„Светлина, която свети в тъмнина“
Revelation1412.og
Представя
Заглавието на разискването ни тази сутрин е
„Светлина срещу тъмнина“.
Надер Мансур
Revelation1412.og
Представя
Заглавието на разискването ни тази сутрин е
„Светлина срещу тъмнина“.
Надер Мансур
И целта на онова, което искам да споделя тази сутрин, е просто да изследваме това чудно нещо, което наричаме „Евангелие“, което наричаме „спасителен план“, но на прост език и с прости концепции, така че да бъде толкова лесно за разбиране, че да може да го схване дете. Искам да погледнем семплостта на Евангелието, основните начала, основите. Това не означава, че те са от по-малка важност или че са малко тривиални, но е така жизненоважно да се уверим, че наистина градим на основата, че сме схванали правилно основните начала. Понеже основоположните камъни, които полагате в своето разбиране, ще определят начина, по който градите всичко останало в това здание. Затова ще погледнем някои основни начала, които са жизненоважни, понеже те определят резултата.
И така, първият ни стих ще бъде „горко“, предупреждение. И това „горко“ всъщност е изразено в Исая 5 гл и там 20 ст.:
„Горко на онези, които наричат злото добро, а доброто – зло; които заменят тъмнина за светлина, а светлина за тъмнина; които заменят горчиво за сладко, а сладко за горчиво!“
Това е сериозно предупреждение, нали? Тук Бог произнася „горко“. Това е един от стиховете, които не се цитират толкова често. Предполагам, че сме запознати с концепцията на това, че не би трябвало да разменяме мястото на нещата. Не би трябвало да наричаме светлината „тъмнина“ и тъмнината - „светлина“. Злото не е добро. И не можем да заменим горчиво за сладко. Искам да се съсредоточа днес върху този компонент, върху този аспект на светлината и тъмнината. Оттук идва заглавието.
И искам да погледнем Евангелието във връзка със светлината и тъмнината, защото, братя и сестри, според този стих ако смесваме нещата по отношение на това, това е нещо сериозно. Произнесено е „горко“. Нали така? Това предупреждение няма за цел да осъди. Това предупреждение има за цел да насърчи хората да се поправят, а не да бъдат в грешка. И в Библията виждаме, че светлина и тъмнина всъщност се употребяват многократно, за да представят някои жизненоважни, значими истини във връзка с Евангелието.
Що е тъмнина? Искам да помислим малко за това. Тъмнината е просто отсъствието на...? На светлина. Тук в залата имаме някои лампи тази сутрин. Ако дръпнехме завесите и угасехме светлините, щяхме да имаме...? Тъмнина. И бихме измервали тъмнината според това колко светлина е налице или не е налице. Вярно ли е? Това е една много проста, основна мисъл, но в същото време е дълбока.
Евангелието всъщност е изразено с тези термини, при това с причина – за да бъде толкова ясно за разбиране, че дори и деца да могат да го проумеят. Всъщност виждаме тази представа очертана много ясно в самото начало на Библията, в едва първата история, историята на...? Сътворението, където по лицето на бездната имаше тъмнина. И Бог направи нещо... Той каза:
„Да бъде...“? „...светлина.“
И светлината пропъди тъмнината.
Тази история на Сътворението всъщност е една илюстрация на Евангелието (както ще видим; ще се върнем на това). Бог отстрани и изгони тъмнината чрез светлината. А онази тъмнина там беше просто отсъствието на светлината. Причината, поради която казвам, че това е една от най-големите илюстрации в Писанието за проповядване на евангелската вест, не е понеже моето мнение е такова. Но всъщност Писанието ни казва това. Това е просто и все пак толкова дълбоко. Ето как изразява това Йоан. 1 Йоаново 1:5:
„И известието, което чухме от Него и известяваме на вас, е това, че Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина.“
Йоане, това е толкова очевидно. Защо е нужно дори да го вписваш в Библията? И все пак Йоан нарича това... как?
„Известието.“
Вярно ли е? Той обобщава истината, която се опитва да изобрази, и като я резюмира в един стих, той казва:
„Слушайте, ето това се опитвам да ви кажа, ето това е вестта.“
Което непосредствено ни казва, че планът на дявола е да ни обърка по отношение на точно тази вест. Нали така?
И тогава той казва:
„Това е известието, което известяваме на вас...“
Какво е известието?
„Бог е...“? „...светлина.“
Кога последно чухте да се проповядва тази вест? Може би това е за деца, знаете. Казваме им: „Бог е светлина.“ Когато пораснем, ние вече нямаме нужда от това. Навлизаме в подробностите, навлизаме в техническите неща. Йоан казва: „Това е известието.“ И тогава той добавя една фраза, която е много интригуваща. Той не само казва, че Бог е светлина, но тогава казва също:
„И в Него няма никаква тъмнина.“
Защо даже би добавил това? Не е ли достатъчно да каже, че Бог е светлина? Той е категоричен, нали? Опитва се да изрази становище. И той казва:
„Това е известието – не само че Бог е светлина. Но и се уверете, че разбирате, че когато кажем, че Бог е светлина, това означава, че в Него няма абсолютно никаква тъмнина.“
Нали така? Историята на Сътворението онагледи това; и това е известието. Какво има предвид той, когато се опитва да каже това? Дали говори за факта, че Бог просто сияе, ярко, като светило и е необходимо да се уверим, че разбираме, че в това се състои известието? Ако погледнете контекста, ще откриете, че Йоан говори за виждането на Христос, Който беше животът и Който беше с Бога от началото. И те Го бяха видели и попипали. И именно Него проповядваше той. И той каза:
„А пък нашето общение е с Отца и с Неговия...“? „...Син“ (1 Йоан 1:3).
Знаем всички тези стихове. И тогава той обобщава това като казва:
„Слушайте, цялата същност на това, вестта, която се опитвам да ви предам, заключението и обобщението на всичко това, истината за Бога, виждането на Христос, приемането на Христос, е да стигнете до място, в което да приемете вестта и истината, че Бог е светлина и в Него няма абсолютно никаква тъмнина. Това е известието.“
Доста сериозно, нали? Задълбочено е. Ето защо искам да погледнем това днес и да видим какво можем да разберем. Божието присъствие е светлина без никаква тъмнина. А отсъствието на Божието присъствие е...? Тъмнина без никаква...? Светлина. Контрастът е ясен. Ето защо съм поставил онова нещо в горната част – за да ни се напомня темата в хода на изследването. Светлина и тъмнина; Бог е едното, а не другото.
Какво представлява тази светлина, за която говори Йоан? Той говореше за нея в контекста, но в евангелието си също я обяснява. И искам да отворя там. В Йоан 1:4 като говори за Христос той ни казва:
„В Него беше животът и животът беше светлина на човеците.“
Следователно, когато говори за светлина, той говори за...? Живот. Бог е светлина и в Него няма тъмнина. Исус дойде и в Него се намираше този живот. А този живот е...? Светлината. Следователно, когато говорим за светлина и тъмнина, за какво говорим? За живот и...? Смърт. Това е вестта. Това е Евангелието. Това сега добива малко по-голям смисъл, нали? Евангелието за деца. Когато се говори за деца, дали това е метафора или е действително? Действително е. Също толкова действително, колкото и светлината, създадена от Бога през първия ден. Също толкова действително, колкото и фактът, че Бог е светлина. Това не са просто представи и концепции. Това са действителности.
И по подобен начин тъмнината е също толкова действителна. С други думи, смъртта е също толкова действителна. Всички сме запознати със смъртта – всеки един от нас в тази стая. Нали така? Въпреки че дяволът казва „няма да умрете“, ние знаем, от опит, че смъртта е нещо действително. Но това не е единственият проблем със смъртта. Забележете по още какъв начин изразява Исус това. Йоан 8:12:
„Тогава Исус отново им говори: Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на...“? „...живота.“
Сега виждате това, нали? Това е вестта. Прости стихове, с които сме запознати. И при все това те са по-дълбоки, отколкото дори осъзнаваме, като ги съберем в контекста на Евангелието и на това какво означава то в действителност. Това всъщност ни помага да разберем и осмислим някои от нещата, които ни объркват по отношение на Евангелието, някои от нещата, които се превръщат в технически въпроси и в термини и дефиниции, и това как нещата си пасват взаимно. Това е простият начин да ни се помогне да го видим ясно, за да не го разберем погрешно.
Исус свързва тези две неща. Той е тази светлина. И ако следвате Него, вие не ходите в...? Тъмнина. А имате...? Живот. Изводът тук отново е много силен – че тъмнината представлява...? Смъртта. Светлината е животът и тя се намира само в Христос. Ето защо се казва:
„Бог е светлина.“
С други думи, Бог е живот. И Него няма абсолютно никаква тъмнина, няма...? Смърт. Само това би трябвало да разреши въпроса с всички евангелски теми, що се отнася до разбирането му (както предстои да видим). И така, говорим за Евангелието, говорим за вестта. Един от любимите ми стихове в Писанието е Матей 4:16. Може би се чудите защо, но се надявам, че ще видим причината.
„Народът, който седеше в тъмнина, видя голяма светлина; и на онези, които седяха в страната на мрачната сянка, на тях изгря светлина.“
В какъв контекст е изговорен този стих? В контекста на...? Идването на Исус като Спасител на света. Нали така? И описанието, което получавате тук, е рязък контраст, един много рязък контраст. От една страна имате състоянието на света, а от друга страна имате Спасителя на света. И даденото описание е точно онази вест, за която Йоан казва, че е:
„Известието, което ви известяваме – че Бог е светлина и в Него няма тъмнина.“
Виждате това. Надявам се, че виждате това, нали? Картината, която получавате тук, е доста сурова. И причината, поради която ви казвам, че това е мой любим стих, е понеже просто ми харесва да си представям нещата. Ясно е, нали? Картинното представяне на нещата им придава действителност във вашия ум, във вашето разбиране. Ако духовните ни очи бяха отворени, щяхме да видим облак тъмнина, обгръщащ този свят, тази планета – гъст облак тъмнина. Не познаваме по-добро състояние, защото никой от нас не е напуснал това място. Това е всичко, което знаем, това е всичко, което виждаме. Фактически съм склонен да мисля, че ако притежавахме привилегията да посетим друг свят, може би във видение или нещо такова, и като се върнем на този свят, щяхме да го намерим за крайно...? Тъмен.
Вероятно дори знаете за някого, който описа нещата така. Тази планета, братя и сестри, е гробището на вселената. Тя е единственото гробище във вселената. Ето къде живеем. Живеем в гробище. Това се има предвид, когато се казва:
„Народът, който седеше в тъмнина, видя голяма светлина...“
Ние живеем и седим в страната на... каква сянка? На смъртта. И съществуването ни в това гробище на тъмнината просто стои в очакване на времето, в което ще заемем своя гроб в тази тъмнина. Това е картината, която получавате от този стих. Сурова, тъмна и злокобна. Този мрак е мракът на смъртта.
Искам да помислите за нещо. Когато Библията говори тук за смъртта, тя не говори просто за намиращите се в гроба. Нали така? Говори за онези, които седят в това гробище, в този гробищен комплекс, и чакат в сянката на смъртта докато те също издъхнат. Но по време на своето очакване те все още се намират в страната на... каква сянка? На смъртта. И униние и тъмнина биха били най-уместното описание.
Когато бях малък, имах това опасение относно гробищата. Ако се приближите до гробище... У-у-у! И всички тези разкази... Понякога по-големите деца всяваха ужас в по-малките с разкази за духове, като всички те са свързани с гробища. Знаете за какво говоря, нали? И това е място, на което не искате да се намирате, особено нощем. И чувате някакъв звук, който е необясним... „О, о!“ Вие ще бъдете следващият. Това е едно опасно място. Като че нещо в самото ни същество... И знаете ли какво? Знаех истината за състоянието на мъртвите и при все това преживяването беше малко злокобно.
Погледнете, точно тук, днес, ние не се намираме твърде далеч от едно гробище. Не знам дали някои от вас забелязаха. Колко подходящо описание за днешната проповед! Седим в смъртната сянка. Такова всъщност е състоянието на света. И този вътрешно присъщ ужас или боязън, или опасение от смъртта, братя и сестри, се дължи на това, че Бог не ни създаде така, че да преживеем смърт. Бог искаше да преживяваме само живот. Смъртта е тази чужда, тайнствена злина, поразила планетата. Затова в това тъмно гробище на нашия свят, в тази черна и сурова картина имаме тази сияеща светлина, идваща от Божието присъствие, самия Божий Син. И Той идва като сияеща светлина при седящите в тъмнина. Какъв красив стих!
И тук се казва, че хората всъщност видели тази голяма светлина, тя привлякла вниманието им. Това направи Исус. Затова стихът е натоварен с голям смисъл. Също както в началото на Сътворението, когато Бог създаде този свят и създаде светлината – първото нещо, сега Вторият Адам идва отново в този тъмен свят, за да донесе светлина, за да пресъздаде човека по Своя образ. Невъзможно e да пропуснете паралелите. Ето защо вестта е:
„Светлината се намира само в Бога и в Него няма никаква светлина.“
Затова ако се намирате в смъртната сянка, дали притежавате живот или притежавате смърт? Притежавате смърт. Ето защо това се описва по-нататък като тъмнина. Въпросът тогава е следният: как дойдоха в съществуване тези тъмнина и смърт? Понеже те вкарват всеки човек в тази страна, нали? Когато се казва
„народът, който седеше в тъмнина, видя голяма светлина; и на онези, които седяха в страната на мрачната сянка“,
за колко човека се отнася това? За всеки един на тази планета. Всяка категория хора, всяка възрастова група се намираше в тези тъмнина и смърт. Как се случи това? Искам да направя бърз преглед. Римляни 5:12 ни казва как в този свят навлязоха тъмнината и смъртта:
„Затова, както чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха смъртта, и по този начин смъртта мина във всички човеци, понеже [или „в когото“, както се казва в полето] всички съгрешиха...“
Как в този свят дойдоха тъмнината и смъртта? С навлизането на греха, в следствие на непокорството на Адам. Грехът на Адам потопи този свят в тъмнина. И когато светлините изгаснаха, що се отнася до Адам, тези дрехи от светлина, не само неговата дреха от светлина изгасна, но и цялата планета беше обгърната в тъмнина. И смъртта стана владетел... над колко човека? Над всичките човеци. И смъртта не стана владетел поради това, че всеки един съгрешава на времето си, а това беше причинено от греха на Адам. Всичките човеци... Ето един въпрос:
Дали смъртта и тъмнината властваха и над деца?
Искам да помислите за нещо:
Когато тук се казва, че смъртта навлязла и преминала на всичките човеци... Понякога хората навлизат в разисквания за това:
„Добре, за коя смърт се говори с това – за първата смърт или за втората смърт?“
И са ви известни всички тези разисквания и опити да се съставят определения. Павел не казва дали това е първата или втората смърт, нали? Той казва само „смъртта“. И смъртта, за която говори тук, братя и сестри, не е когато съществуването ви изтече и бивате положени в гроба. Става дума за смъртта, която дойде на всичките човеци. Следите ли? Не се говори за момента, в който животът ви приключва. Говори се за това, че дотогава, докато се намирате в този свят смъртта владее. Така че докато живеете вие бивате считани за...? Подлежащи под властта на смъртта. И сетнината ви е предвидима и очаквана. Това е становището, което представя той. В крайна сметка в стиха, който прочетохме едва преди малко, се казваше, че хората, които седяха в тъмнина, видяха голяма светлина. Те бяха живи. Но Бог ги класифицираше като намиращи се в смъртната сянка. Това е смъртта, внесена от Адам. Затова не четете този стих като отнасящ се до момента, в който животът ни изтече или съществуването ни изтече и ние биваме положени в гроба. Смъртта царува, действа и владее дълго преди този момент – от момента, в който Адам падна в грях. Затова цялото му потомство дойде под владението на смъртта. Смъртта владее дори онези, които все още живеят – това е становището, което представя тук Павел. Забележете как продължава той в следващия стих, 13 ст.:
„Защото и преди закона грехът беше в света, обаче грях не се вменява, когато няма закон“ (Римляни 5:13).
За времето преди формалното даване на закона чрез Мойсей, Павел казва, че грехът бил в света. И становището му е, че когато в света се намираше грехът, какво още се намираше в света? Смъртта, която влезе чрез греха. И Бог не вменяваше (или не държеше хората отговорни) за това, но съществуването на греха и смъртта се намираше точно там, в света, от самото начало. То предшестваше даването на закона. Това е проблемът ни. Това са светлина и...? Тъмнина. Тук имаме работа с тъмнината, за да можем да оценим светлината.
Интересното е следното:
Попаднахме под това владичество на смъртта и греха не поради собственото ни поведение или собствените ни действия. Той изяснява това в следващия стих. Обърнете внимание на 14 ст.:
„Въпреки това от Адам до Моисей смъртта царува и над онези, които не бяха съгрешили според престъплението на Адам, който е образ на Бъдещия.“
Виждате ли становището? Причината, поради която смъртта владееше над всички, от Адам до Мойсей, макар че не всички съгрешиха като...? Адам. Следователно, причината, поради която владее смъртта, не беше понеже всеки човек съгрешава или понеже всеки човек върши нещо погрешно, както стори Адам. Смъртта владее и царува поради стореното от Адам. Това е становището му. Казано просто, това може да се изрази по следния начин:
Нямате проблем със смъртта след като извършите нещо погрешно и това да е като:
„Упс! Сега прихванах смъртта.“
Имате проблем със смъртта поради това, че принадлежите на умиращото семейство на Адам. Това е ключовият момент. Ето защо Бог можеше да каже, че целият свят се намира в тъмнина, преди който и да е от нас да беше роден. И този проблем със смъртта е проблем с греха, понеже Павел употребява греха и смъртта като синоними. Едното докара другото. Присъствието на едното посочва присъствието на другото. И когато разрешите едното, вие сте разрешили другото. Това са светлината и тъмнината, това е вестта.
И така, имаме една много злочеста картина, представена тук. И е важно да помним (и предстои да видим това в хода на изследването), че когато говорим за смъртта, когато Писанието говори за смъртта в този смисъл и в този контекст, то не говори за края на съществуването ви. Описва самото ви съществуване, както и моето съществуване.
Ние съществуваме в смърт – това е естественото ни състояние по подразбиране, в следствие от стореното от Адам.
Исус е Светлината на живота. Това състояние на живите мъртви... понеже точно това се оказва в крайна сметка, нали? Това е състояние, а не действие. Смъртта и тъмнината са...? Състояние. Вярно ли е? Ще видим как Исус описва това, защото, отново, както казахме, това е вестта. И когато Адам съгреши, той откъсна този свят от Бога и го постави в тъмнина, понеже Бог е светлина и в Него изобщо няма никаква тъмнина. И фактът, че навлязохме в тъмнина, посочва това отделяне. Ето защо Исус е разрешението на това. Забележете как той говори за това – Йоан 12:46:
„Аз дойдох като Светлина в света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мен.“
Какво означава „остане в тъмнина“? Да продължи да бъде в тъмнина. Следователно, това е нашето състояние по подразбиране, нали?
Той дойде като светлина и всеки, който вярва, не остава в тъмнина, а получава светлина и следователно получава също и живот. Исус свързва много ясно тези две неща. Но не искам да пропуснем факта, че нашата ситуация по подразбиране, мястото, на което се намираме по подразбиране като чада на Адам, е в...? Тъмнина. Сега виждате защо Йоан изговори онзи стих. Той каза:
„Слушайте, това е вестта, която ви предаваме: Бог е светлина и в Него няма тъмнина.“
Това е по-дълбоко, отколкото осъзнаваме. Исус продължава – Йоан 5:24:
„Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смърт към живот.“
Уау! Това е един препълнен стих! Когато Исус говори за онези, които чуват онова, което има да каже, дали тези хора са мъртви или са живи, във физически план? Нека изразя въпроса по следния начин, за да не го разберем погрешно: Дали тези хора са в гроба? Не. Тук Той не говори за възкресение, от гроба. Говори за хора, които чуват думите Му и вярват в тях. Когато те чуят и повярват в тези думи, се случва нещо с тях. Те се придвижват... откъде? От смърт към живот. Чували ли сте за зомбита? Това са живите...? Мъртви. Това са духовните живи мъртъвци. Това са хората, които живеят в тъмнина, под смъртната сянка.
Исус поставя всеки човек, който е жив и би чул думите Му, всички тях като намиращи се... къде? В смърт, като мъртви. И нещо, едно единствено нещо, би ги прехвърлило от тази смърт към живот. Кое е това едно нещо? Чуването и вярването в Неговите слова. Те преминаха от смърт към живот. Ето защо казвах, че когато Павел говореше за това, че смъртта идва на всичките човеци, той не говореше за преставането на съществуването, а говореше за онова, което премина на всички нас. Тук много ясно виждаме, според Исус, че има... колко страни? Само две съществуващи страни, нали? Светлина и...? Тъмнина. Няма сиво и няма средно положение, няма и трета възможност за избор. И светлината и тъмнината, братя и сестри, са състояния, в които се намира човек, а не действия. Нали така? Смъртта е състояние. Тя е състояние на отсъствие на...? Живот.
Какво количество действия могат да извършат вън от гроба намиращите се в него хора? Но те са в състояние на пълно отсъствие на...? Живот – тъмнина, смърт. Исус поставя хора, които все още съществуват, в това състояние и в тази категория. Много интересно. Павел също говори за това, говори за хората, които живеят в удоволствия и са мъртви докато живеят. Това са живите мъртъвци. Исус продължава – Йоан 3:19:
„И ето какво е осъждението: Светлината дойде на света и човеците обикнаха тъмнината повече от Светлината, защото делата им бяха зли.“
Отново същата вест, нали? Бог е светлина. Какво е осъждението? Светлината дойде в тъмния свят, животът дойде в гробището на вселената, Христос дойде при онези, които подлежаха на владичеството на смъртта. Но хората избраха... какво? Тази тъмнина повече от светлината. Обърнете внимание в стиха как тъмнината не представлява делата им, а състоянието им. Нали така? И в това състояние извират делата. Виждате ли това в стиха? Той каза:
„Човеците обикнаха тъмнината повече от Светлината.“
На тях им харесваше да останат в това състояние. Ето я и причината: Те предпочитаха делата, които бяха зли... Едно състояние, което води до действие. Светлина и тъмнина – това е вестта. Разбира се, тези зли дела не са нищо друго освен извършваните грехове и действия, които посочват наличието на тъмнина точно там. Тези зли дела са плодът на тъмнината. И тук Исус, братя и сестри, ни представя единствения грях, който ще задържи хората вън от небето. Намира се в този стих.
Много пъти ние се борим с конкретен грях и изкушение, и с любимите си грехове. Ето как Исус обобщава цялото Евангелие, лесно и просто: Той казва, че осъждането е, че човеците обикнаха тъмнината повече от светлината. Единственият грях, който ще задържи всеки един човек вън от небето, е отхвърлянето на светлината, отхвърлянето на Христос, това човек да не притежава Христос. Действията и постъпките, които извършвате, са само изява на вашето отхвърляне на светлината – на това, че избирате да останете в тъмнината. Виждате ли същността? За това говореше Исус. Именно това състояние на окаяно съществуване, това състояние на смърт са нещата, от които Христос желае да ни изцели.
Знаете ли, имам деца, малки деца. И ми се иска да имам възможността да ги науча и да им разкажа за Евангелието. Не искам те да чакат докато станат пълнолетни, за да могат да разберат Евангелието. Ето защо то е толкова просто и лесно, когато можете да го изразите като светлина и...? Тъмнина. Можем да седим в стаята и вечерно време да изгасим лампата, и те могат да видят един много зрителен пример за какво се отнася истината за духовността. Следите ли?
Всички ние сме деца, които Бог се опитва да научи на това за какво се отнася Евангелието. Мислим, че вече не сме деца, че сме съзрели и сме достигнали пълнолетна възраст, че сега разбираме Божиите дълбочини. Затова Йоан е вдъхновен да каже:
„Слушайте, вестта, която се опитвам да ви предам, е следната: Бог е светлина и съвсем не е тъмнина.“
Това е Евангелието за деца – това сме всички ние, братя и сестри. Павел многократно изразява същата мисъл – как когато Адам съгреши това оказа въздействие върху всички негови деца, въпреки че все още не беше родено никое от тях. По същество онова, което извърши Адам в Едемската градина, беше, че той ни продаде. И Павел изразява това в Римляни 7:14:
„Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.“
Ако Павел беше продаден под греха, кой го беше продал? Адам – този, който продаде всички нас. За това можем да обвиним Адам. Също както бихме могли да благодарим на Адам, ако той беше преминал успешно изпита. Нали така? И така, Павел беше продаден. И тук той говореше за светлината и тъмнината. Той беше продаден под смъртта, беше продаден под тъмнината, беше продаден под греха. Той описва това като състоянието човек да бъде плътски. Не пропускайте същността:
Той казва „аз съм от плът“, а не „аз върша плътски дела“, нали така? И когато казва „аз съм“, това е положение и състояние, в което той...? Съществува. Той не се занимава с поведението. Той казва:
„Поставен съм в положение и състояние, в което аз съм плътски, продаден под греха, управляван от греха и смъртта. И в следствие на това единствените неща, които мога да върша и произвеждам, са...“ какво? „...зли дела – израз на това плътско същество, което представлявам аз.“
Не пропускайте думите тук. Той казва:
„Аз съм от плът.“
Той отново изразява същото нещо – Римляни 8:6:
„Понеже копнежът на плътта [англ.: плътският ум] значи смърт...“ Тук той обяснява това. „...а копнежът на Духа значи живот и мир.“
Обърнете внимание отново: Дали той казва „вършенето на плътски неща е смърт“? Той казва „да бъдеш“ (англ.). Когато казвате „да бъдеш“, какво описвате – действия или състояние? Състояние, положение. Той казва, че да бъда плътски и да притежавам плътски ум означава, че аз се намирам... къде? В смърт. Хората, които се намираха в смъртната сянка, видяха голяма светлина. Това описва Павел. Той се намира в смърт. Противоположното на това също е вярно, както е изразено в стиха.
„А копнежът на Духа значи живот и...“? „...мир.“
Какво представляват животът и мирът? Да бъдем с духовен ум, а не да вършим добри неща, нали така? Съществува състояние, което предшества поведението. И Адам беше отговорен за първото, а Последният Адам е отговорен за второто. Ето защо говорим за светлината и тъмнината. Едното е живот, а другото – смърт. Притежаването на плътски ум е смърт. Това е нашето естествено състояние, в случай, че принадлежим на семейството на първия Адам. Не е нужно да ви моля да вдигате ръка, за да потвърдите кой от тук присъстващите принадлежи към семейството на първия Адам. Това сме всички ние, всички възрастови групи, сме чада на Адам. Павел продължава като изразява това със следните думи – Римляни 8:7:
„Защото копнежът на плътта [англ. плътският ум] е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може; и тези, които са плътски, не могат да угодят на Бога“ (Римляни 8:7, 8).
Онова, което казва той, е просто следното:
Там, където има тъмнина, няма светлина. Притежаването на плътски ум е смърт. Притежаването на плътски ум е вражда против... кого? Бога. Намирате се в тъмнина и няма...? Светлина. А Бог е ето тук (не там, където се намира тъмнината) и тук, където се намира Бог, има светлина и няма никаква тъмнина. А всички ние сме ето тук, в това плътско състояние на смърт, и не можем да бъдем в друго състояние освен във вражда с Бога, като не се покоряваме на Божия закон, нито пък можем. И тогава той описва същото състояние в 8 ст. като това човек да се намира... къде? В плътта. Нали така? Следователно, плътските не могат да угодят на...? Бога. Така че „тези, които са плътски“, е друг начин да се каже:
„Тези, които притежават плътски ум, тези, които се намират в смърт, в тъмнина, плътски и живеещи по плът, и не могат да угодят на Бога.“
Как стигате до състоянието на това да бъдете плътски? Бивате родени така. Нали така? Не ставате плътски след като извършите нещо, след като осъществите някакво постижение или извършите определена постъпка или действие. Вие сте плътски понеже сте родени именно такива. Всъщност Исус каза това, а не аз. Йоан 3:6:
„Роденото от плътта е...“ какво? „...плът, а роденото от Духа е дух.“
Виждате ли картината? Светлина и...? Тъмнина. Отново, според Исус има само две състояния, има само две положения, няма трета възможност. Не е ли така? И определянето на това в кое положение (или състояние) се намирате вие, зависи от... какво? От действията ви ли? Не. Според Исус то зависи от рождението ви. Добре дошли при Евангелието! Става дума изцяло за...? Рождението. И така, родените от плът са плът, са „плът“, те са плътски, намират се в тъмнина, подлежат на владичеството на греха и смъртта. Те са родени в семейството на Адам. А родените от Духа са точно обратното – те притежават духовен ум. Ето как центърът на вниманието на Исус тук не е върху вършенето. Нали така? А е върху? Състоянието, което идва в следствие от рождението. Това е стихът, въвеждащ Йоан 3:16. Това е Йоан 3:6, едва десет стиха преди това. И това, което имам предвид с тези думи, е следното:
Богът, Който възлюби света... състоянието на света беше...? Родени по плът и намиращи се в тъмнина. И Той толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да бъде светлината, така че ние да можем да бъдем...? Родени от Духа, когато повярваме в Него. Виждате ли двете неща свързани? Много просто е, нали? Много лесно, много основно. Ето защо това са светлина и тъмнина. Павел обобщава становището си в Римляни 5:19. Той казва:
„Защото както чрез непослушанието на един човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на Единия мнозината ще станат праведни.“
Някои хора объркват стиха и казват, че този стих се отнася за действия, избори и поведение. Този стих говори за...? Светлина и тъмнина. Непослушанието на единия човек беше онова, което направи мнозина грешници. Колко много? Някой може би ще каже:
„Почакай малко. Не се казва „всички“. Казва се „мнозина“.“
Ще ви кажа защо се казва „мнозина“. Толкова много, колкото са свързани родствено с първия човек. Ако можете да намерите човек, който да няма родствена връзка с първия Адам, можете да имате оправдание да кажете:
„Той не беше засегнат от Адам.“
Но толкова, колкото имат родствена връзка и са деца на първия Адам, бяха направени нещо от избора на Адам, а не от собствения си. И неговият избор от тяхно име [т.е. от наше име] направи тях и нас... какво? Грешници. А на хората този термин наистина не им харесва особено. Те казват:
„Не, не, не. Грешник съм само когато аз направя нещо погрешно. Много ти благодаря, Адаме.“
Но другата част от стиха трябва да има същото значение и същото въздействие. Забележете какво се казва:
„Така и чрез послушанието на Единия...“
за кого става дума? За Светлината на живота, Исус Христос.
„...мнозината ще станат...“ какви? „...праведни.“
Колко много? Толкова, колкото имат родствена връзка с Него и са родени от Него. И кое е онова, което ги прави праведни? Дали това е собственото им поведение? Това е Неговото...? Покорство ги прави праведни. Алилуя за Евангелието! Светлина и тъмнина. Ако не ви харесва онова, което ви причини Адам, тогава не ви харесва онова, което прави Вторият Адам. И вие ще излезете и ще се опитате да установите своя собствена праведност чрез свое собствено вършене на правото, като ще се надявате, че като вършите това вие ще намерите изход от проблема с греха и смъртта. Ето защо Евангелието е:
„Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина.“
Намирате се или в едното, или в другото. И дотогава, докато се намирате в едното, вие не можете да се намирате в другото, чрез собственото си поведение. Единственият начин, по който можете да промените страната, на която сте, е като... трябва да бъдете...? Родени. Не каза ли Исус именно това?
Слушайте, това се нарича „новорождение“, а не „нови решения“, а не „нови действия“, а не „нови поведения“, нали? Защо според вас това се нарича „новорождение“? Защото е рождение, чудо, което ви дава онова, което ви липсва. То ви дава живот там, където сте имали смърт. То ви дава светлина там, където сте се намирали в тъмнина. И когато приемете тази Светлина на живота, вие бивате направени...? Праведни. Така че целите слава, заслуга и хвала принадлежат на... кого? На Исус. Той ме направи това, което съм. А не „аз се направих това, което съм“. Виждате ли разликата? И нещата стоят така поради стореното от Адам и това е причината, поради която Христос е наречен „Вторият Адам“.
В светлината на това е много ясно, че в този свят, в съществуването на този свят има само две страни в тази борба. Така ли е? Можете да бъдете или дете на Адам, грешник, или можете да бъдете дете на...? Втория Адам, и да бъдете...? Праведен. Искам да изразя това така: Можете да бъдете или праведен, или...? Неправеден. Има ли трета възможност за избор? Такава не съществува. И ако смесите светлината с тъмнината и слеете двете неща, и ако замените едното с другото, Библията произнася „горко“ над вас. Осъзнавате ли това?
Това е Евангелието, основните начала на Евангелието. Лесно е, нали? Просто. Не е трудно да се разбере. Можете да научите на него дори и деца. Виждате ли, братя и сестри, съществуващият при неправилно разбиране на тази истина проблем е така дълбок. Ако не мислите, че е толкова тъмно, вие не мислите, че ви е нужна толкова светлина. Нали така? Само в краен мрак ви е нужно дори най-малкото възможно светило и то ще свърши работа, тъй като се нуждаете от светлина. Ако тази стая е добре осветена, ние нямаме нужда да запалваме повече лампи. Но ако тази стая се намираше в краен мрак, всички ние щяхме да усещаме и чувстваме дълбоко нуждата си от светлина. Затова когато биваме учени или ни се казва, че нашето състояние не е наистина тъмнина, ние свеждаме до минимум...? Светлината, от която се нуждаем. Разбирате ли онова, което казвам?
Свеждате до минимум нуждата от Спасител. Ограничавате Спасителя, когато ограничавате гъстотата и наситеността на тази тъмнина. Когато се опитвате да ограничите това до определена възрастова група, когато се опитвате да кажете, че не е чак толкова лошо, когато казвате
„виж, може би злото е лошо, но то не е толкова лошо, колкото е грехът“,
това е като да казвате:
„Може би тъмнината е тъмна, но тя не е наистина тъмна.“
„Горко на онези... които заменят тъмнина за светлина, а светлина за тъмнина“ (Исая 5:20), казва Библията.
Когато разберете по този начин погрешно Евангелието, братя и сестри, вие всъщност унищожавате самия смисъл на вестта, прогласявана от Йоан. Вие казвате, че на мястото, на което се намира тъмнина, все още е налице някаква светлина. Не това е вестта, която проповядваше Йоан. Ето защо завчера в изследването зададох този въпрос, защото когато говорихме за праведността и хората описаха праведността само като вършене на правото, че тя няма общо със състоянието ви, а има общо с поведението ви, и то с поведението ви по-конкретно във връзка с Божия закон... Нали така? Няма проблем. Не е нужно да казвате дали това е правилно или е погрешно. И така, това е въпросът:
Коя от Десетте заповеди пазите, за да бъдете новородени?
Приведете ми заповедта. Улеснявам искането като не казвам:
„Всичките.“ Казвам: „Коя (конкретно)? Коя пазите, за да бъдете новородени?“
Това не се намира в закона. Въпрос на факт е, че законът не може да даде на никого рождение. Той не може да даде живот на никого. А онова, от което се нуждаете, е светлина, онова, от което се нуждаете, е рождение. Единствено Исус може да ви даде новорождението. Ето защо праведността е състояние на праведност, което идва от Христос и предшества вършенето на правото. Трябва да бъдете поставени в светлина и живот, за да дадете този плод, също както Адам ни постави в тъмнина и смърт. Това е евангелската истина. Това всъщност трябва да бъде проповядвано на света.
Искам да споделя с вас следния стих от Павел. Павел беше изправен пред цар Агрипа и даваше своето свидетелство за това как Бог го беше обърнал. И в този стих имате представено едно много интересно описание за начина, по който на Павел беше дадено поръчение да проповядва Евангелието. Искам да се съсредоточа върху един момент, но само ще ви дам контекста, за да можете да разберете времевото разположение на стиха. Пропуснахме Римляни 8:9. Ще се върнем на него. Забележете какво се казва на Деяния 26:18:
„Да им отвориш очите, за да се обърнат от тъмнината към светлината и от властта на Сатана към Бога и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените чрез вяра в Мене.“
Кой говори? Исус говори на Павел. Павел всъщност цитира пред цар Агрипа онова, което му беше казал Исус по пътя за Дамаск. И той казва на Агрипа:
„Бях обърнат и Исус ми се яви; и Той ми даде работата ми и ми даде Евангелието, което трябва да проповядвам.“
Така че това е Евангелието от устните на самия...? Исус, цитирано от Павел. И ето какво му казва Той да проповядва:
„Да им отвориш очите, за да се обърнат от тъмнината към...“ какво? „...към светлината...“
Погледнахме това, нали? И тогава Той обяснява (или разширява) същата
тази представа, и забележете какво казва:
„...и от властта на...“ кого? „...Сатана към Бога...“
Следователно, тъмнината представлява това да бъдем под властта на...? Сатана. Това е владичеството на смъртта. И Евангелието представлява да се проповядва вест, която обръща хората от това състояние към състоянието, при което човекът е под владичеството на Бога. И тогава той казва:
„...и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените чрез вяра в Мене.“
Ето колко лоша беше тъмнината, братя и сестри. Под властта на...? Сатана. Някои хора не се чувстват удобно във връзка с това. Разберете се с Исус! Това е Евангелието според Исус. Това не са мои думи, това не са думи на Павел. Това са думите на Светлината на живота. И апостол Павел, за когото говорим и чиито писания четем до днес, получи поръчение от Христос да проповядва това Евангелие, което ние проповядваме днес.
„И известието... е това, че Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина“ (1 Йоаново 1:5).
Ето защо... ще се върна към стиха, който пропуснахме – Римляни 8:9. Ето защо апостол Павел ни казва:
„Вие обаче не сте плътски, а...“? „...духовни...“
Какво осъществи разликата?
„...ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.“
Вие сте духовни, ако Божият Дух живее във вас. Кой е Божият Дух? Светлината на живота, нали? Исус Христос. И как получавате Исус Христос? Когато бъдете новородени, когато Го приемете, когато Го приемете в своя живот като Господ и Спасител, когато се предадете на Него и всъщност умрете за аз-а. Вие признавате, че съществувате в смърт и тъмнина и казвате:
„Господи, искам тази светлина, искам Теб.“
Той влиза в душата ви и там, където е имало тъмнина, сега има живот и вие имате Божия Дух, сега вие сте духовни и вече не сте...? Плътски. Понеже Исус казва:
„Трябва да бъдете родени по плът, за да бъдете плътски, и трябва да бъдете родени от Духа, за да бъдете...“? „...духовни.“
Това представлява Евангелието. Ето защо има само две страни. Ето защо се състои борбата. Къде стоите вие? Къде съществувате вие? Какво е вашето състояние? Това е въпрос, много по-дълбок от простото разглеждане на това:
„Какво вършите – правилното или погрешното?“
Павел продължава, като изразява следното и събира всичко (сега само обобщавам, само завършвам) във 2 Коринтяни 4:4-6 като казва:
„За тези, невярващите, чийто ум богът на този свят е заслепил, за да не ги озари светлината от славното благовестие на Христос, Който е образ на Бога. (Защото ние не проповядваме себе си, а Христос Исус като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исус.) Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее от тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети светът с познаването на Божията слава в лицето на Исус Христос.“
Виждате ли Евангелието? Светлина и тъмнина.
И коя история употребява той, за да онагледи становището си Историята на...? Сътворението.
„Бог, Който е казал на светлината да изгрее от тъмнината“ - това беше едва първото нещо, което Бог направи. Това беше евангелски разказ. Той е Този, Който казва на тази светлина да изгрее в настоящата тъмнина, дошла в следствие от греха и смъртта и от онова, в което Адам избра да ни постави. И онова, което проповядваме, братя и сестри, не е самите нас. Онова, което проповядваме, е Личност. Онова, което проповядваме, не са заръки, не са закони и регулации. Онова, което проповядваме, не са букви и думи. Онова, което проповядваме, е...? Личност, жива Личност – Исус Христос, Светлината на живота. И внимавайте с всекиго, който проповядва каквото и да е по-малко нещо. Ако притежавате каквото и да е по-малко нещо, ще останете в тъмнина. Една Личност – не казваме това просто като клише или метафора, Исус Христос е една действителна, жива Личност. В противен случай истината за Бога би била безсмислена. Нали така?
А според мен всички ние обичаме истината за Бога. Дори и онези, които не я познават. Фактът, че те отдават някакво зачитане на Бога означава, че те желаят да притежават истината за Бога макар и още да не я познават. Не проповядваме себе си. Разбирате ли вестта? Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина. Не смесвайте двете неща и не разменяйте местата им. Не казвайте, че когато се намираме в тъмнина ние вече притежаваме малко светлина. Правите Бога...? Лъжец, и налице е „горко“.
Знаете ли, нашият брат Дон ни повежда в пеенето на онази песен, която ми напомня за дните на детството ми:
„В сърцето ми...“
Знаете ли песента? Няма да я пеем. Но всички ние сме я пели, нали? В съботното училище. И кого каним в сърцето си? Исус. И знаете ли, когато сте дете, това е просто и толкова вярно. Намирам това за удивително. А когато израснете, като пълнолетен, вие започвате да чувате горчивата действителност и истина, че всъщност не е наистина Исус, а е някой друг. Нали така? Или вероятно е нещо друго, по-малко от Исус. Онова, от което се нуждаем, братя и сестри, е действителността и истината на тази песен. Когато приемем Исус, ние приемаме живот, приемаме светлина, и тя засиява от сърцето ни. Нуждаем се от евангелската вест като действителна опитност.
Знаете ли, че има много хора, изповядващи, че вярват в истината на Евангелието, които все още се намират в тъмнина? Ето защо е толкова важно да разбираме истината. Но когато знаете каква опитност имате, когато знаете, че сте преминали от смърт към живот, когато имате опитност, която свидетелства за това, вие нямате съмнение и знаете, че сте в светлината и че сте в Христос. Това е познанието, което Бог желае да имаме. Пълната увереност на вярата, когато както Павел вие казвате:
„Зная в кого съм повярвал“ (2 Тимотей 1:12).
Не понеже разбирам определени доктрини по определен начин, а понеже Го познавам. Матей... Извинете ме. Нямаме Матей, така че ще го пропуснем. Ще погледнем Откровение 22:5. Действително имаме Матей, слава на Господа! Матей 6:23:
„Но ако окото ти е зло, цялото ти тяло ще бъде помрачено. И така, ако светлината в теб е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината!“
Когато си мислите, че притежавате светлината, когато си мислите, че притежавате истината и не осъзнавате това, и Исус ви съобщи истината... С какво се занимаваше тук Исус? Занимаваше се с фарисеите и всъщност укоряваше лицемерието. Помните ли това? И Той казва на фарисеите, които си мислеха, че притежават светлината, които си мислеха, че притежават истината понеже притежаваха Писанията и Мойсей, и закона, и притежаваха всички тези доктринални структури... Те мислеха, че са... какво? В светлината и че притежават истината. И Исус каза:
„Внимавайте, понеже ако светлината, която мислите, че имате, всъщност е тъмнина, това е една голяма тъмнина!“
Какво има Той предвид? Той има предвид, че ако си мислите, че при вас нещата са наред, никога няма да видите светлината. Ако си мислите, че притежавате светлината, вие няма да търсите светлината. И каква зла измама ще бъде, ако светлината, която мислите, че имате, всъщност е...? Тъмнина. Ето защо е произнесено сериозно „горко“.
Тогава Той казва:
„Ако окото ти е зло...“
Той ни дава подсказка, представя ни начина, по който тялото може да бъде помрачено. Какво представлява злото око? Не е онова нещо, което закачат по вратите, онзи предмет на суеверия против зло око. Какво означава да имаме зло око? Погледнете очите на фарисеите. Как действаха те спрямо Христос? Какво търсеха те в Христос? Нещо, в което да Го уловят. Нещо, казано от Него, нещо, сторено от Него. Те имаха око, което беше зло. И това беше доказателството, че цялото им тяло беше изпълнено с тъмнина, въпреки че изповядваха истината. Братя и сестри, внимавайте за това отношение. Нали така? Очи, които бързаха да осъдят, очи, които бързаха да съдят други като по-малко праведни от онези праведни, свети фарисеи. И на такива хора, които мислеха, че са в истината, Исус каза:
„Слушайте, по-добре внимавайте. Ако мислите, че сте в светлината и тя се окаже тъмнина, вие се намирате в гъста тъмнина.“
Това е нещо много сериозно. Ето защо вестта е:
„Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина.“
Ето защо Бог отправя към нас това предупреждение. И онова, което споделям тук с вас, братя и сестри, няма за цел да осъди някого, а е слово на братска любов и загриженост. Ще ви го изразя просто:
Ако вестта, която проповядваме, е вярна и е светлината на Евангелието, и вие я наречете „тъмнина“, горко ви... Това е нещо сериозно! И не казвам това като:
„Горко ви. Внимавайте, защото ще си го получите!“
Горко ви, защото ще мислите, че нещата при вас са наред, когато не са, и в крайна сметка ще измамите себе си и мнозина заедно със себе си. И един ден вие действително ще се събудите, всеки ще се събуди, но е възможно да бъде твърде късно.
Ето защо Бог изговаря „горкото“, ето защо и аз казвам това с братска любов. Ето я Откровение, последната книга, последен стих, след което можем да бъдем разпуснати. Откровение 22:5. Така кръгът се затваря. В новия град, в Новия Ерусалим:
„Нощ няма да има вече; и няма да имат нужда от осветяване от светило или от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветява. И те ще царуват до вечни векове.“
Това е кулминацията на вестта. Ще живеем на място, на което няма да има тъмнина. Това ще бъде една много чужда опитност. Но не е нужно да бъде такава, ако притежавате Светлината на живота, сега, ако притежавате тази светлина. Тази картина във физически план, при която няма да имаме каквато и да е нощ – дори не можем да си представим как изглежда това, нали? Всекидневно имаме нощ. Там няма нощ. Пеем песен в тази връзка, нали?
„В укрепения град не ще има нощ.“
Това е вестта, понеже Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина. Братя и сестри, нека приемем тази светлина, нека приемем този живот, нека приемем тази Личност, нека умрем за аз-а, нека приемем действителността на Евангелието. Чудото на новорождението е нещо по-велико, отколкото мнозина от нас осъзнават. И то е истинско. Нека го приемем, за да можем действително да бъдем в този град, където няма нощ. Амин? Амин. Нека завършим с молитва.
За слава на Отец и Сина!
„Даром сте приели, даром давайте!“
Разрешени са копиране и разпространение.
Revelation1412.org
И така, първият ни стих ще бъде „горко“, предупреждение. И това „горко“ всъщност е изразено в Исая 5 гл и там 20 ст.:
„Горко на онези, които наричат злото добро, а доброто – зло; които заменят тъмнина за светлина, а светлина за тъмнина; които заменят горчиво за сладко, а сладко за горчиво!“
Това е сериозно предупреждение, нали? Тук Бог произнася „горко“. Това е един от стиховете, които не се цитират толкова често. Предполагам, че сме запознати с концепцията на това, че не би трябвало да разменяме мястото на нещата. Не би трябвало да наричаме светлината „тъмнина“ и тъмнината - „светлина“. Злото не е добро. И не можем да заменим горчиво за сладко. Искам да се съсредоточа днес върху този компонент, върху този аспект на светлината и тъмнината. Оттук идва заглавието.
И искам да погледнем Евангелието във връзка със светлината и тъмнината, защото, братя и сестри, според този стих ако смесваме нещата по отношение на това, това е нещо сериозно. Произнесено е „горко“. Нали така? Това предупреждение няма за цел да осъди. Това предупреждение има за цел да насърчи хората да се поправят, а не да бъдат в грешка. И в Библията виждаме, че светлина и тъмнина всъщност се употребяват многократно, за да представят някои жизненоважни, значими истини във връзка с Евангелието.
Що е тъмнина? Искам да помислим малко за това. Тъмнината е просто отсъствието на...? На светлина. Тук в залата имаме някои лампи тази сутрин. Ако дръпнехме завесите и угасехме светлините, щяхме да имаме...? Тъмнина. И бихме измервали тъмнината според това колко светлина е налице или не е налице. Вярно ли е? Това е една много проста, основна мисъл, но в същото време е дълбока.
Евангелието всъщност е изразено с тези термини, при това с причина – за да бъде толкова ясно за разбиране, че дори и деца да могат да го проумеят. Всъщност виждаме тази представа очертана много ясно в самото начало на Библията, в едва първата история, историята на...? Сътворението, където по лицето на бездната имаше тъмнина. И Бог направи нещо... Той каза:
„Да бъде...“? „...светлина.“
И светлината пропъди тъмнината.
Тази история на Сътворението всъщност е една илюстрация на Евангелието (както ще видим; ще се върнем на това). Бог отстрани и изгони тъмнината чрез светлината. А онази тъмнина там беше просто отсъствието на светлината. Причината, поради която казвам, че това е една от най-големите илюстрации в Писанието за проповядване на евангелската вест, не е понеже моето мнение е такова. Но всъщност Писанието ни казва това. Това е просто и все пак толкова дълбоко. Ето как изразява това Йоан. 1 Йоаново 1:5:
„И известието, което чухме от Него и известяваме на вас, е това, че Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина.“
Йоане, това е толкова очевидно. Защо е нужно дори да го вписваш в Библията? И все пак Йоан нарича това... как?
„Известието.“
Вярно ли е? Той обобщава истината, която се опитва да изобрази, и като я резюмира в един стих, той казва:
„Слушайте, ето това се опитвам да ви кажа, ето това е вестта.“
Което непосредствено ни казва, че планът на дявола е да ни обърка по отношение на точно тази вест. Нали така?
И тогава той казва:
„Това е известието, което известяваме на вас...“
Какво е известието?
„Бог е...“? „...светлина.“
Кога последно чухте да се проповядва тази вест? Може би това е за деца, знаете. Казваме им: „Бог е светлина.“ Когато пораснем, ние вече нямаме нужда от това. Навлизаме в подробностите, навлизаме в техническите неща. Йоан казва: „Това е известието.“ И тогава той добавя една фраза, която е много интригуваща. Той не само казва, че Бог е светлина, но тогава казва също:
„И в Него няма никаква тъмнина.“
Защо даже би добавил това? Не е ли достатъчно да каже, че Бог е светлина? Той е категоричен, нали? Опитва се да изрази становище. И той казва:
„Това е известието – не само че Бог е светлина. Но и се уверете, че разбирате, че когато кажем, че Бог е светлина, това означава, че в Него няма абсолютно никаква тъмнина.“
Нали така? Историята на Сътворението онагледи това; и това е известието. Какво има предвид той, когато се опитва да каже това? Дали говори за факта, че Бог просто сияе, ярко, като светило и е необходимо да се уверим, че разбираме, че в това се състои известието? Ако погледнете контекста, ще откриете, че Йоан говори за виждането на Христос, Който беше животът и Който беше с Бога от началото. И те Го бяха видели и попипали. И именно Него проповядваше той. И той каза:
„А пък нашето общение е с Отца и с Неговия...“? „...Син“ (1 Йоан 1:3).
Знаем всички тези стихове. И тогава той обобщава това като казва:
„Слушайте, цялата същност на това, вестта, която се опитвам да ви предам, заключението и обобщението на всичко това, истината за Бога, виждането на Христос, приемането на Христос, е да стигнете до място, в което да приемете вестта и истината, че Бог е светлина и в Него няма абсолютно никаква тъмнина. Това е известието.“
Доста сериозно, нали? Задълбочено е. Ето защо искам да погледнем това днес и да видим какво можем да разберем. Божието присъствие е светлина без никаква тъмнина. А отсъствието на Божието присъствие е...? Тъмнина без никаква...? Светлина. Контрастът е ясен. Ето защо съм поставил онова нещо в горната част – за да ни се напомня темата в хода на изследването. Светлина и тъмнина; Бог е едното, а не другото.
Какво представлява тази светлина, за която говори Йоан? Той говореше за нея в контекста, но в евангелието си също я обяснява. И искам да отворя там. В Йоан 1:4 като говори за Христос той ни казва:
„В Него беше животът и животът беше светлина на човеците.“
Следователно, когато говори за светлина, той говори за...? Живот. Бог е светлина и в Него няма тъмнина. Исус дойде и в Него се намираше този живот. А този живот е...? Светлината. Следователно, когато говорим за светлина и тъмнина, за какво говорим? За живот и...? Смърт. Това е вестта. Това е Евангелието. Това сега добива малко по-голям смисъл, нали? Евангелието за деца. Когато се говори за деца, дали това е метафора или е действително? Действително е. Също толкова действително, колкото и светлината, създадена от Бога през първия ден. Също толкова действително, колкото и фактът, че Бог е светлина. Това не са просто представи и концепции. Това са действителности.
И по подобен начин тъмнината е също толкова действителна. С други думи, смъртта е също толкова действителна. Всички сме запознати със смъртта – всеки един от нас в тази стая. Нали така? Въпреки че дяволът казва „няма да умрете“, ние знаем, от опит, че смъртта е нещо действително. Но това не е единственият проблем със смъртта. Забележете по още какъв начин изразява Исус това. Йоан 8:12:
„Тогава Исус отново им говори: Аз съм светлината на света; който Ме следва, няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на...“? „...живота.“
Сега виждате това, нали? Това е вестта. Прости стихове, с които сме запознати. И при все това те са по-дълбоки, отколкото дори осъзнаваме, като ги съберем в контекста на Евангелието и на това какво означава то в действителност. Това всъщност ни помага да разберем и осмислим някои от нещата, които ни объркват по отношение на Евангелието, някои от нещата, които се превръщат в технически въпроси и в термини и дефиниции, и това как нещата си пасват взаимно. Това е простият начин да ни се помогне да го видим ясно, за да не го разберем погрешно.
Исус свързва тези две неща. Той е тази светлина. И ако следвате Него, вие не ходите в...? Тъмнина. А имате...? Живот. Изводът тук отново е много силен – че тъмнината представлява...? Смъртта. Светлината е животът и тя се намира само в Христос. Ето защо се казва:
„Бог е светлина.“
С други думи, Бог е живот. И Него няма абсолютно никаква тъмнина, няма...? Смърт. Само това би трябвало да разреши въпроса с всички евангелски теми, що се отнася до разбирането му (както предстои да видим). И така, говорим за Евангелието, говорим за вестта. Един от любимите ми стихове в Писанието е Матей 4:16. Може би се чудите защо, но се надявам, че ще видим причината.
„Народът, който седеше в тъмнина, видя голяма светлина; и на онези, които седяха в страната на мрачната сянка, на тях изгря светлина.“
В какъв контекст е изговорен този стих? В контекста на...? Идването на Исус като Спасител на света. Нали така? И описанието, което получавате тук, е рязък контраст, един много рязък контраст. От една страна имате състоянието на света, а от друга страна имате Спасителя на света. И даденото описание е точно онази вест, за която Йоан казва, че е:
„Известието, което ви известяваме – че Бог е светлина и в Него няма тъмнина.“
Виждате това. Надявам се, че виждате това, нали? Картината, която получавате тук, е доста сурова. И причината, поради която ви казвам, че това е мой любим стих, е понеже просто ми харесва да си представям нещата. Ясно е, нали? Картинното представяне на нещата им придава действителност във вашия ум, във вашето разбиране. Ако духовните ни очи бяха отворени, щяхме да видим облак тъмнина, обгръщащ този свят, тази планета – гъст облак тъмнина. Не познаваме по-добро състояние, защото никой от нас не е напуснал това място. Това е всичко, което знаем, това е всичко, което виждаме. Фактически съм склонен да мисля, че ако притежавахме привилегията да посетим друг свят, може би във видение или нещо такова, и като се върнем на този свят, щяхме да го намерим за крайно...? Тъмен.
Вероятно дори знаете за някого, който описа нещата така. Тази планета, братя и сестри, е гробището на вселената. Тя е единственото гробище във вселената. Ето къде живеем. Живеем в гробище. Това се има предвид, когато се казва:
„Народът, който седеше в тъмнина, видя голяма светлина...“
Ние живеем и седим в страната на... каква сянка? На смъртта. И съществуването ни в това гробище на тъмнината просто стои в очакване на времето, в което ще заемем своя гроб в тази тъмнина. Това е картината, която получавате от този стих. Сурова, тъмна и злокобна. Този мрак е мракът на смъртта.
Искам да помислите за нещо. Когато Библията говори тук за смъртта, тя не говори просто за намиращите се в гроба. Нали така? Говори за онези, които седят в това гробище, в този гробищен комплекс, и чакат в сянката на смъртта докато те също издъхнат. Но по време на своето очакване те все още се намират в страната на... каква сянка? На смъртта. И униние и тъмнина биха били най-уместното описание.
Когато бях малък, имах това опасение относно гробищата. Ако се приближите до гробище... У-у-у! И всички тези разкази... Понякога по-големите деца всяваха ужас в по-малките с разкази за духове, като всички те са свързани с гробища. Знаете за какво говоря, нали? И това е място, на което не искате да се намирате, особено нощем. И чувате някакъв звук, който е необясним... „О, о!“ Вие ще бъдете следващият. Това е едно опасно място. Като че нещо в самото ни същество... И знаете ли какво? Знаех истината за състоянието на мъртвите и при все това преживяването беше малко злокобно.
Погледнете, точно тук, днес, ние не се намираме твърде далеч от едно гробище. Не знам дали някои от вас забелязаха. Колко подходящо описание за днешната проповед! Седим в смъртната сянка. Такова всъщност е състоянието на света. И този вътрешно присъщ ужас или боязън, или опасение от смъртта, братя и сестри, се дължи на това, че Бог не ни създаде така, че да преживеем смърт. Бог искаше да преживяваме само живот. Смъртта е тази чужда, тайнствена злина, поразила планетата. Затова в това тъмно гробище на нашия свят, в тази черна и сурова картина имаме тази сияеща светлина, идваща от Божието присъствие, самия Божий Син. И Той идва като сияеща светлина при седящите в тъмнина. Какъв красив стих!
И тук се казва, че хората всъщност видели тази голяма светлина, тя привлякла вниманието им. Това направи Исус. Затова стихът е натоварен с голям смисъл. Също както в началото на Сътворението, когато Бог създаде този свят и създаде светлината – първото нещо, сега Вторият Адам идва отново в този тъмен свят, за да донесе светлина, за да пресъздаде човека по Своя образ. Невъзможно e да пропуснете паралелите. Ето защо вестта е:
„Светлината се намира само в Бога и в Него няма никаква светлина.“
Затова ако се намирате в смъртната сянка, дали притежавате живот или притежавате смърт? Притежавате смърт. Ето защо това се описва по-нататък като тъмнина. Въпросът тогава е следният: как дойдоха в съществуване тези тъмнина и смърт? Понеже те вкарват всеки човек в тази страна, нали? Когато се казва
„народът, който седеше в тъмнина, видя голяма светлина; и на онези, които седяха в страната на мрачната сянка“,
за колко човека се отнася това? За всеки един на тази планета. Всяка категория хора, всяка възрастова група се намираше в тези тъмнина и смърт. Как се случи това? Искам да направя бърз преглед. Римляни 5:12 ни казва как в този свят навлязоха тъмнината и смъртта:
„Затова, както чрез един човек грехът влезе в света и чрез греха смъртта, и по този начин смъртта мина във всички човеци, понеже [или „в когото“, както се казва в полето] всички съгрешиха...“
Как в този свят дойдоха тъмнината и смъртта? С навлизането на греха, в следствие на непокорството на Адам. Грехът на Адам потопи този свят в тъмнина. И когато светлините изгаснаха, що се отнася до Адам, тези дрехи от светлина, не само неговата дреха от светлина изгасна, но и цялата планета беше обгърната в тъмнина. И смъртта стана владетел... над колко човека? Над всичките човеци. И смъртта не стана владетел поради това, че всеки един съгрешава на времето си, а това беше причинено от греха на Адам. Всичките човеци... Ето един въпрос:
Дали смъртта и тъмнината властваха и над деца?
Искам да помислите за нещо:
Когато тук се казва, че смъртта навлязла и преминала на всичките човеци... Понякога хората навлизат в разисквания за това:
„Добре, за коя смърт се говори с това – за първата смърт или за втората смърт?“
И са ви известни всички тези разисквания и опити да се съставят определения. Павел не казва дали това е първата или втората смърт, нали? Той казва само „смъртта“. И смъртта, за която говори тук, братя и сестри, не е когато съществуването ви изтече и бивате положени в гроба. Става дума за смъртта, която дойде на всичките човеци. Следите ли? Не се говори за момента, в който животът ви приключва. Говори се за това, че дотогава, докато се намирате в този свят смъртта владее. Така че докато живеете вие бивате считани за...? Подлежащи под властта на смъртта. И сетнината ви е предвидима и очаквана. Това е становището, което представя той. В крайна сметка в стиха, който прочетохме едва преди малко, се казваше, че хората, които седяха в тъмнина, видяха голяма светлина. Те бяха живи. Но Бог ги класифицираше като намиращи се в смъртната сянка. Това е смъртта, внесена от Адам. Затова не четете този стих като отнасящ се до момента, в който животът ни изтече или съществуването ни изтече и ние биваме положени в гроба. Смъртта царува, действа и владее дълго преди този момент – от момента, в който Адам падна в грях. Затова цялото му потомство дойде под владението на смъртта. Смъртта владее дори онези, които все още живеят – това е становището, което представя тук Павел. Забележете как продължава той в следващия стих, 13 ст.:
„Защото и преди закона грехът беше в света, обаче грях не се вменява, когато няма закон“ (Римляни 5:13).
За времето преди формалното даване на закона чрез Мойсей, Павел казва, че грехът бил в света. И становището му е, че когато в света се намираше грехът, какво още се намираше в света? Смъртта, която влезе чрез греха. И Бог не вменяваше (или не държеше хората отговорни) за това, но съществуването на греха и смъртта се намираше точно там, в света, от самото начало. То предшестваше даването на закона. Това е проблемът ни. Това са светлина и...? Тъмнина. Тук имаме работа с тъмнината, за да можем да оценим светлината.
Интересното е следното:
Попаднахме под това владичество на смъртта и греха не поради собственото ни поведение или собствените ни действия. Той изяснява това в следващия стих. Обърнете внимание на 14 ст.:
„Въпреки това от Адам до Моисей смъртта царува и над онези, които не бяха съгрешили според престъплението на Адам, който е образ на Бъдещия.“
Виждате ли становището? Причината, поради която смъртта владееше над всички, от Адам до Мойсей, макар че не всички съгрешиха като...? Адам. Следователно, причината, поради която владее смъртта, не беше понеже всеки човек съгрешава или понеже всеки човек върши нещо погрешно, както стори Адам. Смъртта владее и царува поради стореното от Адам. Това е становището му. Казано просто, това може да се изрази по следния начин:
Нямате проблем със смъртта след като извършите нещо погрешно и това да е като:
„Упс! Сега прихванах смъртта.“
Имате проблем със смъртта поради това, че принадлежите на умиращото семейство на Адам. Това е ключовият момент. Ето защо Бог можеше да каже, че целият свят се намира в тъмнина, преди който и да е от нас да беше роден. И този проблем със смъртта е проблем с греха, понеже Павел употребява греха и смъртта като синоними. Едното докара другото. Присъствието на едното посочва присъствието на другото. И когато разрешите едното, вие сте разрешили другото. Това са светлината и тъмнината, това е вестта.
И така, имаме една много злочеста картина, представена тук. И е важно да помним (и предстои да видим това в хода на изследването), че когато говорим за смъртта, когато Писанието говори за смъртта в този смисъл и в този контекст, то не говори за края на съществуването ви. Описва самото ви съществуване, както и моето съществуване.
Ние съществуваме в смърт – това е естественото ни състояние по подразбиране, в следствие от стореното от Адам.
Исус е Светлината на живота. Това състояние на живите мъртви... понеже точно това се оказва в крайна сметка, нали? Това е състояние, а не действие. Смъртта и тъмнината са...? Състояние. Вярно ли е? Ще видим как Исус описва това, защото, отново, както казахме, това е вестта. И когато Адам съгреши, той откъсна този свят от Бога и го постави в тъмнина, понеже Бог е светлина и в Него изобщо няма никаква тъмнина. И фактът, че навлязохме в тъмнина, посочва това отделяне. Ето защо Исус е разрешението на това. Забележете как той говори за това – Йоан 12:46:
„Аз дойдох като Светлина в света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мен.“
Какво означава „остане в тъмнина“? Да продължи да бъде в тъмнина. Следователно, това е нашето състояние по подразбиране, нали?
Той дойде като светлина и всеки, който вярва, не остава в тъмнина, а получава светлина и следователно получава също и живот. Исус свързва много ясно тези две неща. Но не искам да пропуснем факта, че нашата ситуация по подразбиране, мястото, на което се намираме по подразбиране като чада на Адам, е в...? Тъмнина. Сега виждате защо Йоан изговори онзи стих. Той каза:
„Слушайте, това е вестта, която ви предаваме: Бог е светлина и в Него няма тъмнина.“
Това е по-дълбоко, отколкото осъзнаваме. Исус продължава – Йоан 5:24:
„Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смърт към живот.“
Уау! Това е един препълнен стих! Когато Исус говори за онези, които чуват онова, което има да каже, дали тези хора са мъртви или са живи, във физически план? Нека изразя въпроса по следния начин, за да не го разберем погрешно: Дали тези хора са в гроба? Не. Тук Той не говори за възкресение, от гроба. Говори за хора, които чуват думите Му и вярват в тях. Когато те чуят и повярват в тези думи, се случва нещо с тях. Те се придвижват... откъде? От смърт към живот. Чували ли сте за зомбита? Това са живите...? Мъртви. Това са духовните живи мъртъвци. Това са хората, които живеят в тъмнина, под смъртната сянка.
Исус поставя всеки човек, който е жив и би чул думите Му, всички тях като намиращи се... къде? В смърт, като мъртви. И нещо, едно единствено нещо, би ги прехвърлило от тази смърт към живот. Кое е това едно нещо? Чуването и вярването в Неговите слова. Те преминаха от смърт към живот. Ето защо казвах, че когато Павел говореше за това, че смъртта идва на всичките човеци, той не говореше за преставането на съществуването, а говореше за онова, което премина на всички нас. Тук много ясно виждаме, според Исус, че има... колко страни? Само две съществуващи страни, нали? Светлина и...? Тъмнина. Няма сиво и няма средно положение, няма и трета възможност за избор. И светлината и тъмнината, братя и сестри, са състояния, в които се намира човек, а не действия. Нали така? Смъртта е състояние. Тя е състояние на отсъствие на...? Живот.
Какво количество действия могат да извършат вън от гроба намиращите се в него хора? Но те са в състояние на пълно отсъствие на...? Живот – тъмнина, смърт. Исус поставя хора, които все още съществуват, в това състояние и в тази категория. Много интересно. Павел също говори за това, говори за хората, които живеят в удоволствия и са мъртви докато живеят. Това са живите мъртъвци. Исус продължава – Йоан 3:19:
„И ето какво е осъждението: Светлината дойде на света и човеците обикнаха тъмнината повече от Светлината, защото делата им бяха зли.“
Отново същата вест, нали? Бог е светлина. Какво е осъждението? Светлината дойде в тъмния свят, животът дойде в гробището на вселената, Христос дойде при онези, които подлежаха на владичеството на смъртта. Но хората избраха... какво? Тази тъмнина повече от светлината. Обърнете внимание в стиха как тъмнината не представлява делата им, а състоянието им. Нали така? И в това състояние извират делата. Виждате ли това в стиха? Той каза:
„Човеците обикнаха тъмнината повече от Светлината.“
На тях им харесваше да останат в това състояние. Ето я и причината: Те предпочитаха делата, които бяха зли... Едно състояние, което води до действие. Светлина и тъмнина – това е вестта. Разбира се, тези зли дела не са нищо друго освен извършваните грехове и действия, които посочват наличието на тъмнина точно там. Тези зли дела са плодът на тъмнината. И тук Исус, братя и сестри, ни представя единствения грях, който ще задържи хората вън от небето. Намира се в този стих.
Много пъти ние се борим с конкретен грях и изкушение, и с любимите си грехове. Ето как Исус обобщава цялото Евангелие, лесно и просто: Той казва, че осъждането е, че човеците обикнаха тъмнината повече от светлината. Единственият грях, който ще задържи всеки един човек вън от небето, е отхвърлянето на светлината, отхвърлянето на Христос, това човек да не притежава Христос. Действията и постъпките, които извършвате, са само изява на вашето отхвърляне на светлината – на това, че избирате да останете в тъмнината. Виждате ли същността? За това говореше Исус. Именно това състояние на окаяно съществуване, това състояние на смърт са нещата, от които Христос желае да ни изцели.
Знаете ли, имам деца, малки деца. И ми се иска да имам възможността да ги науча и да им разкажа за Евангелието. Не искам те да чакат докато станат пълнолетни, за да могат да разберат Евангелието. Ето защо то е толкова просто и лесно, когато можете да го изразите като светлина и...? Тъмнина. Можем да седим в стаята и вечерно време да изгасим лампата, и те могат да видят един много зрителен пример за какво се отнася истината за духовността. Следите ли?
Всички ние сме деца, които Бог се опитва да научи на това за какво се отнася Евангелието. Мислим, че вече не сме деца, че сме съзрели и сме достигнали пълнолетна възраст, че сега разбираме Божиите дълбочини. Затова Йоан е вдъхновен да каже:
„Слушайте, вестта, която се опитвам да ви предам, е следната: Бог е светлина и съвсем не е тъмнина.“
Това е Евангелието за деца – това сме всички ние, братя и сестри. Павел многократно изразява същата мисъл – как когато Адам съгреши това оказа въздействие върху всички негови деца, въпреки че все още не беше родено никое от тях. По същество онова, което извърши Адам в Едемската градина, беше, че той ни продаде. И Павел изразява това в Римляни 7:14:
„Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.“
Ако Павел беше продаден под греха, кой го беше продал? Адам – този, който продаде всички нас. За това можем да обвиним Адам. Също както бихме могли да благодарим на Адам, ако той беше преминал успешно изпита. Нали така? И така, Павел беше продаден. И тук той говореше за светлината и тъмнината. Той беше продаден под смъртта, беше продаден под тъмнината, беше продаден под греха. Той описва това като състоянието човек да бъде плътски. Не пропускайте същността:
Той казва „аз съм от плът“, а не „аз върша плътски дела“, нали така? И когато казва „аз съм“, това е положение и състояние, в което той...? Съществува. Той не се занимава с поведението. Той казва:
„Поставен съм в положение и състояние, в което аз съм плътски, продаден под греха, управляван от греха и смъртта. И в следствие на това единствените неща, които мога да върша и произвеждам, са...“ какво? „...зли дела – израз на това плътско същество, което представлявам аз.“
Не пропускайте думите тук. Той казва:
„Аз съм от плът.“
Той отново изразява същото нещо – Римляни 8:6:
„Понеже копнежът на плътта [англ.: плътският ум] значи смърт...“ Тук той обяснява това. „...а копнежът на Духа значи живот и мир.“
Обърнете внимание отново: Дали той казва „вършенето на плътски неща е смърт“? Той казва „да бъдеш“ (англ.). Когато казвате „да бъдеш“, какво описвате – действия или състояние? Състояние, положение. Той казва, че да бъда плътски и да притежавам плътски ум означава, че аз се намирам... къде? В смърт. Хората, които се намираха в смъртната сянка, видяха голяма светлина. Това описва Павел. Той се намира в смърт. Противоположното на това също е вярно, както е изразено в стиха.
„А копнежът на Духа значи живот и...“? „...мир.“
Какво представляват животът и мирът? Да бъдем с духовен ум, а не да вършим добри неща, нали така? Съществува състояние, което предшества поведението. И Адам беше отговорен за първото, а Последният Адам е отговорен за второто. Ето защо говорим за светлината и тъмнината. Едното е живот, а другото – смърт. Притежаването на плътски ум е смърт. Това е нашето естествено състояние, в случай, че принадлежим на семейството на първия Адам. Не е нужно да ви моля да вдигате ръка, за да потвърдите кой от тук присъстващите принадлежи към семейството на първия Адам. Това сме всички ние, всички възрастови групи, сме чада на Адам. Павел продължава като изразява това със следните думи – Римляни 8:7:
„Защото копнежът на плътта [англ. плътският ум] е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може; и тези, които са плътски, не могат да угодят на Бога“ (Римляни 8:7, 8).
Онова, което казва той, е просто следното:
Там, където има тъмнина, няма светлина. Притежаването на плътски ум е смърт. Притежаването на плътски ум е вражда против... кого? Бога. Намирате се в тъмнина и няма...? Светлина. А Бог е ето тук (не там, където се намира тъмнината) и тук, където се намира Бог, има светлина и няма никаква тъмнина. А всички ние сме ето тук, в това плътско състояние на смърт, и не можем да бъдем в друго състояние освен във вражда с Бога, като не се покоряваме на Божия закон, нито пък можем. И тогава той описва същото състояние в 8 ст. като това човек да се намира... къде? В плътта. Нали така? Следователно, плътските не могат да угодят на...? Бога. Така че „тези, които са плътски“, е друг начин да се каже:
„Тези, които притежават плътски ум, тези, които се намират в смърт, в тъмнина, плътски и живеещи по плът, и не могат да угодят на Бога.“
Как стигате до състоянието на това да бъдете плътски? Бивате родени така. Нали така? Не ставате плътски след като извършите нещо, след като осъществите някакво постижение или извършите определена постъпка или действие. Вие сте плътски понеже сте родени именно такива. Всъщност Исус каза това, а не аз. Йоан 3:6:
„Роденото от плътта е...“ какво? „...плът, а роденото от Духа е дух.“
Виждате ли картината? Светлина и...? Тъмнина. Отново, според Исус има само две състояния, има само две положения, няма трета възможност. Не е ли така? И определянето на това в кое положение (или състояние) се намирате вие, зависи от... какво? От действията ви ли? Не. Според Исус то зависи от рождението ви. Добре дошли при Евангелието! Става дума изцяло за...? Рождението. И така, родените от плът са плът, са „плът“, те са плътски, намират се в тъмнина, подлежат на владичеството на греха и смъртта. Те са родени в семейството на Адам. А родените от Духа са точно обратното – те притежават духовен ум. Ето как центърът на вниманието на Исус тук не е върху вършенето. Нали така? А е върху? Състоянието, което идва в следствие от рождението. Това е стихът, въвеждащ Йоан 3:16. Това е Йоан 3:6, едва десет стиха преди това. И това, което имам предвид с тези думи, е следното:
Богът, Който възлюби света... състоянието на света беше...? Родени по плът и намиращи се в тъмнина. И Той толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да бъде светлината, така че ние да можем да бъдем...? Родени от Духа, когато повярваме в Него. Виждате ли двете неща свързани? Много просто е, нали? Много лесно, много основно. Ето защо това са светлина и тъмнина. Павел обобщава становището си в Римляни 5:19. Той казва:
„Защото както чрез непослушанието на един човек станаха грешни мнозината, така и чрез послушанието на Единия мнозината ще станат праведни.“
Някои хора объркват стиха и казват, че този стих се отнася за действия, избори и поведение. Този стих говори за...? Светлина и тъмнина. Непослушанието на единия човек беше онова, което направи мнозина грешници. Колко много? Някой може би ще каже:
„Почакай малко. Не се казва „всички“. Казва се „мнозина“.“
Ще ви кажа защо се казва „мнозина“. Толкова много, колкото са свързани родствено с първия човек. Ако можете да намерите човек, който да няма родствена връзка с първия Адам, можете да имате оправдание да кажете:
„Той не беше засегнат от Адам.“
Но толкова, колкото имат родствена връзка и са деца на първия Адам, бяха направени нещо от избора на Адам, а не от собствения си. И неговият избор от тяхно име [т.е. от наше име] направи тях и нас... какво? Грешници. А на хората този термин наистина не им харесва особено. Те казват:
„Не, не, не. Грешник съм само когато аз направя нещо погрешно. Много ти благодаря, Адаме.“
Но другата част от стиха трябва да има същото значение и същото въздействие. Забележете какво се казва:
„Така и чрез послушанието на Единия...“
за кого става дума? За Светлината на живота, Исус Христос.
„...мнозината ще станат...“ какви? „...праведни.“
Колко много? Толкова, колкото имат родствена връзка с Него и са родени от Него. И кое е онова, което ги прави праведни? Дали това е собственото им поведение? Това е Неговото...? Покорство ги прави праведни. Алилуя за Евангелието! Светлина и тъмнина. Ако не ви харесва онова, което ви причини Адам, тогава не ви харесва онова, което прави Вторият Адам. И вие ще излезете и ще се опитате да установите своя собствена праведност чрез свое собствено вършене на правото, като ще се надявате, че като вършите това вие ще намерите изход от проблема с греха и смъртта. Ето защо Евангелието е:
„Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина.“
Намирате се или в едното, или в другото. И дотогава, докато се намирате в едното, вие не можете да се намирате в другото, чрез собственото си поведение. Единственият начин, по който можете да промените страната, на която сте, е като... трябва да бъдете...? Родени. Не каза ли Исус именно това?
Слушайте, това се нарича „новорождение“, а не „нови решения“, а не „нови действия“, а не „нови поведения“, нали? Защо според вас това се нарича „новорождение“? Защото е рождение, чудо, което ви дава онова, което ви липсва. То ви дава живот там, където сте имали смърт. То ви дава светлина там, където сте се намирали в тъмнина. И когато приемете тази Светлина на живота, вие бивате направени...? Праведни. Така че целите слава, заслуга и хвала принадлежат на... кого? На Исус. Той ме направи това, което съм. А не „аз се направих това, което съм“. Виждате ли разликата? И нещата стоят така поради стореното от Адам и това е причината, поради която Христос е наречен „Вторият Адам“.
В светлината на това е много ясно, че в този свят, в съществуването на този свят има само две страни в тази борба. Така ли е? Можете да бъдете или дете на Адам, грешник, или можете да бъдете дете на...? Втория Адам, и да бъдете...? Праведен. Искам да изразя това така: Можете да бъдете или праведен, или...? Неправеден. Има ли трета възможност за избор? Такава не съществува. И ако смесите светлината с тъмнината и слеете двете неща, и ако замените едното с другото, Библията произнася „горко“ над вас. Осъзнавате ли това?
Това е Евангелието, основните начала на Евангелието. Лесно е, нали? Просто. Не е трудно да се разбере. Можете да научите на него дори и деца. Виждате ли, братя и сестри, съществуващият при неправилно разбиране на тази истина проблем е така дълбок. Ако не мислите, че е толкова тъмно, вие не мислите, че ви е нужна толкова светлина. Нали така? Само в краен мрак ви е нужно дори най-малкото възможно светило и то ще свърши работа, тъй като се нуждаете от светлина. Ако тази стая е добре осветена, ние нямаме нужда да запалваме повече лампи. Но ако тази стая се намираше в краен мрак, всички ние щяхме да усещаме и чувстваме дълбоко нуждата си от светлина. Затова когато биваме учени или ни се казва, че нашето състояние не е наистина тъмнина, ние свеждаме до минимум...? Светлината, от която се нуждаем. Разбирате ли онова, което казвам?
Свеждате до минимум нуждата от Спасител. Ограничавате Спасителя, когато ограничавате гъстотата и наситеността на тази тъмнина. Когато се опитвате да ограничите това до определена възрастова група, когато се опитвате да кажете, че не е чак толкова лошо, когато казвате
„виж, може би злото е лошо, но то не е толкова лошо, колкото е грехът“,
това е като да казвате:
„Може би тъмнината е тъмна, но тя не е наистина тъмна.“
„Горко на онези... които заменят тъмнина за светлина, а светлина за тъмнина“ (Исая 5:20), казва Библията.
Когато разберете по този начин погрешно Евангелието, братя и сестри, вие всъщност унищожавате самия смисъл на вестта, прогласявана от Йоан. Вие казвате, че на мястото, на което се намира тъмнина, все още е налице някаква светлина. Не това е вестта, която проповядваше Йоан. Ето защо завчера в изследването зададох този въпрос, защото когато говорихме за праведността и хората описаха праведността само като вършене на правото, че тя няма общо със състоянието ви, а има общо с поведението ви, и то с поведението ви по-конкретно във връзка с Божия закон... Нали така? Няма проблем. Не е нужно да казвате дали това е правилно или е погрешно. И така, това е въпросът:
Коя от Десетте заповеди пазите, за да бъдете новородени?
Приведете ми заповедта. Улеснявам искането като не казвам:
„Всичките.“ Казвам: „Коя (конкретно)? Коя пазите, за да бъдете новородени?“
Това не се намира в закона. Въпрос на факт е, че законът не може да даде на никого рождение. Той не може да даде живот на никого. А онова, от което се нуждаете, е светлина, онова, от което се нуждаете, е рождение. Единствено Исус може да ви даде новорождението. Ето защо праведността е състояние на праведност, което идва от Христос и предшества вършенето на правото. Трябва да бъдете поставени в светлина и живот, за да дадете този плод, също както Адам ни постави в тъмнина и смърт. Това е евангелската истина. Това всъщност трябва да бъде проповядвано на света.
Искам да споделя с вас следния стих от Павел. Павел беше изправен пред цар Агрипа и даваше своето свидетелство за това как Бог го беше обърнал. И в този стих имате представено едно много интересно описание за начина, по който на Павел беше дадено поръчение да проповядва Евангелието. Искам да се съсредоточа върху един момент, но само ще ви дам контекста, за да можете да разберете времевото разположение на стиха. Пропуснахме Римляни 8:9. Ще се върнем на него. Забележете какво се казва на Деяния 26:18:
„Да им отвориш очите, за да се обърнат от тъмнината към светлината и от властта на Сатана към Бога и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените чрез вяра в Мене.“
Кой говори? Исус говори на Павел. Павел всъщност цитира пред цар Агрипа онова, което му беше казал Исус по пътя за Дамаск. И той казва на Агрипа:
„Бях обърнат и Исус ми се яви; и Той ми даде работата ми и ми даде Евангелието, което трябва да проповядвам.“
Така че това е Евангелието от устните на самия...? Исус, цитирано от Павел. И ето какво му казва Той да проповядва:
„Да им отвориш очите, за да се обърнат от тъмнината към...“ какво? „...към светлината...“
Погледнахме това, нали? И тогава Той обяснява (или разширява) същата
тази представа, и забележете какво казва:
„...и от властта на...“ кого? „...Сатана към Бога...“
Следователно, тъмнината представлява това да бъдем под властта на...? Сатана. Това е владичеството на смъртта. И Евангелието представлява да се проповядва вест, която обръща хората от това състояние към състоянието, при което човекът е под владичеството на Бога. И тогава той казва:
„...и да приемат прощение на греховете си и наследство между осветените чрез вяра в Мене.“
Ето колко лоша беше тъмнината, братя и сестри. Под властта на...? Сатана. Някои хора не се чувстват удобно във връзка с това. Разберете се с Исус! Това е Евангелието според Исус. Това не са мои думи, това не са думи на Павел. Това са думите на Светлината на живота. И апостол Павел, за когото говорим и чиито писания четем до днес, получи поръчение от Христос да проповядва това Евангелие, което ние проповядваме днес.
„И известието... е това, че Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина“ (1 Йоаново 1:5).
Ето защо... ще се върна към стиха, който пропуснахме – Римляни 8:9. Ето защо апостол Павел ни казва:
„Вие обаче не сте плътски, а...“? „...духовни...“
Какво осъществи разликата?
„...ако живее във вас Божият Дух. Но ако някой няма Христовия Дух, той не е Негов.“
Вие сте духовни, ако Божият Дух живее във вас. Кой е Божият Дух? Светлината на живота, нали? Исус Христос. И как получавате Исус Христос? Когато бъдете новородени, когато Го приемете, когато Го приемете в своя живот като Господ и Спасител, когато се предадете на Него и всъщност умрете за аз-а. Вие признавате, че съществувате в смърт и тъмнина и казвате:
„Господи, искам тази светлина, искам Теб.“
Той влиза в душата ви и там, където е имало тъмнина, сега има живот и вие имате Божия Дух, сега вие сте духовни и вече не сте...? Плътски. Понеже Исус казва:
„Трябва да бъдете родени по плът, за да бъдете плътски, и трябва да бъдете родени от Духа, за да бъдете...“? „...духовни.“
Това представлява Евангелието. Ето защо има само две страни. Ето защо се състои борбата. Къде стоите вие? Къде съществувате вие? Какво е вашето състояние? Това е въпрос, много по-дълбок от простото разглеждане на това:
„Какво вършите – правилното или погрешното?“
Павел продължава, като изразява следното и събира всичко (сега само обобщавам, само завършвам) във 2 Коринтяни 4:4-6 като казва:
„За тези, невярващите, чийто ум богът на този свят е заслепил, за да не ги озари светлината от славното благовестие на Христос, Който е образ на Бога. (Защото ние не проповядваме себе си, а Христос Исус като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исус.) Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее от тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети светът с познаването на Божията слава в лицето на Исус Христос.“
Виждате ли Евангелието? Светлина и тъмнина.
И коя история употребява той, за да онагледи становището си Историята на...? Сътворението.
„Бог, Който е казал на светлината да изгрее от тъмнината“ - това беше едва първото нещо, което Бог направи. Това беше евангелски разказ. Той е Този, Който казва на тази светлина да изгрее в настоящата тъмнина, дошла в следствие от греха и смъртта и от онова, в което Адам избра да ни постави. И онова, което проповядваме, братя и сестри, не е самите нас. Онова, което проповядваме, е Личност. Онова, което проповядваме, не са заръки, не са закони и регулации. Онова, което проповядваме, не са букви и думи. Онова, което проповядваме, е...? Личност, жива Личност – Исус Христос, Светлината на живота. И внимавайте с всекиго, който проповядва каквото и да е по-малко нещо. Ако притежавате каквото и да е по-малко нещо, ще останете в тъмнина. Една Личност – не казваме това просто като клише или метафора, Исус Христос е една действителна, жива Личност. В противен случай истината за Бога би била безсмислена. Нали така?
А според мен всички ние обичаме истината за Бога. Дори и онези, които не я познават. Фактът, че те отдават някакво зачитане на Бога означава, че те желаят да притежават истината за Бога макар и още да не я познават. Не проповядваме себе си. Разбирате ли вестта? Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина. Не смесвайте двете неща и не разменяйте местата им. Не казвайте, че когато се намираме в тъмнина ние вече притежаваме малко светлина. Правите Бога...? Лъжец, и налице е „горко“.
Знаете ли, нашият брат Дон ни повежда в пеенето на онази песен, която ми напомня за дните на детството ми:
„В сърцето ми...“
Знаете ли песента? Няма да я пеем. Но всички ние сме я пели, нали? В съботното училище. И кого каним в сърцето си? Исус. И знаете ли, когато сте дете, това е просто и толкова вярно. Намирам това за удивително. А когато израснете, като пълнолетен, вие започвате да чувате горчивата действителност и истина, че всъщност не е наистина Исус, а е някой друг. Нали така? Или вероятно е нещо друго, по-малко от Исус. Онова, от което се нуждаем, братя и сестри, е действителността и истината на тази песен. Когато приемем Исус, ние приемаме живот, приемаме светлина, и тя засиява от сърцето ни. Нуждаем се от евангелската вест като действителна опитност.
Знаете ли, че има много хора, изповядващи, че вярват в истината на Евангелието, които все още се намират в тъмнина? Ето защо е толкова важно да разбираме истината. Но когато знаете каква опитност имате, когато знаете, че сте преминали от смърт към живот, когато имате опитност, която свидетелства за това, вие нямате съмнение и знаете, че сте в светлината и че сте в Христос. Това е познанието, което Бог желае да имаме. Пълната увереност на вярата, когато както Павел вие казвате:
„Зная в кого съм повярвал“ (2 Тимотей 1:12).
Не понеже разбирам определени доктрини по определен начин, а понеже Го познавам. Матей... Извинете ме. Нямаме Матей, така че ще го пропуснем. Ще погледнем Откровение 22:5. Действително имаме Матей, слава на Господа! Матей 6:23:
„Но ако окото ти е зло, цялото ти тяло ще бъде помрачено. И така, ако светлината в теб е тъмнина, то колко голяма ще е тъмнината!“
Когато си мислите, че притежавате светлината, когато си мислите, че притежавате истината и не осъзнавате това, и Исус ви съобщи истината... С какво се занимаваше тук Исус? Занимаваше се с фарисеите и всъщност укоряваше лицемерието. Помните ли това? И Той казва на фарисеите, които си мислеха, че притежават светлината, които си мислеха, че притежават истината понеже притежаваха Писанията и Мойсей, и закона, и притежаваха всички тези доктринални структури... Те мислеха, че са... какво? В светлината и че притежават истината. И Исус каза:
„Внимавайте, понеже ако светлината, която мислите, че имате, всъщност е тъмнина, това е една голяма тъмнина!“
Какво има Той предвид? Той има предвид, че ако си мислите, че при вас нещата са наред, никога няма да видите светлината. Ако си мислите, че притежавате светлината, вие няма да търсите светлината. И каква зла измама ще бъде, ако светлината, която мислите, че имате, всъщност е...? Тъмнина. Ето защо е произнесено сериозно „горко“.
Тогава Той казва:
„Ако окото ти е зло...“
Той ни дава подсказка, представя ни начина, по който тялото може да бъде помрачено. Какво представлява злото око? Не е онова нещо, което закачат по вратите, онзи предмет на суеверия против зло око. Какво означава да имаме зло око? Погледнете очите на фарисеите. Как действаха те спрямо Христос? Какво търсеха те в Христос? Нещо, в което да Го уловят. Нещо, казано от Него, нещо, сторено от Него. Те имаха око, което беше зло. И това беше доказателството, че цялото им тяло беше изпълнено с тъмнина, въпреки че изповядваха истината. Братя и сестри, внимавайте за това отношение. Нали така? Очи, които бързаха да осъдят, очи, които бързаха да съдят други като по-малко праведни от онези праведни, свети фарисеи. И на такива хора, които мислеха, че са в истината, Исус каза:
„Слушайте, по-добре внимавайте. Ако мислите, че сте в светлината и тя се окаже тъмнина, вие се намирате в гъста тъмнина.“
Това е нещо много сериозно. Ето защо вестта е:
„Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина.“
Ето защо Бог отправя към нас това предупреждение. И онова, което споделям тук с вас, братя и сестри, няма за цел да осъди някого, а е слово на братска любов и загриженост. Ще ви го изразя просто:
Ако вестта, която проповядваме, е вярна и е светлината на Евангелието, и вие я наречете „тъмнина“, горко ви... Това е нещо сериозно! И не казвам това като:
„Горко ви. Внимавайте, защото ще си го получите!“
Горко ви, защото ще мислите, че нещата при вас са наред, когато не са, и в крайна сметка ще измамите себе си и мнозина заедно със себе си. И един ден вие действително ще се събудите, всеки ще се събуди, но е възможно да бъде твърде късно.
Ето защо Бог изговаря „горкото“, ето защо и аз казвам това с братска любов. Ето я Откровение, последната книга, последен стих, след което можем да бъдем разпуснати. Откровение 22:5. Така кръгът се затваря. В новия град, в Новия Ерусалим:
„Нощ няма да има вече; и няма да имат нужда от осветяване от светило или от слънчева светлина, защото Господ Бог ги осветява. И те ще царуват до вечни векове.“
Това е кулминацията на вестта. Ще живеем на място, на което няма да има тъмнина. Това ще бъде една много чужда опитност. Но не е нужно да бъде такава, ако притежавате Светлината на живота, сега, ако притежавате тази светлина. Тази картина във физически план, при която няма да имаме каквато и да е нощ – дори не можем да си представим как изглежда това, нали? Всекидневно имаме нощ. Там няма нощ. Пеем песен в тази връзка, нали?
„В укрепения град не ще има нощ.“
Това е вестта, понеже Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина. Братя и сестри, нека приемем тази светлина, нека приемем този живот, нека приемем тази Личност, нека умрем за аз-а, нека приемем действителността на Евангелието. Чудото на новорождението е нещо по-велико, отколкото мнозина от нас осъзнават. И то е истинско. Нека го приемем, за да можем действително да бъдем в този град, където няма нощ. Амин? Амин. Нека завършим с молитва.
За слава на Отец и Сина!
„Даром сте приели, даром давайте!“
Разрешени са копиране и разпространение.
Revelation1412.org
RSS Feed
