Небесни Татко, още веднъж идваме пред престола Ти в Твоя свят съботен ден. Благодарни сме за изкуплението, което Исус е изкупил за нас с кръвта Си. Отче, благодарни сме за времето, през което можем да изучаваме заедно и разглеждаме боговдъхновените Твои писания, които си дал на нас, като църква, за да спомогнат за приготвянето ни за престоящите неща и най-вече за скорошното завръщане на Исус. Отче, молим се Твоят Дух да бъде с нас, за да ни напътства и направлява докато разглеждаме тези неща. Дай ни отворени сърца и отворени умове, за да приемем истината, каквато Ти си ни я открил. Моля се в името на Исус, амин.
Добре. Бих желал да поканя Джим да се качи тук, тъй като ще започнем изследването си и то ще бъде във формат, подобен на този от миналата седмица, докато продължаваме да разглеждаме темата „Великата борба“. Тази седмица започваме нова глава, както виждате на екрана – ще започнем да разглеждаме главата „Божият народ, освободен“ [бълг. изд.: гл. 40 – Освобождението]. Разбира се, това е много важна за нас глава. Толкова много прозрение ни е дадено по отношение на това какво ще се случи, когато Исус се завърне, което е уникално за адвентистите – неща, които няма да намерите известни (а какво остава да бъдат разисквани и поучавани) в други църкви по света. Но Бог е дал това на Своя остатък, за да можем да го знаем, да го разбираме и да бъдем подготвени за онова, което предстои. И така, ще започнем главата във „Великата борба“, която разглежда освобождението на Божия народ. Брат Джим вече отправи молитва за откриване, затова ще започнем с цитат. Ние просто ще водим диалог и ще разискваме тези неща, и има възможност за коментари от ваша страна, така че ако имате въпроси или размисли се изкажете на микрофона, за да могат слушащите онлайн също да чуват. И така, в първия цитат от „Великата борба“, стр. 635 се казва:
„Когато закрилата на човешките закони бъде оттеглена от ония, които почитат Божиите заповеди, в различни страни по едно и също време ще се появи едно движение, за да бъдат те погубени. Когато определеното в указа време наближи, народът се заклева да изкорени омразната секта и решава в една нощ да нанесе удара, който ще накара да замлъкне завинаги изобличителният глас на отличаващите се от техните мнения.“
Надграждахме до това, разглеждахме последните събития във великата борба, още доста преди „Предстоящата борба“, но особено когато започнахме да разговаряме за „Предстоящата борба“ и нещата, пред които ще трябва да се изправи Божият народ във „времето на скръбта“, а сега и „Божият народ, освободен“. Hалице е надграждане, за да се стигне до този момент, в който целият свят се обръща против една група хора, малцинства, което при все това са верни на Бога. И всичките съдби биват нанасяни, язвите са се излели (разгледахме това миналата седмица) и сега бива издаван указ. Всяка земна закрила се оттегля от Божия народ. С други думи, те повече нямат права, повече нямат конституционни права. Всичко това е оттеглено и сега се решава, че те трябва да бъдат умъртвени. Но тук се казва, че докато определеното в указа време се приближава хората ще замислят да изкоренят омразната секта. Следователно, първият въпрос, който искам да разгледаме, е: Какво обещание могат да изискат онези, които остават верни? Откровение 3 гл. Откровение 3:7-11. Ако можеш, прочети ни този пасаж. Откровение 3:7-11:
„До ангела на филаделфийската църква пиши: Това казва Святият, Истинският, в Когото е Давидовият ключ; който отваря и никой няма да затваря; и затваря и никой няма да отваря. Зная твоите дела. Ето, поставих пред теб отворени врати, които никой не може да затвори, понеже, като имаш само малка сила, пак си опазил Моето слово и не си се отрекъл от името Ми. Ето, давам ти някои от онези, които са от синагогата на Сатана, които наричат себе си юдеи, а не са, но лъжат; ето, ще ги накарам да дойдат и да се поклонят пред краката ти, и да познаят, че Аз те възлюбих. Понеже си опазил Моята заповед да търпиш, и Аз ще опазя теб от времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена да изпита онези, които живеят по земята. Ето ида скоро; дръж здраво това, което имаш, за да не ти отнеме никой венеца.“
Понякога, когато започнем да говорим за двойно приложение на определени пророчества, хората започват да се тревожат, у тях се пораждат подозрения и т.н., но действително знаем, че има някои пророчества, които имат двойно приложение (или повече от две приложения). Ето едно пророчество, изговорено към църквата във Филаделфия, която в действителност беше истинска църква, преминала през време на преследване, но това пророчество тук, в своето изпълнение, в цялостното си изпълнение, е по-скоро свързано с хората в последните дни. Всъщност това тук е по-скоро тройно, защото то беше валидно по времето, когато беше написано към филаделфийската църква, когато тя започна да преживява преследване, но също така беше свързано със случващото се в началото на адвентното движение, но също така е приложимо и онзи филаделфийски народ от последните дни – народът, който още веднъж ще има в себе си онази филаделфий-ска любов, последната църква, която ще бъде 144-те хиляди. Тук се говори за изпитанията, които ще преживеят те, и обещанията, които Бог все пак им е дал.
Така е. И много от другите църкви приемат това като означаващо, че Бог ще ги избави от изпитанията им и това е един от стиховете, които употребяват, за да докажат Грабването. Но в Псалм 91 четем... в него ни се казва как Бог ще избави Своя народ и от какво ще го избави и че по време на язвите Бог ще действа, за да избави Своя народ, да го съхрани през това време.
Точно така. Не че Той ще ги вземе от този свят преди да настъпи скръбта, преди да настъпят изпитанията, преди да дойде пробата. Ще трябва те да преминат през това, но ще бъдат запазени по време на него. Боговдъхновените писания казват:
„Божиите чада, от които някои са скрити в тъмнични килии [миналата седмица говорихме и за това], някои в усамотени кътчета по горите и планините, все още викат към Бога за божествена закрила, докато навсякъде въоръжени мъже, тласкани от тълпи зли ангели, вършат приготовления за делото на смъртта.“
Подчертах „въоръжени мъже“ с причина, и особено когато вземем под внимание времето, в което живеем, и заплахите, т.нар. заплахи, от които хората се страхуват, като мислят, че оръжията ще им бъдат отнети, че Втората поправка ще бъде отменена и те няма да могат да носят оръжия. Но знаем, че хората ще разполагат с оръжия до края. И тук нечестивите имат оръжия. Казва се, че навсякъде ще има въоръжени групи, в близост една до друга, групи въоръжени мъже ще идват с оръжията си, приготвящи се за делото на смъртта. Вярно е, че не се казва с какво точно са въоръжени те, но знаем, че те носят унищожител-ни оръжия, смъртоносни оръжия.
„Сега, в часа на най-голямата опасност, Израилевият Бог ще се застъпи за избавлението на Своите избрани.“
Следователно, това ще стане именно в най-голямата опасност за нас, в часа на най-голямата опасност. Често сме казвали това:
„Най-голямата опасност за човека е възможност за Бога.“
И тук, когато не можем да направим абсолютно нищо друго, Бог се намесва. Между другото, за какъв друг случай може би ви напомня това? Можете ли да се сетите за друг случай, в който да е станало нещо такова – хората да са се намирали в най-голяма опасност и Бог да се е намесил? Вероятно. Може би ще успеете да се сетите за няколко такива. Но това е група... Сещаш се за времето на Естир, когато Бог...
- Не, не беше такова, но това е все пак е пример.
- Пример е.
-Да, това наистина е пример, по времето на Естир. Също и Египет...
- Точно за това мислех аз – при Червено море. Те нямаше къде да отидат. Всъщност те мислеха, че с тях е свършено, и Бог ги избави.
- Точно така ще бъде. Ще бъдем в най-голямата опасност. Ето защо трябва да упражняваме вяра сега. Когато дойде какъвто и да е проблем или препятствие, ние мислим, че това е краят. И е необходимо очите ни да бъдат отворени, както тези на слугата на Илия, когато той видя колесниците и конете – огнени конници и колесници около израилевите планини. Той не виждаше Бога в картината.
„С победни викове, с подигравка и проклятия, тълпи безбожни човеци се готвят да се нахвърлят върху плячката си; но ето...“
Трябва да си представите всичко това, защото има много описания, предназначени за нас. Спомням си, че когато прочетох това за първи път, то беше толкова чуждо за мен. Казах си:
„За какво говори тази госпожа?“
Имам предвид, че наистина не бях запознат с Дара на пророчеството. Бях запознат с Библията, но това тук просто далеч надхвърляше онова, което бях чел в Библията. Казах си:
„Какво описва тя?“
Това беше толкова чуждо за мен. Даже не знаех, че всичко това се отнасяше за последните дни, за неща, които щеше да преживява Божият народ. Но, разбира се, колкото повече го четях, толкова повече го разбирах. Но това е изпълнено с описания, за да представи нещата толкова ясно, и при все това само малцина ще могат да преживеят това, въпреки че то е предсказано. Казва се:
„...безбожни човеци се готвят да се нахвърлят върху плячката си; но ето, гъста тъмнина, по-черна от най-голямата нощ, пада над земята.“
Както беше при Исус, когато беше разпнат.
„Тогава на небето се явява една излъчваща се от славата на Божия трон блестяща дъга, която като че включва в себе си всяка молеща се група. Разгневените човеци биват внезапно спрени. Техните подигравателни викове замират. Целта на убийствената им ярост е забравена. С ужасни предчувствия се вдървяват те пред символа на Божия завет и поискват да бъдат закрилени от неговия мощен блясък.“
Ето това ще се случи. И тук намирам за интересно, че именно тази дъга, която днес е похитена от света (и особено от ЛГБТК общността, каквито и да са буквите сега), те са похитили този символ – дъгата, а точно този ще бъде символът, който ще ги накара да се уплашат и ще ги спре. Те ще видят знака за Божия завет и ще пожелаят да бъдат закрити от неговия блясък, от неговия съкрушителен блясък. Но положението няма да бъде такова за готовите, за чакащите. Всъщност вярвам, че следващият въпрос посочва това. Исая 25:19. Какви думи на радост ще бликнат от устните на верните? Исая 25:19.
- Девети стих.
- Извинете ме, 9 ст., да.
Исая 25:9. Ако можеш, прочети ни този стих.
„И в онзи ден ще кажат: Ето, Този е нашият Бог; чакахме Го - и Той ще ни спаси; Този е Господ, чакахме Го; ще се зарадваме и развеселим в спасението Му.“
Следователно, тези са думите на радост, които ще бликнат от устните на верните, когато започне тяхното освобождение от ужаса, който ги е обкръжавал. Те ще кажат:
„Ето, Този е нашият Бог; чакахме Го...“
Мога само да си представя какво облекчение ще бъде това, защото, помнете, преди това те са преживявали едно сериозно време на скръб, на мъка, на болка, на смущение, на угнетение по разнородни начини, и сега е времето на освобождението им. Не сложих текста, но в на едно място Исус казва:
„А когато започне да става това, изправете се и повдигнете главите си, защото изкуплението ви наближава“ (виж Лука 21:28).
Те не само поглеждат нагоре, защото изкуплението им наближава, но тук се казва, че те поглеждат нагоре и казват:
„Ето нашия Бог! Чакахме Го! Идва!“
Ще бъде толкова радостно. Както миналата седмица говорихме за това, че ще бъдат налице и всички тези измами, пред които ще се изправя Божият народ, даже и това самият Сатана да дойде като светъл ангел. И те казват:
„Чакахме Теб. Не се подведохме от измамите на Сатана, въпреки че дойде...“
Както говорихме миналата седмица – че една от измамите му е да дойде в отговор на молитвата им, да направи така, че да изглежда сякаш там е Бог, но те могат да видят под маската дявола, поради думите, които говори. Така че те вярно са чакали Господа. Не си спомням да съм чел тази част, но това ме накара да се замисля за това какво може би ще казват измамените, когато видят Сатана. Възможно е те да не казват: „Ето нашия Бог“ или нещо такова, но те ще мислят, че това е Христос. И вероятно те ще изговарят подобни думи:
„Чакахме този миг! Той се е завърнал отново!“
И е възможно те да кажат:
„Ето, това е нашият Бог! Чакахме Го...“
Това е погрешният бог, погрешното време. Също както юдеите в дните на Исус. Юдеите очакваха земно царство. Разбира се, това не се случи за тях; Исус постанови царство на благодатта, духовно царство. Но тук ще изглежда като че те наистина ще получат онова, което очакват – това земно царство, това хилядолетие на мир (идеята, която дяволът разпространява из целия християнски свят, за да приготви хората за това последно разочарование). Те ще бъдат дълбоко разочаровани. И това също така ме кара да се замисля, че това ще се дължи на мисленето им, че настъпва мир, че Христос е тук, че Той е запечатал закона и е казал, че неделята е съботата и наистина я е променил, и при все това все още ги има тези хора, които се изпречват на пътя за постигането на този мир. Което ще влоши дори още повече ситуацията за верните, ще я направи дори още по-изпитваща, дори още по-трудна, и бих казал съкрушителна. И като обединиш това с разрушението, което се състои в света, това, че нещата се намират в едно хаотично състояние и хората си мислят:
„Причината да се случват тези неща са именно тези хора.“
Така че... да, те ще бъдат подбудени (както прочетохме току-що), ще бъдат готови. Когато защитата на правителството, на държавата, бъде оттеглена, те няма да губят никакво време, за да отърват земята от тези хора, които докарват над света всички тези неща, да докарат това последно хилядолетие на мир.
Добре. И така, в коментара тук (това е стр. 636 от „Великата борба“) се казва:
„Божият народ чува един ясен, благозвучен глас, който казва: „Погледнете!““
[Това не беше мелодично.]
„Погледнете!“
„И повдигайки очи към небето, той вижда дъгата на обещанието. Черните, застрашаващи облаци, които покриваха небосвода, са се разделили, и, подобно на Стефан, той гледа вторачено в небето и съглежда славата на Бога и Сина Човешки, седящ на Неговия трон.“
Има двама – те виждат Отец и Сина, и Синът е сложен да седне на трона на Своя Отец.
„На Неговата божествена фигура избраните познават знаците на Неговото унижение...“
Не ме питайте какво точно означава всичко това, защото те все още ще бъдат смъртни, преди това време. Те все още няма да са преобразени, няма да имат острото зрение, което ще имат, когато ще получат новото тяло. Но даже и тук, докато Човешкият Син все още е там, преди да слезе и да дойде, те ще съзрат знаците на Неговото унижение. Има няколко неща, за които ми напомня това. Не всички те имат връзка, но преди всичко тук те виждат, както Стефан, когато каза
„Ето, виждам... Човешкия Син, Който стои отдясно на Бога“ (Деяния 7:56),
Божият, народ, когато бъде освободен, ще види същото. При Стефан това беше краят на благодатното време за юдеите. При нас това ще бъде приключването на благодатното време за целия свят. Исус все още ще стои, но ще видим унижението Му.
„...и от устните Му те чуват предложената пред Отца Му и пред светите ангели молба: „Отче, вия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз!“ (Йоан 17:24).
Отново прозвучава един мил и ликуващ глас, който казва:
„Те идат! Идат! Свето, чисто и неопетнено са опазили те словото на Моето търпение, те трябва да живеят между ангелите! И бледните, треперещи устни на ония, които са устояли твърдо във вярата си, избухват в един победен вик.“
Вие искате ли да бъдете част от това? Сигурен съм, че всички искаме. Всички искаме да бъдем част от този вик, да нададем този победен вик.
- Да, изкажи се.
- Павел, да. Павел получи видение за третото небе. Почти, с изключение на това, че не мисля, че това е просто видение. От начина, по звучи текстът, изглежда сякаш това е нещо, което ще бъде видяно от всички тях. Но това на Павел беше като видение.
- Така е.
- Не, той все пак го видя във видение, не беше като да види как небесата се разделят... Имам предвид, че той видя това във видение, но не е като да се е случило. Видя го във видение. Всъщност той каза, че бил отведен там, отишъл там, във видение. Той не знае дали това е станало в тялото или вън от тялото. Но знае, че е бил там (като не знае дали е било телесно или не). С други думи, много от виденията, които получи сестра Уайт, бяха вън от тялото. Тялото й все още беше тук, но умът й биваше отвеждан в небето. Приятелите ни, които вярват в естественото безсмъртие се объркват при всичко това. Но, да, за не е просто видение, а всички ще видят това. Но не мисля, че всички ще разберат идващите от небето думи. Всъщност ще прочетем малка част от нещо, в което се казва това.
- Добре. Откровение 16:17 – какви думи излизат от Божията уста?
- Мисля, че това ще го прочетеш ти.
„Седмият Ангел изля чашата си на въздуха; и от престола на небесния храм се раздаде висок глас, който казваше: свърши се!“
„Свърши се!“
Приключено е. Изкупителното дело, спасителното дело, спасителният план, всичко това е приключено, свършено. Това не е свършено сега, Исус все още седи. Но когато се изправи, това дело ще бъде свършено, благодатното време ще бъде приключило.
„Посред нощ е, когато Бог открива Своята мощ за избавлението на народа Си. Обаче слънцето става видимо и осветлява в пълна сила.“
- Кога беше това?
- Посред нощ.
„Знамения и чудеса следват бързо едно след друго. Безбожните гледат с ужас и тревога на събитията, докато праведните посрещат с тържествена радост знаменията на избавлението си. В природата всичко изглежда да е извън реда си.“
Ще бъде хаотично. Всичко изглежда да е толкова безредно. Колко хора според вас ще останат еволюционисти? Не много по това време. Те ще започнат да вярват, че има Бог. Твърде късно е!
Твърде късно е!
„Реките престават да текат.“
Те не разполагат с никакво научно обяснение на което и да е от тези неща.
„Тъмни, черни облаци се повдигат и се сблъскват едни с други.“
Според мен, ако моето разбиране за начина, по който се състоят гръмотевиците, е правилно, това може би ще означава много гръмотевици. Защото обяснението, което имаме за гръмотевиците, за шума от гръмотевиците, има общо с облаците, когато настъпи внезапно нахлуване на въздух и облаците се отдръпват и скупчат, по някакъв начин се образува гръмотевицата, която чуваме.
Да, така се състоят гръмотевиците. Представям го само накратко, но това е свързано с някакво ветрово течение, което отделя облаците по определен начин и тогава, когато облаците се върнат, се създава гръмотевица. И така, казва се:
„...черни облаци се повдигат и се сблъскват едни с други.“
Може би мислим, че през облаците може да се проникне, самолетите ги прекосяват, но си нямаме и представа. Знаем, че съдържат вода.
„Но посред разгневеното небе има едно място с неописуема слава...“
За което някои хора казват, че ще бъде през мъглявината Орион (да), така че... ще видим
„неописуема слава, откъдето се разнася Божият глас, подобен на много води, който казва: „Свърши се!“ (Откровение 16:17).“
- Да.
- Да, самият Бог. Също както Той проговори, когато Неговият Син беше на земята, ние също ще чуем Неговия глас. Когато четем тези неща, те се поставят в поредност, но се състои времеви период и нещата не се случват непосредствено едно след друго, в бърза последователност, както може би си ги представяте мислено докато четете текста. Налице е период от време докато се състоят тези събития. Да, не е като всичко това да се случи в рамките на един час или даже в рамките на ден. Налице е период от време, през който ще се случват тези неща, защото... имам предвид, започнали сме тази глава, която разглежда факта, че нечестивите се приближават с оръжията си, те преследват праведните. Времето за изпълнение на смъртния указ наближава, затова те се приготвят. И сега, изведнъж, започват да се случват някои неща в небесата, затова те се отдръпват и виждаме от страна на Бога знаци на избавление.
И така, какво голямо... Мисля, че се казва „събитие“... Какво голямо събитие ще причини Божият глас? Осемнадесети стих от същата глава, Откровение 16:18. Какво събитие ще причини Божият глас, когато каже „Свърши се!“?
„И произлязоха светкавици и гласове и гръмове, и стана силен трус, небивал откак съществуват човеци на земята, такъв трус, толкоз силен.“
- Виждате ли, чувал съм понякога адвентисти да четат това и да мислят, че се отнася за Лисабонското земетресение. Но в контекста то се отнася за земетресението, което все още предстои да настъпи, земетресение, което ще бъде далеч по-голямо от това в Лисабон, Португалия... в Лисабон, Португалия. Но това земетресение ще бъде причинено от Божия глас. При разпятието, земетресението, така мисля.
- Да. Не си спомням всички подробности в този пример, но мисля, че си права. Права си, така е. Имаше земетресение и гробовете бяха отворени, така е. Но не знам обаче дали Неговият глас го е причинил не мога да си спомня. Виждате ли, казах ви...
[Исус каза: „Свърши се!“ „Приключено е!“]
- Определено там има паралел, да.
[И двамата се замисляхме да намерим паралели.]
- Да, нещо такова.
[На кръста има тъмнина и тогава се чува „Свърши се!“ [което означава: Приключено е!], след което настава земетресение. Ето защо звучи като същото - като че Бог повтаря действията Си, но този път това е гранд финалът.]
- Да, бих казал. Точно така. Всъщност има много паралели, които ще настъпят, между онова, което ще преживее Божият народ в края, и онова, което Исус преживя в края на живота Си. Честно казано, като че ние... как мога да формулирам това... Като че ние ще бъдем на мястото на Исус, Който бива разпнат – в края, както беше с Исус по Негово време. Като че онова, което преживяваме ние, е толкова близко до онова, което преживя Исус... Защото Неговият народ ще бъде подобен на Него, както никога преди – като народ, а не само в индивидуален план. Като народ, те ще изявяват славата Му, ще притежават сила, каквато имаше Той, всичко това, и ще бъдат преследвани както Той беше преследван, в края. Така че това ще бъде като че групата хора, живяла възможно най-близо до този вид живот, който Исус имаше, отсред времето на цялата история на църквата. Затова казах:
„Как мога да формулирам това...“
Защото не е толкова лесно да се формулира това без да се изкаже хула. Така че... И като говорим за паралелите, имахте „Свърши се!“, което завърши жертвената част от умилостивението, и тогава, в края, отново имаме „Свърши се!“, случват се същите събития – в края, само дето ще бъдат от по-голяма величина.
- Вярно е. Точно така.
- И така, Неговият глас поражда земетресението. Боговдъхновените писания навлизат в това. Казва се:
„Гласът разтърсва небето и земята.“
Между другото, Павел пише за това в Евреи. Казва се, че първоначално Той разтърсил само земята, в дните на Израил, но Неговият глас втория път ще разтърси не само земята, но също и небето. Тук небето препраща по-скоро към вселената, където се намират звездите и луната и всичко това. Всичко това ще бъде разклатено.
„Става мощно земетресение, каквото не е имало, „откак съществу-ват човеци на земята, такъв трус, толкоз силен“ (Откр. 16:18). Небето като че се отваря и затваря и славата от Божия престол проблясва. Планините се...“
Имам предвид, че виждате тези неща във филмите.
„Планините се люлеят като тръстика от вятър и откъртени скали летят навсякъде. Долавя се бучене като от наближаваща буря. Морето се разбушува...“
Когато чета това, си мисля:
„Добре. Природата, творението, също откликва на края. Като че ли те знаят, че Бог идва и самата природа, цялото творение бушува. Не знам какво в действителност означава това, честно казано. Като че... дали природата трепери или може би е щастлива, или всичко е вън от реда си понеже даже и самата природа е дотолкова утеснена от грях и всичко, което се случва, че реагира така:
„Един свят Бог (даже) гледа!“
Уау! Според мен нещата биха стояли именно така. Аз също мисля така.
„...носи се ураганен вой като глас на демони, приготвили се за разруха.“
Като че на цялото творение сега е даден живот и всички неща си казват:
„Какво правим? Скрийте ни!“
„Цялата земя се надига и люлее като морски вълни. Повърхността й се напуква. Сякаш из основи се разклащат. Цели планински вериги пропадат. Населени острови изчезват. Морски пристанища, станали в позора си като Содом, биват погълнати от разгневените води.“
Това ми казва, това ме уведомява, че ако не беше Божията милост точно в тази секунда... имам предвид, че сега слънцето блести в спокойствието си, сега едва долавяме вятъра... Можеш да излезеш и да отидеш, вероятно, до най-близката река или океан и те са спокойни, може би тук-там има по някоя вълна. Сега сме покрити от Неговата милост. Всъщност всичко е мирно. Чуваш, че често се случва нещо – големи градушки или големи пожари, или каквото и да е нещо, но всичко ще бъде толкова хаотично, цялата природа. Острови ще изчезват, планини ще потъват. Казва се:
„Морски пристанища, станали в позора си като Содом, биват погълнати от разгневените води.
„И Бог Си спомни за великия Вавилон да му даде чашата с виното от яростния Си гняв“ (Откр. 16:19, 21).“
Това е още нещо, на разглеждане на което не исках да отделям твърде много време, но намирам за интересно, че в цялата тази смесица от природа, [Елън Уайт] споменава Вавилон. Разбира се, именно в същия този контекст в Откровение 18:19 Библията говори за спомнянето на Вавилон, за да бъде разрушен.
- Поради изменение в климата ли?
- Може би. Но знаем, че Вавилон, според Библията, всъщност ще бъде разрушен от десетимата царе. Казва ни се, че десетимата царе ще се обърнат против Вавилон. Намирам това за интересно, защото съм се питал и съм си казвал, че следователно около същото това време (което е след края на благодатното време) Вавилон ще бъде разрушен. Преди мислех, че това ще се случи преди края на благодатното време, но когато сега поглеждам назад в Библията и виждам описанията на това, Вавилон също ще получи десетте язви, така че разрушението на Вавилон трябва да стане след края на благодатното време. Но Вавилон действително бива разрушен преди Христос да слезе, преди Христос да дойде.
- Да, ще се съглася. В моите изследвания изглежда като че това събитие, освобождението на Божия народ, определено е ориентир за последните неща, които ще се случат много бързо. И именно това е времето, в което нечестивите... Както говорихме, до това време те са очаквали това хилядолетие на мир, а сега, когато Божият народ е освободен, очите им изведнъж биват отворени и те осъзнават, че са мамени. Така че... Вероятно ще прочетем това по-нататък, по отношение на това, което ще се случи щом внезапно осъзнаят това, и мисля, че това също има много общо с разрушението на Вавилон.
-Добре.
„Като градушка падат големи камъни, тежки „около един талант“, и довършват делото на унищожението.
„Най-гордите градове на земята...“
Калифорния (това е щат, но...), Лос Анджелис, Ню Йорк, Париж, всички тези горди градове, за които днес чуваме песни, „са съсипани в развалини“.
„Господарски палати, в които големците на света са прахосвали богатства, за да величаят и славят името си, се разпадат пред очите им. Тъмнични стени се събарят и плененият заради вярата си Божи народ е пуснат на свобода.“
И така, ще се случват много неща. Бог ще освобождава Своя народ по разнородни начини. Но според това откриваме, че когато Исус дойде Бог няма да има Свои хора в затвор. Дотогава Той ще ги е освободил. Вероятно ще прочетем това по-нататък, но има още един паралел с разпятието, който ще се случи тук, и ще почакам да вида дали ще стигнем до него.
- Добре, да видим. Нека отворим на Откровение 21:7. Аз ще отворя на Псалм 22. Но въпросът е: Кой ще стане свидетел на Второто пришествие на Исус?
- Добре. Ти ще започнеш с Откровение, а аз ще отворя на книгата Псалми, Псалм 22:16. Джим, ако можеш, прочети Откровение 1:7.
„Ето, идва с облаците; и ще Го види всяко око, и онези, които го прободоха; и всички земни племена ще заридаят за Него. Така е. Амин.“
Следователно, според този текст, кой ще Го види, когато дойде? Каяфа, добре. И така, всеки жив определено ще Го види. Казва се, че ще Го видят „и онези, които го прободоха“. Това няма да бъде тайна. Няма да бъде и в единия ден:
„Ето, Той е в Индия!“
и тогава в друг ден Той да е в Африка, а в друг – в Австралия. Така ще се явява Сатана (което е удивително).
Падналите ангели все още притежават много способности. Те могат да вършат всякакви неща. Но прочетохме, че Сатана ще се явява на различни места по света. Знаем, че Бог няма да позволи на Сатана да фалшифицира съвършено Второто пришествие на Христос, но не разбираме съвършено по колко близък начин ще му позволи да дойде.
- Това е нещо, което да помним.
- Добре.
И така, в Псалм 22:16 се казва:
„Защото кучета ме обиколиха; тълпа от злодейци ме окръжи; прободоха ръцете ми и нозете ми.“
И така, казва се „и онези, които [Ме] прободоха“ и това се отнася за нечестивите, които са Го проболи.
И в Йоан (мисля, че е 19 гл. и там 13 ст.) се говори за войниците, за римските войници, които Го проболи, проболи ребрата Му. И тогава Даниил 12:2... Даниил 12:2. Имаш ли този? Добре, прочети го.
„И множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а едни за срам и вечно презрение.“
Четях този стих и често показвах от този стих двете възкресения. Има някои, които ще бъдат възкресени за живот, а някои ще бъдат възкресени за осъждане. И мисля, че това все още може да бъде приложимо, но за едно по-голямо разбиране Боговдъхновените писания посочват това и всъщност показват, че това е свързано по-скоро за първия път, в който Исус ще дойде – че ще има „специално“ възкресение и някои ще бъдат възкресени за вечен живот, а някои ще бъдат възкресени, когато Исус дойде отново, но те ще бъдат възкресени за презрение, и това са „онези, които го прободоха“. И тя навлиза в това в следващия цитат. Преди това тя цитира Даниил 12:2. Не сложих стиха тук, но тя го цитира и след това казва:
„Всички, които са умрели с вяра в третата ангелска вест, излизат прославени от гробовете си...“
И така, това са „едни за вечен живот“, тази част от Даниил 12:2.
„Всички, които са умрели с вяра в третата ангелска вест, излизат... за да приемат заедно с тези, които са пазили Божия закон, завета на мира с Бога. А и ония, „които Го прободоха“ (Откровение 1:7), които се подиграваха и насмиваха над Христа в Неговите смъртни мъки, и най-върлите противници на Неговата истина и на народа Му ще бъдат събудени, за да Го видят в славата Му и да видят почестите, които се дават на верните и послушните.“
Следователно, те също са възкресени – за осъждане. Това е другият паралел, който разглеждаме – същото се случи и при разпятието, когато при земетресението гробовете се отвориха и много от спящите излязоха. Тук имаме и този паралел. Настава земетресение и тогава е това възкресение на Божия народ и на „онези, които го прободоха“.
Вярно е.
И така, това не се отнася за грандиозното възкресение, когато Исус дойде, защото Той още не е дошъл. Но предстои Той да дойде. Това все още е точно преди идването Му, бих казал.
- Да.
Въпрос относно възкресените, когато Исус беше разпнат. Те отидоха из градовете и тогава... какво се случи? Бяха ли те отведени в небето или умряха отново? Вярвам, че Боговдъхновените писания навлизат в това. Измина известно време откакто го четох, но те са част от „първите плодове“, ако не се бъркам.
- Да. Те са част от „първите плодове“. Не знаем точно колко на брой са били те, но те не са умрели отново.
- Така е. Библията не е...
- Не, това били петстотин... Павел казва, че Исус бил видян от повече от 500 човека след като бил възкресен, но това не се отнася за броя на възкресените, за броя на излезлите от гроба. Всъщност някои хора свързват това с 24-мата старейшини, но аз не съм направил тази връзка или вероятно никога няма да я направя. Но поддържам мнението, че е възможно те да са били част от това. Просто не правя тази връзка...
- Но да, така е.
- Не мисля, че ни е даден точен брой.
- Да, не ни е даден точен брой за това колко. Просто се казва „много“. Всъщност можем да прочетем това, искам да кажа... в Матей двадесет и някоя глава. Да видя дали мога да го намеря.
- Може би е в Лука.
- Добре. Матей 27:52.
- Да, казва се, че настанало земетресение и завесата на храма [се раздрала]. 52 ст.:
„...гробовете се разтвориха и много тела на починали светии бяха възкресени, които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в светия град и се явиха на мнозина“ (Матей 27:52, 53).
- И това е друго нещо, което хората не долавят наистина. Хората мислят, че веднага щом настанало земетресение (когато Исус бил на кръста) телата излезли от гроба, били възкресени. Но не това се случи. Имаше земетресение, гробовете бяха отворени, но телата все още оставаха в гробовете, докато Исус беше възкресен. Тогава техните телата също бяха възкресени.
- Така е, те са „първите плодове“. Исус беше възкресен Така че те все пак лежаха в гробовете си докато Исус беше в гробницата, и тогава Исус беше възкресен в неделя сутринта. Ето защо в 53 ст. се казва:
„...излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в светия град и се явиха на мнозина.“
Тук имам бележка. Да видя дали мога да намеря... Не съм писал аз тази бележка, някой, който е притежавал преди мен тази Библия, е написал препратка към този стих, и нека само видя дали мога да я потърся. Не знам какво означава SW.
Мисля си за Southern Watchman.
Докато Демарио прави това, говорихме за това, че възкресените са „първите плодове“. Как да разбираме това? За кои „първи плодове“ говорим? Защото това е някак си свързано с това дали те отиват на небето или не.
И така, имаме „първите плодове“, които... когато се обърнете към символа, имате движимия принос, снопа, който се принасят... Имате заколването Агне и след три дни се принася движимият принос който представя Христос. След като беше възкресен, Той отиде при Своя Отец, представи Себе Си като „първия плод“, след което се върна на тази земя и беше на тази земя, заедно с възкресените, в продължение на 40 дни. Тогава, когато отново се върна на небето, Той „плени плен“ със Себе Си (Ефесяни 4:8), взе тези хора със Себе Си. И тогава, онова, което се случи 10 дена по-късно, на Петдесетница, беше изливането на Светия Дух. И тогава, в символа на Петдесетница, пред Господа бяха представяни като движим принос два хляба.
- Винаги съм се чудил защо са били два, защо не е бил просто един.
- Защото има два вида „първи плодове“. Имате онези, които бяха възкресени и отведени на небето, като един, и онези, които останаха на земята, като втори. Така че имаше два символа. Това бяха „първите плодове“ в деня на Петдесетница – тогава те бяха представени пред Отец. Защото те бяха долу, на земята, в продължение на 40 дни. Те не се изкачиха горе до това време. Едната група представя... Има два движими хлебни приноса. Едната група представлява онези, които са възкресени и отведени на небето. Знаем, че те бяха единия принос. И тогава, когато настана Петдесетница, Светият Дух беше излят на църквата, те станаха още един вид „първи плодове“. Така че всъщност има два вида „първи плодове“.
- Добре. И така, не знам за какво се е отнасяла сложената там препратка, но наистина има нещо в книгата „Копнежът на вековете“, което е в съответствие с това. Всъщност то съответства на всичко, което четем. Само ще прочета малко от него тук. Това не е съвсем свързано с текста, за който говорим сега, може би ще го разгледаме някой друг път. Но тя казва:
„Никога преди...“
Това се отнася за времето, когато Исус беше разпнат.
„Никога преди това земята не е била свидетел на такава сцена. Множеството стоеше като парализирано и със затаен дъх се взираше в Спасителя. Отново мрак покри земята и като тежък гръм се разнесе страшен тътен. Стана силно земетресение. Хората бяха разтърсени и нахвърляни един върху друг. Последва безумно смущение и вцепенение. От околните планини се откъсваха скали и падаха с трясък в равнините. Отвориха се гробове и мъртвите бяха изхвърлени от тях. Сякаш творението бе разтърсено до най-малките си частици. Свещеници, управници, войници, екзекутори и народ, онемели от ужас, лежаха проснати на земята. Когато от Исусовите уста се изтръгна силният вик: „Свърши се!“, свещениците служеха в храма.“
И по-нататък се говори за това как завесата била раздрана и т.н. Но това наподобява на онова, което четем по отношение на края. Стр. 756, извинете ме. „Копнежът на вековете“, стр. 756. Не знам кой е абзацът, но е към края.
- Добре. Нека погледнем тук още малко от това. Мисля, че го прочетохме целия.
- И така, какъв ще бъде отговорът на нечестивите, когато осъзнаят, че предстои да станат свидетели на Второто пришествие на Христос? Ще завършим с този въпрос. Откровение 6:16, 17. Какъв ще бъде отговорът на онези, които са си мислили, че Исус е дошъл... Помнете, че те са си мислили...
- С какво можеш да сравниш това?
Някак си това наподобява на Яков и Исав, нали? Защото Яков дойде и получи благословията, а баща му мислеше, че това е синът му Исав. Тогава Яков си тръгва и идва истинският син и баща му разбира, че е бил изигран.
„Нямаш ли благословия за мен?“
Най-вече бащата беше измамен в тази ситуация.
- Така е, да, но фалшификацията беше толкова цялостна, че той всъщност повярва, че това е истинският син. Затова тези хора искрено ще вярват, че онзи, за когото са мислили, че е дошъл, е бил истинският Христос, на когото са отдавали поклонение и когото са следвали.
- Не и докато участта им не бъде запечатана и те не са започнали да преследват Божия народ, когото са считали за причина на цялата скръб, те ще открият, че там е истинският Син, че Той е там и се приготвя да дойде. Сега...
- Това е нещо, което Сатана не може да фалшифицира. Никое от нещата, които се случват в природата по това време, не се е случило, когато той е дошъл. Възможно е той да е накарал някои стихии... да е въздействал на вятъра.
- Да, той причини някои неща при Йов, но това е нищо в сравнение със случващото се сега. Затова можеш да разбереш яростта, която ще бъде налице. Ако някога си преминавал от едната крайност на другата, ти очакваш това велико нещо и тогава изведнъж биваш сполетяван от това... и можеш да видиш какво разочарование ще причини това.
- Те ще бъдат толкова...
- Крайно разочаровани.
Когато няма да има милост, Светият Дух няма да бъде там, за да умолява сърцата на хората, и просто можеш да видиш нещата, които ще се случват.
- И това, между другото, не е приказка.
Вероятно всички вие мислите, че разговаряме за приказка. Това е нещо, което наистина ще се случи. Това е също толкова действително, колкото това, че вие и аз сме тук днес, в мир. Имам предвид, че това ще се случи.
- И така, Откровение 6:16, 17. Имаш ли този?
- Да.
- Добре.
Аз ще отворя на Исая 2 гл.
Откровение 6:16, 17:
„...и казват на планините и на скалите: Паднете върху нас и скрийте ни от лицето на седящия на престола и от гнева на Агнето; защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?“
Следователно, „дошъл [е] великият ден на Неговия гняв“.
- Интересно е, че те знаят, че това е Неговият гняв и казват:
„Кой може да устои?“
- Така че именно такъв ще бъде отговорът на нечестивите, които ще осъзнаят, че в действителност се противопоставят на Христос.
Исая 2:10-12. Исая 2:10-12 – там се казва:
„Влез в скалата и скрий се в пръстта поради страха от Господа, и поради славата на Неговото величие. Гордите погледи на човеците ще се унижат, и високоумието на човеците ще се наведе; а само Господ ще се възвиси в оня ден. Защото ще има ден, когато Господ на Силите ще бъде против всеки горделив и надменен човек, и против всичко, което се надига, (и ще се унижи)...“
Двадесети стих... В 20 ст. се казва:
„В оня ден човек ще хвърли на къртовете и на прилепите сребърните идоли и златните идоли, които си е направил за да им се кланя, за да влезе в канаристите подземия и в пукнатините на скалите, поради страха от Господа и поради славата на величието Му, когато стане да разтърси земята“ (Исая 2:20, 21).
Следователно, те ще хвърлят идолите си, нещата, на които са се уповавали – сребро и злато – на къртовете и прилепите, и ще побегнат в скалите, в планините.
Не е ли това също нещо свързано? Защото именно там ще е побягнал Божият народ преди. Сега те бягат – от Бога. Това са същите планини и скали, като те ще молят тези планини да паднат върху тях. Всеки път, когато помислям за това, се сещам за времето, когато бях в Африка и там имаха тези масивни скали. И си мислех:
„Как бих могъл аз да се помоля някога тази скала да падне и да ме смаже?“
Но точно за това ще се надяват хората. Те ще предпочетат по-скоро върху тях да падне скала и да ги смаже, отколкото да се изправят лице в лице с Исус.
Последният ни цитат:
„Гъсти облаци все още покриват небето. Въпреки това слънцето, като отмъщаващо око на Йехова, прониква тук и там. Бесни светкавици процепват небосвода и обгръщат отвсякъде в пламъци. По-силно от ужасяващите гръмотевица ехтят тайнствени и страшни гласове, обявяващи участта на безчестните. Изречените думи не се разбират от всички, но фалшивите учители ги схващат. Съвсем доскоро толкова безгрижни, толкова надменни и предизвикател-ни...“
Това е нещо, между другото, с което ще трябва да се справяме, от страна на неприятелите. Те ще бъдат изпълнени с гордост и арогантност, и ще разполагат със свои основания, със свои аргументи, и ще настоя-ват, ще имат тази надменност, която ще ги въздига докато се изправят пред Исус. И тогава те ще бъдат снишени. И така...
„Съвсем доскоро толкова безгрижни, толкова надменни и предизвикателни, толкова тържествуващи в жестокостта си спрямо Божия народ, пазещ заповедите, сега са стреснати и треперят от страх. Риданията им заглушават шума на природните стихии.“
Това е силен шум. Можете да чуете как те надминават с виковете си всичко, което се случва в природата.
„Демони признават Божествеността на Христос и треперят пред Неговата мощ, а човеци молят за милост и лазят в праха от ужас.“
- Това са сцени, които сме описвали.
- Тя има нужда от микрофона.
- Аз просто не си представям да сме щастливи, когато видим това, въпреки че те са неприятели, защото не мога да си представя... Знаете, във филмите, когато дойде героят всички се радват, защото врагът е убит. Но това ще бъде толкова ужасно. Мисля, че ще плачем, не знам, когато видим погублението на своите неприятели.
- Аз също мога да си представя това. Ние все още ще имаме чувства и състрадание. Въпреки че наистина мисля, че мога само да си представя... не толкова да кажа, че някой в стана може би ще плаче, но мога да видя как ние, от друга страна, в следствие на това, че сме преживели толкова голяма агония през последните... независимо колко време сме се намирали във времето на скръбта, били сме угнетявани толкова много, били сме изпитвани толкова много, били сме мразени от тях толкова много, че когато дойде това време според мен ние ще бъдем толкова преливащи от радост за освобождението си, радост, че се намираме в края, че е възможно да вземем под внимание начина, по който се чувстват те, но тази радост според мен ще надмине всякакви емоции, които ще имаме за изгубените.
- И не само това. Понеже си спомням какво беше усещането, когато бях освободен от затвора, аз бях толкова изпълнен с радост, въпреки че действително мислех за жертвите, действително си спомнях жертвите, но... разбира се, моята ситуация беше различна, но аз нямах тази скръб за тях каквато бих могъл да имам. Това е просто малък пример, даже не и близък, така че не ме разбирайте погрешно. Но мисля, че поради тази радост от това, че сме свободни, радост, че е настанало освобождени-ето, „ето нашия Бог!“, като че ние ще бъдем толкова щастливи, че най-сетне това е свършило...
Разбира се, ще ни се иска всички те да се присъединят, те обаче са ни мразили през цялото това време... но според мен ние ще имаме Христовия ум, при което въпреки че те са изгубени, е възможно все още да имаме в сърцето си отношението:
„Отче, прости им, защото не знаят какво правят.“
Защото именно така беше при Исус в края. Но, разбира се, ще бъде твърде късно да им бъде простено.
- Има ли други коментари, въпроси или размисли преди да завършим? За онези, които слушат онлайн, ако имате някакви коментари или размисли, или въпроси, които бихте желали да споделите, можете да се чувствате свободни да направите това. Можете да ги напишете в чата ни. Но ако няма въпроси, коментари или размисли...
- Добре. Какво би желала да коментираш ти, Серенити? Искаш да коментираш за Исус ли? Добре, какво би желала да кажеш? Добре. Тя казва, че харесва Исус и й харесват чадата на Господа. Така ми прозвуча това. Добре. Благодаря ти за коментара.
- Добре. Ако няма други, ще помоля брат Джим да завърши с молитва.
Скъпи небесни Татко, още веднъж Ти благодарим за Твоето слово и за Боговдъхновените писания, които си ни дал като народ, за Твоя Дух на пророчеството, за това, че си дал тези неща на нас, върху които идват последните времена, за да можеш да ни подготвиш за тези неща, които скоро ще се състоят. Отче, знаем, че единствената защита, която имаме, е в Христос, и единственият начин, по който можем да преживеем тези неща, е Христос да живее в нас. Той е защитата ни. Отче, все още има много неща, които е разбираме напълно и цялостно, но знаем, че Ти си обещал, че чрез Светия Дух ще ни напътстващ във всяка истина и ще ни водиш в пътя, по който би трябвало да ходим. Затова изискваме това обещание, така че нещата, които още не разберем, да можем да ги разберем, когато дойде времето, когато настъпи правилното време, и да бъдем укрепени от тях. Благодарим Ти за съботата, на която се насладихме заедно, и сега само молим докато се подготвяме да си тръгнем да не си тръгваме от Теб. Молим се за тези неща в името на Исус, амин.
„Съветът на пророчеството“
Благодарим ви, че изслушахте програмата ни.
За повече информация посетете TheCounselofProphecy.com
или ни се обадете на 316-202-0134.
Можете да ни пишете на „Съветът на пророчеството“:
пощенска кутия 12623, Уичита, Канзас [код 67277],
или да ни изпратите електронно съобщение
на thecounselofprophecy@gmail.com.
Можете също да ни последвате във Facebook
или да ни гледате в YouTube.
„Съветът на пророчеството“
„Когато закрилата на човешките закони бъде оттеглена от ония, които почитат Божиите заповеди, в различни страни по едно и също време ще се появи едно движение, за да бъдат те погубени. Когато определеното в указа време наближи, народът се заклева да изкорени омразната секта и решава в една нощ да нанесе удара, който ще накара да замлъкне завинаги изобличителният глас на отличаващите се от техните мнения.“
Надграждахме до това, разглеждахме последните събития във великата борба, още доста преди „Предстоящата борба“, но особено когато започнахме да разговаряме за „Предстоящата борба“ и нещата, пред които ще трябва да се изправи Божият народ във „времето на скръбта“, а сега и „Божият народ, освободен“. Hалице е надграждане, за да се стигне до този момент, в който целият свят се обръща против една група хора, малцинства, което при все това са верни на Бога. И всичките съдби биват нанасяни, язвите са се излели (разгледахме това миналата седмица) и сега бива издаван указ. Всяка земна закрила се оттегля от Божия народ. С други думи, те повече нямат права, повече нямат конституционни права. Всичко това е оттеглено и сега се решава, че те трябва да бъдат умъртвени. Но тук се казва, че докато определеното в указа време се приближава хората ще замислят да изкоренят омразната секта. Следователно, първият въпрос, който искам да разгледаме, е: Какво обещание могат да изискат онези, които остават верни? Откровение 3 гл. Откровение 3:7-11. Ако можеш, прочети ни този пасаж. Откровение 3:7-11:
„До ангела на филаделфийската църква пиши: Това казва Святият, Истинският, в Когото е Давидовият ключ; който отваря и никой няма да затваря; и затваря и никой няма да отваря. Зная твоите дела. Ето, поставих пред теб отворени врати, които никой не може да затвори, понеже, като имаш само малка сила, пак си опазил Моето слово и не си се отрекъл от името Ми. Ето, давам ти някои от онези, които са от синагогата на Сатана, които наричат себе си юдеи, а не са, но лъжат; ето, ще ги накарам да дойдат и да се поклонят пред краката ти, и да познаят, че Аз те възлюбих. Понеже си опазил Моята заповед да търпиш, и Аз ще опазя теб от времето на изпитанието, което ще дойде върху цялата вселена да изпита онези, които живеят по земята. Ето ида скоро; дръж здраво това, което имаш, за да не ти отнеме никой венеца.“
Понякога, когато започнем да говорим за двойно приложение на определени пророчества, хората започват да се тревожат, у тях се пораждат подозрения и т.н., но действително знаем, че има някои пророчества, които имат двойно приложение (или повече от две приложения). Ето едно пророчество, изговорено към църквата във Филаделфия, която в действителност беше истинска църква, преминала през време на преследване, но това пророчество тук, в своето изпълнение, в цялостното си изпълнение, е по-скоро свързано с хората в последните дни. Всъщност това тук е по-скоро тройно, защото то беше валидно по времето, когато беше написано към филаделфийската църква, когато тя започна да преживява преследване, но също така беше свързано със случващото се в началото на адвентното движение, но също така е приложимо и онзи филаделфийски народ от последните дни – народът, който още веднъж ще има в себе си онази филаделфий-ска любов, последната църква, която ще бъде 144-те хиляди. Тук се говори за изпитанията, които ще преживеят те, и обещанията, които Бог все пак им е дал.
Така е. И много от другите църкви приемат това като означаващо, че Бог ще ги избави от изпитанията им и това е един от стиховете, които употребяват, за да докажат Грабването. Но в Псалм 91 четем... в него ни се казва как Бог ще избави Своя народ и от какво ще го избави и че по време на язвите Бог ще действа, за да избави Своя народ, да го съхрани през това време.
Точно така. Не че Той ще ги вземе от този свят преди да настъпи скръбта, преди да настъпят изпитанията, преди да дойде пробата. Ще трябва те да преминат през това, но ще бъдат запазени по време на него. Боговдъхновените писания казват:
„Божиите чада, от които някои са скрити в тъмнични килии [миналата седмица говорихме и за това], някои в усамотени кътчета по горите и планините, все още викат към Бога за божествена закрила, докато навсякъде въоръжени мъже, тласкани от тълпи зли ангели, вършат приготовления за делото на смъртта.“
Подчертах „въоръжени мъже“ с причина, и особено когато вземем под внимание времето, в което живеем, и заплахите, т.нар. заплахи, от които хората се страхуват, като мислят, че оръжията ще им бъдат отнети, че Втората поправка ще бъде отменена и те няма да могат да носят оръжия. Но знаем, че хората ще разполагат с оръжия до края. И тук нечестивите имат оръжия. Казва се, че навсякъде ще има въоръжени групи, в близост една до друга, групи въоръжени мъже ще идват с оръжията си, приготвящи се за делото на смъртта. Вярно е, че не се казва с какво точно са въоръжени те, но знаем, че те носят унищожител-ни оръжия, смъртоносни оръжия.
„Сега, в часа на най-голямата опасност, Израилевият Бог ще се застъпи за избавлението на Своите избрани.“
Следователно, това ще стане именно в най-голямата опасност за нас, в часа на най-голямата опасност. Често сме казвали това:
„Най-голямата опасност за човека е възможност за Бога.“
И тук, когато не можем да направим абсолютно нищо друго, Бог се намесва. Между другото, за какъв друг случай може би ви напомня това? Можете ли да се сетите за друг случай, в който да е станало нещо такова – хората да са се намирали в най-голяма опасност и Бог да се е намесил? Вероятно. Може би ще успеете да се сетите за няколко такива. Но това е група... Сещаш се за времето на Естир, когато Бог...
- Не, не беше такова, но това е все пак е пример.
- Пример е.
-Да, това наистина е пример, по времето на Естир. Също и Египет...
- Точно за това мислех аз – при Червено море. Те нямаше къде да отидат. Всъщност те мислеха, че с тях е свършено, и Бог ги избави.
- Точно така ще бъде. Ще бъдем в най-голямата опасност. Ето защо трябва да упражняваме вяра сега. Когато дойде какъвто и да е проблем или препятствие, ние мислим, че това е краят. И е необходимо очите ни да бъдат отворени, както тези на слугата на Илия, когато той видя колесниците и конете – огнени конници и колесници около израилевите планини. Той не виждаше Бога в картината.
„С победни викове, с подигравка и проклятия, тълпи безбожни човеци се готвят да се нахвърлят върху плячката си; но ето...“
Трябва да си представите всичко това, защото има много описания, предназначени за нас. Спомням си, че когато прочетох това за първи път, то беше толкова чуждо за мен. Казах си:
„За какво говори тази госпожа?“
Имам предвид, че наистина не бях запознат с Дара на пророчеството. Бях запознат с Библията, но това тук просто далеч надхвърляше онова, което бях чел в Библията. Казах си:
„Какво описва тя?“
Това беше толкова чуждо за мен. Даже не знаех, че всичко това се отнасяше за последните дни, за неща, които щеше да преживява Божият народ. Но, разбира се, колкото повече го четях, толкова повече го разбирах. Но това е изпълнено с описания, за да представи нещата толкова ясно, и при все това само малцина ще могат да преживеят това, въпреки че то е предсказано. Казва се:
„...безбожни човеци се готвят да се нахвърлят върху плячката си; но ето, гъста тъмнина, по-черна от най-голямата нощ, пада над земята.“
Както беше при Исус, когато беше разпнат.
„Тогава на небето се явява една излъчваща се от славата на Божия трон блестяща дъга, която като че включва в себе си всяка молеща се група. Разгневените човеци биват внезапно спрени. Техните подигравателни викове замират. Целта на убийствената им ярост е забравена. С ужасни предчувствия се вдървяват те пред символа на Божия завет и поискват да бъдат закрилени от неговия мощен блясък.“
Ето това ще се случи. И тук намирам за интересно, че именно тази дъга, която днес е похитена от света (и особено от ЛГБТК общността, каквито и да са буквите сега), те са похитили този символ – дъгата, а точно този ще бъде символът, който ще ги накара да се уплашат и ще ги спре. Те ще видят знака за Божия завет и ще пожелаят да бъдат закрити от неговия блясък, от неговия съкрушителен блясък. Но положението няма да бъде такова за готовите, за чакащите. Всъщност вярвам, че следващият въпрос посочва това. Исая 25:19. Какви думи на радост ще бликнат от устните на верните? Исая 25:19.
- Девети стих.
- Извинете ме, 9 ст., да.
Исая 25:9. Ако можеш, прочети ни този стих.
„И в онзи ден ще кажат: Ето, Този е нашият Бог; чакахме Го - и Той ще ни спаси; Този е Господ, чакахме Го; ще се зарадваме и развеселим в спасението Му.“
Следователно, тези са думите на радост, които ще бликнат от устните на верните, когато започне тяхното освобождение от ужаса, който ги е обкръжавал. Те ще кажат:
„Ето, Този е нашият Бог; чакахме Го...“
Мога само да си представя какво облекчение ще бъде това, защото, помнете, преди това те са преживявали едно сериозно време на скръб, на мъка, на болка, на смущение, на угнетение по разнородни начини, и сега е времето на освобождението им. Не сложих текста, но в на едно място Исус казва:
„А когато започне да става това, изправете се и повдигнете главите си, защото изкуплението ви наближава“ (виж Лука 21:28).
Те не само поглеждат нагоре, защото изкуплението им наближава, но тук се казва, че те поглеждат нагоре и казват:
„Ето нашия Бог! Чакахме Го! Идва!“
Ще бъде толкова радостно. Както миналата седмица говорихме за това, че ще бъдат налице и всички тези измами, пред които ще се изправя Божият народ, даже и това самият Сатана да дойде като светъл ангел. И те казват:
„Чакахме Теб. Не се подведохме от измамите на Сатана, въпреки че дойде...“
Както говорихме миналата седмица – че една от измамите му е да дойде в отговор на молитвата им, да направи така, че да изглежда сякаш там е Бог, но те могат да видят под маската дявола, поради думите, които говори. Така че те вярно са чакали Господа. Не си спомням да съм чел тази част, но това ме накара да се замисля за това какво може би ще казват измамените, когато видят Сатана. Възможно е те да не казват: „Ето нашия Бог“ или нещо такова, но те ще мислят, че това е Христос. И вероятно те ще изговарят подобни думи:
„Чакахме този миг! Той се е завърнал отново!“
И е възможно те да кажат:
„Ето, това е нашият Бог! Чакахме Го...“
Това е погрешният бог, погрешното време. Също както юдеите в дните на Исус. Юдеите очакваха земно царство. Разбира се, това не се случи за тях; Исус постанови царство на благодатта, духовно царство. Но тук ще изглежда като че те наистина ще получат онова, което очакват – това земно царство, това хилядолетие на мир (идеята, която дяволът разпространява из целия християнски свят, за да приготви хората за това последно разочарование). Те ще бъдат дълбоко разочаровани. И това също така ме кара да се замисля, че това ще се дължи на мисленето им, че настъпва мир, че Христос е тук, че Той е запечатал закона и е казал, че неделята е съботата и наистина я е променил, и при все това все още ги има тези хора, които се изпречват на пътя за постигането на този мир. Което ще влоши дори още повече ситуацията за верните, ще я направи дори още по-изпитваща, дори още по-трудна, и бих казал съкрушителна. И като обединиш това с разрушението, което се състои в света, това, че нещата се намират в едно хаотично състояние и хората си мислят:
„Причината да се случват тези неща са именно тези хора.“
Така че... да, те ще бъдат подбудени (както прочетохме току-що), ще бъдат готови. Когато защитата на правителството, на държавата, бъде оттеглена, те няма да губят никакво време, за да отърват земята от тези хора, които докарват над света всички тези неща, да докарат това последно хилядолетие на мир.
Добре. И така, в коментара тук (това е стр. 636 от „Великата борба“) се казва:
„Божият народ чува един ясен, благозвучен глас, който казва: „Погледнете!““
[Това не беше мелодично.]
„Погледнете!“
„И повдигайки очи към небето, той вижда дъгата на обещанието. Черните, застрашаващи облаци, които покриваха небосвода, са се разделили, и, подобно на Стефан, той гледа вторачено в небето и съглежда славата на Бога и Сина Човешки, седящ на Неговия трон.“
Има двама – те виждат Отец и Сина, и Синът е сложен да седне на трона на Своя Отец.
„На Неговата божествена фигура избраните познават знаците на Неговото унижение...“
Не ме питайте какво точно означава всичко това, защото те все още ще бъдат смъртни, преди това време. Те все още няма да са преобразени, няма да имат острото зрение, което ще имат, когато ще получат новото тяло. Но даже и тук, докато Човешкият Син все още е там, преди да слезе и да дойде, те ще съзрат знаците на Неговото унижение. Има няколко неща, за които ми напомня това. Не всички те имат връзка, но преди всичко тук те виждат, както Стефан, когато каза
„Ето, виждам... Човешкия Син, Който стои отдясно на Бога“ (Деяния 7:56),
Божият, народ, когато бъде освободен, ще види същото. При Стефан това беше краят на благодатното време за юдеите. При нас това ще бъде приключването на благодатното време за целия свят. Исус все още ще стои, но ще видим унижението Му.
„...и от устните Му те чуват предложената пред Отца Му и пред светите ангели молба: „Отче, вия, които си Ми дал, желая и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз!“ (Йоан 17:24).
Отново прозвучава един мил и ликуващ глас, който казва:
„Те идат! Идат! Свето, чисто и неопетнено са опазили те словото на Моето търпение, те трябва да живеят между ангелите! И бледните, треперещи устни на ония, които са устояли твърдо във вярата си, избухват в един победен вик.“
Вие искате ли да бъдете част от това? Сигурен съм, че всички искаме. Всички искаме да бъдем част от този вик, да нададем този победен вик.
- Да, изкажи се.
- Павел, да. Павел получи видение за третото небе. Почти, с изключение на това, че не мисля, че това е просто видение. От начина, по звучи текстът, изглежда сякаш това е нещо, което ще бъде видяно от всички тях. Но това на Павел беше като видение.
- Така е.
- Не, той все пак го видя във видение, не беше като да види как небесата се разделят... Имам предвид, че той видя това във видение, но не е като да се е случило. Видя го във видение. Всъщност той каза, че бил отведен там, отишъл там, във видение. Той не знае дали това е станало в тялото или вън от тялото. Но знае, че е бил там (като не знае дали е било телесно или не). С други думи, много от виденията, които получи сестра Уайт, бяха вън от тялото. Тялото й все още беше тук, но умът й биваше отвеждан в небето. Приятелите ни, които вярват в естественото безсмъртие се объркват при всичко това. Но, да, за не е просто видение, а всички ще видят това. Но не мисля, че всички ще разберат идващите от небето думи. Всъщност ще прочетем малка част от нещо, в което се казва това.
- Добре. Откровение 16:17 – какви думи излизат от Божията уста?
- Мисля, че това ще го прочетеш ти.
„Седмият Ангел изля чашата си на въздуха; и от престола на небесния храм се раздаде висок глас, който казваше: свърши се!“
„Свърши се!“
Приключено е. Изкупителното дело, спасителното дело, спасителният план, всичко това е приключено, свършено. Това не е свършено сега, Исус все още седи. Но когато се изправи, това дело ще бъде свършено, благодатното време ще бъде приключило.
„Посред нощ е, когато Бог открива Своята мощ за избавлението на народа Си. Обаче слънцето става видимо и осветлява в пълна сила.“
- Кога беше това?
- Посред нощ.
„Знамения и чудеса следват бързо едно след друго. Безбожните гледат с ужас и тревога на събитията, докато праведните посрещат с тържествена радост знаменията на избавлението си. В природата всичко изглежда да е извън реда си.“
Ще бъде хаотично. Всичко изглежда да е толкова безредно. Колко хора според вас ще останат еволюционисти? Не много по това време. Те ще започнат да вярват, че има Бог. Твърде късно е!
Твърде късно е!
„Реките престават да текат.“
Те не разполагат с никакво научно обяснение на което и да е от тези неща.
„Тъмни, черни облаци се повдигат и се сблъскват едни с други.“
Според мен, ако моето разбиране за начина, по който се състоят гръмотевиците, е правилно, това може би ще означава много гръмотевици. Защото обяснението, което имаме за гръмотевиците, за шума от гръмотевиците, има общо с облаците, когато настъпи внезапно нахлуване на въздух и облаците се отдръпват и скупчат, по някакъв начин се образува гръмотевицата, която чуваме.
Да, така се състоят гръмотевиците. Представям го само накратко, но това е свързано с някакво ветрово течение, което отделя облаците по определен начин и тогава, когато облаците се върнат, се създава гръмотевица. И така, казва се:
„...черни облаци се повдигат и се сблъскват едни с други.“
Може би мислим, че през облаците може да се проникне, самолетите ги прекосяват, но си нямаме и представа. Знаем, че съдържат вода.
„Но посред разгневеното небе има едно място с неописуема слава...“
За което някои хора казват, че ще бъде през мъглявината Орион (да), така че... ще видим
„неописуема слава, откъдето се разнася Божият глас, подобен на много води, който казва: „Свърши се!“ (Откровение 16:17).“
- Да.
- Да, самият Бог. Също както Той проговори, когато Неговият Син беше на земята, ние също ще чуем Неговия глас. Когато четем тези неща, те се поставят в поредност, но се състои времеви период и нещата не се случват непосредствено едно след друго, в бърза последователност, както може би си ги представяте мислено докато четете текста. Налице е период от време докато се състоят тези събития. Да, не е като всичко това да се случи в рамките на един час или даже в рамките на ден. Налице е период от време, през който ще се случват тези неща, защото... имам предвид, започнали сме тази глава, която разглежда факта, че нечестивите се приближават с оръжията си, те преследват праведните. Времето за изпълнение на смъртния указ наближава, затова те се приготвят. И сега, изведнъж, започват да се случват някои неща в небесата, затова те се отдръпват и виждаме от страна на Бога знаци на избавление.
И така, какво голямо... Мисля, че се казва „събитие“... Какво голямо събитие ще причини Божият глас? Осемнадесети стих от същата глава, Откровение 16:18. Какво събитие ще причини Божият глас, когато каже „Свърши се!“?
„И произлязоха светкавици и гласове и гръмове, и стана силен трус, небивал откак съществуват човеци на земята, такъв трус, толкоз силен.“
- Виждате ли, чувал съм понякога адвентисти да четат това и да мислят, че се отнася за Лисабонското земетресение. Но в контекста то се отнася за земетресението, което все още предстои да настъпи, земетресение, което ще бъде далеч по-голямо от това в Лисабон, Португалия... в Лисабон, Португалия. Но това земетресение ще бъде причинено от Божия глас. При разпятието, земетресението, така мисля.
- Да. Не си спомням всички подробности в този пример, но мисля, че си права. Права си, така е. Имаше земетресение и гробовете бяха отворени, така е. Но не знам обаче дали Неговият глас го е причинил не мога да си спомня. Виждате ли, казах ви...
[Исус каза: „Свърши се!“ „Приключено е!“]
- Определено там има паралел, да.
[И двамата се замисляхме да намерим паралели.]
- Да, нещо такова.
[На кръста има тъмнина и тогава се чува „Свърши се!“ [което означава: Приключено е!], след което настава земетресение. Ето защо звучи като същото - като че Бог повтаря действията Си, но този път това е гранд финалът.]
- Да, бих казал. Точно така. Всъщност има много паралели, които ще настъпят, между онова, което ще преживее Божият народ в края, и онова, което Исус преживя в края на живота Си. Честно казано, като че ние... как мога да формулирам това... Като че ние ще бъдем на мястото на Исус, Който бива разпнат – в края, както беше с Исус по Негово време. Като че онова, което преживяваме ние, е толкова близко до онова, което преживя Исус... Защото Неговият народ ще бъде подобен на Него, както никога преди – като народ, а не само в индивидуален план. Като народ, те ще изявяват славата Му, ще притежават сила, каквато имаше Той, всичко това, и ще бъдат преследвани както Той беше преследван, в края. Така че това ще бъде като че групата хора, живяла възможно най-близо до този вид живот, който Исус имаше, отсред времето на цялата история на църквата. Затова казах:
„Как мога да формулирам това...“
Защото не е толкова лесно да се формулира това без да се изкаже хула. Така че... И като говорим за паралелите, имахте „Свърши се!“, което завърши жертвената част от умилостивението, и тогава, в края, отново имаме „Свърши се!“, случват се същите събития – в края, само дето ще бъдат от по-голяма величина.
- Вярно е. Точно така.
- И така, Неговият глас поражда земетресението. Боговдъхновените писания навлизат в това. Казва се:
„Гласът разтърсва небето и земята.“
Между другото, Павел пише за това в Евреи. Казва се, че първоначално Той разтърсил само земята, в дните на Израил, но Неговият глас втория път ще разтърси не само земята, но също и небето. Тук небето препраща по-скоро към вселената, където се намират звездите и луната и всичко това. Всичко това ще бъде разклатено.
„Става мощно земетресение, каквото не е имало, „откак съществу-ват човеци на земята, такъв трус, толкоз силен“ (Откр. 16:18). Небето като че се отваря и затваря и славата от Божия престол проблясва. Планините се...“
Имам предвид, че виждате тези неща във филмите.
„Планините се люлеят като тръстика от вятър и откъртени скали летят навсякъде. Долавя се бучене като от наближаваща буря. Морето се разбушува...“
Когато чета това, си мисля:
„Добре. Природата, творението, също откликва на края. Като че ли те знаят, че Бог идва и самата природа, цялото творение бушува. Не знам какво в действителност означава това, честно казано. Като че... дали природата трепери или може би е щастлива, или всичко е вън от реда си понеже даже и самата природа е дотолкова утеснена от грях и всичко, което се случва, че реагира така:
„Един свят Бог (даже) гледа!“
Уау! Според мен нещата биха стояли именно така. Аз също мисля така.
„...носи се ураганен вой като глас на демони, приготвили се за разруха.“
Като че на цялото творение сега е даден живот и всички неща си казват:
„Какво правим? Скрийте ни!“
„Цялата земя се надига и люлее като морски вълни. Повърхността й се напуква. Сякаш из основи се разклащат. Цели планински вериги пропадат. Населени острови изчезват. Морски пристанища, станали в позора си като Содом, биват погълнати от разгневените води.“
Това ми казва, това ме уведомява, че ако не беше Божията милост точно в тази секунда... имам предвид, че сега слънцето блести в спокойствието си, сега едва долавяме вятъра... Можеш да излезеш и да отидеш, вероятно, до най-близката река или океан и те са спокойни, може би тук-там има по някоя вълна. Сега сме покрити от Неговата милост. Всъщност всичко е мирно. Чуваш, че често се случва нещо – големи градушки или големи пожари, или каквото и да е нещо, но всичко ще бъде толкова хаотично, цялата природа. Острови ще изчезват, планини ще потъват. Казва се:
„Морски пристанища, станали в позора си като Содом, биват погълнати от разгневените води.
„И Бог Си спомни за великия Вавилон да му даде чашата с виното от яростния Си гняв“ (Откр. 16:19, 21).“
Това е още нещо, на разглеждане на което не исках да отделям твърде много време, но намирам за интересно, че в цялата тази смесица от природа, [Елън Уайт] споменава Вавилон. Разбира се, именно в същия този контекст в Откровение 18:19 Библията говори за спомнянето на Вавилон, за да бъде разрушен.
- Поради изменение в климата ли?
- Може би. Но знаем, че Вавилон, според Библията, всъщност ще бъде разрушен от десетимата царе. Казва ни се, че десетимата царе ще се обърнат против Вавилон. Намирам това за интересно, защото съм се питал и съм си казвал, че следователно около същото това време (което е след края на благодатното време) Вавилон ще бъде разрушен. Преди мислех, че това ще се случи преди края на благодатното време, но когато сега поглеждам назад в Библията и виждам описанията на това, Вавилон също ще получи десетте язви, така че разрушението на Вавилон трябва да стане след края на благодатното време. Но Вавилон действително бива разрушен преди Христос да слезе, преди Христос да дойде.
- Да, ще се съглася. В моите изследвания изглежда като че това събитие, освобождението на Божия народ, определено е ориентир за последните неща, които ще се случат много бързо. И именно това е времето, в което нечестивите... Както говорихме, до това време те са очаквали това хилядолетие на мир, а сега, когато Божият народ е освободен, очите им изведнъж биват отворени и те осъзнават, че са мамени. Така че... Вероятно ще прочетем това по-нататък, по отношение на това, което ще се случи щом внезапно осъзнаят това, и мисля, че това също има много общо с разрушението на Вавилон.
-Добре.
„Като градушка падат големи камъни, тежки „около един талант“, и довършват делото на унищожението.
„Най-гордите градове на земята...“
Калифорния (това е щат, но...), Лос Анджелис, Ню Йорк, Париж, всички тези горди градове, за които днес чуваме песни, „са съсипани в развалини“.
„Господарски палати, в които големците на света са прахосвали богатства, за да величаят и славят името си, се разпадат пред очите им. Тъмнични стени се събарят и плененият заради вярата си Божи народ е пуснат на свобода.“
И така, ще се случват много неща. Бог ще освобождава Своя народ по разнородни начини. Но според това откриваме, че когато Исус дойде Бог няма да има Свои хора в затвор. Дотогава Той ще ги е освободил. Вероятно ще прочетем това по-нататък, но има още един паралел с разпятието, който ще се случи тук, и ще почакам да вида дали ще стигнем до него.
- Добре, да видим. Нека отворим на Откровение 21:7. Аз ще отворя на Псалм 22. Но въпросът е: Кой ще стане свидетел на Второто пришествие на Исус?
- Добре. Ти ще започнеш с Откровение, а аз ще отворя на книгата Псалми, Псалм 22:16. Джим, ако можеш, прочети Откровение 1:7.
„Ето, идва с облаците; и ще Го види всяко око, и онези, които го прободоха; и всички земни племена ще заридаят за Него. Така е. Амин.“
Следователно, според този текст, кой ще Го види, когато дойде? Каяфа, добре. И така, всеки жив определено ще Го види. Казва се, че ще Го видят „и онези, които го прободоха“. Това няма да бъде тайна. Няма да бъде и в единия ден:
„Ето, Той е в Индия!“
и тогава в друг ден Той да е в Африка, а в друг – в Австралия. Така ще се явява Сатана (което е удивително).
Падналите ангели все още притежават много способности. Те могат да вършат всякакви неща. Но прочетохме, че Сатана ще се явява на различни места по света. Знаем, че Бог няма да позволи на Сатана да фалшифицира съвършено Второто пришествие на Христос, но не разбираме съвършено по колко близък начин ще му позволи да дойде.
- Това е нещо, което да помним.
- Добре.
И така, в Псалм 22:16 се казва:
„Защото кучета ме обиколиха; тълпа от злодейци ме окръжи; прободоха ръцете ми и нозете ми.“
И така, казва се „и онези, които [Ме] прободоха“ и това се отнася за нечестивите, които са Го проболи.
И в Йоан (мисля, че е 19 гл. и там 13 ст.) се говори за войниците, за римските войници, които Го проболи, проболи ребрата Му. И тогава Даниил 12:2... Даниил 12:2. Имаш ли този? Добре, прочети го.
„И множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а едни за срам и вечно презрение.“
Четях този стих и често показвах от този стих двете възкресения. Има някои, които ще бъдат възкресени за живот, а някои ще бъдат възкресени за осъждане. И мисля, че това все още може да бъде приложимо, но за едно по-голямо разбиране Боговдъхновените писания посочват това и всъщност показват, че това е свързано по-скоро за първия път, в който Исус ще дойде – че ще има „специално“ възкресение и някои ще бъдат възкресени за вечен живот, а някои ще бъдат възкресени, когато Исус дойде отново, но те ще бъдат възкресени за презрение, и това са „онези, които го прободоха“. И тя навлиза в това в следващия цитат. Преди това тя цитира Даниил 12:2. Не сложих стиха тук, но тя го цитира и след това казва:
„Всички, които са умрели с вяра в третата ангелска вест, излизат прославени от гробовете си...“
И така, това са „едни за вечен живот“, тази част от Даниил 12:2.
„Всички, които са умрели с вяра в третата ангелска вест, излизат... за да приемат заедно с тези, които са пазили Божия закон, завета на мира с Бога. А и ония, „които Го прободоха“ (Откровение 1:7), които се подиграваха и насмиваха над Христа в Неговите смъртни мъки, и най-върлите противници на Неговата истина и на народа Му ще бъдат събудени, за да Го видят в славата Му и да видят почестите, които се дават на верните и послушните.“
Следователно, те също са възкресени – за осъждане. Това е другият паралел, който разглеждаме – същото се случи и при разпятието, когато при земетресението гробовете се отвориха и много от спящите излязоха. Тук имаме и този паралел. Настава земетресение и тогава е това възкресение на Божия народ и на „онези, които го прободоха“.
Вярно е.
И така, това не се отнася за грандиозното възкресение, когато Исус дойде, защото Той още не е дошъл. Но предстои Той да дойде. Това все още е точно преди идването Му, бих казал.
- Да.
Въпрос относно възкресените, когато Исус беше разпнат. Те отидоха из градовете и тогава... какво се случи? Бяха ли те отведени в небето или умряха отново? Вярвам, че Боговдъхновените писания навлизат в това. Измина известно време откакто го четох, но те са част от „първите плодове“, ако не се бъркам.
- Да. Те са част от „първите плодове“. Не знаем точно колко на брой са били те, но те не са умрели отново.
- Така е. Библията не е...
- Не, това били петстотин... Павел казва, че Исус бил видян от повече от 500 човека след като бил възкресен, но това не се отнася за броя на възкресените, за броя на излезлите от гроба. Всъщност някои хора свързват това с 24-мата старейшини, но аз не съм направил тази връзка или вероятно никога няма да я направя. Но поддържам мнението, че е възможно те да са били част от това. Просто не правя тази връзка...
- Но да, така е.
- Не мисля, че ни е даден точен брой.
- Да, не ни е даден точен брой за това колко. Просто се казва „много“. Всъщност можем да прочетем това, искам да кажа... в Матей двадесет и някоя глава. Да видя дали мога да го намеря.
- Може би е в Лука.
- Добре. Матей 27:52.
- Да, казва се, че настанало земетресение и завесата на храма [се раздрала]. 52 ст.:
„...гробовете се разтвориха и много тела на починали светии бяха възкресени, които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в светия град и се явиха на мнозина“ (Матей 27:52, 53).
- И това е друго нещо, което хората не долавят наистина. Хората мислят, че веднага щом настанало земетресение (когато Исус бил на кръста) телата излезли от гроба, били възкресени. Но не това се случи. Имаше земетресение, гробовете бяха отворени, но телата все още оставаха в гробовете, докато Исус беше възкресен. Тогава техните телата също бяха възкресени.
- Така е, те са „първите плодове“. Исус беше възкресен Така че те все пак лежаха в гробовете си докато Исус беше в гробницата, и тогава Исус беше възкресен в неделя сутринта. Ето защо в 53 ст. се казва:
„...излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в светия град и се явиха на мнозина.“
Тук имам бележка. Да видя дали мога да намеря... Не съм писал аз тази бележка, някой, който е притежавал преди мен тази Библия, е написал препратка към този стих, и нека само видя дали мога да я потърся. Не знам какво означава SW.
Мисля си за Southern Watchman.
Докато Демарио прави това, говорихме за това, че възкресените са „първите плодове“. Как да разбираме това? За кои „първи плодове“ говорим? Защото това е някак си свързано с това дали те отиват на небето или не.
И така, имаме „първите плодове“, които... когато се обърнете към символа, имате движимия принос, снопа, който се принасят... Имате заколването Агне и след три дни се принася движимият принос който представя Христос. След като беше възкресен, Той отиде при Своя Отец, представи Себе Си като „първия плод“, след което се върна на тази земя и беше на тази земя, заедно с възкресените, в продължение на 40 дни. Тогава, когато отново се върна на небето, Той „плени плен“ със Себе Си (Ефесяни 4:8), взе тези хора със Себе Си. И тогава, онова, което се случи 10 дена по-късно, на Петдесетница, беше изливането на Светия Дух. И тогава, в символа на Петдесетница, пред Господа бяха представяни като движим принос два хляба.
- Винаги съм се чудил защо са били два, защо не е бил просто един.
- Защото има два вида „първи плодове“. Имате онези, които бяха възкресени и отведени на небето, като един, и онези, които останаха на земята, като втори. Така че имаше два символа. Това бяха „първите плодове“ в деня на Петдесетница – тогава те бяха представени пред Отец. Защото те бяха долу, на земята, в продължение на 40 дни. Те не се изкачиха горе до това време. Едната група представя... Има два движими хлебни приноса. Едната група представлява онези, които са възкресени и отведени на небето. Знаем, че те бяха единия принос. И тогава, когато настана Петдесетница, Светият Дух беше излят на църквата, те станаха още един вид „първи плодове“. Така че всъщност има два вида „първи плодове“.
- Добре. И така, не знам за какво се е отнасяла сложената там препратка, но наистина има нещо в книгата „Копнежът на вековете“, което е в съответствие с това. Всъщност то съответства на всичко, което четем. Само ще прочета малко от него тук. Това не е съвсем свързано с текста, за който говорим сега, може би ще го разгледаме някой друг път. Но тя казва:
„Никога преди...“
Това се отнася за времето, когато Исус беше разпнат.
„Никога преди това земята не е била свидетел на такава сцена. Множеството стоеше като парализирано и със затаен дъх се взираше в Спасителя. Отново мрак покри земята и като тежък гръм се разнесе страшен тътен. Стана силно земетресение. Хората бяха разтърсени и нахвърляни един върху друг. Последва безумно смущение и вцепенение. От околните планини се откъсваха скали и падаха с трясък в равнините. Отвориха се гробове и мъртвите бяха изхвърлени от тях. Сякаш творението бе разтърсено до най-малките си частици. Свещеници, управници, войници, екзекутори и народ, онемели от ужас, лежаха проснати на земята. Когато от Исусовите уста се изтръгна силният вик: „Свърши се!“, свещениците служеха в храма.“
И по-нататък се говори за това как завесата била раздрана и т.н. Но това наподобява на онова, което четем по отношение на края. Стр. 756, извинете ме. „Копнежът на вековете“, стр. 756. Не знам кой е абзацът, но е към края.
- Добре. Нека погледнем тук още малко от това. Мисля, че го прочетохме целия.
- И така, какъв ще бъде отговорът на нечестивите, когато осъзнаят, че предстои да станат свидетели на Второто пришествие на Христос? Ще завършим с този въпрос. Откровение 6:16, 17. Какъв ще бъде отговорът на онези, които са си мислили, че Исус е дошъл... Помнете, че те са си мислили...
- С какво можеш да сравниш това?
Някак си това наподобява на Яков и Исав, нали? Защото Яков дойде и получи благословията, а баща му мислеше, че това е синът му Исав. Тогава Яков си тръгва и идва истинският син и баща му разбира, че е бил изигран.
„Нямаш ли благословия за мен?“
Най-вече бащата беше измамен в тази ситуация.
- Така е, да, но фалшификацията беше толкова цялостна, че той всъщност повярва, че това е истинският син. Затова тези хора искрено ще вярват, че онзи, за когото са мислили, че е дошъл, е бил истинският Христос, на когото са отдавали поклонение и когото са следвали.
- Не и докато участта им не бъде запечатана и те не са започнали да преследват Божия народ, когото са считали за причина на цялата скръб, те ще открият, че там е истинският Син, че Той е там и се приготвя да дойде. Сега...
- Това е нещо, което Сатана не може да фалшифицира. Никое от нещата, които се случват в природата по това време, не се е случило, когато той е дошъл. Възможно е той да е накарал някои стихии... да е въздействал на вятъра.
- Да, той причини някои неща при Йов, но това е нищо в сравнение със случващото се сега. Затова можеш да разбереш яростта, която ще бъде налице. Ако някога си преминавал от едната крайност на другата, ти очакваш това велико нещо и тогава изведнъж биваш сполетяван от това... и можеш да видиш какво разочарование ще причини това.
- Те ще бъдат толкова...
- Крайно разочаровани.
Когато няма да има милост, Светият Дух няма да бъде там, за да умолява сърцата на хората, и просто можеш да видиш нещата, които ще се случват.
- И това, между другото, не е приказка.
Вероятно всички вие мислите, че разговаряме за приказка. Това е нещо, което наистина ще се случи. Това е също толкова действително, колкото това, че вие и аз сме тук днес, в мир. Имам предвид, че това ще се случи.
- И така, Откровение 6:16, 17. Имаш ли този?
- Да.
- Добре.
Аз ще отворя на Исая 2 гл.
Откровение 6:16, 17:
„...и казват на планините и на скалите: Паднете върху нас и скрийте ни от лицето на седящия на престола и от гнева на Агнето; защото е дошъл великият ден на Неговия гняв; и кой може да устои?“
Следователно, „дошъл [е] великият ден на Неговия гняв“.
- Интересно е, че те знаят, че това е Неговият гняв и казват:
„Кой може да устои?“
- Така че именно такъв ще бъде отговорът на нечестивите, които ще осъзнаят, че в действителност се противопоставят на Христос.
Исая 2:10-12. Исая 2:10-12 – там се казва:
„Влез в скалата и скрий се в пръстта поради страха от Господа, и поради славата на Неговото величие. Гордите погледи на човеците ще се унижат, и високоумието на човеците ще се наведе; а само Господ ще се възвиси в оня ден. Защото ще има ден, когато Господ на Силите ще бъде против всеки горделив и надменен човек, и против всичко, което се надига, (и ще се унижи)...“
Двадесети стих... В 20 ст. се казва:
„В оня ден човек ще хвърли на къртовете и на прилепите сребърните идоли и златните идоли, които си е направил за да им се кланя, за да влезе в канаристите подземия и в пукнатините на скалите, поради страха от Господа и поради славата на величието Му, когато стане да разтърси земята“ (Исая 2:20, 21).
Следователно, те ще хвърлят идолите си, нещата, на които са се уповавали – сребро и злато – на къртовете и прилепите, и ще побегнат в скалите, в планините.
Не е ли това също нещо свързано? Защото именно там ще е побягнал Божият народ преди. Сега те бягат – от Бога. Това са същите планини и скали, като те ще молят тези планини да паднат върху тях. Всеки път, когато помислям за това, се сещам за времето, когато бях в Африка и там имаха тези масивни скали. И си мислех:
„Как бих могъл аз да се помоля някога тази скала да падне и да ме смаже?“
Но точно за това ще се надяват хората. Те ще предпочетат по-скоро върху тях да падне скала и да ги смаже, отколкото да се изправят лице в лице с Исус.
Последният ни цитат:
„Гъсти облаци все още покриват небето. Въпреки това слънцето, като отмъщаващо око на Йехова, прониква тук и там. Бесни светкавици процепват небосвода и обгръщат отвсякъде в пламъци. По-силно от ужасяващите гръмотевица ехтят тайнствени и страшни гласове, обявяващи участта на безчестните. Изречените думи не се разбират от всички, но фалшивите учители ги схващат. Съвсем доскоро толкова безгрижни, толкова надменни и предизвикател-ни...“
Това е нещо, между другото, с което ще трябва да се справяме, от страна на неприятелите. Те ще бъдат изпълнени с гордост и арогантност, и ще разполагат със свои основания, със свои аргументи, и ще настоя-ват, ще имат тази надменност, която ще ги въздига докато се изправят пред Исус. И тогава те ще бъдат снишени. И така...
„Съвсем доскоро толкова безгрижни, толкова надменни и предизвикателни, толкова тържествуващи в жестокостта си спрямо Божия народ, пазещ заповедите, сега са стреснати и треперят от страх. Риданията им заглушават шума на природните стихии.“
Това е силен шум. Можете да чуете как те надминават с виковете си всичко, което се случва в природата.
„Демони признават Божествеността на Христос и треперят пред Неговата мощ, а човеци молят за милост и лазят в праха от ужас.“
- Това са сцени, които сме описвали.
- Тя има нужда от микрофона.
- Аз просто не си представям да сме щастливи, когато видим това, въпреки че те са неприятели, защото не мога да си представя... Знаете, във филмите, когато дойде героят всички се радват, защото врагът е убит. Но това ще бъде толкова ужасно. Мисля, че ще плачем, не знам, когато видим погублението на своите неприятели.
- Аз също мога да си представя това. Ние все още ще имаме чувства и състрадание. Въпреки че наистина мисля, че мога само да си представя... не толкова да кажа, че някой в стана може би ще плаче, но мога да видя как ние, от друга страна, в следствие на това, че сме преживели толкова голяма агония през последните... независимо колко време сме се намирали във времето на скръбта, били сме угнетявани толкова много, били сме изпитвани толкова много, били сме мразени от тях толкова много, че когато дойде това време според мен ние ще бъдем толкова преливащи от радост за освобождението си, радост, че се намираме в края, че е възможно да вземем под внимание начина, по който се чувстват те, но тази радост според мен ще надмине всякакви емоции, които ще имаме за изгубените.
- И не само това. Понеже си спомням какво беше усещането, когато бях освободен от затвора, аз бях толкова изпълнен с радост, въпреки че действително мислех за жертвите, действително си спомнях жертвите, но... разбира се, моята ситуация беше различна, но аз нямах тази скръб за тях каквато бих могъл да имам. Това е просто малък пример, даже не и близък, така че не ме разбирайте погрешно. Но мисля, че поради тази радост от това, че сме свободни, радост, че е настанало освобождени-ето, „ето нашия Бог!“, като че ние ще бъдем толкова щастливи, че най-сетне това е свършило...
Разбира се, ще ни се иска всички те да се присъединят, те обаче са ни мразили през цялото това време... но според мен ние ще имаме Христовия ум, при което въпреки че те са изгубени, е възможно все още да имаме в сърцето си отношението:
„Отче, прости им, защото не знаят какво правят.“
Защото именно така беше при Исус в края. Но, разбира се, ще бъде твърде късно да им бъде простено.
- Има ли други коментари, въпроси или размисли преди да завършим? За онези, които слушат онлайн, ако имате някакви коментари или размисли, или въпроси, които бихте желали да споделите, можете да се чувствате свободни да направите това. Можете да ги напишете в чата ни. Но ако няма въпроси, коментари или размисли...
- Добре. Какво би желала да коментираш ти, Серенити? Искаш да коментираш за Исус ли? Добре, какво би желала да кажеш? Добре. Тя казва, че харесва Исус и й харесват чадата на Господа. Така ми прозвуча това. Добре. Благодаря ти за коментара.
- Добре. Ако няма други, ще помоля брат Джим да завърши с молитва.
Скъпи небесни Татко, още веднъж Ти благодарим за Твоето слово и за Боговдъхновените писания, които си ни дал като народ, за Твоя Дух на пророчеството, за това, че си дал тези неща на нас, върху които идват последните времена, за да можеш да ни подготвиш за тези неща, които скоро ще се състоят. Отче, знаем, че единствената защита, която имаме, е в Христос, и единственият начин, по който можем да преживеем тези неща, е Христос да живее в нас. Той е защитата ни. Отче, все още има много неща, които е разбираме напълно и цялостно, но знаем, че Ти си обещал, че чрез Светия Дух ще ни напътстващ във всяка истина и ще ни водиш в пътя, по който би трябвало да ходим. Затова изискваме това обещание, така че нещата, които още не разберем, да можем да ги разберем, когато дойде времето, когато настъпи правилното време, и да бъдем укрепени от тях. Благодарим Ти за съботата, на която се насладихме заедно, и сега само молим докато се подготвяме да си тръгнем да не си тръгваме от Теб. Молим се за тези неща в името на Исус, амин.
„Съветът на пророчеството“
Благодарим ви, че изслушахте програмата ни.
За повече информация посетете TheCounselofProphecy.com
или ни се обадете на 316-202-0134.
Можете да ни пишете на „Съветът на пророчеството“:
пощенска кутия 12623, Уичита, Канзас [код 67277],
или да ни изпратите електронно съобщение
на thecounselofprophecy@gmail.com.
Можете също да ни последвате във Facebook
или да ни гледате в YouTube.
„Съветът на пророчеството“
RSS Feed
