
ОТКРОВЕНИЕ 14:12
Представя
„ДА БЪДЕШ КАТО ИСУС“
Надер Мансур
Хубаво е, когато идваме да се поклоним заедно. И просто ви поздравявам в блаженото име на Учителя, за благодатта и мира, които идват само от Бога и от Неговия чудесен Син, Исус Христос. Събрали сме се, за да почетем Бога и да Му се поклоним. Дошли сме днес точно с тази цел. И искам да помним тази цел докато споделям някои мисли, които Господ е положил върху сърцето ми за всеки един от нас. И само моля за голяма услуга докато започвам – да се молите, моля, за своя брат отпред, докато говоря – да ни споходи Господното благословение и изговорените думи да бъдат необходимата ни твърда храна и навременни за всички нас. Просто искам да издигате ума си в молитва от време на време докато говорим и да отправяте молби към Господа от ваше име и от името на вашия брат, който стои отпред. И докато започваме искам само да помислим за темата на лагера. Каква е темата на лагера? „Отразяване на Христос.“ За да отразяваме Христос, ние трябва да гледаме... къде? Към Христос. Това е единственият начин, по който можем да отразяваме Христос.
Искам да започнем с една красива притча, която искам да разгледаме, и да отделим малко време днес за изговореното от Исус в Матей 22 гл. Затова ако сте достатъчно благословени да носите Библията си със себе си, бих желал да отворите Библията си на Матей 22 гл. Матей 22 гл. Ще прочетем тази притча, след което ще прекараме малко време в анализиране на някои мисли, които се съдържат в притчата, изговорена от Исус, и ще видим какво можем да научим. Матей 22 гл. Ще започнем с 1 ст. Тук Божието слово казва:
„И Исус пак започна да им говори с притчи, като казваше: Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си. Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат. Пак изпрати други слуги, като им каза: Кажете на поканените: Ето, приготвих обяда си; телетата ми и угоените животни са заклани и всичко е готово; елате на сватба. Но те пренебрегнаха поканата и си отидоха, всеки по своя път: един на своята нива, а друг на търговията си; а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха. И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби онези убийци, и изгори града им. Тогава каза на слугите си: Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни. Затова идете по кръстопътищата и колкото хора намерите, поканете ги на сватба. И така, онези слуги излязоха по пътищата, събраха всички, които намериха - зли и добри; и сватбата се напълни с гости. А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не беше облечен в сватбарска дреха. И му каза: Приятелю, ти как си влязъл тук, без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше. Тогава царят каза на служителите: Вържете му краката и ръцете и го хвърлете в тъмнината отвън; там ще бъде плач и скърцане със зъби. Защото мнозина са поканени, а малцина са избрани.“
В тази притча имаме много интересен разказ, който е приложим в продължение на огромен период от време – простиращ се чак до края. Искам да прекараме известно време в разглеждане на някои мисли, които се съдържат в тази притча, само набързо, и да видим как тя говори на нас днес. Преди всичко, в тази притча има редица различни дялове, които искам да изследваме заедно. Но преди всичко искам да разберем: На кого говореше Исус в тази притча? Добре. Благодаря. На фарисеите. Ако сте ме чували преди, знаете, че обичам да задавам много въпроси. Обикновено задавам въпроси, за да мога да получавам отговори. Понякога нямам нищо против да почакам. На кого говореше Исус? На фарисеите, на книжниците, на старейшините и на водачите на еврейския народ, по-конкретно, когато в 1 ст. се казва:
„И Исус пак започна да им говори...“
Това „им“ се отнася за онези водачи на еврейския народ. Но тази притча не се отнася само за евреите. Тя се отнася за всички нас. Но тя има конкретно приложение, което отправяше Исус, към еврейския народ, чието значение искам да видим. Тази притча също така не е ограничена до тях. Тя се простира също и до езичниците и обхваща огромен период от време. Празненството, сватбеното празненство тук се отнася до един съюз. Това представлява бракът, нали? Той е съюз. Той е съюз между Христос и...? Неговия народ, Неговата невеста. Той е съюз на човешкото естество и...? Божественото естество. Това представлява сватбеното празненство. И според тази притча главната грижа, която имаше Христос, всъщност беше отговорът на всички поканени. В тази притча има редица различни отговори. И един от тях ще бъде отговор, който вие и аз даваме. Това искам да изследваме. Христос беше загрижен главно за различните отговори, които се представят в тази притча. И точно отговорите са тези, които пораждат цялата разлика за онези, които са или вътре, или вън от сватбата. Какъв е нашият отговор? Някои от отговорите в тази притча се оказват по естество смъртоносни. И е важно за нас да се уверим, че когато сме поканени на сватбеното празненство, когато сме гости на сватбата, е важно да се уверим, че откликваме по правилния начин. Защото има само още една алтернатива, само още една възможност за избор, и един много измамлив отговор, за разглеждане на който искам също да отделим известно време. Но нека само малко анализираме притчата и погледнем трите естествени дяла, които се появяват. Първият дял е от стих 1 до стих 7, където Христос е конкретно загрижен за евреите и за еврейския народ, за фарисеите, за еврейските водачи и за всички, които бяха подвластни на тях, всички онези, които бяха представени от еврейския народ. Разбира се, във 2 ст. ни се казва:
„Небесното царство прилича на цар...“
Кого представлява царят? Бог Отец. Той направи сватба за Своя...? Син. Синът е...? Христос. Това е нещо, което Бог е направил. И Той разпрати в 3 ст. призив. Той изпрати призив към онези, които вече бяха...? Поканени. Интересно. Това не е поканата. Призивът беше изпратен към онези, които вече бяха поканени на сватбата, за да им каже да дойдат. Беше обичай в Изтока, когато сановник от царско потекло или някои високопоставен човек направи празненство или сватба, той не само да изпрати покани, но също и да изпрати хора, които да напомнят, да изпрати слугите си:
„Уверете се, че ще дойдете на сватбата. Остава една седмица.“
„Уверете се, че ще дойдете на сватбата. Остават два дена.“
Това беше обичай. И виждаме, че беше представено това. И царят каза на слугите си да излязат и да повикат всички поканени да дойдат на сватбата, защото тя беше готова.
Какъв е първият отговор?
Те не искаха да дойдат. Тук Христос говореше на еврейския народ. Те бяха поканени на сватбеното празненство, за да работят заедно с Бога, а евреите постоянно отказваха на призива да дойдат на сватбата. Но този цар е милостив, търпящ и дълготърпелив. Той не желае никой да погине. Какво прави той? Изпраща слугите си отново. Той не приема „не“ за отговор. Той ги изпраща отново и настоява в милостта си. Той казва:
„Не. Нужно ми е да отидете и всъщност да им кажете, че всичко е готово.“
В 4 ст.: „Пак изпрати други слуги, като им каза:
Кажете на поканените: Ето, приготвих обяда си; телетата ми и угоените животни са заклани и всичко е...“? „...готово.“
Това е много важен момент. Всичко е готово.
„...елате на сватбата.“
Това направи царят. Всичко в сватбата вече беше приготвено и всичко беше готово. Всичко, което трябваше да направят хората, беше да...? Дойдат. Единственото нещо, което трябваше да направят хората, беше просто да отговорят на...? Поканата. Не е ли така? Това е важен принцип, защото същата покана е отправена към нас. И царят казва:
„Всичко е готово. Само...“? „...елате на сватбата.“
Тези хора нямаха какво да направят, за да допринесат за сватбата, по какъвто и да е начин. Всичко, което трябваше да направят, беше просто да дойдат и да присъстват. Разбира се, Господните ученици работеха с Исус по отправяне на тази покана към еврейския народ, на поканата относно Божието царство, което е подобно на сватба, и по поканването на хората да дойдат на сватбата. Това е евангелската покана. Това е поканата да дойдем на тази сватба, която вече е приготвена.
Виждате ли, тази притча се отнася до небесното царство. Не е ли така? В началото на притчата Исус каза:
„Небесното царство прилича...“
На това прилича небесното царство.
И знаем, че за проповядването на Исус, когато Той започна да проповядва, Библията казва... Той казваше:
„Покайте се, защото наближи небесното царство“ (Матей 4:17).
То е настъпило. Сватбата е настъпила. Същото нещо Той каза на учениците Си, когато те започнаха да проповядват. Той им каза:
„И като отивате, проповядвайте, като казвате [на хората]...“ какво? „...Небесното царство наближи“ (Матей 10:7).
Това беше сватбената покана за еврейския народ. Но тогава имаме печалната трагедия, окаяния отговор, който намираме в 5 ст. Забележете какво се случва. Казва се:
„Но те пренебрегнаха поканата и си отидоха, всеки по своя път: един на своята нива, а друг на търговията си.“
Какво означава казаното „но те пренебрегнаха поканата“? Присмяха ѝ се. Има много отговори. Това е хубаво. Те ѝ се подиграха. Те не я зачетоха според значимостта, която заслужава. Не я взеха на сериозно. Поругаха ѝ се. Искам да забележите тук нещо. Това е принцип, изявяващ се в поведението на евреите, който наистина е едно човешко поведение. Какъв беше първият отговор, който дадоха те? Първият отговор беше да пренебрегнат поканата. Те отказаха да дойдат. Тук виждаме друг отговор. Какъв е отговорът сега? Присмиване и подигравки. Има нещо интересно в човешкото естество. Когато на пътя ви застане истината и вие я пренебрегнете, щом тя дойде втори път, вие ще я презрете. Ще я осмеете. Затова внимавайте за тази първа стъпка на отхвърляне. Тя е много опасна. И ще видим колко опасна беше тя, защото евреите пренебрегнаха Месия и пренебрегнаха поканата на милост, и този отговор в действителност показва едно нарастващо закоравяване. Имаше нарастващо закоравяване. А мнозина по най-презрителен начин отказаха поканата на милостта, която Христос отправи чрез учениците Си. Дотолкова, че това се разви.
Какво се случи в 6 ст.? Тук се казва:
„...а останалите...“
Кои са останалите? Последното поколение евреи, които щяха да чуят поканата за сватбата. Виждате ли, Бог канеше еврейския народ от самото им зараждане да дойдат на сватбеното празненство, да приемат поканата Му, за да могат да бъдат свидетели за Него, за да отправят и те поканата към други. И през цялото време те я отхвърляха и я презираха. И чак до самия край. Тук се казва:
„...хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и...“? „...убиха.“
Това е много интересен отговор. Знаем, че това се случи, когато се състоя преследването на ранната църква. Хората, които оглавяваха преследването, бяха...? Евреите. Не е ли така? Не е ли удивително? Това не бяха езичниците, не бяха друговерците, а беше Божият избран народ. Те избиха Божиите вестители и служители. Това отхвърляне е трето закоравяване. Точно това ще се случи. Когато истината застане на пътя ви за първи път и вие я пренебрегнете, следващият път вие ще ѝ се присмеете, а следващият път, когато тя дойде, вие ще се...? Борите срещу нея. И ще я нападате. Това е духовната слепота, която обзе евреите. Внимавайте много какво правите с...? Поканата. Това е истината. Това може да ни закорави до степен, в която да убием вестителя. Онова, което се случи с тях, в 7 ст., разбира се, е погубване. Евреите запечатаха своето отхвърляне на Божията милост. В следствие на това Божията защита беше оттеглена и римска армия дойде и...? Разруши Ерусалим. Бог не отхвърли евреите, нали? Те отхвърлиха Него. И това докара върху тях погубление. Водещият надолу път към погублението започна с едно решение – да пренебрегнат поканата да дойдат. Всъщност точно това постави началото на целия процес. И това ги водеше напред - от едно закоравяване към друго. Затова нека обърнем внимание на урока на евреите. Той е много важен за нас.
Христос говореше на тези хора и Той им пророкуваше в тази притча какво щеше да се случи. И точно това се случи. Това беше около 40 години преди разрушението на Ерусалим. Но не трябваше да бъде така за евреите.
Виждате ли, когато ние отхвърлим истината, това ни причинява нещо, което наистина не разбираме напълно. Това позволява на Сатана да поеме по-голям контрол над нас.
Имал съм възможността да споделям с хора истината и е интересно как виждате тази прогресия на отговорите, при едни и същи хора. Което ни показва, че това е човешкото естество. Преди всичко, хората казват:
„Не се интересувам наистина.“
След известно време споделяте отново и хората започват да се шегуват с онова, което се опитвате да кажете. Те започват да му се присмиват. И не след дълго същите хора, които отново и отново са отхвърляли истината, започват да избиват вестителите. Знаете ли какво причинява избиването на вестителите? То възпрепятства това поканата да достигне до други. Така че не само че ние няма да дойдем, не само че ще ѝ се присмеем, но и ще нападнем средството, чрез което могат да дойдат и други при истината и да я разберат. Ще умъртвим вестителите. И така не само че ние няма да отидем, но и всички останали няма да могат да чуят за нея. Вероятно не това е начинът, по който мислят те, но някой на заден план мисли точно така. И точно така той внушава на хората да се държат. Виждаме това много ясно в примера с евреите, при който хората взимаха пистолетите си, така да се каже, своите духовни пистолети, и започваха да нападат вестта на истината. Затова внимавайте да не се намерите такива.
Да продължим. Осми стих поставя началото на следващия дял, в който виждаме, че историята продължава и поема по- голям обхват, сега разширяващ се отвъд евреите. И този по-широк обхват се доближава много повече до нас. Той ни касае в много по-голяма степен. В милостта си царят не отменя сватбата. Слава на Бога! Тук има сватба, при която всички гости не искат да дойдат. Какво бихте направили вие? Да отмените сватбата. Вероятно това бихме направили ние. Но царят не отменя сватбата. Той казва:
„Добре. Имаме друг план. Искам сега да отидете по кръстопътищата и околните пътища и да доведете всички.“
Тази покана представлява обширната покана, която сега се простира до всички езичници. Евреите отказаха, но Бог не направи така. Той продължава и поканата бива отправена към езичниците. В 8 ст. се казва, че слугите трябваше да отидат, защото поканените не били...? Достойни. Защо поканените не бяха достойни? Те презряха поканата. Те отхвърлиха призива да дойдат. И това доказа, че бяха недостойни. Тук, в 8 ст., се подчертава също така момент, за който говорихме по-рано, като се казва:
„Тогава каза на слугите си: Сватбата е...“ какво? „...готова.“
„Аз искам да имам дял в сватбата и в приготвянето на сватбата.“
Наистина за това се отнася Евангелието. И искам да помислим за тези неща. Не съдействаме и не допринасяме за сватбата по какъвто и да е начин. Идваме на сватба, която е готова. Това е нещо, което си заслужава да помним.
Да отидем на 9 ст. и да видим какво още се случва тук. Казва се:
„Затова идете по кръстопътищата и колкото хора намерите, поканете ги на сватба.“
Тук има призив към езичниците.
„Колкото хора намерите.“
Това е обширна, всеобща покана.
„Колкото можете да намерите, доведете на сватбата.“
Всеки е поканен. В 10 ст. откриваме, че „онези слуги излязоха по пътищата, събраха всички, които намериха - зли и добри; и сватбата се напълни с гости.“
Всеки е поканен, дотолкова, че сватбата сега е...?
Пълна. Имаме пълна къща. Слава на Господа! Сватбата е пълна с гости. Но има нещо, на което искам да обърнем особено внимание. Искам да имате това предвид. Ще се върнем на него. Тук се казва, че слугите поканили два вида хора. Не е ли така? Кои са двата вида? Добри и...? Лоши. И всички те отишли на сватбата. Искам да помним това, защото ще се върнем на него. Сега имаме сватба, която е пълна с гости. Но има нещо интересно в тази уговорка, като част от приготовленията за сватбата. Царят имаше много интересен план. Виждате ли, за всеки гост царят беше приготвил много специална...? Дреха, която беше част от поканата. За да дойде всеки един от гостите, той трябваше да носи...? Дрехата, предоставена специално за него. Тази дреха беше дар от...? Царя. Това не беше дреха, която те носеха със себе си. Това не беше дреха, за която те бяха допринесли по какъвто и да е начин. Това беше дреха, напълно приготвена от царя, която всеки гост трябваше да облече, като така показва уважение и почитание към...? Царя. Това беше също и обичай в Изтока. Христос говореше за нещо, с което хората бяха запознати. Когато някой важен човек канеше гости, много пъти беше обичай той да предостави специални дрехи, за да посетят поканените това събрание, това празненство, тази сватба, каквото и да е. И се считаше за тежко оскърбление да се откаже дрехата, която е предоставена от домакина. И виждаме това да се появява от притчата. Но, виждате ли, че тази притча говори за нашата покана – към всеки един от нас днес. И тя говори за това коя дреха ще имаме. Защото всъщност точно тази дреха е това, което ни прави като Исус. В действителност за това се отнася притчата. И ето къде тя се приближава до всеки един от нас днес. Сватбените дрехи са за всички. И едно от условията на поканата, разбира се, е че всички те трябва да облекат тези сватбени дрехи. Според царя, няма значение кой е добър и кой е лош. Всеки се нуждае от дреха. Не е ли така? Това е от голямо значение. Царят не се интересува откъде идвате, какъв е произходът ви, дали той е добър или лош. Според царя, всеки един се нуждае от дреха. Това е от значение. Защото това ни касае в по-голяма степен. И единствената дреха, която царят приема, е дрехата, която той предоставя. Виждате ли, тази сватба има някои много сериозни условия за вход. Това тържество има някои сериозни условия за вход. Царят няма да приеме никоя друга дреха освен тази, която предоставя той.
Да отидем сега на следващия дял и да видим къде притчата се доближава до нас, сега лично до всеки един от нас. И точно тук е мястото, на което искам да отделим известно време, в малкото време, с което разполагаме (а то бързо изтича) и да видим какво можем да извлечем от тази притча.
11 ст. - забележете какво се случва тук:
„А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не беше облечен в сватбарска дреха.“
Тук има човек, който не носи сватбена дреха. Този вид човек очевидно е откликнал на поканата да дойде. Не е ли така? Той дойде на сватбата. Но той дойде на сватбата според негови собствени правила, според негови собствени условия. Той не прие предложената дреха. Той имаше собствена дреха. Този човек трябва да е мислил, че неговата дреха е...? Не твърде лоша. Че неговата дреха е...? Достатъчно добра.
„Моята дреха ще впечатли царя. Почакай докато я види. Не ми е нужна онази дреха на вратата. Много благодаря. Имам собствена.“
Всъщност точно това казва Исус между редовете. Разбирате какво казвам, нали? И това е важно, защото тази притча, братя и сестри, е написана за вас и за мен, а не само за евреите. Тази притча се занимава именно с онзи дълбоко вкоренен проблем в нашето човешко естество, който ни възпира наистина да участваме в сватбеното празненство. А това е проблем, който Исус ни представя тук. Виждате ли, в тази притча имаше три категории хора. Първата група, или евреите, бяха открито отхвърлящите. Не е ли така? Те дори не се постараха да дойдат. Казаха:
„Не, благодаря. Това си е твоя сватба. Не сме заинтересовани. И ако продължаваш да ни безпокоиш, ще убием слугите ти.“
Това и направиха. Напълно отхвърлящи поканата на милостта. Категория втора са онези, които...? Приемат поканата. И категория трета.. са кои? Тези, които приемат поканата според свои собствени условия. Трите категории. Мога уверено да кажа, че никой от нас, които сме тук, не е в първата категория. Така ли е? Фактът, че сме тук днес, означава, че по някакъв начин ние сме осъществили някакво приемане на поканата. Така че това оставя само две категории, в които можем да бъдем. Ние сме или в едната, или в другата. И това е въпросът. В евангелското празненство има две групи хора, които са приели поканата. Някои са дошли според свои собствени условия. Някои са дошли според условията на царя. Въпросът днес е следният: В коя сте вие? В коя съм аз? Защото всички ние мислим, че сме дошли според условията на царя. Защото ни харесва да мислим така. Това е нещо естествено за нас. Но искам наистина да изследваме сърцето си днес и да видим дали наистина сме на това сватбено празненство според свои собствени условия или напълно според условията на царя. В разглеждане точно на това искам да отделим време. И печалното нещо е, че това състояние е от най-измамно естество. То е толкова измамно, че стана причина този човек да бъде...? Погубен, точно както...? Евреите. Каква загуба! Те дори не си направиха труда да дойдат на сватбата, но този човек чу поканата. Той откликна. Той дойде. Той се яви на сватбата, но неговата участ беше същата като на онези, която я бяха отхвърлили открито. Това е сериозна, сериозна измама, която искам да разкрием.
Забележете какво се казва в следващия стих (в 12 ст.):
„И му каза: Приятелю, ти как си влязъл тук, без да имаш сватбарска дреха?“
Царят звучи изненадан. Царят влиза и изследва гостите и единственото нещо, което изпъква над всички останали, е този човек, облечен със собствените си дрехи. И царят отива и казва:
„Приятелю, как така си тук без дреха?“
Има нещо по отношение на външния вид на човека и на присъствието на човека в това състояние, което стряска царя. Какво означава, когато се говори за това, че царят идва, за да види гостите? Какво представлява това? Дело на изследване. Дело на...? Съд. Това се случва точно в този момент. При което царят преглежда гостите. А гостите сме всички ние. Всички сме тук. Не е ли така? Затова искам да си представим себе си като гости, седящи на сватбеното празненство на царя. И предстои днес царят да изследва и да види кой е облякъл сватбената дреха. И, което е по-важно, кой не е облякъл сватбената дреха. Виждате ли, едно е да се дойде на сватбата, друго е да се носи сватбената дреха. А има толкова много хора, които присъстват на сватбата, които мислят, че са облекли дрехата, когато в действителност...? Не са я облекли. Те мислят, че тяхната дреха е достатъчно добра, но когато бъдат попитани, те ще...? Мълчат, както направи човекът. Това се казва в края на 12 ст.
„А той мълчеше.“
Защо мълчеше той? Нямаше извинение. Той беше себеосъден, нали? Той беше себеосъден. Когато царят го попита, той осъзна, че всъщност не е почел царя. Той можеше също така да не си беше направил труда да дойде на сватбеното празненство. Той мълчеше. Неговият отказ да приеме онова, което царят беше предложил в милостта си, се оказа негово собствено осъждение.
Нека анализираме тук само набързо още няколко аспекта, защото това се приближава до нас. Виждате ли в колко голям период във времето се простира тази притча? От евреите чак до самия край, по времето на съда, по времето на изследването. Точно в този момент живеем ние сега. И ще дойде моментът, в който ще влязат в сила и следващите стихове.
В 13 ст. се казва:
„Тогава царят каза на служителите: Вържете му краката и ръцете и го хвърлете в тъмнината отвън...“
Където ще има погубление, където ще има загуба за онези, които не са се съобразили с условията на поканата. Този момент предстои да настъпи скоро. Така че тази притча в действителност още не е завършена. Слава на Бога за това! Слава на Бога за това! Защото, знаете ли, има много от нас, които са като този човек на сватбата. И точно това искам да изследваме, само малко. Но преди всичко нека задам въпроса:
Какво представлява тази сватбена дреха?
Всичко зависи от сватбената дреха, в заключителната част на притчата. Какво представлява сватбената дреха? Амин. Всички знаят. Христовата праведност. Слава на Господа. Да погледнем някои пасажи, които ни казват това. Да отворим... Задръжте пръст или показалец на Матей, може би ще се върнем тук. Да отворим на Исая 61 гл. Исая 61 гл. И само набързо ще погледнем няколко пасажа, за да видим какво казва Господното слово. Исая 61 гл., ще погледнем 10 ст. Исая 61:10. В Исая 61:10 се казва:
„Ще се развеселя премного в Господа, душата ми ще се зарадва в моя Бог; защото Той ме облече с одежди на спасение, загърна ме с мантия на правда - загърна ме с мантия на правда като младоженец украсен, подобно на първосвещеник, с венец, и като невеста накитена с украшенията си.“
Тук формулировката е на сватба, отново. И за дрехата тук се казва, че е... какво? Дреха на...? Праведност. Това е дреха на спасението. Праведност и спасение. Кой дава тази одежда, тази дреха? Бог, Царят. Така че това е изображението, което Христос използваше, и фарисеите и слушащите Го хора би трябвало да са запознати с този пасаж, какво би представлявало това. Това е правдата, която Бог дава. И източникът на тази праведност е самият Цар.
Да отворим на Исая 54 гл., за да видим основата, защото това е аспект, който е толкова неправилно разбиран днес, от всички нас, в един или друг момент от нашата опитност. Исая 54 гл. Ще погледнем там 17 ст. Исая 54 гл., в 17 ст. Библията казва:
„Нито едно оръжие, скроено против тебе, няма да успее; и ще победиш всеки език, който би се повдигнал против тебе в съд. Това е наследството на слугите Господни...“
Това, върху което искам да се съсредоточим, е последната част.
„...и правдата им е от Мене, казва Господ.“
Припомнете си, че всичко в сватбата вече беше приготвено и готово, включително и дрехите. Затова Бог казва:
„Аз ще ви облека в тази дреха. Тази праведност в действителност е от Мен. И не искам никога да забравяте това.“
Това е от значение за нас.
„Праведността им е от Мен.“
Ето защо в книгата Откровение, ако отворите там... Да погледнем начина, по който това е представено в края. Това е мястото, където ние влизаме в картината по един много ясен начин. Откровение 19 гл. Ще погледнем 8 ст. Обърнете особено внимание как е формулирано това. За нас е важно да излагаме правилно Словото на истината. В Откровение 19:8 се казва:
„И даде й се да се облече в чист и светъл висон; а висонът е...“
Какво? Чия праведност?
„...праведност на светиите.“
Как работи това? Дали тази праведност е праведността на светиите или тази праведност е Божията праведност? Дали е 50-50? 40-60? Кое? Добре. Виждате ли, това е от голямо значение. Какво означава, когато в Писанието тук се казва, че това е праведността на светиите? Необходимо е да зададем следния въпрос:
Откъде я вземат светиите?
От Бога. Те я правят своя собствена и я обличат като така тя става лично и поотделно тяхна. Но чия праведност е тази? Божията праведност.
„Праведността им,“ казва Той, е от...? „...от Мен.“
Знаете ли, като брат и сестра можем да се погледнем един друг. Всички изглеждаме толкова праведни, колкото и другите. Но царят може да види. Това е от голямо значение за нас. Тази праведност всъщност не е нищо друго, освен Христовата праведност, Христовата праведност, която се придобива от светиите. Тя става тяхна. Но тя не е нещо, произведено от тях. Не е нещо, което те са измислили, защото сватбата вече е готова. Това не е друго, освен неопетненият характер на...? Спасителя. Тази дреха на праведността е характера. И нека сега научим от какво е изграден характерът, от какво е изграден той. От мисли и чувства. Този характер, тази дреха на праведността, идва напълно от Исус. В Духа на пророчеството се казва, че тази дреха е изтъкана на небесния стан и няма дори една нишка, направена от човек. Знаете ли какво означава това? Ако има и една нишка в дрехата, която носите, която да е направена от човек, вие носите погрешната дреха. Една нишка! Това е от значение.
Да видим откъде идва тази праведност. Да отворим на Римляни 3 гл. Римляни 3 гл. Искам да отправя предизвикателство наистина да помислите за своето сърце – откъде вие сте получили своята дреха. Римляни 3 гл. И ще погледнем тук стихове 21 и 22. Римляни 3 гл., четем от 21 ст. нататък. Апостол Павел казва:
„А сега и независимо от закона се яви Божията правда [за нея говорим]...”
Следователно, тази праведност не идва от...? Не идва от...? Закона. Това е Божията правда, „независимо от закона“. Тя е явена, открита е.
“...за която свидетелстват...“? „..законът и пророците.“
Какво представлява тя? Ето. 22 ст.:
„...а именно Божията правда, чрез вяра в Исус Христос, за всички и на всички, които вярват; защото няма разлика.“
Тази праведност беше изработена, постигната и изявена от Христос. Тя достига до нас от Христос. Тя не достига до нас от...? От закона. Но за нея свидетелства...? Законът. Законът не е отменен. Законът стои като свидетелство. Той стои, за да свидетелства, че тази праведност наистина е приемлива и е в съзвучие с Божиите изисквания. Но той не произвежда, не генерира тази праведност. Тя идва единствено и цялостно от Христос. И тя идва, както се казва, на всички, които... правят какво? Които вярват. Виждате ли, братя и сестри, това е праведност чрез...? Вяра. Това представлява дрехата в действителност. Поканата за сватбеното празненство е да дойдем и да приемем поканата, и това е да приемем праведността на Царя чрез вяра. Толкова просто е. И все пак толкова много от нас намират това за толкова сложно и трудно.
Да видим какво се казва в 1 Коринтяни по отношение на това. 1 Коринтяни 1 гл. Само няколко страници по-нататък. 1 Коринтяни 1 гл. 1 Коринтяни 1 гл. Забележете какъв е направен Христос за нас. И това е аспект, върху който наистина искам да помислите откровено, със собственото си сърце. Искам днес да отправя предизвикателство към вас, защото е толкова лесно, толкова лесно е да мислим, че сме добре. Защото седим тук, защото казваме по време на срещите „амин“, защото пеем, защото знаем, защото правим всички тези добри неща. Толкова лесно да отклоним въпроса като кажем:
„Вестта се отнася за този брат или за тази сестра, която е тук. При мен нещата стоят добре.“
Затова искам да отправя предизвикателство към вас наистина да помислите и да изследвате сърцето си внимателно днес. Да погледнем 1 Коринтяни 1 гл. Забележете какво се казва в 30 ст. В 1 Коринтяни 1:30 се казва:
„А от Него [от Отец] сте вие в Христос Исус, Който стана за нас мъдрост от Бога и правда [тук се намира онази праведност, за която говорим]...”
И още какво?
„...и освещение...“
И още какво?
„...и изкупление.“
Всичко е в...? Христос. И всичко е завършено. И всичко е готово. Имаме склонност често да разделяме оправданието и освещението. Впускаме се в наистина дълбока теология, ставаме наистина добри в определенията. Това е тук, това е ей там. И в хода на това ние изпускаме от погледа си Исус. Има много хора (и знам това фактически), които разбират, че оправданието и праведността наистина са от Христос, и те ги получават от Христос, но освещението е техен принос. И знам това фактически. И искам да помислите. Казвате си:
„Не, не. Разбира се, че аз не мисля така.“
Може би не мислите така в тази формулировка, но плодът разкрива как мислим. Не можем да спорим с това. Човекът може да си е казал,
„при мен нещата са добре, нямам проблеми“
и може да е изложил наистина добър аргумент за дрехата си. Но когато влезе царят, той мълчеше. Виждате ли, много пъти мислим и считаме, че Христос ни дава праведността като начален тласък, и ние продължаваме напред като казваме:
„Благодаря Ти, Господи. Аз ще поема оттук нататък.“
И тичаме. Защото освещението е...? Всеки добър адвентист може да издекламира онзи цитат.
„Освещението е дело за цял живот, братко. Ние работим върху своето освещение.“
Ще ви кажа нещо: Христос е нашето освещение. И начинът, по който придобивате Неговата праведност, е същият начин, по който придобивате Неговото...? Знаете ли какво всъщност е освещението? Това е продължаваща праведност. Това не е нещо по-различно. Не е добавка. Не е като нещо, за което Христос да казва:
„Ето ви малко, а сега е нужно да си набавите останалото, което се нарича „освещение“. Това ще ви отнеме цял живот. Заловете се за работа.“
Знаете ли, че има много хора, които мислят така? Освещението е чрез вяра. Всичко е завършено в Исус Христос. Всичко. Той е дрехата. Ако тази дреха има една нишка, братко или сестро, една нишка, направена от хора, тази дреха е напълно и цялостно отхвърлена от Бога. Това е доста близък до нас призив. Забележете как това се представя в Римляни 13 гл. Да се върнем там, на Римляни 13 гл. Римляни 13 гл. Тази праведност, това освещение, това изкупление чрез вяра. Забележете как Христос е всичко и във всички. Римляни 13:14. Тук апостол Павел, в заключение на книгата си, казва (в 14 ст.):
„Но се облечете с Господ Исус Христос и не се грижете за плътта, за да угаждате на нейните страсти.“
Обличате се с...? Господ Исус Христос. Знаете ли, Господ Исус Христос е Този, Който всъщност е дрехата. Той е праведността. И Той е освещението. И Той е изкуплението. И Той е славата. Знаете ли, ние не отдаваме на Христос цялата заслуга, която заслужава. Ние отчаяно искаме да имаме някаква заслуга за сватбата. Това е естеството на човека. Само малко.
„Господи, направих...“ „Господи, правя...“
Не се обличаме напълно с Господ Исус Христос. Знаете за какво говоря, нали? Много хора ме гледат втренчено с насмешлив поглед в очите си. Но знаете ли за какво говоря, братя и сестри? Наистина съм откровен тук, защото това е проблем, който е поразявал Божия народ от първия му ден. Искаме някак, по някакъв начин, дори с малко, да допринесем за сватбата. А Бог казва:
„Не. Тя е готова. Всичко, което трябва да направите, е да дойдете според Моите условия. И ако дойдете според своите условия, съжалявам, но ще трябва да ви изгоня от сватбата.“
Това е сериозен, сериозен призив. Аз-ът, братя и сестри, не иска да умре. Това вече беше споменато и то се представя ясно в „Пътят към Христос“:
„Аз-ът е най-големият враг, с който трябва да се борим.“
Аз-ът иска някакво признание. Аз-ът иска да направи нещо.
„Аз направих нещо.“ „Аз пазих съботата – всяка седмица!“
Братя и сестри, Господ Исус Христос е нашата праведност и нашето освещение. Той е цялата съвкупност. И ако Той не е цялата съвкупност за вас, вие се намирате на опасна почва. И ви предупреждавам, като брат и сестра, защото, знаете ли, ние сме тази напаст през цялото време. Това е човешкото естество. Всеки ден трябва да обличаме дрехата на Христовата праведност, чрез вяра. Така че никоя плът да не се хвали с каквото и да е нещо, което правим, а да се хвалим... къде? В Господа. В Неговата праведност. Знаете ли, че когато разберем праведността чрез вяра, това прави нещо за нас? Това сваля от раменете ни голямо бреме. Имаме голямо бреме, което се нарича:
„Изпълнявай или ще бъдеш наказан.“
„Влез в крак с програмата или си вън.“
„Искам да ми помогнеш да те спася.“
Той казва:
„Искам да Ми позволиш да те спася. Вече съм направил това за теб. Моля, приеми го.“
И приемането на това ще окаже разлика. Няма съмнение в това. Но ние имаме един изкривен начин на мислене, защото сме човешки същества. И не ви говоря като че стоя тук, на другата страна. Аз съм в същата неприятна ситуация, в която сте и вие. Всички имаме този изкривен начин на мислене. Имаме нужда да се облечем с Господ Исус Христос, с Неговата завършена праведност. И когато сме облечени с Христос, братя и сестри, напълно, това е единственият начин, по който можем да бъдем като Исус. Няма друг начин. Чистият, неопетнен характер, който ще притежават Неговите последователи, е праведността на Христос.
За това говори Библията в Еремия. Тя казва, че това е името, с което ще бъде наречен Той -
„Господ наша правда“,
завършена.
Цялата ни праведност идва от Господа. Тя не идва от никое друго място. Какво да кажем за своите дрехи? Тук просто ускоряваме темпото. Какво да кажем за своите дрехи? Каква трябва да е била дрехата, която този човек е носил? Какво мислите вие? Дрехата на...? Себеправедността. Никой от нас не страда от този проблем, нали? Дрехата на себеправедността. Библията говори за нея и я нарича... как? Омърсени дрипи. Така е. Всички знаем стиховете, нали? Знаем стиховете. Но какво означават стиховете в нашата практическа опитност ден след ден? В Исая 4 гл. Библията казва, че всички ние сме като нещо нечисто и всичката ни правда е...? Омърсени дрипи. Трябва да вкараме това във формулата, защото в Откровение се говори за праведността на светиите. Но това не са омърсени дрипи. Така че това ни казва откъде са я получили те. Получили са я от Христос, „Господ наша правда“. Затова и Павел казва, че ако праведността идва чрез закона, тогава Христос е умрял... как? Напразно. Какво по отношение на тези омърсени дрипи ни кара да бъдем толкова обсебени от тях, че не искаме да ги съблечем? Обсебени сме от тези омърсени дрипи. Възможно ли е някой, който седи тук днес, да не носи своята сватбена дреха? Възможно ли е?
Следващият въпрос е следният:
Дали този човек сте вие?
Не искам да отговаряте. Искам да помислите. Наистина искам да помислите, братя и сестри. Дали този човек сте вие? Печалният факт по този въпрос е, че повечето от нас всъщност са в същото положение, в което се намираше този човек. Не носим сватбената дреха.
По-рано говорихме за онези две категории хора, които дойдоха на сватбата. Те бяха добри и...? Добри и лоши. Има ли добри и лоши хора? Искам да помислите внимателно? Има ли добри и лоши хора? На Исус един ден беше зададен въпрос, при който младежът дойде при Него и каза:
„Господи благи...“ „Учителю благи,“ благодаря. „...кажи ми какво да направя.“
И какво му каза Исус?
„Защо Ме наричаш добър? Никой не е добър [бълг.: благ] освен...“ кого?
Според Исус, има ли добри и лоши хора? Няма добри и лоши хора. Ние мислим така. Ние мислим, че има добри и лоши хора. Библията казва, че според Бог няма никой праведен, нито...? Нито един.
Тогава защо Библията казва „добри и лоши“? Те си мислят, че са добри. Има група хора, които мислят, че са...? Не толкова лоши, колкото лошите хора. Те мислят, че са добри. Тези хора влизат в църквата и е възможно мнозина да седят тук днес. Виждате ли, приятели, трябва да разберем какви сме в действителност, преди да можем наистина да оценим Христовата праведност. В каква категория хора беше според вас човекът, който не носеше сватбената дреха? Той мислеше, че е...? Добър. Царят не се интересува дали човекът е добър или лош. Царят знае, че всеки един се нуждае от дреха. Всеки един се нуждае от дреха. Това означава, че всеки е лош. Но някои не мислят, че са толкова лоши. Този човек беше един от тях. И знаем за примера на Павел. Той беше човек, който наистина онагледява много добре това за нас. Павел (само набързо), говореше за това как той е евреин, син на евреин, и фарисей от фарисеите, и той казва:
„Спрямо закона аз бях...“?
Какъв?
„...непорочен.“
Колко от присъстващите тук в най- съкровената част на душата си си благодарят в края на деня, че спрямо правдата на закона през този ден те са били непорочни?
„Благодаря Ти, Господи.“
Непорочни. Правим това. В естеството ни е. Ние се поздравяваме сами. Ще бъде добре за нас да прочетем притчата, или разказа, за бирника, при която човекът отиде в синагогата, за да се моли на Бога, и той...? Се поздрави сам. Той каза:
„Господи, благодаря Ти, че не съм като този лош човек. Аз всъщност съм добър.“
Опасно е да се мисли, че някои хора са добри, а други – лоши. Това е самоизмама. Това е невероятна самоизмама.
Павел казва:
Бях „по правдата на закона – непорочен“ (Филипяни 3:6).
Но тогава се случи едно нещо. Той каза:
„Но това, което беше за мене придобивка, сметнах го като загуба заради Христос“ (7 ст.).
Той осъзна, че съществуваше по-дълбок проблем. И тогава той направи нещо. Да отворим на Филипяни 3 гл. Да погледнем това набързо. Времето ни изтича. Само още няколко минути. Филипяни 3 гл. Филипяни 3 гл. В 9 ст. Павел казва... В отричане на това той казва:
„И да се намеря в Него, без да имам за своя правда онази, която е...“ откъде? „...от закона, а онази, която е чрез вяра в Христос, т. е. правдата, която е от Бога въз основа на вяра.“
Павел достигна до момент, в който осъзна, че неговата праведност е омърсени дрипи, и той се отрече от нея.
Той каза:
„Вече не искам това. Искам праведността, която идва от Бога чрез вяра – онази завършена праведност.“
Дали ние носим същата дреха днес? Или носим онази дреха, която в Писанието е наречена „омърсени дрипи“? Дали зависим от нещо, което сме направили или което правим успешно, и влагаме сигурността си в това? Ако нещата стоят така, братко и сестро, нека ви предупредя: събудете се преди да е станало твърде късно. Според праведността, която е от закона, вие можете да считате себе си за непорочни, но това е само докато осъзнаете, както Павел, че е необходимо да се отречете от нея. Тя е омърсени дрипи. Разбира се, ние не виждаме това с голяма яснота, но така стоят нещата. Виждате ли, това всъщност е проблемът, който имаме, защото много пъти в своето пътуване, винаги се случва така... Миналата вечер също направихме този коментар. Говорим за вярата и делата и говорим за вървенето с Христос, но някъде, някак, в хода на пътуването ние отместваме погледа си от Исус и се съсредоточаваме върху своите дела. Не ли така? Някъде по пътя. Възможно е да започнем добре, и погледът ни да е към Христос, и това е прекрасно, но по някакъв начин по пътя ние сме отместили погледа си, разсеяли сме се, и сме се съсредоточили върху делата. Искам да ви кажа нещо, което може малко да ви шокира. Аз не вярвам във вярата и делата. Виждате ли, мислим за вярата и делата като за две неща – че има вяра...
„Добре, вярвам в Исус, сега е нужно да извърша делата."
И оставяме Исус ей тук.
Братя и сестри, истинската вяра работи. Истинската вяра е една работеща вяра. В ума си ние понякога обаче имаме тази представа, че има вяра, „и не забравяй делата, братко“. Не отхвърлям делата. Разбирате ли какво имам предвид? Но в ума ни това е разделено и мислим, че вярата е тук, тя е Христос,
„благодаря Ти, благодаря Ти много, Господи“,
и отиваме и се залавяме за работа. Залавяме се толкова усилено за работа, че забравяме за Исус, защото сме толкова заети в опит да произведем някакво количество праведност, която да занесем на сватбеното празненство. И знаете ли какви ни прави това? То ни прави окаяни. То ни прави тъжни. То прави трудно разбирателството с нас. То ни прави завистливи. То ни прави озлобени. То ни прави сплетници, имащи зли помисли и подозрения. Това се случва.
Братя и сестри, за Бога това е отвращаващо. Това е проблемът на Лаодикия, нали? Верният и истинен свидетел казва на Лаодикия:
„Вие сте голи.“
Какво мисли Лаодикия? Те си нямат и представа за това. Мислят, че са добре. Това е проблемът ни днес, братя и сестри. Ние сме голи. Нямаме Христовата праведност. Но мислим, че имаме някаква праведност. Иначе нямаше да сме тук. На чия праведност се доверяваме? На собствената ни. Това е нашият вечен проблем. И плодът на този проблем се изявява в разногласието и в разединението сред братята. Това означава, че съветът на верния и истинен свидетел наистина е верен. Това е проблемът на Лаодикия. Това е проблемът и на Ефес. Какво лошо направи Ефес? Ефес, какво направиха те? Кой си спомня? Кое друго нещо направиха те, което беше лошо? Това е единственото нещо. Знаете ли, Исус ги похвали за делата им. Той каза:
„Знам делата ви, знам търпението ви. Знам дълготърпението ви. Знам всичко, което правите. Но имам нещо срещу вас. Едно единствено нещо. Изгубили сте първата си любов.“
Те все още работеха, нали? Те все още правеха прекрасни неща и всичко беше наред. И знаете ли каква беше опасността за Ефес? Той каза:
„Понеже сте изгубили първата си любов, ако не се покаете и не вършите първите дела (а тези първи дела са в действителност да се върнете към първата любов)...“ какво каза Исус, че ще направи?
„Ще взема светилника ви от мястото му.“
Това се случи с онзи човек. Не е ли така? Той беше отстранен от мястото му.
„Но, Господи, той правеше всички тези останали неща.“
Бог казва:
„Не. Не може да има дори една нишка, направена от хора.“
Братя и сестри, това е наистина сериозно. Просто се моля Господ да се докосва до сърцата ви, както докосна моето сърце докато се подготвях за това. Защото Бог иска да знаем, че без Христос ние сме напълно празни. И ще ви кажа нещо: според верния и истинен свидетел повечето от нас всъщност са без Христос. И не казвам това като нещо, за което да бъдем щастливи. Това е един тъжен факт. Но ако не се събудим и не осъзнаем факта, ние няма да направим нищо във връзка с него. Повечето от нас всъщност са без Христос. Ние имаме собствена праведност. Доверяваме се на собствената си праведност и имаме добро усещане за себе си, а сме в дълбока, дълбока беда.
Знаете ли, че Лаодикия отвращава Бога?
Осъзнавате ли това? Бог поглежда Лаодикия и Му се догажда. Приисква Му се да повърне.
Така изглеждаме, братя и сестри. Всички ние. Сериозно е. Праведността чрез вяра не е просто доктрина, за която знаем всичко написано, и за която имаме правилно познание за целия жаргон и цялата терминология. Тя е променяща живота опитност. И ако нямате праведност чрез вяра във вашата опитност и тя не изявява плодовете, ви каня наистина да изследвате къде се намирате в действителност. Наистина ви каня да направите това. Виждате ли, праведността е... Какво представлява праведността? Как дефинираме праведността? Праведността е... какво? Вършене на правото. Това е вярно, отчасти. Може би тук се намира проблемът ни. Праведността наистина е вършене на правото, но можем ли ние да вършим правото? Праведността е първо да бъдем направени праведни. И тогава сте способни да вършите правото. Господният служител казва, че трябва да бъдете добри преди да можете да...? Вършите добро. И това е проблемът ни.
„Праведността е вършенето на доброто. Ще правя добро. Ще бъда добър.“
Това се нарича „праведност чрез дела“. Това е праведността, която произвеждаше Павел. Виждате ли разликата? Разбирате ли за какво говоря? Има голяма разлика. Виждате ли, братя и сестри, Бог трябва да ни промени напълно, преди да можем да бъдем приемливи в Неговите очи. Тази промяна е да облечем дрехата на Христовата праведност. Ние я приемаме... Ние не вършим това като се покоряваме на закона. Не обличате дрехата на Христовата праведност като се покорявате на закона, нали? Така ли я обличате? И все пак повечето от нас участват в такова дело. По-добре да ускорим темпото, за да стигнем навреме до обеда. Искам да отправя предизвикателство към вас със тези последни мисли и наистина искам просто да се молите в сърцето си, наистина да изследвате сърцето си добре.
В какво състояние, братко и сестро, е твоето пътуване днес? Облечени ли сте или сте голи? Дали вашата християнска опитност е една окаяна опитност? И ако е така, тогава какво означава това? Защото Библията казва, че в Неговото присъствие има пълнота от радост. Не е ли така?
Библията нарече дрехата на праведността „дреха на хвала“. Тя е дреха на благодарението, дреха на радостта. Затова ви питам дали днес сте гол или сте облечен. Виждате ли, Ефес изгуби първата си любов и регресира до човешкото заболяване на себеправедността. И Лаодикия има същия проблем. Правим добри неща и мислим много за себе си, но Христос е... къде? Вън от Лаодикия. Това означава, че Неговата праведност е... къде? Вън.
Братко и сестро, искам да ви задам въпрос: Вие осъдителни ли сте? Мислим, че не сме. Но дали наистина сте осъдителни? Дали седите в събота и изследвате другите?
Твърде често. Добре, някои са честни. Какво прави Христовата праведност с осъдителността? Виждате ли, братя и сестри, наистина е нужно да бъдем честни със себе си. Толкова самоизмамени сме, че небето е шокирано от нас. Дали сме язвителни и гневни в сърцата си към братя и сестри? Имаме ли лоши подозрения? Това за вас ли се отнася? Тогава дали носите дрехата или не? И все пак мислим, че при нас нещата са наред. Мислим, като този човек, че при нас нещата са наред. Има ли раздор, завист и омраза сред нас? Ако има, тогава какво правим по въпроса? Не знаете ли, че тези неща ни държат вън от царството? Искам да си представите мислено, че вратите тук днес бяха затворени и Христос влезеше с ангелите Си. И че предстоеше точно сега, днес, Христос да изследва кой носи сватбена дреха и кой не носи. И че всеки, който не носеше сватбена дреха, щеше да бъде хвърлен вън. Какво щеше да се случи с вас, в този момент? Какво щеше да се случи с мен в този момент? Дали таим непростителност към братята си? Този брат ви е наранил, може би е извършил нещо ужасно. Може би тази сестра е казала нещо лошо. Но ние наистина не сме им простили, изпитваме язвителност към тях. Дотолкова, че знаеш ли, вече не говоря с този брат. Тази сестра тук, тя върви по своя път, аз - по моя. Не говоря с нея.
Братя и сестри, така ли изглежда Христовата праведност? Разбирате какво казвам, нали? Христос се оглежда, за да види кой притежава Неговата праведност. Виждате ли, Той иска да ни излекува. Не ви казвам това, за да се почувствате зле по отношение на себе си. Вероятно всъщност правя това...
„Но, братко, аз пазя закона.“
Ще ви кажа нещо, което е опасен факт. Превърнали сме се в законници като пазим правилно закона, но сърцето ни е лишено от Исусовата любов. Не обичаме братята си. На сърцата ни липсват мирът и радостта на Исус. И изпитваме затруднение да обичаме братята си. Кажете ми как изобщо мислите, че обичате неприятелите си, когато със собствените си братя и сестри имате проблеми? Знаете ли, мислим, че обичаме неприятелите си. Четем стиха и си казваме:
„О, аз обичам неприятелите си. Никога не съм ги срещал, не знам кои са, но ги обичам. Но моя брат и моята сестра, о, не.“
Виждате ли самоизмамата, в която се намираме, братя и сестри? Това не е праведност чрез вяра. Имаме нужда да облечем сватбената дреха. Какво носите вие? Твърде често сме гледали на собствената си праведност вместо на Христовата праведност. Затова Библията казва, че трябва да гледаме към Начинателя и Завършителя на вярата ни. И искам да отправя предизвикателство към вас със следната мисъл: Вземете решение днес, като имате предвид, че говорихме за тези неща. Време е да вземете решение. И искам да направите това решение пред Господа, като изследвате сърцето си, в светлината на нещата, които споделяме. Защото това е най-голямата нужда, която имаме ние, като Божий народ – Христовата праведност чрез вяра, цялата съвкупност. Не част, при което ние допринасяме. Не по-голямата част и ние да добавяме малко. А това е завършената Христова праведност. И фактът, че я нямаме би трябвало да ни обезпокои и да ни доведе на колене, като народ, за да можем да я придобием и да не се пуснем от нея.
Виждате ли, може да сме започнали добре, с Христос, но някъде по пътя да сме изгубили пътя, да сме изгубили от погледа Христос и да сме започнали да гледаме към собствената си праведност вместо към Христовата праведност. Казваме на Господ:
„Благодаря Ти, Господи. Ще поема оттук нататък.“
И това не е достатъчно. Това изобщо не е достатъчно.
Братя и сестри, праведността на Исус е мир и радост все повече и повече. Наистина е такава. Христовата праведност няма място за завист и раздор. Тя няма място за сплетня и за клеветничество. Тя няма място за клюкарство. Тя няма място за непростителен, язвителен дух. Ако това днес сте вие, вие сте изгубили от поглед Исус. Необходимо е да бъдете свързани наново. А според верния свидетел повечето от нас се намират в тази трагедия, в това печално състояние днес. Нуждаем се от дрехата на спасението, която е радост и мир.
Доверяването към онова, което правим е толкова естествено за нас. И все пак къде е плодът на праведността? Не казва ли Библията, че е необходимо да разработим своята престояла земя, докато Бог дойде и навали върху нас праведност (Oсия 10:12)?
Искам Духът да разработи тази престояла земя в сърцето ни днес. Мнозина от нас наистина се нуждаят от известно събуждане.
И така, братко и сестро, искам да размислите добре върху тези думи и искам да вземете решение днес въз основа на онова, което казахме.
Времето за решение настъпи. Едно е да се проповядва, а друго - да се вземе решение. Важно е да се вземе решение. И не искам да изоставите тази възможност и да не вземете решение днес да изберете Христовата праведност, ако сте се пуснали от нея. Да се върнете при Господа, преди да си тръгнете от това място. Не искам да си тръгнете от това място голи, без дреха, без да носите сватбената дреха. Ако сте били ангажирани с клюкарство, сплетничество, язвителност, завист и разногласие с братята си, наистина се нуждаете от Исусовата праведност наново. Ако стоите настрана, далеч от своите братя и сестри, ако не се разбирате добре с тях, ви е нужна известна праведност от Исус, за да ви направи тя способни да бъдете като Исус. Твърде много от нас, братя и сестри, са наистина, наистина законнически, ако наистина сме честни със себе си.
Пазим закона. От залез до залез пазим съботата. Но не успяваме да се покланяме на Бога в живота си. Наистина не успяваме. Нямаме Духа. Единствено Христос е праведен. Не можем да пазим закона сами. Само Христос е праведен. Затова искам да дойдете отпред, ако... Искам да помислите внимателно за това: Ако това сте вие и вие сте изгубили любовта си към Исус, и сте изгубили първата си любов, и копнеете за праведността, която е от Христос, искам да ви поканя да излезете напред и да получите Христовата праведност докато завършваме с молитва. Ако има някой такъв тук, днес, каня ви в името на Исус. Знам че е трудно, знам че не е леко, защото хората наблюдават. Но, братя и сестри, това е въпрос на живот и смърт. Братя и сестри, Исус стои и пита дали ще приемете Неговата завършена праведност и дали ще се откажете от собствената си праведност. Ако има някой такъв днес, искам да ви поканя да дойдете отпред, за да можем да получим наново Исусовата праведност и да изоставим злото на собствената си праведност.
Искам също да се молим сега и искам наистина да молим Господа, за да ни благослови. Защото Исус копнее да имаме това благословение. Искам да коленичим, ако желаете, за тези, които могат. Знам, че някои не могат. И искам да отправим заедно една молитва.
„Елате при Мен всички, които сте отрудени и обременени, и Аз ще ви дам почивка“ (Матей 11:28).
Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име. Отче, в името на Исус идваме като Твой народ. Господи, всички сме съкрушени, защото осъзнаваме, че нашата праведност е омърсени дрипи.
Господи, моля се да простиш закоравяването на сърцата ни, и, Господи, да простиш греховете ни. Твърде дълго сме отвращавали небето. В сърцето си, Господи, ние сме таили духа на противника че сме били угодни на Теб.
Господи, благодарни сме, че при Теб има прощение и при Теб има милост, и че Ти имаш праведност, която да ни дариш чрез вяра, наистина, само ако повярваме. Праведност, Господи, която ще ни направи да бъдем като Исус. Така че тогава Бог да може да изработи в нас да искаме и да вършим онова, което Му е угодно. Да копнеем и да се наслаждаваме на Неговия закон, а не да правим това неохотно, Господи, защото трябва. Отче, моля се да ни простиш и да я излееш върху нас отново сега тази дреха, този Дух на правдата, Духа на Исус, скъпи Господи. Отче, знам, че много сърца тук откликнаха на призива на Духа Ти. И се моля да ни дадеш благословението, обещано в Словото Ти – че ако Те потърсим с цялото си сърце, ще Те намерим. Твоето слово казва „правдата им е от Мен“. Прости ни за нашата себеправедност Господи. Отричаме се от нея и както Павел казваме:
„Това, което беше за мене придобивка, сметнах го като загуба заради Христос. Освен това всичко смятам като загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Исус.“
Господи, благодарим Ти, че всичко е наистина готово и че за нас остава само да вземем участие в тази сватба. И, облечени с Христовата праведност, Господи, знаем, че Ти ще вложиш в нас копнежи за добро и че ще ни дадеш способност да вършим, да вършим правото.
О, Отче, моля се да положиш върху нас Своето покривало, защото е близо времето и краят на всичко е наближил. И предстои скоро Исус да се яви, за да огледа за последен път гостите. А, Отче, някои от нас са празни. Някои от нас не са готови, скъпи Господи. За някои от нас, сърцата ни са толкова сухи и празни. Дори не сме познавали Исусовата любов в продължение на толкова време. Били сме завистливи, били сме язвителни, Господи. Таили сме зли чувства против братята си. Моля да ни простиш и да ни дадеш силата да вършим правото, да се търсим и помиряваме един с друг, скъпи Господи, за да почитаме Исус. И да си тръгнем от това място не както сме дошли на него. Помогни ни, Господи, да видим ясно в какво се състои грехът ни, в какво се състои липсата ни. И ни помогни да видим завършеността на Исусовата праведност. Отче, благодаря Ти и Ти отдавам слава за това, че чуваш молитвите ни. Благодаря Ти за Твоя Дух, който присъства тук. И Ти отдавам слава, че днес на небето има радост, че в небето има ликуване.
Отче, почитаме Те и Te възхваляваме - Теб, великия и могъщ Цар, вечния Бог, защото Ти Си Богът на любовта и милостта. Благодарим Ти, че ни прие във Възлюбения. Благодарим Ти, че ни постави в небесните места с Него, като възложи върху нас всяко едно благословение.
Отче, отправяме тази молитва в името на Исус, заради Него, с благодарност. Амин.
На Бога да бъде славата!
„Даром сте приели, даром давайте!“
Предоставя се разрешение за копиране и разпространение.
Revelation1412.org