Александр Сидоренко Преди няколко дни Александр Сидоренко качи в You Tube клип със заглавие Исключен из церкви АСД – СтопГРЕХ. Бях заинтригуван, тъй като всичко, което бях гледал от този брат, беше библейско и даваше представа, че той е консервативен адвентист. Дали беше извършил нещо нередно? Дали беше откраднал, прелюбодействал, употребил алкохол или бил хванат като разпространител на наркотици? Дали беше ограбил банка или беше нарушил някоя от Десетте Божии заповеди? Бях заинтригуван и без да дочакам превеждането на клипа на български, след като приключих с ангажиментите и качването на някои материали, останах до късно (до рано, тъй като беше вече след полунощ), лишавайки се от сън, за да разбера в какво се състои причината за крайната мярка спрямо Сидоренко. Може би някои ще ме обвинят, че съм нарушил здравната реформа, но такива въпроси не търпят отлагане, тъй като живеем точно преди края и който предпочита да спи, вместо да служи в ръцете на Исус за спасението на другите, едва ли показва същия начин на живот, като Него.
И така, пуснах клипа...
... и колкото повече гледах, толкова повече се чувствах в машината на времето. Тя ме върна година назад и ми припомни същата ситуация, която сега гледах, но тогава с мое участие в главната роля. Сравнявах детайлите между обвиненията срещу Сидоренко и „греховете“, в които аз бях обвинен и колкото и да търсех различия, такива не можах да намеря. Александър трябваше да свали материали, „уронващи“ престижа на църквата. Към мен бяха отправени същите претенции. От него се изискваше да се извини, че е подвел хората. От мен – че съм „измамил“ една жена и цялата църква. Ще се опитам накратко да направя сравнения между двата случая.
Александр от известно време качваше в You Tube клипове, в които разглеждаше щекотливи въпроси относно отстъпленията, навлизащи в църквата. Те засягаха облеклото, употребата на нечисто месо, брачните халки и други подобни. Вероятно много вярващи – адвентисти или не адвентисти – са имали възможност да гледат представените материали и да си направят заключения кое е правилно и кое не е. Вярвам, че не малко отстъпили от Божиите изисквания зрители са намерили отново верния път. „Дъното на падението“ на Сидоренко обаче беше неговият коментар върху проблема „Умря ли Исус на кръста?“ Без да се замисли, че „уронва“ престижа на църквата, той си позволи да твърди, че без Исус да умре с Втората смърт, ние нямаме Спасител! Това изкара от релси тръгналите да напускат верния път ръководители. В резултат – искане за изключване.
Какво беше положението в моя случай? Сайт, който имаше за цел за отвори очите на отстъпилите от Божиите изисквания адвентисти – неправилно отношение към богослужението, нарушаване съботния ден, носене панталони от жените, танци в църквата, театрални постановки, шеги и допускане не адвентни пастори до амвона. „Дъното на падението“ ми беше, когато си позволих да покажа материали, в които адвентни църкви се хвалеха, че ръкополагат жени и защитават хомосексуализма, а Генералната конференция се позволява да издава пародия на „Великата борба“ под името „Великата надежда“. Разбира се, нямаше как да се пропусне и фактът, че „популярната“ песен „О, Боже наш“ всъщност беше песен на френските проститутки, чийто текст е заменен от текст с религиозно съдържание. Това изкара всички либерални пастори из релси. О, пропуснах да кажа, че дори беше изтъкната моята липса на съчувствие към близките на починала сестра, понеже църквата си позволила да я погребе в събота! Разбира се, пасторът ни най-малко не обърна внимание на факта, че тялото на починалата умишлено беше задържано непогребано няколко дни, за да има много присъстващи и там да отидат възможно повече пастори...да не кажа цялото съюзно ръководство.
Александр от известно време качваше в You Tube клипове, в които разглеждаше щекотливи въпроси относно отстъпленията, навлизащи в църквата. Те засягаха облеклото, употребата на нечисто месо, брачните халки и други подобни. Вероятно много вярващи – адвентисти или не адвентисти – са имали възможност да гледат представените материали и да си направят заключения кое е правилно и кое не е. Вярвам, че не малко отстъпили от Божиите изисквания зрители са намерили отново верния път. „Дъното на падението“ на Сидоренко обаче беше неговият коментар върху проблема „Умря ли Исус на кръста?“ Без да се замисли, че „уронва“ престижа на църквата, той си позволи да твърди, че без Исус да умре с Втората смърт, ние нямаме Спасител! Това изкара от релси тръгналите да напускат верния път ръководители. В резултат – искане за изключване.
Какво беше положението в моя случай? Сайт, който имаше за цел за отвори очите на отстъпилите от Божиите изисквания адвентисти – неправилно отношение към богослужението, нарушаване съботния ден, носене панталони от жените, танци в църквата, театрални постановки, шеги и допускане не адвентни пастори до амвона. „Дъното на падението“ ми беше, когато си позволих да покажа материали, в които адвентни църкви се хвалеха, че ръкополагат жени и защитават хомосексуализма, а Генералната конференция се позволява да издава пародия на „Великата борба“ под името „Великата надежда“. Разбира се, нямаше как да се пропусне и фактът, че „популярната“ песен „О, Боже наш“ всъщност беше песен на френските проститутки, чийто текст е заменен от текст с религиозно съдържание. Това изкара всички либерални пастори из релси. О, пропуснах да кажа, че дори беше изтъкната моята липса на съчувствие към близките на починала сестра, понеже църквата си позволила да я погребе в събота! Разбира се, пасторът ни най-малко не обърна внимание на факта, че тялото на починалата умишлено беше задържано непогребано няколко дни, за да има много присъстващи и там да отидат възможно повече пастори...да не кажа цялото съюзно ръководство.
Продължавах да гледам клипа и все повече се озадачавах от съвпаденията. Но все пак на Сидоренко позволиха не само за запише аудиото, но и да снима цялото събрание. Защо ли? В моя случай братята така се разгневиха, че ме обвиниха в какво ли не – липса на доверие, възможност да използвам записа с цел да ги злепоставя, закана да напуснат събранието, ако искам да записвам и т. н. Скриха се дори зад твърдението, че вътрешният живот на църквата не може да бъде представян публично. Дали толкова се бяха загрижили за нея? Ако имаше нещо подобно, те щяха да спрат навлизането на светски песни и светски живот в църквата, както и да не допуснат пастора да кани на амвона лидери на други деноминации. Явно проблемът беше не тя, а притеснението, че „праведните“ им действия могат да бъдат изложени на показ и при евентуално решение от моя страна да си търся правата, да се стигне до тяхното привикване в съда. Защо? Защото те по никакъв начин не можеха да кажат, че действат по Църковния наръчник – нито бях извършил някакъв грях, нито можеха да твърдят, че не се подчинявам на дисциплината, понеже решения и изисквания на ръководството трябва да се спазват само дотогава, докато не влязат в разрез с Божиите наредби.
Деяния 4:19 А Петър и Иоан в отговор им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете;
Едва ли евентуалното ми обръщане към български съд или до Страсбург щеше да ги направи щастливи, тъй като изискването им касаеше свободата на словото. А те направо го погазваха. Още по-странно беше, че пасторът се води на такава длъжност и щеше да се окаже не само закононарушител, но и нарушител, облечен във власт!
Но нека продължа нататък.
Както при Сидоренко, повечето от членовете на църквата си нямаха на идея за какво става въпрос. Те не бяха гледали, нито чели материали в сайта и присъстваха на събранията като странични наблюдатели – един вид за сеир. Ако мога да направя сравнение, тяхното решение трябваше да е като на човек, който няма представа дали една храна е сладка, солена, кисела или горчива, но трябва да си вдигне ръката да гласува за вида ѝ въз основа на това, което му казва готвачът. Впрочем, той, готвачът, сготви наистина много добре гозбата. Преди всяка дисциплина изнасяше такива проповеди, които нямаха нищо общо с богослужението, но в тях разказваше разни истории от миналото, за да подгрее присъстващите за последващото представление. А след започването на „събранието“ още 30-40 минути продължаваше в същия дух. Така успя не само да подготви църквата, но да я доведе до стрес и сълзи, изтъквайки колко зле се чувства сестрата, описала погребението в събота: тя била подведена, писмото й било манипулирано и т.н Всичко, каквото може да хрумне само в ума на служител на тъмнината. Аз нито познавах сестрата, нито бях разговарял с нея. Качих писмото й и фотокопие, за да не си помисли някой, че съм правил промени. Това, разбира се, беше без значение, защото залата, за разлика от църквата на Сидоренко, се беше превърнала в трибунал и отвсякъде се чуваха крясъци, закани и дори желание за саморазправа.
За да не ставам отегчителен, няма да излагам повече подробности. Иначе либералите биха издигнали лозунг: „Изнася детайли от вътрешния живот на църквата и показва какъв е.“ Не съм такъв, какъвто искате да ме изкарате. Ако бях, дори без запис щях да потърся правата си там, където ще бъдат много заинтригувани от такива нарушения. Защото въпреки че мине не мине и променят Църковния наръчник, нищо от събранията не беше съобразено дори с него. Нарушенията бяха толкова много, че пародиите при Сидоренко бяха нещо като детска пиеска пред моето изключване.
Деяния 4:19 А Петър и Иоан в отговор им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бога, разсъдете;
Едва ли евентуалното ми обръщане към български съд или до Страсбург щеше да ги направи щастливи, тъй като изискването им касаеше свободата на словото. А те направо го погазваха. Още по-странно беше, че пасторът се води на такава длъжност и щеше да се окаже не само закононарушител, но и нарушител, облечен във власт!
Но нека продължа нататък.
Както при Сидоренко, повечето от членовете на църквата си нямаха на идея за какво става въпрос. Те не бяха гледали, нито чели материали в сайта и присъстваха на събранията като странични наблюдатели – един вид за сеир. Ако мога да направя сравнение, тяхното решение трябваше да е като на човек, който няма представа дали една храна е сладка, солена, кисела или горчива, но трябва да си вдигне ръката да гласува за вида ѝ въз основа на това, което му казва готвачът. Впрочем, той, готвачът, сготви наистина много добре гозбата. Преди всяка дисциплина изнасяше такива проповеди, които нямаха нищо общо с богослужението, но в тях разказваше разни истории от миналото, за да подгрее присъстващите за последващото представление. А след започването на „събранието“ още 30-40 минути продължаваше в същия дух. Така успя не само да подготви църквата, но да я доведе до стрес и сълзи, изтъквайки колко зле се чувства сестрата, описала погребението в събота: тя била подведена, писмото й било манипулирано и т.н Всичко, каквото може да хрумне само в ума на служител на тъмнината. Аз нито познавах сестрата, нито бях разговарял с нея. Качих писмото й и фотокопие, за да не си помисли някой, че съм правил промени. Това, разбира се, беше без значение, защото залата, за разлика от църквата на Сидоренко, се беше превърнала в трибунал и отвсякъде се чуваха крясъци, закани и дори желание за саморазправа.
За да не ставам отегчителен, няма да излагам повече подробности. Иначе либералите биха издигнали лозунг: „Изнася детайли от вътрешния живот на църквата и показва какъв е.“ Не съм такъв, какъвто искате да ме изкарате. Ако бях, дори без запис щях да потърся правата си там, където ще бъдат много заинтригувани от такива нарушения. Защото въпреки че мине не мине и променят Църковния наръчник, нищо от събранията не беше съобразено дори с него. Нарушенията бяха толкова много, че пародиите при Сидоренко бяха нещо като детска пиеска пред моето изключване.
Ще кажете: „Но тогава защо изнасяш тези факти?“
Правя го по две причини.
Първата. Защото като Сидоренко мога да кажа, че не мразя никого от вас, включително и организатора на театъра. Напротив. Обичам всички ви и желая всеки да се обърне към истината за спасение. Точно поради това се опитвах преди събранията и след тях да покажа, че нарушавайки Божиите стандарти, нямаме шанс за спасение. А с гласуването си всеки, който е застанал на страната на тъмнината, ще носи отговорност за избора си.
Втората. Защото независимо от всичко, никой от църквата не може да ме изключи от Бога. Аз съм оставил Той да ме води и само Той може да ме изключи. Действията на ръководителите не ме изненадват, защото по същия начин действаха техните предци по времето на всички процеси, описани в Библията. А да пострада човек за истината доставя радост – такава, каквато Сидоренко казва, че е изпитал, когато са гласували изключването му.
Накрая само искам да обърна внимание на една подробност. Ако случаите със Сидоренко и моят бяха единствените, щях да кажа, че може би все пак събранията са били правилни. Но това се случва навсякъде в България и по света с искащите да живеят според Божиите стандарти. Начините си схождат. Обвиненията обикновено се свеждат до незачитане авторитета на ръководството и уронване престижа на църквата, а не в грехове, тъй като те се вършат от тези, които обвиняват. Както например твърдението, че Исус не бил умрял с Втората смърт. Преди известно време едно писмо беше разпратено по църквите с разглеждането точно на този въпрос.
Правя го по две причини.
Първата. Защото като Сидоренко мога да кажа, че не мразя никого от вас, включително и организатора на театъра. Напротив. Обичам всички ви и желая всеки да се обърне към истината за спасение. Точно поради това се опитвах преди събранията и след тях да покажа, че нарушавайки Божиите стандарти, нямаме шанс за спасение. А с гласуването си всеки, който е застанал на страната на тъмнината, ще носи отговорност за избора си.
Втората. Защото независимо от всичко, никой от църквата не може да ме изключи от Бога. Аз съм оставил Той да ме води и само Той може да ме изключи. Действията на ръководителите не ме изненадват, защото по същия начин действаха техните предци по времето на всички процеси, описани в Библията. А да пострада човек за истината доставя радост – такава, каквато Сидоренко казва, че е изпитал, когато са гласували изключването му.
Накрая само искам да обърна внимание на една подробност. Ако случаите със Сидоренко и моят бяха единствените, щях да кажа, че може би все пак събранията са били правилни. Но това се случва навсякъде в България и по света с искащите да живеят според Божиите стандарти. Начините си схождат. Обвиненията обикновено се свеждат до незачитане авторитета на ръководството и уронване престижа на църквата, а не в грехове, тъй като те се вършат от тези, които обвиняват. Както например твърдението, че Исус не бил умрял с Втората смърт. Преди известно време едно писмо беше разпратено по църквите с разглеждането точно на този въпрос.
Неговият автор, разбрал не доразбрал, твърди, че Елън Уайт подкрепя същото твърдение. Да, Христос само „вкуси“, но не че не умря с Втората смърт, а не остана в нея, защото нямаше грях. Ако не беше умрял с тази смърт, ние няма смисъл нито да вярваме, нито да ходим на църква, нито да освещаваме седмия ден, нито да отделяме време за Бога, защото каквото и да правим, ще бъдем унищожени, понеже оставаме без Заместник! Най-лошото е, че такива авторитети заемат високи постове и миряните, понеже не желаят да изследват за какво става дума, приемат едно към едно идващото „отгоре“! Питам се обаче, защо навсякъде се действа по един и същ начин? Дали това е съвпадение? Дали по неведоми пътища по целия свят събранията се провеждат в нарушение на Църковния наръчник и хора биват изключвани не за грехове, а защото на лидерите нещо не им харесва? Едва ли. В края на краищата ЦАСД не е Католическата църква за да могат наредбите на ГК да бъдат приети като безпогрешни, макар да има опити това да се внуши на миряните. Тогава? Явно по някакъв начин има намеса в работата на семейството на адвентистите от седмия ден и те са принудени да правят това, което им се нарежда. Би било лошо, ако е свързано с думите на папата всички църкви да се освободят от екстремистите. Ако е така, тогава скоро ще се чуе „Ние нямаме друг цар, освен понтифекса!“ и гоненията ще започнат... Но за да не бъдат обвинени лидерите на ЦАСД, че оставят неколцина „екстремисти“ да мътят водата и да предизвикват „разделения в християнството“, отсега се налага „бунтовниците“ да бъдат отстранени.
Братя, добре е да се замислите накъде водите стадото. Защото много скоро, колкото и да не ви се вярва, благодатното време ще свърши. Но дори да не е сега, все пак ще дойде ден, когато за всяко дело, добро или зло, ще се наложи да отговаряме.
Еклесиаст 12:13 Нека чуем краят на цялото слово:
Бой се от Бога и пази заповедите Му,
Понеже това е всичко за човека {Или: Това е длъжността на.}*;
Еклесиаст 12:14 Защото, относно всяко скрито нещо,
Бог ще докара на съд всяко дело,
Било то добро или зло.
Мислите ли, че това никога няма да се случи? Ако е така, ще бъде жалко и за вас, а и за тези, които без да мислят, са готови да вдигнат ръка за да потвърдят ваше искане и така да се натоварят с грях.
Не е добре, ако си мислите, че забраната да се записват или филмират нарушенията, които вършите и налагате, ще останат скрити. Нито послушанието пред искането на Ватикана, нито съобразяването със света, нито твърдението, че издигането на истината свежда до минимум броя на желаещите да влязат в църквата ще послужи за оправдание. Бог иска църквата му да бъде без петно и бръчка или друго такова нещо (Ефесяни 5:24-27 ).
Всичко останало идва от поднебесната. Не може да сме от двете страни. Или сме с Бога, или с Неговия противник. Не е време сега да страдаме от сърбеж на ушите и да трупаме учители по своите страсти, независимо на какъв пост са.
Галатяни 6:7 Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне.
8 Защото, който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот.
Николай Георгиев
Братя, добре е да се замислите накъде водите стадото. Защото много скоро, колкото и да не ви се вярва, благодатното време ще свърши. Но дори да не е сега, все пак ще дойде ден, когато за всяко дело, добро или зло, ще се наложи да отговаряме.
Еклесиаст 12:13 Нека чуем краят на цялото слово:
Бой се от Бога и пази заповедите Му,
Понеже това е всичко за човека {Или: Това е длъжността на.}*;
Еклесиаст 12:14 Защото, относно всяко скрито нещо,
Бог ще докара на съд всяко дело,
Било то добро или зло.
Мислите ли, че това никога няма да се случи? Ако е така, ще бъде жалко и за вас, а и за тези, които без да мислят, са готови да вдигнат ръка за да потвърдят ваше искане и така да се натоварят с грях.
Не е добре, ако си мислите, че забраната да се записват или филмират нарушенията, които вършите и налагате, ще останат скрити. Нито послушанието пред искането на Ватикана, нито съобразяването със света, нито твърдението, че издигането на истината свежда до минимум броя на желаещите да влязат в църквата ще послужи за оправдание. Бог иска църквата му да бъде без петно и бръчка или друго такова нещо (Ефесяни 5:24-27 ).
Всичко останало идва от поднебесната. Не може да сме от двете страни. Или сме с Бога, или с Неговия противник. Не е време сега да страдаме от сърбеж на ушите и да трупаме учители по своите страсти, независимо на какъв пост са.
Галатяни 6:7 Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне.
8 Защото, който сее за плътта си, от плътта си ще пожъне тление, а който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот.
Николай Георгиев
RSS Feed
