Едва ли има друга книга, в която да са описани толкова много предупреждения на един загрижен баща, както в Библията. Има разкази, романи, има дори многотомни издания, има дори филмирани книги, които говорят за положените родителски грижи, но никое произведение не е така всеобхватно, както Писанията. Те обхващат всички области на живота и се отнасят за всеки човек, но най-вече за Божия народ и всеки, който желае да се присъедини към него. Търпението на нашия Създател е изумително. Но обикновено реакцията на Неговите деца е още по-“впечатляваща“: колкото повече им се показва милост и са предупреждавани, толкова повече се закоравяват. Като че Божието търпение бива вземано на подбив или бива изпитвано докъде са неговите граници. Описаните предупреждения са толкова много, че трудно могат да се изброят. Но една от най-впечатляващите е историята на Юдовия цар Йоаким, белязана с изключителното му вироглавие и непокорство. Едва ли има хора на Библията, които да не са запознати с предупреждението, отправено към този цар, както и с резултата от бунта му. Но за по-голяма прегледност и за да си припомним детайлите от тази история, накратко цитирам най-същественото по този въпрос от 36 гл. на книгата на пророк Еремия.
Еремия 36:1. В четвъртата година на Юдовия цар Иоаким, Иосиевия син, дойде това слово към Еремия от Господа и рече:
2. Вземи си един свитък книга та напиши в него всичките думи, които ти говорих против Израиля, против Юда и против всичките народи, от деня, когато почнах да ти говоря, от дните на Иосия, дори до днес.
3. Дано чуе Юдовият дом всичкото зло, което Аз мисля да им направя, тъй щото да се върнат всеки от лошия си път, и Аз да простя беззаконието им и греха им.
22. А царят седеше в зимния дворец, (като беше деветият месец), и пред него имаше жарник с огън.
23. И когато Юдий беше прочел три-четири стълба, царят сряза свитъка с писарското ножче и хвърли го в огъня на жарника догдето изгоря целият свитък в огъня на жарника.
24. И не се разтрепераха, и не раздраха дрехите си, ни царят, ни един от слугите му, които чуха всички тия думи.
Нима не знаеше Йоаким какво върши? Знаеше. Нима не разбираше, че изпратеното предупреждение към него е справедливо и Бог изисква пълна промяна в поведението му? Разбираше. Но не искаше да признае, че върши грях. Искаше да си продължи по същия начин. Затова не само отказа да доизслуша предупреждението, но изгори свитъка, на който беше записано казаното от Бог. Но не беше само той. Цялата свита с поведението си каза: „Ние не сме виновни. Господ не казва истината. Затова има много здраве. Няма да Го послушаме и ще продължим да си живеем така, както смятаме, че е правилно“.
Еремия 36: 25. При това, когато Елнатан, Делаия и Гемария ходатайствуваха пред царя да не изгаря свитъка, той не ги послуша.
Бог ни най-малко не се зарадва от това поведение и резултатът беше:
Еремия 36:26. И царят заповяда на сина си Иерамеил, на Сераия Азрииловия син и на Селемия Авдииловия син да хванат писача Варух и пророка Еремия; но Господ ги скри.
27. И след като изгори царят свитъка и думите, които Варух написа от Еремиевите уста, дойде Господното слово към Еремия и рече:
28. Вземи си пак друг свитък та напиши в него всичките предишни думи, които бяха в първия свитък, който Юдовият цар Иоаким изгори;
29. а на Юдовия цар Иоаким да кажеш: Така казва Господ: Ти изгори тоя свитък, и каза: Защо си написал в него, че вавилонският цар непременно ще дойде и ще разори тая земя и ще направи да няма в нея ни човек ни животно?
30. Затова така казва Господ за Юдовия цар Иоаким: Не ще има от него кой да седи на Давидовия престол. И трупът му ще бъде изхвърлен, денем на пека, а нощем на сланата.
31. Аз ще накажа него, потомството му и слугите му за беззаконието им; и ще докарам на тях, на ерусалимските жители и на Юдовите мъже всичкото зло, което изрекох против тях; а те не послушаха.
32. И тъй, Еремия взе друг свитък и го даде на писача Варух Нириевия син, който написа в него от устата на Еремия всичките думи на книгата, която Юдовият цар Иоаким беше изгорил в огъня; а при тях се притуриха и още много подобни думи.
Дали това е единственият случай на бунт, описан в Божието слово? Не. Но е може би най-впечатляващият по начина на действие. Около 2500 години по-късно подобна история ме накара да си припомня описания от Еремия случай.
Преди десетина дни в You Tube беше качен един клип, в който се изобличаваха небиблейското поведение и изказвания на служители от ЦАСД. Почти веднага започнаха коментари от либерални адвентисти, възмутени, че с този материал се излагала Адвентната църква. Любопитното в случая е, че никой от тях не се замисли какво правят тези проповеди, качени официално в Интернет и страницата на съответната църква, но обвиниха автора на канала, изобличил подигравките с богослуженията. Но упорството им не спря до тук. Вбесени, че няма как истината да бъде скрита, те се заканиха да направят всичко възможно и да премахнат клипа от You Tube. Базирайки се на авторското право, те изискаха премахването на материала и успяха да наложат волята си, мислейки, че всичко е скрито-покрито. Проблемът им е, че този клип е гледан от стотици адвентисти, на които очите няма вече да са затворени за навлизащото зло. Този материал, въпреки че вече не е в канала, ще продължи да се разпространява и ще достигне до възможно повече миряни, разкривайки гнилите постъпки на някои самоиздигнали се (самоизбрали се) пастори и отговорни лица, които водят миряните по път, различен от Христовия.
Какво постигнаха съответните лица с ината си?
Първо. Признаха, че материалите са техни, с което потвърдиха, че не са манипулирани и изнесените данни са верни.
Второ. По този начин публично доказаха, че проповедите и снимките наистина са на тези, които са изобличени.
Трето. Вместо сами да се обърнат към пасторите и да ги попитат накъде водят църквата, самите те съдействаха за „изгарянето на свитъка“.
Четвърто. Какво ще се случи с тези, които отхвърлят предупреждението за извършените нечестиви дела и изгарянето на предупреждението? В Еремия 36 гл. Отговорът дойде незабавно:
Еремия 36:29 а на Юдовия цар Иоаким да кажеш: Така казва Господ: Ти изгори тоя свитък, и каза: Защо си написал в него, че вавилонският цар непременно ще дойде и ще разори тая земя и ще направи да няма в нея ни човек ни животно?
30 Затова така казва Господ за Юдовия цар Иоаким: Не ще има от него кой да седи на Давидовия престол. И трупът му ще бъде изхвърлен, денем на пека, а нощем на сланата.
31 Аз ще накажа него, потомството му и слугите му за беззаконието им; и ще докарам на тях, на ерусалимските жители и на Юдовите мъже всичкото зло, което изрекох против тях; а те не послушаха.
Бог не се променя. Той иска послушание и служене според това, което Той изисква и както го изисква. Когато Божият служител или Божията църква реши да си прави каквото си иска, Бог праща предупреждение. Но когато то бъде отхвърлено, действието вече е явен бунт. А в Божието присъствие няма бунтовници, има служители. Затова, както Сатана беше изхвърлен от Небето заедно с бунтовните ангели; както Адам и Ева бяха изхвърлени от Едем; както юдеите бяха изпратени във Вавилон, така всички, които „изгарят“ предупреждението, застават на пътя, водещ към пропастта. Съдействащите за премахването на клипа може би си спомнят за проповед със заглавие „Да трепериш или да подскачаш“ на един от „героите“ от сваления клип. Проповедникът говореше за поведението на вярващите в Божието присъствие: дали трябва да треперят, или да подскачат. Неговите защитници вероятно сега подскачат от радост, че са прикрили злото. Но когато дойде време да се отговаря за стореното, никак няма да е изненадващо да има голямо треперене...
Николай Георгиев
2. Вземи си един свитък книга та напиши в него всичките думи, които ти говорих против Израиля, против Юда и против всичките народи, от деня, когато почнах да ти говоря, от дните на Иосия, дори до днес.
3. Дано чуе Юдовият дом всичкото зло, което Аз мисля да им направя, тъй щото да се върнат всеки от лошия си път, и Аз да простя беззаконието им и греха им.
22. А царят седеше в зимния дворец, (като беше деветият месец), и пред него имаше жарник с огън.
23. И когато Юдий беше прочел три-четири стълба, царят сряза свитъка с писарското ножче и хвърли го в огъня на жарника догдето изгоря целият свитък в огъня на жарника.
24. И не се разтрепераха, и не раздраха дрехите си, ни царят, ни един от слугите му, които чуха всички тия думи.
Нима не знаеше Йоаким какво върши? Знаеше. Нима не разбираше, че изпратеното предупреждение към него е справедливо и Бог изисква пълна промяна в поведението му? Разбираше. Но не искаше да признае, че върши грях. Искаше да си продължи по същия начин. Затова не само отказа да доизслуша предупреждението, но изгори свитъка, на който беше записано казаното от Бог. Но не беше само той. Цялата свита с поведението си каза: „Ние не сме виновни. Господ не казва истината. Затова има много здраве. Няма да Го послушаме и ще продължим да си живеем така, както смятаме, че е правилно“.
Еремия 36: 25. При това, когато Елнатан, Делаия и Гемария ходатайствуваха пред царя да не изгаря свитъка, той не ги послуша.
Бог ни най-малко не се зарадва от това поведение и резултатът беше:
Еремия 36:26. И царят заповяда на сина си Иерамеил, на Сераия Азрииловия син и на Селемия Авдииловия син да хванат писача Варух и пророка Еремия; но Господ ги скри.
27. И след като изгори царят свитъка и думите, които Варух написа от Еремиевите уста, дойде Господното слово към Еремия и рече:
28. Вземи си пак друг свитък та напиши в него всичките предишни думи, които бяха в първия свитък, който Юдовият цар Иоаким изгори;
29. а на Юдовия цар Иоаким да кажеш: Така казва Господ: Ти изгори тоя свитък, и каза: Защо си написал в него, че вавилонският цар непременно ще дойде и ще разори тая земя и ще направи да няма в нея ни човек ни животно?
30. Затова така казва Господ за Юдовия цар Иоаким: Не ще има от него кой да седи на Давидовия престол. И трупът му ще бъде изхвърлен, денем на пека, а нощем на сланата.
31. Аз ще накажа него, потомството му и слугите му за беззаконието им; и ще докарам на тях, на ерусалимските жители и на Юдовите мъже всичкото зло, което изрекох против тях; а те не послушаха.
32. И тъй, Еремия взе друг свитък и го даде на писача Варух Нириевия син, който написа в него от устата на Еремия всичките думи на книгата, която Юдовият цар Иоаким беше изгорил в огъня; а при тях се притуриха и още много подобни думи.
Дали това е единственият случай на бунт, описан в Божието слово? Не. Но е може би най-впечатляващият по начина на действие. Около 2500 години по-късно подобна история ме накара да си припомня описания от Еремия случай.
Преди десетина дни в You Tube беше качен един клип, в който се изобличаваха небиблейското поведение и изказвания на служители от ЦАСД. Почти веднага започнаха коментари от либерални адвентисти, възмутени, че с този материал се излагала Адвентната църква. Любопитното в случая е, че никой от тях не се замисли какво правят тези проповеди, качени официално в Интернет и страницата на съответната църква, но обвиниха автора на канала, изобличил подигравките с богослуженията. Но упорството им не спря до тук. Вбесени, че няма как истината да бъде скрита, те се заканиха да направят всичко възможно и да премахнат клипа от You Tube. Базирайки се на авторското право, те изискаха премахването на материала и успяха да наложат волята си, мислейки, че всичко е скрито-покрито. Проблемът им е, че този клип е гледан от стотици адвентисти, на които очите няма вече да са затворени за навлизащото зло. Този материал, въпреки че вече не е в канала, ще продължи да се разпространява и ще достигне до възможно повече миряни, разкривайки гнилите постъпки на някои самоиздигнали се (самоизбрали се) пастори и отговорни лица, които водят миряните по път, различен от Христовия.
Какво постигнаха съответните лица с ината си?
Първо. Признаха, че материалите са техни, с което потвърдиха, че не са манипулирани и изнесените данни са верни.
Второ. По този начин публично доказаха, че проповедите и снимките наистина са на тези, които са изобличени.
Трето. Вместо сами да се обърнат към пасторите и да ги попитат накъде водят църквата, самите те съдействаха за „изгарянето на свитъка“.
Четвърто. Какво ще се случи с тези, които отхвърлят предупреждението за извършените нечестиви дела и изгарянето на предупреждението? В Еремия 36 гл. Отговорът дойде незабавно:
Еремия 36:29 а на Юдовия цар Иоаким да кажеш: Така казва Господ: Ти изгори тоя свитък, и каза: Защо си написал в него, че вавилонският цар непременно ще дойде и ще разори тая земя и ще направи да няма в нея ни човек ни животно?
30 Затова така казва Господ за Юдовия цар Иоаким: Не ще има от него кой да седи на Давидовия престол. И трупът му ще бъде изхвърлен, денем на пека, а нощем на сланата.
31 Аз ще накажа него, потомството му и слугите му за беззаконието им; и ще докарам на тях, на ерусалимските жители и на Юдовите мъже всичкото зло, което изрекох против тях; а те не послушаха.
Бог не се променя. Той иска послушание и служене според това, което Той изисква и както го изисква. Когато Божият служител или Божията църква реши да си прави каквото си иска, Бог праща предупреждение. Но когато то бъде отхвърлено, действието вече е явен бунт. А в Божието присъствие няма бунтовници, има служители. Затова, както Сатана беше изхвърлен от Небето заедно с бунтовните ангели; както Адам и Ева бяха изхвърлени от Едем; както юдеите бяха изпратени във Вавилон, така всички, които „изгарят“ предупреждението, застават на пътя, водещ към пропастта. Съдействащите за премахването на клипа може би си спомнят за проповед със заглавие „Да трепериш или да подскачаш“ на един от „героите“ от сваления клип. Проповедникът говореше за поведението на вярващите в Божието присъствие: дали трябва да треперят, или да подскачат. Неговите защитници вероятно сега подскачат от радост, че са прикрили злото. Но когато дойде време да се отговаря за стореното, никак няма да е изненадващо да има голямо треперене...
Николай Георгиев
RSS Feed
