п-р Александър Червенков, Сн. christian.bg Днес 24chasa.bg излезе със статия, в която се разказва за случка от миналата година, с "главен герой" пастор от ЦАСД Кърджали. Материалът започва с информацията какъв е поводът за изложеното по-долу:
От 2003 г. вестникът всяка година отличава обикновени хора от градове и села с големи сърца, извършили необикновени дела - спасявали човешки животи, помагали безкористно на хора в нужда, проявили храброст или щедрост, дарявали радост, направили добро, без някой да ги е молил.
От 2003 г. вестникът всяка година отличава обикновени хора от градове и села с големи сърца, извършили необикновени дела - спасявали човешки животи, помагали безкористно на хора в нужда, проявили храброст или щедрост, дарявали радост, направили добро, без някой да ги е молил.
Не бих казал, че съм рискувал живота си, бях щастлив, че съм помогнал, казва Александър Червенков, който има белег на ръката си от изгаряне
40-годишният пастор в Църквата на адвентистите от седмия ден в Кърджали Александър Червенков спаси самотна майка и 14-годишния ѝ син при пожар в дома им и предотврати избухването на газова бутилка.
Инцидентът стана в средата на юли 2015-а в центъра на родопския град.
“Играехме със сина ми на двора на църквата и чух, че някой вика силно. Виковете идваха от съседния блок. Когато погледнах, видях пламъци от горните етажи”, спомня си Александър Червенков.
Той оставил сина си и хукнал към входа. Качил се по стълбите до апартамент на 5-ия етаж пред, който имало насъбрани няколко души.
“Бяха паникьосани. Собственичката на апартамента влизаше и излизаше в него. Влязох и аз. Видях, че кухнята гори. Шкафовете бяха в пламъци”, разказва пасторът. Първото, което направил той, е да извади сина на жената от горящия апартамент.
“Нямам спомен как съм изнесъл детето. Всичко стана прекалено бързо. Спомням си само, че после седеше на стълбите, беше в силен шок и плачеше. Не можеше да стои на крака”, разказва пасторът.
След като се връща в горящия апартамент, Александър Червенков поискал от жената да му даде черги, чаршафи, одеяла, за да задуши огъня. Според пастора пламъците били силни, но все още имало шанс да се загасят по този начин.
“Това, което хвърлях върху шкафовете, моментално се запалваше. Беше прекалено горещо, за да се доближа до огъня”, казва пасторът.
Той се опитал да изключи бушоните, за да може да гаси с вода. Оказа се, че предпазителят е завит накриво и не може да се махне.
Червенков извикал на хората пред апартамента да спрат тока от външното табло и поискал да му донесат вода.
“Хората бяха паникьосани. Все пак успяха да спрат тока, но докато ми донесат вода, минаха няколко минути”, спомня си Александър Червенков.
Чакайки водата, вижда, че в кухнята има газова бутилка. По-късно се оказва, че пожарът е тръгнал от газовия котлон.
“Бутилката все още не беше обхваната от пламъци, но беше въпрос на съвсем малко време, за да стане и това. Успях да махна редуцирвентила, грабнах бутилката и я изнесох навън”, разказва мъжът.
Той подава опасния предмет на хората в коридора и отново влиза вътре.
“Всъщност най-важното беше, че успях да извадя газовата бутилка, защото съм виждал как гори и знам, че може да унищожи цялото жилище. А ако беше гръмнала, щеше да стане страшно. Наблизо имаше и бойлер”, обяснява Червенков.
В кухнята вече е станало прекалено горещо и е невъзможно да се стои вътре. От запалените шкафове пръска разтопена пластмаса, падат парчета гипсокартон от тавана. Димът изпълва апартамента.
“Наложи се да стоя в ниското, за да мога да дишам”, разказва пасторът. Той успява да убеди собственичката на апартамента, че да се стои в жилището е опасно, и я извежда навън.
Александър Червенков също излиза на стълбището и отива до прозорец, който има видимост към горящата кухня.
“Счупих едно от стъклата на жилището и започнах от там да хвърлям туби с вода в пламъците. Нямах пряка видимост и не знаех точно къде падат тубите. Хвърлих няколко, но разбрах, че няма да успея да потуша пламъците така.”
В този момент пристига полицията и започва да евакуира входа, малко по-късно пристига и екип на пожарната, който потушава пожара.
“Същата вечер останахме в опустошения апартамент до късно. Помагах да се разчисти жилището. Освен изгорелите вещи вътре имаше много вода от пожарната, която трябваше да се изтласка в банята, за да не нанесе щети на апартаментите на долните етажи”, разказва пасторът.
Той е впечатлен от роднините на собственичката, която е мюсюлманка.
“Вечерта дойдоха много нейни близки, помагаха при разчистването, а след това прибраха жената и детето да нощуват при тях”, разказва пасторът.
Александър Червенков твърди, че не се смята за герой, защото приема подобни чувства като изкушение.
“Аз съм християнин, а Христос казва, че когато правим добро, дясната ръка не трябва да знае какво прави лявата. Не бих казал, че съм рискувал живота си. Рискът беше премерен. Аз не правя безразсъдни неща”, смята пасторът.
Според него нещото, което е можело да му създаде проблем, е бил пушекът от пожара.
“Когато разчиствахме, се оказа, че кухнята е била с вътрешна изолация, която при изгаряне отделя токсичен дим. Проблемът щеше да дойде, ако бях дишал по-дълго време в апартамента”, казва Александър Червенков. Иначе той още има белег от изгаряне на ръката.
“Почувствах се удовлетворен. Бях щаслив, че съм помогнал. Радвам се, че бях на мястото по време на инцидента, защото другите съседи не бяха подготвени да реагират, което е обяснимо, защото повечето бяха възрастни хора”, казва пасторът.
Адекватната реакция на Александър Червенков по време на пожара беше оценена. Миналата есен той стана първият носител на отличието “За гражданска доблест”. Наградата му беше присъдена от обществения посредник на Кърджали Расим Муса.
40-годишният пастор в Църквата на адвентистите от седмия ден в Кърджали Александър Червенков спаси самотна майка и 14-годишния ѝ син при пожар в дома им и предотврати избухването на газова бутилка.
Инцидентът стана в средата на юли 2015-а в центъра на родопския град.
“Играехме със сина ми на двора на църквата и чух, че някой вика силно. Виковете идваха от съседния блок. Когато погледнах, видях пламъци от горните етажи”, спомня си Александър Червенков.
Той оставил сина си и хукнал към входа. Качил се по стълбите до апартамент на 5-ия етаж пред, който имало насъбрани няколко души.
“Бяха паникьосани. Собственичката на апартамента влизаше и излизаше в него. Влязох и аз. Видях, че кухнята гори. Шкафовете бяха в пламъци”, разказва пасторът. Първото, което направил той, е да извади сина на жената от горящия апартамент.
“Нямам спомен как съм изнесъл детето. Всичко стана прекалено бързо. Спомням си само, че после седеше на стълбите, беше в силен шок и плачеше. Не можеше да стои на крака”, разказва пасторът.
След като се връща в горящия апартамент, Александър Червенков поискал от жената да му даде черги, чаршафи, одеяла, за да задуши огъня. Според пастора пламъците били силни, но все още имало шанс да се загасят по този начин.
“Това, което хвърлях върху шкафовете, моментално се запалваше. Беше прекалено горещо, за да се доближа до огъня”, казва пасторът.
Той се опитал да изключи бушоните, за да може да гаси с вода. Оказа се, че предпазителят е завит накриво и не може да се махне.
Червенков извикал на хората пред апартамента да спрат тока от външното табло и поискал да му донесат вода.
“Хората бяха паникьосани. Все пак успяха да спрат тока, но докато ми донесат вода, минаха няколко минути”, спомня си Александър Червенков.
Чакайки водата, вижда, че в кухнята има газова бутилка. По-късно се оказва, че пожарът е тръгнал от газовия котлон.
“Бутилката все още не беше обхваната от пламъци, но беше въпрос на съвсем малко време, за да стане и това. Успях да махна редуцирвентила, грабнах бутилката и я изнесох навън”, разказва мъжът.
Той подава опасния предмет на хората в коридора и отново влиза вътре.
“Всъщност най-важното беше, че успях да извадя газовата бутилка, защото съм виждал как гори и знам, че може да унищожи цялото жилище. А ако беше гръмнала, щеше да стане страшно. Наблизо имаше и бойлер”, обяснява Червенков.
В кухнята вече е станало прекалено горещо и е невъзможно да се стои вътре. От запалените шкафове пръска разтопена пластмаса, падат парчета гипсокартон от тавана. Димът изпълва апартамента.
“Наложи се да стоя в ниското, за да мога да дишам”, разказва пасторът. Той успява да убеди собственичката на апартамента, че да се стои в жилището е опасно, и я извежда навън.
Александър Червенков също излиза на стълбището и отива до прозорец, който има видимост към горящата кухня.
“Счупих едно от стъклата на жилището и започнах от там да хвърлям туби с вода в пламъците. Нямах пряка видимост и не знаех точно къде падат тубите. Хвърлих няколко, но разбрах, че няма да успея да потуша пламъците така.”
В този момент пристига полицията и започва да евакуира входа, малко по-късно пристига и екип на пожарната, който потушава пожара.
“Същата вечер останахме в опустошения апартамент до късно. Помагах да се разчисти жилището. Освен изгорелите вещи вътре имаше много вода от пожарната, която трябваше да се изтласка в банята, за да не нанесе щети на апартаментите на долните етажи”, разказва пасторът.
Той е впечатлен от роднините на собственичката, която е мюсюлманка.
“Вечерта дойдоха много нейни близки, помагаха при разчистването, а след това прибраха жената и детето да нощуват при тях”, разказва пасторът.
Александър Червенков твърди, че не се смята за герой, защото приема подобни чувства като изкушение.
“Аз съм християнин, а Христос казва, че когато правим добро, дясната ръка не трябва да знае какво прави лявата. Не бих казал, че съм рискувал живота си. Рискът беше премерен. Аз не правя безразсъдни неща”, смята пасторът.
Според него нещото, което е можело да му създаде проблем, е бил пушекът от пожара.
“Когато разчиствахме, се оказа, че кухнята е била с вътрешна изолация, която при изгаряне отделя токсичен дим. Проблемът щеше да дойде, ако бях дишал по-дълго време в апартамента”, казва Александър Червенков. Иначе той още има белег от изгаряне на ръката.
“Почувствах се удовлетворен. Бях щаслив, че съм помогнал. Радвам се, че бях на мястото по време на инцидента, защото другите съседи не бяха подготвени да реагират, което е обяснимо, защото повечето бяха възрастни хора”, казва пасторът.
Адекватната реакция на Александър Червенков по време на пожара беше оценена. Миналата есен той стана първият носител на отличието “За гражданска доблест”. Наградата му беше присъдена от обществения посредник на Кърджали Расим Муса.
Матей 5:14 Вие сте виделината на света. Град поставен на хълм не може да се укрие.
15 И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са в къщи.
16 Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.
RSS Feed
