“Светлина, която свети в тъмно място”
ОТКРОВЕНИЕ 14:12
Представя
НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ДАР
Надер Мансур
Уикенд за съживление,
Канзас. Ноември 2017 г.
Заглавието за нашето разискване тази вечер е “Най-големият дар”. Това, което ще разискваме, темата за тази програма през уикенда е “Най-големият дар” - да разберем това, което Бог е направил за нас като народ, като човешки същества, и дарa, който ни е дал. За този дар, ако зададем въпроса, отговорът ще бъде бърз, знаете:
“Бог ни даде Своя Син.”
ОТКРОВЕНИЕ 14:12
Представя
НАЙ-ГОЛЕМИЯТ ДАР
Надер Мансур
Уикенд за съживление,
Канзас. Ноември 2017 г.
Заглавието за нашето разискване тази вечер е “Най-големият дар”. Това, което ще разискваме, темата за тази програма през уикенда е “Най-големият дар” - да разберем това, което Бог е направил за нас като народ, като човешки същества, и дарa, който ни е дал. За този дар, ако зададем въпроса, отговорът ще бъде бърз, знаете:
“Бог ни даде Своя Син.”
И понякога казваме това толкова често, че то някак изгубва въздействието си, тъй като го чуваме толкова често и редовно. Но днес искаме да погледнем по-отблизо разбирането на най-големия дар, защото с разбиране получаваме малко прозрение за Божията любов, по-конкретно за начина, по който Бог мисли, по който Бог се чувства и върху Божието сърдечно разположение към нас като народ – към нашия свят и особено към нас поотделно, като индивидуални човешки същества.
В Откровение 4:12 Библията казва… Ако носите Библията си, можете да отворите там, ако искате. Ако не носите, всичко е наред, стиховете ще бъдат върху екрана. Зависи изцяло от вас. Но в Откровение 4:11 ни се казва:
“Достоен си, Господи наш и Боже наш, да приемеш, слава, почит и сила; защото Ти си създал всичко, и поради Твоята воля всичко е съществувало и е било създадено.”
Тази богослужебна сцена, която достига до нас от небето, тази славна богослужебна сцена пред Отец е дадена тук с причина. Причината е, че Бог е Творецът, Бог е Създателят, Бог е Източникът на всичко и Вседържителят. И когато Неговите същества, Неговите творения признават това, те признават, че всяко добро нещо произлиза от Него. И така, на Него се отдава поклонение, в признаване, в оценяване и в благодарение за това, че Той е Творецът на всичко.
Знаете ли, Бог не беше задължен да създава каквото и да е. Осъзнавате ли това? Бог нямаше нужда, която да изисква от Него да създаде каквото и да е. Но Той го направи. И именно това казват тези творения, тези същества – че Той е великият Източник на всичко.
И така, нещата, които Бог сътвори, нещата от природата - творението говори за своя Автор, то ни дава прозрение за това чудно Същество, създало всичко. Нещата от природата привличат вниманието ни и насочват вниманието ни към Бога, ако бъдат правилно разбирани и тълкувани. И грехът, разбира се, е помрачил това, но Писанието все още ни казва, че природата действително свидетелства. В Еремия 10:12 ни се казва:
“Той направи земята със силата Си, утвърди света с мъдростта Си Ти си създал всичко, и разпростря небесата с разума Си.”
В Откровение 4:12 Библията казва… Ако носите Библията си, можете да отворите там, ако искате. Ако не носите, всичко е наред, стиховете ще бъдат върху екрана. Зависи изцяло от вас. Но в Откровение 4:11 ни се казва:
“Достоен си, Господи наш и Боже наш, да приемеш, слава, почит и сила; защото Ти си създал всичко, и поради Твоята воля всичко е съществувало и е било създадено.”
Тази богослужебна сцена, която достига до нас от небето, тази славна богослужебна сцена пред Отец е дадена тук с причина. Причината е, че Бог е Творецът, Бог е Създателят, Бог е Източникът на всичко и Вседържителят. И когато Неговите същества, Неговите творения признават това, те признават, че всяко добро нещо произлиза от Него. И така, на Него се отдава поклонение, в признаване, в оценяване и в благодарение за това, че Той е Творецът на всичко.
Знаете ли, Бог не беше задължен да създава каквото и да е. Осъзнавате ли това? Бог нямаше нужда, която да изисква от Него да създаде каквото и да е. Но Той го направи. И именно това казват тези творения, тези същества – че Той е великият Източник на всичко.
И така, нещата, които Бог сътвори, нещата от природата - творението говори за своя Автор, то ни дава прозрение за това чудно Същество, създало всичко. Нещата от природата привличат вниманието ни и насочват вниманието ни към Бога, ако бъдат правилно разбирани и тълкувани. И грехът, разбира се, е помрачил това, но Писанието все още ни казва, че природата действително свидетелства. В Еремия 10:12 ни се казва:
“Той направи земята със силата Си, утвърди света с мъдростта Си Ти си създал всичко, и разпростря небесата с разума Си.”
Това ни казва, че създаденият свят е предназначен да ни впечатли с Божията възвишеност, с Божието величие. Предназначен е да отправи вниманието ни, погледа ни, към този Създател и Творец на всичко. А твърде често, знаете, природата е около нас през цялото време и някак губим усещане за въздействието, което би трябвало да оказва върху нас.
Може би понякога се крием от природата, вероятно живеем в бетонна джунгла в голям град или природата е малко далеч и не виждаме много от нея, и тя не ни говори така, както би трябвало да ни говори. Затова, когато Бог създаде човека, Той не го постави в голям град, а го постави в градина, за да бъде заобиколен с делата на Неговите ръце, така че природата би му казвала за Бога.
Надявам се, че ще погледнем това тази вечер със свежо прозрение. И докато правим това, цялото намерение е да бъдем вдъхновени с това благоговение и със съзнаване на великолепието на Бога – че Той наистина е достоен за нашето поклонение, и конкретно това, което Той е направил за нас, като резултат от случилото се със света. Тази малка планета, планетата Земя, нашият скромен малък дом, познат като Синята планета, е доста голямо място.
Когато летях от Австралия, летях от Сидни до Далас, това беше 15-часов полет. А самолетът се движи доста бързо. В продължение на 15 часа.
И така, светът, в който живеем, е доста голям. И по-голямата част от това разстояние беше вода, тъй като летяхме над Тихия океан. След това трябваше да хвана друг полет, за да стигна до точното място, на което беше нужно да отида.
Но нашият свят, колкото и голям да е, в действителност е едно мъничко място, което изглежда доста малко, когато се погледне на изображение като това. От такава височина е доста…, доста трудно да посочите къде е вашата къща, нали? Знаете, живеем в голям свят, но той в действителност е наистина малък в големия мащаб на нещата. Искаме да погледнем малко в перспектива, само за да получим малко…, да поставим нещата в правилния контекст, що се отнася до този свят. И ще погледнем сравнение на нашата планета с другите планети, които са в нашата Слънчева система.
Може би понякога се крием от природата, вероятно живеем в бетонна джунгла в голям град или природата е малко далеч и не виждаме много от нея, и тя не ни говори така, както би трябвало да ни говори. Затова, когато Бог създаде човека, Той не го постави в голям град, а го постави в градина, за да бъде заобиколен с делата на Неговите ръце, така че природата би му казвала за Бога.
Надявам се, че ще погледнем това тази вечер със свежо прозрение. И докато правим това, цялото намерение е да бъдем вдъхновени с това благоговение и със съзнаване на великолепието на Бога – че Той наистина е достоен за нашето поклонение, и конкретно това, което Той е направил за нас, като резултат от случилото се със света. Тази малка планета, планетата Земя, нашият скромен малък дом, познат като Синята планета, е доста голямо място.
Когато летях от Австралия, летях от Сидни до Далас, това беше 15-часов полет. А самолетът се движи доста бързо. В продължение на 15 часа.
И така, светът, в който живеем, е доста голям. И по-голямата част от това разстояние беше вода, тъй като летяхме над Тихия океан. След това трябваше да хвана друг полет, за да стигна до точното място, на което беше нужно да отида.
Но нашият свят, колкото и голям да е, в действителност е едно мъничко място, което изглежда доста малко, когато се погледне на изображение като това. От такава височина е доста…, доста трудно да посочите къде е вашата къща, нали? Знаете, живеем в голям свят, но той в действителност е наистина малък в големия мащаб на нещата. Искаме да погледнем малко в перспектива, само за да получим малко…, да поставим нещата в правилния контекст, що се отнася до този свят. И ще погледнем сравнение на нашата планета с другите планети, които са в нашата Слънчева система.
Земята не се справя твърде зле в сравнение с Венера и Марс, Меркурий и Плутон, що се отнася до големината. Това е нашето разбиране за размера на планетите, но когато отидем и погледнем някои от другите планети, като Юпитер и Сатурн, откриваме, че изведнъж Земята става като малко топче за игра (нали?). Можете да я видите в долния ляв ъгъл. Малко топче за игра, в сравнение с Юпитер. Представете си, че живеехме на Юпитер. Колко дълги щяха да бъдат полетите, нали? Колкото и голям да е нашият свят, той в действителност е малък в големия мащаб на нещата, когато го погледнем в перспектива. Но... Добре е да получаваме малко перспектива от време на време, защото сме склонни да мислим толкова много за себе си и за своя свят, и не вземаме под внимание факта, че живеем в обширна вселена. А цялата вселена говори за Божията възвишеност, величие и мощ. Божието слово, Божията мощ е която държи всички тези планети в системите.
Ако се придвижим малко по-нататък, ето нашето Слънце.
Само преди малко казах, че то показва започването на съботата, и когато погледнем размера на своето Слънце, изведнъж нашата Земя, нашият дом, става дори още по-малък, отново, нали? И тази перспектива ни дава наистина малко схващане за величието на Създателя на всички тези неща. Действително това е идеята. Знаете ли, дори и нашето Слънце, колкото и огромно да е нашето Слънце, когато отново го погледнем в перспектива, то също избледнява, когато го сравним с други слънца. Защото нашето Слънце не е единствената звезда, съществуваща в тази вселена, в Божията обширна вселена. Има други слънца, други звезди. И някои от тях са много по-големи, като Арктур (Мечка) и Полукс. Те в действителност са гиганти, в сравнение с размера на нашето Слънце.
В този мащаб Земята е невидима. Нашата планета Земя, нашият дом, с всичките си проблеми, всичките си затруднения, всичките си злочестини, всички разнородни неща, които се случват, е незначителна. Дори не можем да я видим. Знаете ли, ако преживявате затруднение в живота си, в опитността си, понякога проблемите могат да бъдат толкова непреодолими, че да бъдат всичко, което можем да видим, в нашия свят, а е хубаво понякога някак да отдалечим обектива и да погледнем голямата картина, да погледнем нещата в перспектива.
И помнете Бога, Който каза:
“Този, който е във вас, е по-велик от онзи, който е в света.”
Бог е Създателят на тази вселена, Който поддържа всички тези неща. Надеждата е, че проблемът ви също ще бъде видян в своята перспектива. Колкото и голям да е според вас, нужно е да помните колко голям е Бог. И виждаме илюстрация на това в творението. То говори за своя Създател. В Йов 38:32 ни се казва:
“Можеш ли... да водиш Мечката със малките й?”
Пътешествието на звездата Арктур (Мечка) със съпровождащите я звезди е абсолютно феноменално. Тя е поддържана на мястото си само от Божията…? Мощ. Това е Богът, на Когото служим, братя и сестри. Съществата в небето признават това, когато казват:
“Ти си създал всичко, и поради Твоята воля всичко е съществувало и е било създадено.”
И помнете Бога, Който каза:
“Този, който е във вас, е по-велик от онзи, който е в света.”
Бог е Създателят на тази вселена, Който поддържа всички тези неща. Надеждата е, че проблемът ви също ще бъде видян в своята перспектива. Колкото и голям да е според вас, нужно е да помните колко голям е Бог. И виждаме илюстрация на това в творението. То говори за своя Създател. В Йов 38:32 ни се казва:
“Можеш ли... да водиш Мечката със малките й?”
Пътешествието на звездата Арктур (Мечка) със съпровождащите я звезди е абсолютно феноменално. Тя е поддържана на мястото си само от Божията…? Мощ. Това е Богът, на Когото служим, братя и сестри. Съществата в небето признават това, когато казват:
“Ти си създал всичко, и поради Твоята воля всичко е съществувало и е било създадено.”
Ето защо те се покланят на Бога - те признават, че Бог е велико, върховно Същество. Това е нашият Бог.
Дори тези гиганти, ето я Арктур там, в дъното в ляво, тя избледнява в сравнение с някои от Червените гиганти. Това са някои от Червените гиганти (звезди). Антарес и Бетелгейзе: това са свръхгиганти във вселената. Тези можем да видим, тези можем да разпознаем, за тези можем да получим някакво прозрение по отношение на размера им.
Дори тези гиганти, ето я Арктур там, в дъното в ляво, тя избледнява в сравнение с някои от Червените гиганти. Това са някои от Червените гиганти (звезди). Антарес и Бетелгейзе: това са свръхгиганти във вселената. Тези можем да видим, тези можем да разпознаем, за тези можем да получим някакво прозрение по отношение на размера им.
Колко голяма е Земята тук? Някак си е трудно дори да се измери количествено, когато я поставите в перспектива. Антарес е доста масивен там. Знаете ли, някой е преценил, че тази вселена… Когато погледнете към небето през нощта и в ясна нощ, където нямаме големи градски светлини, които да възпрепятстват гледката (някъде в пустинята например), можете да видите небето пълно със звезди. Има много звезди в небето и някои хора са се опитвали да ги преброят. Можем да видим само звездите, които виждаме докато ги наблюдаваме, но има много повече. Знаете, вселената е обширна. Но това е изчислението. Изчислено е, че има достатъчно звезди, за да може всеки човек на Земята да притежава 11 000 000 000 000 (11 трилиона) от тях.
Няма ли да поспрете и да помислите за това за момент? Защото някои от тези числа са толкова масивни, че са необхватни. Ако помислите за това, можете да имате своя собствена лична колекция от 11 трилиона звезди, като това може и всеки друг човек на планетата. Единадесет трилиона на всекиго. И това са само звездите, за които знаем. Не знаем за звездите, за които не знаем. Живеем в обширна, великолепна вселена, създадена и поддържана от този велик Бог, на Когото се отдава поклонение от тези същества в небето. Ето защо в Библията ни се казва, в Псалм 147:4, 5:
“Изброява множеството на звездите, нарича ги всички по име. Велик е нашият Господ и с голяма мощ, разумът Му е неизмерим.”
“Изброява множеството на звездите, нарича ги всички по име. Велик е нашият Господ и с голяма мощ, разумът Му е неизмерим.”
Това казва псалмистът, като признава, че Бог познава всяка една от тези звезди, че Той ги познава по име. Всичките 11 трилиона за всяко отделно човешко същество, намиращо се на Земята, и безкрайните звезди освен тях. Живеем в доста голяма вселена, и обичам да си припомням това от време на време, защото, знаете ли, не можете да не се почувствате малко малки при някои от тези мащаби на звездите, при някои от тези числа и броеве на слънца и звезди, които изпълват тази вселена. Не е ли така? Просто изведнъж започваме да се чувстваме така: Уау… (Знаете, нали?) Чувстваме се много важни в своя свят, върху своята планета, но вселената е голяма, много голяма, братя и сестри.
Това е едно малко устройство. Някой да има представа какво е заснето? Това е телескопът “Хъбъл”, така е. Телескопът “Хъбъл” е най-силният ни телескоп горе, в орбита, и заснема много изображения, много снимки. Веднъж, през 1996 г., изследователи решили да насочат телескопа “Хъбъл” върху конкретен дял от небето, който била очевидно маловажен и празен – малък ъгъл. И те направили този експеримент, при който щели да насочат телескопа в това местоположение за цели десет дни, и големината на това пространство е около тази на песъчинка, а какво да кажем за един лакът, в сравнение с тази частица небе, която те наблюдавали?
И така, в продължение на десет дни те щели да отворят приемниците и сензорите върху телескопа и да видят какво ще се събере. Това било малко рискован експеримент, защото наблюдателното време на този телескоп е крайно търсено и много скъпо. Защо бихте наблюдавали едно нищо в продължение на десет дни? Но те го направили. И за шокираща изненада на всички, онова, което се върнало, било известното като изображението на “Хъбъл” “Дълбоко поле” - изображение на светлината от над 3 000 галактики могло да се види в тази единствена малка част с видимо незначителен размер, където мислехме, че няма (?) нищо. И така, тази светлина пътуваше и в хода на десетте дни беше събирана, и това е изображението, разработено в последствие. Всяко петънце и частица, и точка в това изображение, братя и сестри, е не просто звезда, а цяла галактика. Колекция от милиони звезди се намира във всяка галактика. Това се намира само в едно мъничко петънце. Само позволете на ума си да остане върху това за момент и да си представи вселената, в която живеем. Но след това си помислете за Бога, Който я сътвори, и за Бога, Който я поддържа.
През 2003 г. учените направили това отново. Този път те отворили телескопа, с по-добра технология, с по-добри сензори, на друго местоположение, при това за единадесет дни. Искали да видят какво би се намирало там. Това се нарича “Ултрадълбокото поле”. Този път резултатът бил над 10 000 галактики. Това е като един кадър в само едно местоположение, който ни дава представата, че тази вселена, в която се намираме, не е толкова празна, колкото си я представяме или колкото си мислим. Тя е препълнена. И в тази препълнена вселена, с тези хиляди по хиляди галактики, няма абсолютно никакво оспорване или съмнение, че има светове и планети, които също са населени и изпълват Божието творение. Бог не създаде празна вселена. И една от тези галактики е тази, която ние населяваме (която също ще погледнем за малко). Но интересното е, че насочихме най-мощния телескоп на човечеството към очевидно нищо и това е резултатът, който виждаме – че населяваме едно съвсем малко място в тази вселена. Всъщност, в този мащаб то изглежда доста незначително, нали? Изведнъж се оказва, че ние сме само едни от толкова много. Тази видимо незначителна галактика, и в тази галактика нашата звезда е една от милиони звезди, и около нашата звезда живеем ние, на тази Земя.
Това е едно малко устройство. Някой да има представа какво е заснето? Това е телескопът “Хъбъл”, така е. Телескопът “Хъбъл” е най-силният ни телескоп горе, в орбита, и заснема много изображения, много снимки. Веднъж, през 1996 г., изследователи решили да насочат телескопа “Хъбъл” върху конкретен дял от небето, който била очевидно маловажен и празен – малък ъгъл. И те направили този експеримент, при който щели да насочат телескопа в това местоположение за цели десет дни, и големината на това пространство е около тази на песъчинка, а какво да кажем за един лакът, в сравнение с тази частица небе, която те наблюдавали?
И така, в продължение на десет дни те щели да отворят приемниците и сензорите върху телескопа и да видят какво ще се събере. Това било малко рискован експеримент, защото наблюдателното време на този телескоп е крайно търсено и много скъпо. Защо бихте наблюдавали едно нищо в продължение на десет дни? Но те го направили. И за шокираща изненада на всички, онова, което се върнало, било известното като изображението на “Хъбъл” “Дълбоко поле” - изображение на светлината от над 3 000 галактики могло да се види в тази единствена малка част с видимо незначителен размер, където мислехме, че няма (?) нищо. И така, тази светлина пътуваше и в хода на десетте дни беше събирана, и това е изображението, разработено в последствие. Всяко петънце и частица, и точка в това изображение, братя и сестри, е не просто звезда, а цяла галактика. Колекция от милиони звезди се намира във всяка галактика. Това се намира само в едно мъничко петънце. Само позволете на ума си да остане върху това за момент и да си представи вселената, в която живеем. Но след това си помислете за Бога, Който я сътвори, и за Бога, Който я поддържа.
През 2003 г. учените направили това отново. Този път те отворили телескопа, с по-добра технология, с по-добри сензори, на друго местоположение, при това за единадесет дни. Искали да видят какво би се намирало там. Това се нарича “Ултрадълбокото поле”. Този път резултатът бил над 10 000 галактики. Това е като един кадър в само едно местоположение, който ни дава представата, че тази вселена, в която се намираме, не е толкова празна, колкото си я представяме или колкото си мислим. Тя е препълнена. И в тази препълнена вселена, с тези хиляди по хиляди галактики, няма абсолютно никакво оспорване или съмнение, че има светове и планети, които също са населени и изпълват Божието творение. Бог не създаде празна вселена. И една от тези галактики е тази, която ние населяваме (която също ще погледнем за малко). Но интересното е, че насочихме най-мощния телескоп на човечеството към очевидно нищо и това е резултатът, който виждаме – че населяваме едно съвсем малко място в тази вселена. Всъщност, в този мащаб то изглежда доста незначително, нали? Изведнъж се оказва, че ние сме само едни от толкова много. Тази видимо незначителна галактика, и в тази галактика нашата звезда е една от милиони звезди, и около нашата звезда живеем ние, на тази Земя.
Писанието ни казва, в Псалм 19:1:
“Небесата разказват Божията слава и небесният свод възвестява делото на ръцете Му.”
И отново, в Псалм 8:1:
“Господи, Боже наш, колко е величествено Името Ти по цялата земя - Ти, който си положил славата Си над небесата!”
“Небесата разказват Божията слава и небесният свод възвестява делото на ръцете Му.”
И отново, в Псалм 8:1:
“Господи, Боже наш, колко е величествено Името Ти по цялата земя - Ти, който си положил славата Си над небесата!”
Това е снимка на галактиката Андромеда.
Галактиката Андромеда е спираловидна галактика и е най-близката спираловидна галактика. Тази спираловидна галактика е подобна на нашата. Тя е най-близката до нас спираловидна галактика. Тя ни е съсед; не е твърде далеч. Тя е на разстояние от само 2,5 милиона светлинни години. Това означава, че ако пътуваме със скоростта на светлината, ще ни бъдат необходими 2,5 милиона години, за да пристигнем при тази спираловидна галактика. Това е наша съседка. Това не ви ли главозамайва? Има обширна, обширна вселена, в която живеем, която е абсолютно невероятна, абсолютно удивителна. И тази галактика, Андромеда, е дом на около един трилион звезди. Понякога ние казваме тези числа и след известно време те някак не постъпват като информация.
Галактиката Андромеда е спираловидна галактика и е най-близката спираловидна галактика. Тази спираловидна галактика е подобна на нашата. Тя е най-близката до нас спираловидна галактика. Тя ни е съсед; не е твърде далеч. Тя е на разстояние от само 2,5 милиона светлинни години. Това означава, че ако пътуваме със скоростта на светлината, ще ни бъдат необходими 2,5 милиона години, за да пристигнем при тази спираловидна галактика. Това е наша съседка. Това не ви ли главозамайва? Има обширна, обширна вселена, в която живеем, която е абсолютно невероятна, абсолютно удивителна. И тази галактика, Андромеда, е дом на около един трилион звезди. Понякога ние казваме тези числа и след известно време те някак не постъпват като информация.
Ако ви кажа един трилион или сто трилиона, сякаш: "Да, няма разлика."
Понеже в един момент умовете ни просто стават неспособни да изчислят големината на тези числа, те просто се превръщат в число и реагираме така: “Това е много. Това е голям брой.”
Ето така ги тълкуваме ние в умовете си, защото това е абсолютно умопомрачително. И така, “голям брой” ще бъде подходящо за повечето от нас, предполагам. Числото не променя много. Това е факт. Има много неща там и Бог поддържа всички тях. Груби оценки казват, че има (доколкото ние знаем) около 100 милиарда галактики във вселената – като тази. И в тях има трилиони звезди и слънца. Уместната дума, която понякога използваме в отклик на нещо подобно е просто:
“Уау!”
Така ли е?
Ето така можем да отговорим:
“Уау! Това е… Уау.”
Това е вселената, в която живеем, братя и сестри. Това е Богът, на Когото се покланяме. А някои от тях са крайно красиви. Това е галактиката “Попова лъжичка”, която е назована така поради очевидни причини – поради изгледа си. И всички тези малки петънца във фона и тези малки цветове са също галактики, далеч на заден план. И това е спираловидна галактика, доста подобна на нашата. Това тук е нашата галактика – Млечният път. Това не е нейна снимка, а просто художествено предаване. Не сме я напуснали, за да можем да я заснемем. Намираме се в нея.
Понеже в един момент умовете ни просто стават неспособни да изчислят големината на тези числа, те просто се превръщат в число и реагираме така: “Това е много. Това е голям брой.”
Ето така ги тълкуваме ние в умовете си, защото това е абсолютно умопомрачително. И така, “голям брой” ще бъде подходящо за повечето от нас, предполагам. Числото не променя много. Това е факт. Има много неща там и Бог поддържа всички тях. Груби оценки казват, че има (доколкото ние знаем) около 100 милиарда галактики във вселената – като тази. И в тях има трилиони звезди и слънца. Уместната дума, която понякога използваме в отклик на нещо подобно е просто:
“Уау!”
Така ли е?
Ето така можем да отговорим:
“Уау! Това е… Уау.”
Това е вселената, в която живеем, братя и сестри. Това е Богът, на Когото се покланяме. А някои от тях са крайно красиви. Това е галактиката “Попова лъжичка”, която е назована така поради очевидни причини – поради изгледа си. И всички тези малки петънца във фона и тези малки цветове са също галактики, далеч на заден план. И това е спираловидна галактика, доста подобна на нашата. Това тук е нашата галактика – Млечният път. Това не е нейна снимка, а просто художествено предаване. Не сме я напуснали, за да можем да я заснемем. Намираме се в нея.
И така, това е разбирането ни за това как би изглеждала галактиката ни от разстояние. И в тази галактика, с всички тези въртеливи ръкави, нашето Слънце заема онова малко петънце, посочено от стрелката. Не можете наистина да го видите при този мащаб. И около това Слънце е нашият малък дом – светът, в който живеем, където се намираме сега, днес. И ръкавът, върху който е разположено Слънцето, е Орион. И то е доста близо, не твърде далеч от галактичния център.
Има около 500 000 милиона звезди в нашата галактика, Млечния път. “Уау” ще свърши работа. Това е много. Много звезди. Това е само една галактика. И не е чудно, братя и сестри, че Библията ни казва, че тази вселена говори за Божието величие. Нещо удивително е, че Библията ни казва също, че Бог създаде тази вселена, тази обширна, невероятна вселена… Получихме само малко прозрение, само малка, дребна представа за част от великолепието на тази вселена.
Но Библията ни казва, че това беше създадено за и дадено на Божия Син. В Йоан 3:35 ни се казва:
“Отец люби Сина и е предал всичко в Неговата ръка.”
Бог даде всичко в ръката на Своя Син. И ще видим точно за какво говори това. В Колосяни 1:16 се казва:
“Понеже чрез него [Христос] бе създадено всичко което е на небесата и което е на земята, видимото и невидимото, престоли било, или господства, или началства, или власти, всичкото чрез него и заради него се създаде.”
Тази вселена беше направена от Бога, чрез Неговия Син, и беше направена за Неговия Син. Това е само малко прозрение за Божията любов към (?) Неговия Син.
Той Му даде… Той направи за Него и Му даде цяла вселена, чиято големина дори не можем да схванем. Нямаме и представа колко препълнена е със звезди и светове, колко тайни и чудеса се съдържат в тази вселена. Всичко, което можем да направим, в най-добрия случай, е да се опитаме да възпроизведем някакви изображения от сигналите, които получаваме, за да получим малко прозрение. Нямаме и идея как действително изглежда тази вселена, как изглеждат някои от тези системи. И всичко това беше направено, всичко това беше дадено на Божия Син. И Божият Син, със Своя Отец, направи и сътвори всичко.
И в Захария имаме този интересен стих, защото има план, съставен от Отец и Сина. Захария 3:16 говори за него. Като говори за Христос, той казва:
“Да, той ще съгради храма Господен и той ще носи величие и ще седне на престола си, и ще владее, и ще бъде свещеник на престола си; и съвет на мир ще бъде между двамата.”
Този съвет на мир, братя и сестри, говори за плана, който беше установен от Отец и Сина, ако този малък свят (или което и да е друго място) падне в (?) грях. Този план е наречен (?) Спасителният план, и той беше формулиран между Отец и Сина от вечността. Защото Отец беше Този, който създаде всичко чрез Своя Син и (?) за Своя Син. И всичко, което Бог направи, е скъпоценно за Бога.
Знаете ли, когато погледнете обширната вселена и галактиките, слънцата, системите, световете, които я изпълват, Земята изглежда просто един малък, незначителен свят, сред милиарди други (нали?). И при все това той означава нещо за Бога. Ето колко Той обича Своите създания, Своето творение. Ето колко скъпоценно е то за Него.
Важно е да помним това, да го разбираме, защото много пъти губим това от погледа си. Много пъти, когато сме блъскани от неприятеля и преминаваме през изпитания и тежки проблеми, през затруднения, ние забравяме по-голямата картина. И точно това искаме да запомним. И така, това е малкият ни свят. И е доста интересно, както казва химнът:
“Не мога да кажа защо Този, на Когото ангелите отдават поклонение, би положил любовта Си върху човешките души.”
Нашият свят е доста малък и видимо незначителен в обширната Божия вселена. Лесно е да не се изпусне…. Не е ли така? Наистина има толкова много звезди и галактики, и при все това Бог ни обикна толкова много, че беше готов да поеме много голям риск, за да спаси вас и мен.
Псалмистът казва, в Псалм 8:3, 4:
“Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, луната и звездите, които Ти си поставил, си мисля: Какво е човек, че да го помниш, и човешки син, че да го посещаваш?”
Има около 500 000 милиона звезди в нашата галактика, Млечния път. “Уау” ще свърши работа. Това е много. Много звезди. Това е само една галактика. И не е чудно, братя и сестри, че Библията ни казва, че тази вселена говори за Божието величие. Нещо удивително е, че Библията ни казва също, че Бог създаде тази вселена, тази обширна, невероятна вселена… Получихме само малко прозрение, само малка, дребна представа за част от великолепието на тази вселена.
Но Библията ни казва, че това беше създадено за и дадено на Божия Син. В Йоан 3:35 ни се казва:
“Отец люби Сина и е предал всичко в Неговата ръка.”
Бог даде всичко в ръката на Своя Син. И ще видим точно за какво говори това. В Колосяни 1:16 се казва:
“Понеже чрез него [Христос] бе създадено всичко което е на небесата и което е на земята, видимото и невидимото, престоли било, или господства, или началства, или власти, всичкото чрез него и заради него се създаде.”
Тази вселена беше направена от Бога, чрез Неговия Син, и беше направена за Неговия Син. Това е само малко прозрение за Божията любов към (?) Неговия Син.
Той Му даде… Той направи за Него и Му даде цяла вселена, чиято големина дори не можем да схванем. Нямаме и представа колко препълнена е със звезди и светове, колко тайни и чудеса се съдържат в тази вселена. Всичко, което можем да направим, в най-добрия случай, е да се опитаме да възпроизведем някакви изображения от сигналите, които получаваме, за да получим малко прозрение. Нямаме и идея как действително изглежда тази вселена, как изглеждат някои от тези системи. И всичко това беше направено, всичко това беше дадено на Божия Син. И Божият Син, със Своя Отец, направи и сътвори всичко.
И в Захария имаме този интересен стих, защото има план, съставен от Отец и Сина. Захария 3:16 говори за него. Като говори за Христос, той казва:
“Да, той ще съгради храма Господен и той ще носи величие и ще седне на престола си, и ще владее, и ще бъде свещеник на престола си; и съвет на мир ще бъде между двамата.”
Този съвет на мир, братя и сестри, говори за плана, който беше установен от Отец и Сина, ако този малък свят (или което и да е друго място) падне в (?) грях. Този план е наречен (?) Спасителният план, и той беше формулиран между Отец и Сина от вечността. Защото Отец беше Този, който създаде всичко чрез Своя Син и (?) за Своя Син. И всичко, което Бог направи, е скъпоценно за Бога.
Знаете ли, когато погледнете обширната вселена и галактиките, слънцата, системите, световете, които я изпълват, Земята изглежда просто един малък, незначителен свят, сред милиарди други (нали?). И при все това той означава нещо за Бога. Ето колко Той обича Своите създания, Своето творение. Ето колко скъпоценно е то за Него.
Важно е да помним това, да го разбираме, защото много пъти губим това от погледа си. Много пъти, когато сме блъскани от неприятеля и преминаваме през изпитания и тежки проблеми, през затруднения, ние забравяме по-голямата картина. И точно това искаме да запомним. И така, това е малкият ни свят. И е доста интересно, както казва химнът:
“Не мога да кажа защо Този, на Когото ангелите отдават поклонение, би положил любовта Си върху човешките души.”
Нашият свят е доста малък и видимо незначителен в обширната Божия вселена. Лесно е да не се изпусне…. Не е ли така? Наистина има толкова много звезди и галактики, и при все това Бог ни обикна толкова много, че беше готов да поеме много голям риск, за да спаси вас и мен.
Псалмистът казва, в Псалм 8:3, 4:
“Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, луната и звездите, които Ти си поставил, си мисля: Какво е човек, че да го помниш, и човешки син, че да го посещаваш?”
Сега можете ли да видите какво има предвид псалмистът? Когато погледнем обширната вселена, наистина си мислим: Защо Бог би се безпокоил с този малък свят, с човека? Какво е човекът? Как Бог оценява човека? Понеже, честно казано, ако ставаше дума за вас или за мен, когато имахме проблем, когато имахме колекция от толкова много звезди и системи, галактики, и имахме проблем в една малка планета, какво бихме направили ние? Просто бихме се отървали от нея. Никакъв проблем. Имам още много. Правим това през цялото време.
Ако имаме вещ, която просто вече не работи, я хвърляме в боклука (нали?). Имам друга. И живеем в свят, в общество, където просто заменяме нещата. Ако нещо е счупено, няма проблем, не се тревожи за поправяне. Ще струва твърде много да се поправи (нали?). Просто си вземи ново.
Бог не направи това с нас.
И така, псалмистът тук е впечатлен и казва: Какво е човекът? Как Бог гледа на човека? Когато размислим върху небесата и звездите, ние наистина осъзнаваме, че сме толкова малки, и все пак Бог обърна много специално внимание на човешкия род. В Притчи 30:4 придобиваме малко прозрение как е изглеждало това сътворение. Там се казва:
“Кой е възлязъл на небето и слязъл? Кой е събрал вятъра в шепите си? Кой е вързал водите в дрехата си? Кой е утвърдил всичките земни краища? Как е името му, и как е името на сина му? Кажи, ако го знаеш!”
Тук ни се казва, че творческото дело се приписва на… колко същества? Две Същества. И Те имат родствена връзка помежду си. Връзката им е такава на Отец и Син. Отец беше в началото, Който, заедно със Сина Си, седна и реши да създаде тази обширна вселена, с всичките тайни, за които можем само да имаме изображение. Не знаем нищо за тях. В тази вселена се намира нашият свят, където беше създаден човекът. Отец и Синът… Това ни казва, че тази връзка между Отец и Сина беше истинска, такава, която съществуваше дори преди сътворението.
Виждате ли, много хора разбират тази връзка неправилно, и така те разбират неправилно как Бог е разкрил Своята любов към нас. Много хора чувстват (или мислят), че Христос стана Божият Син едва когато дойде на този свят.
Тук ни се казва, че Отец имаше Син, действителен Син, и чрез този действителен Син, много преди да бъде създадено каквото и да е, Той създаде всички тези неща, и Неговата връзка със Сина Му е точно толкова действителна, колкото творението, което Той е създал. Тя не е метафора или символ сянков символ, не е пророчество. Тя е действителна връзка на действителен Отец с действителен Син. И това е ключът към истинското разбиране на най-големия дар, който Бог реши да ни даде. Когато разбираме неправилно тази връзка, ние не можем наистина да оценим напълно какво Бог даде на този свят. И това е доста очевидно на много места, това е само един от примерите.
И така, когато беше време да се създаде този свят, знаем, че това беше чрез Христос, Сина, Единородния Божий Син. Той дойде и сътвори този свят, и оформи човека от земната пръст. И Той му даде всяко добро нещо и всеки добър дар, и в края на сътворението Бог каза:
"Всичко е (?) твърде добро."
Имахте този съвършен свят, тази съвършена вселена и всичко беше просто фантастично. Докато един ден Ева реши да се отклони от пътя и да яде от дървото, като даде и на съпруга си да яде с нея.
И тази любов, която Бог беше разкрил към света като даде (на Адам и Ева) всичко… И точно както Той даде на Сина Си цялата Своя вселена, в малък мащаб Той създаде този свят и даде всичко на света във владение от човека. Това беше картина в малък мащаб на направеното от Бога за Неговия Син.
И когато настъпи времето...
Когато Той даде на Адам всички тези неща, това беше само за да им разкрие колко много обичаше. Но тогава, когато настъпи времето, в което Ева яде от дървото и даде на Адам, какво трябва да е било чувството в небето, докато Отец, Синът и ангелите наблюдаваха как това се случва? Знаете ли, предстоеше нещата да се променят драстично и с постоянен резултат в много отношения, за този свят.
Помислете си как би се почувствал Отец. Тук са Адам и Ева. Бог им е дарил всичко, не е задържал нищо от тях. И те отиват и се присъединяват към редиците на (?) неприятеля.
От тази първа хапка нататък историята на вселената щеше да бъде пренаписана. Защото тази история в действителност щеше да засегне Отец и (?) Сина, по начин, който дори не беше идвал на нечие въображение преди. Смъртта на Божия Син беше потвърдена, ако имаше надежда за спасение на човечеството. И точно това каза Христос на Адам и Ева, когато дойде при тях малко след като те паднаха в измамата на Сатана (Битие 3:15):
“Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.”
Това беше обещание за спасение, че човекът нямаше да бъде изоставен, че Бог толкова зачиташе човека, че не каза:
“Имам много други галактики и светове. Добре, можете да умрете. Може би ще ни липсвате малко, но имаме предостатъчно други.”
Не така се почувства Бог. Божието отношение към човека беше, че Той беше готов да отдаде най-скъпоценното Си притежание, собствения Си Син. И в това обещание се съдържа обещанието за даването на Сина, Който щеше да дойде и да бъде от потомството на жената, за да се заеме със Сатана, с цел да избави човека, който живее на този малък свят в Божията обширна вселена.
Това е доста невероятно, когато се размисли върху него, братя и сестри. Понеже, не знам дали осъзнавате или не, в стиха, който прочетохме по-рано, в Колосяни, където се казва, че всичко беше направено чрез Него и за Него, нямам на екрана останалата част от стиха, но тя казва:
“И всичко чрез Него се крепи.”
Запознати сте с пасажа. Христос е Този, чрез Когото беше направено всичко, и тогава Той е Този, чрез Когото всичко се поддържа. Казва ни се, че Той държи всичко чрез Своето могъщо слово. Следователно, когато Бог ни даде Сина Си, Бог в действителност ни даваше това, което поддържаше цялата вселена. И рискът, който пое Синът, беше в действителност риск за цялата (?) вселена. Осъзнавате ли това? Вероятно не мислим върху това често или не осъзнаваме какво струваше на Бог да ни даде Своя най-голям Дар. Ето толкова Бог обикна човека.
И така, от портите на Едем обещанието беше повторено – че един ден Спасителят щеше да дойде. И в Йоан 3:16 ни се казва:
“Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, а да има вечен живот.”
Това е мярката на Божията любов. Това е мярката на дара, който Той ни даде. Той ни даде Сина, на Когото беше дал цялата вселена. Това по същество ни дава Бог – цялата вселена, в отдаването на Своя Син за нас.
Честно казано, не мисля, че умовете ни могат напълно да схванат какво означава това. В най-добрия случай, можем само да получим малко прозрение, или малко перспектива. Но изложеният принцип е, че Богът, на Когото служим, е Бог на любовта, и принципа, който виждаме тук е, че любовта дава, при това любовта дава най-доброто от себе си. Именно това ни казва Йоан 3:16. Този Син, Когото Бог имаше в самото начало – Христос беше роден, като Божия Син, преди да бъде създадено или направено каквото и да е, Той беше роден от Отец и беше там с Отец, и заедно с Отец Той създаде всичко. Този Син е Този, Когото Отец даде на нас. Това поставя нещата в доста различна перспектива. И ако разберем неправилно тази връзка, не можем истински да разберем, истински да оценим мярката на Божията любов.
Затова Бог ни даде пример, за да ни помогне да разберем връзката малко по-добре - един човешки пример. Една история над всяка друга, която отразява и показва жертвата на Отец, отдаващ Своя Единороден Син. Това е разказът за…? Авраам. Бог отправи към Авраам искане, което е много озадачително, крайно озадачително. Битие 22:2:
“И Бог каза: Вземи сега сина си, единствения си син, когото обичаш, Исаак, и иди в местността Мория и го принеси там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа!”
Чудили ли сте се някога за тази история? Какво щяхте да направите вие, ако бяхте Авраам? Не отговаряйте, само искам да помислите. Какво щяхте да направите вие?
Знаете ли, като родител, аз имам две малки момичета. По това време Авраам имаше само Исак от Сара, (плюс допълнителен, това е друга история), но Авраам обичаше Исак – толкова много. Той беше синът на старините му. Той беше синът на обещанието. Той беше синът, за когото Авраам беше чакал толкова дълго. И сега Бог, след всичко това, идва и му казва:
"Вземи сина си, Исак…"
И тогава Бог казва нещо доста интересно. Той казва:
“...когото обичаш...”
Знаете ли, беше ли нужно Бог наистина да казва това? Като да каже:
„Аврааме, вземи Исак, сина си – онзи, когото наистина обичаш, него вземи. Вземи сина си и го принеси в жертва.“
Какво правеше Бог? Бог разкриваше на Авраам малко прозрение за най-големия дар, при който друг Баща щеше да даде Своя Единороден и възлюбен Син, за да бъде пожертван. Ето това ни разкрива тази история.
И на планината, баща и син, Авраам и Исак, преминаваха през тази опитност, тази изпитваща опитност и мъка, при която Авраам щеше да вдигне ножа и беше готов да пожертва собствения си син, Исак. Той трябваше да се довери на Божието обещание и в този критичен момент Бог изпрати ангел, за да спре ръката на Авраам. Той вече изпълняваше това (нали?). Невероятно.
Не съм сигурен какво бих направил аз, честно казано. А аз имам две момичета. Бог изявяваше невероятно прозрение.
Чрез тази опитност Авраам придоби толкова много повече, отколкото Бог можеше някога да му каже. Бог казва:
“Аврааме, нека ти покажа какво е усещането. Нека ти покажа какво Аз планирам да направя. Няма да ти казвам, ще ти покажа. Ето как ще го направя: Вземи Исак, сина си, и иди го принеси на планината.”
А Авраам не знаеше какво предстоеше. Той не знаеше, че ангел щеше да спре ръката му. Той наистина вярваше, че синът му ще умре. Той всъщност трябваше да се довери, че Бог ще го възкреси от мъртвите, след като той го убие. И в този критичен момент Бог изпрати ангела Си и той спря ръката на Авраам и посочи към овена, заплетен в храстите – символ на онова, което щеше да се случи, когато Бог отдадеше собствения Си Син. С една голяма разлика. Знаете ли каква беше разликата? Нямаше да има ангел, който да дойде и да спре процеса в последната минута. Този процес щеше да бъде извървян докрай. И в онзи ден Исус споменава това, когато казва, в Йоан 8:56:
“Баща ви Авраам ликуваше, че ще види Моя ден; и го видя и се зарадва.”
Къде го видя той? Там горе, на онази планина, със своя син и овена в х растите – че Бог щеше да даде Своя Единороден и възлюбен Син за този малък свят, за човека, който обитава съвсем малка част от Неговата обширна, почти безкрайна вселена. Авраам видя това и се зарадва.
Въпросът е: Ние виждаме ли го, братя и сестри? Знаете ли, Бог може да не е поискал от всеки от нас да направи това (благодаря на Бога), но имаме записана тази история и имаме тези неща, така че сетивата ни да бъдат впечатлени, нашите притъпени сетива – сетивата ни, притъпени от греха, - за да получим малко прозрение за това колко много ни обича Бог в действителност. Защото когато получим това прозрение, то е предназначено да съживи нещо в нас (през този уикенд говорим за съживление, нали?), да доведе към живот нещо, което е мъртво или латентно. Ето това представлява съживлението. Единственото средство, чрез което да направим това, е (?) Божията любов. Осъзнавате ли това?
Не е по-доброто разбиране на някои доктрини, правилното им разбиране или тълкуване на библейските стихове по този начин, а когато придобием свежо оценяване и прозрение за Божията любов. То е предназначено да събуди любов у нас, към Бога. Библията ни казва, че ние Го обичаме понеже Той пръв обикна нас. Еремия 31:3:
“Господ ми се яви отдавна и рече: Ей, възлюбих те с вечна любов; за това те привлякох с милост.”
Как ни привлича Бог? Със Своята милост [англ.: любяща милост]. Ето колко ни обича Той. Ето защо имаме навсякъде около нас, в природата и Библията, напомняния и доказателства, които ни насочват към Божията любов. Най-голямото от всички тези доказателства, разбира се, е случилото се на кръста. За този стих говорех току-що, в 1 Йоан 4:19:
“Ние любим Него, защото първо Той възлюби нас.”
Нашата любов към Бога е пряко свързана и повлиявана от възприятието ни за това колко ни обикна Той. Ако възприятието ни е притъпено, следователно и нашият отклик е по-притъпен. Той обикновено не съответства. В най-добрия случай, той може да бъде (знаете) само сравнителен спрямо него. Но когато възприятието ни е увеличено и просветлено... На това се надяваме тази вечер – да получим това свежо прозрение, да се отделим от света, да се отделим от заетостта и от онова, с което сме били заети през седмицата, и просто да седнем и да помислим за мястото си в Божията обширна вселена и какво Бог е направил за нас, и да си припомним, че въпреки проблемите ни, въпреки премеждията ни, въпреки затрудненията и изпитанията, през които може би преминаваме днес, има много по-голяма картина. И е добре да поглеждаме тази по-голяма картина от време на време. Защото в действителност изведнъж тя поставя нашите изпитания и проблеми в перспектива.
Знаете ли, Бог е толкова голям и могъщ в сила и мъдрост. Вашето малко безпокойство, малък изпит, е нищо за Него. Знаете ли, някой е казал, нещо, което би било много добре да помним.
"Не ми казвайте колко голям е проблемът ви, кажете на проблема си колко голям е вашият Бог."
Служим на могъщ Бог, братя и сестри, и Той ни обича толкова много. И Той изяви любовта Си към този свят. В 1 Йоаново 4:9 ни се казва:
“В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя Единороден Син, за да живеем чрез Него.”
Това е мярката, това е критерият, това е начинът, по който можем да измерим количествено Божията любов към нас. Той даде Своя Единороден Син.
Ето защо усърдна цел на Сатана е да прикрие факта, че Бог има Единороден Син. Затова има всякакви идеи.
“О, не, Той стана Син, когато дойде като човек.”
“Той е Син само поради греха.”
“Той беше просто престорен Син.”
“Беше просто метафора.”
Всичко има за цел да размие тази мярка на Божията любов.
На планината, при Авраам и Исак това беше борба, дали Авраам щеше да отдаде сина си (така ли е?). Това беше истинска борба на истински баща относно истински син. Нямаше нищо престорено в това. Това е едва умалено отражение на великия оригинал, при който Отец, Бог Отец, имаше борба да отдаде Своя съвсем действителен Син. Но Той ни обикна толкова много, че беше готов да направи това. Наистина е нужно да помним това.
А в градината, когато Исус преминаваше през тези последни часове, опитността Му е записана за нас в Матей 26:39:
“И като отиде малко напред, падна на лицето Си и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче както Аз искам, а както Ти искаш.”
Тук се моли Исус, в духовна и душевна скръб, молещ Своя Отец да Го извини, за да не премине през това. Беше твърде много. Не е ли така? Но Той се покори на волята на Отец. Неведнъж Той направи това. Направи го и още веднъж, в Матей 26:42:
“Пак отиде втори път и се моли, казвайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине тази чаша, без да я пия, нека бъде Твоята воля.”
Какво, мислите, изпитваше Отец, като чуваше Сина Си да се моли към Него така? Как… Знаете ли, колко от вас… Мисля, че повечето от нас са родители. Колко родители присъстват днес тук (ако имате деца)? Добре, това са повечето от нас. Изглежда повечето от нас имат деца. Как бихте откликнали вие, когато детето ви страда и ви моли за помощ или избавление? Знаем как бихме откликнали. Бихме побързали да му помогнем, нали? Бихме направили всичко по силите си, за да облекчим страданието им. Тук е самият Бог Отец. Неговият Син преминава през изпитание, което никой никога не е преживявал. Той не иска да премине през него. Как… Наистина не мога да схвана какво трябва да е било чувството за Отец да чуе Своя Син да се моли за това. И не веднъж или два пъти, Той всъщност се помоли за това три пъти. Матей 26:44:
“И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза отново същите думи.”
Ако имаме вещ, която просто вече не работи, я хвърляме в боклука (нали?). Имам друга. И живеем в свят, в общество, където просто заменяме нещата. Ако нещо е счупено, няма проблем, не се тревожи за поправяне. Ще струва твърде много да се поправи (нали?). Просто си вземи ново.
Бог не направи това с нас.
И така, псалмистът тук е впечатлен и казва: Какво е човекът? Как Бог гледа на човека? Когато размислим върху небесата и звездите, ние наистина осъзнаваме, че сме толкова малки, и все пак Бог обърна много специално внимание на човешкия род. В Притчи 30:4 придобиваме малко прозрение как е изглеждало това сътворение. Там се казва:
“Кой е възлязъл на небето и слязъл? Кой е събрал вятъра в шепите си? Кой е вързал водите в дрехата си? Кой е утвърдил всичките земни краища? Как е името му, и как е името на сина му? Кажи, ако го знаеш!”
Тук ни се казва, че творческото дело се приписва на… колко същества? Две Същества. И Те имат родствена връзка помежду си. Връзката им е такава на Отец и Син. Отец беше в началото, Който, заедно със Сина Си, седна и реши да създаде тази обширна вселена, с всичките тайни, за които можем само да имаме изображение. Не знаем нищо за тях. В тази вселена се намира нашият свят, където беше създаден човекът. Отец и Синът… Това ни казва, че тази връзка между Отец и Сина беше истинска, такава, която съществуваше дори преди сътворението.
Виждате ли, много хора разбират тази връзка неправилно, и така те разбират неправилно как Бог е разкрил Своята любов към нас. Много хора чувстват (или мислят), че Христос стана Божият Син едва когато дойде на този свят.
Тук ни се казва, че Отец имаше Син, действителен Син, и чрез този действителен Син, много преди да бъде създадено каквото и да е, Той създаде всички тези неща, и Неговата връзка със Сина Му е точно толкова действителна, колкото творението, което Той е създал. Тя не е метафора или символ сянков символ, не е пророчество. Тя е действителна връзка на действителен Отец с действителен Син. И това е ключът към истинското разбиране на най-големия дар, който Бог реши да ни даде. Когато разбираме неправилно тази връзка, ние не можем наистина да оценим напълно какво Бог даде на този свят. И това е доста очевидно на много места, това е само един от примерите.
И така, когато беше време да се създаде този свят, знаем, че това беше чрез Христос, Сина, Единородния Божий Син. Той дойде и сътвори този свят, и оформи човека от земната пръст. И Той му даде всяко добро нещо и всеки добър дар, и в края на сътворението Бог каза:
"Всичко е (?) твърде добро."
Имахте този съвършен свят, тази съвършена вселена и всичко беше просто фантастично. Докато един ден Ева реши да се отклони от пътя и да яде от дървото, като даде и на съпруга си да яде с нея.
И тази любов, която Бог беше разкрил към света като даде (на Адам и Ева) всичко… И точно както Той даде на Сина Си цялата Своя вселена, в малък мащаб Той създаде този свят и даде всичко на света във владение от човека. Това беше картина в малък мащаб на направеното от Бога за Неговия Син.
И когато настъпи времето...
Когато Той даде на Адам всички тези неща, това беше само за да им разкрие колко много обичаше. Но тогава, когато настъпи времето, в което Ева яде от дървото и даде на Адам, какво трябва да е било чувството в небето, докато Отец, Синът и ангелите наблюдаваха как това се случва? Знаете ли, предстоеше нещата да се променят драстично и с постоянен резултат в много отношения, за този свят.
Помислете си как би се почувствал Отец. Тук са Адам и Ева. Бог им е дарил всичко, не е задържал нищо от тях. И те отиват и се присъединяват към редиците на (?) неприятеля.
От тази първа хапка нататък историята на вселената щеше да бъде пренаписана. Защото тази история в действителност щеше да засегне Отец и (?) Сина, по начин, който дори не беше идвал на нечие въображение преди. Смъртта на Божия Син беше потвърдена, ако имаше надежда за спасение на човечеството. И точно това каза Христос на Адам и Ева, когато дойде при тях малко след като те паднаха в измамата на Сатана (Битие 3:15):
“Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.”
Това беше обещание за спасение, че човекът нямаше да бъде изоставен, че Бог толкова зачиташе човека, че не каза:
“Имам много други галактики и светове. Добре, можете да умрете. Може би ще ни липсвате малко, но имаме предостатъчно други.”
Не така се почувства Бог. Божието отношение към човека беше, че Той беше готов да отдаде най-скъпоценното Си притежание, собствения Си Син. И в това обещание се съдържа обещанието за даването на Сина, Който щеше да дойде и да бъде от потомството на жената, за да се заеме със Сатана, с цел да избави човека, който живее на този малък свят в Божията обширна вселена.
Това е доста невероятно, когато се размисли върху него, братя и сестри. Понеже, не знам дали осъзнавате или не, в стиха, който прочетохме по-рано, в Колосяни, където се казва, че всичко беше направено чрез Него и за Него, нямам на екрана останалата част от стиха, но тя казва:
“И всичко чрез Него се крепи.”
Запознати сте с пасажа. Христос е Този, чрез Когото беше направено всичко, и тогава Той е Този, чрез Когото всичко се поддържа. Казва ни се, че Той държи всичко чрез Своето могъщо слово. Следователно, когато Бог ни даде Сина Си, Бог в действителност ни даваше това, което поддържаше цялата вселена. И рискът, който пое Синът, беше в действителност риск за цялата (?) вселена. Осъзнавате ли това? Вероятно не мислим върху това често или не осъзнаваме какво струваше на Бог да ни даде Своя най-голям Дар. Ето толкова Бог обикна човека.
И така, от портите на Едем обещанието беше повторено – че един ден Спасителят щеше да дойде. И в Йоан 3:16 ни се казва:
“Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, а да има вечен живот.”
Това е мярката на Божията любов. Това е мярката на дара, който Той ни даде. Той ни даде Сина, на Когото беше дал цялата вселена. Това по същество ни дава Бог – цялата вселена, в отдаването на Своя Син за нас.
Честно казано, не мисля, че умовете ни могат напълно да схванат какво означава това. В най-добрия случай, можем само да получим малко прозрение, или малко перспектива. Но изложеният принцип е, че Богът, на Когото служим, е Бог на любовта, и принципа, който виждаме тук е, че любовта дава, при това любовта дава най-доброто от себе си. Именно това ни казва Йоан 3:16. Този Син, Когото Бог имаше в самото начало – Христос беше роден, като Божия Син, преди да бъде създадено или направено каквото и да е, Той беше роден от Отец и беше там с Отец, и заедно с Отец Той създаде всичко. Този Син е Този, Когото Отец даде на нас. Това поставя нещата в доста различна перспектива. И ако разберем неправилно тази връзка, не можем истински да разберем, истински да оценим мярката на Божията любов.
Затова Бог ни даде пример, за да ни помогне да разберем връзката малко по-добре - един човешки пример. Една история над всяка друга, която отразява и показва жертвата на Отец, отдаващ Своя Единороден Син. Това е разказът за…? Авраам. Бог отправи към Авраам искане, което е много озадачително, крайно озадачително. Битие 22:2:
“И Бог каза: Вземи сега сина си, единствения си син, когото обичаш, Исаак, и иди в местността Мория и го принеси там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа!”
Чудили ли сте се някога за тази история? Какво щяхте да направите вие, ако бяхте Авраам? Не отговаряйте, само искам да помислите. Какво щяхте да направите вие?
Знаете ли, като родител, аз имам две малки момичета. По това време Авраам имаше само Исак от Сара, (плюс допълнителен, това е друга история), но Авраам обичаше Исак – толкова много. Той беше синът на старините му. Той беше синът на обещанието. Той беше синът, за когото Авраам беше чакал толкова дълго. И сега Бог, след всичко това, идва и му казва:
"Вземи сина си, Исак…"
И тогава Бог казва нещо доста интересно. Той казва:
“...когото обичаш...”
Знаете ли, беше ли нужно Бог наистина да казва това? Като да каже:
„Аврааме, вземи Исак, сина си – онзи, когото наистина обичаш, него вземи. Вземи сина си и го принеси в жертва.“
Какво правеше Бог? Бог разкриваше на Авраам малко прозрение за най-големия дар, при който друг Баща щеше да даде Своя Единороден и възлюбен Син, за да бъде пожертван. Ето това ни разкрива тази история.
И на планината, баща и син, Авраам и Исак, преминаваха през тази опитност, тази изпитваща опитност и мъка, при която Авраам щеше да вдигне ножа и беше готов да пожертва собствения си син, Исак. Той трябваше да се довери на Божието обещание и в този критичен момент Бог изпрати ангел, за да спре ръката на Авраам. Той вече изпълняваше това (нали?). Невероятно.
Не съм сигурен какво бих направил аз, честно казано. А аз имам две момичета. Бог изявяваше невероятно прозрение.
Чрез тази опитност Авраам придоби толкова много повече, отколкото Бог можеше някога да му каже. Бог казва:
“Аврааме, нека ти покажа какво е усещането. Нека ти покажа какво Аз планирам да направя. Няма да ти казвам, ще ти покажа. Ето как ще го направя: Вземи Исак, сина си, и иди го принеси на планината.”
А Авраам не знаеше какво предстоеше. Той не знаеше, че ангел щеше да спре ръката му. Той наистина вярваше, че синът му ще умре. Той всъщност трябваше да се довери, че Бог ще го възкреси от мъртвите, след като той го убие. И в този критичен момент Бог изпрати ангела Си и той спря ръката на Авраам и посочи към овена, заплетен в храстите – символ на онова, което щеше да се случи, когато Бог отдадеше собствения Си Син. С една голяма разлика. Знаете ли каква беше разликата? Нямаше да има ангел, който да дойде и да спре процеса в последната минута. Този процес щеше да бъде извървян докрай. И в онзи ден Исус споменава това, когато казва, в Йоан 8:56:
“Баща ви Авраам ликуваше, че ще види Моя ден; и го видя и се зарадва.”
Къде го видя той? Там горе, на онази планина, със своя син и овена в х растите – че Бог щеше да даде Своя Единороден и възлюбен Син за този малък свят, за човека, който обитава съвсем малка част от Неговата обширна, почти безкрайна вселена. Авраам видя това и се зарадва.
Въпросът е: Ние виждаме ли го, братя и сестри? Знаете ли, Бог може да не е поискал от всеки от нас да направи това (благодаря на Бога), но имаме записана тази история и имаме тези неща, така че сетивата ни да бъдат впечатлени, нашите притъпени сетива – сетивата ни, притъпени от греха, - за да получим малко прозрение за това колко много ни обича Бог в действителност. Защото когато получим това прозрение, то е предназначено да съживи нещо в нас (през този уикенд говорим за съживление, нали?), да доведе към живот нещо, което е мъртво или латентно. Ето това представлява съживлението. Единственото средство, чрез което да направим това, е (?) Божията любов. Осъзнавате ли това?
Не е по-доброто разбиране на някои доктрини, правилното им разбиране или тълкуване на библейските стихове по този начин, а когато придобием свежо оценяване и прозрение за Божията любов. То е предназначено да събуди любов у нас, към Бога. Библията ни казва, че ние Го обичаме понеже Той пръв обикна нас. Еремия 31:3:
“Господ ми се яви отдавна и рече: Ей, възлюбих те с вечна любов; за това те привлякох с милост.”
Как ни привлича Бог? Със Своята милост [англ.: любяща милост]. Ето колко ни обича Той. Ето защо имаме навсякъде около нас, в природата и Библията, напомняния и доказателства, които ни насочват към Божията любов. Най-голямото от всички тези доказателства, разбира се, е случилото се на кръста. За този стих говорех току-що, в 1 Йоан 4:19:
“Ние любим Него, защото първо Той възлюби нас.”
Нашата любов към Бога е пряко свързана и повлиявана от възприятието ни за това колко ни обикна Той. Ако възприятието ни е притъпено, следователно и нашият отклик е по-притъпен. Той обикновено не съответства. В най-добрия случай, той може да бъде (знаете) само сравнителен спрямо него. Но когато възприятието ни е увеличено и просветлено... На това се надяваме тази вечер – да получим това свежо прозрение, да се отделим от света, да се отделим от заетостта и от онова, с което сме били заети през седмицата, и просто да седнем и да помислим за мястото си в Божията обширна вселена и какво Бог е направил за нас, и да си припомним, че въпреки проблемите ни, въпреки премеждията ни, въпреки затрудненията и изпитанията, през които може би преминаваме днес, има много по-голяма картина. И е добре да поглеждаме тази по-голяма картина от време на време. Защото в действителност изведнъж тя поставя нашите изпитания и проблеми в перспектива.
Знаете ли, Бог е толкова голям и могъщ в сила и мъдрост. Вашето малко безпокойство, малък изпит, е нищо за Него. Знаете ли, някой е казал, нещо, което би било много добре да помним.
"Не ми казвайте колко голям е проблемът ви, кажете на проблема си колко голям е вашият Бог."
Служим на могъщ Бог, братя и сестри, и Той ни обича толкова много. И Той изяви любовта Си към този свят. В 1 Йоаново 4:9 ни се казва:
“В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя Единороден Син, за да живеем чрез Него.”
Това е мярката, това е критерият, това е начинът, по който можем да измерим количествено Божията любов към нас. Той даде Своя Единороден Син.
Ето защо усърдна цел на Сатана е да прикрие факта, че Бог има Единороден Син. Затова има всякакви идеи.
“О, не, Той стана Син, когато дойде като човек.”
“Той е Син само поради греха.”
“Той беше просто престорен Син.”
“Беше просто метафора.”
Всичко има за цел да размие тази мярка на Божията любов.
На планината, при Авраам и Исак това беше борба, дали Авраам щеше да отдаде сина си (така ли е?). Това беше истинска борба на истински баща относно истински син. Нямаше нищо престорено в това. Това е едва умалено отражение на великия оригинал, при който Отец, Бог Отец, имаше борба да отдаде Своя съвсем действителен Син. Но Той ни обикна толкова много, че беше готов да направи това. Наистина е нужно да помним това.
А в градината, когато Исус преминаваше през тези последни часове, опитността Му е записана за нас в Матей 26:39:
“И като отиде малко напред, падна на лицето Си и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче както Аз искам, а както Ти искаш.”
Тук се моли Исус, в духовна и душевна скръб, молещ Своя Отец да Го извини, за да не премине през това. Беше твърде много. Не е ли така? Но Той се покори на волята на Отец. Неведнъж Той направи това. Направи го и още веднъж, в Матей 26:42:
“Пак отиде втори път и се моли, казвайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине тази чаша, без да я пия, нека бъде Твоята воля.”
Какво, мислите, изпитваше Отец, като чуваше Сина Си да се моли към Него така? Как… Знаете ли, колко от вас… Мисля, че повечето от нас са родители. Колко родители присъстват днес тук (ако имате деца)? Добре, това са повечето от нас. Изглежда повечето от нас имат деца. Как бихте откликнали вие, когато детето ви страда и ви моли за помощ или избавление? Знаем как бихме откликнали. Бихме побързали да му помогнем, нали? Бихме направили всичко по силите си, за да облекчим страданието им. Тук е самият Бог Отец. Неговият Син преминава през изпитание, което никой никога не е преживявал. Той не иска да премине през него. Как… Наистина не мога да схвана какво трябва да е било чувството за Отец да чуе Своя Син да се моли за това. И не веднъж или два пъти, Той всъщност се помоли за това три пъти. Матей 26:44:
“И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза отново същите думи.”
А Отец трябваше да остане настрана, защото това беше необходимо, за да (?) ни спаси. Ето колко ни възлюби Бог, братя и сестри. Това е нещо, което не можем да схванем истински. Можем само да се смайваме, можем само да кажем: “Уау!” Наистина. Няма думи или начини, по които да се изрази това наистина, по начина, по който заслужава. Филипяни 2:8 ни казва:
“И като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.”
Смъртта, която понесе Христос, смъртта на кръста, е най-големият дар и най-голямата изява на любов, която тази вселена е виждала някога. Осъзнавате ли това? Ние сме най-привилегированата раса и получателите на този дар. Това наистина би трябвало да ни даде малко прозрение какво изпитва Бог към нас – събирателно, но по-конкретно в индивидуален план. И на кръста… В Матей 27:45 ни се казва:
“А от шестия час тъмнина покриваше цялата земя до деветия час.”
Чудили ли сте се някога защо имаше тъмнина около кръста? Нещо се случваше там, братя и сестри – нещо, което вероятно не много хора осъзнават, що се отнася до тази връзка, тази истинска връзка между Отец и Сина. В Псалом 18:5, 6, Исус говори чрез псалмиста в този пророчески псалм относно тази опитност.
“Връзките на преизподнята ме обвиха [това означава “връзките на гроба, или смъртта]; примките на смъртта ме стигнаха. В утеснението си призовах Господа. И към Бога мой викнах; от храма Си Той чу гласа ми, и викането ми пред Него стигна в ушите Му.”
За какво говори Исус тук? Говори за случващото се на кръста. Когато извика, какво извика Той на кръста?
“Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?”
Към кого се обръщаше Той? Към Своя Отец. Към Своя Отец и Бог – това е Бог, това е Бог Отец. Той не се обръщаше към когото и да е другиго. Обръщаше се към Своя Отец. Това говори, че Той се чувстваше цялостно и напълно забравен от Бога, изцяло сам. Той носеше греховете на света, беше изправен пред смъртта и това се усещаше като твърде много за Него. Ето това се случваше.
И в тази обширна вселена, върху този малък свят, се разиграва тази удивителна сцена. Мислите ли, че Отец си запушил ушите? Какво се казва тук?
“От храма Си Той чу гласа ми, и викането ми пред Него стигна в ушите Му.”
Отец чу. Той много добре знаеше и чу вика на Сина Си.
Ето защо ви помолих да помислите за това.
Как, мислите, се чувстваше Отец, като чуваше вика на Своя Син, умиращ, буквално умиращ?
Псалмът продължава, в 7 ст.:
“Тогава се поклати и потресе земята; основите на планините се разлюляха и поклатиха се, защото се разгневи Той.”
Знаете ли, за какво се говори с поклащането и разтърсването на земята в този псалм? Откриваме случилото се в Евангелието, където в Матей 27:51 ни се казва:
“И, ето, завесата на храма се раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха.”
“И като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.”
Смъртта, която понесе Христос, смъртта на кръста, е най-големият дар и най-голямата изява на любов, която тази вселена е виждала някога. Осъзнавате ли това? Ние сме най-привилегированата раса и получателите на този дар. Това наистина би трябвало да ни даде малко прозрение какво изпитва Бог към нас – събирателно, но по-конкретно в индивидуален план. И на кръста… В Матей 27:45 ни се казва:
“А от шестия час тъмнина покриваше цялата земя до деветия час.”
Чудили ли сте се някога защо имаше тъмнина около кръста? Нещо се случваше там, братя и сестри – нещо, което вероятно не много хора осъзнават, що се отнася до тази връзка, тази истинска връзка между Отец и Сина. В Псалом 18:5, 6, Исус говори чрез псалмиста в този пророчески псалм относно тази опитност.
“Връзките на преизподнята ме обвиха [това означава “връзките на гроба, или смъртта]; примките на смъртта ме стигнаха. В утеснението си призовах Господа. И към Бога мой викнах; от храма Си Той чу гласа ми, и викането ми пред Него стигна в ушите Му.”
За какво говори Исус тук? Говори за случващото се на кръста. Когато извика, какво извика Той на кръста?
“Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?”
Към кого се обръщаше Той? Към Своя Отец. Към Своя Отец и Бог – това е Бог, това е Бог Отец. Той не се обръщаше към когото и да е другиго. Обръщаше се към Своя Отец. Това говори, че Той се чувстваше цялостно и напълно забравен от Бога, изцяло сам. Той носеше греховете на света, беше изправен пред смъртта и това се усещаше като твърде много за Него. Ето това се случваше.
И в тази обширна вселена, върху този малък свят, се разиграва тази удивителна сцена. Мислите ли, че Отец си запушил ушите? Какво се казва тук?
“От храма Си Той чу гласа ми, и викането ми пред Него стигна в ушите Му.”
Отец чу. Той много добре знаеше и чу вика на Сина Си.
Ето защо ви помолих да помислите за това.
Как, мислите, се чувстваше Отец, като чуваше вика на Своя Син, умиращ, буквално умиращ?
Псалмът продължава, в 7 ст.:
“Тогава се поклати и потресе земята; основите на планините се разлюляха и поклатиха се, защото се разгневи Той.”
Знаете ли, за какво се говори с поклащането и разтърсването на земята в този псалм? Откриваме случилото се в Евангелието, където в Матей 27:51 ни се казва:
“И, ето, завесата на храма се раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха.”
Настана земетресение. Това беше пророкувано. Това е един от начините, по които всъщност Бог откликна, реагира, на виковете на мъка от страна на Неговия Син. И не само това, но псалмът продължава, в стихове 9 и 10 – Псалм 18:9, 10:
“Той сведе небесата и (?) слезе; и мрак бе под нозете Му. Възседна на херувим и летя; летя на ветрени крила.”
11 ст.:
“Положи за Свое скривалище тъмнината, за покров около Си тъмните води, гъстите въздушни облаци.”
Знаете ли за какво говори това? Казва се, че Отец чу вика на Своя Син и отговори. Той слезе от небето и земята се поклати и разтресе. И Отец трябваше да скрие присъствието Си в гъст облак от тъмнина, който обви кръста и света по това време, на това местоположение. Той трябваше да забули и скрие присъствието Си.
Никога не си мислете, че Бог Отец седеше в небето, когато Неговият Син умря на Земята, може би просто гледащ, наблюдаващ, усещаш мъката. Той всъщност чу вика на Сина Си и слезе. Това ви казва този стих.
Осъзнавате ли това? Ето защо имаше тъмнина.
И в тази тъмнина беше скрито Божието присъствие. То беше скрито дори от собствения Му Син. Синът мислеше, че е забравен, но Отец беше точно там – Той слезе.
От всички места във вселената, това се случи на (?) нашия свят, където живеем ние.
Знаете ли, склонен съм да мисля за това като че Отец дойде, за да бъде възможно най-близо до Своя умиращ Син. Но Той трябваше да стои настрана, защото ни обикна. Дори не мога да си представя какво е било усещането. Това е истински Баща, Който обичаше Своя Син. И Той даде този Син за вас и за мен, братя и сестри. В Матей 27:46 се казва:
“А около деветия час Исус извика със силен глас: Или, Или, лама савахтани? сиреч: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?”
Ето как се чувстваше Исус. И все пак Отец беше точно там. Не бихте ли направили това като родители? Разбира се. Откъде, мислите, получаваме този вид чувство? От Отец, по Когото е именувано цялото семейство на небето и на земята. Току-що споменахме това, нали? Ефесяни. Той е Отец на всички. И Той беше готов да премине през това, братя и сестри, за вас и за мен.
Ето колко ни обича Бог, ето колко Бог обича вас, тази вечер. Не забравяйте това. И ако изгубите това от поглед или може би то стане малко замъглено или неясно, причината да съм тук е за да ви напомня за това – за величието на Бога, на Когото служим. На този малък свят, този “невидим” свят (когато погледнем големия мащаб), се разигра най-великата сцена, най-великият Дар, който ни прави най- привилегирования от всички светове и всички раси. Невероятно е. Помислете за това:
Божият Син притежава сега нашето човешко естество. Осъзнавате ли това? Това прави нашата раса най-привилегированата и най-отличителната раса в Божията вселена – направо. Не поради нещо, което сме направили ние, а понеже се случи така, че Божият Син, от всички съществуващи естества, пое нашето естество.
Уау! Това е още едно “уау”.
Ето колко ни обича Той. Ето колко е решен Той да ни спаси. Ето колко Той не желае да погине някой. Той премина през всичко това, за да може на нас да се гарантира и да се даде уверение за това колко ни обича Той, и да се даде уверение, че Той желае за нас спасение.
И така, ако се чудите дали Бог ви обича, дали сте тежък грешник или не сте толкова сигурен какво е положението ви спрямо Бога, искам да ви напомня, че така стоят нещата от Божията перспектива. Какво ще направите вие с нея? Можете да ѝ повярвате или да се усъмните в нея, Но имаме всяко основание да ѝ повярваме. Римляни 2:4:
“Или презираш богатството на Неговата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост те води към покаяние?”
Знаете ли, че покаянието е част от съживлението? Защото говорим за съживление и (?) реформация. Какво означава “реформация”? Има промяна. Ето до това се отнася покаянието – промяна. Знаете ли, няма нужда да моля да си вдигнете ръката, ако сте объркали работите или сте допускали грешки през тази седмица някъде сред християнския ни път, защото има отвън дявол, който е решен, чиято задача номер едно е да се увери, че ще се препънете и ще паднете. И имаме тези борби. И така, когато се случи това, той го натрупва върху главата ви и ви казва колко окаяни християни сте и че можете просто да се откажете. Знаете ли за какво говоря?
Ето защо тук ни се казва: не забравяйте нещо – Божията благост е това, което ви води до (?) покаяние, до промяна. Можете да оставите всичко в Божиите нозе, в подножието на кръста. И Бог може да ви съживи. Бог не само ви прощава, но ви и възстановява. Това е нещо, което е важно да имаме предвид.
Следват едни от най-силните стихове в Новия завет, според мен. Римляни 5:6:
“Понеже, когато ние бяхме още немощни, на определеното време Христос умря за безбожните.”
8 ст.:
“Но Бог доказа Своята любов към нас в това, че когато бяхме още грешници, Христос умря за нас.”
Никога не забравяйте това. Христос не дойде и умря за праведници, Той дойде и умря, като умря за (?) грешници.
“Когато бяхме още грешници...”,
докато все още се намираме в своята бъркотия, Христос умря за нас.
Ето колко ни обича Той. Той не каза:
“Виж, ако си добър, тогава изпълняваш изискванията да получиш от любовта Ми.”
А Той дойде и умря за грешниците.
Спомнете си това обещание следващия път, когато дяволът се опита да ви обезсърчи като ви покаже греховете ви и колко тежък грешник сте. Помнете: Христос дойде и умря за (?) грешниците. И това се случи докато все още бяхме грешници. За безбожните, за немощните, както се казва тук.
И така, ако това е начинът, по който се чувствате ако имате някаква борба, някаква опитност, ако се чувствате безсилни, ако чувствате, че някак не сте там, където се очаква да бъдете, в християнския си път, тази вечер сте дошли на правилното място. Христос е даден конкретно за онези, които са обезценени, а това сме всички ние.
Затова, не се отказвайте, не се отчайвайте. Йоан 1:12:
“А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име.”
Това казва Бог.
“Аз изпратих Сина Си във вашия свят. Какво ще сторите с Него? Ще Го приемете ли?”
В действителност това е въпросът, който ще определи вашето спасение или осъждение. Осъзнавате ли това?
"Какво сторихте със Сина?"
Ако сте Го приели, сте определени. Ако не Сте го приели, нищо друго няма значение. Няма значение в каква степен посещавате църква, няма значение какво количество учение знаете, няма значение колко библейски курса сте провели – ако сте пренебрегнали да приемете Сина, вие сте пренебрегнали да придобиете най-големия дар. Това е най-големият Дар. И този Дар, когато ние наистина приемем Сина и схванем, осъзнаем какво означава това, това е предназначено да ни съживи от смъртта на греха, която понасяме, да ни събуди.
Това не се случи в някой друг свят, а се случи в (?) нашия свят, случва се във вас и мен, ако приемете Сина. Това е въпросът, братя и сестри. И ако никога не сте приели Сина, ще Го приемете ли днес? Или ако действително сте приели Сина, но сте объркали нещата по пътя, това не е краят на разказа – можете да приемете Сина и да бъдете възвърнати. Божията милост води до (?) покаяние.
Затова, искам да отправя към вас този призив. Понеже Бог даде обещание, което не можем да забравим. Евреи 11:16:
“Но сега те копнеят за едно по-добро отечество, тоест небесно. Затова Бог не се срамува от тях, да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град.”
Как е наречен този град? Новият Ерусалим (нали?). Бог го приготви за (?) Своя народ. Това също е дар. Това не е най-големият дар, а един от “бонусите”, които получавате заедно с най-големия Дар. Получавате право да живеете в този град, приготвен от Бога. Знаете ли, мечтата на човека е да съгради град, който да пътува в космоса. Те наричат този град мащабен космически кораб, където хората биха живели и биха отивали и изследвали, и колонизирали други планети и т.н. И те изобразяват това в 3D филми и чрез откритите неща. Знаете за какво говоря, нали? Те някак копират Божиите идеи. Бог вече има град, който действително ще пътува в космоса и ще бъде населяван от хора. Той ще дойде от небето и ще се приземи в този свят. Осъзнавате ли това? Това се нарича космически кораб, на съвременен език. Не е ли така? Името на космическия кораб е “Нов Ерусалим”. Ето го. Бог е приготвил този град и той е отвъд нашето разбиране.
В Лука 12:32, Исус каза на учениците Си:
“Не бой се, малко стадо, защото вашият Отец благоволи да ви даде царството.”
То не е най-големият дар. Но чрез Христос ние можем да имаме достъп до този дар – да получим царството. Когато приемем Христос, братя и сестри, ние приемаме всичко, което Христос има, всичко което Христос притежава, всичко, което е Негово по право. Той притежава вселената. Ето защо
“на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада”.
Ето защо Библията говори за нас като сънаследници с Христос. Осъзнавате ли това?
Когато имате Сина, вие имате всичко, което Синът притежава. Сънаследници с Това означава, че Неговата вселена става… какво? Наша вселена. Осъзнавате ли това? Бог ни дава царството. Той казва:
“Ваше е.”
Той обичаше Своя Син и даде на Своя Син цяла вселена. Даде Му всичко. Тогава Той ни възлюби толкова много, че ни даде Своя Син, и заедно с Него Той ни даде… всичко. Това е най-големият Дар. Невероятно.
Искате ли да съм наистина честен? Ако аз бях Бог, не мисля, че щях да направя това. Знаете ли… Мисля от човешка перспектива. Знаете за какво говоря, нали? Говорейки по човешки, изразявайки се по човешки, ако погледнем цялото това нещо, не мисля, че бих го направил.
“Обичам Сина Си твърде много. Това е малък свят, мога да направя още сто милиона светове.”
Но, благодаря на Бога, Той не мисли като нас. Бог казва:
“Бог не е човек.”
Нали?
Той не мисли като нас. Неговите пътища са далеч над нас. Той е Бог; и Той ни е впечатлил, и е впечатлил цялата вселена, с това колко много Той обича наистина Своето творение. Той просто не се отказва лесно. И този свят ще бъде възстановен, и в Даниил 7 гл. имаме следното удивително обещание (27 ст.):
“А царството и владичеството, и величието на царствата, които са под цялото небе, ще се дадат на людете, които са светиите на Всевишния, Чието царство е вечно царство и на Когото всичките владичества ще служат и ще се покоряват.”
Ето това е приготвил Бог за нас. Това означава, че вселената ще бъде наша за изследване. Човекът сега се затруднява да достигне една или друга планета в собствената ни Слънчева система. Ние дори не можем да изпратим хора до някои от тях, изпращаме роботи (нали?). И погледнахме някои от разстоянията. Най-близката до нас спираловидна галактика е на 2,5 милиона светлинни години от нас. Не можем и да се надяваме да достигнем това – дори с всичкия живот на хората, съчетан в едно, не бихме могли да достигнем това. Но със Сина можете. Има начин. Божията вселена може да стане наша за изследване, за наслаждение и за наблюдаване на чудесата на творението, които Той е разположил в тази обширна, обширна вселена. Всичките съкровища ще бъдат отворени за изучаване от страна на Божиите изкупени. Само ако имате…? Сина.
Знаете ли, едно е да гледаме изображение на това, можете ли да си представите, да кажем:
“Ричард, хайде да идем там.”
А ние можем. Най-доброто, което можем да направим сега, е да погледнем изображение. Чрез Сина можете да стигнете там. Това е обещание. Той казва:
„Не бойте се... защото вашият Отец благоволи да ви даде царството.“
“Той сведе небесата и (?) слезе; и мрак бе под нозете Му. Възседна на херувим и летя; летя на ветрени крила.”
11 ст.:
“Положи за Свое скривалище тъмнината, за покров около Си тъмните води, гъстите въздушни облаци.”
Знаете ли за какво говори това? Казва се, че Отец чу вика на Своя Син и отговори. Той слезе от небето и земята се поклати и разтресе. И Отец трябваше да скрие присъствието Си в гъст облак от тъмнина, който обви кръста и света по това време, на това местоположение. Той трябваше да забули и скрие присъствието Си.
Никога не си мислете, че Бог Отец седеше в небето, когато Неговият Син умря на Земята, може би просто гледащ, наблюдаващ, усещаш мъката. Той всъщност чу вика на Сина Си и слезе. Това ви казва този стих.
Осъзнавате ли това? Ето защо имаше тъмнина.
И в тази тъмнина беше скрито Божието присъствие. То беше скрито дори от собствения Му Син. Синът мислеше, че е забравен, но Отец беше точно там – Той слезе.
От всички места във вселената, това се случи на (?) нашия свят, където живеем ние.
Знаете ли, склонен съм да мисля за това като че Отец дойде, за да бъде възможно най-близо до Своя умиращ Син. Но Той трябваше да стои настрана, защото ни обикна. Дори не мога да си представя какво е било усещането. Това е истински Баща, Който обичаше Своя Син. И Той даде този Син за вас и за мен, братя и сестри. В Матей 27:46 се казва:
“А около деветия час Исус извика със силен глас: Или, Или, лама савахтани? сиреч: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?”
Ето как се чувстваше Исус. И все пак Отец беше точно там. Не бихте ли направили това като родители? Разбира се. Откъде, мислите, получаваме този вид чувство? От Отец, по Когото е именувано цялото семейство на небето и на земята. Току-що споменахме това, нали? Ефесяни. Той е Отец на всички. И Той беше готов да премине през това, братя и сестри, за вас и за мен.
Ето колко ни обича Бог, ето колко Бог обича вас, тази вечер. Не забравяйте това. И ако изгубите това от поглед или може би то стане малко замъглено или неясно, причината да съм тук е за да ви напомня за това – за величието на Бога, на Когото служим. На този малък свят, този “невидим” свят (когато погледнем големия мащаб), се разигра най-великата сцена, най-великият Дар, който ни прави най- привилегирования от всички светове и всички раси. Невероятно е. Помислете за това:
Божият Син притежава сега нашето човешко естество. Осъзнавате ли това? Това прави нашата раса най-привилегированата и най-отличителната раса в Божията вселена – направо. Не поради нещо, което сме направили ние, а понеже се случи така, че Божият Син, от всички съществуващи естества, пое нашето естество.
Уау! Това е още едно “уау”.
Ето колко ни обича Той. Ето колко е решен Той да ни спаси. Ето колко Той не желае да погине някой. Той премина през всичко това, за да може на нас да се гарантира и да се даде уверение за това колко ни обича Той, и да се даде уверение, че Той желае за нас спасение.
И така, ако се чудите дали Бог ви обича, дали сте тежък грешник или не сте толкова сигурен какво е положението ви спрямо Бога, искам да ви напомня, че така стоят нещата от Божията перспектива. Какво ще направите вие с нея? Можете да ѝ повярвате или да се усъмните в нея, Но имаме всяко основание да ѝ повярваме. Римляни 2:4:
“Или презираш богатството на Неговата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост те води към покаяние?”
Знаете ли, че покаянието е част от съживлението? Защото говорим за съживление и (?) реформация. Какво означава “реформация”? Има промяна. Ето до това се отнася покаянието – промяна. Знаете ли, няма нужда да моля да си вдигнете ръката, ако сте объркали работите или сте допускали грешки през тази седмица някъде сред християнския ни път, защото има отвън дявол, който е решен, чиято задача номер едно е да се увери, че ще се препънете и ще паднете. И имаме тези борби. И така, когато се случи това, той го натрупва върху главата ви и ви казва колко окаяни християни сте и че можете просто да се откажете. Знаете ли за какво говоря?
Ето защо тук ни се казва: не забравяйте нещо – Божията благост е това, което ви води до (?) покаяние, до промяна. Можете да оставите всичко в Божиите нозе, в подножието на кръста. И Бог може да ви съживи. Бог не само ви прощава, но ви и възстановява. Това е нещо, което е важно да имаме предвид.
Следват едни от най-силните стихове в Новия завет, според мен. Римляни 5:6:
“Понеже, когато ние бяхме още немощни, на определеното време Христос умря за безбожните.”
8 ст.:
“Но Бог доказа Своята любов към нас в това, че когато бяхме още грешници, Христос умря за нас.”
Никога не забравяйте това. Христос не дойде и умря за праведници, Той дойде и умря, като умря за (?) грешници.
“Когато бяхме още грешници...”,
докато все още се намираме в своята бъркотия, Христос умря за нас.
Ето колко ни обича Той. Той не каза:
“Виж, ако си добър, тогава изпълняваш изискванията да получиш от любовта Ми.”
А Той дойде и умря за грешниците.
Спомнете си това обещание следващия път, когато дяволът се опита да ви обезсърчи като ви покаже греховете ви и колко тежък грешник сте. Помнете: Христос дойде и умря за (?) грешниците. И това се случи докато все още бяхме грешници. За безбожните, за немощните, както се казва тук.
И така, ако това е начинът, по който се чувствате ако имате някаква борба, някаква опитност, ако се чувствате безсилни, ако чувствате, че някак не сте там, където се очаква да бъдете, в християнския си път, тази вечер сте дошли на правилното място. Христос е даден конкретно за онези, които са обезценени, а това сме всички ние.
Затова, не се отказвайте, не се отчайвайте. Йоан 1:12:
“А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име.”
Това казва Бог.
“Аз изпратих Сина Си във вашия свят. Какво ще сторите с Него? Ще Го приемете ли?”
В действителност това е въпросът, който ще определи вашето спасение или осъждение. Осъзнавате ли това?
"Какво сторихте със Сина?"
Ако сте Го приели, сте определени. Ако не Сте го приели, нищо друго няма значение. Няма значение в каква степен посещавате църква, няма значение какво количество учение знаете, няма значение колко библейски курса сте провели – ако сте пренебрегнали да приемете Сина, вие сте пренебрегнали да придобиете най-големия дар. Това е най-големият Дар. И този Дар, когато ние наистина приемем Сина и схванем, осъзнаем какво означава това, това е предназначено да ни съживи от смъртта на греха, която понасяме, да ни събуди.
Това не се случи в някой друг свят, а се случи в (?) нашия свят, случва се във вас и мен, ако приемете Сина. Това е въпросът, братя и сестри. И ако никога не сте приели Сина, ще Го приемете ли днес? Или ако действително сте приели Сина, но сте объркали нещата по пътя, това не е краят на разказа – можете да приемете Сина и да бъдете възвърнати. Божията милост води до (?) покаяние.
Затова, искам да отправя към вас този призив. Понеже Бог даде обещание, което не можем да забравим. Евреи 11:16:
“Но сега те копнеят за едно по-добро отечество, тоест небесно. Затова Бог не се срамува от тях, да се нарече техен Бог, защото им е приготвил град.”
Как е наречен този град? Новият Ерусалим (нали?). Бог го приготви за (?) Своя народ. Това също е дар. Това не е най-големият дар, а един от “бонусите”, които получавате заедно с най-големия Дар. Получавате право да живеете в този град, приготвен от Бога. Знаете ли, мечтата на човека е да съгради град, който да пътува в космоса. Те наричат този град мащабен космически кораб, където хората биха живели и биха отивали и изследвали, и колонизирали други планети и т.н. И те изобразяват това в 3D филми и чрез откритите неща. Знаете за какво говоря, нали? Те някак копират Божиите идеи. Бог вече има град, който действително ще пътува в космоса и ще бъде населяван от хора. Той ще дойде от небето и ще се приземи в този свят. Осъзнавате ли това? Това се нарича космически кораб, на съвременен език. Не е ли така? Името на космическия кораб е “Нов Ерусалим”. Ето го. Бог е приготвил този град и той е отвъд нашето разбиране.
В Лука 12:32, Исус каза на учениците Си:
“Не бой се, малко стадо, защото вашият Отец благоволи да ви даде царството.”
То не е най-големият дар. Но чрез Христос ние можем да имаме достъп до този дар – да получим царството. Когато приемем Христос, братя и сестри, ние приемаме всичко, което Христос има, всичко което Христос притежава, всичко, което е Негово по право. Той притежава вселената. Ето защо
“на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада”.
Ето защо Библията говори за нас като сънаследници с Христос. Осъзнавате ли това?
Когато имате Сина, вие имате всичко, което Синът притежава. Сънаследници с Това означава, че Неговата вселена става… какво? Наша вселена. Осъзнавате ли това? Бог ни дава царството. Той казва:
“Ваше е.”
Той обичаше Своя Син и даде на Своя Син цяла вселена. Даде Му всичко. Тогава Той ни възлюби толкова много, че ни даде Своя Син, и заедно с Него Той ни даде… всичко. Това е най-големият Дар. Невероятно.
Искате ли да съм наистина честен? Ако аз бях Бог, не мисля, че щях да направя това. Знаете ли… Мисля от човешка перспектива. Знаете за какво говоря, нали? Говорейки по човешки, изразявайки се по човешки, ако погледнем цялото това нещо, не мисля, че бих го направил.
“Обичам Сина Си твърде много. Това е малък свят, мога да направя още сто милиона светове.”
Но, благодаря на Бога, Той не мисли като нас. Бог казва:
“Бог не е човек.”
Нали?
Той не мисли като нас. Неговите пътища са далеч над нас. Той е Бог; и Той ни е впечатлил, и е впечатлил цялата вселена, с това колко много Той обича наистина Своето творение. Той просто не се отказва лесно. И този свят ще бъде възстановен, и в Даниил 7 гл. имаме следното удивително обещание (27 ст.):
“А царството и владичеството, и величието на царствата, които са под цялото небе, ще се дадат на людете, които са светиите на Всевишния, Чието царство е вечно царство и на Когото всичките владичества ще служат и ще се покоряват.”
Ето това е приготвил Бог за нас. Това означава, че вселената ще бъде наша за изследване. Човекът сега се затруднява да достигне една или друга планета в собствената ни Слънчева система. Ние дори не можем да изпратим хора до някои от тях, изпращаме роботи (нали?). И погледнахме някои от разстоянията. Най-близката до нас спираловидна галактика е на 2,5 милиона светлинни години от нас. Не можем и да се надяваме да достигнем това – дори с всичкия живот на хората, съчетан в едно, не бихме могли да достигнем това. Но със Сина можете. Има начин. Божията вселена може да стане наша за изследване, за наслаждение и за наблюдаване на чудесата на творението, които Той е разположил в тази обширна, обширна вселена. Всичките съкровища ще бъдат отворени за изучаване от страна на Божиите изкупени. Само ако имате…? Сина.
Знаете ли, едно е да гледаме изображение на това, можете ли да си представите, да кажем:
“Ричард, хайде да идем там.”
А ние можем. Най-доброто, което можем да направим сега, е да погледнем изображение. Чрез Сина можете да стигнете там. Това е обещание. Той казва:
„Не бойте се... защото вашият Отец благоволи да ви даде царството.“
И за онова време ни се казва в 1 Коринтяни 15:28:
“А когато всичко Му бъде покорено, тогава и Самият Син ще се покори на Този [това е Отец], който Му е покорил всичко, за да бъде Бог всичко във всичко.”
Всичко ще бъде възстановено. И Синът, като любящ Син, ще се покори на Своя Отец. Всичко ще бъде отново както преди. Ето това е предназначено да постигне спасителният план. И всички тези чудеса, които виждаме във вселената, и величествеността на всички тях, ще бъдат (?) за наша радост. Не бихте ли желали това? Не бихте ли се радвали на това? Знам, че аз бих.
Братя и сестри, това не е пресилена мечта. Това е действителност, ако имаме Сина. Това е Неговото обещание. Ето това Той копнее за нас. Всяко малко петънце, всяка точка във всички тези галактики, можем да прекараме цяла вечност в изследване на тях, и във всяка от тях да виждаме откровението на Бога, Който я е създал и как Той направи това, защото обича Сина Си и го направи чрез Сина Си, за Сина Си. А сега, понеже вие имате Сина, имате достъп по право и чувство за притежание по право, понеже това, което принадлежи на Сина, е също и ваше, и мое.
Ето картина на мъглявината Орион. Не е ли удивителна? Можете да пътувате из нея. Все още не, но съвсем скоро. Предстоящо скоро, нали? Предстоящо скоро. Ще приключа със следния стих – Откровение 21:7:
“Който побеждава, ще наследи тия неща; ще му бъда Бог, и той ще Ми бъде син.”
Това е Божието обещание, братя и сестри. Не съсредоточавайте чувствата си върху нещата на този свят, не фокусирайте погледа си върху нещата на този свят – независимо дали това са работа, пари, дом, това или онова, – защото тези неща ни бомбардират всеки ден и някак започваме да поставяме едното над другото, в списък с приоритети. Така ли е? Бог казва:
“Слушайте: искате всичко? Ето как стоят нещата. Това става чрез Сина. Единствено по този начин можете да победите.”
“Който побеждава, ще наследи тия неща;Аз ще му бъда Бог, и той ще Ми бъде син.”
Това е Божието намерение, това е Божият план за вас и мен. Затова се моля да сте придобили вероятно свежа перспектива за възвишеността на Бога и за Божието величие, и за Неговата невероятна любов към нас, пряко и лично, и така да бъдете променени, както и да направите това свое желание, свое решение, свой копнеж, и да действате спрямо този копнеж, да кажете:
“Господи, това искам. Искам да бъда съживен. Искам да имам Сина. Искам онова, което Ти искаш за мен.”
Божия воля за нас е да имаме това. Осъзнавате ли това? Не е като това: Ако искаш, ако Ме помолиш, ще видим какво ще направим. Бог иска да имаме това. Негова воля е да го имаме.
Въпросът е: Ние готови ли сме? Ще направим ли ние избора? Ще бъде необходимо посвещение. Трябва да приемете Сина напълно. Ето как можем да победим.
Искам да отправя предизвикателство към вас, братя и сестри, да направите този избор наново тази вечер. Ако сте го правили преди, слава на Бога – направете повторно посвещение. Ако никога не сте го правили, каня ви да направите Христос свой собствен. Времето (?) изтича. Говореше се за случващите се в света неща и всички проблеми, които се заформят. Този свят само се влошава – все повече и повече. Но има изходен път. Можете да получите изходна “виза”. Името ѝ е Исус Христос.Моля се да направите Христос свой, да приемете Сина тази вечер. Ще ви приканя да коленичите, ако можете. Ще приключим с молитва.
На Бога да бъде славата!
“Даром сте приели, даром давайте.”
Предоставя се разрешение за копиране и разпространение.
Revelation1412.org
“А когато всичко Му бъде покорено, тогава и Самият Син ще се покори на Този [това е Отец], който Му е покорил всичко, за да бъде Бог всичко във всичко.”
Всичко ще бъде възстановено. И Синът, като любящ Син, ще се покори на Своя Отец. Всичко ще бъде отново както преди. Ето това е предназначено да постигне спасителният план. И всички тези чудеса, които виждаме във вселената, и величествеността на всички тях, ще бъдат (?) за наша радост. Не бихте ли желали това? Не бихте ли се радвали на това? Знам, че аз бих.
Братя и сестри, това не е пресилена мечта. Това е действителност, ако имаме Сина. Това е Неговото обещание. Ето това Той копнее за нас. Всяко малко петънце, всяка точка във всички тези галактики, можем да прекараме цяла вечност в изследване на тях, и във всяка от тях да виждаме откровението на Бога, Който я е създал и как Той направи това, защото обича Сина Си и го направи чрез Сина Си, за Сина Си. А сега, понеже вие имате Сина, имате достъп по право и чувство за притежание по право, понеже това, което принадлежи на Сина, е също и ваше, и мое.
Ето картина на мъглявината Орион. Не е ли удивителна? Можете да пътувате из нея. Все още не, но съвсем скоро. Предстоящо скоро, нали? Предстоящо скоро. Ще приключа със следния стих – Откровение 21:7:
“Който побеждава, ще наследи тия неща; ще му бъда Бог, и той ще Ми бъде син.”
Това е Божието обещание, братя и сестри. Не съсредоточавайте чувствата си върху нещата на този свят, не фокусирайте погледа си върху нещата на този свят – независимо дали това са работа, пари, дом, това или онова, – защото тези неща ни бомбардират всеки ден и някак започваме да поставяме едното над другото, в списък с приоритети. Така ли е? Бог казва:
“Слушайте: искате всичко? Ето как стоят нещата. Това става чрез Сина. Единствено по този начин можете да победите.”
“Който побеждава, ще наследи тия неща;Аз ще му бъда Бог, и той ще Ми бъде син.”
Това е Божието намерение, това е Божият план за вас и мен. Затова се моля да сте придобили вероятно свежа перспектива за възвишеността на Бога и за Божието величие, и за Неговата невероятна любов към нас, пряко и лично, и така да бъдете променени, както и да направите това свое желание, свое решение, свой копнеж, и да действате спрямо този копнеж, да кажете:
“Господи, това искам. Искам да бъда съживен. Искам да имам Сина. Искам онова, което Ти искаш за мен.”
Божия воля за нас е да имаме това. Осъзнавате ли това? Не е като това: Ако искаш, ако Ме помолиш, ще видим какво ще направим. Бог иска да имаме това. Негова воля е да го имаме.
Въпросът е: Ние готови ли сме? Ще направим ли ние избора? Ще бъде необходимо посвещение. Трябва да приемете Сина напълно. Ето как можем да победим.
Искам да отправя предизвикателство към вас, братя и сестри, да направите този избор наново тази вечер. Ако сте го правили преди, слава на Бога – направете повторно посвещение. Ако никога не сте го правили, каня ви да направите Христос свой собствен. Времето (?) изтича. Говореше се за случващите се в света неща и всички проблеми, които се заформят. Този свят само се влошава – все повече и повече. Но има изходен път. Можете да получите изходна “виза”. Името ѝ е Исус Христос.Моля се да направите Христос свой, да приемете Сина тази вечер. Ще ви приканя да коленичите, ако можете. Ще приключим с молитва.
На Бога да бъде славата!
“Даром сте приели, даром давайте.”
Предоставя се разрешение за копиране и разпространение.
Revelation1412.org
Текстът на проповедта можете да изтеглите ОТТУК!
RSS Feed