Smyrna Video Productions
Smyrna Gospel Ministries представя поредицата
за изучаване на Библията...
Добре дошли, приятели, на презентацията на Smyrna Gospel Ministries от поредицата за изучаване на Библията
„Благата вест за Бога“.
Говорители в поредицата са пастор Алън Стамп от Smyrna Gospel Ministries, брат Линфорд Бийчи, също от Smyrna Gospel Ministries, и специалният гост-говорител пастор Дейвид Клейтън от Restoration Ministries – Ямайка, Карибски регион. Следва водещият на поредицата – пастор Алън Стамп.
Smyrna Gospel Ministries представя поредицата
за изучаване на Библията...
Добре дошли, приятели, на презентацията на Smyrna Gospel Ministries от поредицата за изучаване на Библията
„Благата вест за Бога“.
Говорители в поредицата са пастор Алън Стамп от Smyrna Gospel Ministries, брат Линфорд Бийчи, също от Smyrna Gospel Ministries, и специалният гост-говорител пастор Дейвид Клейтън от Restoration Ministries – Ямайка, Карибски регион. Следва водещият на поредицата – пастор Алън Стамп.
Здравейте. Аз съм Алън Стамп от Smyrna Gospel Ministries. Добре дошли на тази презентация от поредицата за изучаване на Библията „Благата вест за Бога“. Излъчваме тази поредица с цел да изложим наяве най-измамливите заблуди, които Сатана се е постарал да популяризира, и направим ясна чудната истина по отношение на Съществото, Което Библията нарича „Бог“. Ние вярваме, че подобно на своя Спасител се намираме в този свят, за да извършваме служба за Бога. Тук сме с цел да се уподобим на Бога по характер и чрез живот на служене да Го разкрием на света. Но, братя и сестри, за да бъдем съработници с Бога, за да се уподобим на Него и да разкрием Неговия характер, ние трябва да имаме правилно разбиране за Него. Трябва да познаваме Бога така, както Той разкрива Себе Си. Виждате ли, единствено познаването на Бога може да ни уподоби на Него по характер. Това познаване е основната подготовка както за този живот, така и за бъдещия.
Във второто си послание апостол Петър, в 1 гл. и там 3 ст., казва, че
„Неговата божествена сила ни е подарила всичко, което е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на [Него]...“
А нашият Господ и Спасител Исус Христос, Единородният Божий Син, заяви:
„А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил“ (Йоан 17:3).
Приятели, това е познанието, което Бог приканва вас да приемете и освен което всичко останало е суета. Нека Бог ви благослови докато изучавате внимателно следната презентация:
„Отговори на възражения“
Във второто си послание апостол Петър, в 1 гл. и там 3 ст., казва, че
„Неговата божествена сила ни е подарила всичко, което е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на [Него]...“
А нашият Господ и Спасител Исус Христос, Единородният Божий Син, заяви:
„А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил“ (Йоан 17:3).
Приятели, това е познанието, което Бог приканва вас да приемете и освен което всичко останало е суета. Нека Бог ви благослови докато изучавате внимателно следната презентация:
„Отговори на възражения“
Добре дошли отново, приятели, на поредицата библейски изследвания „Благата вест за Бога“. Ако сте имали възможността да изучавате заедно с нас в по-ранните теми в тази поредица, сте видели някои жизненоважни и динамични истини за Бога, нашия Отец, за Неговия Син, Исус Христос, и Техния Свети Дух. Докато тези изследвания са били изпълнени с истина, поради времеви ограничения те не са могли да разгледат всеки библейски текст, който се споменава в разисквания по темата за Божеството. Именно тук в поредицата се вмества това видео. Именно тук желаем да проучим внимателно някои текстове, които не сме имали възможността да проучим и които при все това се повдигат обикновено в разискването, и особено от страна на онези, които приемат римокатолическата доктрина за Триединството и разнородните ѝ форми. За да спомогнем за проучването на някои от тези текстове сме събрали група изследователи на Библията.
Към мен днес се присъединява пастор Дейвид Клейтън от Restoration Ministries, Ямайка, Карибски регион. Пастор Клейтън е основният говорител в тази поредица, „Благата вест за Бога“.
Към мен се присъединява също и брат Линфорд Бийчи от Smyrna Gospel Ministries. Брат Бийчи е истински изследовател на Писанията. Линфорд е редактор на сп. „Настоящата истина“ - ежемесечно издание със специално съсредоточаване върху представянето на материали за изучаване относно изкупителния план.
Към мен, като специален участник в дискусията, се присъединява и брат Хауърд Уилямс от Restoration Ministries, Ямайка, Карибски регион. Брат Уилям е бил през целия си живот християнин и изследовател на Божието слово. Понастоящем той е ръководител на издателския отдел към Restoration Ministries.
Заради онези, които не са имали възможността да видят предишните теми в тази поредица, искаме да започнем като направим известен обзор. Ако сте гледали или слушали по-раншните изследвания, ще оцените думите на Павел, когато той, пишейки на църквата във Филипи, написа:
„Прочее, братя мои, радвайте се в Господа. Едно и също да ви пиша, за мене не е тежко, а за вас то е назидателно“ (това се намира във Филипяни 3:1).
Не е тежко, а всъщност е назидателно и хубаво да се прави преглед на библейската истина. Виждате ли, възлюбени, важното е Божието слово, онова, което казва Библията, а не непременно което поучават човеци. Преди години научих малко стихотворение, което означава много за мен. То гласи:
„Какво казва Библията, блажената Библия? -
Това би трябвало да е единственият ми въпрос.
Човешките учения толкова често ме подвеждат.
Какво ми казва Божията книга?“
Отец
В предишните изследвания от тази поредица открихме, че Библията учи, че има един Бог, личностно, духовно Същество, Създател на всичко; всемогъщ, всезнаещ и вечен; безграничен в мъдрост, святост, справедливост, благост, истина и милост, и непроменим, присъстващ навсякъде чрез Своя представител, Светия Дух. Този един Бог не е обединен комитет от три същества, нито едно същество, което поема три различни режима на съществуване – независимо дали едновременно или по различно време. Нито пък този един Бог е Триединство от три лица в едно същество. Доктрината за Триединството, заявена в най-простата си форма, е:
„Един Бог: Отец, Син и Свети Дух – единство от три съвечни Личности“ (Основно учение на адвентистите от седмия ден номер 2).
На тази концепция се базират вероученията и основните учения на повечето евангелски църкви.
Нека сега ви прочета някои от библейските текстове, които показват ясно действителната истина за Бога и видим дали основата на вероученията може да бъде съвместена с Писанията.
1 Коринтяни 8:4-7 заявява:
„Прочее, относно яденето от идоложертвеното, знаем, че никакъв бог, изобразен от идол, няма на света, и че няма друг Бог освен един. Защото, ако и да има така наричани богове, било на небето или на земята, (както има много богове, и господари много), но за нас [той казва: за християните] има само един Бог, Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него. Но [или: обаче] това знание го няма у всички...“
Павел казва, че единият Бог на християнина не е комитет на Отец, Син и Свети Дух, а просто Отец. Той казва:
„...за нас [за нас] има един Бог, Отец... и един Господ, Исус Христос“.
Нека прочетем отново част от тези стихове и поставим в стиха дефиницията на вероучението за Бога, и видим дали има смисъл:
„...но за нас има само един Бог [Отец, Син и Свети Дух], Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ, Исус Христос...“
Можем да видим, че няма смисъл в това. Павел ни казва истина, която е съществена за вечен живот, приятели, и при все това ако доктрината за Триединството е вярна, сме оставени да бъдем объркани от онова, което би трябвало да бъде ясно Божие слово. За съжаление Павел призна, че истинското познание за Бога го няма у всички.
Като пише по-нататък до Тимотей Павел изрази истинското познание, което желаеше да имат всички християни. Той написа:
„Това е добро и благоприятно пред Бога, нашия Спасител, Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината. Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците - човекът Христос Исус...“ (1 Тимотей 2:3-5).
Истината, до която Боговдъхновението желае да достигнем, е познание-то, че има един Бог, Отец, и един Посредник между този един Бог и човека, и този Посредник е Исус Христос. Самият Исус, като се молеше на Отец, каза:
„А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил“ (Йоан 17:3).
Вместо единия истинен Бог, Когото Исус познаваше, доктрината за Триединството поучава, че в действителност има три върховни отделни личности, всички от които са съравни, съвечни, нетленни, всички от които са достойни за поклонение, обожание и служба. Това учение унищожава Божията върховна власт. Тази теология обърква хората по отношение на това на кого се покланят и молят, пред кого се покайват и в кого вярват. И както ще забележим по-нататък, то прави също така опит да унищожи изкупителната смърт на Исус и тази велика истина в сърцата им.
Синът
В поредицата изучавахме обстойно този един Господ и Ходатай, Исус Христос. Той е Единородният Син на вечния Отец – Този, чрез Когото Отец създаде всичко и чрез Когото всичко се сплотява, и че Той живя като пример за нас, умря с пълна смърт на кръста като жертва за нас и беше възкресен на третия ден от Бог Отец. Библията учи, че в някакъв момент от миналото на вечността е съществувало само едно божестве-но Същество. Тогава това едно божествено Същество родило Син –
„не син по сътворение, каквито бяха ангелите, нито син по осиновление, какъвто е простеният грешник, а Син, роден като отпечатък на съществото на Отец...“ („Знамения на времето“, 30 май 1895 г.).
Библията не се опитва да обясни как се е състоял този процес по раждане (или рождение) и при все това тя категорично поддържа буквалната синовност на Исус Христос преди Въплъщението и рождението Му във Витлеем. Докато Божият Син споделя равенство на естество, божествена слава и чест със Своя Отец, всички тези божествени качества бяха първоначално дадени, или както се казва в Евреи 1:4 – „наследени“. Именно поради тази причина дори след хилядата години [милениума] и изкореняването на греха Синът ще се подчинява на Бога. Нека сега направим преглед на някои от библейските текстове, които ясно показват действителната истина за Исус Христос. Този най-обичан и най-известен от всички библейски текстове, Йоан 3:16, заявява:
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот...“
Вместо да поучават, че Исус е второто лице на триединен Бог, Писанията учат, че Той е Единородният Син на Отец.
Това се представя ясно и в Притчи 8:24, 25. Там Христос, като говори за Себе Си под символа Мъдрост, казва:
„Родих се, когато не съществуваха бездните, когато нямаше извори, пълни с вода. Преди да се поставят планините, преди хълмовете - аз бях родена...“
Библията учи, че Бог изявил Своята велика любов като дал Своя Единороден Син, за да умре със смъртта, която ние заслужаваме, и след това Го е възкресил от гроба.
Като говори на еврейското ръководство след изцеляването на куция, апостол Петър заяви:
„...да знаете всички вие и всичките Израилеви люде, че чрез името на Исуса Христа Назарянина, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име тоя човек стои пред вас здрав“ (Деяния 4:10).
И Павел (в Галатяни 1:1) написа:
„Павел, апостол, не от човеци, нито чрез човек, но чрез Исуса Христа и Бога Отца, Който Го е възкресил от мъртвите...“
В Йоан 14:28 Исус каза:
„...Отец е по-велик от Мен.“
В същия ред на мислене апостол Павел пише:
„Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог“ (1 Коринтяни 11:3).
Павел продължава в същото послание и заявява, че след като на всеки грях и зло е сложен край и са унищожени,
„Сам Синът ще се подчини на Оногова [т.е. Бога], Който Му бе всичко подчинил, за да бъде Бог всичко у всички“ (1 Коринтяни 15:28).
В Йоан 5:26 Исус каза:
„Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си...“
Този Божий живот се влива чрез Неговия Син в цялото творение.
В своето Послание към евреите, в 1 гл. и там 1 ст., Павел пише:
„Бог, който много пъти и по много начини е говорил в миналото на бащите ни чрез пророците, в края на тези дни говори на нас чрез Сина, когото постави Наследник на всичко, чрез когото също направи световете...“ (Евреи 1:1, 2).
Нищо чудно, че във Филипяни 2:10, 11 четем:
„...така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните (същества), и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.“
Приятели, фалшивите теории за Христос и Бога поучават, че термините „Отец“ и „Син“ са просто названия, които да ни помогнат да разберем ролята, изпълнена от Божеството. Това всъщност мами хората по отношение на Бога. Тази теология завършва с вярване, че когато Бог ни дава Своя Син вместо да отдаде една Личност, Която някога е била буквална част от самия Него, ни дава някой друг, различен от Себе Си, като така изобщо не дава от Себе Си. С това разбиране хората биват оставени без знанието за върховната жертва и любов на нашия небесен Отец.
Светият Дух
И накрая нека направим малък обзор относно Светия Дух.
Исус Христос каза:
„Бог е Дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят“ (Йоан 4:24).
Възлюбени, видяхме, че Библията учи, че Светият Дух е нетелесното, лично присъствие на самия Бог. Никъде Библията не учи, че Светият Дух е третото лице на триединен Бог.
В Битие 1:26 Библията казва, че Адам бил създаден по Божия образ. Това е важно, защото Павел, пишейки в 1 Коринтяни 2:11, заявява принцип; и там се казва:
„Защото кой човек знае какво има в човека, освен духът на човека, който е в него? Така и никой не знае какво има в Бога, освен Духът на Бога.“
С други думи, духът на човека се отнася спрямо човека както Духът на Бога се отнася спрямо Бога. Когато кажа, че духът ми е наскърбен, дори за момент не бихте помислили, че говоря за някой друг, различен от мен. Моят дух е умът ми, характерът ми, личността ми. Той е елементът, приятели, който в действителност е самият мен. Можете да отсечете дланта ми и аз все още ще бъда себе си. Можете да отсечете ръцете ми и аз все още ще бъда себе си, да отсечете краката ми и макар да имам по-малко от тялото си, аз няма да съм по-малко личност. Именно чрез Духа Си, приятели, Бог е всеприсъстващ.
Давид, като пише в Псалм 139:7, казва:
„Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?“
Тук Давид употребява еврейски паралелизъм, за да се изрази. Този вид еврейски паралелизъм изразява една мисъл по един начин и след това употребява допълнителна мисъл, за да я изрази по друг начин. В първия ред той заявява:
„Къде да отида от твоя Дух?“
Втората мисъл, еквивалентна на първата, е:
„...от присъствието Ти къде да побягна?“
Давид казва, че Божието присъствие е еквивалентно на Божия Дух.
Току-що представихме кратка извадка на библейските пасажи, които бяха употребени преди в поредицата. Насърчавам ви да се върнете и да направите повторен преглед и да изследвате допълнително. Помнете, приятели: да чуете истината отново не е тежко, а е назидателно. Форматът ни ще бъде прост: ще представя текст или въпрос, основан на текст, който се употребява често за поощряване на фалшива теория за Бога, и един или повече от участниците в дискусията ще откликне с библейски аргументиран отговор. Ще започнем с текст, който дори тринитаристи са намерили за трудно да обяснят напълно, но за който вярват, че напълно подкрепя становището им. Той се намира в 1 Йоаново 5:7, 8. Текстът гласи:
„Защото Трима са, Които свидетелствуват на небето: Отец, Слово и Светий Дух; и Тия Тримата са Едно. И три са, които свидетелствуват на земята: духът, водата и кръвта; и трите за едно свидетелствуват.“
Брат Дейвид, на пръв поглед тези текстове поне би изглеждало, че поучават доктрината за Триединство. Какво можеш да ни кажеш за тях?
Повечето уважавани авторитети са съгласни, че част от тези стихове определено били прибавени към Библията през периода, познат като Тъмните векове, и по-конкретно частта, която гласи:
„...на Отец, Слово и Светий Дух; и Тия Тримата са Едно. И три са, които свидетелствуват на земята...“
Ако спорната част се извади, стихът ще гласи:
„Защото три са, които свидетелствуват: Духът, водата и кръвта; и тия три са съгласни.“
От всички спорни стихове в Библията, срещу това, че този стих е достоверна част от Писанието има най-много доказателства. Ф. М. Блейклок в своя „Коментар върху Новия завет“ заявява:
„...Еразъм пропусна пасажа от първия печатен Гръцки завет от 1516 г., но се зае да внесе думите, ако можеше да се предостави гръцки ръкопис, в който се съдържат. Пред него бе представен късен ръкопис, в който действително се съдържаше пасажът, и противно на преценката си спази своето обещание. Така чрез изданието на Еразъм от 1522 г. вметването навлезе в текста на гръцкия Нов завет. Действието на „Ревизирания превод“ в отрязване на фалшивите думи беше закъсняла справедливост. Би трябвало да ценим скъпо всяка дума от боговдъхновения доклад, но не желаем никакво вмешателство в този доклад чрез човешко допълнение, колкото и благонадеждна да е изразената теология“ [край на цитата] (това беше написано от Ф. М. Блейклок в „Коментар върху Новия завет“, стр. 246).
Адвентният библейски коментар казва в основни линии същото. На стр. 675 от том 7 четем:
„Оспорваните думи си проправиха път в превода на крал Яков посредством гръцкия текст на Еразъм. Казва се, че Еразъм предложил да включи оспорваните думи в своя Гръцки завет, ако му бъдеше показан дори един гръцки ръкопис, в който да се съдържат. Библиотека в Дъблин предостави такъв ръкопис (известен като 34) и Еразъм включи пасажа в текста си. Сега се вярва, че по-късните издания на Вулгатата придобили пасажа чрез грешка на писар, който включил екзегетичен коментар в полето в Библейския текст, който преписвал. Оспорваните думи се използват широко в подкрепа на доктрината за Триединството, но като се имат предвид такива неопровержими доказателства против автентичността им подкрепата им е без стойност и не би трябвало да бъде използвана. Въпреки появата им във Вулгатата, католически коментар върху Свещеното Писание, свободно признава следното по отношение на тези думи: „Сега като цяло се поддържа, че този пасаж, наречен Comma Johanneum, е бележка, вмъкнала се в текста на Стария латински [превод] и Вулгатата в ранна дата, но проправила си път в гръцкия текст едва през 15 и 16 в.““ (Адвентен библейски коментар, том 7, стр. 675).
Някои хора биха възразили силно против самото предположение, че е възможно грешки да са се вмъкнали в текста на Библията, по какъвто и да е начин. Въпреки това е интересно да се отбележи какво имаше да каже Елън Уайт по отношение на това – тя каза:
„Видях, че Бог особено закриляше Библията. Но все пак, когато в началото имаше само малко копия, учени мъже са променяли в някои случаи думите, мислейки, че по такъв начин я правят по-ясна, докато в действителност те са замъглявали ясното, нагаждайки го според техните установени, управлявани от предания възгледи. Видях, че като цяло Словото Божие е една завършена верига, всяка халка от която е свързана с друга и я обяснява. Верните изследователи на истината няма да се заблудят, защото не само Словото Божие обяснява ясно и просто пътя към живота, но е даден и Светият Дух като водач за разбиране пътя към живота, разкрит в него“ (това е взето от „Ранни писания“, стр. 220, 221).
Дори още по-интересно е, че Елън Уайт, в своите хиляди страници писания и хиляди цитати от Писанията, нито веднъж не цитира 1 Йоаново 5:7 – текста, който разглеждаме понастоящем. Въпреки това, дори ако трябваше да приемем този стих като автентична част от Писанието, дали той поучава в действителност за три същества? В 8 ст. ни се казва:
„И три са, които свидетелствуват на земята: духът, водата и кръвта; и трите за едно свидетелствуват.“
Т.е. те носят едно обединено свидетелство.
Тук виждаме, че не е нужно някой да е жива личност, за да свидетелства. Водата свидетелства и кръвта свидетелства. И все пак никой не би предположил, че водата и кръвта са личности. Защо тогава би трябвало да настояваме, че понеже Духът свидетелства в небето той трябва да е жива личност? Има три начина, по които се свидетелства за истината в небето. Тези свидетели са едно, или те носят обединено свидетелство. Това не означава, че те са една личност, едно същество или един Бог. Исус обясни какво означава това единство, когато се помоли всички да бъдем едно както Той и Неговият Отец са едно (Йоан 17:22) – не да станем един човек, а просто да бъдем в съвършена хармония, както Той и Неговият Отец са в съвършена хармония. В небето Бог свидетелства за истината. Същото прави и Христос. Същото прави и Светият Дух. Въпреки това, докато Бог и Исус могат да свидетелстват гласно чрез думите, които говорят, Светият Дух, независимо дали в небето или на земята, свидетелства като внушава впечатления върху сърцата на онези, които желаят да се научат, като им дава разбиране за истините на спасителния план. В небето има три канала на свидетелство – Отец, Син и Свети Дух. На земята има три: водата, Духът и кръвта. Дали трите на земята са Триединство понеже са споменати в една и съща мисъл или понеже са съгласни? Със сигурност никой разумен човек не би могъл да твърди това. По същото разсъждение ще трябва да заключите, че Отец, Словото и Духът не са непременно Триединство просто защото са едно или са в хармония, или защото са споменати в една и съща мисъл.
Много благодаря, Дейвид. Това наистина направи така, че въпросът да стане прост и ясен.
Матей 28:19 е още един текст, който се употребява много като поучаващ доктрината за триединен Бог. Кой би желал да отговори на това?
Бих желал да разгледам това, брат Алън.
Исус каза:
„Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух...“
Какво помислиха учениците, когато чуха това? Дали те разбраха, че Христос им заповядва да кръщават хората в Триединство? Ако е така, бихме очаквали да ги намерим да употребяват тази формула винаги, когато кръщават хора. Нека отворим Библиите си на мястото, на което учениците се покориха на тази заповед за първи път.
В Деяния 2:38 Петър каза:
„Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух.“
Петър заръча тези хора да бъдат кръщавани в името на Исус Христос вместо в имената на три отделни личности. Само в случай, че това е било „подхлъзване“ от страна на Петър, нека погледнем някои от другите места в Библията, в които бяха кръщавани хора.
В Деяния 10:48 се казва, че
„[Петър] заповяда да бъдат [Корнилий и братята му] кръстени в името на Исуса Христа“ (Деяния 10:48).
От тези стихове става ясно, че Петър не разбираше Христос да му е заповядал да кръщава в Триединство.
Като се придвижим нататък в книгата Деяния откриваме, че Петър не беше сам в своето разбиране на тази заповед. В Деяния 8:16, когато дойдоха в Самария, Петър и Йоан откриха група хора, които бяха
„кръстени в името на Исус Христос“ (Деяния 8:16).
Какво да кажем за Павел? Помнете, че Павел каза, че проповядва благовестието, което получил направо от Исус (Галатяни 1:2; Ефесяни 3:3). Как научи Исус Павел да кръщава? Когато посети Ефес, Павел срещна някои братя, които бяха кръстени само с Йоановото кръщение. Павел ги уведоми за Христос и Библията казва:
„И като чуха това, кръстиха се в името на Господ Исус“ (това се намира в Деяния 19:5).
Няма доклад в Библията за някого, който да кръщава в три отделни имена на три отделни същества. Съществуват няколко възможности, които биха могли да обяснят това:
- възможно е учениците да са били в пряк бунт против Исус;
- възможно е те да са разбрали погрешно казаното от Него;
- или може би Исус никога не е дал тази заповед.
Никое от тези не ми звучи основателно, но съществува още една възможност:
- възможно е учениците да са разбирали заповедта на Исус по-различно, отколкото я разбират повечето тринитаристи днес. Исус ни заръча да кръщаваме в името на Отец, Сина и Светия Дух. Дали Исус се опитваше да ни поучи, че Бог е Триединство? Не мисля така, в противен случай Той би влязъл в противоречие с други изявления, направени от Него, както и с много изявления, направени от други библейски писатели. Няма нищо в стиха, което да казва, че Бог е съставен от три лица. Няма нищо в стиха, което да казва кой е Бог. Думата „Бог“ напълно отсъства от стиха. На друго място в Библията научаваме, че единият Бог на Библията е Отец. Павел написа, че има
„...един Бог и Отец на всите който е над всички, чрез всички, и във всички нас“ (Ефесяни 4:6).
Библията употребява фразата „Бог Отец“ тринадесет пъти, но никога не казва „Бог Син“ или „Бог Свети Дух“. Думата „име“ в Библията често се отнася за характера на някого. Името на Яков беше променено на „Израил“ понеже характерът му се беше променил. Ако вярваме, че този стих се отнася за действителни имена на три отделни лица, както предполагат повечето тринитаристи, нямаше да бъде възможно да се изпълни тази заповед. Простото декламиране на думите
„кръщавам те в името на Отца, Сина и Светия Дух“
не е изпълнение на заповедта. За да кръстим буквално някого в името на дадена личност, ние трябва да знаем името на тази личност. Би било възможно да кръщаваме в буквалното име на Отец, защото Той притежава име. Би било възможно и да кръщаваме в буквалното име на Сина, защото Той също притежава име. Но не е възможно да кръстим някого в буквалното име на Светия Дух, защото Библията дори не загатва, че такова име съществува. Така че можем да видим, че Исус не даваше конкретна формула с думи, които проповедникът да декламира при кръщение. Знаем това, защото няма доклад в Библията за някого, който да е употребил тази формула при кръщение. Всички докладвани примери на хора, които кръщавали след даването на тази заповед, показват, че това се вършело в името на Исус. Не би било възможно да се кръщава буквално в собственото име на Светия Дух, защото Библията не споменава такова име. Вероятно е думата „име“ да се отнася за „характер“ вместо за собствените имена на отделни лица. Щом осъзнаем, че Христос заръчваше на учениците Си да кръщават в характера на Отец, Сина и Светия Дух, за нас е по-лесно да разберем думите Му. Тази заповед е тясно свързана със заповед да поучават. Христос желае Неговите ученици да разбират истината за Бога, Неговия Син и Светия Дух. Всички трима са съществени в живота на един християнин. Отец ни възлюби толкова много, че даде Сина Си да умре за греховете ни и даде Духа Си, за да ни напътства в живота ни. Ако на един човек липсва знанието за който и да е от тези аспекти, неговата връзка с Бога ще пострада. Ето защо Христос спомена конкретно всичките трима. От това можем да видим, че Матей 28:19 определено не доказва, че Бог е Триединство, нито доказва, че Светият Дух е отделно от Отец същество. Ако трябва да намерим доказателство за тези доктрини в Библията, трябва да потърсим на друго място.
2 Коринтяни 13:14 е наречен
„най-възвишеният текст от цялото Писание“,
и особено във връзка с предполагаемата доктрина за Триединството. В него се казва:
„Благодатта на Господ Исус Христос и любовта на Бога, и общение-то на Святия Дух да бъде с всички вас.“
Брат Хауърд Уилямс, не изглежда ли сякаш това посочва, че има поне три отделни личности в Божеството?
Да видим дали. Това са последните думи на Павел от второто му писмо към коринтските християни. Някои казват, че тези думи доказват Триединство, но искам да изследвате тези думи заедно с мен, приятели, и нека видим дали с тези думи Павел казваше едно „тринитарно“ сбогом. Текстът говори за
1) благодатта на нашия Господ, Исус Христос;
2) любовта на Бога и
3) общението на Светия Дух.
Колко пъти в този стих виждаме титлата „Бог“? Употребена е само веднъж, нали? И при това е употребена по отношение на конкретна личност. Очевидно именно Бог е Този, Който ни обича.
И според Йаон 3:16 Той ни обича толкова много, че направи нещо, и това беше, че даде Своя Син, за да бъде благодат за нас... или да ни даде благодат и да можем да бъдем присъединени към общение с Тях двамата чрез Духа. Това е отбелязано в Йоан 14:23. Моля, забележете, че Павел не каза, че ще общуваме със Светия Дух, а говори за общението „на Светия Дух“. Какво означава това? Когато говореше за общението „на Светия Дух“, Павел показваше как щеше да става нашето общение – посредством Светия Дух, т.е. как бихме общували, как би ставало нашето общение с Бога и с Неговия Син, Исус. Изслушайте следния стих – 1 Йоаново 1:3:
„...това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас; а пък нашето общение е с Отец и с Неговия Син Исус Христос.“
Според Йоан, имаме общение с Отец и Неговия Син, а не със Светия Дух. Следователно, Павел искал да има тази опитност с християните в Коринт и с вас и мен днес – опитността на истинско общение с Отец и Неговия Син, чрез Светия Дух. Според мен това е действителното значение на текста.
Пастор Клейтън, Матей 3:16, 17 описват кръщението на Исус. Отец проговори, Светият Дух слезе в образа на гълъб – това изглежда говори за Триединство. Какво можеш да ни кажеш за това?
Нека прочета текста:
„И като се кръсти, Иисус веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“ (Матей 3:16, 17).
Тринитаристите настояват, че в тези стихове виждаме ясна демонстра-ция за тринитарното естество на Бога. Без да прибавяме човешко предубеждение или приемане на желаното за действителност, какво можем да открием от четенето на този пасаж? Като начало, съвсем очевидно е, че присъстват две лица – едното е Исус, а другото е Собственикът на гласа, който заявява:
„Този е Моят възлюбен Син.“
Явно е, че говорителят е Бог Отец. Каква е идентичността на Исус, според пасажа? Самият Бог Го идентифицира като „Моят възлюбен Син“, а не като второ лице на съравно Триединство. Това само по себе си опровергава твърдението, че тук имаме Триединство. Въпреки това, дали този пасаж посочва Светият Дух да е личност? Дали присъстват три личности? Докато Синът явно е Личност и Отец безпогрешно е Личност, както е изявено чрез гласа и думите, които изговаря Той, какво можем да открием от символа, употребен за представяне на Светия Дух? Тук Духът е представен като гълъб. Светият Дух никога не е представян чрез какъвто и да е символ, който да посочва, че е личност. Той е представян чрез дървено масло, вода, вятър, огън, а тук като гълъб. Наистина е пресилване на въображението да се предположи, че тук виждаме трета личност. В действителност пасажът заявява, че това е Божий Дух – Дух, принадлежащ на Бога. Тук, както и на всяко друго място в Писанието, Светият Дух е представен като принадлежащ на някого, като Божия собственост или като излъчване от Бога вместо като индивидуална личност със собствена идентичност.
Елън Уайт хвърля светлина по тази точка. В „Ривю енд Хералд“ от 21 януари 1873 г. тя казва:
„Никога досега ангелите не бяха слушали такава молитва като тази, която Христос отправи при кръщението Си. Те жадуваха да бъдат носителите на вестта от Отец към Неговия Син. Но не! Направо от Отец се изляха лъчите на Неговата слава, Небесата се отвориха и над главата на Божия Син слязоха лъчи слава и приеха образа на гълъб, наглед като лъскаво злато. Наподобяващият гълъб образ беше подходяща емблема за кротостта и нежността на Христос. Докато хората стояха поразени от удивление, с погледи, приковани към Христос, от отварящите се небеса дойдоха тези думи: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение““ („Ривю енд Хералд“, 21 януари 1873 г.).
Битие 1:26 заявява:
„И Бог каза: Да създадем [англ.: Ние] човека по Нашия образ...“
Брат Бийчи, за кого се отнася това „Ние“ в стиха? Не поучава ли това за триединен Бог?
Това е много добър въпрос, брат Алън.
Някои хора предполагат, че можем да намерим доктрината за Триединството в първата глава на Библията. Те заявяват това понеже еврейската дума „Елохим“, преведена като „Бог“ е в множествено число; и вярват, че местоименията в множествено число в Битие 1:26 също спомагат за подкрепа на доктрината за Триединството. Еврейската дума „Елохим“ е в множествено число, но никога не посочва множественост, когато се отнася за истинския Бог. Всеки път, когато се употребява „Елохим“ по отношение на истинския Бог, думата има единично значение. Гесений я нарича:
„...множественото число на „величие““ (Еврейски речник на Гесений).
А в Еврейския речник на Браун, Драйвър, Бригс се казва, че когато се отнася за истинския Бог думата е в „множествен интензив“ с „единично значение“. Има няколко места в Библията, на които „Елохим“ има единично значение дори когато се отнася за хора или за фалшиви богове. Например прочетете Изход 7:1 и 3 Царе 11:5. Също така... и разберете това: винаги когато новозаветни писатели цитираха от Стария завет, те употребяваха единичната гръцка дума „Теос“, за да обозначат истинския Бог, като превод на думата „Елохим“. Това доказва, че „Елохим“ има единично значение, когато се отнася за истинския Бог. Ако „Елохим“ наистина посочваше множественост в истинския Бог, то тогава новозаветните писатели трябвало да бъдат в съответствие с това и да употребяват множествената форма на „Теос“ при говорене за Бога. Вместо това те употребяваха единичната форма – всеки път, въпреки че употребиха множествената форма осем пъти, когато говореха за хора или фалшиви богове. Можете да прочетете тези стихове самостоятелно в Йоан 10:34, 35; Деяния 7:40; 14:11; 19:26; 1 Коринтяни 8:5 и Галатяни 4:8.
По отношение на множествените местоимения в Битие 1:26, местоименията са в множествено число в оригиналния еврейски текст, което заставя те да бъдат преведени като:
„И Бог каза: Да създадем [англ.: Ние] човека по Нашия образ, по Наше подобие...“
Онези, които твърдят, че този стих поучава Триединство, поучават, че „Елохим“ е в множествено число и личните местоимения са в множествено число, и следователно трябва да има множественост в Бога. Ако приемем това обяснение, ще трябва да преведем стиха като:
„Боговете казаха: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие...“
Този превод би се отнесъл несправедливо към значението на думата „Елохим“. Също така при него три Бога щяха да говорят в унисон, казвайки:
„Да създадем човека по Нашия образ.“
Това ли се опитва да ни каже Бог? Дали са ни създали няколко Бога или е имало само един? Онези, които поощряват представата, че
„Боговете казаха: Да създадем човека“,
се натъкват на голям проблем, когато стигнат до следващия стих, защото изведнъж местоименията преминават към единствено число – както на еврейски, така и на английски, докато все още се употребява множестве-ното „Елохим“. Защо става промяна? В следващия стих се казва:
„И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде...“ (Битие 1:27).
Ако от нас се очаква да вярваме, че в 26 ст. говорят „Богове“, за да бъдем последователни трябва да вярваме, че за Богове се говори в 27 ст. Но вместо да използва множествени местоимения Библията изведнъж премина на единични, сякаш се говори само за една Личност. Има много просто обяснение на това: употребата на множествени местоимения след съществително в единствено число не посочва, че съществителното в единствено число трябва в действителност да бъде в множествено число. Например, да предположим, че президентът кажел на главния прокурор:
„Да изготвим закон.“
Това би посочило, че има двама президенти само защото той употребил множествено местоимение. Множествената форма се прилага към двамата, които ще участват в изготвянето на закон, вместо към президента. Подобно на това, „Ние“ в Битие 1:26 се прилага за двамата, Които участваха в сътворяването на света, вместо за единия, Който говори. Библията казва:
„...Бога, Който създаде всичко чрез Иисуса Христа“ (Ефесяни 3:9).
Очевидно е, че Богът в този стих е някой, различен от Исус Христос. И според Евреи 1 и 2 гл. Бог Отец е създал всичко чрез Своя Син. Сега можем да узнаем със сигурност кой говори в Битие 1:26 и на кого говори Той. Бог Отец каза на Своя Син:
„Да създадем човека по Нашия образ.“
Припомнете си, че Христос е отпечатъкът на Отец. Така че всеки, който е създаден по образа на Отец, е автоматично създаден по образа на Неговия Син. Като коментираше Битие 1:26 Елън Уайт написа:
„След като бяха създадени земята и животните по нея, Отец и Синът изпълниха намерението Си, което беше съставено преди грехопадението на Сатана – да създадат човека по собствения Си образ. Те бяха работили заедно при сътворяването на земята и всичко живо по нея. И сега Бог казва на Своя Син: „Да създадем човека по Нашия образ““ („Духът на пророчеството“, том 1, стр. 24, 25).
Според мен отговорът ти, брат Линфорд, изявява принципа на екзегетиката.
Екзегетика е когато позволяваме на текста да говори сам за себе си и вземаме истината от текста вместо да внасяме в текста свои собствени представи – процедура, която теолозите наричат „айзегетика“. В Йоан 10:30 Исус каза:
„Аз и Отец сме едно.“
Защитниците на доктрината „Само Исус“ употребяват този текст, за да поучават, че има само една Личност, Която е както Отец и Син, така и Свети Дух.
Брат Клейтън, какво можеш да ни кажеш за този текст?
В действителност не би трябвало да има никаква трудност в разбиране-то на истинското значение на този текст, ако просто просто се водим от правилото, че Писанието би трябвало да се употребява за обясняване на Писанието. В три стиха в Йоан 17 гл. Исус се помоли за единство сред Своите ученици и на всичките три места Той сравни единството, което копнееше да бъде налице сред Неговия народ, с единството, което съществува между самия Него и Бог Отец. Обърнете внимание на Неговите думи в следните пасажи... В Йоан 17:11 Той казва:
„Не съм вече на света, а тия са на света, и Аз ида при Тебе, Отче свети, опази в името Си тия, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние.“
Нека погледнем също и 21 и 22 ст. В 21 ст. се казва:
„...да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.“
Също и 22 ст.:
„И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно...“
Никой не би бил достатъчно неразумен, за да предположи, че Исус искал Неговите ученици да станат една личност или дори едно същество. Онова, което има Той предвид, е че желае те да бъдат обединени, да бъдат в съвършена хармония, да се наслаждават на единство на мисълта, намерението и действието, на каквото се наслаждава Той спрямо Своя Отец. Този стих не посочва единство на субстанцията между Отец и Син повече, отколкото единството между християните предполага, че всички християни са от една субстанция.
Благодаря ти, брат Дейвид, за този отговор.
Исая 9:6 е друг текст, по отношение на който някои хора са объркани. Както вярващите в „Само Исус“, така и тринитаристите, употребяват този текст, за да покажат единението на Бога и Христос.
Брат Линфорд, какво можеш да споделиш с нас относно този текст, което да спомогне за изясняването му?
Прав си, брат Алън, много хора се объркват понеже този стих нарича Исус „Отец на вечността“. Нека отворим на стиха и го прочетем сами за себе си – там се казва:
„Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му; и името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира“ (Исая 9:6).
Дали този стих поучава, че Христос е Бог Отец? Ако е така, как може Той да е Синът? И ако е както Отец, така и Син, как може да съществува Триединство, защото „Триединство“ означава „трима“? Този стих със сигурност не подкрепя доктрината за Триединството и когато сравним стих със стих можем да бъдем сигурни, че не подкрепя и доктрината „само Исус“. Исус е наречен „Отец“ - не „Отец“ сам на Себе Си, а „Отец“ на чадата, които Неговият Отец Му е дал.
В Евреи 2:13 авторът на Евреи цитира Исая 8:18 и го приложи за Хрис-тос. Тук Христос казва:
„Ето, Аз и децата, които Ми е дал Бог.“
Христос е наречен „вечен“ и това е уместно тъй като Неговото съществуване ще трае вечно. Той е наречен също и „Отец“ - не сам на Себе Си, а на чадата, които Бог Му е дал. Много тринитаристи са казвали, че думата „вечен“ в този стих означава, че Христос е съществувал винаги и никога не е имал начало. И при все това когато терминът „вечен живот“ се приложи за нас всички те признават, че това означава просто, че ще живеем завинаги в бъдещето, а не че винаги сме съществували в миналото. Забележете също, че в Исая 9:6 се казва, че
„и името Му ще бъде... Бог могъщ“.
Някои употребяват тази фраза като означаваща, че Христос е върховни-ят Бог. Това можеше да бъде добър аргумент, ако в стиха се казваше, че Христос е всемогъщият Бог, но в него се използва терминът „Бог могъщ“. В Библията четем за могъщи мъже, но никога за всемогъщи мъже. Със сигурност е уместно Синът да се нарече „могъщ“, защото Той притежава мощ. Уместно е също и да се нарече „Бог“, защото самият Всевишен Бог нарича Своя Син „Бог“ в Евреи 1:8. Следовател-но, термините „Отец на вечността“ и „Бог могъщ“ могат с право да се прилагат за Сина.
Брат Линфорд, в същия ред на мислене по отношение на единението на Бога и Христос, някои хора са разбирали погрешно Исая 44:6 и Откровение 1:17, където намираме термините „Първият и Последният“. Какво казва Библията за това?
Радвам се, че спомена това, брат Алън. Някои хора свързват тези два стиха в опит да докажат, че Исус е единият Бог на Библията. Нека ги прочетем сами за себе си и видим какво се опитва да ни каже Бог. В Исая 44:6 се казва:
„Така казва Господ, Царят на Израил, Изкупителят му, Господ на Войнствата: Аз съм първият, Аз и последният и освен Мен няма Бог.“
Понеже терминът „Аз съм първият, Аз и последният“ е употребен от Исус в Откровение, някои хора заключават, въз основа на четенето на този стих, че Исус е единственият Бог на Библията, или поне е част от този един Бог. Нека прочетем две места в Откровение, в които Исус приложи този термин за Себе Си. Когато видя Христос във видение, Йоан каза:
„И когато Го видях, паднах при краката Му като мъртъв; а Той сложи дясната Си ръка върху мен и каза: Не се бой, Аз съм Първият и Последният...“ (Откровение 1:17).
Исус спомена това в разговора тук. В следващия стих в продължение Той каза:
„...и живият; бях мъртъв, и ето, жив съм вовеки веков...“ (Откровение 1:18).
Исус употреби термина отново, когато се обърна към църквата в Смирна – Той каза:
„Това казва първият и последният, Който стана мъртъв и оживя“ (Откровение 2:8).
Исус каза, че Той, „Първият и Последният“, бил „мъртъв“. Ако Той беше съвсем единственият Бог, нямаше да може да умре, защото в 1 Тимотей 6:16 Библията казва, че Бог не може да умре. Следователно, трябва да заключим, че лицето, което говори в Исая 44:6, е било някой друг, различен от Исус Христос. Има и други титли и имена в Библията, които се споделят както от Отец, така и от Сина; и титлата „Първият и Последният“ трябва да бъде една от тези титли. Нека сега се върнем на Исая 44:6 и открием със сигурност кой говори. Говорителят казва
„освен Мен няма Бог“,
а в 8 ст. Той казва:
„...има ли бог освен Мене? Наистина няма канара: Аз не познавам такъв“ (Исая 44:8).
Това е много прецизна лексика, чрез която се посочва, че говорителят е сам. Всички местоимения са в единствено число, което посочва, че говори само една личност. Коя е тази една личност? Новият завет пояснява това. В 1 Коринтяни 8:4 Павел написа:
„...знаем... че няма друг Бог освен един.“
И за да изясни изобилно за кого говореше като за Бога, освен Когото няма друг, Павел продължи – в 6 ст. той написа:
„...за нас има само един Бог, Отец...“
Павел разбираше, че единият Бог на Библията е Бог Отец и никой друг.
Исус имаше същото разбиране. След като Исус цитира Второзаконие 6:4, един книжник Му каза:
„Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него...“ (Марк 12:32).
Кой е единият Бог, за Когото говори книжникът? Дали той говори за Исус като за единия Бог? Със сигурност не. Той говореше за Бог Отец и Исус знаеше това.
Друг път, докато говореше на книжниците и фарисеите, Исус каза:
„Ако Аз славя Себе Си, славата Ми е нищо; Моят Отец е, Който Ме слави, за Когото вие казвате, че е ваш Бог...“ (Йоан 8:54).
Исус знаеше, че когато книжниците и фарисеите казваха „Бог“, те говореха за Неговия Отец. Когато този книжник каза
„Бог е един; и няма друг освен Него,“
Исус знаеше, че той говореше за Неговия Отец. Дали Исус поправи книжника, като каза:
„Имаш грешка! Всъщност Аз съм единият Бог на Библията.“
Съвсем не! Точно обратното, Исус го похвали за хубавия му отговор като възкликна:
„Не си далеч от Божието царство“ (Марк 12:34).
Исус знаеше, че този човек е прав, че има един Бог, Отец, и няма друг Бог освен Него. Приятели, бих желал да забележите нещо: доколкото ми е известно, всеки път когато за Бога или за Христос са употребени единични местоимения, като например „Той“, „Него“, „Негов“, „Аз“, „Мен“ и т.н., те винаги се отнасят за една личност. Винаги, когато библейски писател пожелаеше да поговори както за Отец, така и за Сина, той винаги употребяваше местоимения в множествено число, като например „Тях“, „Те, „Нас“, „Ние“, „Наш“ и т.н. Дотук не съм намерил никакви изключения към това правило. Когато книжникът каза
„Бог е един; и няма друг освен Него“,
той говореше само за една Личност, Бог Отец. Като имаме предвид това пояснение от Новия завет, можем да бъдем напълно сигурни кой говори в Исая 44:6 – това е Бог Отец и никой друг. Той е върховният, Първият и Последният, макар че позволи на Своя Син също да носи тази титла.
Благодаря ти, брат Линфорд.
В Откровение 1:8 откриваме следните думи:
„Аз съм Алфа и Омега, (Началото и Краят) - казва Господ Бог, който е и който е бил, и който идва, Всемогъщият.“
В много Библии първата част от този текст е в червено.
Брат Клейтън, дали това ни казва, че Исус е Всемогъщият Бог?
Вярно е, че този текст понякога се употребява с цел да се загатне, че Исус е наречен „Всемогъщият“ - термин, който е употребен няколко пъти в книгата Откровение, но винаги по отношение на Отец, изключително и само на Него. Грешката в това да се вярва, че този стих се отнася за Христос се поражда от дефектен прочит и небрежност от страна на някои издатели на Библията. В изданията на Библията с червен текст този стих обикновено е отпечатан в червено като така се посочва, че говори Христос. Това подвежда много читатели. Издателите и много други достигат до това заключение поради четенето на 11 ст., където Исус заявява:
„...Аз съм Алфа и Омега, първий и последний“ (Откровение 1:11 - ЦП).
Термините, употребени в този стих, „Алфа и Омега“ и „първият и последният“, изглежда съответстват на идентичните термини „Алфа и Омега“ и на подобните термини „начало и край“ в 8 ст., и изглежда предполагат, че в 8 ст. говори Исус. Въпреки това, едно изследване на пасажа по-отблизо разкрива, че не е така. Нека започнем малко по-рано в пасажа, в стихове 4 и 5, където се отправя приветствие от Отец, от седемте духове и от Исус Христос. Четем:
„Иоан до седемте църкви, които са в Азия: Благодат и мир да бъде на вас от Онзи, Който е, и Който е бил, и Който иде, и от седемте духове, които са пред неговия престол, и от Исуса Христа, който е верният свидетел, първороденият от мъртвите и началникът на земните царе. На този, Който ни люби, и ни е развързал [англ.: умил] от греховете ни чрез кръвта Си...“
Забележете, че на всеки от тях е направено категорично описание (или обозначение). Седящият на престола е описан категорично като „Онзи, Който е, и Който е бил, и Който иде“, седемте духове просто като намиращи се пред Неговия престол докато Исус е „верният свидетел“, „първороденият от мъртвите“ и „началникът на земните царе“. Няма грешка в описанието на Отец – Той е
„Онзи, Който е, и Който е бил, и Който иде“.
На никого другиго не е дадено това описание. Всъщност това описание е в категоричен контраст с Исус, Който е
„верният свидетел“ и „първороденият от мъртвите“.
И така, когато няколко стиха след това се натъкнем на изявлението
„Аз съм Алфа и Омега, (Началото и Краят) - казва Господ Бог, който е и който е бил, и който идва, Всемогъщият,“
на кого трябва да го приложим в действителност? Ясно е, че то се отнася не за Исус, а за Отец. Той е Този, Който е и беше, и Който иде.
В 1 Йоаново 5:20 се казва:
„Знаем също, че Божият Син е дошъл и ни е дал разум да познаем истинния Бог; и ние сме в Истинния, в Неговия Син Исус Христос. Този е истинският Бог и вечен живот.“
Брат Уилямс, не се ли говори в този текст за Исус като истинския Бог?
Приятели, бих желал да ме последвате в едно по-близко изследване на въпросния текст. След като погледнахме текста, каква бихме казали, че е темата на текста? Аз бих казал (и съм сигурен, че ще се съгласите), че темата на стиха е „Истинният“. Този, Който е дошъл да ни даде разбиране за „Истинния“, е Божият Син. Намерението Му с това да ни даде разбиране е за да познаем Истинния. Оттук следва, че за да познаем Истинния ние трябва да дойдем при Исус. Самият Исус каза:
„Никой никога не е видял Бога. Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви“ (Йоан 1:18).
Там Исус ни показва, че за да бъдем в Истинния, ние трябва да отидем чрез Сина. Павел разбираше това доста добре. Нека погледнем какво написа той на християните в Ефес:
„Защото чрез Него и едните, и другите имаме достъп в един Дух до Отца“ (Ефесяни 2:18).
Бидейки в Христос, ние сме в Истинния, Който е истинският Бог, или Богът-Първоизточник, и вечен живот. Това казва самият Исус на друго място и според мен значението и на двата пасажа е едно и също:
„А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил“ (Йоан 17:3).
Това, доколкото мога да видя аз, е значението на текста.
Има още един текст, който изглежда говори по подобен начин, и това е Тит 2:13. В него се казва:
„...като очакваме блажената надежда, славното явяване на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос...“
Въпросът е дали този стих трябва да се чете като казващ:
„...явяване на великия Бог, Който е Спасителят наш, Исус Христос,“
или да се чете като казващ
„...явяване на великия Бог, както и на Спасителя наш, Исус Христос“.
Някои библейски коментари приемат следното:
„Гръцкият текст на този израз е малко двузначен и оттук съществува несигурност по отношение на това дали Павел говори както за Отец, така и за Сина, или само за Христос“ (Адвентен библейски коментар, том 7, стр. 367).
На повърхността би изглеждало, че говори само за Исус Христос, тъй като когато се завърне Той, не се очаква Отец да се завърне заедно с Него. Стихът, следователно, би загатвал, че Исус е великият Бог, за Когото се говори. Това би било най-малкото озадачително и особено в писанията на Павел, който счита Исус за божествено Същество, но който неизменно настоява, че „има само един Бог, Отец“, както в 1 Коринтяни 8:6. Проблемът се разрешава, когато осъзнаем, че формулировката на текста на гръцки загатва, че текстът се отнася не толкова за явлението на славата или на Христос, или на Бог Отец, или дори на двамата, а вместо това за явяването на славата на двамата. Буквалният превод на гръцкия текст в пасажа е:
„Явлението на славата на великия Бог и на нашия Спасител, Исус Христос“ (Тит 2:13 – гръцки).
Представата, че текстът говори за явлението на Божията слава вместо за явлението на самия Бог е подкрепена от множество различни преводи на Библията. Някои от тях са Ревизираният стандартен превод, в който се казва:
„Като очакваме своята блажена надежда, явлението на славата на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос;“
в Буквалния превод на Янг в основни линии се казва същото:
„Като очакваме блажената надежда и изява на славата на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос.“
Подобни са и съвременният превод на крал Яков и „Библия на елементарен английски“. Тези преводи са били верни на гръцкия текст като са признавали, че явлението се отнася за Божията слава вместо за самия Бог. Това тълкувание на стиха е в съвършена хармония с изявлението, което направи Исус, че когато се завърне Той това ще бъде както с Неговата слава, така и с тази на Отец. Точните Му думи, намиращи се в Лука 9:26, са:
„Защото ако се срамува някой от Мен и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава и в славата на Отец и на Своите ангели.“
Щом разберем това, значението на текста става ясно и е в съвършена хармония с останалата част от Писанието.
В Йоан 1:1 се казва:
„В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.“
Този текст се употребява много за доказване на доктрината за Триединството. Брат Хауърд Уилямс, как се съвместява Йоан 1:1 с останалата част от Писанието?
Брат Алън, радвам се, че ни се удава възможност да разгледаме този стих.
Приятели, знаете, че този стих е употребяван от мнозина в подкрепа на представата, че Исус е самият Бог. Погледнете текста заедно с мен и нека проучим посланието на текста, за да видим какво Бог желае да разберем от него. Първият ми въпрос тогава би бил: Кой е Словото, за което се говори в този текст? Сигурен съм, че всички ще се съгласите, че Словото, което стана плът и пребиваваше между нас (в 14 ст. от същия пасаж) е Исус. Като заместим в стиха Исус, текстът би гласял:
„В началото бе Исус и Исус беше у Бога; и Исус бе Бог.“
Следващият въпрос, който бих задал, е следният: Беше ли Исус същият Бог, у Когото беше? Помислете за това, приятели. С други думи, дали текстът се опитва да ни каже, че в началото Исус бил у самия Себе Си? Не вярвам, че текстът ни казва това и знам, че всички ще се съгласите с мен. Затова нека погледнем стиха много внимателно и видим какво казва в действителност. Явно е, че в началото Исус бил у някого другиго; и тази личност, у която бил, е Бог. Вторият път, в който е употребен терминът „Бог“, той е употребен описателно, а не по отношение на личността, наречена „Бог“. Не виждате ли това? Нека ви дам пример, който чух пастор Клейтън да употребява преди време. Да кажем, че в началото Адам бил наречен „човекът“, а Ева била наречена просто „жената“. Изслушайте следното и се запитайте дали въпросният стих не е структуриран по същия начин:
„В началото бе жената и жената бе с човека; и жената бе човек.“
Явно е, че първият път, в който е употребена думата „човек“, тя говори направо за личността, с която бе жената. Вторият път, в който е употребена думата „човек“, тя е употребена описателно, за да опише естеството на жената. Предполагам, че именно по същия начин би трябвало да се гледа на текста, който разглеждаме:
„В началото бе Исус и Исус беше у Бога; и Исус бе Бог [по естество или „и Исус бе божествен“].“
Във втория стих от пасажа ни се казва следното:
„То [Исус] в начало беше у Бога [Отец]“ (Йоан 1:2).
Онова, което е очевидно от пасажа, е че в началото имало две Същества – Бог и Исус; и Исус притежава същото естество, което Бог притежава – божествено естество. Така че тук, приятели, виждаме, че Исус е напълно божествен, както е божествен Бог, Неговият Отец, но Той не е Отец, а е Синът на Отец. Едно гръцко формулиране на текста подкрепя това заключение.
Брат Дейвид, във 2 гл. на Филипяни има стих, в който се говори за това, че Исус е в Божия образ. Къде се намира този стих и какво можеш да ни кажеш за него?
Всъщност текстът е Филипяни 2:5-9, където се казва:
„Понеже вие трябва да имате същите мисли [англ.: същия ум], каквито е имал Иисус Христос, Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу; но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек, смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна. Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име...“
Въпросът тук е: Какво означава фразата „бидейки в образ Божий“? Означава ли, че Исус бил самият Бог? Тази фраза очевидно е противопоставена на фразата „прие образ на раб“. Намерението на пасажа е да покаже степента на снизхождение на Божия Син като подчертае безмерността на унижението, което прие, когато взе на Себе Си човешко естество. Разликата между човешко естество и божествено естество е огромна, като божественото същество се намира на върха на съществуването, а човешкото естество е много надолу по скалата. Какво беше положението на Христос преди да дойде на земята? Беше ли Той човек? Беше ли Той ангел? Къде би попаднал Той в категоризацията на съществата? Той беше в категорията на божественото естество, беше в Божия образ. Именно от това положение Той се снижи до нивото на човешкото естество. С други думи, не ангел дойде, не човешко същество дойде, а вместо това Един, Който беше в най-голямата висота, що се отнася до категоризацията на съществата, даже Един, Който беше божествен и в това отношение равен на Бога. Нека забележим, че не божествеността на Христос е поставена под въпрос, не фактът, че Той бе равен на Отец по естество е поставен под въпрос, а вместо това проблемът се състои в онази концепция за Божеството, която прави Исус самия Бог като така унищожава истината, че Отец е най-висшият авторитет във всемира, Източникът на всичко, и че Исус е Неговият истински, роден Син, в даването на Когото Отец изяви необятността на Своята любов към човечеството. Онова, което мнозина намират за трудно за разбиране, е концепцията, че Исус би могъл да бъде божествено Същество – Един, Който е по естество Бог – и при все това да не бъде самият Всевишен Бог. И все пак това е ясното учение на Библията. И само когато провеждаме изследванията си въз основа на онова, което Библията поучава ясно, можем да достигнем до правилно разбиране за библейската истина. Истинското положение на Исус във връзка с Отец е представено в два стиха в Колосяни, които изясняват въпроса по един много прост начин. В Колосяни 2:9 се казва:
„Защото в Него обитава телесно цялата пълнота на Божеството...“
Тук виждаме, че пълнотата на Божеството съществува в Христос. Но както се обяснява в Колосяни 1:19,
„в Него благоволи Отец да обитава цялата пълнота“.
Тук виждаме, че именно Отец е постановил тази пълнота на Божеството да обитава в Христос. Това изяснява, че Отец е по-велик от Исус и е Този, Който е постановил статута на Христос.
Това е в съвършена хармония с Матей 28:18, където Исус каза:
„Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.“
Всяка власт е Негова, но тя му беше дадена от Един, Който очевидно е по-велик от Него.
Същата истина се вижда в 1 Коринтяни 15:27, 28, където се казва:
„...защото „всичко покори под нозете Му“; а щом се казва, че „всичко е Нему покорено“, очевидно е, че освен Оногова, Който е подчинил Нему всичко. Когато пък Му бъде подчинено всичко, тогава и Сам Синът ще се подчини на Оногова, Който Му бе всичко подчинил, за да бъде Бог всичко у всички.“
Знаеш ли, брат Дейвид, съществува и въпросът за това, че Отец нарече Своя Син „Бог“.
Това се намира в Евреи 1:8. Действителният въпрос, който се поражда от това, е: Исус Бог ли е? Нека прочетем текста:
„А за Сина казва: „Твоят престол, о, Боже, е до вечни векове; и скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота.““
Нека обърнем особено внимание, че Отец, върховният Владетел на вселената, даде тази титла на Исус. Така че очевидно Исус не е това върховното Същество. Исус беше коронован от Отец поради това, което бе. В сравнение с ангелите, Исус беше наследил име, по-горно от тяхното, защото Той е Синът на самия Бог. По тази причина Отец дори възвиси Сина до същия подиум, на който стоеше самият Той, Отец, като така направи Сина Си достоен за поклонение. Именно това се казва в 6 ст. В Евреи 1:6 се казва следното:
„А когато пък въвежда Първородния във вселената, казва:
„И поклонете се на Него всички Божии ангели.““
Тук виждаме, че дори на Божиите ангели беше заръчано да се покланят на Сина, както се покланяха на Отец. Отец постанови Синът да носи титлата „Бог“. Нека погледнем следващия стих:
„Възлюбил си правда и си намразил беззаконие, затова, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя.““ (ст. 9).
Синът бе издигнат до това положение от самия Отец, Който с право употреби титлата „Бог“ и след това допълни, че самият Той е Богът на Своя Син. Погледнете за кого каза Исус, че Го е направил наш Бог и Отец. В Евреи 2:13 се казва следното:
„Ето, Аз и децата, които Ми е дал Бог.“
Именно Отец в крайна сметка е отговорен за всичко и именно Той е дал на Исус положението, което заема сега, включително и чадата, които има – вас и мен. Ако това звучи малко пресилено и в разрез с останала-та част от Писанието, нека погледнем същия пасаж, който разгледа току-що брат Дейвид, за да видим, че са изразени същите отношения. Пасажът е 1 Коринтяни 15:27, 28 – там се казва следното:
„...защото „всичко покори под нозете Му“; а щом се казва, че „всичко е Нему покорено“, очевидно е, че освен Оногова, Който е подчинил Нему всичко. Когато пък Му бъде подчинено всичко, тогава и Сам Синът ще се подчини на Оногова, Който Му бе всичко подчинил, за да бъде Бог всичко у всички.“
Тези стихове ясно показват, че Бог Отец е поставил всичко под нозете на Исус и че Той (Бог) не е под Христос. Но когато всичко бъде върнато на Отец, Исус ще се подчини на Отец, така че Бог да бъде всичко във всички. Така когато на Исус е дадено названието „Бог“, това е единстве-но във връзка с нас, Неговите чада, а не с това, че Той е самият Отец. Това е обяснението на Библията на този стих.
Брат Хауърд, това със сигурност е в съгласие с Ефесяни 1:17, където Отец е наречен „Бог на нашия Господ Иисус Христос“. Докато Отец е наречен „Бог на Христос“, Исус никога не е наречен „Бог на Отец“.
Нека сега погледнем няколко текста, които изглежда говорят за Исус по начин, който би направил невъзможно Той да бъде буквалният, роден Син на Бога. Брат Линфорд, нека се върнем на теб. Михей 5:2, един известен стих, какво можеш да ни кажеш за него?
Този стих се употребява от мнозина в опит да докажат, че Божият Син не бил буквално роден от Своя Отец. Те твърдят, че стихът доказва, че Христос е съвечен другар на Отец. Интересното е, че този стих всъщност доказва обратното. В превода на крал Яков той гласи:
„А ти, Витлеем Ефратов, макар и да си малък за да бъдеш между Юдовите родове, от тебе ще излезе за Мене Един, Който ще бъде владетел в Израиля, Чийто произход [Goings Forth] е от начало, от вечността.“
Ключовият момент в този стих, употребяван в опит да се докаже, че Христос е съществувал винаги като отделно от Отец същество, е изявлението, в което се казва:
„...Чийто произход е от начало; от вечността.“
Някои хора твърдят, че този текст доказва, че Христос никога не е имал начало, но преди да направим прибързани заключения нека проучим стиха малко по-внимателно. В полето има бележка относно думата „вечността“, в която се казва, че оригиналният еврейски израз означава буквално „дните на вечността“. Произходът на Христос е от „дните на вечността“. Истината се изявява още по-ясно, когато погледнем дефиницията на еврейската дума, преведена като Goings Forth [англ.: „произход“). Думата е „Мотса’a” и означава буквално „произход“, или както формулира това речникът на Стронг, „семейно потекло“. Ревизираният стандартен превод предаде текста така:
„А ти, Витлеем Ефратов, който си малък за да бъдеш между Юдовите родове, от тебе ще излезе за Мене Един, Който ще бъде владетел в Израиля, Чийто произход [Origin; англ: синонимна на Goings Forth дума за „произход“] е от старо време, от древни дни.“
Следователно, стихът, който се употребява толкова често, за да се докаже, че Христос нямал начало, всъщност доказва, че Той имал произход в дните на вечността, преди да е било създадено каквото и да е. Когато сравним това с Притчи 8 гл., научаваме как е произлязъл Христос. В стихове 23 до 25 Христос казва:
„От вечността бях поставена, от начало, преди създаването на земята. Родих се, когато не съществуваха бездните, когато нямаше извори, пълни с вода. Преди да се поставят планините, преди хълмовете - аз бях родена...“ (Притчи 8:23-25).
Според Библията, Христос бил буквално „роден“ от Своя Отец преди създанието на света.
Брат Линфорд, има и един новозаветен пасаж, в който се казва:
„Исус им каза: Истина, истина ви казвам - преди да се е родил Авраам, Аз съм“ (това се намира в Йоан 8:58).
Знаете ли, приятели, има някои, които вярват, че този текст показва, че Исус бил самият велик Бог. Но дали значението на текста е това? Нека проучим този текст, приятели, за да видим дали това е истинското му значение. Какъв беше контекстът на тези думи? Юдеите чуха Исусовите думи:
„Истина, истина ви казвам: Ако някой опази Моето учение, никога няма да види смърт“ (Йоан 8:51).
Тогава те порицаха Исус понеже заяви, че бил по-велик от техния предтеча, Авраам. В отговор Исус каза:
„Баща ви Авраам ликуваше, че ще види Моя ден; и го видя и се възрадва“ (Йоан 8:56).
Юдеите бяха удивени от факта, че Исус нямаше и петдесет години и при все това каза, че Авраам видял Неговия ден. Исус побърза да им каже, че съществувал преди Авраам. С други думи, казаното от Исус бе следното:
„Истината е, че Аз съществувах преди Авраам даже да се бе родил.“
Този пасаж определено говори за предсъществуването на Христос. Вестта, която Исус искаше юдеите да схванат, беше, че самият Той съществуваше в началото, заедно с Отец. Фактът, че Той заявява, че съществувал преди Авраам, може да засвидетелства това. Наистина вярвам, че Исус е съществувал преди всичко, въз основа на пасажа, който брат Линфорд прочете току-що от Притчи 8 гл., и приемам свидетелството на Писанието, в което се казва:
„Всичко това стана чрез Него; и без Него не е станало нищо от това, което е станало“ (Йоан 1:3).
Това, вярвам, е истината на цялото Писание.
Благодаря за тези прости, разбираеми размисли, Хауърд. Какво можеш да ни кажеш и по отношение на Исая 43:10?
Нека прочетем този пасаж:
„Вие сте Мои свидетели, казва Господ, и служителят Ми, когото избрах, за да Ме познаете и да повярвате в Мен, и да разберете, че съм Аз - че преди Мен не е имало Бог и след Мен няма да има“ (Исая 43:10).
Този пасаж някак си наподобява на предишен пасаж, проучен по-рано от брат Линфорд, и според мен значението е едно и също. В това, че този пасаж говори изключително и само за Бог Отец няма съмнение. Този пасаж говори за израилтяните, които са свидетелите и служителите на Господ Бог. Те са засвидетелствали и могат да потвърдят, че само Той е Бог и че няма друг Бог – никога не е имало и никога няма да има. Какво доведе Израил до това знание? Нека погледнем 12 ст. от същата Исая 43 гл.:
„Аз възвестих, спасих и показах, когато не е имало между вас чужд бог; затова вие сте Ми свидетели, казва Господ, че Аз съм Бог.“
С други думи, текстът казва:
„Първо Аз, Бог, предсказах избавлението ви, заявих какво щях да направя и тогава го направих, спасих ви. Никакъв чужд бог преди не е правил това. Вие сте Ми свидетели, че Аз съм единственият Бог.“
Израил имаше опитност с Бога и чрез мощните опитности на избавление те узнаха, че Той е единственият истинен Бог.
Благодаря ти, брат Хауърд.
Йоан 10:17, 18 се употребяват често в подкрепа на представата, че Исус не умрял действително, истински и напълно и че Той бил способен да се възкреси сам от мъртвите. Как можем да съвместим този текст с текстове като Исая 53:12, в който се казва, че Исус „душата Си на смърт предаде“, както и с повече от тридесет текста в Новия завет, които поучават, че Исус бил възкресен от мъртвите от Отец? Брат Линфорд...
Брат Алън, нека прочетем внимателно тези стихове и ще открием, че истината ще стане много ясна. Исус каза:
„Затова Отец Ме обича, защото Аз давам живота Си, за да го взема отново. Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право [англ.: власт] да го дам и имам право [власт] пак да го взема. Тази заповед получих от Своя Отец“ (Йоан 10:17, 18).
Според Гръцкия речник на Теър, гръцката дума, преведена като „да го взема“, означава също „приемам онова, което се дава, печеля, вземам, придобивам, възвръщам си“. Същата гръцка дума беше употребена в 18 ст., но беше преведена като „получа“. Христос отдаде живота Си, за да го „получи“ отново. Гръцката дума, преведена като „власт“ означава власт в смисъла на „правомомощие“ или „позволение“ вместо физическа сила. Нека отново прочетем стиховете, с по-последователен превод на думите. Исус каза:
„Затова Отец Ме обича, защото Аз давам живота Си, за да го получа отново. Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам правомощие да го дам и имам правомощие пак да го получа. Тази заповед получих от Своя Отец“ (Йоан 10:17, 18 – гръцки)
Христос притежаваше „правомощието“, или „позволението“, да отдаде живота Си, за да може да го получи отново от Своя Отец. Христос не можеше да се възкреси сам от мъртвите, нито направи това, иначе не би бил мъртъв по начало.
В пророчеството за пълната смърт на Христос, записано в Псалм 88, Христос казва:
„...затворен съм и не мога да изляза“ (Псалм 88:8).
Да се твърди, че Исус Христос се възкресил сам от мъртвите би означа-вало да се влезе в пряко противоречие с Христовите думи, защото Христос каза:
„Аз не мога да върша нищо от Себе Си...“ (Йоан 5:30).
Това би противоречало също и на поне тридесет стиха в Новия завет, в които се казва, че Христос бил възкресен от мъртвите от Своя Отец. В Галатяни 1:1 Павел каза:
„...Бога Отца, Който Го е възкресил от мъртвите...“
Свидетелството на Библията, че Христос умрял напълно и че Отец Го възкресил от мъртвите е неопровержимо. Както Алън посочи, Исая 53 гл.
говори за пълната смърт на Христос. В 10 ст. се казва:
„Но Господ благоволи той да бъде бит, предаде Го на печал; когато направиш душата Му принос за грях...“
В 12 ст. пък се казва:
„...душата Си на смърт предаде, и към злодейци биде причислен, когато между това Той понесе върху Си греха на мнозина, и за престъпниците стана ходатай.“
Според Библията душата на Христос умряла. Именно душата Му била направена принос за грях. Един мъртъв човек не може дори да мисли, а какво остава да се възкреси сам от мъртвите. Така че можем да видим, че Йоан 10:17, 18 не подкрепят представата, че Христос се възкресил сам от мъртвите. А ако я подкрепяха, това би противоречало на много други стихове в Библията. Като коментира пълната Христова смърт, Духът на пророчеството заявява:
„Исус каза на Мария: „Не се вкопчвай в Мен, защото още не съм се възнесъл при Своя Отец.“ Когато затвори очите си в смърт на кръст, Христовата душа не отиде веднага на небето, както мнозина вярват, иначе как биха могли да бъдат верни думите Му, „още не съм се възнесъл при Своя Отец“? Духът на Исус спеше в гробницата заедно с тялото Му и не се понесе към небето, за да запази там обособено съществуване и да гледа надолу към скърбящите ученици, балсамиращи тялото, от който беше отлетяло. Всичко, което съставляваше живота и разума на Исус, остана заедно с тялото Му в гробницата; и когато Той възкръсна това стана като цяло същество; не се налагаше Той да вика Духа Си от небето“ (това се намира в Адвентен библейски коментар, том 5, стр. 1150, 1151).
Линфорд, има още един стих, който също се използва в подкрепа на представата, че Исус се възкресил сам от мъртвите. Това е Йоан 2:19, където Исус каза:
„Разрушете тоя храм и за три дни ще го издигна.“
Трудността при този стих е, както Алън заяви, че има повече от тридесет текста в Библията, които заявяват, че Отец възкресил Исус от мъртвите. Всъщност всички апостоли излязоха да поучават, че Исус бил възкресен от мъртвите от Отец. Може ли един текст да измести свидетелството на тридесет? Когато се натъкнем на привидно противоречие в Библията, как се отнасяме към него обикновено? Вземаме предвид неопровержимите доказателства, нали?
Първата точка е, че въз основа на неопровержимите доказателства би трябвало да кажем, че именно Отец възкресил Исус от мъртвите вместо Той сам да се е възкресил. Имам предвид, че дори в Стария завет имаме това свидетелство. Какво се казва в Псалм 16:10?
„...защото няма да оставиш душата ми в Шеол, нито ще позволиш Светия Твой да види изтление.“
Не изяснява ли това, че именно Отец беше отговорен за Христовото възкресение? Именно Той не остави душата на Христос в Шеол. Но нека проучим текста по-отблизо и видим дали има допълнителни доказателства, които да подкрепят това заключение. Контекстът на стиха е, че юдеите бяха поискали от Исус знамение като виждаха, че върши всички тези дела. Точните им думи бяха:
„Какво знамение ще ни покажеш, тъй като правиш това?“ (Йоан 2:18).
Именно в отговор на този въпрос Исус заяви:
„Разрушете тоя храм и за три дни ще го издигна.“
Исус им казваше да наблюдават за конкретно знамение. Това знамение щеше да изяви това, че Той е Месия, че притежава власт, щеше да утвърди пълномощията Му. Въз основа на контекста именно това е смисълът на изявлението Му. И така, дали юдеите стигнаха до заключението, че Исус се възкресил сам от мъртвите? Получиха ли те такова знамение? Фактът е, че юдеите не разполагаха с абсолютно никакви доказателства, че Исус се беше възкресил сам от мъртвите и всъщност не можеха да имат никакви доказателства в този смисъл и от апостолите, защото всички те излязоха да проповядват, че Отец възкресил Исус от мъртвите. Въпросът е: Дали те получиха обещаното от Исус знамение? Ако Исус беше заявил истина, когато отговори на въпроса им, тогава те трябва да са получили своя отговор. Това изявява факта, че смисълът, който предаваше Исус, не беше, че самият Той щеше да се възкреси от мъртвите. Ударението вместо това беше върху факта, че Той щеше да бъде възкресен след три дни, а не върху това кой щеше да извърши възкресението.
В Ефесяни 1:19, 20 Павел наблегна на това, че „превъзходното величие“ на „мощта“ на Отец било изявено, когато „Той... възкреси“ Христос „от мъртвите“. Ако Христос всъщност се беше възкресил сам от мъртвите, думите на Павел не можеха да бъдат верни – щеше да бъде изявена не мощта на Отец, а мощта на Христос. Въпросът тогава е: Защо Исус каза „ще го издигна“? Понякога Исус говореше по начин, който може да бъде описан най-добре като „тайнствен“. С оглед на неопровержимото свидетелство на останалата част от Писанието – че именно Отец възкресил Исус от мъртвите, – на този стих трябва да се гледа в подобна светлина, както например трябва да се гледа на пасажа, в който Бог заявява, че самият Той закоравил сърцето на фараона (Изход 4:21) или пасажите, в които се заявява, че намерението на Господа при разказването на притчи (Матей 13:13-15) било да възпре-пятства това хората да разберат, да не би да се покаят някога и да се обърнат, и да бъдат спасени. В тези случаи не гледаме специфичното значение на изговорените думи, а вместо това приемаме, че Бог говори за последиците от определени действия сякаш именно Той бил причината за тези последици. С оглед на всички доказателства трябва да заключим, че в този стих Исус говори по подобен начин.
Нека сега преминем на някои текстове, които разглеждат Светия Дух. Има някои библейски текстове, които се употребяват в опит да се покаже, че Светият Дух е личност отделно от Отец и Сина. Един от тези текстове е Римляни 8:26, където се казва:
„Така също и Духът ни помага в нашата слабост. Защото не знаем за какво да се молим както трябва; но Самият [англ.: itself – букв. „самото“] Дух се застъпва за нас в неизговорими стенания.“
Брат Хауърд, притечи ни се на помощ относно този текст.
Брат Алън, когато ти спомена този пасаж си спомних, че преди няколко години говорех на някого за това кой в действителност е Светият Дух. Жената ми се противопостави силно и каза:
„От всички споменавания на Светия Дух в Писанието никое не го нарича „то“, а само „той“.“
Попитах я дали е сигурна по отношение на току-що казаното от нея. Тя отговори утвърдително. Помолих я да отвори на пасажа, който прочетохме току-що, и тя го прочиташе отново и отново с крайно удивление. Беше хубаво, че стана това, защото тя запази мълчание в продължение на останалата част от разговора. В текста се говори за това как Светият Дух ни помага, когато сърцето ни е натежало и може би дори не знаем да се молим както трябва. Не знаете ли, приятели, че понякога сме толкова обременени и отчаяни, че не можем да изговорим и дума, а можем единствено да въздъхнем или да изстенем? Духът може да предаде това чувство и Бог го разбира. Казва се:
„...Самият Дух [англ.: Itself - „самото“] се застъпва за нас...“
Как би могло Писанието да нарече Духа „то“, ако Духът е Бог? Ние сме създадени по Божия образ – в тяло и дух. Бихме могли да говорим за тялото си или за духа си и не би имало проблем да споменем което и да е от тях като употребим термина „то“. Но когато е налице единение на тяло и дух, сега имаме работа с личност, така че би било неуместно да наречем една личност „то“. Писанието ни казва, че имаме само Един, Който ходатайства за нас. Този пасаж е 1 Тимотей 2:5, в който се казва:
„Защото има само един Бог и един ходатай [или застъпник] между Бога и човеците - човекът Христос Исус.“
Казва ни се, че има един Господ, Който е Исус Христос – според 1 Корин-тяни 8:6 и Ефесяни 4:5.
Нека сега погледнем още един показателен стих – 2 Коринтяни 3:17. В него се казва:
„А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода...“
Следователно, тук виждаме, приятели, че Исус е Духът, Който се застъпва за нас. Но понеже е в нетелесен образ Той може да бъде наричан „то“ и това не би било неуместно, защото е само Дух. Предлагам на вниманието ви, приятели, мнението, че това е истинската причина да се употребява термина „то“. Елън Уайт коментира това като казва:
„Имаме само един канал на достъп до Бога. Молитвите ни могат да дойдат при Него само чрез едно име – това на Господ Исус, нашия Застъпник. Неговият Дух трябва да вдъхновява молбите ни. Никакъв чужд огън не биваше да бъде употребяван в кадилниците, които бяха полюшвани пред Бога в светилището. Така и самият Господ трябва да запали в сърцата ни изгарящия копнеж молитвите ни да бъдат угодни на Него. Светият Дух вътре в нас трябва да се застъпва за нас с неизговорими стенания“ („Ривю енд Хералд“ от 9 февруари 1897 г.).
Благодаря ти за тази помощ, Хауърд, но все пак остани с мен за минута.
В Деяния 5 гл. има история за това, че Анания бил поразен като Божия присъда. Въпросните стихове са 3 и 4, в които се заявява:
„А Петър каза: Анания, защо изпълни Сатана сърцето ти, да излъжеш Святия Дух и да задържиш от стойността на нивата? Докато стоеше непродадена, не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли парите в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, а Бога“ (Деяния 5:3, 4).
В 3 ст. Петър казва, че Анания излъгал Светия Дух, но в 4 ст. Петър казва, че Анания излъгал Бога. Като се употреби проста логика от алгебрата, би изглеждало, че Бог е приравнен със Светия Дух. Не поучава ли този текст, че Светият Дух е Бог?
Да видим дали поучава. Обещаният на апостолите Свети Дух беше нещо, което те очакваха с голямо нетърпение, и особено поради това, че сега те бяха победили аз-а и бяха обърнати. Когато Духът дойде, те си спомниха Христовите думи:
„Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него“ (това се намира в Йоан 14:23).
Когато Духът дойде в деня на Петдесетница, те знаеха, че наистина Отец и Синът бяха с тях. Всъщност цялата книга Деяния разказва за чудните дела, които бяха извършили понеже Духът им даде сила да действат за изграждането на Божието царство. Петър знаеше напълно добре кой е Светият Дух, така че когато Анания излъга за продажбата на нивата Петър можа да употреби термините „Свети Дух“ и „Бог“ взаимозаменяемо и да не бъде в грешка. Ако ви кажа „вие наскърбих-те духа ми“, имам ли аз предвид, че сте наскърбили приятеля ми? Не. Имам предвид, че сте ме засегнали на вътрешно ниво.
В Йоан 11 гл. имаме подобен пример, при смъртта на Лазар. В 33 ст. четем следното:
„Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути.“
Забележете употребения термин, приятели: Той се „разтъжи... в духа си“.
Нека отидем няколко стиха по-нататък – 38 ст.:
„Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба.“
Първо се казва, че Той се разтъжил в духа си и отново, като се говори за същата личност със същото преживяване, сега се казва, че Исус „тъжеше пак в Себе Си“. Следователно, виждаме, че изразите „разтъжи се в духа си“ и „тъжеше пак в Себе Си“ означават едно и също нещо. Това е опит на отделна личност. Петър знаеше, че Светият Дух е самият Бог, лично присъстващ при Своя ученик в нетелесна форма. Мисля че това, според Писанията, е значението на този пасаж.
Благодаря ти за този отговор, Хауърд.
Брат Дейвид, на пасхалната вечеря Исус говореше на учениците Си. Той употреби термини и фрази, които изглежда посочваха, че Светият Дух е личностно същество, отделно и обособено от самия Него и Отец. Какво можеш да споделиш с нас по отношение на тези текстове, което да спомогне за съвместяването им с останалите стихове от Писанието, които поучават ясно, че Светият Дух всъщност е Духът на самия Бог?
Един от тези пасажи е Йоан 14:16-18. Това е типично за много от пасажите, които често се разбират погрешно по такъв начин. Пасажът гласи:
„И Аз ще поискам от Отца и Той ще ви даде друг Утешител, за да бъде с вас вовеки - Духа на истината, Когото светът не може да приеме, защото не Го вижда, нито Го познава. Вие Го познавате, защото Той пребъдва с вас и във вас ще бъде. Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас“ (Йоан 14:16-18).
В тези стихове привидно имаме противоречие. Първо, в 16 ст., Исус казва, че ще изпрати „друг Утешител“. Това привидно посочва, че ще дойде някой друг, различен от самия Исус. Въпреки това, няколко стиха по-нататък, в 18 ст., Исус казва:
„...ще дойда при вас.“
Какво има Той предвид? Дали има предвид, че ще изпрати някого другиго или че ще дойде самият Той? Имаме еднакво основание да вярваме във всяко от тези две неща. Въпреки това, в 17 ст. Исус прибави нещо, което пояснява този въпрос. Той говори за този Утешител и казва:
„Вие Го познавате, защото Той пребъдва с вас и във вас ще бъде.“
Той изяснява, че личността, която ще изпрати, вече пребъдва с тях, но в бъдеще ще бъде в тях. Дали Той говореше за трета личност, наречена „Свети Дух“? Не би могло да бъде така, защото Светият Дух още не беше даден, според Йоан 7:39, а според 16 ст. от същата глава, Йоан 14 гл., Отец щеше да даде този „друг Утешител“ някога в бъдещето. Но по времето, когато Исус говореше, той още не беше даден. Кой тогава беше с тях и щеше в бъдеще да бъде в тях? Изглежда очевидно, че тази личност беше Исус. Не може да има друго заключение. Това заключение бива укрепено, когато забележим, че в 17 ст. Исус казва:
„...той пребъдва с вас и във вас ще бъде.“
Тогава в 20 ст. Той казва:
„В онзи ден ще познаете, че Аз съм в Своя Отец, и вие в Мен, и Аз във вас“ (Йоан 14:20).
Той казва ясно, че именно Той ще бъде в нас като изяснява, че този Утешител ще бъде самият Той. Докато четем по-нататък в пасажа, това заключение става дори още по-очевидно – докато четем от 21 до 23 ст.:
„Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби; а който Ме люби ще бъде възлюбен от Отца Ми, и Аз ще го възлюбя, и ще явя Себе Си нему. Юда (не Искариотски) му казва: Господи, по коя причина ще явиш Себе Си на нас, а не на света? Исус в отговор му рече: Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него.“
Както обясни Исус, щеше да дойде време, когато светът да не Го разпознава и да не Го вижда повече. Въпреки това, учениците щяха да Го виждат (или разпознават). Защо светът нямаше да разпознае Исус? Защото Той щеше да се завърне под друга форма, която не им беше позната. Светът очевидно щеше да счита Утешителя за друга личност докато учениците на Исус щяха да разпознаят и да знаят, че е Той. Оттук следват и привидно противоречивите Му изявления, че ще изпрати „друг Утешител“ и в същото време, че самият Той ще дойде отново. Когато Юда попита как щеше да бъде възможно Исус да се яви на учениците, но не и на света, Исус не заяви, че ще присъства чрез трета личност, Свой представител. Заяви, че Той и Неговият Отец ще направят Свое обиталище в онзи, който Го е обикнал. Това беше средството, чрез което Той щеше да присъства при Своя народ. Това е важен момент, защото Исус отговаряше на конкретния въпрос „Как?“. Той говореше за метода, чрез който щеше да бъде възможно. И ако участваше трета личност, която просто щеше да донесе присъствието им просто с идването си, това беше моментът да го каже. Но Исус не спомена трета личност. Той просто заяви, че Той и Отец (и никой друг) щяха да дойдат и да направят Свой дом у вярващия. Това изяснява, че Светият Дух не е трета личност, а вместо това е действителното, лично присъствие на Исус посредством всеприсъстващия Дух на Отец във форма, лишена от човешка персоналност и неразпознавана от света.
Исус на няколко места говореше за Светия Дух сякаш е друга личност, например в Йоан 16:12-14, където каза:
„Имам още много неща да ви кажа; но не можете да ги понесете сега. А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща. Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява.“
Но причината за това беше просто, че Той щеше да се завърне под непозната форма и в известен смисъл като различна личност, защото нямаше да има телесен образ, нямаше да има осезаем глас, нямаше да има физически допир. Независимо от всичко, както видяхме, наистина щеше да се завърне самият Той, защото посредством всеприсъстващия Дух на Неговия Отец Неговите ум, характер, личност и сила щяха да присъстват буквално при Неговия народ на всяко място. Както самият Той описа това в Йоан 17:23,
„Аз в тях, и Ти в мене, за да бъдат съвършени в единство...“
Благодаря ти, Дейвид, за тези проникновени размисли относно Светия Дух.
Приятели, времето ни днес почти приключи. Искам отново да благодаря на участниците в дискусията ни за вежливия им дух и за помощта им относно тези текстове. И, приятели, искам да благодаря на вас, че отделихте времето да изслушате тази касета. Осъзнавам, че тя не е била изчерпателна. Всеки един стих от Писанието, който разгледахме, би могъл да се изучава с години и никога да не се изчерпи. Не твърдим, че сме се отнесли с пълна справедливост спрямо тези около двадесет препратки, които обсъдихме тук, днес, но моля, помнете тези думи на Исус:
„И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни“ (Йоан 8:32).
Онова, за което би трябвало да копнеем и което трябва да имаме, е чистата истина на Божието слово. Както отбеляза една християнска писателка,
„Христовата праведност [за която всички копнеем]... е чиста, неподправена истина“ („Свидетелства към проповедниците“, стр. 65).
Приятели, Бог не принуждава хората да се откажат от собственото си вярване. Пред нас стоят светлина и тъмнина, истина и заблуда. На нас остава да решим кое ще приемем. Човешкият ум е надарен със сила да прави разлика между правилно и погрешно. Божият план е да не решаваме според моментен порив, а според неопровержимите доказателства като сравняваме внимателно стих със стих. Ако юдеите бяха изоставили предразсъдъците си и бяха сравнили писмените пророчества с фактите, окачествяващи живота на Исус, те щяха да възприемат една красива хармония между пророчествата и тяхното изпълнение в живота и службата на скромния галилеянин.
Днес мнозина биват мамени по същия начин, по който и юдеите по времето на Христос. Религиозни учители четат Библията с оглед на собствените си разбирания и традиции, и хората не изследват Писанията самостоятелно и не преценяват самостоятелно каква е истината, но се отказват от преценката си и покоряват душите си на своите ръководители.
Проповядването и преподаването на Словото е едно от средствата, които Бог е определил за разпръскване на светлина, но трябва да приведем ученията на всеки човек, включително и онова, което чухте тук, днес, на изпита на Писанието. Във 2 Тимотей 2:15 Библията казва:
„Старай се да се представиш одобрен пред Бога работник...“
Възлюбени, всеки, който изучава Библията с молитва като копнее да узнае истината, за да ѝ се покорява, ще получи божествено просветление; Бог го е обещал.
В Йоан 7:17 Исус казва:
„Ако някой иска да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога или Аз от Себе Си говоря.“
И накрая нека се разделим със следния съвет от апостол Павел, който се намира в 1 Солунци 5:21 – той казва:
„Всичко изпитвайте; дръжте доброто.“
Приятели, нека Бог ви благослови много, много, много.
Към мен днес се присъединява пастор Дейвид Клейтън от Restoration Ministries, Ямайка, Карибски регион. Пастор Клейтън е основният говорител в тази поредица, „Благата вест за Бога“.
Към мен се присъединява също и брат Линфорд Бийчи от Smyrna Gospel Ministries. Брат Бийчи е истински изследовател на Писанията. Линфорд е редактор на сп. „Настоящата истина“ - ежемесечно издание със специално съсредоточаване върху представянето на материали за изучаване относно изкупителния план.
Към мен, като специален участник в дискусията, се присъединява и брат Хауърд Уилямс от Restoration Ministries, Ямайка, Карибски регион. Брат Уилям е бил през целия си живот християнин и изследовател на Божието слово. Понастоящем той е ръководител на издателския отдел към Restoration Ministries.
Заради онези, които не са имали възможността да видят предишните теми в тази поредица, искаме да започнем като направим известен обзор. Ако сте гледали или слушали по-раншните изследвания, ще оцените думите на Павел, когато той, пишейки на църквата във Филипи, написа:
„Прочее, братя мои, радвайте се в Господа. Едно и също да ви пиша, за мене не е тежко, а за вас то е назидателно“ (това се намира във Филипяни 3:1).
Не е тежко, а всъщност е назидателно и хубаво да се прави преглед на библейската истина. Виждате ли, възлюбени, важното е Божието слово, онова, което казва Библията, а не непременно което поучават човеци. Преди години научих малко стихотворение, което означава много за мен. То гласи:
„Какво казва Библията, блажената Библия? -
Това би трябвало да е единственият ми въпрос.
Човешките учения толкова често ме подвеждат.
Какво ми казва Божията книга?“
Отец
В предишните изследвания от тази поредица открихме, че Библията учи, че има един Бог, личностно, духовно Същество, Създател на всичко; всемогъщ, всезнаещ и вечен; безграничен в мъдрост, святост, справедливост, благост, истина и милост, и непроменим, присъстващ навсякъде чрез Своя представител, Светия Дух. Този един Бог не е обединен комитет от три същества, нито едно същество, което поема три различни режима на съществуване – независимо дали едновременно или по различно време. Нито пък този един Бог е Триединство от три лица в едно същество. Доктрината за Триединството, заявена в най-простата си форма, е:
„Един Бог: Отец, Син и Свети Дух – единство от три съвечни Личности“ (Основно учение на адвентистите от седмия ден номер 2).
На тази концепция се базират вероученията и основните учения на повечето евангелски църкви.
Нека сега ви прочета някои от библейските текстове, които показват ясно действителната истина за Бога и видим дали основата на вероученията може да бъде съвместена с Писанията.
1 Коринтяни 8:4-7 заявява:
„Прочее, относно яденето от идоложертвеното, знаем, че никакъв бог, изобразен от идол, няма на света, и че няма друг Бог освен един. Защото, ако и да има така наричани богове, било на небето или на земята, (както има много богове, и господари много), но за нас [той казва: за християните] има само един Бог, Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него. Но [или: обаче] това знание го няма у всички...“
Павел казва, че единият Бог на християнина не е комитет на Отец, Син и Свети Дух, а просто Отец. Той казва:
„...за нас [за нас] има един Бог, Отец... и един Господ, Исус Христос“.
Нека прочетем отново част от тези стихове и поставим в стиха дефиницията на вероучението за Бога, и видим дали има смисъл:
„...но за нас има само един Бог [Отец, Син и Свети Дух], Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ, Исус Христос...“
Можем да видим, че няма смисъл в това. Павел ни казва истина, която е съществена за вечен живот, приятели, и при все това ако доктрината за Триединството е вярна, сме оставени да бъдем объркани от онова, което би трябвало да бъде ясно Божие слово. За съжаление Павел призна, че истинското познание за Бога го няма у всички.
Като пише по-нататък до Тимотей Павел изрази истинското познание, което желаеше да имат всички християни. Той написа:
„Това е добро и благоприятно пред Бога, нашия Спасител, Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината. Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците - човекът Христос Исус...“ (1 Тимотей 2:3-5).
Истината, до която Боговдъхновението желае да достигнем, е познание-то, че има един Бог, Отец, и един Посредник между този един Бог и човека, и този Посредник е Исус Христос. Самият Исус, като се молеше на Отец, каза:
„А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил“ (Йоан 17:3).
Вместо единия истинен Бог, Когото Исус познаваше, доктрината за Триединството поучава, че в действителност има три върховни отделни личности, всички от които са съравни, съвечни, нетленни, всички от които са достойни за поклонение, обожание и служба. Това учение унищожава Божията върховна власт. Тази теология обърква хората по отношение на това на кого се покланят и молят, пред кого се покайват и в кого вярват. И както ще забележим по-нататък, то прави също така опит да унищожи изкупителната смърт на Исус и тази велика истина в сърцата им.
Синът
В поредицата изучавахме обстойно този един Господ и Ходатай, Исус Христос. Той е Единородният Син на вечния Отец – Този, чрез Когото Отец създаде всичко и чрез Когото всичко се сплотява, и че Той живя като пример за нас, умря с пълна смърт на кръста като жертва за нас и беше възкресен на третия ден от Бог Отец. Библията учи, че в някакъв момент от миналото на вечността е съществувало само едно божестве-но Същество. Тогава това едно божествено Същество родило Син –
„не син по сътворение, каквито бяха ангелите, нито син по осиновление, какъвто е простеният грешник, а Син, роден като отпечатък на съществото на Отец...“ („Знамения на времето“, 30 май 1895 г.).
Библията не се опитва да обясни как се е състоял този процес по раждане (или рождение) и при все това тя категорично поддържа буквалната синовност на Исус Христос преди Въплъщението и рождението Му във Витлеем. Докато Божият Син споделя равенство на естество, божествена слава и чест със Своя Отец, всички тези божествени качества бяха първоначално дадени, или както се казва в Евреи 1:4 – „наследени“. Именно поради тази причина дори след хилядата години [милениума] и изкореняването на греха Синът ще се подчинява на Бога. Нека сега направим преглед на някои от библейските текстове, които ясно показват действителната истина за Исус Христос. Този най-обичан и най-известен от всички библейски текстове, Йоан 3:16, заявява:
„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот...“
Вместо да поучават, че Исус е второто лице на триединен Бог, Писанията учат, че Той е Единородният Син на Отец.
Това се представя ясно и в Притчи 8:24, 25. Там Христос, като говори за Себе Си под символа Мъдрост, казва:
„Родих се, когато не съществуваха бездните, когато нямаше извори, пълни с вода. Преди да се поставят планините, преди хълмовете - аз бях родена...“
Библията учи, че Бог изявил Своята велика любов като дал Своя Единороден Син, за да умре със смъртта, която ние заслужаваме, и след това Го е възкресил от гроба.
Като говори на еврейското ръководство след изцеляването на куция, апостол Петър заяви:
„...да знаете всички вие и всичките Израилеви люде, че чрез името на Исуса Христа Назарянина, Когото вие разпнахте, Когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име тоя човек стои пред вас здрав“ (Деяния 4:10).
И Павел (в Галатяни 1:1) написа:
„Павел, апостол, не от човеци, нито чрез човек, но чрез Исуса Христа и Бога Отца, Който Го е възкресил от мъртвите...“
В Йоан 14:28 Исус каза:
„...Отец е по-велик от Мен.“
В същия ред на мислене апостол Павел пише:
„Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христос е Бог“ (1 Коринтяни 11:3).
Павел продължава в същото послание и заявява, че след като на всеки грях и зло е сложен край и са унищожени,
„Сам Синът ще се подчини на Оногова [т.е. Бога], Който Му бе всичко подчинил, за да бъде Бог всичко у всички“ (1 Коринтяни 15:28).
В Йоан 5:26 Исус каза:
„Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си...“
Този Божий живот се влива чрез Неговия Син в цялото творение.
В своето Послание към евреите, в 1 гл. и там 1 ст., Павел пише:
„Бог, който много пъти и по много начини е говорил в миналото на бащите ни чрез пророците, в края на тези дни говори на нас чрез Сина, когото постави Наследник на всичко, чрез когото също направи световете...“ (Евреи 1:1, 2).
Нищо чудно, че във Филипяни 2:10, 11 четем:
„...така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните (същества), и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.“
Приятели, фалшивите теории за Христос и Бога поучават, че термините „Отец“ и „Син“ са просто названия, които да ни помогнат да разберем ролята, изпълнена от Божеството. Това всъщност мами хората по отношение на Бога. Тази теология завършва с вярване, че когато Бог ни дава Своя Син вместо да отдаде една Личност, Която някога е била буквална част от самия Него, ни дава някой друг, различен от Себе Си, като така изобщо не дава от Себе Си. С това разбиране хората биват оставени без знанието за върховната жертва и любов на нашия небесен Отец.
Светият Дух
И накрая нека направим малък обзор относно Светия Дух.
Исус Христос каза:
„Бог е Дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят“ (Йоан 4:24).
Възлюбени, видяхме, че Библията учи, че Светият Дух е нетелесното, лично присъствие на самия Бог. Никъде Библията не учи, че Светият Дух е третото лице на триединен Бог.
В Битие 1:26 Библията казва, че Адам бил създаден по Божия образ. Това е важно, защото Павел, пишейки в 1 Коринтяни 2:11, заявява принцип; и там се казва:
„Защото кой човек знае какво има в човека, освен духът на човека, който е в него? Така и никой не знае какво има в Бога, освен Духът на Бога.“
С други думи, духът на човека се отнася спрямо човека както Духът на Бога се отнася спрямо Бога. Когато кажа, че духът ми е наскърбен, дори за момент не бихте помислили, че говоря за някой друг, различен от мен. Моят дух е умът ми, характерът ми, личността ми. Той е елементът, приятели, който в действителност е самият мен. Можете да отсечете дланта ми и аз все още ще бъда себе си. Можете да отсечете ръцете ми и аз все още ще бъда себе си, да отсечете краката ми и макар да имам по-малко от тялото си, аз няма да съм по-малко личност. Именно чрез Духа Си, приятели, Бог е всеприсъстващ.
Давид, като пише в Псалм 139:7, казва:
„Къде да отида от твоя Дух? Или от присъствието Ти къде да побягна?“
Тук Давид употребява еврейски паралелизъм, за да се изрази. Този вид еврейски паралелизъм изразява една мисъл по един начин и след това употребява допълнителна мисъл, за да я изрази по друг начин. В първия ред той заявява:
„Къде да отида от твоя Дух?“
Втората мисъл, еквивалентна на първата, е:
„...от присъствието Ти къде да побягна?“
Давид казва, че Божието присъствие е еквивалентно на Божия Дух.
Току-що представихме кратка извадка на библейските пасажи, които бяха употребени преди в поредицата. Насърчавам ви да се върнете и да направите повторен преглед и да изследвате допълнително. Помнете, приятели: да чуете истината отново не е тежко, а е назидателно. Форматът ни ще бъде прост: ще представя текст или въпрос, основан на текст, който се употребява често за поощряване на фалшива теория за Бога, и един или повече от участниците в дискусията ще откликне с библейски аргументиран отговор. Ще започнем с текст, който дори тринитаристи са намерили за трудно да обяснят напълно, но за който вярват, че напълно подкрепя становището им. Той се намира в 1 Йоаново 5:7, 8. Текстът гласи:
„Защото Трима са, Които свидетелствуват на небето: Отец, Слово и Светий Дух; и Тия Тримата са Едно. И три са, които свидетелствуват на земята: духът, водата и кръвта; и трите за едно свидетелствуват.“
Брат Дейвид, на пръв поглед тези текстове поне би изглеждало, че поучават доктрината за Триединство. Какво можеш да ни кажеш за тях?
Повечето уважавани авторитети са съгласни, че част от тези стихове определено били прибавени към Библията през периода, познат като Тъмните векове, и по-конкретно частта, която гласи:
„...на Отец, Слово и Светий Дух; и Тия Тримата са Едно. И три са, които свидетелствуват на земята...“
Ако спорната част се извади, стихът ще гласи:
„Защото три са, които свидетелствуват: Духът, водата и кръвта; и тия три са съгласни.“
От всички спорни стихове в Библията, срещу това, че този стих е достоверна част от Писанието има най-много доказателства. Ф. М. Блейклок в своя „Коментар върху Новия завет“ заявява:
„...Еразъм пропусна пасажа от първия печатен Гръцки завет от 1516 г., но се зае да внесе думите, ако можеше да се предостави гръцки ръкопис, в който се съдържат. Пред него бе представен късен ръкопис, в който действително се съдържаше пасажът, и противно на преценката си спази своето обещание. Така чрез изданието на Еразъм от 1522 г. вметването навлезе в текста на гръцкия Нов завет. Действието на „Ревизирания превод“ в отрязване на фалшивите думи беше закъсняла справедливост. Би трябвало да ценим скъпо всяка дума от боговдъхновения доклад, но не желаем никакво вмешателство в този доклад чрез човешко допълнение, колкото и благонадеждна да е изразената теология“ [край на цитата] (това беше написано от Ф. М. Блейклок в „Коментар върху Новия завет“, стр. 246).
Адвентният библейски коментар казва в основни линии същото. На стр. 675 от том 7 четем:
„Оспорваните думи си проправиха път в превода на крал Яков посредством гръцкия текст на Еразъм. Казва се, че Еразъм предложил да включи оспорваните думи в своя Гръцки завет, ако му бъдеше показан дори един гръцки ръкопис, в който да се съдържат. Библиотека в Дъблин предостави такъв ръкопис (известен като 34) и Еразъм включи пасажа в текста си. Сега се вярва, че по-късните издания на Вулгатата придобили пасажа чрез грешка на писар, който включил екзегетичен коментар в полето в Библейския текст, който преписвал. Оспорваните думи се използват широко в подкрепа на доктрината за Триединството, но като се имат предвид такива неопровержими доказателства против автентичността им подкрепата им е без стойност и не би трябвало да бъде използвана. Въпреки появата им във Вулгатата, католически коментар върху Свещеното Писание, свободно признава следното по отношение на тези думи: „Сега като цяло се поддържа, че този пасаж, наречен Comma Johanneum, е бележка, вмъкнала се в текста на Стария латински [превод] и Вулгатата в ранна дата, но проправила си път в гръцкия текст едва през 15 и 16 в.““ (Адвентен библейски коментар, том 7, стр. 675).
Някои хора биха възразили силно против самото предположение, че е възможно грешки да са се вмъкнали в текста на Библията, по какъвто и да е начин. Въпреки това е интересно да се отбележи какво имаше да каже Елън Уайт по отношение на това – тя каза:
„Видях, че Бог особено закриляше Библията. Но все пак, когато в началото имаше само малко копия, учени мъже са променяли в някои случаи думите, мислейки, че по такъв начин я правят по-ясна, докато в действителност те са замъглявали ясното, нагаждайки го според техните установени, управлявани от предания възгледи. Видях, че като цяло Словото Божие е една завършена верига, всяка халка от която е свързана с друга и я обяснява. Верните изследователи на истината няма да се заблудят, защото не само Словото Божие обяснява ясно и просто пътя към живота, но е даден и Светият Дух като водач за разбиране пътя към живота, разкрит в него“ (това е взето от „Ранни писания“, стр. 220, 221).
Дори още по-интересно е, че Елън Уайт, в своите хиляди страници писания и хиляди цитати от Писанията, нито веднъж не цитира 1 Йоаново 5:7 – текста, който разглеждаме понастоящем. Въпреки това, дори ако трябваше да приемем този стих като автентична част от Писанието, дали той поучава в действителност за три същества? В 8 ст. ни се казва:
„И три са, които свидетелствуват на земята: духът, водата и кръвта; и трите за едно свидетелствуват.“
Т.е. те носят едно обединено свидетелство.
Тук виждаме, че не е нужно някой да е жива личност, за да свидетелства. Водата свидетелства и кръвта свидетелства. И все пак никой не би предположил, че водата и кръвта са личности. Защо тогава би трябвало да настояваме, че понеже Духът свидетелства в небето той трябва да е жива личност? Има три начина, по които се свидетелства за истината в небето. Тези свидетели са едно, или те носят обединено свидетелство. Това не означава, че те са една личност, едно същество или един Бог. Исус обясни какво означава това единство, когато се помоли всички да бъдем едно както Той и Неговият Отец са едно (Йоан 17:22) – не да станем един човек, а просто да бъдем в съвършена хармония, както Той и Неговият Отец са в съвършена хармония. В небето Бог свидетелства за истината. Същото прави и Христос. Същото прави и Светият Дух. Въпреки това, докато Бог и Исус могат да свидетелстват гласно чрез думите, които говорят, Светият Дух, независимо дали в небето или на земята, свидетелства като внушава впечатления върху сърцата на онези, които желаят да се научат, като им дава разбиране за истините на спасителния план. В небето има три канала на свидетелство – Отец, Син и Свети Дух. На земята има три: водата, Духът и кръвта. Дали трите на земята са Триединство понеже са споменати в една и съща мисъл или понеже са съгласни? Със сигурност никой разумен човек не би могъл да твърди това. По същото разсъждение ще трябва да заключите, че Отец, Словото и Духът не са непременно Триединство просто защото са едно или са в хармония, или защото са споменати в една и съща мисъл.
Много благодаря, Дейвид. Това наистина направи така, че въпросът да стане прост и ясен.
Матей 28:19 е още един текст, който се употребява много като поучаващ доктрината за триединен Бог. Кой би желал да отговори на това?
Бих желал да разгледам това, брат Алън.
Исус каза:
„Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух...“
Какво помислиха учениците, когато чуха това? Дали те разбраха, че Христос им заповядва да кръщават хората в Триединство? Ако е така, бихме очаквали да ги намерим да употребяват тази формула винаги, когато кръщават хора. Нека отворим Библиите си на мястото, на което учениците се покориха на тази заповед за първи път.
В Деяния 2:38 Петър каза:
„Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви; и ще приемете тоя дар, Светия Дух.“
Петър заръча тези хора да бъдат кръщавани в името на Исус Христос вместо в имената на три отделни личности. Само в случай, че това е било „подхлъзване“ от страна на Петър, нека погледнем някои от другите места в Библията, в които бяха кръщавани хора.
В Деяния 10:48 се казва, че
„[Петър] заповяда да бъдат [Корнилий и братята му] кръстени в името на Исуса Христа“ (Деяния 10:48).
От тези стихове става ясно, че Петър не разбираше Христос да му е заповядал да кръщава в Триединство.
Като се придвижим нататък в книгата Деяния откриваме, че Петър не беше сам в своето разбиране на тази заповед. В Деяния 8:16, когато дойдоха в Самария, Петър и Йоан откриха група хора, които бяха
„кръстени в името на Исус Христос“ (Деяния 8:16).
Какво да кажем за Павел? Помнете, че Павел каза, че проповядва благовестието, което получил направо от Исус (Галатяни 1:2; Ефесяни 3:3). Как научи Исус Павел да кръщава? Когато посети Ефес, Павел срещна някои братя, които бяха кръстени само с Йоановото кръщение. Павел ги уведоми за Христос и Библията казва:
„И като чуха това, кръстиха се в името на Господ Исус“ (това се намира в Деяния 19:5).
Няма доклад в Библията за някого, който да кръщава в три отделни имена на три отделни същества. Съществуват няколко възможности, които биха могли да обяснят това:
- възможно е учениците да са били в пряк бунт против Исус;
- възможно е те да са разбрали погрешно казаното от Него;
- или може би Исус никога не е дал тази заповед.
Никое от тези не ми звучи основателно, но съществува още една възможност:
- възможно е учениците да са разбирали заповедта на Исус по-различно, отколкото я разбират повечето тринитаристи днес. Исус ни заръча да кръщаваме в името на Отец, Сина и Светия Дух. Дали Исус се опитваше да ни поучи, че Бог е Триединство? Не мисля така, в противен случай Той би влязъл в противоречие с други изявления, направени от Него, както и с много изявления, направени от други библейски писатели. Няма нищо в стиха, което да казва, че Бог е съставен от три лица. Няма нищо в стиха, което да казва кой е Бог. Думата „Бог“ напълно отсъства от стиха. На друго място в Библията научаваме, че единият Бог на Библията е Отец. Павел написа, че има
„...един Бог и Отец на всите който е над всички, чрез всички, и във всички нас“ (Ефесяни 4:6).
Библията употребява фразата „Бог Отец“ тринадесет пъти, но никога не казва „Бог Син“ или „Бог Свети Дух“. Думата „име“ в Библията често се отнася за характера на някого. Името на Яков беше променено на „Израил“ понеже характерът му се беше променил. Ако вярваме, че този стих се отнася за действителни имена на три отделни лица, както предполагат повечето тринитаристи, нямаше да бъде възможно да се изпълни тази заповед. Простото декламиране на думите
„кръщавам те в името на Отца, Сина и Светия Дух“
не е изпълнение на заповедта. За да кръстим буквално някого в името на дадена личност, ние трябва да знаем името на тази личност. Би било възможно да кръщаваме в буквалното име на Отец, защото Той притежава име. Би било възможно и да кръщаваме в буквалното име на Сина, защото Той също притежава име. Но не е възможно да кръстим някого в буквалното име на Светия Дух, защото Библията дори не загатва, че такова име съществува. Така че можем да видим, че Исус не даваше конкретна формула с думи, които проповедникът да декламира при кръщение. Знаем това, защото няма доклад в Библията за някого, който да е употребил тази формула при кръщение. Всички докладвани примери на хора, които кръщавали след даването на тази заповед, показват, че това се вършело в името на Исус. Не би било възможно да се кръщава буквално в собственото име на Светия Дух, защото Библията не споменава такова име. Вероятно е думата „име“ да се отнася за „характер“ вместо за собствените имена на отделни лица. Щом осъзнаем, че Христос заръчваше на учениците Си да кръщават в характера на Отец, Сина и Светия Дух, за нас е по-лесно да разберем думите Му. Тази заповед е тясно свързана със заповед да поучават. Христос желае Неговите ученици да разбират истината за Бога, Неговия Син и Светия Дух. Всички трима са съществени в живота на един християнин. Отец ни възлюби толкова много, че даде Сина Си да умре за греховете ни и даде Духа Си, за да ни напътства в живота ни. Ако на един човек липсва знанието за който и да е от тези аспекти, неговата връзка с Бога ще пострада. Ето защо Христос спомена конкретно всичките трима. От това можем да видим, че Матей 28:19 определено не доказва, че Бог е Триединство, нито доказва, че Светият Дух е отделно от Отец същество. Ако трябва да намерим доказателство за тези доктрини в Библията, трябва да потърсим на друго място.
2 Коринтяни 13:14 е наречен
„най-възвишеният текст от цялото Писание“,
и особено във връзка с предполагаемата доктрина за Триединството. В него се казва:
„Благодатта на Господ Исус Христос и любовта на Бога, и общение-то на Святия Дух да бъде с всички вас.“
Брат Хауърд Уилямс, не изглежда ли сякаш това посочва, че има поне три отделни личности в Божеството?
Да видим дали. Това са последните думи на Павел от второто му писмо към коринтските християни. Някои казват, че тези думи доказват Триединство, но искам да изследвате тези думи заедно с мен, приятели, и нека видим дали с тези думи Павел казваше едно „тринитарно“ сбогом. Текстът говори за
1) благодатта на нашия Господ, Исус Христос;
2) любовта на Бога и
3) общението на Светия Дух.
Колко пъти в този стих виждаме титлата „Бог“? Употребена е само веднъж, нали? И при това е употребена по отношение на конкретна личност. Очевидно именно Бог е Този, Който ни обича.
И според Йаон 3:16 Той ни обича толкова много, че направи нещо, и това беше, че даде Своя Син, за да бъде благодат за нас... или да ни даде благодат и да можем да бъдем присъединени към общение с Тях двамата чрез Духа. Това е отбелязано в Йоан 14:23. Моля, забележете, че Павел не каза, че ще общуваме със Светия Дух, а говори за общението „на Светия Дух“. Какво означава това? Когато говореше за общението „на Светия Дух“, Павел показваше как щеше да става нашето общение – посредством Светия Дух, т.е. как бихме общували, как би ставало нашето общение с Бога и с Неговия Син, Исус. Изслушайте следния стих – 1 Йоаново 1:3:
„...това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас; а пък нашето общение е с Отец и с Неговия Син Исус Христос.“
Според Йоан, имаме общение с Отец и Неговия Син, а не със Светия Дух. Следователно, Павел искал да има тази опитност с християните в Коринт и с вас и мен днес – опитността на истинско общение с Отец и Неговия Син, чрез Светия Дух. Според мен това е действителното значение на текста.
Пастор Клейтън, Матей 3:16, 17 описват кръщението на Исус. Отец проговори, Светият Дух слезе в образа на гълъб – това изглежда говори за Триединство. Какво можеш да ни кажеш за това?
Нека прочета текста:
„И като се кръсти, Иисус веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“ (Матей 3:16, 17).
Тринитаристите настояват, че в тези стихове виждаме ясна демонстра-ция за тринитарното естество на Бога. Без да прибавяме човешко предубеждение или приемане на желаното за действителност, какво можем да открием от четенето на този пасаж? Като начало, съвсем очевидно е, че присъстват две лица – едното е Исус, а другото е Собственикът на гласа, който заявява:
„Този е Моят възлюбен Син.“
Явно е, че говорителят е Бог Отец. Каква е идентичността на Исус, според пасажа? Самият Бог Го идентифицира като „Моят възлюбен Син“, а не като второ лице на съравно Триединство. Това само по себе си опровергава твърдението, че тук имаме Триединство. Въпреки това, дали този пасаж посочва Светият Дух да е личност? Дали присъстват три личности? Докато Синът явно е Личност и Отец безпогрешно е Личност, както е изявено чрез гласа и думите, които изговаря Той, какво можем да открием от символа, употребен за представяне на Светия Дух? Тук Духът е представен като гълъб. Светият Дух никога не е представян чрез какъвто и да е символ, който да посочва, че е личност. Той е представян чрез дървено масло, вода, вятър, огън, а тук като гълъб. Наистина е пресилване на въображението да се предположи, че тук виждаме трета личност. В действителност пасажът заявява, че това е Божий Дух – Дух, принадлежащ на Бога. Тук, както и на всяко друго място в Писанието, Светият Дух е представен като принадлежащ на някого, като Божия собственост или като излъчване от Бога вместо като индивидуална личност със собствена идентичност.
Елън Уайт хвърля светлина по тази точка. В „Ривю енд Хералд“ от 21 януари 1873 г. тя казва:
„Никога досега ангелите не бяха слушали такава молитва като тази, която Христос отправи при кръщението Си. Те жадуваха да бъдат носителите на вестта от Отец към Неговия Син. Но не! Направо от Отец се изляха лъчите на Неговата слава, Небесата се отвориха и над главата на Божия Син слязоха лъчи слава и приеха образа на гълъб, наглед като лъскаво злато. Наподобяващият гълъб образ беше подходяща емблема за кротостта и нежността на Христос. Докато хората стояха поразени от удивление, с погледи, приковани към Христос, от отварящите се небеса дойдоха тези думи: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение““ („Ривю енд Хералд“, 21 януари 1873 г.).
Битие 1:26 заявява:
„И Бог каза: Да създадем [англ.: Ние] човека по Нашия образ...“
Брат Бийчи, за кого се отнася това „Ние“ в стиха? Не поучава ли това за триединен Бог?
Това е много добър въпрос, брат Алън.
Някои хора предполагат, че можем да намерим доктрината за Триединството в първата глава на Библията. Те заявяват това понеже еврейската дума „Елохим“, преведена като „Бог“ е в множествено число; и вярват, че местоименията в множествено число в Битие 1:26 също спомагат за подкрепа на доктрината за Триединството. Еврейската дума „Елохим“ е в множествено число, но никога не посочва множественост, когато се отнася за истинския Бог. Всеки път, когато се употребява „Елохим“ по отношение на истинския Бог, думата има единично значение. Гесений я нарича:
„...множественото число на „величие““ (Еврейски речник на Гесений).
А в Еврейския речник на Браун, Драйвър, Бригс се казва, че когато се отнася за истинския Бог думата е в „множествен интензив“ с „единично значение“. Има няколко места в Библията, на които „Елохим“ има единично значение дори когато се отнася за хора или за фалшиви богове. Например прочетете Изход 7:1 и 3 Царе 11:5. Също така... и разберете това: винаги когато новозаветни писатели цитираха от Стария завет, те употребяваха единичната гръцка дума „Теос“, за да обозначат истинския Бог, като превод на думата „Елохим“. Това доказва, че „Елохим“ има единично значение, когато се отнася за истинския Бог. Ако „Елохим“ наистина посочваше множественост в истинския Бог, то тогава новозаветните писатели трябвало да бъдат в съответствие с това и да употребяват множествената форма на „Теос“ при говорене за Бога. Вместо това те употребяваха единичната форма – всеки път, въпреки че употребиха множествената форма осем пъти, когато говореха за хора или фалшиви богове. Можете да прочетете тези стихове самостоятелно в Йоан 10:34, 35; Деяния 7:40; 14:11; 19:26; 1 Коринтяни 8:5 и Галатяни 4:8.
По отношение на множествените местоимения в Битие 1:26, местоименията са в множествено число в оригиналния еврейски текст, което заставя те да бъдат преведени като:
„И Бог каза: Да създадем [англ.: Ние] човека по Нашия образ, по Наше подобие...“
Онези, които твърдят, че този стих поучава Триединство, поучават, че „Елохим“ е в множествено число и личните местоимения са в множествено число, и следователно трябва да има множественост в Бога. Ако приемем това обяснение, ще трябва да преведем стиха като:
„Боговете казаха: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие...“
Този превод би се отнесъл несправедливо към значението на думата „Елохим“. Също така при него три Бога щяха да говорят в унисон, казвайки:
„Да създадем човека по Нашия образ.“
Това ли се опитва да ни каже Бог? Дали са ни създали няколко Бога или е имало само един? Онези, които поощряват представата, че
„Боговете казаха: Да създадем човека“,
се натъкват на голям проблем, когато стигнат до следващия стих, защото изведнъж местоименията преминават към единствено число – както на еврейски, така и на английски, докато все още се употребява множестве-ното „Елохим“. Защо става промяна? В следващия стих се казва:
„И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде...“ (Битие 1:27).
Ако от нас се очаква да вярваме, че в 26 ст. говорят „Богове“, за да бъдем последователни трябва да вярваме, че за Богове се говори в 27 ст. Но вместо да използва множествени местоимения Библията изведнъж премина на единични, сякаш се говори само за една Личност. Има много просто обяснение на това: употребата на множествени местоимения след съществително в единствено число не посочва, че съществителното в единствено число трябва в действителност да бъде в множествено число. Например, да предположим, че президентът кажел на главния прокурор:
„Да изготвим закон.“
Това би посочило, че има двама президенти само защото той употребил множествено местоимение. Множествената форма се прилага към двамата, които ще участват в изготвянето на закон, вместо към президента. Подобно на това, „Ние“ в Битие 1:26 се прилага за двамата, Които участваха в сътворяването на света, вместо за единия, Който говори. Библията казва:
„...Бога, Който създаде всичко чрез Иисуса Христа“ (Ефесяни 3:9).
Очевидно е, че Богът в този стих е някой, различен от Исус Христос. И според Евреи 1 и 2 гл. Бог Отец е създал всичко чрез Своя Син. Сега можем да узнаем със сигурност кой говори в Битие 1:26 и на кого говори Той. Бог Отец каза на Своя Син:
„Да създадем човека по Нашия образ.“
Припомнете си, че Христос е отпечатъкът на Отец. Така че всеки, който е създаден по образа на Отец, е автоматично създаден по образа на Неговия Син. Като коментираше Битие 1:26 Елън Уайт написа:
„След като бяха създадени земята и животните по нея, Отец и Синът изпълниха намерението Си, което беше съставено преди грехопадението на Сатана – да създадат човека по собствения Си образ. Те бяха работили заедно при сътворяването на земята и всичко живо по нея. И сега Бог казва на Своя Син: „Да създадем човека по Нашия образ““ („Духът на пророчеството“, том 1, стр. 24, 25).
Според мен отговорът ти, брат Линфорд, изявява принципа на екзегетиката.
Екзегетика е когато позволяваме на текста да говори сам за себе си и вземаме истината от текста вместо да внасяме в текста свои собствени представи – процедура, която теолозите наричат „айзегетика“. В Йоан 10:30 Исус каза:
„Аз и Отец сме едно.“
Защитниците на доктрината „Само Исус“ употребяват този текст, за да поучават, че има само една Личност, Която е както Отец и Син, така и Свети Дух.
Брат Клейтън, какво можеш да ни кажеш за този текст?
В действителност не би трябвало да има никаква трудност в разбиране-то на истинското значение на този текст, ако просто просто се водим от правилото, че Писанието би трябвало да се употребява за обясняване на Писанието. В три стиха в Йоан 17 гл. Исус се помоли за единство сред Своите ученици и на всичките три места Той сравни единството, което копнееше да бъде налице сред Неговия народ, с единството, което съществува между самия Него и Бог Отец. Обърнете внимание на Неговите думи в следните пасажи... В Йоан 17:11 Той казва:
„Не съм вече на света, а тия са на света, и Аз ида при Тебе, Отче свети, опази в името Си тия, които си Ми дал, за да бъдат едно, както сме и Ние.“
Нека погледнем също и 21 и 22 ст. В 21 ст. се казва:
„...да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.“
Също и 22 ст.:
„И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно...“
Никой не би бил достатъчно неразумен, за да предположи, че Исус искал Неговите ученици да станат една личност или дори едно същество. Онова, което има Той предвид, е че желае те да бъдат обединени, да бъдат в съвършена хармония, да се наслаждават на единство на мисълта, намерението и действието, на каквото се наслаждава Той спрямо Своя Отец. Този стих не посочва единство на субстанцията между Отец и Син повече, отколкото единството между християните предполага, че всички християни са от една субстанция.
Благодаря ти, брат Дейвид, за този отговор.
Исая 9:6 е друг текст, по отношение на който някои хора са объркани. Както вярващите в „Само Исус“, така и тринитаристите, употребяват този текст, за да покажат единението на Бога и Христос.
Брат Линфорд, какво можеш да споделиш с нас относно този текст, което да спомогне за изясняването му?
Прав си, брат Алън, много хора се объркват понеже този стих нарича Исус „Отец на вечността“. Нека отворим на стиха и го прочетем сами за себе си – там се казва:
„Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; и управлението ще бъде на рамото Му; и името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира“ (Исая 9:6).
Дали този стих поучава, че Христос е Бог Отец? Ако е така, как може Той да е Синът? И ако е както Отец, така и Син, как може да съществува Триединство, защото „Триединство“ означава „трима“? Този стих със сигурност не подкрепя доктрината за Триединството и когато сравним стих със стих можем да бъдем сигурни, че не подкрепя и доктрината „само Исус“. Исус е наречен „Отец“ - не „Отец“ сам на Себе Си, а „Отец“ на чадата, които Неговият Отец Му е дал.
В Евреи 2:13 авторът на Евреи цитира Исая 8:18 и го приложи за Хрис-тос. Тук Христос казва:
„Ето, Аз и децата, които Ми е дал Бог.“
Христос е наречен „вечен“ и това е уместно тъй като Неговото съществуване ще трае вечно. Той е наречен също и „Отец“ - не сам на Себе Си, а на чадата, които Бог Му е дал. Много тринитаристи са казвали, че думата „вечен“ в този стих означава, че Христос е съществувал винаги и никога не е имал начало. И при все това когато терминът „вечен живот“ се приложи за нас всички те признават, че това означава просто, че ще живеем завинаги в бъдещето, а не че винаги сме съществували в миналото. Забележете също, че в Исая 9:6 се казва, че
„и името Му ще бъде... Бог могъщ“.
Някои употребяват тази фраза като означаваща, че Христос е върховни-ят Бог. Това можеше да бъде добър аргумент, ако в стиха се казваше, че Христос е всемогъщият Бог, но в него се използва терминът „Бог могъщ“. В Библията четем за могъщи мъже, но никога за всемогъщи мъже. Със сигурност е уместно Синът да се нарече „могъщ“, защото Той притежава мощ. Уместно е също и да се нарече „Бог“, защото самият Всевишен Бог нарича Своя Син „Бог“ в Евреи 1:8. Следовател-но, термините „Отец на вечността“ и „Бог могъщ“ могат с право да се прилагат за Сина.
Брат Линфорд, в същия ред на мислене по отношение на единението на Бога и Христос, някои хора са разбирали погрешно Исая 44:6 и Откровение 1:17, където намираме термините „Първият и Последният“. Какво казва Библията за това?
Радвам се, че спомена това, брат Алън. Някои хора свързват тези два стиха в опит да докажат, че Исус е единият Бог на Библията. Нека ги прочетем сами за себе си и видим какво се опитва да ни каже Бог. В Исая 44:6 се казва:
„Така казва Господ, Царят на Израил, Изкупителят му, Господ на Войнствата: Аз съм първият, Аз и последният и освен Мен няма Бог.“
Понеже терминът „Аз съм първият, Аз и последният“ е употребен от Исус в Откровение, някои хора заключават, въз основа на четенето на този стих, че Исус е единственият Бог на Библията, или поне е част от този един Бог. Нека прочетем две места в Откровение, в които Исус приложи този термин за Себе Си. Когато видя Христос във видение, Йоан каза:
„И когато Го видях, паднах при краката Му като мъртъв; а Той сложи дясната Си ръка върху мен и каза: Не се бой, Аз съм Първият и Последният...“ (Откровение 1:17).
Исус спомена това в разговора тук. В следващия стих в продължение Той каза:
„...и живият; бях мъртъв, и ето, жив съм вовеки веков...“ (Откровение 1:18).
Исус употреби термина отново, когато се обърна към църквата в Смирна – Той каза:
„Това казва първият и последният, Който стана мъртъв и оживя“ (Откровение 2:8).
Исус каза, че Той, „Първият и Последният“, бил „мъртъв“. Ако Той беше съвсем единственият Бог, нямаше да може да умре, защото в 1 Тимотей 6:16 Библията казва, че Бог не може да умре. Следователно, трябва да заключим, че лицето, което говори в Исая 44:6, е било някой друг, различен от Исус Христос. Има и други титли и имена в Библията, които се споделят както от Отец, така и от Сина; и титлата „Първият и Последният“ трябва да бъде една от тези титли. Нека сега се върнем на Исая 44:6 и открием със сигурност кой говори. Говорителят казва
„освен Мен няма Бог“,
а в 8 ст. Той казва:
„...има ли бог освен Мене? Наистина няма канара: Аз не познавам такъв“ (Исая 44:8).
Това е много прецизна лексика, чрез която се посочва, че говорителят е сам. Всички местоимения са в единствено число, което посочва, че говори само една личност. Коя е тази една личност? Новият завет пояснява това. В 1 Коринтяни 8:4 Павел написа:
„...знаем... че няма друг Бог освен един.“
И за да изясни изобилно за кого говореше като за Бога, освен Когото няма друг, Павел продължи – в 6 ст. той написа:
„...за нас има само един Бог, Отец...“
Павел разбираше, че единият Бог на Библията е Бог Отец и никой друг.
Исус имаше същото разбиране. След като Исус цитира Второзаконие 6:4, един книжник Му каза:
„Превъзходно, Учителю! Ти право каза, че Бог е един; и няма друг освен Него...“ (Марк 12:32).
Кой е единият Бог, за Когото говори книжникът? Дали той говори за Исус като за единия Бог? Със сигурност не. Той говореше за Бог Отец и Исус знаеше това.
Друг път, докато говореше на книжниците и фарисеите, Исус каза:
„Ако Аз славя Себе Си, славата Ми е нищо; Моят Отец е, Който Ме слави, за Когото вие казвате, че е ваш Бог...“ (Йоан 8:54).
Исус знаеше, че когато книжниците и фарисеите казваха „Бог“, те говореха за Неговия Отец. Когато този книжник каза
„Бог е един; и няма друг освен Него,“
Исус знаеше, че той говореше за Неговия Отец. Дали Исус поправи книжника, като каза:
„Имаш грешка! Всъщност Аз съм единият Бог на Библията.“
Съвсем не! Точно обратното, Исус го похвали за хубавия му отговор като възкликна:
„Не си далеч от Божието царство“ (Марк 12:34).
Исус знаеше, че този човек е прав, че има един Бог, Отец, и няма друг Бог освен Него. Приятели, бих желал да забележите нещо: доколкото ми е известно, всеки път когато за Бога или за Христос са употребени единични местоимения, като например „Той“, „Него“, „Негов“, „Аз“, „Мен“ и т.н., те винаги се отнасят за една личност. Винаги, когато библейски писател пожелаеше да поговори както за Отец, така и за Сина, той винаги употребяваше местоимения в множествено число, като например „Тях“, „Те, „Нас“, „Ние“, „Наш“ и т.н. Дотук не съм намерил никакви изключения към това правило. Когато книжникът каза
„Бог е един; и няма друг освен Него“,
той говореше само за една Личност, Бог Отец. Като имаме предвид това пояснение от Новия завет, можем да бъдем напълно сигурни кой говори в Исая 44:6 – това е Бог Отец и никой друг. Той е върховният, Първият и Последният, макар че позволи на Своя Син също да носи тази титла.
Благодаря ти, брат Линфорд.
В Откровение 1:8 откриваме следните думи:
„Аз съм Алфа и Омега, (Началото и Краят) - казва Господ Бог, който е и който е бил, и който идва, Всемогъщият.“
В много Библии първата част от този текст е в червено.
Брат Клейтън, дали това ни казва, че Исус е Всемогъщият Бог?
Вярно е, че този текст понякога се употребява с цел да се загатне, че Исус е наречен „Всемогъщият“ - термин, който е употребен няколко пъти в книгата Откровение, но винаги по отношение на Отец, изключително и само на Него. Грешката в това да се вярва, че този стих се отнася за Христос се поражда от дефектен прочит и небрежност от страна на някои издатели на Библията. В изданията на Библията с червен текст този стих обикновено е отпечатан в червено като така се посочва, че говори Христос. Това подвежда много читатели. Издателите и много други достигат до това заключение поради четенето на 11 ст., където Исус заявява:
„...Аз съм Алфа и Омега, първий и последний“ (Откровение 1:11 - ЦП).
Термините, употребени в този стих, „Алфа и Омега“ и „първият и последният“, изглежда съответстват на идентичните термини „Алфа и Омега“ и на подобните термини „начало и край“ в 8 ст., и изглежда предполагат, че в 8 ст. говори Исус. Въпреки това, едно изследване на пасажа по-отблизо разкрива, че не е така. Нека започнем малко по-рано в пасажа, в стихове 4 и 5, където се отправя приветствие от Отец, от седемте духове и от Исус Христос. Четем:
„Иоан до седемте църкви, които са в Азия: Благодат и мир да бъде на вас от Онзи, Който е, и Който е бил, и Който иде, и от седемте духове, които са пред неговия престол, и от Исуса Христа, който е верният свидетел, първороденият от мъртвите и началникът на земните царе. На този, Който ни люби, и ни е развързал [англ.: умил] от греховете ни чрез кръвта Си...“
Забележете, че на всеки от тях е направено категорично описание (или обозначение). Седящият на престола е описан категорично като „Онзи, Който е, и Който е бил, и Който иде“, седемте духове просто като намиращи се пред Неговия престол докато Исус е „верният свидетел“, „първороденият от мъртвите“ и „началникът на земните царе“. Няма грешка в описанието на Отец – Той е
„Онзи, Който е, и Който е бил, и Който иде“.
На никого другиго не е дадено това описание. Всъщност това описание е в категоричен контраст с Исус, Който е
„верният свидетел“ и „първороденият от мъртвите“.
И така, когато няколко стиха след това се натъкнем на изявлението
„Аз съм Алфа и Омега, (Началото и Краят) - казва Господ Бог, който е и който е бил, и който идва, Всемогъщият,“
на кого трябва да го приложим в действителност? Ясно е, че то се отнася не за Исус, а за Отец. Той е Този, Който е и беше, и Който иде.
В 1 Йоаново 5:20 се казва:
„Знаем също, че Божият Син е дошъл и ни е дал разум да познаем истинния Бог; и ние сме в Истинния, в Неговия Син Исус Христос. Този е истинският Бог и вечен живот.“
Брат Уилямс, не се ли говори в този текст за Исус като истинския Бог?
Приятели, бих желал да ме последвате в едно по-близко изследване на въпросния текст. След като погледнахме текста, каква бихме казали, че е темата на текста? Аз бих казал (и съм сигурен, че ще се съгласите), че темата на стиха е „Истинният“. Този, Който е дошъл да ни даде разбиране за „Истинния“, е Божият Син. Намерението Му с това да ни даде разбиране е за да познаем Истинния. Оттук следва, че за да познаем Истинния ние трябва да дойдем при Исус. Самият Исус каза:
„Никой никога не е видял Бога. Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви“ (Йоан 1:18).
Там Исус ни показва, че за да бъдем в Истинния, ние трябва да отидем чрез Сина. Павел разбираше това доста добре. Нека погледнем какво написа той на християните в Ефес:
„Защото чрез Него и едните, и другите имаме достъп в един Дух до Отца“ (Ефесяни 2:18).
Бидейки в Христос, ние сме в Истинния, Който е истинският Бог, или Богът-Първоизточник, и вечен живот. Това казва самият Исус на друго място и според мен значението и на двата пасажа е едно и също:
„А това е вечен живот, да познаят Теб, единствения истинен Бог, и Исус Христос, Когото си изпратил“ (Йоан 17:3).
Това, доколкото мога да видя аз, е значението на текста.
Има още един текст, който изглежда говори по подобен начин, и това е Тит 2:13. В него се казва:
„...като очакваме блажената надежда, славното явяване на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос...“
Въпросът е дали този стих трябва да се чете като казващ:
„...явяване на великия Бог, Който е Спасителят наш, Исус Христос,“
или да се чете като казващ
„...явяване на великия Бог, както и на Спасителя наш, Исус Христос“.
Някои библейски коментари приемат следното:
„Гръцкият текст на този израз е малко двузначен и оттук съществува несигурност по отношение на това дали Павел говори както за Отец, така и за Сина, или само за Христос“ (Адвентен библейски коментар, том 7, стр. 367).
На повърхността би изглеждало, че говори само за Исус Христос, тъй като когато се завърне Той, не се очаква Отец да се завърне заедно с Него. Стихът, следователно, би загатвал, че Исус е великият Бог, за Когото се говори. Това би било най-малкото озадачително и особено в писанията на Павел, който счита Исус за божествено Същество, но който неизменно настоява, че „има само един Бог, Отец“, както в 1 Коринтяни 8:6. Проблемът се разрешава, когато осъзнаем, че формулировката на текста на гръцки загатва, че текстът се отнася не толкова за явлението на славата или на Христос, или на Бог Отец, или дори на двамата, а вместо това за явяването на славата на двамата. Буквалният превод на гръцкия текст в пасажа е:
„Явлението на славата на великия Бог и на нашия Спасител, Исус Христос“ (Тит 2:13 – гръцки).
Представата, че текстът говори за явлението на Божията слава вместо за явлението на самия Бог е подкрепена от множество различни преводи на Библията. Някои от тях са Ревизираният стандартен превод, в който се казва:
„Като очакваме своята блажена надежда, явлението на славата на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос;“
в Буквалния превод на Янг в основни линии се казва същото:
„Като очакваме блажената надежда и изява на славата на нашия велик Бог и Спасител Исус Христос.“
Подобни са и съвременният превод на крал Яков и „Библия на елементарен английски“. Тези преводи са били верни на гръцкия текст като са признавали, че явлението се отнася за Божията слава вместо за самия Бог. Това тълкувание на стиха е в съвършена хармония с изявлението, което направи Исус, че когато се завърне Той това ще бъде както с Неговата слава, така и с тази на Отец. Точните Му думи, намиращи се в Лука 9:26, са:
„Защото ако се срамува някой от Мен и от думите Ми, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в Своята слава и в славата на Отец и на Своите ангели.“
Щом разберем това, значението на текста става ясно и е в съвършена хармония с останалата част от Писанието.
В Йоан 1:1 се казва:
„В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.“
Този текст се употребява много за доказване на доктрината за Триединството. Брат Хауърд Уилямс, как се съвместява Йоан 1:1 с останалата част от Писанието?
Брат Алън, радвам се, че ни се удава възможност да разгледаме този стих.
Приятели, знаете, че този стих е употребяван от мнозина в подкрепа на представата, че Исус е самият Бог. Погледнете текста заедно с мен и нека проучим посланието на текста, за да видим какво Бог желае да разберем от него. Първият ми въпрос тогава би бил: Кой е Словото, за което се говори в този текст? Сигурен съм, че всички ще се съгласите, че Словото, което стана плът и пребиваваше между нас (в 14 ст. от същия пасаж) е Исус. Като заместим в стиха Исус, текстът би гласял:
„В началото бе Исус и Исус беше у Бога; и Исус бе Бог.“
Следващият въпрос, който бих задал, е следният: Беше ли Исус същият Бог, у Когото беше? Помислете за това, приятели. С други думи, дали текстът се опитва да ни каже, че в началото Исус бил у самия Себе Си? Не вярвам, че текстът ни казва това и знам, че всички ще се съгласите с мен. Затова нека погледнем стиха много внимателно и видим какво казва в действителност. Явно е, че в началото Исус бил у някого другиго; и тази личност, у която бил, е Бог. Вторият път, в който е употребен терминът „Бог“, той е употребен описателно, а не по отношение на личността, наречена „Бог“. Не виждате ли това? Нека ви дам пример, който чух пастор Клейтън да употребява преди време. Да кажем, че в началото Адам бил наречен „човекът“, а Ева била наречена просто „жената“. Изслушайте следното и се запитайте дали въпросният стих не е структуриран по същия начин:
„В началото бе жената и жената бе с човека; и жената бе човек.“
Явно е, че първият път, в който е употребена думата „човек“, тя говори направо за личността, с която бе жената. Вторият път, в който е употребена думата „човек“, тя е употребена описателно, за да опише естеството на жената. Предполагам, че именно по същия начин би трябвало да се гледа на текста, който разглеждаме:
„В началото бе Исус и Исус беше у Бога; и Исус бе Бог [по естество или „и Исус бе божествен“].“
Във втория стих от пасажа ни се казва следното:
„То [Исус] в начало беше у Бога [Отец]“ (Йоан 1:2).
Онова, което е очевидно от пасажа, е че в началото имало две Същества – Бог и Исус; и Исус притежава същото естество, което Бог притежава – божествено естество. Така че тук, приятели, виждаме, че Исус е напълно божествен, както е божествен Бог, Неговият Отец, но Той не е Отец, а е Синът на Отец. Едно гръцко формулиране на текста подкрепя това заключение.
Брат Дейвид, във 2 гл. на Филипяни има стих, в който се говори за това, че Исус е в Божия образ. Къде се намира този стих и какво можеш да ни кажеш за него?
Всъщност текстът е Филипяни 2:5-9, където се казва:
„Понеже вие трябва да имате същите мисли [англ.: същия ум], каквито е имал Иисус Христос, Който, бидейки в образ Божий, не счете за похищение да бъде равен Богу; но понизи Себе Си, като прие образ на раб и се уподоби на човеци; и по вид се оказа като човек, смири Себе Си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна. Затова и Бог Го високо въздигна и Му даде име, което е по-горе от всяко име...“
Въпросът тук е: Какво означава фразата „бидейки в образ Божий“? Означава ли, че Исус бил самият Бог? Тази фраза очевидно е противопоставена на фразата „прие образ на раб“. Намерението на пасажа е да покаже степента на снизхождение на Божия Син като подчертае безмерността на унижението, което прие, когато взе на Себе Си човешко естество. Разликата между човешко естество и божествено естество е огромна, като божественото същество се намира на върха на съществуването, а човешкото естество е много надолу по скалата. Какво беше положението на Христос преди да дойде на земята? Беше ли Той човек? Беше ли Той ангел? Къде би попаднал Той в категоризацията на съществата? Той беше в категорията на божественото естество, беше в Божия образ. Именно от това положение Той се снижи до нивото на човешкото естество. С други думи, не ангел дойде, не човешко същество дойде, а вместо това Един, Който беше в най-голямата висота, що се отнася до категоризацията на съществата, даже Един, Който беше божествен и в това отношение равен на Бога. Нека забележим, че не божествеността на Христос е поставена под въпрос, не фактът, че Той бе равен на Отец по естество е поставен под въпрос, а вместо това проблемът се състои в онази концепция за Божеството, която прави Исус самия Бог като така унищожава истината, че Отец е най-висшият авторитет във всемира, Източникът на всичко, и че Исус е Неговият истински, роден Син, в даването на Когото Отец изяви необятността на Своята любов към човечеството. Онова, което мнозина намират за трудно за разбиране, е концепцията, че Исус би могъл да бъде божествено Същество – Един, Който е по естество Бог – и при все това да не бъде самият Всевишен Бог. И все пак това е ясното учение на Библията. И само когато провеждаме изследванията си въз основа на онова, което Библията поучава ясно, можем да достигнем до правилно разбиране за библейската истина. Истинското положение на Исус във връзка с Отец е представено в два стиха в Колосяни, които изясняват въпроса по един много прост начин. В Колосяни 2:9 се казва:
„Защото в Него обитава телесно цялата пълнота на Божеството...“
Тук виждаме, че пълнотата на Божеството съществува в Христос. Но както се обяснява в Колосяни 1:19,
„в Него благоволи Отец да обитава цялата пълнота“.
Тук виждаме, че именно Отец е постановил тази пълнота на Божеството да обитава в Христос. Това изяснява, че Отец е по-велик от Исус и е Този, Който е постановил статута на Христос.
Това е в съвършена хармония с Матей 28:18, където Исус каза:
„Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.“
Всяка власт е Негова, но тя му беше дадена от Един, Който очевидно е по-велик от Него.
Същата истина се вижда в 1 Коринтяни 15:27, 28, където се казва:
„...защото „всичко покори под нозете Му“; а щом се казва, че „всичко е Нему покорено“, очевидно е, че освен Оногова, Който е подчинил Нему всичко. Когато пък Му бъде подчинено всичко, тогава и Сам Синът ще се подчини на Оногова, Който Му бе всичко подчинил, за да бъде Бог всичко у всички.“
Знаеш ли, брат Дейвид, съществува и въпросът за това, че Отец нарече Своя Син „Бог“.
Това се намира в Евреи 1:8. Действителният въпрос, който се поражда от това, е: Исус Бог ли е? Нека прочетем текста:
„А за Сина казва: „Твоят престол, о, Боже, е до вечни векове; и скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота.““
Нека обърнем особено внимание, че Отец, върховният Владетел на вселената, даде тази титла на Исус. Така че очевидно Исус не е това върховното Същество. Исус беше коронован от Отец поради това, което бе. В сравнение с ангелите, Исус беше наследил име, по-горно от тяхното, защото Той е Синът на самия Бог. По тази причина Отец дори възвиси Сина до същия подиум, на който стоеше самият Той, Отец, като така направи Сина Си достоен за поклонение. Именно това се казва в 6 ст. В Евреи 1:6 се казва следното:
„А когато пък въвежда Първородния във вселената, казва:
„И поклонете се на Него всички Божии ангели.““
Тук виждаме, че дори на Божиите ангели беше заръчано да се покланят на Сина, както се покланяха на Отец. Отец постанови Синът да носи титлата „Бог“. Нека погледнем следващия стих:
„Възлюбил си правда и си намразил беззаконие, затова, Боже, Твоят Бог Те е помазал с миро на радост повече от Твоите събратя.““ (ст. 9).
Синът бе издигнат до това положение от самия Отец, Който с право употреби титлата „Бог“ и след това допълни, че самият Той е Богът на Своя Син. Погледнете за кого каза Исус, че Го е направил наш Бог и Отец. В Евреи 2:13 се казва следното:
„Ето, Аз и децата, които Ми е дал Бог.“
Именно Отец в крайна сметка е отговорен за всичко и именно Той е дал на Исус положението, което заема сега, включително и чадата, които има – вас и мен. Ако това звучи малко пресилено и в разрез с останала-та част от Писанието, нека погледнем същия пасаж, който разгледа току-що брат Дейвид, за да видим, че са изразени същите отношения. Пасажът е 1 Коринтяни 15:27, 28 – там се казва следното:
„...защото „всичко покори под нозете Му“; а щом се казва, че „всичко е Нему покорено“, очевидно е, че освен Оногова, Който е подчинил Нему всичко. Когато пък Му бъде подчинено всичко, тогава и Сам Синът ще се подчини на Оногова, Който Му бе всичко подчинил, за да бъде Бог всичко у всички.“
Тези стихове ясно показват, че Бог Отец е поставил всичко под нозете на Исус и че Той (Бог) не е под Христос. Но когато всичко бъде върнато на Отец, Исус ще се подчини на Отец, така че Бог да бъде всичко във всички. Така когато на Исус е дадено названието „Бог“, това е единстве-но във връзка с нас, Неговите чада, а не с това, че Той е самият Отец. Това е обяснението на Библията на този стих.
Брат Хауърд, това със сигурност е в съгласие с Ефесяни 1:17, където Отец е наречен „Бог на нашия Господ Иисус Христос“. Докато Отец е наречен „Бог на Христос“, Исус никога не е наречен „Бог на Отец“.
Нека сега погледнем няколко текста, които изглежда говорят за Исус по начин, който би направил невъзможно Той да бъде буквалният, роден Син на Бога. Брат Линфорд, нека се върнем на теб. Михей 5:2, един известен стих, какво можеш да ни кажеш за него?
Този стих се употребява от мнозина в опит да докажат, че Божият Син не бил буквално роден от Своя Отец. Те твърдят, че стихът доказва, че Христос е съвечен другар на Отец. Интересното е, че този стих всъщност доказва обратното. В превода на крал Яков той гласи:
„А ти, Витлеем Ефратов, макар и да си малък за да бъдеш между Юдовите родове, от тебе ще излезе за Мене Един, Който ще бъде владетел в Израиля, Чийто произход [Goings Forth] е от начало, от вечността.“
Ключовият момент в този стих, употребяван в опит да се докаже, че Христос е съществувал винаги като отделно от Отец същество, е изявлението, в което се казва:
„...Чийто произход е от начало; от вечността.“
Някои хора твърдят, че този текст доказва, че Христос никога не е имал начало, но преди да направим прибързани заключения нека проучим стиха малко по-внимателно. В полето има бележка относно думата „вечността“, в която се казва, че оригиналният еврейски израз означава буквално „дните на вечността“. Произходът на Христос е от „дните на вечността“. Истината се изявява още по-ясно, когато погледнем дефиницията на еврейската дума, преведена като Goings Forth [англ.: „произход“). Думата е „Мотса’a” и означава буквално „произход“, или както формулира това речникът на Стронг, „семейно потекло“. Ревизираният стандартен превод предаде текста така:
„А ти, Витлеем Ефратов, който си малък за да бъдеш между Юдовите родове, от тебе ще излезе за Мене Един, Който ще бъде владетел в Израиля, Чийто произход [Origin; англ: синонимна на Goings Forth дума за „произход“] е от старо време, от древни дни.“
Следователно, стихът, който се употребява толкова често, за да се докаже, че Христос нямал начало, всъщност доказва, че Той имал произход в дните на вечността, преди да е било създадено каквото и да е. Когато сравним това с Притчи 8 гл., научаваме как е произлязъл Христос. В стихове 23 до 25 Христос казва:
„От вечността бях поставена, от начало, преди създаването на земята. Родих се, когато не съществуваха бездните, когато нямаше извори, пълни с вода. Преди да се поставят планините, преди хълмовете - аз бях родена...“ (Притчи 8:23-25).
Според Библията, Христос бил буквално „роден“ от Своя Отец преди създанието на света.
Брат Линфорд, има и един новозаветен пасаж, в който се казва:
„Исус им каза: Истина, истина ви казвам - преди да се е родил Авраам, Аз съм“ (това се намира в Йоан 8:58).
Знаете ли, приятели, има някои, които вярват, че този текст показва, че Исус бил самият велик Бог. Но дали значението на текста е това? Нека проучим този текст, приятели, за да видим дали това е истинското му значение. Какъв беше контекстът на тези думи? Юдеите чуха Исусовите думи:
„Истина, истина ви казвам: Ако някой опази Моето учение, никога няма да види смърт“ (Йоан 8:51).
Тогава те порицаха Исус понеже заяви, че бил по-велик от техния предтеча, Авраам. В отговор Исус каза:
„Баща ви Авраам ликуваше, че ще види Моя ден; и го видя и се възрадва“ (Йоан 8:56).
Юдеите бяха удивени от факта, че Исус нямаше и петдесет години и при все това каза, че Авраам видял Неговия ден. Исус побърза да им каже, че съществувал преди Авраам. С други думи, казаното от Исус бе следното:
„Истината е, че Аз съществувах преди Авраам даже да се бе родил.“
Този пасаж определено говори за предсъществуването на Христос. Вестта, която Исус искаше юдеите да схванат, беше, че самият Той съществуваше в началото, заедно с Отец. Фактът, че Той заявява, че съществувал преди Авраам, може да засвидетелства това. Наистина вярвам, че Исус е съществувал преди всичко, въз основа на пасажа, който брат Линфорд прочете току-що от Притчи 8 гл., и приемам свидетелството на Писанието, в което се казва:
„Всичко това стана чрез Него; и без Него не е станало нищо от това, което е станало“ (Йоан 1:3).
Това, вярвам, е истината на цялото Писание.
Благодаря за тези прости, разбираеми размисли, Хауърд. Какво можеш да ни кажеш и по отношение на Исая 43:10?
Нека прочетем този пасаж:
„Вие сте Мои свидетели, казва Господ, и служителят Ми, когото избрах, за да Ме познаете и да повярвате в Мен, и да разберете, че съм Аз - че преди Мен не е имало Бог и след Мен няма да има“ (Исая 43:10).
Този пасаж някак си наподобява на предишен пасаж, проучен по-рано от брат Линфорд, и според мен значението е едно и също. В това, че този пасаж говори изключително и само за Бог Отец няма съмнение. Този пасаж говори за израилтяните, които са свидетелите и служителите на Господ Бог. Те са засвидетелствали и могат да потвърдят, че само Той е Бог и че няма друг Бог – никога не е имало и никога няма да има. Какво доведе Израил до това знание? Нека погледнем 12 ст. от същата Исая 43 гл.:
„Аз възвестих, спасих и показах, когато не е имало между вас чужд бог; затова вие сте Ми свидетели, казва Господ, че Аз съм Бог.“
С други думи, текстът казва:
„Първо Аз, Бог, предсказах избавлението ви, заявих какво щях да направя и тогава го направих, спасих ви. Никакъв чужд бог преди не е правил това. Вие сте Ми свидетели, че Аз съм единственият Бог.“
Израил имаше опитност с Бога и чрез мощните опитности на избавление те узнаха, че Той е единственият истинен Бог.
Благодаря ти, брат Хауърд.
Йоан 10:17, 18 се употребяват често в подкрепа на представата, че Исус не умрял действително, истински и напълно и че Той бил способен да се възкреси сам от мъртвите. Как можем да съвместим този текст с текстове като Исая 53:12, в който се казва, че Исус „душата Си на смърт предаде“, както и с повече от тридесет текста в Новия завет, които поучават, че Исус бил възкресен от мъртвите от Отец? Брат Линфорд...
Брат Алън, нека прочетем внимателно тези стихове и ще открием, че истината ще стане много ясна. Исус каза:
„Затова Отец Ме обича, защото Аз давам живота Си, за да го взема отново. Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право [англ.: власт] да го дам и имам право [власт] пак да го взема. Тази заповед получих от Своя Отец“ (Йоан 10:17, 18).
Според Гръцкия речник на Теър, гръцката дума, преведена като „да го взема“, означава също „приемам онова, което се дава, печеля, вземам, придобивам, възвръщам си“. Същата гръцка дума беше употребена в 18 ст., но беше преведена като „получа“. Христос отдаде живота Си, за да го „получи“ отново. Гръцката дума, преведена като „власт“ означава власт в смисъла на „правомомощие“ или „позволение“ вместо физическа сила. Нека отново прочетем стиховете, с по-последователен превод на думите. Исус каза:
„Затова Отец Ме обича, защото Аз давам живота Си, за да го получа отново. Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам правомощие да го дам и имам правомощие пак да го получа. Тази заповед получих от Своя Отец“ (Йоан 10:17, 18 – гръцки)
Христос притежаваше „правомощието“, или „позволението“, да отдаде живота Си, за да може да го получи отново от Своя Отец. Христос не можеше да се възкреси сам от мъртвите, нито направи това, иначе не би бил мъртъв по начало.
В пророчеството за пълната смърт на Христос, записано в Псалм 88, Христос казва:
„...затворен съм и не мога да изляза“ (Псалм 88:8).
Да се твърди, че Исус Христос се възкресил сам от мъртвите би означа-вало да се влезе в пряко противоречие с Христовите думи, защото Христос каза:
„Аз не мога да върша нищо от Себе Си...“ (Йоан 5:30).
Това би противоречало също и на поне тридесет стиха в Новия завет, в които се казва, че Христос бил възкресен от мъртвите от Своя Отец. В Галатяни 1:1 Павел каза:
„...Бога Отца, Който Го е възкресил от мъртвите...“
Свидетелството на Библията, че Христос умрял напълно и че Отец Го възкресил от мъртвите е неопровержимо. Както Алън посочи, Исая 53 гл.
говори за пълната смърт на Христос. В 10 ст. се казва:
„Но Господ благоволи той да бъде бит, предаде Го на печал; когато направиш душата Му принос за грях...“
В 12 ст. пък се казва:
„...душата Си на смърт предаде, и към злодейци биде причислен, когато между това Той понесе върху Си греха на мнозина, и за престъпниците стана ходатай.“
Според Библията душата на Христос умряла. Именно душата Му била направена принос за грях. Един мъртъв човек не може дори да мисли, а какво остава да се възкреси сам от мъртвите. Така че можем да видим, че Йоан 10:17, 18 не подкрепят представата, че Христос се възкресил сам от мъртвите. А ако я подкрепяха, това би противоречало на много други стихове в Библията. Като коментира пълната Христова смърт, Духът на пророчеството заявява:
„Исус каза на Мария: „Не се вкопчвай в Мен, защото още не съм се възнесъл при Своя Отец.“ Когато затвори очите си в смърт на кръст, Христовата душа не отиде веднага на небето, както мнозина вярват, иначе как биха могли да бъдат верни думите Му, „още не съм се възнесъл при Своя Отец“? Духът на Исус спеше в гробницата заедно с тялото Му и не се понесе към небето, за да запази там обособено съществуване и да гледа надолу към скърбящите ученици, балсамиращи тялото, от който беше отлетяло. Всичко, което съставляваше живота и разума на Исус, остана заедно с тялото Му в гробницата; и когато Той възкръсна това стана като цяло същество; не се налагаше Той да вика Духа Си от небето“ (това се намира в Адвентен библейски коментар, том 5, стр. 1150, 1151).
Линфорд, има още един стих, който също се използва в подкрепа на представата, че Исус се възкресил сам от мъртвите. Това е Йоан 2:19, където Исус каза:
„Разрушете тоя храм и за три дни ще го издигна.“
Трудността при този стих е, както Алън заяви, че има повече от тридесет текста в Библията, които заявяват, че Отец възкресил Исус от мъртвите. Всъщност всички апостоли излязоха да поучават, че Исус бил възкресен от мъртвите от Отец. Може ли един текст да измести свидетелството на тридесет? Когато се натъкнем на привидно противоречие в Библията, как се отнасяме към него обикновено? Вземаме предвид неопровержимите доказателства, нали?
Първата точка е, че въз основа на неопровержимите доказателства би трябвало да кажем, че именно Отец възкресил Исус от мъртвите вместо Той сам да се е възкресил. Имам предвид, че дори в Стария завет имаме това свидетелство. Какво се казва в Псалм 16:10?
„...защото няма да оставиш душата ми в Шеол, нито ще позволиш Светия Твой да види изтление.“
Не изяснява ли това, че именно Отец беше отговорен за Христовото възкресение? Именно Той не остави душата на Христос в Шеол. Но нека проучим текста по-отблизо и видим дали има допълнителни доказателства, които да подкрепят това заключение. Контекстът на стиха е, че юдеите бяха поискали от Исус знамение като виждаха, че върши всички тези дела. Точните им думи бяха:
„Какво знамение ще ни покажеш, тъй като правиш това?“ (Йоан 2:18).
Именно в отговор на този въпрос Исус заяви:
„Разрушете тоя храм и за три дни ще го издигна.“
Исус им казваше да наблюдават за конкретно знамение. Това знамение щеше да изяви това, че Той е Месия, че притежава власт, щеше да утвърди пълномощията Му. Въз основа на контекста именно това е смисълът на изявлението Му. И така, дали юдеите стигнаха до заключението, че Исус се възкресил сам от мъртвите? Получиха ли те такова знамение? Фактът е, че юдеите не разполагаха с абсолютно никакви доказателства, че Исус се беше възкресил сам от мъртвите и всъщност не можеха да имат никакви доказателства в този смисъл и от апостолите, защото всички те излязоха да проповядват, че Отец възкресил Исус от мъртвите. Въпросът е: Дали те получиха обещаното от Исус знамение? Ако Исус беше заявил истина, когато отговори на въпроса им, тогава те трябва да са получили своя отговор. Това изявява факта, че смисълът, който предаваше Исус, не беше, че самият Той щеше да се възкреси от мъртвите. Ударението вместо това беше върху факта, че Той щеше да бъде възкресен след три дни, а не върху това кой щеше да извърши възкресението.
В Ефесяни 1:19, 20 Павел наблегна на това, че „превъзходното величие“ на „мощта“ на Отец било изявено, когато „Той... възкреси“ Христос „от мъртвите“. Ако Христос всъщност се беше възкресил сам от мъртвите, думите на Павел не можеха да бъдат верни – щеше да бъде изявена не мощта на Отец, а мощта на Христос. Въпросът тогава е: Защо Исус каза „ще го издигна“? Понякога Исус говореше по начин, който може да бъде описан най-добре като „тайнствен“. С оглед на неопровержимото свидетелство на останалата част от Писанието – че именно Отец възкресил Исус от мъртвите, – на този стих трябва да се гледа в подобна светлина, както например трябва да се гледа на пасажа, в който Бог заявява, че самият Той закоравил сърцето на фараона (Изход 4:21) или пасажите, в които се заявява, че намерението на Господа при разказването на притчи (Матей 13:13-15) било да възпре-пятства това хората да разберат, да не би да се покаят някога и да се обърнат, и да бъдат спасени. В тези случаи не гледаме специфичното значение на изговорените думи, а вместо това приемаме, че Бог говори за последиците от определени действия сякаш именно Той бил причината за тези последици. С оглед на всички доказателства трябва да заключим, че в този стих Исус говори по подобен начин.
Нека сега преминем на някои текстове, които разглеждат Светия Дух. Има някои библейски текстове, които се употребяват в опит да се покаже, че Светият Дух е личност отделно от Отец и Сина. Един от тези текстове е Римляни 8:26, където се казва:
„Така също и Духът ни помага в нашата слабост. Защото не знаем за какво да се молим както трябва; но Самият [англ.: itself – букв. „самото“] Дух се застъпва за нас в неизговорими стенания.“
Брат Хауърд, притечи ни се на помощ относно този текст.
Брат Алън, когато ти спомена този пасаж си спомних, че преди няколко години говорех на някого за това кой в действителност е Светият Дух. Жената ми се противопостави силно и каза:
„От всички споменавания на Светия Дух в Писанието никое не го нарича „то“, а само „той“.“
Попитах я дали е сигурна по отношение на току-що казаното от нея. Тя отговори утвърдително. Помолих я да отвори на пасажа, който прочетохме току-що, и тя го прочиташе отново и отново с крайно удивление. Беше хубаво, че стана това, защото тя запази мълчание в продължение на останалата част от разговора. В текста се говори за това как Светият Дух ни помага, когато сърцето ни е натежало и може би дори не знаем да се молим както трябва. Не знаете ли, приятели, че понякога сме толкова обременени и отчаяни, че не можем да изговорим и дума, а можем единствено да въздъхнем или да изстенем? Духът може да предаде това чувство и Бог го разбира. Казва се:
„...Самият Дух [англ.: Itself - „самото“] се застъпва за нас...“
Как би могло Писанието да нарече Духа „то“, ако Духът е Бог? Ние сме създадени по Божия образ – в тяло и дух. Бихме могли да говорим за тялото си или за духа си и не би имало проблем да споменем което и да е от тях като употребим термина „то“. Но когато е налице единение на тяло и дух, сега имаме работа с личност, така че би било неуместно да наречем една личност „то“. Писанието ни казва, че имаме само Един, Който ходатайства за нас. Този пасаж е 1 Тимотей 2:5, в който се казва:
„Защото има само един Бог и един ходатай [или застъпник] между Бога и човеците - човекът Христос Исус.“
Казва ни се, че има един Господ, Който е Исус Христос – според 1 Корин-тяни 8:6 и Ефесяни 4:5.
Нека сега погледнем още един показателен стих – 2 Коринтяни 3:17. В него се казва:
„А Господ е Духът; и където е Господният Дух, там е свобода...“
Следователно, тук виждаме, приятели, че Исус е Духът, Който се застъпва за нас. Но понеже е в нетелесен образ Той може да бъде наричан „то“ и това не би било неуместно, защото е само Дух. Предлагам на вниманието ви, приятели, мнението, че това е истинската причина да се употребява термина „то“. Елън Уайт коментира това като казва:
„Имаме само един канал на достъп до Бога. Молитвите ни могат да дойдат при Него само чрез едно име – това на Господ Исус, нашия Застъпник. Неговият Дух трябва да вдъхновява молбите ни. Никакъв чужд огън не биваше да бъде употребяван в кадилниците, които бяха полюшвани пред Бога в светилището. Така и самият Господ трябва да запали в сърцата ни изгарящия копнеж молитвите ни да бъдат угодни на Него. Светият Дух вътре в нас трябва да се застъпва за нас с неизговорими стенания“ („Ривю енд Хералд“ от 9 февруари 1897 г.).
Благодаря ти за тази помощ, Хауърд, но все пак остани с мен за минута.
В Деяния 5 гл. има история за това, че Анания бил поразен като Божия присъда. Въпросните стихове са 3 и 4, в които се заявява:
„А Петър каза: Анания, защо изпълни Сатана сърцето ти, да излъжеш Святия Дух и да задържиш от стойността на нивата? Докато стоеше непродадена, не беше ли твоя? И след като се продаде, не бяха ли парите в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, а Бога“ (Деяния 5:3, 4).
В 3 ст. Петър казва, че Анания излъгал Светия Дух, но в 4 ст. Петър казва, че Анания излъгал Бога. Като се употреби проста логика от алгебрата, би изглеждало, че Бог е приравнен със Светия Дух. Не поучава ли този текст, че Светият Дух е Бог?
Да видим дали поучава. Обещаният на апостолите Свети Дух беше нещо, което те очакваха с голямо нетърпение, и особено поради това, че сега те бяха победили аз-а и бяха обърнати. Когато Духът дойде, те си спомниха Христовите думи:
„Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него“ (това се намира в Йоан 14:23).
Когато Духът дойде в деня на Петдесетница, те знаеха, че наистина Отец и Синът бяха с тях. Всъщност цялата книга Деяния разказва за чудните дела, които бяха извършили понеже Духът им даде сила да действат за изграждането на Божието царство. Петър знаеше напълно добре кой е Светият Дух, така че когато Анания излъга за продажбата на нивата Петър можа да употреби термините „Свети Дух“ и „Бог“ взаимозаменяемо и да не бъде в грешка. Ако ви кажа „вие наскърбих-те духа ми“, имам ли аз предвид, че сте наскърбили приятеля ми? Не. Имам предвид, че сте ме засегнали на вътрешно ниво.
В Йоан 11 гл. имаме подобен пример, при смъртта на Лазар. В 33 ст. четем следното:
„Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути.“
Забележете употребения термин, приятели: Той се „разтъжи... в духа си“.
Нека отидем няколко стиха по-нататък – 38 ст.:
„Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба.“
Първо се казва, че Той се разтъжил в духа си и отново, като се говори за същата личност със същото преживяване, сега се казва, че Исус „тъжеше пак в Себе Си“. Следователно, виждаме, че изразите „разтъжи се в духа си“ и „тъжеше пак в Себе Си“ означават едно и също нещо. Това е опит на отделна личност. Петър знаеше, че Светият Дух е самият Бог, лично присъстващ при Своя ученик в нетелесна форма. Мисля че това, според Писанията, е значението на този пасаж.
Благодаря ти за този отговор, Хауърд.
Брат Дейвид, на пасхалната вечеря Исус говореше на учениците Си. Той употреби термини и фрази, които изглежда посочваха, че Светият Дух е личностно същество, отделно и обособено от самия Него и Отец. Какво можеш да споделиш с нас по отношение на тези текстове, което да спомогне за съвместяването им с останалите стихове от Писанието, които поучават ясно, че Светият Дух всъщност е Духът на самия Бог?
Един от тези пасажи е Йоан 14:16-18. Това е типично за много от пасажите, които често се разбират погрешно по такъв начин. Пасажът гласи:
„И Аз ще поискам от Отца и Той ще ви даде друг Утешител, за да бъде с вас вовеки - Духа на истината, Когото светът не може да приеме, защото не Го вижда, нито Го познава. Вие Го познавате, защото Той пребъдва с вас и във вас ще бъде. Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас“ (Йоан 14:16-18).
В тези стихове привидно имаме противоречие. Първо, в 16 ст., Исус казва, че ще изпрати „друг Утешител“. Това привидно посочва, че ще дойде някой друг, различен от самия Исус. Въпреки това, няколко стиха по-нататък, в 18 ст., Исус казва:
„...ще дойда при вас.“
Какво има Той предвид? Дали има предвид, че ще изпрати някого другиго или че ще дойде самият Той? Имаме еднакво основание да вярваме във всяко от тези две неща. Въпреки това, в 17 ст. Исус прибави нещо, което пояснява този въпрос. Той говори за този Утешител и казва:
„Вие Го познавате, защото Той пребъдва с вас и във вас ще бъде.“
Той изяснява, че личността, която ще изпрати, вече пребъдва с тях, но в бъдеще ще бъде в тях. Дали Той говореше за трета личност, наречена „Свети Дух“? Не би могло да бъде така, защото Светият Дух още не беше даден, според Йоан 7:39, а според 16 ст. от същата глава, Йоан 14 гл., Отец щеше да даде този „друг Утешител“ някога в бъдещето. Но по времето, когато Исус говореше, той още не беше даден. Кой тогава беше с тях и щеше в бъдеще да бъде в тях? Изглежда очевидно, че тази личност беше Исус. Не може да има друго заключение. Това заключение бива укрепено, когато забележим, че в 17 ст. Исус казва:
„...той пребъдва с вас и във вас ще бъде.“
Тогава в 20 ст. Той казва:
„В онзи ден ще познаете, че Аз съм в Своя Отец, и вие в Мен, и Аз във вас“ (Йоан 14:20).
Той казва ясно, че именно Той ще бъде в нас като изяснява, че този Утешител ще бъде самият Той. Докато четем по-нататък в пасажа, това заключение става дори още по-очевидно – докато четем от 21 до 23 ст.:
„Който има Моите заповеди и ги пази, той Ме люби; а който Ме люби ще бъде възлюбен от Отца Ми, и Аз ще го възлюбя, и ще явя Себе Си нему. Юда (не Искариотски) му казва: Господи, по коя причина ще явиш Себе Си на нас, а не на света? Исус в отговор му рече: Ако Ме люби някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби, и Ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него.“
Както обясни Исус, щеше да дойде време, когато светът да не Го разпознава и да не Го вижда повече. Въпреки това, учениците щяха да Го виждат (или разпознават). Защо светът нямаше да разпознае Исус? Защото Той щеше да се завърне под друга форма, която не им беше позната. Светът очевидно щеше да счита Утешителя за друга личност докато учениците на Исус щяха да разпознаят и да знаят, че е Той. Оттук следват и привидно противоречивите Му изявления, че ще изпрати „друг Утешител“ и в същото време, че самият Той ще дойде отново. Когато Юда попита как щеше да бъде възможно Исус да се яви на учениците, но не и на света, Исус не заяви, че ще присъства чрез трета личност, Свой представител. Заяви, че Той и Неговият Отец ще направят Свое обиталище в онзи, който Го е обикнал. Това беше средството, чрез което Той щеше да присъства при Своя народ. Това е важен момент, защото Исус отговаряше на конкретния въпрос „Как?“. Той говореше за метода, чрез който щеше да бъде възможно. И ако участваше трета личност, която просто щеше да донесе присъствието им просто с идването си, това беше моментът да го каже. Но Исус не спомена трета личност. Той просто заяви, че Той и Отец (и никой друг) щяха да дойдат и да направят Свой дом у вярващия. Това изяснява, че Светият Дух не е трета личност, а вместо това е действителното, лично присъствие на Исус посредством всеприсъстващия Дух на Отец във форма, лишена от човешка персоналност и неразпознавана от света.
Исус на няколко места говореше за Светия Дух сякаш е друга личност, например в Йоан 16:12-14, където каза:
„Имам още много неща да ви кажа; но не можете да ги понесете сега. А когато дойде онзи, Духът на истината, ще ви упътва на всяка истина; защото няма да говори от себе си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идните неща. Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява.“
Но причината за това беше просто, че Той щеше да се завърне под непозната форма и в известен смисъл като различна личност, защото нямаше да има телесен образ, нямаше да има осезаем глас, нямаше да има физически допир. Независимо от всичко, както видяхме, наистина щеше да се завърне самият Той, защото посредством всеприсъстващия Дух на Неговия Отец Неговите ум, характер, личност и сила щяха да присъстват буквално при Неговия народ на всяко място. Както самият Той описа това в Йоан 17:23,
„Аз в тях, и Ти в мене, за да бъдат съвършени в единство...“
Благодаря ти, Дейвид, за тези проникновени размисли относно Светия Дух.
Приятели, времето ни днес почти приключи. Искам отново да благодаря на участниците в дискусията ни за вежливия им дух и за помощта им относно тези текстове. И, приятели, искам да благодаря на вас, че отделихте времето да изслушате тази касета. Осъзнавам, че тя не е била изчерпателна. Всеки един стих от Писанието, който разгледахме, би могъл да се изучава с години и никога да не се изчерпи. Не твърдим, че сме се отнесли с пълна справедливост спрямо тези около двадесет препратки, които обсъдихме тук, днес, но моля, помнете тези думи на Исус:
„И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни“ (Йоан 8:32).
Онова, за което би трябвало да копнеем и което трябва да имаме, е чистата истина на Божието слово. Както отбеляза една християнска писателка,
„Христовата праведност [за която всички копнеем]... е чиста, неподправена истина“ („Свидетелства към проповедниците“, стр. 65).
Приятели, Бог не принуждава хората да се откажат от собственото си вярване. Пред нас стоят светлина и тъмнина, истина и заблуда. На нас остава да решим кое ще приемем. Човешкият ум е надарен със сила да прави разлика между правилно и погрешно. Божият план е да не решаваме според моментен порив, а според неопровержимите доказателства като сравняваме внимателно стих със стих. Ако юдеите бяха изоставили предразсъдъците си и бяха сравнили писмените пророчества с фактите, окачествяващи живота на Исус, те щяха да възприемат една красива хармония между пророчествата и тяхното изпълнение в живота и службата на скромния галилеянин.
Днес мнозина биват мамени по същия начин, по който и юдеите по времето на Христос. Религиозни учители четат Библията с оглед на собствените си разбирания и традиции, и хората не изследват Писанията самостоятелно и не преценяват самостоятелно каква е истината, но се отказват от преценката си и покоряват душите си на своите ръководители.
Проповядването и преподаването на Словото е едно от средствата, които Бог е определил за разпръскване на светлина, но трябва да приведем ученията на всеки човек, включително и онова, което чухте тук, днес, на изпита на Писанието. Във 2 Тимотей 2:15 Библията казва:
„Старай се да се представиш одобрен пред Бога работник...“
Възлюбени, всеки, който изучава Библията с молитва като копнее да узнае истината, за да ѝ се покорява, ще получи божествено просветление; Бог го е обещал.
В Йоан 7:17 Исус казва:
„Ако някой иска да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога или Аз от Себе Си говоря.“
И накрая нека се разделим със следния съвет от апостол Павел, който се намира в 1 Солунци 5:21 – той казва:
„Всичко изпитвайте; дръжте доброто.“
Приятели, нека Бог ви благослови много, много, много.
Текстът на дискусията може да изтеглите ОТТУК!
RSS Feed
