Пред нас се задава последната разтърсваща криза на вековете. Всеки от нас ще бъде изпитан за своята вярност към Бог до максимален предел. В тази предстояща криза всеки ще бъде сам и само онези, които познават своя Бог, знаят как да разговарят с Него и как да Му се доверяват, ще са годни да издържат и да бъдат победители... Ние навлизаме в тази криза на фона на мощно разразилата се вече “Омега” – криза вътре в Адвентизма. Тази Омега – криза е унищожила в значителна степен доктрините, върху които градиха пионерите... Ето защо, сега ние трябва да преразгледаме погрешни теории, пренебрегнати изисквания от Духа на пророчеството, липса в познанието ни или просто объркване за важните въпроси на спасението ни...
Нека да започнем с един важен въпрос. Едно от събитията, което ще бъде тежко изпитание на нашата вяра, е получаването на късния дъжд. Църквата с години очаква това, но то все още се бави. Оказва се, че ние нито знаем, нито изпълняваме условията, които Бог е поставил, за да се осъществи това обещание. Знаем с какво голямо желание и спешност Бог желае да ни даде късния дъжд. Защо тогава още не сме го получили? Ето няколко цитата по въпроса:
“Вие не оценявате делото и силата на късния дъжд. Когато нуждата от Светия Дух е въпрос, който малко и рядко ангажира нашето мислене, то тогава настъпва духовна нищета, вялост, упадък, хладкост и смърт... Когато нашите приоритети и цели в този живот са насочени към безстойностни и маловажни неща, Божият Дух се отдръпва” (Деяния на апостолите – 40 стр.)
“Аз видях, че никой няма да получи “освежението”, докато не победи всеки грях, гордост, себичност и всяка погрешна дума и дело. Ние трябва всеки ден да изоставяме всичко това, за да можем да бъдем направени способни чрез Светия Дух да издържим в предстоящата криза. Бог е свят и само святи същества ще обитават в Неговото присъствие” (Ранни писания – 71 стр.)
Предстои ни да направим едно изследване, което ще ни разкрие много интересни паралели между Първото идване на Христос и получаването на Светия дух и Второто идване на Христос и получаването на Светия Дух.
Първото събитие е в Йоан 2:11-15. Действието се развива по време на първата Пасха на Исус, откакто е започнала публичната Му дейност. В този ден на празника Исус става свидетел на грозната търговия в двора на храма. Той размахва бич, като проява на негодувание и присъда над това дело. Защо Исус извърши това?
“Чрез тази Своя проява Исус оповести началото на мисията Си. С почистването на храма от търговците Исус нагледно представи и голямата цел на живота Си – да почисти човешкото сърце от порока, страстта и всяко зло...” ( Животът на Исус Христос, стр. 161).
Какви бяха резултатът и реакциите на евреите от тези действия на Исус? Обособиха се на три групи. Първата група се състоеше от свещениците и управниците на Израил. Е бързо получиха убеждението, че Исус е Месия, и много бързо Го отхвърлиха, защото Той виждаше греховете им и четеше мислите им. Тяхната гордост бързо надделя и отхвърлиха личността Му. Втората група се състоеше от обикновените евреи. Една значителна част от тях бяха убедени, че Исус е Месия, но много бързо се поддадоха на силното влияние на управниците си и също отхвърлиха Христос. Имаше една малка, трета група от евреи, които бързо се убедиха, че Исус е Обещания и го приеха.
А сега нека да насочим вниманието си към последното време. Какво събитие от Милеровото движение е паралелно на делото на Исус в храма?
В началото на Милеровото движение е била оповестена Първата ангелска вест, която е делото на Христос в Изследователния съд. Докато тече този съд, трябва да се извърши и едно дело за изоставяне на греховете и за освещение сред Божия народ на земята.
“Ако тази вест е била приета от християните тогава, то силата на Бог е щяла да се изяви. Те щяха да достигнат до същото единство, доверие и любов, както апостолската църква” (Великата борба – 379)
Тук виждаме първия паралел. Както Исус очисти храма за да започне делото за изчистване на сърцето от греха, така и Първата ангелска вест трябваше да изчисти църквата от греха. Крайната цел и в двата случая беше получаването на Светия Дух. Тук отново се очертават три групи. Първата група е от лидерите на църквите.
“Проповедниците не само отхвърлиха Първата ангелска вест, но и забраниха на своите членове да посещават проповеди за Второто пришествие.” (Великата борба).
“Вие не оценявате делото и силата на късния дъжд. Когато нуждата от Светия Дух е въпрос, който малко и рядко ангажира нашето мислене, то тогава настъпва духовна нищета, вялост, упадък, хладкост и смърт... Когато нашите приоритети и цели в този живот са насочени към безстойностни и маловажни неща, Божият Дух се отдръпва” (Деяния на апостолите – 40 стр.)
“Аз видях, че никой няма да получи “освежението”, докато не победи всеки грях, гордост, себичност и всяка погрешна дума и дело. Ние трябва всеки ден да изоставяме всичко това, за да можем да бъдем направени способни чрез Светия Дух да издържим в предстоящата криза. Бог е свят и само святи същества ще обитават в Неговото присъствие” (Ранни писания – 71 стр.)
Предстои ни да направим едно изследване, което ще ни разкрие много интересни паралели между Първото идване на Христос и получаването на Светия дух и Второто идване на Христос и получаването на Светия Дух.
Първото събитие е в Йоан 2:11-15. Действието се развива по време на първата Пасха на Исус, откакто е започнала публичната Му дейност. В този ден на празника Исус става свидетел на грозната търговия в двора на храма. Той размахва бич, като проява на негодувание и присъда над това дело. Защо Исус извърши това?
“Чрез тази Своя проява Исус оповести началото на мисията Си. С почистването на храма от търговците Исус нагледно представи и голямата цел на живота Си – да почисти човешкото сърце от порока, страстта и всяко зло...” ( Животът на Исус Христос, стр. 161).
Какви бяха резултатът и реакциите на евреите от тези действия на Исус? Обособиха се на три групи. Първата група се състоеше от свещениците и управниците на Израил. Е бързо получиха убеждението, че Исус е Месия, и много бързо Го отхвърлиха, защото Той виждаше греховете им и четеше мислите им. Тяхната гордост бързо надделя и отхвърлиха личността Му. Втората група се състоеше от обикновените евреи. Една значителна част от тях бяха убедени, че Исус е Месия, но много бързо се поддадоха на силното влияние на управниците си и също отхвърлиха Христос. Имаше една малка, трета група от евреи, които бързо се убедиха, че Исус е Обещания и го приеха.
А сега нека да насочим вниманието си към последното време. Какво събитие от Милеровото движение е паралелно на делото на Исус в храма?
В началото на Милеровото движение е била оповестена Първата ангелска вест, която е делото на Христос в Изследователния съд. Докато тече този съд, трябва да се извърши и едно дело за изоставяне на греховете и за освещение сред Божия народ на земята.
“Ако тази вест е била приета от християните тогава, то силата на Бог е щяла да се изяви. Те щяха да достигнат до същото единство, доверие и любов, както апостолската църква” (Великата борба – 379)
Тук виждаме първия паралел. Както Исус очисти храма за да започне делото за изчистване на сърцето от греха, така и Първата ангелска вест трябваше да изчисти църквата от греха. Крайната цел и в двата случая беше получаването на Светия Дух. Тук отново се очертават три групи. Първата група е от лидерите на църквите.
“Проповедниците не само отхвърлиха Първата ангелска вест, но и забраниха на своите членове да посещават проповеди за Второто пришествие.” (Великата борба).
Втората група беше от голяма част от миряните, които слушаха своите пастири и отхвърлиха представяната им вест. Имаше и една трета малко група на верни вярващи, които въпреки забраната, изследваха пророчеството и приеха вестта. Отхвърлянето на Първата ангелска вест наложи нуждата от Втората вест от Откровение 14 гл.
Второто събитие, което ще изследваме е в Йоан 5 гл. Минала е само една година от времето на Исусовата служба. За това време евреите напълно се отделиха от своя Бог и служеха на някакво свое човешко дело. Нека да се насочим към събитията на второто адвентно движение, за да видим какви паралелни действия е имало. Годината е 1879. Минали са само 16 години откакто е организирана адвентната църква. Бог изпраща следните вести до ръководството в Батъл Крийк:
“От години Бог ви изпраща вест след вест на изобличение, с които ви показва в какво лошо състояние Той вижда църквата. Вие вкарахте света в църквата и правите точно това, което Бог ви е предупредил да не правите... Аз видях, че те поддържат зло и са се отделили от Бог. Те обиждат постоянно Светия Дух”(Свидетелства, т.5, 63, 64 стр.).
Три години по-късно, през 1882 г. падението се задълбочава:
“Ние въобще не разбираме в какво лошо състояние стоим пред Бог. Ние изповядваме, че пазим истината, но с делата си се отричаме от Него” (Свидетелства, т. 5, стр. 84).
Следващата вест е пак след три години – 1885 г.:
“Както древният Израил обезславяше своя Бог, така Го обезславяте и вие, като поддържате гордост, любов към удоволствията и всякакъв грях. Вие не сте отделен и свят народ. Христос напуща вашите среди. Святият Дух е угаснал в църквата”(Ревю енд Хералд – 06.05.1885 г.).
Няколко години по-късно, скоро след събитията в Минеаполис пророкът представя омразата на ръководството към вестите на Уагонър и Джоунс:
"Някои намразиха мъжете, които Бог изпрати със специална вест. Те започнаха това сатанинско дело още в Минеаполис(1888 г.). След това видяха и разбраха, че това дело е подпечатано от Святия Дух, но те го намразиха още повече, защото то беше едно свидетелство срещу тях” (Свидетелства към проповедниците – 79, 80 стр.)
В резултат на тази криза и нечестие на църквата, Бог опожарява две от най-важните църковни институции – печатницата и санаториума. След тези събития не настъпва никакво покаяние и реформа в ръководството Следват два нови етапа на изобличение от 1901 и 1903 г.:
“Няма все още никаква промяна в отношението и духа на ръководството и проповедниците.” (Свидетелства, т. 8, стр. 104).
Тук искам да подчертая, че аз не представям тези паралели за да изявявам самоцелна критика към църквата и ръководството от онова време, но за да представя как Бог ни е виждал във времето и каква е била посоката, в която сме се развивали. Нека да прочетем какво е обобщението на пророка:
“Когато евреите предприеха първата стъпка в отхвърлянето на Христос, те изобщо не разбираха колко опасно е това!По-късно те получиха изобилни доказателства, че Исус е Месията, но собствената им правда не им позволи да признаят, че са сгрешили в преценката си за Него. В подобна ситуация се намират и тези, които претендират, че носят истината. Точно както евреите, те смятат, че истината им е дадена от само себе си и е презрително да се вслушват в някои, които си позволяват да твърдят, че имат по-правилно разбиране за истината от самите тях”(Материали от 1888 г., т. 1, 170 стр.)
Да се върнем на Исусовото служене и да видим какво се случи, когато Исус беше отхвърлен от равините.
Той се насочи към една друга класа, независима от Синедриона и на тези обикновени хора Той възложи Своята мисия (Животът на Исус – 232 стр.).
По време на второто адвентно движение, след като ръководството не предприе реформа след всички изобличения, Бог призова двама верни служители – Е. Шаталянд и П. Маган, които организират училището Мадисон.
То е било водено под преките наставления на пророка, без какъвто и да е контрол на Батъл Крийк (Ръкопис – т. 8, 203 стр.).
Събрала: Ана Б. Черновелова
Следва ...
Второто събитие, което ще изследваме е в Йоан 5 гл. Минала е само една година от времето на Исусовата служба. За това време евреите напълно се отделиха от своя Бог и служеха на някакво свое човешко дело. Нека да се насочим към събитията на второто адвентно движение, за да видим какви паралелни действия е имало. Годината е 1879. Минали са само 16 години откакто е организирана адвентната църква. Бог изпраща следните вести до ръководството в Батъл Крийк:
“От години Бог ви изпраща вест след вест на изобличение, с които ви показва в какво лошо състояние Той вижда църквата. Вие вкарахте света в църквата и правите точно това, което Бог ви е предупредил да не правите... Аз видях, че те поддържат зло и са се отделили от Бог. Те обиждат постоянно Светия Дух”(Свидетелства, т.5, 63, 64 стр.).
Три години по-късно, през 1882 г. падението се задълбочава:
“Ние въобще не разбираме в какво лошо състояние стоим пред Бог. Ние изповядваме, че пазим истината, но с делата си се отричаме от Него” (Свидетелства, т. 5, стр. 84).
Следващата вест е пак след три години – 1885 г.:
“Както древният Израил обезславяше своя Бог, така Го обезславяте и вие, като поддържате гордост, любов към удоволствията и всякакъв грях. Вие не сте отделен и свят народ. Христос напуща вашите среди. Святият Дух е угаснал в църквата”(Ревю енд Хералд – 06.05.1885 г.).
Няколко години по-късно, скоро след събитията в Минеаполис пророкът представя омразата на ръководството към вестите на Уагонър и Джоунс:
"Някои намразиха мъжете, които Бог изпрати със специална вест. Те започнаха това сатанинско дело още в Минеаполис(1888 г.). След това видяха и разбраха, че това дело е подпечатано от Святия Дух, но те го намразиха още повече, защото то беше едно свидетелство срещу тях” (Свидетелства към проповедниците – 79, 80 стр.)
В резултат на тази криза и нечестие на църквата, Бог опожарява две от най-важните църковни институции – печатницата и санаториума. След тези събития не настъпва никакво покаяние и реформа в ръководството Следват два нови етапа на изобличение от 1901 и 1903 г.:
“Няма все още никаква промяна в отношението и духа на ръководството и проповедниците.” (Свидетелства, т. 8, стр. 104).
Тук искам да подчертая, че аз не представям тези паралели за да изявявам самоцелна критика към църквата и ръководството от онова време, но за да представя как Бог ни е виждал във времето и каква е била посоката, в която сме се развивали. Нека да прочетем какво е обобщението на пророка:
“Когато евреите предприеха първата стъпка в отхвърлянето на Христос, те изобщо не разбираха колко опасно е това!По-късно те получиха изобилни доказателства, че Исус е Месията, но собствената им правда не им позволи да признаят, че са сгрешили в преценката си за Него. В подобна ситуация се намират и тези, които претендират, че носят истината. Точно както евреите, те смятат, че истината им е дадена от само себе си и е презрително да се вслушват в някои, които си позволяват да твърдят, че имат по-правилно разбиране за истината от самите тях”(Материали от 1888 г., т. 1, 170 стр.)
Да се върнем на Исусовото служене и да видим какво се случи, когато Исус беше отхвърлен от равините.
Той се насочи към една друга класа, независима от Синедриона и на тези обикновени хора Той възложи Своята мисия (Животът на Исус – 232 стр.).
По време на второто адвентно движение, след като ръководството не предприе реформа след всички изобличения, Бог призова двама верни служители – Е. Шаталянд и П. Маган, които организират училището Мадисон.
То е било водено под преките наставления на пророка, без какъвто и да е контрол на Батъл Крийк (Ръкопис – т. 8, 203 стр.).
Събрала: Ана Б. Черновелова
Следва ...
RSS Feed