“Светлина, която свети в тъмно място”
ОТКРОВЕНИЕ 14:12
Представя
“ДИША ЛИ ДУШАТА ВИ?”
Надер Мансур
Канзас, ноември 2017
И така, това е последната среща – тя е нещо, което като се замислим е и добро, и лошо. Насладихме се на толкова много срещи, но събирането е към края си. И в последната си среща исках да споделя с вас някои мисли, които са основоположни, прости и в същото време наложителни за да се осъществи каквато и да е надежда за съживление. Затова, предметът, който искам да обсъдим днес, или темата (трябваше да поставя тема) е въпрос:
ОТКРОВЕНИЕ 14:12
Представя
“ДИША ЛИ ДУШАТА ВИ?”
Надер Мансур
Канзас, ноември 2017
И така, това е последната среща – тя е нещо, което като се замислим е и добро, и лошо. Насладихме се на толкова много срещи, но събирането е към края си. И в последната си среща исках да споделя с вас някои мисли, които са основоположни, прости и в същото време наложителни за да се осъществи каквато и да е надежда за съживление. Затова, предметът, който искам да обсъдим днес, или темата (трябваше да поставя тема) е въпрос:
Дали душата ви диша правилно?
Предстои да говорим за молитвата. Тялото ви диша, всеки от вас е тук и на всеки няколко минути, може би по-често от на няколко минути, вие поемате дъх. И е хубаво да правите това, то ви помага да останете будни и живи, но искам да погледнем духовното ниво. Дали душата ви – а не тялото ви – дали душата ви диша правилно или се задушава, или е мъртва и се нуждае от съживление, от духовна кардиопулмонална реанимация? Това искам да изследваме.
Ако погледнете тези, които се състезават в маратон, ще откриете, че обикновено една от тактиките за провеждане на маратон, като например в Олимпийските игри има състезания или нещо подобно, една от тактиките е, че е необходимо бегачите да запазят последния си изблик на сила за периода точно преди финалната линия. Не е ли така? Някаква тактика или нещо такова, за да се придаде този допълнителен тласък, допълнително увеличаване на енергията, за да стигне бегачът до тази финална линия първи. И в това се съдържа духовен урок. Когато правят това, разбира се, усилието им се увеличава и дишането и пулсът им се учестяват, и т.н.
Как стоят нещата при нас в духовен план докато се приближаваме към финалната линия, що се отнася до дишането? Знаете, в действителност молитвата е това, за което говорим по темата:
“Диша ли душата ви правилно?”
Как стоят нещата при вас и как стоят при мен? Поемаме ли по-дълбоко въздух, за да ни поддържа, или каква е ситуацията? Нека отворим на Лука 21 гл. Ще прочетем 34 ст., или от 34 ст. нататък, и ще видим какво казва тук Спасителят. Лука 21:34. Стиховете ще бъдат показани на екрана, Линфорд ще ни помага за това. За това съм благодарен. Исус казва:
“Но внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и ви постигне оня ден внезапно като примка; защото така ще дойде върху всички, които живеят по лицето на цялата земя. Но бдете всякога, и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане, и да стоите пред Човешкия Син.”
Тук е представена жизненоважна подготовка. Искате ли да бъдете готови за Христовото пришествие? Ето какво се казва, че трябва да правим:
“Бдете… и молете се.”
Колко често?
“Всякога.”
Дали това описва с точност вашия молитвен живот днес? Можете ли да бъдете… Не е нужно да отговаряте на тези въпроси. Ясно е, нали? Само искам да помислите. Не искам никой да бъде изкушен да вдигне ръка за който и да е от тези въпроси. Как стоят нещата при вас? Как стоят при мен? Знаете, че молитвата е нещо, което Спасителят ни заръчва да правим - не от време на време, това не е християнска практика по избор. Това е нещо, което се изисква, за да бъдем готови за момента, когато Той ще дойде втори път. Точно това казва Той: именно така ще бъдем счетени за достойни да избегнем всички тези неща, които ще се случат. Как стоят нещата с нашия молитвен живот? В посланието на Петър ни се казва същото - 1 Петрово 4:7. 1 Петрово 4:7. Тук апостолът казва:
“А краят на всичко е близо, затова бъдете благоразумни и бодърствайте в молитвите си."
Вярвате ли, че краят на всичко е наближил? Всички вярваме в това. Това е въпрос, на който всички можем да отговорим с “да”. Виждаме това. Виждаме доказателствата навсякъде около нас. В светлината на това, как би трябвало това да повлияе на нас в опитността ни, в ходенето ни с Господа? Той казва, че трябва да бъдем трезвени [бълг: благоразумни] и да бодърстваме в молитва. Какво означава да бодърстваме в молитва? Означава просто, че действията ни, поведението ни и мислите ни би трябвало да бъдат в хармония с...? Молитвите ни.
Молитвата не е само нещо, в което участваме, при което онова, което извършваме в други моменти няма общо с нея. Трябва да бодърстваме в молитва и да бъдем трезвени. Знаете ли, говорим много за неотговорени молитви. Чудили ли сте се някога за неотговорени молитви? Говорим за тях и си задаваме въпроси и изискваме отговори и се молим, и отговорът не е дошъл по начина, по който сме очаквали или искали.
Но не мисля, че говорим достатъчно за неотправените молитви. Неотправените молитви – молитви, които дори не се изказват или отправят. Знаете ли, молитвата е цяла наука. Можете да отделите доста време… И днес не искам да се впускам в подробностите ѝ, а само искам да напомня за този жизненоважен компонент, че без нея всъщност е невъзможно да преживеем съживление. Осъзнавате ли това? Без молитва е невъзможно да преживеем съживление. Съживлението не се отнася до научаване на някои доктрини или разбиране на някоя истина. Всички тези неща са хубави съставни части, които би трябвало да спомогнат за заздравяване на връзката ни с Христос. Но без молитва е невъзможно да преживеем съживление. И историята, историята на съживленията, свидетелства за това, както ще видим в известна степен.
Но трезвеността и бодърстването в молитва представляват наистина да водим живота си по начин, който е в хармония с осъзнаването, че краят на всичко е наближил, че бодърстваме в молитва, че се молим всякога, че се молим непрестанно. Именно за това се отнася темата - за съживление. Ако отворим на 2 Летописи 7 гл., тук Бог ни съобщава някои условия за това. 2 Летописи 7:14 е стихът, който разглеждаме. Това е доста добре познат пасаж, но искам да го прочета в светлината на това, което обсъждаме, като говорим за съживление.
Тук Господното слово казва:
“И народът Ми, който се нарича с Моето Име, се смири и се помоли, и потърси лицето Ми, и се върне от злите си пътища, тогава ще чуя от небето и ще простя греха им, и ще изцеля земята им. Сега очите Ми ще бъдат отворени и ушите Ми внимателни към молитвата на това място.”
Бог обеща благословение в отговор на…? Молитвата, на търсенето на Неговото лице. Благословение, което нямаше да дойде, ако тази молитва не бъдеше отправена. Не е ли така? И картината, която Бог представя тук, е картина на нетърпеливо очакване и желание. Той казва:
“Очите Ми са отворени и ще наблюдавам. Ще слушам с голямо внимание всяка молитва, която се отправи към Мен.”
Бог силно желае да чуе нещо от нас. Това е картината, която представя Той, нали? Дали Той наистина чува слово от нас така, както очаква? Нека направя въпроса малко по-личен: дали Той чува слово от вас и от мен така, както очаква? Или има повече мълчание, отколкото общуване? Виждате ли, братя и сестри, молитвата е това, което наистина ни въздига до Божието присъствие. И това е въпросът, който искам да продължа да задавам в хода на изследването: дали душата ви наистина диша правилно? ? Дали наистина общувате с Бога така, както би трябвало, в светлината на факта, че краят на всичко е наближил, като осъзнавате, че това е нещо необходимо, което да ни даде възможност да се приготвим за Христовото пришествие?
За молитвата е казано, че е отваряне на сърцето пред Бога като пред приятел. Ако имате добър приятел, вероятно най-добрият ви приятел или наистина близък такъв, откривате, че прекарвате доста време в разговори с този приятел. Ако приятелят е близък, обикновено така стоят нещата. Не минават дълги периоди от време без да общувате, нали? И се радвате на времето, прекарвано в общуване. Така трябва да стоят нещата и с Бога.
Знаете ли, в този момент от земната история се нуждаем от молитви и молители, които ще задвижат Небето. Това ни се казва. Които наистина ще задвижат небето. Които ще докарат резултат, който не би дошъл, ако тази молитва не бъде отправена. Виждате ли, Бог е превърнал това в условие – че има определени благословения, има определени неща, които няма да се случат, ако не се молим. Затова се казва:
“Искайте и...”? “...ще ви се даде” (Матей 7:7).
И изводът е много ясен: че ако не искате, няма да ви се даде. Дали наистина правим това или не? Знаете, че ако искаме да получим съживление (това е благословение, което идва от Бога), е необходимо да…? Го искаме. И е необходимо да го искаме с… Необходимо е искането да бъде с постоянство. Не е:
“Хубаво. Молихме се за съживление в петък.”
Нали е така?
“Затова чакаме.”
Знаете, не, не става дума за единично искане. Ако се нуждаете от нещо, усърдието и постоянството ви са показател за това колко всъщност осъзнавате нуждата си и колко наистина искате това нещо. И Библията ни казва много ясно, че трябва да се молим също с усърдие, или непрестанно, както ни се казва също така. Трябва да се молим всякога, непрестанно. Постоянството в молитвата не е по избор. То е част от библейската молитва. Понякога се молим и искаме нещо по толкова небрежен начин и тогава се чудим защо не се е случило.
“Може би Бог не е искал това да се случи. Няма проблем.”
Продължаваме нататък. Знаете за какво говоря, нали? И нямаме това постоянство, това усърдие. И така, получаването зависи от моленето ни, от постоянството ни, от усърдието ни, и ето защо е необходимо да се съсредоточим върху този аспект. В духовната борба, в която сме въвлечени, борещи се срещу силите на тъмнината, на духовното нечестие в поднебесната, това са действителните неприятели, ролята на молитвата твърде често се подценява.
Искам да ви прочета описание от книгата Ефесяни, с което разполагаме, за това как трябва да бъдем облечени с Божието всеоръжие. Нека го погледнем заедно. Пасажът е познат, но тук се намира един ключов компонент. Ефесяни 6 гл., ще започнем да четем от 10 ст. нататък. Ефесяни 6:10. Тук апостолът оприличава нашето духовно пътуване на това някой да бъде войник, които носи своето бойно снаряжение. И има различни елементи, които имат различно значение. Тук той казва:
“Най-накрая, братя мои, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество. Облечете се в пълното Божие въоръжение, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните владетели на мрака на този свят, срещу духовете на злото в небесните места. Затова...”
Ето какво е необходимо да направите поради всичко това:
“Затова вземете пълното Божие въоръжение, за да можете да противостоите в злия ден и като победите, да устоите. И така, стойте препасани с истина през кръста си и облечени в бронения нагръдник на правдата, и с краката си обути с готовност за проповядване на благовестието на мира. А освен всичко това, вземете щита на вярата, с който ще можете да угасите всичките огнени стрели на лукавия. Вземете също шлема на спасението и меча на Духа, който е Божието слово.”
Запознати сме с този пасаж, нали? Всички тези предмети. Можем да проведем цяло изследване, цяла проповед върху всички различни предмети и как те са взаимосвързани. Но има много важен компонент. Следващият стих обикновено се пропуска от това всеоръжие. В 18 ст. се казва:
“Молете се...” как? “…в Духа по всяко време с всякаква молитва и молба, бодърствайте с неуморно постоянство и молби за всички светии.”
Знаехте ли, че това е част от всеоръжието на това да бъде някой верен войник? Какво представлява молитвата в тази метафора на това някой да е войник и да носи това бойно снаряжение? Молитвата е каналът за комуникация между нас и Военачалника. Ако погледнете военните стратегии, различните видове войни и битки, които са се състояли, едно от ключовите неща, които да се направят, за да се обезсили или осакати една армия, е да се отрежат нейните комуникационни линии. Осъзнавате ли това?
Тъй като тогава те не знаят какво прави другата страна. И един от най-големите съществуващи проблеми е поддържането на комуникационни линии между командния център и армията, която е разположена в различни части и области от полето. И да се знае какво се случва ще бъде показател за успешна стратегия и планиране. И целта на неприятеля в осуетяване на всичко това е да прекъсне комуникационната линия, чрез каквито и средства да е – независимо дали това е радиовръзка или кабели, по какъвто и да начин, за да наруши комуникацията. Това хвърля армията в безпорядък.
Нашата комуникационна линия с командния център са молитвата. И обмислената цел на Сатана е да направи така, че да бъдем облечени в цялото това всеоръжие и всичко да бъде прекрасно, но да прекъсне нашата...? Комуникация. Затова имаме тези войници, които не дишат, които не комуникират на духовно ниво. И това води до духовна катастрофа. По този начин губите битката. Молитвата е лепилото, което споява всичко това и ни свързва с Главата. Виждате това. Следователно, значителността на това не може да се изрази достатъчно.
В какво състояние е дишането на вашата душа? В какво състояние са вашите бойни доспехи? В какво състояние е вашият молитвен живот? Това е оръжие. Молитвата не е само това, чрез което общуваме с Бога, това, чрез което молим за нещата, от които се нуждаем и Му благодарим за онова, което имаме, и вероятно Му напомняме за онези бедни хора или за онези, които нямат храна и т.н., при което молитвите ни поемат една ритуална форма, имаме стандартни молитви. Ще стигна и до това. Как наистина стоят нещата при вас и при мен?
Нека погледнем Лука 22 – друг компонент и аспект на молитвата. Защото Сатана до голяма степен е постигнал успех, братя и сестри, в отрязване на нашите комуникационни линии (ако сме честни). Лука 22:40. Исус казва:
„И като стигна на мястото, им каза: Молете се да не паднете в изкушение.“
Той говореше на учениците Си. Какво е значението тук, когато се казва
„молете се да не паднете в изкушение“?
Това не означава просто да искаме както в Господната молитва
„Господи, не ни въвеждай в изкушение,“
но чрез молитва... моленето може да направи така, че да избегнете определени изкушения. Осъзнавате ли това? Защото линиите на общение са отворени, Бог може да ви води и напътства по-точно и така вие можете да избегнете много изкушения, на които, ако не се молите, ще се натъкнете. Толкова много пъти ние си навличаме чрез глупавите си избори... навличаме си ненужни изкушения. Ние си навличаме ненужни скърби и изпитания. Знаете: молим се
„не ни въвеждай в изкушение“,
след което ставаме и се запътваме направо към такова.
Причината не е, че Бог ни въвежда в изкушение, а че ние се молим и си казваме:
„Добре, свърших с тази част, свърших с молитвата и сега се връщам отново на онова, което е необходимо аз да направя.“
И ние правим своите избори като че те са независими от Бога. И Исус казва:
„Слушайте: необходимо е да се молите, защото като се молите това може да ви опази от това да бъдете въведени в изкушение ненужно.“
Колко пъти чрез собствените си глупави избори (може би не искате да признаете, че това бил глупав избор, а може би той не е бил най-добрият в конкретния момент, независимо как ви се иска да изразите това), вие сте си навлекли ненужна скръб, в духовен план, от която наистина не сте имали нужда и която лесно сте можели да избегнете. Но понеже може би сте направили нещо прибързано или вероятно не сте си отделили време да обмислите това или сте мислили, че то било най-доброто в онзи момент, каквато и да е причината. Исус казва:
„Молете се да не паднете в изкушение.“
Добър пример за това, който се състоя там, в онази история, е Петър, който не много след това в крайна сметка се отрече от Христос. Знаете ли, че нямаше да бъде нужно Петър да премине през тази опитност, ако той се беше...? Молил с Христос. Затова се молете да не паднете в изкушение.
Бог може да общува с нас и да ни напътства да отдръпнем краката си. И точно за това се отнася непрестанното или моленето всякога – да поддържаме тези комуникационни линии отворени. И когато говорим за молитвата, ние не говорим просто за момента, в който отивате някъде и коленичите, и отделяте време да се молите и толкова, вече сте приключили. Да се молите всякога означава да останете в едно отношение и в една мисловна нагласа на общение с Бога, дори докато вървите, докато сте ангажирани с различни неща. Молитвата не е само нещо, което вършите преди да се нахраните и преди да си легнете, или може би когато дойдете на църква се помолвате още няколко пъти. Твърде често именно така се отнасяме към молитвата. Не е ли така? Но общението с Бога, чрез което Той следователно може да общува с нас и да ни напътства, и да направлява краката ни, за да избягваме изкушение и препятствия, които се изпречват на пътя ни.
Обърнете внимание на нещо: в своята опитност вие ще откриете това наблюдение: моментите, в които вие сте отстъпвали или сте чувствали, че сте далеч от Бога, корелират директно с вашия молитвен живот. Директно. Има директна връзка. Ако пренебрегвате молитвата или молитвата не е толкова жизненоважна или значима и не се случва толкова често, вие ще откриете, че това е пряко свързано с онези моменти във вашата опитност, в които сте преживявали затруднение, изпитание, като сте отстъпвали или сте се отвръщали от Господа. Ето защо е обмислена цел на Сатана да възпрепятства употребата на това оръжие така, както би трябвало. Псалм 55:17. Псалм 55:17. Ето още един аспект на молитвата, който също искам да споделя с вас. Тук той казва:
„Вечер и сутрин и на пладне ще моля и ще викам, и Той ще чуе гласа ми.“
Тук псалмистът имаше определени времена за молитва, нали? Това е нещо добро, което да направим, но този аспект, върху който искам да се съсредоточа (ще се върнем и на определените времена за молитва) е извикването на глас. За какво говоря? Всъщност е много важно да можете, когато се молите, да се молите на глас. Осъзнавате ли това? Дори самостоятелно. Твърде често нашите частни, лични молитви са...? Тихи молитви. Ние някак мънкаме... Понякога дори не мънкаме, а просто се молим мислено. Нали така? И осъзнавам, че това не винаги може би ще е удобно, но е важно, когато се молите, и особено насаме, да можете да се намирате на място, на което да можете да се молите на глас. Защо? Защото моленето на глас е начинът, по който ние... Или общуването на глас: когато говорим един на друг, правим това точно така. Ние общуваме с Бога по същия начин. Моленето на глас всъщност е насърчение за вярата ви. Важно е Сатана да ви чува да се молите, защото неприятелят не може да понася да ви чува да се молите. И не само това, но и то запазва ума ви съсредоточен. Колко пъти сте се молили тихо в ума си и в него са нахлували всякакви други мисли и молитвата ви някак се е движела из цялото място? Нали така? Знаете за какво говоря, нали? И:
„О, какво трябва да направя утре? О, колко е часът? О, съжалявам, Господи. Да, моля се.“
И... Молете се на глас. Ще откриете, че това оказва много голяма разлика. Ако не сте опитвали това, насърчавам ви да го направите – да извикате на глас. Не твърде високо, не е нужно да крещите, но да се чувате как говорите. Вашата молитва на вяра оказва въздействие върху вас докато се чувате да се молите. Осъзнавате ли това?
И когато споменах за Сатана, на някои хора не им харесва да се молят на глас, защото казват:
„Не искам Сатана да чува какво казвам на Бога.“
Някога мислили ли сте така?
„Искам да проведа частна аудиенция. Затова само ще се помоля наум. Той може да чете в ума ми. Дори няма да движа устните си. Възможно е той да е добър в разчитането на устни.“
Затова ние просто се молим наум и много тихо. Но в процеса качеството се оказва подобно на онова, за което споменах. Знаете, молитвата се движи някак си из цялото място. Вижте, ако се молите на глас, от какво се страхувате, че дяволът да ви чуе да се молите? Какво ще направи той? Знаете, Исус... Точно така, той няма да надделее. И ако наистина искате да проведете частна аудиенция, можете да помолите Господа. И все още можете да имате възможност да се помолите. Не казвам: всеки път се молете на глас. Просто казвам, че това е аспект на молитвата, който не се употребява толкова, колкото би трябвало. Той всъщност е много, много въздействащ. Затова ви насърчавам наистина да обмислите това и да го направите, ако не сте го правили преди. Моленето вечер, сутрин и на обяд, това да имате определени времена за молитва – един много популярен пример, за който всички ние можем да се сетим незабавно, е Даниил. Помните ли Даниил? Той имаше конкретни времена за молитва и Даниил вероятно е прочел този псалм и това вероятно е мястото, откъдето е започнал тази практика.
Но аз имам приятел, който има на телефона си аларма „Даниил“. И една аларма „Даниил“ се включва три пъти на ден и когато алармата се включи знаете ли какво прави той? Той се спира и се помолва. И няма значение... И той ми разказваше историята... Бях с него и това се случи веднъж и той реагира така:
„О, ето я моята аларма „Даниил“! Нека се помолим!“
И ние тъкмо се намирахме по средата на разговор затова спряхме и отправихме кратка молитва. Веднъж той всъщност се намирал в банката с банкера си в офиса и се включила алармата. Тогава той казал:
„О, я виж ти! Това е моята аларма „Даниил“!“
И той обяснил на банкера като попитал:
„Вие християнин ли сте? Аз се помолвам.“
И банкерът бил християнин и моят приятел се помолил заедно с банкера. Каква прекрасна възможност за свидетелстване! И така, това е просто интересен разказ.
Знаете ли, аз никога не бях помислял върху това. Това са само някои от нещата на практическо ниво. Възможно е те да изглеждат прости и е възможно те да изглеждат дори малко комични. Но знаете ли какво, братя и сестри? Те ни научават на навици. И те всъщност оказват много голяма разлика - особено голяма разлика.
И така, да се молим на глас и да направим своя обмислена цел да се молим в определени периоди. Лука 18:1 е мястото, където Исус разказа притчата за моленето всякога и постоянстването. Лука 18:1:
„Каза им една притча как трябва всякога да се молят и да не отслабват...“
Вие отслабвали ли сте някога докато сте се молили? Отслабването тук не означава припадане и загуба на съзнание. Но вероятно: заспивали ли сте някога докато сте се молили? Не сте единственият. Ясно е, нали? Продължителен ден, изморени сте и...
„О, да, молитвата.“
И може би просто склонявате глава и започвате своята тиха молитва (нали?), тук, горе, и преди да сте се усетили сте се отнесли. Може би, когато се събуждате на колене, които усещате малко болезнено. Това се случва. Ясно е, нали? Звучи смешно, но се случва. Исус казва, че трябва хората всякога да се молят. Вижте, това е част от живота, не го критикувам. Но понякога като че оставяме своята молитва за последните няколко дъха, които имаме за деня, за последната си, сетна частица сила за деня, а изчислението ни не е доста точно. И ние някак прекъсваме преди дори да сме завършили молитвата си.
Молитвата, братя и сестри, е нещо, което е жизненоважно за духовното ни благосъстояние. Исус разказа притчата за жената, която постоянстваше, когато се намираше в тази ситуация с неправедния съдия, който не желаеше да съди за нея или да ѝ отсъди правото. И тя продължавала да иска и продължавала да иска, и продължавала да постоянства, докато той най-сетне ѝ дал онова, което искала. И Исус употреби този разказ, за да онагледи нуждата, при която ние не молим само веднъж, след което да си заминем, и да кажем
„помолих Господа, оставих въпроса в Неговите ръце и толкова,“
а да се молим и да не отслабваме, да постоянстваме всякога, да не се отказваме и да не отпадаме и даже да заспиваме.
Как бихте се чувствали вие, ако ваш добър приятел ви повика за разговор и по средата на разговора вие замълчавате или може би... Това е нещо комично, но не е приятно, ако някой ви говори и вие говорите с него и имате да кажете нещо важно и той заспи пред вас! Спомняте си с каква жар изрази Бог копнежа Си като каза:
„Очите Ми ще бъдат отворени и ушите Ми внимателни към молитвите, които се насочват към Мен.“
А Той заслужава нещо по-добро, нали?
Ние не причиняваме това на приятелите си. Това е нашият Бог, това е нашият Отец, това е нашият Спасител. Не казвам това, за да ви накарам да се почувствате зле. Не ме разбирайте погрешно. Това се е случвало и на мен, ще призная. Но това просто ме накара да помисля:
„Необходимо е да дам на Бога най-доброто, а не да Го оставям до...“? „...до последно.“
В действителност точно това е смисълът тук. Постоянство в молитвата: спомняте ли си историята на Илия, когато се молеше за дъжд там, в Книгата на царете? И той се молеше и поиска от слугата си да отиде и да погледне над морето. Помните ли това? И нямаше нищо. Какво щеше да стане, ако Илия кажеше
„Не, Бог не желае, отговорът е „не“, да продължа нататък“?
Не. Колко пъти се помоли той? Седем пъти. Отново и отново, и отново. Той беше сигурен и ревностен в онова, което желаеше. Той не се отказа. Защо тази история е записана за нас? За да ни научи на постоянство в молитвата. Припомнете си: Илия не беше просто някой си човек, той беше Божий пророк. Той беше Господен пророк. Постоянство и усърдие в молитвата.
В какво състояние е вашият молитвен живот? Искате съживление ли? Необходимо е да погледнете молитвения си живот. Няма абсолютно никакво съмнение в това, няма начин това да се заобиколи. Като разглеждаме науката на молитвата... Знаете ли, ние... Нека прочета стиха преди да се впусна в твърде големи подробности. Нека преди всичко погледнем молитвата на Исус – Лука 3:21. Тук избързвам. Лука 3:21. Това е една молитва, за която лично на мен ми се иска да беше записана за нас:
„И когато се кръсти целият народ, и когато и Исус се кръсти и се молеше, небето се отвори...“
И тогава в продължение се казва, че Духът се спуснал на Него в образа на гълъб. Знаехте ли, че Исус се помоли след кръщението Си? И за тази молитва тук ни се казва, че отворила небето. Така ли е? Не знаем какво каза Той в тази молитва. Бихте ли желали да имате запис от типа
„Исус се помоли като каза...“
и да разполагаме със запис на молитвата, която отвори небето и след която Духът дойде и се спусна на Него? Не разполагаме с тази молитва. В книгата „Копнежът на вековете“ всъщност ни се казва, че ангелите никога не бяха чували такава молитва. Някой от вас чел ли е тази книга, „Копнежът на вековете“? Мисля, че е възможно повечето от присъстващите тук да са запознати или да са чели тази книга. В главата, която се отнася за кръщението на Христос (идете у дома и я прочетете) всъщност се казва, че ангелите никога преди не бяха чували такава молитва. Помислете за това.
Ето ги 4 000 години земна история. Четири хиляди години верни Божии мъже – от Адам, като преминаваме през всичките различни имена (имаме добра колекция от такива в Евреи 11 гл.), чак до Христос – хора, които се молят, хора, които вървят с Бога, като Бог имал приятели, хора по собственото Си сърце, хора, които са „възлюбени“ и велики личности, които имаха тези невероятни взаимоотношения с Бога, които, разбира се, биха имали един добър, жизнен молитвен живот. И при все това тук идва Божият Син и при кръщението Си Той отправя молитва, Той отправя молитва, за която ни се казва, подобие на която ангелите никога дори не чуват. Като че си казали:
„Уау! Това е на друго ниво!“
Нали така? Връзката на Христос с Неговия Отец и по- конкретно Неговият молитвен живот е нещо, което е наистина вдъхновяващо и предизвикателно за нас. Молитвеният живот на Исус беше такъв, че наистина ви кара да помислите:
„Уау!“
Въпрос на факт е, че когато учениците чуха Исус да се моли и дойдоха и Го попитаха
„Господи, научи ни да се молим“,
знаете ли какво казваха те? Когато чуха Исус да се моли, те се почувстваха като че не знаеха как да се молят. Молитвите, които бяха научили в синагогата докато израстваха, в сравнение с онова, което правеше Христос, бяха като...
„Ние не знаем как да се молим. Научи ни да се молим ето така, защото онова, което правим ние, не е това!“
Това казват те.
„И онова, което ние правим, в сравнение с това, което чуваме тук, съвсем не изглежда като молитва. Изглежда като че не заем как да се молим!“
Чувствате ли се понякога така? Да бъда честен, според мен това е един от големите ни проблеми. Като християнин учен ли сте някога как да се молите? Ние всъщност не говорим толкова много за това. Като че ли се предполага:
„Всеки знае как да се моли. Просто се молите. Знаете, идете си у дома и го направете.“
Има наука към това. И разбирането, че молитвата е едно съкровено отваряне на сърцето към Бога като към Приятел е важен компонент на това. Съществува личен аспект. Затова когато говорим за научаване на молитва, това не е като да притежавате формула от типа:
„Постарай се, да кажеш... и да направиш... и ето така да се молиш.“
Когато видяха общението на Христос с Неговия Отец, това всъщност беше лишено от ритуална форма и линии, и церемония. То беше едно действително, открито общение на лично ниво с Бога. Те реагираха с:
„Уау! Ето така искаме да се молим ние. Ето за това искаме да научим какво да правим.“
И молитвите на Христос много пъти продължаваха дълго. Нека погледнем Лука 6:12. Лука 6:12:
„През онези дни Исус се изкачи на планината да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.“
Имаме това описание на редица места, редица пъти.
Кога беше последният път, когато вие се молихте цяла нощ на Бога? Можете ли да си спомните? Случвало ли ви се е някога изобщо?
Исус се молеше цяла нощ.
И не задавам тези въпроси, за да ви накарам да се почувствате зле, но ето какво идва на ум на самия мен, а също и на много хора:
„Какво би казвал Той цяла нощ?“
Нали така? Кога за последно се молихте един час? Два часа? Когато се молите, намирате ли понякога, че ви свършват нещата, които да кажете? Може би е твърде голяма конфронтация да питам хората за това и да очаквам отговор. Затова не отговаряйте. Но ние наистина сме усъвършенствали изкуството на молитвата. Имаме това нещо опаковано, при което можем да вместим всичките си искания и благодарения в рамките на по-малко от пет минути, и да се пъхнем в леглото или да навлезем в деня или в следващото нещо. Знаете за какво говоря, нали? Понякога се молим по начини, по които можем да вместим всичко, знаете, съвсем набързо, и... бум! Готово! Десет минути. И ако това се проточи повече от десет минути, ние си казваме...
„Какво още трябва да кажа? Не мога да се сетя за нещо, което да кажа.“
Хайде! Чувствали ли сте се някога докато сте се молили, че ви свършват нещата, които да кажете? Аз съм се чувствал. Ще бъда честен. Няма да се преструвам тук, че съм по-добър християнин. Но нека бъдем честни. Свършват ви нещата, които да кажете, и поглеждате часа и си казвате:
„Уау! Изчерпал съм всичко за две минути.“
Може би за пет минути. Исус се молеше цяла нощ. Цяла нощ! Какво казваше Той на Своя Отец? Как се състоеше тази комуникация? Тя наистина ни вдъхновява, нали? Ако не знаете какво да кажете, няма проблем, помолете се за това. Помолете Господа да ви покаже.
„Господи, как бих могъл да се моля по този начин?“
Точно това попитаха учениците, когато дойдоха при Исус. Точно това ги вдъхнови. Те наблюдаваха как Той отива да се моли през нощта и заспиваха. Знаем историята в градината. Те се събуждаха и Той все още се молеше. Това е нещо доста голямо. И ако самият Божий Син имаше нужда да се моли така и толкова, колко повече важи това за нас? Затова задавам въпроса (и знам, че това е предизвикателен въпрос):
В какво състояние е вашият молитвен живот? В какво състояние е дишането на вашата душа?
Или:
Дали тя се задушава?
Необходимо е да проверим това, необходимо е да се уверим, че наистина се молим така, както би трябвало.
Притежаваме запис на една по-дълга молитва, която Исус отправи. Най-дългата, която имаме записана, е Йоан 17 гл. Йоан 17 гл. е една Христова молитва - от началото до края на главата Той се моли. И това е една красива молитва. Притежаваме това прозрение за някои от нещата, които Той би казал и за които би разговарял със Своя Отец. Но дори и тази молитва може би ще ви отнеме три минути, за да я прочетете. Ако четете бавно, пет минути. Той се молеше цяла нощ. Помнете: не количеството на молитвата е центърът на вниманието, а качеството. Защото... искам тук да споделя с вас още един стих, преди Исус да отговори на въпроса им за молитвата, в Матей 6:7. В Матей 6:7, преди Исус да научи учениците Си да се молят, каза:
„А когато се молите, не говорете излишни думи [англ.: излишни повторения], както езичниците; защото те мислят, че ще бъдат послушани заради многословието си.“
Никой от нас не прави това, нали? Искам внимателно да помислите за това. Тук Исус казва:
„Не използвайте излишни повторения, стандартни редове или наизустени молитви.“
Възможно е да имате много дълга наизустена молитва и да навлезете в ритуала си и да прекарате може би един час или впечатляващите два часа, знаете. Някои хора имат дори молитвеници, които съдържат предварително написана молитва, през която преминавате. Представете си това следващия път, когато говорите с приятел. Нали така? Изваждате своя разговорник и отваряте на разговор 17 и започвате да рецитирате. Молитвеници. Концепцията изглежда странна, честно казано. Няма такива неща като молитвеници в Библията. Но въпросът относно излишните повторения е следният: когато говорим за молитвата... И това е тясно свързано, защото хората ще си отидат след като чуят това с мисълта:
„Да, нужно е да се моля повече. Никога през живота си не съм се молил цяла нощ, или дори за час. Просто ще помисля за всички тези останали неща...“
И се опитваме да измислим нещо, с които да запълним молитвата и да я направим такава, че да си кажем:
„О, сега отправих една дълга молитва! Хубаво!“
Не количеството е центърът на вниманието, толкова, колкото е качеството. И двете неща вървят ръка за ръка, така би трябвало да бъде. Затова не искам да изкараме това нещо вън от равновесие и щом се приберем тази вечер всички да се опитат да останат будни цяла нощ, защото са чули проповед за това да се молят цяла нощ. Качеството е. И качеството идва като резултат. То е нещо естествено. То не е нещо, което се опитвате да изработите. Не е като да настроите хронометър и да се опитате да счупите рекорда си. Идеята съвсем не е такава. Докато връзката ви с Бога нараства и тя е лична и действителна, това естествено ще доведе до по-дълбоко общение с Него. Това е същността. Ето тук би трябвало да бъде центърът на вниманието. Затова не съсредоточавайте вниманието си върху продължителността на молитвата - то трябва да бъде върху качеството на общуването. Но тези излишни повторения са нещо, което ние също вършим от време на време.
Знаете ли, говорим за това колко време се молим, но ние притежаваме в ума си (всички ние) колекция от свои стандартни молитви. Имаме молитва за благословение на храната... И всички те са наизустени, нали? Имаме ги опаковани: молитва за вечерта, преди сън, когато си лягаме. Знаете за какво говоря, нали? И понякога сме наистина добри в тях. Можем да ги изрецитираме без наистина да мислим вече за думите и е възможно да си мислим:
„Боже, моля Те, благослови храната...“
и каквато и наизустена молитва да имате, „амин“, и сте благословили храната. И, преди всичко, знаете за какво говоря, нали? Знаете. Добре. Така че тук не съм сам. И това наистина ме кара понякога да се замисля:
„Как би се чувствал Бог, когато натискаме бутона за пускане на всичките предварително записани молитви...“
Знаете, натискаме "молитвата за храната"... Щрак... Знаете за какво говоря, нали? Тук Исус говори също и за това. Понякога молитвата ни е като излишно повторение. Може би ние не правим това както го правеха езичниците, но имаме свой начин да правим това. И качеството на тази молитва е просто звук, който излиза от нашите... Понякога се молим, защото знаем, че това е правилното нещо, което да направим, или е това, което се очаква да направим. Много пъти превръщаме молитвата във формалност или в ритуал, за който знаем, че е важен и би трябвало да го изпълняваме. Би трябвало да се молим преди храна.
„Добре, нека се помолим набързо...“
Не казвам:
„Отправяйте дълги, отегчителни молитви преди храна.“
Не това е целта ми. Целта ми е качеството. Затова не ме разбирайте погрешно. Ясно е, нали? И относно моленето преди храна разбирам, че понякога, и особено в големи събрания, искате да отправите молитва, която е целенасочена и че не е време да се молите за еди-коя си сестра и еди-кой си брат, и за всичките болни и страдащи, че това не е моментът. Така че е добре да се молим спрямо възнамерявания център на вниманието и целенасочено. Но е важно да бъдем ангажирани с ума си, с интелекта си, с вярата си, с чувствата си в тази молитва, която отправяме.
И така, ето защо в Писанието се казва, че трябва да се молим като не използваме излишни повторения. В Евреи... не е нужно да четем стиха, но ни се казва:
„А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тези, които Го търсят“ (Евреи 11:6).
Тук за нас се свързват тези два елемента – молитвата и...? Вярата. Не е ли така? Твърде много пъти ние отправяме безверни молитви, молитви, които звучат хубаво, вероятно с красив език, с приятна реч в молитвата си, но безверни молитви. Двете неща вървят ръка за ръка. Една молитва, която наистина ви ангажира с Бога и привлича вниманието на Бога е молитва на...? Вярата. И една молитва на вярата не е предварително записана, предварително наизустена молитва, мога да ви гарантирам това. Затова и задавам този въпрос:
В какво състояние е вашият молитвен живот? В какво състояние е вашата вяра?
Необходимо е да има усърдие, братя и сестри – постоянство и усърдие, стремеж в молитвата ни. Това не е нещо, което се опитваме да изработим. Моля, не ме разбирайте погрешно, при което да отидете у дома и да се опитате да изпълните всички тези неща като правила:
„Нужно е да се моля по-дълго и наистина е нужно да влагам сърцето си в това.“
Това би трябвало да бъде естествен резултат от връзката, която имате с Бога. Ето къде е необходимо да съсредоточите вниманието си. Затова когато изпитате своя молитвен живот, когато измерите пулса на своя молитвен живот, това би трябвало да ви даде прозрение за тази връзка.
И именно тук е необходимо да работите. Именно на това се основава съживлението. По-рано говорихме за различни съживления и различни аспекти на съживлението. Ако проучите историята... Нямам време, иначе бих могъл да ви разкажа много истории. Нямам време да направя това тук и сега, но ако изучите всичките различни съживления, които се състояха в миналото, в хода на историята, християнски съживления, които се състояха на различни места и в различни моменти, има много такива, няма да намерите дори едно, в което като негов компонент да не се съдържаше молитва. Въпрос на факт е, че много от тези съживления всъщност започнаха, когато хора наистина започваха да се молят – по-различно от молитвения им живот, за който мислеха, че е добър. Като че нещата бяха различни. И те се молеха по начин, който докарваше съживление. Ето с това искам да отправя предизвикателство към вас:
Погледнете внимателно своя молитвен живот. Къде се намира той? Нуждае ли се той от известно избърсване на праха? Знаете, да стигнем до твърдата храна във връзка с него. Това е ключовият елемент и това е предизвикателството.
Искам да завърша с този стих...
Има още толкова много, което би могло да се каже за молитвата, но според мен разбирате идеята, и това е един жизненоважен компонент. Лука 22:32 – още един компонент и аспект на молитвата. Лука 22:32. Исус казва на Симон:
„...но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.“
За какво говори Исус тук? Точно за онова, което щеше да се случи, когато Петър щеше да се...? Отрече от Него. Извинете ме. Виждате ли, Исус знаеше какво щеше да се случи и каза на Петър:
„Аз се молих за тебе, за да не отслабне вярата ти, когато се случи това.“
Защото това беше голямо разочарование за Петър. Знаете, че той се изкачи и Библията казва, че той плака. Нали така? Какво каза?
[Горко.]
Горко, благодаря.
И това е моментът, в който той всъщност се обърна. Исус беше очаквал това и се молеше за него. Но не искам да пропускаме това:
Знаете ли, не вярвам, че Исус се е молил само за Петър. Той се молеше също и за всички нас. Когато преминавате през затруднение, пред предизвикателство, през беда, просто помнете, че можете да сложите своето име тук. Може би...Бихме ли могли да се качим един стих по-нагоре, просто... От 31 ст. нататък, благодаря.
„И Господ каза: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито“ (Лука 22:31).
Знаете ли какво можете да направите? Можете да сложите там своето име вместо „Симоне, Симоне“. Защото желанието на Сатана е да се сдобие с всеки един от нас. Петър не беше единственият, с когото Сатана желаеше да се сдобие, да го пресее като жито и в действителност да унищожи вярата му. И Исус му каза:
„Молих се за теб, за да не отслабне вярата ти.“
Осъзнавате ли, че Исус се молеше за нас? Част от работата Му като Първосвещеник, от застъпничеството Му, е за нас, в съзвучие с онова, което каза тук на Петър? И това ни дава също и прозрението, че имаме бреме и дълг да се молим за...? Един за друг. Твърде много пъти наш брат или наша сестра, които понасят ударите на Сатана, стават предмет на обсъждане от наша страна, но рядко на молитва от наша страна. Не е ли така? Необходимо е да се молим един за друг повече, отколкото да говорим един за друг – какво се случило на този брат, какво се случило на тази сестра. Искаме съживление. Знаете ли, тези неща стават толкова привични в църквите, че причиняват опустошение в църквите. Опустошение. Исус видя проблема и каза на Петър:
„Слушай, молих се за това, Петре. И е възможно това, което казвам, да няма смисъл сега, но ще го разбереш, когато се случи.“
И Петър със сигурност разбра, когато това се случи. И така, да се молим... Помнете: Исус се моли за нас. Той вероятно се молил за теб. И помнете, че е необходимо да се молим за своите братя. Знаете, че е хубаво да имаме добър молитвен живот, но е хубаво и да...? Включваме своите братя в това. Знаете ли колко съживена би била една църква, ако всеки един се молеше така както би трябвало и те се молеха един за друг?
Вчера говорихме за силата – за това къде се намира силата – и искаме да видим доказателства за това. Молитвата е ключът, братя и сестри. Затова искам да отправя предизвикателство и да отправя призив към вас: направете посвещение днес да се сдобиете със съживление в своя молитвен живот. Ако не сте сигурни точно как се прилага това... Защото, погледнете: причината, поради която не съществува формула за това (а ние много пъти се отнасяме дори с Господната молитва като с формула), причината, поради която не съществува формула за това е, че вашият молитвен живот ще бъде съобразен с вашата лична връзка с Бога. Той е много персонализиран в това, че не съществува стандарт. Но онова, което виждаме като стандарт в Писанието, е усърдие, истинност, вяра и свързване с Бога, което всъщност е разумно и вие сте ангажиран с него. То не е просто външно. Но то ще варира, ще бъде персонализирано въз основа на вашата конкретна опитност, на вашата конкретна връзка с Бога. Затова вашият молитвен живот няма да бъде идентичен с молитвения живот на някой друг, що се отнася до темата и цялата връзка с Бога. Следите ли?
Затова искам да отправя предизвикателство към вас с това да направите посвещение днес да съживите своя молитвен живот. Не казвам да се опитате да направите това, а да го погледнете и да помолите за Божията помощ. Потърсете преобразяване и по-дълбока опитност в своя молитвен живот. Гарантирам ви, че това ще окаже въздействие върху всяка друга част от живота ви. Гарантирано. Не правим това достатъчно често. Твърде лесно се плъзгаме в своите молитвени навици. Затова се моля само да вземете това предизвикателство присърце, да направите това посвещение днес, за да можем наистина да погледнем назад към този уикенд, който прекарахме заедно в търсене на съживление и в търсене на Божието благословение на съживлението, така че да не се върнем към положението, в което сме се намирали преди, и да си кажем:
„Добре, това беше един наистина хубав уикенд! Изпратете ми разписанието за срещите следващия път, когато се състои такъв. Много благодаря.“
Искаме да осъществим промяна в следствие на тези неща. И промяната не бива осъществявана от това ние да изработим нещо, а от това да потърсим Господа на едно практическо ниво в някои от тези сфери. И искам да направите това с молитвата, със своя молитвен живот. Съгласни ли сте с това? Добре ли е? Добре. Нека коленичим, ако имате възможност и ще завършим с молитва.
На Бога да бъде славата!
„Даром сте приели, даром давайте!“
Предоставя се разрешение за копиране и разпространение.
Revelation1412.org
Предстои да говорим за молитвата. Тялото ви диша, всеки от вас е тук и на всеки няколко минути, може би по-често от на няколко минути, вие поемате дъх. И е хубаво да правите това, то ви помага да останете будни и живи, но искам да погледнем духовното ниво. Дали душата ви – а не тялото ви – дали душата ви диша правилно или се задушава, или е мъртва и се нуждае от съживление, от духовна кардиопулмонална реанимация? Това искам да изследваме.
Ако погледнете тези, които се състезават в маратон, ще откриете, че обикновено една от тактиките за провеждане на маратон, като например в Олимпийските игри има състезания или нещо подобно, една от тактиките е, че е необходимо бегачите да запазят последния си изблик на сила за периода точно преди финалната линия. Не е ли така? Някаква тактика или нещо такова, за да се придаде този допълнителен тласък, допълнително увеличаване на енергията, за да стигне бегачът до тази финална линия първи. И в това се съдържа духовен урок. Когато правят това, разбира се, усилието им се увеличава и дишането и пулсът им се учестяват, и т.н.
Как стоят нещата при нас в духовен план докато се приближаваме към финалната линия, що се отнася до дишането? Знаете, в действителност молитвата е това, за което говорим по темата:
“Диша ли душата ви правилно?”
Как стоят нещата при вас и как стоят при мен? Поемаме ли по-дълбоко въздух, за да ни поддържа, или каква е ситуацията? Нека отворим на Лука 21 гл. Ще прочетем 34 ст., или от 34 ст. нататък, и ще видим какво казва тук Спасителят. Лука 21:34. Стиховете ще бъдат показани на екрана, Линфорд ще ни помага за това. За това съм благодарен. Исус казва:
“Но внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и ви постигне оня ден внезапно като примка; защото така ще дойде върху всички, които живеят по лицето на цялата земя. Но бдете всякога, и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане, и да стоите пред Човешкия Син.”
Тук е представена жизненоважна подготовка. Искате ли да бъдете готови за Христовото пришествие? Ето какво се казва, че трябва да правим:
“Бдете… и молете се.”
Колко често?
“Всякога.”
Дали това описва с точност вашия молитвен живот днес? Можете ли да бъдете… Не е нужно да отговаряте на тези въпроси. Ясно е, нали? Само искам да помислите. Не искам никой да бъде изкушен да вдигне ръка за който и да е от тези въпроси. Как стоят нещата при вас? Как стоят при мен? Знаете, че молитвата е нещо, което Спасителят ни заръчва да правим - не от време на време, това не е християнска практика по избор. Това е нещо, което се изисква, за да бъдем готови за момента, когато Той ще дойде втори път. Точно това казва Той: именно така ще бъдем счетени за достойни да избегнем всички тези неща, които ще се случат. Как стоят нещата с нашия молитвен живот? В посланието на Петър ни се казва същото - 1 Петрово 4:7. 1 Петрово 4:7. Тук апостолът казва:
“А краят на всичко е близо, затова бъдете благоразумни и бодърствайте в молитвите си."
Вярвате ли, че краят на всичко е наближил? Всички вярваме в това. Това е въпрос, на който всички можем да отговорим с “да”. Виждаме това. Виждаме доказателствата навсякъде около нас. В светлината на това, как би трябвало това да повлияе на нас в опитността ни, в ходенето ни с Господа? Той казва, че трябва да бъдем трезвени [бълг: благоразумни] и да бодърстваме в молитва. Какво означава да бодърстваме в молитва? Означава просто, че действията ни, поведението ни и мислите ни би трябвало да бъдат в хармония с...? Молитвите ни.
Молитвата не е само нещо, в което участваме, при което онова, което извършваме в други моменти няма общо с нея. Трябва да бодърстваме в молитва и да бъдем трезвени. Знаете ли, говорим много за неотговорени молитви. Чудили ли сте се някога за неотговорени молитви? Говорим за тях и си задаваме въпроси и изискваме отговори и се молим, и отговорът не е дошъл по начина, по който сме очаквали или искали.
Но не мисля, че говорим достатъчно за неотправените молитви. Неотправените молитви – молитви, които дори не се изказват или отправят. Знаете ли, молитвата е цяла наука. Можете да отделите доста време… И днес не искам да се впускам в подробностите ѝ, а само искам да напомня за този жизненоважен компонент, че без нея всъщност е невъзможно да преживеем съживление. Осъзнавате ли това? Без молитва е невъзможно да преживеем съживление. Съживлението не се отнася до научаване на някои доктрини или разбиране на някоя истина. Всички тези неща са хубави съставни части, които би трябвало да спомогнат за заздравяване на връзката ни с Христос. Но без молитва е невъзможно да преживеем съживление. И историята, историята на съживленията, свидетелства за това, както ще видим в известна степен.
Но трезвеността и бодърстването в молитва представляват наистина да водим живота си по начин, който е в хармония с осъзнаването, че краят на всичко е наближил, че бодърстваме в молитва, че се молим всякога, че се молим непрестанно. Именно за това се отнася темата - за съживление. Ако отворим на 2 Летописи 7 гл., тук Бог ни съобщава някои условия за това. 2 Летописи 7:14 е стихът, който разглеждаме. Това е доста добре познат пасаж, но искам да го прочета в светлината на това, което обсъждаме, като говорим за съживление.
Тук Господното слово казва:
“И народът Ми, който се нарича с Моето Име, се смири и се помоли, и потърси лицето Ми, и се върне от злите си пътища, тогава ще чуя от небето и ще простя греха им, и ще изцеля земята им. Сега очите Ми ще бъдат отворени и ушите Ми внимателни към молитвата на това място.”
Бог обеща благословение в отговор на…? Молитвата, на търсенето на Неговото лице. Благословение, което нямаше да дойде, ако тази молитва не бъдеше отправена. Не е ли така? И картината, която Бог представя тук, е картина на нетърпеливо очакване и желание. Той казва:
“Очите Ми са отворени и ще наблюдавам. Ще слушам с голямо внимание всяка молитва, която се отправи към Мен.”
Бог силно желае да чуе нещо от нас. Това е картината, която представя Той, нали? Дали Той наистина чува слово от нас така, както очаква? Нека направя въпроса малко по-личен: дали Той чува слово от вас и от мен така, както очаква? Или има повече мълчание, отколкото общуване? Виждате ли, братя и сестри, молитвата е това, което наистина ни въздига до Божието присъствие. И това е въпросът, който искам да продължа да задавам в хода на изследването: дали душата ви наистина диша правилно? ? Дали наистина общувате с Бога така, както би трябвало, в светлината на факта, че краят на всичко е наближил, като осъзнавате, че това е нещо необходимо, което да ни даде възможност да се приготвим за Христовото пришествие?
За молитвата е казано, че е отваряне на сърцето пред Бога като пред приятел. Ако имате добър приятел, вероятно най-добрият ви приятел или наистина близък такъв, откривате, че прекарвате доста време в разговори с този приятел. Ако приятелят е близък, обикновено така стоят нещата. Не минават дълги периоди от време без да общувате, нали? И се радвате на времето, прекарвано в общуване. Така трябва да стоят нещата и с Бога.
Знаете ли, в този момент от земната история се нуждаем от молитви и молители, които ще задвижат Небето. Това ни се казва. Които наистина ще задвижат небето. Които ще докарат резултат, който не би дошъл, ако тази молитва не бъде отправена. Виждате ли, Бог е превърнал това в условие – че има определени благословения, има определени неща, които няма да се случат, ако не се молим. Затова се казва:
“Искайте и...”? “...ще ви се даде” (Матей 7:7).
И изводът е много ясен: че ако не искате, няма да ви се даде. Дали наистина правим това или не? Знаете, че ако искаме да получим съживление (това е благословение, което идва от Бога), е необходимо да…? Го искаме. И е необходимо да го искаме с… Необходимо е искането да бъде с постоянство. Не е:
“Хубаво. Молихме се за съживление в петък.”
Нали е така?
“Затова чакаме.”
Знаете, не, не става дума за единично искане. Ако се нуждаете от нещо, усърдието и постоянството ви са показател за това колко всъщност осъзнавате нуждата си и колко наистина искате това нещо. И Библията ни казва много ясно, че трябва да се молим също с усърдие, или непрестанно, както ни се казва също така. Трябва да се молим всякога, непрестанно. Постоянството в молитвата не е по избор. То е част от библейската молитва. Понякога се молим и искаме нещо по толкова небрежен начин и тогава се чудим защо не се е случило.
“Може би Бог не е искал това да се случи. Няма проблем.”
Продължаваме нататък. Знаете за какво говоря, нали? И нямаме това постоянство, това усърдие. И така, получаването зависи от моленето ни, от постоянството ни, от усърдието ни, и ето защо е необходимо да се съсредоточим върху този аспект. В духовната борба, в която сме въвлечени, борещи се срещу силите на тъмнината, на духовното нечестие в поднебесната, това са действителните неприятели, ролята на молитвата твърде често се подценява.
Искам да ви прочета описание от книгата Ефесяни, с което разполагаме, за това как трябва да бъдем облечени с Божието всеоръжие. Нека го погледнем заедно. Пасажът е познат, но тук се намира един ключов компонент. Ефесяни 6 гл., ще започнем да четем от 10 ст. нататък. Ефесяни 6:10. Тук апостолът оприличава нашето духовно пътуване на това някой да бъде войник, които носи своето бойно снаряжение. И има различни елементи, които имат различно значение. Тук той казва:
“Най-накрая, братя мои, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество. Облечете се в пълното Божие въоръжение, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, а срещу началствата, срещу властите, срещу световните владетели на мрака на този свят, срещу духовете на злото в небесните места. Затова...”
Ето какво е необходимо да направите поради всичко това:
“Затова вземете пълното Божие въоръжение, за да можете да противостоите в злия ден и като победите, да устоите. И така, стойте препасани с истина през кръста си и облечени в бронения нагръдник на правдата, и с краката си обути с готовност за проповядване на благовестието на мира. А освен всичко това, вземете щита на вярата, с който ще можете да угасите всичките огнени стрели на лукавия. Вземете също шлема на спасението и меча на Духа, който е Божието слово.”
Запознати сме с този пасаж, нали? Всички тези предмети. Можем да проведем цяло изследване, цяла проповед върху всички различни предмети и как те са взаимосвързани. Но има много важен компонент. Следващият стих обикновено се пропуска от това всеоръжие. В 18 ст. се казва:
“Молете се...” как? “…в Духа по всяко време с всякаква молитва и молба, бодърствайте с неуморно постоянство и молби за всички светии.”
Знаехте ли, че това е част от всеоръжието на това да бъде някой верен войник? Какво представлява молитвата в тази метафора на това някой да е войник и да носи това бойно снаряжение? Молитвата е каналът за комуникация между нас и Военачалника. Ако погледнете военните стратегии, различните видове войни и битки, които са се състояли, едно от ключовите неща, които да се направят, за да се обезсили или осакати една армия, е да се отрежат нейните комуникационни линии. Осъзнавате ли това?
Тъй като тогава те не знаят какво прави другата страна. И един от най-големите съществуващи проблеми е поддържането на комуникационни линии между командния център и армията, която е разположена в различни части и области от полето. И да се знае какво се случва ще бъде показател за успешна стратегия и планиране. И целта на неприятеля в осуетяване на всичко това е да прекъсне комуникационната линия, чрез каквито и средства да е – независимо дали това е радиовръзка или кабели, по какъвто и да начин, за да наруши комуникацията. Това хвърля армията в безпорядък.
Нашата комуникационна линия с командния център са молитвата. И обмислената цел на Сатана е да направи така, че да бъдем облечени в цялото това всеоръжие и всичко да бъде прекрасно, но да прекъсне нашата...? Комуникация. Затова имаме тези войници, които не дишат, които не комуникират на духовно ниво. И това води до духовна катастрофа. По този начин губите битката. Молитвата е лепилото, което споява всичко това и ни свързва с Главата. Виждате това. Следователно, значителността на това не може да се изрази достатъчно.
В какво състояние е дишането на вашата душа? В какво състояние са вашите бойни доспехи? В какво състояние е вашият молитвен живот? Това е оръжие. Молитвата не е само това, чрез което общуваме с Бога, това, чрез което молим за нещата, от които се нуждаем и Му благодарим за онова, което имаме, и вероятно Му напомняме за онези бедни хора или за онези, които нямат храна и т.н., при което молитвите ни поемат една ритуална форма, имаме стандартни молитви. Ще стигна и до това. Как наистина стоят нещата при вас и при мен?
Нека погледнем Лука 22 – друг компонент и аспект на молитвата. Защото Сатана до голяма степен е постигнал успех, братя и сестри, в отрязване на нашите комуникационни линии (ако сме честни). Лука 22:40. Исус казва:
„И като стигна на мястото, им каза: Молете се да не паднете в изкушение.“
Той говореше на учениците Си. Какво е значението тук, когато се казва
„молете се да не паднете в изкушение“?
Това не означава просто да искаме както в Господната молитва
„Господи, не ни въвеждай в изкушение,“
но чрез молитва... моленето може да направи така, че да избегнете определени изкушения. Осъзнавате ли това? Защото линиите на общение са отворени, Бог може да ви води и напътства по-точно и така вие можете да избегнете много изкушения, на които, ако не се молите, ще се натъкнете. Толкова много пъти ние си навличаме чрез глупавите си избори... навличаме си ненужни изкушения. Ние си навличаме ненужни скърби и изпитания. Знаете: молим се
„не ни въвеждай в изкушение“,
след което ставаме и се запътваме направо към такова.
Причината не е, че Бог ни въвежда в изкушение, а че ние се молим и си казваме:
„Добре, свърших с тази част, свърших с молитвата и сега се връщам отново на онова, което е необходимо аз да направя.“
И ние правим своите избори като че те са независими от Бога. И Исус казва:
„Слушайте: необходимо е да се молите, защото като се молите това може да ви опази от това да бъдете въведени в изкушение ненужно.“
Колко пъти чрез собствените си глупави избори (може би не искате да признаете, че това бил глупав избор, а може би той не е бил най-добрият в конкретния момент, независимо как ви се иска да изразите това), вие сте си навлекли ненужна скръб, в духовен план, от която наистина не сте имали нужда и която лесно сте можели да избегнете. Но понеже може би сте направили нещо прибързано или вероятно не сте си отделили време да обмислите това или сте мислили, че то било най-доброто в онзи момент, каквато и да е причината. Исус казва:
„Молете се да не паднете в изкушение.“
Добър пример за това, който се състоя там, в онази история, е Петър, който не много след това в крайна сметка се отрече от Христос. Знаете ли, че нямаше да бъде нужно Петър да премине през тази опитност, ако той се беше...? Молил с Христос. Затова се молете да не паднете в изкушение.
Бог може да общува с нас и да ни напътства да отдръпнем краката си. И точно за това се отнася непрестанното или моленето всякога – да поддържаме тези комуникационни линии отворени. И когато говорим за молитвата, ние не говорим просто за момента, в който отивате някъде и коленичите, и отделяте време да се молите и толкова, вече сте приключили. Да се молите всякога означава да останете в едно отношение и в една мисловна нагласа на общение с Бога, дори докато вървите, докато сте ангажирани с различни неща. Молитвата не е само нещо, което вършите преди да се нахраните и преди да си легнете, или може би когато дойдете на църква се помолвате още няколко пъти. Твърде често именно така се отнасяме към молитвата. Не е ли така? Но общението с Бога, чрез което Той следователно може да общува с нас и да ни напътства, и да направлява краката ни, за да избягваме изкушение и препятствия, които се изпречват на пътя ни.
Обърнете внимание на нещо: в своята опитност вие ще откриете това наблюдение: моментите, в които вие сте отстъпвали или сте чувствали, че сте далеч от Бога, корелират директно с вашия молитвен живот. Директно. Има директна връзка. Ако пренебрегвате молитвата или молитвата не е толкова жизненоважна или значима и не се случва толкова често, вие ще откриете, че това е пряко свързано с онези моменти във вашата опитност, в които сте преживявали затруднение, изпитание, като сте отстъпвали или сте се отвръщали от Господа. Ето защо е обмислена цел на Сатана да възпрепятства употребата на това оръжие така, както би трябвало. Псалм 55:17. Псалм 55:17. Ето още един аспект на молитвата, който също искам да споделя с вас. Тук той казва:
„Вечер и сутрин и на пладне ще моля и ще викам, и Той ще чуе гласа ми.“
Тук псалмистът имаше определени времена за молитва, нали? Това е нещо добро, което да направим, но този аспект, върху който искам да се съсредоточа (ще се върнем и на определените времена за молитва) е извикването на глас. За какво говоря? Всъщност е много важно да можете, когато се молите, да се молите на глас. Осъзнавате ли това? Дори самостоятелно. Твърде често нашите частни, лични молитви са...? Тихи молитви. Ние някак мънкаме... Понякога дори не мънкаме, а просто се молим мислено. Нали така? И осъзнавам, че това не винаги може би ще е удобно, но е важно, когато се молите, и особено насаме, да можете да се намирате на място, на което да можете да се молите на глас. Защо? Защото моленето на глас е начинът, по който ние... Или общуването на глас: когато говорим един на друг, правим това точно така. Ние общуваме с Бога по същия начин. Моленето на глас всъщност е насърчение за вярата ви. Важно е Сатана да ви чува да се молите, защото неприятелят не може да понася да ви чува да се молите. И не само това, но и то запазва ума ви съсредоточен. Колко пъти сте се молили тихо в ума си и в него са нахлували всякакви други мисли и молитвата ви някак се е движела из цялото място? Нали така? Знаете за какво говоря, нали? И:
„О, какво трябва да направя утре? О, колко е часът? О, съжалявам, Господи. Да, моля се.“
И... Молете се на глас. Ще откриете, че това оказва много голяма разлика. Ако не сте опитвали това, насърчавам ви да го направите – да извикате на глас. Не твърде високо, не е нужно да крещите, но да се чувате как говорите. Вашата молитва на вяра оказва въздействие върху вас докато се чувате да се молите. Осъзнавате ли това?
И когато споменах за Сатана, на някои хора не им харесва да се молят на глас, защото казват:
„Не искам Сатана да чува какво казвам на Бога.“
Някога мислили ли сте така?
„Искам да проведа частна аудиенция. Затова само ще се помоля наум. Той може да чете в ума ми. Дори няма да движа устните си. Възможно е той да е добър в разчитането на устни.“
Затова ние просто се молим наум и много тихо. Но в процеса качеството се оказва подобно на онова, за което споменах. Знаете, молитвата се движи някак си из цялото място. Вижте, ако се молите на глас, от какво се страхувате, че дяволът да ви чуе да се молите? Какво ще направи той? Знаете, Исус... Точно така, той няма да надделее. И ако наистина искате да проведете частна аудиенция, можете да помолите Господа. И все още можете да имате възможност да се помолите. Не казвам: всеки път се молете на глас. Просто казвам, че това е аспект на молитвата, който не се употребява толкова, колкото би трябвало. Той всъщност е много, много въздействащ. Затова ви насърчавам наистина да обмислите това и да го направите, ако не сте го правили преди. Моленето вечер, сутрин и на обяд, това да имате определени времена за молитва – един много популярен пример, за който всички ние можем да се сетим незабавно, е Даниил. Помните ли Даниил? Той имаше конкретни времена за молитва и Даниил вероятно е прочел този псалм и това вероятно е мястото, откъдето е започнал тази практика.
Но аз имам приятел, който има на телефона си аларма „Даниил“. И една аларма „Даниил“ се включва три пъти на ден и когато алармата се включи знаете ли какво прави той? Той се спира и се помолва. И няма значение... И той ми разказваше историята... Бях с него и това се случи веднъж и той реагира така:
„О, ето я моята аларма „Даниил“! Нека се помолим!“
И ние тъкмо се намирахме по средата на разговор затова спряхме и отправихме кратка молитва. Веднъж той всъщност се намирал в банката с банкера си в офиса и се включила алармата. Тогава той казал:
„О, я виж ти! Това е моята аларма „Даниил“!“
И той обяснил на банкера като попитал:
„Вие християнин ли сте? Аз се помолвам.“
И банкерът бил християнин и моят приятел се помолил заедно с банкера. Каква прекрасна възможност за свидетелстване! И така, това е просто интересен разказ.
Знаете ли, аз никога не бях помислял върху това. Това са само някои от нещата на практическо ниво. Възможно е те да изглеждат прости и е възможно те да изглеждат дори малко комични. Но знаете ли какво, братя и сестри? Те ни научават на навици. И те всъщност оказват много голяма разлика - особено голяма разлика.
И така, да се молим на глас и да направим своя обмислена цел да се молим в определени периоди. Лука 18:1 е мястото, където Исус разказа притчата за моленето всякога и постоянстването. Лука 18:1:
„Каза им една притча как трябва всякога да се молят и да не отслабват...“
Вие отслабвали ли сте някога докато сте се молили? Отслабването тук не означава припадане и загуба на съзнание. Но вероятно: заспивали ли сте някога докато сте се молили? Не сте единственият. Ясно е, нали? Продължителен ден, изморени сте и...
„О, да, молитвата.“
И може би просто склонявате глава и започвате своята тиха молитва (нали?), тук, горе, и преди да сте се усетили сте се отнесли. Може би, когато се събуждате на колене, които усещате малко болезнено. Това се случва. Ясно е, нали? Звучи смешно, но се случва. Исус казва, че трябва хората всякога да се молят. Вижте, това е част от живота, не го критикувам. Но понякога като че оставяме своята молитва за последните няколко дъха, които имаме за деня, за последната си, сетна частица сила за деня, а изчислението ни не е доста точно. И ние някак прекъсваме преди дори да сме завършили молитвата си.
Молитвата, братя и сестри, е нещо, което е жизненоважно за духовното ни благосъстояние. Исус разказа притчата за жената, която постоянстваше, когато се намираше в тази ситуация с неправедния съдия, който не желаеше да съди за нея или да ѝ отсъди правото. И тя продължавала да иска и продължавала да иска, и продължавала да постоянства, докато той най-сетне ѝ дал онова, което искала. И Исус употреби този разказ, за да онагледи нуждата, при която ние не молим само веднъж, след което да си заминем, и да кажем
„помолих Господа, оставих въпроса в Неговите ръце и толкова,“
а да се молим и да не отслабваме, да постоянстваме всякога, да не се отказваме и да не отпадаме и даже да заспиваме.
Как бихте се чувствали вие, ако ваш добър приятел ви повика за разговор и по средата на разговора вие замълчавате или може би... Това е нещо комично, но не е приятно, ако някой ви говори и вие говорите с него и имате да кажете нещо важно и той заспи пред вас! Спомняте си с каква жар изрази Бог копнежа Си като каза:
„Очите Ми ще бъдат отворени и ушите Ми внимателни към молитвите, които се насочват към Мен.“
А Той заслужава нещо по-добро, нали?
Ние не причиняваме това на приятелите си. Това е нашият Бог, това е нашият Отец, това е нашият Спасител. Не казвам това, за да ви накарам да се почувствате зле. Не ме разбирайте погрешно. Това се е случвало и на мен, ще призная. Но това просто ме накара да помисля:
„Необходимо е да дам на Бога най-доброто, а не да Го оставям до...“? „...до последно.“
В действителност точно това е смисълът тук. Постоянство в молитвата: спомняте ли си историята на Илия, когато се молеше за дъжд там, в Книгата на царете? И той се молеше и поиска от слугата си да отиде и да погледне над морето. Помните ли това? И нямаше нищо. Какво щеше да стане, ако Илия кажеше
„Не, Бог не желае, отговорът е „не“, да продължа нататък“?
Не. Колко пъти се помоли той? Седем пъти. Отново и отново, и отново. Той беше сигурен и ревностен в онова, което желаеше. Той не се отказа. Защо тази история е записана за нас? За да ни научи на постоянство в молитвата. Припомнете си: Илия не беше просто някой си човек, той беше Божий пророк. Той беше Господен пророк. Постоянство и усърдие в молитвата.
В какво състояние е вашият молитвен живот? Искате съживление ли? Необходимо е да погледнете молитвения си живот. Няма абсолютно никакво съмнение в това, няма начин това да се заобиколи. Като разглеждаме науката на молитвата... Знаете ли, ние... Нека прочета стиха преди да се впусна в твърде големи подробности. Нека преди всичко погледнем молитвата на Исус – Лука 3:21. Тук избързвам. Лука 3:21. Това е една молитва, за която лично на мен ми се иска да беше записана за нас:
„И когато се кръсти целият народ, и когато и Исус се кръсти и се молеше, небето се отвори...“
И тогава в продължение се казва, че Духът се спуснал на Него в образа на гълъб. Знаехте ли, че Исус се помоли след кръщението Си? И за тази молитва тук ни се казва, че отворила небето. Така ли е? Не знаем какво каза Той в тази молитва. Бихте ли желали да имате запис от типа
„Исус се помоли като каза...“
и да разполагаме със запис на молитвата, която отвори небето и след която Духът дойде и се спусна на Него? Не разполагаме с тази молитва. В книгата „Копнежът на вековете“ всъщност ни се казва, че ангелите никога не бяха чували такава молитва. Някой от вас чел ли е тази книга, „Копнежът на вековете“? Мисля, че е възможно повечето от присъстващите тук да са запознати или да са чели тази книга. В главата, която се отнася за кръщението на Христос (идете у дома и я прочетете) всъщност се казва, че ангелите никога преди не бяха чували такава молитва. Помислете за това.
Ето ги 4 000 години земна история. Четири хиляди години верни Божии мъже – от Адам, като преминаваме през всичките различни имена (имаме добра колекция от такива в Евреи 11 гл.), чак до Христос – хора, които се молят, хора, които вървят с Бога, като Бог имал приятели, хора по собственото Си сърце, хора, които са „възлюбени“ и велики личности, които имаха тези невероятни взаимоотношения с Бога, които, разбира се, биха имали един добър, жизнен молитвен живот. И при все това тук идва Божият Син и при кръщението Си Той отправя молитва, Той отправя молитва, за която ни се казва, подобие на която ангелите никога дори не чуват. Като че си казали:
„Уау! Това е на друго ниво!“
Нали така? Връзката на Христос с Неговия Отец и по- конкретно Неговият молитвен живот е нещо, което е наистина вдъхновяващо и предизвикателно за нас. Молитвеният живот на Исус беше такъв, че наистина ви кара да помислите:
„Уау!“
Въпрос на факт е, че когато учениците чуха Исус да се моли и дойдоха и Го попитаха
„Господи, научи ни да се молим“,
знаете ли какво казваха те? Когато чуха Исус да се моли, те се почувстваха като че не знаеха как да се молят. Молитвите, които бяха научили в синагогата докато израстваха, в сравнение с онова, което правеше Христос, бяха като...
„Ние не знаем как да се молим. Научи ни да се молим ето така, защото онова, което правим ние, не е това!“
Това казват те.
„И онова, което ние правим, в сравнение с това, което чуваме тук, съвсем не изглежда като молитва. Изглежда като че не заем как да се молим!“
Чувствате ли се понякога така? Да бъда честен, според мен това е един от големите ни проблеми. Като християнин учен ли сте някога как да се молите? Ние всъщност не говорим толкова много за това. Като че ли се предполага:
„Всеки знае как да се моли. Просто се молите. Знаете, идете си у дома и го направете.“
Има наука към това. И разбирането, че молитвата е едно съкровено отваряне на сърцето към Бога като към Приятел е важен компонент на това. Съществува личен аспект. Затова когато говорим за научаване на молитва, това не е като да притежавате формула от типа:
„Постарай се, да кажеш... и да направиш... и ето така да се молиш.“
Когато видяха общението на Христос с Неговия Отец, това всъщност беше лишено от ритуална форма и линии, и церемония. То беше едно действително, открито общение на лично ниво с Бога. Те реагираха с:
„Уау! Ето така искаме да се молим ние. Ето за това искаме да научим какво да правим.“
И молитвите на Христос много пъти продължаваха дълго. Нека погледнем Лука 6:12. Лука 6:12:
„През онези дни Исус се изкачи на планината да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога.“
Имаме това описание на редица места, редица пъти.
Кога беше последният път, когато вие се молихте цяла нощ на Бога? Можете ли да си спомните? Случвало ли ви се е някога изобщо?
Исус се молеше цяла нощ.
И не задавам тези въпроси, за да ви накарам да се почувствате зле, но ето какво идва на ум на самия мен, а също и на много хора:
„Какво би казвал Той цяла нощ?“
Нали така? Кога за последно се молихте един час? Два часа? Когато се молите, намирате ли понякога, че ви свършват нещата, които да кажете? Може би е твърде голяма конфронтация да питам хората за това и да очаквам отговор. Затова не отговаряйте. Но ние наистина сме усъвършенствали изкуството на молитвата. Имаме това нещо опаковано, при което можем да вместим всичките си искания и благодарения в рамките на по-малко от пет минути, и да се пъхнем в леглото или да навлезем в деня или в следващото нещо. Знаете за какво говоря, нали? Понякога се молим по начини, по които можем да вместим всичко, знаете, съвсем набързо, и... бум! Готово! Десет минути. И ако това се проточи повече от десет минути, ние си казваме...
„Какво още трябва да кажа? Не мога да се сетя за нещо, което да кажа.“
Хайде! Чувствали ли сте се някога докато сте се молили, че ви свършват нещата, които да кажете? Аз съм се чувствал. Ще бъда честен. Няма да се преструвам тук, че съм по-добър християнин. Но нека бъдем честни. Свършват ви нещата, които да кажете, и поглеждате часа и си казвате:
„Уау! Изчерпал съм всичко за две минути.“
Може би за пет минути. Исус се молеше цяла нощ. Цяла нощ! Какво казваше Той на Своя Отец? Как се състоеше тази комуникация? Тя наистина ни вдъхновява, нали? Ако не знаете какво да кажете, няма проблем, помолете се за това. Помолете Господа да ви покаже.
„Господи, как бих могъл да се моля по този начин?“
Точно това попитаха учениците, когато дойдоха при Исус. Точно това ги вдъхнови. Те наблюдаваха как Той отива да се моли през нощта и заспиваха. Знаем историята в градината. Те се събуждаха и Той все още се молеше. Това е нещо доста голямо. И ако самият Божий Син имаше нужда да се моли така и толкова, колко повече важи това за нас? Затова задавам въпроса (и знам, че това е предизвикателен въпрос):
В какво състояние е вашият молитвен живот? В какво състояние е дишането на вашата душа?
Или:
Дали тя се задушава?
Необходимо е да проверим това, необходимо е да се уверим, че наистина се молим така, както би трябвало.
Притежаваме запис на една по-дълга молитва, която Исус отправи. Най-дългата, която имаме записана, е Йоан 17 гл. Йоан 17 гл. е една Христова молитва - от началото до края на главата Той се моли. И това е една красива молитва. Притежаваме това прозрение за някои от нещата, които Той би казал и за които би разговарял със Своя Отец. Но дори и тази молитва може би ще ви отнеме три минути, за да я прочетете. Ако четете бавно, пет минути. Той се молеше цяла нощ. Помнете: не количеството на молитвата е центърът на вниманието, а качеството. Защото... искам тук да споделя с вас още един стих, преди Исус да отговори на въпроса им за молитвата, в Матей 6:7. В Матей 6:7, преди Исус да научи учениците Си да се молят, каза:
„А когато се молите, не говорете излишни думи [англ.: излишни повторения], както езичниците; защото те мислят, че ще бъдат послушани заради многословието си.“
Никой от нас не прави това, нали? Искам внимателно да помислите за това. Тук Исус казва:
„Не използвайте излишни повторения, стандартни редове или наизустени молитви.“
Възможно е да имате много дълга наизустена молитва и да навлезете в ритуала си и да прекарате може би един час или впечатляващите два часа, знаете. Някои хора имат дори молитвеници, които съдържат предварително написана молитва, през която преминавате. Представете си това следващия път, когато говорите с приятел. Нали така? Изваждате своя разговорник и отваряте на разговор 17 и започвате да рецитирате. Молитвеници. Концепцията изглежда странна, честно казано. Няма такива неща като молитвеници в Библията. Но въпросът относно излишните повторения е следният: когато говорим за молитвата... И това е тясно свързано, защото хората ще си отидат след като чуят това с мисълта:
„Да, нужно е да се моля повече. Никога през живота си не съм се молил цяла нощ, или дори за час. Просто ще помисля за всички тези останали неща...“
И се опитваме да измислим нещо, с които да запълним молитвата и да я направим такава, че да си кажем:
„О, сега отправих една дълга молитва! Хубаво!“
Не количеството е центърът на вниманието, толкова, колкото е качеството. И двете неща вървят ръка за ръка, така би трябвало да бъде. Затова не искам да изкараме това нещо вън от равновесие и щом се приберем тази вечер всички да се опитат да останат будни цяла нощ, защото са чули проповед за това да се молят цяла нощ. Качеството е. И качеството идва като резултат. То е нещо естествено. То не е нещо, което се опитвате да изработите. Не е като да настроите хронометър и да се опитате да счупите рекорда си. Идеята съвсем не е такава. Докато връзката ви с Бога нараства и тя е лична и действителна, това естествено ще доведе до по-дълбоко общение с Него. Това е същността. Ето тук би трябвало да бъде центърът на вниманието. Затова не съсредоточавайте вниманието си върху продължителността на молитвата - то трябва да бъде върху качеството на общуването. Но тези излишни повторения са нещо, което ние също вършим от време на време.
Знаете ли, говорим за това колко време се молим, но ние притежаваме в ума си (всички ние) колекция от свои стандартни молитви. Имаме молитва за благословение на храната... И всички те са наизустени, нали? Имаме ги опаковани: молитва за вечерта, преди сън, когато си лягаме. Знаете за какво говоря, нали? И понякога сме наистина добри в тях. Можем да ги изрецитираме без наистина да мислим вече за думите и е възможно да си мислим:
„Боже, моля Те, благослови храната...“
и каквато и наизустена молитва да имате, „амин“, и сте благословили храната. И, преди всичко, знаете за какво говоря, нали? Знаете. Добре. Така че тук не съм сам. И това наистина ме кара понякога да се замисля:
„Как би се чувствал Бог, когато натискаме бутона за пускане на всичките предварително записани молитви...“
Знаете, натискаме "молитвата за храната"... Щрак... Знаете за какво говоря, нали? Тук Исус говори също и за това. Понякога молитвата ни е като излишно повторение. Може би ние не правим това както го правеха езичниците, но имаме свой начин да правим това. И качеството на тази молитва е просто звук, който излиза от нашите... Понякога се молим, защото знаем, че това е правилното нещо, което да направим, или е това, което се очаква да направим. Много пъти превръщаме молитвата във формалност или в ритуал, за който знаем, че е важен и би трябвало да го изпълняваме. Би трябвало да се молим преди храна.
„Добре, нека се помолим набързо...“
Не казвам:
„Отправяйте дълги, отегчителни молитви преди храна.“
Не това е целта ми. Целта ми е качеството. Затова не ме разбирайте погрешно. Ясно е, нали? И относно моленето преди храна разбирам, че понякога, и особено в големи събрания, искате да отправите молитва, която е целенасочена и че не е време да се молите за еди-коя си сестра и еди-кой си брат, и за всичките болни и страдащи, че това не е моментът. Така че е добре да се молим спрямо възнамерявания център на вниманието и целенасочено. Но е важно да бъдем ангажирани с ума си, с интелекта си, с вярата си, с чувствата си в тази молитва, която отправяме.
И така, ето защо в Писанието се казва, че трябва да се молим като не използваме излишни повторения. В Евреи... не е нужно да четем стиха, но ни се казва:
„А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тези, които Го търсят“ (Евреи 11:6).
Тук за нас се свързват тези два елемента – молитвата и...? Вярата. Не е ли така? Твърде много пъти ние отправяме безверни молитви, молитви, които звучат хубаво, вероятно с красив език, с приятна реч в молитвата си, но безверни молитви. Двете неща вървят ръка за ръка. Една молитва, която наистина ви ангажира с Бога и привлича вниманието на Бога е молитва на...? Вярата. И една молитва на вярата не е предварително записана, предварително наизустена молитва, мога да ви гарантирам това. Затова и задавам този въпрос:
В какво състояние е вашият молитвен живот? В какво състояние е вашата вяра?
Необходимо е да има усърдие, братя и сестри – постоянство и усърдие, стремеж в молитвата ни. Това не е нещо, което се опитваме да изработим. Моля, не ме разбирайте погрешно, при което да отидете у дома и да се опитате да изпълните всички тези неща като правила:
„Нужно е да се моля по-дълго и наистина е нужно да влагам сърцето си в това.“
Това би трябвало да бъде естествен резултат от връзката, която имате с Бога. Ето къде е необходимо да съсредоточите вниманието си. Затова когато изпитате своя молитвен живот, когато измерите пулса на своя молитвен живот, това би трябвало да ви даде прозрение за тази връзка.
И именно тук е необходимо да работите. Именно на това се основава съживлението. По-рано говорихме за различни съживления и различни аспекти на съживлението. Ако проучите историята... Нямам време, иначе бих могъл да ви разкажа много истории. Нямам време да направя това тук и сега, но ако изучите всичките различни съживления, които се състояха в миналото, в хода на историята, християнски съживления, които се състояха на различни места и в различни моменти, има много такива, няма да намерите дори едно, в което като негов компонент да не се съдържаше молитва. Въпрос на факт е, че много от тези съживления всъщност започнаха, когато хора наистина започваха да се молят – по-различно от молитвения им живот, за който мислеха, че е добър. Като че нещата бяха различни. И те се молеха по начин, който докарваше съживление. Ето с това искам да отправя предизвикателство към вас:
Погледнете внимателно своя молитвен живот. Къде се намира той? Нуждае ли се той от известно избърсване на праха? Знаете, да стигнем до твърдата храна във връзка с него. Това е ключовият елемент и това е предизвикателството.
Искам да завърша с този стих...
Има още толкова много, което би могло да се каже за молитвата, но според мен разбирате идеята, и това е един жизненоважен компонент. Лука 22:32 – още един компонент и аспект на молитвата. Лука 22:32. Исус казва на Симон:
„...но Аз се молих за тебе, да не отслабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.“
За какво говори Исус тук? Точно за онова, което щеше да се случи, когато Петър щеше да се...? Отрече от Него. Извинете ме. Виждате ли, Исус знаеше какво щеше да се случи и каза на Петър:
„Аз се молих за тебе, за да не отслабне вярата ти, когато се случи това.“
Защото това беше голямо разочарование за Петър. Знаете, че той се изкачи и Библията казва, че той плака. Нали така? Какво каза?
[Горко.]
Горко, благодаря.
И това е моментът, в който той всъщност се обърна. Исус беше очаквал това и се молеше за него. Но не искам да пропускаме това:
Знаете ли, не вярвам, че Исус се е молил само за Петър. Той се молеше също и за всички нас. Когато преминавате през затруднение, пред предизвикателство, през беда, просто помнете, че можете да сложите своето име тук. Може би...Бихме ли могли да се качим един стих по-нагоре, просто... От 31 ст. нататък, благодаря.
„И Господ каза: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито“ (Лука 22:31).
Знаете ли какво можете да направите? Можете да сложите там своето име вместо „Симоне, Симоне“. Защото желанието на Сатана е да се сдобие с всеки един от нас. Петър не беше единственият, с когото Сатана желаеше да се сдобие, да го пресее като жито и в действителност да унищожи вярата му. И Исус му каза:
„Молих се за теб, за да не отслабне вярата ти.“
Осъзнавате ли, че Исус се молеше за нас? Част от работата Му като Първосвещеник, от застъпничеството Му, е за нас, в съзвучие с онова, което каза тук на Петър? И това ни дава също и прозрението, че имаме бреме и дълг да се молим за...? Един за друг. Твърде много пъти наш брат или наша сестра, които понасят ударите на Сатана, стават предмет на обсъждане от наша страна, но рядко на молитва от наша страна. Не е ли така? Необходимо е да се молим един за друг повече, отколкото да говорим един за друг – какво се случило на този брат, какво се случило на тази сестра. Искаме съживление. Знаете ли, тези неща стават толкова привични в църквите, че причиняват опустошение в църквите. Опустошение. Исус видя проблема и каза на Петър:
„Слушай, молих се за това, Петре. И е възможно това, което казвам, да няма смисъл сега, но ще го разбереш, когато се случи.“
И Петър със сигурност разбра, когато това се случи. И така, да се молим... Помнете: Исус се моли за нас. Той вероятно се молил за теб. И помнете, че е необходимо да се молим за своите братя. Знаете, че е хубаво да имаме добър молитвен живот, но е хубаво и да...? Включваме своите братя в това. Знаете ли колко съживена би била една църква, ако всеки един се молеше така както би трябвало и те се молеха един за друг?
Вчера говорихме за силата – за това къде се намира силата – и искаме да видим доказателства за това. Молитвата е ключът, братя и сестри. Затова искам да отправя предизвикателство и да отправя призив към вас: направете посвещение днес да се сдобиете със съживление в своя молитвен живот. Ако не сте сигурни точно как се прилага това... Защото, погледнете: причината, поради която не съществува формула за това (а ние много пъти се отнасяме дори с Господната молитва като с формула), причината, поради която не съществува формула за това е, че вашият молитвен живот ще бъде съобразен с вашата лична връзка с Бога. Той е много персонализиран в това, че не съществува стандарт. Но онова, което виждаме като стандарт в Писанието, е усърдие, истинност, вяра и свързване с Бога, което всъщност е разумно и вие сте ангажиран с него. То не е просто външно. Но то ще варира, ще бъде персонализирано въз основа на вашата конкретна опитност, на вашата конкретна връзка с Бога. Затова вашият молитвен живот няма да бъде идентичен с молитвения живот на някой друг, що се отнася до темата и цялата връзка с Бога. Следите ли?
Затова искам да отправя предизвикателство към вас с това да направите посвещение днес да съживите своя молитвен живот. Не казвам да се опитате да направите това, а да го погледнете и да помолите за Божията помощ. Потърсете преобразяване и по-дълбока опитност в своя молитвен живот. Гарантирам ви, че това ще окаже въздействие върху всяка друга част от живота ви. Гарантирано. Не правим това достатъчно често. Твърде лесно се плъзгаме в своите молитвени навици. Затова се моля само да вземете това предизвикателство присърце, да направите това посвещение днес, за да можем наистина да погледнем назад към този уикенд, който прекарахме заедно в търсене на съживление и в търсене на Божието благословение на съживлението, така че да не се върнем към положението, в което сме се намирали преди, и да си кажем:
„Добре, това беше един наистина хубав уикенд! Изпратете ми разписанието за срещите следващия път, когато се състои такъв. Много благодаря.“
Искаме да осъществим промяна в следствие на тези неща. И промяната не бива осъществявана от това ние да изработим нещо, а от това да потърсим Господа на едно практическо ниво в някои от тези сфери. И искам да направите това с молитвата, със своя молитвен живот. Съгласни ли сте с това? Добре ли е? Добре. Нека коленичим, ако имате възможност и ще завършим с молитва.
На Бога да бъде славата!
„Даром сте приели, даром давайте!“
Предоставя се разрешение за копиране и разпространение.
Revelation1412.org
Текста на проповедта можете да свалите ОТТУК!
RSS Feed
