„Стоящи върху платформата на истината“
„Пионерни здраве и мисии“
Третият свидетел-
Пионерите
Анди Уайтхърст
Небесни Татко, отново Ти благодаря за възможността да застанем с дръзновение пред Твоя благодатен престол. Отче, моля се, докато разглеждаме днес третия свидетел да ни дадеш специално благословение като ни дариш от благодатта Си сега, днес. Отче, моля се, докато отваряме Твоето слово Ти да ни водиш, да ни напътстваш, да ни помогнеш да разберем онова, което би желал да узнаем и разберем, Отче – неща, които ще помогнат да бъдем защитени по времето на пресяване, което предстои много бързо да настане над нас. Дай ни една по-сигурна основа, една по-здрава основа, така че бурята и вихрушката да не отнесат нашата постройка, а да се държим здраво за онова, което е истинно, да имаме здрава котва в деня на тези тежки вълни, които ни връхлитат и предстои да ни връхлитат. Затова, Отче, се моля за водителството Ти, моля се за напътствието Ти. Моля се да изпратиш Духа Си, за да бъде с нас. Моля се да допреш до устните ми въглен от олтара Си така че да мога да представя Твоите мисли тук, днес, чрез думите, тона на гласа и езика на тялото си, така че те да бъдат Твои, а не мои. За това моля в името на Исус, амин.
„Пионерни здраве и мисии“
Третият свидетел-
Пионерите
Анди Уайтхърст
Небесни Татко, отново Ти благодаря за възможността да застанем с дръзновение пред Твоя благодатен престол. Отче, моля се, докато разглеждаме днес третия свидетел да ни дадеш специално благословение като ни дариш от благодатта Си сега, днес. Отче, моля се, докато отваряме Твоето слово Ти да ни водиш, да ни напътстваш, да ни помогнеш да разберем онова, което би желал да узнаем и разберем, Отче – неща, които ще помогнат да бъдем защитени по времето на пресяване, което предстои много бързо да настане над нас. Дай ни една по-сигурна основа, една по-здрава основа, така че бурята и вихрушката да не отнесат нашата постройка, а да се държим здраво за онова, което е истинно, да имаме здрава котва в деня на тези тежки вълни, които ни връхлитат и предстои да ни връхлитат. Затова, Отче, се моля за водителството Ти, моля се за напътствието Ти. Моля се да изпратиш Духа Си, за да бъде с нас. Моля се да допреш до устните ми въглен от олтара Си така че да мога да представя Твоите мисли тук, днес, чрез думите, тона на гласа и езика на тялото си, така че те да бъдат Твои, а не мои. За това моля в името на Исус, амин.
Днес ще разглеждаме третия свидетел – свидетеля, който всички вероятно очакват с нетърпение – това е нещото, което аз наричам „боговдъхновени слова“.
„Боговдъхновени слова.“
Когато стигнем до Откровение ще видите защо.
Но първият свидетел, който разгледахме, е Духът на пророчеството, който се намира в Библията (само кратко резюме). Вторият свидетел е Духът на пророчеството, който се намира в публикуваните творби (или публикуваните писания) на Елън Уайт. Сега ще разгледаме третия свидетел, за който просто ще ви кажа направо, че е пионерното адвентно движение. Ще видим това в Откровение 10 гл. и също така в Откровение 3, 7 и 12 гл. от първия свидетел, след което ще видим и някои много, много силни изявления от втория свидетел.
И така, имам доста голямо количество информация тук, затова ще се придвижвам малко по-бързо. Трябва също така и да чета малко, защото, братя и сестри, не искам това да бъде мое слово, а искам да бъде словото на Господа. Амин?
Ще погледнем първо през лещата на първия свидетел, Духа на пророчеството, който се намира в Библията, след което ще погледнем през лещата на втория свидетел, Духа на пророчеството, който се намира в публикуваните творби на Елън Уайт, в писанията на Елън Уайт, и ще видим как те насочват към третия свидетел. Но преди да направим това искам да представя един много важен принцип, който е необходимо да бъде посочен сега, и искам да направя това като премина на Откровение 13:11. В Откровение 13:11 Божието слово казва:
„И видях друг звяр, който възлизаше от земята; и имаше два рога прилични на агнешки; а говореше като змей.“
И така, въпросът, който имам е, какво означава това „говореше като змей“?
Първият свидетел казва „говореше като змей“, но тогава вторият свидетел някак си отговаря на този въпрос във „Великата борба“, когато казва:
„„Говоренето” на една нация, това е дейността и решенията на нейните законодателни и съдебни власти“ („Великата борба“, стр. 442, пар. 1).
И така, една нация говори чрез законите си. Следователно, едно религиозно движение би говорило чрез своето изложение на ученията. Надявам се, че има смисъл в това. Както една нация говори чрез законите си, така и едно религиозно движение би говорило чрез своето изложение на ученията.
И така, след като беше казано това нека отворим на Откровение 10 гл. В Откровение 10 гл. ще погледнем конкретно стихове 10 и 11, но искам наистина да приведа пред вниманието ни факта, че в Откровение 10 гл. имаме ангела с издигнати ръце, единият крак на когото е във водата, а другият крак на когото е на сушата, и по описанието на този ангел разпознаваме, че това е не друг, а самият Исус. Наистина искам да приведа пред вниманието ни този момент – говори не друг, а самият Исус, и Той дава заповед в стихове 10 и 11. И така, Откровение 10:10, 11. В 10 ст. се казва:
„И тъй, взех книжката от ръката на ангела, та я изядох, и в устата ми беше сладка като мед; но като я изядох, коремът ми се вгорчи.“
Искам да спра там само за момент. Според както аз разбирам тук, книгата е пророческите части на Даниил. Причината тя да е била сладка в устата е защото в книгата Даниил видяха, че Исус ще дойде на 22 октомври 1844 г. и това беше крайно сладко за адвентното движение. Но тя се оказа много горчива в корема, когато Той не дойде на 22 октомври 1844 г. И така, цялото движение преживя сладостта в устата и горчивината в корема. И всичко това дойде от книгата Даниил – главно от Даниил 8:14 и разбирането му.
И така, сега 11 ст.:
„Тогава ми се каза...“
За кого става дума? Говори Исус. А кой е този „ми“? „Ми“ тук е Йоан, авторът на Откровение, но Йоан, авторът на Откровение, символизира цялото адвентно движение. Защото, припомнете си, Йоан, авторът на Откровение, е този, който току-що е изял книжката, която е била сладка в устата, а горчива в корема. Така че Йоан символизира цялото адвентно движение. Ясно е, нали? И така, Исус казва на Йоан (или на адвентното движение):
„Трябва пак да пророкуваш за много люде и народи, езици и царе.“
И така, да пророкува означава да говори боговдъхновени слова – именно оттук произлиза заглавието, да говори боговдъхновени слова.
И така, самият Исус казва на адвентното движение да говори боговдъхновени слова в това време, „пак“. Следователно, адвентното движение имаше боговдъхновени слова, които да даде на хората. Искам да помислите за това, искам то да попие в умовете ви. Йоан символизираше адвентното движение. Не Елън Уайт, той не символизираше тук Елън Уайт. Не само Елън Уайт преживя разочарованието. Затова не само Елън Уайт трябваше да говори боговдъхновени слова. И така, какви бяха тези боговдъхновени слова? Ще се върнем на това само след минута.
Но моментът, който искам наистина да представя пред вниманието ви, е че самият Исус им даде заповед да говорят боговдъхновени слова. И както на планината Синай Той не повери това на сътворено ангелско същество, а го съобщи сам на адвентното движение – Божият Син. И така, нека сега отворим на Откровение 3:7-12. Ще прочета това, стихове 7 до 12, и ще го коментирам в хода на четенето. Започвам от 7 ст.:
„До ангела на филаделфийската църква пиши: Това казва Светият, истинският, у Когото е Давидовият ключ; който отваря, и никой няма да затваря; и затваря, и никой не отваря.“
В 7 ст. виждаме много ясно, че говорещият трябва да е Исус. И, разбира се, ако имате издание с червен текст това стои в червено, но не можете винаги да разчитате на това (само за да знаете). И да, текстът е в червено, но от контекста можем да разберем, че говорещият трябва да е Исус. И действително говори Исус. И така, слизаме на 8 ст.:
„Зная твоите дела. Ето, поставих пред тебе отворени врата, които никой не може да затвори, понеже, имайки само малко сила, пак си опазил Моето слово, и не си се отрекъл от името Ми.“
И така, това, което виждаме тук, в 8 ст., е че Исус говори на филадел-фийската църква (и предстои да идентифицираме тази филаделфийска църква) в 8 ст. За съжаление, отново нямам време. Сбил съм това, но можете да откриете... можете да направите изследването самостоятелно и точно това препоръчвам – да направите изследването самостоятелно. Но отворената и затворената врата там – отворената врата се отнася за 22 октомври 1844 г., когато Исус влезе в Светая Светих. Следователно, Той говори за една група хора, които са живи на 22 октомври 1844 г.
9 ст.:
„Ето, давам ти някои от ония, които са от сатанинската синагога, които наричат себе си юдеи, а не са, но лъжат, - ето, ще ги накарам да дойдат и да се поклонят пред нозете ти, и да познаят, че Аз те възлюбих.“
Тук искам само да направя кратък коментар и единственият ми коментар ще бъде: направете проучване на това във втория свидетел, писанията на Елън Уайт, и просто прочетете какво има да каже тя за този стих – много интересно е, много силно е. Но ще го пропусна понеже то няма голяма връзка с онова, за което говорим. И така, 10 ст.:
„Понеже си опазил Моята заповед да търпиш, то Аз ще опазя тебе от времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена [англ.: земя] да изпита ония, които живеят по земята.“
Следователно, в 10 ст. откриваме употребата на лексика, свързана с последното време.
„Времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена,“
казва Исус на тази църква. Но ще пропусна и това, вероятно ще навлезем в него в по-големи подробности при 144-те хиляди. Наблюдавайте, за да видите щом излезе това видео.
Единадесети стих, истинският момент, който искам да представя на вниманието ни – там се казва, Исус казва:
„Ето ида скоро; дръж здраво това, което имаш, за да ти не отнеме никой венеца.“
Това са думи на Исус към филаделфийската църква, а филаделфийската църква се намира във времевия период на разочарованието от 1844 г., и Той им казва, самият Исус им казва:
„Дръж здраво това, което имаш.“
Крайно важно е.
Сега ще погледнем съвсем набързо 12 ст.:
„Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог; отгдето няма вече да излезе вън; и ще напиша на него името на Моя Бог, и името на града на Моя Бог, новия Ерусалим, който слиза от небето от Моя Бог; ще напиша и Моето ново име.“
„Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите“ (Откровение 3:6).
И така, отново, самият Исус съобщава вест на църквата през времевия период на влизането на Исус в Светая Светих, което е началото на съда (22 октомври 1844 г.) и началото на вестта за запечатването на 144-те хиляди, около 1848 г. Отново, ще се задълбочим повече в това при 144-те хиляди. Но тази вест е единствено положителна вест. Има две църкви, за които Исус говореше единствено положително – Смирна и Филаделфия, за тези две. При другите имаше смесено и по нещо отрицателно, в зависимост от църквата количеството отрицателни неща варира. Но за филаделфийската църква Исус нямаше да каже нищо отрицателно. И така, само една мисъл тук: Всеки, който говори зло за тях и казва, че те били невежи фермери или казва, както в Настолното ръководство по теология на адвентистите от седмия ден (вярвам, че е на стр. 148)... те казват, че не трябва да бъде придавано голямо значение (парафразирам) на тяхната заблуда). Знаете ли какво, братя и сестри, ще трябва те да си имат работа с Исус, защото Исус не каза нищо отрицателно против тези хора. Кой съм аз? Мисля ли си аз, че съм по-добър от Исус? Когато говорим нещо отрицателно за пионерното адвентно движение, за пионерите, тогава, братя и сестри, онова, което правите в действителност, е че поставяте себе си над Исус. Искам да помислите за това – важно е това да бъде разбрано. Той имаше да каже само положително. И вестта беше:
„Дръж здраво това, което имаш, за да ти не отнеме никой венеца.“
Както го виждам аз, това е същото като боговдъхновените слова от Откровение 10 гл. И да се пусне тази истина означава да се пусне венецът. Този венец е венецът на живота, така че да се пуснат истините, които притежаваха те, боговдъхновените слова, които изговориха те, да се пуснат те означава да се пусне венецът на живота. Приятели, това е от значение. Не мога да изразя това достатъчно. Това е от крайно значение. И така, какво тогава представлява боговдъхновеното слово, което трябва да държим здраво?
Искам да премина на втория свидетел и да прочета един абзац от втория свидетел:
„Заръчано ми е...“
Следователно, това не е мнение.
„Заръчано ми е да кажа на онези, които се стараят да съборят основата, която ни е направила адвентисти от седмия ден: ние сме пазещият заповедите Божий народ“ („Ръкописи“, том 4, стр. 246, пар. 1).
Искам да спра там само за момент. Адвентистите от седмия ден, според това, са пазещият заповедите Божий народ. Според Божията заръка, адвентистите от седмия ден са пазещият заповедите народ. Ако нарушавате първата заповед, както прави общата организация, като се покланяте на друг бог, то вие не сте пазещ заповедите народ. Следователно, вие не сте адвентисти от седмия ден. Можете да твърдите, че сте адвентисти от седмия ден докато лицето ви посинее. Може би според човешко определение сте такива, няма проблем в това. Но според Божието определение, ако вие учите някого да се покланя на друг бог, да нарушава първата заповед, то вие не сте пазещ заповедите Божий народ и следователно не сте адвентист от седмия ден. Не и според Бога. И така, искам да имате това предвид докато се придвижваме през това:
„През последните години върху нас връхлетя всякаква възможна ерес, за да замъгли умовете ни относно учението на Словото – особено относно службата на Христос в небесното светилище и вестта на небето за тези последни дни, както е прогласена от ангелите от четиринадесетата глава на Откровение [това, разбира се, се отнася за трите ангелски вести]. Пред адвентистите от седмия ден бяха изтъквани най-различни вести от всякакъв вид, които се опитваха да заемат мястото на истината, издирена точка по точка чрез изучаване с молитва и засвидетелствана чрез чудотворната сила на Господа. Но отличителните белези, които са ни превърнали в това, което сме, трябва да бъдат запазени и те ще бъдат запазени както Бог е известил чрез Словото Си и чрез свидетелствата на Своя Дух [първият и вторият свидетел]. Той ни призовава да се държим здраво с ръката на вярата...“
Кои са тези „ни“ - „Той ни призовава“? Адвентистите от седмия ден.
„...да се държим здраво с ръката на вярата за основните принципи, които са основани на неоспорим авторитет“ („Ръкописи“, том 4, стр. 246, пар. 1).
И така, ако Основните принципи са се основавали на хора, то дали са щели да бъдат неоспорими? Не. Щели са да бъдат много оспорими, защото не искаме човешките учения, не искаме човешката теология, не искаме човешките традиции, тъй като тези неща определено са оспорими. Някои от тях са хубави, някои от тях са правилни, някои от тях са приемливи, но при все това те са оспорими. Единственото нещо, което е неоспоримо, е онова, което идва от Исус. И точно Той й беше заръчал – Исус й беше заръчал.
И така, приятели, Основните принципи са основани на неоспорим авторитет, което означава, че те не са произлезли от хора. Не е ли самият Исус неоспорим авторитет, както е в Откровение 3:7-12, а също и в Откровение 10 гл.? Абсолютно. Боговдъхновените слова, които трябва да държим здраво и отказването от които би означавало отказване от венеца ни, са Основните принципи. Те са основани на неоспорим авторитет, което означава, че са дошли от Исус. Те са боговдъхновени слова. И именно така говореше движението – чрез своето изложение на ученията, Основните принципи (а не основни учения, между другото – двете неща не са едно и също), Основните принципи. И именно това ни прави адвентисти от седмия ден. Именно това прави мен адвентист от седмия ден.
Братя и сестри, аз бях роден и отгледан като адвентист от седмия ден – седмо поколение. Но осъзнах, че едва през 2006 г., когато приех истината за Отец и Сина, именно тогава, братя и сестри, всъщност станах адвентист от седмия ден според Божието определение. Така че става дума за Основните принципи. И така, ето една мисъл, на която съм попадал и с която самият аз съм имал работа, поради което искам да посоча това съвсем набързо и да го изясня преди да продължим. Не говореше ли Исус конкретно чрез Елън Уайт, за да състави тези основни принципи? Нека прочетем нещо, нека прочетем два абзаца в „Избрани вести“, том 1, стр. 206, пар. 4 и стр. 207, пар. 1. Тук се казва:
„Мнозина от нашия народ не осъзнават колко здраво е положена основата на нашата вяра. Моят съпруг [Джеймс Уайт], старейшина Джоузеф Бейтс, татко Пиърс, старейшина [Хайръм] Едсън и други...“
И само ще вмъкна още някои – Дж. Х. Уагонър и бащата на Дж. Н. Андрюс, сред някои други, които се намираха в тази група.
Тя продължава:
„...и други, които бяха ревностни, благородни и верни, бяха сред онези, които след отминаването на времето през 1844 г. търсеха истината като скрито съкровище. Срещах се с тях и ние изучавахме и се молехме ревностно. Често оставахме заедно до късно през нощта, а понякога през цялата нощ, като се молехме за светлина и изучавахме Словото. Отново и отново тези братя се събираха, за да изучават Библията, така че да узнаят значението ѝ и да бъдат подготвени да преподават със сила. Когато стигнеха до точка в своето изучаване, където казваха: „Не можем да направим нищо повече“, Господният Дух идваше върху мен, бях отнасяна във видение и ми се даваше едно ясно обяснение на пасажите, които изучавахме, с указание как трябваше да работим и да поучаваме ефикасно. Така беше дадена светлина, която ни помогна да разберем Писанията по отношение на Христос, Неговата мисия и Неговото свещеничество. Линия на истината, простираща се от онова време до времето, когато ще влезем в Божия град, ми беше представена ясно и аз предадох на другите указанието, което Господ ми беше дал...“
Искам да посоча съвсем набързо, преди да премина на следващия абзац, че й беше дадена линия на истината. В онзи момент тя видя как тази линия на истината се простира чак до Второто пришествие на Христос. Не беше променена, тази истина не беше променена. Ясно е, нали? Тя се простираше чак до Второто пришествие на Христос и влизаше в града; и тази линия й била представена ясно, както казва тя.
И така, навлизаме в следващия абзац:
„През цялото време не можех да разбера разсъжденията на братята. Умът ми беше сякаш заключен и не можех да разбера значението на текстовете, които изучавахме. Това беше една от най-големите скърби в живота ми. Бях в това състояние на ума докато всички главни точки на нашата вяра се изясниха в умовете ни в съответствие с Божието Слово. Братята знаеха, че когато нямах видение, не можех да разбирам тези въпроси и те приеха като светлина направо от небето дадените откровения.“
И така, пионерите бяха вдъхновени да съставят тези принципи от Библията и когато не можеха да се придвижат по-нататък самият Исус се намесваше като Духа и им помагаше да достигнат до истината. Тук се намира едно общо практическо правило относно начина, по който би трябвало да изучаваме. И, отново, споменавал съм това и преди и ще го спомена отново – именно по същия начин са подредени тримата свидетели в тази поредица. Трябва да започваме с Библията и след това да се обръщаме към писанията на Елън Уайт (публикуваните творби на Елън Уайт), и тогава на третия свидетел – да се обръщаме към пионерите. Именно така би трябвало да изучаваме ние, именно така изучавам аз – първо Библията, след което писанията на Елън Уайт като пояснение на Библията. Но както видяхме от първия и втория свидетел, съществува трети свидетел, който ни е дал истина, и това са пионерите.
И така, разгледахме...
Онова, до което се опитвах да стигна, е че именно пионерите се събраха и именно те изучаваха от първия свидетел и достигнаха до заключенията, изложени в Основните принципи. И когато не можеха да се придвижат по-нататък, когато бяха в конфликт в разбирането си, се намесваше вторият свидетел, който беше Исус – като Духа на пророчеството чрез Елън Уайт, – и им даваше пояснение, в пълно съзвучие с първия свидетел, който също е Исус. Първият свидетел е Исус, приятели. Вторият свидетел е Исус. Ясно е, нали? И така, тези мъже достигнаха до тези неща с помощта на първия и втория свидетел. И в Откровение 3:7-12 и в Откровение 10 гл. виждаме, че първият свидетел изказва невероятно висока оценка за третия свидетел. На тези хора е казано „пак“ да пророкуват, да говорят боговдъхновени слова. А тези слова са Основните принципи, според начина, по който аз виждам това. И така, погледнахме първия свидетел, нека сега погледнем втория свидетел и видим какво има да каже вторият свидетел за пионерите, за третия свидетел. Именно тук всъщност, независимо дали ви се вярва или не, приятели, именно тук моите изследвания наистина започнаха да... в главата ми започна цялото това нещо. Всъщност четях книга относно Северния цар и в нея се намираше една наистина дребна изрезка от нещо, казано от Елън Уайт, и си казах:
„О-о-о, не е възможно тя да е казала това за пионерите! Не, не може да е казала това за пионерите.“
Затова погледнах контекста и си казах:
„O-o-o! Ето какво каза тя за пионерите!“
Казах си:
„Необходимо е да изследвам това.“
Така че цялата тази поредица започна поради това единствено изявление. Ще ви го прочета след минута. Това не е изявлението, което предстои да прочета, но ще бъде второто по ред изявление. Така че ще прочета две изявления, всяко от които ще бъде по два абзаца. Именно онова изявление в действителност постави началото на цялото това нещо. Това са наистина, наистина силни, изключително силни изявления и искам да ги чуете.
„Ривю енд Хералд“, 25 май 1905 г., пар. 21:
„Бог ми е дал светлина относно нашите периодични издания.“
Това не е нейно мнение. Очевидно то е публикувана творба, една от публикуваните й творби, но даже и така тя все пак казва:
„Бог ми е дал светлина.“
Така че това не е мнение.
„Каква е тя?“ казва тя, „Той е казал...“ Кой каза? Бог
„...е казал, че мъртвите трябва да говорят. Как? Делата им ще ги последват. Ние трябва да повтаряме думите на пионерите в нашето дело, които знаеха какво струваше да търсят истината като скрито съкровище и които се трудеха, за да положат основата на нашето дело.“
Следователно, кой е положил основата ни? Пионерите.
„Те се придвижваха напред стъпка по стъпка под влиянието на Божия Дух.“
Искам това да попие в умовете ни, приятели. Те се придвижваха напред стъпка по стъпка под влиянието на Божия Дух – не според собственото си мнение. Ето така достигнаха те до боговдъхновени писания, до това да говорят боговдъхновени писания.
„Един по един тези мъже умират. Словото, което ми е дадено, е: „Нека това, което тези мъже са написали в миналото, бъде препечатано. И нека статиите в „Знамения на времето“ не бъдат дълги, нито шрифтът да бъде дребен. Не се опитвайте да поместите всичко в един брой на вестника. Нека шрифтът бъде хубав и нека във вестника да бъдат вложени сериозни, живи опитности.“
И така, преди да прочета следващия абзац искам да ви прочета нещо. Нека отворим Библиите си на 2 Петрово 1:21. Първият свидетел казва:
„...защото никога не е идвало пророчество по човешка воля, а святите човеци са говорили от Бога, движени от Святия Дух.“
Винаги съм чел 2 Петрово 1:21 и съм го разбирал в контекста като отнасящ се за пророците на Стария завет; и това, разбира се, е едно много правилно разбиране. Но обърнете внимание на следващия абзац в „Ривю енд Хералд“, 25 май 1905 г., пар. 23. Вторият свидетел казва:
„Неотдавна взех един екземпляр от „Библейско ехо“. Като го преглеждах видях статия от старейшина Хаскел и една от старейшина Корлис. Като оставях вестника казах: „Тези статии трябва да бъдат препечатани.“ В тях има истина и сила. Хората говореха движени от Светия Дух...“
Братя и сестри, искам да забележите какво каза тя току-що. Вторият свидетел току-що цитира първия свидетел там, където първият свидетел беше употребил едно изявление, за да посочи назад във времето към пророците на Стария завет – вторият свидетел цитира това като отнасящо се за пионерите. Тя казва, че хората говорили движени от Светия Дух. Искам това да попие в умовете ви. Искам да размислите върху това. Ако е необходимо да натиснете бутона „пауза“, то натиснете бутона „пауза“. Искам да размислите върху това.
В следващия абзац се казва:
„Нека истините, които са основата на нашата вяра, бъдат държани пред народа. Някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамни духове и демонични учения. Те говорят за наука и неприятелят се намесва и им предоставя изобилие от наука, но това не е науката на спасението. Това не е науката на смирението, на посвещението или на освещението от Духа.“
И така, братя и сестри, това са пресявания, които се състоят, и тя ни казва как да стоим твърдо по време на пресяването. И това е част от причината, поради която съм съставил и изнасям тази поредица за тримата свидетели – защото предстои да ни сполети едно масивно пресяване. Ако мислим, че сме преживели пресяване, все още нищо не сме преживели. Ще ни бъдат необходими всичките трима свидетели. И тук тя ни казва как да стоим твърдо, представя ни третия свидетел, който да ни помогне да бъдем твърди в това време на пресяване, дава ни една основа. Тя казва:
„Сега трябва да разберем какви са стълбовете на нашата вяра – истините, които са ни направили...“
Това „ни“ са адвентистите от седмия ден, истинските Божии адвентисти от седмия ден.
„...истините, които са ни направили като народ това, което сме, водейки ни стъпка по стъпка.“
Ако сме истински адвентисти от седмия ден, то ние ще пасваме на Божието определение за адвентист от седмия ден; и това са онези, които стоят на Основните принципи и имат стълбовете на вярата, „истините, които са ни направили като народ“... А най-добрият начин да направим това е да приемем всичките трима свидетели. Приятели, ако отхвърляме който и да е от тримата свидетели ние отхвърляме една основа, а ще имаме нужда от тази основа. Имаше причина Бог да я даде. Понеже пресяването, което предстои, ще бъде толкова мощно, толкова силно имаме нужда от най-сигурната основа, с която можем да се сдобием, ето защо Бог ни я даде.
Искам да прочета още едно изявление. Посред това, в последния абзац от изявлението е този, който наистина ме накара да се замисля и да започна да изучавам по тази тема. „Избрани вести“, книга 2, стр. 111, пар. 1 и 2. Започвам обаче от първия параграф:
„Сатана работи за това историята на еврейския народ да се повтори в опитността на тези, които твърдят, че вярват в настоящата истина.“
Искам да спра там, само за момент. Приятели, има причина „Великата борба“ да започва по този начин – с разрушението на Ерусалим. Налице е паралел. Имаше пресяване по Христово време и повечето хора, за съжаление, бяха отсети от движението. В истинското движение останаха само учениците. От гледна точка на юдеите, от гледна точка на евреите били отсети учениците, но в действителност не учениците бяха отсети. Те бяха тези, които останаха стоящи на основата на истината, те бяха истинските юдеи, а другите бяха отсети от истината. Така че ако искаме да стоим твърдо на основата на истината, тогава е необходимо да внимаваме. Ако искаме да устоим по време на предстоящото пресяване, е необходимо да внимаваме на онова, което ни казва вторият свидетел.
„Юдеите притежаваха Старозаветните Писания и предполагаха, че ги познават. Но те извършиха една печална грешка. Пророчествата, отнасящи се за славното второ идване на Христос с небесните облаци, те счетоха за отнасящи се за първото Му идване. Понеже Той не дойде според очакванията им, те се отвърнаха от Него. Сатана знаеше точно как да хване тези хора в мрежата си, да ги измами и погуби.“
Втори абзац:
„По точно същия начин Сатана работи, за да подкопае вярата на Божия народ в това време. Има личности, готови да възприемат всяка нова идея. Пророчествата на Даниил и Откровение се тълкуват зле. Тези личности не считат, че истината е представена на определеното време точно от онези мъже, които Бог водеше да извършат това специално дело.“
Искам само за момент да спра там и да посоча: Приятели, ако не мислим, че пророчествата на Даниил и Откровение са важни, то тогава ние не разбираме първия, или втория свидетел, или пък третия свидетел. Необходимо е да разбираме, че пророчествата на Даниил и Откровение са важни. И онова, което се представя тук, отново, е че тя се опитва да ни посочи една сигурна основа. Имаме първи свидетел, имаме втори свидетел, тя ни посочва необходимостта от трети свидетел по време на едно крайно голямо пресяване, което ще се състои. В продължение тя казва:
„Тези мъже напредваха стъпка по стъпка в самото изпълнение на пророчествата [като например (с мои собствени думи) Откровение 10 гл.]; и онези, които не са имали лична опитност в това дело...“
Искам да спра там.
„...и онези, които не са имали лична опитност в това дело...“
Това, братя и сестри, съм аз, това сте вие, това сме ние. Никой от нас не е имал лична опитност в делото, за която говори тя – в делото по изковаване на Основните принципи, в делото по справяне с това Голямо разочарование. Ние не сме имали работа с това, така че тя говори на нас, когато казва:
„...онези [от нас], които не са имали лична опитност в това дело [това сте вие, това съм аз], трябва да приемат Божието слово и да вярват на „тяхното слово“ - на словото на онези, които са били водени от Господа при прогласяването на първата, втората и третата ангелска вест.“
Искам това да попие в умовете ви. Това беше изявлението, което щом го прочетох в тази книга относно Северния цар... прочетох го и авторът казваше:
„Необходимо е да приемаме словото им.“
Прочетох цитата и си казах:
„О-о-о! Какво!? Не мисля така. Те не са боговдъхновени. Дайте ми Библията, дайте ми и писанията на Елън Уайт – да, ще приема това, но не, няма да приема пионерите. Но как да разбера това?“
Помислих си:
„Това със сигурност е било извадено от контекста.“
И просто знаех със сигурност, че е било извадено от контекста. Затова се върнах и направих проучване, потърсих текста и си казах:
„Уау! О, о! О, о! Това не е извадено от контекста. В книгата то не е било извадено от контекста.“
И аз току-що ви прочетох целия контекст (само за да знаете). Това не беше извадено от контекста. И аз просто... умът ми се замая и поради тази причина трябваше да започна да изучавам това. И, приятели, мога да ви кажа, че съм толкова благодарен, че съм изучавал това, защото пионерите са ми предоставили третата подпорка на твърдата, здрава платформа, на основата. Те са спомогнали за разширяване и разясняване на истината; и в следващото видео ще покажа това. Така че не искам да отнема от силата си сега като направя това, но тя казва (искам само да прочета това отново):
„Тези мъже напредваха стъпка по стъпка в самото изпълнение на пророчествата; и онези [като нас], които не са имали лична опитност в това дело, трябва да приемат Божието слово и да вярват на „тяхното слово“ [на словото на пионерите] - на словото на онези, които са били водени от Господа при прогласяването на първата, втората и третата ангелска вест. Тези вести, когато са приети и по тях се предприема действие, извършват своето дело за подготвяне на един народ, който да устои във великия ден на Бога. Ако изследваме Писанията, за да потвърдим истината, която Бог е дал на Своите служители за света, ние ще бъдем намерени да прогласяваме първата, втората и третата ангелска вест...“
Според мен това, което казва тя там, е много интересно – тя казва, че трябва да приемем Божието слово и трябва да вярваме на „тяхното слово“, на словото на пионерите, но трябва да сравняваме тяхното слово с Божието слово; и онова, което ще открием, е... когато правим това ще открием, че те са проповядвали трите ангелски вести и когато вземем тяхното слово и изходим от тяхното слово и тогава го сравним с Божието слово, щом го сравним с Божието слово ние ще открием, че понеже сме изходили от тяхното слово ние проповядваме трите ангелски вести. Това казва тя. Това е мощно! Мощно е!
Казвам ли аз, че пионерите били боговдъхновени? Това е някак си подвеждащ въпрос. И да, и не. Не казвам, че те са били боговдъхновени като отделни лица, не и в смисъла на това да бъде някой пророк, като например Елън Уайт или Павел, макар че действително препоръчвам да прочетете повече за Дж. Н. Лафбъроу, защото той действително получи сънища и видения от Бога. Няма да се впускам в тях сега. Но казвам ли аз, че те били боговдъхновени като отделни лица? Не. Джеймс Уайт не беше боговдъхновен, Лафбъроу не беше боговдъхновен в смисъла на това да бъде пророк. Но като група или движение, или тяло, абсолютно казвам, че те бяха боговдъхновени. Точно това са казали недвусмислено първият и вторият свидетел. Така че аз не се опитвам да крия чувствата си за това да го кажа недвусмислено. В Откровение 10 гл. беше казано, че те трябваше да говорят боговдъхновени слова. Вторият свидетел каза, че те бяха
„мъже... движени от Светия Дух“.
Не може да стане по-ясно отколкото са тези неща. Вярвам ли аз във всичко, в което (да кажем) е вярвал или написал Лафбъроу, или което е написал Джеймс Уайт? Не, не вярвам. Защо? Защото като отделни лица те не бяха пророци. Но там, където всички те са в съгласие относно Основните принципи, абсолютно! Съгласен съм с тях на сто процента.
И така, още един въпрос тук: Ами ако не става въпрос за Основен принцип? И така, какво да кажем за учение, поддържано от всички тях, което не е основен принцип, като например това за 144-те хиляди? Споменавам това, защото предстои в последствие да говоря за 144-те хиляди. Всъщност не след това, а след тази поредица, така че наблюдавайте за това видео. Но какво да кажем за 144-те хиляди? Това не беше Основен принцип. Не знам защо не беше Основен принцип, защото всички те поддържаха същото учение – до последния, според Дж. Н. Лафбъроу, те поддържаха същото учение относно 144-те хиляди. И така, не съм сигурен защо това учение не е било част от Основните принципи, но просто се доверявам на Бога, защото е имало причина Бог да не го сложи там.
И така, какво да кажем за нещо такова, при което всички те са били съгласни, но не е било Основен принцип? Там, където всички те са били в съгласие и не мога да опровергая това от първия свидетел или от втория свидетел, тогава, приятели, аз ще го взема много насериозно и особено ако са го поддържали през 1880-те години. Причината да казвам „през 1880-те години“ е защото ако бяха приели те праведността чрез вяра през 1880-те години, това беше единственото нещо, което им беше останало да приемат и можеше Исус вече да е дошъл. Така че ако те са поддържали дадена доктрина през 1880-те години, то тази църква е била готова да бъде взета в небето от Исус, и ако са поддържали тази доктрина тогава кой съм аз, за да кажа, че тя е била погрешна, ако не мога да опровергая това от първия и втория свидетел? Виждате ли докъде достигам с това? Така че тогава аз ще взема даденото учение крайно насериозно и ще го приема като истина – отново, при условие, че не мога да го опровергая от първия и втория свидетел.
И така, искам да направя кратко резюме, след което ще завърша това.
Първият свидетел казва, че пионерното адвентно движение говорело „боговдъхновени слова“ и трябвало да „държи здраво това, което има, за да не му отнеме никой венеца“. Тези богодъхновени слова, които трябвало да държат здраво, бяха Основните принципи, дадени от Бога в Неговата мъдрост– не в заблудата Му, а от мъдростта Му. Ясно е, нали?
И така, вторият свидетел казва, че пионерното адвентно движение било „под влиянието на Божия Дух“ [това е мощно!] и това били мъже, които „говореха движени от Светия Дух“; и че Бог ги „водеше да извършат това специално дело“ в „самото изпълнение на пророчествата“; и, братя и сестри, трябва да „вярваме на тяхното слово“! Уау! Това е мощно! Не мога да изразя това достатъчно. Това е толкова мощно, толкова мощно! Бъдете като благородните беряни, братя и сестри, и проучете това допълнително. Проучете това допълнително. Но искам да помоля, искам да ви призова да вземете решение сега. Искам да помоля ако обичате да вдигнете ръка, в случай, че виждате ясно от първия и втория свидетел, че пионерното адвентно движение говорело боговдъхновени слова, че тези хора били движени от Светия Дух и че вие сте готови да ги приемете като трети свидетел. Ако сте готови да направите това, ще ви помоля да вдигнете ръка и тогава ще ви помоля да коленичите заедно с мен в молитва, така че да можем да запечатаме това решение в молитва заедно с Бога, защото, приятели, на дяволът не му харесва вие да вземате това решение. Той не желае вие да познаете, че пионерите са трети свидетел. Това е решаващият фактор. Това е решаващият фактор. Искам само да посоча това съвсем набързо.
Хиляди вярват в Библията. Хиляди религии вярват в Библията (и ги наричам „религии“). Стотици различни религии, „християнски“ религии вярват в превода на крал Яков. Това е първият свидетел. Стотици вярват в първия свидетел. Само десетки вярват във втория свидетел – публикуваните писания на Елън Уайт. Но когато стигнем до третия свидетел, братя и сестри, в действителност остава само един и това е пионерното адвентно движение, от което аз съм част. В действителност само пионерното адвентно движение вярва истински в писанията на пионерите – до степента на това да вярва, че то е трети свидетел. Така че виждате ли защо дяволът не желае това разбиране? Защото когато преминем през всичките трима свидетели, приятели, цялата мръсотия е отърсена, онази шлака е стопена и сега ние стоим на ясните истини на Божието слово и ще бъдем твърди при предстоящото пресяване. Затова ви моля, ако сте готови, онези от вас, които са готови да приемат третия свидетел, да коленичите сега заедно с мен в молитва.
Небесни Татко, благодарим Ти толкова много за този прекрасен ден и Ти благодарим, Отче, за всичките трима свидетели. Отче, знам, че имаше някои изявления, които може би са били изключително отрезвяващи за някои хора, също както бяха изключително отрезвяващи за мен. Отче, моля се, да изпратиш Духа Си, за да запечата тези неща дълбоко в сърцето – не просто в ума, а в сърцето. Отче, приближаваме се към едно много скорошно пресяване, което ще бъде толкова голямо, че всичко, което може да бъде поклатено, ще бъде поклатено. Отче, имало е причина Ти да ни дадеш всичките трима свидетели. Това не е било просто едно произволно „хей, искам да им дам още информация“. Не, Отче, Ти обаче ни даде всичките трима свидетели с причина. И би трябвало да виждаме и приемаме всичките трима свидетели. Ако ще стоим твърдо в защита на истината, ако ще бъдем част от 144-те хиляди и ще устоим по това време на пресяване като истински свидетел за Теб, тогава, Отче, имаме нужда от всичките трима свидетели. Затова, Отче, се моля, да изпратиш превъзходни по сила ангели, които да бдят над онези, които са направили посвещение да приемат пионерното адвентно движение като третия свидетел, и да ги пазят, защото това не се харесва на дявола. Отче, моля се, Твоите благословения да бъдат над всекиго от нас. За това моля в името на Исус, амин.
„Стоящи върху платформата на истината“
„Пионерни здраве и мисии“
„Боговдъхновени слова.“
Когато стигнем до Откровение ще видите защо.
Но първият свидетел, който разгледахме, е Духът на пророчеството, който се намира в Библията (само кратко резюме). Вторият свидетел е Духът на пророчеството, който се намира в публикуваните творби (или публикуваните писания) на Елън Уайт. Сега ще разгледаме третия свидетел, за който просто ще ви кажа направо, че е пионерното адвентно движение. Ще видим това в Откровение 10 гл. и също така в Откровение 3, 7 и 12 гл. от първия свидетел, след което ще видим и някои много, много силни изявления от втория свидетел.
И така, имам доста голямо количество информация тук, затова ще се придвижвам малко по-бързо. Трябва също така и да чета малко, защото, братя и сестри, не искам това да бъде мое слово, а искам да бъде словото на Господа. Амин?
Ще погледнем първо през лещата на първия свидетел, Духа на пророчеството, който се намира в Библията, след което ще погледнем през лещата на втория свидетел, Духа на пророчеството, който се намира в публикуваните творби на Елън Уайт, в писанията на Елън Уайт, и ще видим как те насочват към третия свидетел. Но преди да направим това искам да представя един много важен принцип, който е необходимо да бъде посочен сега, и искам да направя това като премина на Откровение 13:11. В Откровение 13:11 Божието слово казва:
„И видях друг звяр, който възлизаше от земята; и имаше два рога прилични на агнешки; а говореше като змей.“
И така, въпросът, който имам е, какво означава това „говореше като змей“?
Първият свидетел казва „говореше като змей“, но тогава вторият свидетел някак си отговаря на този въпрос във „Великата борба“, когато казва:
„„Говоренето” на една нация, това е дейността и решенията на нейните законодателни и съдебни власти“ („Великата борба“, стр. 442, пар. 1).
И така, една нация говори чрез законите си. Следователно, едно религиозно движение би говорило чрез своето изложение на ученията. Надявам се, че има смисъл в това. Както една нация говори чрез законите си, така и едно религиозно движение би говорило чрез своето изложение на ученията.
И така, след като беше казано това нека отворим на Откровение 10 гл. В Откровение 10 гл. ще погледнем конкретно стихове 10 и 11, но искам наистина да приведа пред вниманието ни факта, че в Откровение 10 гл. имаме ангела с издигнати ръце, единият крак на когото е във водата, а другият крак на когото е на сушата, и по описанието на този ангел разпознаваме, че това е не друг, а самият Исус. Наистина искам да приведа пред вниманието ни този момент – говори не друг, а самият Исус, и Той дава заповед в стихове 10 и 11. И така, Откровение 10:10, 11. В 10 ст. се казва:
„И тъй, взех книжката от ръката на ангела, та я изядох, и в устата ми беше сладка като мед; но като я изядох, коремът ми се вгорчи.“
Искам да спра там само за момент. Според както аз разбирам тук, книгата е пророческите части на Даниил. Причината тя да е била сладка в устата е защото в книгата Даниил видяха, че Исус ще дойде на 22 октомври 1844 г. и това беше крайно сладко за адвентното движение. Но тя се оказа много горчива в корема, когато Той не дойде на 22 октомври 1844 г. И така, цялото движение преживя сладостта в устата и горчивината в корема. И всичко това дойде от книгата Даниил – главно от Даниил 8:14 и разбирането му.
И така, сега 11 ст.:
„Тогава ми се каза...“
За кого става дума? Говори Исус. А кой е този „ми“? „Ми“ тук е Йоан, авторът на Откровение, но Йоан, авторът на Откровение, символизира цялото адвентно движение. Защото, припомнете си, Йоан, авторът на Откровение, е този, който току-що е изял книжката, която е била сладка в устата, а горчива в корема. Така че Йоан символизира цялото адвентно движение. Ясно е, нали? И така, Исус казва на Йоан (или на адвентното движение):
„Трябва пак да пророкуваш за много люде и народи, езици и царе.“
И така, да пророкува означава да говори боговдъхновени слова – именно оттук произлиза заглавието, да говори боговдъхновени слова.
И така, самият Исус казва на адвентното движение да говори боговдъхновени слова в това време, „пак“. Следователно, адвентното движение имаше боговдъхновени слова, които да даде на хората. Искам да помислите за това, искам то да попие в умовете ви. Йоан символизираше адвентното движение. Не Елън Уайт, той не символизираше тук Елън Уайт. Не само Елън Уайт преживя разочарованието. Затова не само Елън Уайт трябваше да говори боговдъхновени слова. И така, какви бяха тези боговдъхновени слова? Ще се върнем на това само след минута.
Но моментът, който искам наистина да представя пред вниманието ви, е че самият Исус им даде заповед да говорят боговдъхновени слова. И както на планината Синай Той не повери това на сътворено ангелско същество, а го съобщи сам на адвентното движение – Божият Син. И така, нека сега отворим на Откровение 3:7-12. Ще прочета това, стихове 7 до 12, и ще го коментирам в хода на четенето. Започвам от 7 ст.:
„До ангела на филаделфийската църква пиши: Това казва Светият, истинският, у Когото е Давидовият ключ; който отваря, и никой няма да затваря; и затваря, и никой не отваря.“
В 7 ст. виждаме много ясно, че говорещият трябва да е Исус. И, разбира се, ако имате издание с червен текст това стои в червено, но не можете винаги да разчитате на това (само за да знаете). И да, текстът е в червено, но от контекста можем да разберем, че говорещият трябва да е Исус. И действително говори Исус. И така, слизаме на 8 ст.:
„Зная твоите дела. Ето, поставих пред тебе отворени врата, които никой не може да затвори, понеже, имайки само малко сила, пак си опазил Моето слово, и не си се отрекъл от името Ми.“
И така, това, което виждаме тук, в 8 ст., е че Исус говори на филадел-фийската църква (и предстои да идентифицираме тази филаделфийска църква) в 8 ст. За съжаление, отново нямам време. Сбил съм това, но можете да откриете... можете да направите изследването самостоятелно и точно това препоръчвам – да направите изследването самостоятелно. Но отворената и затворената врата там – отворената врата се отнася за 22 октомври 1844 г., когато Исус влезе в Светая Светих. Следователно, Той говори за една група хора, които са живи на 22 октомври 1844 г.
9 ст.:
„Ето, давам ти някои от ония, които са от сатанинската синагога, които наричат себе си юдеи, а не са, но лъжат, - ето, ще ги накарам да дойдат и да се поклонят пред нозете ти, и да познаят, че Аз те възлюбих.“
Тук искам само да направя кратък коментар и единственият ми коментар ще бъде: направете проучване на това във втория свидетел, писанията на Елън Уайт, и просто прочетете какво има да каже тя за този стих – много интересно е, много силно е. Но ще го пропусна понеже то няма голяма връзка с онова, за което говорим. И така, 10 ст.:
„Понеже си опазил Моята заповед да търпиш, то Аз ще опазя тебе от времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена [англ.: земя] да изпита ония, които живеят по земята.“
Следователно, в 10 ст. откриваме употребата на лексика, свързана с последното време.
„Времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена,“
казва Исус на тази църква. Но ще пропусна и това, вероятно ще навлезем в него в по-големи подробности при 144-те хиляди. Наблюдавайте, за да видите щом излезе това видео.
Единадесети стих, истинският момент, който искам да представя на вниманието ни – там се казва, Исус казва:
„Ето ида скоро; дръж здраво това, което имаш, за да ти не отнеме никой венеца.“
Това са думи на Исус към филаделфийската църква, а филаделфийската църква се намира във времевия период на разочарованието от 1844 г., и Той им казва, самият Исус им казва:
„Дръж здраво това, което имаш.“
Крайно важно е.
Сега ще погледнем съвсем набързо 12 ст.:
„Който победи, ще го направя стълб в храма на Моя Бог; отгдето няма вече да излезе вън; и ще напиша на него името на Моя Бог, и името на града на Моя Бог, новия Ерусалим, който слиза от небето от Моя Бог; ще напиша и Моето ново име.“
„Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите“ (Откровение 3:6).
И така, отново, самият Исус съобщава вест на църквата през времевия период на влизането на Исус в Светая Светих, което е началото на съда (22 октомври 1844 г.) и началото на вестта за запечатването на 144-те хиляди, около 1848 г. Отново, ще се задълбочим повече в това при 144-те хиляди. Но тази вест е единствено положителна вест. Има две църкви, за които Исус говореше единствено положително – Смирна и Филаделфия, за тези две. При другите имаше смесено и по нещо отрицателно, в зависимост от църквата количеството отрицателни неща варира. Но за филаделфийската църква Исус нямаше да каже нищо отрицателно. И така, само една мисъл тук: Всеки, който говори зло за тях и казва, че те били невежи фермери или казва, както в Настолното ръководство по теология на адвентистите от седмия ден (вярвам, че е на стр. 148)... те казват, че не трябва да бъде придавано голямо значение (парафразирам) на тяхната заблуда). Знаете ли какво, братя и сестри, ще трябва те да си имат работа с Исус, защото Исус не каза нищо отрицателно против тези хора. Кой съм аз? Мисля ли си аз, че съм по-добър от Исус? Когато говорим нещо отрицателно за пионерното адвентно движение, за пионерите, тогава, братя и сестри, онова, което правите в действителност, е че поставяте себе си над Исус. Искам да помислите за това – важно е това да бъде разбрано. Той имаше да каже само положително. И вестта беше:
„Дръж здраво това, което имаш, за да ти не отнеме никой венеца.“
Както го виждам аз, това е същото като боговдъхновените слова от Откровение 10 гл. И да се пусне тази истина означава да се пусне венецът. Този венец е венецът на живота, така че да се пуснат истините, които притежаваха те, боговдъхновените слова, които изговориха те, да се пуснат те означава да се пусне венецът на живота. Приятели, това е от значение. Не мога да изразя това достатъчно. Това е от крайно значение. И така, какво тогава представлява боговдъхновеното слово, което трябва да държим здраво?
Искам да премина на втория свидетел и да прочета един абзац от втория свидетел:
„Заръчано ми е...“
Следователно, това не е мнение.
„Заръчано ми е да кажа на онези, които се стараят да съборят основата, която ни е направила адвентисти от седмия ден: ние сме пазещият заповедите Божий народ“ („Ръкописи“, том 4, стр. 246, пар. 1).
Искам да спра там само за момент. Адвентистите от седмия ден, според това, са пазещият заповедите Божий народ. Според Божията заръка, адвентистите от седмия ден са пазещият заповедите народ. Ако нарушавате първата заповед, както прави общата организация, като се покланяте на друг бог, то вие не сте пазещ заповедите народ. Следователно, вие не сте адвентисти от седмия ден. Можете да твърдите, че сте адвентисти от седмия ден докато лицето ви посинее. Може би според човешко определение сте такива, няма проблем в това. Но според Божието определение, ако вие учите някого да се покланя на друг бог, да нарушава първата заповед, то вие не сте пазещ заповедите Божий народ и следователно не сте адвентист от седмия ден. Не и според Бога. И така, искам да имате това предвид докато се придвижваме през това:
„През последните години върху нас връхлетя всякаква възможна ерес, за да замъгли умовете ни относно учението на Словото – особено относно службата на Христос в небесното светилище и вестта на небето за тези последни дни, както е прогласена от ангелите от четиринадесетата глава на Откровение [това, разбира се, се отнася за трите ангелски вести]. Пред адвентистите от седмия ден бяха изтъквани най-различни вести от всякакъв вид, които се опитваха да заемат мястото на истината, издирена точка по точка чрез изучаване с молитва и засвидетелствана чрез чудотворната сила на Господа. Но отличителните белези, които са ни превърнали в това, което сме, трябва да бъдат запазени и те ще бъдат запазени както Бог е известил чрез Словото Си и чрез свидетелствата на Своя Дух [първият и вторият свидетел]. Той ни призовава да се държим здраво с ръката на вярата...“
Кои са тези „ни“ - „Той ни призовава“? Адвентистите от седмия ден.
„...да се държим здраво с ръката на вярата за основните принципи, които са основани на неоспорим авторитет“ („Ръкописи“, том 4, стр. 246, пар. 1).
И така, ако Основните принципи са се основавали на хора, то дали са щели да бъдат неоспорими? Не. Щели са да бъдат много оспорими, защото не искаме човешките учения, не искаме човешката теология, не искаме човешките традиции, тъй като тези неща определено са оспорими. Някои от тях са хубави, някои от тях са правилни, някои от тях са приемливи, но при все това те са оспорими. Единственото нещо, което е неоспоримо, е онова, което идва от Исус. И точно Той й беше заръчал – Исус й беше заръчал.
И така, приятели, Основните принципи са основани на неоспорим авторитет, което означава, че те не са произлезли от хора. Не е ли самият Исус неоспорим авторитет, както е в Откровение 3:7-12, а също и в Откровение 10 гл.? Абсолютно. Боговдъхновените слова, които трябва да държим здраво и отказването от които би означавало отказване от венеца ни, са Основните принципи. Те са основани на неоспорим авторитет, което означава, че са дошли от Исус. Те са боговдъхновени слова. И именно така говореше движението – чрез своето изложение на ученията, Основните принципи (а не основни учения, между другото – двете неща не са едно и също), Основните принципи. И именно това ни прави адвентисти от седмия ден. Именно това прави мен адвентист от седмия ден.
Братя и сестри, аз бях роден и отгледан като адвентист от седмия ден – седмо поколение. Но осъзнах, че едва през 2006 г., когато приех истината за Отец и Сина, именно тогава, братя и сестри, всъщност станах адвентист от седмия ден според Божието определение. Така че става дума за Основните принципи. И така, ето една мисъл, на която съм попадал и с която самият аз съм имал работа, поради което искам да посоча това съвсем набързо и да го изясня преди да продължим. Не говореше ли Исус конкретно чрез Елън Уайт, за да състави тези основни принципи? Нека прочетем нещо, нека прочетем два абзаца в „Избрани вести“, том 1, стр. 206, пар. 4 и стр. 207, пар. 1. Тук се казва:
„Мнозина от нашия народ не осъзнават колко здраво е положена основата на нашата вяра. Моят съпруг [Джеймс Уайт], старейшина Джоузеф Бейтс, татко Пиърс, старейшина [Хайръм] Едсън и други...“
И само ще вмъкна още някои – Дж. Х. Уагонър и бащата на Дж. Н. Андрюс, сред някои други, които се намираха в тази група.
Тя продължава:
„...и други, които бяха ревностни, благородни и верни, бяха сред онези, които след отминаването на времето през 1844 г. търсеха истината като скрито съкровище. Срещах се с тях и ние изучавахме и се молехме ревностно. Често оставахме заедно до късно през нощта, а понякога през цялата нощ, като се молехме за светлина и изучавахме Словото. Отново и отново тези братя се събираха, за да изучават Библията, така че да узнаят значението ѝ и да бъдат подготвени да преподават със сила. Когато стигнеха до точка в своето изучаване, където казваха: „Не можем да направим нищо повече“, Господният Дух идваше върху мен, бях отнасяна във видение и ми се даваше едно ясно обяснение на пасажите, които изучавахме, с указание как трябваше да работим и да поучаваме ефикасно. Така беше дадена светлина, която ни помогна да разберем Писанията по отношение на Христос, Неговата мисия и Неговото свещеничество. Линия на истината, простираща се от онова време до времето, когато ще влезем в Божия град, ми беше представена ясно и аз предадох на другите указанието, което Господ ми беше дал...“
Искам да посоча съвсем набързо, преди да премина на следващия абзац, че й беше дадена линия на истината. В онзи момент тя видя как тази линия на истината се простира чак до Второто пришествие на Христос. Не беше променена, тази истина не беше променена. Ясно е, нали? Тя се простираше чак до Второто пришествие на Христос и влизаше в града; и тази линия й била представена ясно, както казва тя.
И така, навлизаме в следващия абзац:
„През цялото време не можех да разбера разсъжденията на братята. Умът ми беше сякаш заключен и не можех да разбера значението на текстовете, които изучавахме. Това беше една от най-големите скърби в живота ми. Бях в това състояние на ума докато всички главни точки на нашата вяра се изясниха в умовете ни в съответствие с Божието Слово. Братята знаеха, че когато нямах видение, не можех да разбирам тези въпроси и те приеха като светлина направо от небето дадените откровения.“
И така, пионерите бяха вдъхновени да съставят тези принципи от Библията и когато не можеха да се придвижат по-нататък самият Исус се намесваше като Духа и им помагаше да достигнат до истината. Тук се намира едно общо практическо правило относно начина, по който би трябвало да изучаваме. И, отново, споменавал съм това и преди и ще го спомена отново – именно по същия начин са подредени тримата свидетели в тази поредица. Трябва да започваме с Библията и след това да се обръщаме към писанията на Елън Уайт (публикуваните творби на Елън Уайт), и тогава на третия свидетел – да се обръщаме към пионерите. Именно така би трябвало да изучаваме ние, именно така изучавам аз – първо Библията, след което писанията на Елън Уайт като пояснение на Библията. Но както видяхме от първия и втория свидетел, съществува трети свидетел, който ни е дал истина, и това са пионерите.
И така, разгледахме...
Онова, до което се опитвах да стигна, е че именно пионерите се събраха и именно те изучаваха от първия свидетел и достигнаха до заключенията, изложени в Основните принципи. И когато не можеха да се придвижат по-нататък, когато бяха в конфликт в разбирането си, се намесваше вторият свидетел, който беше Исус – като Духа на пророчеството чрез Елън Уайт, – и им даваше пояснение, в пълно съзвучие с първия свидетел, който също е Исус. Първият свидетел е Исус, приятели. Вторият свидетел е Исус. Ясно е, нали? И така, тези мъже достигнаха до тези неща с помощта на първия и втория свидетел. И в Откровение 3:7-12 и в Откровение 10 гл. виждаме, че първият свидетел изказва невероятно висока оценка за третия свидетел. На тези хора е казано „пак“ да пророкуват, да говорят боговдъхновени слова. А тези слова са Основните принципи, според начина, по който аз виждам това. И така, погледнахме първия свидетел, нека сега погледнем втория свидетел и видим какво има да каже вторият свидетел за пионерите, за третия свидетел. Именно тук всъщност, независимо дали ви се вярва или не, приятели, именно тук моите изследвания наистина започнаха да... в главата ми започна цялото това нещо. Всъщност четях книга относно Северния цар и в нея се намираше една наистина дребна изрезка от нещо, казано от Елън Уайт, и си казах:
„О-о-о, не е възможно тя да е казала това за пионерите! Не, не може да е казала това за пионерите.“
Затова погледнах контекста и си казах:
„O-o-o! Ето какво каза тя за пионерите!“
Казах си:
„Необходимо е да изследвам това.“
Така че цялата тази поредица започна поради това единствено изявление. Ще ви го прочета след минута. Това не е изявлението, което предстои да прочета, но ще бъде второто по ред изявление. Така че ще прочета две изявления, всяко от които ще бъде по два абзаца. Именно онова изявление в действителност постави началото на цялото това нещо. Това са наистина, наистина силни, изключително силни изявления и искам да ги чуете.
„Ривю енд Хералд“, 25 май 1905 г., пар. 21:
„Бог ми е дал светлина относно нашите периодични издания.“
Това не е нейно мнение. Очевидно то е публикувана творба, една от публикуваните й творби, но даже и така тя все пак казва:
„Бог ми е дал светлина.“
Така че това не е мнение.
„Каква е тя?“ казва тя, „Той е казал...“ Кой каза? Бог
„...е казал, че мъртвите трябва да говорят. Как? Делата им ще ги последват. Ние трябва да повтаряме думите на пионерите в нашето дело, които знаеха какво струваше да търсят истината като скрито съкровище и които се трудеха, за да положат основата на нашето дело.“
Следователно, кой е положил основата ни? Пионерите.
„Те се придвижваха напред стъпка по стъпка под влиянието на Божия Дух.“
Искам това да попие в умовете ни, приятели. Те се придвижваха напред стъпка по стъпка под влиянието на Божия Дух – не според собственото си мнение. Ето така достигнаха те до боговдъхновени писания, до това да говорят боговдъхновени писания.
„Един по един тези мъже умират. Словото, което ми е дадено, е: „Нека това, което тези мъже са написали в миналото, бъде препечатано. И нека статиите в „Знамения на времето“ не бъдат дълги, нито шрифтът да бъде дребен. Не се опитвайте да поместите всичко в един брой на вестника. Нека шрифтът бъде хубав и нека във вестника да бъдат вложени сериозни, живи опитности.“
И така, преди да прочета следващия абзац искам да ви прочета нещо. Нека отворим Библиите си на 2 Петрово 1:21. Първият свидетел казва:
„...защото никога не е идвало пророчество по човешка воля, а святите човеци са говорили от Бога, движени от Святия Дух.“
Винаги съм чел 2 Петрово 1:21 и съм го разбирал в контекста като отнасящ се за пророците на Стария завет; и това, разбира се, е едно много правилно разбиране. Но обърнете внимание на следващия абзац в „Ривю енд Хералд“, 25 май 1905 г., пар. 23. Вторият свидетел казва:
„Неотдавна взех един екземпляр от „Библейско ехо“. Като го преглеждах видях статия от старейшина Хаскел и една от старейшина Корлис. Като оставях вестника казах: „Тези статии трябва да бъдат препечатани.“ В тях има истина и сила. Хората говореха движени от Светия Дух...“
Братя и сестри, искам да забележите какво каза тя току-що. Вторият свидетел току-що цитира първия свидетел там, където първият свидетел беше употребил едно изявление, за да посочи назад във времето към пророците на Стария завет – вторият свидетел цитира това като отнасящо се за пионерите. Тя казва, че хората говорили движени от Светия Дух. Искам това да попие в умовете ви. Искам да размислите върху това. Ако е необходимо да натиснете бутона „пауза“, то натиснете бутона „пауза“. Искам да размислите върху това.
В следващия абзац се казва:
„Нека истините, които са основата на нашата вяра, бъдат държани пред народа. Някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамни духове и демонични учения. Те говорят за наука и неприятелят се намесва и им предоставя изобилие от наука, но това не е науката на спасението. Това не е науката на смирението, на посвещението или на освещението от Духа.“
И така, братя и сестри, това са пресявания, които се състоят, и тя ни казва как да стоим твърдо по време на пресяването. И това е част от причината, поради която съм съставил и изнасям тази поредица за тримата свидетели – защото предстои да ни сполети едно масивно пресяване. Ако мислим, че сме преживели пресяване, все още нищо не сме преживели. Ще ни бъдат необходими всичките трима свидетели. И тук тя ни казва как да стоим твърдо, представя ни третия свидетел, който да ни помогне да бъдем твърди в това време на пресяване, дава ни една основа. Тя казва:
„Сега трябва да разберем какви са стълбовете на нашата вяра – истините, които са ни направили...“
Това „ни“ са адвентистите от седмия ден, истинските Божии адвентисти от седмия ден.
„...истините, които са ни направили като народ това, което сме, водейки ни стъпка по стъпка.“
Ако сме истински адвентисти от седмия ден, то ние ще пасваме на Божието определение за адвентист от седмия ден; и това са онези, които стоят на Основните принципи и имат стълбовете на вярата, „истините, които са ни направили като народ“... А най-добрият начин да направим това е да приемем всичките трима свидетели. Приятели, ако отхвърляме който и да е от тримата свидетели ние отхвърляме една основа, а ще имаме нужда от тази основа. Имаше причина Бог да я даде. Понеже пресяването, което предстои, ще бъде толкова мощно, толкова силно имаме нужда от най-сигурната основа, с която можем да се сдобием, ето защо Бог ни я даде.
Искам да прочета още едно изявление. Посред това, в последния абзац от изявлението е този, който наистина ме накара да се замисля и да започна да изучавам по тази тема. „Избрани вести“, книга 2, стр. 111, пар. 1 и 2. Започвам обаче от първия параграф:
„Сатана работи за това историята на еврейския народ да се повтори в опитността на тези, които твърдят, че вярват в настоящата истина.“
Искам да спра там, само за момент. Приятели, има причина „Великата борба“ да започва по този начин – с разрушението на Ерусалим. Налице е паралел. Имаше пресяване по Христово време и повечето хора, за съжаление, бяха отсети от движението. В истинското движение останаха само учениците. От гледна точка на юдеите, от гледна точка на евреите били отсети учениците, но в действителност не учениците бяха отсети. Те бяха тези, които останаха стоящи на основата на истината, те бяха истинските юдеи, а другите бяха отсети от истината. Така че ако искаме да стоим твърдо на основата на истината, тогава е необходимо да внимаваме. Ако искаме да устоим по време на предстоящото пресяване, е необходимо да внимаваме на онова, което ни казва вторият свидетел.
„Юдеите притежаваха Старозаветните Писания и предполагаха, че ги познават. Но те извършиха една печална грешка. Пророчествата, отнасящи се за славното второ идване на Христос с небесните облаци, те счетоха за отнасящи се за първото Му идване. Понеже Той не дойде според очакванията им, те се отвърнаха от Него. Сатана знаеше точно как да хване тези хора в мрежата си, да ги измами и погуби.“
Втори абзац:
„По точно същия начин Сатана работи, за да подкопае вярата на Божия народ в това време. Има личности, готови да възприемат всяка нова идея. Пророчествата на Даниил и Откровение се тълкуват зле. Тези личности не считат, че истината е представена на определеното време точно от онези мъже, които Бог водеше да извършат това специално дело.“
Искам само за момент да спра там и да посоча: Приятели, ако не мислим, че пророчествата на Даниил и Откровение са важни, то тогава ние не разбираме първия, или втория свидетел, или пък третия свидетел. Необходимо е да разбираме, че пророчествата на Даниил и Откровение са важни. И онова, което се представя тук, отново, е че тя се опитва да ни посочи една сигурна основа. Имаме първи свидетел, имаме втори свидетел, тя ни посочва необходимостта от трети свидетел по време на едно крайно голямо пресяване, което ще се състои. В продължение тя казва:
„Тези мъже напредваха стъпка по стъпка в самото изпълнение на пророчествата [като например (с мои собствени думи) Откровение 10 гл.]; и онези, които не са имали лична опитност в това дело...“
Искам да спра там.
„...и онези, които не са имали лична опитност в това дело...“
Това, братя и сестри, съм аз, това сте вие, това сме ние. Никой от нас не е имал лична опитност в делото, за която говори тя – в делото по изковаване на Основните принципи, в делото по справяне с това Голямо разочарование. Ние не сме имали работа с това, така че тя говори на нас, когато казва:
„...онези [от нас], които не са имали лична опитност в това дело [това сте вие, това съм аз], трябва да приемат Божието слово и да вярват на „тяхното слово“ - на словото на онези, които са били водени от Господа при прогласяването на първата, втората и третата ангелска вест.“
Искам това да попие в умовете ви. Това беше изявлението, което щом го прочетох в тази книга относно Северния цар... прочетох го и авторът казваше:
„Необходимо е да приемаме словото им.“
Прочетох цитата и си казах:
„О-о-о! Какво!? Не мисля така. Те не са боговдъхновени. Дайте ми Библията, дайте ми и писанията на Елън Уайт – да, ще приема това, но не, няма да приема пионерите. Но как да разбера това?“
Помислих си:
„Това със сигурност е било извадено от контекста.“
И просто знаех със сигурност, че е било извадено от контекста. Затова се върнах и направих проучване, потърсих текста и си казах:
„Уау! О, о! О, о! Това не е извадено от контекста. В книгата то не е било извадено от контекста.“
И аз току-що ви прочетох целия контекст (само за да знаете). Това не беше извадено от контекста. И аз просто... умът ми се замая и поради тази причина трябваше да започна да изучавам това. И, приятели, мога да ви кажа, че съм толкова благодарен, че съм изучавал това, защото пионерите са ми предоставили третата подпорка на твърдата, здрава платформа, на основата. Те са спомогнали за разширяване и разясняване на истината; и в следващото видео ще покажа това. Така че не искам да отнема от силата си сега като направя това, но тя казва (искам само да прочета това отново):
„Тези мъже напредваха стъпка по стъпка в самото изпълнение на пророчествата; и онези [като нас], които не са имали лична опитност в това дело, трябва да приемат Божието слово и да вярват на „тяхното слово“ [на словото на пионерите] - на словото на онези, които са били водени от Господа при прогласяването на първата, втората и третата ангелска вест. Тези вести, когато са приети и по тях се предприема действие, извършват своето дело за подготвяне на един народ, който да устои във великия ден на Бога. Ако изследваме Писанията, за да потвърдим истината, която Бог е дал на Своите служители за света, ние ще бъдем намерени да прогласяваме първата, втората и третата ангелска вест...“
Според мен това, което казва тя там, е много интересно – тя казва, че трябва да приемем Божието слово и трябва да вярваме на „тяхното слово“, на словото на пионерите, но трябва да сравняваме тяхното слово с Божието слово; и онова, което ще открием, е... когато правим това ще открием, че те са проповядвали трите ангелски вести и когато вземем тяхното слово и изходим от тяхното слово и тогава го сравним с Божието слово, щом го сравним с Божието слово ние ще открием, че понеже сме изходили от тяхното слово ние проповядваме трите ангелски вести. Това казва тя. Това е мощно! Мощно е!
Казвам ли аз, че пионерите били боговдъхновени? Това е някак си подвеждащ въпрос. И да, и не. Не казвам, че те са били боговдъхновени като отделни лица, не и в смисъла на това да бъде някой пророк, като например Елън Уайт или Павел, макар че действително препоръчвам да прочетете повече за Дж. Н. Лафбъроу, защото той действително получи сънища и видения от Бога. Няма да се впускам в тях сега. Но казвам ли аз, че те били боговдъхновени като отделни лица? Не. Джеймс Уайт не беше боговдъхновен, Лафбъроу не беше боговдъхновен в смисъла на това да бъде пророк. Но като група или движение, или тяло, абсолютно казвам, че те бяха боговдъхновени. Точно това са казали недвусмислено първият и вторият свидетел. Така че аз не се опитвам да крия чувствата си за това да го кажа недвусмислено. В Откровение 10 гл. беше казано, че те трябваше да говорят боговдъхновени слова. Вторият свидетел каза, че те бяха
„мъже... движени от Светия Дух“.
Не може да стане по-ясно отколкото са тези неща. Вярвам ли аз във всичко, в което (да кажем) е вярвал или написал Лафбъроу, или което е написал Джеймс Уайт? Не, не вярвам. Защо? Защото като отделни лица те не бяха пророци. Но там, където всички те са в съгласие относно Основните принципи, абсолютно! Съгласен съм с тях на сто процента.
И така, още един въпрос тук: Ами ако не става въпрос за Основен принцип? И така, какво да кажем за учение, поддържано от всички тях, което не е основен принцип, като например това за 144-те хиляди? Споменавам това, защото предстои в последствие да говоря за 144-те хиляди. Всъщност не след това, а след тази поредица, така че наблюдавайте за това видео. Но какво да кажем за 144-те хиляди? Това не беше Основен принцип. Не знам защо не беше Основен принцип, защото всички те поддържаха същото учение – до последния, според Дж. Н. Лафбъроу, те поддържаха същото учение относно 144-те хиляди. И така, не съм сигурен защо това учение не е било част от Основните принципи, но просто се доверявам на Бога, защото е имало причина Бог да не го сложи там.
И така, какво да кажем за нещо такова, при което всички те са били съгласни, но не е било Основен принцип? Там, където всички те са били в съгласие и не мога да опровергая това от първия свидетел или от втория свидетел, тогава, приятели, аз ще го взема много насериозно и особено ако са го поддържали през 1880-те години. Причината да казвам „през 1880-те години“ е защото ако бяха приели те праведността чрез вяра през 1880-те години, това беше единственото нещо, което им беше останало да приемат и можеше Исус вече да е дошъл. Така че ако те са поддържали дадена доктрина през 1880-те години, то тази църква е била готова да бъде взета в небето от Исус, и ако са поддържали тази доктрина тогава кой съм аз, за да кажа, че тя е била погрешна, ако не мога да опровергая това от първия и втория свидетел? Виждате ли докъде достигам с това? Така че тогава аз ще взема даденото учение крайно насериозно и ще го приема като истина – отново, при условие, че не мога да го опровергая от първия и втория свидетел.
И така, искам да направя кратко резюме, след което ще завърша това.
Първият свидетел казва, че пионерното адвентно движение говорело „боговдъхновени слова“ и трябвало да „държи здраво това, което има, за да не му отнеме никой венеца“. Тези богодъхновени слова, които трябвало да държат здраво, бяха Основните принципи, дадени от Бога в Неговата мъдрост– не в заблудата Му, а от мъдростта Му. Ясно е, нали?
И така, вторият свидетел казва, че пионерното адвентно движение било „под влиянието на Божия Дух“ [това е мощно!] и това били мъже, които „говореха движени от Светия Дух“; и че Бог ги „водеше да извършат това специално дело“ в „самото изпълнение на пророчествата“; и, братя и сестри, трябва да „вярваме на тяхното слово“! Уау! Това е мощно! Не мога да изразя това достатъчно. Това е толкова мощно, толкова мощно! Бъдете като благородните беряни, братя и сестри, и проучете това допълнително. Проучете това допълнително. Но искам да помоля, искам да ви призова да вземете решение сега. Искам да помоля ако обичате да вдигнете ръка, в случай, че виждате ясно от първия и втория свидетел, че пионерното адвентно движение говорело боговдъхновени слова, че тези хора били движени от Светия Дух и че вие сте готови да ги приемете като трети свидетел. Ако сте готови да направите това, ще ви помоля да вдигнете ръка и тогава ще ви помоля да коленичите заедно с мен в молитва, така че да можем да запечатаме това решение в молитва заедно с Бога, защото, приятели, на дяволът не му харесва вие да вземате това решение. Той не желае вие да познаете, че пионерите са трети свидетел. Това е решаващият фактор. Това е решаващият фактор. Искам само да посоча това съвсем набързо.
Хиляди вярват в Библията. Хиляди религии вярват в Библията (и ги наричам „религии“). Стотици различни религии, „християнски“ религии вярват в превода на крал Яков. Това е първият свидетел. Стотици вярват в първия свидетел. Само десетки вярват във втория свидетел – публикуваните писания на Елън Уайт. Но когато стигнем до третия свидетел, братя и сестри, в действителност остава само един и това е пионерното адвентно движение, от което аз съм част. В действителност само пионерното адвентно движение вярва истински в писанията на пионерите – до степента на това да вярва, че то е трети свидетел. Така че виждате ли защо дяволът не желае това разбиране? Защото когато преминем през всичките трима свидетели, приятели, цялата мръсотия е отърсена, онази шлака е стопена и сега ние стоим на ясните истини на Божието слово и ще бъдем твърди при предстоящото пресяване. Затова ви моля, ако сте готови, онези от вас, които са готови да приемат третия свидетел, да коленичите сега заедно с мен в молитва.
Небесни Татко, благодарим Ти толкова много за този прекрасен ден и Ти благодарим, Отче, за всичките трима свидетели. Отче, знам, че имаше някои изявления, които може би са били изключително отрезвяващи за някои хора, също както бяха изключително отрезвяващи за мен. Отче, моля се, да изпратиш Духа Си, за да запечата тези неща дълбоко в сърцето – не просто в ума, а в сърцето. Отче, приближаваме се към едно много скорошно пресяване, което ще бъде толкова голямо, че всичко, което може да бъде поклатено, ще бъде поклатено. Отче, имало е причина Ти да ни дадеш всичките трима свидетели. Това не е било просто едно произволно „хей, искам да им дам още информация“. Не, Отче, Ти обаче ни даде всичките трима свидетели с причина. И би трябвало да виждаме и приемаме всичките трима свидетели. Ако ще стоим твърдо в защита на истината, ако ще бъдем част от 144-те хиляди и ще устоим по това време на пресяване като истински свидетел за Теб, тогава, Отче, имаме нужда от всичките трима свидетели. Затова, Отче, се моля, да изпратиш превъзходни по сила ангели, които да бдят над онези, които са направили посвещение да приемат пионерното адвентно движение като третия свидетел, и да ги пазят, защото това не се харесва на дявола. Отче, моля се, Твоите благословения да бъдат над всекиго от нас. За това моля в името на Исус, амин.
„Стоящи върху платформата на истината“
„Пионерни здраве и мисии“
RSS Feed
