Светлина, която свети в тъмнина
Revelation1412.org
Представя
Предстои да говорим за
„Тези последни дни“.
Надер Мансур
Revelation1412.org
Представя
Предстои да говорим за
„Тези последни дни“.
Надер Мансур
Предстои да говорим за една много актуална тема – тема, за която разговаряме много. Предполагам, че ако поискам да вдигнете ръце за това колко от вас вярват, че живеем в последните дни, много вероятно е повечето ръце да се вдигнат, даже и ако не поискам от вас да направите това. Някои хора вдигат две ръце. Изучаването на пророчествата и събитията от края на времето е тема, която представлява интерес за мнозина, и особено (бих казал) хора, които разглеждат пророческите книги на Даниил и Откровение. Харесва ни да мислим, че сме народ на пророчествата, ние изучаваме пророчествата. И получавате ясно усещане за края на времето – когато погледнете пророчествата на Даниил и Откровение. И знам, че ние се интересуваме много от края на времето, от времето на края, от заключителните събития от земната история, въз основа на пророчествата на Даниил и Откровение. И това е засвидетелствано и изявено в разнородните таблици и времеви линии, които съществуват, очертаващи хронологичните събития, които ще се случат в заключителните сцени от историята на тази земя. Нали така? Имаме много конкретни дефиниции и разбиране, специфични разграничения между края на времето и времето на...? Края. Не е ли така? И разполагаме с таблици и хронологии. Колко от вас харесват времеви линии и таблици относно заключителните събития от земната история? Добре. Виждал съм доста на брой таблици. Вижте, не всички от тях си съответстват. Нали така? Днес няма да ви разрешавам тази дилема. Днес действително ще разглеждаме последните дни, но от една много по-различна гледна точка. Ще ги разглеждаме не от гледна точка на пророческите книги, а от гледна точка на евангелието.
И така, бих желал да си сложите коланите, да сложите своите метафорични, духовни колани, защото предстои да разглеждаме някои неща, които може би ще са нови за вас, може би ще са изумителни за вас, може би ще са вълнуващи, може би ще са обезпокоителни – не знам. Но аз съм много развълнуван във връзка с това и се надявам, че ще видите защо нещата стоят така. И ако не друго ви уверявам, че това ще представлява най-голям интерес, защото е свързано с едничката жизненоважна тема, която надминава по важност всички останали теми в Писанията. Надявам се, че ще видите какво имам предвид докато се придвижваме нататък. Ето го един стих в книгата Евреи, който рядко се употребява като се говори за събитията от последното време. Евреи 9:26:
„...защото тогава Той трябваше да е страдал много пъти от създаването на света; но сега се яви веднъж в края на вековете [англ.: края на света], за да отстрани греха, като принесе Себе Си в жертва.“
За кого се говори в този стих? За Исус и за Исусовата жертва. В този стих ни се казва за края на света. Не е ли така? Кога се състоя той? Според този стих, когато Исус се яви да отмахне греха като принесе Себе Си в жертва. Според апостола тук, това събитие е отбелязало края на света. Не си измислям това. Нали така? Казва се в стиха. Можете ли да видите това? Ако го сложим даже в таблица, то вероятно ще изглежда ето така. Ето го Христовият кръст – това събитие, състояло се в историята, – и според апостола, написал Посланието към евреите, това събитие отбелязвало края на света. Знам, че това застава на пътя на всички таблици, за които може би мислите. Не разглеждаме пророчески-те таблици, а разглеждаме...? Времевата линия според евангелието. И има една много значима причина за това. И така, какво означава „краят на света“? Казано просто, „краят на света“ означава началото на друг. Не е ли така? Ако нещо е приключило, това означава започването на нещо друго; поставя се началото на нещо. Това събитие отбелязва един много значим и важен преход – толкова важен, че апостолът казва:
„Слушайте, това е краят на света.“
Когато Христос се яви и умря, това беше краят на света. Уау! Какво в действителност означава това? За какво се говори с това? Ясно е, че до ден днешен, според този пасаж, Христовият кръст стои като най-важното и значимо събитие в историята на света. Той докара „края на света“. Не е ли така? Не вземаме този стих обикновено под внимание в контекста на събитията в последните дни и при все това в него действително се говори за края на света и той поставя точно там Христовия кръст. Както казах, ако мислите, че това е странна таблица, що се отнася до пророчествата, това е евангелската таблица. Ясно е, нали? Събираме тези неща в едно цяло. Харесвам таблиците, харесва ми да изразявам нещата визуално, защото това ми помага да разбера. Виждате ли, книгата Евреи се отнася изцяло за тази значима промяна, случила се в края на света, когато се състоя Христовия кръст, или по-конкретно Христовата смърт на кръста; промяна към нещо по-добро. Това е темата на цялата книга Евреи, тази промяна към нещо по-добро. Толкова радикална е тази промяна, че апостолът нарича това събитие „края на света“. Не мисля, че сме слагали някога края на света някога толкова далеч в миналото, че да бъде преди 2000 години. Обикновено говорим за края на света през последните сто или двеста години, някъде там, в зависимост от начина, по който дефинирате нещата – края на времето, времето на края... Но краят на света е нещо, което очакваме да се случи в бъдеще. Не е ли така? Според апостола, то се е случило преди 2000 години. Пропуснали ли сме нещо? Вероятно. Точно това искам да научим днес. Ето защо темата на книгата Евреи се отнася за по-доброто нещо, което е настъпило. И точно така всъщност започва книгата, в Евреи 1 гл. В нея се казва – 1 ст.:
„Бог, който много пъти и с много начини говори в старо време на нашите отци чрез пророците, в тези последните дни говори нам чрез Сина, когото постави наследник на всичко, чрез когото и света направи...“ (Евреи 1:1, 2).
Виждате ли нещо значимо тук? Подчертах го, за да ви помогна. Като пише Евреи, Павел споменава настоящото време, през което пише, като... какво?
„Тези последни дни.“
Колко отдавна беше това? Преди около 2000 години. Посланието към Евреите беше написано не много след разпятието и възкресението на Христос – някъде там, през първи век беше написана тази книга. Интересният момент тук... защото съществува разлика между момента, когато се състоя краят на света – Христос умря, и тогава „тези последни дни“ също са посочени в начина, по който Бог говори. В стиха са посочени два различни начина, по който е говорил Бог. Не е ли така? Говорил е по един начин в миналото, но в „тези последни дни“ говори по различен начин. Можете ли да видите това? В миналото Той е говорил на отците... как? Чрез пророците. До края на света. И знаете какво имам предвид, когато говоря за това, нали? При Христовото разпятие. И тогава в „тези последни дни“ Той говори чрез Сина Си, или в Сина Си.
Въпрос: Дали единият метод на говорене е по-добър от другия? Отговорът е...? Да. Божият метод на говорене се е променил. Преди Той е говорил на отците чрез пророците; в тези последни дни ни говори в Сина Си. И онова, което отбеляза прехода и разликата е това събитие, наречено „края на света“. И, както казахме, единият метод на говорене е по-добър от другия, по-ясен от другия. Той разкрива по-ясно намерението и ума на Бога и по начин, по който могат да се разбере по-добре. Предстои да видим какво имаме предвид и във връзка с това. Така че ако сложим това в таблицата си, откриваме следното: Кръстът отбеляза „краят на света“, когато Христос беше пожертван, за да отмахне греха като предаде Себе Си на смърт, принесе Себе Си в жертва, и тогава Павел говори за това, че начинът, по който говори Бог „в тези последни дни“ е в Неговия...? В Неговия Син. Следователно, от кръста насам живеем в „тези последни дни“.
Библейско ли е дотук? Не искам някой да си тръгне оттук с мисленето, че съм си измислил нова таблица. Съгласни ли сте? Разглеждаме какво е разкрило Писанието. Дотук, благодаря. Наблюдавате ме. Уверете се, че вземаме информацията от Писанието, а не просто какво имам да кажа аз по темата. И така, „тези последни дни“ са отбелязани чрез този начин на говорене. Този нов свят е от голямо значение, братя и сестри – този нов свят, който следва след края на предишния представлява началото на новия, наречен „тези последни дни“... което посочва, че е по-кратък и ще отмине по-бързо. Впечатлението, което получавате от „тези последни дни“, е че това ще приключи скоро.
Има още един край, освен „края на света“, който всъщност предстои. Това кратковремие всъщност започна с кръста. Осъзнавате ли това? Според апостола, написал Посланието към евреите. Кратковремието започна с Христовия кръст. Следователно, този нов свят, тази нова фаза, това ново време върху таблицата всъщност е споменато в книгата Евреи с много специфично название. Запознати сте с него, но ето го – Евреи 8:13:
„А като каза „нов завет“, Той обявява първия за остарял. А онова, което овехтява и остарява, е близо до изчезване.“
И така, за какво говорим? За нов завет, който заменя първия. Не е ли така? Друга фаза. И така, първият е наречен „старият“. И причината той да е „стар“ е защото има...? Нов. Кога е той близо до изчезване? В края на...? Света. Не е ли така? Именно тогава започна новият – когато старият, приключи. Следователно, старият завет приключил в „края на света“, при Христовата смърт, и новият завет е това, което е налице сега, в „тези последни дни“, според книгата Евреи. И именно в това време, в този нов завет, Бог всъщност общува и разговаря с нас в Сина Си, или чрез Сина Си. Така че ако трябва да сложим това в таблицата си, ето как ще изглежда то – доста просто и доста ясно. Когато говори за „новия“, това означава, че е обявил първия за „стар“. А старото отминава с отминаването на предишния свят. Началото на новия свят отбелязва началото на новия завет и именно това е наречено „тези последни дни“.
И така, тук има въпрос, който искам да разгледам набързо, и той е свързан с неправилното разбиране на заветите. Някои хора вярват, че новият завет не е нищо ново, че новият завет всъщност е „подновеният“ завет. Чували ли сте това? Аз определено съм го чувал. Дали новият завет е подновен завет? Защото някои казват:
„Знаеш ли, заветът на Бога в началото беше добър завет и онова, което се случи след кръста, е че същият този завет просто беше подновен“.
Имам новина за вас: не и според книгата Евреи. Това всъщност е нов завет; и предстои да разгледаме това. Защото, например, преди живеехме в къща под наем. Ясно е, нали? Договорът за наема ни свършваше и затова бяхме посетени от брокера и въпросът беше много прост:
„Ще подновите ли договора?“
Имахме възможност да изберем дали да подновим договора или да си тръгнем. Затова решихме да подновим договора, защото нямахме къде да отидем по онова време, така че те отново донесоха договора за наем и трябваше да...? Подпишем, и този „завет“ беше подновен. Същите обстоятелства, същите условия, същото жилище и договорът беше подновен. И тогава дойде време, когато наистина намерихме място, в което да се преместим, затова се преместихме в ново място, което всъщност беше по-добро, и тогава имахме нов договор, или нов...? „Завет“, който подписахме – с различни условия, различна цена, различна къща, различен квартал. Това беше един нов „завет“. Има ли смисъл в това? По-лесно е, нали? Библията говори за новия завет като точно това – един нов завет, а не подновен завет. И за това свидетелства стихът, който прочетохме току-що, когато Павел казва, когато говори за нов завет, че Бог е обявил първия за стар. А старото е близо до... какво? Изчезване. Няма подновяване на стария завет, получаваме нещо напълно ново. И ако не вярвате в това, просто погледнете метода на говорене на Бога. Той всъщност не говори по същия начин, по който говореше в стария, защото тогава Той говореше на отците чрез...? Пророците, но сега, в новия, в „тези последни дни“, Той говори по различен начин, говори в Сина Си. И така, това не е подновен завет и е важно да направим разграничението, защото това всъщност е един по-добър завет.
Има едно място в Библията, в което се говори за завета, и това е пророчеството в Еремия. Това в действителност е единственото място в Стария завет, на което се говори конкретно за това, и именно това тълкува Павел в Евреи. В Еремия се казва следното – 31 гл., от 31 ст. нататък:
„Ето, идат дни, казва Господ, когато ще направя с Израилевия дом и с Юдовия дом Нов завет; не такъв завет, какъвто направих с бащите им, в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из Египетската земя; защото те престъпиха Моя завет, поради което Аз се отвърнах от тях, казва Господ. Но ето заветът, който ще направя с Израилевия дом след ония дни, казва Господ: Ще положа закона Си във вътрешностите им, и ще го напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог, и те ще бъдат Мои люде...“
Много ясно от Еремия тук е, че новият завет не е подновен завет. Знаете ли защо? Защото Той казва, че той „не [е] такъв завет, какъвто направих с бащите им“. Това е различен завет, не можете да кажете, че е подновен. Казва се, че той не е като онзи – различен е. И за времето, когато ще се случи това, се казва, че то ще стане „след ония дни“.
И така, от пророчеството на Еремия научаваме много ясно два компонента и точно това тълкува в действителност книгата Евреи. Двата компонента са: новият завет все още стоеше в бъдещето, спрямо времето на Еремия... Не е ли така? Сигурни ли сте за това? Знаете ли, интересно е, че когато задам този въпрос и хората отговарят, всички, които са казали „да“, се умълчават малко, сякаш вече не са съвсем сигурни. И особено ако зададете това с известна увереност, те наистина се усъмняват в отговора си. Сигурни ли сте за това? Да. Амин. Необходимо е да сме сигурни, даже и ако някой ни накара да се усъмним в онова, което казваме. Казва се така – точно тук. Еремия говори за нов завет в идните дни. Бог казва:
„Ще дойдат дни, когато Аз ще направя това.“
Той казва, че това е „след ония дни“, стои в бъдещето. А другият ключов момент е, че новият завет не е като стария. Така ли е? Сигурни ли сте? Хубаво. Това е начинът. Защото тук се казва, че това „не [е] такъв завет, какъвто направих с бащите им“. Виждате, Посланието към евреите ни показва, че времето за този завет е настъпило. „Краят на света“ се е състоял и сега живеем в „тези последни дни“, в които Бог говори в Сина Си, и това е наречено „нов завет“, като старият е овехтял и е отминал. Защото съществува представата (това е още едно неправилно разбиране на завета), че всъщност новият завет все още стои в бъдещето, спрямо нашето време. Чували ли сте това? Аз определено съм го чувал. И ако не сте го чувал, има голяма вероятност това да се случи, ако заговорите на някого за тази тема – това е една от представите, които се разпространяват – че новият завет все още не е настъпил, че все още предстои той да настъпи в бъдещето. Имам новина за вас: ако не осъзнавате, че е налице, вие сте го пропуснали, защото най-важното събитие, що се отнася до книгата Евреи, Христовата смърт, отбелязала „края на света“, се е състояло. А заедно с „края на света“ настъпва и краят на онзи завет, и краят на онзи метод на общуване от страна на Бога. Сега Той говори по нов начин. Можем ли да видим това? Това се нарича „тези последни дни“.
И така, заедно с „края на света“ настъпи новият свят и сега живеем във времето на този нов завет, живеем „след ония дни“. Точно за това говори Еремия, когато казва „след ония дни“. За кои дни става дума? За дните, които заемаше старият завет. Докато „ония дни“ достигнат до...? Своя край. И „след ония дни“ ще навлезете в следващата фаза, която е „тези последни дни“. Следите ли? Не мислете, че пророческите таблици, с които може би сте запознати и в които знаете къде са всички означения и „краят на дните“... Не за това говоря аз, защото би ви объркало. Говорим за тази таблица и онова, което откриваме, от книгата Евреи.
Другото по отношение на този завет е, че той е един по-добър завет. Виждате ли, ако е подновен завет това не го прави по-добър, а просто удължава продължителността му. Точно това прави едно подновяване на договор за наем или завет. Но книгата Евреи посочва, че новият завет всъщност е...? Един по-добър завет. Ето го и него – Евреи 8:6:
„А сега Той получи толкова по-добро служение, колкото е и Ходатай на...“? „...по-добър завет, основан на по-добри обещания.“
И така, ето я същността – прост въпрос: Ако новият завет е по-добрият завет, какъв прави това стария завет? По-лош. Нали така? „Не толкова добър“, нека смекча малко изказа. Съгласни ли сте? Не толкова добър. Независимо как ви се иска да формулирате това, според Павел, според автора, апостола тук, новият завет е по-добър, което веднага ви казва, че предишният е бил по-долен, не толкова добър, бил е по-лош. И сега ще видим какво е по-добро по отношение на този нов завет.
И така, нека поставим това в таблицата си. Това е „краят на света“, сега живеем в „тези последни дни“ (именно това нарече Еремия време на новия завет) и този нов завет не е като стария, той всъщност е...? По-добър завет. И всички доказателства, които е необходимо да потърсите, са дали това събитие се е състояло или не – най-великото събитие в историята на света, до ден днешен. Да, състояло се е. Дали то е осъществило някаква разлика в света? Определено, според Посланието към евреите. И точно това откриваме, точно на базата на това изграждаме конкретната таблица. И така, този нов свят, който е след „края на света“, тези „последни дни“ съдържат този по-добър завет.
Ключовата характеристика... Една от ключовите характеристики на новия завет често се разбира погрешно и следователно онова, което притежаваме, не е толкова оценявано, колкото би трябвало да бъде. Не искам да навлизам в големия дебат относно заветите, защото знам, че наистина е голям дебат. Просто се опитвам да го опростя и онагледя по начин, по който можем да го разберем. Ако искате да водим дебати по темата, можем да направим това в последствие, не сега. Но знам, че съществува голям дебат по темата. Просто се опитвам да запазя разглеждането просто – според онова, което разкрива Писанието. Един от ключовите компоненти в този нов завет са заключителните думи на Еремия, когато говореше за новия завет, които Павел цитира в Евреи. Ето как формулира това в Евреи 8:12. В заключението, в края на описването на новия завет той казва:
„Защото ще покажа милост към неправдите им и греховете им (и беззаконията им) няма да помня вече.“
Искам да помислите за минута върху това. Това е една от ключовите характеристики на новия завет. В нея се казва, че Бог няма да помни вече грехове и неправди. Мислили ли сте някога за това? Какво означава това в действителност? Надявам се, че днес ще разберем. Какво означава това? Защото, слушайте, това е една от ключовите разлики между новия и стария завет. Защото в стария завет всъщност имаше напомняне за...? Грях. Нека го прочетем, само за да можем да се уверим, да можем да видим разграничението. Евреи 10:3, 4:
„Но в тези жертви всяка година става напомняне за греховете. Защото не е възможно кръв от телета и козли да отстрани греховете.“
Това беше старият...? Завет. В стария завет се съдържаше непрестанно, постоянно напомняне за грехове, въплътени в...? Жертвите, както се казва точно там. Не е ли така? Всеки път, когато бъде принесена жертва, е налице напомняне и извикване в паметта на...? Грях. И причината да се случваше това беше, че тези жертви (кръвта на телета и козли) не можеха да отстранят греха. Така че онова, което продължаваше да се случва беше, че хората продължаваха да съгрешават, те продължаваха да довеждат жертва и да я принасят, и всеки път, когато довеждаха жертва, ставаше непрестанно напомняне за грях. Това е старият завет.
Новият завет е по-различен. В новия завет няма напомняне за грях. Какво означава пък това? Виждате ли разлика? Едното е по-добро. Ето защо всъщност е странно хора да казват, че новият завет всъщност е подновяване на стария завет. О, не, не, не! Когато казвате това, сте пропуснали нещо значително. Това не е подновяване, а е радикална промяна. Нещо се случи по отношение на греха, при Христовата смърт, в новия завет. Свързано е с...? Напомнянето на греха. И така, тук много ясно виждаме, че греховете бяха напомняни понеже не бяха отстранявани. Виждате ли това? Доказателствата за това са жертвите, чието принасяне продължаваше. Това показваше, че те не отстраняваха греха. Хората продължаваха да грешат. Затова те преминаваха през този ритуал, тази церемония, всяка година, за да бъде представено отстраняването на греха – в деня на...? Умилостивението. И тогава онова, което се случваше на другия ден, през другата седмица или през другия месец беше, че те довеждаха още жертви и... потегляме отново! Отново започваме следващата година! И ставаше непрестанно напомняне за...? За грях. Това беше старият завет. Хората продължаваха да грешат, те продължаваха да довеждат жертви, продължаваха да молят за прощение и това беше непрестанен проблем, който не биваше разрешаван, защото... познайте какво: този завет, чрез кръвта на телета и козли, не можеше да отмахне греха. Предстоеше нещо по-добро. Това се случи в края на...? Света. Това се постига от този нов и по-добър завет.
И така, току-що прочетохме това в стиха, преди малко, но искам да го прочета отново, за да подчертая контраста. И се надявам, че ще видите нещо от нова гледна точка. Ето го Евреи 9:26, от който започнахме:
„...защото тогава Той трябваше да е страдал много пъти от създаването на света; но сега се яви веднъж в края на вековете [англ.: края на света], за да...“ какво да направи? „...да отстрани греха, като принесе Себе Си в жертва.“
Ето защо новият завет няма... какво? Никакво напомняне на...? Грях. Знаете ли защо? Защото Исус, в жертвата Си, го отмахна. Размислете за минута върху това и просто позволете то да попие в съзнанието ви. В новия завет няма напомняне на греха, няма извикване на греха в паметта. Бог казва:
„Греховете им... няма да помня вече.“
Това е отмахнато, отстранено чрез Христовата жертва. Нищо чудно, че апостолът посочва, че това събитие отбелязало „края на света“. Това събитие е важно. И започна нов свят, нов завет, в който няма напомняне за грях. И точно това искам да открием – че грехът е отстранен. Виждате, животът и жертвата на Христос, победиха греха напълно и изцяло и го отстраниха. Библията казва, че Христос осъдил греха в плътта. Той постигнал това напълно и изцяло, и веднъж жертвата Му, щом била извършена, отстранила греха завинаги. И това отбелязало началото на един напълно нов свят – свят, който се боя, че мнозина все още очакват да се случи в бъдеще, когато той вече е...? Настъпил. Ето защо ни се казва, че „краят на света“ е настъпил, когато се е състояло това събитие. Виждате, сега съществува един живот, в който грехът е напълно победен и отстранен, и за него няма вече място, и следователно няма вече напомняне за него. Съществува такъв живот. Чий е този живот? Животът на Сина. Между другото, това е един човешки живот, защото Христос, Божият Син, стана...? Човек, и Той осъди греха в плътта. И именно в този живот няма напомняне за грях и именно този живот всъщност започна да бъде споделян и даван след смъртта и възкресението на Христос, и той отбеляза началото на новия завет. И Бог казва:
„Слушайте, този завет няма да бъде като другия, защото в този няма да има напомняне за грях.“
Надявам се, че размишлявате за значението на това. С други думи, причината, поради която Бог вече не помни греха, е защото съществува живот, в който няма никакъв грях, един напълно несъдържащ грях живот. И докато Бог гледа на този живот, Той не може да си припомни никакъв грях, защото всичко, което вижда, е съвършена праведност и никакъв грях. Чий е този живот? Този на Божия Син, на въплътения Божий Син. И това отбелязва новия завет.
И така, каква е връзката тук? Ето го ключовият елемент; и това става много интересно. Лука 22:20 – Исус посочва какво представлява в действителност новият завет:
„Така...“
Това е на Последната вечеря:
„Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.“
Много интересен стих. Според Исус тук, новият завет е... къде? В Неговата кръв. Знаете ли, веднъж четях този стих... Бях чел този стих и преди (сигурен съм, че мнозина от вас също са го чели), и това никога не се беше откроявало пред мен, и внезапно тези думи се откроиха пред мен - „в Моята кръв“. Според Исус, новият завет съществува... къде? В Неговата кръв. А какво означава кръвта? Живот. И онова, което даваше Той на учениците, беше символ, който да представи действителността на онова, което имаше предвид. Именно в Неговия живот съществува този завет, този нов завет. Виждате ли, склонни сме да мислим за новия завет като за договор, може би като за споразумение, като някакъв обмен на Бога с нас. Ако всъщност погледнете Библията, ще откриете, че новият завет е самият Божий Син. И ако съществува някакво „споразумение“, то е между Бога и...? Неговия Син, що се отнася до условията на спасителния план. И Неговият Син е заветът, Той е въплъщението на завета, в който проблемът с греха е разрешен, той е победен и напълно отстранен. И точно това предлага Христос да даде на учениците Си. Той казва:
„Слушайте, пийте от тази чаша, защото това всъщност е Моят живот.“
И точно там се намира новият завет. Защото Христовият живот не е отделен от Христос. Затова ако заветът се съдържа в Неговия живот, причината за това е, че Той е...? Заветът. Не мислим за новия завет като за личност, знам това. Но защо не? Именно така е представен той от самия Христос. Измислям ли си това? Той каза, че заветът е в Неговата кръв, а не аз. Това не е значение, което му придавам, не е мое разбиране за него, а са собствените Му думи. Следователно, братя и сестри, новият завет не е договор, който Бог сключва с нас, а е спасителният план между Отец и Сина, и Синът го изпълни. И когато приемем Сина ние ставаме бенефициенти по този завет, ние получаваме завета. Ние нямаме никакъв принос към завета, който да направим, той е завършен. Ние получаваме ползата от този завет – точно това означава пиенето на кръвта. Така че когато получим Неговия живот, ние получаваме един живот, който не съдържа грях, в който се съдържа пълна победа над греха, в който грехът е отстранен и Бог казва, че няма напомняне на греха в новия завет. Виждате ли това? И така, сега живеем в „тези последни дни“, според таблицата, която имахме.
И така, знам, че някой ще попита това и затова искам да го разгледам, защото в новия завет се казва... Бог казва, че ще вложи законите си в сърцата и умовете ни, нали? Това звучи като стария завет. Нека ви кажа нещо, само за да помогна да разберем: в стария завет Бог изискваше Неговият народ всъщност да научи и наизусти закона и да го сложи в ума и сърцето си. Знаете ли това? Той казва:
„...за тях да говориш... когато лягаш и когато ставаш“;
„Тези думи... нека бъдат в сърцето ти“ (Второзаконие 6:7, 6).
Не е ли така? Това е в стария завет. Новият не е като стария. Следователно, каква е разликата? Защото в точно това се състои въпросът: много хора мислят, че новият завет е просто промяна на мястото, където се намира законът. Казваме, че законът преди бил в ковчега, при стария завет, а в новия завет законът е...? В сърцето. Затова наизустяваме закона и помагаме на Бога да го сложи в сърцето ни така. Не за това се говори в Писанието. И така, за какво се говори в него? Какъв е законът на новия завет, поставен в сърцето? Дали това е същата Тора на стария завет? Много хора ще кажат: Да. Какво се казва в Библията? Ето какво се казва в нея – Римляни 8:2:
„Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христос Исус от закона на греха и на смъртта.“
Направете пауза и помислете за думите и за това какво означават те. Има само едно нещо, което освобождава от греха и смъртта. Това не е кръвта на телета и козли и определено не е Тората. Това не са книгите на Стария завет, всичките. Има само едно нещо, което е постигнало побеждаването и отстраняването на греха. И какво е това нещо? Христовият живот. Тук Павел казва, че той се нарича „законът на...“ какво? „...на животворящия Дух“. Къде се намира той?
„В Христос Исус.“
Познайте какво: това е законът на новия завет. Осъзнавате ли това? Това е Тората на новия завет. Дали тя е по-добра? Според Евреи е, така че е по-добре да повярвате в това. Защото това не е записано просто като думи на камък или на хартия, а всъщност е самият живот на Сина. Това става новият ви закон, ако приемете Христос. Ето на това се покорявате вие. Ето това ръководи съществуването ви. И в този живот грехът е отстранен. Следователно, когато го приемете, само тогава сте освободени от закона на греха и смъртта. Следователно, освобождава-нето от закона на греха и смъртта, братя и сестри, е чрез новия завет, е чрез Христос. Виждате ли картината? Така че това е един по-добър завет, много по-добър. В този завет се съдържат по-добри обещания, той не е подновен завет. В Христовия живот грехът нямаше власт. В онези, които приемат новия завет, грехът няма власт. Това представлява спасението. Виждате ли, важно е да разберем, че когато получим спасение, братя и сестри, спасението не представлява спасяване в греховете ви. В новия завет Бог казва:
„Греховете им няма да помня.“
Знаете ли защо? Защото не Му напомняме. Помислете за това. Как ставаше напомняне за грях в стария завет? Всеки път, когато хората съгрешаваха, те донасяха жертва и беше налице напомняне за греха. В новия завет и при онези, които имат новия завет, няма напомняне за грях. И така, ето го въпросът: Вие напомняте ли на Бога за грях докато при все това твърдите, че сте в новия завет? Следите ли? Дали действията ни, поведението ни, състоянието на ума и сърцето ни са напомняне на Бога за грях докато твърдим, че сме в новия завет? Защото много пъти всъщност мислите, че новият завет е като стария, че той се отнася изцяло за вършенето, а не за състоянието. Но съществува огромна разлика. Новият завет е в Неговия живот. Именно това отбеляза „края на света“ и началото на нов свят. И този нов свят всъщност се нарича и с друго название, което ще погледнем след минута, но не искам да пропуснем този конкретен момент: причината Бог да казва, че няма напомняне на грях, е защото онова, което гледа Той в тези последни дни, е животът на Неговия Син, а също и всички онези, които притежават живота на Неговия Син. Така че когато приемем живота на Сина, той трябва да ни даде пълна и цялостна победа над...? Греха. Ако продължаваме да съгрешаваме, когато сме получили живота на Сина, ние имаме...? Проблем, ние напомняме за грях.
Ето го въпросът (тук искам да ви насърча, а не да ви обезсърча): Знам, че даже и след като приемем Христос и станем християни и бъдем новородени ние се препъваме и падаме, и оплескваме нещата, и даже, да не дава Бог, съгрешаваме. Не е ли така? Ако поискам от вас да вдигнете ръка, всички ще я вдигнете, затова няма да го правя. Това е действителността. Защо? Защото много пъти, както Петър, ние не сме последователни във вярата си и в гледането към Христос. Ние забравяме, отвръщаме се, разсейваме се, вярата ни се поколебава, усъмняваме се и се препъваме, и падаме, и оплескваме нещата. И познайте какво: Бог не се отказва от нас, когато оплескаме нещата.
„...Застъпник при Отца - Иисус Христос Праведния“ (1 Йоан 2:1).
И Бог е предложил Него – Неговата жертва е достатъчна, за да ни възвърне и възстанови. Но ключовият елемент, братя и сестри, е че Бог не желае да продължаваме да падаме. Бог желае да имаме една такава твърда и неизменна вяра, такова пълно осъзнаване и приемане на Христовия живот, че когато погледне нас Той да не си спомня вече греха. Защо? Защото е отстранен. Не чрез наши усилия в опит да го отстраним, а като позволим Христовият живот да изяви и покаже онова, което Той е постигнал. Как е възможно това? Като съсредоточавате ума си неизменно върху Него, като бъдете толкова изпълнени с Неговото присъствие – едно постоянно и неизменно осъзнаване на това какво притежавате ще ви направи способни да изявите онова, което е Неговият живот. Следите ли? Така че когато Бог ви погледне Той вижда живота на Сина Си и не продължава да Му се напомня...? Грехът. Това е ключовата характеристика на новия завет. Точно това означава той. Ние мислим, че това непомнене на греха е свързано може би с нещо, което ще се случи в бъдеще, и не знаем какво... Познайте какво: Бог иска да отстрани греха в живота на Своите люде днес. Всъщност от „края на света“ насам, от кръста насам. Това е времето, в което имаме този живот. Да...
[Дали дефиницията на греха е като отделяне или грехът като резултат от отделянето?]
Добре, за кой грях говорим.
[Когато казваш, че продължаваш да напомняш за грях...]
Добре, напомняне за грях. Хубав въпрос – за какво говорим, когато говорим за греха, и какво е това напомняне на грях. Библията говори за Христос като за осъждащ греха в плътта. Той победи всяко изкушение и нито веднъж не се поддаде на греха, защото Той беше свързан с Бога и никога не изгуби тази връзка с Бога. Грехът, който се изявява в поведението и действията ни, противни на закона, е показател за вътрешен сърдечен проблем. Той е изява на живота, който получаваме от Адам – живот, отделен от Бога. Затова той е лишен от Божията слава и се изявява в тези недостатъци и постъпки. В Христовия живот съществуваше неизменна и пълна връзка с Бога и всичко, което изявяваше Той, беше праведност – резултат, струящ от онова, което беше и което притежаваше. Когато бъдем новородени, ние получаваме живота, който имаше Той. Биваме свързани с Бога и следователно онова, което ще се изявява и ще струи от нас, ще бъде същото, което изяви Христос. С други думи, когато дойде изкушение и ни застигне въпросът за съгрешаването, падането и извършването на грях, ние имаме в себе си онова, което вече е победило, и онова, което изявяваме ние, е победа над този грях. Така че действията и поведението са изява на онова, което вече притежавате от Христос. Има ли смисъл в това? И така, това е ключовият момент и ето защо в новия завет... когато Бог погледне новия завет, на Него не се напомня...? Грях. Вижте, нека го формулирам пред вас по следния начин: Когато Бог погледне света, Му се напомня грехът – навсякъде, накъдето погледне. На самите нас се напомня, нали? Навсякъде, накъдето погледнем, виждаме напомняне за греха. Единственото място, на което Бог гледа, за да не Му бъде напомнен грях, е... къде? Новият завет, който е в живота на Неговия Син и във всички онези, които притежават живота на Неговия Син. Точно затова въпросът ми към вас е следният: Вие напомняте ли на Бога за греха, също както прави целият свят, или живеете живота на Сина? Това е високо призвание, нали? Така че ако сте оплескали нещата, не казвам това, за да ви обезсърча, искам да ви насърча: Както Исус привдигна Петър от водата и каза:
„Маловерецо, защо се усъмни?“ (Матей 14:31).
Спомняте ли си това? Потърсете Христос напълно. А не: Опитайте да положите по-големи усилия. А не: Опитайте се усърдно, с усилие да победите и отстраните греха. Потърсете едно по-пълно осъзнаване на присъствието на Христос и на Неговия живот, и за това какво означава той. Когато имаме разбиране за това какво притежаваме в Христос... И, вижте, ако не осъзнавате това напълно „искайте и ще ви се даде.“ Не е ли така? Не е нужно да идете да изкачите планина, да положите някакво огромно усилие или да постижение. Бог казва:
„Искайте и ще ви се даде. Търсете и ще...“? „...намерите...“ (Матей 7:7).
Но сега поне знаете какво да търсите. Това е стандартът – Христовият живот.
И така, живеем в „тези последни дни“.
Предполагам, че това е пророческа таблица, която никога не сте очаквали, защото това не е пророческа таблица, а е евангелска таблица, нали така? И така, в заключение, как се нарича този нов свят? Ето го от Йоан. Това е още една гледна точка, само за да можем да го оценим по-добре. Лука 16:16:
„Законът и пророците бяха до Йоан; оттогава Божието царство се благовества и всеки насила влиза в него.“
Друго название на новия завет е...?
„Божието царство.“
С това не се говори за небето. Говори се за Божието царство, което Христос дойде да основе със собствените Си живот и смърт, и с възнесението Си сега Той дарява Своя живот и основа едно напълно ново царство. То се нарича „Божието царство“. За да бъдете гражданин в това царство, вие получавате Христовия живот. Границата на това царство е Христовият живот. Ако имате Христовия живот, вие сте вътре в...? Царството. Ако нямате Христовия живот, вие все още сте...? Вън от царството. И в това царство, в Христовия живот (това е новият завет) грехът е отстранен, няма напомняне на...? Грях. Братя и сестри, ето това притежаваме в Христос. Това е победа над греха по един по-различен начин – не по старозаветния начин, който гласи:
„Чети закона и го наизусти, и се постарай да го помниш при всеки случай, и се постарай да го прилагаш.“
Не така бива отстранен грехът в Христовия живот. Той го направи и ни дава онова, което направи. Той не изисква от нас да повтаряме онова, което направи. Съществува голяма разлика. Можете ли да видите разликата? Едното е по-добро от другото. Споделям с вас мнението, че много християни днес изповядват и твърдят, че се намират в новия завет докато все още живеят според условията и диктатите на стария завет. Ето защо в Посланието към евреите е толкова ясно, че сега сме в последните дни – случило се е нещо много по-различно. Всъщност много хора не вярват, че нещата са много по-различни. Разговарям много с хората и някои хора вярват, че нещата преди и след кръста са до голяма степен, повече и или по-малко, еднакви. Онова, което осъщест-вило разликата, вероятно е вярата на хората или липсата на вяра. Имам новина за вас: не това осъществява разликата. Има неща, братя и сестри, които се осъществиха в следствие на Христовата смърт, които не бяха налице преди. Едно от тях, върху което се съсредоточаваме днес, е отстраняването на...? Греха. Преди това имаше напомняне, непрестанно, на грях. Сега нямаме напомняне на грях, в Христовия живот. Това не се беше случвало никога преди. Добре дошли в новия завет! Има причина той да се нарича „благовестие“. Добре дошли в Божието царство!
Виждате ли, проблемът се състои в това, че чакаме Божието царство да дойде и ние да влезем в него. А то е било тук в продължение на 2000 години! И ние живеем и действаме сякаш все още чакаме то да пристигне. Може би е необходимо малко да актуализираме таблиците си. Следите ли? Вижте, за стиха
„първо търсете Божието царство и Неговата правда“ (Лука 16:16)
знаете ли, че повечето хора мислят, че с това се говори за небето? Знаете, старайте се на първо място да успеете да стигнете до небето превърнете това в свой приоритет. Не за това се говори. Говори се за царството, което Исус дойде да основе, проповядвано от Йоан. То е тук. Било е тук в продължение на 2000 години. В това царство няма грях. Добре дошли в царството! И ако се борите с греха, нека ви представя решението на греха: живота на Сина. Познайте какво, братя и сестри: това е нещо действително. Това не е метафора, не е речеви израз, не е идиом, който да ви насърчи в слабите ви, немощни усилия. Това е действителност. Това е нещо свръхестествено, което Бог влива в съществото ви от собственото Си Същество. Това е самият живот на Неговия Син. И в този живот грехът е победен. Осъзнавате ли какво имате? Знаете ли, ако осъзнавахме това, щяхме да живеем по един много по-различен начин. Проблемът се състои в това, че твърде често забравяме. Отместваме погледа си от Христос и объркваме нещата, и сме склонни да мислим за добрия стар начин от добрите стари дни, и отпътуваме. Налице е непрестанно напомняне на грях в собствената ни опитност! Нали така? Докато не би трябвало да има такова. Защото в този живот, в тези последни дни, в новия завет няма напомняне на грях.
Така че как живеете вие? Как живея аз? Това високо призвание ли е? По-добре да повярвате на това. Възможно ли е? Исус го направи – ето в това се състои възможността. Тя не се състои в това дали вие можете да го направите или не. Исус го направи. Колко пълно сте го приели вие? И: аз приел ли съм го? И така, казва се, че Йоан проповядвал царството. Ето го сега въпросът:
Какво означава проповядването на царството? Според този стих това е точка на преход, нали? Нека го прочета отново, само за да можем да подхванем мисълта. Казва се:
„Законът и пророците бяха до Йоан; оттогава Божието царство се благовества и всеки насила влиза в него“ (Лука 16:16).
Йоан беше първият пророк, проповядвал някога Божието царство. Вярно или невярно? Да, според този стих. Какво действаше дотогава? Законът и пророците, до Йоан. От времето на Йоан насам се проповядва Божието царство. Защо? Защото Йоан възвестяваше „края на света“. И след „края на света“ щеше да дойде новият свят, така че при съобщаването на идването на новия свят тук се казва, че всеки...? Насила влизал в царството. Хората желаели горещо да приемат това царство. Йоан започна да проповядва:
„Покайте се, защото Божието царство...?“ „...наближи“ (Марк 1:15).
Исус изпрати учениците Си да проповядват същата вест. Както казахме завчера, това царство настъпи със сила по един публичен, видим и забележителен начин в деня на...? Петдесетница, благодаря. Именно тогава беше основано царството.
Въпросът се състои в това (погледнахме и това набързо), че Йоан проповядваше царството, но Йоан умря преди да настъпи царството, преди да бъде основано. И това обяснява какво има предвид Исус, когато казва:
„...между родените от жена няма по-велик от Йоан Кръстител; но и най-малкият в Божието царство е по-голям от него“ (Йоан 7:28).
Защото Йоан проповядваше царството и това го направи велик, но той не доживя да влезе в царството. Но най-малкият, който влезе в царството, е по-велик от Йоан. И така, как влизате в царството? Като приемете новия завет, като приемете Христовия живот.
„Какво е нужно да направя, за да го приема? Звучи прекрасно, искам го!“
Като повярвате в действителността на съществуването му и в това, че Бог го дава на всички, които вярват, като дар. Проблемът се състои в това, че не осъзнаваме обхвата и стойността на подаръка, какво всъщност се намира в този подарък. Необходимо е да го отворим напълно и да разберем пълния обхват на онова, което се намира в подаръка.
„Влизането насила в Божието царство“ означава получаване на живота на Сина – това представлява новият завет, братя и сестри. Точно това ни донесе Исус. И в Неговия живот се съдържа свобода от закона на греха и смъртта. Ако се борите с грях, независимо какъв може да бъде грехът, независимо каква може да бъде слабостта, независимо какъв любим грях може би подхранвате или се държите, борите с него и агонизирате за него като упражнявате много усилия и се опитвате да победите, искам да насоча погледа ви към друга посока, различна от онази, в която сте се опитвали и сте претърпявали неуспех. Погледнете към цялостния Христов живот и изискайте победата, постигната над този конкретен грях в живота на Сина. И Бог ще извърши свръхестествено чудо.
Вижте, чувам толкова много свидетелства. Възможно е и вие да имате такова свидетелство. И когато хората са обърнати и получат новорождението... Един брат ми каза това наскоро и каза, че над него слязло нещо, той почувствал определена енергия (или сила) в съществото си и пристрастяванията и нещата, които упражнявали власт над него, изчезнали по чудо. Чували ли сте някога такава история? Дали може би сте преживявали това някога? Това е силата на живота на Сина. Затова забравете да се опитвате да отидете на някаква среща и да изработите програма, и да се опитате да упражните някакво усилие, за да сложите край на пристрастяването си. Бог е дал тази победа в живота на Сина. Въпросът е: Колко осъзнавате, колко вярвате, колко изисквате? Затова искам да ви насърча да вложите усилията си там, където ще има резултат – в това да търсите Христос по-цялостно, в това да осъзнавате какво притежавате и да позволявате това да се изявява. В Божието царство няма...? Грях и няма напомняне за грях. И така, ето как ще обобщим това – Исус каза:
„Законът и пророците бяха до Йоан. От времето на Йоан насам се проповядва Божието царство и всеки насила влиза в него.“
Това е новият завет, „последните дни“, и всичко това започна с „края на света“ и Христовата смърт. Знам, че това поставя последните времена в една напълно различна гледна точка, съвсем наясно съм с това. Говорим за евангелската гледна точка. Напълно безполезно е да познавате всичките подробности на таблиците, пророчествата и какво ще се случи, ако все още имате напомняне за грях в живота си. Това е напълно безполезно. Хубаво е, информативно, но, братя и сестри, Бог желае да преобрази съществото ни. Онова, което наистина е от значение, според Бога, е това: Дали вие сте в царството на Неговия Син или не сте. Това е въпрос, който ще реши участта ви. Не казва ли апостол Павел, че Бог ни е преобразил, ни е преселил от тъмнината на този свят
„в царството на Своя възлюбен Син“ (Колосяни 1:13)?
Бог ни е преселил, преместил ни е. Докато сме живели в този свят се е случило нещо, случило се е нещо свръхестествено. Бог е основал царство и всички, които приемат Неговия Син, биват транспортирани в това царство, което съществува в този свят, но в това царство не се съдържа...? Грях. Това е новият завет.
Знаете ли, някои хора мислят, че ще продължим да съгрешаваме докато Исус дойде или че Исус ни спасява в греховете ни. Нямате си и на представа какво представлява новият завет, ако вярвате в това. Новият завет е мястото, в което Исус е победил греха напълно – не само от Свое име, но и от наше име. И Той иска тази победа да бъде изявена в живота на всеки гражданин на това царство. Дали вие сте в това царство? Не просто изповядвайте, че сте. Дали вашият живот изявява, че сте в това царство? Защото, познайте какво: това не е вашият живот, а животът на Сина. Колко имате? И така, искам да попитам това отново, защото именно това е същността, която искам да отнесем от това изследване: Дали вие напомняте на Бога за грях или сте освободени от греха като сте приели живота на Сина напълно? Именно за това се отнася живеенето в последните дни. Именно за това се отнася Христовият живот. Твърде често се затрудняваме по отношение на греха, защото онова, към което гледаме, е грехът, а също и опитите да отблъснем греха и да избягаме от греха, и да се скрием от греха, и ние говорим за греха и се опитваме да спорим относно дефинирането на греха. И изглежда като че християнската ни опитност е просто толкова изпълнена с грях. Нищо чудно, че в крайна сметка изявяваме грях!
Нека говорим повече за Исус. Нека говорим повече за решението. Нека говорим за праведността, нека съзерцаваме чудото на живота и победата, която постигна Той. Виждате ли, братя и сестри, не избягваме от греха като говорим за греха, дефинираме греха и се опитваме да го отблъснем. Избягваме го като гледаме към Исус, като се се храним с Него. Отстраняването на греха и побеждаването на греха са вторичен продукт от приемането на Христос – а не в следствие на това, че поглеждате греха в лицето и се залавяте с него и го побеждавате. Знаете, че това не е възможно. Той го направи. Затова гледайте към Христос. Библията казва:
„Блажени, които гладуват и жадуват за [какво?] правдата...“ (Матей 5:6).
С други думи, накъде гледат те? Към правдата, към Христос. Те гладуват и жадуват за това, мислят за това, вниманието им е заето с това. И изведнъж откривате, че грехът вече няма място във вашата опитност. Следите ли? Това е победа над греха в стил Божието царство. Така ли е? Това е животът на Сина. И така, как живеете в царството? Апостол Павел казва следното:
„Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат“ (Римляни 6:14).
Знаете ли за какво говори той? Не живеете тук. Сега живеете ето тук. Там, преди кръста, беше мястото, в което грехът владееше. Това беше владичеството на греха. Имаше непрестанно напомняне на грях. Оттогава насам се състоя „краят на света“ и грехът е отстранен. Така че над всички онези, които са сега под благодат, грехът вече няма власт. Знаете ли, че можете да изискате това обещание? Знаете ли, че това е действителност, която вече се е състояла, в живота на Сина? Изискайте я. Просто ви насърчавам да съсредоточите вниманието и усилието си някъде, където вероятно не ги съсредоточавате обикновено – в живота на Сина. Някои хора чуват това и казват:
„За какво говориш? Звучи малко въображаемо – начина, по който говориш, и това е просто нещо магическо.“
Ние четем Библията и я следваме. Толкова просто е! Да, точно така беше тогава! Наистина говоря за нещо свръхестествено, братя и сестри. И начинът, по който ми харесва да обяснявам това, е начинът, по който го обясни Исус, когато Никодим Го попита:
„Как е възможно това?“ (Йоан 3:5-8).
И Исус му каза:
„Поглеждаш вятъра и не знаеш откъде идва, но виждаш въздейс-твието му.“
Не мога да определя или да ви опиша подробностите на това как Бог извършва това чудо да вземе живота на Своя Син и да го влее в съществото ви, и да съедини вашия дух с Духа на Сина Си, и да ви направи едно (1 Коринтяни 6:1). Но мога да ви кажа следното: Можете да видите доказателствата и изявата в опита. Това е действителност. А за съжаление твърде много хора отхвърлят това, защото не го преживяват, не го търсят. Те търсят стария начин: грехът е поведението, ето упътване за всички добрини, които мога да върша. „Потегляме!“
И грехът продължава да владее. Царство, завет и живот са онова, което Исус откупи за нас.
И така, времето ни свърши, но искам да отделя само още две минути, за да обобщя това - по много сбит начин, вярвам, който също така ще ни насърчи, защото когато погледнем последните дни... И както казах по-рано ние вярваме, че се намираме в края на времето. И когато погледнем подобна таблица помисляме:
„Уау! Изглежда сякаш края, който чакаме от тази страна...“
Добре, разбираме, че това е „краят на света“. Кога, тогава, е краят на „тези последни дни“? Ако „тези последни дни“ са продължавали 2000 години, това би могло да продължи... Бог знае колко, нали? И изглежда сякаш това отлага края на „тези последни дни“... Ако „тези последни дни“ продължават 2000 години, тогава кога ще завършат те? Това е хубав въпрос, който да зададем. Искам да размислим и върху това. Тук би трябвало да спомена и това: Следващата част от таблицата ни, която ще ни помогне, надявам се, да оценим това, е разглеждане на ситуацията преди и след, доброто и по-доброто. Преди кръста беше времето на закона и това да бъдем „под закона“. След кръста сме под...? Благодат, при което Христос донесе живот. Виждате ли, законът не можеше да даде...? Живот. Ако съществуваше такъв закон, който да можеше да даде живот, апостол Павел казва, че със сигурност правдата щеше да е от този закон. Но не съществуваше закон, който да може да даде живот. Единственият начин, по който Бог можеше да даде живот, беше като ни даде Своя...? Син. И животът, който ни дава Той, е живот, който всъщност не съдържа грях.
И така, колко време? Доста интересно е, че съществува притча в евангелията, разказана от Исус... Притчата е точно там, нека я прочетем, завършека на притчата – Лука 10:35. Там се казва:
„А на следващия ден извади два динария, даде ги на гостилничаря и каза: Погрижи се за него и каквото похарчиш в повече, на връщане ще ти го заплатя.“
Спомняте ли си коя беше тази притча? За добрия самарянин, нали? Тази за блудния син е друга, но знам, че сте срещали добрия самарянин. Спомняте ли си добрия самарянин – човека, който слизаше от Ерусалим, също и разбойниците? Това е една много значима притча. В нея се съдържа цяла проповед, но само искам да подбера някои основни моменти. Добрият самарянин представлява... кого? Христос. Човекът, който беше пребит и налаган от греха, представлява нас. А минаващите покрай човека фарисей и левит, които не му помогнаха, представляват закона, който не може да ни помогне в нашето паднало състояние. И по пътя идва самарянинът, Исус, следващ по рода си, и Той ни привдига и... знаете, взема човека и го превързва и го отвежда в странноприемницата. А странноприемницата тук представлява... какво?
Добре, получавам мълчание и няколко мънкания. Ще ви помогна, няма проблем. Представлява Божието царство, точно така. Благодаря. Представлява тялото вярващи, които се подхранват и поддържат, и насърчават едни други в Христос, чакайки времето, когато Той ще се завърне. Не е ли така? Ето сега нещо интересно: самарянинът (добрият самарянин) изважда от джоба си два динария и ги дава на гостилничаря. Защо два динария? Преди всичко, благодаря на Бога, че не са били два динария! Защото просто знам, че някой тринитарист някъде ще каже:
„Три динария, това са един за Отец, един за Сина и един за Светия Дух.“
Нали така? Това не е... Те биха направили това. Знаете ли, има друг стих в Откровение, а също и в Исая. Какво казват ангелите?
„Свят, свят, свят!“
Така че какво казаха тринитаристите?
„Едно за Отец, едно за,...“
Добре. Затова благодаря на Бога, че не са три динария. Но има причина да са два динария. В друга притча четете следното –
Матей 20:1, 2: „Защото небесното царство...“
Между другото, Божието царство и небесното царство са синоними в Библията, едно и също нещо са.
„Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си. И като се спазари с работниците за по един динарий на ден, ги прати на лозето си.“
Следователно, един динарий бил надницата за... колко време? За един ден. И така, самарянинът даде на гостилничаря два динария, което е надницата за... колко време? Два дни. И каза:
„Когато се върна, ще ти...“? „...заплатя, ако изразходиш повече.“
И следствието е: Двата динария ще ти стигнат докато се...? Върна. И двата динария са два дни. И така, ако погледнем таблицата си... и искам да поставя върху на таблицата ни нещо, за което се надявам, че ще събере всичко това в едно и ще ни сигнализира за тревога относно извънредността на времето – искам да сложа в таблицата ни хилядолетната седмица. Хилядолетната седмица в основни линии се обобщава като:
„За Господа един ден е като...“? „...хиляда години...“ (2 Петрово 3:8).
Следователно, всеки ден от тази хилядолетна седмица е хиляда години. И доста бързо откривате, че през първите два дни било времето преди даването на закона – това са 1 и 2. През следващите два дни е времето на даването на закона и в което владееше законът, докато дойдехте до „края на света“, който се състоя... през кой ден? През четвъртия ден от хилядолетната седмица. Това е хилядолетна таблица. Всички ли следят?
Всеки един от дните е хиляда години човешка история. Христос дойде след четири хиляди години и умря, и там виждаме „края на света“. И сега, оттогава насам, живеем в „тези последни дни“.
Колко време живеем в „тези последни дни“? В продължение на 2000 години, или колко време по тази таблица? В продължение на два дни. Колко близо до края се намираме? Добрият самарянин даде на гостилничаря...? Два динария – надницата за...? Два дни. Знаете ли какво означава това? Намираме се в самия край на „тези последни дни“. В тази хилядолетна седмица, след 6000 години, настъпва седмият ден, който е седмото хилядолетие, или...? Съботата за почивка, в която всичко ще бъде...? Завършено. Това не е ново, известно ни е – хилядолетната седмица и след шест хиляди години история... Даже и юдеите разбираха, до известна степен, тази концепция.
Братя и сестри, живеем в последните дни в продължение на 2000 години, но се намираме в самия край на последните дни, защото са изминали два дни, или 2000 години. Виждате ли картината? И така, как живеете вие в Божието царство? Дали вие проповядвате Божието царство или нещо друго? Знаете ли, че от „края на света“ насам и в „тези последни дни“ вест номер едно, която да бъде проповядвана, е Божието царство? Това надминава закона и пророците, защото това е действителността на онова, към което сочеха напред в бъдещето законът и пророците. И така, имаме по-добрия завет. Осъзнавате ли действителността на значението на това? Имаме Христовия живот, който не съдържа грях. Осъзнавате ли и живеете ли по начин, по който да няма напомняне на грях във вашата опитност, защото се намирате в този завет?
Братя и сестри, знам, че това е високо призвание. Но Исус го е направил и именно такива желае Той да бъдем. Той желае да бъдем едно разширение на самия Него, така че вече да нямаме напомняне за грях в опитността си.
И така, живеем в последните дни, намираме се в края на последните дни. И с това искам да завърша. Ще ви помоля да се присъедините към мен в молитва.
Небесни Татко, толкова сме благодарни затова, че ни е дадено толкова много в Христос и се моля да просветлиш разбирането ни, така че наистина да осъзнаем и схванем пълнотата на онова, което ни е дадено в Христос, така че да можем да изявяваме вярата, която ще изяви Неговия живот наново, в нашите смъртни тела. Благодарим Ти, Отче, че това не е възможно с наша сила, с наши усилия, но че това е чудо, което извършваш за всеки един от нас – в индивидуален и в събирателен план. Моля се, скъпи Господи, да дадеш сила и насърчение на всекиго от нас и особено на онези, които са се отметнали, които са паднали, които се борят с някакъв конкретен грях, така че да можем да се хванем за Христос, за Неговата любяща и прощаваща благодат. Благодарим Ти затова, че не си постъпил с нас според беззаконията ни. Благодарим Ти затова, че си милостив, че обичаш и се наслаждаваш да ни прощаваш. И се моля да насърчиш с Духа Си всеки един, който присъства тук, така че да бъдем всичко, което копнееш да бъдем, в Христос Исус. Благодарим Ти, молим за това в Неговото чудесно и могъщо име. Амин.
Моля се да сте били благословени от това видео.
Постарайте се да се абонирате за канала ни.
Харесайте, включете известията и, което е най-важно, споделете това видео с други.
Нека Бог Отец ви благослови богато в Исус.
Revelation1412.org
И така, бих желал да си сложите коланите, да сложите своите метафорични, духовни колани, защото предстои да разглеждаме някои неща, които може би ще са нови за вас, може би ще са изумителни за вас, може би ще са вълнуващи, може би ще са обезпокоителни – не знам. Но аз съм много развълнуван във връзка с това и се надявам, че ще видите защо нещата стоят така. И ако не друго ви уверявам, че това ще представлява най-голям интерес, защото е свързано с едничката жизненоважна тема, която надминава по важност всички останали теми в Писанията. Надявам се, че ще видите какво имам предвид докато се придвижваме нататък. Ето го един стих в книгата Евреи, който рядко се употребява като се говори за събитията от последното време. Евреи 9:26:
„...защото тогава Той трябваше да е страдал много пъти от създаването на света; но сега се яви веднъж в края на вековете [англ.: края на света], за да отстрани греха, като принесе Себе Си в жертва.“
За кого се говори в този стих? За Исус и за Исусовата жертва. В този стих ни се казва за края на света. Не е ли така? Кога се състоя той? Според този стих, когато Исус се яви да отмахне греха като принесе Себе Си в жертва. Според апостола тук, това събитие е отбелязало края на света. Не си измислям това. Нали така? Казва се в стиха. Можете ли да видите това? Ако го сложим даже в таблица, то вероятно ще изглежда ето така. Ето го Христовият кръст – това събитие, състояло се в историята, – и според апостола, написал Посланието към евреите, това събитие отбелязвало края на света. Знам, че това застава на пътя на всички таблици, за които може би мислите. Не разглеждаме пророчески-те таблици, а разглеждаме...? Времевата линия според евангелието. И има една много значима причина за това. И така, какво означава „краят на света“? Казано просто, „краят на света“ означава началото на друг. Не е ли така? Ако нещо е приключило, това означава започването на нещо друго; поставя се началото на нещо. Това събитие отбелязва един много значим и важен преход – толкова важен, че апостолът казва:
„Слушайте, това е краят на света.“
Когато Христос се яви и умря, това беше краят на света. Уау! Какво в действителност означава това? За какво се говори с това? Ясно е, че до ден днешен, според този пасаж, Христовият кръст стои като най-важното и значимо събитие в историята на света. Той докара „края на света“. Не е ли така? Не вземаме този стих обикновено под внимание в контекста на събитията в последните дни и при все това в него действително се говори за края на света и той поставя точно там Христовия кръст. Както казах, ако мислите, че това е странна таблица, що се отнася до пророчествата, това е евангелската таблица. Ясно е, нали? Събираме тези неща в едно цяло. Харесвам таблиците, харесва ми да изразявам нещата визуално, защото това ми помага да разбера. Виждате ли, книгата Евреи се отнася изцяло за тази значима промяна, случила се в края на света, когато се състоя Христовия кръст, или по-конкретно Христовата смърт на кръста; промяна към нещо по-добро. Това е темата на цялата книга Евреи, тази промяна към нещо по-добро. Толкова радикална е тази промяна, че апостолът нарича това събитие „края на света“. Не мисля, че сме слагали някога края на света някога толкова далеч в миналото, че да бъде преди 2000 години. Обикновено говорим за края на света през последните сто или двеста години, някъде там, в зависимост от начина, по който дефинирате нещата – края на времето, времето на края... Но краят на света е нещо, което очакваме да се случи в бъдеще. Не е ли така? Според апостола, то се е случило преди 2000 години. Пропуснали ли сме нещо? Вероятно. Точно това искам да научим днес. Ето защо темата на книгата Евреи се отнася за по-доброто нещо, което е настъпило. И точно така всъщност започва книгата, в Евреи 1 гл. В нея се казва – 1 ст.:
„Бог, който много пъти и с много начини говори в старо време на нашите отци чрез пророците, в тези последните дни говори нам чрез Сина, когото постави наследник на всичко, чрез когото и света направи...“ (Евреи 1:1, 2).
Виждате ли нещо значимо тук? Подчертах го, за да ви помогна. Като пише Евреи, Павел споменава настоящото време, през което пише, като... какво?
„Тези последни дни.“
Колко отдавна беше това? Преди около 2000 години. Посланието към Евреите беше написано не много след разпятието и възкресението на Христос – някъде там, през първи век беше написана тази книга. Интересният момент тук... защото съществува разлика между момента, когато се състоя краят на света – Христос умря, и тогава „тези последни дни“ също са посочени в начина, по който Бог говори. В стиха са посочени два различни начина, по който е говорил Бог. Не е ли така? Говорил е по един начин в миналото, но в „тези последни дни“ говори по различен начин. Можете ли да видите това? В миналото Той е говорил на отците... как? Чрез пророците. До края на света. И знаете какво имам предвид, когато говоря за това, нали? При Христовото разпятие. И тогава в „тези последни дни“ Той говори чрез Сина Си, или в Сина Си.
Въпрос: Дали единият метод на говорене е по-добър от другия? Отговорът е...? Да. Божият метод на говорене се е променил. Преди Той е говорил на отците чрез пророците; в тези последни дни ни говори в Сина Си. И онова, което отбеляза прехода и разликата е това събитие, наречено „края на света“. И, както казахме, единият метод на говорене е по-добър от другия, по-ясен от другия. Той разкрива по-ясно намерението и ума на Бога и по начин, по който могат да се разбере по-добре. Предстои да видим какво имаме предвид и във връзка с това. Така че ако сложим това в таблицата си, откриваме следното: Кръстът отбеляза „краят на света“, когато Христос беше пожертван, за да отмахне греха като предаде Себе Си на смърт, принесе Себе Си в жертва, и тогава Павел говори за това, че начинът, по който говори Бог „в тези последни дни“ е в Неговия...? В Неговия Син. Следователно, от кръста насам живеем в „тези последни дни“.
Библейско ли е дотук? Не искам някой да си тръгне оттук с мисленето, че съм си измислил нова таблица. Съгласни ли сте? Разглеждаме какво е разкрило Писанието. Дотук, благодаря. Наблюдавате ме. Уверете се, че вземаме информацията от Писанието, а не просто какво имам да кажа аз по темата. И така, „тези последни дни“ са отбелязани чрез този начин на говорене. Този нов свят е от голямо значение, братя и сестри – този нов свят, който следва след края на предишния представлява началото на новия, наречен „тези последни дни“... което посочва, че е по-кратък и ще отмине по-бързо. Впечатлението, което получавате от „тези последни дни“, е че това ще приключи скоро.
Има още един край, освен „края на света“, който всъщност предстои. Това кратковремие всъщност започна с кръста. Осъзнавате ли това? Според апостола, написал Посланието към евреите. Кратковремието започна с Христовия кръст. Следователно, този нов свят, тази нова фаза, това ново време върху таблицата всъщност е споменато в книгата Евреи с много специфично название. Запознати сте с него, но ето го – Евреи 8:13:
„А като каза „нов завет“, Той обявява първия за остарял. А онова, което овехтява и остарява, е близо до изчезване.“
И така, за какво говорим? За нов завет, който заменя първия. Не е ли така? Друга фаза. И така, първият е наречен „старият“. И причината той да е „стар“ е защото има...? Нов. Кога е той близо до изчезване? В края на...? Света. Не е ли така? Именно тогава започна новият – когато старият, приключи. Следователно, старият завет приключил в „края на света“, при Христовата смърт, и новият завет е това, което е налице сега, в „тези последни дни“, според книгата Евреи. И именно в това време, в този нов завет, Бог всъщност общува и разговаря с нас в Сина Си, или чрез Сина Си. Така че ако трябва да сложим това в таблицата си, ето как ще изглежда то – доста просто и доста ясно. Когато говори за „новия“, това означава, че е обявил първия за „стар“. А старото отминава с отминаването на предишния свят. Началото на новия свят отбелязва началото на новия завет и именно това е наречено „тези последни дни“.
И така, тук има въпрос, който искам да разгледам набързо, и той е свързан с неправилното разбиране на заветите. Някои хора вярват, че новият завет не е нищо ново, че новият завет всъщност е „подновеният“ завет. Чували ли сте това? Аз определено съм го чувал. Дали новият завет е подновен завет? Защото някои казват:
„Знаеш ли, заветът на Бога в началото беше добър завет и онова, което се случи след кръста, е че същият този завет просто беше подновен“.
Имам новина за вас: не и според книгата Евреи. Това всъщност е нов завет; и предстои да разгледаме това. Защото, например, преди живеехме в къща под наем. Ясно е, нали? Договорът за наема ни свършваше и затова бяхме посетени от брокера и въпросът беше много прост:
„Ще подновите ли договора?“
Имахме възможност да изберем дали да подновим договора или да си тръгнем. Затова решихме да подновим договора, защото нямахме къде да отидем по онова време, така че те отново донесоха договора за наем и трябваше да...? Подпишем, и този „завет“ беше подновен. Същите обстоятелства, същите условия, същото жилище и договорът беше подновен. И тогава дойде време, когато наистина намерихме място, в което да се преместим, затова се преместихме в ново място, което всъщност беше по-добро, и тогава имахме нов договор, или нов...? „Завет“, който подписахме – с различни условия, различна цена, различна къща, различен квартал. Това беше един нов „завет“. Има ли смисъл в това? По-лесно е, нали? Библията говори за новия завет като точно това – един нов завет, а не подновен завет. И за това свидетелства стихът, който прочетохме току-що, когато Павел казва, когато говори за нов завет, че Бог е обявил първия за стар. А старото е близо до... какво? Изчезване. Няма подновяване на стария завет, получаваме нещо напълно ново. И ако не вярвате в това, просто погледнете метода на говорене на Бога. Той всъщност не говори по същия начин, по който говореше в стария, защото тогава Той говореше на отците чрез...? Пророците, но сега, в новия, в „тези последни дни“, Той говори по различен начин, говори в Сина Си. И така, това не е подновен завет и е важно да направим разграничението, защото това всъщност е един по-добър завет.
Има едно място в Библията, в което се говори за завета, и това е пророчеството в Еремия. Това в действителност е единственото място в Стария завет, на което се говори конкретно за това, и именно това тълкува Павел в Евреи. В Еремия се казва следното – 31 гл., от 31 ст. нататък:
„Ето, идат дни, казва Господ, когато ще направя с Израилевия дом и с Юдовия дом Нов завет; не такъв завет, какъвто направих с бащите им, в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из Египетската земя; защото те престъпиха Моя завет, поради което Аз се отвърнах от тях, казва Господ. Но ето заветът, който ще направя с Израилевия дом след ония дни, казва Господ: Ще положа закона Си във вътрешностите им, и ще го напиша в сърцата им; Аз ще бъда техен Бог, и те ще бъдат Мои люде...“
Много ясно от Еремия тук е, че новият завет не е подновен завет. Знаете ли защо? Защото Той казва, че той „не [е] такъв завет, какъвто направих с бащите им“. Това е различен завет, не можете да кажете, че е подновен. Казва се, че той не е като онзи – различен е. И за времето, когато ще се случи това, се казва, че то ще стане „след ония дни“.
И така, от пророчеството на Еремия научаваме много ясно два компонента и точно това тълкува в действителност книгата Евреи. Двата компонента са: новият завет все още стоеше в бъдещето, спрямо времето на Еремия... Не е ли така? Сигурни ли сте за това? Знаете ли, интересно е, че когато задам този въпрос и хората отговарят, всички, които са казали „да“, се умълчават малко, сякаш вече не са съвсем сигурни. И особено ако зададете това с известна увереност, те наистина се усъмняват в отговора си. Сигурни ли сте за това? Да. Амин. Необходимо е да сме сигурни, даже и ако някой ни накара да се усъмним в онова, което казваме. Казва се така – точно тук. Еремия говори за нов завет в идните дни. Бог казва:
„Ще дойдат дни, когато Аз ще направя това.“
Той казва, че това е „след ония дни“, стои в бъдещето. А другият ключов момент е, че новият завет не е като стария. Така ли е? Сигурни ли сте? Хубаво. Това е начинът. Защото тук се казва, че това „не [е] такъв завет, какъвто направих с бащите им“. Виждате, Посланието към евреите ни показва, че времето за този завет е настъпило. „Краят на света“ се е състоял и сега живеем в „тези последни дни“, в които Бог говори в Сина Си, и това е наречено „нов завет“, като старият е овехтял и е отминал. Защото съществува представата (това е още едно неправилно разбиране на завета), че всъщност новият завет все още стои в бъдещето, спрямо нашето време. Чували ли сте това? Аз определено съм го чувал. И ако не сте го чувал, има голяма вероятност това да се случи, ако заговорите на някого за тази тема – това е една от представите, които се разпространяват – че новият завет все още не е настъпил, че все още предстои той да настъпи в бъдещето. Имам новина за вас: ако не осъзнавате, че е налице, вие сте го пропуснали, защото най-важното събитие, що се отнася до книгата Евреи, Христовата смърт, отбелязала „края на света“, се е състояло. А заедно с „края на света“ настъпва и краят на онзи завет, и краят на онзи метод на общуване от страна на Бога. Сега Той говори по нов начин. Можем ли да видим това? Това се нарича „тези последни дни“.
И така, заедно с „края на света“ настъпи новият свят и сега живеем във времето на този нов завет, живеем „след ония дни“. Точно за това говори Еремия, когато казва „след ония дни“. За кои дни става дума? За дните, които заемаше старият завет. Докато „ония дни“ достигнат до...? Своя край. И „след ония дни“ ще навлезете в следващата фаза, която е „тези последни дни“. Следите ли? Не мислете, че пророческите таблици, с които може би сте запознати и в които знаете къде са всички означения и „краят на дните“... Не за това говоря аз, защото би ви объркало. Говорим за тази таблица и онова, което откриваме, от книгата Евреи.
Другото по отношение на този завет е, че той е един по-добър завет. Виждате ли, ако е подновен завет това не го прави по-добър, а просто удължава продължителността му. Точно това прави едно подновяване на договор за наем или завет. Но книгата Евреи посочва, че новият завет всъщност е...? Един по-добър завет. Ето го и него – Евреи 8:6:
„А сега Той получи толкова по-добро служение, колкото е и Ходатай на...“? „...по-добър завет, основан на по-добри обещания.“
И така, ето я същността – прост въпрос: Ако новият завет е по-добрият завет, какъв прави това стария завет? По-лош. Нали така? „Не толкова добър“, нека смекча малко изказа. Съгласни ли сте? Не толкова добър. Независимо как ви се иска да формулирате това, според Павел, според автора, апостола тук, новият завет е по-добър, което веднага ви казва, че предишният е бил по-долен, не толкова добър, бил е по-лош. И сега ще видим какво е по-добро по отношение на този нов завет.
И така, нека поставим това в таблицата си. Това е „краят на света“, сега живеем в „тези последни дни“ (именно това нарече Еремия време на новия завет) и този нов завет не е като стария, той всъщност е...? По-добър завет. И всички доказателства, които е необходимо да потърсите, са дали това събитие се е състояло или не – най-великото събитие в историята на света, до ден днешен. Да, състояло се е. Дали то е осъществило някаква разлика в света? Определено, според Посланието към евреите. И точно това откриваме, точно на базата на това изграждаме конкретната таблица. И така, този нов свят, който е след „края на света“, тези „последни дни“ съдържат този по-добър завет.
Ключовата характеристика... Една от ключовите характеристики на новия завет често се разбира погрешно и следователно онова, което притежаваме, не е толкова оценявано, колкото би трябвало да бъде. Не искам да навлизам в големия дебат относно заветите, защото знам, че наистина е голям дебат. Просто се опитвам да го опростя и онагледя по начин, по който можем да го разберем. Ако искате да водим дебати по темата, можем да направим това в последствие, не сега. Но знам, че съществува голям дебат по темата. Просто се опитвам да запазя разглеждането просто – според онова, което разкрива Писанието. Един от ключовите компоненти в този нов завет са заключителните думи на Еремия, когато говореше за новия завет, които Павел цитира в Евреи. Ето как формулира това в Евреи 8:12. В заключението, в края на описването на новия завет той казва:
„Защото ще покажа милост към неправдите им и греховете им (и беззаконията им) няма да помня вече.“
Искам да помислите за минута върху това. Това е една от ключовите характеристики на новия завет. В нея се казва, че Бог няма да помни вече грехове и неправди. Мислили ли сте някога за това? Какво означава това в действителност? Надявам се, че днес ще разберем. Какво означава това? Защото, слушайте, това е една от ключовите разлики между новия и стария завет. Защото в стария завет всъщност имаше напомняне за...? Грях. Нека го прочетем, само за да можем да се уверим, да можем да видим разграничението. Евреи 10:3, 4:
„Но в тези жертви всяка година става напомняне за греховете. Защото не е възможно кръв от телета и козли да отстрани греховете.“
Това беше старият...? Завет. В стария завет се съдържаше непрестанно, постоянно напомняне за грехове, въплътени в...? Жертвите, както се казва точно там. Не е ли така? Всеки път, когато бъде принесена жертва, е налице напомняне и извикване в паметта на...? Грях. И причината да се случваше това беше, че тези жертви (кръвта на телета и козли) не можеха да отстранят греха. Така че онова, което продължаваше да се случва беше, че хората продължаваха да съгрешават, те продължаваха да довеждат жертва и да я принасят, и всеки път, когато довеждаха жертва, ставаше непрестанно напомняне за грях. Това е старият завет.
Новият завет е по-различен. В новия завет няма напомняне за грях. Какво означава пък това? Виждате ли разлика? Едното е по-добро. Ето защо всъщност е странно хора да казват, че новият завет всъщност е подновяване на стария завет. О, не, не, не! Когато казвате това, сте пропуснали нещо значително. Това не е подновяване, а е радикална промяна. Нещо се случи по отношение на греха, при Христовата смърт, в новия завет. Свързано е с...? Напомнянето на греха. И така, тук много ясно виждаме, че греховете бяха напомняни понеже не бяха отстранявани. Виждате ли това? Доказателствата за това са жертвите, чието принасяне продължаваше. Това показваше, че те не отстраняваха греха. Хората продължаваха да грешат. Затова те преминаваха през този ритуал, тази церемония, всяка година, за да бъде представено отстраняването на греха – в деня на...? Умилостивението. И тогава онова, което се случваше на другия ден, през другата седмица или през другия месец беше, че те довеждаха още жертви и... потегляме отново! Отново започваме следващата година! И ставаше непрестанно напомняне за...? За грях. Това беше старият завет. Хората продължаваха да грешат, те продължаваха да довеждат жертви, продължаваха да молят за прощение и това беше непрестанен проблем, който не биваше разрешаван, защото... познайте какво: този завет, чрез кръвта на телета и козли, не можеше да отмахне греха. Предстоеше нещо по-добро. Това се случи в края на...? Света. Това се постига от този нов и по-добър завет.
И така, току-що прочетохме това в стиха, преди малко, но искам да го прочета отново, за да подчертая контраста. И се надявам, че ще видите нещо от нова гледна точка. Ето го Евреи 9:26, от който започнахме:
„...защото тогава Той трябваше да е страдал много пъти от създаването на света; но сега се яви веднъж в края на вековете [англ.: края на света], за да...“ какво да направи? „...да отстрани греха, като принесе Себе Си в жертва.“
Ето защо новият завет няма... какво? Никакво напомняне на...? Грях. Знаете ли защо? Защото Исус, в жертвата Си, го отмахна. Размислете за минута върху това и просто позволете то да попие в съзнанието ви. В новия завет няма напомняне на греха, няма извикване на греха в паметта. Бог казва:
„Греховете им... няма да помня вече.“
Това е отмахнато, отстранено чрез Христовата жертва. Нищо чудно, че апостолът посочва, че това събитие отбелязало „края на света“. Това събитие е важно. И започна нов свят, нов завет, в който няма напомняне за грях. И точно това искам да открием – че грехът е отстранен. Виждате, животът и жертвата на Христос, победиха греха напълно и изцяло и го отстраниха. Библията казва, че Христос осъдил греха в плътта. Той постигнал това напълно и изцяло, и веднъж жертвата Му, щом била извършена, отстранила греха завинаги. И това отбелязало началото на един напълно нов свят – свят, който се боя, че мнозина все още очакват да се случи в бъдеще, когато той вече е...? Настъпил. Ето защо ни се казва, че „краят на света“ е настъпил, когато се е състояло това събитие. Виждате, сега съществува един живот, в който грехът е напълно победен и отстранен, и за него няма вече място, и следователно няма вече напомняне за него. Съществува такъв живот. Чий е този живот? Животът на Сина. Между другото, това е един човешки живот, защото Христос, Божият Син, стана...? Човек, и Той осъди греха в плътта. И именно в този живот няма напомняне за грях и именно този живот всъщност започна да бъде споделян и даван след смъртта и възкресението на Христос, и той отбеляза началото на новия завет. И Бог казва:
„Слушайте, този завет няма да бъде като другия, защото в този няма да има напомняне за грях.“
Надявам се, че размишлявате за значението на това. С други думи, причината, поради която Бог вече не помни греха, е защото съществува живот, в който няма никакъв грях, един напълно несъдържащ грях живот. И докато Бог гледа на този живот, Той не може да си припомни никакъв грях, защото всичко, което вижда, е съвършена праведност и никакъв грях. Чий е този живот? Този на Божия Син, на въплътения Божий Син. И това отбелязва новия завет.
И така, каква е връзката тук? Ето го ключовият елемент; и това става много интересно. Лука 22:20 – Исус посочва какво представлява в действителност новият завет:
„Така...“
Това е на Последната вечеря:
„Така взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.“
Много интересен стих. Според Исус тук, новият завет е... къде? В Неговата кръв. Знаете ли, веднъж четях този стих... Бях чел този стих и преди (сигурен съм, че мнозина от вас също са го чели), и това никога не се беше откроявало пред мен, и внезапно тези думи се откроиха пред мен - „в Моята кръв“. Според Исус, новият завет съществува... къде? В Неговата кръв. А какво означава кръвта? Живот. И онова, което даваше Той на учениците, беше символ, който да представи действителността на онова, което имаше предвид. Именно в Неговия живот съществува този завет, този нов завет. Виждате ли, склонни сме да мислим за новия завет като за договор, може би като за споразумение, като някакъв обмен на Бога с нас. Ако всъщност погледнете Библията, ще откриете, че новият завет е самият Божий Син. И ако съществува някакво „споразумение“, то е между Бога и...? Неговия Син, що се отнася до условията на спасителния план. И Неговият Син е заветът, Той е въплъщението на завета, в който проблемът с греха е разрешен, той е победен и напълно отстранен. И точно това предлага Христос да даде на учениците Си. Той казва:
„Слушайте, пийте от тази чаша, защото това всъщност е Моят живот.“
И точно там се намира новият завет. Защото Христовият живот не е отделен от Христос. Затова ако заветът се съдържа в Неговия живот, причината за това е, че Той е...? Заветът. Не мислим за новия завет като за личност, знам това. Но защо не? Именно така е представен той от самия Христос. Измислям ли си това? Той каза, че заветът е в Неговата кръв, а не аз. Това не е значение, което му придавам, не е мое разбиране за него, а са собствените Му думи. Следователно, братя и сестри, новият завет не е договор, който Бог сключва с нас, а е спасителният план между Отец и Сина, и Синът го изпълни. И когато приемем Сина ние ставаме бенефициенти по този завет, ние получаваме завета. Ние нямаме никакъв принос към завета, който да направим, той е завършен. Ние получаваме ползата от този завет – точно това означава пиенето на кръвта. Така че когато получим Неговия живот, ние получаваме един живот, който не съдържа грях, в който се съдържа пълна победа над греха, в който грехът е отстранен и Бог казва, че няма напомняне на греха в новия завет. Виждате ли това? И така, сега живеем в „тези последни дни“, според таблицата, която имахме.
И така, знам, че някой ще попита това и затова искам да го разгледам, защото в новия завет се казва... Бог казва, че ще вложи законите си в сърцата и умовете ни, нали? Това звучи като стария завет. Нека ви кажа нещо, само за да помогна да разберем: в стария завет Бог изискваше Неговият народ всъщност да научи и наизусти закона и да го сложи в ума и сърцето си. Знаете ли това? Той казва:
„...за тях да говориш... когато лягаш и когато ставаш“;
„Тези думи... нека бъдат в сърцето ти“ (Второзаконие 6:7, 6).
Не е ли така? Това е в стария завет. Новият не е като стария. Следователно, каква е разликата? Защото в точно това се състои въпросът: много хора мислят, че новият завет е просто промяна на мястото, където се намира законът. Казваме, че законът преди бил в ковчега, при стария завет, а в новия завет законът е...? В сърцето. Затова наизустяваме закона и помагаме на Бога да го сложи в сърцето ни така. Не за това се говори в Писанието. И така, за какво се говори в него? Какъв е законът на новия завет, поставен в сърцето? Дали това е същата Тора на стария завет? Много хора ще кажат: Да. Какво се казва в Библията? Ето какво се казва в нея – Римляни 8:2:
„Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христос Исус от закона на греха и на смъртта.“
Направете пауза и помислете за думите и за това какво означават те. Има само едно нещо, което освобождава от греха и смъртта. Това не е кръвта на телета и козли и определено не е Тората. Това не са книгите на Стария завет, всичките. Има само едно нещо, което е постигнало побеждаването и отстраняването на греха. И какво е това нещо? Христовият живот. Тук Павел казва, че той се нарича „законът на...“ какво? „...на животворящия Дух“. Къде се намира той?
„В Христос Исус.“
Познайте какво: това е законът на новия завет. Осъзнавате ли това? Това е Тората на новия завет. Дали тя е по-добра? Според Евреи е, така че е по-добре да повярвате в това. Защото това не е записано просто като думи на камък или на хартия, а всъщност е самият живот на Сина. Това става новият ви закон, ако приемете Христос. Ето на това се покорявате вие. Ето това ръководи съществуването ви. И в този живот грехът е отстранен. Следователно, когато го приемете, само тогава сте освободени от закона на греха и смъртта. Следователно, освобождава-нето от закона на греха и смъртта, братя и сестри, е чрез новия завет, е чрез Христос. Виждате ли картината? Така че това е един по-добър завет, много по-добър. В този завет се съдържат по-добри обещания, той не е подновен завет. В Христовия живот грехът нямаше власт. В онези, които приемат новия завет, грехът няма власт. Това представлява спасението. Виждате ли, важно е да разберем, че когато получим спасение, братя и сестри, спасението не представлява спасяване в греховете ви. В новия завет Бог казва:
„Греховете им няма да помня.“
Знаете ли защо? Защото не Му напомняме. Помислете за това. Как ставаше напомняне за грях в стария завет? Всеки път, когато хората съгрешаваха, те донасяха жертва и беше налице напомняне за греха. В новия завет и при онези, които имат новия завет, няма напомняне за грях. И така, ето го въпросът: Вие напомняте ли на Бога за грях докато при все това твърдите, че сте в новия завет? Следите ли? Дали действията ни, поведението ни, състоянието на ума и сърцето ни са напомняне на Бога за грях докато твърдим, че сме в новия завет? Защото много пъти всъщност мислите, че новият завет е като стария, че той се отнася изцяло за вършенето, а не за състоянието. Но съществува огромна разлика. Новият завет е в Неговия живот. Именно това отбеляза „края на света“ и началото на нов свят. И този нов свят всъщност се нарича и с друго название, което ще погледнем след минута, но не искам да пропуснем този конкретен момент: причината Бог да казва, че няма напомняне на грях, е защото онова, което гледа Той в тези последни дни, е животът на Неговия Син, а също и всички онези, които притежават живота на Неговия Син. Така че когато приемем живота на Сина, той трябва да ни даде пълна и цялостна победа над...? Греха. Ако продължаваме да съгрешаваме, когато сме получили живота на Сина, ние имаме...? Проблем, ние напомняме за грях.
Ето го въпросът (тук искам да ви насърча, а не да ви обезсърча): Знам, че даже и след като приемем Христос и станем християни и бъдем новородени ние се препъваме и падаме, и оплескваме нещата, и даже, да не дава Бог, съгрешаваме. Не е ли така? Ако поискам от вас да вдигнете ръка, всички ще я вдигнете, затова няма да го правя. Това е действителността. Защо? Защото много пъти, както Петър, ние не сме последователни във вярата си и в гледането към Христос. Ние забравяме, отвръщаме се, разсейваме се, вярата ни се поколебава, усъмняваме се и се препъваме, и падаме, и оплескваме нещата. И познайте какво: Бог не се отказва от нас, когато оплескаме нещата.
„...Застъпник при Отца - Иисус Христос Праведния“ (1 Йоан 2:1).
И Бог е предложил Него – Неговата жертва е достатъчна, за да ни възвърне и възстанови. Но ключовият елемент, братя и сестри, е че Бог не желае да продължаваме да падаме. Бог желае да имаме една такава твърда и неизменна вяра, такова пълно осъзнаване и приемане на Христовия живот, че когато погледне нас Той да не си спомня вече греха. Защо? Защото е отстранен. Не чрез наши усилия в опит да го отстраним, а като позволим Христовият живот да изяви и покаже онова, което Той е постигнал. Как е възможно това? Като съсредоточавате ума си неизменно върху Него, като бъдете толкова изпълнени с Неговото присъствие – едно постоянно и неизменно осъзнаване на това какво притежавате ще ви направи способни да изявите онова, което е Неговият живот. Следите ли? Така че когато Бог ви погледне Той вижда живота на Сина Си и не продължава да Му се напомня...? Грехът. Това е ключовата характеристика на новия завет. Точно това означава той. Ние мислим, че това непомнене на греха е свързано може би с нещо, което ще се случи в бъдеще, и не знаем какво... Познайте какво: Бог иска да отстрани греха в живота на Своите люде днес. Всъщност от „края на света“ насам, от кръста насам. Това е времето, в което имаме този живот. Да...
[Дали дефиницията на греха е като отделяне или грехът като резултат от отделянето?]
Добре, за кой грях говорим.
[Когато казваш, че продължаваш да напомняш за грях...]
Добре, напомняне за грях. Хубав въпрос – за какво говорим, когато говорим за греха, и какво е това напомняне на грях. Библията говори за Христос като за осъждащ греха в плътта. Той победи всяко изкушение и нито веднъж не се поддаде на греха, защото Той беше свързан с Бога и никога не изгуби тази връзка с Бога. Грехът, който се изявява в поведението и действията ни, противни на закона, е показател за вътрешен сърдечен проблем. Той е изява на живота, който получаваме от Адам – живот, отделен от Бога. Затова той е лишен от Божията слава и се изявява в тези недостатъци и постъпки. В Христовия живот съществуваше неизменна и пълна връзка с Бога и всичко, което изявяваше Той, беше праведност – резултат, струящ от онова, което беше и което притежаваше. Когато бъдем новородени, ние получаваме живота, който имаше Той. Биваме свързани с Бога и следователно онова, което ще се изявява и ще струи от нас, ще бъде същото, което изяви Христос. С други думи, когато дойде изкушение и ни застигне въпросът за съгрешаването, падането и извършването на грях, ние имаме в себе си онова, което вече е победило, и онова, което изявяваме ние, е победа над този грях. Така че действията и поведението са изява на онова, което вече притежавате от Христос. Има ли смисъл в това? И така, това е ключовият момент и ето защо в новия завет... когато Бог погледне новия завет, на Него не се напомня...? Грях. Вижте, нека го формулирам пред вас по следния начин: Когато Бог погледне света, Му се напомня грехът – навсякъде, накъдето погледне. На самите нас се напомня, нали? Навсякъде, накъдето погледнем, виждаме напомняне за греха. Единственото място, на което Бог гледа, за да не Му бъде напомнен грях, е... къде? Новият завет, който е в живота на Неговия Син и във всички онези, които притежават живота на Неговия Син. Точно затова въпросът ми към вас е следният: Вие напомняте ли на Бога за греха, също както прави целият свят, или живеете живота на Сина? Това е високо призвание, нали? Така че ако сте оплескали нещата, не казвам това, за да ви обезсърча, искам да ви насърча: Както Исус привдигна Петър от водата и каза:
„Маловерецо, защо се усъмни?“ (Матей 14:31).
Спомняте ли си това? Потърсете Христос напълно. А не: Опитайте да положите по-големи усилия. А не: Опитайте се усърдно, с усилие да победите и отстраните греха. Потърсете едно по-пълно осъзнаване на присъствието на Христос и на Неговия живот, и за това какво означава той. Когато имаме разбиране за това какво притежаваме в Христос... И, вижте, ако не осъзнавате това напълно „искайте и ще ви се даде.“ Не е ли така? Не е нужно да идете да изкачите планина, да положите някакво огромно усилие или да постижение. Бог казва:
„Искайте и ще ви се даде. Търсете и ще...“? „...намерите...“ (Матей 7:7).
Но сега поне знаете какво да търсите. Това е стандартът – Христовият живот.
И така, живеем в „тези последни дни“.
Предполагам, че това е пророческа таблица, която никога не сте очаквали, защото това не е пророческа таблица, а е евангелска таблица, нали така? И така, в заключение, как се нарича този нов свят? Ето го от Йоан. Това е още една гледна точка, само за да можем да го оценим по-добре. Лука 16:16:
„Законът и пророците бяха до Йоан; оттогава Божието царство се благовества и всеки насила влиза в него.“
Друго название на новия завет е...?
„Божието царство.“
С това не се говори за небето. Говори се за Божието царство, което Христос дойде да основе със собствените Си живот и смърт, и с възнесението Си сега Той дарява Своя живот и основа едно напълно ново царство. То се нарича „Божието царство“. За да бъдете гражданин в това царство, вие получавате Христовия живот. Границата на това царство е Христовият живот. Ако имате Христовия живот, вие сте вътре в...? Царството. Ако нямате Христовия живот, вие все още сте...? Вън от царството. И в това царство, в Христовия живот (това е новият завет) грехът е отстранен, няма напомняне на...? Грях. Братя и сестри, ето това притежаваме в Христос. Това е победа над греха по един по-различен начин – не по старозаветния начин, който гласи:
„Чети закона и го наизусти, и се постарай да го помниш при всеки случай, и се постарай да го прилагаш.“
Не така бива отстранен грехът в Христовия живот. Той го направи и ни дава онова, което направи. Той не изисква от нас да повтаряме онова, което направи. Съществува голяма разлика. Можете ли да видите разликата? Едното е по-добро от другото. Споделям с вас мнението, че много християни днес изповядват и твърдят, че се намират в новия завет докато все още живеят според условията и диктатите на стария завет. Ето защо в Посланието към евреите е толкова ясно, че сега сме в последните дни – случило се е нещо много по-различно. Всъщност много хора не вярват, че нещата са много по-различни. Разговарям много с хората и някои хора вярват, че нещата преди и след кръста са до голяма степен, повече и или по-малко, еднакви. Онова, което осъщест-вило разликата, вероятно е вярата на хората или липсата на вяра. Имам новина за вас: не това осъществява разликата. Има неща, братя и сестри, които се осъществиха в следствие на Христовата смърт, които не бяха налице преди. Едно от тях, върху което се съсредоточаваме днес, е отстраняването на...? Греха. Преди това имаше напомняне, непрестанно, на грях. Сега нямаме напомняне на грях, в Христовия живот. Това не се беше случвало никога преди. Добре дошли в новия завет! Има причина той да се нарича „благовестие“. Добре дошли в Божието царство!
Виждате ли, проблемът се състои в това, че чакаме Божието царство да дойде и ние да влезем в него. А то е било тук в продължение на 2000 години! И ние живеем и действаме сякаш все още чакаме то да пристигне. Може би е необходимо малко да актуализираме таблиците си. Следите ли? Вижте, за стиха
„първо търсете Божието царство и Неговата правда“ (Лука 16:16)
знаете ли, че повечето хора мислят, че с това се говори за небето? Знаете, старайте се на първо място да успеете да стигнете до небето превърнете това в свой приоритет. Не за това се говори. Говори се за царството, което Исус дойде да основе, проповядвано от Йоан. То е тук. Било е тук в продължение на 2000 години. В това царство няма грях. Добре дошли в царството! И ако се борите с греха, нека ви представя решението на греха: живота на Сина. Познайте какво, братя и сестри: това е нещо действително. Това не е метафора, не е речеви израз, не е идиом, който да ви насърчи в слабите ви, немощни усилия. Това е действителност. Това е нещо свръхестествено, което Бог влива в съществото ви от собственото Си Същество. Това е самият живот на Неговия Син. И в този живот грехът е победен. Осъзнавате ли какво имате? Знаете ли, ако осъзнавахме това, щяхме да живеем по един много по-различен начин. Проблемът се състои в това, че твърде често забравяме. Отместваме погледа си от Христос и объркваме нещата, и сме склонни да мислим за добрия стар начин от добрите стари дни, и отпътуваме. Налице е непрестанно напомняне на грях в собствената ни опитност! Нали така? Докато не би трябвало да има такова. Защото в този живот, в тези последни дни, в новия завет няма напомняне на грях.
Така че как живеете вие? Как живея аз? Това високо призвание ли е? По-добре да повярвате на това. Възможно ли е? Исус го направи – ето в това се състои възможността. Тя не се състои в това дали вие можете да го направите или не. Исус го направи. Колко пълно сте го приели вие? И: аз приел ли съм го? И така, казва се, че Йоан проповядвал царството. Ето го сега въпросът:
Какво означава проповядването на царството? Според този стих това е точка на преход, нали? Нека го прочета отново, само за да можем да подхванем мисълта. Казва се:
„Законът и пророците бяха до Йоан; оттогава Божието царство се благовества и всеки насила влиза в него“ (Лука 16:16).
Йоан беше първият пророк, проповядвал някога Божието царство. Вярно или невярно? Да, според този стих. Какво действаше дотогава? Законът и пророците, до Йоан. От времето на Йоан насам се проповядва Божието царство. Защо? Защото Йоан възвестяваше „края на света“. И след „края на света“ щеше да дойде новият свят, така че при съобщаването на идването на новия свят тук се казва, че всеки...? Насила влизал в царството. Хората желаели горещо да приемат това царство. Йоан започна да проповядва:
„Покайте се, защото Божието царство...?“ „...наближи“ (Марк 1:15).
Исус изпрати учениците Си да проповядват същата вест. Както казахме завчера, това царство настъпи със сила по един публичен, видим и забележителен начин в деня на...? Петдесетница, благодаря. Именно тогава беше основано царството.
Въпросът се състои в това (погледнахме и това набързо), че Йоан проповядваше царството, но Йоан умря преди да настъпи царството, преди да бъде основано. И това обяснява какво има предвид Исус, когато казва:
„...между родените от жена няма по-велик от Йоан Кръстител; но и най-малкият в Божието царство е по-голям от него“ (Йоан 7:28).
Защото Йоан проповядваше царството и това го направи велик, но той не доживя да влезе в царството. Но най-малкият, който влезе в царството, е по-велик от Йоан. И така, как влизате в царството? Като приемете новия завет, като приемете Христовия живот.
„Какво е нужно да направя, за да го приема? Звучи прекрасно, искам го!“
Като повярвате в действителността на съществуването му и в това, че Бог го дава на всички, които вярват, като дар. Проблемът се състои в това, че не осъзнаваме обхвата и стойността на подаръка, какво всъщност се намира в този подарък. Необходимо е да го отворим напълно и да разберем пълния обхват на онова, което се намира в подаръка.
„Влизането насила в Божието царство“ означава получаване на живота на Сина – това представлява новият завет, братя и сестри. Точно това ни донесе Исус. И в Неговия живот се съдържа свобода от закона на греха и смъртта. Ако се борите с грях, независимо какъв може да бъде грехът, независимо каква може да бъде слабостта, независимо какъв любим грях може би подхранвате или се държите, борите с него и агонизирате за него като упражнявате много усилия и се опитвате да победите, искам да насоча погледа ви към друга посока, различна от онази, в която сте се опитвали и сте претърпявали неуспех. Погледнете към цялостния Христов живот и изискайте победата, постигната над този конкретен грях в живота на Сина. И Бог ще извърши свръхестествено чудо.
Вижте, чувам толкова много свидетелства. Възможно е и вие да имате такова свидетелство. И когато хората са обърнати и получат новорождението... Един брат ми каза това наскоро и каза, че над него слязло нещо, той почувствал определена енергия (или сила) в съществото си и пристрастяванията и нещата, които упражнявали власт над него, изчезнали по чудо. Чували ли сте някога такава история? Дали може би сте преживявали това някога? Това е силата на живота на Сина. Затова забравете да се опитвате да отидете на някаква среща и да изработите програма, и да се опитате да упражните някакво усилие, за да сложите край на пристрастяването си. Бог е дал тази победа в живота на Сина. Въпросът е: Колко осъзнавате, колко вярвате, колко изисквате? Затова искам да ви насърча да вложите усилията си там, където ще има резултат – в това да търсите Христос по-цялостно, в това да осъзнавате какво притежавате и да позволявате това да се изявява. В Божието царство няма...? Грях и няма напомняне за грях. И така, ето как ще обобщим това – Исус каза:
„Законът и пророците бяха до Йоан. От времето на Йоан насам се проповядва Божието царство и всеки насила влиза в него.“
Това е новият завет, „последните дни“, и всичко това започна с „края на света“ и Христовата смърт. Знам, че това поставя последните времена в една напълно различна гледна точка, съвсем наясно съм с това. Говорим за евангелската гледна точка. Напълно безполезно е да познавате всичките подробности на таблиците, пророчествата и какво ще се случи, ако все още имате напомняне за грях в живота си. Това е напълно безполезно. Хубаво е, информативно, но, братя и сестри, Бог желае да преобрази съществото ни. Онова, което наистина е от значение, според Бога, е това: Дали вие сте в царството на Неговия Син или не сте. Това е въпрос, който ще реши участта ви. Не казва ли апостол Павел, че Бог ни е преобразил, ни е преселил от тъмнината на този свят
„в царството на Своя възлюбен Син“ (Колосяни 1:13)?
Бог ни е преселил, преместил ни е. Докато сме живели в този свят се е случило нещо, случило се е нещо свръхестествено. Бог е основал царство и всички, които приемат Неговия Син, биват транспортирани в това царство, което съществува в този свят, но в това царство не се съдържа...? Грях. Това е новият завет.
Знаете ли, някои хора мислят, че ще продължим да съгрешаваме докато Исус дойде или че Исус ни спасява в греховете ни. Нямате си и на представа какво представлява новият завет, ако вярвате в това. Новият завет е мястото, в което Исус е победил греха напълно – не само от Свое име, но и от наше име. И Той иска тази победа да бъде изявена в живота на всеки гражданин на това царство. Дали вие сте в това царство? Не просто изповядвайте, че сте. Дали вашият живот изявява, че сте в това царство? Защото, познайте какво: това не е вашият живот, а животът на Сина. Колко имате? И така, искам да попитам това отново, защото именно това е същността, която искам да отнесем от това изследване: Дали вие напомняте на Бога за грях или сте освободени от греха като сте приели живота на Сина напълно? Именно за това се отнася живеенето в последните дни. Именно за това се отнася Христовият живот. Твърде често се затрудняваме по отношение на греха, защото онова, към което гледаме, е грехът, а също и опитите да отблъснем греха и да избягаме от греха, и да се скрием от греха, и ние говорим за греха и се опитваме да спорим относно дефинирането на греха. И изглежда като че християнската ни опитност е просто толкова изпълнена с грях. Нищо чудно, че в крайна сметка изявяваме грях!
Нека говорим повече за Исус. Нека говорим повече за решението. Нека говорим за праведността, нека съзерцаваме чудото на живота и победата, която постигна Той. Виждате ли, братя и сестри, не избягваме от греха като говорим за греха, дефинираме греха и се опитваме да го отблъснем. Избягваме го като гледаме към Исус, като се се храним с Него. Отстраняването на греха и побеждаването на греха са вторичен продукт от приемането на Христос – а не в следствие на това, че поглеждате греха в лицето и се залавяте с него и го побеждавате. Знаете, че това не е възможно. Той го направи. Затова гледайте към Христос. Библията казва:
„Блажени, които гладуват и жадуват за [какво?] правдата...“ (Матей 5:6).
С други думи, накъде гледат те? Към правдата, към Христос. Те гладуват и жадуват за това, мислят за това, вниманието им е заето с това. И изведнъж откривате, че грехът вече няма място във вашата опитност. Следите ли? Това е победа над греха в стил Божието царство. Така ли е? Това е животът на Сина. И така, как живеете в царството? Апостол Павел казва следното:
„Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат“ (Римляни 6:14).
Знаете ли за какво говори той? Не живеете тук. Сега живеете ето тук. Там, преди кръста, беше мястото, в което грехът владееше. Това беше владичеството на греха. Имаше непрестанно напомняне на грях. Оттогава насам се състоя „краят на света“ и грехът е отстранен. Така че над всички онези, които са сега под благодат, грехът вече няма власт. Знаете ли, че можете да изискате това обещание? Знаете ли, че това е действителност, която вече се е състояла, в живота на Сина? Изискайте я. Просто ви насърчавам да съсредоточите вниманието и усилието си някъде, където вероятно не ги съсредоточавате обикновено – в живота на Сина. Някои хора чуват това и казват:
„За какво говориш? Звучи малко въображаемо – начина, по който говориш, и това е просто нещо магическо.“
Ние четем Библията и я следваме. Толкова просто е! Да, точно така беше тогава! Наистина говоря за нещо свръхестествено, братя и сестри. И начинът, по който ми харесва да обяснявам това, е начинът, по който го обясни Исус, когато Никодим Го попита:
„Как е възможно това?“ (Йоан 3:5-8).
И Исус му каза:
„Поглеждаш вятъра и не знаеш откъде идва, но виждаш въздейс-твието му.“
Не мога да определя или да ви опиша подробностите на това как Бог извършва това чудо да вземе живота на Своя Син и да го влее в съществото ви, и да съедини вашия дух с Духа на Сина Си, и да ви направи едно (1 Коринтяни 6:1). Но мога да ви кажа следното: Можете да видите доказателствата и изявата в опита. Това е действителност. А за съжаление твърде много хора отхвърлят това, защото не го преживяват, не го търсят. Те търсят стария начин: грехът е поведението, ето упътване за всички добрини, които мога да върша. „Потегляме!“
И грехът продължава да владее. Царство, завет и живот са онова, което Исус откупи за нас.
И така, времето ни свърши, но искам да отделя само още две минути, за да обобщя това - по много сбит начин, вярвам, който също така ще ни насърчи, защото когато погледнем последните дни... И както казах по-рано ние вярваме, че се намираме в края на времето. И когато погледнем подобна таблица помисляме:
„Уау! Изглежда сякаш края, който чакаме от тази страна...“
Добре, разбираме, че това е „краят на света“. Кога, тогава, е краят на „тези последни дни“? Ако „тези последни дни“ са продължавали 2000 години, това би могло да продължи... Бог знае колко, нали? И изглежда сякаш това отлага края на „тези последни дни“... Ако „тези последни дни“ продължават 2000 години, тогава кога ще завършат те? Това е хубав въпрос, който да зададем. Искам да размислим и върху това. Тук би трябвало да спомена и това: Следващата част от таблицата ни, която ще ни помогне, надявам се, да оценим това, е разглеждане на ситуацията преди и след, доброто и по-доброто. Преди кръста беше времето на закона и това да бъдем „под закона“. След кръста сме под...? Благодат, при което Христос донесе живот. Виждате ли, законът не можеше да даде...? Живот. Ако съществуваше такъв закон, който да можеше да даде живот, апостол Павел казва, че със сигурност правдата щеше да е от този закон. Но не съществуваше закон, който да може да даде живот. Единственият начин, по който Бог можеше да даде живот, беше като ни даде Своя...? Син. И животът, който ни дава Той, е живот, който всъщност не съдържа грях.
И така, колко време? Доста интересно е, че съществува притча в евангелията, разказана от Исус... Притчата е точно там, нека я прочетем, завършека на притчата – Лука 10:35. Там се казва:
„А на следващия ден извади два динария, даде ги на гостилничаря и каза: Погрижи се за него и каквото похарчиш в повече, на връщане ще ти го заплатя.“
Спомняте ли си коя беше тази притча? За добрия самарянин, нали? Тази за блудния син е друга, но знам, че сте срещали добрия самарянин. Спомняте ли си добрия самарянин – човека, който слизаше от Ерусалим, също и разбойниците? Това е една много значима притча. В нея се съдържа цяла проповед, но само искам да подбера някои основни моменти. Добрият самарянин представлява... кого? Христос. Човекът, който беше пребит и налаган от греха, представлява нас. А минаващите покрай човека фарисей и левит, които не му помогнаха, представляват закона, който не може да ни помогне в нашето паднало състояние. И по пътя идва самарянинът, Исус, следващ по рода си, и Той ни привдига и... знаете, взема човека и го превързва и го отвежда в странноприемницата. А странноприемницата тук представлява... какво?
Добре, получавам мълчание и няколко мънкания. Ще ви помогна, няма проблем. Представлява Божието царство, точно така. Благодаря. Представлява тялото вярващи, които се подхранват и поддържат, и насърчават едни други в Христос, чакайки времето, когато Той ще се завърне. Не е ли така? Ето сега нещо интересно: самарянинът (добрият самарянин) изважда от джоба си два динария и ги дава на гостилничаря. Защо два динария? Преди всичко, благодаря на Бога, че не са били два динария! Защото просто знам, че някой тринитарист някъде ще каже:
„Три динария, това са един за Отец, един за Сина и един за Светия Дух.“
Нали така? Това не е... Те биха направили това. Знаете ли, има друг стих в Откровение, а също и в Исая. Какво казват ангелите?
„Свят, свят, свят!“
Така че какво казаха тринитаристите?
„Едно за Отец, едно за,...“
Добре. Затова благодаря на Бога, че не са три динария. Но има причина да са два динария. В друга притча четете следното –
Матей 20:1, 2: „Защото небесното царство...“
Между другото, Божието царство и небесното царство са синоними в Библията, едно и също нещо са.
„Защото небесното царство прилича на стопанин, който излезе при зазоряване да наеме работници за лозето си. И като се спазари с работниците за по един динарий на ден, ги прати на лозето си.“
Следователно, един динарий бил надницата за... колко време? За един ден. И така, самарянинът даде на гостилничаря два динария, което е надницата за... колко време? Два дни. И каза:
„Когато се върна, ще ти...“? „...заплатя, ако изразходиш повече.“
И следствието е: Двата динария ще ти стигнат докато се...? Върна. И двата динария са два дни. И така, ако погледнем таблицата си... и искам да поставя върху на таблицата ни нещо, за което се надявам, че ще събере всичко това в едно и ще ни сигнализира за тревога относно извънредността на времето – искам да сложа в таблицата ни хилядолетната седмица. Хилядолетната седмица в основни линии се обобщава като:
„За Господа един ден е като...“? „...хиляда години...“ (2 Петрово 3:8).
Следователно, всеки ден от тази хилядолетна седмица е хиляда години. И доста бързо откривате, че през първите два дни било времето преди даването на закона – това са 1 и 2. През следващите два дни е времето на даването на закона и в което владееше законът, докато дойдехте до „края на света“, който се състоя... през кой ден? През четвъртия ден от хилядолетната седмица. Това е хилядолетна таблица. Всички ли следят?
Всеки един от дните е хиляда години човешка история. Христос дойде след четири хиляди години и умря, и там виждаме „края на света“. И сега, оттогава насам, живеем в „тези последни дни“.
Колко време живеем в „тези последни дни“? В продължение на 2000 години, или колко време по тази таблица? В продължение на два дни. Колко близо до края се намираме? Добрият самарянин даде на гостилничаря...? Два динария – надницата за...? Два дни. Знаете ли какво означава това? Намираме се в самия край на „тези последни дни“. В тази хилядолетна седмица, след 6000 години, настъпва седмият ден, който е седмото хилядолетие, или...? Съботата за почивка, в която всичко ще бъде...? Завършено. Това не е ново, известно ни е – хилядолетната седмица и след шест хиляди години история... Даже и юдеите разбираха, до известна степен, тази концепция.
Братя и сестри, живеем в последните дни в продължение на 2000 години, но се намираме в самия край на последните дни, защото са изминали два дни, или 2000 години. Виждате ли картината? И така, как живеете вие в Божието царство? Дали вие проповядвате Божието царство или нещо друго? Знаете ли, че от „края на света“ насам и в „тези последни дни“ вест номер едно, която да бъде проповядвана, е Божието царство? Това надминава закона и пророците, защото това е действителността на онова, към което сочеха напред в бъдещето законът и пророците. И така, имаме по-добрия завет. Осъзнавате ли действителността на значението на това? Имаме Христовия живот, който не съдържа грях. Осъзнавате ли и живеете ли по начин, по който да няма напомняне на грях във вашата опитност, защото се намирате в този завет?
Братя и сестри, знам, че това е високо призвание. Но Исус го е направил и именно такива желае Той да бъдем. Той желае да бъдем едно разширение на самия Него, така че вече да нямаме напомняне за грях в опитността си.
И така, живеем в последните дни, намираме се в края на последните дни. И с това искам да завърша. Ще ви помоля да се присъедините към мен в молитва.
Небесни Татко, толкова сме благодарни затова, че ни е дадено толкова много в Христос и се моля да просветлиш разбирането ни, така че наистина да осъзнаем и схванем пълнотата на онова, което ни е дадено в Христос, така че да можем да изявяваме вярата, която ще изяви Неговия живот наново, в нашите смъртни тела. Благодарим Ти, Отче, че това не е възможно с наша сила, с наши усилия, но че това е чудо, което извършваш за всеки един от нас – в индивидуален и в събирателен план. Моля се, скъпи Господи, да дадеш сила и насърчение на всекиго от нас и особено на онези, които са се отметнали, които са паднали, които се борят с някакъв конкретен грях, така че да можем да се хванем за Христос, за Неговата любяща и прощаваща благодат. Благодарим Ти затова, че не си постъпил с нас според беззаконията ни. Благодарим Ти затова, че си милостив, че обичаш и се наслаждаваш да ни прощаваш. И се моля да насърчиш с Духа Си всеки един, който присъства тук, така че да бъдем всичко, което копнееш да бъдем, в Христос Исус. Благодарим Ти, молим за това в Неговото чудесно и могъщо име. Амин.
Моля се да сте били благословени от това видео.
Постарайте се да се абонирате за канала ни.
Харесайте, включете известията и, което е най-важно, споделете това видео с други.
Нека Бог Отец ви благослови богато в Исус.
Revelation1412.org
RSS Feed
