Сн. adventistbookcenter.com Предисловие
Със своя уникален и директен стил и смел и безкомпромисен подход, Джо Крюз адресира някои от най-наболелите, чувствителни и противоречиви проблеми на църквата. Всеки истински загрижен за църквата си пастор, какъвто е Крюз, не ще се посвени да нарече греха с истинското му име, за да не се разнася зараза в стана. Крюз провежда стотици евангелизационни програми и кръщава хиляди за Христос. Но макар членството да расте, той забелязва, че с растежа на църквата настъпва и промяна в християнските стандарти. За да бъдат задържани масите, започва снижаване на стандарта. Бавно, но сигурно се прокрадват сенките на отстъплението, което като земно свлачище завлича всичко по пътя си. Светът навлиза в църквата и взема надмощие над сърцата и умовете, така че Божият народ да загуби от поглед дългоочакваната надежда за скорошното пришествие на Господ Исус Христос и, залюбвайки света, да остане неподготвен. Джо Крюз говори смело и непреклонно, че отстъплението в какъвто и да е аспект, било то в ядене, пиене, обличане, нечисти мисли на пожелание или открит бунт и недоволство срещу високите Божии стандарти, предадени вярно от пророка на последното време Е. Уайт, ще ни коства спасението. С пророчески поглед авторът вижда цялото отстъпление, в което бива въвлечен Божият народ и отправя зов на силно предупреждение към всеки от нас за връщането ни при Христа в чистотата на ума, душата и тялото.
Със своя уникален и директен стил и смел и безкомпромисен подход, Джо Крюз адресира някои от най-наболелите, чувствителни и противоречиви проблеми на църквата. Всеки истински загрижен за църквата си пастор, какъвто е Крюз, не ще се посвени да нарече греха с истинското му име, за да не се разнася зараза в стана. Крюз провежда стотици евангелизационни програми и кръщава хиляди за Христос. Но макар членството да расте, той забелязва, че с растежа на църквата настъпва и промяна в християнските стандарти. За да бъдат задържани масите, започва снижаване на стандарта. Бавно, но сигурно се прокрадват сенките на отстъплението, което като земно свлачище завлича всичко по пътя си. Светът навлиза в църквата и взема надмощие над сърцата и умовете, така че Божият народ да загуби от поглед дългоочакваната надежда за скорошното пришествие на Господ Исус Христос и, залюбвайки света, да остане неподготвен. Джо Крюз говори смело и непреклонно, че отстъплението в какъвто и да е аспект, било то в ядене, пиене, обличане, нечисти мисли на пожелание или открит бунт и недоволство срещу високите Божии стандарти, предадени вярно от пророка на последното време Е. Уайт, ще ни коства спасението. С пророчески поглед авторът вижда цялото отстъпление, в което бива въвлечен Божият народ и отправя зов на силно предупреждение към всеки от нас за връщането ни при Христа в чистотата на ума, душата и тялото.
Въведение
Темата за християнските стандарти е вероятно една от най-пренебрегваните доктрини в съвременната църква. Много малко се пише днес, което да даде дори елементарни инструкции в тази жизненоважна област. Само няколко малки книжки или брошурки са се опитвали да се справят с основните практически принципи, които трябва да отличават християнския живот от този на света. Причината за нежеланието да се пише за тези специфики на християнското поведение вероятно се дължи на страх в две насоки: Първо, страхът от това, по-голямата част от църковните членове, които живеят под нивото на библейските стандарти, да се засегнат. Второ, страхът да бъдеш заклеймен като осъдителен, законнически, „аз съм по-свят от теб“ и такъв, на когото му липсва лична, основана на любов връзка с Христос.
Трябва да признаем, че тези страхове често са били оправдавани. Твърде много е изписано за фарисейския дух. Сатана е използвал гласовитите, фанатични възгледи на малцина, за да сплаши тези, които биха писали умерено по въпроса. И твърде често, в своята специална омраза към тази истина, Сатана е накарал мнозина от църквата да гледат на подобни дискусии за християнските стандарти като на екстремистки и неуместни. Тези фактори са се комбинирали, за да създадат недостиг на материали по този въпрос.
По тази причина съществува огромна нужда от обучение на църквата относно балансираните библейски принципи на поведение – принципи, които в никакъв случай не противоречат на разбирането за праведност чрез вяра, която трябва да бъде основата на начина на живот на всеки истински християнин. Трябва също да признаем, че не e необходимо да се говори много по този въпрос. В края на краищата делата не са средство за постигане на спасение. Ние сме спасени по благодат чрез вяра, а не чрез заслугите на нашите дела, послушание или външно поведение. Всеки прекомерен акцент върху тези външни неща може лесно да се изтълкува погрешно като отричане на оправданието чрез вяра.
Очевидно, по време на написването на тази книга не съществува прекомерен акцент на деноминационно ниво. Само понякога се чуват самотни гласове по този въпрос. От друга страна, има голямо съживление на проповядването на вестта за оправдание чрез вяра и така трябва да бъде. Когато се проповядва в правилния ѝ контекст, най-голямата нужда на църквата днес е, да знае повече за практическата връзка между оправдание и освещение. Но в представянето на тези дълбоки духовни истини за спасението не трябва да бъде казано нищо, което да понижи значението на послушанието. Някои изглежда са почти неспособни да поддържат красивия баланс между вярата и делата. Но това е толкова важно и необходимо! Да се разбират неправилно благодатта или делата, означава да се обезсмисли опитността и да се осуети личното свидетелство.
Някой може да възрази, че книга като тази не е необходима, защото външното поведение е естествен, спонтанен растеж след обръщането ни към Христос. Следователно животът автоматично ще произведе плода на истинското послушание и праведност. Но дали това е точно така? Истина е, че действията извират от вътрешната нагласа след обръщането, но за повечето посветени християни са необходими инструкции. Много духовно обърнати хора спазват неделята и пушат цигари, просто защото никой не им е обяснил библейските възражения срещу тези действия. Ставаме ли законници, когато ги учим да променят поведението си въз основа на Божието слово? Тогава би било погрешно да говорим и за други области на външното поведение, които биха имали нужда от хармонизиране с Библията?
Трябва да се подложите на едно сериозно себеизпитване, преди да започнете да четете страниците, които следват. Доктрината за християнските стандарти е само за духовни хора. Тази книга не е написана за непосветени. Нещо повече, тя ще се стори на светската класа като голяма глупост.
Моля, не вземайте нещата, представени в тази книга и не ги налагайте на вашето необърнато семейство или приятели. Ние сме съветвани изрично да не налагаме стандартите за обличане на тези, които не са посветени. Чуйте следното предупреждение:
„Вие не можете да промените сърцето. Това няма да стане, като се облекат други дрехи. Трудността е в това, че църквата се нуждае от ежедневно обръщане… Тези, които се осмеляват да не се подчиняват на най-ясните изявления на вдъхновението, не ще обърнат внимание на ничии човешки усилия, направени, за да ги убедят да носят чисти, спретнати, подходящи и без украса дрехи… На онези, които правят от себе си идол, не бива да бъде представяно нищо по линията на човешките анализи, защото това ще им даде само извинение да потънат окончателно в отстъпничество.“ Нашата здравна вест, стр. 429-430 /всички посочени страници са от изданията на англ.ез./.
Приложете принципите на тази книга в своя собствен живот. Някои от тях рядко са били отпечатвани преди. Обуздайте импулса си да ги наречете фанатични, докато не прочетете цялата книга и поискате от Бог да ви покаже какво да правите с тях в угасващата светлина на последния залез на Земята.
Темата за християнските стандарти е вероятно една от най-пренебрегваните доктрини в съвременната църква. Много малко се пише днес, което да даде дори елементарни инструкции в тази жизненоважна област. Само няколко малки книжки или брошурки са се опитвали да се справят с основните практически принципи, които трябва да отличават християнския живот от този на света. Причината за нежеланието да се пише за тези специфики на християнското поведение вероятно се дължи на страх в две насоки: Първо, страхът от това, по-голямата част от църковните членове, които живеят под нивото на библейските стандарти, да се засегнат. Второ, страхът да бъдеш заклеймен като осъдителен, законнически, „аз съм по-свят от теб“ и такъв, на когото му липсва лична, основана на любов връзка с Христос.
Трябва да признаем, че тези страхове често са били оправдавани. Твърде много е изписано за фарисейския дух. Сатана е използвал гласовитите, фанатични възгледи на малцина, за да сплаши тези, които биха писали умерено по въпроса. И твърде често, в своята специална омраза към тази истина, Сатана е накарал мнозина от църквата да гледат на подобни дискусии за християнските стандарти като на екстремистки и неуместни. Тези фактори са се комбинирали, за да създадат недостиг на материали по този въпрос.
По тази причина съществува огромна нужда от обучение на църквата относно балансираните библейски принципи на поведение – принципи, които в никакъв случай не противоречат на разбирането за праведност чрез вяра, която трябва да бъде основата на начина на живот на всеки истински християнин. Трябва също да признаем, че не e необходимо да се говори много по този въпрос. В края на краищата делата не са средство за постигане на спасение. Ние сме спасени по благодат чрез вяра, а не чрез заслугите на нашите дела, послушание или външно поведение. Всеки прекомерен акцент върху тези външни неща може лесно да се изтълкува погрешно като отричане на оправданието чрез вяра.
Очевидно, по време на написването на тази книга не съществува прекомерен акцент на деноминационно ниво. Само понякога се чуват самотни гласове по този въпрос. От друга страна, има голямо съживление на проповядването на вестта за оправдание чрез вяра и така трябва да бъде. Когато се проповядва в правилния ѝ контекст, най-голямата нужда на църквата днес е, да знае повече за практическата връзка между оправдание и освещение. Но в представянето на тези дълбоки духовни истини за спасението не трябва да бъде казано нищо, което да понижи значението на послушанието. Някои изглежда са почти неспособни да поддържат красивия баланс между вярата и делата. Но това е толкова важно и необходимо! Да се разбират неправилно благодатта или делата, означава да се обезсмисли опитността и да се осуети личното свидетелство.
Някой може да възрази, че книга като тази не е необходима, защото външното поведение е естествен, спонтанен растеж след обръщането ни към Христос. Следователно животът автоматично ще произведе плода на истинското послушание и праведност. Но дали това е точно така? Истина е, че действията извират от вътрешната нагласа след обръщането, но за повечето посветени християни са необходими инструкции. Много духовно обърнати хора спазват неделята и пушат цигари, просто защото никой не им е обяснил библейските възражения срещу тези действия. Ставаме ли законници, когато ги учим да променят поведението си въз основа на Божието слово? Тогава би било погрешно да говорим и за други области на външното поведение, които биха имали нужда от хармонизиране с Библията?
Трябва да се подложите на едно сериозно себеизпитване, преди да започнете да четете страниците, които следват. Доктрината за християнските стандарти е само за духовни хора. Тази книга не е написана за непосветени. Нещо повече, тя ще се стори на светската класа като голяма глупост.
Моля, не вземайте нещата, представени в тази книга и не ги налагайте на вашето необърнато семейство или приятели. Ние сме съветвани изрично да не налагаме стандартите за обличане на тези, които не са посветени. Чуйте следното предупреждение:
„Вие не можете да промените сърцето. Това няма да стане, като се облекат други дрехи. Трудността е в това, че църквата се нуждае от ежедневно обръщане… Тези, които се осмеляват да не се подчиняват на най-ясните изявления на вдъхновението, не ще обърнат внимание на ничии човешки усилия, направени, за да ги убедят да носят чисти, спретнати, подходящи и без украса дрехи… На онези, които правят от себе си идол, не бива да бъде представяно нищо по линията на човешките анализи, защото това ще им даде само извинение да потънат окончателно в отстъпничество.“ Нашата здравна вест, стр. 429-430 /всички посочени страници са от изданията на англ.ез./.
Приложете принципите на тази книга в своя собствен живот. Някои от тях рядко са били отпечатвани преди. Обуздайте импулса си да ги наречете фанатични, докато не прочетете цялата книга и поискате от Бог да ви покаже какво да правите с тях в угасващата светлина на последния залез на Земята.
Глава 1
НАШИЯТ ВРАГ - СВЕТЪТ
Светът днес е в невероятно състояние на движение и промяна. Традиционните възгледи и ценности са променени и почти преобърнати за относително кратко време. Под зомбиращото влияние на телевизията и високо мобилните електронни медии, умовете биват манипулирани, формират се мисловни модели и се диктуват решения. И повечето от милионите, повлияни по този начин, са почти слепи за мощните изкуствени средства, които се използват, за да променят мислите и морала им. Няма никакво съмнение, че Сатана дърпа конците и насочва коварните си сили, за да ни унищожи духовно. Под хипнотичното влияние на тези сили християнските умове са също толкова успешно промити, както и умовете на най-големите грешници.
Нашата единствена безопасност е да разпознаем хитрите камуфлажи на врага. Хиляди прикрити смъртоносни капани са поставени навсякъде около нас. Почти неусетно нашето мислене е засегнато от това, което виждаме и чуваме. Духовните убеждения са размити и общо взето изчезнали. Фината чувствителност към греха е притъпена от непрекъснатото излагане на изглеждащите невинни влияния на нашето провокативно общество.
В Писанията тези нападателни оръжия на Сатана са наречени просто „светът“. И никой не може да каже, че не сме били предупредени срещу техния деморализиращ ефект. Павел, Яков и Йоан писаха с драматична настойчивост за опасностите от сътрудничество със света:
„Не обичайте света, нито каквото е на света. Ако някой обича света, в него няма любов към Отца. Защото всичко, което е в света: похотта на плътта, пожеланието на очите и гордостта на живота, не е от Отца, а от света.“ 1 Йоан 2:15, 16.
„Прелюбодейци, не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога.“ Яков 4:4.
„Ако бяхте от света, светът щеше да обича своето, а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази.“ Йоан 15:19.
„Затова излезте отсред тях и отделете се, казва Господ, и не се допирайте до нечисто, и Аз ще ви приема.“ 2 Кор. 6:17.
„Който даде Себе Си за нас, за да ни изкупи от всяко беззаконие и да ни очисти за Себе Си, народ за Свое притежание, ревностен за добри дела.“ Тит 2:14.
Тези писатели имаха вдъхновената първостепенна идея да разкрият смъртоносната грешка от смесването на свято и светско. Те ни казват в един глас:
„Не обичайте света. Вие не сте от света. Излезте от света и бъдете специален и отделен народ.“
Тези текстове не трябва да се тълкуват като заповеди да напуснем физическите занимания в света. Очевидно, те са предупреждения срещу някои влияния, обичаи и идеи, които биха били особено вредни за християнския начин на живот. При това сам Исус посочи, че нещата на света ще изглеждат напълно невинни в очите на хората. Той положи един вечен принцип, когато каза следните думи на фарисеите:
„Защото това, което е високо ценено сред човеците, е мерзост пред Бога.“ Лука 16:15.
Изследвайте внимателно това твърдение. Христос казва, че най-почитаните, уважавани неща в обществото ще бъдат най-големите врагове на истината. Той казва, че Неговият народ ще трябва да застане на обратната страна на преобладаващите практики на света. Истинските християни ще трябва да отхвърлят начина на живот, който ще бъде приета, одобрена норма за целия останал свят. Имаме ли представа какво стои зад приемането на такава позиция? Не е лесно да застанеш срещу искрените, внушителни убеждения на популярни национални личности. А освен това те ще имат и пълна подкрепа от големите църковни системи, гласуващи повече доверие на нещата, които са „високо ценени между хората“. Този погрешен начин на живот ще бъде така очевидно приет за даденост, че на всяко отклонение ще бъде гледано като на глупаво и безразсъдно. Е.Г. Уайт обяснява това така:
„Когато стигнем стандартите, които Господ би искал да достигнем, светски настроените ще считат адвентистите от седмия ден за странни, особени, тесногръди екстремисти.“ Основи на християнското възпитание, стр. 289.
Това ни води до друг извънредно важен въпрос: Какъв ефект ще окажат всички тези омайващи, прикрити опити за сближаване върху църквата на остатъка? Преднамерената цел на нашия голям враг е да направи греха да изглежда непредизвикващ възражения и, ако е възможно, да проникне в лагера на светиите. Единствената голяма цитадела на силата, последната защитна стена, която стои срещу беззаконния, е семето на жената. Според
Откровение 12:17. „Змеят се разяри против жената и отиде да воюва с останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и имат свидетелството на Исус.“
Сатана мрази Божия закон. Той мрази съботата. И мрази онези, които му се противопоставят, поддържайки валидността на този закон. През вековете дяволът е измислял специални оръжия, които да използва срещу Божия народ. Тези оръжия са варирали от поколение на поколение. Често острият меч на преследването е бил насочван срещу малкия остатък, стоял верен на Божиите заповеди. Преследването и смъртната присъда ще се появят отново на сцената, когато отчаяният дявол ще отприщи най-лошото, на което е способен, срещу истинската църква. Той знае, че това е въпрос на живот и смърт, който ще разреши проблемите на великата борба за цялата вечност. Този път той няма да пропусне никакво предимство. Разчитайки на психологическите познания, натрупани от неговия 6 000-годишен опит да изврати човешкия ум, той е предприел деморализиращ оперативен план против хората, които мрази. Този план се състои в постепенно отслабване на духовната защита на адвентистите от седмия ден чрез светски компромиси. Това ще бъде последното оръжие, което Сатана хитро е проектирал, за да подкопае вярата на всеки член на църквата на остатъка.
Колко успешно ще бъде то? Колко хора ще бъдат разтърсени в наближаващата криза, защото са предадени на нещата от този свят? Не е нужно да гадаем. Отговорът е бил даван в Духа на пророчеството отново и отново. Това е потресаващ отговор и бихме искали да вярваме, че не е истина. Но прочетете и се чудете:
„Бих казала, че живеем в най-тържествено време. В последното видение, което ми беше дадено, ми бе показан изумителния факт, че малка част от онези, които сега изповядват истината, ще бъдат осветени от нея и ще бъдат спасени. Мнозина ще се издигнат над простотата на делото. Те ще се съобразяват със света, с любими идоли и ще станат духовно мъртви.“ Свидетелства, том 1, стр. 608-609.
Колко невероятно! По-голямата част от онези, които сега се радват на истината, ще се откажат от своята вяра и ще бъда изгубени. Те ще бъдат изгубени, защото са се „съобразявали със света“. Сатанинският коварен, изглеждащ невинен, високо ценен стил на живот ще ги обезоръжи, ще ги отслаби и най-накрая ще ги унищожи.
Друго изказване е още по-конкретно:
„Голяма част от тези, които сега изглеждат истински, ще се окажат само обикновен метал.“ Свидетелства, том 5, стр. 136.
Деморализиращата стратегия на врага е ясно описана от Е. Г. Уайт с тези думи:
„Не е далеч времето, когато изпитът ще дойде върху всяка душа. Съблюдаването на фалшивата събота ще ни бъде налагано. Борбата ще бъде между заповедите на Бога и човешките заповеди. Тези, които са се предавали стъпка по стъпка на светските изисквания и са се съобразявали със светските обичаи, тогава по-скоро ще отстъпят пред властите, отколкото да се оставят на подигравките, обидите, заплахите за лишаване от свобода и смърт. По това време златото ще бъде отделено от шлаката. Истинската набожност ще бъде ясно разграничена от само външната претенция за такава. Много звезди, от чийто блясък сме се възхищавали, ще потънат в тъмнина. Тези, които са приели украсите на светилището, но не са се загърнали с Христовата праведност, тогава ще се появят в срама на своята голота.“ Пророци и царе, стр.188.
Не пропускайте редовете, които описват причината за това масово отстъпление.
„Тези, които стъпка по стъпка са се предавали на светските изисквания и са се съобразявали със светските обичаи, ще се покорят на властите по това време.“
Мнозинството не само ще бъдат пресети и ще излязат от църквата, но всъщност ще се обърнат срещу своите предишни братя и ще станат най-ожесточените врагове на истината.
„Когато бурята наближи, една голяма група хора, които са изповядвали вяра в третата ангелска вест, но не са били осветени чрез послушание към истината, ще изоставят своите позиции и ще се присъединят към опозицията. Чрез присъединяване към света и участие в неговия дух, те са започнали да гледат на нещата в почти същата светлина; и когато изпитът дойде, те са готови да изберат лесната, популярна страна. Талантливи хора с приятни обноски, които някога са се радвали на истината, използват силите си, за да заблуждават и мамят душите. Те стават най-яростните врагове на своите предишни братя. Когато пазителите на съботата са изправени пред съдилищата, за да отговарят за своята вяра, тези отстъпници са най-ефикасните агенти на Сатана, за да ги представи невярно, да ги обвини и чрез фалшиви доклади и инсинуации да настрои управниците срещу тях.“ Великата борба, стр. 608.
Отново сме удивени от израза „чрез присъединяване към света… те са готови да изберат лесната, популярна страна.“ Забележете, че това е подготвителна работа. “Те са готови…“. Тук отново е разкрита фантастичната психологическа програма на Сатана да разруши моралните бариери. Компромис със света. Нагаждане към света.
„Делото, което е пропуснала да извърши в мир и благополучие, църквата ще трябва да извърши във време на ужасна криза и при най-обезсърчителни и трудни обстоятелства. Предупреждението, което бе престанало да се чува, поради съобразяване със света, ще се даде при най-свирепо преследване и опозиция от враговете на вярата. В същото време повърхностните, консервативни вярващи, чието влияние е забавило решително победата на делото, ще се отрекат от вярата и ще застанат на страната на Божиите заклети врагове, към които те отдавна са чувствали симпатия. Тогава тези отстъпници ще проявят най-жестока вражда, като ще правят всичко по силите си, за да притесняват и измамват предишните си братя и да възбуждат гняв против тях. Този ден е точно пред нас.“ Свидетелства, том 1, стр.278.
Думите „съобразяване със света“ се открояват отново пред нас в това изказване. Многократно сме били предупреждавани за тази мощна атака на Сатана чрез света. И все пак чуваме толкова малко по този конкретен въпрос. Хиляди адвентисти от седмия ден са били заслепявани за този оперативен план на злия. Някои от нашия народ са били подведени да вярват, че е законничество да се повдигат всякакви въпроси относно стандартите и стила на живот. За тях това е заяждане и осъждане. Това със сигурност е начинът, по който Сатана ще ги накара да усещат нещата. Те говорят и мислят много върху последния изпит за истинската събота, но не успяват да видят, как резултатът от изпита се определя точно сега. Елън Уайт казва:
„Тези, които се обединяват със света приемат светски образ и се подготвят за белега на звяра. Тези, които не се доверяват на себе си, но се смиряват пред Бога и очистват душите си като се покоряват на истината, получават небесен характер и се подготвят за Божия печат върху челата си.“ Свидетелства, том 5, стр.216.
Белегът на звяра ще бъде наложен. Всяка душа ще трябва да застане на страната на истинската събота или на фалшивата (т.е. неделята). Адвентистите от седмия ден ще бъдат изправени пред смъртна присъда заради вярата си. И, трагично - мнозинството няма да може да понесе кризата. Те ще се окажат неверни поради предишните компромиси и колебливост по отношение на християнските стандарти. Чрез постепенно отстъпване пред светските обичаи и моди, силата на волята и решенията им ще бъдат толкова размити, че те няма да могат да издържат теста. И този компромис се случва сега! Точно в този момент голямото мнозинство от нашите събратя, членове на църквата, се привързват към света в такава степен, че да бъдат изгубени, когато белегът бъде наложен.
Тук е въпросът, който ме тревожи: Аз привързан ли съм заедно с тях? Как мога да бъда сигурен, че не следвам течението, което ще доведе до голямото разтърсване в църквата? Какъв умело прикрит дяволски метод е използвал Сатана, та да заслепи очите на толкова много от Божия народ, така че най-накрая да изберат света пред истината? Това със сигурност ще бъде шлифованият шедьовър на всички измамни планове, които той е използвал някога срещу светиите. Народът, който е бил известен със своите високи стандарти, ще бъде подведен да отстъпи от своя специфичен стил на живот. Обикновеният съвременен адвентист би отрекъл възмутено, че е светски. Мнозинството от нашите членове биха изразили пълна увереност, че няма да се откажат от вярата си, дори пред лицето на смъртта. И все пак току-що прочетохме, че ще го направят!
Какво означава това? Това означава, че повечето от членовете ни са уловени от светското и дори не го осъзнават. Те се отдават на опасен компромис и мислят, че това е съвършено невинно и приемливо. Те са били дотолкова заслепени, че да не могат да различат светските неща, които вършат.
Защо не могат да видят своето съучастие със света? Защото понижаването на стандартите е ставало толкова постепенно, че никой не е осъзнал какво се случва. Дяволската схема не е да направи църквата изведнъж да изостави своята историческа позиция срещу плътта и света. Той е далеч по-умен, за да си помисли, че ще направим някакво публично оповестяване, че е добре да се ходи на кино, да се носят грим и бижута или да се пие чай (кофеинов – бел. ред.) или кафе.
Но Сатана знае как работи ума под въздействието на внушението и асоциацията. С безкрайно търпение той въвежда картини, думи, идеи и практики, които не могат да бъдат осъдителни сами по себе си. Всъщност много от „невинните“ средства на Сатана са не само високо ценени сред хората, но имат някои похвални качества и характеристики. Идеален пример за такова средство е телевизията. И колко от нас са чували убедителните аргументи за чудесните новини, документалните филми и религиозните програми. Никой не може да каже, че телевизорът в хола сам по себе си е лошо нещо. Сам по себе си той е чудесна мебел и източник на добра информация.
Тогава започва майсторският процес на психологическа атака, в която Сатана е ненадминат. Много бавно различията са притъпени чрез хвърляне на някой поглед и гледане на кратки откъси от съмнителни комедии, насилие и т.н. Умът се приспособява към новото ниво на влизащата информация и почти неусетно започва да толерира променящото се качество на видяното и чутото.
Два вдъхновени цитата ще ни помогнат да видим как се развива делото на врага:
„Сатана ще се промъкне, забивайки малки клинове, които се разширяват, докато си прокарват място. Измамно привлекателните похвати на Сатана ще бъдат вкарани в специалното Божие дело за това време.“ Избрани вести, книга 2, стр.21.
„Действието на врага не е внезапно… То е тайно подкопаване крепостите на принципа. Започва с неща, които изглеждат малки.“ Патриарси и пророци, стр. 718.
Колко важно е да разпознаваме посоката, в която сме водени чрез всяко отделно влияние. Начинът, по който пъдпъдъците често са улавяни, ни разкрива паралел със сатанинските тактики. Пшенични зърна се поставят на няколко крачки от мястото, където се задейства примката, за да се затвори пружината над пъдпъдъка. Отначало птиците се доближават до добрата пшеница с известно внимание, но тъй като няма никаква видима опасност, техните страхове се разсейват. На следващия ден пшеницата се поставя малко по-близо до примката, а птиците са по-малко предпазливи към разпръснатото зърно. Ден след ден пшеницата се поставя малко по-близо до капана, като пъдпъдъците са напълно уверени, че няма нищо опасно с тази вкусна пшеница. След това, разбира се, зърното е поставено в капана и птиците все още идват. Те безгрижно се доверяват, че добрата храна ще остане добра и безопасното пируване ще остане безопасно. Тогава капанът се затваря.
Аз не твърдя, че пъдпъдъците трябва да спрат да ядат пшеница, или че християните трябва да спрат всички добри занимания. Въпросът е, че ние трябва да бъдем достатъчно предпазливи, за да обмисляме посоката, в която сме водени и да бъдем готови да се откажем дори от „добрите“ неща, ако те ни отвеждат в посока на духовна опасност. Могат ли добрите неща да водят в погрешна посока?
Всъщност могат. Християните са водени да се откажат от своите високи стандарти постепенно, често чрез напълно невинно изглеждащи процеси. Това е начинът, по който компромисът винаги се е вмъквал в църквата. Сатана въвежда дейност, която изглежда само малко неприемлива. Всъщност може да бъде много трудно да се определи точно защо тази дейност не е добра. И тъй като отклонението е толкова малко, никой наистина не иска да прави проблем от това.
Някои верни членове на църквата се чувстват неудобно по въпроса, но не искат да кажат нищо от страх да не ги нарекат фанатици. Те решават да изчакат, докато изникне по-голям проблем, преди да заемат решителна позиция. За съжаление, никога няма да има по-голям проблем. Дяволът се уверява, че всички стъпки на компромиса са много малки. Той знае, че едва ли някой ще има смелостта да прави някакви продължителни възражения срещу отклонение в незначителна степен.
Някога любимият аргумент на дявола беше: „Всички останали го правят.“ Въпреки че младите хора все още го използват понякога, понастоящем се подхвърля нов термин, който оправдава съобразяването със света: „Малко е добре.“ Роклята е малко по-къса. Напитката съдържа само малко кофеин. Телевизионната програма съдържа само малко насилие. Сватбеният пръстен е малък, а козметиката добавя само малко цвят.
Можем да изброяваме още и още. Изглежда не можем да научим урока на Лот, когато напусна Содом. По-голямата част от неговото семейство отказа да напусне обречения град. Като избра да живее в тази нечестива обкръжаваща среда, той изгуби всичко, което притежаваше – своя дом, богатство и прекрасни дъщери. Но когато ангелите го принудиха да избяга в планините, той помоли за разрешение да се премести в друг град! И неговият аргумент беше: „Не е ли малък градът?“ Битие 19:20.
Как можа да направи това? Със сигурност Лот беше научил, че градовете едва не го унищожиха. От деня, в който „постави шатрата си в посока към Содом“, семейството се беше придвижвало почти неусетно към смесване с поквареното общество на този град. Малко по малко беше направен преходът от неутралната гранична линия до лекомислено съучастие. Когато Лот помоли да живее все пак в друг град, той демонстрира драматично колко постепенно компромисът може да притъпи сетивата и да изкриви преценката.
Колко много в съвременната църква отдавна разположиха палатката си в посока към Содом? Колко много направиха тази първа, лесно оправдана стъпка към компромиса? И колко много братя християни се чувстваха неспокойни, но нямаха куража да предупредят? Какво се случи след това? Изгубилите сетивност християни започнаха да защитават прогресивното отклонение от понижаването на стандартите със същия аргумент – „Не е ли малко това?“. Дали това не обяснява как светът се е промъкнал дори в църквата на остатъка? Например: Как мерзостта на миниполата е станала така обичайна гледка в църквите на адвентистите от седмия ден в събота сутрин? Сестра Уайт обяснява как се е случило това с кринолините в едно друго поколение и вие можете да разберете как Сатана е използвал същото лукавство, за да въведе и миниполата.
„Силата на примера е голяма. Сестра А се осмелява да носи малък обръч на кринолина. Сестра Б казва: „Не е по-лошо за мен да нося обръчи, отколкото за сестра А, а и тя носи малко по-големи.“ Сестра В имитира примера на сестра А и Б и носи обръчи малко по-големи отколкото на сестри А и Б, но всички твърдят, че техните обръчи са малки.“ Свидетелства, том 1, стр. 278.
Дали това звучи познато? Подобно на това, момичета и жени в църквата на остатъка започнаха да повдигат с по един инч /2.54 см/ дължината на роклите си. Ако дължина до коляното е добре, какво нередно би имало ако полата се повдигне с половин инч над коляното? А ако е скромно на половин инч над коляното, как би могъл тогава още половин инч да го направи нескромно?
Защо по този въпрос се каза толкова малко в знак на протест? Защото всеки етап от заквасващия процес беше също толкова малък, че да се бие тревога. Дори служителите не осъзнаваха какво ставаше всъщност. Мнозина се осмелиха да говорят открито, но бяха бързо смълчани от обвиненията, че са злонамерени. Твърде малко продължиха да надуват тръбата на предупреждението против растящото престъпване на скромността. Как можем да обясним покривалото на мълчанието, което често придружава тези измамно привлекателни вмешателства на света? Очевидно голяма част от него се корени в страха от засягане.
“Видях, че хора ще застанат срещу ясните свидетелства. Те не съвпадат с техните естествени чувства. Те биха предпочели да им се говорят леки неща и да им се вика в ушите „Мир“. Видях църквата в по-опасно състояние, отколкото някога е била. Основаната на опитности религия е позната, но на малцина. Пресяването трябва скоро да се случи, за да очисти църквата. Проповедниците не трябва да имат никакви скрупули да проповядват истината, както се намира в Божието Слово. Нека истината излезе наяве. Показано ми бе защо проповедниците не са по-успешни - те се страхуват да не наранят нечии чувства, страхуват се, че не са учтиви и понижават стандарта на истината, и прикриват, ако е възможно, особеностите на нашата вяра. Видях, че Бог не може да направи такива служители успешни. Истината трябва да бъде изтъкната и да се настоява за необходимостта да се вземат решения. И докато фалшивите пастири викат „Мир“ и проповядват леки неща, слугите на Бога трябва да викат силно и да не щадят, а да оставят резултатите на Бога.“ Духовни дарби, том 2, стр. 284 – 285.
„Чрез някои става избягване на живите свидетелства. Режещите истини не трябва да бъдат избягвани. Нужно е нещо повече освен теория, което да достигне сърцата сега. Нужно е разтърсващото свидетелство да алармира и пробуди; това ще пробуди поданиците на врага и тогава честните души ще бъдат доведени до решение за истината. Имаше и все още има нагласа у някои, всичко да върви много гладко. Те не виждат необходимост от директното свидетелство. В църквата съществуват грехове, които Бог мрази, но те едва биват засегнати от страх да не се създадат врагове. В църквата се е издигнала опозиция срещу ясното свидетелство. Някои няма да го понесат. Те искат да им се говорят спокойни неща. И ако се засягат грешките на хората, те се оплакват от строгостта и симпатизират на грешните… Когато църквата се отдалечи от Бога, тя презира ясното свидетелство и се оплаква от взискателността и строгостта. Това е тъжно доказателство за хладкото състояние на църквата.“ Духовни дарби, том 2, стр. 283-284.
Голяма е необходимостта от решителни служители, които ще говорят смело за правото и грешното. Пасторът, който истински обича своето стадо и своя Бог, няма да се колебае да назовава греха с истинското му име във всяка проповед. Директното проповядване, което създава безпокойство за греха, е най-явната демонстрация за истинска любов. Такива мъже ще плачат много за стадото и със стадото си, но няма да задържат посланието, което може да изцели и възстанови.
Дитрих Бонхофер в книгата си „Живот заедно“ прави това важно изказване:
„Нищо не може да бъде по-жестоко от съчувствието, което се оказва на някого за греха му. Нищо не може да бъде по-състрадателно от тежкото изобличение, което призовава един брат обратно от пътя на греха.“
Един цитат от книгата „Патриарси и пророци“ повлия моето лично служение повече, отколкото всичко друго, което съм чел извън Библията. Неговото тържествено послание гори в душата ми от първия път, когато го прочетох, скоро след ръкополагането ми. Той се отнася както за родители, така и за пастори. Така че за мен имаше двойно въздействие.
„Хората с твърде малко смелост да укорят греха, които от безгрижие или липса на интерес не правят сериозно усилие да очистят семейството си или църквата на Бога, са отговорни за възможното зло – резултат от пренебрегването на техния дълг. Чрез упражняване на бащински или пастирски авторитет ние сме точно толкова отговорни за злините у другите, които бихме могли да възпрем, колкото ако тези злини бяха наши собствени.“ Патриарси и пророци, стр.578.
Не пропускайте акцента в това изказване. Ако аз се страхувам да надуя тръбата и да предупредя Божия народ за приближаващата духовна опасност и вследствие на това той е доведен до грях, тогава аз ще бъда държан отговорен за тези грехове, сякаш са мои.
Не искам да отговарям за греховете на другите. Това е една от причините да напиша тази книга. Твърде малко хора са чули за прикритите тактики на нашия голям враг, да разруши силата на църквата днес. Единственият начин да спрем това светско посегателство е да очертаем някъде границата и да стоим на нея. Понижаването на нашите стандарти ще продължава, докато не съберем кураж да устоим на първия компромис. Г-жа Уайт каза:
„Разстоянието между Христос и Неговата църква се разширява, а между църквата и света намалява.“ Духовни дарби, том 4, стр. 68.
Тя писа отново:
„Нашата единствена безопасност е да се съхраним като Божий специален народ. Ние не трябва да се поддаваме и на сантиметър на обичаите и модите на тази дегенерирала епоха, а да стоим в морална независимост, недопускайки никакъв компромис със светските покварени и идолопоклоннически практики.“ Свидетелства, том 5, стр. 78.
Нашата цел в следващите глави ще бъде да изучим някои големи области от християнските стандарти, които Сатана е поставил на фокус в своя план за прокарване на компромис.
RSS Feed
