Това е заглавието на темата. Причината е, че през последните два дни научих, че в този свят са се случили някои неща, които...
Случва се повече, отколкото считам за уместно. За хора се викат ченгета. След няколко минути ще говорим за причината, но нека се помолим заедно, след което ще можем да навлезем в Господното слово.
Случва се повече, отколкото считам за уместно. За хора се викат ченгета. След няколко минути ще говорим за причината, но нека се помолим заедно, след което ще можем да навлезем в Господното слово.
Отче, добре е да бъдем тук. Много Ти благодаря за това, че ни даде тази възможност да размишляваме върху онова, което Ти казваш на църквите Си. Моля Те да ни дадеш уши да чуем и очи да видим. Моля Те да ни помогнеш да видим ясно нещата, които се случват в този свят и в Твоята църква, с Твоя народ. Ние обичаме Твоята църква. Обичаме Твоя народ. Знаем, че Ти обичаш много повече, отколкото ние. Затова Те молим да ни помогнеш да научим как най-добре да предоставяме грижа, утеха и сила на онези, които се нуждаят от това. Молим Те да ни благословиш също и със Своите ангели, които да ни пазят от отклоняване на вниманието. Благодаря Ти толкова много за това време и Те моля да не възлагаш доверие на мен за каквито и да е думи пред този Твой народ. Благодарим Ти в името на Исус. Амин.
Това, което наблюдаваме днес е, че е налице едно бързо развиващо се движение в света (съгласни ли сте?) - знам това, защото почти във всеки щат в Съединените щати получавам електронни писма, получавам покани да отида и да говоря, също и от свои приятели във „Фейсбук“. Това просто вече не е за вярване, като хора изпращат съобщения, бележки или изследвания, или коментари и цитати, и това просто е насърчително (за мен; както и да е).
Има много хора в Австралия, които ми изпращат писма – независимо дали по електронна поща или по „Месинджър“ във „Фейсбук“. Има хора... Всъщност едва завчера научих, че се очаквало група от 30 човека да посети среща като тази, а в крайна сметка дошли 80 човека, повечето от които никога не научили каква щяла да бъде представяната тема – истината за Отец и Сина. Затова хората обикновено изпращат съобщения от Нова Зеландия, от Филипините, от Гуам. Получих електронно писмо от Шотландия. Също и от Румъния, от Аржентина, от Мексико, от Южна Африка (или други страни в африканския континент), Исландия и Обединеното кралство. Казах ли за Канада? Също и от други тези места по света - от Аржентина... Невероятно е как Бог действа в живота на хората, в ума на хората по целия свят. Затова всъщност съм доста развълнуван за това. Движението е едно осъзнаване, че Отец и Синът не са взаимозаменяеми. Те не са съчетани по някакъв начин. Те не са такива, че Отец да бъде през единия ден Отец и тогава на следващия ден решил да стане Сина, а друг път да стане Светия Дух. Това не е модализъм. Това не е партиализъм, в който имате част от Бога е за Бога, част от Бога е за Сина и част от Бога за Духа, при което това е като яйце. Съвсем не е така. Всъщност това е да се определя Бога като Отец като се използва Боговдъхновена лексика. Говори се за Божия Син като се използва Боговдъхновена лексика и се осъзнава, че няма такова нещо като „Бог Син“. Това е да се използва Боговдъхновена лексика като се говор за всеприсъстващия Христов Дух, наречен „Утешителя“.
Говорим за Този, Който каза:
„Друг Утешител ще бъде изпратен от Отец, след като Го помоля, и това ще бъде Духът на истината.“
Исус вече беше казал, че е истината, и тогава Той каза:
„[Аз] няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас“ (Йоан 14:18).
„А когато дойде Онзи, Духът на истината [Моят Дух], [той] ще ви упътва [Аз] за всяка истина“ (Йоан 16:13).
Следователно, Той говори за Себе Си в трето лице.
И така, ето това се случва. Налице е движение по света, което всъщност научава все повече и повече за това кой е Бог. Затова Бог не излъга, когато каза:
„Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“ (Матей 3:17).
Йоан Кръстител не излъга, когато каза: „Аз мога да засвидетелствам,“ в Йоан 1 гл., „че Този е Божият Син“.
Петър не излъга, когато каза:
„Чух Бога да говори със собствения Си глас на планината. Видях, когато Христос беше преобразен и чух това. Бог каза: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте“ (виж 2 Петрово 1:16-18).
И така, можем сега да вземем Библията, буквално, и да я приемем. И е вълнуващо! И хората биват развълнувани.
Някои от вас дълги години са били в това движение. От колко време беше ти?
[Откакто се запознах с него.]
Добре. Преди колко време беше това?
[Преди около 12 години.]
Добре.
И така, вълнуващо е. А ти си бил в движението петнадесет години, нали?
Някои от вас са били в него в продължение на година и сте развълнувани. Аз съм в него от 2015 г., от началото на 2015 г., и съм чувал от хора като теб, които са били в това движение в продължение на петнадесет години, че през последните две години е налице невероятно голямо разрастване. Няма място, където да мога да отида, на което да не мога да говоря за това. Правилно ли се изразих? Винаги мога да говоря за това, защото хората се интересуват от него. Някои от тях се интересуват много по отрицателен начин, а някои от тях се интересуват по положителен начин. Предпочитам, разбира се, положителния, защото това винаги е най-добрият начин да общувам с хората.
Но онова, което се случва по света е, че хора биват поставяни под дисциплина, както бях аз преди шест месеца, те биват изключвани (което се очаква да стане и с мен, вероятно; все още не съм получил това писмо, но точно това се случва по света – на хората се дават около шест месеца дисциплина, след което им се дава възможност да се отрекат от новооткритата си вяра и да приемат онова, за което е възможно да бъде известно като вероучение, или им се връчва освобождаване от членство от Църквата на адвентистите от седмия ден.
И така, именно поради това, че хората биват подлагани под дисциплина, изключвани, осмивани, опозорявани, третирани зле и отбягвани, озаглавих днешната тема
„Извикайте полиция“.
Това се случваше в по-лош вариант в дните на апостолите. Това се намира в бележките и можете да ги отворите на Деяния 5 гл., или можете да отворите Библията си на Деяния 5 гл. и там 24 ст. В Деяния 5:24 Библията казва:
„А когато първосвещеникът, началникът на храмовата стража и главните свещеници чуха тези думи...“
Кои думи чуха те? Факта, че апостолите, които проповядвали и били хвърлени в общата тъмница, те чуха, че тези хора били развързани. Това наистина не било по нечий избор, защото те казаха:
„Ние наблюдавахме, ние пазехме. Вратите бяха заключени и всичко беше точно така, както трябваше да бъде, но погледнахме вътре и тях ги нямаше.“
Следователно, това беше едно избавление по чудо. И затова, когато те
„чуха тези думи, бяха в недоумение какво ще последва от това“.
Така че главните свещеници се питаха:
„Знаеш ли...“
По-скоро първосвещеникът, началникът на храмовата стража и главните свещеници. Те си казваха:
„Какво ще последва от това? Не знаем какво ще стане. Такова нещо не се се случва всеки ден. Необходимо е да се погрижим за това. Възможно е това да се окаже проблемно.“
В 25 ст. от Деяния 5 гл. се казва:
„Но дойде някой си и им извести: Ето, човеците, които хвърлихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.“
„О, не! Тези хора, които ние хвърлихме в тъмница, за да ги смълчим, сега говорят публично в храма.“
В повечето случаи „храмът“ в Новия завет се отнася за Божия народ, за Божията църква.
Тук се говори за една от юдейските синагоги. Ясно е, нали? За един от храмовете, за една от „църквите“, за физическа сграда. 26 ст.:
„Тогава началникът отиде със служителите и ги доведе, обаче без насилие...“
Защо без насилие?
„...защото се бояха от народа, да не би да ги замерват с камъни.“
Понеже тези хора всъщност бяха... как изразявате това? Каква е формулировката? Някъде тук се намира дума, която не мога да си спомня. Но те не бяха почитани от хората, а бяха издигнати... Не мога да си спомня формулировката. Както и да е. Те знаеха, че ще си навлекат неприятност, ако просто смачкат всички тези хора. Какво тогава щяха да направят? 27 ст.:
„И като ги доведоха, поставиха ги пред Синедриона...“
Ясно е, нали? Синедриона. Сега имаме група, която вероятно бихте могли да наречете „делова среща“ или „среща на ръководния орган“. Те ги доведоха пред Синедриона – пред първосвещеника или пред президента на конференцията (бихт ли могли да се изразите така?) и ги попитаха:
„Не ви ли заповядахме строго да не поучавате в това име?“
„Извинете, господине, в кое име?“
„Знаете в кое име. В това име!“, „Но ето, напълнили сте Ерусалим с учението си...“
„Господине, кое учение имате предвид?“
„Знаете за какво учение говоря.“ „...и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на този Човек!“ (28 ст.).
„Господине, на кой Човек?“
„Знаете за кой Човек говоря.“
Като те дори не желаеха да изговарят, да използват Боговдъхновените думи или думите на истината за Божия Син, за Исус, за Христос. Този човек поради някаква причина не желаеше да говори за Исус със собствените си устни, в този момент.
„Но ви казахме да не говорите за този Човек.“
И така, тогава Петър в 29 ст., вероятно с малко изненадано изражение на лицето си, казва:
„А Петър и апостолите отговориха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.“
Възможно е той да е бил в известна степен сериозен и да е казал:
„Почакайте малко. Необходимо е да се покоряваме на Бога, а не на човеците.“
И според мен и двата варианта биха били уместни, защото тези хора тук, ръководството на църквата, се опитваха да кажат на хората, че те не могат да говорят за Исус. Точно там, в Новия завет. И знаете, че това се случва по света и днес. На хора се казва, че те не могат да говорят за Исус. На мен ми беше казано... На теб ти беше казано... Просто те посочих с пръст. На мен ми беше казано, че не мога да проповядвам или да поучавам повече от амвоните. Уверявам ви, че това не се дължи на живот на грях. Причината не е, че съм бил неверен. Причината не е, че съм престанал да плащам десятък. Причината не е, че съм започнал да пуша и да пия, и да се дрогирам. Причината не е, защото използвам ругатни. Причината не е каквото и да е нещо, което бихте нарекли „явен грях“, практикуване на грях или практикуван грях. Съвсем не. Не е нищо такова. Причината е, че поучавам нещо по-различно за Христос. Опитвам се да използвам Боговдъхновена лексика.
Когато Библията говори за Утешителя, например, намирате, че има само пет случая в Новия завет, в които се използва всъщност думата „Утешител“. Всъщност тя се използва четири пъти. Пет пъти се използва гръцката дума. Петият случай ви дава действителното име на Утешителя.
Между другото, „Утешител“ не е собственото му име. Трябва да проверите това самостоятелно. Но ви се дава името. Само потърсете гръцката дума за „Утешител“, „Параклетос“... Нали така? „Параклитос“ - независимо как я произнасяте. Не говоря гръцки.i
Но удивителното е, че когато се опитате да говорите онова, което учи Библията, някои хора днес ви казват, че е нужно да мълчите. И на много хора в личната ми сфера на влияние, които познавам, е казвано:
„Не можеш повече да поучаваш това.“
И така, 30 ст. Петър продължава:
„Бог на бащите ни възкреси Исус...“
Виждате ли, той не се боеше да използва името. Понеже си припомнете, че главният свещеник каза:
„Този Човек.“ „Това име.“ „Кръвта Му.“
Но Петър каза:
„Бог на бащите ни възкреси Исус, Когото вие убихте, като Го повесихте на дърво. Него Бог въздигна отдясно на Себе Си за Началник и Спасител, да даде покаяние на Израил и прощение на греховете.“
Уау! Почакайте малко. Кой е част от Израил? Според онова, което тъкмо... В този контекст кой е част от Израил? Това би трябвало да са били главните свещеници, нали? И ръководителите, които им казвали да не говорят за това име.
Петър казва:
„Тази вест в действителност се отнася за вас. Тя включва вас. Тя не се отнася само за вас Тя включва вас – така, както включва и мен.“
Тя е за всички. Разбира се, тя не се отнася само за онези, които са явни грешници, а и за онези, които понякога стават вътрешни грешници, като Израилевите чада. Те съгрешаваха по-скоро вътрешно, отколкото външно, нали? Те бяха тези, които изговаряха неща като:
„Не плащам ли десятък от всичко, получавам? Не посещавам ли църква всяка седмица?“
Но Бог каза:
„Не, Аз не слушам тези молитви.“
Какво да кажем за този смирен човек, който каза:
„Господи, не съм достоен да бъда тук.“
Следователно, при Израилевите чада имаше по-скоро вътрешни грехове, но не и по-скоро външни грехове. Но тук Петър казваше, че Бог е дал покаяние на Израил и прощение на греховете. Следователно, това е вест за всички. Която, разбира се, включва и Исус Христос, Боговдъхновените слова. Стих... Извинете ме. 32 ст.:
„И ние сме Негови свидетели за тези неща, както и Светият Дух, Когото Бог даде на онези, които Му се покоряват.“
Виждате ли, Бог не дава Духа Си просто на когото и да е.
Има статия в „Проповеди и разговори“ от Елън Уайт, в която се казва, че Бог не живее в дървото или в листото, Бог не живее в грешника. Нали така? Помните това, нали? Да. И така, това е един от стиховете, които можете да покажете, за да докажете верността на това. Казва се, че Бог дава Светия Дух на онези, които Му се покоряват. Не на грешника, а на онези, които Му се покоряват и пазят заповедите Му. 33 ст.:
„А те, като чуха това, късаха се от яд и възнамеряваха да ги убият.“
Уау! Да ги убият? Това става сериозно! Не се ли казваше, че те искаха да убият Исус? Какво да кажем за... Да отворим съвсем набързо на Йоан 5:18. Това е един познат текст, но... Йоан 5:18. Там се казва:
„Затова юдеите...“
Кои бяха юдеите? Част от Израил, нали? Казва се:
„Затова юдеите искаха още повече да Го убият...“
Защо?
„...защото не само нарушаваше съботата [според техните стандарти, разбира се, а не според Божиите стандарти], но и правеше Бога Свой Отец и така правеше Себе Си равен на Бога.“
Това, което наблюдаваме днес е, че е налице едно бързо развиващо се движение в света (съгласни ли сте?) - знам това, защото почти във всеки щат в Съединените щати получавам електронни писма, получавам покани да отида и да говоря, също и от свои приятели във „Фейсбук“. Това просто вече не е за вярване, като хора изпращат съобщения, бележки или изследвания, или коментари и цитати, и това просто е насърчително (за мен; както и да е).
Има много хора в Австралия, които ми изпращат писма – независимо дали по електронна поща или по „Месинджър“ във „Фейсбук“. Има хора... Всъщност едва завчера научих, че се очаквало група от 30 човека да посети среща като тази, а в крайна сметка дошли 80 човека, повечето от които никога не научили каква щяла да бъде представяната тема – истината за Отец и Сина. Затова хората обикновено изпращат съобщения от Нова Зеландия, от Филипините, от Гуам. Получих електронно писмо от Шотландия. Също и от Румъния, от Аржентина, от Мексико, от Южна Африка (или други страни в африканския континент), Исландия и Обединеното кралство. Казах ли за Канада? Също и от други тези места по света - от Аржентина... Невероятно е как Бог действа в живота на хората, в ума на хората по целия свят. Затова всъщност съм доста развълнуван за това. Движението е едно осъзнаване, че Отец и Синът не са взаимозаменяеми. Те не са съчетани по някакъв начин. Те не са такива, че Отец да бъде през единия ден Отец и тогава на следващия ден решил да стане Сина, а друг път да стане Светия Дух. Това не е модализъм. Това не е партиализъм, в който имате част от Бога е за Бога, част от Бога е за Сина и част от Бога за Духа, при което това е като яйце. Съвсем не е така. Всъщност това е да се определя Бога като Отец като се използва Боговдъхновена лексика. Говори се за Божия Син като се използва Боговдъхновена лексика и се осъзнава, че няма такова нещо като „Бог Син“. Това е да се използва Боговдъхновена лексика като се говор за всеприсъстващия Христов Дух, наречен „Утешителя“.
Говорим за Този, Който каза:
„Друг Утешител ще бъде изпратен от Отец, след като Го помоля, и това ще бъде Духът на истината.“
Исус вече беше казал, че е истината, и тогава Той каза:
„[Аз] няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас“ (Йоан 14:18).
„А когато дойде Онзи, Духът на истината [Моят Дух], [той] ще ви упътва [Аз] за всяка истина“ (Йоан 16:13).
Следователно, Той говори за Себе Си в трето лице.
И така, ето това се случва. Налице е движение по света, което всъщност научава все повече и повече за това кой е Бог. Затова Бог не излъга, когато каза:
„Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“ (Матей 3:17).
Йоан Кръстител не излъга, когато каза: „Аз мога да засвидетелствам,“ в Йоан 1 гл., „че Този е Божият Син“.
Петър не излъга, когато каза:
„Чух Бога да говори със собствения Си глас на планината. Видях, когато Христос беше преобразен и чух това. Бог каза: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте“ (виж 2 Петрово 1:16-18).
И така, можем сега да вземем Библията, буквално, и да я приемем. И е вълнуващо! И хората биват развълнувани.
Някои от вас дълги години са били в това движение. От колко време беше ти?
[Откакто се запознах с него.]
Добре. Преди колко време беше това?
[Преди около 12 години.]
Добре.
И така, вълнуващо е. А ти си бил в движението петнадесет години, нали?
Някои от вас са били в него в продължение на година и сте развълнувани. Аз съм в него от 2015 г., от началото на 2015 г., и съм чувал от хора като теб, които са били в това движение в продължение на петнадесет години, че през последните две години е налице невероятно голямо разрастване. Няма място, където да мога да отида, на което да не мога да говоря за това. Правилно ли се изразих? Винаги мога да говоря за това, защото хората се интересуват от него. Някои от тях се интересуват много по отрицателен начин, а някои от тях се интересуват по положителен начин. Предпочитам, разбира се, положителния, защото това винаги е най-добрият начин да общувам с хората.
Но онова, което се случва по света е, че хора биват поставяни под дисциплина, както бях аз преди шест месеца, те биват изключвани (което се очаква да стане и с мен, вероятно; все още не съм получил това писмо, но точно това се случва по света – на хората се дават около шест месеца дисциплина, след което им се дава възможност да се отрекат от новооткритата си вяра и да приемат онова, за което е възможно да бъде известно като вероучение, или им се връчва освобождаване от членство от Църквата на адвентистите от седмия ден.
И така, именно поради това, че хората биват подлагани под дисциплина, изключвани, осмивани, опозорявани, третирани зле и отбягвани, озаглавих днешната тема
„Извикайте полиция“.
Това се случваше в по-лош вариант в дните на апостолите. Това се намира в бележките и можете да ги отворите на Деяния 5 гл., или можете да отворите Библията си на Деяния 5 гл. и там 24 ст. В Деяния 5:24 Библията казва:
„А когато първосвещеникът, началникът на храмовата стража и главните свещеници чуха тези думи...“
Кои думи чуха те? Факта, че апостолите, които проповядвали и били хвърлени в общата тъмница, те чуха, че тези хора били развързани. Това наистина не било по нечий избор, защото те казаха:
„Ние наблюдавахме, ние пазехме. Вратите бяха заключени и всичко беше точно така, както трябваше да бъде, но погледнахме вътре и тях ги нямаше.“
Следователно, това беше едно избавление по чудо. И затова, когато те
„чуха тези думи, бяха в недоумение какво ще последва от това“.
Така че главните свещеници се питаха:
„Знаеш ли...“
По-скоро първосвещеникът, началникът на храмовата стража и главните свещеници. Те си казваха:
„Какво ще последва от това? Не знаем какво ще стане. Такова нещо не се се случва всеки ден. Необходимо е да се погрижим за това. Възможно е това да се окаже проблемно.“
В 25 ст. от Деяния 5 гл. се казва:
„Но дойде някой си и им извести: Ето, човеците, които хвърлихте в тъмницата, стоят в храма и поучават народа.“
„О, не! Тези хора, които ние хвърлихме в тъмница, за да ги смълчим, сега говорят публично в храма.“
В повечето случаи „храмът“ в Новия завет се отнася за Божия народ, за Божията църква.
Тук се говори за една от юдейските синагоги. Ясно е, нали? За един от храмовете, за една от „църквите“, за физическа сграда. 26 ст.:
„Тогава началникът отиде със служителите и ги доведе, обаче без насилие...“
Защо без насилие?
„...защото се бояха от народа, да не би да ги замерват с камъни.“
Понеже тези хора всъщност бяха... как изразявате това? Каква е формулировката? Някъде тук се намира дума, която не мога да си спомня. Но те не бяха почитани от хората, а бяха издигнати... Не мога да си спомня формулировката. Както и да е. Те знаеха, че ще си навлекат неприятност, ако просто смачкат всички тези хора. Какво тогава щяха да направят? 27 ст.:
„И като ги доведоха, поставиха ги пред Синедриона...“
Ясно е, нали? Синедриона. Сега имаме група, която вероятно бихте могли да наречете „делова среща“ или „среща на ръководния орган“. Те ги доведоха пред Синедриона – пред първосвещеника или пред президента на конференцията (бихт ли могли да се изразите така?) и ги попитаха:
„Не ви ли заповядахме строго да не поучавате в това име?“
„Извинете, господине, в кое име?“
„Знаете в кое име. В това име!“, „Но ето, напълнили сте Ерусалим с учението си...“
„Господине, кое учение имате предвид?“
„Знаете за какво учение говоря.“ „...и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на този Човек!“ (28 ст.).
„Господине, на кой Човек?“
„Знаете за кой Човек говоря.“
Като те дори не желаеха да изговарят, да използват Боговдъхновените думи или думите на истината за Божия Син, за Исус, за Христос. Този човек поради някаква причина не желаеше да говори за Исус със собствените си устни, в този момент.
„Но ви казахме да не говорите за този Човек.“
И така, тогава Петър в 29 ст., вероятно с малко изненадано изражение на лицето си, казва:
„А Петър и апостолите отговориха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.“
Възможно е той да е бил в известна степен сериозен и да е казал:
„Почакайте малко. Необходимо е да се покоряваме на Бога, а не на човеците.“
И според мен и двата варианта биха били уместни, защото тези хора тук, ръководството на църквата, се опитваха да кажат на хората, че те не могат да говорят за Исус. Точно там, в Новия завет. И знаете, че това се случва по света и днес. На хора се казва, че те не могат да говорят за Исус. На мен ми беше казано... На теб ти беше казано... Просто те посочих с пръст. На мен ми беше казано, че не мога да проповядвам или да поучавам повече от амвоните. Уверявам ви, че това не се дължи на живот на грях. Причината не е, че съм бил неверен. Причината не е, че съм престанал да плащам десятък. Причината не е, че съм започнал да пуша и да пия, и да се дрогирам. Причината не е, защото използвам ругатни. Причината не е каквото и да е нещо, което бихте нарекли „явен грях“, практикуване на грях или практикуван грях. Съвсем не. Не е нищо такова. Причината е, че поучавам нещо по-различно за Христос. Опитвам се да използвам Боговдъхновена лексика.
Когато Библията говори за Утешителя, например, намирате, че има само пет случая в Новия завет, в които се използва всъщност думата „Утешител“. Всъщност тя се използва четири пъти. Пет пъти се използва гръцката дума. Петият случай ви дава действителното име на Утешителя.
Между другото, „Утешител“ не е собственото му име. Трябва да проверите това самостоятелно. Но ви се дава името. Само потърсете гръцката дума за „Утешител“, „Параклетос“... Нали така? „Параклитос“ - независимо как я произнасяте. Не говоря гръцки.i
Но удивителното е, че когато се опитате да говорите онова, което учи Библията, някои хора днес ви казват, че е нужно да мълчите. И на много хора в личната ми сфера на влияние, които познавам, е казвано:
„Не можеш повече да поучаваш това.“
И така, 30 ст. Петър продължава:
„Бог на бащите ни възкреси Исус...“
Виждате ли, той не се боеше да използва името. Понеже си припомнете, че главният свещеник каза:
„Този Човек.“ „Това име.“ „Кръвта Му.“
Но Петър каза:
„Бог на бащите ни възкреси Исус, Когото вие убихте, като Го повесихте на дърво. Него Бог въздигна отдясно на Себе Си за Началник и Спасител, да даде покаяние на Израил и прощение на греховете.“
Уау! Почакайте малко. Кой е част от Израил? Според онова, което тъкмо... В този контекст кой е част от Израил? Това би трябвало да са били главните свещеници, нали? И ръководителите, които им казвали да не говорят за това име.
Петър казва:
„Тази вест в действителност се отнася за вас. Тя включва вас. Тя не се отнася само за вас Тя включва вас – така, както включва и мен.“
Тя е за всички. Разбира се, тя не се отнася само за онези, които са явни грешници, а и за онези, които понякога стават вътрешни грешници, като Израилевите чада. Те съгрешаваха по-скоро вътрешно, отколкото външно, нали? Те бяха тези, които изговаряха неща като:
„Не плащам ли десятък от всичко, получавам? Не посещавам ли църква всяка седмица?“
Но Бог каза:
„Не, Аз не слушам тези молитви.“
Какво да кажем за този смирен човек, който каза:
„Господи, не съм достоен да бъда тук.“
Следователно, при Израилевите чада имаше по-скоро вътрешни грехове, но не и по-скоро външни грехове. Но тук Петър казваше, че Бог е дал покаяние на Израил и прощение на греховете. Следователно, това е вест за всички. Която, разбира се, включва и Исус Христос, Боговдъхновените слова. Стих... Извинете ме. 32 ст.:
„И ние сме Негови свидетели за тези неща, както и Светият Дух, Когото Бог даде на онези, които Му се покоряват.“
Виждате ли, Бог не дава Духа Си просто на когото и да е.
Има статия в „Проповеди и разговори“ от Елън Уайт, в която се казва, че Бог не живее в дървото или в листото, Бог не живее в грешника. Нали така? Помните това, нали? Да. И така, това е един от стиховете, които можете да покажете, за да докажете верността на това. Казва се, че Бог дава Светия Дух на онези, които Му се покоряват. Не на грешника, а на онези, които Му се покоряват и пазят заповедите Му. 33 ст.:
„А те, като чуха това, късаха се от яд и възнамеряваха да ги убият.“
Уау! Да ги убият? Това става сериозно! Не се ли казваше, че те искаха да убият Исус? Какво да кажем за... Да отворим съвсем набързо на Йоан 5:18. Това е един познат текст, но... Йоан 5:18. Там се казва:
„Затова юдеите...“
Кои бяха юдеите? Част от Израил, нали? Казва се:
„Затова юдеите искаха още повече да Го убият...“
Защо?
„...защото не само нарушаваше съботата [според техните стандарти, разбира се, а не според Божиите стандарти], но и правеше Бога Свой Отец и така правеше Себе Си равен на Бога.“
Израилевите чада не можеха да се примирят с това. Те искаха да убият Исус понеже Той казвал, че е равен на Бога, защото Той е Божий Син. И Израилевите чада не можели да се примирят с това.
И така, това, което казваме ние днес е, че Исус е Божият Син. Така че това, което се случва е, че ние се опитвам да кажем (като използваме библейска лексика), че Исус е равен на Бога понеже е Негов Син, а не непременно защото е съравен, съвечен и съ-... всичко останало.
Питаш дали юдеите знаеха, че Отец има Син. Да, знаеха. Не е ли удивително? Така че това, което се случва е, че в Притчи 30:4 се задава въпрос, подобен на това:
„Кой е Този, Който държи вятъра в шепите си? Кой е Този, Който каза на океана да стигне дотам...“
Не си спомням с точност какво още се казва, но се казва:
„Как е името Му? И как е името на Сина Му?“
Те знаят, че вятърът в шепите Му и всичко останало се отнася за Бога. И тогава казват:
„Как е името на Сина Му?“
Помнете, че това е Боговдъхновена лексика. Следователно, те трябваше да заключат, че Бог трябва да има Син, в противен случай Библията просто задава ненужни въпроси, нали така?
Беше направен коментар, че Исус Христос бил видян в огнената пещ. Помните ли, това беше по времето, когато Даниил и тримата евреи бяха там... Не Даниил, но тримата евреи бяха там и те бяха хвърлени в огнената пещ. Царят, езическият цар беше този, който можа да каже, че четвъртият прилича на Божия Син.
Понякога наистина се чудя... Разполагам със сравнителна таблица (която съм изготвил в изследването си) между Даниил 3 гл. и Откровение 13 гл. И онова, което можете да видите е, че съществуват толкова много прилики между Даниил 3 гл. и Откровение 13 гл.: че има единство на църква и държава, че има огън, който и в двете глави влиза в картината, и в двете има малцинство, което е вярно на заповедите, и в двете има преследване до смърт, и в двете глави има образ. И в двете глави има преследване срещу верните от страна на гражданските власти, които се опитват да накарат всички да се покланят. Така че продължава още и още. Между другото, Божият Син също се намира и в двете глави.
И така, когато разглеждате Божия Син и въпросите относно Божия Син, можете да намерите, че из цялото Писание, от Битие до Откровение, имаме изобразени Бога и Неговия Син, Които дават дара на Своя Свят Дух. И така, ние се опитваме да употребяваме Боговдъхновена лексика като говорим за Божия Син, точно както апостолите.
На апостолите беше казано, че не могат повече да говорят в това име, че трябва да замълчат за тези неща. И именно това ги караше да осъзнаят:
„Почакай малко. Това е много важна вест. Нужно е да продължим да я представяме, иначе светът няма да узнае.“
Нали така?
Защото евреите по това време не представяха тази вест. Би трябвало те да правят това, нали? Те трябваше да представят тази вест. Но не желаеха.
И така, връщаме се на Деяния 5 гл. Погледнете 34 ст. След като свещениците се бяха наговорили да ги убият се казва:
„Но един фарисей на име Гамалиил, [който беше] законоучител, почитан от целия народ, се изправи в Синедриона и заповяда да изведат апостолите навън за малко време.“
И така, сега те провеждаха частна среща. Казва се, че те били събрани и заповядали да се изведат апостолите за малко време. Следователно, той ги извади от картината, така че да не могат да чуват, и тогава се в 35 ст. се казва:
„И каза на събранието: Израилтяни...“
И така, един водач в църквата провежда частна среща. Не че частните срещи са нещо лошо, защото тази доведе до доста добър резултат. Но както и да е, състои се тази частна среща и Гамалиил (някой високоуважаван човек) казва в 35 ст.:
„Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тези човеци. Защото в миналото въстана Тевда и се представяше за голям човек, и към него се присъединиха около четиристотин мъже на брой; той бе убит и всички, които му се подчиниха, се разпиляха и изчезнаха. След него въстана галилеянинът Юда по време на преброяването и отвлече след себе си някои от народа; и той загина и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха. И сега ви казвам: отдръпнете се от тези човеци и ги оставете, защото ако това намерение или това дело е от човеци, ще пропадне; но ако е от Бога, няма да можете да го опропастите. Пазете се да не би да се окажете и противници на Бога. И те го послушаха; и като повикаха апостолите, бичуваха ги и им заръчаха да не говорят в Исусовото име, и ги пуснаха. А те си отидоха от Синедриона, радостни, че бяха удостоени да претърпят опозоряване за Исусовото име“ (Деяния 5:35-41).
И накрая, в 42 ст., се казва:
„И нито един ден не преставаха да поучават и да благовестват и в храма, и по къщите, че Исус е Христос.“
И така, сега налице беше желание те да бъдат убити и им беше казано да мълчат, бяха изгонени от „църквите“ си, бяха вкарани в тъмници. Дали това ги спря? Не. Това съвсем не ги спря. Те осъзнаха:
„Почакай малко. Ако ние не кажем това, то няма да бъде казано. Трябва да кажем това. Именно това учи Библията. Именно за това дойде Христос на този свят – за да ни покаже, че Той е Божият Син.“
Припомнете си: Той знаеше... Всъщност не е ядрена физика да се осъзнае, че Исус Христос разбираше, че да заяви Той, че е Божият Син щеше да Му струва живота. Това ви е ясно, нали? Какво да кажем за Марк, в самия край, в 14 гл? Марк 14 гл. Исус знаеше, че онова, което казваше и което твърдеше, че е, щеше да Го вкара в беда. И така, Марк 14:61. Сега говори първосвещеникът. Между другото, не говореха ли апостолите на главните свещеници в Деяния 5 гл. Присъстваше първосвещеникът, присъстваха някои водачи. И те казваха:
„Няма да престанем да говорим.“
Първосвещеникът говореше на Исус. Исус мълчеше известно време. Помните това, нали? Той не каза нищо и първосвещеникът се чудеше. Това беше в 60 ст. Но обърнете внимание на 61 ст.:
„А Той [Исус] мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита: Ти ли си Христос, Син на Благословения?“
Добре. Забележете какво не Го попита първосвещеникът. Той не каза:
„Твърдиш ли, че си Бог?“
Не това Го попита той. Ако Исус твърдеше, че е Бог, това щеше да бъде съвършеният момент, за да може свещеникът да Го „закове“. Той просто щеше да каже:
„Богохулство!“
Той не зададе въпроса:
„Твърдиш ли, че си Бог?“
Той зададе въпроса:
„Ти ли си Христос (Този, за Когото беше пророкувано в Даниил 9 гл.), „Машиах“, Месия, Този, за Когото говореше Даниил? Ти ли си Христос, Ти ли си Синът на Благословения?“
И какъв е отговорът Му? Две думи. 62 ст.:
„А Исус каза: „Аз съм.““
Това е мощно! Исус не можеше да замълчи за това. Знаете ли, ако имаше момент, в който Исус да замълчи, това щеше да бъде точно тогава, защото Той знаеше... Той не беше глупак. Той знаеше, че ако проговореше точно тогава, това щеше да Му струва живота.
И така, апостолите видяха това в живота на Исус Христос. И когато те говореха (дори и през времето, в което бяха хвърлени в тъмница, изгонени от „църквата“, получиха заповед да мълчат и с тях бяха проведени разговори от някои от най-висшите власти в „църквата“), те не можеха да спрат.
Искам да ви прочета малко от книга, която (в случай, че не сте чели) е невероятна, дори и за това време от земната история. Самият аз имам нужда да я прочета отново. Изминаха години откакто я прочетох. Но имам нужда да прочета тази книга отново. Причината е, че през 1903 г. беше написана една книга (тя беше издадена през тази година, през 1903 г.) и това не беше хубава книга. Всъщност беше много отрицателна книга. Какво беше заглавието й? „Жив храм“ или „Живият храм“. Можете да я видите изписана и по двата начина. Но „Живият храм“ беше написан през 1903 г. Имаше книга, която отчасти отговори на нея и беше написана през 1905 г. Коя книга беше издадена през 1905 г.?
„По стъпките на Великия Лекар.“
Точно така. Искам да ви прочета нещо от „По стъпките на Великия Лекар“.
Причината е, че в 54 ст. се казваше, че те се оттеглили от присъствието на Синедриона като се радвали, че бяха счетени за достойни да понесат позор заради Него. Наблюдавайте това:
„От всички дарове, което небето може да дари на хората...“
Какъв според вас е този дар?
„От всички дарове, което небето може да дари на хората...“
Как бихте завършили вие това изречение? Как според вас? Да, добре. Христос, или Утешителят. Със сигурност аз бих казал това. Дарът на Светия Дух, защото, припомнете си, всички благословения идват с Неговата сила. Нали така? Наблюдавайте:
„От всички дарове, които небето може да дари на хората, съучастието с Христос в Неговите страдания е най-голямото доверие и най-високата чест.“
За мен това наистина е голямо. Ще го прочета за въздействие.
„От всички дарове, които небето може да дари на хората, съучастието с Христос в Неговите страдания е най-голямото доверие и най-високата чест.“
Някои от нас се оплакват като казват:
„Господи, какво става? Те ми казаха, че не съм християнин!“
Добре. Почакайте малко. Предстои много повече. Трябва да разберем това. Но това е най-висшата чест.
„Нито Енох, който беше преселен на небето, нито Илия, който беше взет с огнена колесница бяха по-големи или по-почетени от Йоан Кръстител, Който погина сам в тъмницата. „Относно Христос, на вас е дадено не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него“ (Филипяни 1:29)“ („По стъпките на Великия Лекар“, стр. 478, пар. 2).
Уау!
Понякога ние се наистина се вълнуваме, ако някой ни изпрати отрицателно електронно писмо. Добре. Като че... Добре. Изхвърлете го в кошчето и го забравете. Молете се за него. Защото предстои да дойдат неща, които ще бъдат много по-трудни от това. Не казвам, че отрицателното електронно писмо е нещо лесно. Осъзнавам, че е тежко. Но трябва да бъдем по-силни от това. И е необходимо да се радваме и да намерим мир.
Освен това, апостолите имаха примера на Христос, който ги водеше към мястото, към което се бяха запътили. Забележете какво се казва... Този цитат е мощен. „Ривю енд Хералд“, 1886 г. Наблюдавайте:
„Христос беше протестант.“
Да, удивително е. Можете да го потърсите сами.
„Христос беше протестант.“
И тогава се казва следното:
„Той протестираше против формалното поклонение на еврейския народ, който отхвърляше Божия съвет против самите тях. Той им каза, че те преподават за поучение човешки заповеди и че са престорени и лицемери. Като варосани гробници те бяха красиви отвън, но отвътре бяха пълни с нечистота и поквара.“
Обърнете внимание на това:
„Реформаторите датират от Христос и апостолите. Те [отнася се за реформаторите, които, припомнете си, бяха протестанти] излязоха и се отделиха от една религия на формалности и церемонии.“
Уау! Почакайте малко. Започнете да четете отново този абзац:
„Христос беше протестант.“
И тогава в същия абзац се казва, че реформаторите излязоха и се отделиха от една религия на формалности и церемонии.
Ще прекъсна четенето за секунда, защото не искам да бъда познат като някой, който призовава хората да напуснат Църквата на адвентистите от седмия ден. Но... нека изясня това: Църквата на адвентистите от седмия ден не вярва в Триединството. Истинската Църква на адвентистите от седмия ден. Затова онова, което правя аз е, че призовавам хората да влязат в Църквата на адвентистите от седмия ден, в оригиналната, действителна Църква на адвентистите от седмия ден, тази, която притежаваше истината. И мога да потвърдя това чрез Боговдъхновените писания, от 1844 до 1915 г. Защото, припомнете си, през 1905 г. беше казано (при това многократно):
„Бог ни е водил през последните петдесет години и ние притежаваме истината. Не бива да се оттегляме от тези основни принципи. Бог ни е дал истината.“
Затова точно това правя и аз. Призовавам хората да влязат в Църквата на адвентистите от седмия ден, което означава да отхвърлят лъжеучението за Триединството, което е предание, дадено ни от Никейския събор, който беше от икуменическо естество (а това включваше и католическото движение). Което, между другото, беше дадено едва четири години след „дара“ на неделния закон. 321 г. - неделният закон.
Знаете ли какво научих? През 324 г. също се случило нещо. Помните ли какво станало през 324 г.? Дали тогава църквата... Не, не, не. Константин беше, да. През 321 г. беше неделният закон. През 324 г. се случи нещо. Не си го спомням с точност, но мисля, че си го спомням, но не мога да го изкажа. И тогава през 325-а ни беше даден икуменическият Никейски събор, където заявиха, че Триединството е Богът на Библията. Затова нека само прочета отново цялото това нещо, защото за мен то беше наистина силен цитат.
„Христос беше протестант. Той протестираше против формалното поклонение на еврейския народ, който отхвърляше Божия съвет против самите тях. Той им каза, че те преподават за поучение човешки заповеди и че са престорени и лицемери. Като варосани гробници те бяха красиви отвън, но отвътре бяха пълни с нечистота и поквара. Реформаторите датират от Христос и апостолите. Те излязоха и се отделиха от една религия на формалности и церемонии. Лутер и неговите последователи не измислиха реформираната религия. Те просто я приеха както беше представена от Христос и апостолите. Библията ни е представена като достатъчен водител, но папата и неговите работници я отнемат от народа като че е проклятие, защото тя разкрива техните преструвания и укорява тяхното идолопоклонничество“ („Ривю енд Хералд“, 1 юни 1886 г., пар. 14).
Добре. Почакайте малко. Дали току-що прочетох, че папата е този, който отнема Библията от народа? Усещам... И съм честен и не хвърлям безпочвени обвинения. Според мен това действително се случва. Усещам, че братята, ръководството в Църквата на адвентистите от седмия ден в момента, в организираната Църква на адвентистите от седмия ден, се опитват да задържат от народа истината за това какво казва Библията.
Знам това, защото предстои да разгледам някои бележки, които ще потвърдят това... Но знам това от лични разговори лице в лице или от текстови съобщения, от електронни писма. Чел съм физически писма и знам, и мога да потвърдя, че това се случва, също и със собствената си опитност. Аз съм само един от редица хора.
Дали ти вдигна ръка или само ми се привидя? Добре.
Матей 15:8:
„Тези хора се приближават до Мене с устата си и Ме почитат с устните си; но сърцето им стои далеч от Мен.“
Защо?
„Напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди“ (9 ст.).
„Ерусалиме, Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до теб! Колко пъти съм искал да събера твоите деца, както кокошката прибира пилците си под крилата си, но не искахте!“ (Матей 23:37).Добре. Сега наблюдавайте този цитат. Ако не сте го виждали, трябва да го публикувате във „Фейсбук“. Съгласни ли сте? Този е добър. Взет е от „Ръкописи“, том 21, стр. 448, пар. 3:
„Исусовата религия е застрашена. Тя е смесена със светското. Светска политика заема мястото на истинските благочестие и мъдрост, които идват отгоре, и Бог ще оттегли Своята благодатна ръка от конференцията. Ще бъде ли Ковчегът на завета отнет от този народ? Ще бъдат ли вкарани тайно идоли? Ще бъдат ли вкарани в светилището фалшиви принципи и фалшиви предписания? Ще бъде ли антихристът уважаван?“
Уау!
„Ще бъдат ли пренебрегнати истинските учения и принципи, дадени ни от Бога, които са ни направили това, което сме? Ще се превърне ли Божието средство, издателската къща, в просто едно политическо, светско учреждение? На право натам ни води неприятелят, чрез заслепени, непосветени мъже.“
И така, това, което казваме ние днес е, че Исус е Божият Син. Така че това, което се случва е, че ние се опитвам да кажем (като използваме библейска лексика), че Исус е равен на Бога понеже е Негов Син, а не непременно защото е съравен, съвечен и съ-... всичко останало.
Питаш дали юдеите знаеха, че Отец има Син. Да, знаеха. Не е ли удивително? Така че това, което се случва е, че в Притчи 30:4 се задава въпрос, подобен на това:
„Кой е Този, Който държи вятъра в шепите си? Кой е Този, Който каза на океана да стигне дотам...“
Не си спомням с точност какво още се казва, но се казва:
„Как е името Му? И как е името на Сина Му?“
Те знаят, че вятърът в шепите Му и всичко останало се отнася за Бога. И тогава казват:
„Как е името на Сина Му?“
Помнете, че това е Боговдъхновена лексика. Следователно, те трябваше да заключат, че Бог трябва да има Син, в противен случай Библията просто задава ненужни въпроси, нали така?
Беше направен коментар, че Исус Христос бил видян в огнената пещ. Помните ли, това беше по времето, когато Даниил и тримата евреи бяха там... Не Даниил, но тримата евреи бяха там и те бяха хвърлени в огнената пещ. Царят, езическият цар беше този, който можа да каже, че четвъртият прилича на Божия Син.
Понякога наистина се чудя... Разполагам със сравнителна таблица (която съм изготвил в изследването си) между Даниил 3 гл. и Откровение 13 гл. И онова, което можете да видите е, че съществуват толкова много прилики между Даниил 3 гл. и Откровение 13 гл.: че има единство на църква и държава, че има огън, който и в двете глави влиза в картината, и в двете има малцинство, което е вярно на заповедите, и в двете има преследване до смърт, и в двете глави има образ. И в двете глави има преследване срещу верните от страна на гражданските власти, които се опитват да накарат всички да се покланят. Така че продължава още и още. Между другото, Божият Син също се намира и в двете глави.
И така, когато разглеждате Божия Син и въпросите относно Божия Син, можете да намерите, че из цялото Писание, от Битие до Откровение, имаме изобразени Бога и Неговия Син, Които дават дара на Своя Свят Дух. И така, ние се опитваме да употребяваме Боговдъхновена лексика като говорим за Божия Син, точно както апостолите.
На апостолите беше казано, че не могат повече да говорят в това име, че трябва да замълчат за тези неща. И именно това ги караше да осъзнаят:
„Почакай малко. Това е много важна вест. Нужно е да продължим да я представяме, иначе светът няма да узнае.“
Нали така?
Защото евреите по това време не представяха тази вест. Би трябвало те да правят това, нали? Те трябваше да представят тази вест. Но не желаеха.
И така, връщаме се на Деяния 5 гл. Погледнете 34 ст. След като свещениците се бяха наговорили да ги убият се казва:
„Но един фарисей на име Гамалиил, [който беше] законоучител, почитан от целия народ, се изправи в Синедриона и заповяда да изведат апостолите навън за малко време.“
И така, сега те провеждаха частна среща. Казва се, че те били събрани и заповядали да се изведат апостолите за малко време. Следователно, той ги извади от картината, така че да не могат да чуват, и тогава се в 35 ст. се казва:
„И каза на събранието: Израилтяни...“
И така, един водач в църквата провежда частна среща. Не че частните срещи са нещо лошо, защото тази доведе до доста добър резултат. Но както и да е, състои се тази частна среща и Гамалиил (някой високоуважаван човек) казва в 35 ст.:
„Израилтяни, внимавайте добре какво ще направите на тези човеци. Защото в миналото въстана Тевда и се представяше за голям човек, и към него се присъединиха около четиристотин мъже на брой; той бе убит и всички, които му се подчиниха, се разпиляха и изчезнаха. След него въстана галилеянинът Юда по време на преброяването и отвлече след себе си някои от народа; и той загина и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха. И сега ви казвам: отдръпнете се от тези човеци и ги оставете, защото ако това намерение или това дело е от човеци, ще пропадне; но ако е от Бога, няма да можете да го опропастите. Пазете се да не би да се окажете и противници на Бога. И те го послушаха; и като повикаха апостолите, бичуваха ги и им заръчаха да не говорят в Исусовото име, и ги пуснаха. А те си отидоха от Синедриона, радостни, че бяха удостоени да претърпят опозоряване за Исусовото име“ (Деяния 5:35-41).
И накрая, в 42 ст., се казва:
„И нито един ден не преставаха да поучават и да благовестват и в храма, и по къщите, че Исус е Христос.“
И така, сега налице беше желание те да бъдат убити и им беше казано да мълчат, бяха изгонени от „църквите“ си, бяха вкарани в тъмници. Дали това ги спря? Не. Това съвсем не ги спря. Те осъзнаха:
„Почакай малко. Ако ние не кажем това, то няма да бъде казано. Трябва да кажем това. Именно това учи Библията. Именно за това дойде Христос на този свят – за да ни покаже, че Той е Божият Син.“
Припомнете си: Той знаеше... Всъщност не е ядрена физика да се осъзнае, че Исус Христос разбираше, че да заяви Той, че е Божият Син щеше да Му струва живота. Това ви е ясно, нали? Какво да кажем за Марк, в самия край, в 14 гл? Марк 14 гл. Исус знаеше, че онова, което казваше и което твърдеше, че е, щеше да Го вкара в беда. И така, Марк 14:61. Сега говори първосвещеникът. Между другото, не говореха ли апостолите на главните свещеници в Деяния 5 гл. Присъстваше първосвещеникът, присъстваха някои водачи. И те казваха:
„Няма да престанем да говорим.“
Първосвещеникът говореше на Исус. Исус мълчеше известно време. Помните това, нали? Той не каза нищо и първосвещеникът се чудеше. Това беше в 60 ст. Но обърнете внимание на 61 ст.:
„А Той [Исус] мълчеше и не отговори нищо. Първосвещеникът пак Го попита: Ти ли си Христос, Син на Благословения?“
Добре. Забележете какво не Го попита първосвещеникът. Той не каза:
„Твърдиш ли, че си Бог?“
Не това Го попита той. Ако Исус твърдеше, че е Бог, това щеше да бъде съвършеният момент, за да може свещеникът да Го „закове“. Той просто щеше да каже:
„Богохулство!“
Той не зададе въпроса:
„Твърдиш ли, че си Бог?“
Той зададе въпроса:
„Ти ли си Христос (Този, за Когото беше пророкувано в Даниил 9 гл.), „Машиах“, Месия, Този, за Когото говореше Даниил? Ти ли си Христос, Ти ли си Синът на Благословения?“
И какъв е отговорът Му? Две думи. 62 ст.:
„А Исус каза: „Аз съм.““
Това е мощно! Исус не можеше да замълчи за това. Знаете ли, ако имаше момент, в който Исус да замълчи, това щеше да бъде точно тогава, защото Той знаеше... Той не беше глупак. Той знаеше, че ако проговореше точно тогава, това щеше да Му струва живота.
И така, апостолите видяха това в живота на Исус Христос. И когато те говореха (дори и през времето, в което бяха хвърлени в тъмница, изгонени от „църквата“, получиха заповед да мълчат и с тях бяха проведени разговори от някои от най-висшите власти в „църквата“), те не можеха да спрат.
Искам да ви прочета малко от книга, която (в случай, че не сте чели) е невероятна, дори и за това време от земната история. Самият аз имам нужда да я прочета отново. Изминаха години откакто я прочетох. Но имам нужда да прочета тази книга отново. Причината е, че през 1903 г. беше написана една книга (тя беше издадена през тази година, през 1903 г.) и това не беше хубава книга. Всъщност беше много отрицателна книга. Какво беше заглавието й? „Жив храм“ или „Живият храм“. Можете да я видите изписана и по двата начина. Но „Живият храм“ беше написан през 1903 г. Имаше книга, която отчасти отговори на нея и беше написана през 1905 г. Коя книга беше издадена през 1905 г.?
„По стъпките на Великия Лекар.“
Точно така. Искам да ви прочета нещо от „По стъпките на Великия Лекар“.
Причината е, че в 54 ст. се казваше, че те се оттеглили от присъствието на Синедриона като се радвали, че бяха счетени за достойни да понесат позор заради Него. Наблюдавайте това:
„От всички дарове, което небето може да дари на хората...“
Какъв според вас е този дар?
„От всички дарове, което небето може да дари на хората...“
Как бихте завършили вие това изречение? Как според вас? Да, добре. Христос, или Утешителят. Със сигурност аз бих казал това. Дарът на Светия Дух, защото, припомнете си, всички благословения идват с Неговата сила. Нали така? Наблюдавайте:
„От всички дарове, които небето може да дари на хората, съучастието с Христос в Неговите страдания е най-голямото доверие и най-високата чест.“
За мен това наистина е голямо. Ще го прочета за въздействие.
„От всички дарове, които небето може да дари на хората, съучастието с Христос в Неговите страдания е най-голямото доверие и най-високата чест.“
Някои от нас се оплакват като казват:
„Господи, какво става? Те ми казаха, че не съм християнин!“
Добре. Почакайте малко. Предстои много повече. Трябва да разберем това. Но това е най-висшата чест.
„Нито Енох, който беше преселен на небето, нито Илия, който беше взет с огнена колесница бяха по-големи или по-почетени от Йоан Кръстител, Който погина сам в тъмницата. „Относно Христос, на вас е дадено не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него“ (Филипяни 1:29)“ („По стъпките на Великия Лекар“, стр. 478, пар. 2).
Уау!
Понякога ние се наистина се вълнуваме, ако някой ни изпрати отрицателно електронно писмо. Добре. Като че... Добре. Изхвърлете го в кошчето и го забравете. Молете се за него. Защото предстои да дойдат неща, които ще бъдат много по-трудни от това. Не казвам, че отрицателното електронно писмо е нещо лесно. Осъзнавам, че е тежко. Но трябва да бъдем по-силни от това. И е необходимо да се радваме и да намерим мир.
Освен това, апостолите имаха примера на Христос, който ги водеше към мястото, към което се бяха запътили. Забележете какво се казва... Този цитат е мощен. „Ривю енд Хералд“, 1886 г. Наблюдавайте:
„Христос беше протестант.“
Да, удивително е. Можете да го потърсите сами.
„Христос беше протестант.“
И тогава се казва следното:
„Той протестираше против формалното поклонение на еврейския народ, който отхвърляше Божия съвет против самите тях. Той им каза, че те преподават за поучение човешки заповеди и че са престорени и лицемери. Като варосани гробници те бяха красиви отвън, но отвътре бяха пълни с нечистота и поквара.“
Обърнете внимание на това:
„Реформаторите датират от Христос и апостолите. Те [отнася се за реформаторите, които, припомнете си, бяха протестанти] излязоха и се отделиха от една религия на формалности и церемонии.“
Уау! Почакайте малко. Започнете да четете отново този абзац:
„Христос беше протестант.“
И тогава в същия абзац се казва, че реформаторите излязоха и се отделиха от една религия на формалности и церемонии.
Ще прекъсна четенето за секунда, защото не искам да бъда познат като някой, който призовава хората да напуснат Църквата на адвентистите от седмия ден. Но... нека изясня това: Църквата на адвентистите от седмия ден не вярва в Триединството. Истинската Църква на адвентистите от седмия ден. Затова онова, което правя аз е, че призовавам хората да влязат в Църквата на адвентистите от седмия ден, в оригиналната, действителна Църква на адвентистите от седмия ден, тази, която притежаваше истината. И мога да потвърдя това чрез Боговдъхновените писания, от 1844 до 1915 г. Защото, припомнете си, през 1905 г. беше казано (при това многократно):
„Бог ни е водил през последните петдесет години и ние притежаваме истината. Не бива да се оттегляме от тези основни принципи. Бог ни е дал истината.“
Затова точно това правя и аз. Призовавам хората да влязат в Църквата на адвентистите от седмия ден, което означава да отхвърлят лъжеучението за Триединството, което е предание, дадено ни от Никейския събор, който беше от икуменическо естество (а това включваше и католическото движение). Което, между другото, беше дадено едва четири години след „дара“ на неделния закон. 321 г. - неделният закон.
Знаете ли какво научих? През 324 г. също се случило нещо. Помните ли какво станало през 324 г.? Дали тогава църквата... Не, не, не. Константин беше, да. През 321 г. беше неделният закон. През 324 г. се случи нещо. Не си го спомням с точност, но мисля, че си го спомням, но не мога да го изкажа. И тогава през 325-а ни беше даден икуменическият Никейски събор, където заявиха, че Триединството е Богът на Библията. Затова нека само прочета отново цялото това нещо, защото за мен то беше наистина силен цитат.
„Христос беше протестант. Той протестираше против формалното поклонение на еврейския народ, който отхвърляше Божия съвет против самите тях. Той им каза, че те преподават за поучение човешки заповеди и че са престорени и лицемери. Като варосани гробници те бяха красиви отвън, но отвътре бяха пълни с нечистота и поквара. Реформаторите датират от Христос и апостолите. Те излязоха и се отделиха от една религия на формалности и церемонии. Лутер и неговите последователи не измислиха реформираната религия. Те просто я приеха както беше представена от Христос и апостолите. Библията ни е представена като достатъчен водител, но папата и неговите работници я отнемат от народа като че е проклятие, защото тя разкрива техните преструвания и укорява тяхното идолопоклонничество“ („Ривю енд Хералд“, 1 юни 1886 г., пар. 14).
Добре. Почакайте малко. Дали току-що прочетох, че папата е този, който отнема Библията от народа? Усещам... И съм честен и не хвърлям безпочвени обвинения. Според мен това действително се случва. Усещам, че братята, ръководството в Църквата на адвентистите от седмия ден в момента, в организираната Църква на адвентистите от седмия ден, се опитват да задържат от народа истината за това какво казва Библията.
Знам това, защото предстои да разгледам някои бележки, които ще потвърдят това... Но знам това от лични разговори лице в лице или от текстови съобщения, от електронни писма. Чел съм физически писма и знам, и мога да потвърдя, че това се случва, също и със собствената си опитност. Аз съм само един от редица хора.
Дали ти вдигна ръка или само ми се привидя? Добре.
Матей 15:8:
„Тези хора се приближават до Мене с устата си и Ме почитат с устните си; но сърцето им стои далеч от Мен.“
Защо?
„Напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди“ (9 ст.).
„Ерусалиме, Ерусалиме! Ти, който избиваш пророците и с камъни убиваш пратените до теб! Колко пъти съм искал да събера твоите деца, както кокошката прибира пилците си под крилата си, но не искахте!“ (Матей 23:37).Добре. Сега наблюдавайте този цитат. Ако не сте го виждали, трябва да го публикувате във „Фейсбук“. Съгласни ли сте? Този е добър. Взет е от „Ръкописи“, том 21, стр. 448, пар. 3:
„Исусовата религия е застрашена. Тя е смесена със светското. Светска политика заема мястото на истинските благочестие и мъдрост, които идват отгоре, и Бог ще оттегли Своята благодатна ръка от конференцията. Ще бъде ли Ковчегът на завета отнет от този народ? Ще бъдат ли вкарани тайно идоли? Ще бъдат ли вкарани в светилището фалшиви принципи и фалшиви предписания? Ще бъде ли антихристът уважаван?“
Уау!
„Ще бъдат ли пренебрегнати истинските учения и принципи, дадени ни от Бога, които са ни направили това, което сме? Ще се превърне ли Божието средство, издателската къща, в просто едно политическо, светско учреждение? На право натам ни води неприятелят, чрез заслепени, непосветени мъже.“
Чували ли сте този цитат преди? Уау! Имате го в бележките си. Бележките могат да бъдат получени на JesusOrBarabbas.com/Notes.
И така, има хора, които познавам лично – от Европа, от Флорида, от Мичиган, от Северна Каролина (което всъщност се случи днес или вчера), и съм сигурен, че има и други места, където на тези хора са връчени писма... И съм чел някои от тези писма. Всъщност вероятно повечето от тях. Връчват им се писма от съответната конференция на адвентистите от седмия ден, според които ако те посетят църкви или сгради на конференцията, конференцията е уведомила посещаващите адвентисти от седмия ден, че им е позволено да извикат полиция.
Чухте ли онова, което казах? От Европа, което всъщност е... Коя страна беше? Сърбия? От Сърбия, Флорида, Мичиган, Северна Каролина и други места. Знам, че това са места, за които може да се потвърди, че Църквата на адвентистите от седмия ден е казала на хора:
„Ако дойдете в сградите ни, ние сме казали на своя пастор и на събранието, че могат да извикат полиция.“
Познавам редица такива хора в Мичиган. Не говоря само за един. Има около четири или пет такива в Мичиган. И какво е престъплението им? Буквално престъплението им е, че учат, че Бог е Отец на нашия Господ, Исус Христос. И толкова. Това са адвентисти от седмия ден. Това са оригинални адвентисти от седмия ден – тези, които вярват така, както Бог е разкрил на Елън Уайт и на пионерите. Лично съм чел тези писма и съм виждал снимките на тези дейности.
И така, нека прочета два цитата само от „Великата борба“. Това е една толкова удивителна книга! Казвам ви, че всеки път, когато я чета, всеки път, когато намеря цитат от нея, всеки път, когато чуя каквото и да е нещо от тази книга, реагирам така:
„Уау! Чел ли съм тази книга някога преди?“
„Когато първата църква се поквари, като се отдели от простотата на Евангелието и прие езическите обреди и обичаи, тя загуби духа и силата на Бога. За да контролира съвестта на хората, потърси подкрепата на светската власт“ („Великата борба“, стр. 443, пар. 2).
Да контролира съвестта? Почакайте малко. Не би трябвало една църква да контролира съвестта. Би трябвало една църква да бъде мястото, където всички вие сте поканени да изучавате Божието слово, за да израствате, нали?
Да „растете в благодатта и познанието на нашия Господ и Спасител Исус Христос“ (2 Петрово 3:18).
Това се намираше на 443 стр.
Какво да кажем за 445 стр.?
„Когато ръководните църкви на Съединените щати, обединени на доктринална основа, обща за всички [възможно ли е да се каже „Триединството“?], повлияят на държавата да наложи изискванията им и да подкрепи нарежданията им, тогава протестантска Америка ще е изградила един образ на римската йерархия и налагането на граждански наказания над друговерци ще бъде неизбежната последица“ („Великата борба“, стр. 445, пар. 1).
И така, налагане на граждански наказания над друговерци [англ.: несъгласни]. Това не е ли интересна формулировка?
Какво да кажем за едва следващия абзац?
„„Образът на звяра” представлява онази форма на отстъпилия протестантизъм, която ще се е развила, когато...“
Забележете:
„..когато протестантските църкви потърсят помощта на държавната власт, за да наложат своите учения“ („Великата борба“, 445, пар. 2).
[Това се изпълнява.]
Да. Това не звучи ли подобно на случващото се?
Ако моята църква ми казва, че не мога да дойда в нейна църква, за да споделя онова, за което аз вярвам, че е истинно, въз основа на Библията и само на Библията, когато тя ми каже, че ще извика ченгетата за мен или за някой като мен, убеден съм, че църквата използва своята гражданска власт... или по-скоро гражданската власт, за да наложи своите учения.
И познайте коя е главната протестантска църква в света. Адвентистите от седмия ден, нали? Бих казал, че адвентистите от седмия ден са главната протестантска деноминация в света.
„..когато протестантските църкви потърсят помощта на държавната власт, за да наложат своите учения.“
Тогава ще бъде представен образът на звяра.
Да, няма световно движение. Бих казал, че някои, като южните баптисти например, са силно настроени срещу католическата система и проповядват срещу нея. Те все още поддържат ученията на католическата вяра, но те са много добра илюстрация на това какво е представлявала една протестантска деноминация.
Затова да, съгласен съм.
[Тогава дали образът на звяра вече е изграден?]
Добър въпрос. Дали образът на звяра вече е изграден? Бих казал, че в този момент с него се „експериментира“. Защото ни се казва доста ясно, че въпросът с неделята ще бъде центърът на вниманието в края на времето. Убеден съм в това.
Но наблюдаваме „експериментирането“ с тази представа – извикването на полиция за хора, които просто се опитват да споделят истината.
Това е само на една стъпка разстояние от Деяния 5 гл., където ръководството хвърли хората в общата тъмница, защото те се опитваха да поучават за Исус. Да. Удивително е, нали?
Има толкова много паралели. Никога не съм виждал такова нещо. Всъщност, когато присъствах на среща на църковния съвет и там бяха представители на конференцията и секретаря, заедно с пастора и другите членове на онази църква, едно от нещата, които каза президентът... И аз разбирам откъде идва това. Той каза:
„Моля те, не казвай, че това е изпълнение на пророчествата. Това наранява.“
Това каза той.
Но реагирам така:
„Братко, това е изпитване на живо на Деяния 5 гл., с изключение на това, че ние все още не сме хвърлени в затвора.“
Това всъщност е единствената разлика.
И... дори не знам дали би трябвало да казвам това. Хора, ще ви кажа, че това ме покърти. Някой ми изпрати завчера електронно писмо и в него имаше видеозапис, заснет със смартфон. Знам това, защото там присъстваха и други хора със смартфони. Те показаха християнка, изгорена жива поради това, че отишла на молитвена среща, на християнска молитвена среща. И това просто наистина... Знам, че това съществува, но да го видя...
Просто осъзнавате, че Божият Дух бива оттеглян от тази земя. И като зная, че това се е случвало през годините и ще се случи отново, че то не е далеч в бъдещето за някои от нас... Знаете, че мнозина от нас ще бъдат първоначално вкарани в затвор, най-вероятно, но ни се казва, че след известно време ще дойде и смъртният указ. Не всички ще бъдат убити, разбирам това, познавам ученията за 144-те хиляди и т.н. Но ще има хора, които ще бъдат преследвани за вярата си. И само е нужно да знаем, че Бог ни е довел до този момент, за да живеем за Него или за да умрем за Него. Независимо дали живеем или умираме, нека отдадем всичко за Господ Исус Христос.
Защото това време предстои. Необходимо е да разберем това. Всеки един от апостолите, с изключение на Йоан, понесе мъченическа смърт. Всеки един от тях.
Беше ми казано от президент на конференция, че е необходимо да... Това беше преди години. Че е необходимо да отглеждаме децата си да бъдат мъченици. Това каза той. И вземам това насериозно. Децата ми изучават Библията всекидневно. И ние провеждаме богослужение заедно, защото искам те да бъдат в царството. Това е действително.
„Силата, съпътстваща вестта, само ще вбеси противопоставящите й се. Духовенството ще се опита с почти свръхчовешки усилия да не допусне светлината, да не би тя да освети неговото стадо. С всяко средство, което имат на разположение, духовниците ще се опитват да заглушат разискването върху тези жизнено важни въпроси...“
Дори разискването!
„Църквата ще призове силната ръка на държавната власт.“
„Извикайте ченгетата.“
„В това дело католици и протестанти ще се обединят“ („Великата борба“, 607, пар. 1).
Уау!
Чувате ли какво се казва тук? За мен това е удивително! Така че в следствие от вчерашния ден и от дейностите, които видях да стават вчера, ето затова съставих тази проповед. Само от вчера, защото си мислех:
„Деяния 5 гл. се изпълнява.“
Дали Бог наистина призовава Църквата на адвентистите от седмия ден да извиква полиция за хората, които може би имат друг възглед за това кой е Бог, като използват същата Библия, идентична на тази, от която поучават те? Наистина се съмнявам в това. Но ето къде живеем, ето с кого имаме работа в момента. Не всички, които са в конференцията, са се запътили направо към „ада“. Не вярвам в това и за момент. Но наистина вярвам, че има седем хиляди, които не са преклонили коляно пред Ваал. И наистина вярвам, че в Генералната конференция има повече от седем хиляди.
И така, онова, което имам предвид е, че има малка група сред нашия народ по света, която желае да се изправи и да приеме Библията буквално.
И искам сега да се помоля за тях и да помоля Бога да направи всичко, което е нужно, в моя живот, за да породи у мен желание да узная истината, да следвам истината, да поучавам истината, защото аз искам да видя Христос в небето. Ами вие? Независимо какво е нужно за това. Да се помолим заедно.
Отче, благодарен съм за това, че Ти ни даде тази възможност да бъдем тук, с Теб, и Те моля докато ние живеем да не бъдем ние тези, които живеем, а Христос, чрез Своя всеприсъстващ Дух, да живее в нас, за да можем да разберем дълбочината на Твоята истина, за да можем да чуем какво казва Духът на църквите, за да можем да разберем дълбоките неща, които не само ще донесат наслада на мислите ни и ще породят у нас временна радост, а вместо това животът ни да бъде променен, Христос да може да живее отново Своя живот чрез нас, както се казва в онзи стар химн: „Живей Своя живот в мен, Исус, Царю на царете.“ Моля се животът на всички нас да бъде счетен за верен, Ти да ни употребиш, за да достигнеш онези, които обичаме – семейство, приятели или членове на църквата заедно с нас, дори и онзи човек, на който свидетелствах с голяма сила едва завчера в магазина за автомобилни гуми. Има толкова много хора в света. Хората в автобуса, всички останали, с които съм имал възможността да споделя. Знам, че има хора из цялото това място. Води ни към тези хора, за да можем да споделяме
с тях истината за Твоето слово. Благодарим Ти за това, Господи, и Те молим да ни благословиш. В името на Исус. Амин.
„Пионерни здраве и мисии“
За да подкрепите вестта за единия истинен Бог, посетете PioneerHealthAndMissions.org
И така, има хора, които познавам лично – от Европа, от Флорида, от Мичиган, от Северна Каролина (което всъщност се случи днес или вчера), и съм сигурен, че има и други места, където на тези хора са връчени писма... И съм чел някои от тези писма. Всъщност вероятно повечето от тях. Връчват им се писма от съответната конференция на адвентистите от седмия ден, според които ако те посетят църкви или сгради на конференцията, конференцията е уведомила посещаващите адвентисти от седмия ден, че им е позволено да извикат полиция.
Чухте ли онова, което казах? От Европа, което всъщност е... Коя страна беше? Сърбия? От Сърбия, Флорида, Мичиган, Северна Каролина и други места. Знам, че това са места, за които може да се потвърди, че Църквата на адвентистите от седмия ден е казала на хора:
„Ако дойдете в сградите ни, ние сме казали на своя пастор и на събранието, че могат да извикат полиция.“
Познавам редица такива хора в Мичиган. Не говоря само за един. Има около четири или пет такива в Мичиган. И какво е престъплението им? Буквално престъплението им е, че учат, че Бог е Отец на нашия Господ, Исус Христос. И толкова. Това са адвентисти от седмия ден. Това са оригинални адвентисти от седмия ден – тези, които вярват така, както Бог е разкрил на Елън Уайт и на пионерите. Лично съм чел тези писма и съм виждал снимките на тези дейности.
И така, нека прочета два цитата само от „Великата борба“. Това е една толкова удивителна книга! Казвам ви, че всеки път, когато я чета, всеки път, когато намеря цитат от нея, всеки път, когато чуя каквото и да е нещо от тази книга, реагирам така:
„Уау! Чел ли съм тази книга някога преди?“
„Когато първата църква се поквари, като се отдели от простотата на Евангелието и прие езическите обреди и обичаи, тя загуби духа и силата на Бога. За да контролира съвестта на хората, потърси подкрепата на светската власт“ („Великата борба“, стр. 443, пар. 2).
Да контролира съвестта? Почакайте малко. Не би трябвало една църква да контролира съвестта. Би трябвало една църква да бъде мястото, където всички вие сте поканени да изучавате Божието слово, за да израствате, нали?
Да „растете в благодатта и познанието на нашия Господ и Спасител Исус Христос“ (2 Петрово 3:18).
Това се намираше на 443 стр.
Какво да кажем за 445 стр.?
„Когато ръководните църкви на Съединените щати, обединени на доктринална основа, обща за всички [възможно ли е да се каже „Триединството“?], повлияят на държавата да наложи изискванията им и да подкрепи нарежданията им, тогава протестантска Америка ще е изградила един образ на римската йерархия и налагането на граждански наказания над друговерци ще бъде неизбежната последица“ („Великата борба“, стр. 445, пар. 1).
И така, налагане на граждански наказания над друговерци [англ.: несъгласни]. Това не е ли интересна формулировка?
Какво да кажем за едва следващия абзац?
„„Образът на звяра” представлява онази форма на отстъпилия протестантизъм, която ще се е развила, когато...“
Забележете:
„..когато протестантските църкви потърсят помощта на държавната власт, за да наложат своите учения“ („Великата борба“, 445, пар. 2).
[Това се изпълнява.]
Да. Това не звучи ли подобно на случващото се?
Ако моята църква ми казва, че не мога да дойда в нейна църква, за да споделя онова, за което аз вярвам, че е истинно, въз основа на Библията и само на Библията, когато тя ми каже, че ще извика ченгетата за мен или за някой като мен, убеден съм, че църквата използва своята гражданска власт... или по-скоро гражданската власт, за да наложи своите учения.
И познайте коя е главната протестантска църква в света. Адвентистите от седмия ден, нали? Бих казал, че адвентистите от седмия ден са главната протестантска деноминация в света.
„..когато протестантските църкви потърсят помощта на държавната власт, за да наложат своите учения.“
Тогава ще бъде представен образът на звяра.
Да, няма световно движение. Бих казал, че някои, като южните баптисти например, са силно настроени срещу католическата система и проповядват срещу нея. Те все още поддържат ученията на католическата вяра, но те са много добра илюстрация на това какво е представлявала една протестантска деноминация.
Затова да, съгласен съм.
[Тогава дали образът на звяра вече е изграден?]
Добър въпрос. Дали образът на звяра вече е изграден? Бих казал, че в този момент с него се „експериментира“. Защото ни се казва доста ясно, че въпросът с неделята ще бъде центърът на вниманието в края на времето. Убеден съм в това.
Но наблюдаваме „експериментирането“ с тази представа – извикването на полиция за хора, които просто се опитват да споделят истината.
Това е само на една стъпка разстояние от Деяния 5 гл., където ръководството хвърли хората в общата тъмница, защото те се опитваха да поучават за Исус. Да. Удивително е, нали?
Има толкова много паралели. Никога не съм виждал такова нещо. Всъщност, когато присъствах на среща на църковния съвет и там бяха представители на конференцията и секретаря, заедно с пастора и другите членове на онази църква, едно от нещата, които каза президентът... И аз разбирам откъде идва това. Той каза:
„Моля те, не казвай, че това е изпълнение на пророчествата. Това наранява.“
Това каза той.
Но реагирам така:
„Братко, това е изпитване на живо на Деяния 5 гл., с изключение на това, че ние все още не сме хвърлени в затвора.“
Това всъщност е единствената разлика.
И... дори не знам дали би трябвало да казвам това. Хора, ще ви кажа, че това ме покърти. Някой ми изпрати завчера електронно писмо и в него имаше видеозапис, заснет със смартфон. Знам това, защото там присъстваха и други хора със смартфони. Те показаха християнка, изгорена жива поради това, че отишла на молитвена среща, на християнска молитвена среща. И това просто наистина... Знам, че това съществува, но да го видя...
Просто осъзнавате, че Божият Дух бива оттеглян от тази земя. И като зная, че това се е случвало през годините и ще се случи отново, че то не е далеч в бъдещето за някои от нас... Знаете, че мнозина от нас ще бъдат първоначално вкарани в затвор, най-вероятно, но ни се казва, че след известно време ще дойде и смъртният указ. Не всички ще бъдат убити, разбирам това, познавам ученията за 144-те хиляди и т.н. Но ще има хора, които ще бъдат преследвани за вярата си. И само е нужно да знаем, че Бог ни е довел до този момент, за да живеем за Него или за да умрем за Него. Независимо дали живеем или умираме, нека отдадем всичко за Господ Исус Христос.
Защото това време предстои. Необходимо е да разберем това. Всеки един от апостолите, с изключение на Йоан, понесе мъченическа смърт. Всеки един от тях.
Беше ми казано от президент на конференция, че е необходимо да... Това беше преди години. Че е необходимо да отглеждаме децата си да бъдат мъченици. Това каза той. И вземам това насериозно. Децата ми изучават Библията всекидневно. И ние провеждаме богослужение заедно, защото искам те да бъдат в царството. Това е действително.
„Силата, съпътстваща вестта, само ще вбеси противопоставящите й се. Духовенството ще се опита с почти свръхчовешки усилия да не допусне светлината, да не би тя да освети неговото стадо. С всяко средство, което имат на разположение, духовниците ще се опитват да заглушат разискването върху тези жизнено важни въпроси...“
Дори разискването!
„Църквата ще призове силната ръка на държавната власт.“
„Извикайте ченгетата.“
„В това дело католици и протестанти ще се обединят“ („Великата борба“, 607, пар. 1).
Уау!
Чувате ли какво се казва тук? За мен това е удивително! Така че в следствие от вчерашния ден и от дейностите, които видях да стават вчера, ето затова съставих тази проповед. Само от вчера, защото си мислех:
„Деяния 5 гл. се изпълнява.“
Дали Бог наистина призовава Църквата на адвентистите от седмия ден да извиква полиция за хората, които може би имат друг възглед за това кой е Бог, като използват същата Библия, идентична на тази, от която поучават те? Наистина се съмнявам в това. Но ето къде живеем, ето с кого имаме работа в момента. Не всички, които са в конференцията, са се запътили направо към „ада“. Не вярвам в това и за момент. Но наистина вярвам, че има седем хиляди, които не са преклонили коляно пред Ваал. И наистина вярвам, че в Генералната конференция има повече от седем хиляди.
И така, онова, което имам предвид е, че има малка група сред нашия народ по света, която желае да се изправи и да приеме Библията буквално.
И искам сега да се помоля за тях и да помоля Бога да направи всичко, което е нужно, в моя живот, за да породи у мен желание да узная истината, да следвам истината, да поучавам истината, защото аз искам да видя Христос в небето. Ами вие? Независимо какво е нужно за това. Да се помолим заедно.
Отче, благодарен съм за това, че Ти ни даде тази възможност да бъдем тук, с Теб, и Те моля докато ние живеем да не бъдем ние тези, които живеем, а Христос, чрез Своя всеприсъстващ Дух, да живее в нас, за да можем да разберем дълбочината на Твоята истина, за да можем да чуем какво казва Духът на църквите, за да можем да разберем дълбоките неща, които не само ще донесат наслада на мислите ни и ще породят у нас временна радост, а вместо това животът ни да бъде променен, Христос да може да живее отново Своя живот чрез нас, както се казва в онзи стар химн: „Живей Своя живот в мен, Исус, Царю на царете.“ Моля се животът на всички нас да бъде счетен за верен, Ти да ни употребиш, за да достигнеш онези, които обичаме – семейство, приятели или членове на църквата заедно с нас, дори и онзи човек, на който свидетелствах с голяма сила едва завчера в магазина за автомобилни гуми. Има толкова много хора в света. Хората в автобуса, всички останали, с които съм имал възможността да споделя. Знам, че има хора из цялото това място. Води ни към тези хора, за да можем да споделяме
с тях истината за Твоето слово. Благодарим Ти за това, Господи, и Те молим да ни благословиш. В името на Исус. Амин.
„Пионерни здраве и мисии“
За да подкрепите вестта за единия истинен Бог, посетете PioneerHealthAndMissions.org
Текстът на проповедта можете да изтеглите ОТТУК!
RSS Feed
