Преди потопа имаше обширни гори. Дърветата бяха в пъти по-високи, отколкото които и да е дървета, които виждаме сега. Те бяха с голяма издръжливост. Не знаеха нищо по отношение на разпад в продължение на стотици години. По времето на потопа тези гори бяха отскубнати или разбити и заровени в земята. На някои места големи количества от тези обширни дървета бяха хвърлени накуп и покрити с камъни и почва от вълненията на потопа. Оттогава насам те са се вкаменили и превърнали във въглища, което отговаря за големите въглищни залежи, които се откриват сега. Тези въглища са произвели нефт. Бог прави така, че големи количества въглища и нефт да се възпламеняват и горят. Скалите се нажежават силно, варовикът изгаря и железните руди се стопяват. Водата и огънят под повърхността на земята се срещат. Действията на водата върху варовика добавят ярост към силната горещина и причинява земетресения, вулкани и огнени изригвания.
Действието на огъня и водата върху залежите от скали и руди причинява силни взривове, които звучат като приглушен гръм. Тези чудни прояви ще бъдат по-многобройни и ужасни точно преди Христовото пришествие и края на света, като знамения за неговото близко унищожение. Въглищата и нефтът обикновено трябва да се намират там, където няма горящи планини или огнени изригвания. Когато огънят и водата под повърхността на земята се срещнат, огнените стихии не могат да дадат достатъчен простор на нажежените стихии отдолу. Земята навлиза в конвулсии – почвата трепери, покачва се и се издига в подутини или вълни, и се чуват тежки звуци като гръм под земята. Въздухът е нагорещен и задушаващ. Земята бързо се отваря, и видях села, градове и горящи планини да бъдат завличани заедно в земята. (“Духовни дарби”, том 3, стр. 79, 80, Елън Уайт.)
RSS Feed
