберете за какво говоря. Например пиша ви лично писмо и се изразявам с термини, които вие разбирате, но друг читател, като вземе писмото и прочете, може и да не разбере, защото то е между две личности. Разбира се, когато трети човек го прочете, може да не го разбере. За да разбираме писмата и ръкописите, и което сестра Уайт казва в тях, трябва да помним следния принцип: За да разберем, какво е имала предвид, трябва да отидем при нейните публикации, защото знаем, че са публикувани - официално публикувани. В официално публикуваните, като например „Ривю & Херълд” и „Знамения на времето”, вие внимавате и обмисляте онова, което тя казва. Изяснявате точките си и се уверявате, че сте разбрали ясно. Това е важен принцип, с който - според мен - твърде често се злоупотребява.
Така че това са принципите, които искам да положа и това ще бъдат правилата на моето поведение:
1)Отговорите трябва да са с езика и на Библията, и Духа на пророчеството. Езика, който ще ви дам, няма да е моят, но на Библията и Духа на пророчеството. Искам да ги оставя да говорят сами за себе си.
2) Вдъхновението трябва само да се тълкува. Няма да ви казвам какво означава, искам вие да разберете какво означава, като го прочетете сами.
3) Заключенията трябва да са в хармония с вдъхновението. Всяко заключение, което извличаме от кой да е пасаж или текст на Библията, или Духа на пророчеството, трябва да е в хармония с всичко, казано преди това. „Духовете на пророците трябва да се подчиняват на пророците”. Трябва да оставим Библията да тълкува сама себе си. И като постъпим така, бих искал да поясня, че:
а) Изразите, намерени както в писмата, така и в ръкописите, ще се интерпретират според насоките на авторката. Това означава, че ще разгледаме публикуваните от нея творби, за да разберем какво е срещала за тези неща.
б) И второ: Уникалните изрази, тук имам предвид изрази, които се срещат само веднъж и не са публикувани никъде другаде - може би в писмо, лично писмо, - тези изрази, които не се намират никъде другаде в нейните писания, ще бъдат разбирани така, както по-горе бе посочено, т. е. според горния принцип. Ще търсим в нейните публикации, за да ги разберем.
Казвайки това, искам да споделя следната мисъл: Причината да се страхуваме е изявлението, направено през 1893 г. То е повторено и към края на живота й през 1915 г. Четем:
„Няма от какво да се страхуваме за бъдещето, освен ако забравим пътя, по който Господ ни е водил и Неговите уроци в нашата минала история” (Ежедневен бюлетин на ГК, 29 януари 1893, стр. 24.5).
Възлюбени, когато гледам състоянието на църквата днес и невежеството на Божия народ по отношение на тези две точки, аз се страхувам. Има причина да се страхуваме. Не само за бъдещето, но и за настоящето. Имаме сериозна причина да се страхуваме. В Марк 12:24 се казва: „Исус им отговори и рече: Не от това ли се заблуждавате, задето не знаете Писанията, нито силата Божия“?
Виждате, че те бяха невежи. Не познаваха Писанията. Или… те можеха да ги казват наизуст, да ги цитират, но Исус каза, че не ги познават. Така е и днес с мнозина. Ние знаем Писанията, можем да ги казваме наизуст, но дали наистина ги познаваме? Заблуждаваме ли се, защото не ги познаваме, нито Божията сила?
Възлюбени, какво представлява Божията сила? 1 Кор. 1:24.
Христос – Божия сила. Като не познаваме Писанията за Кого сме невежи? „Защото те свидетелстват за Мене”, казва Той. Ако не познаваме Писанията, това води до невежество относно Бога. Защото, ако не познаваме Исус, ние не познаваме Бог.
2 Петр. 3:1. Днес искам да раздвижа умовете ви, за да запомните. Точно това казва Петър: „Това е вече второ послание, що ви пиша, възлюбени; в тия две послания с напомняне пробуждам вашия чист разум“.
Бог иска да ни напомни старите неща, отново да ги представи пред ума ни. Защо? - Поради тази причина, че има някои, които са своеволно невежи. Знаете ли, има невежество, което Бог може да приеме, когато не знаем и не сме имали възможност да научим. Но има и своеволно невежество, когато знаем и все пак си затворим очите за истината. Когато й обърнем гръб и отвърнем сърцето и ума си от нея. Такова своеволно невежество Бог не може да приеме. Има време, когато Бог изчаква, но сега е деня, когато Бог призовава всички хора да се покаят за своето невежество. Защото знанието е налице, Бог ни го е дал и Бог иска да го разбираме.
Разисквайки въпроса за Светия Дух д-р Франк Хейзъл постави основата на своята аргументация върху определени текстове от Духа на пророчеството. В крайна сметка, когато се повдигне въпроса за Светия Дух, повечето АСД основават своите вярвания върху изявленията в Духа на пророчеството. Това е основата.
И така, днес искам да положа основата, да разгледаме тези твърдения и да видим как Духът на пророчеството тълкува само себе си, защото то го прави. Искам да видим как пропускът да се следват правилата на поведение, които ви споделих днес, ни е довел до ситуацията, в която сме. Как са направени погрешни представяния, как те са започнали от хора като Келог и продължават днес. Искам завинаги да залича тези погрешни представи и да дам ясното разбиране, как Духът на пророчеството може да бъде разбран чрез себе си. Точно както изследваме Библията, Бог иска да изследваме и Писанията на Елън Уайт.
Първото твърдение, което прави д-р Хейзъл, съм нарекъл „даряването“, защото е по отношение на дара, който Христос даде. Твърдението е следното: „Христос, великият Учител имаше безкрайно разнообразие от теми, от които да избира. Но тази, върху която Той най-обширно се спираше, беше темата за даряването на Светия Дух” (Ръкопис 20, 28 декември 1891, § 36; „Избрани вести” т. 1, стр. 156.3; „Издигни Го” стр. 191.2).
Тя излага това като любим предмет на Христос. Един, за който най-много обичал да говори, върху който най-обширно се е спирал - бил даряването на Светия Дух. Но въпроса е: Кой или какво е Светият Дух? Не би ли трябвало да зададем този въпрос? Има ли яснота в това твърдение? Това твърдение самодоказващо се ли е? Не! Обърнете внимание, то е взето от лично писмо. Това е всъщност записка в дневник. Когато пишете до себе си, не знаете ли какво имате предвид? Разбира се, че знаете, но дали другите знаят? – Не! И това е първичен, съвършен пример, нещо, което е казала. Вярвала ли го е? - Абсолютно. Но въпроса е, какво имала предвид. Отговорът се намира в „Ривю & Хeрълд” – официална публикация, където това същото твърдение почти дословно е повторено. Забележете как тя го изяснява:
„Христос имаше безкрайно многообразие от теми, от които да избира в Своите поучения, но тази, върху която Той се спираше най-обширно, беше даряването на Неговия Свят Дух...”.
Виждате ли поясняването? Тя знаела, че това ще е официално твърдение и пояснила, какво има предвид. Погледнете, когато понякога вземем твърдение от лично писмо, имаме тази опасност. И аз разбирам много от вас. Самият аз съм виновен в извършване на същото в миналото, но то води до неправилно разбиране. И Бог иска да го поправи в нас.
Но това не е всичко. Обърнете внимание, че в „Копнежът на вековете” същият принцип отново е разгледан, дори по-обширно. Намира се на стр. 827, § 3 (ориг). Там тя казва следното: „Христос им дава диханието на Своя собствен Дух, живот от Своя собствен живот. Светият Дух задвижва своята (на англ. ср. род) най-висша енергия, за да работи в сърца и умове”.
Какво е това даряване? Какъв е дара, който Той даде? Диханието от Своя собствен Дъх, живот от Своя собствен живот. След което тя говори за това по странен начин, ако имате мисленето на тринитаристите. Тя казва: „Духът задвижва своята (ср. род)…”. Проблематичен тук е този среден род. Понеже знаете, че ако говорим за едно същество, което е Бог, лично същество, отделно същество, което е Бог, познато като Бог-Свети Дух, би ли било правилно да се отнасяме към тази личност в среден род? Не! И това създава объркване в ума. Но аз искам да видим как това объркване е изяснено в Писанията на сестра Уайт. Понякога тя говори за Светия Дух в мъжки род, понякога в среден род. Какво се подразбира, какво се има предвид?
„Свидетелства за църквата”, т. 7, стр. 273, § 1 – същият въпрос. Казва се: „Като Божествено даряване (Тук имаме повече яснота – „Божествено даряване“, тя го дефинира.) силата на Светия Дух (И така, какво е Божественото даряване? - Това е силата на Светия Дух.) бе дадена на учениците така, както ще бъде дадена днес на всички, които търсят искрено. Тази сила единствено е способна да ни направи мъдри за спасение и годни за горните дворове. (...) Давайки ни Своя Дух, Бог ни дава Себе Си, правейки Себе Си извор на Божествени влияния, даващи здраве и живот на света”.
Виждате ли поясняването? И ние откриваме това навсякъде в нейните публикации. Затова тя казва: „Ако искате да знаете в какво вярва сестра Уайт, четете нейните публикации”. Защото там тя го изяснява.
„Свидетелства за църквата” т. 4, стр. 320, § 4. „Даряването на Светия Дух е изключително съществено за успеха във вашата велика работа. Христос казва: „Без Мене вие не можете да сторите нищо”. Но чрез Христос, Който ви дава сила, вие може да направите всичко”.
Имаме пояснение. Виждате ли, възлюбени, няма причина да сме невежи. Аз избрах само няколко цитата. Има много, които изясняват този въпрос, на който се натъкваме в различните спорни пасажи. Достатъчно ясно е! Не са само един или два, има много поясняващи твърдения. Нямаме извинение да сме невежи по този въпрос, възлюбени.
Следващият дискутиран пасаж, един от най-известните, обикновено е цитиран от „Копнежът на вековете”, но д-р Хейзъл цитира, както виждате, от Писмо 8, 6 февруари 1896, § 2, 4, 11. И така, какво е значението му? Нека прочетем изявлението и тогава ще видите. „Злото се е натрупвало в продължение на векове и може да бъде ограничено, и да му се противостои, единствено чрез могъщата сила на Светия Дух...”. Познато ли ви звучи? Би трябвало, защото по-късно отново е публикувано. Тя продължава: „... третото лице на Божеството, което ще дойде не с намалена енергия, но в пълнотата на Божествената сила...”.
Тук е първия случай, в който имаме тази фраза, намерена в това писмо. Виждате ли тук някакво поясняване? Аз прегледах писмото и не намерих, няма определено поясняване за това „трето лице“, докато не стигнах до някои параграфи. Обърнете внимание на § 4 от същото писмо: „Ако хората просто биха предали своя непокорен дух на Светия Дух (За какво става въпрос тук? - За непокорния дух, за противопоставяне на Светия Дух.) духът, който дълго е заквасвал тяхната религиозна опитност (Духът на противопоставяне.), самият (ср. род) Божи Дух ще потърси техните сърца”. Виждате ли пояснението? „Той (ср. род) ще ги убеди за грях. Каква работа е това! - казва тя. (...) Ще бъде ли различéн гласът на Божия Дух от заблуждаващия глас на неприятеля“? Добър въпрос. Виждате ли някои разяснения в този параграф на писмото? - Виждаме. Да!
В § 11 намираме дори по-нататъшно пояснение. Тя казва: „Божият Дух разкрива своето (ср. род) действие върху човешкото сърце. Когато Светият Дух оперира с ума, когато Светият Дух оперира с ума, човекът ще разбере казаното от Христос: „Той ще приема от Мене и ще разкрива на вас” (Йоан 16:14). Покоряване на Божието слово означава възстановяване на човека. Оставете Христос да работи чрез Неговия Свят Дух...”.
Пояснение. И е тъжно, че само първият параграф, т. е. § 2 е цитиран. Ако авторът беше внимателен и беше прочел малко по-нататък, за да схване контекста, отговорът би бил ясен. Тя е пояснила. Но не само в това писмо.
Това изявление било публикувано отново, мисля, около две години по-късно, в официална книга , наречена „Копнежът на вековете”. Обърнете внимание - на стр. 671 имаме същия параграф с малки промени. Тя казва:
„Грехът може да бъде отблъснат и победен чрез мощното посредничество на третото Лице на Божеството, Което (мъжки род) идва не с умерена сила, а в пълнотата на Божията мощ”.
Сега обърнете внимание на последното изречение на този параграф. Тук намираме пояснението. Тя казва: „Христос е дал Дух Си като Божествена сила за побеждаване на унаследените и придобити склонности към зло, както и на отпечатване на Неговия характер върху църквата Му“.
Пояснение. Виждате ли погрешното представяне? Ние може да лъжем не само преднамерено, но понякога чрез пропускане; друг път може да пропуснем важни факти, контекст. Това може да е също толкова лошо, както и погрешното представяне. Бог иска да предотврати това. Бог иска да изследваме, да се представим като одобрени от Него работници, които няма от какво да се срамуват. И аз не искам да засрамвам д-р Хейзъл. Мисля, че той е искрен християнин, защото Бог не иска да бъдем посрамени. Когато не следваме ясните принципи, в края ще бъдем посрамени. Накрая нашата основа ще бъде подкопана и сградата, която сме построили върху тази основа, ще потъне в пясъците. Бог не иска това за нас, възлюбени. Той иска да сме работници, които няма за какво да бъдат посрамени, правилно разграничаващи словото на истината.
В „Ривю & Херълд” от 29 ноември 1892, три години преди да е направено първоначалното изявление за „третото лице“, четем следното в § 3: „Светият Дух е Утешителят като личното присъствие на Христос в душата”.
Когато говорим за личността на Светия Дух, говорим за онова, което се отнася до личност. Това означава думата „личност“. Моята личност е това, което принадлежи на мене. Тя е различна, индивидуална, защото е моя. И в това отношение тя е личност. Светият Дух е личност, има личност, защото донася на вас и на мен личното присъствие на Христос. Той (ср. род) довежда Него в храма на душата, така че това дело, за което д-р Алън Дейвис говори днес, това могъщо дело на Светия Дух, на Христос във вас, да може да бъде извършено. Когато го разберем, тайната зад тия неща вече няма да бъде тайна. Това ще е откровение.
В „Ривю & Херълд” от 27 януари 1903, пет години след издаването на „Копнежа на вековете”, в § 13 четем: „...научете се как да се молите и как да живеете според молитвата на Христос. Той е Утешителят, Той ще пребъдва в техните сърца, правейки ги радостни”.
Забелязваме, всички тези цитати са от официални издания. Ако искаме да разберем значението, всичко, което трябва да направим е, да потърсим. Не ми отне много време. Не мисля, че и на вас ще отнеме много време. Бог ни е дал такава технология, че можем да намерим тези неща много лесно, незабавно. Имаме много по-малко причини за извинение, отколкото дори нашите пионери. На тях им е отнело години. Те е трябвало да претърсват томове, страници. А сега ние пишем фразата и ето го, там е. Много малко работа. Но понякога има такъв мързел. Бог да ни е на помощ.
Следващият много известен пасаж, свързан с това, че Светият Дух е отделна личност, се намира в Ръкопис 93, 1893, § 8: „Светият Дух е Утешителят в Христовото име. Той (мъжки род) персонифицира/има индивидуалността на Христос и все пак е отделна личност. Може да имаме Светия Дух, ако молим за Него (ср. род)...”.
Виждате ли, привидно противоречие, трудност. Когато д-р Хейзъл прочете това изявление, той наблегна на „Той“ (мъжки род), което мога да разбера поради неговата гледна точка. Но, когато до него стигна среден род, той сякаш го подмина, без да го удостои с каквото и да е внимание. Тук имаме трудност. Как да отговорим на това? Как е възможно Божият Дух, Светият Дух да бъде „Той“ (мъжки род) и „То“ (среден род)? Може ли да се примирим с тези факти? Вярвате ли на това изявление? Аз вярвам. И искам да го примиря и хармонизирам. Искам да го разбера, както вдъхновението го представя. И благодаря на Бога, че го има.
„Ривю & Херълд” (отново ще забележите официалната публикация), 29 ноември 1892, § 3 - нещо, което цитирахме преди това: „... Светият Дух е Утешителят като личното присъствие на Христос за душата”.
Различен ли е? – Да, така е!
И ще видим още повече разясняване относно неговото разграничение. Знаем, че Утешителят е Духът на Христос, но Той носи различна личност. Отец има личност, Синът има личност, но сестра Уайт казва, че Светият Дух има различна личност. Различна от кого? - От Отец и Сина. И затова това изявление е изтеглено от тринитаристите, за да могат да кажат: „Виждате ли, Духът трябва да е отделен индивид, защото има различна личност”. Но вдъхновението изяснява този въпрос. Обърнете внимание на „Копнежът на вековете” – това е само няколко страници преди цитираното известно изявление за третото лице – стр. 669, § 2 - в първата част от § 3. Тя казва: „Светият Дух е Христов представител, но е лишен от личността на човешкото естество и независим от него. Обременен от човешкото естество Христос не можеше да бъде на всяко място лично. (...) Чрез Духа Спасителят ще бъде достъпен за всички”.
Тук виждаме, че този Свят Дух е Утешителят, представителят на Христос, средството, чрез което Той лично присъства при всички нас. Но искам да обърна внимание на една определена дума: „лишен“ („съблечен“). Мислили ли сте за това? Знаете ли какво означава лишен (съблечен)? От английски буквално означава да „съблека дреха“, което аз бих могъл да направя точно сега с моето сако. Означава „да съблека дрехата си“. Но нека ви запитам: Можете ли да съблечете нещо, с което преди това не сте били облечени? – Не! За да мога да съблека това сако, аз първо трябва да го облека. Тя казва, че Светият Дух е представител на Христос, съблечен от личността на човешкото естество. Как е бил съблечен (лишен) от личността на човешката природа? На какъв човек е била облечена тя? На Христос, човека Исус Христос. Светият Дух е Неговия Дух, съблечен от личността на човешката природа. Това е различна личност от това човешко естество. „Той (среден род) е съблечен (лишен) от нея, независим от нея”, казва тя. Той (среден род) е отделен. И става дори още по-различна личност, когато разгледаме следващата част. Обърнете внимание на този параграф, първата част на § 3. Казва се: „Той ги утешава (С какво?) със Своето собствено присъствие”.
Писмо 124 от 7 март 1827, § 4. Ще четем и от § 10. „Не забравяйте, че имате Утешител, Светия Дух, Който Христос е отредил. Вие никога не сте сами. Ако искате да слушате гласа, който сега говори...”. Да слушате какво? - Гласа, който сега говори. И какъв беше този глас? Светият Дух или Утешителят. Тя казва: „... ако искате да слушате гласа, който сега говори на вас, ако отговорите без забавяне на хлопането на вратата на вашето сърце: „Влез, Господи Исусе, за да мога да вечерям с Тебе и Ти с мене”, небесният Гост ще влезе”.
Кой е този глас, който хлопа на вратата? Утешителят, Светият Дух, наречен Господ Исус, но „съблечен“ от човешкото естество и независим от него.
Обърнете внимание на § 10. „Какво казва нашият Спасител? (Отново имаме разяснения в същото писмо.) Няма да ви оставя безутешни. Аз ще дойда при вас...”. Когато изпитания хвърлят сянка върху душата, спомнете си думите на Христос, спомнете си, че Той невидимо присъства в лицето на Светия Дух и че Той ще бъде мира и утехата, които ще ви бъдат дадени, разкриващи ви, че Той е с вас, Синът на правдата, прогонващ мрака ви.
„Ако някой Ме обича, казва Христос, той ще пази словото Ми и Отец Ми ще го възлюби и Ние ще дойдем при него и ще направим Наше обиталище в него”. И така, тук виждаме, че Светият Дух е не само Утешителя, присъствието на Христос, но също така и присъствието на Отец. Накратко ще разгледаме как става това. Вече се докоснахме до някои от тези неща, но ще се задълбочим по-детайлно, за да видим как става. Ще се спра на един добре известен цитат - цитат, който често ми е бил повтарян. Намира се в книгата „Евангелизъм”. Обикновено се цитира от там. „Евангелизъм” стр. 616, § 5. Това е най-разпространения източник. Тази книга ме натъжава, защото особено в частта за Бог, Христос и Светия Дух може да намерите много цитати, сами по себе си добри цитати, но често са извадени от контекста или контекстът, който би изяснил дадено изявление, е пропуснат.
Обърнете внимание, казва се: „Трябва да осъзнаем, че Светият Дух, Който (мъжки род) е толкова личност, колкото Бог е личност, върви през тези земи”.
ТОЧКА! Обърнете внимание на поставената точка тук. Какво ви говори това? Тук няма какво повече да се разбере. Продължавай. Продължавай! Няма нищо повече. Казва ви, че мисълта е завършена. Но точката е прибавена допълнително. НЯМА Я в оригинала. Цитатът продължава. Той е взет от оригинален Ръкопис 66, 17 април 1899, § 11. Обърнете внимание какво следва непосредствено без всякаква точка или пауза: „...върви през тези земи, невидим за човешките очи, така че Господ Бог е нашия Пазител и Помощник. Той чува всяка дума, която промълвяваме и знае всяка мисъл на ума”.
Кой върви невидим в нашето присъствие и сред нас? - Господ Бог, нашият Пазител и Помощник. Виждате ли, това е пропуснато. Тук е поставена точката, давайки на мен и на вас неправилна представа, която може да доведе до неправилно разбиране, което пък може да доведе до заблуда. То оставя погрешно впечатление върху ума, когато приключим изречението там и не дадем необходимото пояснение.
Обърнете внимание на това официално твърдение: „Библейско ехо”, 15 януари 1893, § 8. „Той ще изпрати Своя представител, Светия Дух...”. Кой „Той“? - Христос. „Той ще изпрати Своя представител, Светия Дух; защото Той казва (цитат): „Аз не ще ви оставя безутешни, ще дойда при вас. Чрез Духа Отец и Синът ще дойдат и ще направят Свое обиталище във вас“.
И така, как Господ Бог е наш Пазител и Помощник? - Чрез Духа, Който ходи невидим сред нас. Обърнете внимание на следния израз: „Той е също толкова личност, колкото Бог е личност и Той ходи сред нас”. Той ходи сред нас. Защо имаме личното местоимение „Той“. Ще забележите тенденцията в Писанията на сестра Уайт. И това е нещо, което забелязах през годините относно личното местоимение „Той“, съответно „Него“ или „Негов“ и неличното местоимение „То“ на английски (среден род). Защо понякога тя използва „Той“, а понякога „То“. Забележете, че когато тя говори за Светия Дух или за Утешителя, като свързан с личното присъствие на Христос или личната работа на Христос, тя използва Той. Но когато говори за някакво влияние или някаква нелична работа, или някаква функция на Светия Дух, почти неизменно се използва „То“ (среден род). Има разграничение, разяснение. Когато лично присъствие, лично отношение или лична работа са представени, се използва личното местоимение „Той“. Защо мислите, Исус говори за Утешителя като „Той“? Кой е този, който прави? - Той. „Той“ се отнася към това по личен начин - това е нещото, което Аз върша във вас. Той иска да е лично там. Това е и което д-р Алън Дейвис сподели. Това е лично дело. И Бог говори за него с личното местоимение „Той“. Това за нас не трябва да е непознат език, не трябва да е трудно. Ако искам да направя нещо лично за вас, аз ще използвам личното местоимение. Но, ако говоря за някаква функция, някакъв безличностен аспект, тогава ще използвам местоимението в среден род.
Обърнете внимание на следния цитат от „Знамения на времето” от 23 ноември 1891, § 1: „Няма да ви оставя безутешни, ще дойда при вас”. Отново тема за Утешителя. „Божият Дух, Когото Световният Изкупител обеща да изпрати, е присъствието и силата на Бог”.
Когато сестра Уайт използва думата „Бог“, като неуточнена от библейските писатели, тя има предвид една личност. „Чуй, Израилю, Господ, нашият Бог, е един Господ”. Това е Богът, за Който се говори. Има ясно разграничение. Когато думата „Бог“ се използва неуточнена във всички изрази, неизменно тя се отнася за Отец, освен ако няма някакви пояснения или квалификации относно този израз, както например в Йоан 1:1. „В начало бе Словото и Словото беше у Бога и Бог беше Словото”. Явно „Той“ не е същият, с Когото е бил. Имаме разясняване. Когато се използва такъв израз, винаги ще намерите разясняване. Бог не е безгрижен. Той е внимателен и иска и ние да сме такива. Продължаваме цитата:
„Той няма да остави Неговия народ в света, лишен от Неговата благодат, притесняван от врага на Бога и тормозен от гнета на света. Той ще дойде при тях. Светът не може да види Истината”. Не може да види (Какво?) истината. „Те не познават нито Отец, нито Сина”. Кой е „истината“ според това изречение? - Отец и Синът. „... но това е така, само защото не желаят да познават (своеволно невежество) Бог, те не искат да погледнат към Исус (Те искат някой друг.), за да видят Неговата доброта, Неговата любов, Неговата небесна привлекателност”.
Стигнахме до последната – вероятно най-важната тема и най-важния предмет или цитат, - познат като „небесното трио“, и съм сигурен, че почти всеки от вас го е чувал поне веднъж, ако не и повече. Чудили ли сте се преди относно този цитат? Ще го намерите цитиран най-често от книгата, която споменах преди малко – „Евангелизъм” стр. 615, § 1. „Има три живи личности в небесното трио; в името на тези три велики сили – Отец, Сина и Светия Дух, тези, които приемат Христос чрез жива вяра, биват кръстени...” [декларативно].
Бих искал да знаете нещо за този цитат. Обърнете внимание на наклонението, в което е записан. Изказан е декларативно, като твърдение на факт. Забелязахте ли това? „Има…”. Когато казвам това, аз говоря за нещо, което е факт. „Има три живи личности в небесното трио...”. Това е заявено просто като факт. Но искам да обърнете внимание, как е намерено в оригиналния ръкопис. Искам да го споделя с вас, защото това писмо, написано собственоръчно, разяснява какво се има предвид, дава пояснение. В оригинала е ясно. Обърнете внимание на цитата. Той е от собствения й ръкопис. Забележете разликата в наклонението, тук тя казва:
„Ето ги трите живи личности на небесното трио...” [демонстративно]. Забелязвате ли различното наклонение? Когато казваме: „Ето ги...”, това е демонстративно. Аз мога просто да изкажа някакъв факт, например: „Бог е с нас”! И тогава казвам: „Ето утехата”. С други думи, аз се връщам незабавно към това, което току-що съм казал. Но това ударение е изгубено в цитата, който намираме публикуван в „Евангелизъм”. Смисълът му го няма там. Той е изказан просто като декларация. Но както е написан в оригинала, той е демонстративен, посочва към нещо, което преди това току-що е казано и което за съжаление е пропуснато от цитата. Ще разгледаме това, защото историята зад този цитат сама по себе си говори много. Знаете ли, ако тези, които използват този цитат в подкрепа на триединството, наистина разбираха, за какво става въпрос и защо е бил даден, те никога не биха го използвали. И това е факт. Ако те наистина знаеха каква е причината зад това изречение, биха го избягвали като чума, като проказа. И ще видите защо.
В Ръкопис 21 от ноември 1905, § 8-11, където този цитат се намира, откриваме сестра Уайт да се обръща към едно учение, което тя чува, че идва от Батъл Крийг, от хора като д-р Келог, негови колеги-лекари и някои водещи служители. Относно Бог тя чула изявления, идващи оттам и пише писмо в отговор на тези изявления. Обърнете внимание на нейния език. Този цитат може да бъде намерен също в „Специални свидетелства” серия Б7, стр. 62.3 – 63.2. Тя казва: „Инструктирана съм да кажа, че на гледищата на тези, които търсят напредничави научни идеи...”. Обърнете внимание, тя нарича това, което следва „напредничави научни идеи”. Това е наука, казва тя. Продължава: „… не може да се има доверие. Направени са такива изявления като следното...”. Следва изявлението. Няма да го чета, защото не ми харесва. Сестра Уайт е записала точно тези мисли, идващи от Батъл Крийг. Тя ги цитира.
Обърнете внимание и ще видите, че Отец е оприличен на светлина. Отец, Синът и Светият Дух са оприличени на светлината; Отец, Синът и Светият Дух са оприличени на роса; Отец, Синът и Светият Дух са оприличени на мъгла, пара или вода. И в тези цитати имаме нещо, което в същността си е комбинация между модализъм и партиализъм (частичност). Не зная дали сте запознати с модализма и партиализъм. Това са клонове на тринитаризма. Дошли са от там. Ортодоксалните католици ще ви кажат, че модализмът и партиализмът са ерес. И те са такива според официалната тринитарна доктрина. Но тук, в този език, намираме модализъм и партиализъм. Обърнете внимание, какво следва. „Всички тези спиритически изложения са (Какво?) просто едно нищо. Те са непълни, неверни. Те снижават и смаляват Величието, с което не може да се сравни никакво земно подобие”. Сега забележете, че на Величието се акцентира. Тя му дава титла. Това е собствено име. Кое е „То“. Казва: „Бог не може да бъде сравняван с нещата, които Неговите ръце са сътворили. (Кой Бог? Имаме пояснение.) Отец не може да бъде характеризиран чрез земните неща”.
Виждате ли как говори тя? Това писмо е написано до тези в Батъл Крийг. Тя знаела, че то ще попадне в ръцете на Келог. И сестра Уайт била внимателна. Тя специално подбирала думите си, когато обяснявала нещата. Защото не искала да има никакво погрешно представяне.
Обърнете внимание на пасажа в зелено (цитата с идеите от Батъл Крийг), тъй като той е взет от книгата на автор, който се казва Уилям Е. Бордман. Той бил много известен евангелски проповедник, започвайки през около 1850-те години с книгата „По-висшият християнски живот”. Станал много популярен благодарение на книгата си и обикалял по света, провеждайки служби за пробуждане заедно с Д. Л. Муди и други. Може да се каже, че поради неговата работа са се появили на бял свят петдесетничеството и движението, свързано със Светия Дух. Най-вече поради работата на този човек - Уилям Бордман. В книгата му „По-висшият християнски живот” - започвам да цитирам от стр. 99 - намираме това изявление. Тук, във втората половина на първа глава от неговата книга, се говори за триединството. Говори за триединството. Той говори за „съществените взаимоотношения на личностите в триединство”. Описвайки тези взаимоотношения, той казва: „Отец е като невидима светлина, Синът е като въплътена светлина, Духът е като разпръсната наоколо светлина”. „Отец е като роса, невидима пара; Синът е като роса, събрана в прекрасна форма; Духът е като роса, паднала над подножието на живота”. „Отец е като невидима пара, Синът е като оловно сив облак и падащ дъжд; Духът е дъжд, падащ и действащ с освежаваща сила”. Познато ли ви изглежда? Това е цитатът дума по дума, който сестра Уайт цитира от неговата книга и който разглежда „съществените отношения (На кого?) на личностите в триединството”. Онова, на което сестра Уайт всъщност се противопоставя, е тази доктрина. Онова, което тя коригира, е неправилното представяне в тази доктрина и тя се обявява срещу нея с категоричен, ясен и обмислен език. Било й казано: „Обори това! Противопостави се! Справи се твърдо“! И тя го направила. Колко е тъжно, че нейните собствени думи, използвани, за да се справи, да се противопостави на тази заблуда, са използвани, за да я докажат!
Обърнете внимание, след горното изявление той обяснява това „съществено взаимоотношение”. „Отец Е цялата пълнота на Божеството, НЕВИДИМА”. Звучи ли ви познато? Невидим. „Синът Е цялата пълнота на Божеството, ПРОЯВЕНА”. Звучи ли ви познато? Обърнете внимание на третото изявление: „Духът Е цялата пълнота на Божеството, РАЗКРИТА”. Разбирате ли, какво имате тук? Имате трима богове! Трима, които са напълно божествени. Това, възлюбени, е тринитаризъм. Фундаментален тринитаризъм. Обърнете внимание, какво казва. С това изречение той пояснява всичко, за което говори: „Личностите не са просто длъжности [партиализъм] или форми на проявление [модализъм]”. Сега той се връща малко, за да се погрижи за изявленията, които е направил и изяснява, казвайки: „Не, не, не, това не е модализъм или партиализъм“, казва той. „...или форми на проявление, но живи личности на живия Бог”. Схванахте ли това? „Живи личности (мн. число) на живия Бог (ед. число)“. Това, възлюбени, е чист видоизменен, подправен тринитаризъм. Но тези, които не са съгласни, които вярват в тринитарната доктрина, казват: „Ние не проповядваме това. Ние не го вярваме”. Чувал съм мнозина да казват: „Аз не вярвам в това.” Така да е. Може би не вярвате. Има мнозина, които интелектуално приемат триединството, но в действителност не го вярват. Нека им признаем, че не го вярват. Може би вие наистина не вярвате в това, но какви са официалните изявления?
Ето изявлението на Католическата църква. Това е официалното Атанасиево верую на Католическата църква от V-VII век сл. Хр., мой превод от латински. В него се казва: „Ето какво учи католическата вяра: Ние се покланяме на един Бог в Триединство и на Триединство в единство. Без да смесваме личностите (мн. число), нито да разделяме същността/субстанцията (ед. число). Защото едната личност е на Отец, другата - на Сина, а третата - на Светия Дух. Но Отец, Синът и Светият Дух е (ед. число) едно (ед. число) божество, равно по слава и съвечно във величие”.
Това е официалното становище на Католическата църква по отношение на триединството. Това е, което тя учи. Има три личности, които образуват един бог. Някои ще кажат: „Думата „личност“ там просто означава проява или форма, но поясняват това, защото, - обърнете внимание, - взето е от Аугсбургската изповед на вярата през 1530 г., когато великите управници на Германия се събрали, за да направят изповед на вярата пред събора във Вормс, да направят изповед на вярата пред император Карл, за да покажат, че не е еретическа. Това становище е направено и обяснява използването на думата „личност“ в статия относно Бог. Обърнете внимание тук: Аугсбургска изповед на вярата, 1530 г. сл. Хр. „Думата „личност” те [протестантските църкви] използват така, както са я използвали отците, за да обозначат не част (партиализъм) или качество (модализъм), но това, което съществува само по себе си”. И така, католици и протестанти използват думата „личност“, като имат предвид индивид, личност, която съществува сама по себе си, а не просто проява. Три личности, съществуващи сами по себе си – това е, което се има предвид. И Аугсбургската изповед на вярата пояснява това. Там те казват: „Когато използваме думата „личност“, ние я използваме така, както отците са я използвали. Кои отци? - Католическите отци, които са създали католическата доктрина. Те казват: „Ние я използваме в съответствие с Католическата църква”.
Ето едно друго официално становище. Намира се в 28-те основни учения. Това е издание от 2015 година. Да видим, дали звучи познато: „Има един Бог: Отец, Син и Свети Дух (трима – един бог), единство на три съвечни личности...”.
И така, може би вие не го вярвате, но, възлюбени, църквата го учи. Това е официално становище. Това е триединство! И е точно същото, което сестра Уайт оборва. Тя казва, че това почти я убило.
Продължаваме. Бих искал да забележим, как тя разяснява тази доктрина. Ръкопис 21, ноември 1905, § 8-11 („Специални свидетелства”, Б7, стр. 62.3–63.2). Тук тя започва да разяснява, как ние вярваме. Сега обяснява нашите основни учения. Тя казва това, което ние вярваме: „Отец е цялата пълнота на Божеството (Как?) телесно”. Защо казва това? Защото често тези, които вярват в идеята за триединството, когато говорят за Бога, говорят не непременно за „Кой“, а за „какво“, за тази „субстанция“, която се среща в трите личности, тази същност, която ги изпълва, защото има един бог в три личности. Така че те говорят за общност - не за Кой, а за какво. Сестра Уайт казва, че „Отец е цялата пълнота на Божеството телесно”. Той е единия истинен Бог. Той е това Божество. Ето защо тя казва „телесно“. Не казва, че Той е невидим. Тя пояснява това. Обърнете внимание: „... и е невидим (как?) за смъртното, земно зрение”. Можем ли да Го видим? – Не! Не, в Неговата собствена личност, а в личността на Друг. Както тя пояснява тук: „Синът е цялата пълнота на Божеството, изявена”. Ето как личността на Отец е изявена на света и в действителност, бих казал, на вселената. Бог е наредил това да е така. Бог е избрал единствено Неговият Син да Го представя, да Го изявява на вселената. Обърнете внимание, тя пояснява как е изявен Той. Тя дефинира това по следния начин: „Божието Слово заявява, че Той е „отпечатък - изразен образ на личността на Своя Отец“. И така, когато имаме тези скоби в оригиналния ръкопис, тя изяснява какво има предвид с това, за да няма недоразумения. Той е „отпечатък - изразен образ на личността на Своя Отец“, сега знаем, какво се има предвид под това. Знаем ли как е в оригиналния гръцки език, който е използван за отпечатък/изразен образ на личността? Аз зная, че много от тези учени – теолози, които говориха по въпроса преди месец, знаят и е срамно, че не го казаха. Изразът е преведен по следния начин, тук са само няколко от преводите:
„точно представяне на Неговото същество” - NIV (Нова международна версия);
„самият печат / отпечатък на Неговото естество” – RSV (Ревизирана стандартна версия);
„точният отпечатък на Неговата природа” - ESV;
„самият образ на Неговата същност” - ASV;
„истинският образ на Неговата същност” - BBE;
Лутер (1545) „Ebenbild seines Wesens” - буквално: „точно или ясно изображение на Неговото същество или природа”.
А тук го имаме на испански:
“La misma imagen de su sustancia” – буквално „точният образ на Неговото (Какво?) същност” - Reina Valera (1901)
А това е взето от гръцките думи, които буквално означават „фигура на Неговата субстанция”. И сега, какво е „фигура“? – Думата „фигура” е гръцката дума – „характер” и буквално означава „точно или ясно възпроизвеждане на оригинала” - VUL (гръцки);
Ние отпечатваме неща. Машинописното копие е възпроизвеждане на оригинала. Това означава думата „фигура“, а фигурата представя антитипа / оригинала. Тя нарича Исус, според боговдъхновението, „отпечатък“, „прецизно възпроизвеждане“ на Божественото естество. Така го е записал Павел в Евреи 1:3. Обърнете внимание, как тя пояснява. Как Той е точно възпроизвеждане на Неговото естество? Обърнете внимание на езика, който го обяснява: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син”. По какъв начин Исус е точно възпроизвеждане? Понеже Той е Синът, Неговият единороден Син. Той е точният, изявен образ на Божественото естество. Той е произлязъл от Него. Той е от Него. Виждате ли пояснението? Тук тя коригира идеята за триединството. Не! Ние не вярваме в съобщност на еднакви по ранг и важност, ние вярваме, че Бог даде Своя реален Син. И тук тя пояснява нещата.
Сега стигнахме и до Духа. Тя казва: „[Духът]…“. Скобите отново са в оригинала, затова ги поставих за пояснение. „[Духът] Утешителят, Когото Христос обеща да изпрати, след като се възнесé на небето, е Духа в цялата пълнота на Божеството, разкриващ силата на Божествената благодат на всички, които приемат и вярват в Христос като личен Спасител. (Как? – Като личен.) ЕТО ГИ (посочвайки това, което вече е казала), ЕТО [ги] трите живи [личности] на небесното трио”. Ето ги - така, както Библията ги дефинира, както боговдъхновението ги дефинира. „Ето ги и тях” казва тя. Разбирате ли сега значението на твърдението?
Обърнете внимание на следната фраза от Ръкопис 21, ноември 1905, § 8-11, („Специални свидетелства”, Б7, стр. 62.3-63.2). „... разкриващ силата на Божествената благодат”. Как, - би трябвало да бъде въпроса, - как се получава така, че тази сила на Божествената благодат или дар е разкрита в нас? Тава е въпроса. Отговорът ни посочва идентичността на небесното трио. И отговорът се намира в едно писмо. Знаехте ли това? Но то не е цитирано в книгата „Евангелизъм”. Ето го. Намира се в § 18 на същото писмо. Тя казва: „Бог ще работи чрез Своите ангели, както работи в деня на Петдесетница (...) при слизането на Светия Дух.” Как Бог ще разкрие силата на Божествената благодат? - Чрез Своите ангели. Започвате ли да разбирате особената природа, особената личност на Светия Дух по различен начин? Мисля, че става ясно.
В книгата „Копнежът на вековете” стр. 670, § 1 четем: „Чрез Духа Той [Христос] каза, че ще изяви Себе Си на тях”. И така, Христос изявява Себе Си (Как?) чрез Духа. Разбирате ли, Бог е определил Неговият Син да изявява Него. Исус каза: „Аз също, като Господ на силите, като Капитан на Божиите множества, определих: Моите ангели да Ме представят“. Това е било отредено от началото.
Ще видим същото дори още по-ясно в „Младежки инструктор” от 5 юли 1894, § 5. Отново обърнете внимание – това са официални публикации. Сестра Уайт има за цел да разясни. Тя казва: „Чрез службата (На кого?) на ангелите Светият Дух има (Какво?) възможност...”. Мислили ли сте върху това? Необходимо ли е да се даде възможност на Светия Дух? Вдъхновението казва, че е необходимо. Така е отредено. Светият Дух е способен чрез службата на ангелите и се казва: „... да работи върху ума и сърцето на човека, и да го привлича към Христос”.
Това е разкриване на силата на Божията благодат. Христос е отредил да е така. И, възлюбени, аз мисля, че нараняваме нашите ангели. Тези, които се трудят неуморно за нашето спасение, свързани с Исус и Отец. Ние почти напълно сме ги пренебрегнали. Те са тук днес. Те са до вас, впечатляват сърцата ви с Божествената истина, шепнейки ви скъпоценните обещания на Исус! Те ви обичат! А колко често ние не мислим за тях като за наши приятели, които са с нас, които вървят с нас, които правят действена силата на Божията благодат в нашия живот. Христос ги е определил да вършат тази работа и те я вършат от любов към вас.
Небесното трио. „Ривю & Херълд”, 19 юли 1887, § 5. Обърнете внимание на това: „Има (...) невидими Божии представители. Сред нас има небесни вестители, които слушат всеки разговор. И не само слушателите преминават през инспекцията на тези ангели, които поддържат комуникацията между небето и земята...”.
Обърнете внимание, тя ги нарича „невидими Божии представители”. Божии представители, които са невидими, чрез които всички неща, които вършим, всички неща, които казваме, преминават през тяхната проверка. Те са очите. Какво правите с очите си? Проверявате, преглеждате, нали?
„Знамения на времето”, 10 февруари, 1890, § 4. „... Отец, Синът и светите ангели ще присъстват сред вас. (...) Така ще имате изливането на Божия Свят Дух...”. Виждате ли небесното трио?
„Знамения на времето” от 30 януари 1879, § 19. Обърнете внимание на изявлението, което брат Даниел Меса цитира в петък вечер от Духа на пророчеството. Тук е от „Знамения на времето” с малка редакция – една дума, много интересна, важна дума. Казва се: „На Адам, в неговата невинност, му бе подарено общение – директно, свободно и щастливо, - с неговия Създател. След престъплението му Бог щеше да общува (Какво?) да общува с човека единствено чрез Христос и ангелите”.
Кои са определените средства за общуване между Отец и падналото човечество? Христос и ангелите. Тук „единствено“ е важна дума. Няма други. Бог не е определил никакъв друг начин. Ние идваме при Бога чрез Христос. Ние идваме при Христос чрез работата на ангелите.
Сега искам да разгледам това от Писанието. Искам да видим, че не е просто една доктрина от Духа на пророчеството, но че нещата, които ви споделих, се основават на Божието Слово. Там те се намират много ясно. Бих искал да ги споделя с вас съвсем накратко. Фундаменталната истина, която бих искал да разберем е, че има един Дух. Понякога ние се объркваме. Четем изрази като „Духът на Отец“ или „Духът на Сина“ и някак си мислим, че има два Духа. Но Библията е категорична, обърнете внимание на Ефес. 4:4. „Има едно тяло и (Какво? – Един. Числено един!) има един Дух...”.
1 Кор. 12:13. „Защото чрез един Дух всички ние се кръстихме в едно тяло (...) и бяхме напоени от един Дух”.
Колко Духа имаме тук? - Един.
Какво учи Библията относно Духа, относно този един Дух? Това е Духът на Бог, на Отец, наречен „Свят Дух“.
Йоан 4:24. „Бог е Дух; и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят в дух и истина”.
Какво има предвид Исус като казва: „Бог е Дух”? Някои хора са объркани относно това. Но е така, просто защото те не четат по-нататък. Той разяснява смисъла на това, което говори, като казва: „... и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят (Как?) в дух”. Бог е Дух и поклонението пред Него е в дух. Как се покланяме на Бога? - В нашите умове и сърца, чрез нашите думи, изрази. Бог е Дух! Това е, което е Той и ето, как ние трябва да Му се покланяме.
Евреи 9:14. „... Христос, Който чрез вечния Дух принесе Себе Си без недостатък на Бог...”. Тук се говори за Отец (Как?) като за вечния Дух. И така, има един Дух. Неговото име е Отец или Свети Дух. И ни се казва, че Той обитава (Къде?) – В нас.
Как? - Чрез Неговия Свети Дух.
Чрез Кого? - Чрез Емануил, Бог с нас.
Йоан 20:21, 22. Забележете какво казва Исус. Искам да мислите за това в този смисъл. Исус каза: „... както Моят Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас”. Знайте, че това, което Той казва, е начина, по който Моят Отец Ме е пратил; е начина, по който Аз ще ви изпратя. И тогава какво направи Той. „Той духна върху тях”. Това, което Исус казва, е: „Моят Отец Ме изпрати със Своя Дух”. Отец вдъхна Своя Дух в Своя Син, даде Му Своя Дух и Му каза да отиде в света. И Исус каза: „Както Моят Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас”. И Той духна върху тях и те получиха (Какво?) Светия Дух. Кой Дух получиха? - Духа на Христос, Който е (...) Той.
2 Кор. 5:19. „... да разкрие, че Бог беше В Христос, примирявайки света (С кого?) със Себе Си”. Кой беше в Христос? - Отец. Как? - Чрез Духа Си.
Йоан 17:21, 23 - същността на Христовата молитва. „За да бъдат всички едно, както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе , така и те също да са едно в Нас”. „Аз в тях и Ти в Мене”.
Виждате ли връзката?
Фил. 2:5. „Имайте в себе си същия Дух, Който беше и В Христа Исуса”.
Какво беше в Христа Исуса? - Духът на Неговия Отец. Павел казва: „Искам вие да имате този Дух в себе си”.
Кол. 2:9. „Защото В Него (Исус) обитава телесно цялата пълнота на Божеството”.
Започвате ли да схващате какво означава, когато казва, че Той е в Него? Всичката пълнота на Божеството беше в Христа.
В Псалм 33:6 намираме този израз: „Чрез словото на Господа (Благодаря на брат Джейсън, че го сподели веднага.), чрез словото на Господа станаха небесата“.
Чрез Кого? Кой е „Словото“?- „Чрез словото на Господа станаха небесата (...) чрез дишането на устата Му”. Кой твореше? Христос беше администратора, но Отец беше Този, Който твореше чрез Него. „Чрез словото на Господа станаха небесата”.
Ефес. 3:16, 17. „[Отец] да ви даде (...) да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек; чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца”.
Сега следва може би най-загадъчната част. Как става така, че Христос да е в нас? Как става така, че Отец е в нас, вършейки тази велика работа? Аз вярвам, че е чрез службата на ангелите. Вярвам, че Библията ни посочва ясно това. Първото място, което ще разгледам, е Захария 4:1-6. Тук Захария получава видение – две маслинени дървета, техните клони и златни тръби, които отвеждат златното масло в седемте светила. И той моли ангела да му обясни видението: „Какво е това, господине мой“? Ангелът му казва: „Това е словото на Господа към Зоровавеля, което казва: Не с войнство и не със сила, а с Моя Дух, казва Господ Саваот”. Така тези две маслинови дървета, захранващи светилата, представляват (Какво?) Духа на Господа, Духа на Господа Саваота. И в стихове 10-14 Захария е заинтригуван от тези две маслинени дървета. Той пита: „Що значат двата маслинени клона, които през две златни тръбички, изливат от себе си злато“? А ангелът го пита: „Не знаеш ли“? Той отговаря: „Не, Господарю мой.” Ангелът казва: „Тези са двамата помазани с елей, които предстоят пред Господа на цялата земя”. Въпросът е: Кои са тези двама помазани?
В „Ривю & Херълд” от 20 юли 1897, § 6, 7 Вдъхновението казва: „Помазаните, които стоят при Господаря на цялата земя, заемат поста, даден някога на Сатана като засеняващ херувим. Чрез светите същества, заобикалящи Неговия трон, Господ поддържа постоянно общуване с жителите на земята. Златното масло представлява благодатта, с която Бог поддържа заредени лампите на вярващите, така че да не мъждукат и изгаснат. Ако това свято масло не се изливаше от небето във вестите на Божия Дух, представителите на злото биха имали пълен контрол върху хората”.
Кои са помазаните? Кой захранва лампата - църквата? Тези, които са заели мястото на Сатана. Те са двама. Две свети същества. Знаем, как се казва единият от тях. - Гавраил. Не знаем името на другия. Те са наречени помазаните. Буквално от еврейски те са синове на маслото, новородени. Синове на маслото! Синове на Духа. Обърнете внимание на Йоан 1:51. „И рече му: Истина, истина ви казвам, отсега ще видите небето отворено и Божиите ангели да възлизат и слизат над Човешкия Син”.
Исус се изразява с езика на Захария, използвайки видението, съня, който Бог даде на Яков, за да ни помогне да разберем, как Бог служи на човечеството чрез Него. И как беше това? Чрез светите ангели, които възлизат и слизат над Него – над Този, Който направи мост над пропастта между небето и земята, държащ с една ръка ръката на Всемогъщия, а с другата Си ръка държащ нашата ръка, защото Той е Човешкия Син. Над Него ангелите възлизат и слизат.
Да разгледаме Евреи 1:7, 14. „За ангелите е казано: Ти правиш ангелите Си (Какво?) ветрове и служителите Си огнен пламък“. Затова те са наречени „служещи духове“, изпратени да служат.
Откр. 3:1 - същите същества. „Това казва Оня [Христос], Който има (Какво?) седемте Божии духове и седемте звезди”. Кои са седемте Божии духове и седемте звезди? Библията е ясна, възлюбени.
Откр. 1:20. „...седемте звезди са ангелите на седемте църкви”.
И отново Откр. 4:5. „... пред престола горяха седем огнени светила (Отново друг символ.), които са (Какво?) седемте Божии Духове”.
Откр. 5:6. „И видях (...) че стоеше Агне като заклано, което имаше седем рога и седем очи, които са седемте Божии Духове, разпратени по цялата земя”.
Схванахте ли това? Агне заклано, имащо седем рога и седем очи. Казва се, че те са седемте Божии Духове, разпратени по цялата земя. Те са продължение на Неговата мощ, те са Неговите очи на земята, те са небесните наблюдатели. Небесното трио.
1 Тим. 5:21. Тук според Павел имаме небесното трио. „Заръчвам ти пред Бог, пред Христа Исуса и пред небесните ангели...”.
Отново в Откр. 1:1, 4, 5 Йоан разкрива същата връзка – небесното семейство. Той казва: „Откровение на Исус Христос, което Бог Му даде, (...) а Христос прати, та го изяви чрез ангела Си на Своя слуга Йоан...”. И отново имаме друг поздрав от Йоан в стих 4 и стих 5. „Йоан, до седемте църкви (...) от Онзи [Отец], Който е и Който е бил, и Който иде (Това е Отец.), и от седемте Духове, които са пред Неговия престол, и от Исуса Христа...”, поздрав от небесното трио.
Възлюбени, сред всички тия неща има нещо, което не бих искал да забравите; нещо, което Сатана иска да скрие от умовете на целия Божи народ през вековете, започвайки от Едемската градина. Обърнете внимание – „Ривю & Херълд” от 26 август 1890, § 10. Последното нещо, което искам да споделя с вас, но може би най-важното: „Причината, църквите да са слаби и болнави и на път да погинат е...”. Виждате ли това днес? Виждате ли липсата на духовност в църквите, липсата на любов един към друг, липсата на любов към Христос и Бог? Това е отдалечаване. Защо сме толкова слаби и болнави? Ето я причината: „... че врагът (Кой е той? – Сатана.), че врагът (Дяволът.) е внесъл влияния с обезкуражително естество, които треперещите души понасят...”. Той е търсил начин да ги отстрани, да ги обезкуражи. Тези, които не са сигурни; тези, които не са застанали твърдо върху истината; тези, които треперят и губят равновесие – врагът се опитва да ги обезкуражи и повали; тези, които не са здраво вкоренени, основани и запечатани в истината. Сатана работи върху тия души, за да направи какво? Да прочетем: „Той е търсил начин да измести Исус от погледа им като Утешител, като Един, Който ги укорява, предупреждава и увещава, казвайки: „Това е пътя, вървете по него”. Христос има цялата сила на небето и на земята, и Той може да укрепи колебливите, да разкрие истината на заблудилите се. Той може да вдъхне увереност и надежда в Бога, а увереността в Бог винаги има за резултат създаване на доверие един в друг”.
Защо нашите църкви са толкова слаби и умиращи? Защото врагът е бил много успешен, да скрие тази велика истина, която е надеждата на славата, възлюбени. Това е надеждата за вечен живот - Христос във вас. Врагът е търсил празнина, начин, за да постави себе си между Христос и вашата душа. Да постави перде пред очите ви, за да не можете да виждате и да знаете за сигурността, за надеждата за вашето спасение, което е единствено в Исус Христос. „Защото няма друго име, дадено под небето, чрез което трябва да се спасим”, освен това на Исус Христос.
Вие треперите ли, губите ли равновесие, нямате ли сигурност? Ако е така, възлюбени, защо не коленичите с мене в молитва и не молите небесния Търговец да ви даде този небесен колурий, та да отвори очите ви, за да можете да виждате, да гледате към Него и да живеете. Защото единствено Исус Христос е нашия живот, възлюбени. И днес Той иска да дойде във вашия живот лично, иска да Го познавате лично. Не чрез друг. Той иска да дойде във вашето сърце и Божиите ангели днес стоят тук, за да ви дадат този Хляб. Те са Негови служители, чакащи да ви послужат днес с този Хляб, за да можете да вземете този Хляб, да го изядете и да приемете Христос във вашия живот, за да може Той да стане част от вашето естество и да ви преобрази по Свое подобие. Той иска да направи от вас човек, образ на пълнотата на Исус Христос. Искате ли да Му позволите да направи това днес? Ако това е вашето желание, бих искал да коленичите с мен и да потърсим Бога в заключителна молитва.
Милостиви Татко в небето! Татко, сърцето ми не може да изрази любовта и благодарността, които чувствам сега. И аз зная, че има много сърца със същото чувство. Татко, Ти си ни възлюбил с безкрайна любов. Ние сме видели в дара на Твоя Син дар, по-скъпоценен от всеки земен дар; дар, който се равнява на цялата вселена и отвъд безкрайността; дар, който не може да бъде измерен и оценен, но все пак е оценен в нашия живот, оценен в живота на Божия Син.
Помогни ни да разберем, колко голяма стойност има той за нас, колко много си дал, за да изкупиш нашия живот и колко много нашият скъп Спасител ни обича. Колко много ангелите ни обичат и желаят да ни дадат този скъпоценен Дух, така че Христос да може да дойде в нашите сърца. Татко, ние искаме да Го поканим сега та нашите треперещи колена, обезкуражени и закоравели сърца, слепи очи и глухи уши да бъдат отворени и нашите сърца да бъдат докоснати с познанието за Твоята любов, която да преобрази нашия живот и да го възпламени, за да можем да напредваме като Твои вестители, и да можем да достигнем тези, които умират в този свят на грях; да можем да бъдем служители на мира, сеейки семена на мир, казвайки на света за любовта на нашия небесен Баща, изпратил Своя единороден Син! О, аз се моля, Татко, тази любов да изпълни нашите сърца, това желание да е всепоглъщащото желание в нашия живот от днес и занапред. Това е моята молитва в благословеното име на Твоя Син Исус. Амин!
Здраве и мисия на пионерите
Вест за единия истинен Бог
Pioneer Health and Missions
Message of the One True God
www.PHM.org
RSS Feed
