Надер Мансур - Триединството и Елън Уайт (ТЕКСТ)

“Светлина, която свети в тъмно място”
              ОТКРОВЕНИЕ 14:12
                              Представя


                           “ТРИЕДИНСТВОТО И ЕЛЪН УАЙТ”
                                                          Надер Мансур
                                       Ескондидо, Калифорния, юни 2018 г.

---

Добре. Следващата ни сесия е озаглавена “Елън Уайт и Триединството”. И докато разглеждаме тази тема, несъмнено някои хора ще кажат:

“В това, което каза, братко, има смисъл, но какво да кажем за казаното от Елън Уайт тук или там? Какво да кажем за този конкретен стих [и т.н.]?”

Затова искам да се заема с тази конкретна тема, до известна степен. Знам, че налице е повече материал, отколкото може да бъде разгледан в рамките на един час, но само да предоставя историческа основа и разбиране, така че да можем да видим, че онова, което казваме, не е наистина необичайно и несъответстващо на таблиците, или е просто налудничаво, и да видим какво има да каже Елън Уайт конкретно по тази тема, ако има да каже нещо, и какво можем да научим от това.

Тук има някои хора, които все още зареждат вода, затова те ще се присъединят към нас след минута. И е нужно само да включа това нещо тук.

Хубаво. Така е по-добре.

Следва дефиницията на Триединството, само за да разберем за какво говорим. Добре е да дефинираме онова, което имаме предвид. Ето какво се казва:

---

“...един Бог в Триединството и Триединството в единство, без да бъркаме лицата или разделяме субстанцията; защото лицето Отец е едно, лицето Син е друго, лицето Свети Дух – друго. Но Божеството на Отец, Сина и Светия Дух е едно, славата им е вечна, величието им – съвечно.”

Ако вярвате в Триединството, това е един от начините, по които то може да бъде дефинирано. За това някои хора биха казали:

“Да, това разбирам аз.”

Три лица, обединени и съставляващи един Бог. И не бъркате лицата, това се казва там. Отец не е Синът, Синът не е Духът. Това са три различни лица, които обединени съставляват един Бог. Тази конкретна дефиниция на Триединството всъщност е от римокатолическия катехизис. Това е Атанасиевото верую.

Онези от вас, които идват от неадвентна среда, дори и да не са католици, е възможно да разпознаят Атанасиевото верую. Голям брой църкви се приобщават към него. Има редица веруюта, християнски веруюта, т.нар. християнски веруюта. Това е цитирано в Новия катехизис и в него се казва:

“Това е католическата вяра. Ние се покланяме на един Бог в Триединството и Триединството в единство...”

И това е дефиницията, която току-що прочетохме. Не казвам това, за да осъдя когото и да е. Така се дефинира то.

Ето още една дефиниция на Триединството. В нея се казва:

“Има един Бог: Отец, Син и Свети Дух, единство на три съвечни Личности.”

Дали това е различна дефиниция? Същото нещо е, просто е обобщено наистина добре. Просто е изразено сбито, без да се навлиза в подробностите на това, че Отец не е Синът и т.н. Тази конкретна дефиниция на Триединството всъщност идва от Църквата на адвентистите от седмия ден – основно учение номер 2. Това е старата и по-популярна книга “Двадесет и седем основни учения”. Сега те са 28, но това все още е второто по ред.

Защо слагам това? Защото само показвам как понастоящем, днес, ние се придържаме към една представа за Бога, която всъщност произлиза от традицията, идва от традицията на християнските вероучения – традиция, възприета от Рим. Тази представа всъщност беше формулирана на съборите на църквата, предимно дирижирани и повлиявани от Рим.

Въпросът за Триединството започна да се формулира по-конкретно през Никейския събор през 325 г.

Нашето убеждение в Триединството днес не винаги е било убеждението на църквата. Това е нещо, което се е променило през годините.

Много хора не са наясно с това. Начинът, по който го онагледяваме… Преди да премина на илюстрацията всъщност, ето цитат от… Мястото не е твърде далеч от тук (от епископа на Сан Диего). Това е най-близко разположеното до Сан Диего място (споделял съм това). Това е от 10 август 2004 г. Ето какво се казва там:

“Адвентистите от седмия ден са съгласни с много католически доктрини, включително...”? “...Триединството.”

Следователно, Рим, или поне някои римокатолици (за да бъда тук много точен), признават, че Триединството на адвентистите от седмия ден в основни линии е същото нещо, което е и римокатолическото Триединство.”

Ако това не вдига сигнал за тревога в главата ви, тогава би трябвало да го направи. Защото според нашето разбиране католическата система е зверовата сила в библейските пророчества. И разбираме, че поклонението, което се състои там, не е поклонението към истинския Бог, независимо колко много се твърди, че то е поклонение към истинския Бог.

Надявам се, че разбирате това. Ако не разбирате, вероятно ще можем да поговорим за това още малко. Надграждам на основата на това и допускам, че това е нещо, което разбираме, що се отнася до библейските пророчества. Защото много хора днес, когато споделяме и говорим за тази тема и очертаваме проблемите по въпроса за Триединството, казват:

“Знаете ли, нашето Триединство е различно от римокатолическото Триединство.”

Чували ли сте това? Аз съм го чувал. И при все това хората, които казват, че то се различава, никога всъщност не обясняват каква е разликата. Те само казват, че е различно и настояват, че е различно, или вероятно са наистина категорични в това, че то се различава. То е дефинирано с едни и същи думи. Описано е по един и същи начин. Разликата е това тайнствено, неопределимо нещо…

Никой… Свързвали са ме с тази тема и съм пропътувал много места. Все още предстои да чуя обяснение на разликите между адвентното и римокатолическото Триединство.

[Няма такива.]

Просто се твърди, че са различни. Защото няма такива, разбира се. Всъщност се признава от пастори и евангелизатори, че то действително е едно и също. От адвентни пастори. Знам, че други ще кажат:

“Не, различно е.”

И винаги се води този обмен на реплики. Както и да е.

Ето защо разглеждаме официалните учения, вместо да вземаме нечие мнение за това.

И така, що се отнася до формулирането на основните учения, това до голяма степен е същото като на римокатолическия катехизис, който произлиза от Атанасиевото верую. Това е същата концепция – че Бог е съставен от трима. Всъщност до това се свежда всичко. И че Синът не е наистина роден Син, че това е само роля, която Той изпълнява, че е название. Духът не е наистина Духът на Бога или на Христос, а е друго лице - не е Отец или Синът. Това е основният, фундаментален компонент на това. Така че независимо как го изразявате, ако достигате до същото заключение, това всъщност е едно и също нещо. Това е проблемното. Това е небиблейско.

Проблемът с него не е колко близо е то до римокатолическото или колко различно е. Не това е проблемът. Проблемът е, че то е небиблейско. Основата на проблема е фактът, че то не е разкрито в Писанието.

Както и да е. Ако погледнем например илюстрациите, ето как се илюстрира римокатолическото Триединство. Това е очевидно. Вероятно не би трябвало да казвам “очевидно”, защото то е тайна.

Извинете ме.

Ето как се прави опит да се обясни то – Бог Отец (Отец е горе), Син и Свети Дух. Всичките трима са Бог, но никой от тримата не е еднакъв с другите – три отделни лица, които съставляват един Бог. Това наистина е една философска концепция. Няма никое същество, което да може да съществува така. С изключение на Бога, според думите им. И ако в това няма смисъл за вас, не сте единственият. Дори хората, които вярват в него, не го разбират.

И така, само ви казвам как се онагледява то. Ето как се онагледява Триединството в едно адвентно издание. Това е The New Pictorial Aid, която можете да вземете от своята местна книжарница ABC. Все още ли ги наричате тук ABC? Така ли се наричат тук? Добре. И така, ето го. До голяма степен това е същото нещо, нали? И така, във формулировката то се описва с едни и същи думи, концепцията, която описват думите, е еднаква, начинът, по който се онагледява тя, е точно същият.

[Използвали са цвят.]

С изключение на цвета, да. Да. Точно същото нещо, нали? И така, нещата не винаги са стояли така, както казваме. И е важно да погледнем за малко историята си.

Библията… Извинете ме. Г-жа Уайт ни казва тук следното:

“Няма от какво да се страхуваме за бъдещето, освен ако забравим начина, по който Бог ни е водил и Неговото учение в нашата минала история.”

Какво беше Божието учение, що се отнася до тази конкретна доктрина, в нашата минала история? Ако я изследвате, ще откриете, че когато беше основана, църквата не вярваше в доктрината за Триединството. Пионерите на адвентистите от седмия ден не вярваха, нито поучаваха доктрината за Триединството. Въпрос на факт е, че те го отхвърляха като неоснователно в библейски план. А това идва като новина за мнозина.

И тогава ще видим, че особено Елън Уайт, която беше жива по онова време, ще видим какво имаше да каже тя по тази конкретна тема и какво подкрепяше или не подкрепяше тя.

И така, това е жената, стояща върху луната, облечена със слънцето. Това е изображение на Божията истинска църква през вековете. И неизменното обрисуване на Божията църква е, че тя се придържа към истината на Божието слово. Ето какво дефинира църквата, а не обратното.

Не църквата е онова, което дефинира истината на Божието слово. Истините на Божието слово са онова, което дефинира църквата.

И така, през 1844 г. имате Милъровата вест, чиято кулминация беше Голямото разочарование на 22 октомври.

Просто правя кратко резюме, само за да бъдем поставени донякъде в пространството на историята, която ще разглеждаме. И това Голямо разочарование, при което много хора очакваха Второто пришествие на Христос, но те бяха разбрали погрешно библейското учение за светилището и очистването на светилището. Разбира се, Христос не дойде и мнозина изоставиха вярата, което остави една малка група вярващи, които продължиха напред, като образуваха Църквата на адвентистите от седмия ден, адвентните пионери.

Много важна и много скъпа за нас история конкретно на нашата църква и конкретно на нашето движение.

И през декември през онази година Господ призова Своята вестителка, Елън Уайт. Той й даде първото видение. Но преди Той да призове Елън Уайт (което е доста интересно), имаше други вестители (в случай, че сте запознати отчасти с адвентната история). Колко вестители? Помни ли някой? Имаше двама преди Елън Уайт, нали? Добре. Наистина сега ще проверя уменията ви.

Какви са имената им? Добре. Фой, Уилям Фой, и…? И Фос, благодаря. Хейзън Фос. Така е. И няма да запълвам празното поле. Ако това е достатъчно интересно за вас, идете изследвайте. Това е много важна и много интересна история. Но човекът, върху който искам да се съсредоточа малко, е Уилям Фой. Уилям Фой беше чернокож човек, на когото бяха дадени видения от Бога. И той предшестваше Елън Уайт. Въпрос на факт е, че веднъж той присъстваше на среща, на която Елън Уайт споделяше, и той разпозна онова, което Елън Уайт споделяше, като нещо, което Господ беше разкрил на него.

Склонни сме да мислим… Или това е някаква градска легенда сред адвентистите – че и двамата тези вестители били неверни и Бог ги отхвърлил, а Елън Уайт била вярна и тя била тази, която продължила да бъде вестител (или нещо в този смисъл). Чували ли сте за това? Запознати ли сте с това? Това е вярно за Хейзън Фос, но не е наистина вярно за Уилям Фой. Уилям Фой всъщност сподели онова, което получи. Той всъщност публикува виденията, получени от него. И те бяха на разположение. Всъщност все още можете да ги прочетете. Например, това е гробът му, негова снимка.

Ето какво казва г-жа Уайт всъщност за своя среща с Уилям Фой, и по-конкретно за онова, което той имаше да сподели. Казва се:

“Тогава още веднъж, това беше Фой, който беше получил видения. Той имаше четири видения… Те бяха записани и издадени и е странно, че не мога да ги намеря в която и да е от книгите си. Но сме се пренасяли толкова много пъти. Той имаше четири” (“Ръкописи”, том 17, стр. 95, пар. 4).

Следователно, Елън Уайт знаеше за Фой.

Тя знаеше за виденията му. Те бяха публикувани. Тя имаше достъп до тях. Те се намираха в библиотеката й. Колко от намиращите се тук са чели виденията на Уилям Фой? Книгата се нарича “Християнска опитност на Уилям Фой”.

Някой? Никакви ръце. Добре, една ръка. Малко тук. Добре. Само съм любопитен. Няма да изгубите точки днес понеже не сте чели това, но то е интересно четиво. Това е част от историята ни.

Той беше милърист. Този брат беше милърист. Бихте ли желали да чуете малка част от виденията му? Добре. Повишавам очакванията ви, затова по-добре да ги представя. Така. Той всъщност имаше да каже нещо по темата. Той е преди Елън Уайт. Това е важно и доста интересно, защото има неизменност.

Когато Бог изпраща пророците Си, Той не изпраща смесени вести или противоречащи си вести. Този човек предшества Елън Уайт. Фактически това означава, че Елън Уайт… И ако вярваме, че неговите вести са били от Бога, те не би трябвало да бъдат в противоречие. Изпитваме по-късните пророци чрез предишните. Не е ли така? С утвърдените предишни пророци, като Писанието, разбира се, е ключът.

И така, ето какво казва той. Това е книгата му, която беше издадена, “Християнска опитност”, написана от Уилям Е. Фой. Ето пасаж от нея, от тази книга, стр. 12 и 13... Той получава това видение и ето какво описва:

“Отдясно на планината се появи могъщ ангел...”

Това е видение за небето.

“...с дреха като блестящо злато, краката му бяха като стълбове пламтящ огън, лицето му беше като светкавица и короната му осветяваше това безгранично място, и онези, които не бяха преминали през смърт, не можеха да гледат лицето Му. Тогава видях от едната страна на планината букви като от чисто злато, които гласяха: “ОТЕЦ И СИНЪТ.” Точно под тези букви стоеше могъщият ангел, чиято корона осветяваше мястото, и цялото небесно множество се поклони в нозете му, наобиколило планината.”

Ето ви. Няма Триединство, що се отнася до това видение. Каква планина според вас е тази? Ще ви напомня: това е планината, на която Луцифер искаше да седне, между другото. Помните ли? Той казва:

“Над Божиите звезди ще извися престола си и ще седна на планината на събранието в крайния север" (Исая 14:13).

Той искаше да му се отдава поклонение подобно на Всевишния.

На кого се отдава поклонение на тази планина, според това конкретно видение? Няма да се впускам във въпроса дали то е от Бога или не е. Надявам се, че адвентната история установява това. На кого се отдава поклонение на тази планина, според видението, получено от този човек? На Отец и Сина. Точно това открихме в книгата Откровение, отново и отново тази сутрин. На Тях се покланят всичките ангели. И това, разбира се, беше преди декември 1844 г. Така че той получи само четири и толкова.

През декември 1844 г. имаме Елън Уайт, която започна с получаване на първото видение своето продължително служение, което обхвана много години. И тя видя пътуванията на Адвентния народ в първото си видение, записано в “Ранни писания” (ако си спомняте). И тя търсеше Адвентната група. Ангелът й каза:

“Погледни отново.”

И:

“Погледни малко по-нависоко.”

Запознати сте с това красиво видение.

Тя видя какво се случи. Фантастично е. И това искам да изследвам в малка степен.

Елън Уайт беше методистка, когато беше в Милъровото движение. Всъщност в крайна сметка тя беше изгонена от методисткото движение. Методисткото учение за Бога е, че Бог е Триединство. Това е важно нещо, което да помним. Ето какво се казва...

“Методистката вяра” от първата статия на религията:

“Има само един жив и истинен Бог, вечен, без тяло или телесни части, с безгранична власт, мъдрост и доброта: Създателят и Съхранителят на всичко, видимо и невидимо. И в единство на това Божество има три лица от една субстанция, сила и вечност; Отец, Синът и Светият Дух.”

Дали това звучи като Атанасиевото верую? Разбира се, че звучи. Различни думи… В основни линии еднакви думи, само различен начин, по който са съчетани в описание на едно и също нещо.

Ключов момент тук е, че този Бог е без тяло или телесни части. Това означава, че той не е физически, не е осезаем. Знаете ли защо казват това? Защото това е единственият начин, по който можете да имате три лица, които съставляват едно същество. То трябва да бъде една философска концепция. Богът, описван тук, е концепция. Той е философия. Той не може да съществува в действителност. Затова те настояват, че той няма тяло или телесни части. Иначе бихте имали бог с три лица или три глави, или както искате го илюстрирайте. Той действително е илюстриран така, затова не се опитвам просто да бъда забавен или рязък по отношение на него. Но така се илюстрира понякога. Но този неосезаем, нематериален бог… ето това представлява Триединството. Ето в това вярваше Елън Уайт преди да стане адвентист.

Затова въпросът, който искам да изследваме, е следният: Какво й разкри Бог за Себе Си? Дали Той утвърди тази представа за Себе Си като за Триединство, както беше приемано традиционно от християнството и веруютата, или каза нещо различно? Отговорът на този въпрос зависи от това кого питате днес. Затова искам да погледнем какво казва тя, а не просто какво мисля аз или какво вероятно мисли някой друг пастор, или следващият теолог. Ще видим какво има да каже тя.

Постепенната истина и естеството на постепенната истина. Много хора казват, че сме се променяли, че сме развивали истината. Има неизменност във връзка с истината. Ето какво се казва (а това е пряк цитат, показани са препратките, можете да ги проверите в личното си време за контекст и точност); думите й са:

“Не желая да пренебрегвам или пропускам и едно звено във веригата от доказателства, която беше образувана докато след отминаването на 1844 г. … Доказателствата, дадени в ранната ни опитност, притежават същата сила, която притежаваха тогава. Истината е същата, каквато винаги е била, и нито карфица, нито стълб, могат да бъдат поклатени от зданието на истината. Онова, което изследвахме от Словото през 1844, 1845 и 1846 г., остава истина във всяка подробност” (“Ръкописи”, том 1., стр. 52 – 1906 г.).

Значението на това е, че истината е неизменна. Докато естеството на истината може да бъде постепенно, то не е в противоречие. Онова, което Бог разкрие като истинно днес, няма да бъде направено неактуално и надминато от противоположното нещо след десет години или след сто години. Това е много важен принцип, който да помним. Защото когато стане въпрос за Триединството, много хора признават, че по-ранните писания на Елън Уайт не подкрепят наистина тази концепция. Те казват, че това прогресирало и се развило малко по-нататък и именно това е моментът, в който тя се обявила в подкрепа на Триединството.

Добре, можем да допуснем това за малко и да го изпитаме спрямо писанията й. Но е необходимо това да е в съответствие с онова, което Бог вече беше открил, преди това. Именно това казва тя тук. Какво да кажем за основоположни истини?

Съобщени са ни редица основоположни истини. И това отново е нещо, което да помним, защото тя посочи годините на изучаването им и това, че нищо не се е променило в изучаваното от тях тогава. Тук се казва:

“Мнозина от нашия народ не осъзнават колко здраво е положена основата на нашата вяра. Моят съпруг, старейшина Джоузеф Бейтс, старейшина Пиърс, старейшина [Хайръм] Едсън и други, които бяха ревностни, благородни и верни, бяха сред онези, които след отминаването на времето през 1844 г. търсеха истината като скрито съкровище… Бях отвеждана във видение и ми беше давано ясно обяснение на пасажите, които изучавахме, със заръка как да работим и поучаваме ефикасно. Така беше дадена светлина, която ни помогна да разберем библейските текстове по отношение на Христос, Неговата мисия и Неговото свещеничество” (“Избрани вести”, книга 1, стр. 206, 207 – 1904 г.).

Това беше написано през 1904 г. То беше свързано с изучаването, състояло се точно след 1844 г. Казва се, че те разбрали библейските текстове по отношение на Христос. Вярно ли е? Това била една от основите на нашата вяра. Дори не мога да видя екрана. Нямам лазер, за да посочвам, но това е подчертано в началото. Основоположна точка от нашата вяра. Разбирането на това кой е Христос беше част от тази основа. Не просто кой е Той, защото това е важно, за да можете да разберете следващите части, споменати там – ще ви помогне да разберете Неговата мисия и следователно Неговото свещеничество. Говорихме малко за Неговото свещеничество в предишно изследване.

Всичко се основава на това да знаем кой е Христос. Защото аргументът днес се движи в следните линии:

“Въпросът за Триединството не бил основоположен момент в изследването на братята на ранен етап в нашата опитност. Той беше разкрит едва по-нататък в службата на Елън Уайт.”

Чували ли сте това преди?

Г-жа Уайт казва тук, че те разбирали библейските текстове по отношение на Христос от 1844 г. нататък (или малко след това).

Предстои да видим какво разбирали и поучавали те, и щом видим това, ни беше казано, че на него не може да противоречи каквото и да е по-нататъшно откровение. Това се отнася за старите граници, друг начин за изразяване на същото - “основоположна истина” или “стара граница”. Там се казва:

“Онези, които се стремят да премахнат старите граници, не се държат здраво; те не помнят какво са приели и чули. Онези, които се опитват да внесат теории, които биха премахнали стълбовете на нашата вяра по отношение на светилището или по отношение на персоналността на Бога или на Христос, работят като слепци” (“Ръкописи”, номер 760, стр. 9, пар. 5 – 1905 г.).

Отново, коя е годината? 1905 г. Говори се за същото нещо. “Стари граници.” Сега е обяснено: те не само разбираха библейските текстове по отношение на Христос, Неговата мисия и Неговото свещеничество, но също и доктрината за светилището, а също и персоналността на Бога и на…? Христос. Ясно ли е дотук? Не си измислям нищо. Това са цитати. Можете да ги проверите самостоятелно. Това е основата, която беше положена.

Каква е причината? Защо според вас познаването на това кой е Христос, познаването на персоналността на Бога, защо според вас това било основоположно и важно? Защото ни беше дадена вест, която да прогласим на света, наречена “Тройната ангелска…”? “...вест.” Тройната ангелска вест се отнася до това да се покланяме на… кого? На Бога. Така че е необходимо да разберете на кой Бог ще казвате на хората да се покланят. Това не може просто да бъде по-нататъшно откровение. С други думи, каква вест са проповядвали те през цялото това време докато откровението не е дошло? Ако вестта е да се боим от Бога, да отдаваме слава на Него и да се покланяме на Него, е било нужно те да разберат на кого се покланят, за да могат да казват на хората на кого да се покланят. И ето новина: това не можеше да бъде същият бог като този на Рим. Защото всички църкви и без друго се покланяха на него. Това е веруюто.

Ако отидете при църквите и им кажете “покланяйте се на Бога”, те ще кажат:

“Вече го правим. Много благодаря.”

Следите ли?

Налице беше фалшиво поклонение, което Тройната ангелска вест е предназначена да поправи. Ето защо Бог издигна Адвентното движение. И то не се отнасяше само за съботата. Изглежда мислим, че Адвентната вест в основни линии е Четвъртата заповед. Има още девет заповеди. Първата се отнася до това на кого се покланяте. Всъщност първите четири се отнасят до това на кого се покланяте – как, на кого, кога и защо. Денят не е краят и обобщението на вестта ни. Ние наблягаме на него толкова много, че това е почти за сметка на пренебрегване на всичко останало. До степента, в която, когато някой дойде и започне да говори за други неща, ние казваме:

“Не, не, не! Това е отклоняване на вниманието. Това е страничен въпрос. Не говори за Божеството. Не говори за Триединството. Нужно е само да се съсредоточим върху Тройната ангелска вест, т.е. върху съботата.”

Така мислят хората. Не казвам това в отрицателен смисъл. Описвам начина, по който се чувстват много хора. Ключовите моменти са трите ангелски вести. Това в основни линии е съботата, и понеже се говори за деня на съда, си казваме: вестта за светилището и съдът, 1844 г. И, разбира се, белегът на звяра в третата ангелска вест, това е неделята. Готово. Това е семинар върху Откровение, обобщен за вас. Така ли е?

Това в основни линии са същинските елементи, които разбираме като уникални, отличителни истини на адвентизма. Това е много правилно. Но не това е всичко. Има още.

Тук виждаме това от самата Господна вестителка. Тя ни казва малко от тези неща, които са “още”. И така, в какво вярваха те и какво разбираха за Христос? Какво учеха те за персоналността на Бога и на Христос? Ето какво, от собствения й съпруг, който присъстваше на онези срещи. Това е от 1855 г.:

“Тук можем да споменем Триединството, което премахва персоналността на Бога и на Неговия Син, Исус Христос” (Дж. С. Уайт, “Ривю енд Хералд”, 11 декември 1855 г.).

Следователно, що се отнася до пионерите, Джеймс Уайт казва, че те отхвърляли Триединството. Защо? Защото то премахва персоналността на Бога и на Христос. Това беше едно от нещата, които те изучаваха и беше стара граница, и ето защо те отхвърлиха Триединството. Защото Триединството учи, че Отец не е в действителност истински Отец, който има истински, роден Син. Просто се казва, че това са термини, названия или метафори, които не отразяват действителност. С други думи, едно същество не е родило друго същество, в Триединството. Всички те са съравни и съвечни. Те просто имат названия, които носят. Братята отхвърляха тази конкретна представа.

Ето още един цитат, само за да можем да видим какво казва г-жа Уайт за съпруга си.

“Бог е позволил скъпоценната светлина на истината да освети Неговото слово и озари ума на моя съпруг. Той може да отразява лъчите светлина от присъствието на Исус върху други чрез своето проповядване и писане” (“Свидетелства”, том 3, стр. 502 – 1875).

Тъкмо прочетохме изявление от Джеймс Уайт за това какво разбирали те относно персоналността на Бога и на Христос - че Триединството е в противоречие с онова, което те открили от Словото.

Забелязвате ли нещо тук? Това е част от историята ни. Това е част от историята ни, с която мнозина от нашия народ не са запознати. Те не знаят това. Затова я и споделяме в малка степен днес – за да можем да я разберем малко повече.

И така, постепенната истина, както казахме, е съответстваща, тя не си противоречи. Ето:

“Онова, което изследвахме от Словото през 1844, 1845 и 1846 г., остава истина във всяка подробност” (“Ръкописи”, том 1, стр. 52 – 1906 г.).

И тя каза това към края на служенето си, през 1906 г. Защо тя разсъждава върху ранните години чак през 1905 г.? Защото нещата започваха да се…? Променят. И онова, което тя казва, в основни линии е:

“Не променяйте стълбовете.”

И тя обясни стълбовете.

И така, тук тя посочва годината 1846. Това е дълъг период – от 1846 до 1906 г.

[Шестдесет години.]

Да, това е голямо количество време.

Какво беше учението им по отношение на Христос и по отношение на персоналността на Бога и на Христос? Направихме бегъл поглед. Да погледнем още един цитат. А това е изявление точно от онази година (което е доста интересно) – 1846 г., от Джеймс Уайт. Ето какво се казва:

“Начинът, по който онези, които придават духовно значение на нещата, са се отървали или отрекли от единствения Господ Бог и нашия Господ Исус Христос, е като първо са употребили старото, небиблейско тринитарно верую, а именно – че Исус Христос е вечният Бог, макар те да не разполагат дори с един пасаж, за да подкрепят това, докато ние разполагаме в изобилие с ясното свидетелство на Писанието, че Той е Синът на вечния Бог” (Дж. С. Уайт, The Day Star, 24 януари, 1846 г.).

И когато той каза “Синът на вечния Бог”, Той разбираше и имаше предвид, че Той наистина е Единородният Син, че Той е наистина роден (това имам предвид). Така че тук той прави разграничение между Отец и Сина. В основни линии той посочва, че Отец е Източникът на Сина. Ето защо Синът говори за Отец като за Негов Отец и Негов Бог. Това разбираха те. Интересно е, че това е от същата година.

Библията ни казва, че съществува доктрина, учението на антихриста. В 1 Йоаново Библията казва, че “антихрист [е този], който се отрича от Отца и от...”? “...и от Сина.” Запознати ли сте с този стих, с 1 Йоаново 2 гл.?

“Този е антихрист, който се отрича от Отца и от Сина” (1 Йоаново 2:22).

И ако се отричате от Отец и от Сина, вие нямате нито Отец, нито Сина.

Ето как Джеймс Уайт коментира това.

“Старото тринитарно верую” е онова, което прочетохме от Атанасиевото верую, което в основни линии е онова, което имаме ние, като свое Основно учение номер 2, понастоящем. Не беше така тогава. Джеймс Уайт беше съпругът на Елън Уайт. Ясно е, нали? Те спели в едно легло, провеждали семейно богослужение заедно, отглеждали децата си заедно. Казвам тези основни неща само за да посоча, че би трябвало те да са отправяли много молитви заедно; и те са се покланяли на един и същи Бог. Те разбираха едно и също нещо, както ще видим. Но само искам да посоча това в този контекст.

И така, това е една неизменна верига на истината. Той не беше единственият. Същото нещо. И така, това щеше да остане вярно чак до 1906 г., според изявлението от неговата съпруга, което тъкмо прочетохме. Не е ли така? Това разбираха те.

Това е Джон Матисън. Ето какво казва той (това е друг от пионерите) през 1868 г.:

“Христос е единственият буквален Син на Бога. “Единородният от Отца” (Йоан 1:14).

Той е Бог понеже е Божият Син; а не поради възкресението Си” (Дж. Г. Матисън, “Ривю енд Хералд”, 12 октомври, 1869 г., стр. 123).

Онова, което той казва, е просто следното:

“Понеже Христос е роден от Отец, Той притежава Божественото естество на Отец. Ето какво Го прави Божествен. Ето какво Го прави притежател на Божественото естество. Той е буквален Син.”

Това беше разбирано от тези мъже.

“Нямаме съмнение, нито сме имали съмнение в продължение на години, че доктрините, които поддържаме днес, са настоящата истина, и че се приближаваме към съда” (“Свидетелства”, том 2, стр. 355, 1870 г.).

Това беше казано през 1870 г.

Така че към това време основните положения на нашите адвентни учения бяха положени като основа. Това включваше правилно разбиране на това кой е Христос (видяхме какво е то) и на персоналността на Бога и на Христос.

И така, ето защо в изложението на основните учения от 1872 г. имаме следното… Няма да прочета цялото нещо, защото е доста дълго. Ще прочета само подчертаните части. Можете да го проверите в личното си време. Но в това изложение на ученията се казва (в първия текст, подчертан с жълто):

“...доколкото знаем, има пълно единодушие сред тялото.”

Тялото от вярващи, адвентисти, по онова време, вярваше в тези истини, единодушно. В основни линии.

Първо: “Че има един Бог.” И Той “присъства навсякъде чрез Своя представител, Светия Дух”. Този един Бог е Отец. И Той притежава Дух. И Неговият Дух е начинът, по който Отец присъства навсякъде. Наречен е “Негов представител”.

Те не разбираха Духа като отделно или различно от Отец лице.

В точка 2 се казва:

“Има един Господ, Исус Христос, Синът на Вечния Отец.” (“Фундаментални принципи на адвентистите от седмия ден”, номер 1, стр. 147.)

И те разбираха, че именно това Го прави Бог.

Точка трета не е Светият Дух, а се отнася за Писанието:

“Че Свещеното писание на Стария и Новия завет” е вдъхновено от Бога и (в основни линии) че то е ръководството на нашата вяра.

Какво тогава означава това? Те нямаха отделна точка за Светия Дух. Той беше включен в точката на Отец. Защо? Защото те разбираха Духа не като отделно същество, или лице, спрямо Отец или Сина. Той беше механизмът, той беше средството, чрез което Бог присъства на места, на които желае да присъства. И ако желае да присъства навсякъде, Той прави това чрез Духа Си. Той не изпраща някого от Свое име. Ясно е, нали? Бог може да направи това.

Проблемът много пъти е, че хората не могат да схванат как може Бог да го направи, затова те казват:

“Някой друг прави това.”

Защо? Не може ли Отец да го направи? Той го прави. Чрез Духа Си. Ето това разбираха те. И това е от годишника от 1899 г.

Ето още един цитат от Джеймс Уайт – 1881 г.:

“Отец беше по-голям от Сина по това, че беше първи. Синът беше равен с Отец по това, че беше получил всичко от Отец” (Дж. С. Уайт, “Ривю енд Хералд”, 4 януари 1881 г.).

Дали това ви звучи като Триединството? Съвсем не.

[Всъщност е обратното.]

Да, обратното е, всъщност е точно обратното. Отец беше първи. Какво означава това? Той е Източникът на всичко. Синът дойде от Отец. Така че Отец е Източникът дори и на Сина. Ето защо Той е наречен “Единородният Син”. И като такъв, Той наследи от Отец собственото Му естество, собствения Му живот. Ето защо Той е Божествено същество. Ето това има предвид Уайт, когато каза, че Той получил всичко от Отец.

Доста интересно е, че Джеймс Уайт почина през онази година – през 1881 г. Той поддържаше това убеждение през целия си живот, неизменно. Защото някои хора казват:

“Джеймс Уайт размисли точно преди да почине.”

Или, знаете, в по-късен момент. Необходимо е да имате някакви доказателства за това. Не можете просто да го казвате.

Ето го изявлението от годината, през която той почина. Не мога да си спомня месеца с точност, но това беше някъде в средата на годината или по-нататък през годината. Това беше през същата година. Това е неизменното убеждение. Ето това вярваха адвентните милъристи, които бяха преминали през разочарованието, бяха изучавали заедно и бяха приели като заключение, що се отнася до Бога. Като такова разбираха те положението на Христос – на Родения от Отец, изхождащ от Отец. Погледнахме това вчера вечерта (в случай, че сте присъствали на изследването от вчера вечерта).

Ето го от Духа на пророчеството, от самата Елън Уайт. “Свидетелства”, том 8:

“Бог е Бащата на Христос; Христос е Синът на Бога. На Христос е дадено възвишено положение. Той е направен равен на Отец. Всички Божии съвети са отворени за Неговия Син” (“Свидетелства”, том 8, стр. 268, пар. 3).

Триединството не учи това.

Тук ни се казва, че връзката Отец-Син е не само действителна, но това се и повтаря, почти сякаш е за деца – че “Бог е Бащата на Христос; Христос е Синът на Бога”. Не го разбирайте погрешно. И тогава се казва, че на Христос е дадено възвишено положение, че Той е направен равен на Отец. Ето какво обхваща Христовата синовност. Той е равен понеже е Синът.

Точно както вашите деца, или нашите деца, биха били равни на нас в това, че биха притежавали същото естество. Не е ли така? Ако синовността не е истинска, тогава равенството не е истинско.

Учението за Триединството изобщо не казва това. То казва, че Христос е равен сам по Себе Си. Това не Му е дадено. Той не е направен такъв. Той е равен по подразбиране. Всъщност има трима, които са съравни. Никой не получава нищо от другите. Всички те са съравни и всичките трима образуват единия Бог. Това е една много различна картина. Тя всъщност унищожава Христовата синовност. И тя унищожава положението на Отец като единствения Източник. Тя създава три източника, вместо един.

И така, Бог изясни този въпрос за църквата ни, в онези дни. Защото, помислете за това: Бог ги изведе от различни църкви. Видяхме, че Елън Уайт беше методистка преди да стане адвентистка. Като тринитарна методистка, тя не вярваше в това. Когато Бог й откри информация, видения, тя изрази библейската истина за Бога, която беше противоположна на онова, в което тя беше вярвала като методистка. И така, тя вярваше в Триединството, отказа се от него, когато стана адвентистка, и прие библейското учение за един Бог и Неговия Единороден Син. Тя и нейният съпруг, и всички останали от разнородните среди. Съпругът й беше от “Християнска връзка” - тази група не вярваше в Триединството. Но можете само да си представите, че това е било тема на разискване, защото някои братя били от тринитарни църкви, докато някои братя не били от тринитарни църкви. А Богът, на Когото се покланяте, е доста важна истина. Така че това било тема на разискване. Те изучавали, отправяли молитви докато това било разрешено.

Ето още един цитат, от Дж. Н. Лъфбъроу.

“Възражения срещу Триединството.” Това беше написано през 1861 г. Защо възразяваха те срещу доктрината за Триединството?

Той представя няколко причини.

“1. То противоречи на здравия разум;.
2. То противоречи на Писанието.
3. Произходът му е езически и митологичен.”

И тогава той обяснява това:

“1. Не е много съответстващо [или съгласувано с] на здравия разум да говорите за това, че трима са един и един е трима.
Или както го изразяват някои, като наричат Бога “троичния Бог”, или “триединния Бог”. Ако Отец, Синът и Свети Дух са поотделно Бог, това биха били трима Богове, защото три събрани единици не правят едно, а три” (Дж. Н. Лъфбъроу, “Ривю енд Хералд”, 5 ноември, 1861 г.).

Той е запознат с математиката, нали? Да. Вярно е. И така, 1861 г. Ето защо те отхвърляха представата, че Бог е Триединство.

Това е фактическа история на нашето движение. Не е нужно да се казва, но ще кажа: той посещаваше същата църква, каквато посещаваше и Елън Уайт, и се молеше с нея и с всички останали вярващи, и всички те се покланяха на един и същи Бог. Съгласни ли сте? Важно е просто да подчертаем това, защото понякога хората не се спират, за да помислят и да разсъдят върху следствията от приписването на доктрината за Триединството на Елън Уайт и от това да казват, че Елън Уайт подкрепяла доктрината за Триединството. Това я поставя в пряко несъответствие с всички братя и сестри, заедно с които тя беше жива по онова време, заедно с които тя се покланяше по онова време, в продължение на много години. И, разбира се, и с Библията.

Джон Лъфбъроу беше много близък сподвижник на Джеймс и Елън Уайт. Той много пъти пътуваше заедно с нея. Те имаха много тясна връзка. И така, нека само обобщя няколко момента: Бог Отец е представата за Триединството, която се изразява, а също и Бог Син и Бог Свети Дух. Прочетохме това по-рано от веруютата. Много пъти това е начинът, по който се изразява. И понякога това се изобразява така, както видяхме, и можете да начертаете линии между окръжностите и да направите триъгълници, да сложите цветове и каквото и да е. Това е само илюстрация. Обикновено това се свежда до едно и също нещо – трима, съставляващи един. Можете да бъдете толкова художествено настроен за това или не, колкото ви се иска. Съществуват много вариации. Съществува също и представата, че има…

Не само Триединството, но и друга негова вариация – тритеизмът. Тритеизмът учи (само накратко), че има три същества, които съставляват единия Бог, а не три лица, които съставляват едно същество. Това са три отделни Божествени същества – Бог Отец, Бог Син и Бог Свети Дух. И това е начинът, по който някои хора казват:

“Нашето не е римокатолическо Триединство.”

И те казват:

“Нашето е различно.” Необходимо е да го дефинирате. И това е тритеизъм, не е Триединство. Нарича се “тритеизъм”. Това е форма на политеизъм. Имате множество Божествени същества, като никое от тях не произлиза от другите, всичките три са източниците, има три върховни същества, трима всемогъщи - в основни линии това са трима богове. И можете да настоявате, че те са един Бог толкова, колкото пожелаете, но това са си трима богове. Ако кажете “Бог”, “Бог”, “Бог”, това са трима. Само поради това, че те са в съгласие, това не означава, че те са един. Защото бихте могли да добавите там още седем, и ако се случи така те да са в съгласие, все още бихте могли да кажете, че това е един Бог.

Можем да добавим сто и да можете все още да кажете “един Бог”.

Хиндуистите имат милиони богове. Те не са в съгласие. Ето защо те имат множество богове. Ако всички тези богове се съберат и стане така, че постигнат съгласие, това не означава изведнъж, че хиндуистите имат един бог. Така че това е тритеизъм. Просто е важно да помислим и да поставим на изпит някои от тези неща, защото всички казват “един Бог”, тъй като Библията го казва. Ще бъде нелепо да кажете “трима Богове”.

Първата заповед още веднага ще ви осмее.

Но схващането, което се представя, е трима.

И не можете да продължавате да настоявате, че това не са трима.

Както и да е, тук няма да споря за това. Знам, че това е голям дебат. Само ви обяснявам термините. Трима богове. Илюстрира се така, що се отнася до Триединството, или Троицата - по различни начини, това е една вариация. Това са или три същества, или три лица. Наистина в крайна сметка това се свежда до едно и също нещо. Ето защо в Писанието всъщност не намирате израза “Бог Син”. Няма го там. Всъщност намирате “Божия Син”. Библията не казва нищо за Бог Свети Дух. Няма такъв израз в Библията. Нарича се “Светият Божий Дух”.

Надявам се, че тук забелязвате нещо. Всичко е във връзка с Отец. Така ли е? Исус е Божият Син, Духът е Божият Дух. Всичко е от Бог Отец, Той е Източникът на всичко. Той е единият Бог на Библията. Той има истински Син; Той има истински Дух. И Неговият Син притежава Неговия Дух. Духът не е някой друг. Това е самото присъствие на Бога.

Стигаме до 1888 г. …

Ето защо няма трима богове. През 1888 г. имаме Джоунс и Уагонър, и те донесоха вестта за праведност чрез вяра. Дали те имаха да кажат нещо за това? Разбира се, че имаха. Ето цитат от “Христос и Неговата правда”… Да прочетем това преди да сме го пропуснали. “Христос и Неговата правда” от 1890 г. Той казва:

“Имало е момент, в който Христос е излязъл и дошъл от Бога, от лоното на Отец (Йоан 8:42; 1:18), но този момент бил толкова далеч в дните на вечността, че за ограниченото разбиране това практически е без начало” (Е. Дж. Уагонър, “Христос и Неговата правда”, стр. 19-24 - 1890 г.).

Дали той вярваше, че Христос е истински роден Син? Разбира се, че вярваше. Това е в съответствие с основата на нашата вяра. Ето как още той изразява това:

“Ангелите...”

Същата книга, 12 стр.:

“Ангелите са Божии синове, какъвто беше Адам... по сътворение, християните са Божии синове по осиновление (Римляни 8:14, 15), но Христос е Божият Син по рождение… и така Христос е “отпечатък” на съществото на Отец” (Е. Дж. Уагонър, “Христос и Неговата правда”, стр. 12, 1890 г.).

Той не говори за Неговото рождение във Витлеем (само за яснота). Говори за факта, че Христос е Роденият Божий Син преди да бъде създадено каквото и да е.

Елън Уайт… Какво каза Елън Уайт за това? Съгласна ли беше тя или несъгласна?

Зависи кого питате. Да попитаме нея, какво ще кажете? Ето, от собственото й перо, пет години по-късно (което е доста интересно). И ви го оцветих, за да можете да видите доста ясно паралелите. Ето какво казва тя:

““Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син” - не син по сътворение, каквито бяха ангелите, нито син по осиновление, какъвто е простеният грешник, а Син, роден като отпечатък на съществото на Отец...” (Е. Г. Уайт, “Знамения на времето”, 30 май 1895 г.).

Пет години по-късно. Дали тези две изявления звучат еднакви? Това е почти дословно. Изобразява се точно същата мисъл. Дали според вас тя е чувала Уагонър да проповядва или може би е попадала на написаното от него в книгата му? Има голяма прилика. Това е пет години по-късно и в основни линии се казва едно и също нещо. Тя е в съответствие. Това е в съответствие с онова, в което вярваха всички пионери, с онова, което каза съпругът й – че Христос е Роденият Син на Бога. Тя каза, според онова, което Бог й е разкрил, че те разбирали библейските текстове по отношение на Христос и това кой е Той.

Необходимо е да разберете това, за да разберете мисията Му, и тогава Неговото свещеничество. Иначе всичко се срива. Това се отнася за персоналността на Бога и на Христос.

Това е книга, публикувана понастоящем от… Под “понастоящем” имам предвид “преди няколко години”, от църквата. Книгата носи заглавието “Триединството” и е написана от трима автори (което е доста интересно). И тя се отнася изцяло до защитаване на представата за Триединството, в опит да се покаже, че това всъщност е не само библейско, но и част от Адвентната вест и че Елън Уайт го подкрепяла. И ключов момент в тази книга, който искам да подчертая, е следният… Между другото, това е издадено от църквата. Те говорят за смяна на парадигмата, и ето какво казват (нека само подчертая онова, което искам да прочета, вместо да чета цялото; частта в червената кутия, нали?); там се казва:

“Въпреки всичко, издаването на “Копнежът на вековете” на Елън Уайт през 1898 г. се превърна във вододелна линия за Адвентното разбиране на Триединството.”

В основни линии се казва следното:

“Книгата “Копнежът на вековете” обърнала кораба в обратната посока и била смяна на парадигмата. Тя внесла Триединството в църквата и ни дала тази по-прецизна светлина.”

Това ни се казва от теолозите на нашата църква.

Добре. Можем да проверим това твърдение. Това е доста смело твърдение.

Разполагаме с “Копнежът на вековете”, можем да погледнем книгата. Можем да погледнем какво се казва в “Копнежът на вековете” и да проверим това твърдение. Но помнете: истината не си противоречи. Каквото и да има да каже “Копнежът на вековете”, то не може да противоречи с разкритото от Бога по-рано, според Елън Уайт. И така, нека погледнем “Копнежът на вековете” и само да изследваме това накратко. Най-известното изявление в “Копнежът на вековете” в този контекст е казаното на стр. 530:
“В Христос е живот, изначален, незает, недобит.”

Чували ли сте това изявление преди? Хората са извлекли такова преимущество от това изявление и са пренебрегнали толкова много други изявления, които съдържат доста преимущества в себе си. И идеята е, че те използват това изявление, за да докажат, че Христос не е получил живот от Отец, че Той го е притежавал сам по Себе Си, че Той притежава живот изначален, незает, недобит. Знаете ли какво? Това всъщност е животът на Отец. И това ни се казва в същата книга. И не знам защо хората не цитират първата глава от книгата, стр. … Ето пълното изявление, пълния контекст, след което ще преминем на първата глава на книгата. Ето го пълния контекст на изявлението. Говори Исус:

““Аз от Себе Си го давам” (Йоан 10:18), каза Той. В Него бе живот, изначален, незает, недобит. Този живот не е вътрешно присъщ на човека. Той може да го притежава само чрез Христос. Той не може да го спечели; дава му се като безплатен дар, ако той повярва в Христос като Негов личен Спасител” (“Избрани вести”, книга 1, стр. 296, 297).

Следователно, според това изявление “изначалният, незает, недобит” живот, може да бъде даден.

Така ли е? Това не са мои думи, а са думи на Елън Уайт.

На кого би бил даден този живот? На вярващия. Така че вярващият, когато той приеме Христос и приеме Неговия живот, всъщност получава и му се дава изначалният, незает и недобит живот на Христос.

Така че ето въпрос:

Откъде го взе Христос? Дали той е Негов сам по Себе Си, независимо от Отец, или Той го е получил от Отец?

След минута ще намерим отговора, но помните ли какво каза преди малко Джеймс Уайт? Христос получи всичко от Бога.

Дали това включва и живота?

Отговорът, разбира се, е “да”. Ето цитат от началото на книгата – 21 стр.:

“Христос получи всичко от Бога, но Той прие, за да даде.”

Продължава:
“Така в небесните дворове в Неговата служба за всички сътворени същества чрез възлюбения Син животът от Отца се влива във всички. Чрез Сина вълната от любов се връща с хвала и радостна служба към великия Източник на всичко.”

Стр. 21 идва преди стр. 530. Нали така? Като се чете по ред. Това, което имам предвид, същността, е просто следното: ако четете книгата по ред, ще имате в ума си тази представа, така че когато стигнете до стр. 530 и прочетете, че в Христос се намира живот, изначален, незает, недобит, вие знаете откъде е дошъл той. Дошъл е от Отец. Т.е. можете там да заместите думите:

“…чрез възлюбения Син изначалният, незает, недобит живот на Отца се влива във всички."

Това не е… Слушайте, това не е мой прочит. Това не е моята версия. Това е според автора, нейни собствени думи. Следите ли? Има ли смисъл в това?

Исус всъщност каза това в Библията, в Йоан 5:26:

“Както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си.”

Това е част от Неговото Божествено наследство. Но проблемът е следният: ако отричате, че Той бил истински роден от Отец, тогава, разбира се, имате проблем с Неговото наследство. Разбира се, че Той не е получил живот от Отец, затова трябва да Го направите притежател на Свой собствен живот, независим от Отец, и да Го превърнете в друг източник. И тогава, разбира се, има и трети, защото има трима, които са съравни и съвечни, както учи доктрината за Триединството. И никой не е получил какъвто и да е живот от другите, съществуват три върховни източника. Вие в действителност унищожавате положението на Бог Отец. Унищожавате Христовата синовност. И създавате трето лице, наречено “Бог Свети Дух”, което всъщност е Духът, който принадлежи на Бога и на Неговия Син, а не е някой друг, различен от Тях.

Ето защо съществува малък конфликт.

Ето още един цитат от “Копнежът на вековете”, стр. 51:

“Посвещението на първородните има своя произход в най-ранни времена. Бог бе обещал да даде Първородния на Небето, за да спаси грешника.”

Не чувам този цитат да се цитира толкова, колкото “изначален, незает, недобит”. Защо?

Бог имаше Първороден на Небето. Спомняте ли си, когато в Стария завет Той каза “посвещавайте на Мен първородния на всеки дом”, откъде дойде тази практика? Защо посвещаваха първородния на всеки дом? Като напомняне за това, че Бог обеща собствения Си Първороден. Така че ако Бог изискваше от хората да посвещават своите буквални първородни, причината е, че Той имаше истински Първороден. Нямаше да има наистина значение Той да каже:

“Вие посвещавайте своя истински първороден, но Моят не е наистина роден. Това е просто название, или метафора.”

[Или “уникален”.]

Или “уникален”, или както искате изразете това. Следите ли?

Това е истински Син. Това е истинско посвещение. Ето какво се разкрива тук. Знаете, не е по-различно.

И така, тази смяна на парадигмата, която се приписва на “Копнежът на вековете”, всъщност не съществува. Ето какво казва г-жа Уайт:

“Ще има такива, които, някога обединени с нас във вярата, ще търсят нови, странни учения, нещо причудливо и сензационно, което да представят на народа. Те ще внесат всякакви възможни заблуди и ще ги представят като идващи от г-жа Уайт, за да измамят души” (“Избрани вести”, книга 1, стр. 41).

Това е пророчество. Това се е изпълнило в представата, според която Бог е Триединство, която се приписва на Елън Уайт. Тя не вярваше в такова нещо, като адвентистка. Възможно е да е вярвала в това като методистка, но Бог й разкрил истината.

А ето какво се казва в тази конкретна книга: че църквата днес вярва в Триединството, защото Елън Уайт променила това в “Копнежът на вековете”.

Няма основание за това.

Какво да кажем за някои от следните изявления? Ще ви прочета някои изявления, които хората не обичат да четат и които показват, че това съвсем не е нещо, което тя е променила. Това е от “Великата борба”. Някой чел ли е тази книга? Добре. Имаме няколко човека, които са наясно с това.

“Христос, Словото, единородният Божи Син бе едно с вечния Баща - едно по естество, по характер и намерение, единственото същество в цялата вселена, напълно посветено в плановете и намеренията на Бога” (“Великата борба”, стр. 493, пар. 1).

Няма друго същество със същия статут.

Някой ще каже:

“Какво да кажем за Светия Дух?”

Бихте задали този въпрос само ако в ума си имате представа, в която се казва, че Светият Дух е друго същество. Светият Дух е част от Бога. Това е Божието присъствие. Това е Неговият живот. Това е Неговата сила. Това е Неговото лично присъствие в душата, във вярващия. Това е начинът, по който Той поддържа живота. Това е начинът, по който Той е всеприсъстващ. Не е отделно същество. Всъщност е доста основно.

Погледнете: вие сте сътворени по Божия образ, нали? Вие притежавате дух. Дали вашият дух е лице, различно от вас? Ако помислехте, че вашият дух е лице, различно от вас, имаме учреждения, в които вкарваме хора за това. Не е ли така? Не можете да функционирате правилно в обществото. Нещо не е наред при вас, ако мислите, че вашият дух е лице, различно от вас.

И все пак ние дори не мигваме, когато мислим това за Бога, за Бога, на Когото се покланяме, по чийто образ сме сътворени!? Това е направил Сатана – отделил е Божият Дух от Бога и го е превърнал в друго същество, и всички са казали “амин”. Това е направила доктрината за Триединството, братя и сестри.

Нашата църква не беше основана така, това откриваме. И отново: не казвам това, за да засегна някого, затова не го приемайте лично. Съгласни ли сте? Това нещо е съществувало преди който и от нас да е бил роден. Така че не го приемайте лично. Не сте го измислили вие. Съгласни ли сте? Приели сте го, защото някой ви е казал, че то е истина. Само изследвайте това – това е всичко, което казваме. Изпитайте го.

Ето ви някои доказателства, чрез които да го изпитате. Между другото, никой не цитира в голяма степен това изявление.

Ето още едно:
“Единствено Отец и Синът трябва да бъдат въздигани” (“Инструктор на младежта”, 7 юли 1898 г., пар. 2).

Защо? Защото именно това открихме в книгата Откровение. Това всъщност откриваме из цялата Библия. Тази сутрин погледнахме само Откровение, само за да онагледим това от една книга. То се намира из цялото Писание. Не е като да се казва само в Откровение, а в Библията да намерите някаква противоположна вест. Това е из цялата Библия – Отец и Синът.

Не е ли това нещото, което Уилям Фой видя във видение? Затова го прочетохме преди малко. Отец и Синът. Между другото, те са в съответствие, те поучаваха едно и също нещо, що се отнася до Бога.

Ето още един цитат. Това е от 1897 г.:

“Единственото същество, което беше едно с Бога, живя закона в човешко естество, снижи се до скромния живот на обикновен работник и се трудеше на дърводелската пейка със Своя земен родител” (“Знамения на времето”, 14 октомври 1897 г., пар. 3).

Кое е това същество? Христос, Божият Син, познат с човешкото Си име като “Исус”. Той беше единственото същество, което беше едно с Бога. Няма друго същество, което да е едно с Бога, според Духа на пророчеството. Знаете ли защо? Защото Бог имаше само…? Един Син. Така ли е? Ако вярвате в Христовата синовност, тогава вашето разбиране за Светия Дух автоматично си идва на мястото. Не можете да вярвате, че Светият Дух е друго същество, различно от Отец и Сина, защото Бог имаше само Един Син, и Неговият Син наследи Божественото естество на Отец. Толкова! Той нямаше повече. Така че само едно същество в цялата вселена е едно с Бога. Той е единственият, Който влиза в съветите на Отец. Ето защо Той е единственият, Който можеше да дойде и да бъде наш Спасител.

“Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син...” (Йоан 3:16).

И се надявам, че сега този стих има малко по-голямо значение за нас, когато осъзнаваме, че Той всъщност даде Своя действителен Син. Той имаше действителен Син, и Той не задържа Своя действителен Син, за нас. Става дума за Божията любов. Това не е спор за доктрини – да твърдим, че има Триединство или че няма Триединство. Нека приложим практически истините от Словото към своето разбиране. Това е същността.

Затова не мислете, че споделяме това само за да бъдем аргументирани. Не това е идеята. От каква полза ще бъде това? Аз съм прав, а вие грешите. Добре. Прекрасно. Тогава какво?

Ето защо едно умствено съгласие с истината и просто спорене за нея в интелектуален план в действителност практически не вършат нищо. И е необходимо да имаме предвид и това.

Ето отново цитат от Духа на пророчеството:

“Като говори за Сатана, нашият Господ казва: “Той не устоя в истината.”

Някога той беше засеняващият херувим, славен по красота и святост. Той беше следващ след Христос по възвишеност и характер” (“Ривю енд Хералд”, 22 октомври 1895 г., пар. 1).

Според това изявление, третото по възвишеност същество в небето беше Луцифер, преди грехопадението му. Ето защо преди казах, че Луцифер не вярва в Триединството. Той знае. Той бил в небето. Той бил третото по възвишеност същество. Отец; до Него бил Неговият Син, единственото същество, което било едно с Бога. Трети по чин, възвишеност и характер бил…? Луцифер, и той се разбунтувал. Къде в това е Бог Свети Дух?

Доктрината за Триединството казва, че има друго, трето същество. И знаете ли какво казват хората? Хората казват:

“Ами, Луцифер не знаеше за Бог Свети Дух.”

Да. Чувал съм това. Затова сега разберете следното; нека само проследим за минута това разсъждение: следователно, Бог излъгал Луцифер и го накарал да вярва, че той е третото по възвишеност същество, когато имало някой друг. Така ли работи Бог? Но ето колко упорито се държат хората за една представа, и искат да я защитят.

Нека позволим нашите представи да бъдат оформяни от доказателствата. Нека не прекланяме доказателствата и не изразяваме нелепи предложения, само за да паснат на нашите доктрини.

Хората казват:

“Луцифер не знаеше за съществуването на Бог Свети Дух, който заемал това положение. Само защото не се споменава, това не означава, че няма такова нещо.”
Не можете наистина да правите това с тези изявления. Те са твърде ясни. И за времето след грехопадението в “Копнежът на вековете”, стр. 234 (същата книга), се казва:

“Това бе Гавриил – ангелът, втори по чин след Божия Син, дойде при Даниил с Божествената вест.”

Следователно, Луцифер падна от своя пост на трети по възвишеност в небето. Кой заема този трети по възвишеност пост сега? Ангелът Гавриил, едно сътворено същество. Отец, Син, Гавриил – след грехопадението. Отец, Син, Луцифер – преди грехопадението. Няма Триединство на никоя от страните. Не чувам тези изявления да се цитират толкова много. Те са част от Духа на пророчеството. Те имат равна тежест, не са по-маловажни. Но изглежда на хората им харесва да цитират онова, което изглежда подкрепя представата им.

Но искам да изследвам някои изявления, за които хората мислят…

Това тук е повторено.

…че подкрепят и тази конкретна представа, Триединството.

Във Второзаконие 6:7 се казва:

“И на тях да учиш… децата си.”

За това говорех.

“И на тях да учиш прилежно децата си и за тях да говориш [това е законът, извинете ме, Божиите заръки], когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш.”

Тази заръка в основни линии е увещание към родителите да заръчват на децата си истината, а не само към израилтяните.

Дали според вас Елън Уайт се е вслушала в тази заръка докато е учила децата си? Разбира се, че се е вслушала. На какво ги е учила тя по отношение на това кой е Бог? Това е добър за задаване въпрос. Можем да узнаем отговора, защото имаме достъп до някои от техните писания. Дали тя ги е учила на Триединство, дори ако се е променила? Хората казват, че тя се променила, нали? Дали тя ги е учила, че Бог е Триединство? Много лесно е да изследваме това. Защото ако това е истината, до която тя е достигнала, именно на това се изисквало да ги учи. Ако тя се е променила или е получила допълнителна светлина или повече информация, или по-голямо откровение, именно на това би трябвало тя да учи децата. Поне дома си (знаете, в случай, че тя не казвала това на други, ако е неясно).

Ето го Джеймс Едсън Уайт, един от двамата й оцелели синове.

В книгата си “Минало, настояще и бъдеще”, издадена през 1909 г., той казва:

“Следователно, ангелите са сътворени същества, които по необходимост са от по-долен ранг спрямо техния Създател. Христос…” “...спрямо техния Създател.”

Извинете ме. Точка.

“Христос е единственото същество, родено от Отец” (Дж. Е. Уайт, “Минало, настояще и бъдеще”, стр. 52 – 1909 г.).

Дали според вас той е разбирал истината? Според мен, когато тя и Джеймс Уайт са седели заедно в тези семейни богослужения и тези деца присъствали, именно на това ги учили те. Така ли е? Ето – когато той бил зрял мъж. Като такова разбирал той положението на Христос.

Още един цитат. Същият човек, същият брат, Джеймс Едсън Уайт:

“Само едно същество във вселената освен Отец носи името на Бога, и това е Неговият Син, Исус Христос” (Дж. Е. Уайт, “Идещият Цар”, стр. 33).

Неговата майка казваше това в доста голяма степен в изявленията, които прочетохме преди малко. Там няма Триединство. Тя не учеше децата си за Триединство. Защото ако тя се е променила и не е учила на това децата си, това е противопоставяне на заръката на Писанието. Фактът е, че тя не се е променила, за което свидетелства онова, в което нейните деца продължили да вярват – децата, които са я надживели. Това изявление все още не е след отминаването на живота й, то е от 1909 г. Ще видим след минута още едно, от другия й син.

Но ето още едно изявление, от книгата “Този ден с Бога”:

“Ангели бяха изгонени от небето поради това, че не желаеха да работят в хармония с Бога. Те паднаха от своето възвишено положение, защото желаеха да бъдат въздигнати. Те бяха започнали да въздигат себе си и забравиха, че красотата на техните личност и характер идваше от Господ Исус. Този факт [падналите] ангели желаеха да прикрият – че Христос беше единородният Син на Бога, и те започнаха да считат, че не трябва да се съветват с Христос” (Елън Уайт, “Този ден с Бога”, стр. 128).

За какво се отнася целият бунт в небето? Отнасяше се за Христовата синовност. Осъзнавате ли това? Аха! Тогава не е изненадващо, че съществува такова объркване и такъв дебат, и такава полемика по тази конкретна тема за Триединството и Христовата синовност. Сатана е продължил същата война като се е опитвал да прикрие факта, че Христос е Единородният Син на Бога. От небето. Това е много преди Въплъщението, би трябвало да добавя, само за да бъда ясен. Неговата синовност, която [Сатана] се опитваше да прикрие, не беше случилото се във Витлеем. Витлеем още не се беше състоял. Той се опитваше да прикрие онова, което отличаваше Христос от него, онова, което Христос притежаваше, а той не притежаваше. Неговият аргумент вероятно е бил нещо подобно:

“Всички ние сме Божии синове, нали? Би трябвало всички да получаваме еднакво отношение. Защо Той трябва да заема пост, който никой от нас не заема?”

Или нещо в този смисъл.

Следите ли? Какво пораждаше разликата между Христос и Луцифер? Христос беше роден. Луцифер не беше. Затова той се опитваше да прикрие този факт – той и ангелите му. Днес те все още правят същото. Въпросът е: дали вие сте се хванали на това?

Какво каза?

[Синът беше създал Луцифер.]

Разбира се, благодаря. Синът беше Създателят на Луцифер. Много благодаря. Точно така е.

Въпросът е: дали вие днес сте се хванали на тази сатанинска измама да се отрича фактът, че Христос е Единородният Син на Бога? Това е изявление, което според мен би трябвало да се цитира по-често. Това е доста красноречиво изявление.

Ето другия син на Елън Уайт. Той е този, с когото вероятно сме по-добре запознати, Уили Уайт. Той е единственият, който имал деца и някои хора днес могат да проследят родословието си… Има някои праправнуци на Елън Уайт, дошли чрез Уили Уайт.

Ето какво казва той.
1935 г.

През коя година почина Елън Уайт? През 1915 г. Малка викторина, само за да ни задържи будни. Тя почина през 1915 г. Ето какво казва той през 1935 г.:

“Изявленията и аргументите на някои от нашите служители в усилието им да докажат, че Светият Дух е отделно същество, каквито са Отец и Синът, вечният Син, са ме озадачавали, а понякога са ме и огорчавали. Един популярен учител каза: “Можем да Го считаме за Приятеля, който е тук долу и движи нещата” (Писмо на У. К. Уайт до Х. У. Кар, 30 април 1935 г.).

Какво според вас разбирал той за Бога? Дали това било Триединство? Не. Следователно, по онова време имало някои хора, които се опитвали да популяризират Триединството в църквата ни. И когато Уили Уайт чул това, думите му са, че той бил озадачен и бил огорчен от представата, че е налице учение, според което Светият Дух е отделно същество, точно каквито са Отец и Синът. Той бил учен от майка си на това каква е истината. Видимо нямаше промяна, според онова, което заяви тя. А той беше чел “Копнежът на вековете”. И той не достигна до заключението, до което достигат някои днес, от тази конкретна книга. Въпрос на факт е, че г-жа Уайт каза за Уили Уайт следното... Казва се:

“Беше ми показано също, че синът ми, У. К. Уайт, би трябвало да бъде мой помощник и съветник, и че Господ ще положи върху него дух на мъдрост и на здрав разум. Беше ми показано, че Господ ще го напътства и че той няма да бъде заблуден, защото ще разпознава водителството и напътствието на Светия Дух” (“Избрани вести”, книга 1, стр. 54, 55).

И там той ясно изрази какво беше неговото разбиране за Светия Дух. Именно в това вярват хората днес, братя и сестри. Той казва:

“Чух един пастор да казва това и изпаднах в недоумение.”

Днес общоприетото учение сред нас е, че имаме някой тук долу, който ръководи ситуацията. Това не е Христос, не е Отец, а е някой друг, наречен “Бог Свети Дух”. Осъзнавате ли, че това се дължи на доктрината за Триединството? В това вярват повечето хора. И знам, че повечето хора вярват в това по един много невинен начин – като не знаят нещо по-добро, но не и поради някаква зла подбуда. Просто на това са учени. Добре запознат съм с това. Затова не казвам това с цел да ги осъдя.

Библията казва, че Бог “не държи сметка за времената на [нашето] невежество” (Деяния 17:30).

Но Бог не желае да останем в невежество.

Ето защо провеждаме тези срещи, нали? За да можем да бъдем разумни поклонници, а не невежи поклонници. За вашето невежество може да има извинение, ако не е имало начин да придобиете по-добро познание. Но ние имаме информация. За нас тя е съвсем леснодостъпна.

Ето още едно изявление за това защо сме слаби. Почти приключихме. Имаме само още няколко минути.

“Причината, поради която църквите са слаби, болни и готови да умрат е, че неприятелят е внесъл влияния от обезсърчително естество върху треперещи души. Той се е постарал да скрие Исус от погледа им като Утешителя, като Един, Който укорява, Който предупреждава, който ги увещава като казва: „Този е пътят; ходете по него“” (“Ривю енд Хералд”, 26 август, 1890 г., пар. 10).

Уловихте ли това? Слабостта, която съществува в църквата, се дължи на това, че Сатана е скрил Исус от погледа ни като Утешителя.

Познавате ли Йоан 14 до 16 гл., в които Исус говори за онзи “друг Утешител”? И много хора заключват:

“Това трябва да е някой друг.”

Там Той говореше с притчи и именно затова говореше така. Но онова, за което говореше Исус, не беше някой друг. Той говореше за Себе Си. „Другият“ Утешител е Исус Христос. Това разбираше г-жа Уайт. Тя всъщност говори за него… Някои хора питат:

“Какво да кажем за това изявление, в което тя всъщност казва “третото лице на Божеството”?”

Можем да разгледаме това в подробности, ако желаете, но откривате, че това е обяснено от нея като “обитаването на Христос в човека”. Утешителят е Исус Христос. Това е терминът, употребяван от нея за описването му. Необходимо е да позволим на автора да обясни собствените си термини, а не да ги четем днес с тринитарни очила и да заключаваме нещо много различно в сравнение с онова, което заключаваше тя, което заключаваха синовете й и каквото заключаваше цялата църква по времето, когато тя беше жива и написа всичко това. Не е ли интересно? Твърди се, че тя променила убеждението на църквата с “Копнежът на вековете”. И никой не обърнал внимание на това. А всички тези хора, които чели “Копнежът на вековете” и които били живи по времето, когато била жива Елън Уайт, и всичко това, никой не му обърнал внимание. Всички те починали. А днес теолозите са се хванали за факта, че именно това направила тя. Звучи толкова потайно.

Не така работи Бог.
И дори децата й са пропуснали това. Тя е забравила да им каже или е пренебрегнала да им каже, или каквото и да е.

Братя и сестри, в това просто няма смисъл. Това е въпросът. В него няма смисъл. То не означава нищо. Исус е Утешителят. Светият Дух е Неговият Дух, това е Неговото присъствие, а не някой, различен от Него. Ето защо е жизненоважно да разберем това, за да разберем онова, за което говорихме в предишното си изследване. Така ли е?

[Бутнах микрофона.]

…за да разберем онова, за което говорихме в предишното си изследване – че Духът, който Исус изпраща, е собственият Му живот, собственото Му присъствие. Той е Утешителят. Той е този, който свещенодейства в този храм, като Утешителя.

И така, постепенната истина: както казахме, тя не се променя.

“Господното слово е направлявало стъпките ни от отминаването на времето през 1844 г. насам. Ние сме изследвали Писанието, градили сме здраво; и не се е налагало да разкъсваме основите и да вкарваме нови греди” (“Ръкописи”, том 1, стр. 54, пар. 1).

Доста ясно. В основни линии тя казва:

“Не сме променили онова, което имахме като основоположна истина.”

Така че да се твърди, че тя се е променила, противоречи на казаното от нея, и по-конкретно по отношение на нещо, за което тя каза, че било граница и било основоположно – библейските текстове във връзка с… Разбирането на библейските текстове във връзка с Христос (кой е Той) и разбирането на персоналността на Бога и на Христос.

Какво означава да разбираме персоналността на Бога и на Христос? Че Той е действителен Баща, Който има действителен Син. Когато кажете, че Той не е действителен Отец и че Синът е престорен Син, вие сте унищожили Неговата личност. Вие по същество казвате, че единият не е наистина Баща, а другият не е наистина Син. Така че какво са? Никой не знае.

[Това е да Го изкараме лъжец.]

Добре, това е един от начините да се изрази. Правилно. Това е да изкараме Бога лъжец.

Но помислете за това: за онова, което Бог е открил за Себе Си, ние казваме, че не означава онова, което Той казва. Добре. Тогава какво означава то? Какво е действителното нещо?

“Ами, не знаем.”

Ето защо най-голямото оправдание, зад което се крият хората е, че те казват:

“Това е тайна.”

“Това е тайна.”

Следователно, да ни се представят противоречиви представи, противоречащи на себе си представи, които противоречат на самия разум, който Бог е сложил в главата ни, и ние да казваме, “ами, ето това е Бог”, и когато ни се каже, че в това няма смисъл, ние да отговаряме с “това е тайна,” това не се препоръчва много добре.

Първо, защото то превръща Бога в един много лош комуникатор.

И второ, защото то означава, че вие не можете наистина да познаете Бога или да имате подобаваща връзка с Него, защото Той няма предвид онова, което казва.

Следите ли? Много, много проблемно е. И тогава към това добавяте факта, че започвате да осъждате хората, които казват нещо по-различно, или се отнасяте зле с тях, или дори ги изхвърляте от църквата, когато самият вие признавате, че това е тайна. Ако е тайна, тогава как можете да бъдете толкова твърди в дефинирането й, след като признавате, че има аспекти към нея, които не разбирате? Разбирате ли какво имам предвид? Има много конфликти и противоречия. Така че вие сте дефинирали тайната с определени думи и казвате:

“Всяко отклонение от тези думи противоречи на онова, което казваме.”
Но то е тайна.

Погледнете, Бог постави здрав разум в главите ни. Той ни го даде. И Той ни дава истина, която отправя призив към интелекта ни, който Той е поставил тук. Знаете какво имам предвид? И за да прави Бог това, Неговото намерение е да можем да разбираме какво открива. Това е целият смисъл на откриването. Онова, което не разбираме, онова, което Той не е разкрил, е Негова работа. Но нека не наричаме онова, което Той действително е открил, “тайна”. Защото това наистина поставя под въпрос всички тези неща, които изследваме.

Ето небето:

“Годините ще преминават с радост. Над тая сцена утринните звезди ще пеят заедно и Божиите синове ще възклицават от радост, докато Бог и Христос се обединят във възвестяването:

"Няма да има вече грях, нито смърт"” (“Детско водителство”, стр. 568).

Отец и Син ще възвестят това.

Вече научихме това тази сутрин от книгата Откровение. Сега го чуваме от Духа на пророчеството. Няма никой друг, който да възвестява това. Триединството произлиза от традицията. То е основоположният стълб на фалшивата система на поклонение – Рим. В Католическия катехизис се казва…

Този цитат е от “Наръчник на съвременния католик”:

“Тайнството на Троицата е централната доктрина на Католическата вяра. На него са основани всички останали учения на Църквата” (“Наръчник на съвременния католик”, стр. 16).

Това не беше основата, върху която Бог установи Своята църква. Това е основата на другата система. Не можем да поддържаме това съвместно и да мислим, че ние притежаваме истината докато те притежават заблуда. Неделното поклонение не е толкова важно, колкото Триединството, според мнението на Рим. Състоянието на мъртвите не е толкова важно, колкото Триединството. Вечното мъчение и адският огън не са толкова важни, колкото Триединството. Въпрос на факт е, всички те произлизат от Триединството, според техните думи. Богът, на когото се покланят те, диктува всички останали убеждения, които поддържат. Подобно на това, Богът, на Когото се покланяме ние, трябва да диктува (или оказва влияние върху) ученията, които поддържаме.

Знаете ли, че ние вярваме в това, в което вярваме относно състоянието на мъртвите, поради разбирането си на това кой е Бог? Ние вярваме в съботата понеже разбираме, че Отец е Този, Който създаде всичко чрез Сина Си и си почина на седмия ден. И всяка друга истина, в която вярваме, се основава на нашето разбиране за Бога.

Ето защо Исус каза:

“Вечен живот [е] да познаят... единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото [е] изпратил” (Йоан 17:3).

Именно Те ще възвестят това откровение, според предишния цитат, който току-що прочетохме.

И така, ще завършим със следното изявление; в него се казва:

“След отминаването на времето през 1844 г. ние търсехме истината като скрито съкровище… Така беше дадена светлина, която ни помогна да разберем библейските текстове по отношение на Христос, Неговата мисия и Неговото свещеничество.”

Преди малко прочетохме това. Надявам се, че сега ще разберем за какво се говори в него.

“Линия на истината, простираща се от онова време до времето, когато ще влезем в Божия град, ми беше представена ясно, и аз предадох на други заръката, която Господ ми беше дал” (“Ривю енд Хералд”, 25 май 1905 г., пар. 24).

Линия на истината, на неизменната истина, особено що се отнася до това кой е Христос. Видяхме какво разбираха те. Това беше кратко изследване. Има много повече доказателства. Опитвам се да вместя това в рамките на един час и вече си използвахме времето.

Извинете ме. Но това е само бегъл преглед.

И така, Мойсей, всичките пророци и всичките писатели имат съгласувано учение по отношение на това кой е Бог. Мойсей никога не поучаваше Триединство. Теолозите ще признаят това. Христос, когато беше на земята, никога не поучаваше, че съществува Триединство. Той поучаваше, че Неговият Отец е единственият истинен Бог. Той всъщност каза, че Неговият Отец е Негов Бог, а също и наш Бог. Павел и апостолите не противоречаха на казаното от Исус. Ето защо не намирате никъде, нито един от тях да говори за каквото и да е Триединство или да казва, че Бог е Триединство. Неизменно учение е, че има един Бог.

Църквата в пустинята (което е доста интересно), не обхванахме това днес, но тя не вярваше в Триединството.

Това е добро за домашно.

Уилям Фой, дори и преди Елън Уайт, получи видение за небето - там не се отдаваше поклонение на каквото и да е Триединство.

Елън Уайт – никакво Триединство, от началото на нейното служене до края му. Въпреки тринитарно звучащите изявления, които някои хора обичат да използват, за да кажат, че тя била тринитаристка.

Доказателствата от синовете й, според мен, наистина са неопровержим аргумент. Това означава, че разбирате изявленията й погрешно. И съществува обяснение за всички тези изявления, които звучат сякаш тя подкрепя Триединството - “небесно трио”, “трето лице” и всички онези изявления, с които сме запознати.

Само ви показвам онова, което обикновено не се показва, за да можете да видите значимостта на доказателствата и в какво вярваха синовете й.

И накрая, чак до небето, за което някои от тези пророци имаха видения.

Книгата Откровение разкрива на кого се отдава поклонение в небето от небесните същества.

Ще бъдете ли вие в съответствие с това или не?

Това е неизменната линия на истината, не само от 1844 г., но от самото начало, когато Бог даде откровение чрез Мойсей, който започна да пише Писанието, що се отнася до нашето разбиране.

И така, Елън Уайт не може да бъде в несъответствие с всички останали. Видяхме ясни доказателства за това.

Ако имате някакви въпроси, ще бъда повече от щастлив да се опитам да помогна - в случай, че мога и в случай, че знам отговора. Но се надявам, че досега в това има смисъл, че сме разбрали. Има ли смисъл? Не ви моля да се съгласите, не се безпокойте. Дали сте съгласни или не - решението е ваше. Но поне това да има смисъл и тогава ще можете да упражните своята свобода на избора да го приемете или отхвърлите, и вие носите отговорност за това.

Да се помолим заедно и ще завършим.

На Бога да бъде славата!

“Даром сте приели, даром давайте.”

Предоставя се разрешение за копиране и разпространение.

Revelation1412.org

Текстът на проповедта можете да изтеглите ОТТУК!