Тази вечер ще изучаваме Библията, затова се надявам, че сте взели Библиите си със себе си. Надявам се, че сте взели Библиите си със себе си, защото ще прекараме доста време в Божието слово. Затова ако не носите Библия, ако имате нужда от Библия вероятно можете да споделите една със седящия до вас или ни уведомете, можем да ви дадем допълнителна. Но тази вечер, както виждате на екрана, ще обсъдим тема, която съм озаглавил
„Наистина ли познавате Бога?“
„Наистина ли познавате Бога?“
Наистина ли познавате Бога? Ако попитате един обикновен човек по улиците, независимо дали е християнин или не е, възможно е той да идва от всяка религиозна среда, ако го попитате дали познава Бога, има голяма вероятност той да каже:
„Разбира се.“ Или: „Да, познавам го.“
И е възможно за нас, които се намираме в това помещение днес, щом преминем през тази презентация, в следствие на онова, което ще учим тази вечер да достигнете до заключението:
„Не мисля, че наистина познавам Бога.“
Според мен тази тема вероятно ще бъде изненада за повечето от вас, но ще кажа, че това е жизненоважна вест и след малко ще споделя защо. Но въпросът, който искам да имаме предвид в хода на тази презентация, е: наистина ли познавате Бога? Това е въпросът, който трябва да си задавате:
„Наистина ли познавам Бога?“
Но тъй като предстои да разглеждаме Божието слово, ако желаете склонете глава заедно с мен или коленичете докато се помоля.
Небесни Татко, благодарим Ти, Отче, за свещените часове на съботата, в които навлязохме. Благодарим Ти за благодатта и милостта Ти. Благодарим Ти за всеки присъстващ тук тази вечер. Отче, някои от нас, присъстващите тук, виждат заглавието и може би мислят, че разбират за какво ще се отнася темата. Но се моля всеки един от нас да чуе Твоя глас, Отче, да чуем как Ти говориш на съвестта ни, тъй като Ти желаеш всички ние да бъдем спасени. Моля се за същото и за онези, които слушат онлайн – всеки един от тях да получи благословението. В името на Исус, амин.
Слушате
„Съветът на пророчеството - там,
където справедливостта и милостта се срещат“ .
Библията разкрива, че краят на всичко е наближил и че би трябвало всички да се вслушат в пророческите съвети на Бога. Предназначението на тази програма е да ви подготви да устоите през последните събития от земната история и да се възрадвате при Второто пришествие на Исус Христос.
„Съветът на пророчеството“
Част от въведението ми ще бъде нещо като резюме на нещо, което обсъдих с вас завчера, но нека започнем в книгата Даниил. Коя книга? 11 гл. Книгата Даниил и там 11 гл. е мястото, където ще започнем. Ангел Гавриил се яви веднъж на Даниил. И какво каза ангелът на Даниил относно онези, които ще бъдат защитени от ласкателствата на човека на греха в последните дни? Даниил 11:32. Забележете какво каза ангелът на Даниил – кое ще бъде нещото, което ще опази и защити Божия народ докато човекът на греха популяризира ласкателствата си и докато целият свят отива учуден след човека на греха. Това е нещо, което ще съхрани Божия народ. Даниил 11:32. Библията казва:
„И ще изврати с ласкателства онези, които беззаконстват против завета; но народът, който познава своя Бог, ще се...“ какво? „...укрепи и ще върши подвизи. И разумните между народа ще научат мнозина; при все това ще падат много дни от меч и пламък, чрез плен и разграбване“ (Даниил 11:32, 33).
Тук ангелът каза на Гавриил, че онези, които познават Своя Бог, ще се укрепят. Вие искате ли да се укрепите? Вие искате ли да се укрепите? Абсолютно. В силата на Исус Христос. Както казва Павел: със силата на Исус Христос ще бъда победител. Всъщност ние сме „повече от победители“. И така, възможно ли е да познаваме Бога? Мнозина мислят, че в действителност е невъзможно да познаваме Бога, че е възможно е да знаете нещо за Него, но не можете да Го познавате. Тук в текста ни се казва, че онези, които познават своя Бог, ще се укрепят, ще бъдат изпълнени със Светия Дух, ще вършат подвизи (това са велики дела). Те ще имат светлина, която ще свети всред тъмнината. Когато земята бива покривана от голяма тъмнина, ще има народ, който ще познава своя Бог, от когото ще струи светлината на Неговата слава. Дали това ще бъдете вие? Дали това ще бъда аз? Забележете какво казва Исус в Йоан 17 гл. Забележете какво казва Исус. Той не само ни казва, че това е възможно. Забележете какво обаче казва Той по отношение на това от какво значение е това. Йоан 17 гл., в 3 ст. Библията казва:
„А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил.“
Кой говори тук? Говори Исус. И Той всъщност се моли на Своя Отец. Това става преди Той да бъде предаден, преди да бъде разпънат, преди да бъде умъртвен. Той е в молитва към Своя Отец и казва, че „това е вечен живот“... Не става въпрос за доктрини, учения и всичко това, макар че то е от жизненоважно значение.
„А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос...“
Приятели, точно в това се състои вечният живот – да познаваме Бога и Неговия Син. И така, не само че самият Исус ни казва, че това е възможно, но Той също така показва и значимостта му: именно в това се състои вечният живот. То определя вечната ви участ – или вечен живот, или смърт. Но дали наистина има значение как Го познаваме, да Го познаваме по какъвто начин си пожелаем? Искам да спомена няколко цитата от пророческото перо, от перото на Елън Уайт. Вече изучавахме Дара на пророчеството, който щеше да се намира в Божията църква на последните дни. Трябва винаги да сме благодарни, че Бог реши да даде на Своя народ на остатъка Дара на пророчеството. Често мисля за Духа на пророчеството като за лупа, така че онези неща в Писанието, които може би са много трудни, Духът на пророчеството ги увеличава, за да можем да ги видим по-ясно. И особено пророчества относно последните дни. Забележете какво ни се казва в „По стъпките на Великия Лекар“, стр. 409:
„Преобразяването на характера [не искаме ли това? абсолютно], чистотата на живота [всички я искаме], ефикасността в служенето [искаме я], придържането към правилните принципи, всички те зависят от едно правилно познание за Бога. Това познание е основната подготовка както за този живот, така и за идния живот“ („По стъпките на Великия Лекар“, стр. 409).
От какво зависят всички тези неща, от какво познание за Бога? От правилно познание, което посочва, че е възможно да съществува и погрешно познание за Бога, че е възможно да Го познаваме по неверен начин, че е възможно да не разбираме истински кой е Той или характера Му. Виждате ли, чрез гледане ние се променяме. И ако гледаме каквото и да е нещо или когото и да било, който е по-малък от единствения истинен Бог, не можем да достигнем до този стандарт, до който Той желае да достигнем. Обърнете внимание и на този цитат:
„Хиляди имат измамна представа за Бога и Неговите качества. Те наистина служат на един фалшив бог, както служеха слугите на Ваал. Дали се покланяме на истинския Бог, както е разкрит в Словото Си, в Христос, в природата, или обожаваме някакъв философски идол, поставен на Негово място?“ („Свидетелства към църквата“, том 5, стр. 174).
Хиляди имат измамна представа за Бога. Разгледахме това преди няколко вечери и няма да се задълбочавам много в това сега, но наистина искам да посоча някои неща, за които ще откриете, че в действителност не са същността на темата ми тази вечер. Все още сме във въведението. Но това в действителност не е същността на онова, което ще споделя с вас тази вечер. И все пак искам да забележите някои неща тук. Ако хиляди имат измамна представа за Бога, приятели, на нас не ни се иска да попаднем в категорията на притежаващите измамна представа за Бога или да обожаваме някакъв философски идол на Негово място. Каква измамна представа за Бога е накарал Вавилон света да приеме? Има определена представа за Бога, която Вавилон (или отстъпилата църква, за която изучавахме) накара целия свят да приеме, и особено християнския свят. Просто ще позволя на самия Вавилон да ни каже. Това идва от Libreria Editrice Vaticana (вероятно можете да го произнесете по-добре, отколкото мога аз):
„Вярата на всички християни почива върху Троицата... Тайнството на Пресветата Троица е централното тайнство на християнските вяра и живот“ (Катехизис на Католическата църква (1994), стр. 62).
Това идва от катехизиса на Католическата църква. Следователно, те ни казват, че вярата на всички християни почива върху Триединството. Обърнете внимание и на този цитат:
„„Троица“ е терминът, който се употребява за обозначаване на централната доктрина...“
Това идва от Католическата енциклопедия.
„...централната доктрина на християнската религия. Това, учи Църквата, е откровението относно естеството на Бога, което тя предлага на човека като основа на цялата си догматична система“ (Католическа енциклопедия (1912), том 15, стр. 47).
Следователно, това е основата, това е гледната точка, това е разбирането за Бога, което Рим е призовал целия свят да приеме. Разбира се, казвам това по отношение на християнския свят. Мнозинството от християнския свят се е подмамило от това. Отново, няма да се задълбочаваме много в това, разглеждахме го завчера. Но причината да споделя това сега е защото, отново, искаме да се уверим, че нямаме измамна представа за Бога, искаме да Го познаем правилно. И нещо повече: искаме да узнаем, че наистина познаваме Бога.
Какво казва Вавилон за онези, които изповядват, че са протестанти, за онези, които протестират? Забележете какво казва Рим за онези, които изповядват, че са протестанти. Той казва:
„Нашите опоненти [това се отнася за протестантите]...“
Това е от Греъм Грийн в „Новата догма на Католическата църква“.
„Нашите опоненти [протестантите] понякога твърдят, че не трябва да бъде поддържано догматично никое вярване, което не е изрично заявено в Писанието... Но протестантските църкви сами са приели догми като Триединството, за които няма такава конкретна заповед в евангелията“ (Греъм Грийн, „Новата догма на Католическата църква“, LIFE, 30 октомври 1950 г.). ).
Самите те ни уведомяват, че това просто е нещо, което те са дали на църквите. И протестантските църкви не само приемат това, но приемат и учението за безсмъртието на душата, светостта на неделята и разни други учения, които приемат докато все пак твърдят, че протестират. Невъзможно е да протестирате против заблудата, ако самият вие все още поддържате част от заблудата на тази структура, против която протестирате. Това отслабва протеста ви. Ако можете да си спомните... Припомнете си изявлението, което ще прочета от перото на пророчицата Елън Уайт относно съпруга й, Джеймс Уайт. Припомнете си изявлението, направено от нея:
„Бог е допуснал скъпоценната светлина на истината да огрее над Словото Му и да просветли ума на моя съпруг. Той може да отразява към други лъчите светлина от Исусовото присъствие, като проповядва и пише“ („Свидетелства към църквата”, том 3, стр. 502, пар. 2).
Следователно, това ни се казва за Джеймс Уайт – че той щял да отразява лъчите светлина, че Бог го благославял в онова, което поучавал и проповядвал. Кои бяха някои от лъчите светлина, за отразяването на които Бог употреби Джеймс Уайт чрез писането и проповядването му? Припомнете си, че през 1877 г. той каза следното:
„Необяснимото Триединство, което прави Божеството три в едно и едно в три, е достатъчно лошо“ (Джеймс Уайт, „Ривю енд Хералд“, 29 ноември 1877 г.).
Какво още каза той? Той казва също:
„Като фундаментални заблуди [заблуди, които се намират в корена на нещата]…”
„Като фундаментални заблуди можем да категоризираме заедно с фалшивата събота…”
Винаги проповядваме против фалшивата събота, но той казва, че ние категоризираме заедно с това
„...и други заблуди, които протестантите са взели от Католическата църква, като попръскването за кръщение, триединството, съзнателния живот на мъртвите и вечния живот в окаянство.“
Ще кажа следното: когато говорим за някои от нещата, които се популяризират от католицизма, и когато се изказваме против някои от нещата, които не са библейски, и тогава споменем Триединството, мнозина се раздразняват и дори засягат... Припомнете си, че сутринта говорихме за засягането. Мнозина се засягат и са първите, които казват:
„Аз не вярвам в католическото Триединство.“
Тогава за какво се засягате? Просто заявяваме къде отвеждаше Бог нашите пионери. Причината, поради която мнозина се засягат, е защот осъзнават, че макар че е възможно те да не приемат едно католическо Триединство, онова, което поддържат, е просто негово производно или поне негова сестра. Във всеки случай осъзнаваме, че това са нещата, за които Бог уведомяваше нашите пионери, че са фундаментални заблуди.
„...съзнателният живот на мъртвите и вечния живот в окаянство. Масата хора, поддържали тези фундаментални заблуди, несъмнено правили това в незнание, но може ли да се очаква, че Христовата църква ще носи със себе си тези заблуди докато сцените на съда се разразят над света? Ние не мислим така“ (Джеймс Уайт, „Ривю енд Хералд“, 12 септември 1854 г.).
Вие реформатор ли сте? Забележете какво още каза той, още едно изявление от него, след което ще навлезем в Библията:
„Най-голямата грешка, която можем да намерим в Реформацията, е че реформаторите престанаха да осъществяват реформа. Ако бяха продължавали все по-напред и по-напред докато изоставят и последната следа от папството – естественото безсмъртие, попръскване при кръщение, триединството и пазенето на неделята, сега църквата щеше да бъде свободна от своите небиблейски заблуди (Джеймс Уайт, „Ривю енд Херълд”, 7 февруари 1836).
Ще побързаме да отречем безсмъртието на душата, пазенето на неделята, попръскването и други неща, но защо не и Триединството? Не наблягаме главно върху Триединството, но откриваме, че мнозина от Божия народ го приемат все повече и повече. И така, как тогава трябва да придобием правилно познание за Бога? Как трябва да придобием правилно познание за Бога? Нека отворим на книгата на Лука, Лука 10 гл., защото желаем да познаваме Бога правилно, желаем да имаме правилно откровение за Бога. Но как можем да придобием това? Забележете какво четем в книгата на Лука. Лука 10:22. Ето какво казва Исус:
„Всичко Ми е предадено от Моя Отец; и освен Отец никой не знае Кой е Синът; и никой не знае Кой е Отец освен Сина и онзи, на когото Синът би благоволил да Го открие.“
Кой открива Отец? Синът. Самият Исус разкрива кой е Бог, разкрива Отец. Следователно, ако искаме да имаме правилното откровение за Бога, ако искаме да узнаем кой е Бог в действителност, трябва да погледнем към Исус. Забележете какво се казва в 1 Йоаново 5 гл. 1 Йоаново 5 гл. и там 20 ст. В 1 Йоаново 5:20 се казва:
„Знаем също, че Божият Син е дошъл и ни е дал разум да познаем истинния Бог; и ние сме в Истинния, в Неговия Син Исус Христос. Този е истинският Бог и вечен живот.“
Същото, което каза Исус:
„А това е вечен живот...“ - да познаваме истинния Бог.
Отново, както видяхте, Исус е Този, Който е дошъл да ни даде разум, за да познаем Истинния. И като какъв разкри Исус Бога? Погледнете Откровение 3 гл. Откровение... коя глава? Откровение 3 гл. и там 12 ст. Забележете какво каза Исус. Ще погледнем само някои неща. В Откровение 3:12 Той казва:
„Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог...“
Знаехте ли, че Исус има Бог? Точно тук говори за Него.
„...откъдето няма вече да излезе вън; и ще напиша на него името на Моя Бог, и името на града на моя Бог, новия Йерусалим, който слиза от небето от Моя Бог...“
Броят споменавания на това в един единствен стих показва от колко голямо значение е то. Исус каза отново и отново „Моя Бог“. За кого говори Той? Погледнете Йоан 20 гл. Йоан 20 гл. Вече прочетохме Йоан 17:3. Помните ли Йоан 17:3? Отгърнахме на Йоан 20 гл., но помните ли, че в Йоан 17:3 Исус се обръща към Своя Отец и казва:
„А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог“?
Това наподобява начина, по който Павел говори за истинската скиния. Не че скинията на земята не беше действителна или истинска. Говореше за единствената истинска скиния, скинията в небето, а тази на земята беше копие на намиращата се в небето, също както Исус е отражение на Своя Отец. И така, Йоан 20:17. Забележете какво казва Исус на Мария. (Убеден съм, че беше Мария. Да.) Това е след възкресението Му.
„Исус й каза: Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и им кажи: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог.“
Тук Исус казва на Мария кой е нейният Бог. И Той казва на Мария:
„Това е Отец, Който е на небесата. Той е Мой Бог и ваш Бог.“
Не знам за вас, но аз бих предпочел да служа и да се покланям, и да познавам същия Бог, на Когото Исус служеше и се покланяше, и Когото Той познаваше, същия Бог, за Когото каза на Мария:
„Това е твоят Бог.“
„Не, Исусе. Не това е моят Бог. Аз имам трима.“
Тя не изказа този аргумент, защото не това учеше Исус, не това учеха и учениците. Това е нещо, което всъщност навлезе в църквата стотици години по-късно, през 2 и 3 в. сл. Хр., когато във все по-голяма и по-голяма степен беше формулирана и изготвяна една доктрина, в следствие на няколко събора (Лаодикийския събор и други). При което те решиха:
„Добре, Бог е Триединство, триединен Бог.“
Докато Исус казва:
„Небесният Отец е Бог.“
Разбираме, че Исус също е Божествен и поради това, че е Божий Син, да, Той също е Бог и на Него трябва да се отдава поклонение. Това не означава, че на Него не трябва да се отдава поклонение. Но същността е, че искаме да познаем Бога правилно. Не желаем никаква заблуда. 144-те хиляди, Божият народ в последните дни, няма да имат лукавство в устата си. Следователно, тук Исус посочва кой е Бог. Но какво означава в действителност да познаваме Бога?
Между другото, ние все още не сме отговорили на този въпрос. Онова, което споделих с вас сега, в действителност е въведението. Дори не съм стигнал до същността на темата. Не сме разбрали наистина какво означава Библията като ни призовава да познаем Бога. Така че какво означава в действителност да познаваме Бога? Това е въпросът, който искаме да разберем. Това познание, което тъкмо разгледахме по отношение на това кой е Бог, единственият истинен Бог, е само върха на айсберга. Знаете ли, че днес има мнозина, които не разбират истината за Бога, може би те дори да приемат един триединен бог, да не разбират истинския монотеистичен възглед за Бога и при все това все пак да познават Бога? Знаехте ли това? При все това те познават Бога. И така, какво означава в действителност да познаваме Бога? Нека сега навлезем в изследването си.
Отворете с мен на Матей 24 гл. Освен Исус... Или всъщност освен Отец, кой знае кога ще се завърне Исус за църквата Си? Помните ли какво казва Библията? Освен Отец, кой знае кога Исус ще се завърне на този свят? Никой друг, нали? Погледнете какво казва Той в Матей 24 гл. Матей 24:36. Ще се опитаме да разберем по-добре какво означава в действителност да познаваме Бога. Матей 24 гл. и там 36 ст. Тук говори Исус и казва:
„А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, а само Моят Отец...“
Следователно, за онзи ден и час, в който ще се завърне Исус, Той казва:
„Никой човек не знае. Дори небесните ангели не знаят. Само Моят Отец знае кога ще бъдат този ден и час [денят и часът на Неговото завръщане].”
Макар че никой човек не знае, би трябвало винаги да бъдем готови, нали? Би трябвало винаги да бъдем готови. Но тук Исус казва:
„Никой човек не знае.“
Следователно, знаем ли кога ще се завърне Исус? Добре, Той ни дава знамения, по които можем да узнаем. Не знаем деня и часа. Нека отворим на... Мисля, че разбираме Матей и сега 13 гл. Матей 13 гл. Тази вечер ще споделя с вас, че аз знам, аз знам кога ще се завърне Исус. И ще ви покажа от Библията кога Исус ще се завърне. Матей 13 гл. Ще кажа, че не знам деня и часа (не това казвам), а знам кога. Матей 13 гл. Забележете какво четем в 38 ст. Ще навлезем в същността на онова, което трябва да споделя с вас тази вечер и според мен ще бъде жизненоважно да разберем това. 38 ст.:
„...нивата е светът [тук Исус обяснява притча]...”
„...нивата е светът; доброто семе са синовете на царството; а плевелите - синовете на лукавия; неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на света; а жетварите са ангелите“ (Матей 13:38, 39).
Жетвата е... какво? Свършекът на света, запомнете това. А жетварите са ангелите.
„И така, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на света“ (40 ст.).
Следователно, Той казва, че жетвата е свършекът на света. Сравнете това с Марк 4 гл. Жетвата е свършекът на света. Това ни дава указание кога ще се завърне Исус. Завръщането Му е свързано с жетвата, защото Той казва, че жетвата е свършекът на света.
Какво още четем по отношение на тази жетва в Марк 4:28? Марк... коя глава? И там 28 ст. Какво още научаваме за тази жетва? В 28 ст. от Марк 4 гл. Библията казва:
„Защото земята сама си произвежда: първо стрък, после клас, а след това - пълно зърно в класа. А когато узрее плодът...“
А когато...
...какво стане с плода? Узрее (това всъщност означава „достигнал до зрялост“, когато е готов).
„А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп, защото е настанала жетва.“
Когато плодът узрее, Той начаса изпраща сърп, за да събере жетвата, тъй като сега е жетвено време. Следователно, това там ни казва, Исус казва, че жетвата е краят на света. Но това е свързано с узряването на плода, или с довеждането му до зрялост. Когато плодът е готов, тогава е настанала жетвата и Той изпраща сърпа Си, за да събере жетвата Си. Какъв конкретен плод трябва да узрее, за да бъде пожънат? Какъв плод трябва да бъде зрял за жетва? Четем това в Галатяни 5 гл. Отворете с мен, ако желаете, на книгата Галатяни и там 5 гл. Ето го плодът, който трябва да узрее, който трябва да достигне до своята зрялост, който трябва да бъде готов. Галатяни... коя глава? Пета глава и там 22 ст. Тук Библията казва (думи на Павел):
„А плодът [ето го плодът]...“
„А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, вярност, кротост, себеобуздание [т.е. самоконтрол]; против такива няма закон.“
Следователно, ако сравним тези библейски стихове ще открием, че жетвата се състои в края на света. Така че независимо кога стане готова жетвата, тогава ще бъде краят, тогава ще бъде моментът, в който Исус ще изпрати сърпа Си, защото плодът сега е достигнал до зрялост, плодът е узрял, е готов. И какъв е този плод? Плодът на Духа.
Обърнете внимание на следния цитат, който съответства на онова, което разискваме:
„Христос с горещ копнеж очаква...“ чие проявление? „...Собственото Си проявление в Своята църква.“
Той копнее да види Себе Си в Своята църква. Между другото, собстве-ното Му проявление не може да бъде произведено в църквата Му, ако самият Той, чрез Духа Си, не е в църквата Си. Така че тук Той казва, че очаква да види това проявление.
„Когато характерът на Христос се възпроизведе съвършено в Неговия народ, тогава Той ще дойде, за да го обяви за Свое притежание“ („Притчи Христови“, стр. 69).
Следователно, знаем кога ще се завърне Той: когато види Своя характер съвършено възпроизведен в Своя народ, Христос ще дойде, за да го обяви за Свое притежание. Как онагледява Павел този процес на узряване? Нека отворим на книгата Ефесяни и там 4 гл., тъй като все още не сме засегнали ключовия момент по отношение на това дали наистина познавате Бога. Ефесяни 4 гл. Забележете как Павел описва този процес на узряване. Лексиката е различна, но идеята е същата. Ефесяни... коя глава? Ефесяни 4 гл., ще прочетем стихове 11 до 13. Библията казва (това се отнася за Исус):
„И Той даде едни да бъдат апостоли, други - пророци, други - благо-вестители, а други – пастири и учители...“
Това са дарбите, които Той даде на църквата.
12 ст.:
„...с цел да се усъвършенстват светиите за делото на служението, за изграждането на Христовото тяло, докато ние всички достигнем в единството на вярата и на познаването на Божия Син, в...“ какво мъжество? „...пълнолетно мъжество [или с други думи: зрял народ]...”
Тези дарби, дадени от Бога, трябва да се намират в църквата с цел усъвършенстването на светиите, с цел да ни доведат до зрялост. Докато всички достигнем „пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота“. Неговият народ все още не е изпълнил тази цел. Все още се борим тук, долу, на земята. Все още поддържаме отношения с греха, така че Христовият характер не бива възпроизвеждан в нас както Той копнее да бъде. И в този процес Той казва:
„Дал съм ви дарби...“
Мнозина от нас отричат Дара на пророчеството. А ни се иска да говорим за пастори, иска ни се и да омаловажаваме Дара, а дори и учението. Да, съществуват лъжепророци. И да, съществуват лъжеучители. Но Бог все пак ни е дал дарбите понеже се опитва да ни направи да израстваме докато достигнем до мярката на ръста на Христовата пълнота. Докато Той погледне Своя народ и види как Неговият народ притежава в съвършена пълнота Неговия характер. Точно това желае Той. Така описва Павел този процес на узряване. Дадени са дарби, даден е Божият Дух, за да ни помогнат да достигнем до този момент. Но някои от нас се съпротивляват на Светия Дух. Ние се съпротивляваме на Божиите приканвания. Какво, бихте казали, е вероятно най-важната съставка в тялото, която го довежда до зрялост? Това се заявява в 15 ст. (и именно с това ще стигна до същността на онова, което трябва да споделя). Наистина ли познавате Бога? 15 ст. - 4 гл. и там 15 ст.:
„...но действащи истинно в...“ какво? „...в любов, да пораснем по всичко в Него...“
Забележете какво ни помага да пораснем по всичко: като действаме истинно в любов.
„...да пораснем по всичко в Него, Който е главата, Христос, от Когото цялото тяло, сглобявано [става дума за Христовото тяло]...“ „...сглобявано и свързано чрез службата на всяка става, според съразмерното действие на всяка една част, изработва растенето на тялото за своето назидание в любовта.“
Ключовата съставка, приятели, за да се помогне на църквата да достигне до своята зрялост, е просто любов, е просто любов. Но това е нещо, което липсва на мнозина от нас. Ние нямаме в себе си Божията любов. И тази вечер ще видим още по отношение на това. Обърнете внимание на следния цитат:
„Когато получите Христовия Дух, Духа на несебелюбива любов и...“ какво? „...работа за другите, вие ще израстете и ще принесете плод. Добродетелите на Духа ще узряват в характера ви. Вярата ви ще нараства, убежденията ще се задълбочават, любовта ви ще се...“ какво? „...усъвършенства. Все повече и повече ще излъчвате Христоподобие във всичко, което е истинно, благородно и добро“ („Притчи Христови“, стр. 47).
Между другото, дали това е нещото, което искате в своя живот? Според мен всички ще се съгласим. Точно това искаме. Ако получим Христовия Дух, тези неща ще бъдат произведени в живота ни: несебелюбива любов и работа за другите. И докато изявяваме на дело тази несебелюбива любов и работата за другите, ние достигаме тази зрялост. Ние достигаме мярката на Христовия ръст, ръста на Христовата пълнота. Какво върши любовта? Тогава нека тази вечер просто поговорим за това. Нека отворим на 1 Коринтяни 8 гл., защото е необходимо да осъзнаем нещо. И ще ви покажа допълнително как това нещо е свързано с тазвечершния въпрос. 1 Коринтяни 8 гл. Забележете какво върши и какво не върши любовта. 1 Коринтяни 8:1.
Необходимо е тази вечер да разберем това в дълбочина. Защото ви гарантирам, че точно това стои в сърцевината на повечето от проблемите, които имаме. Толкова е просто, за него се говори от целия християнски свят. Тогава защо изобщо сме все още на тази земя? Защо Христос не е дошъл? Защото все още поддържаме отношения с греха и мислим, че сме праведни. Мислим, че сме готови за небето, а ако Бог дойде сега, ще пропуснем небето. И Той няма да ни вземе там, защото ако ни вземе там ще живеем в окаянство. Тъй като в небето не се вършат такива неща, каквито ни харесва да вършим на земята. И тук Бог се опитва да ни приготви за небето, а ние все още искаме да се държим за този свят. Независимо колко много е, дори да е малко, ние все още се намираме тук. Точно това се намира в корена. Звучи просто, възможно е за вас да е отживяло, но то е така жизненоважно. Забележете тук какво не върши любовта, в 1 Коринтяни 8 гл. Всъщност стихът ще посочи какво върши любовта. 1 Коринтяни 8:1:
„А относно идоложертвеното: Знаем, че ние всички уж имаме знание (да разрешим въпроса)! Но знанието възгордява, а любов та...“ какво? „...назидава.“ [Англ.: употребена е дума, синонимна на „любов“.]
Знанието ще ви възгордее. Знанието ще ви направи високомерни. Но кое е онова, което назидава, кое е онова, което изгражда? Любовта. Обърнете внимание и на 13 гл. 13 гл. и там 4 ст. Библията... Ето какво върши и не върши любовта. [Англ.: споменава се дума, синонимна на „любов“.] 4 ст.:
„Любовта дълго търпи...“
Мнозина от нас ще спрат там и ако е необходимо ще коленичим, защо-то...:
„Дори тази точка не мога да изпълня. Любовта дълго търпи... Не аз обаче. Аз съм толкова нетърпелив. Аз не мога да търпя дълго. Аз се раздразнявам. Избухвам твърде лесно. Започвам да недоволс-твам твърде лесно. Със сигурност не притежавам тази любов.“
Библията казва:
„Любовта дълго търпи...“
Мнозина от нас не могат да направят дори това. Направете пауза и застанете на колене, защото именно това е нещото, за което е необходи-мо да се молим.
Друга дума, синонимна на тази, е „търпение“. Любовта е търпелива. Ние не притежаваме търпение. Не притежаваме търпение спрямо Бога, така че да притежаваме търпение спрямо другите. Но любовта е търпелива, тя „дълго търпи“. Можем да прекараме много време в разглеждане на това, но искам да се придвижа нататък.
„Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда...“
Тя не е завистлива. Виждате, че други я притежават и не им завиждате. Виждате, че те благоуспяват, а вие не и не им завиждате. Не това върши любовта. Тя не завижда. Какво още се казва за любовта?
„...любовта не се превъзнася...“
С други думи, тя не парадира със себе си. Не казва:
„О, погледнете ме! Погледнете какво притежавам аз.“
„...не се гордее...“
Прочетохме това преди малко.
Любовта не причинява високомерие у вас. Вие не сте егоисти, не сте горделиви, не сте надменни.
„...не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява...“
Някои не могат да понесат и това. Ние се ядосваме толкова лесно. Но не и любовта. Между другото, помните ли, че Библията казва, че Бог е любов? Следователно, когато четем тези неща... Припомнете си, че можете да заместите думата „любов“ с „Бог“. Бог е дълготърпелив, Бог не се възгордява и т.н. И ако имате Божия Дух, тогава би трябвало нещата да стоят по същия начин и при вас.
Но ако откриете, че не изявявате тези черти, трябва да умолявате Бога за Неговия Дух, за да ви избави от лукавия. Не ни ли каза Исус да се молим за това?
„...избави ни от лукавия.“
Мислите ли, че Той ни каза това просто за забавление? Не. Причината е, че това все още е действителност в живота ни. Мнозина от нас все още поддържат и таят в себе си грях. А Исус казва, че е по-добре да се молим „избави ни от лукавия“. Нуждаем се от избавление. И знаете ли кое е печалното? Че мнозина, които посещават църква, също се нуждаят от избавление. Възможно е те да посещават църква с години и при все това да имат демони в живота си, при все това зад кулисите да вършат неща, за които знаят, че са грях, при все това са разгневени на някого с години, при все това поддържат злопаметност с години.
„Избави ме от лукавия.“
6 ст.:
„..не се радва на неправдата...“
Не, любовта не задоволства поради наличието на грях.
„...а се радва заедно с...“ какво? „...истината, всичко...“
7 ст.:
„...всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.“
Друг начин да разберем това е, че тя претърпява винаги. Независимо какво се надига против нея, независимо какъв изпит навлиза, тя винаги понася, тя винаги устоява.
„...всичко премълчава, на всичко хваща вяра...“
С други думи, независимо какво се надига против нея, независимо в какво се озовава, тя винаги запазва вярата. Тя винаги вярва. Тя никога не губи вяра. Точно това означава „на всичко хваща вяра“ - не че вярвате на лъжи. Някои хора мислят, че „на всичко хваща вяра“ означава, че тя вярва на лъжи. Не, тя винаги вярва. Независимо какво казват другите, независимо какви са обстоятелствата, в които се намирате, вие вярвате на Божиите обещания. Точно това върши любовта.
„...на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.“
Ето защо в следващата част се казва, че „любовта никога не отпада“. Тя никога отпада, никога не се отказва. През безкрайните векове на вечността, между другото. Любовта никога, никога, никога, никога няма да отпадне. Но някои от нас отпадат всекидневно. Ние не можем да понасяме нещо. Ние не можем да търпим нещо. Лесно се разгневяваме на нещо или на някого. Ние сме егоистични (което означава, че търсим своето). Любовта не търси своето. Любовта търси онова, което е от полза за другите. Защото любовта знае, че като прави това самият човек ще бъде благословен. Казах ви, че това ще бъде просто, но също така ще бъде от критично значение. И така, това са нещата, които върши и не върши любовта.
Нека отворим на Откровение. Искам да забележите нещо в книгата Откровение. Какво имаше Исус против ранната ефеска църква? Откровение 2 гл. Исус има нещо против ефеската църква. Това беше ранна църква по времето на апостолите. Това беше буквална църква в буквален град. Но към нея също така беше прикрепена символика, тъй като тя представляваше Божия народ по времето на апостолите. Обърнете внимание на следното, ето какво имаше Исус против тази тази първа църква в Ефес – 2 гл. и там 4 ст.:
„Но...“
След като ги похвали за добрите неща, които вършеха, Той каза:
„Но имам това против теб...“
Или: имам нещо против теб.
„...че си оставил първата си любов. И така, спомни си висотата, от която си паднал, и се покай, и върши първите си дела; и ако не, ще дойда при теб скоро и ще вдигна светилника ти от мястото му, ако не се покаеш“ (Откровение 2:4, 5).
Какво имаше Исус против ефеската църква? Те бяха оставили първата си любов. В това се състоеше проблемът им. Виждате ли, ефеската църква... има толкова много, което знаем за Ефес от историята. Няма да се задълбочавам много в това, но той беше наречен „Града на промяна-та“. Ефес беше известен като „Града на промяната“ поради дългата си история на смяна на местоположенията. Но те бяха оставили първата си любов, за която в един от съседните стихове се посочва, че било първите им дела. Интересни неща по отношение на ефесяните, както виждате на екрана... Изображението представя какво било веднъж, когато Павел отишъл там като им проповядвал благовестието, им проповядвал истините и ефесяните приели поучаваното от Павел. Дотолкова, че мнозина от практикуващите магьосничество и чародейс-тво, взели всичките си книги (което отбелязва картината) и ги хвърлили в огъня, изгорили ги. Те желаели да приемат истината. За книгите, които хвърлили, Библията казва, че били книгите, съдържащи магическите изкуства, магическите формули. Това означава, че те наистина бяха решили да изгубят всичко, да се откажат от всичко, което притежаваха, за да последват Исус. Да даде Бог някои от нас да имат такава мисловна нагласа, така че да бъдем готови да изхвърлим или дори да изгорим нещата, които могат да ни бъдат от полза, в името на Исус. И все пак с течение на времето Библията ги описва като хора, които били мисионски настроени. Когато дошли в истината, те изпитвали ревност и изгарящо желание и други да притежават този скъпоценен дар, който самите те бяха открили. Затова те отидоха в далечни места като споделяха благовестието, като споделяха благата вест със своите съчовеци. Те изпитваха също така искрена любов един към друг. Но Исус казва:
„Имам това против теб, че си оставил първата си любов.“
И когато оставиха първата си любов те започнаха да претърпяват упадък, започнаха дори да навлизат в отстъпление. Обърнете внимание на следното:
„Но след...“
Това се отнася за тази църква.
„Но след известно време пламенността на вярващите започна да угасва и любовта към Бога и помежду им - да изстива. Студенина се вмъкна църквата“ („Деяния на апостолите“, стр. 580).
А, приятели, за съжаление студенината, която се вмъкна в църквата, Божият народ до ден днешен се бори да я отърси от себе си. Те оставиха любовта към Бога и любовта един към друг и с течение на времето се умориха да слушат едни и същи истини, се отегчиха от Второто пришествие на Исус.
„Кога ще дойде Той?“
Те изгубиха тази ревност, изгубиха и тази мисионска настроеност. Ние просто посещаваме църква, знаете. И може би казваме:
„Ще се видим следващата събота.“
А в следствие на това се вмъкна нещо и те не видяха приближаването му. Названието му беше „студенина“. Всъщност забележете какво четем тук, в Матей 24 гл. Въпросът е: наистина ли познавате Бога? Матей 24:10. Какво състояние на църквите в последните дни предсказа Исус? А, приятели, ние живеем точно в последните дни. Положението тук е толкова тържествено, толкова сериозно. Знаете ли, точно в този момент се случват толкова много неща, с които сме напълно незапозна-ти. Но те имат голямо значение и оказват голямо въздействие върху онова, което ще се състои в последните дни. И докато е възможно Божият народ да не бъде способен да следи всичко, което се случва тук, тъй като ние не можем да следим всичко, което се случва тук, невъзмож-но е, едно нещо, което наистина можем да следим, е дали наистина познаваме Бога. Защото именно до това се свежда всичко. Исус описа състоянието на църквите в последните дни в Матей 24 гл. Забележете какво казва Той в 10 ст. Матей 24 гл. и там 10 ст. Тук Библията казва:
„И тогава мнозина ще се съблазнят и един друг ще се предадат, и един друг ще се намразят.“
12 ст.:
„И понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее.“
Това предвидя Исус, че ще се случи. Беззаконието ще се умножи и любовта на мнозинството ще охладнее. Точно това се случи в ефеската църква. В църквата навлезе студенина. Това, между другото, ви казва, че любовта бива сравнявана с температура. Вие сте или студени, или горещи, или... какви? Хладки. И тук Исус казва, че понеже беззаконието ще се умножи, любовта на мнозинството ще охладнее. Това е състояни-ето не просто на света... Да, светът се е намирал в беззаконие от самото начало. Но за съжаление тук Исус описва как ще бъде сред изповядва-щите се за Божий народ – онези, които твърдят, че обичат Бога, като не знаят, че сърцата им са толкова студени. Забележете обаче кое е нещото, което ще стане причина за тази сърдечна студенина у хората. Забележете какво казва тук Исус, в 11 ст. Какво ще доведе до тази студенина един към друг? В 11 ст. той казва:
„И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина.“
Виждате ли, именно това е нещото, което ще доведе до тази студенина – когато съществува отстъпление и когато започнем да се вслушваме в лъжливи учения, ще се появят много лъжепророци, които ще заблудят мнозина. След това Той казва, че ще се умножи беззаконието и любовта на мнозинството ще охладнее. Тогава виждаме, че съществува връзка между отстъплението (или отпадане от истината) и следването на заблудата. А за съжаление мнозина няма да знаят, че следват заблуда-та, защото те не знаят що е истина. Трябва тя да им бъде открита от Духа на истината. Боговдъхновеното перо казва следното... Това отново се отнася за ефеската църква. Кажете ми дали звучи познато:
„Някои забравиха чудния начин, по който бяха приели истината [това се отнася за някогашните ефесяни]. Един по един старите знаменосци падаха на поста си [това се отнася за пионерите по тяхното време, за апостолите – те започнаха да умират]. Някои от младите работници, способни да споделят бремето на тези пионери и да се приготвят да бъдат мъдри ръководители, се умориха от честото повтаряне на истини-те.“
Чувате същите неща, същите истини, скъпоценна истина, настояща истина, но вие се уморявате да я слушате.
Знаете ли, срещал съм се с много „поколенчески“ адвентисти, както се наричат самите те (знаете, трето и четвърто поколение адвентисти), поглеждам ги и казвам:
„Уау! Участвал си в това през целия си живот! Къде изобщо се намира огънят ти?“
Тогава виждам някой друг, който идва от улицата, и този човек има такава ревност, че има желанието да излезе и споделя литература, разпространява книги и кани хората на евангелската вечеря. Но хора, които са чували това толкова много пъти, просто искат да я слушат отново. Те нямат мисионска нагласа. И, знаете ли, това е състояние не само в Лаодикия, не само в адвентизма, но е състоянието, което откри-вате в най-различни църкви. Те просто ходят там и чуват едни и същи неща, често повтаряни истини, и това ги кара да се отегчават и те си мислят, че това е всичко, което Бог иска за тях. Това не е всичко, което желае Бог. Той желае много повече от това. Но точно това се случи тук.
„В желанието си за нещо ново и удивително те се опитаха да въведат непознати страни на учението, по-приятни за ума, но не в хармония с основните принципи на евангелието. В своята самона-деяност и духовна слепота те не можаха да осъзнаят, че тези софистики...”
Припомнете си, че Исус казва, че ще навлязат лъжепророци, че ще навлязат лъжеучители. Те искат да чуват нещо, което да е приятно за тях, нещо, което да ги кара да се чувстват добре.
„...тези софистики ще накарат мнозина да се усъмнят в духовния опит на миналото...“
Между другото, дали това звучи познато? Онези от нас, които са част от това движение относно единия истинен Бог, чуват това през цялото време. Някои хора ни казват различни неща, които да ни накарат да се усъмняваме в опита на миналото, в опита, през който Бог преведе Своя народ в разгръщането на първата, втората и третата ангелска вест. Чуваме неща като:
„О, пионерите грешаха тук, грешаха и там, не е нужно да четем пи-санията им“ и т.н.
Докато не ги считаме за боговдъхновени, каквато е Библията, при все това самият Бог, чрез пророчицата на последните дни, ни съобщи важността на това да ги поддържаме пред погледа си. Защото Бог водеше това движение. И между другото тогава те бяха по-набожни, по-посветени, по-сериозни отколкото наблюдаваме днес. Също така те бяха млади и умовете им бяха остри и блестящи. Мнозина от тях можеха да ви цитират цели книги от Библията. А тогава пожелахме да слушаме много ню-ейдж теологии, нови теолози, които искат да ни кажат, че онези хора не знаели за какво говорят. Приятели, трябва да бъдем защитавани от Светия Дух. Трябва да позволим на Бога да ни води. Защото живеем във време, в което всичко, което може да бъде поклатено, ще бъде поклатено, ако не сте вкоренени и утвърдени в Христос.
„Когато проповядваха тези фалшиви учения, между тях възникнаха различия и мнозина престанаха да съзерцават Исус като Автор и Завършител на вярата им. Обсъждането на незначителни точки от учението и задоволяването с приятни басни, измислени от човеци, отнемаха времето, необходимо за...“ правене на какво? „...проповядване на евангелието“ („Деяния на апостолите“, стр. 580).
На нас ни се иска да се впускаме във всякакви дебати, всякакви спорове. Има място за представяне на истината, дори за съвместно изучаване. Но губим толкова много време в опит да доказваме становища. А онези, които са предприели опит да докажат всичките си становища, са точно онези хора, които не познават действително Бога. Отново, това звучи много познато. В какво състояние описва Библията църквата в последни-те дни? Откровение 3 гл. Забележете в какво състояние е описана църквата в последните дни. Откровение 3:14, като подхващам само малко от пасажа, за да се ориентирам към завършване. Откровение 3:14-16:
„До ангела на лаодикийската църква [това е църквата на последни-те дни] пиши: Това казва Амин, верният и истински Свидетел, Начинателят на всичко, което Бог е създал. Зная делата ти, че не си студен, нито горещ. О, да беше ти студен или горещ. Така, понеже си хладък - нито горещ, нито студен, ще...“
Не „може би“, не „вероятно“, а категорично:
„...ще те изплюя от устата Си.“
Това отново ни показва как любовта може да бъде гореща, студена или хладка. Горещото и студеното са свързани с температурни стойности, с температурата на любовта. И тук Исус казва:
„О, да беше ти студен или горещ.“
Но за мнозинството в Божията църква, в Божия остатък, се отнася това, че те са хладки. Печалното е, че ние сме първите, които казваме:
„Аз не съм хладък.“
Или вероятно мислим:
„Може би съм горещ.“
И разполагаме с някои съвети, според които трябва да изследваме себе си, за да узнаем дали сме във вярата или не. Исус не желае да бъдем хладки. Той не желае просто да вършим нещата механично. Ще прочета още нещо, което ще ви покаже за какво в действителност се отнася всичко това. Всъщност ще отворим там сега. Виждате ли, това също беше написано от Исая. В книгата Исая... Всъщност почакайте. Останете на Откровение 3 гл. Нека прочета 17 ст. Това показва защо те бяха хладки. Защо са хладки? 17 ст., Откровение 3:17. Там се казва:
„Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че си окаян, нещастен, беден, сляп и гол...“
Следователно, те не познаваха истинското си състояние. Мислеха, че са добре, мислеха, че са прави. Казваха:
„Богат съм, забогатях...“
„Притежаваме цялата тази светлина. Дори сме вегетарианци. Консу-мираме веганска храна. Богати сме и сме забогатели.“
Какво още имаме? Имаме цялата светлина, която ни е нужна. А не знаем, че в действителност сме слепи, сме голи, сме бедни, сме нещаст-ни. Къде на друго място в Библията имаме такъв съвет, както когато Исус им каза да си купят от Него правилните дрехи, злато, пречистено през огън, и очен мехлем, за да виждат? Това е съветът към хладките. Същият съвет ни е даден в книгата Исая и там 58 гл. Забележете как ни се дава съветът в Исая 58 гл., що се отнася до това как можем да излезем от своето състояние на хладкост. Исая... коя глава? 58 гл. Ето как да излезем от своето хладко състояние. Исая 58:6:
„Не е ли това постът, който Аз съм избрал: да развързваш неспра-ведливите окови, да разхлабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнетените и да счупваш всеки хомот? Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го обличаш, и да не се криеш от своите еднокръвни? Тогава твоята светлина ще изгрее като зората и здравето ти скоро ще разцъфне...“
Между другото, това е лекарството, за да получим ние късния дъжд. Ако се научим да вършим тези неща (проучете Исая 58 гл.), Той обещава в 8 ст.:
„...твоята светлина ще изгрее като зората и здравето ти скоро ще разцъфне; правдата ти ще върви пред теб и славата Господня ще ти бъде задна стража. Тогава ще призоваваш и Господ ще...“
прави какво? Чудите се защо много от молитвите ви днес остават без отговор. Призовавате Бога, но изглежда сякаш Той не отговаря. Той казва:
„Ако вършите тези неща, тогава ще призовавате и Аз ще отгова-рям.“
„Ще извикаш и Той ще каже: Ето Ме! Ако махнеш отсред себе си хомота, соченето с пръст и нечестивите думи, ако подариш на гладния желаното от душата ти и насищаш наскърбената душа, тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината и мракът ти ще бъде като пладне; Господ ще те води всякога, ще насища душата ти в суша и ще дава сила на костите ти; и ти ще бъдеш като напоявана градина и като воден извор, чиито води не пресъхват.“
Това е лекарството за нас. И това е нещо, което Бог желае да види не само в един или двама, а желае да види в Своя народ. Това призовава за себепожертвувателност. Това призовава за себеотрицание. Това представлява истинската мисионска нагласа. В книгата „Адвентен библейски коментар“ Боговдъхновеното перо казва:
„Братя мои, имате нужда да изучавате по-внимателно петдесет и осмата глава на Исая. Тази глава отбелязва единствения курс, който можем да следваме безопасно“ („Адвентен библейски комен-тар“, том 4, стр. 119).
Единственият курс, който можем да следваме безопасно, се намира в Исая 58 гл.
„Ще види ли църквата къде е изпаднала? Студенина, коравосър-дечие, липса на...“ какво? „...съчувствие към братята съществуват в църквата. Проявява се отсъствие на...“ какво? „...любов към грешащите.“
Липса на любов към грешащите. Онези, които живеят в грях и онези, които се отклоняват, налице е липса на любов от наша страна към тях. Ние не знаем как да ги достигнем. В действителност нас не ни е грижа за тях така, както би трябвало. И ето го укорът, отправен от Бога към лаодикийците.
Изпитвате ли вие истинска любов към грешащите? Доколко се отбивате вие от пътя си, за да им служите, за да им помагате, за да общувате с тях, за да умолявате Бога заедно с тях, за да плачете заедно с тях, за да се молите заедно с тях? Какво правим ние? Просто ходим на църква. Уверяваме се, че начинът ни на хранене е правилен. Уверяваме се, че познаваме основните начала на всяка доктрина. Но дори не познаваме Бога. Как изобщо е възможно такова нещо? Ето какво не е наред:
„Съществува оттегляне точно от онези, които имат нужда от жалост и помощ.“
Боим се да правим това.
„Суровост, надменен дух, каквито съществуваха сред фарисеите…”
Ние не желаем да бъдем фарисейски, не желаем да бъдем като древни-те евреи. Те отказваха да се допират до прокажените и да бъдат край тях, страхуваха се. И при все това Исус им служеше. Той не се боеше да общува с тях, защото знаеше кой беше Неговият Отец.
„[Тези неща] съществуват в нашите църкви и особено в онези, на които са поверени свещени отговорности... Вдовицата и сирачето не се ползват със съчувствието или любовта им. Това се различава напълно от Христовия дух. Господ гледа с недоволство на грубия, суров дух, проявяван от някои – дух толкова лишен от съчувствие, от нежно внимание към онези, които обича. Братя, вие, които затваряте сърцето за страдащите на Христос, помнете, че както вие се отнасяте към тях, така Бог ще се отнесе към вас. Когато викате, Той няма да каже: „Ето Ме.“ Когато викате, Той няма да отговори“ (Колекция на Полсън, стр. 340).
Възможно е това да е отговор на въпроса защо вашите молитви не получават отговор. Когато други викат, вие ще кажете ли „ето ме“? Или побързвате да предадете това на другиго? Когато чуете плача в някого... И не е нужно човекът да ридае наглас, но трябва да бъдете тренирани да чувате сърцето, да виждате нуждата. Те плачат, а вие дори не можете да доловите този плач. Затова когато вие плачете Бог няма да отговори. Това е лекарството, приятели. Точно това ще ни помогне да излезем от този свят: просто любов.
Съществува ли нова заповед в Библията? Беше ли ни дадена нова запо-вед? Забележете какво каза Исус в Йоан 13 гл. Виждате ли, често наблягаме на Десетте заповеди и е правилно да вършим това, защото не вярваме, че Десетте заповеди са невалидни. Ние не вярваме, че Десетте заповеди вече не са задължителни за хората. Все още вярваме, че Десетте заповеди трябва да бъдат въздигани и да се живее в съответствие тях. А никой не може да живее в съответствие с Десетте заповеди освен ако Светият Дух го ръководи в живота му.
Виждате ли, Христос е единственият праведен. Между другото, не някой друг, а Христос е Праведният, Който желае да ни даде Своя Дух, при което да можем да вървим във всичките Божии повеления. Следовател-но, Десетте заповеди са задължителни. Трябва да въздигаме всички тях, включително и четвъртата, която разглежда седмия ден като Божия събота. Но въпреки че наблягаме на Десетте заповеди, това е заповед, която съм убеден, че мнозинството от нас не познават, която не изпълня-ваме. А Исус я изговори тук, в Йоан 13 гл. Забележете какво каза Той в Йоан... коя глава? Йоан 13 гл. и там 34 ст. Йоан 13:34, забележете какво четем. Тук говори Исус и казва:
„Нова заповед ви давам, да се обичате един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се обичате един друг. По това...“
По какво? Тази любов помежду им.
„По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си“ (Йоан 13:34, 35).
Това е новата заповед. Исус каза това, нали?
„Нова заповед ви давам...“
Пазим ли ние тази заповед? Живеем ли според тази заповед? Имаме ли любов помежду си както Исус ни възлюби? Възможно е да твърдим, че имаме любов помежду си, но почакайте малко. Той казва:
„... да се обичате един друг; както Аз ви възлюбих...“
И така, един прост въпрос, който можем да зададем, е: как ни възлюби Исус? Йоан 15 гл. обобщава това. Ето как ни възлюби Исус. Йоан 15:23. Извинете ме, 12 ст. Йоан 15:12. Той казва:
„Това е Моята заповед: Да се обичате един друг, както Аз ви възлю-бих. Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си“ (Йоан 15:12, 13).
Мнозина от нас не желаят да отидат толкова далеч. Да дадем живота си за някой друг? Твърде зает съм в опит да спася собствения си живот, а какво остава да го дам за някой друг! Но това е мисловната нагласа, до която Бог желае Неговият народ да стигне, така че този плод да може да бъде готов за жетвата. Той казва:
„Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за прияте-лите си.“
Готови ли сме да отдадем живота си за братята? Мнозина от нас едва съумяват дори да се обадят на някого, а какво остава да дадат живота си! Мнозина от нас едва съумяват да помогнат на някого за пренасянето на някакъв предмет, а какво остава да дадем живота си! Ние едва съумяваме да извършим малките неща, а после мислим, че ще бъдем готови да направим това ли? Не мисля така. Ако не можем да бъдем верни в малките неща, няма да бъдем верни в голямото. Готови ли сте да отдадете живота си за брат или сестра? Не прочетохме ли точно това? Именно това казва Исус, нали? В това се състои новата заповед. През това преминаха първоапостолите. Точно това направиха те. Но ние нямаме тази мисловна нагласа, защото на нас ни се иска да останем в този свят колкото можем повече. И тогава, отгоре на всичко, ние се страхуваме от болката и смъртта. Ние се страхуваме да губим. И тогава искаме да оправдаем този страх като необходимост да бъдем разумни, необходимост да внимаваме. Не, необходимо е да бъдем смели! И нещо повече: трябва да бъдем изпълнени с Божията любов, като се уповаваме на своя Отец.
Не правеше ли Исус точно това? Той предаваше делото Си в ръката на Този, Който съди справедливо, даже до смърт. Това е мисловната нагласа, която Бог желае да имаме. Казах ви, че е просто. Просто и все пак така жизненоважно – основни неща, към които хората не се придър-жат. И така, как можем да възприемем Божията любов? Как да възприе-мем, че Божията любов е в нас? 1 Йоаново, след което ще направя заключение. 1 Йоаново 4 гл. Отново, въпросът, до който ще сведем изследването с още няколко текста, е: наистина ли познавате Бога? Наистина ли познавате Бога – това е въпросът, който се надявам, че сте си задавали в хода на презентацията.
„Наистина ли Го познавам?“
1 Йоаново... коя глава? Четвърта глава, забележете какво четем в 20 ст. Ето как възприемаме, че Божията любов е в нас. 1 Йоаново 4:20:
„Ако някой каже: Обичам Бога, а мрази брат си, той е...“ какво? „...лъжец; защото който не обича брат си, когото е видял, не може да обича Бога, Когото не е видял.“
Ако някой каже „обичам Бога“, а мрази брат си, отказва да прави добро на брат си, отказва да носи товара заедно с брат си, как може да твърди, че обича Бога? Библията казва, че той е лъжец. Но е възможно той да познава всичките истини на Библията. Но познайте още кой познава всичките истини на Библията. Така че, приятели, виждате, че въпросът не е какво знаете, въпросът е кого познавате. Наистина ли познавате Бога? Колко от нас знаят наизуст Йоан 3:16? Вероятно всички, които сме в това помещение.
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един...“
Това е любимият библейски стих на света. Всички знаят Йоан 3:16:
„Защото Бог толкова възлюби света...“
Но колко от нас знаят и се придържат към 1 Йоаново? Какво гласят 1 Йоаново 3:16, 17? Защото това е също толкова важно, колкото и Йоан 3:16. Забележете какво казва Библията в 1 Йоаново 3:16. Това са думите на Бога към нас тази вечер. Защо? Защото този свят се приближава към внезапен край. И докато е възможно да разбираме всичко по отношение на пророчествата и да познаваме всяко събитие, което предстои да се случи, в неговата последователност, при все това да се окажем изгубени. Защо? Защото не познаваме Бога. И така, в 1 Йоаново 3:16 Библията казва:
„По това познаваме любовта [Божията любов], че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята.“
Но ние сме твърде заети да търсим своето, да търсим собствения си живот, и не сме готови да дадем живота си за братята. Ние искаме да клеветим, искаме да спорим. Но не искаме да обичаме. Искаме да ви кажем за всяка точка на пророчествата и да се уверим, че ги разбирате правилно, но в същото време не сме готови да ви помогнем да вдигнете нещо и да го носим. Също и 17 ст.:
„Но ако някой, който има благата на този свят, вижда брат си в нуж-да, а заключи сърцето си за него, как ще пребъдва в него Божията любов?“
Как може Божията любов да живее във вас, когато видите брат си в нуж-да или видите сестра си в нужда и затворите сърцето си? Печалното е, че когато се случи това вие дори няма да знаете какво в действителност правите. Това просто ще профучи над главата ви и ще пропуснете тези възможности. Защо? Защото нямате Божията любов в сърцето си. Просто е. Просто е. Но ние все още се намираме на тази земя. Това е 1 Йоаново 3:16, 17. И така, отново въпросът е: наистина ли познавате Бога? А също и: как узнавате, че наистина познавате Бога? Ето текста, който ни представя ясно отговора. Четвърта глава, 1 Йоаново 4 гл. Наистина ли познавате Бога?
„О, да. Знам всичко за Бога. Знам, че Той е справедлив, че Той е праве-ден. Знам също, че Той е само един Бог и е изпратил Своя Единороден Син...“
и всички тези останали неща, които може би знаем. Но дали наистина познаваме Бога? 1 Йоаново 4 гл. Ето как узнаваме, че наистина Го познаваме. 1 Йоаново 4:7. В стихове 7 и 8 Библията казва:
„Възлюбени...“
Небесни Татко, докато четем тези последни текстове нека те стигнат до сърцата ни, ако вече не са стигнали. Молим Те, Отче, Христовият Дух да ни изпълни, защото сме уморени да се намираме на тази земя. Копнеем да бъдем у дома. Но това няма да се случи докато Христос не види в нас Своя характер възпроизведен съвършено. Благослови ни докато завършваме, в името на Исус. Амин.
1 Йоаново 4:7:
„Възлюбени, да се обичаме един друг, защото любовта е от Бога; и всеки, който обича, е роден от Бога и...“ какво? „...познава Бога.“
8 ст.:
„Който не обича, не е познал Бога; защото Бог е любов.“
Следователно, как узнавате, че наистина познавате Бога? Ако наистина обичате Бога и ближния си както себе си, ако наистина сте готови да дадете живота си за другите. Всичко, което прочетохме, описва образа на някой, който познава Бога. Но е възможно да знаем всичко за Бога, възможно е да разбираме истината за Бога. Дяволът също я разбира. Библията казва, че демоните знаят, че има един Бог и дори треперят. Но при все това мнозина от нас в действителност не познават Бога. А тук се намира същността на въпроса. Защото (отново) Той казва:
„...да се обичаме един друг, защото любовта е от Бога; и всеки, който обича, е роден от Бога и познава Бога.“
Ето как узнавате дали наистина познавате Бога. Въпросът не се състои в теологията ви, в доктрините ви... Въпреки че доктрините са така жизне-новажни, ние желаем правилно разбиране и познание за Бога. Но едно правилно разбиране и познание за Бога не е достатъчно, за да позна-вате наистина Бога. Именно онзи, който обича Бога, познава Бога.
Завършвам със следния цитат:
„Само онзи, който съзнателно обича своите съчовеци, може да познае Бога. Човекът, който не обича онези, за които Отец е направил толкова много, не познава Бога. Това е причината, поради която има толкова малко истинска жизненост в нашите църкви.“
А мислехте, че това се дължало само на доктрините. Ето я причината. Понеже не сме наситени с Божията любов. Ние сме толкова себелю-биви. А казваме, че не сме. Но тук Боговдъхновеното перо достига до същността на проблема. Това е причината, поради която църквите ни са толкова слаби. Това е причината, поради която има все повече и повече отстъпление. И за съжаление, както казах в началото, ще има хора (и понастоящем има хора), убеден съм, че има хора, които нямат правил-ното разбиране за Бога, но познават Бога, защото Неговата любов е задействана в тях.
„Това е причината, поради която има толкова малко истинска жизненост в нашите църкви. Теологията е без стойност [е безполез-на], ако не е наситена с Христовата любов“ („Издигнете Го“, стр. 134).
Имате ли тази любов? Наистина ли познавате Бога? Дали завесата е повдигната, дали завесата, покривалото върху очите ви е повдигнато, така че наистина да сте Го видели, наистина да Го познавате? И познавате ли Го всекидневно? Това е стандартът, до който Бог се опитва да доведе Своя народ. Теологията е без стойност, ако не е наситена с Христовата любов. Нека имаме тази любов. Да се помолим.
Небесни Татко, след като тъкмо прекарахме този миг в размишляване за това кой си Ти... А, Отче, ние не проумяваме така, както би трябвало, тази любов, тази критично важна Твоя черта. Тогава можем да нададем вик и да посочим с пръст вавилонските църкви, защото всичко, което те искат да вършат, е само да говорят за любов. И при все това те дори не знаят наистина кой си Ти. Но за съжаление сред тях има такива, които действително се стремят да обичат. А сред онези, които притежават истината, именно тази критично важна черта ни липсва. Молим Те да ни избавиш от лукавия. И ако в сърцата ни има някакво себелюбие, някаква студенина в нас, Отче, да ни избавиш от лукавия. Избави ни от себелю-бието. Нека вземем това насериозно. Нека всеки от нас бъде така отегчен от това да се намира тук, че да сме готови да работим усилено, дори в най-малкото, в полза на своите съчовеци. Молим Те, Отче, всеки един от нас да може да има в себе си Духа и да можем да бъдем изпълнени със силата и любовта Ти. Нека излезем напред не само с правилното разбиране за това кой е Бог, но и с правилния начин на живот спрямо това кой е Бог. Молим се в името на Исус, амин.
„Съветът на пророчеството“
Благодарим ви, че изслушахте програмата ни.
За повече информация посетете TheCounselofProphecy.com
или ни се обадете на 316-202-0134.
„Разбира се.“ Или: „Да, познавам го.“
И е възможно за нас, които се намираме в това помещение днес, щом преминем през тази презентация, в следствие на онова, което ще учим тази вечер да достигнете до заключението:
„Не мисля, че наистина познавам Бога.“
Според мен тази тема вероятно ще бъде изненада за повечето от вас, но ще кажа, че това е жизненоважна вест и след малко ще споделя защо. Но въпросът, който искам да имаме предвид в хода на тази презентация, е: наистина ли познавате Бога? Това е въпросът, който трябва да си задавате:
„Наистина ли познавам Бога?“
Но тъй като предстои да разглеждаме Божието слово, ако желаете склонете глава заедно с мен или коленичете докато се помоля.
Небесни Татко, благодарим Ти, Отче, за свещените часове на съботата, в които навлязохме. Благодарим Ти за благодатта и милостта Ти. Благодарим Ти за всеки присъстващ тук тази вечер. Отче, някои от нас, присъстващите тук, виждат заглавието и може би мислят, че разбират за какво ще се отнася темата. Но се моля всеки един от нас да чуе Твоя глас, Отче, да чуем как Ти говориш на съвестта ни, тъй като Ти желаеш всички ние да бъдем спасени. Моля се за същото и за онези, които слушат онлайн – всеки един от тях да получи благословението. В името на Исус, амин.
Слушате
„Съветът на пророчеството - там,
където справедливостта и милостта се срещат“ .
Библията разкрива, че краят на всичко е наближил и че би трябвало всички да се вслушат в пророческите съвети на Бога. Предназначението на тази програма е да ви подготви да устоите през последните събития от земната история и да се възрадвате при Второто пришествие на Исус Христос.
„Съветът на пророчеството“
Част от въведението ми ще бъде нещо като резюме на нещо, което обсъдих с вас завчера, но нека започнем в книгата Даниил. Коя книга? 11 гл. Книгата Даниил и там 11 гл. е мястото, където ще започнем. Ангел Гавриил се яви веднъж на Даниил. И какво каза ангелът на Даниил относно онези, които ще бъдат защитени от ласкателствата на човека на греха в последните дни? Даниил 11:32. Забележете какво каза ангелът на Даниил – кое ще бъде нещото, което ще опази и защити Божия народ докато човекът на греха популяризира ласкателствата си и докато целият свят отива учуден след човека на греха. Това е нещо, което ще съхрани Божия народ. Даниил 11:32. Библията казва:
„И ще изврати с ласкателства онези, които беззаконстват против завета; но народът, който познава своя Бог, ще се...“ какво? „...укрепи и ще върши подвизи. И разумните между народа ще научат мнозина; при все това ще падат много дни от меч и пламък, чрез плен и разграбване“ (Даниил 11:32, 33).
Тук ангелът каза на Гавриил, че онези, които познават Своя Бог, ще се укрепят. Вие искате ли да се укрепите? Вие искате ли да се укрепите? Абсолютно. В силата на Исус Христос. Както казва Павел: със силата на Исус Христос ще бъда победител. Всъщност ние сме „повече от победители“. И така, възможно ли е да познаваме Бога? Мнозина мислят, че в действителност е невъзможно да познаваме Бога, че е възможно е да знаете нещо за Него, но не можете да Го познавате. Тук в текста ни се казва, че онези, които познават своя Бог, ще се укрепят, ще бъдат изпълнени със Светия Дух, ще вършат подвизи (това са велики дела). Те ще имат светлина, която ще свети всред тъмнината. Когато земята бива покривана от голяма тъмнина, ще има народ, който ще познава своя Бог, от когото ще струи светлината на Неговата слава. Дали това ще бъдете вие? Дали това ще бъда аз? Забележете какво казва Исус в Йоан 17 гл. Забележете какво казва Исус. Той не само ни казва, че това е възможно. Забележете какво обаче казва Той по отношение на това от какво значение е това. Йоан 17 гл., в 3 ст. Библията казва:
„А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил.“
Кой говори тук? Говори Исус. И Той всъщност се моли на Своя Отец. Това става преди Той да бъде предаден, преди да бъде разпънат, преди да бъде умъртвен. Той е в молитва към Своя Отец и казва, че „това е вечен живот“... Не става въпрос за доктрини, учения и всичко това, макар че то е от жизненоважно значение.
„А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос...“
Приятели, точно в това се състои вечният живот – да познаваме Бога и Неговия Син. И така, не само че самият Исус ни казва, че това е възможно, но Той също така показва и значимостта му: именно в това се състои вечният живот. То определя вечната ви участ – или вечен живот, или смърт. Но дали наистина има значение как Го познаваме, да Го познаваме по какъвто начин си пожелаем? Искам да спомена няколко цитата от пророческото перо, от перото на Елън Уайт. Вече изучавахме Дара на пророчеството, който щеше да се намира в Божията църква на последните дни. Трябва винаги да сме благодарни, че Бог реши да даде на Своя народ на остатъка Дара на пророчеството. Често мисля за Духа на пророчеството като за лупа, така че онези неща в Писанието, които може би са много трудни, Духът на пророчеството ги увеличава, за да можем да ги видим по-ясно. И особено пророчества относно последните дни. Забележете какво ни се казва в „По стъпките на Великия Лекар“, стр. 409:
„Преобразяването на характера [не искаме ли това? абсолютно], чистотата на живота [всички я искаме], ефикасността в служенето [искаме я], придържането към правилните принципи, всички те зависят от едно правилно познание за Бога. Това познание е основната подготовка както за този живот, така и за идния живот“ („По стъпките на Великия Лекар“, стр. 409).
От какво зависят всички тези неща, от какво познание за Бога? От правилно познание, което посочва, че е възможно да съществува и погрешно познание за Бога, че е възможно да Го познаваме по неверен начин, че е възможно да не разбираме истински кой е Той или характера Му. Виждате ли, чрез гледане ние се променяме. И ако гледаме каквото и да е нещо или когото и да било, който е по-малък от единствения истинен Бог, не можем да достигнем до този стандарт, до който Той желае да достигнем. Обърнете внимание и на този цитат:
„Хиляди имат измамна представа за Бога и Неговите качества. Те наистина служат на един фалшив бог, както служеха слугите на Ваал. Дали се покланяме на истинския Бог, както е разкрит в Словото Си, в Христос, в природата, или обожаваме някакъв философски идол, поставен на Негово място?“ („Свидетелства към църквата“, том 5, стр. 174).
Хиляди имат измамна представа за Бога. Разгледахме това преди няколко вечери и няма да се задълбочавам много в това сега, но наистина искам да посоча някои неща, за които ще откриете, че в действителност не са същността на темата ми тази вечер. Все още сме във въведението. Но това в действителност не е същността на онова, което ще споделя с вас тази вечер. И все пак искам да забележите някои неща тук. Ако хиляди имат измамна представа за Бога, приятели, на нас не ни се иска да попаднем в категорията на притежаващите измамна представа за Бога или да обожаваме някакъв философски идол на Негово място. Каква измамна представа за Бога е накарал Вавилон света да приеме? Има определена представа за Бога, която Вавилон (или отстъпилата църква, за която изучавахме) накара целия свят да приеме, и особено християнския свят. Просто ще позволя на самия Вавилон да ни каже. Това идва от Libreria Editrice Vaticana (вероятно можете да го произнесете по-добре, отколкото мога аз):
„Вярата на всички християни почива върху Троицата... Тайнството на Пресветата Троица е централното тайнство на християнските вяра и живот“ (Катехизис на Католическата църква (1994), стр. 62).
Това идва от катехизиса на Католическата църква. Следователно, те ни казват, че вярата на всички християни почива върху Триединството. Обърнете внимание и на този цитат:
„„Троица“ е терминът, който се употребява за обозначаване на централната доктрина...“
Това идва от Католическата енциклопедия.
„...централната доктрина на християнската религия. Това, учи Църквата, е откровението относно естеството на Бога, което тя предлага на човека като основа на цялата си догматична система“ (Католическа енциклопедия (1912), том 15, стр. 47).
Следователно, това е основата, това е гледната точка, това е разбирането за Бога, което Рим е призовал целия свят да приеме. Разбира се, казвам това по отношение на християнския свят. Мнозинството от християнския свят се е подмамило от това. Отново, няма да се задълбочаваме много в това, разглеждахме го завчера. Но причината да споделя това сега е защото, отново, искаме да се уверим, че нямаме измамна представа за Бога, искаме да Го познаем правилно. И нещо повече: искаме да узнаем, че наистина познаваме Бога.
Какво казва Вавилон за онези, които изповядват, че са протестанти, за онези, които протестират? Забележете какво казва Рим за онези, които изповядват, че са протестанти. Той казва:
„Нашите опоненти [това се отнася за протестантите]...“
Това е от Греъм Грийн в „Новата догма на Католическата църква“.
„Нашите опоненти [протестантите] понякога твърдят, че не трябва да бъде поддържано догматично никое вярване, което не е изрично заявено в Писанието... Но протестантските църкви сами са приели догми като Триединството, за които няма такава конкретна заповед в евангелията“ (Греъм Грийн, „Новата догма на Католическата църква“, LIFE, 30 октомври 1950 г.). ).
Самите те ни уведомяват, че това просто е нещо, което те са дали на църквите. И протестантските църкви не само приемат това, но приемат и учението за безсмъртието на душата, светостта на неделята и разни други учения, които приемат докато все пак твърдят, че протестират. Невъзможно е да протестирате против заблудата, ако самият вие все още поддържате част от заблудата на тази структура, против която протестирате. Това отслабва протеста ви. Ако можете да си спомните... Припомнете си изявлението, което ще прочета от перото на пророчицата Елън Уайт относно съпруга й, Джеймс Уайт. Припомнете си изявлението, направено от нея:
„Бог е допуснал скъпоценната светлина на истината да огрее над Словото Му и да просветли ума на моя съпруг. Той може да отразява към други лъчите светлина от Исусовото присъствие, като проповядва и пише“ („Свидетелства към църквата”, том 3, стр. 502, пар. 2).
Следователно, това ни се казва за Джеймс Уайт – че той щял да отразява лъчите светлина, че Бог го благославял в онова, което поучавал и проповядвал. Кои бяха някои от лъчите светлина, за отразяването на които Бог употреби Джеймс Уайт чрез писането и проповядването му? Припомнете си, че през 1877 г. той каза следното:
„Необяснимото Триединство, което прави Божеството три в едно и едно в три, е достатъчно лошо“ (Джеймс Уайт, „Ривю енд Хералд“, 29 ноември 1877 г.).
Какво още каза той? Той казва също:
„Като фундаментални заблуди [заблуди, които се намират в корена на нещата]…”
„Като фундаментални заблуди можем да категоризираме заедно с фалшивата събота…”
Винаги проповядваме против фалшивата събота, но той казва, че ние категоризираме заедно с това
„...и други заблуди, които протестантите са взели от Католическата църква, като попръскването за кръщение, триединството, съзнателния живот на мъртвите и вечния живот в окаянство.“
Ще кажа следното: когато говорим за някои от нещата, които се популяризират от католицизма, и когато се изказваме против някои от нещата, които не са библейски, и тогава споменем Триединството, мнозина се раздразняват и дори засягат... Припомнете си, че сутринта говорихме за засягането. Мнозина се засягат и са първите, които казват:
„Аз не вярвам в католическото Триединство.“
Тогава за какво се засягате? Просто заявяваме къде отвеждаше Бог нашите пионери. Причината, поради която мнозина се засягат, е защот осъзнават, че макар че е възможно те да не приемат едно католическо Триединство, онова, което поддържат, е просто негово производно или поне негова сестра. Във всеки случай осъзнаваме, че това са нещата, за които Бог уведомяваше нашите пионери, че са фундаментални заблуди.
„...съзнателният живот на мъртвите и вечния живот в окаянство. Масата хора, поддържали тези фундаментални заблуди, несъмнено правили това в незнание, но може ли да се очаква, че Христовата църква ще носи със себе си тези заблуди докато сцените на съда се разразят над света? Ние не мислим така“ (Джеймс Уайт, „Ривю енд Хералд“, 12 септември 1854 г.).
Вие реформатор ли сте? Забележете какво още каза той, още едно изявление от него, след което ще навлезем в Библията:
„Най-голямата грешка, която можем да намерим в Реформацията, е че реформаторите престанаха да осъществяват реформа. Ако бяха продължавали все по-напред и по-напред докато изоставят и последната следа от папството – естественото безсмъртие, попръскване при кръщение, триединството и пазенето на неделята, сега църквата щеше да бъде свободна от своите небиблейски заблуди (Джеймс Уайт, „Ривю енд Херълд”, 7 февруари 1836).
Ще побързаме да отречем безсмъртието на душата, пазенето на неделята, попръскването и други неща, но защо не и Триединството? Не наблягаме главно върху Триединството, но откриваме, че мнозина от Божия народ го приемат все повече и повече. И така, как тогава трябва да придобием правилно познание за Бога? Как трябва да придобием правилно познание за Бога? Нека отворим на книгата на Лука, Лука 10 гл., защото желаем да познаваме Бога правилно, желаем да имаме правилно откровение за Бога. Но как можем да придобием това? Забележете какво четем в книгата на Лука. Лука 10:22. Ето какво казва Исус:
„Всичко Ми е предадено от Моя Отец; и освен Отец никой не знае Кой е Синът; и никой не знае Кой е Отец освен Сина и онзи, на когото Синът би благоволил да Го открие.“
Кой открива Отец? Синът. Самият Исус разкрива кой е Бог, разкрива Отец. Следователно, ако искаме да имаме правилното откровение за Бога, ако искаме да узнаем кой е Бог в действителност, трябва да погледнем към Исус. Забележете какво се казва в 1 Йоаново 5 гл. 1 Йоаново 5 гл. и там 20 ст. В 1 Йоаново 5:20 се казва:
„Знаем също, че Божият Син е дошъл и ни е дал разум да познаем истинния Бог; и ние сме в Истинния, в Неговия Син Исус Христос. Този е истинският Бог и вечен живот.“
Същото, което каза Исус:
„А това е вечен живот...“ - да познаваме истинния Бог.
Отново, както видяхте, Исус е Този, Който е дошъл да ни даде разум, за да познаем Истинния. И като какъв разкри Исус Бога? Погледнете Откровение 3 гл. Откровение... коя глава? Откровение 3 гл. и там 12 ст. Забележете какво каза Исус. Ще погледнем само някои неща. В Откровение 3:12 Той казва:
„Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог...“
Знаехте ли, че Исус има Бог? Точно тук говори за Него.
„...откъдето няма вече да излезе вън; и ще напиша на него името на Моя Бог, и името на града на моя Бог, новия Йерусалим, който слиза от небето от Моя Бог...“
Броят споменавания на това в един единствен стих показва от колко голямо значение е то. Исус каза отново и отново „Моя Бог“. За кого говори Той? Погледнете Йоан 20 гл. Йоан 20 гл. Вече прочетохме Йоан 17:3. Помните ли Йоан 17:3? Отгърнахме на Йоан 20 гл., но помните ли, че в Йоан 17:3 Исус се обръща към Своя Отец и казва:
„А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог“?
Това наподобява начина, по който Павел говори за истинската скиния. Не че скинията на земята не беше действителна или истинска. Говореше за единствената истинска скиния, скинията в небето, а тази на земята беше копие на намиращата се в небето, също както Исус е отражение на Своя Отец. И така, Йоан 20:17. Забележете какво казва Исус на Мария. (Убеден съм, че беше Мария. Да.) Това е след възкресението Му.
„Исус й каза: Не се допирай до Мене, защото още не съм се възнесъл при Отца; но иди при братята Ми и им кажи: Възнасям се при Моя Отец и вашия Отец, при Моя Бог и вашия Бог.“
Тук Исус казва на Мария кой е нейният Бог. И Той казва на Мария:
„Това е Отец, Който е на небесата. Той е Мой Бог и ваш Бог.“
Не знам за вас, но аз бих предпочел да служа и да се покланям, и да познавам същия Бог, на Когото Исус служеше и се покланяше, и Когото Той познаваше, същия Бог, за Когото каза на Мария:
„Това е твоят Бог.“
„Не, Исусе. Не това е моят Бог. Аз имам трима.“
Тя не изказа този аргумент, защото не това учеше Исус, не това учеха и учениците. Това е нещо, което всъщност навлезе в църквата стотици години по-късно, през 2 и 3 в. сл. Хр., когато във все по-голяма и по-голяма степен беше формулирана и изготвяна една доктрина, в следствие на няколко събора (Лаодикийския събор и други). При което те решиха:
„Добре, Бог е Триединство, триединен Бог.“
Докато Исус казва:
„Небесният Отец е Бог.“
Разбираме, че Исус също е Божествен и поради това, че е Божий Син, да, Той също е Бог и на Него трябва да се отдава поклонение. Това не означава, че на Него не трябва да се отдава поклонение. Но същността е, че искаме да познаем Бога правилно. Не желаем никаква заблуда. 144-те хиляди, Божият народ в последните дни, няма да имат лукавство в устата си. Следователно, тук Исус посочва кой е Бог. Но какво означава в действителност да познаваме Бога?
Между другото, ние все още не сме отговорили на този въпрос. Онова, което споделих с вас сега, в действителност е въведението. Дори не съм стигнал до същността на темата. Не сме разбрали наистина какво означава Библията като ни призовава да познаем Бога. Така че какво означава в действителност да познаваме Бога? Това е въпросът, който искаме да разберем. Това познание, което тъкмо разгледахме по отношение на това кой е Бог, единственият истинен Бог, е само върха на айсберга. Знаете ли, че днес има мнозина, които не разбират истината за Бога, може би те дори да приемат един триединен бог, да не разбират истинския монотеистичен възглед за Бога и при все това все пак да познават Бога? Знаехте ли това? При все това те познават Бога. И така, какво означава в действителност да познаваме Бога? Нека сега навлезем в изследването си.
Отворете с мен на Матей 24 гл. Освен Исус... Или всъщност освен Отец, кой знае кога ще се завърне Исус за църквата Си? Помните ли какво казва Библията? Освен Отец, кой знае кога Исус ще се завърне на този свят? Никой друг, нали? Погледнете какво казва Той в Матей 24 гл. Матей 24:36. Ще се опитаме да разберем по-добре какво означава в действителност да познаваме Бога. Матей 24 гл. и там 36 ст. Тук говори Исус и казва:
„А за оня ден и час никой не знае, нито небесните Ангели, а само Моят Отец...“
Следователно, за онзи ден и час, в който ще се завърне Исус, Той казва:
„Никой човек не знае. Дори небесните ангели не знаят. Само Моят Отец знае кога ще бъдат този ден и час [денят и часът на Неговото завръщане].”
Макар че никой човек не знае, би трябвало винаги да бъдем готови, нали? Би трябвало винаги да бъдем готови. Но тук Исус казва:
„Никой човек не знае.“
Следователно, знаем ли кога ще се завърне Исус? Добре, Той ни дава знамения, по които можем да узнаем. Не знаем деня и часа. Нека отворим на... Мисля, че разбираме Матей и сега 13 гл. Матей 13 гл. Тази вечер ще споделя с вас, че аз знам, аз знам кога ще се завърне Исус. И ще ви покажа от Библията кога Исус ще се завърне. Матей 13 гл. Ще кажа, че не знам деня и часа (не това казвам), а знам кога. Матей 13 гл. Забележете какво четем в 38 ст. Ще навлезем в същността на онова, което трябва да споделя с вас тази вечер и според мен ще бъде жизненоважно да разберем това. 38 ст.:
„...нивата е светът [тук Исус обяснява притча]...”
„...нивата е светът; доброто семе са синовете на царството; а плевелите - синовете на лукавия; неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на света; а жетварите са ангелите“ (Матей 13:38, 39).
Жетвата е... какво? Свършекът на света, запомнете това. А жетварите са ангелите.
„И така, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на света“ (40 ст.).
Следователно, Той казва, че жетвата е свършекът на света. Сравнете това с Марк 4 гл. Жетвата е свършекът на света. Това ни дава указание кога ще се завърне Исус. Завръщането Му е свързано с жетвата, защото Той казва, че жетвата е свършекът на света.
Какво още четем по отношение на тази жетва в Марк 4:28? Марк... коя глава? И там 28 ст. Какво още научаваме за тази жетва? В 28 ст. от Марк 4 гл. Библията казва:
„Защото земята сама си произвежда: първо стрък, после клас, а след това - пълно зърно в класа. А когато узрее плодът...“
А когато...
...какво стане с плода? Узрее (това всъщност означава „достигнал до зрялост“, когато е готов).
„А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп, защото е настанала жетва.“
Когато плодът узрее, Той начаса изпраща сърп, за да събере жетвата, тъй като сега е жетвено време. Следователно, това там ни казва, Исус казва, че жетвата е краят на света. Но това е свързано с узряването на плода, или с довеждането му до зрялост. Когато плодът е готов, тогава е настанала жетвата и Той изпраща сърпа Си, за да събере жетвата Си. Какъв конкретен плод трябва да узрее, за да бъде пожънат? Какъв плод трябва да бъде зрял за жетва? Четем това в Галатяни 5 гл. Отворете с мен, ако желаете, на книгата Галатяни и там 5 гл. Ето го плодът, който трябва да узрее, който трябва да достигне до своята зрялост, който трябва да бъде готов. Галатяни... коя глава? Пета глава и там 22 ст. Тук Библията казва (думи на Павел):
„А плодът [ето го плодът]...“
„А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, вярност, кротост, себеобуздание [т.е. самоконтрол]; против такива няма закон.“
Следователно, ако сравним тези библейски стихове ще открием, че жетвата се състои в края на света. Така че независимо кога стане готова жетвата, тогава ще бъде краят, тогава ще бъде моментът, в който Исус ще изпрати сърпа Си, защото плодът сега е достигнал до зрялост, плодът е узрял, е готов. И какъв е този плод? Плодът на Духа.
Обърнете внимание на следния цитат, който съответства на онова, което разискваме:
„Христос с горещ копнеж очаква...“ чие проявление? „...Собственото Си проявление в Своята църква.“
Той копнее да види Себе Си в Своята църква. Между другото, собстве-ното Му проявление не може да бъде произведено в църквата Му, ако самият Той, чрез Духа Си, не е в църквата Си. Така че тук Той казва, че очаква да види това проявление.
„Когато характерът на Христос се възпроизведе съвършено в Неговия народ, тогава Той ще дойде, за да го обяви за Свое притежание“ („Притчи Христови“, стр. 69).
Следователно, знаем кога ще се завърне Той: когато види Своя характер съвършено възпроизведен в Своя народ, Христос ще дойде, за да го обяви за Свое притежание. Как онагледява Павел този процес на узряване? Нека отворим на книгата Ефесяни и там 4 гл., тъй като все още не сме засегнали ключовия момент по отношение на това дали наистина познавате Бога. Ефесяни 4 гл. Забележете как Павел описва този процес на узряване. Лексиката е различна, но идеята е същата. Ефесяни... коя глава? Ефесяни 4 гл., ще прочетем стихове 11 до 13. Библията казва (това се отнася за Исус):
„И Той даде едни да бъдат апостоли, други - пророци, други - благо-вестители, а други – пастири и учители...“
Това са дарбите, които Той даде на църквата.
12 ст.:
„...с цел да се усъвършенстват светиите за делото на служението, за изграждането на Христовото тяло, докато ние всички достигнем в единството на вярата и на познаването на Божия Син, в...“ какво мъжество? „...пълнолетно мъжество [или с други думи: зрял народ]...”
Тези дарби, дадени от Бога, трябва да се намират в църквата с цел усъвършенстването на светиите, с цел да ни доведат до зрялост. Докато всички достигнем „пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота“. Неговият народ все още не е изпълнил тази цел. Все още се борим тук, долу, на земята. Все още поддържаме отношения с греха, така че Христовият характер не бива възпроизвеждан в нас както Той копнее да бъде. И в този процес Той казва:
„Дал съм ви дарби...“
Мнозина от нас отричат Дара на пророчеството. А ни се иска да говорим за пастори, иска ни се и да омаловажаваме Дара, а дори и учението. Да, съществуват лъжепророци. И да, съществуват лъжеучители. Но Бог все пак ни е дал дарбите понеже се опитва да ни направи да израстваме докато достигнем до мярката на ръста на Христовата пълнота. Докато Той погледне Своя народ и види как Неговият народ притежава в съвършена пълнота Неговия характер. Точно това желае Той. Така описва Павел този процес на узряване. Дадени са дарби, даден е Божият Дух, за да ни помогнат да достигнем до този момент. Но някои от нас се съпротивляват на Светия Дух. Ние се съпротивляваме на Божиите приканвания. Какво, бихте казали, е вероятно най-важната съставка в тялото, която го довежда до зрялост? Това се заявява в 15 ст. (и именно с това ще стигна до същността на онова, което трябва да споделя). Наистина ли познавате Бога? 15 ст. - 4 гл. и там 15 ст.:
„...но действащи истинно в...“ какво? „...в любов, да пораснем по всичко в Него...“
Забележете какво ни помага да пораснем по всичко: като действаме истинно в любов.
„...да пораснем по всичко в Него, Който е главата, Христос, от Когото цялото тяло, сглобявано [става дума за Христовото тяло]...“ „...сглобявано и свързано чрез службата на всяка става, според съразмерното действие на всяка една част, изработва растенето на тялото за своето назидание в любовта.“
Ключовата съставка, приятели, за да се помогне на църквата да достигне до своята зрялост, е просто любов, е просто любов. Но това е нещо, което липсва на мнозина от нас. Ние нямаме в себе си Божията любов. И тази вечер ще видим още по отношение на това. Обърнете внимание на следния цитат:
„Когато получите Христовия Дух, Духа на несебелюбива любов и...“ какво? „...работа за другите, вие ще израстете и ще принесете плод. Добродетелите на Духа ще узряват в характера ви. Вярата ви ще нараства, убежденията ще се задълбочават, любовта ви ще се...“ какво? „...усъвършенства. Все повече и повече ще излъчвате Христоподобие във всичко, което е истинно, благородно и добро“ („Притчи Христови“, стр. 47).
Между другото, дали това е нещото, което искате в своя живот? Според мен всички ще се съгласим. Точно това искаме. Ако получим Христовия Дух, тези неща ще бъдат произведени в живота ни: несебелюбива любов и работа за другите. И докато изявяваме на дело тази несебелюбива любов и работата за другите, ние достигаме тази зрялост. Ние достигаме мярката на Христовия ръст, ръста на Христовата пълнота. Какво върши любовта? Тогава нека тази вечер просто поговорим за това. Нека отворим на 1 Коринтяни 8 гл., защото е необходимо да осъзнаем нещо. И ще ви покажа допълнително как това нещо е свързано с тазвечершния въпрос. 1 Коринтяни 8 гл. Забележете какво върши и какво не върши любовта. 1 Коринтяни 8:1.
Необходимо е тази вечер да разберем това в дълбочина. Защото ви гарантирам, че точно това стои в сърцевината на повечето от проблемите, които имаме. Толкова е просто, за него се говори от целия християнски свят. Тогава защо изобщо сме все още на тази земя? Защо Христос не е дошъл? Защото все още поддържаме отношения с греха и мислим, че сме праведни. Мислим, че сме готови за небето, а ако Бог дойде сега, ще пропуснем небето. И Той няма да ни вземе там, защото ако ни вземе там ще живеем в окаянство. Тъй като в небето не се вършат такива неща, каквито ни харесва да вършим на земята. И тук Бог се опитва да ни приготви за небето, а ние все още искаме да се държим за този свят. Независимо колко много е, дори да е малко, ние все още се намираме тук. Точно това се намира в корена. Звучи просто, възможно е за вас да е отживяло, но то е така жизненоважно. Забележете тук какво не върши любовта, в 1 Коринтяни 8 гл. Всъщност стихът ще посочи какво върши любовта. 1 Коринтяни 8:1:
„А относно идоложертвеното: Знаем, че ние всички уж имаме знание (да разрешим въпроса)! Но знанието възгордява, а любов та...“ какво? „...назидава.“ [Англ.: употребена е дума, синонимна на „любов“.]
Знанието ще ви възгордее. Знанието ще ви направи високомерни. Но кое е онова, което назидава, кое е онова, което изгражда? Любовта. Обърнете внимание и на 13 гл. 13 гл. и там 4 ст. Библията... Ето какво върши и не върши любовта. [Англ.: споменава се дума, синонимна на „любов“.] 4 ст.:
„Любовта дълго търпи...“
Мнозина от нас ще спрат там и ако е необходимо ще коленичим, защо-то...:
„Дори тази точка не мога да изпълня. Любовта дълго търпи... Не аз обаче. Аз съм толкова нетърпелив. Аз не мога да търпя дълго. Аз се раздразнявам. Избухвам твърде лесно. Започвам да недоволс-твам твърде лесно. Със сигурност не притежавам тази любов.“
Библията казва:
„Любовта дълго търпи...“
Мнозина от нас не могат да направят дори това. Направете пауза и застанете на колене, защото именно това е нещото, за което е необходи-мо да се молим.
Друга дума, синонимна на тази, е „търпение“. Любовта е търпелива. Ние не притежаваме търпение. Не притежаваме търпение спрямо Бога, така че да притежаваме търпение спрямо другите. Но любовта е търпелива, тя „дълго търпи“. Можем да прекараме много време в разглеждане на това, но искам да се придвижа нататък.
„Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда...“
Тя не е завистлива. Виждате, че други я притежават и не им завиждате. Виждате, че те благоуспяват, а вие не и не им завиждате. Не това върши любовта. Тя не завижда. Какво още се казва за любовта?
„...любовта не се превъзнася...“
С други думи, тя не парадира със себе си. Не казва:
„О, погледнете ме! Погледнете какво притежавам аз.“
„...не се гордее...“
Прочетохме това преди малко.
Любовта не причинява високомерие у вас. Вие не сте егоисти, не сте горделиви, не сте надменни.
„...не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява...“
Някои не могат да понесат и това. Ние се ядосваме толкова лесно. Но не и любовта. Между другото, помните ли, че Библията казва, че Бог е любов? Следователно, когато четем тези неща... Припомнете си, че можете да заместите думата „любов“ с „Бог“. Бог е дълготърпелив, Бог не се възгордява и т.н. И ако имате Божия Дух, тогава би трябвало нещата да стоят по същия начин и при вас.
Но ако откриете, че не изявявате тези черти, трябва да умолявате Бога за Неговия Дух, за да ви избави от лукавия. Не ни ли каза Исус да се молим за това?
„...избави ни от лукавия.“
Мислите ли, че Той ни каза това просто за забавление? Не. Причината е, че това все още е действителност в живота ни. Мнозина от нас все още поддържат и таят в себе си грях. А Исус казва, че е по-добре да се молим „избави ни от лукавия“. Нуждаем се от избавление. И знаете ли кое е печалното? Че мнозина, които посещават църква, също се нуждаят от избавление. Възможно е те да посещават църква с години и при все това да имат демони в живота си, при все това зад кулисите да вършат неща, за които знаят, че са грях, при все това са разгневени на някого с години, при все това поддържат злопаметност с години.
„Избави ме от лукавия.“
6 ст.:
„..не се радва на неправдата...“
Не, любовта не задоволства поради наличието на грях.
„...а се радва заедно с...“ какво? „...истината, всичко...“
7 ст.:
„...всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.“
Друг начин да разберем това е, че тя претърпява винаги. Независимо какво се надига против нея, независимо какъв изпит навлиза, тя винаги понася, тя винаги устоява.
„...всичко премълчава, на всичко хваща вяра...“
С други думи, независимо какво се надига против нея, независимо в какво се озовава, тя винаги запазва вярата. Тя винаги вярва. Тя никога не губи вяра. Точно това означава „на всичко хваща вяра“ - не че вярвате на лъжи. Някои хора мислят, че „на всичко хваща вяра“ означава, че тя вярва на лъжи. Не, тя винаги вярва. Независимо какво казват другите, независимо какви са обстоятелствата, в които се намирате, вие вярвате на Божиите обещания. Точно това върши любовта.
„...на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.“
Ето защо в следващата част се казва, че „любовта никога не отпада“. Тя никога отпада, никога не се отказва. През безкрайните векове на вечността, между другото. Любовта никога, никога, никога, никога няма да отпадне. Но някои от нас отпадат всекидневно. Ние не можем да понасяме нещо. Ние не можем да търпим нещо. Лесно се разгневяваме на нещо или на някого. Ние сме егоистични (което означава, че търсим своето). Любовта не търси своето. Любовта търси онова, което е от полза за другите. Защото любовта знае, че като прави това самият човек ще бъде благословен. Казах ви, че това ще бъде просто, но също така ще бъде от критично значение. И така, това са нещата, които върши и не върши любовта.
Нека отворим на Откровение. Искам да забележите нещо в книгата Откровение. Какво имаше Исус против ранната ефеска църква? Откровение 2 гл. Исус има нещо против ефеската църква. Това беше ранна църква по времето на апостолите. Това беше буквална църква в буквален град. Но към нея също така беше прикрепена символика, тъй като тя представляваше Божия народ по времето на апостолите. Обърнете внимание на следното, ето какво имаше Исус против тази тази първа църква в Ефес – 2 гл. и там 4 ст.:
„Но...“
След като ги похвали за добрите неща, които вършеха, Той каза:
„Но имам това против теб...“
Или: имам нещо против теб.
„...че си оставил първата си любов. И така, спомни си висотата, от която си паднал, и се покай, и върши първите си дела; и ако не, ще дойда при теб скоро и ще вдигна светилника ти от мястото му, ако не се покаеш“ (Откровение 2:4, 5).
Какво имаше Исус против ефеската църква? Те бяха оставили първата си любов. В това се състоеше проблемът им. Виждате ли, ефеската църква... има толкова много, което знаем за Ефес от историята. Няма да се задълбочавам много в това, но той беше наречен „Града на промяна-та“. Ефес беше известен като „Града на промяната“ поради дългата си история на смяна на местоположенията. Но те бяха оставили първата си любов, за която в един от съседните стихове се посочва, че било първите им дела. Интересни неща по отношение на ефесяните, както виждате на екрана... Изображението представя какво било веднъж, когато Павел отишъл там като им проповядвал благовестието, им проповядвал истините и ефесяните приели поучаваното от Павел. Дотолкова, че мнозина от практикуващите магьосничество и чародейс-тво, взели всичките си книги (което отбелязва картината) и ги хвърлили в огъня, изгорили ги. Те желаели да приемат истината. За книгите, които хвърлили, Библията казва, че били книгите, съдържащи магическите изкуства, магическите формули. Това означава, че те наистина бяха решили да изгубят всичко, да се откажат от всичко, което притежаваха, за да последват Исус. Да даде Бог някои от нас да имат такава мисловна нагласа, така че да бъдем готови да изхвърлим или дори да изгорим нещата, които могат да ни бъдат от полза, в името на Исус. И все пак с течение на времето Библията ги описва като хора, които били мисионски настроени. Когато дошли в истината, те изпитвали ревност и изгарящо желание и други да притежават този скъпоценен дар, който самите те бяха открили. Затова те отидоха в далечни места като споделяха благовестието, като споделяха благата вест със своите съчовеци. Те изпитваха също така искрена любов един към друг. Но Исус казва:
„Имам това против теб, че си оставил първата си любов.“
И когато оставиха първата си любов те започнаха да претърпяват упадък, започнаха дори да навлизат в отстъпление. Обърнете внимание на следното:
„Но след...“
Това се отнася за тази църква.
„Но след известно време пламенността на вярващите започна да угасва и любовта към Бога и помежду им - да изстива. Студенина се вмъкна църквата“ („Деяния на апостолите“, стр. 580).
А, приятели, за съжаление студенината, която се вмъкна в църквата, Божият народ до ден днешен се бори да я отърси от себе си. Те оставиха любовта към Бога и любовта един към друг и с течение на времето се умориха да слушат едни и същи истини, се отегчиха от Второто пришествие на Исус.
„Кога ще дойде Той?“
Те изгубиха тази ревност, изгубиха и тази мисионска настроеност. Ние просто посещаваме църква, знаете. И може би казваме:
„Ще се видим следващата събота.“
А в следствие на това се вмъкна нещо и те не видяха приближаването му. Названието му беше „студенина“. Всъщност забележете какво четем тук, в Матей 24 гл. Въпросът е: наистина ли познавате Бога? Матей 24:10. Какво състояние на църквите в последните дни предсказа Исус? А, приятели, ние живеем точно в последните дни. Положението тук е толкова тържествено, толкова сериозно. Знаете ли, точно в този момент се случват толкова много неща, с които сме напълно незапозна-ти. Но те имат голямо значение и оказват голямо въздействие върху онова, което ще се състои в последните дни. И докато е възможно Божият народ да не бъде способен да следи всичко, което се случва тук, тъй като ние не можем да следим всичко, което се случва тук, невъзмож-но е, едно нещо, което наистина можем да следим, е дали наистина познаваме Бога. Защото именно до това се свежда всичко. Исус описа състоянието на църквите в последните дни в Матей 24 гл. Забележете какво казва Той в 10 ст. Матей 24 гл. и там 10 ст. Тук Библията казва:
„И тогава мнозина ще се съблазнят и един друг ще се предадат, и един друг ще се намразят.“
12 ст.:
„И понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее.“
Това предвидя Исус, че ще се случи. Беззаконието ще се умножи и любовта на мнозинството ще охладнее. Точно това се случи в ефеската църква. В църквата навлезе студенина. Това, между другото, ви казва, че любовта бива сравнявана с температура. Вие сте или студени, или горещи, или... какви? Хладки. И тук Исус казва, че понеже беззаконието ще се умножи, любовта на мнозинството ще охладнее. Това е състояни-ето не просто на света... Да, светът се е намирал в беззаконие от самото начало. Но за съжаление тук Исус описва как ще бъде сред изповядва-щите се за Божий народ – онези, които твърдят, че обичат Бога, като не знаят, че сърцата им са толкова студени. Забележете обаче кое е нещото, което ще стане причина за тази сърдечна студенина у хората. Забележете какво казва тук Исус, в 11 ст. Какво ще доведе до тази студенина един към друг? В 11 ст. той казва:
„И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина.“
Виждате ли, именно това е нещото, което ще доведе до тази студенина – когато съществува отстъпление и когато започнем да се вслушваме в лъжливи учения, ще се появят много лъжепророци, които ще заблудят мнозина. След това Той казва, че ще се умножи беззаконието и любовта на мнозинството ще охладнее. Тогава виждаме, че съществува връзка между отстъплението (или отпадане от истината) и следването на заблудата. А за съжаление мнозина няма да знаят, че следват заблуда-та, защото те не знаят що е истина. Трябва тя да им бъде открита от Духа на истината. Боговдъхновеното перо казва следното... Това отново се отнася за ефеската църква. Кажете ми дали звучи познато:
„Някои забравиха чудния начин, по който бяха приели истината [това се отнася за някогашните ефесяни]. Един по един старите знаменосци падаха на поста си [това се отнася за пионерите по тяхното време, за апостолите – те започнаха да умират]. Някои от младите работници, способни да споделят бремето на тези пионери и да се приготвят да бъдат мъдри ръководители, се умориха от честото повтаряне на истини-те.“
Чувате същите неща, същите истини, скъпоценна истина, настояща истина, но вие се уморявате да я слушате.
Знаете ли, срещал съм се с много „поколенчески“ адвентисти, както се наричат самите те (знаете, трето и четвърто поколение адвентисти), поглеждам ги и казвам:
„Уау! Участвал си в това през целия си живот! Къде изобщо се намира огънят ти?“
Тогава виждам някой друг, който идва от улицата, и този човек има такава ревност, че има желанието да излезе и споделя литература, разпространява книги и кани хората на евангелската вечеря. Но хора, които са чували това толкова много пъти, просто искат да я слушат отново. Те нямат мисионска нагласа. И, знаете ли, това е състояние не само в Лаодикия, не само в адвентизма, но е състоянието, което откри-вате в най-различни църкви. Те просто ходят там и чуват едни и същи неща, често повтаряни истини, и това ги кара да се отегчават и те си мислят, че това е всичко, което Бог иска за тях. Това не е всичко, което желае Бог. Той желае много повече от това. Но точно това се случи тук.
„В желанието си за нещо ново и удивително те се опитаха да въведат непознати страни на учението, по-приятни за ума, но не в хармония с основните принципи на евангелието. В своята самона-деяност и духовна слепота те не можаха да осъзнаят, че тези софистики...”
Припомнете си, че Исус казва, че ще навлязат лъжепророци, че ще навлязат лъжеучители. Те искат да чуват нещо, което да е приятно за тях, нещо, което да ги кара да се чувстват добре.
„...тези софистики ще накарат мнозина да се усъмнят в духовния опит на миналото...“
Между другото, дали това звучи познато? Онези от нас, които са част от това движение относно единия истинен Бог, чуват това през цялото време. Някои хора ни казват различни неща, които да ни накарат да се усъмняваме в опита на миналото, в опита, през който Бог преведе Своя народ в разгръщането на първата, втората и третата ангелска вест. Чуваме неща като:
„О, пионерите грешаха тук, грешаха и там, не е нужно да четем пи-санията им“ и т.н.
Докато не ги считаме за боговдъхновени, каквато е Библията, при все това самият Бог, чрез пророчицата на последните дни, ни съобщи важността на това да ги поддържаме пред погледа си. Защото Бог водеше това движение. И между другото тогава те бяха по-набожни, по-посветени, по-сериозни отколкото наблюдаваме днес. Също така те бяха млади и умовете им бяха остри и блестящи. Мнозина от тях можеха да ви цитират цели книги от Библията. А тогава пожелахме да слушаме много ню-ейдж теологии, нови теолози, които искат да ни кажат, че онези хора не знаели за какво говорят. Приятели, трябва да бъдем защитавани от Светия Дух. Трябва да позволим на Бога да ни води. Защото живеем във време, в което всичко, което може да бъде поклатено, ще бъде поклатено, ако не сте вкоренени и утвърдени в Христос.
„Когато проповядваха тези фалшиви учения, между тях възникнаха различия и мнозина престанаха да съзерцават Исус като Автор и Завършител на вярата им. Обсъждането на незначителни точки от учението и задоволяването с приятни басни, измислени от човеци, отнемаха времето, необходимо за...“ правене на какво? „...проповядване на евангелието“ („Деяния на апостолите“, стр. 580).
На нас ни се иска да се впускаме във всякакви дебати, всякакви спорове. Има място за представяне на истината, дори за съвместно изучаване. Но губим толкова много време в опит да доказваме становища. А онези, които са предприели опит да докажат всичките си становища, са точно онези хора, които не познават действително Бога. Отново, това звучи много познато. В какво състояние описва Библията църквата в последни-те дни? Откровение 3 гл. Забележете в какво състояние е описана църквата в последните дни. Откровение 3:14, като подхващам само малко от пасажа, за да се ориентирам към завършване. Откровение 3:14-16:
„До ангела на лаодикийската църква [това е църквата на последни-те дни] пиши: Това казва Амин, верният и истински Свидетел, Начинателят на всичко, което Бог е създал. Зная делата ти, че не си студен, нито горещ. О, да беше ти студен или горещ. Така, понеже си хладък - нито горещ, нито студен, ще...“
Не „може би“, не „вероятно“, а категорично:
„...ще те изплюя от устата Си.“
Това отново ни показва как любовта може да бъде гореща, студена или хладка. Горещото и студеното са свързани с температурни стойности, с температурата на любовта. И тук Исус казва:
„О, да беше ти студен или горещ.“
Но за мнозинството в Божията църква, в Божия остатък, се отнася това, че те са хладки. Печалното е, че ние сме първите, които казваме:
„Аз не съм хладък.“
Или вероятно мислим:
„Може би съм горещ.“
И разполагаме с някои съвети, според които трябва да изследваме себе си, за да узнаем дали сме във вярата или не. Исус не желае да бъдем хладки. Той не желае просто да вършим нещата механично. Ще прочета още нещо, което ще ви покаже за какво в действителност се отнася всичко това. Всъщност ще отворим там сега. Виждате ли, това също беше написано от Исая. В книгата Исая... Всъщност почакайте. Останете на Откровение 3 гл. Нека прочета 17 ст. Това показва защо те бяха хладки. Защо са хладки? 17 ст., Откровение 3:17. Там се казва:
„Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че си окаян, нещастен, беден, сляп и гол...“
Следователно, те не познаваха истинското си състояние. Мислеха, че са добре, мислеха, че са прави. Казваха:
„Богат съм, забогатях...“
„Притежаваме цялата тази светлина. Дори сме вегетарианци. Консу-мираме веганска храна. Богати сме и сме забогатели.“
Какво още имаме? Имаме цялата светлина, която ни е нужна. А не знаем, че в действителност сме слепи, сме голи, сме бедни, сме нещаст-ни. Къде на друго място в Библията имаме такъв съвет, както когато Исус им каза да си купят от Него правилните дрехи, злато, пречистено през огън, и очен мехлем, за да виждат? Това е съветът към хладките. Същият съвет ни е даден в книгата Исая и там 58 гл. Забележете как ни се дава съветът в Исая 58 гл., що се отнася до това как можем да излезем от своето състояние на хладкост. Исая... коя глава? 58 гл. Ето как да излезем от своето хладко състояние. Исая 58:6:
„Не е ли това постът, който Аз съм избрал: да развързваш неспра-ведливите окови, да разхлабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнетените и да счупваш всеки хомот? Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го обличаш, и да не се криеш от своите еднокръвни? Тогава твоята светлина ще изгрее като зората и здравето ти скоро ще разцъфне...“
Между другото, това е лекарството, за да получим ние късния дъжд. Ако се научим да вършим тези неща (проучете Исая 58 гл.), Той обещава в 8 ст.:
„...твоята светлина ще изгрее като зората и здравето ти скоро ще разцъфне; правдата ти ще върви пред теб и славата Господня ще ти бъде задна стража. Тогава ще призоваваш и Господ ще...“
прави какво? Чудите се защо много от молитвите ви днес остават без отговор. Призовавате Бога, но изглежда сякаш Той не отговаря. Той казва:
„Ако вършите тези неща, тогава ще призовавате и Аз ще отгова-рям.“
„Ще извикаш и Той ще каже: Ето Ме! Ако махнеш отсред себе си хомота, соченето с пръст и нечестивите думи, ако подариш на гладния желаното от душата ти и насищаш наскърбената душа, тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината и мракът ти ще бъде като пладне; Господ ще те води всякога, ще насища душата ти в суша и ще дава сила на костите ти; и ти ще бъдеш като напоявана градина и като воден извор, чиито води не пресъхват.“
Това е лекарството за нас. И това е нещо, което Бог желае да види не само в един или двама, а желае да види в Своя народ. Това призовава за себепожертвувателност. Това призовава за себеотрицание. Това представлява истинската мисионска нагласа. В книгата „Адвентен библейски коментар“ Боговдъхновеното перо казва:
„Братя мои, имате нужда да изучавате по-внимателно петдесет и осмата глава на Исая. Тази глава отбелязва единствения курс, който можем да следваме безопасно“ („Адвентен библейски комен-тар“, том 4, стр. 119).
Единственият курс, който можем да следваме безопасно, се намира в Исая 58 гл.
„Ще види ли църквата къде е изпаднала? Студенина, коравосър-дечие, липса на...“ какво? „...съчувствие към братята съществуват в църквата. Проявява се отсъствие на...“ какво? „...любов към грешащите.“
Липса на любов към грешащите. Онези, които живеят в грях и онези, които се отклоняват, налице е липса на любов от наша страна към тях. Ние не знаем как да ги достигнем. В действителност нас не ни е грижа за тях така, както би трябвало. И ето го укорът, отправен от Бога към лаодикийците.
Изпитвате ли вие истинска любов към грешащите? Доколко се отбивате вие от пътя си, за да им служите, за да им помагате, за да общувате с тях, за да умолявате Бога заедно с тях, за да плачете заедно с тях, за да се молите заедно с тях? Какво правим ние? Просто ходим на църква. Уверяваме се, че начинът ни на хранене е правилен. Уверяваме се, че познаваме основните начала на всяка доктрина. Но дори не познаваме Бога. Как изобщо е възможно такова нещо? Ето какво не е наред:
„Съществува оттегляне точно от онези, които имат нужда от жалост и помощ.“
Боим се да правим това.
„Суровост, надменен дух, каквито съществуваха сред фарисеите…”
Ние не желаем да бъдем фарисейски, не желаем да бъдем като древни-те евреи. Те отказваха да се допират до прокажените и да бъдат край тях, страхуваха се. И при все това Исус им служеше. Той не се боеше да общува с тях, защото знаеше кой беше Неговият Отец.
„[Тези неща] съществуват в нашите църкви и особено в онези, на които са поверени свещени отговорности... Вдовицата и сирачето не се ползват със съчувствието или любовта им. Това се различава напълно от Христовия дух. Господ гледа с недоволство на грубия, суров дух, проявяван от някои – дух толкова лишен от съчувствие, от нежно внимание към онези, които обича. Братя, вие, които затваряте сърцето за страдащите на Христос, помнете, че както вие се отнасяте към тях, така Бог ще се отнесе към вас. Когато викате, Той няма да каже: „Ето Ме.“ Когато викате, Той няма да отговори“ (Колекция на Полсън, стр. 340).
Възможно е това да е отговор на въпроса защо вашите молитви не получават отговор. Когато други викат, вие ще кажете ли „ето ме“? Или побързвате да предадете това на другиго? Когато чуете плача в някого... И не е нужно човекът да ридае наглас, но трябва да бъдете тренирани да чувате сърцето, да виждате нуждата. Те плачат, а вие дори не можете да доловите този плач. Затова когато вие плачете Бог няма да отговори. Това е лекарството, приятели. Точно това ще ни помогне да излезем от този свят: просто любов.
Съществува ли нова заповед в Библията? Беше ли ни дадена нова запо-вед? Забележете какво каза Исус в Йоан 13 гл. Виждате ли, често наблягаме на Десетте заповеди и е правилно да вършим това, защото не вярваме, че Десетте заповеди са невалидни. Ние не вярваме, че Десетте заповеди вече не са задължителни за хората. Все още вярваме, че Десетте заповеди трябва да бъдат въздигани и да се живее в съответствие тях. А никой не може да живее в съответствие с Десетте заповеди освен ако Светият Дух го ръководи в живота му.
Виждате ли, Христос е единственият праведен. Между другото, не някой друг, а Христос е Праведният, Който желае да ни даде Своя Дух, при което да можем да вървим във всичките Божии повеления. Следовател-но, Десетте заповеди са задължителни. Трябва да въздигаме всички тях, включително и четвъртата, която разглежда седмия ден като Божия събота. Но въпреки че наблягаме на Десетте заповеди, това е заповед, която съм убеден, че мнозинството от нас не познават, която не изпълня-ваме. А Исус я изговори тук, в Йоан 13 гл. Забележете какво каза Той в Йоан... коя глава? Йоан 13 гл. и там 34 ст. Йоан 13:34, забележете какво четем. Тук говори Исус и казва:
„Нова заповед ви давам, да се обичате един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се обичате един друг. По това...“
По какво? Тази любов помежду им.
„По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си“ (Йоан 13:34, 35).
Това е новата заповед. Исус каза това, нали?
„Нова заповед ви давам...“
Пазим ли ние тази заповед? Живеем ли според тази заповед? Имаме ли любов помежду си както Исус ни възлюби? Възможно е да твърдим, че имаме любов помежду си, но почакайте малко. Той казва:
„... да се обичате един друг; както Аз ви възлюбих...“
И така, един прост въпрос, който можем да зададем, е: как ни възлюби Исус? Йоан 15 гл. обобщава това. Ето как ни възлюби Исус. Йоан 15:23. Извинете ме, 12 ст. Йоан 15:12. Той казва:
„Това е Моята заповед: Да се обичате един друг, както Аз ви възлю-бих. Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си“ (Йоан 15:12, 13).
Мнозина от нас не желаят да отидат толкова далеч. Да дадем живота си за някой друг? Твърде зает съм в опит да спася собствения си живот, а какво остава да го дам за някой друг! Но това е мисловната нагласа, до която Бог желае Неговият народ да стигне, така че този плод да може да бъде готов за жетвата. Той казва:
„Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за прияте-лите си.“
Готови ли сме да отдадем живота си за братята? Мнозина от нас едва съумяват дори да се обадят на някого, а какво остава да дадат живота си! Мнозина от нас едва съумяват да помогнат на някого за пренасянето на някакъв предмет, а какво остава да дадем живота си! Ние едва съумяваме да извършим малките неща, а после мислим, че ще бъдем готови да направим това ли? Не мисля така. Ако не можем да бъдем верни в малките неща, няма да бъдем верни в голямото. Готови ли сте да отдадете живота си за брат или сестра? Не прочетохме ли точно това? Именно това казва Исус, нали? В това се състои новата заповед. През това преминаха първоапостолите. Точно това направиха те. Но ние нямаме тази мисловна нагласа, защото на нас ни се иска да останем в този свят колкото можем повече. И тогава, отгоре на всичко, ние се страхуваме от болката и смъртта. Ние се страхуваме да губим. И тогава искаме да оправдаем този страх като необходимост да бъдем разумни, необходимост да внимаваме. Не, необходимо е да бъдем смели! И нещо повече: трябва да бъдем изпълнени с Божията любов, като се уповаваме на своя Отец.
Не правеше ли Исус точно това? Той предаваше делото Си в ръката на Този, Който съди справедливо, даже до смърт. Това е мисловната нагласа, която Бог желае да имаме. Казах ви, че е просто. Просто и все пак така жизненоважно – основни неща, към които хората не се придър-жат. И така, как можем да възприемем Божията любов? Как да възприе-мем, че Божията любов е в нас? 1 Йоаново, след което ще направя заключение. 1 Йоаново 4 гл. Отново, въпросът, до който ще сведем изследването с още няколко текста, е: наистина ли познавате Бога? Наистина ли познавате Бога – това е въпросът, който се надявам, че сте си задавали в хода на презентацията.
„Наистина ли Го познавам?“
1 Йоаново... коя глава? Четвърта глава, забележете какво четем в 20 ст. Ето как възприемаме, че Божията любов е в нас. 1 Йоаново 4:20:
„Ако някой каже: Обичам Бога, а мрази брат си, той е...“ какво? „...лъжец; защото който не обича брат си, когото е видял, не може да обича Бога, Когото не е видял.“
Ако някой каже „обичам Бога“, а мрази брат си, отказва да прави добро на брат си, отказва да носи товара заедно с брат си, как може да твърди, че обича Бога? Библията казва, че той е лъжец. Но е възможно той да познава всичките истини на Библията. Но познайте още кой познава всичките истини на Библията. Така че, приятели, виждате, че въпросът не е какво знаете, въпросът е кого познавате. Наистина ли познавате Бога? Колко от нас знаят наизуст Йоан 3:16? Вероятно всички, които сме в това помещение.
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един...“
Това е любимият библейски стих на света. Всички знаят Йоан 3:16:
„Защото Бог толкова възлюби света...“
Но колко от нас знаят и се придържат към 1 Йоаново? Какво гласят 1 Йоаново 3:16, 17? Защото това е също толкова важно, колкото и Йоан 3:16. Забележете какво казва Библията в 1 Йоаново 3:16. Това са думите на Бога към нас тази вечер. Защо? Защото този свят се приближава към внезапен край. И докато е възможно да разбираме всичко по отношение на пророчествата и да познаваме всяко събитие, което предстои да се случи, в неговата последователност, при все това да се окажем изгубени. Защо? Защото не познаваме Бога. И така, в 1 Йоаново 3:16 Библията казва:
„По това познаваме любовта [Божията любов], че Той даде живота Си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята.“
Но ние сме твърде заети да търсим своето, да търсим собствения си живот, и не сме готови да дадем живота си за братята. Ние искаме да клеветим, искаме да спорим. Но не искаме да обичаме. Искаме да ви кажем за всяка точка на пророчествата и да се уверим, че ги разбирате правилно, но в същото време не сме готови да ви помогнем да вдигнете нещо и да го носим. Също и 17 ст.:
„Но ако някой, който има благата на този свят, вижда брат си в нуж-да, а заключи сърцето си за него, как ще пребъдва в него Божията любов?“
Как може Божията любов да живее във вас, когато видите брат си в нуж-да или видите сестра си в нужда и затворите сърцето си? Печалното е, че когато се случи това вие дори няма да знаете какво в действителност правите. Това просто ще профучи над главата ви и ще пропуснете тези възможности. Защо? Защото нямате Божията любов в сърцето си. Просто е. Просто е. Но ние все още се намираме на тази земя. Това е 1 Йоаново 3:16, 17. И така, отново въпросът е: наистина ли познавате Бога? А също и: как узнавате, че наистина познавате Бога? Ето текста, който ни представя ясно отговора. Четвърта глава, 1 Йоаново 4 гл. Наистина ли познавате Бога?
„О, да. Знам всичко за Бога. Знам, че Той е справедлив, че Той е праве-ден. Знам също, че Той е само един Бог и е изпратил Своя Единороден Син...“
и всички тези останали неща, които може би знаем. Но дали наистина познаваме Бога? 1 Йоаново 4 гл. Ето как узнаваме, че наистина Го познаваме. 1 Йоаново 4:7. В стихове 7 и 8 Библията казва:
„Възлюбени...“
Небесни Татко, докато четем тези последни текстове нека те стигнат до сърцата ни, ако вече не са стигнали. Молим Те, Отче, Христовият Дух да ни изпълни, защото сме уморени да се намираме на тази земя. Копнеем да бъдем у дома. Но това няма да се случи докато Христос не види в нас Своя характер възпроизведен съвършено. Благослови ни докато завършваме, в името на Исус. Амин.
1 Йоаново 4:7:
„Възлюбени, да се обичаме един друг, защото любовта е от Бога; и всеки, който обича, е роден от Бога и...“ какво? „...познава Бога.“
8 ст.:
„Който не обича, не е познал Бога; защото Бог е любов.“
Следователно, как узнавате, че наистина познавате Бога? Ако наистина обичате Бога и ближния си както себе си, ако наистина сте готови да дадете живота си за другите. Всичко, което прочетохме, описва образа на някой, който познава Бога. Но е възможно да знаем всичко за Бога, възможно е да разбираме истината за Бога. Дяволът също я разбира. Библията казва, че демоните знаят, че има един Бог и дори треперят. Но при все това мнозина от нас в действителност не познават Бога. А тук се намира същността на въпроса. Защото (отново) Той казва:
„...да се обичаме един друг, защото любовта е от Бога; и всеки, който обича, е роден от Бога и познава Бога.“
Ето как узнавате дали наистина познавате Бога. Въпросът не се състои в теологията ви, в доктрините ви... Въпреки че доктрините са така жизне-новажни, ние желаем правилно разбиране и познание за Бога. Но едно правилно разбиране и познание за Бога не е достатъчно, за да позна-вате наистина Бога. Именно онзи, който обича Бога, познава Бога.
Завършвам със следния цитат:
„Само онзи, който съзнателно обича своите съчовеци, може да познае Бога. Човекът, който не обича онези, за които Отец е направил толкова много, не познава Бога. Това е причината, поради която има толкова малко истинска жизненост в нашите църкви.“
А мислехте, че това се дължало само на доктрините. Ето я причината. Понеже не сме наситени с Божията любов. Ние сме толкова себелю-биви. А казваме, че не сме. Но тук Боговдъхновеното перо достига до същността на проблема. Това е причината, поради която църквите ни са толкова слаби. Това е причината, поради която има все повече и повече отстъпление. И за съжаление, както казах в началото, ще има хора (и понастоящем има хора), убеден съм, че има хора, които нямат правил-ното разбиране за Бога, но познават Бога, защото Неговата любов е задействана в тях.
„Това е причината, поради която има толкова малко истинска жизненост в нашите църкви. Теологията е без стойност [е безполез-на], ако не е наситена с Христовата любов“ („Издигнете Го“, стр. 134).
Имате ли тази любов? Наистина ли познавате Бога? Дали завесата е повдигната, дали завесата, покривалото върху очите ви е повдигнато, така че наистина да сте Го видели, наистина да Го познавате? И познавате ли Го всекидневно? Това е стандартът, до който Бог се опитва да доведе Своя народ. Теологията е без стойност, ако не е наситена с Христовата любов. Нека имаме тази любов. Да се помолим.
Небесни Татко, след като тъкмо прекарахме този миг в размишляване за това кой си Ти... А, Отче, ние не проумяваме така, както би трябвало, тази любов, тази критично важна Твоя черта. Тогава можем да нададем вик и да посочим с пръст вавилонските църкви, защото всичко, което те искат да вършат, е само да говорят за любов. И при все това те дори не знаят наистина кой си Ти. Но за съжаление сред тях има такива, които действително се стремят да обичат. А сред онези, които притежават истината, именно тази критично важна черта ни липсва. Молим Те да ни избавиш от лукавия. И ако в сърцата ни има някакво себелюбие, някаква студенина в нас, Отче, да ни избавиш от лукавия. Избави ни от себелю-бието. Нека вземем това насериозно. Нека всеки от нас бъде така отегчен от това да се намира тук, че да сме готови да работим усилено, дори в най-малкото, в полза на своите съчовеци. Молим Те, Отче, всеки един от нас да може да има в себе си Духа и да можем да бъдем изпълнени със силата и любовта Ти. Нека излезем напред не само с правилното разбиране за това кой е Бог, но и с правилния начин на живот спрямо това кой е Бог. Молим се в името на Исус, амин.
„Съветът на пророчеството“
Благодарим ви, че изслушахте програмата ни.
За повече информация посетете TheCounselofProphecy.com
или ни се обадете на 316-202-0134.
RSS Feed
