
Александр от известно време качваше в You Tube клипове, в които разглеждаше щекотливи въпроси относно отстъпленията, навлизащи в църквата. Те засягаха облеклото, употребата на нечисто месо, брачните халки и други подобни. Вероятно много вярващи – адвентисти или не адвентисти – са имали възможност да гледат представените материали и да си направят заключения кое е правилно и кое не е. Вярвам, че не малко отстъпили от Божиите изисквания зрители са намерили отново верния път. „Дъното на падението“ на Сидоренко обаче беше неговият коментар върху проблема „Умря ли Исус на кръста?“ Без да се замисли, че „уронва“ престижа на църквата, той си позволи да твърди, че без Исус да умре с Втората смърт, ние нямаме Спасител! Това изкара от релси тръгналите да напускат верния път ръководители. В резултат – искане за изключване.
Какво беше положението в моя случай? Сайт, който имаше за цел за отвори очите на отстъпилите от Божиите изисквания адвентисти – неправилно отношение към богослужението, нарушаване съботния ден, носене панталони от жените, танци в църквата, театрални постановки, шеги и допускане не адвентни пастори до амвона. „Дъното на падението“ ми беше, когато си позволих да покажа материали, в които адвентни църкви се хвалеха, че ръкополагат жени и защитават хомосексуализма, а Генералната конференция се позволява да издава пародия на „Великата борба“ под името „Великата надежда“. Разбира се, нямаше как да се пропусне и фактът, че „популярната“ песен „О, Боже наш“ всъщност беше песен на френските проститутки, чийто текст е заменен от текст с религиозно съдържание. Това изкара всички либерални пастори из релси. О, пропуснах да кажа, че дори беше изтъкната моята липса на съчувствие към близките на починала сестра, понеже църквата си позволила да я погребе в събота! Разбира се, пасторът ни най-малко не обърна внимание на факта, че тялото на починалата умишлено беше задържано непогребано няколко дни, за да има много присъстващи и там да отидат възможно повече пастори...да не кажа цялото съюзно ръководство.
Деяния 4:19 А Петър и Иоан в отговор им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете;
Едва ли евентуалното ми обръщане към български съд или до Страсбург щеше да ги направи щастливи, тъй като изискването им касаеше свободата на словото. А те направо го погазваха. Още по-странно беше, че пасторът се води на такава длъжност и щеше да се окаже не само закононарушител, но и нарушител, облечен във власт!
Но нека продължа нататък.
Както при Сидоренко, повечето от членовете на църквата си нямаха на идея за какво става въпрос. Те не бяха гледали, нито чели материали в сайта и присъстваха на събранията като странични наблюдатели – един вид за сеир. Ако мога да направя сравнение, тяхното решение трябваше да е като на човек, който няма представа дали една храна е сладка, солена, кисела или горчива, но трябва да си вдигне ръката да гласува за вида ѝ въз основа на това, което му казва готвачът. Впрочем, той, готвачът, сготви наистина много добре гозбата. Преди всяка дисциплина изнасяше такива проповеди, които нямаха нищо общо с богослужението, но в тях разказваше разни истории от миналото, за да подгрее присъстващите за последващото представление. А след започването на „събранието“ още 30-40 минути продължаваше в същия дух. Така успя не само да подготви църквата, но да я доведе до стрес и сълзи, изтъквайки колко зле се чувства сестрата, описала погребението в събота: тя била подведена, писмото й било манипулирано и т.н Всичко, каквото може да хрумне само в ума на служител на тъмнината. Аз нито познавах сестрата, нито бях разговарял с нея. Качих писмото й и фотокопие, за да не си помисли някой, че съм правил промени. Това, разбира се, беше без значение, защото залата, за разлика от църквата на Сидоренко, се беше превърнала в трибунал и отвсякъде се чуваха крясъци, закани и дори желание за саморазправа.
За да не ставам отегчителен, няма да излагам повече подробности. Иначе либералите биха издигнали лозунг: „Изнася детайли от вътрешния живот на църквата и показва какъв е.“ Не съм такъв, какъвто искате да ме изкарате. Ако бях, дори без запис щях да потърся правата си там, където ще бъдат много заинтригувани от такива нарушения. Защото въпреки че мине не мине и променят Църковния наръчник, нищо от събранията не беше съобразено дори с него. Нарушенията бяха толкова много, че пародиите при Сидоренко бяха нещо като детска пиеска пред моето изключване.
Правя го по две причини.
Първата. Защото като Сидоренко мога да кажа, че не мразя никого от вас, включително и организатора на театъра. Напротив. Обичам всички ви и желая всеки да се обърне към истината за спасение. Точно поради това се опитвах преди събранията и след тях да покажа, че нарушавайки Божиите стандарти, нямаме шанс за спасение. А с гласуването си всеки, който е застанал на страната на тъмнината, ще носи отговорност за избора си.
Втората. Защото независимо от всичко, никой от църквата не може да ме изключи от Бога. Аз съм оставил Той да ме води и само Той може да ме изключи. Действията на ръководителите не ме изненадват, защото по същия начин действаха техните предци по времето на всички процеси, описани в Библията. А да пострада човек за истината доставя радост – такава, каквато Сидоренко казва, че е изпитал, когато са гласували изключването му.
Накрая само искам да обърна внимание на една подробност. Ако случаите със Сидоренко и моят бяха единствените, щях да кажа, че може би все пак събранията са били правилни. Но това се случва навсякъде в България и по света с искащите да живеят според Божиите стандарти. Начините си схождат. Обвиненията обикновено се свеждат до незачитане авторитета на ръководството и уронване престижа на църквата, а не в грехове, тъй като те се вършат от тези, които обвиняват. Както например твърдението, че Исус не бил умрял с Втората смърт. Преди известно време едно писмо беше разпратено по църквите с разглеждането точно на този въпрос.
Братя, добре е да се замислите накъде водите стадото. Защото много скоро, колкото и да не ви се вярва, благодатното време ще свърши. Но дори да не е сега, все пак ще дойде ден, когато за всяко дело, добро или зло, ще се наложи да отговаряме.
Еклесиаст 12:13 Нека чуем краят на цялото слово:
Бой се от Бога и пази заповедите Му,
Понеже това е всичко за човека {Или: Това е длъжността на.}*;
Еклесиаст 12:14 Защото, относно всяко скрито нещо,
Бог ще докара на съд всяко дело,
Било то добро или зло.
Мислите ли, че това никога няма да се случи? Ако е така, ще бъде жалко и за вас, а и за тези, които без да мислят, са готови да вдигнат ръка за да потвърдят ваше искане и така да се натоварят с грях.
Не е добре, ако си мислите, че забраната да се записват или филмират нарушенията, които вършите и налагате, ще останат скрити. Нито послушанието пред искането на Ватикана, нито съобразяването със света, нито твърдението, че издигането на истината свежда до минимум броя на желаещите да влязат в църквата ще послужи за оправдание. Бог иска църквата му да бъде без петно и бръчка или друго такова нещо (Ефесяни 5:24-27 ).
Всичко останало идва от поднебесната. Не може да сме от двете страни. Или сме с Бога, или с Неговия противник. Не е време сега да страдаме от сърбеж на ушите и да трупаме учители по своите страсти, независимо на какъв пост са.
Галатяни 6:7 Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне.
8 Защото, който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот.
Николай Георгиев