Из "Опитности и видения" - Елън Уайт
Господ ми показа, че църковният ред е твърде много застрашен и занемарен. Формалността трябва да се избягва, но заради това редът не трябва да се занемарява. В небето владее ред. Ред имаше в църквата, когато Христос бе на земята, а след възнесението Му апостолите също съблюдаваха строг ред. И сега, в това последно време, когато Бог довежда чедата си в единство на вярата, редът е по-нужен от всякога. Защото, докато Господ обединява чедата Си, Сатана със злите си ангели е усърдно зает да спъне и унищожи това единство.
Господ ми показа, че църковният ред е твърде много застрашен и занемарен. Формалността трябва да се избягва, но заради това редът не трябва да се занемарява. В небето владее ред. Ред имаше в църквата, когато Христос бе на земята, а след възнесението Му апостолите също съблюдаваха строг ред. И сега, в това последно време, когато Бог довежда чедата си в единство на вярата, редът е по-нужен от всякога. Защото, докато Господ обединява чедата Си, Сатана със злите си ангели е усърдно зает да спъне и унищожи това единство.
Затова в полето са прибързали да излязат мъже без мъдрост и разсъдливост, които, може би, не умеят да управляват добре собствения си дом и нямат никакъв авторитет над малкото хора, поверени му от Бога в дома, а се чувстват способни да водят стадото. Те вършат много погрешни неща и хората, които не познават нашата вяра, ще съдят за всички вестители според тези самозвани мъже. Така Божието дело бива укорявано и истината бива отхвърляна от много невярващи, които иначе биха изследвали искрено и сериозно “дали тези неща са така”.
Хора, които не водят свят живот и не са годни да поучават настоящата истина, навлизат в полето, без да са признати от църквата или от братята изобщо. Последиците са смущения и разединение. Някои владеят теорията на истината и могат да представят доказателства за нея, но им липсва духовност, разсъдъчност и опит. Те са пропуснали необходимостта да се научат да разбират много неща, преди да поучават други в истината. Трети не могат да представят никакви доказателства. Но понеже някои братя са ги чули да се молят хубаво и да насърчават тук и там някого с прочувствени увещания, са бивали изпратени в полето да вършат дело, за което Бог не им е дал способност и за което нямат достатъчно опит и интелект. След това те биват завладяни от духовна гордост, биват почитани и действат, залъгвайки се, че са работници. Липсва им здрава преценка и търпеливо разсъждение, говорят самохвално и вмъкват много неща, без да могат да ги докажат от Словото. Бог знае това, затова не призовава такива хора за работа в тези опасни времена. И братята трябва да бъдат предпазливи да не изпращат в полето работници, които Бог не е призовал.
Но обикновено хората, които Господ не е призовал, са точно най-убедените, че са призовани и че тяхната работа е много важна. Те отиват в полето и най-често не влияят положително. Въпреки това на някои места имат известен успех и това кара тях и другите да смятат, че наистина са призовани от Бога. Сполуката на някои не е сигурно доказателство, че са избрани от Бога. Сега Божии ангели раздвижват сърцата на Неговите искрени чеда и просветляват разума им да разберат настоящата истина, да се хванат за нея и да получат вечен живот. И дори когато такива самозвани мъже се поставят там, където Бог не ги е поставил, и заявяват, че са учители, и души се съгласяват с проповядваната от тях истина, то и това не е още доказателство, че Бог ги е призовал. Душите, които приемат истината от тях, изпадат в тревога и трудности после, когато видят, че тези мъже не са се съобразили с Божия съвет. Може и безбожни човеци да проповядват истината и някои да я приемат, но това съвсем не приближава до Божието благоволение онези, които са я проповядвали. Неправедните си остават неправедни и ще получат своето наказание според измамата, която са практикували всред Божиите възлюбени и според смущението, което са всявали в църквата. Техните грехове няма да бъдат покрити, но ще бъдат изложени в деня на лютия Божи гняв.
Тези самопризовали се пратеници са проклятие за делото. Искрени души им се доверяват с вярата, че те действат според Божия съвет и че са в съгласие с църквата. Затова ги търпят когато провеждат църковните обреди, и понеже им се обяснява, че са длъжни да вършат “първите дела”, им позволяват да ги кръщават. Но когато дойде светлината, както ще стане със сигурност, и узнаят, че те не са такива, за каквито са ги смятали - Божии призовани и избрани пратеници, ще се затруднят и ще се усъмнят и по отношение на истината ще чувстват, че трябва още един път да учат всичко отново. Те ще бъдат обърквани и смущавани от неприятеля - дали Бог ги е водил, или не в това което са преживяли и няма да бъдат удовлетворени, докато не бъдат кръстени още един път и не започнат отново. За Божиите вестители е много по-трудно да отиват на места, където вече е било упражнявано погрешно влияние, отколкото на нови места. Те трябва да се държат просто, да действат искрено и да не прикриват неправдите, защото стоят между живите и мъртвите и ще дават сметка за своята вярност, за работата си и за влиянието си над стадото, където Бог ги е поставил пазители.
Души, които са приели истината и са доведени до такива изпитания, биха я приели и ако тези мъже бяха стояли настрана и бяха заемали скромното място, определено им от Господа. Божието око бди над Неговите диаманти и Той би им изпратил Своите призвани и избрани вестители - хора, които биха вървели мъдро напред. Светлината на истината би им показвала истинското им състояние и те биха приели истината с разбиране и биха били удовлетворени от нейната красота и яснота. Чувствайки могъщото й влияние, те биха били силни и биха имали свято влияние.
Хора, които не водят свят живот и не са годни да поучават настоящата истина, навлизат в полето, без да са признати от църквата или от братята изобщо. Последиците са смущения и разединение. Някои владеят теорията на истината и могат да представят доказателства за нея, но им липсва духовност, разсъдъчност и опит. Те са пропуснали необходимостта да се научат да разбират много неща, преди да поучават други в истината. Трети не могат да представят никакви доказателства. Но понеже някои братя са ги чули да се молят хубаво и да насърчават тук и там някого с прочувствени увещания, са бивали изпратени в полето да вършат дело, за което Бог не им е дал способност и за което нямат достатъчно опит и интелект. След това те биват завладяни от духовна гордост, биват почитани и действат, залъгвайки се, че са работници. Липсва им здрава преценка и търпеливо разсъждение, говорят самохвално и вмъкват много неща, без да могат да ги докажат от Словото. Бог знае това, затова не призовава такива хора за работа в тези опасни времена. И братята трябва да бъдат предпазливи да не изпращат в полето работници, които Бог не е призовал.
Но обикновено хората, които Господ не е призовал, са точно най-убедените, че са призовани и че тяхната работа е много важна. Те отиват в полето и най-често не влияят положително. Въпреки това на някои места имат известен успех и това кара тях и другите да смятат, че наистина са призовани от Бога. Сполуката на някои не е сигурно доказателство, че са избрани от Бога. Сега Божии ангели раздвижват сърцата на Неговите искрени чеда и просветляват разума им да разберат настоящата истина, да се хванат за нея и да получат вечен живот. И дори когато такива самозвани мъже се поставят там, където Бог не ги е поставил, и заявяват, че са учители, и души се съгласяват с проповядваната от тях истина, то и това не е още доказателство, че Бог ги е призовал. Душите, които приемат истината от тях, изпадат в тревога и трудности после, когато видят, че тези мъже не са се съобразили с Божия съвет. Може и безбожни човеци да проповядват истината и някои да я приемат, но това съвсем не приближава до Божието благоволение онези, които са я проповядвали. Неправедните си остават неправедни и ще получат своето наказание според измамата, която са практикували всред Божиите възлюбени и според смущението, което са всявали в църквата. Техните грехове няма да бъдат покрити, но ще бъдат изложени в деня на лютия Божи гняв.
Тези самопризовали се пратеници са проклятие за делото. Искрени души им се доверяват с вярата, че те действат според Божия съвет и че са в съгласие с църквата. Затова ги търпят когато провеждат църковните обреди, и понеже им се обяснява, че са длъжни да вършат “първите дела”, им позволяват да ги кръщават. Но когато дойде светлината, както ще стане със сигурност, и узнаят, че те не са такива, за каквито са ги смятали - Божии призовани и избрани пратеници, ще се затруднят и ще се усъмнят и по отношение на истината ще чувстват, че трябва още един път да учат всичко отново. Те ще бъдат обърквани и смущавани от неприятеля - дали Бог ги е водил, или не в това което са преживяли и няма да бъдат удовлетворени, докато не бъдат кръстени още един път и не започнат отново. За Божиите вестители е много по-трудно да отиват на места, където вече е било упражнявано погрешно влияние, отколкото на нови места. Те трябва да се държат просто, да действат искрено и да не прикриват неправдите, защото стоят между живите и мъртвите и ще дават сметка за своята вярност, за работата си и за влиянието си над стадото, където Бог ги е поставил пазители.
Души, които са приели истината и са доведени до такива изпитания, биха я приели и ако тези мъже бяха стояли настрана и бяха заемали скромното място, определено им от Господа. Божието око бди над Неговите диаманти и Той би им изпратил Своите призвани и избрани вестители - хора, които биха вървели мъдро напред. Светлината на истината би им показвала истинското им състояние и те биха приели истината с разбиране и биха били удовлетворени от нейната красота и яснота. Чувствайки могъщото й влияние, те биха били силни и биха имали свято влияние.
Отново ми бе показана опасността от онези, които пътуват, без да са призовани от Бога. Ако имат малко успех, ще се почувства липсата на качество. Ще се предприемат необмислени стъпки и поради липса на мъдрост някои скъпи души ще бъдат тъй отблъснати, че никога вече да не могат да бъдат достигнати. Видях: църквата трябва да чувства своята отговорност и да оглежда съвестно и с прилежност живота, качествата и изобщо поведението на онези, които се обявяват за учители. Ако няма ясно доказателство, че Бог ги е поканил и “горко” тегне над тях, ако те не последват този зов, тогава дълг на църквата е да действа и да заяви, че не ги признава за учители. Това е единственият начин, по който църквата може да постъпи, за да бъде чиста в това отношение, понеже на нея лежи отговорността.
Видях, че вратата, през която влиза неприятелят, за да обърква и смущава стадото, може да бъде затворена. Попитах ангела как би могло да стане това. Той каза: “Църквата трябва да прибягва до Божието слово и да се поучава от него на църковен ред, което досега е било пренебрегвано и изоставяно. Тази необходимост е задължителна, за да се доведе църквата до единство на вярата.” Видях, че в дните на апостолите църквата бе в опасност да бъде подведена и заблудена от фалшиви учители. Затова братята избраха мъже, доказали способността си да управляват добре собствените си домове, да пазят реда в собствените си семейства и да просветляват намиращите се в тъмнина. По тези въпроси те питаха Бога, а след това биваха избирани със съгласието на църквата и на Светия Дух чрез възлагане на ръце. След като получеха мисията си от Бога и потвърждение от църквата, отиваха и кръщаваха в името на Отца и Сина и Светия Дух и се грижеха за наредбите в Господния дом; често служеха на светиите, които им раздаваха символите на разчупеното тяло и на пролятата кръв на разпънатия Спасител, за да държат свеж в паметта на възлюбените Божии чеда спомена за Неговите страдания и смърт.
Аз видях, че църквата сега не е по-застрахована срещу фалшиви учители, отколкото бе църквата в дните на апостолите; че ако не вършим повече, трябва да вземем поне същите специални мерки като тях, за да осигурим мира и единството на стадото. Имаме техния пример и трябва да го следваме. Братя с опит и здрав разум трябва да се събират с цел изследване на Божието слово и с одобрението на Светия Дух да възлагат със сериозна молитва ръце на доказалите, че са приели своята мисия от Бога, и да ги избират за пълно посвещение на Божието дело. Този акт ще покаже, че църквата потвърждава тяхното изпращане да разнасят най-тържествената вест, давана някога на човеци.
Бог не желае да повери грижата за Своето скъпоценно стадо на човеци, чийто разум и разсъдък е отслабнал поради по-раншни заблуди, и които чрез поведението си, докато са били пленени в заблудата на спиритизма и др., са позорили себе си и делото. Макар че сега може и да се чувстват освободени от заблуди и компетентни да излязат и да проповядват последната вест, Бог няма да ги приеме. Той няма да повери на грижата им скъпоценни души; понеже мисълта им е била покварена и сега вече е отслабнала. Великият и Святият е Бог ревнив и Той желае разпространителите на Неговата истина да бъдат святи. Изговореният от Бога на Синай свят закон е част от Самия Него и само святи човеци, строги Негови изпълнители, ще Го прославят, като наставляват и други на същото.
Божиите служители, които поучават истината, трябва да бъдат хора с трезв ум, хора, издържащи съпротива, без да се възбуждат. Защото противниците на истината, ще нападат нейните проповедници и ще представят в най-лоша форма всяко възможно противоречие. Божиите служители, носители на вестта, трябва да бъдат готови със спокойствие и кротост да отблъскват тези възражения чрез светлината на истината. Често противниците говорят на Божиите служители по един провокиращ начин, за да възбудят и у тях същия дух, та да имат после материал и да могат да разказват, че учителите на заповедите са хора със злъчен дух и груби, както вече често се е казвало. Аз видях, че ние трябва да бъдем готови за отговор и да ги посрещаме с търпение, благоразумие и кротост. Нека им обърнем вниманието, което заслужават, не да ги отхвърлим или да се отървем от тях с положителни твърдения, а после да ги нападнем с остър тон, но да преценяваме добре всяко несъгласие, след това да изявяваме светлината и силата на истината и по такъв начин да поправяме заблужденията. Това ще прави добро впечатление. Искрените противници ще познаят, че са се заблуждавали и че пазителите на заповедите не са такива, за каквито са били представяни.
Видях, че вратата, през която влиза неприятелят, за да обърква и смущава стадото, може да бъде затворена. Попитах ангела как би могло да стане това. Той каза: “Църквата трябва да прибягва до Божието слово и да се поучава от него на църковен ред, което досега е било пренебрегвано и изоставяно. Тази необходимост е задължителна, за да се доведе църквата до единство на вярата.” Видях, че в дните на апостолите църквата бе в опасност да бъде подведена и заблудена от фалшиви учители. Затова братята избраха мъже, доказали способността си да управляват добре собствените си домове, да пазят реда в собствените си семейства и да просветляват намиращите се в тъмнина. По тези въпроси те питаха Бога, а след това биваха избирани със съгласието на църквата и на Светия Дух чрез възлагане на ръце. След като получеха мисията си от Бога и потвърждение от църквата, отиваха и кръщаваха в името на Отца и Сина и Светия Дух и се грижеха за наредбите в Господния дом; често служеха на светиите, които им раздаваха символите на разчупеното тяло и на пролятата кръв на разпънатия Спасител, за да държат свеж в паметта на възлюбените Божии чеда спомена за Неговите страдания и смърт.
Аз видях, че църквата сега не е по-застрахована срещу фалшиви учители, отколкото бе църквата в дните на апостолите; че ако не вършим повече, трябва да вземем поне същите специални мерки като тях, за да осигурим мира и единството на стадото. Имаме техния пример и трябва да го следваме. Братя с опит и здрав разум трябва да се събират с цел изследване на Божието слово и с одобрението на Светия Дух да възлагат със сериозна молитва ръце на доказалите, че са приели своята мисия от Бога, и да ги избират за пълно посвещение на Божието дело. Този акт ще покаже, че църквата потвърждава тяхното изпращане да разнасят най-тържествената вест, давана някога на човеци.
Бог не желае да повери грижата за Своето скъпоценно стадо на човеци, чийто разум и разсъдък е отслабнал поради по-раншни заблуди, и които чрез поведението си, докато са били пленени в заблудата на спиритизма и др., са позорили себе си и делото. Макар че сега може и да се чувстват освободени от заблуди и компетентни да излязат и да проповядват последната вест, Бог няма да ги приеме. Той няма да повери на грижата им скъпоценни души; понеже мисълта им е била покварена и сега вече е отслабнала. Великият и Святият е Бог ревнив и Той желае разпространителите на Неговата истина да бъдат святи. Изговореният от Бога на Синай свят закон е част от Самия Него и само святи човеци, строги Негови изпълнители, ще Го прославят, като наставляват и други на същото.
Божиите служители, които поучават истината, трябва да бъдат хора с трезв ум, хора, издържащи съпротива, без да се възбуждат. Защото противниците на истината, ще нападат нейните проповедници и ще представят в най-лоша форма всяко възможно противоречие. Божиите служители, носители на вестта, трябва да бъдат готови със спокойствие и кротост да отблъскват тези възражения чрез светлината на истината. Често противниците говорят на Божиите служители по един провокиращ начин, за да възбудят и у тях същия дух, та да имат после материал и да могат да разказват, че учителите на заповедите са хора със злъчен дух и груби, както вече често се е казвало. Аз видях, че ние трябва да бъдем готови за отговор и да ги посрещаме с търпение, благоразумие и кротост. Нека им обърнем вниманието, което заслужават, не да ги отхвърлим или да се отървем от тях с положителни твърдения, а после да ги нападнем с остър тон, но да преценяваме добре всяко несъгласие, след това да изявяваме светлината и силата на истината и по такъв начин да поправяме заблужденията. Това ще прави добро впечатление. Искрените противници ще познаят, че са се заблуждавали и че пазителите на заповедите не са такива, за каквито са били представяни.
От изповядващите се за служители на живия Бог се иска да бъдат доброволни слуги на всички, вместо да бъдат превъзнасяни над братята, и да имат благ, любезен дух. Когато се заблуждават, трябва да бъдат готови да признаят това напълно. Никакво искрено намерение не може да се приеме като извинение за непризнаване на заблужденията. Тази изповед няма да намали доверието на църквата във вестителя, а ще даде добър пример; духът на изповядването ще бъде насърчен в църквата и резултатът ще бъде благо единство. Желаещите да станат учители трябва да бъдат образец на благочестие, кротост и смирение, да имат любезен дух, да печелят души за Исус и за библейската истина. Един Христов проповедник е редно да бъде чист в говор и в дела. Винаги да помни, че си служи с вдъхновени думи, думи на святия Бог. Да помни също, че стадото е поверено на грижата му и че той трябва да представя пред Исус положението на всекиго, да се моли за него, както Исус се моли за нас пред Отца. Посочени ми бяха израилевите чеда в древността и видях колко святи и чисти трябваше де бъдат служителите в светилището, тъй като чрез службата си те влизаха в близко общуване с Бога. Проповедниците трябва да бъдат святи, чисти и безукорни, иначе Бог ще ги унищожи. Той не се е променил. Точно толкова е свят и чист, точно толкова е справедлив, какъвто е бил винаги. Онези, които се признават за Исусови проповедници, трябва да бъдат хора с опит и дълбока набожност. Тогава ще могат да влияят по всяко време и на всяко място.
Видях, че сега е време вестителите да отидат където и да се отвори път. Бог ще върви пред тях и ще разтваря сърцата на някои да чуят Словото. Нови места трябва да се спечелват, при което ще бъде добре по възможност те да отиват двама по двама, за да си помагат. Показан ми бе следният план: добре би било, ако на най-трудните места, където има голяма съпротива и където е нужна най-усилена работа, да работят задружно по двама братя и със съединени усилия и силна вяра да занасят истината на намиращите се в тъмнина. А след това, ако свършат повече работа, чрез посещаването на много места, трябва да се разделят, но през време на дейността си често да се събират, за да се окуражават чрез вярата си и да се укрепват. Също нека да се съветват относно местата, където трябва да се проникне, и да обмислят коя от техните дарби е най-нужна и по какъв начин могат да имат най-голям успех в спечелването на сърцата. И когато после пак се разделят, куражът и енергията или ще бъдат обновени, за да понасят съпротивата и тъмнината и да работят с пламенно сърце за спасяването на изгубени души.
Видях, че Божиите служители не бива да работят все в едно и също поле, но да се опитват да търсят души и на нови места. Утвърдените вече в истината не трябва да изискват толкова много от тяхната работа. Те са в състояние да стоят сами и да укрепват другите, докато Божиите вестители посещават тъмните и усамотени места, за да занасят истината на хора, все още не осветени по отношение на настоящата истина.
Видях, че сега е време вестителите да отидат където и да се отвори път. Бог ще върви пред тях и ще разтваря сърцата на някои да чуят Словото. Нови места трябва да се спечелват, при което ще бъде добре по възможност те да отиват двама по двама, за да си помагат. Показан ми бе следният план: добре би било, ако на най-трудните места, където има голяма съпротива и където е нужна най-усилена работа, да работят задружно по двама братя и със съединени усилия и силна вяра да занасят истината на намиращите се в тъмнина. А след това, ако свършат повече работа, чрез посещаването на много места, трябва да се разделят, но през време на дейността си често да се събират, за да се окуражават чрез вярата си и да се укрепват. Също нека да се съветват относно местата, където трябва да се проникне, и да обмислят коя от техните дарби е най-нужна и по какъв начин могат да имат най-голям успех в спечелването на сърцата. И когато после пак се разделят, куражът и енергията или ще бъдат обновени, за да понасят съпротивата и тъмнината и да работят с пламенно сърце за спасяването на изгубени души.
Видях, че Божиите служители не бива да работят все в едно и също поле, но да се опитват да търсят души и на нови места. Утвърдените вече в истината не трябва да изискват толкова много от тяхната работа. Те са в състояние да стоят сами и да укрепват другите, докато Божиите вестители посещават тъмните и усамотени места, за да занасят истината на хора, все още не осветени по отношение на настоящата истина.
RSS Feed
