Както виждате на екрана, днес ще говоря за нещо, което е в съответствие с нещата, които разисквах тук през последните няколко седмици. Заглавието на днешната презентация e
„Единство преди късния дъжд“.
Възможно е и да си нямате представа за какво се отнася късният дъжд, но мисля, че в изследването си днес ще разберем по-добре не само късния дъжд, но също и условието, което трябва да изпълни Божият народ, за да получи късния дъжд, а това е единство. Възможно е да сте изследвали това преди и все пак мисля, че днес ще размислим върху нещо, на което не сте отдавали голямо внимание. Възможно е да сте. И ако сте, се надявам това да ви насърчи допълнително в разбирането ви по темата. Но преди да отворим Божието слово, нека помолим Бога още веднъж за благословенията Му.
„Единство преди късния дъжд“.
Възможно е и да си нямате представа за какво се отнася късният дъжд, но мисля, че в изследването си днес ще разберем по-добре не само късния дъжд, но също и условието, което трябва да изпълни Божият народ, за да получи късния дъжд, а това е единство. Възможно е да сте изследвали това преди и все пак мисля, че днес ще размислим върху нещо, на което не сте отдавали голямо внимание. Възможно е да сте. И ако сте, се надявам това да ви насърчи допълнително в разбирането ви по темата. Но преди да отворим Божието слово, нека помолим Бога още веднъж за благословенията Му.
Любящи небесни Татко, благодарим Ти за още една възможност, която имаме сега за размишляване върху Словото Ти. Благодарим Ти предварително за просвещението на Твоя Свят Дух, тъй като уповаваме на Теб да ни дадеш това просвещение докато размишляваме върху тези духовни неща. Моля се онова, което ще учим тази сутрин, да бъде средство за насърчение и придаване сила на Твоята кауза, като осъзнаем времето, в което живеем и колко близо до края се намираме. Молим Те сега да бъдеш с нас, в името на Исус. Амин.
Слушате
„Съветът на пророчеството - там,
където справедливостта и милостта се срещат“.
Библията разкрива, че краят на всичко е наближил и че би трябвало всички да се вслушат в пророческите съвети на Бога. Предназначението на тази програма е да ви подготви да устоите през последните събития от земната история и да се възрадвате при Второто пришествие на Исус Христос.
„Съветът на пророчеството“
Можем да се огледаме наоколо, можем да погледнем новините и всеки ден да видим някакъв проблем, случващ се в света, който да е сериозен. Независимо дали става дума за политически проблем, за социален, независимо дали става дума за атмосферата и по отношение на природата или природното. Някакъв проблем – природно бедствие, беда, навсякъде, накъдето се обърнем. Дотолкова, че е възможно дори самите животни предусещат факта, че предстои да се случи нещо сериозно. Знаете ли, кравите... Когато приближава буря, кравите могат да разпознаят това. Така можете да направите и вие. Кучетата също. Различни животни могат да разпознаят кога приближават бури. Кравите се скупчват наедно, когато приближава буря. А за съжаление хората не правят така.
Ето един цитат, с който ще започна. В „Знамения на времето“, 21 април 1890 г. нашият пророк казва следното:
„Господ ще се вдигне да разтърси страшно земята. Навсякъде ще виждаме бедствия. Хиляди кораби, цели флоти ще потънат в морс-ките дълбини и милиони човешки живота ще бъдат пожертвани. Пожари ще избухват неочаквано и никакви човешки усилия няма да могат да ги погасят. Земни палати ще бъдат помитани от яростта на пламъците. Железопътните катастрофи ще стават все по-често и по-често явление; смущения, катастрофи и смърт ще стават най-неочаквано по големите пътни артерии. Краят е наближил, благо-датното време е към края си („Знамения на времето“, 21 април 1890 г.).
Това е прозрение от даденото от Бога на нашия пророк преди повече от 100 години по отношение на края.
Бедствията, които виждаме да се случват все по-често и по-често, ни казват без сянка на съмнение за надвисналата буря и за факта, че краят наближава.
Знаете ли, когато мисля за това, често се сещам за децата, защото ще има време, в което на тази земя ще има деца, които няма да видят зряла възраст на тази земя. Не знаем с точност дали това ще бъдат поколени-ята, които живеят сега, но знаменията казват поне на 98-99 процента, че е възможно това да бъде поколение, живеещо точно сега - на младежи, които няма да доживеят да видят зряла възраст преди Исус да се завърне. Аз вече виждам зрялата възраст, но децата тук все още не са пълнолетни. Децата по целия свят все още не са пълнолетни. Ще настъпи време, в което деца няма да могат да видят зряла възраст на тази земя. Чудното по отношение на това е, че Исус ще се завърне и ще им даде нещо по-добро. Те все пак ще имат възможността да живеят завинаги с него, ако се научат като дете да полагат вярата си в Него, дори и сега. Но краят е наближил и благодатното време е към края си. И ние трябва да се отнесем сериозно към това да се уверим, че сме готови за онова, което предстои да се случи. А сега, какво трябва да се състои преди да приключи благодатното време, което ще приготви църквата за последния конфликт, през който ще трябва да премине църквата?
Между другото, споделял съм с вас някои от тези размисли, споделял съм някои от тези неща и преди, още през 2017 г. Всъщност това не беше тук. Възможно е да сте ме чували да говоря за някои от тези неща и преди. Но ще представя и някои, които все още не съм представял. Но предстои да се случи нещо преди края, преди да приключи благодатното време, и това е нещо, което ще направи така, че църквата да бъде готова за кризата, през която ще се наложи да премине. Научаваме за това в книгата Йоил. То е предсказано в Йоил. Йоил 2 гл. Забележете какво откриваме тук относно онова, за което е предсказано, че ще се състои преди да приключи благодатното време и което ще приготви църквата за последния конфликт. Във 2 гл. и там 1 ст. се казва:
„Затръбете в Сион и надайте тревога на святия Ми хълм; нека се разтреперят всички жители на страната; защото иде денят Госпо-ден, защото е близо.“
„Затръбете, Господният ден проближава. Близо е.“
Тогава погледнете 21 ст. в контекста за идването на Господния ден, за идващия му гняв. В 21 ст. се казва:
„Не бой се, земьо...“
Това се отнася за Израил, но в духовен план се отнася за Божия народ в края.
„Не бой се, земьо; радвай се и се весели; защото Господ извърши...“ какво? „...велики дела. Не се плашете, полски животни; защото пасищата на целината поникват, защото дървото ражда плода си...“ (Йоил 2:21, 22).
Погледнете 23 ст.:
„И вие се веселете, синове на Сион, радвайте се в Господа, своя Бог, защото ви дава ранния дъжд за правда и ви навалява дъжда - ранния и късния както преди.“
Следователно, тук ни се казва, че в светлината на факта, че Господният ден е наближил (което включва природни бедствия, което включва нещастия, което включва смущение на народите), въпреки факта, че Господният ден наближава, Той казва на Своя народ, на Сион:
„Радвайте се. Веселете се. Господ ще извърши за вас велики дела като дори ще направи така, че да се състоят ранният и късният дъжд.“
Йоан, авторът на Откровение, също видя сцената на късния дъжд. Той я видя със следните думи... Погледнете Откровение 18 гл. Ето как я видя Йоан, авторът на Откровение, когато беше заточен на остров заради свидетелството си за Божието слово. Ето какво видя той във видение – нещо, което ще се случи в края, точно преди да приключи благодатното време, точно преди Исус да се завърне – Откровение 18:1:
„След това видях друг ангел, който слизаше от небето и имаше голяма власт; и земята бе осветена от неговата слава.“
Следователно, тук той вижда картина на друг ангел, слизащ с голяма сила, и цялата земя бива осветена от славата на този ангел. Дали Божият народ вече е станал свидетел на слизането на този ангел с голяма власт и осветляването на земята от неговата слава?
В „Ривю енд Хералд“, 22 ноември 1892 г. се казва следното:
„Времето на изпит вече е над нас, защото високият вик на третия ангел вече е започнал в разкриването на Христовата праведност...“
Тук искам да наблегна на нещо. Това беше написано през 1892 г. и Божият пророк казва, че високият вик (друго название на късния дъжд) е започнал в разкриването на Христовата праведност. Така стоят нещата особено със случилото се в адвентното движение...
Възможно е някои от вас да не са запознати с тази история. И между другото, хубаво е да изучаваме историята. Ако не разбирате историята, най-вероятно ще я повторите. Ако не разбирате историята, пред собст-вените ви очи ще се случват неща, за които няма да си имате и представа какво представляват. Но като изучаваме историята (и днес ще разгле-даме част от историята на ранната църква), като изучаваме историята, ще бъдем по-добре подготвени за настоящето и бъдещето.
И така, в 19 в. и по конкретно през ‘88 г., през 1888 г., имаше едно Божие дело в стремежа Му да благослови изобилно Своя народ. Точно за това говори тя.
„...високият вик на третия ангел вече е започнал в разкриването на Христовата праведност...“
Това е още нещо, което също искам да кажа. Когато говорите за високия вик, за късния дъжд, това е разкриване на Христовата праведност. А ние можем да изявим тази праведност или да притежаваме тази праведност само чрез вяра. Ето защо вестта на третия ангел е от такава важност.
„...тези които пазят заповедите Божии и верата Исусова“ (Откр. 14:12).
„Това е началото на светлината на ангела, чиято слава ще изпълни цялата земя“ („Ривю енд Хералд“, 22 ноември 1892 г.).
Следователно, въпреки че все още не сме видели пълнотата на мощния ангел със славата му, която осветява земята, ние разбираме, че това на-истина е започнало. Но още не сме видели какво все още предстои Бог да направи. Кога ще видим това в пълнотата му?
Нека първо прочета този цитат. Имам още един, който да прочета преди да споделя това.
„Когато третата ангелска вест бъде прогласена със силен глас, цялата земя ще бъде осветена от Неговата слава и Светият Дух ще бъде излян над Неговия народ.“
Обърнете внимание на това:
„Постъплението на слава се е натрупвало за това заключително дело на третата ангелска вест.“
Постъплението на слава, която трябва да бъде излята, се е натрупвало. Как се е натрупвал той?
„Издигащите се молитви за изпълнението на това обещание, спускането на Светия Дух, нито една от тях не е изгубена. Всяка молитва се е натрупвала, готова да прелее и излее един церителен порой от небесно влияние и натрупана светлина по целия свят“ („Ръкописи“, том 1, стр. 180).
Следователно, това дело, което Бог ще извърши в края на времето, е не-що, което се е натрупвало. Хора всъщност са се молели за това, търсели са го. Тези молитви няма да останат без отговор. Дори на онези, които вече са починали, на онези, които са се молели за това, Бог все пак ще почете молитвaтa им и ще излее Духа си като порой върху хората, които ще го приемат. И има голяма възможност това да сме ние. Ще има поколение, на което Бог ще даде късния дъжд и върху което Той ще излее Духа Си както никога преди. Бихте ли желали да вземете участие в това? Бихте ли желали да вземете участие в това Бог да излее Духа Си? Абсолютно. Кога ще видим това в пълнотата му? Ето кога ще го видим:
„Когато членовете на Христовото тяло достигнат времето на последния конфликт, „времето на Якововата скръб“, те ще пораснат в Христос и ще притежават Светия Дух. Когато вестта на третия ангел се превърне във висок вик и когато сила и слава ще придружават заключителното дело, верният Божий народ ще участва в тази сла-ва. Това е късният дъжд, който ги съживява и им придава сила, за да преминат през времето на скръбта“ („Ривю енд Хералд“, 27 май 1862 г.).
И така, дали според вас ние се приближаваме към този последен конфликт, като църква? Дали според вас е налице надвиснал конфликт, през който ще премине църквата? Ако сте изучавали библейските пророчества, ако разбирате написаните в книгата Откровение неща – в 13 гл., 14 гл., 17 гл., 18 гл., ако сте изучавали тези неща, можете да видите знаме-нията на времето и да осъзнаете, че предстои църквата да премине през едно сериозно време на скръб. Прочетохме първия цитат, в който тя казва, че нещата, които ще се случват в света... Виждате ли, всички тези бедствия, тези нещастия, които се случват в света, в крайна сметка хората и техните водачи ще потърсят някого, когото да обвинят за тези не-щастия. И познайте кого ще посочат те в крайна сметка. Те ще посочат верните Божии деца.
Между другото, ако не мислите така, не познавате Сатана, не познавате историята, не знаете как Сатана отново и отново се е опитвал да унищожи църквата. И не мислете, че той няма да направи това отново.
В нашия свят се случват някои неща и хората ще търсят отговор. И в крайна сметка те ще се обърнат към онези, които пазят Божиите заповеди и имат Исусовата вяра, към остатъка, като причина за бедствията и нещастията, пред които са изправени. И това ще окаже върху църквата въздействие, за което мнозина няма да бъдат готови. И така, точно това казахме, когато приближи времето... Когато приближи времето за този последен конфликт, Божият народ ще „черпи изобилно от Неговия Дух“. Живеем точно в това време. Това приближава, приятели. Скръбта е точно пред нас. Което означава, че предстои Бог да излее Духа Си както ни-кога преди. По още какъв начин описва Йоил този дъжд, този дъжд, който ще се излее над Божия народ в края на времето? Нека отново пог-леднем Йоил 2 гл. Как е описан този дъжд? Как още е описан той в Йоил 2 гл.? Този път ще прочетем добре познати пасажи – стихове 28 и 29. В Йоил 2:28, 29 Библията казва:
„И след това ще излея Духа Си на всяка твар; и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, старците ви ще виждат сънища, юношите ви ще виждат видения; също и на слугите и на слугините ще изливам Духа Си в онези дни.“
Тук Бог казва, че ще излее Духа Си в последните дни. Така се описва това в Йоил 2:28.
В друг стих, който прочетохме по-рано, това е описано като „ранен дъжд“ и „късен дъжд“. Това върви заедно.
Между другото, нека сега погледнем това. Откъде дойде концепцията за ранния и късния дъжд? За какво се говори с това в действителност? От-къде идва тази концепция? Ранен дъжд, късен дъжд...
Нека погледнем Второзаконие, за да видим откъде идва тази представа. Второзаконие 11 гл. Тук откриваме откъде идва тя. Второзаконие 11:13. Мойсей дава напътствие на израилтяните за това как трябва да функционират в своята Обетована земя. Щяха да им се дадат обещания, благословения, а също и проклятия, ако не пазят Божиите заповеди. Пог-леднете 13 ст. - 11 гл. и там 13 ст.:
„Ако слушате прилежно заповедите Ми, които днес ви заповядвам, да обичате Господа, вашия Бог, и да Му служите с цялото си сърце и с цялата си душа...“
Какво обеща Той на израилтяните, че ще направи? 14 ст.:
„...тогава ще давам на земята ви дъжда на времето му - и ранния, и късния, за да събираш житото си, виното си и елея си.“
Следователно, тук ни се казва, Бог казваше на народа Си:
„Ако пазите заповедите Ми, ако ходите в повеленията Ми, ако Ми се покорявате, ще обещая на земята ви да има ранен дъжд и късен дъжд.“
Това беше буквално. Той щеше да докарва на почвата им, на земята им дъжд, за да можеше да расте храна и да можеха да ядат. Първият дъжд (или ранният дъжд) наставаше след като семената биваха посявани в земята. Този ранен дъжд караше посятото семе да поникне и да започне да расте. В Израил това ставаше през есента, около времето на есента. Те посяваха семената си в земята, Бог ги благославяше като изпращаше дъжд, за да направи така, че тези семена да поникнат и да започнат да растат. Тогава, през пролетта, имаше още едно изливане на дъжда. То се нарича „късен дъжд“. И този дъжд довеждаше растенията до зрялост така че сега те бяха готови за прибиране. И така, първи дъжд (или ранен дъжд) и късен дъжд. Единият започваше, а другият довеждаше до завършеност. Така че ето откъде идва представата.
Докато тази концепция беше действителност в природата, тя също така символизираше какво ще се случи сред Божия народ в последните дни. Отнасяше се за нещо, което ще се случи в духовен плам. Как беше из-пълнено обещанието за ранния дъжд в ранната църква? Нека отворим на книгата Деяния. Деяния 2 гл. Виждате ли, Бог обещаваше не просто дъжда на земята, а обещаваше и на живеещите в последните дни... Между другото, знаете ли, че Библията казва, че живеем в последните дни от началото на църквата насам? Апостолите казваха това че са ни постигнали последните времена, последните дни. В действителност сме се намирали в последните дни от времето на ранната църква насам. Но Библията казва, че докато се приближаваме към края ще стигнем до мо-мент, в който ще бъде налице времето на края. Така че ранният дъжд щеше да се излее върху ранната църква, а късният дъжд щеше да се излее в края. Нека отворим, отново, на Деяния 2 гл. и там 1 ст. Как беше изпълнено обещанието за късния дъжд в ранната църква? Забележете как това се прилага към онова, което прочетохме в Йоил. Деяния 2:1. Ако можете да си припомните, след като Исус се възнесе, Той им каза да почакат. Ето защо казах, че стихът, прочетен от нея по-рано, беше много приложим за това, което изследваме днес. Тя прочете стих, който Бог я подбуди да прочете, от книгата Деяния – стих, свързан с това, за което говорим. Но сега се намираме в Деяния 2 гл. 1 ст.:
„И когато настана денят на Петдесетницата, те [учениците] всички бяха [единодушно] на едно място. И внезапно стана шум от небето...“
Шум откъде?
„...шум от небето като фученето на силен вятър...“
Между другото, това изглежда ли познато? Не прочетохме ли нещо в та-зи връзка в Откровение 18 гл., когато Йоан видя силен ангел да идва от небето?
„...шум от небето като фученето на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха“ (Деяния 2:1, 2).
3 ст.:
„И им се явиха езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Свети Дух и започнаха да говорят други езици, както Духът им даваше да говорят. А в Ерусалим се намираха юдеи, богобоязливи мъже от всеки народ под небето“ (Деяния 2:3-5).
Тогава в продължение се описват различните народи, които се намирали там, и всички тези хора ги чули да говорят, чули апостолите да говорят на собствения им език. Виждате ли, точно това представляват езиците. Нали така? Езиците са други говорими езици, а не някакво бръщолевене. Става дума за друг говорим език. И така, всички тези хора от различ-ни области чуха тези галилеяни да говорят на техните езици, на различни езици. И те си казаха:
„Почакайте малко! Какво става тук? От всички тези различни части на света сме и при все това чуваме тези хора да славят Бога на нашия език. Тези хора трябва да са обезумели. Трябва да са пияни.“
Така че се наложи Петър да отговори на това, в 13 ст. ... в 14 ст.:
„А Петър, като се изправи с единадесетте, издигна гласа си и започна да им говори: Юдеи и всички, които живеете в Ерусалим, нека това ви стане известно и внимавайте в моите думи. Защото тези не са пияни, както вие мислите, понеже е третият час на деня; а това е казаното чрез пророк Йоил: „И в последните дни, казва Бог, ще излея от Духа Си на всяко създание; и синовете ви и дъщерите ви ще про-рокуват; юношите ви ще виждат видения; старците ви ще сънуват сънища...““ (Деяния 2:14-17).
Не прочетохме ли това преди малко? Прочетохме за това обещание в Йоил, нали? Петър казваше, че Бог обещавал именно това, че сега това се изпълнява, и т.н. И така, тук виждаме, че това обещание, изговорено от Йоил – че Той ще изпрати ранния и късния дъжд, беше изпълнено в ранната църква, на Петдесетница.
Между другото, имаше ли по това време пророци? Защото той казва:
„Юношите ви ще виждат видения...“ „Юношите ви ще виждат видения“, „старците ви ще сънуват сънища“, „също и на слугите и на слугините ще изливам Духа Си“ и те ще пророкуват.
Говори ли Библията за наличието на пророци в ранната църква в резултат от ранния дъжд? Нека погледнем няколко примера. Преди всичко, Деяния 11 гл. Деяния 11:27:
„И през тези дни слязоха пророци от Ерусалим в Антиохия. И един от тях на име Агав стана и обяви чрез Духа, че ще настане голям глад по целия свят, какъвто и настана в дните на Клавдий“ (Деяния 11:27, 28).
Това беше пророк, предупредил братята, че на земята щеше да настане глад. Погледнете също и 13 гл. - 13 гл. и там 1 ст.:
„А в църквата, която беше в Антиохия, имаше някои пророци и учители...“
Изброени са имената на някои от тях. Отново виждаме, че имаше пророци и Бог беше обещал да излее Духа Си, така че Неговият народ да пророкува. Не само на мъже беше даден този дар, погледнете Деяния 21 гл. Деяния 21:9. Говори се за дъщерите на Филип. В Деяния 21:9 се казва:
„А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.“
Следователно, този дар беше даден и на жени и те също пророкуваха. Това обаче беше едва частично изпълнение. Помните ли, че той предаде думите на Бога, „ще излея Духа Си на всяка твар в последните дни“, а Йоил каза, че ще има ранен дъжд и късен дъжд? Те се състоят в два различни момента. Ясно е, нали? Това тук, в ранната църква, представляваше ранния дъжд. Въпреки това ние все още не сме получили пълнотата на късния дъжд. Не можем да се върнем в който и да е момент от историята, за да покажем в църквата, че обещаният късен дъжд е изпълнен. Това е нещо, което всъщност чакаме и за изпълнението на което се намираме на вратата. Бог може да го извърши всеки миг. Защото всичките знамения, за които Той каза, че ще се случат преди това, се случват днес. Нещастията, които виждаме, бедствията – всички те показват надвисналия конфликт. Което означава, че предстои Бог да извърши велики неща. Ще участвате ли вие в тях? Няма да можете да участвате във великите неща, които предстои Бог да извърши, ако не обичате да участвате в делото Му в малките неща. Не мислете, че Бог ще направи така, че да бъдете с Него, когато вие нарушавате нещата, когато вие не желаете да бъдете с Него докато върши малки неща.
И така, ранният дъжд започна в дните на ранната църква, а късният дъжд всъщност започна да се излива, но не в пълнотата си, в адвентното движение. Тъй като все още не сме получили пълнотата на късния дъжд, а живеем във време, в което той може да бъде излят всеки миг, какво би трябвало всеки един от нас в това помещение (и слушащите онлайн), за какво би трябвало да молим Господаря на жетвата? За какво би трябвало да молим? Захария 10 гл. Захария 10 гл. ни казва за какво би трябвало да молим Бога в това време, когато сме толкова близо до края. Ако не знаете за какво би трябвало да се молите, ето нещо тук, коeто Бог ще ви припомни, нещо в което Той желае да участвате, нещо, в което Той желае да имате дял. Причината това, което споделям с вас, да е още по-важно от всеки друг случай, в който е споделяно, е че живеем точно в това време, в което е възможно това да се случи сред нас. И то не само може да се случи. Братя и сестри, вярвам, че то наистина ще се случи. Вярвам, че ние сме поколение, което ще получи късния дъжд. И лично за мен това е толкова сериозно! Не приемам това лековато. Това не е моя мисъл, в случай, че вие нямате това силно впечатление, което имам аз. Трябва да се намирате в скришните си стаички. Трябва самите вие да прекарвате време с Бога като Го умолявате за Неговото намерение във вашия живот, така че волята Му да бъде извършена във вашия живот, така че вие също да можете да изпитвате това усещане за неотложност. Така че именно за това трябва да молим Бога – точно тук, в Захария 10:1:
„Искайте от Господа дъжд по времето на късния дъжд. Господ прави мълниите и ще им даде изобилен дъжд, на всекиго - зеленина на полето.“
И така, за какво би трябвало да молим Бога във време като това? Би трябвало да молим Бога за късния дъжд. Запомнете... прочетохме цитат, в който ни се казва, че тези молитви вече са се натрупвали. Многократно са отправяни молитви за късния дъжд. И колкото повече се молим за него, толкова повече това се натрупва – славата, която ще бъде излята над Божия народ, се натрупва. И, о, какво благословение ще бъде да вземем участие в това! Искам всички присъстващи да вземат участие в него.
Между другото, съществува дявол, който не желае да направите това. Съществува дявол, който ви мрази – дявол, който не ви обича. Него не го е грижа за вас. Той желае да ви види в окаяно положение. И не само това. Онова, което лично аз вярвам, че желае да види повече от това да се намирате в окаяно положение, е че той желае да бъдете щастливи в греховете си. Точно това желае той. Той желае да бъдете щастливи в греховете си. Защото ще си мислите, че няма проблем с вас. Ще мисли-те:
„Всичко с душата ми е наред.“
Ще мислите, че сте прави пред Бога. И така, той ще ви каже, че всичко, което е нужно да правите, е да взимате честичко Библията, той ще бъде съгласен с това. Да ходите на църква, той ще бъде съгласен с това. Да слушате евангелски химни, той ще бъде съгласен с това. Но когато стане въпрос за предаването на сърцето ви, о, не! Сега той се надига. Сега той се раздвижва. Сега той е разтърсен, защото не желае вие да предадете сърцето си. Той няма проблем с това да четете Библията, имайте ми доверие. Самият той я познава. Той ще ви я преподава.
(Има ли проблем? Имате нужда да бъдете отделени ли? Защо тогава не се качиш тук, горе?)
Дяволът се интересува по-малко от това да имате вид на благочестие, защото знае, че докато се държите към този вид на благочестие и отричате Божията сила, той ви държи в ръката си. И е възможно да бъдете употребявани от него повече, отколкото пияницата. Дяволът, между другото, знае какво предстои да се случи. Ето защо той е изобретил толкова много неща в света, с които да отклони вниманието ви. Той върши всичко по силите си, за да се увери, че няма да приемете настоящата истина (с други думи, вестта за днешния ден). Той ще ви даде мегацърквите, ще ви даде телевизията и всички телевизионни програми в света. Той е съгласен вие просто да четете Библията и да ходите на църква. Съгласен е с тези неща. Но да предадете сърцето си на Исус, Който живее днес в Светая Светих и да чуете как гласът на Исус да казва „на този, който победи“, не, не! Сатана не желае да победите. Той желае да бъдете доволни в греховете си. Затова продължавам да наблягам на това, приятели: не бъдете доволни докато сте в грях. Твърде близо до края сме, приятели. Твърде близо до края, за да се държим за греха. Ние все още сме влюбени в този свят. Бог ни обича твърде много. И така, Той каза:
„Искайте дъжд във времето за дъжда.“
Трябва искаме това. И ако искаме това, как ще отговори Бог на искането ни за късния дъжд? Между другото, едно от нещата, които изучавахме през тази седмица, едно от нещата, на които наблегнах особено в края на нашата молитвена седмица, беше необходимостта да бъдем народ, който полага вярата си в Божието обещание. Ние трябва да сме народ, който вярва в онова, което казва Бог, който вярва на думата Му, който вярва и изисква обещанието Му дори преди да то да бъде изпълнено за нас. Ето още едно обещание, което предстои да прочетем. Готови ли сме да приемем обещанието Му и да започнем точно в този момент, днес, да Му благодарим за изпълнението на това обещание във вашия живот, за това, че изпълнява това обещание и ви дава тези дарове лично. Какво ще каже Бог, ако вие искате и се молите за късния дъжд, за това да имате дял в това заключително дело? Как ще отговори Той? Нека отворим на Йоил 2 гл. Задръжте пръст на Захария. Нека отворим на Йоил. Йоил 2 гл. Ето как ще откликне Бог, ако Го молите – Йоил 2:19:
„И Господ отговори и каза на народа Си...“
Ето какво ще каже Той:
„Ето, Аз ви изпращам житото, младото вино и маслиненото масло, и ще се наситите от тях; и няма вече да ви направя за позор между народите.“
Възможно е някои от вас да не забелязват духовното приложение на това. Едно от нещата, които трябва да осъзнаем при опита си да разберем Библията, е че в обещанието на Бога към Израил, когато се говори за земята, това беше голямото обещание към израилтяните по плът – земята, Обетованата земя и всичките благословения, съпътстващи Обетованата земя, даровете на земните плодове. Бог възнамеряваше да научи народа Си на по-голям урок. Той се опитваше да им каже за духовните благословения, които желаеше да им даде, и за духовните дарове. Така че тук Бог обещава благословения на земята – жито, вино и т.н. Това се отнася за духовни благословения, които Бог ще излее над народа Си в отговор на това, че те се молят за късния дъжд. Погледнете 24 ст. Той ще отговори, приятели. В 24 ст. Той казва:
„Харманите ще се напълнят със зърно...“
Мислете в духовен план. Съгласни ли сте? Това, за което говори Той, са духовни благословения.
„Харманите ще се напълнят с жито и линовете ще преливат от вино и масло. И ще ви върна годините, които изпояде скакалецът, червеят, бръмбарът и гъсеницата…”
Нещата, повреждащи земята, причиняващи липсата на благословение над земята, Той казва:
„Ще ви върна тези години.“
И, приятели, когато погледнете историята на църквата, няма да мине много време преди да забележите, че в продължение на години църквата е изпразнена от Божиите благословения, досега. Всъщност когато на сцената се появи човекът на греха, папството... И преди това, разбира се, но особено когато на сцената се появи човекът на греха, папството, видяхме как Божията сила изчезна от църквата. И до ден днешен ние сме се стараели да достигнем един изгубен свят с малко сила. Бог каза:
„Ще ви върна, ще ви върна онези години, които червеят е изял.“
И Той не само ще върне. Погледнете какво казва Той в Захария 9 гл. Той не само ще ни даде солидни благословения, преизобилни благословения. Забележете какво казва Той в Захария 9:12. Той казва:
„Върнете се в крепостта [обръща се към Своя народ], затворници, които се надявате! Още днес възвестявам, че ще ти върна двойно.“
Следователно, Той не само ще ни благослови, но ще ни даде двойно. Това ще прелее, приятели. Ще бъде чудесно. Знам, че е възможно в момента думите ми да не бъдат чути от някои. Причината е понеже в хода на седмицата вие не сте се хранели с Божието слово, не сте черпили от Словото Му и затова в този момент Неговото Слово е толкова чуждо за вас. То сякаш е твърде чудато, за да бъде разбрано. Но не се обезсърчавайте, Бог все още има нещо, което се опитва да ви каже. Трябва да обърнете внимание.
„Който има ухо да слуша, нека слуша какво говори Духът.“
Погледнете още едно обещание преди да продължа, Исая 21 гл. Ето какво ни обещава Бог докато молим за късния дъжд, докато умоляваме Бога да ни изпълни с Духа Си преди над нас да се разрази кризата. Това са отговорите, които Бог ни е дал, и това са отговорите, за които днес трябва да благодарим на Бога, че ги изпълнява в собствения ни живот. Бла-годарим Ти, Отче, че даваш късния дъжд в нашето поколение. Амин? Че даваш късния дъжд в нашето поколение. Трябва да изискаме това бла-гословение преди да бъде изпълнено и да го почувстваме. И днес ще отдадем благодарност на Бога за късния дъжд. Ако отдавате благодарност на Бога за късния дъжд, не би ли трябвало да се приготвяте за него? Аб-солютно.
И така, тук, в Исая... Между другото, трябва да вземем това насериозно. Бог не желае просто служба на думи. Той желае народ, чието сърце е съсредоточено в Него. Той казва:
„Моят народ идва при Мен и Ми отдава служба на думи, но сърцето им е далеч от Мен. Напразно Ми се кланят.“
Ние не желаем да Му се покланяме напразно. Желаем да Му се покланяме с дух и истина. Отново, ето как отговаря Бог, в Исая 61:7. Там се казва:
„Вместо срама си ще получите двойно; и вместо посрамянето си те ще се радват в наследството си; затова в земята си [това сега се отнася за църквата]…“
„...в земята си ще притежават двойно, радостта им ще бъде вечна.“
Ето как отговаря Бог на онези, които викали за късния дъжд. Той казва:
„Ще ви го дам. Ще ви дам това. Ще бъде повече, отколкото можете да си представите, повече, отколкото може да ви дойде на ум.“
Как ще изглежда това? Боговдъхновеното перо ни казва как ще изглежда това. В „Свидетелства“, том 8, стр. 21 се казва:
„Изливането на Духа в дните на апостолите беше „ранният дъжд“ и резултатът беше славен“ („Свидетелства към църквата“, том 8, стр. 21, пар. 2).
Между другото, вие бихте ли казали, че ранният дъжд бил славен? Ако познавате историята на ранната църква, бихте ли казали, че те вършели велики неща, че Бог извършвал велики неща чрез тях? Дотолкова, че хората не се осмелявали да се присъединят към тях, освен ако били сериозни. Бог извършвал велики неща сред тях. Ранният дъжд, това, че Бог изля Духа Си на Петдесетница, беше славен. Би трябвало да ни се иска ние да живеехме по онова време, да получим същите благословения, които притежаваха те. Докато това беше славно, познайте какво ще бъде при късния дъжд. Ще бъде дори още по-славно. Боговдъхновеното перо отново ни казва:
„Изливането на Духа в дните на апостолите беше „ранният дъжд“ и резултатът беше славен. Но късният дъжд ще бъде по-изобилен.“
Следователно, късният дъжд ще бъде по-изобилен от ранния дъжд. С други думи, Той ще ни даде по-голямо количество дъжд, отколкото даде при ранния дъжд. Отново, още един цитат в съответствие с това:
„С усърден копнеж...“
„С усърден копнеж очаквам времето, когато събитията от деня на Петдесетница ще бъдат повторени с дори още по-голяма сила, отколкото в онзи случай. Йоан казва: „След това видях друг ангел, който слизаше от небето и имаше голяма власт; и земята бе осветена от неговата слава.““
Къде прочетохме това, помните ли? В Откровение 18 гл., нали? Това е нещо, за което Бог ни показа, че ще се случи в края на времето. Боговдъхновеното перо го вкарва в правилния му контекст като говори за късния дъжд.
„Тогава, както по времето на Петдесетница, хората ще чуят изговорената им истина, всеки човек на собствения си език.“
Точно както беше тогава, ще бъде отново при късния дъжд. Всеки човек ще я чуе на собствения си език.
„Бог може да вдъхне нов живот във всяка душа, която искрено копнее да Му служи, и може да докосне устните с разпален въглен от олтара...“
Не е нужно да преминете през училищно обучение и да получите всичките степени, за да вземете участие в това дело, Бог което ще извърши. Онова, което желае Той, е сърцето ви. Онова, което желае Той, е смирението ви. Трябва да се освободите от гордостта, от духовната гордост, от това да мислите, че знаете всичко или че знаете достатъчно.
„[Той] може да докосне устните с разпален въглен от олтара и да направи така, че той да стане красноречив във възхвалата към Него. На хиляди гласове ще бъде вдъхната силата да говорят чудните истини на Божието слово. Заекващият език ще бъде развързан и плахият [или боязливият, боящият се] ще бъде направен силен да даде смело свидетелство за истината. Нека Господ помогне на Своя народ да очисти храма на душата от всяка нечистота и да поддържа такава тясна връзка с Него, че да бъде участник в късния дъжд, когато бъде излят“ („Ривю енд Хералд“, 20 юли 1886 г.).
Следователно, трябва да очистите храма на душата. Виждате ли, това е процесът, в който се е намирал Божият народ, в опит да стигне до онзи момент, в който животът им ще бъде правилен. Но сега се намираме толкова близо до края. Което, между другото, ми казва, че Бог трябва да има народ, който да бъде готов да получи късния дъжд. Нека това бъдем всички ние, които се намираме в това помещение. Нека ние бъдем хората, които ще вземат участие в това. Отново, в „Деяния на апостолите“, стр. 55 се казва:
„...наближи ли краят на земната жътва, обещано е особено излива-не на духовна благодат, което да приготви църквата за идването на Човешкия Син. Това изливане на Духа е сравнено с падането на късния дъжд. И за тази...“ какво? „...допълнителна сила християните трябва да издигат молитви към Господаря на жътвата “във времето на късния дъжд”“ („Деяния на апостолите“, стр. 55).
Вие отправяли ли сте молби към Бога за допълнителна сила?
Възможно е това нещо по отношение на ранния и късния дъжд да е нова представа за вас. Възможно е то да е нова представа. Надявам се, че това е достатъчно, за да започнете да се молите за него, да молите:
„Добре, Твоето Слово предвижда, че предстои да дойде дъжд над църквата. Как мога аз да бъда приготвен да получа този дъжд?“
Защото ни се казва също, че ще има мнозина в църквата, в църквите, независимо дали сте адвентист, баптист или какъвто и да било, ще има хора в църквата, при които когато падне късният дъжд, той ще пада върху хора около тях, а самите те нито ще разпознаят, че това е Светият Дух, нито ще го получат. И на свой ред те ще започнат да го преследват, те ще започнат да казват:
„Това тук е фанатично. Това тук не е от Бога.“
Как можем да се уверим ние, че това няма да се случи с нас? Аз-ът трябва да бъде предаден. Душевният храм трябва да бъде очистен. И Бог няма да бъде подигран, между другото. Той няма да излее Духа Си над живеещите в грях. Ако направеше това, щеше да се наложи да позволи на Сатана да се върне в небето. Бог се отнася сериозно с греха. Знаехте ли това? Има много условия, които да бъдат изпълнени, за да дойде отго-ворът на тази молитва. Има условия, които да бъдат изпълнени. Всички Божии обещания се основават или на покорство, или на непокорство. Т.е. те условни. Той казва:
„Покорявайте се и ще живеете.“
Това е условие. Неговите обещания са условни. И за да разберем какви са условията за късния дъжд, е необходимо да погледнем назад във времето и да научим какви бяха условията при ранния дъжд. Което е и причината, поради която казах, че ще погледнем част от историята на ранната църква. В по-голямата си част това ще бъде библейска история, а не извънбиблейска. Какво трябваше да се случи преди първите ученици да получат този ранен дъжд? Какво трябваше да се състои? Нека отворим на Деяния 1 гл. Какво е нещото, което трябваше да се случи сред тях преди Петдесетница, преди да се състои изливането на Духа при ранния дъжд? Деяния... коя глава? Деяния 1 гл. Ето какво трябваше да се случи сред тях. Погледнете Деяния 1:12:
„Те се върнаха...“
Там ли сте? Деяния 1:12:
„Тогава те се върнаха в Ерусалим от хълма, наречен Елеонски, който е близо до Ерусалим, на разстояние един съботен ден път. И когато влязоха в града, се качиха в горната стая, където пребиваваха - Петър и Йоан, Яков и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилот, и Юда Яковов. Всички тези единодушно бяха в постоянна молитва и моление...“
Какво правеха те? Те
„единодушно бяха в постоянна молитва и моление с някои жени и Мария, майката на Иисус, и с братята Му“ (Деяния 1:12-14).
Забележете какво правеха те: те се събраха и бяха в постоянна молитва. Сега погледнете 2 гл. и там 1 ст. Тогава се казва:
„И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха [единодушно] на едно място.“
Те всички бяха единодушно на едно място. Това единодушие означава, че те били в съгласие. Въпросът е: съгласие за какво? Ще погледнем част от това след малко. Същността тук е, че те бяха единодушни и на едно място. Преди това те се бяха събирали всекидневно за молитва, за моление към Бога.
„Свидетелства“, том 8, стр. 20:
„Забележете, че именно след като учениците бяха навлезли в съвършено единство...“
Подчертах „съвършено единство“ с причина. Ясно е, нали? Защото исках то да изпъкне. След като те навлязоха в съвършено единство
„когато те вече не се стремяха към най-висшето място, [след това] беше излят Духът. Те бяха единодушни. Всички различия бяха оставени настрана“ („Свидетелства към църквата“, том 8, стр. 20).
И така, кога беше излят Духът? Те бяха в единодушие, след като бяха достигнали до съвършено единство. Тя нарече това „съвършено единство“.
Въпросът е: бяха ли те обединени по всеки въпрос, по който ги беше учил Исус преди това? Разбираха ли те всяка точка на вярата, дадена им от Исус, по времето на изливането на ранния дъжд? Казва се, че всички различия били оставени настрана. Казва се, че те били единодушни. И се казва, че те били в съвършено единство. И така, дали това означава, че те били в съвършено съгласие относно разбирането си за това какво казал Исус? Нека прочетем още малко тук. Преди всичко, нека отворим на Римляни 15 гл. Добре, Римляни 15 гл. Преди всичко, преди да отговорим на това, дали това единство ще се състои сред Божия народ преди да се излее късният дъжд? След малко ще се върна на въпроса, който зададох току-що. Първото нещо, което искам да видим по отношение на единството, е същото единство, което получиха те – дали то ще се случи преди късния дъжд. Римляни 15 гл.
(Умът ми не работи тук, извинявам се... Добре.)
Римляни 15 гл. и там 5 ст. В Римляни 15:5 се казва:
„И нека Бог на търпението и на утехата ви даде да бъдете единомислени помежду си според Христос Иисус, така че единодушно и с една уста да славите Бога и Отца на нашия Господ Исус Христос“ (Римляни 15:5, 6).
По какъв начин би могла да се види Божията слава? Как трябва Божият народ да прослави Бога? Припомнете си, че късният дъжд ще се отнася за откриване на Божията слава. Как трябва да прославят те Бога? Тряб-ва да Го прославят с една уста, се казва там, единодушно. Не е ли това нещото, което представя Павел тук? Можем да прославим Бога само когато имаме една уста и имаме един ум. Между другото, за чий ум и чия уста става дума? Трябва ли това да бъде умът на някой човек? Не, това трябва да бъде Христовият ум. Трябва да бъде Божията уста. Тук Павел казва:
„Да славите Бога с една уста и с един ум.“
Колко умове и колко усти виждаме днес и особено в адвентизма? Какво е истинското състояние на съвременния Израил? Забележете какво се казва в Съдии. Тук Съдии представя какво е нашето състояние. Съдии 17 гл. Това е състоянието на съвременния Израил днес, на онези, които изповядват, че са Божий народ. Исус Навин... Извинете ме, Съдии. Съ-дии 17 гл. и там 5 ст. Добре. Там се казва:
„А човекът Михей имаше дом за богове и направи ефод и домашни идоли, и посвети един от синовете си да му стане свещеник. В онези дни нямаше цар в Израил; всеки правеше, каквото му се виждаше добро.“
Това е в дните на Израил преди да имаха цар. Не че Бог желаеше те да имат земен цар. Не. Онова, което Бог желаеше за тях, е същото, което желае за нас днес – Той желае да признаваме и всичките да бъдем в хармония с Царя на царете. Но тук всеки правеше онова, което на самия него се виждаше правилно. Също както Михей. Той посвети някого към свещенически сан, да бъде служител. Това означаваше, че той щеше да започне да получава десятък, между другото, тъй като имаше свещеник. Това тук символизира разнородни служения, независими атоми. Всеки прави онова, което се вижда право в собствените му очи, защото Царят на царете не е сред нас в ролята на водач. Нашето състояние е такова. Всъщност Павел изразява това по следния начин – 1 Коринтяни 3 гл. 1 Коринтяни 3 гл. и там 1 ст. Там се казва:
„И аз, братя, не можах да говоря на вас като на духовни хора, а като на плътски, като на невръстни в Христос. Храних ви с мляко, а не с твърда храна; защото още не можехте да я приемете, а и сега още не можете. Защото и досега сте плътски.“
По какъв начин са досега плътски? Защо са още невръстни?
„Защото, докато между вас има завист и кавги, и разцепления, не сте ли плътски и не постъпвате ли по човешки?“
Когато има завист, когато има кавги, когато има разцепления, това е знак за плътско мислене. Това не е знак за духовна зрялост. Това не е знак за това, че Исус води народ. Погледнете 11 ст. ... всъщност 1 гл. 1 Коринтяни 1:11:
„Защото някои от Хлоините домашни ми казаха за вас, братя мои, че между вас имало разпри.“
Искам да кажа, че всеки от вас казва: Аз съм Павлов; А аз - Аполосов; А аз – Кифов; А пък аз - Христов. Нима Христос се е...“ какво? „...разделил?“
Един от тях следваше Павел, беше съгласен с Павел във всичко. Някой друг казваше:
„Не. Аз съм съгласен с онова, което каза Петър.“
Така че той следваше Петър. Друга група следваше Варнава, друга група – Аполос. А друга група обаче казваше:
„Не, аз не съм в никой от вашите лагери. Аз следвам Христос.“
„Нима Христос се е разделил?“
Абсолютно не. Следователно, фактът, че съществуваха разцепления показва, че хората все още бяха плътски по ум, все още бяха като невръстни. Точно това виждаме днес. Какво условие трябва да изпълним сега? 10 ст. Ето го условието, което трябва да постигнем сега:
„Моля ви се, братя, заради името на нашия Господ Исус Христос, всички да говорите в съгласие и да няма раздори между вас, а да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл.“
Това е състоянието, до което Бог желае да достигне Неговият народ. И, между другото, това е състоянието, което Божият народ действително ще постигне. Те ще бъдат с един ум и една мисъл. С една уста те ще прославят единия истинен Бог. Но, отново, остава въпросът: дали първите ученици имаха съвършено разбиране на настоящата истина, на истината за тяхното време, преди ранния дъжд? Преди да споделя това, нека споделя с вас още един цитат (преди да продължа), относно разделението.
„Съединението е сила. Разделението е слабост. Когато тези, които вярват истината за това време, са съединени, те имат силно влияние. Сатана добре разбира това. Той никога не е бил по-решителен от сега да направи Божията истина безрезултатна, причинявайки огорчение и разединение сред Божия народ. Светът е против нас, популярните църкви са също против нас; скоро и законите на страната ще бъдат против нас.“
Толкова много неща вече са против нас.
„Ако някога е имало време, което да е изисквало Божиите чеда да са единни, то това време е сега.... Не можем да си позволим сега да отстъпваме място на Сатана, подхранвайки разединение, разногласие и борба“ („Свидетелства към църквата“, том 5, стр. 236, пар. 3).
Но, отново: ще разбираме ли съвършено цялата светлина? Виждате ли, едно от основните неща, които разделят хората, са доктринални въпроси. Един човек вижда нещо тук и мисли, че то е настояща истина или светлина. Друг вижда нещо обратно на това или дори противоположно на него и казва:
„Ето това е настояща истина и светлина.“
Един от тях греши. Вероятно и двамата грешат. Дали това е нещо, което се случваше в ранната църква? Видяхме това да се случва. И не само това, но дори за нещата, които Исус им каза докато беше с тях, знаехте ли, че учениците нямаха ясно разбиране за тях до времето след като беше спуснат Духът? Не че те бяха обединени на основата на заблуда, разбира се. Бог беше Този, Който на този етап се справяше със заблудата. Моето становище е, че Божият народ в ранната църква нямаше дори пълно разбиране, съвършено разбиране на нещата, които се изискваха преди те да добият съвършено единство. Това ни се казва в следния цитат - „Деяния на апостолите“, стр. 44:
„Учениците бяха под влиянието на това небесно просветление [говори се за спускането на Светия Дух на Петдесетница]...“
„Учениците бяха под влиянието на това небесно просветление на писанията, които Христос им бе обяснявал, и те блеснаха пред тях със съвършената си истина. Покривалото..“
Имаха ли те покривало върху очите си преди това? Имаха покривало върху очите си. Дори Исусовите ученици, когато Исус ги учеше за различни неща, те все пак не можеха да видят някои от тях. Възможно ли е случаят да е такъв с вашия брат? И аз ще кажа на брата си:
„Възможно ли е такъв да е случаят с мен?“
Дали просто съществува покривало, поради което аз не мога да видя онова, което казваш? Но на нас ни харесва да водим кавги по въпроса. Някъде съществува покривало, а ние нямаме достатъчно съчувствие и търпение към онези, върху които вероятно все още се намира покривалото. Върху учениците имаше покривало и при все това те успяха да се съберат на едно място, единодушно. Какво тогава беше нещото, което ги накара при все това да се съберат, макар че не можеха да видят нещата ясно? Нека завърша с четенето на цитата:
„Покривалото, дето им пречеше да видят докрай премахнатото, сега бе вдигнато...“
Кога беше вдигнато то?
Преди Петдесетница или по време на Петдесетница? По време на Петдесетница, когато над тях беше спуснат Духът. Тогава беше вдигнато покривалото. Тогава те можаха да видят по-ясно. Беше нужно Бог да им помогне. Казва се:
„...[покривалото] сега бе вдигнато и те вникнаха със съвършена яснота в същността на Христовата мисия и в естеството на Неговото царство.“
Което означава, че преди това те не разбираха ясно делото на Христос, Неговата мисия. Нито разбираха ясно естеството на царството Му. Но сега разбраха. Следователно, въпреки че имаха съвършено единство (за което прочетохме) преди спускането на Духа, те нямаха съвършено разбиране. Виждате ли, ние считаме, че за съвършено единство се изисква преди всичко съвършено разбиране, докато нещата не стоят така. Какво тогава ще създаде съвършеното единство? Ще погледнем това след малко.
Отново, „Деяния на апостолите“, стр. 45:
„Петдесятница...“
Тогава дойде Светият Дух, ранният дъжд.
„Петдесетницата донесе на учениците небесно просветление. Истините, които не можаха да разберат, докато Христос бе с тях, сега им бяха открити“ („Деяния на апостолите“, стр. 45).
Виждаш ли, братко, възможно е да има истини, които аз да не разбирам. Вярно е. И е възможно да съм се стремял да ги разбера, Христос да ми е обяснил това и онова, но аз все още да не мога да го видя. Вярвам, че Светият Дух може да ни разкрие това, но първо ще се изправим пред сериозен изпит, за да видим дали ти си готов да се обединиш с някой друг, който гледа на въпроса по начин, различен от твоя, и въпреки това да се съберете и да молите Бога за силата на Неговия Свят Дух. Точно това се случи при първите ученици. Сега тези капаци бяха премахнати.
Между другото, мисля, че това е същият изпит, през който преминаваме днес. И една от причините, поради които не е паднал късният дъжд, е защото братята се страхуват твърде много, са твърде боязливи някак си да се съберат с онези, за които мислят, че просто не виждат нещата. Какъв тогава беше главният фактор, който ги сплоти? Ако това не беше съвършено разбиране, какво тогава беше нещото, което ги събра на едно място, в единодушие? В Йоан 13 гл. ни се казва какво беше това нещо, което ги сплоти. Точно същото нещо трябва да сплоти и нас. Йоан 13:35. Тук Библията казва... 34 ст. Йоан 13:34 – говори Исус и казва:
„Нова заповед...“
Знаехте ли, че има нова заповед? Виждате ли, изгубили сме от поглед новата заповед докато се съсредоточаваме и толкова много наблягаме на Десетте заповеди. Не че Десетте заповеди вече не са валидни. Разби-ра се, че са. Божиите заповеди и Исусовата вяра са от критично значение. Но по някаква причина братята ни са се съсредоточили толкова много върху Десетте заповеди (или Божия закон), че не знаят как да па-зят новата заповед. Каква е новата заповед, която Христос даде на учениците и която дава и на нас? Каква е тази нова заповед? Той ни казва това:
„Нова заповед ви давам, да се обичате един друг; както Аз ви въз-любих...“
Имаха ли учениците Му проблеми докато Исус беше на земята? Налагаше ли се Той да се натъква на проблеми с учениците? Не се ли налагаше от време на време да казва, че учениците говорят думите на Сатана,
„махни се от Мене, Сатана“,
когато Петър се опитваше да Му се възпротиви?
Нямаше ли Исус тези проблеми? И въпреки това Той каза:
„Да се обичате един друг; както Аз ви възлюбих.“
„Въпреки че знам, че дори ще избягате и ще се разотидете тичешком, когато Мен ме постигне беда, Аз все пак изпитвам любов към вас. И това е заповедта, която ви давам: да се научите да се обичате един друг както Аз ви възлюбих.“
Възможно е някои да мислят, че това е просто сантименталност. Но това е жизненоважен принцип, при който ако не го доловим няма да вземем участие в късния дъжд. Към това има и още. 35 ст.:
„По това...“
По какво?
[По любовта.]
Точно така.
„По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“
Вавилонските църкви използват този стих и се стремят да се съберат в едно тяло, да се обединят единствено въз основа на любов. И онова, което правят те, е да оставят настрана всички доктринални различия. Онова, на което ни призовава Исус, за да се приготвим за късния дъжд, не е просто да оставим настрана всички доктринални различия и да се обе-диним на основата на заблуди, а да оставите настрана различията си в името на това да придобиете единство. И това единство ще бъде сред онези, които ще стоят на основата на истината. И в крайна сметка онези, които не желаят да стоят на основата на истината, ще бъдат ответи като плява.
Но основата на това е любов. Това е нещо, което Вавилон поне разбира правилно. Поне това разбират правилно. Това е вярно. Забележете как-во още четем – 1 Коринтяни 13 гл. 1 Коринтяни 13:2. Там се казва:
„И ако имам пророческа дарба, зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.“
Павел казва:
„Възможно е да имам всички тези неща, но ако нямам любов, не съм нищо.“
Погледнете 8 гл., 1 Коринтяни 8 гл. и там 1 ст. Виждате ли, ние желаем да преобърнем нещата. На нас ни се иска да кажем:
„Преди всичко е нужно да имаме всичките дарби, е нужно да имаме пророческа дарба, е нужно да имаме разбиране на пророчествата, онази вяра, която премества планини, и тогава ще имаме любов.“
Не. Ако нямате любов, всичко останало няма значение. Бог ще употреби първо някого, който притежава в себе си Неговата любов, преди да употреби някой, който не я притежава и при все това е силен говорител, надарен, талантлив, и всички останали. Той ще ги подмине и ще отиде при онзи, който не притежава дарбите и талантите, и при все това има в себе си Божията любов. Той ще употреби първо такива хора.
Павел изразява това по следния начин в 1 Коринтяни 8:1:
„А относно идоложертвеното...“
Жертваното на идоли, дали според вас това би било сериозно оскърбление в Божиите очи? Това е идолопоклонничество. Знаехте ли, че това беше един от въпросите, с които се налагаше да се справи ранната църква при някои от новодошлите? Те все още бяха пропити с идолопок-лонничество. И при все това Павел се опитва да помогне (особено на обърнатите от юдаизма) да узнаят как все пак да претърпят слабостта на онези, които още се намираха в идолопоклонничество. Те нямаха знанието или нямаха разбирането, или каквото и да е нещо, как тогава да търпят тези хора. Той казва:
„А относно идоложертвеното: знаем, че ние всички уж имаме знание да разрешим въпроса! Но знанието...“
Но знанието... какво?
„...знанието възгордява, а любовта назидава.“
Вие имате по-добро познание, затова какво правите? Отивате и казвате на даден човек:
„Ето така трябва да бъде. Ти се покланяш на идол. Ние не ядем от тези храни, жертвани на идоли. Какво не е наред с теб?“
Това означава да сте се възгордели поради знанието, което притежавате. Знанието възгордява, но познайте какво изгражда: любовта. Ще постигнете повече с тази душа, ако се подходите към нея с тази любов вместо с познанието си. Но ние сме народ, който не знае наистина как да върши това. Ние сме народ, който наистина не знае как да подходи към човека първо с любов. Искаме да подходим към тях с познанието си, защото имаме по-добро познание. Виждаме тези неща и си казваме:
„О! Те не трябва да правят това! Нека им кажа.“
Вместо да дойдете до тях и да кажете:
„Как мога да ти помогна да се справиш с това?“
Вместо просто да им казвате какво да правят, какво ще кажете за въз-можността да им покажете? Какво ще кажете за възможността да се научите да поносите за малко бремето? Има ли смисъл в това? Това е видът хора, които Бог ще употреби. Знанието ще стане причина за възгордяването ви. Точно това се казва: „Знанието възгордява“ ето тази гла-ва. Хора с голяма глава, като балон. Знанието върши това. Но любовта изгражда, тя назидава.
Отново, продължавам да чета, 2 ст. – той казва:
„Ако някой мисли, че знае нещо, той още не е познал, както трябва да познава. Но ако някой обича Бога, той е познат от Него“ (1 Коринтяни 8:2, 3).
Следователно, можете да имате цялото знание, което пожелаете, и при все това да не бъдете познати от Бога, ако не обичате Бога.
Следният цитат от „Копнежът на вековете“...
Любовта, приятелю, ще бъде от такова критично значение, една видима, чиста любов към братята.
В „Копнежът на вековете“, стр. 96 се казва:
„Апостолите бяха твърде различни по темперамент и характер... Всички те бяха събрани заедно, с различните им недостатъци и с всичките им унаследени и придобити наклонности към злото. Но в Христос и чрез Христос те трябваше да живеят в Божието семейство...“
Всички те бяха в едно семейство, заедно, дори с различията си. Това бяха главно различия в чертите на характера.
„...като се учат да бъдат единни във вяра, в учения и в дух. Щяха да имат своите изпитания, огорчения и различни мнения, но докато Той пребъдваше в сърцата, не можеше да съществуват разногласия. Неговата любов щеше да доведе до взаимна любов между тях; уроците на Учителя щяха да изгладят всички различия, водейки учениците към единство в мислите и в преценките“ („Копнежът на вековете“, стр. 96).
Отново, трябва да се придвижа нататък, за да мога да завърша. „Деяния на апостолите“, стр. 37:
„Учениците се молеха с искрено усърдие да придобият способност да общуват с хората и в ежедневието да говорят думи, водещи грешниците към Христос. Оставиха настрана всички различия, всички желания за първенство и се обединиха в християнска обич“ („Деяния на апостолите“, стр. 37).
Това са нещата, които направиха те преди ранния дъжд, преди Петде-сятница. Те се смиряваха и бяха готови да оставят настрана различията, за да потърсят поне обич като молеха Бога да им помогне с въпросите, пред които бяха изправени. Защото те знаеха, че имаше свят, на който беше необходимо да се каже за истината. А те не бяха способни да из-лязат, за да кажат истината на света, докато не получиха това поръчение от Бога, а също и силата, от която имаха нужда.
И така, дали това е необходимо условие за късния дъжд? Дали това е необходимо условие за късния дъжд? Даниил ни казва това. Даниил 11 гл. Това ще бъде последният ми текст от Библията. Даниил 11 гл. и там 32 ст. В Даниил 11:32 се казва... Това се отнася за края на времето и говори за онези, които ще получат голяма сила в последните дни и които Бог ще употребява – в 32 ст. се казва:
„И ще изврати с ласкателства онези, които беззаконстват против завета...“
Следователно, не е нужно да се безпокоим за онези, които беззаконстват против завета, дори ако те изповядват вяра в третата ангелска вест или място сред народа на настоящата истина. В крайна сметка те ще бъдат отделени. В крайна сметка те ще бъдат ответи като плява.
„Но,“ се казва там: „Но народът, който познава своя Бог, ще се...“ какво? „...укрепи и ще върши подвизи.“
Народът, който познава своя Бог, това са хората, които ще получат късния дъжд. Те са тези, които ще бъдат силни и ще вършат големи подвизи. С други думи, големи дела. Народът, който познава своя Бог. Но какво означава да познаваме Бога? Изнесох презентация за това, можете да я потърсите. Заглавието й е „Наистина ли познавате Бога?“, в нашия „Ютюб“ канал. Вниквам в това в дълбочина. Но тук се казва:
„Народът, който познава своя Бог.“
Какво означава да познавате своя Бог? И как узнавате, че познавате Бога?
В книгата „Издигнете Го“, на стр. 134 се казва следното:
„Само онзи...“
Кой?
„Само онзи, който съзнателно обича своите съчовеци, може да познае Бога. Човекът, който не обича онези, за които Отец е направил толкова много, не познава Бога. Това е причината, поради която има толкова малко истинска жизненост в нашите църкви. Теологията...“
„Теология“ означава ученията за Бога, изучаването на Бога, доктриналните неща.
„Теологията е без стойност [e безполезна]...”
С други думи, можете да имате цялото знание, можете да познавате всяка точка, да познавате всяка доктрина. Но тя е
„без стойност, ако не е наситена с...“
какво?
„...Христовата любов“ („Издигнете Го“, стр. 134).
Можете да знаете всяка точка, можете да разбирате ясно доктрините, но ако това не е наситено с Божията любов, която е себепожертвувателна, тогава вашето знание, вашата теология е без стойност в Божиите очи. Не ме интересува колко научни степени твърдите, че имате, колко учебни заведения сте посещавали, колко време сте учили, колко сте прави, тя е без стойност.
Отново, „Избрани вести“, книга 1, стр. 175.
Въпросът е: дали това е необходимо условие за късния дъжд? Да. За да го получи Божият народ в последните дни, ние трябва да бъдем народ, който обича своите съчовеци и обича своя Бог. Тук се казва:
„Когато в душите на работниците пребъдва Христос, когато целият егоизъм е мъртъв, когато няма съперничество, нито стремеж към върховенство, когато съществува единство...“
Виждате ли, трябва първо да съществува това единство.
„...когато те осветяват себе си, така че любовта им един към друг се вижда и чувства, тогава [оцветих това с червено]...“
Тогава, щом бъдат изпълнени тези неща, щом вече сме престанали да се борим за върховенство и да желаем да имаме първенство или да бъдем основното служение,
„...когато съществува единство, когато те осветяват себе си, така че любовта им един към друг се вижда и чувства, тогава потоците на благодатта на Светия Дух ще се излеят така сигурно върху тях, както е сигурно, че Божието обещание няма да пропадне нито на една йота или точка“ („Избрани вести“, книга 1, стр. 175).
Въпросът не е какво знаете, а кого обичате. Това са някои от условията за това да бъдем готови за късния дъжд. Това единство, което Бог желае сред народа Си, трябва първо и преди всичко да бъде вкоренено в Христовия ум, което включва Божията любов. Не че ще се обедините и ще излезете напред заедно с онези, които упорстват в бунта си, или упорстват в противопоставянето на истината. Не това е целта. Никога истина и заблуда няма да вървят заедно. Но за онези, които може би не виждат, върху очите на които все още се намира покривалото, както може би считаме ние, би трябвало да желаем при все това да се съберем, за да се молим за Божиите благословения и да Му позволим да отговори. И виждате, че щом Той отговори...
Ние се боим, защото си казваме:
„Не искам да работя с тях щом се намират на погрешната платформа.“
Приятели, вие няма да работите с тях, ако Бог не им даде Светия Дух. Припомнете си: той ще се излее. Той ще се излее над хората и ще има някои, които да не го получат. Възможно е те също да идват и да го търсят, но Бог вижда сърцето им. И те няма да го получат. Тогава те ще започнат да преследват, ще започнат да се съпротивляват. Тогава разделението ще бъде по-ясно разграничимо. Но ние се боим дори да се съберем, защото не сме наситени с Божията любов дори към грешника, или към неприятелите си. Не би трябвало да се страхуваме от онези, които са Христови неприятели. Знаете ли това? Да не би да имаме Бог, Който не може да се справи със собствените Си проблеми? Опитваме се да се справим с това вместо Него. Не! Нека се съберем, нека Му позволим да се справи с тях. Какво ще кажете за това? Като Божий народ, ние трябва да се сплотим, защото живеем във време, в което Бог ще излее Духа Си в този късен дъжд. Трябва да се приготвяме за това като се уве-ряваме, че нашите сърца са чисти и че живеем спрямо светлината, която имаме, възможно най-добре. Виждате ли, проблемът при онези, които приемат или поучават заблуди, независимо кои са те, проблемът е, че те не са верни в окова, което вече знаят. И особено ако просто са толкова догматични. Възможно е да има някои, които просто не знаят и са неосведомени за това и за просвещаването на които е необходимо небесно просветление. И точно за това би трябвало да се молим:
„Отче, Ти да ни просветиш...“
И ние си мислим, че те грешат по някой въпрос ли?
Би трябвало да молим Бога:
„Просвети ги.“
И да ги поканим, за да им дадем възможност за това просвещение. Виждате ли, ние се опитваме да ги просветим – в това се състои проблемът.
„Нека седна с теб и те информирам за истината по въпроса.“
И да, има моменти за съвместно изучаване, за съвместно разсъждение. Но щом видим, че не можем да „информираме братята за истината“ по даден въпрос, защо да не дадем шанс на Бога да опита? Защо не позволим на Него да направи това? Ще ви кажа защо не позволявате: за-щото нямате Исусовата вяра. И нещо повече от това: има нещо относно Божията любов, което е необходимо да проверите за наличност. Нека Бог ни помогне, така че всеки от нас да вземе участие в изливането на Неговия Свят Дух. Благодаря на Бога, че ще извърши това в собственото ми поколение. Казва ни се да изискваме изпълнението на обещанията Му и да живеем сякаш ги имаме дори преди да бъдат изпълнени за нас. Затова аз няма да приема това лековато. Ще му повярвам. Ще започна да упражнявам повече вяра в Божиите обещания.
Да, хората ще мислят, че сте фанатични. Хората ще мислят, че вие се самозалъгвате, че се самозалъгвате и всички тези неща, докато Бог ще каже:
„Не. Той е праведен.“
Защото праведният живее чрез вяра. Вие искате ли да живеете чрез вяра? За да получите тази праведност, трябва да живеете чрез вяра. И се надявам, отново, че всички ние ще вземем участие в дъжда, който предстои да се излее.
Нека завършим с молитва.
Небесни Татко, когато току-що прекарахме този миг в размисляне върху някои от нещата в Твоето Слово, по отношение на пророчествата и къс-ния дъжд, това е нещо, за което мнозина са се молили, дори и онези, които вече са си отишли в гробовете. До края на живота си те са се молили за него. Но, Отче, ние трябва да бъдем народ, който не само се моли за него и се приготвя, но и народ, който вече го изисква, така че ние да вземем участие в късния дъжд. Мисля, че има някои, които все още се боят от това. Възможно е някак си те да се надяват това да не се случи в тяхното поколение, защото е възможно те да не вземат участие в него. Но не бива това да бъде нашият начин на мислене. Ние не бива да бъдем народ на страх. Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, дух на любов, на себевладеене. И точно в това ще вървим: любов, сила и самоконтрол. Затова, Отче, молим Те да продължиш да ни приготвяш за дъжда, който предстои да дойде над Твоя верен народ. Помогни ни да се приготвяме всекидневно като бъдем верни в онова, което ни е известно, верни в онова, което вече ни е дадено. Благодарим Ти също за тази въз-можност да се приготвим. В името на Исус, амин.
„Съветът на пророчеството“
Благодарим ви, че изслушахте програмата ни.
За повече информация посетете TheCounselofProphecy.com
Слушате
„Съветът на пророчеството - там,
където справедливостта и милостта се срещат“.
Библията разкрива, че краят на всичко е наближил и че би трябвало всички да се вслушат в пророческите съвети на Бога. Предназначението на тази програма е да ви подготви да устоите през последните събития от земната история и да се възрадвате при Второто пришествие на Исус Христос.
„Съветът на пророчеството“
Можем да се огледаме наоколо, можем да погледнем новините и всеки ден да видим някакъв проблем, случващ се в света, който да е сериозен. Независимо дали става дума за политически проблем, за социален, независимо дали става дума за атмосферата и по отношение на природата или природното. Някакъв проблем – природно бедствие, беда, навсякъде, накъдето се обърнем. Дотолкова, че е възможно дори самите животни предусещат факта, че предстои да се случи нещо сериозно. Знаете ли, кравите... Когато приближава буря, кравите могат да разпознаят това. Така можете да направите и вие. Кучетата също. Различни животни могат да разпознаят кога приближават бури. Кравите се скупчват наедно, когато приближава буря. А за съжаление хората не правят така.
Ето един цитат, с който ще започна. В „Знамения на времето“, 21 април 1890 г. нашият пророк казва следното:
„Господ ще се вдигне да разтърси страшно земята. Навсякъде ще виждаме бедствия. Хиляди кораби, цели флоти ще потънат в морс-ките дълбини и милиони човешки живота ще бъдат пожертвани. Пожари ще избухват неочаквано и никакви човешки усилия няма да могат да ги погасят. Земни палати ще бъдат помитани от яростта на пламъците. Железопътните катастрофи ще стават все по-често и по-често явление; смущения, катастрофи и смърт ще стават най-неочаквано по големите пътни артерии. Краят е наближил, благо-датното време е към края си („Знамения на времето“, 21 април 1890 г.).
Това е прозрение от даденото от Бога на нашия пророк преди повече от 100 години по отношение на края.
Бедствията, които виждаме да се случват все по-често и по-често, ни казват без сянка на съмнение за надвисналата буря и за факта, че краят наближава.
Знаете ли, когато мисля за това, често се сещам за децата, защото ще има време, в което на тази земя ще има деца, които няма да видят зряла възраст на тази земя. Не знаем с точност дали това ще бъдат поколени-ята, които живеят сега, но знаменията казват поне на 98-99 процента, че е възможно това да бъде поколение, живеещо точно сега - на младежи, които няма да доживеят да видят зряла възраст преди Исус да се завърне. Аз вече виждам зрялата възраст, но децата тук все още не са пълнолетни. Децата по целия свят все още не са пълнолетни. Ще настъпи време, в което деца няма да могат да видят зряла възраст на тази земя. Чудното по отношение на това е, че Исус ще се завърне и ще им даде нещо по-добро. Те все пак ще имат възможността да живеят завинаги с него, ако се научат като дете да полагат вярата си в Него, дори и сега. Но краят е наближил и благодатното време е към края си. И ние трябва да се отнесем сериозно към това да се уверим, че сме готови за онова, което предстои да се случи. А сега, какво трябва да се състои преди да приключи благодатното време, което ще приготви църквата за последния конфликт, през който ще трябва да премине църквата?
Между другото, споделял съм с вас някои от тези размисли, споделял съм някои от тези неща и преди, още през 2017 г. Всъщност това не беше тук. Възможно е да сте ме чували да говоря за някои от тези неща и преди. Но ще представя и някои, които все още не съм представял. Но предстои да се случи нещо преди края, преди да приключи благодатното време, и това е нещо, което ще направи така, че църквата да бъде готова за кризата, през която ще се наложи да премине. Научаваме за това в книгата Йоил. То е предсказано в Йоил. Йоил 2 гл. Забележете какво откриваме тук относно онова, за което е предсказано, че ще се състои преди да приключи благодатното време и което ще приготви църквата за последния конфликт. Във 2 гл. и там 1 ст. се казва:
„Затръбете в Сион и надайте тревога на святия Ми хълм; нека се разтреперят всички жители на страната; защото иде денят Госпо-ден, защото е близо.“
„Затръбете, Господният ден проближава. Близо е.“
Тогава погледнете 21 ст. в контекста за идването на Господния ден, за идващия му гняв. В 21 ст. се казва:
„Не бой се, земьо...“
Това се отнася за Израил, но в духовен план се отнася за Божия народ в края.
„Не бой се, земьо; радвай се и се весели; защото Господ извърши...“ какво? „...велики дела. Не се плашете, полски животни; защото пасищата на целината поникват, защото дървото ражда плода си...“ (Йоил 2:21, 22).
Погледнете 23 ст.:
„И вие се веселете, синове на Сион, радвайте се в Господа, своя Бог, защото ви дава ранния дъжд за правда и ви навалява дъжда - ранния и късния както преди.“
Следователно, тук ни се казва, че в светлината на факта, че Господният ден е наближил (което включва природни бедствия, което включва нещастия, което включва смущение на народите), въпреки факта, че Господният ден наближава, Той казва на Своя народ, на Сион:
„Радвайте се. Веселете се. Господ ще извърши за вас велики дела като дори ще направи така, че да се състоят ранният и късният дъжд.“
Йоан, авторът на Откровение, също видя сцената на късния дъжд. Той я видя със следните думи... Погледнете Откровение 18 гл. Ето как я видя Йоан, авторът на Откровение, когато беше заточен на остров заради свидетелството си за Божието слово. Ето какво видя той във видение – нещо, което ще се случи в края, точно преди да приключи благодатното време, точно преди Исус да се завърне – Откровение 18:1:
„След това видях друг ангел, който слизаше от небето и имаше голяма власт; и земята бе осветена от неговата слава.“
Следователно, тук той вижда картина на друг ангел, слизащ с голяма сила, и цялата земя бива осветена от славата на този ангел. Дали Божият народ вече е станал свидетел на слизането на този ангел с голяма власт и осветляването на земята от неговата слава?
В „Ривю енд Хералд“, 22 ноември 1892 г. се казва следното:
„Времето на изпит вече е над нас, защото високият вик на третия ангел вече е започнал в разкриването на Христовата праведност...“
Тук искам да наблегна на нещо. Това беше написано през 1892 г. и Божият пророк казва, че високият вик (друго название на късния дъжд) е започнал в разкриването на Христовата праведност. Така стоят нещата особено със случилото се в адвентното движение...
Възможно е някои от вас да не са запознати с тази история. И между другото, хубаво е да изучаваме историята. Ако не разбирате историята, най-вероятно ще я повторите. Ако не разбирате историята, пред собст-вените ви очи ще се случват неща, за които няма да си имате и представа какво представляват. Но като изучаваме историята (и днес ще разгле-даме част от историята на ранната църква), като изучаваме историята, ще бъдем по-добре подготвени за настоящето и бъдещето.
И така, в 19 в. и по конкретно през ‘88 г., през 1888 г., имаше едно Божие дело в стремежа Му да благослови изобилно Своя народ. Точно за това говори тя.
„...високият вик на третия ангел вече е започнал в разкриването на Христовата праведност...“
Това е още нещо, което също искам да кажа. Когато говорите за високия вик, за късния дъжд, това е разкриване на Христовата праведност. А ние можем да изявим тази праведност или да притежаваме тази праведност само чрез вяра. Ето защо вестта на третия ангел е от такава важност.
„...тези които пазят заповедите Божии и верата Исусова“ (Откр. 14:12).
„Това е началото на светлината на ангела, чиято слава ще изпълни цялата земя“ („Ривю енд Хералд“, 22 ноември 1892 г.).
Следователно, въпреки че все още не сме видели пълнотата на мощния ангел със славата му, която осветява земята, ние разбираме, че това на-истина е започнало. Но още не сме видели какво все още предстои Бог да направи. Кога ще видим това в пълнотата му?
Нека първо прочета този цитат. Имам още един, който да прочета преди да споделя това.
„Когато третата ангелска вест бъде прогласена със силен глас, цялата земя ще бъде осветена от Неговата слава и Светият Дух ще бъде излян над Неговия народ.“
Обърнете внимание на това:
„Постъплението на слава се е натрупвало за това заключително дело на третата ангелска вест.“
Постъплението на слава, която трябва да бъде излята, се е натрупвало. Как се е натрупвал той?
„Издигащите се молитви за изпълнението на това обещание, спускането на Светия Дух, нито една от тях не е изгубена. Всяка молитва се е натрупвала, готова да прелее и излее един церителен порой от небесно влияние и натрупана светлина по целия свят“ („Ръкописи“, том 1, стр. 180).
Следователно, това дело, което Бог ще извърши в края на времето, е не-що, което се е натрупвало. Хора всъщност са се молели за това, търсели са го. Тези молитви няма да останат без отговор. Дори на онези, които вече са починали, на онези, които са се молели за това, Бог все пак ще почете молитвaтa им и ще излее Духа си като порой върху хората, които ще го приемат. И има голяма възможност това да сме ние. Ще има поколение, на което Бог ще даде късния дъжд и върху което Той ще излее Духа Си както никога преди. Бихте ли желали да вземете участие в това? Бихте ли желали да вземете участие в това Бог да излее Духа Си? Абсолютно. Кога ще видим това в пълнотата му? Ето кога ще го видим:
„Когато членовете на Христовото тяло достигнат времето на последния конфликт, „времето на Якововата скръб“, те ще пораснат в Христос и ще притежават Светия Дух. Когато вестта на третия ангел се превърне във висок вик и когато сила и слава ще придружават заключителното дело, верният Божий народ ще участва в тази сла-ва. Това е късният дъжд, който ги съживява и им придава сила, за да преминат през времето на скръбта“ („Ривю енд Хералд“, 27 май 1862 г.).
И така, дали според вас ние се приближаваме към този последен конфликт, като църква? Дали според вас е налице надвиснал конфликт, през който ще премине църквата? Ако сте изучавали библейските пророчества, ако разбирате написаните в книгата Откровение неща – в 13 гл., 14 гл., 17 гл., 18 гл., ако сте изучавали тези неща, можете да видите знаме-нията на времето и да осъзнаете, че предстои църквата да премине през едно сериозно време на скръб. Прочетохме първия цитат, в който тя казва, че нещата, които ще се случват в света... Виждате ли, всички тези бедствия, тези нещастия, които се случват в света, в крайна сметка хората и техните водачи ще потърсят някого, когото да обвинят за тези не-щастия. И познайте кого ще посочат те в крайна сметка. Те ще посочат верните Божии деца.
Между другото, ако не мислите така, не познавате Сатана, не познавате историята, не знаете как Сатана отново и отново се е опитвал да унищожи църквата. И не мислете, че той няма да направи това отново.
В нашия свят се случват някои неща и хората ще търсят отговор. И в крайна сметка те ще се обърнат към онези, които пазят Божиите заповеди и имат Исусовата вяра, към остатъка, като причина за бедствията и нещастията, пред които са изправени. И това ще окаже върху църквата въздействие, за което мнозина няма да бъдат готови. И така, точно това казахме, когато приближи времето... Когато приближи времето за този последен конфликт, Божият народ ще „черпи изобилно от Неговия Дух“. Живеем точно в това време. Това приближава, приятели. Скръбта е точно пред нас. Което означава, че предстои Бог да излее Духа Си както ни-кога преди. По още какъв начин описва Йоил този дъжд, този дъжд, който ще се излее над Божия народ в края на времето? Нека отново пог-леднем Йоил 2 гл. Как е описан този дъжд? Как още е описан той в Йоил 2 гл.? Този път ще прочетем добре познати пасажи – стихове 28 и 29. В Йоил 2:28, 29 Библията казва:
„И след това ще излея Духа Си на всяка твар; и синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, старците ви ще виждат сънища, юношите ви ще виждат видения; също и на слугите и на слугините ще изливам Духа Си в онези дни.“
Тук Бог казва, че ще излее Духа Си в последните дни. Така се описва това в Йоил 2:28.
В друг стих, който прочетохме по-рано, това е описано като „ранен дъжд“ и „късен дъжд“. Това върви заедно.
Между другото, нека сега погледнем това. Откъде дойде концепцията за ранния и късния дъжд? За какво се говори с това в действителност? От-къде идва тази концепция? Ранен дъжд, късен дъжд...
Нека погледнем Второзаконие, за да видим откъде идва тази представа. Второзаконие 11 гл. Тук откриваме откъде идва тя. Второзаконие 11:13. Мойсей дава напътствие на израилтяните за това как трябва да функционират в своята Обетована земя. Щяха да им се дадат обещания, благословения, а също и проклятия, ако не пазят Божиите заповеди. Пог-леднете 13 ст. - 11 гл. и там 13 ст.:
„Ако слушате прилежно заповедите Ми, които днес ви заповядвам, да обичате Господа, вашия Бог, и да Му служите с цялото си сърце и с цялата си душа...“
Какво обеща Той на израилтяните, че ще направи? 14 ст.:
„...тогава ще давам на земята ви дъжда на времето му - и ранния, и късния, за да събираш житото си, виното си и елея си.“
Следователно, тук ни се казва, Бог казваше на народа Си:
„Ако пазите заповедите Ми, ако ходите в повеленията Ми, ако Ми се покорявате, ще обещая на земята ви да има ранен дъжд и късен дъжд.“
Това беше буквално. Той щеше да докарва на почвата им, на земята им дъжд, за да можеше да расте храна и да можеха да ядат. Първият дъжд (или ранният дъжд) наставаше след като семената биваха посявани в земята. Този ранен дъжд караше посятото семе да поникне и да започне да расте. В Израил това ставаше през есента, около времето на есента. Те посяваха семената си в земята, Бог ги благославяше като изпращаше дъжд, за да направи така, че тези семена да поникнат и да започнат да растат. Тогава, през пролетта, имаше още едно изливане на дъжда. То се нарича „късен дъжд“. И този дъжд довеждаше растенията до зрялост така че сега те бяха готови за прибиране. И така, първи дъжд (или ранен дъжд) и късен дъжд. Единият започваше, а другият довеждаше до завършеност. Така че ето откъде идва представата.
Докато тази концепция беше действителност в природата, тя също така символизираше какво ще се случи сред Божия народ в последните дни. Отнасяше се за нещо, което ще се случи в духовен плам. Как беше из-пълнено обещанието за ранния дъжд в ранната църква? Нека отворим на книгата Деяния. Деяния 2 гл. Виждате ли, Бог обещаваше не просто дъжда на земята, а обещаваше и на живеещите в последните дни... Между другото, знаете ли, че Библията казва, че живеем в последните дни от началото на църквата насам? Апостолите казваха това че са ни постигнали последните времена, последните дни. В действителност сме се намирали в последните дни от времето на ранната църква насам. Но Библията казва, че докато се приближаваме към края ще стигнем до мо-мент, в който ще бъде налице времето на края. Така че ранният дъжд щеше да се излее върху ранната църква, а късният дъжд щеше да се излее в края. Нека отворим, отново, на Деяния 2 гл. и там 1 ст. Как беше изпълнено обещанието за късния дъжд в ранната църква? Забележете как това се прилага към онова, което прочетохме в Йоил. Деяния 2:1. Ако можете да си припомните, след като Исус се възнесе, Той им каза да почакат. Ето защо казах, че стихът, прочетен от нея по-рано, беше много приложим за това, което изследваме днес. Тя прочете стих, който Бог я подбуди да прочете, от книгата Деяния – стих, свързан с това, за което говорим. Но сега се намираме в Деяния 2 гл. 1 ст.:
„И когато настана денят на Петдесетницата, те [учениците] всички бяха [единодушно] на едно място. И внезапно стана шум от небето...“
Шум откъде?
„...шум от небето като фученето на силен вятър...“
Между другото, това изглежда ли познато? Не прочетохме ли нещо в та-зи връзка в Откровение 18 гл., когато Йоан видя силен ангел да идва от небето?
„...шум от небето като фученето на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха“ (Деяния 2:1, 2).
3 ст.:
„И им се явиха езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Свети Дух и започнаха да говорят други езици, както Духът им даваше да говорят. А в Ерусалим се намираха юдеи, богобоязливи мъже от всеки народ под небето“ (Деяния 2:3-5).
Тогава в продължение се описват различните народи, които се намирали там, и всички тези хора ги чули да говорят, чули апостолите да говорят на собствения им език. Виждате ли, точно това представляват езиците. Нали така? Езиците са други говорими езици, а не някакво бръщолевене. Става дума за друг говорим език. И така, всички тези хора от различ-ни области чуха тези галилеяни да говорят на техните езици, на различни езици. И те си казаха:
„Почакайте малко! Какво става тук? От всички тези различни части на света сме и при все това чуваме тези хора да славят Бога на нашия език. Тези хора трябва да са обезумели. Трябва да са пияни.“
Така че се наложи Петър да отговори на това, в 13 ст. ... в 14 ст.:
„А Петър, като се изправи с единадесетте, издигна гласа си и започна да им говори: Юдеи и всички, които живеете в Ерусалим, нека това ви стане известно и внимавайте в моите думи. Защото тези не са пияни, както вие мислите, понеже е третият час на деня; а това е казаното чрез пророк Йоил: „И в последните дни, казва Бог, ще излея от Духа Си на всяко създание; и синовете ви и дъщерите ви ще про-рокуват; юношите ви ще виждат видения; старците ви ще сънуват сънища...““ (Деяния 2:14-17).
Не прочетохме ли това преди малко? Прочетохме за това обещание в Йоил, нали? Петър казваше, че Бог обещавал именно това, че сега това се изпълнява, и т.н. И така, тук виждаме, че това обещание, изговорено от Йоил – че Той ще изпрати ранния и късния дъжд, беше изпълнено в ранната църква, на Петдесетница.
Между другото, имаше ли по това време пророци? Защото той казва:
„Юношите ви ще виждат видения...“ „Юношите ви ще виждат видения“, „старците ви ще сънуват сънища“, „също и на слугите и на слугините ще изливам Духа Си“ и те ще пророкуват.
Говори ли Библията за наличието на пророци в ранната църква в резултат от ранния дъжд? Нека погледнем няколко примера. Преди всичко, Деяния 11 гл. Деяния 11:27:
„И през тези дни слязоха пророци от Ерусалим в Антиохия. И един от тях на име Агав стана и обяви чрез Духа, че ще настане голям глад по целия свят, какъвто и настана в дните на Клавдий“ (Деяния 11:27, 28).
Това беше пророк, предупредил братята, че на земята щеше да настане глад. Погледнете също и 13 гл. - 13 гл. и там 1 ст.:
„А в църквата, която беше в Антиохия, имаше някои пророци и учители...“
Изброени са имената на някои от тях. Отново виждаме, че имаше пророци и Бог беше обещал да излее Духа Си, така че Неговият народ да пророкува. Не само на мъже беше даден този дар, погледнете Деяния 21 гл. Деяния 21:9. Говори се за дъщерите на Филип. В Деяния 21:9 се казва:
„А той имаше четири дъщери девици, които пророкуваха.“
Следователно, този дар беше даден и на жени и те също пророкуваха. Това обаче беше едва частично изпълнение. Помните ли, че той предаде думите на Бога, „ще излея Духа Си на всяка твар в последните дни“, а Йоил каза, че ще има ранен дъжд и късен дъжд? Те се състоят в два различни момента. Ясно е, нали? Това тук, в ранната църква, представляваше ранния дъжд. Въпреки това ние все още не сме получили пълнотата на късния дъжд. Не можем да се върнем в който и да е момент от историята, за да покажем в църквата, че обещаният късен дъжд е изпълнен. Това е нещо, което всъщност чакаме и за изпълнението на което се намираме на вратата. Бог може да го извърши всеки миг. Защото всичките знамения, за които Той каза, че ще се случат преди това, се случват днес. Нещастията, които виждаме, бедствията – всички те показват надвисналия конфликт. Което означава, че предстои Бог да извърши велики неща. Ще участвате ли вие в тях? Няма да можете да участвате във великите неща, които предстои Бог да извърши, ако не обичате да участвате в делото Му в малките неща. Не мислете, че Бог ще направи така, че да бъдете с Него, когато вие нарушавате нещата, когато вие не желаете да бъдете с Него докато върши малки неща.
И така, ранният дъжд започна в дните на ранната църква, а късният дъжд всъщност започна да се излива, но не в пълнотата си, в адвентното движение. Тъй като все още не сме получили пълнотата на късния дъжд, а живеем във време, в което той може да бъде излят всеки миг, какво би трябвало всеки един от нас в това помещение (и слушащите онлайн), за какво би трябвало да молим Господаря на жетвата? За какво би трябвало да молим? Захария 10 гл. Захария 10 гл. ни казва за какво би трябвало да молим Бога в това време, когато сме толкова близо до края. Ако не знаете за какво би трябвало да се молите, ето нещо тук, коeто Бог ще ви припомни, нещо в което Той желае да участвате, нещо, в което Той желае да имате дял. Причината това, което споделям с вас, да е още по-важно от всеки друг случай, в който е споделяно, е че живеем точно в това време, в което е възможно това да се случи сред нас. И то не само може да се случи. Братя и сестри, вярвам, че то наистина ще се случи. Вярвам, че ние сме поколение, което ще получи късния дъжд. И лично за мен това е толкова сериозно! Не приемам това лековато. Това не е моя мисъл, в случай, че вие нямате това силно впечатление, което имам аз. Трябва да се намирате в скришните си стаички. Трябва самите вие да прекарвате време с Бога като Го умолявате за Неговото намерение във вашия живот, така че волята Му да бъде извършена във вашия живот, така че вие също да можете да изпитвате това усещане за неотложност. Така че именно за това трябва да молим Бога – точно тук, в Захария 10:1:
„Искайте от Господа дъжд по времето на късния дъжд. Господ прави мълниите и ще им даде изобилен дъжд, на всекиго - зеленина на полето.“
И така, за какво би трябвало да молим Бога във време като това? Би трябвало да молим Бога за късния дъжд. Запомнете... прочетохме цитат, в който ни се казва, че тези молитви вече са се натрупвали. Многократно са отправяни молитви за късния дъжд. И колкото повече се молим за него, толкова повече това се натрупва – славата, която ще бъде излята над Божия народ, се натрупва. И, о, какво благословение ще бъде да вземем участие в това! Искам всички присъстващи да вземат участие в него.
Между другото, съществува дявол, който не желае да направите това. Съществува дявол, който ви мрази – дявол, който не ви обича. Него не го е грижа за вас. Той желае да ви види в окаяно положение. И не само това. Онова, което лично аз вярвам, че желае да види повече от това да се намирате в окаяно положение, е че той желае да бъдете щастливи в греховете си. Точно това желае той. Той желае да бъдете щастливи в греховете си. Защото ще си мислите, че няма проблем с вас. Ще мисли-те:
„Всичко с душата ми е наред.“
Ще мислите, че сте прави пред Бога. И така, той ще ви каже, че всичко, което е нужно да правите, е да взимате честичко Библията, той ще бъде съгласен с това. Да ходите на църква, той ще бъде съгласен с това. Да слушате евангелски химни, той ще бъде съгласен с това. Но когато стане въпрос за предаването на сърцето ви, о, не! Сега той се надига. Сега той се раздвижва. Сега той е разтърсен, защото не желае вие да предадете сърцето си. Той няма проблем с това да четете Библията, имайте ми доверие. Самият той я познава. Той ще ви я преподава.
(Има ли проблем? Имате нужда да бъдете отделени ли? Защо тогава не се качиш тук, горе?)
Дяволът се интересува по-малко от това да имате вид на благочестие, защото знае, че докато се държите към този вид на благочестие и отричате Божията сила, той ви държи в ръката си. И е възможно да бъдете употребявани от него повече, отколкото пияницата. Дяволът, между другото, знае какво предстои да се случи. Ето защо той е изобретил толкова много неща в света, с които да отклони вниманието ви. Той върши всичко по силите си, за да се увери, че няма да приемете настоящата истина (с други думи, вестта за днешния ден). Той ще ви даде мегацърквите, ще ви даде телевизията и всички телевизионни програми в света. Той е съгласен вие просто да четете Библията и да ходите на църква. Съгласен е с тези неща. Но да предадете сърцето си на Исус, Който живее днес в Светая Светих и да чуете как гласът на Исус да казва „на този, който победи“, не, не! Сатана не желае да победите. Той желае да бъдете доволни в греховете си. Затова продължавам да наблягам на това, приятели: не бъдете доволни докато сте в грях. Твърде близо до края сме, приятели. Твърде близо до края, за да се държим за греха. Ние все още сме влюбени в този свят. Бог ни обича твърде много. И така, Той каза:
„Искайте дъжд във времето за дъжда.“
Трябва искаме това. И ако искаме това, как ще отговори Бог на искането ни за късния дъжд? Между другото, едно от нещата, които изучавахме през тази седмица, едно от нещата, на които наблегнах особено в края на нашата молитвена седмица, беше необходимостта да бъдем народ, който полага вярата си в Божието обещание. Ние трябва да сме народ, който вярва в онова, което казва Бог, който вярва на думата Му, който вярва и изисква обещанието Му дори преди да то да бъде изпълнено за нас. Ето още едно обещание, което предстои да прочетем. Готови ли сме да приемем обещанието Му и да започнем точно в този момент, днес, да Му благодарим за изпълнението на това обещание във вашия живот, за това, че изпълнява това обещание и ви дава тези дарове лично. Какво ще каже Бог, ако вие искате и се молите за късния дъжд, за това да имате дял в това заключително дело? Как ще отговори Той? Нека отворим на Йоил 2 гл. Задръжте пръст на Захария. Нека отворим на Йоил. Йоил 2 гл. Ето как ще откликне Бог, ако Го молите – Йоил 2:19:
„И Господ отговори и каза на народа Си...“
Ето какво ще каже Той:
„Ето, Аз ви изпращам житото, младото вино и маслиненото масло, и ще се наситите от тях; и няма вече да ви направя за позор между народите.“
Възможно е някои от вас да не забелязват духовното приложение на това. Едно от нещата, които трябва да осъзнаем при опита си да разберем Библията, е че в обещанието на Бога към Израил, когато се говори за земята, това беше голямото обещание към израилтяните по плът – земята, Обетованата земя и всичките благословения, съпътстващи Обетованата земя, даровете на земните плодове. Бог възнамеряваше да научи народа Си на по-голям урок. Той се опитваше да им каже за духовните благословения, които желаеше да им даде, и за духовните дарове. Така че тук Бог обещава благословения на земята – жито, вино и т.н. Това се отнася за духовни благословения, които Бог ще излее над народа Си в отговор на това, че те се молят за късния дъжд. Погледнете 24 ст. Той ще отговори, приятели. В 24 ст. Той казва:
„Харманите ще се напълнят със зърно...“
Мислете в духовен план. Съгласни ли сте? Това, за което говори Той, са духовни благословения.
„Харманите ще се напълнят с жито и линовете ще преливат от вино и масло. И ще ви върна годините, които изпояде скакалецът, червеят, бръмбарът и гъсеницата…”
Нещата, повреждащи земята, причиняващи липсата на благословение над земята, Той казва:
„Ще ви върна тези години.“
И, приятели, когато погледнете историята на църквата, няма да мине много време преди да забележите, че в продължение на години църквата е изпразнена от Божиите благословения, досега. Всъщност когато на сцената се появи човекът на греха, папството... И преди това, разбира се, но особено когато на сцената се появи човекът на греха, папството, видяхме как Божията сила изчезна от църквата. И до ден днешен ние сме се стараели да достигнем един изгубен свят с малко сила. Бог каза:
„Ще ви върна, ще ви върна онези години, които червеят е изял.“
И Той не само ще върне. Погледнете какво казва Той в Захария 9 гл. Той не само ще ни даде солидни благословения, преизобилни благословения. Забележете какво казва Той в Захария 9:12. Той казва:
„Върнете се в крепостта [обръща се към Своя народ], затворници, които се надявате! Още днес възвестявам, че ще ти върна двойно.“
Следователно, Той не само ще ни благослови, но ще ни даде двойно. Това ще прелее, приятели. Ще бъде чудесно. Знам, че е възможно в момента думите ми да не бъдат чути от някои. Причината е понеже в хода на седмицата вие не сте се хранели с Божието слово, не сте черпили от Словото Му и затова в този момент Неговото Слово е толкова чуждо за вас. То сякаш е твърде чудато, за да бъде разбрано. Но не се обезсърчавайте, Бог все още има нещо, което се опитва да ви каже. Трябва да обърнете внимание.
„Който има ухо да слуша, нека слуша какво говори Духът.“
Погледнете още едно обещание преди да продължа, Исая 21 гл. Ето какво ни обещава Бог докато молим за късния дъжд, докато умоляваме Бога да ни изпълни с Духа Си преди над нас да се разрази кризата. Това са отговорите, които Бог ни е дал, и това са отговорите, за които днес трябва да благодарим на Бога, че ги изпълнява в собствения ни живот. Бла-годарим Ти, Отче, че даваш късния дъжд в нашето поколение. Амин? Че даваш късния дъжд в нашето поколение. Трябва да изискаме това бла-гословение преди да бъде изпълнено и да го почувстваме. И днес ще отдадем благодарност на Бога за късния дъжд. Ако отдавате благодарност на Бога за късния дъжд, не би ли трябвало да се приготвяте за него? Аб-солютно.
И така, тук, в Исая... Между другото, трябва да вземем това насериозно. Бог не желае просто служба на думи. Той желае народ, чието сърце е съсредоточено в Него. Той казва:
„Моят народ идва при Мен и Ми отдава служба на думи, но сърцето им е далеч от Мен. Напразно Ми се кланят.“
Ние не желаем да Му се покланяме напразно. Желаем да Му се покланяме с дух и истина. Отново, ето как отговаря Бог, в Исая 61:7. Там се казва:
„Вместо срама си ще получите двойно; и вместо посрамянето си те ще се радват в наследството си; затова в земята си [това сега се отнася за църквата]…“
„...в земята си ще притежават двойно, радостта им ще бъде вечна.“
Ето как отговаря Бог на онези, които викали за късния дъжд. Той казва:
„Ще ви го дам. Ще ви дам това. Ще бъде повече, отколкото можете да си представите, повече, отколкото може да ви дойде на ум.“
Как ще изглежда това? Боговдъхновеното перо ни казва как ще изглежда това. В „Свидетелства“, том 8, стр. 21 се казва:
„Изливането на Духа в дните на апостолите беше „ранният дъжд“ и резултатът беше славен“ („Свидетелства към църквата“, том 8, стр. 21, пар. 2).
Между другото, вие бихте ли казали, че ранният дъжд бил славен? Ако познавате историята на ранната църква, бихте ли казали, че те вършели велики неща, че Бог извършвал велики неща чрез тях? Дотолкова, че хората не се осмелявали да се присъединят към тях, освен ако били сериозни. Бог извършвал велики неща сред тях. Ранният дъжд, това, че Бог изля Духа Си на Петдесетница, беше славен. Би трябвало да ни се иска ние да живеехме по онова време, да получим същите благословения, които притежаваха те. Докато това беше славно, познайте какво ще бъде при късния дъжд. Ще бъде дори още по-славно. Боговдъхновеното перо отново ни казва:
„Изливането на Духа в дните на апостолите беше „ранният дъжд“ и резултатът беше славен. Но късният дъжд ще бъде по-изобилен.“
Следователно, късният дъжд ще бъде по-изобилен от ранния дъжд. С други думи, Той ще ни даде по-голямо количество дъжд, отколкото даде при ранния дъжд. Отново, още един цитат в съответствие с това:
„С усърден копнеж...“
„С усърден копнеж очаквам времето, когато събитията от деня на Петдесетница ще бъдат повторени с дори още по-голяма сила, отколкото в онзи случай. Йоан казва: „След това видях друг ангел, който слизаше от небето и имаше голяма власт; и земята бе осветена от неговата слава.““
Къде прочетохме това, помните ли? В Откровение 18 гл., нали? Това е нещо, за което Бог ни показа, че ще се случи в края на времето. Боговдъхновеното перо го вкарва в правилния му контекст като говори за късния дъжд.
„Тогава, както по времето на Петдесетница, хората ще чуят изговорената им истина, всеки човек на собствения си език.“
Точно както беше тогава, ще бъде отново при късния дъжд. Всеки човек ще я чуе на собствения си език.
„Бог може да вдъхне нов живот във всяка душа, която искрено копнее да Му служи, и може да докосне устните с разпален въглен от олтара...“
Не е нужно да преминете през училищно обучение и да получите всичките степени, за да вземете участие в това дело, Бог което ще извърши. Онова, което желае Той, е сърцето ви. Онова, което желае Той, е смирението ви. Трябва да се освободите от гордостта, от духовната гордост, от това да мислите, че знаете всичко или че знаете достатъчно.
„[Той] може да докосне устните с разпален въглен от олтара и да направи така, че той да стане красноречив във възхвалата към Него. На хиляди гласове ще бъде вдъхната силата да говорят чудните истини на Божието слово. Заекващият език ще бъде развързан и плахият [или боязливият, боящият се] ще бъде направен силен да даде смело свидетелство за истината. Нека Господ помогне на Своя народ да очисти храма на душата от всяка нечистота и да поддържа такава тясна връзка с Него, че да бъде участник в късния дъжд, когато бъде излят“ („Ривю енд Хералд“, 20 юли 1886 г.).
Следователно, трябва да очистите храма на душата. Виждате ли, това е процесът, в който се е намирал Божият народ, в опит да стигне до онзи момент, в който животът им ще бъде правилен. Но сега се намираме толкова близо до края. Което, между другото, ми казва, че Бог трябва да има народ, който да бъде готов да получи късния дъжд. Нека това бъдем всички ние, които се намираме в това помещение. Нека ние бъдем хората, които ще вземат участие в това. Отново, в „Деяния на апостолите“, стр. 55 се казва:
„...наближи ли краят на земната жътва, обещано е особено излива-не на духовна благодат, което да приготви църквата за идването на Човешкия Син. Това изливане на Духа е сравнено с падането на късния дъжд. И за тази...“ какво? „...допълнителна сила християните трябва да издигат молитви към Господаря на жътвата “във времето на късния дъжд”“ („Деяния на апостолите“, стр. 55).
Вие отправяли ли сте молби към Бога за допълнителна сила?
Възможно е това нещо по отношение на ранния и късния дъжд да е нова представа за вас. Възможно е то да е нова представа. Надявам се, че това е достатъчно, за да започнете да се молите за него, да молите:
„Добре, Твоето Слово предвижда, че предстои да дойде дъжд над църквата. Как мога аз да бъда приготвен да получа този дъжд?“
Защото ни се казва също, че ще има мнозина в църквата, в църквите, независимо дали сте адвентист, баптист или какъвто и да било, ще има хора в църквата, при които когато падне късният дъжд, той ще пада върху хора около тях, а самите те нито ще разпознаят, че това е Светият Дух, нито ще го получат. И на свой ред те ще започнат да го преследват, те ще започнат да казват:
„Това тук е фанатично. Това тук не е от Бога.“
Как можем да се уверим ние, че това няма да се случи с нас? Аз-ът трябва да бъде предаден. Душевният храм трябва да бъде очистен. И Бог няма да бъде подигран, между другото. Той няма да излее Духа Си над живеещите в грях. Ако направеше това, щеше да се наложи да позволи на Сатана да се върне в небето. Бог се отнася сериозно с греха. Знаехте ли това? Има много условия, които да бъдат изпълнени, за да дойде отго-ворът на тази молитва. Има условия, които да бъдат изпълнени. Всички Божии обещания се основават или на покорство, или на непокорство. Т.е. те условни. Той казва:
„Покорявайте се и ще живеете.“
Това е условие. Неговите обещания са условни. И за да разберем какви са условията за късния дъжд, е необходимо да погледнем назад във времето и да научим какви бяха условията при ранния дъжд. Което е и причината, поради която казах, че ще погледнем част от историята на ранната църква. В по-голямата си част това ще бъде библейска история, а не извънбиблейска. Какво трябваше да се случи преди първите ученици да получат този ранен дъжд? Какво трябваше да се състои? Нека отворим на Деяния 1 гл. Какво е нещото, което трябваше да се случи сред тях преди Петдесетница, преди да се състои изливането на Духа при ранния дъжд? Деяния... коя глава? Деяния 1 гл. Ето какво трябваше да се случи сред тях. Погледнете Деяния 1:12:
„Те се върнаха...“
Там ли сте? Деяния 1:12:
„Тогава те се върнаха в Ерусалим от хълма, наречен Елеонски, който е близо до Ерусалим, на разстояние един съботен ден път. И когато влязоха в града, се качиха в горната стая, където пребиваваха - Петър и Йоан, Яков и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилот, и Юда Яковов. Всички тези единодушно бяха в постоянна молитва и моление...“
Какво правеха те? Те
„единодушно бяха в постоянна молитва и моление с някои жени и Мария, майката на Иисус, и с братята Му“ (Деяния 1:12-14).
Забележете какво правеха те: те се събраха и бяха в постоянна молитва. Сега погледнете 2 гл. и там 1 ст. Тогава се казва:
„И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха [единодушно] на едно място.“
Те всички бяха единодушно на едно място. Това единодушие означава, че те били в съгласие. Въпросът е: съгласие за какво? Ще погледнем част от това след малко. Същността тук е, че те бяха единодушни и на едно място. Преди това те се бяха събирали всекидневно за молитва, за моление към Бога.
„Свидетелства“, том 8, стр. 20:
„Забележете, че именно след като учениците бяха навлезли в съвършено единство...“
Подчертах „съвършено единство“ с причина. Ясно е, нали? Защото исках то да изпъкне. След като те навлязоха в съвършено единство
„когато те вече не се стремяха към най-висшето място, [след това] беше излят Духът. Те бяха единодушни. Всички различия бяха оставени настрана“ („Свидетелства към църквата“, том 8, стр. 20).
И така, кога беше излят Духът? Те бяха в единодушие, след като бяха достигнали до съвършено единство. Тя нарече това „съвършено единство“.
Въпросът е: бяха ли те обединени по всеки въпрос, по който ги беше учил Исус преди това? Разбираха ли те всяка точка на вярата, дадена им от Исус, по времето на изливането на ранния дъжд? Казва се, че всички различия били оставени настрана. Казва се, че те били единодушни. И се казва, че те били в съвършено единство. И така, дали това означава, че те били в съвършено съгласие относно разбирането си за това какво казал Исус? Нека прочетем още малко тук. Преди всичко, нека отворим на Римляни 15 гл. Добре, Римляни 15 гл. Преди всичко, преди да отговорим на това, дали това единство ще се състои сред Божия народ преди да се излее късният дъжд? След малко ще се върна на въпроса, който зададох току-що. Първото нещо, което искам да видим по отношение на единството, е същото единство, което получиха те – дали то ще се случи преди късния дъжд. Римляни 15 гл.
(Умът ми не работи тук, извинявам се... Добре.)
Римляни 15 гл. и там 5 ст. В Римляни 15:5 се казва:
„И нека Бог на търпението и на утехата ви даде да бъдете единомислени помежду си според Христос Иисус, така че единодушно и с една уста да славите Бога и Отца на нашия Господ Исус Христос“ (Римляни 15:5, 6).
По какъв начин би могла да се види Божията слава? Как трябва Божият народ да прослави Бога? Припомнете си, че късният дъжд ще се отнася за откриване на Божията слава. Как трябва да прославят те Бога? Тряб-ва да Го прославят с една уста, се казва там, единодушно. Не е ли това нещото, което представя Павел тук? Можем да прославим Бога само когато имаме една уста и имаме един ум. Между другото, за чий ум и чия уста става дума? Трябва ли това да бъде умът на някой човек? Не, това трябва да бъде Христовият ум. Трябва да бъде Божията уста. Тук Павел казва:
„Да славите Бога с една уста и с един ум.“
Колко умове и колко усти виждаме днес и особено в адвентизма? Какво е истинското състояние на съвременния Израил? Забележете какво се казва в Съдии. Тук Съдии представя какво е нашето състояние. Съдии 17 гл. Това е състоянието на съвременния Израил днес, на онези, които изповядват, че са Божий народ. Исус Навин... Извинете ме, Съдии. Съ-дии 17 гл. и там 5 ст. Добре. Там се казва:
„А човекът Михей имаше дом за богове и направи ефод и домашни идоли, и посвети един от синовете си да му стане свещеник. В онези дни нямаше цар в Израил; всеки правеше, каквото му се виждаше добро.“
Това е в дните на Израил преди да имаха цар. Не че Бог желаеше те да имат земен цар. Не. Онова, което Бог желаеше за тях, е същото, което желае за нас днес – Той желае да признаваме и всичките да бъдем в хармония с Царя на царете. Но тук всеки правеше онова, което на самия него се виждаше правилно. Също както Михей. Той посвети някого към свещенически сан, да бъде служител. Това означаваше, че той щеше да започне да получава десятък, между другото, тъй като имаше свещеник. Това тук символизира разнородни служения, независими атоми. Всеки прави онова, което се вижда право в собствените му очи, защото Царят на царете не е сред нас в ролята на водач. Нашето състояние е такова. Всъщност Павел изразява това по следния начин – 1 Коринтяни 3 гл. 1 Коринтяни 3 гл. и там 1 ст. Там се казва:
„И аз, братя, не можах да говоря на вас като на духовни хора, а като на плътски, като на невръстни в Христос. Храних ви с мляко, а не с твърда храна; защото още не можехте да я приемете, а и сега още не можете. Защото и досега сте плътски.“
По какъв начин са досега плътски? Защо са още невръстни?
„Защото, докато между вас има завист и кавги, и разцепления, не сте ли плътски и не постъпвате ли по човешки?“
Когато има завист, когато има кавги, когато има разцепления, това е знак за плътско мислене. Това не е знак за духовна зрялост. Това не е знак за това, че Исус води народ. Погледнете 11 ст. ... всъщност 1 гл. 1 Коринтяни 1:11:
„Защото някои от Хлоините домашни ми казаха за вас, братя мои, че между вас имало разпри.“
Искам да кажа, че всеки от вас казва: Аз съм Павлов; А аз - Аполосов; А аз – Кифов; А пък аз - Христов. Нима Христос се е...“ какво? „...разделил?“
Един от тях следваше Павел, беше съгласен с Павел във всичко. Някой друг казваше:
„Не. Аз съм съгласен с онова, което каза Петър.“
Така че той следваше Петър. Друга група следваше Варнава, друга група – Аполос. А друга група обаче казваше:
„Не, аз не съм в никой от вашите лагери. Аз следвам Христос.“
„Нима Христос се е разделил?“
Абсолютно не. Следователно, фактът, че съществуваха разцепления показва, че хората все още бяха плътски по ум, все още бяха като невръстни. Точно това виждаме днес. Какво условие трябва да изпълним сега? 10 ст. Ето го условието, което трябва да постигнем сега:
„Моля ви се, братя, заради името на нашия Господ Исус Христос, всички да говорите в съгласие и да няма раздори между вас, а да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл.“
Това е състоянието, до което Бог желае да достигне Неговият народ. И, между другото, това е състоянието, което Божият народ действително ще постигне. Те ще бъдат с един ум и една мисъл. С една уста те ще прославят единия истинен Бог. Но, отново, остава въпросът: дали първите ученици имаха съвършено разбиране на настоящата истина, на истината за тяхното време, преди ранния дъжд? Преди да споделя това, нека споделя с вас още един цитат (преди да продължа), относно разделението.
„Съединението е сила. Разделението е слабост. Когато тези, които вярват истината за това време, са съединени, те имат силно влияние. Сатана добре разбира това. Той никога не е бил по-решителен от сега да направи Божията истина безрезултатна, причинявайки огорчение и разединение сред Божия народ. Светът е против нас, популярните църкви са също против нас; скоро и законите на страната ще бъдат против нас.“
Толкова много неща вече са против нас.
„Ако някога е имало време, което да е изисквало Божиите чеда да са единни, то това време е сега.... Не можем да си позволим сега да отстъпваме място на Сатана, подхранвайки разединение, разногласие и борба“ („Свидетелства към църквата“, том 5, стр. 236, пар. 3).
Но, отново: ще разбираме ли съвършено цялата светлина? Виждате ли, едно от основните неща, които разделят хората, са доктринални въпроси. Един човек вижда нещо тук и мисли, че то е настояща истина или светлина. Друг вижда нещо обратно на това или дори противоположно на него и казва:
„Ето това е настояща истина и светлина.“
Един от тях греши. Вероятно и двамата грешат. Дали това е нещо, което се случваше в ранната църква? Видяхме това да се случва. И не само това, но дори за нещата, които Исус им каза докато беше с тях, знаехте ли, че учениците нямаха ясно разбиране за тях до времето след като беше спуснат Духът? Не че те бяха обединени на основата на заблуда, разбира се. Бог беше Този, Който на този етап се справяше със заблудата. Моето становище е, че Божият народ в ранната църква нямаше дори пълно разбиране, съвършено разбиране на нещата, които се изискваха преди те да добият съвършено единство. Това ни се казва в следния цитат - „Деяния на апостолите“, стр. 44:
„Учениците бяха под влиянието на това небесно просветление [говори се за спускането на Светия Дух на Петдесетница]...“
„Учениците бяха под влиянието на това небесно просветление на писанията, които Христос им бе обяснявал, и те блеснаха пред тях със съвършената си истина. Покривалото..“
Имаха ли те покривало върху очите си преди това? Имаха покривало върху очите си. Дори Исусовите ученици, когато Исус ги учеше за различни неща, те все пак не можеха да видят някои от тях. Възможно ли е случаят да е такъв с вашия брат? И аз ще кажа на брата си:
„Възможно ли е такъв да е случаят с мен?“
Дали просто съществува покривало, поради което аз не мога да видя онова, което казваш? Но на нас ни харесва да водим кавги по въпроса. Някъде съществува покривало, а ние нямаме достатъчно съчувствие и търпение към онези, върху които вероятно все още се намира покривалото. Върху учениците имаше покривало и при все това те успяха да се съберат на едно място, единодушно. Какво тогава беше нещото, което ги накара при все това да се съберат, макар че не можеха да видят нещата ясно? Нека завърша с четенето на цитата:
„Покривалото, дето им пречеше да видят докрай премахнатото, сега бе вдигнато...“
Кога беше вдигнато то?
Преди Петдесетница или по време на Петдесетница? По време на Петдесетница, когато над тях беше спуснат Духът. Тогава беше вдигнато покривалото. Тогава те можаха да видят по-ясно. Беше нужно Бог да им помогне. Казва се:
„...[покривалото] сега бе вдигнато и те вникнаха със съвършена яснота в същността на Христовата мисия и в естеството на Неговото царство.“
Което означава, че преди това те не разбираха ясно делото на Христос, Неговата мисия. Нито разбираха ясно естеството на царството Му. Но сега разбраха. Следователно, въпреки че имаха съвършено единство (за което прочетохме) преди спускането на Духа, те нямаха съвършено разбиране. Виждате ли, ние считаме, че за съвършено единство се изисква преди всичко съвършено разбиране, докато нещата не стоят така. Какво тогава ще създаде съвършеното единство? Ще погледнем това след малко.
Отново, „Деяния на апостолите“, стр. 45:
„Петдесятница...“
Тогава дойде Светият Дух, ранният дъжд.
„Петдесетницата донесе на учениците небесно просветление. Истините, които не можаха да разберат, докато Христос бе с тях, сега им бяха открити“ („Деяния на апостолите“, стр. 45).
Виждаш ли, братко, възможно е да има истини, които аз да не разбирам. Вярно е. И е възможно да съм се стремял да ги разбера, Христос да ми е обяснил това и онова, но аз все още да не мога да го видя. Вярвам, че Светият Дух може да ни разкрие това, но първо ще се изправим пред сериозен изпит, за да видим дали ти си готов да се обединиш с някой друг, който гледа на въпроса по начин, различен от твоя, и въпреки това да се съберете и да молите Бога за силата на Неговия Свят Дух. Точно това се случи при първите ученици. Сега тези капаци бяха премахнати.
Между другото, мисля, че това е същият изпит, през който преминаваме днес. И една от причините, поради които не е паднал късният дъжд, е защото братята се страхуват твърде много, са твърде боязливи някак си да се съберат с онези, за които мислят, че просто не виждат нещата. Какъв тогава беше главният фактор, който ги сплоти? Ако това не беше съвършено разбиране, какво тогава беше нещото, което ги събра на едно място, в единодушие? В Йоан 13 гл. ни се казва какво беше това нещо, което ги сплоти. Точно същото нещо трябва да сплоти и нас. Йоан 13:35. Тук Библията казва... 34 ст. Йоан 13:34 – говори Исус и казва:
„Нова заповед...“
Знаехте ли, че има нова заповед? Виждате ли, изгубили сме от поглед новата заповед докато се съсредоточаваме и толкова много наблягаме на Десетте заповеди. Не че Десетте заповеди вече не са валидни. Разби-ра се, че са. Божиите заповеди и Исусовата вяра са от критично значение. Но по някаква причина братята ни са се съсредоточили толкова много върху Десетте заповеди (или Божия закон), че не знаят как да па-зят новата заповед. Каква е новата заповед, която Христос даде на учениците и която дава и на нас? Каква е тази нова заповед? Той ни казва това:
„Нова заповед ви давам, да се обичате един друг; както Аз ви въз-любих...“
Имаха ли учениците Му проблеми докато Исус беше на земята? Налагаше ли се Той да се натъква на проблеми с учениците? Не се ли налагаше от време на време да казва, че учениците говорят думите на Сатана,
„махни се от Мене, Сатана“,
когато Петър се опитваше да Му се възпротиви?
Нямаше ли Исус тези проблеми? И въпреки това Той каза:
„Да се обичате един друг; както Аз ви възлюбих.“
„Въпреки че знам, че дори ще избягате и ще се разотидете тичешком, когато Мен ме постигне беда, Аз все пак изпитвам любов към вас. И това е заповедта, която ви давам: да се научите да се обичате един друг както Аз ви възлюбих.“
Възможно е някои да мислят, че това е просто сантименталност. Но това е жизненоважен принцип, при който ако не го доловим няма да вземем участие в късния дъжд. Към това има и още. 35 ст.:
„По това...“
По какво?
[По любовта.]
Точно така.
„По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“
Вавилонските църкви използват този стих и се стремят да се съберат в едно тяло, да се обединят единствено въз основа на любов. И онова, което правят те, е да оставят настрана всички доктринални различия. Онова, на което ни призовава Исус, за да се приготвим за късния дъжд, не е просто да оставим настрана всички доктринални различия и да се обе-диним на основата на заблуди, а да оставите настрана различията си в името на това да придобиете единство. И това единство ще бъде сред онези, които ще стоят на основата на истината. И в крайна сметка онези, които не желаят да стоят на основата на истината, ще бъдат ответи като плява.
Но основата на това е любов. Това е нещо, което Вавилон поне разбира правилно. Поне това разбират правилно. Това е вярно. Забележете как-во още четем – 1 Коринтяни 13 гл. 1 Коринтяни 13:2. Там се казва:
„И ако имам пророческа дарба, зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, така че и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.“
Павел казва:
„Възможно е да имам всички тези неща, но ако нямам любов, не съм нищо.“
Погледнете 8 гл., 1 Коринтяни 8 гл. и там 1 ст. Виждате ли, ние желаем да преобърнем нещата. На нас ни се иска да кажем:
„Преди всичко е нужно да имаме всичките дарби, е нужно да имаме пророческа дарба, е нужно да имаме разбиране на пророчествата, онази вяра, която премества планини, и тогава ще имаме любов.“
Не. Ако нямате любов, всичко останало няма значение. Бог ще употреби първо някого, който притежава в себе си Неговата любов, преди да употреби някой, който не я притежава и при все това е силен говорител, надарен, талантлив, и всички останали. Той ще ги подмине и ще отиде при онзи, който не притежава дарбите и талантите, и при все това има в себе си Божията любов. Той ще употреби първо такива хора.
Павел изразява това по следния начин в 1 Коринтяни 8:1:
„А относно идоложертвеното...“
Жертваното на идоли, дали според вас това би било сериозно оскърбление в Божиите очи? Това е идолопоклонничество. Знаехте ли, че това беше един от въпросите, с които се налагаше да се справи ранната църква при някои от новодошлите? Те все още бяха пропити с идолопок-лонничество. И при все това Павел се опитва да помогне (особено на обърнатите от юдаизма) да узнаят как все пак да претърпят слабостта на онези, които още се намираха в идолопоклонничество. Те нямаха знанието или нямаха разбирането, или каквото и да е нещо, как тогава да търпят тези хора. Той казва:
„А относно идоложертвеното: знаем, че ние всички уж имаме знание да разрешим въпроса! Но знанието...“
Но знанието... какво?
„...знанието възгордява, а любовта назидава.“
Вие имате по-добро познание, затова какво правите? Отивате и казвате на даден човек:
„Ето така трябва да бъде. Ти се покланяш на идол. Ние не ядем от тези храни, жертвани на идоли. Какво не е наред с теб?“
Това означава да сте се възгордели поради знанието, което притежавате. Знанието възгордява, но познайте какво изгражда: любовта. Ще постигнете повече с тази душа, ако се подходите към нея с тази любов вместо с познанието си. Но ние сме народ, който не знае наистина как да върши това. Ние сме народ, който наистина не знае как да подходи към човека първо с любов. Искаме да подходим към тях с познанието си, защото имаме по-добро познание. Виждаме тези неща и си казваме:
„О! Те не трябва да правят това! Нека им кажа.“
Вместо да дойдете до тях и да кажете:
„Как мога да ти помогна да се справиш с това?“
Вместо просто да им казвате какво да правят, какво ще кажете за въз-можността да им покажете? Какво ще кажете за възможността да се научите да поносите за малко бремето? Има ли смисъл в това? Това е видът хора, които Бог ще употреби. Знанието ще стане причина за възгордяването ви. Точно това се казва: „Знанието възгордява“ ето тази гла-ва. Хора с голяма глава, като балон. Знанието върши това. Но любовта изгражда, тя назидава.
Отново, продължавам да чета, 2 ст. – той казва:
„Ако някой мисли, че знае нещо, той още не е познал, както трябва да познава. Но ако някой обича Бога, той е познат от Него“ (1 Коринтяни 8:2, 3).
Следователно, можете да имате цялото знание, което пожелаете, и при все това да не бъдете познати от Бога, ако не обичате Бога.
Следният цитат от „Копнежът на вековете“...
Любовта, приятелю, ще бъде от такова критично значение, една видима, чиста любов към братята.
В „Копнежът на вековете“, стр. 96 се казва:
„Апостолите бяха твърде различни по темперамент и характер... Всички те бяха събрани заедно, с различните им недостатъци и с всичките им унаследени и придобити наклонности към злото. Но в Христос и чрез Христос те трябваше да живеят в Божието семейство...“
Всички те бяха в едно семейство, заедно, дори с различията си. Това бяха главно различия в чертите на характера.
„...като се учат да бъдат единни във вяра, в учения и в дух. Щяха да имат своите изпитания, огорчения и различни мнения, но докато Той пребъдваше в сърцата, не можеше да съществуват разногласия. Неговата любов щеше да доведе до взаимна любов между тях; уроците на Учителя щяха да изгладят всички различия, водейки учениците към единство в мислите и в преценките“ („Копнежът на вековете“, стр. 96).
Отново, трябва да се придвижа нататък, за да мога да завърша. „Деяния на апостолите“, стр. 37:
„Учениците се молеха с искрено усърдие да придобият способност да общуват с хората и в ежедневието да говорят думи, водещи грешниците към Христос. Оставиха настрана всички различия, всички желания за първенство и се обединиха в християнска обич“ („Деяния на апостолите“, стр. 37).
Това са нещата, които направиха те преди ранния дъжд, преди Петде-сятница. Те се смиряваха и бяха готови да оставят настрана различията, за да потърсят поне обич като молеха Бога да им помогне с въпросите, пред които бяха изправени. Защото те знаеха, че имаше свят, на който беше необходимо да се каже за истината. А те не бяха способни да из-лязат, за да кажат истината на света, докато не получиха това поръчение от Бога, а също и силата, от която имаха нужда.
И така, дали това е необходимо условие за късния дъжд? Дали това е необходимо условие за късния дъжд? Даниил ни казва това. Даниил 11 гл. Това ще бъде последният ми текст от Библията. Даниил 11 гл. и там 32 ст. В Даниил 11:32 се казва... Това се отнася за края на времето и говори за онези, които ще получат голяма сила в последните дни и които Бог ще употребява – в 32 ст. се казва:
„И ще изврати с ласкателства онези, които беззаконстват против завета...“
Следователно, не е нужно да се безпокоим за онези, които беззаконстват против завета, дори ако те изповядват вяра в третата ангелска вест или място сред народа на настоящата истина. В крайна сметка те ще бъдат отделени. В крайна сметка те ще бъдат ответи като плява.
„Но,“ се казва там: „Но народът, който познава своя Бог, ще се...“ какво? „...укрепи и ще върши подвизи.“
Народът, който познава своя Бог, това са хората, които ще получат късния дъжд. Те са тези, които ще бъдат силни и ще вършат големи подвизи. С други думи, големи дела. Народът, който познава своя Бог. Но какво означава да познаваме Бога? Изнесох презентация за това, можете да я потърсите. Заглавието й е „Наистина ли познавате Бога?“, в нашия „Ютюб“ канал. Вниквам в това в дълбочина. Но тук се казва:
„Народът, който познава своя Бог.“
Какво означава да познавате своя Бог? И как узнавате, че познавате Бога?
В книгата „Издигнете Го“, на стр. 134 се казва следното:
„Само онзи...“
Кой?
„Само онзи, който съзнателно обича своите съчовеци, може да познае Бога. Човекът, който не обича онези, за които Отец е направил толкова много, не познава Бога. Това е причината, поради която има толкова малко истинска жизненост в нашите църкви. Теологията...“
„Теология“ означава ученията за Бога, изучаването на Бога, доктриналните неща.
„Теологията е без стойност [e безполезна]...”
С други думи, можете да имате цялото знание, можете да познавате всяка точка, да познавате всяка доктрина. Но тя е
„без стойност, ако не е наситена с...“
какво?
„...Христовата любов“ („Издигнете Го“, стр. 134).
Можете да знаете всяка точка, можете да разбирате ясно доктрините, но ако това не е наситено с Божията любов, която е себепожертвувателна, тогава вашето знание, вашата теология е без стойност в Божиите очи. Не ме интересува колко научни степени твърдите, че имате, колко учебни заведения сте посещавали, колко време сте учили, колко сте прави, тя е без стойност.
Отново, „Избрани вести“, книга 1, стр. 175.
Въпросът е: дали това е необходимо условие за късния дъжд? Да. За да го получи Божият народ в последните дни, ние трябва да бъдем народ, който обича своите съчовеци и обича своя Бог. Тук се казва:
„Когато в душите на работниците пребъдва Христос, когато целият егоизъм е мъртъв, когато няма съперничество, нито стремеж към върховенство, когато съществува единство...“
Виждате ли, трябва първо да съществува това единство.
„...когато те осветяват себе си, така че любовта им един към друг се вижда и чувства, тогава [оцветих това с червено]...“
Тогава, щом бъдат изпълнени тези неща, щом вече сме престанали да се борим за върховенство и да желаем да имаме първенство или да бъдем основното служение,
„...когато съществува единство, когато те осветяват себе си, така че любовта им един към друг се вижда и чувства, тогава потоците на благодатта на Светия Дух ще се излеят така сигурно върху тях, както е сигурно, че Божието обещание няма да пропадне нито на една йота или точка“ („Избрани вести“, книга 1, стр. 175).
Въпросът не е какво знаете, а кого обичате. Това са някои от условията за това да бъдем готови за късния дъжд. Това единство, което Бог желае сред народа Си, трябва първо и преди всичко да бъде вкоренено в Христовия ум, което включва Божията любов. Не че ще се обедините и ще излезете напред заедно с онези, които упорстват в бунта си, или упорстват в противопоставянето на истината. Не това е целта. Никога истина и заблуда няма да вървят заедно. Но за онези, които може би не виждат, върху очите на които все още се намира покривалото, както може би считаме ние, би трябвало да желаем при все това да се съберем, за да се молим за Божиите благословения и да Му позволим да отговори. И виждате, че щом Той отговори...
Ние се боим, защото си казваме:
„Не искам да работя с тях щом се намират на погрешната платформа.“
Приятели, вие няма да работите с тях, ако Бог не им даде Светия Дух. Припомнете си: той ще се излее. Той ще се излее над хората и ще има някои, които да не го получат. Възможно е те също да идват и да го търсят, но Бог вижда сърцето им. И те няма да го получат. Тогава те ще започнат да преследват, ще започнат да се съпротивляват. Тогава разделението ще бъде по-ясно разграничимо. Но ние се боим дори да се съберем, защото не сме наситени с Божията любов дори към грешника, или към неприятелите си. Не би трябвало да се страхуваме от онези, които са Христови неприятели. Знаете ли това? Да не би да имаме Бог, Който не може да се справи със собствените Си проблеми? Опитваме се да се справим с това вместо Него. Не! Нека се съберем, нека Му позволим да се справи с тях. Какво ще кажете за това? Като Божий народ, ние трябва да се сплотим, защото живеем във време, в което Бог ще излее Духа Си в този късен дъжд. Трябва да се приготвяме за това като се уве-ряваме, че нашите сърца са чисти и че живеем спрямо светлината, която имаме, възможно най-добре. Виждате ли, проблемът при онези, които приемат или поучават заблуди, независимо кои са те, проблемът е, че те не са верни в окова, което вече знаят. И особено ако просто са толкова догматични. Възможно е да има някои, които просто не знаят и са неосведомени за това и за просвещаването на които е необходимо небесно просветление. И точно за това би трябвало да се молим:
„Отче, Ти да ни просветиш...“
И ние си мислим, че те грешат по някой въпрос ли?
Би трябвало да молим Бога:
„Просвети ги.“
И да ги поканим, за да им дадем възможност за това просвещение. Виждате ли, ние се опитваме да ги просветим – в това се състои проблемът.
„Нека седна с теб и те информирам за истината по въпроса.“
И да, има моменти за съвместно изучаване, за съвместно разсъждение. Но щом видим, че не можем да „информираме братята за истината“ по даден въпрос, защо да не дадем шанс на Бога да опита? Защо не позволим на Него да направи това? Ще ви кажа защо не позволявате: за-щото нямате Исусовата вяра. И нещо повече от това: има нещо относно Божията любов, което е необходимо да проверите за наличност. Нека Бог ни помогне, така че всеки от нас да вземе участие в изливането на Неговия Свят Дух. Благодаря на Бога, че ще извърши това в собственото ми поколение. Казва ни се да изискваме изпълнението на обещанията Му и да живеем сякаш ги имаме дори преди да бъдат изпълнени за нас. Затова аз няма да приема това лековато. Ще му повярвам. Ще започна да упражнявам повече вяра в Божиите обещания.
Да, хората ще мислят, че сте фанатични. Хората ще мислят, че вие се самозалъгвате, че се самозалъгвате и всички тези неща, докато Бог ще каже:
„Не. Той е праведен.“
Защото праведният живее чрез вяра. Вие искате ли да живеете чрез вяра? За да получите тази праведност, трябва да живеете чрез вяра. И се надявам, отново, че всички ние ще вземем участие в дъжда, който предстои да се излее.
Нека завършим с молитва.
Небесни Татко, когато току-що прекарахме този миг в размисляне върху някои от нещата в Твоето Слово, по отношение на пророчествата и къс-ния дъжд, това е нещо, за което мнозина са се молили, дори и онези, които вече са си отишли в гробовете. До края на живота си те са се молили за него. Но, Отче, ние трябва да бъдем народ, който не само се моли за него и се приготвя, но и народ, който вече го изисква, така че ние да вземем участие в късния дъжд. Мисля, че има някои, които все още се боят от това. Възможно е някак си те да се надяват това да не се случи в тяхното поколение, защото е възможно те да не вземат участие в него. Но не бива това да бъде нашият начин на мислене. Ние не бива да бъдем народ на страх. Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, дух на любов, на себевладеене. И точно в това ще вървим: любов, сила и самоконтрол. Затова, Отче, молим Те да продължиш да ни приготвяш за дъжда, който предстои да дойде над Твоя верен народ. Помогни ни да се приготвяме всекидневно като бъдем верни в онова, което ни е известно, верни в онова, което вече ни е дадено. Благодарим Ти също за тази въз-можност да се приготвим. В името на Исус, амин.
„Съветът на пророчеството“
Благодарим ви, че изслушахте програмата ни.
За повече информация посетете TheCounselofProphecy.com
RSS Feed
