„Светлина, която свети в тъмно място“
ОТКРОВЕНИЕ 14:12
Представя
„ПРОРОК, СВЕЩЕНИК И ЦАР“
Надер Мансур
Уеначи, Вашингтон, юни 2015 г.
ОТКРОВЕНИЕ 14:12
Представя
„ПРОРОК, СВЕЩЕНИК И ЦАР“
Надер Мансур
Уеначи, Вашингтон, юни 2015 г.
Заглавието на изследването ни тази вечер е разглеждане на
„Пророк, Свещеник и Цар“.
Разбира се, веднага щом спомена това, то обобщава трите отличителни служби, които заема нашият Спасител. Той е Пророкът, Свещеникът и Царят. Тези три неща са от много голямо значение, защото те са свързани едно с друго (както ще видим). И важността на всяко от тях е от голямо значение за нас. Затова искам да отделя известно време за разглеждане на всяко едно от тях и на онова, което можем да научим в хода на това. Надявам се това да ни помогне да оценим повече Христос и стореното от Него, и постигнатото от Него. Това е намерението, това е целта, която искам да разгледаме. Докато разглеждаме тези три служби, които Писанието приписва на Христос (а това са Негови служби като наш Спасител, като наш Изкупител, разбира се) е необходимо също така да помним, че тези три служби са последователни. Те не се заемат от Христос едновременно, а са последователни. Всяка една от тях всъщност подготвя за следващата. Ще видим и защо това е така, в хода на изследването.
И така, първата, която ще разгледаме, е Пророк. Това, разбира се, се разглежда на редица места. Едно от най-ранните от тях е във Второзаконие. Затова, ако носите Библиите си... или стиховете се показват на екрана, Второзаконие 18:15 е първият ни стих. Тук, във Второзаконие 18:15, се казва (говори Мойсей):
„Господ, твоят Бог, ще издигне от теб, от братята ти, пророк, както е издигнал мен; него слушайте...“
Това е пророчество, отнасящо се за пророк, който предстоеше да дойде. Това пророчество, разбира се, се отнася за...? Христос, то е пророчество за Христос. За Него се казва, че ще дойде като...? Пророк. И тогава се казва, че Той ще бъде „от братята ти“. Ако трябваше да дефинираме какво представлява един пророк, как щяхте да обясните това? Или ако зададем въпроса „що е пророк“? Добре, ясновидец – това е вярно. Какво означава това? Каква е ролята, какво е предназначението или функцията на един пророк? Вестител, добре. Според някои хора или в някои случаи отговорът е „вестител от името на Бога“, или „говорител от името на Бога“, или „някой, който предава вест от Бога към народа“ - това представлява един пророк. Така че тук за Христос е пророкувано, че ще дойде като Пророк. Разбира се, Христос е върховният Пророк. Виждаме, че едно от имената Му е „Божието Слово“. Предстои да видим това в няколко стиха, но знаете, че в Йоан се казва, че „Словото беше у Бога и ...беше Бог“ и след това, че „Словото стана плът“. И това название на Христос, като Словото, обозначава Неговата функция като Вестител от името на...? Бога. Но в спасителния план и като Изкупител в един специален смисъл тук за Христос е пророкувано, че ще дойде, и когато дойде, Той ще бъде Пророк. А също и факта, че Той ще дойде като Човек. Няколко стиха по-нататък той се впуска в по-големи подробности - стихове 18 и 19. Там се казва:
„Аз ще им въздигна отсред братята им пророк, както съм въздигнал тебе, и ще туря думите Си в устата му; и той ще им говори всичко, което Аз му заповядвам. А който не послуша думите Ми, които той ще говори в Мое Име, Аз ще искам ответ от него“ (Второзаконие 18:18, 19).
Тук ни се представя малко по-пълна дефиниция на онова, което ще постигне този Пророк. Той ще има Божиите думи в...? Устата си. Следователно, когато дойде Христос, Той ще говори, ще съобщи онова, което Му е дадено от Бога. Той ще функционира първо и преди всичко в тази правоспособност като Пророк. Пророкът тук... когато се казва „отсред братята ти“, или в по-раншния стих - „от братята ти“, тук става дума конкретно за факта, че когато Христос дойде като Пророк, Той ще дойде като...? Човешко същество, като Човек, като наш Брат.
Затова тези три служби на Христос се отнасят за Него като Човек, което е правоспособността Му като Спасител (или Изкупител). Разбира се, когато Христос беше тук, на земята, Той каза това много ясно. В Йоан 12:49 ни се казва:
„Защото Аз не говорих от Себе Си; но Отец, Който Ме изпрати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да...“? „...говоря.“
Следователно, когато беше на земята, Христос говореше думите, които Бог Му беше дал. Той изпълняваше онова пророчество, в което Мойсей каза:
„От братята ти ще се издигне пророк бях въздигнат аз; него слушайте.“
Христос всъщност също говори за Себе Си като за Пророк и виждаме това в Лука 13:33:
„Обаче трябва днес и утре и други ден да пътувам; защото не е възможно пророк да загине вън от...“? „...Ерусалим.“
Тук Христос говореше за... кого? За самия Себе Си. Той правеше този коментар, защото знаеше, че в Ерусалим беше мястото, в което всъщност щеше да бъде убит, в което щеше да умре. Това беше близо до момента на края на Неговата служба. Виждате ли, когато говорим за Христос, много пъти на Неговата служба и делото Му като Пророк обикновено не се набляга. Говорим много за Него като Свещеник и говорим много за Него като Цар. Но преди да бъдеше всяко от тези неща, Той първо беше...? Пророк. И именно в делото си като Пророк Той постигна някои от най-значимите събития в спасителния план (както ще видим). И именно делото Му като Пророк е онова, което Го прави годен за следващия етап, както също ще видим.
И така, само искам да помним това, защото може би звучи дори малко странно да се говори за Христос като за Пророк, тъй като това не е нещо като което обикновено възприемаме Христос. Но Писанието много добре изяснява това. Също и в Матей 13 гл. (този стих ни е познат) и там 57 ст.:
„И се съблазняваха в Него. А Исус им каза: Никой пророк не е без почит освен в своята родина и в своя...“? „...дом.“
Следователно, Христос е признат като Пророк в Своето време от мнозина – от учениците Си, самият Той също говореше за Себе Си като за такъв. Разбираше се, че Христос беше дошъл като изпълнение на онова пророчество, че Той беше онзи Пророк. И когато Петър проповядваше пред фарисеите, той всъщност цитира това Мойсеево пророчество и го прилага като изпълнявано от Христос, в Деяния 3 гл. Ето какво казва той – 22 ст.:
„Защото Моисей е казал [на бащите]: "Господ Бог ще ви въздигне измежду братята ви Пророк, както въздигна мене; Него слушайте във всичко, каквото ще ви каже; и всяка душа, която не послуша този Пророк, ще бъде изтребена отсред народа"“ (Деяния 3:22, 23).
Тук Петър, разбира се, цитираше стиха, който открихме във Второзаконие, и казваше: „Този е Пророкът...“ Очевидно той им беше казал:
„Бог изпрати Христос в изпълнение на това пророчество и вие Го убихте.“
„Вие бяхте Неговите предатели, вие бяхте Неговите убийци.“
Делото на Христос във всяка правоспособност (както ще видим) бива официално признато от Небето в една много важна церемония и събитие. Ще проследим това в хода на изследването си заедно тази вечер. И Христовото дело като Пророк бива първо одобрено и въведено, или направено официално, от Небето, в тази конкретна церемония. И тази церемония, разбира се, е помазване. Четем за това в Деяния 10:38. Обърнете внимание как Петър тук изразява това:
„...как Бог помаза със Святия Дух и със сила Исус от Назарет, Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола; защото Бог беше с Него.“
Следователно, той ни казва, че преди Христос да започне да обикаля, за да прави благодеяния, Той първо беше...? Помазан. За кое събитие се говори тук, при което Христос бива помазан със Светия Дух? Добре. Разбира се, това се отнася за кръщението Му. Следователно, при Христовото кръщение настана помазание със Светия Дух, при което Неговото дело като Пророк беше официално признато и беше поставено неговото начало. И си припомнете: кой по време на кръщението помаза Христос със Светия Дух? Неговият Отец. Помните ли какво още каза Той?
„Това е Моят...“? „...възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.“
Два много важни фактора, които искам да помним докато се придвижваме нататък. При Христовото помазание с Духа, за да започне Той делото си като пророк, от Отец се споменава Неговата синовност. Той е помазан от Отец и Неговата синовност се...? Споменава. Искам да помним това, защото ще открием, че това е повтарящ се модел. И предстои да видим защо това е повтарящ се модел. Но, разбира се, малко по-нататък, на Планината на преображението, се случи нещо подобно и Отец проговори и каза:
„Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Него слушайте.“
Причината, поради която трябва да се вслушваме и да отдаваме внимание на Христовите думи е понеже Той е...? Синът. Именно това придава авторитет на онова, което Той има да каже. Защото онова, което Той казва като Сина, са всъщност... чии думи? Вече видяхме. Това са думите на Отец, защото Бог казва:
„Ще вложа думите Си в Него.“
Така че това е Неговото дело като Пророк. Тогава в следния пасаж, в следния стих, ни се казва също така какво ще върши Той в тази правоспособност. Той беше помазан със Светия Дух и със сила и тогава... какво правеше Той? Правеше благодеяния и изцеляваше угнетяваните от дявола, „защото Бог беше с Него“. Точно това дава право на Христос и е също така описание на Христовото дело. Вършене... Извинете ме. Вършенето на благодеяния и изцеляването на угнетяваните от дявола ни показват, че делото на Христос беше да се срещне с дявола челно и да избави впримчените от Сатана хора. Въпрос на факт е, че именно делото на Христос като Пророк постигна победата над Сатана. Христос се срещна с греха и победи греха. Той осъди греха в плътта и победи Сатана и смъртта. Всички тези неща Той постигна като...? Пророк. Много, много значима част от спасителния план. Решаваща част от спасителния план. Това беше делото Му като Пророк. И така, това дело, при което Той беше Пророк, беше нещото, което Го подготви за следващия етап (както ще видим).
Но в Писанието се намира един интересен символ, или модел, на някой друг, който беше пророк и след това стана свещеник (тъй като това са службите на Христос – Пророк, Свещеник и Цар). Човекът, за когото мисля... Има няколко примера, но този, за когото мисля, е Аарон. Ако си спомняте, когато Бог изпрати Мойсей при фараона в Египет, Бог каза на Мойсей:
„Ето, поставих те като бог срещу фараон; и брат ти Аарон ще ти бъде...“? „...пророк“ (Изход 7:1).
Спомняте ли си това? С други думи, Аарон беше говорител от името на Мойсей. И тогава, по-нататък, в пустинята, когато беше изградена скинията, Бог каза на Мойсей тогава да помаже Аарон за...? Първосвещеник. Така че виждаме тази прогресия. И това отчасти беше символ за делото на Христос, Който беше първо Пророк и след това стана...? Свещеник, и предстои да видим малко и това.
Затова ако поставим откритията си дотук в таблица, само за да направим обобщение, тъй като щом видим малка илюстрация това ни помага да си представим нещата визуално. На мен ми помага. Христос е Словото. Той стана плът. И откриваме, че при Христовото кръщение настава Неговото помазание, при което Отец казва:
„Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.“
Това е официалната Му роля в изпълнение на пророчеството като Пророк. Той действаше в правоспособността на Пророк. Така че началото на делото и на функционирането Му в тази правоспособност е признато чрез помазване.
Искам сега да преминем на следващото нещо; и Неговата следваща служба, която е непосредствено след тази, е...? Свещеник. Така ни е известен Той най-често, вероятно защото това е положението, в което се намира сега. Сега Той е наш...? Първосвещеник. Затова искам да видим този преход – кога всъщност се състоя той и какво можем да научим от него. Очевидно Той не можеше да бъде Свещеник преди първо да завърши делото Си като...? Пророк, защото, както казахме, тези функции не се припокриват, а всъщност са последователни. Нека отворим на Евреи 6 гл. Ще прочетем 20 ст. Евреи 6:20. Тук се казва:
„...като предтеча...“
Говори се за небето, за небесните неща и за светите места в небето.
„...където Исус като предтеча влезе за нас и стана Първосвещеник довека според...“ чий чин? „...Мелхиседековия чин.“
Следователно, Христос стана Първосвещеник след като отиде на...? Небето, или след Своето...? Възнесение, а не преди това. Това е интересен момент, който да помним, защото на земята Той беше...? Пророк. Това е делото Му на земята като Пророк, докато се изправи пред греха и Сатана на кръста. Следващият етап е когато Той става Свещеник. И, разбира се, това става, когато Той отива на небето. Ще прочетем няколко стиха само за да се уверим, че заключението ни е правилно. Евреи 9:11:
„А понеже Христос дойде като Първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, т. е. не от настоящото творение...“
Разбира се, книгата Евреи разглежда делото на Христос и се съсредоточава главно върху делото на Христос като...? Свещеник. Тук Павел... или авторът на Евреи, ни казва, че Христос е дошъл като
„Първосвещеник на бъдещите добрини“.
Доста интересно е, че евангелията разглеждат Христовите роля и дело като...? Пророк. Представят ни се всички тези подробности за Неговото дело като Пророк – какво постигна Той. Книгата Евреи се съсредоточава главно върху Христос като...? Свещеник, което е следващият етап, след като Христос се възнесе на небето. Както открихме, преди Христос да започне делото Си публично като Пророк, Той беше помазан – то беше признато чрез помазване от Отец. И откриваме, че преди Христос да започне да работи като Свещеник се случи нещо подобно. Христос трябваше да бъде помазан като Свещеник преди да...? Изпълни тази конкретна роля (или правоспособност). Къде четем за помазване на Христос като Свещеник? Четем това всъщност в началото на книгата Евреи, която разглежда Неговото свещеничество. Тя започва точно там. Евреи 1:8, 9 – забележете какво се казва там:
„А за Сина казва: "Твоят престол, о, Боже, е до вечни векове; и скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота. Възлюбил си правда и си намразил беззаконие, затова, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя."“
Тук има някои интересни детайли, които не искам да пропуснем. Преди всичко, кой говори тук? Бог Отец. И Той говори на...? Сина. Следователно, тук се споменава синовността. И тогава Синът е помазан с това миро... Извинете ме. ...на радост. Какво представлява или символизира това? Светия Дух. Някой може би ще си помисли:
„Христос вече беше помазан при кръщението Си. Защо тук бива помазан отново?“
Причината Той да бъде помазан е представена в стиха. Каква е причината, поради която Христос бива помазан този път? Защото Той възлюби...? Правдата и намрази беззаконието. Кога Христос изяви любов към правдата и омраза към беззаконието? През целия си живот като Пророк. Като Човек, когато беше на земята, Той изявяваше ден след ден, когато беше изправен пред изкушение, че обичаше правдата и мразеше беззаконието – чак до кръста, и Той постигна това. Сега Бог признава постижението, направено с това, и казва:
„Сега, понеже Ти изпълни тази роля (или тази правоспособност) успешно, Аз Те помазвам с миро на радост повече от Твоите...“? „...събратя.“
Това помазание е началото на Христовото дело като Първосвещеник на Своя народ. Той е помазан от Отец, за да бъде Първосвещеник на Своя народ – да владее като праведен Свещеник в сърцата на Своя народ. И не само това... Извинете ме. И не само това, но Неговото дело като Свещеник е пряко свързано с вършенето на нещо за Неговия народ, за да ги издигне до определено ниво. Ще стигнем и до това. Когато говорим за това, че Христос е помазан тук като Свещеник, искам само да дам малко пояснение, защото понякога хората или се объркват или (поради определени предположения, които са се намирали в ума ни от дълго време) някои неща са трудни за приемане. Съществува един често срещан адвентен мит, според който Христос винаги е бил Първосвещеник в небето – много преди да дойде на земята, много преди да дойде като Човек. Причината да казвам, че това е адвентен мит... има няколко причини, но защото ние вярваме, че Христовото свещеничество е много важно. Всъщност ни е казано, че то е всичко за нас като народ. То е основата на нашата вяра – доктрината за светилището и по-конкретно ролята на Христос като Свещеник. И понеже това е толкова важно, съществува естественото предположение:
„Винаги е било така.“
Но причината да казвам, че това е мит е, че всъщност няма абсолютно никакво доказателство, за да предполагаме това. Ще погледнем два стиха, но причината, поради която наблягам на това е, че то всъщност ни помага да оценим поредността и начина, по който Бог установи спасителния план. Нещата не са пръснати навсякъде. Има определена поредност. Това ни помага да оценим Божия гениален план, но ни помага също да разберем, че Христос притежава различни функции и различни роли във всяка от правоспособностите. Надеждата е, че ще можем да открием връзка и разберем по-добре какво върши Христос. Както и да е, нека погледнем няколко стиха. Това ни се казва в книгата Евреи. Евреи 7 гл., стихове 11 и 12. Там се казва:
„И така, ако би имало съвършенство чрез левитското свещенство (защото под него народът получи закона), каква нужда е имало вече да се издигне друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да не се смята според Аароновия чин? Защото ако се промени свещенството, по необходимост става промяна и на...“? „...закона.“
Аргументът на Павел тук е много прост и много дълбок. Той и казва:
„Чуйте: Аароновото свещеничество не беше достатъчно добро. И доказателството е: защо би съществувала необходимост да се издигне друг свещеник?“
С това той посочва, че по време на Аароновото свещеничество... какво ставало с този друг свещеник? Все още не функционирал като свещеник. Все още предстояло Христос да стане Свещеник, в бъдеще. И тогава се казва:
„Защото ако се промени свещенството...“
Кое свещеничество се промени? Аароновото свещеничество се промени, когато Христос пое тази роля, или тази правоспособност, тази функция. С други думи, обикновено няма множество свещеничества, които да са в ход едновременно. Нямаше свещеничество на земята и свещеничество на небето, които да действат по едно и също време. Всъщност именно защото нямаше свещеничество в небето Бог постанови това земно свещеничество – за да запълва това време като нагледен урок (и ще видим това в малко по-големи подробности) докато се издигнеше този свещеник. Това не е единственият стих, ще погледнем няколко стиха. Но проследихте ли дотук? Тази последователност е от значение. Защото ако помислите за това, ако вече имаше свещеник в небето, първосвещеник в небето по онова време, тогава защо Бог постанови Аароновото свещеничество? Защото очевидно то не беше достатъчно добро. Защо би им дал Бог по-долно свещеничество, ако по-горното свещеничество вече беше налице? Няма абсолютно никаква причина Бог да прави това. И Той не направи това. Както казах, има още няколко стиха. Евреи 8 гл., стихове 3 и 4:
„Защото всеки първосвещеник се поставя да принася и дарове, и жертви; затова е нужно и Този Първосвещеник да има нещо да принася. А ако беше на земята, Той дори нямаше да бъде свещеник, защото има такива, които принасят даровете според закона.“
Говори се за...? Христос. Казва се:
„Всеки свещеник трябва да има нещо, което да принася.“
Какво имаше Христос, което принася? Своя живот. И по-конкретно след като стана...? Човек. Именно това принесе Той на кръста. И според този стих се казва, че ако не беше на земята Христос нямаше да бъде...? Свещеник, така ли е? Така че по време на делото си (или на службата си) като Пророк Христос не беше свещеник. Това трябваше да дойде в последствие. И Христос не можеше да бъде свещеник преди да се сдобие с нещо, което да принася. Защото иначе Той нямаше да има какво да...? Принася. Затова казвам, че те са последователни.
И точно поради Своите любов към правдата и омраза към беззаконието, когато беше Пророк докато беше Човек на земята, това е причината, това е нещото, което всъщност Му дава право да бъде верен Първосвещеник. Той не можеше да бъде Първосвещеник за хора, преди да стане Човек като нас. Това в действителност е значимостта и същността на наблягането на тези аспекти от страна на книгата Евреи. Затова и докато Христос беше на земята все още действаше Аароновото свещеничество, като му оставаха съвсем малко дни. То приключи, когато Христос тогава се възнесе на небето... Когато Той умря, очевидно, това сложи край на тази система. Но когато Той станеше Свещеник, нямаше да има нужда от земното свещеничество. Погледите тогава щяха да бъдат отправени към небесното. И така, ако трябваше да представим това схематично в таблицата си тук, делото на Христос като Свещеник започва при... Извинете ме. Само ще сложа това тук, не искам да избързвам твърде много. Христос беше помазан за Първосвещеник на Своя народ в Евреи 1:8 (стиха, който прочетохме) и съответстващото събитие... Това се случи в небето, а съответстващото събитие, случило се на земята, беше денят на...? Петдесетница, когато Христос беше помазан. И, разбира се, това е началото на делото Му като Свещеник – Първосвещеник на Своя народ. Това в действителност е времевият период на Христос като Божествено-човешко същество.
Това, с което имаме работа тук, е Христос като Спасител, като Изкупител. И за да бъде Христос Спасител и Изкупител, Той трябваше да бъде Човек. И, разбира се, Неговото съществуване като Човек започна, когато Той се роди. И като Човек, разбира се, името Му е Исус. От еврейски това е „Йешуа“. На някои хора им харесва да употребяват това име. Едва за първи път в съществуването на вселената имахте едно Божествено-човешко същество. Това е едно много, много важно събитие – Христос да стане тук плът. Когато Христос се роди на земята, се случи нещо ново и удивително, за първи път. Имахте Божествено същество, което също така беше и...? Човешко същество. Това е Човекът Христос Исус. Правейки това, Той всъщност постави началото на нещо напълно ново. Ето защо Той е наречен „последният Адам“ (1 Коринтяни 15:45). Преди този момент Христос беше...? Само Божествено същество. Вярно ли е? И знаем, че името Му като Божествено същество беше...? Михаил, което означава „Един, Който е като Бога“.
Ето защо Христос не можеше да изпълни някои от тези неща преди да стане Човек. Защото Мойсей каза „Той ще бъде пророк от братята ти“ и като свещеник Той е свещеник за хората. Той трябва да има нещо, което да принася. Така че тези уникални и удивителни роли на Христос са Негови поради това, че Той е едно Божествено-човешко същество. Следите ли? Това е от много голямо значение, а също така и доста интересно. А сега, в делото Си като Пророк (и причината, поради която искам да наблегна на някои неща, е за да не ги пропуснем), в делото на Христос като Пророк... Пророкът трябваше да разкрива или говори... чии думи? На Бога. Той щеше да разкрие онова, което Бог имаше на ум, онова, което Бог беше приготвил. Той щеше да разкрие Божиите планове, Божиите намерения, Божиите слова. И точно това представлява един пророк – той е говорител, който да ни даде, да ни донесе онова, което Бог притежава. И Христос изпълни това напълно като Пророк.
Той се срещна с греха и Сатана и тогава се върна обратно в небето и като Свещеник Неговото дело всъщност сега е обратното. Като Свещеник Той застава като...? Наш представител и представлява нас и посредничи за нас, от наше име, пред...? Бога. Така че Той затваря този цикъл, Той ни свързва напълно с Бога. Ето защо Той трябваше да слезе, да бъде Човек, да ни донесе онова, което Бог притежаваше (това, разбира се, е спасителният план, Благовестието, предстои да видим и това); като победи Сатана Той се върна и сега ни свързва с Бога. Интересното, което не искам да забравяме, е: Христос сега е Свещеник, Който е човешко същество като нас. Имаме човешко същество, едва за първи път в историята на вселената, което споделя престола на Отец. Именно това Му дава право да бъде...? Този, Който изпълнява това. И да, наистина мисля, че това наистина е резюме на всичко – целият спасителен план има за цел да ни върне към хармония с небето. И Христос изпълнява това в тези две конкретни правоспособности. Точно това прави Той сега.
И така, ето един въпрос: Колко дълго ще остане Христос Свещеник? Колко дълго ще остане Христос Свещеник? Вече погледнахме някои стихове и предстои тук да погледнем още някои. Евреи 7:17 – забележете какво се казва там:
„Защото се свидетелства: "Ти си свещеник до века според...“ чий чин? „...Мелхиседековия чин."“
Затова ето един въпрос: Ще приключи ли Христовото свещеничество? Да или не? Имаме „да“, имаме известно мълчание. Понякога има и „не“. Затова искам да видим какъв е отговорът. Защото знаем, че има и друга роля за изпълнение – Той ще бъде Цар. И си казваме:
„Говорителят тъкмо ни каза, че те не се припокриват, затова очевидно това трябва да приключи.“
Какво е значението, когато тук се казва, че Той е „свещеник до века според Мелхиседековия чин“? Нека погледнем още един стих от същата книга и видим за какво говори Павел. Евреи 8:1:
„Но главното на това, което казваме, е: ние имаме такъв Първосвещеник, който седна отдясно на престола на Величието в небесата...“
Многократно се представя тази картина на Христос като седящ на престола и особено в книгата Евреи. И седенето отдясно на престола е синонимно на това, че Той е...? Свещеник. Това е друг начин на обясняване или споменаване на Неговото свещеничество. Той седи отдясно на Божия престол като Свещеник и като Човек. Причината да подчертавам това е... и искам да помним и този момент: Това не означава, че Христос е ограничен да остава постоянно седящ отдясно на Величието на високо. Това е израз, говорещ за положение на най-висша чест. Ето за това се говори. Той заема положението на най-висшата съществуваща чест – Той споделя престола на Отец, законно. Не забравяйте: Той заема това положение като...? Човек, като човешко същество, като Един, Който е от нашата раса. Няма друга раса в цялата вселена, която да притежава тази привилегия. Само нашата раса – тук, на тази бедна малка земя, тази проклета от греха земя – Един от нас седи на Божия престол като наш Първосвещеник. Това означава за нас в действителност Неговото свещеничество.
Братя и сестри, ако наистина можем да схванем това, то е абсолютно удивително! Това внезапно ни прави най-почетената раса в цялата вселена. Христос не пое естеството на ангелите или естеството на което и да е съществуващо във вселената същество (ние не ги познаваме, но разбираме, че има други същества). Не! Той дойде и пое естеството на човека, нашето естество – Той е човешко същество като нас. Именно за това се отнася Неговото свещеничество. И Той седи отдясно на престола.
Разбира се, тук Павел говори за пророчество, което идва от Псалм 110. Искам да видим колко време е продължителността на това, колко време ще седи Той на престола, или колко време ще бъде Той Свещеник.
„Каза Господ на моя Господ: Седи от дясната Ми страна, докато направя враговете Ти подножие под краката Ти. Господ се закле (и няма да се разкае), като каза: Ти си свещеник довека според...“ чий чин? „...чина Мелхиседеков“ (Псалм 110:1, 4).
Следователно, това е пророчеството, в което за Христос беше обещано, че ще бъде Свещеник според Мелхиседековия чин. Бог Му каза:
„Ще седиш отдясно Ми докато се случи нещо.“
Докато се случи... какво? Добре, докато си отиде проблемът с греха. В стиха ни се казва:
„Докато направя враговете Ти Твое подножие.“
С други думи, Неговото дело и изпълняването от Негова страна на правоспособността на Първосвещеник ще продължи докато Неговите врагове бъдат направени...? Негово подножие. Павел разбираше това – че седенето отдясно на Бога е за определен период. Защото той ни казва това в Евреи 10 гл. и там 11 ст.:
„И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове; но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога“ (Евреи 10:11, 12).
Сега разбираме, че това се отнася за Неговото...? Свещеничество. 13 ст.:
„...та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово...“? „...подножие.“
Следователно, тук Христос изпълнява тази роля. Той седи отдясно на Бога като Свещеник и има това очакване. Той има този копнеж, изпитва тази жажда. Той чака да се случи нещо, да се случи следващото нещо, което е...? Неговите неприятели да бъдат направени Негово подножие. Разбира се, по това време Той вече няма да седи на престола на Отец. Някой може би ще си помисли:
„О, това е наистина странно твърдение!“
Но това, братя и сестри, е свързано с Неговото свещеничество. С други думи, в този момент Неговото свещеничество ще достигне до своя...? Край. Следователно, Христос е свещеник до века, дотогава, че да изпълни продължителността на цялостното завършване на всичко, което се изисква от Него в тази правоспособност. Също както знаем, че огънят на онова, което обикновено е познато като „ад“ гори до века. С други думи, той поглъща напълно и докрай всичко съществуващо, за да бъде то поядено. Огънят не продължава да гори след като е изпълнил предназначението си. Така че по подобен начин Христос е „свещеник до века“ докато изпълни напълно и докрай онова, което е необходимо в тази правоспособност – което тук е споменато като правене враговете Му Негово подножие. И това е моментът, в който Той няма повече да заема престола на Отец. Причината е, че тогава Той ще има Свой собствен престол. Защото следващият етап е като Цар. Някой ще помисли:
„О, това е голямо оскърбление - да свалите Христос от престола на Отец.“
Не, Той ще получи собствен. Той все още не притежава Свой собствен престол, Той все още е Свещеник. И така, това е всичко в картината ни към този момент. Този път не поставих престол, но като Свещеник в зеления раздел Христос е изобразен като седящ отдясно на Божия престол, или отдясно на Величието на високо. Сега имаме пророчество за това, че Той... Следващият етап, разбира се, е това Той да стане Цар. Сега ще видим пророчество за момента, в който Той ще заеме Свой собствен престол. Това беше открито на Мария в Лука 1:30. Там се казва:
„И ангелът ѝ каза: Не бой се, Мария, защото си придобила Божието благоволение. И, ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш Син, Когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик и ще бъде наречен Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид. Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му няма да има край“ (Лука 1:30-33).
Това е пророчество за Христос като...? Цар. Това пророчество още не е изпълнено. Един ден Христос ще стане от престола на Своя Отец и ще заеме престола на баща си Давид, на земния си баща Давид. С други думи, Той ще седне като човешки Цар, като Цар на Своя народ. Именно поради погрешно разбиране на някои от тези пророчества юдеите имаха очакването, че Христос щеше да направи това, когато дойдеше за първи път на земята. И точно защото Той не направи това, някои от тях Го отхвърлиха. Но това се отнася за делото Му като Цар, а не като Пророк. Но Той трябваше да бъде първо Пророк. Като Пророк, Той трябваше да се срещне със Сатана и да умре. Тогава Той щеше да започне делото Си като Свещеник, какъвто е в момента. Но когато това приключи, Той ще поеме делото Си като Цар. Кога ще седне Христос на престола на баща си Давид? След като враговете Му бъдат направени...? Негово подножие. И до този момент Той седи отдясно на Бога, в очакване на това събитие. Такова е делото Му. И точно както видяхме, Христос като Пророк и като Човек – именно това Му даде право да стане Свещеник. Така също и Неговото дело сега като Свещеник е това, което Му дава право да стане...? Цар. Това е едно надграждане. Понеже е Пророк и понеже е Свещеник, това Му дава право да бъде Цар. Ще видим и това в хода на изследването.
И така, когато Христос е Цар, обикновено представата в много случаи е, че ние поглеждаме онова, което познаваме като царства в този свят, и начина, по който действат царствата. Христовото царство е едно напълно различно царство. Христос не е Цар, Който седи и владее над Своя народ. Той всъщност споделя владичеството Си със Своя народ. Той е един съчувствителен Цар, един Цар, Който беше изкушаван и изпитван като нас, един Цар, Който се застъпва за нас точно в този момент като Свещеник. Когато стане Цар, Той ще бъде Някой, Който е тясно запознат с опитността ни и с онова, което сме преживели. Той е наш Изкупител и отваря за нас това царство и казва:
„Споделете това царство с Мен.“
И Библията ни нарича „сънаследници с...“? „...с Христос.“ Това е делото Му като Цар. И така, службите на Пророк и Свещеник Го правят способен да бъде най-праведният Цар, Когото тази земя е познавала някога, или ще познае някога. Именно това очакваме. Но има няколко стиха, които ни представят някои насърчителни мисли и представи. Нека ги погледнем. Вече погледнахме това. Следващият етап е този на Цар. Лука 22:29:
„Затова както Моят Отец завещава царство на Мен, а Аз го завещавам на вас, да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израелеви племена“ (Лука 22:29-30).
Това беше в отговор на въпрос, когато учениците попитаха Исус:
„Господи, ние оставихме всичко и Те последвахме. Какво ще получим ние от тази „сделка“? Направихме голяма жертва.“
Христос казва:
„Не знаете какво съм приготвил за вас. Бог Ми е завещал царство и в това царство имам престоли за вас, за да седите, да съдите и да управлявате.“
Не да управляват както на земята, потиснически, а Христос споделя привилегиите, които притежава, със Своя народ. Точно това казва Той тук. И в края на свещеническата служба на Христос е моментът, в който ще започне следващият етап. Искам да открием и да видим, искам да посочим къде се състои този преход от Свещеник към Цар и какво се случва. В Лука 19 гл. Христос ни дава малко прозрение. Лука 19:11:
„И като слушаха това, Той прибави и още една притча, защото беше близо до Ерусалим и защото те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви. Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царство и да се върне“ (Лука 19:11, 12).
Кой е благородникът тук? Христос. Той отива в далечна страна. Какво представлява това? Това е когато си замина и отиде при Своя Отец в небето. И едно от нещата, които се случват докато Той е на небето, е че Той получава...? Царство, нали така? Когато Исус разказа притчата, Той каза, че благородникът поверил лозето на всичките си работници и тогава ги оставил и отишъл в далечна страна. И в 15 ст. ни се казва:
„А като получи царството и се върна [от тази далечна страна], заповяда да му повикат онези слуги, на които беше дал парите, за да узнае кой какво е припечелил чрез търгуване.“
Това е притчата за талантите, извинете ме. Обърках ви, споменах лозето. Това са талантите. Но същността тук е следната: Когато Христос се завръща, се казва:
„А като получи...“? „...царство.“
Следователно, делото Му като Първосвещеник точно сега представлява получаването на...? Царство. Вярно ли е? Защото се казва, че Той отива в далечна страна... Той дава таланти и отива в далечна страна, за да получи царство. Това е делото Му сега като Свещеник. Неговото дело като Свещеник е Той да получи това царство. И когато всички поданици на Неговото царство бъдат попълнени и всичките Му неприятели бъдат направени Негово подножие, Той ще завърши делото Си като Свещеник и ще дойде като Цар в това царство. Следите ли?
Затова разбираме, че делото Му като Свещеник представлява това Той да изследва всичките поданици, съставляващи царството Му. Това е получаването на царството Му. Той няма да получи сгради в точния смисъл на думата. Той ще получи... Царството е съставено в действителност от Неговите поданици. Следователно, точно за това говори Христос. В Йоан 14 гл., стих, който е познат на всички нас, Йоан 14:2, 3:
„В дома на Моя Отец има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така че където съм Аз, да бъдете и вие.“
Обикновено разбираме този стих... Това е един много утешителен и насърчителен стих, един от любимите ни, красив стих. Разбираме, че Христос отива да ни приготви обиталища, стаи, сгради, място за живеене. Не това е главната цел, за която говори Христос. Когато Христос оставяше учениците Си, тук Той описваше делото Си като Свещеник. Приготвянето на място за нас, братя и сестри, е да гарантира това, че ще имаме законно място в небето, че ще заемем законно място в царството. Това е делото Му като Свещеник. Той ни приготвя място – не просто физическо място. Разбира се, то е налице, не се опитвам да отрека това. Но не с това се обобщава всичко. Разглеждаме това, съсредоточаваме се върху него и това е хубаво, но има и още. Неговото дело като Свещеник сега е да ни приготви царство. Точно това казва Той:
„Ще отида и ще приготвя...“
Знаем, че следващият етап, след като си замина, е Той да бъде Свещеник. Следователно, Неговото дело като Свещеник е да приготви място в царството за Своя народ, във физическото небесно царство. След минута ще поясня няколко неща. Но проследихте ли дотук? И тогава Той казва:
„Тогава, когато стане това, Аз ще се върна и ще ви взема при Себе Си.“
„Ще се върна“ се намира в края на делото Му като...? Свещеник, при което се казва, че Той заминал в далечна страна, за да приеме царство, и тогава, след като приел царството, Той се върнал.
„..и ще ви взема при Себе Си, така че където съм Аз, да бъдете и вие.“
Следователно, именно за това се отнася Неговото царство и това е делото Му като Свещеник. Ето защо това Той да бъде Свещеник е предварително условие за това да бъде Цар. Това всъщност подготвя за следващата стъпка. Всички те подготвят и надграждат едно над друго. В Даниил 7 гл. имаме описание на това. Даниил 7:13, 14:
„Гледах в нощните видения и, ето, един като Човешки Син идеше с небесните облаци и стигна до Стария по дни; и го доведоха пред Него.“
Разбира се, това е идването на Христос пред Отец.
„И на Него бе дадено владичество, слава и царство, за да Му слугуват всички племена, народи и езици. Неговото владичество е вечно - то няма да премине, и царството Му е царство, което няма да се...“? „...разруши.“
С това се говори за идването на Христос пред Отец, при което Той действа и функционира като...? Свещеник. В делото си като Свещеник, в края на делото си като Свещеник Той получава, дават Му се тези владичество, слава и царство. Именно това се случва в края на Неговото свещеничество. Защото към този момент враговете Му ще бъдат направени Негово...? Подножие. Следователно, Той получава това царство и като получава това царство, то, разбира се, е царство, което трае до века и няма да бъде разрушено. Тук се казва също така, че... колко народи Му слугуват? Слугуват Му всичките народи. Защо? Защото всичките народи, които отказали да Му служат, ще бъдат...? Погубени. Именно това се случва сега. Този процес е за определяне на това кой е на Христова страна и кой не е на Христова страна, защото ще дойде моментът, в който Той ще бъде Цар. Когато Той бъде Цар, всичките народи ще Му служат. Така че въпросът с враговете ще бъде разрешен. Така че когато получи това царство, Той идва втори път и се справя с тези врагове (за което разбираме, че ще се случи при Второто пришествие). Това събитие е важно и предстои също така да видим, що се отнася до съгласуваността на откритото от нас с другите служби и роли на Христос... Но това събитие е толкова важно, че всъщност е съобщено в небето. То е съобщено в небето в Откровение 11 гл. В Откровение 11 гл. пише за седмия ангел. В 15 ст. се казва:
„И седмият ангел затръби; и станаха гласове големи на небето които казваха: Царствата световни станаха царства на Господа нашего и на Христа негов, и ще царува във веки веков. И двадесетте и четири старци които седеха пред Бога на престолите си паднаха на лицата си и поклониха се Богу“ (Откровение 11:15, 16 - ЦП).
Искам да помислите за момент върху казаното в този стих, защото този стих в действителност е паралел на случващото се в края на делото на Христос като Свещеник. Тук се казва, че всичките царства на света ще станат... какво? Царства на нашия Господ и...? На Неговия Христос. Това случило ли се е вече? Има доста несигурност в аудиторията. Не. Отговорът е „не“. Това още не се е случило. И се казва, че Той ще царува до вечни векове. Какво обозначава това? Службата Му като...? Като Цар. С това се говори за момента, в който враговете Му ще бъдат направени Негово подножие. И тогава всичко, което ще остане, ще бъдат всички онези, които ще бъдат верни на Него. Именно тогава Той ще царува до вечни векове като Цар. Христос спомена това, когато говореше на Каяфа. Той каза:
„Няма да Ме видите повече докато Ме видите да слизам отдясно на Силата.“
За това говори Той. Той казва:
„Ще Ме видите, когато въведа Своето физическо царство.“
Виждате ли, те разбираха погрешно физическото и духовното царство. Христос установи Своето духовно царство, когато беше тук, на земята. Но физическото царство, когато Той ще бъде Цар и помазан като Цар (както ще видим) все още предстои да настъпи. Разбира се, това е причината в Откровение да четем това, че Той ще дойде като Цар. Откровение 17:14:
„Те ще воюват срещу Агнето....“
Това са народите, които...? Се съпротивляват - народите, които не се покоряват.
„Те ще воюват срещу Агнето и Агнето ще ги победи, защото е Господар на господарите и Цар на царете; също и тези, които са с Него, са призвани, избрани и...“? „...верни.“
За това се говори тук по отношение на Христос като „Цар на царете“. И това е мястото, на което Той се справя с враговете си. Така че когато Христос ще дойде втори път, Той ще дойде със земна... Извинете ме. ...ще дойде с царска власт. С други думи, Неговата свещеническа служба ще бъде завършена. Затова ето един въпрос: Христос беше помазан за Пророк, Христос беше помазан за Свещеник, ще бъде ли Христос помазан за Цар? И ако е така, кога се случва това или къде в Писанието четем за това? За да бъде моделът последователен, отговорът би трябвало да бъде...? Да, разбира се, че ще бъде помазан. И ако ще бъде помазан, кой ще Го помаже? Отец. И вероятно ще трябва да бъде казано нещо за това, че Той е...? Син. Точно това се случи. Отец Го помаза при кръщението Му и каза:
„Този е Моят Син.“
Бог каза на Сина Си:
„Помазан си за Първосвещеник.“
И също така, когато стана Цар – това откриваме. Четем за това всъщност в книгата Псалми, 2 гл. Обърнете внимание какво се казва там.
Псалм 2:6, 7:
„Но Аз поставих [на еврейски думата всъщност означава „помазах“; буквално означава „помазах“]...” „Но Аз [помазах] Царя Си на Сион, святия Мой хълм. Аз ще изявя постановлението; Господ Ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес Те родих.“
Говорим за този стих и много пъти споменаваме този стих като такъв, в който се говори за това, че Христос е роден от Отец. И 7 ст. със сигурност прави това. Но не бива да пропускаме за какво се говори в 6 ст., братя и сестри. Шести стих е пророчество за това, че Христос ще бъде помазан за Цар. И причината Той да бъде помазан за Цар, според както се казва тук, е:
„Аз ще изявя постановлението; Господ Ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес Те родих.“
Това не означава, че Христос ще бъде роден, когато бъде помазан за Цар. Означава, че Неговото помазание за Цар също се основава на факта, че Той е...? Роденият Син. Именно понеже Той е Роденият Син, Който пое човешко естество, това Му даде правото да бъде Пророк. Защото Той е Роденият Син, Който сега стана наш съчувствителен Първосвещеник. Точно това Му дава право да бъде помазан за тази правоспособност. И Той е същият – Роденият Син, Който пое човешко естество, - Който трябва да бъде нашият помазан...? Цар. Именно за това се говори тук – това е едно пророчество за Месия.
И така, връщаме се на схемата си. Началото на Христовото дело като Цар е когато Той ще получава царство и това е моментът, в който Той бива помазан.
„Но Аз поставих Царя Си...“
Или:
„Но Аз помазах Царя Си на Сион, святия Мой хълм.“
Разбира се, Давид беше прототип за това. Цар Давид на земята беше важен прототип за това. И Христос седи на престола на баща Си Давид като Цар. Ето защо когато Христос идва втори път, Той идва вече като...? Цар на царете. И Той слиза долу и стъпква враговете си, въпросът с тях е разрешен и всички, които остават, са...? Верните. Именно тук Христос казва:
„Ще дойда и ще ви взема, така че където съм Аз да бъдете и вие.“
Така че тези три пъти, в които Той бива помазан – във всеки един от случаите се споменава Неговата...? Синовност. И причината за това е, че Христовата синовност е основоположен елемент. Ще премина към познат стих, който е известен на всички нас, и забележете тук нещо много интересно. Притчи 8:22:
„Господ ме имаше в началото на пътя си, преди делата си отдавна.“
Кой говори тук? Христос говори чрез Соломон. Нали така? Той говори за момента, в който бил...? Роден. 23 ст.:
„От вечността бях поставена [помазана], от начало, преди създаването на земята.“
Малко по-нататък се говори за рождение. И думата „поставена“ тук е същата дума в еврейския текст, която означава...?
„Помазана.“
Следователно, когато Христос беше роден от Отец като Божествено същество (а не роден във Витлеем, само искам да поясня), когато беше роден от Отец във вечността на миналото, преди да беше създадено каквото и да е, когато беше роден, Той беше...? Помазан. Това е едва първото помазване на Христос – като Божествения Син на Бога, като Родения Син. И въз основа на това помазване, както се казва в Притчи, въз основа на това всеки път, в който Той поема важна и значима роля или фаза в спасителния план, Бог Отец Го помазва отново, за да изпълнява тази правоспособност, и споменава Неговата синовност, и пак, и пак. Така че Христовата синовност, братя и сестри, това, че Христос е Единородният Божий Син, не е нещо, за което говорим непрестанно, защото просто искаме да популяризираме нещо. Тя е най-важното нещо, което дава право на Христос да върши онова, което върши, според Бог Отец. И този модел там е от доста голямо значение и доста интересен. Добре, ще продължа нататък, за да можем да се придвижим до края. 2 Тимотей 4:1. Павел казва на Тимотей:
„Заръчвам ти пред Бога и пред Христос Исус, Който ще съди живите и мъртвите, и предвид на явяването Му и царуването Му...“
Преди никога не се беше откроявало пред мен, че Павел всъщност казва това в стиха. Когато Христос дойде втори път, това ще бъде при явяването Му и...? Царуването Му, защото Той е получил това царство по време на делото си като Свещеник. Той идва като Цар, за да установи това физическо царство. Първото нещо, което прави, е да събори другите царства, които се противопоставят на Него, на царуването Му и на владичеството Му. Красивото във връзка с това и нещото, което наистина намирам за много насърчително, е фактът, че това царство не е само на Христос. Вече споменах това, но то се споменава на редица места. Но искам да поставя тук още няколко събития, поради въпроси, които хората може би имат на ум. Само ще покажа отново таблицата ни. И докато разглеждаме това, откриваме, че когато Христос получи царството и завърши делото си като Свещеник, това, разбира се, ще бъде синонимно на приключването на...? Благодатното време. Защото Христос вече не се...? Застъпва, Неговото дело като Свещеник е приключило. С други думи благодатното време е...? Достигнало до своя край, или приключило. Говорим за това събитие.
И именно след този момент, някакво време след това, Той всъщност ще дойде, при събитието, което познаваме като Второ...? пришествие. Така че това са трите различни... Там са две, но както и да е. Преходите между трите различни етапа. И когато Христос дойде като Цар, в тази правоспособност Той всъщност ще продължи... колко време? Завинаги, защото няма да има нищо друго след това, що се отнася до изпълнение от Негова страна. Спасителният план ще бъде изпълнен, ще бъде завършен, във всички тези различни фази, и Той ще владее. И царството Му ще бъде установено... къде? На земята. Не в небето – хилядата години са само малък антракт, малък празник, един продължителен празник. Той ще седне на престола на баща си Давид... къде? Тук. И това е момент, който е важно да помним. Затова когато Той дойде при Третото пришествие, това е моментът, в който Неговата коронация като...? Цар ще настъпи. Не помазването Му, Той вече е помазан за Цар, а официалната Му коронация, при което всичките Му поданици ще присъстват, за да видят как Той бива коронясван като Цар, Който седи на престола на баща си Давид.
Познаваме това събитие. Четем за него в последната глава от книгата „Великата борба“. Помните ли? Новия Ерусалим? Има висок и издигнат престол и Христос бива коронясан. Коронясването се различава от помазването, нали? Така че не искам да бъркаме това. Това не е моментът, в който Той става Цар. Когато дойде втори път, Той вече ще бъде Цар. Тогава Той в действителност е в тази... Това е церемонията. Това ще бъде голямо парти. Съгласни ли сте? Не го изпускайте. Голямо парти, което да посетим. Всички ще присъстват там, братя и сестри. Дори Сатана ще бъде там, за да стане свидетел на това събитие (ако си спомняте).
И така, Христовото дело, братя и сестри, в този момент, Христовото дело е да ни подготви да бъдем там, да бъдем поданици на Неговото царство – това е делото Му като Първосвещеник. Това породи у мен едно по-дълбоко и свежо оценяване за...
„Знаете ли... Уау! Христос прави това.“
Не че не знаех това, но просто като че то избистри малко нещата в собствения ми ум. Само се моля същото нещо да бъде и ваша опитност. Това царство, което предстои да настъпи, Христос вече го е установил в сърцата на Своя народ тук, на земята. Не можете да бъдете поданик на Неговото царство, когато Той дойде като Цар, ако не сте станали вече поданик на Неговото царство сега. И в Даниил 7 гл. имаме следното красиво обещание – Даниил 7:27:
„А царството и владичеството, и величието на царствата, които са под цялото небе, ще бъдат дадени на народа, които са светиите на Всевишния, Чието царство е вечно и на Когото всички владичества ще служат и ще се покоряват.“
Това ще направи Христос с царството Си - ще го даде на Своя народ. И този красив стих в Лука 12 гл. Когато Христос беше тук, на земята, ето с какво утеши Той Своите ученици – Лука 12:32:
„Не бой се, малко стадо, защото вашият Отец благоволи да ви даде ..“ какво? „...царството.“
И ми харесва как тук Той каза:
„Не бой се...“
Защото имаше основание да се боят. Знаете, учениците бяха една малка група, против която се говореше всяка събота в синагогата. Всичките водачи и старейшини говореха за тази група еретици, следващи този Учител из цялата провинция, пораждайки вълнение сред народа. Имаше много причини – неща, от които да се страхуват във връзка със себе си. Имаше неща, за които да се безпокоят и изгледът видимо беше доста мрачен. Тогава предстоеше Христос да им каже за това, че предстои да умре и просто изглеждаше като че това ще бъде лоша новина.
Същото се случва и с нас днес, братя и сестри. Случват се много неща, които имат за цел да ни накарат да...? Да се убоим, да се обезпокоим. Независимо дали това са неща, свързани с дома, неща, свързани със семейството, неща, свързани с работата, неща, свързани с битовите ни сметки или каквото и да е нещо, неща, с които дяволът ни замерва чрез света, за да ни накара да се страхуваме, за да ни накара да се безпокоим, за да ни накара да се чудим. Христос ни уверява със същото обещание. Той казва:
„Чуйте: Не се безпокойте. Отец благоволи да ви даде царството.“
Божието благоволение, онова, което доставя на Бога щастие, наслада и радост, не е да получава поклонението ви, молитвите ви и да получава от вас всички тези неща. Онова, което доставя на Бога наслада и радост, е да ни даде царството. И точно това прави Христос сега. Той приема това царство от наше име. Ето защо Той казва:
„Не бой се, малко стадо.“
И така, само искам да насърча всички нас – себе си, а също и вас – с тази красива мисъл: че, братя и сестри, имаме един идещ Цар. Сега Той е наш Свещеник и можем да се приготвим за това царство. Ако наистина Му позволим да владее в сърцата ни като наш Първосвещеник, ако наистина предадем всичко на Него, наистина няма да има от какво да се страхуваме. Ще осъзнаем, че онова, което виждаме около себе си в този свят и всички тези неща не са краят на разказа. Действителният разказ е онова, което не виждаме с очите си. Това ни се разкрива от Писанието. И ние го съзираме и вярваме в него чрез вяра.
И така, ще завърша с това и само ще покажа това за повторно преглеждане. Нека се доверяваме на своя Пророк, да вярваме в онова, което каза, което съобщи, и нека гледаме към своя Първосвещеник сега, и това е единственият начин, по който можем да се подготвим за своя идещ Цар – ако наистина Го съзрем там, където е. Затова такъв е призивът ми и такова е предизвикателството ми към вас: Неговото дело като Пророк да ни преобрази по Своя...? Образ. Точно за това се отнася темата на лагера, нали? В Неговия...? Образ. Точно това прави Христос като Пророк... Извинете ме. ...като Свещеник. Извинете ме, мисля, че казах „Пророк“. Като Свещеник. Като Свещеник Той ни преобразява в Своя образ. Нека Му позволим да изпълни това и да завърши това преобразяване. Именно тогава Той ще завърши делото Си. Нека се помолим докато завършваме заедно.
На Бога да бъде славата!
„Даром сте приели, даром давайте/“
Предоставя се разрешение за копиране и разпространение.
Revelation1412.org
„Пророк, Свещеник и Цар“.
Разбира се, веднага щом спомена това, то обобщава трите отличителни служби, които заема нашият Спасител. Той е Пророкът, Свещеникът и Царят. Тези три неща са от много голямо значение, защото те са свързани едно с друго (както ще видим). И важността на всяко от тях е от голямо значение за нас. Затова искам да отделя известно време за разглеждане на всяко едно от тях и на онова, което можем да научим в хода на това. Надявам се това да ни помогне да оценим повече Христос и стореното от Него, и постигнатото от Него. Това е намерението, това е целта, която искам да разгледаме. Докато разглеждаме тези три служби, които Писанието приписва на Христос (а това са Негови служби като наш Спасител, като наш Изкупител, разбира се) е необходимо също така да помним, че тези три служби са последователни. Те не се заемат от Христос едновременно, а са последователни. Всяка една от тях всъщност подготвя за следващата. Ще видим и защо това е така, в хода на изследването.
И така, първата, която ще разгледаме, е Пророк. Това, разбира се, се разглежда на редица места. Едно от най-ранните от тях е във Второзаконие. Затова, ако носите Библиите си... или стиховете се показват на екрана, Второзаконие 18:15 е първият ни стих. Тук, във Второзаконие 18:15, се казва (говори Мойсей):
„Господ, твоят Бог, ще издигне от теб, от братята ти, пророк, както е издигнал мен; него слушайте...“
Това е пророчество, отнасящо се за пророк, който предстоеше да дойде. Това пророчество, разбира се, се отнася за...? Христос, то е пророчество за Христос. За Него се казва, че ще дойде като...? Пророк. И тогава се казва, че Той ще бъде „от братята ти“. Ако трябваше да дефинираме какво представлява един пророк, как щяхте да обясните това? Или ако зададем въпроса „що е пророк“? Добре, ясновидец – това е вярно. Какво означава това? Каква е ролята, какво е предназначението или функцията на един пророк? Вестител, добре. Според някои хора или в някои случаи отговорът е „вестител от името на Бога“, или „говорител от името на Бога“, или „някой, който предава вест от Бога към народа“ - това представлява един пророк. Така че тук за Христос е пророкувано, че ще дойде като Пророк. Разбира се, Христос е върховният Пророк. Виждаме, че едно от имената Му е „Божието Слово“. Предстои да видим това в няколко стиха, но знаете, че в Йоан се казва, че „Словото беше у Бога и ...беше Бог“ и след това, че „Словото стана плът“. И това название на Христос, като Словото, обозначава Неговата функция като Вестител от името на...? Бога. Но в спасителния план и като Изкупител в един специален смисъл тук за Христос е пророкувано, че ще дойде, и когато дойде, Той ще бъде Пророк. А също и факта, че Той ще дойде като Човек. Няколко стиха по-нататък той се впуска в по-големи подробности - стихове 18 и 19. Там се казва:
„Аз ще им въздигна отсред братята им пророк, както съм въздигнал тебе, и ще туря думите Си в устата му; и той ще им говори всичко, което Аз му заповядвам. А който не послуша думите Ми, които той ще говори в Мое Име, Аз ще искам ответ от него“ (Второзаконие 18:18, 19).
Тук ни се представя малко по-пълна дефиниция на онова, което ще постигне този Пророк. Той ще има Божиите думи в...? Устата си. Следователно, когато дойде Христос, Той ще говори, ще съобщи онова, което Му е дадено от Бога. Той ще функционира първо и преди всичко в тази правоспособност като Пророк. Пророкът тук... когато се казва „отсред братята ти“, или в по-раншния стих - „от братята ти“, тук става дума конкретно за факта, че когато Христос дойде като Пророк, Той ще дойде като...? Човешко същество, като Човек, като наш Брат.
Затова тези три служби на Христос се отнасят за Него като Човек, което е правоспособността Му като Спасител (или Изкупител). Разбира се, когато Христос беше тук, на земята, Той каза това много ясно. В Йоан 12:49 ни се казва:
„Защото Аз не говорих от Себе Си; но Отец, Който Ме изпрати, Той Ми даде заповед какво да кажа и какво да...“? „...говоря.“
Следователно, когато беше на земята, Христос говореше думите, които Бог Му беше дал. Той изпълняваше онова пророчество, в което Мойсей каза:
„От братята ти ще се издигне пророк бях въздигнат аз; него слушайте.“
Христос всъщност също говори за Себе Си като за Пророк и виждаме това в Лука 13:33:
„Обаче трябва днес и утре и други ден да пътувам; защото не е възможно пророк да загине вън от...“? „...Ерусалим.“
Тук Христос говореше за... кого? За самия Себе Си. Той правеше този коментар, защото знаеше, че в Ерусалим беше мястото, в което всъщност щеше да бъде убит, в което щеше да умре. Това беше близо до момента на края на Неговата служба. Виждате ли, когато говорим за Христос, много пъти на Неговата служба и делото Му като Пророк обикновено не се набляга. Говорим много за Него като Свещеник и говорим много за Него като Цар. Но преди да бъдеше всяко от тези неща, Той първо беше...? Пророк. И именно в делото си като Пророк Той постигна някои от най-значимите събития в спасителния план (както ще видим). И именно делото Му като Пророк е онова, което Го прави годен за следващия етап, както също ще видим.
И така, само искам да помним това, защото може би звучи дори малко странно да се говори за Христос като за Пророк, тъй като това не е нещо като което обикновено възприемаме Христос. Но Писанието много добре изяснява това. Също и в Матей 13 гл. (този стих ни е познат) и там 57 ст.:
„И се съблазняваха в Него. А Исус им каза: Никой пророк не е без почит освен в своята родина и в своя...“? „...дом.“
Следователно, Христос е признат като Пророк в Своето време от мнозина – от учениците Си, самият Той също говореше за Себе Си като за такъв. Разбираше се, че Христос беше дошъл като изпълнение на онова пророчество, че Той беше онзи Пророк. И когато Петър проповядваше пред фарисеите, той всъщност цитира това Мойсеево пророчество и го прилага като изпълнявано от Христос, в Деяния 3 гл. Ето какво казва той – 22 ст.:
„Защото Моисей е казал [на бащите]: "Господ Бог ще ви въздигне измежду братята ви Пророк, както въздигна мене; Него слушайте във всичко, каквото ще ви каже; и всяка душа, която не послуша този Пророк, ще бъде изтребена отсред народа"“ (Деяния 3:22, 23).
Тук Петър, разбира се, цитираше стиха, който открихме във Второзаконие, и казваше: „Този е Пророкът...“ Очевидно той им беше казал:
„Бог изпрати Христос в изпълнение на това пророчество и вие Го убихте.“
„Вие бяхте Неговите предатели, вие бяхте Неговите убийци.“
Делото на Христос във всяка правоспособност (както ще видим) бива официално признато от Небето в една много важна церемония и събитие. Ще проследим това в хода на изследването си заедно тази вечер. И Христовото дело като Пророк бива първо одобрено и въведено, или направено официално, от Небето, в тази конкретна церемония. И тази церемония, разбира се, е помазване. Четем за това в Деяния 10:38. Обърнете внимание как Петър тук изразява това:
„...как Бог помаза със Святия Дух и със сила Исус от Назарет, Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола; защото Бог беше с Него.“
Следователно, той ни казва, че преди Христос да започне да обикаля, за да прави благодеяния, Той първо беше...? Помазан. За кое събитие се говори тук, при което Христос бива помазан със Светия Дух? Добре. Разбира се, това се отнася за кръщението Му. Следователно, при Христовото кръщение настана помазание със Светия Дух, при което Неговото дело като Пророк беше официално признато и беше поставено неговото начало. И си припомнете: кой по време на кръщението помаза Христос със Светия Дух? Неговият Отец. Помните ли какво още каза Той?
„Това е Моят...“? „...възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.“
Два много важни фактора, които искам да помним докато се придвижваме нататък. При Христовото помазание с Духа, за да започне Той делото си като пророк, от Отец се споменава Неговата синовност. Той е помазан от Отец и Неговата синовност се...? Споменава. Искам да помним това, защото ще открием, че това е повтарящ се модел. И предстои да видим защо това е повтарящ се модел. Но, разбира се, малко по-нататък, на Планината на преображението, се случи нещо подобно и Отец проговори и каза:
„Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Него слушайте.“
Причината, поради която трябва да се вслушваме и да отдаваме внимание на Христовите думи е понеже Той е...? Синът. Именно това придава авторитет на онова, което Той има да каже. Защото онова, което Той казва като Сина, са всъщност... чии думи? Вече видяхме. Това са думите на Отец, защото Бог казва:
„Ще вложа думите Си в Него.“
Така че това е Неговото дело като Пророк. Тогава в следния пасаж, в следния стих, ни се казва също така какво ще върши Той в тази правоспособност. Той беше помазан със Светия Дух и със сила и тогава... какво правеше Той? Правеше благодеяния и изцеляваше угнетяваните от дявола, „защото Бог беше с Него“. Точно това дава право на Христос и е също така описание на Христовото дело. Вършене... Извинете ме. Вършенето на благодеяния и изцеляването на угнетяваните от дявола ни показват, че делото на Христос беше да се срещне с дявола челно и да избави впримчените от Сатана хора. Въпрос на факт е, че именно делото на Христос като Пророк постигна победата над Сатана. Христос се срещна с греха и победи греха. Той осъди греха в плътта и победи Сатана и смъртта. Всички тези неща Той постигна като...? Пророк. Много, много значима част от спасителния план. Решаваща част от спасителния план. Това беше делото Му като Пророк. И така, това дело, при което Той беше Пророк, беше нещото, което Го подготви за следващия етап (както ще видим).
Но в Писанието се намира един интересен символ, или модел, на някой друг, който беше пророк и след това стана свещеник (тъй като това са службите на Христос – Пророк, Свещеник и Цар). Човекът, за когото мисля... Има няколко примера, но този, за когото мисля, е Аарон. Ако си спомняте, когато Бог изпрати Мойсей при фараона в Египет, Бог каза на Мойсей:
„Ето, поставих те като бог срещу фараон; и брат ти Аарон ще ти бъде...“? „...пророк“ (Изход 7:1).
Спомняте ли си това? С други думи, Аарон беше говорител от името на Мойсей. И тогава, по-нататък, в пустинята, когато беше изградена скинията, Бог каза на Мойсей тогава да помаже Аарон за...? Първосвещеник. Така че виждаме тази прогресия. И това отчасти беше символ за делото на Христос, Който беше първо Пророк и след това стана...? Свещеник, и предстои да видим малко и това.
Затова ако поставим откритията си дотук в таблица, само за да направим обобщение, тъй като щом видим малка илюстрация това ни помага да си представим нещата визуално. На мен ми помага. Христос е Словото. Той стана плът. И откриваме, че при Христовото кръщение настава Неговото помазание, при което Отец казва:
„Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.“
Това е официалната Му роля в изпълнение на пророчеството като Пророк. Той действаше в правоспособността на Пророк. Така че началото на делото и на функционирането Му в тази правоспособност е признато чрез помазване.
Искам сега да преминем на следващото нещо; и Неговата следваща служба, която е непосредствено след тази, е...? Свещеник. Така ни е известен Той най-често, вероятно защото това е положението, в което се намира сега. Сега Той е наш...? Първосвещеник. Затова искам да видим този преход – кога всъщност се състоя той и какво можем да научим от него. Очевидно Той не можеше да бъде Свещеник преди първо да завърши делото Си като...? Пророк, защото, както казахме, тези функции не се припокриват, а всъщност са последователни. Нека отворим на Евреи 6 гл. Ще прочетем 20 ст. Евреи 6:20. Тук се казва:
„...като предтеча...“
Говори се за небето, за небесните неща и за светите места в небето.
„...където Исус като предтеча влезе за нас и стана Първосвещеник довека според...“ чий чин? „...Мелхиседековия чин.“
Следователно, Христос стана Първосвещеник след като отиде на...? Небето, или след Своето...? Възнесение, а не преди това. Това е интересен момент, който да помним, защото на земята Той беше...? Пророк. Това е делото Му на земята като Пророк, докато се изправи пред греха и Сатана на кръста. Следващият етап е когато Той става Свещеник. И, разбира се, това става, когато Той отива на небето. Ще прочетем няколко стиха само за да се уверим, че заключението ни е правилно. Евреи 9:11:
„А понеже Христос дойде като Първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, т. е. не от настоящото творение...“
Разбира се, книгата Евреи разглежда делото на Христос и се съсредоточава главно върху делото на Христос като...? Свещеник. Тук Павел... или авторът на Евреи, ни казва, че Христос е дошъл като
„Първосвещеник на бъдещите добрини“.
Доста интересно е, че евангелията разглеждат Христовите роля и дело като...? Пророк. Представят ни се всички тези подробности за Неговото дело като Пророк – какво постигна Той. Книгата Евреи се съсредоточава главно върху Христос като...? Свещеник, което е следващият етап, след като Христос се възнесе на небето. Както открихме, преди Христос да започне делото Си публично като Пророк, Той беше помазан – то беше признато чрез помазване от Отец. И откриваме, че преди Христос да започне да работи като Свещеник се случи нещо подобно. Христос трябваше да бъде помазан като Свещеник преди да...? Изпълни тази конкретна роля (или правоспособност). Къде четем за помазване на Христос като Свещеник? Четем това всъщност в началото на книгата Евреи, която разглежда Неговото свещеничество. Тя започва точно там. Евреи 1:8, 9 – забележете какво се казва там:
„А за Сина казва: "Твоят престол, о, Боже, е до вечни векове; и скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота. Възлюбил си правда и си намразил беззаконие, затова, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя."“
Тук има някои интересни детайли, които не искам да пропуснем. Преди всичко, кой говори тук? Бог Отец. И Той говори на...? Сина. Следователно, тук се споменава синовността. И тогава Синът е помазан с това миро... Извинете ме. ...на радост. Какво представлява или символизира това? Светия Дух. Някой може би ще си помисли:
„Христос вече беше помазан при кръщението Си. Защо тук бива помазан отново?“
Причината Той да бъде помазан е представена в стиха. Каква е причината, поради която Христос бива помазан този път? Защото Той възлюби...? Правдата и намрази беззаконието. Кога Христос изяви любов към правдата и омраза към беззаконието? През целия си живот като Пророк. Като Човек, когато беше на земята, Той изявяваше ден след ден, когато беше изправен пред изкушение, че обичаше правдата и мразеше беззаконието – чак до кръста, и Той постигна това. Сега Бог признава постижението, направено с това, и казва:
„Сега, понеже Ти изпълни тази роля (или тази правоспособност) успешно, Аз Те помазвам с миро на радост повече от Твоите...“? „...събратя.“
Това помазание е началото на Христовото дело като Първосвещеник на Своя народ. Той е помазан от Отец, за да бъде Първосвещеник на Своя народ – да владее като праведен Свещеник в сърцата на Своя народ. И не само това... Извинете ме. И не само това, но Неговото дело като Свещеник е пряко свързано с вършенето на нещо за Неговия народ, за да ги издигне до определено ниво. Ще стигнем и до това. Когато говорим за това, че Христос е помазан тук като Свещеник, искам само да дам малко пояснение, защото понякога хората или се объркват или (поради определени предположения, които са се намирали в ума ни от дълго време) някои неща са трудни за приемане. Съществува един често срещан адвентен мит, според който Христос винаги е бил Първосвещеник в небето – много преди да дойде на земята, много преди да дойде като Човек. Причината да казвам, че това е адвентен мит... има няколко причини, но защото ние вярваме, че Христовото свещеничество е много важно. Всъщност ни е казано, че то е всичко за нас като народ. То е основата на нашата вяра – доктрината за светилището и по-конкретно ролята на Христос като Свещеник. И понеже това е толкова важно, съществува естественото предположение:
„Винаги е било така.“
Но причината да казвам, че това е мит е, че всъщност няма абсолютно никакво доказателство, за да предполагаме това. Ще погледнем два стиха, но причината, поради която наблягам на това е, че то всъщност ни помага да оценим поредността и начина, по който Бог установи спасителния план. Нещата не са пръснати навсякъде. Има определена поредност. Това ни помага да оценим Божия гениален план, но ни помага също да разберем, че Христос притежава различни функции и различни роли във всяка от правоспособностите. Надеждата е, че ще можем да открием връзка и разберем по-добре какво върши Христос. Както и да е, нека погледнем няколко стиха. Това ни се казва в книгата Евреи. Евреи 7 гл., стихове 11 и 12. Там се казва:
„И така, ако би имало съвършенство чрез левитското свещенство (защото под него народът получи закона), каква нужда е имало вече да се издигне друг свещеник, според Мелхиседековия чин, и да не се смята според Аароновия чин? Защото ако се промени свещенството, по необходимост става промяна и на...“? „...закона.“
Аргументът на Павел тук е много прост и много дълбок. Той и казва:
„Чуйте: Аароновото свещеничество не беше достатъчно добро. И доказателството е: защо би съществувала необходимост да се издигне друг свещеник?“
С това той посочва, че по време на Аароновото свещеничество... какво ставало с този друг свещеник? Все още не функционирал като свещеник. Все още предстояло Христос да стане Свещеник, в бъдеще. И тогава се казва:
„Защото ако се промени свещенството...“
Кое свещеничество се промени? Аароновото свещеничество се промени, когато Христос пое тази роля, или тази правоспособност, тази функция. С други думи, обикновено няма множество свещеничества, които да са в ход едновременно. Нямаше свещеничество на земята и свещеничество на небето, които да действат по едно и също време. Всъщност именно защото нямаше свещеничество в небето Бог постанови това земно свещеничество – за да запълва това време като нагледен урок (и ще видим това в малко по-големи подробности) докато се издигнеше този свещеник. Това не е единственият стих, ще погледнем няколко стиха. Но проследихте ли дотук? Тази последователност е от значение. Защото ако помислите за това, ако вече имаше свещеник в небето, първосвещеник в небето по онова време, тогава защо Бог постанови Аароновото свещеничество? Защото очевидно то не беше достатъчно добро. Защо би им дал Бог по-долно свещеничество, ако по-горното свещеничество вече беше налице? Няма абсолютно никаква причина Бог да прави това. И Той не направи това. Както казах, има още няколко стиха. Евреи 8 гл., стихове 3 и 4:
„Защото всеки първосвещеник се поставя да принася и дарове, и жертви; затова е нужно и Този Първосвещеник да има нещо да принася. А ако беше на земята, Той дори нямаше да бъде свещеник, защото има такива, които принасят даровете според закона.“
Говори се за...? Христос. Казва се:
„Всеки свещеник трябва да има нещо, което да принася.“
Какво имаше Христос, което принася? Своя живот. И по-конкретно след като стана...? Човек. Именно това принесе Той на кръста. И според този стих се казва, че ако не беше на земята Христос нямаше да бъде...? Свещеник, така ли е? Така че по време на делото си (или на службата си) като Пророк Христос не беше свещеник. Това трябваше да дойде в последствие. И Христос не можеше да бъде свещеник преди да се сдобие с нещо, което да принася. Защото иначе Той нямаше да има какво да...? Принася. Затова казвам, че те са последователни.
И точно поради Своите любов към правдата и омраза към беззаконието, когато беше Пророк докато беше Човек на земята, това е причината, това е нещото, което всъщност Му дава право да бъде верен Първосвещеник. Той не можеше да бъде Първосвещеник за хора, преди да стане Човек като нас. Това в действителност е значимостта и същността на наблягането на тези аспекти от страна на книгата Евреи. Затова и докато Христос беше на земята все още действаше Аароновото свещеничество, като му оставаха съвсем малко дни. То приключи, когато Христос тогава се възнесе на небето... Когато Той умря, очевидно, това сложи край на тази система. Но когато Той станеше Свещеник, нямаше да има нужда от земното свещеничество. Погледите тогава щяха да бъдат отправени към небесното. И така, ако трябваше да представим това схематично в таблицата си тук, делото на Христос като Свещеник започва при... Извинете ме. Само ще сложа това тук, не искам да избързвам твърде много. Христос беше помазан за Първосвещеник на Своя народ в Евреи 1:8 (стиха, който прочетохме) и съответстващото събитие... Това се случи в небето, а съответстващото събитие, случило се на земята, беше денят на...? Петдесетница, когато Христос беше помазан. И, разбира се, това е началото на делото Му като Свещеник – Първосвещеник на Своя народ. Това в действителност е времевият период на Христос като Божествено-човешко същество.
Това, с което имаме работа тук, е Христос като Спасител, като Изкупител. И за да бъде Христос Спасител и Изкупител, Той трябваше да бъде Човек. И, разбира се, Неговото съществуване като Човек започна, когато Той се роди. И като Човек, разбира се, името Му е Исус. От еврейски това е „Йешуа“. На някои хора им харесва да употребяват това име. Едва за първи път в съществуването на вселената имахте едно Божествено-човешко същество. Това е едно много, много важно събитие – Христос да стане тук плът. Когато Христос се роди на земята, се случи нещо ново и удивително, за първи път. Имахте Божествено същество, което също така беше и...? Човешко същество. Това е Човекът Христос Исус. Правейки това, Той всъщност постави началото на нещо напълно ново. Ето защо Той е наречен „последният Адам“ (1 Коринтяни 15:45). Преди този момент Христос беше...? Само Божествено същество. Вярно ли е? И знаем, че името Му като Божествено същество беше...? Михаил, което означава „Един, Който е като Бога“.
Ето защо Христос не можеше да изпълни някои от тези неща преди да стане Човек. Защото Мойсей каза „Той ще бъде пророк от братята ти“ и като свещеник Той е свещеник за хората. Той трябва да има нещо, което да принася. Така че тези уникални и удивителни роли на Христос са Негови поради това, че Той е едно Божествено-човешко същество. Следите ли? Това е от много голямо значение, а също така и доста интересно. А сега, в делото Си като Пророк (и причината, поради която искам да наблегна на някои неща, е за да не ги пропуснем), в делото на Христос като Пророк... Пророкът трябваше да разкрива или говори... чии думи? На Бога. Той щеше да разкрие онова, което Бог имаше на ум, онова, което Бог беше приготвил. Той щеше да разкрие Божиите планове, Божиите намерения, Божиите слова. И точно това представлява един пророк – той е говорител, който да ни даде, да ни донесе онова, което Бог притежава. И Христос изпълни това напълно като Пророк.
Той се срещна с греха и Сатана и тогава се върна обратно в небето и като Свещеник Неговото дело всъщност сега е обратното. Като Свещеник Той застава като...? Наш представител и представлява нас и посредничи за нас, от наше име, пред...? Бога. Така че Той затваря този цикъл, Той ни свързва напълно с Бога. Ето защо Той трябваше да слезе, да бъде Човек, да ни донесе онова, което Бог притежаваше (това, разбира се, е спасителният план, Благовестието, предстои да видим и това); като победи Сатана Той се върна и сега ни свързва с Бога. Интересното, което не искам да забравяме, е: Христос сега е Свещеник, Който е човешко същество като нас. Имаме човешко същество, едва за първи път в историята на вселената, което споделя престола на Отец. Именно това Му дава право да бъде...? Този, Който изпълнява това. И да, наистина мисля, че това наистина е резюме на всичко – целият спасителен план има за цел да ни върне към хармония с небето. И Христос изпълнява това в тези две конкретни правоспособности. Точно това прави Той сега.
И така, ето един въпрос: Колко дълго ще остане Христос Свещеник? Колко дълго ще остане Христос Свещеник? Вече погледнахме някои стихове и предстои тук да погледнем още някои. Евреи 7:17 – забележете какво се казва там:
„Защото се свидетелства: "Ти си свещеник до века според...“ чий чин? „...Мелхиседековия чин."“
Затова ето един въпрос: Ще приключи ли Христовото свещеничество? Да или не? Имаме „да“, имаме известно мълчание. Понякога има и „не“. Затова искам да видим какъв е отговорът. Защото знаем, че има и друга роля за изпълнение – Той ще бъде Цар. И си казваме:
„Говорителят тъкмо ни каза, че те не се припокриват, затова очевидно това трябва да приключи.“
Какво е значението, когато тук се казва, че Той е „свещеник до века според Мелхиседековия чин“? Нека погледнем още един стих от същата книга и видим за какво говори Павел. Евреи 8:1:
„Но главното на това, което казваме, е: ние имаме такъв Първосвещеник, който седна отдясно на престола на Величието в небесата...“
Многократно се представя тази картина на Христос като седящ на престола и особено в книгата Евреи. И седенето отдясно на престола е синонимно на това, че Той е...? Свещеник. Това е друг начин на обясняване или споменаване на Неговото свещеничество. Той седи отдясно на Божия престол като Свещеник и като Човек. Причината да подчертавам това е... и искам да помним и този момент: Това не означава, че Христос е ограничен да остава постоянно седящ отдясно на Величието на високо. Това е израз, говорещ за положение на най-висша чест. Ето за това се говори. Той заема положението на най-висшата съществуваща чест – Той споделя престола на Отец, законно. Не забравяйте: Той заема това положение като...? Човек, като човешко същество, като Един, Който е от нашата раса. Няма друга раса в цялата вселена, която да притежава тази привилегия. Само нашата раса – тук, на тази бедна малка земя, тази проклета от греха земя – Един от нас седи на Божия престол като наш Първосвещеник. Това означава за нас в действителност Неговото свещеничество.
Братя и сестри, ако наистина можем да схванем това, то е абсолютно удивително! Това внезапно ни прави най-почетената раса в цялата вселена. Христос не пое естеството на ангелите или естеството на което и да е съществуващо във вселената същество (ние не ги познаваме, но разбираме, че има други същества). Не! Той дойде и пое естеството на човека, нашето естество – Той е човешко същество като нас. Именно за това се отнася Неговото свещеничество. И Той седи отдясно на престола.
Разбира се, тук Павел говори за пророчество, което идва от Псалм 110. Искам да видим колко време е продължителността на това, колко време ще седи Той на престола, или колко време ще бъде Той Свещеник.
„Каза Господ на моя Господ: Седи от дясната Ми страна, докато направя враговете Ти подножие под краката Ти. Господ се закле (и няма да се разкае), като каза: Ти си свещеник довека според...“ чий чин? „...чина Мелхиседеков“ (Псалм 110:1, 4).
Следователно, това е пророчеството, в което за Христос беше обещано, че ще бъде Свещеник според Мелхиседековия чин. Бог Му каза:
„Ще седиш отдясно Ми докато се случи нещо.“
Докато се случи... какво? Добре, докато си отиде проблемът с греха. В стиха ни се казва:
„Докато направя враговете Ти Твое подножие.“
С други думи, Неговото дело и изпълняването от Негова страна на правоспособността на Първосвещеник ще продължи докато Неговите врагове бъдат направени...? Негово подножие. Павел разбираше това – че седенето отдясно на Бога е за определен период. Защото той ни казва това в Евреи 10 гл. и там 11 ст.:
„И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове; но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога“ (Евреи 10:11, 12).
Сега разбираме, че това се отнася за Неговото...? Свещеничество. 13 ст.:
„...та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово...“? „...подножие.“
Следователно, тук Христос изпълнява тази роля. Той седи отдясно на Бога като Свещеник и има това очакване. Той има този копнеж, изпитва тази жажда. Той чака да се случи нещо, да се случи следващото нещо, което е...? Неговите неприятели да бъдат направени Негово подножие. Разбира се, по това време Той вече няма да седи на престола на Отец. Някой може би ще си помисли:
„О, това е наистина странно твърдение!“
Но това, братя и сестри, е свързано с Неговото свещеничество. С други думи, в този момент Неговото свещеничество ще достигне до своя...? Край. Следователно, Христос е свещеник до века, дотогава, че да изпълни продължителността на цялостното завършване на всичко, което се изисква от Него в тази правоспособност. Също както знаем, че огънят на онова, което обикновено е познато като „ад“ гори до века. С други думи, той поглъща напълно и докрай всичко съществуващо, за да бъде то поядено. Огънят не продължава да гори след като е изпълнил предназначението си. Така че по подобен начин Христос е „свещеник до века“ докато изпълни напълно и докрай онова, което е необходимо в тази правоспособност – което тук е споменато като правене враговете Му Негово подножие. И това е моментът, в който Той няма повече да заема престола на Отец. Причината е, че тогава Той ще има Свой собствен престол. Защото следващият етап е като Цар. Някой ще помисли:
„О, това е голямо оскърбление - да свалите Христос от престола на Отец.“
Не, Той ще получи собствен. Той все още не притежава Свой собствен престол, Той все още е Свещеник. И така, това е всичко в картината ни към този момент. Този път не поставих престол, но като Свещеник в зеления раздел Христос е изобразен като седящ отдясно на Божия престол, или отдясно на Величието на високо. Сега имаме пророчество за това, че Той... Следващият етап, разбира се, е това Той да стане Цар. Сега ще видим пророчество за момента, в който Той ще заеме Свой собствен престол. Това беше открито на Мария в Лука 1:30. Там се казва:
„И ангелът ѝ каза: Не бой се, Мария, защото си придобила Божието благоволение. И, ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш Син, Когото ще наречеш Исус. Той ще бъде велик и ще бъде наречен Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид. Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му няма да има край“ (Лука 1:30-33).
Това е пророчество за Христос като...? Цар. Това пророчество още не е изпълнено. Един ден Христос ще стане от престола на Своя Отец и ще заеме престола на баща си Давид, на земния си баща Давид. С други думи, Той ще седне като човешки Цар, като Цар на Своя народ. Именно поради погрешно разбиране на някои от тези пророчества юдеите имаха очакването, че Христос щеше да направи това, когато дойдеше за първи път на земята. И точно защото Той не направи това, някои от тях Го отхвърлиха. Но това се отнася за делото Му като Цар, а не като Пророк. Но Той трябваше да бъде първо Пророк. Като Пророк, Той трябваше да се срещне със Сатана и да умре. Тогава Той щеше да започне делото Си като Свещеник, какъвто е в момента. Но когато това приключи, Той ще поеме делото Си като Цар. Кога ще седне Христос на престола на баща си Давид? След като враговете Му бъдат направени...? Негово подножие. И до този момент Той седи отдясно на Бога, в очакване на това събитие. Такова е делото Му. И точно както видяхме, Христос като Пророк и като Човек – именно това Му даде право да стане Свещеник. Така също и Неговото дело сега като Свещеник е това, което Му дава право да стане...? Цар. Това е едно надграждане. Понеже е Пророк и понеже е Свещеник, това Му дава право да бъде Цар. Ще видим и това в хода на изследването.
И така, когато Христос е Цар, обикновено представата в много случаи е, че ние поглеждаме онова, което познаваме като царства в този свят, и начина, по който действат царствата. Христовото царство е едно напълно различно царство. Христос не е Цар, Който седи и владее над Своя народ. Той всъщност споделя владичеството Си със Своя народ. Той е един съчувствителен Цар, един Цар, Който беше изкушаван и изпитван като нас, един Цар, Който се застъпва за нас точно в този момент като Свещеник. Когато стане Цар, Той ще бъде Някой, Който е тясно запознат с опитността ни и с онова, което сме преживели. Той е наш Изкупител и отваря за нас това царство и казва:
„Споделете това царство с Мен.“
И Библията ни нарича „сънаследници с...“? „...с Христос.“ Това е делото Му като Цар. И така, службите на Пророк и Свещеник Го правят способен да бъде най-праведният Цар, Когото тази земя е познавала някога, или ще познае някога. Именно това очакваме. Но има няколко стиха, които ни представят някои насърчителни мисли и представи. Нека ги погледнем. Вече погледнахме това. Следващият етап е този на Цар. Лука 22:29:
„Затова както Моят Отец завещава царство на Мен, а Аз го завещавам на вас, да ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израелеви племена“ (Лука 22:29-30).
Това беше в отговор на въпрос, когато учениците попитаха Исус:
„Господи, ние оставихме всичко и Те последвахме. Какво ще получим ние от тази „сделка“? Направихме голяма жертва.“
Христос казва:
„Не знаете какво съм приготвил за вас. Бог Ми е завещал царство и в това царство имам престоли за вас, за да седите, да съдите и да управлявате.“
Не да управляват както на земята, потиснически, а Христос споделя привилегиите, които притежава, със Своя народ. Точно това казва Той тук. И в края на свещеническата служба на Христос е моментът, в който ще започне следващият етап. Искам да открием и да видим, искам да посочим къде се състои този преход от Свещеник към Цар и какво се случва. В Лука 19 гл. Христос ни дава малко прозрение. Лука 19:11:
„И като слушаха това, Той прибави и още една притча, защото беше близо до Ерусалим и защото те си мислеха, че Божието царство щеше веднага да се яви. Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царство и да се върне“ (Лука 19:11, 12).
Кой е благородникът тук? Христос. Той отива в далечна страна. Какво представлява това? Това е когато си замина и отиде при Своя Отец в небето. И едно от нещата, които се случват докато Той е на небето, е че Той получава...? Царство, нали така? Когато Исус разказа притчата, Той каза, че благородникът поверил лозето на всичките си работници и тогава ги оставил и отишъл в далечна страна. И в 15 ст. ни се казва:
„А като получи царството и се върна [от тази далечна страна], заповяда да му повикат онези слуги, на които беше дал парите, за да узнае кой какво е припечелил чрез търгуване.“
Това е притчата за талантите, извинете ме. Обърках ви, споменах лозето. Това са талантите. Но същността тук е следната: Когато Христос се завръща, се казва:
„А като получи...“? „...царство.“
Следователно, делото Му като Първосвещеник точно сега представлява получаването на...? Царство. Вярно ли е? Защото се казва, че Той отива в далечна страна... Той дава таланти и отива в далечна страна, за да получи царство. Това е делото Му сега като Свещеник. Неговото дело като Свещеник е Той да получи това царство. И когато всички поданици на Неговото царство бъдат попълнени и всичките Му неприятели бъдат направени Негово подножие, Той ще завърши делото Си като Свещеник и ще дойде като Цар в това царство. Следите ли?
Затова разбираме, че делото Му като Свещеник представлява това Той да изследва всичките поданици, съставляващи царството Му. Това е получаването на царството Му. Той няма да получи сгради в точния смисъл на думата. Той ще получи... Царството е съставено в действителност от Неговите поданици. Следователно, точно за това говори Христос. В Йоан 14 гл., стих, който е познат на всички нас, Йоан 14:2, 3:
„В дома на Моя Отец има много обиталища; ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така че където съм Аз, да бъдете и вие.“
Обикновено разбираме този стих... Това е един много утешителен и насърчителен стих, един от любимите ни, красив стих. Разбираме, че Христос отива да ни приготви обиталища, стаи, сгради, място за живеене. Не това е главната цел, за която говори Христос. Когато Христос оставяше учениците Си, тук Той описваше делото Си като Свещеник. Приготвянето на място за нас, братя и сестри, е да гарантира това, че ще имаме законно място в небето, че ще заемем законно място в царството. Това е делото Му като Свещеник. Той ни приготвя място – не просто физическо място. Разбира се, то е налице, не се опитвам да отрека това. Но не с това се обобщава всичко. Разглеждаме това, съсредоточаваме се върху него и това е хубаво, но има и още. Неговото дело като Свещеник сега е да ни приготви царство. Точно това казва Той:
„Ще отида и ще приготвя...“
Знаем, че следващият етап, след като си замина, е Той да бъде Свещеник. Следователно, Неговото дело като Свещеник е да приготви място в царството за Своя народ, във физическото небесно царство. След минута ще поясня няколко неща. Но проследихте ли дотук? И тогава Той казва:
„Тогава, когато стане това, Аз ще се върна и ще ви взема при Себе Си.“
„Ще се върна“ се намира в края на делото Му като...? Свещеник, при което се казва, че Той заминал в далечна страна, за да приеме царство, и тогава, след като приел царството, Той се върнал.
„..и ще ви взема при Себе Си, така че където съм Аз, да бъдете и вие.“
Следователно, именно за това се отнася Неговото царство и това е делото Му като Свещеник. Ето защо това Той да бъде Свещеник е предварително условие за това да бъде Цар. Това всъщност подготвя за следващата стъпка. Всички те подготвят и надграждат едно над друго. В Даниил 7 гл. имаме описание на това. Даниил 7:13, 14:
„Гледах в нощните видения и, ето, един като Човешки Син идеше с небесните облаци и стигна до Стария по дни; и го доведоха пред Него.“
Разбира се, това е идването на Христос пред Отец.
„И на Него бе дадено владичество, слава и царство, за да Му слугуват всички племена, народи и езици. Неговото владичество е вечно - то няма да премине, и царството Му е царство, което няма да се...“? „...разруши.“
С това се говори за идването на Христос пред Отец, при което Той действа и функционира като...? Свещеник. В делото си като Свещеник, в края на делото си като Свещеник Той получава, дават Му се тези владичество, слава и царство. Именно това се случва в края на Неговото свещеничество. Защото към този момент враговете Му ще бъдат направени Негово...? Подножие. Следователно, Той получава това царство и като получава това царство, то, разбира се, е царство, което трае до века и няма да бъде разрушено. Тук се казва също така, че... колко народи Му слугуват? Слугуват Му всичките народи. Защо? Защото всичките народи, които отказали да Му служат, ще бъдат...? Погубени. Именно това се случва сега. Този процес е за определяне на това кой е на Христова страна и кой не е на Христова страна, защото ще дойде моментът, в който Той ще бъде Цар. Когато Той бъде Цар, всичките народи ще Му служат. Така че въпросът с враговете ще бъде разрешен. Така че когато получи това царство, Той идва втори път и се справя с тези врагове (за което разбираме, че ще се случи при Второто пришествие). Това събитие е важно и предстои също така да видим, що се отнася до съгласуваността на откритото от нас с другите служби и роли на Христос... Но това събитие е толкова важно, че всъщност е съобщено в небето. То е съобщено в небето в Откровение 11 гл. В Откровение 11 гл. пише за седмия ангел. В 15 ст. се казва:
„И седмият ангел затръби; и станаха гласове големи на небето които казваха: Царствата световни станаха царства на Господа нашего и на Христа негов, и ще царува във веки веков. И двадесетте и четири старци които седеха пред Бога на престолите си паднаха на лицата си и поклониха се Богу“ (Откровение 11:15, 16 - ЦП).
Искам да помислите за момент върху казаното в този стих, защото този стих в действителност е паралел на случващото се в края на делото на Христос като Свещеник. Тук се казва, че всичките царства на света ще станат... какво? Царства на нашия Господ и...? На Неговия Христос. Това случило ли се е вече? Има доста несигурност в аудиторията. Не. Отговорът е „не“. Това още не се е случило. И се казва, че Той ще царува до вечни векове. Какво обозначава това? Службата Му като...? Като Цар. С това се говори за момента, в който враговете Му ще бъдат направени Негово подножие. И тогава всичко, което ще остане, ще бъдат всички онези, които ще бъдат верни на Него. Именно тогава Той ще царува до вечни векове като Цар. Христос спомена това, когато говореше на Каяфа. Той каза:
„Няма да Ме видите повече докато Ме видите да слизам отдясно на Силата.“
За това говори Той. Той казва:
„Ще Ме видите, когато въведа Своето физическо царство.“
Виждате ли, те разбираха погрешно физическото и духовното царство. Христос установи Своето духовно царство, когато беше тук, на земята. Но физическото царство, когато Той ще бъде Цар и помазан като Цар (както ще видим) все още предстои да настъпи. Разбира се, това е причината в Откровение да четем това, че Той ще дойде като Цар. Откровение 17:14:
„Те ще воюват срещу Агнето....“
Това са народите, които...? Се съпротивляват - народите, които не се покоряват.
„Те ще воюват срещу Агнето и Агнето ще ги победи, защото е Господар на господарите и Цар на царете; също и тези, които са с Него, са призвани, избрани и...“? „...верни.“
За това се говори тук по отношение на Христос като „Цар на царете“. И това е мястото, на което Той се справя с враговете си. Така че когато Христос ще дойде втори път, Той ще дойде със земна... Извинете ме. ...ще дойде с царска власт. С други думи, Неговата свещеническа служба ще бъде завършена. Затова ето един въпрос: Христос беше помазан за Пророк, Христос беше помазан за Свещеник, ще бъде ли Христос помазан за Цар? И ако е така, кога се случва това или къде в Писанието четем за това? За да бъде моделът последователен, отговорът би трябвало да бъде...? Да, разбира се, че ще бъде помазан. И ако ще бъде помазан, кой ще Го помаже? Отец. И вероятно ще трябва да бъде казано нещо за това, че Той е...? Син. Точно това се случи. Отец Го помаза при кръщението Му и каза:
„Този е Моят Син.“
Бог каза на Сина Си:
„Помазан си за Първосвещеник.“
И също така, когато стана Цар – това откриваме. Четем за това всъщност в книгата Псалми, 2 гл. Обърнете внимание какво се казва там.
Псалм 2:6, 7:
„Но Аз поставих [на еврейски думата всъщност означава „помазах“; буквално означава „помазах“]...” „Но Аз [помазах] Царя Си на Сион, святия Мой хълм. Аз ще изявя постановлението; Господ Ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес Те родих.“
Говорим за този стих и много пъти споменаваме този стих като такъв, в който се говори за това, че Христос е роден от Отец. И 7 ст. със сигурност прави това. Но не бива да пропускаме за какво се говори в 6 ст., братя и сестри. Шести стих е пророчество за това, че Христос ще бъде помазан за Цар. И причината Той да бъде помазан за Цар, според както се казва тук, е:
„Аз ще изявя постановлението; Господ Ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес Те родих.“
Това не означава, че Христос ще бъде роден, когато бъде помазан за Цар. Означава, че Неговото помазание за Цар също се основава на факта, че Той е...? Роденият Син. Именно понеже Той е Роденият Син, Който пое човешко естество, това Му даде правото да бъде Пророк. Защото Той е Роденият Син, Който сега стана наш съчувствителен Първосвещеник. Точно това Му дава право да бъде помазан за тази правоспособност. И Той е същият – Роденият Син, Който пое човешко естество, - Който трябва да бъде нашият помазан...? Цар. Именно за това се говори тук – това е едно пророчество за Месия.
И така, връщаме се на схемата си. Началото на Христовото дело като Цар е когато Той ще получава царство и това е моментът, в който Той бива помазан.
„Но Аз поставих Царя Си...“
Или:
„Но Аз помазах Царя Си на Сион, святия Мой хълм.“
Разбира се, Давид беше прототип за това. Цар Давид на земята беше важен прототип за това. И Христос седи на престола на баща Си Давид като Цар. Ето защо когато Христос идва втори път, Той идва вече като...? Цар на царете. И Той слиза долу и стъпква враговете си, въпросът с тях е разрешен и всички, които остават, са...? Верните. Именно тук Христос казва:
„Ще дойда и ще ви взема, така че където съм Аз да бъдете и вие.“
Така че тези три пъти, в които Той бива помазан – във всеки един от случаите се споменава Неговата...? Синовност. И причината за това е, че Христовата синовност е основоположен елемент. Ще премина към познат стих, който е известен на всички нас, и забележете тук нещо много интересно. Притчи 8:22:
„Господ ме имаше в началото на пътя си, преди делата си отдавна.“
Кой говори тук? Христос говори чрез Соломон. Нали така? Той говори за момента, в който бил...? Роден. 23 ст.:
„От вечността бях поставена [помазана], от начало, преди създаването на земята.“
Малко по-нататък се говори за рождение. И думата „поставена“ тук е същата дума в еврейския текст, която означава...?
„Помазана.“
Следователно, когато Христос беше роден от Отец като Божествено същество (а не роден във Витлеем, само искам да поясня), когато беше роден от Отец във вечността на миналото, преди да беше създадено каквото и да е, когато беше роден, Той беше...? Помазан. Това е едва първото помазване на Христос – като Божествения Син на Бога, като Родения Син. И въз основа на това помазване, както се казва в Притчи, въз основа на това всеки път, в който Той поема важна и значима роля или фаза в спасителния план, Бог Отец Го помазва отново, за да изпълнява тази правоспособност, и споменава Неговата синовност, и пак, и пак. Така че Христовата синовност, братя и сестри, това, че Христос е Единородният Божий Син, не е нещо, за което говорим непрестанно, защото просто искаме да популяризираме нещо. Тя е най-важното нещо, което дава право на Христос да върши онова, което върши, според Бог Отец. И този модел там е от доста голямо значение и доста интересен. Добре, ще продължа нататък, за да можем да се придвижим до края. 2 Тимотей 4:1. Павел казва на Тимотей:
„Заръчвам ти пред Бога и пред Христос Исус, Който ще съди живите и мъртвите, и предвид на явяването Му и царуването Му...“
Преди никога не се беше откроявало пред мен, че Павел всъщност казва това в стиха. Когато Христос дойде втори път, това ще бъде при явяването Му и...? Царуването Му, защото Той е получил това царство по време на делото си като Свещеник. Той идва като Цар, за да установи това физическо царство. Първото нещо, което прави, е да събори другите царства, които се противопоставят на Него, на царуването Му и на владичеството Му. Красивото във връзка с това и нещото, което наистина намирам за много насърчително, е фактът, че това царство не е само на Христос. Вече споменах това, но то се споменава на редица места. Но искам да поставя тук още няколко събития, поради въпроси, които хората може би имат на ум. Само ще покажа отново таблицата ни. И докато разглеждаме това, откриваме, че когато Христос получи царството и завърши делото си като Свещеник, това, разбира се, ще бъде синонимно на приключването на...? Благодатното време. Защото Христос вече не се...? Застъпва, Неговото дело като Свещеник е приключило. С други думи благодатното време е...? Достигнало до своя край, или приключило. Говорим за това събитие.
И именно след този момент, някакво време след това, Той всъщност ще дойде, при събитието, което познаваме като Второ...? пришествие. Така че това са трите различни... Там са две, но както и да е. Преходите между трите различни етапа. И когато Христос дойде като Цар, в тази правоспособност Той всъщност ще продължи... колко време? Завинаги, защото няма да има нищо друго след това, що се отнася до изпълнение от Негова страна. Спасителният план ще бъде изпълнен, ще бъде завършен, във всички тези различни фази, и Той ще владее. И царството Му ще бъде установено... къде? На земята. Не в небето – хилядата години са само малък антракт, малък празник, един продължителен празник. Той ще седне на престола на баща си Давид... къде? Тук. И това е момент, който е важно да помним. Затова когато Той дойде при Третото пришествие, това е моментът, в който Неговата коронация като...? Цар ще настъпи. Не помазването Му, Той вече е помазан за Цар, а официалната Му коронация, при което всичките Му поданици ще присъстват, за да видят как Той бива коронясван като Цар, Който седи на престола на баща си Давид.
Познаваме това събитие. Четем за него в последната глава от книгата „Великата борба“. Помните ли? Новия Ерусалим? Има висок и издигнат престол и Христос бива коронясан. Коронясването се различава от помазването, нали? Така че не искам да бъркаме това. Това не е моментът, в който Той става Цар. Когато дойде втори път, Той вече ще бъде Цар. Тогава Той в действителност е в тази... Това е церемонията. Това ще бъде голямо парти. Съгласни ли сте? Не го изпускайте. Голямо парти, което да посетим. Всички ще присъстват там, братя и сестри. Дори Сатана ще бъде там, за да стане свидетел на това събитие (ако си спомняте).
И така, Христовото дело, братя и сестри, в този момент, Христовото дело е да ни подготви да бъдем там, да бъдем поданици на Неговото царство – това е делото Му като Първосвещеник. Това породи у мен едно по-дълбоко и свежо оценяване за...
„Знаете ли... Уау! Христос прави това.“
Не че не знаех това, но просто като че то избистри малко нещата в собствения ми ум. Само се моля същото нещо да бъде и ваша опитност. Това царство, което предстои да настъпи, Христос вече го е установил в сърцата на Своя народ тук, на земята. Не можете да бъдете поданик на Неговото царство, когато Той дойде като Цар, ако не сте станали вече поданик на Неговото царство сега. И в Даниил 7 гл. имаме следното красиво обещание – Даниил 7:27:
„А царството и владичеството, и величието на царствата, които са под цялото небе, ще бъдат дадени на народа, които са светиите на Всевишния, Чието царство е вечно и на Когото всички владичества ще служат и ще се покоряват.“
Това ще направи Христос с царството Си - ще го даде на Своя народ. И този красив стих в Лука 12 гл. Когато Христос беше тук, на земята, ето с какво утеши Той Своите ученици – Лука 12:32:
„Не бой се, малко стадо, защото вашият Отец благоволи да ви даде ..“ какво? „...царството.“
И ми харесва как тук Той каза:
„Не бой се...“
Защото имаше основание да се боят. Знаете, учениците бяха една малка група, против която се говореше всяка събота в синагогата. Всичките водачи и старейшини говореха за тази група еретици, следващи този Учител из цялата провинция, пораждайки вълнение сред народа. Имаше много причини – неща, от които да се страхуват във връзка със себе си. Имаше неща, за които да се безпокоят и изгледът видимо беше доста мрачен. Тогава предстоеше Христос да им каже за това, че предстои да умре и просто изглеждаше като че това ще бъде лоша новина.
Същото се случва и с нас днес, братя и сестри. Случват се много неща, които имат за цел да ни накарат да...? Да се убоим, да се обезпокоим. Независимо дали това са неща, свързани с дома, неща, свързани със семейството, неща, свързани с работата, неща, свързани с битовите ни сметки или каквото и да е нещо, неща, с които дяволът ни замерва чрез света, за да ни накара да се страхуваме, за да ни накара да се безпокоим, за да ни накара да се чудим. Христос ни уверява със същото обещание. Той казва:
„Чуйте: Не се безпокойте. Отец благоволи да ви даде царството.“
Божието благоволение, онова, което доставя на Бога щастие, наслада и радост, не е да получава поклонението ви, молитвите ви и да получава от вас всички тези неща. Онова, което доставя на Бога наслада и радост, е да ни даде царството. И точно това прави Христос сега. Той приема това царство от наше име. Ето защо Той казва:
„Не бой се, малко стадо.“
И така, само искам да насърча всички нас – себе си, а също и вас – с тази красива мисъл: че, братя и сестри, имаме един идещ Цар. Сега Той е наш Свещеник и можем да се приготвим за това царство. Ако наистина Му позволим да владее в сърцата ни като наш Първосвещеник, ако наистина предадем всичко на Него, наистина няма да има от какво да се страхуваме. Ще осъзнаем, че онова, което виждаме около себе си в този свят и всички тези неща не са краят на разказа. Действителният разказ е онова, което не виждаме с очите си. Това ни се разкрива от Писанието. И ние го съзираме и вярваме в него чрез вяра.
И така, ще завърша с това и само ще покажа това за повторно преглеждане. Нека се доверяваме на своя Пророк, да вярваме в онова, което каза, което съобщи, и нека гледаме към своя Първосвещеник сега, и това е единственият начин, по който можем да се подготвим за своя идещ Цар – ако наистина Го съзрем там, където е. Затова такъв е призивът ми и такова е предизвикателството ми към вас: Неговото дело като Пророк да ни преобрази по Своя...? Образ. Точно за това се отнася темата на лагера, нали? В Неговия...? Образ. Точно това прави Христос като Пророк... Извинете ме. ...като Свещеник. Извинете ме, мисля, че казах „Пророк“. Като Свещеник. Като Свещеник Той ни преобразява в Своя образ. Нека Му позволим да изпълни това и да завърши това преобразяване. Именно тогава Той ще завърши делото Си. Нека се помолим докато завършваме заедно.
На Бога да бъде славата!
„Даром сте приели, даром давайте/“
Предоставя се разрешение за копиране и разпространение.
Revelation1412.org
Текста на поповедта можете да изтеглите ОТТУК!
RSS Feed
