Из "Храмът и неговото
освещение"
Смирението на Соломон, проявено във времето, когато пое отговорността за държавата и призна пред Бога: "Аз съм малко момче", любовта му към Бога, дълбокото му преклонение пред Божеството, недоверието в самия себе си, издигането на безкрайния Творец над всичко - тези черти на характера, така достойни за подражание, бяха разкрити по време на службите, свързани със завършването на храма, когато в молитвата си на посвещение той коленичи смирено като молител. Днешните Христови последователи трябва да се пазят да не би да загубят духа на благоговение и набожно страхопочитание. Свещеното писание учи хората как да се приближават до своя Творец - със смирение, страхопочитание и вяра в Божествения Посредник. Псалмистът възкликва:
освещение"
Смирението на Соломон, проявено във времето, когато пое отговорността за държавата и призна пред Бога: "Аз съм малко момче", любовта му към Бога, дълбокото му преклонение пред Божеството, недоверието в самия себе си, издигането на безкрайния Творец над всичко - тези черти на характера, така достойни за подражание, бяха разкрити по време на службите, свързани със завършването на храма, когато в молитвата си на посвещение той коленичи смирено като молител. Днешните Христови последователи трябва да се пазят да не би да загубят духа на благоговение и набожно страхопочитание. Свещеното писание учи хората как да се приближават до своя Творец - със смирение, страхопочитание и вяра в Божествения Посредник. Псалмистът възкликва:
"...Господ е велик Бог,И велик Цар над всички богове... Дойдете да се поклоним и да припаднем, да коленичим пред Господа нашия Създател."
Както в публично, така и в лично поклонение, когато отправяме молбите си към Бога, ние имаме привилегияга да свием колене пред Него. Исус, нашият пример, "като коленичи, молеше се". За Неговите ученици е записано, че също са коленичили при молитва:
Деяния 9:40 А Петър изкара всички навън, коленичи та се помоли, и се обърна към тялото и рече: Тавито, стани. И тя отвори очите си, и като видя Петра, седна.
Павел заяви: "...прекланям коленете си пред Отца на нашия Господ Исус Христос."
Изповядвайки пред Бога греховете на Израил, Ездра също коленичи:
Ездра 9:5 А във време на вечерната жертва станах от унижението си, и с раздраната си дреха и мантия преклоних колене, и като прострях ръцете си към Господа моя Бог, рекох:...
Даниил "падаше на колената си три пъти на ден, молещ се и благодарящ пред своя Бог".
Истинската почит към Бога е подбудена от чувството за Неговото безкрайно величие и от осъзнаването на Неговото прсъствие. Всяко сърце би трябвало да бъде дълбоко развълнувано от усещането за Невидимия. Часът и мястто за молитва са святи, защото Бог присъства там. Тъй като почитта се изразява в отношение и поведение, вдъхновеното от него чувство ще се засилва. "Свето и страшно е името му", пише псалмистът. Когато изговарят това име, ангелите прикриват лицата си. Тогава с какво страхопочитание ние, с падналото и греховно естество, трябва да изговаряме Божието име!
Добре ще бъде стари и млади да размислят над тези думи от Писанието, които показват как трябва да се отнасяме към мястото, осветено от Божието особено присъствие.
"Изуй обущата от нозете си – заповяда Бог на Мойсей край горящата къпина, - защото мястото, на което стоиш, е света земя."
След като видя ангела, Яков възкликна: "Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел... Това не е друго освен Божий дом, това е врата небесна."
С думите, изречени по време на церемонията около посвещението, Соломон се бе опитал да премахне от умовете на присъстващите суеверията, отнасящи се до Твореца и замъглили умовете на езичниците. Небесният Бог не е ограничен в ръкотворни храмове подобно на езическите богове. Въпреи това, когато людете Му се събират в домове, посветени за богослужение, Той желае да се среща с тях чрез Духа Си.
Векове по-късно Павел изрече същата истина с думите:
Деяния 17:24-28 "Бог, Който е направил света и всичко що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворени храмове, нито Му са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам Той дава на всички и живот и дишане и всичко..., за да търсят Бога, та дано биха Го поне напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас; защото в Него живеем, движим се и съществуваме.“
Пс. 33:12-14 Блажен оня народ, на когото Бог е Господ,
людете, които е изброил за Свое наследство.
Господ наднича от небето,
наблюдава всичките човешки чада;
от местообиталището Си
гледа на всичките земни жители.“
Пс. 103:19 Господ е поставил престола Си на небето;
и Неговото царство владее над всичко.
Пс.77:13, 14 Боже, в светост е Твоят път.
Кой бог е велик, както истинският Бог?
Ти си Бог, Който вършиш чудеса;
явил си между племената силата Си.
Макар да не живее в ръкотворни храмове, Бог почита с присъствието Си събранията на Своите люде. Обещал е, че когато се съберат, за да Го търсят, да признаят греховете си и да се молят един за друг, Той ще се срещне с тях чрез Светия Си Дух. Но събралите се да Му се поклонят трябва да отстранят от себе си всяка злина. Ако не се покланят в дух и истина и в красота на святост, от събирането им няма никаква полза. За такива хора Господ казва:
Матей 15:8, 9 "Тия люде [се приближават при Мене с устата си, и] Ме почитат с устните си; Но сърцето им далеч отстои от Мене.
Обаче напразно Ми се кланят, Като преподават за поучения човешки заповеди".
Тези, които се покланят на Бога, трябва да Му се покланят "с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му."
Авакум 2:20 Но Господ е в светия Си храм;
Млъкни пред Него, цяла земльо.
Както в публично, така и в лично поклонение, когато отправяме молбите си към Бога, ние имаме привилегияга да свием колене пред Него. Исус, нашият пример, "като коленичи, молеше се". За Неговите ученици е записано, че също са коленичили при молитва:
Деяния 9:40 А Петър изкара всички навън, коленичи та се помоли, и се обърна към тялото и рече: Тавито, стани. И тя отвори очите си, и като видя Петра, седна.
Павел заяви: "...прекланям коленете си пред Отца на нашия Господ Исус Христос."
Изповядвайки пред Бога греховете на Израил, Ездра също коленичи:
Ездра 9:5 А във време на вечерната жертва станах от унижението си, и с раздраната си дреха и мантия преклоних колене, и като прострях ръцете си към Господа моя Бог, рекох:...
Даниил "падаше на колената си три пъти на ден, молещ се и благодарящ пред своя Бог".
Истинската почит към Бога е подбудена от чувството за Неговото безкрайно величие и от осъзнаването на Неговото прсъствие. Всяко сърце би трябвало да бъде дълбоко развълнувано от усещането за Невидимия. Часът и мястто за молитва са святи, защото Бог присъства там. Тъй като почитта се изразява в отношение и поведение, вдъхновеното от него чувство ще се засилва. "Свето и страшно е името му", пише псалмистът. Когато изговарят това име, ангелите прикриват лицата си. Тогава с какво страхопочитание ние, с падналото и греховно естество, трябва да изговаряме Божието име!
Добре ще бъде стари и млади да размислят над тези думи от Писанието, които показват как трябва да се отнасяме към мястото, осветено от Божието особено присъствие.
"Изуй обущата от нозете си – заповяда Бог на Мойсей край горящата къпина, - защото мястото, на което стоиш, е света земя."
След като видя ангела, Яков възкликна: "Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел... Това не е друго освен Божий дом, това е врата небесна."
С думите, изречени по време на церемонията около посвещението, Соломон се бе опитал да премахне от умовете на присъстващите суеверията, отнасящи се до Твореца и замъглили умовете на езичниците. Небесният Бог не е ограничен в ръкотворни храмове подобно на езическите богове. Въпреи това, когато людете Му се събират в домове, посветени за богослужение, Той желае да се среща с тях чрез Духа Си.
Векове по-късно Павел изрече същата истина с думите:
Деяния 17:24-28 "Бог, Който е направил света и всичко що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворени храмове, нито Му са потребни служения от човешки ръце, като да би имал нужда от нещо, понеже сам Той дава на всички и живот и дишане и всичко..., за да търсят Бога, та дано биха Го поне напипали и намерили, ако и Той да не е далеч от всеки един от нас; защото в Него живеем, движим се и съществуваме.“
Пс. 33:12-14 Блажен оня народ, на когото Бог е Господ,
людете, които е изброил за Свое наследство.
Господ наднича от небето,
наблюдава всичките човешки чада;
от местообиталището Си
гледа на всичките земни жители.“
Пс. 103:19 Господ е поставил престола Си на небето;
и Неговото царство владее над всичко.
Пс.77:13, 14 Боже, в светост е Твоят път.
Кой бог е велик, както истинският Бог?
Ти си Бог, Който вършиш чудеса;
явил си между племената силата Си.
Макар да не живее в ръкотворни храмове, Бог почита с присъствието Си събранията на Своите люде. Обещал е, че когато се съберат, за да Го търсят, да признаят греховете си и да се молят един за друг, Той ще се срещне с тях чрез Светия Си Дух. Но събралите се да Му се поклонят трябва да отстранят от себе си всяка злина. Ако не се покланят в дух и истина и в красота на святост, от събирането им няма никаква полза. За такива хора Господ казва:
Матей 15:8, 9 "Тия люде [се приближават при Мене с устата си, и] Ме почитат с устните си; Но сърцето им далеч отстои от Мене.
Обаче напразно Ми се кланят, Като преподават за поучения човешки заповеди".
Тези, които се покланят на Бога, трябва да Му се покланят "с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му."
Авакум 2:20 Но Господ е в светия Си храм;
Млъкни пред Него, цяла земльо.
RSS Feed
