...докато първо не дойде отстъплението
Напоследък се забелязва странна промяна в поведението на адвентистите. Колкото повече дни минават, толкова по-сигурно може да се дочуе: “Направих си вила, уредих се за чужбина, търся си кола и т.н.” И всичко това е съчетано с твърдението, че чакаме Исус, защото Той ще дойде скоро. Не е ли странно Божият народ да се урежда за земния живот така, сякаш ще надмине дните на Матусал, като същевременно говори за Второто пришествие като за “блажената надежда”? Всъщност, Господ най-точно определя състоянието на народа Си в последните дни:
Напоследък се забелязва странна промяна в поведението на адвентистите. Колкото повече дни минават, толкова по-сигурно може да се дочуе: “Направих си вила, уредих се за чужбина, търся си кола и т.н.” И всичко това е съчетано с твърдението, че чакаме Исус, защото Той ще дойде скоро. Не е ли странно Божият народ да се урежда за земния живот така, сякаш ще надмине дните на Матусал, като същевременно говори за Второто пришествие като за “блажената надежда”? Всъщност, Господ най-точно определя състоянието на народа Си в последните дни:
Лука 18:8 Казвам ви, че ще им отдаде правото скоро. Обаче, когато дойде Човешкият Син, ще намери ли вяра на земята?
Матей 7:20 И така, по плодовете им ще ги познаете.
Всъщност, не само делата, но и думите говорят за истинското състояние на Божия народ. До скоро в седмия ден адвентистите се поздравяваха един друг с “Благословена събота!”. Сега това рядко може да се чуе. “Здравей!”, “Добър ден!”, “Добро утро!” са явно “по-приемливи” и “по-естествени”. Такива поздрави не правят впечатление на света, пък и на този, когото поздравяваме. Защо трябва да афишираме толкова Господния ден? Но както гласи една поговорка: “Денят се познава от сутринта”. Защото между “Здравей” (или “Бъди здрав” , т.е. уповавай се на себе си) и “Благословена събота”(Бог да те благослови!) има разстояние от земята до небето!
А Божието слово казва:
Еремия 17:5 Така казва Господ:
Проклет да бъде онзи човек,
който уповава на човека
и прави плътта своя мишца,
и чието сърце се отдалечава от Господа.
Дали случайно изчезна библейският поздрав от речника на адвентистите! Едва ли. Известно е, че ние сме това, което гледаме, слушаме и четем. Увлечението по телевизията с излъчваните по нея сериали и най-долнопробни предавания не издига мисълта към небето. Резултатът от начина на живот се вижда дори в съботното богослужение, но най-добре се разкрива в социалните мрежи. Сякаш омагьосани от Сатана, много адвентисти “разголват” себе си не само духовно, но и буквално. Още по-страшно е, че вместо да им се обърне внимание, други братя и сестри одобряват поведението им и така ги насърчават.
“Как си паднал от небето...”
Това само за Сатана ли се отнася?
С какво се гордеем? Какво одобряваме? На какво се възхищаваме? Или вече не ни интересува Божия стандарт, а чакаме възхищението и одобрението на света? В какво се състезаваме? Може би искаме да спечелим специалната награда в състезанието “Голи, по-голи, най-голи”? Господ съвсем ясно каза какво имаме и какво представляваме:
Откровение 3:18. то съветвам те да купиш от Мене... бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота...
Като че ли Господ ни говори не само за духовното, но и за буквалното разголване, което става модел на поведение! То се дължи не само на предаванията, които се гледат и се харесват, въпреки че допринасят в голяма степен за нашето състояние. Хеви метъл, мода, Хари Потър и т.н. са станали хоби за мнозина адвентисти, които с поведението си изповядват публично: “Господи, Ти не Си ми нужен в тоя живот. Аз си имам свой. Когато дойдеш обаче при Второто пришествие, да не забравиш да ме вземеш.”
Каква е тази сбъркана теология и откъде идва тя (освен от предаванията)?
Матей 7:20 И така, по плодовете им ще ги познаете.
Всъщност, не само делата, но и думите говорят за истинското състояние на Божия народ. До скоро в седмия ден адвентистите се поздравяваха един друг с “Благословена събота!”. Сега това рядко може да се чуе. “Здравей!”, “Добър ден!”, “Добро утро!” са явно “по-приемливи” и “по-естествени”. Такива поздрави не правят впечатление на света, пък и на този, когото поздравяваме. Защо трябва да афишираме толкова Господния ден? Но както гласи една поговорка: “Денят се познава от сутринта”. Защото между “Здравей” (или “Бъди здрав” , т.е. уповавай се на себе си) и “Благословена събота”(Бог да те благослови!) има разстояние от земята до небето!
А Божието слово казва:
Еремия 17:5 Така казва Господ:
Проклет да бъде онзи човек,
който уповава на човека
и прави плътта своя мишца,
и чието сърце се отдалечава от Господа.
Дали случайно изчезна библейският поздрав от речника на адвентистите! Едва ли. Известно е, че ние сме това, което гледаме, слушаме и четем. Увлечението по телевизията с излъчваните по нея сериали и най-долнопробни предавания не издига мисълта към небето. Резултатът от начина на живот се вижда дори в съботното богослужение, но най-добре се разкрива в социалните мрежи. Сякаш омагьосани от Сатана, много адвентисти “разголват” себе си не само духовно, но и буквално. Още по-страшно е, че вместо да им се обърне внимание, други братя и сестри одобряват поведението им и така ги насърчават.
“Как си паднал от небето...”
Това само за Сатана ли се отнася?
С какво се гордеем? Какво одобряваме? На какво се възхищаваме? Или вече не ни интересува Божия стандарт, а чакаме възхищението и одобрението на света? В какво се състезаваме? Може би искаме да спечелим специалната награда в състезанието “Голи, по-голи, най-голи”? Господ съвсем ясно каза какво имаме и какво представляваме:
Откровение 3:18. то съветвам те да купиш от Мене... бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота...
Като че ли Господ ни говори не само за духовното, но и за буквалното разголване, което става модел на поведение! То се дължи не само на предаванията, които се гледат и се харесват, въпреки че допринасят в голяма степен за нашето състояние. Хеви метъл, мода, Хари Потър и т.н. са станали хоби за мнозина адвентисти, които с поведението си изповядват публично: “Господи, Ти не Си ми нужен в тоя живот. Аз си имам свой. Когато дойдеш обаче при Второто пришествие, да не забравиш да ме вземеш.”
Каква е тази сбъркана теология и откъде идва тя (освен от предаванията)?
Първо от литературата, която се предлага. Как е възможно да се продават в адвентни книжарници произведения от други деноминации и дори откровено окултна литература? Едва ли представителите на другите църкви могат да ни предложат нещо, което да ни е от полза, освен ако търсим масовост, икуменизъм и объркване в собствените си умове. Или думите на Исус Христос към църквата “И тъй, идете, научете всичките народи” трябва да се разбират като “Оставете словото Ми и идете се научете от тези, които не Ме познават”? И “на всяка цена не забравяйте окултната литература, която ще ви покаже как да се спасите от Мен ...в огъня!”
Вместо да се замислим какво вършим, ние - и миряни, и пастори, мълчим или одобряваме случващото се, сякаш не разбираме, че сме се качили на влака на Сатана и бодряшки пътуваме към пропастта, изпълнявайки някакви “християнски” песни, също взети от други деноминации или наподобяващи техния светски стил! На всичко отгоре тази литература се продава в събота “За благословение”. Нали в този ден Бог благославя, всички, които Му се покланят, значи благославя и продажбата на окултна литература!
Вместо да се замислим какво вършим, ние - и миряни, и пастори, мълчим или одобряваме случващото се, сякаш не разбираме, че сме се качили на влака на Сатана и бодряшки пътуваме към пропастта, изпълнявайки някакви “християнски” песни, също взети от други деноминации или наподобяващи техния светски стил! На всичко отгоре тази литература се продава в събота “За благословение”. Нали в този ден Бог благославя, всички, които Му се покланят, значи благославя и продажбата на окултна литература!
А после се молим за съживление и реформация, очаквайки изливането на Святия Дух. Та ако Бог изпълни молитвите ни, ние ще бъдем изпепелени от присъствието Му!
За да става всичко това обаче си има още по-дълбока причина. Все по-често се чува, че понеже ние сме грешни, ще си останем такива до Второто пришествие. Та за да не се измъчваме в поправянето, по-добре да свалим летвата! Каква е тази теология, която казва “Да!” на греха? Та нали Господ дойде да ни спаси ОТ греховете, а НЕ В греховете? Неведнъж ми е казвано:”Ами ти безгрешен ли си?”, като по този начин се намира оправдание за греха. Не. Аз не съм безгрешен, но знам, че в Небето няма да влезе НИТО ЕДИН ГРЯХ! Който си прави сметката да не се отрече от светския си начин на живот и продължава да не се бори с греховете си, да се противопоставя на изграждането на Христоподобен характер, ще остане само с надеждите си да участва в сватбената вечеря на Агнето. Точно отхвърлянето на необходимостта от освещение е доказателство, че Господ скоро ще дойде. В момента Той служи в небесното Светилище и през това време ние трябва да подготвим характер, годен за небето. Баснята, че Исус ще ни промени при Второто пришествие е изгодна само за Сатана. Да, Господ ще даде на готовите нови тела, но няма да се занимава с греховете:
Евреи 9:28. така и Христос, като биде принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на ония, които Го очакват.
Дори да иска, Той няма как да прости греховете, защото съдът ще е приключил. Всеки ще бъде запечатан още произнасянето на думите:
Откровение 22:11. Който върши неправда, нека върши и за напред неправда; и който е нечист, нека бъде и за напред нечист; и праведният нека върши и за напред правда, и светият нека бъде и за напред свет.
Който е задържал ДОРИ ЕДИН ГРЯХ, ще бъде запечатан с него и ще бъде отхвърлен. Бог няма да допусне в Новия Ерусалим повторение на случилото се с Адам и Ева, защото тогава грехът би се увековечил.
“Тези, които живеят на земята, когато ходатайствената служба на Христос престане в небесното светилище, трябва да застанат пред погледа на един свят Бог без Посредник. Техните мантии трябва да бъдат неопетнени, характерите им трябва да бъдат очистени от грях чрез кръвта на попръскването. Чрез Божията благодат и техните собствени прилежни усилия те трябва да са победили в битката със злото. Докато Изследователният съд продължава в небето, докато греховете на покаяните вярващи се премахват от светилището, трябва да се извърши една специална работа на очистване, на отстраняване на греха сред Божия народ на земята!”(Ellen White, The Great Controversy. Mountain view, Calif.: Pacific Press pub. Assn., 1888, p. 425).
“Ние се приготвяме да посрещнем Този, Който, придружен от кортеж от святи ангели, ще се яви с небесните облаци, за да даде на верните и праведните последния допир на безсмъртие. Когато Той дойде, няма да ни очиства от греховете ни, нито ще премахва от нас дефектите на нашия характер или да ни лекува от недъзите на нрава и слабостите ни. Тази работа трябва да бъде извършена преди онова време. Когато Господ дойде, онези хора, които са святи, ще си останат святи” (Testimonies, Vol. 2, p. 355).
Вместо да се обърне внимание на тези предупреждения, сред адвентистите се разпространяват басни аз влизане в Небето с мръсни крака! Защо? Защото предпочитаме да слушаме свободни съчинения и поради желанието ни да заслужим вечния живот чрез посредничеството на света (светски живот, светска музика, светски идеи, светско поведение, светска и окултна литература, светски проповеди).
Гледаме на пророчествата като отнасящи се за хората извън църквата, както например възприемаме Матей 24 гл., въпреки че Господ изобщо не се занимава със света, а говори на църквата. И който не вярва, нека се замисли как могат да се възприемат думите Му:
Матей 24:11.И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина.
12.Но понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее.
13.Но който устои докрай, той ще бъде спасен.
Лъжепророците, за които говори Господ, не са в света, а в църквата. Те ще говорят, че не е от съществено значение съгрешаването, защото Бог прощава и поради това мнозина ще започнат да живеят не по Божия стандарт, като ще приемат беззаконието като правило, поради което любовта в църквата ще охладнее. Ако думите на Спасителя се отнасяха за света, тринадесети стих щеше да изглежда не на мястото си, защото няма как тези, които не познават Бога, да устоят в беззаконието си и да бъдат спасени. Не, думите се отнасят за вярващите от Божия народ. Който от тях устои докрай, ще бъде спасен. Но ако вярващите възприемат “нова” светлина, която ги води към съгрешаване до Второто пришествие и теология на спасение В греховете, ще изпитат на свой гръб думите “ Там ще има плач и скърцане със зъби”.
Твърдим, че отстъплението в света ни показва близостта на края. Но замисляме ли се, че апостол Павел във 2Сол. 2 гл. пише:
2Сол.2:3. Никой да не ви измами по никой начин; защото това няма да бъде (Второто пришествие), докато първо не дойде отстъплението...
Бог винаги се е намесвал, когато народът Му е забравял за Него и е вземал съответните мерки. Така ще бъде и сега. Този път обаче ще е последен, но и фатален за всеки, който “живее като за последно”.
Всеки сам решава какъв избор ще направи.
Исус Навиев 24:15. Но ако ви се види тежко да служите на Господа, изберете днес на кого искате да служите - на боговете ли, на които служеха бащите ви отвъд реката, или на боговете на аморейците, в чиято земя живеете; но аз и моят дом ще служим на Господа.
За да става всичко това обаче си има още по-дълбока причина. Все по-често се чува, че понеже ние сме грешни, ще си останем такива до Второто пришествие. Та за да не се измъчваме в поправянето, по-добре да свалим летвата! Каква е тази теология, която казва “Да!” на греха? Та нали Господ дойде да ни спаси ОТ греховете, а НЕ В греховете? Неведнъж ми е казвано:”Ами ти безгрешен ли си?”, като по този начин се намира оправдание за греха. Не. Аз не съм безгрешен, но знам, че в Небето няма да влезе НИТО ЕДИН ГРЯХ! Който си прави сметката да не се отрече от светския си начин на живот и продължава да не се бори с греховете си, да се противопоставя на изграждането на Христоподобен характер, ще остане само с надеждите си да участва в сватбената вечеря на Агнето. Точно отхвърлянето на необходимостта от освещение е доказателство, че Господ скоро ще дойде. В момента Той служи в небесното Светилище и през това време ние трябва да подготвим характер, годен за небето. Баснята, че Исус ще ни промени при Второто пришествие е изгодна само за Сатана. Да, Господ ще даде на готовите нови тела, но няма да се занимава с греховете:
Евреи 9:28. така и Христос, като биде принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на ония, които Го очакват.
Дори да иска, Той няма как да прости греховете, защото съдът ще е приключил. Всеки ще бъде запечатан още произнасянето на думите:
Откровение 22:11. Който върши неправда, нека върши и за напред неправда; и който е нечист, нека бъде и за напред нечист; и праведният нека върши и за напред правда, и светият нека бъде и за напред свет.
Който е задържал ДОРИ ЕДИН ГРЯХ, ще бъде запечатан с него и ще бъде отхвърлен. Бог няма да допусне в Новия Ерусалим повторение на случилото се с Адам и Ева, защото тогава грехът би се увековечил.
“Тези, които живеят на земята, когато ходатайствената служба на Христос престане в небесното светилище, трябва да застанат пред погледа на един свят Бог без Посредник. Техните мантии трябва да бъдат неопетнени, характерите им трябва да бъдат очистени от грях чрез кръвта на попръскването. Чрез Божията благодат и техните собствени прилежни усилия те трябва да са победили в битката със злото. Докато Изследователният съд продължава в небето, докато греховете на покаяните вярващи се премахват от светилището, трябва да се извърши една специална работа на очистване, на отстраняване на греха сред Божия народ на земята!”(Ellen White, The Great Controversy. Mountain view, Calif.: Pacific Press pub. Assn., 1888, p. 425).
“Ние се приготвяме да посрещнем Този, Който, придружен от кортеж от святи ангели, ще се яви с небесните облаци, за да даде на верните и праведните последния допир на безсмъртие. Когато Той дойде, няма да ни очиства от греховете ни, нито ще премахва от нас дефектите на нашия характер или да ни лекува от недъзите на нрава и слабостите ни. Тази работа трябва да бъде извършена преди онова време. Когато Господ дойде, онези хора, които са святи, ще си останат святи” (Testimonies, Vol. 2, p. 355).
Вместо да се обърне внимание на тези предупреждения, сред адвентистите се разпространяват басни аз влизане в Небето с мръсни крака! Защо? Защото предпочитаме да слушаме свободни съчинения и поради желанието ни да заслужим вечния живот чрез посредничеството на света (светски живот, светска музика, светски идеи, светско поведение, светска и окултна литература, светски проповеди).
Гледаме на пророчествата като отнасящи се за хората извън църквата, както например възприемаме Матей 24 гл., въпреки че Господ изобщо не се занимава със света, а говори на църквата. И който не вярва, нека се замисли как могат да се възприемат думите Му:
Матей 24:11.И много лъжепророци ще се появят и ще заблудят мнозина.
12.Но понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее.
13.Но който устои докрай, той ще бъде спасен.
Лъжепророците, за които говори Господ, не са в света, а в църквата. Те ще говорят, че не е от съществено значение съгрешаването, защото Бог прощава и поради това мнозина ще започнат да живеят не по Божия стандарт, като ще приемат беззаконието като правило, поради което любовта в църквата ще охладнее. Ако думите на Спасителя се отнасяха за света, тринадесети стих щеше да изглежда не на мястото си, защото няма как тези, които не познават Бога, да устоят в беззаконието си и да бъдат спасени. Не, думите се отнасят за вярващите от Божия народ. Който от тях устои докрай, ще бъде спасен. Но ако вярващите възприемат “нова” светлина, която ги води към съгрешаване до Второто пришествие и теология на спасение В греховете, ще изпитат на свой гръб думите “ Там ще има плач и скърцане със зъби”.
Твърдим, че отстъплението в света ни показва близостта на края. Но замисляме ли се, че апостол Павел във 2Сол. 2 гл. пише:
2Сол.2:3. Никой да не ви измами по никой начин; защото това няма да бъде (Второто пришествие), докато първо не дойде отстъплението...
Бог винаги се е намесвал, когато народът Му е забравял за Него и е вземал съответните мерки. Така ще бъде и сега. Този път обаче ще е последен, но и фатален за всеки, който “живее като за последно”.
Всеки сам решава какъв избор ще направи.
Исус Навиев 24:15. Но ако ви се види тежко да служите на Господа, изберете днес на кого искате да служите - на боговете ли, на които служеха бащите ви отвъд реката, или на боговете на аморейците, в чиято земя живеете; но аз и моят дом ще служим на Господа.
RSS Feed