Елън Уайт „Не можах да заспя след 2 ч. тази сутрин. През нощта се видях, че присъствам на съвет. Умолявах някои семейства да се възползват от определените от Бога средства и да се отдалечат от градовете, за да спасят децата си. Някои се бавеха и не правеха никакви решителни усилия“. (Избрани вести, т.2)
Преди повече от сто години Божията вестителка на няколко пъти предупреди адвентистите, че са призовани да напуснат градовете – места, изпълнени с нечестие, престъпления и опасности. Големите селища напоследък стават все по-сериозна заплаха за Божия народ и за децата на вярващите. Престъпленията се множат. Гладът нараства. Зависимостта от магазините е почти пълна. Страданията и кризите главоломно се увеличават. Това в бъдеще ще се вижда все по-ясно и отчетливо. Ако в миналото беше относително спокойно, сега животът в градовете става все по-нежелателен и опасен. Да живеят вярващите в големите населени места вече не само е неразумно, но е почти сигурна гаранция за изгубване на вечността.
Преди повече от сто години Божията вестителка на няколко пъти предупреди адвентистите, че са призовани да напуснат градовете – места, изпълнени с нечестие, престъпления и опасности. Големите селища напоследък стават все по-сериозна заплаха за Божия народ и за децата на вярващите. Престъпленията се множат. Гладът нараства. Зависимостта от магазините е почти пълна. Страданията и кризите главоломно се увеличават. Това в бъдеще ще се вижда все по-ясно и отчетливо. Ако в миналото беше относително спокойно, сега животът в градовете става все по-нежелателен и опасен. Да живеят вярващите в големите населени места вече не само е неразумно, но е почти сигурна гаранция за изгубване на вечността.
Адвентистите винаги са се водили от Библията и Духа на пророчеството, защото това, което казва Бог чрез Елън Уайт, е от голяма полза за членовете на църквата като цяло и като отделни личности. През последните десетилетия изглежда, че интересът към написаното от Божията вестителка става все по-голям. Доказателство за това е отношението на Божия народ към предупрежденията за напускането на големите градове. Пример за сериозността на предупрежденията ни дават синовете и дъщерите на пасторите в България. Може да изглежда странно, но фактите са очевидни. Нима можете да откриете син или дъщеря на пастори и старейшини от ЦАСД, които са в големите градове? Не. Такива няма или почти не се срещат в София, Варна, Пловдив и т. н. Ако случайно някой потомствен адвентист е останал, причината е или в липсата на средства, или поради изчакване удобен момент, или възможност да изпълни Божията воля и да излезе от големия град. Не е лесно човек да напусне родното си място и удобното жилище, за да тръгне на път към непознат район. Нищо не му гарантира, че ще попадне там, където трябва, затова се налага сериозно обмисляне и вяра, че Бог ще го съпътства в превозните средства и няма да му се случи нещо непредвидено. В същото състояние беше и Авраам, когато Бог му каза да напусне бащиния си дом. Да оставиш всичко, да „скъсаш“ родствените си връзки, да не си сигурен, че повече ще видиш близки и познати не е малък проблем.
Но изглежда, че тези препятствия вече са преодолими, тъй като има интернет, мобилни телефони и други „свързващи“ уреди. Така заминаващите успяват да поддържат връзка със своите роднини и са в много по-благоприятна позиция от Авраам и неговите спътници. Но въпреки тези улеснения да се напусне родното място, особено ако то е голям град, не е никак лесно. На думи изглежда елементарно, но на практика е по-трудно от „похода“ на Авраам. Бащата на вярата пътуваше с осли, ослици и камили. А сега да си намери човек подобно превозно средство представлява сериозна трудност. Едва ли може да се намери свободна ослица. Колко по-малко пък се срещат камили по улицата. Самолети и кораби – колкото щеш, но споменатите по-горе транспортни средства са почти изцяло в зоопарковете и цирковете. Как, в такъв случай, адвентистите да изпълнят поръчението и да напуснат големите градове? Нямат стада, с които да се изхранват, пък и голяма част от Божиите деца са вегетарианци. Нямат камили, на които да разчитат в прехода. Нямат ослици, които да ги спрат, когато минават през опасен мост. А съвременните превозни средства не стават за храна и отиват натам, накъдето е посочено в дестинацията им. Затова адвентистите, в опита си да последват предупрежденията в Библията и Духа на пророчеството, щат не щат, като ползват самолетите за излизане от големите градове, отиват в ... още по-големи! Напълно естествено в този момент от земната история!
Ето защо няма да срещнете син или дъщеря на пастор в София и другите големи градове в България, но можете да ги засечете в Лондон, Торонто, Виена и на други подобни места. Обърнали са гръб на опасните селища в нашата страна и заплахата е останала в миналото. Те вече очакват Второто пришествие и няма от какво да се притесняват. Това се отнася най-вече до тези, които са „в пустинята“ - мястото, определено за появата на Втория звяр от Откровение 13 гл. Там, отделени от всички (близки), те с нетърпение очакват да видят изпълнението на пророчествата за последните дни. А докато чакат, се опитват да се подсигурят с къщи, средства и провизии за следващите 1000 години, да не би да се случи някоя световна криза и да се чудят как да преживеят третото хилядолетие! Най-интересното обаче е, че в желанието си да бъдат послушни, те дотолкова са приели за свое виждане девиза „Библията и само Библията“, че не се интересуват нито какво се случва около тях, нито схващат, че именно в нея сме предупредени да бдим! Невъзможно е да бъдеш бдителен, ако не гледаш това, за което си предупреден, че ще показва времето, в което живееш и за какво трябва да си готов. Накрая ще се окаже, че следвайки съвета да напуснат големите градове, синовете и дъщерите на пасторите (а и самите пастори!) не са разбрали, че Господ ни съветва да отидем в малки селища за да се отделим от центровете на злото, а не да напуснем крайните квартали на Лукавия за да отидем в неговия център!
Започвам да се питам дали не четем като дявола – евангелието? Как така се случи, че тези, които имат истината, вместо да се отдалечават от света, правят всичко възможно да потънат в него и да заприличат в последните дни на земната история на Лот? Предстои нещо, което никога не е бивало, нещо, което е по-страшно дори от Лотовите дни. Защото на содомските жители се стовариха огън и жупел, но не видяха Месия. А всеки, който живее в полупослушание ще изпита не само Втората смърт, но хиляда години преди това ще чуе:
Матей 7:23 Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.
Нима за това ни е дадена истината – за да я захвърлим и да заприличаме на герои от „примера“ на апостол Петър:
2 Петрово 2:20 Понеже, ако, след като са избягали от светските мръсотии чрез познаването на Господа и Спасителя Исуса Христа, те пак са се сплели в тях и остават победени, то последното им състояние е станало по-лошо от първото.
21. Понеже по-добре би било за тях да не бяха познали пътя на правдата, отколкото след като са го познали, да се отвърнат от предадената на тях света заповед.
22 С тях се е случило това, което казва истинската пословица: Псето се върна на бълвоча си, и: Окъпаната свиня се върна да се валя в тинята.
Езекил 33:11 Речи им: Заклевам се в живота Си, казва Господ Иеова, не благоволя в смъртта на нечестивия, но да се върне нечестивият от пътя си и да живее. Върнете се, върнете се от лошите си пътища, защо да умрете, доме Израилев?
Николай Георгиев
Но изглежда, че тези препятствия вече са преодолими, тъй като има интернет, мобилни телефони и други „свързващи“ уреди. Така заминаващите успяват да поддържат връзка със своите роднини и са в много по-благоприятна позиция от Авраам и неговите спътници. Но въпреки тези улеснения да се напусне родното място, особено ако то е голям град, не е никак лесно. На думи изглежда елементарно, но на практика е по-трудно от „похода“ на Авраам. Бащата на вярата пътуваше с осли, ослици и камили. А сега да си намери човек подобно превозно средство представлява сериозна трудност. Едва ли може да се намери свободна ослица. Колко по-малко пък се срещат камили по улицата. Самолети и кораби – колкото щеш, но споменатите по-горе транспортни средства са почти изцяло в зоопарковете и цирковете. Как, в такъв случай, адвентистите да изпълнят поръчението и да напуснат големите градове? Нямат стада, с които да се изхранват, пък и голяма част от Божиите деца са вегетарианци. Нямат камили, на които да разчитат в прехода. Нямат ослици, които да ги спрат, когато минават през опасен мост. А съвременните превозни средства не стават за храна и отиват натам, накъдето е посочено в дестинацията им. Затова адвентистите, в опита си да последват предупрежденията в Библията и Духа на пророчеството, щат не щат, като ползват самолетите за излизане от големите градове, отиват в ... още по-големи! Напълно естествено в този момент от земната история!
Ето защо няма да срещнете син или дъщеря на пастор в София и другите големи градове в България, но можете да ги засечете в Лондон, Торонто, Виена и на други подобни места. Обърнали са гръб на опасните селища в нашата страна и заплахата е останала в миналото. Те вече очакват Второто пришествие и няма от какво да се притесняват. Това се отнася най-вече до тези, които са „в пустинята“ - мястото, определено за появата на Втория звяр от Откровение 13 гл. Там, отделени от всички (близки), те с нетърпение очакват да видят изпълнението на пророчествата за последните дни. А докато чакат, се опитват да се подсигурят с къщи, средства и провизии за следващите 1000 години, да не би да се случи някоя световна криза и да се чудят как да преживеят третото хилядолетие! Най-интересното обаче е, че в желанието си да бъдат послушни, те дотолкова са приели за свое виждане девиза „Библията и само Библията“, че не се интересуват нито какво се случва около тях, нито схващат, че именно в нея сме предупредени да бдим! Невъзможно е да бъдеш бдителен, ако не гледаш това, за което си предупреден, че ще показва времето, в което живееш и за какво трябва да си готов. Накрая ще се окаже, че следвайки съвета да напуснат големите градове, синовете и дъщерите на пасторите (а и самите пастори!) не са разбрали, че Господ ни съветва да отидем в малки селища за да се отделим от центровете на злото, а не да напуснем крайните квартали на Лукавия за да отидем в неговия център!
Започвам да се питам дали не четем като дявола – евангелието? Как така се случи, че тези, които имат истината, вместо да се отдалечават от света, правят всичко възможно да потънат в него и да заприличат в последните дни на земната история на Лот? Предстои нещо, което никога не е бивало, нещо, което е по-страшно дори от Лотовите дни. Защото на содомските жители се стовариха огън и жупел, но не видяха Месия. А всеки, който живее в полупослушание ще изпита не само Втората смърт, но хиляда години преди това ще чуе:
Матей 7:23 Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.
Нима за това ни е дадена истината – за да я захвърлим и да заприличаме на герои от „примера“ на апостол Петър:
2 Петрово 2:20 Понеже, ако, след като са избягали от светските мръсотии чрез познаването на Господа и Спасителя Исуса Христа, те пак са се сплели в тях и остават победени, то последното им състояние е станало по-лошо от първото.
21. Понеже по-добре би било за тях да не бяха познали пътя на правдата, отколкото след като са го познали, да се отвърнат от предадената на тях света заповед.
22 С тях се е случило това, което казва истинската пословица: Псето се върна на бълвоча си, и: Окъпаната свиня се върна да се валя в тинята.
Езекил 33:11 Речи им: Заклевам се в живота Си, казва Господ Иеова, не благоволя в смъртта на нечестивия, но да се върне нечестивият от пътя си и да живее. Върнете се, върнете се от лошите си пътища, защо да умрете, доме Израилев?
Николай Георгиев
RSS Feed